Доклад
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 102-01-24, внесен от Министерски съвет на 13.11.2001 г.
Проект!
Второ четене

---

Доклад
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 102-01-24, внесен от Министерски съвет на 13.11.2001 г.
Проект!
Второ четене


ЗАКОН
За изменение и допълнение на
Закона за движението по пътищата
(Обн., ДВ, бр 20 от 1999 г. изм. бр. 1 от 2000 г.)
§ 1. В чл. 3, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя “които се поставят само след възлагане от администрацията, която управлява пътя, по реда, определен в наредбата по ал. 3.”
Предложение на н.п. н.п. Исмет Саралийски и Рамадан Аталай
По § 1.
В чл.3, ал.3 след думите “се определят ” да се добавят думите “ с наредба на министъра
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната подобрена редакция на S1:
§1. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя “които се поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 3.”
2. В ал. 3 думата “от” се заменя със “с наредба на”.



§ 2. В чл. 5, ал. 2 се създава т. 3:
“3. да не управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на упойващо вещество.”
Предложение на н.п н.п. Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай По § 2.
В чл. 5, ал.2, т. 3 се изменя така:
“3. да не управлява пътно превозно средство под въздействието на алкохол ши под въздействието на упойващо вещество. ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Иван Иванов По §2.
В чл.5, ал.2 се създава нова т.3:
“3. да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол ши друго упойващо вещество. ”
Комисията подкрепя предложението по ПРИНЦИП.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 2:
§2. В чл. 5, ал. 2 се създава т. 3:
“3. да не управлява пътно превозно средство под въздействието на алкохол или на упойващо вещество.”
§ 3. В чл. 10, ал. 2 се правят следните допълнения:
1. След думите “ръцете му” се добавя “съгласно приложение № 1 ”.
2. В т. 1 след думата “освободят” се добавя “(приложение № 1- т. 1)”.
3. В т. 2 след думите “ръцете си” се добавя “(приложение № 1 - т.
2)”.
4. В т. 2, буква “а” след думата “регулировчика” се добавя “(приложение № 1, т. 2, буква “а”)”.
5. В т. 2, буква “б” след думата “движението” се добавя “(приложение № 1, т. 2, буква “б”)”.
6. В т. 3 след думата “напред” се добавя “(приложение № 1- т. 3)”.



Комисията предлага § 3 и приложението към него да отпадне от съдържанието на закона и да бъде предмет на уредба на Правилника за прилагането на закона.
§ 4. Член 12 се изменя така:
“Чл. 12. (1) За регулиране движението на пътните превозни средства и на пешеходците се използват пътни светофари. Те имат светещи полета, подаващи светлинни сигнали с определено разположение, цвят, форма и символи върху тях, които определят реда за преминаване през регулираните места.
(2) За регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, тунели, стеснени и други участъци от пътя се използват:
1. светофари с по 3 кръгли светещи полета, с които се подават немигащи и мигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят; когато светлинните сигнали са разположени вертикално, отгоре е червеният сигнал, жълтият - в средата, а зеленият - отдолу; при хоризонтално разположени светлинни сигнали червеният сигнал е отляво, жълтият - в средата, а зеленият - отдясно;
2. светофари, на които зелената светлина има формата на стрелка (стрелки) на черен фон, а в светлинните полета за червената и жълтата светлина се нанесени контурите на същата стрелка (стрелки); стрелката, съответстваща на посоката за движение направо, е насочена нагоре; значението на светлинните сигнали за преминаване и спиране се отнасят само за посоките, указани от стрелката (стрелките);
3. светофари с 3 светещи полета, на които на нивото на светещото поле за зелена светлина с формата на кръг от дясната страна може да има допълнителна светофарна секция със зелена светлина с формата на стрелка, насочена надясно; включването на тази светлина означава, че водачите могат да продължат движението си само в указаната от стрелката посока, при условие че пропускат пътните превозни средства и пешеходците, които преминават през кръстовището;
4. светофари с 3 светещи полета за регулиране движението на велосипедисти по специално обособена за тях велосипедна алея; върху всички светещи полета може да бъде нанесен с черен цвят символ на велосипед; когато върху светещите полета не е нанесен такъв символ, под светофара се поставя табела Т6 със символ на велосипед.
(3) Последователността на подаваните светлинни сигнали е: червена светлина - едновременно светещи червена и жълта светлина - зелена светлина - жълта светлина - червена светлина;



(4) Немигащите и мигащите светлинни сигнали имат следното
значение:
1. червена светлина - означава "Преминаването е забранено"; водачите на превозни средства са длъжни да спрат;
2. едновременно - светещи червена и жълта светлина означават "Преминаването е забранено"; сигналът предупреждава водачите на пътни превозни средства, че предстои подаване на сигнал със зелена светлина;
3. зелена светлина - означава "Преминаването е разрешено";
4. жълта светлина - означава "Внимание, спри!". Водачите на пътни превозни средства са длъжни да спрат; задължението за спиране при подаване на жълта светлина след зелен сигнал, с който се разрешава преминаването, не се отнася само за водачите, които в момента на смяна на сигнала се намират толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението; при подаване на този сигнал на регулираното място водачите на превозните средства, които навлизат или се намират в него, са длъжни да го освободят;
5. жълта мигаща светлина - означава "Внимание!"; водачите на пътни превозни средства и пешеходците могат да продължат движението си с повишено внимание.
(5) За забраняване и разрешаване на пътни превозни средства да навлизат по пътна лента се използва светофар със светещо поле с квадратна форма, който подава немигащи светлинни сигнали - с червен цвят във формата на две косо пресичащи се наклонени ленти и зелен цвят във формата на стрелка, насочена надолу. Когато светлинните сигнали са поставени вертикално, червената светлина е отгоре, а когато са поставени хоризонтално - червената светлина е отляво. Последователността на подаването на светлинните сигнали е: червен сигнал - зелен сигнал - червен сигнал. Светлинните сигнали имат следното значение:
1. червена светлина - означава "Движението по лентата е забранено";
2. зелена светлина - означава "Движението по лентата е разрешено";
3. когато и двата светлини сигнали не светят, посоката за движение по лентата се указва с пътен знак, а когато няма пътен знак - движението по лентата е забранено.



(6) За регулиране на движението на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, за които има специално обособени “BUS-ленти”, може да се използва светофар с 4 немигащи светлини с лунно бял цвят. Водачите на тези превозни средства, за които е поставен този светофар, спазват сигналите му, включително когато той е поставен заедно със светофар с 3 кръгли светещи полета. Значението на светлинните сигнали се определя съобразно разположението на светещите полета.


(7) За регулиране движението на пешеходците се използва двусекционен светофар, който подава сигнали с червена и зелена светлина, чиято форма и символи се определят с наредбата по чл. 3, ал. 3. Светофарните секции са подредени вертикално, като:
1. секцията, излъчваща червена светлина, е разположена отгоре;
2. последователността на подаваните светлинни сигнали е следната:
а) червена светлина - означава "Преминаването е забранено"; на пешеходците е забранено да пресичат платното за движение, а тези, които вече са навлезли на него, са длъжни да го освободят;
б) зелена светлина - означава "Преминаването е разрешено"; мигането на зелената светлина предупреждава пешеходците за предстоящата и смяна с червена светлина; за улесняване преминаването на незрящите пешеходци през времето на подаването на зеленият сигнал може да се подава звуков сигнал.
(8) За регулиране движението на пътни превозни средства на железопътен прелез се използва светофар с едно или две, разположени хоризонтално, червени светещи полета с формата на кръг. Светофарът подава сигнал, състоящ се от една мигаща или две последователно мигащи една след друга червени светлини, което означава "Преминаването е забранено".
(9) При регулиране движението на превозните средства с трисекционни пътни светофари се използват и следните допълнителни средства за сигнализиране:
1. светлинен указател на скоростта - указва препоръчителна скорост за движение; той има правоъгълна форма и на тъмен фон чрез светлинни източници с числа се изписва стойността на препоръчителната скорост в км/ч;
2. указател за завиване наляво - указване на водачите, завиващи наляво, че преминаването направо и надясно през кръстовището на насрещнодвижещите се превозни средства е забранено.”
Предложение на н.п н.п. Исмет Саралийски и Рамадан Аталай По §4.
В чл.12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.2, т.4 думите “табела Т6” се заменят с думите “ допълнителна табела ”.
2. В ал. 4 се правят следните изменения: а/В т.1 изречение второ се заличава.
б/В т.2 тирето след думата “едновременно ” отпада, в / Точка 3 се изменя така:

“3. Зелена светлина - означава “ Преминаването е разрешено при този сигнал на светофара е забранено навлизането в кръстовището, когато


поради задръстване водачът не ще може да го освободи до следващата смяна на сигнала. ”
г/ В точка 5, изречение първо се изменя така: “една жълта мигаща светлина или две последователно мигащи жълти светлини - означават “ Внимание”.
3. В ал.5, т3 думите “ двата светлини сигнали” се заменят с думите “ двете светлини ”.
4. Ал.6 се изменя така:
“(6) За регулиране на движението на трамваите и моторните превозни средства, които извършват обществен превоз на пътници, може да се използва светофар с четири светещи полета, три от които са разположени хоризонтално едно до друго, а четвъртото е разположено в средата под тях. Светофарът подава немигащи светлинни сигнали с лунно бял цвят. Значението на светлинните сигнали зависи от разположението на светещите полета и се определят с наредбата, издадена на основание на чл.14, ал.1. ”
5. В ал. 7 се правят следните промени:
а/ думите “с наредбата по чл.3 ал.3” се заменят с думите ”с наредбата, издадена на основание на чл.14, ал.1. ”
б/т.2 се изменя така:
“2. светлинните сигнали имат следното значение: ”
6. В ал. 9, т.2 думата “ указване ” се заменя с думата “ указва ”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Йордан Мирчев По §4.
1. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.4, т.3 се изменя така:
“3. зелена светлина - означава "Преминаването е разрешено"; При този сигнал на светофара е забранено навлизането в кръстовището, когато поради задръстване водачът не ще може да го освободи до следващата смяна на сигнала. ”
2. В ал. 4, т. 5, изречение първо се изменя така: ”Една жълта мигаща светлина или две последователно мигащи жълти светлини означават "Внимание!”.
3. Ал.6 се изменя така:
“(6) За регулиране на движението на трамваите и моторните превозни средства, които извършват обществен превоз на пътници, може да се използва светофар с четири светещи полета, три от които са


разположени хоризонтално едно до друго, а четвъртото е разположено в средата под тях. Светофарът подава немигащи светлинни сигнали с лунно бял цвят. Значението на светлинните сигнали зависи от разположението на светещите полета и се определят с наредбата издадена на основание на чл.14, ал.1. ”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 4 и приложението към него да отпадне от съдържанието на закона и да бъде предмет на уредба на Правилника за прилагането иа закона.

§ 5. Член 13 се изменя така:
“Чл. 13. (1) За предупреждаване на участниците в движението за опасности по пътя, за даване на различни предписания по тях относно предимството, забраните, прилагането на специални правила, действията със задължителен характер за указване на направления, посоки и обекти, както и за даване на различна допълнителна информация за улесняване на участниците в движението на пътищата се поставят необходимите пътни знаци, допълнителни и други средства за сигнализиране съгласно приложение №2.2
(2) Пътните знаци се поставят от дясната страна на пътя по посока на движението. Всеки знак, поставен отдясно, може да бъде повторен над или на другата страна на пътя или платното за движение.
(3) При необходимост пътните знаци се поставят на преносими стойки върху платното за движение. В този случай участниците в движението спазват тези пътни знаци дори и тогава, когато те противоречат на светлинните сигнали и на останалите пътни знаци.
(4) Пътният знак, поставен отдясно, е валиден за цялата широчина на частта от платното за движение, предназначена за движение в съответната посока. С допълнителна табела може да бъде ограничена валидността на някои пътни знаци само за една пътна лента от платното за движение,
(5) При необходимост надписите в пътните знаци могат да бъдат повторени с латински букви.
(6) Символът на пътния знак може периодично да се променя при промяна в условията, при промяна на скоростните режими и др.
(7) При изобразяването на пътни знаци с помощта на светещи елементи се допуска тъмният цвят да бъде заменен със светъл, съответно


светлият цвят да бъде заменен с тъмен. Червеният цвят не може да бъде променян.
(8) Забранява се върху пътните знаци, пътните светофари и другите средства за сигнализиране, както и върху конструкциите за закрепването им поставянето на каквито и да е предмети или устройства, нямащи отношение към средствата за сигнализиране и към целта, за която се използват.
(9) Плакати, агитационни материали, светещи тела, както и други средства за привличане на вниманието се поставят само на местата, определени от администрацията, управляваща пътя. Те не трябва:
1. да наподобяват пътни знаци или други средства за регулиране на движението;
2. да намаляват видимостта или ефективността на пътните знаци и другите средства за регулиране на движението;
3. да заслепяват участниците в движението.
(10) Пътните знаци са:
1. предупредителни за опасност - група А;
2. с предписания за участниците в движението:
а) за предимство - група Б;
б) за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана - група
В;

в) съдържащи задължителни предписания - група Г;
г) съдържащи специални предписания - група Д;
3. указателни:
а) даващи допълнителна информация - група Е;
б) за направления, посока, обекти и др. - група Ж;
4. допълнителни табели - група Т;
5. други средства за сигнализиране.”

Предложение на н.п н.п. Исмет Саралийски и Рамадан Аталай
По §5.
В чл. 13 се правят следните промени:
1. Ал. 1 се изменя така:



“(1) За предупреждаване на участниците в движението за опасности по пътя, за даване на различни предписания към тях относно предимството, забраните, прилагането на специални правила, действията със задължителен характер, за указване на направления, посоки, обекти, както и за даване на различна допълнителна информация за улесняване на участниците в движението, на пътищата се поставят необходимите пътни знаци, допълнителни и други средства за сигнализиране, съгласно Приложение №2


2. Вал. 8 думите “каквито и да е” се заменят с думите “каквито и
да са
3. В ал. 10 се правят следните изменения:
„ а) В т' 2’ буква “а ” думите “за предимство ” се заменят с думите
относно предимството
„ „ б) В т' 2’ буква “в” думата “съдържащи ” се заменя с думата
СЪС .
„ В т- 2’ буква “г ’’думата “ съдържащи’’ се заменя с думата
СЪС .
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 5 и приложението към него да отпадне от съдържанието на закона и да бъде предмет на уредба на Правилника за прилагането на закона.
§ 6. Създава се чл. 13а:
Чл. 13а. (1) За насочване движението на пътните превозни средства и на пешеходците по пътя, за отбелязване на определени площи от платното за движение, на обекти, намиращи се в опасна близост до платното за движение и за даване на полезна информация на участниците в движението върху платното за движение и върху обектите, намиращи се в обхвата на пътя, се поставя съответната пътна маркировка. Пътната маркировка се състои от линии, стрелки, символи и надписи, нанесени с боя или по друг ефикасен начин върху пътното платно и пътните съоръжения. Пътната маркировка е:
1. надлъжна;
2. напречна;
3. друга.
(2) Пътната маркировка има бял или жълт цвят и изображение на наименования и значения съгласно приложение № 2.”
Комисията предлага § 6 и приложението към него да отпадне съдържанието на закона и да бъде предмет на уредба на Правилника за прилагането на закона.

