Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Гадар Хачикян и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
Преди да минем към първа точка от дневния ред трябва да направя едно съобщение.
Постъпила е молба до председателя на Народното събрание от Мима Петрова Ненкова – народен представител в Тридесет и деветото Народно събрание да бъде вписана като народен представител в Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗАРАДИ НЕСПОСОБНОСТТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ДА УПРАВЛЯВА БЪЛГАРИЯ В ПОЛЗА НА ХОРАТА.
По тази точка от дневния ред разпределям времето за разискванията, както следва: 55 минути за Национално движение Симеон Втори, 45 минути за Парламентарната група на Коалиция за България, по 30 минути за останалите парламентарни групи, по 5 минути, естествено, за независимите народни представители. Тяхното време общо също е 30 минути, тъй като техният брой от вчера намаля с един народен представител. Това е твърдото време. То не включва удължаване от 10 минути.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател, предлагам разискванията по вота на недоверие да се излъчват пряко по Българската национална телевизия и предават по Българското национално радио. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
Преди да поставя на гласуване това процедурно предложение искам да уведомя пленарната зала, респективно да получа нейното съгласие за това. Молбата от Българската национална телевизия и Българското национално радио е почивката да бъде между 12,00 и 12,30 ч., защото тогава ще се излъчват новините и няма да може пряко да се излъчва пленарната зала. Тъй като днешният ден ще бъде дълъг, ако нямате нищо против, ще дам почивката от 12,00 до 12,30 ч., вместо от 11,00 до 11,30 ч.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Илчев за пряко излъчване на днешното пленарно заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 208 народни представители: за 208, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля от името на вносителите проектът за решение да бъде представен в рамките на 10 минути. Време, което не се брои в така разпределеното от мен време за разисквания.
Господин Китов, имате думата. Заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър-председател, дами и господа министри! Мотивите за искания вот на недоверие на министър-председателя на Република България е заради неговата неспособност това правителство да управлява в полза на хората.
“Хората са най-голямото богатство на България” – този иначе хубав лозунг послужи за мото на щедрите политически обещания, с които господин Симеон Сакскобургготски преди четири години излъга българския народ и го накара да повярва, че има нов месия и че наистина настъпва ново време. Сега, след близо четири години, може да се направи реална равносметка доколко новото време и новият морал подчиниха усилията си в полза на хората или по-скоро подчиниха българските граждани на своите лични интереси, превръщайки корупцията в официална правителствена политика.
Налице е пълна неспособност да се гарантира сигурността на българските граждани. Страната се превърна в бойно поле. Грабежите, изнудванията и показните убийства се превърнаха в ежедневие, с което някак си започнахме да свикваме. Свикнахме да си слагаме железни врати и охранителни системи – дано опазим плодовете на труда си. Много хора се отказаха да садят и сеят, защото няма кой да защити земеделската продукция. Престъпления има, но няма наказани извършители. Нещо повече - те нахално демонстрират неприкосновеността си, докато министърът на вътрешните работи съветва учителите да пускат порно филми на учениците си.
Блокирана е реформата в здравеопазването. Действията на правителството само задълбочиха проблемите, които вместо да бъдат решавани, често бяха отлагани или се търсеха временни решения. Резултатът е налице. Хиляди хора са лишени от здравна помощ, а когато я получат или я доплащат, или тя често не е в нужните параметри. Поскъпнаха лекарствата, парите за здравеопазване се изразходват крайно неефективно поради липса на структурна реформа в здравеопазването.
Налице е провал и в политиката на доходите. Голямото мнозинство от българския народ обедня въпреки обещанията на това правителство в началото на неговия мандат за несимволично увеличение на доходите. Дори последните данъчни облекчения намалиха доходите на по-голямата част от хората, без това да се отнася за заможните граждани.
Увеличението на цените на някои важни стоки и услуги далеч изпревари увеличението на доходите, с което не позволи на българите да подобрят материалното си положение. Това превърна България в страната с най-ниски доходи от всички присъединяващи се към Европа държави. Нашата съседка Румъния, за която някои толкова са загрижени, която беше след нас, вече ни изпревари в това отношение.
Хаос в образованието. Допреди няколко години нашите ученици бяха сред най-добре подготвените в света. Сега това не е така. Непрекъснато стават необосновани и необмислени промени, докарващи до истерия родителите. Расте неграмотността и полуграмотността. Невъзможността на правителството да осъществи структурна реформа засилва процеса на обезлюдяване на редица населени места, както и демографската криза и в никакъв случай не осигурява нужната подготовка на българските ученици, което няма да им позволи да се реализират в Обединена Европа.
Налице е провал в приватизацията. Въпреки желанията и обещанието си правителството не успя да осъществи основни приватизационни сделки, последната от които е за “Булгартабак холдинг”. Извършените приватизационни и концесионни сделки бяха извършени тайно от обществото и парламента и неизгодно за държавата, но изгодно за новите собственици и продавачи.

Провал на инвестиционната политика. Правителството намали драстично финансирането на важни национални, общински инфраструктурни проекти. Стана ясно, че то не е способно да усвоява парите от европейските фондове, предназначени за такива проекти, или когато ги усвоява, то не го прави по предназначение. Отдадени бяха на концесия без търгове инфраструктурни обекти при крайно неизгодни за България и гражданите условия. На фона на всичко това правителството умишлено нарушава нормалното взаимодействие между институциите. В продължение на години с изричната благословия на министър-председателя то не изпълнява конституционните си задължения за парламентарен контрол. Умишлено бави отговори на важни въпроси за България, за да може кабинетът да ги решава зад гърба на парламента и обществото. Блокира се работата на парламента, с което се пречи за приемането на важни за България закони. Тази тенденция особено се засили в последните месеци. Действията на правителството недвусмислено показват желанието и припряността на управляващите до края на мандата си да реализират максимален брой сделки по възможно най-непрозрачен начин и неизгоден за българите и държавата начин. С поведението си мнозинството възпрепятства решаването на жизненоважни проблеми и по този начин абдикира от конституционните си задължения пред българския народ. Всичко това ни дава сериозно основание за искания вот на недоверие. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ, ОДС и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.
Уважаеми дами и господа, преминаваме към разисквания по тази точка от дневния ред. Имате думата. Ако парламентарните групи желаят да дадат списък на изказващите се лица, моля да го направят, ако не – имате думата.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, господин министър-председател, дами и господа народни представители, министри! Защо ние, депутатите от Парламентарната група на ОДС, Демократи за силна България и БСДП, поискахме този вот на недоверие към правителството? Мотивът ни е свързан с поведението на управниците, които посегнаха на институциите и държавността в България. Кризата на управляващите и в парламента, и в правителството доведе до безпрецедентния акт, изразяващ се в бягство на правителството от парламентарен контрол, бягство на управляващи депутати от Народното събрание. Бягството на управляващите е поводът за искането на вот на недоверие към правителството, защото когато някой се крие, това означава, че не носи отговорност. Когато властимащите се крият от парламента, който е представител на суверена, тоест на българските граждани, това означава, че не може да управлява.
Вотът на недоверие е парламентарен ред в българската Конституция, който изразява единствено и само отношението към управлението. Крайно време е да се разбере, че право, а и задължение на опозицията е да критикува властта, а не да я крепи. Разграничението на власт и опозиция е една от основите на демократичната държава.
Вие, господа управляващи, сами дадохте повод с поведението си, като не зачетохте правилата на парламентаризма. Ние от Парламентарната група на ОДС, Демократи за силна България и БСДП сме последователни в политическото си поведение, от първия до настоящия шести вот на недоверие към правителството Сакскобугготски сме били против това управление. Защото ние сме категорично против всяко управление, което отслабва държавата ни, връща бившите комунисти на власт и реабилитира стария репресивен апарат, превръща го в обикновено търгашество. Търгашество, което се прояви в най-уродлив вид в последните дни. Такова управление компрометира нашата демокрация. Заради поругаването на парламентарната демокрация днес искаме този вот на недоверие. Искаме този вот на недоверие, защото ни управляват министри, които блокират българските реформи; министри, които се държат оскърбително с институциите на страната; министри, които тайно предоставят концесии за автомагистрали; министри, които предлагат давалери с детски болници; министри, които разходват парите на българския данъкоплатец за партийна пропаганда; министри, които се забавляват на яхти в чужбина в компанията на лица, намиращи се в момента в затвора.
