Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Нейчева и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието днес, 8 декември, студентския празник.
Искам да ви предложа проекта за програма за седмицата (8-10 декември 2004 г.):
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за подпомагане на Тараклийския държавен университет в Република Молдова.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за “Държавен вестник”.
5. Второ четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г.
6. Второ четене на Законопроекта за политическите партии.
7. Второ четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност.
10. Проект за бюджет на Българската народна банка за 2005 г.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците.
12. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
13. Второ четене на Законопроекта за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
14. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за администрацията.
15. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
16. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
17. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
18. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
19. Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2003 г.
20. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси.
21. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн.
22. Първо четене на Законопроекта за защита на потребителите.
23. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения.
24. Второ четене на Законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия.
25. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния дарителски фонд “13 века България”.
26. Ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за водите, приет от Народното събрание на 29.09.2004 г. и върнат с Указ № 314 на президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
27. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване.
28. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция по спасяване, 1989 г.
29. Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Споразумението между правителството на Република България и Програмата за развитие на Обединените нации.
30. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на България в Многогодишния план за действие на Общността за създаване на условия за безопасно ползване на Интернет и на нови on-line технологии чрез борба с незаконното и вредно съдържание предимно в областта на защитата на децата и непълнолетните.
31. Парламентарен контрол.
Уважаеми госпожи и господа, моля ви гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували 177 народни представители: за 137, против 11, въздържали се 29.
Този дневен ред се приема.
Освен него, има редица предложения по ал. 3 на чл. 40 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и както следва, ги представям:
Първото е с вносители Любен Петров, Андрей Пантев, Александър Паунов, Огнян Сапарев и Стела Банкова, които предлагат като точка в дневния ред да се включи проект за решение относно изтеглянето на българския пехотен батальон от Ирак.
Заповядайте, господин Петров.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, виждам, че програмата, която ни е предложена, е изключително напрегната, но обстановката в Ирак е още по-напрегната, жестока, непредсказуема. Коалицията на желаещите вече е пред разпад – осем страни вече заявиха желание за изтегляне, други се изтеглиха. Аз считам, че Народното събрание на Република България следва да проведе дискусия, да осмисли отново ситуацията в Ирак и да преосмисли своето решение от 29 май 2003 г. Считам, че България все още има шансове да заеме достойно своето място в европейското семейство и пътят за заемане на това място минава през Ирак. Колкото по-навреме вземем това решение, толкова по-добре и за България, толкова по-добре и за бъдещето на България в Европейския съюз. Аз мисля, че събитията, които се проведоха последните два дни в София, показват още един път загрижеността на световната, на европейската общественост за осигуряването на един траен мир и това, което става в Ирак, не води към укрепването на мира. Не може под дулото на оръжието, на автоматите, на картечниците да се провеждат избори, такива каквито всички очакват, които участват в тази мисия: първо, много малка е вероятността да се проведат демократични избори, така както ние желаем; второ, тези избори няма да дадат резултата, който всички очакват.
Уважаеми господин председателю, тук ще възникне въпросът, че срокът за нашето предложение е изтекъл – вярно е това, но философията на нашето предложение не е само в срока, а е в принципното политическо решение за изтеглянето на България от Ирак. Народното представителство ще определи срока и ние сме готови на всякакви варианти и компромиси, ако народното представителство прояви желание да дискутира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване направеното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 194 народни представители: за 36, против 118, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от доц. Борислав Китов. Той предлага като точка в дневния ред да се разгледа Докладът на Временната анкетна комисия за проверка на Споразумението за експортна кредитна линия за инвестиционен проект между Република България и Банка Австрия Кредитанщалт и Договора за проектиране, построяване и оборудване на нова педиатрична университетска болница.
Господин Китов, заповядайте, имате думата.

БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Надявам се вече, че министър Богоев е в добро здраве, а и министър Велчев се е върнал от Съединените щати, така че формалното основание да не се разгледат двата доклада вече не съществува. И въпреки наистина натоварената програма смятам, че е съвсем редно това да се включи в дневния ред. Още повече, че това касае бюджета, защото отново е включено в Приложение 7 на Бюджет 2005, така че именно и в контекста на бъдещото приемане на бюджета на страната мисля, че е съвсем редно това да бъде разгледано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение от господин Китов.
Моля, гласувайте.
Гласували 212 народни представители: за 102, против 80, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Моньо Христов, който на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага като точка в дневния ред да се включи проект за решение за освобождаване на членове от Комисията за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност и бившото Разузнавателно управление на Генералния щаб.
Доколкото съм наясно, вече е готов докладът на комисията, така че това подлежи на гласуване.
Моля, гласувайте това предложение на господин Моньо Христов.
Гласували 184 народни представители: за 50, против 84, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Пламен Кенаров, който предлага като точка в дневния ред да се включи проекторешение за освобождаване на Атанас Щерев от поста председател на Комисията по здравеопазване.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на господин Кенаров.
Моля, гласувайте.
Гласували 207 народни представители: за 96, против 94, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Росица Тоткова, която предлага да се включи като точка в дневния ред проект на Закон за Инспекцията по труда.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 52, против 88, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Теодора Константинова, която предлага в дневния ред да се включи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защитените територии.
Заповядайте, госпожо Манева. Имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да ви напомня, че миналата седмица защитих пред вас необходимостта от краткото изменение на Закона за защитените територии, което сме предложили. Вие с вашето гласуване показахте, че имате чувствителност към темата за защита на българската природа.
Напомням, че става дума за съкращаване на сроковете, в които Министерството на околната среда и водите се произнася по предложенията за обявяване на определени територии за защитени и то в случаите, когато докладите, в които се обосновава необходимостта от защита на съответните територии, са разработени от учени от БАН. Предложението е съвсем кратко, но ще има огромен ефект и при това колкото по-бързо се приеме, толкова по-добре ще бъде за защитата на природата и специално за конкретни територии по Черноморието и в други региони на страната. Затова се надявам, че и този път ще подкрепите предложението в дневния ред да влезе тази точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Манева.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител госпожа Константинова за тази точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 92, против 65, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Господин Нихризов, заповядайте, за да направите процедурно предложение за прегласуване.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, миналата седмица това предложение влезе в дневния ред на Народното събрание. Смятам, че е редно то да попадне и тази седмица в него.
Госпожа Манева ви каза, че въпросът се отнася до промяна на срокове в Закона за защитените територии, които са неправомерно удължени и създават възможност администрацията да използва тази постановка, за да може да бави решението на определени проблеми. Нашата задача беше да защитим българската природа и да направим по-малко конфликтни възможностите, когато има определени интереси, особено по Черноморското крайбрежие.
Освен всичко друго, ние даваме възможност на общините да имат инициативата и когато имат възможност, да извършат всички онези действия, които се предвиждат в закона и се възлагат на Министерството на околната среда и водите. Затова смятам, че е редно да подкрепите този проект, тъй като колкото по-бързо се реши проблемът с неговото влизане в сила, толкова по-малко проблеми ще има в бъдеще с нашите защитени територии.
Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Отново подлагам на гласуване направеното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 207 народни представители: за 110, против 72, въздържали се 25.
Предложението се приема.
Господин Маринчев, имате процедурно предложение, както разбирам.
Заповядайте, имате думата.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ясно показахте с гласуването си, че имате настройка този закон да влезе на първо четене, оценихте важността му, за да се намали бюрокрацията и да се защити българската природа.
Аз предлагам този закон да бъде т.4 в седмичната програма, т.е. след като мине първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение току-що приетата точка от дневния ред да бъде т.4 в седмичната програма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 211 народни представители: за 101, против 93, въздържали се 17.
Това предложение за т.4 не се приема.
Господин Маринчев, можете да поискате прегласуване.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, все се надявах, че разбрахте ясно за какво става дума. Разбрахте ясно, че става въпрос за един законопроект, който е съвсем кратък и не би отнел според мен повече от 10-15 мин. пленарно време.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): В събота, ще го разгледаме в събота!
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: В събота, ако работите Вие, господин Цеков, предложете го Вие за събота.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Ще го предложа! Поемам ангажимента!
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Предложете го за събота, не възразявам.
Аз ви моля да проявите своето добро желание в унисон с това, че се гласува да влезе в седмичната програма и да го направим т.4. Няма да отнеме много време и веднага след това ще започнем с първото четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за "Държавен вестник".
Пак настоявам – проявете благоразумие, нека този закон да влезе и да мине, за да подпомогнем нашата природа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението това да бъде т.4 в седмичната програма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 218 народни представители: за 103, против 86, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е подписано от народния представител Елиана Масева, която предлага като точка да се включи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.
Уважаеми народни представител, подлагам на гласуване това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: за 81, против 91, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е подписано от народния представител Петър Агов, който предлага да се включи като точка в дневния ред проект за решение за създаване на временна анкетна парламентарна комисия, която да извърши проверка на дейността на министри, областни управители, кметове и други държавни служители по удовлетворяването на реституционни претенции на Симеон Сакскобургготски.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 209 народни представители: за 99, против 100, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
За прегласуване – господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Моля за прегласуване. Това би било един чудесен шанс за Новото време да очертае мястото си в политическото пространство. Нека да им дадем този шанс. Благодаря Ви, господин председател. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 216 народни представители: за 101, против 103, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е подписано от народния представител Александър Арабаджиев, който предлага като точка в дневния ред да се включи Законопроект за временна забрана за разпореждане с недвижимите имоти и движими вещи, одържавени със Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис, и на техните наследници.
Заповядайте, господин Арабаджиев.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Понеже господин Илчев споменава за Александър Батенберг, това е друга хипотеза.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): И Иванко споменавам.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ: Ние продължаваме да настояваме, че в хипотезата, в която се намираме, приемането на този закон се явява стъпка за удовлетворителното от юридическа и от обществена гледна точка, решаване на проблемите, които възникват около осъществената по този начин реституция на една определена група имоти. Ние считаме, че използването на израза “Така нареченият въпрос с така наречените имоти” е пейоративно и цели да замъгли редицата проблеми, които обществото си поставя.
Ние считаме, че единствено чрез върховенството на закона, чрез даването на убедителен юридически отговор на тези въпроси, те ще отпаднат. Другото е замъгляване, замитане и е начин, който все повече задълбочава в общественото съзнание поговорката: “Кучетата си лаят – керванът си върви”. Но ние нямаме полза от това. Това е отрицание на принципа на законността. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Арабаджиев.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 207 народни представители: за 97, против 103, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
За прегласуване – господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Предлагам прегласуване, за да дадем още един шанс на Новото време да определи мястото си в политическото пространство. (Шум и реплики в залата.) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване направеното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 215 народни представители: за 102, против 103, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е подписано от народните представители Любен Корнезов, Михаил Миков и Румен Овчаров, които предлагат в програмата да се включи като точка от дневния ред изслушване на заместник министър-председателя и министър на икономиката госпожа Лидия Шулева относно Доклада за изпълнение на стратегията за приватизация на “Булгартабак холдинг” АД и оценката на възможностите за оздравяване и възстановяване дейността на предприятията в незадоволително финансово състояние.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 211 народни представители: за 105, против 96, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Междувременно прегласуване ще поиска господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Процедурното ми предложение е за прегласуване. Уважаеми колеги, ние сами трябва да изпълним решението, което сме приели на 5 ноември 2004 г. в тази зала. Изрично сме приели, че се задължава Министерският съвет в 14-дневен срок да внесе в Народното събрание отчет за изпълнение на стратегията и т.н. Това решение е публикувано даже в “Държавен вестник”. Ако искате мога да ви кажа и броя – 101 от 18.ХІ.2004 г. Министерският съвет е внесъл този отчет, този доклад и ние сме длъжни тук да чуем констатациите по нашето решение, което сме взели. Затова моля да прегласуваме.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Решението е изпълнено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Отново подлагам на гласуване това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 224 народни представители: за 118, против 97, въздържали се 9.
Това предложение се приема, тоест включва се в дневния ред. (Ръкопляскания от КБ.)
Господин Атанасов, заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, за да не повлияем върху законодателната дейност в сряда и четвъртък, предлагам докладът на госпожа Шулева да бъде първа точка от дневния ред за петък. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предложението е да бъде първа точка в петък, но в рамките на парламентарния контрол или от 9,00 ч.?
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): От 9,00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предложението е това изслушване да бъде първа точка от 9,00 часа.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте това предложение.
Гласували 208 народни представители: за 103, против 97, въздържали се 8.
Не се приема.
Има думата за процедура господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Искам прегласуване, тъй като вероятно някои от народните представители не са съобразили какво точно гласуваме в момента. След като приехме докладът на вицепремиера госпожа Шулева да влезе в дневния ред, предложението, уважаеми народни представители, е то да бъде като първа точка от дневния ред за петък, от 9,00 часа. Моля да обърнете внимание на това и да дадете тези още три гласа, които не достигнаха при първото гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Уважаеми народни представители, отново предлагам на гласуване предложението това да бъде точка първа от петъчната програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 217 народни представители: за 105, против 101, въздържали се 11.
Не се приема.
Следващите две предложения са включени в програмата.
Заповядайте за процедура, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като точката с изслушването на госпожа Шулева е пряко свързана с данъчните закони и преди всичко с приемането на Закона за акцизите, тъй като от информацията, която тя ще ни даде за хода на приватизацията на “Булгартабак”, ние ще можем да си направим извода дали този закон трябва да бъде променян, както и начинът, по който се определят акцизите за цигарите в България, аз ви предлагам да не отхвърляме с лека ръка възможността тази точка да бъде гледана в рамките на тазседмичната програма.
Затова ви предлагам, уважаеми господин председател, като първа точка от парламентарния контрол в петък да бъде изслушването на госпожа Лидия Шулева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Искам да предупредя, че ако и това предложение бъде отхвърлено, след това да не вземете да предлагате да бъде втора точка от парламентарния контрол, трета, четвърта…
Това предложение ми се струва коректно и затова го подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 213 народни представители: за 110, против 92, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Точка първа от парламентарния контрол ще бъде изслушването на заместник министър-председателя Лидия Шулева в петъчния ден.
С това програмата за седмицата е приета, уважаеми народни представители.
Ще представя постъпилите законопроекти и проекторешения за периода от 1.12.2004 г. до 7.12.2004 г.:
Законопроект за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и профилните медицински специалисти. Вносител – Антония Първанова и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазване. Разпределен е още и в Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация. Вносител – Юлияна Дончева Петкова. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за ратифициране на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния относно по-нататъшно намаляване на серните емисии и на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите. Вносител – Величко Клингов. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Вносител – Атанас Щерев и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазване. Разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносител – Татяна Калканова и група народни представители. Водеща е Комисията по образованието и науката.
Давам думата на господин Иван Костов от името на парламентарна група.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! На 26 ноември 2004 г. Парламентарната група на Обединените демократични сили – Демократи за силна България и БСДП, предложи проект за декларация на Народното събрание, в която трябваше да окажем подкрепа на украинския народ в борбата му за демокрация срещу фалшифицираните резултати на втория тур на президентските избори. Тази декларация, която първоначално бе подкрепена от останалите председатели на парламентарни групи, бе спряна от едно проруско мнозинство в българския парламент.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ти си се притеснил от Бонев, който каза, че си агент на руското разузнаване.
ИВАН КОСТОВ: Приетата от това мнозинство декларация беше удовлетворителна за руския президент Путин, който единствен в Европа застана зад фалшификаторите на изборите в Украйна. Защо стана това е въпрос, на който трябва да си отговорим.
Първо, защото България се управлява от едно мнозинство на НДСВ, ДПС и БСП, на което е чужда борбата за демокрация. Това мнозинство прояви безчувственост към съдбата на Украйна. Обяснението за тази безчувственост и малодушие е, че това мнозинство никога не е било на първите линии в борбата за българската демокрация.
Второ, защото управляващите в България не бяха и сега не са солидарни с усилията на нашите съюзници от НАТО и на партньорите ни от Европейския съюз, които се обявиха за мирно решение, но и категорично срещу фалшификацията на президентските избори в Украйна.
Трето, защото българските управляващи нямат компетентност да формулират и политическа воля да защитават интересите на България, а тези интереси са за мирна, демократична и просперираща Украйна – член на НАТО и Европейския съюз.
Четвърто, българските управляващи и особено външният министър Соломон Паси не използваха изключително важната позиция на нашата страна като председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, за да съдействат за решаване на кризата и по този начин да увеличат международния авторитет и значение на България като важен фактор в Черноморския район.
Кризата е на път да бъде решена. Върховният съд на Украйна отмени фалшифицираните резултати и обяви повторение на втория тур на изборите в Украйна. Има един урок, който украинската опозиция даде на българските демократи и ние трябва с благодарност да признаем това. Победата идва тогава, когато си готов да защитаваш каузата си докрай.
Ако в далечната 1990 г. така непримиримо и решително, както украинската опозиция в наши дни, бе постъпило тогавашното ръководство на българската опозиция, България щеше да тръгне по друг, много по-пряк път към победата на своята демокрация, към реформите, към своята модернизация и към интеграцията си с евроатлантическата цивилизация. Благодаря за вниманието. (Шум в залата. Ръкопляскания от блока на ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Багодаря Ви, господин Костов.
От името на парламентарна група има ли други желаещи? Ако няма, да преминем към работата си днес.

Първа точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА МОЛДОВА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ТАРАКЛИЙСКИЯ ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ, РЕПУБЛИКА МОЛДОВА.
Господин Дурмишев, моля да представите доклада на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям ви доклад на Комисията по образованието и науката относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за подпомагане на Тараклийския държавен университет, Република Молдова, № 402-02-84, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2004 г.
На свое редовно заседание, проведено на 1 декември 2004 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за подпомагане на Тараклийския държавен университет, Република Молдова, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2004 г. На заседанието присъстваха проф. Камен Велев, заместник-министър на образованието и науката, представители на синдикални и неправителствени организации, журналисти.
Законопроектът предвижда да се ратифицира Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за подпомагане на Тараклийския държавен университет в Република Молдова.
Образователното и научното сътрудничество между двете държави се осъществява въз основа на Спогодбата за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата от 17 май 1993 г., на протоколи между образователните институции на двете страни и междуправителствената Спогодба за взаимно признаване на документите за образование, научни степени и научни звания от 22 юни 2000 г.
В съответствие с поетите ангажименти между двете страни се провежда активен образователен, научен и културен обмен. През този период са създадени и функционират Тараклийски педагогически колеж, Музикален колеж в с. Твърдица и Българско училище в Кишинев.
По време на посещението на президента на Република България в Молдова през м. януари 2003 г. бе договорено създаването на Университет на българската общност в Тараклия. През м. март 2004 г. с указ на президента на Република Молдова е създаден Тараклийски държавен университет.
В законопроекта са регламентирани насоките за подпомагане на Тараклийския университет, а именно:
1. Академичен и научен обмен на преподаватели, педагогически и лингвистични практики за студенти според възможностите, определени в Постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г.
2. Организиране на съвместно обучение при годишен прием на сто студенти и докторанти по определени специалности, за което българската държава предоставя стипендии и финансира издръжката на учащите по тези специалности. Тези студенти и докторанти не заплащат такси за обучение. Учебният процес в университета е на български и на молдовски език в съответствие с националното законодателство на Република Молдова. Подборът на студентите и докторантите става независимо от тяхното гражданство или народност. Научно-преподавателският състав се назначава в съответствие със законодателството на Република Молдова.
3. Споразумението се сключва за неопределен срок. Всяка една от страните може да го денонсира по съответния дипломатически път. В този случай то се прекратява след завършване на обучението на студентите и докторантите, които са започнали своето обучение преди изтичане на срока на настоящото споразумение.
Комисията по образованието и науката с 16 гласа "за", без "против" и "въздържал се" взе следното решение:
Предлага наНародното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за подпомагане на Тараклийския държавен университет, Република Молдова, № 402-02-84, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2004 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дурмишев.
Имате думата за изказвания по този законопроект за ратификация.
Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Изказването ми е мотивирано от желанието да обърна внимание на народното представителство, че ратификацията на това образователно споразумение не е обикновена ратификация. Бих искал да кажа защо не е обикновена и във външнополитически, и във вътрешнополитически аспект. Тя е плод на десет години усилия на българската дипломация, на българското Министерство на образованието, на Президентството и на народното представителство, специално бих искал да изтъкна – това народно представителство в лицето на някои от моите колеги, които се интересуваха от този проблем.
Защо първо откриването на Тараклийския университет и сега ратифицирането на това споразумение, което реално ще му даде възможност да функционира, е толкова важно според мен? Защото тук става въпрос за една част от българската народност, която може би единствена има динамично демографско развитие. И според мен от особено значение за българската държавност и за българската народност е, че институциите в България и това Народно събрание ще дадат ясен знак на тази много важна българска общност, че България мисли за нея като за важна част от нейното общо народностно тяло. Затова ратификацията е много важна и аз се чувствам горд, че съм част от това Народно събрание, което ще я подкрепи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:Благодаря Ви, господин Димитров.
Други желаещи за изказване?
Госпожо Нейчева, заповядайте.
СИЛВИЯ НЕЙЧЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз също ще отправя към вас призив да подкрепим настоящата ратификация. Причината за това е, че може би точно преди две години време именно от пленарната зала започна реализацията на идеята за създаване на Тараклийския университет в Молдова. През м. май 2002 г. една малка групичка представители от българската общност в Молдова поискаха среща с представителите на парламентарното лоби в подкрепа на българската общност извън България. В тази малка групичка от нашата българска общност влизаха народни представители от молдовския парламент Иван Грег и Николай Чернев, който е настоящият ректор на Държавния Тараклийски университет.
Веднага, нямаше и месец по-късно, през м. юни 2002 г. една група народни представители от българския парламент подготвиха подписка, за която се обърнаха към българското Министерство на образованието и науката именно в подкрепа на идеята да бъде реализиран Държавният Тараклийски университет. Благодарение на тази първа подписка, която още през м. юни 2002 г. се подписа тук, в нашия български парламент, Министерството на образованието и науката предприе необходимите действия, за да бъде реализирана тази идея.
Последваха продължителни разговори с Министерството на финансите на България, което трябваше финансово да отговори на въпроса възможно ли е да бъде реализирана тази идея. Малко по-късно Министерството на финансите, след като направи своите разчети, даде положителния отговор, който всички ние очаквахме с голям интерес. От момента, в който и Министерството на образованието и науката, и Министерството на финансите бяха дали своите положителни отговори в подкрепа на идеята да го има наистина този университет в Молдова, последва следващата крачка, а именно съгласуване на тази идея вече и с колегите от молдовското образователно министерство.



