Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Гадар Хачикян и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание.
Ще Ви дам думата, господин Василев, не съм забравил – знам, днес е 9 септември.
Преди това обаче искам да ви съобщя, че Централната избирателна комисия изпраща Решение № 384 от 2 септември 2004 г. на ЦИК, с което се обявява за избран народният представител Олимпи Стоянов Кътев от Коалиция “Национално движение Симеон Втори”, но на основата на това решение е получено заявление от Олимпи Стоянов Кътев, който моли на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България – пълномощията ми, казва той, като народен представител да бъдат предсрочно прекратени.
Въз основа на което е изготвен проект за решение за прекратяване пълномощията на народен представител:
“Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:

Прекратява пълномощията на Олимпи Стоянов Кътев, народен представител от 26. Многомандатен избирателен район – Софийски.”
Моля уважаемите народни представители да гласуват това решение за прекратяване на пълномощията.
Гласували 160 народни представители: за 135, против 17, въздържали се 8.
Решението е прието.
Каня на трибуната господин Валентин Василев, който има да направи процедурно предложение.
Заповядайте, господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Правя процедурно предложение днешното заседание да започне с точка от дневния ред, която вчера приехме да бъде включена  Декларация по повод 60-годишнината от 9 септември.
Правя второ процедурно предложение – дебатът по тази точка да бъде предаван пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това са две самостоятелни процедурни предложения, които ще бъдат гласувани поотделно.
Първо, уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение точката в дневния ред - Декларация по повод 9 септември – да бъде точка първа за днешния ден.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 189 народни представители: за 125, против 47, въздържали се 17.
Тази точка се приема да бъде точка първа.
Сега подлагам на гласуване второто предложение, а именно тази точка от дневния ред да бъде предавана пряко по Националната телевизия и Националното радио.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 185 народни представители: за 155, против 2, въздържали се 28.
Това предложение също се приема.
Сега бих искал да помоля вносителите на двете проектодекларации да представят проектите за декларации, след което да бъде проведен дебатът.
Госпожо Михайлова, заповядайте, имате думата.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Преди 60 години на 9 септември 1944 г. в България с помощта на Съветския съюз беше извършен държавен преврат. Той свали от власт правителството на Константин Муравиев, което вече беше обявило война на хитлеристкия блок, бе обезоръжило нацистките войски на своя територия и бе започнало преговори със САЩ и Великобритания за излизане от войната. Този преврат стана причина държавната власт да попадне в ръцете на Българската комунистическа партия. Неговите извършители и подбудители са пряко отговорни за това, че за няколко месеца бяха избити хиляди български граждани, беше насилствено и незаконно отнето имуществото на десетки хиляди и стотици пострадаха от репресии. За 45 години страната бе откъсната от демократичния свят и подчинена на Съветския съюз. Месеци след приемането на България в НАТО най-голямата лява партия и част от нейния електорат се опитват да героизират този исторически период, пренебрегвайки факта, че демократичният свят осъди еднозначно нацизма и комунизма.
По този повод ние предлагаме Народното събрание да приеме решение в три точки:
Първо, отхвърля отстъпленията от обективния прочит на историческите факти за 9 септември 1944 г., осъжда извършеното насилие от просъветския комунистически режим и отдава почит на жертвите.
Второ, осъжда политиката на партии и организации, които продължават да въздигат в култ тоталитарни празници, тоталитарни символи и тоталитарна риторика.
Трето, призовава всички политици да се разграничат от честванията на дати и събития, които водят до разделение и противопоставяне в българското общество.
Ще продължа с една проста констатация. Способността ни адекватно да отговорим на предизвикателствата в настоящето в много голяма степен зависи и от отношението ни към миналото, в нашия случай отношението ни към комунистическото минало на България. Затова за мен е особено вълнуващо да говоря точно днес, на 9 септември, 60 години след датата на този преврат в България, който откъсна страната ни от ценностите на западните демокрации, обрече България на безвремие и провали живота на едно цяло поколение българи. Никак не е лесно миналото да се подложи на хладен и обективистичен поглед, още повече когато става дума за относително близко минало. За време, изпълнено с много травмиращи спомени и с много места на памет, които ни разделят. Все пак хладният, трезвият поглед към миналото трябва да се случи, защото само така българското общество ще постигне консенсус и по посоките на своето настояще, и по онова, което трябва да се случи в бъдещето. Това обаче няма да стане с празни призиви и немотивирани повици да не се ровим в миналото. Защото няма помирение без покаяние и няма помирение, когато стимулираната реставрация на комунизма обижда паметта на хора, платили с взривеното си ежедневие цената на един комунистически експеримент.
Не е невинно занимание да се манипулира миналото, както не е невинно занимание да се спестява знанието за него. Днес е подходящ ден хладно и трезво да си кажем, че 9 септември не е празник за България или поне не е национален празник. Защото не се празнува ден, ознаменувал началото на ликвидацията на модерна България, на България на частната собственост и европейските ценности. (Смях в КБ.) Девети септември е ден, който среща България с едно от най-страшните проявления на ХХ век – комунизма. Четиридесет и пет години комунистическата доктрина у нас се основава на насилието, омразата, унификацията и диктатурата. Комунизмът разчита на един принцип – потъпкването на личната самостоятелност, отменянето на свободата и индивидуалността, подчиняването на всички на една абсолютна власт, служи си с терора и репресиите. Много често съм слушала аргументи от типа – не искам да знам, не искам да отварям страниците на историята, но такива твърдения плашат. Защото приемем ли ги, ще приемем, че като общество ние не желаем да познаем и осмислим миналото и искаме да останем при мимикрията и лъжата. Затова и днес говорим – говорим за 9 септември и за жестоките поражения, нанесени от комунистическия режим, който цяла Европа осъди и отъждестви единствено с нацизма.
Уважаеми дами и господа, днешният ден е един опит да се вгледаме в националната история, да се замислим над националните символи и да си кажем, че в нашия свят свещени трябва да бъдат единствено човешките ценности, а не античовешките идеологии. Престъпленията са извършени – с нищо не можем да ги върнем. Но това ни задължава поне да говорим истината и да могат следващите поколения да не ги повтарят.
Накрая искам да се обърна към лидера на БСП, който не виждам днес в тази зала: господин Станишев, прошка могат да дадат само жертвите и само те могат да я откажат. Никой не може да постанови вместо тях, че дадено чудовищно престъпление, каквото е комунизмът, изповядван от Вашата партия, трябва да бъде простено от роднините на жертвите или от оцелелите. Никой няма власт над времето, над страданието и над времето на траур.
Още нещо, за да се даде прошка, трябва да се поиска прошка. Но от БСП не искате прошка, вие искате властта. (Ръкопляскания от СДС и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има и втори проект за декларация. Ще бъде представен от госпожа Екатерина Михайлова.
Заповядайте, госпожо Михайлова.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, искам да представя декларацията – проекта, който сме внесли по повод 60-годишнината от установяването на комунистически режим в България, на Парламентарната група на Обединените демократични сили:
"Навършват се 60 години от 9 септември 1944 г. – началото на комунистическия режим у нас. Тогава бе прекъснат европейският ни път, избран още през ХІХ в. от строителите на съвременна България. След този ден антифашистката кауза беше превърната от СССР и нейните сателити в инструмент на терора и аргумент за потисничеството. Бе свалено правителство, което бе обявило война на нацистка Германия и бе обезоръжило немските войски в страната. Бяха извършени беззакония, насилия и масови убийства. България бе вкарана в социалистическия лагер. У нас започна утопичен експеримент, който забави с десетилетия нашето развитие. За нас, а и за всички народи от Източна Европа, този експеримент завърши, както и Втората световна война, с падането на Берлинската стена през 1989 г. Българският комунизъм потъпка човешките права и принципите на конституционализма - началата, върху които започна изграждането на обединена Европа. Диктатурата отне свободата на българските граждани, унизи човешкото достойнство, но не постигна справедливост и благоденствие. Българската модернизация се провали от затворената и неефективна система на държавното планово стопанство. Комунизмът рухна в сблъсък с ценностите на европейската цивилизация и стопанските реалности на модерния свят. Провали се социален експеримент, основан върху идеологически илюзии и политическо насилие.
Днес България е пред прага на Европейския съюз. Каузата на българските демократи победи. В Европа демократите както отдясно, така и отляво, заклеймиха комунизма като форма на тоталитаризма. Ние, народните представители от Тридесет и деветото Народно събрание, осъждаме комунистическия режим, установен в България на 9 септември 1944 г., противопоставяме се на всички опити за реабилитация на неговите символи и фалшификации на комунистическото минало."
Това е проектът на декларация, който сме внесли.
Искам обаче да кажа още няколко думи и искам да почна с това защо днес българският парламент се занимава с прочита на миналото.
Защото Българската социалистическа партия се опита да чества една трагична дата от българската история. Нещо, което си мислихме, че няма да дръзнат да направят, че чувството за срам все още живее сред членовете на Социалистическата партия – наследник на комунистическата такава.
И ако сега ще спорим какво е 9 септември, аз искам да дам прочита първо на един от най-големите историци на България, не кой да е, а директора на Историческия институт на БАН – проф. Георги Марков, който казва: "Този ден просто не може да бъде празник. Едни ще честват тази дата, а други ще отбележат жертвите на тази дата. Не може да зачеркнем 9 септември, не можем да го забравим, но не можем да го честваме, защото това е един държавен преврат, който поставя на власт Комунистическата партия и наложи 45 години партийна диктатура.”
Още нещо искам да посоча – в миналия парламент, в Тридесет и осмото Народно събрание беше приет и още е в сила и действа по силата на българската Конституция Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Той е публикуван в Държавен вестник на 5 май 2000 г. В него се казва, че Българската комунистическа партия идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България и в нарушение на действащата Търновска конституция. Казва се, че Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа. В чл. 3 на този закон се казва, че въз основа на обстоятелствата, посочени в него, се дава основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.
Уважаеми дами и господа народни представители, днес ние всъщност трябва да приемем един акт на парламента, една политическа заявка, потвърждаваща факти, обстоятелства и политически констатации, които са вече факт, приети са в един закон. Дебатът днес е предизвикан от това, че една партия в България – Българската социалистическа партия не желае да гледа напред, не желае да стане европейска партия. Тя сама с факта, че иска да празнува този ден тоталитарния режим, признава, че не се е реформирала, че не може да бъде европейска левица, че не може да бъде модерното бъдеще на България. Все още, господа и дами от Българската социалистическа партия, имате шанс да направите така, че българската нация да бъде единна. Това обаче минава през действие, което можете днес да го направите. Днес да признаете греховете на партията си, да поискате прошка от българските граждани за това, което е сторено. Този шанс вие може да го използвате. Не го ли направите, наистина сте партия, останала в миналото – партия, живееща с реваншистки спомени. Използвайте този шанс. (Ръкопляскания от ОДС, НДСВ и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Уважаеми народни представители, след като бяха представени двата проекта за декларации, имате думата за разисквания по тях.
Всяка парламентарна група разполага с по 30 минути и с възможност от една трета увеличение на времето.
Господин Гиньо Ганев, имате думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, дами и господа! Права е госпожа Екатерина Михайлова – ние всички имаме нужда от паметта и поуките на акта на 9 септември 1944 г. И тук не става дума толкова и само за история, а за една жива политика. Впрочем, такива бяха и четените представяния на двете декларации.
Девети септември е един исторически акт, наложен от историческия ход на събитията, защото той спаси страната ни от един злощастен съюз с т. нар. “Тристранна ос” около която се завъртяха военни и държавни нещастия на страната с тежки последици занапред. И когато целият свят се беше ангажирал в открита война срещу общочовешкото зло на расизма, на холокоста, на диктата на нацисткия режим, ние в България до самия край, до последния момент стояхме привързани не към колесницата, а към катафалката на губещата войната страна. И затова си мисля, че 9 септември 1944 г., който просто не е само българско дело - това е времето, когато в Париж имаше въстание, в Братислава, във Варшава и то със същата логика, и си мисля, че този акт сложи край на една политика на редица правителства дотогава и не само обяви, а ангажира държавата ни в борещите се редици на световната антихитлеристка коалиция.
Е, кой друг, ако не актът от м. септември 1944 г. направи възможно на 10 февруари 1947 г. в Париж България да подпише един мирен договор като довчерашен сателит на Германия, затова мирен, затова договор, при който – забравихме ли, единствената държава от всички бивши съюзници на Германия, България не изгуби сантиметър от своята довоенна територия? (Шум и реплики от дясно.)
И това се дължи на два национални фактора. Няма защо да се премълчават! Първият е българското антифашистко движение, признато още от първия момент като част от европейското движение на съпротивата и не от мен, и не от вас.
И, второ, прекият ангажимент на нова България тогава във войната против хитлеристка Германия – едно трудно за правителството в онези времена решение да прати български войски вън от границата на страната в едно късно заседание.
Тези два фактора бяха не само в аргументите на нашата защита - и тя не писана от комунисти толкова и само. Там са бляскавите имена на проф. Ангел Ангелов – къде са юристите тук да ги чуя – и на толкова други! И, разбира се, защитните аргументи на тези, които подкрепиха българската кауза. И тя не е само съветска Русия. Тук е Югославия, тук е Полша, тук са другите прегазени от германския ботуш страни.
И си мисля още, че нали обичаме да четем понякога освен да гледаме телевизия. Още на 9 септември през деня Англия, Америка – поздравления за българската победа и за присъединяването ни с този смел акт към една нова реалност. (Шум и реплики в залата.) После шумът!
Истината е, че с акта на 9 септември – добре е и това да се чуе – се сложи край на един личен, диктаторски и профашистки режим в България. Спорно ли е това? Кой професор ще цитирате пак? (Шум и реплики в залата.)
И аз ще кажа, че у нас се установи веднага един равноправен плуралистичен антифашистки режим. (Провиквания: “Е-е-е!” от дясно.) Какво: “Е-е-е!”! Толкова ли е отдавна и не помните? Помните ли състава на първото правителство на Отечествения фронт? (Шум и реплики в залата.) Комунистическата партия, която имаше най-голямо участие в съпротивата, имаше само четири души министри! (Шум и реплики в залата.) Четири души бяха министрите на БЗНС “Пладне” или левите земеделци. Четири души бяха министрите на “Звено” и четири души бяха разделени – двама на социалдемократите и двама независими! (Шум и реплики в залата.) Тогава се установи именно плуралистичен режим. (Шум в залата.)
И аз си мисля, че затова викате, че искате да чуете по-бързо това, което сега ще кажа. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля! Господин Кошлуков, много Ви моля! Недейте на днешния ден! Това е трибуната, от която и Вие имате възможност да се изкажете!
ГИНЬО ГАНЕВ: Това беше твърде кратък период. Ето сега за тези, които викаха на моето изречение – в България бързо се установи един процес на т. нар. “съветизация”. Дойде отвън, но честно казано с чисто българско участие и амбиции се премахна плуралистичната демокрация, установи се еднопартийния монопол върху властта, премахна се политическата опозиция. Нейните лидери – не, нейните дейци – не, техните семейства, претърпяха тежки репресии. Проля се кръв. (Шум и реплики в залата.)
Никола Петков и не само той, бяха убити и тогава ние искаме с вас това, което стана след 9 септември и неговите искрени пориви, това извращение, този произвол, това е думата, тях ли искате да отнесем към делото на 9 септември и към този исторически акт? Кой ви дава право на такава логика и откъде изхождате? Кой? (Реплики от дясно.)
Мисля си, че отрицанието – голото, елементарното, не историческото и антинационалното, и антибългарското отрицание на акта през септември 1944 г. ни кара да мислим, че ние смесваме две категории идеи. Не ви правя елементарни литературни сравнения. Вие искате поради гилотината в Париж да задраскате ценностите на Френската революция ли? Направете го. (Силен шум и реплики в залата.)
И сега си мисля, че има два въпроса, които както и да се интерпретират – достойнство на 9 септември 1944 г. е актът от 8 септември 1946 г., когато се премахна с референдум монархическият институт и се сложи край на биологически несменяемата власт. (Силен шум и реплики.)
Има ли протести и за това?
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Има!
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Кой е авторът? Какво искате да чуем тук?
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Истината!
ГИНЬО ГАНЕВ: Нямаше ли подем в страната? Аз повече от вас мога да твърдя, че 9 септември е било преврат в София. Кажете кой акт е свързан с такова невероятно въодушевление и възбуда по улиците и площадите на градовете и селата на България? (Шум и реплики в залата.) Каква е тази съветска окупация, срещу която не прогърмя нито една пушка? Нямаше ли един куражлия офицер, фелдфебел от старите да стреля?
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Имаше! (Шум и реплики в залата.)
ГИНЬО ГАНЕВ: Има нужда и първото, и второто, и трето да не отнасяме непременно в графата на отрицанието на 9 септември 1944 г. Мисля си, вежливо – езикът ми е такъв, да кажа две думи за инерцията на отрицанието сега. В първите месеци и години след ноември 1989 г. отрицанието и омразата създаваха предимства. Много хора се изхраниха и създадоха като политици, а защо не и като висши сановници, въз основа на това отрицание. Нищо лошо - няма несменяемост, нали е република. Но те не само промениха битието си като начин на мислене, а бита си като килими и като коли. Някои бранят това, разбира се, защо не! Но днес да продължава тази инерция, тя ни плъзга към едно упорство, което не води на добър край една уж модернизирана, съвременна, демократична България на по-голямото съгласие. Ако я е имало въобще, ако има такава воля. Мисля си, че вместо да се плъзгаме по тази инерция, можем да се изпързаляме в преценката си за историческите факти и за тяхното днешно значение.
Ще ми се да мисля така, но си мисля, може би от друга страна, аз нямам право на такъв исторически или политически оптимизъм, защото съм дал доказателства за един друг начин на мислене. Нали този закон, за който госпожа Михайлова напомни, законът от вчерашния ден на този парламент, един абсурден закон (силен шум и реплики), срамен! Кажете ми какво съдържа той като правна норма, като обяви за престъпен режима от 1944 г. до 1989 г.? Каква норма на поведение съдържа той?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Правна!
ГИНЬО ГАНЕВ: Каква, правна ли?
Защо не погледнем тези две декларации сега? Видяхте ли ги или само им ръкопляскате? Чуйте правния им език – "осъжда извършеното насилие и просъветския комунистически режим" или "осъжда политиката на партии и организации, които въздигат в култ", чуйте - "тоталитарната реторика". Какво е това? (Смях и ръкопляскания от блока на КБ.) Чуйте още: "осъжда комунистическия режим, установен на 9 септември, защото българският комунизъм потъпка човешките права".
Това не е ли същото, което е в закона? Каква нова правна или политическа идея има тук? Нали има един принцип, господин председател, "Non bis in idem" - не може два пъти едно и също, в правото. Само че тук викаме на бис, защото не само че някои не са idem, ами, за да не си отидат. (Смях от блока на КБ.)
Мисля си, че през тези години, а чест прави и на министър-председателя на днешното правителство, че ненавистта трябваше да отстъпи място на повече разбирателство, когато става дума за общограждански и общонационални проблеми. Мисля, че за някои това е така, но се оказва, че за други не е. Господа, музиката се променя! Когато една политическа музика се променя, променя се и танца. Тогава на дансинга трябва да излязат хора, които знаят новите стъпки. (Ръкопляскания от блока на КБ.) Само че тези хора не са с тези стъпки. Те искат просто, и са в паника поради това, да мислят, че шлагерът на противопоставянето още се свири. Не се свири! Искам да вярвам, че последният валс на конфронтацията трябва да бъде променен.
Искаме свободен ринг на словото. Да, но да бъде ринг, лишен от фалшификации и от лъжа. Това са голи политически ажиотации. Не е ли време на политическата сцена да не са тези, които до вчера се наричаха "побойниците на идеите", но поне "поборниците" за една по-градивна българска национална политика?!
Мисля си, че много от вас обичат домашните животни – грижим се за тях, храним ги, развеждаме ги, общуваме. Уважавам това, но все пак има една норма, според която тези наши "домашни любимци" не трябва да причиняват вреда на другите хора, които седят по пейките или се разхождат по алеите, по улиците и площадите на страната. Те трябва да се държат, не знам терминологията, не съм от тези, които обичат твърде много домашни кучета, или на синджир, или на каишка. Така ли е? Аз не говоря за улицата. Аз говоря за българското Народно събрание.
Питам ви, тези, които са преживели малко по-дълго в тези последни години, имаме ли право без каишка и без синджир да пускаме да се шири в българския парламент манталитетът, педигритът, нравите, обичаите, поведението на онези кучета със страшната захапка, дето повече се спускат, отколкото лаят. (Шум и ръкопляскания от КБ.) Нямаме право на някакви политически "питбули", господин председателю, аз Ви моля за това. (Шум и реплики. Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За първа реплика – господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПГОДС): Уважаеми госпожи и господа! Уважаеми господин Ганев! Вземайки повод от Вашите собствени думи, на днешния ден ненавистта трябваше да отстъпи място на покаянието, за което бяхте призовани. Но покаянието, изповедта изискват сила да застанеш пред собствената си съвест и истината. Вие като един от хората, които имат близки родствени отношения с човек, който е играл важна роля в тези събития, днес изиграхте ролята на една метафора, на еманацията на лицемерието на една партия, която няма способността и няма тази сила да признае истината пред самата себе си и да се покае. Даже един от вашите съратници днес в едно телевизионно предаване Димитър Иванов, главният редактор на в. "Земя", един от асовете на българската Държавна сигурност преди 1989 г., каза нещо, с което опроверга Вашите собствени думи – че на 9 септември е свалено едно демократично правителство, което е дошло на 2 септември, че то е обявило война на фашистка Германия, че затворниците, които са пуснати на 9 септември, не са пуснати, защото партизаните са слезли от гората и са превзели затворите, а защото това правителство на Муравиев е издало съответните актове. Вие казахте днес съвсем обратно. Даже и Вие не можете да признаете тази истина!
Спомням си, че точно преди 10 години на този ден като районен съдия гледах дело за възстановяване на имоти в Омуртаг, иззети с присъда от Народния съд. Тогава един от свидетелите, около 60-годишен мъж, разказваше, как двамата с негов приятел на 8-годишна възраст са станали свидетели на едно от чудовищните престъпления – избиването на 45 души от интелигенцията в Омуртаг над с. Паничино. И не с пистолети, а с дървета в тила. На тези хора ли Вие говорите за истината? Днес Вие бяхте доказателство за това, че пропадате и продължавате да затъвате в блатото на собствената си душа като партия и като хора, откъдето няма никога да излезете. (Бурни ръкопляскания в ОДС и СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Втора реплика – господин Йордан Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Ганев, взимам думата за реплика, защото Вие тук казвате очевидни неистини. И ги казвате съзнателно като човек, който и преди 1989 г., и след 1989 г. – годината на демократичните промени – вярно служихте на комунистите.
На 9 септември бил установен равноправен плуралистичен режим! Върху костите на 22 000 избити без съд и присъда от 9 септември 1944 г. до датата на създаването на Народния съд. Отделно от всичко това Народният съд осъди 11 000 души, от които 2730 на смърт. Това е една бройка, три пъти по-голяма от членовете на БКП на 9 септември 1944 г. и от участниците в антифашисткото движение, както Вие го наричате, което не започна, когато цяла Европа се бореше с фашистка Германия, защото тогава имаше все още пакт между фашистка Германия и Съветска Русия, а започна на 22 юни 1941 г. по заповед на Москва. Това е нашето антифашистко движение!
И накрая, споменахте за едноличната диктатура преди 9 септември 1944 г. Кой установи тази еднолична диктатура, господин Ганев? Познавате ли лицето Кимон Георгиев, извършило преврата в 1934 г.? И същата тази зловеща фигура в българската история стана министър-председател на 9 септември 1944 г.! Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания в ОДС, СДС и частични в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
И трета реплика към господин Ганев – господин Атанас Щерев. Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ганев, аз изпитах срам от думите, които казахте, защото Вие сте уважаван човек и не трябваше по този начин днес, на тази дата да се изявявате така.
Аз нямам във фамилията си хора като Димо Казасов или Кимон Георгиев. В моята фамилия има хора, които са убити на 9 септември и след това са съдени от Народен съд.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Тогава как така стана член на БКП?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това е едно престъпление не само с членове на моя род, с хиляди хора след 9 септември!
Аз отдавна съм простил всичко това, но не е редно да ровите костите на тези хора. Аз знам много добре, че са убити честни хора преди 9 септември, които са се борили за комунистическата идея. Но престъпленията, които са направени от комунистическата власт на 9 септември и годините след това, изискват за 9 септември да не се говори като за героична дата. Вие знаете много добре това! Не само бяха избити десетки хиляди българи без съд и без присъда на практика, защото така нареченият Народен съд беше една подигравка с правосъдието, а бяха прокудени от страната стотици хиляди българи, които станаха емигранти благодарение именно на комунистическата власт и на извращенията, които бяха направени от нея.
Наистина днес трябва да направим един друг прочит на 9 септември. Не е дата, която е за празнуване! Уверявам Ви и от висотата на годините, които имате, и от житейския опит, който имате, мисля, че ще ме разберете. Това не е дата, на която трябва да празнуваме, а дата, на която трябва да простим и да си спомним за жертвите на злодеянията. Благодаря. (Ръкопляскания в ОДС, СДС и частични ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Има думата за дуплика господин Гиньо Ганев. Заповядайте, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
На такива реплики много лесно може да се кажат и други думи, но не ми се ще да влизам в този стил. Налагат се обаче две-три малки уточнения.
Господин Соколов, правната коалиция, за която аз говоря и която е исторически факт, за която аз казах, че просъществува броени дни, не е изградена върху костите на многото убити само след 9 септември – един трагичен и верен факт, произвол, беззаконие, ако искате, терор. Но когато се връщаме към времето, защо не искате да си спомните другите 30 000? За тях се говори в официалните речи на Организацията на обединените нации. И това е големият аргумент, за да го има този мирен договор. Едните 30 000 са тези, другите 32 000 са българските войници и офицери по фронтовете на Втората световна война. Искате да правим статистика на смъртта ли? Да броим гробове? Това ли е голямата политика?
И ще ви кажа още, че едното просто не може да бъде другото. Кой е казал, че 9 септември ще се празнува с всичките негови последици и кой говори за празнуване? (Неодобрителни възгласи отдясно.)
Аз съм член на този Национален инициативен комитет, който се казва “за отбелязване на делото на 9 септември 1944 г.”. (Възгласи отдясно.) А тук виждам между вас хора, които във всички тези години сигурно са живели, раждали са се, женили са се, успявали са. Е, всичкото ли е в сянката на трагизма?
Аз от личния си живот, господин Щерев, мога да Ви кажа неща, но сега това не е важно. Аз не съм адвокат на Кимон Георгиев, а съм негов роднина. Има разлика в това. И най-после, защото по-рано не беше възможно, един опит за една истинска биография ще се направи. Тогава ще четем.
Аз се връщам към това, че много днес си служим с християнски норми - говорим за прошка, говорим за покаяние. Отворете тогава Евангелието на Матей. Върнете съм към българския ден на прошка. Помните ли каква е формулата? Тя е проста и се казва: “простено – прости”. Това е един взаимен процес, а не някой да прощава и да се държи като арбитър на другия, който бил жертва и трябва да се покайва и да плаче. Няма такова нещо. Това е един общ процес и аз ви призовавам така да го тълкуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви.
Продължаваме дебата.
Много моля в залата да се създаде такава обстановка, че да се чуват повече ораторите, отколкото народните представители в залата.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (ПГНВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, надявах се да не се налага днес да има такова обсъждане, за съжаление, въпреки философията на Новото време, че България трябва да гледа напред и да се занимава с Интернет и високи технологии, се налага да се занимаваме с миналото.
Този повод е предизвикан от гласуване, безспорно и от позиция на БСП, пак казвам, една партия, за която лично аз в коментари, в бележки неведнъж съм казвал, че е реформирана, че нейното ръководство, особено в лицето на младите й лидери, поставя теми, въпроси и гласува в залата по начин, който показва модерен поглед и нов дневен ред. За съжаление се оказва, че това не е така. И казвам наистина със съжаление тези думи, защото това говори зле не просто за БСП. Това е партия, която си има своя живот и тя ще си решава как да се държи. Ние можем да дадем оценка, можем да вземем отношение, не можем да им казваме кои са важните дати. Зле е за българската нация и за българския народ, защото 15 години след промяната да се връщаме и да обсъждаме значението, историческите факти, да четем отново историята е малко късно. Трябваше да сме минали тия уроци.
Затова си позволявам да взема отношение, разбира се, дължа извинение на уважаемия председател за репликите, които направих от място, но не можах да се сдържа. Току-що един човек, който е символ на парламентаризма, издава книги, публикува вицове и анекдоти, напомня ни парламентарни практики, се опита брутално да излъже от тази трибуна.
Ревизионизмът в историята е допустим. Всеки може да прави тълкуване на фактите. Подмяната на фактите е недопустима. Разбира се, че моралните оценки и съждения са право на всеки субект, но не бива да се подменят и фалшифицират, да се изкривяват събития и не бива да се подменят теми. Това, че фашизмът в България, какъвто го е имало и доколкото го е имало, без да давам коментар на това, и срещу фашизма БСП се е опълчила и в тогавашните си редици, ръководства, членове, каквито и да са били те, е имало настроения за свалянето на този режим, за разваляне на тази ос, за излизане на България от Съюза е едно и то няма никаква връзка с 9 септември.
Девети септември полага началото на един режим, който е комунистически. Той не е антифашистки. Разбира се, днес в България вие ще кажете, че 9 септември може да се счете и така. Аз ви казвам, че и 9 юни могат да го считат така. Ами утре, ако започнат всенародни тържества, организирани от някой за 9 юни? Че то има групи и днес в България, които празнуват и рождения ден на Хитлер. По същия релативизъм, по същата логика днес се казва: вижте какво - да махнем това, че Хитлер се е родил или че на 9 юни има друг тип преврат - абе, то само по себе си като дата си има значение. Има, има и последствия на това значение.
Не бива да се възстановява омразата, не бива да се връщат теми, които разделят нацията. С всенародни тържества на ден, който в съзнанието, в паметта, възприятията на хиляди, може би милиони българи, е свързан с репресии, с убийства, с идването на власт на режим, който ги е унижил, съсипал, обрал – извинявайте много, това, меко казано, в никакъв случай не помага за единството на нацията.
По какъв начин грандиозните тържества на 9 септември дават основанието и именно за това, за което говорихме досега – единство, съгласие, смирение, прощаване?
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Какви грандиозни тържества виждаш?
ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Планът, който прави БСП за празнуването на тази дата, е странен.
И след като ще говорим от тази трибуна ние не можем да пропуснем да споменем това, което е направил 9 септември. Този ден е довел на власт и от него започва управлението, 45-годишно, на една единствена партия, без никакъв плурализъм.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Това не е вярно.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Да питам уважаемите членове на БСП днес от коя партия се кандидатираха преди 1989 г., на кои избори участваха, имаха кампания, щаб и листи?
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Не сме участвали.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Да питам кои човешки права се спазваха? Като вадим докладите на ООН мога да изкарам 45 години доклади за управлението на комунистите.
Днес да ми се казва, че на тази дата е свалена една диктатура и е дошъл един равноправен, равнопоставен режим е, меко казано, лъжа. Затова не може да си позволим, уважаеми колеги, да пропуснем този дебат. Той е много неприятен и напълно излишен, но конформизмът няма нищо общо със съгласието.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Кой наложи дебата днес?
ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Да бъдеш конформист цял живот, преди и след девети, цял живот да участваш в ръководства, цял живот да ходиш по червените килими и да си по професия председател, не ти дава право да говориш днес. (Ръкопляскания отдясно.)
С цялото ми уважение към високопочитаемите наши колеги, пак казвам, от които с удоволствие сме се учили, слушали и възхищавали на умения, реплики и бързи реакции, днес не можем да си позволим да подминем това.
Не може хора, които са символ на конформизъм, да ми обясняват как трябва да преглътнем, премълчим и да прочетем наново 9 септември. Съгласието означава разбирателство, не забравяне.
Затова аз ви призовавам, независимо какво ще решат уважаемите колеги от мнозинството – едната или другата, или обединен текст, да подкрепим декларация, не защото е важно да се разделяме, а защото е важно да има позиция.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Ти си противоречиш през цялото време.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ: За много хора от БСП ще бъде странно да разберат какво става, но за нашите съграждани, за нашите роднини и приятели, за всички хора, които познаваме в България, ще бъде недопустимо да не чуят нашето мнение и да не видят нашето гласуване. Не че тази декларация ще има някаква правна стойност и следствие – така е. И тук колегите са прави. Тя има само морално значение – да заявим, че няма да допуснем възраждането на никаква форма на тоталитарни намерения в България – нито фашистки, нито комунистически, нито каквито и да е. По същия начин бих реагирал, ако има тържества за 9 юни.



