Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, позволявам си да ви предложа на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, след като приключим със Закона за държавния служител, да бъде включена като точка в дневния ред “Избор на управител на Българската народна банка” – избор, с който достатъчно много закъсняхме.
Уважаеми народни представители, моля да гласувате това предложение.
Гласували 199 народни представители: за 124, против 68, въздържали се 7.
Предложението е прието.
По процедурен въпрос давам думата на госпожа Теодора Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, тъй като правилникът не позволява да се направи противно предложение, бих искала тази дискусия да се отложи за по-късните часове, тъй като не са поканени кандидатите за заемане на поста “гуверньор на Българската народна банка”. Знаете, че вие изискахте от тези кандидати да предложат своята концепция за развитие на Българската народна банка. Би трябвало двете кандидатстващи за този важен в държавата пост лица да имат възможност да представят своята концепция, да я защитят в пленарната зала и народните представители да могат да направят своя избор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Има време да бъдат поканени. Ще разполагат поне с един час.
Уважаеми народни представители, ще направя едно съобщение. На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народните представители Пламен Кенаров, Стела Банкова, Сийка Димовска и други оттеглят внесения проект за Закон за енергетиката от 3 юли т.г.

Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ.
Предстои докладване на § 75 по вносителя, страница 7 от втората част на доклада.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател.
По § 75 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 75. (1) В едномесечен срок от обнародването на Единния класификатор на длъжностите в администрацията лицата, които заемат по трудово правоотношение длъжност, определена за заемане от държавен служител, се назначават на длъжността, ако отговарят на изискванията на чл. 7 и в 14-дневен срок от определянето на длъжността за заемане от държавен служител подадат заявление по чл. 8. С акта за назначаване им се определя посоченият в Единния класификатор на длъжностите в администрацията ранг за заемането на длъжността.
(2) Алинея 1 се прилага съответно и за служителите в администрациите на другите органи на държавна власт, предвидени в Конституцията.
(3) За лицата по ал. 1 и 2 не се прилага чл. 12, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Моля Ви, госпожо Мингова.
Има ли изказвания по § 75? Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 75 в редакцията на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 116, против 2, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: В § 76 има предложение на Росица Тоткова – точки 1, 2, 3 и 4 да се заличат, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на Васил Маринчев – т. 4 на чл. 107а да отпадне, което също не е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Николай Бучков, което също не е подкрепено. Предложението е следното:
“В § 76 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 от § 76 се изменя така:
“1. Създават се чл. 107а и 107б:
“Чл. 107б. Не може да бъде сключен трудов договор за работа при юридическо лице, регистрирано по Търговския закон с 51 и повече процента държавно участие с лице, което:
1. би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;
2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, търговски представител (прокурист), ликвидатор или синдик;
3. е народен представител;
4. е общински съветник, но само за съответната общинска администрация;
5. заема ръководна или контролна длъжност в политическа организация (партия), като тази забрана не се отнася за експертните сътрудници и членове на политически кабинети.”
2. В т. 2 от проекта след думите “чл. 107а, ал. 1” се добавя “чл. 107б”.
3. В т. 3 от проекта след думите “чл. 107а, ал. 1, т. 1” се добавя “чл. 107б”.”
Има предложение на Марина Дикова, което е подкрепено.
Има предложение на Елка Анастасова:
“Параграф 76 се изменя така:
1. В чл. 107а, ал. 2 думите “или от административния секретар” отпадат.
2. В чл. 107а, ал. 6 се добавя: “За нарушаване, възпрепятстване или забавяне на изпълнението им се налагат съответните административни санкции и наказания”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 76:
"§ 76. В Кодекса на труда (обн. ДВ, …), се правят следните допълнения:
1. Създава се чл. 107а:
"Допълнителни условия за работещите по трудово
правоотношение в държавната администрация
Чл. 107а. (1) Не може да бъде сключван трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което:
1. би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;
2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, търговски представител (прокурист), ликвидатор или синдик;
3. е народен представител;
4. е съветник в общински съвет – само за съответната общинска администрация;
5. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия; тази забрана не се отнася за експертните сътрудници и членовете на политическите кабинети.
(2) Трудовият договор със служителя се сключва от органа на държавната власт или от упълномощен от него заместник, или от административния секретар.
(3) Минималният и максималният размер на трудовите възнаграждения на работещите в държавната администрация се определят с акт на Министерския съвет.
(4) Индивидуалният размер на трудовото възнаграждение се определя в зависимост от оценката на индивидуалното изпълнение при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(5) Служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, се атестират при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(6) При изпълнение на трудовите си задължения служителите трябва да спазват правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация."
2. В чл. 126 се правят следните изменения и допълнения:
а) Създава се нова т. 12:
"12. да уведоми работодателя за наличие на несъвместимост с изпълняваната работа, когато по време на осъществяването й за него възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 107а, ал. 1."
б) Досегашната т. 12 става т. 13.
3. В чл. 330, ал. 2 се създават точки 7 и 8:
"7. работникът или служителят не изпълни задължението за уведомяване по чл. 126, т. 12;
8. поради несъвместимост в случаите по чл. 107 а, ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Имате думата за изказвания по § 76.
Госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С § 76 се правят много съществени промени в Кодекса на труда, които са наречени "Допълнителни условия за работещите по трудово правоотношение в държавната администрация". Тоест, всички останали лица, освен държавните служители, които работят по трудови правоотношения в държавната администрация, трябва освен всичко останало, което е изписано в Кодекса на труда, да отговарят на следните условия: да не са в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително. Това е изискване, което беше разширено и беше прието за държавните служители.
Сега това изискване се предлага да бъде задължително и за работещите по трудови правоотношения, което ще доведе до още по-големи смущения в работата на държавната администрация и най-вече в личния живот на българските граждани, които работят в държавната администрация. Защото то включва прекалено широко връзката между отделните хора, в това число и сватовство до четвърта степен. Значи кум, сват, както има една приказка – и на булката брат, не могат да работят в държавната администрация. И аз не мога да разбера какви са основанията и за работещите по трудово правоотношение в държавната администрация. Това прекалено много ограничава личните права на работещите. Така както беше записано за държавния служител – само в пряка йерархическа връзка да бъдат в тези взаимоотношения помежду си – е разбираемо и напълно логично. Вие го разширихте – изобщо в йерархическа връзка за държавния служител, и сега отново тук и за всички работещи по трудови взаимоотношения. Смятам, че такова ограничение е нелогично и то е във вреда на българските граждани и във реда на държавната администрация.
Освен това се предлага забрана на работещите по трудово правоотношение в държавната администрация да заемат ръководна или контролна длъжност в политически партии. Това на практика противоречи на Кодекса на труда, защото в Кодекса на труда в чл. 8, ал. 3 е записано: при осъществяване на трудовите права и задължения – няма значение, не пише къде, а трудовите права изобщо на българските граждани в България – не се допуска пряка или непряка дискриминация, основани на народност, пол, раса и т.н., по политически убеждения.
Ако за държавния служител Конституцията е поставила изискване в чл. 116, където е записано, че те трябва да бъдат политически неутрални, аз не намирам никакви основания да се ограничават възможностите на работещите по трудови правоотношения да участват в ръководни длъжности. Още повече, уважаеми колеги, че вие като политическа партия – обръщам се към мнозинството – ДПС това го има от дълго време, но и вие като политическа партия имате координатори, които безспорно са част от политическото ръководство на НДСВ, които са не само по трудови правоотношения, но са и държавни служители. И сега го имате. С това вие ограничавате възможността на работещите в държавната администрация по трудови правоотношения да заемат и най-ниските нива на ръководни длъжности – например секретар на първична партийна организация или пък секретар на местен клуб на СДС, или както на някоя друга политическа формация може да се нарича тази най-ниска длъжност.
Аз смятам, че това е нещо, което няма основания в Конституцията на Република България. Това е нещо, което противоречи на Закона за защита срещу дискриминацията и това е нещо, което противоречи на самия Кодекс на труда, защото отново разделяме работещите по трудови правоотношения на такива, които работят в държавната администрация, и такива, които работят при всички останали работодатели.
Освен това за работещите по трудови правоотношения се въвежда задължението да спазват правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Това повторение на всички задължения на работещите по трудови правоотношения всъщност ги изравнява с държавните служители. И аз в този случай не мога да разбера защо, когато има ограничение за държавните служители, които ви служат като аргументи за това да имат привилегии, това не се разшири за всички, за които важат тези ограничения и за които трябва да се въведат същите тези привилегии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания по този параграф?
Господин Маринчев, заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! При подготовката на своето предложение явно съм допуснал техническа грешка. Предложението ми е да отпадне т. 4, която гласи: “е съветник в общински съвет, съответно в общинска администрация”. Казвам, че това е вероятно моя техническа грешка или пък може би е грешка в доклада, но аз имах предвид да изразя своето отношение към т. 5, която забранява назначаването в държавната администрация на лица, които заемат ръководна или контролна длъжност в политическа партия. Тази забрана не се отнася за експертните сътрудници и членовете на политическите кабинети. Там може би има някаква логика, те по принцип са политически ангажирани лица.
Но не мога да приема, че членството в партия, заемането дори на някаква най-ниска йерархическа ръководна или контролна длъжност, примерно в нашите структури председател на местен клуб или секретар на местен клуб, да не може да бъде назначен в държавна администрация, държавно учреждение даже като чистач. Това за мен е един пълен абсурд. Подкрепям и казаното от госпожа Тоткова, че това противоречи на Кодекса на труда, където се забранява отношение и дискриминация на основата на политически възгледи, на политическо членство. Не знам какъв е бил мотивът на вносителите да запишат такъв текст. И ако трябва да правим разлика между хората, които работят по трудово и по служебно правоотношение, и за държавните служители, които са на служебно правоотношение, се възприе такъв подход, то не виждам логика това да се възприеме и за онези, които работят на трудови правоотношения. Пак ще кажа, че един председател на наш местен клуб, които са от порядъка на десет човека, в провинцията от няколко села може да се направи един местен клуб, не може да бъде чистач дори в едно държавно учреждение. Защо? С това ще се попречи на работата на държавното учреждение ли? Или е по-хубаво да откажем хората да бъдат членове на политически партии, което, разбира се, е идея на Симеон Сакскобургготски.
Така че аз решително възразявам против този запис и правя процедурно предложение да отпадне т. 5.
Сега искам да се върна на т. 4, тъй като тя също е достатъчно спорна. Според новия запис в Кодекса на труда излиза, че не може да бъде назначавано лице, което е съветник в общински съвет или в съответна общинска администрация. На пръв поглед има логика. Служителят в една общинска администрация не е редно да бъде и общински съветник. Като общински съветник неговите задължения са по-други, той трябва да работи за политиката на цялата община, а вътрешно да влияе в работата конкретно на общинската администрация. Няма логика.
Но ако се обърнем към Закона за местното самоуправление и местната администрация – чл. 30, ал. 4 казва така: “Пълномощията на общинския съветник се прекратяват предсрочно” и се изреждат случаите, в които те се прекратяват. Точка 4 гласи: “При избирането му за народен представител – логично, - министър или областен управител – още по-логично, - при избирането му за кмет, заместник-кмет, кметски наместник или при назначаването му на щатна длъжност в съответната общинска администрация”. Значи един път Законът за местното самоуправление и местната администрация е допуснал възможността човекът да бъде избран за общински съветник и да заема тази длъжност, но когато той предпочете да бъде назначен в общинската администрация, да бъде изваден от състава на общинския съвет. При това положение задължително се прекратяват неговите правомощия. Да, ама Законът за държавния служител сега казва обратното – той пък не може да бъде назначаван. Кой закон да изпълнява общинският съвет? Дали да спазва Кодекса на труда или Закона за местното управление и местната администрация? Пълен абсурд. Аз не мога да проумея как вносителите са стигнали до такова предложение. Значи законът ми позволява като съм общински съветник и предпочита да бъда назначен в общинската администрация независимо на каква длъжност, не като държавен служител, а пак да кажем като чистач, и казва, че тогава се прекратяват правомощията на общинския съветник, а тука казва: А не, няма да го назначавам, защото той е общински съветник.
Така че подкрепям и предложението да отпадне т. 4. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Значи Вашето предложение е да отпаднат точки 4 и 5.
Има ли други изказвания по този параграф?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз разбирам идеята, която е вложена в този нов чл. 107а, но понякога и добрите намерения водят към ада, ако мога така да се изразя. За мен има парадокси в този текст.
Първо, става въпрос за трудовите правоотношения, по Кодекса на труда, не за държавен служител, не по Закона за държавния служител. Друг е въпросът как може с един Закон за държавния служител да променяме материя, която е в кодекс. Ако помните, в минали парламенти не сме допускали със закон да се променят норми от един кодекс. Това юридически не е прецизно. И така, става дума за трудови правоотношения, обикновени трудови правоотношения, само че те са в администрацията. Веднага си задаваме въпроса тук даваме ли ограничения за заемане на такива длъжности на работници, не на служители.
И веднага възниква въпросът, дами и господа, какво ще стане със заварените случаи. Ще бъдат ли освобождавани? Кой ще бъде освободен, ако примерно в една администрация работи едно лице и кумът му? Защото става въпрос за сватовско до четвърта степен. Кой ще иска да напусне? Разбира се, че и двамата няма да искат да напуснат. Какво ще стане със заварените случаи? Нека да се каже от тази трибуна.
Второ, трудово правоотношение в държавната администрация, тук се каза, не смятайте, че това ще бъде някакъв началник, директор или шеф на отдел. Както се каза, може да бъде хигиенист, шофьор, човек, който няма ръководни функции. И ние сега да му забраним да заема някаква длъжност, и то ръководна или контролна, в партия мисля, че е абсурдно. Кому е необходимо това?
Плюс това някъде в закона дефинира ли се що е “ръководна длъжност” в политическа партия. Никъде не се регламентира и никой не може да ми каже. Тук се каза първична партийна организация или пък някакъв клуб. Аз мога да кажа от своя страна, че тя не е ръководна. Но коя е ръководна? Нека и този въпрос да се изясни, защото това са човешки съдби. Утре ще трябва да бъдат уволнявани хора или няма да могат да заемат съответната длъжност.
Също така на пръв поглед добре, забранява се да има трудово правоотношение в държавната администрация, т. 3, който е народен представител. Хубаво, но то и сега е така. Народен представител не може да има друго трудово или служебно правоотношение. Ние не казваме абсолютно нищо ново. Ако искаме да изброяваме всички, които не могат да имат трудови правоотношения в администрацията, нека да кажем още съдии, прокурори, следователи и т.н. Кому е необходима тази т. 3, която е абсолютно безсмислена?
Също така, дами и господа, вижте, аз съм против извращенията, които стават в едно учреждение на базата на роднинските връзки, мисля, че с това всички сме наясно, но има семейства юристи, има семейства лекари, фармацевти. Дори това е естествено. В един по-малък град има само едно-две държавни учреждения и те си работят там. Може би си работят много честно, макар и да са в някаква роднинска връзка. И сега какво ще кажем: хайде единият на борсата, независимо че си качествен човек, само защото си в някаква роднинска връзка.

