Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Нейчева и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, днес, 9 юли, продължаваме с приетата седмична програма. Доколкото съм наясно, все още няма готовност да довършим Законопроекта за здравето, затова трябва да продължим с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА.
Стигнахме до предложението на господин Владимиров за създаване на нов § 1б, което е подкрепено принципно от комисията.
Заповядайте, господин Владимиров, да представите Вашето предложение.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, предложението, което съм направил, третира застрояването в така наречените междублокови пространства – един проблем, който беше пропуснат от обхвата на закона, а същевременно много значим. Моето предложение в общи линии касае следното. Когато в един възстановен имот не може да бъде изградена сграда, която е съгласно комплексното застрояване или на прост език казано, не може да се изгради блок, то тогава тази територия се урегулира като зелена площ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение и от народния представител Васил Маринчев.
Заповядайте, госпожо Дикова, да докладвате предложението на комисията, което, както виждам, съчетава двете предложения – на Борислав Владимиров и Васил Маринчев.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Да, господин председател, двете предложения са подкрепени от комисията по принцип.
Комисията предлага да се създаде § 3 със следната редакция:
“§ 3. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така:
“(4) При урегулиране на поземлени имоти в съществуващи жилищни комплекси, отстоянията между новопредвидените сгради и съществуващите жилищни блокове се определят по правилата за комплексно застрояване, без да се спазват изискванията за разстояния на сградите до страничната граница и до границата към дъното на урегулирания поземлен имот. Плътността и интензивността на застрояване в такива имоти не може да надвишава определените с плана параметри за съответната устройствена зона при спазване на показателите и за отделните квартали в зоната.”
2. Създава се ал. 5:
“(5) При преструктуриране на жилищни комплекси и урегулиране на нови поземлени имоти в тях, ако не може да се предвиди застрояване по правилата на ал. 4, площите между сградите се урегулират като озеленени площи за широко обществено ползване. В този случай не се спазват изискванията на чл. 14, ал. 4, членове 15 и 17.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители, по този параграф. Господин Мутафчиев, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С § 3 целта е изцяло да се регулира по някакъв начин строителството, което се извършва в междублоковите пространства най-вече на комплексите. Начинът обаче, по който е даден текстът, честно да ви кажа, мен ме смущава. Не че няма да реши проблема вероятно, а че текстът е толкова сложен, че в един момент човек се чуди кое е разрешено и кое не е разрешено. Има законов текст включително, че не трябва да се спазват изискванията за разстоянията между сградите. Това в определена степен е парадоксално.
Ако сега прочетем чл. 22, ще видите колко просто и ясно е написан. И ако той е проблемът, поради който в момента се застроява в зелените площи, в градинките, които са направени в комплексите, то дайте да видим коя от алинеите е проблемната алинея и да я махнем. А не с някакви сложни текстове да се опитваме уж да въведем забрана, а същевременно да дадем възможността такова строителство да се извършва при определени условия. Каква е целта ни в края на краищата? Ако искате, да ви прочета чл. 22 от досегашния закон, за да разберем за какво става дума.
Какво казва чл. 22?
“Чл. 22. (1) В квартали и в големи урегулирани поземлени имоти застрояването може да бъде комплексно с разполагане на групи от сгради с различно предназначение, свободно стоящи и свързани.
(2) Площите между сградите при комплексно застрояване се устройват предимно като паркове и градини.
(3) В жилищни и курортни комплекси комплексното застрояване може да се съчетава със застрояване в отделни урегулирани поземлени имоти.”
Може би третата алинея е причината за сегашното строителство? Или четвъртата?
“(4) При изграждане на нови и преструктуриране на съществуващи жилищни комплекси се прилагат правилата и нормативите на наредбата по чл. 13, ал. 1.”
И т.н., и т.н.

И това важи единствено за комплексите, но решаваме ли проблема със застрояването в озеленени площи, които не са комплекси? Например в София – "Лозенец". Ще решим ли проблема? Не. С този член няма да решим този проблем, защото няма статут на комплекс.
Пак настоявам, ако трябва да го отложим. Текстът на ал. 3 е толкова сложен, че не знам дали ще бъде от полза, включително и на строителите и тези, които трябва да се съобразяват със закона.
Предлагам да се отложи този текст и да намерим коя е причината, да я изчистим, а не да усложняваме текстовете така, че уж имаме желание да прекратим това безобразие, което се извършва в градовете, а същевременно да даваме възможности пак да се извършва някакво строителство там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Има предложение за отлагане.
Заповядайте за противно предложение, господин Владимиров.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Мутафчиев, не знам как сте прочел текстовете, но в сега действащият текст в чл. 22 фигурират думите "може", "застрояват се предимно" – нещо, което по никакъв начин не гарантира запазване на зелените площи.
Освен това четете този член без да си давате сметка какво се случва, когато се промени устройствената зона. Големият проблем до момента е точно това. Когато бъде реституиран един имот в комплексите, той се урегулира като поземлен имот за индивидуално застрояване. Тогава му се сменят изключително много параметрите и вместо да може да застрояваме 30% в него, каквото е комплексното застрояване, имаме право да застрояваме до 50%.
Така че текстът си е много коректен и мисля, че няма смисъл да бъде отлаган, защото няма да може да измислим по-добър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Владимиров.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение за отлагане на този параграф и доработването му в комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 42, против 80, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, съжалявам, че не подкрепихте предложението този текст да се отложи.
Затова ви призовавам да го отхвърлите, да гласуваме всички против този текст.
Ако внимателно го прочетете, той отваря широко вратите за преуплътняване и застрояване на жилищните комплекси, срещу което се бунтуват хората. Който от вас живее в комплекс, знае какви са проблемите. Създава се възможност комплексите да се преструктурират и, ако остане място, да се създадат зелени площи, които да бъдат за широко обществено ползване.
Две са нещата: първо, текстът е добре завъртян, за да не стане ясна тази прозрачна идея – да продължи преструктурирането на тези комплекси и унищожаването на зелените площи, и, второ, се използва терминът "широко обществено ползване", което също може да породи редица проблеми. Най-малкото, което може да се направи в този текст, е "широко" да отпадне. Но мисля, че разумното решение беше да отложим текста, да направим разумен текст. Сега разумното решение е да гласуваме против текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо Дикова.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Благодаря, господин председател.
Колеги, като четем текстовете, които комисията е предложила, добре е да ги четем от началото докрай, а не общо взето, както дявола – евангелието.
В последното изречение на ал. 4 пише следното: "Плътността и интензивността на застрояване в такива имоти не може да надвишава определените в плана параметри за съответната устройствена зона при спазване на показателите и за отделните квартали в зоната". Така че такива опасения, че ще се извършва някакво безразборно строителство, че ще бъдат унищожавани зелени площи, не отговаря на истината.
По отношение на ал. 5 съвсем правилно комисията е предложила тези площи да бъдат за широко обществено ползване, тъй като сме дали определение какво представляват площите за широко обществено ползване и че те са публична общинска собственост, тоест, имат сериозен гаранционен режим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Съгласна съм с това, което каза госпожа Манева, не съм съгласна с това, което каза госпожа Дикова. Предлагам в т. 2, ал. 5 да се стигне до: "между сградите за урегулиране като озеленени площи". Да отпадне "и за широко обществено ползване".
Не са публична собственост, когато са в междублоковите пространства.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Нали сега го въвеждаме!
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: За "широко обществено" не съм съгласна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, съжалявам, че действително не беше отложено разискването по този текст, което да доведе до консолидация на мненията около някакъв подобрен текст. Това, което ще предложа на моите колеги в залата и което имам право да направя сега при разискването на второто четене, е да отпадне втората част на първото изречение: "без да се спазват изискванията за разстояние на сградите до страничната граница и до границата към дъното на урегулирания поземлен имот". По такъв начин първото изречение ще има следния текст: "При урегулиране на поземлени имоти в съществуващи жилищни комплекси отстоянията между новопредвидените сгради и съществуващите жилищни блокове се определя по правилата за комплексно застрояване.".
Това са правила, които са разписани.
Втората част "когато не се изисква спазване на определени изисквания" внушава, че може да се стигне до определено застрояване, което да излиза извън правилата за комплексно застрояване.
По тази причина, господин председателю, формално правя предложение за отпадане на втората част на първото изречение.
Второто изречение го приемам напълно: "Плътността и интензивността на застрояването в такива имоти не може да надвишава определените с плана параметри за съответната устройствена зона при спазване на показателите и за отделните квартали в зоната".
В този вид бих приел текста, който ни е предложен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Дали има други желаещи народни представители? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов от първото изречение в ал. 4 да отпаднат думите "без да се спазват изискванията за разстояние на сградите до страничната граница" и до края на изречението.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 46, против 56, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване следващото предложение на народния представител Румяна Георгиева за отпадането в ал. 5 на думите "за широко обществено ползване".
Моля, гласувайте нейното предложение.
Гласували 99 народни представители: за 24, против 55, въздържали се 20.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева само за отпадане на думата "широко".
Гласували 105 народни представители: за 31, против 51, въздържали се 23.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 91, против 16, въздържали се 4.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Има предложение на народния представител Борислав Владимиров да се създаде нов § 1в.
Комисията приема предложението и предлага да се създаде § 4 със следната редакция:
"§ 4. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите "Височината на сградата" се добавя "когато тя е разположена на линията на застрояване".
2. Създава се ал. 3:
"(3) Височината на сградата се приема за равна на допустимата, ако сградата е разположена в пространството, ограничено от вертикална равнина, по линията на застрояване с височина, равна на допустимата и равнина, проведена от тази височина под ъгъл 45 градуса спрямо хоризонта. В този случай котата на билото не може да надвишава с повече от 4,5 м височината на сградата, определена при условията на ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този технически параграф има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 4 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте § 4.
Гласували 82 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Има предложение на народния представител Борислав Владимиров за създаване на нов § 1г.
Предложението беше оттеглено.
Има предложение от народните представители Нонка Матова и Николай Бучков за създаване на нов § 1д.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 5 със следната редакция:
"§ 5. В чл. 57 се създава ал. 5:
"(5) Върху недвижими имоти – паметници на културата от световно и национално значение, разрешение за поставяне по ал. 1 се издава след съгласуване с Националния институт за паметниците на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф има ли желаещи? Изглежда безспорен.
Моля, гласувайте § 5 в редакцията на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 7.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Постъпило е предложение от народния представител Васил Маринчев да се създаде нов § 1е.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 6 със следната редакция:
"§ 6. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите "предназначени за широко обществено ползване" се заменят със "за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение", а думите "представляващи публична собственост" се заличават.
2. Създава се ал. 4:
" (4) Озеленените площи по ал. 2 и площите със специфично предназначение по ал. 3, собственост на държавата и общините, са публична собственост."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Ако си спомняте, точно преди един текст единодушно гласувахме да се запази терминът "предназначени за широко обществено ползване". Аргументът беше, че това са терени, които са публична собственост. Изведнъж тук заменяме термина "предназначени за широко обществено ползване", взимаме един термин от доклад на Тодор Живков "за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение" и заличаваме "публична собственост".
Мисля, че днес трябва да сме страшно внимателни, когато променяме тези текстове, защото се отнася за интересите на маса хора, включително и за нас самите.
Предлагам целият текст в ал. 2 на чл. 61 в редакцията на комисията да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева за отпадането на ал. 2.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 79 народни представители: за 16, против 54, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 6 в редакцията на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 73, против 3, въздържали се 12.
Този параграф е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Има постъпило предложение от народните представители Евдокия Манева, Кина Андреева, Евгени Чачев и Иван Иванов: създава се нов § 1ж:
“§ 1ж. В чл. 62 се създава ал. 5:
“(5) В случаите, когато терените, определени за зелени площи, са частна собственост, собствениците се обезщетяват от общината по реда на Глава седемнадесета, Раздел ІІ “Обезщетяване при други случаи” на този закон или чрез предоставяне на равностоен терен – общинска или държавна собственост.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да защитя нашето предложение и да направя сравнение с това, което е прието.
Възможностите един терен, когато е частна собственост, да остане озеленена площ са две: единият механизъм е отчуждаване, а другият е обезщетение по предвидените в закона процедури. Нашето предложение е собствениците на такива терени да бъдат обезщетени по реда, предвиден в закона. Разбира се, една процедура, която изисква определени ресурси, но затова пък изключва обществено напрежение. Докато схемата за отчуждаване, която е доста рестриктивна по отношение на собствениците, ще създаде изключително големи проблеми. Фактически голяма част от промените, които се правят за защита на зелените площи, ще останат само едно пожелание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Госпожо Дикова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Уважаеми колеги, искам само с две изречения да поясня защо комисията не прие това предложение.
Първо, защото според нас не се защитават достатъчно сериозно интересите на собствениците. Когато имаме обезщетяване при други случаи, самото производство се извършва от комисия, която се назначава от кмета на общината, докато при отчуждаването по реда на Закона за общинската собственост то се извършва от независим оценител, което гарантира едно адекватно обезщетение на хората, които ще бъдат отчуждени.
Другият ни аргумент беше, че само при посочването на Раздел ІІ “Обезщетяване при други случаи” не е ясен способът, по който общините ще придобият тези имоти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Заповядайте, госпожо Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доколкото си спомням, тези изменения в Закона за устройство на територията бяха предложени с цел да се запазят зелените площи в големите градове. Имам чувството, че с всеки следващ член, който приемаме, се отдалечаваме все повече и повече от тази първоначална идея.
Аз искам да ви обърна внимание какво е записано в предложения от комисията окончателен текст за този член в ал. 7:
“(7) С подробните устройствени планове за паркове и градини в озеленените площи – публична собственост, без промяна на предназначението им, може да се предвижда само застрояване, необходимо за:
1. мрежи за техническата инфраструктура, обслужващи озеленените площи – добре, това е нормално;
2. поддържане на зелената система;
3. спортно-атракционни съоръжения и детски площадки;”
Ние вчера водихме дебат за това, че спортните съоръжения биха могли просто да изядат зелената площ, а тук това отново се повтаря “спортно-атракционни съоръжения”. Това значи ли, че едно подобно чудовище като “София Ленд” може да изникне на една зелена площ?
И т. 4: “рекламно-информационни центрове за обслужване на посетители.”
Аз се питам какво ще остане от тази зелена площ? Нищо. Един такъв рекламен информационен център за обслужване на посетители може да означава всичко. Може да означава 15-етажна сграда с кафенета, с ресторанти, с паркинги.
Аз ви призовавам тази ал. 7 да отпадне. Ако я приемем, нищо няма да остане от зелените площи в големите градове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ние не сме стигнали дотам изобщо. Ние дебатираме предложението на народните представители Евдокия Манева, Кина Андреева, Евгени Чачев и Иван Иванов за създаване на нов § 1ж. Добре, ще го имам предвид и ще подложа ал. 7 да отпадне, когато стигнем дотам.
Има ли желаещи народни представители?
Народният представител Иван Иванов има думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Няма да мотивирам предложението ни, защото това беше направено от госпожа Манева, но ще се спра на предложението на комисията и ще се възползвам от възможността, която ми се дава, да предложа отпадане на части от текста.
В това отношение правя предложение в предложената от комисията ал. 7 в т. 3 да отпадне думата “атракционни”.
Ние вчера вече приехме текст, който позволява построяването на спортни съоръжения. Нека дори за хармонизация с текстовете, които приехме, т. 3 да бъде само: “спортни съоръжения и детски площадки”. Отваряйки вратата за атракционни съоръжения, действително ще има втори, трети “София Ленд” във всичките паркове на София. Това действително е против интересите, които искаме да реализираме с този закон, а те са интереси за запазване на зелените площи. Вместо да затворим определени врати към унищожаване на зелените площи, ние ще отворим други.
Също така считам, че т. 4 “рекламно-информационни центрове за обслужване на посетители” съвсем ясно показва, че те ще обслужват посетители не по повод на първите две точки, свързани с мрежите на техническата инфраструктура или поддържане на зелената система, а обслужване на посетителите на атракционните съоръжения.
Ето защо, господин председател, повтарям моите две предложения: първо, в чл. 62, ал. 7, т. 3 да отпадне думата “атракционни”, при което т. 3 ще бъде: “спортни съоръжения и детски площадки”.
Когато се ограничим в рамките на промените, които гласувахме вчера, аз именно това искам да се хармонизира с вчерашното ни гласуване, тогава т. 4 също да отпадне, защото тя губи своя смисъл при положение, че има само спортни съоръжения и детски площадки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
За процедурно предложение има думата господин Борислав Владимиров.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Господин председателю, уважаеми колеги! Аз предлагам да гласуваме първо, преди да говорим за следващи предложения. Умолявам колегите да следим текста и да вървим едно по едно, а не да говорим по текстове, разхвърляни из целия закон, защото така се объркват всички колеги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Съвсем резонно е това предложение.
Господин Маринчев, имате думата.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Смятам, че не може да разглеждаме отделно предложението на колегите Манева, Андреева, Чачев и Иванов, без да разглеждаме едновременно и предложението на колегите Румяна Георгиева и Борислав Цеков, моето предложение и предложението на комисията, тъй като предложението на комисията е изградено върху всички тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Вашите предложения са подкрепени от комисията, докато предложението на Евдокия Манева, Андреева, Чачев и Иванов не е подкрепено.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Моите предложения са подкрепени по принцип, но предложенията на колегите имат отношение към предложението на комисията. И двете предложения – и на госпожа Манева, и на госпожа Георгиева, третират ал. 5, което в доста голяма част е сходно и с моето предложение, и с предложението на комисията. Затова казвам, че те не могат да бъдат разглеждани отделно. Тук трябва да бъде позволен дебатът и по трите предложения.
Що се отнася до окончателния текст, макар че моето предложение е подкрепено по принцип, има и съществени различия. Например спорната т. 4 при мен звучи така: “обслужване на туристи и посетители”. Тоест, “може да се предвижда само застрояване, необходимо” за еди-какво си и еди-какво си, “обслужване на туристи и посетители”.
Докато в окончателния вариант текстът вече е: “рекламно-информационни центрове за обслужване на туристи”. Този текст действително смущава – че може да се допусне строителство на сериозни сгради, които под формата на рекламно-информационни центрове да бъдат и със съвсем друго предназначение, съвсем друго реално ползване. Едно е да го строиш за някакво предназначение, после да го ползваш. Така че аз тук поддържам колегите за отпадане на т. 4, но искам да изразя мнението си, че не смятам и не подкрепям предложението за отпадане на цялата ал. 7. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
Госпожо Дикова, искам да представите този текст, за да влезе в протокола § 7 в тази редакция, за да може да продължи дискусията. Виждам, че и госпожа Литрова иска да вземе думата.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Има предложение на народните представители Румяна Георгиева и Борислав Цеков, което се подкрепя по принцип от комисията.
Има предложение на народния представител Васил Маринчев, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага да се създаде § 7 със следната редакция:
“§ 7. В чл. 62 се създават ал. 5, 6, 7, 8 и 9:
“(5) Когато в терените, определени за озеленени площи – публична собственост, попадат поземлени имоти - частна собственост, те се отчуждават по предвидения в закона ред.
(6) Не се отчуждават имотите по ал. 5, когато подробните устройствени планове за паркове и градини предвиждат застрояване по ал. 7, точки 3 и 4.
(7) С подробните устройствени планове за паркове и градини в озеленените площи – публична собственост, без промяна на предназначението им, може да се предвижда само застрояване, необходимо за:
1. мрежи на техническата инфраструктура, обслужващи озеленените площи;
2. поддържане на зелената система;
3. спорно-атракционни съоръжения и детски площадки;
4. рекламно-информационни центрове за обслужване на посетители.
(8) Обектите по ал. 7, точки 2, 3 и 4 не са публична собственост, освен ако не са обявени за такива по предвидения в закона ред.
(9) Подробните устройствени планове за паркове и градини се приемат с решение на общинския съвет, независимо от техния териториален обхват. Задължителен елемент на тези планове представлява план-схема за разполагане на преместваеми обекти и рекламни съоръжения, която се одобрява по реда, предвиден за одобряване на подробния устройствен план за парка или градината.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Литрова, искахте думата. Заповядайте.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Искам да направя предложение по току-що изчетения текст. Това в голяма степен се съотнася с направените предложения за отпадане на ал. 7 в § 7 и ще обоснова мотивите на моето изказване, защото този текст влиза в противоречие с вече гласувания вчера чл. 9, ал. 2, където е написано, че “не може да бъде променяно предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или подробните устройствени планове, освен на части за изграждане на спортни съоръжения и съоръжения на техническата инфраструктура”.