Колеги, без да навлизаме към оценки и преразказване на събития, за които всички имаме мнение, защото 15 години върви този дебат в България, и след като вече БСП са решили да предизвикат този дебат с тези чествания и тържества, според мен най-малкото, което можем да направим, е да подкрепим колегите от ОДС и СДС или в някакъв съвместен вариант, както се прецени, да приемем декларация на българския парламент. Този акт е много важен за тези, които ни гледат и слушат. Днес вече се раждат поколения, които лесно и спокойно могат да бъдат подведени именно от такива мимикрии. Днес може да се окаже, че да имаш портрета на Тодор Живков и червена връзка е чудесно и забавно. Днес може да се окаже, че в Белене е било парк за подготовка за олимпийските игри, а не концлагер. Днес може да се окаже, че по времето на комунизма ние сме направили невероятни академични открития и сме установили най-правдивия строй на Земята. Колкото повече се отдалечаваме от едно събитие, толкова повече информацията се изкривява.
Нашата задача като политици е да не допускаме подмяна на историята, а прочитът й е право и задължение на всеки един от нас. Но подмяна на историята и наричането на една или друга проблемна, осъдителна дата празник, извинявайте много, но има, понеже ползваме тази метафора, дни и поводи, на които се служат панахиди и помени, има и на които се правят празненства. На помен не можеш да правиш празненство. Така е в църквата, така е и в живота. И този ден не е за празник.
Затова искам да Ви помоля, господин председателю, да подкрепите и Вие лично като председател на Народното събрание декларациите, за да покажем, че няма да позволим връщането на комунизма и тоталитарната диктатура в каквито и да било видове, рикушети, реминисценции или каквото и да е. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ, ОДС и Новото време.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
За реплика думата има господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, слушах внимателно изказването на господин Кошлуков и откривам в него вътрешно противоречие. Той се опитва да атакува една партия, която се опитвала да празнува.
Вашият проблем, господин Кошлуков, не е партията. За да бъда коректен, ще кажа, че Вашият проблем е една голяма част от българския народ, която отбелязва тази дата по своему и по свои причини. Аз виждам в залата народни представители, които не зная как ще гласуват, но техните бащи, майки и роднини след малко ще бъдат на мегданите. (Смях в залата.) Някои се смеят, но ако имате смелостта, идете около обяд в с. Струпец, Бяла Слатина, Оряхово, Бешовица, Борован и хиляди други български села и ще видите своя народ, от когото се страхувате, а не от партията, която обвинявате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
За дуплика думата има господин Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Абсолютно вярно е това, че винаги има хора, които празнуват всякакви дати. Има хора, които изгарят книги на клада, има хора, които правеха митинги и събирания, когато арестуваха поезията на Блага Димитрова, имаше хора, които горяха портрета на Желю Желев. Винаги е имало хора, които празнуват на странни и неуместни дати. И нашата задача като парламентаристи и политици е да разкриваме истината.
Пак казвам, че право на всеки един е да празнува. Искам да ви напомня, че аз познавам хора, а и вие познавате такива, които празнуват рождения ден на Хитлер, Мусолини и Сталин. Вие ще ме призовете ли да отида да поздравя своя народ, когато се радва на рождения ден на Сталин? Има такива места и празненства. Вие няма да присъствате там, нали? В такъв случай задачата, както пише в трудовете на основните марксистки автори, на Комунистическата партия е да бъде авангард на пролетариата. Поведете ги към светлото демократично бъдеше. Обяснете, че не бива да се празнува тази дата така. А това, че може да празнувате, пак казвам, в декларацията и в закона не ви е забранено, но е неморално. Защото на тази дата са убити доста хора, след нея са убити десет пъти повече и да празнуваш, когато отстрани има погребение, в моята махала го наричат невъзпитано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Думата давам на господин Явор Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Убеден съм, че това е последният път, когато българският парламент говори за Девети септември. След три години ние ще бъдем в Европа и на банките на българското Народно събрание ще стоят други хора, устремени към други, нови цели, устремени към бъдещето на една друга България.
За Девети септември може да се говори много дълго и много кратко. Аз ще говоря кратко и то впечатлен от дебата, който ми дава повод за това.
Уважаеми дами и господа народни представители, наскоро всички гледахте олимпиадата и се възхищавахте на могъществото на човешката сила и на човешкия дух и видяхте, че по скоростните пътеки хората постигат огромни постижения само по една причина – защото не се отклоняват от коридора и гледат само напред. Който се обърне назад, изостава, излиза от играта, не участва в състезанието. Вие се обръщате само назад, дами и господа от БСП. (Ръкопляскания от НДСВ, ОДС и СДС.) Днешният дебат се води единствено и само защото вие пожелахте да чествате величието на собственото си присъствие в датата Девети септември. ((Ръкопляскания от НДСВ, ОДС и СДС.)
Вие искате обаче да внушите на българския народ и да го научите на история и вие лично да го изпитвате какво е научил от историята следващата година на изборите, вместо той вас да изпитва какво вие сте направили за българския народ. Ето, това е проблемът, дами и господа. (Ръкопляскания от НДСВ, ОДС и СДС.)
Но има и още един много важен, много голям проблем, уважаеми госпожи и господа, скъпи колеги. Проблемът е, че извън сградата на Народното събрание, което ни повелява съединение, за да вървим към нашето бъдеще, все още се разхождат млади хора, които въобще не се интересуват нито от шмайзера на Паметника на Съветската армия, нито от Девети септември. Те се интересуват единствено от доказана реализация и своето европейско бъдеще.
РЕПЛИКА ОТ БСП: Затова бягат от България.
ЯВОР МИЛУШЕВ: И понеже говорихте за животни, уважаеми господин Ганев, и аз ще кажа нещо по този въпрос.
Тези млади хора искат ние като български национални лъвове да защитаваме техните интереси, а не като политически булонки да гризем костите на историята! (Ръкопляскания от НДСВ, ОДС и СДС, шум на недоволство от КБ.)
Има дати, дами и господа, които не само ние – българският парламент, а целият български народ трябва да почита и постоянно да си припомня. Те са 24 май, великата дата на 6 септември, 3 март. Такава дата ще бъде и 1 януари 2007 г., когато най-после де факто ще вземем своето място в естествения цивилизационен европейски процес, от който ни откъсна датата 9 септември. (Ръкопляскания от НДСВ, ОДС и СДС.)
Затова аз лично ще подкрепя текста и на двете декларации, които бяха написани по принудата на Вашето желание за честване на датата. Иначе днес щяхме да се занимаваме със законите, които искат младите хора, за да им гарантираме основата, с която ще влязат в Европа.
Аз лично ще подкрепя и двата текста. Единственото, което мога да кажа на тези, които ще излязат по площадите да честват този празник, е да си вземат чадъри, защото прогнозата е, че ще вали.
А иначе на тези млади хора, които разчитат на нас – вярвам в това – да положим, да трасираме пътя към тяхното европейско българско бъдеще, ще кажа: вас, скъпи млади хора на България, ви очаква слънце! Бъдете живи и здрави!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА КБ: Никой не разчита на вас, тя свърши вече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Милушев.
Заповядайте за реплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Не знам защо е този напън да определите мястото си в историята и да определите мястото на една дата в нея. За велико съжаление опитите на всички хора да определят мястото на някоя дата и собственото си място в историята са оставали неудовлетворени. Историята и времето казват на кого къде му е мястото.
И за европейската революция французите са спорили повече от 100 години какво й е мястото и значението и дали е празник или погребение.
Историята е отредила – 9 септември е историческа дата, дата на прелом. Да я празнуват едните, другите да я празнуват, ако искат. Никой не е накарал празнуващите тези дни хора насила. Нито БСП има такива възможности, нито някого може да закара. Идвам тук, спирам на три места и трите продавачки ми честитиха празника, и аз отвърнах със същото. (Оживление в залата.)
Дали го смятат така или фарисейничат пред мен – това е друг въпрос. Не сте ли чели какво е казал чорбаджи Марко в "Под игото": “Това, което се забранява, най-силно се желае”? Не се напъвайте и оставете времето и историята да отдадат на всекиго заслуженото. Още по-малко използвайте лакеите и на бившето Политбюро, и на Сакскобургготската династия, за да определите какво място имат този ден и тези хора! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Дончева.
Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте, господин Милушев, имате право на дуплика.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Госпожи и господа! Този дебат съм го слушал преди десет години! Вие сега искате да се впишете в страниците на историята, а другите се държат, сякаш сега слизат от нея! Извинявайте много, стенограмата от днешния дебат вече е прашлясала, преди да бъде публикувана! И в библиотеката на Народното събрание няма хора, които се интересуват от Вашите речи, госпожо Дончева. (Реплика от народния представител Татяна Дончева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, не от място!
ЯВОР МИЛУШЕВ: Направихте ми реплика, бъдете така любезна да изслушате това, което Ви казвам!
Превръщаме дебата за 9 септември в много дълъг бразилски сериал. Така вие самите опошлявате датата. С тази дата, с българската история – да, трябва да се занимават българските учени, БАН, българските университети. Но те, видите ли, нямат пари да издадат тези учебници, с които да дадат наука на младото поколение и истината за тази дата. Затова не съм виновен аз, не са виновни народните представители. Затова са виновни последствията, които нанесе 9 септември. И вашето поведение през тези 15 години, през които искате да докажете, че не само 9 септември, а вашето управление в разстояние на 50 години беше ползотворно и благотворно за българския народ – ето това е проблемът. Това е недопустимо.
Така че, уважаема госпожо Дончева, намерете доблестта да изказвате политически тези, а не да правите цигулков концерт, с който искате да докажете собственото си присъствие на политическата сцена. Мисля, че това не е чак толкова морално. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ, ОДС и СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Милушев.
Давам думата на народния представител господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Никога не съм си мислил, че в парламента ще се върнем и ще разсъждаваме върху такъв казус – за 9 септември. Не съм мислил, че след като има достатъчно учебници и литература и е ясно каква е датата 9 септември, поведението на Българската социалистическа партия ще дойде до онази наглост да се опита не толкова да реваншира свои позиции, колкото да постави един много тежък казус: "чрез 9 септември влизаме в Европа". Това е част от заглавията на левия печат днес. Нещо много тъжно и нещо, което звучи като откритие за БСП, а същевременно звучи като тежко вътрешно комплексарско чувство. Това го казвам, защото не зная днес БСП, която ще чества 9 септември, дали ще чества заедно с това и смъртта на Трайчо Костов, за която самата партия е отговорна? Дали БСП ще чества затварянето по лагери и затвори на партизанските командири Славчо Трънски, Денчо Знеполски?
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): Добре познаваш историята.
МОНЬО ХРИСТОВ: Защо днес БСП за пореден път опитва да защити своята история и своята дата не директно със своите представители, а чрез старата номенклатурна част на Отечествения фронт, който е бил слугинаж над 45 години?
Къде са вашите новоизлюпени млади лидери, които бяха приети в Социнтерна и как приема Социнтернът вашето отношение към честването на Девети септември?
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): О, не се притеснявай!
МОНЬО ХРИСТОВ: Да, днес тук се говореше за животни. Вашата партия подкарваше хората като животни към лагерите и към разстрела. Не го забравяйте това нещо!
И днес ние си задаваме следния въпрос и той стои с цялата отговорност: вие какво, нас ли ще се опитвате да заблудите, народът ли се опитвате да заблудите, младите хора или цялата наша и световна общественост? Аз не мога да разбера, когато се намериха лидери на държави, които да се извинят на други държави за престъпленията или действията, които са извършени, например Германия спрямо Полша или Русия спрямо Полша, тези лидери намериха сили да се извинят пред другите държави, вие, които мачкахте народа, сменяхте му имената, какво ли не направихте, същевременно днес говорите, че тази дата е дата за началото на влизането на България в Европа. С това ли? С това ли?
Ако това е ценността, към която се стреми БСП, кажете! Ако това е вашата ценностна система, която продължава да работи във вас, кажете ни, за да ни е ясно. Но не ни говорете тогава, че сте реформирана партия. Не говорете занапред за решаване на проблеми в държавата.
Младите поколения, всички, които в момента не са удовлетворени от състоянието на нещата в нашата страна, напускат тази държава не само заради това, че нямат работа, напускат я и заради тази атмосфера, която се създава от политическите организации. А в случая вие сте създателите на тази атмосфера.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Кой я създава? Защото имаме мнение по някои въпроси ли?
МОНЬО ХРИСТОВ: Защото не може да обявявате и да правите такива тържества, да тъпчете костите на другите хора. Защо не разберете това?
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Какви кости тъпчем? Не кощунствай!
МОНЬО ХРИСТОВ: Аз ви казах преди малко какви кости тъпчете. Дори костите на Трайчо Костов тъпчете. Замислете се върху тези неща!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Ние сме се замислили.
МОНЬО ХРИСТОВ: Кога ще се извинете на българските турци за възродителния процес?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Това е направено, ти не помниш!
МОНЬО ХРИСТОВ: Ако ние погледнем и искаме тук да работим заедно, да имаме общи цели, трябва да имаме и възможността заедно, когато говорим за спорни дати, спорни моменти и спорни факти, да имаме морала да излезем едни срещу други и едните да признаят и да кажат, и ние да признаем. Но аз не мога да се съглася с господин Ганев, който каза, че едва ли не, ако не е бил Отечественият фронт, тоест ако не е била Българската комунистическа партия, нямало да има опозиция на профашисткия режим. Не е вярно! През 1939 до 1941 г. Българската комунистическа партия ръкопляска на навлизането на германските войски в България.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Това не е вярно! Не говорете глупости!
МОНЬО ХРИСТОВ: И единствените осъдени хора в този момент са земеделци, Г.М.Димитров, затова че е написал манифест за съпротива срещу хитлеристкото нахлуване в страната. Това е истината!
Когато нападнаха вашия любим Съветски съюз, тогава вие се включихте в борбата с 2000 души. Нима не е истина, господин Ганев, че на Девети септември Българската комунистическа партия разполага с членски състав в рамките между 6 и 8 хил. души? А през 1948 г. са вече 120 хил. души.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): Тези цифри къде си ги чел?
МОНЬО ХРИСТОВ: Нима не е истина, че фактически тези комунисти, които са правили нещо, до 1951 г. вече бяха напуснали Комунистическата партия! А в Комунистическата партия вече членуваха само партийци, които изпълняваха сляпо решенията на Сталин и на Съветския съюз. Това е самата истина!
И вие искате сега ние да кажем: ами, хайде сега, решили там да си празнуват Девети септември! Ние не можем да кажем това! Ние не можем да правим компромис с това! Не можем! Това означава да станем съпричастни към действията на вашата партия в продължение на 45 години. Ние да ги признаем, да ги легитимираме! Не, не можем да се съгласим! И затова са тези декларации днес тук: не само да стане ясно, че нямаме нищо общо с това нещо, а вие трябва да осъдите действията на вашите предшественици като политическа формация. И тогава ние можем да ви кажем: да, вече сте някаква модерна партия и може да се разчита на вас. Иначе не можем да го кажем. Не можем!
Призовавам всички колеги, независимо от техните политически убеждения, да изхождат само от едно: от морала, от тяхното отношение към бъдещето, от това, че ние трябва да кажем ясно и да се разграничим от извършеното през тези 45 години като покушение върху българския народ, като престъпно действие. И от тази гледна точка можем да кажем тогава: нека БСП празнува, нека някъде по селата, както каза господин Божинов, някой да разпъне акордеона, но това си е негово празненство. Но когато една партия, която е в парламента и има заявка за нещо в България, продължава или се опитва да възвърне някакви други стойности в българския политически живот, с това не можем да се съгласим. Благодаря ви. (Ръкопляскания в НДСВ, ОДС и СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Реплика – господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин Христов, учуден съм от цинизма – и на Кошлуков, и Вашия.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПГНС, от място): И аз на вашия!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да стоите и да се чудите защо в тази зала се обсъждал въпросът за Девети септември, защо парламентът си губел времето, защо се създавала конфронтация, а същевременно вие гласувахте единодушно днес в дневния ред да влезе такава тема. И вие гласувахте не за друго, а защото като известни демократи се опитвате да оспорвате правото, примерно на една партия, да седне и да направи преоценка на историческа дата, да вземе своите поуки, да намери нейните плюсове и минуси. Защо? Защото вие се опитвате чрез декрет, не като демократи, а с решение на Народното събрание да наложите историческата истина на българския народ. Искам да ви кажа, че да действа по подобен начин не си е позволявал включително и комунистическият режим. Позволявал си го е един режим, който е съществувал в България преди Девети септември. Той е издавал закони за защита на държавата, загивали са интелектуалци, които са казвали, че това не е истина, а онова е истина.
Не може истината да се изтрие от съзнанието на българския народ. Тя ще се предава от възрастните на младите и ще се знае кое е плюс и кое е минус. Ще се знаят предимствата на тази дата. И отрицанията на тази дата, господин Костов.
Но аз ви питам: като сте толкова единни и отричате всичко, включително и това, че е паднал фашисткият режим в България чрез 9 септември и че тогава сме се присъединили към антифашисткия блок, където са Англия и Франция, защо вие не излязохте с една декларация? Защо приемате две декларации? Направете го, примерно, с една декларация на НДСВ, за да се знае, че всяка политическа партия има някаква позиция по това.
По-убедително би било, ако беше една декларация, за да се знае, че по този начин ще обедините твърдите ваши привърженици.
Много ви моля, спрете с упреците към БСП дали се е извинила за това, което е правила като комунистическа партия в своята история. Ние направихме своята оценка за времето преди 10 ноември 1989 г. (Шум и реплики.)
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Къде, кога?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ние направихме своята оценка и дадохме своите извинения на ДПС за това, което се случи по възродителния процес. (Шум и реплики.)
Но аз ви питам: кога вие ще се извините за разбитото селско стопанство, за ниските пенсии и за унижения български народ? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
За втора реплика има думата господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Господин Христов, Вие демонстрирахте едно завидно познаване на историята на Българската комунистическа партия. Искам обаче да Ви попитам: сигурно сте прочели в нея, че концлагери е имало и преди 9 септември 1944 г.? Сигурно сте прочели там, че затворите са били пълни с политически затворници? Сигурно знаете, че тогава се е плащало по 50 хил. лв. на убита партизанска глава? Сигурно знаете, че убитите партизани са над 11 хил.? Тези неща ги пише в учебника и когато говорим за това какво е било 9 септември, би трябвало да се отчетат и най-малкото, да се коментират по един значително по-коректен начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дъбов.
За следваща реплика има думата господин Емил Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да попитам уважавания от мен депутат Моньо Христов: дали ако в немския парламент немските социалисти 10-15 години след разгрома на фашизма решат, че въпреки всички зли беди, докарани от кабинета, от партията на Хитлер, все пак той има добри постижения – след Първата световна война обединява Германия, прокарва хубави пътища, има свой добър принос в индустриализацията; и като махнем и се отграничим от неприятните неща, които са свършени след взимането на властта от национал-социалистическата партия, въпреки всичко можем да кажем, че датата, на която тя идва на власт, не е толкова лоша и си струва да се направи едно тържество, смятате ли, че Бундестагът би реагирал, както реагираме ние и би одобрил такива тържества?!
Мисля, че господин Христов е добър историк и най-вероятно ще отговори ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Христов, имате право на дуплика, заповядайте.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря, господин председател.
Мисля, че ние не оспорваме, както каза и господин Кошлуков, желанието на отделни хора да празнуват нещо.
Искам обаче още един път да повторя. Ние не искаме да бъдем съпричастни в заблудата, която вие създавате и продължавате да създавате в българското общество. Защото 9 септември, господин Ганев и господин Мутафчиев, е началото на една измама – великата измама за българския народ! Защото е вярно, че има ентусиазъм във връзка с действията срещу антихитлеристката коалиция. Да, но как една комунистическа партия хвана този ентусиазъм и го смачка и уби интелигенция, уби партийни водачи? Това не искате да го признаете! (Шум и реплики от КБ.)
РЕПЛИКА ОТ КБ: Не е вярно!
МОНЬО ХРИСТОВ: Второ, искам да ви кажа, че на вашата партия ние дължим отчасти и тежките репарации, които бяха наложени от Гърция към България, защото в периода след 9 септември 1944 г. постоянно и точно комунистическите представители в българското правителство изтъкват какви ужаси са направили двата корпуса в Македония и в Гърция. И на вас дължим тези тежки репарации, от които после се възползва гръцкото правителство. Така че не се хвалете, че е извършено нещо в частта, че България не е загубила територии! Да, но на България не беше признато, че е член на антихитлеристката коалиция!
Още нещо искам да ви кажа. Да, господин Кошлуков, Вашата метафора е много добра – това е целта на БСП! Утре е съвсем нормално и може да стане така, че след още 5 или 10 години изведнъж да излезе, че Тодор Живков или Георги Димитров отново да бъдат любимите водачи и ръководители на българския народ и т.н., че нищо лошо не се е случило!
Що се отнася до концлагерите, да, имало е концлагери и преди 9 септември. Това е исторически факт, там са държани хора, които не са съгласни с властта и са действали в рамките на конституционните си правомощия спрямо режима. Имало е такива. Но е имало и хора, които са действали извън рамките на конституционните си правомощия и сега, в съвременния свят те се наричат терористи и за тях се обявяват по 10 млн. долара за глава! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Съжалявам, че днес Народното събрание води тази дискусия, тъй като мисля, че не е уместно която и да е държавна институция да се ангажира с исторически оценки за събития от близката история.
Но някои от българските политици имат много по-голямо самочувствие за разлика от други. Когато на времето попитали Чжоу Ен Лай какво е неговото мнение за Великата френска революция, той отговорил: "Рано е да се отговори, защото не са минали още и 200 години.".
Но своеобразният дебат и на тези, които утвърждават 9 септември, и на тези, които го отричат, доказва безусловно едно – това е ключово събитие в историята на България през ХХ в.
Аз искам да кажа каква е според мен причината за днешната дискусия. Това е един опит на десницата да преразпределя своите привърженици днес, и то не предлагайки им реална политика за днешния и утрешния ден, а опитвайки се да мобилизира тези, които по някакъв начин са засегнати от 9 септември и последващите години.
Аз се питам: тези ли, които бяха кандидат-членове на БКП или дълги години са живели с партийни секретари, или пишеха в "Работническо дело", докато беше официоз на Комунистическата партия, са най-достоверните автори на българската история за 9 септември 1944 г.? Или тези, както казва един съвременен български поет: "На социализма от жалките останки съхраниха своето днешно благополучие"? Ето, това е днешната политическа картина.
Но се питам защо НДСВ допусна да бъде в миманса на тази дискусия? За нас е ясно, ние не се притесняваме от участието в 9 септември. Но историята, това вече беше казано, най-добре ще даде своите категорични преценки.
Защо хората днес отбелязват 9 септември? Как е изглеждало това събитие в очите на повечето негови съвременници? Има ли някой тук, който да отрече, че огромното мнозинство от българския народ тогава посреща с очакване, а част от него – и с категорична подкрепа и възторг 9 септември?
