Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
Проектът за програма за работата на Народното събрание (9-11 юни 2004 г. ) е следният:
Постъпило е предложение от Национално движение Симеон Втори:
Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет.
2. Второ четене на законопроекта за генетично модифицираните организми, внесен от Министерския съвет.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите, внесен от Даринка Станчева и група народни представители.
4. Второ четене на законопроекти за адвокатурата, внесени от Борислав Ралчев и група народни представители и Камелия Касабова и група народни представители.
5. Второ четене на законопроекта за здравето, внесен от Министерския съвет.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия, внесен от Министерския съвет.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, внесен от Министерския съвет.
8. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесен от Марина Дикова и група народни представители.
9. Първо четене на законопроекта за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, внесен от Министерския съвет.
10. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за изпълнение на наказанията, внесен от Министерския съвет.
11. Първо четене на законопроекта за защита срещу домашното насилие, внесен от Марина Дикова и група народни представители.
12. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния дарителски фонд “13 века България”, внесен от Министерския съвет.
13. Проект за решение за вземане на акт от Конвенция № 185 от 2003 г. за националните удостоверения за самоличност на моряците, приета на Деветдесет и първата сесия на Международната конференция на труда, внесен от Министерския съвет.
14. Законопроект за ратифициране на измененията в чл. 24 и 25 от Устава на Световната здравна организация, внесен от Министерския съвет.
15. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Организацията за образование, наука и култура на ООН – ЮНЕСКО, за проект “Консервация на паметници в резервата “Старинен Пловдив”, внесен от Министерския съвет.
16. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Преходното правителство на Афганистан относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, бойни припаси и материални средства, внесен от Министерския съвет.
17. Парламентарен контрол.
Уважаеми дами и господа, моля да гласуваме така представения проект за дневен ред.
Гласували 172 народни представители: за 155, против 1, въздържали се 16.
Програмата е приета.
На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е постъпило предложение от госпожа Екатерина Михайлова в програмата да бъде включен и законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация. Председателят се е възползвал от правото си по чл. 24, ал. 3 от правилника и е разпоредил на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред да разгледа този законопроект и днес от 15,00 ч. като първа точка в дневния ред на комисията той ще бъде обсъждан.
Госпожо Михайлова, при това положение да подлагам ли на гласуване или следващата седмица ще го внесете? (Неразбираема реплика от народния представител Екатерина Михайлова.) Благодаря.
Същото предложение – аналогично и на господин Валентин Василев.
Госпожа Емилия Масларова е внесла предложение в дневния ред да бъде включен и проектозакон за закрила на пациента, с вносители Кръстьо Петков и Емилия Масларова.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, представям на вашето внимание нашето искане по ал. 3 на чл. 40 за включване в дневния ред на нашия законопроект за закрила на пациента. Този законопроект е минал през двете комисии – имам предвид Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по здравеопазването. Само с няколко думи искам да кажа, че и в двете комисии има само един глас “против”. И в двете комисии в докладите, които са внесени от председателите, е обоснована, аргументирана необходимостта от такъв текст и такъв законопроект, който в голяма степен урежда правата на българските пациенти. Единственият мотив и на двете комисии е, че се готви Закон за здравето, в който ще има съответно отделено внимание на пациентите в Република България.
Единствената бележка, аз мога да цитирам текстовете и на двете комисии, е, че в нашия законопроект за закрила на пациента, внесен с проф. Кръстьо Петков, има някои непрецизни текстове. Колеги, аз искам да попитам, имайки предвид Закона за здравето, който гледаме вече втори месец, дали там няма непрецизни текстове? Дали там няма неща, които в голяма степен оставят изобщо под съмнение как ще работи този законопроект? Дали в този законопроект, който има вече над 27 отложени текстове, в който законопроект се решават изключително корпоративни интереси, няма да взривим отношението към българския пациент?
Само с няколко думи искам да кажа, че в представения от нас законопроект се предвижда закрила на правата на пациента, свързани със стандартните грижи, с общностите и културата, когато се извършва обслужването, свързани със самото лечение, свързани с необходимата информация, която всеки български пациент трябва да получи.
Аз се обръщам към вас, уважаеми колеги: следейки внимателно дискусията по Закона за здравето, не считате ли за необходимо всички ние, заедно с вас, да се обърнем с малко по-голямо внимание и с отношение към пациентите в България? Така че аз настоявам, моля ви – нека да подложим на гласуване и да приемем в дневния ред да влезе законопроектът за закрила на пациента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масларова.
Подлагам на гласуване предложението проектозаконът за закрила на пациента да бъде включен в дневния ред за тази седмица.
Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: за 58, против 75, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Постъпило е предложение от народния представител Димитър Дойчинов – да бъде включено в програмата и проекторешение за създаване на временна анкетна парламентарна комисия, която да извърши проверка на дейността на министри, областни управители, кметове и други държавни служители по удовлетворяването на реституционни претенции на Симеон Сакскобургготски.
Заповядайте, господин Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изключително важната тема от м. януари непрекъснато се подценява и подминава от мнозинството. Във връзка с това бих желал да ви напомня за една мисъл на Хегел във "Феноменология на духа", който казва, че "постигнатата цел лежи като мъртва тенденция". Реституционните претенции на министър-председателя се превърнаха в мъртва тенденция за вашето управление.
Първо, тази мъртва тенденция пречи на министър-председателя да прояви взискателност и да направи ремонт на кабинета, да направи съответен ремонт на областните управи.
На второ място, постигнатата цел като мъртва тенденция пречи на министър-председателя да води твърда политика, твърда борба срещу корупцията и престъпността.
На следващо място, постигнатата цел като мъртва тенденция свежда цялата управленска формула до фразата "Европейския съюз и НАТО", превръща я в свещена крава, без да се виждат реалните социални проблеми, в които са затънали цели социални слоеве от българското население.
От тази гледна точка аз искам да ви призова: нека да гласуваме за живата тенденция на пречистването. Мисля, че това е потребно преди всичко на мнозинството в българския парламент. Нека подкрепим внесеното предложение за решение за изграждане на временна анкетна комисия, която да обследва реституционните претенции на министър-председателя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дойчинов.
Уважаеми дами и господа, моля да гласуваме проекта за решение, внесен от господин Дойчинов, за създаване на временна анкетна комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: за 88, против 103, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Искане за прегласуване.
Господин Дойчинов, заповядайте.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам да прегласуваме внесеното предложение, тъй като мисля, че сега е моментът "цялото кралско войнство" да осъзнае, че има моменти, когато е рано да се гласува такова предложение, има моменти, когато е късно. Мисля, че денят, мигът, в който трябва да се гласува, е сега.
Моля да подкрепите внесеното предложение. Моля да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има предложение за прегласуване.
Уважаеми дами и господа, прегласувайте.
Гласували 199 народни представители: за 93, против 103, въздържали се 3.
Предложението за включване на проекта за решение в дневния ред не се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода 2-8 юни 2004 г.:
Проект за решение за откриване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование Колеж по икономика и туризъм със седалище община Минерални бани, област Хасково. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по образованието и науката.
Проект за решение за преобразуване на Висшия медицински институт – Плевен, в Медицински университет със седалище Плевен. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по образованието и науката.
Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Латвия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Конвенция № 173 на Международната организация на труда относно защитата на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа – Кавказ – Азия. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за приемане на Доклад за резултатите от стратегическия преглед на отбраната. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

Първа точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Госпожо Радева, моля да започнете с доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаема госпожо председател, позволете ми да направя процедурно предложение: в залата да бъдат допуснати господин Стамен Тасев – заместник-министър на финансите, госпожа Елхова и господин Атанас Кацарчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 123 народни представители: за 114, против 9, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

"ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за
корпоративното подоходно облагане – второ четене

"§ 1. В чл. 23, ал. 3, т. 4 накрая се добавя "по този ред не се преобразува финансовият резултат, когато за наетите лица е приложена т. 2;"
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
"§ 2. В чл. 26, ал. 2 след думата "банките" текстът до края се заличава."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 2.
"§ 3. В чл. 38 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 запетаята и думите "а за банките – през следващите десет години" се заличават.
2. В ал. 3 запетаята и думите "съответно десетгодишният" се заличават."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Предложение на комисията за нов § 4:
"§ 4. Създава се чл. 51а:
"Чл. 51а. Правото да ползва намалението по чл. 60, ал. 1 или преотстъпването по чл. 61г или чл. 61д има лице, подало уведомление до съответната териториална данъчна дирекция, към което е приложен подробен инвестиционен проект, преди да започне инвестирането."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5, със следната окончателна редакция:
“§ 5. В чл. 60 ал. 1 и 2 се изменят така:
“(1) Когато се налице условията по чл. 61е, дължимият корпоративен данък се намалява с 10 на сто от стойността на придобитите активи, определени в чл. 22, ал. 2, т. 1, 2, 4 и 5 (с изключение на леките автомобили). Правото се ползва за годината на придобиване на активите, като с разрешеното намаление се намалява годишният данък по годишната данъчна декларация на лицето. За следващите данъчни години лицата ползват намалението при определянето и на авансовите вноски.
(2) Когато са налице условията по чл. 61ж, финансовият резултат преди данъчно преобразуване се намалява по реда на чл. 23, ал. 3, т. 2 с внесените задължителни осигурителни вноски за текущата данъчна година за сметка на работодателя за новоразкритите работни места. Намалението се ползва еднократно в годината, през която са назначени лицата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта и от § 1 до § 4, който става § 5, подкрепени от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 89, против 7, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По чл. 5 има предложение от народните представители Радева, Дончев - § 5 да отпадне.
Има предложение на Муравей Радев и Веселин Черкезов - § 5 да отпадне.
Има предложение на Иван Иванов, Димитър Йорданов, Валентин Василев, Никола Николов и Христо Кирчев - § 5 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Георги Пирински:
1. Параграф 5 се отменя.
2. Текстът на чл. 61, ал. 1 се изменя така:
“(1) Корпоративният данък се преотстъпва на юридически лица с прекратено производство по несъстоятелност в изпълнение на влязло в сила съдебно решение за утвърждаване на план за оздравяване, когато обектите на данъчнозадължените лица, подлежащи на деклариране по ДПК, в т.ч. седалище и адрес на управление и активите им по смисъла на Закона за счетоводството, се намират изцяло в административните граници на общините съгласно списъка по чл. 60, ал. 3.”
3. В чл. 61 ал. 2 в първото изречение изразът “като резерви” се заменя с “в собствения капитал”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 5 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по § 5. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на господин Пирински, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 51, против 54, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 5 от законопроекта.
Гласували 124 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Моля Ви, госпожо Радева, да представите § 6 и 7.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 6. В чл. 61г ал. 3 се изменя така:
“(3) Преотстъпеният корпоративен данък се отчита като резерви. Преотстъпването е валидно, ако преотстъпеният данък се инвестира в дълготрайни материални и нематериални активи и са изпълнени условията по чл. 61е.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 7 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 7. В чл. 61д се правят следните изменения допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 думите “в това число седалище и адрес на управление” се заличават.
2. В ал. 1 т. 2 се отменя.
3. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Преотстъпеният корпоративен данък се отчита като резерви. Преотстъпването е валидно, когато са изпълнени условията по чл. 61е и преотстъпеният данък е вложен в придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи, необходими за извършване на производствената дейност за срок до 3 години след годината, за която се ползва преотстъпването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези два текста. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 6 и 7, подкрепени от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 25.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 8 има предложение на Нина Радева и Владимир Дончев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Иванов, Йорданов, Василев, Николов и Кирчев:
В § 8 за новите членове 61е, 61ж и 61з да се направят следните промени:
1. В чл. 61е:
- в ал. 1 да отпаднат т. 4 и 5;
- в ал. 1 т. 7 срокът от 5 години да бъде намален на 3 години;
- в ал. 3 т. 1 след думата “корабостроене” да се допълни и думата “транспорт”.
2. В новия чл. 61ж:
- в ал. 1 да отпадне т. 2;
- в ал. 1 текстът по т. 6 да бъде уеднаквен с текста на чл. 61е, ал. 3, т. 1;
- да отпадне предлагания нов чл. 61з.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Муравей Радев и Веселин Черкезов:
“В § 8 за новите членове 61е, 61ж и 61з предлагаме следните промени в предложените текстове:
1. В чл. 61е:
- в ал. 1 да отпаднат предлаганите т. 4 и 5;
- в ал. 1 т. 7 срокът от 5 години да бъде намален на 3 години.
2. В новия чл. 61ж:
- в ал. 1 да отпадне т. 2;
- в ал. 1 в текста на т. 6 да се заличи думата “транспорт”.
3. Да отпадне предлаганият нов чл. 61з."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Пирински.
По § 8 по предлагания нов чл. 61е, ал. 3:
1. По т. 1 – влизането в действие на ограничението по отношение на посочените отрасли да бъде от датата на членство на България в Европейския съюз.
2. По точки 2 и 3 – да не важат случаите, когато предприятията се намират на територията на общини с над средното равнище на безработица за страната (по мотивите, посочени в предходната точка).
В § 8 по предлагания нов чл. 61ж, ал. 1:
1. Точка 1 да отпадне.
2. Да се прецени не съществува ли дублиране на лицата по т. 5 и 7.
3. Точките съответно да се преномерират.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 8:
“§ 8. Създават се чл. 61е, 61ж и 61з:
“Чл. 61е. (1) Намалението по чл. 60, ал. 1 и преотстъпването по чл. 61г и 61д са валидни, когато са налице изискванията за предоставяне на държавна помощ за регионално развитие, съгласно Закона за държавните помощи и правилника за неговото прилагане, включително:
1. придобитите активи по чл. 60, ал. 1 са част от първоначална инвестиция или преотстъпения данък по чл. 61г и 61д е вложен за придобиване на активи, които са част от първоначална инвестиция в рамките на следващите три години след годината, за която е ползвано преотстъпването;
2. нематериалните активи по т. 1 трябва да са:
а) използвани единствено от данъчно задълженото лице, и
б) амортизируеми активи;
3. стойността на нематериалните активи от първоначалната инвестиция е не повече от 25 на сто от стойността на дълготрайните материални активи по първоначалната инвестиция;
4. поне 25 на сто от стойността на активи от първоначалната инвестиция е финансирана със собствени средства, включително заеми на данъчно задълженото лице; не се смятат за собствени средства преотстъпения данък, както и други средства, определени като държавна помощ или съдържащи елемент на държавна помощ;
5. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица;
6. собствеността върху активите по т. 1 не може да се прехвърля до пет години от датата на придобиването им с изключение на случаите на преобразуване на търговски дружества по реда на Търговския закон.
(2) В случаите, когато намалението по чл. 60, ал. 1 и/или преотстъпването по чл. 61г и 61д, които са вложени или следва да бъдат вложени в първоначалната инвестиция, включително друга държавна помощ за регионално развитие, свързана с първоначалната инвестиция е над 75 млн. лв., намалението или преотстъпването е валидно, когато са налице изискванията на ал. 1 и данъчно задълженото лице е получило разрешение от Комисията за защита на конкуренцията за допустимост при условията и по реда на Закона за държавните помощи.
(3) Разпоредбите на чл. 60, ал. 1, чл. 61г и 61д не се прилагат от данъчно задължени лица, които:
1. извършват дейност в отраслите въгледобив, стоманодобив, автомобилостроене, корабостроене, земеделие, рибовъдство и производство на синтетични влакна, или
2. са в производство по несъстоятелност, ликвидация или в производство по оздравяване, или
3. се определят като предприятия в затруднение.
(4) Намалението по чл. 60, ал. 1 и преотстъпването по чл. 61г и чл. 61д са валидни независимо дали са налице условията по ал. 1 в случаите, когато общата сума на получените минимални помощи (без намалението или преотстъпването, за които са приложени чл. 61е, ал. 1 или чл. 61ж) през последните три данъчни години, включително текущата, не превишават 200 хил. лв. Това обстоятелство се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 51, ал. 1.
(5) Изпълнението на условията по ал. 1, т. 1-5, стойността на първоначалната инвестиция и периодът на нейното изпълнение се декларират с годишната данъчна декларация за данъчната година, в която всички тези условия са изпълнени.
(6) В случаите по ал. 2 данъчно задълженото лице уведомява Министерство на финансите преди придобиването на активи – част от първоначалната инвестиция, като предоставя необходимата информация за попълване на уведомление от Министерство на финансите за предоставяне на държавна помощ по Закона за държавните помощи.
Чл. 61ж. (1) Намалението по чл. 60, ал. 2 се ползва, когато са налице условията за предоставяне на държавна помощ за заетост, съгласно Закона за държавните помощи и правилника за неговото прилагане, включително:
1. държавната помощ по чл. 60, ал. 2, заедно с други държавни помощи за насърчаване на заетост за същите новоразкрити работни места не трябва да превишава 50 на сто или процента, съгласно приложимата регионална карта за държавна помощ (Приложение № 1), от разходите за заплати и задължителни осигурителни вноски за новоразкритите работни места за две години;
2. държавната помощ по чл. 60, ал. 2 заедно с други държавни помощи за регионално развитие и за насърчаване на заетост не трябва да превишава 50 на сто или процента, съгласно приложимата регионална карта за държавна помощ (Приложение № 1), от сумата на първоначалната инвестиция и разходите за заплати и задължителни осигурителни вноски за новоразкрити работни места за две години, свързани с първоначалната инвестиция;
3. е налице увеличение в средносписъчния брой на персонала за текущата спрямо предходната година и на новоразкритите работни места са назначени по трудов договор лица, регистрирани като безработни;
4. данъчно задълженото лице няма изискуеми данъчни задължения или задължения за задължителни осигурителни вноски към 31 декември на текущата данъчна година;
5. данъчно задълженото лице не е в производство по несъстоятелност, ликвидация или в производство по оздравяване;
6. данъчно задълженото лице не се определя като предприятие в затруднение;
7. лицата не извършват дейност в отраслите въгледобив, стоманодобив, транспорт и корабостроене;
8. създадените нови работни места ще бъдат поддържани най-малко три години.
(2) В случаите когато държавната помощ за насърчаване на заетост по чл. 60, ал. 2, включително други държавни помощи за заетост превишават 30 млн. лв. за три години, намалението е валидно, когато са изпълнени условията по ал. 1, т. 1-8 и данъчно задълженото лице е получило разрешение от Комисията за защита на конкуренцията за допустимост при условията и по реда на Закона за държавните помощи.
(3) Изпълнението на условията по ал. 1, т. от 1-8 се декларира с годишна данъчна декларация.

