Консултативен съвет по законодателството

СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: законопроектите за Омбудсмана, № 154-01-7/12.07.2001 г.,
внесен от н.п. Любен Корнезов; № 154-01-18/19.07.2001 г.,
внесен от н.п. Екатерина Михайлова и групанародни
представители и № 254-01-21/01.03.2002 г., внесен от
н.п. Емил Кошлуков и група народни представители

---

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Проф. Огнян Герджиков
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА
Г-н Лъчезар Тошев


СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: законопроектите за Омбудсмана, № 154-01-7/12.07.2001 г.,
внесен от н.п. Любен Корнезов; № 154-01-18/19.07.2001 г.,
внесен от н.п. Екатерина Михайлова и групанародни
представители и № 254-01-21/01.03.2002 г., внесен от
н.п. Емил Кошлуков и група народни представители
На заседание на 12 юни 2002 г. Консултативният съвет по
законодателството обсъди законопроектите за омбудсмана, внесени от
народния представител Любен Корнезов, от народния представител

Екатерина Михайлова и група народни представители, и от народния
представител Емил Кошлуков и група народни представители.
Народното събрание на 5 юни 2002 г. е приело и трите
законопроекта на I-во четене и е решило между I-ВO И II-ро четене от тях
да се състави един общ законопроект. Като изхожда от това решение на
Народното събрание и след станалите разисквания Консултативният
съвет по законодателството прави следните предложения по
законопроектите.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ПО ТРИТЕ ЗАКОНОПРОЕКТА
1. По названието на институцията: думата “омбудсман” е чуждица, трудно разбираема и дори трудно произносима. За институция
като омбудсмана, която по своето основно предназначение и същност
защищава и се застъпва за правата и интересите на всички граждани,
наименованието й трябва да бъде българско, ясно, достъпно за разбиране
и лесно за произнасяне за всеки гражданин и преди всичко да изразява
нейната роля и функции. Шведската дума “омбудсман”, според нас, не
отговаря на тези изисквания, макар че е придобила широка международна
известност и разпространение. Редица чужди законодателства, които са
възприели създаването на тази институция, си служат със специфични за
съответния национален език наименования - Франция, Великобритания,
Испания, Канада (Квебек), Полша, Румъния и др. Ето защо, предлагаме да
се възприеме наименование на институцията на български език, което
съответствува и на изискванията на чл. 9, ал. 1 ЗНА. За обсъждане
предлагаме следните названия: обществен защитник, обществен
посредник, граждански защитник и обществен застъпник.
2. Тъй като институцията “омбудсман” не е нито създавана до сега,
нито предвидена в Конституцията, въпреки че е особено важна за
гражданското общество и държавата, няма пречка създаването й да стане
и със закон. И това е едно от основните предназначения на бъдещия Закон
за омбудсмана. И тъй като става дума за учредяване за първи път на тази
институция, не само е правилно, но е и необходимо законът в отделна
своя разпоредба да предвиди изрично създаването на институцията
омбудсман. В законодателството съществуват редица примери, когато с
органични (устройствени) закони се учредяват за първи път държавни
органи (напр. Комисията за защита на конкуренцията беше създадена със
Закона за защита на конкуренцията от 1991 г. (отм.), Националният
осигурителен институт беше създаден със Закона за Фонд “Обществено
осигуряване” от 1995 г. (отм.) и др.
3. Предлагаме да се обсъди и възприеме идеята за омбудсмани
по места (вж. чл. 28-33 от законопроекта на н.п. Любен Корнезов и чл.
42-47 на н.п. Екатерина Михайлова и група народни представители). Да
се обсъди и вариантът местният омбудсман да се избира от общинския
съвет, каквато практика има в някои населени места, а централният
омбудсман да осъществява методическо ръководство по отношение на
местните омбудсмани. Според нас този вариант е по-сполучлив.
4. В законопроекта трябва ясно да се определи предметът на
регулиране на закона. В някои от законопроектите (на н.п. Любен
Корнезов - чл. 1 и на н.п. Ек. Михайлова и група народни представители
този въпрос е поставен - чл.1). Но в законопроекта на н.п. Емил
Кошлуков този въпрос е подменен с определяне на целта на
законопроекта, макар че законопроектът оставя впечатлението, че
стремежът е бил да се определи предмета на регулиране.