§ 7. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:


“(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на вътрешните работи определят реда за установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия по пътищата.”

Предложение на н.п. н.п. Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай
По §7.
Чл. 14, ал.1 се изменя така:
(1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта и съобщенията определя с наредба условията, реда и правилата за използване на пътните светофари, пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране при организиране на движението по пътищата отворени за обществено ползване. ”

Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 7, който става § 3:
§ 3. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
“(1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта и съобщенията определят с наредба условията и реда за използване на пътните светофари, пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране при организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване.’’
2. Създава се ал. 2:

“(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на вътрешните работи определят с наредба реда за установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия по пътищата.
§ 8. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Когато на пътя има платно, обособено за движение на релсови превозни средства, се забранява движението на нерелсови пътни превозни средства по него.”


Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става $ 4.
Комисията предлага да се създаде § 5:
§5. Член 20 се изменя така:
“Чл. 20. (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
(2) Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението.”
§ 9. В таблицата към чл. 21, ал. 1 ред “категории Т, М” се заменя с ред “категория Т 50 50 -“ и след него се създава ред “категория М 45 45 -
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 9, който става § 6:
§ 6. В таблицата на чл. 21, ал.1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ред 2 числото “ 120” се заменя със “ 130”.
2. В ред 5 думите “Категории Т, М” се заменят с “Категория Т”.
3. Създава се нов ред 6: “Категория М 45 45-“.
4. Досегашният ред 6 става ред 7.
§ 10. Член 33 се изменя така:
“Чл. 33. При пресичане на платното за движение от деца за спиране на пътните превозни средства се подава сигнал с палка “Стоп! Деца”, с червен флаг или с ръка.”
Предложение на н.п. н. п. Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай
По §10.
Чл. 33 се изменя така:
“Чл. 33. При пресичане на платното за движение от деца, за спиране на пътните превозни средства може да се подава сигнал с палка “ Стоп!Деца”, с червен флаг или с ръка. ”



Комисията подкрепя предложението.


Комисията предлага следната подобрена редакция на $ 10. който става § 7:
§ 7. Член 33 се изменя така:
“Чл. 33. При пресичане на платното за движение от деца, за спиране на пътните превозни средства, може да се подава сигнал с палка “Стоп! Деца”, с червен флаг или с ръка.”
§ 11. В чл. 45, ал. 2 думите “на заден ход” се заменят с “назад”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 8.
§ 12. В чл. 55, ал. 1 думите “максимална конструктивна” се заменят с “конструктивна максимална”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 9.
§ 13. В чл. 57 думите “максимално допустима” се заменят с “допустима максимална”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става $ 10.
§ 14. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Забраната по ал. 1, т. 3 се отнася и за случаите, когато след пътен знак, указващ края на автомагистралата, движението е двупосочно по едно от пътните платна, освен ако с пътен знак, пътна маркировка и/или с други средства за сигнализиране не е указано друго.”



Предложение на н.п. н.п. Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай
По § 14, т.2.
В чл. 58, ал.2 думите “пътните платна” се заменят с думите “платната за движение

Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 14 да отпадне.


§ 15. Член 73 се изменя така:
“Чл. 73. На път извън населено място през нощта и при намалена видимост всяко спряно на платното за движение моторно превозно средство и неговото ремарке трябва да бъдат обозначени с включени габаритни светлини. Тези изисквания не се прилагат, когато превозното средство е спряно на осветен път."
Предложение на н. п. Йордан Мирчев
По §15.
Чл. 73 се изменя така:
“Чл. 73. На път извън населено място през нощта или при намалена видимост всяко спряно на платното за движение моторно превозно средство и неговото ремарке трябва да бъдат обозначени с включени габаритни светлини. ”

Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 15. който става § 11:
§ 11. Член 73 се изменя така:
“Чл.73. На път извън населено място през нощта или при намалена видимост всяко спряно на платното за движение моторно превозно средство и тегленото от него ремарке трябва да бъдат обозначени с включени габаритни светлини/’

§ 16. В чл. 83, ал. 2 думата “максимално” се заменя с “максимална”. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 12.
§ 17. Член 91 се изменя така:
“Чл. 91. (1) Моторни превозни средства (МПС) със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал.
(2) Специалният режим на движение се използва само при необходимост.

(3) Специален режим на движение ползват моторните превозни средства на: Спешната медицинска помощ, Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност”, Национална служба “Полиция”, Националната служба за охрана, Държавната агенция “Гражданска защита”, служба “Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване” към министъра на отбраната и


други служби на Министерството на вътрешните работи, определени от министъра на вътрешните работи.
(4) Министърът на вътрешните работи с наредба определя условията и реда, при които се използва специален режим на движение за моторни превозни средства.”
Предложение на н.п. н.п. Петър Мутафчиев и Димитър Дъбов
§ 17 да отпадне.
Предложението се оттегли.
Предложение на н.п н.п. Исмет Саралийски и Рамадан Аталай
По §17.
В чл.91 се правят следните промени:
1. В ал.1 думите в скобите да отпаднат.
2. Вал. 3 думата “ министъра ” да се замени с думата “министерство ”.
Предложението се оттегли.
Комисията предлага следната редакция на 8 17. който стапя S, п-
§ 13. В чл. 91 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 3 се изменя така:
(3) Специален режим на движение ползват моторните превозни средства на: Спешна медицинска помощ, Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност”, Национална служба “Полиция”, Народно събрание, Национална служба за охрана, Държавна агенция
Гражданска защита”, обозначените автомобили на служба “Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване” към министъра на отбраната и други служби на Министерството на вътрешните работи, определени от министъра на вътрешните работи.”
2. Създава се ал. 4:
(4) Министърът на вътрешните работи определя с наредба условията и реда, при които се ползва специален режим на движение за моторни превозни средства.”
§ 18. В заглавието на раздел XIX след думата “Паркиране” се поставя точка и се добавя “Пътно превозно средство, спряно поради повреда”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за 8 18. който става S 14.


§ 19. В чл. 94 се правят следните изменения:
1. В ал. 3, изречение второ думите “най-малко 1,5 метра” се заменят с “най-малко 2 метра”.
2. В ал. 4 думите “На пътно платно” се заменят с “На път”.
Предложение на н.п. н.п. Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай
По §19.
В чл. 94, в ал.3 изречение второ изразът “максимално допустима” се заменя с израза “допустима максимална ”.

Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на §19. който става § 15:
§ 15. В чл. 94 се правят следните изменения:
1. В ал. 3, изречение второ думите “най-малко 1,5 метра” се заменят с “най-малко 2 метра”, а изразът “максимално допустима” се заменя с “допустима максимална”.
2. В ал. 4 думите “На пътно платно” се заменят с “На път”.
§ 20. В чл. 102, ал. 2 т. 3 и 4 се отменят.

Комисията предлага следната редакция на § 20, който става § 16: § 16. В чл. 102, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се отменя.
2. В т. 4 накрая се добавят думите “ когато са на работа и превозват пътници”.
§ 21. Създава се чл. 104а:
“Чл. 104а. На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство освен при наличие на приспособление, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.”

Комисията предлага следната подобрена редакция на § 21, който става $ 17:
§ 17. Създава се чл. 104а:
“Чл. 104а. На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното


средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.”
§ 22. В чл. 105 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея в изречение второ след думите “на задните врати” се добавя “на леките автомобили”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Забранява се допълнителното ограничаване на прозрачността на челното стъкло и на страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта към пътя от мястото на водача.”
Комисията предлага § 22. който става § 18 да придобие следното съдържание:
§ 18. Член 105 се изменя така:
“Чл. 105. (1) Забранява се ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.
(2) Ограничаване на видимостта през стъклата на задните врати на леките автомобили, както и намаляване на прозрачността им, се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила.”
§ 23. В чл. 112 се правят следните изменения и допълнения:
1, Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) За осигуряване безопасното пресичане на платното за движение от деца всяко лице на възраст над 18 години може да подаде сигнал с палка “Стоп! Деца” с червен флаг или с ръка."

Предложение на н.п н.п. Исмет Саралийски и Рамадан Аталай
По §23.
В чл.112, ал.2 след израза “Стоп! Деца”, се поставя запетая.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 23. който става § 19:
§ 19. В чл. 112 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:



"(2) За осигуряване безопасното пресичане на платното за движение от деца всяко лице на възраст над 18 години може да подаде сигнал с палка “Стоп! Деца”, с червен флаг или с ръка.”
§ 24. В чл. 122 след думите “е длъжен” се добавя “да намали скоростта и при необходимост”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24. който става § 20.
§ 25. В чл. 123 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2:
а) в буква "в" думите “за превозването на пострадалите при произшествието до съответното здравно заведение” се заменят с “окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него";
б) създава се буква “е”:
“е) да не употребява алкохолни напитки до пристигането на контролните органи.”
2. Създава се ал. 3:
”(3) В случаите по ал. 1, когато пътнотранспортното произшествие е извършено от военнослужещ или с военно превозно средство, военнослужещият уведомява служба “Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване” към министъра на отбраната.”
Предложение на н.п. н.п. Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай
По §25.
В чл. 123, т.1 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2 буква “е ” се изменя така:
“е) да не консумира алкохол до пристигането на контролните
органи. ”
2. Предложената ал.3 се отменя.


Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 25. който става § 21:
§ 21. В чл. 123 , ал. 1, т. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В буква ”в” думите “за превозването на пострадалите при произшествието до съответното здравно заведение” се заменят с “да


окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него”.
2. Създава се буква “е”:
“е) да не консумира алкохолни напитки до пристигането на контролните органи.”
§ 26. В чл. 124, т. 1 думите “за превозване на пострадалите до съответното здравно заведение” се заменят с “окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 22, като предлага следната подобрена редакция:
§ 22. В чл. 124, т. 1 думите “за превозване на пострадалите до съответното здравно заведение” се заменят с “да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него”.
§ 27. В чл. 125, т. 6 се изменя така:
“6. произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия; в този случай се уведомява служба “Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване” към министъра на отбраната.”

Предложение на н.п н.п. Исмет Саралийски и Рамадан Аталай
По §27.
В чл.125, т.6 думата “министъра” се заменя с думата
“ министерство

Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 23.


§ 28. Създава се чл. 125а:
“Чл. 125а. Министърът на вътрешните работи:
1, съвместно с министъра на финансите определя с наредба условията и реда за взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и Държавна агенция “Застрахователен надзор” при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС;
2, съвместно с министъра на здравеопазването с наредба определя условията и реда за взаимодействие между контролните органи и здравните


заведения при оказване помощ на пострадалите при пътнотранспортни произшествия и реда за отчитането им.”
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 28. който става § 24:
§ 24. В глава втора, раздел 23 се създава чл. 125а:
“Чл. 125а. (1) Министърът на вътрешните работи и министърът на финансите определят с наредба условията и реда за взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства.
(2) Министърът на вътрешните работи и министърът на здравеопазването определят с наредба условията и реда за взаимодействие между контролните органи и лечебните заведения при оказване помощ на пострадалите при пътнотранспортни произшествия и реда за отчитането им.”
§ 29. В чл. 126 думите “максимално допустимата” се заменят с “допустимата максимална”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 25.
Предложение на н.п. Четин Казак
Да се създаде нов § 29 а със следното съдържание:
§ 29а. Член 130, ал. 1 да придобие следната редакция:
"(1) Допустимата максимална скорост на движение на моторни превозни средства, превозвайки опасен товар в населено място, е 40 км/ч, извън населено място - 50 км/ч, и по автомагистрала - 90 км/ч

Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 26 със следното съдържание:
§ 26. В чл. 130, ал. 1 думите “70 км/ч ” се заменят с “90 км/ч”.

§ 30. В чл. 135, т. 2 думите “предназначени за предните седалки на автомобила” се заличават.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 30, който става § 27:
§ 27. В чл. 135, т. 2 се изменя така:



“2. да използват обезопасителните колани, с които са комплектовани автомобилите.”