И вижте – йерархическа връзка! Ами ако даденото лице е шеф на една агенция, която покрива почти цялата територия, или е министър, значи в целия ресор не може да работи никой, включително, както казвате, шуреят и четвърта степен сватовство. Безсмислено е! Кому е необходимо това? Ако някой извращава своите роднински връзки в службата, да бъде санкциониран, да бъде уволняван! Но не може да има дискриминация за това, че съпругът е лекар и съпругата му е лекарка. Тогава лекарката не трябва да работи в болницата? Защо?
Затова, дами и господа, предлагам отлагане на чл. 107а, да го обмислим. Тази идея, разбира се, е добра, но нека да бъде и юридически прецизно регламентирана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вие предлагате отлагане на чл. 107а.
Други изказвания? За реплика - госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Корнезов, наистина буди недоумение защо в държавната администрация работещите по трудови правоотношения трябва да бъдат ограничавани в роднинските връзки. Аз също смятам, че свързаността на лицата не е най-доброто, но това е проблем, когато тези хора са натоварени с отговорността да вземат решения. И това е всъщност ограничението, което е заложено за държавния служител. Но когато има такива изпълнителни функции, в т.ч. и на най-ниското ниво, да се поставят такива ограничения, просто е безумно. Но ако вървим по тази логика, аз мисля, че има други системи в България, където трябва да се поставят такива ограничения или където такива връзки създават условия да бъдат увредени интересите на българските граждани. Защо в съдебната система няма такива ограничения? Може ли да има връзки – единият от семейството да бъде съдия, другият прокурор? Може ли единият да бъде съдия, другият да бъде следовател? Може ли единият да бъде съдия, другият да бъде адвокат на една от страните? И то в пряка връзка, а не до четвърта измислена някаква степен. И това оказва ли влияние или не оказва влияние върху решението? Аз мисля, че когато вие сте предприемали такива действия за промяна в Кодекса на труда, просто на някого му е хрумнало, че това е лесен и прост начин да се освободи от някои хора.
Затова, уважаеми господин Корнезов, има много други системи в България, в които тези връзки могат да се окажат заплаха за интересите на българските граждани. И аз мисля, че ако трябва нещо да се прави, то трябва да бъде там.
Вие попитахте кой ще освободи тези хора. Господин Корнезов, аз ще Ви кажа, че в закона пише, че ще ги освободи по своя преценка и на всичко отгоре няма да получават предизвестие за това освобождаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика - господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Корнезов, аз искам да добавя нещо към темата за йерархическите връзки. Досега в Закона за държавния служител такова нещо съществуваше и се прилагаше кой както си иска. И не става ясно за тази йерархическа връзка. Ако, да кажем, заместник-ръководителят на една държавна структура има своя близка, която попада под ударите на този член, но не е в пряка йерархическа зависимост. Той е ресорен ръководител, началник отдел, а човекът работи в другия отдел. Това пряка йерархическа връзка ли е или не? Защото аз знам случай, когато се използваше тази постановка, за да бъде уволнен човек.
Така че може би в закона трябва да се добави още какво е пряка йерархическа връзка, за да няма тълкувания и всеки ръководител да си го тълкува както си иска. Единственото, в което съм се убедил, е, че не е пряка йерархическа връзка, когато например съпруги и деца на депутати се назначават на държавна работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика - господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз не зная дали е привилегия или наказание за мъжа да работи заедно със съпругата си в едно и също предприятие. По-скоро е наказание. (Смях.)
Господин Маринчев, текстът даже не казва “пряка”. Няма “пряка”. Хайде, поне да е пряка връзка, горе-долу ще търсим – мъжът да не е началник на жена си или пък особено жената да не е началник на мъжа си. И поне да кажем в т. 1 пряка йерархическа връзка и да дадем определение що е това пряка, т.е. да има власт и подчинение между този кръг от роднините. В противен случай йерархическа връзка има навсякъде. Колеги, за да не философствам, вижте българския парламент. Ако бъркам, моля поправете ме. Има наши служители в гаража, шофьори. На някои от тях съпругите им работят в администрацията, не в гаража. Какво ще кажем?
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Ами народните представители?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да оставим народните представители. Те работят ли в държавна администрация? Да, работят в държавна администрация. В трудови правоотношения ли са? В трудови правоотношения са. И сега трябва да започнем да уволняваме част от тях? Кому е необходимо това? Мисля, че на никого.
Затова още веднъж повтарям моя апел да отложим чл. 107а, да го огледаме и да намерим действително най-рационалното решение. Пак повтарям, това не са мъртви норми, утре ще трябва да се решават човешки съдби. Или пък другия абсурд – ами хората няма да се женят! Няма да се женят и ще работят заедно. Това по-добре ли е? Разбира се, че се създават отношения в едно ведомство между млади, пък и не толкова млади хора. Мисля, че не това е разумът и не това е пътят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Корнезов.
Други изказвания? Господин Миков, заповядайте.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Позволявам си да взема отношение по чл. 107а, т. 5. Не разбрах има ли предложение за отпадане или не. Имаше предложение за отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има.
МИХАИЛ МИКОВ: Определено смятам, че нормата има дискриминационен характер.
Какво показва практиката? Мисля, че господин Корнезов каза преди малко. Липсата на дефиниция какво е ръководна длъжност в политическа партия води до това, че някои кметове могат да бъдат и шефове на партии, какъвто е софийският кмет Софиянски. И обратното – други, по отношение на тях се прилага цялата строгост на закона. Тук мисля, че има смесване между лоялност към държавната служба, от една страна, и политически симпатии. И аз трябва да ви кажа, че може да има хора, които формално да не заемат ръководни длъжности в определена партия, а могат да прокарват много по-голяма политика чрез заемането на някаква служба. И защо трябва да принуждаваме хората фиктивно да крият политически симпатии, политическа принадлежност, след като службата не е в такава голяма степен зависима и най-важното, те са лоялни към нея? Пак казвам, става въпрос за хора, които са по трудови правоотношения, не са държавни служители.
Кои са трите вида длъжности в администрацията? Според чл. 13 от Закона за държавната администрация това са ръководните, експертните и техническите. Аз моля, най-малкото в редакционен порядък, "експертните сътрудници" да се замени с "експертна длъжност", защото по смисъла на оня закон няма експертни сътрудници, а има експертни длъжности – в Закона за държавната администрация. Но тук възниква въпросът: може ли едно лице да заема техническа длъжност и да е член на някакъв ръководен или контролен орган на партия? Защо да не може? Или той трябва да се крие? Тоест вие поощрявате нелегалното партизанстване чрез едни такива пресилени и измислени текстове в закона. Пак казвам, не става въпрос за държавни служители, а за лица, работещи по трудов договор в държавната администрация. И е много просто – като е нелоялен към държавната служба, в Кодекса на труда има основания, на които трудовият договор с това лице може да бъде прекратен.
Нещо повече, смятам, че ако този текст бъде приет в този си вид, той ще наруши и основни принципи на Конституцията. Пак казвам, голямата опасност е за политически чистки именно по тоя параграф. Ръководна ли е длъжността председател на общински партиен съвет или общински координатор на НДСВ? Ръководна ли е или не? Не, тя е координационна, ще кажат от НДСВ, защото те координират. И тия въпроси могат да възникнат за всяка една партия от всички тия 100 или 200, дето са се регистрирали за тия избори. За всички тия, които сега се регистрират. Не мислете, че има само 3-4 големи партии. Това може да бъде едно предварително създадено със закона основание редица хора, които иначе са кадърни професионалисти… Или какво казваме – тия, които са читави професионалисти и държавната служба има от тях, като че ли кадрите в България за безкрайно много… Те вече избягаха в чужбина. Той не може да се занимава по никакъв начин пък с политическа дейност. Е, защо се правим на по-католици от папата? Или може да се занимава с политическа дейност, но само нелегално. Това излиза от този текст.
Категорично настоявам чл. 107а, ал. 1, т. 5 да отпадне, включително със съмнение за противоконституционност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Реплика – господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Миков! По никакъв начин в нито един закон ние не можем да дефинираме какво значи ръководна длъжност в една партия и какво значи контролна длъжност. Това не може да стане по никакъв начин. Защо? Защото коя длъжност е ръководна и коя – контролна, се дефинира в устава на съответната партия.
Аз ще ви отговоря веднага. В партия НДСВ ръководна длъжност са членовете на Политическия съвет, а контролна длъжност – членовете на Контролния съвет, и общински координатори, областни координатори не са никакви ръководни длъжности и могат да заемат всякаква държавна служба и съответно по трудов договор.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Значи не сте си оправили устава.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Не сме си оправили, но това е въпрос на устава. Аз не мога да кажа да напишем в закона контролна длъжност е тая, а ръководна е тази, това значи аз да влияя на устава на БСП. БСП трябва да съобразява устава си с моя закон. Откъде-накъде? Вие си решавате кои са контролните ви и кои - ръководните органи. Това, че някъде по места тълкували, че едва ли не общинският координатор на СДС било ръководна длъжност, този, който го тълкува, го тълкува неправилно по моему. Аз не възприемам такова тълкуване.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС, от място): Трябва да се запише на национално равнище.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Но това не е работа на закона, защото това значи ние да ограничим партиите в своя устав да си предвиждат нещо друго. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Миков, аз също направих предложение т. 5 да отпадне и затова подкрепям Вашето предложение и не взимам реплика, за да го оспорвам. Но веднага взимам думите на господин Пенчев – в текста е казано ръководна или контролна длъжност "в" политическа партия, което означава, че по цялата вертикала. Председателят на местния клуб, пак ще повторя, на СДС, е ръководна длъжност в СДС. А ако се казва ръководители "на" политическа партия, тогава може би ще се намери нюансът, оттенъкът, че това е само на централните ръководства. Но в противен случай, щом казва ръководител "в" политическа партия - в цялата йерархия.
Господин Миков, аз казах и одеве – оставам с убеждение, че този текст на т. 5 е направен, за да откажат хората да членуват в политически партии, да се страхуват, че членуват в политически партии. А дали ще членуват нелегално – това е отделен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за трета реплика, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Миков! Този текст противоречи на Конституцията. Този текст противоречи на Кодекса на труда. Този текст противоречи и на друг закон, който много скоро беше приет тук – това е Законът за защита срещу дискриминацията. Тогава защо приемаме закони, след като с някаква промяна тук се въвеждат такива ограничения за българските граждани? И ако наистина има разбиране, че това е за забрана за участие на национално ниво, то, господин Пенчев, трябва да бъде записано изрично, за да се знае, че става въпрос за национално ниво. Защото аз разполагам с документ, в който е казано: същият този текст означава във всички – от горе до долу. Вие не може да заблудите никой, като сте нарекли един човек окръжен или областен координатор, че не изпълнява ръководна длъжност, защото съдържанието на неговата работа е ръководна. Вие си го пишете по пресата. Вземете един вестник, прочетете и ще видите как областният координатор правил съвещания, раздавал задачи, не знам си още какво е правил. Е ръководи ли ги или не?
Аз мисля, че трябва да бъдем съвършено ясни в това, което правим тук, защото, господин Миков, това е именно нарушение на Конституцията, където в чл. 116 е записано, че държавните служители трябва да бъдат политически неутрални и нищо повече. Ако Великото Народно събрание беше преценило, че всички, които са на бюджетна издръжка трябва да бъдат политически неутрални, щеше да бъде записано, и тогава 500 000 български граждани, които са на бюджетна издръжка, нямаше да са в политически формации. А ние сега с един текст на практика забраняваме политическа принадлежност.
Не съм съгласна с господин Маринчев. Вие сте прав, че по този начин ще се стимулира стремежът на хората да се прикриват, а ние искаме прозрачност и всеки да изразява свободно мнението си. Значи отнемаме свободата на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
С дупликата си аз ще отговоря само на господин Пенчев. Господин Пенчев, това по какъв начин вие ще маскирате отношенията си в партията, е по-скоро личен въпрос на партията. Хората виждат отношенията там. Но имайте предвид, че не сте вечно мнозинство. Тук, в тая зала, е имало много мнозинства, които са смятали, че са вечни и в определен момент се е оказвало, че палачинката се обръща. И тогава само с едно добавяне в тоя текст, а може и в Преходните разпоредби да се каже: по смисъла на член еди-кой си ръководни са и длъжностите на областните, общинските и всички там на НДСВ координатори, ще бъдат изпържени в рамките на месец, месец и половина. Тук има по-стари народни представители, по-стари политически сили, които са виждали това, знаят го и са го изпитвали и на гърба си. Така че самият текст, след като не можете да дефинирате коя длъжност е ръководна, не се опитвайте, както казва Кузма Протков: "обят-необятного". Съгласете се да отпадне този текст точно заради това, че в тия географски ширини, а дори и в ХХI век прилагането на закона много често е свързано с балкански тип политика, в която ти не цениш човека за качествата му и за способностите му лоялно да се отнася към служба, пък нищо, че господът му и вярата му, и политическото му изповедание е друго, а го цениш по това дали ти е удобен или не и дали имаш някой от твоята партия, който трябва да устроим на работа, независимо какви качества има. За това става въпрос и точно това е още един аргумент, който вие давате, че такива обтекаеми, тълкуваеми… Вие си смятате, че там ви е само политическият или и контролният съвет. Но вие можете да напишете, че единствено ви е ръководната и контролната длъжност и то си е точно така. Само че това няма никакво значение.
Моля ви да отпадне текстът със същите аргументи, които и Вие изложихте в репликата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, за финал в Преходните и заключителните разпоредби правим опит в момента наистина да доунищожим философията и основния замисъл на Закона за държавния служител.
Искам да започна с това, че съвсем умишлено и съвсем целенасочено държавната служба беше отграничена от трудовото правоотношение и това отграничаване е дефинирано и сега с измененията, които направихме още в § 1. Това, че държавният служител осъществява функции, които са свързани с основните, с правомощията на органа, който го назначава, е текст, който наистина поставя една разделителна линия и то значителна в основните права и задължения между държавния служител и служителя по трудово правоотношение. Това означава, че с тази промяна още веднъж преповторихме тази философия – че служителите по трудово правоотношение са служители, които не формират волята на органа по назначаването, не формират волята на политическите кабинети, те осъществяват само спомагателни функции. Защо тогава извеждаме на преден план основни изисквания и изисквания за особени качества към тези служители? Мисля, че на всички стана ясно. Отговорът е съвсем прозрачен – това е политическата гилотина в Преходните и заключителните разпоредби, която прави невъзможно съществуването на тази институция трудово правоотношение в държавната администрация.
Освен това, в тези разпоредби никъде не става дума за изпълнителна власт или за власт, която има особено значение при осъществяването на трудовото правоотношение, а става дума за най-възможно широкото понятие “държавна администрация”. Това означава, че в “администрация” ние включваме много широк кръг от служители по трудов договор. Тук в края на краищата влизат даже и учителите. Според това тълкуване влизат всички, които получават възнаграждение от държавния бюджет.
Аз искам да ви кажа, че не само тази мярка е излишна и, както се казва, дискриминационна, но тя наистина е противоконституционна.
Искам само да ви припомня основните начала на българската Конституция.
“Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение.”
Забележете, че това ограничение е само в чл. 116. Член 116 казва: “Държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията. При изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални.”
Но държавни служители и със закона от 1999 г., и с този вариант на закон, с тези поправки ние нарекохме само тези служители, които имат пряко отношение при формиране волята на органа по назначаването или органа на държавната власт. Кому е нужно? Защо се въвеждат тези текстове? Отговорът е много ясен: някой иска да си послужи с този инструмент, за да направи политическа чистка и то субективна чистка.
В края на 70-те години имаше едно окръжно на ЦК на БКП, което точно забраняваше на служители, които са в роднински връзки и в семейни връзки, да заемат длъжности. Тогава, може би някои от вас си спомнят, протече един драматичен процес, когато съпрузи се развеждаха само и само да изпълнят това решение на ЦК на БКП.
Аз ви моля да осъзнаете какво правим в момента. Този текст наистина във всичките му части е излишен, а не само т. 5. Съпоставете го с изискванията на Конституцията – чл. 6 и чл. 116. Трябва да се убедим, че това е не само излишен, но и много опасен текст, текст за някаква мнима деполитизация. Това е абсурдно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожо Андреева, имате думата за изказване.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Струва ми се, меко казано, цинично и твърде далеч от новия морал в един момент, когато съпругът на депутата Милотинова е назначен за областен управител, съпругът на депутата Христова, който е назначен за шеф на Агенцията по хазарта, съпругата на депутата Местан е назначена за шеф на Агенцията за закрила на детето, синът на депутата Лютфи е назначен за директор на Агенцията за чуждестранна помощ, ние да поставяме с този закон допълнителни изисквания за работещите на трудово правоотношение в държавната администрация и то до четвърта съребрена линия.
Това е пълен абсурд и от друга гледна точка. Помислете си, че двама млади работят в една държавна администрация и ние няма да им позволим да сключат брак, защото единият ще трябва да бъде уволнен? Говорим за демографска криза.
Мисля, че всички в тази зала са убедени в пълното безсмислие на този текст или точно обратното – не в неговото безсмислие, а в задните цели, които са скрити зад него.
Затова правя предложение т. 1 на ал. 1 на чл. 107а да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители!
Госпожо Андреева, примерите, които дадохте, са точни. За пълнота можеше да ги продължите и с два – три също толкова показателни примера от периода на вашето управление. Ако сте ги забравили, мога да ги припомня, но не искам да издребнявам. Така че, за съжаление, в българската практика се менят не правилата и принципите, не моралът, а само изпълнителите, а печалната действителност е общо взето една и съща и от година на година в някакво отношение става по-зле от тази, която е било.
Аз няма да влизам в подробностите на дискусията, която водим по чл. 107а. Според мен не се засегна най-важният въпрос, иначе много от аргументите, които тук се посочиха за ограниченията, могат да се възприемат, защото те изглеждат прекомерни при сравняването на служебните и трудовите правоотношения. Само че вносителите са се опитали да отговорят на един реален проблем, но според мен решението, което се предлага, може да бъде определено до известна степен като негодно средство за решаване на проблема.
А какъв е истинският проблем? Той идва оттам, че много от лицата, които по същество изпълняват държавна служба и безспорно са в държавната администрация, вместо да бъдат определени за държавни служители, в момента се водят служители по трудово правоотношение. Това стана една масово разширяваща се практика, особено във финансовата област. Пита се защо данъчните директори и данъчните служители не са държавни служители, а са по договор? Защо хората от Агенцията по приходите са по трудови договори?