5. От гледна точка на законодателна техника не е препоръчително
използваните в закона понятия термини да посочват и техните синоними
в скоби, както това е направено в законопроекта на н.п. Ек. Михайлова
(чл. 1, 2, 3 и др.). Законодателят трябва да си избере един термин и едно
понятие и последователно и единствено да си служи само с него в целия
закон. Това създава единство в терминологията, яснота и сигурност в
правната уредба.
6. По примера на законопроекта на н.п. Ем. Кошлуков добре би
било всеки член да има свое заглавие. Това позволява приложителят на
закона и гражданите по-бързо да се ориентират в неговото съдържание и
системна подреденост.
7. Систематическото място на основните принципи в дейността на
омбудсмана в законопроекта на н.п. Ек. Михайлова, според нас, не е в гл.
Ill, а в гл. I “Общи положения”. Това им място произтича от характера на
тези въпроси като “основни принципи”. Ето защо, правилно би било
тяхното извеждане на челно място в законопроекта.
8. Общото между трите законопроекта е, че всеки от тях се
стреми да утвърди по най-добрия, според разбирането на неговите
вносители, начин институцията на омбудсмана. И това благоприятства
тяхното “обединяване” в един общ законопроект.
9. Същевременно обаче трите законопроекта имат различен
подход. Законопроектите на н.п. Любен Корнезов и на н.п. Екатерина
Михайлова и група народни представители имат сравнително общ
подход, структура, а и “произход”. По-различен е законопроектът на н.п.
Емил Кошлуков и група народни представители. Този законопроект
поставя редица общи въпроси за институцията омбудсман и повече на
брой специфични и самостоятелни въпроси, по които е необходимо в
началото да се внесе яснота.
Ето защо, конкретните бележки по-нататък с оглед на по-голяма
прегледност, ще бъдат представени в следната последователност: бележки
по законопроекта на н.п. Ем. Кошлуков, а след това на н.п. Л. Корнезов и
н.п. Ек. Михайлова, а накрая бележки по Административнонаказателните
разпоредби и по допълнителните, преходни и заключителни разпоредби.
КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
А. По законопроекта на народния представител Емил
Кош луков и група народни представители:
10. По чл. 1 думите “има за цел да уреди” да се заменят с думата
“урежда”.
11. Да се създаде нов чл. 2, който да урежда приложното поле
на закона, със следното съдържание:
а) В една първа алинея е уместно да се определи позитивно
приложното поле на законопроекта, като се посочи например защитата на
правата и свободите на гражданите от органите на държавната власт.
б) В ал. 2 би трябвало негативно да се посочи за кои дейности и
сфери на държавна дейност законопроектът и изобщо функциите на
омбудсмана не се прилагат. Тази алинея би могла да има примерно
следното съдържание:
“Чл. 2. Този закон не се прилага за дейността на Народното
събрание, Президента, Конституционния съд, Висшия съдебен съвет,
съдилищата, когато са действали в качеството им на правораздавателни
органи, прокурорите и следователите, както и за актовете по външната
политика и националната сигурност.”
Следващите членове да се преномерират.
12. В чл. 4 накрая да се добавят думите: “както и да извършва
проверки по тях, включително и проверки на място”.
13. Алинея 2 на чл. 6 да придобие следната редакция:
“(2) Омбудсман може да бъде всеки български гражданин, който
има само българско гражданство, навършил 40 години, но не по-възрастен
от 70 години, с виеше образование (вариант: с виеше юридическо
образование) и с високи професионални и нравствени качества.”
В подкрепа на варианта с изискване за виеше юридическо
образование беше изтъкната необходимостта от солидни правни познания
на омбудсмана по действуващото законодателство, което урежда правата
на гражданите, в чиято защита се застъпва омбудсмана. Но тези познания
в никакъв случай не са единствените, нито трябва да се издигат в
решаващи. Те трябва да се равнопоставят на високите нравствени
качества на кандидатите за омбудсман, които включват висок морален
интегритет, чувство за справедливост и привързаност към идеите на
хуманизма, справедливостта и демокрацията.
14. Алинея 1 на чл. 7 да придобие следното съдържание:
“(1) Предложенията за кандидатите се правят от Президента и най-
малко от една пета от народните представители.”
