Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
Предлагам на пленарния състав програмата за работата на Народното събрание за периода 9-11 февруари 2005 г.
1. Законопроект за ратифициране на Основното споразумение за сътрудничество между правителството на Република България и Детския фонд на Организацията на Обединените нации. Вносител е Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета на Европа. Вносител е Министерският съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Протокола от 1992 г. за изменение на Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт. Вносител е Министерският съвет.
4. Второ четене на Законопроекта за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
5. Първо четене на Законопроекта за защита на потребителите.
6. Проект за Решение за гласуване вот на недоверие на министър-председателя на Република България. Вносители са Надежда Михайлова и група народни представители.
7. Ново обсъждане на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, приет от Народното събрание на 13 януари 2005 г. и върнат с Указ № 13 на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията.
8. Избор на председател на Тридесет и деветото Народно събрание.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
11. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси.
12. Повторно гласуване на оспорените текстове от Закона за политическите партии, приет от Народното събрание на 18 декември 2004 г., и върнат с Указ № 376 на президента на Република България.
13. Второ четене на Законопроекта за генетично модифицираните организми.
14. Проект за решение за одобряване на стратегията за приватизация на "Параходство Българско речно плаване" АД – Русе.
15. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители са Росица Тоткова и група народни представители, Министерският съвет, Ваня Цветкова и Борислав Владимиров, Валентин Василев и Явор Милушев.
16. Второ четене на Законопроекта за защита срещу домашното насилие.
17. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния дарителски фонд "13 века България".
18. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване.
19. Ново обсъждане на Закона за изменение на Зкона за водите, приет от Народното събрание на 29 септември 2004 г., и върнат с Указ № 314 на президента на Република България.
20. Парламентарен контрол.
В него са включени:
- Разисквания по питането на народния представител Румен Овчаров към заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева относно приватизация на акционерни дружества от системата на "Булгартабак холдинг" АД.
- Отговори на актуални въпроси и питания.
Моля, гласувайте така предложения проект за дневен ред.
Гласували 194 народни представители: за 173, против 5, въздържали се 16.
Предложението се приема.
Постъпило е предложение по чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от госпожа Елиана Масева в програмата да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защитените територии.
Госпожо Масева, искате ли да обосновете Вашето предложение? Не.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Масева.
Гласували 182 народни представители: за 70, против 92, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Екатерина Михайлова да бъде включен в програмата Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
Госпожо Михайлова, ще обосновете ли своето предложение? Не.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 181 народни представители: за 52, против 113, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Постъпило е предложение от госпожа Росица Тоткова в програмата да бъде включен проект на Закон за Инспекцията по труда.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Министърът на труда и социалната политика подписа Пътна карта за прилагане на препоръките от съвместния Меморандум по социално включване – меморандум, сключен между правителството на Република България и Европейската комисия. В този меморандум и в тази пътна карта основно място е отделено на безопасните и здравословни условия на труд. Това е въпрос, който четири години не стои на вниманието на управляващото мнозинство, защото за четири години вие не направихте нито една положителна стъпка в осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на хората, на хората, които с много усилия успяват да се справят в днешното трудно време, в тези условия, в които ги поставихте вие – от НДСВ и от ДПС. За да можете да направите поне малко в тази посока, в осигуряването на здравословни условия на труд, в гарантирането на живота и здравето на българските граждани, ние ви предлагаме Законопроект за Инспекцията по труда – Инспекцията по труда като орган, който контролира спазването не само на Кодекса на труда, а преди всичко на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
България има нужда от орган, който е независим политически, върху който не може да се упражнява политически натиск кого да проверява, как да го проверява и какви санкции да налага. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) Със законопроекта ние ви предлагаме гарантиране на независим контрол. Това е последната ви възможност да направите поне малко за българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Росица Тоткова.
Гласували 193 народни представители: за 84, против 96, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Постъпило е предложение от господин Димитър Абаджиев в програмата да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.
Господин Абаджиев, желаете ли да вземете думата? Не. Благодаря Ви.
Моля да гласуваме предложението на господин Абаджиев.
Гласували 143 народни представители: за 49, против 80, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Има и предложение от господин Димитър Дойчинов в програмата да бъде включен проект за решение за създаване на Временна анкетна парламентарна комисия, която да извърши проверка на дейността на министри, областни управители, кметове и други държавни служители по удовлетворяването на реституционни претенции на Симеон Сакскобургготски. Вносител – Сергей Станишев.
Господин Дойчинов, заповядайте да обосновете Вашето предложение.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Темата, разбира се, е свързана включително и с настоящата гореща седмица, защото в нея се крие първопричината на ерозията към доверието на властта, защото когато говорим за царските имоти, за това какво са направили министри и областни управители, вероятно можем да онагледим случая подобно на сиамските близнаци. Защото когато говорим за царски имоти, вероятно се сещаме за сделката “Булгартабак”, защото става дума за еднакво непрозрачни действия на една власт, защото става дума за еднакво заобикалящи парламента действия на една власт, защото става дума за еднакво съмнителни действия на една власт, защото става дума наистина за непризнаване на парламентаризма. От тази гледна точка това показва докъде може да стигне една върхушка, замаяна от облагите на властта, забравила социалното дъно, устремила се единствено към личните си интереси. От тази гледна точка мисля, че опозицията е в пълното си право да иска прозрачност, да иска отговор на тези въпроси, защото народното недоволство по тази тема е огромно. Затова мисля, че имаме всички основания да подкрепим внесеното проекторешение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме предложението на господин Дойчинов.
Гласували 207 народни представители: за 90, против 107, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Има предложение на госпожа Емилия Масларова в програмата да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове.
Госпожо Масларова, имате думата. Заповядайте.
Моля ви за тишина в залата!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Драги колеги, то е като “Драга Шулева” – разбрах, че това е модерното обръщение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина в залата!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: На вашето внимание представяме проект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове.
Две са основанията, на базата на които искаме промяна в този закон. Едното е свързано с промените, които настъпиха в структурата на отрасъл “Съобщения”, и другото е свързано, надяваме се, с еволюцията в нашето виждане относно уреждане на колективните трудови спорове и разширяване правото на работещите на стачка.
Най-напред искам да кажа, че този законопроект беше приет преди близо 15 години, тогава когато отрасъл “Съобщения” беше монополист, тогава когато имаше сериозни притеснения от това, че разрешаването на право на стачка в този отрасъл би довело до сериозно затруднение в икономическия, социалния, политическия живот на страната. Всички ние вече сме свидетели, че това отдавна не е така, че няма никаква опасност предвид новата структура в този отрасъл това да бъде един от мотивите, че правото на стачка на хората в този отрасъл се забранява.
На следващо място, преди малко казах, че все пак се надяваме, че има еволюция в нашето мислене и съобразно чл. 50 на Конституцията, както, разбира се, чл. 47 и чл. 48 в неговата т. 1, ние трябва да дадем възможност на хората, които се трудят, хората, които имат нормални трудови взаимоотношения, да имат и правото, и възможността да изразят своето недоволство тогава, когато считат, че могат по този начин, след като са използвали всички други средства... (сигнал от председателя за изтичане на времето) приключвам, госпожо председател, … да имат право да защитят своите трудови и колективни интереси.
Затова ви моля да подкрепите този законопроект, тъй като има и предпазни клаузи, които не биха нарушили сигурността и стабилността в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Масларова.
Гласували 193 народни представители: за 83, против 95, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Уважаеми дами и господа, утрешният пленарен ден съгласно приетата програма ще започне с разисквания по вота за недоверие към Министерския съвет. В тази връзка господин Валери Цеков ще направи процедурно предложение.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, във връзка с утрешния дебат, който се очаква да завърши късно следобед, вероятно след удължаване на утрешното пленарно заседание, може би и с процедура по спиране на часовника, се очаква в петък изтичането на 24-часовия срок да бъде някъде след 16,00 ч. или около 16,00 ч.
В тази връзка бих искал да направя процедурно предложение петъчното пленарно заседание да започне от 14,00 ч. и да завърши с гласуването по т. 6 от нашата законодателна програма, а именно искането за вот на недоверие на министър-председателя на Република България. При това положение, разбира се, ще се запази обичайният за петък парламентарен контрол, който ще започне от 16,00 часа, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Излъчването на който е осигурено по Българската национална телевизия.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: … разбира се, с пряко излъчване по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Мутафчиев, заповядайте за противно процедурно предложение.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, имайки предвид, че парламентарният контрол закъса заради провалянето на няколко заседания в петъчния ден, аз предлагам и от името на Парламентарната група на Коалиция за България работният ден в петък да започне в 9,00 ч. с парламентарен контрол и да продължи парламентарният контрол до часа на гласуване на вота на недоверие. Гласуваме вота на недоверие и след това, разбира се, прекратяваме заседанието.
Смятам, че това е по-приемливо за всички нас и че управляващото вече мнозинство няма да има против това противно процедурно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение, направено от господин Валери Цеков пленарният ден в петък да започне от 14,00 ч. и в него по-скоро да бъде включено гласуването на вота на недоверие с програмата, която вече приехме.
Гласували 195 народни представители: за 133, против 57, въздържали се 5.
Процедурното предложение се приема.
От името на парламентарна група думата има господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на СДС прави следната декларация:
Историята е низ от личности, събития и дати. Най-новата българска история има дати и събития, които бяха предизвикателство и изпитание за морала, достойнството и действията на българските политици.
На 6 април 2001 г. господин Симеон Сакскобургготски прокламира принципите на незабавни промени на политическата система, нов морал и почтеност във всичко, скъсване с политическата партизанщина, нови икономически решения, провеждани от нови хора с нов морал.
На 7 февруари, четири години по-късно, всички ние станахме свидетели на една от най-срамните и унизителни политически сделки между Симеон Сакскобургготски, Ахмед Доган и търговците от Новото време. Политическата капитулация на НДСВ пред Ахмед Доган, Кошлуков, Севлиевски и компания, извади наяве конюнктурните икономически и политически интереси, управляващи България през тези четири години. Тази търговия унизи не само българския парламентаризъм, но и онези два милиона български гласоподаватели, които повярваха на заявките за нов морал и почтеност в политиката.
Народните представители от Парламентарната група на СДС считаме, че е настъпилата парламентарна криза не е преодоляна, защото да търгуваш зад гърба на избирателите е подлост, а не политическо и парламентарно действие. Ето защо ние заявяваме, че честта на Тридесет и деветото Народно събрание беше поругана от парламентарните групи на НДСВ, ДПС и Новото време.
Парламентарната група на СДС предлага постигане на съгласие по приоритетите на Тридесет и деветото Народно събрание, свързани с европейската интеграция и НАТО, Народното събрание да приключи работата си в най-кратък срок с приемане поправките в Конституцията, изработване на Избирателен закон, по който да бъдат проведени предстоящите парламентарни избори, и довършена работата на временните анкетни комисии, създадени по повод далаверите и гафовете на управляващите. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кирчев.
Постъпили законопроекти от 2 до 8 февруари 2005 г.
Проект за решение по разискванията във връзка с питането на народния представител Румен Овчаров към госпожа Лидия Шулева относно приватизацията на акционерни дружества от системата на “Булгартабак холдинг”. Вносители – Петър Жотев, Йордан Нихризов и Благой Димитров.
Проект за решение по разискванията във връзка с питането на народния представител Румен Овчаров към заместник министър-председателя Лидия Шулева относно приватизацията на акционерни дружества от системата на “Булгартабак холдинг”. Вносител – Румен Петков и група народни представители.
Проект за решение за гласуване вот на недоверие на министър-председателя на Република България. Вносител – Надежда Михайлова и група народни представители.
Законопроект за обявяване на нищожни актовете, с които е възстановена собствеността на господин Симеон Сакскобургготски и неговите роднини, и отнемане на незаконно придобитото въз основа на тези актове имущество. Вносител – госпожа Стела Банкова. Водеща – Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията. Вносител – Петър Мутафчиев. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации.
Проект за решение за разрешаване изпращането на допълнителен контингент от Въоръжените сили на Република България за участие в операцията на международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан. Вносител – Министерски съвет. Разпределен е на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за пещерите. Вносител - Министерски съвет. Разпределен е в Комисията по опазване на околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика, Комисията по правни въпроси и Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация. Вносител – Министерски съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Вносител – Цонко Киров. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

Първа точка от дневния ред днес е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ОСНОВНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДЕТСКИЯ ФОНД НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (УНИЦЕФ).
Има становище на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заповядайте, госпожо Матова, за да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НОНКА МАТОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!

“СТАНОВИЩЕ

на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта
относно Законопроект за ратифициране на Основното
споразумение за сътрудничество между правителството на
Република България и Детския фонд на Организацията на
обединените нации (УНИЦЕФ), № 502-02-1 от
10.01.2005 г., вносител Министерски съвет

На свое редовно заседание, проведено на 20 януари 2005 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроект за ратифициране на Основното споразумение за сътрудничество между правителството на Република България и Детския фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ).
От името на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Жасмин Попова – държавен експерт в Министерството на външните работи.
В мотивите бе изложено, че основната цел на това споразумение е да създаде правната база за улесняване дейността на Детския фонд в България, за улесняване на неговите програми и други дейности, които ще извършва в България. Един от основните елементи на това споразумение е да бъде база за откриването на постоянно представителство на Детския фонд в страната ни. Текстът на споразумението третира предимно привилегиите и статута на това бюро в страната.
Сключването на това споразумение е свързано с много малко финансови ангажименти. Годишно се определят около 50 хил. лв., които са заложени в бюджета на Министерството на външните работи. След ратифицирането на споразумението ще започне процедура по назначаване на постоянен представител на УНИЦЕФ в България. Агенцията за закрила на детето е определена като координиращ орган за изпълнението на това споразумение.
След дебат и проведеното гласуване беше прието следното становище: с 11 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроект за ратифициране на Основното споразумение за сътрудничество между правителството на Република България и Детския фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ), № 502-02-1 от 10.01.2005 г. с вносител Министерски съвет.”