Питате се защо днес голяма част от българските граждани отбелязват 9 септември? Те го отбелязват, защото в повечето български площади в населените места има паметници на загинали антифашисти, но много от тях следващите поколения, които не са участници в антифашистката съпротива, го отбелязват по една друга водеща причина: защото те помнят десетилетията, в които имаха работа, в които имаха сигурни доходи, в които имаха безплатно здравеопазване и образование, в които знаеха, че техните деца ще бъдат отгледани и изучени, а техните старини ще бъдат спокойни! (Шум, реплики и възгласи "Е-е-е" от НДСВ, ПГОДС и ПГСДС.)
Ето, това е неизкоренимото значение на събитията, последвали 9 септември!
А иначе тези, които се опитват да създадат една прекъснатост на българската история, се заблуждават. Защото опитите за модернизация на България започват още в края на 20-те и 30-те години на миналия век. Дори охулваните събития от 1934 г. са един своеобразен български опит да бъде ускорено развитието на страната. Те политически могат да бъдат отричани и критикувани, но това са едни половинчати усилия на българската държава да започне индустриализация, да може да се впише по-активно в процесите, развиващи се в Европа и в света.
Така че в това отношение последвалите десетилетия след 9 септември са продължение. Те не са скъсване с един процес, който в България започва от 10 – 20 години по-рано, независимо че те са противоположни като идеологическа и геополитическа ориентация.
Днес не можем да отстраним напълно емоцията от оценката на тези събития. Днес не е приключила дискусията за характера на самия 9 септември. Защото в него има елементите и на въстание, и на преврат, и на историческа предопределеност. Имам предвид Ялта, която определя как ще се разпредели Европа след Втората световна война. Така че не опростявайте нещата, визирайки своето внимание върху едно или друго българско правителство, което не може да бъде оценявано изцяло по начина, по който го правите.
Основният процес, подготвил 9 септември 1944 г., е десетилетната борба на огромни маси от българския народ против уродливия характер, който прие развитието на българския капитализъм. Това беше не само антифашистка съпротива, но това беше и борба за един по-справедлив свят. България разполагаше с Конституция по белгийски образец, но нямаше демокрация с европейски дух и стандарти.
Няколко авантюристични войни – Междусъюзническата и Първата световна война, както и участието на България в коалицията на Третия райх, подготвиха исторически 9 септември. Така, както Европа има 9 май, така България има 9 септември.
Няма да споря и по това доколко развито е било антифашисткото движение в България, но искам само да цитирам външни авторитетни източници от онова време. Английският министър на външните работи Антъни Идън казва в реч пред Камарата на общините: “В България съществува голямо политическо течение, враждебно на прогерманската политика на днешното правителство, а различни партизански антифашистки отряди действат в различни части на България”.
По отношение на последиците, защото всяко едно повратно историческо събитие, за съжаление, освен своите герои, има и своите невинни жертви, и за разлика от вас ние не отричаме нито тези преди, нито тези след Девети, но и търсенето на възмездие не е нещо необяснимо в историята, нито пък е изолирано българско явление. В специални предавания радио “Лондон”, “Гласът на Америка”, радио “Москва” призовават българския народ към борба с българския и германския фашизъм. През юни 1943 г. Рузвелт заявява: “Тези, които днес управляват България, няма да я управляват, когато войната свърши. Не само че те не ще управляват, но ще бъдат съдени като криминални престъпници за многобройните си безчинства.” Ето тези хора не могат да бъдат оправдани.
Девети септември има своето историческо продължение, защото той, заедно с участието на България в заключителната фаза на Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция и категоричното застъпничество на тогавашното съветско правителство, правят така, че България избягва третата национална катастрофа. От нея не е отнета никаква територия и преодолява по-бързо последиците от войната. Ето тази историческа заслуга на 9 септември също няма как да бъде отречена, освен ако вие не се представяте за наследници на профашистките организации, които са съществували преди 9 септември.
И другата голяма историческа заслуга е, че 40-те години в България, четирите десетилетия, въпреки своята противоречивост, въпреки трудностите, които изпитваше България, въпреки критиките към управлението, постигнаха най-големия подем и най-високите темпове на развитие на България. Защото по данни на Организацията на обединените нации България се подреди непосредствено след 30-те най-развити страни по социално-икономически показатели и показатели за човешкото развитие. Днес, в навечерието на 15-ата годишнина на прехода, днес по същите показатели България е паднала след 60-о място. И няма защо да се чудим защо и в олимпийската класация горе-долу със същата пропорция отстъпваме назад.
Ето това са реалностите, които оставя 9 септември. И аз съжалявам отново, че едно некомпетентно историческо събрание ще трябва да приема една политическа декларация. Разбира се, господин председател, Вие не сте в състояние да определите съдържанието на този акт и дори това дали ще го има. Но това, което мисля, че Вие можете да направите като достоен председател, а аз Ви смятам за такъв, е да призовете днес всички, които са в тази зала, да станат на крака и да почетат паметта на тези, които загинаха в антифашистката съпротива, паметта на хилядите, които загинаха по фронтовете на Втората световна война и паметта на невинните жертви след 9 септември. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
За реплика има думата господин Младенов.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ПГСДС): Благодаря на господин Стоилов за неговото изказване. То ми напомни за учебниците по история, които четяхме в началното училище – доста едностранчиви и половинчати. В неговото изказване ми направиха впечатление две неща, на които искам да обърна вниманието на всички народни представители.
Не само 9 септември бил началото на модернизацията в България, а и превратът 1934 г. бил началото на модернизацията в България. Кога, господин Стоилов, най-накрая ще стигнем до истинската същност на това, което искате вие да постигнете и да празнуваме терористичния атентат в “Св. Неделя” като ваш празник? Защото вие сте автентичните вносители на тероризма в България от началото на 20-те години, когато по подчинение на Москва вие внасяте в България актове, които могат да бъдат сравнени с това, което се случи в Русия и с 11 септември. Това ли ще искате в най-скоро време също да празнуваме?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Много елементарно!
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Това ли ще искате, след като и превратът от 1934 г. бил началото на модернизацията, да не говорим на 9 септември каква модернизация се е случила.
И второто, което ми направи силно впечатление – огромният прогрес в България, на който всички сме свидетели, някои по-малко, други повече за 45-те години развитие. Покажете ми една страна в Европа, която, разрушена след Втората световна война, в момента се намира на по-малко развито положение от България, освен някои от сателитите на Съветския съюз. За 45 години страната се напълни с бетонни блокове, които израснаха и в най-малките села. Напълни се с текезесета, апеката, които откъснаха хората от земята, за която вие говорите. Напълни се с хора, които се чудеха по какъв начин да напуснат тази страна, за да могат да реализират собствения си живот. Това ли искате да празнуваме? Празнувайте си го вие! (Ръкопляскания от ПГСДС и ПГНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Младенов.
Втората реплика е на господин Георги Станилов.
ГЕОРГИ СТАНИЛОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, господин Стоилов! Много подценяваме хората, които днес ни слушат и ни гледат. Паметта е жива и най-малко ще бъдем упрекнати за времето, което отделяме на този дебат днес за една дата, която определено е позорна в календара на българската история. Национално предателство е точното определение за датата 9 септември 1944 г. Ограбен беше един народ. Ограбен беше българският народ. Аз няма да забравя думите на моя дядо, който казваше: “Ние нямахме свестовни книжки, нашите спестявания бяха земите ни, стоката, инвентарът, който имахме”. Всичко това беше обрано, всичко това беше опоскано от вашата партия. И направихте всички еднакво бедни.
Вие говорите за образование, за жилища, за здравеопазване. Защо не говорите за това, че точно функционерите на вашата партия определяха колко да бъдат дълги косите, каква музика да се слуша, колко да бъдат широки панталоните. Защо забравяте тези неща? И защо подценявате хората и мислите, че те не ги помнят?
Срам за българския парламент е този дебат, господа! Срам!
Мисля, че трябва да намерите моралната сила да застанете пред българския народ, да си посипете главата с пепел и да кажете: "Извинявай, български народе!".
ПРЕСДЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Станилов.
Третата, последна възможна реплика на изказването на господин Янаки Стоилов е на господин Емил Кошлуков.
Заповядайте, господин Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (ПГНВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, позволявам си толкова често да вземам думата, защото дебатът стана важен.
Току-що пред вас всъщност се сблъскаха две големи философии, две идеологии – едната е на модерната либерална демокрация, на индивидуализма, който поставя човека и личните права и свободи над всичко друго, над властта на държавата, и другата е философията на комунизма, на колективизма, който казва, че социалната цена за каквато и да е промяна няма никакво значение. Това е философията, която еманира в социалното инженерство на Сталин, който казва, че загубата в жива сила няма никакво значение, можем да убием милиони, но нека да индустриализираме и урбанизираме.
Реабилитацията, която започва с този дебат за 9 септември, започва да придобива реални контури: не само, че 9 септември не е лоша дата, но и това, което е последвало май може да се прочете сравнително добре. Май не е чак толкова зле.
Затова конкретният дебат за едни тържества с акордеони и гайди се превръща в сблъсък на програми за управление на България. Нищо чудно утре да се окаже, че в името на добруването на България няма да е лошо и лека национализация да настъпи на някои сектори, дето са закъсали. А няма да се учудя, утре ако едрият капитал бъде нещо прибран и му се обясни, че трябва да помага на единната партия.
Това са изказванията, които днес се сблъскват от трибуната.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Стига вече! Не се прави на Баба Яга!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля Ви, господин Мутафчиев!
ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Такива 9 септември празнуваха и при Виденов, а след това знаем какво стана, но това, което се определя в момента всъщност е наистина битка не просто за морала. Политиката в една от дефинициите е битка за морал. Всяка партия налага нейните обществени взаимоотношения, норми, ценности. Нормално е. Идват консерватори – семейства. Идват либерали – по-свободни нрави. Но, освен битката за морала вече навлиза идеологията, която управлява икономиката. И затова ние трябва да внимаваме, когато гласуваме. Започва реабилитацията на колективизма, на комунизма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Сега има думата господин Янаки Стоилов за дуплика.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Това, което за мен е удовлетворително в репликите е, че те пренасят дискусията и по напред – към нашето време и дори към утрешния ден. Може би това е една от най-малките ползи, която тя все пак има.
Няма да се връщам по назад за намека за терористичния акт в църквата "Св. Неделя", защото той в много голяма степен е събитие внесено от вън, а не инициирано от тогава водещите политиката български кръгове в левицата. Но нека да не започваме друга историческа дискусия, така че в никой случай тези опити за някакво внушаване на толериране на такива действия мисля, че не могат да бъдат приети.
Какво е станало с България? България показа след Втората световна война, че в много кратък срок тя достига до военното равнище от 1939 г. по редица основни показатели. Това става още 1948-1949 г.
Ето, аз призовавам българския парламент да взаимства от този опит, защото сега сме на 15-та година след началото на прехода, а България е далеко от стартовите позиции като социално-икономически възможности, така че ето този урок на 9 септември приемете, ако искате да помогнете на нашата страна.
Да, бяха изградени блокове. Това не бяха луксозни жилища или хасиенди, но това бяха около 3 млн. жилища, в които живеят български граждани. Изградете по-добри сега! Дайте възможност на хората да изградят. И не само на тези, които си изградиха в периферията на София с големите богатства в годините на преразпределението и ограбването.
За земеделските блокове – та нима беше лошо, че в България започна процес на коопериране? Неуместно беше това, че той се съпровождаше с насилие и това, че се преминаха икономически рационалните граници на това уедряване. Защото наистина на някои от едрите земевладелци са отнети земи, но много други хора казваха: "Защо не стана по-рано ТКЗС-то, за да можем и ние да поживеем?". (Провиквания, силен шум и реплики в залата.)
Кога бяха изградени в България повечето от болниците, от здравните служби? Кога беше изградено водоснабдяването? Кога се електрифицираха дори областни градове?
Ето, господа, тези въпроси не могат да бъдат отминати. И те ви болят, защото не са направени от тези, чиито политически наследници сте. Те не са направени от тези, които управляват България вече 10-15 години.
А по въпроса за панталоните – аз поне съм от поколението, което си спомня това. И тези рецидиви едва ли някой приема, но днес защо искате хората да си спомнят за широчината на панталоните, когато мнозина вече се чудят с какво да си купят панталони? Така че те ще запомнят другото, а не размера на панталоните. (Шум и реплики в залата.)
И най-накрая – насилието присъства, за съжаление, в човешката история. Това е една обективна даденост. Едно е ние да знаем какъв е този двигател, друго е да се опитаме да го намалим доколкото е възможно.
И последният въпрос само с един пример, господин председател. Достойно ли е за една държава да продава своите енергоразпределителни дружества на друга държава, която е доказала, че може да управлява добре своите, може да управлява добре и българските, а българската не е в състояние да го направи? Това наистина е въпрос на избор! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Госпожо Константинова, заповядайте.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, днешният дебат се води за това, защото членовете на Българската социалистическа партия в цялата страна се опитват да превърнат в общонароден празник 60-годишнината от 9 септември 1944 г. (Реплики от КБ.)
Моля ви, не ме репликирайте! Четиридесет и пет години сме слушали вас, ще имате търпение сега да послушате малко хората, които не споделят вашето становище.
На 6 септември – приятно ми е, че госпожа Дончева ме гледа усмихната – чествайки Деня на Съединението в Русе пред паметника, на който поднасяме своите венци всички политически сили, ми връчиха покана да участвам в честването на 9 септември 1944 г.
Лидерът на общинската организация на БСБ в Русе официално в медиите предложи 9 септември да се превърне в национален празник наред с Трети март и други свети празници. Той предложи да се монтират отново демонтираните паметни плочи и всички паметници в чест на хората, участвали в преврата на 9 септември.
Госпожа Дончева каза, че това е историческа дата и дата на прелом. Да, така е. Това е дата на прелом, но именно заради това аз и хиляди други хора в България не желаят да участват в общонародни празници по случай 60-годишнината на 9 септември, затова защото тази дата беше причина да се счита едва ли не за престъпление човек да произхожда от средите на интелигенцията, а не да бъде от работническо-селски произход. Защото беше забранено да празнуваме свети празници като Великден, Бъдни вечер, Коледа, Заговезни, именните дни. Защото трябваше да крием, че боядисваме яйца тогава, когато аз бях в отделенията, уважаеми дами и господа от БСП! Защото единствената религия трябваше да бъде Комунистическата партия и нейната идеология. Това е истината!
Беше насилствено въведена сивата уравновиловка за целия български народ и създадена каста на висшата партийна йерархия, която живееше по правилата на "гнилия капитализъм", затворена между стените на луксозните си жилища и вили. Защото беше физически унищожен цветът на интелигенцията по градове и села в България. Защото бяха създадени лагерите, чиито жертви трябва да почитаме и да помним именно на 9 септември. Защото бяха забранени патриотичните български маршове, които аз знам от моята баба, която ги пееше вкъщи. Защото бяха забранени поети и писатели, включително и Иван Вазов, чийто паметник беше демонтиран тогава – след 9 септември, защото има памет на хората. (Реплики от КБ.)
Не прекалявам! Това са истините!
Беше променена историята, която учихме и възрастните хора, които ни слушаха какво учим, се кръстеха и казваха: "Боже, Боже! Това не е истина!".
Не е удобно да се слушат такива факти, но това е истината, защото бяхме пленници на железен юмрук, страх и безпардонно смазване на словото, мисълта, свободния избор, защото победи лъжата и бяха унищожени и потъпкани човешките ценности и морал, унищожени хиляди съдби!
А що се отнася за вината – никога няма да забравя как един от вашите лидери каза: "Вината ли? Поемаме я само с мезета!".
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
Дали има реплика към изказването на госпожа Константинова? Не виждам.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Заявени за изказване са господин Румен Овчаров, Борислав Китов, Тошо Пейков, Валентин Василев, господин Нихризов.
Продължаваме заседанието с разискванията по проектите за декларации.
Тъй като господин Овчаров се е заявил, а го няма още в залата, заповядайте, господин Китов, за изказване.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Има дати, които събират, има и дати, които разделят хората. Така както 9 май е един всеобщ ден на цяла Европа, защото там всички единозначно и единодушно честват победата над един мракобесен фашистки режим; така и 6 септември, уважаеми дами и господа, е един ден, който събира всички българи – един ден, в който ние се прекланяме пред подвига на нашите предци. Така, за съжаление, обаче, уважаеми колеги, има исторически дати, които ни разделят и всяко едно разделение нанася своите рани, защото именно в това разделение е трагизмът и на датата 9 септември. Нейният трагизъм, уважаеми приятели, казвам така, защото не искам да деля парламента, този ден е включително и в различните помисли на тези, които извършиха и осъществиха самия 9 септември като дата. Защото той за едни беше наистина да се спре с дати като 9 юни, да се спре с концлагерите, в които участваха и самите извършители. За някои този ден беше да се спре и с рязането на главите, и с паленето на къщите, но за другите беше използвана тази дата впоследствие да има хиляди невинни жертви. Когато говорим за всяка една историческа дата, ние би следвало наистина да разгледаме в името на какво за едни тя се е състояла и какво впоследствие тя е донесла. Защото, уважаеми колеги, тази дата за Земеделския съюз до нейното осъществяване е била винаги една последователна антифашистка борба, защото, беше казано и от моя колега Моньо Христов, че Земеделският съюз още далеч преди да започне и партията да се намеси по този въпрос ясно и категорично в лицето на тогавашния си лидер д-р Г.М. Димитров, се обяви против това, което се готви и което ще стане. Това обаче не попречи именно на тези участници впоследствие, които с чисти помисли и чисти души тръгнаха – така както в Европа бяха направени единни фронтове, за да се победят профашистките режими, да отидат в лагери, някои да увиснат на бесилката. Защото ето я иронията на съдбата – тези, които бяха от т.нар. “фашистки режим”, бяха осъдени на смърт 1940 г., 1941 г. или бяха в концлагера “Гонда вода” – впоследствие бяха изгонени и увиснаха по бесилките. И стотици други хора, които искаха наистина да се случи това, за което сега някои се опитват да говорят, че 9 септември впоследствие е дал, платиха много скъпо с младостта си и с всичкото, което притежаваха.
Дори впоследствие, уважаеми колеги, тази дата е противоречива. Защото аз съм съгласен, че за едни тя е работата, тя е онова измамно равенство, защото няма равенство в нейния неизвънутопичен смисъл. Но за други тя е това, че им взеха нивичката, взеха им козичката – това е мъката и тази мъка не може да бъде заличена. За едни тя беше наистина една много по-лесна възможност да учат, за други – че беше ограбван трудът им и за целия български народ – че беше спрян от възможността да се приобщава към това, което всички днес – и отляво, и отдясно казваме, че е демократичният свят.
Аз си задавам въпроса: имаше ли смисъл, защото такива дати, уважаеми колеги, трябва да ги помним, но не да ги припомняме. Защото не може да се героизират нещата. Защото те неминуемо възбуждат другата страна, която е страдала, която има своята мъка и на която, дори да се опитва да забрави, днес й се припомня. Защото ако е смисълът на едни или на други да активизират част от обществото, което има своите различни, но чисти и субективни виждания по въпроса, ние използваме това, за да разделим отново българския народ и това е една тежка грешка, защото… (Реплики от ОДС.) Съгласен съм. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Не, господин Мутафчиев, защото искането и създаването на Инициативен комитет за чествания на тези неща ни припомня това, че ние сме понесли известни страдания и мъки. Говоря за тези, които наистина са ги понесли. Искам да Ви кажа честно, че те до голяма степен са по-голямата част от българското общество.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Не се знае коя част.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Ето защо аз мисля, уважаеми колеги, че днес върхът на българската демокрация, какъвто е българският парламент, трябва да заяви своето становище, което може и да бъде преходно след време, но днес трябва да кажем, че българското общество няма нужда от такива спорни дати, защото няма нужда повече да го разделяме. (Ръкопляскания от Народен съюз.)
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Това ви беше единствената грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.
Има ли реплика на господин Китов? Няма.
Господин Тошо Пейков, заповядайте за изказване.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! В днешния дебат стана дума за паметта, стана дума за паметниците, стана дума за историческата отговорност, за историческата памет и за историческата истина. Стана дума и за това дали Народното събрание има право да даде оценка, да се произнесе за отминали преди 60 години събития. Да, Народното събрание има това право, то трябва да припомни на по-възрастните и да научи по-младите и децата, които нямат спомени. Народното събрание може и трябва да се ангажира с такава оценка, защото тя не бе направена, когато му беше времето. Нямаше сили в българското общество, които да накарат историците, които да заставят институциите, да направят тогава тази оценка.
Днес някои искат да пренапишат историята, като накарат помнещите да забравят, да попречат на незнаещите да знаят, да забравят престъпленията и да си спомнят с умиление само за социалистическото общежитие. Езическото поклонничество пред съветския модел докара трагедия за българското общество. Гордостта, славата, ненадминатото умение да убиваш бяха същността на съветския комунистически герой, който беше пример за българите. Негова единствена цел бе да наложи с огън и меч световната революция на всички народи, по всички земни кълбета. Въвлечени бяха милиони да защитят честта на най-силната държава – Съветския съюз. Да обичаш, а не да побеждаваш и да убиваш ближния е човешката същност, дадена му от Бога. Защото без духовни устои и най-добрият войник е обикновен разбойник.
Колеги народни представители, историческата памет за днешната дата трябва да бъде услужлива, но да бъде и обективна. Освен за ТКЗС-тата, за които ни припомня, трябва да ни помага да си спомним и за някои срамни събития.
Да си спомним за Ловеч и за Белене – за Ловеч, където деца като днешните тийнейджъри бяха убивани, защото носели тесни панталони. Освен доказаните 153 убийства на възрастни, починали според лекари при минус 20° от слънчев удар, беше убито с колове едно малко дете – това го знаем всички ние от Ловеч. Също както днес в Северна Осетия. Това да го забравим ли, господин Ганев? (Реплика от народния представител Георги Божинов.) Защото сме били вкарани да живеем блажено във вашата комунистическа ферма и други да мислят вместо нас, и други да вземат решения.
На остров Магарец в Белене ровели труповете, докарани от Ловеч, но гробовете били плитки и ги изравяли прасетата. Това е неестетично – да го забравим ли, господин Ганев?
На остров Персин славената от вас комунистическа власт бе изградила концентрационен лагер за унищожаване на политическите си противници и инакомислещите.

