Консултативният съвет по законодателството

---

СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за убежището и бежанците,
№ 102-01-41/19.12.2001 г., внесен от Министерския съвет
На 6 февруари 2002 г., на свое заседание Консултативният съвет по законодателството при Народното събрание, обсъди Законопроекта за убежището и бежанците, внесен от Министерския съвет. В резултат на станалите разисквания Консултативният съвет предлага следните по- важни бележки за подобряване на законопроекта.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Наред с всички актове, които имат безспорното значение на acquis на ЕС в областта на убежището и бежанското право, трябва да се отчете и динамиката в политическите нагласи по тази особено чувствителна материя в последно време, които се очертават като трайна тенденция. Някои от тях, като дискусията в Темпере /15-16.10.1999 г./, дискусията през есента на 2000 г. в Ница, Европейската харта на основните права, предхождат по време събитията от 11 септември 2001 г,, които изостриха чувствителността на европейската общност към бежанското право. В този смисъл, в разглеждания законопроект, неоснователно е пренебрегната Лондонската резолюция от 1992 г.
2. Най-уязвимата проблематика на законопроекта си остава въпросът за предоставяне на убежище от президента на Република България (чл. 98, т. 10 от Конституцията). Уредбата на предоставянето на убежище в законопроекта е фрагментарна. За сега тя съществува само в шест текста (чл. 1, ал. 1; чл. 2, ал. 1; чл. 7; чл. 18; чл. 32 и чл. 44) на законопроекта от общо 94 негови члена. Необходимостта от по-обстойна законова уредба в това отношение произтича от чл. 27, ал. 3 от Конституцията, съгласно който “условията и редът за даване на убежище се урежда със закон”. А очевидно е, че внесеният законопроект е “законът” по смисъла на чл. 27, ал. 3 от Конституцията, с който Народното събрание изпълнява делегацията, която Основният закон му възлага. Уредбата на условията и реда за даване на убежище отсъства и в следващите разпоредби на законопроекта, уреждащи производството по предоставяне на статуси.
Особено е значението на чл. 32. Чрез него се изравняват правата и задълженията на чужденец с предоставено убежище и чужденец с предоставен статус на бежанец. От една страна, последиците на това изравняване не са логично и докрай проведени, от друга - остава открит
въпросът за разликата в съдържанието на правната закрила, която се предоставя в двата случая. За сега тя съществува само в разпоредбата на чл. 18.
3. Деликатният въпрос за т.нар. прекратяващи клаузи на Женевската конвенция трябва да бъде решен по единствения възможен за случая начин - изчерпателно изброително включване на всички основания при съответното производство.
4. По съображения за юридическа прецизност заслужава да се помисли дали става дума за статути или за статуси и ако това не конфронтира на изискванията за хармонизация, целият текст да се прередактира, като се възприеме терминът “статус”, още повече, че и в мотивите на законопроекта той също се използва.
5. Да се търси по-пълно, ако е нужно и терминологично съответствие с Конституцията (чл. 27, ал. 2 и 3).
П. КОНКРЕТНИ ПРЕПОРЪКИ
1. По заглавието.
Законопроектът си поставя амбициозната задача да даде законова уредба на особената закрила на чужденци, която може да се реализира в четири разновидности. Това довежда до обособяването на четири относително различни статуса на лицата, получили особена закрила - чужденец получил: 1) убежище, 2) статус на бежанец, 3) хуманитарен статус или 4) временна закрила. От тази гледна точка предметното съдържание на законопроекта е по-богато от предлаганото заглавие на законопроекта, което в сегашния си вид създава впечатление за частична уредба на особената закрила, засягаща само два от четирите статуса - убежище и бежанец. Наименованието на законопроекта не съответства и на съдържанието на чл. 1. Би могло да се помисли за заглавие, което по-
точно и по-пълно отразява съдържанието, например - “Закон за особената закрила на чужденци”.