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Матова.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Основното споразумение за сътрудничество между правителството на Република България и Детския фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ).
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 149, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Госпожо Матова, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК НОНКА МАТОВА: Предлагам в същото заседание този законопроект да бъде приет и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение Законопроектът за ратифициране да бъде приет в едно пленарно заседание на две четения.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, госпожо Матова, да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НОНКА МАТОВА:

“ЗАКОН
за ратифициране на Основното споразумение за
сътрудничество между правителството на Република България
и Детския фонд на Организацията на обединените нации
(УНИЦЕФ)

Член единствен. Ратифицира Основното споразумение за сътрудничество между правителството на Република България и Детския фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ), подписано на 8 ноември 2004 г. в Женева.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма желаещи.
Моля да го гласуваме.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на второ гласуване.
Процедурно предложение – заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, госпожо председател.
В петък съгласно правилника беше раздаден общият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
От името на Комисията по правата на човека и вероизповеданията предлагаме срокът за предложения по този законопроект да бъде удължен до 16 февруари включително. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: С колко дни общо, господин Тошев, спрямо 7-дневния срок?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Шест дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение да бъде удължен срокът за предложения по този законопроект до 16 февруари.
Гласували 160 народни представители: за 134, против 10, въздържали се 16.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА СРЕЩУ УПОТРЕБАТА НА ДОПИНГ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА № 402-02-90/28.12.2004 Г. Вносител е Министерският съвет.
Госпожо Матова, моля да представите доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ДОКЛАДЧИК НОНКА МАТОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!


“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта
относно Законопроект за ратифициране на
Допълнителния протокол към Конвенцията срещу употребата
на допинг на Съвета на Европа № 402-02-90/28.12.2004 г.
с вносител Министерския съвет

На свое редовно заседание, проведено на 20 януари 2005 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета на Европа.
От името на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Елица Нешевска – заместник-министър на младежта и спорта.
Народното събрание е ратифицирало Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета на Европа през 1992 г. Ратифицирането на Допълнителния протокол към Конвенцията срещу употребата на допинг урежда един изключително важен въпрос от антидопинговия контрол. Това е взаимно признаване на компетенциите на спортните и националните антидопингови организации при провеждането на допинг контрола в страните в съответствие с националното законодателство на страната домакин по отношение на спортистите от останалите страни по конвенцията. Важно е да се отбележи и обстоятелството, че в Допълнителния протокол е предвиден текст, според който страните признават компетенциите на Световната антидопингова агенция и на организациите, действащи под нейно ръководство, да провеждат антидопингов контрол на спортисти на държави-членки на конвенцията, независимо дали са на територията на своята страна или не. Текстът на чл. 1, ал. 3 от Допълнителния протокол е в пряка връзка с обсъждането и приемане на Световен антидопингов кодекс, който влезе в сила от януари 2004 г. Необходимостта от ратифицирането на Допълнителния протокол се обуславя от неговото голямо значение за реализиране на един от най-важните приоритети за развитието на физическото възпитание и спорта в Република България, а именно контрол за предотвратяване използването от спортистите на забранени вещества и методи, както и борбата срещу допинга чрез стандартни и стриктни правила за допинг контрол и допинг анализ от страна на международните антидопинг организации.
След дебат и проведеното гласуване беше прието следното становище: с 11 гласа “за”, 0 гласа “против”, 0 гласа “въздържали се”, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета на Европа, № 402-02-90/28.12.2004 г. с вносител Министерски съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По този законопроект има и доклад на Комисията по здравеопазването. Има ли кой да представи в залата този доклад?
Господин Щерев, заповядайте.


ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, позволете ми да представя

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по здравеопазване относно Законопроект
за ратифициране на Допълнителния протокол към
Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета
на Европа, внесен от Министерския съвет

На свое редовно заседание, проведено на 12 януари 2005 г., Комисията разгледа законопроекта.
На заседанието присъстваха д-р Любомир Куманов – заместник-министър на здравеопазването, и господин Валери Томов – представител на Министерството на младежта и спорта.
Законопроектът беше представен от господин Томов.
Ратифицирането се налага от приоритетното значение на контрола за предотвратяване използването от спортистите на забранени вещества за развитието на физическото възпитание и спорта у нас. Допълнителният протокол към конвенцията регламентира взаимното признаване на компетенциите на спортните и националните антидопингови организации при провеждане на допинг контрол в техните страни в съответствие с националното законодателство на страната домакин по отношение на спортистите от другите страни по конвенцията. Това заменя необходимостта от сключването на двустранни или многостранни споразумения между отделните страни. Страните, ратифицирали Допълнителния протокол, признават компетенциите на Световната антидопингова агенция и на организациите, действащи под нейно ръководство, да провеждат антидопингов контрол на спортисти на държави-членки на конвенцията, независимо дали са на територията на своята страна или не. Регламентира се сертифицирането на спортните и националните антидопингови организации по стандартите за качество ИСО за допинг контрола.
След проведена дискусия и последващо гласуване със 17 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” Комисията по здравеопазване взе следното решение:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията срещу употреба на допинг на Съвета на Европа, внесен от Министерския съвет на 28.12.2004 г.”.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Щерев.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета на Европа.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Госпожо Матова, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК НОНКА МАТОВА: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Предлагам Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета на Европа, № 402-02-90 от 28 декември 2004 г. с вносител Министерския съвет, да бъде разгледан на второ четене на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение законопроектът да бъде разгледан на едно пленарно заседание. Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, госпожо Матова, да представите съдържанието на законопроекта.


ДОКЛАДЧИК НОНКА МАТОВА:

“ЗАКОНОПРОЕКТ
за ратифициране на Допълнителния протокол към
Конвенцията срещу употребата на допинг на
Съвета на Европа

Член единствен. Ратифицира Допълнителния протокол към Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета на Европа, приет на 12 септември 2002 г. във Варшава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма желаещи.
Моля да го гласуваме.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ОТ 1992 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДЕН ФОНД ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ЩЕТИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ С НЕФТ, 1971 Г.
Госпожо Радева, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, позволете ми да ви представя

“ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект
№ 402-02-73 за ратифициране на Протокола от 1992 г. за изменение на Международната конвенция за създаване на
Международен фонд за обезщетение при щети,
причинени от замърсяване с нефт от 1971 г.,
внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 20 януари 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Протокола от 1992 г. за изменение на Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1971 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на транспорта и съобщенията Красимира Мартинова, заместник-министърът на финансите Илия Лингорски и директорът на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” Йовчо Йовчев.
Законопроектът бе представен от госпожа Мартинова.
Ратифицирането на Протокола от 1992 г. за изменение на Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1971 г., е необходимо с оглед присъединяване на Република България към Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети от замърсяване с нефт, 1992 г. (FUND’92), както и с оглед присъединяването ни към Конвенция CLC’92.
Лицата, пострадали от замърсяване с нефт, могат да получат обезщетение от фонда, ако не са били обезщетени по реда на Конвенция CLC’92, когато въз основа на нея не възниква задължение за обезщетение на корабособственика или за друго лице, когато корабособственикът не е в състояние да покрие изцяло задълженията си по Конвенция CLC’92 и застраховката или финансовото обезпечение не е достатъчно, както и когато щетите превишават границата на отговорността на корабособственика по Конвенция CLC’92. По този начин чрез фонда се създават пълни гаранции, че увредените лица ще получат пълно обезщетение за претърпените загуби. Максималният размер на обезщетението по Конвенция CLC’92 е 59,7 милиона специални права на тираж, докато максималният размер на обезщетението, което фондът може да изплати, е 200 милиона специални права на тираж, като в тази сума се включва и обезщетението, платено въз основа на Конвенция CLC’92.
Международният фонд за обезщетяване на вреди, причинени от замърсяване с нефт, е юридическо лице със седалище в Лондон.
Установеният режим на обезщетяване на вредите, причинени от замърсяване с нефт, дава възможност на увредените лица бързо да бъдат компенсирани за претърпените загуби. Най-често засегнатите лица постигат извънсъдебно споразумение с фонда.
Средствата във фонда се набират от годишни вноски, които се заплащат от лица, на които са били доставени над 150 хил. т нефт годишно.
Размерът на вноската на тон се определя всяка година на общо събрание на фонда.
След представяне на законопроекта се състоя дискусия, която приключи с гласуване при следните резултати: “за” – 12 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола от 1992 г. за изменение на Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1971 г. (Конвенция FUND’92), внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Мирчев, моля да представите становището на Комисията по транспорт и телекомуникации.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.

“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно
Законопроекта за ратифициране на Протокола от 1992 г. за
изменение на Международната конвенция за създаване на
Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от
замърсяване с нефт”

Ще прочета заключението, за да не повтарям това, което беше казано от Бюджетната комисия.
“Ратифицирането на Протокола от 1992 г. за изменение на Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1971 г., е необходимо с оглед присъединяването на България към Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети от замърсяване с нефт.
Лицата, пострадали от замърсяване с нефт, могат да получат обезщетение от фонда, ако не са били обезщетени по реда на Конвенцията от 1992 г., когато въз основа на нея възниква задължение за обезщетяване за корабособственика или за друго лице, когато корабособственикът не е в състояние да покрие изцяло задълженията си по Конвенцията и застраховката или финансовото обезпечаване на е достатъчно, както и когато целите превишават границите на отговорността на корабособственика по Конвенцията.
Международният фонд за обезщетение на вреди, причинени от замърсяване с нефт, е юридическо лице със седалище в Лондон. Държавите-членки на Конвенцията са длъжни да признават правосубектността на фонда и правото му да бъде страна по съдебни дела. Фондът се представлява и ръководи от директор, който назначава персонала, отговаря за събирането на годишните вноски и предприема всички необходими действия, свързани с предявяваните срещу фонда претенции.
Средствата във фонда се набират от годишни вноски, които се заплащат от лица, които са били доставили над 150 хил. тона нефт годишно. Размерът на вноската на тон се определя всяка година от общото събрание на фонда.
Комисията по транспорт и телекомуникации подкрепи мотивите на вносителя и с 9 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” и предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Протокола от 1992 г. за изменение на Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1971 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Господин Александров, моля да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаема госпожо председател!

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-73 за ратифициране на
Протокола от 1992 г. за изменение на Международната
конвенция за създаване на Международен фонд за
обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт,
1971 г., внесен от Министерския съвет на 6 октомври 2004 г.

На 21 октомври 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за ратифициране на Протокола от 1992 г. за изменение на Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт от 1971 г. и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола от 1992 г. за изменение на Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1971 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Няма желаещи.
Моля да гласуваме законопроекта.
Гласували 111 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение – госпожа Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Позволете ми да предложа законопроектът да бъде разгледан и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение в едно заседание законопроектът да бъде приет на две четения.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, госпожо Радева, да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“ЗАКОН
за ратифициране на Протокола от 1992 г. за изменение на
Международната конвенция за създаване на Международен
фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с
нефт, 1971 г. (Конвенция FUND’92)

Член единствен. Ратифицира Протокола от 1992 г. за изменение на Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1971 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма желаещи.
Поставям законопроекта на второ гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Законът е приет.




Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ.
Има доклад на Комисията по правни въпроси. Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Това е заглавието на закона.
Комисията не е подкрепила предложението на Любен Корнезов за наименованието, което е: “Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от незаконни доходи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Корнезов, заповядайте за изказване.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз изразявам личното си мнение и не ангажирам парламентарната си група.
Този закон, който ви се предлага, няма да заработи. Категоричен съм и самата практика ще покаже, че това е един закон – удар във въздуха, търсейки само някаква пропагандна цел, за съжаление.
Още нещо – това, което сега ни се предлага, всъщност е една фризура на първоначалния проект, извършен от Комисията по правни въпроси след 12 или 15 заседания. Аз не си спомням в парламента такъв прецедент: от чл. 1 до последния § 10, ако обърнете внимание, всички текстове са пренаписани! Пренаписани!? Нито един текст от това, което сме гласували на първо четене, не е останал.
Всъщност, уважаеми колеги, де юре и де факто ние се намираме на първо четене на законопроект, само че ще върви текст по текст.
Аз повече няма да се изказвам. Аз няма да гласувам за този законопроект, защото заглавието на този законопроект, което гласи “Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност” ми се струва, че трябва да се казва “Закон за много шум за нищо”.
Вижте, тук има, колеги, “престъпна дейност” – какво означава това? Това означава извършено престъпление по Наказателния кодекс, посочено в чл. 30 – те са изредени. Трябва да има присъда, която е влязла в сила и чак тогава да отидем към отнемане на имуществото. Представяте ли си какво означава това? Затова още в началото предложих нещо много по-рационално за да постигнем целта си на тези мошеници, които ограбиха България, да им вземем имуществото: “Закон за отнемане на незаконни доходи”. По-старите колеги знаят - това е чл. 31 от сега действащия Закон за собствеността на гражданите. Има натрупана богата съдебна практика що е “незаконен доход”. Той е много по-широк от това “престъпна дейност”. Ще се включва престъпната дейност, но незаконният доход може да бъде от някакво друго правонарушение, всякакъв вид правонарушение.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): И не трудов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, там имаше и “нетрудови доходи”. Аз нарочно не употребих термина “нетрудов доход”, а в чл. 31 е дадено “що е незаконен доход”. Практика повече от 20 години. И аз съм гледал такива дела като съдия. А ние сега правим един експеримент, който до нищо няма да ни доведе. Затова, освен заглавието, което аз съм предложил тук и ще си го гласувам може би само аз, повече няма да участвам в гласуване на тези текстове.
Господин министре, зная, че сте водим от благородни подбуди, за да ни предложите законопроект, макар вече толкова фризиран, че ми е малко трудно да го позная от кой вариант е, но разберете ме, уважаеми колеги, този закон е удар във въздуха. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има ли други изказвания по заглавието на законопроекта?
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, категорично не приемам това внушение, което чухте от трибуната преди малко от господин Корнезов. То подценява работата на всички членове на Комисията по правни въпроси и ролята на народните представители, когато се приема и гласува един законопроект.
Комисията по правни въпроси свърши огромна работа и нейната функция е точно такава да направи закона възможно най-много работещ.
Ако е имало необходимост от корекции, те са били направени и аз смея да твърдя от тази трибуна, че са направени максимално консенсусно от членовете на комисията. И мисля, че това ще стане ясно и от дебатите, които ни предстоят тук.
Самият господин Корнезов не е проявявал интерес към законопроекта. То стана ясно и от неговото изказване, но внушението, което иска да направи – категорично възразявам срещу това! Не би могло да бъде подкрепено предложението на господин Корнезов по отношение на наименованието, защото цялата философия на закона и неговите цели не са свързани с понятието “незаконни доходи”, а са свързани точно с такива, които са продукт от осъществено и наказано престъпление.
Така че, моля ви, оттук насетне, първо, по заглавието, да приемете това, което Комисията по правни въпроси предлага като заглавие на законопроекта и да имате предвид, че този закон беше подложен на много широко обсъждане сред обществото преди дори да влезе в парламента. Той получи много широка обществена подкрепа. Дали законът ще заработи зависи от тези, които го прилагат. Нашият дълг, обаче, трябва да бъде изпълнен от днес, докато законът стане факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
За изказване по заглавието на законопроекта – господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз също подкрепям заглавието на вносителя.
Целта на този законопроект и не трябва да се смесва с нищо друго и особено със сега все още действащия, а всъщност бездействащ Закон за собствеността на гражданите – глава трета, е да се ударят и да се отнеме от лицата имущество, което е придобито от престъпна дейност. Вярно е, че престъпната дейност е част от всяка незаконна дейност, но нека ние да отнемем имуществото, придобито наистина от престъпна дейност, защото незаконна дейност е толкова широко понятие, че в него се включват такива случаи, при които няма да може да действа законът. Всеки, който продаде нещо в нарушение на някаква административна разпоредба - това е незаконна дейност – без лиценз, в нарушение на някакви ограничения, дори примерно казано един продавач на цигари на по-близко от 50 или колко метра беше до едно училище.
Това ли е целта на този закон? Ние трябва по този въпрос да сме наясно. Целта на този закон е наистина да се ударят крупните престъпници, които в продължение на години натрупаха не по незаконен начин – това широко понятие, а директно чрез престъпна дейност огромно имущество. Рушат държавността, рушат авторитета на институциите, поставят се над закона, считаха се досега недосегаеми именно, защото станаха икономически извънредно силни.
Ето защо при всичкото ми уважение към господин Корнезов аз не мога да приема неговото предложение и ще гласувам заглавието на закона, както е предложено от вносителите, както беше прието и от Комисията по правни въпроси и както отговаря и на съдържанието на целия закон. Ние не можем един закон, който изцяло третира въпроса за отнемане имущество, придобито от престъпна дейност, да му сложим едно заглавие, което ще се различава от неговото съдържание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Соколов.
Господин Рафайлов, заповядайте за изказване по заглавието.
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! Само две кратки щрихи на старта на разглеждането на един от важните законопроекти, които ще приеме Тридесет и деветото Народното събрание.
Очевидно, че становищата в полза не само на заглавието, на приемането на този законопроект, натежаха достатъчно. Това, което на мен ми липсва и искам да го кажа е, че ние трябва да съзрем във философията и буквата на този закон и уреждането на взаимоотношения в обществото, които синхронизират и допълват нашето законодателство по отношение това на Европейския съюз. Може ли да се нарече удар във въздуха ирландският модел, който е вплетен в техния закон, за който имаме данни за 2003 г., че е извършено отнемане на имущество в размер на около 32 млн. паунда на 6 лица!? Не изглежда очевидно впечатляващо! От друга страна, обаче, ние сме свидетели през миналата година на един процес, на едно движение на приемане на този модел в целия Европейски съюз. Приемайки този закон, подчертах и в неговата философия, и в неговата буква, че ще наситим нашето правно пространство именно с правна регламентация и уреждане на тези взаимоотношения. Ще гласувам не само по приемането на заглавието на закона, както е предложено от вносителя, но и на целия закон, разбира се, с всички усъвършенствания, извършени в хода на неговото разглеждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Рафайлов.
Други изказвания по заглавието на законопроекта? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Корнезов по заглавието, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 11, против 82, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за наименованието на законопроекта.
Гласували 103 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 4.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 1 има предложение от народния представител Юлияна Дончева и група народни представители – в чл. 1 да отпаднат думите "пряко или косвено", което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 1:
"Чл. 1.(1) С този закон се уреждат условията и редът за налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност.
(2) На отнемане по реда на този закон подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Госпожо Дончева, поддържате ли предложението си?
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА (НВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте го, благодаря.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Госпожо председател, тъй като госпожа Дончева оттегли това предложение, с оглед по-нормалното гласуване по-нататък, тези предложения на госпожа Дончева, които са същите и в други текстове, тя да заяви сега дали ги оттегля или поддържа. Навява ме на мисълта, че би трябвало да оттегли и тях, след като оттегля това, за да облекчим по-нататък гласуването.
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА (НВ, от място): Оттеглям ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожа Дончева оттегля предложението, което се среща и по-нататък в законопроекта и не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на чл. 1 от законопроекта.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Госпожо председател, ние гласувахме чл. 1, но пропуснах да прочета "Глава първа – "Общи положения", което е подкрепено от комисията като заглавие на Глава първа.
Моля да подложите на гласуване наименование на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване наименованието на Глава първа.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на Глава първа е прието.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 2 има предложение на Юлияна Дончева и група народни представители. Едното е вече оттеглено, а другото също не е подкрепено и е следното:
"В т. 2 изразът "пресичане на възможностите" отпада и се заменя с "премахване на причините и условията"."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
"Чл. 2. Целта на този закон е предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги и предотвратяване разпореждането с имущество, придобито от престъпна дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по чл. 2?
Заповядайте, господин Ляков.
Междувременно госпожа Дончева оттегли и предложението си по т. 2, което не е подкрепено от комисията.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Искам да предложа редакция на този член, тъй като в целта на този закон са посочени две действия – "предотвратяване и ограничаване". Това не може да бъде една цел – "Целите на този закон са предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги".
Облаги от какво? Следващият текст не може да даде веднага презумпцията, че това са пак облаги от престъпна дейност. За по-голяма яснота предлагам следната редакция на чл. 2:
"Чл. 2. Целите на този закон са предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване разпореждането с имущество, придобито от престъпна дейност." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ляков.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Разумно е предложението, направено от господин Ляков, което е редакционно. Предлагам направо да го гласуваме така, тъй като не внася корекция в смисъла.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказване по текста на чл. 2 от законопроекта? Няма желаещи.
Госпожа Дончева оттегли своите предложения.
Подлагам на гласуване чл. 2 заедно с редакцията, която господин Ляков направи в пленарната зала.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за заглавието на Глава втора:
"Глава втора - Основания и предмет на отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност".
Комисията предлага в Глава втора да се създаде Раздел І със заглавие: "Основания за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по наименованието на Глава втора? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава втора и Раздел І, както се предлагат от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Наименованията са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 3 има предложения на Даниел Вълчев, които са подкрепени по принцип.
Предложения на Панайот Ляков, подкрепени по т. 1, буква "б" и "г" и неподкрепени по т. 1, буква "а" и "в" и по т. 2, и те са следните:
"а) в т. 4 след думата "размери" в скобите се добавя "чл. 255и";
в) в т. 11 след думата "грабеж" се добавя "присвояване" и в скобите след числото "200" се добавя "чл. 201-205".
2. В ал. 4 числото "5" се заменя с "15"."

Има предложение на Димитър Абаджиев и Веселин Черкезов, подкрепено по принцип по т. 1 и неподкрепено по т. 2 и 3, което е следното:
“2. В ал. 1, т. 12 думите “престъпления по служба, свързани с набавяне на облага и” отпадат;
3. Алинея 5 отпада.”
Има предложение на Юлияна Дончева и група народни представители, което в едната си част беше оттеглено, а другата част, неподкрепена от комисията, е следната:
“2. В ал. 2 изразът “основателно предположение” да се замени със “за които има данни”.
3. В ал. 2, т. 3 изразът “може да се направи основателно предположение” да се замени със “за което има основателни данни”.”
Има предложение на Елиана Масева: в чл. 3 ал. 2 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на господин Соколов, което той е оттеглил в комисията.
Има предложение на Валентин Василев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на Борислав Цеков, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение на Владимир Дончев, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
“Чл. 3. (1) Производството по този закон се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност и срещу него е започнало наказателно преследване за престъпление по:
1. чл. 108а, ал. 1 (тероризъм); чл. 108а, ал. 2 (финансиране на тероризъм); чл. 109 (образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва престъпления по чл. 108а, ал. 1 и 2); чл. 110 (приготовление към тероризъм);
2. чл. 116, ал. 1, т. 7 и 10;
3. чл. 155, 156, 159;
4. чл. 159а–159в;
5. чл. 194–196а (кражба с предмет моторно превозно средство);
6. чл. 198–200 (грабеж с предмет моторно превозно средство);
7. чл. 209-211, чл. 212, ал. 3, 4 и 5, чл. 212а, чл. 213;
8. чл. 213а-214;
9. чл. 215, ал. 2, т. 1;
10. чл. 227в и чл. 227г;
11. чл. 233;
12. чл. 235;
13. чл. 242-242а;
14. чл. 243-246 и чл. 250-252;
15. чл. 253 (изпиране на пари) и чл. 253а (приготовление за изпиране на пари и сдружаване с такава цел);
16. чл. 257, ал. 1;
17. чл. 282, ал. 5;
18. чл. 301-306;
19. чл. 308, ал. 2, 3 и 5;
20. чл. 321-321а;
21. чл. 327, ал. 1-3;
22. чл. 337 и чл. 339;
23. чл. 346, ал. 2, т. 4 и ал. 3;
24. чл. 354а, чл. 354б, ал. 4, 5 и 6 и чл. 354в.
(2) Производството по този закон се провежда и когато са налице достатъчно данни за имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, но:
1. наказателното производство не е започнало или започналото е прекратено поради това, че деецът е починал или
2. наказателното производство не е започнало или започналото е прекратено поради това, че след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или е последвала амнистия, или
3. наказателното производство е спряно на основание чл. 22 от Наказателно-процесуалния кодекс.
(3) Производството по ал. 1 се провежда и в случаите, когато е установено имущество със значителна стойност, придобито от престъпна дейност, извършена в чужбина, която не попада под наказателната юрисдикция на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Има много предложения по чл. 3. Имате думата, уважаеми дами и господа, за изказване.
Господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Изключително важен закон, изключително необходим за българското общество не само за повече справедливост, но и като отправна точка, от която можем да тръгнем напред и да се откажем от редица практики, които смущават обществения, социалния и психологическия климат в България.
Трудно е да се ориентира човек в такава сложна материя, но затова аз, преди да гласувам този член, ще се обърна към вносителя за известни разяснения. Значи става дума за производство по налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и се говори кога може да се провеждат такива действия.
Първо, когато е установено, че дадено лице притежава имущество. Дали само това да бъде условието? Ако това лице е посредник в една добре замислена и перфектно реализирана схема, така че при него в даден момент да не остава нищо, а то да отива на съответния адрес и на неговите съучастници. Липсата на това голямо имущество и колко голямо, което той да притежава, трябва ли да бъде достатъчно основание този човек да не е обект на този закон?
И другото условие: срещу него да е започнало наказателно производство и са изредени 19 случая, в които непрофесионалистите трудно могат да се ориентират.
Аз ще задам конкретен казус. Ако някой е източвал държавния резерв на България с фалшиви банкови гаранции, ако три пъти му е удължаван срокът, в който трябва да възстанови петрола, който е взел, няколко хиляди тона, и ако в един момент се окаже, нека никой не ми се сърди за този начин на говорене, че банковата гаранция е фалшива и държавата не може да си възстанови онези десетки хиляди тона, които са на България и на българския народ, ако това имущество го няма у това лице в момента, ако не е започнало точно нещо по тези 19 точки, какво става с този закон? Прилага ли се или не?
Аз моля вносителя, когото дълбоко уважавам за достойното му поведение, даже за нападките, които му отправят извършителите на подобни схеми и искат да търгуват неговия пост срещу това може би да им бъде простено, да каже каква позиция ще заеме? Това е големият въпрос. А не формален подход – да се похвалим на обществото, че сме приели поредния закон, който не работи.
Аз ще гласувам за този текст, но искам да разбера правим ли нещо, с което да помогнем на обществото си и да преодолеем недъзи, които го гнетят, или отново правим нещо, което да не засяга големите играчи, техните помагачи и идеолози.