Оттам нататък не е нужно на всички вас да казвам колко дълги бяха тези разговори. Те наистина продължиха може би година или две време и, разбира се, в този дълъг процес на преговори, на дипломатически совалки изключително важна се оказа и намесата на българския президент Георги Първанов, който съумя вече на едно доста високо политическо равнище, а именно в своите лични разговори с молдовския президент Воронин, да договорят, наистина да вземат политическото решение за създаването на този университет в Тараклия. Разбира се, след положителната договореност, която успяха да постигнат българският и молдовският президенти се достигна вече до конкретните стъпки, а именно до подписването на споразумението между образователните министерства, а по-късно и между правителствата на България и Молдова.
Ако в самото начало през м. юни 2002 г. идеята на нашите българи в Тараклия стартира именно като една идея за създаване на филиал на Великотърновския университет, а малко по-късно във времето, вече съгласувана между образователното министерство и нашите българи в Тараклия, прерасна в една идея това да бъде университет на българската общност и стигаме до днешния ден, когато тази договореност, която постигнаха двете страни България и Молдова – това е идеята за създаването на Тараклийски държавен университет. Сега бих казала с чувство на гордост от самата работа на този Тараклийски държавен университет, че негови гости успяха вече да бъдат и българският президент Георги Първанов и председателят на парламента Огнян Герджиков по време на първата официална парламентарна делегация от България в Молдова, която беше реализирана съвсем наскоро.
Ако в момента заставам пред вас, именно водена от желанието си да ви призова всички ние да подкрепим тази ратификация, правя това и по простата и в същото време доста сложна и не толкова често случваща се в български условия причина, а именно фактът, че с това споразумение, с реализацията на тази идея, ще бъде създаден университет на българската общност в Тараклия. В този дълъг процес на договаряне и реализация се включиха на първо място българските народни представители, малко по-късно във времето – българската изпълнителна власт в лицето на образователното и финансовото министерство, въобще на целия Министерски съвет и, разбира се, на българския президент.
Мисля, че ако по-често ние като политици, като държавници съумяваме да постигаме консенсус по въпроси, които са наистина от национално значение за България, и резултатите, на които всички ние ще бъдем свидетели, ще бъдат много повече, защото наистина има въпроси, около които всички ние трябва да постигаме така нужния за всички нас консенсус и като казвам всички нас, имам предвид не само нашето поколение, а бъдещите поколения българи, които ще живеят тук по нашите български земи.
Отправям към всички вас още веднъж призив да подкрепим настоящата ратификация, защото това няма да бъде просто университет, който ще обслужва в най-голяма степен българите от Молдова, а ще бъде университет на българската общност за бесарабските българи и в Молдова, и от Украйна, тъй като те като цяло са оформени в тази географска област, наречена Бесарабия и всички българи, които живеят именно там се нуждаят наистина от една допълнителна подкрепа, включително от българската страна за повишаване на тяхното образователно равнище. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Нейчева.
Има ли други желаещи за изказване? Заповядайте, госпожо Тенева.
АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Госпожо председател, чувствам се емоционално свързана с това решение за създаването на Тараклийския държавен университет, защото съм народен представител от Пловдив, а Пловдив и Молдова десетки години са побратимени.
Чувствам се емоционално свързана с ратификацията на решението за създаване на Тараклийския държавен университет, защото считам, че това не е единствено политическо решение. Това е едно решение, изключително националноотговорно, което е резултат от последователната дейност на Република България, на нейния президент, на председателя на Народното събрание.
Смятам че, първо, имаме ситуация на изключителна равнопоставеност на гражданите на Молдова за обучение в Тараклийския държавен университет. Второ, това е една възможност за създаване и стабилизиране на българската интелигенция в Република Молдова, защото ако направим анализ на изявеното желание на граждани от Република Молдова за придобиване на българско гражданство ще видим, че тези решения не са свързани с укрепване на българската интелигенция в Молдова, не са свързани със задържането на тези граждани на територията на Република България и създаването на Тараклийския държавен университет ще даде възможност за интелектуалното структуриране, укрепване и развитие на българската общност в този край на Европа.
Затова смятам и съм убедена, че народните представители от това Народно събрание, че колегите от Коалиция за България също единодушно ще подкрепят ратификацията на споразумението за създаването на Тараклийския държавен университет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Тенева.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Пантелеев, заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, аз се присъединявам, въпреки възраженията от залата към онова, което каза моята колежка и искам само да добавя, че това не е жест. Това е абсолютна необходимост, което трябва да направим с тази ратификация.
Искам да добавя, че нашите сънародници там се нуждаят крещящо от нашето щедро и последователно внимание, което не, че го няма, но ние работим главно със спорадични жестове и недокрай изградена политика в тази сфера. Ето защо, още веднъж искам да призова и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и българското правителство да активизират усилията си в тази посока, тъй като те ще бъдат възнаградени. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! След толкова много изказвания за тази ратификация, искам все пак да заявя, че по същия единодушен начин и Парламентарната група на Обединените демократични сили ще подкрепи предложения законопроект за ратификация на споразумението, защото той уви,се явява един от малкото примери, които българската държава показва една изключителна съпричастност към българската диаспора. Касае се наистина за българи, които преди близо два века, преди около 140 години са се преселили в областта на Тараклия и които продължават да съхраняват българската народност там. Няма нищо по-благородно, ако родината-майка, чрез своя висш законодателен орган демонстрира нашата категорична подкрепа за тях, защото това, което те могат да съхранят е езикът, културата и до голяма степен образованието, което ги свързва с България.
Няма да се спирам на отделните важни моменти от това споразумението, защото бяха казани от моите предшественици. Искам обаче и аз да заявя, че би било добре, ако подобни споразумения бъдат сключени и с други области, в които българското население продължава да носи своя компактен характер и запазва своите народностни характеристики.
Апелирам към всички да подкрепите предложения законопроект за ратификация на споразумението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за подпомагане на Тараклийския държавен университет в Република Молдова.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение има думата господин Любен Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Госпожо председател, правя процедурно предложение да преминем и към второ четене на законопроекта. Чухме изказвания, няма проблеми, пък и традиционно е тези закони за ратификация, по които не възникват проблеми, да се приемат на първо и второ четене в едно заседание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Корнезов.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за приемане в едно пленарно заседание законопроекта на първо и второ четене.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Корнезов, да съдействате на залата и на мен – да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е традиционно, но щом е за добро …
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за подпомагане на Тараклийския държавен университет, Република Молдова

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за подпомагане на Тараклийския държавен университет, Република Молдова, подписано на 30 септември 2004 г. в Кишинев.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Корнезов.
Има ли желаещи за изказване по законопроекта? Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта на второ гласуване така, както беше представен.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА.
Заповядайте за процедура, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Госпожо председател, процедурното ми предложение е в пленарната зала да бъдат допуснати шефът на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса доктор Иван Букарев, директорът на Дирекция “Бюджет и финансови параметри” госпожа Жени Начева, както и господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала на изброените лица.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Госпожо Радева, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г., № 402-01-64, внесен от Министерския съвет на 17 ноември 2004 г.

На заседание, проведено на 18 ноември 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, Жени Начева – директор на Дирекция “Бюджет и финансови параметри” на Националната здравноосигурителна каса.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. беше представен от заместник-министър Ананиев, който изтъкна, че законопроектът е изготвен и приет в съответствие с чл. 15, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса с решение № РД-УС-04-160 и от Събранието на представителите с решение № РД-СП-08-6 от 12 ноември 2004 г.
Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. беше приет от Народното събрание м. декември 2003 г. и обнародван в “Държавен вестник”, бр. 114 от 30 декември 2003 г.
Изпълнението на приходите на бюджета към 30 септември 2004 г. и направеното въз основа на него очаквано изпълнение до края на годината показват, че приходите ще се изпълнят на 838,6 млн. лв. или с 43,4 млн. лв. повече. Това общо преизпълнение ще е резултат от преизпълнението на здравноосигурителните вноски с 53,4 млн. лв. и неизпълнението на приходи и доходи от собственост с минус 7,9 млн. лв. и на глоби, санкции и наказателни лихви с минус 2,1 млн. лв.
Преизпълнението на приходите от здравноосигурителни вноски се дължи на нарасналата събираемост вследствие на предприетите мерки от правителството по регистрация на трудовите договори и от страна на Националната здравноосигурителна каса и Националния осигурителен институт по анализ и оценка ритмичността на постъпленията от здравноосигурителни вноски и съвместна проверка на осигурителите.
С оглед на очакваното преизпълнение на приходите се предлага общите приходи, утвърдени със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. в размер на 795,3 млн. лв. да нарастнат на 838,6 млн. лв. или с едно увеличение от 43,4 млн. лв.
Във връзка с горното нарастване на приходите се иска и увеличение на разходите от 878,1 млн. лв. на 898,1 млн. лв. или ръст с 20 млн. лв. Тази сума се разпределя за увеличаване на здравноосигурителни плащания за болнична помощ с 14,7 млн. лв. и за увеличаване на резерва за непредвидени и неотложни нужди с 5,3 млн. лв. за достигане лимита от 10 на сто от приходите от здравноосигурителни вноски.

В рамките на общоочакваното изпълнение на разходите за 2004 г. за болнична помощ са разчетени 336,4 млн. лв., или в повече от закона за 2004 г. с 91,2 млн. лв. Тази сума ще бъде покрита от резерва за непредвидени и неотложни разходи в размер на 76,5 млн. лв. и с предлаганото увеличение на здравноосигурителните вноски за болнична помощ с изменението на бюджета за 2004 г. в размер на 14,7 млн. лв.
Недостигът на средства за болничната медицинска помощ се дължи на наблюдаваните тенденции за повишаване на средната цена на клиничните пътеки, тоест изпреварващо увеличение на броя на случаите по скъпоструващи клинични пътеки спрямо общото увеличение на броя на хоспитализациите. Наблюдава се и ежемесечно увеличение на броя на хоспитализациите поради отпадане териториалните ограничения при достъпа до болнична помощ, считано от 1 януари 2004 г. и индексиране цените на клиничните пътеки поради неподписване на Националния рамков договор за 2004 г. Тези фактори налагат увеличаване на здравноосигурителните плащания за болнична помощ и за плащане при по-високи цени за извършената дейност от всички лечебни заведения за болнична помощ към края на 2004 г.
С промяната на приходната и разходната част на бюджета на НЗОК дефицитът намалява от 84,1 млн. лв. на 60,7 млн. лв., или с 23,4 млн. лв. Това намаление е за сметка на преизпълнението на приходите от здравноосигурителните вноски.
По законопроекта се проведе дискусия за изясняване на причините, довели до необходимостта от извършване на предложените промени. След обсъждането се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: "за" – 11 народни представители, без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Ценков, моля да представите доклада на Комисията по здравеопазване.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председателстваща.
Уважаеми колеги, ще ви представя становището на Комисията по здравеопазване по Законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. № 402-01-64, внесен от Министерския съвет на 17 ноември 2004 г.
"На свое редовно заседание, проведено на 23 ноември 2004 г., Комисията по здравеопазване разгледа Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г., внесен от Министерския съвет. В дискусията взеха участие господин Кирил Ананиев - заместник-министър на финансите и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, господин Славчо Богоев – министър на здравеопазването, д-р Иван Букарев – директор на Националната здравноосигурителна каса, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, представители на Сметната палата, на съсловните организации на лекарите и стоматолозите.
Законопроектът беше представен от господин Кирил Ананиев. В Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. са заложени приходи в размер на 795 млн. и 300 хил. лв., от които преобладаващ е делът на здравноосигурителните вноски в размер на 756 млн. и 400 хил. лв. Националната здравноосигурителна каса съвместно с НОИ периодично анализира изпълнението на приходите, на основата на което се изготвят прогнозите за очакваното изпълнение на събираемостта. Към 31 декември 2004 г. се очаква изпълнението на приходите да възлезе на 838 млн. и 600 хил. лв., или с 43 млн. и 400 хил. лв. повече. Преизпълнението на бюджета в приходната част се дължи на повишената събираемост на здравноосигурителните вноски, вследствие предприетите мерки по обхващане на гражданите с нарушен здравноосигурителен статус и преустановяване на техните здравноосигурителни плащания от НЗОК.
В Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. са заложени разходи в размер на 878 млн. и 100 хил. лв., от които за здравноосигурителни плащания – 769 млн. и 700 хил. лв. Очаква се към 31 декември 2004 г. общият размер на разходите да достигне 898 млн. и 100 хил. лв., като преразходът се очаква само в здравноосигурителни плащания в размер на 865 млн. и 300 хил. лв. Този недостиг е за сметка на здравноосигурителните плащания в болничната помощ, при заложени 245 млн. лв. Поради отчетения недостиг в това направление още през м. септември 2004 г. с решение на Управителния съвет на НЗОК средствата за болнична помощ се завишиха с 40 млн. лв. чрез извършване на вътрешни компенсирани промени в бюджета на НЗОК на основание § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2004 г. и чл. 15, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване.
Недостигът в болничната помощ е резултат на тенденцията на ежемесечното увеличаване броя на хоспитализациите по клинични пътеки. Докато средномесечният брой хоспитализации през 2003 г. възлиза на 43 хиляди, през 2004 г. е вече 59 хиляди, или с 25 на сто повече от предходната година. Като причина се посочва отпадането на териториалните ограничения при достъпа до болнична помощ от 1 януари 2004 г., което предостави добра мобилност на пациентите и избягване на листите на чакащите за планови хоспитализации. Допълнителен фактор, определящ увеличаването на разходите за здравноосигурителни плащания в болнична помощ, е преимущественото увеличаване на хоспитализациите по скъпоструващи клинични пътеки спрямо общия брой хоспитализации.
При запазване на горевизираните тенденции през следващите два месеца се очаква разходите за здравноосигурителни плащания в болничната помощ да възлязат на 336 млн. и 300 хил. лв., или да се формира недостиг от 51 млн. лв. Предвижда се 31 млн. лв. от този недостиг да се покрие от оперативния резерв на Националната здравноосигурителна каса. В резултат на това ще бъде необходима корекция на разходната част на бюджета с 20 млн. лв. за разплащане на всички задължения към лечебните заведения за болнична помощ към края на 2004 г.
Във връзка с това е предложеният проект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г., който предлага увеличение на приходната част с 43 млн. лв. главно за сметка на здравноосигурителни вноски и увеличение на разходната част с 20 млн. лв. основно за покриване на задълженията към лечебните заведения. При такава промяна в Закона за бюджета ще се постигне промяна в дефицита от 84 млн. и 100 хил. лв. на 60 млн. и 700 хил. лв.
Изразено беше мнение, че би трябвало полученият преразход да се предвиди още при изготвянето на законопроекта за бюджета на НЗОК за 2004 г. Отправен беше упрек към ръководството на Националната здравноосигурителна каса, че причината за недоброто плануване на средствата е в забавяне изграждането на информационната система на институцията.
След задълбочена дискусия и последващо гласуване с 9 "за", 8 "против" и 3 "въздържали се", Комисията по здравеопазване взе следното решение:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г., внесен от Министерския съвет на 17 ноември 2004 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ценков.
Заповядайте за процедура, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Само приспособявам, уважаема госпожо председател, изречението, което ще кажа, към формулите на процедурата.
Тези дни слушам и сега господин Ценков, когото уважавам, каза: “Госпожо председателстваща”. Когато седне един заместник-председател: “Господин председателстващ”.
Това са глупости! Всеки, който стои тук, той председателства заседанието. Всеки, който е там, върши действия по това председателство: дава думата, отнема думата и т.н.
Много искам да ви помоля, колеги, макар че и това никак не е състоятелно - да се наричаме колеги, спазвайте поне коректността на този израз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ганев.
Имате думата за изказване. Вносителите ще представят ли законопроекта?
Господин Ананиев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! В значителна степен съм облекчен от изказванията на двамата председатели – на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазване.
Бих искал да акцентирам върху някои неща, които не бяха казани, за да се получи по-пълна картина на ситуацията, поради която ние представяме пред вас този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г.
На първо място, бих искал да кажа, че измененията на приходната и на разходната част като предложение станаха след един изключително задълбочен анализ на изпълнението на бюджета към последна възможна дата преди внасянето на това изменение в Народното събрание.
Постарали сме се съвсем коректно да оценим очакваното изпълнение на приходите, на всички здравноосигурителни плащания и останалите плащания, свързани с административната издръжка и капиталовите разходи, за да открием всички възможни вътрешни ресурси в бюджета на Касата и в крайна сметка онова, което не ни стига, да го поставим на вашето внимание.
Затова и нашето предложение е концентрирано единствено и само върху болничната помощ, тъй като успяхме да се организираме, така че да ликвидираме всички проблеми в останалите здравноосигурителни плащания и даже да си помогнем от тях и от издръжката на потребностите в болничната помощ.
На второ място, искам да кажа, че системата на контрол и нейното реално изпълнение през тази година бяха изключително задълбочени като мерки, които предприехме, и това на практика ни даде възможност да намалим проблема, който съществува в болничната помощ.
Какви две основни мерки предприехме в областта на контрола?
На първо място, прецизирахме индикациите за хоспитализиране на болните в болничните заведения.
И на второ място, елиминирахме ненужните хоспитализации. Това стана, разбира се, с указания, които бяха дадени от ръководството на Националната здравноосигурителна каса до районните здравноосигурителни каси и оттам до изпълнителите на болнична медицинска помощ. Засилихме силно мерките по отношение както на медицинския, така и на финансовия контрол.
Ако погледнете изпълнението на бюджета за болнична помощ през отделните месеци, ще видите как действително този засилен контрол от страна на Националната здравноосигурителна каса оказа влияние върху изпълнението на разходите, които очакваме да бъдат реализирани в края на годината.
От всички тези фактори, които бяха споменати, бих искал все пак да защитя и оперативното ръководство на Касата, и Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, тъй като това преизпълнение на приходите нямаше да стане, ако това първо ръководство от създаването на Националната здравноосигурителна каса не постави ребром проблема със здравно неосигурените лица, което даде сериозно отражение върху приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Между мотивите, които сме предложили, искам все пак да ги систематизирам още веднъж, причините, които доведоха до тази актуализация на бюджета са следните.
На първо място, както беше споменато, увеличението на броя на хоспитализираните лица в нашите болници. Двадесет и пет процента е едно значително увеличаване на броя на хоспитализациите. Увеличението средномесечно спрямо миналата година е с 12 хил. души, което не е малко. А вие виждате, че ние предлагаме увеличение само от 20 млн. лв., което дава отговор на темата, по която говорих преди малко, свързана с контрола.
На второ място, премахването на териториалния достъп до болничните заведения действително също доведе до сериозно увеличаване на броя на хоспитализираните от гледна точка на това, че по-планомерно можеше да се извършва болничната дейност, хоспитализацията и лечението на българските граждани.
Като следващ фактор, който оказва влияние, преди малко беше споменато, това е увеличението на цените на някои клинични пътеки и то тези, които имат по-висока стойност. Естествено, че това води до допълнителен разход на средства.
Тъй като не беше подписан Националният рамков договор за 2004 г., ние бяхме длъжни да индексираме с процента на инфлация от 2,3 на сто всички здравноосигурителни плащания и предоставихме допълнително 7 млн. лв., които по същия начин дават отражение върху крайните разходи, направени от Националната здравноосигурителна каса.
В крайна сметка в края на годината очакваме болничната помощ да стигне до 336 млн. 300 хил. лв. или недостигът спрямо това, което имаме в бюджета на Касата за тази година, е в размер на 91 млн. лв. Седемдесет и един милиона осигуряваме на базата на резерва за непредвидени неотложни разходи, които се използват по решение на Управителния съвет на Касата, и 20 млн. е недостигът, който предлагаме на вашето внимание - да бъде покрит за сметка на преизпълнението на приходите.
Като финал искам да кажа, че за първи път се случват три неща.
За първи път приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса ще бъде преизпълнена с 43 млн. 400 хил. лв. Надявам се тази цифра да бъде по-добра, имайки предвид последните данни за изпълнението на приходната част на бюджета на Касата от м. ноември.
На второ място, за първи път това покриване на допълнителните разходи ще стане за сметка на преизпълнение на приходите, а не за сметка на взимане на средства от т.нар. голям резерв на Касата в Българска народна банка.
И за първи път ние ще подобрим крайните резултати, тоест дефицитът, одобрен от Народното събрание в размер на 84 млн. 100 хил. лв., минимум с 23 млн. 400 хил. лв. – това, което ви е предложено за одобрение.
Накрая бих искал да кажа, че имаме писмо от Съюза на работодателите, който включва най-големите болници в нашата страна, подкрепящи направеното от нас предложение за актуализиране на болничната помощ, тъй като тези разходи трябва да се платят на изпълнителите. Ако не се платят, те ще станат просрочени плащания за следващата година и ще натоварим бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. с един разход, който имаме пълната възможност да разплатим още в края на тази година. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Преминаваме към дискусия на законопроекта на първо четене.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Седя тук, слушам внимателно нещата и си казвам: кога говорим истината?
Миналата година по това време, когато приемахме Бюджет 2004, беше казано, че ще има известно увеличение на приходната част. То беше заложено и беше казано, че са обхванати 100% от всички осигурени.
Тази година станахме свидетели на факта, че около 2 млн. българи са частично неосигурени и около 200 хил. души изобщо не се осигуряват. И изведнъж сега, малко по-късно, се оказа, че след като са обхванати 100%, се увеличават приходите!
След като първия път са обхванати 100% - отворете Бюджет 2004 г., след като има преизпълнение на приходите, какъв е тогава проблемът с неосигурените и защо и как се получава тази разлика от една малка, скромна сума брой хора – около 2 млн.! Това е по отношение на приходната част. Кога институциите, в случая Националната здравноосигурителна каса и в частност заместник-министър Ананиев говори истината?
Второто нещо, за което си спомням, мисля, че и всички вие си го спомняте е, че ние ясно отбелязахме, че заложените 245 млн. за болнично лечение са абсолютно недостатъчни и няма да стигнат. Разбира се, тогава ние чухме доста доводи по това колко се увеличава, как ще се поема, как има увеличение на нещата. Въпреки че имаше известни периоди в годината, в които опозицията предлагаше да се актуализира бюджетът, тогава чувахме, че няма такава нужда. Главно колегата доц. Атанас Щерев твърдеше, че няма нужда да се актуализира бюджетът, защото парите са напълно достатъчни.
Днес обаче ставаме свидетели на факта, че има нужда да се увеличи, да се актуализира бюджетът на Касата. Днес ние научаваме, че парите, които са необходими и които ще отидат за болнично лечение, са към 336 млн. лв. и че болниците желаят да си получат тези пари, защото те са на досъфинансиране.
В същото време тези, които по-подробно са се запознали с бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година виждат, че там са заложени 295 млн. лв. Тази година парите, които ще отидат, са 336 млн. лв., за догодина залагаме 295 млн. лв. Разбира се, има някакъв резерв. Отново говорим, че се очаква бюджетът да се преизпълни, отново говорим, че увеличението е оптимално, отново говорим, че се прави крачка напред, за да дойде следващата година и следващото Народно събрание може би доста по-рано отново да актуализира този бюджет.
След като правим анализ, че има увеличение на хоспитализацията, защо не ни беше представен един ясен анализ това увеличение на хоспитализацията реално ли е, държи се на увеличена заболеваемост или на какво? Той трябва да бъде представен и аз се надявам, че след като Вие разполагате с него, ще го представите.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Той е представен на комисията.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз не съм се запознал с него, вината е моя.
Но щом държите да се каже, ще го кажа, че в крайна сметка в комисията беше казано, че има едно изкуствено увеличаване на хоспитализацията. Ако това продължи или ако положението се стационира, аз задавам тогава въпроса как тези 295 млн. лв. ще стигнат, при положение че догодина ще има някаква инфлация, ще има отново увеличение на цени на лекарства и на услуги, и на други неща, които се калкулират малко или много в цената на клиничните пътеки.
Основният въпрос, уважаеми колеги, който аз искам да задам и който всеки един от нас трябва да си зададе, е защо, след като ясно в момента казваме, че са необходими около 350 млн. лв., защо за следващата година залагаме 295 млн. лв.? Защо, уважаеми колеги, залагаме един предварително известен дефицит по отношение на болничната помощ?
Може ли по този предварително известен дефицит, който и да е мениджър, какъвто и да е той, да си направи така управлението на съответната болница, че да може наистина да се справи с дефицита? Или по подобие на стари години ние ще очакваме, че полученият дефицит, неразплатените разходи, които са в повече от 90% от болниците в България, по някакъв начин, избирателно или не, ще бъде разплатен? По този начин ние не задълбочаваме ли тези процеси в болничното дело, които ясно доведоха до, меко казано, един хаос в момента?
Уважаеми колеги, чрез тази актуализация на бюджета просто се узаконява едно грешно действие, грешното залагане на парите за болничното дело през 2004 г. Не става ясно как 100% - за това задавам въпрос – пишеше се и се говореше, че 100% от приходите, които трябва да се очакват, са обхванати от всички осигурени, как има голяма част неосигурени, въз основа на какво се преизпълняват тези приходи?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Увеличават се доходите.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Не в такава степен, д-р Адемов, и Вие го знаете, защото това, което се залага, е и въз основа увеличението на доходите.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Друго обяснение не виждам.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие го знаете по-добре от мен. Безспорно е, че има увеличение на доходите, но то се залага предварително.
Но когато разчетите и в приходната, и в разходната част се правят по начина, по който се правят сега, аз ви казвам, че следващата година ще е същото.
Хубавото на цялата работа е, че не това Народно събрание ще актуализира следващата година следващия бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.
Има ли други желаещи за изказване по законопроекта?
Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Две неща правят впечатление според мен и трябва да бъдат отбелязани в днешния дебат.
Едното е отсъствието на председателя на Комисията по здравеопазване от залата, когато се гледа предложението за актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Всъщност отсъстват и повечето от колегите от Комисията по здравеопазване. Тук виждам само двама или трима от мнозинството. Очевидно тази тема не ги интересува. Не виждам и втория представител на Движението за права и свободи в залата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Теб те нямаше, когато се обсъждаше Бюджет 2004!
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Това прави впечатление и трябва да бъде отбелязано.
Второто нещо, което искам да отбележа, преди да изразя позицията си по предложената актуализация е, че тя не е първа. Всъщност, за втора поредна година се предлага актуализация на бюджета на НЗОК. И има една аналогия, която аз не мога да избегна – всъщност това е второто правителство след правителството на Жан Виденов, което предлага актуализация на бюджета. Това също трябва ясно да бъде казано.

