Консултативен съвет по законодателството
СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Законопроекта за защита срещу дискриминацията,
№ 354-01-28/21.05.2003 г., внесен от Кирил Милчев
и група народни представители

---

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Проф. Огнян Герджиков
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА
ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА
г-н Лъчезар Тошев
СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Законопроекта за защита срещу дискриминацията,
№ 354-01-28/21.05.2003 г., внесен от Кирил Милчев
и група народни представители
На свое заседание на 18 юни 2003 г. Консултативният съвет по
законодателството обсъди Законопроекта за защита срещу
дискриминацията, внесен от народния представител Кирил Милчев и
група народни представители и прави следните предложения за неговото
подобряване.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
1. Законопроектът като цяло има белезите на рамков закон. Но тази
идея не е проведена докрай в него.
2. Заслужава да се помисли и предвиди защита от дискриминация в
случаите, когато в даден регион националното мнозинство фактически е
малцинство, поради което е възможно то да бъде обект на
дискриминация.
5. Предлаганите множество препратки към други закони могат да
доведат до объркване и противоречива практика по приложението на този
закон. В тази насока е желателно преосмисляне и прецизиране особено
когато става дума за процедура. Например наред с чл. 27, който урежда
специална процедура, чл. 30 и 44 препращат към ГПК, чл. 38 към Закона
за Върховния административен съд, чл. 40 към ЗАП, чл. 40, ал. 2 към
Данъчния процесуален кодекс.
4. Предвид значимостта на този бъдещ закон предлагаме наредбата
по чл. 6, ал. 2, респективно § 7 от Преходни и заключителни разпоредби,
да се издава от Министерския съвет.
5. В законопроекта не е очертано съдържанието на основното
понятие на закона “дискриминация”, а се дефинират нейните видове -
пряка и непряка дискриминация (чл. 4). Трябва да се положат усилия за
определяне на правните белези на ключовото понятие “дискриминация”
за законопроекта.
6. В чл. 4, ал. 1 трябва да бъде въведено “семейното положение”
като дискриминационен признак. От прецизиране и изчистване се
нуждаят някои общи и несполучливи дефиниции и понятия в § 1 от
Допълнителните разпоредби. Широко и неясно е понятието
2

“неблагоприятно третиране” (§ 1, т. 6); понятието “свързани лица” (§ 1, т.
8) е излишно дефинирано, тъй като не се употребява в законопроекта.
Понятието “сексуална ориентация” (§ 1, т. 9) не определя съдържанието
на това понятие за нуждите на закона, а само посочва видовете сексуална
ориентация и др.
7. В заглавието на законопроекта предлагаме думата “срещу” да се
замени с “от”, а думата “дискриминация” не трябва да бъде членувана.
Предвидено е в законопроекта да бъдат уредени различни видове
дискриминация, основани на множество и разнообразни критерии.
Членуването на този термин би било правилно само ако се касаеше до един
вид дискриминация
8. Законопроектът се нуждае от по-нататъшно правнотехническо
усъвършенстване. Използването на термина “третиране” в множество от
текстовете на законопроекта е неуместно, защото, освен че е чуждица в
българския език, той има различни значения. При това и за този термин не
се предлага законово определение. Според Съвременен тълковен речник на
българския език глаголът “третирам”, съответно съществителното
“третиране”, има пет различни значения. В законопроекта този термин се
използва най-малко в две от тях. По-добре би било да се използват по-
конкретни думи и изрази като например “неблагоприятно отнасяне” или
“неравностойно отнасяне”.
9. Някои термини се използват в едни случаи като родово понятие, а
в други случаи - като видово, което създава объркване, като например
“тормоз” и “сексуален тормоз”.
10. Желателно е да се избягва използването на съчетанието “и/или”.
3