Изграждането на рекламно-информационни центрове за обслужване на посетители вече изисква и се съотнася към следващата ал. 3, където се изисква решение от общинския съвет, и както уважаемото народно представителство гласува, това решение трябва да бъде взето с мнозинство от 2/3.
Така че т. 4 абсолютно нерегламентирано е поставена в направеното предложение, както и атракционните съоръжения. Атракционните съоръжения по същия начин би следвало в зависимост от чл. 9, ал. 3, да бъдат гласувани от общинските съвети след направените предложения по законовия ред.
Но бих искала да обърна особено внимание на новата предложена ал. 9, в която се казва, че ще се представи план-схема за разполагане на преместваеми обекти и рекламни съоръжения.
Уважаеми народни представители, не бих искала българските паркове и градини да се превърнат в рекламни платна – нещо подобно на случващото се по магистралите или на всички кръстовища. Не може да се разполагат, дори и по план, рекламни съоръжения в зелени площи, на които мястото изобщо не е там.
Много добре знам как се процедира в съответните общински съвети и как фирмите дават мило и драго да поставят максимален брой рекламни табла, които впоследствие, естествено, се продават дори и по време на предизборни компании.
Така че, ако целим да създадем една достъпна и приятна за отмора обществена среда, би трябвало тези рекламни съоръжения да отпаднат от предложения чл. 7, ал. 9. Както преместваемите обекти, които също могат да бъдат използвани доста спекулативно.
В края на моето изказване бих искала да подкрепя направеното от народните представители Манева, Андреева, Чачев и Иванов предложение по отношение на обезщетението на собствениците, които не са пристъпили към строителство в техните зелени площи и които справедливо трябва да бъдат възмездени, в случая с предоставяне на равностоен терен общинска собственост.
Практиката за обезщетяване по друг начин не е успешна. Много често общините казват, че нямат пари, но всъщност разполагат с определени общински имоти, които биха могли да използват за тази замяна, когато обществените нужди налагат определен имот частна собственост да попадне в терен за зелени площи, паркове и градини, които да бъдат в обществена полза. И тази компенсация на частния собственик би трябвало да бъде направена по един достоен начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
Госпожо Дикова, заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Уважаеми колеги, позволявам си пак да взема думата, за да ви кажа накратко какво ще се случи, ако подкрепите направените от госпожа Литрова предложения.
На първо място, по ал. 9. Ако не приемем към подробните устройствени планове да има специална схема за преместваемите обекти и рекламните съоръжения, то тогава главните архитекти на общините по своя воля и по своя преценка ще ги поставят там, където те искат, както е досега.
Каква е целта на тези план-схеми? Още с приемането на плана да се знае къде точно ще има преместваем обект. А не забравяйте, че такива преместваеми обекти са включително пейки, беседки и други неща, без които парковете и градините не могат.
Така че аз категорично не мога да приема становището на госпожа Литрова по ал. 9.

Относно противоречието на § 7 с чл. 9, който гласувахме вчера, в чл. 62 се разглежда случаят, когато се приемат нови подробни устройствени планове за паркове и градини, а не става въпрос за промяна на предназначението на предвидени по план, но нереализирани площи като строителство. Така че и дума не може да става за сравняване на единия текст с другия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Манева, имате думата за реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Дикова! С този член ние фактически създаваме вътрешно противоречие в закона. Досега вече гласувахме, че без промяна предназначението на градините, можем да строим само спортни съоръжения и съоръжения на техническата инфраструктура. Тук казваме, че “без промяна на предназначението може да се предвижда само застрояване, необходимо…”. Значи без промяна разрешаваме мрежи за техническа инфраструктура, поддържане на зелената система, спортни съоръжения и рекламни информационни центрове, които никой не знае какво са. Практически не е необходимо да казваме какво трябва да съдържат подробните устройствени планове за паркове и градинки.
Аз не мога да допусна, че един архитект не знае когато прави план за парк или градинка къде трябва да сложи пейките. Обаче в същото време той ще сложи преместваеми обекти, които не са само пейки, а са и най-различни будки и какви ли не други неща. Само си представете какво представлява градинката около “Седмочисленици” с хилядите будки, сергии и невероятна мърсотия. На това ще обречем парковете и градинките, ако приемем текста, който фактически противоречи на текста, който досега сме приели.
За да изчистим това противоречие би трябвало да приемем да отпадне “атракционни” от т. 3, да отпадне т. 4 на ал. 7 и да отпадне второто изречение на ал. 9. Няма никакви пречки тези съоръжения да се строят, ако те са необходими, но по общата процедура, която вече сме приели с промяна предназначението и с гласуване на 2/3 от общинските съветници. С тези текстове фактически ние заличаваме приетия текст, който приехме и който гарантира запазването на зелените площи. И така отваряме широко вратите, без всъщност да се замислим какво правим. И създаваме вътрешно противоречие в закона. Това е най-сериозният проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За втора реплика – господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Дикова! Вчера, когато ние гласувахме чл. 9, ал. 2, по същество пленарната зала отхвърли предложението на вносителя, който при първото четене въвежда в края на ал. 2, че е възможно да бъдат изграждани освен съоръжения на техническата инфраструктура, още и обекти по чл. 56.
Член 56 от Закона за устройство на територията са именно преместваемите обекти. По такъв начин, дори със самото предложение на комисията, беше възпрепятствано да се извърши такова строителство в парковете на преместваеми обекти.
Ето защо по дълбоко мое убеждение второто изречение на ал. 9 действително влиза в противоречие с приети текстове. Няма значение дали това е в подробния устройствен план. Той е устройствен план на вече предназначена територия за озеленена площ. И след като това е предназначена територия за озеленена площ, тя трябва да се подчинява на чл. 9 на закона, който ние вече гласувахме.
По тази причина, господин председател, при проф. Герджиков аз вече направих процедурните предложения, има ги пред Вас. А те са: в ал. 7, т. 3 да отпадне думата “атракционни”, да отпадне изцяло т. 4, защото тя е в противоречие с гласувани текстове. И към това добавям, господин председател, отпадането на цялото второ изречение на ал. 9. И тогава ал. 9 ще има вида:
“(9) Подробните устройствени планове за паркове и градини се приемат с решение на общинския съвет, независимо от техния териториален обхват.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие сте за отпадането на ал. 9?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Не, само на второто изречение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за трета реплика, госпожо Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Искам още един път да кажа, че в § 7 е казано, че с подробните устройствени планове за паркове и градини в озеленените площи, публична собственост, без промяна на предназначението може да се застроява. И следват изредените текстове, за които вече говорих и за които се изказаха колегите народни представители Манева и Иванов.
Не можем да кажем, че се отнася към друг текст направеното предложение, когато изрично с думи е казано, че и при новите планове, когато се отнасят за зелени площи, без промяна на предназначението на тази зелена площ вече започваме да изграждаме рекламно-атракционни центрове - нещо, което е в противоречие с гласувания вчера чл. 9, ал. 2.
И още един път искам да кажа, че ако наистина такива рекламни центрове бъдат желани от гражданите и от общинските съвети, това може да стане само и единствено по процедурата на ал. 3 с решение на общинския съвет, взето с 2/3.
Така че в предложените текстове думата “атракционни” би следвало да отпадне, както и цялата т. 4, тъй като влизаме в противоречие с току-що гласуваните текстове на закона. И вместо да получим подобряване на закона, ние ще достигнем до нови текстове, които ще доведат до спекулации и объркване в бъдещата работа на съответните служби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Вие предлагате т. 4 от ал. 7 да отпадне?
ТЕОДОРА ЛИТРОВА: Да, предложих го още по времето, когато председателстваше господин Герджиков. Сега отново го повтарям като реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата госпожа Марина Дикова за дуплика.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Благодаря, господин председател!
Уважаема госпожо Манева, на кого ще вярвате повече Вие като гражданин – дали на главния архитект или на органа на местно самоуправление и общинския съвет е въпрос на Ваше решение. Но аз съм сигурна, че когато една такава план-схема мине през решение на общински съвет, то сигурността за съхранението на зелените площи и за доброто им аранжиране е много по-голяма, отколкото ако се остави на волята на главния архитект.
Другото, което искам да ви кажа, което пак е основен въпрос. Колеги, в чл. 62 говорим за изграждане на определена инфраструктура, която обслужва само зелените площи и такива мероприятия, които трябва да поддържат зелената система. И тук говорим за предвиждане с нови планове, когато няма такива в парковете и градините. Тоест, още със самото изработване и приемане на плана ще бъде ясна тази инфраструктура и тези съоръжения къде ще бъдат разположени. В чл. 9 говорим за промяна на предназначението. Тоест, по план има едно предназначение, ние го предвиждаме вече за друго мероприятия. Така че аз, пак повтарям, не става въпрос за някакво вътрешно противоречие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Заповядайте, господин Владимиров.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Едно последно процедурно предложение. Най-вероятно вървим към отмяна на т. 4 и аз предлагам тя да бъде заменена със следния текст:
“4. обредни и религиозни сгради в гробищните паркове”.
Това се налага поради факта, че гробищните паркове представляват озеленени площи и ако не включим този текст в сегашното предложение, то няма как да бъдат изградени храмове в гробищните паркове, смятам, че това ще бъде необходимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагате алтернативен текст?
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Да, в т. 4.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС, от място): Това не е редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нов текст за т. 4?
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Да, нов текст: “обредни и религиозни сгради в гробищните паркове”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това не е редакционна поправка.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Разбира се, но нека залата да реши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, правилникът е казал какво може да се прави на второ четене. Правят се редакционни поправки, без да се изменя философията на закона, който е бил приет на първо четене и предложение за отпадане. Нищо друго не може да се прави, за съжаление.
Има ли други изказвания по § 7? Не виждам.
Уважаеми народни представители, след тази дискусия преминаваме към гласувания.
Има едно предложение на народния представител Кина Андреева за отпадане на цялата ал. 7.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожа Андреева оттегля своето предложение.
Тогава преминаваме към гласуване на отделните предложения, направени по алинеите и точките на § 7, както и поправката, предложена от народния представител Иван Иванов – второто изречение на ал. 9 да отпадне.
Започваме с предложението на народния представител Теодора Литрова за отпадане на т. 4. (Реплика от народния представител Кина Андреева.)
Моля Ви! Току-що тя го дефинира.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): Предложението на колегите започва на стр. 7 и завършва на стр. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Правилно – господин Маринчев, прави сте. Точно така.
Има предложение на народните представители Евдокия Манева, Кина Андреева, Евгени Чачев и Иван Иванов, което гласи:
“Създава се нов § 1ж:
“§ 1ж. В чл. 62 се създава ал. 5:
“(5) В случаите, когато терените, определени за озеленени площи, са частна собственост, собствениците се обезщетяват от общината по реда на Глава седемнадесета, Раздел ІІ – “Обезщетяване при други случаи” на този закон или чрез предоставяне на равностоен терен – общинска или държавна собственост.”
Комисията не подкрепя този текст.
Поставям на гласуване текста.
Гласували 143 народни представители: за 41, против 69, въздържали се 33.
Предложението на народните представители Евдокия Манева и група народни представители за създаване на нов § 1ж не се приема.
Има предложение на народните представители Румяна Георгиева и Борислав Цеков. Комисията подкрепя тяхното предложение.
Има предложение на народния представител Васил Маринчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението и вместо § 1ж комисията предлага да се създаде § 7, по който имахме дискусията.
Има предложение на народния представител госпожа Теодора Литрова за отпадане на т. 4 от ал. 7.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 88, против 30, въздържали се 3.
Предложението се приема, а то е, че т. 4 от ал. 7 отпада.
Преминаваме към следващите предложения.
Предложението на народния представител Иван Николаев Иванов за ал. 7, т. 3 – след думите “спортно-атракционни” думата “атракционни” да отпадне и т. 3 да гласи: “спортни съоръжения и детски площадки”.
Моля, гласуваме това предложение.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Преминаваме към ал. 8. Съвсем правилно госпожа Марина Дикова ми обърна внимание за ал. 8 – обектите по ал. 7, т. 2, 3 и 4 – четвърта трябва да отпадне, тъй като тя отпадна в предишния текст; така че ал. 8 ще гласи:
“(8) Обектите по ал. 7, т. 2 и 3…”.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 4.
И тази поправка е приета.
Преминаваме към ал. 9 на § 7. Има предложение от народния представител Иван Николаев Иванов второто изречение на ал. 9 от § 7 да отпадне. Алинея 9 да гласи така:
“(9) Подробните устройствени планове за паркове и градини се приемат с решение на общинския съвет, независимо от техния териториален обхват.”
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 41, против 63, въздържали се 13.
Предложението на народния представител Иван Иванов не се приема.
Подлагам на гласуване целия текст на новия § 7 с направените изменения и допълнения.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2.
Параграф 7 е приет.
Заповядайте, госпожа Дикова.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Постъпило е предложение от народните представители Румяна Георгиева и Борислав Цеков за създаване на нов § 1з.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 8 със следната редакция:
“§ 8. В чл. 63 ал. 1 се изменя така:
“(1) Кметът на общината организира съставянето и актуализирането на публичен регистър на озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета и на дърветата с историческо значение в общината. Достъпът до информацията, вписана в регистъра, се осъществява при условията и по реда на Закона за достъп до обществена информация.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказвания по новия § 8, който е предложен от народните представители Румяна Георгиева и Борислав Цеков? Чухте предложението на комисията за редакция на този нов параграф.
Не виждам желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване текста на комисията за новия § 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Постъпило е предложение на народните представители Нонка Матова и Николай Бучков за създаване на нов параграф - § 1и.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 9 със следната редакция:
"§ 9. В чл. 106, т. 1 след думата "природозащита" се добавя "териториите за културно-историческа защита"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте предложението на народните представители Нонка Матова и Николай Бучков за създаване на нов параграф.
Комисията предлага окончателен текст за новия § 9.
Има ли желаещи за изказване за новия § 9? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на § 9 така, както го прочете заместник-председателят на комисията госпожа Дикова.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Новият § 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Постъпило е предложение на народните представители Нонка Матова и Николай Бучков за създаване на нов параграф - § 1к, което беше оттеглено.
Постъпило е предложение от народните представители Евдокия Манева, Кина Андреева, Евгени Чачев и Иван Иванов да се създаде нов параграф - § 1л.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 10 със следната редакция:
"§ 10. В чл. 121 ал. 1 се изменя така:
"(1) Проектите за устройствени схеми подлежат на обществено обсъждане преди внасянето им в експертните съвети по устройство на територията. Възложителят на устройствената схема оповестява мястото, датата и часа на общественото обсъждане в един национален всекидневник и поне в една местна медия. На общественото обсъждане се води писмен протокол, който се прилага към документацията за експертния съвет. В градовете с районно деление обществени обсъждания се организират задължително във всички райони."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте текста на новия § 10, предложен от група народни представители.
Няма желаещи за изказване.
Преминаваме към гласуване на новия § 10.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Постъпило е предложение от народните представители Евдокия Манева, Кина Андреева, Евгени Чачев и Иван Иванов за създаване на нов параграф - § 1м, който да гласи:
"§ 1м. В чл. 127 ал. 7 се отменя."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, ще се опитам да защитя нашето предложение.
Първо, да ви припомня какво гласи тази ал. 7, която ние искаме да отпадне. Тя гласи:
"(7) Общият устройствен план на София се приема при условията и по реда на Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София."
Нашето предложение е общият градоустройствен план на София да се приема по общия ред, по който се приемат всички устройствени планове на всички населени места, тоест, от общинския съвет.
В момента какво е положението? Има разработен общоустройствен план и той е внесен в Народното събрание приблизително преди една година, за да се приеме от Народното събрание. Това е изключително голяма отговорност, като имаме предвид и това, че по-голямата част от депутатите не са жители на София и практически не познават особеностите на града. Жителите на София не са участвали в обществено обсъждане, защото съгласно действащия досега текст – преди да приемем текста преди малко, общественото обсъждане се провеждаше само с участието на хора по преценка на тези, които разработват устройствения план.
Така че можете да бъдете сигурни, че устройственият план, който е депозиран в Народното събрание, е една разработка, в която ние няма да намерим мнението на обществеността и ще бъдем отговорни и ще приемем някога вероятно тази разработка, без да имаме съответните знания и подкрепата на хората, това, което се изисква по презумпция – този план да се гласува от хората, които живеят в съответния град, да се подкрепя от тях.
Освен това, тъй като няма никаква надежда в скоро време този план да се приеме, Народното събрание е достатъчно натоварено с други закони, ще продължат всички безобразия, които в момента се вършат в столичната община, базирайки се на това, че няма решение по общия градоустройствен план и ще действат на парче, както и сега са действали, на тъмно.
Затова аз ви призовавам наистина да погледнете съвсем сериозно на този въпрос и да променим процедурата за София и да сложим по този начин нещата в ред.
Нашето предложение всъщност е тази алинея да отпадне и общият градоустройствен план на София да се приема от общинския съвет след широко обществено обсъждане, като за градовете с районно деление това обществено обсъждане се провежда във всичките райони.
Убедена съм, че това е единствено правилният начин, особено като имате предвид, че в последно време чувствителността на хората към тези проблеми значително нарасна. Тяхната подготовка е сериозна и ние няма да позволим в града да се вършат безобразия.
Изключително голяма ще бъде отговорността да се приеме тази разработка от Народното събрание при положение, убедена съм, че нямаме необходимата информация, за да се произнесем по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има думата за реплика на изказването на госпожа Манева госпожа Дикова.
Заповядайте, госпожо Дикова.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Госпожо Манева, Вие преди малко казахте, че такъв закон за одобряване на план на град София е постъпил в Народното събрание. Ако беше постъпил, той щеше да бъде разпределен на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Аз твърдя, че такъв закон не е постъпил.
Второ, става въпрос за град София. От години се говори, че трябва специален закон за София. А когато говорим за такова важно нещо като плана, където трябва да се съчетаят и местните интереси, на местната общност, и държавните интереси, аз мисля, че съвсем резонно е да си остане сега действащата нормативна уредба и ал. 7 да не се отменя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за други реплики към изказването на госпожа Манева? Няма.
Заповядайте, госпожо Манева. Имате думата за дуплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Твърдението ми беше базирано на информация в пресата преди една година, когато в общинския съвет беше приет общият устройствен план. Още по-лошо, той изобщо не се движи по-нататък. Общинският съвет не го движи и той няма и да го придвижи, защото той няма интерес да приеме този план. Още по-тежка е ситуацията.
Аз съм съгласна, че закон за София трябва да има, но закон за София, а не за устройствения план на София.
В закона за София могат да бъдат поставени принципните изисквания, които трябва да се отчетат в устройствения план, а не да се занимаваме със самия устройствен план.
Така че аз мисля, че предложението е абсолютно резонно, още повече че наистина трябва Народното събрание да обърне сериозно внимание на този въпрос. Прочетете съществуващия Закон за общия градоустройствен план, за да се учудите какво законотворчество е можело да се прави някога. Аз съжалявам, че това е било по времето на предишния парламент. Но това е един закон, който абсолютно не работи и който служи само за оправдание на машинациите в Столичната община.
Имаме шанс да променим тези неща. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата за изказване народният представител Кина Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Аз искам да подкрепя предложението на госпожа Манева и да добавя още един аргумент към всичко онова, което тя изрече.
От години наред в България непрекъснато се говори за децентрализация, за това, че местната власт трябва да има свобода да взима решения. Обсъждат се дори и възможности за промяна в Конституцията, които да дадат право на местната власт да определя свои такси и данъци.
В същото време ние казваме, че устройственият план на град София трябва да се приема със закон от Народното събрание.
Сами виждате, че тези две неща са в много сериозно противоречие. Няма логика кметът и общинският съвет да управляват града, да взимат всички решения, свързани с неговото развитие, а изведнъж Народното събрание да приема със закон устройствения план на град София.
Затова аз ви призовавам – и това е нормалната процедура – тази отговорност да легне върху общинския съвет и върху кмета на столичния град. Тогава наистина може да се говори, че в България се правят стъпки към децентрализация, още повече, че всички останали градоустройствени планове се приемат от общинските съвети.
Такова изключение, според мен, не е добра практика, а по-скоро би довело до прикриване на онези машинации и далавери, които бяха правени през тези години. Неслучайно и общият устройствен план продължава да не е внесен в Народното събрание. Доколкото аз зная, в момента тече и съдебна процедура, заведена във връзка с това, че няма мнение на Министерството на околната среда и водите.
Тази процедура може да продължи много дълго и това означава, че много дълго и много дълго София ще продължава да бъде без общ устройствен план.
