Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на вашето внимание е проектът за програма за работата на Народното събрание за периода 9-11 април 2003 г.
Моля ви, гласувайте този проект за програма.
Гласували 118 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 9.
Програмата е приета.
Има предложение от заместник-председателя на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили Димитър Абаджиев. На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание той внася предложение като точка от дневния ред за тази седмица – законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване за включване в дневния ред на това предложение.
Гласували 114 народни представители: за 59, против 49, въздържали се 6.
Направеното предложение не се приема, тъй като не е събрало половината от гласовете, защото са регистрирани 146 народни представители.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСОДС, от място): Напротив, предложението е прието.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Научете го този правилник!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПСОДС, от място): Защо се излагате! После като искате, ще го отложите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предложението е прието. Присъстват и са регистрирани 146 народни представители. Трябва да гласуват повече от половината от тази бройка. Гласували са 114 народни представители. Щом повече от половината от тези 114 са гласували за някакво предложение, то е прието. Гледа се повече от половината от гласувалите при положение, че има кворум. Ние не можем да задължим винаги да гласуват точно 146 народни представители, колкото е първоначалната регистрация. Това са елементарни неща.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Това е азбучна истина. Две години вече сте в този парламент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Соколов, уважавам Вашето възражение. Прав сте. Предложението е прието. Включва се като точка в дневния ред.
Следващото предложение, също подписано от господин Димитър Абаджиев, е на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – предложение за включване като точка от дневния ред на законопроект за браншовите организации.
Уважаеми народни представители, гласувайте това предложение за включване в дневния ред.
Гласували 152 народни представители: за 79, против 69, въздържали се 4.
И това предложение е прието. Включва се в дневния ред.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 2 април до 8 април 2003 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за законова защита на услуги, базирани на/или представляващи условен достъп. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по медиите. Подпомагащи са Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение за разрешаване пребиваването на чуждестранни военни кораби с щатното им въоръжение и военнослужещи с личното си оръжие в морските пространства на Република България, пристанище Бургас и военноморските бази Атия и Созопол за участие в учението на Българските военноморски сили “в духа” на Партньорство за мир “Бриз 2003”. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за подкрепа на дейността по проект “Реформа в администрацията по приходите”. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните избори. Вносители: Ремзи Осман и Четин Казак. Водеща е Комисията по въпросите на гражданското общество. Подпомагащи са Комисията по правни въпроси, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагаща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Подпомагаща е Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по Заемното споразумение между “Топлофикация Перник” ЕАД и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект “Рехабилитация на топлоснабдителната система на гр. Перник”. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по Заемното споразумение между “Топлофикация София” ЕАД и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект “Топлофикационни дружества – Топлофикация София”. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Уважаеми народни представители, започваме с точка първа от приетия дневен ред, а именно:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ПРЕБИВАВАНЕТО НА ЧУЖДЕСТРАННИ ВОЕННИ КОРАБИ С ЩАТНОТО ИМ ВЪОРЪЖЕНИЕ И ВОЕННОСЛУЖЕЩИ С ЛИЧНОТО ИМ ОРЪЖИЕ В МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРИСТАНИЩЕ БУРГАС И ВОЕННОМОРСКИ БАЗИ АТИЯ И СОЗОПОЛ ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОМОРСКИ СИЛИ “В ДУХА” НА “ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР” – “БРИЗ 2003”.
Искам да поканя председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Илчев да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
“На редовно заседание, проведено на 3 април 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, в присъствието на представители на Министерството на отбраната и на Генералния щаб, разгледа проект за решение за разрешаване пребиваването на чуждестранни военни кораби с щатното им въоръжение и военнослужещи с личното им оръжие в морските пространства на Република България, Пристанище Бургас и военноморски бази Атия и Созопол за участие в учението на българските военноморски сили “в духа” на “Партньорство за мир” – “Бриз 2003”.
От 12 до 20 юли 2003 г. в морските пространства на Република България, пристанище Бургас и военноморски бази Атия и Созопол ще се проведе учението “Бриз 2003”, което ще се ръководи от началника на Главния щаб на Военноморските сили на Република България. В него ще участват военни кораби и военнослужещи с личното им оръжие от Военноморските сили на девет страни-членки и страни-партньори. Учението цели да се подобри оперативната съвместимост на Многонационалните сили при провеждане на операции по поддържане на мира и оказване на хуманитарна помощ в кризисен район, да се отработят елементи от стандартните оперативни процедури, правилата за комуникация и водене на огън при провеждане на ембаргова операция и др.
Като отчита, че участието на Българската армия в учение на НАТО по “Партньорство за мир” ще има значителен принос за формиране на положително отношение по време на ратификационния процес за пълноправно членство на България в НАТО, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме следното решение:
Разрешава пребиваването на чуждестранни военни кораби с щатното им въоръжение и военнослужещи с личното им оръжие в морските пространства на Република България, пристанище Бургас и военноморски бази Атия и Созопол за времето от 12 до 20 юли 2003 г. за участие в учението на българските военноморски сили “в духа” на “Партньорство за мир” – “Бриз 2003”, както следва:
- от военноморските сили на Република Гърция – 2 кораба и 85 военнослужещи;
- от военноморските сили на Грузия – 2 кораба и 60 военнослужещи;
- от военноморските сили на Кралство Испания – 1 кораб и 180 военнослужещи;
- от военноморските сили на Република Италия – 1 кораб и 160 военнослужещи;
- от военноморските сили на Румъния – 5 военнослужещи;
- от военноморските сили на САЩ – 2 кораба и 60 военнослужещи;
- от военноморските сили на Република Турция – 5 кораба и 310 военнослужещи;
- от военноморските сили на Украйна – 1 кораб и 86 военнослужещи;
- от военноморските сили на Република Франция – 1 кораб и 160 военнослужещи.
Становището на комисията беше прието с консенсус.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
Имате думата за изказвания по проекта за решение. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване проекта за решение, както беше представен.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Проектът за решение е приет.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА КОНТИНГЕНТ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО НА НАТО ПО “ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР” – “КООПЕРАТИВ ПАРТНЕР 2003” В УКРАЙНА. Вносител – Министерският съвет.
Господин Илчев, заповядайте да представите становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: “На редовно заседание, проведено на 27 март 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, в присъствието на представители на Министерството на отбраната и Генералния щаб, разгледа проект за решение за разрешаване изпращането на контингент от Българската армия за участие в учението на НАТО по “Партньорство за мир” – “Кооператив Партнер 2003” в Украйна.
Учението, в което ще вземат участие общо 15 страни, ще се ръководи от командването на Военноморските сили на НАТО за Южна Европа и има за цел повишаване на оперативната съвместимост и взаимодействието между военноморски формирования на страни-членки и страни-партньори при провеждането на операции по поддържането на мира и оказване на хуманитарна помощ в кризисни райони. През последните няколко години Българската армия традиционно участва в това учение, което има значителен принос за повишаване на практическия опит и умения на българските офицери и сержанти.
Като отчита, че участието на Българската армия в учения на НАТО по “Партньорство за мир” ще има значителен принос за формиране на положително отношение по време на ратификационния процес за пълноправно членство на България в НАТО, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме следното решение:
Разрешава изпращането на контингент от Българската армия в състав: 1 базов миночистач с щатното въоръжение и екипаж 46 души, 1 военен транспорт с щатното въоръжение и екипаж 43 души и 9 щабни офицери за участие в учението на НАТО по “Партньорство за мир” – “Кооператив Партнер 2003” в Украйна за периода от 18 юни до 6 юли 2003 г.
Становището на комисията беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Илчев.
Имате думата за изказвания по този проект за решение. Няма желаещи.
Моля да гласуваме проекта за решение, както беше представен от господин Илчев.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Проектът за решение е приет.

Следващата точка от дневния ред e:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА КОНТИНГЕНТ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО НА НАТО ПО ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР "КООПЕРАТИВ БЕСТ ЕФОРТ 2003" НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА АРМЕНИЯ.
Моля господин Илчев да представи доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: На редовно заседание, проведено на 3 април 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност в присъствието на представители на Министерството на отбраната и Генералния щаб разгледа проект за решение за разрешаване изпращането на контингент от Българската армия за участие в учението на НАТО по Партньорство за мир "КООПЕРАТИВ БЕСТ ЕФОРТ 2003" на територията на Република Армения.
От 14 до 30 юни т.г. на територията на Република Армения ще се проведе ежегодното учение на НАТО под ръководството на Обединеното командване на НАТО за Южна Европа с цел повишаване на оперативната съвместимост и взаимодействието между подразделенията на страните-партньори и страните-членки на НАТО при планиране и провеждане на операции по поддържане на мира. В него ще вземат участие контингенти от седем страни-членки на НАТО и 11 страни-партньори. През последните години Българската армия традиционно участва в това учение, в което се изпълняват практически задачи в условия, близки до тези на реална операция по поддържане на мира и се повишават опитът и уменията на българските офицери и сержанти.
Като отчита, че участието на Българската армия в учения на НАТО по Партньорство за мир ще има значителен принос за формиране на положително отношение по време на ратификационния процес за пълноправно членство на България в НАТО, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да приеме следното решение:
Разрешава изпращането на контингент от Българската армия в състав до 15 кадрови военнослужещи с личното си оръжие и боеприпаси за участие в учението на НАТО по Партньорство за мир "КООПЕРАТИВ БЕСТ ЕФОРТ 2003" на територията на Република Армения за периода от 14 до 30 юни 2003 г.
Становището на комисията беше прието с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
Имате думата за изказвания по този проект за решение. Няма желаещи.
Моля да гласуваме.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ФИНАНСОВ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТ "БЪЛГАРИЯ – ТРАНЗИТНИ ПЪТИЩА IV" – ПЪРВА ФАЗА.
Господин Искров, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси, която е водеща комисия.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
"ДОКЛАД
по проект за решение № 302-03-4 от 18 март 2003 г.
за даване на съгласие за сключване на Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка
за финансиране на проект "България – Транзитни пътища IV" – първа фаза, внесен от Министерския съвет
На заседание, проведено на 20 март 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проект за решение за даване на съгласие за сключване на Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект "България – Транзитни пътища IV" – първа фаза, като основа за водене на преговори.
На заседанието присъстваха Красимир Катев – заместник-министър на финансите, и Ясен Ишев – директор на дирекция "Планиране и проектиране" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Проектът е продължение на цялостната рехабилитация на основната пътна мрежа в страната чрез проекти "Транзитни пътища" I, II и III, като след неговото реализиране всички направления ще отговарят на изискванията на Европейския съюз – Глава 9 "Транспорт".
Финансовата схема на проекта е следната: 60 млн. евро – заем от Европейската инвестиционна банка; 21 млн. евро – собствени средства.
Параметрите на заема са следните: размер на заема 60 млн. евро; гратисен период – 5 години; срок за погасяване – 15 години.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: "за" – 11 народни представители, "против" и "въздържали се" няма.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за заем в размер до 60 млн. евро за финансиране на проект "България – Транзитни пътища IV" – първа фаза."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
Моля господин Мирчев да представи доклада на Комисията по транспорт и телекомуникации.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.

"ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации
относно проекторешение за даване на съгласие
за сключване на Финансов договор между
Република България и Европейската инвестиционна банка
за финансиране на проект "България – Транзитни пътища IV"
– първа фаза, внесен от Министерския съвет

На свое редовно заседание, проведено на 20 март 2003 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди проекторешение за даване на съгласие за сключване на Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект "България – Транзитни пътища IV" – първа фаза.
На заседанието присъства госпожа Златолина Мукова – заместник-министър на транспорта и съобщенията, и госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция "Правна" в Министерството на транспорта и съобщенията.
Състоянието на републиканската пътна мрежа е от изключителна важност за нормалното функциониране и развитие на икономиката ни. Доброто състояние на пътищата е необходимо условие за намаляване на експлоатационно-транспортните разходи и привличане на транзитни потоци от пътници и товари.
Изпълнителна агенция "Пътища" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството разработва краткосрочни, средносрочни и дългосрочни програми за строителство и за основен и текущ ремонт на републиканската пътна мрежа. Средствата, необходими за реализацията на тези програми, се предоставят от консолидирания държавен бюджет, средствата по чл. 44, т. 1 от Закона за пътищата, финансова помощ по програмите ФАР и ИСПА и заеми от европейските финансови институции, гарантирани от българското правителство.
Проектът "България - Транзитни пътища IV" – първа фаза, предвижда рехабилитация на 427 км пътни участъци с местоположение по основните транспортни коридори и главните пътища на Република България.
Реализирането на проекта ще завърши процеса на цялостната хомогенизация на основната пътна мрежа, като всички главни направления ще са преминали през рехабилитация за последните десет години и ще отговорят в пълна степен на изискванията на Европейския съюз – Глава IХ "Транспорт". Българската страна досега успешно се справя с реализацията и разходите по съфинансирането на проекти "Транзитни пътища" I, II и III.