Слушах внимателно председателя на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса господин Ананиев и в действителност на пръв поглед би трябвало да няма проблем. Какво толкова е станало – има някакъв преразход на средства, става въпрос за 20 млн., което, съпоставимо с целия бюджет на Здравната каса, не е кой-знае каква сума. Много популярна е тезата – дайте да дадем пари за болниците. Всеки би подкрепил една такава теза, представена му независимо дали в Народното събрание или на друго място.
Ако обаче се опитаме, според мен сме длъжни да се опитаме, да направим един по-задълбочен анализ на това, което се предлага, ще видим, че има сериозни проблеми. Например тезата, че няма нов рамков договор, че не е сключен рамков договор през 2004 г. като причина за преразход на средства за болнична помощ е най-малкото много спорна теза. Защото в подготвения рамков договор, неподписания рамков договор, беше предвидено броят на клиничните пътеки да бъде с 20 повече. Тоест може да се направи разумното предположение, че, ако беше подписан рамков договор, преразходът на средства щеше да е още по-голям, значително по-голям щеше да бъде. Следователно за мен е абсолютно неприемлив аргументът, че причина за преразхода на средства е неподписването на рамковия договор. Считам, че е точно обратното. Това е причина за не чак толкова големия преразход на средства въпреки индексацията с процента на инфлацията.
Много сериозен е въпросът, който се поставя пред нас, за увеличения брой хоспитализации – 150 хил. хоспитализации, 25% увеличение на хоспитализацията в страната за 2004 г. Дванадесет хиляди средномесечно - сподели тук председателят на Управителния съвет, с 12 хил. увеличение на месец. Или с около 150 хил. годишно увеличен брой на хоспитализации, което е с 25% повече. Това е въпрос, на който никой не знае отговора или по-точно много предположения могат да бъдат направени. Действително ли има увеличение на броя на хоспитализациите? Действително има ли увеличение на тежката заболеваемост в страната или става дума просто за надписване на случаи от болниците? По-скоро, струва ми се, става дума за второто. Защото ако е първото, ситуацията наистина е изключително тревожна - увеличение с 25% на тежката заболеваемост е проблем, който не може да бъде подминат просто ей така, с лека ръка. Това е нещо, което във всички случаи би се отразило на всички нас, не само на Народното събрание.
Също така за мен е неприемлив аргументът, че премахването на районирането е довело до увеличаване на разходите на болниците. Нека да бъдем наясно – дали се лекуваш в една болница във Варна или се лекуваш в София, Националната здравноосигурителна каса плаща една и съща сума. В случая отпадането на районирането или наличие на районирането според мен няма никаква връзка с общите разходи за болнична помощ на Националната здравноосигурителна каса.
Много тревожно е състоянието на болничната помощ в страната. Много тревожни са сумите, които се изплащат за болнична помощ, защото действително при планирани 240 млн. лв. за миналата година за болнична помощ, практически ние имаме преразход от почти 100 млн. лв., с актуализацията, ако тя бъде приета от Народното събрание, общите разходи на Националната здравноосигурителна каса за болнична помощ стават 336 млн. лв. Със 100 млн. лв. повече от планираните 240 млн. Какво ще стане следващата година, никой не може да каже. Да, те са планирали дори по-нисък разход за повече клинични пътеки.
Тук следва да бъдат поставени още няколко въпроса. Сто милиона лева допълнително плащане за болниците от Националната здравноосигурителна каса плюс 76 млн. лв. допълнително плащане от Министерството на здравеопазването също за болниците. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) До този момент – правилно тук ми подсказва д-р Адемов. Тоест 176 млн. лв. са похарчени повече от планираните само за болнична помощ през 2004 г.
Отделно от това дефицитът на болниците, на държавните и общински болници, е от порядъка на 100 млн. лв. или отгоре, не зная колко са последните данни. Следователно за 2004 г. можем да говорим за преразход на средства за болнична помощ от порядъка на 270 млн. лв., ако считаме и дефицита, а той трябва да бъде смятан по този начин. Това са похарчени пари. Дали ще бъдат покрити или няма да бъдат покрити е друг въпрос. Двеста и седемдесет милиона лева е преразход над 50% от общата сума, която е била отделена за болнична помощ.
Имаме ли отговор на този въпрос: къде е проблемът, докъде ще стигнем, ако продължаваме по този начин? Трябва ли с толкова лека ръка да пренебрегнем всичко това и да кажем: ето ви 20 млн.? Добре, ето ви 20 млн., вие счетоводно ще скърпите бюджета, но няма да решим нито един от тези проблеми. Няма да решим проблема с преразход на средства или поне такова решение не се предлага нито в предложението за актуализация на бюджета, нито в предложението за бюджет на Здравната каса за следващата година.
Ще решим ли въпроса по този начин с нерегламентираните плащания в болниците? Затова, че много хора са принуждавани, особено в по-големите болници – университетските, в областните – най-често е там тази порочна практика – да плащат за лечение, да плащат допълнително от джоба си за лечение. Дали ще бъде на фондация, какъвто беше описан случаят в Пловдив, между другото, много такива случаи има и в София, стигна се до абсурда дори не болницата да има фондация, а всяка клиника в болницата, всяко отделение да има собствена фондация, за да може по някакъв начин да се опита да избяга от нарушението на закона, да заобиколи закона и да приема парите под формата на дарение, което не е никакво дарение. Това е по-скоро чиста проба рекет в повечето от случаите.
Това предложение за актуализация с 20 млн. очевидно няма нищо общо с този проблем. Нито пък предлага решение на този проблем.
Ето защо макар на пръв поглед наистина да изглежда леко решение – дайте там 20 млн. да оправим нещата, защото не стигнаха – разбира се, да, на фона на 800 или 900 млн. бюджет 20 млн. – това е разбираемо, това не е проблем. Проблемът е, че давайки или не давайки, ние създаваме според мен – започнахме миналата година и тази година ще продължим тази порочна практика да следваме събитията. Много е лесно – каква е отговорността в случая на управителните органи на Националната здравноосигурителна каса, каква е отговорността на Министерството на здравеопазването, общото събрание на Националната здравноосигурителна каса? Пишат едно предложение, пускат ни го в парламента – дайте още 20 млн.; миналата година бяха – дайте още 100 млн. Добре, ние даваме, защото веднага казват: вие сте против болниците, вие сте против болните хора, защото не ги давате. Добре, като ги дадем, какво се случва? Кой от всичките тези проблеми, които тук изредих, а те не са всичките, аз се опитах да се спра само на най-острите и най-често коментираните – кой от всичките тези проблеми ние решаваме, като направим това нещо? Нито един от тези проблеми не решаваме.
Остана още един въпрос, висящ в последните месеци. Доколкото разбрах, Националната здравноосигурителна каса за м. октомври е намалила плащанията по клинични пътеки с 10%. Доколкото разбрах – аз разполагам с такова писмо, знам, че след това имаше някаква среща с Лекарския съюз, ужким се договориха да няма такова намаление, но, доколкото знам, такова намаление е реализирано за м. октомври. Може би за м. ноември и м. декември няма да бъдат намалени цените на клиничните пътеки, тоест на плащанията към болниците, но, въпреки това намаление на плащанията с 10% за м. октомври, виждате за какви преразходи става дума.
Ето защо моето мнение е следното: ние трябва да дадем ясен знак, че така не може да се продължава. Този ясен знак можем да го дадем по един начин – като не подкрепим предложението за актуализация на бюджета. Така ще дадем много ясен знак и на ръководните органи на Националната здравноосигурителна каса, и на Министерство на здравеопазването, че Народното събрание не е просто мандра или не е дойна крава, която може да бъде издоявана всеки път, когато някой има някакъв проблем; че ако иска да получи допълнително средства, ако иска да получи нашето разбиране и съдействие, следва, преди да поиска пари, да ни предложи решение на тези проблеми. Тогава на драго сърце бих подкрепил такава актуализация не с 20 млн., и с 200 млн. да бъде. Защото реформата наистина се нуждае от финансиране, но в случая няма реформа.
Затова аз считам, че най-правилното решение на Народното събрание и аз ще гласувам точно по този начин, както между впрочем реши и Комисията по здравеопазване, е да не подкрепи исканата актуализация. Няма да настъпи финансова драма от това, нито ще настъпи някаква драма в болниците, нито ще настъпи някаква драма с бюджета на Националната здравноосигурителна каса, но ние трябва да дадем ясен знак, че така не може просто да се продължава повече! Другото означава да се съгласим с цялата тази порочна практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кацаров.
За реплика, заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, господин Кацаров, опасявам се, че съображенията, които изказахте издават една дълбока недооценка на предлагания законопроект. Вижте какво се получава – Вие изброихте редица възражения, съмнения, критики, призовахте да се гласува против, а всъщност законопроектът предлага едно сериозно подобрение. По действащия закон дефицитът в бюджета на Касата е 84 млн. 100 хил. лв. Предлага се той да бъде намален на 60 млн. 700 хил. лв. Имаме едно подобрение с 23 млн. лв., така че, господин Кацаров, аз не разбирам тази серия от съмнения, които Вие хвърляте върху този така блестящо коригиран закон за бюджета.
Вие чухте и представителя на Министерство на финансите, който за първи път ни каза, че се реализират такива подобрения, за първи път не се създават никакви проблеми, за първи път вървим напред така както трябва. Както виждате, пленарната зала е преизпълнена с едно спокойствие, с една безметежност. И Вие се опитвате тук да хвърлите смут в душите на представителството, на министъра, който си води разговори, чете си преписки и т.н., и т.н.
Така че, господин Кацаров, предлагам да се замислите! (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Заповядайте за дуплика, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Пирински, наистина всичко е безметежно! Никой не го интересува какво става. Има обаче нещо, което не е недооценка.
Аз с това започнах – действително, четейки законопроекта и слушайки това предложение, наистина на пръв поглед можеш да кажеш: “Да, какъв е проблемът? Тук всичко е наред!”.
Аз се опитах в моето изказване да изложа част от проблемите. Това, което може би не казах достатъчно ясно е, че – да, има преизпълнение на приходната част, на събираемостта на здравните вноски така както имаше преизпълнение на приходите в държавния бюджет. В крайна сметка това са приходи на Националната здравноосигурителна каса. Дали ще влязат в тазгодишния бюджет или в следващият годишен бюджет – това са приходи, които няма да бъдат похарчени за друго. Тук въпросът е трябва ли с лека ръка да бъдат харчени парите от здравноосигурителни вноски. Моят отговор е, че не трябва да бъдат харчени с лека ръка парите от здравноосигурителните вноски. Трябва много сериозно да се заемат всички, които имат отношение към този въпрос и да изяснят е ли на лице преразход или не е налице преразход. Според мен е налице много сериозен преразход на средства.
Според мен е налице и нещо друго – парите, които се отделят, тия които българските граждани дават като здравноосигурителни вноски, събират се в Националната здравноосигурителна каса и с тях се плаща в случая за болнично лечение, говорим конкретно, очевидно не стигат до предназначението си. Там е проблемът. Трябва ли да даваме още пари, които не стигат до своето предназначение, т.е. до заплащане на лечението на болните в болницата? Това е големият въпрос. Трябва ли с лека ръка да разрешим наливането на вода в една каца без дъно, какъвто се явява този случай? Това е въпросът и според мен не става дума за недооценка, а просто за един по-задълбочен поглед.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Предполагам, че следващият, който желае да се изкаже, няма да се вмести в рамките на пет минути. Смятам, господин Игнатов, че петте минути няма да Ви бъдат достатъчни.
Ако иска някой може да направи по-кратко изказване, ако не, ще дам почивка.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми народни представители, продължава дискусията по първо четене на законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Съгласно представения ми списък има думата за изказване доктор Димитър Игнатов.
Заповядайте, господин Игнатов, имате думата.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Съжалявам, че ги няма представителите на Касата, защото моите думи преди всичко ще бъдат обърнати към тях.
Искам първо да кажа нещо, което отново е пуснато като спекулация, че опозицията, и то дясната опозиция, е против даването на пари на болниците. Дори и днес сутринта по Националното радио чух председателят на Лекарския съюз, който изтърси подобно твърдение, което абсолютно не е вярно. Веднага го доказвам с факта, че миналата година по време на дебатите за Бюджет 2004 г. ние твърдяхме, точно дясната опозиция, че парите за болниците са малко. Тогава бяхме убеждавани, че целият резерв ще отиде за плащания към услуги извършени от болниците. Тази година чувам същото твърдение и се дивя, защото председателят на управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса господин Ананиев помни много добре 2001 г., преди изборите, един разговор между мен и него в неговия кабинет, в който тогава единодушно твърдяхме, че плащания в болниците ще има тогава, когато те започнат да се реформират. И тогава има смисъл да се наливат пари в тези болници, които са вече реформирани, и продуктът, който те предлагат, да бъде купен от българските пациенти и от българските граждани изобщо, е висококачествен и крайният резултат е добър.
В случая, четири години след това, господин Ананиев сутринта защити тезата, че така или иначе, ние – Народното събрание, сме длъжни да дадем тези 23 милиона, защото няма как, те вече са изплатени за дейности на болниците. На мен това ми прилича на рекет спрямо народните представители. И виждам, че това е точно така, защото в анализа, който ни се представя, като аргументи за искането на тази актуализация на бюджета, и миналия път казах и сега го повтарям, няма абсолютно сигурни данни, че тези пари са похарчени точно и са похарчени там където трябва. 25% увеличение на пациентите по клиничните пътеки говори само за едно, господин Ананиев и господин Букарев, говори за изкривена документация, която правят в момента българските лекари, тъй като системата на 82 клинични пътеки явно не задоволява цялата поредица от нужди на дейности на болниците. И тогава се прави проста хватка, защото ние не сме създали условия, а упрекваме лекарите, че лъжат. Ами те ще лъжат, когато ние не сме създали условията за едно резонно плащане на целия набор от патология. Плащате за 82 пътеки, другите пътеки са недофинансирани от Министерството на здравеопазването и те се принуждават, естествено, да изкривяват.
И сега ви давам пример, който може да бъде проверен. В една много елитна софийска болница, много елитен български лекар, участва в управлението на Касата, пред моите очи променя диагнозата, с което променя патологията на българите. С което, след 20 години или след 10 години като отворят, ще видят хората, че в България, понеже там говорим за гинекология, е имало невероятни количества жени в България с рак на матката, които обаче нито са умрели, нито са лекувани, но са живи. Ето това са парадокси, които ще ни съсипят, и ще ни се смее цялата генерация след нас, как е възможно някой да допусне това. От тази гледна точка, защо са тези 23 милиона не е ясно.
От друга страна имаше тук един директор на Касата, назначен от мнозинството, бивш депутат на СДС, който стоя около девет месеца в Касата и измисли тъй наречените индикативни стандарти. Една много объркана дума и понятие, което започва да се намесва и казва: щом намаляват парите, ние веднага прилагаме тези индикативни стандарти и намаляваме цената. Ако остават парите, тоест няма потребление, няма толкова болни, накрая на годината или към края на годината ние ще увеличим цените на съответните дейности, които са заплащани от Касата.
Сега питам господин Ананиев: къде бяха индикативните стандарти на Петров, за да Ви подскажат те, примерно, на шестия месец, че Вие имате преразход. Ако той е реален или нереален няма значение, но да Ви покаже тенденцията, че в Касата има преразход по 82-те клинични пътеки като договорен обем. Но Вие нямате рамков договор и нямате договорен обем. Лягате на обема на предишната година. Това значи ли, че с 25% са повече клиничните случаи, които имат нужда от болнично лечение? Това представя ли си министърът, а него го няма, какво значи за 8-милионна България? Само че в тази зала и в тази система никой не обръща внимание точно на такива тип празни приказки, неподплатени отникъде.
В същата тази Комисия по здравеопазване миналата година при разглеждането на бюджета, предишният директор на Касата, чието име сега се разпространява из Пловдивския регион, пък и из цяла България, че е създал фондация за доплащане на и без туй високо платените пътеки за сърдечни болести. Той каза, безотговорно, по същия начин, че с 52% са се увеличили хронично болните в България затова са изхарчени толкова много пари за лекарства. До ден днешен този факт не е подкрепен от никого с документи. Не е подкрепена и тази теза за 25%-но увеличение по клиничните пътеки.
Искам да кажа следното: Народното събрание не може да бъде изнудвано по този начин в края на годината. В бързината, която се налага покрай завършването на годината, и гласуването на основния бюджет на страната, дай сега тука каквото и да е, вие гласувайте, защото иначе болниците ще закъсат. Вашите болници, тези болници, които вие управлявате в продължение на три години и половина, те са закъсали отвсякъде. И те са закъсали само затуй, защото вие като управляващо мнозинство нямате политическата воля да направите реформата.

