Председателствал: председателят Огнян Герджиков

Секретари: Силвия Нейчева и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното извънредно заседание на Народното събрание при следния дневен ред - първата част ще бъде отбелязване на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста, а след почивка ще продължим с второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата и второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Има процедурно предложение първата част на нашето заседание, посветена на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста, да бъде предавана пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 157 народни представители: за 157, против и въздържали се няма.
Приема са единодушно, благодаря ви.
Моля Националната телевизия, Националното радио да започнат своето пряко излъчване.
Уважаеми господин вицепрезидент, Ваше Светейшество, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри, Ваши Превъзходителства, уважаеми гости!
Днешното извънредно заседание на Народното събрание се свиква в отговор на призива на спикера на Кнесета на Израел господин Аврахам Бърг, парламентите в света да отбележат 9 април като възпоменателен ден за жертвите на Холокоста.
В историята на човечеството има трагедии, които не бива да бъдат забравени, ако искаме да не се допусне тяхното повторение. Едно от най-жестоките престъпления е Холокоста по време на Втората световна война. Жертва на варварската политика на расизъм и антисемитизъм, проведена от нацистите в редица европейски страни станаха повече от 6 млн. евреи. Това е най-масовият и ужасяващ геноцид през ХХ век.
Ние, българите, посрещаме спомена за Холокоста с двойно чувство.
Прекланяме се пред паметта на загиналите евреи, жертви на хитлеристкия антисемитизъм, включително и пред паметта на 11 хил. 343 евреи от териториите на Беломорска Тракия и Македония, администрирани тогава от българските власти. Те се оказаха безсилни да предотвратят депортирането на тези злочести хора в хитлеристките лагери на смъртта.
Но възпоменателният ден за Холокоста е същевременно и повод да си припомним с чувство на законна национална гордост, че заедно с Дания, България е единствената страна в покорената от хитлеристите Европа, която спаси от гибел близо 50 хиляди свои еврейски граждани.
Преследванията и дискриминацията срещу българските евреи, започнали под натиска на нацистките управници, срещнаха бурното възмущение и съпротива на българския народ. Избухнал още при приемането на позорния Закон за защита на нацията в 1940 г., народният протест достигна връхна точка в началото на 1943 г., когато започна подготовка за депортиране на българските евреи. Срещу престъпния план се обявиха представители на най-широки обществени кръгове - писатели и други видни дейци на културния и научния живот, адвокати, Българската православна църква, политици с различна ориентация, участници в антифашистката съпротива. Своя решаващ принос даде и тогавашният държавен глава - Борис III.
Българските евреи бяха спасени благодарение на съпротивата на българския народ. Верен на традициите си на толерантност, той не позволи да бъдат изпратени на гибел неговите еврейски съотечественици, с които векове е живял в мир и сговор. Ето защо приветстваме инициативата 9 март да стане официален празник за спасяването на българските евреи от Холокоста. Тази година тържеството бе проведено в Пловдив под патронажа на президента на Републиката господин Георги Първанов.
С удовлетворение виждаме, че тази светла страница в българската история получава все по-широко международно признание. Това пролича и в Съвета на Европа, в чието седалище в Страсбург, редом с бюстовете на строителите на демократична Европа, бе поставен и бюстът на Димитър Пешев, заместник-председател на ХХI Народно събрание. Той, заедно с 42 депутати, издигна глас против изпращането на гибел на българските евреи. Авторитетно признание за приноса на българската общественост и по-специално на Българската православна църква за спасяването на българските евреи е и в решението на израелския институт "Яд Вашем" да обяви за "праведници на народите" митрополитите Стефан Софийски и Кирил Пловдивски. Този акт на признателност бе изразен в присъствието на делегация от български парламентаристи и духовници.
Ние трябва да се гордеем, че многовековните традиции на толерантност, взаимно зачитане и разбирателство между етносите и религиите, проявени при спасяването на българските евреи, се манифестират в наши дни и в изграждането на съвременния български етнически модел. Това е ценно постижение на демократична България, което я съхрани като остров на мир и стабилност в размирните Балкани.
Въпреки поуките на Холокоста, човечеството все още не се е освободило от проявите на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и антисемитизъм, както това се констатира в разискванията и документите на Европейската и на Световната конференция против расизма, състояли се през 2000 и 2001 г.
Особено голяма загриженост в това отношение предизвиква обстановката в Близкия Изток. Терорът и въоръжените насилия, които ескалират в хода на израело-палестинския конфликт, не могат да решат спорните въпроси. Те нямат военно решение. Мирът и сигурността на двете страни в конфликта могат да бъдат постигнати единствено чрез диалог, чрез политически, икономически и социални мерки. Това е пътят, посочен от резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, последната - 1403 от 4 април т. г. Тя приветства мисията на държавния секретар на Съединени американски щати в региона, както и усилията на други специални пратеници на влиятелни държави и международни организации за постигане на справедлив и траен мир в Близкия Изток. Като непостоянен член на Съвета за сигурност, България подкрепи тези резолюции и активно участва в усилията на международната общност за намиране на трайно решение на кризисната ситуация в региона.
Уважаеми госпожи и господа, нека днешният възпоменателен ден бъде не само ден на преклонение пред жертвите на Холокоста. Той е обърнат не само към миналото, но и към настоящето и към бъдещето. Този ден трябва да бъде и призив към човечеството никога да не допусне подобни безумия и да води решителна борба против всички форми на расизъм, расова дискриминация и ксенофобия. Това е достижима цел в развитието на съвременното човечество.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, давам думата на госпожа Нина Чилова.
Заповядайте, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, Ваше Светейшество, Ваши Превъзходителства, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри, уважаеми гости!
Един неписан човешки закон ни задължава да помним и да забравяме - днес е денят в памет на Холокоста!
На този ден 57 години след края на Втората световна война ние си спомняме за милионите човешки същества - евреи, славяни, роми, американци, англичани, французи, намерили смъртта си по време на най-страшното изтребление в световната история.
Спомняме си не само трагичните събития около целенасоченото унищожение на 6-те милиона евреи, сред които милион и половина деца, но и страдалческия живот на милиони обикновени хора - търговци, занаятчии, учени и учители, писатели, студенти, родители и деца, съпрузи и съпруги.
Спомняме си жалони на еврейската цивилизация, които са били разрушени от Варшава до Урал, от Мюнхен до Вилнюс.
Спомняме си хлъзгавия склон, който започна с въздигането на един странен човек с античовешки възгледи и скоростното превръщане на неговата идеология в машина за убиване.

Спомняме си за благодатната почва за антисемитизъм, която позволи кълновете на нацизма да бъдат поети и да избуят като страшни плевели, задушаващи хуманността. Спомняме си, разбира се, и за ешелоните, превозили 11 хил. 343 евреи от Беломорска Тракия и Македония, за които нямаше обратен път назад, за оцелелите от лагерите на смъртта, за техния страдалчески, но героичен подвиг, който ни доказа, че волята за живот може да победи смъртта.
На този ден си спомняме, че в Европа имаше страни, в които Холокостът не се случи. Помним България, Дания и техния самотен пример за толерантност, съпричастност и състрадание. Помним куража на хилядите праведници, които рискуваха живота си, за да могат да живеят други. Спомняме си за Александър Пешев, за владиците Кирил и Стефан, за хилядите знайни и незнайни българи, които не предадоха своите съседи, своите балкански братя. България се гордее с тях.
България трябва да се гордее, че даде подслон и на хилядите арменци, потърсили спасение у нас през 1905 г., че не върна нито един руснак, стигнал до бреговете ни в годините на революционен терор и беззаконие, че бе втората родина за стотици гръцки политемигранти, подгонени от военната хунта и че днес нейното гръцко малцинство участва активно в управлението на държавата. Светът трябва да се гордее с България!
Уважаеми колеги, за съжаление през последните месеци сме свидетели на ксенофобски, расистки и антисемитски прояви. Това е един тревожен сигнал, който би трябвало да звучи силно и предупредително в ушите на политици, на интелектуалци, на религиозни и светски дейци. Ето защо ние трябва да помним, но никога да не забравяме, да не забравяме онези, които загинаха, както и онези, които спасиха дори и един единствен човешки живот, да не забравяме колко е важно винаги да изразяваме принципната си позиция и решимост за борба срещу нетолерантността, антисемитизма и ксенофобията, когато и където те се проявят, да не забравяме непрекъсваемата връзка между демокрацията, повелята на закона, равенството между всички етноси и защитата на човешките права.
Никога да не забравим изконната пророческа визия за свят на справедливост, демокрация, хуманност и мир. И да не забравим, че всеки един от нас малко или повече може да спомогне да скъсим времето и по-бързо да осъществим тази глобална и високохуманна цел.
Днес е денят в памет на жертвите на Холокоста. Този ден носи в себе си повелята светът да не забрави никога онези ужасяващи събития, които разтърсиха човечеството и които сякаш минават отвъд разума.
Отчитайки този ден, ние, народните представители от Тридесет и деветото Народно събрание казваме, че нищо не е забравено, че никой не е забравен. В книгата на световната история българският народ е дал своя скромен, но изключителен принос, за да бъдат затворени онези тъжни страници на насилие и жестокост. А това е достатъчно основание и пример за наличие на толерантност и солидарност с всички етнически групи, причислени към световната демократична общност. На този ден ние искаме да предотвратим повторението на злото, искаме да сложим точка на човешката омраза и насилие! Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Чилова.
Заповядайте, господин Младенов.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин вицепрезидент, Ваши Светейшества, Ваша чест, простете моето вълнение в днешния ден, но аз не мога да не започна с това, че има нещо зловещо в това да се чества една дата заради невинната смърт на над 6 млн. човека.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ, от място): Да се отбелязва.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Днес може би отбелязваме един от най-тъжните епизоди на човешката история. Отбелязваме факта, че нашата цивилизация, европейската цивилизация по една или друга причина предаде човека, предаде хората в средата на миналия век. Нашата цивилизация, която е родила най-великите умове на литературата, на географските открития, на науката, позволи в центъра на Европа да се появи най-голямата омраза, на която човечеството е станало свидетел до този момент. Отговорността за Холокоста се носи не само от тези, които го осъществиха. Отговорността е и на тези, които го покриваха. Отговорността е и на тези, които мълчаха, когато то се случваше. Днес отговорността е и на тези, които го забравят. И ние нямаме право да го забравим. Защото ако ние наистина сме част от тази цивилизация, в която толкова много искаме да бъдем, ако наистина вярваме в ценностите, за които говорим, не можем да забравим, не можем да спим спокойно поне една вечер в годината, спомняйки си за ужасите, на които бяха подложени евреи, славяни и православни в България, хора иноверци, хора с различни убеждения, роми в цяла Европа.
В това отношение обаче България все пак е една уникална страна, защото въпреки че този ден е много тъжен, може би един от най-тъжните ни в съвременната ни история, за нас, българите, той може би е един от най-достойните, защото точно на този ден ние можем да се погледнем в очите и да кажем: "да, ние бяхме на висотата на историческото предизвикателство, което беше отправено към нашия народ". Ние доказахме, че в България демокрацията има дълбоки корени в нашата душа. Толерантността е част не само от нашите ценности, тя е част от нашия бит, от нашето ежедневие. Защото усилието на целия български народ - неорганизирано, масово, спонтанно усилие на българския народ да спаси своите евреи през Втората световна война няма прецедент в историята на други държави.
Това обаче не ни дава права, уважаеми народни представители. Ние не можем да искаме специална благодарност от човек, който не сме убили, защото това е нормалното поведение на всеки цивилизован човек. Ние трябва смирено да погледнем към нашите съседи, да погледнем към хората, с които общуваме и да се опитаме чрез примери и действия да наложим тази толерантна политика, за да направим масовото убийство, породено от етническа, расова омраза, невъзможно. И неведнъж България е доказвала това, защото не само по времето на Втората световна война българският народ покани и прие в България не само евреи, гонени от целия свят, но прие арменци, гърци, прие всякакви националности, които търсеха убежище и ги интегрира.
Българският народ в крайна сметка не прие наложеното етническо прочистване в България от комунистическия режим на турските райони на нашата страна. И ние трябва да си признаем, че това също е наше голямо достойнство, от което не трябва да се срамуваме. Етническо прочистване се случи в България. То бе организирано от комунистическия режим, но в крайна сметка то не разруши добрите основи на сътрудничеството между етническите общности в България.
България каза "не" и когато видя етническо прочистване в Косово, защото ние знаем каква е цената на гоненията. Ние самите сме били гонени над 500 години. Ние не позволихме да бъдат гонени други националности на нашата територия. Когато бяха гонени националности на съседни нам територии, ние станахме и казахме "Не! Ние няма да позволим това да се случи, защото знаем неговата тежка цена."
Затова аз съм горд, че съм българин. Горд съм, че България принадлежи днес вече към тези ценности на Европа, които намериха сили в себе си да създадат институции и механизми, с които да се направи расовата омраза невъзможна, да се ограничат нейните прояви.
Но днес ние сме изправени пред още две предизвикателства от тази гледна точка.
На първо място, не можем да отминем с безразличие насаждането на антисемитизъм в България. Той няма почва в България. Той е проява на заблудени, объркани хора, които ги е страх. Тях ги е страх, защото българите са толерантни, тях ги е страх, защото българите са силни със своята толерантност и с интегритета си.