Костите на тези мъченици, депутати от Шестото Велико народно събрание, учени, учители, генерали, министри, цветът на българската нация все още са разхвърляни по островите на Дунава срещу Белене. Това да го забравим ли, колеги?
Построихте какви ли не тоталитарни паметници и символи. Не давате любимия си Паметник на Съветската армия никой да го пипне, а защо, докато той е там, не изградите срещу него един такъв голям по ранг и значение паметник и на вашите жертви?
Защо господа, мълчите за всичко това? Защото говорите лицемерно! За да има памет, за да не се забравя, ще ви прочета изстраданите стихове на Надежда Любенова. Аз вече ги четох, но искам пак да ви ги припомня:

“Място с кърви напоено, де вилнееше смъртта
днеска то е изравнено да няма никаква следа.
От бараките върбови, карцерът с вода и кал,
тарги, сопите сурови, кантонерката портал.
Ни следа от лагеристи, ни понтона на Персин,
от убийците садисти ненаказан ни един.
Политиците отгоре ги прикриват - няма съд,
мъртвите ще заговорят, дорде живите мълчат.”
И тъй, госпожи и господа народни представители, за да има памет и от нашето Тридесет и девето Народно събрание, като народен представител ще подкрепя документа, който осъжда престъпленията на комунистическия режим, установен с акта на държавния преврат, извършен на 9 септември 1944 г. Защото има памет, има съд! (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пейков.
Господин Васил Василев, заповядайте за изказване.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа, другарки и другари!
И днес това, което чуваме да се дава като оценка на 9 септември и се правят опити да се изменя историята, и това, което през последните няколко седмици, като реторика залива българските медии от страна на видни социалистически функционери, не може да не смущава. То смущава поради един факт, че всичко това се опитва да се внуши на българското общество, че изглежда по начин, по който си го тълкуват представителите на Българската социалистическа партия.
Ако всички тези неща, свързани с 9 септември, те си ги приказваха на пленуми, на заседания, на партийни явки, на първични партийни организации, някак си щеше да отмине без никакво значение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Много добре познавате структурата. Да не сте били организационен секретар?
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Но когато става въпрос, че някой извади от нафталина старото червено знаме, наметна въшлясалия партизански ямурлук и започна да тръби сред цялото българско общество какво огромно значение за България има 9 септември, как морално, материално и духовно се е променила България и въздигнала след 9 септември 1944 г., и как, разбирате ли, светлата дата няма нищо общо с някакви си представители на Комунистическата партия, които допуснали грешки по време на репресиите и това не може да засенчи светлата дата, а това били действия на някои отделни лица. Не може да продължи така.
Разбирам това, което преследва Българската социалистическа партия. Това е един добре организиран акт с цел да отговори на намъчената партия и на нейния електорат с една комунистическа реторика след всичко това, което се случва с НАТО и с другите позиции, които ръководството на БСП беше принудено по някакъв начин да заеме.
Но нека да чуем историческата истина такава каквато е, защото фактите трябва да се казват и никой няма право да променя историята. Тя трябва да се казва такава, каквато е. Искам да започна с това, нали никой от лявата страна не вярва, че през нощта на 8-и срещу 9-и септември 1944 г. група партизани от бригада “Чавдар”, скрити в храстите пред Военното министерство са го превзели и са дали властта на Отечествения фронт?
Защо вие не казвате какво се е случило на 9 септември – преврат, въстание или революция? На всички е ясно, че на 9 септември бе извършен държавен преврат в присъствието на съветските танкове, след което Отечественият фронт, който беше доминиран от Комунистическата партия, взе властта.
Говори се сериозно за някаква въоръжена антифашистка борба, която се провеждала в България. Кажете коя е фашистката партия, която управлява България в навечерието на 9 септември? Кой е нейният Дуче, кой е нейният Хитлер, кой е нейният идеолог, кой е нейният Фюрер? Доколкото аз познавам историята, на 9 септември министър-председател е племенникът на Александър Стамболийски – Константин Муравиев. Той е убеден земеделец или иска някой да ми каже, че той е изповядвал идеите на Мусолини или на Хитлер?
Защо така се случва, та цялата тази въоръжена антифашистка борба се състоява точно след 22 юни 1941 г.? Защо не почна в ранната есен на 1939 г.? Защото тя се подготви и реализира в Москва, до последния момент, включително и актът на 9 септември. Та нима забравяте, че половината Политбюро на ЦК на БКП живееше години наред в Съветския съюз и връщайки се, говорейки зле български, оглавяваше Комунистическата партия. Да споменаваме ли разни лица, които се обучаваха и се връщаха в България като парашутисти, подводничари, за да организират тази всенародна партизанска война?
Какво общо има между партизанската война, която водеха поляци, французи, белоруси, украинци и югославяни и това, което се случваше в България? Срещу какви окупатори се борихте вие тук, като немските войници минават през България и идват на почивка?
Следващото нещо, не е ли истина, че 90% от мащабните акции на българските партизани са съпроводени с бастисване на някоя мандра и изгаряне на данъчните книги? И най-голямата акция, която се отчита от тях, е нападението над един санаториум в Жабокрек, в който има болни и ранени войници, които се възстановяват.
Когато говорим за историческите събития и за първите отечественофронтовски правителства, не трябва ли да споменем и една голяма истина, че точно това правителство на Константин Муравиев разоръжи германците в България, прекрати договорните отношения на България и обяви война? Не може ли да се спомене тази истина, че на 8 септември Трети украински фронт влезе в България и започна окупация? И тогава група привърженици от политическия кръг “Звено” и офицери извършиха държавния преврат и дадоха властта на Отечествения фронт, който се доминираше от Комунистическата партия.
Същият този преврат беше извършен от Кимон Георгиев, който само десет години по-рано извърши преврата през 1934 г. и ако се отворят историческите документи, ще видите, че той величае италианския фашизъм и му се възхищава. И има една голяма разлика, че Борис ІІІ заради този преврат го вкарал в затвора на така наречения остров “Св. Анастасия”, наричан от вас “Болшевик”, а вие на 9 септември му дадохте властта да стане първият министър-председател.
Не само това, има много общи неща в комунизма и във фашизма, защото те са две лица на една абсолютно тоталитарна идеология. И това го е доказала историята. Няма да споменавам това, че в края на 30-те години същият става резидент и на съветското разузнаване, ако трябва да бъдем откровени.
Да се опитва да се внушава, че събитията, които са произтекли след 9 септември 1944 г., нямат нищо общо с 9 септември, е недопустимо. Извинявайте, кой установяваше народната и социалистическа власт след 9 септември? Нали го правеха видните антифашисти, част от партизанските командири, тези, които идваха от Съветския съюз? Как така се е случило, че някой бил направил грешка? Няма грешка в тази работа!
Цялата политика от 9 септември до 10 ноември 1989 г. е абсолютно целенасочена политика и действие на една партия, която е подчинена на нейните идеологии, и която беше сателит на съветската КПСС. Кое случайно се е случило? Да забраните политическите партии; да загинат близо 30 000 човека без съд и присъда; да се вземе земята на селяните; да се изведе оттук с милиция Никола Петков и да бъде обесен; да се вземат фабриките; да се вземат банките; да се сложи желязна завеса; да караме децата да стават чавдарчета, пионерчета, комсомолци и боеви резерв на партията; да има партийни секретари от първото читалище до Народния театър и по всички предприятия; да има забрана и свобода на словото; да ни карат да ходиме на манифестации и в петък да гледаме съветската централна новинарска емисия. Е, това ли е случайност?
Това си е абсолютно целенасочена политика и идеология, която беше налагана в България. Недейте да ги измисляте тия неща и да се опитвате да ги внушавате сега на хората! Няма грешка, това е реалността.
А така нареченият скалъпен процес, който трябваше да оправдае избиването на хиляди хора? Че не е ли срамно, че един Нюрнбергски процес, който е световният процес срещу фашизма, осъди по-малко хора, отколкото Народният съд? Вие изкарахте, че всички българи са били фашисти. Това просто не кореспондира с историческата истина и е редно да казвате нещата, колкото и да са горчиви като истини.
Била България обсебена от подем, духовен и материален! Е, как така се случи, та този наш подем, който се състоя благодарение на комунистическата партия, доведе дотам нещата, че ние бяхме наричани лагер, а ония, другите бяха наричани свят? Защо не отговорим на въпроса, че една Германия, която загуби войната, 50 години по-късно е къде-къде пред един Съветски съюз, който също бе управляван от тази политика? Ами тия неща трябва да ги казвате, не ги премълчавайте! Това е историческата истина.
Аз бих искал да спомена и нещо друго. Усилено се говори какъв духовен подем имало. Аз съжалявам, че председателят на Инициативния комитет господин Стефан Данаилов не е тук, няма да влизам в неговите води, но има историци, които определиха периода след 50-те години в българската култура като епоха на каскета и на кобура. И това е истината. Тук има хора, които се занимават професионално с тия неща.
И накрая, бих искал само едно нещо да кажа. Колеги от БСП, аз знам, че е трудно, но не можете да внушите на българското общество и на самите вас, че вие сте вече една модерна лява западноевропейска партия и в следващия момент да използвате за пред собствения си електорат терминология, фразеология и поведение, което е характерно за зрелия социализъм. Знам, че е трудно, но трябва да се намира сила да се казва истината такава, каквато е, да се изваждат от нея поуки. Реформираността не се признава нито на думи, нито се прави за един ден, тя е акт от много изводи от грешките, от намиране на сили да се каже истината и да се преодолее страхът и, разбира се, от действия, които показват, че се променяте. Този път е трънлив, ясно е, че още ви тежи само отпреди няколко години въпросът с Милошевич, въпросът с Косово, въпросът със Саддам Хюсеин. Разбирам, че ръководството на партията и елитът й трябва да имитират промяна, но не могат да обяснят на своя собствен електорат защо правят това. Не се изкушавайте от това да говорите на собствения си електорат това, което иска да чува, защото идват избори! Нито пък е достатъчно някой да каже, че сте се реформирали и вие да го поемете като лайтмотив. Всичко като промяна е акт на действия и на усилия, и на мерки, които вие трябва да реализирате. Защото в онази книга, която беше забранена и е табу от тази стара идеология и от онази партия, на която сигурно няма да се откажете, че сте правоприемници, комунистическата, наречена Библия, е казано "По делата ще ги познаете".
Така че, много ви моля, не карайте целия български народ да празнува заедно с вас празник, който си е на вас, на вашите деди, на вашите роднини и т.н. Отпразнувайте си го, но недейте да преиначавате историята и да я променяте! Защото тя е написана по съвсем друг начин. Благодаря. (Ръкопляскания в ОДС и СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Василев.
Господин Нихризов, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес си задаваме въпроса защо водим този дебат. Отговорът е прост: защото една българска партия – Българската социалистическа партия – в разстояние на два месеца като древногръцкия бог Янус показва две лица. Едното лице е европейско, с перфектен английски, научен в западните колежи, с желание да се работи за европейските ценности. И другото лице, месец по-късно, което е огряно от старите символи на сърпа и чука.
Какво е общото между двете лица? Общото между двете лица е лъжата. Онази лъжа, която, повторена няколко пъти, вие се опитвате да направите историческа истина.
Днес доста оратори от БСП сравняваха 9 септември с Френската революция. Аз ще задам въпроса: кой е Жан Жак Дантон на 9 септември – може би Добри Търпешев? Кой е Робеспиер на 9 септември – може би Рев Главинчев? Кой е Марат на 9 септември – навярно Антон Югов, а може би с него спори Мирчо Спасов? Това е истината за България и това е вашата велика революция.
Вярно е, че на 9 септември имаше Отечествен фронт, вярно е, че в него освен комунисти бяха още леви земеделци, звенари, социалдемократи, независими интелектуалци. Но вярно е също това, че още на следващата сутрин в България започнаха репресиите. Избиваха се хора без съд и присъда. След това влезе Народният съд. То беше толкова съд, колкото и народен. Оттам нататък той успя да осъди не само живите, но и мъртвите, за да могат да бъдат взети техните имоти, а наследниците им десетилетия да носят петното "враг на народа". А какви бяха тези врагове на народа? Хайде да се обърнем към историческата истина. Втори състав на тъй наречения Народен съд, забележете, по процеса срещу интелектуалците, осъжда на 11 години затвор д-р Петър Джидров, социалдемократ, родом от Щит. Защо? Защото имал смелостта да каже, че в Македония, откъдето е родом той, живеели българи. Петдесет години по-рано, през 1896 г. същият Петър Джидров е уволнен за разпространение на социалдемократически идеи в България – тези идеи, на които сега Българската социалистическа партия счита, че е продължител.
Нека да отворим следващата страница. Един социлдемократ, който не влезе в Отечествения фронт – Кръстю Пастухов, и който прогледна за действията, които вие извършвахте в армията с нейната политизация. Той написа една простичка статия "Защо ме изкушавате, лицемери?", за което му бяха дадени пет години затвор. И той не можа да излезе от него, защото го удушихте в сливенската тъмница на 25 август 1949 г. В негова защита застана главният редактор на в. "Свободен народ" Цвети Иванов. И веднага за една статия "Не изгаряйте всички мостове", с което ви молеше по всякакъв начин да се обърнете към законността и помирението, получи една година, седем месеца и петнадесет дни затвор. Но никога не видя свободата, защото загина в лагера "Белене" на 25 юли 1950 г.
Да продължаваме ли списъка? Кой дойде през 1946 г. в България? – Господин Вишински! И какво заяви след срещата с Никола Петков и Коста Лулчев? – Историята щяла да мине покрай тези двамата и да продължи по своя нормален път.
И какво направи този, на когото въздигате сега паметници – господин Георги Димитров или по-скоро другарят Георги Димитров? Обеси господин Никола Петков, а на господин Коста Лулчев и неговите съратници бяха раздадени присъди от 15 години строг тъмничен затвор.
После дойде Петият конгрес, в който победи великата ваша революция. После дойде насилствената колективизация. После вие застанахте на мавзолея на същия този вожд и учител Георги Димитров и посрещахте радушно масите, които ви приветстваха. Те за вас бяха вече маси, защото вие гледахте над тях и живеехте в друго общество. Не в онова, за което говори Янаки Стоилов, което строяло заводите, което правело реформа в здравеопазването, което донесло толкова блага на България, а в онова общество, което донесе дълговете на България, в онова общество, за което ще дебатираме утре, в което хората от вашите редици изнесоха парите зад граница, за да се пишат днес новите бизнесмени. Но това ще го дебатираме на 10 септември, днес е 9 септември.
Дойде 1989 г. и всички вие за една нощ се преродихте в социалисти, за да получите възможност да имате и второ лице. И това второ лице започна да се усмихва по друг начин. И за това още един пример от нашата история за човек, когото познавате – той се нарича д-р Атанас Москов. Бяхте му осигурили 10 години по лагери и затвори. Бяхте го направили домакин в Севлиевската лудница – него, човекът, доктор по право. Съпругата му, като враг на народа, Рене Москова – доктор на философските науки, изпратихте в ТКЗС – Севлиево, по специалността да копае картофи. Унищожихте рода му дори физически, защото не допуснахте сина му за лечение в чужбина. Всичко това беше ваше дело. Но д-р Москов остана скромен човек, мъдрец и хуманист. Той почина на 28 януари 1995 г. Тогава ние, неговите съратници, му направихме паметник. Днес обаче място за нас до паметника няма, защото там стоят наследниците на тези, които унищожиха родът му физически, а него измъчваха духовно и казват: ние сме продължители на делото на д-р Атанас Москов.
Ето, тази двойственост в политиката в момента ние дебатираме днес, на 9 септември. Защото, ако днес България върви към пътя на обединена Европа, не е възможно една партия, когато оценява терористичните действия на определени организации, тихо да каже: да де, обаче те иначе може и да са извършили кървави действия, но са борци и за социална справедливост, и за национално освобождение, и т.н., и т.н. А това е вашата двойнствена политика.
И ако днес Народното събрание трябва да приеме една декларация по отношение на 9 септември, то го правим за това, за да не пренаписвате историята, както ви е сгодно и да не оставите на поколенията истината, а вашата лъжа. Защото ние искаме едно единствено нещо: България, отделена от своя нормален път, да се върне там, където й беше мястото – в обединена Европа, и да има знания за своето минало такова, каквото то е било.
На финала ще кажа: човек, комуто отнемат миналото, трудно се ориентира в настоящето и няма бъдеще. А ние желаем българите да имат своето европейско бъдеще. (Единични ръкопляскания отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Днешният дебат оформи ясно отношението към предлагания за национален празник 9 септември. Искам да кажа, че Съюзът на демократичните сили е удовлетворен, че този дебат се състоя. Но моето желание и процедурното ми предложение е да направим още една крачка. Нашето предложение е да изработим единна позиция на Народното събрание като оценка за днешния ден.
Смятам, че Народното събрание трябва да излезе с ясна оценка за 9 септември, защото думите, включително и на господин Нихризов, ме върнаха към онова, което на практика е и смисълът на днешния ден – да направим отправката към бъдещето и да покажем какво е нашето отношение към миналото и достойни ли сме да влезем в Европа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И какво е Вашето процедурно предложение, госпожо Михайлова?
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Моето процедурно предложение е да се излъчат по двама представители от политическите сили, които са изработили декларацията, и от тези, които желаят да подкрепят декларацията и общата оценка на Народното събрание, и да излезем с едно общо решение.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Вземи Иван Костов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз това не мога да подложа на гласуване. Единствено можете да поискате почивка от името на Вашата парламентарна група и по време на нея да постигнете подобно политическо съгласуване.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили искам 15 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам 15 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с разисквания по проектите за декларации.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, започвам без емоции, без патос, а с разум.
Първо, искам да предложа поправка в нашата декларация. В предпоследния пасаж изречението “Каузата на българските демократи победи” да стане “Каузата на българската демокрация победи”.