11. Създаването на рамков закон за защита от дискриминация
изисква “започнатото” с него да бъде продължено с допълване на
специалните закони с антидискриминационни разпоредби. Такива закони
например са: Кодекса на труда, Закона за насърчаване на заетостта,
Кодекса за задължително обществено осигуряване, Закона за държавния
служите л, Закона за народната просвета, Закона за висшето образование,
Закона за здравното осигуряване и др. Въпреки че тези закони и сега
съдържат антидискриминационни разпоредби, в тях има място за
изменения и допълнения с въвеждане на някои нови конкретни
разпоредби. Ето защо, ще бъде необходимо в Преходните и
заключителните разпоредби на този закон да се предвиди изрична
разпоредба, която задължава Комисията за защита от дискриминация да
направи проучване на действащото законодателство и да предложи
примерно в 6 мес. срок от влизане на закона в сила на Министерския съвет
законодателна “антидискриминационна програма” и проекти за изменения
и допълнения на тези специални закони с подходящи
антидискриминационни разпоредби.
П. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
По наименованието на законопроекта.
12. Внимание заслужава формулировката “защита срещу
дискриминация” или “защита от дискриминация”, още повече, че чл. 10,
ал. 1 използва второто словосъчетание, което, според нас, е по-точно.
13. По чл. 1.
Ако се възприеме корекцията в наименованието, тя трябва да се
отрази и тук.
От текста следва да отпаднат думите “съдейства за”.
4

14. По чл. 2.
От началния текст да отпаднат думите “право на”. Въпросът дали
изреденото в т. 1, 2 и 3 са принципи, които се реализират чрез право или
са права, е теоретичен и дискусионен. Важно и достатъчно тук е, че
осигуряването им е дефинирано като цел на закона.
Точка 3 е излишна, защото това вече е заявено в чл. 1. Но ако
остане, думите “срещу дискриминация” да се заменят с “ефективна
защита от дискриминация”, като това да се възприеме навсякъде в текста.
Предлагаме да се създаде нова т. 4 със следното съдържание:
‘4. предотвратяване на дискриминацията ”
15. По чл. 3:
В ал. 1 вместо “всички физически лица” да се изпише “всяко
физическо лице”.
Предлагаме чл. 3, ал. 1 да придобие следната редакция:
„(1) Този закон защитава от дискриминация всяко физическо лице,
намиращо се под юрисдикцията на Република България.”
Мотиви: Това е най-същественото във философията на закона и
следва да бъде изведено по адекватен начин. То е задължение на България
по Международния пакт за граждански и политически права (чл. 2) и
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи (чл.1).
Алинея 2 да се обмисли дали да не бъде заличена изцяло или част
от нея. Не е ясно кое налага съществуването й в този вид и свързаната с
това възможност юридически лица “да се ползват” от права на физически
лица. Гази правна конструкция е неясна и уязвима.
Юридическите лица не могат да бъдат обект на дискриминация. На
такава дискриминация могат да бъдат подложени физическите лица,
които ръководят или съставляват персоналния състав на тези юридически
лица.
5

16. По чл. 4, ал. 1:
Думата “гражданство” да отпадне. Гражданството не е между
основанията, изчерпателно уредени в чл. 6, ал. 1 на Конституцията. Наред
с това ЕКЗПЧОС - чл. 16 допуска възможност за въвеждане на
ограничения за политическа дейност на чужденци, като изрично посочва,
че това няма да бъде нарушение на чл. 14, установяващ забрана на
дискриминация.
В сегашния си вид този текст противоречи и на чл. 6, ал. 1, т. 1 на
законопроекта, който обявява, че “не представлява дискриминация
различното третиране на лица на основата на тяхното гражданство”.
Забраната за дискриминация на религиозна основа предполага да
се предвиди и забрана за дискриминация поради атеистични убеждения.
Текстът следва да бъде допълнен в този смисъл и това ще е съответно на
възприетото в Конституцията (чл. 37, ал. 1) по този въпрос.
Дискриминация, основана на образование, е практически
невъзможна, защото е нормално по-високото образование да е изискване за
изпълнение на по-квалифицирана работа, по-високо трудово
възнаграждение и др. Ето защо възниква съмнение дали този критерий
следва да остане в текста.
17. В законопроекта изброяването на признаците, на които може да
се основава една дискриминация, не е изчерпателно, защото и за други,
непосочени в текста признаци, се препраща към закон или международен
договор. Възможни са обаче и други признаци, на основата на които да се
прояви дискриминация, като например ръст, цвят на очите и други
подобни, които не са посочени нито в разглеждания текст, нито в друг
закон или международен договор. Поради това предлагаме текстът на чл.
4, ал. 1 да се прередактира и изброяването да стане по-пълно, но да запази
своя примерен характер. Това съответства на чл. 1 от Конвенция № 111 на
МОТ от 1958 г.
6

