Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за предотвратяване на дискриминацията,
№ 202-01-61/16.09.2002 г., внесен от Министерския съвет

---

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА
Г-н Лъчезар Тошев
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроекта за предотвратяване на дискриминацията,
№ 202-01-61/16.09.2002 г., внесен от Министерския съвет
На две свои заседания - 30 октомври и 6 ноември 2002 г.,
Консултативният съвет по законодателството обсъди обстойно
Законопроекта за предотвратяване на дискриминацията, внесен от
Министерския съвет. В резултат на станалите разисквания
Консултативният съвет по законодателството прави следните по-важни
бележки и изразява следното становище:

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Като отчита голямата обществена важност на въпросите относно
предотвратяването и премахването на дискриминацията, Съветът се
обедини около становището, че е оправдано приемането на отделен Закон
за защита срещу дискриминацията.
2. Но, според нас, това не би трябвало да бъде закон от типа на
внесения и обсъждан законопроект. При неговото изработване, по наше
мнение, е приложен неправилен подход при уреждане на въпросите на
дискриминацията. Той обявява за свой предмет на регулиране един
изключително широк кръг от “обществени отношения, свързани с
предотвратяване на дискриминацията, както и механизмите за защита и
контрол при дискриминация” (чл. 1). При този подход и широк обхват на
предмета на регулиране, се е получил един голям по обем законопроект
от 114 члена, които са заети от разрешенията, които се съдържат в
действуващите в страната закони - Кодексът на труда, Закона за
насърчаване на заетостта, Закона за държавния служител, Закона за
висшето образование, Закона за защита, рехабилитация и социална
интеграция на инвалидите, Наказателния кодекс и др.
3. В Консултативния съвет по законодателството надделя
разбирането, че не е целесъобразно изпразването на законите, уреждащи
специална материя от противодискриминационни разпоредби за сметка на
един закон, който да кодифицира цялата уредба за предотвратяване на
дискриминацията. Поради това е за предпочитане приемането на един
рамков закон срещу дискриминацията, който с неголям брой разпоредби
да урежда само общите, принципните въпроси на материята. Спрямо него
разпоредбите относно същата материя, съдържащи се в други
законодателни актове, ще имат характера на специални закони.
Съдържащата се в тях уредба за забрана на дискриминацията и защита
срещу нея, е по-приспособена към регулираните в тези закони
2

специфични обществени отношения и ще може по-ефективно да се
прилага.
4. Законопроектът не съдържа правна уредба на общото родово и
ключово понятие, върху което се изгражда - дискриминацията. Вместо
това, той използва два други пътя. От една страна, се заема да дава
легални, неясни и словесно претрупани определения на отделни видове и
форми на дискриминацията (чл. 5-11), а, от друга - да очертае “какво не е
дискриминация” (чл. 12). Този подход има съществени недостатъци. Най-
напред, защото така всъщност се подменят проблемите. Освен това, в
резултат на този подход дискриминацията се представя било като
неравенство (срв. чл. 2), било като неблагоприятно третиране (срв. чл. 5 и
сл.), факт който сам по себе си показва, че в законопроекта въпросът,
какво представлява дискриминацията, остава неясен и неопределен.
5. Законопроектът не отчита значението на чл. 6, ал. 2 от
Конституцията, където въпросът за дискриминацията се урежда
изключително от гледна точка на забраната на дискриминацията или на
въвеждане на привилегии по определени най-често срещани
дискриминационни критерии. Нормативната уредба не е съобразена с
възприетия в Конституцията подход. Не е ясно и какво е съотношението
между критериите по чл. 6, ал. 2 Конст. и чл. 4, ал. 1 от законопроекта.
Изобщо, нужно е законопроектът да се постави в съответствие с чл.
6, ал. 2 от Конституцията. Има разминаване в кръга на критериите, които
могат да доведат до въвеждането на ограничения или установяването на
привилегии, т.е. за дискриминация. Законопроектът възпроизвежда някои
от тях, а други не. В същото време той въвежда и други критерии, които
не са посочени в Конституцията. “Разминаването” може да доведе до
колизии и противоречия. Оттук и опасността различните форми на
дискриминация да не бъдат оценявани еднозначно.
3