Европейската инвестиционна банка е направила предложение за сключване на договор в размер на 60 млн. евро с пет години гратисен период и 15 години срок на погасяване при обичайните за кредити от такова естество лихвени условия.
Финансовата схема на проекта без ДДС включва: 60 млн. евро – заем от Европейската инвестиционна банка, и 21 млн. евро – собствени средства.
Комисията по транспорт и телекомуникации, подкрепяйки мотивите на вносителите с 10 гласа “за” и 2 гласа “въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме проекторешение за даване на съгласие за сключване на Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект “България – Транзитни пътища IV” – първа фаза, внесен от Министерския съвет.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Имате думата за изказвания по проекта за решение. Няма желаещи.
Моля да гласуваме проекта за решение така, както беше представен.
Гласували 102 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 4.
Проектът за решение е приет.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Госпожо Мингова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, едно процедурно предложение – в залата да бъде допуснат заместник-министърът на вътрешните работи господин Бойко Коцев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение заместник-министър Коцев да бъде допуснат в пленарната зала.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите заглавието на законопроекта до § 5 включително, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие.
“§ 1. В чл. 8 се създава ал. 6:
“(6) Министерството на вътрешните работи, съгласувано с Министерството на външните работи и с Министерството на транспорта и съобщенията, поддържа и актуализира списък на документите за задгранично пътуване, издавани от държави, от международни организации и от други субекти на международното публично право, върху които може да бъде положен стикер с българска виза и които дават право на чужденеца да влиза на територията на Република България.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 2. В чл. 9, ал. 1 думата “или” се заменя със запетая и след думите “транзитно преминаване” се добавя “или за летищен трансфер”.”
По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 3. В чл. 11 се създава т. 8:
“8. има влязло в сила наказателно постановление за наложена глоба по реда на този закон, която не е платена”.”
По § 4, също подкрепен от комисията, текстът е следният:
“§ 4. В чл. 16 се създава ал. 6:
“(6) Министерството на външните работи и дипломатическите и консулските представителства могат да анулират издадена виза при условия и ред, определени с акт на Министерския съвет.”
Параграф 5, също подкрепен от комисията:
“§ 5. Член 20 се изменя така:
“Чл. 20. (1) Превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци или български граждани, преди да извърши услугата, е длъжен да установи:
1. редовността на документите за задгранично пътуване на чужденците, а по отношение на българските граждани и наличието на визи за държавите, които лицата искат да посетят или през които искат да преминат, ако такива са необходими;
2. наличието на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 3.
(2) В случаите, когато на чужденец е отказано влизането в Република България на основание на неизпълнение на задължението по ал. 1, превозвачът, превозил чужденеца, е длъжен по искане на органите за граничен контрол за своя сметка да го върне в държавата, от която е бил транспортиран, в държавата, издала документа за пътуване, с който чужденецът е пристигнал, или в друга държава, в която ще бъде допуснат да влезе. В случай, че връщането не може да се осъществи незабавно, разходите по престоя на чужденеца са за сметка на превозвача.
(3) Превозвачът е длъжен да върне за своя сметка по реда на ал. 2 и чужденец, който преминава транзитно през Република България и последващият превозвач откаже да го превози до държавата - крайна цел на пътуването.
(4) Разпоредбите на ал. 2 и 3 се прилагат съответно и по отношение на обратно върнат в Република България чужденец, който е преминал транзитно през страната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има ли изказвания по тези параграфи? Няма желаещи.
Моля да гласуваме заглавието на законопроекта и параграфи от 1 до 5 включително ан блок. Текстовете са на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 6 има предложение на господин Четин Казак, което не е подкрепено от комисията – по т. 4, новата т. 17 да придобие следната редакция:
“17. осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред и са граждани на държава-членка или кандидат-членка на Европейския съюз;”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6 със следната редакция:
“§ 6. В чл. 24, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 след думата “граждани” се поставя запетая и се добавя “освен когато е уговорено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България”.
2. В т. 7 накрая се добавя “или на български гражданин”.
3. Точка 14 се изменя така:
“14. са родители на чужденец или са във фактическо извънбрачно съжителство с чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 28, ал. 6;”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Има ли изказвания по § 6? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на господин Казак по § 6, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 16, против 69, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 6 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
“§ 7. В чл. 24а, ал. 1 след думата “виза” се добавя “за дългосрочно пребиваване”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 8. В чл. 25 се създава т. 8:
“8. които до 27 декември 1998 г. са влезли, пребивават или са родени на територията на Република България и чийто родител е сключил граждански брак с български гражданин.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 9. В чл. 26 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 след думата “брак” се добавя “с български гражданин или”.
2. Алинея 5 се изменя така:
“(5) Данните по ал. 4 могат да се установяват чрез интервюта, провеждани от служители на службите за административен контрол на чужденците, от изявления на засегнатите или на трети лица, по документален път или от извършени от държавни органи проверки и разследвания. Службите за административен контрол на чужденците задължително изслушват засегнатите лица.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 10. Създава се чл. 26а:
“Чл. 26а. Службите за административен контрол на чужденците съвместно с Министерството на образованието и науката със съдействието на правителствени и неправителствени организации разработват програми за изучаване на български език от чужденци, които кандидатстват за издаване на разрешение за постоянно пребиваване и не притежават документ, издаден от оторизирана образователна институция, че владеят български език, които се изпълняват от Министерството на образованието и науката.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 11. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Чужденец, влязъл на територията на Република България, е длъжен в срок до 48 часа след влизането си в страната да декларира писмено адреса, на който пребивава, пред службите за административен контрол на чужденците или в районното полицейско управление по местопребиваването си, като съобщава своите имена, дата на раждане, гражданство, номер и серия на документа за самоличност.”
2. В ал. 3 след думите “службата за административен контрол на чужденците” се добавя “или районното полицейско управление”.
3. Създава се нова ал. 5:
“(5) Когато чужденецът е регистриран по реда на ал. 3 или 4, той може да не се регистрира по реда на ал. 1.”
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
5. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и се изменя така:
“(7) Пребиваването в Република България на лицата по ал. 6 и по чл. 24, ал. 1, т. 14 не се включва в необходимия срок за получаване на разрешение за постоянно пребиваване или за придобиване на българско гражданство по натурализация.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 12. В чл. 43, ал. 1 т. 2 се изменя така:
“2. има задължения над 5000 лв. към български юридически или физически лица, които са установени по съдебен ред и не са надлежно обезпечени.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 13. В чл. 44 се създават ал. 7, 8 и 9:
“(7) Към Дирекцията на Национална служба “Полиция” се създават специални домове за временно настаняване на чужденци, на които е издадена заповед за принудително отвеждане до границата на Република България или за експулсиране.
(8) Настаняването на чужденци в специалните домове се извършва въз основа на заповед за принудително настаняване, издадена от компетентни длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи, като в заповедта изрично се посочва необходимостта от настаняването и законовото основание и се прилага копие от заповедта по ал. 6.
(9) Редът за временно настаняване на чужденците в специалните домове, както и организацията и дейността им се уреждат с наредба на министъра на вътрешните работи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 14. Член 51 се изменя така:
“(1) Превозвач – физическо лице, което не изпълни задълженията си по чл. 20, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв.
(2) Превозвач – юридическо лице, което не изпълни задължението си по чл. 20, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв.
(3) Когато в нарушение на чл. 20 е превозено до Република България или е отказано връщането на повече от едно лице, глобата за нарушителя по ал. 1 е от 10 000 до 20 000 лв., а имуществената санкция за нарушителя по ал. 2 е от 20 000 до 40 000 лв.
(4) При повторност на нарушението глобата и имуществената санкция са:
1. в случаите по ал. 1 – от 5000 до 20 000 лв.;
2. в случаите по ал. 2 – от 20 000 до 40 000 лв.;
3. в случаите по ал. 3 – глоба от 20 000 до 40 000 лв. и имуществена санкция от 30 000 до 60 000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 15 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага да се обедини с § 16.
“§ 16. Създават се нови чл. 54, 55, 56, 57, 58, 59 и 60:
“Чл. 54. (1) В Министерството на вътрешните работи се поддържа единен регистър за чужденци, съдържащ данни за дългосрочно пребиваващи чужденци.
(2) С цел изпълнение на законово установените функции на службите за административен контрол на чужденците към Министерството на вътрешните работи се обработват данни относно:
1. визовия контрол на чужди граждани;
2. граничния контрол за преминаванията на чужди граждани;
3. чужденците, търсещи или получили особена закрила на територията на Република България;
4. адресната регистрация на краткосрочно пребиваващи чужденци;
5. наложените мерки за административна принуда на чужденци;
6. придобиването, загубването и възстановяването на българското гражданство.
(3) Службите за административен контрол на чужденците към Министерството на вътрешните работи обработват следните данни:
1. имената на кирилица и на латиница, дата на раждане, място на раждане, пол, гражданство;
2. единен граждански номер и/или личен номер на чужденец;
3. постоянен адрес в Република България;
4. настоящ адрес в Република България;
5. документ за задгранично пътуване (вид, серия, номер, дата, място на издаване и срок на валидност);
6. цел на пребиваването в Република България;
7. виза (вид, номер, дата и място на издаване, валидност и срок на пребиваване);
8. основание, на което е разрешено пребиваване в Република България;
9. молби за разрешаване на дългосрочно пребиваване (номер, дата, решение);
10. решения за получаване на особена закрила на територията на Република България (дата и номер);
11. срок на пребиваване в Република България;
12. семейно положение;
13. съпруг (съпруга);
14. деца до 18-годишна възраст;
15. постоянен адрес в страната, чийто гражданин е лицето;
16. указ на президента на Република България за промяна на гражданството;
17. влизания и излизания във и от Република България;
18. домакин;
19. туристически ваучери;
20. професия и месторабота;
21. наложени мерки за административна принуда;
22. служебни данни;
23. други данни, посочени в закон.
Чл. 55. (1) Данните от Единния регистър за чужденци се предоставят на:
1. държавни органи и организации на основата на закон или акт на съдебната власт;
2. български граждани и чужденци – само ако данните се отнасят за тях;
3. български и чуждестранни юридически лица на основата на закон или с акт на съдебната власт;
4. служби на други държави – в съответствие с международните договори, по които Република България е страна;
5. ЕСГРАОН.
(2) Българските граждани и чужденците имат право да получават информация, съхранявана във фондовете с данни, отнасящи се до трети лица, само въз основа на закон или с акт на съдебната власт.
(3) Отказът за предоставяне на данни от Единния регистър за чужденци може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.
Чл. 56. Министерството на вътрешните работи предоставя информация на Министерството на външните работи за наложени ограничения за влизане в Република България на чужденци и получава от Министерството на външните работи данни за издадени/отказани визи на чужденци и данни за български граждани, извършили престъпления и нарушения на законодателството на други държави.
Чл. 57. Министерството на вътрешните работи осъществява обмен на данни с Министерството на труда и социалната политика във връзка с издаването на разрешения за работа на чужденци и с издаването на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци.
Чл. 58. Министерството на вътрешните работи осъществява информационен обмен с Държавната агенция за бежанците във връзка с издаването на документи за самоличност на чужденците, търсещи или получили закрила, и за произвеждане на производство за предоставяне на особена закрила по Закона за убежището и бежанците.
Чл. 59. (1) Министерството на вътрешните работи осъществява обмен на данни с органите на съдебната власт във връзка с изпълнението на функциите си по налагане и отмяна на принудителни административни мерки.
(2) Министерството на вътрешните работи осъществява взаимодействие с Министерството на правосъдието по отношение на чужденци, които са освободени от местата за лишаване от свобода, и на лица, кандидатстващи за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство.
Чл. 60. Министерството на вътрешните работи осъществява взаимодействие и обмен на данни с ЕСГРАОН и с общинските администрации във връзка с издаването на български документи за самоличност и с административното обслужване на постоянно пребиваващи чужденци."
По § 16 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 15 със следната редакция:
“§ 15. След чл. 53 се създава глава шеста с членове 54 до 61 включително.”
Това беше за § 16.
По § 15 – създава се глава шеста “Информационна дейност на службите за административен контрол на чужденците в Република България”.
Комисията е подкрепила текста на вносителя за този параграф и предлага той да се обедини с § 16. Това, което прочетох, беше § 15 за създадените текстове.
В § 15 - с редакцията, която прочетох - се създава и чл. 61, който следва да прочета. Той е със следното съдържание: “Министерството на външните работи поддържа регистър, съдържащ данните по ал. 3 на чл. 54, както и данни за подадени от чужденци заявления за издаване на визи и ограничения, наложени по реда на чл. 21а от министъра на външните работи.”
И последния § 17: “В § 1 от Допълнителните разпоредби се създават точки 10 и 11:
“10. “фактическо извънбрачно съжителство” е налице, когато лицата живеят в едно домакинство и съжителстват на съпружески начала;
11. “превозвач” е физическо или юридическо лице, което съгласно националното си законодателство има право да извършва превоз по суша, по въздух или по вода с транспортно средство, предназначено за осъществяване на такава дейност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Изказвания по тези параграфи от 7 до 17 по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България има ли? Няма изказвания.
Моля да ги гласуваме ан блок, така както бяха представени от председателя на Комисията по правни въпроси.
Гласували 98 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.


Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Нахит Зия – заместник-министър на финансите, господин Асен Асенов – директор на Агенция “Митници”, и господин Александър Раков – заместник-директор на митниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение господата Зия, Асенов и Раков да бъдат допуснати в залата.
Гласували 85 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците”.
Госпожо председател, до § 8, който касае нова част, да ги представя, тъй като има няколко предложения, които са приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, представете ги.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя, а той гласи:
“§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) думите “заплащане на митни сборове и други държавни вземания, събирани от митническите органи, както и по контрабанден начин” се заменят с “извършване на съответните митнически формалности”;
б) създава се изречение второ: “Тези стоки следва да бъдат представени пред митническите органи.”

2. В ал. 2 думите "поставянето им под митнически контрол, лицето дава митническо направление на стоките" се заменят с "представянето им пред митническите органи, лицето извършва съответните формалности за получаване на митническо направление за стоките".
3. В ал. 3:
а) в т. 1 думите "поставянето им под митнически контрол" се заменят с "представянето им пред митническите органи";
б) в т. 2 думите "поставяне на стоките под митнически контрол" се заменят с "представянето на стоките пред митническите органи".
По § 2 също се подкрепя текста на вносителя:
"§ 2. В чл. 5 се създава ал. 3:
"(3) Действията, извършени в нарушение на ал. 2, са недействителни спрямо митническите органи."
По § 3 е постъпило предложение на народния представител Искров, което е подкрепено, както и текста на вносителя:
"§ 3. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 3:
"3. да са в пряка йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително."
2. Създават се алинеи 4, 5, 6, 7 и 8:
"(4) При назначаване на работа митническите служители подписват декларация за обстоятелствата по алинеи 1 и 2.
(5) При назначаване и всяка година най-късно до 31 май митническите служители са длъжни да декларират своето имотно състояние, както и имотното състояние на своите съпрузи (съпруги) и на ненавършилите пълнолетие деца по декларация-образец, утвърден от министъра на финансите.
(6) По писмено искане на директора на Агенция "Митници" данъчните органи предоставят данни за доходите и имуществото на митническите служители.
(7) По отношение на защитата и достъпа до данните по алинеи 5 и 6, обработвани от Агенция "Митници", се прилагат разпоредбите на Закона за защита на личните данни.
(8) Несъвместимостта по ал. 1 и 2, както и неподаването в срок на декларация по ал. 5, е основание за едностранно прекратяване на трудовите или служебните правоотношения с митническия служител без предизвестие."
Текстът на вносителя по § 4 се подкрепя:
"§ 4. В чл. 14, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 4 думата "частна" се заличава.
2. В т. 8 накрая се добавя "и по чл. 251, ал. 2 от Наказателния кодекс".
Следващият § 5 е подкрепен по принцип от комисията, която предлага следния окончателен текст:
"§ 5. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 6:
"6. застрахова митническите служители срещу злополука и застраховка "Живот" за сметка на своя бюджет.
2. В ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) т. 5 се изменя така:
"5. осъществяват митническо разузнаване и разследване за противодействие на митническите и валутните нарушения;"
б) създава се т. 12:
"12. прилагат мерки за граничен контрол за защита на права върху интелектуалната собственост."
Постъпило е предложение на народния представител Иван Искров за нов § 5а.
Комисията подкрепя предложението, като параграфът става § 6 със следната редакция:
"§ 6. В чл. 16 се създават алинеи 5 и 6:
"(5) По писмено искане на директора на Агенция "Митници", на директорите на регионални митнически дирекции и на началниците на митници данъчните органи предоставят данни за последващи сделки относно количеството, вида, стойността и произхода на стоки, обект на вносно-износни операции, за суми, подлежащи на внасяне или възстановяване по Закона за данък върху добавената стойност и Закона за акцизите, както и за установени от данъчните органи нарушения, извършени от лица, осъществяващи дейности по вноса и износа.
(6) Редът и начинът за електронен обмен на информация между митническата и данъчната администрация се определят със съвместна инструкция на директора на Агенция "Митници" и главния данъчен директор."
По § 6 е постъпило предложение на народните представители Муравей Радев, Димитър Йорданов и Иван Георгиев Иванов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя и текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 6, който става § 7:
"§ 7. В чл. 17, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 5:
"5. да спазват утвърдените със заповед на министъра на финансите етични норми на поведение на митническия служител;"
2. Досегашната т. 5 става т. 6."
По § 7 е постъпило предложение на народните представители Иван Искров, Валери Димитров и Нина Чилова, което комисията подкрепя и предлага следната окончателна редакция на § 7, който става § 8:
"§ 8. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя "при условия и по ред, определени в правилника.".
2. В ал. 5, т. 2, буква "а" думата "номенклатурата" се заменя с "номенклатурите".
3. В ал. 9:
а) създава се нова т. 2:
"2. за изчисляване на експортни субсидии и всяка друга безвъзмездна финансова помощ при износ или внос на стоки като част от селскостопанската политика на Република България;"
б) досегашната т. 2 става т. 3 и се изменя така:
"3. за използване на експортни лицензи и сертификати за внос или износ, които се представят при приемане на митническата декларация за стоките, при условие, че тези сертификати са издадени на основата на тази обвързваща информация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
Имате думата за изказвания по тези параграфи.
Заповядайте, господин Йорданов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очаквах господин Искров да прекъсне, защото той прочете толкова много параграфи, по които имам поне три изказвания. Все пак се намираме на второ четене и има предложения по отделните параграфи. Мисля, че трябваше да се чете параграф по параграф и всеки да има право да взима думата по отделните параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Принципно сте прав, господин Йорданов, но тъй като нямаше неприети предложения…
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Сега трябва да кажа всичките си неща по параграфите, които изчете господин Искров. Няма значение.
Първото ми редакционно предложение, нямам го в писмен вид, в § 3 на вносителя, в създадената ал. 5 не става ясно пред кого декларират митническите служители своето имотно състояние, въпреки че в следващите алинеи се подразбира, че това е директорът на Агенция "Митници". Съвсем добронамерено и редакционно предлагам следното – чета целия текст на ал. 3: "При назначаване и всяка година, най-късно до 31 май митническите служители са длъжни да декларират – тук да вмъкнем "пред директора на Агенция "Митници" – своето имотно състояние, както и имотното състояние на своите съпруги/съпрузи и на ненавършилите пълнолетие деца…", и т.н.
Това е редакционното ми предложение. Мисля, че ще бъде прието, поне в разговор с вносителя разбрах, че нямат нищо против.



Вторият ми въпрос е по-скоро по отношение на същия параграф - ал. 8 на чл. 10. Там има описана санкцията, която се дължи за неподаването в срок на декларацията по ал. 5. Освен наказателната отговорност, която лицето би трябвало да носи, ако подаде неверни данни в декларацията, която, надявам се, в образеца, утвърден от министъра на финансите, ще бъде записана, не става ясно самото действие, което ще бъде извършено от агенцията. Надявам се, че това ще бъде вписано в самата декларация от министъра на финансите - при несъответствие на данните, подадени в декларацията, и истинските данни, да речем, които по ал. 6 са изискани от данъчните органи и др.
Следващият ми въпрос е по § 4, който въвежда функцията на митническата администрация по т. 5. Промяната е, че те ще осъществяват митническо разузнаване и разследване за противодействие на митническите и валутните нарушения.
В стария текст на чл. 15 точката звучи така: “Организират и осъществяват дейността за предотвратяване и разкриване на митническите и валутни нарушения и престъпления в съответствие с Наказателнопроцесуалния кодекс”.
Нямам предложение по този текст, но моят въпрос е: по какъв начин, въз основа на каква нормативна уредба ще се осъществява това митническо разузнаване и разследване?
Следващото по нашето предложение е по отношение на чл. 17, тоест по § 6.
Тук бих казал, че с този текст се създават етичните норми на поведение на митническия служител, което е много добре. Това е една модерна практика, съществуваща в европейските и други страни. Нашето предложение по същество означава да повдигнем нивото на потвърждаване на този етичен кодекс, тези етични норми на поведение от директор на агенция на ниво министър на финансите.
Съображенията ни са следните: когато се прави такъв кодекс, той би трябвало да е направен така, че да подпомага дейността на служителя и да създава една друга среда на работа. В случая може би някога ще доживеем и времето, в което, да речем, една добра браншова организация от самите митнически служители ще утвърди сама един такъв етичен кодекс, защото много добре знаем, че нещо, което сам си приел, се спазва много по-добре от нещо, което е наложено. Но в случая помним скорошни времена, когато, извинявайте за израза, един екшън герой от близкото минало със своите каубойски изпълнения и, меко казано, с екстравагантното си поведение нанесе, според мен, доста трайни морални щети върху митническата администрация. Тук напълно изключвам сегашния директор на Агенция “Митници” като персона. Смятам, че в законите трябва да създаваме принципи и да премахнем възможностите за злоупотреба с положението, което заема един или друг човек на управленски пост.
И все пак аз питам: от гледна точка на ония събития, на които се нагледахме в началото на новото време, някой поне ще се извини ли? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Извинявайте, но последното Ви изказване – извън отговорността, тъй като предложението Ви по т. 17 е прието, в каква посока беше? Някакви други предложения нямате.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Да, благодаря на комисията, че нашето предложение е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: А, това беше.
Други изказвания по тези параграфи?
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, господин Йорданов, който е член на Комисията по бюджет и финанси и е присъствал на всички заседания, повдигна няколко въпроса.
По първото му предложение – за добавка в § 3, мисля, че можем и няма никаква пречка да го приемем, ако няма никакъв протест от залата, а именно ал. 5 да се чете:
“При назначаване за всяка година най-късно до 31 май митническите служители са длъжни да декларират пред директора на Агенция “Митници” своето имотно състояние, както и имотното състояние на своите съпрузи (съпруги) и на ненавършилите пълнолетие деца по декларация-образец, утвърдена от министъра на финансите.”
По отношение на въпроса за ал. 8 мисля, че нещата са пределно ясни. Казваме следното: несъвместимостта по ал. 1 на същия член, която в сега действащия закон остава непроменена, и ал. 2, чета, колеги:
“Митническият служител може да бъде дееспособен български гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, не е лишен по съдебен ред от право да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в митническата администрация”.
А ал. 2 казва, че “митническите служители не могат да са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници и т.н.”.
“2. да сключват допълнителни трудови договори, освен като сътрудници в научни институти и преподаватели в учебни заведения”.
Това са основанията, изброени ясно.
И другото – по новата ал. 5, ако не са декларирали съответното имущество, както се изисква от току-що прочетената ал. 5, водят до едностранно прекратяване на трудовите договори без предизвестие. Ясно и категорично! За да не се получи като с публичния регистър – половината депутати, примерно, неподали декларация, или пък половината заместник-министри неподали декларация и няма никаква санкция. Тук казваме: щом искаш да си митнически служител, декларираш. Ако не декларираш, си събираш нещата, прибираш ги в едно куфарче и напускаш. Какъв е въпросът?
По въпроса за § 5. По отношение на митническото разузнаване и разследване ще помоля да дадете думата на господин Асенов, тъй като въпросът е важен, да даде своите пояснения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика – господин Йорданов, заповядайте.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПСОДС): Може би не бях разбран. По ал. 8 имах предвид, че ал. 5 се визира само като неподаване в срок, а не като съдържание на данните в декларацията. Несъвместимостта е само по ал. 1 и 2. Това имах предвид.
Няма текст и не претендирам да се поправя ал. 8, просто се надявам в самата декларация-образец, утвърдена от министъра на финансите, да има санкции както по Наказателния кодекс за неверни данни, така и административни действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тази санкция следва екслеге. Дори и да не е записана в декларацията и закона, ясно е, че следва.
Господин Асенов, заповядайте да поясните т. 5 – по какъв начин се осъществява митническото разузнаване и разследване?
АСЕН АСЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с поставения по § 5, т. 5 въпрос, бих искал да дам следното пояснение.
Функцията по осъществяването на митническото разузнаване и разследване и противодействие на митническите и валутни нарушения, така както е изписана в предложението, е една по-скоро прецизност, тъй като се опитваме да разделим нарушенията от престъпленията.
По отношение на престъпленията против митническия режим е валидна т. 9 от сега действащия закон, която казва, цитирам, “организират и осъществяват дейността по разследване на престъпленията в случаите, при условията и по реда, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс.” Тоест тогава, когато имаме данни за престъпление, се следва Наказателнопроцесуалният кодекс.