Много важно ще бъде това, което чуя като концепция, а не онова, което ще кажат юристите, прибавяйки още една точка, по която въпросното лице да бъде подведено под наказателна отговорност, за да му вземете това, което може в момента и да няма. Това е големият дебат и залата е прекалено мълчалива. Когато светят камерите, когато се извличат дребни дивиденти, когато се прикриват пазарлъците, мераклии за оратори много.
Аз искам да ги чуя тук – и тези, които знаят за памука, дето го няма в държавния резерв, и за нафтата, и за другите работи. Тях ще ги хващаме или няма, господин министър?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Хванати са, вътре са!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
Заповядайте, господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Понеже за първи път заставам сега на трибуната по повод приемането на този закон, искам най-искрено да благодаря на всички народни представители и основно на членовете на Комисията по правни въпроси, които подкрепиха внесения от нас законопроект, и едновременно с това за тяхната активна дейност този проект да бъде значително подобрен, какъвто той изглежда днес в залата.
Конкретно на въпросите на господин Божинов.
Две са условията, господин Божинов, за да влезе в действие този закон.
Първо, да има образувано предварително производство за определен вид престъпление и значително имущество, при което влиза в действие първата фаза на този закон, а именно налагането на обезпечителни мерки. Тези две условия трябва да са кумулативно дадени.
Когато става дума за втората фаза на производството – същинското отнемане, вместо образувано предварително производство трябва да има влязла в сила присъда за определен вид престъпна дейност. Липсата на едно от двете условия в двете фази на производството означава, че законът не може да бъде приложен.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Значи, че на имуществото нищо не можем да направим.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Секунда, ще се опитам да отговоря.
Второто нещо. В чл. 3 са изброени престъпленията, за които трябва да има образувано предварително производство или влязла в сила присъда. Това са една част от текстовете от особената част на Наказателния кодекс, а именно престъпления, които носят неимоверно много доходи, облаги, престъпления, които са свързани с организираната престъпност. Тоест тук не са включени престъпления, като да кажем, обида, изнасилване, тъй като те не носят такива доходи.
Третото нещо, един важен момент в законопроекта е, че той ще намери приложение, когато става дума за отнемане не само по отношение на лицето, което е участвало в престъпна дейност, но и спрямо трети лица, където това имущество се намира. И по този начин отговарям на първия Ви въпрос.
Твърде елементарно на практика се прави днес, когато тези престъпни босове, придобили огромни богатства, имущество, го прехвърлят на непълнолетни деца, на съпруги, на трети лица - съдружници, както Вие споменахте, и т.н., и т.н. Няма никаква логика имуществото да остане в тези трети лица, говоря общо за всички, след като те са го придобили без правно основание, безвъзмездно, с една-единствена цел това имущество да не се намира в патримониума на този, който е обект на закона.
Така че това според мен е едно голямо достойнство на закона и дава възможност всички доходи, придобити в резултат на престъпна дейност, без значение къде се намират, да бъдат отнети. По този начин отговарям на първата част от въпроса Ви.
Що се отнася до казуса, който сочите – държавния резерв, ако има такова престъпление, ако има подадени неистински банкови гаранции и това е мотивирало съответните ръководители от държавния резерв да бъдат отпуснати средства, които не се дължат, защото гаранциите не са законни, това е по моему престъпление по чл. 212 от Наказателния кодекс, това е документна измама в резултат на фалшив документ, мотивиращ извършването на нещо, което не трябва да се извършва. В чл. 3 от законопроекта, т. 7, подобен вид престъпление е включено и това е основание лицето да попадне под ударите на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петканов.
Господин Ляков искаше думата за изказване. Заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, тъй като този член е претърпял съществени промени, номерацията е променена, ще защитя принципно само едно от предложенията си. Те са две.
Второто го оттеглям, тъй като е отпаднал текстът, който предвиждаше в петгодишен срок от влязла в сила присъда да се предприемат действия срещу лицето. Такъв текст вече няма в закона, затова моето предложение не е актуално и го оттеглям. Това е т. 2.
По първото предложение обаче приемам аргументите на комисията за това, че чл. 257а включва и чл. 255, така че то също не е актуално и също може да се оттегли. Но не мога да разбера защо в тези членове, които са изброени, които всъщност очертават приложното поле на закона, не е включено присвояването.
Аз съм предложил там, където старият текст беше кражба, грабеж и т.н. на моторно превозно средство, да има и за присвояване. И ще ви кажа защо. Бих искал да чуя много ясни юридически аргументи защо сте изключили присвояването от приложното поле на закона.
Чета ви чл. 202, ал. 2:
“(2) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от 3 до 15 години:
1. ако е в големи размери;
2. ако представлява опасен рецидив;
3. ако присвоените средства са от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.”
В България ще влязат милиарди евро от структуроопределящите фондове на Европейския съюз. Нима вие си мислите, че организираната престъпност няма да има апетити и няма да се опита да открадне част от тези пари? Нима си мислите, че в администрацията и в част от политическата класа няма да има хора, които ще участват в този грабеж? Защо ги изключвате от приложното поле на закона? Защо ги изключвате?
Ясно – престъпление по Наказателния кодекс, ясен текст, ясна перспектива за големи средства, които могат да бъдат злоупотребени, присвоени и хората да забогатеят, дето се казва, за сметка на цялата държава и на всички нас.
Затова аз категорично държа или да ми дадете ясни юридически аргументи за отпадането на моето предложение, или да включите като т. 6 чл. 201, чл. 203 или чл. 201-205, няма значение, но чл. 201 и чл. 203 задължително, защото те обхващат това престъпление присвояване и които включват във възможностите за забогатяване от престъпна дейност присвояването на средства от европейските фондове. Това е изключително важно, разберете го. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ляков.
Заповядайте за реплика, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Член 202 от Наказателния кодекс се дискутира и в Комисията по правни въпроси.
Уважаеми господин Ляков, в дефиницията на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 от Наказателния кодекс при последните му изменения има и други длъжностни лица като едноличният търговец. Характеристика на целия този закон има едно основно предназначение – организираната престъпност и към това се е стремял целият замисъл на чл. 3. Присвояването е една престъпна деятелност, която във всички случаи се обхваща от конкретното престъпление и във всички случаи има конфискация и отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението. Така че в този смисъл аргументът, който Вие излагате, не може да бъде споделен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За дуплика има думата господин Ляков. Заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Господин Ралчев, законът нали има превантивен характер? Вие искате ли да спрете възможността за ограбване на средства от европейските структуроопределящи фондове или не – това е въпросът. Ако искате, ще включите този член. Ако не искате, веднага ще Ви кажа, че вие се стремите хора, които ще участват в това според мен добре организирано, много рафинирано, много добре подготвено с чуждестранно участие ограбване на тези пари и не искате да включите някаква преграда срещу този грабеж в този закон. Просто не ме убедихте. Това не са юридически аргументи, които говорите тук.
Влязла в сила присъда, добре, а преди това? Нали щом започне, тя може да не влезе в сила? Нали трябва да направим превантивното действие? Просто аргументацията Ви не е убедителна.
Аз директно Ви поставям въпроса: ще включите ли текст, който ще забрани възможността да се ограбват пари от европейските структуроопределящи фондове, пак повтарям, на стойности милиарди евро, знаете какви пари са това. Нищо не пречи да има текст в закона. Изобщо не променя нито философията, нито е в противоречие с основните принципи на закона. Това, което говорите, не е убедително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказване по този текст?
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите, един аргумент в това отношение. При присвояването това, което е обект на присвояване, самото то подлежи на отнемане в полза на държавата.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): По ал. 3 и по чл. 73.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: А целта на този закон е да се отнемат извън подлежащите на отнемане в полза на държавата, конфискация или пък върнати средства на пострадалия, така че очевидно комисията и болшинството от нейните членове не са видели възможност за такъв друг допълнителен обект, който да подлежи на отнемане по този закон. Това е моето обяснение. Ако някой би могъл да предложи друго, нека да го направи, но при присвояването няма как да се акумулира допълнително и да се увеличи имуществото в резултат на самото престъпление, така че да бъде обект на отнемане по този закон. При кражбата или при грабежа вие виждате, че ние сме ограничили да се отнася само до моторни превозни средства. Свързано е с това, че когато се прави и е резултат на организирана престъпна дейност, то води до трансформация на това имущество – обект на престъпление, така че то се умножава. И умноженото ще подлежи на отнемане по този закон. Докато при присвояването няма как този ефект да се получи. (Реплики на народния представител Борислав Ралчев.)
Можете чрез реплика, господин Ралчев, да допълните, тъй като Вие сте специалист в тази област. Аз мога да взема отношение само като човек, координирал действията на комисията по този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз мисля, че наистина заслужава да помислим по предложението на господин Ляков. Госпожа Мингова каза две неща, които ние обсъждахме в комисията, но всъщност тях ги няма в закона, че законът е насочен към организираната престъпност. Няма такава дефиниция в закона.
Второ, когато ние разисквахме по много от текстовете, ставаше дума, че на отнемане по този закон подлежи имущество, което не подлежи на отнемане по самия Наказателен кодекс. Тоест, той е едно допълнение и там, където Наказателният кодекс не предвижда отнемане на едно имущество, което може да е придобито по престъпен начин, с този закон то да се отнема.
Но сега като преглеждам текстовете, аз бих бил благодарен и на господин министъра да вземе отношение защо това положение го няма. И тогава може би това, което предлага господин Ляков, е разумно да стане, като имаме предвид и това, че ако по едно наказателно производство, след като има влязла в сила присъда, а това е предпоставката за отговорност по този закон и това присвоено имущество вече е конфискувано, очевидно този закон няма да има предмет, върху който да се постанови, защото не може втори път да се отнеме нещо, което веднъж е отнето.
Затова бих предложил тези текстове да се включат – чл. 201-чл. 205, а може би и за редица други текстове ние ще имаме подобна хипотеза. Например вземете чл. 3, ал. 1, т. 5 в редакцията на комисията:
“5. Кражба с предмет моторно превозно средство.”
При една кражба моторното превозно средство е много възможно да е върнато на собственика. То не може да се отнеме от лицето, което е извършило кражбата, защото при кражба никой не придобива собствеността на откраднатата вещ, тоест това имущество не става негово.

След като има такива случаи, аз мисля, че спокойно, без да се притесняваме, напротив – ще се постигне целта на този закон, ако приемем предложението на господин Ляков, включим членове 201 и 205, разбира се, при предпоставката, че това имущество не е било отнето, когато е приключил наказателният процес с влязла в сила присъда, защото този случай ще важи и за някои други от изброените престъпления.
За да не вземам втори път думата, то дори не е редакционно – там, където в тези точки има по няколко текста или трябва да се пише членове…
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Чл. чл.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, най-добре. Това е вече чисто редакционно, даже не граматически. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Соколов.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! По дискусионния въпрос какво е нашето становище:
Първо, повтарям това, което преди малко казах. Когато внесохме законопроекта, там описахме престъпленията, от които се извличат по принцип такива неимоверни доходи и имущества и на практика най-често това са трафик на хора, наркотици, контрабанда и т.н. Така както ние виждахме нещата.
Второ, в резултат на дискусиите в Комисията по правни въпроси тук претърпяха някакви промени – това е право на комисията, ние приемаме това, което комисията предлага. Даже от чисто техническа гледна точка бяхме изписали състава на престъплението, а сега в проекта се сочи само номерът на съответния член. Аз лично считам, че нашият вариант беше по-добър, но щом комисията така го предлага, съгласни сме.
Спорният момент за присвояването. Нашето мнение, и първоначално, и сега, съвпада с това, което господин Ралчев и госпожа Мингова казаха. От друга страна обаче, господин Ляков е прав, че една такава добавка няма да промени духа, съдържанието на законопроекта. Най-много това, което може да стане, е този текст да остане мъртъв и да не се прилага. Така че с две думи: ако уважаемите народни представители решат да включат от чл. 201 до чл. 205 в номенклатурата, която тук е посочена, ние не възразяваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петканов.
Има ли желаещи за други изказвания по чл. 3 от законопроекта? Няма желаещи. Да преминем към гласуване в такъв случай.
Предложенията на господин Вълчев са приети.
Следващото – на господин Ляков - най-накрая ще го подложа на гласуване, за да уточним правно как да го оформим в текста.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Дончева и група народни представители, което не е подкрепено от комисията, по този текст.
Гласували 129 народни представители: за 34, против 94, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Димитър Абаджиев и господин Веселин Черкезов, което не е подкрепено от комисията по точки 2 и 3.
Гласували 104 народни представители: за 21, против 72, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Масева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 10, против 84, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Дотук няма други неприети предложения, останалите са подкрепени по принцип.
Остана предложението на господин Ляков – къде и как да бъде ситуирано, моля, за да го подложа на гласуване.
Заповядайте за уточнение, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Във връзка с предложението на господин Ляков – едно уточнение във връзка със съставите по направените предложения. Правя това уточнение, което е след консултации със специалисти от Правна дирекция и с вносителя господин Ляков. Всъщност това ще бъде след т. 6, при което следващите ще се преномерират. Следователно т. 7, членове 201-203.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В тази редакция, по този начин, господин Ляков, поставям на гласуване Вашето предложение.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Предложението на господин Ляков се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 3, заедно с току-що гласуваните промени в него, в резултат на включването на предложението на господин Ляков.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 113, против 1, въздържал се 1.
Член 3 се приема.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Госпожо Мингова, моля докладвайте Глава трета.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Глава трета – Имущество, придобито от престъпна дейност, което подлежи на отнемане в полза на държавата”.
Комисията предлага Глава трета да стане Раздел ІІ на Глава втора със заглавие “Предмет на отнемане”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по това предложение за наименование на Глава трета? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава трета и преномерацията й в Раздел ІІ.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“Чл. 4. На отнемане в полза на държавата по реда на този закон подлежи всяко имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност преди или след влизането в сила на закона, когато придобитото не подлежи на възстановяване на пострадалия, на отнемане в полза на държавата или на конфискация по други закони.”
Предложение на Димитър Абаджиев и Веселин Черкезов:
Член 4 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение, което е оттеглено.
Комисията предлага чл. 4 да отпадне. Основанието е, че съдържанието му вече е инкорпорирано в чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 4 от законопроекта? (Реплики.)
За процедурно предложение имате думата, госпожо Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Започнахме заседанието с 35 души в залата. Предвиждаме да разгледаме един много важен закон. Биваме обвинявани за определена опозиционност, което е всъщност наше право.
Отново хората от управляващото мнозинство не са тук и аз предлагам да се направи поименна проверка, за да присъстват и наистина да дадат своя глас на базата на сериозно отношение към текстовете на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Константинова.

Започваме поименна проверка:

Адриана Георгиева Брънчева - отсъства
Алеко Константинов Кюркчиев - тук
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - тук
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - тук
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - тук
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - тук
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов - тук
Борислав Бориславов Цеков - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - отсъства
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - тук
Весела Николаева Лечева - тук
Весела Николова Караиванова-Начева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - тук
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Стоянов Джаферов - тук
Владислав Борисов Костов - отсъства
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - отсъства
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - тук
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - тук
Димитър Милков Ламбовски - тук
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - тук
Донка Стефанова Дончева - тук
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - тук
Емил Илиев Кошлуков - тук
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - тук
Златка Димитрова Бобева - тук
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - тук
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Илчо Георгиев Дуганов - тук
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - тук
Ирина Георгиева Бокова - тук
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - отсъства
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - тук
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - отсъства
Любомир Пенчев Пантелеев - тук
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марианна Борисова Асенова - тук
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - тук
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - тук
Милена Христова Михайлова-Янакиева - отсъства
Мима Петрова Ненкова - тук
Минчо Викторов Спасов - тук
Мирослав Петров Севлиевски - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - отсъства
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - тук
Несрин Мустафа Узун - тук
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - отсъства
Николай Цветанов Чуканов - тук
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - тук
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - тук
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Николов Коев - отсъства
Ралица Ненчева Агайн - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Расим Муса Сеидахмет - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - тук …

Имаме предостатъчно кворум, както каза господин Корнезов.
Дотук има 139 народни представители. Продължаваме.
Текстът на чл. 4 беше представен.
Имате думата за изказвания по чл. 4 от законопроекта.