5. Не е достатъчно ясно очертан предметът на закона. От
съдържанието му става ясно, че в центъра му стои не толкова проблемът
за предотвратяване на дискриминация, колкото за защитата срещу
дискриминацията. Няма пречки той да се занимава и с предотвратяването
на дискриминацията, но на практика в него липсват правила в тази
насока.
7. Съдържанието на законопроекта не отговаря на неговото
заглавие. В заглавието е посочено, че законопроектът е за
предотвратяване, т.е. за избягване на дискриминацията, а целият
законопроект урежда защитата срещу дискриминацията, т.е. реакцията
срещу случилата се, станалата дискриминация. Ето защо, по-правилно и в
съответствие със съдържанието на законопроекта е заглавието “Закон за
защита срещу дискриминацията”
8. Не е достатъчно ясно очертан и кръгът от субекти, за който този
закон се отнася. Обект на дискриминация могат да бъдат само
физическите лица. Юридическите лица поради характера си не могат да
бъдат засегнати от дискриминация. Ето защо те не могат да се ползват от
никакви права по този закон, а единствено могат да бъдат представители
на засегнати от дискриминацията физически лица.
9. Специалните правни понятия за видовете и формите на
дискриминацията, освен че са неясни и неточно формулирани и най-често
в грапав превод от чужди езици (чл. 5-11), са и систематично
разпръснати, което не съответства на Закона за нормативните актове (чл.
32 от Указа за прилагане на ЗНА). Една част от тях се съдържат в гл. I, чл.
5-11 са законопроекта, а друга - в § 1 от неговата Допълнителна
разпоредба (§ 1, т. 1-6).
4

10. Законопроектът използва различни специални понятия. За
някои от тях се дават дефиниции. Проблемът обаче е в това, че някои от
тези дефиниции са твърде общи и, оттук, неопределени. Достатъчно ще
бъде Е тази насока да се вземе за пример понятието “неблагоприятно
третиране”. Очевидно е, че тук не сме изправени просто пред засягане на
права и законни интереси. От допълнително осветляване се нуждае и
това, какво представлява законният интерес (§ 1 ДР). Твърде странно е
определението за семейно положение (§ 1, т. 5 ДР). Не може да не
направи впечатление, че законопроектът оправдава прилагането на
определени мерки, които водят до дискриминация, с необходимостта от
тяхното прилагане без да въвежда каквито и да са ясни критерии за това
(вж. чл. 12, ал. 3,4 и 5).
11. В някои свои части законопроектът навлиза в твърде
специфични детайли. Например редица въпроси на устройството и
дейността на Комисията за защита срещу дискриминация трябва да бъдат
посочени в нейния правилник, а не в закона. Уредбата на различните
форми на дискриминация не е балансирана. Вниманието се концентрира
върху някои форми на дискриминация, докато други са само загатнати.
12. Необходимостта от приемане на предлагания законопроект в
мотивите на законопроекта се обосновава е изисквания на Директиви
2000/4:1 и 2000/78 на Съвета на Европейския съюз.
Този довод често се използва в мотивите на внасяните в Народното
събрание законопроекти. Той обаче, според нас, не държи сметка за чл.
189, ал. 3 от Договора за ЕС, съгласно който “Директивата обвързва
държавата-членка - адресат относно резултата за постигане, като
предоставя на националните органи компетентността относно избора на
формата и средствата.” Следователно, директивите на ЕС създават
задължения за тяхното изпълнение и постигане на резултатите, към които
те са насочени, при което държавите по своя преценка избират начините
5