Що се отнася до административните нарушения, в т. 31 от Допълнителните разпоредби на проектозакона, вие ще видите тази точка малко по-късно, е дадена дефиниция на понятието “митническо разузнаване”, а именно това е: “Събиране, обработка, проверка, анализ и разпространение на информация от митническите органи за противодействие на митническите и валутни нарушения и престъпления”. Така че мисля, че с това пояснение би следвало логиката, която ние като вносители сме заложили, да разделим нарушенията от престъпленията, е в синхрон с функциите и задачите, които осъществяват митническите органи в тази област. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Асенов.
Има ли други изказвания по тези параграфи? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението, направено от господин Йорданов, подкрепено от господин Искров, в чл. 10, ал. 5, след “декларират” да се добавят думите “пред директор на Агенция “Митници”.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и параграфи от 1 до 7 включително ан блок, подкрепени от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Господин Искров, моля Ви, да докладвате ан блок параграфи от 8 до 12 включително, тъй като там няма неприети предложения.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
По § 8 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на параграфа, който става § 9:
“§ 9. Заглавието на част втора се изменя така:
“Част втора – Елементи, на основата на които се прилагат вносни или износни митни сборове и другите мерки, предвидени по отношение на търговията със стоки”.
По § 9 комисията подкрепя текста на вносителя. Той става съответно § 10:
“§ 10. В заглавието на глава четвърта думата “Мита” се заличава.”
По § 10, по номерация на вносителя, е постъпило предложение от народните представители Иван Искров, Валери Димитров и Нина Чилова.
Предложението е подкрепено от комисията по принцип.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 10, който става § 11:
“§ 11. Член 24 се изменя така:
“Чл. 24. (1) Стоките, пренасяни през държавната граница на Република България, се облагат с вносни или износни митни сборове, доколкото не е предвидено друго в този или в друг закон, както и в международен договор, по който страна е Република България.
(2) Вносните или износните митни сборове, дължими при възникване на митническо задължение, се основават на Митническата тарифа на Република България.”
По § 11 са постъпили две предложения. Едното е на народния представител Георги Пирински.
Комисията подкрепя това предложение.
Второто предложение е от народните представители Искров, Димитров и Нина Чилова.
Комисията подкрепя също и това предложение.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 11, който става § 12:
“§ 12. Член 25 се изменя така:
“Чл. 25. Други мерки по отношение на специфични области, свързани с търговията със стоки, предвидени в нормативни актове и извън посочените в чл. 24, се въвеждат в съответствие с тарифното класиране на тези стоки.”
По § 12 на вносителя също има две предложения.
Едното е на колегата Пирински, което е подкрепено от комисията.
Другото предложение е от народните представители Искров, Димитров и Чилова, което е подкрепено по т. 1, а по т. 2 се подкрепя по принцип.
Предлагаме следния окончателен текст за § 12, който става § 13:
“§ 13. Член 26 се изменя така:
“Чл. 26. (1) Митническата тарифа включва:
1. Комбинираната номенклатура на Република България;
2. всяка друга номенклатура, която е изцяло или частично основана на Комбинираната номенклатура на Република България или добавя подразделения към нея и която е приета с нормативен акт, регламентиращ специфични области по отношение на прилагането на тарифни мерки, свързани с търговията със стоки;
3. ставките и други елементи за облагане, които се прилагат за стоки, включени в Комбинираната номенклатура, по отношение на:
а) митата, и
б) облаганията при внос на стоки в съответствие със селскостопанската политика или в съответствие със специфични разпоредби, приложими към стоки, получени при преработката на селскостопански продукти;
4. преференциални тарифни мерки, включени в споразумения, по които Република България е страна, и предвиждат предоставянето на преференциално тарифно третиране;
5. преференциални тарифни мерки, приети едностранно от Република България в полза на страни, група страни или територии;
6. автономни мерки, въвеждани от Министерския съвет, с които временно се намаляват или премахват действащите вносни митни сборове по отношение на определени стоки (автономни мерки за суспендиране); условията и редът за въвеждане и прилагане на автономни мерки за суспендиране се определят с наредба на Министерския съвет;
7. други тарифни мерки, предвидени в други нормативни актове.
(2) При спазване на правилата за облагане с единна митническа ставка мерките по ал. 1, т. 4, 5 и 6 се прилагат вместо посочените в т. 3 по искане на декларатора, когато стоките отговарят на условията, установени за тези мерки. Искането може да бъде удовлетворено и впоследствие, в случай, че са изпълнени съответните условия.
(3) Когато прилагането на мерките по ал. 1, т. 4, 5 и 6 е ограничено за определено количество или стойност на вноса, прилагането им се прекратява:
1. при тарифни квоти – веднага щом се достигне определеният количествен или стойностен лимит на вноса;
2. при тарифни плафони – от момента, определен с нормативен акт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
Имате думата за изказвания по тези параграфи.
Има ли желаещи за изказване? Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфи от 8 до 12 включително ан блок, които са подкрепени от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Господин Искров, моля да докладвате § 13.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 13, госпожо председател, е постъпило предложение от народните представители Искров, Димитров и Чилова, което не е подкрепено от комисията. Предложението не е направено само от мене, аз не мога да го оттегля. Трябва да гласуваме предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14:
“§ 14. Създава се чл. 26а:
“Чл. 26а. (1) Министерският съвет преди края на всяка календарна година приема Комбинираната номенклатура на Република България и определя ставки на мита в съответствие с обвързаните ставки на митата на Република България по Списъка със задълженията и отстъпките, приложен към Общото споразумение по митата и търговията от 1994 г. (конвенционални ставки на митата), които се прилагат от първия ден на следващата година.
(2) Комбинираната номенклатура, конвенционалните ставки на митата и автономните ставки на митата се обнародват в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 13? Няма.
Гласуваме предложението, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 23, против 54, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 13 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 79, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Господин Искров, моля да представите заедно параграфите от 14 до 26.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, може би да ги представя до § 18 включително, защото след това имаме вече нова глава. Там имаме промени.
По § 14 има предложение на Искров, Димитров и Чилова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като същият става § 15 със следната окончателна редакция:
“§ 15. Член 27 се изменя така:
“Чл. 27. (1) Тарифното класиране на стоките е определяне, съгласно установените в нормативен акт правила на:
1. подпозициите от номенклатурата по чл. 26, ал. 1, т. 1 или от всяка друга номенклатура по чл. 26, ал. 1, т. 2 или
2. подпозициите от всяка друга номенклатура, която е изцяло или частично основана на Комбинираната номенклатура на Република България или добавя подразделения към нея и която е приета с нормативен акт, регламентиращ специфични области по отношение на прилагането на мерки, различни от тарифните мерки, свързани с търговията със стоки.
(2) С наредба на министъра на финансите може да се определят допълнителни правила за тарифно класиране на стоките в съответствие с:
1. обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките;
2. обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, прилагана в страните-членки на Европейския съюз;
3. мненията за класиране на стоките, приети от Комитета по хармонизираната система на Световната митническа организация;
4. решенията за класиране на стоките, прилагани в страните-членки на Европейския съюз”.”
По § 15 е постъпило предложение от същите народни представители – Искров, Димитров и Чилова, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 16. В чл. 28 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Условията, при които за определени стоки може да се прилага благоприятно тарифно третиране поради тяхното естество или специфичното им предназначение, се определят с правилника. Когато се изисква разрешение, се прилагат разпоредбите на чл. 92 и 93”.
2. В ал. 2 думата “по-благоприятно” се заменя с “благоприятно”, а думите “на или необлагане с” се заменят с “или всяко временно намаляване или премахване (суспендиране) на”.”
По § 16 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става съответно § 17:
“§ 17. В чл. 29, т. 1 думите “чл. 26, ал. 2, т. 1 и 2” се заменят с “чл. 26, ал. 1, т. 4 и 5”.”
По § 17 се подкрепя текста на вносителя, като се предлага той да стане § 18 със следния текст:
“§ 18. В чл. 33 думите “чл. 26, ал. 2, т. 1 и 2” се заменят с “чл. 26, ал. 1, т. 4 и 5”.
По § 18 е постъпило предложение от народните представители Искров, Димитров и Чилова, което е подкрепено.
Подкрепя се и текстът на вносителя за § 18, който става § 19.
Чета окончателния текст:
“§ 19. Член 41 се изменя така:
“Чл. 41. Редът за определяне на митническата стойност в специфични случаи се определя с постановление на Министерския съвет”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Има ли изказвания по тези текстове? Не виждам желаещи.
Гласуваме параграфи от 14 до 19 анблок.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Моля, господин Искров, от § 19 до § 26 да ги представите заедно.
Предложението по § 22 се оттегля. То не е подкрепено от комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Да, по § 22 предложението се оттегля. Тук вече е и господин Димитров.
По § 19 се подкрепя текстът на вносителя, като става § 20 и звучи:
“§ 20. Заглавието на глава десета се изменя така: “Глава десета. Задължение за извършване на формалности за получаване на митническо направление за стоките, представени пред митническите органи”.”
По § 20 няма предложения. Той се подкрепя и става § 21:
“§ 21. В чл. 55 след думата “получат” се добавя “допустимо”.”
По § 21 няма предложения. Подкрепя се, като става § 22.
Чета текста:
“§ 22. В чл. 56, ал. 1, основният текст се изменя така:
“(1) За манифестираните стоки трябва да бъдат извършени съответните формалности за получаване на митническо направление в следните срокове:”
По § 22 оттегляме предложението.
Подкрепя се текстът на вносителя, който става § 23 със следния текст:
“§ 23. В чл. 60 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) За стоките, за които в срока по чл. 56 не са извършени съответните формалности за получаване на допустимо митническо направление, митническите органи поканват писмено с обратна разписка получателя на тези стоки с цел предприемане необходимите действия за извършване на съответните формалности в срок от 30 дни от датата на получаване на поканата.”
2. Алинеи 3 и 4 се изменят така:
“(3) Когато получателят на стоките е чуждестранно лице, неизвестно лице, местно лице с неизвестен адрес или неоткрито на посочения адрес лице, покана по ал. 1 не се изпраща и стоките се считат за изоставени след изтичането на три месеца от датата на манифестирането им.
(4) Митническите органи могат при поемане на отговорността и разходите от държателя на стоките да разрешат преместването им на друго място под митнически надзор до извършване на съответните формалности.”
По § 23 е постъпило предложение от работоспособните колеги Искров, Димитров и Чилова, което е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24, и предлага следната окончателна редакция:
“§ 24. В чл. 65 се създава ал. 3:
“(3) При осъществяване на митнически контрол по ал. 2, ако друго не е предвидено, митническите органи могат да отложат с мотивирано решение за срок до пет работни дни разрешаването на исканото за стоките направление, като незабавно уведомяват органите, компетентни по осъществяването на надзора или контрола, свързан със съответните забрани или ограничения."
По § 24 няма предложения.
Подкрепя се текстът на вносителя, който става § 25:
“§ 25. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Митническата декларация трябва да бъде подписана и да съдържа всички данни, необходими за прилагане на разпоредбите на митническия режим, за който стоките са декларирани.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
По § 25 има постъпило предложение от народните представители Искров, Димитров и Чилова, което се подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26. Чета окончателния текст:
“§ 26. Създават се чл. 78а и чл. 78б:
“Чл. 78а. (1) Митническите органи отлагат с мотивирано решение даването на разрешение за вдигане на декларирани за режим внос стоки и незабавно уведомяват компетентните органи по надзора на пазара, когато при извършване на проверката установят, че:
1. стоките показват определени характеристики, които пораждат основателни съмнения за наличие на сериозен и непосредствен риск за здравето и безопасността в случай на тяхната употреба в нормални и предвидими условия, и/или
2. стоките не се придружават от документите, изискани съгласно правилата за безопасност, или не са маркирани в съответствие с тези правила.
(2) Когато в случаите по ал. 1 компетентните органи по надзор на пазара счетат, че стоките не представляват сериозен и непосредствен риск за здравето и безопасността, митническите органи разрешават вдигането на стоките при условие, че са изпълнени всички други изисквания и формалности за поставяне под режим внос.
(3) В случай, че в срок до три работни дни, считано от деня, следващ действията по ал. 1, митническите органи не са уведомени от компетентните органи по надзора на пазара за предприети от тях мерки, вдигането на стоките се разрешава при условие, че са изпълнени всички други изисквания и формалности за поставяне под режим внос, предвидени в действащото законодателство.
(4) Митническите органи не разрешават вдигането на стоките и поставянето им под режим внос, когато са уведомени от компетентните органи по надзор на пазара, че стоките представляват сериозен и непосредствен риск за здравето и безопасността и за тях са предприети мерки за забрана пускането им на пазара. В тези случаи митническите органи поставят върху фактурата и върху другите придружаващи стоките документи текста “Опасен продукт – режим внос не е разрешен!”.
(5) Митническите органи не разрешават вдигането на стоките и поставянето им под режим внос и когато са уведомени от компетентните органи по надзор на пазара, че стоките не съответстват на действащите правила за безопасност и за тях са предприети мерки за забрана пускането им на пазара. В тези случаи митническите органи поставят върху фактурата и върху другите придружаващи стоките документи текста “Продукт, несъответстващ на изискванията - режим внос не е разрешен!”.
(6) Разпоредбите на този член се прилагат по отношение на стоки, за които митническите органи са били предварително уведомени от органите по надзор на пазара, че подлежат на контрол за спазване на правилата за безопасност. Уведомяването се извършва по ред, съгласуван между митническите органи и органите по надзор на пазара.
(7) Разпоредбите на този член се прилагат, доколкото в нормативен акт не е предвидено друго по отношение на организацията на граничния контрол на специфични стоки.
Чл. 78б. Разпоредбите на чл. 78а не се прилагат, когато с нормативен акт са регламентирани ветеринарният и зоотехническият контрол, както и контролът по отношение на опазването на растенията и защитата на животните.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Искам да уточним. В чл. 78а, ал. 1, т. 1, накрая, може би съюзът “или” е необходим, а не “и”, защото означава, че комулативно тези обстоятелства са необходими, за да се отложи даването на разрешението.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, преди няколко месеца имахме спор по един друг закон. Тогава много от юристите казаха, че “или” съдържа “и”. Правилно е да запишем “или”. Ако се сложи само “и”, а няма “или”, тогава е комулативно. Но при положение, че имаме “и/или”, по-добре е да бъде “или”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, добре.
Изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Гласуваме параграфи от 19 до 26 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 5.
Параграфите са приети.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27:
“§ 27. В чл. 79, ал. 1 думите “с изключение на случаите по” се заменят с “при спазване разпоредбите на”.
По § 27 е оттеглено предложението на народните представители Искров, Димитров и Чилова.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28:
“§ 28. В чл. 83 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се алинеи 2 и 3:
“(2) Когато декларирането е направено по електронен път, митническите органи могат да не изискват прилагането на документите по чл. 68, ал. 3. В тези случаи документите трябва да бъдат на разположение на митническите органи за целите на митническия контрол.
(3) Министърът на финансите определя условията и реда за деклариране пред митническите органи по електронен път, като се отчита съответната специфика.”
По § 28 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 29:
“§ 29. В чл. 88 ал. 1 се изменя така:
“(1) Стоки, които поради тяхната употреба за специфични цели са поставени под режим внос с намалени или нулеви ставки на митните сборове или с освобождаване от митни сборове, остават под митнически надзор. Митническият надзор приключва, когато:
1. определените условия за облагане с намалени ставки на митните сборове или за освобождаване от вносни митни сборове са вече неприложими;
2. стоките са изнесени или унищожени, или
3. се разреши употребата на стоките за цели, различни от определените за прилагането на намалени или нулеви митни сборове или за освобождаване от митни сборове след заплащане на дължимите митни сборове.”
По § 29 също няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30:
“§ 30. В чл. 97 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) думата “пренасяне” се заменя с “превоза”;
б) точка 2 се изменя така:
“2. местни стоки, в случаи и при условия, определени с правилника, за които като продукти са предвидени ограничителни или насърчителни мерки по износ, с цел тези мерки да не бъдат избегнати или неправомерно ползвани.”
2. В ал. 2:
“а) думата “Пренасянето” се заменя с “Превозът”;
б) в т. 2, буква “а” думите “пренасянето е започнало” се заменят с “превозът е започнал”;
в) в т. 2, буква “б” се изменя така:
“б) Превозът се отнася както за пратки със стоки, които трябва да бъдат разтоварени в страната, така и за пратки със стоки, предназначени за разтоварване в чужбина;”
г) създава се нова т. 4:
“4. под покритието на Образец 302 (Манифест НАТО 302) съгласно ратифицираните, обнародваните и влезли в сила международни договори на Република България с Организацията на Северноатлантическия договор, страните-членки на НАТО и страните-партньори, участващи в “Партньорство за мир”;”
д) досегашната т. 4 става т. 5.”
По § 30 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31:
“§ 31. Член 98 се изменя така:
“Чл. 98. (1) Режимът транзит завършва и задълженията на титуляра на режима са изпълнени, когато стоките, поставени под режима, и изискваните документи бъдат представени в получаващото митническо учреждение, съгласно разпоредбите за режима.
(2) Митническите органи приключват режима транзит, когато установят въз основа на сравнение на наличните в отправното митническо учреждение данни с наличните в получаващото митническо учреждение данни, че режимът транзит е завършил редовно.”
По § 31 е постъпило предложение от народните представители Искров, Димитров и Чилова, което е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 32 със следния окончателен текст:
“§ 32. Член 99 се изменя така:
“Чл. 99. Режимът транзит при превоз на стоки през територията на друга държава се прилага, когато:
1. тази възможност е предвидена в международно споразумение или
2. превозът на стоки през друга държава е въз основа на единен превозен документ, издаден на митническата територия на Република България; в този случай действието на режима транзит временно се прекратява на територията на другата държава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Има ли изказвания по тези текстове? Не виждам.
Моля, гласувайте параграфи 26 до 31 включително.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 32 е постъпило предложение на народните представители Искров, Димитров и Чилова, което е подкрепено по т. 1 и т. 2, буква “а” и не е подкрепено по т. 2, буква “б” и т. 3.
Ние оттегляме неподкрепената част от предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 33, и предлага следната окончателна редакция:
“§ 33. Член 100 се изменя така:
“Чл. 100. (1) Отговорното лице на режима транзит е длъжно да представи обезпечение, за да осигури заплащането на митническото задължение и на другите публични държавни вземания, които могат да възникнат за стоките.