Чл. 61з. Общата сума на намалението по чл. 60, ал. 1 или преотстъпването по чл. 61г и 61д, които са инвестирани или ще бъдат инвестирани в първоначалната инвестиция, включително получените други държавни помощи за регионално развитие, свързани с първоначалната инвестиция, не трябва да превишават 50 на сто или процента, съгласно приложимата регионална карта за държавни помощи (Приложение № 1) от стойността на първоначалната инвестиция за първоначална инвестиция до 100 млн. лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Имате думата за изказвания по този текст.
Господин Радев, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, тук фактически са концентрирани основните промени в предлаганите изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане, които имат съвсем конкретен израз и измерения.
Преди да обоснова моите предложения, искам най-напред, госпожо председател, да уточним процедурата. По този параграф аз имам пет предложения. Ще се опитам и петте предложения да ги развия максимално кратко и няма да използвам по пет минути за всяко от тях, но Ви моля да не ме прекъсвате, ако прескоча първите пет минути.
Какво предлагам да изменим в така предложения ни проект? Най-напред в този § 8 – чл. 61е, предлагам от ал. 1 да отпаднат точки 4 и 5. Точка 4 касае едно ограничение на стойността на нематериалните активи, тоест нематериалните активи да не бъдат повече от 25 %. Смятам, че това ограничение в много случаи би направило невъзможно използването на данъчни облекчения, особено в модерни технологии, където преимуществено нематериалните активи са повече от материалните.
Аз не съм сигурен дали тези конкретики, за които по-надолу ще стане дума, са буквално изискване на Европейската комисия, както твърди вносителят. Онова, с което се запознах преди два дни, след като много настоятелно поисках материалите по преговорните позиции, се оказа един доста общ и обтекаем текст, един текст, в който няма записано нищо конкретно, както ни се поднася от вносителя. На практика преговорите се водят вероятно телефонно или с някакви делегации, но онова, което се договаря, остава затворено вътре между преговарящите, то не става достояние на народните представители. Най-напред казвам принципно, че народните представители не са запознати детайлно с конкретиката в преговорния процес. Онова, което имаме, е общо, пожелателно и слага някаква рамка. Мога да ви представя и писмото на председателя на Комисията за защита на конкуренцията, и приложените документи към него, в които няма нито едно число от тези, които се предлагат. Затова казвам, че с тази конкретика трябваше най-малко членовете на Комисията по бюджет и финанси по-навреме и по-задълбочено да бъдат запознати с цялостния ход на тази процедура. Иначе остава отново на доверие да приемем от преговарящите, че точно това е то, което иска Европейският съюз. Само че не съм сигурен, че точно това е то, защото след малко ще говорим за другите закони, които влязоха между двете четения абсолютно противозаконно. Явно е, че исканията от Европейския съюз продължават. И затова питам дали това е последното. Още не съм убеден. Дано наистина да е последното по думите на преговарящите. Те твърдят, че окончателно са се договорили. Но как и до каква степен са защитени националните интереси ние не знаем, защото нямаме конкретиката на българската преговорна позиция, която да съпоставим с изискванията на Европейската комисия.
Но да се върнем отново на тази конкретика, за която говоря. Нашето предложение за т. 4 – да отпадне 25-процентното ограничаване на нематериалните активи, пак казвам, особено за нови технологии това означава едно съвременно, конкурентно производство да бъде лишено от подобни преференции.
Точка 5 казва, че поне 25% от инвестицията трябва да е от собствени средства. Едва ли при сегашното развитие на пазарните отношения в страната има толкова много силни, големи фирми, натрупали собствен капитал, че да могат при една голяма инвестиция да успеят да вземат 25% собствени средства участие в тази инвестиция. Затова казвам, че това е много силно ограничаващо условие по отношение интереса на инвеститорите да правят сериозни, големи инвестиции в България.
Добре че поне предложението, което направих в Комисията по бюджет и финанси, е прието от работната група – поне да се запише ясно, че банковият кредит или заемите, които могат да бъдат и фирмени, се включват в понятието "собствени средства". Иначе би означавало на практика почти на всички да отрежем възможността да се ползват от тези облекчения.
В ал. 1, т. 7 е поставен срок от пет години, в който да не може да бъде прехвърлено…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вижте, предложението Ви е едно по § 8. И това Ваше тълкуване, че сте направили пет предложения не мога да го приема.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: А защо е тогава това Народно събрание, госпожо председател, ако искате да претупаме точно тези най-важни неща и хората да не разберат за какво става дума?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако бяхте концентрирали изказването си върху темата…
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Как така? Имам пет предложения, не едно…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложението Ви по § 8 е едно и имате право да говорите пет минути.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Госпожо председател, научете се да водите Народното събрание. Имам пет предложения, които са съвсем различни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Съвети от Вас не приемам! Вие имахте пет минути.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Имам съвсем различни предложения, които се нуждаят от различни обосноваване. И престанете най-после с тази практика...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Каква е практиката?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: … да не мога да изразя своето становище в Народното събрание. Това са много важни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дадена Ви е възможността.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Имам пет предложения, не едно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате едно предложение по § 8.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Не е едно предложение, това са пет предложения по различни членове. Ако един параграф е от сто члена, не можете да кажете, че предложението е едно. Къде се е чуло и видяло такова нещо?! Оставете ме, ще завърша съвсем скоро, но искам да кажа това, което трябва да кажа, защото е добре да го чуете и е важно да го знаете.
И така, срокът от пет години, в който се забранява прехвърлянето на собствеността на тези активи, за които е ползвано такова облекчение, предлагам да бъде намален на три години, което дава по-голяма възможност и способност точно на онези, които инвестират в началния период на стабилизиране на пазарното стопанство.
Последното предложение, което имам, е към новия чл. 61ж – да отпадне т. 2 от ал. 1. Там става дума за това, че се смята привилегия само ако безработните са регистрирани. А всъщност на пазара има твърде много хора, които наистина са безработни, но не са регистрирани и би трябвало това изискване за регистрация да отпадне.
В ал. 1, т. “в”, в текста на т. 6 да се заличи думата “транспорт”. Разговаряхме с комисията и с работната група, приемам тяхното обяснение, затова оттеглям моето предложение.
И накрая, предлагаме да отпадне чл. 61з. Целият този член налага допълнителни много сериозни ограничения върху използването изобщо на тези данъчни облекчения. Няма да се спирам да обяснявам точно какво е, то е записано вътре, логиката е повече от ясна. По този начин се постига изключително сериозно ограничаване възможността на ползването на подобни данъчни облекчения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания по § 8?
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Господин Муравей Радев в своето изказване е прав, като казва, че може би в тези промени, които току-що са визирани в § 8, се съдържат най-съществените промени. Предложените изменения в § 8 са в две основни насоки.
Първата насока обхваща редакционните бележки, които целят да придадат еднозначност на изказа и максимално съответствие с критериите за допустимост на схемата за помощ за регионално развитие, включително и включването на критерии за натрупване и спазване на максималните прагове за държавно подпомагане.
Втората промяна е свързана със създаването на препратки към законодателството в областта на държавните помощи и детайлно посочване на условията за намаленията, които ще се ползват по чл. 60, ал.1, и преотстъпването по чл. 61з и чл. 61д. В чл. 61е са посочени условията, при които може да се ползва държавната помощ за регионално развитие, а в чл. 61ж са посочени условията, при които може да се ползва държавната помощ за насърчаване на заетост. В чл. 61з са указани и условията за максимален интензитет на държавните помощи.
Много важни са промените в обхвата на изключенията от предоставяне на правото за ползване на намаление и преотстъпване на корпоративен данък и по-конкретно изключването на определени отрасли, което е наложено от европейските критерии за неприемливост на държавната помощ за регионално развитие в посочените отрасли. Бих искала тук да кажа, че се отлага влизането в сила на разпоредбите на Закона за предприятията, които извършват дейност в земеделието и в рибовъдството. Защото предприятията от тези отрасли ще могат да ползват данъчни облекчения, без да се съобразяват с допълнителните изисквания. Това е договорено и е част от разпоредбите на споразумението за асоцииране между държавите-членки на Европейския съюз, от една страна, и Република България – от друга страна.
В чл. 61е, когато облекчението е свързано с инвестиционен проект, е предвидена нова алинея, визираща задължението за осигуряване на необходимата информация на Министерството на финансите за попълване надлежно уведомление в предвидените от Закона за държавните помощи и правилника за прилагането му.
Относно тези 25%, на които господин Муравей Радев обърна внимание, искам да кажа, че те не са случайно посочени и те са съгласно мултисекторната рамка за регионална помощ за големи инвестиционни проекти, която е издадена от Комисията за европейските общности. Там в чл. 24, подточка “а” е казано, че получателят на помощта отговаря за повече от 25% от продажбите на съответния продукт преди инвестирането или ще отговаря за повече от 25% след инвестирането. Така че това също не е някакво субективно тълкуване или случайно хрумване на авторите на текстовете.
В чл. 61з е фиксиран максимално допустимият интензитет на държавно подпомагане по схемата, който съвкупно с получените други държавни помощи за регионално развитие не трябва да превишава 50 на сто съгласно приложимата регионална карта за държавни помощи, която е дадена в Приложение № 1.
Обръща се внимание и на хипотезата, когато лицето в рамките на 3 години, включително текущата, е получило помощ под 200 хил. лв., то не трябва да изпълнява допълнителните условия, които са дадени в § 8. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Радева.
Други изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на предложенията.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Иван Иванов, Димитър Йорданов, Валентин Василев, Никола Николов и Христо Кирчев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 31, против 71, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Муравей Радев и Веселин Черкезов по този текст, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 31, против 63, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 17, против 59, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 8 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 62, против 18, въздържали се 7.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 9 има предложение на народните представители Радева и Дончев, което не е подкрепено от комисията и е оттеглено от вносителите.
Има предложение на Иванов, Йорданов, Василев, Николов и Кирчев – в новата т. 73 годината “2004” да бъде променена на “2006”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Муравей Радев и Веселин Черкезов – в § 9 в новата т. 73 определението за “държавна помощ” по смисъла на Закона за държавните помощи, включително данъчните облекчения, вместо “за данъчните периоди след 31 декември 2004 г.” да се прилага “за данъчните периоди след 31 декември 2005 г.”.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага следната окончателна редакция на § 9:
“§ 9. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създават точки 71, 72 и 73:
“71. “Първоначална инвестиция” е инвестиция в:
а) дълготрайни материални активи за създаване на ново предприятие, за разширяване на съществуващо предприятие или за започване на дейност, водеща до съществени промени на произвеждания продукт или на производствения процес на съществуващо предприятие, свързана с рационализация, диверсификация или модернизация; не е първоначална инвестиция инвестицията в актив, който замества съществуващ актив със сходни употреба и характеристики, както и придобиването на транспортни средства от данъчно задължени лица в отрасъл “Транспорт”;
б) патенти, лицензии и ноу-хау.
72. “Предприятие в затруднение” е предприятие, за което са налице едновременно следните критерии:
а) в случаите на дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество, когато регистрираният им капитал намалее с повече от 50 на сто, като повече от 25 на сто е през последните 12 месеца;
б) за всички останали дружества, когато повече от половината им собствен капитал, по счетоводни данни, намалее и повече от 25 на сто е през последните 12 месеца;
в) или са налице условията на Търговския закон или на законодателството по място на регистрация за откриване на процедура по несъстоятелност.
73. “Минимална помощ” е определената по смисъла на чл. 1, ал. 6 от Закона за държавните помощи за периода след 31 декември 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към изказвания.
Господин Радев, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател! Съжалявам, че Вашата колежка отсъства, но искам да й прочета един член от правилника и моля и Вие, и тя да се съобразявате най-после с този правилник и да не прекъсвате народните представители, когато са на трибуната и когато говорят достатъчно важни неща. Моля Ви да прочетете чл. 71, ал. 3. Там се казва така: “Народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на 5 минути за всяко предложение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Не за параграф, а за предложение, господин председател. Аз имах 5 предложения и за тези 5 предложения трябваше да говоря 25 минути, а не тя да ме прекъсва на петата минута и да ми отнема думата. Защото в един истински парламент е противопоказно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Прав сте, но може да го кажете с по-спокоен глас.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Научете я тази Ваша колежка да може да води заседания най-после на четвъртата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Радев, дайте да запазим добрия тон. Аз Ви разбирам, прав сте, но да говорим по-спокойно. Заповядайте, имате пет минути за всяко предложение.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател, Вие знаете за какво става дума.
Уважаеми колеги, тук е най-важният въпрос, може би, в този член. Този член касае времето, в което ще се прилагат ограниченията, свързани с даването на данъчни облекчения. Понятието “държавна помощ”, което до голяма степен, да не кажа над 99%, уеднаквява понятието “данъчно облекчение” с “държавна помощ” и го вкарва в този механизъм. Предложението е да влезе от 1 януари следващата година. България ще стане член на Европейския съюз вероятно най-рано на 1 януари 2007 г.
Господин председател, този период – до януари 2007 г., би могъл да бъде защитен от нашите преговарящи като период, в който да действа сегашното положение в България. Наивно и доста детинско е обяснението, че Европейската комисия била разочарована от тези нови страни-членки, които сега прие, бивши социалистически държави в по-голямата си част, които били поели ангажимент, ама не го били изпълнили, поради което сега България трябва да докаже, че две години и половина преди да стигне до вратата на Европа трябва да приеме тези ограничения и да ги прилага реално в своето законодателство. При това, забележете, една немалка част от много големите инвеститори в България ще бъдат сериозно засегнати от това влизане по-рано на изискванията на понятието “данъчни облекчения” да се смята за държавна помощ.
Затова нашето предложение е този срок да бъде променен и да отиде на 1 януари 2007 г., или 31 декември 2006 г. Ако преговарящите не могат да постигнат това, нека го признаят. Да дойдат и да кажат: ние се опитахме, не успяхме. Нищо не чуваме от тях, даже не сме запознати и за елементарен опит на спор от тях. Сервира ни се: те искат. Ама те могат да искат всичко. Вие какво искате е важно. Ние, българските парламентаристи, какво искаме е важно.
Така че бих помолил по този въпрос народните представители да имат ясното съзнание след малко какво точно ще гласуват. Ако желаят да приемат абсолютно безусловно тази капитулация – две години и половина по-рано, нека да го направят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има предложение, направено от Нина Радева и Владимир Дончев, което не се подкрепя.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Ние го оттеглихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, вие сте го оттеглили.
Има предложение от господин Иван Иванов и група народни представители.
Заповядайте, господин Николов, Вие сте един от тях. Имате думата в рамките на 5 минути да изложите мотивите за вашето предложение.
НИКОЛА ДЖИПОВ НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Тук става дума за много важно решение за българската икономика. Ние предвиждаме в закона, който сега разглеждаме, някакви данъчни облекчения и третирането им като държавна помощ. В същото време се опитваме това третиране да го ограничим и да се случи след 31 декември 2004 г. Губи ми се логиката на това защо трябва, тъй като в следващите текстове става ясно, че всичко това е валидно до 31 декември 2006 г. Става дума за онези срокове, които изтичат по Закона за чуждестранните инвестиции, но тогава ще взема думата по този въпрос. Губи ми се логиката на това ние сами да си наложим предварително този срок. Защо да не се третира като държавни помощи този преотстъпен данък от момента на влизане в Европейския съюз? Няма логика в предположението, че отсега това трябва да стане и че това е много важно за българската икономика, и че трябва наистина да правим тази рестрикция. Още повече, че тази рестрикция, прибавена към Споразумението с Международния валутен фонд, където пък целта на правителството е очевидно да охлажда българската икономика чрез намаляване ликвидността на банките, и се получава натрупване на фактори, които ще повлияят върху икономическия растеж.
Аз съм убеден, че икономическият растеж в страната и растежът на доходите са най-важната задача в момента на правителството до членството в Европейския съюз. Защото ние трябва да направим избор между това да влезем като най-бедната държава с най-ниски доходи и с най-нисък икономически растеж, с най-ниска икономика или да влезем 2007 г. с една икономика, която има инерция, включително и на тези облекчения, които се приемат, включително с ръст на доходите и при по-благоприятни условия при членство в Европейския съюз, които ги знаем, тази икономика да има възможност да расте с 10-12% годишно. Този избор, според мен, е недвусмислен за икономиката. Никакви достоверни факти и аргументация не могат да се посочат в подкрепа на тезата, която в момента виждаме като решение на Комисията по бюджет и финанси. Повярвайте ми, ако ние не успеем да растем с 10-12% или 8-10% и постоянно коригираме и взимаме мерки за ограничаване на икономическия растеж, българската икономика няма да може да издържи на конкурентния натиск в Европейския съюз. Българските предприемачи ще загубят и инициативата, ще загубят и възможностите да се реализират в обединена Европа, а знаем, че целта за членство в Европейския съюз е една единствена – да направим качеството на живот в България такова, каквото е в тези страни.