2. Чл. 1:
а) по ал. 1 текстът в края на изречението “както и държавните органи и тяхната компетентност” е излишен и следва да отпадне. В началото е казано точно, че “този закон определя условията и реда за предоставяне на особена закрила на чужденци”, което задължително включва и въпросите за компетентните държавни органи.
б) по ал. 2 в края да се добави “в съответствие с нейните международни задължения”.
3. По чл. 2
Поредността на компетентните държавни органи по предоставяне на различните видове особена закрила е съобразена със значимостта и мястото на съответния орган в системата на държавните органи, а не с поредността на видовете особена закрила, току-що установена в чл. 1, ал. 2, която е определяща за този закон, видно от последващите разпоредби. Без да е съществено за закона, с оглед на прецизност и логическа последователност може да се помисли още кой да бъде критерият за определяне на последователността на компетентните органи тук.
4. По чл. 3:
а) ал. 1 Некоректно и непълно е позоваването на Конвенцията. Международните актове трябва да се посочват с пълните им наименования и дата на подписване.
Да се добави след бежанците “от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г.” и по-нататък следва по текста.
Протоколът за статута на бежанците е самостоятелен международен договор и макар че е важен и е в неразривна връзка с Конвенцията, има собствен ред на влизане в сила и присъединяване. Ето
защо е необосновано във всички случаи те да се разглеждат като един акт, както това е направено в §1 от Допълнителната разпоредба.
Препоръчваме в малкото случаи, когато се посочва Конвенцията (напр. чл. 3, ал. 1, чл. 16, т. 3, чл. 54, т. 8) да се посочва пълното название на документите или само на единия от тях.
Съответно § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба да се заличи.
б) ал. 2. Няма основание “предоставянето на временна закрила” да не бъде включено тук. Още повече, че то може да бъде предоставено от Министерския съвет, съгласно чл. 2, ал. 2 и “в изпълнение на препоръките на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците” и в този случай информирането на последния чрез неговия представител в Република България, е наложително. Очевидно сме изправени пред пропуск, който е лесно отстраним със съответно допълнение и частична редакция на края на първото изречение.
5. По чл. 4:
а) в ал. 2 да се заличат думите “в устна, писмена или друга форма”, тъй като очевидно става дума за волеизявление, което е направено било устно, било писмено, било чрез конклудентни действия. Но във всички случаи то се обхваща от предшествуващия израз: “искане за предоставяне на закрила”;
б) в ал. 3 употребеният израз “политическо мнение” е неточен и поставен на неподходящо място. Ако става дума за “политически убеждения”, което е по-близо до конституционни текст - чл. 27, ал. 2, като основание за преследване и причина, водеща до заплаха за живота на съответния чужденец, този израз трябва да се изпише след думата “националност”, като изразът “политическо мнение” бъде заличен;
в) ал. 4 (аналогична бележка и по чл. 66, ал. 3): хипотезата “веднъж осъждан с влязла в сила присъда, представлява опасност за обществото”, в сегашната си редакция, не е достатъчно ясна и би затруднила правоприложението. Тя би могла да бъде тълкувана като: аа)
“ex lege” e обявен за представляващ опасност за обществото, всеки чужденец, който веднъж е осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление, както и бб) в смисъл, че преценката за съответната опасност се прави за всеки конкретен случай на “веднъж осъждания за тежко престъпление”. Редакцията трябва да се приведе в по-точно съответствие с намеренията на законодателя;
г) по ал. 5, ако не възниква наказателна отговорност, може би е добре да се посочи в заключителните разпоредби съответен текст от НК.
6. По чл. 5.
След думата “правата” да се добави “и задълженията”, както и думата “административна” да се замени с думата “административнонаказателна”, като по този начин се посочи точно въпросния самостоятелен вид отговорност.
7. По чл. 6.
Текстът се нуждае от подобряване на редакцията. Освен органите по чл. 2, дейности по този закон осъществяват и длъжностни лица от ДАБ при МС, за които се отнася този текст, но те в никакъв случай не осъществяват “правомощията по този закон”, както е казано сега.