Затова аз ви призовавам да подкрепите нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Има ли други изказвания?
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Позволявам си да взема думата като един от вносителите на това предложение и да ви уверя, че съгласно Европейската харта за местно самоуправление никъде няма такава възможност и особено препоръка устройственият план на един град да се приема от парламента на държавата. Защото няма съмнение, че на ниво устройствен план София прилича на Пловдив, прилича на Варна.
Поставя се въпросът защо именно устройственият план на София да бъде приеман от българския парламент? Нима депутатите, които са от различни краища на страната, ще могат да се произнесат по-компетентно за устройствения план на София, отколкото столичните общински съветници, които чрез вота на софийските избиратели заедно с кмета, разбира се, са натоварени да решат въпроса за устройствения план на града.
Междупрочем, с така заложеното изискване устройственият план на София да бъде приеман от българското Народно събрание, се създаде именно тази порочна практика вече близо 15 години да продължава едно непрекъснато – къде полузаконно, къде направо незаконно – застрояване на зелените площи на София с оправданието, че няма приет общ устройствен план. Общината и кметът прехвърлят отговорността на Народното събрание, а самият план в Народното събрание още не е разгледан.
Аз смятам, че по този въпрос ние не трябва да делим държавата ни на София и останалите градове. Да приемем нормалната практика, която е и европейска практика във всички страни на Европейския съюз, а именно устройственият план на града, включително на град София, да бъде приеман от общинския съвет. Отговорността за неговото изпълнение и неговото спазване да носят общинският съвет и кметът на София.
Ето защо много енергично апелирам, уважаеми колеги, подкрепете нашето предложение, което правя с колежките Манева и Андреева и с колегата Чачев, за отпадането на чл. 127, ал. 7. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика има думата госпожа Дикова. Заповядайте, госпожо Дикова.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Иванов, София не е като Пловдив, Варна и останалите големи хубави градове в нашата страна, защото София е столица на България.
Ако е вярно Вашето твърдение, че общинският съвет не изготвя и не внася този план в Народното събрание, защото няма интерес, аз не мисля, че ако Вашето предложение се приеме, в един момент общинският съвет ще отима интерес да изготви този план.
Комисията не подкрепи Вашето предложение със следните аргументи. Когато говорим за столицата на България и приемем този план със закон, ние създаваме един стабилитет, една устойчивост и една предсказуемост на градоустройството на София, издигаме в ранг на закон този план, което е много по-високо ниво, отколкото, ако се приеме с решение на общинския съвет.
Не на последно място, след като имате такива предложения, защо не предложите да се отмени законът, който е приет по времето на вашия парламент и който изисква по този начин да се приеме законът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика има думата господин Гагаузов. Заповядайте, господин Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Иванов! Закон за София безспорно трябва да има. Друг е въпросът какво ще има в този закон и дали парламентът ще приема или няма да приема устройствения план на София.
Аз винаги съм се изказвал от тази трибуна за това, че трябва да се дават по-големи правомощия на общините, да им се дава възможност те да решават максимален брой проблеми, които съществуват при тях, и някой да не опекунства над тях.

Но вижте каква е ситуацията в момента – това, което казахте Вие и госпожа Манева – за съмненията за корупция, за съмненията за натиск върху общинската администрация. В Софийската община трябва да се свършат 99% от нещата – да се разработи, да се предложи, да се приеме, да се съгласува в общинския съвет и узаконявайки го чрез приемането му в парламента, ние ще лишим от възможността да се упражнява такъв натиск върху Софийската община, върху нейното ръководство, върху общинския съвет да правят всевъзможни и безразборни промени.
Вижте на какво прилича нашата столица! Пътищата ни ли са като хората? Комуникациите не са направени. На какво прилича това нещо?! Напротив, ние трябва да дадем задължителен срок – може би не тук е мястото – но така или иначе този въпрос трябва да се постави на обсъждане и да поискаме бързо разработване и представяне на този план тук, в Народното събрание, за да се сложи край на тази анархия по отношение на градоустройството. Да не говорим за зелените площи, да не говорим за други неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, имате думата за дуплика и с това ще приключим нашето заседание.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Дикова, уважаеми господин Гагаузов! Когато говорим за Закон за София, аз нямам възражение да има такъв закон, както каза госпожа Дикова, защото София е столица на България, а не както останалите наши красиви хубави градове. Но тя каза и аз го повтарям – Закон за София.
Погледнете всъщност какъв закон в момента ние имаме – Закон за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София. Аз не знам има ли такъв закон цяла Европа за друга столица в Европейския съюз. Нещо повече, ще ви кажа, че няма. Поне моите проучвания, без да са 100-процентови, показват, че няма. Това е първото.
Второ, казва се да приемем със закон устройствения план на София, за да има той стабилитет. Означава ли това, че за всички останали гадове на България ние не се нуждаем от стабилитет на устройствения план, госпожо Дикова? Означава ли това, че разделяме градовете в България на две – на София, която трябва да има стабилитет и отговорността да се поеме от Народното събрание, и другите градове, където едва ли не всичко може да се прави.
На трето място, това вече е към Вас, господин Гагаузов, когато говорите за корупцията, за хилядите проблеми в София, те са при сегашното съществуващо положение, когато законът трябва да се приеме и все още не се приема от Народното събрание. И ако ние искаме да се приеме градоустройственият план, и ако искаме той да се приеме по-бързо и да има ясна отговорност, това трябва да бъде направено от общинския съвет. Тогава ще се знае кой носи отговорност, включително и за изпълнението на градоустройствения план.
Извинявайте, Народното събрание може ли да носи отговорност за изпълнение на градоустройствения план примерно на Сливен? Не може. Защо не предложите и за Сливен? Извинете, не говоря за минало време, когато Вие сте бил кмет, но и сега в Сливен има немалко проблеми, които трябва да се решат.
Аз не считам, че законът е този, който ще реши проблемите на един или друг град, включително и на София.
Затова отново апелирам – логиката, равнопоставеността на българските общински власти в цялата страна изисква да няма град, в който градоустройственият план да бъде приеман по друг начин, отколкото за всички останали. Отново апелирам да подкрепите предложението, което правим – за отпадането на ал. 7 на чл. 127. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, има и други желаещи за изказване.
Не мога да Ви дам думата, господин Маринчев.
Ще направя едно съобщение, след което ще дам половин час почивка. Дискусията по второ четене на този законопроект ще продължи следващата седмица, ако влезе в програмата за следващата седмица.
Съобщение: на 9 юни 2004 г., петък, тоест днес от 13,00 ч. в зала “Изток” в сградата на Народното събрание ще се проведе 106-ото извънредно заседание на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност във връзка със задържането на двама български граждани в Ирак. То не е задържане, а те са отвлечени и взети за заложници.
Обявявам половин час почивка (звъни.).
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпилите питания за периода 2-8 юли са следните:
- от народните представители Димитър Йорданов и Иван Георгиев Иванов към Милен Велчев, министър на финансите, относно изказани намерения за прехвърляне контрол върху събиране на акцизите при производство във вътрешността към Агенция “Митници”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 юли 2004 г.;
- от народните представители Димитър Йорданов и Иван Георгиев Иванов към Милен Велчев, министър на финансите, относно резултата от прилагането на текстовете от Закона за митниците, касаещи споразумение с нарушителя. Следва да се отговори писмено до 16 юли 2004 г.;
- от народния представител Елка Анастасова към Игор Дамянов, министър на образованието и науката, относно проведените конкурси за началници на инспекторати и последвалите назначения, в т.ч. в регионалните инспекторати по образование – Кюстендил. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 юли 2004 г.;
- от народния представител Благой Димитров към Игор Дамянов, министър на образованието и науката, относно неизпълнение на условията по договори между частното дружество “Краун Хотелс” ЕООД и Министерството на образованието и науката. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 юли 2004 г.;
- от народния представител Иван Николаев Иванов към Валентин Церовски, министър на регионалното развитие и благоустройството, относно публикувания списък на републиканските пътища. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 юли 2004 г.;
- от народния представител Кина Андреева към Антон Станков, министър на правосъдието, относно фонд “Подпомагане на деца”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 юли 2004 г.;
- от народния представител Иван Николаев Иванов към Димитър Калчев, министър на държавната администрация, относно ползваните от държавната администрация лицензирани програмни продукти на “Майкрософт”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 юли 2004 г.;
- от народния представител Кина Андреева към Валентин Церовски, министър на регионалното развитие и благоустройството, относно нормативите за плътност и интензивност на застрояване на курортите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 юли 2004 г.;
- от народния представител Иван Николаев Иванов към Игор Дамянов, министър на образованието и науката, относно нарушаване на Закона за висшето образование при избор на ректори на висши училища. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 юли 2004 г.;
- от народния представител Йордан Бакалов към Николай Свинаров, министър на отбраната, относно продажбата на имот, собственост на фирма “Воинтех” ЕООД, гр. Пловдив. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 юли 2004 г.;
- от народния представител Никола Джипов Николов към Игор Дамянов, министър на образованието и науката, относно уволнението на Красимир Коев – началник на Регионален инспекторат по образованието – гр. Силистра. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 юли 2004 г.
Има за връчване писмени отговори от:
- министър-председателя Симеон Сакскобургготски на питане от народния представител Лъчезар Тошев;
- министъра на младежта и спорта Васил Иванов на питане от народния представител Христо Марков;
- министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева;
- втори отговор от министър Арсенова на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева;
- министъра на отбраната Николай Свинаров на актуален въпрос от народния представител Любен Корнезов;
- министъра на отбраната Николай Свинаров на актуален въпрос от народния представител Елка Анастасова;
- министъра на вътрешните работи Георги Петканов на питане от народния представител Александър Маринов;
- министъра на труда и социалната политика Христина Христова на актуален въпрос от народните представители Йордан Нихризов, Петър Жотев и Росица Тоткова;
- втори отговор от министър Христова на същите народни представители;
- министър Филиз Хюсменова на актуален въпрос от народния представител Теодора Константинова.
Процедурно предложение – заповядайте, господин Василев.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, колеги, господин министър! Искам да изразя своето възмущение от това, което се случва по време на парламентарния контрол и от действията на министър Калчев.
Безотговорното поведение и отношение на министъра на държавната администрация не е прецедент, а просто е недопустимо и е срамно. За последен път министър Калчев е отговарял в българския парламент на 20 февруари 2004 г. Както е тръгнало, за следващото му отговаряне ще свърши мандата на парламента. Още повече, че има достатъчно много наболели и остри въпроси, които са поставени от народните представители, включително и от мен. Той абсолютно безотговорно не се съобразява с правилника на Народното събрание, с Конституцията, и с чл. 81, ал. 1 от правилника.
Моля Ви да се възползвате от правомощията, които Ви дава чл. 81, ал. 3, и да призовете министър Калчев още на следващото заседание на Народното събрание в деня за парламентарен контрол да дойде тук и да отговори на въпросите.
Защото вчера в медиите се появи публикация, която е повече от скандална и е свързана с по-голяма част от питанията - моето и на колегата: Никола Джипов Николов, и на други колеги. Те са свързани предимно с груби закононарушения на търговете и конкурсите, които той обявява в качеството си на министър, в които погазва закона. Имаме дори решение на Сметната палата в тази посока, становище на Сметната палата и се оказва, че повече от 914 сделки са реализирани и са подписани договори в нарушение на Закона за обществените поръчки от страна на министър Калчев.
Вие разбирате, че това е един сериозен въпрос. Поставих сериозно въпроса, за да ми отговори какви са ангажиментите му и какви са начините, по които той ще концесионира почивните бази на Министерския съвет, които са едно доста апетитно парче. Проявяват се сериозни интереси от страна на негови близки приятели, още когато е бил кмет в Русе. Не по-малко скандален е въпросът с така наречения търг, който сега е в съда, за информационното обслужване на държавната администрация.
Ако той ни беше отговорил навреме, сега нямаше да се стигне до обжалване на делото и до това да има разминаване между неговите действия и решенията на Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Василев.
Ще направя необходимото да се яви на следващото пленарно заседание. Имаме писмо от господин Калчев, с което той моли да не бъде включен в парламентарния контрол, тъй като е в годишен отпуск. (Шум и реплики в залата.)
Втора процедура – господин Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, моята процедура също е свързана с питане, което бях отправил към министър Димитър Калчев. И след като повече от два месеца не получих устен отговор, принудих се на основание чл. 81, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да поискам писмен отговор от господин министъра. Ето погледнете, госпожо председател, какъв пасквил получих като отговор на “актеален въпрос”. Ако погледнем вътре, съпроводителното писмо е нормално, подписано от министър Калчев в отговор на питане, и след това продължава отговорът на актуален въпрос по същество. Госпожо председател, ясно и точно съм задал питане, а не актуален въпрос.
Разбирам затрудненията на господин министъра, многото му ангажименти и че не е могъл лично да ми отговори, възложил е отговора на някой от чиновниците си. Но поне за господин министъра би следвало да е обида проява на такава неграмотност, некомпетентност и безотговорност за изпълнение на задачите.

Но ако в случая грешката е формална – вместо на питане да получа отговор на актуален въпрос, какъвто не съм задавал, то в парламентарната ни практика като че ли стана вече традиция някои министри да сменят същността на парламентарния контрол, който се упражнява – на зададено питане, отговор под формата на актуален въпрос. Не може чиновниците в министерствата да определят смисъла и съдържанието на парламентарния контрол. Това е единствено правомощие на народния представител съгласно правилника. И след като той е задал питане, следва да му бъде отговорено на питане, а не питането да се трансформира в актуален въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други процедурни предложения, ако можем да наречем това процедурно предложение, каквито бяха двете изказвания? Няма.
Актуален въпрос към министър Богоев е отправил народният представител Янаки Стоилов относно поетите в преговорите с Европейския съюз ангажименти за защита здравето на потребителите.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър! След като България приключи преговорите за членство в Европейския съюз, е необходимо да съсредоточим своето внимание върху изпълнението на задълженията, които са поети в хода и при приключването на тези преговори. Моят въпрос се отнася до една от преговорните глави в частта й за защита на здравето на българските потребители. В тази област правомощия имат редица държавни органи, главно Министерството на икономиката, Комисията за търговия и защита на потребителите, но своята неотменна роля има и Министерството на здравеопазването. Във връзка с това е моят актуален въпрос.
Ще си позволя да ви поставя няколко въпроса, които смятам, че са най-важни в тази област, конкретизирайки своя общ въпрос за ангажиментите, които има ръководеното от Вас министерство и тяхното изпълнение.
Какви действия предприемате за обучението на служителите, които работят в контролните органи, намиращи се на Ваше подчинение? Това според мен е важна част от повишаването на административния капацитет и засилването на контролните функции по отношение гарантиране на здравето на българските граждани.
Друг въпрос в тази област е за изпълнение на решения на различни органи на Европейския съюз, няма да ги цитирам подробно, ще се спра на тяхното съдържание. Става дума за това да се определят случаите, при които се изисква деклариране на заразни болести в рамките на всяка една от страните от общността. И тук не мога да не обърна внимание на един друг въпрос, станал актуален напоследък, за предвижданото построяване на педиатрична клиника на мястото на сега съществуващата и работеща Инфекциозна болница. Как Вие ще изпълните тези задължения, след като за определен период, ако се пристъпи към изграждане на такава клиника, ще бъде ликвидирана Инфекциозната болница и няма да могат да бъдат ефективно предприемани действия по изолиране на лица с определени заболявания и тяхното лечение?
Следващ въпрос е за предпазливото използване на антибиотиците в хуманната медицина. Какви действия предприема министерството, за да може тяхното прилагане да бъде с оглед на съвременните предписания на медицинската практика?
И още един, последен въпрос. Какви мерки предприемате за забрана на пускането на пазара на детски играчки и стоки за деца, предназначени за слагане в устата, от деца под 3-годишна възраст, когато те са направени от пластмаса?
Виждате редица конкретни въпроси, по които аз очаквам Вашия конкретен отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Министър Богоев, имате думата за отговор на поставения актуален въпрос.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Необходимостта от провеждане на единна политика за подобряване условията на живот нараства с развитието на процеса на европейска интеграция. През 1975 г. Съветът на Европейския съюз приема първата програма на Европейската икономическа общност тогава за политика в защита и осведомяване на потребителите. В процеса на присъединяването Европейският съюз определя тази политика като приоритет и изисква хармонизиране на законодателствата в страните-членки.
В стратегията за политиката на потребителите за периода 2002-2006 г. са залегнали три средносрочни цели, въведени чрез мерки, включени в краткосрочни програми. Първата е високо обществено ниво на потребителска защита. Втората е ефективно изпълнение на правилата за потребителска защита. Третата е включване на потребителски организации в политиката на Европейския съюз. Мерките за решаване на поставените цели и задачи се установяват в рамките на административното сътрудничество между държавите-членки, като се насърчава участието на потребителските организации в нормотворческия процес.
Работна група “23 – защита на потребителите и тяхното здраве” функционира към Министерството на икономиката. Няма разкрита преговорна глава по здравеопазване, тъй като проблемите на здравната политика се засягат и преплитат с различни други преговорни глави. Така например в областта на движение на стоки и хора министерството има отношение към храните, козметиката, детските играчки, взаимното признаване на дипломите. В социалната политика имаме участие при реализацията на безопасни и здравословни условия на труд, обществено здраве и тютюни. В областта на околната среда Министерството на здравеопазването има отношение към водите и т.н. В Работна група 23 се обсъждат нормативни актове, които въвеждат европейското право в областта на защитата на потребителите и тяхното здраве в аспекта обща безопасност. Това е свързано с използването на различни видове стоки. Министерството на здравеопазването е само едно от ведомствата, участник в Работна група 23. Основните закони, свързани със защита на потребителите и тяхното здраве са Законът з защита на потребителите и Законът за туризма.
В конкретните ангажименти на Министерството на здравеопазването по преговорна глава № 23 се съдържат допълнителна информация към преговорната позиция “Защита на потребителите и тяхното здраве”. Основният нормативен документ е Решение № 253 на Европейската комисия от 19 март 2002 г. В решението са определени случаите, при които се изисква деклариране на заразните болести в рамките на мрежата, изградена в общността. Съгласно него държавите-членки следва да създадат система за обмен на информация относно епидемиологичното състояние на населението. При възникване на заплахи за общественото здраве от заразни болести ще се използва тази мрежа на общността. Целта е да се предприемат превантивни мерки на общностно и на национално ниво. Определени са и случаите, когато се изисква деклариране на заразни болести. Следва това да подпомогне държавите-членки и техните компетентни институции при обмена на информация относно заболявания и относно здравни проблеми, като за целта те използват собствена база данни.
Във връзка с Решение № 2119 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 1998 г. за изграждане на мрежа за регистрация и съобщаване на заразни заболявания от общността е предприета инициатива за изграждане на мрежа за регистрация и съобщаване на заразните заболявания на Балканските страни. Това е мрежа за бързо съобщаване на заразните заболявания и взривове от тях между Балканските държави с оглед ограничаването на вноса и разпространението им, както и сътрудничество при прилагане на противоепидемиологичните мерки.
Инициативата се финансира от Европейския съюз и се ръководи от Гърция като главен изпълнител. Изработени са форми за съобщаване на заразните болести, които са обект на договаряне и обмен на информация между отделните страни. Нашето Министерство на здравеопазването участва в разработването на българското законодателство, което регламентира обществените отношения в областта на козметиката, безопасност на храните, химикали и др., което е пряко свързано със защита на населението и здравето на потребителите, и чрез своите специализирани органи осъществява контрол по отношение на тяхното прилагане. Специализираните органи за държавен санитарен контрол и хигиенно-епидемиологични инспекции съвместно с Комисията за защита на потребителите и тяхното здраве извършват съвместни проверки в обекти и на стоки, имащи значение за здравето, именно за да защитят потребителите. Хигиенно-епидемиологичните инспекции извършват и самостоятелна контролна дейност при подадени сигнали от комисията за наличие на опасни стоки на пазара.
Министерството на здравеопазването е включено в система за бързо съобщаване за наличие на опасни стоки на пазара в областта на храните. Системата е изградена в рамките на Европейския съюз и на страните-кандидатки. Изработена е система за незабавна проверка на всички постъпили сигнали.