Днешното управление ни отведе в погрешна посока. Политическата ни система изпадна в криза, а държавните институции – в безсилие да наложат върховенството на закона. Върна се чувството на несигурност. Нашият стандарт на живот остава много по-нисък от този на бившите социалистически страни, а и от обещаното. Няма солидарност, което се чувства най-болезнено в здравеопазването. Не даваме модерно образование на децата си и пилеем сами шансовете си в обединена Европа. Всички имаме усещането, че демокрацията ни е фасада, зад която няма истински дом. Българският комунизъм може и да си отива, но оставя зад тази фасада на ключови позиции в управлението ви своята олигархия и бившата Държавна сигурност. Остава и създадената от тях организирана престъпност.
Искаме този вот на недоверие, защото Вие, господин премиер, с бездействието си позволихте българските държавни финанси, държавният дълг, държавният бюджет да станат играчка в ръцете на млади и безотговорни момчета. Искаме този вот на недоверие и защото Вие, господин премиер, обещахте нов морал и почтеност. Почтеност във всичко – казахте преди повече от три години и половина. Днес, вместо почтеност и нов морал, станахте заложник на ДПС и Новото време. Вие, в името да оцелеете, извървяхте пътя от образа си на бивш монарх до предаването на истинската власт в ръцете на обикновени рекетьори. Това е много, много жалко не за Вас лично, а за България, която е член на НАТО и е на прага на Европейския съюз. Ние искаме този вот на недоверие, защото вярваме в парламентарната демокрация, в силните институции, в силната и ефикасна държава. Моят вот е вот на онази част от българските граждани, които разбраха лъжата още през 2001 г. и днес продължават да не искат страната ни да бъде управлявана от Вас, господин Сакскобугготски. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Други желаещи за изказване?
Госпожо Мозер, заповядайте за изказване.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо председател, господин министър-председател, господа министри! Днес всички ние участваме в един доста позакъснял дебат, който трябваше да се състои още в края на прословутите 800 дни, а може би и още по-рано. Всъщност никога не е късно да говорим за основополагащите принципи на политиката, а дебатът е именно за това. Настоящият вот на недоверие е за това, че правителството прекрачи всички прагове на нормалното политическо поведение на отговорността пред онези, които го излъчиха и облякоха в доверие. Затова този вот трябва да успее, защото днес в края на вашето управление е абсолютно ясно, че вие погазихте елементарните конституционни правила на разделение на властите и нормално политическо устройство на държавата. Единственото, което може да гарантира вашето оцеляване, е усещането на някои народни представители, че са в една лодка с правителството или по-скоро в една яхта, както би казал господин Севлиевски.

Това е достатъчна причина да се страхувате от нейното потъване, но ако ми позволите да продължа морската метафора на един мой приятел, който сравни ситуацията с потъването на “Титаник” то фактът, че оркестърът ще продължи да свири, няма да спаси никого.
Опитът за подмяна на политическата система, който започна на парламентарните избори през 2001 г., се провали и младата българска демокрация оцеля. Днешната парламентарна процедура не е предизборен трик или начало на кампанията, както мнозина от вас, господа министри, си мислите, а признак на пробуждане на нормалните политически партии и завръщане към многопартийното начало на политическата система, залегнало в Конституцията. За щастие това наистина става навреме – преди изборите, и можем да се надяваме, че този процес ще набере бързо скорост и българските граждани ще имат възможност за нормален демократичен избор.
Макар и позакъсняло, това пробуждане ще предотврати нанасянето на втория решителен удар срещу демократичните устои на държавата и това обяснява раздразнението на някои хора в залата. Та, нали за това правителство са приготвени значителни ресурси, нали затова спешно трябваха парите от “Булгартабак” на госпожа Шулева – за да раздаде още метли! Всъщност, точно този метачески уклон е на път да измете и самата госпожа Шулева.
През последните месеци всички осъзнахме, че политическото развитие на България се движи по един зле режисиран сценарий. След “страхотните успехи” на управлението, построяването на царските чешми, измиването на тоалетните по КПП-та, дойде и внимателно подбраното априлско подписване на Договора за присъединяване на страната към Европейския съюз.
Цяло щастие е, че това не зависи само от царските чиновници, защото сигурно някой услужлив ум щеше да насрочи това за паметния 6 април. В същото време вместо да построи километри пътища и магистрали, министърът на регионалното развитие и благоустройството едва успя да си ремонтира новозакупения апартамент. Вместо българската култура да получи дължимото й от тежките години на прехода, министърът на културата се опита да превърне художествени галерии в хотели и почивни станции. В крайна сметка хората с метлите, на които министърът на икономиката обеща работа, загубиха и метлите, защото парите за това свършиха.
Трябва ли да продължим списъка с успехите и изпълнените обещания, за да стигнем и до темата за европейското бъдеще на България, с която толкова много се спекулира през тези дни? Сякаш това правителство за първи път заговори за Европа и без нея то е невъзможно. Защо не ни плашите, господа министри, с това, че ако падне кабинетът ще спре развитието на някой голям инфраструктурен обект или че ще затворят театрите, или че ще се повиши инфлацията или безработицата? Ами, защото всичко, което имаме днес, е плод на усилията на българския народ и на всички правителства до този момент и част от него го има въпреки вас, а не заради вас!
Именно затова гласуваме днес вот на недоверие – за цялостната вътрешна политика на кабинета, и България само ще спечели, ако този вот мине. Колкото до последиците, то най-много да пресъхне някоя и друга чешма! Европейското бъдеще на България и членството ни в Европейския съюз не подлежат на съмнение, защото за него работиха с изключение на сегашния министър-председател и ще продължат да работят вече няколко поколения политици от всички политически партии. Гарант за това бъдеще е не днешното правителство и премиерът, а всички ние, които трябва да запазим нормалната демократична политическа система.
Управлението на Симеон Сакскобургготски започна с един мащабен опит за размиване на границите между минало и настояще, между ляво и дясно, между управляващи и опозиция, между парламент, правителство и останалите институции. Жертва на този процес станаха всички партии и това предизвика сериозни сътресения в цялата политическа система. В същото време правителството арогантно и необезпокоявано от никого и в условията на пълна политическа безотговорност започна да променя правилата и конституционните устои на управлението като контролът върху властта бе поет от задкулисни икономически групи и интереси. Резултатът беше множество скандални приватизационни сделки, вихреща се корупция и показни разстрели по улиците на нашите градове.
Всичко това ни доведе до днешния ден, когато много представители на правителството се питат учудено какво накара всички опозиционни групи в парламента, та даже и представители на НДСВ, да застанат заедно в защита на парламентаризма и конституционния ред. Какво измести основната разделителна линия в политическото пространство или по-скоро създаде нова дефиниция на понятието “опозиция в парламента”? Отговорът се крие във всичко онова, което правителството на Симеон Сакскобургготски направи през тези три години и половина. Днешната ситуация е най-голямото постижение на вашето правителство. Вие доказахте, че демократичната система и парламентаризма в България са се вкоренили здраво и в ключовите моменти политическите партии са готови да надмогнат идеологическите си различия и да работят заедно, защото няма по-висша идея от опазването на демокрацията, конституционния ред и парламентаризма.