и средствата за това, а не им предписват приемането на закони за
изпълнение на директивите в съответната област. От друга страна, в
законодателната практика през последните години все по-често
изпълнението на директивите се свежда до приемане на закони, в които
дословно се превеждат на български език, при това не винаги сполучливо,
техните разпоредби. Към този подход се е насочил и обсъжданият
законопроект. Тази практика на механично възпроизвеждане на
директивите в закони, по наше мнение, се нуждае от сериозно
преосмисляне.
13. Някои от текстовете могат да бъдат оспорени от
конституционна гледна точка. В стремежа си да уредят правила срещу
дискриминацията, те по същество установяват и провеждат
дискриминация. Има и примери на позитивна дискриминация с
разтегливи понятия. Така се поставя въпросът, дали изброяването на
хипотезите на недискриминация в чл. 12 само не води до дискриминация.
Тази р:1зпоредба би трябвало да се преосмисли (вж. по-долу Конкретните
бележки).
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
Глава първа “Общи положения” (чл. 1-17):
,4. По чл. 1.
Предлагаме чл. 1 да придобие следната редакция: “Този закон
урежда защитата срещу дискриминацията във всичките й форми.”
5. По чл. 2:
Чл. 2 да придобие следната редакция:
“Чл. 2. Целта на ...”, след което точките да се подредят както
следва
“1. равенство пред закона;
6

1. равенство в отнасянето;
2. ефективна защита срещу дискриминация.”
По този начин се изброяват елементите, които определят принципа
на равенството и свързаната е него забрана за дискриминация.
Равенството предполага: а) еднакво отношение и б) в еднакви случаи.
Първите две точки дават т.нар. “формално равенство”; в) изключенията да
могат да съществуват само доколкото имат за цел да премахнат
съществуващото неравенство и да доведат до равенство по същество. В
този случай неравното отнасяне няма да бъде дискриминация, защото има
за цел премахване на неравенството; г) друга група изключения могат да
се правят, ако са оправдани от гледна точка на обществения интерес и са
съразмерни на поставената цел.
Точка 4 на чл. 2 да отпадне.
16. В чл. 3, ал. 2 трябва да се уточни, че той има предвид
юридическите лица с нестопанска цел. Освен това, се поставя въпросът,
как сдруженията на физически лица, които не са юридически лица с
нестопанска цел, ще могат да представляват своите членове или други
физически лица пред съд.
Алинея 3 на чл. 3 предлагаме да отпадне.
17. По чл. 4, ал. 1.
Изброяването на дискриминационните критерии поставя няколко
въпроса.
Преди всичко то трябва да бъде приведено в съответствие е чл. 6,
ал. 2 Конст. Няма пречка то да съдържа повече дискриминационни
признаци от посочените в чл. 6, ал. 2 Конст, но то трябва да обхваща
всички критерии по тази конституционна разпоредба. А сега това не е
направено. Липсват например такива конституционни критерии като:
обществено положение, имуществено състояние и др., което е от естество
да създаде проблеми в правоприлагането и да породи напрежение и
7

несигурност. От друга страна, някои от критериите по чл. 4, ал. 1 са
неточно формулирани “други убеждения”, “вяра”, наред с религията и т.н.
Впрочем, налага се внимателен преглед и преценка на всички критерии по
чл. 4, ал. 1.
Най-сетне, от това изброяване трябва ясно да личи неговият
примерен характер. Начинът, по който е формулирана разпоредбата сега,
създава впечатление за изчерпателност на изброяването. А това е
неправилно и не съответства на основната идея по този въпрос, заложена
в международните актове, по които България е страна (вж. напр. чл. 2 от
Международния пакт за граждански и политически права, чл. 2, т. 2 от
Международния пакт за икономически, социални и културни права, чл. 1,
ал. 1,6. “б” от Конвенция № 111 на МОТ и др.).
18. Легалните дефиниции от чл. 4, ал. 2 до чл. 11 се нуждаят от
сериозно уточнение. В тях има неясни и бланкетни изрази като “сравними
обстоятелства”, “неблагоприятно третиране”, “застрашителна среда”,
“привидно неутрална разпоредба” и др. под., които са от естество да
създадат повече проблеми, отколкото ще разрешат.
19. По чл. 4, ал. 2.
3 ал. 1 на чл. 4 са изброени (изчерпателно) признаците за наличие
на дискриминация. Между тях е сексуалната ориентация.
3 ал. 2 обаче се добавя нов признак - сексуалният тормоз, което е
понятие по-широко от сексуална ориентация и не е свързано непременно
с дискриминацията. Сексуалният тормоз (sexsual harrassment- на англ. ез.)
е самостоятелен проблем и е свързан с човешките права изобщо.
Включването му тук, което е резултат от стремеж за всеобхватност, не е
оправдано.