Наред с това във второто изречение, след думата “обстоятелства” да се добави изразът “от значение за производството по предоставяне на особена закрила” и съответно в края на изречението, преди думата “закрила” се добави “такава”.
От друга страна, чл. 6 не е в необходимото съответствие с чл. 2.
8. По наименованието на Глава втора.
Вместо предлаганото сега наименование би могло да се помисли за по-точно изразяване на съдържанието й по смисъла на този закон, като се замени с “Видове особена закрила”.
9. По чл. 7.
В сегашния си вид той като че ли дословно възпроизвежда чл. 27, ал. 2 от Конституцията, но фактически го натоварва, едва ли не тълкувайки го, с определен смисъл, който би могъл да бъде оспорен. Не е ясно дали убежището по чл. 27, ал. 2 от Конституцията е вид закрила и затова се разглежда тук или е съдържание на особената закрила, която Република България дава, конкретизирана в четири форми, едната от които е предоставяне на убежище от президента по чл. 98, т. 10 от Конституцията. Съдържанието на този текст и нормата, която ще бъде изразена чрез него, трябва да се определят след сериозна дискусия относно най-сложния и деликатен въпрос за смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 и връзката му със съдържанието на чл. 98, т. 10 от Конституцията, както и отношението на законовото понятие “особена закрила на чужденци” по смисъла на този закон към тях.
10. В чл. 8, ал. 2 не е в съответствие с чл. 23. В чл. 23 се възпроизвежда почти същият текст и той се отнася до всички видове закрила. Чл. 23 има принципно значение и може би трябва да се запази само той, евентуално с добавката “освен ако особени обстоятелства налагат друго” (от сегашния чл. 8, ал. 2)
11. В чл. 11, ал. 1 да се добави изразът “за определен срок”, поради което да отпадне ал. 2.
12. По чл. 12, т. 3:
а) Има несъвпадане с текста на чл. 33, т. 2 от Конвенцията от 1951 г.: законопроектът използва израза “престъпление, което представлява особено тежък случай”, а Конвенцията говори за “особено тежко престъпление”. Кумулативно е дадено, че лицето представлява опасност за обществото в тази страна. При това Конвенцията не изключва
възможността това лице да остане бежанец, само че то губи право да пребивава в случая в България.
б) Основанието по т. 3 по-логично би могло да мотивира отказ за предоставяне на съответен статус, отколкото неоснователност на молбата. Поради това предлагаме текстът да бъде заличен тук и да бъде възпроизведен като т. 7 на чл. 12.
в) Дъблинската конвенция от 1990 г., с която се въвеждат стандарти в европейското бежанско право и особено Лондонската резолюция от 1992 г. /Резолюция на ЕС относно явно неоснователните молби за убежище/, въвеждат възможност за ускорено производство при неоснователни молби. Тази хипотеза не е включена в чл. 13, а именно: може да не се предостави статут на бежанец, ако молбата вече е била отхвърлена от друга държава - страна по Конвенцията, при същите процесуални гаранции.
13. В чл. 13:
а) уместно е текстът на т. 3 да се заличи. Такъв текст не се съдържа в Конвенцията - чл. 1 F и чл. 33, и в Резолюцията;
б) по т. 9 да се има предвид т. 9 “д” на Резолюцията, която гласи: “след като е разполагал с достатъчно време и възможности преди това, подава молбата си, за да осуети предстоящото изпълнение на мярката “експулсиране”.
14. По чл. 14.
Понятието “основателни причини” да се дефинира в раздел “Допълнителни разпоредби”, като по този начин се изключи възможността за субективно тълкуване и противоречива практика при приложението на закона. Значението на въпроса за спирането на производството и последиците за съответния чужденец предполагат яснота на изискванията в общата хипотеза.
15. В чл. 15, т. 7.