Така че аз ви моля, помислете върху тази дата. Това време не е много. Става дума за две години отлагане на ограниченията и, според мен, е напълно възможно, включително и споразумение с Европейската комисия по този въпрос. Разбира се, аргументите, че трябва да приключим преговорите сега, преди новите страни да участват в съответните европейски комисии, са основателни. Аз споделям вашата тревога, че тогава може много по-тежко да се водят преговорите, но авансовото вземане на мерки, които ограничават възможностите на българската икономика, е не по-малко лошо от това.
Така че, обръщам се към всички колеги, особено към тези от мнозинството, внимателно вижте текстовете и подкрепете предложението, което сме направили, защото то е направено само и единствено от грижа за това да влезем в Европейския съюз с растяща икономика и с по-високи доходи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Чауш, имате думата.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да припомня, че на първо четене Парламентарната група на Движението за права и свободи също постави този въпрос – във връзка със сроковете. Ние не сме вносител на предложение за промяна на срока, който вносителят в лицето на Министерство на финансите е направил, но за да гласуваме мотивирано, бих желал представителите на Министерство на финансите да обосноват защо точно тези срокове се налагат, какви са аргументите, императивни ли са срокове, за да знаем и да гласуваме мотивирано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Един момент, господин Черкезов. От името на двамата пет минути говори господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПГОДС, от място): Всеки има право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не, моля Ви се! Как всеки? Извинявайте, тук вече правилникът е ясен. Когато има едно предложение от десет народни представители, от името на тези вносители говори един. Много Ви моля!
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ПГОДС, от място): Тогава реплика на господин Чауш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Реплика на господин Чауш – в рамките на две минути.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Освен това, което каза господин Чауш, аз също искам да се обоснове, колко са предприятията, и като се намали срокът преди това, какви щети ще понесат те? Да се отговори и на този въпрос: колко са предприятията и какви щети ще понесат те за това, че срокът се намалява. И то с две години. Защото от Европейския съюз поставят определени изисквания, а нашите задължения са да защитим интересите на българската държава и на българските фирми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за изказване, госпожо Радева. След това господин Тасев ще има възможност да вземе думата.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Без да изземвам правото на вносителя за по-големи детайли и подробности, бих искала да повторя това, което казах и при разглеждането на законопроекта на първо четене.
Има договор за създаване на Европейската общност и той съществува и е в сила от 1957 г. В преговорния процес още през 1993 г. ние подписваме този договор, в който като неразделна част, Раздел II – "Държавни субсидии", чл. 87 гласи:
"(1) Доколкото в този договор не се предвижда нещо друго, то държавни или от държавни средства предоставени субсидии, независимо от какъв вид, които деформират или има опасност да деформират конкуренцията чрез превилегировано третиране на отделни предприятия или промишлени отрасли, са несъвместими с Общия пазар, ако накърняват търговията между държавите-членки."
Така че от момента на подписването на този договор, тоест от 1993 г., сме били длъжни да приведем нашето законодателство в съответствие с принципите на учредяване на Европейския съюз, с които доброволно сме се съгласили.
Мога да кажа, че за изминалия период тези нарушения, които сме направили, така или иначе сме ги направили. Но вече е крайно време да сме в синхрон с ангажиментите и договореностите, които сме поели, декларирайки намеренията си да ставаме членки на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Реплика на изказването на госпожа Радева – господин Николов. Заповядайте.
НИКОЛА ДЖИПОВ НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо Радева, аз не разбрах какви нарушения сме направили, защото очевидно българската икономика не може да изкриви Общия пазар в Европейския съюз. И даже след членство, пак няма да може, тъй като държавните помощи и въобще облекченията за българските предприемачи бяха в такива размери, че по никакъв начин, в никаква сфера не можем да ограничим конкуренцията на Общия пазар.
Така че този довод, формално прав, е вреден за българската икономика. И не разбирам защо вие се ангажирате като първото българско правителство, което ще изправи грешките на предишните. Моля ви, не се изживявайте като правителството, което всичко знае и всичко може. Вслушайте се в това, което казват българските предприемачи. Вижте цифрите, вижте как се развива българската икономика. Вече един път коригирахте прогнозата за икономическия растеж от 5,3 на 5. Да не се наложи да коригирате още един път – на 4, и тогава вече наистина нещата в България, и специално за българските предприемачи и българската икономика, ще станат лоши.
Смятам и не искам да споря на основание на формалното задължение, прието от българското правителство, че трябва да синхронизираме нашето законодателство. Добре, но наш е изборът кога, защото това е важното в целия този преговорен процес. Колкото по-дълго време ние извоюваме по-добри условия за българския бизнес, толкова по-достойно ще влезем в Европейския съюз. Това мисля, че се разбира и не можем да имаме спор.
Затова още един път се ползвам от възможността да помоля всички колеги наистина да се замислят за това наше предложение, а именно ограниченията върху насърченията да влязат, когато станем членове на Европейския съюз, а не авансово. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
За втора реплика, заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, тъй като преди малко почти не дадохте думата на моя колега, искам да Ви кажа, че всеки народен представител има право да говори до пет минути, обсъждайки едно или друго предложение, дори и да не е негов автор, а още повече пък да е съавтор. Както и да е, предполагам, че и това знаете, но просто бяхте го позабравили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Може да вземе думата, господин Радев, но по конкретно предложение може да вземе думата само един. Иначе на второ четене има право.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председател, прочетете внимателно правилника. След малко ще донеса правилника и ще го прочета и пред Вас тук, както направих преди малко и за Вашата колежка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Не става дума само кога ще бъде възприето това правило, госпожо Радева. Разбира се, че трябва да се синхронизираме. Значи един път въпросът е кога, а втори път е кое точно. Значи кое точно, не е само детайлно онова, което каже Европейската комисия. Принципът – да, но кучето винаги е заровено в подробностите. Кое точно, докъде и кога ще бъде променено? Ето, за това казвам, че няма яснота у народните представители за този преговорен процес. Кой какви позиции конкретно защитава? Кой какво успява да отстои или се отказва от него? Не става дума за принципа. За принципа, да, аз ви казах и на първо четене, ще подкрепя този законопроект, защото знам колко важен е той, но става въпрос за подробностите. И кога, защото много държави използваха отлагателно вето и отдавна са членове на Европейския съюз. Но онези, които сега преговарят, биха могли и те да използват такива отлагателни срокове, първо, и най-вече в конкретиката – кое точно е държавна помощ? Дали всяко едно данъчно облекчение може да бъде третирано като държавна помощ? Аз имам резерви по този въпрос, според мен това е едно бяло поле, което трябва да се разработва от достатъчно компетентни специалисти-експерти и в Министерството на финансите, и в национален мащаб. И това е една отворена тема. Но сега, приемем ли точно това законодателство, вече е безсмислено да го правим. Трябваше то да предхожда това, което правим днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Радева, имате право на дуплика. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Николов, не могат да бъдат вредни такива текстове и законови промени, които регламентират правилата на свободната конкуренция, които дават възможност за равнопоставеност и пазарна селективност на фирмите.
Така че в случая да говорите, че българските предприемачи са притеснени или ощетени от текстовете, в това няма нищо вярно. Напротив, представлява свободна интерпретация на дадения текст.
От друга страна, искам да подчертая и да обърна внимание на същността на промените, а не само на формалната страна на сроковете. Ние говорим и с тези промени налагаме режим на получаване на помощи до 200 хил. лв., за което не се иска специално разрешение и не се оценява от Комисията по конкуренцията. Така че това е достатъчно голям диапазон, в който малките и дори средните фирми могат да ползват облекчения, които няма да бъдат обект на санкциониране с тези законови текстове. Това определено не е влошаване, а обратно, то е подобряване на данъчния режим за този тип фирми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата заместник-министър Тасев. Има предложение на народния представител Хюсеин Чауш. Да чуем становището на вносителя. Вие представлявате правителството и Министерство на финансите. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Чауш! В изказването на госпожа Радева всъщност се съдържаше и отговора – че минималната помощ, определена по смисъла на чл. 1, ал. 6 от Закона за държавните помощи за периода след 31 декември 2004 г. означава, че след тази дата те няма да прилагат допълнителните условия, които се включват тук с измененията на закона.
Искам да обърна внимание на това, че ние говорим главно за малки и средни предприятия. Двеста хиляди лева в рамките на 3-годишен период означава респективно 2 млн. инвестиции. Смятам, че това е една цифра, която е напълно достатъчна и задоволява нуждите на малките предприятия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на направените предложения. Чухте аргументите на вносителите на тези предложения. Започваме с предложението, направено от Иван Иванов и група народни представители, а то е, че предлагат в новата т. 73 годината 2004 да бъде променена на 2006.
Моля, гласувайте това предложение, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 26, против 58, въздържал се 1.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Муравей Радев и Веселин Черкезов.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 22, против 63, въздържали се 13.
Това предложение също не се приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 9.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 75, против 9, въздържали се 12.
Параграф 9 в новата редакция е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Заглавието на “Заключителни разпоредби” се изменя така: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Има предложение на народните представители Радева и Дончев.
Комисията не подкрепя предложението. Вносителите го оттеглят.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 10:
“§ 10. Параграфи 27 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, 153/98 г.) и § 60 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, 119/2002 г., изм., бр. 109/2003 г.), се прилагат до датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, има ли желаещи за изказване по § 10? Не виждам.
Подлагам на гласуване новата редакция на § 10.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 7.
Приема се.
Подлагам на гласуване заглавието на "Заключителната разпоредба", което става “Преходни и заключителни разпоредби”.
Моля, гласувайте заглавието на този раздел.
Гласували 95 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 7.
Заглавието на раздела е прието.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 11 има предложение на народните представители Радева, Дончев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 11:
“§ 11. В Закона за данък върху добавената стойност се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 58б:
а) в ал. 1 се създава т. 5:
“5. налице са условията за предоставяне на държавна помощ за регионално развитие съгласно Закона за държавните помощи и правилника за неговото прилагане с изключение на случаите по чл. 1, ал. 6 от Закона за държавните помощи.”
б) в ал. 2:
аа) думите “съобразяване със следните изисквания” се заменят с “наличие на следните обстоятелства”;
бб) в т. 4 накрая се добавя “като” и се създават букви “а – е”:
"а) договори за кредити и търговски заеми;
б) договори за финансов лизинг;
в) банкови и други гаранции;
г) писма за поемане на ангажимент за финансиране на проекта от собствениците на капитала;
д) собствени средства;
е) прогнозните входящи парични потоци са достоверни, съответстват на пазарните условия и са достатъчни за покриването на инвестиционните и текущи разходи по проекта.”
в) в ал. 3:
аа) точка 1 се изменя така:
“1. проекти, разработки и планове за изграждане и поддържане на обекти и бизнес план за икономическа стабилност и рентабилност на инвестиционния проект;”
бб) точка 3 се изменя така:
“3. документи, удостоверяващи възможностите за финансиране на проекта по ал. 2, т. 4;”
вв) създава се т. 6:
“6. декларация, че за последните три данъчни години, включително текущата, лицето не е получило помощи съгласно чл. 1, ал. 6 от Закона за държавните помощи в размер над 200 хил. лв.;”
г) алинея 4 се изменя така:
“(4) Министърът на финансите при спазване на условията по ал. 2 и при наличие на обстоятелства по ал. 1, точки 2, 3 и 5 издава разрешение в едномесечен срок от постъпване на искането. В случаите, когато съгласно Закона за държавните помощи и правилника за неговото прилагане се изисква уведомление на Комисията за защита на конкуренцията, разрешението се издава в едномесечен срок от датата на решението на Комисията за защита на конкуренцията, с което се разрешава предоставянето на помощта.”
2. В член 58в:
а) в ал. 1, т. 1 цифрите “2” и “3” се заменят съответно с “3” и “5”;
б) в ал. 2 цифрите “2” и “3” се заменят съответно с “3” и “5”.
3. В чл. 59 т. 1 се изменя така:
“1. в закон или в международен договор, ратифициран или обнародван по съответния ред, е предвидено освобождаване при внос от данъци, налози и други вземания, плащания, облагания с ефект, еквивалент на косвен данък, включително когато тези договори са финансирани от безвъзмездна помощ и/или със заеми от международни финансови институции и гарант по заема е Република България (включително и когато стойността на дължимия данък при внос по тези споразумения за заеми се признава от съответната финансираща организация за съфинансиране от страна на Република България), и/или Република България съфинансира договорите със средства от републиканския или общинските бюджети.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухте редакцията на § 11.
Има ли изказвания по този параграф? Не виждам.
Моля, гласувайте окончателната редакция на § 11.
Гласували 103 народни представители: за 85, против 2, въздържали се 16.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 12 има предложение на Радева и Дончев - § 12 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на Иванов, Йорданов, Кирчев, Николов, Василев.
Предложените промени в Закона за държавните помощ са недостатъчни. Досега в този закон държавна помощ под формата на данъчни облекчения и данъчен закон не е дефинирана. От документите на комисията за прилагане на правилата за държавна помощ по отношение на мерките за пряко данъчно облагане на дружествата е видно, че държавната помощ под формата на данъчни мерки в едни случаи може да бъде несъвместима с общия пазар, а в редица други случаи може да бъде напълно или условно съвместима. Без яснота по този въпрос в самия закон, трудно Комисията за защита на конкуренцията ще може да преценява отделни случаи.
Има предложение на Радев и Черкезов.
Предложените промени в Закона за държавните помощи не дават достатъчна яснота по отношение на данъчните облекчения. Досега в този закон изобщо не се говори за държавна помощ под формата на данъчни облекчения и данъчен закон. Необходимо е тя да бъде дефинирана, като се имат предвид многостранните аспекти на данъчните облекчения. Част от тях според документите на комисията за прилагане на правилата за държавна помощ по отношение на мерките за пряко данъчно облагане на дружествата се явяват несъвместими със свободната конкуренция и с общия пазар, но в редица други случаи те са напълно или условно съвместими с тях. Без в закона да се даде яснота по този въпрос, трудно Комисията за защита на конкуренцията ще може да преценява отделните случаи при даване на едно или друго разрешение.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, има направени предложения от Иван Иванов и група народни представители и от Муравей Радев и Веселин Черкезов.
Искат ли думата уважаемите народни представители?
Заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Това предложение беше направено по-скоро, за да подтикне работната група и вносителят да разграничи държавните помощи, по-скоро да разграничи данъчните облекчения, една част от тях, от понятието, за което в момента в този член говорим. Много е общо дадено. Не може държавна помощ да бъде всяка една данъчна преференция.
Тъй като това не е конкретно казано, не е под формата на гласуване, отхвърляне или приемане на определен текст, а беше адресирано по-скоро до комисията, до работната група или вносителя, ако може той да направи такова разграничение, и виждате, че той не е приел да работи по него, приел е онова, което е казано от Брюксел само в смисъла, че всичко, що е данъчно облекчение, влиза в графата “Държавна помощ”, аз оттеглям това предложение. То няма смисъл да бъде гласувано, тъй като смисълът не е то да се гласува, а да предизвика дебат и някой да се замисли за това какво ще вложи вносителят по тези текстове. Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие оттегляте направеното предложение, господин Радев.
Има ли народен представител от групата, която предлага изменение в текста на § 12? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на предложение, направено от народните представители Иван Иванов и група народни представители. Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 22, против 76, въздържали се 11.
Предложението на народните представители Иван Иванов и група народни представители не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 12 от текста на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 87, против 3, въздържали се 8.
Предложението на комисията за отпадане на § 12 е прието.
Преминаваме към § 13.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря.
“§ 13. В Указ № 2242 за свободни зони (обн. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 2 ал. 2 се изменя така:
“(2) Дейностите по ал. 1 могат да се осъществяват от лица, които са регистрирани като търговци по Търговския закон или по националното си законодателство”.
2. В чл. 10 ал. 1 се изменя така:
“(1) Терените, сградите и другите обекти се ползват чрез отдаване под наем или друга форма за временно ползване по договор между предприятието, стопанисващо зоната, и лицата по чл. 2, ал. 2.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 13, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по § 13? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на § 13, така както е предложен от вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 3.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 14, който става § 13, има предложение на господата Калинов, Моллов, Илиевски, Чауш, Юруков и други, което е подкрепено по принцип от комисията по т. 1 и т. 2 и не е подкрепено предложението по т. 3.
Има предложение на народните представители Иванов, Йорданов, Василев, Николов и Кирчев по § 14 за предложените промени в ДПК:
“В чл. 147 от ДПК предлаганата нова ал. 3 да отпадне, като продължи прилагането на досегашния режим по чл. 161 и следващите от ДПК за обезпечение при отсрочване и разсрочване на задължения. Ако това не се приеме, то действието на тази разпоредба да се прилага след 31 декември 2006 г.
В новия чл. 149а, ал. 1, т. 4 да се определят в самия закон основните параметри за определяне за рентабилност, ефективност и финансова автономност.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Муравей Радев и Веселин Черкезов:
“1. В чл. 147 от ДПК предлаганата нова ал. 3 да влезе в действие след 31 декември 2006 г. Дотогава да се прилага действащият сега режим на ДПК.
2. В новия чл. 149а, ал. 1, т. 4 да се определят в самия закон основните параметри за определяне на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, въз основа на които да се прилага Наредбата по чл. 152а.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Радева и Дончев, което е подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие прочетохте всички предложения по § 14, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 14, който става § 13:
“§ 13. В Данъчния процесуален кодекс (обн. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 146, ал. 1, числото “6” се заменя с “12”.
2. В чл. 147:
а) в ал. 1 думите “данъчния орган” се заменят с “компетентния орган”;
б) ал. 2 се изменя така:
“(2) Искането по ал. 1 се подава до компетентния орган, придружено с документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 149а.”;
в) създава се нова ал. 3:
“(3) За обезпечаване на задълженията, за които се иска отсрочване или разсрочване, длъжникът предоставя надлежно обезпечение по реда на този кодекс в размер на главницата и лихвите на задълженията за периода, за който е поискано отсрочване или разсрочване.”;
г) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в изречение второ след думите “законната лихва” се поставя запетая и се добавя “считано”;
д) алинеи 4, 5 и 6 се отменят.
3. В чл. 148:
а) в ал. 1, т. 2 и 3 след думите “или ако се иска” се добавя “отсрочване или”;
б) в ал. 2 накрая се добавя “по реда на този раздел и на наредбата по чл. 152а”.
4. Член 149 се изменя така:
“Ограничения за издаване на разрешение
Чл. 149. (1) Отсрочване или разсрочване не се разрешава:
1. по отношение на търговец, за когото е взето решение за прекратяване с ликвидация или за когото е открито производство по несъстоятелност или производство по оздравяване на предприятието по реда на Търговския закон;
2. след като бъде определен начинът на продажба по чл. 201;
3. за задължения по Закона за данък върху добавената стойност и по Закона за акцизите с изключение на задълженията по влязъл в сила данъчен акт;
4. по отношение на третите лица по чл. 22 за удържаните от данъчните субекти и невнесени в срок суми за плащане на публични вземания.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага в случаите по чл. 152 и чл. 153.

(3) Разрешение не се издава и когато представените документи по чл. 147, ал. 2 съдържат данни, които не отразяват пазарните цени и пазарните условия."
5. Създава се чл. 149а:
"Предпоставки за издаване на разрешение
Чл. 149а. (1) Разрешение за отсрочване и разсрочване се издава, когато едновременно са налице следните обстоятелства:
1. данъчното задължение, за което се иска отсрочване или разсрочване, не може да се погаси изцяло с наличните парични средства към датата на подаване на искането по чл. 147, ал. 1 и текущите парични постъпления за период три месеца след тази дата, намалени с необходимите текущи парични плащания за период три месеца след същата дата, гарантиращи продължаването на стопанската дейност, като към наличните парични средства се прибавят и сумите, които биха постъпили при:
а) осребряване на активите по балансова стойност към датата на подаване на искането по чл. 147, ал. 1 с изключение на тези, без които е невъзможно осъществяването на извършваната стопанска дейност;
б) събиране на изискуемите и ликвидни към датата на подаване на искането по чл. 167, ал. 1 вземания на длъжника от трети лица;
2. предприятието не е формирало отрицателен счетоводен финансов резултат за предходните две години на годината, в която е подадено искането за отсрочване или разсрочване;
3. коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходните две години на годината, в която е подадено искането по чл. 147, ал. 1, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване въз основа на документи за бъдещо развитие, са определени по методи и в границите на стойности, установени с наредбата по чл. 152а;
4. коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване, са в границите на стойности, установени с наредбата по чл. 152а;
5. минималният размер на предоставеното обезпечение покрива размера на главницата и лихвите на задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, за периода на действие на разрешението.
(2) Срокът на разрешението за отсрочване или разсрочване се определя, като се приема погасяването на задълженията да се извършва с плащания в размер не по-малко от 50 на сто от нетния паричен поток, без да се взимат предвид главницата и лихвите на отсроченото или разсроченото задължение, определен за всяка година поотделно, въз основа на доказателствата за бъдещо развитие и по начин, установен с наредбата по чл. 152а.
(3) Разрешение за отсрочване или разсрочване се издава само за тази част от задължението, която не може да бъде погасена при условията на ал. 1, т. 1."
6. В чл. 150:
а) в ал. 1:
аа) в изречение второ накрая се добавя "на действие на отсрочването или разсрочването";
бб) създават се изречение трето и четвърто: "В случаите на крупни производствени аварии, когато рискът се покрива от застраховки, за периода се дължи основният лихвен процент. Когато разсрочването и отсрочването представляват държавна помощ съгласно Закона за държавните помощи, разсрочването или отсрочването се разрешават след решение на Комисията за защита на конкуренцията за допустимост.";
б) алинея 2 се изменя така:
"(2) Към молбата се прилагат доказателства за настъпилите обстоятелства по ал. 1";
в) в ал. 3 думите "чл. 148 и чл. 149, ал. 1, 2 и 3" се заменят с "чл. 147-149а".
7. В чл. 151 след думата "кодекс" се добавя "и наредбата по чл. 152а".
8. В Глава четиринадесета, Раздел I се създават чл. 151а и чл. 151б:


"Срокове за издаване на решение
Чл. 151а. (1) Разрешение за отсрочване или разсрочване се издава в срок до три месеца след постъпване на искането по чл. 147, ал. 1, придружено с необходимите документи и становища, при компетентния орган. Срокът за произнасяне може да бъде продължен по писмено съгласие между искателя и съответния орган за срок до три месеца. В съгласието се посочват основанията и срокът за продължаването му. Задължението, за което е поискано отсрочване или разсрочване, не подлежи на принудително събиране за периода от подаване на искането до влизане в сила на окончателното решение по искането. За този период се дължи законната лихва.
(2) Решението на съответния орган с мотивите към него се връчва на лицето по реда на този кодекс в 7-дневен срок от издаването му, като в него се посочва пред кой орган и в какви срокове може да бъде обжалвано.
(3) Непроизнасянето в срок по искането се счита за мълчалив отказ."
Има нова редакция на чл. 151б. За изясняване на съдържанието мога ли да прочета директно новата редакция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбира се.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
"Обжалване
Чл. 151б. (1) Решението или мълчаливият отказ по чл. 151а се обжалват пред съответния компетентен съд.
(2) Жалбата се изпраща от органа, издал решението или мълчаливия отказ, в 7-дневен срок от получаването до компетентния съд.
(3) Органът, издал решението или отказа, може да ги преразгледа в 7-дневен срок от получаване на жалбата и да издаде исканото разрешение за отсрочване или разсрочване, което се връчва по реда на чл. 151а и обжалва по реда на ал. 1 и 2.
(4) При разглеждането на жалбата се призовава органът, чийто отказ се обжалва, и жалбоподателят.
9. В чл. 152:
а) създава се нова ал. 2:
"(2) Към предложението по ал. 1 главният данъчен директор прилага становище на Комисията за защита на конкуренцията за допустимост и съвместимост на предложението с принципите на свободната конкуренция.";
б) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4;
в) създават се алинеи 5, 6 и 7:
"(5) Не се разрешава намаляване, разсрочване и/или отсрочване на общото публично задължение по ал. 1 при влязло в сила решение на Комисията за защита на конкуренцията за недопустимост на държавната помощ.
(6) Предложение за разсрочване и отсрочване на публични вземания срещу регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители може да се подава и чрез министъра на земеделието и горите до съответния орган по чл. 148, ал. 1.
(7) Решението на Министерския съвет подлежи на обжалване по Закона за Върховния административен съд."
10. Създава се чл. 152а:
"Наредба
Чл. 152а. Министерският съвет приема наредба за коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност по чл. 149а."
11. В чл. 196 се създава ал. 5:
“(5) Описаната вещ на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители се оценява по нейната пазарна стойност, включително и за вещи, чиято стойност като нови е по-малка от 5 хил. лв., от оценител, включен в списъка по ал. 1, по предложение на министъра на земеделието и горите. В случаите, когато не е определен такъв оценител, публичният изпълнител назначава друг оценител, притежаващ съответната квалификация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тъй като е 11,00 ч., давам почивка. След почивката ще започнем изказванията по § 14 и по направените предложения.
Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Параграф 14 от законопроекта е представен. Имате думата за изказвания по него.
Заповядайте, господин Чауш.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаема госпожо председател, колеги! Ние сме вносители на текст по § 14.
Както правилно докладва председателят на комисията, и в материалите, които са ни раздадени, след т. 10, във финалното изречение по повод на нашето предложение се казва, че комисията подкрепя предложенията по т. 1 по принцип и не подкрепя т. 3. Но така, както е написано, няма т. 3. Тоест, формално погледнато, няма какво да не се подкрепя. А Вие, госпожо Радева, от трибуната докладвахте, че всъщност става въпрос за т. 10. Именно там е и моят акцент.
Поставеният проблем е доста ясен, но поради възникващото противоречие с общия ред на събиране на държавни вземания се отхвърля, без да има решение на казуса. А всъщност за какво става въпрос?
При публични вземания или задлъжнялост на фирма към държавата данъчните органи след съответна санкция чрез Агенцията за държавни вземания на търг разпродава активи на длъжника, за да удовлетворят вземанията на държавата. Но когато тези активи са елитни животни, сортови семена или посадъчен материал с гарантиран произход, вероятността срещу малки суми, каквито са държавните вземания, да се загубят милиони, е реална. Защото например няма гаранция, че елитните животни няма да отидат в месокомбинатите за колбаси, семената в мелниците – за хляб.
Затова идеята е при такива случаи отношение да има и министърът на земеделието и горите, за да може придобилите на съответния търг активи да са земеделски производители или с такъв предмет на дейност.
Този текст, който сме предложили, преследва именно да се пресекат такива възможности и аз ви подканям, уважаеми колеги, да подкрепите нашето предложение.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате предвид тази точка, която не е подкрепена от комисията – т. 3.
Благодаря Ви, господин Чауш.
За реплика ли искате думата?
Заповядайте, господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Искам да кажа само едно изречение в рамките на тези пет минути, които имаме, в посока на това, което каза преждеговорившият.
В крайна сметка, уважаеми колеги, в чл. 203 предходните алинеи преди ал. 5 касаят именно едно специално уреждане реда, по който се удовлетворяват публичните вземания към държавата именно за вещи, които са с особен характер, примерно муниции, стоки с военно предназначение, ценности, валута и пр., където режимът става със санкция на министъра на финансите – да не сбъркам нещо, а предния случай беше със санкция на министъра на вътрешните работи – произведения на изкуствата – има алинея, която касае проблема, когато става дума за произведения на изкуствата, мисля, че има алинея, която касае лекарства – министърът на здравеопазването и съответното министерство определят реда и начина за провеждането и урегулирането на тези вземания от стоките и вещите, които се изземват.
В този случай ние се постарахме да разработим норма, която да защити поне генофонда, семената и посадъчния материал с произход – поне това, тъй като поне аз мога да ви цитирам няколко примера, последния от които беше в Ямбол, където действително животни от генофонда бяха преработени в деликатеси.
Затова ви моля да подкрепите такава норма. Вярно е, че тя излиза извън общия ред, но в крайна сметка създава една гаранция, че ще бъде защитен националният генофонд и семената и посадъчният материал с гарантиран или установен произход. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калинов.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Госпожо председател, колеги! Аз съм внесъл предложения и съм удовлетворен, че по-голямата част от тях са приети.
Струва ми се обаче, че в чл. 196 в новосъздадената ал. 5 нещата не са добре описани поне във втората им част. Тук става дума за действия, които трябва да бъдат санкционирани от министъра на земеделието и горите, при това в случаи, когато вещите са на стойност под 5 хил. лв. Става дума за множество, хиляди на брой вероятно случаи. Няма връзка между първото и второто изречение. Какво ще стане, когато тази административна система или администрацията започне да бави по различни причини и предложението стига прекалено късно до министъра на земеделието и горите? Ако и там още допълнително се забавят нещата, създава се една обстановка за много дълго умуване как да се подходи.
Ето защо аз предлагам второто изречение на новосъздадената ал. 5 да отпадне в този му вид и да добие един по-динамичен вид:
"До представяне на предложението" – тъй като министърът трябва да го представи – "на министъра на земеделието и горите публичният изпълнител назначава оценител, притежаващ съответната квалификация" – както пише - "и вписан по ал. 1" – което го има в предишното изречение.
Смятам, че така нещата не променят смисъла на този член – на ал. 5 – но стават значително по-ясни и създават възможност публичният изпълнител да започне да работи, ако има прекалено голямо забавяне от страна на министъра на земеделието и горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате предвид ал. 5 на чл. 152?
ДИМИТЪР ДЪБОВ: Не, става въпрос за чл. 196. Става дума само за второто изречение.