(2) Обезпечението може да бъде:
1. еднократно, покриващо една транзитна операция, или
2. общо, покриващо няколко транзитни операции, когато митническите органи са разрешили на отговорното лице да ползва такова общо обезпечение.
(3) Разрешението по ал. 2, т. 2 се дава на местни лица, които:
1. регулярно ползват режима транзит или за които митническите органи знаят, че са в състояние да изпълняват своите задължения за този режим, и
2. не са извършвали тежки или повторни нарушения на митническото или на данъчното законодателство.
(4) Лица, които доказват пред митническите органи, че отговарят на по-високи изисквания за надеждност, могат да получат разрешение за ползване на общо обезпечение в намален размер или разрешение за освобождаване от задължението за представяне на обезпечение. Допълнителните критерии за това разрешение включват:
1. правилното ползване на режима транзит за определен период;
2. сътрудничество с митническите органи, и
3. по отношение на разрешението за освобождаване от задължението за представяне на обезпечение – достатъчно добро финансово състояние за покриване на задълженията на лицата.
(5) Подробните условия за прилагане на критериите, както и редът за даване на разрешение по ал. 4 се определят с правилника.
(6) Разрешението за освобождаване от задължението за представяне на обезпечение по ал. 4 не се прилага при транзитни операции, включващи стоки, определени в правилника като стоки с повишен риск.
(7) Като се отчитат принципите в ал. 4, временно може да се забрани ползването на общо обезпечение в намален размер за режима транзит като изключителна мярка при особени обстоятелства.
(8) Като се отчитат принципите в ал. 4, временно може да се забрани ползването на общо обезпечение за режима транзит за стоки, които при ползване на общо обезпечение са идентифицирани като обект на широк кръг измами.
(9) Мерките по алинеи 7 и 8 се въвеждат със заповед на директора на Агенция “Митници”, която се обнародва в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
Имате думата за изказвания по този параграф. Няма желаещи.
Гласуваме § 32 в редакция на комисията, който става § 33.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам втората част на днешното пленарно заседание, уважаеми народни представители.

Продължаваме нашата работа с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ.
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
По § 33 по номерацията на вносителя няма предложения.
Комисията го подкрепя като § 34:
“§ 34. Член 101 се изменя така:
“Чл. 101. Не се изисква представяне на обезпечение за:
1. превози по вода и въздух;
2. пренасяне по електропроводи и тръбопроводи;
3. превози, осъществявани с железопътен транспорт от лицензирани железопътни превозвачи, и превози на пощенски пратки, включително колети;
4. превози, определени с нормативен акт на Министерския съвет.”
По следващия параграф е постъпило предложение от народните представители Искров, Димитров и Чилова, което е подкрепено по принцип.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 34, който става § 35:
“§ 35. Член 102 се изменя така:
“Чл. 102. (1) Отговорното лице е титуляр на режима транзит. Отговорното лице е длъжно:
1. да представи стоките в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране;
2. да спазва разпоредбите за режима транзит.
(2) Независимо от задълженията на отговорното лице по ал. 1 превозвачът или получателят, който приема стоките и знае, че те са поставени под режим транзит, също е длъжен да ги представи в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране.”
По § 35 няма предложения. Подкрепяме го като § 36:
“§ 36. В чл. 103 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) При спазване на предвидените за стоките мерки се допуска:
1. въвеждане чрез двустранни или многостранни спогодби на облекчени формалности, валидни за определени видови стоки или дейности съгласно посочените в спогодбите критерии;
2. въвеждане с акт на Министерския съвет на облекчени формалности за стоки при определени условия.”
По § 36 комисията подкрепя текста на вносителя, като той става § 37:
“§ 37. В чл. 107, т. 2, думата “поставянето” се заменя със “складирането” и думите “под режим митническо складиране” се заличават.”
По § 37 няма предложения, текстът на вносителя се подкрепя като § 38:
“§ 38. В чл. 111, ал. 3, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя съюзът “и”.”
По § 38 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 39:
“§ 39. Член 117 се изменя така:
“Чл. 117. (1) Когато възникне митническо задължение за внос на стока и митническата стойност на тази стока е определена на базата на реално платената или подлежащата на плащане цена, която включва разходите за складиране и запазване на стоките по време на престоя им в склада, тези разходи не трябва да бъдат включени в митническата стойност, при условие,че са отделени от реално платената или подлежащата на плащане цена на стоката.
(2) Когато вносната стока е претърпяла обичайни операции по смисъла на чл. 114, по искане на декларатора за определяне размера на вносните митни сборове се прилагат данните за вида, количеството и митническата стойност, които в момента на възникване на митническо задължение биха се приложили за тази стока, ако тя не е претърпяла посочените операции. Изключения от тези разпоредби се предвиждат в правилника.
(3) Когато чуждестранни стоки се поставят под режим внос по чл. 82, ал. 1, т. 3 без представяне пред митническите органи, при определяне размера на вносните митни сборове са валидни видът, митническата стойност и количеството на тези стоки към момента на поставянето им под режим митническо складиране, при условие че тези елементи за облагане са били приети или допуснати от митническите органи при поставянето на стоките под режим митническо складиране и заинтересуваното лице не подаде искане за прилагане на елементите за облагане, валидни към момента на възникване на митническото задължение. Извършеното митническо оформяне не изключва прилагане на разпоредбите за последващ контрол.”
По § 39 няма предложения. Подкрепяме го като § 40:
“§ 40. В чл. 119, ал. 4, след думата “забранено” се поставя запетая и съюзът “или” се заличава, а след думата “ограничено” се добавя “или облекчено”.”
По § 40 също се подкрепя текстът на вносителя, като става § 41:
“§ 41. В чл. 121 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя съюзът “и”.
2. В т. 2 накрая се добавя “(икономически условия)” и се създава изречение второ:
“Случаите, в които икономическите условия се считат за изпълнени, се определят в правилника.”
По § 41, който става § 42, е подкрепен текстът на вносителя:
“§ 42. В чл. 128 ал. 1, 2 и 3 се изменят така:
“(1) Прилагане на системата с възстановяване е възможно за всички стоки, с изключение на случаите, когато към момента на приемане на декларацията за внос:
1. за вносните стоки съществуват количествени ограничения при внос;
2. за вносните стоки се прилагат тарифни мерки в рамките на квоти;
3. за вносните стоки се изисква представяне на вносни или износни лицензии или сертификати в рамките на селскостопанската политика;
4. за компенсаторните продукти са предвидени експортни субсидии или такси.
(2) Не се извършва възстановяване, ако в момента на приемане на декларацията за износ на компенсаторните продукти за тях се изисква представяне на вносни или износни лицензии или сертификати в рамките на селскостопанската политика или за тях са предвидени експортни субсидии или такси.
(3) Изключения от ал. 1 и 2 могат да бъдат определени в правилника.”
По § 42, уважаеми господин председател, също няма предложения. Подкрепяме текста на вносителя, който става § 43:
“§ 43. В чл. 134 след думата “случаите” се добавя “и специфичните условия”.”
По § 43, който става § 44, няма предложения, подкрепя се текстът на вносителя:
“§ 44. В чл. 135, ал. 2, т. 4, накрая се добавя “(икономически условия)” и се създава изречение второ:
“Случаите, в които икономическите условия се считат за изпълнени, се определят в правилника.”
По § 44, който става § 45, няма предложения, подкрепя се текстът на вносителя:
“§ 45. В чл. 144 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “остават собственост на чуждестранно лице и” се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Условията за ползване на режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове, както и стоките, за които този режим не може да се ползва, се определят в правилника.”
По § 45 няма предложения. Подкрепя се текстът на вносителя като § 46:
“§ 46. В чл. 148, ал. 1, т. 2, думата “специални” се заменя със “специфични”.”
По § 46 също няма предложения. Комисията предлага да бъде подкрепен текстът на вносителя като § 47 със следния текст:
“§ 47. В чл. 153 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава изречение второ:
“При прилагането на ал. 1 стойността на временно изнесените стоки е тази, която се взема предвид за тези стоки по време на определянето на митническата стойност на компенсаторните продукти съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2, буква “а”, или ако стойността не може да бъде определена по този начин – разликата между митническата стойност на компенсаторните продукти и разходите по усъвършенстване, определени посредством всеки друг подходящ метод.”
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) За целите на прилагане на ал. 2:
1. в правилника се определят разходите, които не се вземат предвид при изчисляване на сумата за приспадане;
2. когато временно изнесените стоки преди поставянето им под режим пасивно усъвършенстване, са били поставени под режим внос с намалени мита поради употребата им за специфични цели и докато условията, определени за прилагане на намалените мита продължават да са в сила, размерът на сумата за приспадане е размерът на вносните митни сборове, действително събрани при тяхното оформяне под режим внос.
3. Създава се нова ал. 4:
“(4) В случай че временно изнасяните стоки биха могли при поставяне под режим внос да ползват намалени или нулеви мита поради употребата им за специфични цели, този размер на митата се взема предвид, при условие, че тези стоки са били обект на същите операции, предвидени за такова специфично предназначение в страна, където са били подложени на операцията или на последната операция по усъвършенстване.”
4. Създава се ал. 5:
“(5) Когато компесаторните продукти ползват преференциалната тарифна мярка по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 4 или 5 и ако такава мярка е в сила за стоки със същия тарифен номер като на временно изнесените, размерът на вносните митни сборове, които се вземат предвид при изчисляване на сумата за приспадане по ал. 1, е този, който би бил приложен, ако временно изнесените стоки биха отговаряли на условията, при които тази преференциална тарифна мярка може да се приложи.”
5. Досегашната ал. 4 става ал. 6.”
По следващия параграф няма предложения, господин председател, а това е § 47, който става § 48, подкрепен единодушно от комисията:
“В чл. 155 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) В отклонение от разпоредбите на чл. 153 в правилника може да се определи в кои случаи и при какви специфични условия стоките могат да се поставят под режим внос след пасивно усъвършенстване, като разходите по усъвършенстване се вземат като основа за определяне на митническата стойност за целите на прилагане на Митническата тарифа на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухте окончателните текстове от § 33 до 47 включително, така както бяха представени от председателя на комисията господин Искров.
Желае ли някой думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на параграфи от 33 до 47 включително, така както бяха докладвани от председателя на комисията господин Искров.
Гласували 105 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 3.
Параграфи от 33 до 47 включително - по номерацията на вносителя, са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Ако позволите, господин председател, да изчета от 48 до 59 параграф включително наведнъж и да ги обсъдим, тъй като § 60 е вече за нов раздел.
По § 48 е постъпило предложение от народните представители Искров, Димитров и Чилова, което се подкрепя по принцип.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 48, който става § 49:
“§ 49. В чл. 167 ал. 1 се изменя така:
“(1) Свободните зони трябва да бъдат оградени, с изключение на тези по чл. 168а. Свободните зони и свободните складове трябва да имат определени входни и изходни контролно-пропускателни пунктове.”
Параграф 49, който става § 50:
“В чл. 168, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя “с изключение на свободните зони, посочени в чл. 168а”.”
По § 50, който става § 51, няма постъпили предложения. Чета окончателно текста:
“Създава се чл. 168а:
“Чл. 168а. (1) Министерският съвет може да определя свободни зони, в които митническите проверки и формалности се осъществяват съгласно разпоредбите за режим митническо складиране, като се прилагат и предвидените за този режим разпоредби относно митническото задължение. По отношение на тези свободни зони не се прилага чл. 170, 176 и 179.
(2) Разпоредбите на чл. 44, ал. 2, чл. 199, ал. 1, т. 8 и ал. 3, т. 6 и чл. 202, ал. 1, т. 5 не се отнасят за свободните зони по ал. 1.”
По § 51, който става § 52, няма постъпили предложения. Чета окончателния текст:
“В заглавието на Глава двадесета накрая се добавя “и напускане на митническата територия”.”
Параграф 52, който става § 53:
“§ 53. В чл. 180 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
“(2) При реекспорта се прилагат формалностите за напускане на стоки и мерките на търговската политика.
(3) Министерският съвет може да определи случаи, при които чуждестранните стоки могат да бъдат поставени под режим с отложено плащане с оглед неприлагане на мерките на търговската политика при износа.”
2. Създават се нови ал. 4 и 5:
“(4) Митническите органи трябва да бъдат уведомени предварително за реекспорта или за унищожаването на стоките. Митническите органи забраняват реекспорта, когато формалностите или мерките по ал. 2 го налагат.
(5) Когато се реекспортират стоки, които по време на техния престой на митническата територия на Република България са под митнически икономически режим, се представя митническа декларация в съответствие с разпоредбите на чл. 66 до 84 и чл. 163, ал. 3 и 4.”
3. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 6 и 7, като в ал. 6 се създава изречение второ:
“Унищожаването или изоставянето на стоки в полза на държавата не трябва да води до никакви разходи за нея.”
По § 53, който става § 54, също няма постъпили предложения, господин председател.
Комисията подкрепя текста на вносителя, а той е:
“Създава се чл. 180а:
“Чл. 180а. Стоките, които напускат митническата територия на страната, са под митнически надзор. Те могат да бъдат обект на проверки от страна на митническите органи съгласно действащите разпоредби. Стоките трябва да напуснат митническата територия на страната по определените от компетентните органи пътища и начини.”
Следващият § 54 става § 55:
“§ 55. В чл. 189, ал. 1 след думите “митническите органи” се добавя “при отчитане на специфичните разпоредби за режима транзит, определени в правилника”.”
Параграф 55 става § 56 със следния текст:
“В чл. 199, ал. 1 т. 7 се изменя така:
“7. неспазване на едно от условията, определени за поставяне под съответния митнически режим, както и за прилагане на намалени или нулеви вносни митни сборове или за освобождаване от вносни митни сборове поради употребата на стоките за специфични цели.”
Параграф 56, който става § 57:
“§ 57. В чл. 201 се създава ал. 3:
“(3) Когато митническото законодателство предвижда благоприятно тарифно третиране на стоките поради тяхното естество или специфичното им предназначение или частично или пълно освобождаване от вносни или износни митни сборове съгласно чл. 28, 88, 147, 181 и 183-185, такова благоприятно тарифно третиране или пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове се прилага в случаите на възникване на вносно митническо задължение съгласно чл. 199, 200 и 201, при условие че действията на заинтересуваното лице не са свързани с недобросъвестност или с груба небрежност и лицето докаже, че останалите условия за благоприятното тарифно третиране или за пълното или частичното освобождаване са изпълнени.”
По следващия § 57 няма предложения. Той става § 58:
“§ 58. В чл. 202, ал. 1, т. 1 се създава изречение второ: “Когато митническата декларация за поставяне под режим е изготвена въз основа на информация, която води до частично или пълно несъбиране на дължимите вносни митни сборове, длъжник за плащане на митническото задължение е лицето, предоставило необходимата информация за изготвяне на декларацията и което е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае, че информацията не отговаря на истината.”
По следващия § 58, който става § 59, няма предложения. Чета окончателния текст:
“§ 59. В чл. 204 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 след думите “не е приключен” запетаята се заличава и се добавя “и мястото на възникване на митническото задължение не може да бъде определено по реда на алинеи 1 и 2”.
2. Създава се нова ал. 4:
“(4) Когато наличната информация позволява на митническите органи да установят, че митническото задължение вече е възникнало, когато стоките са били на друго място на по-ранна дата, счита се, че митническото задължение е възникнало на това място, което може да бъде определено като местоположение на стоките в най-ранния момент, когато може да се установи, че митническото задължение е възникнало.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
И по следващия § 59, който става § 60, няма предложения. Чета окончателния текст:
“§ 60. В чл. 206 ал. 3 се изменя така:
“(3) Уведомяването на длъжника не може да бъде извършено след изтичането на 3-годишен срок от датата на възникване на митническото задължение. Този срок спира да тече от момента на подаване на жалба по смисъла на чл. 220 за времето на производството по обжалване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухме окончателните редакции на параграфите от 47 до 59 включително.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по тези текстове? Не виждам.
Моля, гласувайте окончателните редакции на текстовете на параграфи от 47 до 59 включително, така както бяха докладвани от председателя на комисията Иван Искров.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Текстовете на параграфи от 47 до 59 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, по параграфи 60 и 61 няма неподкрепени предложения.
По § 60 има предложение от народните представители Искров, Димитров и Чилова, което е подкрепено.
Подкрепя се и текстът на вносителя за § 60, който става § 61. Чета окончателния текст:
“§ 61. В Глава двадесет и шеста се създава Раздел Iа:

“Раздел Iа
Налагане на обезпечителни мерки от митническите органи

Чл. 206а. (1) Когато плащането на митните сборове и другите държавни вземания, събирани от митническите органи, не е обезпечено по реда на Глава двадесет и четвърта, митническите органи могат да налагат следните обезпечителни мерки:
1. запор на движими вещи и вземания на длъжника, включително на сметки в банки;”
Колеги, според мен би трябвало, ако ми имате доверие като бивш банкер, да бъде “по сметки в банки”.
Господин Асенов, кажете?
АСЕН АСЕНОВ: Да.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Значи т. 1 става:
“1. запор на движими вещи и вземания на длъжника, включително по сметки в банки;
2. запор върху стоки в оборот;
3. възбрана върху недвижими имоти.
(2) Обезпечителните мерки се налагат, когато без тях ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на митните сборове и другите държавни вземания, събирани от митническите органи.
(3) Обезпечителните мерки се налагат в съответствие с размера на митните сборове и другите държавни вземания, събирани от митническите органи.
(4) Мерките по ал. 1 не могат да се налагат върху имуществата, върху които не може да се насочва принудително изпълнение, освен със съгласието на длъжника, както и върху възнагражденията срещу труд до размерите, определени в Данъчния процесуален кодекс.
Чл. 206б. Обезпечителните мерки се налагат с постановление на началника на митницата, в района на която е установен размерът на подлежащото на обезпечаване митническо задължение или друго публично държавно вземане.
Чл. 206в. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на Глава седемнадесета от Данъчния процесуален кодекс.”
По § 61 няма предложения. Предлага се да стане § 62 със следното съдържание:
“§ 62. В чл. 211в, ал. 1 т. 7 се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, чухме параграфите 60 и 61 с правописната поправка по време на четенето, а именно: не “на сметки”, а “по сметки”.
Моля, гласувайте текстовете на параграфи 60 и 61, така както бяха докладвани от председателя на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Параграфите 60 и 61 са приети в новите им редакции.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Има предложение от народните представители Муравей Радев, Димитър Йорданов и Иван Георгиев Иванов за нов § 61а.
Комисията не подкрепя предложението.
Чета текста, който предлагат колегите:
“Чл. 61а. В чл. 211ж се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите “паричен депозит” съюзът “или” се заличава и се поставя запетая, а в края на изречението се добавя “или застрахователна полица в полза на съответното митническо учреждение”.
2. Създава се ал. 5:
“(5) Алинея 1 не се прилага в случаите, когато с постановление за принудително събиране на публични държавни вземания се определят задължения, произтичащи от прилагането на международна конвенция, към която Република България се е присъединила, и те са гарантирани от определени с акт на Министерския съвет организации.”
Комисията не подкрепя предложението за този нов § 61а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има направено предложение от народните представители Муравей Радев, Димитър Йорданов и Иван Георгиев Иванов за създаване на § 61а, което комисията не подкрепя.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Йорданов, Вие сте един от вносителите на предложението.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще обоснова нашето предложение по т. 1, касаещо ал. 2.
Всъщност ние предлагаме тук да се даде една възможност още един инструмент, който да се ползва като гаранция, като обезпечение по-точно. Има такава практика в други европейски страни и други страни в света.

Смятаме, че по този начин постигаме няколко ефекта: първо, стимулира се развитието на застрахователния пазар в една ниша, която в България липсва; второ, тези, които ще се ползват от този режим, ще получат едно облекчение, стига да им се даде тази възможност от митническата администрация. В общи линии премахваме едни пречки пред хората, които биха ползвали този режим.
По отношение на другата нова алинея – ал. 5 – предложението засяга най-вече тези, които ползват така наречените “транзитни транспортни услуги”. Става въпрос за тези организации, като ТИР например, които са страна-членка в тези гарантиращи организации и хората, които са си платили, биха били гарантирани от тези организации, без да им се вземат допълнително гаранции при едно наказателно постановление. Такава е практиката във всички европейски страни. За повечето неща се обосноваваме с европейската практика, а тук това нещо го отхвърляме, с което според нас създаваме пречки за превозвачите и оскъпяваме услугите от тази гледна точка. И затова, независимо че комисията не е подкрепила предложението, ви призовавам да гласувате “за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народните представители Муравей Радев, Димитър Йорданов и Иван Георгиев Иванов за създаване на нов параграф. Чухме мотивите на един от вносителите.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 115 народни представители: за 22, против 84, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Ако позволите, господин председател, текстовете на чл. 62, 63 и 64 да ги прочета наведнъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 62 има предложение от народните представители Искров, Димитров и Чилова, което е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 63 със следната окончателна редакция:
“§ 63. Създава се чл. 219а:
“Чл. 219а. За възстановените митни сборове не се дължат лихви. В случаите, когато митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митническите органи, недължимо заплатените суми се връщат със законната лихва.”
По следващия § 63 е постъпило предложение от народния представител господин Пирински, което е подкрепено.
Параграф 63 става § 64:
“§ 64. В чл. 226 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “помагачите” съюзът “и” се заличава, поставя се запетая и накрая се добавя “и допустителите”.
2. Алинея 3 и 4 се отменят.”
Постъпило е предложение от народния представител Георги Пирински за нов § 63а.
Комисията подкрепя предложението, като същият става § 65 със следната окончателна редакция:
“§ 65. Създава се чл. 226а:
“Чл. 226а. (1) Митническите органи постановяват отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на митническо нарушение, както и на превозните и преносните средства, послужили за превозването или пренасянето на стоките в случаите, когато такава мярка е предвидена в този или в друг закон, освен в случаите по чл. 229б, ал. 1, т. 3.
(2) Преди приключване на административно-наказателното производство митническите органи могат да се разпореждат по реда на чл. 239 със стоките, подлежащи на бърза развала, както и със стоките, чието съхраняване води до значителни разходи за митническата администрация.
(3) Когато отнемането в полза на държавата е невъзможно или в случаите по ал. 2, лицата по чл. 226, ал. 2 заплащат солидарно сума, равна на митническата стойност на предмета на нарушението, както и на превозните и преносните средства, послужили за превозването или пренасянето на стоките.”
По § 64 няма предложение на вносителя. Подкрепяме го като нова номерация - § 66:
“§ 66. В чл. 229 се създава ал. 7:
“(7) Митническите органи могат да налагат мерките по реда на глава двадесет и шеста, раздел 1а за обезпечаване на вземанията по съставения акт за установяване на митническо нарушение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухме текстовете на параграфите 62, 63, 64, който става 66, и предложението на господин Пирински, което става § 65.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
Подлагам на гласуване новата редакция на текстовете, съгласно номерацията на вносителя - § 62, 63, 64 в тяхната окончателна редакция плюс новия параграф, предложен от народния представител Пирински, който става § 65.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Параграфите от 62 до 65 са приети на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, предлагам § 65 да го обсъдим отделно, тъй като е доста важно изменение в Закона за митниците и вероятно ще има изказвания.
По § 65 по номерацията на вносителя има две предложения: едното е на народния представител Георги Пирински, което комисията подкрепя, и предложение на народните представители Иван Искров, Валери Димитров и Нина Чилова, което е подкрепено по принцип като втори вариант от предложението и не е подкрепен вариант първи. Току-що се консултирахме – оттегляме вариант първи, така че не се налага да се гласува.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 65, който става § 67:
“§ 67. Създават се членове 229а, 229б, 229в:
“Чл. 229а. До издаване на наказателното постановление, но не по-късно от 30 дни от съставяне на акта за установяване на митническото нарушение между административнонаказващия орган и нарушителя може да бъде постигнато споразумение за прекратяване на административно-наказателното производство за нарушения по чл. 233, ал. 1 и 2, чл. 234 и чл. 234а, освен в случаите, когато деянието съставлява престъпление.
Чл. 229б. (1) Споразумението се изготвя в писмена форма и отразява съгласието на административно-наказващия орган и нарушителя по следните въпроси:
1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от нарушителя и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието митническо нарушение;
2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието;
3. отнемат ли се в полза на държавата стоките – предмет на нарушението, както и превозните и преносните средства, послужили за превозването или пренасянето на стоките, или те се заплащат в размер не по-малко от 50 на сто от равностойността им.
(2) Със споразумението не може да се определят:
1. наказание от вид, различен от предвидения в закона за конкретното митническо нарушение;
2. размер на глобата или на имуществената санкция, по-нисък от минималния, предвиден за конкретното митническо нарушение;
3. сума в размер по-малко от 50 на сто от паричната равностойност на предмета на нарушението, както и от паричната равностойност на превозното и преносното средство, които представляват митническата им стойност.
(3) Споразумението се подписва от административно-наказващия орган и от нарушителя или от негов представител, изрично упълномощен за постигане на споразумение. (4) В 14-дневен срок от подписване на споразумението за прекратяване на административно-наказателното производство директорът на Агенция “Митници” или оправомощено от него длъжностно лице издава решение, с което одобрява или отказва да одобри споразумението. Решенията, с които се одобрява споразумението за прекратяване на административно-наказателното производство, се изпращат на съответния прокурор в 7-дневен срок от тяхното издаване.
(5) Споразумението за прекратяване на административно-наказателното производство се одобрява, ако са спазени изискванията на закона и ако определените в него публични държавни вземания са заплатени или са обезпечени по депозитната сметка на съответното митническо учреждение.
(6) Решението по ал. 4 не подлежи на обжалване, с изключение на решение, с което се одобрява споразумение за прекратяване на административно-наказателното производство, срещу което прокурорът може да подаде протест по отношение на неговата законосъобразност пред съда по реда на Закона за административното производство. В този случай протестът на прокурора не спира изпълнението на решението.
(7) Сроковете за издаване на наказателно постановление спират да текат от момента на образуване на съдебно производство по протест на прокурора – до неговото приключване.
(8) В случаите, когато споразумението за прекратяване на административно-наказателното производство не бъде одобрено или решението, с което е одобрено, бъде отменено от съда, административно-наказващият орган издава наказателно постановление на общо основание.
Чл. 229в. Споразумението за прекратяване на административно-наказателното производство влиза в сила от датата на одобряването му. Споразумението има последиците на влязло в сила наказателно постановление и подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчния процесуален кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, чухте новата редакция на § 65 по номерацията на вносителя.
Има ли желаещи да вземат отношение по окончателната редакция?
Има думата народният представител Нина Чилова.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, взимам думата, защото съм провокирана от обстоятелството, че ако не се изкажем по тази разпоредба, тя би минала незабелязана, а по мое скромно мнение, може би това е най-същественият текст, който касае радикална промяна в административно-наказващия процес в действащото ни законодателство.
Ако ми позволите, бих искала да се върна малко хронологично към първото обсъждане на закона, тъй като също от тази трибуна изказах сериозни съмнения по отношение въвеждането на института на споразумението в Закона за изменение и допълнение на Закона за митниците.
Всъщност основната промяна, която предлага вносителят, е действащият административно-наказващ процес в страната след като бъде издаден административно актът, с който е констатирано административното нарушение и наказание, до издаването на наказателното постановление. В този период се въвежда институтът на споразумението между административно-наказващия орган и нарушителя.
Основните възражения, които бяха направени и от Комисията по бюджет и финанси, и от народните представители от различните политически сили, няма да скрия, разбира се, и от мен самата, притесненията бяха от гледна точка на това дали не би могла да се концентрира изключителна власт в ръцете на административно-наказващия орган, и лишен и от друг независим контрол – контрола на съдебната власт, по този начин да се създаде предпоставка, законодателят да предпостави една възможност за злоупотреба с права или да създаде някакъв корупционен механизъм.
Мисля, че вносителят разбра нашите притеснения. Направихме една много сериозна работна група и в така предложения окончателен текст, който господин Искров прочете, всъщност са инкорпорирани всички наши опасения и по този начин по същество даваме възможност, от една страна, митническата администрация, която наистина е специфична, да може много по-ефективно и по-бързо да събира своите вземания, а от друга страна, сключвайки, постигайки това споразумение, сме дали възможност да има и контрол по отношение на независимата институция, каквато е прокуратурата, която да упражнява този контрол за законосъобразност по отношение на административния орган.
Казвам защо за мен е най-радикална и най-революционна тази промяна. Защото знаем, че досега, в действащото ни законодателство, административно-наказващият процес предвижда единствено и само след издаване на акта за установяване на нарушението да се издава съответното наказателно постановление. Когато се издаде този акт и след като имаме сключено споразумение, има възможност, както е посочено, в 14-дневен срок да се предостави за протестиране от прокуратурата. И ако след изтичането на този срок то не бъде протестирано, има силата на наказателно постановление.
Смятам, и ви призовавам тук, от тази трибуна, така предложеният текст наистина да бъде подкрепен от всички народни представители, дори с една идея в едно бъдещо изменение, кодифициране на административното производство, и промените, които ще направим, мисля, че това е един добър подход и една положителна стъпка в правилната посока. При положение, че, дай Боже, имаме добри резултати от така представената законодателна промяна, бихме могли с основание от този закон да почерпим едно бъдещо, следващо изменение в кодифицирането на административното производство.
Благодаря ви и наистина ви приканвам да подкрепите този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Чилова.
Господин Йорданов, заповядайте за изказване. Имате думата.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Донякъде излизам, за да се присъединя към казаното от госпожица Чилова и да кажа, че ние също на първо четене почти категорично бяхме на мнение, че не можем да подкрепим такива текстове, предложени от вносителя. Тук съм, за да декларирам, че въпреки че моите лични притеснения не са разсеяни напълно относно това дали този текст гарантира на 100 процента, че нарушителят, ползвайки този нов институт и нов особен режим, не би могъл да се измъкне в края на краищата сух, но въпреки това ние ще го подкрепим като нов, модерен, бих казал, европейски текст.
Искам да обърна вашето внимание към един текст, въпреки че ще го гласуваме чак накрая, че ние го предложихме в комисията и беше прието този член да влезе малко по-късно от целия закон. Това беше точно с тези съображения, които каза и госпожа Чилова, че според нас има нужда да се обмислят евентуални промени в Закона за административните нарушения и наказания, за да може да се направи съответствието между двата закона, за да няма възможност за въвеждане на лоша практика в съда, ако се стигне до там.
Другото ни съображение беше, че е необходим един период, в който митническата администрация да си напасва, ако мога грубо да се изразя, взаимоотношенията както с прокуратурата, така и с магистратите, за прилагането на този режим, защото наистина това е за първи път въвеждане на институтско споразумение в административното производство. И ако той се провали, много трудно в други административни дейности бихме могли в бъдеще да въведем такъв институт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Има думата народният представител Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, уважаеми колеги! Действително с тези текстове се създава една качествено нова процедура при възникването на спорове и констатиране на административноправни нарушения в хода на митническия контрол. Ясно е, че тази процедура има и значително по-широко влияние и отражение върху целия административно-наказателен процес. И усилието на всички участници в работата по законопроекта беше да се намери този баланс, от една страна, да се улесни разрешаването на редица спорни случаи без излишно натоварване на правораздавателните органи, и едновременно с това да се избегне злоупотребата с един такъв нов режим, с един такъв наистина много деликатен инструмент.
Аз взимам думата, господин председателю, да потвърдя съгласието си с това, което се предлага, доколкото и предложеният от мен текст е залегнал до голяма степен в окончателното предложение на комисията. Разбира се, по него ние сме работили до голяма степен заедно с представители на Агенция “Митници”.
Господин председателю, господин Искров, колеги от Агенция “Митници”, госпожо Чилова, молбата ми е да обърнем внимание на текста на ал. 4, второто изречение. В него виждате, господин председателю, в ал. 4 е заложена поначало тази гаранция, която търсим, - да не се злоупотребява с тези споразумения. Предвижда се в 14-дневен срок от подписване на споразумението за прекратяване на производство директорът на Агенция “Митници” или упълномощен от него служител да издава решение, с което се одобрява или отказва споразумението. Тук е контролът на директора на Агенция “Митници”. Така е формулирано и предложението, внесено от мен.
Но тук има и едно второ изречение. “Решенията, с които се одобрява споразумението за прекратяване на производството – тоест решението на директора или на упълномощеното от него лице – се изпращат на съответния прокурор в 7-дневен срок от издаването на тези разрешения.”
Аз не съм юрист и ми е трудно да преценя, господин председателю, дали тази процедура на повърждаване от прокурора в 7-дневен срок е нова, втора, допълнителна гаранция, или би могла да създаде условия, при които прокурорът еднолично да санира едно или друго решение, което поначало би трябвало да бъде атакувано. И дали не е по-резонно решението да остава такова, каквото го е потвърдил директорът на агенцията, разбира се, с цялата възможност то да бъде атакувано в един или друг момент и от прокуратурата, ако се прецени, че директорът е постъпил нередно.
Откровено казано, чух известни смущения от юридическите среди, че този режим на прокурорско потвърждение създава предпоставки за субективизъм, нека така да го наречем, който би създал допълнителен риск, вместо да гарантира незлоупотребата с този режим.
И затова бих помолил и колегите, които са най-ангажирани с тези текстове, да вземат отношение имат ли основания подобни опасения или не. И в този смисъл да преценим дали да гласуваме за отпадането или напротив на това второ изречение на ал. 4.
Аз засега не поставям въпроса да се гласува, но ако и други считат, че това е уместно, тогава евентуално, господин председателю, да подложите на гласуване отпадането на изречение второ на ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, благодаря Ви, господин Пирински. Съвсем уместно. Наистина има нещо недовършено във второто изречение.
Госпожо Чилова, заповядайте за реплика.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще се възползвам от правото на реплика, за да отговоря на господин Пирински.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Пирински! Това второ изречение, което ние разписахме, всъщност е идеята, опасенията, които бяха казани от Съвета по законодателство – да има един независим контрол по отношение актовете на администрацията, за да се прекратят или поне да се отстранят, да бъдат ограничени възможностите за злоупотреба.
Второто изречение: “Решенията, с които се одобрява споразумението за прекратяване на административно-наказателното производство, се изпращат от съответния прокурор в 7-дневен срок от тяхното издаване” – защо го изписахме? Защото, ако го няма този текст, прокурорът няма да знае, че той съществува и че той е участник в този процес. Тоест, ние въвеждаме тази задължителност с оглед на това, че след като администрацията издаде този акт, тя ще сезира и е задължена да сезира прокуратурата по отношение на контрола, който тя трябва да окаже. Този контрол в никакъв случай не е контрол за целесъобразност. Това е контрол за законосъобразност. И тази норма е напълно съгласувана с чл. 37 от Закона за административното производство, в който е казано, че жалбата или протестът се подава в 14-дневен срок от съобщението по чл. 31, а в конкретния случай това е от съобщението, което изпраща Агенция “Митници” или директорът, издал този акт, съответно от изтичането на срока по чл. 22 или чл. 29. Тоест аз мисля, че възможност за субективизъм, ако би имало, ще е налице тогава, когато липсва изречение второ.
В случая ние съвсем съзнателно го разписахте този текст, за да задължим администрацията да сезира прокуратурата и тя вече да упражни по общия закон – Закона за административното производство – своето правомощие за контрол по законосъобразност на акта. Но в никакъв случай тук не става въпрос за контрол по целесъобразност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Чилова.
Господин Йорданов, заповядайте за втора реплика към господин Пирински.

ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПСОДС): Извинявам се, господин председател, че ще ползвам процедурата реплика. Нямам нищо против изказването на господин Пирински. Искам да задам един въпрос, понеже не съм юрист – в ал. 4 последното изречение, за което говори госпожица Чилова, се изпращат на съответния прокурор. Не трябва ли да уточним кой прокурор? Съответният какъв – районен, окръжен?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: В зависимост от митническото учреждение.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Достатъчен ли е този текст? Да не направим някакво разминаване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов. Хубаво е, че поставяте такъв проблем. Чисто юридически няма проблем.
Заповядайте за дуплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, бих Ви помолил и Вас също навлизайки в кратката дискусия, която водим по тази ал. 4 на новия чл. 222б, да прецените…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За отпадането на последното изречение?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз не апелирам за отпадането му, а по-скоро за изясняването на неговия смисъл и роля. И оттам да преценим дали заслужава да бъде гласувано отделно.
Госпожица Чилова е права, че Съветът по законодателството в своята първоначална позиция по този ред на това споразумяване изрично препоръча да има такава защита срещу злоупотребата с това споразумяване. И моето разбиране беше и е, господин председател, че тази защита е именно одобрението на споразумението, което е разписано в първото изречение, което прави директорът на Дирекция “Митници”. Тоест тази препоръка на Съвета по законодателството ние я изпълняваме, като вкарваме това потвърждение от страна на директора или негов упълномощен представител.
Второто изречение – за известяването на прокурора, госпожица Чилова има основание да постави въпроса, че трябва да има процедура, по която да се съобщава, че са сключени такива споразумения и че те са одобрени от директора. Но у мен възниква въпросът за правната природа на осведомяването и на евентуалното действие или бездействие на прокурора. Доколко това може да се счита за саниране на даденото одобрение на решението и доколко възниква възможността за субективна преценка на отделен прокурор, както каза господин Йорданов “съответният” който е понятен на юристите, за сметка на възможността да бъде атакувано всяко едно такова споразумение по общия ред на компетентностите на прокуратурата или пък на други засегнати страни, доколкото те имат място да поставят въпроса.
Пак повтарям: така записан, някои четат този текст като потенциално корупционен текст. Първият път не назовах тази дума, този път я назовавам. Пак казвам, аз не твърдя че е така, но поставям въпроса дали е така или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има думата господин Валери Димитров за изказване.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Пирински, аз разбирам Вашите притеснения, но искам да уточня, че всъщност към Вашето предложение са направени определени подобрения, които целят именно това – да предотвратят възможността за корупция. Защото ако едно споразумение между административно наказващия орган и нарушителя бъде одобрено, примерно, от ръководителя на Агенция “Митници”, но това споразумение остане само в рамките на митническата администрация, това създава много по-голям риск от корупция. И именно затова нашите притеснения в работната група бяха за да намалим риска от корупция да дадем възможност именно на прокуратурата когато прецени, че не е спазен законът, да даде ход на съдебното производство по оспорване на това споразумение, за да може съдът да се произнесе законно ли е споразумението или не.
В този случай, ако направим един преглед на нормативната уредба, ще видим, че се изпраща споразумението до съответния окръжен прокурор – на това искам да обърна внимание, тъй като процедурата е по реда на Закона за административното производство, а не по Закона за административните нарушения и наказания – и съответният окръжен прокурор има на разположение 14-дневен срок, в който може да упражни своето правомощие, ако прецени, че споразумението нарушава закона. Например тук има определени ограничения в чл. 229б, ал. 2 за неснижаем размер на глобата, например, или за определени предели, в които може да се движи волята на страните за постигането на това споразумение. Но именно участието на прокуратурата и то с ранг окръжна прокуратура, е гаранция, че с това няма да се злоупотребява, че няма да има тъмни сделки между митническата администрация и нарушителите, а че всичко подлежи на един контрол за законност.
Затова аз мисля, че наистина разпоредбите на тези членове са огледани от много страни. Създали сме, според мен, достатъчно гаранции, че няма да се злоупотребява и че най-вече магистратурата контролира тези споразумения. Това е най-важното.
Разбира се, ние предполагаме, че прокуратурата ще си върши добросъвестно и компетентно работата. Не можем да кажем, че, виждате ли, съществува риск прокуратурата, примерно, да бъде корумпирана или нещо подобно. Смятаме, че има достатъчно гаранции. Затова по мое мнение няма място за вашите притеснения и държа да ви успокоя в това отношение като юрист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други желаещи да вземат отношение по § 67? Не виждам.
Господин Пирински, ако правилно се ориентирам, Вие имате процедурно предложение това предложение да се гласува отделно. Така ли е?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Следователно, това ще означава на практика, че Вие пледирате за отпадането на текста и аз ще го подложа на гласуване по този начин, защото това е нещото, което ми позволява правилникът – отпадането на второто изречение на ал. 4 на чл. 229б.
Пояснете процедурата, за да се ориентираме какво да подложим на гласуване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, аз не пледирам за отпадането на изречение второ, а просто за гласуването отделно на този текст чисто процедурно. Ето защо Ви моля първо да подложите на гласуване текста на изречение второ на ал. 4, без това предложение да е непременно за отпадане, а просто този текст да се гласува отделно чисто процедурно и след това да се гласува целият текст на члена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Това е процедурно предложение за отделно гласуване на този текст.
Има ли обратно процедурно предложение?
Заповядайте, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Пирински, аз наистина съм изненадана от това Ваше предложение. От една страна, обикновено се обвинява мнозинството за това, че административните актове не подлежат на съдебен контрол. Сега, да ви призная, съм малко озадачена, че точно с това изречение ние предпазваме от това да се създаде възможност за някаква корупция в системата на администрацията, като изнасяме акта на този контрол да бъде от прокуратурата. В един момент вие правите процедурно предложение това изречение второ, което визира именно възможността за един независим контрол от страна на прокуратурата, да се гласува отделно. По тази причина аз правя обратното процедурно предложение – да се гласува цялостната разпоредба на ал. 4.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински, за разумния подход.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване § 67 така, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте § 67.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, предлагам следващите § 66, 67 и 68 да ги изчета наведнъж, тъй като са подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има едно предложение по § 68 на господин Георги Пирински за нови точки.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Това предложение е подкрепено от комисията.
По § 66 няма предложение.
Предлагаме да бъде подкрепен текстът на вносителя с номерация 68:
“§ 68. В чл. 232, ал. 1 думите “един месец след” се заменят с “от момента на”.”
По § 67 нямаме забележки.
Предлагаме § 67 да се подкрепи като § 69 със следния текст:
“§ 69. В чл. 234, ал. 2 думите “алинеи 3, 4 и 5” се заменят с “алинеи 3 и 4”.”
По § 68 има предложение за допълнение от господин Пирински, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя и текста на вносителя за § 68, който става § 70 със следната окончателна редакция:
“§ 70. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създават т. 26, 27, 28, 29, 30 и 31:
“26. “Споразумение по правилата за произход”, “Общо споразумение по митата и търговията от 1994 г.” и “Споразумение за прилагане на чл. Vll от Общото споразумение по митата и търговията” са многостранни споразумения по търговията със стоки от Приложение 1А към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация (Притурка към Протокола за присъединяване на Република България към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация, ДВ, бр. 67 от 2002 г.);
27. “Списък на задълженията и отстъпките, приложен към Общото споразумение по митата и търговията от 1994 г.” е списъкът, отнасящ се за Република България към Протокола за присъединяване на Република България към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация (Притурка към Протокола за присъединяване на Република България към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация, ДВ, бр. 67 от 2002 г.);
28. “Комбинирана номенклатура на Република България” е стокова номенклатура, използвана за целите на митническото облагане и прилагането на нетарифните мерки на търговската, селскостопанската, митническата и другите политики, свързани с вноса и износа, както и за статистическото отчитане на внасянето и изнасянето на стоки.
29. “Комбинирана номенклатура, прилагана в страните-членки на Европейския съюз” е стокова номенклатура, въведена с регламент на Съвета на Европейските общности, използвана за нуждите на общата митническа тарифа на Европейските общности, на външнотърговските статистики и на другите общностни политики, свързани с вноса и износа на стоки.
30. “Хармонизирана система за описание и кодиране на стоките” е стокова номенклатура, основана на Конвенцията за Хармонизирана система за описание и кодиране на стоките от 1983 г., подписана в Брюксел в рамките на Световната митническа организация.
31. “Митническо разузнаване” е събиране, обработка, проверка, анализ и разпространение на информация от митническите органи за противодействие на митническите и валутните нарушения и престъпления”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
По тези текстове, уважаеми народни представители, има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване ан блок текстовете по тези три параграфа така, както бяха представени от господин Искров и подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Ако позволите, господин председател, по Преходните и заключителните разпоредби няма неприети предложения, така че предлагам наведнъж да ги изчета.
Първо, има предложение от народния представител Искров за нови § 68а и 68б.
Предложенията са подкрепени от комисията. И стават § 71 и 72 със следната редакция:
“§ 71. В чл. 60 от Закона за данък върху добавената стойност се създава ал. 4:
“(4) Когато по реда на чл. 59, т. 1 е предвидено освобождаване от данък при внос на моторни превозни средства и същите остават под митнически надзор, такова освобождаване от данък се прилага и ако в срока на митнически надзор моторните превозни средства, внесени от лица, ползващи привилегии, съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения, Виенската конвенция за консулските отношения, консулски конвенции или други международни договори, по които Република България е страна, са противозаконно отнети или откраднати и това е установено от компетентните органи по предвидения за това ред”.
§ 72. В чл. 5 от Закона за акцизите се създава ал. 8:
“(8) Когато в международен договор, по който Република България е страна, ратифициран и обнародван по установения ред, е предвидено освобождаване от косвени данъци, налози или вземания с еквивалентен на косвен данък ефект при внос на моторни превозни средства и същите остават под митнически надзор, такова освобождаване от данък се прилага и ако в срока на митнически надзор моторните превозни средства, внесени от лица, ползващи привилегии, съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения, Виенската конвенция за консулските отношения, консулски конвенции или други международни договори, по които Република България е страна, са противозаконно отнети или откраднати и това е установено от компетентните органи по предвидения за това ред”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Ще искате ли да представите и следващия параграф?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Може да спрем дотук, тъй като материята е различна. Смисълът на предложенията е, ако откраднат колата на един дипломат, да не го караме да плаща данък или акциз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нека по тези два параграфа – 71 и 72, ако има желаещи, да вземат отношение. Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте тези два параграфа така, както са предложени от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 4.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 69 няма предложения.
Текстът на вносителя се подкрепя, като същият става § 73 със следния текст:
“§ 73. При възникване на митническо задължение за стоки, поставени под режим временен внос при условията на отменения чл. 17 от Закона за чуждестранните инвестиции, размерът на задължението се определя на основата на елементите за облагане, съответстващи на тези стоки към момента на възникване на митническото задължение. В тези случаи не се прилага разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от Закона за митниците”.
Следващият параграф е под номерация 70, който става § 74:
“§ 74. В срок един месец от обнародването на закона митническите служители подават декларацията по чл. 10, ал. 4”.
По § 71 е постъпило предложение на народния представител Пирински, което е подкрепено по принцип от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Но все пак не е съвсем точно подкрепено, затова нека разгледаме тези два параграфа, първо, а след това ще минем на следващите.
Има ли някакви възражения по тези параграфи? Не виждам.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте тези два параграфа така, както са подкрепени от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Приемат се.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 71 е постъпило предложение от народния представител Георги Пирински, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71, който става § 75, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 75. Разпоредбите на § 30-51 влизат в сила от 1 ноември 2003 г., а на § 67 – от 1 юли 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Интересува ме дали господин Пирински се чувства удовлетворен от тази редакция, тъй като той е имал предложение. Да, добре.
Други желаещи да се изкажат? Не виждам.
Моля, гласувайте § 71 по номерацията на вносителя, както е предложен като окончателна редакция от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Има предложение от народните представители Муравей Радев, Димитър Йорданов и Иван Иванов за нов § 72.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията подкрепя предложението на представителите от ОДС, което става § 76 със следната окончателна редакция:
“§ 76. В 6-месечен срок от обнародването на закона Министерският съвет приема изменения в Правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи за изказване по този финален текст?
Заповядайте, господин Йорданов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПСОДС): Искрено се надявам, че правилникът ще бъде направен навреме, както сме предложили. Срокът е достатъчно различен за други закони. Слабост е, че правилниците не излизат навреме. Помним и по ДДС какво стана преди година и половина със забавянето на правилника.
Използвам случая, че свършваме закона, за да кажа едно мнение на колегите си, а и мое – по отношение на закона и евентуално на правилника, който ще бъде изработен. През цялото време не чухме дали има становище на този доста скъп и важен консултант – “Краун ейджънтс”, както по промените в нормативната уредба от гледна точка на закона, така и по евентуалното бъдещо прилагане на закона, който ще залегне в правилника. Бих желал под някаква форма да се отговори на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Има ли други желаещи? Няма.
Господин Искров, желаете ли да вземете отношение?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Мога да отговоря на господин Йорданов, че съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има право всеки петък да задава въпроси към министър Велчев. Така че ако желае, може да му зададе този въпрос и да се възползва от правото си на контрол, което му е гарантирано от Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Смятам, че вече мога да пристъпя към гласуване на последния параграф, ако няма други желаещи. Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте последния параграф в окончателната редакция на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Господин Искров, ще кажете ли финални думи? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, благодаря на цялата зала. Законът за изменение и допълнение на Закона за митниците беше много тежък закон. Затова искам специално да благодаря на госпожа Чилова, на господин Пирински, на господин Димитров и на господин Димитър Йорданов за усилията, които положиха при подготовката му за второ четене. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров. С това приключихме тази точна от дневния ред.
Има думата за процедурно предложение господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, съгласно приетата програма днес следва точката “Избор на генерален директор на БТА”. Тъй като този въпрос трябва да бъде разгледан съгласно нашия правилник първо в Комисията по медиите и да има съответно решение, а заседанието ще бъде този следобед, аз правя процедурното предложение да отложим разглеждането на тази точка и да преминем към следващата точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Има ли противно процедурно предложение за отлагане на следващата и преминаване към по-следващата точка от дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 100 народни представители: за 91, против 9, въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ. Вносител – Министерският съвет.
Искам да помоля председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Владимир Дончев да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
“Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на своето заседание на 2 април 2003 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи. Съществуващата правна уредба в момента не регламентира в пълнота обществените отношения, свързани с частната охранителна дейност. Отделни разпоредби има в Закона за МВР, както и в Наредба № l 79 на министъра на вътрешните работи. Доколкото става дума за важни обществени отношения, които се поддават и се нуждаят от трайна правна уредба, разработването и приемането на специален закон, уреждащ тази материя, е от особено значение.
При разработването на проекта са използвани най-добрите европейски практики в тази област, както и опита на такива държави като Великобритания, Франция, Дания, Финландия и Швеция.
Основните моменти, които се въвеждат с проекта на Закон за частната охранителна дейност, са: дефинира се понятието “частна охранителна дейност”; въвежда се разрешителен режим за осъществяване на частна охранителна дейност, като конкретно се посочват задължените по закона правни субекти; предпоставките за даване и отнемане на вече дадени разрешения; срокове на валидност за разрешения три години. Разрешения за осъществяване на частна охранителна дейност могат да се издават само на търговци по смисъла на Търговския закон, които отговарят на изискванията на закона. Въвежда се териториален принцип на извършване на дейността на територията на цялата страна или в рамките на отделна област. Изчерпателно са посочени изискванията към лицата, които извършват частна охранителна дейност, както и условията, на които трябва да отговарят охранителите – физически лица, при назначаването им на работа. Регламентирани са функционалните задължения на охранителите при упражняване на частната охранителна дейност.
Към Дирекция “Национална служба “Полиция” се създава Съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност, като се предвижда в него да участват представители на лица, извършващи частна охранителна дейност, както и служители на ДНСП. Съветът ще набелязва и предлага конкретни форми на сътрудничество и взаимодействие.
Предвижда се изграждането и поддържането на Единен автоматизиран регистър за издадените разрешения и извършените регистрации на дейностите по самоохрана, охраняваните обекти и средствата, използвани за охрана. Определени са контролните органи във връзка с осъществяването на дейностите по закона. Въведена е административно-наказателна отговорност при нарушаване изискванията по осъществяването на частна охранителна дейност.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за частната охранителна дейност № 302-01-16, внесен от Министерския съвет на 25 март 2003 г.
Становището на комисията е прието на 2 април 2003 г. с консенсус.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Уважаеми народни представители, следва законопроектът да бъде представен от вносителя.
Уважаеми народни представители, поради това, че има процедурна пречка за разглеждането на този законопроект – липса на вносител, както и на следващата точка, където вносителят е същият, аз не виждам възможност да продължи заседанието и ще трябва да го прекратим 54 мин. преди края на работното време.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Няма основание да бъде прекратено заседанието, тъй като аз съм вносител на законопроекта по следващата точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Значи предлагате да преминем към разглеждане на следващата точка от дневния ред.
Уважаеми народни представители, поради невъзможността след представянето на доклада да продължим с разглеждането на този законопроект, преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ НАД ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА, ОГНЕСТРЕЛНИТЕ ОРЪЖИЯ И БОЕПРИПАСИТЕ.
Заповядайте, господин Бояджиев, за процедурен въпрос.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Въпреки, че процедурно, след като вносителят на този закон е в залата, ние практически бихме могли да преминем към неговото разглеждане, аз правя процедурно предложение да не го направим, защото това е един текст, който касае пряко Министерството на вътрешните работи. Лично аз мисля, че министерството и неговите представители трябва да са тук, когато се обсъжда предложението за изменение и допълнение на този закон, макар и на първо четене. И тъй като ги няма в момента, за да използваме оставащото време до края на пленарното заседание, има друга точка, да преминем към нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
Има процедурно предложение да не се гледа този законопроект на основание на мотивите, които изложи господин Бояджиев.
Господин Дончев, можете да направите противно процедурно предложение.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам да направя противно процедурно предложение. При цялото ми уважение към господин Бояджиев, става дума за законопроект, който е внесен от народен представител. В този случай не е необходимо да бъде изслушан представител на Министерството на вътрешните работи като вносител. Тоест ние можем да започнем дебата по законопроекта, а аз съм сигурен, че Министерството на вътрешните работи в рамките на този дебат ще има възможност да вземе своето становище.
Така че временното отсъствие на представител на МВР в случая не пречи ние да започнем да разглеждаме този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Тодор Бояджиев за отлагане разглеждането на тази точка поради това, че липсва представител на МВР.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 101 народни представители: за 34, против 65, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Продължаваме с обявената точка от дневния ред.
Господин Дончев, заповядайте да представите законопроекта, първо, в качеството си на председател на комисията, а след това и като вносител.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
"Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на своето заседание на 26 март 2003 г. В заседанието взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи.
С предлаганите промени в Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите се цели прецизиране на комплекса от материално-правни предпоставки за издаване на разрешенията по този закон.
Предлага се отмяна на изискването за притежаване на психологическа пригодност за боравене с огнестрелно оръжие като необходимо условие за издаване на разрешение за "производство, търговия и пренасяне на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси". Доколкото при групата дейности "производство, търговия и пренасяне на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси" липсва елементът "боравене", то няма и основания в комплекса от условия за издаване на разрешения за извършването им да се включва и изискването за доказана психологическа пригодност.
Във връзка с гореизложеното логически обусловеното място на изискването "наличие на психологическа пригодност за боравене с огнестрелно оръжие", е към материално-правните предпоставки за даване на разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси.
Със законопроекта се дава възможност при издаването на всяко следващо разрешение за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси компетентният орган да преценява дали на кандидата следва да се прави ново изследване за психологическа пригодност.
Предвидено е определянето на условията и реда за установяване на психологическа пригодност за боравене с огнестрелни оръжия да става със съвместна наредба на министъра на вътрешните работи и министъра на здравеопазването.
Със законопроекта се предлага и отпадане на изискванията за извършване на задължителни застраховки от страна на служители на юридически лица, които използват оръжие за охрана. Така се преодолява съществуващото противоречие в закона, като тежестта за сключване на застраховки "Гражданска отговорност" остава върху онези юридически лица и еднолични търговци, които осъществяват охранителна дейност с ползване на огнестрелно оръжие. Постига се и съответствие и с основния принцип на застраховането, посочен в чл. 3, ал. 1 от Закона за застраховането, а именно принципа на доброволността.
Народни представители от комисията изразиха мнение, че е необходимо подобряване на редакцията на предлаганата ал. 4 в чл. 16, за да се намали влиянието на субективния фактор.
Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, № 354-01-14, внесен от Владимир Михайлов Дончев на 18 март 2003 г.
Становището на комисията е прието на 26 март 2003 г. с 13 гласа "за", 0 гласа "против" и 3 гласа "въздържали се"."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Господин Дончев, сега ви предлагам да влезете във второто си качество, на вносител. Заповядайте.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю. Малко мога да добавя към мотивите, които подробно са развити в доклада на Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред. Беше направено задълбочено обсъждане на законопроекта. Извън това, което беше изложено пред вас, искам да кажа, че целта на проекта за изменение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите беше да се избегнат някои несъвършенства и непълноти, които се допуснаха при приемането на закона.
В тази връзка естествено вниманието ни беше насочено на първо място към една голяма категория лица, които боравят с огнестрелно оръжие, а това са ловците. Въпреки специфичната материя в законопроекта комисията се съгласи, че с новите разпоредби на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за оръжията се избягва необходимостта тази голяма група лица, които боравят с огнестрелно оръжие, ловците, да бъдат подлагани на специфичния изпит за психологическа пригодност, което между другото беше подкрепено както от всички парламентарно представени политически сили, така и от представителите на различните организации на ловците и на лица, които боравят с огнестрелно оръжие. Това всъщност беше едно от главните основания за приемането на закона.