Съображенията за това законодателно разрешение са
предложенията да се правят от държавни институции с висок държавен и
морален престиж, които изразяват едно относително общо мнение и
подкрепа на съответната кандидатура. Така може да се постигне
относително по-широко обединяване и консенсус около предлаганата
кандидатура.
15. В чл. 7, ал. 3 накрая да се добави ново изр. 4 със следното
съдържание: “Ако и двамата кандидати получат равен брой гласове за
избран се смята по-възрастният кандидат.”
Това разрешение се практикува в международното право и
практика. То позволява при равногласие да се избегне изборният маратон,
което може ненужно да изостри обстановката и изборната процедура да
приключи по един достоен начин, основан на един обективен признак -
възрастта.
16. Двете алинеи на чл. 8 да разменят местата си, за да се получи
логическа последователност между тях.
17. Алинея 2 на чл. 9 да стане самостоятелен член след чл. 8 със
следното съдържание:
“Чл Длъжността на омбудсмана е несъвместима с друга държавна длъжност, длъжност по управление в търговско дружество или
в юридическо лице с нестопанска цел и с членство в политическа партия
или синдикат.”
18. В чл. 9, ал. 1, т. 2 да се добави: “установяването на
невъзможност да изпълнява правомощията си повече от 90 дни става от
състав на Върховния касационен съд”.
Идеята е по този начин “невъзможността” да се установява от
обективен и безпристрастен орган, за да се избегнат случаи на прибързано
и по политически причини освобождаване на омбудсмана.
19. В ал. 1 на чл. 9 да се включи и основанието за предсрочно
прекратяване на правомощията, предвидено в чл. 11, ал. 1, т. 5 от
законопроекта на н.п. Екатерина Михайлова и група народни
представители: осъждане с влязла в сила присъда за умишлено
престъпление от общ характер.
20. В чл. 9, ал. 3 да се добави, че предсрочното прекратяване на
правомощията на основание ал. 1, т. 1 и 2 се прави от Народното събрание
по предложение най-малко на една пета от народните представители.


21. Чл. 11 евентуално да отпадне, тъй като прилагането му би
създало много правни и фактически затруднения. От друга страна,
институцията на омбудсмана е поначало личностна институция. Това
означава, че тя се упражнява и от едно лице, което със своите високи
професионални и нравствени качества и морален престиж я олицетворява
и персонализира. А разпределението на тази функция между няколко
лица, макар и като заместници, не позволява това да се постигне.
22. Заглавието на гл. IV трябва да бъде “Компетентност”, а на чл.
14 “Правомощия на омбудсмана”.
23. По чл. 14:
а) точка 1 на ал. 1 да придобие следната редакция:
“1. Приема и разглежда жалби и сигнали на граждани и на лица без
гражданство (или “на физически лица”), на техни организации и на
юридически лица за нарушени от публичните власти права и свободи;”
б) точка 6 да отпадне, тъй като е несъвместима с функциите на
омбудсмана;
в) точка 8 да придобие следното съдържание:
“8. Изпраща сигнали до органите на публичната власт за
нарушения на законността;”
г) точка 10 да придобие следната редакция:
“10. Сезира съответните компетентни органи за прилагане на мерки
на правна принуда, в случаи на установени нарушения.”
д) в т. 11 думата “встъпва” да се замени с думите “може да бъде
конституиран”.
24. Първото изречение на чл. 15 да придобие следната редакция:
“Омбудсманът издава периодично бюлетин за резултатите от дейността
си.”
25. Алинея 1 на чл. 17 да се съгласува с предлаганата нова
редакция на чл. 14, ал. 1, т. 1. Да се създаде нова ал. 3 със следното
съдържание:
“(3) Не може да се поставя пред омбудсмана въпрос, който поради
изтекъл срок не може да бъде поставен пред съответния компетентен
орган.
26. Алинея 3 на чл. 18 да придобие следната редакция:
(3) Не се разглеждат анонимни жалби и сигнали, освен когато в тях
се съдържат данни за явно нарушение на орган на публична власт.”