Разпоредбата предвижда безусловно прекратяване на производството. В сега действуващия закон това е отнесено към чл. 14, т. 5, когато статусът на бежанец може да не бъде предоставен. При този вид закрила молбите се подават лично и се разглеждат отделно. А и житейски съпрузите вече могат да не желаят да се съберат.
16. По чл. 15 и чл. 16.
Прекратяващите клаузи както за прекратяване на производство, така и за прекратяване на предоставен статус, са изчерпателно посочени в Женевската конвенция. Желателно е още веднъж да се прецизират тези текстове, като не се допусне както разширяване, така и ограничаване на тези клаузи.
Освен това систематичното място на чл. 16 с оглед на логическа последователност и подреденост е след чл. 13.
17. По чл. 16, т. 4.
Употребеният израз “нормално време, необходимо за придвижването му до Република България” е неопределено. Това време изцяло зависи от финансовите и материалните възможности на чужденеца, както и от това дали ще влезе в страната по законен или по незаконен начин.
Уместно е в чл. 16, т. 4 да отпадне изразът “повече от нормалното врем, необходимо за придвижването му до Република България”. В съзвучие с европейската практика търсещите убежище лица нямат право да избират приемащата страна-убежище. Ако те наистина бягат, спасявайки живота си, трябва да подадат молба в първата сигурна страна по пътя на бягството си.
Предлагаме следната редакция на чл. 16, т. 4:
“4. Преди да влезе в Република България, за да потърси нейната закрила е преминал или пребивавал в трета сигурна страна.”
18. no чл. 17:
а) Така предложен, този член няма самостоятелно нормативно съдържание, като за прекратяване на съответния статус препраща към основания, установени в чл. 15 и чл. 16. Предлагаме текстът да бъде заличен, като частично и съответно бъде възпроизведен в хипотезите на чл. 15 и на чл. 16, които ще гласят:
“Чл. 15. Производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статус, както и предоставен статус на бежанец или хуманитарен статус, се прекратяват когато чужденецът: ....
Чл. 16. Статус на бежанец или хуманитарен статус може да не се предостави и производството да се прекрати по недопустимост, както и предоставен статус на бежанец или хуманитарен статус може да бъде прекратен, поради липса на необходимост от закрила, когато чужденецът:
б) Тази законодателна техника е допустима и оправдана само ако прекратяващите клаузи са еднакви и то не частично, а изцяло. В противен случай, без препращане, тук трябва да се създадат самостоятелни норми.
19. По чл. 18.
Изразът “ако прецени” да се замени с “когато прецени”. Необходимо е да се помисли за по-подробна уредба тук. В сегашния си вид основанията за евентуално отнемане на убежище са свързани само с обстоятелства, предхождащи предоставянето на убежището, но не и с поведението на чужденеца след това или желанието му да се завърне в страната, в която е бил преследван.
20. По чл. 19.
По съображения, изложени по-горе (по чл. 17) и тук текстът трябва да се заличи и да се възпроизведе съответно в хипотезите на чл. 12 и чл. 13 по указания начин - с въвеждащ израз “както и ...”.
21. По чл. 20.
Текстът се нуждае от преосмисляне. Не винаги “съответни основания” ще бъдат порок на придобита закрила на други членове на семейството, чийто статус е производен от този на съответния чужденец. Какви са например последиците за лице, смятано или обявено за член на семейството на въпросния чужденец, което се оказва, че няма такова качество - например конкубин или конкубинка, или лице обявено за дете на чужденеца, без де е произходно свързано с него или да е осиновено. При срещата на различни културни модели и цивилизации подобни ситуации са възможни при отсъствие на всякакво съмнение за преднамереност или недобросъвестност.
22. По-точното наименование на Глава четвърта би могло да бъде: “Права и задължения на чужденците, търсещи и получили закрила"
23. По наименованието на Раздел I, Глава четвърта.