18. В чл. 4, ал. 2 изразът “сравними, сходни обстоятелства” е
препоръчително да бъде заменен с “подобни обстоятелства”.
Според нас, от определението на пряката дискриминация трябва да
отпадне думата “всяко” предвид многобройните изключения, изброени
изчерпателно в чл. 6, ал. 1.
Замяната на думите “на основата на” с “мотивирано от” би изразило
по-прецизно основната идея на законопроекта.
А с думите “би било третирано” се въвежда като основен елемент от
понятието за пряка дискриминация бъдещо, предполагаемо и несигурно
поведение, което по този начин може да доведе до търсене на отговорност
по нечие предположение. Това е недопустимо в една правова държава и те
следва да отпаднат от текста.
19. В чл. 4 ал. 3 думата “привидно” да отпадне, а думата
“законова” да се замени със “законна”.
20. В чл. 5 не е оправдано включването на “сексуален тормоз” като
дискриминационен признак.
В разпоредбата са очертани форми на дискриминация, граничещи с
някои престъпления по действащия Наказателен кодекс, като например
сексуалният тормоз, който може да осъществява и състав на престъпление
против половата неприкосновеност или подбуждането към
дискриминация, което може да е престъпление против националното и
расовото равенство или против изповеданията. Поради това предлагаме
накрая на текста да се постави запетая и да се добавят думите , “освен ако
извършеното не съставлява престъпление”.
Необходимо е да се предвиди преходен период за привеждане на
съществуващата архитектурна среда в съответствие с изискванията за
достъпа на лица е увреждания на публични места или да отпадне
“поддържането на архитектурна среда”. Заварената среда в
преобладаващата й част не отговаря на това изискване и тази разпоредба е
7

неприложима, с оглед икономическа целесъобразност. Иначе нейното
поддържане след третия ден от влизане на закона в сила ще превърне
голям брой длъжностни лица в негови нарушители.
Неоправдано е приравняването на “подбуждането към
дискриминация” към “същинската дискриминация”.
21. По чл. 6, ал. 1:
Необходимо е думата “представлява” да се употреби в множествено
число, защото се отнася до множество и разнообразни по характер форми
на поведение.
В т. 5 думите “изисквания за минимална” да отпаднат.
Точка 7 се нуждае от прецизна редакция. В сегашния си вид тя
внушава идеята, че специалната закрила се губи, ако бременна жена или
майка писмено е заявила, че не желае да се ползва от нея. Законодателят
не се интересува как е мотивиран този отказ и не поставя въпроса
възможна ли е промяна в отношението към специалната закрила след
направения отказ. Би могло да се помисли и текстът след втората запетая
да отпадне, защото отказът от конституционни права е недопустим. А
особената и засилена закрила на бременната е нейно конституционно
право (чл. 47, ал. 2 от Конституцията).
Предлагаме т. 7 да придобие следната редакция:
“7. специална закрила за бременни жени и майки, установена със
закон;’
В т. 9 трябва внимателно да се прегледат мерките по Закона за
насърчаване на заетостта, за да не се допусне узаконяване на
дискриминация чрез изваждането само на този закон от обсега на
бъдещия Закон за закрила срещу (или от) дискриминация.
Цялата т. 11 трябва да отпадне. Тя ненужно ограничава
възможностите за образование. Когато възрастта е обективна пречка това
ще се прояви в процеса на образованието и не трябва да се предпоставя.
8

