Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Асен Агов
Секретари: Светослав Спасов и Несрин Узун


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Преди да дам думата от името на парламентарни групи, бих искал да се възползвам от правото си по ал. 5 на чл. 40 да ви предложа поради своя неотложен характер да приемем две решения, свързани с военната област:
1. Проект за решение за разрешаване прелитането и пребиваването на територията на Република България на чужди летателни апарати, наземна техника, техните екипажи, ръководен и обслужващ персонал и тяхното въоръжение за участие в учението на НАТО по “Партньорство за мир” – “КООПЕРАТИВ КИЙ 2003”.
2. Проект за решение за разрешаване изпращането на контингент от Българската армия за участие в учението “в духа” на “Партньорство за мир” - “МИРЕН ЩИТ 2003” на територията на Украйна.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте за включване в дневния ред на тези два проекта за решение.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Давам думата на господин Лютви Местан за изявление от името на парламентарни групи.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Упълномощен съм да направя изявление от името на парламентарните групи на НДСВ и на ДПС във връзка с 9 май – Денят на Европа.
На 9 май 1950 г. Роберт Шуман – министър на външните работи на Франция, в специална декларация изразява готовността на френското правителство да започне преговори с Германия за сключване на споразумение за въглищата и стоманата, към което призовава да се присъединят и други европейски държави. Още същата вечер германският канцлер Конрад Аденауер декларира по немското радио готовността на Германия да пристъпи незабавно към преговори. Година по-късно с усилията на шест държави договорът вече е факт и се поставя началото на европейската общност. Преди повече от половин век бащите на обединена Европа търсят единението на европейския континент по пътя на икономическото сближаване. В началото на ХХI век общността от икономически и духовни ценности е вече тясно обвързана с политическото единение на стария континент, именно около тези общи ценности, които по-късно се превръщат в стожера, в който се оглеждат и процесите на демократизиране на страните от бившия комунистически лагер. Така проектът за обединена Европа претърпя динамична еволюция и от мечта се превърна в реалност. Днес българското общество, чувствайки се неразделна част от Европа, отбелязва тази дата и празнува наред със своите европейски приятели.
Днешният ден, 9 май, българският парламент отбелязва още едно събитие – успешната ратификация от страна на американския Сенат на протоколите за присъединяване на България и останалите шест страни към Североатлантическия алианс. Това не е просто съвпадение, а един символичен израз на единството на тези процеси и още веднъж подчертава факта, че за България Европейският съюз и НАТО са два еднакво важни приоритета. Решението на Сената от 8 май 2003 г. издига на ново ниво отношенията на стратегическо партньорство и сътрудничество между България и САЩ и е кулминация от 100-годишната история на двустранните дипломатически отношения, която честваме през тази година. То създава основа за по-нататъшно разширяване и задълбочаване на сътрудничеството във всички области в името на споделяните от нашите страни и народи общи демократични ценности. Тази ратификация е от особено значение и наред с ратификациите на Канада и Кралство Норвегия ни вдъхва увереност, че ратификационните процедури ще завършат с успех във всички държави-членки на НАТО, така че в най-скоро време Република България да поеме отговорностите си на пълноправен член на Алианса.
Като непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН и страна-бъдещ член на Европейския съюз и на НАТО, България работи и ще продължава да работи активно за единна международна общност и за запазване на трансатлантическото единство като ключово за гарантиране на стабилността в световен мащаб.
Да ни е честит празникът! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Оглеждам залата да видя дали има желаещи от другите парламентарни групи. Не виждам.
За процедурно предложение давам думата на господин Пламен Моллов.
Заповядайте, господин Моллов.

ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, на основание чл. 70, ал. 1 правя процедурно предложение за удължаване срока между първо и второ четене по Закона за храните от една на три седмици поради необходимостта от изчистване на някои технически текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Направено е процедурно предложение за удължаване на срока по този закон от една на три седмици.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 126 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.

Уважаеми народни представители, преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ № 302-03-13 ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ПРЕЛИТАНЕТО И ПРЕБИВАВАНЕТО НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ЧУЖДИ ЛЕТАТЕЛНИ АПАРАТИ, НАЗЕМНА ТЕХНИКА, ТЕХНИТЕ ЕКИПАЖИ, РЪКОВОДЕН И ОБСЛУЖВАЩ ПЕРСОНАЛ И ТЯХНОТО ВЪОРЪЖЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО НА НАТО ПО “ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР” – “КООПЕРАТИВ КИЙ 2003”.
Има становище на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Председателят на комисията господин Станимир Илчев е в чужбина. Искам да помоля заместник-председател или поне член на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да представи становището на комисията.
Заповядайте, господин Киров.

ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ:

“СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение № 302-03-13 за разрешаване
прелитането и пребиваването на територията на
Република България на чужди летателни апарати,
наземна техника, техните екипажи, ръководен и
обслужващ персонал и тяхното въоръжение за участие
в учението на НАТО по “Партньорство за мир” –
“КООПЕРАТИВ КИЙ 2003”, внесен от
Министерския съвет на 17 април 2003 г.

На редовно заседание, проведено на 24 април 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, в присъствието на представители на Министерството на отбраната и Генералния щаб, разгледа проект за Решение за разрешаване прелитането и пребиваването на територията на Република България на чужди летателни апарати, наземна техника, техните екипажи, ръководен и обслужващ персонал и тяхното въоръжение за участие в учението на НАТО по “Партньорство за мир” – “КООПЕРАТИВ КИЙ 2003”.
От 30 август до 16 септември 2003 г. на територията на Република България ще се проведе многонационалното авиационно учение на НАТО по “Партньорство за мир” – “КООПЕРАТИВ КИЙ 2003”, което има за цел да повиши оперативната съвместимост на многонационални сили при провеждане на въздушни и земни операции за поддържане на мира и оказване на хуманитарна помощ при разрешаване на кризи. Българската армия традиционно участва в това учение през последните две години и за втори път ще бъде страна-домакин. Учението е планирано от Регионалното командване на НАТО за Южна Европа и ще се организира и провежда от Командването на ВВС на НАТО за Южна Европа във взаимодействие със страната-домакин. В него ще вземат участие 76 летателни апарата и 1250 военнослужещи от въоръжените сили на 24 държави. Българската армия ще участва в учението с контингент в състав от 300 военнослужещи – летателен, инженерно-технически, осигуряващ и медицински персонал с 8 щурмови самолета. Финансовите средства за подготовка и участие в учението са планирани в бюджета на Министерството на отбраната за 2003 г. и не се налага допълнително финансиране.
Като отчита, че участието но Българската армия в учения на НАТО по “Партньорство за мир” ще има значителен принос в подготовката на Република България за равноправно членство в НАТО, ускорявайки постигането на реална оперативна съвместимост на Българската армия със страните-членки на Алианса, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме следното
РЕШЕНИЕ:
Разрешава прелитането и пребиваването на територията на Република България от 30 август до 16 септември 2003 г. включително на чужди летателни апарати, наземна техника, техните екипажи, ръководен и обслужващ персонал и тяхното въоръжение за участие в учението на НАТО по “Партньорство за мир” – “КООПЕРАТИВ КИЙ 2003”, както следва: от Република Азербайджан – 5 души; от Кралство Великобритания – 38 души и 2 самолета; от Република Гърция – 50 души и 5 самолета; от Кралство Дания – 60 души и 6 самолета; от Република Италия – 40 души, 1 самолет и 1 вертолет; от Канада – 20 души; от Република Латвия – 25 души, 1 самолет и 1 вертолет; от Република Литва – 25 души, 1 самолет и 1 вертолет; от Република Молдова – 30 души и 2 самолета; от Република Македония – 45 души и 3 вертолета; от Република Полша – 6 души; от Румъния – 80 души, 4 самолета и 3 вертолета; от Съединените американски щати – 150 души, 6 самолета и 2 вертолета; от Република Словакия – 35 души, 1 самолет и 1 вертолет; от Република Словения – 23 души, 2 самолета и 2 вертолета; от Република Турция – 23 души и 6 самолета; от Република Унгария – 30 души и 2 вертолета; от Република Франция – 80 души, 1 самолет и 2 вертолета; от Кралство Холандия – 48 души и 2 самолета; от Република Хърватия – 16 души и 1 вертолет; от Кралство Швеция – 80 души, 4 самолета и 2 вертолета; от Швейцария – 8 души и 1 вертолет; от Обединено подрегионално командване на НАТО за Югоизточна Европа – 5 души; от Силите на НАТО за ранно предупреждение и управление по въздуха – 50 души и 1 самолет; от Командването на Военновъздушните сили на НАТО за Южна Европа – 50 души.
Становището на комисията беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Киров.
Уважаеми народни представители, имате думата по този проект за решение. Има ли желаещи? Не виждам.
Това ми дава основание да подложа на гласуване проекта за решение така, както беше представен от господин Цонко Киров.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 124, против няма, въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.

Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ № 302-03-11 ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА КОНТИНГЕНТ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО “В ДУХА” НА ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР “МИРЕН ЩИТ 2003” НА ТЕРИТОРИЯТА НА УКРАЙНА.
Искам да поканя отново господин Цонко Киров да представи становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Заповядайте, господин Киров.

ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ:

“СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение № 302-03-11 за разрешаване
изпращането на контингент от Българската армия за участие
в учението “в духа” на Партньорство за мир
“МИРЕН ЩИТ 2003” на територията на Украйна,
внесен от Министерския съвет на 11 април 2003 г.

На редовно заседание, проведено на 24 април 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, в присъствието на представители на Министерството на отбраната и Генералния щаб, разгледа проект за Решение за разрешаване изпращането на контингент от Българската армия за участие в учението “в духа” на Партньорство за мир “МИРЕН ЩИТ 2003” на територията на Украйна.
От 8 до 24 юли 2003 г. в Украйна ще се проведе учение “МИРЕН ЩИТ 2003”, което ще се ръководи от командването на Въоръжените сили на САЩ в Европа и има за цел повишаване на оперативната съвместимост и взаимодействието между подразделения на страните-партньори и страните-членки на НАТО, при провеждане на операции по поддържане на мира. В учението ще вземат участие контингенти от 19 страни и представители на Международния комитет на Червения кръст.

През последните няколко години Българската армия традиционно участва в това учение, което има значителен принос в повишаване на практическия опит и умения на българските офицери и сержанти. За подготовка и участие в учението в бюджета на министерството за 2003 г. са планирани финансови средства, част от които ще бъдат възстановени от Варшавската инициатива от посолството на САЩ в България.
Като отчита, че участието на Българската армия в учения в духа на “Партньорство за мир” ще има значителен принос за формиране на положително отношение по време на ратификацонния процес за пълноправно членство на България в НАТО, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да приеме следното
РЕШЕНИЕ:
Разрешава изпращането на контингент от Българската армия в състав до 45 военослужещи с личното си оръжие и екипировка за участие в учението в духа на “Партньорство за мир” – “Мирен щит 2003” на територията на Украйна за периода от 8 юли до 24 юли 2003 г.
Становището на комисията беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Киров.
Уважаеми народни представители, имате думата по този проект за решение. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване проекта за решение, както беше представен от господин Цонко Киров.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Уважаеми народни представители, продължаваме по нашата програма с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ.
Господин Стефан Данаилов ще представи доклада на Комисията по култура.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
относно законопроект за филмовата индустрия,
№ 302-01-13, внесен от Министерския съвет на
19.02.2003 г.
На три свои заседания, проведени на 25.03, 15.04 и 22.04.2003 г., Комисията по култура разгледа законопроекта за филмовата индустрия, внесен от Министерския съвет. В работата на комисията участваха представители на Министерството на културата и делегирани представители на неправителствени организации, имащи отношения към филмовата индустрия, като: Съюзът на българските филмови дейци, Съюзът на артистите в България, Българската национална телевизия, Националният филмов център, Българската асоциация на кинорежисьорите, дружество “Филмаутор”, “Бояна-филм” ЕАД, Адиовидео “Орфей”, Филмово студио “Време”, Национален форум за култура, Сорос-център за културни политики, както и на субектите, извършващи киноразпространение и кинопоказ, персонално поканени творци и експерти.
Основно проектът има за цел да уреди държавното подпомагане на филмовата индустрия и условията за разпространение и показ на филми в България. Под филмова индустрия законопроектът разбира производството, разпространението, показът и съхранението на филми.
Законопроектът предвижда преобразуването на Националния филмов център в Изпълнителна агенция “Национален филмов център”, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на културата. Към агенцията се създават Национален съвет за кино и няколко национални филмови комисии с консултативно-експертни функции. Съветът разработва и предлага на министъра на културата национална програма за развитието на филмовата индустрия и аудиовизията, а комисиите оценяват и класират кандидатстващите за държавно подпомагане проекти.
Предвижда се държавно подпомагане чрез отпускане на целеви финансови средства за производството, разпространението, показа, промоцията и съхранението на българските филми и на филми, създадени при условията на продукции с други европейски страни и страни, с които Република България има подписани съответните спогодби. Според законопроекта общият размер на субсидията, предвидена за такива цели в държавния бюджет, не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година, съответно на пет игрални, десет пълнометражни документални филми и 120 минути анимация и включва още средствата, необходими за издръжката на агенцията и за членски внос в международни организации, фондове и програми в областта на филмовата индустрия, в които участва Република България.
На територията на страната ще може да се осъществява разпространение и показ на филми само след издаване на виза, която се издава от Агенцията “Национален филмов център”.
Агенцията създава и поддържа регистър на българските филмови продукции, разпространителите на филми, киносалоните, филмите, получили виза за разпространение в България, и филмите, които не са български, но се произвеждат на територията на страната.
По голямата част от изказалите се участници в заседанията изразиха задоволство от появата на законопроекта и надежда, че когато стане закон, той ще спомогне за възраждането на българското филмово производство и за по-широкото разпространение на български и европейски филми в страната.
Едновременно с това в различните изказвания беше обърнато внимание върху някои положения в проектите, които според изказалите се са негова слабост и следва да се помисли за тяхното отстраняване в периода между първо и второ гласуване. Като такива бяха посочени:
1. Неизгодната позиция на Агенция “Национален филмов център” в раздел І, чл. 17 като второстопенен разпоредител на бюджетния кредит, вместо да бъде първостепенен такъв. Предлага се предложената субсидия за агенцията да се вписва на определен ред в държавния бюджет.
2. В законопроекта липсват предложения за данъчен механизъм, който би могъл да стимулира българската филмова индустрия. Такъв би могъл да се създаде и с някои допълнения в данъчни закони.
3. Предлага се прецизиране на предвидените в чл. 25 правомощия на бъдещия изпълнителен директор на агенцията. Недостатъчни са и гаранциите за прозрачност и обществен контрол в действията на тази агенция.
4. Не е ясно какъв точно режим – свободен, регистрационен или лицензионен се въвежда за лицата, които искат да произвеждат, разпространяват и показват филми, за самите филми и за киносалоните в страната.
5. Недостатъчно изяснена е взаимната обвързаност между поощрителните режими в киноиндустрията и Българската национална телевизия, по-специално статута на телевизионния филмов продуцент. Необходима е по-голяма съгласуваност с разпоредбите от Закона за авторското право и сродните му права, както и с основни принципи на административното право.
6. Основни понятия, като например “филм”, “версия”, “аудиовизуално произведение”, “показ”, не са дефинирани достатъчно точно.
Наред с тях бяха изразени и отделни становища със спорен характер. Така например имаше призиви да се създаде фонд “Българско кино”, който да се захранва от постъпления от ползвателите на кинопродукцията, а също и преобразуване на сегашния Национален филмов център в държавно предприятие по смисъла на Търговския закон.
По отношение на чуждестранните продукции, които се правят на българска територия, се предложи те да спазват професионалните споразумения за минимални възнаграждения на творческия и техническия състав. Предложи се тези продукции да бъдат освободени от ДДС.
След приключване на разискванията Комисията по културата на заседанието си на 15 април 2003 г. прие със 7 гласа “за”, 0 гласа “против” и 3 гласа “въздържали се” решение, с което смята, че предложеният законопроект за филмова индустрия е полезен и навременен. Поради това Комисията по културата предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Данаилов.
Има и становище на Комисията по медиите, но не виждам госпожа Милотинова. Затова становището трябва да бъде представено от заместник-председател на Комисията по медиите.
Заповядайте, госпожо Етем.
ДОКЛАДЧИК ЕМЕЛ ЕТЕМ:

“Становище
относно законопроект за филмовата индустрия,
внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 16 април 2003 г., Комисията по медиите разгледа законопроект за филмовата индустрия, разпределен допълнително на Комисията по медиите с разпореждане на председателя на Народното събрание. На заседанието присъстваха членове на Комисията по медиите, заместник-министърът на културата госпожа Палиева, председателят на Националния филмов център господин Дерелиев, представители на сдружения, работещи в областта на филмовата индустрия, представители на Съвета за електронни медии и на Българската национална телевизия.
Законопроектът за филмова индустрия бе представен от името на вносителите от заместник-министъра на културата госпожа Палиева. Предлага се приемането на нов нормативен акт, който да уреди обществените отношения, свързани с държавното подпомагане на филмовата индустрия и условията за разпространение и показ на филми в Република България. Според вносителите с приемането на Закон за филмовата индустрия ще се създаде ефективна индустриална структура, която ще работи в съответствие с изискванията на програмите на Европейския съюз и на сходни институции на европейските държави. Затова като предмет в предложения законопроект са предвидени условията и редът за държавно подпомагане на националната филмова индустрия.
Със законопроекта се урежда ежегодна субсидия от държавния бюджет, чийто размер не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година, съответно на 5 игрални, 10 пълнометражни документални филма и 120 минути анимация. Съгласно предложената и приета в Европа практика за изчисляване на тези средства върху основата на средната стойност на един филм за предходната година те са в размер на 6 млн. 105 хил. 910 лева.
В процеса на разглеждане бяха направени редица бележки и препоръки, свързани с привеждане в съответствие на законопроекта за филмовата индустрия с разпоредбите на действащия Закон за радио и телевизия, които могат да се обобщят в следните насоки. Разпоредби относно случаите, при които в приложното поле на законопроекта няма да се включват телевизионните филми. Въвеждане на форми на сътрудничество между държавното подпомагане по реда на законопроекта и подпомагането на създаването и разпространението на филми по реда на чл. 71, т. 2 от Закон за радиото и телевизията. По силата на тази разпоредба Българската национална телевизия е длъжна да отделя за българско филмово телевизионно творчество не по-малко от 10% от субсидията на държавния бюджет. За 2002 г. е не по-малко от 4 млн. лева. Категоризацията на филмите по реда на законопроекта и аналогичните правомощия на Съвета за електронни медии по Закона за радиото и телевизията, действието на закона във времето и по-конкретно липсата на изрична разпоредба, уреждаща заварените случаи на създадени или създавани в момента филми. Продуцентските права върху филми, чието заснемане е било 100% финансирано от държавата. Прецизиране на разпоредбите относно разпространението на филми, когато то се осъществява в програмите на телевизионните оператори. Ограничаване на правомощията на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Национален филмов център” по отношение на автономното му разпореждане с държавната субсидия. Включване на текстове, отнасящи се до предотвратяване на конфликта на интереси на членове на органите към Изпълнителна агенция “Национален филмов център”.
След проведена дискусия и гласуване беше прието следното решение: с 10 гласа “за”, 0 “против” и 0 “въздържали се” комисията подкрепи законопроект за филмовата индустрия с входящ номер 302-01-13, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2003 г., и предлага на народните представители да приемат на първо гласуване този законопроект в съответствие с направените бележки и препоръки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Етем.
Да чуем становището на Комисията по европейска интеграция по този законопроект. Господин Вълчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
На свое редовно заседание, проведено на 5 март т.г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за филмовата индустрия с вносител Министерския съвет. При обсъждането на законопроекта бяха взети предвид следните обстоятелства. Целта на предложения от Министерския съвет законопроект е първично уреждане на отношенията, свързани с производството, разпространението и показа на филми, необходимо за развитието на българското кино. С него се уреждат и формите на държавно подпомагане на филмовата индустрия. Новата уредба има за цел да създаде нормативна база, съответстваща на европейските модели и практики.
Основен принцип на правото на Европейския съюз е законодателното уреждане на материи от областта на културата, включително и филмопроизводството, да бъде от изключителната компетентност на държавите-членки. На общностно ниво не съществува единна правна рамка, въвеждаща задължителни правила за производство, разпространение и показ на филми. Не съществува нормативна уредба и за държавното регулиране и финансиране на сектора. Приети са няколко акта с незадължителен характер, по-специално това са Резолюция на Съвета № 73 от 2001 г., която определя аудиовизуалната индустрия като част от националната култура и държавното й подпомагане като основно средство за запазване на културното разнообразие, което е и цел на Европейския съюз, и Резолюция на Съвета № 193 от 2000 г., която обръща внимание на комисията на необходимостта от подпомагане на опазването на европейското филмово наследство.
В този смисъл е положителна декларираната от законопроекта воля за адекватно уреждане на държавното подпомагане на националната филмова индустрия и основните отношения, свързани с нея. Тъй като обаче не съществуват нормативни актове на институциите на Европейския съюз, не се налага преценка за съответствието на предложения законопроект с acquis communautaire.
Предвид компетентността на Комисията по европейска интеграция за произнасяне относно съответствието на разглеждания законопроект с правото на европейските общности, могат да бъдат направени следните заключения. Няма acquis communautaire, регламентиращо производството, разпространението и показа на филми и въвеждането на задължителни правила за страните-членки на Европейския съюз в тази насока. В съответствие с принципа на субсидиарността регламентирането на филмовата индустрия е изцяло от компетенциите на страните-членки. Уреждането на тези отношения е въпрос на правна политика, който се урежда по преценка на всяка държава в съответствие с вътрешния й правен ред.
С оглед на това Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че поради липса на хармонизационни изисквания от страна на Европейския съюз относно производството, разпространението и паказа на филми предложеният законопроект не подлежи на оценка за съответствие с правото на европейските общности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Вълчев.
Искам да помоля министър Абрашев от името на вносителя да представи този законопроект.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С отмяната на Закона за кинематографията през 2000 г. обществените отношения, свързани с производството, разпространението и показа на филми в България не са уредени със закон. Същевременно филмовата индустрия е предмет на законова регламентация във всички европейски държави. При приемането на закона следва да се има предвид, че още през 1991 г. с началото на реформите в културата се въведоха пазарни отношения в производството, разпространението и показа на филми. Към сегашния момент разпространението и кинопоказът не са финансирани от държавата. В днешната ситуация съществуването и развитието на българското кино е обвързано с приемането на Закон за филмовата индустрия.
С предлагания законопроект се урежда държавното подпомагане на филмовата индустрия и условията за разпространение и показ на филми в Република България. Механизмите за държавно подпомагане създават нормативна база, съответстваща на европейските стандарти, която ще позволи по-цялостно интегриране на ауидиовизуалния сектор в европейската аудиовизуална индустрия.