Ние не можем да отминем тези прояви, които виждаме по нашите улици в момента. Ние трябва да им се противопоставим, защото отново трябва да бъдем на висотата на предизвикателството, което се изправя пред българската душа и българския морал. Не можем обаче да мислим, че антисемитизмът, че расовата омраза са останали в миналото. Напротив, те са част от ежедневието на нашия съвременен свят. Та нима атаките на 11 септември в Съединените щати не бяха предизвикани от расова омраза, от етническа омраза, от религиозна омраза? Та нима ние не ставаме свидетели всеки ден в различни части на света, включително в района на Близкия Изток, как омразата, етническият фанатизъм довеждат до такива инциденти, от които нас като хора ни е срам да бъдем част от тях. Ние трябва да се противопоставим срещу тази омраза. И това не значи да се борим само с декларации или да се борим с някакви послания. Ние трябва в себе си, в душата си да кажем "не" на тази омраза, за да сме сигурни, че това, което зависи от нас поне на този етап, ние сме направили.
Искам да приключа с един цитат от отец Борис Харалампиев - не знам дали той е още сред нас, - той е отец в Пазарджик. Това е един от многото българи, които са участвали в спасяването на българските евреи, но може би неговото име е останало незабелязано от голямата история. Отец Борис казва: "Можеш всичко да отнемеш от един човек, можеш да му отнемеш собствеността, можеш да му отнемеш живота, не можеш да му отнемеш достойнството, не можеш да му отнемеш и вярата. Петстотин години ние бяхме гонени, убивани, окраждани, българите бяха гонени на територията на България, но не ни отнеха вярата. И нашата вяра ни спаси!"
Нашата вяра спаси не само нас, уважаеми дами и господа, нашата вяра спаси българските евреи. Нашата вяра ще ни даде сили оттук нататък да продължим тежкият път на България и наистина да постигнем в нашата страна това, което всички очакваме - демокрация, демократична държава, принадлежаща към Европа, принадлежаща към ценностите на европейската и атлантическа интеграция, със своята роля в света, не само на Балканите, а и в глобалната борба срещу тероризма и расовата омраза. Благодаря. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Младенов.
Заповядайте, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, господин вицепрезидент, Ваше Светейшество, Ваши Превъзходителства, господа министри, дами и господа! Отбелязването на Международния ден на Холокоста у нас не е едно инерционно присъединяване на България към чужди исторически дати и събития, просто за да засвидетелстваме една нова привързаност към европейската цивилизация. За нас - прав сте, господин председателю - българите този ден винаги ще носи едно непреходно значение, всъщност две - отрицание на една чудовищна расова политика и преклонение пред нейните жертви и, второ, чувството за национална гордост от това, че българските евреи бяха спасени през трагичните години на Втората световна война. Тази война, колко пъти се е казвало и писало вече - отне живота на 50 милиона души, но сред тях се отделя с ужасът си изтреблението на тези повече от 6 милиона евреи, повече от една трета от цялото еврейско население тогава. Защото то не е обусловено нито от изискванията на фронтовете на войната, нито от условията на живот зад тях, става дума за един преднамерен, един системен геноцид в изпълнение на една антисемитска доктрина, превърната в политика от хитлерова Германия. Нейният пример се последва доброволно или пък се наложи принудително във всички европейски страни, които Германия окупира или пък които се съюзиха с нея, като България. Във всички, с изключение на една, това е България. Тук не загина нито един евреин поради своя кръвен произход, а всички реални предпоставки за това бяха налице. У нас беше установен един режим, който бързо ни привърза към така наречената тристранна ос, около която се завъртяха и национални нещастия и фактическата смъртна заплаха за еврейството.
Отговорът на въпроса защо в България не загина нито един евреин не е покрит с тайнственост. Става дума за една нравствена устойчивост на един цял народ, за толерантността и демократичното начало, вложено в него, едно усещане за равноправие между хората, една готовност да се защитава човешкото достойнство без оглед на расови, верски, етнически и национални белези.
В този ден обаче на възпоменание на жертвите от еврейския Холокост все пак трябва да се каже, че борбата на българския народ в никакъв случай нито е била инцидентна, нито е била твърде лека. И тук, въпреки различни опити, трябва да се подчертае, че различните слоеве от нашето население заедно с моралните височини, до които стигна добрата част от българската интелигенция да покажат още веднъж, че хуманистичните начала са в душевността на народа, а не са нито партийно, нито политически предопределени.
Но аз искам оттук сега в Народното събрание да се напомни, че фактологията на борбата за спасяване на българските евреи започна от 1940 г., когато тогавашното правителствено мнозинство - ах тези правителствени мнозинства - наложи гласуването на противоеврейския Закон за защита на нацията, един съвестен превод на така наречения хитлеристки Нюрнбергски закон или законодателство. На законопроекта се противопоставят - някой спомена вече това, - кой ли не, обикновени жители на села и градове, писатели, адвокати, художници, лекари, съюзи и цели организации, но в Народното събрание има малцина свободомислещи народни представители, те принадлежат преди всичко на тогавашната опозиция. И тук се произнасят страшни речи - говоря точно, - юридически силни и аргументирани, морално обосновани и политически смели. И аз мисля, че ако сега замълчим поне за миг, би трябвало да чуем поне още веднъж гласа на Петко Стайнов, на Никола Мушанов, на Иван Петров, на д-р Никола Сакаров, на Тодор Поляков, на Любен Тюкмеджиев.
В кабинета на председателя на парламента тогава Логофетов наистина буквално валят протестни телеграми и предупредителни изложения от цялата страна. Даже, господин председател, тогава има една група народни представители, както понякога и ние си позволяваме да направим това, да поискат поименно гласуване на този закон, за да се изправи всеки срещу собствената си съвест. Нито писмата се четат, нито това искане се уважава и автоматичната воля на мнозинството приема този чудовищен закон. Въпреки това съвсем малко по-късно пак тук, пак в тази зала, отново ще прогърми речта на Петко Стайнов по повод на един друг закон, който за Народното събрание е много важен - предлага се по силата на Закона за защита на нацията да се делегира право на Министерския съвет, и това става, право, което значи произвол, той сам да урежда въпросите, свързани с българското еврейство. В този каталог стоят тогава - което би трябвало да стане със закон, но става с решение на правителството, противоконституционно - жълтите звезди, отнемане на имоти, прекратяване на право да се упражнява професия, изселвания, мобилизации в групи за тежък физически труд и т.н. И тогава ще дойде, аз съжалявам, че се връщаме към историята, но съм се изправил тук пред вас, окуражен от принципа, че историята понякога ни води назад към по-доброто бъдеще, ще дойде тази конференция на ул. "Ван Зее" в Берлин, януари 1942 г., и там ще се планира писмено изтреблението на всичките 11 млн. евреи, които живеят в Европа. И в тайно споразумение, което обаче българската власт подписва, ще се каже: на един първи етап 20 хил. български евреи от общо 48-те хиляди, които живеят по нашите земи, да бъдат изпратени в тези Хитлерови лагери на смъртта. Но от старите предели на България няма да замине нито един. Историята е известна. В този мощен отпор ще се извиси наистина гражданският героизъм на подпредседателя на Двадесет и петото Народно събрание Димитър Пешев. Неговото влияние се прибавя към обществения натиск, а не обратно, и тогава той ще съумее да спре на 9 март 1943 г. натоварените влакове за депортиране на първата пратка от 8600 евреи от България.
Но той няма да спре дотук. Малко след това, просто дни, той, заедно с други 42 народни представители ще направи протестно изложение до правителството против изпращането на евреите извън границите на България и ще иска от министър-председателя да го постави в дневния ред на Народното събрание. Знаете ли какво е станало? Не го поставят. Както и ние сега не поставяме такива искания до правителството понякога.
Планира се и втори, и трети етап на депортиране, но се сгъстяват редиците на протеста и на натиска и българските евреи са спасени.
Сега, когато отбелязваме Международния ден на Холокоста, наистина трябва да почетем с мълчание паметта на тези 11 343 евреи от присъединетите тогава така наречени нови земи - Беломорска Тракия и Македония, тези евреи не бяха спасени. Териториите бяха с българска администрация, но под фактическа германска окупация. Въпреки това уточняване обаче нищо не може да отмени отговорността на виновните за смъртта на невинните. Този ден е в тяхна памет!
В контекста на тази епична борба ще се открои внушителното участие на Българската православна църква, не винаги през изминалите години достатъчно ясно подчертавана. Юдейството и християнската религия имат своите противоречия, даже несъвместимости, но, вижте, висшите йерарси на българската църква заедно с обикновените служители забравят тези различия и застават до своите, тоест до нашите български евреи, когато идва часът на тяхната смъртна заплаха. Светият Синод в пълен състав неведнъж ще напише не само протоколи за совите намерения и действия в защита на евреите, но ще напише и една светла страница в най-новата история на България в тази борба.
Вече се каза, голямо е признанието за това защитно и спасително дело на Българската православна църква, този неотдавнашен акт на държавния и световния институт за Холокоста "Яд Вашем" в Йерусалим, с който българските митрополити тогава Стефан и Кирил бяха обявени за праведници на народите или на света.
Ще минат обаче малко дни от края на Втората световна война и ще дойде часът на равносметката. Тогава, и трябва да се възхвали тази доблест на българското еврейство, в 1946 г. Централната консистория на евреите в България ще се обърне до Парижката мирна конференция, за да настоява в мирния договор с България, който се готви от победилите държави, да не се включват клаузи за защита на българското еврейство и да не се дават гаранции за това. И наистина в мирния договор такъв, какъвто е той, добър или лош, такива гаранции не се вписват. Защото далеч преди това и веднъж завинаги целият български народ със своята мъжествена борба за спасяването на евреите в годините на най-тежки изпитания на хуманизма и цивилизацията беше вече дал.
Парламентарната група на Коалиция за България, Вие не обявихте това, уважаеми господин председателю, свежда глава на мълчание за почит и преклонение пред жертвите на Холокоста. Ние сме вътрешно удовлетворени от предложението, което направи президентът на Република България, на 9 март - тази дата на първото спиране на влаковете в 1943 г. - у нас да се отбелязва ежегодно паметта на това най-голямо и най-трагично човешко жертвопринушение.
Мисля, че тази солидарност и човеколюбие, които бяха изпит за целия народ, позволете ми да изразя това убеждение, и занапред ще бъдат една повеля за националноотговорните леви, умерени и патриотични сили и че те ще влагат своята воля в борбата срещу ксенофобията и расизма, които, уви, днес отново се съзират на близкия небосклон на нашето Отечество.
Благодаря Ви, господин председател. (Ръкопляскания в Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Господин Лютви Местан има думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепрезидент, Ваши Светейшества, Ваши Превъзходителства, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Днес сме се събрали да отбележим една ужасна трагедия - масовото избиване на милиони евреи от хитлеристкия режим в Германия - безспорно една от най-ужасните трагедии в човешката история. Трагедия, която днес посрещаме не като панахида, а като напомняне. Затова и не е възможно моето изказване да остане в една строга историческа рамка. Защото на мен ми е много трудно да говоря за историята, когато днес само на 600 м от парламента на най-големия книжен пазар на страната, на пл. "Славейков", на повечето маси се предлагат книги като "Измамата Холокаост" на Юрген Граф и "Лъжата за шестте милиона" на Ричърд Хароу. Ще оставя без коментар редицата правописни грешки, с които са съпътствани тези издания, но и Хитлер не е бил сред най-грамотните. Две негови книги вече независимо от това "просвещават" читателите и резултатът бе налице.
Навръх Пасха - най-свещения юдейски празник, еврейското училище в София осъмна в свастики. Представяте ли си ужаса по лицата на децата, видели това на фасадата на своето училище? Аз задавам въпроса: какви бяха последствията? И, за съжаление, казвам: никакви. - Анонимен извършител, неизвестен престъпник залепил плесница на лицето на българската демокрация, плесница на лицето на българския етнически модел, единствения конвертируем продукт, който ние като политици създадохме за последните 12 години.
Периодично се рутят еврейски и мюсюлмански гробища, поругават се паметници. Неизвестни и пак неизвестни престъпници, лепещи петно подир петно върху демократичната ни и правова система. Това, господа, за съжаление е едно от днешните измерения на историческото ни отбелязване.
Признавам, мен ме е страх от крайния национализъм и бих искал да видя поне един човек в тази зала, който не се бои от това. Но ние, точно ние в тази зала, няма пред кого да се оплакваме, защото ние сме най-висшият орган на тази страна и ние първи трябва да покажем, че можем да се справим с тези опасни тенденции.
Преди 20 дни попитах министъра на вътрешните работи относно действията на полицията по отношение на свободното разпространение на фашистка, антисемитска, ксенофобска и друга подобна литература. Отговорът по-скоро породи още повече въпроси, защото е необходимо не просто загриженост, необходими са реални действия.
Чух вече гласове, че така се нарушавала свободата на словото, че ние сме призовавали към репресии против свободата на словото. Но аз като либерал много добре знам, че няма безгранична свобода. Свободата на словото свършва там, където започва чл. 108 от Наказателния кодекс на Република България за неразпространение на националсоциалистическа, фашистка или друга антидемократична пропаганда. Моята свобода свършва там, където започва свободата на другия. Аз нямам право да нарушавам свободата на другия, нито да накърнявам неговите чувства. А тази литература накърнява чувствата на едно от малцинствата в България. Свободното разпространение на такава литература освен законите нарушава и свободата на другите. Не е ли смешно заради свободата на петдесетина или стотина - нека не ги квалифицирам какви личности, да се петни името на цялата страна? Нека излезе "Моята борба", но в една книга с разказите за Освиенцим, със снимки от музея "Яд Вашем" в Израел или музея на Холокоста във Вашингтон. Другото е пародия на демокрация. Затова само реални действия на МВР и прокуратурата могат да запазят ореола на страната ни като държавата и народа единствени в Европа спасили евреите си. Само такива решителни действия могат да дадат реален и дълготраен ефект.
Аз си давам сметка, че веднага ще се намерят много аргументи, че това не е типично българско явление. Потвърждавам, и това е чудесно - не е типично българско явление.
Вероятно ще се чуят аргументи, че това е по-скоро подражание на проявите в някои други страни от Източна и Централна Европа. Това обаче не е извинение. Това, че в Унгария преди последните избори най-многобройни бяха митингите на крайните националисти, не променя нищо. Това, че подобни тенденции има в Австрия, не е успокояващо за България, защото България като страна със специфично географско разположение, с голямо етническо и верско многообразие не може да си позволи да повтаря грешките на други страни. Макар и малка страна, ние сме твърде важен стратегически фактор за регионална и европейска стабилност, за да проиграем така безотговорно най-важния си аргумент за пълноправно членство в Европейския съюз и НАТО.
Но да се върнем на темата. Холокоста, уважаеми колеги, не е история. Холокоста е урок, че престъпленията винаги се раждат в някоя глава на нереализирал се неудачник, а после стават национални и световни трагедии. Холокоста е предупреждение на миналото към бъдещето. Затова нека да докажем, че спасяването на българските евреи от концентрационните лагери не е прецедент, а осмислен акт на един народ, съзнаващ важността на многообразието на земята, на необходимостта от другостта, като съществен фактор на развитието ни като европейска и евроатлантически ориентирана страна.
Уважаеми колеги, фашизмът, националната и етническата нетърпимост, антисемитизмът, ксенофобията и крайният национализъм са оръжия на лумпенизирани политици. Аз знам, че нито един от тази зала не е такъв. Но кой гарантира, че навън, докато обикаля пл. "Славейков", на някой вече не му е хрумнала идеята за въоръжаване с точно този политически арсенал? А той е заразителен, лесно внушаем и с претенции да обяснява всичко лошо у нас с мними, престъпни заговори на нечие малцинство и всичко добро, случило се въпреки заговорите на малцинството срещу мнозинството. Това някому сигурно звучи смешно, но е опасно и то много опасно. Така от жалките приказки на един австрийски бояджия из мюнхенските бирарии се стигна до Треблинка и Аушвиц. Така от пиянските кръчмарски сбивания на млади лумпени се стигна до реализацията на Кристалната нощ и идеята за окончателното решение на еврейския въпрос.
За пореден път в тази зала, този път във връзка с това трагично отбелязване, поставям въпроса за разпространението на фашистка, ксенофобска и антисемитска литература. Искам да бъда ясен: не става въпрос за нарушаване свободата на словото. Не съм притеснен от факта, че излиза "Моята борба" или "Фашистката революция" на Мусолини. Вероятно тези книги са необходими на историците. Нямам нищо против. Но аз поставям въпроса за масирания характер на това явление. Говоря за тиража й, говоря за начина, за безконтролното разпространение на тази литература. Начинът, по който са оформени тези книги и те вече създават впечатление за една откровена пропаганда.
Със сетивата си усещам опита в български условия да се появят политически сили, които проповядват крайна националистическа идеология и съм притеснен, че утре - другиден те могат да имат и претенцията да заемат своето място в тази зала. Днес в тази зала седят изключително и само европейски политици, които въпреки своите политически различия не са врагове, а опоненти. Не бих искал да стигнем дотам, след време в тази зала да седят депутати, които да ме възприемат не за политически опонент, а за враг и то не заради моите политически убеждения, а заради моя етнически или верски произход. Това не бива да допуснем. Това е обща отговорност на всички, които седят в тази зала, и това е нашият дълг към днешната дата. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ, КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Постъпил е проект за декларация с вносители Нина Чилова, Юнал Лютфи, Лютви Местан, Николай Младенов и Евгени Кирилов. Позволете ми да ви запозная с проекта, който ви е раздаден:
"Проект