В заключение мога да кажа, че наред с изброените ангажименти, както и участието на министерството в Националния съвет за защита на потребителите и в системата за бързо съобщаване за опасни стоки България е потвърдила, че ще въведе правните актове на Европейския съюз в областта на защита на потребителите и тяхното здраве най-късно към датата на присъединяването на Република България към съюза. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Богоев.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, Вие отчасти отговорихте на моя въпрос. Вярно е, че няма самостоятелна глава “Здравеопазване”, но както сам посочихте, проблемите на здравеопазването съпътстват редица от преговорните глави. И затова аз смятам, че трябва да бъде по-настойчива дейността на служителите от вашето министерство, като особено се повишат възможностите на специализираните органи, които в министерството се занимават с контрола и прилагането на поетите вече изисквания.
Моята препоръка е именно в областта на практическото изпълнение на изискванията във връзка със защита на здравето на потребителите да се подобри и координацията между министерството и по-активното участие на вашето министерство, за да бъдат постигнати всички изисквания не само заради изискванията на Европейския съюз, а преди всичко заради по-добрите гаранции за здравето на българските граждани. Смятам, че основната част в синхронизирането на нормативната уредба вече е направена и остава главното, което е слабост и на цялата българска администрация в последните години – да се повиши ефективността на нейната дейност и да се подобри контролът за прилагането на всички тези изисквания в практиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Заповядайте за дуплика, министър Богоев.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин Стоилов, действително това е един основен ангажимент на Министерството на здравеопазването, а именно да оптимизира и да приведе в съответствие с изискванията на Европейския съюз системата за надзор на заразните заболявания и за контрол над стоки, които имат отношение към здравето. Стратегическата цел на Националния план, който предстои да бъде внесен в Министерския съвет, е да намали заболеваемостта и смъртността от заразни заболявания. Също така да се ограничи разпространението на вътреболнични инфекции, да се повиши готовността за бърз адекватен отговор в ситуации, представляващи епидемиологична заплаха. Тук бих искал да дам някои разяснения относно този план, тъй като това е предстояща стъпка, която е в посоката, за която Вие споменахте. Няколко са оперативните цели, които са заложени в плана.
Да се подобри националната система за надзор и контрол над заразните заболявания – това са структура, процес, капацитет, ресурси, координиране дейността на нивата. Да се рационализира използването на всички кадрови и финансови ресурси, както и да се търсят финансови източници от международни програми и проекти. Да се развие по-нататък системата за ранно откриване и оповестяване на заболяванията и събития с висок епидемиологичен риск, както и предстои да се създаде базирана на Интернет национално епидемиологична информационна мрежа. Паралелно с това България ще участва и в информационната мрежа на Европейския съюз.
С това, разбира се, нашите ангажименти не приключват. Напротив, първата стъпка към реализирането на този процес е финансовото му обезпечаване и подготовката на служителите от администрацията и в частност на контролните органи, а именно хигиенно-епидемиологичните инспекции. Чрез различни форми служителите се обучават да участват активно в мрежата за взаимно уведомяване и системата за надзор и контрол над заразните заболявания. Това ние смятаме също за един неотменим наш приоритет и, разбира се, сме готови да посрещнем всички допълнителни изисквания, които Европейският съюз би поставил в усъвършенстването на своята регулация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Богоев.
Актуален въпрос към министър Богоев са отправили народните представители Борислав Китов и Пламен Кенаров относно ДДС върху лекарствата.
Господин Кенаров, имате думата.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми господин министър на здравеопазването! Нашият актуален въпрос, който задаваме днес с доц. Китов, е съгласно чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България. Той има отношение и към въпроса, който зададе преди малко колегата Янаки Стоилов.
Уважаеми господин министър, през 2000 г. беше въведен данък добавена стойност върху лекарствените продукти в България в размер тогава на 22%, сега на 20%. Изследвайки данък добавена стойност в европейските държави, виждаме, че в някои държави той е нула процента като данъчна ставка, а в други държави достига максимално до 14%. Ние като държава, която отделя най-малък процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, начисляваме 20% данък добавена стойност върху лекарствата, с което фирмите си връщат данъчния кредит, но потърпевши от цялата дейност са болниците, които Вие ръководите като принципал, общинските болници и всички български граждани, които употребяват лекарства, тъй като данък добавена стойност се плаща от крайния потребител.
Според справката на Националната браншова камара на търговците на едро с лекарствени средства след въвеждането на 20% данък добавена стойност върху българските лекарства гражданите и болниците вече плащат 23% по-скъпо лекарствата, които консумират. Това е вярно, това са икономически тези, това е икономическа логика и никой не може да бяга от икономическите закони. По този показател ние сме на първо място като най-бедна държава по данък добавена стойност и най-скъпи лекарства.
Преди няколко месеца аз с удоволствие чух, че Вие като министър на здравеопазването, особено като икономист, а не лекар, ще предприемете необходимите действия пред Министерския съвет при формирането на данъчната политика, особено по Закона за данъка върху добавената стойност и ще предложите чрез Министерския съвет в Бюджетната комисия на парламента данъкът добавена стойност да спадне до 10%. Вероятно няма да има народен представител в тази зала, който да не адмирира това, тъй като пряко защитава интересите на българските избиратели.
Във връзка с това нашият актуален въпрос е: след като започна разглеждане на проектобюджета за 2005 г. и основните данъчни закони, Вие официално направихте ли това предложение от името на Министерството на здравеопазването към проектобюджета и данъчните закони за следващата година? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кенаров.
Имате думата за отговор, министър Богоев.


МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми доц. Китов и доц. Кенаров! С приемането на Закона за данък добавена стойност в края на 1993 г. се въведе диференциран режим на облагане. Тогава останаха традиционно освободените от данък финансови, здравни, социални, здравноосигурителни и образователни услуги. Освободени останаха и сделките с лекарства, хляб, мляко, вода, електроенергия и др., като с последващите изменения на закона постепенно беше премахнато частично или изцяло освобождаването от данък на почти всички от изброените групи стоки. Отново с изключение на лекарствените продукти и консумативи за хуманната и ветеринарна медицина.
Режимът за освобождаване от данък на сделките с лекарства по същество се запази и след приемане на новия Закон за данък добавена стойност през 1998 г. В периода 1999-2001 г. се въведе известна диференциация на облагането. Освободени от данък бяха голяма група лекарства, доставени от Министерството на здравеопазването по централни доставки, както и за болниците. В средата на 2000 г. освободени останаха и доставките, осъществявани от Националната здравноосигурителна каса. Този режим създаваше условия за неравнопоставено третиране на чуждестранни и местни производители и на търговците в страната. Относително неефективно се прилагаше системата за контрол на стоковите и парични потоци. Съществуваше възможност за заобикаляне на облагането с данъци и други данъчни злоупотреби от страна на производителите и дистрибуторите на лекарства.
С изменението на Закона за данък добавена стойност от 1 януари 2002 г. се въведе единно облагане с данък в размер на 20 процента за всички сделки с лекарствени средства в страната, с изключение на помощните средства за инвалиди, както и човешки органи, кръв, кръвни съставки и кърма.
Тези промени се наложиха във връзка с два основни мотива.
На първо място са изискванията на Европейския съюз по Глава десета “Данъчна политика” за премахване на всички изключения от облагане с общ пропорционален данък и постепенно изваждане на всички лекарствени средства от освободените доставки. Съгласно разпоредбите на Шеста директива освобождаванията без право на данъчен кредит следва да бъдат минимални с цел да се предотвратят данъчни измами, заобикалянето на облагане с данъци и всякакъв вид злоупотреби.
На второ място, целта беше да се създаде равнопоставеност на всички стопански субекти в страната и повишаване на ефективността на системата за контрол върху управлението и събираемостта на данъци. Сега съществуващият Закон за ДДС обхваща всички доставки на стоки и услуги с място на изпълнение в страната, като данъчно задължени лица са всички субекти, извършващи икономическа дейност. Освободени са единствено някои специфични сделки, такива като земя, социални и здравни услуги и т.н.
Прилагането на данъка поставя всички стопански субекти на лекарствения пазар по веригата производители, търговци на едро и на дребно и крайни потребители – лечебни и здравни заведения и граждани, при равни фискални условия и създава нормативни организационни предпоставки за надежден и ефективен данъчен контрол. Има се предвид, че търговците и част от производителите осъществяват и други дейности и се явяват в качеството на продавач и на купувач и на други стоки и услуги, които се облагат с ДДС. В този смисъл ДДС върху лекарствата несъмнено трябва да се прилага независимо от конкретните ставки на облагане, които ще се възприемат.
Конкретно по зададения от Вас въпрос. Лекарствата са част от жизнено необходимите стоки. Политиката на държавата в тази област е подчинена едновременно на две основни опорни точки. Първата е грижата за здравето на гражданите и втората е достъпност до здравни услуги и лекарства. Влияние върху решението да има или не диференцирани ставки по ДДС оказват и всички косвено свързани вътрешни и външни социално-икономически и международни фактори.
Нека да видим как е решен този въпрос в страните-членки на Европейския съюз. Опитът на тези държави показва, че няма еднозначно решаване на проблема с диференциацията на ставките върху лекарствата. За някои държави, като Дания, Германия и Австрия ставката е една и съща за всички стоки и услуги, включително и лекарствата – респективно 25% за Дания, 16% за Германия и 20% за Австрия. Във Франция и Швеция е приет подходът на диференциация в ставката в зависимост от това дали лекарствата се продават по лекарско предписание или не. В други страни-членки на Европейския съюз, като например Белгия, Чехия, Испания, Италия и Португалия ДДС върху лекарствата е с намалена ставка и единствено в Кипър и във Великобритания ставката е 0 процента.
Преди да се въведе диференцирана ставка за лекарствата у нас следва да отговорим на редица въпроси: кое е по-важно – храните или лекарствата, лекарствата или културата и т.н.; кой би имал интерес от диференцираните ставки – производителите, вносителите, търговците, потребителите или държавата; какви са прогнозите на развитие на този пазар и какви ангажименти е поела държавата пред партньорите си?
Отчитайки ценовите равнища и влиянието на косвените данъци, в случая ДДС, на повдигнатия въпрос могат да се дадат различни отговори в зависимост от това чия гледна точка се защитава. Държавата трябва да защити тази позиция, която представлява сечение на всички тези интереси. Всяко едно решение може да се разглежда като приемливо за едни и неприемливо за други в различна степен.
Въвеждането на диференцирана ставка върху медикаментите може да накара част от икономическите субекти да се преориентират изкуствено към този пазар. Това е възможно да се получи сега предвид опростената схема на контрол и информационната система, която се използва от данъчната администрация. Затова излизането от общия принцип на облагане с единна ставка за всички стоки и услуги изисква известна промяна и в действащото законодателство. Въпреки това считам за изпълнима идеята за прилагане на специална данъчна политика по отношение на лекарствените средства. Преди това трябва да се въведе една нова информационна система, която да позволи гъвкавост към сделките с различни стоки и услуги. Както вече споменах, в Европа такава диференциация е постигната, което означава, че това е възможно и за България. Преди да внесат това предложение в Министерския съвет е необходимо въпросът да се дискутира с неправителствените организации и Министерството на финансите и, отново подчертавам, че ние заставаме зад тази идея, стига да е осъществима с оглед на предотвратяване на данъчни злоупотреби на пазара на медикаменти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Богоев.
За реплика – господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Не е необходимо тук да изпадаме в ролята на Мирча Кришан и краставицата. Има много ясен и конкретен въпрос, зададен към Вас. А той е: Вие като икономист и пред гилдията, и пред медиите ясно сте заявили, че е необходимо сваляне на ДДС върху лекарствата на 10%, Вие като икономист сте си направили справката и виждате, че във всички тези новоприсъединили се страни ставката е от 0 до 14% и в България ставката на ДДС върху лекарствата оскъпява 24% цената, Вие ясно сте заявили освен това, че ще предприемете мерки да има диференциация на ДДС върху лекарствата и това Ваше действие е било правилно. Въпреки всичко Вие много добре знаете, че Министерството на финансите не се е съгласило това да стане тази година. Нито пък да стане догодина. Нито пък по-догодина.
И аз искам да Ви кажа, че не съм доволен от Вашия отговор, защото когато един министър на здравеопазването не защитава интересите не само на бюджета, а би следвало да защитава интересите на българските граждани, които плащат скъпо и прескъпо за лекарства, съвсем редно е, след като не можете като икономист да защитите тази позиция, да си подадете оставката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте, министър Богоев.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми доц. Китов, наистина силни думи, но все пак каква е истината? Не във всички държави, които можем да изброим, ставката е от 0 до 14%. Мисля, че бях ясен. Има държави, където изключения не се правят, има и такива, където се правят. Когато говорим за изключение, имаме предвид ролята на държавата и политиката й по отношение на отделни групи от населението й и отделни стоки, които имат важно значение за населението, но трябва да имаме предвид и обективните условия това да бъде приложено в конкретна държава. Когато в първата част на моя отговор аз аргументирах необходимостта от това и, разбира се, в изпълнение на директива на Европейския съюз да няма стоки, които да са необхванати от Закона за данък добавена стойност, това означава, че в България имаше необходимост да се осъществи контрол върху всички парични и стокови потоци и по този начин да се предотвратят злоупотребите. Следващата крачка е една диференцирана ставка, която за съжаление изисква доста по-голям капацитет по отношение на следенето на информацията и контрол от страна на данъчните служби. Предполагам, че с новата агенция, която се създаде и която ще обедини Агенцията за държавни вземания и данъчните служби и където са заложени изискванията да има такава информационна система, ще има предпоставки и в България за подобна диференциация. Въпросът е по-скоро дали това е възможно да стане сега и веднага, а не дали е правилно или неправилно. Още повече, Вие виждате, развити държави като Германия и като Австрия не си позволяват да имат различни ставки за различните стоки.
Разбира се, аз потвърждавам, че лекарствата са една особена стока, която трябва да се третира по особен начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Богоев.
Актуален въпрос към министъра на здравеопазването са отправили отново народните представители Пламен Кенаров и Борислав Китов относно оторизиране на фирмата “Оксет СА” от министъра на здравеопазването за извършване на търговия с фармацевтични продукти на територията на Република България.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Сега от общественото лекарствоснабдяване ще минем към малко по-частни случаи, в които може би господин министърът, може би казвам, има по-правилно отношение.
Нашият актуален въпрос към Вас, господин министър, е: подписвали ли сте документ, с който оторизирате фирма "Оксет СА" да упражнява внос и износ на фармацевтични продукти на територията на България? Подписвали ли сте документ, който дава право на тази фирма "Оксет СА" да регистрира лекарствени продукти, липсващи в списъка на Министерството на здравеопазването? Има ли такъв документ, в който има подписано споразумение между Министерството на здравеопазването и фирма "Оксет СА" да бъдат доставени фармацевтични продукти по държавна поръчка за нуждите на министерството? Ако има такъв документ, то подписали ли сте го Вие, уважаеми господин министър? Ако не сте го подписали Вие, кой го е подписал? Ако не знаете кой го е подписал, какви мерки сте предприели за изясняване, в случая, на документ с невярно съдържание?
Къде е истината, уважаеми господин министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, министър Богоев.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми доц. Китов, уважаеми доц. Кенаров! Миналата седмица вече имах възможност подробно да отговоря на отправен към мен въпрос от подобен характер. Отново искам да ви уверя, че издаването на разрешения и внос и разпространение на лекарствени продукти у нас се осъществява единствено и само в рамките на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, както и другите подзаконови нормативни актове.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС, от място): Въпросът ми е конкретен: има ли такъв документ или няма?
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Няма промяна в процедурата, така че тя да позволява министърът на здравеопазването да е в състояние да оторизира определена дистрибуторска фирма за внос и продажба на лекарства в страната. Твърденията за еднолично издавани от мен разрешения за извършване на търговска дейност с лекарства са грешни и не отговарят на истината.
В отговора си миналата седмица насочих вашето внимание към реда и изискванията за получаване на разрешения за внос и търговия с лекарства. Процедурата, която описах тогава, дава отговор и на Вашия въпрос. Визираната швейцарска фирма "Оксет" не извършва необходимите действия за привеждане на своите действия с българското законодателство. Тя няма разрешение за търговия на едро и медикаменти. Информирам Ви за това след извършена проверка в Изпълнителната агенция по лекарствата. Информирам Ви, че фирмата не е кандидатствала и не е участвала в конкурси за доставка на лекарства и по тази причина не може да извършва такива доставки, тъй като всички доставки на медикаменти в страната са базирани на Закона за обществените поръчки и Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Тя няма подписан договор с Министерството на здравеопазването за доставка на такива медикаменти.
Каква е хронологията?
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС, от място): Има ли такъв документ или няма?
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: На 4 декември 2003 г. представител на фирма "Оксет" се обръща с писмо към Министерството на здравеопазването, с което заявява интерес за възможността за доставка и дистрибуция на фармацевтични и медицински продукти и реда за осъществяването им. Изпратен е отговор на това писмо с благодарност относно проявения интерес и обяснение, че при спазване на законовите изисквания в България всяка фирма може да развива своята дейност, има право да регистрира, дистрибутира лекарства и консумативи, както и да участва за доставката на такива на база на сключени договори. На базата на това писмо фирма "Оксет" се обърна към редица производители със запитване при евентуално участие във внос и дистрибуция на лекарства какви цени биха предложили. Други фирми – дистрибутори на лекарства, вследствие на това писмо, отправиха запитване към Министерството на здравеопазването за становище по така отправеното от тях писмо от швейцарската фирма. Искането на чуждите производители за разяснение от наша страна се е получило поради неперфектния превод от български на английски на писмото от министерството до "Оксет".
С писмо от 26 февруари 2004 г. министерството е дало подробни разяснения до фирмите, които са запитали, в смисъл, че Министерството на здравеопазването спазва законите, няма практика да оторизира една отделна фирма за свой представител и няма политика за въвеждане на реимпорт на фармацевтични продукти. По-нататък в писмото ние пишем, че всички доставки на медикаменти в страната са базирани на Закона за обществените поръчки и Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
Изказвам благодарност на фирмите за бързата реакция и ги информираме, че се касае за допуснато недоразумение. Уверяваме ги също така, че държим на добрата координация и сътрудничество с всички фармацевтични фирми, търговски представители и дистрибутори. Нещо повече, в министерството е получено писмо от фирма "Оксет", в което изрично се заявява, че същата никога не е осъществявала търговска дейност, свързана с търговия на лекарства в страната. В началото на годината фирмата е упълномощила свой представител да извърши предварително проучване на пазара на лекарствени продукти в България. Проучвани са също така условията и редът за производство, употреба, внос и износ, търговия на едро и дребно, с което е предизвикана и горепосочената кореспонденция.
В заключение отново ще подчертая, че Министерството на здравеопазването стриктно спазва законите, не е имало и няма практика да оторизира отделна фирма за свой официален представител.
Това, уважаеми доц. Китов, е цялата кореспонденция, която е водена. Вън от това няма никакви други документи, за каквото Вие вероятно претендирате.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Не знам как да се обърна към Вас: господин министър или господин Богоев! Защото Вие току-що допуснахте няколко груби грешки, от които излиза, че сте издали документ с невярно съдържание, който, забележете, дори не сте го извели от Министерството на здравеопазването в изходящия регистър. Оказва се, че декември месец фирмата "Оксет" подава официален документ, който Вие регистрирате във входящия регистър на Министерството на здравеопазването. Успоредно с това Вие казвате, че им описвате някакви условия в документ, който трябва да излезе от Министерството на здравеопазването като държавна институция и да им кажете какви са правилата. Правилата ги има написани навсякъде и това, което говорихте, го знае всеки един аптекар. Всеки един. Обаче на 9 януари 2004 г. на бланка на Министерството на здравеопазването Вие издавате документ, който не е подписан от Вас дори и със запетая, защото в договора, който сте подписали, за болницата Вашето име ясно се разчита, но тук обаче, където е министър Славчо Богоев, подписът е коренно различен и печатът на Министерството на здравеопазването е сложен. И тъй като в следващия документ Вие говорите, че имало технически несъответствия в превода, Вие сте подписали английския документ, Вие, завършилият английската гимназия. И този английски документ звучи така: (цитира на английски език).
Сега ще ви го кажа на български, тъй като трябва да го чуят българските граждани, ако има двусмислие в превода.
"Този документ потвърждава, че фирмата "Оксет" в Швейцария има право да упражнява внос и износ на фармацевтични продукти на територията на България и право да участва в търговия на едро и дребно на лекарства в рамките на българското законодателство” и т.н.., и т.н.
Уважаеми господин Богоев, истината е, че оттук нататък има още много неща, които са в английския текст в заблуда на чуждестранни производители, на англоезични държави, на внесени лекарства и несъхранявани при условията на добрата практика. Представете си инсулин и други подобни, които ще се реекспортират за Великобритания и Съединените щати и ще увредим здравето на тези граждани също. Вие сте дали правото с документ с невярно съдържание да се подведат големите световни производители и да застрашите здравето и на други държави от Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Кенаров, моля Ви, съобразявайте се с времето както Вие, така и министърът, който отговаря.