Що се отнася до другите основни изменения, които бяха предвидени в законопроекта, аз подробно ги развих пред вас с доклада. Естествено големи спорове предизвика разпоредбата, която имаше предвид извършването на задължителни застраховки от страна на служители на юридически лица, които използват оръжие за охрана. Аз като вносител предложих и комисията прие да отпадне това изискване. Комисията прие, че по този начин действително се преодолява едно противоречие, което съществува в закона, като тежестта за сключване на застраховките “Гражданска отговорност” трябва да остане върху тези юридически лица, които осъществяват самата охранителна дейност с ползване на огнестрелно оръжие, а не да бъдат прехвърлени на самите служители.
При приемането на тези разпоредби отпадна и необходимостта за извършване на задължителни застраховки на физическите лица и до голяма степен обществените основания за приемането на тази промяна бяха обсъждани в комисията подробно, тъй като по този начин действително се погазваше принципът на доброволността на застраховането, а от друга страна, се влизаше в противоречие и с разпоредбите на Закона за застраховането, където такъв вид застраховки по принцип не съществуват.
Мисля, че при по-нататъшните обсъждания евентуално този въпрос може да бъде засегнат отново. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Уважаеми народни представители, откривам дебата по първото четете на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
Заповядайте, госпожо Матова.
НОНКА МАТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз апелирам при разглеждане на този закон и при изказването, което ще направя, най-вече към юристите от нашата група за тяхното съдействие, тъй като тази материя е изключително специфична и изключително важна за нашето общество. Тя касае около 250 хил. души желаещи да боравят с огнестрелно оръжие. А това са всички хобисти, хората, които в свободното си време обичат да боравят с огнестрелното си оръжие, без разлика какви са. Те са под юрисдикцията на този закон.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, предложен от колегата Дончев, касае три изменения.
В чл. 12, ал. 1, т. 3, текстът след думите “психологически заболявания” се заличава. Заличеният текст обаче се вкарва с още по-голяма сила в чл. 16, ал. 1 със създаването на т. 5 с нова редакция и нова ал. 4 с нова редакция. Текстът в чл. 12 касае еднолични търговци, боравещи с огнестрелно оръжие, докато чл. 16 касае и физически лица, и еднолични търговци.
Второто предложено изменение в чл. 14, отменянето на ал. 6, касае една материя, която все още не е приета законово. То касае застраховки “Гражданска отговорност”, които да се заплащат от физически лица, служещи като служители във фирми, непритежаващи лиценз за охранителна дейност, както и физически лица, хобисти, при използването на нарезно късо огнестрелно оръжие за отбрана и самоохрана. Такъв контингент хора съществува и дотолкова доколкото все още Законът за частната охранителна дейност не е приет, а в него биха могли текстово да се направят съответните поправки за изменение на този закон аз смятам, че и тази точка не следва да бъде приета в този й вид и на това място.
Остава третото, най-важно предложение в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, а именно изменение и допълнение на чл. 16. Уважаеми колеги юристи, много ви моля да заострите тук вниманието си, защото включително и не всички в тази зала четат всички законопроекти, да не говорим пък за българското общество. Алинея 1 на чл. 16 гласи: “Разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително и от лица, регистрирани като еднолични търговци”. В ал. 1 се създава т. 5 със следната редакция: “на лица, които не притежават психологическа пригодност за боравене с огнестрелно оръжие за самоотбрана и охрана според заключение на специализирана за целта институция”. Това означава, че досегашният тест, който касае психологическа пригодност за боравене с огнестрелно оръжие, както е наречен и малко по-долу, а тук трябва да попитаме и филолозите как е абревиатурата на този тест, дали е една и съща… Дали психологическа пригодност за боравене с огнестрелно оръжие е същият тест като психологическа пригодност за боравене с огнестрелно оръжие за самоотбрана и охрана? Има ли някаква разлика? Защото практически тестуването на лица за късо нарезно оръжие върви по един-единствен тест, независимо как се нарича той, и той е за психологическа пригодност за безопасно боравене с огнестрелно оръжие. Той е един. На всичкото отгоре не е стандартизиран и неговото изпълнение не се контролира от международните органи.
Така че този тест за психологическа пригодност, който досега е вървял за притежателите на късо нарезно оръжие, се въвежда с предлагания текст за всички хобисти, обичащи огнестрелното оръжие и боеприпаси, сиреч стрелбата и колекционерството в свободното си време. Те са ловци, спортни стрелци, колекционери. Никъде няма една дума, с която да се изважда групата на ловците или на спортните стрелци, или на колекционерите от материята.
Нещо повече, следващата нова ал. 4 още повече утежнява нещата. Нейният текст гласи: “Когато подават заявление за издаване на следващо разрешение за осъществяване на дейностите по ал. 1 – повтарям още един път – разрешение за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелно оръжие и боеприпаси, лицата, притежаващи психологическа пригодност за боравене с огнестрелно оръжие, се изпращат за ново изследване в специализирана за целта институция по преценка на органа, издаващ разрешението”. Това означава, че ако някой желае да закупи или да продаде цевта, следва да иска разрешение от органа служба “КОС” към Министерството на вътрешните работи. Или, изстрелвайки 50-те патрона, които му се полагат в рамките на едно разрешение, ако желае да си закупи следващите, той трябва да отиде задължително съгласно този текст от закона на ново изследване в специализираната за целта институция. Нещо повече, по преценка на органа, издаващ разрешението.
Уважаеми господа, тук влизаме вече и в корупционен текст, текст, създаващ определени предпоставки за корупция. По преценка на някой служител – това е текст, създаващ субективизъм.
Предлагам въпросният законопроект да не бъде приеман на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Матова.
За реплика - господин Владимир Дончев.

ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Мисля, че стана ясно от моето изказване, а и от доклада на комисията, че целта на този законопроект беше именно да се избегне психологическото изследване на ловците. При тълкуванието, което беше направено от уважаемата от мен колега Матова, явно не е разбрано добре, че в т. 5 на ал. 1 на чл. 16 са описани единствено предпоставките за отказ да се издаде съответното разрешително за ползване на оръжие на определени категории лица. Аз ще прочета основния текст.
Член 16 казва: “Разрешение за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физически лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци:”.
И новата т. 5 казва: “на лица, които не притежават психологическа пригодност за боравене с огнестрелно оръжие за самоотбрана и охрана според заключението на специализирана за целта институция”.
Тоест, в случая става дума само за боравенето с огнестрелно оръжие за двата случая – самоотбрана и охрана.
И тогава, ако направим едно просто препращане към чл. 5, ал. 3 на основния текст на закона, където се казва, че “за граждански цели се използва огнестрелно оръжие с определени в правилника за прилагане на закона характеристики, предоставено на физически, юридически лица и търговци по смисъла на Търговския закон за самоотбрана (самоохрана), ловно и спортно и културни нужди:” – и се описват конкретно: “оръжията за самоотбрана са пистолети и револвери; оръжията за ловни цели са дългоцевни и нарезни пушки; оръжията за спортни цели са пистолети, револвери, гладкоцевни и нарезни пушки”.
Оттук нататък вече може да бъде направен съвсем категоричен извод, че т. 5 на ал. 1 на чл. 16 фактически изключва именно случаите на използване на оръжия за ловни цели и съответно за спортни цели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев. Това беше реплика. Не виждам желаещи за втора реплика.
Госпожо Матова, имате право на дуплика в рамките на три минути.
НОНКА МАТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колега Дончев, уважаеми колеги-юристи! Ние тук имаме един тест, който се нарича “Тест за психологическа пригодност за боравене с огнестрелно оръжие за самоотбрана и охрана”. Това е тест, който съдържа определено количество въпроси. Той е един и същ. И този тест, ако и да се нарича примерно “Тест за космически изследвания за безопасно боравене с огнестрелни оръжия и боеприпаси” или както и да е, той е един и същ. Ние в момента узаконяваме прилагането точно на този тест със същото съдържание за цялата гама хобисти в България, които са над 250 хил. души и в които се включват и ловци, и спортни стрелци и колекционери.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Това не е вярно.
НОНКА МАТОВА: Вие вкарвате точно този тест за всички, колега Дончев, и никъде не пише една дума, че този тест не се касае за спортните стрелци, за ловците и за колекционерите. И ако ние приемем този законопроект на първо четене, остава после да ви правим правилната редакция. Ама не следва един закон, вкаран на първо четене в пленарната зала, да бъде редактиран основно и то по тоя начин. Така че аз апелирам към Вас: изтеглете си законопроекта!
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Това, което правиш, е абсолютно некоректно.
НОНКА МАТОВА: Още повече, че предвид на неустановените механизми за прилагане на това тестуване контролът от страна на която и да било организация, включително и на международната организация, не е възможно на този етап да гарантира еднаквост в стандартите на това изследване, както и контрол върху качеството на тези изследвания.
Тук имаме професори по медицина. Вие разбирате ли какво означава психологическо тестуване на цялата гама хобисти? Това се прави в цял свят по поръчка на специализираните институции, а в Щатите това е на ФБР и на ЦРУ, включително и детекторът на лъжата се използва само за разкриване на тежки престъпления и се използва психологическо тестуване само за ведомствени служители, за да знае организацията какво има в себе си като кадър и какво следва да очаква от този кадър. Така че тук е явно неразбиране на материята. Вкарвате ни във въртележка. Двеста и петдесет хиляди души и четирите души на техните семейства ще се обърнат срещу нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Матова.
Заповядайте, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлаганият проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите има някои положителни страни. Една от тях е премахването на ал. 6 от чл. 14, с което се избягва задължителната застраховка “Гражданска отговорност”. Това беше един алогичен текст и е добре, че с този нов текст това се коригира. Освен това по този начин се спазва и принципът на доброволността в застраховането.
Обаче в проекта има някои моменти, които будят основателно съмнение. Предлага се отмяна на изискването за психологическа пригодност, цитирам за категорията: “при разрешение за производство, търговия, пренасяне на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси”.
Питам: когато един търговец, който не е минал тоя тест за психологическа пригодност пренася със своя микробус взривни вещества и го оставя до Съдебната палата, кой ще отговаря след това за това? Как това ще ги освободи тях от тест за психологическа пригодност? Има количествена разлика между тези, които боравят, и тези, които пренасят оръжие.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Как може да говориш такова нещо? Това е смешно!
ВАСИЛ ПАНИЦА: Цитирам дословно. Премахвате това изискване за психологическа пригодност при разрешителни за производство, търговия, пренасяне на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Така поне е писано във вашите мотиви. Тази презумпция е логична, но само на пръв поглед и казвам защо.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Защо не дойде да ме попиташ?
ВАСИЛ ПАНИЦА: След това, тестът за психологическа пригодност, колеги, не се прилага никъде в Западна Европа, абсолютно никъде, освен за специализирани служители на ведомства. Това е в системата на МВР, както каза госпожа Матова, ФБР във Съединените щати и т.н. Никога не се прилага тест за психологическа пригодност, защото този тест днес може да е отрицателен, тоест да сте напълно в ред, и след една седмица изобщо да не сте в ред. Така че никой не разчита на това.
По някакъв начин в закона трябва да се прецизира, господин Дончев, кой прави този тест и да бъде унифициран.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Недей по такъв начин! Това просто е смешно.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Освен това този тест не може да се прави само от една институция, защото всичко се препраща към правилника за приложение на закона и всичко ще отиде в Института по психология на МВР. Там имат капацитет около 18 до 20 хил. теста годишно, а хората, които се нуждаят от тези тестове, в някои случаи може да стигнат до много по-голяма цифра за една година.
Следващият текст, който е абсурден – “Всяко следващо разрешение, свързано с изисквания за получаване на оръжие, изисква тест за психологическа пригодност”.
Представете си, че един ловец или състезател по спортна стрелба, който 40 години е боравил с оръжие, реши да си купи някаква пушчица. Той трябва да мине на 65 или на 75 години нов тест за психологическа пригодност, защото трябва да му се даде ново разрешение. Това вече е един абсурд. Този текст също трябва да отпадне – тестът за психологическа пригодност трябва да бъде еднократен акт, а не в рамките на една година, ако някой иска да си купи две, три оръжия три пъти да бъде тестуван.