Има ли желаещи за изказвания по чл. 4 от законопроекта? Няма.
Моля да гласуваме предложението на комисията за отпадане на чл. 4 от законопроекта.
Гласували 129 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 5 има предложение на Борислав Цеков:
В чл. 5, ал. 1 числото “5” се заменя с “10”, думите “може да се направи основателно предположение” се заменят с “има достатъчно данни”, а думите “доколкото не” се заменят с “и”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Панайот Ляков: в чл. 5, ал. 1 числото “5” се заменя с “15”. Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Юлияна Дончева, което е подкрепено.
Предложение на Димитър Абаджиев и Веселин Черкезов, подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5, който става чл. 4:
“Чл. 4. (1) По реда на този закон се отнема имущество, придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл. 3 и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник.
(2) Когато имуществото по ал. 1 е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин, като е заплатена изцяло действителната стойност на придобитото, на отнемане подлежи само полученото от лицето по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 5 от законопроекта?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Панайот Ляков оттегля своето предложение. Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по чл. 5 от законопроекта?
Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Борислав Цеков, което не е подкрепено по този текст.
Гласували 128 народни представители: за 20, против 88, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за окончателна редакция на чл. 5.
Гласували 128 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 3.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 6 има предложение на Димитър Абаджиев и Веселин Черкезов: след края на текста се добавя “от свое име за негова сметка”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6, който става чл. 5:
“Чл. 5. Имуществото, придобито от престъпна дейност, се отнема и от наследниците или заветниците на лицето, което го е придобило, до размера на полученото от тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 6? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на Димитър Абаджиев и Веселин Черкезов, което не е подкрепено от комисията в тази му част.
Гласували 111 народни представители: за 26, против 70, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме редакцията на комисията за чл. 6, който става чл. 5.
Гласували 114 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 7 има предложение на Юлияна Дончева, което не е подкрепено:
В чл. 7 думата “правоприемство” да се замени с “преобразуване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7, който става чл. 6:
“Чл. 6. При условията и по реда, определени в този закон, се отнема в полза на държавата и имуществото, придобито от престъпна дейност, което е включено в имуществото на юридическо лице, контролирано от проверяваното лице самостоятелно или съвместно с друго физическо или юридическо лице. Имуществото се отнема и в случаите на правоприемство на съответното юридическо лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по текста на чл. 7? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Дончева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 22, против 98, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 7.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 8 има предложение на Юлияна Дончева, което не е подкрепено от комисията:
В чл. 8, т. 2 думите “ако те са знаели” да се заменят с “които са знаели”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8, който става чл. 7:
“Чл. 7. Сделките, извършени с имущество, придобито от престъпна дейност, са недействителни по отношение на държавата и даденото по тях подлежи на отнемане, когато са:
1. безвъзмездни сделки с трети физически или юридически лица;
2. възмездни сделки с трети лица, ако те са знаели, че имуществото е придобито от престъпна дейност, или са придобили имуществото за неговото укриване, или за прикриване на незаконния му произход, или на действителните права, свързани с това имущество.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Дончева, което не е подкрепено.
Гласували 130 народни представители: за 16, против 106, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за редакция на чл. 7.
Гласували 120 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 3.
Текстът се приема.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 9 има предложения на Йордан Соколов, на Елиана Масева, на Димитър Абаджиев и Веселин Черкезов с различно съдържание, но подкрепени от комисията.
Тя подкрепя и текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 9, който става чл. 8:
“Чл. 8. (1) Подлежи на отнемане при условията и по реда на този закон и имуществото, прехвърлено през проверявания период на съпруг, роднини по права линия, без ограничение в степените, а по съребрена линия и по сватовство – до втора степен включително, когато те са знаели, че то е придобито от престъпна дейност.
(2) Знанието на лицата по ал. 1 се предполага до доказване на противното.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 9? Няма желаещи.
Моля, гласувайте редакцията на комисията за чл. 9, който става чл. 8.
Гласували 141 народни представители: за 136, против 3, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 10 има предложение на Йордан Соколов за отпадането му, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на Елиана Масева, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10, който става чл. 9:
“Чл. 9. До доказване на противното се смята придобито за сметка на проверяваното лице имуществото, което неговият съпруг и ненавършилите пълнолетие деца са придобили от трети лица на свое име, когато придобитото е със значителна стойност, надхвърля доходите на тези лица през проверявания период и не може да се установи друг източник на средствата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 10? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Соколов, което не е подкрепено от комисията – чл. 10 да отпадне.
Гласували 119 народни представители: за 10, против 101, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 10, който става чл. 9.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 11 има предложение на Панайот Ляков – в ал. 1 след думите “липсата на” …
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте го, добре.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11, който става чл. 10:
“Чл. 10. Отнема се в полза на държавата и имущество, придобито от престъпна дейност, което е съпружеска имуществена общност, когато се установи липсата на принос на другия съпруг за придобиването му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 10? Няма желаещи.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 10.
Гласували 115 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 12 комисията предлага този текст да отпадне, тъй като систематичното му място е в Раздел І на Глава ІV.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този текст? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията – чл. 12 да отпадне.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Текстът отпада.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 13 има предложение на Владимир Дончев, подкрепено от комисията; на Йордан Соколов – също подкрепено от комисията.
Има предложение на Димитър Абаджиев и Веселин Черкезов – след думите “15-годишна давност” се добавя “от извършване на престъплението”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на комисията, госпожо председател, е отразено на стр. 15 от доклада. Тя подкрепя текста на вносителя за чл. 13, който става чл. 11:
“Чл. 11. Правата на държавата по този закон се погасяват с изтичането на 25-годишна давност. Давността започва да тече от датата на придобиване на имуществото.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НВ): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Не мога да си обясня защо вносителят е предложил 15-годишна давност, а сега изведнъж качваме давността на 25 години. Мисля, че примерите в много държави по света показаха, че за редица престъпления, които са извън обхвата на престъпленията срещу личността, държавата, обществото и т.н., особено касаещи данъчната система, много страни по света прилагат и са прилагали определени мерки, които се наричат данъчни амнистии с различна степен на облагане на вкараните в икономиката средства, вземани са различни проценти. Включително и в Европа са правени такива мерки. Мисля, че такава завишена давност от една страна и от друга страна – обхвата на закона, касаещ придобиването…
Нека да си спомним, че приехме, че всички престъпления, които касаят данъчната и митническата система, влизат в обхвата на този закон. Аз не мога да си обясня, но ако се реши да бъде направена такава амнистия, то тя ще влезе в очевидна колизия с логиката на текста за давността на закона.
Предлагам да гласуваме предложеното от вносителя. Петнадесетгодишна давност е достатъчно дълъг период. Нека да не изпадаме в крайности, особено що се касае за престъпления, свързани с данъчния и митническия режим. Не че се явявам защитник на трафикантите, но за мен възможността и фактът, че в много страни са правени амнистии, е показателен, че нещата и регулациите, които създават държавите, понякога са относително неприемливи и лесно нарушаеми. Предвид факта, че сега сме 2005 г. и че от промените през 1990 г. са изминали 15 години, то нека си спомним, че в първоначалните години след 1990 г. бяха с доста тежък, объркан и непрекъснато сменящ се данъчен, митнически и друг режим.
Следователно, ако ние оставим в обхвата на закона и тези години, които са относително една мътна страница в нашата история, стопанската релация мисля, че ще бъде много неприятна. Мисля си, че избирателно ще дадем възможност да бъдат засегнати субекти с този закон. Аз уважавам българското правосъдие, но си мисля, че то все още трябва да направи много сериозни крачки по отношение на своята независимост, поради което ви призовавам да изключим 1990 г. от обхвата на закона. Нека остане предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Соколов, заповядайте за реплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Калъчев, категорично не мога да се съглася с Вас да изключваме точно годината, в която именно защото бяха мътни времената, много хора се възползваха от това. Нали целта на закона е именно, когато някой е придобил по престъпен начин едно имущество, то да бъде отнето.
Моето предложение, което се прие от комисията, е давността да бъде не 15, а дори да стане 25 години. Първо, защото в периода 1986-1989 г., когато външният дълг от 2 млрд. 600 млн. долара стигна над 11 милиарда, много хора се възползваха от това и натрупаха огромни състояния. Те също трябва да попаднат под ударите на закона.
Второ, да не забравяме, че предмет на този закон е именно имущество в значителни, в големи размери. А по отношение на редица престъпления, при които е могло да се натрупа това значително имущество, давността е по-голяма – когато престъплението е в големи размери. И ако ние приемем 15-годишната давност, можем да се изправим пред хипотеза едно лице да може да бъде осъдено наказателно за извършено престъпление, а да не може да се отнеме резултатът от това престъпление, защото тук предвиждаме по-кратка давност, отколкото е давността в Наказателния кодекс.
Ето защо аз не мога да се съглася с Вашите разсъждения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Дуплика – господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НВ): Уважаеми господин Соколов, Вие много правилно сте схванали това, което аз исках да кажа. И аз не отричам, че то е така. В края на краищата ние много добре знаем, че в периода 1986-1987 докъм 1994 г. се формира целият червен капитал. Тогава направи ударите – знаем ги – със захарта, с олиото, с бензина, с какво ли не. Това не го отричам и аз не го оправдавам, не ме разбирайте грешно. Въпросът е, че и в момента тези хора, тези субекти са достатъчно значими за нашата икономика. И мен ме притеснява, че ние в закона обхванахме фирмите, юридическите лица, които те са създали. Ако кажем, че лицето хикс, бившият партиен секретар на Велико Търново в момента е създал империя, говоря съвсем образно, една бизнесимперия и в 1990 г. той има едни мътни неща, които по някакъв начин данъчните служби заедно с органите на прокуратурата и следствието разкриват, тогава когато ние със закона сме обхванали и неговите фирми, не само него лично като личност, като лицето Иван Иванов, тогава ние подлагаме на възможна конфискация и на възможна увреда и тези юридически лица, които, образно казано, малко вече са се деперсонифицирали от първосъздателя си. Аз не казвам, че това не може да стане, може и да стане, само си задавам въпроса и ви призовавам да помислите това икономически целесъобразно ли е. От морална гледна точка съм абсолютно съгласен, в края на краищата аз в 1990 г. бях първи курс и не съм правил нито сделки със захар, нито с олио, нито с каквото и да е, така че този закон мен не ме касае. Страх ме е за икономиката обаче, защото знаете, че едно 70% от икономиката е на червените барони. Там е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Калъчев.
Други изказвания по този текст? Няма други желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на господин Абаджиев и на господин Черкезов, което не е прието от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 8, против 82, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за редакция на чл. 13, който става чл. 11.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Идентични предложения на Борислав Цеков и Четин Казак за създаване на нов чл. 13а:
“Чл. 13а. Когато е започнало наказателно преследване за престъпленията по чл. 3, ал. 1, както и когато са налице условията на чл. 3, ал. 2 и има достатъчно данни да се направи основателно предположение за придобито значително имущество от престъпна дейност, окръжният прокурор образува с мотивирано постановление производство по този закон и изпраща материалите на съответните специализирани органи в данъчната администрация за извършване на проверка.”
Комисията не е подкрепила тези предложения, тъй като цялата концепция на комисията по отношение на органа, който е компетентен да разследва, да образува, да осъществява действия по това производство и да постановява окончателните актове по това производство, е друг и няма нищо общо с функциите на прокуратурата и някой компетентен прокурор. На това основание тези предложения не са подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Казак, заповядайте за изказване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз поддържам предложението, което сме направили, тъй като не приемам аргументите, че едва ли не концепцията на цялата комисия е била в една посока, а само ние се отклоняваме от нея. По принцип, както знаем, по вносител се предвиждаше всички тези действия, цялото производство по този закон да бъде осъществявано от специализирани звена от данъчната администрация. Тоест специализирани звена на изпълнителната власт, част от която е данъчната администрация, да започнат да провеждат това производство.
След проведените дебати и след големия спор, който възникна тук в пленарната зала относно опасенията за пристрастност, за целенасоченост, за злоупотреби с този закон и с неговите разпоредби, мисля, че общо беше становището, че е редно да се намери такъв механизъм, който максимално да предотврати тези опасения и възможностите за злоупотреби от когото и да било с механизмите, предвидени в този закон, които никак не са малки и които започват с налагане на обезпечителни мерки върху значително имущество. И за много дълъг период от време - както виждаме, предвижда се те да приключат с влизане в сила на осъдителна присъда или оправдателна присъда, след което евентуално да бъде отнето окончателно имуществото или, напротив, да бъде възстановено на неговия притежател.
Именно с цел да се гарантира невъзможността от злоупотреби с тези механизми и това производство, ние предлагаме да се даде възможност на прокуратурата, като част от независимата съдебна власт, да има възможност тя да инициира това производство, тя да възлага, тя да разпорежда извършването на предвидените в този закон действия, като гаранция за тяхната обективност, безпристрастност и липса на злоупотреба.
Впоследствие Комисията по правни въпроси, в резултат на предложение, внесено от член на комисията, се спря на становището цялата тази процедура да бъде извадена от изпълнителната власт, от данъчната администрация и да бъде възложена на независим орган – комисия. Един от основните аргументи беше, че прокуратурата не би могла да се занимава с тази дейност, тъй като това би означавало, че се води наказателно производство.
Категорично не мога да приема този аргумент, тъй като всички знаем, че и по Конституция, и в Закона за съдебната власт, и в Гражданско-процесуалния кодекс, на прокуратурата са възложени редица правомощия, едно от които е правомощие за контрол по спазване на законността. Като общо правомощие прокуратурата следи за спазването на законността. Каква по-голяма грижа от спазване на законността е да се предотврати възможността за злоупотреба с имущество, придобито от престъпна дейност, за извличане на облаги от престъпна дейност. Тези механизми, предвидени в този закон, целящи именно това да се възложи на прокуратурата за иницииране и провеждане на това производство, ние считаме, че са напълно оправдани и биха гарантирали именно тази безпристрастност, обективност и избягване на всякакви съмнения за злоупотреби.
Ето защо ние поддържаме нашето становище прокуратурата да бъде иницииращият орган. Ако се приеме това предложение, мисля, че след това може много лесно текстовете, които следват за комисията, да бъдат преработени в тази връзка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Казак.
Реплика – господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Казак! Аз се изненадвам, че продължавате да поддържате Вашето предложение, което е аналогично с предложението на народния представител Борислав Цеков.
Първо, то се намира в дисонанс с целия закон по-нататък. Вие много добре знаете, какво ние приехме да предложим на пленарната зала по отношение на органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, защото участвахте в Комисията по правни въпроси.
На второ място, непрекъснато говорехте за злоупотреби. Кой злоупотребява, та прокуратурата да следи да не се злоупотребява? Срещу чия злоупотреба тук виждате прокуратурата да действа? На лицето, което е извършило престъпна дейност и е натрупало имущество, то ли да не злоупотреби? Ами, то вече е извършило престъпление. То е извършило нещо много по-тежко и сериозно от една злоупотреба. И няма място за прокурора – той най-много би могъл, но това право си го има, да отправи един сигнал до съответните органи, ако знае, че е започнало наказателно преследване, но прокурорът да бъде натоварван с едни функции на орган по този закон, за който ние приемаме, че е граждански закон с гражданско-правни последици от извършено престъпление, това просто наистина изцяло противоречи на цялата философия на този закон.
Затова аз не мога да подкрепя това Ваше предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Искате ли дуплика, господин Казак? Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Соколов! Тъй като присъствах на огромната част от заседанията на комисията, на които се обсъждаше този законопроект, аз много добре знам, че комисията не прие този подход и тръгна в една съвсем друга насока – със създаването на независим специализиран държавен орган, наречен комисия и т.н., но това не ми отнема правото да поддържам моята теза и да я подложа на крайната преценка на пленарната зала. Никога в комисията, както личи от доклада, аз не съм оттеглял моето предложение. Това първо.
И второ, Вие твърдите, Вие питате: “Къде виждате възможност за злоупотреби?”. Господин Соколов, целият закон, особено първите текстове, са пропити с термини, като “има достатъчно доказателства”, “може да се направи основателно предположение” и т.н, и т.н., “че е придобито от престъпна дейност” и т.н., тоест има огромно поле за дискреция, за преценка от страна на този орган, който ще инициира производството по този закон, да вземе решение в една или друга насока. Има обективни предпоставки, разбира се, започнало наказателно производство срещу дадено лице, имущество с определена минимална стойност и т.н.
Освен тези обективни предпоставки има голямо количество субективна преценка, която ще трябва да бъде преценявана от тези органи, от тези лица, които са упълномощени да инициират това производство. Именно тук, в този огромен ареал на субективна преценка се корени рискът от злоупотреби, господин Соколов, и затова ние настояваме да се възложи на един независим орган – част от независимата съдебна власт, какъвто е прокуратурата, тя да поема отговорността за тази преценка, за да може, ако прецени, че са налице тези обстоятелства, да инициира това производство.
Вие знаете много добре, Вие също сте изказвали подобни становища, и в комисия, и при първото четене, и аз се учудвам, че днес ми задавате този въпрос! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Соколов, заповядайте.

ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! След изказването на народния представител Четин Казак и уточненията, които той даде, аз смятам, че ние още по-малко можем да подкрепим неговото предложение. Всъщност се оказва, че той има предвид прокуратурата да брани от злоупотреби престъпника. Именно прокуратурата да гарантира да няма обективни или субективни нарушения на правата на лицата, които ще бъдат предмет на действие по този законопроект. Тоест на лицата по хипотеза, които в резултат на престъпна дейност са натрупали имущество на значителна стойност. Това ли е функцията на прокуратурата, която вие виждате изобщо или виждате в този законопроект? Това е абсурдно!
Затова ми се струва, наистина не знам, но по всяка вероятност тук отново имаме един случай, срещу който аз съм имал възможност по други поводи да реагирам. Защото, когато се получат две предложения от двама народни представители от различни парламентарни групи, абсолютно идентични, очевидно, някой ви е подсказал това.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Те са вносители, авторите са други.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не мога да приема, че предложението е Ваше, защото предложението на господин Борислав Цеков е абсолютно същото, освен Вие така, като големите научни открития, всеки по независим път да е стигнал до един и същ текст със запетайките и с точките.
Няма логика, просто това противоречи на логиката на целия законопроект, а още по-малко аз мога да приема с този законопроект ние да даваме такава функция на прокуратурата. Не когато има наказателно преследване, тя да отправи един сигнал към надлежните органи, да ги уведоми за това, за да могат те да действат, а във вашите представи прокуратурата е започнала наказателно преследване, органите по този закон започват дейността, която са длъжни да извършват, и изведнъж прокуратурата трябва да действа срещу себе си, тоест да гарантира не прилагането на този закон, а да не би някой, в ущърб на лицето, извършило престъпна дейност и натрупало значително състояние, да злоупотреби.
За мен това е абсурдна теза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Соколов, няма да коментирам надълго и нашироко Вашите твърдения, че едва ли не някой ни е подсказал тези текстове. Това означава да подценявате народните представители, възможността те да съгласуват своите действия и своите предложения при внасянето им между първо и второ четене. Това, първо.
Второ, аз на свой ред се озадачавам от Вашата теза, че едва ли не Вие имате някакви опасения срещу прокуратурата ли, срещу нейната безпристрастност, че не желаете да се възложи на прокуратурата да следи за спазването на законността в този конкретен случай.
Аз още един път Ви повтарям, чета Ви и конкретни текстове. В началните параграфи на закона има голяма степен на субективна преценка, която се съдържа в следните тези. Ето например чл. 3, ал. 2:
"Производството по този закон се провежда и когато са налице достатъчно данни за имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение…" и т.н., и т.н.
Кой трябва да направи всички тези преценки за наличието на тези хипотези и тези предпоставки, за да прецени, че това производство трябва да бъде инициирано – един държавен служител или прокуратурата в лицето на юристите, които дълги години работят с наказателната материя, към която този закон така или иначе се придържа плътно?
Аз не мога да разбера Вашите аргументи, с които Вие се противопоставяте на една такава теза!?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за втора реплика, господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много добре развихте тезата за свръхработещата комисия. Абсолютно съм съгласен с Вас, господин Казак, но искам да обърна внимание и на хипотезата, когато има свръхнеработеща комисия. Представям си следната ситуация: води се съответното следствие и т.н., и комисията не работи. Очевидно е, че Вашият текст е необходим и в двете посоки.
Аз съм абсолютно съгласен с Вас, така че предлагам да го подложим на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за дуплика, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, господин министър, колеги, уважаеми господин Казак, уважаеми господин Калъчев! За последния от Вас аз не се изненадвам, че поддържа този текст, след като преди малко поддържахте да се покрият с давност деянията на много хора, наистина натрупали в резултат на престъпна дейност значителни имущества. Но се изненадвам за господин Казак, който е юрист. Той като че ли наистина, предлагайки този текст, не е разбрал всъщност този, който му го е подсказал, защото, нека сега не навлизаме в излишен спор, е имал съвсем друга идея от Вашата. Излиза, че един специализиран орган, избиран от най-висшите институции в страната, който се занимава само с тази дейност, действа субективно и коректив ще бъде прокурорът. Че прокурорът не действа ли също субективно? Той как прави своята преценка – с някаква машина?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Той е магистрат.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: А пък, като чух и господин Калъчев, значи прокуратурата трябва да е коректив на всичко, което се прави по този закон. Когато комисията, за която след малко ще говорим, не действа, прокуратурата почва да действа. Когато комисията действа, прокуратурата също трябва да почне да действа. Дайте тогава направо да си бъде един наказателен закон, прокуратурата да си действа. Това са абсурдни неща. Аз наистина се учудвам и не искам да мисля, че Вие едва ли не сте поели някакви ангажименти, без да разбирате какъв е смисълът на това, което предлагате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата министърът на вътрешните работи.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Понеже спорът се задълбочава, аргументите се повтарят, затова искам накратко да взема отношение. Закон с подобно съдържание, който се прилага из Европа, е възприел три модела по отношение на органите, които са компетентни по този закон. Германският модел, където отнемането става в рамките на наказателния процес, на плоскостта на така наречената разширена конфискация извън обвинението, движещата сила е прокурорът. Във Великобритания тази функция е възложена на данъчните органи. В Ирландия е създаден специализиран орган, към какъвто модел се придържа и Правната комисия.
Искам да ви кажа, че във втория и в третия случай – британския и ирландския модел, прокуратурата няма абсолютно никаква компетентност.
Аз изцяло поддържам казаното от господин Соколов по един-единствен аргумент – духа, философията на този закон. Това е граждански закон. За неговото реализиране е създаден специален орган и ми се струва, че е абсолютно неуместна намесата на прокуратурата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за изказване народният представител Борислав Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! В крайна сметка има принципи в правото, които не могат да бъдат нарушавани. Господин министърът ясно и точно каза.
Аз имам един простичък въпрос: какво ще пише в това постановление, господин Казак? Какво ще пише прокурорът? Нали разбирате, че се получава нонсенс.
Прокуратурата има две основни функции: едното е, когато има престъпление, да постъпи по съответния ред, а другото е по общия надзор. Този закон не може да отнеме нито една от двете функции. Нали разбирате, че това постановление е един нонсенс, нищо не значи. Каква сила ще има по отношение на специализирания орган? Ще го задължи ли, щом е постановление? Извинявайте, но не може така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Казак има думата за реплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Ралчев, господин министърът съвсем точно и правилно спомена, че има различни подходи за решаването на този проблем. В континентална Европа е избран подходът, в който е включена прокуратурата като водеща сила. В англосаксонската система, към която принадлежат Великобритания и Ирландия, е избран подходът без прокуратурата. Нашата теза е, че ние трябва да изберем подход, максимално близък до нашите правни традиции, с участие на прокуратурата.
Още един път повтарям, че прокуратурата, освен своите правомощия по наказателното производство, има и други правомощия и много лесно може да се обоснове какво трябва да пише в постановлението. Въпросът е да се реши дали прокуратурата да има право по този закон да инициира производството или не. Това е въпросът. Оттам нататък, ако се приеме, че прокуратурата има право, естествено, че нещата след това ще се променят. Може и да няма такъв специализиран орган като независима комисия. (Реплики от народния представител Борислав Ралчев.)
Вижте, аз защитавам моята теза, която съм защитил и в комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Калъчев има думата за изказване.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не мога да разбера какъв е този страх от това, че прокуратурата ще напише едно постановление? Какво толкова ужасно ще се случи със закона и какво ще му се разруши на логиката? Значи ние правим една комисия, даваме й големи процесуални възможности и т.н., натоварваме я с какви ли не права, избираме я по един много сложен начин и след това тя става поредното нещо, което никой не контролира. Тогава каква е логиката прокуратурата, водейки едно разследване, да пусне едно съобщение, да събере материалите и да каже: за това лице водя разследване по този и този член на закона, моля ви, свършете си вашата работа. Защото аз тогава задавам въпроса: ако комисията не се самосезира, какво ще чакаме? Вестниците да пишат три години и тогава Комисията да каже: това е наше право да се самосезираме или не.
Нищо лошо няма в това, което са предложили колегите. Това е добър ход – по никакъв начин не казва, че прокуратурата ще направи нещо друго на Комисията. Тя просто пуска едно входящо писмо, или както искате го наречете, с което е ясно, че Комисията трябва да започне да работи.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Това не е писмо, а постановление.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Това е подробност. Фокусът е друг. Нека, господин Ралчев, да не влизаме в подробности. Това са юридически подробности, ще ги изясните, ние говорим за философията на това отношение. Аз не говоря за юридически подробности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към направените предложения по чл. 13а.
Има предложение на Борислав Цеков, което е идентично с това на господин Четин Казак – за създаване на нов чл. 13а.
Чухте аргументите за двете предложения. Комисията не ги подкрепя.
Моля, гласувайте едновременно двете предложения, тъй като те са идентични по съдържание.
Гласували 129 народни представители: за 33, против 86, въздържали се 10.
Предложенията не се приемат.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Глава четвърта – Органи за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за тази глава четвърта, която става глава трета.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Раздел І и предлага следната редакция за заглавие на Раздел І “Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте какво предлага председателят на Комисията по правни въпроси за наименованието на Глава четвърта, както и наименованието, което предлага комисията за Раздел І.
Моля, гласувайте двете наименования.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Наименованието на Глава четвърта, която става Глава трета, и наименованието на Раздел І са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 14 има предложение на Даниел Вълчев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията: в ал. 3 след думата “специалността” се добавя “и не са били привличани под отговорност, и не са работили във фалирали банки и финансови пирамиди”.
Има предложение на Юлияна Дончева и група народни представители, което не е подкрепено от комисията: в ал. 4 между думите “установяване” и “проследяване” запетайката да се замени със съюза “и” и да отпаднат думите “налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имущество”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14, който става чл. 12:
“Чл. 12. (1) Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, наричана по-нататък “Комисията”, е специализиран държавен орган за извършване на проверка на имуществото, на лица, за които са налице условията по чл. 3, за установяване на имущество, което е придобито от престъпна дейност.
(2) Комисията е юридическо лице със седалище София, първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
(3) Комисията е колегиален орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател. Председателят на Комисията се назначава от министър-председателя, заместник-председателят и двама от членовете се избират от Народното събрание, а един от членовете са назначава от президента на републиката.
(4) Членовете на Комисията се назначават, съответно избират за срок от 5 години с право на не повече от два последователни мандата.
(5) Членове на Комисията могат да бъдат дееспособни български граждани, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, имат висше юридическо или икономическо образование и най-малко 5 години стаж по съответната специалност. Председателят на Комисията е лице с висше юридическо образование.
(6) Правомощията на членовете на Комисията се прекратяват предсрочно от съответния орган при:
1. смърт;
2. подаване на оставка;
3. обективна невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 6 месеца;
4. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание за умишлено престъпление от общ характер.