20. По чл. 4, ал. 3.
Като дискриминация е определено не само изграждането, но и
поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с
увреждания.
Въпросът е свързан със солидни финансови средства, особено що
се отнася до преустройството и пригаждането на съществуващата
архитектурна среда към тези изисквания. За целта би следвало да се
предявят задължения в тази насока. Освен това, следва да се променят и
редица специални закони по строителния надзор и пр.
Иначе разпоредбата ще бъде неприложима.
21. По чл. 5-11.
Определянето на понятията, съгласно Закона за нормативните
актове следва да се прави в Допълнителните разпоредби.
22. Чл. 11 урежда расовата сегрегация. Но трябва да се има
предвид, че по нашето право тя се преследва като престъпление по
Наказателния кодекс (чл. 162). Едва ли расовата сегрегация може да се
развие като административно нарушение.
Предлагаме чл. 11 да отпадне.
23. Чл. 12 се нуждае от сериозно преосмисляне. В този си вид
редица от неговите разпоредби въвеждат дискриминация въз основа на
закона и противоречат на Конституцията. Такива са например
разпоредбите в ал. 1, т. 1 (за гражданството), т. 7 (за максималната
възраст), т. 11 (за специалната закрила за бременни жени и майки) и др.
.24. Предлагаме в чл. 12 да се създаде нова ал. За със следното
съдържание:
“(3а) Прилагането на специалните мерки в населени места или
райони от територията на страната, в които живеят лица или групи лица с
9

различна етническа, религиозна или езикова принадлежност, не трябва да
води до неравностойно положение на което и да е лице или групи лица.”
] Делта е чрез тази разпоредба да се ограничи дискриминацията на
лица от мнозинството, които на определена територия са малцинство.
25. По чл. 12, ал. 1, т. 10.
Тук е направен опит да се допълни съществено едно защитено
колективно право, дадено в Международния пакт за граждански и
политически права. Това разширение е твърде важно и променя
недопустимо смисъла на разпоредбите. Първо, това се отнася до “мерките
за защита на самобитността”. Много широка и неясна формула, която се
въвежда за първи път в българското право, а по нея няма международна
уредба. Второ, добавено е правото “самостоятелно или” да упражняват
безспорно гарантирани права. Но “самостоятелно” в никакъв случай не е
равнозначно на “съвместно”.
26. Предлагаме чл. 13 да отпадне, тъй като разпоредбата съдържа
саморазбращи се правила.
27. Предлагаме чл. 14 и 15 да отпаднат. В предлагания им вид те са
ненужни.
28. По чл. 16.
Необходимо е категорично да се изрази, че предприемането на
всички възможни и необходими мерки за премахване на
дискриминацията, е задължение на държавните органи и на органите на
местното самоуправление.
29. Предлагаме чл. 17 да отпадне. Идеята, която той съдържа е
изразена в чл. 16.
10

