Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Най-напред бих искал да ви запозная с проекта за програма за работата на Народното събрание за периода от 9 до 11 март тази година:
1. Проект за решение за изменение на Решение на Народното събрание за привеждане на акта за създаване на Военна академия “Георги Стойков Раковски” в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование. Вносител – Министерският съвет.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Вносител – Цонко Киров.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Приет на първо четене на 2 декември 2004 г.
4. Второ четене на Законопроекта за генетично модифицираните организми – продължение.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Вносител – Министерският съвет.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение за Закона за туризма. Вносители – Юнал Тасим и Валери Димитров.
7. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители – Росица Тоткова и група народни представители; Министерският съвет; Ваня Цветкова и Борислав Владимиров; Валентин Василев; и Явор Милушев.
8. Първо четене на Законопроекта за ветеринарно-медицинската дейност. Вносител - Министерският съвет.
9. Второ четене на Законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия – продължение.
10. Първо четене на Законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите. Вносител - Министерският съвет.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Вносител - Министерският съвет.
12. Второ четене на Законопроект за защита срещу домашното насилие. Приет на първо четене на 30 юли 2004 г.
13. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националния дарителски фонд “13 века България”. Приет на първо четене на 30 юни 2004 г.
14. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване. Вносители - Министерският съвет и Джевдет Чакъров.
15. Повторно гласуване на оспорените текстове от Закона за политическите партии, приет от Народното събрание на 18 декември 2004 г. и върнат с Указ № 376 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
16. Ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за водите, приет от Народното събрание на 29 септември 2004 г. и върнат с Указ № 314 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
17. Парламентарен контрол.
Колеги, моля да гласуваме този проект за програма за работата на Народното събрание.
Гласували 174 народни представители: за 135, против 28, въздържали се 11.
Предложението се приема.
По ал. 3 на чл. 40 от нашия правилник са постъпили редица предложения.
Първото по време постъпило предложение е на Весела Лечева, Христо Марков, Нонка Матова и Мария Гигова. Те предлагат да се включи следната точка: Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
Заповядайте, господин Марков, да обосновете вашето предложение.
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разглеждайки програмата до края на този мандат на Народното събрание никъде не видях да има внесено предложение да се разглежда Законът за спорта. Това, което ние предлагаме като промяна в Закона за спорта, е много кратко и ясно, и става въпрос, първо, да се определят имотите на Национална спортна академия като обекти с национално значение. Академията в годините е произвеждала много треньори, които са подготвили нашите известни спортисти. Имаме треньори, които работят в цял свят. И гледайки тези дни телевизия, видяхме колко добре правителството посреща спортистите, завръщайки се от състезания. Добри домакини сме. Нека да гласуваме тази поправка в закона.
Що се отнася до премиите на олимпийските медалисти, световните и европейските шампиони, смятам, че няма защо да ви агитирам за това, защото хората са се доказали, трудили са се. И аз лично днес ще върна моята карта, с която получавам такава премия, на министъра на младежта и спорта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Марков.
Моля да гласуваме евентуалното включване на тази точка в програмата на Народното събрание за тази седмица.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 84, против 22, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Марков.
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): Аз искам да предложа да прегласуваме това мое предложение. Обръщам се към управляващите, защото е явно, че те най-много се въздържат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Марков.
Моля, колеги, да гласуваме повторно предложението за включване в програмата на Народното събрание на тази точка.
Моля, гласувайте.
Гласували 190 народни представители: за 106, против 16, въздържали се 68.
Това означава, че предложението на олимпийския шампион Христо Марков се приема.
Заповядайте, господин Марков. Почти се досещам какво ще направите. Вие бяхте олимпийски шампион на троен скок. Третото Ви излизане вероятно ще бъде финалното усилие.
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): Имам предложение точката да бъде записана под номер пет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, има предложение тази точка да бъде включена под номер пет.
Моля, гласувайте това предложение на народния представител Христо Марков.
Гласували 193 народни представители: за 96, против 53, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Господин Марков желае да направи още някакво предложение. Подозирам, че то е свързано с това на точката да бъде потърсено някакво друго място.
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Колеги, има предложение за прегласуване.
Моля да гласуваме още веднъж за включване на приетата вече точка като номер пет.
Гласували 208 народни представители: за 108, против 50, въздържали се 50.
Предложението се приема.
Следващото предложение е от Валентин Василев – заместник-председател на Парламентарната група на СДС, който предлага в програмата да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни с вх. № 454-01-109 с вносители Надежда Михайлова и група народни представители.
Колеги, моля, гласувайте включването на тази точка в програмата на Народното събрание за тази седмица.
Гласували 203 народни представители: за 61, против 78, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Следващото предложение също е от народния представител Валентин Василев - заместник-председател на Парламентарната група на СДС – за включване като точка на проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на дейността на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
Господин Василев, заповядайте да обосновете своето предложение.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Съюзът на демократичните сили прави предложение за създаване на временна анкетна комисия, която да разследва злоупотребите в държавния резерв с течни горива.
Каква е базата, за да направим това предложение, каква е причината и коя е основата на това нещо? През лятото на 2004 г. по сигнал на Националната разузнавателна служба е направена проверка от НСБОП в държавния резерв и след проверката е установено, че има липси на огромни количества евродизел и други течни горива. Включително има фирми, които без законово обезпечение от страна на банки са изтеглили огромни количества горива.
Една част от същите тези фирми се появяват в списъка, когато се правеше проверката за източване на зърно от държавния резерв. Повече от видно е, че държавният резерв става хранилка на определени фирми и по този начин, разбирайте, на определени политически сили, близки с управлението на страната.
След няколко наши сериозни сигнала в тази насока и поставяне на въпроса най-сетне директорът на държавния резерв беше освободен от тази длъжност. Междупрочем, в момента същият е следствен по този случай.
Имаме сериозни опасения, че в държавния резерв са направени злоупотреби и с метали, и с други части, които попълват държавния резерв. Поради тази причина ние настояваме парламентът незабавно да гласува създаването на тази комисия, защото е повече от видно, че тези фирми са се ползвали с протекцията на днешните управляващи и това ще бъде един тест, за да видим дали вие сте съгласни да се направи наистина проверка и се установи това, което всъщност е потвърдила НСБОП и е сигнализирала прокуратурата, а именно, че около 67 милиона от държавния резерв са източени по тази схема и от тези фирми.
Затова Ви моля това предложение да бъде гласувано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Василев.
Колеги, моля да гласуваме включването на тази точка – за създаване на временна анкетна комисия – в дневния ред.
Гласували 207 народни представители: за 94, против 73, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Господин Василев, заповядайте с предложение за прегласуване.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Смятам, че е нормално да подкрепите това предложение. Знам, че е притеснително, но то трябва да притесни някои, които стоят зад тези фирми. Предполагам, че цялото парламентарно мнозинство не стои зад тези фирми. И хората, които желаят да излезе истината и сериозно, и достойно се отнасят към морала и почтеността, могат да го направят.
Няма страшно, фирмите и хората, които са стояли зад тези сделки, така или иначе ще си получат своето от прокуратурата. Въпросът е ние да покажем дали наистина сме отговорни в тези моменти и дали можем да защитим честта на парламента, когато става въпрос за такива злоупотреби, които са над 60 млн. лв. Затова моля да подкрепите предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Василев.
Колеги, моля да гласуваме повторно предложението за включване в дневния ред на Решение за създаване на временна анкетна комисия.
Гласували 207 народни представители: за 105, против 52, въздържали се 50.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз искам да благодаря. Има надежда към края на мандата. Искам да ви благодаря за подкрепата.
Сега предлагам като точка трета от дневния ред да бъде включено създаването на тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има предложение проектът за създаване на тази комисия да бъде включен в програмата за седмицата под номер три.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 222 народни представители: за 106, против 90, въздържали се 26.
Предложението не се приема.

Преминаваме към следващото предложение на народния представител Николай Камов, което фактически се състои от две точки:
първо, за включване като точка в дневния ред на Годишния доклад за младежта за 2003 г., вх. № 402-03-18;
и, второ, за включване също като точка в дневния ред, но това би трябвало да бъде отделна точка, Стратегия за национална младежка политика за периода 2003-2007 г., вх. № 402-03-16, внесени от Министерския съвет.
Заповядайте да обосновете предложението си, господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! През м. май още 2002 г. Народното събрание задължи правителството всяка година да внася в Народното събрание годишен доклад за най-острите младежки проблеми. Както мнозина от вас вероятно знаят, това е европейска практика, а някои специални програми препоръчват настойчиво на държавите-членки на Европейския съюз да приемат подобни доклади. Германия в това отношение отдавна има установена практика. Ние имахме проблеми с доклада от 2002 г., той беше приет чак през 2004 г. Този път правителството навреме внесе доклада и от м. май, подчертавам, от 5 май и докладът, и стратегията събират прах тук, в Народното събрание, в нашата канцелария.
Обръщам се към мнозинството: това е правителствен доклад, засяга младежки проблеми, крайно време е този въпрос да намери място в дневния ред на парламента. Настойчиво апелирам към всички да включим най-накрая, след като чака от май, тази точка в дневния ред на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Камов.
Предлагам, колеги, да гласуваме включването като точка в дневния ред, в програмата на Народното събрание, на Годишния доклад за младежта за 2003 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 187 народни представители: за 77, против 60, въздържали се 50.
Засега поне предложението не се приема.
Заповядайте, господин Камов, вероятно процедурно предложение за прегласуване.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, очевидно аз съм сбъркал адреса на своя апел. Колеги, това е решение на вас, на парламента. Може би трябва да се обърна към госпожа Шулева, за да ви препоръча или да ви задължи като предизборен център, да оцени важността, колко е важно преди изборите да направите това и тогава да го гласувате.
Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Камов.
Колеги, подлагам на повторно гласуване предложението за включване като точка от програмата на Годишния доклад за младежта за 2003 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 200 народни представители: за 82, против 63, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване второто предложение на народния представител Николай Камов за включване в програмата на Народното събрание за тази седмица на Стратегия за национална младежка политика за периода 2003 – 2007 г., № 402-03-16.
Моля, гласувайте това предложение на господин Камов.
Гласували 179 народни представители: за 63, против 46, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Преминаваме към следващото предложение, което е направено от Елиана Масева, заместник-председател на Парламентарната група на ОДС, за включване като точка в дневния ред, в програмата на Народното събрание за тази седмица на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защитените територии, № 454-01-81.
Моля, колеги, гласувайте това предложение.
Гласували 187 народни представители: за 73, против 75, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Стойчо Кацаров от Парламентарната група на ОДС за включване като точка на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, с вх. № 454-01-112.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 163 народни представители: за 39, против 88, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Росица Тоткова от Парламентарната група на ОДС за включване като точка в дневния ред на Проект на Закон за Инспекцията по труда, вх. № 454-01-8.
Заповядайте, госпожо Тоткова, да обосновете това предложение.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Животът и здравето на българските граждани стоят над всичко, независимо от това дали става въпрос за мисии, дали става въпрос за пътищата, дали става въпрос за работното място. Този закон е стъпка за гарантиране на живота и здравето на българските граждани на работното място.
Аз си спомням преди две седмици, когато отново излагах аргументи пред вас за това, че трябва да бъде приет такъв закон, колеги от мнозинството ми опонираха, че имало кой да се грижи за това нещо. Същия ден в 12,00 ч. загина български работник на работното си място, точно защото не бяха спазени всички изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Затова, за да не бъдете вие, уважаеми колеги от мнозинството, обременени с грехове за живота на българските работници, аз ви моля, обръщам се с молба към вас да подкрепите включването на този закон в програмата на Народното събрание.
Много ви е смешно, виждам че се усмихвате. Не се усмихвайте, защото наистина въпросите за здравословните и безопасни условия на труд са отговорност и на Народното събрание. И на Народното събрание, което не се състои от някакви имагинерни представители с чипове или без чипове. То се състои от народни представители и това е отговорност на всеки един от нас, народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Тоткова.
Колеги, подлагам на гласуване предложението за включване като точка в дневния ред на Проекта на Закон за Инспекцията по труда.
Моля, гласувайте.
Гласували 184 народни представители: за 75, против 77, въздържали се 32.
Предложението не се приема.

Следващото предложение е на народния представител от Парламентарната група на Обединените демократични сили Иван Николаев Иванов за включване като точка в дневния ред на проект за Решение относно предоставяне на концесия за републикански път "Калотина – Софийски околовръстен път (северна дъга) – Оризово – Стара Загора – Нова Загора – Ямбол – Карнобат – Бургас" с вх. № 554-02-22.
Господин Иванов, заповядайте да обосновете своето предложение.
ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! На 18 февруари 2005 г. шестима народни представители от Временната анкетна комисия за магистрала "Тракия" – народни представители от три парламентарни групи, инициирани от Демократи за силна България, внесоха проект за решение на Народното събрание.
С разпореждане на председателя на Народното събрание от 21 февруари 2005 г. проектът за решение беше разпределен именно към временната комисия. В две последователни заседания на Временната комисия решението не беше разгледано, като на едното заседание нямаше кворум, но още по-скандално беше, когато на предшестващото заседание председателят на комисията Йордан Мирчев отказа да подложи на гласуване включването на проекта за решение като точка от дневния ред.
Тъй като съгласно чл. 75, ал. 3, срокът за разглеждане на проекти за решения в съответната комисия, към която проектът е разпределен, е 15-дневен, предлагам на вашето внимание да гласувате включването на проекта за решение, обсъждането му и евентуалното гласуване в дневния ред на настоящата седмица. Искам да обърна специално внимание, че през изминалите близо три месеца, откакто правителството взе решение за отдаване на магистрала "Тракия" на концесия, като изключим министър Церовски, в никакво предаване или в никаква публикация във вестниците няма защита на този проект за концесия. И причината е ясна – не може да се защити нещо, което е незащитимо. Аз ще отбележа само три основни момента: преди всичко има наличие на държавна помощ, тъй като се отдава на концесия магистрала, две трети от която вече е или построена, или е в процес на строеж със средства от републиканския бюджет и от европейските предприсъединителни фондове.
Нямам време, господин председателю, за да изброя другите аргументи, но при всички положения искам да отбележа, че се нарушава и Законът за пътищата с въвеждане на ТОЛ-такса по път, по който в момента българските граждани плащат винетна такса.
Поради това, уважаеми колеги, проявете националноотговорно поведение, подкрепете да се чуят аргументите и, разбира се, и контрааргументите тук, в пленарната зала, чрез включването на тази точка в дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Иванов.
Колеги, моля да гласуваме предложението за включване като точка в дневния ред на проекта за Решение относно предоставянето на концесия за републиканския път.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 167, против 8, въздържали се 6.
Заповядайте, господин Иванов, при това положение, ако не искате прегласуване, мога да кажа, че предложението засега е прието. Но, ако искате прегласуване…
ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, благодаря на пленарната зала за тази категорична подкрепа на моето предложение и предлагам точката да бъде разгледана не днес, а утре като първа в дневния ред. (Шум и реплики в КБ.) И ще обясня причината – защо настоявам за това. Днес следобед ще има заседание на временната комисия, която ще се произнесе също с решение по проекта за решение. Но, от друга страна, в петък изтича едномесечният срок от второто Решение № 88 на Министерския съвет за разглеждане и подписване на Договора за концесия. Поради което, уважаеми колеги, ви моля да подкрепите утре точка първа от дневния ред да бъде разглеждането на проекта за решение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не може да е точка първа. Кажи коя точка да бъде?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Коя точка да бъде?
ИВАН ИВАНОВ: Точка първа от заседанието утре. Ние сме взимали подобни решения, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Кажете коя точка да бъде приетата програма. Преценете горе-долу, така че евентуално да бъде утре и да гласуваме. (Шум и реплики в залата.)
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Четвърта.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, правя предложение това да бъде точка четвърта от гласуваната програма за работа на Народното събрание за седмицата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви. Това вече е съвсем делово и конструктивно.
Колеги, моля да гласуваме включването на вече приетата точка под номер четири в програмата.
Гласували 197 народни представители: за 82, против 105, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Следващата точка е предложението на народния представител от Парламентарната група на Обединените демократични сили Евгени Чачев за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет с вх. № 454-01-87.
Моля да гласуваме това предложение на народния представител Евгени Чачев.
Гласували 179 народни представители: за 61, против 100, въздържали се 18.
Господин Нихризов вероятно ще постави въпрос за прегласуване.
Заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изглежда доста отдавна беше обосновавана тази точка пред вас. Затова искам с предложение за прегласуване да припомня за какво иде реч. Става дума за начина на разпределение на излишъка, при който да участват преди всичко народните представители и Народното събрание като такъв орган. Мисля, че навремето се вдигна доста шум с излишъка, имаше и начини на неговото оползотворяване. Управляващото мнозинство обеща поне през новата година да постави въпроса за едно рационално използване на бъдещите излишъци. Така или иначе, въпросът стои отворен пред нас и смятам, че няколкото законопроекта, които са вкарани в Народното събрание, включително от парламентарни групи, които сега не подкрепиха това предложение, са стъпка в посока да може да се регулира начинът на оползотворяване на излишъка, който се получава в определени години в държавния бюджет, за да бъде той с волята на народните представители, с волята на Народното събрание, а не както до момента става – с виждания на определени среди или на определени хора сред управляващото мнозинство.
Смятам, че за в бъдеще решението трябва да бъде взето, така както е предложено в голяма част от законопроектите. Затова ви моля да подкрепите включването на тази точка в дневния ред на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Нихризов.
Подлагам на повторно гласуване включването като точка в дневния ред на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: за 79, против 98, въздържали се 12.
Предложението не се приема.