Много услужливи анализатори и стратези през последните дни коментират това, което се случва в парламента, правят паралели със събитията от януари и февруари 1997 г. и ни обвиняват в самозаблуда, защото този път няма протести пред парламента, няма инфлация, няма глад и мизерия, до известна степен, и с други думи, нямало революционна ситуация. В същото време те пропускат нещо друго – времето на революциите мина и революцията не е нужна, защото за първи път от началото на прехода Народното събрание работи, парламентарните групи са на нивото на своите отговорности и по същество правят онова, за което бяха дошли десетки хиляди хора през студените дни на 1997 г., а именно правят необходимото за запазване на свободата и конституционния ред в страната. Затова хората могат спокойно да останат по домовете си, а оценката за това, което се случва, всички ще получим само след броени месеци, на предстоящите избори.
Това правителство и премиерът Сакскобургготски ще останат в историята на България както със свършеното, така и с несвършеното, но има неща, които нямат аналог не само в историята на България, но и в световната политическа практика. Няма друг демократично избран премиер, който да не даде нито една пресконференция в своя мандат и нито едно интервю за българските медии, да наложи абсолютно затъмнение върху своята работа! Няма друг премиер, който да не отправи нито едно разбираемо послание към своите избиратели! Няма друг премиер, който може да не каже нито дума в защита на достойнството на избрания от неговото мнозинство председател на парламента! Няма друг премиер, който да заяви, че е премиер само на гласувалите за него! Струва ми се, че в българския парламент те стават все по-малко.
Господин министър-председател, използвайте това право, от което се въздържахте прекалено дълго и кажете ясно онова, което повечето народни представители очакват от вас – подайте оставката на Вашето правителство. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от парламентарните групи на НС, СДС, ОДС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
Имате думата за изказвания, уважаеми дами и господа.
Имате думата за изказвания... Дали няма желаещи за изказвания? Трудно ми е да приема това.
Заповядайте, господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Обсъждаме вот на недоверие към правителството, подписан от 112 народни представители, и аз поне не знам някой официално да си е оттеглил подписа. Това досега не се беше случвало в дейността на това Народно събрание. Чуха се какви ли не коментари за случващото се през последните дни: вот на инат, буря в чаша вода, предизборно политиканство, революция в колба, заплаха за европейското бъдеще на страната.
С всички средства на много скъпо платения PR, със социологически манипулации и медийни внушения, управляващите се стремят да натрапят на обществото възгледа, че блокирането на Народното събрание и кризата, предизвикана от самите тях, са дело на опозицията, засягат само политическите върхове и нямат нищо общо с живота. Така ли е обаче? Националното движение Симеон Втори се яви на сцената като алтернатива на партиите, като общонародно движение, което ще отстоява обществения интерес и ще брани нуждите на хората. Днес НДСВ вече е просто една от многото регистрирани партии, без да й е ясно точно каква.
Твърди се, че е либерална партия. Само че НДСВ така и не можа да се превърне в истинска политическа организация, която действа като демократична формация и е способна да носи отговорност за действията и обещанията си. От самото начало започнахте да действате задкулисно, заобикаляйки държавните институции и законите. Да ви припомня ли скандалното заседание на правителството още през 2002 г., на което сте обсъждали как да заобиколите закона, за да прокарате Договора с “Краун ейджънтс”. Вие по-добре го помните.
Този правителствен маниер придоби невиждани мащаби, след като управляващите се оказаха правителство на малцинството в Народното събрание. Избрахте най-елементарния път – да превърнете парламента в ненужна декорация на властта. Той ви е необходим само когато трябва да демонстрирате пред чужди делегации, че такава институция има. Дори собствения си председател не пожалихте – превърнахте го в представител на правителството в Народното събрание, защото искате да си решавате сделките на тъмно, без контрол и отчетност.
Твърдите, че искането на опозицията да се възстанови водещата роля на Народното събрание и парламентарният контрол, обслужва само предизборните интереси и не засяга гражданите. Така ли е? Нима за политическите кризи има удобни моменти, а за демокрацията - почивни дни? И има ли по-важно задължение на всяка политическа сила от това да брани Конституцията и законите, в които и Вие, и ние от опозицията, сме се клели, пристъпвайки прага на тази сграда – основа на българската държавност.
Ще се спра на прословутия казус с приватизацията на “Булгартабак”. Управляващата партия, организирано и съзнателно, избяга от парламента, за да не допусне гласност по едно решение, взето на тъмно, и против интереса на хората. Спаси се панически, за да може, както призна и министър-председателят, да спечели време, за да довърши сделката. След като правителството все пак бе принудено да оповести съдържанието на Меморандума с “Бритиш Американ Табако”, лъсна истината – сделката бе водена в разрез със стратегията, утвърдена от Народното събрание. Тя затрива цигарения износ, заменя държавен монопол с частен, а в перспектива обрича и тютюневия бранш в България.
Но “Булгартабак” бе само поводът за избухване на кризата. Да припомням ли останалото? По оценка на Дойче банк 100% от капитала на БТК е над 1 млрд. евро. Правителството на практика подари мажоритарния пакет от компанията за годишната й печалба, като нанесе щети за над 1 млрд. долара. Цената, на която бяха приватизирани електроразпределителните дружества, е значително под достигнатите нива при аналогични сделки в Полша, Чехия, Унгария. Цените намаляват още повече със задължителните средства по доверителните сметки – 20% от цената, чието осребряване вече започна. Липсват сериозни инвестиционни ангажименти. Да не говорим, че повечето купувачи са чужди, държавни или държавно-общински фирми.
Ами концесионирането? Каква е философията на правителството? Давате готова инфраструктура, построена с парите на данъкоплатците – летищата във Варна и Бургас, пристанищата, готовите участъци на Южната магистрала. За концесионерите остава само едно – да слагат бариерите и да събират парите. Това е то! За това става дума! Характерен управленски маниер, при който държавният и общественият интерес се подменят с частен и властта се употребява за лични облаги. По света този модел се нарича олигархия – власт на парите и на малцинството.
Казвате, че опозицията е безпринципна, тъй като включва десни и леви, че не знае какво цели, че дестабилизира държавата, пречи на европейската интеграция и нямало смисъл да се сменя правителството за три месеца. Всички знаем, че няма нито обединена опозиция, а още по-малко Отечествен фронт. Но има неща и принципи, които стоят над партийните интереси и различия, а именно истинските или, както някои им викат с насмешка, стари партии, знаят за какво става дума. Това е спазването на конституционните норми, спазването на законите, защитата и ефективното управление на обществената собственост. Именно на тази основа си взаимодействаме.
Убедени сме, че ще има голяма полза за страната, ако бъде спрян напънът на едно отиващо си правителство да опоска за последно държавата, да използва нейния ресурс за печелене на изборите.
Преди 10 дни вие бяхте самоуверени и високомерни. После проглушихте ушите на хората с викове: “Олеле, бият ни!” и със заплахи: “Без нас няма да има Европейски съюз!”. Работата на опозицията е да не ви позволява да злоупотребявате с властта. Тъкмо вашето поведение е антиевропейско, защото в Европейския съюз влиза не Националното движение Симеон Втори, а България. Защото в Европейския съюз спазват правилата, уважават парламентаризма и държавността. Европа е непримирима към корупцията, облечена толкова много във власт.
Приключихте преговорите за Европейския съюз, но отказвате на обществото обективна информация за поетите ангажименти и помощи. То бизнесът не знае какво го чака и как да се подготви за предизвикателствата и изискванията на общия пазар, та камо ли бабите и дядовците на село. Това ли е отговорният ви подход към европейската интеграция?
Днес вие сте спокойни. Мислите, че всичко ви се е разминало. Подписахте споразумение, което възстановява мнозинството. Така си мислите! Истината е, че не сте почтени дори помежду си и си нямате доверие. Надигравате се кой кого ще преметне. Записахте, че споделяте общи ценности и принципи. Кои са тези ценности? Тези на търговската сделка и управлението на държавата като ООД? Под натиск може да има смяна на 1-2 провалили се министри, може и да няма. Но нима това е важното? За Коалиция за България е очевидно, че такова управление не може да гарантира нито качествен икономически растеж и конкурентоспособност, нито достъпно и добро здравеопазване и образование, нито сигурност на хората и резултати в борбата с масовата и организирана престъпност. Защото днешното размито статукво ви устройва!