27. Чл. 19 и ал. 1 на чл. 20 да се обединят в нов чл. 19 със следното съдържание да придобие следното съдържание:
“Чл. 19. Омбудсманът се произнася с мотивирано становище по
подадената жалба или сигнал в едномесечен (вариант: двумесечен) срок и
съобщава становището в тридневен срок от постановяването му на
жалбоподателя или на лицето, подало сигнала.. Ако има и други
заинтересовани лица или организации, за резултата от производството се
съобщава и на тях.”
28. Алинея 2 на чл. 20 да отпадне, тъй като предложеният по-горе
нов чл. 19 я прави излишна.
29. В ал. 1 на чл. 21 да се добави следното изречение: “Те имат
препоръчителен характер.”
30. Алинея 2 на чл. 21 да отпадне, тъй като основанията за
предсрочно прекратяване на правомощията на омбудсмана са
изчерпателно посочени в чл. 9.
31. По чл. 22:
а) в ал. 1 думите “по разглеждания случай” да се заменят с думите
“по случая”;
б) алинея 4 да придобие следната редакция:
“(4) Средствата за масово осведомяване са длъжни да отразят
становищата на омбудсмана по негово искане.”
32. В чл. 24, ал. 1 думите “Главната прокуратура” да се заменят с
думата “прокурорските”, тъй като орган “Главна прокуратура” по Закона
за съдебната власт вече не съществува. В същата алинея думата
“специалният” да се замени с думата “специален”.
33. По чл. 25:
а) в ал. 1 думите “се отчита за дейността си като “ да отпаднат;
б) в ал. 2 думите “се отнася до” да се заменят с “обхваща”;
в) в ал. 3 думите “обсъжда в” да се заменят с “предоставя на”;
г) алинея 4 да отпадне;
д) алинея 5 да се допълни с още едно изречение със следното
съдържание: “По преценка на омбудсмана части от доклада могат да се
разгласяват и чрез средствата за масово осведомяване.”
Горепосочените изменения и допълнения на чл. 25 се налагат,
защото докладът на омбудсмана пред Народното събрание трябва да има
информативен и аналитичен характер и да бъде доклад на омбудсмана.
Този доклад не трябва да се допълва в резултат на препоръки на народни
представители. В противен случай омбудсманът би бил поставен под
политическа зависимост от парламентарното мнозинство, което ще бъде в
противоречие с прокламираната още в началото на законопроекта
независимост на омбудсмана.
34. В чл. 25, ал. 3 накрая да се добави ново изр. 4 с примерно
следното съдържание: “Народното събрание с решение взема акт от
доклада на омбудсмана.”
Идеята е по този начин с юридически акт на Народното събрание да
приключи обсъждането на доклада на омбудсмана.
35. В Съвета беше обстойно обсъждан въпросът за това може ли
Народното събрание да отправя препоръки към Омбудсмана за
подобряване на неговата дейност. За да се запази независимостта на
омбудсмана и за да не се допусне намеса в неговата работа, включително
и от Парламента, и ненадлежното му “използване” от парламентарното
мнозинство, което и да е то, мнението на Съвета е да не се допуска
отправянето на подобни препоръки.
Няма пречка обаче въз основа на доклада, изнесените в него факти
и констатации и станалите разисквания в постоянните комисии и в
пленарното заседание на Парламента, Народното събрание на общо
основание да приеме решение, с което задължава други държавни органи
- например Правителството или отделен министър, постоянна комисия и
др.под. за предприемането на определени мерки (подготовка на
законопроекти и т.н.), за отстраняване на слабости и недостатъци, за
които омбудсманът е сигнализирал в доклада си. Възможността за
подобни решения на НС следва от Конституцията и ПОДНС.
36. Алинея 3 на чл. 26 да отпадне, тъй като основанията за
предсрочно прекратяване на правомощията на омбудсмана са
изчерпателно посочени в чл. 9.
37. Член 27, ал. 1 да се прередактира така: “Администрацията на
омбудсмана е юридическо лице и т.н.”.
38. Към ал. 2 на чл. 27 да се добави ново изречение:
“Предложението на омбудсмана за размера на бюджетната издръжка на
институцията не се обсъжда в Министерския съвет, а направо се внася в
Народното събрание.”
39. В закона следва изрично да се уреди месечната заплата на
омбудсмана, като се определи нейният размер - например спрямо
заплатата на народен представител, министър, конституционен съдия и
др. Това е въпрос за законодателна целесъобразност. Но въпрос на
законодателна необходимост е законът да съдържа уредба по него.