Следващото предложение е на народния представител Любен Петров от Парламентарната група на Коалиция за България за включване в дневния ред на второ четене на Законопроекта за военноинвалидите и военнопострадалите. Вносители са Сергей Станишев, Росица Тоткова и Весела Драганова.
Заповядайте, господин Петров.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, считам, че Законът за военноинвалидите и военнопострадалите е дългоизстрадан закон. Голяма част от българските граждани го чакат с особен интерес, с голяма надежда. Считам, че народното представителство на Тридесет и деветото Народно събрание трябва да даде този закон. Близо две години той беше обсъждан, приет с консенсус на първо четене в тази зала, почти с консенсус в Комисията по труда и социалната политика. Благодарение на добронамереното отношение на председателя на комисията д-р Адемов той е подготвен за второ четене почти с консенсус по всички текстове. Докладът, който е предложила комисията за второ четене, е – да не кажа перфектен, но много добре осмислен. Миналата сряда, на 2 март, пленарната зала стартира с приемането на този законопроект на второ четене. Приети бяха осем текста. Считам, че и днес военноинвалидите и военнопострадалите следят дали законопроектът ще влезе в програмата за работа на Народното събрание за тази седмица. Нека да отговорим на надеждите на тази категория български граждани, които са загубили голяма част от работоспособността си именно за защита на Отечеството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Петров.
Моля да гласуваме включването на Законопроекта за военноинвалидите и военнопострадалите на второ четене в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 88, против 32, въздържали се 54.
При това положение предложението се приема.
Заповядайте, господин Петров. Може би искате това предложение да се позиционира някъде.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря ви за подкрепата този законопроект да влезе в програмата. Предлагам, тъй като е почти готов и няма да ни отнеме много време, той да бъде включен в програмата като точка трета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Предложението е второто четене на законопроекта да мине като точка трета в програмата за тази седмица.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 203 народни представители: за 84, против 71, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Господин Михаил Миков желае да вземе отношение. Може би процедура. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, ясно е, че управляващото мнозинство не иска този закон да мине през пленарната зала.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Тази седмица.
МИХАИЛ МИКОВ: Ясно е при гласуването, че нито тази, нито миналата, нито следващата седмица управляващото мнозинство иска да се приеме един всъщност безспорен закон, уточнен в комисията. А иначе на военноинвалидите и на военнопострадалите им се каза, че всички сме за този закон. Кой е “за” и кой е “против” се доказва с гласуване.
Затова ви моля още веднъж сериозно да погледнете към тези хора, към това, което вие сте им обещали, и да включим този закон. Безспорен е и по никой начин няма да затрудни програмата на Народното събрание. И без това тя още не е уточнена. Понякога включваме далеч по-маловажни неща, отколкото проблема на тези хора. Пак казвам – вие сте поемали ангажименти пред тях.
Моля ви за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Предлагам да гласуваме повторно за включването на законопроекта като точка трета.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 69, против 50, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Любен Петров, Андрей Пантев, Александър Паунов, Огнян Сапарев и Стела Банкова – в дневния ред да бъде включен Проект за Решение относно изтеглянето на българския пехотен батальон от Ирак - № 654-02-38. Те са съавтори освен на това предложение, и на самия проект за решение.
Заповядайте, господин Петров, за да го обосновете.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, Уважаеми дами и господа народни представители! От два дни българската общественост коментира един изключително тежък случай. Мисля, че няма да бъде и последният. Дано не съм прав! Не го желая никак! След като се присъединявам към болката и мъката на близките на загиналия, искам да предложа на вниманието на народното представителство предложението на групата народни представители за решение на народното представителство относно изтеглянето на българския контингент от Ирак. (Шум в залата.)
Знам, че това се посреща с неодобрение от народното представителство, но българската общественост горещо го желае – затова, защото тази война не донесе нищо добро нито на Ирак, нито на региона около Ирак, нито на страните, които се опитаха да участват в тази война и да въведат нов ред. Донякъде това положение беше търпимо, но след изборите, които се проведоха, обстановката придоби коренно различен, много тежък характер. Не могат да бъдат упрекнати вече иракчаните в терористични действия. Те протестират и нанасят удари срещу присъстващите окупационни сили на територията на Ирак. Такава коалиция на желаещите вече не съществува, уважаеми дами и господа народни представители. Остават само няколко страни, които заявиха, че някои до края на март, други до края на годината ще прекратят своето участие. Нашият приоритет е Европейският съюз. Европейската позиция е ясна и категорична – неангажиране с по-нататъшното участие във вътрешния ред на тази държава.
Аз отново се обръщам към всички народни представители, даже имам и едно конкретно предложение, но ще го кажа, ако се стигне до разискване по тази точка. Нека да не бъдем безхаберни какво става в Ирак с нашия батальон. Нашият батальон, нашият контингент не е подготвен за такива действия. Разберете, повярвайте ми! Затова са тези недоразумения за тези инциденти, за тези тежки случаи. Нека да откликнем на настроенията на българските граждани. Нека да не проявяваме упорство, а да проявим разум и да спасим живота на българските военнослужещи, които сме изпратили там. И стига вече сме търпели тежки последствия от това участие – политически, морални, икономически и преди всичко – човешки живот.
Убеден съм, че този път ще победи разумът в народното представителство. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Петров.
Колеги, предлагам да гласуваме включването на проект за решение относно изтеглянето на българския пехотен батальон от Ирак, както беше обосновано от господин Любен Петров.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 42, против 103, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
За процедура – госпожа Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, днес ни беше раздаден Законопроект за изменение на Закона за туризма. С този проектозакон се променят Законът за филмовата индустрия, Законът за паметниците на културата, Законът за народните читалища, Законът за закрила и развитие на културата и още много други закони. Известно е, че Комисията по култура е онази, която наблюдава дейността на Министерството на културата и туризма и затова аз се учудвам, че този законопроект е разпределен на Комисията по икономическа политика като водеща комисия.
Правя процедурното предложение законопроектът да бъде разпределен в Комисията по култура и там да се разглеждат тези важни въпроси. Защото не е естествено Комисията по икономическа политика да бъде водеща, когато се гледа законопроект, променящ най-малко шест закона в сферата на културата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря. Ще помисля след това как точно да се съобразя с Вашето изказване, то не е предмет на гласуване.
Заповядайте, господин Миков, за процедурен въпрос.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Моето предложение е предмет на гласуване – за включване в дневния ред на решение за изслушване на министър-председателя, отговорни министри, отговорни военачалници за това, което се случва в Ирак. В италианския парламент заради убития агент на техните служби премиерът Берлускони се вдига и отива да каже на народното представителство в Асамблеята какво е станало там. ООН прие една нова Резолюция № 1546, която променя обстановката в Ирак – това дори и Тошо Пейков го знае. От м. май внасяме постоянно искане да дойдат тук от правителството и да ни кажат какво става с обстановката в Ирак. Тя наистина няколко пъти вече се променя. Нашето правителство като че ли няма особено желание самт да дойде и да запознае народното представителство, а народните представители от мнозинството като че ли пък – сакън! - да не изслушаме министър-председателя и министрите по темата за Ирак, по темата за това какви са обстоятелствата, заключенията, изводите, макар и първоначални, относно последния трагичен инцидент там, свързан със смъртта на нашия войник.
ЦОНКО КИРОВ (НДСВ, от място): Питай господин Станишев.
МИХАИЛ МИКОВ: Господин Киров, няма да питам господин Станишев, аз искам да питам премиера, ние с господин Станишев си говорим и каквото имам да питам, аз си го питам. Но с вашия премиер не можем да се видим в този парламент по такива отговорни за нацията въпроси.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ, от място): Той не е ли и твой премиер?
МИХАИЛ МИКОВ: Ами май не е, защото аз искам да го питам, той не иска да дойде. Един премиер трябва да бъде премиер на всички и вие, народните представители, можете да му помогнете да стане такъв премиер, като гласувате и включим в дневния ред това предложение за изслушване. Ще приемем процедурните правила, ще ги поканите, няма да отнеме кой знае колко време, но да изчистим този въпрос, защото той наистина е много тревожен за обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Миков.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за парламентарно изслушване на министър-председателя Симеон Сакскобургготски и министъра на отбраната, направено от господин Миков.
Моля, гласувайте.
Гласували 203 народни представители: за 90, против 89, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Дами и господа народни представители, призовавам ви да подкрепите предложението, направено от господин Миков. На вчерашното заседание на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност получихме отговори на въпроси, свързани с обстоятелствата, довели до инцидента на 4 март и причинили смъртта на офицерския кандидат Гърдев. Но получихме отговорите на част от въпросите. И тези въпроси са проява не на празно любопитство, а очертават стремежа - сигурен съм в това - и на народните представители от мнозинството, въпреки че не подкрепят предложението, да се стигне до истината, да се изяснят на една солидна и достоверна основа обстоятелствата и причините за случилото се на 4 март. Тези обстоятелства и причини са свързани не само с действията на командването на българския батальон и на българския патрул, това са обстоятелства и причини, свързани с политическото и военното ръководство на Министерството на отбраната, с висшето военно командване и с цивилното ръководство в лицето на министъра на отбраната. Но паралелно с това са свързани с и правителството като цяло и с Народното събрание като основна институция, взела решението за изпращането на българските военнослужещи.
За да получим отговорите на тези въпроси, за да стане ясна степента на разбиране за отговорността, която носи Народното събрание и в този случай, но повече от това и като отношение към развитието на процесите в Ирак от гледна точка на българското участие, е необходимо да изслушаме най-после министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на външните работи, началника на Генералния щаб тук, в пленарната зала. С оглед на което призовавам и да прегласуваме и подкрепим направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Найденов.
Колеги, моля да гласуваме отново предложението за включване на точка в дневния ред във връзка с парламентарното изслушване, както беше обосновано от господин Найденов.
Моля, гласувайте.
Гласували 203 народни представители: за 95, против 92, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
За процедурно предложение – господин Благой Димитров. Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, с решение на Министерския съвет 12 март, събота, е обявен за работен ден за българските граждани, ден, в който практически се отработва 4 март. В същото време обаче има много несвършена работа от страна на министрите. Господин председателю, направих справка по отношение на парламентарния контрол, има неотговорени 129 зададени актуални въпроса и 61 питания към днешна дата. Това не дава възможност да се отговори на тези актуални въпроси и практически парламентарният контрол е блокиран.
Във връзка с това от името на народните представители на Демократи за силна България правя предложение събота да бъде работен ден за министрите и за Народното събрание с точка единствена, господин председателю: парламентарен контрол от 9,00 до 14,00 ч. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за извънредно заседание в събота, 12 март т.г. от 9,00 ч. до 14,00 ч. с една единствена точка – парламентарен контрол.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 64, против 77, въздържали се 35.
Предложението към момента не се приема.
Заповядайте за процедура - вероятно за прегласуване, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Да, господин председателю, за прегласуване. Преди малко, колеги от мнозинството, нямате желание – криете министър-председателя,…
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: И президента.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: … но още веднъж ви казвам числата към днешна дата – има 129 актуални въпроса, на които не сме получили отговор. Има 61 питания. Това практически означава, че до края на този мандат министрите не искат да отговарят. Вие блокирате парламентарния контрол. Ако не се приеме за съботите и вторниците извънредни заседания (реплики на народните представители Росица Тоткова и Кина Андреева) и не отблокирате парламентарния контрол, не е възможно на тези въпроси да бъде отговорено. Тези въпроси практически са зададени от българските граждани чрез народните представители. Те не са някакви абстрактни въпроси, които народните представители си измислят. Парламентарният контрол е процес, при който се осъществява контрол чрез народните представители от гражданството на България. Не можете да криете министрите и премиера! Има много сериозни въпроси, на които хората искат да чуят отговорите. Не може, уважаеми колеги от мнозинството, само с PR-кампании практически да продължавате - с чешмички, с демонстрационни проекти и прочие. Хората искат да чуят неща, които са зададени като въпроси. Това са много сериозно количество питания и актуални въпроси. Аз даже си мисля, че до края на мандата ще има още питания и актуални въпроси. Отпушете парламентарния контрол!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ОДС, от място): Покажете на българските граждани, че работите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Подлагам на повторно гласуване процедурното предложение за извънредно заседание с единствена точка - парламентарен контрол в събота, 12 март т.г.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 64, против 71, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Господин Божинов, заповядайте за процедурно предложение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Днес е 9 март 2005 г. Точно преди 20 години на тази дата, на 9 март 1985 г., в България беше извършен един с нищо неоправдан терористичен акт, белязан с една изключителна жестокост, а жертвите на този акт бяха абсолютно невинни майки и деца! На онези, които не си спомнят, искам да припомня за гара Буново - с разчет точно в най-дългия тунел Козница да бъде взривен вагонът за майки и деца на бързия влак от Бургас за София. След като светът за тези 20 години позна трагедията на тероризма консолидира воля категорично да се противопостави, предлагам днес, зачитайки паметта на трите деца и четирите майки със ставане на крака и едноминутно мълчание да почетем тяхната памет и още един път категорично да се противопоставим на всички форми на тероризъм, които светът е познал и с които вероятно ще се срещне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми народни представители, моля с едноминутно мълчание да почетем паметта на загиналите в този и други терористични актове в нашата страна. (Народните представители стават и с едноминутно мълчание почитат паметта на жертвите от терористичните актове.)
Благодаря ви.
Ако няма други процедурни предложения, ще ви прочета постъпилите законопроекти и проекторешения от 2 март до 8 март т.г.
Постъпил е Проект за решение по доклада на Временната анкетна комисия за разследване измамите с данък върху добавената стойност. Вносител е Борислав Великов.
Постъпил е Законопроект за изменение на Закона за туризма с вносители Юнал Тасим и Валери Димитров. Водеща е Комисията по икономическата политика и Комисията по културата.
Постъпил е Проект за решение за участието на Република България в процесите на стабилизиране и възстановяване на Ирак с вносител Сергей Станишев. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Постъпил е Проект за решение за приемане на процедурни правила за парламентарно изслушване на министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на външните работи с вносител Сергей Станишев.
Постъпил е Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9, ал. 4 на Протокол № 2 към Европейското споразумение с измененията в него. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика със становище от Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и Комисията по европейска интеграция.
Шестият законопроект, който е постъпил, е за ратифициране на Споразумението между Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ) и държави-нечленки на Европейския съюз относно участието на последните в договореностите на Общността за ранен обмен на информация в случай на радиационна опасност (ECURIE). Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по енергетика със становище от Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Госпожо Михайлова, имате думата от името на парламентарна група. Заповядайте.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди повече от една година от Демократи за силна България и БСДП предупреждавахме за състоянието на нашия батальон и на армията ни в Ирак. Предупреждавахме след трагичната загуба на български войници.
Преди около една година предупреждавахме Народното събрание и правителството, когато се разглеждаше докладът и се изслушваше информацията за смъртта на първите български войници в Ирак. След това предупреждавахме на Консултативния съвет за национална сигурност при президента за това, че след като бяха взети заложници и бяха убити и действията на правителството сочеха към това, че няма добра координация между съюзниците, няма добра координация в политическото и военно ръководство на Българската армия, няма подготвеност на мисиите на България в чужбина и поискахме изработването на национална стратегия за мироопазващите и мироналагащите мисии на България в чужбина.
Предупреждавахме само преди една седмица, че се харчат милиарди за модернизацията на Българската армия без да се съобразява Стратегията за сигурност, която не е приета от Народното събрание, без да се преценява целесъобразността за разходването на тези средства с оглед необходимостта на Българската армия както в страната, така и за мисиите в чужбина.
Предупреждавахме от Демократи за силна България и БСДП, отправяхме питания и искахме информация. Правителството и Генералният щаб не чуваха тези предупреждения и така се стигна до 4 март тази година, когато беше убит редник Гърди Гърдев.
И какво се случи след това? След това представителите на институциите, на правителството и на Генералния щаб излъгаха българските граждани. Поднесоха невярна информация. Мълчаха четири дни, а накрая, когато истината започна да излиза наяве, започнаха да предупреждават и да се опитват да гонят хората, които може би били подали информация за случващото се в Българската армия.
Това, което става тези дни, е пълна безотговорност от страна и на военното, и на политическото ръководство на Българската армия. Това, което става тези дни, е пълна безотговорност от страна на министър-председателя на Република България и президента на страната. Това, което стана днес, с отказа на мнозинството да допусне министър-председателят да бъде изслушан и да даде информация за случилото се на 4 март и случилото се в следващите дни, е безобразие.
Ние от Демократи за силна България и БСДП настояваме министър-председателят и президентът на Република България незабавно да поискат оставките както на министъра на отбраната Свинаров, така и на началника на Генералния щаб Никола Колев. Безобразие и безхаберие е поведението на тези двама души в тези няколко дни. Безобразие е това, че днес, когато българският парламент иска информация, те да не са тук, а да дават пресконференции. Това стана стил на поведение на управлението Сакскобугготски - незачитането на парламентарната демокрация, криенето на информация и опитите да се замажат следите след това със спешно свикани пресконференции.
Спомнете си случая "Булгартабак" и министър Лидия Шулева, която отказваше да дойде в парламента, а даваше зад гърба на парламента пресконференции. Днес това прави министър Свинаров, това прави и началникът на Генералния щаб Никола Колев. Това е отказ от зачитането на нормалните правила на демокрацията. Това е отказ да се носи отговорност. И ние от Демократи за силна България и БСДП очакваме оставките на тези двама души. Очакваме от министър-председателя и президента на страната да поискат тези оставки, защото, ако не го сторят, те стават съучастници на политическата безотговорност, която води до загуба на живот на български граждани, на български войници, а това е много повече от безотговорност. Това е липса на морал, липса на мъжество, липса на елементарно поведение и отношение към съдбините на българските граждани. Затова, ако не поискат оставките на тези двама души, ние от Демократи за силна България и БСДП ще искаме оставките на най-отговорните лица в България, а именно министър-председателя и президента. Те носят отговорност също, ако не потърсят отговорност от тези, за които те отговарят, които назначават или избират. Затова настояваме за политическа отговорност най-после, защото преди една година такава не се понесе. Крайно време е това днес да се случи. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има ли други желаещи за изказвания от името на парламентарни групи? Няма.
Преминаваме към следващите теми от програмата.
Трябва да гласуваме проект за решение за прекратяване пълномощията на Соня Славчева Асенова, народен представител от 5. многомандатен избирателен район – Видински.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 98 народни представители: за 96, против 1, въздържал се 1.
Решението е прието.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Какво решение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За прекратяване пълномощията на народен представител.
Мога да Ви дам думата за процедура за прегласуване.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС):, Уважаеми колеги, относно тази процедура има решение на Конституционния съд. Има и практики в Народното събрание, поне в състава на миналото Народно събрание. Изискуемо е при такъв случай да дойде съответното лице, да положи клетва и веднага да си подаде оставката. Има такъв случай.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): В това събрание няма такъв случай.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: В момента вие практически не се съобразявате с решение на Конституционния съд, което практически за вас е практика. Вие не признавате Конституция, не признавате решения на Конституционния съд, не признавате закони на страната.
Аз Ви моля, госпожо председател, влезте в руслото на законите и на решенията на Конституционния съд. В момента Вие давате възможност за нарушение на една процедура и практически, казвам Ви още веднъж, има такива случаи в състава на миналото Народно събрание, когато сме се изправяли пред същия казус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това мога да го приема евентуално като какво - обяснение на отрицателен вот или предложение за прегласуване, защото нямаше процедура?
Съвсем детайлно съм изследвала хипотезата как се освобождават народни представители. Не е необходимо да обяснявам пред пленарната зала в момента. Гласуваното решение е абсолютно конституционосъобразно.
Има съобщение, което трябва да направя, за оттегляне на внесения Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване с вносител господин Кръстьо Петков.