Ето защо ние искаме вот на недоверие на това правителство и смятаме, че в интерес на страната то трябва да си отиде час по-скоро. На този парламент му остана малко живот.
Има неща, които сме длъжни да свършим веднага. Поне за тях би трябвало да има обща воля на управляващи и опозиция и следва да съсредоточим вниманието си главно върху тях. А това са промените в Конституцията и законите, гарантиращи европейското бъдеще на България, промените в изборното законодателство, които да гарантират честни, демократични и легитимни избори, осъществяването на истински парламентарен контрол върху сделките, които е измъдрило правителството за последните си месеци и за които ще трябва да плащат следващото правителство и в крайна сметка – гражданите на България, смислено, а не фанфарно обсъждане на поетите пред Европейската комисия ангажименти и на необходимите действия на държавата и бизнеса, отлежаващият от близо година избор на фундаментални за държавата институции – омбудсман, председател на НОИ, ръководство на Сметната палата, Комисия за защита срещу дискриминация. Нека да видим дали ще имате волята и куража да извършите тези действия не в партиен или котериен интерес, а националноотговорно и почтено. Страната се нуждае от ново и достойно управление и тя ще го получи. Каквото и да се опитвате да правите сега, за да удържите властта на всяка цена, присъдата на избирателите ще бъде строга, но справедлива.
Господин министър-председател, в снощното си обръщение Вие поставихте един въпрос, на който бързам да Ви отговоря. Заявихте, че който не одобрява това правителство, трябва да е готов да печели избори. Бързам да Ви уверя, че има такава партия (смях в блока на НДСВ и ДПС, ръкопляскания в блока на КБ), която не одобрява това правителство и е готова да спечели изборите. Това е Българската социалистическа партия и нашите приятели от Коалиция за България. Ние обаче не искаме да печелим избори само защото имаме потенциал да го направим. През 2005 г. България има нужда от почтено управление, което е европейско не по табели и не със заклинания, а с действия, от управление, което мисли за държавата и хората. Печалният опит на това управление доказва и ни зарежда с още по-голяма увереност, че сме готови за това и все повече граждани на България го искат. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станишев.
Заповядайте за изказване, госпожо Михайлова.
Междувременно, госпожо Екатерина Михайлова, ако искате удължаване от името на парламентарна група, ще се ползвате с 10 минути към определеното време.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин министър-председателя, уважаеми дами и господа министри, дами и господа народни представители! Този вот на недоверие от една нормална европейска практика на опозицията в една нормална европейска държава се превърна в театър на политическо брокерство, и все в името на европейския модел, но за сметка на хората и вярата им в политиката, в името на националната сигурност, но за сметка на личната сигурност и сигурността на инвеститорите, в името на морала, но за сметка на вярата на хората, че с морал могат да се отстояват принципи. Явно новият морал в политиката имаше нужда от своето Ново време, най-малкото за да разберем каква е цената на съвестта.
Основното задължение на всяко правителство е да бъде в служба на хората. Във всяка демократична страна на четири години политиците се изправят пред избирателите и представят своите виждания за развитието на страната, защитават ценностите, в които вярват, и искат доверието им, за да управляват.
Ако се върнем осем години назад ще си спомним как започнахме. През 1997 г. България беше на дъното, срината икономика, невиждана безработица, катастрофална инфлация и фалирали банки. Това бе последицата от забележителното управление на БСП. Четири години труд бяха необходими за излизането от тази дупка (оживление в блока на КБ), за да може през 2001 г. Симеон Сакскобургготски да наследи една държава с минимален, но устойчив растеж, без инфлация и без бюджетен дефицит.
Преди четири години НДСВ се изправи пред българските граждани и поиска властта в името на почтеността. Да оставим настрана популистките обещания от 6 април. Очакването на хората, които гласуваха за Симеон Сакскобургготски, беше в надеждата, че едно ново, неизхабено от политически битки правителство ще стъпи на основата, изградена през четиригодишния мандат на СДС, БЗНС и Демократическата партия и ще постигне нещо качествено ново и добро. Правителството на НДСВ, ДПС и Новото време в своята програма “Хората са богатството на България” обеща да създаде работни места, да повиши стандарта на живот, обеща повече сигурност, обеща по-добро бъдеще на нашите деца. И всичко това – за 800 дни! Това беше преди 1334 дни.
Какво виждаме днес? Живее ли по-добре българинът? Отговорът е: не се случи незабавното и несимволично увеличение на доходите. Това, което се случи, е, че средногодишните доходи се увеличаха от 243 лв. през 2001 г. на 281 лв. през 2003 г. Междувременно средната пенсия от 93 лв. през 2001 г. достигна несимволичните 130 лв. Спадът на безработицата в България се дължи не на правителствената политика, а въпреки нея – на усилията на българския предприемач, защото прочутите програми за заетост на Социалното министерство за съжаление се оказаха балон. Ролята на държавата е не да крие безработните от статистиката, за да отчита успехи, а да създава подготвени хора, които да бъдат търсени от бизнеса.
Когато говорим за българския бизнес, не можем да не отчетем и друг категоричен неуспех на правителството на Симеон Сакскобургготски. Законовата среда за регистриране на фирма в България остава със светлинни години зад практиките в Европейския съюз, дори и на нашите съседи. В някои страни регистрацията на дружество с ограничена отговорност става за четири дни, преминава през четири процедури и струва 1 евро, а в България минималните разходи за стартиране на бизнес са 2500 евро. Това е повече от годишния доход на глава от населението за миналата година. Това е действащата и създаваща работни места икономика на НДСВ. Това е обещаната, цитирам: “благоприятна законова среда за промишлеността и за търговията”. Няма я и подкрепата за малките и средните предприятия. Правителството разчита, че българският предприемач трябва сам да се оправя в бюрократичното тресавище. Днес страната губи темпо, а действията на правителството не дават основания да се очаква промяна на растежа. България продължава да изостава от тези, които се опитват да живеят в един дом.
Вторият въпрос, който трябва да си зададем, е: живеем ли по-сигурно? Отговорът е: “ако не сме на улицата или не сме в заведение”. Ако може да бъде отчетен успех в съвместните операции на българските и чуждите служби на сигурност, то статистиката за престъпността в България днес е повече от тревожна. В последно време станахме свидетели на над 40 показни убийства. Тяхната демонстративност показва ясно, че престъпността няма респект от държавата. И как да има, като само в сравнение с 2003 г. въоръжените грабежи са се увеличили с 30 на сто, престъпленията срещу моторни превозни средства са нараснали с 20%, но може би най-стряскащ е невероятният растеж на престъпления против брака, семейството и младежта – забележете, 300%. Данните говорят сами по себе си. Министърът на вътрешните работи и правителството са безсилни не само пред организираната престъпност, но те не могат да се справят с престъпността, която засяга всеки български дом.

Третият въпрос, който трябва да зададем, е очакват ли младите хора с оптимизъм и надежда своето бъдеще? Отговорът е в броя на онези, които търсят късмета си в чужбина. Правят го не защото не обичат България, а защото тук не виждат възможност за реализация. Резултатите от проучване на Организацията за икономическо сътрудничество в Европа сочат, че 17 на сто от 15-годишните деца в България са функционално неграмотни. Вместо да реализира мащабна стратегия за модернизация на българското образование, правителството спря реформата, блокира изпълнението на заема от Световната банка и България трябваше не само да върне договорените средства, но забележете, дори да плати неустойки. Цинично е, че днес в края на мандата си, правителството използва образованието с предизборни цели. Образованието е основна ценност за българина. Със своя популизъм и безотговорно отношение правителството я подменя и се отнася безотговорно към бъдещето на нашите деца. Младите хора днес нямат доверие на образованието не защото учителите са лоши, а защото е некадърно управлението на образователната система. В Европейския съюз образованието и културата не са обект на обща регулация именно защото всяка страна трябва да запази уникалната си национална идентичност. Но с бездействието си в тези области управлението ще остане като връх на бездуховността в най-новата българска история.