Наименованието “Общи права и задължения” е неточно. Правата и задълженията винаги имат конкретен адресат, макар и понякога да са еднакви за еднородни адресати. В този смисъл “общи” права и задължения не съществуват. Възможно е да има общи положения, включващи принципи относно обема, характера и обхвата на определена категория права и задължения. Тъкмо за това, според нас, става дума в тази глава, поради което предлагаме тя да се озаглави “Общи положения”.
24. По чл. 21.
Текстът да се приведе в съответствие с чл. 6, ал. 2 на Конституцията, който тук е само частично възпроизведен или ако има съображения за изключване на някои от предвидените там основания, да се уточни в нова ал. 2 кои са те и кога няма да бъдат прилагани. /Основание за последното предложение дава чл. 30, ал. 2/
25. По чл. 23.
Текстът се нуждае от по-прецизна редакция. Членовете на семейството имат не неговите, т.е. на чужденеца, права и задължения, а същите или еднакви права с неговите права. При тях основанието е друго, самите права и задължения са производни от получения вече статус на чужденеца, който те придружават като членове на семейството.
26. По чл. 24, ал. 2.
Да се конкретизира за получаване на каква правна защита става дума тук. Вероятно става дума за ангажиране на адвокат или нещо друго. По принцип всеки има право на защита, включваща цяла гама от възможности, според чл. 56 от Конституцията и юриспруденцията по този текст на КС. (Вж. Н. Неновски, Конституция на Република България, анотирана с тълкуванията на КС, Сиби, 2001 г., стр. 130-135, където са цитирани 1 решение, с което се дава нормативно тълкуване на въпросния текст и 9 решения, в които се съдържа казуално тълкуване на същия.)
27. По чл. 25.
Задължително е привеждането на този текст в съответствие с чл. 37, ал. 2 на Конституцията, който урежда като основно право “свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът и вероизповеданието...”. В сегашната си редакция нормата е неоснователно ограничена и е неточна.
28. По чл. 26, ал. 2.
Ако замисълът е тук да се възпроизведе основното задължение за защита на правата на детето въобще, мястото на разпоредбата е в ал. 1. Ако тази закрила е ограничена само до случаите, отнасящи се до деца, настанени в специални заведения, тя е на логичното си място.
29. По чл. 26, ал. 3
Категоричната забрана на изтезанията или нечовешкото или унизителното отношение или наказание е задължение на Република България по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 1950 г. - чл. 3, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание на ООН от 1984 г. - чл. 3 и на едноименната Европейска конвенция по тези въпроси и Международният пакт за политически и граждански права от 1966 г. - чл. 7. Забраната е безусловна и не може да бъде дерогирана при каквито и да е обстоятелства. Тя се отнася не само до деца, но и до всички физически лица.
Текстът на ал. 3 трябва да се приведе в съответствие с посочените международни актове, като думата “мъчение” се замени с “изтезание”.
30. По чл. 27.
При изрично установеното в Република България конституционно право на всеки на образование, конституционно установената възрастова граница за задължително обучение е до 16 години - чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията. При всички други благоприятни за чужденците препращания се отива към статуса на българските граждани. Според нас няма специално основание тук задълженията за българската държава да са по-големи от тези към собствените й граждани. Ето защо, този текст трябва да се приведе в съответствие с цитирания конституционен текст.
Наред с това изглежда е целесъобразно чл. 27 да се отнася за вече получилите съответния статут и да бъде поместен в раздел III.
31. По чл. 28.
В последната част след думата “който”, текстът трябва да се промени изцяло като се възпроизведе възприетото от чл. 5, ал. 1 ЗЛС относно основанието за поставяне под пълно запрещение, а именно: “за непълнолетни и пълнолетни лица, които поради слабоумие или душевна
болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни”. Сега в текста на чл. 28 са смесени два различни въпроса: поставянето под пълно запрещение по чл. 5, ал. 1 зле и лицето, което не е наказателноотговорно и действува в състояние на невменяемост (чл. 33, ал. 1 НК). Идеята на разпоредбата на чл. 28 от законопроекта е по-скоро поставянето на тези лица под запрещение, а не тяхната невменяемост.