В т. 12 текстът след запетаята трябва да отпадне, защото при
неговото наличие се създава възможност за оценка без ясно установени
критерии.
Сегашната редакция на т. 13 е дискриминационна спрямо
останалите граждани и създава възможност за привилегии на основата на
признаците по чл. 4, ал. 1. Поради това предлагаме думите “групи лица” да
отпаднат от текста. Така той ще се отнася само до конкретни лица и ще е
възможно отделният случай да се преценява индивидуално.
Предлагаме т. 13 да придобие следната редакция:
„13. специалните мерки в полза на лица в неравностойно
положение” и по-нататък продължава по текста.
В т. 14 изразът “самотни родители” да се замени със “самотен
родител”. Множественото число тук е неуместно. Лишава от смисъл
правната фигура “самотен родител”.
Предлагаме т. 15 и 16 да отпаднат. В тях е направен опит да се
допълни едно защитено колективно право, дадено в Международния пакт
за граждански и политически права. Това разширение е твърде важно и
променя недопустимо смисъла на разпоредбите. Първо, в тях се говори за
самобитност. Това е много широк и като следствие неясен термин, който
няма употреба в българското право. Второ, чл. 27 от Пакта предвижда
гарантираните в този член права да се упражняват “съвместно с другите
членове на своята група”. Но самостоятелно в никакъв случай не е
равнозначно на съвместно. Двата аргумента водят до извода, че
съществуващата неяснота прави недопустимо използването на
неопределени понятия в този закон. Допълнителен аргумент е, че чл. 9 на
законопроекта задължава държавни органи и органи на местното
самоуправление да изпълняват закона. С т. 16 се създава също така
възможност за привилегии на етническа основа, което е
противоконституционно. Тази разпоредба следва да отпадне или да се
преосмисли на основата на друг критерий.
9

]3 т. 12, 13 и 16 думата “докато” да се замени с думата “докогато”,
тъй като се използва за обозначаване на краен момент във времето, а не за
продължаващ процес.
22. По чл. 6, ал. 2.
Много е рискован подходът изрично да се посочват случаите,
когато не е налице дискриминация, защото може да доведе до
злоупотреба със защитата срещу дискриминация. Трябва да се посочат
възможно най-пълно случаите, когато не е налице дискриминация, като
законът акцентира върху примерния характер на това изброяване.
Този текст може да постави и въпроса за несъответствие с
Конституцията. Такива са например, т. 1 (за гражданството); т. 11 (за
максималната възраст); т. 7 (за защитата на бременни жени и майки) и
ДР-
Предвиденият срок от три години е твърде дълъг, особено като се
има предвид, че едва ли ще бъде спазван.
Смятаме, че съгласуването на списъка с министъра на вътрешните
работи е безпредметно и предлагаме това изискване да отпадне.
23. По чл. 7.
Тази норма е практически неприложима и поради това следва да
отпадне.
24. По чл. 8.
Принципното прехвърляне на тежестта на доказване, предвидено
тук, е много силен защитен момент. Но той не е балансиран с механизъм за
защита от набедяване в дискриминация. Без такъв баланс той би имал
нежелани и труднопредвидими правни последици. По наше мнение,
разпоредбата има процедурен характер и следва да намери място при
процесуалните правила.
10

В нея е предвидено прехвърляне на доказателствената тежест,
което освен че не е оправдано юридически, задължава и да се доказват
отрицателни факти. Тя противоречи на основни принципи относно
доказването, възприети от българското право като цяло.
Такава защита изрично следва да бъде предвидена в самостоятелен
текст или като ал. 2 на този член.
Освен това, той влиза в колизия с важни гражданскопроцесуални
принципи, като тези за разпределението на доказателствената тежест и
реалното доказване на фактите. Този текст противоречи на чл. 8, ал. 5 от
Директива 2043 на ЕС.
Предлагаме примерно следната редакция:
„Чл. 8. В производството за защита от дискриминация, страната,
която твърди, че е жертва на дискриминацията, трябва да докаже факта на
дискриминацията.”
25. По чл. 9.
Тази норма само обявява, че държавните органи и тези на местното
самоуправление трябва да спазват закона. Тя не урежда нищо повече и
поради това предлагаме да отпадне.
26. В чл. 10, ал. 1 да се прередактира и да гласи: “Създава се
Комисия за защита от дискриминация, наричана по-нататък “Комисията”.
Комисията трябва да бъде на бюджетна издръжка, като не се
допуска финансиране от обществени организации, сдружения и
фондации.
2.1. По чл. 11:
Да бъде предвидено не повече от два мандата за членовете на
Комисията.
13 ал. 2 трябва да се предвиди Народното събрание да избира
председателя и трима членове, а президентът на Републиката да назначава
11