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Радева, заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми колеги, напълно споделям съображенията, изказани от господин Калинов, както и бих призовала да бъде подкрепена редакцията, която направи господин Дъбов. Тук обаче имаме и други съображения, освен изказаните от господин Калинов. В какво се състоят те по същество?
Да, действително, ние трябва да имаме охранителен режим, който да даде възможност за запазване на такива животни, които представляват някаква ценност от гледна точка на националния генофонд, както и на растителни видове. Но така или иначе, когато тази разпродажба се извършва по Гражданскопроцесуалния кодекс, извършва се като тръжна процедура, ние не можем да ограничим участниците да бъдат само земеделски производители, защото влизаме в нарушение на други закони.
В момента не смятам, че предложението може да разреши тази колизия. Не можем да ограничим в тези търгове да участват и други физически лица или фирми, които не са земеделски производители. Мисля, че ако запишем изречението, което Вие предложихте: “по ред, определен от министъра на земеделието”, едва ли министърът на земеделието има правата да променя режима и начина на организация на тръжните процедури. Всъщност това е проблемът. Това е моето съображение.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: На “Терем” продукцията как се продава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Радева.
Друга реплика има ли?
Господин Калинов, имате думата.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Колеги, аз ви предлагам да подкрепим по принцип текста, тъй като става дума за специален закон, за член, който урежда точно специални взаимоотношения. За стоките за двойна употреба има подобен режим. За лекарствените средства пак има подобен режим. За изкуството - за картини, ценности и пр., има подобен режим. Доколкото знам, господин Радев, може би ще помогне, за валута и ценности също има подобен режим. Приложен е с разрешение на министъра на финансите и пр.
Ние искаме същата норма да се приложи, когато става дума за генофонда и за посадъчния материал. Нищо повече. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания има ли по текстовете?
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, в началото госпожа Радева прочете друга редакция на обжалването на чл. 151б и някак си ми се стори, че отпада срокът, в който този 14-дневен срок от връчване на решението или след изтичане срока на произнасяне се обжалва от длъжника. Ако видим на стр. 30 края на чл. 151а: “Решението на съответния орган с мотивите към него се връчва на лицето по реда на този кодекс в 7-дневен срок, като в него се посочва пред кой орган и в какви срокове може да бъде обжалвано”, сроковете за обжалване се определят от органа ли? Струва ми се, че това е много необичайна практика. Редакцията, така както е предложена от Комисията по бюджет и финанси, в раздадения ни текст беше много по-добра от това, което ни се прочете тук за редакция на чл. 151б, ал. 1. Ако може госпожа Радева да обясни защо се правят такива промени?
Извинете, но сроковете са фиксирани. Как органът, пред който е обжалването, след това препраща на другите компетентни съдилища, на компетентния съд? Четиринадесетдневният срок защо отпада, на мен не ми е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Откъде отпада, господин Папаризов? Като е прочетен текстът ли?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, като е прочетен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И е коригиран, така ли?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, като е прочетен. И са прочетени 3 реда, които аз считам, че са много съществени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, виждам.
Госпожо Радева, каква е причината за тази корекция, която сте направили при представянето на доклада?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Всъщност, причината за направената корекция, е съобразяването с общия ред на обжалването, който е фиксиран в чл. 228 на ГПК. Това е аргументът – синхронизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Защото , господин Папаризов, съществува способът в Кодекса да не се преповтаря законопроектът. Поне това е моето впечатление.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Да, ако обичате, ако това е по общия ред тогава според мен и горе в ал. 2 трябва да отпадне краят: “Решението на съответния орган с мотивите към него се връчва на лицето по реда на този кодекс в 7-дневен срок от издаването му, като в него се посочва, пред кой орган да бъде обжалвано”, а не “и в какви срокове”.
След като сроковете са в общия ред, то и тук не трябва органът във всеки конкретен случай да определя сроковете. Или трябва да има общи срокове според самия кодекс, или те трябва да бъдат указани, както това се прави в чл. 151б.
Тогава би трябвало “в какви срокове” да отпадне по-горе в чл. 151а, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има логика в това.
Може ли някой да вземе отношение по този въпрос?
Заповядайте, господин Радев.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви. Аз ви предлагам, ако наистина има неразбиране и разминаване в текстовете, експертите да направят опит да отстранят противоречията и да постигнем съгласие върху тях, за да можем да продължим по-нататък.
Можем да отложим гласуването по този параграф, след като минат другите, ако те са готови, и да се върнем само за гласуването.
Това, което аз предлагам, е в чл. 147 от ДПК предлаганата нова ал. 3 да влезе в действие след 31 декември 2006 г., а дотогава да се прилага сега действащият режим по ДПК. Това обаче не е толкова съществено, признавам го веднага, защото става дума за това, че едно отсрочване или едно разсрочване на данъчно задължение, дали да бъде обезпечено за периода, за който се иска това обезпечение, или данъчният орган да преценява, както и до този момент преценява, дали да иска или не такова обезпечение от лицето, което иска това отсрочване или разсрочване. Смятам, че този режим е по-благоприятен за стопанските субекти и затова предлагам срокът да бъде края на 2006 г., т.е. преди да влезем в Европейския съюз.
По-важно и по-съществено е обаче второто ми предложение. Член 152а въвежда една наредба, която да определи коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, на базата на която да се разрешава или не искането за отсрочване или разсрочване на съответното данъчно задължение. Тази наредба излиза от обхватното поле на закона и се предоставя в рамките на изпълнителната власт. Това според мен не е достатъчно законосъобразно. В какъв смисъл? Напълно е възможно едни много ниски коефициенти по тези три параметъра, зададени от наредбата, да обезсмислят съществуването на този текст, т.е. всеки да влезе там. И веднага обратната хипотеза – едни много високи стойности и параметри, които са по-вероятни да бъдат приложени, да обезсмисли искането за такава подкрепа.
Аз си мисля, че не можем да оставим в ръцете на изпълнителната власт, а оттам и в някаква наредба, а по-нататък вероятно в правилник, инструкция или не знам какво още, да се поясняват тези основни неща, които характеризират и обуславят смисъла на този запис. Затова нашето предложение е колкото и да е трудно, дори да стане малко обемен този закон, за яснота по прилагането на тази норма тези неща да бъдат записани в самия закон, а не в наредба към него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания по текста? Няма.
Преминаваме към гласуване по § 14.
Господин Радев направи предложение по тези два текста – да ги отложим и към края на законопроекта да се върнем обратно към тях.
Моля да гласуваме отлагане на гласуването на чл. 151а и чл. 151б до изчистване на редакцията им.
Гласували 118 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Калинов и група народни представители, по т. 10 на § 14, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 59, против 55, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Предложение за прегласуване – господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, моля да прегласуваме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуваме предложението на господин Чауш по т. 10 от § 14, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 76, против 32, въздържали се 11.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иванов, Димитър Йорданов и група народни представители по § 14 за промени в чл. 147 от ДПК, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 17, против 77, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Муравей Радев и Веселин Черкезов за изменение в Данъчнопроцесуалния кодекс, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 35, против 50, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Върху текста, предложен от комисията за редакция на § 14, в залата се направиха предложения от господин Дъбов – изречение второ на чл. 196, ал. 5, да добие редакцията, както беше представена от господин Дъбов: “До представянето на предложението на министъра на земеделието и горите публичният изпълнител назначава оценител, притежаващ съответната квалификация, вписан в списък по ал. 1.”
Моля да гласуваме това редакционно предложение, подкрепено от председателя на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Редакционната корекция се приема.
Тъй като господин Радев се изказа по чл. 152а, но то не беше формулирано като предложение за отлагане или като някакво друго конкретно предложение, няма как да го подложа на гласуване.
Моля да гласуваме текстовете на § 14, които стават § 13, извън тези, на които гласувахме отлагането – 151а и 151б.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 15. Министерският съвет приема наредба по чл. 152а от Данъчнопроцесуалния кодекс в тримесечен срок от влизането в сила на закона.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 14, и предлага следната окончателна редакция:
“§ 14. Министерският съвет приема наредба за коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова рентабилност по чл. 152а от Данъчния процесуален кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по § 14?
Господин Радев, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Темата е същата, по която преди малко говорих. Наистина, не ми е удобно да Ви поучавам от тази трибуна, но Вие не подложихте на гласуване моето предложение и аз не разбрах защо не го подложихте. Как може да казвате, че това предложение не било меродавно, защото нямало конкретика? По-конкретно от това има ли? В моето предложение е казано същото, което сега разискваме – че тези коефициенти не трябва да бъдат в наредба и предлагам да отпадне тази наредба, да се включат в закона. Ако народните представители приемат тази норма, най-елементарното действие след това е вносителят да сложи тези коефициенти в закона и въпросът приключва. Не разбирам защо не подложихте това на гласуване! Това е някаква Ваша целесъобразност. По същия начин, по който преди малко ме прекъснахте за моите предложения, и ме накарахте за 5 минути да говоря по тях, въпреки че в правилника изрично, дословно е записано това. И не е въпрос на тълкувание, а на научаване на правилника, нищо друго!
И така, става дума отново за тази наредба, която предлагам да бъде инкорпорирана в закон, а не тя сама по себе си да дава едни или други коефициенти, различни от закона, с възможност за променяне на смисъла на този член на самия закон. Затова предлагам да не приемаме създаването на наредба в този член. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Доколкото разбирам предложението, то е да отпадне § 14?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Да, да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви много.
За реплика – госпожа Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Аз знам аргументите на господин Радев и мотивите му да направи това предложение и бих ги подкрепила в друга ситуация, но в тази това технически е невъзможно. Тъй като коефициентите за рентабилност и за ефективност, финансова автономност и т.н. са динамични, те зависят от много макроикономически показатели и ще се определят в динамика, затова не може те да бъдат фиксирани в закона, а ще бъдат определени в наредбата на Министерския съвет, която ще се приеме до три месеца след приемане на закона и съответно ще се актуализира с промяна на макроикономическите параметри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Искате ли думата за дуплика, господин Радев? Не.
Други изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на господин Радев § 15, който става § 14, да отпадне.
Гласували 103 народни представители: за 35, против 65, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 15, който става § 14, в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Текстът се приема.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на народните представители Радева и Дончев § 16 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 16 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по § 16 на вносителя има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на комисията за отпадане на § 16.
Гласували 84 народни представители: за 69, против 10, въздържали се 5.
Текстът отпада.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията подкрепя предложението на народните представители Калинов, Моллов и Илиевски и предлага да се създаде § 15 със следната окончателна редакция:
“§ 15. В Кодекса за социално осигуряване се правят следните допълнения:
1. В чл. 113:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
“(2) Вземанията по ал. 1 от регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители се събират с лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода.”
2. В чл. 116:
а) в ал. 6:
аа) в т. 1 накрая се добавят думите “а за задължения на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители за срок до две години”;
бб) в т. 2 и 3 накрая се добавят думите “а за задължения на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители за срок до пет години.”
б) създава се нова ал. 10:
“(10) Отказът за разсрочване и отсрочване на задължения на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.”
в) досегашната ал. 10 става ал. 11.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по този параграф. Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 15, подкрепен от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на народните представители Радева и Дончев за нови § 16, 17 и 18:
“§ 16. В чл. 4 от Закона за обществените поръчки се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
“3. финансовите услуги във връзка с емитирането и прехвърлянето на ценни книжа или други финансови инструменти; услугите, предоставяни от Българската народна банка; услугите, предоставяни във връзка с управлението на държавния дълг;”
2. Създава се т. 5:
“5. юридическите услуги във връзка със защита по съдебни или арбитражни дела в чужбина, както и по спорове, подчинени на чужда юрисдикция.”
§ 17. В Закона за акцизите в § 2 т. 24 от Допълнителните разпоредби се изменя така:
“24. “Нефтен газ и други газообразни въглеводороди” са въглеводородни газове и техните смеси, включени в кодовете по КН 2901 и 2711.”
§ 18. В Закона за облагане на доходите на физическите лица се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 40, ал. 3 думите “данъчни декларации и/или удостоверения от работодателя” се заменят с израза “декларация, образецът на която се утвърждава със заповед на министъра на финансите и се обнародва в “Държавен вестник”.
2. В чл. 40 се създават ал. 4, 5 и 6:
“(4) Декларацията по ал. 3 се попълва от данъчно задълженото лице за всяка година, като в нея се посочва отделно всяко ползвано данъчно облекчение по реда на чл. 20, ал. 2; чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 22, ал. 1, т. 3 за направените лични вноски за доброволно пенсионно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица, съответно лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки “Живот” и застраховки “Живот”, ако са свързани с инвестиционен фонд. Декларацията по предходното изречение се прилага към годишната данъчна декларация, а копие от нея се предава на съответния платец на доходи по чл. 26, т. 8.
(5) Ако данъчно задълженото лице е получавало доходи само от трудови правоотношения, декларацията по ал. 3 се попълва и предава на основния работодател при окончателното преизчисляване на данъка върху доходите по Глава седма за съответната година, а копие от нея се предава на съответния платец на доходи по чл. 26, т. 8.
(6) В случаите, когато данъчно задълженото лице получава доходи по чл. 26, т. 8 преди изтичане на срока за подаване на годишната данъчна декларация по този закон, декларацията по ал. 3 се попълва при получаване на дохода по чл. 26, т. 8, като копие от нея се предава на платеца на дохода и тя се прилага към годишната данъчна декларация при подаването й.”
3. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за облагане доходите на физическите лица се създава нов § 5б:
“§ 5б. До изтичане на срока за подаване на годишната данъчна декларация за 2004 г., декларацията по чл. 40, ал. 3 за всички предходни години, през които са ползвани данъчни облекчения по реда на чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 22, ал. 1, т. 3, се попълва при получаване на дохода по чл. 26, т. 8, като копие от нея се предава на платеца на дохода и тя се прилага към годишната данъчна декларация за 2004 г. при подаването й.”
Комисията подкрепя предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Радева.
Имате думата за изказвания по това предложение.
Господин Радев има думата.

МУРАВЕЙ РАДЕВ: Госпожо председател, прощавайте, но аз наистина не разбирам какво правим! Нали в това Народно събрание разглеждаме параграф по параграф? Госпожа Нина Радева направи предложения по четири параграфа. По кой ще говорим сега? По първия или по четирите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По който искате.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Как по който искам? Нали се разглежда отделно параграф по параграф? Може би тук самият доклад на комисията не е структуриран. Вероятно трябваше госпожа Радева да направи предложение по всеки параграф отделно с вносител.
Затова Ви помолих да я спрете от място, за да свърши първият параграф и да го обсъдим. Иначе един закон можем да го прочетем от началото до края и да го обсъждаме, без да знаем какво точно правим.
Не се сърдете когато правя забележки, те са правилни.
За какво става дума в първия параграф, за който говори госпожа Радева –по Закона за обществените поръчки? Бях прав като казах, че много от нещата, които гледахме предния път на първо четене може да не се окажат последни. Ето на, по време на двете четения се вкараха още 4-5 закона, които не са минали на първо четене, госпожо председател. Не сме чели тези закони на първо четене, вкарваме ги директно на второ четене, което, според мен, е абсолютно неправилно. Не знам какво ще кажат юристите в залата, предполагам, че ще се съгласят. Но това, срещу което протестирам остро е, в тази т. 3 на новия параграф за обществените поръчки да се дава право извън Закона за обществените поръчки да бъдат услугите, предоставени във връзка с управлението на държавния дълг. Това означава ни повече, ни по-малко тези услуги да излязат от начина, по който публично и прозрачно се определят консултанти или агенти по външния дълг на Република България. Това е повече от опасно, ако имаме предвид двете злощастни замени на външния дълг преди две години, за които много скоро ще говорим по отчет за щетите, които нанесоха на България, с числа и документи.
Правя официално предложение “услугите, предоставени във връзка с управлението на държавния дълг” да не се приеме и да излезе от текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за други изказвания? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Радев в § 16, т. 3 думите “услугите, предоставени във връзка с управлението на държавния дълг” да отпаднат.
Гласували 95 народни представители: за 32, против 63, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Аз съм по-радикален в предложението – да отпадне цялата т. 3. Можете да го приемете и като предложение за прегласуване, в смисъл, подкрепяме направеното предложение в частта “услугите, предоставени във връзка с управлението на държавния дълг”, но смятам, че и при другите операции и финансови услуги трябва да се спазва Законът за обществените поръчки, защото там се заделят най-сериозни такси, комисионни и могат да се появят редица съмнения за корупция.
Правя предложение цялата т. 3 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме предложението на господин Миков за отпадането на цялата т. 3 в чл. 4 от Закона за обществените поръчки.
Гласували 114 народни представители: за 50, против 64, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! С този текст за промяна в Закона за обществените поръчки, ако го включим в този законопроект, се правят много съществени промени, включително по отношение на пълномощията на министъра на финансите за операции във връзка с външния дълг и други инструменти – неща, които по принцип не би трябвало да се решават с този закон и на този етап. Затова предлагам да прегласуваме този текст и промените в Закона за обществените поръчки да се обсъдят където им е мястото и отделно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на прегласуване предложението на господин Миков т. 3 в чл. 4 от Закона за обществените поръчки да отпадне.
Гласували 151 народни представители: за 71, против 80, въздържали се няма.
Подлагам на гласуване параграфи 16, 17 и 18 ан блок, които са подкрепени от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 53, против 38, въздържали се 8.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията предлага да се създадат параграфи 19 и 20:
“§ 19. Разпоредбата на § 8 (чл. 61е, ал. 3, т. 1) относно земеделие и рибовъдство се прилага от датата на приемането на Република България в Европейския съюз.
§ 20. Приложение № 1 към чл. 61ж и чл. 61з се прилага до датата на приемането на Република България в Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по тези два параграфа – 19 и 20. Няма желаещи.
Моля да гласуваме параграфи 19 и 20 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 84, против 16, въздържали се 18.
Текстовете се приемат.
Заповядайте, госпожо Костадинова, за процедурно предложение.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на НДСВ правя процедурно предложение за удължаване на работния ден, но не повече от два часа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение за удължаване на пленарното заседание с два часа.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 150 народни представители: за 81, против 59, въздържали се 10.
Процедурното предложение се приема.
За процедурно предложение има думата госпожа Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА-ГАЙДОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, в това Народно събрание стана практика такива важни закони като този, който гледаме в момента, да бъдат обсъждани в празна, да не казвам дори полупразна пленарна зала.
Моето процедурно предложение е да бъде направена поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Започваме поименната проверка.

Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - тук
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - отсъства
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - отсъства
Величко Стойчев Клингов - отсъства
Венко Митков Александров - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Весела Николова Караиванова-Начева - тук
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Стоянов Джаферов - тук
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - тук
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - тук
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - отсъства
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - тук
Донка Стефанова Дончева - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елиана Стоименова Масева - отсъства
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - тук
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - тук
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - отсъства
Йордан Стоянов Димов - отсъства
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - отсъства
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - отсъства
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Кръстьо Илиев Петков - тук
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - тук
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - отсъства
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - тук
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
Милена Костова Паунова - тук
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - отсъства
Мирослав Петров Севлиевски - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - тук
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - отсъства
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Богданов Николов - отсъства
Никола Джипов Николов - тук
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - отсъства
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Стефанова Чилова - тук
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Огнян Стефанов Сапарев - отсъства
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - отсъства
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - отсъства
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Радослав Николов Коев - отсъства
Ралица Ненчева Агайн - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Расим Муса Сеидахмет - тук
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - тук
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - отсъства
Силвия Петрова Нейчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - тук
Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - тук
Тошо Костадинов Пейков - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Георгиева Петрова - тук
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - тук
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Цветан Петров Ценков - отсъства
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - отсъства

Имаме кворум. Народните представители в залата са над 132-ма.
Моля, докладвайте § 17, госпожо Радева.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря.
По § 17 има предложение на народните представители Радев и Черкезов:
"В § 17 накрая да се добави следният текст "с изключение на чл. 147, ал. 3, която влиза в сила от 1 януари 2007 г.".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Радева и Дончев:
"В § 17 накрая се добавя "с изключение на § 10, който влиза в сила от 1 януари 2007 г."."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17, който става § 21 със следната окончателна редакция:
"§ 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г., с изключение на § 11, т. 3 – относно чл. 59, т. 1, § 17 и § 18, които влизат в сила от деня на обнародване на закона в "Държавен вестник", и § 16 относно чл. 4 от Закона за обществените поръчки, който влиза в сила от 1 октомври 2004 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Желаещи за изказвания по § 17 има ли?
Господин Радев, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Аз бих искал госпожа Нина Радева да ме чуе – имам въпрос към нея: госпожо Радева, тъй като този закон е свързан с ограничаване на облекченията и увеличаване възможността за конкурентоспособност – нали това е смисълът – увеличаване на конкуренцията; с Вашето предложение успяхте да наложите точно обратния елемент – преди малко го прегласувахме. На практика с това, което приехте, че финансовите услуги, свързани с външния дълг, ги изкарвате от обществените поръчки - по този начин точно обратно правите – намалявате конкуренцията, няма конкуренция на отделни фирми, които да дойдат и да дадат чрез своето състезание най-доброто.
Моят въпрос към Вас е: смятате ли, че сте последователна по този въпрос, защото Вие сте вносителят тук на Закона за обществените поръчки, елемент, който противоречи на целия смисъл от този закон?
Конкретното ми предложение по този § 17 е: отново предлагам тази ал. 3 на чл. 147 да влезе в сила от 1 януари 2007 г., а не от 1 януари 2005 г., тъй като тук изключително сериозни интереси ще бъдат засегнати и аз предполагам, че народните представители вече знаят за какво става дума. Би било много неприятно, с изключително сериозни, големи инвеститори, да нарушим ангажимент, който сме поели на база действащ досега закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплика ли желаете?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Господин Радев имаше въпрос към мен. Искам реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, реплика.
Госпожо Радева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Радев, Вие ми задавате въпрос, чийто отговор предварително знаете. Вие много добре знаете какви условия на конфиденциалност трябва да се спазват, когато се извършват каквито и да е операции, свързани с такъв тип финансови услуги, включително и операции по външния дълг. С тези текстове смятам, че съм последователна дотолкова, доколкото правата за контрол, такива каквито съществуват и в момента, включително в българския парламент, не се отменят. Просто смятам, че е изключително неуместно и невъзможно откритата процедура за обществени поръчки да се приложи към този тип финансови услуги, тъй като това ще накърни интересите на държавата.
Относно другия въпрос, който зададохте. Фирмите, които ще бъдат засегнати от промените в този закон, са известени, те знаят и в някаква степен това са фирми, които по същия начин и в държавите, откъдето идват, и в България са длъжни да се съобразяват с изискванията на европейското законодателство. Това е обективната рамка, в която ние трябва да съществуваме. Това е моят отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други реплики? Няма.
Имате право на дуплика, господин Муравей Радев, ако желаете.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Разбира се, че не е вярно това, което казвате, госпожо Радева. Абсолютно невярно, защото който и ученик да намерите от икономически техникум, ще Ви каже, че когато Вие изкарате една група от Закона за обществените поръчки, не увеличавате конкуренцията, а намалявате. Азбучна истина, Вие сте завършила висше образование – икономика вероятно. Как може да твърдите от тази трибуна, че, като изкарате една голяма група от възможни конкуренти от надпреварата, ще увеличите конкуренцията, а няма да я намалите? Председател на Комисия по бюджет и финанси – аз не бих се наел на Ваше място така свободно да обяснявам такива елементарни неща тук. Това по първия въпрос.
По втория въпрос – те трябвало да се съобразяват с европейското законодателство, тези – големите инвеститори. Естествено, че трябва, но те идват в България в един определен момент при едно действащо законодателство; те правят своята инвестиция при заварено положение за определен срок от време. Кой е онзи, който днес ще се изправи, както Вие, госпожо Радева, сега на тази трибуна, да кажете на тези големи инвеститори – от световна величина: Вие, като знаете, че в Европа е така, защо сте дошли в България, та си хвърлихте парите, четейки някакво българско законче?

Имаме ли уважение към българския закон?! Защото нашият закон им е дал права. Тези права са включително и 2007 г., а не от 1 януари догодина. Нали вие говорите, че трябва да дойдат чужди инвеститори! Заканихте се пред целия свят да ги докарате тук още преди три години. Това ли е изпълнение на онова обещание?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Хайде да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре. Преминаваме към гласуване, защото няма желаещи народни представители да вземат отношение. Това е § 17.
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Муравей Радев и Веселин Черкезов.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 68, против 74, въздържали се 4.
Предложението на народните представители Муравей Радев и Веселин Черкезов не се приема.
Давам думата на Атанас Папаризов за процедура.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам да прегласуваме това предложение – не само поради мотивите на вносителите, но защото ако си спомняте, когато обсъждахме Закона за чуждестранните инвестиции и промените в него, това беше една от основните тези, която повече от народните представители застъпваха – че не е редно да се влошават условията за чуждестранните инвеститори, защото България се намира в такива положение на нарастващ дефицит по текущата сметка, че той се покрива само от чужди инвестиции. Ако се намали сигурността в тези инвестиции, ние с вас догодина сигурно ще приемаме положително салдо в държавния бюджет. Така че нека да предотвратяваме такива ограничения в българската икономика, които неминуемо ще настъпят, ако влошим режима за чуждестранните инвеститори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, поставям за втори път на гласуване предложението на народните представители Муравей Радев и Веселин Черкезов.
Моля, гласувайте, но само със своите карти.
Гласували 176 народни представители: за 98, против 69, въздържали се 9.
Предложението на народните представители Муравей Радев и Веселин Черкезов се приема. (Смях в блока на КБ.)
След като това предложение бе прието, трябва да приемем и окончателния текст, защото това е допълнение към § 17 на вносителя.
Моля председателят на комисията, тъй като има разлика между вносителя и това, което комисията предлага, да формулира текста с включване точно на предложението на двамата народни представители, което е гласувано. В противен случай ще поставя на гласуване § 17 както е по вносител, но не бих искал да навлизам в материя на комисията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): То се добавя към другия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията предлага следното: “Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г. с изключение на § 11…”. Вижте текста. Сега трябва да включим онова, което сме гласували. Ако искате, можем да запишем “с изключение на § 11, т. 3”. Ние сме длъжни да го включим, но моля ви, дайте окончателната редакция.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Нека да гласуваме окончателната редакция на комисията. Аз я прочетох и пак ще я повторя: “Комисията подкрепя окончателния вариант на § 21: законът влиза в сила от 1 януари 2005 г. с изключение на § 11, т. 3 относно чл. 59, т. 1, § 17 и § 18…”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: При мен няма § 18. Има само § 17.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Те се преномерират, защото този § 17 става § 21.
“§ 17 и § 18, които влизат в сила от деня на обнародване на закона в “Държавен вестник”, и § 16 относно чл. 4 от Закона за обществените поръчки, който влиза в сила от 1 октомври 2004 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами това, което вече сме гласували – “с изключение на чл. 147, ал. 3, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.”, как ще го инкорпорираме?!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС, от място): Добавя се най-накрая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И най-накрая се добавя вече гласуваното?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това е естествено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Естествено, естествено, но накрая слагаме § 16, като преди това сме се позовали на параграфи 17 и 18, а този текст пред мен го няма.
Господин Илчев, искате да кажете нещо? Заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Господин председател, ще помоля да дадете 15 минути почивка, за да могат да се унифицират гледните точки – тези, които са завършили техникум, и онези, които са завършили търговски гимназии. Нали такова беше разделението?!
С този текст ще направим груба грешка, а законът кореспондира с Глава “Конкуренция”. Те спорят тук, пред залата, за редакциите на текстове, които са пълна бъркотия. Нека да се съберат в комисията и да ги изяснят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам 20 минути почивка – до 13,30 ч. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни.): Възобновявам заседанието.
Продължаваме със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Госпожо Радева, уточнихте ли текста? Прочетете го!
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г. с изключение на чл. 147, ал. 3, която влиза в сила от 1 януари 2007 г., § 11, т. 3 – относно чл. 59, т. 1, § 17 и § 18, които влизат в сила от деня на обнародване на закона в “Държавен вестник”, както и § 16 относно чл. 4 от Закона за обществените поръчки, който влиза в сила от 1 октомври 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение, макар и да сме прекратили разискванията, защото това е един нов текст?
За процедура ли искате думата?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Радева, дайте да редактираме текста само с членове. За чл. 147, ал. 3 е ясно. Но другите параграфи предполагам, че също се отнасят за някакви членове от закона. Или да бъдат само членове, или да бъдат само параграфи, за да е ясно за какво иде реч. Защото така ги оплетохме членове и параграфи, има стари параграфи и нови параграфи и утре ще вземе някой този закон и ще се чуди какво са приемали тези народни представители.
Така че, ако може някой – представителят на министерството – да излезе и да каже какво имат предвид. За чл. 147, ал. 3 е ясно. Тези параграфи, ако трябва, допишете за кои членове и от кои закони са, защото има стари и нови параграфи. Ще стане някакво объркване. Ние си знаем и сигурно и вие си знаете за какво става въпрос. Но това ще го четат хора, които не са присъствали на тази дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние дадохме почивка, за да се уточни текстът.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Да, ето това са променените параграфи.
Предлагам текста да бъде гласуван така, както го прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този всъщност последен параграф? Няма.
Моля, гласувайте параграфът така, както беше прочетен от председателя на комисията.
Гласували 160 народни представители: за 151, против няма, въздържали се 9.
Параграф 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Към закона има Приложение № 1 към чл. 61ж и 61з – “Регионална карта за държавна помощ”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обикновено приложенията не ги четем, когато са към законите. Те са раздадени. Ако залата няма нищо против, да не се четат.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пред вас е Приложение № 1 – “Регионална карта за държавни помощи”.
Имате думата, уважаеми дами и господа.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте Приложение № 1 към чл. 61ж и 61з.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Приложение № 1 е прието.
Сега да се върнем към отложените текстове.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“Чл. 151а. (1) Разрешение за отсрочване или разсрочване се издава в срок до три месеца след постъпване на искането по чл. 147, ал. 1, придружено с необходимите документи и становища, при компетентния орган. Срокът за произнасяне може да бъде продължен с писмено съгласие между искателя и съответния орган за срок до три месеца. В съгласието се посочват основанията и срока за продължаването му. Задължението, за което е поискано отсрочване или разсрочване, не подлежи на принудително събиране за периода от подаване на искането до влизане в сила на окончателното решение по искането. За този период се дължи законната лихва.
(2) Решението на съответния орган с мотивите към него се връчва на лицето по реда на този кодекс в 7-дневен срок от издаването му, като в него се указват компетентният орган и законоустановените срокове за обжалване.
Чл. 151б. (1) Решението или мълчаливият отказ по чл. 151а могат да се обжалват в 14-дневен срок от връчване на решението или след изтичане на срока за произнасяне пред съответния компетентен съд.
(2) Жалбата се изпраща чрез органа, издал решението, или мълчаливия отказ в 7-дневен срок от получаването й до компетентния съд.
(3) Органът, издал решението или отказа, може да ги преразгледа в 7-дневен срок от получаване на жалбата и да издаде исканото разрешение за отсрочване или разсрочване, което се връчва по реда на чл. 151а и обжалва по реда на ал. 1 и 2.
(4) При разглеждането на жалбата се призовават органът, чийто отказ се обжалва, и жалбоподателят.
(5) Производството се разглежда по реда на ДПК.”
Извинете, изпуснала съм ал. 3 на чл. 151а:
“(3) Непроизнасянето в срок по искането се счита за мълчалив отказ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 9.
Параграфът е приет, а с това е приет и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря на всички колеги за участието при приемането на закона.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИТЕ ОРГАНИЗМИ.
Доктор Чакъров, заповядайте да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министър Фатме Илиаз, на заместник-министър Бойко Боев, на Мария Карадимова, началник на отдел “Биологично разнообразие” в Министерството на околната среда и водите и Катя Тричкова, старши експерт в отдел “Европейска интеграция” в Министерството на околната среда и водите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обратно процедурно предложение предполагам няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 8.
Процедурното предложение се приема.
Моля квесторите да поканят представителите на министерството да заповядат в залата.
Започваме с докладването на законопроекта. Заповядайте, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам на вниманието ви доклад за второ гласуване относно Законопроект за генетично модифицирани организми, № 305-01-39, внесен от Министерския съвет на 22.07.2003 г.
“Закон за генетично модифицирани организми”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Има постъпило предложение на народните представители Борислав Великов и Джевдет Чакъров да се замени навсякъде в текста на закона терминът “генетично модифицирани организми” с “генетично изменени организми”, съответно абревиатурата “ГМО” с “ГИО”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по наименованието на законопроекта.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Идеята на това предложение вместо “генетично модифицирани” да използваме термина “генетично изменени” беше свързана с нашето желание да използваме един по-български звучащ термин, но в процеса на работата специалистите ни убедиха, че “модифицирани” е навлязъл достатъчно като термин и научен от обществеността, така че ние с д-р Чакъров оттегляме това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Чакъров, съгласен ли сте с това?
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Да, господин председателю, оттегляме предложението си, поддържам позицията, която изрази колегата доц. Борислав Великов. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други предложения и становища по наименованието на законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: "Глава първа – Общи положения".
Комисията подкрепя текста на вносителя за Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За процедура? – Заповядайте, господин Бeлчилов.
СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Започваме разглеждането на един изключително важен законопроект, а в залата не виждам представители на Министерството на околната среда и водите, поне заместник-министър, не виждам представители на Министерството на здравеопазването и на Министерството на земеделието и горите. А тяхното присъствие е задължително при разглеждането на този законопроект. Така че моето процедурно предложение е да бъдат поканени и ако не дойдат, заседанието да не продължава разглеждането на този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението е правилно, но преди малко гласувахме за допускане в залата на четирима представители на Министерството на околната среда и водите. Двама от тях са тук, другите, предполагам, пътуват. Ние не само можем да ги поканим, но можем да задължим представители на другите министерства, които споменахте.
Искате да направите уточнение, господин Чакъров? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Белчилов! Изцяло споделяме Вашите съображения. Поканени са и трябва да присъстват на заседанието. В момента пътуват и очакваме всеки момент визираните от Вас заместник-министри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пътуват или не, моля администрацията на Народното събрание да покани в повелителна форма представители, най-малко заместник-министри, на земеделието и на здравеопазването.
Мисля, че можем да продължим, тъй като въпросът за наименованието на Глава първа не е най-тежкият въпрос.
Имате думата, уважаеми дами и господа, по наименованието на тази глава.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте Глава първа – "Общи положения".
Гласували 83 народни представители: за 81, против 2, въздържали се няма.
Наименованието на Глава първа е прието.
В залата вече е заместник-министърът на земеделието и горите господин Бойко Боев.
Моля, докладвайте чл. 1, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По чл. 1 има предложение на народния представител Лъчезар Тошев – комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение на Димитър Пейчев и група народни представители, което също е подкрепено от комисията по принцип.
Има предложение на народните представители Борислав Великов и Джевдет Чакъров:
1. В чл. 1, ал. 1 да се създаде нова т.1а: текстът на новата точка 1а да е текстът на чл. 2, ал. 2, т. 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Точка 2 от предложението е подкрепено по принцип.
В третия пункт комисията изцяло подкрепя предложението.
Има постъпило предложение на народния представител Светлин Белчилов, което се подкрепя по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 1 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с:
1. работата с генетично модифицирани организми (ГМО) в контролирани условия;
2. освобождаването на ГМО в околната среда;
3. пускане на пазара на ГМО или комбинация от тях като продукти или съставки на продукти;
4. пренасянето на ГМО;
5. вноса, износа и транзита на ГМО;
6. контрола върху дейностите по точки 1-5.
(2) Законът има за цел да осигури защита на човешкото здраве и околната среда при осъществяване на дейностите по ал. 1 при спазване на принципа на предпазливостта.
(3) Принципът на предпазливостта означава приоритетна защита на човешкото здраве и околната среда при наличието на опасност от потенциални неблагоприятни въздействия, независимо от съществуващите икономически интереси или от липсата на достатъчно научни данни."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Искам само да отбележа, че ако до десет минути не дойде в залата представител на Министерството на здравеопазването, ще прекъсна заседанието.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Аз бих искал да взема отношение по предложението ни с д-р Чакъров, което единствено не е подкрепено дори и по принцип от комисията. Става дума за предлагането на пазара на генетично модифицирани храни, хранителни съставки, лекарства за хуманната медицина, ветеринарномедицински продукти, които се състоят или съдържат генетично модифицирани организми или комбинация от тях, също да бъдат под някаква форма в този закон, тъй като този закон урежда генерално проблематиката с генетично модифицираните организми. В резултат на дискусиите в комисията, макар че систематично това предложение не беше възприето тук и затова така е написано, но идеята на това предложение е спазена в чл. 2, където се отбелязва, че законът не се прилага за ГМО, свързано с предлагането на пазара на тези храни, съставки, лекарства и ветеринарномедицински продукти, но тези въпроси, свързани с тези продукти, се уреждат съответно със Закона за храните, Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и в Закона за ветеринарномедицинската дейност, което представлява гаранция, според нас, че там, особено ако се направят някои допълнителни изменения, които изглеждат наложителни и са в духа на приемания сега закон, ще спазят духа на направеното предложение.
Така че случаят е малко комплициран, тъй като идеята на предложението е спазена, макар и в друг член. Това е, което исках да разясня. Дали ще се гласува или не, Вие преценете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тежка отговорност на преценка ми възлагате, господин Великов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 1?
Народният представител Лъчезар Тошев има думата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПГСДС): Господин председателю, аз имам едно редакционно предложение. Алинея 3, така както е предложена от комисията, би следвало да се отнася по-скоро до Преходните и заключителни разпоредби, в които се дават дефиниции. Ако не е така, би следвало в ал. 2 след края на изречението да се постави запетая, да се постави думата “което” и по-нататък текстът да продължи “означава приоритетна защита на човешкото здраве…”, както е по-нататък текстът по ал. 3. Иначе, както е записан текстът на ал. 3, това е една дефиниция какво означава принципът на предпазливостта, който е споменат в ал. 2. Систематичното място на този текст, ако остане така, би трябвало да е в Преходните и заключителни разпоредби.
Затова предлагам редакционно да се слеят двете алинеи, като след края на изречението в ал. 2 да се запише “което означава приоритетна защита на човешкото здраве и околната среда при наличието на опасност от потенциални неблагоприятни въздействия, независимо от съществуващите икономически интереси или от липсата на достатъчно научни данни”.
Това е редакционно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност Вие правите две предложения: ал. 3 да бъде в Преходните и заключителни разпоредби, защото тук не й систематичното място; ако обаче не отиде в Преходните и заключителни разпоредби, текстът на ал. 3 да се включи в ал. 2. Нали така?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 1?
За реплика думата има госпожа Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Тошев, Вашето предложение, което в известен смисъл е редакционно като текст, е един по-добър вариант, който може да бъде вложен в закона, но ми се струва, че частта на Вашето предложение този текст да отиде в Преходните и заключителни разпоредби не е удачно. Защото точно в този член определяме какви са приоритетните цели на закона, който е основополагащ, не само изобщо за генетично модифицираните организми, които касаят и човешкото здраве, но и околната среда, така че не може да бъде в Преходните и заключителни разпоредби. Законът за органично модифицираните организми поначало е основополагащ и по-нататък трябва да се слагат и текстове, които да залегнат като основа в този закон, а допълнителните закони, като Законът за храните, за ветеринарномедицинските средства и т.н. ще бъдат съпътстващи текстове, които ще коригираме. Но цялата материя, която включва генетично модифицирани организми, трябва да бъде включена в този законопроект. Затова приема първоначалното ви предложение за корекция на текста, но не приемам това да бъде в Преходните и заключителни разпоредби. Мястото му е в чл. 1. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика думата има господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Тошев! Аз бих искал да припомня и на присъстващите колеги в пленарната зала дискусията, която е проведена именно по отношение на ал. 2 и ал. 3. Принципно Вие сте прав, че има логика текстът на ал. 3 да намери своето систематично място, както Вие предложихте. Но в същото време при проведената дискусия се обединихме членовете на комисията, даже имахме консенсус в това отношение, такъв пояснителен текст да бъде в началото на законопроекта. Има такава практика. Специално за този закон се прецени, че е по-целесъобразно това да бъде изведено в началото на законопроекта, впоследствие на закона, за да има по-голяма яснота.
Що се отнася до това текстът на ал. 2 и 3 да се слеят, в комисията се прецени, че така разписано ще бъде по-ясно и съдържанието, което се иска да се предаде, ще бъде много по-ясно и по-подредено.
Това бяха съображенията. Така че ние продължаваме да поддържаме съображенията, които сме имали при дискусията, която беше проведена, и гласуването в комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика има ли? Няма.
За дуплика думата има господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПГСДС): Благодаря, господин председателю, благодаря и на колегите, които ми направиха реплики. Спорът е къде да бъде записан този текст. По принцип във всеки закон в първия параграф се дават дефиниции и там е мястото да се дадат всички дефиниции, като се изброяват по точки: в този параграф, по смисъла на този закон, и се дава дефиницията за еди какво си.
Ако в случая държите много да се запише в чл. 1, тогава не следва да се запише като дефиниция, както е дадено в ал. 3, а да се постави запетая, както първоначално предложих, и след това текстът да гласи “което означава приоритетна защита …” и нататък следва текстът на ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 1? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Както докладва председателят на комисията, има няколко предложения, които са подкрепени, и едно-единствено, което не е подкрепено, което е на председателя на комисията Чакъров и доц. Борислав Великов. Рядко срещано явление, но виждате, че се среща.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Джевдет Чакъров и Борислав Великов.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 12, против 60, въздържали се 21.
Предложението на народните представители Борислав Великов и Джевдет Чакъров не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Тошев ал. 3 да отпадне от чл. 1, като същият текст бъде пренесен в Преходните и заключителни разпоредби.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 82 народни представители: за 9, против 60, въздържали се 13.
Предложението на народния представител Лъчезар Тошев не се приема.
Сега ще подложа на гласуване второто предложение – на господин Тошев – да няма ал. 3, съдържанието на ал. 3 да бъде в ал. 2, като след думата "предпазливостта" се добавят думите "което означава" и текста на ал. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 69, против 10, въздържали се 4.
Това предложение на народния представител Лъчезар Тошев се приема.
Поставям на гласуване чл. 1 в своята първа алинея и шест точки и в своята втора алинея, така както преди малко гласувахме да няма трета алинея, но нейното съдържание да влезе в алинея втора.
Гласували 87 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 7.
Член 1 със своите алинеи 1 и 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Постъпило е предложение на народния представител Светлин Белчилов за създаване на нов чл. 1а:
"Чл. 1а. Дейностите по чл. 1 се уреждат в съответствие с Протокола от Картахена за опазване на биоразнообразието, ратифициран от Република България с Директива 90/219 и 2001/18 на Европейския съюз и с прилежащите към тях регламенти и решения."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Белчилов, имате думата да обосновете Вашето предложение.
СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Все още не виждам представител на Министерството на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да обосновете Вашето предложение и след това ще Ви информирам.
СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ: Тъй като моето предложение при разглеждането на второ четене в Комисията по околната среда и водите не беше подкрепено от вносителите – от представителите на Министерството на земеделието и горите, искам те да обяснят защо не е подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ваша воля е, разбира се, какво ще говорите от тази трибуна, но може би е по-добре да обясните на народните представители, които може да го подкрепят, независимо, че комисията не го подкрепя.
СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ: Понеже става въпрос за синхронизиране с европейски директиви в този закон, именно в този чл. 1а, който предлагам, дейностите по чл. 1а да се уредят в съответствие с Протокола от Картахена за опазване на биоразнообразието, ратифицирано от Народна република България и т.н. Цитирам дословно Директива 2001/18 на Европейския парламент:
"13. Съдържанието на настоящата директива отчита международния опит в тази област и международните търговски ангажименти и следва да спазва изискванията на Протокола от Картахена за биологична безопасност към Конвенцията за биологично разнообразие."
За това става въпрос. Моето предложение е 100 процента синхронизирано с европейската директива.
Предлагам всички народните представители да подкрепят създаването на този нов чл. 1а. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Белчилов.
Вие поискахте представител, поне заместник-министър, на Министерството на здравеопазването да присъства в залата. По общо одобрение поканихме представител на Министерството на здравеопазването да дойде тук. Преди минути, макар и няколко пъти да се обаждахме, ни беше докладвано, че ръководството на Министерството на здравеопазването, цитирам: "издирва човека, който трябва да дойде".
Доктор Белчилов, приемам Вашето предложение като процедурно по чл. 83, ал. 2 от Конституцията на Република България – Народното събрание може да задължи министрите да се явят на техните заседания.
Затова поставям Вашето предложение за явяване на министъра на здравеопазването в залата и моля народните представители да изразят чрез вота си дали Събранието стои на върха на държавната пирамида или някои представители на изпълнителната власт не изпълняват волята на парламента.
Гласували 123 народни представители: за 79, против 24, въздържали се 20.
Предложението се приема.
Това означава задължително явяване на министъра на здравеопазването в пленарната зала.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Това нали не означава, че прекъсваме заседанието?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще прекъсна, разбира се, ако не се яви министърът!
Ако желаете, господа народни представители, да продължим – все пак Министерството на здравеопазването се намира на километър от сградата на парламента. Парламентът си каза волята – до десет минути министърът на здравеопазването да бъде тук!
Има направено предложение от народния представител Светлин Белчилов, който обоснова своето становище.
Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат по това предложение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Светлин Белчилов.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 38, против 52, въздържали се 8.
Предложението на народния представител Светлин Белчилов не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Литрова.



ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение текстът на народния представител Белчилов да бъде отложен и да се гласува, когато започнем да разглеждаме Преходните и заключителни разпоредби, защото текстът, който е записан, както беше цитирано, като чл. 13 от Европейската директива, е един член, който по никакъв начин няма да ощети качеството на закона. Напротив, ще даде един по-убедителен характер на намеренията на България да спазват приетото европейско законодателство и световната практика при зачитане на протокола от Картахена в случая.
Така че процедурното ми предложение е да бъде отложено гласуването и този текст да бъде гласуван с Преходните и заключителни разпоредби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Литрова, с цялото ми уважение към Вас, но не мога да подложа на гласуване това процедурно предложение.
Първо, при гласуването текстът е отхвърлен, той не е приет. Друг е въпросът къде е систематичното му място. Ако беше приет, можеше да обсъждаме систематичното му място. Но той е отхвърлен. Най-многото, което можете да направите, е да поискате прегласуване. Нищо друго не можете да направите.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА: Добре, да го прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Моля, прегласуваме предложението. Ако се приеме, тогава ще гласуваме Вашето предложение за систематичното му място.
И така, направено е процедурно предложение за прегласуване на предложението на народния представител Светлин Белчилов.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 48, против 65, въздържали се 10.
Предложението на народния представител Светлин Белчилов не се приема и при второто гласуване.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми колеги, по чл. 2 има постъпило предложение на народния представител Лъчезар Тошев:
1. В чл. 2, ал. 2 се добавя нова т. 5 с текст:
“5. генна терапия.”
Комисията не подкрепя предложението.
По втория пункт от неговото предложение комисията изразява принципна подкрепа.
По предложението на народните представители Борислав Великов и Джевдет Чакъров по 1, 2, 3 и 4 пункт предложението е оттеглено.
В 5-и пункт предложението е: в чл. 2, ал. 2 да отпаднат точки 3 и 4.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на т. 3 и не подкрепя предложението за отпадане на т. 4.
В 6-и пункт предложението им е подкрепено по принцип, което ще намери систематичното си място в Глава четвърта.
Комисията подкрепя предложението на Димитър Пейчев и група народни представители, както и предложението на Джевдет Чакъров и група народни представители.
Комисията подкрепя и предложението на Наим Наим и група народни представители в 1-и пункт.
Във 2-и пункт в ал. 3 преди думите “генетично модифицирани организми” да се добави “безопасни”. Комисията не подкрепя предложението.
Подкрепя по принцип предложението за чл. 2 и на народния представител Светлин Белчилов, както подкрепя по принцип и предложението на народния представител Теодора Литрова.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 2 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 2. (1) Този закон се прилага за ГМО, получени чрез следните техники и методи на генетична модификация:
1. рекомбинантната ДНК-технология, която включва формиране на нови комбинации от генетичен материал чрез вкарването на нуклеинови молекули, произведени извън организма, във вируси, бактериални плазмиди или други векторни системи и включването им в организма-гостоприемник, в който те не се срещат естествено, но в който са способни да се размножават;
2. техники, при които има директно включване в организма на наследствен генетичен материал, създаден извън организма, в т.ч. микроинжектиране, макроинжектиране и микроинкапсулиране;
3. клетъчно сливане или хибридизационни техники, при които живите клетки с нови комбинации от наследствен генетичен материал са създадени чрез сливане на две или повече клетки по методи, които не се срещат естествено.
(2) Разпоредбите на този закон не се прилагат по отношение на:
1. организми, получени чрез методи на генетична модификация, при които не се използва рекомбинантна ДНК-технология или при които се използват ГМО, получени по следните методи:
а) мутагенез;
б) клетъчно сливане на прокариотни и еукариотни организми, включително сливане на протопласти и на растителни клетки, които могат да извършват обмен на генетичен материал чрез традиционни методи на размножаване, както и получаване на хибридоми;
2. микроорганизми, получени чрез методи на генетична модификация, при които не се използва рекомбинантна ДНК-технология или при които се използват ГМО, получени по следните методи:
а) мутагенез;
б) клетъчно сливане на прокариотни и еукариотни организми, включително сливане на протопласти, които могат да извършват обмен на генетичен материал чрез традиционни методи на размножаване;
в) автоклонално размножаване.
3. предлагането на пазара на генетично модифицираните храни, хранителни съставки, лекарства за хуманната медицина и ветеринарномедицински продукти, които се състоят или съдържат ГМО или комбинация от ГМО и се уреждат съответно със Закона за храните, Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и Закона за ветеринарномедицинската дейност.
(3) Разпоредбите на Глава трета не се прилагат по отношение на работа в контролирани условия с генетично модифицирани организми, които са включени в списък със заповед на министъра на околната среда и водите. Министърът на околната среда и водите включва в списъка генетично модифицирани организми, които отговарят на условията за безопасност, определени в наредба за работата с ГМО в контролирани условия, приета от Министерския съвет.
(4) За превоза по железопътен, автомобилен, морски, въздушен път или вътрешни международни пътища на ГМО, които не са предмет на работа в контролирани условия, се прилагат съответните разпоредби за превоз на опасни товари от международните договори, страна по които е Република България, Закона за железопътния транспорт, Закона за автомобилните превози, Закона за гражданското въздухоплаване, Кодекса на търговското корабоплаване и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по чл. 2, който е много разбираем.
Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Действително, както Вие долавяте, явно с изостреното си юридикопарламентарно чувство, това е един от най-важните членове и предложенията към него също така в голяма степен изразяват и обществените очаквания да гарантираме чрез закона, че няма да има нежелан достъп на генетично модифицирани организми в околната ни среда или на пазара.
В този смисъл бих искал още веднъж да наблегна на това, което действително е прието по принцип от комисията, на този забранителен списък по отношение на генетично модифицираните организми, тоест в случая става дума да няма генетично модифицирани растения, ако трябва да сме още по-точни, които са свързани с традиционни български култури като маслодайната роза, различни сортове лоза, пшеница, тютюн, всички овощни и зеленчукови култури, които действително влизат в един списък, някъде около чл. 41, гласуван вече и в комисията.
Тук бих искал да обърна внимание върху нашето предложение с д-р Чакъров, което е свързано със защитените територии в страната. То е прието по принцип, но по-нататък е разписано в малко по-друг план, в смисъл, за основно защитените територии по смисъла на Закона за защитените територии и биоразнообразието. Идеята беше с цел да уплътним защитата на всички територии в страната, където бихме могли да развиваме биологично или конвенционално земеделие.
Може би си струва по-нататък, не точно в този член, но в Преходните и заключителните разпоредби до влизането ни в Европейския съюз, което всички се надяваме с голямо основание да стане през 2007 г., дотогава цялата територия на България да бъде защитена по отношение на производството в свободни условия и търговия с генетично модифицирани организми. Разбира се, това предстои да се вземе като отношение и мнение при срещите ни. Но мисля, че бихме могли да помислим и за това.
По отношение на другите предложения, тук се вижда, че нашето предложение по чл. 1, тук е предложение за отпадане на т. 4. Под някаква форма то също е подкрепено и се съдържа също така и в предложението на колежката Литрова. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по чл. 2?
Госпожо Литрова, заповядайте. Това е основополагащият текст на закона.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, искам да направя една реплика на колегата Великов във връзка с предложения текст, който има за цел да забрани работата в контролирани условия в България, както и освобождаването в околната среда на генно модифицирани организми. Това е в духа на общото ни желание да ограничим отглеждането на генетично модифицирани организми по приоритетни за България култури. Наистина това предложение колегата Великов е направил под формата на един списък, който цели България, когато иска да предлага определени стратегически продукти на европейските пазари, да бъде гарантирано, че те не са генетично модифицирани.
В този смисъл аз бих сметнала за коректно този списък да бъде още повече разширен. Всъщност той да се разпростре не само под формата на видове и ограничение на територията, а да бъде направен така, че ние да имаме абсолютната гаранция, че когато произвеждаме и предлагаме на европейските пазари такива храни, това ще бъде гаранция за качество. Тези храни, организми и продукти няма да бъдат генетично замърсени. По-нататък в закона ще стане дума, че може да се осъществи хоризонтален пренос. И в един момент да се окаже, че евентуално ние предлагаме генетично чисти продукти, защото ги отглеждаме по биологичен път, а те да са замърсени от полета на други организми.
Затова считам, че това предложение, направено само по посока на няколко вида растения, е некоректно и би трябвало да се разшири много този списък с растения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Великов, имате право на дуплика.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема колежке Литрова! Аз не мога да се съглася с Вашата квалификация, че този списък е некоректен. Може би той е недостатъчен, ако това искахте да кажете. Виждам, че кимате утвърдително. Аз съм съгласен, той може би е недостатъчен.
Искам да припомня на колегите, Вие знаете добре, защото участвахте много активно, но на стр. 41, чл. 40а, който предстои да бъде разгледан може би не днес, но следващите дни, там ние ще имаме възможност, по-точно министърът на земеделието и горите, съгласувано с министъра на околната среда и водите ще може да попълва този списък със заповед, която се обнародва в “Държавен вестник”. Той ще може да допълва, но не и да редуцира този списък. Смятам, че това е точно такава гаранция в посоката, която всички ние искаме да дадем за хората в България.
Това, което аз споменах за защитената територия, предстои да се разгледа тук от д-р Чакъров и колегите – за България – забранена територия. Ние трябва все пак да имаме предвид и международните ангажименти на България, които се гледат под лупа. До 2007 г. ние вероятно ще дообсъдим това, всички ние, които сме в комисията и имаме отношение по тези въпроси. И ще можем да вземем отношение дали от 2007 г. България не може да бъде защитена територия за генно модифицирани организми, става дума за работа в контролирана територия, разбира се, за да може дотогава да оценим по-добре рисковете в един по-дългосрочен план и всички предимства, които би могло да има за земеделските стопани екологичното или органичното, или биологичното, в зависимост от термина, който използваме, земеделие. Това е моят отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по чл. 2?
Има думата народният представител Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПГСДС): Благодаря, господин председателю.
Аз съм направил предложение по чл. 2, което не е прието от комисията. Неговият смисъл е в изброяването на зоните, където този закон не се прилага, да се добави към ал. 2 още една т. 5 по текста на вносителя, която да гласи “генна терапия”. По текста на комисията тя ще стане т. 4, ако се приеме, тъй като една точка отпада.
Генната терапия не се отнася само до хора, но и до други организми. Могат да се извършват дейности, свързани с генна терапия, и върху растения. Те са част от генетична модификация, но те не са уредени в този закон. Това е дейност, например за защита от вируси би могла да се прилага генна терапия.
Също така в Закона за здравето ние уредихме въпроса за генната терапия като терапевтичен метод. Там текстът се отнася за хора, но това е уредено в друг закон.
Затова предлагам да отпадне от този закон, защото тази тематика не се третира в него и въпросът да бъде уреден по друг начин. Например, в Закона за здравето, където вчера записахме такъв текст, в други закони, например Закона за растителна защита, където също е подходящо да се уреди тази тематика.
Тъй като тази тематика не се третира в този закон, аз съм предложил да се запише, че генната терапия не е включена в полето, където този закон се прилага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по чл. 2?
Доктор Чакъров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, наистина уредбата на чл. 2 е изключително важна. В този член се маркира най-общият обхват в сферата на генно модифицираните организми. В това отношение искам да кажа в пленарна зала това, което беше изказано и от представители на Българска академия на науките и да стане достояние като информация на всички народни представители и на цялата общественост в страната ни, че текстът, който е разгледан в Комисията по околната среда и водите за чл. 2 по законопроекта за генетично модифицираните организми, изцяло е одобрен и подкрепен от представителите на Българската академия на науките. Те считат, че това е достатъчният и необходимият обхват за този закон.