Мисля, че изразът е по-точен.
Оттук започвам за българската демокрация, защото в крайна сметка спорът за това каква дата е Девети септември и какво е донесъл на България беше решен през 1989 г., когато, образно казано, комунистическият режим хвърли пешкира – така се казва на спортен език, когато един боксьор е в нокаут – хвърли пешкира на историческия ринг и се призна за победен в историческия двубой със западната демокрация, със свободното общество, с цивилизования свят. И ако трябва да правим рекапитулация за това какво се е случило след Девети септември, би трябвало да кажем след 45 години този процес на социално-икономическо развитие, за който говори Янаки Стоилов, до какво доведе.
Какво състояние завари България след тези успехи, след това успешно развитие. България пропусна ценно историческо време, България изостана от развитието на съвременната цивилизация, изостана във всичко. Изостана в съвременните технологии, изостана в научното знание, изостана в медицината, изостана в качеството на живот. И затова след тези години не може да се говори, че това е процес на модернизация, на развитие, на успехи, след като ние се озовахме на опашката на цивилизования свят и сега се мъчим да го догонваме.
Българските граждани бяха лишени от участието в процеса, който протече в западните демокрации. Те бяха лишени от възможността да получават информация, да пътуват свободно, да се развиват, да се усъвършенстват, да проявяват инициатива, да бъдат предприемчиви, беше убит духът, беше убита личността в България. А личността, уважаеми колеги, създава чудеса, личността създава тези неща, които ние наричаме цивилизован човешки прогрес. Те се раждат в отделната глава, след това се претворяват в техника, в технологии, в неща, които правят живота на хората по-смислен и по-добър. Всичко това протече далеч от нас. Затова след 45 години успешно развитие ние се озовахме изостанали, догонващи, необразовани, с остаряло образование, с остаряла техника, с остарели технологии и сега започваме да въвеждаме съвременните стандарти за качество, сега започваме да въвеждаме стандартите за замърсяване на околната среда. Всичко това тепърва предстои да го правим. Българските предприемачи, българските предприятия трябва да влязат в остра конкурентна схватка със своите западни фирми, които не са имали прекъснато историческо развитие, които през всичките тези години са се усъвършенствали, борили са се на пазара, създавали са продукти, завоювали са марка, реноме, име и са печелили и за себе си, и за държавата си. Всичко това предстои да се случи в България.
Кой е виновен, че България изостана от този прогрес, че България изостана от всичко това? Кой е виновен за това? Комунистическата диктатура, защото най-важната характеристика на тази диктатура е, че тя убива личността, тя убива порива на човека към творчество, към развитие, към усъвършенстване. Тя погреба човешката личност, тя беше антихуманна и затова в България в момента има такъв срив на ценностите. Има ценностна деградация и тепърва тези поражения върху съзнанието на българския народ трябва да бъдат преодолявани, да се изграждат наново и да се създаде чувство за възраждане на българската предприемчивост, на свободния български дух, на българското самосъзнание, което също беше ликвидирано. Тази борба е много тежка, но аз съм сигурен, че всички ние, които успяхме да ориентираме България и да я вкараме в коловозите на съвременното развитие, да я приобщим към цивилизования свят, към свободното западно общество, няма да пожалим сили, за да продължим тази битка за утвърждаването на България като преуспяваща, благоденстваща държава, в която ще живеят свободни и щастливи граждани. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ляков.
Други желаещи за изказване има ли?
Заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо председател! Очевидно беше желанието на Парламентарната група на Коалиция за България – на левицата, на Българската социалистическа партия, да не участваме в подобен безмислен, грубо провокационен и излишен за българското общество дебат. На този дебат ние разбрахме, че 15-те години за дясната част от залата са абсолютно безполезно отминали. За съжаление те са безполезно отминали и за част от тези, които стоят в средата на залата. Те не са разбрали нищо от това, което се случи. Днес тук ни липсваше само отново размаханата карта с черепите от 1990 г. Извадихте отново всички стари скелети, всички плашила. Нищо ново не сте научили, нищо старо не сте забравили. (Шум и реплики в залата.)
Това, което правят т. нар. "Демократи за силна България", е ясно. Те вървят към формирането си като една крайнодясна, неофашистка партия от хайдеровски тип. (Оживление в залата.)
Това, което прави Съюзът на демократичните сили, е също ясно – те се борят за същия този десен избирател и трябва днес тук да бъдат също така нахъсани.
Не мога да разбера обаче това, което прави Народният съюз и лично госпожа Мозер. Нима тя забрави кой я изключи от всички училища през 1942 г., кой прогони баща й от България?
Искам да ви прочета една друга оценка за 9 септември, една обективна оценка, както и бих искал да ви помоля да се съгласите.
Чета: "Наистина голяма историческа дата – цели 21 години българският народ се бори, за да я осъществи. На 9 септември българският народ, земеделци, работници и народнически интелектуалци събори фашистките управления, личните режими и монархии, тури край на дворцовата външна политика, която върза България към Тевтонската колесница и направи три национални катастрофи. На 9 септември българският народ възстанови свободата си и се върна с гордо чело в славянското семейство. И днес българският народ се бори за пълното осъществяване програмата на 9 септември, за пълното възстановяване на свободата и правата, установени с Търновската конституция. Делото на 9 септември е народно дело и затова българският народ ще се бори за неговото осъществяване до осъществяването на неговата програма отпреди и на 9 септември. Републиканският режим е най-добрата гаранция за това, че делото на 9 септември ще успее" – бр. 130 от 1946 г. Знаете ли кой е вестникът? Той се казва "Народно земеделско знаме". И знаете ли кой е авторът на тези думи? Авторът се казва Никола Петков! (Единични ръкопляскания от КБ.)
Не е ли това обективната оценка за 9 септември? Има ли някой тук, в тази зала, който да оспори, че на 9 септември 1944 г. в България беше сложен край на едно сателитно на хитлерофашистка Германия управление? Има ли някой тук, който да оспори, че на 9 септември България се присъедини към антихитлеристката коалиция заедно със САЩ, Великобритания, Съветския съюз и всички останали страни? Има ли някой тук, в тази зала – не виждам господин Кошлуков, който да оспори факта, че във всяка европейска държава освобождението от хитлерофашизма се чества като празник? В цяла Европа се чества това!
РЕПЛИКА ОТДЯСНО: На 9 май!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Защо това не се чества в България? Това стана на 9 септември в България, а не на 9 май! Точно така, както Париж е освободен през 1944 г., също и Амстердам, а не през 1945 г.! Научете историята, господин Ляков, после приказвайте!
Кощунство е обаче, господин Кошлуков, да се сравнява 9 септември с рождения ден на Хитлер и на Мусолини, защото тези, чиито глави ги разнасяха преди 9 септември, бяха по-млади от 20-годишни, защото тези, които се търкаляха, осъдени на доживотен затвор във фашистките затвори, бяха по-млади от Вас, затова нямате право да се подигравате с тяхната памет!
Точно така, както е кощунство, уважаеми господа "демократи за силна България", да обявите, че режимът до 9 септември 1944 г. е бил европейският път за България. Това ли е европейският път за България – сателити на Хитлер, Гьобелс и Гьоринг? Това ли е бъдещето, което вие определяте за България? (Единични ръкопляскания от КБ.)
Това ли е справедливият демократичен избор, уважаеми колеги от Съюза на демократичните сили? Това ли е правилният път, от който България е била отклонена на 9 септември? Не се ли чувствате малко неудобно в началото на третото хилядолетие да обявите хитлерофашизма за бъдещето на България, за европейския път на страната?
Няколко думи за политическото насилие. Българската социалистическа партия чества днес деня не за да иска реванш. Не искаме реванш за тези 60 хил. арестувани, не искаме реванш за тези 30 хил., гниещи по затворите и интернирани в концлагерите, не искаме реванш за 20-те хил. души убити. Българската социалистическа партия загърби политическото насилие и го заклейми - както политическото насилие срещу враговете на народа като Никола Петков, така и политическото насилие срещу враговете с партиен билет като Трайчо Костов. Всяка година тук ставаме заедно с вас, за да почетем паметта на Никола Петков и го правим честно и искрено.
Очаквам да видя вас един ден да поднасяте венци пред Братската могила, пред паметта на невинно загиналите, за да го има 9 септември, за да я има съвременна България! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Заповядайте за реплика, господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Овчаров, не ние размахваме плашила! Ние ще бъдем винаги тук, когато видим, че отново изваждате сърпа и чука! Вие размахвате сърпа и чука и ние сме длъжни да се обърнем към българския народ и да му припомним за най-черните години от новата история на България – годините, когато бяха избити хиляди и хиляди наши сънародници. Заради това днес депутатите от Съюза на демократичните сили са облечени в черно, защото направихте опит да унищожите България! (Оживление в залата.)
Вчера бях готов да заявя, че демокрацията в България е в опасност. Но днес заявявам, че демокрацията в България не е в опасност, след като видях и чух всички останали политически сили в тази зала, че са против опита ви да възкресите тази черна дата от историята на България – 9 септември.
Сигурен съм, че всички нормални хора в България ще се обединят и ще спрат опита на БСП с нови танцови стъпки, но под звуците на един стар и изтъркан рефрен да влезе в управлението. Ще положим всички усилия да не можете да постигнете това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕСИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Заповядайте за втора реплика, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Господин Овчаров, благодаря Ви, че запознахте народните представители с оценката, която е дал Никола Петков за датата 9 септември през 1946 г. Тази оценка, която той е дал, само след няколко месеца го доведе до бесилото.
Но по-важното е какво е било отношението на вашата партия към Никола Петков.
Например един известен ваш деятел - Анжел Вагенщайн, който в периода, когато се води процеса срещу Никола Петков, прави филм, в който показва пурите на Никола Петков, колосаните му яки, костюмите му и го заклеймява народен враг. Или сложените в Перник в ръцете на миньорите лозунги: "Ако вие осъдите Никола Петков на смърт, ние ще увеличим своята производителност на труда!". Пълен абсурд.
Ето за това говорим, господин Овчаров! За това казах, че ентусиазмът на народите в онези години за нещо ново, за нещо добро беше използван именно от Българската комунистическа партия и беше яхнат и тъпкан 45 години българският народ! Това направи вашата партия! И в момента не искаме да демагогствате върху тази тема, просто недейте да използвате повече 9 септември! Казах ви – приеха ви в Социнтерна, погледнете напред, не се връщайте назад! Гузни сте.
Очакваме от вас друго поведение и друг стил. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Христов.
Заповядайте за трета реплика, госпожо Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПГНС): Уважаеми колеги и от тук, и от тук, и от тук, и "реформирани" – не знам социалисти ли, комунисти ли, но "реформирани" в кавички, защото ако има доказателства, че не сте реформирани, това е точно вашето изказване днес от тази трибуна.
Защото дори когато споменавате и опровергавате някои факти, както например господин Овчаров каза, отговаряйки на господин Кошлуков, че той не трябвало да се сравнява с рождения ден на Мусолини или Хитлер, но пропусна да добави това, което господин Кошлуков каза – рождения ден на Сталин. Но някак си това не можа да излезе от устатата на господин Овчаров.
Освен това, господин Овчаров, искам да Ви поправя. Аз не съм била изключена от всички училища в България през 1941 г., нито през 1942 г. Не ме правете толкова възрастна. Не съм на толкова години. Аз бях изключена от всички училища в България завинаги през 1952 г., от вашето “справедливо” правителство, което тогава се грижеше за образованието и благосъстоянието на всички, което направи толкова великолепни неща, когато имаше режим на водата, режим на електричеството, когато имаше купони, когато изпращаха хората по лагери и затвори и след това други с оскъдните си средства изпращаха колети, но те се връщаха мухлясали и т.н. Ако започна да изреждам всичките ваши “добри” дела, няма да ни стигне и останалото време в този парламент, пък, то не си и заслужава, защото знам, че тук има много хора, които не само са присъствали, но са изживели на гърба си “добрините” на вашия режим.
Така че недейте да приписвате на други вашите злодеяния, защото вярно е, че моето семейство е било преследвано, и то с основание, защото моят баща е бил винаги на страната на демокрацията, и от предишния про Третия райх режим, и след това – от вашия, който пък беше просталинистки. И те не напразно бяха съюзници по едно време, защото много от нещата, които изповядваха – и расизма, това го знае, може да го каже и ДПС, за отношението й срещу тях по-късно, пък и преди това, са общи ваши постановки, общи принципи и затова и двата режима – и единият, и другият, са заклеймени от целия свят и са били особено вредни за България. Но аз се надявам, че днес много хора са слушали и са научили това, което трябва, защото истината трябва да се казва. Знаете какво е казано: че само истината ще ни направи свободни. А да се прикрива тя и изопачава, точно това е лошото за тази дата, която в България слага край на едно сътрудничество…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Мозер, времето отдавна изтече.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Няма да ме прекъсвате, защото преди това по цяла минута и половина беше давано на други, които отговаряха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не съм давала на никого. Вие говорите вече минута и половина в повече.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Но изопачаването на тази дата е лошо и, ако се говори истината, ще бъде само във ваша полза – за това, което вие твърдите пред целия свят. Защото в края на краищата, колкото и да се мъчим да преиначаваме нещата, те се знаят, тъй като има факти и документи.
Пък да не говорим за отношението ви спрямо Никола Петков и това, което цитирахте тук. То е безсмислено предвид това, което направихте с него и с цялата негова организация, с целия български народ. Срам и позор е за вас! (Ръкопляскания в НДСВ, НС и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате право на дуплика, господин Овчаров. Заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Аз естествено ще започна с лично извинение към госпожа Мозер. Не съм чак толкова дълбоко запознат с нейната биография, но датата 1942 г. я прочетох в енциклопедията на България, госпожо Мозер. Може би там ще трябва да направите корекция. Когато ние не знаем – четем, а не приказваме без да знаем.
Не можем да се чувстваме гузни, както не може да се чувства гузна една партията, която водеше цялата антифашистка съпротива, която даде хиляди жертви. Не може да се чувства гузна една партия, която и днес публично пред вас се отрече от политическото насилие в българския политически живот, една партия, която понесе и своите жертви в процеса на това политическо насилие.
Очаквам обаче да чуя кога вие също ще поемете своя път от помирението в България. За съжаление досега чуваме само злоба, ненавист и омраза. Със злоба, ненавист и омраза в Европа няма да стигнем. Точно така няма да стигнем и с твърдения, че хитлеро-фашизмът е европейският път на България. Нека да продължават да го твърдят тези, които наистина виждат бъдещето на България в хитлеро-фашизма. Ние нямаме намерение повече да се занимаваме и да ги убеждаваме. България има нужда от нова европейска визия и в нея няма място за омразата, за първосигналната ненавист. Решавайте политическите си проблеми, уважаеми дами и господа от десницата, без да спекулирате нито с миналото, нито с бъдещето на България.
И накрая, една дума за реформираната. Днес вече става дума не за реформираната БСП. Не разбирате ли тази дребна истина?
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС, от място): А за възкръсналата БКП.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Въпросът е има ли в България реформирана десница, уважаеми дами и господа? Защото такава в България няма. Оказва се, че в България има хитлеро-фашистка десница, има десница, която апологетства на хитлеро-фашизма, но няма съвременна, модерна дясна партия.
Така че е добре да помислите по този въпрос преди да продължавате да обсъждате реформираната или нереформираната Българска социалистическа партия. Оценката за това ще даде българският избирател.
Между другото, господин Милушев, много приятно е времето вън. Слънцето проби облаците, изгря на 9 септември. Благодаря ви за вниманието. (Смях и оживление в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Дали има други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, като прочетох в пресата за намеренията на БСП и на колеги на БСП за честването на 9 септември, в първия момент не можах да повярвам. Помислих, че това е пак някаква хвърлена топка по някакъв проблем в центъра на София, и цял ден губим времето на данъкоплатеца тук, в пленарната зала. Така си помислих. Но днес се убедих, че нещата не стоят така. Убедих се, че БСП действително има намерение да чества този празник, и може би като дойдат на власт, ако това се случи, ще го обявят за национален празник.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Готови са!
АХМЕД ЮСЕИН: Но по време на дебатите, много се извинявам, беше споменат и нашият проблем – възродителният процес, както от ляво, така и от дясно. Народът е казал: с чужда пита – помен се прави. С чужди мъки някои се опитват да спечелят политически дивиденти от трибуната на Народното събрание. Затова не съм съгласен с някои изявления. Защо? Защото действително минаха 20 години от този процес, 30 години откакто е започнал в Източните Родопи. Някоя политическа сила да е отишла при главния прокурор на България и да е казала: защо не са осъдени тези хора? Има ли такава политическа партия, която да е посетила главния прокурор? За най-различни други щуротии се ходи при главния прокурор, при военния прокурор, а за това нито един не е отишъл. А се ползва трибуната на Народното събрание.
Аз, разбира се, ще гласувам за тази декларация. Няма значение за коя, ще гласувам. Не знам как ще постъпят колегите, но аз пледирам към всички народни представители и колеги от двете страни на залата: моля ви, с този проблем не си правете политически игри. Защото се правят най-различни семинари. Някои бяха преди на власт, след 1989 г., след това дойдоха други на власт. Има ли един осъден? Питам: има ли един осъден? Къде е убиецът на 17-месечната Тюркян? Къде е убиецът на моят съгражданин, който на 17 години даже не е протестирал, а като ученик се е разкарвал в градската градина в Момчилград? Къде са тези хора? Въобще само се говори по тази тема.
И когато ние и някои репресирани повдигат този проблем на европейски форуми, много се дразним.