Това, което говори днес Атанас Щерев, и вчера, и оня ден – разни изказвания на разни сбирки по повод на здравеопазната система, той говори по-тежко опозиционно, отколкото аз говоря, което показва, че той сам на себе си е опозиция. Съжалявам, че го няма. Той е опозиция на своето управление, в което е участвал в продължение на три години и половина. От една страна излиза, че целият парламент, цялото парламентарно мнозинство се явява опозиция на себе си.
Когато казах навремето, че идвайки на власт, вие нямате идеи, нямате капацитет, нямате възможности, вие мислехте, че това е политическо изказване на базата на това, че сте ни взели изборите. Днес, след три години и половина ви питам: “Какво ще кажете за тази система? С какво тази система прилича на онова, което лично аз и моите колеги написахме в предишния парламент? Къде този Закон за здравното осигуряване прилича на онзи, които е написан? Къде е изпълнен онзи закон по този начин?”
И се връщам на простия пример - щеше ли да има професорът – няма да му казвам името, вие ще се сетите сами, аз не обичам от тази трибуна да назовавам нещата поименно, защото излиза, че споровете ги водя на базата на моите професионални интереси и сблъсъци с отделни колеги… Писахме ли в онзи закон, че 10% от леглата се дават на началниците на отделения, за да могат да правят частна практика в самата болница?! В коя болница в България е изпълнено това?! Една да посочите! Дори човекът, който настояваше най-много за това – проф. Чирков, не го изпълни. На колегията тогава всички казаха: “Да, това ще бъде един много положителен пример, това ще бъде позиция, при която болните ще могат да диференцират и да си доплащат, когато имат претенцията да получат най-високото качество”. Защо не е реализирано това? Защото има фондация. Просто защото има фондация! Виждате ли, че се търсят пътищата не на закона, а пътищата настрани! И защо това е така? Защото цялата система е хаос! И в хаоса има определени хора в това управляващо мнозинство, които се мъчат да хванат голямата риба. Защото само в този хаос те могат да хванат голямата риба – когато нищо не се вижда, когато всичко е плътна завеса от хаотично движещи се понятия, хаотично движещи се субекти, били те в доболничната или болничната помощ.
Затова не искам да вярвам, господин Ананиев, че догодина, когато Вие не се знае дали ще бъдете заместник-министър или пък председател на Управителния съвет на Касата, че залагате страшната мина днес с този бюджет, който след малко ще разглеждаме на второ четене – бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. За 120 пътеки, за които твърдят днес, че са се договорили Министерството на здравеопазването, Касата и Лекарският съюз, с това темпо на нарастване на клиничната употреба, тоест на болните, постъпващи в клиниките, тези 390 млн. лв., които залагате, ще стигнат точно до м. юни. А след юни – какво? Отново дефицит на Касата. Отново през Народното събрание и отново “Дайте ни парите”. Това е прост начин за източване на големия резерв на Касата, който ние сме събирали и пазили за момента, когато се наложи да се прави нещо сериозно, когато се наложи да подкрепим тази система, когато се разклати, защото животът не предлага само розово и синьо виждане. Има моменти, в които Касата наистина ще се нуждае от тези пари. Само че една част от тези пари ги няма. Те отидоха. Питам ви: къде е резултатът?! Никакъв! Когато миналата година за пръв път отворихте резерва, аз казах, че веднъж отворена вратата по този начин, тя все по-широко и по-широко ще бъде отваряна през следващите години. Ако караме по този начин, ще свърши и онзи резерв. Тогава какво правим?! За Вас този въпрос не е интересен. Вие действате ден за ден, минута за минута, да мине годината, да мине мандатът.
Бюджетът и предложението са направени чудесно от гледна точка на цифрите, от гледна точка на Министерството на финансите, на финансовата част на нещата. От гледна точка на реалността обаче нещата са много по-трагични. Все пак трябва да си понесете отговорността пред обществото и да кажете къде похарчихте тези пари – 336 млн. лв.! Това искам аз от Вас. Когато чуя този отговор, който е професионално защитен, ще гласувам за тези пари, които сега искате. Когато не чуя този отговор, аз няма да гласувам и да подкрепя това искане. А не че съм против болниците да получават повече пари и на по-високи цени да бъдат оценени клиничните пътеки. Аз съм бил радетел точно за това. Така че не мога да гласувам против себе си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, доктор Игнатов.
Госпожо Масларова, имате думата за изказване.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми д-р Игнатов, лявата част на парламента също не би подкрепила тази актуализация на бюджета на Здравната каса за 2004 г. Това не е само Вашето желание. Нека разпределим тогава поравно обвинението, ако това може да бъде някакво обвинение. Уважаеми колеги, настоятелно моля в никакъв случай да не се спекулира с това, че видите ли, опозицията не иска да се дадат пари на болниците. Това е некоректно, непочтено, това не е вярно.
Защо ние не искаме да подкрепим или защо така остро дебатираме промените и настояваме да се изяснят доста неща в тъй предложения ни законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г.?
Предложеният ни законопроект по същество поставя, както беше казано, Народното събрание и народните представители в позиция да потвърдят вече извършени от правителството и от хората в Здравната каса действия, съответно разходи. На практика представеният проект характеризира съществуващото състояние и “неизбежните и неотложните действия”, които трябва да предприемем.
Втора година подред на етапа на обсъждане на проекта на бюджета на Касата всички предложения на опозицията се отхвърлят. Повече от три години ние настояваме да се приемат отчетите на Здравната каса. Повече от три години, даже преди да започнат да се гледат тези бюджети, ние настоявахме да гледаме отчетите, но вие, уважаеми колеги от мнозинството, не приехте да влезе в пленарната зала и да видим какво реално ще се отчете като направени разходи и приходи в така чувствителната тематика на здравното осигуряване и най-вече на една система, която все още е нова за България.
За Парламентарната група на левицата остава отворен един въпрос – на какво да се вярва?! На това, че всичко в здравната реформа е добро, че всичко е качествено, че всичко е на равнище, че всичко се прави – както преди малко чухме – за първи път, че дава блестящи резултати, или в крайна сметка на реалността?! Реалността не е това, което със силата на парламентарното мнозинство може да се каже по една или друга медия или да се злоупотребява в съответни изказвания. Реалността най-добре я чувстват гражданите в страната. Именно заради тази реалност ние настояваме да получим повече отговори.
Спомняте си, и аз съжалявам, може би трябваше да извадя дебата при обсъждане на проекта на бюджет на Касата за 2004 г., че ние няколко пъти казахме, че приходната част е занижена. Тя се занижава, за да има комфорт на администрацията при събирането на приходите. Това се прави, за да обслужваме администрацията, а не пациентите в България. И всички ние тук сме свидетели как стана бум в страната - че има неосигурени хора, че има проблеми и т.н., и т.н. Всички вие ни убеждавахте в едни и същи неща. Аз и в комисията го казах, и сега искам да го кажа: държавният бюджет и бюджетът на Здравноосигурителната каса са две различни неща. Ако правителството и финансовият министър с благословията на управляващото мнозинство могат да си позволят приходната част на държавния бюджет да е занижена с оглед да има след това преизпълнение на приходната част и без волята на парламента да се разпределят пари, то парите на здравноосигурените граждани са обществени пари. И тук тази схема, която се използва при правителството, е повече от цинично да се използва, когато се разпределят пари за здраве и когато се събират пари за здраве. Защото всички ние, не само в залата, а целокупният български народ даваме пари за здраве по три направления: даваме пари за здраве чрез данъци, даваме пари за здраве чрез здравноосигурителни вноски, даваме пари за здраве кеш. И тези пари, които даваме кеш, са горе-долу толкова, колкото се дават чрез данъците и чрез Здравноосигуирителната каса.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Точно това е европейската практика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Може да е европейската практика, господин Адемов, можете да ми направите реплика, но аз питам какво се промени за 11 месеца от онова, което говорихме миналата година по това време, когато приемахме бюджета? Какво се случи, че се налага да актуализираме бюджета? Питам ви какво се случи? Какво се случи, след като обсъждахме и коментирахме всички тези неща? (Реплики на народния представител Хасан Адемов.)
Моля Ви, господин председател, така както правите забележки на опозицията, да направите забележка и на колегата. Господин Адемов има правото да се изкаже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, не влизайте в диалог! Моля Ви, ако обичате!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Извинявам се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължавайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Смятам, че основният проблем, който се поставя тук, е не че системата на финансиране е неясна, не че сложните административни и контролни действия са неясни, а просто че ние нямаме добро здравеопазване и просто че промените в здравеопазването вървят по един хаотичен начин, вървят по един начин, който за съжаление трудно можем да оправим всички вкупом, дори ако имаме консенсус. И при наличие на консенсус трудно можем да го оправим при този хал и при тази ситуация, която ние сме създали.
Между другото аз се изкушавах да ви прочета мотивите към Законопроекта за бюджета на Касата за 2004 г. В него е казано така, чета дословно: “Заложените в проектобюджета за 2004 г. приходи от здравноосигурителни вноски в размер на 765 млн. лв. са разчетени при пълно обхващане на населението на страната. Осигурителният доход е съобразен с прогнозния размер на средната работна заплата за 2004 г. ...” И така нататък, и т.н. Значи всичко сте направили перфектно. Защо сега в последната минута, в последната секунда преди да приемем бюджета на Здравната каса за следващата година и държавния бюджет вие поставяте този въпрос? За мен аргументиран, задълбочен, аналитичен отговор не се даде. Не се даде и в комисията. Отговорите са политически, отговорите са повърхностни, отговорите са популистки. За мен е важно да знам, след като ще кажем, че, добре, даваме възможността да се преразпределят тези средства от преизпълнената приходна част на бюджета на Здравната каса, какво ще се случи? Какво по-добро ще се случи? Аз в това по-добро не вярвам и затова няма да подкрепя предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Здравноосигурителната каса за 2004 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Атанас Додов.
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Болничното здравеопазване има нужда от помощ, има нужда от финансиране и актуализацията на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. допълва този недоимък във финансите за болничната помощ. Тези пари са похарчени за болнично лечение и парите в Националната здравноосигурителна каса е редно според мен да бъдат възстановени от резерва. Резервът е за това – в крайни случаи да се тегли оттам.
Знаем, че реформата в здравеопазването започна в доболничната помощ, реформите там се осъществяват по-леко – имаше фиксирани средства, беше осигурено финансирането. Така или иначе реформата в доболничната помощ стартира и според мен върви нелошо. В болничната помощ реформата стартира по-късно със съответните проблеми. Затова трябва да се нагласяме и да отговаряме на изискванията и създалите се проблеми в процеса на реформиране на болничната помощ.
Мисля, че трябва да подкрепим проекта за промяна на бюджета на Националната здравноосигиурителна каса за 2004 г. Тези 23 милиона ще бъдат глътка съживителен въздух за болничното здравеопазване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване д-р Хасан Адемов. Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин управител на Националната здравноосигурителна каса! Трудно се защитава бюджет, който се атакува от всички страни. Аз обаче ще се опитам сега да защитя предложената актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г., като се придържам единствено и само към фактите и аргументите. Няма да кажа нищо излишно от тази трибуна, което да се различава от подписаното в документите, които са ми представени.
На първо място, искам да започна с това кой присъства в залата – това, което каза д-р Кацаров. Много важно нещо! Няма го председателя на Комисията по здравеопазване. Аз обаче мисля, че трябва да са тук не само членовете на Комисията по здравеопазване и министърът на здравеопазването, но трябва да са тук и членовете на Комисията по бюджет и финанси. Защото разглеждаме бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Няма да пропусна да кажа и нещо друго, което д-р Кацаров пропусна, не знам защо. Уважаеми доктор Кацаров и госпожо Масларова, когато се обсъждаше бюджетът на Националната здравноосигурителна каса на второ четене, проверете в стенограмите на парламента, нито един от членовете на Комисията по здравеопазване от вашата парламентарна група и от Парламентарната група на Коалиция за България не участва в дискусията на второ четене. Ако искате, можете да проверите тези факти. Така че, когато говорим за присъствие, трябва да сме наясно с факта, че парламентът има история. Благодарение на стенографските записи всичко, което е казано, може да се провери. Но не това е проблемът, проблемите тук са други.
На първо място, искам да се спра на въпроса за приходната част на Бюджет 2004 г. Всички знаят как се прави приходна част – на базата на населението, която идва от преброяването. За следващата 2005 година например бюджетът е планиран при 7 757 000 български граждани, което означава 98% от българските граждани – тези, които са избрали общопрактикуващи лекари, се предвижда да бъдат обхванати като здравноосигурени лица. И когато говорим за приходната част на бюджета на НЗОК за 2004 г., задължително трябва да сме наясно, че тази приходна част не е планирана случайно, тя е планирана на базата на обективни критерии. И това планиране е станало със съдействието и под контрола на международни финансови институции. Вие знаете, че никой не може да планира наизуст приходна част. Така че, когато говорим за това преизпълнение от над 40 милиона за тази година, трябва да сме наясно, че това планиране се извършва по един и същи начин – на базата на планирането, което е за предходната година.

Нещо повече, трябва да отбележим тук, че когато се планира приходната част на бюджета, например за Националния осигурителен институт за миналата година, Международният валутен фонд имаше забележки, че става въпрос за раздута приходна част. Нещо, което се оказа, че не е точно така.
Сега на въпроса защо през 2004 г. Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса и оперативното ръководство на касата не са сигнализирали по никакъв начин, че се оформя тенденция за преизпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Пред мен държа два документа, които са изпратени до Комисията по здравеопазването и всеки един член на комисията би трябвало да ги притежава. След като аз ги притежавам, значи, че всички останали ги притежават. Там е казано, дословно: “Болнична помощ – през месец юни са изплатени 29 млн. 564 хил. 700 лв. Към 6-месечието преизпълнението е 65,5 на сто”. Още тогава директорът на Националната здравноосигурителна каса и председателят на Управителния съвет са сигнализирали Комисията по здравеопазване, че се оформя такъв преразход. Те са ни информирали, че изпълнението на плана за лекарства към 6-месечието е 46,3%. Нещо, което се вижда и сега - очевидно е, че Националната здравноосигурителна каса ще се вмести в бюджета за лекарства за 2004 г.
Защо го казвам всичко това? Защото Комисията по здравеопазването е изискала от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса информация, тя е била достатъчно коректна, за да я представи и е пред нас. Значи, членовете на комисията на базата на тази информация са имали възможности да направят анализ.
Какво предлага тогава Управителният съвет на НЗОК? Предлага, във връзка със завишения прием на пациенти – точно това, което искате Вие, доктор Игнатов - клинична пътека № 29 “Хирургично лечение при хронични заболявания на сливиците”; клинична пътека № 57 - да не ги изброявам всичките, остро протичащи чревни инфекции; клинична пътека № 61 “Бронхопневмония и бронхиолити при лица до 18-годишна възраст”; клинична пътека № 63 “Бронхопневмония: усложнени форми при лица над 18-годишна възраст”; клинични пътеки за хронична сърдечна недостатъчност, полирадикулоневрити и т.н. По съответните клинични пътеки са ни дадени подробно разбити причините за преразход. На базата на тази информация, директорът на НЗОК създава Комисия за определяне на критериите, параметри за проверка на лечебните заведения за болнична помощ и за очертаване на мерките за оптимизиране на разходите. Каква обаче е реакцията на комисията? Спомняте си много добре. Всички в комисията бяха против тези указания. Какво тогава трябва да направи Националната здравноосигурителна каса? Тогава директорът на НЗОК излезе с едно обяснение, което даваше възможност тези указания да бъдат само с информативна стойност, за да не се изпълняват, заради съпротивата на колегите от комисията. Така ли беше, доктор Кацаров?
Това са фактите, от които няма как да избягаме. Това обаче не решава въпроса дали тези пари са достатъчни или не.
Как са планирани сега парите за болнична помощ?
Изпълнението за 2003 г. е отчетено в размер на 231 млн. лв. Така ли е, доктор Букарев? Говоря за болничната помощ за 2003 г.
Какво са планирали колегите? Планирали са 245 млн. лв. Очевидно е, че това са малко пари за болнична помощ. Въпросът, обаче е, и който съвсем резонно го поставяте - ако беше подписан новият рамков договор за 2004 г., как щяха да стигнат тези пари със 120 клинични пътеки – това, за което говореше доктор Кацаров?
Ние искаме от Националната здравноосигурителна каса да прави политика в здравеопазването. Така е, не е записано нито в Конституцията, нито в Закона за здравето, нито в който и да е друг закон. Политиката трябва да я прави министерството. Националната здравноосигурителна каса изпълнява бюджета такъв, какъвто е гласуван от Народното събрание. Точно затова смятам, че нямаме никакви основания и абсолютно никакви аргументи, с които да я обвиним, освен по отношение на контрола. Да, но в случаите, в които те предлагат контролен механизъм, ние казваме: “Чакайте, вие директорите не може да се намесвате по този начин в дейността на мениджърите!”. Ако някъде греша, ще ме поправите и ще ме репликирате.
По отношение на ситуацията, която е в момента. Какво трябва да правим? Казва се тук в документите, че 336 млн. са парите, които ще бъдат достатъчни за да може да се приключи с финансовата година - да се разплатят всички разходи към лечебните заведения по отношение на болничната помощ и на другите здравноосигурителни плащания.
Въпросът е, че при положение, че 336 млн. лв. ще бъдат достатъчни за болнична помощ, как ще стигнат парите – 295 млн. за следващата година – това, което говори доктор Игнатов. Вярно е, че има оперативен резерв. Вярно е, че клиничните пътеки са повече и тук се изправяме пред ситуацията, за която говори преди малко госпожа Масларова – догодина пак някой от тази трибуна ще се опитва като мен да защитава един бюджет, който трудно, пак повтарям, се защитава.
Аз категорично твърдя, че проблемите не са в бюджета. Ако има повече пари, ако примерно тези пари сега ги гласуваме на 450 млн., вие убедени ли сте, че тези пари ще стигнат? Аз не съм убеден. Ако са 650 млн. – ще стигнат ли? Няма да стигнат. Отново ще има дефицит. Тогава къде е проблемът? В бюджета ли? Аз твърдя, че проблемът не е в бюджета. Аз твърдя, че проблемът е в реформата на болничната помощ - реформа, която трудно се осъществява, реформа срещу реализирането на която има съпротива, което е естествено.
Доктор Игнатов сега твърди, че говоря като опозиционер. Нали така?
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС, от място): Така е.
ХАСАН АДЕМОВ: Не е така, доктор Игнатов. Това съм го казал от първия ден – вместо да се занимаваме, доктор Първанова, с проблемите на външните асансьори на Здравната каса, още в началото на мандата трябваше да говорим тъкмо за тези проблеми. (Единични ръкопляскания.Реплика от ОДС.)
Уважаеми колеги, ние в момента сме изправени пред една много ясна ситуация. Ние трябва да подкрепим тази актуализация, ако вие не трябва да я подкрепите, защото в момента друг изход нямаме.
В момента ние друг изход нямаме, ако ние не подкрепим тази актуализация, ще бъдем изправени пред ситуацията да увеличим задълженията на лечебните заведения. Това истина ли е? Разбира се, че е истина. Никой не може да оспорва това. Лечебните заведения ще бъдат принудени да увеличават своите дългове, тъй като няма да имат финансов ресурс да се разплащат, Касата ще бъде принудена с различни регулативни стандарти, за които говорихте преди малко, да се опита да се вмести в рамките на финансовия ресурс, така че проблемът за мен сега е да се подкрепи актуализацията на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Има думата за реплика доктор Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, господин Адемов – преди малко поставихте изключително важни въпроси като политик - като политик в българския парламент. И наистина бяхте прав, че някой от нас ще каже: “Ама, Вие говорите като опозиционер”. Не критикувате по принцип, ей-така, а посочихте определени проблеми, които три години и половина съществуват – в края на мандата на това Народно събрание, от чисто политическа гледна точка. Някой ще се наеме ли от НДСВ и ДПС да направи промяна, за това за което говорихте Вие или госпожа Първанова, както се занимаваше още първия ден с асансьорите на Касата. Никой! Това е политическо самоубийство, ако тръгнете да го правите!
Защо обаче аз няма да подкрепя актуализацията на бюджета? Вие говорихте за приходната и за разходната част. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Приходната част е с 20 млн. лв. повече. По-добра събираемост. Правилно, по Закона за здравното осигуряване трябва да бъде наистина актуализиран бюджета с 20 млн.
В същото време, доктор Адемов, имаме 100 млн. разходи отгоре. Ние ще трябва да подкрепим разходната част. Вярно е, че тя не е планирана точно. Вярно е, че не е дадена точна дефиниция какво трябва да се финансира по една клинична пътека в една болница. Знаем, че умишлено са недофинансирани тези клинични пътеки. Тази година 336 млн. ще се изхарчат за болнична помощ по клинични пътеки. Планирани са 245 млн. За следващата година планирате 295 млн., защото и Вие участвате в това – говоря като управляващ, не конкретно за Вас, като лице. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Защо тази разлика от 50 млн. ще остане и за следващата година? Трябва ли да подкрепям нещо, когато виждам, че следващата година ще бъде още по-голям халът на другото Народно събрание, на 40-тото Народно събрание. Защо да го подкрепям това нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Изтече времето. Благодаря Ви, доктор Кенаров.
За втора реплика - доктор Кацаров. Заповядайте, господин Кацаров.

СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми д-р Адемов, Вие не бяхте на обсъждането на този законопроект в комисията. Тогава с колегата Чакъров бързахте много. Нали така беше? По темата за това кой къде е присъствал и къде е участвал, Вие не участвахте в това обсъждане. Така разбирам защо вадите аргументи, които бяха отхвърлени още в комисията.
Искам да добавя нещо към това, което казахте. Вие бяхте прав да критикувате някои от нещата. Въпросът обаче е: това ли трябва да прави човек от управляващото мнозинство? Защо три години не направихте нищо като член на това управляващо мнозинство да бъде решен поне един от тия проблеми и каква стойност има в тоя смисъл Вашата критика днес? Никаква стойност, нула. Може би стойност за Вашето достойнство и самочувствие като човек, че не се съобразявате с това, въпреки член на управляващото мнозинство, което трябва да бъде уважено от всички нас. Но от гледна точка на проблемите на болниците, то вече няма никаква стойност. Мандатът приключи. Мандатът приключи, три години са проспани. Така е, това е факт, истински факт.
Две думи за това, което казахте за предложението на Здравната каса през лятото, по отношение на увеличението на разходите. Това наистина е така. Вие показахте документите, това беше обсъждано в Здравната комисия. Но сигурен съм, добре разбирате, че предложението на Здравната каса не решава проблема. То е административно и по-скоро счетоводно ограничаване на разходите. То не влиза в същността на проблема и Вие знаете. Не е въпросът да ограничим изобщо приема на болни от пневмония, а да ограничим тези, които не са истински пневмонии, а са надписвани.
С такъв подход, какъвто беше предложен, сам знаете, че няма да бъде решен тоя въпрос. Не е въпросът просто да кажем от утре: не приемайте болни с пневмония. Въпросът е да намерим причините за това, че се пренадписват, защото 150 хиляди пролежавания за година е наистина нещо огромно. Така че тези аргументи, д-р Адемов, не са състоятелни, както не е състоятелен и аргументът, че, видите ли, ние сме длъжни да подкрепим законопроекта. Не сме длъжни да го подкрепим и от това няма да настане драма. Трябва да дадем ясен знак на всички, че така не може да се продължава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за трета реплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Адемов, репликата ми е по отношение на финалната Ви аргументация, че трябва да подкрепим проектозакона, защото няма как. Тази аргументация е несъстоятелна, преди всичко в светлината на изнесените от самия Вас аргументи и, второ, поради пороците в самия законопроект като правен акт.
Аз ще взема думата и ще се обоснова по това свое твърдение, но не знам как Вие ще обосновете дупликата си срещу мен, повтаряйки, че няма как и трябва да го приемем. Наистина, ако искате да звучите сериозно и отговорно, Вие би трябвало да помислите и да се коригирате, и в хода на дупликата си да призовете мнозинството да минем към следваща точка, да бъде поканен министърът да си довърши престоя тук поне физически, да осигурите присъствие на председателя на Комисията по здравеопазването, да призовете мнозинството да влезе в залата, някой от тях да се изкаже сериозно, а не като господин Додов, и т.н. Иначе апелът: "Няма как, давайте братя!" е несериозен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за дуплика д-р Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз ви благодаря за репликите. Убеден съм, че това, което съм казал, е предизвикало вашето отношение към информацията, която поднесох от тази трибуна.
Господин Пирински, искам да започна с Вашата реплика, разбира се, че Вие ще гласувате както сметнете за добре и на базата на Вашия анализ и Вашите аргументи. Това е Ваше право. Аз обаче продължавам да твърдя, че има две възможности. Едната възможност е да подкрепим актуализацията, с което ще отложим решаването на проблема. Ще решим сегашните проблеми. Другата възможност е към нерешените проблеми да прибавим още един, което аз на практика трудно мога да възприема, за разлика от Вас.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Има и трета.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми д-р Кацаров, ние с Вас сме говорили много по тези теми. Говорили сме надълго и нашироко и съм убеден, че ще продължим да разговаряме по тази тема.
По въпроса дали аз съм имал някаква позиция. Вие много добре знаете, че за разлика от Вас аз винаги съм смеел да изразявам непопулярните позиции. Ще Ви дам един пример. В рамките на Тридесет и осмия парламент Движението за права и свободи подкрепи всички закони в областта на здравеопазването – Закона за здравното осигуряване, да не ги изброявам всички. Така ли беше, д-р Игнатов? Вие тогава бяхте областен управител.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС, от място): Защото бяха добри.
ХАСАН АДЕМОВ: Не защото бяха добри, а защото ние бяхме убедени, че трябва да има реформа в този сфера. Ние подкрепихме непопулярни мерки, за разлика от БСП, които не ги подкрепиха. Не ги подкрепят и сега и за мен не е изненада това, че не ги подкрепят. Само че Вие никога няма да посмеете, защото сте партийно дисциплиниран, да подкрепите непопулярно решение и аз съм сигурен в това. Не се страхувайте, не е толкова страшно, д-р Кацаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме с изказванията.
Има думата за изказване д-р Теодора Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, актуализацията на разходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за сметка на преизпълнението на приходите означава всъщност да се налеят още пари в Здравната каса от и без това изтънелия джоб на българина. Това е истината. През миналата година за първи път бяха извадени пари от преходния остатък, който беше около 800 млн. лв. и се пазеше като част от фискалния резерв на държавата, а средствата в него са натрупани от неизразходвани здравни вноски. Тази година отново се иска актуализация.
Какво ще стане следващата година, когато при същите приходи върху 6% здравни осигуровки, които са около 750 млн. лв., Касата ще трябва да поеме двойно по-големи разходи, отколкото през тази година? Аргументите, изтъкнати като причина за актуализацията на бюджета на Касата, са абсолютно несъстоятелни и д-р Кацаров говори за това. Няма да повтарям неговите мотиви за несъстоятелността на аргументите.
Причините за недостиг бяха и остават същите и през тази година, ще бъдат същите и през следващата година – нереалистично структуриране на бюджета; неправилно планиране на приходите и разходите; спряна реформа, което води до изливане на средства в една бездънна яма; липса на информационна система, за която опозицията говори и през 2003 г., за която няма никакъв знак от страна на управляващото мнозинство, че прави възможното да стане реалност и да заработи информационна система.
Отново повтарям, миналата година също казах, че в 2001 г. всички от управляващото мнозинство говориха за това как е лоша информационната система, как са излети в тази информационна система пари, които не са реализирани. Създаде се анкетна комисия и въпреки че бяха необходими само около 2-3 месеца и още много малко средства допълнително, за да заработи тази информационна система, това не стана в продължение на три години и девет месеца.
Защо? Непрекъснато задавам този въпрос и никой не ми отговаря. Защото така е удобно, според мен, за определени кръгове, чиито интереси се защитават от мнозинството, за да могат да се източват безнаказано средства, но това са парите на българските данъкоплатци.
Нашето мнение е, че е необходимо да се завърши реформата, да се остойностят нормално пътеките, да започне да функционира информационната система. Естествено, ясно е, че по време на вашето управление това няма да се случи, тъй като заработването на информационната система ще значи един по-добър контрол, невъзможност за спекулации. Именно тогава нямаше да има нужда, ако беше създадена от вашето управляващо мнозинство, да се актуализира бюджетът и миналата година, и тази година.
Затова и аз, независимо от това, че много добре знам необходимостта от повече средства за болничната помощ, няма да гласувам за актуализацията, защото не е направено необходимото, за да няма нужда от това. За това са виновни именно хората от управляващото мнозинство, а не аргументите, които се изтъкват във внесения за актуализация бюджет на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплики по изказването на д-р Константинова? Няма.
Има думата за изказване д-р Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ние днес сме изправени пред въпроса да се актуализира или не бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. Разбира се, поводът е само формален – в изпълнение на Закона за здравното осигуряване. Този повод от тази трибуна обаче звучи по съвсем друг начин, тъй като тук не се дават експертни оценки за това доколко клиничните пътеки са грешни в болниците или не са грешни, доколко са финансирани или не са финансирани, а се правят предимно политически оценки, тъй като експертите се намират в нашите комисии и всеки един от нас има възможност да работи с тези експерти. Поради тази причина моето изказване ще бъде предимно политически оцветено – какво се е случило през последните три години.
Всеки един от нас се е запознал с мотивите за управление на всяка една партия, която е участвала в тези избори и има парламентарно представителство. Много добре знаем, че човекът беше в центъра на вниманието на НДСВ, обаче същото беше и по отношение на ДПС. Знаем много добре, че в рамките на 4-годишния мандат на този парламент трябваше да се увеличи процентът от брутния вътрешен продукт на 6%, заделян за системата на здравеопазването. Оказа се, че ще повторим Радой Ралин от времето “Думи, думи, думи, глуми”. Нищо не се случи. Проспани четири години, загубени четири години за българските граждани, четири години загубени за хората, които изстрадаха или умряха в България, без да им се помогне, защото няма политическа воля за това.
На конкретния въпрос – актуализация на бюджета. Миналата година имахме актуализация на бюджета за здравеопазването, като шест месеца преди това и отляво, и отдясно политиците напомниха и подписаха декларация, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса не е достатъчен, за да осигури потребностите и нуждите на българските граждани. Миналата година по това време, когато обсъждахме Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, политиката на Министерството на здравеопазването в системата на общественото здраве в Комисията по здравеопазване и в тази зала, това нещо звучеше по същия начин, тоест ние се повтаряме. Едно и също нещо три години подред ние го дъвчем, дъвчем, дъвчем и накрая няма го министъра, поне с физическо присъствие да покаже, че той отговаря за националната здравна политика. Господин Щерев – председател на Комисията по здравеопазване, първият доктор на държавата, е някъде. Той не присъства на тези важни дискусии, които провеждаме в нашия парламент. И понеже срещу мен е д-р Цветан Ценков – заместник-председател на Комисията по здравеопазване, само преди две седмици в масмедиите навсякъде беше огласена една интересна информация и тази интересна информация беше свързана с това, че около 30% от ресурса на Националната здравноосигурителна каса не отива по предназначение, тоест не отива за нуждите на българското здравеопазване. Аз съм съгласен с Вас, д-р Ценков. И много от колегите, с които неофициално сме разговаряли, са съгласни, че това е така, че това са факти.
Проблемите са на много нива, разбира се. Но първият проблем е липсата на политическа воля. Националната здравноосигурителна каса не е политически елемент или политически инструмент за управление, а тя е само финансовият инструмент на Министерството на здравеопазването, на правителството за провеждането на здравната политика, а Министерството на здравеопазването залага параметрите на тази здравна политика. Явно е, че Касата изпълнява национална политика, заложена от самия Министерски съвет. Провеждайки икономически тази политика, онази приходна част от 20 млн. лв. не представлява проблеми, чисто счетоводна е, заместник-министърът на финансите ще ви го каже, но големият проблем е разходната част, която трябва да актуализираме днес – онези над 100 млн. лв., които не са достатъчни, за да започне да работи системата на здравеопазването в следващата година на чисто.
Уважаеми колеги, тъй като трета поредна година говорим едно и също, а вероятно и начинът, по който ще подходим при гласуването на бюджета на НЗОК за 2005 г., в следващото Народно събрание вероятно по това време по същия начин ще говорят, само че друго мнозинство и други народни представители, аз не мога да приема, че ние трябва непрекъснато да извършваме действия, които са преливане от пусто в празно.
Прав сте, доктор Адемов, че това е една каса без дъно. Прав сте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДВС, от място): Това го каза друг човек.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Но какво правихме три години? Системата не е реформирана и не могат парите да бъдат използвани в тази система, дори и 600 млн. да бъдат, дори и 400 млн. да бъдат. Истината е, че критериите, които се залагат, контролните механизми, финансирането на реалната система е крайно некомпетентно направено като политика на управление, д-р Адемов, поради което Вие казахте: всеки един да поеме своя кръст. Вие сте поели кръста си, като сте гласували в миналото Народно събрание с ОДС всички законопроекти.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Дай нещо за бюджета.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Това точно е свързано с бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, не влизайте в диалог с д-р Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Аз също ще поема своя кръст, но не бих желал в следващото Народно събрание тази история от последните три години да се повтаря и да няма виновник на това, че в системата на здравеопазването няма политика, поради което не бих подкрепил такава актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кенаров.
За реплика думата има господин Чауш.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми доктор Кенаров! С интерес следя дебата, който върви, и основно с участието на лекари. Аз съм член на Комисията по бюджет и финанси и приемам Вашето изказване, че правилно поставихте въпроса за експертната теза и за политическата теза, но на практика в изказването си основно наблегнахте на политиката чрез опит за оценка на коалиционното управление на НДСВ и ДПС и проблемите, които остават за решаване като цяло в сферата на здравеопазването.
Моята реплика към Вас е следната: ако Вие искате повече средства за здравеопазване като лекар, имате ли визия за постигане на това като политик?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за дуплика, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Господин Чауш, много Ви благодаря за репликата: дали аз като лекар, при положение че бъдат осигурени повече пари за системата на здравеопазването, имам визия за управление на системата?
Първо, аз тук не се изявявам като лекар и го казах, че се изявявам като политик. Нормалната европейска практика е минимум 6% от брутния вътрешен продукт да е заделен за системата на здравеопазването, за да гарантираш национална здравна сигурност – теза, политическа теза на управление.
Второ, визия, разбира се, че имам визия, защото съм достатъчно добре професионално подготвен и като политик, и като управленец. Визията се състои в преструктуриране на управленския модел. Вие имате извънболнична помощ, но нямате заместник-министър по доболничната помощ! Кой отговаря за тази работа? Касата? Това е само един малък щрих, малък елемент.
Когато говорим за управление по европейски норми, така както хората ги обучават в “Кеймбридж” или в “Оксфорд”, в някои от големите университети, където хората са радостни, че имат магистърски и докторски степени и могат да приложат управленските си звания, има хоризонтални и вертикални програми за управление. Не е необходимо ние да откриваме топлата вода. Достатъчно е да сме го прочели. Така че такава визия има! Жалкото е, че в три години не се провежда никаква управленска визия или по-скоро не се желае да се проведе, защото има такива хора, и в НДСВ има такива хора, които го знаят, не се провежда управленска политика, насочена към българското здравеопазване и на българските граждани – това е лошото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължава нашата дискусия.
За изказване има думата господин Георги Пирински. Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин Лютфи.
Уважаеми колеги, разглеждаме Законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. Защо този законопроект не следва да се подкрепи?
Онези, които следят дискусията, бих им предложил да обърнат внимание на един основен показател от раздадения ни законопроект, по който се дискутира – по разходната му част, а именно здравноосигурителните плащания за болнична медицинска помощ. Редът е 39-06. Намира се във ІІ. “Разходи – всичко”, във втората част на този раздел.
Какво четем там, уважаеми колеги? По сега утвърдения закон разходът е 245 млн. 105 хил. лв. Очакваното като разход за годината, както нееднократно чухме, е 336 млн. и 300 хил. лв. Но забележете, уважаеми колеги, какво ни се предлага като показател на актуализирания бюджет, т.е. на това, което сега ще приемем. Числото е 259 млн. и 700 хил. лв., т.е. само с 14 млн. 660 хил. лв. повече, отколкото е в сега действащия закон.
В същото време, както личи и от действията събиране и изваждане – недостигът, както се сочи, е 95 млн. лв. Тоест, има една скрита картинка от 80 млн. лв., които се предлага по някакъв начин да бъдат решени, така да се каже.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Да отидат резерв.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Както стана ясно от представените аргументи, решенията вървят по две линии, д-р Адемов. Четиридесет и седем милиона са решени, както е било докладвано и в Комисията по здравеопазване, чрез т.нар. вътрешни компенсации – за 47, ако не се лъжа, мога да бъркам с някой милион, и чрез вътрешни компенсации, като позоваването е на § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на действащия закон. Този § 2 гласи, че: “Управителният съвет има право да извършва вътрешни компенсирани промени на кредитите между елементите на разходите по чл. 1, ал. 2”, които, забележете, не променят параметрите на утвърдения бюджет и не водят до увеличаване на предвидените средства за заплати, за възнаграждения на персонала по трудови правоотношения. Това е основният параграф, по който и в мотивите на законопроекта се казва, че ще бъде аргументирано приемането на законопроекта, който разглеждаме.
Вторият източник и онзи, за който спомена д-р Адемов от банката, е да се оползотвори допълнително от резерва за непредвидени и неотложни нужди сума от 31 млн. лв. Господин Адемов, и двата аргумента се разминават със законовия режим, защото тези вътрешни компенсации, които се правят, явно засягат общите параметри на бюджета и по никой начин не могат да минат като някакви невинни вътрешни преразпределения.
Що се отнася до ползването на суми от резерва, Вие сам знаете, че ал. 2 от чл. 26 на Закона за здравното осигуряване ясно казва, че: “със средства от резерва се плащат суми от незначителни отклонения от равномерното разходване на средствата или на териториален дисбаланс”. Много е ясно, че се има предвид резервът да компенсира във времето на бюджетната година недостига на здравноосигурителни разходи или пък териториално непреценени достатъчно ясни разпределения по отделните райони. И по никакъв начин резервът не може да служи за онова, за което предупреждава § 2 от действащия закон, да компенсира явни дисбаланси в показателите на бюджета.
Защо се прави това? Прави се по простата причина, че ако коректно беше отразена необходимата промяна, корекцията нямаше да бъде срещу реда “здравноосигурителни плащания за болнична помощ” 14 млн. 663 хил. лв., а щеше да бъде 95 млн. лв. Оттук вече нямаше да се покаже 20 млн. подобрение на дефицита, а щеше да се покаже 70 млн. лв. влошаване.
Оттук, господин Адемов, вече в Раздел ІІІа “Трансфери” между републиканския бюджет и други бюджети, в бюджета на Здравната каса нямаше да е числото 0, а щеше да е числото 70. Но както разбирате, ако тук покажете числото 70, ще трябва да отидете в Закона за държавния бюджет и ще трябва да коригирате него! А какво правим ние със Закона за държавния бюджет? Регистрираме излишък от 1 млрд. и го разпределяме за какво ли не!
А тук предлагате ние да запишем актуализиран разход за болнична медицинска помощ 14 млн. лв., след като сами казвате, че реалният разход ще е 336 млн. лв. И възниква въпросът каква база залагаме за 2005 г.? И от кого крием реалностите колко струва сега, при сегашното дередже и при пълен хаос в болничната система реално една година? И колко трябва да се разходват там? И пак ще си играем на фокуси цяла година, на компенсирани промени от 40 млн. лв.! Какво означава това? Това означава пълен произвол, това означава, че вие нямате реално утвърден и изпълняван бюджет.
Може би си заслужава, господин Адемов, в потвърждение на тази практика на свободно третиране на това що е бюджет и как той се съставя, отразява и изпълнява, да обърнете внимание и на един такъв ред “Допълнителни възнаграждения и плащания за персонала”. За персонала извън трудови правоотношения по действащия закон са разчетени 200 хил. лв. Очаква се, господин Адемов, реализацията да бъде 375 хил. лв. – горе-долу два пъти повече. И при корекцията пак се предлага да утвърдим 200 хил. лв. Защо? Кой получава тези 200 хил. лв. в повече освен персонала по извънтрудови правоотношения?

Цялата работа е една поредица от скрити картинки, обвити в объркани системи, в които изтичат милиони …
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): В сайта на Комисията по бюджет и финанси ги има информациите.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: … и това се прави пред очите на цялото общество, пред ситуацията вчера, когато във вестниците ви пише, че хората се събират пред болницата в Пловдив и викат: какво става, няма лекарства за онкоболните, защото се изписват най-скъпите, защото има 14 милиона борч и т.н. и никой нищо не говори по този въпрос тук.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Тези пари нямат нищо общо с Касата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма как да стане това от място, господин Адемов. Няма как Вие да го обяснявате сега. Целият въпрос е, че когато се представя такъв законопроект, откровено и ясно се казва: ей го наборът от проблеми, ей ги неразплатените суми, ето колко ще излезе за годината, ето колко предлагаме да се коригира бюджетът, за да не се повтори това догодина. Вие ни предлагате да утвърдим нещо, което е плод на пълен батак, който да бъде повторен и догодина. Как ще стане тази работа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Калъчев, заповядайте за изказване.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз, честно да ви кажа, не виждам особен смисъл от водещата се дискусия. Тезите, които се застъпват от страните, са до болка познати и много отдавна очертани. Ще бъда абсолютно кратък и ще си позволя изказването ми да прерасне в процедурно предложение, защото всичко това сме го чули. Става дума за една абсолютно техническа промяна поради особености на Закона за здравното осигуряване, която се налага. Аз пак ще кажа: да се занимаваме със суми, спрямо които бюджетният излишък на републиканския бюджет е 50 или 100 пъти по-висок и въобще не минава през Народно събрание, санкцията за тази актуализация е толкова маловажна, че не си заслужава пленарното време, което се загуби от сутринта – сега е вече 12,45 ч., четири часа работно време на парламента губим за сума, която е смехотворна.
Финансовият министър разпределя милиард и 200 милиона без санкция на Събранието, ние тук четири часа ще губим за технически проблем на Закона за здравното осигуряване.
Много хубаво е, че са успели да съберат извънредни приходи, очевидно е, че са ги разпределили правилно, защото ако не са, Сметната палата ще ги санкционира. В случая ние какво трябва да кажем – не, не сме съгласни. С кое не сме съгласни – да събират приходи или да правят разходи? Едновременно с това се говори колко са недофинансирани болниците - сега понеже били финансирани, какво щяло да стане? Просто се финансират. Защо по този начин – ясно е защо. Защото комунизмът властва навсякъде. Аз три години си дера гърлото да кажа, че така не се финансира. Всички вие гласувате така да се финансира. Сега като трябва да се актуализира бюджетът, всеки прави политика на принципа аз какво съм бил разбрал и какво не съм разбрал.
Процедурното ми предложение е да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Реплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Това беше макар и кратко, но изказване по същество.
Репликата ми е следната: Вие сам казвате, че продължава едно безобразие и в същото време ни предлагате да не го дискутираме. Възниква въпросът: какво правим тук? Узаконяваме безобразие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това беше първата реплика.
Втората – на господин Михаил Миков, третата – на господин Стойчо Кацаров.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Калъчев, вие от Новото време обичате парите да ги разпределя министърът на финансите и вие да правите сделки с него. Независимо дали става въпрос за един милион, два милиона, десет милиона или милиард и половина. Това за вас е стил и начин на работа. Слава Богу, че не вие определяте конституционния ред и порядък в държавата. При обсъждането на всички средства и това, което сме настоявали от Коалиция за България, винаги е било тук да се обсъждат харчовете и неслучайно законовата повеля е такава. Няма никаква логика и разум, когато тече някаква дискусия, понеже на вас тези пари ви се виждат малко, ние знаем, че вашите сделки с министъра и с управляващото мнозинство са за много по-големи пари, много по-големи схеми се разиграват между вас. Но смисълът на парламента е обсъжданията да са публични тук. И тук да се чуят аргументи от едната и от другата страна. Иначе сделките между Новото време, вашия министър на финансите и управляващото мнозинство са си ваша семейна работа.
Така че правя обратно процедурно предложение да не се спира дискусията. Твърде важен е този въпрос. Всеки въпрос от здравеопазването всъщност е важен за българите. Преди час време имах среща с един човек, който има онкопроблеми. Всички имате такива срещи и знаете какво става с лекарствата за тези хора и с далаверите, които се въртят около тази работа. Така че недейте с лека ръка да затваряте дискусията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Не може да се затвори дискусията. Аз се чудя какви са тези процедурни предложения, пък и обратни процедурни предложения. Това е първо четене, господин Калъчев и господин Миков. Докато не се изчерпа минимално определеното време в правилника, не може да се прекъсват дискусиите. Това не е второ четене – тогава биха могли по отделен текст да се прекъснат. Недейте така.
Господин Кацаров, заповядайте за реплика.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви също, че спестихте част от репликата ми с разясненията, които дадохте на народния представител Калъчев, който се притеснява от загубата на парламентарно време.
Уважаеми доктор Калъчев, доколкото видях, в личен план Вие не загубихте парламентарно време, защото, първо, не бяхте тук, когато започна дискусията, второ, струва ми се, че проспахте една част от нея.
Същественото обаче в репликата ми към Вас е следното: проблеми има, Вие сам казвате от трибуната. За мен е странно, разбира се, да виждам представители на управляващото мнозинство да говорят като първи опозиционери от тази трибуна и след това да натискат зеления бутон в подкрепа на същото това управляващо мнозинство. Но очевидно това е част от абсурда на сегашното Народно събрание.
Аз мисля, че тук изобщо не става дума за сделки, както колегата Миков сподели, между вас и министъра на финансите. Аз считам, че вие сте парламентарната група на министъра на финансите. Между вас няма сделки, а има едно прекрасно сътрудничество и колаборация и всички се убедихме в това, както ще се убедим и днес с вашето гласуване. Независимо че споделяте, че има тежки проблеми в здравеопазването, вие подкрепяте нещата да продължат абсолютно по същия начин. Не можем да подминем без дискусия това, което става в момента в здравеопазването, защото проблемите стават все по-тежки, все повече стават хората, които са недоволни.
Това, което ни се предлага, не отговаря и не решава нито един от тези проблеми. Ако ние и това не можем да дискутираме или нямаме право да дискутираме, трябва да си поставим въпроса: за какво тогава стоим тук и за какво получаваме заплати?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Господин Калъчев има думата.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НВ): Колеги, аз ли неправилно се изразих, вие ли неправилно ме чухте или не разбрахте? Само исках да ви кажа: при положение, че ние гласуваме актуализация поради факта, че са надвишени приходите, тоест някой си е свършил по-добре работата, какво да обсъждаме на тази актуализация? По-добре са събирали приходи, администрирали са, събирали са там глоби, НОИ е ходил по работодатели и т.н. – цялата система се е движела по някакъв начин.

Събрани са горе-долу спрямо Закона за бюджета четиридесет и нещо милиона лева повече, които съответно по законния начин са разходвани специално за болнична помощ. И сега какво да кажем – не, това е лошо? Това са смешни неща!
Плюс това – специално тези разписи тук, господин Миков, аз ги предложих преди три години и, слава Богу, Народното събрание ги прие – как да се пише и да се внася бюджетът на Касата в Народното събрание, в първата редакция, в която съм давал предложения по Закона за здравното осигуряване. И ето, хората по съответния начин пишат къде са ги разходвали тези пари. Защото ние сега виждаме къде са разходени и само дадох едно сравнение с това, че за тези 45 млн. лв. получаваме отчет къде са разходвани, а в Закона за бюджета с 1 млрд. и 200 млн. лв. не знаем какво се случва. Това е само илюстрация на това, че тук губим много време от гледна точка на парламентарната ни дейност, при положение, че много ясно са дадени къде са отишли. И това съм го направил лично аз като предложение, Народното събрание го е подкрепило и то е станало законова норма.
Ето какво прави господин Калъчев, а какво прави Новото време – очевидно ви е много интересна темата. Всеки ден даваме пресконференции, следете медиите и ще разберете какво се случва. Вярно е, партията е интригуваща. Така е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калъчев.
Дали има други народни представители, които искат да участват в разискванията?
Госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Безспорно въпросът, който днес се поставя, е от изключителна важност. Такъв въпрос парламентът не е разглеждал от 1996 г.
РЕПЛИКИ: Не, от миналата година! От миналата година!
РОСИЦА ТОТКОВА: От 1996 г.! Защо? Защото въпросът не е дали са повече приходите. Въпросът е, че разходите са повече. А разходите се простират в рамките на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Там е определено за какво и колко ще трябва да се изразходва по тези средства. И когато са изразходвани повече се губи парламентарно време точно затова, защото някой не си е направил труда да се погрижи, когато му е било времето, за да може да направи всичките тези упражнения.
Но най-много аз съм прокирана от това, което уважаемият господин Калъчев, който се измори и трябва да отиде да си почине (народният представител Недялко Калъчев излиза от парламентарната зала), отново да пие едно кафе или не знам какво, защото много е уморен и много се е трудил днес, провокирана съм от него, защото той казва, че сумата, която е изразходвана в повече, била много малко. На него му се виждат малко тези 26 млн. лв.!
Малко ли са или са много? Може ли някой да каже какво представлява тази сума, защото много лесно започнахме някак си тук да слушаме изявления от този тип – малко били тези двадесет и няколко милиона за здравеопазването, малко били новите 13 млн. лв. за малките обекти с регионално значение – PR-акцията на правителството на Симеон Сакскобургготски. Пак ще правите фонтанчета, когато хората нямат вода и нямат ток. И това било малко пари! Малко били 25 млн. лв., които се дават на точно определени, подбрани общини. И това било малко.
Малко били 80 млн. лв., които ще се дадат на безмитните бензиностанции. Ама, много малко неща станаха тук! А кое е голямото?
Голямото е проблемът на хората, който, за съжаление, вие нямате воля да погледнете и да разрешите. Ето това е основната същност теза в днешната дискусия. Това е проблемът, че хората имат ежедневни проблеми, които трябва да бъдат решавани, а не да казваме дали са малко тези милиони или са малко другите милиони!
За вас са малко, но проблемите на хората са големи и всъщност това е големият проблем и на вашето управление, но за съжаление, той излиза извън вашето управление, защото това са проблеми на българските граждани. Това е безпокойството на нашата парламентарна група.
А иначе, вие можете да си лобирате за нескафето, може да си лобирате за безмитните бензиностанции, можете да си лобирате за Българския морски флот, можете да си правите всичките тези неща, но трябва да запомните, че има една приказка: "За всеки идва видовден"!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Господин Ананиев, имайте търпение. Ще Ви дам думата. Нека да видя има ли други народни представители, които желаят да вземат думата, за да можете Вие наведнъж да вземете отношение и да отговорите евентуално и на въпросите, които се повдигнаха.
Има ли други народни представители, които искат думата? Няма.
Господин Ананиев, заповядайте. Надявам се, че в рамките на 5 мин. ще можете да кажете това, което искате.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин председел.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз действително ще бъда кратък, тъй като ще се огранича само по въпросите, които са свързани с темата, която разглеждаме днес, а именно актуализацията на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, а не по всички въпроси, които бяха свързани с политиката в областта на образованието. Разбира се, този въпрос е изключително важен и аз бих участвал с удоволствие в тази дискусия, само че ние като ръководство на Касата действаме в определена ситуация, имаме определени правомощия и те са ни дадени със Закона за здравното осигуряване и с гласувания бюджет от Народното събрание за 2004 г.
Не че не участваме в тази политика и в преструктурирането на болниците, но участваме с чисто икономически механизми, а именно чрез финансирането на база на резултати от дейността на отделните изпълнители на медицинска помощ. С това искам да отговоря на господин Игнатов, който ме върна в годините назад, в които ние действително говорехме, че трябва да се реформира системата. Да, тя трябва да се реформира, но по чисто икономически правила и Касата да плаща по тези икономически правила. Касата не може да открива и да закрива болници. Те са собственост – или са държавни, или са общински, или са частни, така че това не е задължение на Националната здравноосигурителна каса.
Не мога обаче да не отговоря на въпроса или по-скоро на обвинението, че ние предлагаме днес актуализация на бюджета на Касата, без да имаме някакви данни или някакви реално постигнати резултати от дейността, която финансира Националната здравноосигурителна каса и по-точно в областта на болничната помощ, тъй като за нея става въпрос.
Веднага мога да ви кажа, че ние знаем колко са хората, които са се обърнали и ще се обърнат в оставащите дни до края на годината с молба за болнична помощ. Според нашите данни, това са 700 хиляди души, които са потърсили помощ от лечебните заведения и които имат договор с Националната здравноосигурителна каса. Не само, че знаем общия им брой, но ние знаем и техния брой по всяка една клинична пътека. Тук нарочно сме извадили десетте клинични пътеки, които са отчели най-висок брой случаи за периода януари – септември 2004 г. Не ми се иска да ги чета в момента, но понеже господин Пирински говореше за палиативните грижи при терминално онкологично болните, ще кажа, че те се намират на четвърто място отгоре надолу по брой преминали болни и заемат едни от най-големите разходи, които плаща Националната здравноосигурителна каса. (Реплики от КБ.)
Аз не мога да кажа те колко плащат. Има Рамков договор, който е подписан от Националната здравноосигурителна каса и ние плащаме, съгласно този Национален рамков договор.
Не само това, но все пак, имайки предвид, че на нас са дадени функции да управляваме правилно и целесъобразно тези пари, ние правихме всичко възможно, за да завишим контрола по усвояването на тези пари. И преди малко имах възможност и аз, а и други, да кажем, че през тази година ние издадохме указания за прецизиране на индикацията при хоспитализация или за премахване на ненужните хоспитализации. Трябва да ви кажа, че Националната здравноосигурителна каса беше подложена на невероятен натиск отвсякъде, включително и от парламента, за да не се прилагат тези указания в заведенията за болнична помощ.
Ние хем искаме да извършваме сериозен контрол, хем в същото време, ако може за нашата болница или за нашия лекар, или за нещо друго, ако може тези правила да не се прилагат.
На следващо място искам да кажа, че – да, действително ние имаме 700 хиляди преминали болни, но здравният статус на нашето неселение не се решава и не се подобрява за една година. Това е свързано с целия начин на живот на българското население. Това е свързано с начина на живот, с храната, с водата, с всички тези неща, които ние ежедневно употребяваме в нашия житейски път и не е възможно с годишния бюджет на Националната здравноосигурителна каса за една година да оправим този здравен статус. Въпросът е индикациите, които показва той, да вървят в правилната посока и мисля, че в последните няколко дни излязоха няколко статии, в които се показва, че в последните една-две години има положително обръщане в тези индикации.
Що се отнася до техническото представяне на тази промяна искам да ви кажа, че ние сме го изпълнили така, както повелява Законът за здравното осигуряване. Тук говорим за одобряване на план на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Това не е отчет, за да може да вкараме разходите, които са направени за болнична помощ, в здравноосигурителните плащания за болнична помощ.
Законът ни задължава да запишем резерв, който е равен на10% от приходите от здравноосигурителните вноски и той по план трябва да седи такъв, какъвто го предвижда законът. Всичко останало, по линията на изпълнението, е дадено на Управителния съвет на Касата да взима решения в зависимост от факторите, които са заложени в закона на базата, на които трябва да се правят тези промени.
Аз мисля, че 25% увеличаване на броя на хоспитализацията може да се приеме като едно рязко отклоняване от предвидените параметри. И не смятам, че това е незаконно представяне на актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. От 47 на 59 хил. души – 12 хил. души средномесечно се обръщат повече към болничните заведения. Това е сериозно отклонение и мисля, че влизаме в хипотезата на Закона за здравното осигуряване.
Що се отнася до увеличението на парите в други възнаграждения и плащания, вие виждате, че има ръст. Да, има такъв ръст, за първа година, макар че Законът за здравното осигуряване позволява това нещо, ние за първа година решихме да въведем стимулиращ механизъм на контролните органи, който в закона е предвиден да бъде 25% от събраните глоби и санкции. Това го правим за първи път. То дава своя ефект и ръстът от тези сто и няколко хиляди лева са средствата, които ние, съгласно закона, ще предоставим на контролните органи за това, което са свършили през тази година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви много.
Процедурен въпрос – господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, господин Ананиев току-що заяви нещо изключително тревожно от трибуната на Народното събрание, а именно, че парламентът е оказал натиск върху Здравната каса и, навярно, върху Министерството на здравеопазването, за да не бъдат приети наредби, които да затворят така да се каже възможностите за злоупотреба с механизмите за покриване на разходите за болнична помощ.
Струва ми се, господин председателю, че преди всичко Вие би трябвало да призовете господин Ананиев да се доизясни, защото така да се употребява името на парламента за подобни твърдения, според мен, е недопустимо. Ако става дума за упражняван натиск от отделни народни представители, парламентарни групи и т.н., то това е друг въпрос.
Процедурното ми предложение е да отложим гласуването, към което очевидно сега пристъпваме, и да преминем към следващата точка от дневния ред. Междувременно Вие да направите необходимото, за да получим допълнителна яснота за какъв натиск от страна на парламента става дума. Да поканите и министъра на здравеопазването да се запознае със стенограмата от тази дискусия и да вземе отношение пред парламента преди пристъпване към гласуване. И при всички случаи да проследите, щото подобни изказвания да не остават без реакция от председателя на парламента. Тъй че предлагам и на Вас, моля и народните представители да подкрепят процедурното предложение за отлагане на гласуването по този законопроект, докато не бъдат дадени необходимите разяснения на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Уважаеми народни представители, има процедурно предложение за отлагане на гласуването по причини, посочени от господин Пирински. Има ли обратно процедурно предложение? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на господин Пирински.
Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: за 76, против 103, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, ако няма други желаещи, преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. Става дума за първо гласуване на този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 197 народни представители: за 115, против 67, въздържали се 15.
Този законопроект се приема на първо четене, с което приключваме с тази точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Процедурен въпрос – господин Валери Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Всъщност бих искал да направя две процедури.
Първата е по гледането на този закон в залата да бъде допусната заместник-министърът на труда и социалната политика госпожа Иванка Христова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за допускане в зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 118, против 12, въздържали се 5.
Предложението се приема. Поканете в пленарната зала госпожа Христова.
Господин Цеков, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря, господин председател.
Второто ми предложение пак е свързано с гледането на този закон, който имаме намерение и по намеренията на вносителите би трябвало да бъде факт от 1 януари следващата година. Процедурното ми предложение е, за да дадем възможност днес да се изгледа законът предлагам да се удължи днешното пленарно заседание с един час.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за удължаване на работното време с един час.
Не виждам противно предложение.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 183 народни представители: за 95, против 84, въздържали се 4.
Предложението за удължаване на времето се приема.
Господин Ценков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Комисията приема предложението на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По наименованието на закона предполагам, че няма възражения и смущения.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 115 народни представители: за 112, против 3, въздържали се няма.
Наименованието на закона се приема.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ:
“§ 1. В чл. 6 ал. 2 се изменя така:
“(2) Националната здравноосигурителна каса се състои от централно управление, районни здравноосигурителни каси и поделения на районните здравноосигурителни каси. Седалищата на районните здравноосигурителни каси се определят съгласно списък, приет от Министерския съвет, а седалищата на техните поделения се определят със заповед на директора на НЗОК.”