Що се отнася до другите текстове в предложенията, които са направени от нас, заедно с доц. Великов, ние оттегляме в пети пункт второто ни предложение за отпадането на т. 4 – аз като съвносител. Също така като съвносител с народния представител Наим Наим и група народни представители, оттегляме и предложението, което е направено във втори пункт, което и тук не е подкрепено от комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, д-р Чакъров, да съм наясно кое да подлагам на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Няма да има текстове, които не са подкрепени – оттеглят се тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Които не са подкрепени, се оттеглят. Разбира се, направени от Вас или участвате в група.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля това да се отрази.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение по чл. 2?
Имате думата, д-р Белчилов. Процедура – разбира се, имате право на това.
СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, виждаме, че има институции, които са над Народното събрание, тъй като все още няма представители на Министерството на здравеопазването.
Второ, мисля, че такъв законопроект не може да бъде гласуван с около 30 човека в залата. Законопроект, който касае здравето, околната среда, бъдещето на селското стопанство и на туризма в България, не може да бъде приеман от 30 човека. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народното събрание гласува – на основание чл. 83, ал. 2 – явяването на министъра на здравеопазването. Какво стана, можете ли да ми кажете? Тръгнал ли е, не е ли тръгнал?
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Нали прати куриер, Любо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предлагам все пак да не губим време, да преминем към гласуване и тогава, ако не дойдат, ще преценяваме. Надявам се след минути представителите на Министерството на здравеопазването да бъдат тук.
Има ли други народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Тошев.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 17, против 66, въздържали се 16.
Предложението на народния представител Лъчезар Тошев не се приема.
Другите предложения на народните представители са приети или оттеглени, така че трябва да преминем към гласуване на чл. 2, така както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 15
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: “Глава втора – Компетентни органи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други предложения? Няма.
Гласуваме заглавието на Глава втора “Компетентни органи”.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на Глава втора е прието.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да бъде подложено на гласуване допускането в пленарна зала на заместник-министъра на здравеопазването господин Любомир Куманов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте за направеното процедурно предложение заместник-министър Куманов да присъства в пленарната зала. (Неразбираема реплика от народния представител Михаил Миков.)
Министърът е изпратил заместник-министъра си. Това е, господин Миков. Да, гласувахме да бъде поканен министърът. Министърът беше поканен, той е изпратил заместник-министъра.
Сега ще Ви дам думата.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 73, против 7, въздържали се 2.
Господин Любомир Куманов да заеме своето място в пленарната зала.
Заповядайте, господин Миков. Имате думата за процедура.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Ние сме безкрайно благодарни, че министърът е тук, ще вземе отношение и ще изрази позиция от името на Министерство на здравеопазването. Народното събрание прие решение, което задължава министъра на здравеопазването да дойде. Тук става въпрос за нещо съвсем различно. Дайте да си отменим тогава това решение, щом е тук заместник-министърът. Един министър се подиграва с Народното събрание.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Хайде, стига бе, Мишо, подиграва се.
МИХАИЛ МИКОВ: Тук става въпрос за авторитета на институцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Решенията на парламента са задължителни, разбира се, за всички членове на Министерския съвет.
Господин Куманов, заповядайте. Министърът зает ли е? Моля Ви, тук има решение на Народното събрание министърът да присъства по време на дискусията.
Заповядайте за процедура.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че колегата Миков имаше едно много разумно предложение – да прегласуваме това решение, което взехме. Очевидно е, че д-р Лобомир Куманов е компетентен по тази материя. Това е главният държавен санитарен инспектор. Очевидно е, че той има отношение точно по този законопроект и това, че той е тук обогатява възможностите за нашата работа, така че е разумно да преразгледаме решението и аз подкрепям колегата Миков. Нека да го направим това сега!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Но моето предложение не беше това!
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Тогава аз го правя!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за процедура, господин Белчилов.
СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нека да внеса малко яснота. Тъй като предложих в началото поне заместник-министър да бъде в залата смятам, че присъствието на господин Куманов е напълно достатъчно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не е сериозно, господин Великов, само преди час да сме гласували едно решение, а сега да го отменяме с друго. Аз мисля, че можем да стигнем до консенсус и да приемем присъствието на заместник-министъра, който наистина е компетентен и може да вземе активно и компетентно участие като представител на вносителя и на правителството. (Реплики от КБ.)
Няма никаква пречка аз да подложа на гласуване предложението на господин Великов и да прегласуваме нашето решение. (Шум и реплики в залата.)
Продължаваме нашата работа.
Господин Куманов е тук.
Господин Чакъров, продължаваме с чл. 3.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми колеги, чета чл. 3:
“Чл. 3. Министърът на околната среда и водите и министърът на земеделието и горите провеждат държавната политика в областта на ГМО и координират дейността на контролните органи, свързани с прилагането на закона.”
За чл. 3 има постъпило предложение на народните представители Борислав Великов и Джевдет Чакъров. В първия си пункт то е оттеглено.
По втория пункт предложението им е подкрепено по принцип от комисията като то ще намери своето систематично място в Глава седма “Контрол”.
Има постъпило предложение за чл. 3 на народния представител Светлин Белчилов:
В чл. 3 се правят следните изменения:
1. Създава се ал. 1:
“(1) Министерският съвет контролира дейността на разпоредителните и контролните органи, свързани с прилагането на този закон."
2. Създава се ал. 2:
“(2) Министърът на околната среда и водите, министърът на земеделието и горите и министърът на здравеопазването провеждат държавната политика в областта на ГМО като създават за тази цел разпоредителни и контролни научни комисии.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има постъпило предложение на народния представител Теодора Литрова:
Член 3 се изменя, както следва:
“Чл. 3. Министерският съвет провежда държавната политика в областта на ГМО и координира действията на контролните органи, свързани с прилагането на закона.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Чакъров.
Уважаеми колеги, всъщност има две предложения, които не се подкрепят от комисията.
Господин Белчилов, искате ли думата или направо да преминем към гласуване? Не виждам д-р Белчилов.
Заповядайте, госпожо Литрова, имате думата.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз съм направила едно предложение, с което тази много съществена материя – контролът и компетенциите по отношение на генетично модифицираните организми, да бъдат осъществявани от Министерския съвет и текстът гласи: “Министерският съвет провежда държавна политика в областта на генетично модифицираните организми и координира действията на контролните органи, свързани с прилагането на закона”.
Вярно е, че по тази материя ще говорим доста дълго и подробно, но бих искала да обърна внимание на уважаемото народно представителство, че контролните органи се разглеждат в последващата глава “Контрол”. Всъщност ние там ще видим, че държавната политика и осъществяването на контрола се осъществява от много министерства.
Ако разгледаме впоследствие чл. 83, ще разберем, че Министерството на околната среда и водите осъществява контрол и държавна политика, Министерството на земеделието и горите чрез Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апропация и семеконтрол, Националната служба за растителна защита, Националната ветеринарномедицинска служба, Националната служба по зърното, Изпълнителната агенция по лозата и виното, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Националното управление на горите и Изпълнителната агенция по селекция в животновъдството, по-нататък Министерството на труда и социалната политика чрез Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда”, Министерството на икономиката чрез Комисията по търговия и защита на потребителите и не на последно място Министерството на здравеопазването също имат отношение по материята генетично модифицирани организми и отговарят за храните, за ветеринарномедицинските препарати, за лекарствените средства и в случая виждаме, че за тази изключително важна материя – контролът, са отговорни почти всички министерства в България, което доказва, че държавната политика и контролът на съответните институции трябва да се провеждат от Министерския съвет. Затова съм предложила този текст като поправка на чл. 3 от Глава втора - Министерският съвет да провежда държавната политика.
Мисля, че координацията на толкова много институции в една изключително деликатна и важна материя, каквато представлява материята за генетично модифицираните организми и големите последствия, които тези организми и генетично модифицираните храни и съставките в храните, и семената, и цялата тази редица от продукти, които ще бъдат предлагани на българския пазар, които ще бъдат отглеждани по българските земи изискват точно координирането на тези функции да бъде от страна на Министерския съвет. Затова защитавам по този начин това предложение и считам, че компетенциите само по тази глава и само министърът на околната среда и водите и министърът на земеделието и горите да контролират е недостатъчно. Още повече, че в много страни в Европейския съюз се прилага точно тази практика – осъществяването на държавната политика да бъде от министерските съвети на съответните държави. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви госпожо Литрова.
Господин Танков има думата.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! В комисията доста спорен беше текстът по предложението на народните представители Борислав Великов и Джевдет Чакъров относно т. 2, където виждам, че е записан текст, че комисията подкрепя предложението по принцип и че то ще бъде разгледано на систематичното му място в Глава седма “Контрол”.
Аз мисля, че дори и Министерството на околната среда и водите изрази становище, че създаването на нова специализирана лаборатория по контрол на генно модифицираните организми към Изпълнителната агенция по околна среда е нецелесъобразно и много скъпоструващо действие и затова ми се струва, че е по-редно този въпрос да бъде разгледан наистина в Глава седма “Контрол” в цялата му многопластовост и степента на контрола, така че предрешаването на приемането на това предложение някакси предрешава този въпрос в Глава седма, затова аз мисля, че е по-правилно да бъде отложено това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест, Вие предлагате мястото на текста на чл. 3 да е в Глава “Контрол”.
СТОЙКО ТАНКОВ: Да, но не можем да кажем, че го приемаме по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие предлагате отлагане.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател!
Уважаеми колега Танков, може би Вие да не бяхте на последното заседание, където се разгледа този въпрос, но Вие си спомняте, че там взехме такова решение – по принцип да бъде подкрепено това предложение и текстът, който ние възприехме, по памет ще цитирам – към Изпълнителната агенция за околната среда и водите се създава референтна и контролна лаборатория по генетично модифицирани организми. Горе-долу това беше текстът, като там се слагаше една точка и затова казахме, че комисията го подкрепя по принцип, а дали ще стане и как ще стане член на европейската мрежа за референтни лаборатории това вече е отделен въпрос.

Бих искал още веднъж да обоснова нашето предложение с д-р Чакъров – да има такава специализирана лаборатория към Изпълнителната агенция по околна среда или най-общо казано към Министерството на околната среда и водите, тъй като това е водещо министерство в този контекст, особено по контрола. Това, че ще са необходими 200 хиляди или 300 хиляди лева за оборудването на такава лаборатория не е без значение, но това не е много голяма сума, която нашата страна да не може да си позволи, та контролът на Министерството на околната среда и водите да бъде надеждна гаранция като контрол на държавна институция, на която ние даваме тези правомощия. В комисията имаше изказвания, че, видите ли, имало такива лаборатории, например лабораторията на акад. Атанасов към Агробиоинститута, вероятно ще има и някои частни лаборатории, които ще се акредитират – вероятно, но това не е сигурно – така че за нас с д-р Чакъров беше важно да предложим и ми се струва, че комисията възприе, а вероятно и представители на министерството, ако желаят, ще вземат отношение и днес, да има контролна лаборатория по генетично модифицирани организми, за да може да се контролира именно това недопускане или допускане – в зависимост от гледната точка – на генетично модифицирани организми в околната среда, това, което за нас е много важно и което разискваме вече втори час. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за втора реплика, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз също поддържам направеното предложение заедно с колегата доц. Великов. Наистина имаше доста сериозна дискусия по това предложение и от страна на членове на комисията, имаше и аргументи, посочени от вносителите.
Бих искал да кажа пред уважаемите колеги народни представители в пленарната зала, че аргументите, които бяха изтъкнати от страна на вносителите – дали да има или не лаборатория към изпълнителната агенция или по-точно към Министерството на околната среда и водите, се счетоха от страна на членовете на комисията като неоснователни, имайки предвид стойността във финансово измерение – това, което беше посочено. Вторият аргумент беше, че към днешно време няма подготвени специалисти, които да работят в тази лаборатория. Специалисти могат да се подготвят. Колкото до сумата, ние си даваме реалната сметка, че тя би коствала на данъкоплатеца евентуално натоварване, но в същото време имаме предвид важността на материята, която ще се контролира, а Министерството на околната среда и водите освен права ще има и отговорности по контрола, то ще бъде сериозен субект, който заедно с Министерството на земеделието и горите ще контролира дейността и взаимоотношенията в тази сфера. Ние, както и повечето членове се обединихме в консенсус по време на заседанието, и поддържаме, че е уместно да има такава лаборатория, с която Министерството на околната среда и водите по този начин да упражнява своите контролни функции. Естествено, това не изключва дейността и на другите независими лаборатории.
Изтъкнатите аргументи не се приеха от колегите. Считам, че това беше съвсем основателно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Танков, имате думата за дуплика.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, аз не съм против контрола на генно модифицираните организми. Не ме разбирайте погрешно. Ставаше въпрос, че Министерството на околната среда и водите изказа становище, че това не е нужно, тъй като в страната има две лаборатории, които се занимават с тези въпроси, сега да създаваме и трета, понеже тази дейност в крайна сметка трябва да бъде под строг държавен контрол. Научният потенциал, който работи, е ограничен, както знаем, в БАН, в Биологическия факултет на Софийския университет. Така че без да създаваме нови лаборатории, може да се създадат държавни стандарти, които изпълнителната агенция да контролира.
Аз бях на последното заседание на комисията и си спомням, че на моя въпрос, приет по принцип, но без да предрешаваме въпроса за дискусията по лабораторията, отговорът беше, че когато гледаме Раздел "Контрол", този въпрос ще бъде гледан.
Доколкото си спомням, д-р Чакъров, това беше точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Поддържате ли Вашето процедурно предложение за отлагане?
СТОЙКО ТАНКОВ: Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре.
Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на процедурното предложение за отлагане гласуването на второ четене на това заседание на предложението на народните представители Борислав Великов и Джевдет Чакъров.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 22, против 63, въздържали се 16.
Предложението на народния представител Танков не се приема.
Преминаваме последователно към гласуване на предложенията.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител д-р Светлин Белчилов. Чухте текста. Беше прочетен от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 32, против 59, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Теодора Литрова. Тя също аргументира своето предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 40, против 56, въздържали се 5.
Предложението на народния представител Теодора Литрова не се приема.
Заповядайте за процедура, госпожо Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Правя процедурно предложение за прегласуване на този текст, защото министърът на земеделието и горите не би могъл да осъществява държавната политика по отношение на генно модифицираните организми, когато става въпрос за контролните функции на Министерството на икономиката или на Министерството на здравеопазването, както по същия начин това не може да прави министърът на околната среда и водите. Струва ми се, че в една толкова деликатна материя отговорността за здравето и за бъдещето на хората, които живеят в България, би трябвало да се носи от Министерския съвет, а по-нататък всички контролни органи да бъдат подчинени на Министерския съвет, както и комисията, която ще дава становища, а може би ще взима и решения за отглеждането на генно модифицираните организми, за предлагане на модифицирани мутирали храни на пазара, както и всички последствия, които може да бъдат нанесени на българската природа, когато се отглеждат високорискови организми, които могат да нанесат необратими щети както на българското земеделие, така и на българския туризъм и най-вече – на цялото бъдеще на България.
Затова мисля, че отговорен може да бъде не отделен министър, а целият Министерски съвет, както всички комисии и контролни органи трябва да бъдат подчинени точно на Министерския съвет.
Затова правя процедурно предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Поставям на повторно гласуване предложението на народния представител Теодора Литрова.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 58, против 62, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на текста на вносителя за чл. 3, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 78, против 7, въздържали се 20.
Член 3 е приет.
Заповядайте, д-р Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми колеги.
“Чл. 4. (1) Министърът на околната среда и водите:
1. издава, изменя и отнема разрешения за:
а) работа с ГМО в контролирани условия в случаите, определени по този закон;
б) освобождаване на ГМО в околната среда.
2. регистрира помещенията за работа с ГМО в контролирани условия.
3. организира обществените обсъждания за освобождаване на ГМО в околната среда, предвидени по този закон.
4. координира контролните правомощия на другите органи на изпълнителната власт по отношение на ГМО.
(2) Министерството на околната среда и водите създава и поддържа информационна система “Клирингова къща по биобезопасност” за изпълняване на задълженията по Протокола от Картахена по биологична безопасност към Конвенцията за биологично разнообразие, ратифициран със закон (ДВ, бр. 65/2000 г.) и за обмен на научна, техническа, екологична и юридическа информация относно ГМО.
(3) Данните в системата по ал. 2 са публични.”
По чл. 4 има постъпило предложение от народния представител Светлин Белчилов:
В чл. 4, ал. 1 се правят следните изменения:
В т. 1 “утвърждава решение на научната комисия за ГМО към Министерството на околната среда и водите за:”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Чакъров.
Има ли желаещи за изказвания по чл. 4?
Заповядайте, д-р Белчилов. Имате думата.
СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е свързано с едни следващи текстове, където ще разберем, че се създава комисия за ГМО. Аз искам да насоча вниманието на народните представители към важността на тази комисия. В повечето европейски страни тя има огромно значение. Освен това тази комисия трябва да бъде независима, тъй като въпросът, който разглежда, е изключително важен. Не знам дали си дават сметка повечето присъстващи в залата и тези, които отсъстват – пък още по-малко.
Затова моето предложение е комисията да излиза с решение, което министърът на околната среда и водите утвърждава или отхвърля. Главната дума да има комисията, която е съставена от хабилитирани учени, хабилитирани лица. По-нататък се вижда по какъв ред се избират. Но решаващото мнение да бъде на комисията, а министърът да има възможността само да утвърждава тяхното решение или не.
Затова съм добавил този текст към чл. 4, ал. 1.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Белчилов.
За реплика има думата д-р Великов. Заповядайте. Имате думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Доктор Белчилов естествено е ръководен от най-благородни подбуди. В това няма никакво съмнение. Все пак, ако ние погледнем наистина следващите членове, където става дума за дейността на Комисията по генетично модифицирани организми, ще се види, че ние вече сме приели в комисията това, че членовете на комисията са независими, ръководят се единствено от научно-техническите си представи и световни достижения. Заседанията са публични и всеки от тях представя писмени становища и т.н., и т.н.
Но все пак в крайна сметка комисията излиза със становище. Това е нещо, което се възприе от комисията.
Всички други предложения на д-р Белчилов би било добре, ако той реши, че би било възможно, след като свърши обсъждането по това му предложение, евентуално всички останали той да оттегли, ако реши, разбира се. Аз бих апелирал, тъй като смятам, че действително, когато имаме становище на комисията, там вече министърът носи отговорност и съгласно закона той се съобразява с това становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за други реплики? Няма.
Доктор Белчилов, искате ли думата за дуплика? Заповядайте.
СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател! Всичко това, което каза доц. Великов, е чудесно. Само че сигурно вносителите са разсъждавали от позицията, че всеки ще бъде министър на околната среда или министър на нещо друго, така че той еднолично да решава всичко. Става въпрос, отново повтарям, за изключително специфична материя и затова крайното решение, становището и отговорността трябва да падне върху хабилитираните лица, върху българските учени, които работят в различни части на науката и имат много по-широк поглед, отколкото народните представители по представената материя.
Затова предлагам да има решение на научната комисия, което министърът, който не е толкова компетентен, колкото научната комисия, да има възможността само да утвърждава или да отхвърля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата д-р Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин Белчилов! Аз донякъде споделям Вашите съображения. Но в същото време бих искал да кажа на колегите народни представители тук, че в следващи текстове на закона ние обвързахме работата на комисията по принцип в технологичен, процедурен аспект. Като цяло конструкцията на закона е, че комисията наистина разглежда в научен аспект всеки случай на ГМО и накрая излиза със становище.
Това е, върху което искам да насоча вниманието и да направя достояние на всички народни представители в пленарна зала, е, че при отрицателно становище на комисията министърът на околната среда и водите няма право да издава разрешение и въобще да има разрешителен режим.
Така че това е едно много важно условие, което трябва да се има предвид.
Имаше такава дискусия в комисията относно това дали комисията да бъде с правомощия за становища или да взима решения. Всички се обединихме около това, че субект на права и отговорности в случая е министърът на околната среда и водите, както и министърът на земеделието и горите.
Това е, което се препоръчва от страна на комисията под формата на становище. Още веднъж подчертавам, че когато становището е негативно, блокира изцяло дейността за конкретния ГМО.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за други изказвания?
Имате думата, госпожо Литрова. Заповядайте.

ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, този закон е толкова специфичен, че в много случаи предложените текстове обхващат текстове, които следват по-нататък по други членове. Така че, явно, за да навлезем в материята, трябва да говорим по конкретните предложения, които всъщност визират текстове по-нататък в закона.
В случая искам да кажа, че основният спор в Комисията по околната среда и водите по този текст беше кой ще носи отговорност за вземането на решения. В случая компетентният орган в България е точно комисията, която е съставена от хабилитирани лица. Единствено те са в състояние да дадат своята експертна оценка за това дали един генетично модифициран организъм може да бъде пуснат на пазара или освободен в околната среда. Практически обаче тези лица имат само консултативни функции, така че тяхното становище в случая е препоръчително, а в някои от текстовете на закона казахме, че е задължително, но тези хора не носят никаква отговорност за последствия, които са предвидими или непредвидими и които могат да настъпят по отношение на вреди в околната среда и нещо, което е много по-страшно, във вреди върху здравето на човека. Така че с предложението, което прави колегата Белчилов, се цели да се обвърже лицата, които вземат решенията и са отговорни за това дали да има храни мутанти и организми мутанти на българската трапеза или в българската околна среда, точно тези хора да носят и своята отговорност.
По-нататък в закона, въпреки че практически министърът на околната среда и водите ще носи отговорност, той де факто не носи никаква отговорност, защото няма как да бъде санкциониран за нанесени щети. Единствената санкция може да бъде да престане да бъде повече министър, но не и да бъде отговорен за вземането на едно такова решение. Така че ми се струва, че този текст, който е предложен от колегата Белчилов, е един коректен текст и би могъл да бъде гласуван.
Започвайки да разглеждаме тази толкова специфична материя, ние трябва да обвържем всички органи в България с абсолютното, дефинитивно задължение, когато вземат решение или когато консултират министъра, да могат да понесат тази отговорност. Тъй като щетите и вредите, които могат да бъдат нанесени върху околната среда или върху здравето на човека, се установяват впоследствие, години след освобождаването на един организъм в околната среда или предлагането на една храна или пък съставка от храна като продукт за закупуване, ми се струва, че след известен период от време ще направим така, че никой да не носи отговорност и никой да не бъде наказван в случай на неправилно взето решение или немърливост при разглеждане на съответната документация.
Мисля, че ако по този начин дадем правомощия на комисията, която ще дава разрешения за освобождаване на организми в околната среда и на продукти, които ще се допускат до пазара, а това е една практика, която съществува в европейското законодателство, в много страни в Европа, точно този орган от хабилитирани учени носи отговорност за решенията и дава гаранция за защита на гражданите в съответната страна, а не министърът, който се съобразява само с това решение.
Затова по принцип аз подкрепям решението комисията да бъде органът, който ще издава разрешението, а не да бъде екип от консултанти на съответния министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
Господин Великов, заповядайте за реплика.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Действително, ние членовете от комисията, сме много навътре в материята и са ни ясни всички следващи текстове. Член 6 например достатъчно ясно подсказва, че става дума за консултативна комисия, която дава становища. От друга страна, очевидно е, че министърът на околната среда и водите носи основната отговорност. И така трябва да бъде. Защо трябва да пренасяме спора и в пленарната зала, след като съществуват достатъчно механизми – и тук юристите в залата могат да ги подскажат, ако е необходимо в личен разговор или дори от трибуната, по какъв начин един министър, който е направил някакво престъпление, да го наречем условно, спрямо здравето на хората, вземайки неправилно решение… Примерно комисията, както д-р Чакъров преди малко спомена и аз държа да го подчертая, комисията има отрицателно становище, а министърът разрешава. Това очевидно не е редно, то ще бъде подсъдно. Разбира се, когато комисията вземе положително становище, министърът би могъл да съобрази и някои допълнителни елементи извън чисто научните и да забрани и в този случай.
Така че според мен това, което сме разписали по-нататък като текстове, гарантира, че никой няма да се измъкне от отговорност, ако виновно или невиновно, съзнателно или несъзнателно допусне от генетично модифицирани организма да възникнат някакви неблагоприятни последици за околната среда или за здравето на хората. Аз съм искрено убеден, че подбудите са правилни, но ние трябва да приемем оттук нататък, че комисията издава становища и с тях министърът съгласно нашия закон се съобразява с тези становища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Бих искал съвсем накратко да посоча основните пунктове, заради които и членовете на комисията, и лично аз сме се спрели на това решение. Наистина тук днес повече дебатираме членовете на комисията, които сме по-навътре в материята. В следващите текстове на закона наистина е предвидено, а също в конструкцията, във философията на закона на комисията се отрежда тя да има консултативни функции. Даже и да вменим такива отговорности на комисията, тя ще бъде един колективен орган. Считам, че не е необходимо ние да коментираме днес какви права, какви отговорности се вменяват на съответния министър и достатъчно ли е само неговото сменяне или премахване от министерския пост, с което да се изчерпват деянията, които ще извърши даден министър.
Бих искал да изляза от тази хипотеза. Това, което е заложено в закона, е комисията да има консултативни, препоръчителни функции. В тази комисия е уместно да попаднат наши видни представители на научната общност, личности с много активни, отговорни общественограждански позиции, които да работят много коректно и съвестно. В това въобще не се съмнявам. Не се съмнявам и в това, че те ще дават най-обективните държавно- и националноотговорни становища. И тогава, когато техните становища са негативни, министърът във всички случаи няма правна възможност да даде положителен ход на разрешенията и казусите, които касаят генетично модифициранине организми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Белчилов, заповядайте за трета реплика.
СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще се опитам още веднъж накратко да обясня текста, който предлагам. Някои разглеждат този текст като борба срещу едноличната власт на министъра – за да може всичко да минава през него и всички решения да зависят от него. Целта на този текст е решението на научната комисия, в която са хабилитирани учени в различни области на науката, да разшири отговорностите на научната общност в страната. Представителите на научната общност да застанат с името и с авторитета си и да кажат: това е добре за развитието на българската наука, за българското селско стопанство, за здравето, за околната среда. Или да кажат: не. Те да имат решаващата роля и те да носят след това отговорността за взетите решения, а не министърът еднолично. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика – госпожо Литрова, заповядайте.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Практиката в много европейски страни показва, че отговорността се носи точно от такава комисия от хабилитирани учени. Още повече, основанията за това са, че те са хората, които са компетентни и могат да дадат гаранция за това дали един продукт е опасен или безопасен за човешкото здраве.
Тъй като всички последни научни изследвания показват повишена опасност от алергични реакции, нови непознати фотогенни бактерии, различни вреди върху човешкото здраве, невероятно големи щети върху природата и околната среда, защото генното замърсяване е замърсяване, което не може да бъде почистено, не може да бъде предотвратено, за разлика от ядреното замърсяване, което макар и трудно и дългогодишно, може да бъде почистено.
Затова е редно комисия от компетентни лица, които знаят, че носят не само морална, но и наказателна отговорност, ще повиши степента на вземането на правилното решение, когато те са хора, които са отговорни пред обществото и пред закона за своите решения. Преминаването на такава комисия само като консултативен орган не вменява никаква отговорност на хората, които дават само едно становище и препоръчват или не съответно на министъра на околната среда и водите да вземе едно или друго решение. Заради това в много от европейските страни колективният орган от множество хабилитирани специалисти взема това решение, за да може да гарантира безопасност и здравето на своите граждани и на околната среда, в която живеят. Затова всъщност е направено това, а не за да се намалят или увеличат функциите на министъра. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания по чл. 4 от законопроекта? Заповядайте, господин Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам отношение към този дискусионен проблем с удивлението, че не се прави разлика между компетенциите и отговорностите на политическата власт, която взима решенията и упражнява изпълнението на определен закон, и ролята на консултативните органи. В случая имаме такъв орган в лицето на тази научна комисия, съставена от хабилитирани лица, специалисти в различните области на науката, в случая за генно модифицираните организми – генни технологии, биологична генетика, молекулярна биология и т.н., и т.н.
Искам да подчертая, че отговорностите на комисията са отговорности на компетенция, която тя трябва да изработи с ясно становище за важността, значимостта на определен проблем, който трябва да бъде решен. Отговорностите на министъра са отговорности за крайното решение. Но ако комисията се произнесе отрицателно, както ние сме записали по-нататък в закона, то министърът няма право да издава решение за ползването на тези генно модифицирани организми и за извършването на действия с такива организми.
Така че нека да вървим нататък. Предлагам ви да се прекрати дискусията по този член и да се гласува, тъй като има просто неразбиране между функциите на един консултативен орган и функциите на властта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Ганчев направи предложение за прекратяване на разискванията по чл. 4.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 96 народни представители: за 73, против 22, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Белчилов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 45, против 56, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Предложение за прегласуване – господин Белчилов, заповядайте.
СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, правя предложение за прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуваме предложението на господин Белчилов по чл. 4, ал. 1.
Гласували 110 народни представители: за 46, против 63, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на вносителя, подкрепен от комисията, за чл. 4.
Гласували 88 народни представители: за 73, против 3, въздържали се 12.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:
“Чл. 5. Министърът на земеделието и горите:
1. издава, изменя и отнема разрешения за предлагане на пазара на ГМО или комбинация от ГМО като продукти или съставка на продукти;
2. организира обществените обсъждания за пускане на ГМО на пазара.”
По чл. 5 има предложение на народния представител Светлин Белчилов – в чл. 5 се правят следните изменения: в т. 1 “утвърждава решението на научната комисия за ГМО за издаване, изменяне и отнемане на решенията за предлагане на пазара на ГМО или комбинация от…”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по чл. 5? Господин Белчилов, заповядайте.
СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Именно заради подобен текст в демократичните държави се приема комисията да решава издаването или неиздаването, изменяне, отнемане и т.н. на разрешения за предлагане на пазара. Защото едноличната власт винаги води съмнения за корупция. И там, където се стремим да влезем след две години, през 2007 г., комисията решава, а не министърът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания по чл. 5? Госпожа Литрова, заповядайте.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
В чл. 5 е предложено министърът на земеделието и горите да издава, изменя и отменя разрешения за предлагането на пазара на генетично модифицирани механизми или комбинация като продукти или съставка на продукти, както и да организира обществените обсъждания, които касаят предлагането на генетично модифицираните организми на пазара. Мисля, че министърът на земеделието и горите не може да бъде единствената институция, която да дава тези разрешения, когато се отнася за продукти, които се предлагат на пазара и са извън неговия ресор.

И заради това считам за изключително коректно направеното предложение от колегите Великов и Чакъров, което впоследствие е било оттеглено. Аз мисля, че в рамките на правилника мога да го внеса отново и да добавя текст, че и министърът на здравеопазването участва също в организирането на обществените обсъждания за предлагане на генетично модифицирани организми на пазара.
Не знам дали има някой в тази зала, който да си дава сметка и да може да отговори с “да” на въпроса: Имаме ли нужда от генетично модифицирани храни? Има ли нужда в България да се произвеждат генетично модифицирани растения? Всъщност печелим ли нещо с това, че замърсяваме природа и подлагаме на риск здравето и живота на себе си, на децата ни и на следващите поколения?
Когато Европейската комисия иска в България да бъде приет Закон за генетично модифицираните организми, това искане е съпроводено с посока на ограничаване на вноса, ограничаване на предлагането и ограничаване на отглеждането на такива продукти, които носят риск за здравето и за живота. Има стотици доказателства, с които се казва колко вредни и какви алергични реакции носят различни продукти, които са на базата на генно модифицирани организми като съставки в храните. Доказани са 98 алергични реакции по отношение на употребата на Спартама, което лекарство е за диабетици – нещо, което е отменено с решение на Американския конгрес още 1985 г. след десет хиляди възражения и писма до конгреса.
Така че ми се струва, че изключването на министъра на здравеопазването от процеса на даване или вземане на решение за освобождаване на продукти на пазара и освобождаване на храни до пазара, без неговото знание и решение, това не може да стане.
Всъщност съответните съпътстващи закони, като Законът за храните, специфичните закони, които са специфичното законодателство, а основополагащото законодателство по отношение на генно модифицираните организми, на генно модифицираните храни е това, което ние ще гласуваме днес.
Затова процедурно предлагам да се гласуват предложените нови членове 5а и 5б – нещо, което е направено от колегите Великов и Чакъров.
Още един път ще подкрепя предложението, което прави в този член колегата Белчилов, за решението, което да се издава от комисията, защото комисия, която решава дали един продукт е опасен или безопасен, не може да има само консултативни функции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 5? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Белчилов по чл. 5, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 28, против 81, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на вносителя за чл. 5, подкрепено от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 61, против 5, въздържали се 15.
Текстът е приет.
Член 5а и чл. 5б са оттеглени. Няма процедура, по която да се изказваме по тях. Оттеглени са, все едно ги няма в доклада.
Вие възстановявате ли си предложението или не?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Не, но понеже беше повдигнат въпросът от госпожа Литрова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване по принцип, но по оттеглени предложения нито изказвания, нито гласувания може да има.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. Понеже все пак беше повдигнат въпрос от колежката Литрова, аз по принцип искам да й благодаря за това, което тя каза. Но тъй като вече е оттеглено предложението, както споменахте, аз разчитам на това, което ние вече приехме в чл. 2, ал. 2, т. 3, а именно, че предлагането на пазара на лекарства за хуманната медицина и за ветеринарномедицински продукти, които се състоят или съдържат генетично модифицирани организми или комбинация от тях, ще се уреждат със Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и Закона за ветеринарномедицинската дейност. Това вече го решихме. Смятам, че за нас това би трябвало да е достатъчна гаранция, че в този по-общ закон ние сме заложили едно задължение към колегите от съответните министерства и към съответните комисии в Народното събрание да огледат още веднъж Закона за храните и тези два закона, които споменах и които колежката Литрова спомена. Независимо че там има вече някои промени, както знаем, свързани с оценката на риска при предлагането на пазара на подобни продукти, все пак по мнението на колегите от комисията не би било излишно да се направи един преглед и допълнение в тези закони, които в още по-голяма степен да гарантират безопасността на хората и на околната среда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По чл. 6 има предложение на Димитър Пейчев и група народни представители, което комисията подкрепя.
Има предложение на народния представител Светлин Белчилов:
В чл. 6 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думите “се създава” се добавя думата “научна”.
Комисията не подкрепя предложението.
2. В ал. 2, т. 1 текстът се променя така: “Представя за утвърждаване на министъра на околната среда и водите решения относно”.
Комисията не подкрепя предложението.
3. В ал. 2, т. 2 думите “дава становища на министъра на земеделието и горите” се заменят с думите “представя за утвърждаване на министъра на земеделието и горите решения”.
Комисията не подкрепя предложението.
4. Създава се нова т. 3, а именно: “Представя за утвърждаване на министъра на здравеопазването решения за предлагането на пазара на генетично модифицираните храни, хранителни съставки, лекарства за хуманната медицина и ветеринарномедицинските продукти, които се състоят от ГМО, съдържат ГМО или комбинация от ГМО”.
Комисията не подкрепя предложението.
5. Сегашната т. 3 става т. 4 и в нея след думите “министър на земеделието и горите” се добавят думите “и министъра на здравеопазването”.
Комисията не подкрепя предложението.
В т. 6 предложението на господин Белчилов е подкрепено по принцип от комисията.
7. Точки 4 и 5 стават съответно 6 и 7.
Комисията не подкрепя предложението.

Има постъпило предложение на народния представител Теодора Литрова за чл. 60:
“1. Член 6, ал. 1 се изменя както следва:
“Чл. 6. (1) Към Министерския съвет се създават:
1. Комисия по генно модифицирани организми, наричана по-нататък “Комисията”;
2. Съвет за работа с ГМО в контролирани условия;
3. Съвет за работа с ГМО в свободни условия;”
2. Към чл. 6, ал. 2 се прибавят нови точки 5 и 6:
“5. Информира обществеността за условията и развитието в областта на генното инженерство и мнението на комисията се предоставя на обществеността в достъпен вид и начин;
6. Дава становища за социологичните, етичните, техническите и технологичните, научни и други условия за използването на ГМО.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 6 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 6. (1) Към министъра на околната среда и водите се създава консултативна комисия по генетично модифицирани организми, наричана по-нататък “комисията”.
(2) Комисията:
1. дава становища на министъра на околната среда и водите относно:
а) издаването, изменянето и отнемането на разрешения за работа с ГМО в контролирани условия и за освобождаване на ГМО в околната среда;
б) регистрирането на помещенията за работа с ГМО в контролирани условия;
2. дава становища на министъра на земеделието и горите относно издаването, изменянето и отнемането на разрешения, пускане на пазара на ГМО или комбинация от тях като продукти или съставка на продукти;
3. дава становища на министъра на околната среда и водите и на министъра на земеделието и горите по други въпроси от тяхната компетентност, възникнали при прилагането на този закон;
4. участва в разработването на проекти на нормативни актове, свързани с биобезопасността.
(3) Комисията взема решенията си с консенсус. Решенията на комисията са публични и са част от информацията по чл. 4, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по чл. 6?
Заповядайте, госпожо Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Пристъпваме към един от най-важните членове в този законопроект – въпросът за отговорните органи, които ще определят съдбата на хората, които живеят в България, на тези, които ще живеят сред нас, тяхното оцеляване, конкурентоспособността на България на европейските пазари по отношение на единствената реална конкурентоспособна продукция, която ще бъде чистата продукция – нещо, за което България има невероятни възможности, нещо, което е по подписаните споразумения в Глава “Земеделие”, а приоритетно се заплаща точно такъв вид производство.
Създаването на една комисия, която да взема тези важни решения в европейското законодателство е предвидено по директивата да изисква от националните органи да създадат такива работещи комисии, които да бъдат достатъчна гаранция за приложението на закона с цел безопасност, с цел нерисково пускане на такива продукти и голям контрол върху тях, когато бъдат пуснати или в околната среда, или на пазара.
Бих искала да ви прочета, тъй като говорим за генетично модифицираните организми, т. 4, с която започва директивата, където е казано, че: “Живи организми, било пуснати в околната среда в големи или малки количества за експериментални цели или като търговски продукти могат да се размножават в околната среда и да пресекат национални граници, с които да засегнат други държави-членки. Последиците от такива пускания в околната среда могат да бъдат необратими.” С това започва европейската директива. Затова си мисля, че когато вземаме решение с това символично мнозинство в Народното събрание би трябвало да си дадем сметка, че сме длъжни пред себе си и пред хората, които ще дойдат след нас, да осигурим поне такава комисия, която да бъде достатъчно отговорна и с достатъчни компетенции, когато трябва да вземе съответното решение. Затова съм направила предложение в рамките на изискванията на Европейската директива към Министерския съвет като гаранция за нейната абсолютна независимост – да бъде създадена комисията по генно модифицираните организми и към нея да има работни органи, съвети, които да бъдат разделени така, както са разделени главите в предложения законопроект – съвет за работа с генетично модифицирани организми в контролирани условия и съвет за работа с генетично модифицирани организми в свободни условия, тоест, освобождаване в околната среда, предлагане на пазара, предлагане на животни, храни и фуражи, за да можем да имаме контрол по веригата какво ще се случи, когато пристъпим към хранене на животни, които ще консумираме и продуктите от тях ще са ежедневно на трапезата ни, като млякото например, дали са спазени всички условия за безопасност и не съществува никакъв риск за здравето и живота на хората.
Затова моето предложение е тази комисия да бъде, както много други комисии и агенции, на подчинение на Министерския съвет и тази комисия да е отговорна за вземането на решенията и да се подпомага с два съвета, които съм предложила по-нататък в текста в какъв състав да бъдат.
Гаранциите за безопасност на храни и на продукти, както и на околната среда, трябва да бъдат подкрепени законово съгласно изискванията на Европейската директива с органа, който да бъде независим, компетентен, да издава решения, за които се носи отговорност – морална и съдебна, и които не подлежат на съмнение, когато хората, които работят в тази комисия, са задължени да вземат решения, а не да консултират. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за реплика?
Заповядайте, господин Белчилов.
СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Моите предложения за чл. 6 са 6-7 на брой. От тях има само едно подкрепено и то по принцип.
Много ми е интересно защо вносителите имат нещо против след думите “се създава комисия” да бъде написано “научна”. За какво служат научните работници в България, ако не да дават мнения и да участват в комисии именно по такива въпроси? Защо се пренебрегва мнението на научната общност и защо се взема под внимание само и единствено мнението на акад. Атанасов, който е основният фактор по изготвянето на този законопроект, който най-вероятно няма нищо с научната общност в България и затова сте предложили да изчезне думата “научна”? Защо Ви е страх от мненията на научните работници в България?
Законопроектът върви на автопилот, не знам какво ще стане накрая.
Призовавам всеки да гласува по съвест. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Дали ще има други изказвания по законопроекта?
Заповядайте за реплика, господин Божинов.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Използвам процедурата на репликата, но всъщност мисля, че Вашето предложение е основателно. Още повече, че в чл. 7 изрично се подчертава, че в състава на комисията влизат 15 хабилитирани лица. Тоест, това са признати от научната общност дейци, които само благодарение на този си статут могат да бъдат членове на комисията, която ще взема научни решения. А останалите членове на комисията имат съвещателен, консултативен глас, до тях могат да се допитват и аз мисля, че нашият законопроект нищо няма да загуби и мястото, което ще спечелим в Европейската общност, ако заявим, че тази комисия е научна.
Може би председателят ще има друго мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, съвсем кратка реплика.
По принцип комисията, така както е визирана в чл. 7, включва 15 хабилитирани лица. Но ако добавим думата “научна”, мисля, че ще стесним обхвата на комисията и тя ще бъде представлявана само от научни представители. А в случая ще участват, макар и със съвещателен глас, представители на различни министерства и ведомства.
Така че смятам, че е по-коректно да бъде текстът на вносителя, подкрепен и от комисията. Това е по-коректният текст и правя процедурно предложение за прекратяване на дебатите по този член, защото и в предишни текстове и членове на закона по същество тази дискусия днес вече бе проведена. Така че правя процедура на прекратяване и гласуване на текста на чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще го подложа на гласуване, ако няма други изказвания. За да не губим време сега с гласуване само на процедурата.
Има ли други желаещи за изказване по законопроекта? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Белчилов по чл. 6 в частта му, която не е подкрепена от комисията. Всъщност то е подкрепено само по т. 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 36, против 60, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Прегласуване, господин Белчилов.
СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение, тъй като вече мина 16,00 ч., дебатите да продължат утре и гласуването на целия текст да остане за утре сутринта от 9,00 ч. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не мога да приема това процедурно предложение, защото вече сме в процедура на гласуване. Не мога да прекратявам и възобновявам разискванията.
Гласуваме предложението на госпожа Литрова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 13, против 58, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на чл. 6.
Гласували 93 народни представители: за 66, против 16, въздържали се 11.
Текстът е приет.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,04 ч.)

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:
Светослав Спасов

Весела Лечева