Започваме с първа точка от програмата за днес:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ПРИВЕЖДАНЕ НА АКТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВОЕННА АКАДЕМИЯ "ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ" В СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Има доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Заповядайте, господин Александров, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати госпожа Елмира Стамболийска – директор на Правна дирекция, и господин Емил Кожухаров – главен юрист на ВКР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме достъп до залата на тези лица.
Гласували 96 народни представители: за 95, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите доклада, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ:

“СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение № 502-03-6 за изменение на
Решение на Народното събрание за привеждане на акта за
създаване на Военна академия “Георги Стойков Раковски”
в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили
на Република България и Закона за висшето образование,
внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2005 г.

На заседание, проведено на 24 февруари 2005 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проекта за Решение за изменение на Решение на Народното събрание за привеждане на акта за създаване на Военна академия “Георги Стойков Раковски” в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование. Мотивите на вносителя бяха изложени от господин Илко Димитров – заместник-министър на отбраната.
Членството на Република България в НАТО налага нови завишени отговорности на редица служби, в това число и на служба “Сигурност – ВП и ВКР”, които са свързани със защитата и опазването на класифицираната информация на НАТО. Процесът на интегриране на страната в евроатлантическите и европейските структури и ефективното включване в световната антитерористична коалиция и в системата за колективна сигурност на НАТО определя не само нарастването на отговорностите на служба “Сигурност – ВП и ВКР”, но и гарантиране сигурността на Министерството на отбраната, на Българската армия като цяло и на всички структури на подчинение на министъра на отбраната.
Във връзка със специфичната дейност на тези служби, с цел стриктното изпълнение на нови задачи и спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация са необходими не само допълнителни финансови средства, но и специализирани помещения, обособени функционално по начин, различен от общоприетия – отделна сграда със съответни комуникационни, информационни системи и инфраструктура.
С този проект за решение се предлага да се осигури подходящ район за изграждане на сграда на служба “Сигурност – ВП и ВКР”, която във функционално и техническо отношение, както и по отношение на сигурността, ще даде възможност за оптимални условия за изпълнение на целите, задачите и функциите на службата.
Именно затова се изменя т. 3 от Решението на Народното събрание за привеждане на акта за създаване на Военна академия “Георги Стойков Раковски” в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили и Закона за висшето образование, като се предоставя на Военна академия “Георги Стойков Раковски” за управление недвижим имот – публична държавна собственост, София, ул. “Евлоги Георгиев” № 82, представляващ част от урегулиран поземлен имот, застроен с 34 сгради, с обща застроена и незастроена площ 199 877,36 кв.м, от които 21 746,97 кв.м застроена площ.
Въз основа на проведеното обсъждане и като приема за основателни мотивите на правителството Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие с консенсус следното

“РЕШЕНИЕ:

Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 215, ал. 1 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 3 от Закона за висшето образование да разгледа и приеме:
1. Решение за изменение на Решение на Народното събрание за привеждане на акта за създаване на Военна академия “Георги Стойков Раковски” в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование.
2. Точка 3 да се измени така:
“3. Предоставя на Военна академия “Георги Стойков Раковски” за управление недвижим имот – публична държавна собственост, намиращ се в София, бул. “Евлоги Георгиев” № 82, представляващ част от урегулиран поземлен имот, застроен с 34 сгради, с обща застроена и незастроена площ 199 877,36 кв.м, от които 21 746,97 кв. м застроена площ”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Александров.
Имате думата за изказвания по проекта за решение. Има ли желаещи по проекта за решение? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване проекта за решение така, както беше представен от председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Моля да представите доклада на комисията, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, госпожо председател.

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 554-01-13 за изменение и
допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили
на Република България, внесен от народния представител
Цонко Киров на 8 февруари 2005 г.

На редовно заседание, проведено на 24 февруари 2005 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Мотивите към предлагания законопроект бяха изложени от вносителя господин Киров в присъствието на представители на Министерството на отбраната.
Предложените със законопроекта изменения и допълнения на Закона за отбраната и Въоръжените сили са обусловени от множество обективни фактори. Целта е да се регулират условията за набиране и постъпване на наборна военна служба, както и постъпването и осигуряването на професионалните войници. По този начин се намалява натискът върху системата за подбор на донаборници и се регламентират условията за този подбор в новата среда.
Предлаганото намаление на пределната възраст за освобождаване и отлагане от наборна военна служба от 30 на 27 години ще даде възможност да се регулира системата и се освободят дълго отлаганите младежи, което се отнася и за българските граждани, постоянно живеещи в чужбина. По този начин се облекчава и подборът на останалите, а за приемането на кадрови войници отпада необходимостта преди това да са изслужили наборна служба.
Измененията и допълненията на Закона за отбраната и военната служба се отнасят и до подобряване на заплащането на професионалните войници, като се има предвид участията в мисии и увеличените задължения, а това стимулира и набирането им. Размерите на възнагражденията за военно звание се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната и на база данни за размера на средното месечно възнаграждение на заетите в бюджетната сфера, като за сержантите се предвижда то да не е по-малко от 1,5 средни месечни заплати, а за кадровите войници – не по-малко от 1,3 средни месечни заплати.
Дава се възможност на младежите – кръгли сираци, от многодетни семейства, на тези, които са единствен трудоспособен член на семейството, или се грижат за тежко болни и хора с увреждания, да се освобождават от наборна военна служба.
Въвеждането на нови и по-високи медицински стандарти за наборниците и разширяването на обхвата на болестите, несъвместими с наборната военна служба, налага и промяната на срока за отлагане от три на една година и ако не е постигнато излекуване за една година, то наборникът се счита за хронично болен и се освобождава от наборна военна служба.