Предложение на н. п. и. п. Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай
Да се създаде нов § 30а със следното съдържание:
“§30а. В чл.136, т.3 се отменя. ”


Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 28 със следното съдържание:
§28. В чл. 136, т. 3 се отменя.
§ 31. Член 138 се изменя така:
“Чл. 138. (1) На пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само пътни превозни средства, които отговарят на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него актове.
(2) Регистрацията, пускането на пазара или пускането в движение на нови моторни превозни средства и ремаркета се извършват въз основа на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип.
(3) Пускането на пазара или пускането в действие на нови компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства и ремаркета се извършва въз основа на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип.
(4) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредби условията и реда за одобряване типа на нови моторни превозни средства, ремаркета, системи, компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства и ремаркета.
(5) Министърът на земеделието и горите определя с наредби условията и реда за одобряване типа на нови колесни трактори за горското и селското стопанство.”
Предложение на и. п. Йордан Мирчев
По §31.
В чл. 138 се правят следните промени:
1. Ал.2 се изменя така:
“(2) Пускането на пазара на моторни превозни средства и ремаркета, се извършва въз основа на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип. ”
2. Ал.5 се изменя така:


“(5) Министърът на земеделието и горите съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията определя с наредби условията и реда за одобряване на типа на нови колесни трактори. ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п н.п. Исмет Саралийски и Рамадан Аталай
По §31.
В чл. 138, ал.2 се изменя така:
“(2) Пускането на пазара на моторни превозни средства и ремаркета, се извършва въз основа на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип. ”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Иван Иванов
По §31.
В чл. 138, ал 5 се изменя така:
“(5)Министърът на земеделието и горите, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията определя с наредба условията и реда за одобряване типа на нови колесни трактори ”

Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната подобрена редакция на §31. който става §29:
§ 29. Член 138 се изменя така:
“Чл. 138. (1) На пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само пътни превозни средства, които отговарят на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове.
(2) Пускането на пазара на моторни превозни средства и ремаркета, се извършва въз основа на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип.
(3) Пускането на пазара или пускането в действие на нови компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства и ремаркета се извършва въз основа на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип.
(4) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредба условията и реда за одобряване типа на нови моторни превозни



средства и ремаркета, както и системи, компоненти или отделни технически възли за тях.
(5) Министърът на земеделието и горите, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията определя с наредба условията и реда за одобряване типа на нови колесни трактори и ремаркетата, теглени от тях.
(6) Министърът на икономиката съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията определя с наредба реда за създаване и начините за нанасяне на идентификационен номер (VIN-код) на пътните превозни средства, произведени в Република България.”
§ 32. В чл. 139 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 3:
“3. с опознавателни знаци съгласно приложение № 4.”
2. В ал. 2 думите “превозването на” се заменят с “движението на пътни превозни средства, превозващи”.
Предложение на н.п. н.п. Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай
По §32.
В чл. 139, ал.1, т.3 се изменя така:
“3. обозначени със съответните опознавателни знаци, съгласно Приложение № 4;
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 32, който става §30:
§ 30. В чл. 139 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 3:
“3. обозначени със съответните опознавателни знаци.”
2. В ал. 2 думите “превозването на” се заменят с “движението на пътни превозни средства, превозващи”.
§ 33. В чл. 140 ал. 2 се изменя така:
“(2) Редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, се определя от министъра на вътрешните работи съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната.”


Предложение на н.п. н.п. Румяна Георгиева и Илчо Дуганов
По §33.
В член 140, ал.2 да се измени така:
"(2)Редът за регистриране, маркиране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определят от министъра на вътрешните работи съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната."


Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на н.п н.п. Исмет Саралийски и Рамадан Аталай
По § 33.
В чл. 140, ал.2 след думите “ се определя ” се добавя “ с наредба ”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33. който става S 31, като предлага следната подобрена редакция:
§ 31. В чл. 140 ал. 2 се изменя така:
“(2) Редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната. На моторните превозни средства и теглените от тях ремаркета при първоначална регистрация се извършва преглед за техническата им изправност и тяхното комплектоване от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи. Спрените от движение моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета се пускат в движение от същите органи след отстраняване на причината за тяхното спиране.”
§ 34. В чл. 141, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Думата “моторно” се заменя с “пътно”.
2. След думата “работи” се добавя “в съответствие с Директива 99/37 на Европейския съюз”.
Предложение на н. п. Йордан Мирчев
По §34.
В чл. 141, ал.1 се изменя така:
(1) За всяко регистрирано пътно превозно средство се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност по


образец утвърден от министъра на вътрешните работи, което съдържа данните за превозното средство, обозначени с латински букви, съгласно приложение №5. ”

Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 34, който става § 32:

§32. В чл.141, ал.1 се изменя така:
“(1) За всяко регистрирано моторно превозно средство или ремарке се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, което съдържа данните за превозното средство, съгласно наредбата по чл. 140, ал. 2.”
§ 35. В чл. 143 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 6 съюзът “и ” се заменя с “или”.
2. Създава се ал. 7:
“(7) Министърът на икономиката съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията определя с наредба реда за създаване и начините за нанасяне на идентификационен номер (VIN-код) на пътните превозни средства, произведени в Република България.”
Комисията предлага следната редакция на § 35, който става § 33:
§ 33. В чл.143, ал. 6 съюзът “и ” се заменя с “или”.
§ 36. В чл. 144, ал. 2 след думите “над 10 тона” се поставя запетая и се добавя “на регистрирани колесни трактори”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36. който става § 34.


§ 37. В чл. 146 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 и 3:
“(2) Измененията в конструкцията на колесна земеделска и горска техника и ремаркетата, теглени от нея, се извършват по ред, определен с наредба на министъра на земеделието и горите.
(3) Не се допускат изменения в конструкцията на превозните средства извън реда по ал. 1, както и допълнително поставяне на предмети, които намаляват видимостта или отвличат вниманието на водача, както и


предмети с остри или изпъкнали ръбове или части, представляващи опасност за водача, пътниците или пешеходците.”
Предложение на н.п. Иван Иванов
По §37.
В чл.146, текстът на новата ал. 2 се изменя така:
“(.2) Измененията в конструкцията на колесни трактори и ремаркетата, предназначени за теглени от тях, се извършват по ред, определен с наредба на министъра на земеделието и горите
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 37, който става § 35:
§ 35. В чл. 146 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думата “определен” се добавя “с наредба”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Изменение в конструкцията на колесни трактори и теглените от тях ремаркета, се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и горите, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията.”
§ 38. Член 147 се изменя така:
"Чл. 147. (1) Регистрираните пътни превозни средства, с изключение на тракторите и ремаркетата, предназначени за теглене от тях, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Редът за извършване на прегледа се определя с наредба на министъра на транспорта и съобщенията, съгласувана с министъра на вътрешните работи.
(2) Колесните трактори и техните ремаркета подлежат на периодични прегледи за проверка на техническата им изправност по ред, определен с наредба на министъра на земеделието и горите, съгласувана с министъра на вътрешните работи.
(3) Извършването на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства на въоръжените сили се осъществява по ред, определен от министъра на отбраната.
(4) Прегледът за проверка на техническата изправност обхваща комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на вредни газове от


моторните превозни средства и изправността на шумозаглушителните им устройства."
Предложение на н.п Иван Иванов
По §38.
В чл.147, в ал. 1 и 2 думите “съгласувана с министъра на вътрешните работи ” в края на двата текста отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 38. който става § 36.
§ 36. В член 147 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя така:
“(1) Регистрираните пътни превозни средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи.”
2. В ал. 2 след думите “Прегледът за” се добавя “проверка”.
§ 39. Създава се чл. 147а:
"Чл. 147а. (1) Периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства се извършват от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи и от физически или юридически лица, притежаващи разрешение, издадено от министъра на транспорта и съобщенията или от упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Лицата, които кандидатстват за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да са търговци, регистрирани по Търговския закон, или юридически лица, които имат право да извършват допълнителна стопанска дейност по реда на чл. 3, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
2. сградите, съоръженията и оборудването (техническият пункт), които използват, да отговарят на изискванията на нормативната уредба по проектиране, изпълнение, контрол, приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България, да се намират в закрити и проходими помещения и да осигуряват свободно и безопасно преминаване и използване


на уредите за измерване, а съоръженията и средствата да имат сертификат за годност, издаден от Държавната агенция по стандартизация и метрология;
3. образованието, специализацията и квалификацията на техническите специалисти, които извършват периодичните прегледи, да са достатъчни за осъществяването им.
(3) Разрешението за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства се издава от министъра на транспорта и съобщенията или от упълномощено от него длъжностно лице за всеки отделен технически пункт.
(4) Срокът на валидност на разрешението за извършване на периодичен преглед за техническа изправност е 5 години.
(5) Министърът на транспорта и съобщенията или упълномощеното от него длъжностно лице се произнася по заявлението за издаване на разрешението в срок до 30 дни от датата на подаването му.”
Предложение на н.п. Ремзи Осман
По § 39.
В чл. 147а се правят следните промени:
1. В ал.1 да отпаднат думите “специализираните органи на Министерството на вътрешните работи и от
2. В ал. 4 числото “5 ” да се замени с числото “3
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а предложението по т. 2 се оттегли.
Комисията предлага § 39, който става $ 37 да придобие следното съдържание:


§ 37. Член 148 се изменя така:
“Чл. 148. (1) Министърът на транспорта и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи определя с наредба условията и реда за издаване на разрешения за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, участващи в движението по пътищата, с изключение на колесните трактори и теглените от тях ремаркета.
(2) Разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства се издава на физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, от министъра на транспорта и съобщенията или от упълномощено от него длъжностно лице.


(3) За издаване на разрешението, лицата по ал. 2 подават заявление, към което прилагат и следните документи:
1. копие от съдебното решение за регистрация по реда на Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
2. удостоверение за актуално съдебно състояние;
3. декларация, че за тях не е открита процедура за обявяване в несъстоятелност.
(4) Разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства се издава при следните условия:
1. сградите, съоръженията, оборудването, уредите и средствата за измерване, отговарят на изискванията и осигуряват изпълнението на целия обем проверки, предвидени в наредбата по чл. 147, ал.1.
2. техническите специалисти, които извършват прегледите, притежават необходимите образование, специализация и квалификация съгласно изискванията на наредбата по чл.147, ал. 1.
(5) Разрешението се издава в срок до 30 дни от датата на подаването на заявлението;
(6) Министърът на транспорта и съобщенията отказва издаването на разрешение в случаите, когато кандидатът не отговаря на условията в наредбата по ал.1. Отказът се мотивира.
(7) Отказът подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(8) Разрешението по ал.1 се издава за всеки технически пункт, за срок от 5 години.
(9) Министерството на транспорта и съобщенията води регистър за издадените разрешения по ал.1.
(10) Правата произтичащи от разрешението се прекратяват:
1. когато се установи, че разрешението е издадено въз основа на неистински документ или на документ с невярно съдържание;
2. с прекратяване на дейността на търговеца или на юридическото лице с нестопанска цел;
3. с изтичане на срока, за който е издадено;
4. по молба на неговия притежател.”
§40. Създава се чл. 1476:
“Чл.147б. (1) Министърът на транспорта и съобщенията или упълномощеното от него длъжностно лице не издава разрешение в случаите,

когато кандидатът не отговаря на някое от условията за издаване. Отказът се мотивира.
(1) Изричният или мълчаливият отказ да се издаде разрешение подлежат на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.”
Комисията предлага § 40 да отпадне, поради преместването на текста на систематичното му място.
§ 41. Създава се чл.147в:
“Чл. 147в. (1) Разрешението се отнема при:
1. нарушаване на закона или изискванията на наредбата по чл. 148;
2. издаване на документ, удостоверяващ техническа изправност на превозното средство, без то да отговаря на установените изисквания към външния вид, осветителната, спирачната и кормилната система, осите, колелата, гумите, окачването, съдържанието на вредните емисии и другите оборудвания, свързани с безопасността на движението.
(2) Разрешението се отнема с мотивирана заповед на министъра на транспорта и съобщенията или на упълномощеното от него длъжностно лице по предложение на ръководителя на съответната служба за контрол по чл. 166, ал. 1, т. 2.
(3) Отнемането на разрешението подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
(4) Лицата, чието разрешение е отнето, могат да кандидатстват за получаване на ново разрешение не по-рано от изтичането на една година от датата на отнемането му.”
Комисията предлага § 41 да отпадне, поради преместването на текста на систематичното му място.
§ 42. Създава се чл. 147г:
“Чл. 147г. (1) Пътна помощ по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва от търговци или юридически лица, които имат право да извършват допълнителна стопанска дейност по реда на чл. 3, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на този закон.
(2) Регистърът на лицата, извършващи пътна помощ, се води от Изпълнителната агенция “Пътища”.
(3) Удостоверението за регистрация се издава след представяне на копие от съдебното решение за вписване на търговеца по реда на Търговския закон или документ за регистрация по чл. 3, ал. 3 от Закона за юридическите



лица с нестопанска цел, удостоверение за актуално състояние, декларация за липсата на открита процедура за обявяване в несъстоятелност, списък на превозните средства, с които ще се извършва пътната помощ, и телефонния номер за повикване на пътната помощ.
(4) Пътната помощ за отстраняване на неизправните или повредените превозни средства или препятствията по пътя се осъществява така, че да се нанесе най-малка вреда на превозното средство, а лицето, което извършва отстраняването, полага грижата на добър стопанин по отношение на опазването на превозните средства от посегателства.”
Предложение на н. п. Йордан Мирчев
По § 42.
Предложената в чл.147г, ал.4 да отпадне.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага § 42, който става § 38 да придобие следното съдържание:
§ 38. Създава се чл. 148а:
"Чл. 148а. (1) Разрешението се отнема при нарушение на
изискванията на наредбите по чл. 147, ал. 1 и по чл. 148, ал.1.
(2) Разрешението се отнема с мотивирана заповед на министъра на транспорта и съобщенията или на упълномощеното от него длъжностно лице по предложение на ръководителя на съответната служба за контрол по чл. 165 и чл.166.
(3) Отнемането на разрешението подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(4) Лицата, чието разрешение е отнето, могат да кандидатстват за получаване на ново разрешение не по-рано от една година от датата на отнемането му.”


Комисията предлага да се създаде § 39 със следното съдържание:
§39. Създава се чл.148б:
“Чл. I486. (1) Пътна помощ по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва от физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на този закон.
(2) Удостоверението за регистрация се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството или упълномощено от него


длъжностно лице, след представяне на копие от съдебното решение за регистрация по реда на Търговския закон или документ за регистрация по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, удостоверение за актуално състояние, декларация за липса на открита процедура за обявяване в несъстоятелност, списък на превозните средства, с които ще се извършва пътната помощ, и телефонния номер за повикване на пътната помощ.”
(3) Регистърът на лицата, извършващи пътна помощ, се води от Изпълнителната агенция “Пътища”.

§ 43. Член 148 се изменя така:
“Чл. 148. Министърът на транспорта и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи определя с наредба условията и реда за издаване и отнемане на разрешения за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, участващи в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, с изключение на колесните трактори и техните ремаркета, както и всяка друга колесна земеделска и горска техника.