Д Е К Л А Р А Ц И Я
НА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТОТО
НАРОДНО СЪБРАНИЕ

На днешния ден българският парламент, заедно със световната демократична общественост, отбелязва Международния ден на Холокоста - ден за борба с расизма, ксенофобията и антисемитизма.
Почитаме този ден, за да помним, че никога повече не трябва да се повтаря геноцидът над народи или етнически групи.
Българският народ с право може да се гордее, че бе единственият в Европа, който убедено застана в защита на своите евреи през годините на Втората световна война. Това бе проява на традиционната българска толерантност към етнически и религиозни малцинства.
Като заставаме категорично зад основните принципи на Всеобщата декларация за защита правата на човека, ние, народните представители от Тридесет и деветото Народно събрание, решително осъждаме всички прояви на расизъм, ксенофобия и антисемитизъм, като заплаха за устоите на демократичното гражданско общество и противоречащи на човешкия морал и евроатлантическите ценности."
Уважаеми народни представители, по предложения проект за декларация на Народното събрание имате ли възражения? Не виждам.
Моля, гласувайте проекта за декларация на Тридесет и деветото Народно събрание.
Гласували 185 народни представители: за 185, против и въздържали се няма.
Декларацията е приета единодушно. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
Преди да закрия тази част на днешното извънредно заседание на Народното събрание, каня уважаемите народни представители и гости на полагането на цветя пред мемориалната плоча в памет на невинните жертви, намерили смъртта си в нацистките лагери на смъртта.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Уважаеми народни представители, за да съм убеден в кворума, ще направя поименна проверка.
(Председателят Огнян Герджиков прави поименна проверка. Списъкът се прилага към протокола.)
В залата има 132 души.

Продължаваме с точка втора от днешния дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
Искам да призова председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации господин Мирчев да докладва законопроекта.
На дневен ред е § 34.
Господин Мирчев, заповядайте. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам от § 34 до § 37 да ги гласуваме заедно, тъй като няма никакви предложения.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 34, който става § 32:
"§ 32. В чл. 141 ал. 1 се изменя така:
"(1) За всяко регистрирано моторно превозно средство или ремарке се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, което съдържа данните за превозното средство, съгласно наредбата по чл. 140, ал. 2."
Комисията предлага следната редакция на § 35, който става § 33:
"§ 33. В чл. 143, ал. 6 съюзът "и" се заменя с "или"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 34 със следното съдържание:
"§ 34. В чл. 144, ал. 2 след думите "над 10 тона" се поставя запетая и се добавя "на регистрирани колесни трактори"."
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 37, който става § 35:
"§ 35. В чл. 146 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думата "определен" се добавя "с наредба".
2. Създава се ал. 2:
"(2) Изменение в конструкцията на колесни трактори и теглените от тях ремаркета се извършва по условия и ред, определени с наредба на министъра на земеделието и горите, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.
Има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване от § 34 до § 37 включително, така както беше представено от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Господин председателю, моля да се въведе ред в залата! Влизат оператори и снимат с камера по време на заседанието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 38 има предложение от народния представител Иван Иванов.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 38, който става § 36:
"§ 36. В чл. 147 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Регистрираните пътни превозни средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи."
2. В ал. 2 след думите "Прегледът за" се добавя "проверка"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 38 има ли желаещи да се изкажат?
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предложението, което съм направил, за мен съответства на философията на закона, в смисъл, че Законът за движението по пътищата ясно определя функциите и задълженията на отделните институции в Република България. В това отношение Министерството на вътрешните работи има ясно изразени функции на контрол върху движението по пътищата.
Поради това смятам, че в текста на § 38, ал. 1 и 2, когато се говори за реда за извършване на прегледа, касае се за технически преглед на моторните превозни средства, за мен е абсолютно, бих казал, непонятно, защо това трябва да се съгласува с министъра на вътрешните работи. Наредбата трябва да бъде, както беше преди това, наредба на министъра на транспорта и съобщенията, който носи пряка отговорност както за реда, така и, естествено, за процедурата на извършване на тези технически прегледи.
В самата ал. 4 е изрично указано какво подлежи на проверка, а именно прегледът за проверка на техническата изправност обхваща комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на вредни газове от моторните превозни средства и изправността на шумозаглушителните им устройства. Всичко това са елементи от моторните превозни средства, по които трябва да се произнесе именно Министерството на транспорта и съобщенията, поради което смятам, че Министерството на вътрешните работи няма отношение към тази материя и поддържам своето предложение за отпадане на "съгласувано с министъра на вътрешните работи". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Други желаещи да се изкажат по този текст? Не виждам.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов. Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 125 народни представители: за 46, против 72, въздържали се 7.
Не се приема.
Подлагам на гласуване подобрената редакция на комисията, така както беше представена от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 95, против 12, въздържали се 16.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предлагам да гласуваме от § 39 до 43 заедно, включително с новия § 39.
По § 39 има предложение от народния представител Ремзи Осман - специализираните органи на Министерството на вътрешните работи да не участват в периодичните прегледи, то е прието, и комисията предлага § 39, който става § 37 да придобие следното съдържание:
"§ 37. Член 148 се изменя така:
"Чл. 148. (1) Министърът на транспорта и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи, определя с наредба условията и реда за издаване на разрешения за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, участващи в движението по пътищата, с изключение на колесните трактори и теглените от тях ремаркета.

(2) Разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства се издава на физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, от министъра на транспорта и съобщенията или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) За издаване на разрешението лицата по ал. 2 подават заявление, към което прилагат и следните документи:
1. копие от съдебното решение за регистрация по реда на Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
2. удостоверение за актуално съдебно състояние;
3. декларация, че за тях не е открита процедура за обявяване в несъстоятелност.
(4) Разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства се издава при следните условия:
1. сградите, съоръженията, оборудването, уредите и средствата за измерване отговарят на изискванията и осигуряват изпълнението на целия обем проверки, предвидени в наредбата по чл. 147, ал. 1.;
2. техническите специалисти, които извършват прегледите, притежават необходимите образование, специализация и квалификация съгласно изискванията на наредбата по чл. 147, ал. 1.
(5) Разрешението се издава в срок до 30 дни от датата на подаването на заявлението.
(6) Министърът на транспорта и съобщенията отказва издаването на разрешение в случаите, когато кандидатът не отговаря на условията в наредбата по ал. 1. Отказът се мотивира.
(7) Отказът подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(8) Разрешението по ал. 1 се издава за всеки технически пункт за срок от 5 години.
(9) Министерството на транспорта и съобщенията води регистър за издадените разрешения по ал. 1.
(10) Правата, произтичащи от разрешението, се прекратяват:
1. когато се установи, че разрешението е издадено въз основа на неистински документ или на документ с невярно съдържание;
2. с прекратяване на дейността на търговеца или на юридическото лице с нестопанска цел;
3. с изтичане на срока, за който е издадено;
4. по молба на неговия притежател."
Комисията предлага § 40 да отпадне поради преместването на текста на систематичното му място в § 37.
Комисията предлага § 41 да отпадне поради преместването на текста на систематичното му място в § 38 и § 42.
Комисията предлага § 42, който става § 38, да придобие следното съдържание:
"§ 38. Създава се чл. 148а:
"Чл. 148а. (1) Разрешението се отнема при нарушение на изискванията на наредбите по чл. 147, ал. 1 и по чл. 148, ал. 1.
(2) Разрешението се отнема с мотивирана заповед на министъра на транспорта и съобщенията или на упълномощеното от него длъжностно лице по предложение на ръководителя на съответната служба за контрол по чл. 165 и чл. 166.
(3) Отнемането на разрешението подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(4) Лицата, чието разрешение е отнето, могат да кандидатстват за получаване на ново разрешение не по-рано от една година от датата на отнемането му."
Комисията предлага да се създаде нов § 39 със следното съдържание:
"§ 39. Създава се чл. 148б:
"Чл. 148б. (1) Пътна помощ по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва от физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на този закон.
(2) Удостоверението за регистрация се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството или упълномощено от него длъжностно лице след представяне на копие от съдебното решение за регистрация по реда на Търговския закон или документ за регистрация по Закона за юридическите лиза с нестопанска цел, удостоверение за актуално състояние, декларация за липса на открита процедура за обявяване в несъстоятелност, списък на превозните средства, с които ще се извършва пътната помощ, и телефонния номер за повикване на пътната помощ.
(3) Регистърът на лицата, извършващи пътна помощ, се води от Изпълнителната агенция "Пътища"."
Параграф 43. Комисията предлага § 43 да отпадне поради преместването на текста на систематичното му място в § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Уважаеми народни представители, от § 39 до § 43 по номерацията на вносителя имате думата.
Заповядайте, господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги, в § 37....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Параграф 37 ние вече го гласувахме!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Става дума за промяната на чл. 148.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По новата номерация ли говорите?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Да, по новата номерация.
"§ 37. Член 148 се изменя така:"
Аз правя предложение за изменение в редакцията на ал. 1 в смисъл: "Проверка на техническата изправност на регистрираните пътни превозни средства, участващи в движението по пътищата, с изключение на колесните трактори и теглените от тях ремаркета.", защото ако не добавим думата "регистрирани", ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: "За проверка на техническата изправност на регистрираните..."
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Да, защото имам предвид, че ако не се добави това, господин Мирчев, може да става дума например за каруците, талигите, които са пътни превозни средства, но не са регистрирани по смисъла на този закон.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Става дума за моторните пътни превозни средства.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Тук е записано само "пътни превозни средства", а не за моторните превозни средства. Ако няма думата "регистрираните пътни превозни средства" аз твърдя, че това общо понятие включва и други нерегистрирани пътни превозни средства.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Участващи в движението.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Да, участващи в движението, например една каруца участва в движението! Да не говорим, че аз съм виждал как и в магистрали участват в движението.
Ако го няма това уточнение, може да се разбира за всякакви пътни превозни средства, които участват в движението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Това е една бележка, която при всички случаи изглежда, че трябва да й се обърне сериозно внимание.
Аз бих помолил председателят на комисията, както и всички останали народни представители да вземат отношение.
Има думата заместник-министърът на транспорта и съобщенията господин Иванов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИЛ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, следва да обърна внимание и на предходния член 147, в който действително се говори за регистрираните пътни превозни средства. Те подлежат на задължителен периодичен преглед.
Така че в тази връзка между чл. 147 и 148, мисля, че нещата се изчистват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Димитров, при това положение като че ли не стои такъв проблем? В предходния текст е изяснено. Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте от § 39 до § 43 по номерацията на вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 44 има допълнителен доклад на комисията.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Четин Казак и текста на вносителя за § 44, който става § 40.
"§ 44. Член 149 се изменя така:
"Чл. 149. (1) За нуждите на типовото одобряване пътните превозни средства се делят на следните категории, обозначени с латински букви:
1. категория L - моторни превозни средства с по-малко от четири колела, към които спадат:
а) категория L1 - моторните превозни средства с две колела, с двигател с работен обем не по-голям от 50 куб. см - в случай на задвижване с двигател с вътрешно горене и с конструктивна максимална скорост не по-голяма от 45 км/ч., независимо от вида на задвижването;