С промените се дава възможност на младежи с основно образование да кандидатстват за военноотчетни специалности, за които не се изисква средно или по-високо образование.
Предлаганите промени и изменения на Закона за отбраната и въоръжените сили в комплекс с промените в здравните критерии за подбор (списък с болести за освобождаване), както и тези за отлагане и освобождаване, ще намалят напрежението, свързано с наборната служба, ще подобрят условията за ефективност на извършващата се реформа в Българската армия и ще допринесат за преминаването й към етапна професионална армия.
Въз основа на проведената дискусия Комисията по външна политика, отбрана и сигурност на Народното събрание прие с консенсус следното становище:
Приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект № 554-01-13 за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, внесен на 8 февруари 2005 г. от господин Цонко Киров.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Александров.
Имате думата за изказвания.
Господин Киров, заповядайте да представите законопроекта в качеството на вносител.
ЦОНКО КИРОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, моето предложение за промяна в Закона за отбраната и въоръжените сили е мотивирано и е в логиката на модернизацията и развитието на Българската армия.
Изпълнението на приетите програми за модернизация и реформи в Българската армия се изпълнява в определен строг ред и изключително активно, което налага коригиране и на нормативната уредба, свързана с протичането на наборната служба и със службата в Българската армия.
В изпълнение на приетите от Народното събрание програми като Стратегическия преглед на отбраната, дългосрочната визия за развитие на Въоръжените сили и други, постепенно се увеличава броят на професионалните войници, което респективно води до намаляване на местата, в които може да премине наборната служба. Именно затова се налагат промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, които точно да регламентират набора, условията за набиране и условията за протичане на тази служба.
Смятам, че с предложените промени в голяма степен ще бъде облекчен този проблем и най-дълго отлаганите младежи, които са навършили възраст по-висока от 27 години, ще могат да бъдат освободени и по този начин да намалят натиска върху системата и да се облекчи възможността за преминаване към наборна служба на други младежи.
Също така поправките, освен набора и протичането на наборната военна служба, регламентират взаимовръзката между наборната и професионалната служба и част от условията за протичане на професионалната служба.
По време на коментара в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност бяха забелязани отделни моменти, които могат да подобрят предложенията и евентуално да разширят обхвата им или да премахнат някои некоректности, например свързани с възрастта. Беше забелязано съвпадение на възраст за отлагане и за освобождаване, което между първо и второ четене може да бъде поправено.
Смятам, че предложените поправки ще имат положителен ефект върху организацията на дейността по набора и протичането на наборната служба и частично ще решат и проблеми, свързани с професионалната служба, нейната организация, по-голяма привлекателност и по-добро изпълнение на програмата за професионализация на Българската армия.
Тъй като смятам, че поправките са положителни и са в комплекс с цялостната програма за развитие на българските Въоръжени сили, апелирам те да бъдат подкрепени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Киров.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по този законопроект.
Господин Ангел Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще подкрепя направените предложения за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили и Парламентарната група на Коалиция за България също ще ги подкрепи.
Ние смятаме, че направените предложения са необходими и, макар и частично да решават натрупаните проблеми, те все пак представляват една необходима стъпка в търсенето на полезното решение.
Известни са напрупаните проблеми, свързани със задължението на българските граждани по отношение на наборната военна служба, и същевременно по-бавните темпове на професионализация на Българската армия по ред обективни и в известна степен субективни причини.
Ясно е, че цялостното решение можем да търсим само в рамките на завършване на професионализацията на Българската армия – нещо, за което неколкократно сме настоявали. За мен няма особено логично обяснение фактът, че и в стратегическия преглед, и в дългосрочната визия за развитието на армията и въоръжените сили сроковете за професионализацията бяха отнесени към 2010 г. Очевидно с общите усилия и на Министерството на отбраната, и на Генералния щаб, и на Народното събрание трябва да бъдат намерени онези решения, които да повишат мотивацията на българските граждани, същевременно да осигурят пакета от социални марки, който да придружава търсенето на решение за професионализация на армията.
Имам известни колебания, свързани с факта, че тези предложения не са инициатива на Министерството на отбраната и същевременно на Министерския съвет. Не защото омаловажавам труда на народния представител Цонко Киров или неговата инициатива, а защото ми се искаше да видя разбирането и политиката, които очертават подобни предложения, като израз на отношението именно на ведомствата, които в най-голяма степен са отговорни за търсенето и намирането на решение на тези проблеми.
Вън от съмнение е, че авторът на законопроекта за изменение и допълнение прецизно, достатъчно отговорно, кореспондирайки с представителите на Министерството на отбраната и на Генералния щаб, е намерил съответните решения. Пак ще кажа, по отношение на тях нямам никакви резерви или възражения.
Ясно е, че предложенията са в различни посоки – както в посоката на отлагане и освобождаване на младежите от наборна служба, така и облекчаване на условията за набиране и постъпване в Българската армия чрез професионални договори.
Същевременно се предлага и решаване на проблеми, свързани със заплащането, като част от основанията и аргументите, мотивиращи българските младежи да изберат професионалната военна служба.
Аз обаче в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност изразих известни колебания и искам да ги споделя в залата на Народното събрание, свързани с предложението в § 7, т. 2 – намаляване всъщност на степента на изискваното образование за постъпване на професионална военна служба за войниците от средно на основно.
Разбира се, че това не е един от големите проблеми на сегашната ситуация на развитието на професионалната армия, но аз се питам, след като общият ни стремеж и политиката в изграждането на структурите и на армията е свързана с осигуряването на капацитет на нови и по-високи способности като изисквания от Българската армия, след като изискванията са свързани с по-ефективно използване на хората и на ресурсите, което предполага по-високо качество на военнослужещите, същевременно концентриране в дейности, които да осигуряват боен капацитет, по-висока бойна готовност и боеспособност, защо отиваме в посоката да осигурим младежи с по-ниско образование, в конкретния случай основно. Мотивът, който се посочва, е, че те ще бъдат ангажирани с труд, който не изисква особена квалификация, но аз се питам следва ли да се изразходват сили и ресурси за подобни дейности в Българската армия, които отнемат от личния състав военнослужещи при една намалена численост за подобни дейности, след като е ясно, че усилията трябва да бъдат насочени в друга посока. Разбира се всичко това може да бъде решено в рамките на дискусията и с конкретни предложения за второ четене, но ми се струва, че това заслужава едно внимателно обсъждане.
Завършвайки още веднъж ще подчертая, че ние ще подкрепим направените предложения за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
Има ли други желаещи за изказване по законопроекта?
Заповядайте за изказване, господин Любен Петров.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз заявявам предварително, че ще подкрепя законопроекта, внесен от народния представител Цонко Киров, защото той е крайно необходим в този момент. След измененията във Военната доктрина, а по-късно и чрез Стратегическия преглед, с измененията на числения състав на Българската армия и Плана за изграждането на Българската армия, голяма част от младежите, подлежащи на наборна военна служба, не могат да постъпят в армията, не могат да изпълнят своя конституционен дълг по чл. 59. Смятам, че това предложение за изменение на закона малко закъсня, тъй като в обществото се натрупа едно огромно напрежение – някъде около 60-70 хиляди младежи, подлежащи на наборна служба, чакат своя ред пред органите за окомплектоване на Българската армия. И, повярвайте ми, към мен са се обръщали много младежи за съдействие, за да могат да влязат и да изпълнят своя дълг, за да могат да се реализират по-нататък в бъдещите си планове. Но нямаха възможност, тъй като нямаше достатъчно вакантни места.
Не приемам оправданията, че професионализацията е пречката младежите да постъпват на наборна военна служба. Първо, това не е вярно, не е състоятелно. А друг е проблемът, че даже забавянето на професионализацията би трябвало да създаде предпоставки за тези младежи да не изпитват такова затруднение.
Уважаеми господин Киров, Вие имате право по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдете вносител, не Ви упреквам, просто Ви приветствам, че Вие откликнахте да решите този проблем със законодателни мерки, само се питам обаче защо министърът на отбраната не внесе този законопроект, защо не мина през Министерския съвет. Там проблемите са от 2-3 години. Имаше много питания, в това число и от моя страна, към министъра на отбраната. Не се задействаха. Всеки от нас има право на законодателна инициатива, но това е задължение на изпълнителната власт. Тя следи обществените процеси и съответните ресорни области, за които отговаря. И трябваше те да го внесат. Защо сега не присъства представител на Министерството на отбраната?
Виждам, господин Киров, че предложенията, които правите тук, са изключително сериозни, виждам, че са съгласувани с представителите на Генералния щаб. Те ще свалят напрежението и ще се даде възможност на тези хора да изпълнят своя конституционен дълг. Това е едно. И в същото време ще дадат възможност армията да се окомплектова по-добре, тъй като освен че има напрежение, в армията все още има незаети вакантни длъжности за наборни военнослужещи, войници на наборна служба.
Надявам се, убеден съм, че това ще помогне изключително много за подобряването на процеса на комплектоването на Българската армия с наборни войници. Подкрепям, приветствам предложението за повишаване на стимулите за служба на кадрови военнослужещи. Това е основният механизъм, който може да мотивира нашите младежи за кадрова военна служба. Може би не са достатъчни тези изменения, които се правят за сержантите от 1,3 на 1,5, става въпрос за месечните им възнаграждения, както и кадровите военнослужещи, но пак е една решителна стъпка. И аз приветствам тези инициативи и се надявам, че вие сте се съобразили с финансовите възможности на страната. Но нека да бъдем по-щедри, когато искаме да мотивираме нашите младежи за една сериозна, отговорна кадрова или наборна служба. Нека да не се съобразяваме само с това какво можем да постигнем, защото действително България може и трябва да я осигури.
Не споделям, както тук вече беше казано от господин Найденов, свалянето на образователния ценз за приемане на военнослужещи на кадрова военна служба. Напротив, критериите според мен трябва да бъдат по-високи, тъй като ще постъпва все по-съвременна техника и въоръжение и кадровите военнослужещи трябва да бъдат с по-висок образователен ценз, за да има по-добро усвояване на техниката и въоръжението и по-добро използване на това въоръжение и тази техника. Струва ми се, че точно в обратно направление трябва да върви изменението, а не в това. Защото аз ви уверявям, че има много желаещи да постъпят на кадрова военна служба. Все още обаче ние не сме намерили най-точните механизми как да мотивираме тези младежи за кадрова военна служба.
И още една забележка – не към вносителя, не към управляващите. Уважаеми колеги, има логика при изграждането на Въоръжените сили. Нужен е преди всичко един основен политически документ, който се казва Стратегия на сигурност. Един политически документ, който да определи политическите виждания за заплахите, за рисковете за сигурността на Република България. И да определи структурите и техните задачи за неутрализирането на тези заплахи и рискове. Това, че ние сме в системата на НАТО все още не е решило проблемите на нашата сигурност.
След това, на основата на този документ, на тази стратегия следва изменение на Военната доктрина, където да се определят приоритетите на изграждането на видовете войски, на родовете войски, на Плана за изграждането на въоръжените сили на базата на тези приоритети. Тогава вече, следвайки тази логика, ние можем да разрешим кардинално, не за един мандат, не с отделни поправки на този закон, тъй като това е 25-ата поправка на Закона за отбраната и въоръжените сили. Той е престанал вече да бъде онази философия на отбраната на Република България, при която той е създаден. И не е трагично само това, че е нарушена философията, но България е вече в една нова система – нови са рисковете, нови са законите, нови са задачите на Българската армия, които ще изпълняват отделните нейни структури.
Приемам го като временно решаване на голяма част от напрежението сред младите хора, но цялостно тези проблеми ще се решат чрез един нов Закон за отбраната и Въоръжените сили.
Мисля, че вносителят е наясно. Ние сме разговаряли с него за тези неща.
Съмнявам се, че до края на мандата на това Народно събрание тези проблеми ще се решат, но в тази насока трябва да вървят всички мерки по укрепването на сигурността и изграждането на Въоръжените сили.
Още веднъж заявявам: аз ще го подкрепя и призовавам всички народни представители да подкрепят тези предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петров.
Има ли други желаещи за изказване по законопроекта?
Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Нямах намерения да се изказвам, но ми се струва, че Народното събрание някак си не е осъзнало важността на този законопроект, който се предлага. Аз не съм запознат в детайли и се изказвам само защото е на първо четене и защото усетих, че няма да има други изказващи се, като гледам полупразната зала. Не знам дали колегите осъзнават и дали вносителят господин Киров осъзнава какво всъщност решаваме да правим.
ЦОНКО КИРОВ (НДСВ, от място): Как го разбра, като не дойде при мен да питаш?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз така го разбирам.
Разбирам, че Вие, господин Киров, сте решили да сложите крайна фаза на проблема с наборната служба в България – да се премахне наборната служба тотално. Ние така вървим през прехода – да няма наборна служба и българските младежи да не служат във войската. Имало опашка от 60-70 хил. човека, които не можели…. Но опашки има и за неплатили тока си, за неплатили данъците си, но никой не ги освобождава. Това не е мотив! Ние не сме организирали нещата така, че тези 60 или 70 хил. да минат през този процес, те не са виновни, нито Вие, такава е системата.
Искам само да отбележа, че това, което ще направи настоящото Народно събрание, е философски проблем. Той ще се отрази на характера на нацията ни след едно поколение.
Ще ви кажа как постъпват други страни. Говорите за професионална армия, за наборна служба. И едната, и другата нямат отношение към националната сигурност, защото просто нямат отношение към национална сигурност. Ние отиваме към европейската система за сигурност. Въпросът е съвсем друг – как един човек се възпитава за живота си. Това е значението на наборната служба. Всички сме я минали и знаем как тя изгражда характера на човека.
За да приключа, ще ви дам пример с една държава, която знае как да мисли за националните си интереси и националната си сигурност – Англия е премахнала наборната служба. Тя има младежка скаутска организация, където се минава на такъв режим в млада възраст. Младежите са алтернативата на наборната служба. Там е териториалната армия, която няма никакво отношение към националната сигурност и която се рекламира от гледна точка на образованието. Там младежите получават образование.
Тук чувам нещо, което не знам как може да се мотивира – да допускаме хора с основно образование, да сваляме образователния ценз, а в същото време да говорим за национална сигурност и войска! КЕЧ ли ще се прави от Трудововъзпитателните войски, не знам. Както и да е.
Ще се върна. Има младежка организация, териториална армия, където всеки може да получи образование. И държавата захранва тази система със средства, с пари, с кадри, именно за да запълни липсата на наборната система.
Третото ниво е професионалната армия. В България вероятно тя така или иначе никога няма да се създаде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Има ли други желаещи за изказване по законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили с вносител господин Цонко Киров.
Гласували 114 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, госпожо председател.
Позволете ми ан блок да представя петте параграфа на законопроекта.
“Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 1. В чл. 244, ал. 1 след думите “по предходния член” се поставя запетая и се добавя “придобие”, а думите “внесе в страната” се заменят с “пренесе през границата на страната”.”
По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 2. Създава се чл. 244а:
“Чл. 244а. (1) Който в нарушение на установения ред изготвя парични знаци с курс в страната или в чужбина се наказва с лишаване от свобода от 5 до 15 години.
(2) Който съзнателно прокара в обращение такива парични знаци, се наказва с лишаване от свобода до 8 години.”
По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 3. В чл. 246 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите “(ако сдружението образувано за това)” се добавя “или преди да довърши изготвянето на средствата по ал. 3”.
2. В ал. 3 след думата “изготвя” се добавя “придобива”, след думата “оръдия” се добавя “компютърни програми или елементи за защита на паричните знаци” и думите “до 3 години” се заменят с “до 6 години”.”
По § 4 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 4. В чл. 254 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Същото наказание се налага и на онзи, който представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, или предоставени от Европейския съюз на българската държава.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите “предходната алинея” се заменят с “предходните алинеи”.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите “ал. 2” се заменят с “ал. 3”, а след думата “кредита” се добавя “или е отпуснало средствата по ал. 2”.”
По § 5 комисията подкрепя текста на вносителя, а той е следният:
“§ 5. Създава се чл. 254б:
“Чл. 254б. (1) Който използва не по предназначение получени финансови средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
(2) Ако длъжностно лице разпореди да бъде извършено деянието по предходната алинея, наказанието е лишаване от свобода до 6 години, като съдът може да лиши виновния от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Имате думата за изказвания по тези пет параграфа от Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Има ли желаещи за изказване? Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта и параграфи от 1 до 5 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това е приет и целият закон.
Преди да дам почивка искам да отправя покана към народните представители: които желаят могат да се поклонят на паметната плоча на жертвите от Холокоста, която се намира срещу северния вход на Народното събрание на ъгъла до Художествената академия.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме заседанието съгласно приетата програма с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИТЕ ОРГАНИЗМИ - продължение.
Госпожо Калканова, заповядайте за процедура.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Бих искала да направя процедурно предложение за промяна в програмата: да гледаме предложението, което вече влезе в дневния ред, а именно проекта за Решение за договора за концесия на магистрала “Тракия”. Предложението, което, знаете, господин Иван Иванов от ОДС направи по-рано тази сутрин и тази точка вече е в дневния ред.
Моето процедурно предложение е: сега, вместо другия Законопроект за генетично модифицираните организми, да гледаме точката за магистрала “Тракия”. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов предложи да бъде точка четвърта и да се гледа в утрешното заседание. (Реплика от народния представител Татяна Калканова.) Не беше подкрепено от пленарна зала.
Тогава поставям на гласуване направеното процедурно предложение от госпожа Калканова вместо Законопроекта за генетично модифицираните организми да преминем към дискусия по проекторешението за магистрала “Тракия”, накратко казано, предложено от народния представител Иван Иванов.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 140, против 9, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Иванов, заповядайте за процедура.
ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз няма да коментирам рязката промяна в мнението на мнозинството, което само преди два часа отхвърли моето предложение да влезе като точка пета именно проектът за решение по магистрала “Тракия”. Единствено, тъй като току-що влязох в пленарната зала, бих желал, господин председателю, госпожа Калканова или Вие да ми кажете по коя алинея на чл. 40, който определя съставянето на дневния ред, може това предложение да бъде направено именно от госпожа Калканова. Защото аз, ако предложих това сутринта, то е именно в съответствие с текста от нашия правилник. Не виждам в никоя от алинеите тази възможност да бъде осъществена по средата на пленарното заседание от госпожа Калканова.
Независимо от това, след като ми се даде това разяснение, аз като вносител ще изложа аргументите и ще започнем дискусия. Но не би трябвало да се принизява ролята на Народното събрание.
Когато сутринта направих перфектното, бих казал, предложение, така както е предвидено в правилника, се отхвърля. След два часа в резултат на някакви договаряния се нарушава правилникът и се вкарва изненадващо – колкото се може по-малко народни представители да има тук. Това за мен е едно безобразие и принизяване ролята на българския парламент.
Искам, господин председателю, да разбера на базата на коя алинея и кой член госпожа Калканова в 11,45 ч. може да направи това предложение и то да се гласува, защото предшественикът на господин Великов, имам предвид проф. Герджиков, отхвърли по този начин направени предложения, като каза, че това е извън правилника и не може да има правна стойност едно такова гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, имате основание. Благодаря Ви за процедурното изказване.
Съгласно нашия правилник в приетата с гласуване от парламента програма право на промени в нейното подреждане и евентуално включване на нови точки има само председателят на Народното събрание. (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
Така че продължаваме. Моля ви, седнете си на мястото.
Продължаваме нашата работа със Законопроекта за генетично модифицираните организми.
Доктор Чакъров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Продължаваме с разглеждането на чл. 71 от доклада на Комисията по околната среда и водите относно Законопроекта за генетично модифицираните организми.
По чл. 71 има постъпило предложение на Стилиян Гроздев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Светлин Белчилов също така е подкрепено по принцип по първи пункт. По втори пункт то е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 71 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 71. (1) При наличие на нова научна информация по отношение на повишаване на риска за човешкото здраве или околната среда от пускането на ГМО на пазара след издаването на разрешение за пускане на пазара лицето, получило разрешението, е длъжно незабавно да:
1. предприеме необходимите мерки за защита на човешкото здраве и околната среда;
2. информира министъра на земеделието и горите за новата информация и предприетите мерки по т. 1;
3. преразгледа условията за пускането на пазара.
(2) Когато информацията по ал. 1 постъпи в Министерството на земеделието и горите или стане известна на членове на комисията, тя подлежи на оценка.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 министърът на земеделието и горите въз основа на становище на комисията променя условията на пускане на пазара на ГМО като продукт или съставка на продукт или спира временно или завинаги пускането на пазара, като посочва мотивите за това и уведомява обществеността."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
По чл. 71 има предложение на народния представител Стилиян Гроздев, подкрепено от комисията.
Предложение на Светлин Белчилов, подкрепено от комисията.
Всъщност Вие прочетохте новата редакция на чл. 71.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по новата редакция на чл. 71 от законопроекта? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на чл. 71 в новата му редакция.
Гласували 69 народни представители: за 55, против няма, въздържали се 14.
Член 71 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми колеги, за чл. 72 има постъпило предложение на народните представители Борислав Великов и Джевдет Чакъров, което е оттеглено.
Предложението на народния представител Светлин Белчилов е:
"В чл. 72 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думите "срока на разрешението въз основа" се добавят думите "на решение на комисията и".
Комисията не подкрепя предложението.
По втори пункт предложението на господин Белчилов е подкрепено от комисията.
В трети пункт то е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 72 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 72. (1) Министърът на земеделието и горите може да удължи срока на разрешението въз основа на ново заявление, подадено най-късно девет месеца преди изтичането на срока на разрешението.
(2) Заявлението по ал. 1 съдържа:
1. идентификация на заявителя:
а) име, номер на документа за самоличност и постоянен адрес – за физическите лица;
б) наименование, седалище и адрес на управление, регистрация по БУЛСТАТ – за едноличните търговци и юридическите лица;
2. нова налична информация относно рисковете от продукта за човешкото здраве и/или околната среда;
3. предложение за изменение или допълване на условията на разрешението, за което се иска удължаване на срока, ако това е необходимо с оглед избягването на риска за човешкото здраве и околната среда.
(3) Към заявлението се прилагат копие от разрешението за пускането на ГМО на пазара и доклад за резултатите от наблюдението по чл. 69.
(4) Министърът на земеделието и горите взема решение за удължаване на срока на разрешението в срока по ал. 1 въз основа на становище на комисията. Срокът на разрешението се продължава с не повече от пет години.
(5) Министерството на земеделието и горите уведомява заявителя за решението по ал. 4 в 14-дневен срок от постановяването му.
(6) Заявителят може да продължи да пуска ГМО на пазара при условията, предвидени в разрешението, за което се иска удължаване на срока, до произнасянето на министъра на земеделието и горите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Има предложение на народния представител Светлин Белчилов, което не се подкрепя от комисията.
Подлагам на гласуване предложението на господин Светлин Белчилов.
Моля, гласувайте.
Гласували 71 народни представители: за 1, против 58, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване новата редакция на чл. 72.
Моля, гласувайте.
Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
Член 72 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, позволете ми да направя процедура за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на околната реда и водите госпожа Фатме Илияз, заедно с началник отдел "Биологично разнообразие" – госпожа Мария Карадимова, госпожа Катя Тричкова – експерт от "Европейска интеграция", както и на заместник-министъра на земеделието и горите – господин Бойко Боев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да гласуваме процедурното предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 79 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 6.
Моля, поканените отговорни лица от двете министерства да заповядат в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По чл. 73 има постъпило предложение на народния представител Стилиян Гроздев и група народни представители. В първия му пункт то е изцяло подкрепено от комисията, както и в трети пункт, а по втори пункт предложението им е прието по принцип от комисията.
Комисията подкрепя и предложението на народните представители Борислав Великов и Джевдет Чакъров.
Предложението на народния представител Светлин Белчилов е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл.73 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 73. (1) На всички етапи от пускането на ГМО на пазара като продукти или съставка на продукти, етикетирането и опаковането им трябва да съответстват на изискванията в разрешението, издадено от министъра на земеделието и горите.
(2) На етикета на продукта трябва да бъде поставена следната минимална информация:
1. търговско наименование на продукта;
2. изразът “Този продукт съдържа генетично модифицирани организми”;
3. наименованието на ГМО;
4. име/наименование и адрес/седалище на лицето, което е отговорно за пускането на ГМО на пазара – производител, вносител или дистрибутор;
5. информация за начина на достъп до регистъра по чл. 68.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 не се прилагат за продукти:
1. в които има случайно попаднали или технически неизбежни следи от ГМО, за които има издадено разрешение за пускане на пазара, в количество под минимално допустимото, определено с наредбата по чл. 44;
2. предназначени за директна преработка, в които има случайно попаднали или технически неизбежни следи от ГМО, за които има издадено разрешение за пускане на пазара, в количество не по-голямо от 0,5% или в определено с наредбата по чл. 44 по-малко количество.
(4) На етикета може да се постави в обобщен вид следната допълнителна информация:
1. описание на употребата на продукта, включително и описание на разликите в начина на употреба с подобни немодифицирани продукти;
2. описание на географския регион/региони и типовете околна среда, където се предвижда продуктът да бъде използван, и при възможност степента, в която се предвижда да бъде използван в съответния регион;
3. мерки, които трябва да се предприемат в случай на неправилна употреба или несъзнателно освобождаване;
4. специфични инструкции за работа и складиране;
5. специфични инструкции за наблюдение и уведомяване на заявителя по чл. 58, ал. 2 и при необходимост на контролните органи при настъпване на неблагоприятни последици за човешкото здраве и околната среда;
6. ограничения на разрешената употреба на ГМО.
(5) Информацията по ал. 4 се поставя при условие, че е посочена в заявлението по чл. 59 и е одобрена от министъра на земеделието и горите с издаденото от него разрешение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания по чл. 73. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване новата редакция на чл. 73.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Новата редакция на чл. 73 е приета.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:
“Чл. 74. (1) Министърът на земеделието и горите след съгласуване с министъра на околната среда и водите може временно да ограничи или да забрани употребата или продажбата на ГМО като продукт или като съставка на продукт, за който има издадено разрешение за пускане на пазара, когато има основания да се счита, че този ГМО представлява риск за човешкото здраве и околната среда въз основа на информация, станала известна след издаване на разрешението, която се отразява на оценката на риска, или въз основа на преоценка на съществуваща информация на базата на нови или допълнителни научни знания.
(2) В случаите по ал. 1 Министерството на земеделието и горите уведомява обществеността за взетите мерки и мотивите за тях.
(3) Въз основа на информацията по ал. 1 лицето, получило разрешение за пускане на пазара на ГМО по ал. 1, преразглежда оценката на риска и я предоставя в Министерството на земеделието и горите.
(4) Министърът на земеделието и горите въз основа на становище на комисията може да поиска допълнителна информация от лицето по ал. 3, като мотивира писмено искането си.
(5) в 60-дневен срок от предоставяне на преразгледаната оценка на риска министърът на земеделието и горите:
1. отменя издаденото разрешение, или
2. издава ново разрешение, в което се посочват новите условия за пускане на пазара, или
3. отменя ограничението или забраната за употреба или продажба на съответния ГМО.”
Има постъпило предложение на народния представител Светлин Белчилов – в чл. 74 се правят следните изменения:
“1. В ал. 1 преди думите “министърът на земеделието” се добавят думите “Комисията и”, а думата “може” се заменя с думата “могат”.”
Комисията не подкрепя предложението.
“2. В ал. 3 в края на текста се добавят думите “и на комисията”.”
Комисията не подкрепя и това предложение.
По трети и четвърти пункт предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Белчилов, Вие имате предложения, които не се подкрепят от комисията. Остават ли така? Добре.
Преминаваме към гласуване на предложението, направено от народния представител Светлин Белчилов.
Комисията не подкрепя предложението. Господин Белчилов има две предложения. Подлагам на гласуване и двете.
Гласували 82 народни представители: за 19, против 44, въздържали се 19.
Предложенията на господин Светлин Белчилов в ал. 1 и в ал. 3 не се приемат.
Поставям на гласуване текста на чл. 74 на вносителя, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 3.
Текстът на чл. 74 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По чл. 75 има постъпило предложение от народния представител Евдокия Манева, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 75 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 75. Министърът на земеделието и горите отнема разрешението за пускане на ГМО на пазара при допуснато нарушение на условията, определени в него.”
“Чл. 76. Лицата, които пускат на пазара ГМО като продукти или в съставка на продукти, са длъжни да спазват правилата за проследяемост на продуктите, определени с наредбата по чл. 44.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76.
“Чл. 77. За издаване на разрешенията по този раздел Министерството на земеделието и горите събира такса.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата, уважаеми народни представители, по текстовете на чл. 75, 76 и 77 включително. Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на текстовете на чл. 75, 76 и 77 на вносителя, които се подкрепят от вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 11.
Членовете 75, 76 и 77 са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има предложение на комисията в Глава четвърта да се създаде Раздел ІV с членове от 77а до 77г.