И питам, кому е необходим този финансов феодализъм? Или може би се оказва по-изгодно на някои ведомства, за да заобиколят по-големите изисквания и ограниченията на Закона за държавните служители, да си осигурят за своите служители да излязат от този обхват, може би за да развиват паралелна стопанска дейност, използвайки служебното си положение? И питам: защо мнозинството и правителството не решат този въпрос – всички лица, които по същество изпълняват държавна служба, да получат както правата, така и допълнителните задължения именно като лица по служебни правоотношения?
Иначе с този текст искаме да кажем: да, има лица, които са в държавната администрация, да, те изпълняват държавна служба, но понеже не са държавни служители, да въведем за тях тези ограничения. Този опит звучи логично, но пак казвам – той е едно изкривено решение на реалния проблем. Затова не съм сигурен, че днес можем да намерим най-сполучливото преодоляване на тази ситуация, защото трябва да имаме закони, които определят специален статус на определени държавни служители в МВР, в отбраната, ако трябва в данъчната администрация, но общите правила да бъдат принципно едни и същи, а не да се създава един режим, който ги изважда от обхвата на държавната служба. Ако такива лица изпълняват контролни и ръководни длъжности, независимо как ги назоваваме, те не трябва да бъдат в йерархическа връзка, независимо дали е пряка или косвена, защото когато, да речем, той е главен счетоводител, между него и висшия началник стои някакъв директор на дирекция, връзката не е пряка, но е йерархична и тези лица могат да влияят на изпълнението на държавната служба, независимо дали я наричаме служебно или трудово правоотношение.
Това искам да обясня и затова в случая смятам, че средството, което се предлага за решението не е достатъчно сполучливо, а проблемът е реален. Част от тези ограничения наистина са необходими, но те трябваше да бъдат създадени като ограничение в рамките на държавната служба чрез разширяване на нейния реален обхват до пределите на държавната администрация с изключение на тези спомагателни, съветнически, изпълнителски длъжности, които наистина не са в обхвата на държавната служба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Заповядайте за реплика, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Стоилов! Проблемът е точно в това, че този текст не се отнася за директора, за данъчния директор или за някой друг такъв финансов експерт или за главния счетоводител. Проблемът е в това, че този текст се отнася за всички – и за тези, които нямат никакво отношение към вземането на решенията, и за тези, които имат съвсем технически длъжности в държавната администрация. Мисля, че това е основният порок в този случай, защото какво влияние ще окаже един човек, който има задължението да почиства администрацията, ако, примерно, някой четвърта степен по сватовство, вие сигурно не ги знаете и преобладаващата част не могат да ги изброят, защото трябва да ходим на работа с родословно дърво… Трябва да си направим родословното дърво и сега, когато има санкции…
Не се смейте, това изобщо не е смешно! Ама никак не е смешно! Защото има санкции за това! Защото човек на всичко отгоре ще бъде освободен само на това основание без предизвестие – защото някой се е сетил, че брат му или сестра му, или не знам си още кой има далечни връзки, които самият човек може да не знае. И това се отнася за всеки един и в това е абсурдността! И не знам защо председателят на Комисията по правни въпроси, защо председателят на Комисията по труда и социалната политика мълчат. Това е Кодексът на труда и ние трябва да имаме отношение по този въпрос, защото тук се засягат точно тези права на хората. И не знам как ще отговаряме на българските граждани, не защото съпругът на еди-кой си е назначен там, а защо се допуска в самото Народно събрание да има свързани лица – вие ги знаете – баджанаци и не знам си още какви, дето и аз толкова не ги схващам, но има такива, седящи на първия ред председатели на комисии, които са свързани лица. Значи те могат да бъдат свързани лица като гласуват закона, а аз не мога да бъда в една администрация с някой, който се намира на четири степени разстояния от мен?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за друга реплика?
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Съгласна съм с аргументите, които изложи господин Стоилов. Абсолютно точно бяха изразени тези дефекти, които съществуват в специалното законодателство и в подхода на изпълнителната власт при прилагането на института на държавната служба. Но заради бълхата мисля, че юрганът не трябва да бъде изгарян. Защото наистина става дума за цели групи служители, които по дефиниция изпълняват служба, обслужваща правомощията на държавните органи, които са извън категорията по служебно правоотношение, а са по трудово правоотношение. Това обаче не е предмет на този закон и освен това изпълнителната власт трябва да си свърши своите задължения по повод прилагането на служебното правоотношение. Защо данъчните инспектори не са държавни служители? Разбира се, че трябва да са! Те не са по трудово правоотношение. Кое е основното правомощие на министъра на органа по назначаването, дори на министъра на финансите – точно да осъществява тази дейност, те го подпомагат съвсем пряко. Значи не става дума за тях. Ако искате да използвате тези текстове по отношение на неуредици, свързани със специалните закони, мисля, че това е абсолютно погрешен проблем. Нека изпълнителната власт да си свърши своята работа и да уреди тези правоотношения съгласно изискванията на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за трета реплика, господин Маринчев.
Обаче репликата да бъде на господин Стоилов, а не както преди я правехте на господин Миков, а отговаряхте на господин Пенчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Госпожо председател, приемам Вашия упрек за репликата към господин Миков, но нямаше как да взема реплика на репликиращия, а неговата теза беше интересна.
Аз също смятам, че господин Стоилов е прав в същината на проблема. В момента в администрацията има много длъжности, които са на практика равни помежду си, но единият по волята на ръководителя или по стечение на обстоятелствата е направен държавен служител, а другият си е останал със същите задължения и правомощия, но не е държавен служител. Но, както казахте Вие, не е това начинът за решаване. Трябва да се намери друг начин. По този начин, както са записани отделните точки, звучат по-скоро репресивно, отколкото логически. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Заповядайте за дуплика господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря за репликите. Те в още по-голяма степен изясниха и допълниха съдържанието на идеята, която развих. Големият проблем и трудността в решаването на въпроса е, че ако искаме да отговорим на сегашното състояние с този текст по отношение на част от лицата по трудово правоотношение, въвежданите ограничения са основателни и разбираеми, защото засягат длъжности на ръководство и контрол по отношение на визираните лица. Но другата страна на проблема е, че те обхващат и един, в момента е трудно да кажем дали по-широк или по-тесен кръг от лица, които наистина изпълняват трудова функция и за тях тези ограничения са прекомерни и поради това неуместни.
На мен не ми остава нищо друго, освен да се въздържа по този текст, защото в него са включени две различни категории лица, за които предлагаме едно решение. Този проблем произтича от редица други закони, които неотдавна са гласувани в парламента и тъй като тези закони са гласувани без да се следва един принцип, а по-скоро конюнктурата на различни министри, така, както те са искали да устроят лицата, които са подчинени в тяхната администрация, днес сме изправени пред проблема, който вече толкова време обсъждаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за процедурно предложение, господин Казак.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вече повече от час слушаме аргументи “за”, “против” и по-скоро “против” определени текстове – отляво и отдясно, с явната цел просто дебатът да продължава безкрайно и приемането на измененията в Закона за държавния служител да се забавят максимално.
Вече се чуха достатъчно аргументи и затова правя процедурно предложение след като бъде дадена думата на представителя на вносителя, който да даде разяснения, след това да се прекратят дебатите и да се пристъпи към гласуване на този параграф. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Противно процедурно предложение - господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя противно процедурно предложение. Не съм съгласен с доводите на господин Казак. Още повече, госпожо председател, Вие преди малко и в протокола вече сигурно е записано, обявихте, че след това давате думата на вносителя и на мен, който също поисках думата.
Господин Казак, как преценявате Вие, че е достатъчно нещо или не? По никакъв начин не сте се изказали досега по тази проблематика, тече задълбочен дебат, не виждам кой знае какви политически залитания в него. Виждам, че повечето изказвания са от добронамереност. Вярно е, че има критики към вносителя. Е, какво от това? Стремим се като законодатели да подкрепим един проект за промени в Кодекса на труда. Защо дискусията да не продължи? Защото просто някой е решил, че днес трябва да се случи събитието, което ще бъде събитието на деня. Ами, имайте търпение. Ако днес не го направите, съберете се в сряда и пак ще го направите.
Това нетърпение издава, разбира се, незрялост и аз моля колегите да не подкрепят процедурното предложение на колегата, който поиска прекратяване на дебата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Две процедурни предложения.
Първото е на господин Казак – да се изслуша вносителят и да се прекратят дебатите по този параграф от законопроекта.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 184 народни представители: за 110, против 71, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Моля представител на вносителя да вземе думата, след което преминаваме към гласуване на този параграф.
СНЕЖАНА ДИМИТРОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! От името на вносителя няколко разяснения по текста на § 76.
В държавната администрация работят около 80 хил. човека. От тях 26 хил. са държавните служители. В държавната администрация не са включени лекарите, учителите, а в много от случаите и чистачките са извън списъчния състав на държавната администрация и извън щатното разписание. (Силен шум и реплики в блока на ПСОДС.)
Това, което предлагаме с изменението на този текст, е да изравним статута за влизане, за вход в администрацията на лица, които имат йерархическа връзка, или да отговарят на същите изисквания, каквито са изискванията за работещите държавни служители. Смятаме това за логично, защото става въпрос за доста голяма категория служители, които осъществяват функции на държавното управление и не са обхванати от статута на държавния служител.
Но не само това е мотивът за предлаганите изменения. Мотивът да предложим този текст е и това, че имайки предвид, че работещите в държавната администрация, независимо на каква позиция са, се отъждествяват с държавността, не е нормално кметът на общината да назначи за свой шофьор своя зет. И точно с този текст всъщност разпростираме това изискване към хората, които влизат в администрацията, да нямат пряка връзка на ръководство и контрол. Не става въпрос по хоризонтала да имат някаква роднинска или друга връзка. Става въпрос за връзката на ръководство и контрол. Това означава назначаване, освобождаване, атестиране, оценяване, възлагане на задачи. Това е мотивът да предложим този текст.
И пак обръщам внимание, че става въпрос за ръководство и контрол. Няма никаква опасност този текст да се изроди в посока на това двама души, работещи в администрацията, да сключат брак. Смятаме, че това не би създало тази възможност за разправа и с хора и лица, които членуват в политически партии, имайки предвид, че в този текст няма забрана за членство в политически партии.
Текстовете на Закона за държавния служител се прилагат вече три години и нямаме случай, в който е давано становище, че да бъдеш някакъв функционер в общинска или областна структура представлява някаква ръководна функция.
Ние винаги сме се придържали към това, че уставите на политическите партии са тези, които определят нивото на ръководството и контрола в тях и в никакъв случай не става въпрос за някаква дискриминация. Всеки един служител в държавната администрация има право да членува в която политическа сила прецени и няма някаква дискриминация. Става въпрос за изравняване на входа в държавната администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Гласуваме предложението на госпожа Тоткова да отпаднат точки 1, 2, 3 и 4 от параграфа.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Госпожо председател, аз съм направил предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Но по правилника първо се гласува за отлагане, господин Корнезов, затова го правя така.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): То ще стане безсмислено.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин Корнезов, Вие имате предложение за отлагане на разискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложения за отхвърляне се гласуват първи, съгласно чл. 56, ал. 1 от правилника, а предложения за отлагане се гласуват след това.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Има предложение за отхвърляне на целия параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има предложение на госпожа Тоткова. То е за целия параграф, защото се състои от тези четири точки.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение точките в § 76 да се гласуват поотделно, защото те са свързани с уреждане на различни права и задължения в Кодекса на труда.
Първа точка урежда допълнителни условия за работещите по трудово правоотношение в държавната администрация.
Втора точка е свързана с чл. 126 от Кодекса на труда – задължения при изпълнение на възложената работа.
А трета точка, така както е останала в предложението на комисията, е свързана с чл. 330, а това е прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие.
Това са съвсем различни неща и може част от народните представители да подкрепят един текст и да не подкрепят друг текст. Или да подкрепят текст, който те преценят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, разбрах процедурното Ви предложение. Благодаря ви.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Затова смятам, че трябва да ги гласуваме отделно. Не го правя с цел да бавим работата, смятам, че това е в интерес и в защита правата на хората.
Аз разбирам защо се бърза. Защото много рядко НДСВ е в пленарната зала и просто не сте свикнали, колеги.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има предложение за отхвърляне на параграфа.
Госпожа Тоткова прави отново процедурно предложение по точки да се гласува това отхвърляне. Приемам това предложение.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Тоткова т. 1 от § 76 да отпадне.
Гласували 187 народни представители: за 84, против 101, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
(Народният представител Кина Андреева иска думата.)
Каква процедура искате? В момента гласуваме процедурно предложение.
Има предложение за прегласуване. Заповядайте.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, Вие скоро ще ни лишите въобще от правото да заставаме на трибуната.
Колеги, обръщам се към вас още веднъж. Правя предложение за прегласуване на този текст. Дебатът наистина беше много дълъг и много аргументи бяха казани в подкрепа на това, че текстът не е добре формулиран и не решава проблемите, които може би най-добронамерено трябва да реши.
Моля ви, подкрепете предложението да отпадне от Кодекса на труда този допълнителен текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, прегласувайте предложението на госпожа Тоткова т. 1 от § 76 да отпадне.
Гласували 200 народни представители: за 77, против 118, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Тоткова за отпадане на т. 2 от § 76.
Гласували 194 народни представители: за 75, против 110, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Тоткова за отпадането на т. 3 от § 76.
Гласували 195 народни представители: за 74, против 114, въздържали се 7.
Има предложение за прегласуване. Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване, защото аз съм сигурна, че вие не знаете какво гласувате.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ, от място): Знаем, знаем.
РОСИЦА ТОТКОВА: Аз ще ви кажа какво гласувате. В чл. 130 е записано: “прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие”. Това означава, че ако в една администрация по силата на този закон утре някой се окаже във връзка с друг човек от четвърта степен по сватовство, едното лице и то по преценка на работодателя ще бъде освободено и то без предизвестие. Има ли виновно поведение това лице? Няма виновно поведение.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА (от място): Чети текста на комисията.
РОСИЦА ТОТКОВА: Аз чета текста на комисията.
Освен това ще ви прочета точно текста на ал. 2 на чл. 330. Чета точно за да видите, че той и граматически е неправилен. Алинея 2 на чл. 330 от Кодекса на труда започва така: “Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато:” и накрая се добавя: “поради несъвместимост в случаите по чл. 107а, ал. 1”. Тоест, поради несъвместимост. Аз съм сигурна, че дори в комисията не сте го чели, защото не сте му направили редакцията, за да съответства на построяването на изречения в българския език.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново т. 3 от § 76 да отпадне.
Гласували 200 народни представители: за 81, против 118, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Тоткова за отпадане на т. 4 от § 76.
Гласували 183 народни представители: за 76, против 107, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Маринчев, за предложение за прегласуване.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Аз моля да се прегласува точката и искам да обясня мотива си.
В Закона за местното самоуправление и местната администрация има текст, с който се прекратяват правомощията на общинския съветник, в случай когато той бъде назначен на работа в общинската администрация. Този текст показва, че той не може да бъде назначаван. Явно двата текста са в колизия и е глупаво да приемаме такъв текст, че той ще бъде освободен, когато е общински съветник. Той няма да бъде назначаван, когато е общински съветник.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА (от място): Гласуваме т. 4 от параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме т. 4 от текста на вносителя.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Тогава се извинявам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложението за прегласуване го оттегляте.
Моля, гласувайте предложението на господин Корнезов § 107а да се отложи за следващо пленарно заседание.
Гласували 187 народни представители: за 71, против 110, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на конкретни точки от редакцията на вносителя за параграфа.
Има предложение от много народни представители за отпадане на т. 1 в ал. 1 на чл. 107а.
Гласували 178 народни представители: за 71, против 104, въздържали се 3.
Предложението не се приема.