Глава втора “Защита от дискриминация” (чл. 18-53):
30. Предлагаме гл. II (чл. 18-53) да отпадне.
Съображенията за това следват от посоченото по-горе относно
неправилният подход при изработването на законопроекта, в резултат на
което се създава обща правна уредба на дискриминацията, която дублира
съществуващата сега законова уредба в специалните закони (вж. по-горе
№ 2-3). Това предложение се подкрепя и със съображения, черпени от
разпоредбите, които се съдържат в трите раздела на тази глава от
законопроекта.
31. В раздел I на гл. II (чл. 18-37) от законопроекта, се урежда
защитата при упражняване на правото на труд. Конкретните разпоредби,
които този раздел съдържа се покриват от чл. 8, ал. 3 КТ, който не
допуска пряка или непряка дискриминация, привилегии или ограничения,
основани на посочените в него 13 дискриминационни критерия. Забраната
по чл. 8, ал. 3 КТ с общата си формулировка за “недопускане на пряка и
непряка дискриминация при осъществяване на трудовите права и
задължения”, обхваща не само всички конкретни случаи на
дискриминация, които законопроектът урежда при достъпа до
самостоятелна заетост, изменение и прекратяване на трудовото
правоотношение, обявяване на свободни работни места, сключване на
трудовия договор, отказ на работодателя да приеме на работа бременни
или майки е малки деца и др. под. (чл. 18-35), но и упражняването на
всички други трудови права и задължения, т.е. на по-широк обхват от
дискриминационни прояви в областта на трудовите правоотношения.
32. Излишни са и чл. 36, 37 и 53 от законопроекта, които
разпростират защитата срещу дискриминация по пол при изпълнение на
кадровата военна служба и при служебните правоотношения, тъй като
изрични антидискриминационни разпоредби съществуват съответно в чл.
97 ЗОВС и чл. 7, ал. 4 ЗДСл.
И

Ако все пак подобна разпоредба бъде запазена за наборната военна
служба (чл. 53 от законопроекта) трябва да отпадне думата “наборна” в
израза “наборна военна служба”, за да обхване както наборната военна
служба, така и при професионалната, която е в процес на създаване у нас.
33. За забрана на дискриминацията и повишаване на ефективността
на защитата срещу дискриминацията не допринасят и чл. 38-44 от
законопроекта относно упражняването на правото на образование и
обучение.
И тук забраната следва от чл. 4 ЗВО и е широката си формулировка
обхваща защитата срещу всички форми на дискриминацията. Аналогична
разпоредба, която се отнася до достъпа и придобиването на
професионална квалификация се съдържа и в чл. 2 от Закона за
насърчаване на заетостта. Вярно е, че такава обща уредба не се съдържа в
Закона за народната просвета от 1991 г. Но този въпрос може и трябва да
се реши чрез допълването на този закон, а не чрез създаването на уредба
за него в законопроекта.
14. По чл. 41, ал. 2.
Текстът е включен не на място. Систематичното му място е като ал.
2 на чл. 38.
Освен това, той е безсмислен, тъй като расовата сегрегация е
международно престъпление и престъпление по нашето право и
предотвратяването му не може да стане с мерки от министъра и органите
на местното самоуправление.
35. Раздел III на гл. II (чл. 45-53) е “сборен”, за всички останали
права. Но той съдържа разпоредби (чл. 44, 46,47, 50 и др.), които влизат в
открито противоречие с принципа на свободната стопанска инициатива,
върху които съгласно чл. 19, ал. 1 от Конституцията “се основава
икономиката на Република България”, което е недопустимо. Що се отнася
12

до останалите разпоредби в този раздел, защитата срещу
дискриминацията, която те предвиждат, се извлича от чл. 6, ал. 2 от
КОНСТИТУцията.
Глава трета “Комисия за защита от дискриминация” (чл. 54-
65):
56. Уредбата в тази глава е неоправдано подробна. Предлагаме да
бъде съществено съкратена и да се сведе до няколко текста относно
състава и функциите й, толкова повече, че чл. 61 предвижда приемането
на правилник “за устройството и дейността й” (вж. по-долу № 40).
57. Подкрепяме необходимостта от създаването на такава комисия,
поради естеството на функциите й, но смятаме, че предложеният състав
от 15 гуши е твърде голям. Това ще доведе до поредното увеличаване на
държавната администрация, което оскъпява издръжката на държавата. А
то е особено нежелателно при тежкото икономическо положение, в което
се намира страната ни. Ето защо предлагаме да се обсъди рязко
намаляване на състава на комисията до не повече от 5 или 7 члена, като се
възприеме принципът за определяне на нейния състав от Народното
събрание и от Президента на Републиката (чл. 56).
58. Не смятаме, че е целесъобразно уредбата в закона на такива
въпроси като трудовото възнаграждение на членовете на комисията (чл.
60), на създаването на подкомисии в състава й (чл. 63 и 65) и др.под.,
поради което предлагаме тези разпоредби да отпаднат.
59. По чл. 61.
Смятаме, че не е обществено целесъобразна и правно издържана
предвидената възможност в ал. 3 комисията сама да определя числеността
на персонала си. Подобно законодателно разрешение ще доведе до
13