По този § 1 има предложение на народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов, което комисията не приема:
“В чл. 6, ал. 2, след “централно управление” се поставя запетая и се добавя текст “гаранционен фонд”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По § 1 – заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Този въпрос беше подробно обсъждан в Комисията по здравеопазване. Там дори редица представители на мнозинството не можаха да оспорят важността на предлаганата идея и необходимостта да се намери още едно средство за отговор на тежките проблеми в областта на здравеопазването. Това е една нова идея, която обаче не е само наша. Имам информация от други страни, които извършват реформи в областта на здравеопазването, в които се обсъждат подобни разрешения. Техните цели са две.
Едната е да се осигурят средства за лицата, за които не е изяснено състоянието на техния здравноосигурителен статус, та те да не останат по никакъв начин без необходимата медицинска помощ от лечебните заведения.
Другата цел е да не се допусне декапитализиране на здравните заведения и те да оказват медицинска помощ, за която не се заплаща.
Затова смятам, че тази идея заслужава сериозно внимание. Тя е както в интерес на пациентите, които се нуждаят от здравни грижи, без да имат във всички случаи потвърждение за състоянието на техния здравноосигурителен статус, така и в интерес на изпълнителите на медицинската дейност, защото те няма да връщат своите пациенти, няма да отписват лицата, които са се записали при тях като общопрактикуващи, и ще получат възнаграждение за извършената дейност. Същото се отнася като цяло и за лечебните заведения. Това разрешение би могло да се обсъжда и в рамките на Закона за здравното осигуряване, и евентуално в рамките на Закона за държавния бюджет. Според мен единственият дискусионен въпрос е не дали се нуждаем от такъв гаранционен фонд, който изпълнява посочените цели, а дали е по-удачно той да бъде създаден в структурата на Здравната каса или пък средствата да бъдат заделени като част от бюджета на Министерството на здравеопазването. След като най-острите проблеми възникват в областта на здравното осигуряване, считам, че най-актуално е обсъждането на този въпрос именно тук.
Знаем, че преди няколко месеца, когато неколкократно се обсъждаха въпросите на неосигурените лица, се оказа, че има голяма категория лица, за които са внасяни здравни осигуровки, но не е постъпила информация, че такива са направени, или пък средствата са удържани, но те не са преведени своевременно в бюджета на Осигурителния институт и оттам – в Здравната каса. Следователно има категории лица, за които дори тези средства по един или друг начин са удържани, но не са отразени, за да бъде тяхното здравно осигуряване напълно изрядно и по този начин възникват проблеми с получаването на необходимата здравна помощ.
Друг въпрос е дали този фонд трябва да бъде разширен дотам, че да обхване и лицата, които по една или друга причина не са правили своите здравни осигуровки. Това е една по-амбициозна идея, която едва ли в момента може да получи необходимото решение.
Искам да отбележа, че тези средства се предвиждат като част от сегашния бюджет на Здравната каса в размер до 10%. Те подлежат на събиране от задължените осигурително лица. Следователно не става дума за безвъзмездно покриване на тези разходи. Става дума за едно спешно действие, което е необходимо, ако искаме да решим всички проблеми, възникващи в областта на здравното осигуряване.
Затова апелирам към народните представители, които проявяват реална загриженост за подобряване на здравното обслужване на гражданите, категорично да подкрепят това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Заповядайте за изказване по тази тема, господин Ценков.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да внеса малко яснота по предложението на господин Янаки Стоилов и госпожа Емилия Масларова и да ви убедя защо комисията, независимо че харесва техните предложения, независимо че много от вас виждат разума и рационалността на това предложение, ние не можем да ги подкрепим в този законопроект.
Първата причина е, че тези предложения не са гласувани на първо четене нито в комисията, нито в залата.
Второ, предложенията на господин Стоилов и на госпожа Масларова по принцип променят философията на сега действащия закон. Какво имам предвид? Гаранционният фонд действително ще обслужи тази категория хора – пациенти, които имат нужда от здравна помощ и които са с неясен статус. Какво имам предвид?
Замисълът е това да бъдат категориите хора, които не по тяхна причина се водят за нездравноосигурени. Ако причината за това е на НОИ, на институцията, която събира вноските или по някаква друга причина, това трябва да се докаже. Не е ясен мотивът, по който ние ще можем да определим категорията хора.
Ние предложихме на вносителите да направят изцяло разработка на тези поправки в закона и след Нова година, да сме живи и здрави – да ги гледаме в комисията и да ги предложим на вашето внимание, защото и аз лично смятам, че те са много разумни. Не им е обаче мястото тук, в този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Давам думата за реплика на господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Ценков, благодаря, че по същество подкрепихте идеята. Единственото възражение, за което се изказвам, е не от процедурно естество, а по същество. Според мен може да бъде отклонена, защото след като се намери необходимата информация от Осигурителния институт, която да бъде изпратена на лекарите да не обслужват своите пациенти, значи този въпрос е намерил решение. Вие поставяте в тази най-неудобна позиция изпълнителите на медицинските дейности. Те ще разполагат с подобна информация. Въпросът е в кой момент тези въпроси ще бъдат снети като неизяснени. След като изпълнителите на медицинска помощ са получили този списък, то вече има ред, чрез който да се поиска чрез информационните системи на Здравната каса и Осигурителния институт да получат отговор какви са причините за липсата на здравни осигуровки на тези лица. Тогава стават дължими всички вноски, които те е трябвало да изплатят.
Вярно е, че ние предлагаме по-амбициозни идеи, които не са буквално текстуално вложени в приетия на първо четене законопроект, но те са в рамките на предметния обхват и на обсъжданата тема за необходимите промени в здравното осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Ценков.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Господин Стоилов, имате до известна степен право, но сега личните лекари, медицинските центрове и всички изпълнители на здравни услуги единствено чрез Интернет могат да влязат в сайта на НОИ и да проверят съответното лице какъв статут има. С това горе-долу няма проблем, освен лошата Интернет-връзка на някои места в страната.
По-важният проблем е, че с тази част от хората, които стават здравноосигурени, не се актуализира по съответно бързия начин регистърът на НОИ. Това е сериозен проблем. Не знам дали представителите на институцията слушат, но това действително е проблем. В такъв случай този гаранционен фонд, ако приемем хипотезата, че ще го приемем сега, ще обслужва включително и здравно неосигурени лица, тоест тези, които се осигуряват, ще плащат за тези, които не се осигуряват. Това е промяна на философията на самия закон.
Затова ние, преди вие да изчистите всички текстове и да направите съответните предложения в изцяло нов законопроект след Нова година, казвам, че приветстваме това ваше виждане, но не му е мястото в този закон, защото не са изчистени текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има думата за процедурно предложение господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, при предишните си процедурни предложения пропуснах да предложа в залата да бъде поканен да остане и директорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Иван Букарев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
За изказване – господин Стойчо Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Преди да разгледам по същество предложението на колегите от Социалистическата партия ще продължа това, което каза д-р Ценков. Не само този текст не е гледан на първо четене. Аз си направих труда в обобщения законопроект да сравня предложените текстове с четирите законопроекта, от които беше направен обобщеният, а именно двата законопроекта на Министерския съвет, законопроекта на колегата Додов и законопроекта на колегата Недялко Калъчев. Общо 13 текста са вкарани за второ четене, които въобще не са били предмет на обсъждане по законопроектите на първо четене на нито един от вносителите. Половината от тях са отхвърлени от комисията. Някои от тях на това основание, че не са гледани на първо четене, но първата половина са приети и са предложени като текстове за второ четене.
Обръщам се към Вас, господин председател, да намерим начин да сложим ред в процедурата и в начините на приемане на законите в нашето Народно събрание. Ще отбелязвам всеки път, когато текстът не е бил част от законопроектите на първо четене, защото според мен по този начин нарушаваме Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, нарушаваме и Конституцията, която казва, че законите се приемат на две четения.
Конкретно по предложението на господин Янаки Стоилов. Малкият проблем е, че то не е гледано на първо четене. Големият проблем е, че това е едно абсолютно неразумно, нелогично и абсурдно предложение. То не трябва да бъде подкрепяно от Народното събрание не защото мястото на гаранционния фонд не е в структурата на Националната здравноосигурителна каса, мястото му би трябвало да бъде в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, а защото само по себе си то е лишено от логика и разум. Аз не знам защо трябва да отделим част от парите на тези, които са си платили изрядно здравните вноски, да ги обособим в някакъв фонд, който Господ знае защо го наричаме гаранционен, сигурно това е някаква модерна дума – думата гаранция, и какво гарантира този фонд, с който да се били плащали разходите на тези, за които нямало информация дали са осигурени или не са осигурени. Това е абсурдно! Това е пълен абсурд. Здравноосигурителната каса плаща разходи общо, тя не ги дели на фондове вътре. И няма как да ги раздели на фондове. Защото по същата логика би трябвало да предложите гаранционен фонд за плащане на деца, гаранционен фонд за плащане на пенсионери. Да ги обособим всички като групи и да им направим някакви фондове вътре в бюджета на Здравната каса, за да им гарантираме плащанията. Това е безумна логика! Аз не знам кой е дал това предложение на господин Янаки Стоилов, не знам и защо той се е съгласил да внесе това предложение, но то е лишено от всякаква човешка логика – не административна, не управленска, не политическа. Какво значи да създадем гаранционен фонд с парите на тези, дето плащат, за да плащаме на тези, дето не плащат? Какъв ще е този фонд? Ще плащат ли пак по клинични пътеки? А ако надвишат плащанията по клинични пътеки за тези хора, Здравната каса ще иска ли актуализация на бюджета накрая на годината на бюджета на гаранционния фонд на Националната здравноосигурителна каса? Този ред на разсъждения може да бъде продължен много дълго.
Уважаеми д-р Ценков, аз не разбирам и Вашите думи, че идеята била добра. Кое е доброто на тази идея? Къде е смисълът и кое е доброто на тази идея? Кой проблем на нашето здравеопазване ще реши създаването на такива фондове и подфондове вътре в Националната здравноосигурителна каса? Това че сте го вкарали в структурата ме навежда на друга мисъл – че този гаранционен фонд ще бъде опакован в някаква административна структура, която вероятно ще има своите поделения в районните здравноосигурителни каси, за да извършват някаква такава дейност. И ако, както Вие се мотивирате, това е заради тези, за които в момента няма информация, което предполага временно решение, докато се намери тази информация, защо създаваме такава структура, която очевидно няма да е временно решение, а ще бъде едно трайно решение?
Мога да изредя още много аргументи. Идеята, която предлагате, е дълбоко погрешна, уважаеми господин Стоилов. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
За реплика – заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Кацаров, аз Ви препоръчвам след някое от заседанията да преглеждате стенограмите от Вашите изказвания, за да видите колко много и колко силни определения влагате, смятайки, че подсилвате своята аргументация. Аз няма да ги коментирам, защото не ми е удобно те да бъдат използвани в парламентарната лексика. Но смятам, че Вие самият с това не ставате по-убедителен, нито пък се налага да се правите, че не разбирате какво е предложено тук. Защото много ясно е, че гаранционен фонд е обособена част от бюджета на Касата. Много ясно е, че не става дума за никаква допълнителна администрация, а за целево предвиждане на част от средствата за покриване на тези плащания за нещо, което също много добре Ви е ясно - че в момента част от неразборията се дължи не само на това, че част от задължените лица не внасят своите осигуровки, но и че не действа добре информационната система. Тя някога може да започне да действа добре, но това ни се обещава поне от три години на сегашното правителство и от около три-четири години на предишното правителство. След като то не е станало към момента, значи този фонд ще е необходим, докато изцяло отпадне разминаването между информацията в Касата, в Осигурителния институт и информацията, от която се нуждаят изпълнителите на медицинските услуги. И аз не виждам как Вие като лекар се противопоставяте на нещо, за което биха апелирали непредубедено повечето от Вашите колеги. Защото когато те казаха, че няма да връщат пациентите, много лекари от болниците казаха: добре, ние няма да ги върнем, но с какво да ги лекуваме, тъй като влагаме средства за това лечение? И когато става дума за лица, които неоснователно не са направили своите вноски, естествено е предвидено, че те подлежат на събиране, даже и на принудително събиране.
Следователно идеята е много ясна и въпросът е дали има желание да се намери нейната организация. Аз се надявам, че ако това не стане в момента, ще бъде разбрано и в някакъв момент ще се реши. И добре е, че като че ли това разбиране преобладава сред народните представители дори и в това Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
За втора реплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Кацаров, преценете сам. Първо, приходите в Здравноосигурителната каса не са само от здравноосигурителни вноски, има и други източници по закон, има и трансфери от републиканския бюджет.
Второ, съгласно Закона за здравното осигуряване, осигурени лица, по силата на чл. 33, са всички български граждани, които не са граждани на друга държава – и след това има и за тези, които са граждани в друга държава, но ние говорим за масовия случай, тоест, всички граждани на България са по закон здравноосигурени.
Освен това, съгласно чл. 4 задължителното осигуряване, забележете господин Кацаров, гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен обхват, обем, пакет от здравни дейности и т.н.
За какво става дума в предложението?
За един раздел в бюджета на Касата, който именно да гарантира това право на всеки български гражданин по действащия закон. И проблемът възниква, действително, защото нормата на закона, която предвижда задължително осигуряване, не действа. Тя не действа по серия дълбоко порочни и от всякакъв друг характер причини. И Вие атакувате това предложение – да речем, като процедурно некоректно, внесено след първо четене, след като имаме една много свободна практика, както и Вие сам отбелязахте в това отношение, не само по този закон и защото казвате: “Откъде-накъде осигурени ще плащат за неосигурени”. Наистина така поставен въпросът може да бъде защитаван, но в контекста на това, което казах ми се струва, че е напълно резонно предложението и предлагам да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Кацаров, имате право на дуплика.
Трета реплика – има още една възможност и господин Миков не я пропуска.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Кацаров, всъщност големият въпрос, който Вие поставяте, е, че лица, които не са се осигурявали, ще ползват от парите на осигурените. Само че има един друг принципен въпрос, който вие лекарите и въобще лобито на Здравната каса по никой начин не иска да чуе!
Добре, ще ги лишите, като не са плащали три месеца, а тези, които са внасяли една година, не са платили три месеца, ще си теглят ли парите обратно? Защото стигаме до абсурда на цялата ситуация, кой за кого плаща, трябва да се постави следващия въпрос: човекът е внасял редовно една година и следващата година не е внасял и не е ползвал услугите на Здравната каса, ще си тегли ли парите обратно?
Всъщност Вие малко профанизирахте идеята на Янаки Стоилов. Той много ясно каза, че става въпрос за лица, които не, че не са се осигурявали – за тях не постъпва информация. Всъщност, този фонд е като някакво временно решение, докато се изчистят тези неразбории, които държавата, Здравната каса, НОИ и цялата тази система, която трябва да гарантира вярност и точност на информацията, трябва да я създаде. Иначе цялата тежест е върху гражданина. Но това, че НОИ подава, че той не е внасял, пък той е внасял, каквито много случаи имаше, това нас не трябва да ни интересува. През това време той, докато се оправи от тичане между институциите, може да няма нужда вече от здравна помощ.
Така че аргументите Ви в никакъв случай, включително и процедурния, не могат да бъдат повод ние да не обсъждаме и да не приемаме решения, които са в полза, макар и малко придвижване на един голям проблем, който Вие иначе в Здравната комисия борите с него втори парламент и резултатите ги вижда цялото общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Кацаров, заповядайте за дуплика.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Миков, ще започна отзад напред – пламенно защитавате предложението, но според мен не сте достатъчно запознат с това, което се предлага. Не е фонд. Така отговарям и на другата реплика.
Вижте какъв става текстът на закона: “Националната здравноосигурителна каса се състои от централно управление, гаранционен фонд, районни здравноосигурителни каси и поделения на районните здравноосигурителни каси”. Това се предлага да стане текста. Тоест, този гаранционен фонд не е фонд в бюджета. Тук става дума за административна структура. Член 6, ал. 2 описва административната структура на здравноосигурителната каса – централно управление, районни каси и филиали. Предложението на колегата Стоилов е това – освен централно управление да има гаранционен фонд и районни каси. Той предлага административна структура.
Второ, не е съвсем сериозен аргументът, че видите ли, има хора, за които няма информация. Такава информация на практика вече има. Вярно е, че пристига с голямо закъснение, но вече има такава информация.
Проблемът за отпадане от осигуряване и загубата на осигурителни права не е свързан с проблема на плащането на осигуровки. Това беше дискутирано много пъти в нашата комисия. Доколкото, ако ти докажеш, че си имал трудови правоотношения, че си бил студент или войник в този период, от гледна точка на твоите осигурителни права няма никакво значение дали твоят работодател е платил тези суми или не, доколкото ти не губиш осигурителните си права, а е проблем НОИ да си събере тези пари. (Реплика от КБ.)
Това и сега е така в закона.
Тук искам да отговоря и на господин Пирински.
Господин Пирински, малко извъртяхте дефиницията – не всички са осигурени. Всички са задължени да се осигуряват, но не всички го правят. Не всички са осигурени. Законът е предвидил и санкции към тези, които не го правят. Не само да възстановяват парите с лихва, но и да им се прекратят осигурителните права. Иначе не може да се говори - каква е тази солидарност, която един ще плаща, а друг няма да плаща, а пък всички се ползват в кюпа? Защото това, което предлага господин Стоилов за такъв гаранционен фонд малко намирисва на тази работа.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Като няма да ги ползвате – ще връщате парите и това е!
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Значи, едните ще плащат, а другите няма да плащат, накрая всички ще ползват! Ще създадем гаранционен фонд от средствата на осигурените лица.
Вие казахте, че има други приходи. Няма други приходи. Приходите са от глоби, санкции и дарения. Няма трансфери от бюджета. Поне до този момент – няма. Това са собствените приходи – глоби, санкции и дарения. Това са им приходите, и здравноосигурителните вноски. Те са толкова малки, че не могат да покрият дори административните им разходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Има думата господин Кръстьо Петков.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Едно много кратко изказване, ако позволи господин Петков!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Разберете се, и ако не възразява и госпожа Константинова.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Краткото изказване, господин председателю, е следното.
Господин Кацаров, текстът на чл. 33 гласи така: “Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са: първо, всички български граждани, които не са граждани на друга държава”. Вярно, презумцията е, че всеки плаща задължителната си осигуровка и както каза господин Миков има маса случаи, когато това се прави, обаче не се получава насреща здравната услуга. В други случаи не се прави. Объркването е в резултат, пак казвам, на това че за n-та година няма информационна система и т.н. Но презумцията на законодателя е, че всеки е осигурен и ако някой не е осигурен, не може да се приеме, че това е съзнателно и преднамерено негово отклонение от закона. По-скоро хипотезата е обратната, че в резултат на кашата в системата 2 млн. се оказаха с не изяснен осигурен статус. И в този смисъл, пак изхождайки от духа на този закон, от смисъла му, че всеки има по Конституция достъп до необходимата му помощ, достъп – казвам, не до безплатна, а има достъп до необходимата помощ, това е форма за гарантиране на това конституционно право, докато, както казаха и колегите, се нормализира системата.
Не съм съгласен в случая, че преиначавам нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Това може да предизвика реплика, както и става.
Господин Кацаров, заповядайте.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Пирински, Вие сте безспорно прав дотам, докъдето спряхте. Можем обаче да продължим по-нататък, за да стигнем до истината. Член 103 до 109 от Закона за здравното осигуряване третират въпроса точно за тези, които не изпълняват задължението си за осигуряване – отнемането на осигурителни права, санкциите срещу работодателя, санкциите срещу този, който не е по вина на работодател, възстановяването на осигурителните права, всички тези неща законодателят ги е предвидил и това са текстове, които са в сила още с първото приемане на закона през 1999 г. Още тогава Народното събрание е предвидило, че независимо от задължителния характер на осигуряването, човек може да не внася своите осигурителни вноски. Може да откаже да бъде солидарен. Разбира се, няма я санкцията – няма да влезе в затвора, заради това, че е отказал, но има други санкции, които законът е предвидил.