Има предложение за отпадане на т. 4 от ал. 1 на чл. 107а.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 55, против 107, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Господин Маринчев, заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Длъжен съм да Ви поднеса своите извинения и на колегите от залата, когато преди малко поисках прегласуване на друго нещо. Става въпрос именно за т. 4, която е в колизия със Закона за местното самоуправление. Значи хем не може да бъде назначаван, хем пък му се прекратяват правомощията на общински съветник. Така че, моля, колеги, вникнете в текста и гласувайте против този текст, който е предложен. Не може да има такъв текст, след като в Закона за местното самоуправление този въпрос е уреден по друг начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложение на господин Маринчев за прегласуване на т. 4 от ал. 1 на чл. 107а.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 71, против 101, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на т. 5 от чл. 107а, ал. 1.
Гласували 166 народни представители: за 57, против 101, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Има предложение за прегласуване. Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Искам още веднъж да поясня на пленарната зала, че става въпрос за текст, който въвежда политическа дискриминация. Текст, който смесва лоялността към държавната служба от недържавни служители, назначени по трудов договор, с политическата лоялност. Аз мисля, че един такъв текст е противоконституционен, затова апелирам още веднъж мнозинството и залата да подкрепят отпадането на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложението на господин Миков е за прегласуване на предложението за отпадане на т. 5 от ал. 1 на чл. 107а.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 78, против 97, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Миков в т. 5 думите "експертни сътрудници" да се заменят с "експертни длъжности".
Гласували 174 народни представители: за 75, против 98, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Има предложение за редакционна корекция на т. 5. Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, аз направих такова предложение, което беше изразено и от представители на мнозинството, а именно след думата "длъжност" да се добави "на национално ниво".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: На национално ниво?
РОСИЦА ТОТКОВА: Равнище.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): "Ниво" е руска дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: "На национално равнище". Действително се направи такова предложение.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Тоткова след думите "контролна длъжност" да се добави "на национално равнище".
Моля, гласувайте.
Гласували 192 народни представители: за 170, против 14, въздържали се 8.
Предложението се приема.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): На национално ниво?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: На национално равнище.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Има предложения на народните представители Анастасова и Бучков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте предложението на госпожа Анастасова, то не беше дискутирано в зала, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 165 народни представители: за 38, против 119, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Бучков по § 76, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 167 народни представители: за 43, против 117, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 76 в редакция на комисията, заедно с приетото редакционно предложение на госпожа Тоткова в т. 5 на ал. 1.
Гласували 178 народни представители: за 125, против 42, въздържали се 11.
Параграф 76 е приет.
Господин Цеков, заповядайте за процедурно предложение.

ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, от името на парламентарната група на НДСВ правя предложение да преустановим гледането на Закона за държавния служител и да преминем към избора на членове на Конституционния съд и на председател на Българската народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Но в каква поредност?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Както го съобщих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Валери Цеков за разместване на точки в дневния ред…
Искате да направите обратно процедурно предложение, господин Корнезов, така ли? Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Когато открихте днес заседанието, лично Вие направихте предложение да приемем Закона за държавния служител и след неговото приемане да преминем към извънредната точка – избиране на шеф на Българската народна банка. В края на краищата залата подкрепи Вашето предложение. Сега кому е необходимо да се отметвате от собственото си решение?! Надявам се залата, включително и Вие да удържите на думата си. Дайте да приемем закона и след това да преминем към следващата точка, която е извънредна и въобще не е в седмичната програма.
Затова правя обратното процедурно предложение – моля да не го подкрепяте. Дръжте поне на думата си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението, направено от господин Валери Цеков, както той го направи.
Моля, гласувайте.
Гласували 210 народни представители: за 121, против 88, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка:
ИЗБОР НА СЪДИИ В КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ КВОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Искам да помоля да бъде представен проектът за решение, по който да се проведе дебатът.
Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
“Проект за решение за избиране на съдии в
Конституционния съд на Република България
Народното събрание на основание чл. 147, ал. 1, 2 и 3 във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за Конституционния съд
Р Е Ш И:
Избира за съдии в Конституционния съд на Република България:
1. Мария Николова Павлова.
2. Емилия Александрова Друмева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Бих апелирал към представяне на биографичните данни на кандидатите от трибуната, за да може залата да добие представа за тях.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): “Професор д-р Мария Николова Павлова е родена през 1938 г. в София в семейство на адвокати. Средното си образование завършва в 21 ЕСПУ “Христо Ботев” в София, а през 1960 г. се дипломира като юрист в Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” с отличен успех. През 1963 и 1964 г. работи като младши и районен съдия в гр. Кърджали. От 1968 г. работи като преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет. Защитава кандидатска дисертация на тема “Гражданскоправен режим на отчужденията и обезщетенията на имоти по ЗТСУ” през 1976 г. През 1984 г. се хабилитира като доцент с труд на тема “Договорът за групов строеж”. През 1994 г. й е присъдено от ВАК научното звание “професор по гражданско и семейно право”. Автор е на четири учебника, монографии и др. Има и други публикации. В научната си работа използва френски, немски, английски и руски език. Специализирала е по отделни клонове на частното право в Женевския университет през 1979 г., в Макс Планк Институт по авторско и патентно правно в Мюнхен през 1983 г. и отново в Германия, в Хамбург през 1999 г. Член е на Специализирания научен съвет по право при ВАК. Била е научен секретар на същия съвет. Член е на ръководството на Правната секция при Съюза на учените. Член е на германското сдружение “Приятели на германския Макс Планк Институт по чуждестранно и международно частно право”. Не членува в политически партии. Има две пълнолетни деца.”
“Професор Емилия Друмева е родена през 1947 г. в Плевен. Завършила е немска езикова гимназия в София. През 1965 – 1969 г. следва в Юридическия факултет на Софийския университет. Работила е три години като младши съдия в Софийския градски съд. През 1973 – 1977 г. е редовен аспирант по сравнително конституционно право към Юридическия факултет. Защитава дисертация на тема “Законодателна дейност на Британския парламент” и получава степен “научен сътрудник и кандидат на юридическите науки”. През 1980 г. е научен сътрудник по конституционно право. През 1989 г. е хабилитирана и получава научното звание “старши научен сътрудник втора степен по конституционно право”. През 1990 работи като член на Централната избирателна комисия за избиране на Велико Народно събрание. През 1990 – 1991 г. работи като експерт към Комисията по изработване на Конституцията в Седмото Велико Народно събрание. През 1990 г. е директор на дирекция “Правна и законодателна дейност”, където работи и досега. Специализирала е и изнасяла лекции в Макс Планк Институт по сравнително публично и международно право. Експерт е по програмата “Сигма”. Експерт е на Националния демократичен институт по въпросите на конституциите на страните в преход. Участник е в изследователската програма на институциите на Европейския съюз. Избрана е за редовен професор по конституционно право през 1995 г. Член е на редколегията на списание “Правна мисъл” от 1991 г. досега. Български член в Комитета по предотвратяване на изтезанията към Съвета на Европа от 1997 г. досега. Участва в изработването на множество закони и подзаконови актове и понастоящем. През 2003 г. е председател на Експертния съвет към Временната комисия по предложения за изменения на Конституцията на Република България. Автор е на четири книги и много статии в научни списания и вестници. Владее английски, немски, френски и руски език. Омъжена, с две дъщери."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Илчев.
Уважаеми народни представители, имате думата по тези кандидатури за членове на Конституционния съд.
Преди това давам думата по процедурен въпрос на господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министре (обръща се към министър Милен Велчев), знам, че Ви е много приятно да четете вестник на това място.
Уважаеми дами и господа народни представители, остават две минути до редовната почивка.
Господин председател, моля да продължим дискусията по предложенията след почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение да се даде почивка, както е и по правилник. Длъжен съм да се съглася с искането на господин Михаил Миков.
Обявявам полагаемата се почивка (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми народни представители! Преминаваме към избор на съдии в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание.
Постъпили са два проекта за решение:
Единият проект беше представен от господин Станимир Илчев и бяха представени кандидатите.
Вторият проект за решение е по предложение на председателя на Парламентарната група на Коалиция за България, с който се предлага избирането на госпожа Снежана Начева.
Аз бих искал да помоля вносителят на предложението да представи проекта за решение и кандидатурата на доц. д-р Снежана Начева. Но виждам, че Коалиция за България, с много малки изключения, не уважава заседанията на парламента и не присъства в залата.
Процедурно предложение – господин Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение кандидатурите, които са предложени, да се гласуват поотделно. В проекта за решение на Национално движение Симеон Втори са предложени две кандидатури. Аз смятам, че е съвсем нормално всяко едно от имената, които са предложени, да бъде подложено на отделно гласуване, защото в края на краищата става въпрос за отделни хора, с отделни качества и е нормално народните представители и парламентарните групи да имат възможността да изразят поотделно своето становище за всеки един от предложените кандидати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз уважавам това разбиране. Смятам, че то е коректно и че така трябва да процедираме. Тъй като има общо три номинации, коректно е всяка от тях да бъде подлагана на гласуване поотделно.
Ако няма противно предложение, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Димитър Абаджиев за гласуване поотделно на номинираните за конституционни съдии.
Моля, гласувайте.
Гласували 185 народни представители: за 153, против 4, въздържали се 28.
Това предложение се приема и така ще се процедира.
Сега вече бих помолил от името на Парламентарната група на Коалиция за България да представят кандидатурата на госпожа Снежана Начева.
Господин Сергей Станишев не го виждам, но смятам, че той не е незаменим.
Заповядайте, господин Червеняков, имате думата.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Пред вас е кадровата справка за госпожа Снежана Начева.
Както виждате от нейната творческа биография, през 1961 г. тя завършва средното си образование в 14-а гимназия “Асен Златаров” – гр. София.
През 1962-1966 г. завършва висше образование, специалност “Право” в Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Нейният трудов стаж започва през 1966-1967 г. като стажант съдия в Софийския градски съд.
През 1968-1971 г. е редовен аспирант по конституционно право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
През 1971-1974 г. е хоноруван асистент по държавно право в Юридическия факултет.
През 1975-1985 г. е старши главен асистент в Юридическия факултет.
От 1985 г. има хабилитация степен “доцент” в Софийския университет.
1985-1987 г. е заместник-декан по учебната работа на Юридическия факултет на Софийския университет.
Има специализации през 1980 г. в Полша в университетите в Лодз, Краков и Варшава; през 1988 г. – специализация в Московския университет “Михаил Ломоносов”, през 1995 г. – специализация във Франция, Университета в Монпелие и Университета в Париж.
Подробно са изброени лекционните курсове, които тя е провела.
Придобитите квалификации са: диплом за завършено образование - юридически и политически науки на Юридическия факултет през 1966 г.; диплом за присъдена научна степен “кандидат на юридическите науки” – 1975 г.; диплом за присъдено научно звание “доцент” – 1985 г.
Членува в следните организации: 1987-1990 г. - член на Международната асоциация по конституционно право; от 1966 г. – член на Съюза на юристите в България; от май 1990-1995 г. – председател на Съюза на юристите в България.
Творческата й дейност включва 50 научни труда, публикации по проблемите на конституционното право, студии, статии, монографично изследване в държавно-правни процесуални норми; участник е с научни съобщения и доклади в национални и международни форуми.
Експертната й дейност включва: през 1990-1991 г. – експерт към Конституционната комисия на Седмото Велико Народно събрание, а от октомври 2002 г. – член на Консултативния съвет по законодателство при Народното събрание.
Семейно положение: омъжена, с една дъщеря и един внук.
Иска ми се да кажа и няколко думи относно аргументацията да внесем това предложение.
Както неведнъж сме имали възможност да заявяваме от тази трибуна, ние сме настоявали проблемите на съдебната власт да бъдат решавани с възможно най-широк консенсус, с един конструктивен подход при вземането на решения. При предлагането на кандидатурата на Снежана Начева ние сме изхождали от това, че това беше едно от имената, което се обсъждаше в публичното пространство. Даже при откритата подписка в групата на управляващото мнозинство тя събра достатъчен брой подписи, които доказват нейната безспорна ерудиция. Същевременно тя е един от малкото всепризнати специалисти в сферата на конституционното право. Едва ли е необходимо да се спирам на задълженията на Конституционния съд, които обосновават аргументите в защита на тази кандидатура.
Струва ми се, че при избора на конституционни съдии и при решаването на проблемите на съдебната власт ние трябва да следваме точно този подход – подхода на по-голяма диалогичност, на конструктивност и на консенсус между отделните политически сили. Според мен някъде в миналото остана оня подход, когато една политическа сила се опитваше да овладее съдебната система в своя лична ползва. Струва ми се, че Народното събрание има една прекрасна възможност с избора на тази кандидатура да даде ясен сигнал по какъв начин ще бъдат решавани проблемите на съдебната система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Червеняков.
Уважаеми народни представители, имате думата по представените кандидатури за членове на Конституционния съд на Република България.
Заповядайте, господин Осман Октай.

ОСМАН ОКТАЙ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Винаги изборът на членове на Конституционния съд е един от най-важните актове на българския парламент, защото това е единственият орган, който има правомощията да следи приетите закони от Народното събрание до каква степен са конституционносъобразни. Стремежът на българския парламент при избора на всички членове на Конституционния съд досега е бил да не се допусне за членове на Конституционния съд да бъдат избирани хора, които ще провеждат определена политическа линия на определени политически централи. Затова все още е дискусионна темата според мен дали следва членовете на Конституционния съд да се избират с обикновено мнозинство или с квалифицирано мнозинство от българския парламент, за да се предотвратят такива възможности.
За да не ви отегчавам, понеже тук се прие едно важно процедурно решение поотделно да се гласуват всички кандидатури, аз искам да взема отношение специално за кандидатурата на проф. Мария Николова Павлова. Тя от два месеца има удоволствието да бъде председател на Централната избирателна комисия. По време на нейното председателство има безпрецедентни случаи като решения на Централната избирателна комисия изключително под влияние на определени партийни политически централи. И за да не бъда голословен, ще покажа доказателствен материал за това. Никой няма право, никой не си е позволявал в последните 12-13 години някой да влияе на Централната избирателна комисия и с определено мнозинство да се опитва да я превръща в политически орган за елиминиране както на политическия опонент, така и директно на опонентите кандидати.
Затова ще ви цитирам едно Решение № 470 на Централната избирателна комисия, което според други нейни членове е безпрецедентен случай, затова че Централната избирателна комисия не може да изпълни волята на закона с квалифицирано мнозинство да отхвърли или регистрира една политическа партия и в услуга на определена политическа партия елиминира основния политически опонент като алтернатива на тази политическа сила. (Смях от групата на ДПС.)
Ще се смеем след изборите, колеги. И ви цитирам най-безпрецедентния случай от края на тази седмица – две решения с един и същи номер на Централната избирателна комисия.
ЕМЕЛ ЕТЕМ (ДПС, от място): Сега говорим за Конституционния съд!
ОСМАН ОКТАЙ: Говорим за хора, които предлагате за членове на Конституционния съд, колеги.
Става въпрос за Решение № 790 на Централната избирателна комисия от 3 октомври 2003 г. Централната избирателна комисия гласува това решение против жалбата на кандидат-кмета на ДПС в Плевен за регистрацията на независимия кандидат Мустафа Карнобатлъ. Тук Централната избирателна комисия, както е написано от докладчика, член на Централната избирателна комисия, Иларион Иларионов, цитирам…
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ, от място): Това не ни интересува!
ОСМАН ОКТАЙ: Това ви интересува. Това е текстът на решението, както е било гласувано от ЦИКМИ на 3.10.2003 г. Това е решение, оставено без подпис. Председателят на комисията и секретарят на комисията не подписват прието Решение на Централната избирателна комисия под № 790. И забележете, след три дена под същия номер, на 6 октомври 2003 г., без да е дискутиран повторно въпросът, председателката на ЦИК Мария Павлова и секретарят Карадайъ подписват коренно различно решение и отнемат възможността на независимия кандидат да участва в изборите. За това става въпрос и аз искам да го имате предвид при дискусията на нейната кандидатура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Октай.
Заповядайте, госпожо Пангарова.
НАДКА ПАНГАРОВА (НИЕ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз вземам думата от името на Парламентарната група НИЕ с изключително уважение към всички номинирани до момента кандидати за конституционни съдии, за да изкажа нашето съжаление, че тук не прозвуча името на проф. Стоян Кушлев, познат поне сред нас със своята изключително честна и справедлива позиция като човек в много отношения. Ако бяха номинирани повече имена, щяхме да имаме реалната възможност да направим избор. Без да имам намерение да преча на изборите на останалите, още веднъж изказвам съжаление, че не беше допусната номинацията на проф. Кушлев. Не вървеше от името на Парламентарна група НИЕ да номинираме неговата кандидатура, тъй като смятаме, че трябва да бъдем етични в своите позиции, но сме убедени, че той щеше да бъде подкрепен и от колеги от НДСВ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, уважаеми народни представители! Днес парламентът е изправен пред едни от най-важните въпроси, които рядко има възможност да обсъжда и да решава. Един от най-важните, защото се формира тази институция в държавата, която единствена може да ревизира, да блокира решения на други основни власти в страната, и то институция, която сама по себе си не подлежи на никакъв юридически и почти никакъв обществен контрол.
Днес чувствам отговорност да споделя свои разсъждения по темата, а и конкретно по направените предложения, защото бях един от убедените привърженици при създаването на Конституцията за необходимостта за първи път в българската държавна и конституционна практика да се установи институцията на Конституционния съд и съответно на конституционното правосъдие. В тези години обаче тази практика ни даде много не само положителни, но и отрицателни, даже огорчителни примери. Не става дума за това, че отделните политически сили могат да имат своя оценка за практиката на Конституционния съд, а затова, че възникваха много спорни въпроси дали Конституционният съд е останал в пределите на това конституционно предназначение, което му предвижда основният закон, учредителната власт на страната.
Затова, ако си спомняте дискусията във връзка с промените на Конституцията, поне в нейната подготвителна фаза, предложихме да разширим обсъжданата тема и тя да не се отнася само за съдебната власт, а и за Конституционния съд, като в тази тема времето показа, че са силно актуални въпросите за начина на формиране на Конституционния съд, за мнозинството, с което се излъчват членовете в него и евентуално за мнозинството, с което той приема различните видове свои решения. Ние знаем, че други решения на Конституционния съд ограничиха до голяма степен възможността дискусията в парламента да завърши с промяна в този момент на Конституцията и в частта за Конституционния съд.