прекомерно раздуване на нейния щат. Тази функция трябва да е
правомощие на Министерския съвет.
40. Неоправдано широки са правомощията на комисията (чл. 62).
Натоварването й с толкова многобройни функции, рискува да направи
дейността й неефективна. Ето защо предлагаме тяхното решително
съкращаване и отпадането на ал. 1, т. 7, 8, 9, 11, 12 и 13, на ал. 2 и др. При
окончателното приемане на тази законова разпоредба трябва да се уточни
и взаимодействието на комисията с омбудсмана, тъй като той несъмнено
ще им«1 компетентност и в тази област.
41. Предлагаме правилникът за устройството и дейността на
комисията да се приема от Министерския съвет, а не от самата комисия.
Глава четвърта “Производство пред Комисията за защита от
дискриминация“ (чл. 66-96):
42. Тази глава е подчертано многословна, сложна и претрупана с
разнородни и противоречиви правни разпоредби. Тя се нуждае от
сериозно преосмисляне и съкращаване.
43. В чл. 67, ал. 1 да отпадне изразът “са написани на български
език и”. Предлагаме следната нова редакция:
“(1) Жалбата или сигналът до комисията се подават писмено.
Когато са написани на чужд език, те се придружават е превод на
български език.”
Съображения: Изискването жалбата или сигналът да са написани
само на български език може да се превърне в дискриминационно
ограничение, особено като се има предвид че законът ще се прилага по
отношение на всички лица, намиращи се под юрисдикцията на Република
България.
14

44. По чл. 68, ал. 1.
Предвиденият срок от 5 год. е много дълъг. Даже в НК за
преследване на престъпления е предвиден по-кратък срок (чл. 80, ал. 1, т.
5 НК). Предлагаме срокът да бъде сведен на не повече от 3 год.
45. Чл. 70 предлагаме да отпадне, тъй като, по наше мнение, е
неоправдано създаването на подкомисии в състава на комисията. Това ще
бъде и практически невъзможно, ако се възприеме направеното по-горе
предложение за значително намаляване на нейния състав (вж. по-горе №
36).
46. В чл. 71, ал. 1 след думата “доказателство” да се добави ”за
извършено нарушение по този закон”. Да отпадне “съответно
подкомисията”. Накрая да се добави “от член на комисията”.
47. В чл. 71, ал. 2 да отпадне. Обезпечаването по ГПК тук не може
да се приложи.
48. В чл. 72, ал. 3 думата “ефективни” да отпадне, тъй като е с
неясно съдържание.
49. Чл. 74-80 засягат правата на личността и се нуждаят от
решително прецизиране.
50. Чл. 75 да отпадне. В сегашната си редакция той противоречи на
чл. 76, ал. 1, т. 1.
51. По чл. 76.
ГПК не познава разграничението между обяснения и показания.
Такова разграничение има в НПК, но чл. 75 препраща към прилагане на
уредбата в ГПК относно доказателствата.
15