Предложение на н.п. Ремзи Осман
По § 43.
В чл. 148 да отпаднат думите “ съгласувано с министъра на вътрешните работи

Предложението се оттегли.
Комисията предлага § 43 да отпадне, поради преместването на текста на систематичното му място.
§ 44. Член 149 се изменя така:
“Чл. 149. (1) За нуждите на типовото одобряване пътните превозни средства се делят на следните категории, обозначени с латински букви:
1. категория L - моторни превозни средства с по-малко от 4 колела, към които спадат:
а) категория L1 - моторните превозни средства с 2 колела, с двигател с работен обем не по-голям от 50 куб. см - в случай на задвижване с двигател с вътрешно горене, и с конструктивна максимална скорост не по-голяма от 45 км/час, независимо от вида на задвижването; към тази категория се приравняват и велосипедите, снабдени с постоянно прикрепени двигатели с работен обем не по-голям от 50 куб. см - в случай на задвижване с двигател с


вътрешно горене, и с конструктивна максимална скорост не по-голяма от 45 км/час независимо от вида на задвижването;
б) категория L2 - моторните превозни средства с 3 колела, с произволно разположение на колелата спрямо надлъжната средна равнина, с двигател с работен обем не по-голям от 50 куб. см - в случай на задвижване с двигател с вътрешно горене, и с конструктивна максимална скорост не по- голяма от 45 км/час независимо от вида на задвижването;
в) категория L3 - моторните превозни средства с 2 колела, с двигател с работен обем над 50 куб. см - в случай на задвижване с двигател с вътрешно горене, или с конструктивна максимална скорост над 45 км/час независимо от вида на задвижването;
г) категория L4 - моторните превозни средства с 3 колела, с несиметрично разположение на колелата спрямо надлъжната средна равнина на превозното средство, с двигател с работен обем над 50 куб. см - в случай на задвижване с двигател с вътрешно горене, или с конструктивна максимална скорост над 45 км/час независимо от вида на задвижването;
д) категория L5 - моторните превозни средства с 3 колела, със симетрично разположение на колелата спрямо надлъжната средна равнина на превозното средство, с двигател с работен обем над 50 куб. см - в случай на задвижване с двигател с вътрешно горене, или с конструктивна максимална скорост над 45 км/час независимо от вида на задвижването;
2. категория М - моторни превозни средства, които имат най-малко
4 колела и са предназначени за превоз на пътници, към които спадат:
а) категория Ml - моторните превозни средства за превоз на пътници, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8;
б) категория M2 - моторните превозни средства за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане, без мястото на водача, с технически допустима максимална маса не повече от 5 тона;
в) категория M3 - моторните превозни средства за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане, без мястото на водача, с технически допустима максимална маса над 5 тона;
3. категория N - моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, които имат най-малко 4 колела, към които спадат:
а) категория N1 - моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона;
б) категория N2 - моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса над 3,5 тона, но не повече от 12 тона;

в) категория N3 - моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса над 12 тона;
4. категория Т - моторните превозни средства с най-малко 2 моста, конструктивно предназначени за теглене, бутане, носене или задвижване на определени инструменти, прикачен инвентар, машини или ремаркета; към тях се отнасят колесните трактори, които могат да бъдат съоръжени за превоз на товари (самоходни шасита) и придружаващ персонал;
5. категория О - ремаркета, включително полуремаркета, към които
спадат:
а) категория 01 - пътните превозни средства с технически допустима максимална маса не повече от 0,75 тона;
б) категория 02 - пътните превозни средства с технически допустима максимална маса над 0,75 тона, но не повече от 3,5 тона;
в) категория 03 - пътните превозни средства с технически допустима максимална маса над 3,5 тона, но не повече от 10 тона;
г) категория 04 - пътните превозни средства с технически допустима максимална маса над 10 тона;
6. категория G - моторни превозни средства с характеристики на моторните превозни средства от категория М или N и с повишена проходимост.
(2) Моторните превозни средства от категориите M2 и M3 за превоз на повече от 22 пътници, освен мястото на водача, са:
1. клас I - превозни средства, в чиято конструкция са предвидени площи за стоящи пътници с възможност за тяхното придвижване в салона на автомобила;
2. клас II - превозни средства, конструирани за превоз предимно на седящи пътници със или без площ за стоящи пътници; площта, предназначена за стоящите пътници, е в прохода между седалките; когато има обособено място за превоз на стоящи пътници, неговата площ не трябва да превишава площта на две двойни седалки;
3. клас III - превозни средства, конструирани за превоз само на седящи пътници.
(3) Моторните превозни средства от категориите M2 и M3 за превоз на не повече от 22 пътници, освен мястото на водача, са следните класове, обозначени с латински букви:
1. клас А - превозни средства, конструирани предимно за превоз на стоящи пътници; в автобусите от този клас може да има и седящи места;
2. клас В - превозни средства, конструирани за превоз само на седящи пътници.

(4) Ремаркетата и полуремаркетата от категория О, предназначени за теглене от колесни трактори, се означават с От и са:
1. ОТ1 - с технически допустима максимална маса не повече от 1,5
тона;
2. ОТ2 - с технически допустима максимална маса над 1,5 тона, но не повече от 3,5 тона;
3. ОТЗ - с технически допустима максимална маса над 3,5 тона, но не повече от 6 тона;
4. ОТ4 - с технически допустима максимална маса над 6 тона.”
Предложение на н.п. Четин Казак
По §44.
В чл. 149, aл. 1, т. 1 а да придобие следната редакция:
"а) категория L1- моторните превозни средства с две колела, с двигател с работен обем не по-голям от 50 см3, в случай на задвижване с двигател с вътрешно горене и конструктивна максимална скорост не по- голяма от 45 км/час, независимо от вида на задвижването ".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 44 да отпадне от съдържанието на закона и да стане предмет на уредба на Правилника за прилагането на закона.
§ 45. Създава се чл. 150а:
“Чл.150а. (1) За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.
(2) За определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на следните категории, различни от тези по чл. 149, обозначени с латински букви:
1. категория М - мотопеди;
2. категория А - мотоциклети;
3. категория В - автомобили, чиято допустима максимална маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на водача, не превишава 8; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг; допустимата максимална маса на състава не надвишава 3500 кг.; допустимата максимална маса на ремаркето не може да надвишава масата без товар на теглещото превозно средство;
4. категория С - автомобили, различни от тези от категория D, чиято допустима максимална маса надвишава 3500 кг; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг;
5. категория D - автомобили, с изключение на тролейбусите, предназначени за превоз на пътници, с над 8 места за сядане, без мястото на водача; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг; към тази категория се приравняват и съчленените автобуси; прикачването на ремарке към съчленен автобус е забранено;
6. категория В+Е - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория В и ремарке, когато:
а) допустимата максимална маса на ремаркето надвишава 750 кг;
б) допустимата максимална маса на ремаркето надвишава масата без товар на теглещото превозно средство;
7. категория С+Е - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория С и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг.
8. категория D+E - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория D и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг;
9. категория Т - колесни трактори (Ткт) и тролейбуси (Ттб); към тази категория се приравняват и трамвайните мотриси (Ттм).
(3) В рамките на категориите А, В, С, D, С+Е и D+E може да бъде издавано ограничено свидетелство за управление на пътни превозни средства от следните кодове (подкатегории):
1. код 72 (подкатегория А1) - мотоциклети с работен обем на двигателя не повече от 125 куб. см и с максимална мощност не повече от 11 KW;
2. код 73 (подкатегория В1) - триколесни и четириколесни моторни превозни средства с електрозадвижване или с двигател с вътрешно горене с работен обем над 50 куб. см и с конструктивна максимална скорост над 45 км/ч, чиято маса без товар не надвишава 550 кг (в случай на електрозадвижване не се включва масата на акумулаторните батерии);
3. код 74 (подкатегория С1) - товарни автомобили с допустима максимална маса над 3500 кг, но не повече от 7500 кг; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг; допустимата максимална маса на състава не трябва да надвишава 7500 кг;
4. код 76 (подкатегория С1+Е) - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория С1 и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг; допустимата максимална маса на състава не

трябва да надвишава 12 000 кг; допустимата максимална маса на ремаркето не може да надвишава масата без товар на теглещото превозно средство;
5. код 75 (подкатегория D1) - автомобилите за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане, без мястото на водача, но не повече от 16 места за сядане, без мястото на водача; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг;
6. код 77 (подкатегория D1 + Е) - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория D1 и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг, когато допустимата максимална маса на състава от пътни превозни средства е не повече от 12000 кг; допустимата максимална маса на ремаркето не може да надвишава масата без товар на теглещото превозно средство; ремаркето не се използва за превоз на пътници.”
Предложение на н.п. Йордан Мирчев
По §45.
В чл. 150а, ал. 3 се изменя така:
“(3) В рамките на категориите A, В,С, D, С +Е и D + Е, може да бъде издавано ограничено свидетелство за управление на моторни превозни средства, което се отразява в свидетелството за управление на моторни превозни средства със следните кодове: ”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 45, който става § 40:
§ 40. Създава се чл. 150а:
“Чл.150а. (1) За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.
(2) За определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на следните категории:
1. категория М - мотопеди;
2. категория А - мотоциклети;
3. категория В - автомобили, чиято допустима максимална маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на водача, не превишава 8; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг; допустимата максимална маса на състава не надвишава 3500 кг.; допустимата максимална маса на ремаркето не може да надвишава масата без товар на теглещото превозно средство;
4. категория С - автомобили, различни от тези от категория D, чиято допустима максимална маса надвишава 3500 кг; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг;
5. категория D - автомобили, с изключение на тролейбусите, предназначени за превоз на пътници, с над 8 места за сядане, без мястото на водача; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг; към тази категория се приравняват и съчленените автобуси; прикачването на ремарке към съчленен автобус е забранено;
6. категория В+Е - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория В и ремарке, когато:
а) допустимата максимална маса на ремаркето надвишава 750 кг;
б) допустимата максимална маса на ремаркето надвишава масата без товар на теглещото превозно средство;
7. категория С+Е - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория С и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг.
8. категория D+E - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория D и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг;
9. категория Т - колесни трактори (Ткт) и тролейбуси (Ттб); към тази категория се приравняват и трамвайните мотриси (Ттм).
(3) В рамките на категориите А, В, С, D, С +Е и D + Е, може да бъде издавано свидетелство за управление на моторни превозни средства, с ограничена валидност, която се отразява със следните кодове:
1. код 72 (подкатегория А1) - мотоциклети с работен обем на двигателя не повече от 125 куб. см и с максимална мощност не повече от 11 KW;
2. код 73 (подкатегория В1) - триколесни и четириколесни моторни превозни средства с електрозадвижване или с двигател с вътрешно горене с работен обем над 50 куб. см и с конструктивна максимална скорост над 45 км/ч, чиято маса без товар не надвишава 550 кг (в случай на електрозадвижване не се включва масата на акумулаторните батерии);
3. код 74 (подкатегория С1) - товарни автомобили с допустима максимална маса над 3500 кг, но не повече от 7500 кг; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг., при което допустимата максимална маса на състава не трябва да надвишава 7500 кг;



4. код 75 (подкатегория D1) - автомобилите за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане, без мястото на водача, но не повече от 16 места за сядане, без мястото на водача; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг;
5. код 76 (подкатегория С1+Е) - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория С1 и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг; допустимата максимална маса на състава не трябва да надвишава 12 000 кг; допустимата максимална маса на ремаркето не трябва да надвишава масата без товар на теглещото превозно средство;
6. код 77 (подкатегория D1 + Е) - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория D1 и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг, когато допустимата максимална маса на състава е не повече от 12000 кг; допустимата максимална маса на ремаркето не трябва да надвишава масата без товар на теглещото превозно средство; ремаркето не се използва за превоз на пътници.”
§ 46. Член 151 се изменя така:
“Чл. 151. (1) Минималната възраст за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства е:
1. 16 години - за управление на моторно превозно средство от категория М;
2. 17 години - за управление на моторно превозно средство от категориите Ткт /колесен трактор/, А1 и В1;
3. 18 години - за управление на моторно превозно средство от категориите А, В, Cl, С, Cl+E, С+Е;
4. 21 години - за управление на моторно превозно средство от категориите Dl, D, Dl+E, D+ Е, Ттб (тролейбус) и Ттм (трамвайна мотриса).
(2) Свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, което е физически годно да управлява моторни превозни средства от съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и е издържало успешно изпит.
(3) Кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите Cl, С, Dl, D, Ттб (тролейбус) и Ттм (трамвайна мотриса) трябва да са и психически годни.
(4) За управление на моторни превозни средства от категория А с работен обем на двигателя над 350 куб. см е необходимо:


1. водачът да притежава стаж като водач на моторно превозно средство от същата категория или от подкатегория А1 не по-малко от 3 години, или
2. водачът да е навършил 21 години и да е издържал успешно изпит за придобиване на правоспособност за управление на мотоциклет с работен обем на двигателя над 350 куб. см.”
Предложение на н.п. н.п. Петър Мутафчиев и Димитър Дъбов
По §46.
В чл. 151, ал. 2 да се промени, както следва:
"(2) Свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерство на вътрешните работи на лице, което е физически годно да управлява моторни превозни средства от съответната категория, преминало обучение за:
1. водач на моторно превозно средство и издържало успешно
изпит;
2. оказване на първа долекарска помощ
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на н.п. Ремзи Осман
По §46.
1. В чл.151, ал.1 m3 да отпаднат категориите “C1+E, С+Е”
2. В чл. 151 се създава нова т.4 със следното съдържание:
“4. 20 години - за управление на моторно превозно средство от категория С1+ Е”.
3. Точка 4 става т.5, като се допълва с категория “С+Е”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната подобрена редакция на §46, който става § 41:
§ 41. Член 151 се изменя така:
“Чл. 151. (1) Минималната възраст за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства е:
1. 16 години - за управление на моторно превозно средство от категория М;
2. 17 години - за управление на моторно превозно средство от категориите Ткт /колесен трактор/, А1 и В1;