“Раздел ІV
Забрани
Чл. 77а. (1) Забранява се освобождаването в околната среда и пускането на пазара на следните ГМО: тютюн, лоза, памук, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури.
(2) Министърът на земеделието и горите съгласувано с министъра на околната среда и водите допълва списъка по ал. 1 със заповед, която се обнародва в “Държавен вестник”.
Чл. 77б. Забранява се освобождаването на ГМО в териториите, включени в Националната екологична мрежа по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, както и в прилежащите им територии, обхващащи 30-километров пояс около тях.
Чл. 77в. Забранява се освобождаването в околната среда и пускането на пазара на ГМО, съдържащи маркерни гени за антибиотична резистентност.
Чл. 77г. Забранява се освобождаването на ГМО в околната среда и пускането на пазара на ГМО като продукти или съставка на продукти, за които е издаден отказ в държавите-членки на Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания? Заповядайте, имате думата.
ЙОРДАН ДИМОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз искам да взема отношение във връзка с ал. 1 на чл. 77а, в която е казано, че се забранява освобождаването в околната среда и предлагането на пазара на следните ГМО: тютюн, лоза, памук, маслодайна роза и т.н. Конкретно за памука, в разговори с много експерти, господин председател на комисията, се счита, че специално памукът би следвало да не влиза в този текст. Има се предвид, че 70% от производството на памук в Европа е развито на базата именно на генните модификации и влизайки като текст в закона, това ще се отрази изключително негативно върху производството на памук в България.
Считам, че е целесъобразно моето предложение да бъде гласувано и прието, ако колегите народни представители счетат това за необходимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие предлагате думата “памук” да отпадне?
ЙОРДАН ДИМОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
За реплика – заповядайте, госпожо Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (независим): Аз си позволявам да направя реплика на уважаемия колега Димов по отношение на предложението от текста за забрани да отпадне освобождаването в околната среда на културата памук. Тъй като България не е страна, която е развита в тази област и в която основен приоритет в селското стопанство да е отглеждането на тази култура, поставянето на въпроса за изваждането на една култура от общия текст, където сме направили забрана за приоритетните в българското селско стопанство култури, може да отприщи един много сериозен дебат по същия начин да се отнесем и към останалите култури, като тютюн, маслодайна роза, пшеница и т.н.
Всички ние трябва да отчетем, че Европейският съюз приоритетно иска да закупува храни и култури, които са получени по конвенционален път или отглеждани като биопродукти, така че всъщност няма никакъв смисъл да се отказваме от приоритетните култури, за които сме направили забрана, като тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и т.н. Аз смятам, че в този общ списък наистина би могла да остане културата памук, защото всъщност целта, която имаме всички ние, работещи в Комисията по опазване на околната среда и водите, е за един много сериозен контрол върху всички ГМО-култури и да спасим българската природа от отглеждането на култури, които биха могли да бъдат пагубни за нашето селско стопанство и за човешкото здраве. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димов, желаете ли думата за дуплика? Заповядайте.
ЙОРДАН ДИМОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Литрова, не бих поставил въпроса за отпадане на този текст, ако ставаше въпрос за хранителни продукти или за суровина, от която се произвеждат такива. Тук става въпрос за едни много сериозни технически постижения специално в България и то конкретно в Института по памука в Чирпан, където има изключително голям напредък във връзка с това производство. Едно е пшеницата, за която Вие казвате, друго е памукът. Памукът е чисто техническа култура и затова според мен няма абсолютно никаква опасност с това разпространение да се постигнат някакви негативни и опасни резултати за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Народният представител Светлин Белчилов има думата за изказване.
СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Във връзка с чл. 77а смятам, че текстът, който е предложен, е определено дискриминационен към други селскостопански култури. Всички, които работиха по този законопроект, работиха с убеждението и с ясната мисъл, че трябва да бъде защитена българската селскостопанска продукция, за да има тя бъдеще на европейските пазари и за да има бъдеще българската нация. Затова моето предложение е в този текст да бъдат добавени следните култури: царевица, ечемик и слънчоглед.
Предложението ми е след думата “пшеница” в ал. 1 на чл. 77а да се добави: “царевица, ечемик и слънчоглед”. Нататък текстът си остава.
Аз много съжалявам, че в залата отсъстват представителите на земеделските партии в България. Именно днес беше моментът да защитят интереса на селскостопанските производители. Не виждам нито госпожа Мозер, нито други представители от тези партии, които най-вероятно се занимават с партийно строителство, но не със защита на най-важните интереси на селскостопанските производители. Да се надяваме, че до края на заседанието ще се появят и те. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на направените предложения към новия Раздел ІV, те касаят по-конкретно чл. 77а, ал. 1.
Първо гласуваме предложението на народния представител Йордан Димов за отпадане на думата “памук”.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 53, против 45, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Процедурно предложение за прегласуване има народният представител Димчо Димчев. Заповядайте, господин Димчев.
ДИМЧО ДИМЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да помоля да подложите на прегласуване това предложение, защото, съжалявам, но в комисията, когато обсъждахме този проблем заедно с всички неправителствени организации, заедно с всички експерти от различните институти много внимателно обсъдихме тези предложения и затова стигнахме до убеждението за това предложение, което беше направено като редакция в текста, затова предлагам да го подложите на прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласуваме отново предложението на народния представител Йордан Димов за отпадане на думата “памук” в ал. 1 на чл. 77а.
Гласували 136 народни представители: за 42, против 62, въздържали се 32.
Предложението не се приема. Думата “памук” остава в списъка.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Светлин Белчилов в същата алинея – ал. 1 на чл. 77а след думата “пшеница” да се добави “, слънчоглед, царевица и ечемик”.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 23, против 33, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Господин Белчилов, имате думата за процедурно предложение. Заповядайте.
СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Предлагам да бъде прегласувано моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Светлин Белчилов.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 35, против 24, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Господин Мутафчиев, имате думата за процедура. Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! От дълго време ние коментираме един сериозен въпрос, който касае генно модифицираните памуци. Между другото, те бяха коментирани във всички парламентарни групи и имаше съгласие между парламентарните групи памукът да бъде изваден от чл. 77а.
За какво става дума? Генното модифициране на памука е направено не за друго, а за да може памукът да издържа на хербицидите, с които практически се улеснява обработката му и унищожаването на плевелите. Това до голяма степен дава възможност да се намали себестойността на памука, който всички вие знаете и от Министерството на земеделието, че е една от субсидираните земеделски култури. След това, памукът, с изключение на семената, отчасти се използва за изхранването на едър рогат добитък, не е суровина, която да е за изхранването на населението. Така че ние имаме сериозни мотиви за това да не бъде включено в този закон и да се даде възможност за генно модифициране на памуците и тяхното развитие.
Искам да ви кажа още, че подобна практика с включването и забрана на генно модифицирания памук в Европейския съюз, в повечето европейски страни не съществува. Така че предложението ми е - знам, че в пленарната зала не можем да го направим, но да се разгледа този въпрос още веднъж в комисията и ако трябва да отложим за известно време разглеждането на закона и да се върнем отново при едно гласуване за изваждането на памука от чл. 77. С това ще помогнем на българските производители и с нищо няма да нарушим екологията, за което наистина ви моля и се обръщам към ръководителите, които присъстват днес в залата от всички парламентарни групи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Правилно казахте – това предложение вече два пъти беше гласувано и аз не мога да го подложа на трето гласуване, въпреки тези аргументи, които изложихте.
Има ли други изказвания по текстовете на чл. 77а, чл. 77б, чл. 77в и чл. 77г.? Няма.
Преминаваме към гласуване на Раздел ІV – “Забрани”.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 78, против 5, въздържали се 14.
Членове от 77а до 77г са приети.
Заповядайте, д-р Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, има постъпило предложение от народния представител Димитър Пейчев и група народни представители за създаване на нова Глава пета – “Внос, износ, транзит и несъзнателно трансгранично придвижване на ГМО”.
Комисията подкрепя по принцип предложението за създаване на нова Глава пета, регламентираща вноса, износа, транзита и несъзнателното трансгранично придвижване на ГМО, като освен предложените текстове от господин Пейчев, се добавят още няколко нови текста и предлага номерацията на членовете в тази глава да бъде от чл. 77д до чл. 77щ, които да се преномерират съответно след окончателното приемане на закона в пленарната зала.
Комисията предлага следната окончателна редакция на новата Глава пета:

“Глава пета
Внос, износ, транзит и несъзнателно трансгранично
придвижване на ГМО

Раздел І
Внос

Чл. 77д. Вносът на ГМО и на ГМО като продукти или съставка на продукти, се извършва след получаване на разрешение от министъра на околната среда и водите или министъра на земеделието и горите по реда на глава трета или четвърта, в зависимост от предназначението на ГМО.
Чл. 77е. При внос задължително се вписва във ветеринарния или фитосанитарния сертификат информация относно наличието на ГМО.