52. Чл. 77, ал. 2 е неясен в няколко насоки.
Според текста комисията извършва оглед, претърсване, изземване.
Но комисията, независимо от нейния състав, е колегиален орган. Как ще
извършва действията? Изразът в ал. 2, т. 2 “и да събира доказателствени
средства за целите на проучването” е неясен и безсмислен. Не е ясно само
разрешението от съда ли се дава по реда на НПК или и по този ред ще се
извършват и самите действия. В какво ще се изрази съдействието на
органите на МВР, ако едно лице откаже да отвори помещението или
офиса за извършване на оглед, претърсване, изземване. Може ли органите
на МВ Р да пристъпят към принудително отваряне? Ако идеята е да имат
такова правомощие, тази принуда трябва да бъде изрично предписана.
5З.В чл. 80 съюзът “и” да се замени с “или”.
54. По чл. 81 очевидно не само от докладчика може да се сезира
прокуратурата.
55. Като цяло уредбата в чл. 82-93 показват, че комисията дублира
съда. Според нас, това не бива да се допуска. Необходимо е цялостно
оглеждане на чл. 82 до 93, за да се избегнат вътрешните противоречия и
формализмът в дейността на комисията.
56. По чл. 86, ял. 1 член на комисията не може да се самоотстрани.
Предлагаме всички точки в ал. 1 да се заличат и алинеята да
придобие следната редакция:
“(1) Член на комисията е длъжен сам да се отстрани, когато може
да се счита предубеден или заинтересуван пряко или непряко от изхода на
производството.”
Съображения: Изброяването в точките е примерно, а не
изчерпателно и т. 4 включва всички предходни основания.
16

57. В чл. 94, ал. 1 думата “издаването“ да се замени с “от
съобщаването им на заинтересованите лица”.
58. В чл. 94, ал. 2 предлагаме да придобие следната редакция:
“(2) Жалба за обявяване на нищожност се подава без ограничение
във времето.”
59. Предлагаме да се създаде нов чл. 96а, който да предвижда, че
по неуредени въпроси в производството пред комисията се прилага гл. II
от Закона за административното производство.
По Глава пета “Съдебна защита от дискриминация” (чл. 97-
102):
60. В чл. 97, ал. 1 е необходимо да се предвиди, че освен иск за
защита на право по закона, е възможно да се подаде и жалба срещу
административен акт в случай, че белези на дискриминация са въплътени
в административен акт
61. В чл. 97, ал. 2 и 3 да се уточни, че това представителство и
у части г в процеса се осъществява от представители на тези организации.
62. В чл. 98 предлагаме да се предвиди “извинението” като
средство за ликвидиране на дискриминацията.
63. В чл. 98, ал. 2, т. 1 не е ясно съдържанието на “подходящите
мерки’. На съда не може да се възлага прилагането на мерки, които не са
предвидени в закона.
64. В чл. 98, ал. 2, т. 3 се предпоставя наличието на непозволено
увреждане. И това ясно трябва да се посочи, за да се внесе яснота относно
реда за реализиране на отговорността.
17

65. Чл. 99 предлагаме да отпадне. Той противоречи на Закона за
защита на личните данни. Недопустимо е и участието на неограничен
кръг лица по чл. 99, ал. 2 и встъпването по чл. 99, ал. 3 и чл. 100 от
законопроекта. В предлагания вид чл. 99 ще бъде използван, за да се
възбуждат и поддържат обществени скандали.
66. В чл. 99 и 102 не е решен въпросът пред кой съд, по коя
процедура и кой може да предявява тези искове. Във връзка с чл. 99 се
поставя въпросът, къде е интересът на юридическото лице с нестопанска
цел? Защо не е допустимо същото и за юридическите лица със стопанска
цел?
Изобщо трябва да се има предвид, че когато има вреди,
производството ще бъде за деликтна отговорност, която е уредена в чл.
45-54 ЗЗД. Тази отговорност се реализира по съдебен ред.
67. Нецелесъобразно и неоправдано е освобождаването от
държавни такси по чл. 101, ал. 1. Това ще означава предявяване на искове
за огромни обезщетения. А и не е оправдано такива въпроси да се
решават инцидентно в отделни закони и вън от специалните финансови
закони.
68. Чл. 101, ал. 2 е необходимо да се допълни с възможността
жалби за нарушени права да се разглеждат по реда на ЗАП, съответно
ЗВАС.
69. По чл. 102 е необходимо да се определи процесуалното
качество, в което комисията ще участва в процеса. Това изисква
разпоредбата да е съгласувана с ГПК.
От друга страна, правата на колективните правозащитни структури
(държавни органи, сдружения) трябва да бъдат обвързани и съгласувани с
индивидуалните права.
18