Разбира се, ние като български граждани и като народни представители, както и всички вие, дълбоко сме възмутени от това, което става в Осетия. Някой да се възмути от това, което стана в Кърджалийско? Пред училището беше убит Юсуф и гледаха всички деца. Къде е убиецът? Има човек, който е убил в с. Равен, след посещение в Равен идва в Груево, убива един Мустафа. И в коридорите на МВР в Кърджали е казано: "Ох, кеф, утрепах един турчин!". Къде са тези убийци, някой да ги е осъдил?
Много ви моля, когато взимате думата от трибуната на Народното събрание и когато говорите на тази тема, бъдете по-внимателни!
Някой от парламентарните групи от това Народно събрание да е предложил някаква декларация в знак на това, че Прокуратурата не си гледа работата по този проблем? Никой не е предложил такава.
РЕПЛИКА ОТ ПГОДС: Предложете я Вие.
АХМЕД ЮСЕИН: Ще предложим, за 20-годишнината от възродителния процес ще предложим, ще видим кои ще я подкрепят. Наближава м. декември.
Най-обидно ми стана, когато един от президентите ни покани бившия министър-председател Георги Атанасов по време на националния празник 3 март. Знаете ли с какви вулгарни думи на 5 януари 1985 г. в Момчилград той говореше? Само заради тези думи той трябва да бъде осъден на смърт! (Шум и реплики.)
Когато беше предложен Законът за репресираните казваха: "Ние се извинихме за възродителния процес. Ние се извинихме на репресираните.". Ние предлагахме нови неща, да бъдат обхванати повече хора, които действително са репресирани, защото в момента се появяват такива факти. Хората през 1973 г. са закарвани насила в Белене да работят, а им е издавано удостоверение, че е работил като работник в ДЗИ, Белене. Тези случаи законът не обхваща.
Има случай на трима души, които са отишли да протестират пред общината за това, че им сменят имената. Те са осъдени по чл. 205 от Наказателния кодекс като предводители на тълпа.
Когато се говори на тази тема, имаме голяма подкрепа. Ние сме благодарни за това. Но моля, когато излизате да говорите на тази тема от трибуната на Народното събрание, много моля да не си правите политически игри!
Аз пледирам към БСП: когато се гласува в залата на Народното събрание закон, който засяга този период, хубаво да погледнат. Скоро пак имахме противоречие с новата, модерна лява БСП, когато обсъждахме Закона за гражданската регистрация на хората, на които са сменени имената, а на родителите, които са били починали преди възродителния процес, да сте чули по време на 1984-1989 г. име Милен Ахмедов Мехмедов? Тоест, сменени са имената на хора, които са починали и преди възродителния процес. Кой направи това?! А сега излиза народен представител от редиците на БСП на трибуната на Народното събрание и реагира по най-остър начин, че ние водим възродителен процес, като това се забравя.
Аз ще гласувам. Но много ви моля, защото това е наша болка, елате на нашите тържества, слушайте нашите хора, но нека тази тема не се експлоатира! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС, НДСВ, ОДС и СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Юсеин.
За реплика има думата господин Тошо Пейков.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз много уважавам господин Юсеин, който е човек с позиция, човек, който защитава вярна историческа позиция. Той беше един от хората, които на 29 май, Задушница, т.г. посети о. Персин край Белене. Там препоръча на всички нас и каза, че ще даде предложение на министъра на образованието в учебниците по история да бъде записана и тази последна история на България, защото децата наистина не знаят какво се е случило. Може би от днешния дебат ще научат и част от истината за този исторически период чрез разгорещените ни думи.
Но аз се обръщам към господин Юсеин с думи на предупреждение, защото данайците предлагат дарове, но никой не трябва да вярва на данайците. Никой не трябва да вярва на тези, които цитират от тази трибуна Никола Петков, а го убиха само месеци, след като той ги подкрепи и получи техните дарове. Същите данайци днес искат да управляват заедно с Движението за права и свободи, за да покажат новото свое реформирано лице пред Европа, да използват европейската култура и европейските фондове, да подкрепят своите петролни барони и т.н.
Господин Юсеин, искам да Ви кажа само това. Преди малко аз изразих своята позиция от тази трибуна. Преди 15 години аз също изразих своята позиция, като сложих черния кръст над лагера "Слънчев бряг" в Ловеч. Тогава ме заравяха на 7 метра под земята същите тези хора, които днес след моето изказване са се обадили на моята майка и са я заплашили, че ще запалят къщата й, защото синът им говори срещу тях и срещу техните позиции. Затова не вярвайте на данайците, когато ви предлагат дарове, господин Юсеин! (Ръкопляскания от мнозинството, ДПС, ОДС и СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пейков.
За втора реплика заповядайте, госпожо Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Юсеин! Не знам дали по ирония на съдбата или на нещо друго има две знаменателни дати в българската история, които стоят близко едно до друго: Съединението на България на 6 септември 1885 г. и датата 9 септември 1944 г. И тази дискусия, която се води тук, още един път разделя българската нация, вместо да я обедини, защото никой не извървява нито пътя на покаянието, нито пътя на опрощението.
Но Вие допринесохте една нова нотка към тази дискусия. Вие препоръчахте на уважаемото народно представителство да има едно специално разделение – българските турци – народни представители да говорят само за своите болки, а пострадалите от комунистическия режим българи да не се изказват по техните въпроси, а като се изказват само по отношение на своето страдание и своята мъка. Аз мисля, че всеки българин, живеейки в тази страна и искайки тя да бъде по-добра утре, има право да припомня и страданията на българските турци по време на този режим, и страданието на стотиците убити без съд и присъда или със съд и измислена присъда от Народния съд.
Струва ми се, че е важно в тази зала да не делим страданията по етническа принадлежност или политическа принадлежност. Струва ми се, че трябва да си дадем оценка кога каква теза защитаваме, защото когато управлявахме съвместно с БСП в правителството на Беров или когато управляваме съвместно сега с НДСВ, всяка политическа сила има своята законодателна инициатива да потърси справедливост за несправедливо осъдените и несправедливо преследваните.
Струва ми се, че ако търсите убийците на малките деца, загинали по време на възродителния процес, точно вие имате право да търсите кои са убийците на цвета на българската нация след 9 септември, на Никола Петков и на тези от лагерите. Българската общност има нужда от обединение и в момента, в който търси справедливост, покаяние и разкаяние. (Ръкопляскания от ОДС и СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
Госпожо Тоткова, заповядайте за трета реплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Юсеин! Всичко това, което Вие казахте от трибуната на Народното събрание толкова емоционално, е въпрос не само до българските турци, това е въпрос на българския народ. Защото всичко това, което се случва с българските турци, се е случвало на българите-християни в България. Защото същата тази партия е избивала българи-християни. Защото същата тази партия е македонизирала 300 000 души в България и е накарала цялото население в Пиринска Македония да се отрече, макар и само на книга от българските си корени и да нарекат себе си македонци. Защото много хора са страдали за тази кауза, защото са защитавали българското в себе си, защитавали са българското си самосъзнание.
Защото същата тази партия е насилвала българите-мохамедани в нашата страна и не преди 10, 15, 20, преди 30 и 40 години. Защото същата тази партия така, както се е отнасяла към българите, така, както се е отнасяла към българо-мохамеданите, така се отнася към българските турци. Защото тази партия просто мрази българския народ. (Ръкопляскания от ПГОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Имате право на дуплика, господин Юсеин. Заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, на колегата няма защо да му отговарям, защото това бяха предложения за бъдеща коалиция и т.н.
Госпожо Литрова, никога не съм делил хората. Елате на 29 май в Белене, за да се убедите. Всяка година там се правят тържества. Жалкото е това, че поне в миналия парламент имаше хора, които са лежали по затворите, а пребройте ги по групи колко човека са тук. Не зная защо забравиха тези хора. Не зная защо Йосиф Петров е забравен. Не искам да говоря на тази тема.
Разрешете да се извиня, ако някой е разбрал моето изказване в друга насока.
Госпожо Тоткова, вярно е, всички бяха репресирани. Аз виждах в очите на моите съграждани българи големи, едри сълзи когато този човек, преди малко му казах името, дойде в Момчилград и произнесе тези тежки слова за нас. Но няма справедливост. Трябва българският народ и политическите партии в парламента или извън парламента веднъж завинаги да кажат, че този процес е осъден, за да не оставим никакво наследство на внуците ни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Юсеин.
Има думата за изказване господин Камен Влахов.
КАМЕН ВЛАХОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, с голям интерес слушах всички тези изказвания по повод датата 9 септември – една дата, която действително остава в историята на България. Но от тази трибуна аз чух и тези, и позиции, тясно политически, тясно партийни. Мисля, че тази дата би трябвало да ни наведе на друга мисъл. Защото там, на входа на Народното събрание има един девиз, че “Съединението прави силата!”. Всички сме се клели в нашата Конституция да работим именно за този девиз. Сега изравяме скелети от гардероба. Подхвърлят се нападки отляво, нападки отдясно. Да, това е историята на България. Но България я е имало повече от 1300 години. Тя не започва с нас и няма да свърши с нас.
Тоест, нека да оставим времето, нека да оставим историята, нека да оставим нашите деца, нашите внуци и след тях да оценят. Може би те ще имат по-реално разбиране. Дотук аз виждам само политическо противопоставяне. На никой от нас не идва сила или няма смелост да предложи нещо, което направиха в Испания. Там, където са погребани всички загинали, пише: “Те загинаха за Испания. Бог ще осъди кой е прав. Да помним, но да простим”.
Разбира се, от нас тук няма нито един репресиран – нито отляво, нито отдясно. Има хора, разбира се, които са пострадали, жестоко пострадали – унижавани, оскърбявани, убивани до 1944 г., има хора унижавани, оскърбявани, убивани до 1989 г. Само че аз не мисля, че някой оттук носи персонална отговорност за това.
Политическите сили, които са управлявали по това време, трябва да поемат своята отговорност. Но ние като народни представители, защото всеки от нас е представител на всички избиратели, т.е. на целия български народ, казвам своето мнение, трябва да имаме друг подход. Точно този подход на съединението, на обединението. Защото тези тежки исторически факти трябва да ни служат за пример да не се повтаря това. За пример да обединим силите си никога да не стават такива неща в нашата страна. Но докато ние използваме всеки един такъв момент да се противопоставяме, да изтъкваме греховете на другия, аз не мисля, че би могло да се постигне това.
Затова моят апел отново е да загърбим тази дата, не да забравим, но да загърбим престъпленията, които са вършени в името на България. Защото всеки от нашите бащи, нашите дядовци, съобразно своя морал и своята политическа пристрастност или политически виждания, са вършили определени действия. Но те са ги вършили в името на България. И аз пак казвам, че България ще бъде и след нас, много след нас.
Затова нека да прекратим тези взаимни нападки, нека да помислим трезво за това какво можем ние да направим като хора, които да обединят своите виждания за това, че в България не бива да има никога недемокрация, в България не бива да има никога терор. Обратно – в България да има политически дебат, в България да има управление, което е избрано от българския народ. И това управление да реализира целите и идеалите, в името на които е избрано.
Затова аз пак ви моля – нека да не се противопоставяме, нека днешният ден да ни бъде нещо като първи ден, за да мислим за обединението в името на България, в името на децата ни. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Влахов.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте за процедурно предложение, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да удължим времето на настоящото заседание до приемането на декларацията, която с общи усилия беше приключена като мнение, за да можем днес да завършим с декларацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение да удължим днешния пленарен ден до окончателното приключване на разискванията и приемане на обща декларация на Народното събрание.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 130, против 27, въздържали се 12.
Процедурното предложение се приема.
Заповядайте за изказване, господин Лютви Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
От изказването на господин Ахмед Юсеин разбрахте защо днес членовете и симпатизантите на Движението за права и свободи не празнуват. Девети септември определено не е празник на ДПС и той не би могъл да бъде, защото след тази дата освен всичко друго в България се установи един тоталитарен режим, който през 70-те и 80-те години на ХХ в. потъпка естествени човешки права.
Аз спирам дотук, защото в отношението към тази дата са важни други неща – важен е урокът, важно е усилието да намерим съвременните проекции в отношението към тази дата. Струва ми се, че точно това измерение на дебатите днес не се усети и като политик либерал определено се чувствам неуютно в стилистиката на черно-бялото биполярно политическо говорене, което може би имаше своите основания в началото на 90-те години, но едва ли прави чест на българския парламент през 2004 г.
Уважаеми госпожи и господа! Този дебат на този етап е биполярен. Има шанс обаче той да се превърне в истински, ако усилието да се постигне съгласие, и в тази посока беше и процедурното предложение за изработване на обща декларация на Тридесет и деветото Народно събрание, да даде положителен резултат.
В тази зала не виждам нито един толкова млад човек, на когото да не му се е налагало да празнува 9 септември, било по вътрешна убеденост и нерядко, и твърде често – по задължение. Да се празнува една дата по задължение е престъпление. Но, струва ми се, не по-малко грозно е да се забрани отбелязването на една или друга дата, когато това е някаква вътрешна убеденост. Такава убеденост ДПС няма. Това вече успях да го кажа.
И ако се опитаме да намерим все пак съвременните проекти на днешните разисквания, то може би директно експлицирана тази проекция се съдържа и във великата мисъл на Чърчил: “Фашизмът – казва той – е десен комунизъм, а комунизмът е ляв фашизъм”. Ако прозрем истината в тази мисъл на Чърчил, може би ще намерим онази солидна основа, на която можем да стъпим, за да направим общата оценка на българския парламент за 9 септември.
Уважаеми госпожи и господа, в заключение ще кажа, че за Движението за права и свободи е важно още нещо – важно е българският парламент да не надскача боя си и да не се опитва да излиза извън функциите, които са му отредени по Конституция.
В оценката за 9 септември още не са сближени позициите даже на почитаемите академици и професори, които боравят с факти. Малко е трудно да се очаква обща, единна позиция и на един парламент, който се състои от политически субекти, които априори, по необходимост изразяват субективно отношение и оценка. Затова живеем в условия на многопартийна политическа система.
Днес ние се опитахме да кажем нашата оценка за 9 септември, но нямаме претенцията да институционализираме тази оценка, превръщайки оценката на ДПС в оценка на целия български парламент. Още повече, че аз се съмнявам доколко това е необходимо след като Тридесет и осмото Народно събрание вече прие един специален закон, с който обяви комунистическия режим за престъпен и мисля, ако проверите протоколите, Движението за права и свободи тогава подкрепи този законопроект. Тогава какво търсим в днешните дебати? Много важен въпрос – да повторим закона или търсим нещо друго.
На мен ми се искаше и ми се иска в днешните дебати да търсим друго, да търсим политическия катарзис, всеки един от нас да намери в този дебат, в тези разисквания политико-катарзисния момент. Дали сме узрели да го направим в значителна степен ще зависи от това дали със съгласие ще приемем проекта за декларация, който след малко ще чуем като текст, защото, ако не успеем, разделението в българското общество като оценка за 9 септември неизбежно ще се пренесе в тази зала, защото този парламент не е нищо друго освен синтезиран образ на обществените настроения в България.
Оставам с впечатление, че ни е необходимо още дълго време, за да постигнем обща оценка за 9 септември, но положителното все пак в тези разисквания е, че във всяко едно изискване се усещаше и елемент на изповед, тоест постепенно узряваме за необходимия катарзис. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Реплики няма. За изказване заповядайте, господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Парламентарната група на Новото време ще подкрепи обединен текст за декларация по повод 60-години от 9 септември, но аз няма да изразявам мнение за 9 септември, за историческата роля на случилото се на 9 септември. Това направи председателят на политическа партия Новото време господин Емил Кошлуков тази сутрин. Това, което аз ще се опитам да кажа е, че днешният дебат беше провокиран от опитите на Българската социалистическа партия да започне предизборната кампания една година преди изборите.
Българската социалистическа партия, всички знаят и аз се надявам, че избирателите слушат и гледат с широко отворени очи, от месеци търси поводи и теми за разделение сред българите.
Българската социалистическа партия по повод Ирак се опита да влезе в дрехите на миротвореца, а всички останали да бъдат военнолюбци, а всички знаят, че в България военнолюбци няма и в тази зала независимо отляво, отдясно или в средата няма военнолюбци!
Българската социалистическа партия след като не успя да се изкара най-големия миролюбец, потърси нова тема, с която да раздели българското общество. Намери нов начин да прави епидермална, повърхностна политика каквато тя има практика да прави много години, както и партията, на която те бяха членове и преди. От тази политика България все още е в изоставащите.
Днес ние загубихме ценно парламентарно време заради провокацията, която беше направена – да се правят възстановки от миналото и да се търси начин не да се говори за това, което предлагат партиите, а за онова, което не са готови да предложат.
БСП към днешна дата няма едно предложение в тази зала за това каква да бъде България утре, а БСП единствено предлага как да бъдем различни и тя да е някаква партия, но такава, която да дели българите.
Ние в Новото време не искаме да делим българите. Ние в Новото време не искаме дати и събития от българската история да бъдат поводи за разединение. Ние искаме историята да ни обединява и ние искаме примерите от българската история да бъдат използвани и ползвани от днешното общество. Затова – повтарям – Парламентарната група на Новото време ще подкрепи обединения текст на декларацията, подкрепяше и двата проекта за декларация, внесени от СДС и от колегите от ОДС само и единствено, за да се противопоставим на всички онези политически сили, на всички онези партии и организации, които искат да ползват историята за разделение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
Господин Стойчо Кацаров, заповядайте за изказване.

СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа, твърде много емоции, разбираеми в ден като днешния. Това, което не мога да разбера, е злоупотребата с истината и нейното изкривяване.
Безспорен факт е, че Девети септември не е освобождение на България. България е била окупирана от чужда армия на Девети септември 1944 г. и това може да се види и от протокола за примирие, сключен през м. октомври 1944 г., и от мирния договор през 1947 г. България е страна, загубила войната. България е страна, окупирана от чужда армия. Девети септември не е освобождение на България. Девети септември не е българският Девети май, защото на 9 май страните от Западна Европа сложиха край на тоталитарен фашистки режим. Девети септември за България и за страните от Централна и Източна Европа беше начало на тоталитарен комунистически режим.
Нашият 9 май е падането на Берлинската стена, не само българският 9 май, това е 9 май за всички страни, останали в съветския социалистически лагер.
На 9 септември в България след военен преврат беше наложен тоталитарен комунистически режим. Нямаше да има комунистически режим в България, ако нямаше 9 септември 1944 г., ако нямаше окупацията от страна на Съветската армия. И това е безспорен факт. Комунистическият режим отне фундаментални права и свободи на българските граждани. Комунистическият режим отне правото на частна собственост, а без частна собственост няма свобода. Няма свобода, защото от частна собственост са лишени робите. Там където има лишаване от частна собственост, няма свобода. Без частна собственост справедливостта е само дума, лишена от значение.
Девети септември не е началото на модернизацията на българската държава. Девети септември спря модернизацията на българската държава, защото модерните общества са отворените общества. Това са общества с отворени граници; това са общества, в които хората свободно могат да изявяват своята воля; това са общества, в които хората са свободи да изповядват религията, която желаят; да се наричат с имената, които те предпочитат и си избират; това са общества, в които хората са свободни да проявяват икономическа инициатива; в които има свобода на идеите; в които мнението на личността се зачита и се зачитат различията. Комунистическото общество не беше такова общество. Затова то не е начало на модернизацията на България, а спря пътя на модернизацията на България.
Ето това се канят да празнуват БСП и нейните симпатизанти и членове. Канят се да празнуват окупацията на нашата страна от чужда армия, спирането на модернизацията, отнемането на човешките права и свободи. Ето това се канят да празнуват!
Аз бих признал правото на хора, които са загубили своята памет през тези дълги 45 години на идеологически пранги и окови за цялото общество, но не признавам правото на “червените мобифони” и “червените барони”, които седят в тази зала и използват тази дата не за друго, а за да честват своето оцеляване след прехода. Да честват участието си сега във властта и да празнуват предварително една бъдеща победа в изборите. Това искат те, това се стремят и това е поводът да честват 9 септември днес. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Има ли реплики? Не виждам.
Уважаеми народни представители, има ли други желаещи? Все още има пленарно време по тази единствена точка от дневния ред за днес. От лявата страна не виждам, в средата на залата също не виждам, отдясно също не виждам. Това, което обаче трябва да видя, е пред мен да има проект за декларация.
Заповядайте, господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ПГОДС): Господин председател, първо, искам да Ви помоля председателството да реагира. Извън времето ще Ви помоля да реагира тогава, когато народен представител си позволява да клевети и да нарича други народни представители “хитлерофашисти”. (Шум и реплики в залата.)
Моля ви, бъдете така добър да санкционирате такива изяви, защото те са недопустими в българското Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз не съм бил свидетел някой да е казал хитлерофашисти.
ИВАН КОСТОВ: Това го произнесе последно изказващият се народен представител от Българската социалистическа партия.
Много моля, за да има една елементарна толерантност помежду ни, вие да санкционирате подобни изяви. Никой не може да нарича друг “фашист” в това Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Сигурно е така, господин Костов, но аз не съм бил, когато такова изказване е имало.
ИВАН КОСТОВ: Помолих Ви председателството да вземе отношение по този въпрос и да не позволява това да правят народните представители.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин председател!
Ние като политици правим разлика между хората, които искат да честват по определен начин, определен ден. Никой не може на никого да забранява да чества каквото си иска в една демократична страна. Всеки човек има своя памет, той има и паметта на своето семейство, и своя родова памет, всеки е част от една общност и има право да гледа както желае на историята, да я чете както той самият иска. Това е неотменимо право и никой тук в Народното събрание не отрича това на другите.
Само че ние като политици виждаме, че Българската социалистическа партия оглавява честването на 9 септември 1944 г. Българската социалистическа партия, оглавявайки честването на 9 септември 1944 г., придава политическа легитимност на това отношение към една дата в историята на България и създава обстановка за дебат. Това накара останалите политици в Народното събрание да реагират. Петнадесет години не беше чествана 50-годишнината например на 9 септември, не беше чествана 55-годишнината, но днес Българската социалистическа партия фактически дава политическо тяло на тази инициатива и я превръща в елемент от политическия живот на страната.
Сигурен съм, че депутатите от БСП са част от една политическа традиция, лява политическа традиция, която сигурно и след 100 години ще мисли по този начин за събитията и нещата. И в това няма нищо лошо, нека мислят както искат хората, нека да изразяват каквито искат желания. Ние не знаем какви са самите закони на историята, ние не знаем как тя се движи или поне никой не претендира и твърди, че притежава това знание. Тук се говори за конфликта, че бил необходим. Да, необходим е конфликтът в историята. Не са необходими масови убийства - по това всички са съгласни. Добре е, че Българската социалистическа партия например осъди политическото насилие. Това е добре, това е все пак стъпка в правилната посока, според нас.
Ние, тези, които сме с друга традиция на мислене и които сме в основата на друга традиция на мислене, никога няма да приемем техния начин на гледане на тази историческа дата. Може би е необходим някакъв исторически сблъсък, който да продължава да го има на политическата арена, защото по този начин обществото се развива. Ние не знаем тази истина. Знаем обаче няколко безспорни неща, за които призовавам депутатите от Коалиция за България да премислят внимателно и да се присъединят.
Ние знаем например, че режимът, който се установи след 9 септември, беше комунистически. Никой не отрича това. Той беше комунистически режим, а знаем, че комунистическият режим е проява на тоталитарния режим. Знаем безспорно, че в Европа демократите – и левите, и десните – са осъдили всички форми и прояви на тоталитаризъм. И това го знаем по безспорен начин. Никой европейски ляв социалист, демократ не стига до там да реабилитира по какъвто и да е начин тоталитарна практика и проява. Всички в Европа, включително европейските социалисти, са изразили отношението си към комунистическите режими в Източна Европа. Българската социалистическа партия или другите представители на левицата в този смисъл би трябвало да направят усилия и да споделят тази оценка. Тя е важна историческа оценка. Защото, оглавявайки честването на 9 септември, Българската социалистическа партия прави точно противоположното – тя не споделя оценката на европейската левица за тоталитарните и в частност за комунистическите режими.
Следващото нещо, което е безспорна истина или поне беше безспорна истина в тези 15 години, е, че комунистическият режим започна един експеримент в България, който завърши катастрофално. Този комунистически експеримент завърши катастрофално за българския народ. Това беше признавано преди датата 10 ноември 1989 г. от самите ръководители на Българската комунистически партия. Това до голяма степен беше признавано, макар и с половин уста, от ръководителите на Българската социалистически партия в тези 15 години. Днес те се опитват да кажат, че това не е било съвсем катастрофа. Те се опитват да кажат, че на тази дата и в този комунистически режим е създадено и нещо добро. Може би това е техният начин да примирят собственото си мислене, може би това е техният начин някак си да влязат в мир с реалностите в съвременна България. Но това, което те трябва да признаят, е, че комунистическият режим рухна катастрофално, защото беше лош исторически експеримент, проведен в неправилна посока. Това е много важно за бъдещето.
Защо толкова силно акцентирам върху това? Защото имаше два опита на Българската социалистическа партия да управлява демократична България след 1989 г.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): И третият опит ви плаши!
ИВАН КОСТОВ: Имаше на два пъти едно голямо усилие на правителствата на господин Луканов и на правителството на Жан Виденов да се справят в демократична среда и да направят нещо добро за България. И двата пъти – сега ми казват, че третият щял да бъде друг – и двата пъти тези опити завършиха с провал. И този провал също е пред очите на българския народ. И той много пъти в тази зала е повтарян.
Уважаеми колеги от лявата страна на залата, визията в бъдещето очевидно зависи от дълбочината, с която се осмисля миналото. Ако Европа е достигнала дотук, докъдето се намира сега, то е, защото е извадила поуки от многобройни и често кървави събития в нейната история. Защото е намерила начин и формула политически да ги разрешава. Ние в България трябва да минем по същия път. Вие сте длъжни да направите по-голямото усилие.
Искам да завърша с голямото усилие да се поиска прошка, човек да се покае и да поиска прошка. Това го казаха много народни представители. Аз искам да кажа как на времето като малко дете се опитвах да искам прошка от дядо ми, обаче без да кажа "Дядо, съгреших, моля те, прости ми!". Някакви такива детски дяволии се опитвах да правя или може би защото не съм виждал защо трябва да признавам грях.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Ти от тогава си се научил така!
ИВАН КОСТОВ: И винаги ми казваха, че първо трябва да кажа "моля те, съгреших, прости ми!". Това е елементът от прошката, без който не може да се мине. Българската социалистическа партия в този смисъл не е съгрешила само с тези неща, които тя вижда в момента. Тя трябва да признае истинските размери на своята катастрофа. И тогава да продължи напред. Защото България – в това сме единодушни всички – се нуждае от политическа представителност от всички страни, всички слоеве на българското население трябва да чуват гласовете, които чуват вътре в себе си, в Народното събрание и да видят лицата, на които имат доверие в това Народно събрание. Затова от БСП се изискват още много усилия. Българската социалистическа партия очевидно не е на това ниво, на което претендира да се намира като политическа сила. Благодаря. (Бурни ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Костов.
Реплики? Няма.
За изказване – заповядайте, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (ПГСДС): През цялото време тук се говореше "за" или "против" датата 9 септември, аз през цялото време се обръщах и търсех председателя на Българската социалистическа партия господин Станишев, който така и не се появи на този важен дебат, който според мен е дебат – някой го засегна, струва ми се, господин Местан говореше за катарзиса, но според мен той е дебат и за идентичността на Българската социалистическа партия. Защото това е дебатът докъде 9 септември е една дата, която е част от миналото, което да бъде забравено, или е дата, с която се свързват някои настоящи планове на Българската социалистическа партия. За мен отсъствието на господин Станишев е много показателно. БСП в тези 15 години не може да даде отговора наистина що за партия е. Въпрос, който беше започнат от Стефан Продев – дали е партия на червените мобифони или партия на червените баби. И аз неволно се сещам за една приказка, БСП ми попада точно в този образ – приказката за Червената шапчица. Защото, от една страна, тя не знае какво да играе в тази приказка – дали е бабата, дали е вълкът, дали е Червената шапчица. Защото със своето поведение тя иска да се хареса на хората, които имат носталгия по датата 9 септември. От друга страна, иска да покаже, че има някои новаторски идеи, които обаче в днешния дебат в залата не бяха показани от нито един от изказващите се.