Раздел ІІ
Износ. Общи положения

Чл. 77ж. При износ на ГМО се прилага процедурата за предварително взаимно уведомяване, предвидена в Протокола от Картахена по биологична безопасност, към Конвенцията по биологично разнообразие, наричан по-нататък "Протокола".
Чл. 77з. (1) Износителите посочват в документите, придружаващи ГМО, че стоката съдържа или се състои от ГМО и уникалният код, ако такъв е бил определен за съответния ГМО.
(2) Информацията по ал. 1 се предоставя и на лицето, което ще получи ГМО в страната вносител.
(3) При износ на ГМО, предназначени за директна употреба като храна, фураж или за преработка, към информацията, посочена по ал. 1, износителят предоставя и декларация, в която посочва:
1. че ГМО са предназначени за директна употреба като храна или фураж или за преработка и че те не са предназначени за освобождаване в околната среда;
2. име, адрес и телефон на лице за контакти за допълнителна информация.
(4) Разпоредбата на ал. 3, т. 2 не се прилага за продукти, състоящи се или съдържащи смес от ГМО, предназначени за употреба единствено и директно като храна или фураж за преработка. За тези продукти се прилагат разпоредбите на чл. 73 и чл. 76.
(5) При износ на ГМО, предназначени за работа в контролирани условия, към информацията по ал. 1, износителят предоставя и декларация, в която посочва:
1. изискванията за безопасна употреба, съхранение и транспортиране на тези ГМО;
2. име, адрес и телефон на лице за контакт за допълнителна информация, включително име, адрес и телефон на лицето, което ще получи ГМО в страната вносител.
(6) При износ на ГМО, предназначени за освобождаване в околната среда, към информацията по ал. 1, износителят предоставя и декларация, в която посочва:
1. идентичността, релевантните признаци и характеристиките на ГМО;
2. изискванията за безопасна употреба, съхранение и транспортиране на тези ГМО;
3. име, адрес и телефон на лице за контакт за допълнителна информация и където е подходящо – име, адрес и телефон на лицето, което ще получи ГМО в страната вносител;
4. декларация, че износът е в съответствие с изискванията на Протокола.
Чл. 77и. Министърът на околната среда и водите или министърът на земеделието и горите издават писмено удостоверение на износителя на ГМО, получил съгласие за внос от страната на вноса.
Чл. 77к. Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите уведомяват Агенция "Митници" за всяко решение на страната на вноса.
Чл. 77л. При неспазване на процедурите, предвидени в раздел ІІ, раздел ІІІ и раздел ІV на тази глава, не се допуска износ на ГМО.
Раздел ІІІ
Износ на ГМО, предназначени за освобождаване в
околната среда

Чл. 77м. Износ на ГМО, предназначени за освобождаване в околната среда, се осъществява само след получаване на предварително писмено съгласие от страната вносител, взето в съответствие с процедурата, предвидена в чл. 9 и 10 от Протокола.
Чл. 77н. (1) Износителите на ГМО, предназначени за освобождаване в околната среда, подават писмено заявление в Министерството на околната среда и водите.
(2) Заявлението по ал. 1 съдържа следната минимална информация:
1. име на лицето, което изнася ГМО, телефон и адрес за контакти;
2. име на лицето, което ще получи ГМО в страната вносител, телефон и адрес за контакти;
3. име и идентичност на генетично модифицирания организъм;
4. предполагаема дата, на която ще се извърши износът – ако е известна;
5. таксономичен статус, общоприето име, място на колекция или получаване и характеристиките на приемащия или родителския организъм, свързани с биобезопасността;
6. центрове на произход и центрове на генетично разнообразие, ако са известни, на приемащия и/или родителския организъм и описание на местообитанията, където организмите могат да се запазят или размножават;
7. таксономичен статус, общоприето име, място на колекция или получаване, и характеристиките на донора/донорите, свързани с биобезопасността;
8. описание на нуклеиновата киселина или извършената модификация, използваните техники и получените характеристики в ГМО;
9. възнамерявана употреба на ГМО или на продуктите от него, включително преработените материали, които произхождат от ГМО, съдържащи доказуемо различими нови комбинации от репродуктивния генетичен материал, получен чрез използването на техниките, посочени в чл. 2, ал. 1;
10. количеството или обема на ГМО, който е предмет на износа;
11. предишни и настоящи оценки на риска, извършени в съответствие с Глава четвърта, раздел І;
12. предлаганите методи за безопасна обработка, съхранение, транспорт и употреба, включително опаковане, етикетиране, документиране, унищожаване и процедури при аварии;
13. справка за нормативната уредба и статус на изнасяния ГМО – дали той е забранен и причините за това, наложени ли са други ограничения, свързани с него;
14. информация за резултатите и целите на всички други заявления, подадени до други страни от износителя за този ГМО;
15. декларация, че посочените в т. 1-14 обстоятелства са верни.
(3) Министерството на околната среда и водите препраща заявлението до компетентния орган на страната вносител и уведомява чрез Клиринговата къща по биобезопасност страните по Протокола за подаденото заявление.
Чл. 77о. (1) В случаите, в които компетентният орган на страната вносител не съобщи своето решение по подаденото заявление в срок от 270 дни от датата на получаването му, Министерството на околната среда и водите изпраща писмено напомняне с копие до Секретариата по Протокола, в което дава допълнителен 60-дневен срок за отговор.
(2) Срокът по ал. 1 спира да тече, когато е необходимо да се предостави допълнителна информация.
(3) Липсата на решение от страна на вносител в посочения по ал. 1 срок не се смята за съгласие за извършване на износа.
Чл. 77п. Копие от заявлението по чл. 77н, ал. 1, потвърждението на полученото заявление, както и решението на страната вносител, се съхраняват в Министерството на околната среда и водите за период не по-малък от пет години.
Чл. 77р. (1) Износителят може да предложи на Министерството на околната среда и водите да поиска от страната вносител да преразгледа своето решение при промяна на обстоятелствата, които той счита, че могат да повлияят на резултата от оценката на риска, въз основа на която решението е взето или ако е налична нова допълнителна научна или техническа информация.
(2) Когато страната вносител не отговори на искането в срок от 90 дни, Министерството на околната среда и водите изпраща писмено напомняне с копие до Секретариата, в което посочва определен период за отговор след получаване на напомнянето.
Чл. 77с. Разпоредбите на чл. 77м-77р не се прилагат при износ на ГМО:
1. предназначени за освобождаване в околната среда, за които няма вероятност да имат неблагоприятно въздействие върху опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, като са взети предвид и рисковете за човешкото здраве, определени с решение на Конференцията на страните по Протокола;
2. предназначени за директна употреба като храна или фураж, или за преработка;
3. предназначени за работа в контролирани условия, когато износът е предприет в съответствие със законодателството на страната вносител;
4. за които страната вносител предварително е уведомила чрез Клиринговата къща по биобезопасност, че за техния внос няма да се прилага процедурата за предварително взаимно уведомяване и за тях се прилагат адекватни мерки за безопасно трансгранично придвижване в съответствие с целите в Протокола.
Раздел ІV
Износ на ГМО, предназначени за директна употреба като
храна или фураж, или за преработка

Чл. 77т. Износ на ГМО, предназначени за директна употреба като храна или фураж, или за преработка, се осъществява само след получаване на предварително писмено съгласие от страната-вносител.
Чл. 77у. (1) Министерството на земеделието и горите информира заинтересованите страни чрез Клиринговата къща по биобезопасност за всяко взето решение за пускане на пазара на ГМО, предназначени за директна употреба като храна или фураж, или за преработка, които могат да бъдат предмет на износ.
(2) Информацията трябва да съдържа минимум:
1. име на лицето, подало заявление, телефон и адрес за контакти;
2. телефони и адреси за контакти на отговорните длъжностни лица от Министерството на земеделието и горите;
3. име и идентичност на генетично-модифицирания организъм;
4. описание на генетичната модификация, използваните техники и характеристиките на получения ГМО;
5. уникалния код на ГМО, ако такъв е определен;
6. таксономичен статус, общоприето име, място на колекция или получаване и характеристиките на приемащия или родителския организъм, свързани с биобезопасността;
7. центрове на произход и центрове на генетично разнообразие, ако са известни на приемащия и/или родителския организъм, и описание на местообитанията, където организмите могат да се запазят или размножават;
8. таксономичен статус, общоприето име, място на колекция или получаване и характеристиките на донора/донорите, свързани с биобезопасността;
9. одобрени употреби на генетично-модифицирания организъм;
10. оценка на риска за околната среда по Глава четвърта, Раздел І;
11. предлаганите методи за безопасна обработка, съхранение, транспорт и употреба, включително опаковане, етикетиране, документиране, унищожаване и процедури при аварии.
(3) Информацията по ал. 2 се изпраща в срок от 15 дни след издаване на решението по ал. 1.
(4) Министерството на земеделието и горите разглежда всяко искане на други страни за допълнителна информация относно решението по ал. 1.
(5) Копие от информацията, посочена в ал. 1-4, се изпраща писмено до лицата за контакт в страните, които са уведомили предварително Секретариата, че нямат достъп до Клиринговата къща по биобезопасност.
Чл. 77ф. Износителят е длъжен да спазва всяко решение на държавата-вносител относно вноса на ГМО, предназначени за директна употреба като храна или фураж, или за преработка, взето в съответствие с чл. 11, § 4 от Протокола.

Раздел V
Транзит

Чл. 77х. (1) Лицата, които ще транзитират ГМО през територията на Република България, подават писмени уведомления за това до Министерството на околната среда и водите.
(2) Уведомлението по ал. 1 се подава най-малко 14 дни преди транзитирането на ГМО и съдържа:
1. име на лицето, което осъществява транзитиране на ГМО, телефон и адрес за контакти;
2. име на лицето, което ще получи ГМО, телефон и адрес за контакти;
3. име и идентичност на генетично-модифицирания организъм;
4. дата, на която ще се извърши транзитиране;
5. таксономичен статус, общоприето име, място на колекция или получаване и характеристиките на приемащия или родителския организъм, свързани с биобезопасността;
6. центрове на произход и центрове на генетично разнообразие, ако са известни, на приемащия и/или родителския организъм и описание на местообитанията, където организмите могат да се запазят или размножават;
7. таксономичен статус, общоприето име, място на колекция или получаване и характеристиките на донора/донорите, свързани с биобезопасността;
8. описание на нуклеиновата киселина или извършената модификация, използваните техники и получените характеристики в ГМО;
9. възнамерявана употреба на ГМО или на продуктите от него, включително преработените материали, които произхождат от ГМО, съдържащи доказуемо различими нови комбинации от репродуктивния генетичен материал, получен чрез използването на техниките, посочени в чл. 2, ал. 1;
10. количеството или обема на ГМО, който е предмет на транзитиране;
11. предприети мерки за безопасност при транспорт и употреба, включително опаковане, етикетиране, документиране, унищожаване и процедури при аварии;
12. декларация, че посочените в т. 1-12 обстоятелства са верни.
Чл. 77ц. Министърът на околната среда и водите издава писмено удостоверение на всяко лице, което транзитира ГМО през територията на Република България, най-късно с тридневен срок преди транзитирането.
Чл. 77ч. Министерството на околната среда и водите уведомява Агенция “Митници” и Министерството на земеделието и горите за всяко издадено удостоверение за транзит на ГМО през територията на страната.
Чл. 77ш. При неспазване на процедурите, предвидени в този раздел, не се допуска транзит на ГМО през територията на страната.


Раздел VІ
Несъзнателно трансгранично придвижване на ГМО

Чл. 77щ. (1) При установяване на несъзнателно трансгранично придвижване на ГМО се прилага процедурата за предварително взаимно уведомяване, предвидена в Протокола.
(2) При наличие на информация за освобождаване на ГМО в околната среда, което може да доведе до несъзнателно трансгранично придвижване, Министерството на околната среда и водите:
1. уведомява обществеността, засегнатите държави и тези, които могат да бъдат засегнати, страните по Протокола и Секретариата, както и съответните международни организации, чрез Клиринговата къща по биобезопасност;
2. провежда консултации със засегнатите държави или тези, които могат да бъдат засегнати, за да ги улесни при предприемането на съответните мерки и планове за действие.
(3) Уведомлението по ал. 1 съдържа цялата налична информация относно:
1. приблизително количество и характеристики или признаци от ГМО;
2. обстоятелствата и приблизителна дата на освобождаването на ГМО;
3. начина на употреба на ГМО;
4. потенциалните неблагоприятни последици за съхранението и устойчивото ползване на биологичното разнообразие и човешкото здраве;
5. мерките за управление на риска.
(4) В уведомлението по ал. 2 се посочва и всяка друга подходяща информация, свързана с несъзнателното трансгранично преминаване, както и телефони и адрес на лице за контакт в Министерството на околната среда и водите за допълнителна информация.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, д-р Чакъров.
Колеги, имате думата по Глава пета “Внос, износ, транзит и несъзнателно трансгранично придвижване на ГМО”.
Има ли някой, който желае да изкаже становище по текста на Глава пета, предложен от комисията?
Заповядайте, госпожо Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да обърна вашето внимание върху едно преповтаряне на текстовете в Раздел ІІІ и Раздел ІV на тази глава. Става въпрос за чл. 77с, където е казано, че “Разпоредбите на чл. 77м-77р не се прилагат при износ на ГМО.”, а чл. 77м казва: “Износ на генетично-модифицирани организми, предназначени за освобождаване в околната среда, се осъществява само след като се получи предварително писмено съгласие от страната-вносител”.