заместник-председателя и двама от членовете на комисията. Само по този
начин може да се установи някакъв баланс в състава на комисията и да се
избегне нейното политизиране от мнозинството в парламента.
Като се отчита механизма за формиране на комисията, убедени сме,
че ал. 4 съдържа неизпълними изисквания, защото обвързва една от
институциите с решението на другата. Така например ако президентът
назначи трима мъже, това значително ще ограничи възможностите на
Народното събрание и ще предпоставя то да избере поне три жени.
Освен това, тази алинея е и излишна, защото комисията се
назначава след влизане в сила на закона и неговите разпоредби би
следвало да я направят ненужна.
28. По чл. 12, ал. 1:
Думата “само” да отпадне. Достатъчно е съответното лице да е
български гражданин.
Предвиденият образователен ценз в т. 1 има дискриминационен
характер.
Императивните изисквания в т. 2 поставят въпроса за начина на
тяхното установяване.
Изискването в т. 3 изключва възможността в комисията да бъдат
избирани или назначавани лица, осъдени във връзка с така наречения
възродителен процес например, или за политическа дейност преди 1989 г.
Това би било несправедливо, политически нецелесъобразно и в
противоречие с философията на този закон. По-правилно би било
преценката по тези въпроси във всеки конкретен случай да бъде
предоставена на органите, които извършват избора (Народното събрание)
и назначението (Президента на Републиката).
Сред качествата, на които трябва да отговаря член на Комисията да
бъдат добавени като нова т. 4 “високи нравствени качества”.
12

29. По чл. 13: времето, през което лицето е работило като член на
Комисията, трябва да се зачита не само за служебен стаж, но и за трудов и
за осигурителен стаж.
30. По чл. 14, ал. 1.
Думата “правомощията” да се замени с думата “пълномощията”
или “мандатът”.
Необходимо е също така да се посочи като основание за
прекратяване на мандата и смъртта на член от комисията.
31. По чл. 14, ал. 1, т. 2.
Необходима е яснота относно понятието “трайна невъзможност” с
оглед обективното прилагане на тази разпоредба. В този смисъл един
разумен срок би могъл да внесе търсената яснота. Предлагаме изразът да
се продължи със следния текст “си повече от 6 месеца”.
32. В чл. 14, ал. 1, т. 4: неопределена и поради това неясна
хипотеза. Ако става дума за изискванията по чл. 12 е достатъчно
съответно препращане към нея, в смисъл - при констатирана
несъвместимост с изискванията на чл. 12. Ако се имат предвид други
изисквания, те трябва да бъдат конкретизирани.
33. В чл. 14, ал. 3 думата “изпълнява” да се замени с “довършва”.
34. По чл. 15, ал. 1 и 2:
Не бива в закона да се определя размерът на възнаграждението.
Това не може да става и с правилника за устройството и дейността на
Комисията. Да се прецени удачно ли е приравняването по възнаграждение
на член на Комисията към народен представител.
13

35. По чл. 16:
Въпросният правилник може да уреди устройството и реда на (или
за) дейност на комисията, но не и самата дейност, която трябва да бъде
уредена с този закон.
Комисията не трябва да приема Правилника за устройството и
дейността си. Най-добре е това да извърши Министерски съвет.
В ал. 2 не трябва да се допуска Комисията сама да определя и
числеността на своята администрация. Това трябва да се определи от
Министерски съвет.
Предлагаме нова ал. 3 със следната редакция:
“(3) Народното събрание определя бюджета на Комисията”.
Ако този текст бъде приет, по наше мнение, ще бъде разрешен
проблемът с необоснованото раздуване на щата и повишаване заплатите
на членовете на Комисията.
36. В чл. 17, ал. 1, т. 1 текстът е неясен. Очевидно се дължи на
пропуснати думи и изрази след думата “третирането”.
37. По чл. 17, ал. 1, т. 2.
Предлагаме думата “постановява” да се замени с израза “взема
мерки за”, а думите “предотвратяване и” да отпаднат, защото те се
отнас5[т до бъдещи и несигурни нарушения.
38. В чл. 17, ал. 1, т. 5 да отпадне. Такова встъпване е невъзможно
по действащото българско законодателство.
39. В чл. 17, ал. 1 , т. 7 поддържането на публичен регистър ще
влезе в противоречие със Закона за класифицираната информация.
14