За мен, приемането на една обща декларация е нещо хубаво, защото българският парламент се нуждае от дати като 6 септември, нуждае се от честване на Деня на независимостта, от дати, които обединяват българският народ, българската нация, а не от партии, които са създали в своята история дати и които разделят българския народ за и против.
Смятам, че добър завършек на целия този дебат е именно приемането на една декларация, която да покаже, че България наистина в тези 45 години е била извън Европа и сега, когато вече сме на прага, българският парламент наистина е на висотата на това да заведе своя народ именно там, където му е мястото. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Има ли други желаещи? Струва ми се като да няма.
Пред мен вече е проектът за декларация. Подписан е от представителите на шест от парламентарните групи – СДС, ОДС, НДСВ, Народен съюз, Новото време и ДПС.
Позволете ми да ви представя този проект:
"Проект!


ДЕКЛАРАЦИЯ
на Народното събрание по повод 60-годишнината
от установяването на комунистическия режим в
България

Навършват се 60 години от 9 септември 1944 г. – началото на комунистическия режим у нас. Тогава бе прекъснат европейския ни път, избран още през ХІХ век от строителите на съвременна България.
След този ден антифашистката кауза беше превърната от Съветския съюз и нейните сателити в инструмент на терора и аргумент за подтисничеството. Бе свалено правителство, което бе обявило война на нацистка Германия и бе обезоръжило немските войски в страната. Бяха извършени беззакония, насилия и масови убийства. България бе вкарана в социалистическия лагер. Унищожена беше многопартийната система. У нас започна утопичен експеримент, който забави с десетилетия нашето развитие. За нас, а и за всички народи от Източна Европа този експеримент завърши, както и Втората световна война с падането на Берлинската стена през 1989 г.
Българският комунизъм потъпка човешките права и принципите на конституционализма, началата върху които започна изграждането на обединена Европа. Диктатурата отне свободата на българските граждани, унизи човешкото достойнство, организира мащабни репресии на цели етнически и религиозни общности, но не постигна справедливост и благоденствие. Българската модернизация се провали от затворената и неефективна система на държавното планово стопанство. Комунизмът рухна в сблъсък с ценностите на европейската цивилизация и стопанските реалности на модерния свят. Провали се социален експеримент, основан върху идеологически илюзии и политическо насилие.
Днес, когато България е пред прага на Европейския съюз и месеци след приемането й в НАТО, се правят опити за героизиране на 9 септември 1944 г. Всичко това е в противоречие с победилата кауза на българската демокрация. В Европа отдавна демократите - както отдясно, така и отляво, заклеймиха комунизма като форма на тоталитаризъм.
Ние, народните представители от 39-ото Народно събрание, осъждаме комунистическия режим, установен в България на 9 септември 1944 г., и отдаваме почит на жертвите му. Противопоставяме се на всички опити за реабилитация на неговите символи и фалшификации на комунистическото минало.


Председател на
Парламентарната група на СДС
Председател на
Парламентарната група на ОДС

Председател на
Парламентарната група на НДСВ

Съпредседател на
Парламентарната група Народен съюз

Председател на
Парламентарната група на Новото време

Заместник-председател на
Парламентарната група на ДПС".

Уважаеми народни представители, силно се надявам, че дебатът по тази точка от дневния ред е приключил.
Ако нямате възражения, аз ще подложа на гласуване този проект за декларация.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Този проект не е раздаден.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Къде са другите проекти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има принципи в правото, които просто важат и в Народното събрание. Тези принципи означават, че по-новият акт, по-новият проект отменя предишния. Защото не може председател на парламентарна група да подпише един проект и предишния проект и той да е валиден. Нали така, уважаеми господа?
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Да.
Имате ли нещо против това?
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Не, не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нямате.
Има единодушие в пленарната зала от гледна точка на това, че няма друг проект за декларация.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, моят процедурен въпрос е следният. Алинея 6 на чл. 75 гласи, че проекти за решения, декларации и обръщения могат да бъдат оттеглени от вносителите до поставянето им на гласуване на заседание на Народното събрание.
Моят въпрос е: има ли официално волеизявление на вносителите на предишни декларации – всички, които са подписали, и какъв е този акт, според който са оттеглени тези декларации?
Другият ми въпрос е относно това, което Вие заявихте, господин председател: има ли нещо друго от това, което Вие прочетохте, подписано след това в коридора между господин Костов и госпожа Михайлова, което ние да не знаем, и то да е последващ акт?
Вашата логика не издържа, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата, господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): За да има яснота, уважаеми господин председателю. На предложението на Парламентарната група на СДС да се изготви един единен проект се озоваха абсолютно всички парламентарни групи, включително и Българската социалистическа партия имаше представител в лицето на господин Румен Овчаров. Но тъй като той не хареса декларацията, напусна заседанието на групата.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Аз не съм виждал тая декларация.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Двата проекта са оттеглени, за което има волеизявление на вносителите.
Моля Ви да подложите на гласуване този общ проект от всички останали парламентарни групи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Има ли някакви други смущения в пленарната зала?
Заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Добре е да научите правилника като подвиквате.
Господин председател, Вие вчера нарушихте чл. 75 като вкарахте тези декларации за обсъждане в дневния ред. Днес принуждавате Народното събрание да гласува текст, който народните представители нямат пред себе си. Това е абсолютен прецедент в българското Народно събрание. През последните 15 години такова нещо не се е случвало. Може би то е практика от времето, което вие толкова широко заклеймявахте сега, през което може би вие сте усвоили тези навици. Но аз като народен представител не мога да подкрепя текст, който нямам пред себе си.
Така че много Ви моля, ако не сте готови, прекъснете заседанието, текстът да бъде раздаден на народните представители, поне да гласуваме нещо, което имаме пред себе си. Бъдете така добър. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за даване на почивка, за да се раздаде текстът на всички народни представители.
Госпожо Михайлова, предполагам, че имате противно процедурно предложение. Заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да успокоя господин Румен Овчаров, че текстът го е виждал. Това е нашият проект за декларация с допълнения, които постъпиха и от останалите парламентарни групи и постигнахме съгласие в този вид, в който го прочете председателят на Народното събрание.
Затова не се притеснявайте, господин Овчаров, а по-скоро аз Ви призовавам в последните секунди и минути преди гласуването на тази декларация, подкрепете европейското бъдеще на България, подкрепете тази декларация, за която се постигна толкова голямо съгласие в българския парламент. Ако БСП иска да се информира, пътят й минава през това – да подкрепи тази декларация.
Така че, господин председател, аз Ви моля да пристъпим към гласуване и да не обръщаме повече внимание на процедурните бележки и опити за отлагане на гласуването в парламента от страна на БСП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има процедурно предложение на господин Румен Овчаров и противно процедурно предложение. Аз съм длъжен да подложа процедурното предложение на господин Румен Овчаров за прекъсване на заседанието, за да може тази декларация да се разпространи за членовете на Парламентарната група на Коалиция за България.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Как може да се гласува такова нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това беше Ваше предложение.
Гласували 207 народни представители: за 43, против 155, въздържали се 9.
Залата няма потребност. Това беше вотът на пленарната зала.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване проекта за текст на декларация на Народното събрание по повод 60-годишнината от установяването на комунистическия режим в България.
Моля, гласувайте този проект за декларация.
Гласували 210 народни представители: за 167, против 43, въздържали се няма.
Декларацията е приета. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Ако няма обяснение на отрицателен вот, ще си позволя да закрия днешното заседание.
Искам да напомня, че утре от 9,00 ч. започваме с парламентарен контрол и то разисквания.
Моля утре в 9,00 ч. в пленарната зала.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,10 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Гадар Хачикян

Веселин Черкезов