Законопроектът предвижда преобразуването на Националния филмов център в изпълнителна агенция като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата. Към изпълнителния директор на агенцията се създават Национален съвет за кино и национални филмови комисии с консултативно-експертни функции. Националният съвет за кино разработва и предлага на министъра на културата национална програма за развитие на филмовата индустрия и аудиовизията, а националните комисии оценяват и класират кандидатстващите проекти за държавно подпомагане.
Законопроектът предвижда и защита на правата на зрителите, издигане престижа на националното кино и стимулиране на по-добрия контакт на българските филми с българската публика и съгласно чл. 38 се установява квота на присъствие на европейски и български филми. Този принцип е типичен за европейската практика и се прилага най-пълно във Франция и Испания. За изпълнение на това задължение е предвидена равностойна компенсация чрез механизъм на държавно подпомагане. При подготовката на законопроекта беше постигнато съгласие с българските разпространители и собственици на киносалони за прилагане на този принцип.
Законопроектът разширява приходоносчиците на националната филмова индустрия и гарантира рационален минимум средства за нейното развитие. Целевото разходване на средства от държавния бюджет се урежда по механизми, възприети от европейската практика за подпомагане на производството и разпространението на българските филми и на филми, създадени като международна копродукция с българско участие.
Следва да се подчертае, че аудиовизуалните произведения притежават уникален характер поради двойнствената си природа. От една страна те са стопански стоки, предоставящи важни възможности за създаване на благосъстояние и работни места, но от друга страна също така са произведения на културата, участващи във формирането на обществото и културната идентичност на нацията. Това е причината, поради която развитието на аудиовизуалния сектор в европейските страни никога не е бил оставян единствено на влиянието на пазара. Затова като предмет и предложение в проекта на Закона за филмовата индустрия са предвидени условията и реда за държавно подпомагане на националната филмова индустрия.
В чл. 18 на законопроекта се урежда ежегодната субсидия от държавния бюджет, чийто размер не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година, съответно на пет игрални, десет пълнометражни документални филми и 120 минути анимация.
Съгласно предложената и приетата в Европа практика за изчисляване на тези средства върху основата на средната стойност на един филм за предходната година те са в размер на 6 млн. 105 хил. 910 лв.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абрашев.
Уважаеми народни представители, откривам дебата по законопроекта за филмовата индустрия и давам думата първо на госпожа Кина Андреева.
Заповядайте, госпожо Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин министър, безспорна е необходимостта от подобен закон, регулиращ отношенията, свързани с производството, разпространението, показването и съхранението на националната аудиовизуална продукция. Несъмнено огромно е значението и в културен, и в икономически аспект на филмите и на другите аудиовизуални произведения в съвременното общество и повече от очевидно е, че има нужда от такъв закон.
Обсъжданият днес законопроект има за цел да създаде предпоставки за развитие на филмовата индустрия в условията на пазарна икономика. Така поне е записано в мотивите на вносителя. Законопроектът обаче не дава решение на основни проблеми, свързани с процеса на набиране и изразходване на средства за създаване, показ и съхранение на българското кино.
В момента ние обсъждаме един законопроект, в който има много необходими и добри решения, но има и много неясноти; много текстове, които предполагат различно тълкуване; норми, които не отговарят на поставените цели и дори нарушават или не са съгласувани с други вече влезли в Народното събрание законопроекти. Има и принципни положения, за решаването на които вносителят, по всяка вероятност, не е намерил политическа воля. За съжаление, това се превърна в лоша практика, но трайно възприета от мнозинството, защото обсъжданият законопроект не е първият пример в тази насока.
Ще се спра на някои от по-важните слабости на предложения законопроект, които трябва да бъдат отстранени между първо и второ четене.
Още със заглавието се стеснява изключително много приложното поле на законопроекта. Съсредоточаването на текстовете единствено върху филмовата индустрия изключва от полезрението му аудиовизията, а именно там се реализират продуктите, там са основните парични потоци на съвременното електронно общество. Разглеждайки този закон само като Закон за филмовата индустрия, всъщност се урежда един малък сегмент от огромното поле на аудиовизията. Затова би трябвало още заглавието на законопроекта да се промени и той да бъде “Закон за филмовата индустрия и аудиовизията”.
В законопроекта не е предвидена реално действаща финансираща система за българското кино. Няма гаранции, че в Закона за държавния бюджет следващата година ще бъде записан така нареченият “гарантиран минимум” за производство на български филми. В препоръките на Министерството на финансите по разглеждания законопроект е записано, че дейността на Изпълнителната агенция “Национален филмов център” се финансира от бюджета на Министерството на културата, а самата агенция е второстепенен разпоредител. Никакви гаранции обаче няма, че средствата, дори и гласувани в Закона за държавния бюджет, ще бъдат изразходвани от Министерството на културата именно за българското кино, а не за други негови нужди. Затова е необходимо да бъде осигурена финансова самостоятелност на агенцията и да се намери подходящата форма за това.
Законопроектът не предвижда въвеждането на пазарни механизми за финансиране на българското кино. Той спокойно може да бъде наречен “Закон за разпределение на държавната субсидия”. Би трябвало освен така нареченият и заложен в законопроекта гарантиран минимум от държавния бюджет да постъпват средства и от издадени разрешения на ползвателите на филми и аудиовизуални произведения; телевизионните оператори; разпространителите; лицата, осъществяващи показ, и рекламодателите, които заплащат съответната лицензионна такса, така както това е решено в много европейски държави. Затова и законът би трябвало да създаде един фонд, може би наречен “Български филм” или с някакво друго название, в който да се събират средствата от посочените източници. Създаването на такъв фонд ще ни приближи до европейския начин на финансиране на филмовата индустрия и постепенно ще разтовари бюджета като единствен източник на средства.
В правителствената програма за управление е записано: “Трябва да се осигурят допълнителни фондове за финансиране на българското кино”, но както това често се случва, програмите се пишат, а след това вместо да се изпълняват - се забравят.
Законопроектът не дава отговор на следните важни въпроси, които многократно са обсъждани на срещи между представители на творческата гилдия и министерствата на финансите и културата, а именно: какви са основните механизми за набиране на средства за финансиране на българското кино; какви са основните дейности, за които тези средства се изразходват; какви са критериите и редът за предоставяне на финансова подкрепа? Членове 17 и 18, които уреждат тази материя, не дават ясни и недвусмислени отговори на тези въпроси.
В момента Европейската комисия работи върху принципите на т.нар. национални схеми за финансово подпомагане на аудиовизуалната индустрия в страните от Европейския съюз. Така при създаването на националните схеми за финансово подпомагане на тази индустрия се препоръчва да се вземат предвид процесите на глобализация, принципите за еднакво третиране, недискриминиране и защита на конкуренцията вътре в рамките на единния пазар на Европейския съюз и националните специфики на всяка страна, доколкото в разглежданата област се прилага принципът на субсидиарността.
Европейската комисия вече е разгледала и одобрила няколко национални схеми – на Франция, Холандия, Германия, Ирландия и Швеция. Ето защо е наложително в разглеждания законопроект да бъде възприет богатият спектър от правни инструменти, въвеждан вече в отделни страни на Европейския съюз, които биха осигурили едно финансово подпомагане на аудиовизуалната индустрия, поставено на пазарни принципи.
Всички изтъкнати дотук недостатъци водят очевидно към следващия извод, а именно, че вносителите на законопроекта са съсредоточили своето внимание главно върху условията и механизмите, по които държавата следва да разпределя средства от бюджета за подпомагане на създаването и разпространението на филми. Разбира се, че това е основното предназначение на закона, но съсредоточавайки се само в този аспект за развитие на филмовата индустрия, те са стеснили прекалено много своя подход и са изпуснали много важни неща. Така извън законопроекта са останали редица фундаментални въпроси, като този – кой днес в България може да произвежда филми, при какви условия и кой ще ги преценява; кой днес в България може да прожектира и разпространява филми, при какви условия и кой ще ги преценява; докъде ще се простира контролът на държавата – всички ли филми ще могат да се показват по кината и да се продават на видеокасети? Обществото е изключително чувствително по тези въпроси, но за съжаление в законопроекта липсват ясни отговори. Изводите трябва да се правят по сложен тълкувателен път, а това е лоша законодателна практика.
Друг сериозен недостатък на законопроекта е слабата представителност на професионалната общност. Тя е чисто формална и има консултативен характер. Така дейността на бъдещата агенция, нейната репертоарна и художествена политика остават безконтролни в ръцете на изпълнителния директор. Необходимо е да бъде гарантирано осъществяването на обществен контрол и прозрачност в дейността на Изпълнителната агенция “Национален филмов център”. Предоставянето на правомощия на изпълнителния директор да утвърждава или не решението на комисията създава условия за субективизъм, тъй като критериите за едно или друго решение са твърде размити. Необходимо е да бъде ограничена властта на директора на Агенция “Национален филмов център” да отменя или видоизменя решения на комисията. В крайна сметка той има изпълнителни, а не забранителни функции.
Тревожен е и фактът, че според текстовете на законопроекта изпълнителният директор на агенцията е практически несменяем. Така той се превръща в нещо като господар на бъдещата изпълнителна агенция. Задължително е в закона да бъде въведена мандатност при заемане на длъжността “изпълнителен директор”, а също и конкурсна процедура за избора му. По този въпрос никъде не се споменава нищо.
В законопроекта често се посочва, че един или друг проблем се решава със заповед на изпълнителния директор на бъдещата агенция. Освен това се предвиждат консултативно-експертни органи – Национален съвет за кино, Национална художествена комисия, Национална комисия за категоризация на филми, Национална техническа комисия и Финансова комисия, които, обърнете внимание, не са към Националния филмов център, а са към изпълнителния директор.
Законопроектът се разминава и с редица положения от разгледания вече в няколко комисии проект на Закона за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който е включен в дневния ред на Народното събрание за първо четене. Разбира се, той все още не е правна норма, но съобразяването с него би било свидетелство за една добра и синхронизирана законодателна практика на Министерския съвет. Уви, ние ежедневно се убеждаваме, че такава липсва.
За какво става въпрос? И производството, и разпространението, и показването на филми са безспорно видове стопанска дейност и ще попаднат в приложното поле на този закон. Всички подобни дейности ще могат да се развиват по следните три начина: свободно; с разрешение, изразяващо се в регистрация; и с разрешение, дадено с лицензия. В случая с филмовата индустрия третият начин е изключен, защото законопроектът за административното регулиране съдържа изчерпателен списък на дейностите, за които с конкретен закон може да се установява лицензионен режим, а кинопроизводството не е включено сред тези дейности. Регистрационният режим, който е задължително предвиден в законопроекта за филмовата индустрия, обаче не е съобразен с разпоредбите на цитирания вече законопроект за административно регулиране.
В чл. 31 и 33 се въвежда правилото, че разпространението и показът на един филм в България може да стане само, ако филмът получи виза от определен орган и по определен ред. Това е един от фундаментите на целия закон. По това ще се съди и доколко законопроектът отчита потребностите на обществото, а не само на една тясна група хора и доколко се придържа към демократичните ценности. Разбира се, че всеки може да прави филми, но когато става дума те да се показват пред публиката, държавата има право да установи известен контрол. Това съществува и в най-демократичните държави. Но в истинските правови държави е регламентирано много точно кой, къде трябва да поиска визата, в какъв срок да му отговорят, а в случай, че му откажат, да изложат мотиви и той да има право да обжалва пред съда.
В закона трябва да се посочи изчерпателно каква информация е необходимо да посочи кандидатът и какви са точните условия, при които може да получи отказ, а не защото например проверяващият орган субективно е проявил своето мнение.
Особено внимание заслужава разпоредбата на чл. 32, ал. 4, която гласи, че решението на Националната комисия за категоризация на филми подлежи на обжалване от заинтересованото лице в тридневен срок пред изпълнителния директор на агенцията, след което жалбата се разглежда в тридневен срок от друг състав на комисията, като решението й е окончателно. Въпросната комисия обаче не е административен орган и нейните решения нямат юридическа сила, затова и не могат да бъдат обжалвани. Би трябвало в закона да се предвиди възможност директорът да уведоми официално кандидата какво предлага в комисията и в тридневен срок той да има право да направи възражение, а не жалба пред изпълнителния директор. Изпълнителният директор да възложи разглеждането на възражението на друг състав на комисията и да й поиска мнението в тридневен срок, след което той да се произнесе окончателно. Тогава неговото решение вече може да се вече може да се обжалва в съда по реда на Закона за административното производство.
Бих могла да изтъкна и други слабости на предлагания законопроект, но няма да навлизам в подробности и ще се огранича с изброените до момента. Бих искала накрая обаче да подчертая, макар и с продължителното и настойчиво участие на професионалната общност в създаването на правната регламентация на тази сфера, че разглежданият днес законопроект е компромис, компромис между исканията на професионалистите и бележките и препоръките на чиновниците от различните министерства, които са го съгласували. Така той е загубил много от първоначално заложените в него добри идеи. Ще отбележа, че в този случай Министерството на културата за кой ли път демонстрира характерната за него законодателна небрежност, дори бих казала леност, и е платило твърде висока цена за внасянето на законопроекта. Приело е множество бележки и препоръки на министерствата, които са изключително спорни и е заличило разпоредби, по които професионалната общност имаше постигнато съгласие, вместо да се опита да усъвършенства и доработи проекта.
Само един пример. В резултат на постъпили бележки относно категоризацията на местата за показ цялата уредба за категоризацията е заличена, вместо да се уточни и доработи. По принципа: няма категоризация – няма проблем.
В заключение искам да заявя от името на Обединените демократични сили, че въпреки множеството недостатъци и недомислия, ние няма да гласуваме против законопроекта, защото на проведеното в Комисията по култура обсъждане с представителите на творческите и професионални среди те единодушно заявиха, че въпреки всички недостатъци законът трябва да бъде поправен между първо и второ четене и да влезе в действие час по-скоро. Ние уважаваме тяхното становище.
Ще гласуваме “въздържали се” като сигнал към вносителя и мнозинството, че те трябва да приемат разумните предложения, които ще направим, за да се създаде един работещ закон – такъв, какъвто е нужен за истинското подпомагане на българското кино.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Давам думата на господин Явор Милушев. Заповядайте, господин Милушев.

ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Като чух изказването на госпожа Андреева, разбрах защо ме помоли да се изкаже преди мен – защото проблемите са едни и същи и щеше да се получи парадоксът от тази трибуна да се говорят едни и същи неща. Но проблемът е сложен, това е деликатна материя и наистина са малко хората, които разбират и могат да вникнат в същността на проблемите. Затова, господин председател, ще оставя на страна моето просторно изказване и ще пробвам да говоря за закона от една друга гледна точка – на неговата необходимост.
През 2000 г. точно през април, точно преди 3 години Тридесет и осмото Народно събрание тихомълком отмени Закона за българската кинематография, който е мой връстник от 1948 г. Защо беше необходима тази отмяна? Безспорно защото промените след 1989 г. наложиха такъв ритъм на развитие на българската култура, че тя живееше под разрухата на цялата ни държавност. След 1989 г. страните от социалистическия лагер започнаха да губят своите както вътрешни, така и външни кинопазари. Киноиндустрията се нуждаеше от живителна реформа във всички източноевропейски страни, но и в западните страни, във всички страни на Европа. За съжаление тази реформа в източноевропейските страни беше блокирана. Тогава световноизвестните Анджей Вайда и Кшищоф Зануси изкрещяха на висок глас, че върху полската култура и върху полския народ се извършва културен геноцид. Европа и светът чуха гласа на Анджей Вайда. Той беше поканен в Страсбург и защити своята теза. Незабавно Полша имаше Закон за киноиндустрията и за филмовото производство.
Кой изкрещя в България през всичките тези 12-13 години? Крещяхме вкупом, но не се чуваха воплите на личностите, които се занимават с българската култура.
В Тридесет и осмото Народно събрание, това е известен факт, тогава се дискутираше в българското общество и културните среди, Комисията по културата и медиите получи покана от Страсбург членове на комисията да отидат в Страсбург и да разсъждават по същите проблеми, които беше поставил Анджей Вайда. За огромно съжаление, тогава това също беше дискусионен въпрос в българската общественост, нито един български представител на парламента не замина за Страсбург, за да дискутира тези въпроси. Защо – не искам да търся сега отговор на този въпрос. Факт е обаче, че в това време и Чехия, и Унгария създадоха законодателство, което гарантираше разширяването на филмопроизводството така, че да идентифицира Чехия след така наречената “чешка вълна” след началото на 60-те години, да я идентифицира в края на ХХ и началото на ХХI век чрез нейното филмопроизводство.
За съжаление след 1989 г. у нас се възприе тезата, че в българската филмова индустрия трябва да действат обикновените пазарни механизми.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, това беше една твърде некомпетентна и недалновидна теза, която на практика защити разпространението на чужди филми в България, главно американски, и блокира на практика производството и разпространението на български филми. Това е една от основните причини. Така България, която в Източния блок заемаше едно от първите места по създаване и разпространение на филми, днес се превърна в държава, която е на последно място по производство на филми. Днес в България произвеждаме два филма годишно.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ, от място): От 22!
ЯВОР МИЛУШЕВ: От 25, Стефане!
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ, от място): 22 филма и 3 сериала!
ЯВОР МИЛУШЕВ: Да.
Днес няма да ви задавам въпроса, тъй като знам характера на работата на народните представители, тяхната огромна заетост, няма да питам някой от вас гледал ли е през тези последни 2 години, откакто е в българския парламент, български филм, бил ли е на театър, бил ли е на изложба, освен благотворителна. Няма да задавам този въпрос. Да, госпожа Мингова кима, че е била, знам. Няма да задавам този въпрос, защото наистина познавам изключително трудната работа на българските парламентаристи и не споделям общественото мнение, че ние тук седим и не вършим нищо.
Но, дами и господа народни представители, тихомълком загина една филмова индустрия, която даде на България световна известност с над 800 международни престижни награди! Малко страни могат да се похвалят с такова постижение. Не само това, загина една индустрия, която имаше стотици, милиони зрители на вътрешния пазар. Тук е колегата Стефан Данаилов, който може да каже колко зрители е имал някой негов филм, аз мога да кажа за милионите зрители на моите филми.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ, от място): Колко киносалона останаха?
ЯВОР МИЛУШЕВ: А днес нямаме и салони, където да се прожектират.
Крайният годишен резултат се измерва в няколко хиляди зрители, дами и господа народни представители!
Основният въпрос, уважаеми колеги, е: необходимо ли е в България да има филмова индустрия? Да, този закон се прави – да го кажем откровено – за да се финансират 5 филма. Но разрешете ми, господин председател, да Ви кажа накратко как става финансирането на киното в няколко европейски страни.
Франция. Във Франция има Център за национална кинематография, фондовете се управляват от него и осигуряват изключително високо ниво на производството – над 150 филма. Деветдесет и девет процента от тях имат огромен касов успех в страната и над 60 процента имат огромен успех на международния пазар.
В Германия обществената система за финансиране на аудиовизуалната индустрия, след малко ще се върна на темата за заглавието на закона и по същество по някои негови членове, обществената система за финансиране на тази индустрия се основава на пълната децентрализация към регионалните филмови и телевизионни фондове, които се управляват от отделните федерални провинции.
Англия, Филмовият съвет през април 2000 г., преди три години, когато българският парламент отмени Закона за българската кинематография, точно тогава в Англия Филмовият съвет пое всички форми на държавно подпомагане на английските филми! Подкрепата на филмовата индустрия във Великобритания включва и схема за данъчни облекчения! През 1997 г. се прие закон, който включва в схемата за облекчения британските филми, които са произведени с бюджет до 21 млн. евро. Тези филми получават данъчни облекчения. По този начин се насърчават и инвестициите в Англия.
Държавата отпуска повече от 60 млн. евро за подпомагане на бюджета на филмовата индустрия. А регионалното финансиране е между 2 и 5 млн. евро. Тези цифри пък се отнасят до Италия.
Бях подготвил една подробна справка за финансирането, но ще спра дотук и ще ви припомня, че преди месец или два месеца в България бяха дошли трима носители на "Оскар": Никита Михалков, Иржи Менцел и Ян Сверак, носителят на "Оскар" за филма "Коля". С всички тях се познавам отдавна и говорих надълго и широко. Но, забележете, дами и господа, ние говорихме за техните творчески планове. И когато те ми задаваха въпроса какви са творческите планове на българските кинематографисти, за лично моите творчески планове, аз не можех да отговоря на този въпрос, казвах: "В България няма система за финансиране на българското кино." В същото време Никита Михалков подготвя филм за 35 млн. долара, но, забележете, в Русия се правят паралелно още 120 филма! Представете си какъв е техният бюджет, какво осигурява държавата, за да има руско кино.
Ян Сверак показа в България един филм на "Филмфест", който струваше 20 млн. долара. Този филм беше негов редови филм, дами и господа, а не филм, за който той е спечелил "Оскар". И тези 20 млн. долара са част от една огромна субсидия за чешкото филмопроизводство, което в момента има между 30 и 40 филма годишно, помниш ли точно колко е, господин Данаилов…
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ, от място): Не!
ЯВОР МИЛУШЕВ: Около 30 филма годишно. Представете си каква е държавната помощ за тези филми.
Връщам се на законопроекта, който разглеждаме в момента.
Този законопроект прави на практика две неща, дами и господа. От една страна, създава едно ведомство, което да се грижи за филмовата индустрия. От друга страна, гарантира държавна субсидия за 5 игрални филма, пълнометражни, както ние ги наричаме, 10 късометражни документални филма и 120 минути за анимационни филми. И тази агенция трябва да управлява тази субсидия. В доклада на комисията и госпожа Андреева говори по проблематиката на това управление, аз също мога да говоря (реплики от място на народния представител Стефан Данаилов), че изпълнителният директор има прекомерно голяма власт, че комисиите се създават по неясен начин, че техните решения са еднозначни и нямат алтернатива.
Необходимо ли е обаче ведомство за филмовата индустрия? Не може ли министерството да издейства сега чрез финансовия министър една субсидия от еди колко си милиона, която да гарантира производството на пет филма? Явно е невъзможно, защото това е един обвързан процес между субсидирането и производството. Този процес трябва да минава през управлението на тази агенция.
Законопроектът гарантира един ежегоден минимум за производство на 5 игрални филма, 10 късометражни и 120 минути анимационно кино. Дано обаче не се окаже, че това е един перманентен максимум на средствата. Защото тези средства се нуждаят от актуализация всяка година. Ако се окаже, че това е един перманентен максимум, който не се промени през следващата година, дами и господа, ние ще се върнем на старото положение и законът няма да има абсолютно никакъв ефект.
Основните въпроси, които поражда у мен законопроектът, е наистина кой може да произвежда филми, кой може да ги разпространява и кой може да прожектира тези филми? От Съюза на филмовите дейци и Асоциацията на българските режисьори дойдоха предложения, които колегата Стефан Данаилов ни представи. След това аз му предложих един текст за промяна в Закона за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, с който текст в списъка на дейностите, които подлежат на лицензиране, да попадне разпространението на филмови и аудиовизуални произведения и публичното им прожектиране.
Вчера в Комисията по икономическата политика не стигна време и не можах да защитя текста. Вярвам, че на следващото заседание ще успея. Това е изключително необходимо, за да гарантира производството и най-вече разпространението на българските филми.
Дами и господа, държавата чрез този закон субсидира българската филмова индустрия. Тя е донор на филмовото производство. Следва процесът производство и реализация. След реализацията идват резултатите. Но законът не дава отговор държавата, след като е донор и дава средства, по какъв начин контролира и направлява резултатите. Според мен, държавата трябва да се интересува от резултатите на показа на българските филми и това също трябва да залегне в законопроекта.
Казваме, че това на практика е закон за стопанска дейност. Да, уважаеми дами и господа, но когато чл. 2 казва, че "Филмовата индустрия по смисъла на този закон е производство", после в Преходните и заключителните разпоредби се казва, че "Производството е художествено-творчески процес". И в целия законопроект се говори за филмово творчество. Аз не казвам, че трябва да се променят тези понятия, а естествено, те трябва да се променят между двете четения, но те подсказват необходимостта от този закон, защото което и да е творчество дава резултати, ако то бъде консумирано от потребителя, а нашият потребител са 8 милиона българи и ние трябва да се грижим за тяхното духовно здраве.
Според мен гарантираният показ в киносалоните не бива да бъде 5 процента от 15-те процента европейски продукции, а 5 процента от общото годишно време. Тогава българските филми ще бъдат защитени. Иначе този член е излишен.
Кой всъщност произвежда филмите? Много важен въпрос и мисля, че в закона трябва да намери своето специално място Студия за игрални филми “Бояна филм”, Студия за документални филми “Време” и Аудио-визия “Орфей”.
Както знаете, направих поправка в Закона за приватизация, с която Студия “Време” и “Орфей” влязоха в забранителния списък за приватизация.
Миналата година Студия “Време” произведе 4 документални филма без участие на българската държава, което е същинско геройство.
Уважаеми дами и господа народни представители, през всичките тези години ни сполетяха безброй кризи и като тайфуни пометоха и българското земеделие, и икономиката, и банките, и здравната система, и българската култура. Днес резултатът е, че знаем песента на Емил Димитров “Моя страна, моя България”, но не знаем какво е написано на Паметника на незнайния войн и кой го е написал.
Днес, дами и господа, в едно от най-престижните предавания на една телевизия, шоуто на Ники Кънчев, всеки ден можем да срещнем участници в играта, които не могат да отговорят кой е Вазов, Яворов или Йовков.
Няма да спра да повтарям, уважаеми колеги, че глобализацията, европеизацията не изисква национално обезличаване. Европейската цивилизация не е обикновена съвкупност от различните европейски култури. Тя е процес, в който участват тези, които имат възможност да идентифицират своята култура днес и сега. Европейската цивилизация е обща картина на националните колорити. Наред с литературата, театъра, изобразителното изкуство, музиката, киното активно участва във формирането на картината на националния дух, във формирането на общественото съзнание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Все пак мога ли да помоля да се изказвате по законопроекта, тъй като така твърде общокултурна стана темата.
ЯВОР МИЛУШЕВ: Да, добре.
Аз също не мога да отговоря на въпроса този закон ще донесе ли положителни резултати за производство на българско кино. И оставам песимистично настроен, но ще подкрепя закона. Призовавам да направите това и вие, защото българското кино се нуждае от своя спасителен пояс. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания и възгласи: “Браво!” в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Милушев.
За 2 минути поиска думата господин Стефан Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Уважаеми господин председател, господин министър, скъпи колеги! Вие чухте много неща за световното кино, но изглежда аз съм от малкото оптимисти. Българското кино и българската общественост имат въпиеща нужда от такъв специален закон за киното. С недостатъците, за които говори и Кина Андреева, и това, което тук-таме спомена и Явор Милушев, това са неща, които могат да се оправят.
Действително би било малко по-нормално, ако има такава възможност, и това вече наистина зависи доста от Министерство на финансите, този филмов център да не бъде второразпоредител, а да се помисли да бъде първостепенен такъв.
И все пак, за да може да има някаква набирателна система, трябва да се помисли и ние в комисията ще се опитаме между първо и второ четене да се обърнем към колегите от Комисията по бюджет и финанси и от Министерство на финансите за някаква данъчна преференция, която е първата, наложена в Европа за развитието на тяхното национално кино.
Но законът невероятно подрежда и създава една организация за кинопроизводство и въобще за филмова индустрия. И най-вече всички тези организации, които ще ползват закона, застават зад него и има нужда от такъв закон. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Данаилов.
Уважаеми народни представители, остават 4 минути до 10,30 ч. Ще бъде добре, ако можем дотогава да гласуваме законопроекта, но все пак, ако има желаещи, аз не мога да ги лиша от това им право. Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване законопроекта за филмовата индустрия, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 28.
Законопроектът е приет на първо четене.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ, от място): Процедурно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Данаилов, за процедурно предложение.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Бих помолил срокът между първо и второ четене да бъде две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предложение за две седмици между първо и второ четене.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 137 народни представители: за 132, против 5, въздържали се няма.
Приема се това предложение.
Уважаеми народни представители, обявявам 30 минути почивка. От 11,00 ч. – парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
От името на парламентарна група, заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили бих желал да се присъединя към поздравленията във връзка с Деня на Европа. Добре е, че този ден съвпада с началото на ратификацията на протоколите за членство на България в Организацията на Северноатлантическия договор, на НАТО.
Съвсем естествено е в българското Народно събрание да се изрази днес отношение към събитието, свързано с тази ратификация в Сената на Съединените американски щати. Това може да стане с няколко изречения, но едва ли по този начин самите ние ще дадем сила на себе си и на институциите да продължим напред, освен ако не искаме за пореден път формално да отчетем един факт.
Струва ми се, че отговорността ни като народни представители е много по-голяма, защото това е събитие, предхождано от много усилия и изпитания, събитие, свързано със стратегически избор, основан на ценности. Затова, ако не посочим изпитанията, през които е минала страната по този път и предизвикателствата, които стоят и оттук нататък, ние няма да бъдем на висотата на отговорностите си като народни представители.
За да се стигне дотук, България трябваше да докаже не само желанието си за членство в НАТО, не само способността си да извършва реформи, но и способността си да носи обща отговорност за защита на свободата и спазването на човешките права. Политиката на страната ни по време на косовската криза, а и след това – по време на събитията в Афганистан, бяха впечатляващи примери в това отношение. Не е възможно тези примери да не се напомнят и днес.
Не можем днес да не напомним, че съвсем наскоро България именно като страна, която вече е поканена за членство в НАТО, премина, както, междупрочем, и останалите страни-кандидатки и страни-членки, през своите тежки изпитания по време на кризата в Ирак – изпитания за това дали ще можем да надхвърлим теснопартийните желания за спечелване на популистки резултати, за заиграване с естествените страхове на хората, изпитания за Народното събрание и неговата способност ясно да каже, че истинският мир е мирът за хората, а не за диктаторските режими. С изключение на две от парламентарните групи българският парламент издържа на това изпитание и България беше достойна част от антитерористичната коалиция за отстраняване на диктаторския режим на Саддам Хюсеин.
България трябва да продължи да бъде активна и в следвоенните усилия на тази коалиция за възстановяване на Ирак. Надяваме се всеки момент Народното събрание да вземе решение за изпращане и на българска мироопазваща част.
Ясно е също, че трябва да се ангажират в още по-голяма степен оттук нататък българските институции с по-нататъшните реформи, свързани с членството ни в НАТО. При вчерашната ратификация американският Сенат ясно посочи слабостите и на другите страни, и на България по проблемите, свързани с корупцията, съдебната система и класифицираната информация.
Тук искам да напомня, че в резолюцията на американския Сенат ясно се казва, че страните-кандидатки, които в момента стават членове, трябва да учредят специални комисии, които да изследват и да направят обществено достояние ролята на правителствата им и обществото по време на холокоста и комунистическия режим. Седемте страни трябва да покажат готовност за активен диалог с останалите страни, в това число и Съединените щати, и неправителствените организации, че са готови да се преборят със своето комунистическо минало.
Обединените демократични сили преди няколко месеца предложиха план на неотложни мерки за достойно членство в НАТО, в който се посочва не само минимумът от ангажименти, но и онези задачи, които ще ни направят авторитетен член на Алианса, способен да отстоява националните си интереси, задачите в областта на реформите в армията, защитата на класифицираната информация, контрола върху търговията със стоки с възможна двойна употреба, овладяване на организираната престъпност, законодателни промени и промени в Конституцията, свързани със съдебната реформа.
Към този план ще прибавим и още една задача, а именно тази, която е посочена във вчерашната резолюция. Обединените демократични сили ще станат инициатори за създаване на такава специална комисия, която да изследва и да направи, този път обаче напълно обществено достояние всичко, свързано с ролята на българското правителство по време на комунистическия режим. За съжаление, управляващото мнозинство не се ангажира с този план. Времето обаче все повече налага, както и вчерашната резолюция показва, че практически тези задачи трябва да се изпълняват.
Оставащите месеци до окончателното ратифициране на протоколите ще покажат дали България ще съумее да бъде наистина активен и достоен член на Алианса, способен да защитава както своите национални интереси, така и общите ценности на свободата и човешкото достойнство.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Новопостъпилите питания от 18 април до 8 май 2003 г. са следните:
- от народния представител Иво Атанасов към Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, относно разпределението на имуществото на заличеното ТКЗС "Каменица", с. Гърляно, община Кюстендил. Следва да се отговори писмено на 16 май 2003 г.;
- от народния представител Васил Василев към Милен Велчев – министър на финансите, относно извършена ревизия на Българската национална телевизия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 май 2003 г.;
- от народния представител Панайот Ляков към Божидар Финков – министър на здравеопазването, относно писмо № 23-00 от 24 април 2003 г. на Съюза на фармацевтите в България до БТА за "спестени" средства от Националната здравноосигурителна каса при заплащане на лекарства директно на производител-доставчик. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 май 2003 г.
Има за връчване писмени отговори:
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на питане от народния представител Панайот Ляков;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос от народния представител Бриго Аспарухов;
- от министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров на питане от народния представител Иван Иванов;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов;
- от министъра на отбраната Николай Свинаров на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- от министъра на здравеопазването Божидар Финков на актуален въпрос от народните представители Стойчо Кацаров и Димитър Игнатов;
- от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков;
- от министъра на здравеопазването Божидар Финков на актуален въпрос от народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Йордан Димов;
- от министъра на здравеопазването Божидар Финков на актуален въпрос от народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов;
- от министъра на здравеопазването Божидар Финков на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Петков;
- от заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров и
- от министъра на здравеопазването Божидар Финков на питане от народния представител Димитър Йорданов.
Днешният парламентарен контрол ще мине на два етапа – първата част от контрола е разискване по питането на народните представители Емилия Масларова и Кръстьо Петков към министъра на здравеопазването Божидар Финков относно недостига на средства за лекарства. Като приключим с разискването, ще преминем към следващите актуални въпроси и питания.
Във връзка с разискването по питането на народните представители Емилия Масларова и Кръстьо Петков искам да дам няколко уточнения.
На питането е отговорено на заседание от 18 април 2003 г. На същото заседание 51 народни представители са внесли искане за разисквания. Разискванията са насрочени от председателя на Народното събрание на 9 май 2003 г., петък.
Внесени са три проекта за решение - № 354-02-63; № 354-02-64 и № 354-02-65. Проектът за решение под № 354-02-63 е от вносителя на предложението за разисквания, поради което е и основно по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 7 от нашия правилник и това е основанието то да бъде гласувано последно.
Искането за разисквания и проектите за решения са раздадени днес на народните представители.
На основание чл. 87, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поредността на гласуването на проектите за решение е следната: първо – проектът за решение с вносител Атанас Щерев; второ – проектът за решение с вносители Надежда Михайлова и група народни представители от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили и последно ще се гласува проектът за решение на вносителя на искането за разискване, тъй като то е основно предложение.
Съгласно чл. 87, ал. 2 от правилника разискванията се провеждат в рамките на един час. Ето как е разпределено времето между парламентарните групи: НДСВ разполага с 27 минути; Обединените демократични сили – с 12 минути; Коалиция за България – с 12 минути; Движението за права и свободи – с 5 минути; Парламентарната група на НИЕ – с 3 минути и независими депутати - по 1 минута всеки един. Искам да обърна внимание, че представянето на проектите за решения, ако някой има желание да ги представи, влиза в определеното време за разисквания.
Имате думата.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, господа народни представители! Днешният дебат е по тема, която засяга около 1 млн. 200 хил. хронично болни в България. Тези хора имат право да ползват напълно или частично платени лекарства от Здравната каса. Влошаването на стандарта на живот на българските граждани през последните години уврежда здравния статус на нацията. От своя страна, намаляването на средствата за лекарства още повече влошава здравето на българската нация.
Едновременно се натрупват няколко отрицателни фактора:
Първо, намаляват средствата за медикаменти: от 240 млн. лв., изразходвани през 2002 г., на 162,7 млн. лв. по бюджета за 2003 г., т.е. с около една трета по-малко от предходната.
Второ, увеличават се цените на лекарствата - веднъж заради въведения данък върху добавената стойност върху лекарствата и втори път, заради увеличаване на цените на производителите и търговците на едро по редица причини.
Тук само трябва да припомним колко далновидни бяха прогнозите, включително на министрите от икономическия екип, които казваха, че вследствие на въвеждането на ДДС върху лекарствата, техните цени ще се увеличат с не повече от 6 до 9 на сто, а те са нараснали между 20 и 30 на сто само поради тази мярка.
И в същото време постъпленията от продажбата на български лекарства сега са около 80 на сто спрямо времето преди въвеждането на данъка, т.е. една политика, която не дава нито социални, нито финансови резултати. Остава единствено да разискваме въпроса дали предстои да се подобри контролът върху системата на изразходване на лекарствата.
Трето, намалява се делът на лекарствата, заплащани от Националната здравноосигурителна каса, за сметка на пациентите. От над 1400 медикамента, които са в тази група, при над 400 значително намалява делът, който Касата поема. Този дял за много от лекарствата е бил 100 процента, 75 или 50 процента, а сега виждаме, че за много лекарства той варира между 20 и 30 процента. Това се отнася за голяма част от лекарствата за хипертоници, за диабетици, които са около 300 000, с всички опасни последици за влошаване на техния здравен статус и финансовите проблеми, които предизвиква. Не е много по-различно положението и при други групи лица като астматици, психично болни, лица, боледуващи от “Паркинсон” и т.н.
Можем да направим извода, че общото количество лекарства, потребявано от българите, намалява, но в стойностно изражение то се увеличава. Тук имам предвид всички лекарства, които са закупени на българския пазар. Следователно, днес българските граждани потребяват по-малко лекарства, но плащат по-скъпо за тях. И този резултат предизвиква по отношение на много от пациентите тежки и дори опасни последици. За много от хората личните им разходи за закупуване на ползваните от тях предписани лекарства са се увеличили около 2 пъти.
Много от лицата имат комбинация от поне две хронични заболявания, за които те допреди година – година и половина са изразходвали по 35-40 лв. Говоря за лекарства, които съвсем не са от най-високите ценови групи. Сега за същите лекарства трябва да плащат около 70 или 80 лв. Използвам тези усреднени стойности, защото при някои от пациентите те са много по-високи, а при други са малко по-малки.
И направете сметка как при доход от 100-150 лв. – това са ниските доходи на заетите лица, да не говорим за пенсиите, които са под 100 лв., тези, които са в посочената категория, могат да осигурят необходимите им лекарства. Затова днес десетки, стотици и хиляди български граждани са изправени пред една проста, но много тежка дилема – дали те да изразходват основната част от своите средства за лекарства или за храна и другите дейности, които са свързани с поддържане на техния живот.
В някои от по-малките населени места, където има по-голяма солидарност между хората и аптеките рискуват въобще да загубят своите клиенти, дори се появи явлението предоставяне на лекарства на вересия, без те винаги да могат да бъдат заплащани, но в големите населени места често хората се отказват от закупуване на предписаните им лекарства – поне не в този размер, в който се нуждае тяхното цялостно лечение.
Заедно с мерките, които трябва да се предприемат по отношение на осигуряването на средства, никак не подценяваме и засилването на мерките върху ценообразуването и изписването на лекарства. Общият извод, който в заключение можем да направим, е, че лекарствената политика на правителството не само допринася за влошаване на здравния статус на населението, но в редица случаи тя застрашава живота на стотици и хиляди хора.
Затова в проекта за решение, който ние сме внесли, предлагаме две основни мерки. Едната е още в най-близко време да бъдат предоставени част от средствата на резерва за покриване на недостига за лекарства. Тъй като тази мярка няма да бъде достатъчна, с цел да се преодолее този недостиг, препоръчваме на Министерския съвет да предложи актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.
Трябва да се има предвид, че предложението, което внасят управляващите, отнася проблема към 2004 г., но аз се опасявам, че част от адресатите на това решение могат да не дочакат тези пожелателни мерки, които се предвиждат за осигуряване на средствата за лекарства.
Затова аз призовавам всички народни представители да подкрепят нашето проекторешение без думата “животоспасяващи” в т. 2, тъй като по правило тези средства идват чрез бюджета, за да предотвратим това, което формално парламентът гласува за отмяна на смъртното наказание, а да не се окаже, че по линия на здравната политика се обричат здравето и дори животът на хиляди български граждани поради недостиг на лекарства. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
В т. 2 на Вашето проекторешение да отпадне думата “животоспасяващи”.
Заповядайте за реплика, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Виждам, че както и на президента във връзка с Иракската криза, така и на Вас някои прозрения Ви идват по-късно. Когато ОДС поиска вот на недоверие преди малко повече от година във връзка с въвеждането на ДДС върху българските лекарства, ние имахме точно това предвид, което днес Вие говорите със закъснение обаче. Ние казвахме, че цените на лекарствата ще скочат много повече от тези 5 до 9 на сто, за които говореше министър Велчев.
Никой не ни чу тогава. Вие гласувахте “въздържали се”, което означава “против”. Казвахме, че Европейската комисия не поставя такива условия пред България преди влизането ни в Европейския съюз. Казахме, че в Обединеното кралство и в Дания ставките са нула процента; казахме, че във Франция са 5,5 процента; казахме, че в Германия са 7 процента и питахме защо у нас трябва да са 20 процента. Никой не ни чу, включително и вие.
За да не бъда голословен, ще цитирам господин Кръстьо Петков с извадка от стенограмата, който тогава казва: “Затова, колкото и да се сърдят колегите ни отдясно, ние не можем да не повтаряме, че тяхното искане е нелогично – забележете! – неубедително и неморално”. Край на цитата.
В тази връзка трябва да ви кажа, че, гласувайки тогава “въздържали се”, вие всъщност не подкрепихте вота, с което носите морална отговорност за това, че лекарствата поскъпнаха значително и станаха непосилни за купуване от мнозинството български граждани. (Ръкопляскания в блока на ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Паница.
Друга реплика към господин Стоилов? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател! Господин Паница, искам да припомня, че при обсъждането и гласуването на закона, с който се въведе данък добавена стойност върху лекарствата, ние бяхме против. Ние тогава, без да подкрепим правителствената политика, не подкрепихме вашето искане за недоверие, защото, трябва да припомня, имахме много сериозни резерви - голяма част от тях запазваме и досега - за начина, по който се извърши здравната реформа в България, защото в нея се вливат не толкова малко средства, но ефективността на тяхното използване днес не е по-голяма, отколкото преди започване на реформата. И затова вие носите отговорност още преди сега управляващите. Те вървят по вашите стъпки в това отношение. Те самите няма да заявят днес тук, че са направили някаква сериозна ревизия в тази здравна реформа.
Искам да кажа, че има един конюнктурен фактор, но той се потвърждава от официалната статистика. Когато вие искахте вота на недоверие, данните за 2001 г. сочеха, че в България са потребени повече лекарства, отколкото през предходната година. Така че тази криза най-рязко настъпва именно понастоящем и вие всички, поне тези, които работите в тази област, сте усетили реакцията на хората, че точно през последните месеци се получават най-много сигнали, най-много писма, най-голямо напрежение за това, че не достигат лекарства в болниците, за това, че хората не разполагат със средства да си купят лекарства след тяхното поскъпване.
Така че аз не ви упреквам за това, че сте предприели една инициатива, за да се отделите поне от част от последиците на здравната реформа, които предизвикахте, но недейте да искате да бъдем солидарни във всички тези действия, които няма да покажат съразмерното разпределяне на отговорностите вчера и днес. Благодаря. (Ръкопляскания в блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Министър Финков иска думата. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, обръщам се към Вас като член на Комисията по здравеопазването и този, който изложи тезата на вашата парламентарна група по отношение на дебата.
Аз мисля, че днес всички тук ще демонстрират загриженост за здравната реформа, за лекарствената политика и за здравето на гражданите на Република България въобще. Естествено, аз няма да направя изключение. Може би ще се различаваме по подхода и по пътищата, по които всеки ще защити тезата си и ще посочи грешките на другия и евентуалните си намерения как това положение да бъде подобрено, защото всяко здравеопазване в света има нужда от подобряване. Това именно е и източникът на факта, че във всяка държава на тази земя се прави здравна реформа. Няколко са причините – в почти всички държави, тоест не ми е известна такава, която да не е в реформа - които пораждат тази необходимост. На първо място, това е увеличаването на заболеваемостта във всички държави по отношение на основните заболявания, структуроопределящи трудоспособността, инвалидността, болестността, заболеваемостта и смъртността. Вторият факт, който никога не бива да пренебрегваме, е изключителното нарастване цената на медицинската услуга с появата на нови технологии, с появата на нови мощни медикаменти и с изискванията на пазарната икономика инвестициите, които всяка фирма и компания влага, особено големите, в развойна дейност, да бъдат върнати. Това е и причината за голямото настъпление на генерични медикаменти през последните, бих казал, повече от 5, 6 години може би. Това е и основанието за изключително бързото актуализиране на така наречените позитивни листи в повечето държави.
За да не бъдем разглеждани ние в България като някакъв остров на трагедиите, остров на шока или пък на благоденствието – зависи от каква гледна точка разглеждаме въпроса – ще се опитам съвсем накратко да кажа къде сме ние в Европа, сред присъединяващия се свят и в някои отношения и спрямо Америка.
Първото, което искам да споделя с вас, е, че разходите за медикаменти като част от консолидирания бюджет на здравеопазването в България показват един траен ръст. През 1998 г. те са били 20 процента, през 2000 г. са 22 процента, през 2002 г. са 33 процента. Значи една трета от консолидирания бюджет за здравеопазване се разходва за медикаменти.
Разходите за медикаменти като процент от брутния вътрешен продукт в България са 1,43, в Белгия – 1,4, в Германия – 1,37, в Испания – 1,5, в Италия – 1,4. Като разход ние седим горе-долу в границите, които показват останалите държави от Европа, някои от които са с доста развито здравеопазване.
След като се има предвид, че общият пазар на медикаменти в България е около 580 млн. всичко, от тях Касата реинбурсира чрез реинбурсната си листа пълно или частично 238 млн. тази година – така е предвидено, заедно с резерва, който Касата обяви, че ще използва за медикаменти; Министерство на здравеопазването – 56 млн., и общините – около 120 млн. Или общо 449 млн. лв. от републиканския бюджет тази година ще отидат за медикаменти. Това съставлява 77 процента от общото потребление на медикаменти. Касата и бюджетът чрез субсидии от общините или Министерството на здравеопазването покрива 77 процента от потреблението като разход. Ще ви предоставя всичките тези материали, които са извадени от официални източници – доклада на Световната здравна организация, има ги и в Интернет, разбира се.
Искам само да споделя един много важен факт. Излиза, че в България 23 процента от медикаментите от лекарствения пазар се плащат от хората и 70 процента се плащат по друга линия – субсидии или от Касата чрез здравноосигурителни плащания. Само в Съединените щати около 10 процента е относителният дял на парите, които плащат хората от джоба си. За сметка на това например в Чехия това е 90 процента. Значи Касата и бюджетът покриват само 10 процента, всичко се плаща от хората. Няма държава. Ето, обърнете внимание, във Франция 70 процента хората плащат от джоба си, в Унгария – 75 процента, в Германия – 70 процента. В тази таблица ние сме в самия край.
В България бюджетът чрез субсидии, както и Националната здравноосигурителна каса чрез здравноосигурителни плащания покрива 77 процента от медикаментите. Само Америка е по-добре от…
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): В България хората почти не получават доходи.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Може би, може би, но това е извън темата. Прав сте, абсолютно сте прав. И това е вярно, но все пак позволете да посоча някои факти, върху които бихме могли да разсъждаваме. Доходите са ниски. И здравните осигуровки са ниски. И консолидираният бюджет за здравеопазване е нисък. Въобще не сме богата държава и аз напълно ще споделя с Вас, че това са възможностите. Как да ги рационализираме – нали за това ще говорим? Но нека да видим какви са фактите, първо.