Имате право на дуплика, господин Богоев, в рамките на три минути.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми доц. Кенаров, действително Вие дадохте воля на въображението си и отидохте доста далече, чак увредихме здравето на европейските граждани. Това, което в момента виждам, са документи. Изпълнителната агенция по лекарствата разрешава всеки внос и износ с отделно разрешение, регистрира търговците, които имат право да извършват такава дейност. След извършване на проучване на наличната информация ИАЛ дава съобщение, че няма данни за издадено разрешение за търговия на едро и дребно, няма данни за разрешаване на внос и продажба.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Заповядайте Вашите документи, а не на Изпълнителната агенция.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Благодаря.
Едновременно с това фирма “Оксет”, също така възмутена от публикациите, които излизат вследствие на Вашите въпроси, декларира, че не е извършвала търговска дейност, свързана с търговия на лекарствени продукти на територията на Република България.
Така че всичко това, което цитирате, е една хипотеза, за съжаление, непотвърдена.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС, от място): На кой е подписът и печатът, господин министър?
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: И при това, за щастие на европейските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Актуален въпрос към министъра на културата господин Божидар Абрашев е отправил народният представител Кина Андреева относно изсичането на ценни растителни видове в Ботаническата градина в Балчик.
Заповядайте, госпожо Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! За съжаление изминаха два месеца, откакто зададох моя въпрос и не зная вече дали там е останало нещо, което да бъде спасявано.
Но така или иначе повод за този актуален въпрос ми дадоха варварските действия, извършени в Ботаническата градина в Балчик, където беше унищожена ценна декоративна растителност, бяха изсечени 45 екземпляра от 28 дървесни вида.
Този разрушителен акт става със заповед на Тошко Гяуров – директор на АПК “Двореца”, който е към Министерството на културата. Очевидно Ботаническата градина е апетитен обект, той отдавна е завладял умовете на чиновниците от Министерството на културата и в нечия глава са се родили мащабните планове за “бурна” културна дейност в този комплекс.
Какви са фактите?
Със заповед 09-128 от 18 април 2002 г. министър Абрашев обявява Архитектурно-парковия комплекс “Двореца” за групов архитектурно-строителен паметник на културата и паметник на градинското и парковото изкуство с категория “национално значение”. Забравя обаче да обнародва тази заповед в “Държавен вестник” и тя всъщност не съществува в правния мир. Тоест, на тази територия може да се строи.
През лятото на 2003 г. господин Гяуров подготвя искане до кмета на община Балчик за издаване на разрешение за възлагане изработването на подробен устройствен план. Искането е от името на Тошко Гяуров - директор на АПК “Двореца”, и проф. Боян Биолчев – ректор на Софийския университет. Това искане е подписано и подпечатано от Гяуров и предложено за подпис на проф. Биолчев, но той отказва да го подпише.
Министерството на културата усеща, че една многообещаваща далавера може да се изплъзне. Следващата стъпка е да се освободят от нежелания съсобственик в лицето на Софийския университет, за какъвто най-старото българско училище е посочено в Акта за публична държавна собственост № 604 от 2 февруари 1998 г.
На 27 ноември 2003 г. Тошко Гяуров отправя молба до областния управител да заличи от акта за държавна собственост като съсобственик Софийския университет. Областният управител отказва искането като неоснователно и го оставя без уважение. И тъй като не е уверен, че АПК “Двореца” ще може да получи разрешение за възлагане изработването на устройствения план на община Балчик, решава за по-лесно да я прескочи и този план е възложен от Министерството на културата, съгласуван е с НИПК и след това се изпраща в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, където национален експертен съвет го одобрява. Този план предвижда построяването на 59 двуетажни къщи, 3 тенискорта, 3 басейна, амфитеатър за 1000 души, винарна и лозов масив. Софийският университет изобщо не е уведомен като заинтересовано лице и не може да се възползва от правото си на възражение. С тези действия са нарушени членове 124 и 130 на Закона за устройство на територията и Решение на Върховния административен съд № 8040.
Затова Ви питам, господин министър: Вашите служители с Ваша санкция ли действат, като така безцеремонно нарушават законите? Ако не, какви мерки предприехте като министър на културата за наказване на служителите, допуснали толкова драстични законови нарушения и виновни за унищожаването на ценни растителни видове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за отговор, министър Абрашев, в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Андреева! Съгласно акт за държавна собственост филиалът на Ботаническата градина към Софийския университет в Балчик е вписан като ползвател, повтарям, ползвател, а не като собственик на 11 дка от общата площ на комплекса, която е 200 дка. Поради това, че Софийският университет не изпълняваше поетите ангажименти да поддържа парка, Министерството на културата през 2003 г. прекрати петгодишния договор за съвместна дейност, по силата на който Софийският университет получаваше 160 хил. лв. за поддръжка на парка, като само за последните три години са преведени средства на обща стойност 339 хил. лв. по сметка на университета. Тези средства, държа да подчертая, въпреки личното ми настояване, още не са отчетени и няма яснота за целесъобразността на тяхното изразходване, за което сме сезирали Министерството на финансите.
В тази връзка представлява интерес решението на Академичния съвет на Софийския университет от 16 юли 2003 г., с което Университетската ботаническа градина учредява купа СУ “Климент Охридски” за републикански турнир по конен спорт.
Министерството на културата притежава нотариален акт за публична държавна собственост в размер на 197 дка и с волята на добър стопанин предприема така нужните и непредприети от Софийския университет, въпреки огромните суми, мерки за възраждане, поддържане и превръщане на комплекса наистина в парк с редки видове.
В доказателство на моите думи ще отбележа, че за 50 години в рамките на парка са насадени 40 редки вида, докато Министерството на културата в рамките на два месеца е посадило 72. Както виждате, след като досега Ботаническата градина към Софийския университет не положи усилия за възраждане на парка, министерството пое тази дейност в свои ръце, като за целта нае лицензирана фирма, съставена изцяло от ботаници, да поддържа комплекса. Същата тази фирма поддържа не кой да е, а Двореца “Евксиноград”.
Уважаема госпожо Андреева, инсинуациите за отрязаните редки дървесни видове би трябвало да не Ви подвеждат. Такава сеч няма! Подчертавам, няма такава сеч! Това са пълни измислици. Разчистени са само сухи клони и дънери, за да се предотвратят опасни инциденти, какъвто миналото лято щеше трагично да се случи в присъствието на заместник-министъра на културата и нейното внуче, когато пред тях от само себе си падна дърво, никой не го е секъл.
Следователно няма да предприема мерки срещу никого, поради факта, че няма самоволни действия и всичко, което е предприето в рамките на парка Балчик, е за възстановяване на редки видове и поддръжка на запустели площи, а не за изсичане на такива.
Искам още веднъж да подчертая, няма никаква незаконна сеч на редки видове. Всичко, което се предприема като прочистване, е съобразено с лицензираната фирма, състояща се от ботаници, след разрешение и под наблюдение на НИПК.

Относно Вашия въпрос за строеж на хотели, кафенета и т.н. С Постановление на Министерския съвет № 91 от 4 май 2004 г. бе създадена нова структура – културен център “Двореца” – гр. Балчик. За да отговорим на изискванията, които се предявяват към тази структура, бе подготвен подробен устройствен план, който е внесен в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за одобрение. Според него в частта на имота, където се намират стари бунгала и запустели площи, ще бъде изграден културно-туристически комплекс, като за целта ще бъдат възстановени лозята и овощните градини, ще се изгради летен театър, какъвто едно време е имало междупрочем в Балчик, и други подобни съоръжения. Това се прави с цел туристическият център да бъде изведен от парка и сегашният сграден фонд да се превърне в творческа лаборатория и работилница. Изобщо не касае така наречената “Ботаническа градина”. Всичко това ще позволи Балчик да се възроди и да стане стратегически център, който да бъде една атрактивна част както за туристи, така и за международни и местни културни изяви. Имам при мен, цитирам, една заповед от кмета на гр. Балчик, с която се дава право за разчистване на дървета, сухи клони, за да може да бъде по-приличен паркът, както и от директора на Националния институт за паметниците на културата господин Угринов.
Накрая, позволете ми пак да повторя, не бива да се изпада в заблуждение, че Министерството на културата посяга на филиала на “Ботаническата градина” от Софийския университет, която е само 11 декара от обща площ над 200 декара. По-скоро борбата за парите, които държавата налива в Софийския университет без никакъв резултат, и забележете – без никаква отчетност. Министерството само по себе си е добър стопанин и занапред ще се грижи паркът да бъде един от красивите кътища на България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Абрашев.
Имате право на реплика. Заповядайте, госпожо Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин Абрашев, много лъжи изрекохте от тази трибуна, а когато един български министър си позволява да лъже в парламента, това е много страшно. Пред мен е актът за държавна публична собственост за този комплекс и в него е записано: предоставени права върху имота, след Министерство на културата да се чете и на СУ “Св. Климент Охридски”, стопански двор с разсадник, разположен на площ 11 473 кв.м и сградите по т. 11, 14 и т.н., дендрологична колекция, разположена върху площ на 450 кв.м. Така че Софийският университет се ползва с всичките права, с които се ползва и Министерството на културата, и Вие нямате право да предприемате каквито и да било действия, без да уведомявате съсобственика. Вие нямате право да възлагате изработването на подробен устройствен план без подписа на съсобственика на този имот. Вие нямате право да се грижите за парковите насаждения, защото с Решение на Върховния административен съд № 8040 тази дейност е заличена от правилника за дейност на архитектурно-парков комплекс “Двореца”.
Така че всичко това, което аз Ви казвам, отново потвърждава, че Вашите служители са извършили едно много тежко нарушение. Това нарушение, разбира се, има само един начин да бъде спряно – това е прокуратурата, това са правораздавателните органи. Аз ще се постарая тези неща да бъдат отнесени там и се надявам наистина, че най-накрая ще има справедливост, защото не може никой в държавата да си позволява по такъв груб и безцеремонен начин да унищожава нещо, което е творено години наред от поколения български учени, ботаници, студенти и общественици.
Накрая, господин министър, ще Ви кажа само следното: очевидно Вие успявате в една единствена област – да правите гафове. Затова за пореден път, кой ли вече, аз Ви моля – подайте си оставката и освободете културата от Вашето присъствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате право на дуплика, министър Абрашев. Заповядайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаема госпожо Андреева, тук изговорихте думи, които са за съда. Лъжа – никаква лъжа няма, продължавам да твърдя. Имам достатъчно документи, с които ще Ви докажа, че това не е лъжа. Аз също имам - два пъти по толкова. Вие имате част от документите, които Ви изнасят, но нямате онези, които не Ви изнасят. (Реплики от народните представители Кина Андреева и Стойчо Кацаров.) Не, просто не приемам това, което ще ми приказвате.
Имайте предвид, че ще направим скоро пресконференция точно по този въпрос и най-после българинът ще разбере за какво става дума. Никаква собственост няма университетът изобщо, има само право за ползване. Вие правите ли разлика между двете или не правите разлика? Ако правите, тогава ще видите, че няма собственост. (Реплика от народния представител Кина Андреева.) Там се получава следната ситуация: те желаят да се разполагат в целия имот.
Това е все едно аз да кажа: госпожо Андреева, Вие си имате нотариален акт на Вашата къща и тя е Ваша, аз не искам да Ви я взема. Но искам да ме пуснете в целия апартамент да вършея, както искам. Как бихте приели това нещо? (Реплика от народния представител Кина Андреева.) Като абсурдно положение. Ние това няма да го приемем. Казвам Ви го и го заявяваме.
Що се отнася до Вашата подкана за оставка, това въобще не ми прави впечатление, ако ще за 101 път да го повтаряте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Питане към министъра на културата господин Абрашев е отправил народният представител Николай Младенов, относно политиката на Министерство на културата към културни институции и неправителствени организации.
Заповядайте, господин Младенов.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ПГСДС): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, моето питане беше отправено през м. април. Заведено е в деловодството на Народното събрание с дата 21 април. Съжалявам, че толкова време отне, за да стигнем до неговия отговор, но в крайна сметка правилата са правила за всички, включително и за министъра на културата. Когато има питане, на това питане трябва да се получи отговор.
През м. април, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър, мисля, че всички в залата си спомняме – в българските медии излезе информация за Ваша среща с няколко неправителствени организации, включително и главния редактор на вестник “Култура” госпожа Копринка Червенкова. Вие сте обсъждали отношенията между Вашето министерство и нейния вестник. От същите информации във вестниците тогава разбрахме, че в рамките на срещата сте отправили квалификации и определения за вестник “Култура” и за неговия главен редактор, които най-малкото могат да бъдат квалифицирани като непристойни.
Господин Абрашев, вярно ли е, че на 19 април сте се обърнал към госпожа Червенкова с думите: “Вие сте Белене”, цитирам “Вие сте по-страшни от Белене”, “Вие сте екзекутор”, както и “единственото, което вършите Вие, е да съсипвате министъра на културата”?
Бихте ли разяснили дали тези Ваши думи обобщават отношението на Вашето правителство към културните институции на България, какъвто безспорно е вестник “Култура”, или само Вашето отношение към главния редактор на вестника? Това ли е моделът за работа на Министерство на културата с културни институции и неправителствени организации? Ако погледнем последните четири години, за мен този изключително грозен епизод ще остане като един от жалоните на моралното падение на българското общество във времето, в което Вашето правителство е на власт. Разбира се, има много по-фрапантни гафове, които са се случили, но този гаф – такива думи, отправени от министъра на културата към който и да е гражданин, камо ли към главен редактор на културно издание, наистина са непристойни и наистина заслужават извинение, най-малко, от Ваша страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Младенов.
Имате думата за отговор, министър Абрашев.

МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Младенов, по повод Вашия актуален въпрос искам да Ви информирам за фактите по поставения проблем относно отдаване под наем на помещения на ул. “Александър Батенберг” № 4. Това е до американската легация.
На 19 април се срещнах наистина с наемателите на сградата на
ул. “Александър Батенберг” № 4 в София. Както Ви е известно, сградата е актувана с акт за частна държавна собственост с предоставени права на управление на Министерство на културата. Целта на срещата бе да предложа предоговаряне на наемните цени, които в продължение на години са били символични в суперцентъра на София. До този момент наемната площ възлиза между 1 лв. и 3,50 лв. на кв. м за централна част на столицата. Цена, която е неприемлива според изискванията на Сметната палата, за което бях лично уведомен от одитния доклад. Целта на срещата не бе, както се твърди, да унижа представители на неправителствени организации и медии, а да изпълня законовите изисквания, отправени към мен, в качеството ми на стопанин на сградата на ул. “Александър Батенберг” № 4, защото за изминалите години само от в. “Култура”, който изцяло е частен, а не държавен, Министерство на културата е загубило 100 хил. лв. от пропуснати ползи. Не знам дали има държавен вестник с толкова голяма субсидия, да не говорим за частен.
Що се отнася до обвинението, че Министерството на културата се опитва по този начин да закрие в. “Култура”, държа да подчертая, че те са абсолютно неоснователни. Фондация “Пространство Култура”, под чието име се води в. “Култура” като наемател на сградата на ул. “Александър Батенберг” № 4, е частен вестник и никоя държавна институция, дори да бихме предположили че би поискала, не би могла да стори това. Напротив, Министерство на културата е подкрепяло в. “Култура”. Доказателство за това е, че само за периода 2001-2004 г. Министерство на културата е финансирало рубрика “Наблюдателите на култура” във в. “Култура” със сумата от 25 хил. лв.
Господин Младенов, за три години Министерство на културата е доказало своето отношение към културните институции не само със субсидиите, които отпуска всяка година на читалища, неправителствени организации и всякакви видове формации с културна насоченост, но и с доброто си отношение към тях. Министерството за три години е ремонтирало и възстановило стотици културни институти. Това е отношението на Министерство на културата към културните институти. Толкова са фактите. Оттук нататък следват инсинуациите, преувеличенията, медийните съчинения, личните нападки и финансовата неудовлетвореност. Не бих искал да занимавам народните представители и Българската национална телевизия с въпроси от частен характер, които, уви, имат финансова основа.
Накрая ще завърша с това, че на редакцията на в. “Култура” беше предоставено помещение в Националния исторически музей от неговия директор проф. Божидар Димитров. Отговор: “Твърде далеч е от центъра на София”. Значи на Националния исторически музей не му е далеч Бояна, а на в. “Култура” е далеч.
Продължавам нататък. Второ предложение отправяме към в. “Култура” за голямо пространство на ул. “Алабин” № 38, което е по-обширно от сегашния етаж на ул. “Александър Батенберг” № 4, където се помещава този вестник. Чакаме отговор. Става дума за 214 кв.м, като 100-те метра са в добро състояние, пак по реда на чл. 16, като наемът, разбира се, ще бъде договорен в бъдеще. Така че не може да се твърди, че имаме някакво лошо отношение към този вестник.
Що се отнася до медиите, имах едно предаване по bTV, в което обясних точно какво съм казал. Нямам намерение да го повтарям и да ви занимавам с неща, които са под нивото на едно Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Младенов, за два уточняващи въпроса към министър Абрашев, ако имате такива.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, господин министър! Благодаря Ви за отговора, но аз не чух в него пряк отговор на въпросите, които Ви зададох. Наемните отношения между Вас и Вашето министерство и организации, на които Вие отдавате собственост на министерството под наем, е проблем, който седи между Вас и организациите, на които Вие сте дали тези офиси. Бих искал само да отбележа по този въпрос, ако си направите труда и всеки един народен представител си направи труда да посети помещението, за което Вие говорихте, ще види, че то е в толкова окаяно състояние, че Вие, господин министър, и зимнината не бихте си държали в мазето, ако то изглеждаше по този начин, по който изглежда канцеларията на вестника. Но не това беше въпросът днес.
Моят въпрос беше по-скоро за отношението, което Вие изразявате към културните институции на България, защото безспорно един вестник, дори и да е частен – Вие не зная защо използвахте думата “частен” с някакво омерзение, като че ли, аз не виждам нищо лошо да има частни вестници, които да работят за българската култура, но виждам много лошо тогава, когато един министър си позволи личното отношение да го превърне в институционално. Вие може да не сте съгласен с един или друг човек от редакцията на този вестник, но Вие нямате право да се обръщате по непристоен начин към този вестник, към хората, които работят в него. Защото в крайна сметка те може би наистина са частни, но те работят в интерес на българската култура.
Ако е имало нещо, с което Вие не сте съгласен, писано в този вестник по отношение на Вас или на Вашето министерство, винаги можете да го опровергаете, да изнесете информация, а не да се опитвате да превърнете спора в личен, да идвате в Народното събрание, да говорите неща, включително и тези, които Вие казахте – и някакви помещения предоставени, пък били твърде далеч, другите били твърде близо. Не това е проблемът и Вие много добре разбирате. Проблемът е във Вашия език. Затова моят въпрос отново, на който Вие не отговорихте и ще Ви помоля за директен отговор, е когато беше Вашата среща с госпожа Червенкова използвали ли сте следните думи: “Вие сте Белене”, “Вие сте по-страшни от Белене”, “Вие сте екзекутор”, “Единственото, което вършите, е да съсипвате министъра на културата”.
Моля Ви, отговорете ми дали сте използвали тези думи и ако сте ги използвали наистина, което е информацията във всички български вестници и от моите разговори с участващите в срещата, ще се извините ли публично за тези си думи на главния редактор на едно от най-престижните български културни издания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за отговор, министър Абрашев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Цитираните от Вас думи са съвършено неточно цитирани. Те са тиражирани от вестниците с цел да стане колкото е възможно по-интересна клюката. Аз не съм казал, че в. “Култура” е Белене, а, че спрямо мен и спрямо това, което съм аз, се е държал винаги като Белене. Това съм казал. И тъй като до ден-днешен смятам, че това е така, категорично отказвам да се извиня на този вестник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Можете да изразите отношението си към отговора на министъра, господин Младенов.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ПГСДС): Господин министър, Вие с Вашия отговор доказахте, че наистина проблемът не е финансов или управленски, а е чисто морален. Дали сте нарекли някого, че е Белене или че е като Белене е нюанс, който само Вие разбирате. Аз за съжаление този нюанс не мога да го разбера.