70. Ако бъде запазена Глава пета в този й вид, ще се окаже, че това
производство не може да действа, защото в него се смесват съвършено
различни процесуални правила: по ГПК, НПК, ДПК. Ето защо, ако тази
глава бъде запазена тя трябва да се сведе до няколко основни правила и
да съдържа препращане към ЗАП за неговото субсидиарно прилагане,
досежно съдебното производство.
71. При положение, че Глава пета, макар и с малко на брой правни
правил а бъде запазена, трябва изрично да се предвиди, че е недопустимо
произнасянето по един и същ въпрос от комисията и съда.
По Глава шеста “Административнонаказателни разпоредби”
(чл. 103-114):
72. Заглавието на Глава шеста предлагаме да се промени, както
следва “Принудителни административни мерки и
административнонаказателни разпоредби”, с два раздела: Раздел I
“Принудителни административни мерки” (включващ чл. 103 и 104) и
Раздел II “Административнонаказателни разпоредби” (включващ чл. 105
и сл.).
73. В чл. 104 накрая да се добавят думите “освен, ако съдът
разпореди друго”.
74. Съставите на административни нарушения да се систематизират и степенуват по тежест на нарушенията и предвидените за тях наказания. И накрая да се създаде текст със следното съдържание:
“Чл. ... Който извърши друго нарушение по този закон, ако не
подлея :и на по-тежко наказание, се наказва е глоба от ... до ..
75. Санкциите за административните нарушения са прекомерни и
трябва чувствително, разумно и балансирано, да се намалят.
19

76. По чл. 110 съставът за неизпълнение на задължително
предписание да се изключи от този текст и да отиде в чл. 113.
77. Наказанието, което се налага по чл. 111 на свидетел, който не се
яви без уважителни причини пред комисията, е прекомерно тежко.
Според нас, то трябва да бъде максимум 100 лв.
78. В чл. 112 наказанието следва да се определи по принципа “от...
до тъй като така по-добре ще се индивидуализира санкцията с оглед
на конкретния случай и конкретната тежест на повторното нарушение.
79. Чл. 113 да придобие следното съдържание:
‘Чл. 113. (1) Който не изпълни решение на комисията или на съда,
постановено по този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се
наказва с глоба от... до...
(2) Ако след изтичане на един месец от влизане в сила на
наказателното постановление по предходната алинея, нарушението
продължава, налага се глоба от... до ...
(3) Глоба по ал. 2 се налага до отстраняване на вредните последици от нарушението.”
80. Да се създаде нов чл. 115 със следното съдържание:
‘Чл. 115. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят
от определени от председателя на комисията членове на комисията, а
наказателните постановления се издават от председателя на комисията, а
при негово отсъствие - от определен от него член на комисията.
(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и
изпълнението на наказателните постановления става по реда, определен
от Закона за административните нарушения и наказания.”
81. Предлагаме за обсъждане още два варианта за наказващия орган при извършване на административни нарушения по този закон:
20

Първи вариант:
“Административните наказания по този закон да се налагат от
районния съдия по местоизвършване на нарушението, чието решение да
подлежи на касационно обжалване пред окръжния съд.”
Втори вариант:
“Административните наказания да се налагат с решения на
Комисията за защита от дискриминация, които да се обжалват пред
Върховния административен съд (аналогично разрешение е възприето от
Закона за защита на конкуренцията.”
82. Неуместно е въвеждането на възпиращи санкции. Този въпрос
заслужава да се обсъжда в проекта за нов кодекс за административни
санкции. Някои от нарушителите ще предпочетат да бъдат осъдени,
вместо да плащат глоби.
Заключение: като се имат предвид многобройните съществени,
общи и конкретни бележки, които се съдържат в настоящото становище,
Консултативният съвет по законодателството е на мнение, че
Законопроектът за предотвратяване на дискриминацията на този етап се
нуждае от основно преработване. В резултат на това преработване, по
наше мнение, би трябвало да се създаде проект за един бъдещ рамков
закон за защита срещу дискриминацията.