40. В чл. 17, ал. 1, т. 9 да отпадне. Подобна делегация е
недопустима по отношение на компетентност. С правилника за
устройството и дейността на Комисията не могат да й се предоставят
компетенции, които не са предвидени в закона.
41. По чл. 17 - техническа бележка.
Единствена алинея не се обозначава като ал. 1. Според ЗНА тя е без
номерация.
42. По чл. 18.
Да се предвиди цялата комисия да решава преписките, а не в
състави, както е сега. Ако това наше предложение бъде прието, трябва се
да се уреди и въпросът за кворум, при който заседанията на комисията ще
бъдат редовни.
Да се предвиди, че комисията приема решенията си с обикновено
мнозинство от членовете си.
43. В чл. 18 ал. 2 след думата “състави” да се добави изразът
“измежду членовете на комисията”.
Мотиви: Членовете на комисията ще бъдат подпомагани от
експерти, които не могат да бъдат членове на комисията.. Сегашният
текст относно членовете на заседателните състави не е достатъчно ясен.
44. По чл. 19.
Предлагаме нова редакция на ал. 2, която уточнява функциите на
заместник-председателя на комисията:
“(2) При отсъствие на председателя на Комисията неговите функции
се изпълняват от заместник-председателя.”
15

45. По чл. 20, ал. 1.
Вместо множествено да се употреби единствено число -
“засегнатото лице”.
Изр. 2 предлагаме да отпадне. Когато жалбата или сигналът са
написани на език, различен от българския, би трябвало преводът да се
извършва от администрацията на Комисията. Ако преводът се превърне в
условие за приемане на жалбата, то това може да се превърне в
дискриминационно изискване.
46. По чл. 21, ал. 2.
Изразът “трябва да” да се заличи.
47. По чл. 22, ал. 1.
Да се помисли дали не е целесъобразно срокът да се увеличи на 5
години.
Според нас, като основание за прекратяване на производството
трябва да се предвиди и смъртта на нарушителя, защото отговорността по
този закон може да бъде само лична.
48. По чл. 24, ал. 1.
По-целесъобразно би било председателят на комисията да определя
и докладчик като част от правомощията му по чл. 19, ал. 1, т. 1.
Ако се приеме предложението комисията да решава всички
препиеш в пълен състав, в ал. 1 думата “състав” да се замени с
“докладчик”, а ал. 2 да отпадне.
49. Уместно е, също така, в чл. 24 да се създаде нова алинея, която
би могла да има следната редакция:
“Член на състава е длъжен сам да се отстрани, когато може да се
счита предубеден или заинтересуван пряко или непряко от изхода на
производството. ”
16

50. По чл. 25.
Според нас е необходимо ал. 3 да се прередактира, като изключи
информациите, съставляващи лична тайна за конкретен гражданин.
51. По чл. 27:
Сегашната редакция на чл. 27 дава повече права, отколкото законът
предоставя при разследване на престъпления. Единствено тук е предвидена
специална процедура по този закон, което налага изключителна
прецизност при установяването й.
Предлагаме ал. 1 да започне с думите: “В изключителни случаи...” и
продължава по текста. Да се създаде ново изречение с примерно следното
съдържание: “Претърсването и изземването се извършва по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс.”
Не е ясен изразът “събира доказателствени средства”, употребен в
ал. 5, т. 2. Да се съобрази възможността за извършване на оглед,
претърсвания и изземвания с правилата по НПК или изрично се препрати
към него или ал. 5 да отпадне.
Член 27 съдържа множество разнородни и важни пълномощия,
които превръщат Комисията в непознат досега орган, който осъществява
нормотворческа дейност, разследва деяния свързани с дискриминация,
правораздава, повдига обвинения. Трябва да бъде внимателно редактиран
този текст, като се прецени, какво от тези множество компетентности да
бъде запазено като присъщо на Комисията и от кои пълномощия тя да
бъде освободена. Тук се поставя и въпросът, ще има ли производството
пред Комисията елементи на състезателност или това ще бъде закрито
производство.
52. По чл. 29, ал. 1.
След като е допустимо само еднократно продължаване на срока, би
било целесъобразно това продължаване да бъде реалистично в
максималния си размер - например до 45 или дори до 60 дни.
17