Правителството показа, че не може да работи в интерес на всички, а работи само в интерес на онези, които са го подкрепили. Само че голяма част от тях днес свалиха своето доверие.
Днес обсъждаме вота на недоверие към правителството на Симеон Сакскобургготски. И моля да ме разберете правително, ние не се радваме на провалите на управлението, защото цената за тези провали се плаща от всички български граждани. Много хора в страната се надяваха, че това правителство ще успее да подобри живота им. Но горчивата истина е, че това не се случи или се случи само за избрани. Вместо да губи време в задкулисни машинации, за да запази властта на всяка цена, НДСВ трябваше да се съсредоточи върху решаването на спешните проблеми, които стоят пред България, да работи за повишаване на стандарта на живот, за модернизация на българското образование, за подобряване на качеството на здравеопазването, да се противопоставя решително на престъпността и корупцията, а не да я превръща в официална политика.
Днес аз давам гласа си в подкрепа на вота на недоверие, защото смятам, че дойде време за промяна. Убедена съм, че когато едно правителство загуби подкрепата на хората, то трябва да се оттегли и да даде възможност на гражданите да изберат ново управление.
Вместо това в последните дни станахме свидетели на тайни сделки, които управляващите реализираха само и само да предотвратят вота на недоверие. Новото старо мнозинство на НДСВ, ДПС и Новото време показаха, че са готови на всичко, за да останат на власт. Но не се заблуждавайте. Ако правителството оцелее, това съвсем не означава, че хората са ви повярвали. Доверието не се купува. Доверието не се гради върху политици, които искат да си вдигнат цената преди избори. Доверието не се заплаща с обещания за постове. Доверието се печели с реални действия в полза на хората, с реализацията на политики, които решават, а не създават проблеми. Истинското доверие в едно управление произтича от вярата, че правителството, което и да е то, работи в интерес на всички, а не само в интерес на тези, които са гласували за него. И най-вече то се основава върху изпълнение на ангажиментите, които е поело пред хората.
Но днешният дебат е не само за изминалите четири години. Дебатът е и за бъдещето. Всички ние сме съвременници на едни от най-драматичните събития в новата история на България. Ако погледнем напред, ще видим развитието на процеси, които драматично ще променят нашия живот и живота на децата ни – изграждането на модерна икономика, основаваща се върху знанието и високите технологии, интеграция в Европейския съюз, модернизация на държавните институции, изграждане на реално местно самоуправление, гарантиране на сигурността на всеки български гражданин във все по-несигурните времена на терористични заплахи, международна престъпност. Това са предизвикателствата на съвременния свят, това са предизвикателствата и пред България.
За да можем да ги посрещнем достойно и решително, България се нуждае от правителство, което разбира пред какво сме изправени и работи в интерес на всички български граждани. България се нуждае от управление, чиято ежедневна грижа трябва да бъде подобряване стандарта на живот на всички, а не само на членовете на кабинета. България се нуждае от правителство, което си поставя реалистични цели, а не което обещава всичко на всички в името на властта.
На България й предстои да вземе важно решение за своето бъдеще – на изборите да направи реален избор по кой път ще върви. СДС е готов да започне дебата за бъдещето на страната, защото вярваме в силата и потенциала на всеки български гражданин. За нас основният приоритет е да помогнем на растежа на икономиката и повишаването на жизнения стандарт чрез реално намаляване на данъчната и осигурителната тежест чрез целенасочена подкрепа на малките и средните предприятия, чрез защита на българския пазар от монополи, некачествени стоки и дъмпинг, чрез насърчаване на износа и реална инвестиционна политика. За последните четири години, забележете, не е реализиран нито един инфраструктурен проект, независимо от осигуреното финансиране от предприсъединителните фондове. Напротив, правителството следва политика на непрозрачност във всички публични инвестиционни намерения. Създаването на публична инвестиционна компания от НДСВ цели само едно – управляващата партия директно да финансира и изгражда различни обекти на инфраструктурата. Скандалът с тази инициатива достигна и до международните институции. Питам се: щеше ли да има скандал, ако вместо планиран за предизборно харчене излишък в бюджета имаше по-ниски данъци и повече пари у хората и фирмите, а не в държавната хазна?!
Същевременно самонадеяността на един партиен лидер и кандидат за министър-председател от левицата за това кога да бъде отменен валутният борд може трайно да навреди на инвестиционния климат в България. От изявленията на БСП можете да разберете колко безнадеждно далече са те от разбирането как се управлява една европейска държава в началото на ХХІ век. (Оживление в блока на КБ.) Партията знае кой отрасъл е перспективен и кой не. Партията ще реши кого да подкрепи с държавни пари и кого не. (Смях в блока на КБ.) Партията ще реши кои стоки да се внасят и кои не. Забележете, партията ще ви каже какво да продавате в чужбина и какво не. (Смях в блока на КБ.) Това са икономическите послания на левицата!
Съюзът на демократичните сили е готов да започне дебата как по най-добър начин България може да реализира ползите от членството си в Европейския съюз. Готови сме да използваме знанията и опита си, за да осигурим достойно място на България в обединена Европа. Съюзът на демократичните сили е готов да започне дебата за това как да превърнем образованието в основен приоритет на бъдещо дясноцентристко управление. Защото ние знаем, че бъдещето принадлежи на учещото общество и училището трябва да бъде ориентирано към съвременността. Това изисква сериозна стратегия за модернизация на българското образование. Ние сме готови да изложим нашите виждания и да ги дискутираме с професионалните общности, за да постигнем най-доброто за България. Крайно време е да се прекрати хаосът в образованието и то да не бъде заложник на липсата на визия от страна на НДСВ.
Слабата работа на администрацията, липсващата координация между ведомствата, липсата на капацитет за усвояване на присъединителните инструменти и утрешните структурни фондове – това са само някои от критиките, които европейските ни партньори отправят към работата на това правителство.
Съюзът на демократичните сили е готов да открие дебата за това по какъв начин бъдещо дясноцентристко правителство ще гарантира сигурността на българските семейства. Ние издигаме като приоритет сигурността, защото българската държава е в дълг към своите граждани. Престъпниците днес не се страхуват от закона и нямат респект от държавата. Престрелките застрашават по-скоро криминалния свят, а не гражданите. Това е изявлението на министър-председателя и то илюстрира отношението на управляващите към проблемите на сигурността. Междупрочем алтернативата, която БСП предлага, бе най-точно изказана от правосъдния министър от правителството на Жан Виденов и настоящ депутат от Коалиция за България – Младен Червеняков. Той увери българските граждани, че БСП ще се справи с престъпността, като се договори с мутрите. Но не е изненада – нали именно те ги създадоха.
Хората в България се нуждаят от сериозен политически дебат, в който да се сблъскват тези, да се противопоставят гледни точки, за да могат те да изберат пътя, по който искат България да върви.
Обръщам се към народните представители в 39-то Народно събрание: гласувайки срещу кабинета на Симеон Сакскобургготски да защитят един от основните принципи на демокрацията, че всяко управление трябва да работи в интерес на всички, а не само в интерес на тези, които го подкрепят. Правителство, което забрави този принцип, няма моралното право да управлява и трябва да се оттегли. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
За изказване има думата господин Станимир Илчев. Заповядайте.


СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Това е шестият пореден и нищо чудно не последен вот към правителството на НДСВ и ДПС. Не търся никаква мистерия, никаква магичност в числото шест. Направи ми впечатление различният размер на докладите. Очевидно в някои от партийните централи са започнали подготовката си от преди една седмица и са привлекли по-голям брой специалисти по различни теми. В други централи спешно са скалъпили някакви текстове, които да звучат като че ли адекватно на мотивите за вота.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): А ти покани Петър-Емил Митев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Втората причина да взема думата е, че в част от изказванията, както и преди всичко в последните думи на госпожа Надежда Михайлова ние усетихме много сериозна опасност за преждевременно разпадане на все още новата и крехка ляво-дясна коалиция. Тя по традиция, по навик, по инерция като че ли се нахвърли на техните партньори от Коалиция за България и това ще хвърли в объркване както останалите политически играчи в страната, така и тези, които следят днешните разисквания.