32. По чл. 29.
Текстът да се приведе в съответствие с чл. 58, ал. 1 на Конституцията. За целта последните две думи “законоустановения ред” да се заличат и след думата “спазват” да се добави “и изпълняват Конституцията и законите”.
33. По Раздел II - обща бележка.
Прави впечатление, че противно на очакванията, внушавани от наименованието на раздела, тук отсъства чужденецът, търсещ особена закрила в първата й разновидност - предоставяне на убежище. Значи ли това, че той няма предвидените тук права, и ако това е така, не е ли поставен в по-неблагоприятно положение от търсещите особена закрила в другите й разновидности? Ако идеята е била той да има по-различни права, кой, кога и как ще ги уреди, след като чл. 27, ал. 2 гласи: “Условията и редът за даване на убежище се уреждат със закон.”?
34. По чл. 30, ал. 1, т. 4.
Означава ли предвиденото тук, че чужденците, търсещи закрила по време на производството ще трябва да имат личен лекар и личен зъболекар и как на практика ще става това?
35. По чл. 30, ал. 3.
Предлагаме думите “многодетна самотна майка” да бъдат заменени с думите “многодетен самотен родител”.
36. По чл. 32.
Този член заслужава внимание с принципното си значение - той изравнява двата статуса - на чужденец с предоставено убежище и на чужденец със статус на бежанец. Обемът и характерът на придобитите права и задължения са еднакви, макар статусите да са получени чрез актове на различни органи.
Логично е да се очаква, че когато се говори за “чужденец със статус на бежанец” в тази глава винаги се подразбира, че става дума и за двата равни статуса.
За пълнота в 1фая, след думата “права” да се добави “и задължения”.
37. По чл. 33, ал. 1.
Противно на очакванията, произтичащи от предходния член, тук отново субектът на правата и задълженията е конкретизиран - бежанец, придобил този статус с решение по чл. 74, ал. 1, т. 1.
38. По чл. 33, ал. 1, т. 1.
Ако текстът остане в този си вид, тук трябва да се добави още едно изключение, а именно: “както и да участва в създаването и да членува в политически партии”. Би могло да се помисли и за друга редакция, която изключва изреждането, но е достатъчно всеобхватна като например:
“т. 1. избирателни права и свързаните с тях (произтичащи от тях) други политически права;”.
39. По чл. 33, ал. 1, т. 2.
Думите “в държавната администрация” да бъдат заличени като нормата придобие принципно значение.
40. По чл. 33, ал. 3.
Отново чужденецът с предоставено убежище отсъства, без обяснимо основание за това.
41. По чл. 38.
Изразите “са длъжни да приемат”, “да впишат”, “да предоставят” да се заменят с “приемат”, “вписват”, “предоставят”.
42. По чл. 39.
Няма никаква причина и тук да бъде изключен чужденецът, комуто е предоставено убежище. Обща хипотеза за чужденци с изравнени съгласно чл. 32 статуси би била логична и справедлива. Ако бъде възприето това внушение, трябва да бъде предвидено и допълнение в този смисъл в чл. 13а от Закона за българското гражданство в раздела “Преходни и заключителни разпоредби” на този закон.
Изразът “при условията и по реда на Закона за българското гражданство” в случая не е коректен. Въпросното препращане има смисъл само ако се отнася не до натурализацията при общи условия, а до чл. 13а на този закон.
43. По Глава 5 “Документи за самоличност”.
Предлагаме да отпадне като самостоятелна глава и да стане раздел IV от Глава четвърта.
Съображения: съдържанието й се отнася към правата и
задълженията на лицата, търсещи и получили закрила. Да получат български документи за самоличност е едно от техните основни права.
Систематичното й място е след изброяването на права и задължения на лицата.
Би било добре за пълнота в законопроекта да се регламентира редът за издаване на картата на бежанец и картата на чужденец с хуманитарен статус, както и на удостоверението за завръщане в Република България на чужденец.