В България са основно за сметка на бюджета. Имайте предвид, че това е много сериозен елемент в разходите на една каса. В България около 1/3 от разходите на Здравната каса са за лекарства. Нормално по света една каса не плаща повече от 20% за лекарства. Искам да направя извода, че в България по отношение на медикаментите в сравнение с осигуряване със средства на дейностите било по линия на субсидиите, било по линия на касата, ние сме на водещо място в света. Ние просто разходваме много пари за медикаменти.
Вие фактически казахте един извод, който не беше направен въз основа на цифри, но до известна степен е верен. В България 1/3 от фармацевтичния пазар се владее от български производители като финансов резултат. Една трета от парите на фармацевтичния пазар са от български медикаменти, а 2/3 са за сметка на вносните медикаменти. От друга страна 2/3 от обема като позиции са български медикаменти, 1/3 обаче са средствата, които се получават за тях. Значи ние произвеждаме по-евтини медикаменти.
В този смисъл нашият анализ на 2002 г. показва, че в резултат на ДДС и на други видове увеличения средно с 18,5% са увеличени медикаментите – около 1,5% за вносните и 23% за българските медикаменти. Те са по-малък относителен дял като сума, която е свързана с лекарствооборота. Въздържам се да правя изводи. Само искам да кажа тези факти, като гарантирам за тяхната достоверност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Финков.
Имате думата за изказвания.
Има думата господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател, и на Вас, господин министър, че все пак стигнахме до днешния дебат. Бих искал да призова подобно на някои колеги да се концентрираме върху същността на проблема. Проблемът е може ли Народното събрание с днешната дискусия и с решенията, които се предлагат – виждате, че и от трите групи се дадоха предложения – да помогне още през 2003 г. здравната система и Здравната каса да излязат от състоянието на остър дефицит на средства за лекарства. Аз смятам, че може.
Преди това бих искал да поставя два въпроса.
Първо, защо за поредна година след като още не е минала половината от стопанската и финансовата година, парите за лекарства в България не стигат?
Второ, защо всички са недоволни – от пациентите и болните през лекари и фармацевти до производители и вносители? Защо съществува хаос на пазара и снабдяването с лекарства?
Моят отговор на първия въпрос, уважаеми господин министър, е, че дефицитът е изкуствено предизвикан от начина, по който се съставя бюджетът. Министерството на финансите четвърта година поред съзнателно залага в бюджета в различните му пера с 80 до 100 млн. лева по-малко. Защо? За да държи контрол върху средствата и да може през втората половина на годината да решава по усмотрение – който е на власт, който министър на финансите ръководи, да даде или да не даде. Пита се каква е тук ролята на министъра на здравеопазването, защото тук той трябва да бъде опонент и партньор.
Втората причина е, защото има един резерв, за който ще стане дума след малко. Той винаги е под ръка. Стигнахме вече 800 млн. лева и може да се ползва. Може, но в нарушение на законите. Господин министър, и тази година, преди да е изтекъл месец април, 70% от парите за лекарства свършиха в Здравната каса. Над 120 млн. лева са похарчени. Защо? Защото Здравната каса трябваше да плаща недоборите от ноември и декември миналата година през тази година, и второ, защото Здравната каса и вашите чиновници не си свършиха работата с Наредбата за реинбурсирането, позитивната листа, и настъпи пълен хаос в този пазар – в неговото снабдяване, регулиране и т.н.
Затова сега Народното събрание, а не Министерският съвет бие тревога. Защо обаче всички са недоволни и защо се създава впечатлението, че има хаос и високи корупционни обороти на пазара за лекарства? Господин министър, мисля, че причината преди всичко е във вашето министерство и в неговия бюрократичен апарат. Вие казахте, че България е остров на благоденствието. Цитирахте ни тук цифри, че едва ли не сме на първите места в света. Ние сме остров на бюрокрацията в тази сфера. Всяка година и на няколко месеца си мените правилата и наредбите. Нито производители и вносители, нито пациенти и лекари са сигурни това, което ще е през април, дали ще бъде през май, дали ще завърши в края на тази година. Вие миналия път ме уверихте, че позитивната листа е готова. Сега научавам, че тя ще бъде готова чак през октомври. С наредбата, излязла на 15 март, карате производителите и вносителите да дадат заявки през юни и през октомври ще се дадат някакви решения. През това време действа една система, която е нито стара, нито нова.
По-нататък, вашите чиновници и експерти, които се занимават с лекарствата, а и Здравната каса знаят много добре, че цените на лекарствата се вдигнаха сериозно. Тук се дадоха обяснения на част от причините, но същевременно намалихте процента на реинбурсиране. По едно и също време нанесохте двоен удар върху болните и пациентите – по-високи цени и по-ниско ниво на реинбурсиране. Моят циничен отговор е, че една група чиновници във вашето министерство са заинтересовани да има такъв разнобой и бюрократична система, за да могат да ходят при тях и да се молят, но това е корупционна среда.
Затова ние внасяме предложение, което съдържа няколко точки, имайки предвид, че днешният дебат е прелюдия към големия дебат за здравните пари – кой ги управлява и кой къде ги насочва. Надявам се, че този дебат ще се състои – 59 депутати си сложиха подписа.
Първото ни предложение е Народното събрание да задължи Министерския съвет част от парите от резерва на Здравната каса да се ползва за лекарства, но само част от парите, а не както казва заместник-министър Ананиев – “ще използваме резерва изцяло за лекарства”. Ами другите дейности?
Другата част да дойде от актуализация на бюджета – може в частта за Касата, може в частта за здравеопазването, и то актуализация, преди да е изтекла средата на тази година, а не есента, под формата на натиск.