За тази прелюбопитна коалиция е рано да правим изводи, коректността го изисква. Но че тя е факт, не може да се отрече. И тогава въпросът, който следва да получи своя отговор, е как, защо, по какви причини и защо по това време на политическия сезон се появи тази коалиция? Трезвомислещите българи не четат буквално този апел в мотивите за вота за провал на правителството в цялостната му политика. Те четат, взират се по-внимателно и стигат до извода, че някой прави организиран опит да провали правителството в последния час. Между провал, който е факт и то обществено признат, обективно измерим факт, и апел да се провали едно правителство има гигантска разлика. В единия случай става дума да се направи горчива, тежка констатация за нечий провал и да се пита обществото какъв път да се поеме по-нататък. Във втория случай става дума за съзнателни действия, за една гола политическа амбиция на всяка цена преди изборите да се свали един кабинет, за да не може той да приключи пълноценно своя пълен мандат, да не може да съхрани онази представа за страната ни, която ни направи способни да приключим преговорите за членство в Европейския съюз и ни докара на милиметри от пълноправното членство в този съюз.
Това е истината за коалицията между политически сили, които иначе имат диаметрално противоположни и дори взаимно изключващи се политически системи, ценностни системи, хронология на събитията от техния вътрешен партиен живот и различна мотивация за поведение през предишни фази от обществените процеси в страната. В тази коалиция всеки участник се тормози денонощно от минимум един сакрален въпрос – той иска да увеличи своето познание за това, което го чака или с което може би ще се размине в своите очаквания. Така например БСП знае, че вероятно ще спечели с минимална преднина тези избори, но не знае точно какво правителство ще направи и кой точно ще го оглави. ДСБ или ОДС знае, че много трудно ще влезе в парламента. СДС знае, че като влезе в парламента, ще трябва да прави тежък избор и не знае дали ще участва в правителството след изборите. А госпожа Мозер доскоро знаеше, че не знае при кого да отиде. (Смях и ръкопляскания в мнозинството.) Тези липси в познанието определят и това, от една страна, изненадващо, игриво, от друга страна – драматично поведение на парламентарните групи, които си подадоха ръце с риск да си изкълчат китките. (Смях в мнозинството.)
Колкото до доказателствения материал, който от тази трибуна обилно беше изсипан, аз мисля, че само след броени минути министрите, които ще се изказват, и ораторите от НДСВ и ДПС ще ви поканят в задушаващата прегръдка на фактите такива, каквито са (смях в Коалиция за България), а не в конструкциите от квазифакти, от полуистини, от реминисценции от близкото минало и от страхове, адресирани към близкото бъдеще. Дали една страна е пред провал, в състояние на провал или е загърбила провала на предишни правителства се доказва и се измерва по друг начин, уважаеми колеги, измерва се от официалната статистика, от доминиращите в обществото нагласи, от тези 66 процента български граждани, които не намират никаква логика в предложението ви да се съставя нов кабинет преди изборите или да се предизвикват предсрочни избори, от международните и то преди всичко международните финансови институции, които имат, за разлика от старите партии, добре калибрирани инструменти, с които измерват и напредъка, и регреса на всяка една страна и от Африка, и от Азия, и от Европа.
Поучително беше да се слуша езикът на изказванията. Аз се извинявам за може би неточните цитати, които ще направя, но се стараех да записвам най-добрите постижения в текстовете на преждеговорившите. Какви думи и какви словосъчетания преобладаваха? Говореше се за търгашество в уродливи форми, за обикновени рекетьори, за метачески уклон като част от зле режисиран сценарий. Господин Китов, снажен, силен българин, съобщи, че си е сложил желязна врата като доказателство за влошената ни сигурност. (Смях в мнозинството.) Госпожа Мозер със съжаление констатира, че революцията вече не е нужна – част от нейното изказване. Как ще е нужна, след като тази революция даде шанс на госпожа Мозер да осъществи своето постамериканско и настоящо българско политическо битие. Революцията естествено при такова добро развитие в нейния живот не е нужна. Господин Станишев я поправи, той каза, че има такава партия, като само не ни го цитира на езика, на който го знаем всички от близкото минало. (Смях в мнозинството.) Не бива да се притеснявате, господин Станишев, да, спокойно можехте да кажете "Есть такая партия" и ние щяхме да ви аплодираме. (Смях и бурни ръкопляскания в мнозинството и в Коалиция за България.) Щяхме да Ви аплодираме, защото щяхте да проявите така необходимата за един млад и перспективен политик храброст да цитира в оригинал, а то ще рече и на оригиналния език. (Шум и реплики в залата.) Ако произношението ми не беше задоволително, то е защото съм учил този прекрасен славянски език не в някое от учебните заведения между Черно море и Урал, а в обикновено българско училище до седми клас. (Шум и реплики в залата.)
Но между другото, в изказването на господин Станишев стилът беше малко по-различен и, честно казано, искам да призная, че стилът беше по-сериозен. При него ме впечатлиха думите олигархия, социологически манипулации, които очевидно са страшно добре финансирани…
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Факт!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: … и са обхванали всички социологически субекти, защото иначе няма как да се съберат тези 66 процента от всеки 100 пълнолетни българи, които да твърдят това, което някак си не оцветява допълнително вашата версия за провал и за криза.
Но, колеги, ние добре познаваме нашата история. Първо, защото е интересна и, второ, защото е поучителна и никога не сме имали проблем да посегнем към един или друг исторически факт или период, за да се подпомогнем в разсъжденията си. Народът ни е такъв, че през общо взето равни интервали от историческо време е решавал драматични задачи и преди да пристъпи към решаването им си е задавал тежки въпроси. Всички знаят, че през VІІ век този народ решава да измине гигантско разстояние и в разрез с военната традиция на другите конни народи да се установи трайно в подножието на силна все още империя върху нова територия. Следващият голям въпрос, който решава и го решава неуспешно нашият народ, е как да съхрани през ХІV век държавата си. Неуспешен отговор. Следват други два драматични национални въпроса – църковният и националноосвободителният. В края на ХІХ и началото на ХХ век – още по-добре знаем – търси решението на обединителния въпрос. А в средата на ХХ век търси отговор на въпроса за смяна на политическата и икономическата система, та до ден-днешен.
Какъв въпрос решава българската нация днес? (Реплика от КБ.)
Аз нямам пълен и изчерпателен отговор и се надявам между другото днес в тази зала да търсим отговор и на този въпрос. Иначе би било много банално, ако до 17,30 ч. ние си говорим колко е зле и колко е добре, тъй като истината е по средата.
Можем ли да потърсим отговор на въпроса какво днес българската нация предстои да реши, като обедини целия си ресурс? Естествено не по формулата на ляво-дясната опозиция, а на някаква друга по-продуктивна формула.
РЕПЛИКА ОТ БСП: Центристка.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Част от отговора вече се дава ежедневно. Това е новият международен статут на страната. България вече не е една държавица на Балканите. Тя е член на най-могъщия военнополитически съюз в света и в скоро време ще стане член на най-могъщия икономически и културен съюз на стария континент. Тя е страната, която почти закри отворените въпроси със своите съседи и им демонстрира продължаваща лоялност.
Това е непълен отговор на един при това неокончателно формулиран въпрос. Аз си позволих да го нарека нов международен статут на България.