53. По чл. 29, ал. 3.
Вариант I: думата “комисията” да се замени с израза “прекратява
производството и”.
Вариант II: При първоначални данни за извършено престъпление е
възможно да се окаже, че все пак престъпление не е осъществено, но
въпреки това да е проявена някаква форма на дискриминация Поради това
предлагаме две допълнения на тази разпоредба:
В ал. 3 да се предвиди спиране на производството до произнасяне на
орган от съдебната власт.
За се уреди възобновяване на производството пред комисията в
следните случаи:
1. при отказ за образуване на предварително производство;
2. когато наказателното производство е прекратено и
3. в случаите на влязла в сила оправдателна присъда.
54. По чл. 30, ал. 1.
Необходимо е докладчикът да представя заключението си пред
председателя на комисията, вместо пред състава. Това произтича от
направеното предложение, комисията да решава всички случаи в пълен
състав.
55. По чл. 30, ал. 2.
Въпросните лица са заинтересовани - думата се изписва е “о”, а не
с “у”.
56. По чл. 31, ал. 3.
Предлагаме ал. 3 да отпадне. Става дума до административно
производство. Отзоваването на член от състава може да наруши
изискването за кворум. Същевременно, предвиденият съдебен контрол
върху решенията на комисията, е достатъчна гаранция срещу евентуални
нарушения на права, което очевидно е целта на отзоваването. Отвод и
18

самоотвод е допустим и възможен при общите условия на чл. 9 от Закона
за административното производство, към който препраща чл. 40, ал. 1 на
законопроекта и това е достатъчно.
57. По чл. 32.
Смятаме, че публичният характер на защитавания от закона интерес
налага да се изключи възможността за споразумение и поради това
предлагаме разпоредбата да отпадне.
58. По чл. 32, ал. 3 и 4.
По съображения за фактическа и логическа последователност двете
алинен следва да разменят местата си.
59. В чл. 33, ал. 1 думата “съставът” да се замени с “комисията”.
60. В чл. 33, ал. 3 на края да се добави изразът ”и се чете в открито
заседание”. Може да се оформи и като самостоятелна ал. 4. Във всички
случаи обаче е важно да се запазят следните основни моменти:
а) решението се прочита изцяло;
б) винаги в открито заседание, независимо че заседанията,
предхождащи произнасянето, биха могли да се провеждат и при закрити
врата.
61. В чл. 34, ал. 1 да се предвиди, че решенията на комисията се
вземат с обикновено мнозинство от всички нейни членове и се подписват
от тях.
Думата “него” да се замени с израза “всеки от тях”.
19

62. По чл. 37.
По-прецизно би било, ако в ал. 2 думите “проучваното лице” се
заменят с “лицето, на което са наложени принудителни административни
мерки,:.
63. По чл. 40, ал. 1 и 2.
Един от случаите на множество препращания, които могат да
доведат до объркване на практиката по приложението на закона, е
предвиденият тук.
64. По чл. 41:
а) да се прередактира началото на ал. 1;
б) в ал. 1, т. 2 думата “отпреди” да се замени с “предхождащо”;
в) предлагаме нова т. 3 със следното съдържание:
„3. обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди. ’
г) В този си вид предлагаме ал. 2 да отпадне. Възможността
синдикалните организации и техните поделения да предявяват иск от
името на лицата, срещу които е осъществена дискриминация или да
встъпват като заинтересована страна във висящ процес, противоречи на
редица принципи на българското гражданско, материално и процесуално
право. С оглед яснота във възможностите на засегнатото лице предлагаме
нова ал. 2 със следната редакция:
“(2) Засегнатото лице може да предяви иск за обезщетение и по
реда на чл. 43.”
д) Предлагаме ал. 3 да отпадне. И при случаите на множествена
дискриминация, синдикалните организации и техните поделения не могат
да имат право на самостоятелен иск. Неуместна изглежда хипотезата,
лицата, чиито права са нарушени от дискриминация, да встъпват като
подпомагаща страна по чл. 174 ГПК, а иск за защита на тези права да
20