И трето, на следващия дебат ние ще предложим следното решение, господин министър, ако вие не ни изпреварите – да се актуализира бюджета за тази година, като се деблокират 150 млн. от фискалния резерв здравни пари. В понеделник аз ще изпратя едно запитване до председателя на БНБ кой точно е изпратил в Германия 500-те милиона лева здравни пари и дали това е станало при спазване на българското и на немското законодателство. Но и този въпрос ще го решим следващия път. Ако нямаме решение до края на м. май, следва оставка. Хората казват да искаме Вашата оставка, а аз бих казал – оставката на цялото правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви, господин Петков. Времето на Коалиция за България изтече, малко го просрочихте.
Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз разбирам, че днес Коалиция за България с това разискване прави тренировка за един бъдещ вот на недоверие към правителството. Разбирам го, така е. Защото вие ще упражнявате същите аргументи утре, когато поставите вот на недоверие към правителството по отношение на здравеопазването. Ако днес говорите за парите за лекарства, то неминуемо намесвате темата за здравеопазването и здравната реформа, намесвате темата за цените на лекарствата. Да, всички въпроси са свързани.
Но аз искам да поставя въпроса какво означава реформата в здравеопазването и защо вие говорите за хаос в здравеопазването, какъвто всъщност няма. Междупрочем и президентът на републиката говори точно това, че имало шок и ужас в здравеопазването. Уважаеми господа, идете в една болница и вижте за какво става въпрос. Вижте как работят лекарите. Вижте какво мислят пациентите. Вижте как е ремонтирана една част от болничните заведения. Вижте парите, които се дават за ново оборудване и тогава говорете за шок и ужас. Много е лесно, когато се разсипе икономиката на страната и когато вървим по един друг път – за присъединяване към Европейската общност, когато вървим наистина по пътя на реформата и в здравеопазването, когато недостигат средства за здравеопазване, да се говори, че имало хаос. Не, хаос няма, няма средства. Това е другата страна на въпроса – парите не достигат.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ, от място): Има средства!
АТАНАС ЩЕРЕВ: Нека да ви кажа първо какво означава реформата в здравеопазването. Защото ние продължаваме реформата в здравеопазването, която беше започната от Съюза на демократичните сили. Това правим, продължаваме реформата в здравеопазването. И когато вие дойдете на власт, ако мислите да се отклоните от тази реформа, тежко ви и горко. Само това мога да ви кажа. Защото ние продължаваме една реформа, която е съобразена с европейските тенденции, виждания, правила и стандарти.
Искам да кажа, първо, че ние искаме да се заплаща за дейност на лекарите в България. Ето това е първата част на реформата. Ние не искаме лекарите да получават заплати и осигуровки като чиновници. Ние искаме да се заплаща за извършена дейност. Ето това е част от реформата. Това не можа да направи и предходното правителство. В първата година за болнична дейност се заплащаше само 2 на сто от здравноосигурителните плащания и това направи така, че да съществува този преходен остатък, който днес да е нараснал до 800 млн. лв. По време на нашето управление постепенно отклоняването на средства от здравноосигурителни плащания започна да намалява и тази година от 200 млн. остана 40 млн. Догодина повече няма да има отклоняване на средства. Напротив, този преходен остатък ще започне да се връща за здравноосигурителни плащания. Затова обаче, уважаеми господа, се искаше много и много напрегната работа, за да могат да се установят механизми, условия, при които да се заплаща за дейност.
На второ място, това е приватизацията на лечебните заведения. Когато през лятото внесохме с моя колега Алеко Кюркчиев Закона за приватизация на лечебните заведения, буря се вдигна срещу всичко това, защото за съжаление колегите от ОДС държат да се продължи приватизацията чрез РМД, с което, разбира се, нашите колеги не са съгласни. Но ние ще продължим и приватизацията.
На трето място, реформата в здравеопазването означава укрепване на институцията Национална здравноосигурителна каса. Не може да говорите непрекъснато пред българските граждани, че се крадат лекарства и да искате те да си плащат вноските в Националната здравноосигурителна каса. Това е институция, която е създадена от българската държава и нейният авторитет трябва да се укрепва.
На четвърто място, това са допълнителните здравноосигурителни услуги и плащания.
На пето място, искам да ви кажа, че трябва да се намалят кешовите плащания. Това е част от реформата. Ако вие пледирате за 150 млн. лв. още, аз пледирам за още 1 млрд. лв. за българското здравеопазване. Защото недостигат 1 млрд. лв. Когато дойдете на власт, ще ги осигурите и ще ги дадете на българския народ. Нашето правителство не може да ги осигури.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ, от място): Пет процента е от брутния вътрешен продукт и може!
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам обаче да ви кажа и нещо друго, че намаляването на кешовите плащания и заплащанията за дейност не означава намаляване на заплащането на лекарите. Лекарите ще получат достойно заплащане при новата система, защото по време на социализма беше много лесно да се прави здравеопазване с нищожните заплати на лекарите. Днес не можем да смятаме, че заплатата на лекаря или на сестрата, на акушерката ще бъде една минимална работна заплата, а оттам нататък те са длъжни, защото са дали хипократова клетва. Не, господа, ще има достойно заплащане, след като се заплаща за дейности, на всички лекари, акушерки и сестри.
По-нататък, говорим за запазване на парите за лекарства и те трябва да бъдат съгласно нормите на други страни от Европейския съюз около една трета от всички здравноосигурителни плащания. За 2002 г. например т.нар. независима каса, защото вие говорихте много, че тя трябва да бъде независима и без какъвто и да е контрол, за 2002 г. са дадени 42 на сто от здравноосигурителните плащания за лекарства. Това означава източване на Касата. Докато за тази година ние предвиждаме 26 на сто от всички здравноосигурителни плащания. Може би са малко по-малко от необходимите, но те са по-близко до тази норма, която трябва да достигнем и тя е около 30 на сто от здравноосигурителните плащания.
Що се отнася до усвоените 62 процента за тримесечието плащания, те са именно затова, защото за м. януари разходите за лекарства достигнаха 50 млн. 174 хил. лв., т.е. повече от два пъти повече, отколкото са необходими на българските граждани. И аз питам: някой български гражданин да е разбрал, че през януари е получил два пъти повече пари за лекарства? Никой не е разбрал. За да спре източването на Касата и да спре фалирането на Касата, ние трябваше да сложим ред. И сега новият Управителен съвет е дал съответните разпореждания.
По-нататък, аз смятам, че със Закона за здравното осигуряване, срещу който много хора протестираха, се даде ефективен контрол върху снабдяването с лекарства. Оттам нататък мисля, че така наречената независима каса имаше липса на каквато и да е грижа за развитието на информационна система. Ето, че сега само за три месеца се създаде информационна система за аптеките. Развитието на информационната система, приемането на одита на фирмата “Шеър” и създаването на информационна система за аптеките е пътят за създаване на интегрирана информационна система в здравеопазването. И ние няма да оставим този въпрос, докато не се изгради цялостната информационна система. И аз ще ви дам един пример. Когато се даде информация за това в кои аптеки какви лекарства се продават, изведнъж станаха недоволни и гражданите, и аптекарите. Не мога да разбера това. Ако аптекарите са недоволни, гражданите трябва да са доволни, защото е затегнат контролът именно в интерес на гражданите. Ето така можем да разглеждаме реформата в здравеопазването.
И аз ще кажа следното: за тази година парите за лекарства са достатъчни и ще бъдат достатъчни. Ние трябва да направим така, че с леко увеличение на парите за лекарства на месец, защото сега разходът за лекарства е достигнал малко повече от 19 млн. лв., ако увеличим разхода на Касата за лекарства, то тогава ще могат 100 на сто да се плащат лекарствата на социално слабите и безработни граждани, хората без доходи. Да, това наистина трябва да се направи, защото има хора, които изнемогват и при новата система в резултат на това да се спре източването на Касата може би наистина са нарушени правата на една категория граждани. И това трябва да се коригира. Но това, господин Петков, ще бъде коригирано в рамките на сегашния бюджет. Защото, между другото, Управителният съвет на Касата взе решение и по събираемостта на приходите и именно с тези мерки ние очакваме едно значимо увеличаване на приходите, което ще бъде достатъчно, за да се покрият разходите, които очакваме занапред.
Така че, ако говорим за мерките, които трябва да бъдат взети, това са мерките да продължи реформата, да продължи реформата в тези, разбира се, и в други насоки, за които сме говорили много пъти. И пускането на фишеци 150 млн., 250 млн., 350 млн. лева, които знаете много добре, че няма откъде да се вземат, не е в полза на реформата в здравеопазването. Ако искате сериозно да работим, дайте да се съсредоточим върху тези въпроси за разходната част на здравеопазването – къде отиват парите, има ли контрол, да има ефективен контрол, да се премахне корупционната среда, ако някъде я има. Тук съм напълно съгласен с вас. И аз напълно ще ви подкрепя, ако предложите такива мерки. Но да предлагате мерки “дайте да дадем пари”, които вие няма откъде да ги дадете, трябва да ги даде това правителство, трябва да намали други дейности, трябва да вземе от пенсиите, трябва да увеличи данъци, това нещо, господин Петков, няма да стане! Това ще стане, когато вие дойдете на власт евентуално някой ден. Благодаря ви.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ, от място): Това не са Ваши пари, не са пари на правителството! Това са пари на гражданите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Щерев.
Господин Адемов, заповядайте за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Днес българският парламент разисква въпроса относно недостига на средства за лекарства. Точно така е озаглавено питането на народните представители Емилия Масларова и Кръстьо Петков. Основният въпрос обаче, който витае в тази зала, е много ясно формулиран: какво е необходимо на българското здравеопазване – повече пари или повече реформи? Отговорът на този и на други важни въпроси ще се опитам да анализирам в рамките на своето изказване. Защото съм абсолютно убеден, че въпросът с тъй наречения недостиг на лекарства е изключително сериозен и той засяга всички български граждани.
Искам да спра вниманието ви на няколко важни според мен елемента, които са в основата на правилното функциониране на здравната система, в това число и на лекарствоснабдяването.
На първо място се спирам на доверието като основен мотивиращ и утвърждаващ реформата фактор. За съжаление този елемент преминава през различни етапи и от надежди в началото през годините се развива към недоверие, а в отделни случи и на отрицание на всичко, което е постигнато с много, много усилия.
На второ място, в съзнанието на всички участници в системата доминира носталгичният рефлекс към безплатното ползване на неограничени по обем и количество здравни услуги при лимитиран на входа финансов ресурс, без да се отчита фактът, че някой трябва да плаща адекватно на ползваните здравни услуги и лекарства.
На следващо място, много важен е въпросът, свързан с вземането на решения. Практика стана в България експерти от различни ведомства да вземат и да налагат решения, като по правило отговорността след това се носи от политиците, гласували решенията. И нещо много важно, в случаите на забавяне на темповете на реформите инициирането на реформи се извършва с рестрикция на финансов ресурс. По правило през последните 12 години в България реформи се правят единствено и само с рестрикция на финансов ресурс. Според мен по-правилният подход е точно обратният – политиците да задават политическите решения, експертите да ги обличат в законови форми, отговорността естествено да се носи от политиците. И това, което е особено важно – държавата трябва да прецени в кои отрасли трябва да се извършват реформите приоритетно в сравнение с другите, защото не е по силите на бюджета на Република България да подпомогне реформите във всички сфери.
Всички тези констатации са много актуални, когато говорим за здравеопазването и за бюджетите в тази сфера. Не искам да пропусна и нещо друго, което моят приятел д-р Игнатов много често споменава – става въпрос за тъй нареченото триединство в системата. Става въпрос за разбирателството между Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации. Ако в тази ос между тези институции разбирателството и единодействието не е на необходимото ниво, нещата по никакъв начин не биха могли да се развиват в правилна посока.
Искам да подкрепя част от аргументите, които изложих дотук, с някои цифри. Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. предвижда здравноосигурителните плащания за лекарства за извънболнична помощ в размер на 162 млн. 753 хил. лева. За 2002 г. същите са в размер на 240 млн., т.е. намалението е значително. Става въпрос за 240 млн., които са платени. Изплатените по този параграф средства през първото тримесечие на 2003 г. възлизат на 101 млн. 492 хил. лева. Разпределени по месеци, съответно за м. януари – 50 млн., м. февруари – 27 млн., м. март – 24 млн. Това са данни от Националната здравноосигурителна каса. Не бива да се изпуска и фактът, че в тези суми се включват и сумите за месеците ноември и декември, които не са платени тогава.
За първото тримесечие на 2003 г. са изплатени 62% от средствата, които са предвидени за лекарства за 2003 г. Средствата, изплатени от Националната здравноосигурителна каса за 2002 г., представляват около 40% от фармацевтичния пазар за 2002 г. Средствата за 100% за реимбурсираните лекарства са 70% от целия бюджет на Националната здравноосигурителна каса в размер на 240 млн. за 2002 г. Като цяло този брой пациенти обаче не надхвърля повече от 250 хил. човека. Само 30% отиват за частично плащане, т.е. за останалата част от населението. Разберете за какво става въпрос: 70% от финансовия ресурс ползват 250 хил. човека, останалите 30% отиват за частично плащане на всички останали, които ползват лекарства.
Следва да се отбележи, че през 2002 г. реимбурсният списък на Националната здравноосигурителна каса е променян 10 пъти, благодарение на това че всички промени се определят само на ниво на Националната здравноосигурителна каса и се внасят само в уеб страницата на НЗОК чрез включване на нови лекарства и нови инструкции за предписване и промяна на сумата, която заплаща Националната здравноосигурителна каса. Нормативно това не е утвърдено чрез публикуване в “Държавен вестник”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Адемов, моля да приключвате.
ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо председател, ако ми позволите само две изречения. Става въпрос за решенията, които са предложени. В решението, което е предложено от Коалиция за България, в т. 1 се казва: “Министерският съвет да предложи на Управителния съвет на НЗОК да се използва част от резерва на бюджета за 2003 г.”. Колеги, прочетете Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, където в § 1 е написано, че Управителният съвет на НЗОК има право да извършва вътрешни компенсирани промени.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Но нали правителството определя човека, който трябва да им възложи да направят това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Има думата господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НИЕ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да взема отношение във връзка с лекарствената политика, която се провежда в България и която е тема на настоящия дебат. Лекарствената политика е част от общата национална здравна политика и тя е елемент само по укрепване на националното здраве на българската нация. Истината е, че преди шест години за първи път стартира реформата в здравеопазването благодарение на усилия, които бяха направени от колеги от ОДС. Преди това никой не смееше да пипне тази най-консервативна система. Тя е наистина най-консервативната система от всички останали обществени системи в една държава. Истината е, че след идването на власт на НДСВ здравната реформа спря и то по причини тук, в българския парламент и в нашата Комисия по здравеопазването, а не в изпълнителната власт. Това съм го казвал и в частни разговори, това го заявявам и в момента публично пред всички вас.

Лекарствена политика. Достатъчни ли са 200 млн. за лекарствена политика, много ли са, малко ли са? Цифри, цифри, цифри! Истината е, че сумата, която е отпусната за лекарствени средства в България, е изключително малка и изключително ниска на фона на общия бюджет, който се отпуска в Националната здравноосигурителна каса. Не че лекарствата, които трябва да бъдат използвани от болните български граждани, са много скъпи или сумата, която сме отделили, е толкова висока. Истината е, че средствата, които сме заделили за другите дейности, са страшно ниски.
В последно време дочувам да се говори, че от следващата година Националната здравноосигурителна каса ще поеме разплащанията в болниците и, видите ли, като започне да се разплаща Касата в болниците българското здравеопазване ще цъфне и ще върже. Уважаеми колеги, погледнете какво правят нормалните европейски държави – винаги има смесено финансиране. Има дейности в болниците, които са непрекъснато губещи и никога не могат да бъдат поети за сметка на така нареченото солидарно социално осигуряване.
Аз зададох въпроса преди една седмица и на шефа на Касата: какво ще стане с трансплантациите, защо не иска да ги поеме? Знаем, че 1999 г. бяха направени най-много трансплантации в историята на България от 50 години насам и те бяха поемани от Министерството на здравеопазването. Какво ще стане с хемодиализата; какво ще стане с онкологичните заболявания; какво ще стане със социално значимите заболявания, зад които стои съответен ресурс по отношение лекарствения пазар? Касата ще реши проблемите на България, защото тя ще се разплаща за дейности.
Уважаеми колеги, да бяхме направили поне 5 пътеки в нашата страна чрез Касата реално, за да заплатим дейността, която е извършена. Виждам, че доста хора са си изсмукали от пръстите и разтягат локуми по отношение клиничната пътека и диагностично свързани групи. Искам да ви кажа отсега само едно нещо – Съединените американски щати, държавата с най-добре развита информационна система на света, не може да въведе диагностично свързаните групи, защото има и други проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Приключвайте, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Приключвам, госпожо председател.
Ако искаме да помогнем всички заедно, без идеологеми в здравеопазването, защото то е на всички нас, това означава, че, формирайки бюджета на българското здравеопазване, трябва да се замислим какъв да бъде той. Поне да достигнем минимума от държавите на Европейския съюз. Оттам нататък е по-лесно на експертите да го правят. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кенаров.
Времето на Парламентарна група НИЕ изтече. Обединените демократични сили разполагат с 12 минути, и Национално движение Симеон Втори – с 16 минути.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Разполагат с 10 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: С 12 минути.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): С 10 минути, защото имаше една реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: С 12 минути.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въпросът днес е има ли лекарствена политика? За най-голямо мое съжаление, лекарствена политика няма. Аз ще дам определени примери и факти за моето твърдение.
Да започнем най-напред от Касата. Направи се всичко възможно, първо, Касата да бъде одържавена, за да има контрол над директорите. За година и половина те бяха сменени 5 пъти. Разбира се, това до какво доведе? Доведе до въвеждане на практиката за снабдяване и заплащане на доставчика. Какво се получава? Седемдесет процента от средствата за лекарства от Касата се плащат за 37 процента от медикаментите и то, забележете, те се плащат на доставчик и отиват в определени аптеки или, както беше казано, парите се увеличават, но средствата за българските граждани намаляват. Получава се така, че част от реимбурсирани продукти се виждат на пазара в Македония.
Аз си задавам въпроса: нима тези, които искат да бъдат аптеки, да си направят веригите от аптеки не целяха именно това? Аз ще ви кажа защо. Защото в момента основните доставчици са тези, които имат и собствени аптеки, и са и производители. И именно те искат сега увеличението на парите, защото по този начин се ощетяват както българските граждани, така също и Националната здравноосигурителна каса. Друг е въпросът има или няма комисионни в Националната здравноосигурителна каса?
По второто направление – има ли правителството лекарствена политика? Ами, как да има? Вижте новата Наредба за позитивния списък, който създава втори лицензионен режим, забележете, за да може веднъж фирмите да плащат, за да влязат в позитивния списък, а след това да плащат на Касата, за да бъдат включени в реимбурсния списък. Но това може би ще дойде по-нататък. Може би затова и главният секретар на министерството често ходи да играе комар в “Глория Палас”, господин министър. Това беше дадено по Националната телевизия. Може би затова?!
Оттук насетне аз не намирам обаче, че при това състояние на лекарствената политика на министерството и на Здравноосигурителната каса трябва да се искат увеличения на парите, защото това устройва само и единствено дистрибуторите и тези, които имат и веригите на аптеки. Затова се питам искането за увеличаване на парите не е ли услуга на тези хора?
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Не е.
БОРИСЛАВ КИТОВ: И аз категорично ще отговоря, че това е услуга на тези хора. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Защо си подписал решението?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще дойдем и за това.
Оттук насетне аз искам ясно да кажа, че не бива да се иска увеличаване на парите само и единствено за лекарства, д-р Адемов, защото при тази система, те отиват не в джоба на българските граждани, а в джоба на доставчиците и на тези, които отпускат лекарствата. Българинът не иска да има увеличаване на средствата, а иска да има повече лекарства, а с увеличаването на средствата до този момент лекарства за българския народ няма. Ето защо аз смятам, че е абсолютно ненужно.
Накрая искам да кажа, че не само че не е продължена реформата, не само че това не е същата реформа, а реформата е спряла и ако се прави нещо, се прави именно, за да могат да се облагодетелстват определени групировки, които платиха предизборната програма на управляващите. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.
Заповядайте за изказване, господин Финков.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Многоуважаеми доц. Китов, нямах намерение да коментирам Вашето изказване, но може би ще Ви помогна да доразвием тезата за лекарствената политика. Вие казвате: има ли лекарствена политика? И след това, в рамките на 5-6 минути, развихте тезата за аптеки, дистрибутори, доставчици, групировки и всъщност не казахте има или няма лекарствена политика. Ако няма – защо няма? Лекарствената политика, доц. Китов, не са аптеки, дистрибутори, доставчици и групировки.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС, от място): А какво е?
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Чакам тези, които казват, че няма лекарствена политика, да го докажат. Аз ще взема думата последен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Имате думата за изказвания.
ОДС има 7 минути, НДСВ – 16.
Моля ви да ползвате времето, разбира се, ако имате това желание, за да не губим повече пленарно време, защото ни предстои втората част от парламентарния контрол.
Заповядайте, господин Кюркчиев.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Има нещо справедливо в това, което колегите от БСП казаха тук. Медицината е нещо сложно и реформата в медицината е една от най-сложните и продължителни реформи, които още дълги години ще занимават вниманието на българската общественост. Но искам да кажа нещо ясно и точно, за да не се заблуждават зрителите и слушателите, които сега ни слушат.
Национално движение Симеон Втори наистина приветства, не само НДСВ, а и БСП приветства, че в България започна реформата за здравеопазването от СДС. Но нито НДСВ, нито БСП, нито ДПС, нито една политическа сила не е казала, че тази реформа е започната правилно. Реформата е започнала по един изключително порочен начин. Няма паритет на дейностите в реформата. Едностранно, еднопосочно и сега ние всички берем плодовете на тази криво започната реформа. Може да се говори, че реформата е спряна, може да се говори каквото и да е, и всеки може да се изказва от тази трибуна и да дава своето мнение, но на практика единственият съдник за това какво е здравеопазването в България това са българските пациенти.
Лекарствената политика е сложно понятие и аз не знам кой от тази зала може да го дефинира. Но за работата на касата единствено и само вина има предното правителство на ОДС. Наистина хората в касата са сменени, директорите са сменени, но касата работи по порочния начин, който беше заложен от управлението на ОДС. Реинбурсацията на лекарствата, която се извършва сега по тази система на реинбурсиране, е система на генерираща корупция и тя никога няма да спре, докато тази система не бъде премахната. Това беше стил и метод на работа на предното правителство не само в системата на здравеопазването.
Да погледнем само как са вървели бюджетите на лекарствата през тези години, за да не се говорят сега празни приказки. Всяка година бюджетът за лекарства е бил преобнародван или пребюджетиран. Парите никога не са достигали. Сумите са вървели нагоре, нагоре и нагоре, включвани са все повече и повече препарати. А защо са включвани тези препарати? Защото някой, който е работил в тази каса, по това време е взимал комисионни. Сега искам да попитам от тази трибуна: как да въведем ред в тази система? Как да въведем ред? Докога може да стигне нарастване ръста на парите за лекарства? Тази система на реинбурсация е въведена от предното ръководство на касата, когато ОДС управляваше касата. И сега те имат нахалството да говорят, че имало преразход за лекарства.
Само за миналата година месечните средства за лекарства надминаха 30 млн. при ясно заложен бюджет от 16 млн. за тази година. Защото средствата, които постъпват в здравната каса като цяло, се разпределят на три равни части – между лекарства, доболнична помощ и болнична помощ. И от общата сума, като се разпредели на три равни части, това са по 220–230 млн. Всеки един български гражданин може да сметне, ако разходът за лекарства е 30 млн. на месец, какво става и докъде ще стигне това нещо. Кое е по-важно? Да се раздават безплатни лекарства или да се лекуват болните и да не им се раздават лекарства? Това не говори ли, че тази система две години не е функционирала качествено, че болните не се лекуват правилно? Защото какви са тези здрави болни, които пият лекарства?
Аз питам българския народ от тази трибуна какво предпочита: да бъде здрав или да му се раздават безплатни лекарства?
В основата на здравеопазването не е раздаването на лекарства и лекарствената политика. В основата на здравеопазването е лечението на пациентите и тяхното здраве.
Аз искам да пожелая на всички български граждани да не получават безплатни лекарства, а да бъдат здрави. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кюркчиев.
Има ли други желаещи да участват в разискванията?
Заповядайте, господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колежки и колеги!
Д-р Кюркчиев, Вие във времето обърквате нещата. Не сме 2001 г., а сега сме 2003 г. Вие управлявате точно две години, управлявате и Националната здравноосигурителна каса. Проблемът обаче е, че няма политика изобщо, не лекарствена, няма здравна политика. Няма здравна политика. Такава реформа, д-р Кюркчиев, никога не сме мислили, която действа в момента. Никога! И тя е записана в нашите документи в предизборната кампания на СДС от 1997 г. и в предизборната от 2001 г. Там всичко ясно и точно е описано – и колко процента отделяме от вътрешния брутен продукт за здравеопазване, и как държавата се ангажира с провеждането на реформата. И точно защото сега в момента държавата не се ангажира с тази реформа, тя е на това дередже.
Случаят с лекарствата малко е по-друг. Аз непрекъснато в комисията съм казвал и съм давал доказателства за тенденцията за непрекъснатото увеличение на лекарствата, а намаляването на потреблението на медицински услуги.
Ето тази година същият факт е налице. Цената на един медицински преглед е 10 лв. при 66 млн. за доболничната помощ. Каква може да бъде цената на средния преглед от основния преглед и един допълнителен? 8+4=12:2=6. Колко милиона прегледи могат да се направят? 11 000 000 х 6 – 66 000 000. Това е цената на българската каса в момента на базата на тези вноски. Това е и бюджетът на касата, одобрен от Народното събрание. За какви 10 лв. преглед се говори в момента? Откъде ще дойдат тези 10 лв.? Ако се намали потреблението, ще се качат цените. Като се намали потреблението, обаче, къде отиват парите? Тук е голямата лъжа, за която е отговорен Щерев. Щерев излъга и българските лекари, излъга и българския народ. Той написа в Закона за здравното осигуряване, че няма да има прехвърляне от перо в перо. А в ал. 1 на Допълнителните разпоредби на бюджета на касата пише, че точно това прави управителният съвет.
Колеги отляво, вие сте тук уязвими във вашето решение, защото то е записано в този закон, който те си го приеха, и няма нужда да решава Министерският съвет. Те вече са решили тези 72 млн. лв. да ги пратят към лекарствата. Решението е готово, само не е подписано и не му е сложена датата.
Защото същите тези бакалски сметки, които направи Щерев и компания, са от бюджета, който беше предвиден за тази година за лекарства от 201 млн. лв., поради недоглеждане в законите и поради незнанието и некадърността да се правят закони, бяха иззети 35 млн., за да се увеличи резервът. И сега ще бъдат върнати същите пари. Това са бакалски сметки. Това са бакалски сметки, които не отговарят на принципа, за което е създадена тази каса.
Вие изменихте цялата структура не само на касата, вие изменихте философията на касата, която е базирана на едно просто и елементарно нещо – солидарността на българските граждани. Солидарността!
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Глупости.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Няма глупости. Може да не сте съгласни, защото източвате касата. Самият Щерев преди малко призна, че касата е източвана през 2002 г. Ами, като е източвана касата, Щерев, дайте да я дадем на прокуратурата.