Текстът, който се спомена, за състезатели по спортна и ловна стрелба, ловци, не е достатъчно прецизиран и трябва ясно да се формулира, че този тест не касае тези хора.
И накрая там, където се споменава за така наречения компетентен орган – това е шефът на съответното районно управление, да преценява кому, как и защо да иска тест за психологическа пригодност. Ясно е, че има значителна доза субективен елемент и този съответен шеф на съответното районно управление може да го прилага както си иска. Няма никаква гаранция за субективизъм и за някои нечисти помисли, които пораждат съмнения за корупция.
Този текст също трябва да се изясни и да се прецени дали този компетентен орган така свободно може да преценява на кого трябва да се дава това разрешение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Паница.
За реплика думата има господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Съжалявам, че пак ще трябва да взема думата, господин председателю, но явно има известно неразбиране на текстовете, които съм представил пред вас.
Първо, законът се гледа на първо четене. Единственото, с което мога да се съглася с колегата Паница, това беше всъщност отбелязано подробно в доклада, ако сте забелязали, колега Паница, че текстът, който съдържа последващата преценка при последващо кандидатстване за съответното разрешение, е сметнат за непрецизен от комисията и че той ще подлежи на съответната промяна. Това го има директно в доклада.
Що се отнася до това, с което почнахте, а именно изискването за притежание на психологическа пригодност за боравене с огнестрелно оръжие като необходимо условие за издаване на разрешение за, цитирам: “производство, търговия и пренасяне на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси”. Естествено, съвсем нормално е специализираните институции да извършват изследването на психологическата пригодност само когато и единствено е необходимо да се контролира дейността “боравене с огнестрелно оръжие”. Само тогава, когато тя съдържа в себе си дейности по носене и по употреба, съгласно определенията, които са в закона. Целта на това изследване е по един несъмнен начин да се установи дали едно лице е психически пригодно да носи и употребява определените като общоопасни средства, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Но само при боравенето. Доколкото при тази група дейности, които са производство, търговия и пренасяне на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, липсва елементът на боравене, то няма и никакво основание с комплекса от условия за издаване на разрешения да се включи изискване за доказана психологическа пригодност.
Именно това беше основанието да се внесе това предложение. Между другото, то е съгласувано и с представителите на Министерството на вътрешните работи.
Не разбрах от Вашето изложение Вие приемате ли, че с предложените от мен предложения с този законопроект се избягва задължението за полагане на тест за психологическа пригодност от ловците?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Дончев.
За дуплика думата има господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Благодаря, господин председател! Аз наистина трябва да цитирам още веднъж мотивите.
Господин Дончев, казва се: “Отмяна на изискване за притежаване на психологическа пригодност на хора, които произвеждат, които търгуват, пренасят взривни вещества и боеприпаси”.
Аз пак повтарям, че е невъзможно да отделите този термин “боравене” от “пренасяне”. За мен по-тежкия термин е “пренасянето на 1 т взривни вещества в микробус”, отколкото “носенето на един пистолет”.
Така че не може този човек да не притежава тест за психологическа пригодност. Същото се отнася и за пренасяне на огнестрелни оръжия. Един камион с огнестрелни оръжия се кара от Бургас за София или обратно и този човек, който няма психологическа пригодност, го оставя някъде. За това говоря аз: че тази категория хора, за които вие отменяте изискването на този тест, трябва да бъдат подложени на тест за психологическа пригодност, ако искаме да бъдем адекватни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Паница.
За процедурно предложение думата има господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Предложението ми е да бъде допуснат в залата господин Павлин Димитров – заместник-началник на Национална служба “Полиция”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Противно процедурно предложение има ли за допускане в залата? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 94 народни представители: за 92, против 2, въздържали се няма.
Поканете господин Димитров в пленарната зала.
Господин Илиевски, имате думата.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, аз ще бъда много кратък, тъй като господин Паница в основни линии разви това, което исках и аз да споделя. Но въпреки всичко, добре е, че господин Димитров влезе в залата, в момента цари един хаос в този сектор, в тази административна услуга, която се извършва в държавата. С пререгистрацията на ловното оръжие, аз говоря само за ловците, но сигурно така е и за другите притежатели на огнестрелно оръжие, се упражнява един невероятен административен и държавен рекет. Мисля, че тази поправка в закона, освен че се търси една по-прецизна, която господин Дончев предлага, е продължение на узаконяване, за мен, на незаконните действия към този момент по пререгистрация на оръжията. Защото с еднакъв аршин се налага това, господин Дончев, и за ловците в момента. С еднакъв аршин.
Нещо повече, имаше един отказ от пререгистрация. Изтекоха сроковете и в момента дори се налагат глоби на ловците, а същевременно се пращат и на психотестове, за които Вие говорите, а лабораторията в Института по криминалистика е с периодика на действие от половин до една година, толкова се чака за един такъв психотест. Питам аз: какво се случва в държавата? Това е въпросът ми. Трябва ли да узаконяваме сегашните действия на МВР, описани в тяхната наредба, за прилагане на досегашния закон или трябва да прецизираме и да стопираме този хаос в държавата с този текст?
Така че подкрепям това, което господин Паница каза – ловците изрично трябва да бъдат извадени от действието и на тези разпоредби. Тъй като не може 40 години да е ловец, не може 40 години да си презаверява разрешителното, и сега сме се сетили да го пращаме на психотест, че е непригоден, а той най-прецизно си съхранява оръжието.
Аз съм подготвил и питане към министър Петканов, но това, когато му дойде времето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Илиевски.
Господин Бояджиев, заповядайте.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател! Очевидно е, че законите, които приема и Тридесет и деветото Народно събрание, твърде често се налага много бързо да се изменят и допълват. Такъв е случаят и с проекта, който гледаме в момента, който цели допълване на един закон, промени в един закон, който сме приели преди броени месеци. Така че по принцип приемам, че законите не са съвършени и се налага да се приемат закони за изменения и допълнения.

Но допълнението, което ни се предлага днес, което беше гледано в комисията и което аз не подкрепих, съдържа твърде много противоречащи си и противоречиви постановки. От мотивите излиза, че основната цел е да се изкарат ловците – тази армия, бих казал, от 125 000 души в България, които имат оръжие, които са минали през необходимите тестове, получили са разрешения - от изискването да минават отново на психологически тестове.
От изказванията на предишните колеги и особено от колежката Нонка Матова – едва ли някой в тази зала ще постави под съмнение факта, че ако има някой, който разбира от оръжие в тази зала, това най-напред е колежката Нонка Матова, има и още няколко души, виждам и колегата Рафайлов, който е от тази категория, но така или иначе колежката Нонка Матова е наистина експерт – тя излезе с една силно аргументирана мотивировка за това, че предложенията, които се правят не са най-точните и най-добрите. Това, което мен ме смущава е, че при липса на яснота по въпроса, който е основен в мотива за вкарване на това измерение – да се освободят ловците, има неяснота, тази категория остава разкрачена, висяща, без да е ясно ще полагат ли или не, а в същото време една друга категория, която в абсолютна бройка е силно ограничена – това са търговците и производителите на оръжие, се изкарват, и то категорично, чрез отмяна на текстове от изискването да се подлагат на психологически тестове. И с каква аргументировка – нещо, което за мен звучи, господин председател, направо абсурдно. От юридическа гледна точка може би може да се формулира по този начин, но за мен съдържа нонсенс. Мотивът е, че: “Дейността, производството, търговия и пренасяне на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси” – липсва елемента “боравене”. А производството какво е?! Не е ли боравене? Търговията с оръжие, ваденето на оръжието от витрината, предоставянето, продаването – не е ли боравене?! Това, което колегата Паница каза – натоварването на един тон взривно вещество в камиона, неговото каране до определено място и забравянето му до съдебната палата не е ли боравене? Ако сме буквоеди и се хващаме, че тези понятия не означават боравене – казвам ви, това ми звучи направо като нонсенс, като абсурд! За мене всичките тези дейности включват елемента боравене. Затова не мога да си обясня защо трябва тези хора, които имат пряк достъп до оръжие, до взривни вещества и муниции, да ги освобождаваме от психологически тестове и то дефинитивно, а да не е ясно какво ще става с ловците.
Второто нещо, което определено ме тревожи, е това, което е казано в мотивите като плюс – че се дава възможност при издаване на всяко следващо разрешение за придобиване, съхраняване, носене и употреба компетентният орган да преценява дали на кандидата следва да му се прави ново изследване за психологическа пригодност. Би било коректно в доклада на комисията да се каже, че при обсъждането на този текст в комисията народни представители изразиха не само мнението, че е необходимо подобряване на редакцията, а изразиха и опасението, че този текст съдържа възможност за поява на корупционни практики. Именно по тази причина, доколкото на мен ми е известно, може би вие ще потвърдите или не, Комисията за борба с корупцията се самосезира. Виждам председателя на комисията в залата – господин Костов, който в момента просто не разбира че говоря за него, но комисията се самосезира да разгледа този текст, защото наистина има основателни опасения, че може твърде много да се увеличи ролята на субективния фактор, а той да се опита да се облагодетелства поради несъвършенство на закона. Така че наистина предложенията, които се правят, макар и кратки, за мен не са достатъчно мотивирани, не са достатъчно точно редактирани и доколкото в този дух се изказаха представители на всички парламентарни групи – голямата част от тях могат да претендират, че наистина са експерти, взимат не политическо отношение към предлаганите поправки, а като експерти, аз се присъединявам към предложението, което направи колежката Нонка Матова и което се съдържаше, ако не бъркам, и в изказването на д-р Паница – вносителят да изтегли проекта, да не ни разпъва в момента да гласуваме на първо четене и отново да помисли за едно допълнително съгласуване. (Неразбираема реплика от народния представител Владимир Дончев.)
Колега Дончев, ще имате правото на реплика. Защото наистина предложенията за мен не са качествени и не подобряват закона. А целта е да подобряваме законите, а не да оставяме висящи въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
Не виждам желаещи за реплика.
Заповядайте господин Калъчев, Вие изявихте желание за изказване. Имате думата.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък. Предложеният законопроект прави една крачка, като вади членовете на Ловно-рибарския съюз от режима, но считам, че това е недостатъчно, защото притежателите на късоцевно оръжие ще бъдат изправени и сега са изправени пред абсолютната невъзможност да минат през Института по психология на МВР за освидетелстване, защото този институт не разполага с капацитет да освидетелства над 100 000 притежатели на късоцевно оръжие.
Използвам случая, че става дума за оръжие, за да заявя твърдото си убеждение, че притежаването на оръжие прави гражданина гражданин и той от поданик се превръща в гражданин. Възможността на гражданина да се изравни чисто психологически с властта с притежаването на късоцевно оръжие е много важна характеристика на демократичния процес. Когато едно общество е свободно, то обикновено е въоръжено. Нека да не ви припомням годините на социалистическата ни действителност, когато притежаването на оръжие беше белег за принадлежност към висшата каста. За мен е много важен въпросът от чисто философски смисъл – знаете опита на Япония по отношение на носенето на оръжие, и на Османската империя – третирането на оръжието по целия свят от всички тиранистични режими е бил забранителен. Колеги, забележете – само свободните държави не се притесняват от това, че гражданите им са въоръжени. Апелирам, и без това е внесен законопроект, да осъзнаем, че това, което приехме есента, е неработещ механизъм и да направим така, щото да увеличим и да разрешим либерализацията на придобиването от нормалните граждани, от некриминалните елементи на късоцевно оръжие. Ще бъда много щастлив, ако се окаже, че във всеки български дом има по един зареден пистолет и ще бъда много по-спокоен, че гражданите могат да се защитят. Също така това релира и към Наказателния кодекс и неговите процедури по доказване на неизбежната самоотбрана, но това е друг въпрос.
Пак ви казвам, само тиранистичната държава забранява оръжието. Свободните държави отдавна са се убедили, че оръжието само не убива. Ей Богу, пистолетът, който стои в гардероба, не стреля сам! Някой трябва да му натисне спусъка! Убийство може да бъде извършено и с брадва, с кирка, с лопата, с остър нож, с тъп нож, с трион, с дървосекачна машина, не знам в залата дали има специалисти по съдебна медицина, но те могат да дадат много богат опит от всякакви форми на убийство с всякакви предмети, дори и с голи ръце. Така че притежаването на оръжие не значи повишена криминогенна обстановка. Апропо, фактът, че режимът беше затегнат не значи, че престъпниците не бяха въоръжени – те и в момента са въоръжени. Ограничаването на свободния достъп на законния гражданин, на човека, който спазва закона и процедурите, по никакъв начин не влияе върху това въоръжен ли ще бъде престъпникът или не! Ясно е, че когато човек има нечисти помисли и криминален умисъл, той няма да отиде и да регистрира късоцевното си оръжие в службата на КОС на МВР. Очевидно е, че той ще се сдобие с него по един абсолютно незаконен механизъм. Така че в случая не виждам каква е философията на това, че трябва да бъде ограничено оръжието. Ако казваме, че по този начин ще предпазим хората – от какво ще ги предпазим? Ако говорим за злополуки, тогава би трябвало да кажем така: в България годишно от злополуки с автомобили умират над 1500 души. Значи трябва да забраним автомобилите, защото те са опасни за здравето и живота на хората!
Също така много хора умират от злополуки с високо напрежение. Значи ли, че трябва да спрем тока в къщите на хората?
Не може да се разсъждава на принципа: гражданинът е малоумен идиот и ние не бива да му позволяваме да има оръжие.
Моля ви да уважаваме повече хората, които са ни избрали, и да осъзнаем, че, пак повтарям и ще потретя, само тиранската държава забранява на хората да имат оръжие. Много важно нещо е това да имаш оръжие. То изравнява шанса. Ще помоля госпожа Матова да каже чий беше цитатът, че Господ ражда хората различни, но Колт или Смит и Уестън ги беше изравнил. Не си спомням точно.
Пак призовавам, нека този закон да не го приемаме на първо четене, да го редактираме, да оправим бакията с психологическата пригодност и да освободим възможността на хората да купуват късоцевно оръжие.
Другото, което искам да кажа, е в чисто икономически аспект. Мисля, че един такъв нормален пазар би раздвижил донякъде и оръжейната ни индустрия, поне по отношение късоцевните оръжия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Калъчев.
Господин Кушлев, времето твърде много напредна, остават три минути и половина. Едва ли е достатъчно за Вас, Вие можете да се изкажете за много повече.
Така че ми позволете да направя няколко съобщения, които имам пред себе си:
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание на 10 април, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130 на пл. “Батенберг” № 1.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 9 април, сряда, от 16,30 ч. в залата 130 на пл. “Батенберг” и на 10 април, четвъртък, от 16,30 ч. в зала 142 на пл. “Батенберг” № 1.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще има заседание на 10 април, четвъртък, от 15 ч. в залата “Запад”.
Комисията по икономическата политика ще заседава на 9 април, сряда, от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 9 април, сряда, от 15,00 ч. в зала 142 на пл. “Батенберг” № 1.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание на 9 април, сряда, от 15,00 ч. в зала 456 на пл.”Батенберг” № 1.
Комисията по правни въпроси ще има заседание на 9 и 10 април, сряда и четвъртък, в зала 356 на пл.”Батенберг” № 1.
Комисията по европейска интеграция ще има редовно заседание на 9 април, сряда, от 15,00 ч. в зала 134 на пл.”Батенберг” № 1.
Комисията по образованието и науката ще има редовно заседание на 9 април, сряда, от 15,00 ч. в зала 42 на пл.”Батенберг” № 1.
Уважаеми народни представители, следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:

Светослав Спасов

Иво Цанев