(7) При прекратяване на правомощията на член на комисията на негово място се назначава, съответно избира, нов член от съответната квота до изтичането на мандата.
(8) Комисията има териториални звена, които са със статут на териториални дирекции.
(9) Органи на комисията в производството по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, са директорите на териториалните дирекции и инспекторите в тези дирекции. Директори на териториални дирекции могат да бъдат само лица с висше икономическо или юридическо образование.
(10) Комисията приема устройствен правилник, с който се определят дейността й, съставът, районите на действие и организацията на работа на териториалните й дирекции.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има направени две предложения.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин господин министър! Аз ще променя малко моето предложение. То е направено към предишната редакция, когато тази дейност трябваше да се извършва от специализираните отдели към данъчната администрация. Тоест –изискването “и не са привличани към отговорност” прехвърлям вече към членовете на комисията. Смятам, че към тези членове на комисията трябва да има изключително високи изисквания. Затова поддържам предложението си към тях да има изискване, че те не са работили във фалирали банки и финансови пирамиди.
Първо, защото чрез тези фалирали банки и финансови пирамиди беше извършен най-големият грабеж в новата история на България – милиарди левове бяха ограбени от хиляди българи и влязоха в частни джобове и те са в основата на имуществото на новобогаташите, да ги наречем условно, голяма част от които са в явни или скрити връзки с организираната престъпност. Нито един от тези хора обаче не е осъден. Повтарям, нито един. Така че изискването за влязла в сила присъда не важи за тях. Тоест, спокойно всеки един от тези хора – големи грабители, които между другото са и добри финансисти, защото грабеж от такива мащаби може да бъде извършен само от много добре подготвени финансисти, спокойно може да се озове като член на комисията, ако не запишем такова изискване. Следите се загубиха, времето помете, забрава, не се знае кой в коя банка или в коя пирамида е бил. Запишете това изискване, за да сте сигурни, че тази комисия действително ще бъде един справедливо и обективно работещ орган, а не, че там ще бъдат представени интересите на бандитите, образно казано. Не пускайте такива хора да влязат като членове на комисията, независимо че ще бъдат предлагани от министър-председател, от парламент, особено пък като знаем силно лобистките настроения в парламента.
Затова аз държа към членовете на тази комисия да има ограничение, че те не са работили във фалирали банки и финансови пирамиди, още повече че финансови пирамиди продължават да действат на територията на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа, господин Ляков! Ами ако са били на работа в банката и са били от добрите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря за кратката реплика.
Има ли други реплики към господин Ляков?
Дуплика ще има ли? Няма.
Господин Соколов, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз подкрепям текста на комисията, но отново се замислям за предложението на господин Ляков. Ако ние наистина увеличим изискванията към членовете на тази комисия мисля, че този закон само ще спечели.
Бих си позволил обаче, нека това да се приеме като редакционно предложение, не “не са работили във фалирали банки и финансови пирамиди”, а “в ръководните органи на фалирали банки и финансови пирамиди”, защото една банка има стотици служители.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС, от място): Да, приемам.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защото когато някой е бил в ръководен орган на една банка и тя е фалирала, трудно можем да приемем, че той е добрият, след като под негово ръководство или с негово участие в ръководството на банката тя е стигнала до фалит. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Има думата за изказване народният представител Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз се учудвам на броя народни представители, които присъстват в залата при обсъждането на такъв важен законопроект!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Много ли са или са малко? (Оживление.)
ЧЕТИН КАЗАК: Оставям преценката на присъстващите. (Смях, оживление.)
Искам да обърна внимание на уважаемите присъстващи народни представители, че аз и в комисията, и тук не мога да приема съставът на един такъв специализиран държавен орган, независим, изрично е записано, че е независим или може би не съвсем изрично, не знам защо в доклада е допуснато такава въпросителна…. Би трябвало да бъде независим, ако искаме да гарантираме неговата безпристрастност и обективност. Членовете на комисията да бъдат избирани и назначавани от най-широка палитра лица – председателят се назначава от министър-председателя, заместник-председателят и двама от членовете – от Народното събрание и един от членовете – от президента. Според мен, ако ние искаме да гарантираме независимостта, безпристрастността и да премахнем всякакви съмнения в тази насока, трябва всички членове на тази комисия да бъдат избирани от Народното събрание, а не вътре в нея още при излъчването на този орган да се поставят определени противоречиви интереси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: А защо не го направихте досега?
ЧЕТИН КАЗАК: Веднага отговарям на изказаната от място забележка защо не съм направил това предложение. Госпожа Мингова знае много добре, че това предложение е предложение на комисията, съставено впоследствие по предложение на един народен представител и другите народни представители нямат възможност да го направят другаде, освен в пленарната зала.
Така че правя тук моето предложение. В ал. 3 първото изречение да остане, второто изречение да гласи: “Членовете на комисията се избират от Народното събрание”.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Това не може да се направи.
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Това не е редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Къде е точно това?
ЧЕТИН КАЗАК: В ал. 3, т. 2. Този текст, представен в доклада на комисията, е изработен в комисията. Не могат да се правят писмени предложения по доклада на комисията, уважаеми колеги. Няма друга възможност, освен в залата. Иначе вие лишавате народните представители от всяка възможност да предлагат корекции в доклада.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС, от място): Само редакционни поправки могат да се правят.
ЧЕТИН КАЗАК: По вносител има съвсем друг текст. Комисията е съставила съвсем различен текст. (Шум и реплики от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате право на реплики.
Госпожо Мингова, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, аз моля да не подлагате на гласуване това уточнение или предложение, което прави господин Казак, защото то не съответства на разпоредбите в нашия правилник. Тук от доклада на комисията и по предложенията, включени като предложение на комисията, могат да се правят само такива предложения, които са свързани с отпадане на текст или на част от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Така е.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Текстът, който е включен тук като текст на комисията, не е дори текст на комисията, а е предложението на господин Даниел Вълчев, което е отразено в доклада и което е било възприето от комисията. Ако комисията дори беше решила нещо друго, тя следваше да го отрази в този доклад, но по същите причини и основания и в приетото от комисията тук не може да се прави нищо друго, освен предложение за отпадане. Така че Вие не бихте могли да подложите на гласуване това, което предлага господин Казак, защото то не фигурира като предложение в доклада и не може да бъде направено тук, в тази зала в този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Казак, заповядайте за противно процедурно предложение.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ние сме изправени пред един доста уникален казус. Наистина в правилника пише, че не могат да се правят предложения, които не са направени между първо и второ четене в комисия, не могат да се правят в пленарна зала други, освен редакционни. Това е само в случай, когато текстът на законопроекта следи основния текст по вносител. Тук имаме цяла глава, която е създадена в комисия по предложение на народен представител. Ако отворите стенограмите от заседанието на Комисията по правни въпроси, там е записано това мое предложение, така че аз не го поставям тук за първи път.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Няма значение.
ЧЕТИН КАЗАК: Няма никаква правна и техническа пречка то да бъде подложено на гласуване, тъй като аз съм бил поставен в невъзможност както в комисия…
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Как сте поставен в невъзможност, като сте гласувал.
ЧЕТИН КАЗАК: … тоест в комисия имаше възможност, но в пленарна зала бих бил поставен в абсолютна невъзможност да защитя тази моя теза с подобни процедурни хватки.
Не може да се лишава един народен представител от правото да предложи отпадане и замяната на едно изречение с друго върху текст, който така или иначе не е бил внесен в първоначалния вариант на законопроекта, а се е оказал в крайния му вариант по предложение на друг народен представител. Така че аз поддържам моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Божинов. Имате думата за изказване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, редът и процедурата са много важни неща в политиката и в законодателството, но те никога не бива да бъдат пречка по пътя за намирането на по-доброто решение. Ако някой смята, че под формата на редакционно предложение не можем да стигнем до онова, което желаем, греши, защото аз, възползвайки се от формалното си право за редакция, ще направя следното предложение, след това ще го обоснова и политически.
Предлагам редакция, тази ал. 3 може да звучи така: “Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председатели. Трима от членовете се избират от Народното събрание и двама от членовете се назначават от президента”. Някой да каже, че не е перфектно редакционно?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Това не е редакционно предложение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Нека да го обосновем защо. Съжалявам, че си тръгна министърът на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има неизбежна среща.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не го обвинявам.
Уважаеми колеги, в изминалите няколко дни решението на парламентарната криза се търсеше по формулата пет парламентарни групи да надвият две. В последните два дни формулата се промени, че три може да са повече от четири. Това може и да е така, но не е никакъв изход от ситуацията, в която изпаднахме. Ситуацията, в която изпаднахме, налагаше седемте парламентарни групи в българския парламент да седнат на една маса и да анализират дълбоките причини, довели до парламентарната криза. Това не е нито техният либерален характер, нито стремежът към десноцентристко или левоцентристко обединение.
Дълбоката причина е в онези процеси, които протичат в страната и са обект на органите на нейната сигурност. Точно Министерството на вътрешните работи и неговите правозащитни органи или неправозащитни органи за сигурността на страната стигнаха до ужасяващи истини за извършваните в България престъпления – контрабанден износ на цигари, източването на държавния резерв и т.н. Тези хора трябваше да питат някого дали могат да работят по-нататък или не. Тук е порочният кръг, тези седем парламентарни групи според мен трябваше да се договорят, че в България оттук нататък повече не могат да се случват определени неща. Един от тези принципи трябваше да бъде, че който работи за България може да работи срещу всеки, който е посегнал на интересите на България, независимо от неговия пост и от неговите пари.
Ние, народните представители, които сме тук – в залата, ще имаме ли мъжеството да дадем такъв мандат на тази комисия, която да работи и срещу министър-председател, ако той е присвоил, ще трябва ли да пита президента или министър-председателя дали да работи срещу неговите министри или срещу тези, които могат да се откупят?
Това е големият проблем, а не процедурата можем ли да дадем такъв мандат. Това е големият същностен проблем, защото тези, които продават гласовете си в момента, ги продават не за постове занапред. Те ги продават, за да не носят отговорност за онова, което са причинили вчера, защото са в компанията на тези, които са били обект на българските специални служби. Те си продават гласовете срещу това да имат сигурност, а не защото са либерали и защото са загрижени за България и искат да носят отговорност. Те бягат от отговорността за извършените си вчера действия. Който не иска да разбере това е наивник или е гузен.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Кои са те?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ще говорим утре по тоя въпрос. Сега говорим за комисията.
Ето защо аз предлагам трима от членовете на тази комисия, не съм се съветвал с никой от нашите юристи, защото ги няма в момента, трима от членовете да ги избира парламентът и двама – президентът, а тези хора да знаят, че могат да работят срещу всеки, независимо от поста и парите му. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Не може такива предложения да се гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания?
Господин Кирчев, заповядайте за реплика на господин Божинов.
ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Ралчев в момента ме репликира, че съм искал Хубавото Наде да предложа за комисията – аз искам нещо друго да кажа. Мисълта ми е, че така, както е направен този закон, приятели, и така, както се процедира, аз го казах и в комисията и моите колеги и госпожа Мингова бяха свидетели: до 10 ноември разрешаваха едно лозе, една виличка, един панелен апартамент и ръждясала “Лада”. Така, както сме тръгнали “да разкриваме” тези престъпления с тези предложения за тавана, в края на краищата каквато и комисия да създадем, нищо няма да се свърши.