Смятам, че Вашето отношение е част от един много тежък процес, който през последните три години цари в България. И това е процесът на подкопаване на авторитета на българските институции. Защото с Вашите действия Вие подкопавате авторитета на Министерството на културата. Вашите действия са в унисон с целия период на уронване на устоите на морала в България, които позволиха преди няколко дена президентът Георги Първанов да награди с орден “Стара планина” човек, пряко свързан с етническото прочистване на българските турци. Това нямаше да бъде възможно, ако хора като Вас поемаха отговорност за собствените си думи, дори да са ги изказали в момент на емоция, се извиняваха и от това не превръщаха отношенията си с подчинените им или с партньорските им институции в лични. Вие сте част от този проблем, господин министър. Моля Ви наистина да си дадете сметка.
Аз няма да поискам сега Вашата оставка, защото смятам, че когато въпросът е морален, той не може да бъде разрешен с политически средства. Той може да бъде разрешен единствено когато ние сам-сами, всеки един от нас вечер се прибере вкъщи и се погледне в огледалото, и си даде сметка за това, което прави.
Затова, господин министър, оттук нататък аз смятам, че Вие наистина не сте достоен да бъдете министър на културата на България. Казвам го с голямо съжаление, защото Вие иначе сте един изключително уважаван човек в сферата на музиката. Съжалявам, че трябва да го кажа от трибуната на Народното събрание, но Вие предизвикахте тези думи. Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Актуален въпрос към министър Абрашев са отправили народните представители Юлияна Дончева, Мирослав Севлиевски, Борислав Цеков относно ролята на Министерството на културата при решаване на съдбата на Форумен комплекс “Филипопол”.
Госпожо Дончева, моля да развиете своя актуален въпрос.
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА (ПГНВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
Още през м. май в Парламентарната група на Новото време постъпи сигнал за извършена скандална разпродажба на парцел в центъра на град Пловдив, в чийто граници влиза и Форумният комплекс “Филипопол”.
Проучихме в детайли възникналия казус и установихме, че парцелът, на който е разположен този национално значим паметник на културата е прехвърлен на частна българска фирма с австрийско участие. Всичко това се случва поради бездействието на оглавяваното от Вас министерство и поради неправомерните действия на подчинения Ви Национален институт за паметниците на културата.
Фактите по случая са следните: през 1995 г. Форумен комплекс “Филипопол” е обявен за археологически паметник на културата от национално значение. На 22 юни 1998 г. с решение на Национален съвет по опазване на паметниците на културата се актуализират границите на Форумния комплекс “Филипопол”. Той се обявява за паметник на културата с национално значение и за него се установява режим на специализирана намеса, което означава, че върху територията на комплекса се забранява извършването на ново строителство.
На 11 декември 2002 г. територията, намираща се в границите на археологическия паметник на културата Форумен комплекс “Филипопол” е обявена за публична държавна собственост с акт на областния управител. Въпреки изричните разпоредби на Закона за паметниците на културата и музеите и в разрез с решението на Националния съвет по опазване на паметниците на културата от 22 юни 1998 г. Националният институт за паметниците на културата в лицето на своя директор арх. Угринов съгласува – първо, проект за изменение на пл. “Централен” като допуска неговото застрояване; второ, обемно устройствено проучване за застрояване, което установява параметрите на застрояването; и трето, скица с виза за проектиране и идеен проект за изграждане на културен, информационен и търговски център от 125 кв.м по плана на град Пловдив – централна градска част.
Съгласно действащия Закон за паметниците на културата и музеите, държавната политика за тяхното опазване се осъществява от оглавяваното от Вас министерство посредством Национален институт за паметниците на културата. Този институт се намира на Ваше пряко подчинение и Вие би трябвало да контролирате и упражнявате едно от основните си правомощия, а именно да се спира всеки строеж, предприет в нарушаване на разпоредбите на закона, и да се постановява събаряне на незаконно построеното.
Без съмнение в случая сме изправени пред редица закононарушения, останали без адекватна реакция от страна на Вашето министерство, в резултат на което потърпевши са всички български граждани.
Ето защо поставяме следните въпроси: какво е направило до този момент министерството за защита на Форумен комплекс “Филипопол” като паметник на културата с национално значение? Защо Националният институт за паметниците на културата съгласува устройствените и инвестиционни проекти за застрояване на археологическия паметник на културата от национално значение и чия е отговорността за възникване на подобни прецеденти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, министър Абрашев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Дончева, тъй като времето ми за отговор е много малко, ще конспектирам моя отговор по Вашите три въпроса.
По първия въпрос мога да Ви кажа, че във връзка с осигуряване на необходимата защита на Форумния комплекс “Филипопол” Министерство на културата по предложение на Националния институт за паметниците на културата е провело следните процедури:
Първо, със заповед на министъра на културата е назначена комисия за определяне на граници, охранителни зони и режими за ползване на територията на археологичния паметник на културата – Античен форум “Филипопол”. В определения режим, отразен в протокола на комисията, се казва, цитирам: “Допускат се архитектурно-строителни, градоустройствени и комуникационни дейности след съгласуване на проектното задание, визите и проектите във всички фази.
Второ, Форумният комплекс на пл. “Централен”, кв. 125 по плана на град Пловдив, е обявен за паметник на културата от национално значение в “Държавен вестник”.
Трето, в протокола от заседание на Националния съвет за опазване на паметниците на културата от 1998 г. към Министерство на културата е приета актуализация на границите и режимите за опазване на територията на археологичния паметник на културата - Античен форум на Филипопол.
В определения режим, отразен в протокола, се казва, цитирам: “Изисква пълно археологическо проучване, експониране на археологическия обект в паркова среда, забранява се ново строителство”.
По отношение на втория въпрос, който ми задавате относно съгласувателните процедури, които е предприело НИПК, хронологията е следната: във връзка със съхраняване на целостта и физическото опазване на останки от форумния комплекс през 1989 г. във филиал “Тракия” на Националния институт за паметниците на културата са разработени концепция за експониране на античното наследство на Централното ядро на Пловдив и проект за архитектурно благоустройствено оформяне на Античния форум. И в двете разработки е предвидено археологическите структури да се експонират под защитното прикритие – сграда, като към бул. “Цар Борис ІІІ Обединител” е предвидена застройка на три етажа към булеварда и четири етажа към Форума.
Съгласно разпоредбите на Закона за паметниците на културата и музеите и Правилника за устройството и задачите на Националния институт за паметниците на културата, институтът е съгласувал:
Първо. Проект за изменение на плана за регулация и застрояване на пл. “Централен” през 2002 г., като при съгласуването е преценена необходимостта от изготвянето на обемно-устройствено проучване при експониране на фрагменти от Форума чрез анастелоза.
Второ. Обемно-устройствено проучване за застрояване на пл. “Централен” през 2003 г. като представеното предложение следва принципа на разработката от 1989 г. на филиал “Тракия”.
И, трето, скица с виза за проектиране на урегулиран поземлен имот ІІ от кв. 125 по плана на централната градска част на Пловдив през 2004 г.
При съгласуването Националният институт за паметниците на културата е изискал извършване на пълно археологическо проучване при условията на Закона за паметниците на културата и музеите с оглед изясняването именно на по-ранните строежи на античния градски форум и за документиране на археологическите структури от праисторическата, елинистичната и римската епохи.
Националният институт за паметниците на културата не е допуснал експонирането на оригинални недвижими структури на различни нива в Културно-информационния и търговски център “Форум”.
И по третия, последен въпрос, накрая – във връзка със запазването на този ценен паметник на културата в момента във Форумния комплекс “Филипопол” се извършва археологическо проучване в запазената му източна част, като резултатите от това проучване са необходими, за да послужат при изготвяне на проекта за консервация, реставрация, експониране и социализация на оригиналните недвижими археологически структури на място в контекста на тяхната цялостност.
На 28 и 29 юни се проведе Междинна съвместна комисия за Националния институт за паметниците на културата, Археологическия институт и музей към БАН, Археологическия музей в град Пловдив и община Пловдив. Комисията установи резултатите от етапа на археологическото проучване.
След пълното завършване на проучването беше назначена междуведомствена комисия, която да направи оценка на културно-историческата и научната стойност на новоразкритите недвижими археологически паметници и да даде предписание за тяхното опазване и експониране.
Тези предписания са необходимо и задължително условие при изготвяне на проект за консервация, реставрация, анастелоза и експониране на комплекса на форума. Едва след неговото изготвяне и внасянето му за съгласуване той ще бъде обстойно разгледан и обсъден на заседание на Експертния съвет на Националния институт за паметниците на културата, както и на заседание на Националния съвет за опазване на паметниците на културата към министъра на културата, включително и от гледна точка на степента на социализация на паметника на културата.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Абрашев.
Госпожо Дончева, заповядайте да отправите реплика към отговора на министъра.

ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА (ПГНВ): Аз съм силно притеснена от становището, което ще вземе Националният институт за паметниците на културата по отношение на този въпрос, защото при предишния директор – арх. Маркова, становището на института от 28 февруари 2002 г. абсолютно забранява застрояването на тази част, защото представеният проект не може да бъде приет и съгласуван, тъй като не се съобразява с физическото присъствие на елементите на археологическия паметник. Проектът е в отклонение на Наредба № 8 от 2001 г. Проектът е представен върху кадастрална основа, на която не е нанесен с геодезическо заснемане археологически паметник.
Веднага след смяната на директора арх. Маркова се получава становище с коренно обратното мнение, така че аз наистина не съм сигурна, че следващият директор Угринов действително ще действа така, че това да е в полза на опазването на Форумния комплекс, това ще го защити и няма наистина да се стигне до едно застрояване на този комплекс. Отделен е въпросът вече със собствеността. Това е един казус, който знаем от медиите, ще бъде разгледан и от прокуратурата.
Все пак аз не знам какви ще бъдат гаранциите действително, че арх. Угринов и Националният институт за паметници на културата ще действат адекватно и няма да пристъпят закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате право на дуплика, господин Абрашев. Заповядайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ:Мисля, че за всички е ясно, че ние сме длъжни и се грижим за този паметник. И нямаме никакво желание да бъде унищожен.
Аз Ви прочетох един доста голям поменик от институции, от които зависи това, така че не бива да си мислим, че нашето НИПК, както го наричаме, е единствената институция, от която зависи. Ако нещо там не е в ред, ще бъде отречено, отказано. Както виждате, има доста мощен списък от институции, които се грижат за този въпрос, и някъде, където нещата не са в ред, просто няма да се състои това нещо. Но не мислете, че така да се каже, борбата е загубена окончателно.
Вие сте права да се грижите и аз Ви благодаря за този въпрос, защото с него Вие показвате, че българската общественост е загрижена за един от многото паметници, което и Министерството на културата непрекъснато прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Абрашев.
Питане към министъра на културата са отправили народните представители Васил Паница и Кина Андреева относно политиката на Министерството на културата за опазване на българското културно наследство.
Заповядайте, госпожо Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър!
Ние направихме нашето питане точно във връзка с фактите, които преди малко изнесе и госпожа Дончева, с аферата, свързана с пловдивския форум – Форумът на античния Филипопол.
Звучат много несериозно обясненията, които чухме тук от министър Абрашев, че те правят всичко, което е по силите им за опазване на българските културни паметници. Очевидно е, че това не е така и много от фактите го показват.
Специално в случая с Форума на античния Филипопол общественото мнение отдавна вече сигнализира за нарушенията, които там се извършват. Чухме, че и прокуратурата се занимава вече с този случай. Срещу тази сделка се обявиха Съюзът на архитектите в България, Националното представителство на ИКОМОС, Историческият музей в гр. Пловдив, Международната организация за паметниците на културата и ред други неправителствени организации. Възмутени от това, писмо до президента, до министър-председателя и председателя на Народното събрание написаха и видни наши интелектуалци, които живеят извън граница, като Юрий Буков, като Дими Паница и др.
Аз разбирам, че главните действащи лица в случая са кметът на Пловдив и Общинският съвет на гр. Пловдив, но Министерството на културата в лицето на Националния институт за паметниците на културата съвсем не е безпомощно.
Какво се случва обаче? След като тази сделка вече е извършена, след като имотът вече е продаден, въпреки че той е публична държавна собственост и въпреки че в НИПК много добре знаят, че това е публична държавна собственост, и въпреки че сегашният директор на НИПК господин Угринов само преди две години е изразил особено мнение, когато е бил част от конкурсното жури, оценявало подробния устройствен план на този район, и той е казал, че не може там да има застрояване, защото това ще попречи на експонирането на археологическите ценности, какво изведнъж го накара след две години да си промени мнението и да даде коренно противоположно становище – да съгласува проект на един частен собственик на имот, който той много добре знае, че е публична държавна собственост? Да съгласува проект, който предвижда изграждането и нареждането на античните останки на Форума върху една бетонна плоча – някъде по етажите на този културен комплекс, който се предвижда да се построи. Това е може би една от най-ценните находки, намерена по българските земи, и за да има тя живот, тя трябва да бъде разкрита, а не върху нея да се построят някакви сгради и отделни елементи да се разположат по фоайетата на тези сгради.
Сам разбирате, уважаеми господин министър, че Вие имате достатъчно много правомощия, които законът Ви дава, и те са посочени в чл. 5 на Закона за паметниците на културата. А в този чл. 5 е казано, че по въпросите, които засягат паметниците на културата и музейното дело, са задължителни решенията, разпорежданията на Министерството на културата, както и за всички учреждения, организации и граждани.

Затова аз Ви питам, господин министър: какво предприехте до този момент, за да се възползвате от правомощията, които законът Ви дава, да спрете това – аз бих го нарекла – варварско действие? Защото има много други случаи в София, когато НИПК си затваря очите и съгласува проекти, които далеч не са в полза на опазването на българските паметници на културата и влизат в противоречие с основното предназначение на този институт. Така че моля да ни отговорите с колегата Паница: какви мерки сте взели в изпълнение на дадените Ви от закона правомощия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Божидар Абрашев да отговори на питането на народните представители.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Андреева! И аз ще припомня това, което Вие казахте преди малко – опазването на недвижимото културно-историческо наследство е един от стратегическите приоритети на националната културна политика. Съгласно чл. 5, алинеи 1 и 2 от Закона за паметниците на културата и музеите, Министерството на културата упражнява ръководство и надзор по издирване, изучаване и опазване на паметниците на културата. Министерството осъществява тази дейност чрез своите органи, органите по местно самоуправление, органите на изпълнителната власт, общините и други държавни и обществени органи.
Специализиран орган по издирване, изучаване и опазване на недвижимите паметници на културата е Националният институт за паметниците на културата.
Бих искал да ви припомня нещо, което предполагам, че не знаете. Министерството на културата, респективно НИПК не притежава правомощия за съгласуване или изразяване становища относно покупка, продажба, замяна и дарение на недвижими имоти паметници на културата след отмяната на чл. 28, ал. 1 от Закона за паметниците на културата, обявен за противоконституционен с Решение № 5 от 21 март 1996 г. на Конституционния съд на Република България и обнародван в “Държавен вестник” в бр. 31 от 1996 г.
Правомощията на отделните държавни органи по опазване на паметниците на културата са подробно детайлизирани в редица подзаконови нормативни актове, между които са и Устройственият правилник на Министерството на културата, Правилникът за устройството и задачите на НИПК и цялата нормативна база в тази област. Административните нарушения на Закона за паметниците на културата се установяват с актове на специализиран орган на Министерството на културата по опазване на паметниците на културата, а наказателните постановления се издават от министъра на културата. За съжаление в редица случаи нормативните актове в областта на опазването не се изпълняват точно от някои от правомощните органи по опазване на паметниците на културата. Ефективното опазване на паметниците на културата е затруднено от една страна поради остарялата нормативна уредба в тази област – Законът за паметниците на културата, а от друга страна – поради влизането в сила на измененията в Закона за устройство на територията, в който необходимостта от опазването на обектите на културното наследство е в по-голяма степен игнорирана.
Визираният проблем може да търси своето разрешение чрез постигане на координация в действията на органите на изпълнителната власт – Министерството на културата, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите и Министерството на вътрешните работи, както и чрез приемането на нов закон, уреждащ обществените отношения в тази област.
Изразявам надежда, че в условията на конструктивен диалог ще бъде постигнато съгласие за необходимите промени в нормативната уредба, касаеща опазването на паметниците на културата.
Политиката за опазване на културно-историческото наследство следва да бъде променена в контекста на новите реалности и във връзка със световната и европейска практика в тази област. Считаме, че приобщаването на населението като цяло и собствениците на паметници на културата в частност към процеса на опазването им следва да се поощри чрез въвеждане на преференциални и стимулиращи норми в законодателството. Финансирането и изпълнението на специализираните дейности по опазване на движимото културно и историческо наследство от собствениците или ползвателите на паметниците на културата е трудна и невинаги с реална алтернатива страна от дейността.
И накрая, конкретно на зададения въпрос. Министерството на културата и НИПК упражняват методическа, контролна и съгласувателна дейност по опазване на недвижимото културно-историческо наследство в рамките на своите правомощия, независимо от вида на собствеността върху недвижимите паметници на културата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Кина Андреева за два уточняващи въпроса.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин министър, Вие казахте, че Ваш стратегически приоритет е опазването на културните паметници, но от Вашите действия това не се вижда. Разбира се, много добре зная, че Конституционният съд отмени чл. 28 и че Министерството на културата и НИПК нямат права да се произнасят по сделки с недвижими имоти, но какво пречеше на министъра на културата, ако наистина искаше да защити този културен паметник, пък и не само този, а и всеки един от другите паметници - да сезира прокуратурата когато вижда, че е извършено такова грубо нарушение. Защото аз продължавам да твърдя, че не е възможно нито Вие, нито господин Угринов да не знаете, че това е терен публична държавна собственост и с него не биха могли да се извършат никакви разпоредителни сделки.
Отново ще повторя, че Вие сигурно сте запознат с препоръките на ИКОМОС, че този паметник на културата трябва да бъде експониран в естествен вид, за да може да се види неговата ценност. Надявам се знаете, че има Международна конвенция за закрила и опазване на археологическото наследство, която България е ратифицирала и би трябвало да поддържа. Има Конвенция на ИКОМОС, която България поддържа. Всички тези територии са защитени. Има случаи, в които грубо са погазени и българските закони, и редица европейски норми, а Вие нямате реакция по този въпрос и казвате: “Ами, то други институции…, ние нямаме правомощия”.
Още веднъж Ви казвам: имате правомощия и чл. 5 от Закона за паметниците на културата Ви ги дава. Затова искам да Ви попитам още веднъж: какви мерки ще предприемете, за да се гарантира естественото разкриване на Пловдивския античен форум на гр. Филипопол?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на допълнителния въпрос на народния представител Кина Андреева.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Госпожо Андреева, когато Конституционният съд е отменил един член, много трудно ще ми бъде да му казвам, че той не го е отменил правилно. Една такава борба може би има своята по-скоро психологическа стойност, но за съжаление съм убеден, че ще имаме много малка полза. Тя ще бъде толкова дълга и продължителна, че сигурно ще обхване и мандата на следващото правителство. Може би сте права в това отношение, че ние от психологическа гледна точка трябва да предприемем нещо и аз ще се погрижа това да стане така. Много Ви благодаря за Вашето подсказване какво би следвало да направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам, че народният представител Кина Андреева желае да изрази своето отношение към отговорите на министър Абрашев.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин министър, не съм Ви съветвала да се борите с Конституционния съд. Най-много, защото по Конституция това не е възможно. Поисках от Вас да предприемете някакви конкретни мерки, които да защитят този паметник на културата. Вие имате правомощия за това, господин министър. Трябва да имате и воля, и желание да използвате тези свои правомощия.
На мен ми се струва всъщност, че Вашето съзнание е заето явно с грандиозни планове: Вие си мислите как да направите Галерията за чуждестранно изкуство в хотел заедно с турска фирма, мислите си как да направите Ботаническата градина в Балчик център за религии и не помня още какви странни неща имаше в заглавието.
Нито едно от Вашите действия до този момент не показва, че Вие сте наистина загрижен за състоянието на българските паметници на културата. За съжаление, и днес аз не чух от Вас за нито една конкретна мярка, която Вие ще предприемете, за да се спаси Античният форум “Филипопол”. Съжалявам, господин министър, но пак ще го повторя, и аз също като Вас няма да се уморя да повтарям: Вие не сте за тази позиция, която заемате, защото само вредите на българската култура. Най-мъдрото решение, което можете да вземете, е най-накрая да се оттеглите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Андреева, заповядайте да изложите следващия си актуален въпрос към министър Божидар Абрашев относно къщата на Димитър Яблански в София.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Ето още един случай, в който Националният институт за паметниците на културата действа срещу опазването на българските паметници на културата. Вече години наред, пред очите на софийската общественост, се руши къщата на Димитър Яблански в град София, на бул. “Цар Освободител” № 18, това е бившето Китайско посолство, която е обявена за паметник на културата с местно значение. Къщата е проектирана от австрийския архитект Фридрих Грюнангер през 1907 г. и е една от последните му творби в България. В момента собственик на къщата е фирмата “Драфт” ЕООД.