3. 18 години - за управление на моторно превозно средство от категориите А, В, Cl, С, С1+Е, С+Е;
4. 21 години - за управление на моторно превозно средство от категориите Dl, D, Dl+E, D+ Е, Ттб (тролейбус) и Ттм (трамвайна мотриса).
(2) Свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и е издържало успешно изпит за водач на моторно превозно средство.
(3) Кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите Cl, С, Dl, D, Ттб (тролейбус) и Ттм (трамвайна мотриса) трябва да са и психологически годни.
(4) За управление на моторни превозни средства от категория А с работен обем на двигателя над 350 куб. см. е необходимо:
1. водачът да притежава стаж като водач на моторно превозно средство от същата категория или от подкатегория А1 не по-малко от 3 години, или
2. водачът да е навършил 21 години и да е издържал успешно изпит за придобиване на правоспособност за управление на мотоциклет с работен обем на двигателя над 350 куб. см.”
§ 47. Член 152 се изменя така:
“Чл. 152. (1) Министърът на транспорта и съобщенията:
1. съвместно с министъра на вътрешните работи определя изискванията, на които трябва да отговарят водачите на моторни превозни средства от различните категории;
2. съгласувано с министъра на здравеопазването определя медицинските изисквания към водачите на моторни превозни средства и реда за извършване на контролни медицински прегледи;
3. съвместно с министъра на вътрешните работи определя условията и реда за психологическото изследване в съответствие с психологическите изисквания към водачите на моторни превозни средства от категориите С, D, Cl, D1, Ттм (трамвайна мотриса), Ттб (тролейбус) и на водачите, извършващи обществен превоз или превоз на опасни товари, както и на тези, които се явяват на изпит, след като са загубили правоспособност поради отнемане на контролните точки;
4. съвместно с министъра на образованието и науката и министъра на вътрешните работи определя реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство;
5. съвместно с министъра на вътрешните работи определя с наредба условията и реда за провеждане на изпитите на лицата, на които временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство по реда на чл. 171, т. 1, буква “в”;
6. съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на образованието и науката определя с наредба условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства и реда за издаване и отнемане на разрешение за тяхното обучение;
7. съгласувано с министъра на вътрешните работи и министъра на образованието и науката определя с наредба условията и реда за придобиване на правоспособност за обучаване на водачи на моторни превозни средства (преподаватели);
8. съвместно с министъра на здравеопазването определя с наредба реда за обучението за оказване на първа долекарска помощ от водачите на пътните превозни средства.
(2) Разрешението по ал. 1, т. 6 се издава на физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон, от министъра на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице със срок на валидност 5 години.
(3) Министърът на транспорта и съобщенията или упълномощеното от него длъжностно лице се произнася по заявлението за издаване на разрешение в срок до 30 дни от датата на подаването му.
(4) Не се издава разрешение в случаите, когато кандидатът не отговаря на някое от условията за издаване. Отказът се мотивира.
(5) Изричният или мълчаливият отказ да се издаде разрешение, както и отнемането му подлежат на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
(6) Разрешението се отнема и правата, произтичащи от издаденото разрешение, се прекратяват, когато:
1. са установени нарушения на разпоредбите на закона или разрешението е издадено въз основа на неистински или на документи с невярно съдържание, установени по съответния ред;
2. се променят обстоятелствата, въз основа на които е издадено разрешението, или когато органът по издаване на разрешението установи, че лицата, извършващи обучение на кандидатите за придобиване на



правоспособност за правоуправление на моторно превозно средство, не изпълняват изискванията на наредбата по чл. 153, ал. 1, т. 1;
3. е постановено съдебно решение за несъстоятелност;
4. в 6-месечен срок от издаването на разрешението лицето не започне дейността си или в течение на 6 месеца е преустановило дейността си;
5. по молба на притежателя.
(7) Лицата, чието разрешение е отнето, могат да кандидатстват за получаване на ново разрешение не по-рано от изтичането на една година от датата на отнемането му.
(8) За издаването на разрешения за обучение на кандидати за водачи на моторни превозни средства се събират такси, определени в тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията.
(9) Таксите по ал. 9 не се събират от средните професионални училища, от средните общообразователни училища с професионални паралелки, както и от висшите училища на бюджетна издръжка, обучаващи ученици и студенти за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство съгласно съответните учебни планове и утвърдения им държавен прием.”
Предложение на н. п. н.п. Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай По § 47.
В чл. 152 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя така:
“(1) Министърът на транспорта и съобщенията:
1. съгласувано с министъра на вътрешните работи определя изискванията, на които трябва да отговарят водачите на моторни превозни средства от различните категории;
2. съвместно с министъра на здравеопазването определя изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории;
3. съгласувано с министъра на вътрешните работи определя изискванията за психологическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите С, D, Cl, D1, Ттм, /трамвайна мотриса/ Ттб /тролейбус/, и на водачите, извършващи обществен превоз на пътници или товари, в т. ч. превоз на опасни товари, на тези, които се явяват на изпит,

след като са загубили правоспособност поради отнемане на контролните точки, както и на председателите на изпитни комисии.
4. съгласувано с министъра на образованието и науката и министъра на вътрешните работи определя реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство;
5. съгласувано с министъра на вътрешните работи определя с наредба условията и реда за провеждане на изпитите на лицата, на които временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство по реда на чл.171, т.1, б. “в”.
6. съгласувано с министъра на вътрешните работи и министъра на образованието и науката определя с наредба условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства и реда за издаване и отнемане на разрешение за тяхното обучение;
7. съгласувано с министъра на вътрешните работи и министъра на образованието и науката определя с наредба условията и реда за обучение и изпит на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване броя на точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление.
8. съгласувано с министъра на здравеопазването определя с наредба реда за обучението за оказване на първа долекарска помощ от водачите на моторни превозни средства. ”
2. Ал.2 се изменя така:
“(2) Разрешението по ал.1, т.6 се издава на физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон и на юридически лица, които имат право да извършват допълнителна стопанска дейност по реда на чл.3, ал.3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел от министъра на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице, със срок на валидност 5 години. ”
3. В ал.6, т.1 и т. 2 се изменят така:
“1. разрешението е издадено въз основа на неистински документи или на документи с неверно съдържание, установени по съответния ред или се променят обстоятелствата, въз основа на които е издадено разрешението ”;
“2. са установени нарушения на разпоредбите на закона или когато органът по издаване на разрешението констатира, че лицата, извършващи обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство не изпълняват изискванията на наредбата по чл. 152, ал.1,т.6;”



4. Създава се нова ал. 9:
“(9) Разрешението се отнема с мотивирана заповед на министъра на транспорта и съобщенията или на упълномощеното от него длъжностно лице по предложение на ръководителя на съответната служба за контрол по чл.166, ал.1, т.2”.
5. В ал.9, която става ал.10 думите “ал.9” се заменят с думите
“ал.8”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на н.п. Ремзи Осман По §47.
В чл. 152 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал.1 се изменя така:
а) В т.1 и т.3 да отпаднат думите “съвместно с министъра на вътрешните работи ”
б) В т. 4 да отпаднат думите “и министъра на вътрешните
работи ”,
в) В т.6 и т.7 да отпаднат думите: “министъра на вътрешните работи и ”.
2. В ал. 2 се правят следните промени:
а) След думите ”по Търговския закон ” се добавя текста “както и на юридически лица, които имат право да извършват допълнителна стопанска дейност по реда на чл.3, ал. 3 от закона за юридическите лица с нестопанска цел”
б) Числото “5 ” се заменя с числото “3 ”.


Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Иван Иванов По §47.
В чл. 152, ал.1 се правят следните промени:
1. В т.1 думите “съвместно с министъра на вътрешните работи ” -
отпадат.
2. Точка 2 отпада.
3. В т.3 думите “съвместно с министъра на вътрешните работи определя” в началото на текста се заменят с думите “съгласувано с министъра на вътрешните работи определя изискванията за психическа годност и ”.


4. В т.4 да отпаднат думите “и министъра на вътрешните
работи
5. Точки 6, 7 и 8 да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага § 47, който става $ 42 да придобие следното съдържание:
§ 42. Член 152 се изменя така:
“Чл. 152. (1) Министърът на транспорта и съобщенията:
1. определя изискванията, на които трябва да отговарят водачите на моторни превозни средства от различните категории;
2. определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на:
а) кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите С, D, Cl, D1, Ттм, /трамвайна мотриса/, Ттб /тролейбус/ и на тези, които се явяват на изпит, след като са загубили правоспособност поради отнемане на контролните точки;
б) на водачите, извършващи обществен превоз на пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии.
3. съгласувано с министъра на вътрешните работи и министъра на образованието и науката определя с наредба условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение;
4. съвместно с министъра на вътрешните работи определя с наредба условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, както и реда за провеждане на изпитите на лицата, на които временно е отнето свидетелството за управление по реда на чл. 171, т.1, б. “в”.
(2) Разрешение за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство се издава на физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон, или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, от министъра на транспорта и съобщенията или от упълномощено от него длъжностно лице.

(3) За издаване на разрешението, лицата по ал. 2 подават заявление, към което прилагат и следните документи:
1. копие от съдебното решение за регистрация по реда на Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
2. удостоверение за актуално съдебно състояние;
3. декларация, че за тях не е открита процедура за обявяване в несъстоятелност.
(4) Разрешение за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство се издава при следните условия:
1. учебният кабинет, учебната площадка и учебните моторни превозни средства отговарят на изискванията и осигуряват извършването на обучението, съгласно наредбата по ал.1, т.3.
2. преподавателите, които извършват обучението, притежават необходимите образование и квалификация, съгласно изискванията на наредбата по ал.1, т.3.
(5) Разрешението се издава в срок до 30 дни от датата на подаване на заявлението.
(6) Министърът на транспорта и съобщенията отказва издаването на разрешение в случаите, когато кандидатът не отговаря на условията в наредбата по ал.1, т. 3. Отказът се мотивира.
(7) Отказът подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(8) Разрешението по ал.1 т. 3 се издава за всеки клон, за срок 5
години.
(9) Министерството на транспорта и съобщенията води регистър за издадените разрешения по ал.1, т. 3.
(10) Правата произтичащи от разрешението се прекратяват:
1. когато се установи, че разрешението е издадено въз основа на неистински документ или на документ с невярно съдържание;
2. с прекратяване дейността на търговеца или с прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел;
3. когато в 6-месечен срок от издаването на разрешението лицето не започне дейността си или в течение на 6 месеца не е упражнявало дейността си;
4. с изтичане на срока, за който е издадено;
5. по молба на неговия притежател.



(11) Разрешението се отнема при нарушение на изискванията за издаване на разрешението или при нарушение на условията и реда за извършване на обучението, съгласно наредбата по ал. 1, т. 3.
(12) Разрешението се отнема с мотивирана заповед на министъра на транспорта и съобщенията или на упълномощеното от него длъжностно лице по предложение на ръководителя на съответната служба за контрол по чл. 165 и чл.166.
(13) Отнемането на разрешението подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(14) Лицата, чието разрешение е отнето, могат да кандидатстват за получаване на ново разрешение не по-рано от една година от датата на отнемането му.
(15) Средните професионални училища, средните общообразователни училища с професионални паралелки, както и висшите училища на бюджетна издръжка, обучаващи ученици и студенти за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство съгласно съответните учебни планове и утвърдения им държавен прием, не заплащат такса за издаване на разрешението по ал.1, т.3.”


Предложение на н.п. Иван Иванов
Създава се нов § 47а със следното съдържание:
§ 47а. Създава се нов чл. 152а:
Чл.152а. Министърът на здравеопазването определя изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и реда за извършване на контролни медицински прегледи.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага да се създаде §43 със следното съдържание:
§43. Създава се чл. 152а:
“Чл.152а. Министърът на здравеопазването:
1. съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията определя с наредба изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории;
2. съвместно с министъра на образованието и науката определя с наредба условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачите на моторни превозни средства.”


§ 48. Член 153 се изменя така:
“Чл. 153. Министърът на образованието и науката:
1. съвместно с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на вътрешните работи определя с наредба условията и реда за придобиване на правоспособност за провеждане на изпити на кандидатите за водачи на моторни превозни средства;
2. съвместно с министъра на вътрешните работи утвърждава учебната документация за допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване броя на точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление;
3. съвместно с министъра на вътрешните работи определя с наредба условията и реда за обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване броя на точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление;


Предложение на н. п. н.п. Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай
По §48.
Чл. 153 се изменя така:
“Чл. 153. (1) Министърът на образованието и науката:
1. съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на вътрешните работи утвърждава учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособвност за управление на моторни превозни средства.
2. съгласувано с министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта и съобщенията утвърждава учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за обучаване на водачи на моторни превозни средства /преподаватели/.
3. съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на вътрешните работи определя с наредба условията и реда за придобиване на правоспособност за обучаване на водачи на моторни превозни средства (преподаватели).
4. съгласувано с министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта и съобщенията утвърждава учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за провеждане на изпити на кандидатите за водачи на моторни превозни средства /председатели на изпитни комисии/;
5. съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на вътрешните работи определя с наредба условията и реда за


придобиване на правоспособност за провеждане на изпити на кандидатите за водачи на моторни превозни средства /председатели на изпитни комисии/;
6. съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на вътрешните работи утвърждава учебната документация за допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване броя на точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление. ”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на н.п. Ремзи Осман По §48.
В чл. 153, т.1 да отпаднат думите “и министъра на вътрешните
работи ”.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.п. Иван Иванов
По §48.
В чл. 153 се правят следните изменеия и допълнения:
1. В т.1 думата “съвместно ” се заменя с думата “съгласувано ”.
2. В т.2 след думите “допълнително обучение” се добавят думите “и определя с наредба условията и реда за обучение ”.
3. Точка 3 се изменя така:


“3. съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията определя с наредба условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства и реда за издаване и отнемане на разрешения за тяхното обучение ”.
4. Създават се нови точки 4 и 5:
“4. съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията определя с наредба условията и реда за придобиване на правоспособност за обучение на водачи на моторни превозни средства (преподаватели);
5. съвместно с министъра на здравеопазването определя с наредба реда за обучението за поведение при пътно-транспортно произшествие от водачите на пътните превозни средства ”.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 2 и не подкрепя предложението по т. 3 и 4.



Комисията предлага следната подобрена редакция на § 48, който става § 44:
§ 44. Член 153 се изменя така:
“Чл. 153. Министърът на образованието и науката:
1. утвърждава учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства;
2. утвърждава учебната документация и определя условията и реда за придобиване на правоспособност за обучаване на водачи на моторни превозни средства;
3. след съгласуване с министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта и съобщенията утвърждава учебната документация и определя условията и реда за придобиване на правоспособност за провеждане на изпити на кандидатите за водачи на моторни превозни средства;
4. съвместно с министъра на вътрешните работи утвърждава учебната документация за допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване броя на точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление.”
§ 49. Член 154 се изменя така:
Чл. 154. (1) За управление на моторни превозни средства от категория С може да се обучават само лица, издържали успешно изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категория В или С1.
(2) За управление на моторни превозни средства от категория С+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория С.
(3) За управление на моторни превозни средства от категория D може да се обучават само водачи с права за управление на моторни превозни средства от категория С и със стаж като водачи с тези права не по-малко от 2 години или от категория D1 и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж.
(4) За управление на моторни превозни средства от категория В+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория В.
(5) За управление на моторни превозни средства от категория D+E може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория D.