Мисля, че независимо от липсата на такива нормативни промени ние можем да започнем постепенно да променяме практиката. Една от тези промени, която аз очаквам, е кандидатурите, които се предлагат в парламента за конституционни съдии, да получават подкрепата на значително мнозинство, на квалифицирано мнозинство от народни представители, а не просто минимално изискуемото мнозинство, което Конституцията сега е записала за законите и всички решения на парламента. Това може да стане само като резултат от реално съгласие, предшествано от дискусия в парламента. За съжаление обаче тази възможност към този момент изглежда е пропусната или пренебрегната от мнозинството. Защото и реформата в съдебната система, и в конституционното правосъдие изискват обединяване на много повече сили – и обществени, и професионални, и парламентарни. Факт е, че ние отново повтаряме това, което се повтаряше в миналите години, вече е първият сигнал на смущение.
По отношение и на трите предложени кандидатури аз мога да заявя своята увереност, доколкото имам право на такава оценка, без това да звучи претенциозно, че всяка една от тях е доказала своите професионални качества. Особено добре е, че в Конституционния съд се включват и хора, които са от областта на правната теория, и такива, които са специализирани в конституционната теория на правото. За мен тези кандидатури не създават притеснение от гледна точка на професионалните качества и опит, които са необходими за изпълнение на длъжността на конституционни съдии. За да си конституционен съдия обаче, е еднакво необходимо още едно качество и то вече не е професионално, то е личностно, а именно способността и желанието, в някои случаи, волята на тези конституционни магистрати да действат напълно независимо и в съответствие с Конституцията.
Аз не искам никой от предлаганите кандидати да декларира някаква лоялност пред едни или други народни представители, пред парламента като избирателно тяло, което ще ги излъчи. Но предлагам ние да поканим и трите предложени тук, за да чуем не тяхна програма, защото те не могат и няма каква да излагат, но те трябва да ни уверят още сега в своята готовност да действат изцяло по съвест и убеждение и в съответствие с Конституцията. Някои могат да кажат, че конституционните съдии полагат конституционна клетва в този смисъл. Да, това е така, но след като бъдат избрани от парламента. И така както в съда се заявява готовност всеки да се придържа към истината, мисля, че това е една тяхна допълнителна отговорност, която те публично поемат пред обществото и пред парламента. Разбира се, няма гаранции, че някой впоследствие може да се отклони, воден от едни или други свои моментни мотиви, пристрастия или пък лоялност. Но аз смятам, че това е един много важен факт, който трябва да повиши легитимността на избора в Конституционния съд.
Искам да получа отговор от представителите на мнозинството по какъв начин тези кандидатури достигнаха до нас – дали те са предложени по силата на това правило от вашия устав, че когато лидерът на движението прави предложение, по същество това единствено допуска възможност групата да приеме или не направеното предложение. Защото аз смятам, че тези хора трябва да знаят, че те са кандидати на парламента, а не на една личност, не на някаква политическа формация. Защото пред тях могат да възникнат въпроси от конституционно естество, които засягат включително и тези, които са инициирали тяхното предлагане. И те трябва да могат да се произнесат независимо, а не с оглед на някакви очаквани решения.
Затова аз искам да чуя отговор на този въпрос, той за мен е много важен. И заедно с това ние да поканим тези хора, за да могат да направят своята декларация или изявление, както искате го наречете, пред народните представители. Тогава за мен, а смятам и за всеки един от останалите ще бъде много по-лесно да окажат своята подкрепа или да направят своите предпочитания измежду предложените кандидатури. Това е моето предложение, госпожо председател. (Ръкопляскания в Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
За реплика – господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Стоилов! До шестата минута от Вашето деветминутно изказване Ви слушах безкритично, с пълно съгласие и с пълно одобрение. Но в следващите три минути Вие ми поднесохте няколко повода за размисъл, който приключи с несъгласие.
Аз не съм юрист и не мога точно да си представя как юрист, кандидат за член на Конституционния съд, ще представи програма. В тази програма той ще ни каже какво ще прави? Откъде този член на Конституционния съд ще знае темите, по които ще бъде принуден да дава тълкувания? Как той би могъл да прогнозира колизиите, до които ние тук бихме достигнали в рамките на един закон, или в опита си да променим един или други текст от Конституцията. Защото Вие точно така казахте: да дойдат тук и да ни кажат своите програми.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не е казал програми!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Той каза така. Има стенограма и ще я прочетем през почивката. Той спомена думата “програма” и аз останах с впечатление, че ние ще каним надзорници, приватизатори или министри в най-добрия случай, чиито програми да изслушаме.
Дълго време понякога Конституционният съд не работи нищо, което означава, че парламентът работи добре. И много често наистина Конституционният съд се намесва, за да блокира погрешно решение или да направи тълкувание, с което да ни развърже ръцете. Но как това би могло да се програмира?
Второ. Те са наистина достатъчно добре познати. Ние тук избираме хора, които спокойно наричаме според тривиалната крилата фраза първи между равните. Какъв е проблемът гласовете по време на гласуването да се разпределят така, както ние мислим. И ако това стане след малко, далеч на заден план отзвучава презумпцията, че един човек е избрал други двама.
По въпроса за консултациите. Консултации, макар и в насипно състояние, са правени, господин Стоилов, и Вие го знаете. Името, което беше предпочитано от Вас и Вашите колеги, стигна до мен и се придвижи по-нататък, но то за жалост не е между имената на двамата номинирани. Благодаря.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Къде по-нататък, господин Илчев?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: По-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика – г-н Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Стоилов! Моята реплика ще бъде кратка. Ако Ви интересува по какъв начин Парламентарната група на НДСВ взема своите решения, ще Ви предоставя нашия правилник на групата и можете да се осведомите. Това – едно.
Второ, почувствах някакви намеци, че едва ли не става дума за някакви партийни кандидатури. Извинявайте много, ама ако проф. Мария Павлова и проф. Емилия Друмева са партийни кандидатури, не знам за какво говорим! Да, ние досега сме свидетели, че преобладаващата част от кандидатурите за Конституционния съд бяха партийни. Не толкова известни юристи и не толкова добри специалисти, но верни на съответната централа. Е, ние отново показваме, че сме против тази практика. Тези две кандидатури, ако някой може да каже, че те са близки до НДСВ, това е пълен абсурд! Аз съм горд от тези две кандидатури именно затова, че те са непартийни и са професионални. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Друга реплика? За дуплика – господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Пенчев, за мен партийността или безпартийността сами по себе си не са положителна или отрицателна атестация за личността. И това много ясно трябва да бъде отбелязано в едно общество, което води политически и обществен живот.
Аз не съм ви упрекнал, че вие сте партизирали тези кандидатури, предлагайки ги в парламента. Аз поставих въпроса дали те не са персонално ангажирани (ръкопляскания в КБ) и очаквах от Вас като член на ръководството на тази партия да ми дадете своя отговор. А бих се радвал да го чуя и от тях. Така че аз не се интересувам от начина, по който вие водите своя вътрешнопартиен живот, но ме интересува начина, по който ни предлагате тук решения, по какъв начин те са били обсъдени и по силата на какви правила днес са станали факт.

По отношение репликата на господин Илчев. Може би не сте ме чули или разбрали. Ясно заявих, че не става дума за програми, но става дума за определени виждания и недейте преиначава. Добре, аз казвам това, което може да бъде проверено и отбелязано и в стенограмата, защото единствената програма на конституционния съдия е основният закон, самата Конституция. Но в страни, където е развито конституционното правосъдие, се обсъждат възгледите на кандидатите. Дори в Съединените щати за членовете на Върховния съд – дали те споделят предимно либерални или консервативни възгледи. Там също се отчитат някои баланси, защото тези тенденции са разположени в обществото. Това не значи, че те са партийно ангажирани, но те действат последователно, с оглед на своите убеждения, които в техните тълкувания по някой път дават един или друг смисъл на конституционните разпоредби.
Също така не е без значение с какви свои виждания тези хора идват по някои от основните дискутирани вече в обществото ни въпроси, които бяха интерпретирани и тук. Ето, за това става дума – за принципите, от които те ще се ръководят, давайки своето тълкуване на Конституцията, и какви са основните им разбирания по някои от спорните въпроси, ако желаят да го направят. Но аз казах, че най-малкото на нас ни се дължи едно изявление за начина, по който те възприемат тази отговорност, която поемат, и за смисъла, който те самите влагат в нея. Ето за това става дума и съжалявам, че двете реплики не ми помогнаха да получа по никакъв начин отговор на въпросите, които поставих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за други изказвания.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Нека да гласуваме първо моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Стоилов, аз не виждам никакво основание нито в Конституцията, нито в правилника, нито в Закона за Конституционния съд, нито в практиката на досегашните народни събрания да гласуваме Вашето предложение да викнем конституционни съдии да изявяват своите виждания, евентуално бъдещи, ако бъдат избрани. Ако ми кажете основанието, на което трябва да направя това, ще го подложа на гласуване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Аз точно това говорих, че трябва да премахнем тази практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, мисля, че еднакво добре можем да направим справка и с Конституцията, и с правилника, че парламентът може да покани на своите заседания всеки, когото реши, по обсъжданата тема. Така че няма такава забрана. Това, че не е предвидено изрично задължение в процедурата, е отделен въпрос. Никой не твърди, че ние днес имаме някакво задължение да ги поканим, но ние сме в пълното си право да им дадем тази възможност, а и моето настояване е такова. Затова ще моля да го подложите на гласуване. Няма никакъв процедурен въпрос. Нека всеки народен представител по съвест самостоятелно да се произнесе по него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение да бъдат поканени тримата кандидати за конституционни съдии в пленарната зала.
Гласували 183 народни представители: за 52, против 97, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Имате думата за изказвания по тези два проекта за решение. Няма повече желаещи за изказвания.
Съгласно приетото процедурно предложение, направено от господин Абаджиев, ще преминем към гласуване поотделно за всяка една от кандидатурите.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Разбира се, че приехме и аз също гласувах поотделно да бъде гласувана всяка една кандидатура, но мисля, че трябва да допълним в каква поредица. Мисля, че е нормално по азбучен ред, по фамилия да се гласува за всеки един. (Шум и неодобрителни реплики от НДСВ.)
Кажете как? Дайте друга процедура!
Мисля, че трябва да бъдат гласувани по азбучен ред, по фамилия всяка една от кандидатурите.
Искам да заявя, че и трите кандидатури са достойни. Хора, доказали се и в практиката, и в живота, някои от тях са мои учители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Доста странно процедурно предложение, което пък съвсем не съответства на правилника.
Има изрично разписан начин, по който се гласуват проектите за решение – по реда на тяхното постъпване. Кандидатурите ще бъдат гласувани поотделно, но по реда на тяхното постъпване.
Заповядайте за обратно процедурно предложение, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Точно това исках да кажа и аз. Съгласно нашия правилник решенията се гласуват по реда на постъпването. В нашето решение има две кандидатури. Ще гласуваме, първо, първата, а след това – втората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преамбюлът на двата проекта за решение е един и същ. Ще го прочета и след това преминаваме към гласуване на кандидатурите.

“РЕШЕНИЕ
за избиране на съдии в Конституционния съд
на Република България

Народното събрание на основание чл. 147, алинеи 1, 2 и 3 във връзка с чл. 148, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за Конституционния съд




Р Е Ш И:

Избира за съдии в Конституционния съд на Република България:”.
Подлагам на гласуване, по реда на тяхното постъпване, имената на тримата кандидати.
Първо е името на проф. д-р Мария Николова Павлова.
Моля, гласувайте тази кандидатура.
Гласували 205 народни представители: за 115, против 25, въздържали се 65.
Кандидатурата се приема.
Подлагам на гласуване кандидатурата на проф. д-р Емилия Александрова Друмева.
Гласували 202 народни представители: за 196, против 1, въздържали се 5. (Ръкопляскания от НДСВ и ПСОДС.)
И тази кандидатура се приема.
За съжаление, третата кандидатура не може да бъде поставена на гласуване, тъй като двете кандидатури вече са приети.
Съгласно Закона за Конституционния съд избраните за конституционни съдии ще положат клетва пред председателя на Народното събрание, Конституционния съд и президента.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Трябва да се гласуват всички кандидатури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не могат да се гласуват всички кандидатури, защото нямаме процедура по балотаж. Много Ви моля, недейте да крещите в залата! Избрани са двама. Народното събрание избира двама конституционни съдии. Не можем да изберем трима. Двама вече са избрани и са гласувани по реда на постъпването им.
Тази точка от дневния ред приключи.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБОР НА УПРАВИТЕЛ НА БНБ.
Постъпили са три предложения.
Първото предложение е от народните представители Тошо Пейков, Весела Драганова и група народни представители за председател на БНБ да бъде избран Светослав Гаврийски. Това е първият проект за решение.
Следващият проект за решение е от народния представител Никола Николов – председател на Парламентарна група НИЕ, с аналогично предложение.
Следващото предложение е с вносители Константин Пенчев и Анелия Мингова. Проектът за решение е за управител на БНБ да бъде избран Иван Искров.
Моля вносителите на проектите за решения да ги представят на пленарната зала.
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С колегата Анелия Мингова сме предложили проект за решение за избиране на управител на Българската народна банка.
“Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България и чл. 12, ал. 1 и ал. 4 от Закона за Българската народна банка
РЕШИ:
Избира Иван Ганчов Искров за управител на Българската народна банка.”
Мисля, че не е необходимо в тази зала да обяснявам кой е Иван Искров и какви са неговите качества. Само искам да напомня, че през тези две години той беше председател на една от най-сложните и най-отговорни комисии - Комисията по бюджет и финанси. Мисля, че едва ли има възражения, че се справи блестящо със своите задължения. Лично аз съм убеден, че той ще се справи отлично и със задълженията на управител на Българската народна банка.
Аз лично с чиста съвест ще подкрепя тази кандидатура, която правим с Анелия Мингова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: От вносителите на другия проект за решение думата има госпожа Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Движение за национално възраждане “Оборище”, Партията на българските жени и други народни представители, подписали проекта за решение за избор на управител на Българската народна банка, искам да ви представя кандидатурата на господин Светослав Гаврийски. Считам, че българският парламент трябва да чуе кого избира и считам, че трябва всеки един кандидат да бъде представен по нужния ред.
Освен това, считам за изключително важно да се спази в името на авторитета на българското народно представителство решението, което беше взето, да се обсъждат концепциите за развитие на Българска народна банка, тъй като това беше поводът този избор да бъде отлаган многократно във времето. Изключително нереспектиращо звучи фактът, че днес със специално добавена точка, измежду другите закони, спираме разглеждането на определени закони, за да разглеждаме един от най-важните въпроси в България.
По същество. Господин Светослав Гаврийски – избраният на 11 юни 1997 г. управител на Българска народна банка – проведе успешно и без сътресения реформата в Българската народна банка, деноминацията на лева и допринесе с работата си до края на своя мандат през юни 2003 г. за успеха на валутния борд, за финансовата, банковата стабилизация в страната и за това България да стане част от обединената валутна зона на еврото.
Господин Гаврийски има богат положителен опит като управител на Българска народна банка, като управител за Република България в Международния валутен фонд, Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и като заместник-министър и министър на финансите на Република България.
Господин Светослав Гаврийски представи на вниманието на народните представители, на премиера и на експертите една добре премислена концепция за развитието на Българската народна банка в периода от 2003-2009 г.
Заради професионалните му и човешки качества, каквито са изискванията по чл. 11, ал. 3 от Закона за Българската народна банка, заради неговата партийна необвързаност и доказана морална издръжливост, предлагаме кандидатурата на господин Светослав Велиславов Гаврийски за управител на Българска народна банка за втори мандат.
Считам, че към тази кандидатура трябва да се отбележи неговата почти 30-годишна работа в Министерството на финансите, като един доказал се професионалист, политически необвързан, такъв, какъвто България търси, за да може да бъде защитавано достойно името българско и името на българските институции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
Изказвания по представените кандидатури има ли?
За процедура думата има господин Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да бъде поканен в залата и господин Гаврийски, който също е кандидат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение в залата да бъде поканен господин Гаврийски.
Вероятно противно процедурно предложение от господин Даниел Вълчев.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ (НДСВ): Господин председател, аз си позволявам да направя обратното процедурно предложение с една много проста аргументация. Цялата аргументация, която беше изложена тук в подкрепя на господин Гаврийски, беше в смисъл, че той е добре познат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за допускане в пленарната зала на един от кандидатите - господин Светослав Гаврийски.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 196 народни представители: за 99, против 70, въздържали се 27.
Предложението се приема.
Поканете господин Гаврийски в пленарната зала.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи за изказване по направените кандидатури?
Заповядайте, господин Радев.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, господин министър! Доживяхме да се случи и днешния ден, в който има някакъв шанс, някаква вероятност да изберем управител на Централната банка и да сложим край на позорната сага “Избор на управител на БНБ”. Казвам има шанс, защото не съм много сигурен дали тази сага ще приключи днес, или ще сложи началото на нова сага, която ще набере инерция за в бъдеще. Дано бъдем разумни и да сложим наистина края днес.
Добре е да изберем днес управител на Централната банка, но защо по този начин, господа управляващи, защо така – партизански, защо по терлици днес вкарвате тази точка в дневния ред? Нали вчера същото това Народно събрание по предложение на мнозинството гласува точно определен дневен ред?! В този дневен ред отсъстваше точка “избор на управител”. Какво е онова, което се случи от вчера до днес, та сега гледаме тази точка? Изобщо случи ли се нещо? Интересен е отговорът на този въпрос. А може би нищо не се случи от вчера до днес. А може би сме свидетели на поредната гениална тактика на мнозинството – удар в засада. (Весело оживление в блока на НДСВ.)
Изпращате Тошо Пейков зад граница, използвате по някакъв начин намаленото присъствие на народните представители поради изборната надпревара, внасяте дебата в парламента, претупвате го набързо и си гласувате с по няколко карти, както напоследък сте научени. Толкова ли не се намери някой да ви каже, че така не се управлява държава, че това се вижда? Толкова ли не го разбрахте? Както и да е. Това си остава за вас самите и за начина, по който се държите днес в Народното събрание.
Но сега по същество. Защо до днес, уважаеми колеги, няма легитимно избран гуверньор на Централната банка? Защо се стигна до този управленски абсурд, защо вече пет месеца Централната банка е в безтегловност? Аз лично имам няколко обяснения за основни, според мен, причини, които доведоха България и българския парламент до днешния абсурд.
Първата причина за мен е пазарлъка – срамен, недостоен, циничен, политически пазарлък между двете политически сили, които днес доминират управлението в Република България. Сякаш става дума за една квартална бакалница, а не за такава институция, каквато е Националната банка. Това за мен е основната причина за това забавяне.
Втората причина е онзи синдром, за който няколко пъти съм говорил от тази трибуна – синдромът на пълната управленска импотентност, който съпътства цялостното управление на НДСВ и ДПС от първия ден на управлението на Симеон Сакскобургготски.
Разбира се, има и трети – онзи опит на предишното ръководство на Парламентарната група на НДСВ да задържи избора на гуверньор до 59-ата минута – тогава, когато изтича срокът на досегашния гуверньор и в суетнята, в бързината, в липсата на време да се избере набързо и без особен дебат предложеният от това ръководство кандидат за гуверньор. Да, ама не! Този път не би! Не би, защото след две години депутатстване депутатът става малко по-различен. Той вече не е онзи безмозъчно послушен апаратчик, който натиска копчето. Той вече мисли и оценява последиците от своето гласуване. Депутатът в мнозинството явно си даде сметка, че става дума не за кварталната бакалница, за която преди малко говорех, а за изключително важната държавна институция, каквато е Централната банка – институция, която е призвана да отстоява, да пази стабилността на националната валута, стабилността на цялата българска държава, не толкова на правителството. Да, разбира се, и стабилността на правителството, но на държавата България преди всичко. Затова днес сме изправени пред такъв много сериозен избор. Трябва да си дадем ясно сметка каква е точно разликата между бакалницата и Централната банка. Какво представлява тази изключително важна държавна институция – пред нея има поставени много сериозни, много тежки, много важни функции и задачи за изпълняване. Ще се опитам да ги групирам в няколко точки.
Най-напред Централната банка трябва да е напълно независима от правителството, от изпълнителната власт. Защо? Централната банка е институция, която има да изпълнява много по-комплексни, много по-дългосрочни цели, отколкото сравнително краткосрочните, а бих казал понякога и конюнктурни задачи на една изпълнителна власт. Затова по никой начин не трябва да подчиняваме Централната банка на конюнктурните и по-краткосрочни задачи на изпълнителната власт.
На второ място, Централната банка има една характерна особеност – за нея е недопустимо да се обвързва с която и да било политическа сила. Тя трябва да е абсолютно незаангажирана политически. Всички помним партийното решение и партийния избор на ръководството на Централната банка през 1995 г., чудесно помним резултата от това политическо назначение през 1996 г. Затова не бива по никакъв начин да има повече такова обвързване!
На следващо място – не бива да има абсолютно никакво обвързване, никаква зависимост между ръководството и между самата Централна банка и каквито и да било корпоративни или икономически интереси. Надявам се всички добре се сещате защо трябва да липсва такава връзка.
На следващо място – за да изпълнява успешно своите функции. Централната банка на всичко отгоре трябва да бъде консервативна и напълно прозрачна институция. Това трябва да бъде отговорна и надеждна институция. Тук, колеги, ключовата дума е “доверие”. Тази ключова дума е най-съществената характерна черта на Централната банка. Не може и не бива Централната банка да бъде игрална зала или хазартно заведение по никой начин! Тя трябва да бъде и да си остане фактор за сигурност и за стабилност.
А сега – какъв трябва да бъде управителят на Централната банка? Ами много естествено – той трябва по най-добър начин да отговаря на тези основни изисквания. Имаме двама кандидати. Единият е досегашният гуверньор - господин Светослав Гаврийски, предложен от мнозинството, не обаче от предишното ръководство на парламентарната му група, и другият представител и кандидат за гуверньор - господин Иван Искров, който е председател на Бюджетната комисия на това Народно събрание и заместник-председател на Партията НДСВ.
Според мен, господин Гаврийски изцяло покрива представата ми за изпълняване на тези основни функции и изисквания на Централната банка. Защо? Защото го доказа! Господин Гаврийски с една завидна упоритост и професионализъм успя да изправи на крака банкрутиралата през 1996-1997 г. банкова система на България и да я превърне в дълбоко уважавана банкова институция по целия свят. Какво повече трябва да доказва сегашният гуверньор, че може да направи, от това, което вече е направил? Вие казвате - господин Искров има качества, може да се справи по-добре – чудесно! Може би! Но, забележете - господин Искров трябва тепърва да доказва това ваше твърдение.

Аз, извинете ме за откровеността, вярвам само на това, което вече се е случило. Препоръчвам ви и на вас подобно вярване. Не "верване", за което вие самите знаете какво имам предвид.
Как господин Искров отговаря на тези няколко основни изисквания? Независим ли е господин Искров от правителството, от изпълнителната власт? Според мен, по-скоро – не, по-скоро е зависим, защото досегашното му поведение точно това ме кара да мисля. И сега би трябвало да приемем на доверие неговите обещания за утрешна независимост. Или отново едно "Вервайте!". Е, аз пък не вервам.
По втория въпрос: партийно независим ли е господин Искров? Господин Исков категорично не е партийно независим, защото той, моите уважения към това, е заместник-председател на една политическа сила, която днес има честта и отговорността да управлява България. И едва ли утре той би могъл с лека ръка да изхвърли своите партийни пристрастия някъде зад гърба си и да се превърне изведнъж в един партийно независим управител на Централната банка.
На следващия въпрос: корпоративно и икономически независим ли е господин Искров?
За съжаление в това отношение съществуват определени съмнения. И тези съмнения се пораждат от явната близост на кандидата с кръга юпита и тяхната подчертана корпоративна пристрастност, която не е тайна за никого в България.
Ще има ли господин Искров консервативно поведение и прозрачни действия като основно изискване, което се поставя пред Централната банка? Е, сега по този въпрос аз лично изпитвам сериозни съмнения. Не говоря за вас, не зная вие дали изпитвате тези съмнения, но аз ги изпитвам, поради това че публично беше афиширано намерението за активно управление на външния дълг и то бе осъществено, както и за управление на държавния дълг и на финансовия ресурс на България. Активно управление! И господин Искров беше един от най-солидните защитници, застъпници на тази теза. Това е нещо, което ме кара да се съмнявам в тази независимост, която той трябва да има.
Той беше един от най-изявените защитници на тези операции по външния дълг, които, за съжаление, към настоящия момент донесоха на България около 600 млн. долара чиста загуба и представляват поредната авантюра на състава на т.нар. юпита.
Сега се говори за активно управление на валутния резерв. Правителството вече се заигра с фискалния резерв. Ами, кой изтегли 200 милиона, господин Искров, от Централната банка и фактически рефинансира търговските банки по изключително непрозрачен начин, по начин, който е в противоречие, в категорично противоречие с основните закони на валутния борд? Кой? Аз не чух, господин Искров, Вашето становище по този въпрос. Не чух критика от Вас към това поредно самонадеяно действие на онзи кръг, за който преди малко говорих. А Вие, като бъдещ председател, като бъдещ управител на банката, като сегашен кандидат, трябваше ясно и категорично да се разграничите от подобно действие. Вие, за съжаление, не го направихте.
Ще има ли утре господин Искров воля и смелост да се противопостави на брокерската същност на днешната управляваща върхушка на България? Ще имате ли, господин Искров, тази воля?
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): Вероятно ще има.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз много се съмнявам, и не само аз. Но това съмнение означава несигурност, означава нестабилност, означава всичко, което е противопоказно за централната българска банка.
И само съмнението за подобна несъстоятелност и невъзможност на господин Искров да се противопостави сериозно и с успех на подобни искания, го правят един неприемлив за днес кандидат-управител. Бих казал, правят го един уязвим утрешен гуверньор на Централната банка. Затова неслучайно казах да не поставяме днес началото на следваща нова банкова сага. Това зависи от всички нас днес. Защото онова, на което бяхме свидетели, това безпринципно, да не използвам по-тежка дума, пазаруване, този политически пазар, този политически алъш-вериш между двете управляващи политически сили – НДСВ и ДПС, явно снощи е приключил, за да може днес така спешно да гледаме този въпрос. И аз си задавам въпроса: с цената на какво се е стигнало до това политическо споразумение? Има ли цена? Каква е тя?
Колеги, ще се изкуша да направя пред вас едно предположение. ДПС, предполагам, е получило онова, което иска. То е завладяло поредния рубеж.
Кой може да бъде този рубеж? Сещате ли се? Знаете ли? Бихте ли го казали?
Аз изпитвам съмнение по един въпрос и ще го споделя с вас колеги, народни представители. Неслучайно скоропостижно преди известно време оваканти поста, подаде оставката си заместник-председателят на онази мегакомисия по финансов контрол, онзи заместник-председател, който има отношение към застраховането, към контрола върху застраховането в България.
Аз се питам дали това не е цената, дали ДПС не желае неговият човек да заеме поста заместник-председател на онази, някога я нарекох пред всички вас тук “Комисия Франкенщайн”, която има изключително големи права и почти никакви отговорности. Един заместник-председател, който контролира застраховането в България, аз питам ДПС: това ли беше цената на вашето съгласие? Има ли някой от вас, който да стане от тази трибуна и да отрече това мое твърдение, това мое предположение? Станете и го отречете! Ако имате доблест, кажете: да, няма такова нещо, ние не се стремим към този пост.
В противен случай, а това много скоро ще стане ясно, ако моите съмнения се потвърдят и представителят на ДПС бъде назначен за заместник-председател на тази комисия, тогава наистина спокойно всички ние можем да кажем: Боже, пази България. (Ръкопляскания в ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Имате думата, уважаеми народни представители. Има ли желаещи?
От лявата страна на залата – господин Атанас Папаризов. Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ние навлязохме неочаквано в една процедура, която Коалиция за България още от нейното начало предлагаше да се осъществи по начин, който дава възможност да се избере управител на Централната банка с почти пълно мнозинство, а не да се избира по партизански.
За съжаление в тази партизанска обстановка, когато точката от дневния ред влезе най-неочаквано в началото на заседанието, ние едва ли можем отново да разгледаме внимателно всички тези въпроси, които поставяхме през последните месеци и които са от важно значение за това Централната банка да е уважавана институция, да бъде източник на баланс в институциите по отношение на изпълнителната власт, да продължава да бъде гарант на авторитета на страната в нейната финансова стабилност, наред с политиката на правителството в това отношение.
Можем да изразим само съжаление, че така лековато се пристъпи към един такъв важен въпрос. Нееднократно в изминалите месеци се търсеха тези условия, при които да бъдат уточнени всички законодателни проблеми, които биха съществували по отношение изпълнението на функциите и на Националната банка, и на Министерството на финансите, особено сега, когато завършва поредното споразумение с Международния валутен фонд. Разбира се, ние предлагаме да следва предпазно споразумение, но не е ясно каква е позицията на правителството, но едва ли има страна в света, която урежда взаимоотношенията между институциите си чрез условията на споразумение с Международния валутен фонд. Нормално всяка една страна урежда всички проблеми, които счита за важни, чрез своето законодателство.
Затова в течение на м. юли, когато ние се надявахме, че ще има консенсусен подход при избора на управителя на Централната банка, участвахме в консултации на експертно равнище с представители на мнозинството, с представители на БНБ и Министерството на финансите, за да изясним поне един от тези важни въпроси, които независимо от избора на ръководител на Централната банка ще гарантират, че взаимоотношенията между двете институции ще бъдат съответно прозрачни, ясни и по определени правила. В тези консултации се достигна до един текст за допълнение към Закона за държавния бюджет, който даваше ясни правила по отношение използването на фискалния резерв. Току-що този въпрос беше засегнат и от господин Радев. Постигна се съгласие между експертите, имаше готовност и от политиците, но от ден на ден внасянето на този законопроект се отлагаше от мнозинството. Обясняваше ни се как то ще се подпише, как ще се направи и междувременно може би се вървеше към това партизанско решение, което видяхме днес.
Вчера ние внесохме този съвместен проект на Българската народна банка и на Министерство на финансите с подписите на Любен Корнезов, моя подпис, Михаил Миков и Румен Овчаров. Законопроектът още не е раздаден, но направихме това с надеждата, че този въпрос, който беше получил съгласие в обществото, ще влезе най-накрая в пленарната зала и че изборът на управителя на Българската народна банка ще се реши на основата на един такъв решен проблем.
Какъв е отговорът? Законопроектът още не е раздаден на народните представители, а точката влезе бързо в дневния ред. Как, уважаеми колеги, да вярваме, че вие добросъвестно водихте тези разговори? Как да вярваме, че вие искате добросъвестно да бъдат решени всички открити законодателни въпроси преди избора с голямо мнозинство за управител на Централната банка?
Ето затова, уважаеми колеги, без да имаме каквито и да било претенции към който и да е от кандидатите, напротив, ние бихме искали да ги изслушаме и да видим това, което те възнамеряват да правят. Ние не изразяваме към тях каквото и да е отрицателно отношение – нито към господин Искров, нито към господин Гаврийски. Но ние не можем да участваме и да подкрепим такъв начин на избиране на управител на Централната банка. Този начин е обида за Република България! Този начин е обида за това, което се прави толкова години в този парламент.
Затова ние не можем да дадем своята подкрепа в днешния избор. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има думата министърът на финансите господин Милен Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред, бих искал да поздравя и да благодаря на парламента, че се заема с този належащ въпрос за избора на управител на Българската народна банка.
Бих искал да взема конкретно отношение по казаното от господин Папаризов, като уверя всички вас, че Министерството на финансите винаги се е отнасяло положително към идеята за регулиране на процеса на управление на фискалния резерв. Слава Богу, разбира се, че сега говорим и водим дискусия за това как да се управлява и как да се изразходва най-правилно фискалният резерв, вместо да водим дискусии, каквито бяха водени преди 2-3 години – как да го увеличим до необходимото ниво и как да го запазим от изчезване. Тоест, това вече е добро свидетелство за стабилността на финансовата система.
Още веднъж искам да декларирам, че ние винаги сме се отнасяли положително към една такава поправка в закона, която да урегулира инвестирането на фискалния резерв.
Проектът, който беше договорен с представители на Българската народна банка, беше изработен с дейното участие на представители на Министерството на финансите. Аз мога да поема тук ангажимента, че независимо от изхода на днешния вот Министерството на финансите ще продължи да подкрепя приемането на този законопроект.
В заключение, искам отново да ви призова всички заедно да направим усилие да приключим с този въпрос днес, тъй като миналата седмица имах среща и с еврокомисаря Солвес, а предишната седмица с Ан Крюгер – втория човек в Международния валутен фонд. И двамата активно поставиха въпроса кога най-после ще бъде избран управител на Българската народна банка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Велчев.
Продължаваме дебата по тази точка от дневния ред.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, аз съм сигурен, че решението, което е съгласувано между двете парламентарни групи на мнозинството, днес ще бъде прокарано.
Но все пак смятам и във връзка с онова, което каза господин Велчев, че пленарната зала, а и обществото трябва ясно да си дават сметка за смисъла на избора, който предстои.
Господин председателю, обърнете внимание, мандатът на един управител на Българската народна банка е седем години.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Шест години.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добре, шест. Съвършено ясен е замисълът на законодателя управителят на банката да бъде независим от текущото мнозинство в парламента.
Защо се прави това? За да има балансираща сила, когато се определя по какъв начин ще се управляват авоарите на банката - дали те ще бъдат ориентирани към обслужване на политическите цели на текущото мнозинство или банката ще се управлява от гледна точка на по-дългосрочните интереси на финансовата и валутната позиция на държавата, а не на правителството.
Преди 2-3 седмици аз зададох актуален въпрос на министъра господин Милен Велчев за начина, по който бяха депозирани тези 185 млн. от фискалния резерв в търговските банки. Той не удостои със сериозен отговор моя въпрос и каза, че по този начин капка по капка с тези 7 млн., които се получавали от лихвите, ще реши въпроса с 13-ата пенсия и 13-ата заплата. Това за мен е един много ясен, много нагледен пример за това какъв е подходът на правителството и на мнозинството към взаимоотношенията правителство - Централна банка, т.е. “дайте да видим как да използваме резерва, за да осигурим 13-а заплата”, за да излезем добри пред българския гражданин, в случая избирателя – пример за това как не трябва да се постъпва, как е недопустимо да се постъпва с фискалния резерв на държавата.