44. По чл. 48, ал. 3.
Неоснователно тук е пропуснат министърът на регионалното развитие и благоустройството. В следващи текстове с отношение към сродна проблематика - чл. 65, ал. 2, § 5 от ПЗР, той е включен заедно с министрите, посочени в чл. 48, ал. 3.
45. По чл. 49, ал.1, т. 8.
Необходима е по-добра редакция. Аналогично с останалите точки и тук текстът трябва да започва с глагол: “8, определя интервюиращите ...”. Не е нужно да се посочва изрично актът, с който се осъществява това правомощие, поради което думите “със заповед” трябва да паднат.
46. По чл. 50, ал. 2.
Изискването за гражданство като словесен изказ да се уеднакви с употребения от Конституцията в чл. 65, ал. 1 израз “български гражданин, който няма друго гражданство”.
47. По чл. 55, ал. 1.
Прилагателното “граждански” да отпадне. То би внесло смущение в практиката - предполага тълкуване, критерий за класификация или изисква дефиниция, без в този случай да има за предназначение някакво законово ограничение.
48. По чл. 56, ал. 2 и ал. 3.
Тези две алинеи предвиждат добра възможност за Държавната агенция за бежанците, но при различен режим от ал. 1. Предлагаме ал. 2 и 3 да се обособят в самостоятелен член. Така по-точно ще се изрази разликата в режима на дейностите по чл. 56 /сегашната ал. 1/ и бъдещия самостоятелен член с две алинеи /сегашните ал. 2 и 3 на чл. 56/.
49. По чл. 60.
Краят на текста “при условията и по реда, определени със закон” е прекалено неопределена и широка рамка, която би могла и да застраши правата на човека, в качеството му на чужденец, търсещ закрила. Въпросните условия и ред могат да бъдат уредени тук подробно, ако се сметне, че за това са необходими конкретни правила или това да стане по общия режим на НПК при условията на Закона за защита на личните данни - на общия режим, предвиден от българското законодателство, но с конкретно позоваване и препращане.
50. В чл. 66, ал. 1 и 2.
Текстовете са непрецизни и биха могли да доведат до напрежение във връзка с компетентността на министъра на вътрешните работи да налага принудителни административни мерки на чужденци, които да влязат в сила едва след произнасянето на председателя на Държавната агенция. В двете алинеи на чл. 66 се споменава “влязло в сила решение за екстрадиране”. И в двете алинеи изразът следва да отпадне, като за ал. 1 отпада “и влязло в сила решение за екстрадиране на чужденец, търсещ закрила”. Съответно в ал. 2 да отпадне “а влязлото в сила решение за екстрадиране не се изпълнява”. Възможно е и друго решение: становището на председателя на Агенцията за бежанците да бъде взето предварително, преди налагане на принудителната мярка.
51. По чл. 66, ал. 3.
Необходима е по-прецизна редакция по отношение на последната хипотеза по съображения, подробно изложени по чл. 4, ал. 4, където е употребен същият израз.
52. По чл. 84, ал. 2.
Предвиденият 3-дневен срок е нереалистично кратък. Би могло да се помисли за 7-дневен срок, при което производството пак ще бъде ускорено - установеният в чл. 37, ал. 1 от ЗАП срок е 14-дневен.
53. По чл. 87.
Вместо със “за” текстът да започва с думата “по”. В края, наред със ЗАП и ГПК, да се добави “и Законът за Върховния административен съд”.
54. По чл. 92. Вместо със “за” текстът да започва с думата “по”. В края, наред със ЗАП и ЗВАС, да се добави “и Гражданския процесуален кодекс”.
55. По чл. 96, ал. 1
В края точката да се замени със запетая, след която да се добави “определени от министъра на вътрешните работи”.
56. По Допълнителните разпоредби:
По § 1, т. 1.