(6) За управление на моторни превозни средства от категория С1 може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория В.
(7) За управление на моторни превозни средства от категория С1+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория С1.
(8) За управление на моторни превозни средства от категория D1 може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория С и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж.
(9) За управление на моторни превозни средства от категория D1+E може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория D1.”
Предложение на н.п. Ремзи Осман
По §49.
В чл. 154 се правят следните промени:
1. Ал. 2 да отпадне.
2. В ал. 7 след думите “категория С1 ” се добавя следния текст ’’и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж. ”
3. В ал. 8 след думите “категория Д1 ” се добавя “С+Е ”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49. който става 8 45.
§ 50. В чл. 155 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категориите A1, A, В1, В или Т има право да управлява и моторни превозни средства от категория М, а водач с право за управление на моторни превозни средства от категория С1 или С - и моторни превозни средства от категория Т - колесен трактор.”
2. Създават се ал. 3, 4, 5 и 6:
“(3) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категория С+Е или D+E има право да управлява и моторни превозни средства от категория В+Е.


(4) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категория С+Е и на моторни превозни средства от категория D има право да управлява и моторни превозни средства от категория D+E.
(5) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категория С1+Е и на моторни превозни средства от категория D1 има право да управлява и моторни превозни средства от категория D1+E.
(6) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категория С1+Е или Dl+Е има право да управлява и моторни превозни средства от категория В+Е.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става $ 46.
§ 51. Член 156 се изменя така:
“Чл. 156. За да придвижва самоходна машина по пътищата, водачът трябва да притежава свидетелство за правоспособност за работа с тази машина и свидетелство за управление на моторно превозно средство от която и да е от категориите по чл. 150а. Това изискване не се отнася за водачите на малогабаритни самоходни машини.”



Комисията предлага следната подобрена редакция на § 51, който става $ 47:
§47. В чл. 156, изречение първо се изменя така: “ За да придвижва самоходна машина по пътищата, водачът трябва да притежава свидетелство за правоспособност за работа с тази машина и свидетелство за управление на моторно превозно средство от която и да е от категориите по чл. 150а.”
§ 52. В чл. 157 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изречение второ се заличава.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Министърът на вътрешните работи определя с наредба първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение.”
3. Алинея 5 се изменя така:
“(5) Лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от


датата, на която е върнато свидетелството. При кандидатстване за придобиване на правоспособност за категория, за която се изисква стаж, се зачита съответният стаж, придобит преди загубата на правоспособността.”
4. Създава се ал. 6:
“(6) При съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема за срок до един месец. През този период актът за нарушението заменя контролния талон.”
Комисията предлага § 52. който става § 48 да придобие следната подобрена редакция:
§ 48. В чл. 157 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изречение второ се заличава.
2. Ал. 3 се изменя така:
“(3) Министърът на вътрешните работи определя с наредба първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.
3. В ал. 5 се създава изречение второ: “При кандидатстване за придобиване на правоспособност за категория, за която се изисква стаж, се зачита съответният стаж, придобит преди загубата на правоспособността.”
4. Създава се ал. 6:
“(6) При съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема за срок до един месец. През този период актът за нарушението заменя контролния талон.”
§ 53. В чл. 158, ал. 1, т. 1 се изменя така:
“1. чрез частично възстановяване с 1/3 до първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок една година; обучението се провежда от организации, притежаващи разрешение, издадено от министъра на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице, по учебна документация, утвърдена по реда на чл. 153, т. 2;”.
Предложение на н.п. н.п. Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай

По §53.
Чл. 158, ал.1, т.1 изречение второ се изменя така:
“обучението се провежда от организации, притежаващи разрешение, издадено от министъра на образованието и науката по учебна документация, утвърдена по реда на чл. 153, т.6. ”
Предложението се оттегли.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 53. който става § 49:
§ 49. В чл. 158, ал. 1, т. 1 думите “обучението се провежда от организации, определени от министъра на транспорта, по програма, утвърдена по реда на чл.153, т. 2” се заличават.
§ 54. Член 161 се изменя така:
“Чл. 161. Свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно за управление на моторно превозно средство на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи:
1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за пътното движение (Виена, 1968 г.) и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията;
2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили (ДВ, бр. 121 от 1997 г.) при условията на чл. IV буква “а” от него;
3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български
език;
4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за пътното движение (Виена, 1968 г.).”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54. който става § 50 със следната редакция:
§ 50. Член 161 се изменя така:
“Чл. 161. Свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи:



1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията;
2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV буква “а” от него;
3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език;
4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата.”

§ 55. Член 162 се изменя така:
“Чл. 162. (1) На българските граждани е разрешено да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
(2) На дългосрочно пребиваващи чужденци в Република България е разрешено да управляват моторни превозни средства на територията на страната с националното си свидетелство до една година от датата на влизането им в страната.
(3) Изискването по ал. 2 не се отнася за случаите по чл. 161, т. 2.
(4) Чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин или чужденец се заменя с българско свидетелство за управление на моторно превозно средство без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за пътното движение (Виена-1968 г.) и свидетелството отговаря на изискванията на Приложение 6 към конвенцията.
(5) В случаите, когато чуждестранно национално свидетелство не отговаря на изискванията на ал. 4, българско свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава след успешно полагане на изпит.”
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 55, който става § 51:
§ 51. Член 162 се изменя така:
“Чл. 162. (1) Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.


(2) Чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република Българи, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната с националното си свидетелство до една година от датата на влизането им в страната.
(3) Изискването по ал. 2 не се отнася за случаите по чл. 161, т. 2.
(4) Чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин или чужденец се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на Приложение 6 към конвенцията.
(5) В случаите, когато чуждестранно национално свидетелство не отговаря на изискванията по ал. 4, българско свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава след успешно полагане на изпит.”

§ 56. В чл. 163 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 и 3:
“(2) Лице, на което е отнето издаденото в Република България национално свидетелство за управление на моторно превозно средство, е длъжно да върне международното си свидетелство в съответната служба на Министерството на вътрешните работи в 7-дневен срок от влизането в сила на акта за отнемане.
(3) Лице, на което при пребиваване зад граница е отнето международното свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в Република България, е длъжно при завръщането си в България да уведоми за това съответната служба на Министерството на вътрешните работи в 7-дневен срок от влизането в страната.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56. който става $ 52.

§ 57. В чл. 165 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създават т. 5, 6, 7, 8 и 9:
“5. извършват анализ на пътнотранспортните произшествия и предоставят информация на държавни органи, общини, обществени организации и на средствата за масово осведомяване;
6. водят държавните регистри за водачите и техните нарушения и наказания, моторните превозни средства и пътнотранспортните произшествия и създават информационни фондове за съхраняване на данните;


7. извършват превантивна дейност за намаляване на
пътнотранспортните произшествия;
8. въвеждат временна организация на движението съвместно с администрацията, управляваща пътя;
9. могат да въвеждат временни ограничения в организацията на
движението при внезапно появила се опасност за движението - аварийно възникнало препятствие по пътя, заснежаване или заледяване,
пътнотранспортни произшествия, като незабавно уведомяват администрацията, управляваща пътя.”
2. В ал. 2:
а) създава се нова т. 2:
“2. имат право да изземват и задържат документите по т. 1 в допустимите от закона случаи;”
б) досегашните т. 2, 3 и 4 стават съответно т. 3, 4 и 5.



Комисията предлага следната подобрена редакция на § 57. който става § 53.
§ 53. В чл. 165 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създават т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10:
“5. извършват анализ на пътнотранспортните произшествия и предоставят информация на държавни органи, общини, обществени организации и на средствата за масово осведомяване;
6. водят националните регистри за водачите и техните нарушения и наказания, моторните превозни средства и пътнотранспортните произшествия и създават информационни фондове за съхраняване на данните;
7. извършват превантивна дейност за ограничаване на пътнотранспортните произшествия и последиците от тях;
8. въвеждат временна организация на движението съвместно със собственика или администрацията, управляваща пътя;
9. могат да въвеждат временни промени в организацията на движението при внезапно появила се опасност за движението - аварийно възникнало препятствие по пътя, заснежаване или заледяване, пътнотранспортни произшествия, като незабавно уведомяват собственика или администрацията, управляваща пътя.
10. осъществяват контрол по изпълнение на учебните програми за извършване на допълнително обучение по чл.157, ал.3.”
2. В ал. 2:
а) създава се нова т. 2:


“2. имат право да изземват и задържат документите по т. 1 в допустимите от закона случаи;”
б) досегашните т. 2, 3 и 4 стават съответно т. 3, 4 и 5.”
§ 58. Член 166 се изменя така:
“Чл. 166. (1) Определените от министъра на транспорта и съобщенията служби контролират:
1. спазването на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и всички документи, свързани с него;
2. дейността на лицата, получили разрешение по реда на чл. 148 да извършват периодичен преглед за техническа изправност на регистрираните пътни превозни средства;
3. състоянието на материалната база и изпълнението на учебните програми в учебните форми за подготовка на водачи на моторни превозни средства, получили разрешение по реда на чл. 152, ал. 1, т. 6 и чл. 158, ал. 1, т. 1.
(2) При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта и съобщенията служби:
1. имат право да спират пътните превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз, както и техническата изправност и транспортната годност на пътните превозни средства;
2. имат право да изземват и задържат документите по т. 1 в допустимите от закона случаи;
3. дават предписания във връзка със състоянието на материалната база и с изпълнението на учебните програми в учебните форми за подготовка на водачи на моторни превозни средства; при необходимост правят предложения до министъра на транспорта и съобщенията за отнемане на разрешението за обучение, издадено по реда на чл. 152, ал. 1, т. 6 и чл. 158, ал. 1,т. 1;
4. дават предписания във връзка с периодичната проверка на техническата изправност на моторните превозни средства; при необходимост правят предложения до министъра на транспорта и съобщенията за отнемане на разрешението, издадено по реда на чл. 148.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58. който става § 54. като предлага следната подобрена редакция:
§ 54. Член 166 се изменя така:


“Чл. 166. (1) Определените от министъра на транспорта и съобщенията служби контролират:
1. спазването на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и всички документи, свързани с него;
2. дейността на лицата, получили разрешение по реда на чл. 148 да извършват периодичен преглед за техническа изправност на регистрираните пътни превозни средства;
3. състоянието на материалната база и изпълнението на учебните програми в учебните форми за подготовка на водачи на моторни превозни средства, получили разрешение по реда на чл. 152, ал. 1, т. 3.
(2) При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта и съобщенията служби:
1. имат право да спират пътните превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз, както и техническата изправност и транспортната годност на пътните превозни средства;
2. имат право да изземват и задържат документите по т. 1 в допустимите от закона случаи;
3. дават предписания във връзка със състоянието на материалната база и с изпълнението на учебните програми в учебните форми за подготовка на водачи на моторни превозни средства; при необходимост правят предложения до министъра на транспорта и съобщенията за отнемане на разрешението за обучение, издадено по реда на чл. 152, ал. 1, т. 3.;
4. дават предписания във връзка с периодичната проверка на техническата изправност на моторните превозни средства; при необходимост правят предложения до министъра на транспорта и съобщенията за отнемане на разрешението, издадено по реда на чл. 148.”
§ 59. Създава се чл. 166а:
“Чл. 166а. Министърът на образованието и науката чрез определените от него звена:
1. контролира изпълнението на учебните програми в учебните форми за подготовка на водачи на моторни превозни средства, получили разрешение по реда на чл. 152, ал. 1, т. 6, както и в организациите по чл. 158, ал. 1, т. 1;
2. дава предписания във връзка с изпълнението на учебните програми в учебните форми за подготовка на водачи на моторни превозни средства, получили разрешение по реда на чл. 152, ал. 1, т. 6, както и в организациите по чл. 158, ал. 1, т. 1.”
Предложение на н.п. н.п. Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай
По §59.
В чл 166а, т.2 се допълва с второ изречение:
“При необходимост правят предложения до министъра на образованието и науката за отнемане на разрешението за обучение, издадено по реда на чл. 152, ал.1, т.6 и чл. 158, ал.1, т.1; ”

Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Иван Иванов
§ 59 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 59 да отпадне.
§ 60. В чл. 167 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “обозначават” се заменя със “сигнализират”.
2. В ал. 2 се създава т. 3:
“3. контролират на територията на общината спазването на изискванията на Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда по отношение на снетите от отчет моторни превозни средства.”
2. В ал. 3, т. 1 след думата “организацията“ се добавя “и безопасността”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за S 60, който става § 55.
§ 61. Член 168 се изменя така:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Органите, които извършват принудително преместване на пътни превозни средства, са длъжни да уведомят собственика на пътното превозно средство за новото му местонахождение.”
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 61, който става § 56:
§ 56. В чл. 168 се правят следните изменения и допълнения:


1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Органите, които извършват принудително преместване на пътни превозни средства, са длъжни да укажат предварително, чрез съответните знаци местонахождението на преместеното пътно превозно средство.”
§ 62. В чл. 169 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “и от Военната полиция” се заменят с “и от служба “Сигурност -Военна полиция и Военно контраразузнаване” към министъра на отбраната”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) При изпълнение на контролните функции по ал. 1 органите на служба “Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване” към министъра на отбраната се ползват с правомощията по чл. 165, ал. 2 по отношение на военните превозни средства.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 57.
§ 63. В чл. 170 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “с използването на явни форми” се заличават.
2. Алинея 2 се отменя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 58.
§ 64. В чл. 171 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 5, буква "б" след думите "паркирано в нарушение на правилата за движение" се добавя "на места, обозначени с допълнителна табела, предупреждаваща за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато".
2. Създава се т. 6:
“6. временно спиране на дейността на лицата, получили разрешение по реда на чл. 148, 153 и 158, до отстраняване на констатираните нарушения.”
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 64, който става § 59:
§ 59. В чл. 171 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста след думата “пътищата” се добавя “и за преустановяване на административните нарушения”.