предявява организация чужда на правоотношението, при което тези права
са била накърнени.
Възможността, различни организации да предявяват искове и да
встъпват в процеси за защита на права на граждани, засегнати от
дискриминация, съдържа възможности за злоупотреба с чужди права.
65. По чл. 43, ал. 2.
Необходимо е да се уточни, че длъжностните лица са от състава на
държавни или общински органи. В противен случаи тази разпоредба би се
прилагала и когато нарушението е извършено от длъжностно лице, което
работи в частно юридическо лице. Отговорността на последното може да
бъде осъществена по общите правила на гражданското право
66. По чл. 45, ал. 1.
Предлагаме предвидената принудителна мярка в т. 2 да отпадне.
Съображения: Предложената сега мярка е неадекватна и
непропорционална на нарушението - извършена дискриминация В тези
случаи трябва да се противодейства с мярката по т. 1 или с
административно наказание по чл. 49.
67. По чл. 45, т. 3.
Тази много силно санкционна мярка трябва да бъде прецизно
уредена както с оглед на хипотеза, така и на правни последици. Тук се
говори за “незаконни решения”. Очевидно незаконността само се
презюмира, тъй като тя се установява по съответния ред - ЗАП, ЗАНН,
ЗВАС. Коректно би било в този случай със спирането да съществува и
задължение за комисията за внасяне на въпроса за решаване от съответен
съд.
21

68. По чл. 47 до 52. предлагаме размерът на предвидените глоби да
бъде занижен съобразно тежестта на извършените административни
нарушения. Предвидените сега наказания в чл. 47, 49 и 51 са в много
големи размери, дори сравнени с повечето от наказанията глоба,
предвидени в НК. Все пак се касае до нарушения, а не до престъпления.
Освен това, такива размери на глобите могат да мотивират и корупция.
69. По чл. 48.
Думата “по” да се замени с думата “без”. В сегашния си вид
разпоредбата е лишена от логика.
70. По чл. 50.
При повторно нарушение сега предвидената санкция не дава
възможност за индивидуализация на наказанието.
71. В този вид ал. 3 на чл. 51 трябва да отпадне.
72. По чл. 53, ал. 1 и 2, изр. 1:
Текстът се нуждае от редакция, при която задължително трябва да
се избегне употребата на множествено число и се замени с единствено
число.
Допълнителни разпоредби:
73. По § 1 предлагаме:
а) отделните точки на понятията, които се обясняват, да се
подредят по азбучен ред,;
б) точка 1 се нуждае от нова редакция на текста, която да изключи
възможността за злоупотреба с право;
в) точка 2 по основните си признаци съвпада с тази на т. 1 и не води
до различни последици, поради това предлагаме да отпадне;
22

г) определението за “преследване” в т. 3 е неясно, поради което се
налага текстът да бъде прередактиран;
д) точка 4 предлагаме да отпадне. От една страна, в чл. 5
“подбуждането към дискриминация” е приравнено на същинска
дискриминация, от друга - в тази точка се дава различно определение на
термина “подбуждане”;
е) точка 5 предлагаме да отпадне. Понятието “расова сегрегация”
е непознато на нашата правна система, защото още от Търновската
Конституция нашето общество не познава материални условия, които да
позволят развитието на това негативно явление;
ж) в т. 6 понятието “неблагоприятно третиране” е твърде широко и
неясно формулирано. То ще поражда проблеми в практиката по
прилагането на закона;
?) точка 7 предлагаме да отпадне;
и) точка 6 предлагаме да отпадне. Понятието “свързани лица”
въобще не е използвано в текста на законопроекта. Поясняването му е
самоцелно;
I:) т. 9 в сегашния вид, е излишна, тъй като тя не дава определение
на понятието “сексуалната ориентация”.
74. По § 7 от Преходни и заключителни разпоредби.
Като се има предвид значимостта на наредбата по чл. б, ал. 2
предлагаме тя да се издава от Министерския съвет.