б) категория L2 - моторните превозни средства с три колела, с произволно разположение на колелата спрямо надлежната средна равнина, с двигател с работен обем не по-голям от 50 куб. см - в случай на задвижване с двигател с вътрешно горене, и с конструктивна максимална скорост не по-голяма от 45 км в час независимо от вида на задвижването;
в) категория L3 - моторните превозни средства с две колела, с двигател с работен обем над 50 куб. см - в случай на задвижване с двигател с вътрешно горене, или с конструктивна максимална скорост над 45 км/ч независимо от вида на задвижването;
г) категория L4 - моторните превозни средства с три колела, с несиметрично разположение на колелата спрямо надлъжната средна равнина на превозното средство, с двигател с работен обем над 50 куб. см - в случай на задвижване с двигател с вътрешно горене или с конструктивна максимална скорост над 45 км/ч независимо от вида на задвижването;
д) категория L5 - моторните превозни средства с три колела, със симетрично разположение на колелата спрямо надлъжната средна равнина на превозното средство, с двигател с работен обем над 50 куб. см - в случай на задвижване с двигател с вътрешно горене, или с конструктивна максимална скорост над 45 км/ч независимо от вида на задвижването;
2. категория М - моторни превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници, към които спадат:
а) категория М1 - моторните превозни средства за превоз на пътници, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8;
б) категория М2 - моторните превозни средства за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане, без мястото на водача, с технически допустима максимална маса не повече от 5 тона;
в) категория М3 - моторните превозни средства за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане, без мястото на водача, с технически допустима максимална маса над 5 тона;
3. категория N - моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, които имат най-малко четири колела, към които спадат:
а) категория N1 - моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона;
б) категория N2 - моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса над 3,5 т, но не повече от 12 т;
в) категория N3 - моторните превозни средства, предназначени за превоз на това, с технически допустима максимална маса над 12 т.;
4. категория Т - моторните превозни средства с най-малко два моста, конструктивно предназначени за теглене, бутане, носене или задвижване на определени инструменти, прикачен инвентар, машини или ремаркета; към тях се отнасят колесните трактори, които могат да бъдат съоръжени за превоз на товари (самоходни шасита) и придружаващ персонал;
5. категория О - ремаркетата, включително полуремаркетата, към които спадат:
а) категория О1 - пътните превозни средства с технически допустима максимална маса не повече от 0,75 т;
б) категория О2 - пътните превозни средства с технически допустима максимална маса над 0,85 т, но не повече от 3,5 т;
в) категория О3 - пътните превозни средства с технически допустима максимална маса над 3,5 т, но не повече от 10 т;
г) категория О4 - пътните превозни средства с технически допустима максимална маса над 10 т;
6. категория G - моторни превозни средства с характеристики на моторните превозни средства от категория N или М и с повишена проходимост.
(2) Моторните превозни средства от категориите М2 и М3 за превоз на повече от 22 пътници, освен мястото на водача, са:
1. клас I - превозни средства, в чиято конструкция са предвидени площи за стоящи пътници с възможност за тяхното придвижване в салона на автомобила;
2. клас II - превозни средства, конструирани за превоз предимно на седящи пътници със или без площ за стоящи пътници; площта, предназначена за стоящите пътници, е в прохода между седалките; когато има обособено място за превоз на стоящи пътници, неговата площ не трябва да превишава площта на две двойни седалки;
3. клас III - превозни средства, конструирани за превоз само на седящи пътници.
(3) Моторните превозни средства от категориите М2 и М3 за превоз на не повече от 22 пътници, освен мястото на водача, са следните класове, обозначени с латински букви:
1. клас А - превозни средства, конструирани предимно за превоз на стоящи пътници; в автобусите от този клас може да има и седящи места;
2. клас В - превозни средства, конструирани за превоз само на седящи пътници.
(4) Ремаркетата и полуремаркетата от категория О, предназначени за теглене от колесни трактори, се означават с ОТ и са:
1. ОТ1 - с технически допустима максимална маса не повече от 1,5 т;
2. ОТ2 - с технически допустима максимална маса над 1,5 т, но не повече от 3,5 т;
3. ОТ3 - с технически допустима максимална маса над 3,5 т, но не повече от 6 т;
4. ОТ4 - с технически допустима максимална маса над 6 т."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Така и не можах точно да разбера, след като при мен има един текст, в който се казва, че комисията предлага § 44, който четохте, да отпадне от съдържанието на закона и да стане предмет на уредба на Правилника за прилагането на закона.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, има допълнителен доклад по § 31, който гласувахме, по § 44 и 45. Комисията предлага текстът да остане в закона, тъй като това беше едно предложение от главния преговарящ. И на това основание комисията предлага този текст да остане в закона, като съответно подкрепихме предложението на народния представител Четин Казак.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Това пояснение беше важно.
Има ли желаещи да вземат отношение? Твърде много технически данни.
Подлагам на гласуване § 44 по номерацията на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
Сега предлагам да прочетете окончателната редакция на § 45, който става § 40, защото Вашето предложение е подкрепено.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията предлага следната редакция на § 45, който става § 41 с една добавка в ал. 2 по допълнителния доклад, която ще ви прочета.
Параграф 45, който става § 41:
"§ 41. Създава се чл. 150а:
"Чл. 150а. (1) За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.
(2) За определяне правоспособността на водачите, моторните превозни средства се делят на следните категории" - тук добавяме - "различни от тези по чл. 149, обозначени с латински букви:
1. категория М - мотопеди;
2. категория А - мотоциклети;
3. категория В - автомобили, чиято допустима максимална маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на водача, не превишава 8; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг; допустимата максимална маса на състава не надвишава 3500 кг; допустимата максимална маса на ремаркето не може да надвишава масата без товар на теглещото превозно средство;

4. Категория С - автомобили, различни от тези от категория D, чиято допустима максимална маса надвишава 3500 кг, към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг.
5. Категория D - автомобили, с изключение на тролейбусите, предназначени за превоз на пътници, с над 8 места за сядане, без мястото на водача; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг; към тази категория се приравняват и съчленените автобуси; прикачването на ремарке към съчленен автобус е забранено.
6. Категория B+E - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория В и ремарке, когато:
а) допустимата максимална маса на ремаркето надвишава 750 кг;
б) допустимата максимална маса на ремаркето надвишава масата без товар на теглещото превозно средство;
7. Категория С+Е - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория С и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг.
8. Категория D+E - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория D и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг.
9. Категория Т- колесни трактори (Ткт) и тролейбуси (Ттб); към тази категория се приравняват и трамвайните мотриси (Ттм).
(3) В рамките на категориите А, В, С, D, С+Е и D+E, може да бъде издавано свидетелство за управление на моторни превозни средства, с ограничена валидност, която се отразява със следните кодове:
1. Код 72 (подкатегория А1) - мотоциклети с работен обем на двигателя не повече от 125 кубически сантиметра и с максимална мощност не повече от 11 кW;
2. Код 73 (подкатегория В1) - триколесни и четириколесни моторни превозни средства с електрозадвижване или с двигател с вътрешно горене с работен обем над 50 кубически сантиметра и с конструктивна максимална скорост над 45 км/ч., чиято маса без товар не надвишава 550 кг (в случай на електрозадвижване не се включва масата на акумулаторните батерии);
3. Код 74 (подкатегория С1) - товарни автомобили с допустима максимална маса над 3500 кг, но не повече от 7500 кг; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг, при което допустимата максимална маса на състава не трябва да надвишава 7500 кг;
4. Код 75 (подкатегория D1) - автомобилите за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане, без мястото на водача, но не повече от 16 места за сядане, без мястото на водача; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг;
5. Код 76 (подкатегория С1+Е) - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория С1 и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг; допустимата максимална маса на състава не трябва да надвишава 12 000 кг; допустимата максимална маса на ремаркето не трябва да надвишава масата без товар на теглещото превозно средство;
6. Код 77 (подкатегория D1+E) - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория D1 и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг, когато допустимата максимална маса на състава е не повече от 12 000 кг; допустимата максимална маса на ремаркето не трябва да надвишава масата без товар на теглещото превозно средство; ремаркето не се използва за превоз на пътници."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
По този параграф, господин Димитров, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, когато в комисията гледахме този и предните параграфи (става дума за типовете одобряване на пътни превозни средства и изискванията за свидетелствата за правоуправление), по принцип поставихме въпроса (вероятно господин Кесяков си спомня), че в Преходните и заключителни разпоредби трябва да бъдат упоменати условия за промяна на регистрационните талони на моторните превозни средства, както и за свидетелствата за правоуправление, тъй като тези нови изисквания означават, че трябва да сменяме тези документи. Не виждам в Преходните и заключителните разпоредби такива условия, господин Кесяков. Ако ги има, поправете ме, но ако ги няма, може да стане така, че отново да започнете да сменяте регистрационните талони на автомобилите съгласно новите изисквания или да стигнем до абсурда човек да си купи "Трабант" за 200 лв., а документите за тази покупка (примерно промените на регистрационния талон) да му струват 300 лв. Предвиждате ламинирани образци. Това го гледахме в комисията. Моля преди да продължим, да дадете някакви разяснения. Това може да стане силно социален въпрос. Може да имате много сериозни проблеми с населението. Става дума и за книжките, и за регистрационните талони на автомобилите. Беше поет такъв ангажимент. В стенограмата на комисията може да се види. Не виждам в Преходните и заключителните разпоредби да има такива срокове. Това е изключително важно и има социални измерения. Моля да се даде разяснение, за да не се окаже, че примерно държавата започва да прибира на хората парите и с някаква наредба на министъра на транспорта да започнат да се сменят регистрационните талони на автомобилите, включително и на старите. Моля за разяснение, та спокойно да гледаме тези текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Това действително е важно. То е принципен въпрос, който правилно поставяте.
Има думата господин Кесяков - ръководител направление "Пътна полиция" към МВР, да даде разяснение по двата документа.
АЛЕКСИ КЕСЯКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, тъй като в Директивата на Европейския съюз по свидетелствата за правоуправление съществуват два варианта (за подкатегория А, В и т. н. и кодово обозначение на ограниченията за свидетелства за управление), комисията предложи съществуването именно на тези два варианта, та сегашният вид на свидетелството за управление да не се изменя, да се изпълнят изискванията на Директивата на Европейския съюз, без да променяме в момента образеца на свидетелството за управление, тъй като току-що приключи замяната и продължава да се издава нов вид свидетелство за управление.
По отношение на свидетелствата за регистрация, което беше посочено съгласно чл. 140, в него срок за подмяна няма по нормативен документ, което означава, че след въвеждането на новия образец на регистрационно свидетелство то няма да има друг вид, а ще се издава този вид регистрационно свидетелство, което е в съответствие с изискванията на Директивата на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Разбира се, това няма да бъде точно като реплика, но за да изясним нещата, заповядайте, господин Димитров, та да сме с чиста съвест, когато гласуваме.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю, затова че правите компромис и ми давате думата по същия въпрос. Въпросът е изключително важен. Ако е така, както казвате, господин Кесяков, трябва да бъде разписано в Заключителните разпоредби, че е така. Иначе не виждам гаранция, че няма да има подмяна на регистрационни талони и свидетелства за правоуправление. Ако днес не приключим, от името на комисията може да се даде един текст в Преходните и заключителните разпоредби, та да става ясно на съответните органи и на гражданите (тъй като това засяга всички граждани на Република България), че няма да има подмяна на регистрационните талони на автомобилите и няма да има изменение при издаването на свидетелства за правоуправление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров. Това е разумно.
Бих помолил председателя на комисията действително да организира комисията за един евентуален текст в Преходните и заключителните разпоредби, за да стане ясно, че документите, които са издадени, ще бъдат валидни и няма да се наложи да се издават наново.
А сега нека да се върнем конкретно на § 45 според номерацията на вносителя и, ако няма други желаещи да вземат отношение, да гласуваме.
Моля, гласувайте § 45 на вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 46 има предложение на народните представители Мутафчиев и Дъбов, което се подкрепя по принцип.
Има предложение на народния представител Ремзи Осман, което комисията не подкрепя.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 46, който става § 42:
"§ 42. Член 151 се изменя така:
"Чл. 151. (1) Минималната възраст за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства е:
1. 16 години - за управление на моторно превозно средство от категория М;
2. 17 години - за управление на моторно превозно средство от категория Ткт (колесен трактор), А1 и В1;
3. 18 години - за управление на моторно превозно средство от категориите А, В, С1, С, С1+Е, С+Е;
4. 21 години - за управление на моторно превозно средство от категориите D1, D, D1+E, D+E, Tтб (тролейбус) и Tтм (трамвайна мотриса).
(2) Свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и е издържало успешно изпит за водач на моторно превозно средство.
(3) Кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите С1, С, D1, D, Tтб (тролейбус) и Tтм (трамвайна мотриса) трябва да са и психологически годни.
(4) За управление на моторни превозни средства от категория А с работен обем на двигателя над 350 куб. см е необходимо:
1. водачът да притежава стаж като водач на моторно превозно средство от същата категория или от подкатегория А1 не по-малко от 3 години, или
2. водачът да е навършил 21 години и да е издържал успешно изпит за придобиване на правоспособност за управление на мотоциклет с работен обем на двигателя над 350 куб. см."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искал да обърна внимание на всички народни представители: ако мине текстът, предложен от комисията, за първи път младежи на 18 години ще могат да карат ТИР-ове без нито един ден стаж. Никъде го няма това! На 18 години един младеж да придобива категория С+E това означава един грамаден ТИР от 50 тона и 120 км по пътищата. Това не е борба с безопасността на движението.
Предложението, което направих, е да има изискване от 21 годишна възраст - както беше досега - за тези, които искат да придобият категория С+E, тоест товарни автомобили с ремаркета, с най-тежките ремаркета. Трябва да има някакви изисквания към тези младежи. Ако някой от вас има лично наблюдение, че един младеж, който няма и един ден трудов стаж като шофьор, може да управлява автоцистерна с 10-20 тона... Защото изискването от 18 години предполага, че на 18 години той ще вземе категория С и веднага може да се запише за категория С+Е. Тогава на 18,5 години той ще може да управлява един автовлак. Няма никаква пречка, особено за категория С+Е, да остане изискването от 21 години, както е за автобусните шофьори примерно от категория D. Беше повдигнат въпросът, че по такъв начин ние можем да попречим на попълнението в Българската армия. Това не е вярно. Този текст действа от две години. Може да се направи някакъв компромис за категория С+Е за ремаркета и товарни автомобили, които са от по-нисък клас. Но от две години аз не съм чул нито от някой офицер, нито от Министерството на отбраната, че има проблем с попълнението на Българската армия. Няма изискване ние на 18 години да издаваме свидетелство за категория С+Е.
Оставям на съвестта на народните представители да преценят ще позволим ли по нашите пътища младежи, които нямат нито един ден стаж, на 18 години да управляват автовлак. Това е много опасно, колеги. Всяка година в България загиват средно по 1200 човека. Въпросът не е за някакви интереси. Тук никой няма интерес. Може би интересът ще проличи малко по-късно, в следващите параграфи, когато ще стане въпрос кой трябва да изпитва и какви трябва да бъдат правомощията на МВР и на Министерството на транспорта. Помислете още един път по предложението, което направих, поне в частта за категория С+Е трябва да остане изискването за 21-годишна възраст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Господин Иванов, заповядайте, въпросът е важен и трябва да се изясни, за да се вземе точното решение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИЛ ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Наистина въпросът е много сериозен. Бих искал да кажа, че законите следва да се разглеждат в тяхната взаимна връзка. В този смисъл Законът за автомобилните превози дава решение на въпроса в чл. 87, цитирам: "Минималната възраст на водачите, осъществяващи превози на пътници и превози на товари с максимално допустимо тегло на превозното средство над 7,5 т е 21 години, а за всички останали - 18 години". Смятам, че по този начин се решава и въпросът, който постави господин Осман и който никак не е маловажен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Осман, нека да изясним въпроса, за да е ясно и да гласуваме отговорно.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин заместник-министър, Вие сте прав, че на 21 години той ще има право да управлява с тази категория, но на 21 години той няма да има нито един ден стаж. Няма изискване за стаж. Винаги е имало изискване за стаж по специалността. В Закона за автомобилните превози има един такъв текст, но примерно на 21 години, без да имам нито един ден стаж, аз мога да управлявам автовлак по пътищата.
Спорът по този § 46 е свързан със следващите - 49-и и 154-и. Този въпрос, който е разрешен в Закона за автомобилните превози, е така, както примерно е разрешен за водачите, които притежават категория А и, ако искат да управляват мотоциклет със 700 кубика, трябва да имат навършени определени години. Но в случая ние говорим за нещо друго, че, гласувайки този параграф, ние предопределяме и изискването за стаж в следващия параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Значи въпросът е не толкова и само до годините, колкото и до стажа.
Заповядайте, господин Иванов.


ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както в комисията подкрепих предложението на господин Ремзи Осман, така ще го направя и тук. Основанията действително са много сериозни, защото, ако погледнете статистиката на тежките пътно-транспортни произшествия, ще установите, че няма почти пътно-транспортно произшествие, което да е станало с моторно превозно средство именно от категорията "С плюс Е" или "С1 плюс Е", което да няма тежки последици. Тежки последици, от една страна, с човешки жертви, особено когато е свързано със сблъсък с друго превозно средство, с лек автомобил, но заедно с това и тежки последици за самата инфраструктура, а в определени случаи - при завои, с разрушаване на къщи, огради и т.н.
Господин Ремзи Осман е напълно прав, че законът така, както ние го променяме с решението на комисията, създава условия без нито един ден шофьорски стаж да се поверят такива моторни превозни средства на водачи, които нямат и психическата устойчивост, която не само с изпит се придобива, но и с определен опит.
От друга страна, ще обърна внимание и на следното, че когато се проведе дългото разискване в комисията, беше подчертано, че се изменя законът до голяма степен, за да се удовлетвори възможността в Министерството на отбраната да бъдат обучавани наборници, които веднага след това да управляват такъв тип моторни превозни средства. Смятам, че интересите на цялото общество стоят над интересите на което и да е ведомство в страната, независимо дали то е Министерството на отбраната или пък някое друго.
Ето защо аз подкрепям предложението на господин Ремзи Осман с пълната убеденост, че, гласувайки за него, ние реално гласуваме за намаляване на произшествията по пътищата и за поддържане на високи изисквания към водачите на моторни превозни средства в тези тежки класове на моторните превозни средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Мирчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, уважаеми колеги! Действително по този пункт на Закона за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата проведохме дискусия може би на три заседания с участието на Министерството на отбраната. И ако все пак комисията предлага на вашето внимание този текст, то е именно, за да се съобразим и с необходимостта във въоръжените сили да има подготвени хора и това, което господин Любомил Иванов ви съобщи, че в Закона за автомобилните превози в някаква степен също се решава въпросът за тези 21 години, които ги има и в предложението на народния представител Ремзи Осман, така че решението на комисията действително беше плод на обсъждане, може би на две или три заседания на комисията, с часове, с участието на Министерството на отбраната и затова аз си позволявам да съобщя, че това е направено именно и за да се удовлетворят и техните потребности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За реплика, заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Мирчев! Аз преди малко казах, че законът действа две години. Няма нито един сигнал, че в българската армия има недостиг на наборници. Нито един сигнал! А, имайте предвид, че ние сме намалили и въоръжените сили, че опасенията, че в бъдеще няма да има наборници, не са сериозни. За две години не е постъпил нито един сигнал, че има недостиг на наборници.
Аз преди малко казах, че имаше техни представители, но за мен е по-важно и другото - какъв е този интерес, когато две години нямаше проблеми и изведнъж мислим, че в бъдеще ще имаме проблем. И какво ще стане по пътищата?! Това е една необявена война!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Осман.
Това беше реплика към изказването на господин Мирчев.
Има ли втора реплика? Не виждам.
Господин Мирчев, ще вземете ли отношение или не? Няма да вземете, добре.
Има ли други желаещи за изказване? Ако няма, преминаваме към гласуване на текст.
Първо, ще подложа на гласуване предложението, направено от народния представител Ремзи Осман, което той защити.
Моля, гласувайте!
Гласували 127 народни представители: за 77, против 50, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 46 като, разбира се, ще бъде с корекцията, която по необходимост се налага от гласуваното преди малко предложение на господин Осман, което стана текст от закона, така че моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 113, против 3, въздържали се няма.
Приема се, благодаря.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 47 има раздаден допълнителен доклад, в който по-подробно са обяснени и е дадено решението на комисията по предложенията на народните представители Ремзи Осман и Иван Иванов.
Предложението на народния представител Ремзи Осман - комисията подкрепя предложението по т. 1, буква "а" в частта му: "в т. 1", а в частта "т. 3" - подкрепя по принцип предложението.
Предложението по буква "б" не се подкрепя, а по буква "в" - т. 6 и т. 7 - не се подкрепя, тъй като текстът на точки 6 и 7 става част от съдържанието на т. 34.
По точка 2, буква "а", предложението се подкрепя по принцип, а по буква "б" - не се подкрепя.
По същия начин комисията е дефинирала и предложението на народния представител Иван Иванов.
Комисията предлага § 47, който става § 43, да придобие следното съдържание:
"§ 43. Чл. 152 се изменя така:
"Чл. 152. (1) Министърът на транспорта и съобщенията:
1. определя изискванията, на които трябва да отговарят водачите на моторни превозни средства от различните категории;
2. определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на:
а) кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите С, Д, С1, Д1, Ттм (трамвайна мотриса), Ттб (тролейбус) и на тези, които се явяват на изпит, след като са загубили правоспособност поради отнемане на контролните точки;
б) на водачите, извършващи обществен превоз на пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии.
3. съгласувано с министъра на вътрешните работи и министъра на образованието и науката определя с наредба условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение;
4. съвместно с министъра на вътрешните работи определя с наредба условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, както и реда за провеждане на изпитите на лицата, на които временно е отнето свидетелството за управление по реда на чл. 171, т. 1, буква "в".
(2) Разрешение за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство се издава на физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел от министъра на транспорта и съобщенията или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) За издаване на разрешението, лицата по ал. 2 подават заявление, към което прилагат и следните документи:
1. копие от съдебното решение за регистрация по реда на Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