По отношение на гаранционния фонд. Аз опонирам на това предложение не по процедурни причини. По процедурни причини то би трябвало изобщо да не се разглежда. Аз опонирам по същество на това предложение. То е допуснато, разглежда се и опонирам по същество.
Искате ли да направя сега една много проста сметка за гаранционния фонд? Ако приемем, че той не е структура, макар че е предложен като структура, приемаме, че това са пари. Два милиона души – нали за тях се отнася гаранционният фонд? Да приемем, че и двата милиона трябва да се осигуряват на минималната осигурителна вноска по 12 лв. на месец. Умножете два милиона по 12 и след това още по 12, ако този фонд гарантира парите за тези два милиона души за една година. Това прави 288 млн. лв. С 288 млн. лв. трябва да бъде захранен този фонд, за да гарантира разходите на тези 2 милиона души, които според вас са с неизяснени осигурителни права, а според мен огромната част от тях са с много добре изяснени осигурителни права.
Аз Ви моля в дупликата да ни посочите като пример откъде да бъдат взети тези пари – от парите за клинични пътеки за болниците, от парите за общопрактикуващите лекари или от парите за стоматологична помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за втора реплика, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Освен проблемът за парите, господин Пирински, тук има и един друг проблем, който не чух да бъде дискутиран и моля във Вашата дуплика да вземете отношение по този въпрос. Искам да обърна внимание на Вас и на народните представители, че няма лица, за които няма информация за техния здравноосигурителен статус. Такава категория лица не съществува. В регистрите на НОИ има хора с редовни здравноосигурителни вноски и с нередовни периоди на плащане на здравноосигурителните вноски. Категория лица с неясен здравноосигурителен статус няма. Има хора с действащ здравноосигурителен статус и такива, които са загубили своя статус. Така че по дефиницията, която е в § 1а, което предлага господин Стоилов, е заложено, че с него ще се покриват предложените здравни услуги при липса на информация за осигурителния статус на физическото лице. Няма такова нещо. Информация за осигурителния статус има. Лицето или има осигурителен статус, вероятно имате предвид здравноосигурителен статус, макар че не е написано, или няма здравноосигурителен статус, понеже не е внасяло редовно осигурителни вноски. И по смисъла на закона, който е приет 1999 г., такова е всяко лице, което е пропуснало макар и една вноска. То вече няма здравноосигурителен статус и не може да ползва услуги, които да заплаща Касата, а услугите, които ползва, трябва да си ги заплати. Пък след това като докаже, че тази липса на здравноосигурителна вноска не е внесена по негова вина, тогава ще му се върнат услугите. Това е законът сега, който сега пък ние с тези текстове ще променим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Това беше втора реплика. Не виждам желаещи за трета реплика.
Заповядайте за дуплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Действително, господин Кацаров, да продължим нататък. Отправяте нашето внимание към Глава четвърта – “Специализиран медицински надзор”, и четем следното – че не друг, а министърът на здравеопазването осъществява специализиран медицински надзор върху качеството на извършваните здравни дейности и услуги и, забележете, достъпа до медицинска помощ, свързана с осъществяването на задължително и доброволно здравно осигуряване. Следователно аз бих обърнал нещата от гледна точка на Вашата реплика и бих Ви казал, че Вие би следвало да призовете министъра и специализирания надзор да изяснят на Народното събрание защо не са упражнили този контрол, който им е вменен със закона, и защо допускат състояние, при което не един и двама, а масово граждани, които имат законно и конституционно право на медицинска помощ, да им бъде отказвана, да не бъдат допускани до болниците, да бъдат изхвърляни.
Аргументът на господин Цеков не води до нищо. Да, нередовни като здравноосигурени, но защо? Целият въпрос е може ли просто да те запишат в графата и да те отпишат от болницата, след като може да се окаже, че ти си осигурен, щото си бил осигуряван групово, както подсказват колегите, или по някаква друга причина системата не ви е хванала, или пък че държавата не си е изпълнила ангажимента към вас в ония категории, които са безработни, и т.н. и не е превела тези осигуровки, които е длъжна по закон? Вие спирате на това, че, видите ли, всичко е ясно – или си редовен, или си нередовен. Но как са те зачислили в нередовния? Дали самата държава е нередовна в това, че не те е осигурила, когато си имал законното право, вас не ви интересува.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Тук няма такива текстове. Вие не ги предлагате. Предложете ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има думата проф. Кръстьо Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Неслучайно се води такъв разгорещен спор, защото по другите предложения в комисията се постигна що-годе разбирателство, но по това, което някои нарекоха радикално и твърде дълбоко като промяна предложение на колегата Янаки Стоилов и госпожа Масларова, настъпи смут.
Според мен дискусията тръгна в по-друга посока, а ние трябва да си зададем три въпроса преди да оценим добро ли е това предложение, може ли да се приеме сега и има ли бъдеще по-нататък.
1. С какво то променя сегашната здравноосигурителна система и практика – към по-добро или към по-лошо събиране на вноските?
2. Откъде ще постъпят парите за този гаранционен фонд?
3. Как да се управлява и осигурява информационно?
Ако не ме лъже паметта, министри от правителството преди няколко месеца, изправени пред проблема за неплащане на вноски от маса граждани, сами заявиха, че ще се създаде специален фонд. До ден днешен ние нямаме такова предложение. Значи посоката на търсенето е такава – да има нещо друго за онези граждани, които са нередовни в плащанията. Тогава какъв е проблемът, че се предлага от двама души от левицата, от опозицията? Търсенето е в същата посока, само че те са го нарекли гаранционен.
По-нататък. Този гаранционен фонд, доколкото разбирам и доколкото усещам страховете на д-р Кацаров, не е за двата милиона нередовни, по най-различни причини граждани, които не си отчитат здравните вноски. Той е за онези 200-250 хиляди, които и да искат не могат да плащат. В тоя смисъл той играе ролята на социален и финансов амортисьор, а не да краде от парите на перфектните, на изрядните граждани и да ги прехвърля към хитреците. Иначе няма смисъл.
Целият въпрос е, и тук ние блокираме, че съвсем доскоро НОИ, противно на твърденията на д-р Цеков, не можеше да каже кои са поименно и колко са тези граждани. На едно от нашите заседания преди няколко седмици беше дадена справка за първи път – поне аз я видях за първи път, която показва, че НОИ вече може да слезе до индивидуалните партиди. Това е добре. Но колегите неслучайно обърнаха внимание на факта, че биографията, историята на плащанията я няма. Няма го досието на партидата, няма го онова, което се нарича електронна интегрирана информационна система – във всеки даден момент, където и да се намираш в България, натискайки копчето, да знаеш колко си внесъл, колко си изхарчил, как се е променил статутът ти, защо и т.н.
Доктор Цеков знае, че има записани, регистрирани граждани; има такива, на които са записани вноските, но не са преведени; има такива, на които не са преведени и това продължава и досега. Точно за тая категория граждани, които не по своя вина или които не искат, е добре да се въведе такъв гаранционен фонд.

Що се отнася до източниците за финансиране. Прав е д-р Кацаров, всеки разумен, дисциплиниран гражданин, който си прави вноските, ще каже: защо взимате от моите и давате на други? Но тук се каза, че има трансфери, има и други източници. Аз бих подсказал още един източник – това е стратегическият резерв на НЗОК. В този резерв, д-р Букарев знае много добре, по официални сведения в момента се намират над 750 млн. лв., ако не се лъжа. Този резерв е даден на депозит в БНБ срещу 1,5% лихва, ако не се лъжа. Нали вие непрекъснато говорите, че трябва да се капитализират нещата. Дайте част от него другаде, осигурете по-висока доходност, ето ви ги парите.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Кажете на кой.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Може да не е на частен фонд, дайте на частна банка. Нали 500 млн. лв. бяха дадени на немска банка? Бяха ли дадени от Стефан Софиянски 500 млн. лв. от тези пари срещу облигации? Бяха. Значи може да се търси решение. Но понеже ориентацията е бързо да скърпим нещата, господин председател, след няколко месеца ще се занимаваме с поредното кърпене на Закона за здравното осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не ни е за сефте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Това ще бъде срам за нашия парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Петков.
Давам думата на госпожа Теодора Константинова. Заповядайте.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): Благодаря, господин председател.
Аз мисля, че проблемът, който стои като основание за предложения текст от господин Янаки Стоилов, не е в това, че липсва информация за здравноосигурителния статус на хората в България, а проблемът е в това, че част от гражданите на България не искат да спазват законите на тази страна.
По отношение на това, че законодателната дейност в Народното събрание трябва да стимулира спазването на законите, а не да създава условия за тяхното заобикаляне, смятам, че никой от нас няма различно мнение. Този гаранционен фонд в никакъв случай няма да подобри събираемостта. Напротив, аз мисля, че ще има много хора, които ще спекулират с мисълта, че има такъв гаранционен фонд и няма да внасят своите вноски, защото ще могат да разчитат именно на този гаранционен фонд. Смятам, че в момента в Закона за здравното осигуряване има достатъчно възможности, дадени за определени групи хора, да бъдат внасяни техните вноски - съответно от държавата, от общините, от социалните служби. Даде се възможност чрез три отлагания хората да разсрочат своите плащания и виждаме, че това не се случва, подават молби 110 хил. души. Искам да ви кажа, че има много хора, може би над 250 хил. души, които са достатъчно платежоспособни, но разчитат на кеш плащане и не внасят своите здравни осигуровки, за това не са виновни другите, които са добрите, честните данъкоплатци, правят си здравноосигурителните вноски.
Какво се получава? Получава се, че ние създаваме един гаранционен фонд в помощ на тези, които не спазват законите, и не стимулираме другите, които почтено си внасят своите осигурителни вноски. Това не е начинът. Начинът е хората в България да разберат, че трябва да спазват законите, че трябва да си плащат вноските и да не разчитат повече на някакви криворазбрани подаяния от страна на държавата или от страна на Касата, или това, което в никакъв случай не може да се приеме – хората, които са почтени и добри данъкоплатци, да носят на гърба си други, които не искат да спазват законите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Дискусията е доста продължителна, на като че ли част от ораторите още не са се ориентирали изцяло в нея. Това предложение не е недисциплиниращо. Ние тук изваждаме лицата, които неоснователно не са заплатили здравните вноски. Но как ще отговорите на другите поне 200-300 хил., попадащи в други две категории? Те бяха обсъждани, когато се приемаха пък предишните промени в Закона за здравното осигуряване. Едната категория лица са тези, за които са удържани вноски, но те не са преведени, и другата категория, на които вноските са удържани, преведени са, но те са преведени ан блок, без да са персонализирани за кои точно от тези лица, отнасящи се към някакво учреждение, предприятие или друга институция. Този фонд трябва да може да реагира за тези лица и да може веднага да им осигури необходимата медицинска помощ, докато се установи дали наистина тези пари са начислени по посочения начин.
Така че целта на това предложение, аз я казах в началото, не е да повиши събираемостта. Това предложение не може да изпълни такава задача. Ние имаме друго предложение за повишаване на събираемостта – чрез въвеждане на различни нива на здравно осигуряване, от което самите хора ще бъдат заинтересовани по-продължително и редовно да внасят своите здравни вноски. Казвам ви тези неща, защото вие често казвате: вие ни критикувате, а какво ни предлагате. Казвам го и на вас за предишния мандат, казвам го и на тези, които вземат решенията в този. Ето нещо, което ви предлагаме и което смятам, че един ден ще се принуди един парламент да приеме. Защото, ако не се приемат сега тези решения, а аз се опасявам, че до края на този мандат вие пак ще ни занимавате с изменение на Закона за здравното осигуряване, защото проблемите изцяло няма да отпаднат с палиативните изменения, които днес предлагате за гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика думата има госпожа Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): Господин Стоилов, много добре се ориентирам както във времето, в пространството, така и в съдържанието и смисъла на текстовете, и много добре знам, че този текст, който сте предложили, не е дисциплиниращ. Той ще създаде възможност другите да използват това и да продължават да не внасят. Дори и тези, които са внасяли, могат да решат да не внасят, защото ще има на какво да разчитат.
Искам да Ви кажа, че това са проблеми на НОИ и че те вече дават възможност чрез информационната си система всеки един да провери дали са внесени неговите вноски. Казано е, че тогава, когато по вина на работодателя не са отбелязани, чрез своята трудова книжка или войниците чрез своите книжки докажат, че в това време са били на това и това място, те влизат в системата на здравното осигуряване и биват обслужвани така, както всички други, за които има съответната информация.
Предвиден е и един текст, в който се казва, вчера е приет, че осигурителите периодично представят в Националния осигурителен институт данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване по отделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Това ще стане и през другата година. Така че не виждам смисъл от това да съществува този гаранционен фонд, при положение че ще има достатъчно качествена информационна система и информация за осигуровките на отделните лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители да вземат отношение по § 1? Няма.
За процедура думата има господин Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Процедурното ми предложение, господин председателю, е да предложим на д-р Букарев да вземе думата и да информира Народното събрание за реалното състояние по този въпрос, каква е картинката с изяснения или неизяснения статут на осигурените лица, това проблем ли е или не е, счита ли той за необходимо да има такава гаранция, която да осигурява правата на несправедливо лишени от помощ.
Мнозинството може да цъка, може да негодува, но самият Цеков няма отговор на въпроса след като по закон всеки български гражданин трябва да е осигурен по един или друг начин, как се появява тази категория “неосигурени”? Това са съзнателни нарушители – смешна позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Букарев, ако желаете, бихте могли да вземете думата и да хвърлите светлина по поставения проблем.
ИВАН БУКАРЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, този проблем беше обсъждан в Комисията по здравеопазване достатъчно дълго, но, разбира се, ще дам разяснения в оперативен порядък, доколкото при нас идва всеки месец информация от Националния осигурителен институт.
Данните за месец октомври – това е първият месец, след като се спря заплащането на извършване на медицински услуги от НЗОК на изпълнителя на медицинска помощ, извършени на лица с нарушен здравноосигурителен статус показват, че около 1 млн. и 900 хил. души не са уредили своя статус. Това показва, че идва необходимостта от това, което се посочва и което се предлага в останалите членове на този закон и ние в оперативното ръководство на Здравната каса виждаме смисъл в това, да се изясни и финализира статусът на здравното осигуряване на българските граждани. Този гаранционен фонд е хубав, ако не смесва нещата с ползване на парите на редовни здравноосигурителни платци за извършване на медицински услуги на нередовни. Доколкото сегашната информационна система не позволява такава диференциация, то съществуването на този фонд ще допусне такава неравнопоставеност на здравноосигурените лица. Когато се изясни статусът, няма да има български гражданин с неясен здравноосигурителен статус.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Кога ще стане това?
ИВАН БУКАРЕВ: Това ще стане от 1 януари, от момента, в който парламентът одобри предложението за внасяне на три месечни здравни осигурителни вноски от този, който е с нарушени здравноосигурителни права. Той придобива правото да влезе в системата и ако това стане до края на годината, след 1 януари никой няма да има възможността да се оправдава с това, че неговият здравноосигурителен статус е нарушен или неясен. Той е внесъл три здравноосигурителни вноски, което означава 36 лв. и ако след това в следващите три месеца не внесе такива вноски, с право ще отпадне от системата за здравно осигуряване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Букарев.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Процедурното ми предложение е следното. При обсъждането на предишния законопроект господин Адемов каза нещо много важно: да разграничим здравната политика от изпълнението й. Не съм от феновете на сегашното ръководство на Здравната каса, но в случая не мога да не го подкрепя, защото в крайна сметка какво може да направи ръководството? Може да изпълнява закона. Там е записано: тези са осигурени, за тях плащам, тези не са осигурени и за тях не плащам, и работата и функциите на Здравната каса по този въпрос приключват там.
А въпросът, който се постави е се обсъжда от един час тук е въпрос по-скоро на правна политика. Затова правя процедурното предложение да поканим да вземе отношение по тези въпроси представител на Министерския съвет - министърът на здравеопазването или ако не може той, някой от заместник-министрите, защото два от законопроектите в крайна сметка са на Министерския съвет. Не може да ги няма, да мълчат и да не знаем какво е тяхното мнение.
Моето процедурно предложение е това – да поканим министъра, ако не е възможно, да дойде някой от заместниците му, да ги задължим да дойдат и да участват в тази дискусия, защото това наистина са въпроси на политика на здравеопазването и не може да получаваме отговори от ръководството на Здравната каса. То не е длъжно и не е в неговите правомощия да ни ги дава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вашето предложение е да бъде поканен министърът на здравеопазването или да бъде задължен чрез гласуване, защото можем да го поканим още сега? Ако смятате, че трябва да го задължим, това може да стане единствено чрез гласуване.
Добре, да го задължим чрез гласуване.
Има процедурно предложение от народния представител Стойчо Кацаров парламентът да задължи министъра на здравеопазването да дойде в пленарната зала и да участва при разглеждането на този законопроект.
Има ли обратно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Под формата на обратно процедурно предложение искам да направя конкретизация на предложението. Нямам нищо против и дори ще се радвам министърът на здравеопазването да присъства, но тук говорим за приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Ако погледнем Закона за здравно осигуряване, там е записано, че за тази част носи отговорност не директорът на Националната здравноосигурителна каса, а Националният осигурителен институт. Затова правя процедурно предложение господин Христосков да присъства в залата. Той е и съвсем наблизо и ще има такава възможност, ако Народното събрание реши, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това не е обратно процедурно предложение, а второ процедурно предложение.
Има ли обратно процедурно предложение на процедурното предложение на д-р Адемов? Няма.
Първо поставям на гласуване процедурното предложение да бъде задължен министърът на здравеопазването да дойде в пленарната зала и да участва при разглеждането на този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 69, против 9, въздържали се 44.
Това процедурно предложение е прието.
Второто процедурно предложение е да бъде задължен господин Христосков също да се яви в пленарната зала…
Ако е в коридора, вместо да го задължаваме, да гласуваме да влезе в пленарната зала.
Моля да гласуваме да задължим господин Христосков да заповяда в пленарната зала и също да участва при разглеждането на този законопроект.
Гласували 125 народни представители: за 109, против 6, въздържали се 10.
И това процедурно предложение е прието.
Моля да се съобщи на министъра на здравеопазването, че е длъжен да се яви в пленарната зала, а също така да съобщите на господин Христосков да заповяда в пленарната зала.
Можем ли да преминем към гласуване или ще трябва да изчакаме…
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Ще трябва да почакаме, за да вземат отношение по този въпрос!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Заповядайте, господин Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, смятам, че двете предложения, които народните представители подкрепиха, бяха уместни. Съжалявам дори, че те не се направиха по-рано или отговорните ръководители, за които гласувахме, не бяха още в началото на дискусията, защото аз смятам, че те трябва да се произнесат по това предложение, тъй като то според мен е едно от най-важните в целия законопроект по-нататък.
И тъй като става дума наистина за здравна политика, е необходимо тук и министърът на здравеопазването, и директорът на Националния осигурителен институт да изразят своето отношение по това предложение. Тъй като, ако ние го гласуваме, каква ще е ползата те просто да присъстват или да споделят някакво мнение пост фактум?!
Затова аз правя предложение, докато те дойдат, ние да пристъпим към следващата точка от дневния ред, а именно към първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за "Държавен вестник". Тъкмо тя, предполагам, няма да отнеме толкова много време и след като те дойдат, ще се върнем към тази точка.
Дискусията можем да я смятаме за изчерпана и те да споделят своето отношение преди народните представители да гласуват.
Затова моето предложение е да отложим засега тази точка и да преминем към законопроекта за промени в Закона за "Държавен вестник". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има процедурно предложение.
Има ли обратно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, обратното ми процедурно предложение се базира на това, че тази процедура първоначално беше мотивирана с това, видите ли, че тук става дума за здравна политика и трябвало да чуем становището на един от вносителите – Министерският съвет. То, между другото, беше чуто в Комисията по здравеопазване.
Смятам, че това политическо решение може да вземе върховният политически орган в страната, а именно парламентът, още повече, че става дума за един текст, който категорично беше оспорен от по-голямата част от изказалите се народни представители – нещо, което правя и аз, като казвам, че с приемането на този текст ние ще компрометираме принципа, заложен в Закона за здравното осигуряване, допускайки възможността за ползване на медицински услуги от хора, които не са били солидарни с вноски във фонда, да бъде заплащано със средствата на хора, които редовно внасят своите здравноосигурителни вноски. Това е недопустимо, променя цялата концепция за солидарното фондово здравеопазване, която развиваме и усъвършенстваме от пет години насам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така. След като чухме аргументите "за" и "против", поставям на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов, което гласеше: докато министърът на здравеопазването и господин Христосков дойдат в пленарната зала, да преминем към разглеждане на т. 4 от дневния ред, а след като дойдат, да се върнем отново към разискванията на този законопроект и § 1.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 179 народни представители: за 85, против 87, въздържали се 7.
Това процедурно предложение не се приема.
Ново процедурно предложение, вероятно за прегласуване.
Заповядайте, господин Стоилов. Виждам, че господин Христосков вече е в залата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Ами, като дойде и господин Богоев, ще можем да продължим. Затова аз поддържам предложението и искам да го подложите на прегласуване.
Искам да оборя един от мотивите, които тук бяха казани срещу предложението, че, видите ли, приемането на Гаранционния фонд означавало по принцип здравноосигурени лица да плащат за здравно неосигурени. Нека тази спекулация да не се използва, защото няколко пъти беше казано този Гаранционен фонд за коя категория лица трябва да покрива временно плащанията. В никакъв случай не искаме да разпределим тази социална тежест и да я прехвърлим изцяло към тези, които редовно са изплащали своите здравни осигуровки. Така че това държа да знаят народните представители и затова, господин председател, нека да прегласуваме предложението за временно отлагане на въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване. Знаем за какво става дума.
Моля, гласувайте.
Гласували 185 народни представители: за 93, против 72, въздържали се 20.
Това процедурно предложение се приема, макар и с един глас.

Съобразно гласуването, докато министърът на здравеопазването не дойде, ще продължим с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА "ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК".
Водеща е Комисията по правни въпроси.
Професор Мингова, заповядайте да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги!

"ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно
Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за "Държавен вестник", внесен от Огнян Герджиков

На заседание, проведено на 1 декември 2004 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за "Държавен вестник", представен от проф. Герджиков, както и от господин Гайдарски – главен редактор на "Държавен вестник".
Беше посочено, че за обнародването на поканите по Закона за обществените поръчки в Закона за "Държавен вестник" са регламентирани твърде къси срокове, което налага тяхното приоритетно включване за сметка на другите актове от неофициалния раздел на вестника. За да не се допускат закъснения, често се налага да бъдат издавани броеве на вестника в обем до 200 страници.
Поръчките по Закона за обществените поръчки се обявяват в образци, утвърдени в съответствие с изискванията на Европейския съюз, но в страните-членки обнародването като правило е само в електронен вид, а не на книжен носител. С предлаганото изменение се предвижда да бъде създадена електронна страница на "Държавен вестник", като по този начин се уеднаквява националната практика с тази в страните-членки на Европейския съюз, и се постига значителен финансов ефект.
Комисията по правни въпроси след дискусия с 11 гласа "за", без "против" и "въздържали се" единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за "Държавен вестник", внесен от Огнян Герджиков."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми дами и господа. Законопроектът е на първо четене.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС, от място): Вносителят да представи законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вносителят в момента не е в залата. Знаете, че вносител е председателят на Народното събрание. Нека да запазим добрия тон и отношения помежду си.
Вносителят има право, но не е длъжен да представи своя законопроект. Може би господин Пирински не е съгласен с мен.
Заповядайте, д-р Калъчев.
НЕДЯЛКО КЪЛЪЧЕВ (НВ): Уважаеми колеги, това най-накрая е една малка крачка напред в нашата изостанала страничка. Аз от три години, всяка година по бюджетно време, се вбесявам от факта, че в началото на ХХІ век нашият "Държавен вестник" е само на хартия. И, забележете, за да поискаш електронен вариант на вестника, задължително трябва да платиш между 20 и 50 лв. за една дискета.

Ето, това е истинската корупция на най-високото ниво на държавата. (Шум и реплики.) Липсата на електронен вариант на “Държавен вестник” директно означава едно-единствено нещо – подхранване на фирмите, които правят правни системи. Това е истината.
Ако някой си е дал труд да отвори страницата на Народното събрание по комисии, ще видите всички влезли законопроекти на първо четене. Обаче докладите за второ четене ги няма! На гражданина не му е ясно кой какво предлага. Има законопроектите за първо четене. Докладите за второ четене с хитрите предложения ги няма.
Също така приетият законопроект изчезва – няма го в електронния мир. Чакаш го в “Държавен вестник” или си купуваш “Сиела”.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): Нали ДАКСИ прави това?
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Да, фирми като ДАКСИ, АПИС, всичките. Но въпросът е такъв: докато “Държавен вестник” не стане електронно издание, онлайн, да е четим онлайн всеки ден, гражданите да могат да го отворят и да си направят справка, в сайтовете на комисиите да бъдат докладите за второ четене с предложенията, включително с имената, които са вкарали тези предложения, за да може гражданинът да види какво предлага депутатът “Х”, “Y” и т.н. – това значи прозрачна държава. Това са и принципите, които ние от Новото време винаги сме застъпвали. Това е политическата философия, която трябва да се спазва.
Аз приветствам този законопроект, но той е крайно недостатъчен.
Трета година вече губя глас, за да обяснявам колко е важно да има електронен вариант на “Държавен вестник”. За какви електронни правителства става дума? При Шулева има предвидени в бюджета едни 5 милиона лева за иновации, и не знам още какви неща, при положение че Народното събрание има два основни недъга: гражданинът не знае кой какво предлага на второ четене на законопроектите в пленарна зала. И вторият основен недъг е, че ти не можеш да отвориш закона през Народното събрание. Можеш да отвориш предложението за първо четене, но не можеш да го видиш на второ четене и го няма и приетия закон. Е, за какво е този сайт на парламента? За да си видя собствената физиономия? Познавам си я!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има думата проф. Огнян Герджиков – вносител на законопроекта, който да представи своя законопроект.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще бъда максимално лаконичен. Струва ми се, че този законопроект е от безпроблемните. Съдя за това от това как беше посрещнат и гласуван в Комисията по правни въпроси.
Става дума за едно належащо изменение, наложено от динамиката на нашето време, не на Новото време, а на времето, в което живеем, и от големите технически затруднения, които понастоящем съществуват с този вестник, който твърде често трябва да излиза в максимално възможния обем от техническа гледна точка – 192 страници. Тъй като с приемането на Закона за обществените поръчки всички обществени поръчки, поканите за тях се обнародват в “Държавен вестник” и според европейските изисквания, които са залегнали в нашия Закон за обществените поръчки, това става по определени образци, в табличен вид, всичко това е изключително трудоемко и материалоемко. И именно това доведе до необходимостта от рационализиране на “Държавен вестник”, което може да стане само със закон и с изменение на закона, за да се въведе една електронна страница, т.е. по електронен начин тези обяви да излязат от книжното тяло, тъй като те заемат между 30 и 40% във всеки един брой на “Държавен вестник”, т.е. около една трета и повече от една трета от обема – нещо изключително затруднително. Приемайки тези изменения, ние всъщност ще облекчим твърде много издаването на “Държавен вестник”. Това ще доведе и допълнителна икономия на ресурс, средно между 400-500 хил. лв. на година.
Разбира се, тези промени в Закона за “Държавен вестник” налагат изменения в Преходните и заключителните разпоредби в Закона за обществените поръчки, за да станат коректни препращанията към тези изменения, които в момента обсъждаме.
Това е моето представяне на този законопроект. Разчитам, че той ще бъде подкрепен от всички вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да се изкажат по този законопроект?
Виждам, че господин Благой Димитров явно има желание за изказване по този законопроект. Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, първо, искам да изясним в момента на първо или на второ четене сме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: На първо четене, аз го обявих.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: А на раздадения ни текст пише “проект – второ четене”. (Шум и реплики.)
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Това е първо четене.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Горе, вдясно, пише...
Да, благодаря, разбрах, това е първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз обявих, че законопроектът е на първо четене. Така е по дневния ред.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Значи е станала техническа грешка в раздадените материали, които са получили народните представители.
Аз имам една съществена забележка, господин председателю, и предполагам, че господин Герджиков ще я разясни. Тя е по отношение на § 2, където се казва, че: “в чл. 4, ал. 1, т. 10 накрая се добавя: “когато това е предвидено в закона”.”
Съжалявам, че в момента Законът за “Държавен вестник” не е пред мен, но тук става дума за обнародването на подзаконовите актове. Ако приемем това, което е предложено от вносителя – “когато това е предвидено в закона”, това означава, че за всички подзаконови актове, които изрично не са предвидени в закона, не следва да има обнародване в “Държавен вестник”. Това ли е замисълът на предложението по § 2? (Шум и реплики.)
Тази поправка означава, че голямо количество подзаконови актове просто няма да се обнародват в “Държавен вестник”.
Още веднъж повтарям – имам предвид § 2 на Изменителния закон, където е казано, че “в чл. 4, ал. 1, т. 10 накрая се добавя “когато това е предвидено в закона”.”
Просто моля за едно обяснение от страна на господин Герджиков като вносител дали това е така. Защото ако това е така, аз имам много сериозна забележка. Това означава информационна завеса по отношение на подзаконовите актове – постановления на Министерския съвет и редица други подзаконови актове, които в повечето случаи не са предвидени изрично и упоменати в закона. Много рядко са подзаконовите актове, които са предвидени в закона. Имат се предвид наредби и пр.
Това трябва да се изясни от вносителя, за да имаме възможност за реакция между двете четения – да направим поправки по текстовете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли реплики към народния представител Благой Димитров, преди да помолим вносителя, респективно председателя на Правната комисия да отговорят на зададения въпрос, разбира се, ако желаят да дадат тези разяснения.
Сега действащият Закон за “Държавен вестник” е пред нас. Действително в т. 10 той казва: “правилници, наредби и инструкции на министрите”.
Професор Герджиков, заповядайте.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! Този въпрос е уреден изрично в Закона за нормативните актове и указа за неговото прилагане, където е казано кои подзаконови нормативни актове, тоест, че подзаконовите нормативни актове се обнародват в “Държавен вестник”, така че с това препращане не се изважда нищо от официалния раздел по този начин. Става дума евентуално за такива инструкции, които могат да имат ненормативен характер – ще зависи от конкретния случай дали подлежи на обнародване или не според закон, който препраща, който всъщност делегира правото да се издаде, да кажем, някоя инструкция, която може да има само вътрешно значение, но не и значение на подзаконов нормативен акт. Така че Законът за нормативните актове дава отговор на този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това не беше реплика, разяснение, но добре, можем да го приемем като реплика, за да имате право на дуплика, щом желаете. Докато дойдете, още един аргумент - чл. 5, ал. 5 от българската Конституция казва: всички нормативни актове се публикуват.
Заповядайте. Добре, дуплика – дуплика. Да не се формализираме.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Герджиков! Ако това е така, тук беше цитиран и конституционен текст, тогава практически това, което виждаме като редакция в § 2, противоречи както на Закона за нормативните актове, така и на конституционен текст. Тоест между двете четения вероятно трябва тази редакция някак си да бъде променена, за да се изясни този въпрос. Защото практически Законът за “Държавен вестник” урежда това какво да се публикува конкретно в “Държавен вестник”. Аз съм съгласен с това, което казвате, но тогава между двете четения трябва някаква по-точна редакция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Соколов, искате думата?
Заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът, който беше поставен от народния представител Благой Димитров, очевидно е изключително важен. Защото аз също смятам и съм благодарен на господин Димитров, че е съзрял това, че ние тук можем да направим нещо, което едва ли вносителят е имал предвид, и нещо, което директно може да противоречи не само на Закона за нормативните актове и указа за неговото прилагане, но и на Конституцията.
Първо, още в Конституцията е казано кои актове подлежат на обнародване – всички нормативни актове: законите и подзаконовите нормативни актове. Така че със закон ние не можем да се намесваме в тази материя.
На второ място, сегашният текст на чл. 4, ал. 1, т. 10, който се променя, позволявам си да го прочета: в официалния раздел на “Държавен вестник” се обнародват: “10. правилниците, наредбите и инструкциите на министрите”. Тоест това е по-скоро текст, който казва в коя част на “Държавен вестник” се обнародват тези актове. Когато се обнародват, те трябва да са в официалния раздел. Когато сега ние кажем – когато това е предвидено в закона, ние казваме нещо, което е по-лошо и по-неясно.
Първо, да си призная, не мога да твърдя, че това е така във всички случаи. Аз не си спомням досега случай в някой закон да е казано подзаконовите нормативни актове дали ще подлежат на обнародване или не. Това винаги се е извличало от Конституцията, от Закона за нормативните актове и указа за тяхното приложение.
Що се касае за правилниците и наредбите, те безусловно трябва да се обнародват. Може би тук е имано предвид инструкциите на министрите, защото една инструкция едва ли има нормативен характер. Това са по-скоро указания как да се прилага законът, респективно подзаконов нормативен акт. На мен ми се струва, че между първо и второ четене ще бъде добре и вносителят господин Герджиков да внесе свое виждане по този въпрос, защото -аз пак повтарям – съм далеч от мисълта, че той е имал предвид закон да казва дали ще се обнародва това, за което Конституцията и Законът за нормативните актове, който се приема, че е закон, но от по-висш порядък, тоест той стои между Конституцията и всички останали закони, да бъде променен. Това е нещо, което е важно.
Аз сега си позволявам да внеса яснота, защото си възстанових, очаквах, че госпожа Мингова ще каже – действително ние сега гледаме на първо четене. Когато обаче разглеждахме законопроекта в Комисията по правни въпроси, приехме, че ако няма възражения, може на едно заседание да мине и на първо, и на второ четене и затова докладът всъщност, подписан от госпожа Мингова, има този вид – все едно че е доклад за второ четене. На мен ми се струва, че с този проблем, който сега възниква, няма да е полезно да преминаваме към второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграф 2 трябва да отпадне – така ми се струва. Идеята на вносителя е друга – когато има ненормативен акт, евентуално той да се публикува. То сега не е създало проблеми. Разбира се, ако отпадне § 2, поне на мен ми се струва, че тези неясноти ще се избегнат.
Народният представител Янаки Стоилов – имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, аз се обръщам към вносителя на законопроекта господин Герджиков, тъй като нямах възможност да участвам в това заседание поради друго заседание, с още един въпрос, който мисля, че трябва да обсъдим и той се отнася към основната идея на законопроекта. Тази основна идея аз споделям – да се намали обемът, книжното съдържание чрез съкращаване на неофициалния раздел.
Поставям въпроса: дали не е необходимо тук да отидем към компромисно разрешение и да се предвиди, че в някакъв ограничен брой екземпляри “Държавен вестник” ще продължи да излиза като книжно тяло и в официалния, и в другия раздел, който се отнася до обществените поръчки, конкурси, фирмени обявления. Защото понякога тези съобщения имат много важно значение за самата действителност на последващите действия. Смятам, че още дълго време в редица области ще бъдем принудени да използваме както новите носители на информация, така и традиционните. Без да навлизам в подробности, за които смятам, че други хора са по-подготвени, дали може чрез електронната страница да бъдат извършени безусловно всички тези удостоверявания, които до момента са извършвани чрез използването на писмения носител. Затова за мен по-добре би било, пак казвам, в някаква много ограничена бройка този раздел да съществува поне в определени институции в целия си обем, а наистина потребителите да го ползват главно чрез електронната му страница. Така би се постигнал главният ефект да се икономисат средства и да се облекчи разпространението на информацията. Така че нека този въпрос също да бъде обсъден, защото това са важни въпроси, от важен обществен интерес в повечето случаи, макар и ненормативни. Затова пак казвам – да се прецени кой е този критичен праг, в който би могъл неофициалният раздел по отношение на посочените обяви, информация, която се черпи от него, да съществува в определени институции чрез традиционния си писмен вид, в който сега се разпространява. По този въпрос мисля, че също още веднъж трябва да се направи преценка и да се прецени кое е най-сполучливото решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика давам думата на проф. Огнян Герджиков.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да използвам възможността първо да благодаря на господин Благой Димитров за неговото набито око, както и на господин Соколов, които ми обърнаха внимание. Действително, това не е прецизен параграф и аз на второ четене бих го оттеглил. Това ще бъде по-добрият вариант.
Що се отнася до това, което предложи господин Янаки Стоилов, аз трудно мога да се съглася с него.
Първо, искам да обърна внимание, че в почти всички страни в Европейския съюз с много малко изключения е възприет този подход, който ние сега предлагаме.
И, второ, става дума не за целия ни официален раздел. Става дума само за тези обществени поръчки, които заемат изключително голямо място и са много трудоемки при набирането на текста с оглед на формата, която се спазва. И ако трябва да се извърши цялата тази процедура и да се отпечатват макар и ограничен брой, ние почти нищо няма да направим, така че аз трудно бих се съгласил на едно такова нещо. Трябва да се направи и да се знае, че тези, които участват в обществени поръчки, те са хора, които е нормално да се очаква, че са технически въоръжени в ХХІ век с възможност да работят с компютър и със съвременна техника, не да чакат непременно всичко да бъде на книжно тяло. Така че от тази гледна точка аз не приемам това, което предлага господин Стоилов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е и първа реплика.
Има ли желаещи да направят втора реплика? Няма.
Господин Янаки Стоилов, заповядайте, имате право на дуплика в рамките на три минути.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин Герджиков! Аз поставих това като въпрос, който още веднъж трябва да бъде обсъден. Мотивите за поставянето му не са за техническата несъоръженост или за информационната неподготвеност на тези, които ще участват в конкурсите за обществени поръчки, а за пълната идентичност на доказателствения процес, така че ако по електронен път възможните спорове могат да се избегнат с това дали е оповестен по съответния ред този конкурс, дали са спазени предвидените там срокове, тогава аз бих приел Вашите възражения, особено ако самото набиране значително удължава процеса, който понякога трябва да бъде в по-кратки срокове. Но пак казвам, тъй като по тази страна на въпроса самият не се смятам за човек, който трябва да вземе специално становище, на това вече трябва да бъде отговорено от хората, които се занимават с обработката и разпространението на информация по електронен път от гледна точка на необходимата доказателствена стойност и проверката, засичането на информацията, която е на електронните носители при положение, че в част от този неофициален раздел тя няма да съществува повече на друг освен на електронен носител. Това е въпросът, който мисля, че трябва да бъде изяснен и то главно от хората, които могат най-компетентно да се произнесат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За изказване давам думата на народния представител Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРНИСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, господин Герджиков, безспорно мотивите, които ви тласкат да направите тези предложения, са сериозни, основателни от гледна точка на рационализирането на издаването на “Държавен вестник” и избягването на ненужен обем невършеща работа публикация. Връщайки се към въпроса, който господин Стоилов постави, бих ви поставил и така въпроса.
Съгласете се, че “Журнал офисиел” - официалният журнал на Европейския съюз, възпроизвежда на хартиен носител пълния обем на всички актове, които Европейският съюз издава в съответните раздели. Възниква въпросът и съм се натъквал на него и от тази гледна точка – за правната сила на онези актове и то от най-отговорен, междудържавен характер, примерно, като Европейското споразумение за асоцииране с Европейския съюз или пък т.нар. “Маракешко споразумение” за създаването на Световната търговска организация с много и много приложения, които сега съществуват във вид на нещо като приложение към “Държавен вестник”, като томове, които са с гриф “Приложение на “Държавен вестник”. И доколкото имам впечатление някои специалисти – юристи поставят под въпрос законовата сила на тези актове от гледна точка на тяхното ратифициране и оформяне по такъв начин като публикация.
Не считате ли, че има място да се мисли именно за онова, което спомена господин Стоилов – за ограничен обем издания на “Държавен вестник”, които се депонират в едни или други и държавни органи, и да речем, реферативни библиотеки, които имат статут на национални и в които всичко онова, което по Конституция и закон следва да бъде публикувано в “Държавен вестник”, по един еднозначен начин да намира своята реализация на хартиен носител, за да няма никакъв терен за двусмислие относно това е ли или не законно изпълнено нормативното изискване за публикуване в “Държавен вестник”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има ли желаещи народни представители, които да вземат думата за реплики? Няма.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Ако няма, ще преминем към гласуване на първо четене на законопроекта.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за “Държавен вестник”.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, тъй като, уважаеми колеги, законопроектът е кратък по обем и обхват; тъй като вносителят се съгласи да оттегли единствения спорен текст, който беше обсъден тук между първо и второ четене и тъй като не се очакват с оглед изказванията особени корекции, аз ще помоля да гласуваме срока за предложение да бъде от три дни, за да може другата седмица комисията да разгледа законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има процедурно предложение.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 161 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 19.
Това процедурно предложение е прието.
За процедура заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Искането за тази процедура е с оглед да опитаме да уплътним работното време до 15,00 ч. И тъй като следващите точки от нашата седмична програма са твърде обемисти, предлагам на пленарната зала да минем към първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност. Става дума за един много кратък закон, който урежда въпроса с документите на нашите военни, които заминават на чуждестранни мисии. Той е доста спешен с оглед новата мисия. Това е т. 9. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предполагам, че няма обратно процедурно предложение.
Моля, гласувайте да преминем към първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 3.
Това процедурно предложение е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ.
Заповядайте, госпожо Мингова, за да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, докладът, който ви е раздаден, също съдържа предложения за разглеждане както за първо, така и за второ гласуване. Казвам го предварително, за да няма недоразумения по-нататък, тъй като, както и при процедурното предложение стана ясно, става дума за въвеждането на военна карта за самоличност с оглед възможностите на нашите военнослужещи при пътуване зад граница по натовски стандарти.
Законопроектът беше разгледан на заседание, проведено на 25 ноември 2004 г. Той е с вносител Министерският съвет.
Проектът има особено важно място в процеса на хармонизиране на националното законодателство за уеднаквяване статута на документите за самоличност на българските военнослужещи с тези на военнослужещите от страните-членки на НАТО. Предвиждат се условията, редът за издаването и съдържанието на този вид документ.
След проведеното гласуване Комисията по правните въпроси единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване този законопроект с вносител Министерският съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Не виждам председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Има ли заместник-председател или член на комисията, който да прочете само заключението от становището на комисията?
Заповядайте, госпожо Станчева.
ДОКЛАДЧИК ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Ще прочета становището на комисията.
“Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имаме становището на двете комисии.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект?
Господин Пирински, заповядайте. (Шум и реплики в залата.)
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Колеги, благодаря за радушния прием. С риск да поставя на изпитание днес вашето търпение, бих искал да споделя с вас един-два въпроса, които възникнаха у мен.
Господин Цеков в своята мотивировка за включването на точката каза, че това е спешен въпрос, тъй като става дума за следващия контингент български войски, заминаващи за Ирак. В мотивите, които чухме от госпожа Мингова, мотивировката, господин председателю, е, че търсим унификация на документите на отделните военнослужещи по натовските стандарти.
Въпросът, който възниква, от първо и второ, т.е. трето, какво общо има едното с другото? В Ирак няма мисия на НАТО. В случая не е ясно откъде възниква спешната необходимост при положение, че досега участието на български контингенти не се е натъквало на тази трудност, сега изведнъж, и то в ускорен ред, ние да решаваме този въпрос. Това е от гледна точка на логиката, която не се връзва.
По същество, господин председателю, след като става дума за подготовка за изпращане на нов контингент, ние знаем, че не от вчера, поне от нашата парламентарна група, се поставя въпросът за дискусия в Народното събрание относно мандата, по-нататъшното продължаване на мисията по следвоенно стабилизиране и възстановяване. Ние сме внесли проекти за решение и т.н. Тези наши предложения системно се отклоняват.
Аз не споделям подхода Народното събрание да отклонява разглеждането на един въпрос по същество и да решаваме едновременно с това т.нар. технически въпроси, които обаче, пак ви уверявам, не са дотам технически. И вие добре го знаете, тъй като НАТО по тази мисия специално няма единно становище, напротив, има диаметрално противоположни становища на отделните страни-членки на НАТО.
Ето защо споделям с вас тези ваши опасения и си задавам въпроса по какъв начин би следвало да гласува Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Поставям на гласуване първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 119, против 2, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо четене.
Госпожо Мингова, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, преди процедурното ми предложение, като част от мотивите очевидно става дума за някакво недоразумение. Законопроектът е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност. И никакви политически въпроси не се решават нито с този законопроект, нито изобщо със закона, който урежда българските документи за самоличност.
Подвеждането за необходимостта да се бърза не е също основателно, защото законопроектът е внесен още през септември тази година. Той си чака реда в комисията и в крайна сметка, понеже е твърде кратък и може спокойно да влезе в сила от 1 януари следващата година, аз го поставих на разглеждане в комисията. А самото обсъждане в комисията ми даде основанието да предложа вариант и за второ четене, което сега правя в рамките на това заседание. Тъй като нищо освен добавката в отделните текстове на този допълнителен документ за самоличност на нашите военнослужещи, когато преминават границата към съюзни държави, не се предлага. Ще видите по-нататък, че всичките текстове добавят “военна карта” към всички останали действащи документи за самоличност.
Така че Ви моля, господин председател, да подложите моето процедурно предложение на гласуване да ви предложа законопроекта в няколкото му параграфа на това заседание и за второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Длъжен съм да подложа на гласуване това Ваше процедурно предложение, но не ми е ясно как можем да го реализираме, след като е 14,59 ч.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ами, ще спрем часовника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение?
Първо поставям на гласуване процедурното предложение за преминаване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 118, против 8, въздържали се 12.
Това процедурно предложение е прието.
Има ли съгласие в пленарната зала за спиране на часовника до приемането на този законопроект? (Шум и реплики в залата.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Няма съгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След като няма съгласие часът е точно 15,00. Трябва да прекратим днешното пленарно заседание.
Утре пленарното заседание ще продължи в 9,00 ч.
Моля да се съобщи на министъра на здравеопазването, че по волята на Народното събрание е длъжен утре в 9,00 ч. да бъде в пленарната зала.

Няколко съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе своето редовно заседание днес, но не от 15,00 ч., а от 15,30 ч. в зала 130 със съответния дневен ред.
Комисията по земеделието и горите ще проведе своето заседание днес от 16,30 ч.
Комисията по околната среда и водите ще проведе своето заседание днес от 16,15 ч.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе своето заседание днес от 14,30 ч. Съобщението относно часа не е точно, но това ми е дадено.
Комисията по образованието и науката също ще има заседание в зала 356.
Закривам днешното пленарно заседание.
Продължаваме утре в 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 15,03 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Нейчева

Георги Анастасов