2. В т. 1 се създава буква “г”:
“г) който извършва обществен превоз на пътници или товари с превозно средство, което не е включено в списъка към съответната лицензни - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от един месец.”
3. В т. 2 се създава буква “г”:
“г) с което се извършва обществен превоз на пътници или товари без да е включено в списъка към съответната лицензни - до решаване на въпроса за отговорността на извършители на нарушението.”
4. В т. 5, буква ”6” след думите "паркирано в нарушение на правилата за движение”, съюзът “ и” се заличава и се добави ”на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупренедаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато”.
5. Създава се т. 6:
“6. временно спиране на дейността на лицата, получили разрешение по реда на чл. 148, чл. 152, ал. 1, т. 3 и чл. 157, ал. 3 - до отстраниване на констатираните нарушения.”
§ 65. В чл. 172 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се обезпечава от органите за контрол чрез:
1. недопускане управлението на моторното превозно средство;
2. недопускане движението на моторното превозно средство;
3. задържане на документите по чл.165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал.2, т.
1.”
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 65. който става § 60:
§ 60. В чл. 172 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез:
1. недопускане управлението на моторното превозно средство;
2. спиране от движение на моторното превозно средство;
3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т.
1.
4. поставяне на стикер по образец, определен от министъра на вътрешните работи върху предното стъкло на моторното превозно средство, при временно спиране от движение по чл. 171, т. 2.
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
§ 66. В чл. 174 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “от 50 до 150 лв.” се заменят с “от 100 до 300 лв.”.
2. В ал. 2 думите ”от 100 до 250 лв.” се заменят с “от 200 до 500 лв.”.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 66. който става § 61:
§ 61. В чл. 174 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “ моторно превозно средство” се добавя ” трамвай или самоходна машина”, а думите “от 50 до 150 лв.” се заменят с “от 100 до 300 лв.”.
2. В ал. 2 след думите “ моторно превозно средство” се добавя
” трамвай или самоходна машина”, а думите ”от 100 до 250 лв.” се заменят с “от 200 до 500 лв.”.
3. Навсякъде в ал. 3 след думите “ моторно превозно средство” се добавя ”трамвай или самоходна машина”.
4. В ал. 4 думите “и правната евроинтеграция “ се заличават.
§ 67. В чл. 175 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) думите “и с глоба до 100 лв.” се заменят с “или с глоба от 50 до
200 лв.”;
б) точка 2 се изменя така:
“2. е поставил или използва светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има такова право;”.
2. В ал. 2 думите “от 50 до 150 лв.” се заменят с “от 150 до 300 лв.”
Комисията предлага следната редакция на S 67. който става S 62:
§ 62. В чл. 175 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) думите “до 100 лв.” се заменят с “от 50 до 200 лв.”;
б) точка 2 се изменя така:


“2. е поставил или използва устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предназначен за автомобил със специален режим на движение, без да има това право;”.
2. В ал. 2 думите “от 50 до 150 лв.” се заменят с “от 150 до 300 лв.”
§ 68. В чл. 176, ал. 2 думите “6 месеца” се заменят с “3 месеца”.
Предложение на н.п. Ремзи Осман
По § 68.
В чл.176, ал.1 числото “100” да се замени с числото “200”, а в ал. 2 числото “200” да се замени с числото “300”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 68. който става § 63:
§ 63. В чл. 176 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 числото”100” се заменя с “200”.
2. В ал. 2 думите “6 месеца” се заменят с “3 месеца” и числото “200” се заменя с “ 300”.

§ 69. Член 177 се изменя така:
“Чл. 177. (1) Наказва се с глоба от 150 до 350 лв.:
1. който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред;
2. който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 и 4;
3. който управлява моторно превозно средство, за което знае, че идентификационният номер на рамата (шасито), поставен от производителя, липсва поради заличаване или отстраняване или е променен;
4. собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление, употребило е алкохол или друго упойващо вещество;
5. който управлява моторно превозно средство, спряно от движение, без разрешение на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи;
6. който без разрешение провежда по занятие курсове за подготовка или допълнително обучение на водачи;


7. който постави върху пътните знаци, пътните светофари и другите средства за сигнализиране предмети или устройства, които нямат отношение към средствата за сигнализиране и към целта, за която се използват;
8. който постави плакати, агитационни материали, светещи тела, както и други средства за привличане на вниманието, които наподобяват пътни знаци или други средства за регулиране на движението, намаляват видимостта или ефективността на пътните знаци и другите средства за регулиране на движението или заслепяват участниците в движението;
9. който с превозно средство прегради път с цел да попречи на нормалното движение по него или на манифестация, процесия, състезание и други подобни;
10. който постави пътни знаци или други средства за сигнализиране в нарушение на реда, определен с наредбата по чл. 3, ал. 3 на министъра на регионалното развитие и благоустройството;
11. длъжностно лице, което е предупредено и не предприеме незабавно мерки за обезопасяване и отстраняване на препятствие от пътя, застрашаващо движението;
12. който, без да има право на това, постави пътен знак, пътна маркировка или друго средство за организиране движението по пътищата.
(2) Наказва се с глоба от 100 до 1000 лв.:
1. който управлява пътно превозно средство с размери, маса и натоварване на ос, което надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва установения за това ред;
2. който премахне, премести и повреди или унищожи поставен на пътя пътен знак, без да е създадена опасност за живота или имуществото на трети лица.
(3) Когато нарушението по ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 1 и 2 е извършено повторно, наказанието е глоба от 150 до 1500 лв.
(4) В случаите на нарушение от юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция от 150 до 1500 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е от 250 до 2500 лв.”
Предложение на н.п. н.п. Петър Мутафчиев и Димитър Дъбов
По § 69.
В чл. 177, се правят следните изменения:
1. В ал. 1, текстът "наказва се с глоба от 150 до 350 лева" - да отпадне и остане стария текст.
2. В ал. 2 числото "1000" да се замени с" 500".
3. Ал. 4 - да отпадне.


Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Ремзи Осман
По §69.
В чл.177, ал.3 след думите “когато нарушението е по ал.1, т.3” се добавят “1, 2
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната подобрена редакция на $ 69. който става § 64:
§ 64. Член 177 се изменя така:
“Чл. 177. (1) Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.:
1. който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред;
2. който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4;
3. собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление, употребило е алкохол или друго упойващо вещество;
4. който управлява моторно превозно средство, спряно от движение, без разрешение на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи;
5. който без съответното разрешение провежда курсове за подготовка или допълнително обучение на водачи;
6. който постави върху пътните знаци, пътните светофари и другите средства за сигнализиране предмети или устройства, които нямат отношение към средствата за сигнализиране и към целта, за която се използват;
7. който постави плакати, агитационни материали, светещи тела, както и други средства за привличане на вниманието, които наподобяват пътни знаци или други средства за регулиране на движението, намаляват видимостта или ефективността на пътните знаци и другите средства за регулиране на движението или заслепяват участниците в движението;
8. който с превозно средство прегради път с цел да попречи на нормалното движение по него или на манифестация, процесия, състезание и други подобни;


9. който постави пътни знаци или други средства за сигнализиране в нарушение на реда, определен с наредбата по чл. 3, ал. 3;
10. длъжностно лице, което е предупредено и не предприеме незабавно мерки за обезопасяване и отстраняване на препятствие от пътя, застрашаващо движението;
11. който, без да има право на това, постави пътен знак, пътна маркировка или друго средство за организиране движението по пътищата.
(2) Наказва се с глоба от 100 до 500 лв.:
1. който управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва установения за това ред;
2. който премахне, премести, повреди или унищожи поставен на пътя пътен знак, без да е създадена опасност за живота или имуществото на трети лица.
(3) Когато нарушението по ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 е извършено повторно, наказанието е глоба от 150 до 1500 лв.
§ 70. В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се отменя.
2. Създават се т. 5, 6 и 7:
“5. който в кръга на правомощията си издаде документ за извършен периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство, без да извърши прегледа или той е извършен в нарушение на нормативно предписаните изисквания;
6. който нарушава установените с нормативен акт предписания във връзка със състоянието на материалната база и с изпълнението на учебните програми в учебните форми за подготовка на водачи на моторни превозни средства, получили разрешение по реда на чл. 153, т. 1 и чл. 158, ал. 1, т. 1;
7. длъжностно лице, което не е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат безопасността на движението.”
Комисията предлага следната подобрена редакция на $ 70. който става § 65:
§ 65. В член 178 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал.1 и в нея :
а) точки 1 и 4 се отменят.


б) създават се точки 5, 6 и 7:
“5. който в кръга на правомощията си издаде документ за извършен периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство, без да извърши прегледа или е извършен в нарушение на нормативно предписаните изисквания;
6. който нарушава установените с нормативен акт предписания във връзка със състоянието на материалната база и с изпълнението на учебните програми в учебните форми за подготовка на водачи на моторни превозни средства, получили разрешение по реда на чл. 152, ал.1, т. 3 и чл. 157, ал. 3;
7. длъжностно лице, което не е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат безопасността на движението.”
2. Създава се ал.2:
“(2) Когато нарушението по ал. 1, т. 5 и 6 е извършено повторно, наказанието е глоба от 1000 до 5000 лв. и отнемане на разрешението.”
§ 71. В чл. 179 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в т. 5 след думата “светофари” се добавя “предписанието на пътните знаци, пътната маркировка, другите средства за сигнализация за използване на пътното платно”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция, нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., ако деянието не съставлява престъпление.”
Предложение на н.п. н.п. Петър Мутафчиев и Димитър Дъбов
По §71.
В чл. 179, ал.2 числото 300 се заменя с 200.


Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 71, който става § 66:
§ 66. В чл. 179 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в т. 5 след думата “светофари” се добавя “предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране”.
2. Създава се ал. 2:


“(2) Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв. , ако деянието не съставлява престъпление.”
§ 72. В чл. 180, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Думите “до 100 лв.” се заменят с “от 20 до 150 лв.”.
2. Създава се т. 3:
“3. който наруши правилата за движение по обособено платно за движение на релсово пътно превозно средство, правилата за преминаване през жп прелез или паркира на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.”


Комисията предлага следната подобрена редакция на § 72, който става §
62:
§ 67. В чл. 180, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Думите “до 100 лв.” се заменят с “от 20 до 150 лв.”.
2. В т. 2 думата “ който “ се заличава.
2. Създава се т. 3:
“3. наруши правилата за движение по обособено платно за движение на релсово пътно превозно средство, правилата за преминаване през ж.п. прелез или паркира на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.”


§ 73. В чл. 181 се правят следните изменения:
1. Думите “до 50 лв.” се заменят с “от 20 до 100 лв.”.
2. Точка 3 се изменя така:
“3. водач, който не носи определените за носене документи във връзка с извършвания превоз или те не отговарят на съответните изисквания.”
Предложение на н.п. н.п. Петър Мутафчиев и Димитър Дъбов По § 73.
Точка 1 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага т. 1 от § 73 да отпадне.
Комисията предлага § 73. който става § 68 да придобие следната подобрена редакция:
§ 68. В чл. 181, т. 3 накрая се добавя ”или те не отговарят на съответните изисквания.”


§ 74. В чл. 182 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 цифрата “5” се заменя с “10”;
б) в т. 2 числото “10” се заменя с “30”;
в) в т. 3 числото “20” се заменя с “60”;
г) в т. 4 числото “30” се заменя със “100”;
д) в т. 5 числото “50” се заменя с думите “от 150 до 200”.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Когато нарушението по ал. 1, т. 4 и 5 е извършено повторно, наказанието е глоба 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 3 месеца.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
“(3) Нарушенията по ал. 1 се установяват:
1. с техническо средство, фиксиращо скоростта, датата и точния час;
2. с техническо средство, заснемащо или записващо скоростта, датата, точния час и регистрационния номер на моторното превозно средство.”
4. Създава се ал. 4:
“(4) В случаите по ал. 3, т. 2 нарушителят заплаща и стойността на консумативите за документиране на нарушението.”
Предложение на н.п. н.п. Петър Мутафчиев и Димитър Дъбов По § 74.
1. Точка 1 да отпадне.
2. В точка 2, в новата ал . 2 числото “200 ” се заменя със “100 ”. Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 74, който става § 69:
§ 69. В чл. 182 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 числото “5” се заменя с “10”;
б) в т. 2 числото “10” се заменя с “20”;
в) в т. 3 числото “20” се заменя с “40”;
г) в т. 4 числото “30” се заменя с “60”;
д) в т. 5 думите “50 лв.” се заменят с “от 100 до 200лв.”.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Когато нарушението по ал. 1, т. 4 и 5 е извършено повторно, наказанието е глоба 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца.”


3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
“(3) Нарушенията по ал. 1 се установяват с техническо средство:
1. фиксиращо скоростта, датата и точния час;
2. заснемащо или записващо скоростта, датата, точния час и регистрационния номер на моторното превозно средство.”
§ 75. В чл. 183 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) цифрата “5” се заменя с “10”;
б) в т. 1 след думите “Гражданска отговорност” текстът до края се
заличава;
в) точка 4 се отменя.
2. В ал. 2:
а) числото “10” се заменя с “30”;
б) точка 7 се отменя;
в) създава се т. 9:
“9. управлява моторно превозно средство с износени гуми.”
3. В ал. 3:
а) числото “15” се заменя с “50”;
б) в т. 6 след думата “изпреварване” се поставя запетая и се добавя
“без да”;
в) създава се т. 8:
“8. водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на приспособление, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.”
Предложение на н.п. н.п. Петър Мутафчиев и Димитър Дъбов По § 75.
1. В т. 2, вал. 2 числото "10" да се замени с "20".
2. В т. 3, ал. 3 числото "15" да се замени с "30".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Иван Иванов По § 75.
В чл.183, ал.2, точка 9 се изменя така:
“9. не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска. ”


Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 75, който става § 70:
§ 70. В чл. 183 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) числото “5” се заменя с “10”;
б) в т. 1 след думите “Гражданска отговорност” текстът до края се заличава;
в) точка 4 се отменя.
2. В ал. 2:
а) числото “10” се заменя с “20”;
б) точка 7 се отменя;
в) създава се т. 9:
“9. не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.”
3. В ал. 3:
а) числото “15” се заменя с “30”;
б) в т. 6 след думата “изпреварване” се поставя запетая и се добавя “не ”;
в) създава се т. 8:
“8. използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.”
§ 76. В чл. 184 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създават т. 3 и 4:
“3. лице, на което е отнето издаденото в Република България национално свидетелство за управление на моторно превозно средство и не е върнало международното си свидетелство в съответната служба на Министерството на вътрешните работи в 7-дневен срок от влизането в сила на акта за отнемане;
4. лице, на което при пребиваване зад граница е отнето международното свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в Република България и не е уведомило за това съответната служба на Министерството на вътрешните работи в 7-дневен срок от влизането си в страната.”
2. В ал. 4 числото “20” се заменя с “50”.