2. удостоверение за актуално съдебно състояние;
3. декларация, че за тях не е открита процедура за обявяване в несъстоятелност.
(4) Разрешение за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство се издава при следните условия:
1. учебният кабинет, учебната площадка и учебните моторни превозни средства отговарят на изискванията и осигуряват извършването на обучението съгласно наредбата по ал. 1, т. 3;
2. преподавателите, които извършват обучението, притежават необходимото образование и квалификация съгласно изискванията на наредбата по ал. 1, т. 3.
(5) Разрешението се издава в срок до 30 дни от датата на подаване на заявлението.
(6) Министърът на транспорта и съобщенията отказва издаването на разрешение в случаите, когато кандидатът не отговаря на условията в наредбата по ал. 1, т. 3. Отказът се мотивира.
(7) Отказът подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(8) Разрешението по ал. 1, т. 3 се издава за всеки клон за срок пет години.
(9) Министерството на транспорта и съобщенията води регистър на издадените разрешения по ал. 1, т. 3.
(10) Правата, произтичащи от разрешението се прекратяват:
1. когато се установи, че разрешението е издадено въз основа на неистински документ или на документ с невярно съдържание;
2. с прекратяване дейността на търговеца или с прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел;
3. когато в 6-месечен срок от издаването на разрешението лицето на започне дейността си или в течение на 6 месеца не е упражнявало дейността си;
4. с изтичане на срока, за който е издадено;
5. по молба на неговия притежател.
(11) Разрешението се отнема при нарушение на изискванията за издаване на разрешението или при нарушение на условията и реда за извършване на обучението съгласно наредбата по ал. 1, т. 3.
(12) Разрешението се отнема с мотивирана заповед на министъра на транспорта и съобщенията или на упълномощеното от него длъжностно лице по предложение на ръководителя на съответната служба за контрол по чл. 165 и чл. 166.
(13) Отнемането на разрешението подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(14) Лицата, чието разрешение е отнето, могат да кандидатстват за получаване на ново разрешение не по-рано от една година от датата на отнемането му.
(15) Средните професионални училища, средните общообразователни училища с професионални паралелки, както и висшите училища на бюджетна издръжка, обучаващи ученици и студенти за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство съгласно съответните учебни планове и утвърдения им държавен прием, не заплащат такса за издаване на разрешението по ал. 1, т. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Господин Осман, заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като има два доклада, бих искал да се мотивирам пред вас защо направих тези предложения.
Едното предложение е свързано с т. 4 от § 47, а именно министърът на транспорта и съобщенията съвместно с министъра на вътрешните работи определя с наредба условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление. Досега тези правомощия изцяло бяха на Министерството на транспорта и съобщенията. Преди малко колегата Иванов се опита да убеди народното представителство, че ангажиментите на Министерството на вътрешните работи са във връзка с опазване на безопасността на движението по пътищата. На въпросите, които бяха зададени по време на заседанието на Комисията по транспорт и телекомуникации, аз задоволителен отговор от Министерството на вътрешните работи не получих. Какво ще промени участието на МВР, едно силово ведомство, в този процес, когато се провеждат изпитите? По-добри шофьори ли ще станат? Ако някой зададе въпроса, че имало корупция някъде, корупция има и в КАТ, корупция има и в прокуратурата, корупция има и в съда. Това означава ли да закрием съда и прокуратурата? Въпросът е повече на контрол. И когато заедно с министъра на вътрешните работи трябва да определят правилата как се провеждат тези изпити, аз задавам въпроса трябва ли министърът на вътрешните работи да участва, когато изпитват лекарите? Трябва ли да участва Министерството на вътрешните работи, когато изпитват примерно инженерите, които завършват университета?
Според мен ангажиментите на Министерството на вътрешните работи много ясно са изписани в устройствения закон - Закона за МВР. От две години за първи път беше направена крачка напред. Тук е моментът да похваля колегите от СДС. В интерес на истината никъде в Европа МВР не се занимава, полицията не се занимава с този въпрос. Бих искал нашият колега Даниел Вълчев, който е председател на Комисията по европейска интеграция, да каже, ако разбере, че някъде полицията участва в този процес. В такъв случай аз съм готов да оттегля направеното предложение. Но ми се струва, че ще бъде голяма грешка да изземваме правомощията на Министерството на транспорта и съобщенията. Този процес се утвърди от две години.
Бих искал да посоча, че въпреки упреците към Министерството на транспорта и съобщенията и специално към служба "Автомобилна администрация", тези, които провеждат изпитите под техен контрол, броят на загиналите от две години насам, сравнен с броя на загиналите от предишни години, е по-малък. А от две години изпитващите са под контрола на Министерството на транспорта и съобщенията. В последните две години общият брой на автомобилите на страната се е увеличил, увеличил се е и общият брой на водачите. Ако тези изпитващи са били безконтролни, броят на убитите в страната трябваше да се увеличи. А резултатът е точно обратен. Затова ми се струва, че тук има някакви икономически интереси. Нищо няма да промени участието на МВР в този процес. Абсолютно нищо няма да промени. Разбира се, колегите ще преценят дали МВР има място в този процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Господин Димитров, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Първо, искам да подкрепя това, което господин Осман преди малко изложи като довод за това какво трябва да бъде присъствието в закона на Министерството на вътрешните работи. Ние абсолютно подкрепяме тази теза и наистина трябва да бъде много добре балансирано присъствието в закона.
От друга страна обаче, искам да обърна вниманието ви на ал. 2 - разрешението за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност и пр. се издава на физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Това означава, уважаеми колеги, че всяка една фондация може да осъществява такава дейност. Аз съм съгласен, вероятно е записано заради Съюза на българските автомобилисти. Но тогава да направим някакъв текст, от който да е ясно за какво става дума. Защото аз мога да ви кажа, че така, както е разписан текстът, всяка една такава организация - юридическо лице с нестопанска цел - може да бъде финансирана от някакъв донор и да осъществява дейност обучение на граждани за придобиване на свидетелство за управление. И веднага отварям скоба за това колко души има убити по пътищата на България. Мрачна картина! Само за миналата седмица са десетки убитите млади хора под 30 години.
Много е важно обучението, срокът за обучение и други параметри да бъдат отразени в този закон. Даже аз ще ви кажа, в публичното пространство вече има упрек към нас, че този закон не се гледа ритмично или че има някакви норми, които до голяма степен засягат този много сериозен въпрос. Младежта на България умира по пътищата на България! В момента това е факт.
Не мога да се съглася с текста по ал. 2 на чл. 152 и ал. 3 - да се дава възможност на всяко юридическо лице с нестопанска цел да осъществява такава дейност. Още един път ви казвам, уважаеми колеги, тук има и представители на Министерството на транспорта и съобщенията, ако трябва, да запишем Съюза на българските автомобилисти. Или по някакъв начин да се намери такава формула, по която наистина да не лишаваме Съюза на българските автомобилисти да осъществява тази дейност, но не може заради една организация, макар и тя да има мощен ресурс и кадрови възможности, давам си сметка, да отваряме широко вратите за всички неправителствени организации с нестопанска цел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Мога ли да считам, че Вашето предложение е за отпадане на текста, свързан със Закона за юридическите лица с нестопанска цел?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Да, в ал. 2 и ал. 3. Или пък, господин председателю, може да се разпише на мястото на този текст Съюзът на българските автомобилисти.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Това имах предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По-лесно е да гласуваме отпадането, отколкото да запишем сега второто Ви предложение.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Именно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте, господин Иванов.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИЛ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, с уговорката, че това все пак не е предложение на вносителя - текстът на вносителя не съдържа точно тези данни - за юридически лица с нестопанска цел, в никакъв случай не би следвало да се съгласяваме само едно юридическо лице с нестопанска цел да бъде вписано като организация, имаща право да извършва такава дейност - СБА. Аз бих казал, че има и други организации. АЕБТРИ например е организация, която би могла спокойно да извършва такава дейност, така че не би трябвало да ги ограничаваме. Ако изобщо народните представители по принцип приемат, че юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват тая дейност, в никакъв случай не може да има дискриминация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Уважаеми народни представители, позволете ми да използвам случая, че господин Благой Димитров направи едно предложение - за отпадане на възможността по Закона за юридическите лица с нестопанска цел да има организации, които да осъществяват тая дейност, и да подкрепя веднага категорично това предложение. Позволете ми да не слизам долу на трибуната, защото няма смисъл само да се разхождам напред и назад, за да ви кажа категоричната подкрепа на тази позиция.
Защо? Защото няма никаква пречка Съюзът на българските автомобилисти, щом има необходимия ресурс и капацитет за подобна дейност, да учреди еднолично ООД точно с този предмет на дейност и да си бъде регистриран по Търговския закон. По този начин нещата ще заспят и няма да има никакъв проблем. А иначе, както каза и господин Иванов, такава дискриминация е изобщо недопустима - да създаваме в закона текст с оглед на конкретно лице, фондация или организация с нестопанска цел. Това е моята подкрепа към това, което предложи господин Благой Димитров.
Господин Иванов, заповядайте, имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Най-напред, тъй като репликата, направена току-що от трибуната от председателя, касаеше предложението на господин Благой Димитров, искам да го подкрепя категорично и да го формулирам: в ал. 2 и 3 да отпаднат думите "или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел", което ще изчисти текста и няма да създаде вътрешно противоречие.
Що се касае обаче до по-важния въпрос, по който взимам думата, това е направеното от мен предложение по чл. 152, ал. 1. Въпреки че в доклада е записано, че комисията подкрепя по принцип предложението, в текста, предложен от комисията, не са отчетени двете важни предложения, че в чл. 152, ал. 1, в т. 3 и 4 аз съм предложил отпадане на текста "съгласувано с министъра на вътрешните работи".
Впрочем, аз за трети път взимам думата по подобни текстове и все пак искам да призова Народното събрание да изхожда от позицията, че тук, в пленарна зала, ние защитаваме преди всичко интересите на българското гражданско общество. И когато в текстове на закона се намесват силовите министерства, това трябва да се прави само по изключение, трябва да бъде мотивирано и трябва да бъде наистина необходимо. В случая аз считам, че нямаме налице тези предпоставки. И в това отношение както моето предложение, така и предложението на господин Ремзи Осман, е за отпадане на текста "съгласувано с министъра на вътрешните работи".
Три са, бих казал, моите основания, за да настоявам за отпадането на този текст. Първо, неговото несъществуване в досегашния закон не допринесе за увеличаване на пътнотранспортните произшествия, което би могло по косвен път да се тълкува като лошо ниво на обучаваните инструктори и като занижен контрол или повишена корупция там. Нещо повече, броят на загиналите по пътищата на страната намаля с близо 200 души през този последен двегодишен период.
Второто ми основание, което също е твърде важно, е, че практиката на Европейския съюз не ни дава основание да считаме, че в тези страни, към които ние искаме да се присъединим като една общност, се въвежда участието на представители на Министерството на вътрешните работи в тези изпитни комисии за инструкторите.
На трето място, когато в комисията се обсъждаха тези въпроси, представителите на Министерството на вътрешните работи под една или друга форма говориха, че по такъв начин ще се пресече корупцията или ще се повишат изискванията.
Уважаеми колеги, считам, че повишаването на изискванията зависи от документите, които ще трябва да бъдат изисквани, от нивото, което ще бъде изисквано по време на самия изпит, а не толкова от участието на представители на Министерството на вътрешните работи.
Що се касае до корупцията, аз мисля, че в областта, където Министерството на вътрешните работи има преки задължения, а това е контролът по движението на пътищата, нека именно там насочат усилията си да засилят контрола и да намалят корупцията, която там също съществува.
Според мен, не изискванията за намаляване на корупцията са основният замисъл тук да се запише текстът, касаещ Министерството на вътрешните работи, а по-скоро, както отбеляза и господин Ремзи Осман, за мен това са определени икономически интереси, наличието на определена инфраструктура в Министерството на вътрешните работи, която се иска да бъде използвана за тези курсове и създаване на определена дейност на представители на Министерството на вътрешните работи.
Считам, че Народното събрание, гласувайки за отпадането на тези два текста, защото, господин председателю, след като имаме текст на комисията, реално това, което остава по ал. 1 като еднакви предложения от мен и господин Ремзи Осман е в т. 3 и 4 да отпадне текста "съгласувано с министъра на вътрешните работи". По този начин ние действително ще покажем разделението на функциите и задачите на ведомствата в България и ще защитим действително увереността, че гражданското общество у нас може само да решава своите проблеми без участие на силови министерства там, където това изобщо не се налага. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Мутафчиев, заповядайте, имате думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Не напразно се водят толкова дебати по чл. 152, защото у народните представители има сериозно притеснение, че, виждате ли, ако министърът на вътрешните работи участва при изработването на някои от наредбите, касаещи обучението на кандидатите за придобиване правоспособност за управляване на моторно превозно средство, касаещи изпитните процедури, ще се създаде определена възможност за участие на органите на Министерството на вътрешните работи в изпитни комисии и т.н., и, виждате ли, ще породи една икономическа зависимост и икономически интерес в една държавна структура, каквато е министерството. Може би има основание колегите да се притесняват за това. Но аз мисля, че прякото участие, най-вече по отношение на Наредбата за обучението, на Министерството на вътрешните работи, най-вече на "Пътна полиция", ще бъде от полза, защото това е държавният орган, който има пълната информация кои са пътните произшествия, какви са обикновено недостатъците на водачите на моторни превозни средства, които водят до тези пътнотранспортни произшествия. Така че аз не се притеснявам толкова много от този факт.
Разбира се, противник съм Министерството на вътрешните работи да участва в изпитните комисии. В никакъв случай не бива, дори и "Пътна полиция", която е част от министерството, да участва в тази изпитна комисия, най-малкото пък както навремето да бъде и председател на изпитната комисия. Ако вносителите гарантират, че нямат предвид в тези няколко текста точно това, от което се опасяват колегите народни представители, аз ще подкрепя текста, ако не - ще се въздържа по него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Има думата господин Алекси Кесяков - ръководител-направление "Пътна полиция" към Министерството на вътрешните работи.
АЛЕКСИ КЕСЯКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Сериозни критики бяха отправени тук към Министерството на вътрешните работи. Аз бих желал да кажа, че голяма част от това министерство си вършат съвестно работата и да споделя с вас, че подготовката на водачите, проверката на техните знания и тяхната дисциплина не може да се ешелонира между отделните министерства. Това е единен процес, който се движи открай докрай, включително с контрола върху тяхното поведение.
Когато се написа "съгласувано", действително се проведе сериозна дискусия и всички страни имат основание. Тъй като Министерството на вътрешните работи следи спазването на правилата за движение, издава документа за правоуправление. Когато се издава един документ за правоуправление, този, който го издава, трябва да гарантира пред обществото и пред страните, подписали Виенската конвенция, че лицето, което притежава такова свидетелство за правоуправление, притежава необходимите знания и умения. Имайки предвид това, считаме, че координацията между министерствата на транспорта, вътрешните работи и просветата, което пише програмите, трябва да бъде на законова основа. Защото действително има задържане на пътнотранспортните произшествия в момента, но на всички не ни харесва дисциплината на участниците в движението. И ако си правим оценка, нивото на безопасността в България е 3 - 4 пъти по-ниско, по-лошо от това, което е в Европа. Ако сега загиват 1000 души, ако имаме техните показатели, трябва да загиват 400.
Така че записът на "съвместно" и "съгласувано" има за цел подобряване координацията между отделните ведомства с цел по-добър контрол върху поведението на участниците в движението и по-малко жертви по улиците и пътищата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кесяков.
От името на парламентарна група думата има господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, от името на парламентарната група искам половин час почивка. За нас това е един изключително важен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Почивка 30 минути. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Господин Осман иска думата за процедурно предложение.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам едно предложение - да се отложи разискването по този параграф и да продължим със следващите параграфи.
Аз лично държах за един допълнителен доклад, тъй като имаше едно разминаване със стенограмата, която съществува в Комисията по транспорт и телекомуникации. За да изчистим този въпрос, предлагам да се отложи § 47 и да вървим със следващите, ако се възприеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Има процедурно предложение за отлагане разискването на този параграф.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване разумното процедурно предложение на господин Ремзи Осман - да бъде отложено разискването и гласуването на този параграф.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 127, против 4, въздържали се 3.
Отлага се § 47.
Господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение на народния представител Иван Иванов за създаване на нов параграф - § 47а.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде нов § 44 със следното съдържание:
"§ 44. Създава се чл. 152а:
"Чл. 152а. Министърът на здравеопазването:
1. съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията определя с наредба изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории;
2. съвместно с министъра на образованието и науката определя с наредба условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачите на моторни превозни средства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този текст има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложения параграф.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Параграфът се приема единодушно.
Господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 48 има предложение на народния представител Ремзи Осман - от § 48 в чл. 153, т. 1 да отпаднат думите "и министъра на вътрешните работи".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 2 и не подкрепя предложението по точки 3 и 4.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 48, който става § 45:
"§ 45. Член 153 се изменя така:
"Чл. 153. Министърът на образованието и науката:
1. утвърждава учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства;
2. утвърждава учебната документация и определя условията и реда за придобиване на правоспособност за обучаване на водачи на моторни превозни средства;
3. след съгласуване с министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта и съобщенията утвърждава учебната документация и определя условията и реда за придобиване на правоспособност за провеждане на изпити на кандидатите за водачи на моторни превозни средства;
4. съвместно с министъра на вътрешните работи утвърждава учебната документация за допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване броя на точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 48 имате думата.
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател! За съжаление същият проблем, който преди малко възникна като спор от § 47, го има и тук.
Без да отегчавам колегите, искам да кажа, че има два начина: да гласуваме предложението, което съм направил, за отпадане на "министъра на вътрешните работи" в този процес, когато след съгласуване трябва да определят учебната програма за тези, които могат да бъдат изпитващи, за тези, които могат да придобият право на изпитващи.
Не се осмелявам да направя процедурно предложение да бъде отложен и този параграф, но самото предложение е свързано с § 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Иван Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Само пред две минути ние гласувахме процедурното предложение, което направи господин Осман, по отношение на чл. 152.
Аз правя процедурно предложение по същата причина да бъде отложено разискването и гласуването и на разглеждания в момента чл. 153. Причината е, че двата текста действително са свързани. В чл. 152 се говори за наредбата, която трябва да регламентира условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, а в чл. 153 се говори за учебната документация по същата материя.
Ето защо правя процедурно предложение, господин председател, да се отложат разискванията и гласуването и на този параграф, за да може комисията да ги разгледа на своето следващо заседание и да излезе със свое становище пред пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Може би трябва да разшири процедурното предложение - навсякъде, където има "министъра на вътрешните работи", да се отложи.
Има едно процедурно предложение - този текст да се отложи.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение и този параграф - § 48-и - да се отложи.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 123, против 2, въздържали се 7.
Приема се процедурното предложение.
При това положение продължаваме нататък. Параграф 48 остава за бъдещето.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 49 има предложение на народния представител Ремзи Осман.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 46:
"§ 46. Член 154 се изменя така:
"Чл. 154. (1) За управление на моторни превозни средства от категория С може да се обучават само лица, издържали успешно изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категория В или С1.
(2) За управление на моторни превозни средства от категория С+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория С.
(3) За управление на моторни превозни средства от категория D може да се обучават само водачи с права за управление на моторни превозни средства от категория С и със стаж като водачи с тези права не по-малко от 2 години или от категория D1 и със стаж като водачи с тези права не по-малко от 1 година. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж.
(4) За управление на моторни превозни средства от категория В+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория В.
(5) За управление на моторни превозни средства от категория D+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория D.
(6) За управление на моторни превозни средства от категория С1 може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория В.
(7) За управление на моторни превозни средства от категория С1+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория С1.
(8) За управление на моторни превозни средства от категория D1 може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория С и със стаж като водачи с тези права не по-малко от 1 година. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж.
(9) За управление на моторни превозни средства от категория D1+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория D1.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Имате думата, господин Осман, както очаквах. Заповядайте по § 49.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато обсъждахме § 46, аз ви благодаря, че го подкрепихте, но там поставихме вече едно изискване, както и според сега действащите текстове - за категории С1+Е и С+Е минималната възраст да бъде 21 години.
Сегашното предложение по § 49 е свързано с приетия вече § 46 - да има едно изискване за тези, които искат да бъдат водачи на моторни превозни средства от категории С+Е, грубо казано на ТИР-ове или автомобили с ремаркета. Трябва да имат някакъв стаж по специалността, както се изисква за водачите на моторни превозни средства от категория D1 и D - за автобуси, минимум две години.
В случая, ако не се възприеме предложението за С+Е и С1+Е, въпреки че на 21 години ще бъдат издадени свидетелства за правоуправление, той може без никакъв стаж да се яви в курса за обучаване на водачи на моторни превозни средства.
Молбата ми е да погледнете сериозно. Както има изискване за водачите, които ще управляват автобуси, същото изискване за стаж да важи и за водачите, които искат да управляват моторни превозни средства с ремаркета или, така да се каже, ТИР-ове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз мисля, че действително пленарната зала би следвало да продължи логиката, която прие с утвърждаване на предложението на господин Ремзи Осман по § 46. Тогава той, както и аз пледирахме за необходимостта от въвеждане на стаж за управляване на тежките моторни превозни средства от типа С1+Е и С+Е. По такъв начин, ако следваме логиката на закона на базата на приетото предложение, би трябвало т. 2 и 3 от предложението на народния представител Ремзи Осман да бъдат подкрепени от пленарната зала. Това ще потвърди тази тенденция.
По отношение на т. 1 на ал. 2 аз лично нямам мнение, но подкрепям предложенията по т. 2 и 3 на господин Ремзи Осман и апелирам залата да ги подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ремзи Осман.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 78, против 49, въздържали се 2.
Приема се предложението на господин Осман.
И сега моля да гласувате текста на вносителя, подкрепен от комисията, разбира се, с корекцията, която току-що приехме.
Моля, гласувайте текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 125, против 1, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: От § 50 до 58 няма предложения.
"§ 50. В чл. 155 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Водач с право на управление на моторни превозни средства от категориите А1, А, В1, В или Т има право да управлява и моторни превозни средства от категория М, а водач с право за управление на моторни превозни средства от категория С1 или С - и моторни превозни средства от категория Т - колесен трактор."
2. Създават се ал. 3, 4, 5 и 6:
"(3) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категория С+Е или D+E има право да управлява и моторни превозни средства от категория В+Е.
(4) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категория С+Е и на моторни превозни средства от категория D има право да управлява и моторни превозни средства от категория D+Е.
(5) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категория С1+Е и на моторни превозни средства от категория D1 има право да управлява и моторни превозни средства от категория D1+Е.
(6) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категория С1+Е или D1+Е има право да управлява и моторни превозни средства от категория В+Е."
Комисията подкрепя текста, който става § 47.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 51, който става § 48:
"§ 48. В чл. 156, изречение първо се изменя така: "За да придвижва самоходна машина по пътищата, водачът трябва да притежава свидетелство за правоспособност за работа с тази машина и свидетелство за управление на моторно превозно средство от която и да е от категориите по чл. 150а."
Комисията предлага § 52, който става § 49, да придобие следната подобрена редакция:
"§ 49. В чл. 157 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изречение второ се заличава.
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Министърът на вътрешните работи определя с наредба първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение".
3. В ал. 5 се създава изречение второ: "При кандидатстване за придобиване на правоспособност за категория, за която се изисква стаж, се зачита съответният стаж, придобит преди загубата на правоспособността".
4. Създава се ал. 6:
"(6) При съставяне на акт за нарушение по този закон, контролният талон се отнема за срок до един месец. През този период актът за нарушението заменя контролния талон"."
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 53, който става § 50:
"§ 50. В чл. 158, ал. 1, т. 1 думите "обучението се провежда от организации, определени от министъра на транспорта, по програма, утвърдена по реда на чл. 153, т. 2" се заличават."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 51 със следната редакция:
"§ 51. Член 161 се изменя така:
"Чл. 161. Свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи:
1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на Приложение № 6 към конвенцията;
2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него;
3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език;
4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата."
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 55, който става § 52:
"§ 52. Член 162 се изменя така:
"Чл. 162. (1) Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство в срок до три месеца от датата на влизането им в страната.
(2) Чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната с националното си свидетелство до една година от датата на влизането им в страната.
(3) Изискването по ал. 2 не се отнася за случаите по чл. 161, т. 2.
(4) Чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин или чужденец се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на Приложение 6 към Конвенцията.
(5) В случаите, когато чуждестранно национално свидетелство не отговаря на изискванията по ал. 4, българско свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава след успешно полагане на изпит."
Параграф 56. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 53:
"§ 53. В чл. 163 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 и 3:
"(2) Лице, на което е отнето издаденото в Република България национално свидетелство за управление на моторно превозно средство, е длъжно да върне международното си свидетелство в съответната служба на Министерството на вътрешните работи в 7-дневен срок от влизането в сила на акта за отнемане.
(3) Лице, на което при пребиваване зад граница е отнето международното свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в Република България, е длъжно при завръщането си в България да уведоми за това съответната служба на Министерството на вътрешните работи в 7-дневен срок от влизането в страната."
Параграф 57. Комисията предлага следната подобрена редакция на § 57, който става § 54:
"§ 54. В чл. 165 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създават т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10:
"5. извършват анализ на пътнотранспортните произшествия и предоставят информация на държавни органи, общини, обществени организации и на средствата за масово осведомяване;
6. водят национални регистри за водачите и техните нарушения и наказания, моторните превозни средства и пътнотранспорните произшествия и създават информационни фондове за съхраняване на данните;
7. извършват превантивна дейност за ограничаване на пътнотранспортните произшествия и последиците от тях;
8. въвеждат временна организация на движението съвместно със собственика или администрацията, управляваща пътя;
9. могат да въвеждат временни промени в организацията на движението при внезапно появила се опасност за движението - аварийно възникнало препятствие по пътя, заснежаване или заледяване, пътнотранспортни произшествия, като незабавно уведомяват собственика или администрацията, управляваща пътя;
10. осъществяват контрол по изпълнение на учебните програми за извършване на допълнително обучение по чл. 157, ал. 3."
2. В ал. 2:
а) Създава се нова т. 2:
"2. имат право да изземват и задържат документите по т. 1 в допустимите от закона случаи;"
б) Досегашните т. 2, 3 и 4 стават съответно т. 3, 4 и 5."
Параграф 58.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 55, като предлага следната подобрена редакция:
"§ 55. Член 166 се изменя така:
"Чл. 166. (1) Определените от министъра на транспорта и съобщенията служби контролират:
1. спазването на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и всички документи, свързани с него;
2. дейността на лицата, получили разрешение по реда на чл. 148 да извършват периодичен преглед за техническа изправност на регистрираните пътни превозни средства;
3. състоянието на материалната база и изпълнението на учебните програми в учебните форми за подготовка на водачи на моторни превозни средства, получили разрешение по реда на чл. 152, ал. 1, т. 3.
(2) При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта и съобщенията служби:
1. имат право да спират пътните превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз, както и техническата изправност и транспортната годност на пътните превозни средства;
2. имат право да изземват и задържат документите по т. 1 в допустимите от закона случаи;
3. дават предписания във връзка със състоянието на материалната база и с изпълнението на учебните програми в учебните форми за подготовка на водачи на моторни превозни средства; при необходимост правят предложения до министъра на транспорта и съобщенията за отнемане на разрешението за обучение, издадено по реда на чл. 152, ал. 1, т . 3;
4. дават предписания във връзка с периодичната проверка на техническата изправност на моторните превозни средства; при необходимост правят предложения до министъра на транспорта и съобщенията за отнемане на разрешението, издадено по реда на чл. 148."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Имате думата, уважаеми народни представители, по § от 50 до 58 включително.
Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § от 50 до 58 включително.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 59 има предложение на народните представители Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Иван Иванов - § 59 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 59 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този § 59 има идея същият да отпадне. Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте предложението, подкрепено от комисията, § 59 да отпадне.
Гласували 123 народни представители: за 106, против 6, въздържали се 11.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ще прочета от § 60 до § 73 заедно, защото по тях няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 56:
"§ 56. В чл. 167 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата "обозначават" се заменя със "сигнализират".
2. В ал. 2 се създава т. 3:
"3. контролират на територията на общината спазването на изискванията на Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда по отношение на снетите от отчет моторни превозни средства."
2. В ал. 3, т. 1 след думата "организацията" се добавя "и безопасността".
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 61, който става § 57:
"§ 57. В чл. 168 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Органите, които извършват принудително преместване на пътни превозни средства, са длъжни да укажат предварително чрез съответните знаци местонахождението на преместеното пътно превозно средство."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 58:
"§ 58. В чл. 169 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "и от Военната полиция" се заменят с "и от служба "Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване" към министъра на отбраната".
2. Създава се ал. 2:
"(2) При изпълнение на контролните функции по ал. 1 органите на служба "Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване" към министъра на отбраната се ползват с правомощията по чл. 165, ал. 2 по отношение на военните превозни средства."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 59:
"§ 58. В чл. 170 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "с използването на явни форми" се заличават.
2. Алинея 2 се отменя."
Параграф 64. Комисията предлага следната подобрена редакция на § 64, който става § 60:
"§ 60. В чл. 171 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста след думата "пътищата" се добавя "и за преустановяване на административните нарушения".
2. В т. 1 се създава буква "г":
"г) който извършва обществен превоз на пътници или товари с превозно средство, което не е включено в списъка към съответната лицензия - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от един месец."
3. В т. 2 се създава буква "г":
"г) с което се извършва обществен превоз на пътници или товари без да е включено в списъка към съответната лицензия - до решаване на въпроса за отговорността на извършителя на нарушението."
4. В т. 5, буква "б" след думите "паркирано в нарушение на правилата за движение", съюзът "и" се заличава и се добавя "на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато".
5. Създава се т. 6:
"6. Временно спиране на дейността на лицата, получили разрешение по реда на чл. 148, чл. 152, ал. 1, т. 3 и чл. 157, ал. 3 - до отстраняване на констатираните нарушения."