Когато започнах да се опитвам да събера документация по този случай на няколко пъти ми казваха: “О, не се занимавайте с това, зад тази фирма стои Васил Божков – Черепа”, други казваха: “Не, не! ТИМ - варненската групировка, те са обвързани с тази къща. Там се говори за пари от порядъка на 10 млн.” и т.н.
Само че, очевидно целта на тази фирма е да остави къщата да се разруши, за да може да построи на това място една 15-етажна сграда в центъра на София, която по никакъв начин не се вписва в околния ланшафт, но която, разбира се, би била едно много доходно капиталовложение. Немарата, в която е оставена къщата на Яблански, категорично подкрепя думите, които преди малко казах.
Ако всичко това, което описах, бяха просто едни намерения, един проект, щеше да е добре. Проблемът обаче е в това, че въпросният проект за 15-етажно модерно здание с офис и ресторанти, и места за развлечение е одобрен от институцията, призвана да опазва българското културно наследство – НИПК, на заседание на експертния му съвет на 18 юни 2003 г., който се председателства лично от господин Угринов.
Още по-фрапиращо е обстоятелството, че този проект е разгледан и съгласуван от НИПК без изобщо да има издадена виза за проектиране.
Важността на проблема е още по-голяма, като се има предвид и настоящото интензивно ново строителство в центъра на София, което засяга сгради паметници на културата и там винаги и всеки път е замесен НИПК.
В столицата има редица паметници, които са частна собственост и под предлог: липса на средства, са оставени на саморазрушение, за да могат парцелите, намиращи се в скъпоплатените централни части на града да се използват за нови бизнес инициативи. Тази престъпна безстопанственост е наказуема според Закона за паметниците на културата и според Наказателно-процесуалния кодекс.
Затова, господин министър, отправям към Вас следния въпрос: какви конкретни мерки предприемате, за да бъде спряно разрушаването на този архитектурен паметник?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Абрашев, който да отговори на актуалния въпрос, зададен от госпожа Кина Андреева.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Андреева! Министерството на културата споделя засилената напоследък обществена тревога за опазване на бившата сграда на Димитър Яблански в град София, обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от “местно значение”. Обектът попада и в обхвата на групов паметник на културата, деклариран през 1986 г. без определени предписания за опазване.
Като отчете повишения обществен интерес и културно-историческата стойност на сградата, бяха предприети действия по повишаване категорията на паметника на културата. Експертният съвет реши да предложи на Националния съвет за опазване на недвижимите паметници на културата при Министерство на културата да повиши категорията му в “национално значение”.
Бих желал да Ви информирам по-подробно за фактологията и позицията на министерството по основните пунктове на проблема:
1. През 1947 г. сградата е национализирана и предоставена за ползване на Посолството на Китайската народна република в България, а по-късно многократно е сменяла собственика си.
2. По повод определено писмо НИПК е сезирал кмета на район “Средец”, господин Иван Сотиров. Копие на това писмо е изпратено и до кмета на Столична община, господин Стефан Софиянски и до главния архитект на София, господин Стоян Янев. Съгласно закона кметовете на общини, райони и кметства осъществяват по места надзора по опазване на недвижимите паметници на културата чрез специализирани структури в общинската администрация.
Кметът на район “Средец” задължава собственика на имот “Драфт” ЕООД със седалище град София, в 30-дневен срок от получаване на писмото да представи в район “Средец” конструктивна експертиза за състоянието на сградата и проект за нейното укрепване и да предприеме действия за обезопасяването й и прекратяването на неконтролируемия достъп до нея и прилежащия двор като неотложна мярка за предотвратяване на нещастни случаи.
3. Междувременно “Драфт” ЕООД внася за съгласуване в НИПК материали, представени като, цитирам: “работен устройствен план за устройство на територията”, край на цитата, на прилежащия имот на бившата сграда на Димитър Яблански. Към нея липсва съответната виза за проектиране и не е изяснено бъдещото предназначение на новопредложената структура и на паметника на културата.

Накратко казано, този документ върши слаба работа, не е пълноценен. С оглед на съществуващите проблеми по опазване на паметника на културата, недостъпните грижи за него и влошеното му състояние експертният съвет на НИПК приема да разгледа представената разработка консултативно като предварителни обемни устройствени проучвания по чл. 10 от Наредба № 4 във връзка с чл. 138 от Закона за устройство на територията с цел изясняване на подхода за неговото съхраняване и експониране.
Експертният съвет на НИПК поставя като задължителни следните условия: да се осигури запазването на обема и на четирите фасади; да се възстанови и реставрира неговият оригинален интериор; да се осигури цялостното оптическо възприемане на източната и северната фасада и на пълния обем на паметника на културата; височината на новопредвидената постройка от изток да се изследва и докаже в работен устройствен план със силуетно проучване на новопредвидената застройка, че не пречи на съответния обект.
След установяване състоянието на сградата директорът на НИПК със заповед назначава експертна комисия от представители на института и на Дирекция “Архитектура и благоустройство” към Столичната община. Комисията извършва оглед, за резултата от който е изготвен съответен протокол. Заключението на комисията е, че състоянието и запазените на място художествени и пластични елементи в екстериора и интериора дават достатъчно информация и предполагат цялостна възстановка и реставрация на оригиналния архитектурен и художествен образ на ценностните характеристики на сградата.
Също така е отбелязана необходимостта от изготвяне на конструктивна експертиза от оторизирани институции относно стабилитета на съществуващите структури на сградата и необходимите мерки, свързани с укрепването й в съответствие с нормативните изисквания. Действията в съответствие с чл. 37 от Закона за паметниците на културата са свързани с установяване и на неизпълнение на разпорежданията на кмета на район “Средец”, дадени със специално писмо.
В заключение искам да изясня, че Министерството на културата няма собствен регистър на собствениците на паметници на културата и не се произнася за движението на собствеността по силата на решение на Конституционния съд. За да наложи прилагането на закона, Министерството на културата трябва да знае на кого е собствеността. По отношение на въпроса за тази къща – ние се грижим за нея, съзнаваме нейната важност и правим онова, което е в нашите правомощия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Кина Андреева за реплика.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин министър, не знам какво щяхте да правите, ако го нямаше Конституционният съд. Виждам, че той Ви служи за оправдание, зад което прикривате своето бездействие.
Аз отново не чух какво конкретно Вие ще направите. Отново имаше някакви заобиколни обяснения. Има едно-единствено нещо и Вие знаете, че когато така се руши паметник на културата, независимо чия собственост е, Вие можете да започнете процедури за одържавяване на този паметник на културата. Защото, ако наистина искате да го спасите, то това е пътят. Никой не може да ме убеди, че ако тази къща бъде вградена в една 15-етажна модерна стъклена сграда, може да се счита, че паметникът на културата е съхранен. Ще стане същото нещо, което стана с прекрасната къща на ул. “Шипка” в новоизградения хотел “Палас” – запази се само фасадата и нищо друго.
Но тук въпросът, господин министър, е много по-сериозен. Очевидно е, че има нужда от промени и в Правилника за дейността на НИПК, защото не може директорът на НИПК да назначава непрекъснато експертни съвети предимно от негови подчинени. Той почти не се ползва от правото си да вика външни хора. Много е лесно да въздействаш върху някой, който ти е подчинен. Предприемете някаква инициатива и променете това състояние на нещата.
А в София има още редица такива случаи и аз всеки път ще поставям на Вашето внимание нови и нови случаи. Накрая Вие ще се убедите, че Институтът за паметниците на културата и Вие като министър на културата не си вършите работата както трябва. Едно нещо може да се каже със сигурност, че с всяко едно от Вашите бездействия и действия Вие добавяте поредната нота в един реквием, който вече три години творите, но за съжаление това е реквиемът на българската култура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика, ще се възползвате ли? Не.
Преминаваме към следващия актуален въпрос също към министър Абрашев от народния представител Юлияна Дончева.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Един от най-тежките проблеми както в хода на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, така и след тяхното техническо приключване е информационният дефицит относно поетите от правителството ангажименти, с които се предопределя развитието на цели сектори от обществения живот за години напред. Същевременно се забелязва тенденция правителството да смята за изпълнило задълженията си да информира гражданите и обществото, като предоставя информация в насипен вид, с всички бюрократични и технически подробности. Нереалистично е да се очаква, че гражданите ще бъдат в състояние пълноценно да анализират изискванията, стандартите, възможностите и предизвикателствата, пред които ще бъдат изправени в рамките на Европейския съюз. Ето защо подобен подход е напълно неработещ. Необходимо е правителството и неговата администрация да подготвят в резюмиран, аналитичен и достъпен вид тази информация, която така да бъде направена, че да е достояние на гражданите и на обществото като цяло.
В тази връзка актуалният ми въпрос към Вас е какви са конкретните ангажименти, поети от правителството по Глава двадесет “Политика в областта на културата и аудиовизията” в преговорите за присъединяване към Европейския съюз, представени във вид на резюмиран и аналитичен преглед.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Юлияна Дончева.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Дончева, в отговор на Вашия въпрос бих желал да Ви информирам за следното. Първоначалната позиция по Глава двадесет “Култура и аудиовизуална политика” е представена на 28 март 2000 г. Преговорите по тази глава са открити през м. май 2000 г. и са приключили временно през м. ноември 2000 г.
В Глава двадесет има два основни раздела – култура и аудиовизия. Най-напред по културата. Българската политика в областта на културата не подлежи на задължителна хармонизация с европейското законодателство, тъй като в културната сфера няма задължително европейско право. Съдържанието на европейското право се свежда само до решения на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на културни програми. Ето защо един от основните ангажименти на България по преговорната позиция по Глава двадесета е участие в културните програми на общността, чрез които всъщност се осъществява общоевропейското сътрудничество в областта на културата.
България участва в рамкова програма на общността “Култура – 2000”. В момента това е единствената програма на Европейския съюз, насочена към изкуство и култура. Българската страна вече официално е изразила желанието си за включване в продължение на програмата “Култура - 2000”за периода 2005-2006 г.
По отношение на аудиовизията. В областта на аудиовизията усилията са насочени към хармонизиране на националното медийно законодателство с директивата на Европейския съюз “Телевизия без граници” и ефикасното прилагане на европейското аудиовизуално право. Всъщност с приемането на 14 септември 2000 г. на Закона за изменение и допълнение на Закона за радио и телевизия от 1998 година се постигна пълна хармонизация на българското законодателство в областта на електронните медии с директивата “Телевизия без граници”.

В българското аудиовизуално законодателство се въвеждат мерки по отношение на юрисдикция, обществен достъп до значими събития и някои рекламни правила.
Следва нов Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията от 25 октомври 2001 г. Той включва някои промени от вътрешен характер, без да засягат постигнатата вече хармонизация в достиженията на европейското право. Динамичното по своя характер аудиовизуално законодателство продължава да се развива, като на 29 октомври 2003 г. е приет Закон за допълнение на Закона за радиото и телевизията. С него се създава нов § 9а в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за радиото и телевизията и една Преходна разпоредба. С тях се предоставя възможността на определени в закона категории радио- и телевизионни оператори да излъчват своите радио- и телевизионни програми до приключване на конкурсните процедури за предоставяне на лицензии.
Друго направление на дейността в Раздел “Аудиовизия” е участието на Република България в аудиовизуалните програми на Евросъюза “Медия плюс” и “Медия обучение” за периода 2001-2005 г., което всъщност е заложено като ангажимент по преговорната позиция. Това са програми за стимулиране на развитие, на разпространение и подпомагане на европейските аудиовизуални творби. В рамките на Националния филмов център към Министерството на културата е изградено Национално бюро “Медия”, което управлява и координира участието на България в аудиовизуалните програми на общността. Като основен ангажимент в преговорната позиция присъства и укрепването на административния капацитет на Националния регулаторен орган, осигуряващ надзор върху дейността на радио- и телевизионни оператори за опазване и прилагане на Закона за радиото и телевизията.
Следва да се отбележи, че Европейският съюз окуражава България да …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля Ви да приключвате.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: По преговорна Глава двадесета не се предвижда изключение от правото на Европейския съюз или Преходни разпоредби. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Дончева.
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА (ПГНВ): Господин министър, благодаря за този отговор. Целта беше все пак да дадем възможност на гражданите да разберат какви са поетите ангажименти при затваряне на Глава “Политика в областта на културата и аудиовизията”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С това питанията и въпросите към министъра на културата Божидар Абрашев се изчерпаха. Да благодарим на министър Абрашев за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към питания и актуални въпроси към министъра на околната среда и водите госпожа Долорес Арсенова.
Първият актуален въпрос, който ще бъде зададен, е от народния представител Кина Андреева относно изсичането на ценни растителни видове в Ботаническата градина в Балчик.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожо министър! Както вече стана ясно, моят въпрос е свързан с унищожаването на богатата дендрологична колекция на Ботаническата градина в Балчик.
Госпожо министър, с Ваше писмо от 2001 г. до министъра на културата и министъра на образованието Вие изисквате мерки за такова съвместно ползване на имота, което запазва растителните популации и екземпляри от колекцията и осигурява сигурността на конфискуваните материали. През 2002 г. Вие издавате заповед, с която се забранява всякакво ново строителство, преустройство на сгради и увеличаване на капацитета на съществуващата леглова база до обявяване на университетска Ботаническа градина в Балчик за защитена местност по Закона за защитените територии. Отново с Ваша заповед от 2003 г. Вие обявявате университетска Ботаническа градина Балчик за спасителен център за Източна България за растения, конфискувани на границите в изпълнение на Вашингтонската конвенция.
Въпреки всички тези Ваши заповеди, налице е подробен устройствен план на Центъра за култури и религии, групов паметник на културата “Двореца” – Балчик, който предвижда построяването на 59 двуетажни къщи, три тенискорта, три басейна, амфитеатър за 1000 души, винарна и лозов масив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И всичко това в Ботаническата градина?
КИНА АНДРЕЕВА: Да. Това се случва в район с две забрани за строителство. Ако този план се реализира, той ще унищожи Ботаническата градина край Балчик. От приложените към проекта за подробен устройствен план документи никъде не личи, че той е съгласуван с Министерството на околната среда и водите, както го задължава чл. 125 на Закона за устройство на териториите. Въпреки Вашата заповед, шефът на АПК “Двореца” към Министерството на културата Тодор Гяуров наема озеленителна фирма, която унищожава ценната дендрологична колекция. Изсечени са, както вече казах, 45 екземпляра от 28 растителни видове. В момента са изсечени почти всички екземпляри по двата ската на водопада. Има снимки, никой не може да отрече, че това нещо е станало. Тези действия са извършени в резултат на писмо на директора на НИПК, с което той разрешава саниране на паметника на градинското и парковото изкуство.
Въпреки Вашата заповед обаче, на 28 април, когато служителите на Ботаническата градина сигнализират неколкократно до министерството, те получават отговор, че то не може да предприеме действия нито по Закона за биологичното разнообразие, нито по останалите закони, имащи отношение към биоразнобразието. На 29 април 2004 г. университетската Ботаническа градина получава заповед на директора на АПК Гяуров, с която се поставя срок за изнасяне на имуществото на университетската Ботаническа градина до 1 май, а част от това имущество са и дендрологичните колекции.
Ето защо, госпожо министър, аз Ви питам: какви мерки предприехте като министър на околната среда и водите за спазването на закона и как ще бъде санкционирана фирмата, унищожила ценните растителни видове с цел освобождаване на терен за строителство на всички онези постройки, които изброих?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Андреева! Обществените отношения, свързани с организирането, управлението и дейността на ботаническите градини на територията на нашата страна, са уредени в разпоредбите на Глава трета, Раздел VІІ от Закона за биологичното разнообразие. По своята същност, както и Вие отбелязахте, Ботаническата градина в Балчик представлява особена паркова територия – част от паметник на културата, в която са разположени експозиции на колекции от екзотични растителни видове и дълготрайна декоративна растителност. Композициите от местни и чужди растителни екземпляри са резултат от целенасочена антропогенна дейност, тъй като растенията са изкуствено внесени и засадени там от човека. Ботаническите градини, като озеленени площи със специфично предназначение, служат за организиране отдиха на населението, за задоволяване на културните и естетическите потребности на гражданите за развитие на науката и образованието.
Съгласно чл. 58, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие отглеждането и размножаването на растения при контролирани условия в ботанически градини е една от формите на опазване на видовете извън естествената им среда, като опазването може да се извършва от научни организации, юридически и физически лица.
Задълженията за изброените правни субекти, предвидени в закона, са насочени към документиране и маркиране на екземплярите, събиране, поддържане и обмен на информация, провеждане на научни изследвания, образователна и възпитателна дейност. За неспазване на тези задължения Министерството на околната среда и водите може да налага санкции на нарушителите. Предвид постъпили в Министерството на околната среда и водите сигнали за увреждане на дълготрайна декоративна растителност в Ботаническата градина – Балчик, Ви уведомяваме за следното.
От страна на нашето министерство бяха предприети незабавно мерки съобразно предоставените ни от закона общи контролни правомощия. Служители на Регионалната инспекция по околната среда и водите – гр. Варна, са извършили проверка заедно с представител на община Балчик с цел изясняване на фактическите обстоятелства по случая и с оглед установяване дали са налице основания за прилагане на административнонаказателните разпоредби, предвидени в Глава седма от Закона за биологичното разнообразие.
Ще си позволя да обърна внимание, че целта на Закона за биологичното разнообразие е преди всичко да даде правнонормативна закрила на дивата флора и фауна, на естественото състояние и области на разпространение на растителните и животинските видове.
При проверката са съставени констативни протоколи, от съдържанието на които е видно, че сред изброените изсечени растителни видове няма защитени такива по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Следователно липсва нарушение на закона, поради което Министерството на околната среда и водите не разполага с правомощия за прилагане на принудителни административни мерки по този закон и за санкциониране на фирмата, наета от директора на Архитектурно-парков комплекс “Двореца”.
Имайки предвид съдържанието на представената при проверката заповед на директора на АПК “Двореца”, касае се за ежегодни санитарни дейности по изчистване на територията на комплекса, включващи мероприятия по оформяне короните на растенията, премахване на изсъхнали или увредени клони, храсти и дървета, както и на такива, чието състояние застрашава безопасността на гражданите, сградите и инфраструктурата в комплекса.
С други думи, визираното от Вас унищожаване на ценни растителни видове не е свързано с извършване на строителство и увеличаване капацитета на съществуващата леглова база.
По данни на Регионална инспекция по околната среда и водите – Варна, на територията на ботаническата градина не е установено ново строителство, преустройство на сгради и увеличаване на капацитета, както и няма издадени разрешения за строеж, след наложените от мен забрани със Заповед № РД 920 от 8.10.2002 г.
Що се отнася до самата заповед, обнародвана в “Държавен вестник” бр. 103 от 5.11.2002 г., издадена на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за защитените територии, във връзка с постъпило предложение за обявяване на Университетска ботаническа градина – Балчик, за защитена територия, същата налага в т. 1 временна забрана за строителни дейности. Заповедта е в сила до нейното изрично отменяне или до изтичането на нормативно определения срок на действие от две години.
С оглед осъществявания от органите на министерството превантивен контрол, предвиден в Закона за опазване на околната среда, РИОС – Варна е връчила на кмета и на главния архитект на община Балчик предупредителни протоколи за недопускане на строителство на територията на ботаническата градина до изтичането на срока на действие на заповедта, цитирана преди малко от мен, и до изричната й отмяна.
В заключение, уважаеми дами и господа народни представители, бих искала да отбележа, че АПК “Двореца”, преобразувано в държавен културен институт по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата с постановление на Министерския съвет, е обявен за паметник на културата и паметник на градинското и парково изкуство, като управлението и стопанисването му са предоставени изцяло на Министерство на културата.
От друга страна, с определени правомощия по отношение на ботаническата градина, представляваща част от горепосочения имот, разполага и Софийският университет. Евентуалната липса на съгласуваност и синхрон в действията на двете отделни ведомства, е, за съжаление, извън нашата компетентност. Неизяснените правоотношения, свързани с управлението на обекта, и отчасти покриващите се правомощия на двете институции върху част от територията на комплекса, са предмет на висящ съдебен спор, както сигурно ви е известно, между Министерство на културата и Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Кина Андреева, която има право на реплика.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаема госпожо министър, живеем в странна държава. Безспорен факт: изсечени са 45 трайни насаждения от 28 различни растителни вида! Министърът на културата казва: не е в моите правомощия, нищо не мога да направя. Вие казвате: и аз нищо не мога да направя.