Съотнася ли се това към събитията от последната седмица? Според мен, напълно. Ще има ли ефект, отражение резултатът от днешните разисквания и резултатът от утрешните гласувания върху отговора на този въпрос? Според мен, да. И аз мисля, че това е призмата, през която трябва да се опитаме днес да прокараме всичко. Мисля, че ще успеем, ако не се замеряме с епитети или поне ги редуцираме до степента на поносимост. Иначе, в рамките на тази стилистика, по която направих няколко цитата, повярвайте ни, ние сме способни да бъдем паритетни играчи! Никакъв проблем няма изказващите се министри или депутати от НДСВ да отключат и другата част от колоритния български речник. Веднага ще ви дам бегло доказателство. Спокойно мога да нарека партиите на преходите и партията на миналия век “Приюти на ренегати”. (Реплика от КБ.)
Отказвам се днес да говоря на този език и моля всички мои колеги да не говорят на този език.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС, възглас от мнозинството: “Браво!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
Думата иска господин Соломон Паси. Заповядайте, министър Паси.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Госпожо председател, господин министър-председател, народни представители, министри, уважаеми радиослушатели и телевизионни зрители! (Шум в залата.)
Преди всичко бих искал да изразя дълбоката си признателност към свършената работа от този парламент, към народните представители и специално към проф. Огнян Герджиков, като председател на това Народно събрание за това, че България е вече член на НАТО, подписа Европейската конституция и предстои много скоро да финализира процедурите по окончателното си членство в Европейския съюз.
Както отбеляза в снощното си обръщение премиерът в дните преди 25 април т.г., когато страната ни следва да подпише Договора за присъединяване към Европейския съюз, ролята на българския парламент е особено важна. От него се очаква да вложи цялата си политическа енергия и да промени Конституцията, защото това е задължителна част от нашето присъединяване. Иначе не бихме могли да подпишем Договора и всяко отлагане на този подпис поставя под въпрос графика на европейското ни членство. Наистина, ако този вот успее, България най-вероятно не би могла да се включи в графика за членство в Европейския съюз и то би се отложило от 1 януари 2007 г. за някое неопределено бъдещо време.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Не е вярно!
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Уважаеми госпожи и господа, искам да споделя мнението на онези, които смятат, че ние, министрите на това правителство, вероятно не сме безгрешни.
Аз лично най-малко имам претенции за безгрешност и затова гледам на един вот на недоверие, като нещо съвсем нормално за парламентарната практика в една демократична държава. В същото време винаги съм смятал, че една успешна външна политика е абсолютно невъзможна без успешната вътрешна политика и тъй като това е темата на днешния вот си позволих да взема думата по този въпрос.
Нашето правителство винаги се е ръководило от правилото за стабилност на институциите, стабилност за развитието, защото стабилността води към напредък!
Нека да анализираме мотивацията на днешния вот именно от този ъгъл. Защо този вот е внесен точно сега? Аз няма да се втурвам в логиката на ляво-дясната коалиция, която току-що анализира господин Станимир Илчев. Тази логика ще трябва да бъде много дълго анализирана, за да бъде разбрана. Аз по-скоро бих се фокусирал върху логиката на старшия партньор в тази коалиция, на ръководството на Българската социалистическа партия. Можем да разберем логиката на това ръководство само като проследим логиката на вотовете, които това ръководство внасяше досега в този парламент срещу правителството на НДСВ и ДПС.
Първият вот беше внесен на 25 ноември 2002 г. – четири дни, след като България получи покана на членство в НАТО и три седмици преди България да получи в Копенхаген годината за членство в Европейския съюз - 2007 г. Каква беше целта на онзи безсмислен вот, който хората и тогава не приеха и не одобриха? Каквато и да беше целта авторите трябваше да предвидят рисковете, на които подлагат страната. А именно, да не реализираме поканата от НАТО и да не получим от Европейския съюз заветната дата за членство!
Вторият вот, внесен от ръководството на Българската социалистическа партия, беше на 4 март 2004 г. – точно две седмици преди българският парламент да ратифицира Договора за членство в НАТО и да стане член на НАТО след това. Каквато и да беше целта на този безсмислен вот неговите автори бяха длъжни да предвидят възможните рискове, ако той беше успял. Ние днес все още можехме да бъдем пред портите на НАТО.
С третия вот, внесен сега от ръководството на Българската социалистическа партия, 3 февруари т.г., отново се прави опит България да бъде забавена по пътя. Какво се цели с този безсмислен вот, който хората не приемат и не одобряват, защото разбират, че е чисто предизборен? Каквито и да са целите, обаче, неговите автори са длъжни да предвидят рисковете, на които за пореден път подхвърлят страната. А именно, да пропилеем договореното с 15-годишни усилия членство в Европейския съюз! Договорът вече е готов!
Защо не успяха да минат предишните вотове? Защо няма да успее и този? Защото интересите на правителството на НДСВ, ДПС, а вече и на Новото време, съвпадат в този исторически момент на страната ни 100% с интересите на българския народ!
Да предположим, кога ще бъде внесен следващият вот? Следващият вот срещу либералните партии вероятно ще бъде внесен след като премиерът подпише Договора с Европейския съюз на 25 април т.г., за да се попречи на ратификацията или за да се попречи на нашия народ да изпита радостта и удовлетворението от сбъдването на нашата европейска мечта! Това може да бъде последният, в рамките на този парламент, безуспешен опит да се попречи на реалното членство на България в Европейския съюз и да бъде забавено движението на страната ни по пътя към модернизацията и подобряването на живота на хората.
Аз, впрочем, очаквам, че най-последният вот, който отляво бихте внесли, ще бъде през декември 2006 г. срещу същото това либерално управление на страната (смях от НДСВ), защото тогава ще бъде последният шанс да попречите на членството в Европейския съюз. (Ръкопляскания от мнозинството.)

Смятам, че върховното ръководство на БСП и в този момент направи стратегическа грешка като подцени интереса на собствените си избиратели и на своя народ и се опита да стане за пореден път пръта в колелото на най-новата ни история и заради това ще понесе вота на народното недоверие. Но аз съм оптимист за бъдещето на страната, защото в момента управлението на НДСВ, ДПС и Новото време върти на пълни обороти колелото на историята до пълната реализация на нашето европейско бъдеще. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Паси.
Заповядайте, госпожо Етем.
ЕМЕЛ ЕТЕМ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми госпожи и господа народни представител, уважаеми госпожи и господа министри! Днешният вот за цялостната вътрешна политика е шестият пореден вот за правителството на управляващото мнозинство с премиер Симеон Сакскобургготски. За разлика от предишните, които бяха в рамките на нормалното поставяне на изпитание на управляващото мнозинство, днешният вот имаше за цел не тестване на правителството, а нещо много повече, а именно за неговото сваляне и за всичко, което произлиза от това.
По предварително приет сценарий днешният вот целеше прерастване на парламентарната криза в правителствена, придружена с конструирането на експертен или служебен кабинет. Разбира се, това е само видимата страна на последващите политически събития до предстоящите парламентарни избори. Основната цел на така наречената обединена опозиция беше изземването на политическата инициатива от управляващото мнозинство и създаването на нова предизборна ситуация, която да ерозира направеното през последните три години и половина от правителството на либералния център и да даде агресивен предизборен старт на левицата и десницата. Естествено в една такава изчистена визия за събитията няма нищо, което да е анормално от гледна точка на демократичните норми за правене на политика. Още повече и за това, че от година и половина управляващото мнозинство нямаше фактическо парламентарно мнозинство и смяната на субекта на политическата инициатива в парламентарната дейност беше въпрос на време и на подходяща ситуация.
Но кое тогава е ненормалното в създалата се кризисна ситуация от 4 февруари 2005 г.? Във всички случаи това е безпрецедентното актуализиране на въпроса за критериите и границите на политическата отговорност и на политическата лоялност. Явно или неявно тази тема е доминираща и в медийния информационен поток. Ситуитивното създаване на така наречената обединена опозиция като колаборация за парламентарно мнозинство на леви и десни политически сили или по-точно на депутати от целия политически спектър и последващото й разпадане до парламентарно малцинство беше началото и края на историята за дестабилизация на политическото статукво, което продължи около една седмица. Но както е казано: едно е да искаш, друго е да можеш, трето е да го направиш, четвърто е да ти го признаят и пето – ти да бъдеш доволен от това.