Този закон е толкова закъснял и толкова вече българската мафия се е окопала, че аз не виждам как ще станат нещата. Каквато и комисия да създадем, няма да свърши работи и до утре да се караме. Така излиза, че три четвърти от българското общество по този закон трябва да бъде арестувано и разследвано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това беше реплика към Вас, господин Божинов.
За още една реплика заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Божинов, 3:2 е съотношението. И тези трима човека ги избира мнозинството. Това, за което Вие говорихте малко иносказателно и това мнозинство, ако си спомняте, имаше трима представители – двама министри, един председател на Парламентарна група – на Новото време, министър Милен Велчев, министър Пламен Петров и господин Мирослав Севлиевски, които бяха на яхта с контрабандист № 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Говорете по същество, ако обичате.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: И сега вие искате това мнозинство, което е излъчило тези хора, което сега направи нов съюз, което си общува с такива хора на приятелски разходки, те да излъчат някакви трима човека, които няма да посегнат на никой. Е, как ще стане това?! Просто няма логика в това, което предлагате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За дуплика заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По повод изказването на уважавания от мен господин Кирчев – с едно не съм съгласен, че три четвърти от българите могат да бъдат обект на тази комисия. Повече от три четвърти от българите живеят в много голяма бедност. Става дума за друга една малка група, която има пари и лостове да бъде неприкосновена и арогантна. Тя е обектът на това усилие!
За другото, което каза господин Ляков – ако ние допуснем, че мнозинството, което излъчва правителството, е източник и инструмент на грабежа в България, няма спасение за България, каквато и да е формулата! Следователно, аз ви призовах за един принцип и този принцип е българският парламент да заяви, че всеки, който е посегнал на интересите на България може да бъде свободно разработван от тази комисия. Да отидем по-нататък и да кажем на прокуратурата вместо да я местим и наместваме, където ни е удобно, че на нея и на българския съд няма да бъде оказвано никакво въздействие от никой; че само и единствено законът ще бъдат съдникът и мерилото и когато това го направим, това ще бъде едно ново начало. И аз затова говоря, че драмата на България е толкова голяма, че не трите срещу четирите парламентарни групи, а седемте трябваше да седнат и да видят какво става в България и кои са причините! Причините са, че има грабеж и от друга страна стремеж да бъде прикрит този грабеж! Това е драмата на България! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За процедура заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): В изказването си ще включа процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Първо – изказване, а след това – процедура, така ли? Заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Божинов! Преди 5-6 минути Вие употребихте много точно един момент, като казахте: “затова – утре!”. И затова аз бих Ви помолил, за което в последното изказване беше Вашият предмет на изказването - утре.
Сега имаме правила. Те са ясни и точни. Първото правило гласи, че Вие направихте едно предложение, което го няма в аналите на правилника.
Втора забележка ще си позволя с всичкото си уважение към Вас – това, което претендирате - да го запишем в един закон, който и да е той, го пише в Конституцията.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Е, а спазва ли се?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: А, това е целият въпрос, господин Божинов! Аз съм за това всички държавни органи и институции да спазват законността, но там е записано, но сега, понеже пишем закони, не можем да вършим закононарушения, пишейки закони. Има си елементарни правила.
На мен ми се струва, че утрешният ден ще даде на всички нас една богата възможност да вземем становище по проблемите на мира и социализма и много сериозно ще говорим за всички тези проблеми, но сега, хайде да си гледаме работата. Имаме един конкретен закон. Няма такова предложение и не може да бъде направено. Съжалявам! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Каква Ви беше процедурата?
Господин Ралчев, аз проявих толерантност. Вие всъщност направихте реплика към изказването на господин Божинов.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Господин председател, благодаря Ви.
Приемам Вашата забележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате ли процедура?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Да, аз Ви моля, господин председател, да не подлагате предложението, което се съдържаше в изказването на господин Божинов, понеже няма такава възможност. (Реплики.)
И на господин Казак, разбира се. Но Вие го казахте вече един път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре. Ако няма други изказвания ще ми позволите да направя тълкуване по казуса, пред който съм изправен аз.
Въпросът ми е към любезния председател на Комисията по правни въпроси – госпожо Мингова, Вие апелирате да се спазва правилникът. И Вие абсолютно сте права. Законодателството е един творчески процес. В генезиса на спора, който възниква сега, чисто процедурен, е направено първото нарушение на правилника. Народен представител не е имал възможност да направи между първо и второ четене своето предложение, съгласно правилника.
Всъщност, Вие, както сама казахте, и това е записано и в протокола на днешното заседание, че всъщност това е предложение на народен представител - господин Вълчев, което става предложение на комисията.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА (от място): Не съм казвала такова нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Така казахте Вие току-що. (Реплики.)
При това положение всъщност рамките на нашия правилник стават тесни, за да се намери справедливо решение на този казус. И ако ние настина се придържаме към буквата на правилника, наистина той гласи само отпадане и редакция без промяната на съдържанието на текста, Вие сте прави, но този казус специално наистина лишава народен представител да направи предложение между първо и второ четене. И той има право днес да го направи ад хок.
Защо всъщност пленарната зала да не реши с гласуване да приеме или да отхвърли това предложение? В случая става дума за народния представител Казак. Така че аз съм изправен именно пред тази дилема и затова ми позволете все пак да го подложа на гласуване. (Шум и реплики в залата.)
А това, което направи господин Божинов, аз не мога да го подложа на гласуване! (Силен шум в залата, реплики.)
Един момент! Не е същото! Не е направено същото, защото господин Божинов не е член на Комисията по правни въпроси, първо. Не е присъствал... (шум и реплики в залата.)
Всеки може да прави, разбира се, но още нещо. Въпросът ми този път е към господин Казак – господин Казак, Вашата философия – петимата членове да бъдат избирани от парламента всъщност, е залегнала във философията на този текст – 75% от състава на комисията, тоест 3 от 5 души ще бъдат избирани от парламента. Не е ли същото? (Шум и реплики в залата.)
Наистина аз бих искал да постъпя съобразно правилника, от една страна, и съобразно това да не бъдат нарушени правата на народните представители, когато бъдат изправени пред подобна ситуация.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Тъй като не съм се изказала ще взема думата за обяснение сега под формата на изказване, за да разсея и Вашето съмнение, което вероятно се създаде от недостатъчно доброто представяне на ситуацията.
В доклада на Правната комисия са отразени всички предложения на народнитe представители, които по правилника са направени между първо и второ четене. Текстът, по който дебатираме, и по който господин Казак твърдеше, че не е имал право да прави предложения, фигурира като предложение на господин Даниел Вълчев, формално направено между първо и второ четене.
Това не е направено в комисията, господин председател. То е залегнало в доклада, който е бил раздаден и на господин Казак, така че той е могъл въз основа на това и на доклада в комисията да бъде подготвен и да направи своите предложения. Ако той ги е направил, което аз не се съмнявам, че е станало, защото имаше много конкретни предложения по този текст, комисията единствено е в правото си да излезе с окончателен вариант на текста и тя е направила това, което сега е предложено на всички в доклада. Затова и моята позиция продължава да бъде следната, и ние това сме спазвали поне във времето, в което аз съм в този парламент неотклонно до този момент, че при тази хипотеза народните представители, които не са успели да защитят предложение, направено в комисията, и тя не го е възприела, не биха могли сега в пленарната зала да го направят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е ясно. Тук спор няма. Тук мисля, че бях ясен.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: За това става дума, господин председател. Предложенията и на господин Казак, и на господин Божинов, се отнасят до една и съща хипотеза, всъщност и до една и съща алинея на текста. Затова аз продължавам да поддържам, че не следва да се подлагат на гласуване тези предложения, така че не става дума за някакво специално отношение към един или друг народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не, разбира се, че не става въпрос за специално отношение.
Господин Казак, заповядайте за реплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Мингова! Вие напълно правилно обрисувахте историята на казуса, само че аз държа да внеса едно уточнение. Първо, когато се внасят предложения между първо и второ четене, нито един народен представител няма възможност да се запознае с предложенията, направени от друг народен представител, преди да изтече срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене и преди да бъде изготвен докладът, който след това се раздава на всички членове на комисията и който след това се обсъжда.
Така че аз съм поставен във фактическа и правна невъзможност да реагирам писмено и адекватно на предложение, направено от друг народен представител, преди да се обсъжда в комисията. След това вече се обсъжда в комисия. В комисията наистина аз съм направил това предложение, което и сега правя, но то се отхвърли. Сега го подновявам...
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС, от място): Не можете да го подновите.
ЧЕТИН КАЗАК: …тъй като това предложение на господин Даниел Вълчев коренно изменя съдържанието на целия законопроект. Той изменя философията на законопроекта.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Не е!
ЧЕТИН КАЗАК: Как да не е?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС, от място): Но какво от това?
ЧЕТИН КАЗАК: Как какво от това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, господин Ляков.
ЧЕТИН КАЗАК: От тази гледна точка, уважаеми колеги, моето единствено предложение е редакционно: отпадане на изречение второ на ал. 3.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС, от място): Изменя смисъла.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, господин Ляков, правим редакция.
Господин Казак, кажете какво Ви е редакционното предложение.
ЧЕТИН КАЗАК: По правилник имам право да правя предложение за отпадане на текст. Господин Ляков, погледнете в правилника.
Правя предложение за отпадане на изречение второ в ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Бихте ли го прочели?
ЧЕТИН КАЗАК: “Председателят на комисията се назначава от министър-председателя, заместник-председателят и двама от членовете се избират от Народното събрание, а един от членовете се назначава от президента на Републиката.”
Тъй като Вие ме поставяте в невъзможност да предложа на мястото на това отпадане текст, който се състои само от две-три думи: “членовете на комисията се избират от Народното събрание…”, това е много сложен текст за вас (реплики от залата), аз правя процедурно предложение за отпадане на изречение второ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие предлагате ал. 3 да бъде само с първото изречение. Това е в рамките на правилника. (Реплики от залата.)
Господин Божинов, заповядайте за втора реплика към проф. Мингова.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Тук научихме, че имало обикновени народни представители, имало по-висока категория народни представители, които са членове на една от комисиите. Аз мисля, че най-висок е нашият форум, който сме сега – това е пленарната зала. (Реплики от ОДС.) Правя чисто формално предложение, редакционно. То е следното: в алинея 3, второто изречение от “Председателят на комисията” до съюза “и” да отпадне. И остава изречението, в което думата “двама” се замества с “трима” и думата “един” се замества с “двама”. Това е чисто редакционно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Божинов, това не може да стане. Това е промяна по същество.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: По същество, но формално е редакционно. Отпада текст и заместваме две думи с други думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не, не е редакционно. Съжалявам, моите уважения към Вас.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С други думи, бъдете така добри и дайте възможност на залата да го реши. Тя е по-мъдра от комисиите, от подкомисиите и от отделни депутати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Вие сте наистина дългогодишен народен представител и знаете много добре, че това не е редакционна поправка.
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател.
Всъщност, уважаеми колеги, правилникът много мъдро, от тези, които са го приемали в тази си част в предишни народни събрания, предписва режима, по който се правят и се обсъждат предложения. Никой народен представител не е привилегирован, така както посочи господин Божинов. Но всички имат и еднакви възможности за краен предел да правят съответни предложения и те да бъдат гласувани. Защото ако ние или правилникът би ни позволил всеки, който е направил при второ четене в комисията някакво предложение, което не е било формализирано писмено до този момент, и то не се приеме, ако можеше да го прави в залата, това означава и всеки в тази зала при второ четене да може да прави всякакви предложения по текста, което ще увеличи до плюс безкрайност обсъждането на един текст и ще доведе до отдалечаване на приетия текст по възможност най-много от началото. Така че правилникът много ясно ни дава правилата и аз мисля, че ние, както и досега, просто трябва да ги спазваме.
По отношение на това, което предлага господин Божинов. Вие сам казахте, господин председател, то не е редакционно. То лишава нормата, променя смисъла на нормата.
По отношение предложението на господин Казак. То наистина формално е предложение за отмяна. Но, уважаеми колеги, аз не пледирам да не го подлагате на гласуване. Само че ние по необходимост не можем да го приемем, защото това означава да липсва норма как да се избират членовете на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: То се вижда.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков по чл. 14. Комисията не подкрепя предложението.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС, от място): С допълнението на господин Соколов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, с допълнението на господин Соколов, което вие приехте.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 48, против 111, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Юлияна Дончева и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 11, против 93, въздържали се 34.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Четин Казак – ал. 3 да бъде записана, както следва: “Комисията е колегиален орган, който се състои от петима членове, включително от председател и заместник-председатели.” Останалото изречение отпада.
Гласуваме за отпадането на последното изречение от ал. 3, направено от народния представител Четин Казак.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 44, против 100, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Давам думата на господин Четин Казак за процедура.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение по правилника за прегласуване на този текст с аргумента, че този казус лишава народния представител от възможността да внесе конструктивно предложение за подобряване на един текст, който е бил одобрен вследствие на доста дълго предложение, внесено от народен представител между първо и второ четене, което няма нищо общо с текста на вносител, който предвижда създаването на един съвсем нов орган, който не фигурира въобще в законопроекта по вносител и което касае единствено начина на излъчване на неговите членове.
Моля за прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Четин Казак – от ал. 3 да отпадне второто изречение, което започва с израза “Председателят на комисията...”.
Моля, гласувайте.
Гласували 177 народни представители: за 42, против 129, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 14, който става чл. 12, както беше представен от председателя на Комисията по правни въпроси.
Моля, гласувайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): В ал. 1 думата “независим” има ли я?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Няма я. Слушай като чета!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласували 126 народни представители: да 114, против 1, въздържали се 11.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: В чл. 15 има предложение на Юлияна Дончева и група народни представители, неподкрепено от комисията – в ал. 1 да отпаднат думите “налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имущество”, а в ал. 2 да отпаднат думите “с цел отнемане в полза на държавата”.
По този текст има предложение и Даниел Вълчев, което е подкрепено от комисията.
За сведение, господин председател, те са така формално направени на следващата страница, чета едно след друго предложенията по трите текста, затова така са отразени в доклада, но са подкрепени. По чл. 15 текстът на господин Вълчев също е подкрепен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 15, който става чл. 13:
“Чл. 13. (1) Комисията взима решения за:
1. образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност;
2. внасяне в съда на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки;
3. внасяне в съда на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата имущество, придобито от престъпна дейност;
4. назначаване на директорите на териториалните дирекции и по тяхно предложение – определя инспекторите в тях;
5. осъществяване на други правомощия, предвидени в този закон.
(2) Председателят на комисията:
1. представлява комисията или оправомощава други членове, които да я представляват;
2. организира и ръководи дейността;
3. насрочва и ръководи заседанията;
4. контролира и отговаря за изпълнението на бюджета;
5. издава наказателни постановления за извършени нарушения по този закон.
(3) При осъществяване на своите правомощия комисията се произнася с решения, взети с мнозинство повече от половината от членовете. Решенията по ал. 1, т. 1, 2 и 3 се мотивират.
(4) Комисията ежегодно изготвя и до края на м. март на следващата година предоставя на Народното събрание, президента на Републиката и Министерския съвет доклад за дейността си.
(5) Докладът по ал. 4 се публикува на страниците на комисията в Интернет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по чл. 15? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на Юлияна Дончева и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 121 народни представители: за 6, против 97, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Предложението на Даниел Вълчев е подкрепено от комисията.
Преминаваме към гласуване на окончателната редакция на чл. 15, предложен от председателя на Комисията по правни въпроси. Той ще бъде преномериран, когато се изготви окончателният текст.
Гласували 111 народни представители: за 109, против 1, въздържал се 1.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 16 също има предложение на Юлияна Дончева – след думите “служебна тайна” да се постави запетая и да се добави “но може да бъде предоставяна на разследващите органи в наказателния процес”. Предложението не е подкрепено от комисията.
По чл. 16 предложението на господин Вълчев е подкрепено от комисията.
По чл. 16 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 16, който става чл. 14:
“Чл. 14. Информацията, която е станала известна на органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност при осъществяване на правомощията им по този закон, е служебна тайна.”


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте, уважаеми народни представители, комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 16, който става чл. 14, и предлага следната редакция:
“Чл. 14. Информацията, която е станала известна на органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, при осъществяване на правомощията им по този закон, е служебна тайна.”
Моля, гласувайте първо предложението на Юлияна Дончева и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 5, против 91, въздържали се 18.
Предложението на Юлияна Дончева и група народни представители не се приема.
Гласуваме чл. 16, който става чл. 14, в окончателната редакция, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 3.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Има предложения на Борислав Цеков и на Четин Казак, които са идентични по съдържание, за създаване на нов чл. 16а:
“Чл. 16а. Окръжният прокурор може да възлага извършване на проверката на други административни органи, както и на прокурори.”
Тези предложения не са подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване двете предложения – на народния представител Борислав Цеков и на народния представител Четин Казак, които не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 1, против 85, въздържали се 15.
Предложенията не се приемат.
За отрицателен вот – заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Искам да обясня моя отрицателен вот. Аз разбирам, че идеята е била, ако дадено деяние е предмет на дейността на тази комисия, да не може да бъде предмет на действие на прокуратурата и на други органи. Така ли да го разбирам?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Да, те не са компетентни в това производство.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: А защо да е така? Засега в българския обществено-политически живот и правен мир сме свидетели на една много порочна практика. Заявяват ни министри, заместник-министри и други държавни служители, извършили откровени престъпления, че с предмета на тяхното деяние се занимава следствието и понеже има следствена тайна, нито искат да говорят, нито пък техните началници искат да вземат управленски решения за това, че са извършили деяние. Извършителите на контрабандата сега си ръководят фабриката в Благоевград, този, който е организирал контрабанден износ на цигари, ни подписа секретния документ, който го гледахме с вас. И двамата бягат по българските медии и заявяват, че за тази работа си има следствена тайна и че когато следствието, прокуратурата и съдът се произнесат, тогава ще носят отговорност. Техните началници, с които сигурно са в една лодка, не ги сменят и народът чака да дойде някакъв ден. И горе-долу по същата практика казваме: ние си избрахме една комисия, която ще се занимава с тези работи и никой друг. Ето затова бях против. Може би греша, може би не добре познавам тези нрави, но здравият разум ме кара да мисля, че и оттук ще излезе една хватка, вследствие на която ще се казва: тези работи са следствена тайна, служебна тайна са, прокуратурата няма да се занимава и извършителите на тези престъпления могат да бъдат спокойни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към Раздел ІІ.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за заглавието на Раздел ІІ: “Раздел ІІ – Правомощия на органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІІ, така както го предлага комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 17 има предложение на Даниел Вълчев, което е подкрепено.
Предложение на Юлияна Дончева и група народни представители, което не е подкрепено:
1. В ал. 1 да отпаднат думите “пряко или косвено”.
2. Алинея 3 да се измени така:
“(3) Производството по този закон се образува с постановление на прокурора, наблюдаващ наказателното производство, до началника на специализирания отдел в данъчната администрация. За действията си по този закон органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, съставят протокол.”
3. Да се създаде нова ал.4:
“(4) В хода на проверката органите по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, са длъжни периодично да уведомяват прокурора за събраните данни.”
4. Досегашната ал. 4 да стане ал. 5, а от текста й да отпаднат думите “и/или от упълномощен от него служител с юридическо образование”.
Предложение на Панайот Ляков – в чл. 17, ал. 2, числото “10” се заменя с “9”.
Предложението не е подкрепено от комисията.
Предложение на Четин Казак – в ал. 2, изречение второ, думите “министърът на финансите” се заменят с “окръжният прокурор” и ал. 3 отпада.
Предложение на Борислав Цеков, което е идентично с това на господин Четин Казак, също не е подкрепено от комисията.
Предложение на Валентин Василев – в чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, в първото изречение думите "десет месеца" се заменят с "пет месеца", а във второто думите "три месеца" се заменят с "два месеца".
2. В ал. 3 след думите "издаден от" се добавя "министърът на финансите по предложение на".
3. В ал. 4 текстът след думите "по чл. 15 отпада".
Предложението не е подкрепен от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 17, който става чл. 15:
"Чл. 15. (1) Органите по чл. 12, ал. 9 извършват проверки и събират доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност. Органите имат право да искат съдействие и сведения от всички държавни и общински органи. Предоставянето на поисканата информация не може да бъде отказано или ограничено по съображения за служебна или търговска тайна.
(2) Проверката по този закон не може да продължи повече от 10 месеца. По изключение Комисията има право еднократно да удължи този срок с 3 месеца.
(3) Производството по този закон се образува с решение на Комисията за образуване на производство по отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, което не подлежи на връчване и е необжалваемо. За всяко действие по този закон органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, съставят протокол."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имаме пет минути, но има и доста гласувания – те са пет, които не се подкрепят от комисията. С ваше съгласие предлагам да приключим дискусията по чл. 17 на второ четене.
Предлагам да започнем с гласуванията.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Има изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (Звъни): Тогава заседанието завърши.
Следващото пленарно заседание е утре, четвъртък, от 9,00 ч.

(Закрито в 13,56 ч.)


Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Юнал Лютфи


Секретари:

Светослав Спасов

Наим Наим