Господин министър, защо не помислихте и върху въпроса дали начинът, по който Вие закупувате централизираните доставки на лекарства е добър? Защо не помислихте за това? Защо, искам да попитам, Касата, която в момента договаря цените на лекарствата директно с производителя и плаща на производителя и на едри търговци, не договаря цени? Задайте си този въпрос! Има ли такава търговия, в която да е осигурен оборотът за една година, а после и за n-броя години и да няма преговори с производителите на лекарства и с търговците за цени?! Има ли такава търговия, при положение, че страната е бедна? Това ли са истинските цени на българските лекарства? Оставяме увеличенията и ДДС-то. Това ли са реалните цени на лекарства в България? Не са! Но няма политическа воля, която да отиде да договаря честно и почтено, без да краде! И точно защото непрекъснато се крадат лекарства в Касата, затова непрекъснато се увеличават парите за тях. Затова е налице този недоимък. Така че нещата са елементарни и са за прокуратурата, а не за пленарната зала на българското Народно събрание! (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Игнатов.
Заповядайте за реплика, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Д-р Игнатов както винаги говори неща, които нямат нищо общо с действителността. Искам да му задам един въпрос: след като тези данни са за прокуратурата, защо не ги внесете, д-р Игнатов? Внесете ги в прокуратурата и дайте да видим кой е крив и кой е прав! Ама, Вие само приказвате, пускате разни бомби, фишеци, не знам какви си твърдения, в които няма абсолютно нищо вярно. Защото, ако някой краде от Касата, това бяхте вие, създадената от вас система! А ние с този закон разрушихме тази система! Там е цялата работа, че ви боли, ама безкрайно много ви боли! И ако имате някакви данни за нарушения за прокуратурата – призовавам Ви, дайте ги на прокуратурата, за да видим какво имате да дадете! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли друга реплика на господин Игнатов?
Заповядайте за дуплика, господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми доц. Щерев! Даже и да е вярна Вашата теза, която е фантасмагорична – имаше пари. През 2000 г. при 114 млн. за лекарства да сте чули някой да е казал, че няма лекарства? Някой от българския народ да се е оплакал? 114 млн. лв. даде Касата с нейното създаване.
Второ. Сегашният директор на Касата, който Вие сложихте – един политически ренегат от бившето Народно събрание, е даден на прокуратурата точно затова, защото като директор на санитарно-курортно управление е похарчил един кош пари. Ама нямаме отговор 3 месеца! Три месеца! Сега ще дадем и Касата на прокуратурата, защото доц. Щерев, ще Ви кажа нещо, което е за залата на Народното събрание! В момента на българските митници се прави проверката вносът на лекарствата отговаря ли на парите, дадени от Касата – не отговаря! Внесени са по-малко лекарства, а са дадени повече пари! Къде са парите? Това е въпросът! Парите са у някои от вас. Това е истината. У лобистите! От тези, които тук писахте закони и не можаха да минат в парламента, защото и колегите от Вашата парламентарна група разбраха, че имате тенденция за лично облагодетелстване. Ако не сте я реализирали още – това ще бъде добре, ако сте я реализирали – трябва да си отивате. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Кацаров, разполагате с 2,5 минути.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Поставихте въпроса какво е лекарствена политика. Ще Ви кажа какво не е.
Не е лекарствена политика да превърнеш Министерството на здравеопазването в тържилница, да откриеш търг през месец октомври и да го закриеш през октомври на следващата година, да анулираш процедура, за да уредиш собствената, близка до себе си фирма и да закупиш лекарствата по най-високата възможна цена. Това не е лекарствена политика!
Не е лекарствена политика Националната здравноосигурителна каса за една година 16 пъти да сменя списъка с лекарствата. Не е лекарствена политика да накараш хронично болни от диабет и паркинсон на всеки 6 месеца да ходят до окръжния град като добитък, за да си заверят протоколите, защото иначе няма да ги признаят и да им дадете лекарства с намаление. Всичко това не е лекарствена политика! Не е лекарствена политика и да въведеш ДДС върху лекарствата.
Питам ви сега, уважаеми социалисти, вие тогава го подкрепихте, защо се сетихте година и половина по-късно, че има такъв проблем – защото наближават избори! (Шум от блока на КБ.) Защото това, което правите, се нарича платен лобизъм! Това се нарича, повтарям, платен лобизъм! Точно преди една година от тази трибуна ви предупреждавах, че въвеждането на ДДС върху лекарствата ще съсипе бюджетите и на Националната здравноосигурителна каса, и на Министерството на здравеопазването, и на болниците! Днес това е факт! Затова тогава ние поискахме вот на недоверие. Никой от вас не го оцени тогава, отворете стенограмите!
Връщам се на темата какво е лекарствена политика. Лекарствена политика означава да намериш баланса, така че нито да съсипеш своето производство и търговците на лекарства, а в същото време да защитиш своите граждани. Защото е жестоко да умират хора заради това, че нямат пари да си купят лекарства! Жестоко е спрямо тези хора и спрямо техните близки! Това е нещо, което една държава не може да допусне и аз съм убеден, че всички сме съгласни с това. Основната причина за недостига на пари е източването на Касата. Но не от лекарите, както твърди ръководството на Касата! Касата се източва от нейното ръководство, запомнете това!
И само едно сравнение, с което завършвам, защото тук бяха направени сравнения. През 2000 г. общият разход за лекарства е 250 млн., а през 2002 г. – 450 млн. Само за инсулин през 2000 г. са платени 30 млн., през 2002 г. – 56 млн. Почти два пъти повече! Да не би диабетиците да са се увеличили два пъти? Нищо подобно! Този инсулин не само че не стигна до болните, защото не им и трябва, той не е стигнал и до аптеките, отишъл е в личните сметки на ръководителите на Здравната каса и на ръководителите на министерството. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Заповядайте за реплика, господин Кюркчиев.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): При цялото ми уважение към изказалия се преди малко, цифрите, които каза са една манипулация, която за мен е уникална. Господин Кацаров, откъде ги имате тези цифри? Може ли да излезете от тази трибуна и да кажете откъде са Вашите цифри?
Въпросът не е в цифрите, а в това, че системата, която в момента работи в Здравната каса е въведена от вас. Ние сменихме директорите, но още не сме сменили системата. Тя ще работи още дълго време за съжаление, защото дълбоко са вклинени хората, които по места по всякакъв начин искат да разорят тази Каса, да кажат, че НДСВ не може да управлява тази държава, не може да управлява това здравеопазване и това е един дълъг процес, който не може да бъде приключен за една година.
Има и нещо друго, много важно – хората нямат пари за лекарства, защото преди 2 години, когато управлявахте тази държава, разорихте хората, разорихте тази държава! (Викове и шум на неодобрение от блока на ПСОДС.) Това е истината! Хората сега нямат пари да си купуват лекарства!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кюркчиев.
Имате право на дуплика, господин Кацаров, извън времето, което е изтекло.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Уважаеми д-р Кюркчиев! Тук не е неделно училище, за да Ви обяснявам откъде имам тези цифри. Ако си бяхте направили труда, щяхте да ги имате и Вие. Те са публични, не са някаква тайна.
Не е вярно, че системата е такава, каквато е била създадена. Първо, системата не е завършена и това е една от основните причини за неблагополучията в цялата система на здравеопазването, защото от 2 години системата спря да се развива! Нищо не е направено, за да бъде развита докрай здравната реформа! Не може да имаме добри резултати, без да завършим това, което е започнато! Не се учудвам, че няма здравна политика. Как да има здравна политика, когато ръководството на министерството и ръководството на Националната здравноосигурителна каса, и депутатите от мнозинството говорят на различни езици! Занимават се повече с някакви лични проблеми, лични интереси, користни цели, но не и с политиката, не и с ангажимента да бъде завършено това, което е започнато!
Има нещо друго. Вие не само не го завършихте, вие направихте промени, които влошиха нещата. Сегашното ръководство на здравноосигурителната каса въведе това референтно реинбурсиране, което има като пряк ефект увеличение на цените на лекарствата. Но тук, пак казвам, не е неделно училище, за да обясняваме такива неща. Намерете си учебници, отворете литература, отворете Интернет и научете тези неща. Ще ги видите, те са много ясни и много показателни.
Отново ще повторя, големият проблем е, че това, което направихте, го направихте във вреда. А най-страшното е, че не продължихте така започнатата здравна реформа и това е основната причина за неблагополучията. Това е основната причина за неблагополучията!
Нашата теза – на Обединените демократични сили, е, че реформата трябва да бъде довършена докрай, че е необходима здравна политика, за да бъдат извървени следващите крачки. Вие, управляващото мнозинство – и от НДСВ, и от ДПС, вече две години ни убеждавате, че нямате нито капацитета, нито възможностите да направите подобно нещо. За съжаление, от това страда целият народ.
Тезата на БСП пък е съвсем друга. Те искат да ни върнат в социалистическото здравеопазване, те искат да ни върнат в държавното здравеопазване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): И хората искат, ама не може.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Но едно нещо трябва да знаят. Ако искат такова здравеопазване, тип Атанас Малеев, ще трябва да знаят, че трябва да върнат и другите икономически отношения. Ще им трябва и Съветският съюз, и СИВ, и Варшавският договор. И когато постигнат това нещо, отново ще дойде 10 ноември, отново ще дойде 4 февруари, защото това са закономерностите. Ако те искат да ни връщат назад, ние искаме да вървим напред. Искаме да направим следващата стъпка – за една модерна, за една съвременна България. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Госпожо Литрова, заповядайте за изказване. Националното движение Симеон Втори има още 10 минути.
Междувременно моля квесторите вече да поканят народните представители в залата за предстоящото гласуване.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми народни представители, тази дискусия, която се води, и смехът в залата е обиден за хората, които стоят пред радиоапаратите и телевизионните приемници. Тук се чуха всякакви тълкувания кой какви дивиденти иска да спечели преди едни или други избори, кой колко е откраднал от касата или кой колко неуспешно е управлявал, кой какво ще открадне от касата или как ще се възползва една или друга търговска лига. А българските граждани, които не злоупотребяват със закупуване на лекарства и не ги продават на различни места, българските граждани, които нямат средства да си закупят тези животоспасяващи лекарства, в момента, като гледат своите народни представители, много интересно какво си мислят. Защото хората, които ги изписват от раковите клиники на доизживяване и нямат средства да си закупят лекарства, не се интересуват коя търговска лига ще спечели повече или колко успешно се управлява здравната каса при управлението на БСП, на СДС или на НДСВ.
Струва ми се, че отговорност носят всички, защото представителство в здравната каса имат и общините, и правителството, и лекарските съюзи. Лекарите се превърнаха в хора, които пишат лекарства и няколко пъти се смени начинът, по който да предписват тези лекарства.
Мисля, че предложението, което е направено за изготвяне на лекарствена стратегия, е много добро. По същия начин смятам, че е много добро предложението, което е направил и господин Щерев по отношение създаването на механизми, като допълнителните средства се осигурят, и то по начин, по който хората като си плащат здравни вноски, наистина да могат да получат здравната помощ, която заслужават.
Предлагам всички, които са в тази зала, да приемат положителната страна на всяко едно предложение, от всички политически сили и да подходим с отговорност към българските граждани, да спрем този позорен спор по начина, по който се управлява здравната каса, нека прокуратурата да се произнесе по този текст, а народните представители да предложат здравни механизми, с които управлението на здравната каса да бъде резултатно, а пък лекарствената стратегия да бъде изготвена от българското правителство, така че да бъде в полза на българския гражданин. Умиращите хора в България ни гледат, помислете малко за тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Литрова.
Има думата за изказване господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, всъщност искам само да отправя едно питане: след тази поредица, която господин Кацаров изреди, че ще минем през социализма, през 10 ноември, значи ли, че пак ще минем и през господин Костов? (Силен шум, реплики и възражения в ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за изказване господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Бих желал в края на дискусията да въведа в събранието някакъв реализъм. Искам да ви цитирам изпълнението на бюджетите за лекарствата за здравноосигурителната каса по години.
През 2001 г. за лекарствени средства са изразходени 182 млн. лв.; през 2002 г. – 240 млн. лв.; през 2003 г. - най-вероятно подобна сума.
Много ви моля, когато говорите от тази трибуна, не забравяйте, че животоспасяващите лекарства нямат отношение към лекарствените средства за домашно лечение. И ако става дума за някакъв недостиг, за недофинансиране, това касае, повтарям, лекарства за домашно лечение. Аз не мога да приема, че пациенти, които са в животозастрашаващо състояние, се лекуват в домашна обстановка. Значи нека да не говорим в тази зала такива неща. Това е чист популизъм, който няма нищо общо с действителността. (Шум и реплики в залата.)
Искам да кажа и още нещо. Лекарствата, които министерството закупува по централизирани търгове, са именно тези така наречени животоспасяващи лекарства. И те нямат нищо общо с бюджета на здравноосигурителната каса, въобще не минават през аптеките и са по съвсем различна схема на стигане на лекарственото средство до пациента или до болницата, за която е предназначено.
Така че мисля, че спорът е просто една възможност да се направи някакъв популистки тип изказване, което не релира към реалните нужди. Искам да ви обясня и един простичък факт: никога досега не е имало доплащане за лекарствени средства за домашно лечение в размера, който в момента съществува. Та дори и преди 1989 г. Дори и преди 1989 г.!
Така че реално сумите, които се отделят от обществените средства, било през бюджета на здравната каса, било през републикански бюджет – министерството и общините, реално сега са много високи. И е цинично да се говори, че има недостиг на лекарствените средства. Това е просто цинично! Може да има някаква определена недостатъчност при достъпа до даден тип лекарствени средства, но аз ще ви задам и следния въпрос: нима по отношение лечението ние сме задоволили 100 процента нуждите на пациентите? Там също има относителен дефицит. Не можем като страна, която има определено ниво на индустриално развитие, бюджет и възможности, да кажем, че здравните нужди са осигурени 100 процента.
Въпросът е: накъде вървим? Мисля, че посоката, която в момента се взима от здравноосигурителната каса като начин за контрол на разходите по отношение лекарствената политика е правилен, и, за съжаление, прозират лобистки интереси този дебат да се води в Народното събрание. Значи на някой не му харесва това, че новият управителен съвет взима определени мерки за спиране на безсмисленото разходване на лекарствени средства в угода на производители и търговци.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калъчев.
За реплика има думата господин Кюркчиев. В момента разполагаме с 2,5 минути.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВД): Господин Калъчев, една реплика към Вас. По време на управлението на кое правителство са изхарчени най-много средства за лекарства за гражданите? Бихте ли дошли да кажете пак, защото нещо не чух добре?! (Шум и реплики от НДСВ и ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина в залата. Моля ви за тишина в залата! (Неразбираема реплика на господин Недялко Калъчев. Шум, смях и ръкопляскания от ПСОДС.)
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Недялко Калъчев, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Има още 2 минути.
За дуплика има думата господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Пак да обясня на уважаемите народни представители. Очевидно д-р Кюркчиев съзира, че те не са разбрали, затова ще го обясня още веднъж.
През 2001 г. са похарчени 182 млн. лв. През 2002 г. тези пари вече са 240 млн. лв. През 2003 г. очакваме отново подобна сума. Така че да се говори за недостатъчност, пак повтарям, е цинично! (Шум и реплики от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Кенаров, изтече Ви времето, нямате право на изказване.
Господин Цеков, заповядайте. Имате 2 минути за изказване и с това приключваме разискванията.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател. За съжаление в двете минути, които остават, едва ли аз ще успея да защитя своята теза, но поне ще ги използвам, за да направя някои бележки по становищата и тезите, които се изказаха тук.
Напълно подкрепям това, което се чу от д-р Адемов и д-р Калъчев, че в предложението на Коалиция за България има неяснота и тя е в това, че колегите просто не са седнали да видят кое, как и откъде се финансира в системата на здравеопазването. Но няма да повтарям това, което вече се каза.
Направи ми впечатление и аз се чувствам въвлечен в една ситуация, за която обикновено казваме, че "Крадецът вика: "Дръжте крадеца!".
Колеги от ОДС, всички въпроси, които поставихте, както и въпросите на господин Китов: "Кой въведе системата на дистрибуторите при доставката на лекарства?" – Вие, господин Китов, я въведохте в края на 2000 г. (Шум и реплики от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Китов, моля Ви!
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: "Кой управлява Касата?" - управлявахте я вие до м. декември 2002 г., защото управлението на Касата беше конструирано по закона, който вие приехте през 1999 г. и го преправяхте 13 пъти, за да го напасвате на вашата схема за управление на Касата, която очевидно е напълно погрешна и затова ние я променихме. Така че до м. декември 2002 г., ако някой търси нещо в управлението на Касата, идете и попитайте вашите хора в Общото събрание и вашите хора в Управителния съвет на Касата. (Шум и реплики в ПСОДС.)
Що се отнася до принципа за солидарност на здравното осигуряване, господин Игнатов, той остава да работи и ще остане да работи, защото това е основният принцип на здравното осигуряване, който е въведен и ще остане да действа в България. Примерно нещо, за което се спомена одеве, e, че само 250 хил. души от хората в България ползват безплатното лечение в доболничната помощ, за което плащаме всички. Това е здравната солидарност. Плащат здравите, за да ползват болните. Съжалявам, че за повече не ми стигна времето. Ще говорим отново по този въпрос. (Неразбираеми реплики от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цеков.
Приключихме с разискванията. Преминаваме към гласуване.
Моля народните представители да влязат в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте проекта за решение с вносител господин Атанас Щерев.
Гласували 186 народни представители: за 107, против 78, въздържал се 1.
Решението е прието. Благодаря ви, уважаеми народни представители.
За обяснение на отрицателен вот, заповядайте, господин Атанасов. Предполагам, че не сте взели отношение по същество, не сте се изказвали, така че можете да упражните правото си на отрицателен вот?
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! Гласувах "против" това проекторешение, което вече е решение, защото то всъщност нищо не решава, а отлага проблема за следващата година.
Щях да гласувам и "против" проекторешението, внесено от ОДС, защото то също не предлага някаква реална алтернатива. И защото в изказванията на колегите от дясната опозиция имаше много лъжи и то за пореден път. Народният представител Стойчо Кацаров си позволи да каже, че Парламентарната група на БСП, на Коалиция за България е подкрепила въвеждането на ДДС за лекарствата – нещо, което е абсолютна лъжа. Господин Кацаров си позволи да каже, че Парламентарната група на Коалиция за България е била "за" лекарствената политика на това правителство, защото не е гласувала "против" по искания от ОДС вот на недоверие, а се е въздържала, което също е абсолютна лъжа. Със своето гласувахме тогава ние се разграничихме както от политиката на ОДС в сферата на здравеопазването, така и от политиката на НДСВ.
И ако има някоя парламентарна група в тази зала, която да няма своя вина за състоянието на българското здравеопазване и за работата на Националната здравноосигурителна каса, то това е Парламентарната група на Коалиция за България (реплики: "Е-е-е!" и "Браво!" от ПСОДС) по простата причина, че създаването на Здравната каса стана след като БСП вече не беше на власт.
Така че, уважаеми господин Кацаров, вместо да махате с ръка и да се държите все едно, че сте в избирателния си район, трябва да признаете, че има няколко сфери в България, вината за чието състояние е изключително ваша. Едната от тези сфери е здравеопазването, друга подобна сфера е земеделието, индустрията, разколът в Българската православна църква. Това са няколко сфери, вината за които е изключително в СДС. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов. Това беше обяснение на отрицателен вот.
За втори отрицателен вот има думата госпожа Тоткова. Нямате изказване по същество, надявам се?
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Аз познавам правилата, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Все пак да попитам.
Заповядайте!


РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! От задружните усилия на колегите от Национално движение Симеон Втори всички български граждани разбраха едно: всяка година разходите за лекарства се увеличават. Всяка година обаче недоволството на българските граждани расте, защото всъщност за тези повече пари те получават по-малко лекарства. Това е въпрос, на който вие трябва да дадете смислен отговор. Защо парите, които се изразходват за лекарства са повече, а лекарствата, които получават гражданите, са по-малко? Това е въпросът, уважаеми дами и господа. Ако вие не давате отговор на този въпрос, отговора, който си дават българските граждани е, че всъщност разходите се увеличават, броят на хората, които потребяват лекарства, е по-малък, защото се увеличават комисионните.
Ето това е всъщност истинският отговор и ние искаме от вас да въведете нормална система, в която българските граждани да се чувстват защитени. Българските граждани имат право на тези средства, които се събират от всички именно на основата на солидарния принцип, именно защото здравите трябва да плащат за лечението на болните. Но дали здравите, които плащат, всъщност плащат за лечението на болните? Или плащат за комисионните на тези, които сега са застанали, седнали са тука?…
Да, и Вие, господин Цеков, може би в това число – не знам, защото ръкомахате… Но всъщност това е истината. И аз много моля наистина да се замислите за това какво трябва да правите вие като народни избраници, вие като народни представители за това българските граждани да се чувстват български граждани в своята родина, в Република България, а не да се чувстват като гастарбайтери в собствената си родина.
Осигурете възможност на хората да се лекуват! Осигурете възможност на хората да живеят, та дано преживеят и вашето управление. (Единични ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
И трети, последен възможен отрицателен вот – на народния представител господин Моньо Христов. Заповядайте, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господа министри! Аз гласувах против, защото считам, че това, което е предложено от господин Щерев, просто няма да може да бъде изпълнено и че санкциите, които се опитва да вземе парламентът, за да подобри политиката по този начин, също няма да бъдат нормални и да донесат добро в здравната политика в нашата страна.
Знаете, че много политици, когато говорят образно и символично, използват именно здравословното състояние на един народ при сравненията, които правят. И това не е случайно, защото здравето е нещо, което е основна грижа за всяка една политическа сила.
Днес обаче ние виждаме как една политическа сила, която е на власт, проявява не само безхаберие, а се опитва да защити нещо, което вижда целият български народ. Целият български народ вижда как се влошава здравната система, как не се работи и колко по-тежко става положението от това. Като капак на всичко хората, които 45 – 50 години фактически провеждаха експерименти със здравето на българския народ – това са българските социалисти, сега и те са дошли да дават идеи, които фактически са толкоз гнили, както яйцето като се развали и замирише на запъртък… (Оживление.)
Ние нямаме нужда от такива идеи, от такива тенденции. В края на краищата вие говорите, че сте модерна лява партия. Изстискахте да кажете по някакъв начин думата НАТО, но вземете да бъдете малко по-отговорни по отношение здравето на българския народ.
Това бяха моите мотиви аз да не подкрепя този проект на доц. Щерев. Мисля, че това, което казаха моите колеги по отношение на лични интереси и на това, че лобизмът, с който влязохте в парламента, превърнахте като основна корупционна политика, вече ясно се вижда за всички. Думата лобизъм е чистата дума корупция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
С това приключихме с първата част от парламентарния контрол.
Преминаваме към втората част – отговори на актуални въпроси и питания.
Пламен Петров – министър на транспорта и съобщенията, ще отговори на питане от народния представител Кръстьо Петков и народния представител Петър Мутафчиев относно социалната програма на БТК.
Заповядайте, проф. Петков, да развиете Вашето питане.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, ние с господин Мутафчиев формулирахме нашето питане преди около един месец, но от три дни имаме съвършено нова ситуация, свързана с БТК. След единодушното решение на Надзорния съвет, вече не можем да визираме “Вива Венчърс” и неговите отговорности, свързани със социалната програма и колективния трудов договор на работещите в БТК.
Затова моят въпрос е към Вас като член на правителството, като принципал, като човек, който играе и ще играе активна роля в по-нататъшното протичане на приватизационната сделка или реализиране на схемата: Какво ще направите Вие и ръководството на БТК, за да може да се приключи, осигури финансово и приложи на практика още през тази година социалната програма, която трябва да съпътства приватизирането на телекома?
И второ, какво ще направите Вие и вашето министерство, респективно правителството и неговите институции, за да може 2003 г. да не бъде празна година от гледна точка на колективното договаряне – нещо, което ако стане, ще бъде в крещящо противоречие с международната и българската трудова практика? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на питането.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков, за съжаление, не виждам господин Мутафчиев. Така или иначе действително се измени ситуацията в последните 2 – 3 дни и въпросът, който беше за приключване на сделката с “Вива Венчърс”, би могъл да се разглежда в една малко по-друга светлина, но конкретно по съдържанието на поставените въпроси:
Колективният трудов договор беше подписан миналата година на 14 май и той има продължителност една година, т.е. той не е изтекъл и все още е валиден. В договореностите със синдикатите е записано, че най-късно до три месеца след изтичането на колективния трудов договор той трябва да бъде предоговорен и трябва да има нов договор.
По втория раздел на този договор са процедурите за съкращаване на персонала, както и размерът на паричните компенсации за съкратените. В осми раздел са процедурите при определяне на социалните разходи за работещите в БТК.
Съветът на директорите е определил социални разходи за първите шест месеца на 2003 г. в размер на 9 млн. 945 хил. лв. Сумата е равна на отпуснатата за такива разходи през миналата година, т.е. няма някакво влошаване на параметрите. Също така са осигурени и условията за провеждане на Общо събрание на пълномощниците, на което да бъде разпределена такава сума.
Колективният трудов договор, преведен на английски, от самото начало на приватизационната процедура е в т.нар. информационна зала, където кандидат-купувачите имат възможност да се запознаят с всички аспекти на този документ.
Съгласно съответното законодателство, конкретно Законът за приватизация и следприватизационен контрол, продажбата на 65 на сто от акциите на БТК се извършва от Агенцията за приватизация. До 8 май т.г. подписването на нов колективен трудов договор беше предмет на съгласуване с избрания по това време кандидат-купувач “Вива Венчърс”. След решението на Надзорния съвет на агенцията за прекратяване на преговорите с “Вива Венчърс холдинг” ЕООД, отпада и необходимостта от такова съгласуване, освен ако няма друга подобна разпоредба.

Ръководството на БТК вече е предприело стъпки за подновяване на преговорите по нов колективен трудов договор, което аз обявих още вчера. Очакваме, че в най-скоро време такъв би бил подписан. Следва да се отбележи, че сега действащият трудов договор е изключително атрактивен за служителите в компанията и това неведнъж е било засвидетелствано както от служителите, така и от техните представители.
Освен това предстои одобряване, а може би вече е и одобрена, защото това трябваше да се случи днес, и социалната програма на дружеството за втората половина на 2003 г. Така че ако мога да обобщя, в сегашната ситуация при определени ограничения, които съществуваха, настоящият момент е този, в който би могло да се започне разрешаването на всички тези въпроси.
Ако имате други въпроси, готов съм да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте за уточняващи въпроси, господин Петков, в рамките на две минути.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Аз приемам с уважение и доверие съобщението, че днес са започнали преговори и е дадено предложение за колективен трудов договор. Да се надяваме, че до избора на следващия купувач и на следващата схема за приватизиране няма да се получи така, както стана досега – да не се знае кой ще подпише трудовия договор, а един несбъднал се купувач да предлага на синдикатите да отидат в Лондон и там да подпишат колективния договор.
Що се отнася до социалната програма, искам да изразя известно несъгласие с Вас, господин министър, и да отправя един въпрос. Не става дума за социалната програма на Телекома, на корпорацията. Ставаше дума за социалната програма на правителството, на държавата, на специализираните институции, която да посрещне за няколко години напред социалните тежести или социалните параметри, които ще бъдат заложени в сделката. Освен Телекома, на едно съвещание, което беше направено и на което участвахме няколко депутати, беше казано, че Министерството на труда и социалната политика ще участва, а вероятно и някои региони, тъй като бъдещите преструктурирания ще засегнат доста от регионалните звена.
Моят въпрос е: само вътрешноведомствена, на Телекома програма ли ще осъществявате, или се готви цялостна социална програма в областта на телекомуникациите за следващите четири – пет години? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, проф. Петков.
Господин министър, заповядайте да отговорите на уточняващия въпрос от проф. Петков в рамките до пет минути.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, разбира се, социалната програма на БТК е такава, каквато тя бъде договорена между ръководство и синдикати. Логиката подсказва да се търси, както това беше по времето на кандидата “Вива Венчърс”, координация с бъдещия собственик, тъй като не е възможно да се поемат ангажименти от името на друг собственик. Нормална процедура е тези неща да се съгласуват, макар и може би не в такава форма, каквато имахме.
Социалната програма на компанията според мен е доста силна, като се има предвид действащият колективен трудов договор. Тя ще продължи да бъде такава според мен.
По отношение на програмата на правителството могат да се кажат изключително положителни неща. Аз имам информация, но в никакъв случай не бих изпреварил вицепремиера Шулева, която възнамерява да огласи тези данни. Данните са изключително положителни. Мисля, да се огранича само дотук. Тя би могла да ви каже какви са резултатите и какви са всичките програми. Разбира се, служителите в БТК в никакъв случай не са извън категорията на граждани на Република България. Така че те ще могат да се възползват от всички тези програми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Петков, няма ли да взимате отношение? Добре. Благодаря Ви.
Това ми дава основание да преминем по-нататък, към министъра на културата Божидар Абрашев, който ще отговори на питане на народните представители Васил Маринчев и Кина Андреева относно мерките от страна на Министерството на културата за довършване на ремонта и реконструкцията на Народния театър за младежта – София.
Господин Маринчев, заповядайте да развиете питането към министър Абрашев в рамките на пет минути пленарно време.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, нашето питане е свързано със съдбата на Младежкия театър и какво предприема министерството за довършване на ремонта на сградата и за завръщане на театъра в собствения си дом. Ние правим настоящото питане, обезпокоени от неизвестността във връзка с предприеманите действия за довършване на ремонта на сградата. Известно е, че реконструкцията на театъра започва през 1985 г. От 1992 г. на обекта работи вече ГУСВ и през 1998 г. ГУСВ сигнализира, че съществува опасност част от изпълнените работи да се компрометират, тъй като строителството е спряно, без да са взети съответните консервационни мерки. Вследствие на предприетите действия на тогавашното ръководство на Министерството на културата и със съдействието на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, започва поредица от разговори с различни потенциални ползватели на частта от сградата, която не се заема от театъра, срещу ангажимента да довършат реконструкцията. Като пример – “Софийски имоти”, НЕК, “Абротея” – фирмата, която довърши “Централните хали” и др. Получава се и писмо за намеренията от “Ро-инженеринг”. Министерството на регионалното развитие и благоустройството изразява становище, че съгласно чл. 47, ал. 1 от Закона за държавната собственост продажба или замяна на държавен имот, чиято балансова стойност превишава 500 хил. лв., се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра. В тази връзка е извършена актуализация на проектите и оценка на стойността на частта от сградата, която евентуално би била обект на замяна, и стойността на довършване на реконструкцията. Оценката е направена от независима фирма. Като резултат от всички тези действия през 2001 г. Министерският съвет приема Решение № 581, с което се допуска на практика замяна на част от сградата, собствеността, в която се помещава театърът, срещу реконструиране на сградата за нуждите на театъра от фирмата “Рапид” ООД. По този начин е създадена и предпоставка за реализиране на проекта за реконструиране на сградата и стават обозрими сроковете за възстановяване на постановките на театъра в собствената сграда. Видно от т. 2 на цитираното решение на Министерския съвет, разликата в оценките на заменените части и стойността на реконструкцията е с повече от 1 млн. лв. в полза на реконструкцията. Тоест реконструкцията е по-скъпа от стойността на частите и този 1 млн. лв. не се дължи от държавата. Така е по подготвеното споразумение.
По-късно, по предложение на ръководеното от Вас министерство, цитираното по-горе решение на Министерския съвет е отменено с ново Решение № 72 от 2002 г. За нас буди недоумение фактът, че именно по Ваше предложение е отменено решението, с което на практика се решаваше проблемът с проточилия се повече от 15 години ремонт на сградата. Ако не ме лъже паметта, в средата на тази година трябваше реконструкцията да завърши. Недоумението ми идва от факта, че вместо като министър на културата да потърсите начин за решаване на проблема, Вие с лека ръка, може би воден от чисто политически подбуди, внасяте предложение за отмяна на приетото вече решение. Съдейки по приложената към първото решение оценка на лицензирани независими експерти – “Исконсулт” – Пловдив, необходимите средства за реконструкция на сградата са над 3 млн. лв., сума, която значително превишава предвидените по бюджет капиталови разходи на цялото ръководено от Вас Министерство на културата. Това още веднъж доказва, че внасяйки предложение за отмяна на първото решение от 2001 г., Вие въобще не сте бил ръководен от грижи за театъра, въпреки че това би трябвало да бъде точно така. Бихме простили тези Ваши действия, ако в проекта за бюджет на Министерството на културата бяхте успял да се преборите за такъв размер на капиталовите разходи, позволяващ Ви през 2003 г. поне да започне реконструкцията на сградата. Ако не ме лъже паметта, размерът на капиталовите разходи за тази година е 1 млн. лв.
Тревогата за съдбата на сградата явно не е само наша. Подобен въпрос Ви е бил поставен от господин Стефан Данаилов – председател на Комисията по културата при Тридесет и деветото Народно събрание. В писмения си отговор до господин Данаилов Вие подробно разписвате на практика какво би трябвало да се направи, но към настоящия момент не е ясно какво е свършено. Представено е становище на Министерството на културата за сроковете, в които биха могли да се реализират отделните мероприятия. Веднага се вижда, че така предвидените срокове са прекалено оптимистични, а те са:
- подготвяне на съгласувана документация за провеждане на процедура по избор на изпълнител, на ползвател – срок 20.06.2002 г. (горе-долу преди една година);
- провеждане на процедурите – срок 30.07.2002 г., един месец, според мен също неосъществим срок, но и той на практика вече е минал;
- срок за фактическо завършване на строително-монтажните работи – 30.05.2004 г., още неизтекъл срок.
Ето защо ние питаме: какви мерки предприема в настоящия момент Министерството на културата за довършване на ремонта на сградата на Младежкия театър и какви са перспективите, в какво обозримо бъдеще време театърът ще се завърне в своя дом? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Маринчев.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на питането от народните представители Васил Маринчев и Кина Андреева в рамките на 10 минути пленарно време.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Андреева, уважаеми господин Маринчев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще започна с това, че въпросът не беше зададен така, както ми беше изпратен. Вътре имаше много допълнителни неща, които в текста ги няма. Но ще се опитам да включа и тях.
Позволете преди всичко да изразя своята голяма радост от това, че повдигате проблеми, които стоят на дневен ред на българската култура от няколко десетилетия, и от това, че косвено имате доверие в нашето правителство, че ще доведем нещата докрай, въпреки че това е твърде трудно.
Но нека да мина по същество, говорейки за фактите. Фактите са следните. През далечната вече 1987 г. започна цялостна реконструкция на сградата съобразно нуждите на Народния театър за младежта. Извършва се реконструкция на пет съществуващи блока и се предвижда изграждането на допълнителен корпус за разширяване на сцената, на склада за декори - блок "Е", както се нарича там. След това, през 1996 г. почти е спряно финансирането на строежа. Продължава само водочерпенето поради хидрогеоложките особености на терена.
Тук държа да отбележа, че така искреното безпокойство на уважаемите народни представители за съдбата на театъра е можело да бъде изразено още през 1997 г., тъй като през целия мандат на правителството на ОДС е имало повече средства за капиталови разходи, отколкото е възможно да бъдат отделени днес. Но явно тогава този въпрос не е стоял на дневен ред толкова силно, както стои сега според вас.
През 2002 г., с идването на нашето правителство, веднага са отделени средства от капиталовата програма на Министерството на културата, с които се размразява спреният през 1996 г. строеж и започва изграждането на блок "Е" от комплекса на Народния театър за младежта. Блокът е разположен във вътрешната част на имота и по проект съдържа странична сцена, склад, декори и административни помещения. Строителството достига до кота + 3,65 м, а противоземетръсната шайба – до кота + 6,80 м. Изпълненото строителство предотвратява опасността от възникване на аварийна ситуация, като укрепва и стабилизира ската от южната и западната страна на парцела. Стойността на изпълнените работи възлиза на 176 хил. лв. И до настоящия момент на обектовата площадка се извършва периодично водочерпене от Държавно предприятие "Строителство и възстановяване". Въпреки минималните средства, отпуснати през 2003 г., в капиталовата програма на Министерството на културата са предвидени средства за охрана и водочерпене.
Уважаема госпожо Андреева, уважаеми господин Маринчев! Огромната ни загриженост и действителното ни желание за довършване на повече от 16-годишната одисея, наречена "Младежки театър", ни накара да изготвим програма заедно с господин Кадурин – директор на театъра, и с безценната помощ на народните представители Явор Милушев и Коста Цонев за търсене на алтернативни източници на финансиране.
Министерството на културата кандидатства за средства в една българо-гръцка програма. Проектът по тази програма предвижда доизграждане на целия комплекс на стойност 2 млн. 35 хил. евро за срок до средата на 2005 г. Министерството на културата се ангажира по тази програма за капиталови разходи на стойност 235 хил. евро и кандидатства за останалата стойност.
Министерството на културата би приело с благодарност помощ от всички доброжелатели за решаване на този сложен финансов проблем.
Без да навлизам в подробности, искам да ви кажа, че сме в определена процедура за търсене на други средства, но нека да не ги съобщавам предварително, а дай Боже да мога да ги съобщя като факт.
По отношение на това защо е спрян един проект. Вярно е, че имаше един проект срещу много голям имот - цели етажи да се завладеят от фирмата, която ще направи ремонта, да се извърши ремонтът. Ние преценихме, че тази жертва е прекалено голяма. Прекалено голяма, подчертавам. Освен това документацията не беше в изрядна форма. Там имаше документи, които се губеха. Поради тези две причини и главно поради голямата жертва, която се искаше от нас, ние прекратихме това и аз не съжалявам. Ако втори път застане този проблем пред мен, ще го реша по същия начин. Твърде скъпа е цената, за да можем да направим този ремонт. Ще търсим други средства, но по този начин, с даване на цели етажи, които имат много по-голяма стойност от евентуалния ремонт, който ще се извърши, аз не съм съгласен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Андреева, заповядайте. Имате възможност за уточняващи въпроси.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Сега си давам отговор на въпроса защо от м. февруари до днес ние не получавахме отговор на нашето питане. Очевидно министерството е искало поне нещичко да има направено, за да може да каже, защото две години вече абсолютно нищо не е направено освен да се отмени един акт, който е бил приет от предишното правителство и който според оценката, както каза и господин Маринчев, е бил 1 милион в полза на държавата и в никакъв случай в полза на частния инвеститор. А едва ли би могла да се оцени стойността на онези духовни продукти, които биха били създадени в Младежкия театър от неговата трупа, и емоциите, които биха изпитали българските граждани, наслаждавайки се на изкуството й.
Аз много бих искала днес наистина да съм доволна от Вашия отговор. За съжаление, не мога да бъда доволна, защото Вие отново говорите в пожелателен тон. Вие казвате, че министерството е кандидатствало за европейски средства, но не казвате одобрен ли е проектът и ще стане ли той; ако не стане – какво ще стане; кога Младежкият театър ще има своята сграда. Вие казвате: "Ако не стане, ще търсим други възможности". Отново: кога ще се случи това? Времето минава, сегашната сграда се руши и нейната стойност за възстановяване става все по-голяма и по-голяма.
Още през декември 2001 г. аз внесох едно предложение, когато се гледаше бюджетът, средствата за Министерството на културата да бъдат увеличени с 5 млн. лв. - и бях посочила откъде да се вземат тези средства - именно за капиталови разходи. И тогава те щяха да решат проблема. Вие и тогава подминахте това предложение и вместо да го приемете, не го защитихте, оставихте го и то беше отхвърлено, защото е от опозицията.
И така, конкретно на двата уточняващи въпроса: одобрен ли е проектът, с който кандидатствате, и ако не, как ще действате оттук нататък? Моля Ви за конкретен отговор, защото обществото го очаква от вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Господин министър, заповядайте да отговорите на уточняващите въпроси на госпожа Андреева в рамките на 5 минути пленарно време.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Госпожо Андреева, проектът не е български, той е гръцки и е изцяло в ръцете на Гърция. Аз също, уверявам Ви, повече от Вас съм притеснен от обстоятелството, че този проект, който отдавна беше обещан и то не с малко пари, около 3 млн., се бави. А защо се бави и по какви причини не знам. Аз съм направил всичко възможно да се ускори, но не се ускорява. Обяснете ми какво повече да направя.
Що се отнася до евентуалните други източници, аз Ви казах, че ги търся непрекъснато. Аз съм не по-малко притеснен от Вас, защото този Младежки театър се превърна в “източен въпрос”. Цялото общество се вълнува, не само театралите. Напълно разбирам това, но не се намират лесно толкова много пари.
Що се отнася до капиталовите разходи, които ни се отпускат, тази година те са 800 хил. лева. Това е, което ние ще получим. С тези средства трябва да се оправят всички културни институти. Обяснете ми какво да правя. И чудотворец да съм, не бих могъл да направя това. А в ръцете на Народното събрание е да изисква по-голям бюджет, щом толкова се грижи за културата, което е, разбира се, напълно правилно.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС, от място): Това може да го направи мнозинството, не друг!
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Какво ще стане, не мога да го планирам във времето, защото зависи кога ще намерим пари. Не искайте от мен да Ви кажа, че това ще стане след два или три месеца, защото няма да съм сигурен дали парите ще бъдат в джоба на министерството. Лесно е да се пита, мъчно е да се работи. На този свят най-лесно се критикува и най-трудно се работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Маринчев, заповядайте, имате възможност да изразите отношение към отговора на министъра на културата.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър, от всичко, което казахте, аз разбрах, че Вие не проявявате достатъчна грижа за театъра. Откъде ще намерите средства? Средствата бяха намерени и от това печелеше държавата – 1 млн. Че тази сграда струва пари, струва пари. Независима фирма беше оценила стойността на частта от сградата на 2 млн., а институцията – на 3 млн. Вие го потвърждавате дори с това, че по гръцкия проект ще дойдат евентуално 2 млн. и малко отгоре лева, Вие се задължавате да добавите 300 и няколко хиляди евро, така че пак отиваме на 3 млн. лева. Парите бяха намерени. Пак казвам, не съм убеден и не вярвам, че Вие сте обезпокоен за съдбата на Младежкия театър. Аз не съм театрал, но той на мен ми е мил. Там съм си водил децата, там съм ходил много пъти и аз.
И не съм изказал никакво доверие в това, че вашето министерство ще довърши тази сграда. Напротив, пак казвам, не вярвам, че ще успеете. Самият гръцки проект още не е факт, не е подписан. Това, че Вие търсите някакви алтернативни средства, говори за Вашата неувереност да решите този проблем.
Що се отнася до това дали този въпрос е стоял на дневен ред пред мен, да, като областен управител аз съм участвал в цялата тази процедура и съм дал становище и съгласието си за замяна на част от сградата срещу довършване на театъра. И неслучайно сега задавам този въпрос. Дано търсите други средства.
В заключение искам да Ви кажа, че този въпрос аз няма да го снема от моя дневен ред и от дневния ред на колежката Кина Андреева. Ние ще Ви го задаваме и за в бъдеще. Защото Вие сте обещали на господин Данаилов, че още миналата година, 2002 г., ще приключат процедурите и ще започне реконструкцията, а сега говорите за гръцки проект, за алтернативни източници. Този въпрос ще Ви го задаваме и за в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Преминаваме към питане от народните представители Бойко Радоев и Николай Камов относно опазването на античния град Рациария и некрополите му, разположени в землището на с. Арчар, област Видин.
Заповядайте, господин Радоев, да развиете Вашето питане в рамките на пет минути.
БОЙКО РАДОЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Античният и късноантичен град Рациария, един от най-големите градски центрове по Долнодунавския лимес и столица на крайбрежна Дакия, е археологически паметник на културата от национално значение. Това е регистрирано в “Държавен вестник”, бр. 41 от 1965 г. Археологически проучвания са правени през периода 1958-1962 г. и 1976-1991 г. С протокол на Междуведомствената комисия от 20 април 1994 г., назначена от Министерството на културата със Заповед № РТ 09-126 от 29.03.1994 г., са определени границите, охранителната зона и зоната под наблюдение, както и режимите за тяхното ползване.
През 2001 г. започва усилена иманярска инвазия върху територията на Археологическия паметник и некрополите му. За разрушителните действия писмено от кмета на с. Арчар са уведомени областният управител на Видин, началникът на РДВР -Видин, Окръжна прокуратура във Видин, главният секретар на МВР. До момента нито една от тези инстанции не е взела мерки за спиране на незаконните разкопки и санкциониране на техните извършители. Изкопите с дължини от 30 до 60 метра, ширини от 2,5 до 3 метра и дълбочини от 1,5 до 4,5 метра се извършват всекидневно и денонощно с верижни булдозери. Към днешна дата безвъзвратно са унищожени исторически пластове и археологически останки, включително от консервирани и реставрирани обекти.
Нашето питане е следното: какво предприехте като министър на културата, комуто се възлага изпълнението на Закона за паметниците на културата и музеите, след като при незаконното разкопаване на антична Рациария са нарушени неговите членове, например чл. 4, ал. 1 и 2, чл. 5, чл. 15, чл. 20, чл. 34, чл. 36 и чл. 37? И докъде е стигнала процедурата по обявяване на античния град Рациария за археологически резерват?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Радоев.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на това питане. Имате на разположение 10 минути.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Радоев, уважаеми господин Камов! Министерството на културата, както вече имах възможност нееднократно да заявя от тази трибуна във връзка с питания на други народни представители, е сериозно обезпокоено от продължаващата масирана иманярска инвазия, като взима всички мерки, които произтичат от законите на Република България. Както ще се убедите по-нататък от моя отговор, това е комплексна работа между институции и не е по силите само на едно ведомство.
От 2001 г. в границите на охранителната зона и зоната под наблюдение на античния град Рациария, обявен за археологически паметник на културата от национално значение в “Държавен вестник”, бр. 41 от 1965 г., започват незаконни изкупни работи, представляващи престъпление по нормите на Наказателния кодекс, които са безпрецедентни, извършват се денонощно открито и с използване на земекопна техника. За съжаление действащото законодателство дава възможност заловените на обекта нарушители да бъдат освобождавани в кратки срокове без последствие за тях.
Във връзка с определянето на ефективни мерки за ограничаване и прекратяване на иманярските посегателства с определена заповед, която мога да цитирам, на директора на Националния институт за паметници на културата към Министерството на културата бе свикана комисия на място с представители на заинтересовани ведомства. В една от точките на решенията на тази комисия, в утвърдения протокол на комисията се изисква РДВР – Видин, РПУ – Видин и кметството в с. Арчар да осъществяват координиран, периодичен и ефективен контрол и наблюдение на територията на Археологическия паметник съгласно чл. 5, ал. 3 от съответния закон.