Б. По законопроекта на народния представител Любен
Корнезов.
40. В този законопроект има редица сполучливи текстове, които
могат до допринесат за усъвършенстване на нормативната уредба на
институцията. Това се отнася за членове: 8-10, 15, 18, 20, 22-25, 28-33.
В законопроекта има и разпоредби, които са идентични или сходни
със законопроекта на н.п. Ем. Кошлуков (вж. по-горе № 10-39). В
следващите бележки, вниманието се привлича върху някои по-важни
въпроси, които този законопроект повдига.
41. Някои от разпоредбите на законопроекта са терминологично
непоследователни: служат си ту с “омбудсман”, както е и заглавието на
законопроекта, ту с “народен защитник” (чл. 12, т. 7, чл. 16, ал. 1 и др.).
Това е крайно нежелателно. Законът трябва да си служи с единна
терминология.
42. По чл. 3, ал. 1.
Основните функции на омбудсмана са неточно и неясно
формулирани. “Наблюдението на дейност” е пасивно поведение, което не
може да бъде основна функция в динамичната дейност на омбудсмана. А

ролята на омбудсмана като “възпиращ” фактор, е неясно като правна
формулировка.
По-правилно би било законопроектът да се съсредоточи върху
функциите на омбудсмана като защитник на правата и свободите на
гражданите при тяхното нарушаване от публичните власти.
43. По чл. 5, ал. 2.
Не изглежда целесъобразно предоставяне на правото на
предложение за избор на омбудсман от толкова много субекти като:
народните представители, парламентарните групи, Висшият съдебен
съвет (ВСС) и 200 000 пълнолетни български граждани. Това
деконцентрира подготвителната дейност по предлагането на подходящи
кандидати. Включването на ВСС отива твърде далеч от конституционните
функции на този орган. А предоставянето на това право на 200 000
български граждани поставя големи правнотехнически трудности. Ето
защо, по наше мнение, по-правилно би било това право да се предостави
на по-малък брой правни субекти, ползващи се с висок държавен и
морален престиж, които изразяват сравнително по-широко обществено
мнение и подкрепа. А това са президентът и група народни представители
- например една пета от всички народни представители, т.е. от 48
народни представители (вж. по-горе № 14).
44. По чл. 8.
Предоставянето на имунитета на народен представител на
омбудсмана заслужава да бъде преобмислено. Преди всичко,
предоставянето на имунитет е конституционна материя и неговото
уреждане със закон поражда съмнение относно
конституционосъобразността на това законодателно разрешение. От друга
страна, буквалното пренасяне на конституционните разрешения тук не е
оправдано, защото двете правни фигури са твърде различни. Най-сетне,
предоставянето на имунитет е обект на сериозна критика от гледна точка
на европейските стандарти за демократичното развитие на страната ни и
равенство на гражданите. Ето защо, неговото разширяване с нови закони
едва ли е оправдано.
45. По чл. 9.
Предлаганото разрешение не би могло да бъде споделено.
“Статутът” на конституционен съдия е изключителен и предвиден в
Конституцията (чл. 147) и се отнася само за конституционните съдии.
“Статутът” (по-правилно е, разбира се, тук да се говори за “статусът”) на
омбудсмана не може да се определя чрез заимстването на конституционен
статус. Това е съмнително като законодателен подход. Омбудсманът има
правното положение (“статусът”) на омбудсман, така както то ще му бъде
определено от закона, а не заимстван от Конституцията статус на друг
държавен орган.
46. По чл. 11, ал. 1.
Основанията за освобождаване на омбудсмана трябва да бъдат
малко на брой, строги и да визират само изключителни
обстоятелства, основани на обективни критерии. Така ще се гарантира
неговата независимост и “предпази” освобождаването му по политически
пристрастия при смяна на парламентарните мнозинства в легислатурите
на Народното събрание. Ето защо ни се струва неправилно, че в т. 6 се
предвиждат такива основания за освобождаването му като “нарушаването
на законите в страната или на общоприетите морални правила за
поведение в обществото”, както и по т. 7 - по искане на 200 000
пълнолетни български граждани. Освен всичко друго, основанието по т. 7
е и правнотехнически трудно осъществимо.
47. По чл. 12, т. 1-12 и чл. 13.