По-нататък в чл. 77с е казано, че такова изискване не се налага да бъде получено, ако това е предназначено за директна употреба като храна или фураж, или за преработка. Обаче пък това изискване е задължително в последващата глава и е предложено на вашето внимание в чл. 77т. Тоест в този случай имаме едни противоречащи текстове и моето процедурно предложение е в чл. 77с т. 2 от текста да отпадне, защото това изискване е задължително в следващата глава.
Другото, което бих искала да направя, е като предложение да отпадне и т. 1, когато предназначените за освобождаване в околната следа генетично-модифицираните организми няма вероятност да имат неблагоприятно въздействие върху опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, като са взети предвид рисковете за човешкото здраве. Тоест, за да се установи дали има такава вероятност или не, би трябвало да се мине по процедурата и на основание на документите, които определят какви са рисковете на човешкото здраве, фактически те да бъдат представени на страната-вносител.
Моето предложение е направено конкретно – България в определени случаи да не бъде обвинявана излишно, че е страна-вносител на генетично-модифицирани организми, без да бъдат спазени всички задължителни изисквания, каквито се искат в съответната страна-вносител.
С цел да предотвратим евентуални бъдещи щети за българската държава, би трябвало и този текст да отпадне, защото всички останали изисквания на страните-вносители, те са особено внимателни по отношение на всеки един вносител и би трябвало ние да предлагаме на страната-вносител всички документи, които се изискват за това.
Това е моето конкретно предложение, господин председателю. Мисля, че в него има достатъчно големи основания. Бих искала само да обърна вниманието върху конкретните текстове по тази глава, където непрекъснато се преповтарят възможните опасности върху околната среда, върху човешкото здраве и необходимите мерки, които всички институции в една страна би трябвало да предприемат в случай на определена авария или дори несъзнателно трансгранично предвижване на генетично-модифицирани организми.
Тази глава е една много важна глава в този закон и напълно предполага по-нататъшните мерки, които Комисията по околната среда и водите и вносителите са направили за един много сериозен контрол на тези опасни за човешкото здраве и за околната среда организми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Колеги, уточнихме, че предложението на народния представител Теодора Литрова е да отпаднат т. 1 и 2 в чл. 77. Това е нейното мнение.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз искам да подкрепя госпожа Литрова и мисля, че не само тези две точки, а изобщо чл. 77с може да отпадне, защото във всички случаи, които са предвидени тук, фактически има съответни разпоредби в Раздел ІІ. Така че няма защо да се правят изключения, след като практически е излишно това да се уговаря специално. Във всички случаи се минава по общата процедура и ако няма рискове и съответни заплахи от само себе си се получава разрешението и всичко върви по установения ред.
Така че аз смятам, че целият чл. 77с трябва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Предложението на народния представител госпожа Манева е още по-радикално – да отпадне целият чл. 77с.
Виждам, че заместник-министърът Фатме Илияз има желанието да внесе някои разяснения.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, бих искала от името на Министерството на околната среда и водите да подкрепя предложението на госпожа Теодора Литрова. Но бих призовала за по-внимателен прочит на чл. 77с във връзка с предложението на госпожа Евдокия Манева, тъй като чл. 77с отразява клаузи от Протокола от Картахена. А Протоколът от Картахена е ратифициран от настоящото Народно събрание и е в сила в Република България. Също така и чл. 77с, т. 3 и 4, са взети директно от директиви на Европейския съюз във връзка с генетично-модифицираните организми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Следователно, Вие подкрепяте евентуално отпадането на т. 1 и 2, ако народните представители решат, но не и отпадането на целия член.
Колеги, имате ли някакви други съображения по така изказаните мнения? Не виждам.
Призовавам колегите, които се интересуват от този важен Закон за генетично-модифицираните организми, да упражнят своето право на глас.
Най-напред предлагам на гласуване предложението на народния представител Теодора Литрова – в чл. 77с да отпаднат т. 1 и 2. Предложението беше сравнително подкрепено от представител на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 86, против 5, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Предложението на госпожа Манева бе за отпадане на целия член, частично то беше удовлетворено. Ако тя не си оттегля предложението, тогава бихме могли да гласуваме отпадането само на т. 3 и 4.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС, от място): Не го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Моля да гласуваме предложението на госпожа Манева, което беше за отпадане на чл. 77с, но всъщност ще гласуваме отпадането на т. 3 и 4. Предложението, както разбрахте, не се подкрепя от представител на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 13, против 43, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текстовете в Глава V от чл. 77д до чл. 77щ, както бяха прочетени от д-р Чакъров, и с приетите промени по предложение на народния представител Теодора Литрова.
Моля, гласувайте тестовете на Глава V.
Гласували 109 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 4.
Глава V е приета с тези малки промени.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми колеги, Глава V “Поверителна информация”.
Има предложение на народния представител Димитър Пейчев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението Глава V да стане Глава VІ, а окончателната преномерация на членовете в нея да стане след окончателното приемане на закона в пленарна зала.

Позволете да представя и чл. 78, за който има постъпило предложение на Наим Наим и група народни представители, подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Светлин Белчилов:
В чл. 78, ал. 2 след думите “на земеделието и горите” се добавят думите “след одобрение от комисията”.
Не се подкрепя от комисията това предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 78 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 78. (1) Заявителят по глави трета и четвърта и износителят по глава пета може да подаде до Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите обосновано искане за обявяване на определена информация от подаденото от него заявление за поверителна с цел запазване на търговските му интереси.
(2) Министърът на околната среда и водите или министърът на земеделието и горите определя със заповед коя от поисканата по ал. 1 информация е поверителна. В случай, че част или цялата информация не е определена като поверителна, съответният министър посочва мотивите си за това.
(3) Поверителна е информацията, посочена от заявителя/износителя и определена от органа по ал. 2, разкриването на която пред трети лица ще доведе до увреждане на неговите търговски интереси и неговата конкурентоспособност, както и информацията, обект на защита от патент или други права на интелектуална собственост.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Има ли желаещи за изказвания по текста на чл. 78? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване предложението на господин Белчилов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 17, против 58, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 78.
Гласували 72 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 3.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми колеги, за чл. 79 има предложение на народния представител Лъчезар Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложението на Наим Наим и група народни представители е подкрепено по принцип от комисията, както е подкрепен по принцип текстът на вносителя за чл. 79 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 79. Не може да бъде поверителна следната информация:
1. при работа с ГМО в контролирани условия:
а) характеристиките на ГМО, в т.ч. маркерните гени;
б) име и адрес на заявителя;
в) местонахождение на работата с ГМО;
г) определения клас и предпазните мерки при работата с ГМО;
д) оценка на възможните неблагоприятни последици за човешкото здраве и околната среда;
2. при освобождаването на ГМО в околната среда и при пускането им на пазара като продукти или съставка на продукти:
а) описание на ГМО;
б) име и адрес на заявителя;
в) цел и място на освобождаването;
г) методи и планове за наблюдение на ГМО и планове за спешни действия;
д) място на съхранение;
е) начини на транспортиране;
ж) употреба на ГМО;
з) оценка на риска;
3. при внос и износ на ГМО:
а) име и адрес на износителя и вносителя;
б) описание на ГМО;
в) резюме на оценката на риска за въздействието върху човешкото здраве, както и върху опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие;
г) методи и планове за наблюдение на ГМО и планове за спешни действия.”
Има предложение на народния представител Теодора Литрова за създаване на нов чл. 79а:
“Чл. 79а. На органите по чл. 4, 5 и 6 не може да бъде отказван достъп до информация относно използваните вектори, ДНК секвенции и маркерни гени.”
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов чл. 79а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по тези два текста? Няма.
Моля да гласуваме чл. 79 и чл. 79а, подкрепени от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми колеги,
“Чл. 80. Членовете на комисията и длъжностните лица от специализираната администрация по чл. 12 са длъжни да не разкриват получената информация, когато заявителят оттегли заявлението си.”
Има постъпили предложения, които не са разгледани с оглед на това, че комисията предлага чл. 80 на вносителя да отпадне.
“Чл. 81. Когато ГМО са защитени от патент или други права на интелектуална собственост, се спазват и разпоредбите на специалното законодателство в тази област.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези два текста? Няма.
Моля да гласуваме отпадането на чл. 80 и текста на чл. 81а, подкрепен от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 4.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Има предложение на народния представител Светлин Белчилов за създаване на нова глава шеста. Това предложение е оттеглено, както е оттеглено и предложението за създаване на нова глава седма на народния представител Светлин Белчилов.
Комисията предлага глава шеста по вносител да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Цялата глава шеста да отпадне по предложение на комисията. Това ще гласуваме.
Господин Белчилов, който е оттеглил предложенията си, иска да ги мотивира защо.
Заповядайте.
СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Предложенията ми бяха оттеглени, след като по време на второ четене в Комисията по околната среда и водите представител на Министерството на здравеопазването, мисля че беше заместник-министър Куманов, пое ангажимента всички текстове от предложените две нови глави, а именно шеста и седма, да влязат в Закона за храните, който трябваше да ни бъде представен до края на м. септември миналата година. Сега сме м. март 2005 г.
Затова имам процедурно предложение да бъде поканен представител на Министерството на здравеопазването, за да даде пояснение във връзка именно с тези две глави: дали текстовете са включени или не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Чакъров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Белчилов! В аспект на коректност бих искал да кажа, че има вече такава готовност от страна на Министерството на здравеопазването и такива текстове ще бъдат представени. Бих Ви предложил съвместно и с другите членове на Комисията по околната среда и водите да разгледаме тези текстове и до няколко дни те могат да бъдат внесени за разглеждане от страна на народните представители по надлежния ред, както изисква процедурата. Най-вероятно това ще бъдат Комисията по околната среда и водите и Комисията по здравеопазването. Съвсем коректно ви предлагам да седнем, да разгледаме тези текстове и да бъдат предложени на вниманието на всички народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Белчилов, заповядайте за реплика.
СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Пак в тази връзка и във връзка с изказването на господин Чакъров – те бяха оттеглени под условие. Така че, ако той поеме ангажимент да бъде разгледан в следващите седмици, може да продължаваме нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Втора реплика – госпожо Манева. Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Тези текстове наистина са изключително важни, защото ако приемем само Закона за генно модифицираните организми, без да осигурим кореспонденция със Закона за храните и със Закона за лекарствените препарати, създаваме сериозни рискове в тази сфера. Затова мисля, че не е достатъчно да разглеждаме в нашата комисия готовността на Министерството на здравеопазването по тези текстове, а да поискаме да бъдат внесени проекти на законите за изменение и допълнение. Така че да имаме депозирани в Народното събрание премислени текстове, които в случай, че има луфт в програмата на Народното събрание, това не са големи текстове, те да бъдат приети, за да осигурим пълна кореспонденция по тази толкова чувствителна материя. Затова смятам, че е добре да вземем такова решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Трета реплика – госпожо Литрова. Заповядайте.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Чакъров, дами и господа народни представители! Тези, които проявяват сериозен интерес към материята за генетично модифицираните организми и тяхното освобождаване в околната среда, включително и по предходната глава за внос, транзит и несъзнателно замърсяване с генетично модифицирани организми, са обърнали внимание за сериозните текстове, които касаят рисковете на човешкото здраве. Струва ми се, че е твърде нелогично, когато разглеждаме освобождаване в околната среда, и с много от охранителните текстове ние спасяваме околната среда, да няма никакъв реален контрол по отношение на храните, които се консумират от всеки един български гражданин, и лекарствените средства, употребявани от болните български граждани, които са на основание на генетична модификация на съответните лекарства.
Срокът, който беше даден на Министерството на здравеопазването, беше прекалено дълъг. Повече от година и половина всъщност Министерството на здравеопазването е запознато с нашето искане да въведем мерки на контрол и съответно ограничение върху храните, които консумираме ежедневно, и върху лекарствените средства.
Ако това Народно събрание счита себе си за достойно да уреди този важен въпрос, който касае храната и здравето на българските граждани, ще поеме един ангажимент с предложените текстове от колегата Белчилов да бъдат коригирани законите за храните и хранителните добавки и лекарствени средства и ветеринарномедицинските препарати. Защото илюзия е да очакваме, че в следващите няколко седмици ще вкараме в Народното събрание и до края на този мандат ние ще имаме възможност във времето да гласуваме едни такива поправки. Затова ви Моля, колеги, нека този текст да бъде разгледан сега и да получи вашия вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Кой текст? Той е оттеглен, така че не можем да го разглеждаме.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (встрани от микрофоните): Той е оттеглен под условие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Е, не, няма оттегляне под условие.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (встрани от микрофоните): Техническа поправка е това, че в протокола е предложено така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика – господин Чакъров. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Белчилов, уважаема госпожо Манева, госпожо Литрова! Съображенията, които вие изтъкнахте пред пленарната зала, бяха споделени от всички членове на Комисията по околната среда и водите, включително и от мен. Така че аз в никакъв случая не възразявам, напротив пледирам, тези текстове да бъдат внесени и да бъдат разгледани.
Преди малко само исках да кажа, че има такава готовност от страна на Министерството на здравеопазването и не възразявам да бъдат поканени представители на Министерството на здравеопазването и да вземат отношение по казуса, който възникна тук. Но считам, че процедурно това, което сега разглеждаме тук, е достатъчно ясно. От наша страна аз имам готовност и като народен представител от Парламентарната група на Движението за права и свободи, и като председател на Комисията по околната среда и водите, да разгледаме тези текстове, които ще бъдат внесени. Искрено се надявам, че до края на мандата ще съумеем и в пленарната зала да разгледаме и да приемем текстовете, за които преди малко стана въпрос.
Наистина смятам, че тази материя трябва да бъде уредена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания?
Господин Белчилов, заповядайте.
СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Имам процедурно предложение наистина да бъде поканен представител от Министерството на здравеопазването до края на работното време и да вземе отношение именно по тези две нови глави. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, ще го поканим!
Има ли желаещи за изказвания по Глава шеста на комисията, която се предлага да отпадне? Няма желаещи.
Моля да гласуваме отпадането на Глава шеста по предложение на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 3.
Предложението се приема. Глава шеста отпада.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! “Глава седма – Контрол”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава седма.
По чл. 83 има постъпило предложение на Стилиян Гроздев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светлин Белчилов:
“В чл. 83 преди думите “осъществява контрол” се добавят думите “съгласувано с комисията”, а след думите “на ГМО в околната среда” се добавят думите “преди, по време и след тези дейности според изискванията в документите по чл. 1а.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 83 и предлага следната окончателна редакция:

“Чл. 83. (1) Министерството на околната среда и водите чрез Изпълнителната агенция по околната среда и регионалните инспекции по околната среда и водите осъществява контрол върху освобождаването на ГМО в околната среда с оглед нейното опазване.
(2) За осъществяване на контрол върху освобождаването на ГМО с оглед опазване на околната среда към Изпълнителната агенция по околната среда към Министерството на околната среда и водите се създава специализирана лаборатория.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Изказвания по този текст?
Заповядайте, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя предложение в текста на ал. 1 на чл. 83 да отпадне визирането на Изпълнителната агенция по околната среда, а контролните функции да бъдат разпоредени на регионалните инспекции по околната среда и водите, защото Изпълнителната агенция по околната среда не е такъв орган. С оглед на това считам, че би било по-коректно отпадането на визирането на Изпълнителната агенция по околната среда. Текстът става: “чрез регионалните инспекции…”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Чакъров – в чл. 83, ал. 1 да отпаднат думите “Изпълнителната агенция по околната среда”.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 72, против 2, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Има думата госпожа Литрова – за предложение за прегласуване.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (независим): Уважаеми дами и господа народни представители!
Първо, искам да поднеса извиненията си, че не успях да направя реплика на предложението на господин Чакъров по отношение отпадането от текста на Изпълнителната агенция по околната среда и тези правомощия да бъдат делегирани единствено и само на регионалните инспекции по околната среда и водите. Считам, че елиминирането на Изпълнителната агенция по околната среда не е целесъобразно, тъй като тази дейност е едно от нейните не само правомощия, но и задължения. Поради тази причина чрез изпълнителната агенция би могъл да бъде осъществен много по-сериозен контрол, който включително да обобщава резултатите от съответно направените мерки за контролиране на генетично модифицираните организми.
Затова правя процедурно предложение да прегласуваме този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В процедура на прегласуване сме. Какви изказвания да правим?! Гласуваме предложението на господин Чакъров още веднъж и толкоз!
Гласуваме предложението на господин Чакъров – от ал. 1 на чл. 83 да отпаднат думите “чрез Изпълнителната агенция по околната среда”.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 63, против 10, въздържали се 9.
Предложението се приема.
Представители на министерството искат да вземат отношение.
Заповядайте, заместник-министър Илияз.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, длъжна съм от името на Министерството на околната среда и водите да направя едно уточнение – в Правилника за дейността на Изпълнителната агенция по околната среда към Министерството на околната среда и водите не са вменени контролни функции по отношение на ГМО. С оглед на това подкрепяме предложението на д-р Джевдет Чакъров за премахване на изпълнителната агенция от контролните функции от текста на чл. 83, ал. 1. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да гласуваме наименованието на Глава седма и чл. 83 в редакцията на комисията, заедно с гласуваната промяна в него.
Гласували 82 народни представители: за 73, против 3, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:
“Чл. 84. (1) Министерството на земеделието и горите осъществява контрол чрез Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, Националната служба за растителна защита, Националната ветеринарномедицинска служба, Националната служба по зърното, Изпълнителната агенция по лозята и виното, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Националното управление по горите и Изпълнителната агенция по селекция в животновъдството.
(2) В рамките на своите компетенции органите по ал. 1 осъществяват контрол върху:
1. провеждането на полски опити с ГМО, използването на генетично модифицирани продукти за растителна защита и торенето на биологична основа;
2. пускането на пазара на генетично модифицирани семена и посадъчен материал, растения и животни, фуражи и фуражни добавки и генетично модифицирани продукти за растителна защита.”
Има постъпило предложение на народния представител Светлин Белчилов – в чл. 84 се правят следните изменения:
“1. В ал. 1 след думите “осъществява контрол” се добавят думите “съгласувано с комисията и с помощта на”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложенията по втори и трети пункт на народния представител Светлин Белчилов са оттеглени.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по чл. 84? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Белчилов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 20, против 24, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за чл. 84, подкрепен от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 9.
Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Има предложение на народните представители Борислав Великов и Джевдет Чакъров за създаване на чл. 84а и чл. 84б, което е оттеглено.
Предлагам на вниманието ви чл. 85:
“Чл. 85. Министерството на труда и социалната политика чрез Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” и нейните структури осъществява контрол по спазването на този закон относно прилагането на предпазните и защитните мерки, определени за всеки клас на работа с ГМО в контролирани условия, с цел осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите в помещенията за работа с ГМО в контролирани условия.”
Предложение на народния представител Светлин Белчилов – в чл. 85 думите “осъществява контрол” да се заменят с “оказва необходимата помощ на комисията и на министерствата на околната среда и водите, на земеделието и горите и на здравеопазването”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 85.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по чл. 85? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Белчилов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 69 народни представители: за 12, против 42, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 68 народни представители: за 56, против 2, въздържали се 10.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:
“Чл. 86. Министерството на икономиката чрез Комисията по търговия и защита на потребителите осъществява контрол върху етикетирането на ГМО като продукти или съставка на продукти при предлагането им на пазара.”
Предложението на народния представител Светлин Белчилов е оттеглено.
Предложението на народния представител Евдокия Манева е подкрепено от комисията по принцип и е отразено в чл. 86а.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 86.
Предложение на комисията за създаване на нов чл. 86а:
“Чл.86а. (1) Агенция “Митници” осъществява контрол при внос, износ и транзит на ГМО съгласно чл. 65, ал. 3 от Закона за митниците в случаите на:
1. съмнение за съответствието на товара с обявеното в придружаващите го документи;
2. деклариран ГМО, който не е придружен от разрешение по реда на Глава трета или четвърта или удостоверението по чл. 77и или чл.77ц;
3. предварително уведомление от органите по чл. 3.
(2) Директорите на регионалните структури на контролните органи по тази глава, на чиято територия е разположен граничният контролно-пропускателен пункт, и председателят на Комисията по търговия и защита на потребителите оказват съдействие на митническите органи за изясняване на случаите по ал. 1 и вземането на решение по тях.
Чл. 87. При установяване на нарушение на изискванията на този закон или в случаи на съмнение за нарушение контролните органи незабавно уведомяват министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и горите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 87.
По чл. 88 има предложение на народния представител Светлин Белчилов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 88 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 88. Контролните органи извършват проверки минимум два пъти годишно, както и при сигнал за допуснати нарушения на изискванията на този закон, при аварии, при настъпили или при вероятност да настъпят неблагоприятни последици за човешкото здраве или околната среда от работата с ГМО в контролирани условия, освобождаването им в околната среда и пускането им на пазара.”
По чл. 89 има предложение на Стилиян Гроздев и група народни представители, подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Светлин Белчилов е оттеглено, както е оттеглено и предложението на народния представител Евдокия Манева.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 89 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 89. (1) Министърът на околната среда и водите, министърът на земеделието и горите, министърът на труда и социалната политика, председателят на Комисията по търговия и защита на потребителите определят със заповед длъжностните лица, които имат право да извършват проверки и да съставят актове за установяване на нарушенията.
(2) Длъжностните лица, които осъществяват контрола по този закон, имат право:
1. на достъп до помещенията и местата, където се извършва работа с ГМО в контролирани условия, освобождаване на ГМО в околната среда и пускане на пазара;
2. да изискват необходимите документи и информация във връзка с осъществявания от тях контрол;
3. да взимат проби за лабораторни изследвания.
4. да дават задължителни предписания за отстраняване на констатирани нарушения.
(3) Проверките се извършват в присъствието на лицето, което се проверява, или на упълномощен от него представител.
(4) Длъжностните лица имат право да изземват или изтеглят от пазара и да унищожават ГМО или продуктите, които се състоят от ГМО или съдържат ГМО, при установяване на нарушения на нормите и изискванията на този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му и в случаите на чл. 73, ал. 3 и чл. 74, ал. 1.
(5) Правилата за изземване и изтегляне от пазара и за унищожаване на ГМО или на продукти, които се състоят от ГМО или съдържат ГМО, се определят с наредбата по чл. 44.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текстовете от чл. 86 до чл. 89 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По чл. 90 има предложение на народния представител Светлин Белчилов – след думата “лаборатории” текстът да се измени така: “на БАН, НЦАН, СУ и Медицински факултет – София, които за целта се акредитират от Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация” по стандарта на БДС ЕN ISO/IES 17025.”
Комисията не приема предложението.
Предложението на народния представител Теодора Литрова е подкрепено по принцип от комисията, както и текстът на вносителя за чл. 90, с предложение за следната окончателна редакция:



“Чл. 90. Лабораторните анализи за количествено и качествено определяне на генетична модифицикация се извършват по искане на контролните органи по тази глава в лаборатории, определени от министъра на околната среда и водите, които са акредитирани от Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация” или от чуждестранен орган за акредитация, който е пълноправен член на Европейската организация за акредитация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по чл. 90?
Господин Белчилов, заповядайте.
СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Във връзка с моето предложение по чл. 90 – какво съм имал предвид? По този начин се разбива монополната роля на министъра, който според чл. 90, ако го приемем в този вид, определя къде ще бъдат направени тези изследвания. Той може да определи примерно да ги прави в Албания или в Македония, или където си поиска. Ще бъдат игнорирани българските научни институции като БАН, Софийският университет и т.н.
Освен това може да бъде създадена една частна лаборатория, в която министърът да насочва всичките изследвания.
Предлагам ви да приемете моето предложение, което ликвидира тази опасност, само с този кратък текст, който ще бъде допълнение към чл. 90. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Белчилов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 19, против 49, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 90.
Гласували 67 народни представители: за 59, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Комисията предлага чл. 91 да отпадне от тази глава и да се обособи в отделен Раздел І “Принудителни административни мерки” в Глава осма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това няма да го гласуваме. Предполагам, че този текст е вече разположен там, така че, тогава ще го гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: За Глава осма “Административнонаказателни разпоредби”, комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименование на Глава осма и предлага следната окончателна редакция: “Глава осма - Принудителни административни мерки и административнонаказателни разпоредби”.
Има и предложение на комисията:
“Да се създаде нов раздел І, който да съдържа чл. 91 със следната окончателна редакция:
“Раздел І
Принудителни административни мерки
Чл. 91. (1) За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, министърът на околната среда и водите или министърът на земеделието и горите прилагат следните принудителни административни мерки:
1. спиране от експлоатация на помещения за работа с ГМО в контролирани условия и на обекти за пускане на пазара на ГМО като продукти или съставка на продукти;
2. унищожаване на ГМО и продукти, които се състоят от ГМО или съдържат ГМО;
3. изтегляне от пазара на ГМО и на продукти, които се състоят от ГМО или съдържат ГМО.
(2) Прилагането на принудителна административна мярка се извършва с мотивирана заповед на органа по ал. 1.
(3) В заповедта по ал. 2 се определят видът на принудителната административна мярка и подходящ срок за нейното изпълнение.
(4) Заповедта по ал. 2 се връчва на заинтересованото лице по реда на Граждански процесуален кодекс.
(5) Заповедта по ал. 2 може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.
(6) Обжалването на заповедта по ал. 2 не спира действието й.
(7) При неизпълнение на разпореждане за спиране от експлоатация на помещения за работа с ГМО в контролирани условия или на обекти за пускане на пазара на ГМО като продукти или съставка на продукти те се спират със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текста на комисията за наименованието на Глава осма, наименованието на Раздел І и за чл. 91.
Гласували 68 народни представители: за 61, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: “Раздел ІІ - Административнонаказателни разпоредби”.
По чл. 92 има предложение на народния представител Стилиян Гроздев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението, както подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 92 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 92. Членовете на комисията, длъжностните лица от специализираната администрация по чл. 12, лицата по чл. 7, ал. 5, експертите по чл. 7, ал. 7 и длъжностните лица, осъществяващи контрола по този закон, които разгласяват поверителна информация в нарушение на чл. 14, се наказват с глоба 5000 лв.”
За чл. 93 има постъпили предложения поотделно от народни представители Светлин Белчилов и Теодора Литрова, които са подкрепени по принцип от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 93 при следната окончателна редакция:
“Чл. 93. Който извършва работа с ГМО в контролирани условия в помещение, което не е регистрирано, в нарушение на чл. 20, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, от 20 000 до 60 000 лв.”
За чл. 94 има предложение на народните представители Светлин Белчилов и Теодора Литрова, които са подкрепени по принцип от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 94. Който извършва работа с ГМО от клас 2 и от по-висок клас без разрешение за работа с ГМО в контролирани условия в нарушение на чл. 26, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, от 50 000 до 150 000 лв.”
За чл. 95 има предложение от народния представител Светлин Белчилов, което е подкрепено от комисията. Предложението на народния представител Теодора Литрова е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 95 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 95. Който извършва работа с ГМО в контролирани условия, без да спазва предпазните мерки за съответния клас на работа, за който е издадено разрешение, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, от 10 000 до 20 000 лв.”
За чл. 96 предложенията на народния представител Евдокия Манева и на народния представител Теодора Литрова са подкрепени по принцип, както е подкрепен по принцип и текстът на вносителя за чл. 96 и се предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 96. Който е подал невярна информация в заявлението за работа с ГМО в контролирани условия с цел да получи разрешение, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, от 15 000 до 50 000 лв.”
За чл. 97 предложението на Джевдет Чакъров и група народни представители е подкрепено по принцип, както по принцип са подкрепени и предложенията на народните представители Светлин Белчилов, Евдокия Манева и Теодора Литрова.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 97 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 97. Който в нарушение на чл. 37, ал. 2 не изпълни мерки, определени от министъра на околната среда и водите, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, в размер 30 000 лв.”
За чл. 98 предложенията на народния представител Светлин Белчилов, на народния представител Евдокия Манева и на народния представител Теодора Литрова са подкрепени по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 98 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 98. Който е подал невярна информация в заявлението за освобождаване на ГМО в околната среда с цел да получи разрешение, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, от 80 000 до 200 000 лв.
За чл. 99 комисията подкрепя по принцип предложенията на народните представители Светлин Белчилов, Евдокия Манева и Теодора Литрова, както е подкрепен и текстът на вносителя за чл. 99 и се предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 99. Който освободи ГМО в околната среда без разрешение в нарушение на чл. 45, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер 500 000 лв.”
За чл. 100 предложенията на народните представители Светлин Белчилов, Евдокия Манева и Теодора Литрова са подкрепени по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 100 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 100. Който освободи ГМО в околната среда в нарушение на условията, посочени в разрешението за освобождаване в околната среда, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, от 150 000 до 450 000 лв.”
За чл. 101 комисията подкрепя по принцип предложенията на народния представител Светлин Белчилов, народния представител Евдокия Манева и народния представител Теодора Литрова.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 101 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 101. Който е подал невярна информация в заявлението за пускане на пазара на ГМО с цел да получи разрешение, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, от 150 000 до 450 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове от раздела “Административно-наказателни разпоредби” на законопроекта? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІІ и членове от 92 до 101 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: За чл. 102 има предложение от народния представител Светлин Белчилов, което комисията е подкрепила.
Предложението на народния представител Евдокия Манева е оттеглено.
Предложение на народния представител Теодора Литрова – в чл. 102, ал. 1 думите “от 15 000 до 60 000 лв.” се заменят с “400 000 лв.”, а в ал. 2 думите “от 25 000 до 60 000 лв.” се заменят с “1 000 000 лв.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 102 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 102. Който предлага на пазара ГМО във вид на продукти или съставка на продукти без разрешение в нарушение на чл. 58 или след отнемане на разрешението, или след изтичане на неговия срок, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, от 300 000 до 500 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по този текст?
Заповядайте, госпожо Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, току-що вие чухте всички принудително-административни и административно-наказателни разпоредби, които се предлагат на вашето внимание и в повечето случаи след предложението на съответните народни представители беше казано, че те се подкрепят по принцип. Някои от тях бяха приети буквално, но в духа на закона и основния и водещ принцип беше да се приеме максималната възможна санкция на нарушителя, който си позволява в нарушение на закона, в нарушение на разпоредбите не само на едно, а на няколко министерства, да предлага на пазара или да освобождава в околната среда генетично модифицирани организми и тези санкции, които вие гласувахте току-що, са значителни. Но в предложения член, който е обект на вашето внимание, има нещо, което е още по-силно и изисква още по-голяма мярка.
Какъв е конкретният текст? Че който предлага на пазара във вид на продукти или съставка на продукти без разрешение и в нарушение на чл. 58, включително и след отнемане на разрешителното или след изтичането на неговия срок, където виждаме едно осмислено деяние, в което съвсем съзнателно в околната среда или на пазара се предлагат такива продукти, санкцията да бъде още по-голяма от гласуваната от вас висока санкция в предходните членове.
По същия начин се предлага да бъде направено и разграничението, когато това се извършва и от юридическо лице, макар че общият дух на нашия законопроект беше да не правим разлика между физическите и юридическите лица, защото много често се злоупотребява с отделни физически лица с цел, нарушавайки закона, глобата, която един неподозиращ, примерно ром, би могъл да постъпи по същия начин – да освободи в околната среда генетично модифицирани организми, както си позволява да присвоява или да трупа ДДС и да не ги заплаща в бюджета на българската държава.
Затова аз продължавам да подкрепям предложението си, което изисква при едно съществено нарушение на закона, когато деянието е свързано и след отнемане на разрешението и това да бъдат предлагани такива продукти на пазара без разрешение, санкцията наистина да бъде много голяма и такава, каквато съм я предложила в този текст – да достигне и до 1 млн. лв., както всъщност тези предложения в последващите текстове, които са свързани със забранителните клаузи по членовете от 77а до 77д, комисията с пълно единодушие гласува санкцията наистина да бъде в рамките на 1 милион. Това нарушение е също толкова голямо, както и по членовете 77, т. “а”.
Затова ви моля да подкрепите предложението, което съм направила. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Литрова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 12, против 31, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 102.
Гласували 72 народни представители: за 62, против 2, въздържали се 8.
Текстът е приет.
Господин Чакъров, мисля с това да приключим.
Съобщения:
Комисията по европейска интеграция ще има заседание днес от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по околната среда и водите ще проведе извънредно заседание днес, 9 март, от 16,00 ч. в зала 248.
Временната анкетна комисия за концесията за републикански път ще проведе заседание на 9 март, сряда, от 15,00 ч. в зала 456.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 9 март, сряда, от 16,30 ч. в зала 142.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание днес, 9 март, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по образованието и науката ще има заседание днес от 16,00 ч. в зала 132.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание на 9 март, сряда, от 14,30 ч. в зала 356.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,58 ч.)

Председател:
Борислав Великов


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи


Секретари:
Светослав Спасов

Весела Лечева