Текстът ’’Конвенцията за статута на “бежанците” е Конвенцията за статута на бежанците, приета на 28 юли 1951 г. в Женева, с допълненията, направени с Протокола за статута на бежанците от 31 януари 1967 г., Ню Йорк” би трябвало да отпадне. Съображения:
а) неточно е, че Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. е допълнена с Протокола за статута на бежанците от 1967 г. Макар и свързан с Конвенцията, Протоколът от 1967 г. не е допълнение или
приложение към нея, а представлява самостоятелен международен договор. Той задължава държавите да прилагат разпоредбите на Конвенцията от 1951 г. по отношение на бежанците, което се съдържа в нея, но без времевото ограничение от условие за присъединяването й към протокола. Следователно, приложното поле на протокола е значително по-широко от това на Конвенцията. Допустимо е (и има отделни примери за това) една държава да се присъедини към Протокола от 1967 г., без да е страна по Конвенцията от 1951 г.).
б) Изразът “Конвенцията за статута на бежанците”, който се дефинира в Допълнителната разпоредба се среща само три пъти в законопроекта (чл. 3, ал. 1, чл. 54, т. 8 и чл. 64) и следователно няма да го натовари, ако се изпише “Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г.), вместо да се дефинира.
в) Желателно е още в самото начало, както това е направено в чл. 4, ал. 1 от Закона за бежанците и в чл. 3, ал. 1 от законопроекта (но съкратено и неточно) да се направи позоваване на Конвенцията от 1951 г. и на Протокола от 1967 г., тъй като предназначението на закона е да осигури прилагането на тези договори. Конвенцията от 1951 г. и Протоколът от 1967 г. установяват универсални принципи и стандарти за бежанците, които са възприети и от българската държава и от които трябва да се изхожда при предоставянето на статус на бежанец. Позоваването е полезно с оглед безконфликтното тълкуване и прилагане на закона особено в случаите на евентуални празноти или неясноти, които биха могли да се допуснат в него. Така ще се подчертае не само комплексния характер на правната уредба на статуса на бежанцргге, но и предимството на международноправните норми.
По § 1, т. 2.
В легалното определение, дадено тук, преди втората употреба на думата “закрила” да се добави “особена”.
По § 1, т. 2а - нова.
По подобие на определението в т. 2, смятаме за необходимо да се дефинира и другото основно понятие на закона - “чужденец, получил закрила”.
• По § 1, т. 3.
Би било целесъобразно да се помисли и вземе отношение към случая, засягаш; лица, живеещи на семейни начала без да са съпруг и съпруга - конкубинат.
По § 1, т. 4 и т. 5, б. ”а”.
Двата текста са напълно еднакви. Оправдано е частично съвпадение в частта, която дефинира що е “сигурна страна”. Едновременно с това задължително е тук да се разграничи “трета сигурна страна” от “сигурна страна на произход”, каквото разграничение в този случай липсва.
Уместно е в самостоятелен параграф да се обясни значението на използувания в чл. 4, ал. 5 термин “незабавно”.
По §2.
Вносителят не е посочил момента на влизане в сила на закона. Като се има предвид, че в закона се предвижда създаване на нови териториални поделения на Агенцията за бежанците, както и издаване на нови документи по нов образец, което на свой ред е свързано с процедурата на обществените поръчки, предлагаме да бъде предвиден поне 3-месечен срок за влизане в сила на закона след неговото приемане от Народното събрание
57. По Преходните и заключителните разпоредби.
Предлагаме да се създаде нов параграф, преди § 12. Ако се прецени за целесъобразно, Законът за българското гражданство в раздел “Допълнителни разпоредби” да се допълни с легално определение за понятието “бежанец” по чл. 13а, в смисъл, че то обхваща както чужденец с предоставено убежище, така и чужденец, с предоставен статус на бежанец или да се допълни самият чл. 13а в този смисъл.
58. По § 6, т. 1.
В края да се добави “при Министерския съвет”, като по този начин се изпише цялото наименование на органа. В случая това е абсолютно наложително, тъй като става дума за допълнение на друг, вече съществуващ закон.