Правата и задълженията на омбудсмана са много просторно и
широко формулирани. Съмнително е например правото на омбудсмана
да участвува в заседанията на Народното събрание, Министерския съвет,
Консултативния съвет по национална сигурност, ВСС и др. Това рискува
да претовари омбудсмана с толкова много и разностранни права и
задължения, което го поставя в невъзможност да ги осъществява. А като
се има предвид, че това е нова институция за българските правни
традиции, от която се очаква да се утвърди и стабилизира (и дано това да
стане), подобно претрупване на омбудсмана с непосилни за
осъществяване права и задължения, рискува да я компрометира. По-
мъдро би било, струва ни се, в началото на въвеждането на тази
институция да се предвидят по-малко по обем, но съществени по
съдържание права и задължения и въз основа на натрупания опит по-
нататък те да се разширяват.
48. По чл. 16, ал. 1.
Задължението на омбудсмана (“народния защитник”) да се
ръководи от ’’международните договори” е твърде широко и
неопределено формулирано. То трябва да бъде ограничено до
международните договори, които са ратифицирани от РБ, влезли са в сила
за страната и са обнародвани в “Държавен вестник”, т.е. които са част от
вътрешното законодателство (чл. 5, ал. 4 Конст.). Това сам по себе си
никак не е малко.
49. По чл. 22, ал. 1.
Едногодишният “давностен срок” за сезиране на омбудсмана е
кратък. Предлагаме този срок да се установи на 2 год.
50. По чл. 27.
Неправилно би било, според нас, правилникът за вътрешната
организация на службата на омбудсмана да се издава от омбудсмана, а
след това да се “приеме” от Народното събрание. “Издаването” на един
нормативен акт и “неговото приемане” са синоними. Ако пък идеята е
била правилникът да се приеме (“издаде”) от Народното събрание по
предложение на омбудсмана, то е пак неправилно, защото това нарушава
независимостта на омбудсмана, която законът се стреми да му гарантира.
51. По чл. 28-33.
Идеята за местни омбудсмани заслужава подкрепа .Но по-
правилно е тя да бъде изразена като възможност за създаването им, а не
като задължение и те да бъдат определяни чрез избор от общинските
съвети, а не назначавани от омбудсмана (вж. по-горе № 3).
В. По законопроекта на народния представител Екатерина
Михайлова и група народни представители.
52. И този законопроект съдържа редица сполучливи текстове,
които могат да допринесат за усъвършенстване на нормативната уредба
на институцията - членове 16-22,28, 30, 32, 34, 35,42-47.
В законопроекта има и разпоредби, които са идентични или сходни
с останалите два законопроекта (вж. по-горе № 10-51)
В следващите бележки вниманието се привлича върху някои по-
важни въпроси, които този законопроект повдига.
53. Законопроектът не е добре структурно подреден. Неговите 47
члена са разпределени в 10 глави, някои от които се състоят от малко или
само от един член (гл. I, III, IX). Неоправдано въпросите на основните
принципи в дейността на омбудсмана, които са въпроси на общите
положения, са уредени в отделна глава III и т.н.
54. По чл. 2.
Не би могло да се сподели законодателното разрешение в обхвата
на функциите на омбудсмана да се включи и гарантирането на правата
на юридическите лица и неформалните организации. Подобно
разрешение не съответства на историческия произход и същността на
омбудсмана, чието исконно предназначение е да брани правата и
свободите на гражданите, а не и на юридическите лица и организациите.
55. По чл. 2, чл. 17, т. 1, чл. 25 и др.
Неправилно е въвеждането на понятието “неформални
организации”. Това е понятие на “додесетоноемврийското право и
правни реалности” и неговото въвеждане отново е неясно. Правото на
сдружаване е признато и гарантирано в Конституцията (чл. 12, 44 и др.) и
всички създадени сдружения в съответствие с Конституцията са легални и
“формални”, в смисъл на допустими и признати, независимо от това дали
имат или не качеството на юридическо лице.
56. По чл. 4, ал. 1.
Правилно се установява възрастова граница за избор на
омбудсмани. Това е особено необходимо за такава динамична
институция, каквато по замисъл е омбудсманът. Но по-правилно би било
максималната възраст да бъде установена на 70 год. (вж. по-горе № 13)
57. По чл. 6, ал. 1.