В т. 2 от решението на същия протокол комисията е предложила на областния управител – Видин, и община Димово да осигурят въвеждането във възможно най-кратък срок на така необходимата денонощна охрана, а в т. 2, ал. 3 от решението кметството на с. Арчар да следи за стриктното спазване на определените режими за ползване територията на археологическия паметник и посочените зони.
В протокола си комисията предлага община Димово да потърси възможност за финансово обезпечаване на археологически разкопки на паметника на културата и препоръчва в следваща точка от решенията Районна прокуратура – Видин, да образува предварително производство по смисъла на цитираните нарушения от Наказателния закон.
На 9 януари 2002 г. Министерството на културата изпраща писма до Видин, община Димово, РПУ – Видин, придружаващи утвърдения протокол. НИПКА изисква в съответствие с поетите ангажименти по решение на комисията да бъде уведомена за представяните в комисията ведомства относно механизма, по който ще се осъществи охраната на античния град Рациария и некрополите му и за финансиране на необходимите дейности по опазване на археологическия паметник на културата. За съжаление досега не е получен отговор от тези институции.
Смятам за свое задължение да ви информирам, че държавната субсидия за опазване на паметниците на културата се разпределя ежегодно целево само за консервационно-реставрационни работи по тях. От тази субсидия не се финансират дейности по денонощна охрана, периодичен контрол и наблюдение, както и теренни проучвания на археологически паметници на културата.
Уважаеми народни представители, относно втората част на вашето питане – докъде е стигнала процедурата по обявяване на античния град Рациария при с. Арчар, община Димово, за археологически резерват, ви уведомявам следното. Правилникът изисква в НИПКА да се депозират задължително всички необходими за целта документи във връзка с откриване на процедура по обявяване на археологическия резерват. Тези документи по реда на тяхното депозиране са:
Първо. Община Димово, област Видин, и общинска служба "Земеделие и гори" - гр. Димово, да представи в НИПКА следните поискани със съответното писмо документи, неполучени за съжаление досега. Това са: извадка от действащия застроителен регулационен план, касаещ резерватната територия, охранителната зона и зоната под наблюдение на паметника на културата античен град Рациария; скица на резерватната територия, охранителната зона и зоната под наблюдение на паметника на културата според действащия застроително-регулационен план; копие от плана за земеразделяне, касаещ резерватната територия, охранителната зона и зоната под наблюдение на паметника и включваща територията на античния некропол на града в местността "Бабуя".
Второ. Исторически музей – Видин, да предостави в НИПКА документация от теренните обхождания на специалисти – археолози от музея на античния некропол в местността "Бабуя", който е предложен за включване в охранителна зона на бъдещия резерват, съгласно т. 1 от предложенията в протокола от 18 октомври 2001 г. Досега теренното обхождане, което трябва да се финансира от община Димово, не е извършено.
И трето, съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 17 е необходимо актуализиране на границите, охранителната зона и зоната под наблюдение на археологическия паметник на културата античен град Рациария чрез свикване на междуведомствена комисия, инициирана от община Димово и назначена с моя заповед, тъй като въведеният нов земеделски план в с. Арчар не е съобразен с територията и зоните на посочения паметник, определена през 1994 г. Едва след утвърждаване на протокол от междуведомствена комисия и комплектуване на цитираните документи НИПКА ще открие процедурата по обявяване на античния град Рациария за археологически резерват.
Длъжен съм да ви уведомя накрая, че промяната на статута на античния град Рациария от археологически паметник на културата в категория национално значение в национален археологичен резерват не променя задълженията на община Димово, РДВР – Видин, и РПУ – Видин, и кметството на с. Арчар, произтичащи от текстовете на чл. 5, ал. 3 от съответния закон относно опазването и охраняването на паметника, както и незабавното пресичане на незаконните нарушения, извършващи се на негова територия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Заповядайте, господин Радоев, да зададете своите уточняващи въпроси.
БОЙКО РАДОЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз ще променя малко процедурата и уточняващите въпроси вече мога да ги изразя като констатации, тъй като не виждам особен смисъл да ги задавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Извинете ме, господин Радоев, но Вие не можете да промените процедурата. Можете да зададете или да не зададете уточняващи въпроси.
БОЙКО РАДОЕВ: Правя заключение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Тоест няма да се възползвате от правото си на дуплика.
БОЙКО РАДОЕВ: Това, че ситуацията с античния град Рациария е крайно обезпокоителна, е известно и наше право е и ние да се безпокоим, а право на министъра на културата е да направи така, че да не бъде обезпокоително положението.
Цитираната от Вас, господин министър, и създадена по време на Вашия мандат междуведомствена комисия, след като е констатирала нарушенията, съгласно действащия Закон за паметниците на културата води само до едно-единствено следствие – Вие да предприемете мерки съгласно чл. 15 на действащия Закон за паметниците на културата и музеите и да прекратите това безобразие.
И второ, най-лесно е да се прехвърлят обвиненията или задълженията върху община Димово, но съгласно чл. 5 на същия този закон, за който аз говорих и в първоначалното си изложение, на Вас са подчинени всички ведомства и организации и Вашите решения са задължителни за тях. Те трябва да си свършат работата – и РДВР, и областният управител, и общината.
От Вашите отговори днес става ясно, че Вие не прилагате ефективно Закона за паметниците на културата и музеите за опазване и съхраняване на културното и историческото наследство на нашите земи. Иманярската мафия в България не се спира пред никого и пред нищо, обвързала е чрез своите канали публични личности, представители на научния свят, хора от мощния частен бизнес. Това обаче не Ви дава право да си затваряте очите, когато се разграбват и унищожават историческите паметници в България и Ваше задължение като министър на културата е да гарантирате опазването на тези паметници. Този случай не е изолиран, в моя избирателен район, Плевенски, аналогичен е случаят с античното селище Опиескус, където с флекси се режат каменните фризове и по съответните канали се изнасят навън или в българските частни колекции.
Факт е също така, че и с новия проектозакон за паметниците на културата, който е внесен от Министерския съвет в Народното събрание, Вие не доказвате, че искате да се промени сегашното статукво. В този закон липсват волята и ангажиментът от страна на държавата за опазване на българското културно-историческо наследство. След като не прилагате правата си по сегашния закон и не декларирате законодателна воля с новия проектозакон да опазвате българското културно-искторическо наследство, то тогава си задаваме резонно въпроса за кого се работи – за държавата или за българската мафия?
Господин министър, днешното питане има скромната цел още един път да обърнем Вашето внимание върху безобразията в с. Арчар. И аз искам да Ви връча копие от всички тези документи, които са изпращани до различните инстанции, с голямата молба да се ангажирате и да помогнете за предотвратяване на този грабеж. На този етап за по-голяма молба към Вас не бих намерил основание да се обръщам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Радоев.
Господин министърът ми дава знак, че няма да вземе думата. В такъв случай приключваме с това питане.
Следва актуално питане от народните представители Теодора Константинова – Гайдова и Иво Цанев относно проблем, възникнал в Оперно-филхармоничното дружество в гр. Русе.
Заповядайте, госпожо Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Сигнал, получен в приемната на депутатите от ОДС – Русе, очертава един проблем в Русенското оперно-филхармонично дружество, който тревожи и буди ред въпроси. Той е свързан с 6 съдебни дела, заведени от уволнени от Оперно-филхармоничното дружество. Три от тези дела са вече спечелени от ищците, в резултат на което трима артисти, двама от които солисти, са възобновени на работа, а Оперно-филхармоничното дружество е осъдено да им изплати парично обезщетение, чиято сума възлиза на над 3 хил. лв., като не се броят лихвите. Има голяма вероятност аналогичен да е и изходът от другите три заведени дела. Това става в момент, когато на всички е известно окаяното финансово състояние на държавните културни институти, какъвто е Оперно-филхармоничното дружество – Русе. Въпросният институт е държавен, тоест негов принципал е Министерството на културата, което би трябвало освен да субсидира и да контролира разходването на оскъдните средства.
Трите спечелени от русенските оперни артисти съдебни дела са лош прецедент, който ни кара да зададем своя въпрос към Вас, за да не стане възможен рецидив на грешките. Информирано ли е Министерството на културата за финансовите и морални щети, които търпи Русенското оперно-филхармонично дружество в тези случаи, и какво ще предприемете във връзка с възникналия проблем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, госпожо Константинова.
Заповядайте, господин министре, разполагате с 5 минути.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Константинова, уважаеми господин Цанев! С писмо от 9 април 2003 г. директорът на Оперно-филхармонично дружество – Русе, уведоми Министерството на културата, че към настоящия момент срещу музикалния институт има заведени по съдебен ред три трудовоправни дела. Госпожа Андреева-Фурнаджиева, бивш служител на музикалния институт на длъжност артист-солист оспорва законосъобразността на уволнението поради липса на качества за ефективно изпълнение на работа, промяна на изискванията за изпълнение на длъжността и обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Господин Димитър Кюркчиев, бивш солист-артист обжалва освобождаването поради съкращаване в щата. Госпожа Милка Димова – бивша служителка на длъжностите артист-хорист и суфльор, е освободена от работа поради отказ да заеме предложената й подходяща работа след трудоустрояване и също оспорва уволнението си по съдебен ред.
С оглед на гореизложеното до момента от Оперно-филхармоничното дружество в Русе няма претърпени вреди поради незаконосъобразно прекратяване на трудово правоотношение, тъй като съдебните производства не са приключили. Всичко останало е предположение.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата държавните културни институти, каквото е Оперно-филхармоничното дружество – Русе, са самостоятелни юридически лица. В съответствие с чл. 4, ал. 2, т. 1 от Закона за закрила и развитие на културата държавните културни институти определят самостоятелно структурата и задачите си и в този смисъл директорът на Оперно-филхармоничното дружество – Русе, самостоятелно като работодател по смисъла на Кодекса на труда прекратява трудовите правоотношения със служителите.
Конкретно за тримата, за да видите защо е направено това. Милка Димова Димова, заема длъжност половин бройка артист-хорист и половин бройка суфльор. През есента на 2002 г. представя в дружеството експертиза за очни заболявания и предписание за трудоустрояване. По реда на чл. 315 от Кодекса на труда в дружеството е изготвен списък на длъжностите, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност. Предложена е на госпожа Димова свободна длъжност от този списък – чистачка, която тя отказа да заеме и затова беше освободена по предвидения за този ред със Заповед № 42 от 30.10.2002 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 от Кодекса на труда.
Същата остава недоволна и оспорва заповедта пред съда като предявява искане да бъде трудоустроена на длъжността артист-хорист. Тази длъжност обаче като неподходяща за хора с намалена трудоспособност не е включена в списъка на длъжностите за трудоустрояването на работниците и служителите. По делото е извършена единична експертиза от лекар-офталмолог, който, след като се запознава с доказателствата по делото, извършва преглед на Димова и депозира становище, че същата е със заболяване, причинило трайно състояние на практическо едноочие. Следователно, не вижда с едното око. При съпоставката, коя от двете длъжности е подходяща за Димова, вещото лице изразява категорично становище, че предложената длъжност – чистачка, не изисква напрежение на очите при изпълнение на трудовата функция и не води до зрително претоварване и натоварване. При длъжността артист-хорист боравенето с текст и ноти неминуемо води до зрително натоварване, което не се препоръчва при така констатираното заболяване.
Отново е оспорена единичната експертиза и по искане на Димова е назначена тройна експертиза. Делото е в ход и е насрочено за 7 май 2003 г. Преди няколко дни се е състояло, но както знаете, решенията се бавят твърде много в съда.
Второто лице – Димитър Кюркчиев. Лицето е заемало длъжността солист-артист в Оперно-филхармоничното дружество – Русе, но след като заедно с директора взаимно се убеждават в липса на качества на 17.10.2001 г. подписват допълнително споразумение към трудовия му договор, с което Кюркчиев е преназначен на длъжността артист-хорист. Трудовият му договор е прекратен със съответната заповед по чл. 328 от Кодекса на труда. С писмо директорът на Оперно-филхармоничното дружество – Русе, е уведомен от Министерството на културата, че във връзка с оптимизираната структура на Министерството на културата за изпълнение на държавния бюджет числеността на Оперно-филхармоничното дружество – Русе, се намалява със 7 бройки, като реалното освобождаване на лица следва да бъде от 1 март 2002 г.
При това положение е извършен подбор сред артист-хористите съобразно законовите критерии за необходимата квалификация и ниво на изпълнение на трудовите задължения. Трудовият договор на господин Кюркчиев е прекратен. Решението на директора е оформено въз основа на внимателна преценка на фактите относно начина, по който Кюркчиев изпълнява служебните си задължения. А констатациите, за съжаление, никак не са радостни. Кюркчиев е извънредно недисциплиниран служител. Непрекъснато отсъства и на практика не си гледа добре работата.
За третата кандидатка ще бъда много кратък. Трудовият договор е прекратен. По трудов договор лицето е заемало длъжността артист-солист. След прослушване - тя е била прослушвана - лекар установява определени дефекти в нейния глас, а тя е певица. Позволете да знам, какво значи да изпълняваш тези функции. Препоръчва й да насити центъра със звучност; да не форсира височините, което е страшно грозно и неприятно в музиката; да изравни отделните регистри; да потърси характерната мецосопранова звучност, защото тя е мецосопран.

Същият лекар е преглеждал въпросното лице още като студентка и я е предупредил за евентуални неблагополучия, които тя би имала един ден, което за съжаление се оказва пророческо. С оглед на всичко това директорът я е освободил.
Накрая ще прибавя, че по трите заведени дела до този момент няма влязло в сила съдебно решение, поради което не могат да се правят изводи за някакви морални и материални вреди на ОФД – Русе.
Завършвам с един риторичен въпрос: кой ръководител ще търпи служители, които не му вършат работа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин министре, благодаря Ви. Само искам да помолите вашите сътрудници, когато готвят отговорите Ви, да се съобразяват, че времето за отговор на актуален въпрос е пет минути, а времето за отговор на питане е десет минути.
Госпожо Константинова, имате право на две минути реплика.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСОДС): Уважаеми господин министър, аз мисля, че информацията, която сте получили от ОФД – Русе в началото на април, когато всъщност зададох своя актуален въпрос към Вас, е твърде едностранчива. Някои от обясненията на мен, като на лекар, ми звучат твърде комично.
В никакъв случай не мога да се съглася, че обясненията относно отстраняването на Мария Димова от работа могат да бъдат аргументирани с очното заболяване. И, вижте, тя не може да чете нотите, но може да бъде прислужница, защото няма да вдига тежести, няма да върши физически труд.
За Димитър Кюркчиев мисля, че твърде субективно и отново едностранчиво е дадена информация за “внимателната преценка”. Аз съм русенка, живея там, познавам хората, които от години работят в Операта, във Филхармонията и поставям под един голям въпрос това, което на Вас са изпратили като информация.
Всъщност не е истина това, не е осъвременена информацията, която Ви е подадена, че не са завършили делата. Три от делата са завършили и Оперно-филхармоничното дружество е осъдено да плати над 3 хил. лева.
Аз все пак не чух и Ви моля да направите всичко възможно, за да научите истината и да предприемете наистина нещо във връзка с възникналия проблем в Оперно-филхармонично дружество – Русе. Отново подчертавам, че Министерството на културата, като принципал на въпросния държавен институт, би трябвало да следи и контролира разходването на и без това оскъдните средства. Възможно е за някои институции над 3 хил. лева да не са много, но за ОФД – Русе са. А колко лесно биха се спестили, ако не се беше пристъпило към неправомерни уволнения на дългогодишни, авторитетни и опитни изпълнители. Не бива да се пренебрегват пропиляното време, нервите и униженията на потърпевшите творци, които не могат да бъдат компенсирани с нищо и никога. Русенци, които все още имат основателни претенции, че живеят в град, който е диктувал тенденциите в музикалното изкуство, в който само преди месец завърши авторитетният фестивал “Мартенски музикални дни”, и творческият колектив на ОФД – Русе очакват отговор и решаване на възникналия проблем.
Аз Ви уверявам, че аз и господин Цанев, като народни представители от Русенски многомандатен избирателен район, ще следим с внимание развитието на събитията, свързани с поставения Ви актуален въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
Господин министре, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Няма време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви за това, че проявявате разбиране за изчерпване на времето за парламентарен контрол.
Ще прочета следните съобщения:
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 14 май, сряда, от 14,30 ч. в зала 232 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България ще проведе заседание на 13 май, вторник, от 13,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по културата ще заседава на 13 май, вторник, от 14,00 ч. в зала 130 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 14 май 2003 г., сряда, от 16,30 ч. в зала 248 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 14 май, сряда, от 15,00 ч. в зала 142 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков



Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов



Секретари:
Светослав Спасов

Несрин Узун