С господин Искров сме колеги, работим в Комисията по бюджет и финанси, аз мога да кажа, че той е един диалогичен, толерантен председател. Право да ви кажа, на негово място не бих приел да се кандидатирам за управител на банката именно поради причините, които бяха изтъкнати, господин Искров. Вие се поставяте в едно крайно трудно положение да устоите на текущия политически интерес на мнозинството и да защитите националния интерес на Народната банка. Пожелавам Ви да успеете, но от всичко, което се случи досега, от нагласата, която личи в мнозинството, аз съм силно скептичен дали това ще бъде всъщност Вашето намерение. Господин Велчев се ангажира да подкрепи законопроекта, за който господин Папаризов спомена, че е внесен. Това е добре. За мен той обаче не решава изцяло проблема, който поставих, но остава да видим дали наистина достатъчно енергично мнозинството ще подкрепи този законопроект.
Ето защо, господин председателю, за съжаление аз не мога да гласувам за кандидатурата на господин Искров. Ще се въздържа, тъй като считам, че мнозинството предприема един ход и прави една стъпка, която е в разрез с дългосрочните интереси на финансовата, валутната позиция на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има ли други желаещи народни представители? Господин Илчев, заповядайте за реплика.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Не крия, че искам да пестим времето в името на този избор. Репликата ми обобщава моята реакция на всички направени досега от ОДС и от Коалиция за България изказвания. Нека да говорим с прости думи и да си зададем прост въпрос, разбираем за всички, които не са финансисти, не са юристи и дори не са получили кредит от която и да било банка в България. Какво толкова може да направи Иван Искров, ако бъде управител на БНБ, в полза на мнозинството? Какво толкова той няма да направи, та да нанесе щети – морални, финансови и политически – на опозицията?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ОДС: Много неща може да направи.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Ако отговорът е може, както се подхвърли, значи не е вярна тезата на господин Радев, че БНБ е стабилната институция. Институцията, която изправи на крак банковата система на България и получи адмирациите на целия свят.
Второ, господин Гаврийски е чудесен мениджър, ние всички знаем това. И Чърчил е бил чудесен политик и пълководец – един от победителите във войната, който губи изборите след това по мирно време. Има сменяемост, която невинаги може да се обясни и изчерпи с мандата, мнозинството и неговата конфигурация. (Силен шум и реплики.)
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Пазарлък.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Трето, ако тази конфигурация във Вашите очи е мястото, където стават пазарлъци, очевидно с идеята за пазарене се изчерпва цялата Ви политическа философия, господин Радев. Когато Вас и мен ни хване осигурителният кодекс и се оттеглим на заслужен отдих, Вие очевидно ще се занимавате с ясновидство, тъй като днес предрекохте, всички онези катаклизми, които ще започнат да се случват от утре с новия управител на БНБ. Хайде да се обзаложим, че нищо лошо няма да се случи в БНБ и около БНБ.
Четвърто, аз не мога да ви помогна, ако нямате сетива и ако нямате инструмент да си обясните това, което ние с ДПС постигаме като коалиционни партньори. Пробвахте през 1992 г., не успяхте. Очевидно продължавате да не успявате. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Господин Радев, господин Станимир Илчев направи реплика на изказването на господин Пирински.
Втора реплика на изказването на господин Георги Пирински.
Заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Пирински, ако Вие си припомните това, което казах преди Вас, бяха синтезирани точно четири обективни причини, поради които кандидатурата на господин Искров не е най-подходящата и най-малкото пък в сравнение с тази на господин Светослав Гаврийски. Нито една от тези причини, забележете, не беше атакувана или оспорена от преждеизказалия се. Той отново каза на всички ни: вервайте, може би нищо няма да се случи на тази Централна банка. Това беше мотото на лайтмотива на уважаемия председател на НДСВ, който каза – а може пък нищо да се не случи. Да, ама аз обръщам обратно въпроса, господин Пирински. Ами пък ако се случи? Един от тези кандидати доказа, че не допуска да се случи. Вторият обаче не е сигурно, значи отново ни се предлага да верваме. Това, според мен, е причината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Радев.
Това беше втора реплика. Има ли трета реплика – не виждам.
Господин Пирински, заповядайте, имате право на дуплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Радев, не считам, че трябва така да поставим въпроса – може да се случи, може да не се случи. Трябва да застанем на един ясен принцип. Принципът за мен е неоспорим. Управителят на Централната банка трябва да е независим от мнозинството и правителството. Той трябва да е балансираща сила, той трябва да води диалог, когато е нужно и спор с министъра на финансите – как да се управляват фискалните и валутните резерви на страната, как да се упражняват контролните функции на банката и т.н.
Господин Илчев, аз съм удивен на Вашата реплика! Вие заявявате: какво толкова избираме – ами там, управител на банката. Така звучите, извинявам се.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Какво толкова ще стане?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вижте какво, става дума примерно за фискалния резерв за 2 милиарда лева. Трябва да има два милиарда гарантирани, за да се обслужват едногодишните погашения на лихви и главница. Фискалният резерв е 4 милиарда.
Господин Велчев заедно с господин Искров получават възможност да преценят тези два милиарда къде да ги депозираме, как да ги насочим, какви фондове да правим, как да изкараме успешно управлението на НДСВ. Това е целият въпрос.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Това лошо ли е?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е недопустимо, уважаеми господин Казак. Не може така да се разсъждава с фискалния резерв. Фискалният резерв е именно резерв, той трябва да бъде гарант за дългосрочната платежоспособност на страната, а не за текущата успеваемост на едно или друго провалящо се правителство. (Ръкопляскания от блока на Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има ли други желаещи, уважаеми дами и господа народни представители? Господин Жотев, заповядайте.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Ще започна своето изказване с думите, които преди малко чухме от председателя на Парламентарната група на НДСВ господин Илчев: какво толкова може да се случи. Какво толкова? Господин Илчев, дами и господа депутати, нека да се опитам да ви обясня какво може да се случи, ако се формира един неподходящ тандем, който да застане начело на Централната банка на Република България. Могат да се случат толкова много страшни неща, които да поставят под заплаха валутния борд, стабилността на България и всичко, което е постигнато и което се каним да постигнем оттук нататък, за да приключим този преход и да влезем в Европейския съюз. Има опасност да се формира опасен политически тандем. Да припомня позицията на господин Искров, когато тук в парламента се водеше дебат – когато парламентът ратифицира сделката по дълга. Този тандем, иницииран от финансовия министър, докара на България доста загуби в едно изключително неподходящо време, когато валутният курс беше 2,25 лв. за един долар. Прогнозите на експертите, които дойдоха от не знам къде си по света, бяха, че предишното правителство не е управлявало добре резерва и те са експертите, които ще го управляват добре. В най-неподходящото време – днес курсът на долара е 1,66 лв.: къде е 1,66 лв., къде е 2,25 лв.? Какво направиха двамата? Най-вече двамата, защото тук инициаторът на дебатите – този, който застъпи идеята, че трябва да се подкрепи правителството по тази ратификация, беше господин Искров.