Интересно, има ли в България една държавна институция, която може да направи нещо по въпроса, или всички стоят и безразлично гледат как се унищожава нещо, създавано години наред?
Вие на няколко пъти цитирахте Вашата заповед и аз Ви поздравявам за това, че сте я издали, но казахте и нещо друго: до изтичане на срока на нейното действие. Ами, той изтича след три месеца, през м. октомври 2004 г. Какво ще стане тогава?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС, от място): Нова заповед.
КИНА АНДРЕЕВА: Тогава ще подложим всичко на сеч или Министерство на културата ще се развихри с пълна сила и ще започне да действа? Защото има подробен устройствен план, който вече е одобрен от Министерството на регионалното развитие. Там са прескочени институции, но това е въпрос към друг министър.
От Вашия отговор не разбрах вашето министерство съгласувало ли е този подробен устройствен план? И не разбрах още нещо и моля да ми отговорите: кога Университетска ботаническа градина ще бъде обявена за защитена територия? Това е единственият начин да бъде спасена от унищожаване. И то не търпи отлагане, защото във всеки един момент виждате, че там продължават варварските действия. В момента те дори със заповед на Гяуров са изгонени от ботаническата градина.
Очаквам да чуя от Вас отговор, не само аз, разбира се, а и българската общественост, и най-вече хората, които работят в ботаническата градина, защото те са изключително загрижени не за себе си, а за онова, което е било създадено през целия им живот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате възможност за дуплика, макар че под формата на реплика имаше нещо като допълнителен въпрос.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Три.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, даже три.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Андреева, може би тук присъстващите, а и тези, които в момента ни гледат на телевизионния екран или ни слушат по радиото, наистина ще останат с убеждението, че живеем в странна държава, след като при поставения от Вас въпрос отговарям с доказани факти, а Вие в същото време твърдите, че безспорен факт са изсечените 45 растения.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС, от място): Имам при мен констативния протокол.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Затова е съставена комисия, която е направила проверка на място, и е установила, че няма изсечени видове, които да са защитени по българското законодателство.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС, от място): Като не са защитени, дайте да сечем!
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Още повече, че въпросът защо е такова законодателството, поставен от народен представител, звучи някак трудно за отговор от министър. Нормотворчеството е във ваши ръце и аз съм готова, така както го създадете, веднага да го прилагам.
Вие ми зададохте няколко уточняващи въпроса, на които съм съгласна веднага да отговоря. Един от тях е дали е съгласуван подробният устройствен план. Такъв при нас не е внасян.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС, от място): Нарушава се законът, има чл. 125 на Закона за устройство на територията.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Още повече, че по Закона за устройство на територията ботаническите градини са част от т.нар. зелени системи в населените места и селищните образувания и представляват озеленени площи със специфично предназначение. И по отношение на тях управленски и контролни функции имат Министерство на регионалното развитие и благоустройството, областният управител, кметът на общината и общинският съвет. Уверявам ви най-категорично и отговорно от позицията, която заемам, че всичко, което би трябвало да направи Министерство на околната среда и водите спрямо действащото законодателство, е направено.
И следващият въпрос, който ми поставихте, е кога ще бъде обявена за защитена територия Ботаническата градина? Съгласно Заповед на директора на Регионална инспекция – Варна, от 17 януари 2003 г., е направено такова предложение. Свикана е комисия. За съжаление обаче на отговорните институции за опазване на околната среда и на всички български природолюбители, комисията излезе с решение, че не са налице необходимите критерии и изисквания Ботаническа градина – Балчик да бъде обявена за защитена територия и това предложение беше отхвърлено. Не е пречка обаче други институции за природолюбители, загрижени за опазване на това ценно за България богатство, да внесат ново предложение, да се направи нова такава комисия, която и с Ваша помощ да достигне до окончателния завършек и решение тя да бъде обявена за такава. Може би тогава наистина този спор, който съществува между Министерство на културата и Министерство на образованието, ще бъде решен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, ще си позволя, макар и извън правилника, и аз да отправя един апел към Вас: трябва да защитим Ботаническата градина. Малко неща имаме в България и да позволим да се унищожават е просто недопустимо. Аз зная, ние всички знаем Вашето отношение към природата, но трябва да го направим.
Преминаваме към питането на народния представител Георги Божинов отново към министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова.
Господин Божинов, заповядайте да развиете Вашия въпрос относно Глава двадесет и втора.
Имате думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо министър! В днешния парламентарен контрол има общо три въпроса относно затворени глави по преговорите с Европейския съюз. Намирам за странно и в същото време за показателно, че народни представители, гласували някога за избирането на правителството, към днешна дата питат какво е договорено. Моят въпрос също е за приключване на преговорите за присъединяването на България към Европейския съюз по Глава двадесет и втора “Околна среда”, но аз питам как Министерството на околната среда и водите е формулирало занапред своите основни задачи, произтичащи от поетите договорености, които страната е поела.
И така, уважаема госпожо министър, през 2001 г. официално бяха открити преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз по Глава “Околна среда”. По време на преговорите Европейският съюз връчи официално на представителите на България общата позиция на съюза за преговорите с нашата страна по Глава “Околна среда”. Четири са основните акценти в общата позиция за Европейския съюз.
Първо, срокове за присъединяване или по-скоро за привеждане на националното законодателство в пълно съответствие с това на Европейския съюз.
Второ, изготвяне и изпълнение на планове за прилагане на определени тежки и скъпоструващи, и представляващи предизвикателство за страната директиви. Плановете следваше да съдържат срокове относно основните стъпки, финансови стратегии и осигуряване на публични и частни инвестиции в инфраструктури и технологии, за да се постигне пълно прилагане на изискванията на съответните европейски директиви.
Третото, намирам за особено важно и това беше изискването, да се прилага принципът на интегриране на изискванията за опазване на околната среда от другите икономически политики с цел допринасяне за устойчивото развитие на страната.
Четвъртото е за институционално укрепване и достигане на административния капацитет на всички равнища за успешно решаване на предстоящите задачи.
Тези основни изисквания на Европейския съюз залегнаха и в основните заключителни договорености.
В началото на тази година приключи работата по прилагането на плана за десетте директиви в различни сектори. За секторите “Качество на въздуха”, “Управление на отпадъците”, “Промишлено замърсяване и управление на риска” и “Качество на водите” страната заяви формулирането на преходни периоди за отлагане прилагането на определени изисквания. Обосноваването и нашата българска позиция изискваше огромна работа за преценка на състоянието в съответните сектори, за определяне на конкретни стъпки и точни финансови разчети. Само допълнителната информация с приложение и прилагащите планове представлява документация от над 1500 стр. Това е може би най-обемният масив, представен от българската страна в хода на преговорите.
Европейската комисия оцени положително извършеното от българската страна. Това безспорно е важно условие за успешното приключване на преговорите, но Вие вярвам ще се съгласите с мен, че най-трудното предстои оттук нататък. Българското общество трябва да бъде запознато и подготвено за изпълнение на поетите ангажименти и за достоен отговор на произтичащите от това ангажименти за България.
Ето защо моят въпрос или по-скоро първата част на моя въпрос е как Министерството на околната среда и водите ще разясни поетите ангажименти и как ще координира и подпомага усилията на всички участници в този сложен и многостранен процес? В двата допълнителни въпроса, които имам право да Ви задам, ще развия въпроса по-нататък – как смятате да действате заедно с тези заинтересовани субекти? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Долорес Арсенова.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Както знаете, на 30 юни миналата година бяха приключени преговорите по Глава “Околна среда”. Приключването на преговорите по главата бележи край на един период на наистина усилена работа, но отваря нова страница пред нас – държавната администрация, пред бизнеса, пред неправителствените организации и обществото като цяло. Всеки здравомислещ човек си дава ясна сметка, че със затварянето на една или друга глава от преговорите за присъединяване работата не само че не свършва, тя едва тогава реално започва, както и Вие отбелязахте, тъй като наред с нас е предизвикателството на практическото прилагане на договореностите.
За да постигнем така желаните европейски стандарти на всички отдавна ни е ясно, че трябва да полагаме все повече и повече усилия. Но тук искам да подчертая, че договореностите с Европейския съюз по Глава “Околна среда” са постигнати с помощта и в диалог със заинтересовани страни, включително и с бизнеса. И вярвам, че в хода на преговорите беше постигнат един разумен баланс между целите на качеството на околната среда и икономическото развитие. Договорените преходни периоди и очакваните финансови средства от Европейския съюз са предвидени с цел тежестта от постигането на съответствие да бъде разпределена по поносим за обществото и бизнеса начин. И тук именно бих искала да се спра на механизмите за формиране и участие на бизнеса и всички заинтересовани страни в процеса на вземане на решение по въпросите, свързани с предстоящото членство в Европейския съюз и ангажиментите на страната в областта на опазване на околната среда.
Първо, създадена е към Министерство на околната среда и водите Работна група 22, която подготвя и одобрява проекти на позиция за преговори по сектор “Околна среда”, допълнителна информация и обсъжда проекти на нормативни актове, въвеждащи достиженията на европейското право в сектора, като същевременно консултира представителите на икономическите и социални партньори по въпросите на нейната компетентност. В Работна група 22 участват над 72 представители както на държавни органи, така и на бизнес организации като Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата, Българска международна стопанска асоциация, Български бизнес клуб “Възраждане”, КНСБ, КТ “Подкрепа” и още много други.
Министерството на околната среда и водите винаги се е стремяло към максимална прозрачност по отношение на информиране на обществеността за хода на преговорния процес по Глава 22, като основната и най-важна информация по поеманите ангажименти е била своевременно публикувана на Интернет-страницата на министерството, специално информиране на обществеността и бизнеса за хода на преговорите по Глава 22.
Второ, чрез провеждането на множество семинари, обучения, работни срещи, конференции и кръгли маси, и още много други именно с цел подготовката на стопанските субекти за своевременно законодателство, за своевременно запознаване и изпълнение на изискванията на националното законодателство в областта на околната среда. Голяма част от тези мероприятия са инициирани от нашето министерство. Други бяха проведени в рамките на комуникационната стратегия за присъединяване на България към Европейския съюз. Експерти на министерството участваха, като представяха актуална информация в редица форуми, организирани от бизнеса. В рамките на различни двустранни проекти и проекти по побратимяване се издадоха и бяха разпространени информационни материали, специално предназначени за информиране на бизнеса, населението и неправителствените организации за новите изисквания, произтичащи от въвеждането на европейското законодателство.
Трето, страницата на министерството в Интернет е един от основните канали за информиране на обществеността за подготовката на България за присъединяване към Европейския съюз в областта на околната среда. Страницата има и английски вариант. Дневно тя се посещава от около 1000 души.
Чрез специалното ниво “евроинтеграция” в страницата обществеността може да се запознае с пълните текстове на рамковите споразумения, планове и програми, свързани с европейската интеграция в сектора, като Европейското споразумение за асоцииране на България, Националната програма за въвеждане на европейското законодателство, Програмата за изграждане и укрепване на административния капацитет по прилагане на европейското законодателство в околната среда, Стратегията за ускоряване на преговорите на България за присъединяване към Европейския съюз, Стратегията по околна среда за целите на инструмента ИСПА – сектор “Околна среда”, Комуникационната стратегия за подготовка на членство на България в Европейския съюз. Признание за ефективния достъп до информация за околна среда, включително и за евроинтеграционния процес в сектор “Околна среда”, беше получената от министерството награда през 2003 г. от неправителствената организация “Програма достъп до информация” за държавна институция, която най-добре е организирала дейността си за достъп до информация.
Четвърто, чрез участие в различни органи, създадени във връзка с изпълнението на политиката за сектор “Околна среда”. Такива органи са управителният съвет на предприятието за управление на дейностите по околна среда, Консултативно-експертен съвет по лечебни растения към министерството, Висш експертен екологичен съвет – също към министерството, басейнови съвети, които подпомагат дейността на басейновите дирекции, Висш консултативен съвет по водите, Ловен съвет към Националното управление на горите, Комитет към Министерството на земеделието и горите за наблюдение изпълнението на програма САПАРД на Европейската комисия. През следващите години партньорството между всички заинтересовани страни ще бъде от решаващо значение за прилагане изискванията на законодателството в областта на околната среда. Сега предизвикателството пред нас като институция, пред обществените организации, пред бизнеса и пред всеки един от нас е да се съобразяваме с тях и да си сътрудничим за ефективното им прилагане. Това предполага не само съобразяване с новите законови норми, но и коренна промяна на мисленето и манталитета на всички нива, тъй като не можем да пренебрегнем факта, че икономическият ръст, към който всички се стремим, следва да се постигне по начин, щадящ околната среда и природните ресурси за сегашните и за бъдещите поколения. В тази връзка Министерството на околната среда и водите ще продължи активната си работа по отношение провеждането на различни по формат форуми за своевременно запознаване на всички заинтересовани страни със законовите изисквания по околна среда с оглед тяхното ефективно прилагане. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Георги Божинов за два уточняващи въпроса.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо министър, уважаеми господин председател, колеги народни представители! Аз намирам за много важно и съществено това, което казахте, и го приемам като оценка за постигнатото, че ние сме намерили по време на преговорите един баланс между целите на околната среда и възможностите на индустрията. Въобще това е една оценка за всяка дипломация и преговори – дали си притежавал и прилагал изкуството да постигнеш и да намериш възможното. Защото да се мечтае зад възможното няма смисъл. И така, в позицията на България, с която Вие сте отишли и сте се срещнали с Европейския съюз, са посочени всички положителни промени, които ще произтекат от присъединяването на Република България: ще бъде по-добра жизнената среда, с по-чисти компоненти, с повече жители на населени места с новоизградени канализационни системи и пречиствателни станции и т.н., и т.н. Посочили сте, че това ще се отрази на туризма, на селското стопанство и в други сектори на икономиката на страната. Всичко това е така. Оттук нататък обаче трябва да видим – ако не издържат и ако не са преценени достатъчно възможностите на българската индустрия и на финансовия ресурс, с който разполага страната – ще имаме ли възможност в хода на преговорите да търсим нов подход. Пред мен е едно становище на Българската камара по химическа промишленост, асоцииран член на ЦЕФТА, хора компетентни, които след като са се запознали с постигнатите договорености, смятат, че ресурсите на нашата индустрия няма да стигнат в две отношения: съществуващите технологии не могат да достигнат зададените изисквания, а ресурсите, необходими за закупуване на технологии от друго поколение, не са дадени на България.
Вторият въпрос е с днешна дата. Днес заседава Националното сдружение на общините. (Сигнал от председателя господин Любен Корнезов за изтичане на времето.) Само още 30 секунди, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРЕНЗОВ: Четиридесет.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много са четиридесет.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Нека не ги губим.
Те ще приемат днес стратегия на българските общини за техните действия с оглед присъединяването на България. Интересно е за мен и за обществото дали тази стратегия е съгласувана с Вас, за да бъде ефективна.
Имам един пример. Вие знаете колко години и колко пъти с госпожа Манева, която беше Ваш предшественик, коригирахме проектосметните документации за строителство на пречиствателната станция в Исперих. Ние ще трябва да строим още десетки, за които парите не стигат. Две години след като я открихме, тя не работи поради причини, които Вие знаете. Ако е реална тази стратегия, която ще приемат общините, трябва да е изяснен ресурсът, с който това, което сме постигнали, ще работи, за да работи…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Божинов, с една минута и тридесет секунди вече прехвърляме времето. Моля Ви!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Господин председател, тази минута е много полезна. Тя не е загубена. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз не казвам, че е загубена, но разбирате, че правилникът стои над нас. Ще имате възможност в другата си процедура да развиете…
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): В другия парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И в другия парламент, добре.
Госпожо министър, заповядайте, разполагате по правилник с пет минути.
Явно с това питане ще приключим днешния парламентарен контрол. Няма да можем да преминем към питането на господин Ляков – обективно не е възможно.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Много съжалявам, господин Ляков, така добре се бях подготвила. Исках днес, ако може, да приключим тази тема, защото в перспектива се откриват още много такива, за които бихме могли да споделим положителности.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС, от място): В следващия парламент.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: И в следващия парламент, както каза господин Божинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много заявки станаха за следващия парламент, за следващото правителство.
И така, да преминем към отговора.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Божинов, аз успях да откроя два уточняващи въпроса, първият от които е дали ще имаме възможности в хода на преговорите за един нов подход. Категорично заявявам, че нашето министерство, заедно с всичките партньори, които преди малко споменах и сега ще си позволя да ги спомена - това са неправителствени организации, бизнесът, народните представители, представители на различни организации и институции, които се занимават с проблемите на опазване и възпроизводство на околната среда и които много активно са участвали в преговорния процес по Глава двадесет и две “Околна среда” като част от работна група двадесет и две или други комисии, комитети, управителни органи, да има такъв гъвкав подход, така че ако се окаже крайно невъзможно постигането на някои от целите и на всяка цена, то тогава да се предприемат такива гъвкави механизми, даващи възможности на предприятията, при едни облекчени кредитни или други условия, които биха могли в бъдещето да се обсъждат, да не прекратяват своята дейност, а така да се оборудват или преоборудват, ако са стари, с нови технологични процеси, че да отговарят на съвременните европейски изисквания и да се котират на европейския пазар.
Относно втория Ви уточняващ въпрос, който е свързан с провеждащото се в момента, доколкото разбрах, Общо събрание на Националното сдружение на общините, искам да Ви кажа, че ние работим в един непрекъснат контакт с общините и общинските съвети, а иначе не би и могло, защото всички планове и програми в сферата на околната среда и във всичките й компоненти са изготвени заедно и съгласувани с общините. Имаме грижата, знаем и финансовото състояние на общините, в която посока сме насочили мисълта си при прилагащите програми и финансовите планове, договорени и одобрени от Европейската комисия по околна среда относно приключването на преговорите, та изграждането на комуналната инфраструктура на общинско ниво да бъде подпомогната с грижата на добър стопанин на държавата, така че да не се нарушава икономическото състояние на отделните семейства и това да не бъде в тежест за тях, а общините и държавата да обединят усилията си и да постигнат високите цели, които сме си поставили.
Всички планове, които досега са изработени от Министерството на околната среда и водите, са били изработвани заедно с общините – програмите за управление на въздуха, на водите, на отпадъците. Досега всичките действия на общините, след като са минали през различни обучителни семинари, кръгли маси и други дискусии и форми на срещи между тях и нас, са постигали необходимия резултат. Всички техни стъпки досега са били съгласувани с нас. Надявам се, че стратегията, по която днес ще работят, а смятам, че в края на своя форум ще излязат с решение за създаването на такава, ще бъде съгласувана от нас, за да бъде работеща и да се създадат оттук нататък стъпките за един работещ механизъм за нейното осъществяване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Георги Божинов, за да изрази своето отношение към отговорите на министър Арсенова.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Аз Ви благодаря и съм удовлетворен както от основния отговор, така и от кратките отговори на двата допълнителни въпроса. Особено полезно и положително намирам това, че Вие сте постигнали съгласие за т.нар. от Вас гъвкав подход, защото без него и при очертаващите се трудности пред нас да изпълним своите ангажименти, ние щяхме да търпим много тежки санкции.
Намирам за положително и това, което отбелязахте при отговора на другия подвъпрос – че там, където е ясно, че не стигат ресурсите на едната страна, както в случая с тези на общините и семействата, държавата и другите партньори ще помагат, за да може изразходваните средства да не стоят застинали, както е с пречиствателната станция в Исперих.
Като Ви благодаря за отговора, искам да поясня, че в неформалната реплика, че дебатът ще продължи в следващия парламент, нямах предвид нищо лично и персонално, а само това, че следващите министри и депутати ще се ръководят от реалните въпроси и ще дебатират по тях. А че народът ще избере достойни министри и депутати – в това няма съмнение! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, часовникът показва 13,59 ч. С това днешният парламентарен контрол и днешното парламентарно заседание приключи.
Да благодарим на министър Долорес Арсенова за участието й в парламентарния контрол.
Едно съобщение: Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе своето заседание на 12 юли 2004 г., понеделник, от 14,00 ч., но не в София, а в Бургас, където ще се отчете дейността на комисията относно нейните приемни в Поморие, Несебър и Слънчев бряг.
Закривам днешното заседание. Следващото заседание е в сряда, 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Нейчева

Георги Анастасов