Предложение на н.п. н.п. Петър Мутафчиев и Димитър Дъбов


По §76 -т. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76, който става § 71. като предлага следната подобрена редакция:
§ 71. В чл. 184 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създават т. 3 и 4:
“3. лице, на което е отнето издаденото в Република България национално свидетелство за управление на моторно превозно средство и не е върнало международното си свидетелство в съответната служба на Министерството на вътрешните работи в 7-дневен срок от влизането в сила на акта за отнемане;
4. лице, на което при пребиваване зад граница е отнето международното свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в Република България и не е уведомило за това съответната служба на Министерството на вътрешните работи в 7-дневен срок от влизането си в страната.”
2. В ал. 2 и 3 числото “5” се заменя с числото “10”.
3. В ал. 4 думите от “5 до 20” се заменя с “ от 10 до 50”.
§ 77. В чл. 186, ал. 1 числото “15” се заменя с “50”, а думите “Закона за събиране на държавните вземания” се заменят с “Данъчния процесуален кодекс”.
Предложение на н.п. н.п. Петър Мутафчиев и Димитър Дъбов
§ 77— да отпадне.

Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 77, който става § 72:
§72. В чл. 186 се правят следните изменения и допълнения:
§1. Ал.1 се изменя така:
(1) При маловажни случаи на нарушения, които са установени в момента на извършването им, на мястото на нарушението, може да бъде наложена глоба с фиш в размер на 15 лв. Издаденият за наложената глоба фиш трябва да съдържа данни: за самоличността на служителя, наложил глобата; за самоличността на нарушителя; за мястото и времето на нарушението; за нарушените разпоредби и за размера на глобата. Фишът се подписва от служителя, наложил глобата и от нарушителя, когато е съгласен да плати глобата и се изпраща за изпълнение на съответното данъчно подразделение. На нарушителя се дава екземпляр от фиша, за да заплати глобата доброволно.
2. Създава се ал. 4:
(4) Издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7- дневен срок от датата на издаването му в съответното данъчно подразделение, се смята за влязло в сила наказателно постановление.

§ 78. В чл. 189, ал. 5 думите “чл. 177, ал. 1, т. 7” се заменят с “чл. 177, ал. 1, т. 6”.
Комисията предлага следната редакция на § 78, който става § 73;
§ 73. В чл. 189, ал. 5 се отменя.
§ 79. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1-В § 1:
а) в ал. 1 думите “към министъра на транспорта” се заменят с “към Министерския съвет”, а думите “специализиран орган” се заменят с “Държавно-обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата”;
б) алинея 2 се изменя така:
“(2) Комисията по ал. 1:
1. подпомага Министерския съвет при вземане на решения, свързани с безопасността на движението по пътищата;
2. дава становища и разработва проекти на закони и подзаконови нормативни актове, имащи отношение към безопасността на движението по пътищата;
3. анализира информацията и изготвя ежегоден доклад за състоянието на безопасността на движението по пътищата, който се разглежда от Министерския съвет;
4. изготвя национални програми за подобряване състоянието на безопасността на движението по пътищата, които се приемат от Министерския съвет.”;
в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думата “задачите” се поставя запетая и се добавя “съставът, финансирането”.
2. Създава се § 1а:
“§ 1а. Областните управители и кметовете на общините набелязват мерки за подобряване на състоянието по безопасността на движението по пътищата на своите територии, като за целта разработват програми съгласувано с комисията по § 1, ал. 1.”
3. В § 2 ал. 2 се изменя така:
“(2) Министерският съвет определя условията и реда за събиране, предаване, съхраняване и разкомплектуване на пътните превозни средства по ал. 1.”
4. В § 6 се правят следните изменения и допълнения:
а) точка 9 се изменя така:
“9. "Одобряване на типа (типово одобрение)" е процедура за удостоверяване, че даден тип пътно превозно средство, система, компонент или отделен технически възел отговарят на техническите изисквания, определени в наредбите по чл. 138, ал. 4.”;
б) в т. 13 и 14 думите “максимална конструктивна скорост” се заменят с “конструктивна максимална скорост” и “думите “50 км/ч” се заменят с “45 км/ч”;
в) в т. 23 съюзът “и” се заменя с “или”;
г) създават се т. 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44 и 45:
“34. “Технически допустима максимална маса” е максималната маса на пътното превозно средство в натоварено състояние, посочена от производителя, допустима за неговата конструкция и производствено изпълнение.
35. “Допустима максимална маса” е разрешената максимална маса на пътното превозно средство в натоварено състояние, определена за допустима от компетентните органи.
36. “Повишена проходимост” е налице, когато моторните превозни средства отговарят на определени условия за преодоляване на наклон, задвижващи оси, преден и заден ъгъл на проходимост, блокиране на диференциала, просвет и др.
37. “Препятствие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
38. “Светлинен сигнал” е светлина с определен цвят, излъчвана от светещо поле, с определена форма и размери. Светлинните сигнали се подават от пътни светофари.
39. “Участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия” е участък от пътя, на който за даден период са настъпили повече от определен брой пътнотранспортни произшествия.

40. “Първа долекарска помощ” е прилагането на подходящи животоподдържащи действия и мероприятия за предотвратяване на усложненията, получени при травми, свързани с пътнотранспортни произшествия, на място или в близост до него от водачи на моторни превозни средства и други участници в движението до идването на екип от Спешна медицинска помощ.
41. ”Тип превозно средство” са превозните средства, спадащи към една категория, произведени от един и същ производител, означени от него по унифициран начин (производствена марка, VIN-код на превозното средство, търговска марка и други), които не се различават по съществените си характеристики.
42. ’’Упойващо вещество” е всяко вещество, природно или синтетично, включено в Списък I и Списък II на Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г.
43. ’’Земеделска и горска техника” са колесните трактори и теглените от тях ремаркета, самоходните специализираните машини.
44. "Пускане на пазара" е преминаването за първи път на моторното превозно средство, ремаркето, системата, компонента или отделния технически възел от етапа на производство или внос към етапа на разпространение и/или използване безплатно или срещу заплащане.
45. "Пускане в действие" е моментът, при който компонентът или отделният технически възел преминава в етап на първо ползване от крайния потребител.”
5. Създава се § 6а:
“§ 6а. За издаване на разрешения и други документи по този закон се заплащат такси, определени в тарифи, приети от Министерския съвет по предложения на министъра на транспорта и съобщенията, министъра на вътрешните работи, министъра на образованието и науката, министъра на регионалното развитие и благоустройството или на министъра на здравеопазването.”
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 79, който става § 74:
§ 74. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) В ал. 1 думите “Към министъра на транспорта” се заменят с “Към Министерския съвет”, а думите “специализиран орган” се заменят с “Държавно - обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата”;


б) Създава се нова ал. 2:
“(2) Комисията по ал. 1:
1. подпомага Министерския съвет при вземане на решения, свързани с безопасността на движението по пътищата;
2. дава становища и разработва проекти на закони и подзаконови нормативни актове, имащи отношение към безопасността на движението по пътищата;
3. анализира информацията и изготвя ежегоден доклад за състоянието на безопасността на движението по пътищата, който се разглежда от Министерския съвет;
4. изготвя национални програми за подобряване състоянието на безопасността на движението по пътищата, които се приемат от Министерския съвет.”;
5. дава предложение за необходимите държавни и общински разходи за осигуряване безопасността на движението;
6. координира и предприема мерки за изпълнението на международните програми по безопасността на движението;
7. участва в работната група “ Безопасност на движението” към Комитета по вътрешен транспорт при Европейската икономическа комисия на ООН.”
в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея в началото се добавят думите “Съставът, финансирането,”.
2. Създава се § 1а:
“§ 1а. Областните управители и кметовете на общините набелязват мерки за подобряване на състоянието по безопасността на движението по пътищата на своите територии, като за целта разработват програми съгласувано с комисията по § 1, ал. 1.”
3. В § 2, ал. 2 се изменя така:
“(2) Министерският съвет определя условията и реда за събиране, предаване, съхраняване и разкомплектоване на пътните превозни средства по ал. 1.”
4. В § 6 се правят следните изменения и допълнения:
а) точка 9 се изменя така:
“9. "Одобряване на типа (типово одобрение)" е процедура за удостоверяване, че даден тип пътно превозно средство, система, компонент или отделен технически възел отговарят на техническите изисквания, определени в наредбите по чл. 138, ал. 4 и 5.”
б) в т. 13 и 14 думите “максимална конструктивна скорост” се заменят с “конструктивна максимална скорост” и “думите “50 км/ч” се заменят с “45 км/ч”;

в) в т. 23 съюзът “и” се заменя с “или”;
г) създават се т. 34-44:
“34. “Технически допустима максимална маса” е максималната маса на пътното превозно средство в натоварено състояние, посочена от производителя, допустима за неговата конструкция и производствено изпълнение.
35. “Допустима максимална маса” е разрешената максимална маса на пътното превозно средство в натоварено състояние, определена за допустима от компетентните органи.
36. “Повишена проходимост” е налице, когато моторните превозни средства отговарят на определени условия за преодоляване на наклон, задвижващи оси, преден и заден ъгъл на проходимост, блокиране на диференциала, просвет и др.
37. “Препятствие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
38. “Светлинен сигнал” е светлина с определен цвят, излъчвана от светещо поле, с определена форма и размери.
39. “Участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия” е участък от пътя, на който за даден период са настъпили повече от определен брой пътнотранспортни произшествия.
40. “Първа долекарска помощ” е прилагането на подходящи животоподдържащи действия и мероприятия за предотвратяване на усложненията, получени при травми, свързани с пътнотранспортни произшествия, на място или в близост до него от водачи на моторни превозни средства и други участници в движението до идването на екип от Спешна медицинска помощ.
41. ”Тип превозно средство” са превозните средства, спадащи към една категория, произведени от един и същ производител, означени от него по унифициран начин (производствена марка, VIN-код на превозното средство, търговска марка и други), които не се различават по съществените си характеристики.
42. ’’Упойващо вещество” е всяко вещество, природно или синтетично, включено в Списък I и Списък II на Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г.
43. "Пускане на пазара" е преминаването към етапа на разпространение и/или използване, безплатно или срещу заплащане на моторно превозно средство, ремарке, система, компонент или отделен технически възел, след етапа на производство или внос за първи път в страната.
44. "Пускане в действие" е моментът, при който компонентът или отделният технически възел преминава в етап на първо ползване от крайния потребител."
5. Създава се § 6а:
“§ 6а. За издаване на разрешения и други документи по този закон се заплащат такси, определени в тарифи, приети от Министерския съвет по предложения на министъра на транспорта и съобщенията, министъра на вътрешните работи, министъра на образованието и науката, министъра на регионалното развитие и благоустройството или на министъра на здравеопазването."
§ 80. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 11:
а) в ал. 1 накрая се добавя “министъра на земеделието и горите и министъра на икономиката”;
б) в ал. 2 думите “министърът на транспорта издава” се заменят с “министрите по ал. 1 издават”.
2. Създава се § 13:
“§ 13. Средствата в размер 1,5 на сто от глобите, налагани от Министерството на вътрешните работи по Закона за движението по пътищата, се използват от контролните органи на Министерството на вътрешните работи за снабдяване с технически средства за контрол и за тяхната експлоатация и поддържане.”

Комисията предлага следната подобрена редакция на § 80. който става 8 75.
§ 75. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 11:
а) в ал. 1 след думата “ науката” съюзът “и” се заменя със запетая и накрая се добавя “министъра на земеделието и горите и министъра на икономиката";
б) в ал. 2 думите “министърът на транспорта издава” се заменят с “министрите по ал. 1 издават".
2. Създава се § 11а:
“§ 11а. Средствата в размер 1,5 на сто от глобите, налагани от Министерството на вътрешните работи, се използват от контролните органи на Министерството на вътрешните работи за снабдяване с технически средства за контрол и за тяхната експлоатация и поддържане.”
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 81. Навсякъде в закона думите “ министърът на транспорта” и “ министъра на транспорта” се заменят съответно с “ министърът на транспорта и съобщенията” и “ министъра на транспорта и съобщенията”, думите “ Министерството на транспорта” се заменят с” Министерството на транспорта и съобщенията” и думите “ стопанина на пътя” се заменят с “ администрацията, управляваща пътя”.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 81, който става § 76:
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 76. Навсякъде в закона думите:
1. “министърът на транспорта”, “министъра на транспорта” и “Министерството на транспорта” се заменят съответно с “министърът на транспорта и съобщенията” , “министъра на транспорта и съобщенията” и “ Министерството на транспорта и съобщенията.”
2. “стопанина на пътя”, “стопанинът на пътя” и “стопаните на пътя” се заменят съответно със “собственика или администрацията, управляваща пътя”, “собственикът или администрацията, управляваща пътя” и “собствениците или администрацията, управляваща пътя.”
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 82. (1) В срок 1 месец от влизането в сила на този закон министърът на образованието и науката предава на министъра на транспорта и съобщенията регистъра за издадените и отнетите разрешения за обучение за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и подадените заявления за издаване на разрешения за извършване на обучение на водачи на моторни превозни средства.
(2) Срокът по чл. 152, ал. 3 за издаване на разрешение за обучение на водачи на моторни превозни средства се удължава с 30 дни за заявленията, постъпили до влизането в сила на този закон.


Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82, който става § 77 и предлага следната подобрена редакция:
§77. (1) В срок 1 месец от влизането в сила на този закон министърът на образованието и науката предава на министъра на транспорта и съобщенията регистъра за издадените и отнетите разрешения за обучение за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и подадените заявления за издаване на разрешения за извършване на обучение на водачи на моторни превозни средства.
(2) Срокът по чл. 152, ал. 1, т. 3 за издаване на разрешение за обучение на водачи на моторни превозни средства се удължава с 30 дни за заявленията, постъпили до влизането в сила на този закон.
Комисията предлага да се създаде § 78 със следното съдържание:
§ 78. В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон, Министерският съвет приема Правилник за прилагането на закона.
Комисията предлага да се създаде § 79 със следното съдържание:
§ 79. Наредбите, предвидени в този закон, се издават в шестмесечен срок от влизането му в сила.
§ 83. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 21 и § 80, т. 2, които влизат в сила един месец след обнародването му.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83, който става § 80 като предлага следна подобрена редакция на § 83:
§ 83. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 17 и § 75, т. 2, които влизат в сила един месец след обнародването му.