Част от дълга ни беше заменен с облигации, по които сега плащаме многократно по-висока лихва. Защо? Защото предишните управляващи управлявали дълга консервативно. Точно това трябва да прави председателят на Централната банка – да бъде непоколебим, независим експерт, който да бъде и малко консервативен. А може би, бих казал, и доста консервативен. Той трябва да отстоява мераците на всяко едно правителство, защото тук световният опит е показал, че всяко едно правителство е късогледо по отношение на взаимоотношенията си с Централната банка. Затова председателят на Централната банка е управител с по-дълъг мандат, за да не съвпадне с изборната кампания по време на парламентарните избори, за да има период, когато да продължи да отстоява независимостта на банката. Всяко мнозинство ще сбърка ако се опита да използва късогледо резервите на Централната банка, за да остане на власт. Защото след това ще създаде проблеми на цялата страна.
Пита се: има ли опасност, може да не се случи? Управителят на Централната банка Гаврийски е доказал, че през времето, когато е бил управител, е бил неутрален по отношение на всички търговски банки. Той е ръководил надзора на Централната банка и всички търговски банки са третирани еднакво. Той е отстоявал вижданията, че Централната банка като независима институция трябва твърдо да държи консервативна политика по отношение на резерва. Това ясно е записано в документа, който господин Гаврийски представи пред нас като стратегия как би продължил да управлява Българската народна банка, ако бъде избран за управител.
Господин Искров в това отношение отговаря с една активна политика, от която България, видите ли, би трябвало да печели повече – повечко лихви, повече рискови операции, защото имало много натрупани пари. Тези пари са натрупани в Централната банка като резерв, за да бъдат котва, която да държи валутния борд и стабилността на България. За това е Централната банка! За това е независимият експерт, който трябва да бъде управител на БНБ!
Питам се защо в средата на октомври, месец преди да започне дебатът по Бюджет 2004 г., шефът на Комисията по бюджет и финанси решава, че достатъчно е политиканствал, достатъчно е бил политик и иска да се върне в кожата си на експерт. Защото Централната банка трябва да се ръководи от експерт. Може би господин Искров би придобил във времето такива качества. Но защо точно когато започва обсъждането на бюджета ще се търси нов председател на Бюджетната комисия? Нима е лесен процесът на съгласуване, на отразяване на всички конфронтационни и много често взаимно изключващи се искания на общини, на министерства? Нали ние тук, в парламента, решаваме проблемите на Бюджет 2004 г.?! Кой ще го замести? Тъкмо се е понаучил след една година, след един бюджет, който е прекарал през ръцете си. И той заминава, за да стане отново експерт. За две години му омръзна да бъде политик. Разбира се, аз си мисля, че той най-добре щеше да направи, ако си беше останал експерт, ако си беше останал в Търговска банка. Лично аз тогава бих го подкрепил, ако не беше влязъл в политиката, ако не беше станал заместник-председател на партия.
Господин Илчев, дами и господа народни представители, очертава се опасен тандем, при който много лесно Българската народна банка може да се превърне в отдел на Министерството на финансите. Как младият господин Искров ще отстои натиска на правителството да се посегне на резерва? От ДПС се иска използване на фискалния резерв за пътища, за инфраструктура. От по-неориентираните привърженици се иска друго – социални програми. Хубаво, но БНБ трябва да бъде консервативна институция, която във всеки момент, когато правителството поиска такива неща, трябва да казва “Не”. БНБ със своя резерв – валутен и фискален, трябва да държи стабилността на борда у нас.
Спомням си, че когато новият изпълнителен директор от Холандия – държавата, която води групата на България в Международния валутен фонд, коментираше какъв човек той вижда като управител на БНБ, макар и да не назовава името, той всъщност дефинира качествата, на които отговаря господин Гаврийски, а не господин Искров. Той изрично подчерта, че постът управител на БНБ не бива да се заема от политическо лице.
Моите уважения – аз уважавам и познавам отдавна и двамата кандидати за управител на БНБ. Не бих могъл по никакъв начин да подкрепя кандидатурата на Иван Искров. Нямам никакви забележки към досегашната дейност на господин Гаврийски. Призовавам тези, които не робуват на политически и партийни решения, да помислят за съдбата на нашата страна и да подкрепят кандидатурата на господин Гаврийски. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нямах намерение да правя изказване по проекта за решение за избор на гуверньор на БНБ, доколкото не се смятам за специалист по банково и финансово право, но не мога да оставя без отношение определени акценти от изказването на господин Муравей Радев, които излезнаха от сферата на експертната проблематика и преминаха в сферата на откровени груби, необосновани политически нападки.
Господин Радев завърши изказването си с възклицанието “Тогава, Боже пази България!”. От кого, господин Радев, Бог да пази България?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА НДСВ: От СДС!
ЛЮТВИ МЕСТАН: От Движението за права и свободи, което избра първия демократичен президент на Република България ли? От Движението за права и свободи, което без да иска даже прислужник в Министерския съвет, избра и подкрепи първото правителство на Съюза на демократичните сили? От Движението за права и свободи, което избра господин Петър Стоянов за президент на Република България? От това ДПС, което беше един от съархитектите на ОДС, което после шепа самозабравили се партийни функционери успяха да опорочат, превръщайки го в своя функция? От кое ДПС Бог да пази България? ДПС, което успя да съхрани етническия мир и създаде уникалния български етнически модел? От това ДПС ли, господин Муравей Радев, Бог да пази България? Можем ли да допуснем, че през ХХI век все още има политици, които биха определили като опасно за България назначаването на един или друг държавен служител, само защото той е от друга политическа сила или е с друго етническо самосъзнание и верска принадлежност?
Господин Муравей Радев, това е скандално. На ясен политически език това се нарича обикновен национализъм. (Шум в блока на ПСОДС.) Това не можех да оставя без отношение и без отговор!
Иначе разбирам комплекса Ви, разбирам нескопосания Ви опит да пренесете модела на откровена деструктивното и изкривено политическо мислене, така характерно за съответната личност и политически субект, върху една друга политическа сила, която и днес за пореден път коректно ще поеме своята отговорност като съуправляваща политическа сила и ще подкрепи кандидатурата на господин Иван Искров. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Има думата за реплика господин Муравей Радев.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Местан, изслушах с интерес Вашето литературно отклонение. Тук не сме се събрали да правите свободни словесни съчинения. Тук Вие трябва да убедите народните представители, че четири параметъра, на които трябва да отговаря централният банкер, ги притежава господин Искров - т.е., че той не е обвързан с правителството; че той не е политическа фигура; че той трябва консервативно да управлява Централната банка и най-вече, че не е свързан с никакви корпоративни и други икономически интереси. Това очаквах да чуя от Вас, господин Местан. На тези аргументи трябваше да дадете отговор.
А колкото до другото, очаквах още нещо на базата на това, че Ви предизвиках. Очаквах от Вас, господин Местан, от тази трибуна да кажете, че нямате нищо общо с интереса към контрола върху застраховането. Това елате и кажете: има ли интерес ДПС да оглави тази част от Комисията по финансов надзор, която контролира в България към настоящия момент застраховането? Аз мисля, че това е цената на вашия пазарлък. Ако Вие смятате, че не е това, елате и кажете каква е цената на този алъш-вериш и ще Ви бъда благодарен, но не да ми говорите литература оттук. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
Уважаеми господин Местан, аз не знам дали оттук, от тази трибуна, се правят литературни отклонения или не, но съм убеден в едно – че от тази трибуна определени хора не правят нищо друго, освен да се опитват да се упражняват в евтино ясновидство, което никога обаче не се сбъдва. Тези хора се опитваха да правят това нещо през изминалите години за бюджет 2002 – че е най-катастрофалният бюджет, че България ще се срине, след това за бюджет 2003 – че това е най-лошият бюджет, че той ще се срине, че това е ограбване на България. И това не се състоя. Сега отново се опитват някои хора да чертаят някакви мрачни краски за това, че едва ли не това е началото на края, че БНБ ще се срине.
Аз мисля, че е крайно време вече наистина да уважаваме себе си, да уважаваме тази трибуна. И фактът, че депутатите се ползват с имунитет за изказаните от тях мнения, не носят отговорност, да не ни подтиква към безотговорност, а напротив, към повече отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Казак.
Господин Георги Пирински – трета реплика към изказването на господин Лютви Местан.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Местан, не мисля, че постъпихте правилно. Създадохте една напрегната атмосфера и което е по-съществено – според мен изместихте въпроса.
Въпросът, който звучеше в изказването на господин Радев, беше следният: дали Движението за права и свободи отива на подкрепа на предложението на мнозинството, защото е получило обещания за пост в друг важен държавен орган?
Какъв е проблемът тук? Вие не се ръководите от онези принципи, които аз считам за обосновани и би трябвало всеки да споделя – че банката трябва да се управлява неутрално, независимо от правителството, с една дългосрочна перспектива. Жертвате тази принципна позиция поради онова, което се споменава като предположение, че ви е обещан определен пост. И наистина, ако Вие искахте убедително да отговорите на тази именно претенция, трябваше да се съсредоточите върху този въпрос. Не мисля, че прекомерната чувствителност на тема "Етническо самосъзнание" и т.н. прави по-авторитетно самото Движение за права и свободи. Трябва да има една мяра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Местан, заповядайте за дуплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че в репликите, които ми бяха отправени, всъщност се реализира на практика метафората как България може да ходи и на два крака. Аз съм изумен, че народни представители от лявото пространство тълкуват думи на колега от дясното. Разбирам всичко това, опитвам се да проумея и метафората за двата крака, на които България може да върви, като опит за реставриране на двуполюсния модел.
Пазарлъците определено не са патент на Движението за права и свободи. (Бурна реакция в блока на ПСОДС.) Движението за права и свободи последователно и солидарно поема своята отговорност като част от управляващото мнозинство и гласува всички по-важни решения, от които зависи развитието на България и управлението на страната. Коректният термин, който ние използваме за това, е споделена отговорност за управлението на страната. Това е коректният политически термин, господин Муравей Радев.
А идеята за пазарлъците, за договорени постове и т.н. явно така дълбоко се е загнездила във вашето съзнание от времето, през което управлявахте с вашите коалиционни партньори, че и днес не ви дава мира. За пореден път днес чувам от Вашите уста ясновидство за бъдещи намерения на Движението за права и свободи, включително и за неща, за които аз и моите колеги даже не сме си и помислили. Но отново ще повторя: Движението за права и свободи не е партия, която е гладна за власт. Доказала е, че може да подкрепя и без да получава каквото и да е (шум и възгласи в блока на ПСОДС и на независимите), но вече е достатъчно зряла национална партия, която не бяга и от своите отговорности. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Давам думата на господин Емил Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Подозирам, че вече тезите се чуха и затова ще бъда максимално кратък. И, разбира се, ние сме длъжни да отговорим на питанията на господин Радев.
Първо, дали господин Искров е политическо лице. Не е кой знае какъв политик. (Смях в мнозинството.) Заместник-председател е на партията, криво-ляво става за политика, но чак голям политик не го виждам. (Смях в блока на мнозинството.)
Второ, разбира се, че той е свързан с НДСВ, защото е член на групата. Не знам с какво друго да е свързан. За ваша справка, за справка на господин Жотев – разбира се, той е по-отскоро в политиката, позволявам си да му освежа паметта, че господин Гаврийски беше министър в един кабинет – на СДС. И след това беше единственият гуверньор в Източна Европа, който си позволи атака само на една политическа сила и на нейната програма – на НДСВ, на изборите като независим гуверньор.
Втората забележка също е основателна – свързан ли е с корпоративни интереси и с т.нар. юпита? Категорично е свързан. И "юпи" не е корпоративен интерес, а начин на мислене. Трябва да знаеш и английски, за да го разбереш. Означава млад градски професионалист, стил на живот, стремеж към работа, доказване и реализация. Ще е свързан с юпита, няма да е свързан със селяни. С кого да е свързан? (Смях в блока на мнозинството.)
Извинявайте много, но тези забележки просто са несъществени.
Третото ви питане е за консервативното управление. Отворете концепцията на Гаврийски и на Искров. Гаврийски казва: да, увеличаване на риска при управлението именно с цел повишаване на доходността. Пише го черно на бяло в неговата концепция. Дето се вика, приказваме само и гледаме в тавана. Той има представени документи.
И четвърто, дали ще издържи на натиска на правителството? Уважаеми колеги, аз толкова съм се карал с Искров, че като го знам какво представлява, може да се скара и с две-три други правителства. Ще издържи на всякакъв натиск, ще бъде напълно независим. И ви казвам, че имаше съмнения, имаше колебания, имаше дълги анализи на това как върви номинацията. НДСВ и Новото време, което представлявам, смятат, че господин Искров ще бъде добър управител на банката. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Господин Божинов, заповядайте.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, за мен е много трудно да говоря, но аз не мога да мълча, защото днес ние не избираме кукла на конци или човек, от който нищо не зависи. Казано накратко, искам да се противопоставя на абсурдната теза, че партийните водачи на България не могат да бъдат държавници или държавни служители, абсурдна теза, която трябва да бъде защитавана дори с аргументите, че партийните водачи не са съвсем политици. Това е абсурдно, абсурд за България.
Ето защо, без да съм свидетел на пазарлъците, които са се водили или не, аз искам да кажа, че ще гласувам "за" един от двамата кандидати, но по съвсем други съображения и те са следните. Може Искров да е бил и аз вярвам, че е политик, но всеки български политик, който има качества, може да бъде и български държавник, и най-високопоставен служител.
Ето защо аз ще гласувам "за" Иван Искров, за да знае, че той не е избран от това мнозинство или че ще служи на това правителство. Аз подавам още един глас от другата страна, за да знае, че ние инвестираме в него доверие и се надяваме, ако е бил политик до днес, от утре да бъде един голям български държавник и да служи на България. Благодаря. (Бурни ръкопляскания от НДСВ, ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Процедурно предложение на господин Пламен Кенаров.
Заповядайте, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НИЕ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! В тази зала в последния час бяха казани много неща и от лявото, и от дясното пространство. Аз обаче останах удовлетворен от последното изказване, от държавническото изказване от тази трибуна на господин Божинов. Аз мисля, че трябва дълбоко да се замислим върху въпроса, че ние, народните представители в тази зала, не водим само политически битки, а се замисляме над бъдещето на България и това, което ще остане след нас.
Във връзка с това, че бяха казани много неща, някои от които лековато повърхностни на политическата сцена, аз Ви предлагам, уважаеми господин председателю, да подложите моето процедурно предложение за прекратяване на разискванията на гласуване, тъй като повечето от нас вече са формирали своето мнение по отношение на гласуването. Не е необходимо да влизаме в още по-остри политически дебати за гуверньора на Българската народна банка. Затова, моля Ви, подложете моето предложение на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми господин Кенаров, въпреки моите уважения към Вас, не мога да си позволя да подложа на гласуване това Ваше предложение, тъй като по правилник всяка парламентарна група разполага с определено време и не може с диктатурата на мнозинството това време да бъде съкратено. Така че дебатът ще продължи в рамките на определеното по правилник време – по 30 минути с възможност за удължаване с една трета за всяка от парламентарните групи. Ако няма повече желаещи, разбира се, тогава ще премина към гласуване.
Затова задавам въпрос: има ли още желаещи да вземат отношение по тази точка от дневния ред? Няма.
Натискам копчето "повикване за гласуване", тъй като предстои едно много важно гласуване, уважаеми народни представители, едно гласуване за управител на Българската народна банка, за което има двама достойни кандидати. Затова искам да поканя всички народни представители да влязат в пленарната зала, за да могат да упражнят своето право на глас, за да изберем по-достойния от двамата достойни кандидати.
Поставям на гласуване предложението, направено от народните представители Тошо Пейков, Весела Драганова и други, както и от Никола Николов, за управител на Българската народна банка да бъде избран Светослав Велиславов Гаврийски.
Моля, гласувайте проекторешението за управител да бъде избран Светослав Велиславов Гаврийски.
Гласували 210 народни представители: за 56, против 114, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване проекторешението, внесено от народните представители Константин Пенчев и Анелия Мингова, за управител на БНБ да бъде избран Иван Ганчов Искров.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение.
Гласували 210 народни представители: за 140, против 50, въздържали се 20. (Бурни ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
Господин Иван Искров е избран за председател на Българската народна банка.
Господин Искров, искам да Ви поканя на трибуната, тъй като трябва да положите клетвата, която е предвидена в закона.

ИВАН ИСКРОВ: “Заклевам се в името на Република България да спазвам законите на страната, да съдействам за осъществяване на поверените на Българската народна банка функции и да пазя банковата и търговската тайна. Заклех се!” (Продължителни ръкопляскания в цялата зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Искров, поздравявам Ви с Вашия избор! Искам да Ви помоля да подпишете клетвения лист. (Реплики от КБ: “А решение за освобождаването му като народен представител? Той не е освободен!”. ) Сега засега проекторешението е такова. След това ще гласуваме и следващо проекторешение.
Уважаеми народни представители, позволете ми да изкажа моята благодарност, надявам се, и на народните представители към досегашния управител на Българската народна банка господин Светослав Гаврийски, който беше един достоен управител на БНБ. (Ръкопляскания. Господин Гаврийски се приближава към трибуната и се ръкува с новоизбрания управител Иван Искров.)
Давам думата на господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър на финансите, уважаеми господин Гаврийски! Преди всичко искам да благодаря за доверието, което ми се оказва с избирането за управител на Българската народна банка. Искам да заявя, че в своята работа ще разчитам изключително много на подкрепата на всички народни представители, включително на тези от вас, които по време на избора гласуваха против кандидатурата ми. Причината е моето дълбоко, наистина дълбоко вътрешно убеждение, че финансова стабилност и икономически растеж в една страна може да има единствено при наличие на траен политически консенсус по основните въпроси на икономическата, финансовата и надзорната политика. Надявам се законодателната власт във ваше лице да продължи да привежда последователно българското законодателство към изискванията на европейското съгласно постигнатите договорености по време на преговорния процес с Европейската комисия.
През последните няколко месеца, предхождащи избора на нов управител на Българската народна банка, се изприказва и изписа какво ли не. Няма да правя анализ на казаното. Някъде беше написано “По делата им ще ги познаете”. Тук само ще си позволя да благодаря на досегашния управител на Българската народна банка господин Гаврийски, на Управителния съвет и персонала на Българската народна банка за усилията им при преодоляване на последиците от финансовата и икономическата криза от 1996/97 г., както и за добре планираната и успешно проведена кампания по деноминацията на българския лев.
Разбира се, за постигнатата стабилност в банковата система и икономиката през последните 6 години голям принос имат правителствата, които се отрекоха от недалновидната политика на политически мотивирани стопански решения. Бяха осъществени основните структурни реформи в банковия и финансовия сектор, които, съпроводени от строгата фискална политика, гарантираха стабилността на валутния борд. Надявам се тази разумна и необходима политика да продължи да бъде основа на финансовата стабилност и икономически растеж в България по пътя на присъединяване към Европейския съюз.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Доста подробно съм изложил своите виждания в така наречената Стратегия за управление на Българската народна банка, която до ден-днешен стои в сайта в Mediapool. Тук само ще се опитам да подчертая трите ключови думи, с които ще се постарая да се запомни работата ми като управител на БНБ: независимост, прозрачност, предвидимост.
Българската народна банка получи своята оперативна независимост от централната изпълнителна власт със Закона за Българската народна банка от 1991 г. Независимо от законовата регламентация многобройни бяха опитите за въздействие върху Централната банка и нейните управители, особено до финансовата криза от 1996/97 г. През последните няколко години има значителен напредък в това отношение, което ме кара да вярвам, че политическите сили и правителствата и в бъдеще ще се въздържат от опити за влияние върху ръководството на Централната банка. Искрено се надявам, че по време на мандата ми като управител такива опити няма да бъдат предприемани, тъй като наша обща задача е да гарантираме балансирания и устойчив икономически растеж, който да съдейства за последователно повишаване на жизнения стандарт и качеството на живот в България.
Прозрачност е второто изискване, на което ще бъдат подчинени всички действия на управителя и ръководството на Българската народна банка. Определено считам, че с поведението си досега БНБ е длъжник на обществото. Независимостта не следва да се разбира като оправдание за липса на диалог и обоснованост на вземаните решения и провежданата политика. Неприемливо е важна финансова институция на страната да се задоволява единствено с представянето на регулярен отчет пред Народното събрание два пъти годишно. Като управител на Българската народна банка ще настоявам за изработване на ясен и демократичен механизъм на взаимодействие, отчетност и политически консенсус за независимата БНБ с останалите органи на държавната власт при решаване на важните за обществото въпроси.
Предвидимост. Уважаеми колеги, през мандата на сега избрания управител на Българската народна банка, а именно моя милост, следва да се случат две много важни неща, исторически събития: приемането на България в Европейския съюз през 2007 г. и последващото й присъединяване към Еврозоната през 2009 г.
Наред с основните задачи по поддържане стабилността на лева, платежната система и надзора върху търговските банки - това са двата стратегически ориентира, на които ще бъде подчинена дейността на БНБ през моя мандат. От пасивен наблюдател в условията на валутен съвет Българската народна банка трябва да стане пълноправен член на европейската система от национални централни банки. БНБ трябва да си върне общественото доверие и да се превърне в гарант на стабилността на цените и паричното обращение у нас по подобие на водещите централни банки, членки на европейската система от национални банки. Само така тя ще съдейства ефективно и пълноценно за икономически просперитет и повишаване на качеството на живот.
Във връзка с това ще вложа моите познания, опит и воля за конкретизиране и стриктно изпълнение на основните дейности и отговорности на Българската народна банка и тези, които тя споделя с другите държавни институции в процеса на присъединяване към Еврозоната и интегриране на България в международните финансови пазари.
Искрено се надявам на подкрепата и разбирането на всички държавни органи и на Народното събрание в името на постигането на нашата обща цел. Смятам, че само на основата на широк обществен диалог, прозрачност и предвидимост на действията и решенията и строг обществен контрол ще можем да отчетем успешно изпълнен мандат.
Искам да използвам случая, уважаеми дами и господа народни представители, да благодаря за съдействието на всички вас при нелеката ми задача да бъда в продължение на две години председател на Комисията по бюджет и финанси. Искам да благодаря персонално на всички членове на комисията и особено на хората, които пряко ме подпомагаха – моите заместници: господин Алиосман Имамов, господин Георги Пирински и господин Муравей Радев.
Благодаря ви още веднъж! Надявам се с моето избиране да бъде по-нататък утвърждаван авторитетът на Българската народна банка. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Уважаеми народни представители, смятам, че ще ми позволите да съкратя последните 15 минути от днешното заседание.
Позволете ми само да ви направя съобщения за утрешния парламентарен контрол – 10 октомври, петък.
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на две питания от народните представители Евдокия Манева и Лъчезар Тошев и от Панайот Ляков.
Министърът на държавната администрация Димитър Калчев ще отговори на питане от народните представители Стойчо Кацаров и Иван Николаев Иванов.
Министър Филиз Хюсменова ще отговори на питане от народния представител Панайот Ляков.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев.
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Янаки Стоилов.
Министърът на външните работи Соломон Паси ще отговори на актуален въпрос от народния представител Евгени Бакърджиев и на питане от народния представител Евгени Кирилов.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев и на две питания от народния представител Александър Маринов.
Министърът на труда и социалната политика Христина Христова ще отговори на питания от народните представители Стойчо Кацаров, Панайот Ляков, Кина Андреева, Росица Тоткова и Теодора Константинова, и от Росица Тоткова.
Министърът на здравеопазването Славчо Богоев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев и на питане от народните представители Борислав Китов и Стойчо Кацаров.
На основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на икономиката Лидия Шулева – на актуален въпрос от народните представители Румен Петков, Радослав Илиевски и Бойко Радоев;
- министърът на здравеопазването Славчо Богоев – на пет актуални въпроса от народните представители Васил Василев, Иван Козовски, Кръстьо Петков и Емилия Масларова; Кръстьо Петков и Димитър Игнатов и на питане от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министърът по европейските въпроси Меглена Кунева – на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Поради отпуск в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват:
- министърът на младежта и спорта Васил Иванов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски.
Поради неотложни служебни ангажименти извън столицата в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват:
- заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев;
- министърът на образованието и науката Игор Дамянов.
Уважаеми народни представители, позволете ми да закрия днешното заседание в 13,48 часа.
Следващото пленарно заседание е утре, 10 октомври, от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,48 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи


Секретари:
Светослав Спасов

Весела Лечева