По § 65. Комисията предлага следната подобрена редакция на § 65, който става § 61:
"§ 61. В чл. 172 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на служби за контрол се извършва чрез:
1. недопускане управлението на моторното превозно средство;
2. спиране от движение на моторното превозно средство;
3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1;
4. поставяне на стикер по образец, определен от министъра на вътрешните работи, върху предното стъкло на моторното превозно средство при временно спиране от движение по чл. 171, т. 2.
2. Досегашните алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 3 и 4."
По § 66. Комисията предлага следната подобрена редакция за § 66, който става § 62:
"§ 62. В чл. 174 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите "моторно превозно средство" се добавя "трамвай или самоходна машина", а думите "от 50 до 150 лв." се заменят с "от 100 до 300 лв."
2. В ал. 2 след думите "моторно превозно средство" се добавя "трамвай или самоходна машина", а думите "от 100 до 250 лв." се заменят с "от 200 до 500 лв."
Навсякъде в ал. 3 след думите "моторно превозно средство" се добавя "трамвай или самоходна машина".
4. В ал. 4 думите "и правната евроинтеграция" се заличават."
По § 67. Комисията предлага следната редакция на § 67, който става § 63:
"§ 63. В чл. 175 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) думите "до 100 лв." се заменят с "от 50 до 200 лв.";
б) т. 2 се изменя така:
"2. е поставил или използва устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предназначен за автомобил със специален режим на движение, без да има това право;"
2. В ал. 2 думите "от 50 до 150 лв." се заменят с "от 150 до 300 лв.".
По § 68. Комисията предлага следната подобрена редакция на § 68, който става § 64:
"§ 64. В чл. 176 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 числото "100" се заменя с "200".
2. В ал. 2 думите "6 месеца" се заменят с "3 месеца" и числото "200" се заменя с "300".
По § 69. Комисията предлага следната подобрена редакция на § 69, който става § 65:
"§ 65. Член 177 се изменя така:
"Чл. 177. (1) Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.:
1. който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред;
2. който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4;
3. собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или е предоставил управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление, употребило е алкохол или друго упойващо вещество;
4. който управлява моторно превозно средство, спряно от движение, без разрешение на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи;
5. който без съответното разрешение провежда курсове за подготовка или допълнително обучение на водачи;
6. който постави върху пътните знаци, пътните светофари и другите средства за сигнализиране предмети или устройства, които нямат отношение към средствата за сигнализиране и към целта, за която се използват;
7. който постави плакати, агитационни материали, светещи тела, както и други средства за привличане на вниманието, които наподобяват пътни знаци или други средства за регулиране на движението, намаляват видимостта или ефективността на пътните знаци и другите средства за регулиране на движението или заслепяват участниците в движението;
8. който с превозно средство прегради път с цел да попречи на нормалното движение по него или на манифестация, процесия, състезание и други подобни;
9. който постави пътни знаци или други средства за сигнализиране в нарушение на реда, определен в Наредбата по чл. 3, ал. 3;
10. длъжностно лице, което е предупредено и не предприеме незабавно мерки за огласяване и отстраняване на препятствия от пътя, застрашаващо движението;
11. който без да има право на това постави пътен знак, пътна маркировка или друго средство за организиране движението по пътищата.
(2) Наказва се с глоба от 100 до 500 лв.:
1. който управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва установения за това ред;
2. който премахне, премести, повреди или унищожи поставен на пътя пътен знак, без да е създадена опасност за живота или имуществото на трети лица.
(3) когато нарушението по ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 е извършено повторно, наказанието е глоба от 150 до 1500 лв."
По § 70 комисията предлага следната подобрена редакция на § 70, който става § 66:
"§ 66. В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения:
1. досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) точки 1 и 4 се отменят;
б) създават се точки 5, 6 и 7:
"5. който в кръга на правомощията си издаде документ за извършен периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство, без да извърши прегледа или е извършен в нарушение на нормативно предписаните изисквания;
6. който нарушава установените с нормативен акт предписания във връзка със състоянието на материалната база и с изпълнението на учебните програми в учебните форми за подготовка на водачи на моторни превозни средства, получили разрешение по реда на чл. 152, ал. 1, т. 3 и чл. 157, ал. 3;
7. длъжностно лице, което не е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат безопасността на движението."
2. Създава се ал. 2:
"(2) Когато нарушението по ал. 1, т. 5 и 6 е извършено повторно, наказанието е глоба от 1000 до 5000 лв. и отнемане на разрешението."
По § 71. Комисията предлага следната подобрена редакция на § 71, който става § 67:
"§ 67. В чл. 179 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в т. 5 след думата "светофари" се добавя "предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране".
2. Създава се ал. 2:
"(2) Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътно транспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление."
По § 72 комисията предлага следната подобрена редакция за § 72, който става § 68:
"§ 68. В чл. 180, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. думите "до 100 лв." се заменят с "от 20 до 150 лв.";
2. в т. 2 думата "който" се заличава;
3. създава с т. 3:
"3. наруши правилата за движение по обособено платно за движение на релсово пътно превозно средство, правилата за преминаване през железопътен прелез или паркира на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници."
По § 73. Комисията предлага § 73, който става § 69, да придобие следната подобрена редакция:
"§ 69. В чл. 181, т. 3 накрая се добавя "или те не отговарят на съответните изисквания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Заповядайте, господин Мутафчиев. Виждам, че тук сте имали предложения, които са били подкрепени.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Подкрепени са и аз няма да ги защитя. Благодаря на комисията, че ги подкрепи. Те са за намаляване на част от глобите.
Имам една процедура към Вас, господин председателю. Много Ви моля там, където има текстове, по които има предложения, да не се четат заедно с други текстове, а да се оставя възможност за дебати по този въпрос. Може да има народни представители, които са против тези предложения, независимо че комисията ги е приела. Четейки всички на куп, лишаваме залата от възможността за един нормален дебат по всеки един параграф. Подобна практика в Народното събрание и в предишното Народно събрание, е имало тогава, когато няма предложения и няма даже промени от страна на комисията към текстовете, които са предложили вносителите.
Така че ви помоля да гледаме текст по текст там, където има предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Съвършено сте прав, господин Мутафчиев. Действително би било добре тези предложения, които са били правени, макар че са били подкрепени, да се съобщят в залата, за да могат народните представители коректно и спокойно да могат да преценят. Така че аз абсолютно подкрепям направената бележка.
Ще имаме по-добра възможност спокойно да прегледаме текста и там, където възникнат някакви проблеми, да може да се дискутира и чак тогава да може да се гласува.
Заповядайте, господин Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Вижте сега, това, което каза господин Мутафчиев е вярно и може би е целесъобразно, но аз смятам, че вече след като текстът е изчетен не се налага отново връщане - да се чете текст по текст с всяко едно от предложенията.
Ако по някои от прочетените текстове има някакви възражения и трябва да се открият дебати - нека да се открият. (Шум и реплики от КБ.)
Мисля, че при изчитането на текстовете ан блок по-разумно е, по който от тях има възражение, по това да се дебатира, не по тези текстове, които са безспорни. Това е моето предложение - да се дебатира само по тези текстове, по които би имало някакви забележки и изказвания, а не по всички. Защото, ако започнем сега текст по текст - какво ще се случи? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Значи, всъщност това, в което аз смятам, че трябва да бъде подкрепен господин Мутафчиев - там, където са направени предложения от народни представители, макар и подкрепени от комисията, то може да има народни представители, които не са съгласни с това и те трябва да имат спокойната възможност да дебатират по тях, затова във всички тези случаи не трябва да се подминава, а трябва да се обръща внимание, за да се заостри вниманието на всеки, който иска да вземе отношение.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Иска ми се спокойно да оставя възможност всеки, който преглежда текстовете и смята, че някъде би могъл да изрази отношение, да го направи. И все таки, не виждам.
Ако господин Мутафчиев не възразява, все пак да го подложим на гласуване. Добре, благодаря за това разбиране.
Моля ви, уважаеми народни представители, от § 60 до § 73, включително, моля, гласувайте!
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно, благодаря.
Господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 74 има предложение на народните представители Петър Мутафчиев и Димитър Дъбов.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 74, който става § 70:
"§ 70. В чл. 182 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 числото "5" се заменя с числото "10";
б) в т. 2 числото "10" се заменя с числото "20";
в) в т. 3 числото "20" се заменя с числото "40";
г) в т. 4 числото "30" се заменя с числото "60";
д) в т. 5 думите "50 лв." се заменят с думите "от 100 до 200 лв.".
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Когато нарушението по ал. 1, т. 4 и 5 е извършено повторно, наказанието е глоба 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца".
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
"(3) Нарушенията по ал. 1 се установяват с техническо средство:
1. фиксиращо скоростта, датата и точния час;
2. заснемащо или записващо скоростта, датата, точния час и регистрационния номер на моторното превозно средство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, господин Мутафчиев. Очаквах от Вас това нещо.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз очаквах, че и това наше предложение с господин Дъбов ще бъде прието, защото логиката изисква да бъде прието, но от комисията не ни се обясни защо беше отхвърлено. Явно, защото бързахме тогава. Надявам се, че днес в пленарна зала добре ще огледаме това предложение и ще решим кой е правилният подход.
Обърнете внимание какво предлагаме ние. Предлагаме в т. 2 най-напред т. 1 да отпадне, тоест да се запазят старите текстове, които вместо от "10" започват с "5", тоест това е първата колонка, посочена в предложението на вносителя.
В т. 5 думата "50" съответно вносителят предлага да се замени с "от 100 до 200 лв." Това е за превишена скорост без да е настъпило някакво произшествие.
Обърнете внимание в § 71 какво сме приели по предложение на комисията:
"(2) Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанцията или нарушаване на ал.1 причини пътнотранспортно произшествие се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление".
Значи, веднъж ние приемаме, че 200 лв. е глобата, ако дори при превишена скорост не си засечен, но си направил пътнотранспортно произшествие, а след това държим също 200 лв. да бъде глобата, ако си засечен, че караш с превишена скорост.
Аз питам къде е превантивната мярка и защо са едни и същи глобите? Затова ние предложихме да се запазят 50-те лева така, както беше в досега действащия закон.
И още нещо, обърнете внимание на ал. 2. Пак искам да го сравним с предишния текст в § 71: "Когато нарушението по ал. 1, т. 4 и 5 е извършено повторно", тоест втори път е превишил скоростта, "глобата е от 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца".
Значи, превишил е два пъти скоростта, наказанието му е дори лишаване три месеца от правоспособност.
Ако трябва да бъдем точни, нека тогава да балансираме нещата и да решим кое е - това, което приехме преди малко ли е правилният подход или това, което отхвърляме в този момент, тоест предложението ни с господин Димитър Дъбов.
Аз се надявам, че ще разберете, че по-балансирани са глобите, които бяха в предишния закон, тоест по-ниските глоби и ви предлагам да приемете нашето предложение за отпадане на т. 1 и в т. 2 да се замени числото "100" с "200". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Ако проследите направеното предложение от вносителите за § 74 ще установите, че всъщност комисията е променила в известна степен предложените наказания като ги е занижила. Имам предвид паричните глоби. И до голяма степен комисията постигна единодушие по този въпрос. Вместо от 10 да се увеличат на 30, от 20 - на 60 лева, предложените глоби, навсякъде до точка "д" увеличението е действително двукратно.
Искам все пак за сведение на всичките депутати в пленарната зала да заявя, че различията между т. 1 и т. 5 е всъщност в превишената скорост, в размера на превишената скорост като глобата се увеличава с увеличаването на размера на превишената скорост.
Тук обаче има едно несъответствие, което ще предложа на Вашето внимание, господин председател, в рамките на това, което ни позволява правилникът то да бъде коригирано: в точка "д" думите "50 лева" се заменят с "от 100 до 200 лева".
Аз предлагам да отпадне текстът "до 200 лева" и по такъв начин ще се спази логиката на всички предшестващи текстове - от 50 на 100 лева.
И ако погледнем т. 2, което касае ал. 2, ще се види, че тогава при извършено повторно нарушение от този характер наказанието вече е глоба 200 лева, което се постави императивно като условие. И, разбира се, лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца. Тогава бих приел, че в целия текст на § 69 комисията се е придържала към един принцип и тогава не би трябвало да има някакви възражения по отношение на отделните части на този § 69.
И, господин председател, завършвам като правя формалното предложение за отпадане в § 69 т. 1д текстът "до 200 лева", като разбира се заедно с това искам да изтъкна, че основния ни мотив, когато намалихме глобите е, че не високият размер на глобите намалява пътно-транспортни произшествия. Когато размерът на глобите е много висок корупцията сред служителите на Министерството на вътрешните работи се увеличава и се стига до договаряне между водачите на моторните превозни средства и служителите по пътищата. Затова като допълнителен аргумент апелирам да приемем само от 50 на 100 лева в точка "д".