Не е оправдано предлаганото разширяване на кръга на лицата,
които имат право да правят предложение за избор на омбудсман с
включването в него на председателя на Конституционния съд, ВСС, както
и на 20 000 пълнолетни български граждани. Съображенията за това бяха
изложени по-горе (вж. по-горе № 14 и 43).
58. По чл. 9, ал. 2.
Изборът на П-рия тур на кандидата за омбудсман трябва да се
провежда само между първите двама кандидати, получили най-много
гласове. Това е общото правило в тези случаи.
59. По чл. 17 и 19.
Правомощията на омбудсмана са твърде широко, а някои от тях и
неточно, формулирани. Относно широките правомощия на омбудсмана
(вж. по-горе № 47). А за пример на неточно формулирани правомощия на
омбудсмана ще посочим само чл. 17, т. 4 за правомощието на омбудсмана
“да се обръща” към органите по чл. 150 Конст. да тълкуване и обявяване
противоконституционността на законите. Изразът “да се обръща” не е
юридически. Ако се има предвид “да правят предложения” това едва ли е
оправдано, като се има предвид, че за това предложение органите по чл.
150 Конст. са задължени да отговарят на омбудсмана за “предприетите
мерки” (чл. 34 от законопроекта). Подобно задължение на органите по чл.
150 Конст. не е в духа на Конституцията.
60. По чл. 39 - да отпадне.
Не е оправдано обнародването в “Държавен вестник” на резюме от
доклада на омбудсмана.
61. По чл. 41.
Необходимо е да се създаде по-обстойна правна уредба на
финансовото обезпечаване на омбудсмана по подобие на уредбата на
бюджета на съдебната власт в държавния бюджет, за да се осигури
независимост в дейността на омбудсмана.
62. Чл. 42, 44.
Заслужава да се подкрепи идеята за “местни посредници“
(омбудсмани). Но е за предпочитане те да бъдат избирани по общини от
общинските съвети. И това да бъде уредено като възможност на
общинските съвети, според местните условия и потребности, а не
създаването им да бъде задължително и декретирано от закона (вж. по-
горе № 3 и 43).
Г. Административнонаказателни разпоредби. Допълнителни,
Преходни и заключителни разпоредби (следва се поредността в
законопроекта, внесен от н.п. Емил Кошлуков)
63. Да се създадат чл. 28-35 със следното съдържание:
“Чл. 28. Който възпрепятства омбудсмана да изпълни служебните
си задължения се наказва с глоба до 600 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание.
Чл. 29. Който не представи в определения от омбудсмана срок
поискани от него сведения, документи или актове, се наказва с глоба до
500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 30. Който не изпълни друго задължение, произтичащо от този
закон или от нормативен акт по прилагането му, се наказва с глоба до 300
лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 31. Обмудсманът изпраща на съответния районен съд
материалите, които установяват нарушението, за налагане на
административно наказание.
Чл. 32. Съдът съобщава на лицето, чието наказване се иска, за
постъпването на материалите по предходния член, определя му срок за
запознаване с тях, за възражения и посочване на доказателства в тяхна
подкрепа. Срокът не може да бъде по-малък от един месец.
Чл. 33. (1) След изтичане на срока по предходния член делото се
насрочва за разглеждане в открито съдебно заседание.
(2) Омбудсманът може да участва в производството пред съда, ако
намери това за необходимо.
Чл. 34. (1) Районният съд разглежда делото по същество и се
произнася с решение, с което налага предвиденото в този закон
административно наказание или оправдава лицето, чието наказване е
поискано.
(2) Решението подлежи на касационно обжалване пред окръжния
съд по реда на Закона за Върховния административен съд. Касационна
жалба може да подаде и омбудсманът.
Чл. 35. Доколкото в този закон не е установено друго, прилагат се
правилата на Закона за административните нарушения и наказания.”
64. По Допълнителните разпоредби:
Параграф 1 е излишен. Очертаното в общите положения приложно
поле на закона прави ненужно определянето на понятието “публични
власти”.
65. По “Преходните и заключителни разпоредби”:
а) в § 4 думите “е длъжно да осигури” да се заменят с думата
“осигурява”.
б) в § 5 след думите “Народното събрание” да се добавят думите “и
на омбудсмана”.