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Следователно отпадат думите "от" и "до 200 лв.", за да остане само "със 100 лв.".
Има думата за реплика господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, със своето предложение и изявена логика от тази трибуна господин Иванов се доближи до логиката на комисията за намаляване на глобите. Казвам само "доближи".
Може ли някой да ми обясни защо от 30 до 40 км е дадено 20 лв. (т. 3), сега е 60 лв., а за 50 км ще бъде 100 лв. Каква е логиката? Примерно на едно място има ограничение 20 км, натрупват се автомобили и някой е решил да се шмугне. Защо глобата за 10 км е с 60 лв. по-висока, след като от 20 до 30 км разликата е само 10 лв. (между т. 2 и т. 3)? Когато предлагаме определени текстове, нека да се съобразяваме с последователността на мислене. Защо първо сме предложили едни глоби, а сега предлагаме други? Не да намаляваме логически, а защото едната сума от 200 лв. ни се вижда доста висока, а стоте лева ни се виждат нещо средно между 50 и 200 лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
Давам думата на господин Иванов за дуплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин Мутафчиев, увеличеният размер на глобите при увеличено превишаване на скоростта има в известна степен превантивен характер, поне в този член на закона, когато няма пътнотранспортно произшествие, защото има възпитателен ефект в смисъл, че ограничава водача на моторното превозно средство да превишава скоростта, тъй като ако не се наложат адекватни глоби, това може да доведе при следващо нарушение до пътнотранспортно произшествие, което може да отнеме човешки живот. Излишно е да ви казвам, че при превишаване на скоростта с 40-50 км и повече спрямо допустимата, рискът от отнемане на човешки живот при пътнотранспортно произшествие се увеличава експоненциално.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Но защо за едно нарушение вдигаш глобата толкова много?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Ето защо аз считам, че повишението на глобите в закона има своята логика, но то трябва да бъде пропорционално, а не изведнъж да скочи на 200 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам ви да погледнем и от една друга гледна точка на предлагания § 69 и неговата ал. 2. Нека помислим за всички онези хора, за които карането с висока скорост е цел в живота. Не бяха малко рокерите, които протестираха тук пред парламента през есента. Много хора обичат да карат бързи коли, а и бързите коли са направени за бързо каране. Разбирам, че съображенията за безопасността на пътя са много важни, но за някои хора бързото каране е върховно удоволствие в живота. (Смях и приятно оживление в залата.)
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Той ще ме накара да си оттегля предложението.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Трябва да ви кажа, че удоволствието да прелетиш с 250 км в час много трудно се сравнява с нещо друго. Дори сексът не създава такова удоволствие, каквото високата скорост. (Смях и приятно оживление в залата.)
Съгласен съм с глобите. Те трябва да се заплащат. Нямам коментар по спора относно размера им, но много ме притеснява ал. 2. Честно ви казвам, аз ще остана без книжка, но и доста от вас ще останат без книжки. Разберете, при положение, че няма пътнотранспортно произшествие, за едно двукратно превишаване на разрешената скорост, наказанието е много. Още повече, че у нас пътищата са такива, че ограниченията са на всяка крачка. Онзи ден отидох до Русе. Сигурно над 18 пъти съм превишил скоростта. А е невъзможна да караш иначе, защото няма да стигнеш до Русе и за една година. Пътят е прав и хубав, позволява човек да развива скорост, стига това да бъде разумно и без риск за останалите участници в движението.
Така че този параграф визира такива случаи - има превишаване на скоростта без участието в пътнотранспортно произшествие.
Предлагам ал. 2 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има думата за реплика господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, наистина като слушах колегата, смятам, че той направи интересно изказване, но това не е логиката и смисъла на закона, който днес приемаме. И в комисията, и тук апелирам, а и винаги съм бил на принципа, че превантивната мярка, дори и превантивната мярка от страна на контролните органи за мен е от съществено значение. За мен е от голямо значение контролиращите органи да не се крият в храсталаците, но същевременно аз съм един от тези, които не изпитват чак толкова голямо удоволствие от високите скорости, макар че карам със сериозна скорост. Изпитвам неудовлетворение от това, че контролните органи вместо да наложат превантивна мярка, когато някой нарушава правилата за движение, примерно с високата скорост, само глобяват, но същевременно не съм и за принципа, че трябва да направим така, че един пенсионер с 37 лв. пенсия поради това, че по невнимание през едно населено място е минал вместо с 40 км - с 50 км, трябва да плати 50 лв. глоба.
Според мен трябва да се съобразим с икономическите и финансовите възможности на по-голямата част от хората, които се движат по пътищата, а не с онези, които изпитват върховно удоволствие от движението с висока скорост.
Затова смятам, че предложението на господин Мутафчиев е приемливо. Нека да се спрем на неговото предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин председател, с риск да стана досаден, но съм длъжен да се разгранича от подобно мислене. Тук не става въпрос дали обичаме да се движим с висока скорост или не. Тук става дума за балансиране на глобите в целия закон. Става дума за възможност на българския гражданин да плаща такива високи глоби. Имайте предвид, че 200 лв. е приблизително една средна работна заплата за едно нарушение. За това става дума. Аз не съм привърженик нито на високите скорости, нито уважавам хората, които карат с висока скорост. Това трябва да стане ясно на всички ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
Давам думата на господин Осман за трета реплика.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Калъчев, надявам се, че това, което казахте преди малко, не е сериозно - че има хора, на които високите скорости им доставят върховно удоволствие. Мисля, че това не е становище на Парламентарната група на НДСВ.
Много ясно искам да изразя от името на парламентарната ни група мнението, че това са несериозни неща. Не си представяме, че някой може да влезе с 200 км. в час в София. Господин Калъчев, ако споделяте, че тези, които обичат високите скорости, не могат да спират и могат да минат и на червено, това е друг въпрос, но не е сериозно един народен представител от трибуната да подстрекава водачите да управляват моторните превозни средства с високи скорости.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Давам думата на господин Калъчев за дуплика.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, аз нямам предвид да призовавам водачите да карат с несъобразена скорост, аз само исках да кажа, че има хора, които се поддават на желанието да карат с такава скорост. И просто предложих тогава, когато този член, който визира неучастие в пътно-транспортно произшествие, а само превишаване на скоростта, да не гласуваме ал. 2. Тоест, нека той да си плати тази глоба, както Народното събрание определи размера, затова, че се е поддал на това си желание, а не да му взимаме книжката. Това беше идеята, аз съвсем нямах предвид, че трябва да се лети с 200 км в час в София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калъчев.
Не виждам повече желаещи за изказвания.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Иван Иванов в § 69, т. 1, буква "б" да отпаднат думите "до 200 лева" и да остане само "100 лева".
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 34, против 78, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Недялко Калъчев, за отпадане на ал. 2 от § 69.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 5, против 117, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Петър Мутафчиев и Димитър Дъбов.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 43, против 80, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Последното гласуване е текстът в редакцията на комисията.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Колеги, аз смятам, че не можахме да разберем точно за какво става въпрос. Смятам, че предложението на господин Петър Мутафчиев е най-нормалното. И тъй като колегите не разбраха за какво става въпрос, нека да прегласуваме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за прегласуване на предложението на народните представители Петър Мутафчиев и Димитър Дъбов, подкрепено от народния представител Рамадан Аталай.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 133 народни представители: за 106, против 24, въздържали се 3.
Приема се.
С това приключихме гласуването на този текст, приключихме и деловата работа за днес, уважаеми народни представители.
Преди да ударя звънеца, позволете ми само няколко съобщения:
Утре по време на почивката в 11,00 ч. в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба на художници от град Враца.
Комисията по европейска интеграция ще има заседание в сряда от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по правните въпроси - четвъртък от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по околната среда и водите - четвъртък от 15,00 ч. в зала 130, а в петък - от 14,30 ч. в зала 134 на Народното събрание.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред - сряда от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по икономическата политика - сряда от 14,30 ч. в зала 130.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите - сряда от 15,00 ч. в зала 356.
Уважаеми народни представители, следващото заседание на парламента е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 19,06 ч.)




Председател:
Огнян Герджиков



Секретари:
Силвия Нейчева


Веселин Черкезов