Цената на колаборацията на левите и десните политически сили беше зададена като дестабилизация на парламента и правителството и новото им позициониране за предстоящите парламентарни избори. По същество това беше сделка за възстановяването на двуполюсния модел в лицето на левицата и на ДСБ и пускането в ход на политическото махало, което да помете всичко, което пречи на крайностите и на огледалното им отражение.
В този контекст се актуализира и въпросът за политическата отговорност и за политическата лоялност. Формулата е проста, но ефективна: който не е с един от двата полюса, уж не осъзнава политическата си отговорност. С други думи, който не е с тях, е против националните интереси. Следователно, в случая разбирането на политическата отговорност, не е в контекста на европейския дневен ред на страната, а в съвсем друго направление, а именно кой да яхне властта на следващия финализиращ мандат в евроинтеграционните проблеми на България. И ако така формулираният партиен интерес не е хармонизиран с националния интерес и с интересите на гражданите, накрая се получават смешни ситуации, персонифицирани в лични болни амбиции на определени политици от така наречената обединена опозиция. Тъкмо затова странен привкус придоби и съдържанието на политическата лоялност и свързаната с нея в тънки граници на принципността и безпринципността в партнирането и партньорството.
Политическата лоялност предполага общи ценности и общи интереси. В този смисъл лоялността ограничава, но не лишава политическите субекти от право на избор, на стратегия за развитие съобразно динамиката на ситуация в матрицата на стратегическите приоритети на страната. Тогава каква цена трябва да платят провалилите се в провалянето на едно легитимно правителство, каква е цената на провала им да променят европейския дневен ред на страната за сметка на лични и групови интереси? Отговор на тези недотам риторични въпроси може да даде само избирателят и той ще го направи.
Освен това, в последната седмица ясно пролича и още една граница между управляващи и опозиция, която фактически показа, че те са на различни етажи на политическо развитие. Опозицията все още е в плен на въпроса какво да се прави, а управляващото мнозинство на Национално движение Симеон Втори, Движение за права и свободи и Ново време проектира отговора на въпроса как да се постигне по-висока стабилност и сигурност, как, като условие за по-висок стандарт на живот на всеки български гражданин? В това се състои и цената на подписаното споразумение между трите политически сили. Това е цената на взаимния компромис и намирането на държавнически изход от ситуацията на нестабилност, която създаде така наречената обединена опозиция.
“Провалът” и различните нива на политическо развитие на левицата и десницата от гледна точка на националните приоритети показа още, че либералният център и неговото правителство, в лицето на царя-премиер, няма алтернатива до парламентарните избори 2005 г. (Шум и реплики в блока на ОДС.)
А какво става след това? Изглежда това ви интересува. Сега ще ви кажа.
И поотделно, а може би и обединени, левицата и десницата трябва да се явят на поправителен политически изпит пред избирателя, защото в своята привидна безпринципност те показаха дълбоко осъзнат базов принцип, съобразно общата им история и визията им за бъдещето на страната.
Биографията не се стъкмява, нито пък се купува. Тя се изгражда. И в този смисъл е неразделна част от политическата идентичност на политиците и на формациите, които представляват.
Когато политици и политолози се вайкаха по въпроса как е възможна симбиоза между орел, рак и щука, те се въртяха в един порочен кръг на рационално обяснение. А известно е, че рационалните обяснителни схеми нямат нищо общо с разбирането на безпрецедентните политически феномени, каквато в случая е тъй наречената обединена опозиция.
За да разберем подобно явление в известен смисъл трябва да включим и ирационалната си политическа оптика. Тогава ще видим, че общото им светоусещане и светоотношение е следствие от общия им корен. След това коментарът става излишен, защото скритото става очевидно, а привидното, разделеното по естествен начин – обединено.
В конкретния случай няма нужда от анатомични аналогии на лявото и дясното с ръце и крака, и така нататък. Битовият политически език не подхожда на изтънчената ви политическа стратегия. По-важно е да застанете пред огледалото и в образа срещу вас да припознаете себе си, своята дълбока идентичност. И ако сте уверени в утрешния си ден, може и ръка да протегнете, но какво ще хванете, вие си знаете. Това ние ще разберем с Парламентарни избори 2005. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Етем.
Заповядайте за реплика, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Етем, не обиждайте българския парламент и целия български народ, забравяйки, че България е парламентарна република и произнасянето на думата цар е кощунство в тази зала, свързвайки я с премиер.
Въпросът, който Вие задавате, е не как, защото Вие не знаете отговора на този въпрос, защото, ако знаехте, щяхте да го направите. Вие задавате въпроса: колко? Колко ще получите и затова се скарахте. Истинският въпрос, който председателят на Парламентарната група на НДСВ така и не можа да идентифицира, превръщайки Народното събрание в литературен салон и правейки литературни анализи, е докога България ще се управлява като дружество с ограничена безотговорност? Защото това е вашето управление. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика думата има госпожа Дончева. Заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо Етем, Вашата грижа за опозицията и принципите на нейните общи действия е наистина трогателна, за което Ви благодарим. Още по-трогателни са публикациите в авторитетните британски вестници след провала на сделката с “Булгартабак”, които са извадили като квинтесенция за оттеглянето си от България политическата нестабилност, резултат от действията на младши коалиционния партньор, от чието име Вие се изказвате. Няма нужда да вините опозицията в нещо, което е ваше дело, защото това е кощунствено. Няма нужда също така да твърдите, че сте най-високите политически еквилибристи, които във всеки решителен момент са спасявали България на всяка цена, след като всъщност вие сте подпалвали чергицата във всички тези случаи. (Реакция от ДПС.)
Каква е цената на взаимния компромис? Има една известна максима, че това, което не се купува с пари, се купува с много пари. Още повече, когато имаш да сключваш в оставащите четири месеца сделки за наистина много пари, а в някои сфери сделки за десетки пъти повече пари, отколкото е държавният бюджет, затова наистина си струва да се плати всякаква цена, само че общите принципи на онова, което наричате либерално обединение, волю или неволю, искате или не, са просто принципите на Новото време, което осиновихте. А, както е известно, такова чувство на погнуса общественото мнение към някого не познава. Имало е вдигани и сваляни правителства и политици, включително мразене, но никога с чувството на погнуса и отвращение. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Министър Николай Василев има думата за изказване. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги министри! В мотивите относно вота на недоверие, внесен от опозицията, както и в риториката ви от последните няколко дни, не намерих нито една положителна или конструктивна дума. Единствените думи, които повтаряте вече на шести вот, са думите: неспособност, блокиране, провал и хаос. Само че днес тези думи се отнасят за самата опозиция. Неспособност да решавате проблемите на хората, блокиране на диалога ви с гражданското общество, провал на вашето 5-минутно обединение и хаос във вашите идеи и послания. Във вашия речник напоследък липсва думата “модернизация”. Внимателно слушах изказванията на първите пет представители на опозицията и единствено госпожа Надежда Михайлова няколко пъти спомена думата “модернизация”, а всички останали изобщо не се сетиха за нея, защото тя не ви прилича. Както БСП отдавна не може да предложи модел за по-справедливо общество, така и ОДС отдавна не е партията на прогреса и на бизнеса. В сърцата на хората всички вие отдавна не сте символ на модернизацията на България.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): А ти ли си символ?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: А гражданите виждат кои са днес отговорните, действени и способни лидери на България.
Способна ли е българската опозиция – от крайно леви до крайно десни, да се договори днес по който и да е въпрос? Тук изобщо не бих искал да ви питам дали можехте да се договорите кой например да е следващият премиер. Дали да бъде господин Станишев, дали да бъде господин Иван Костов, или може би един нов Любен Беров, когото много от вас обвиняват в безвремие? Но бих искал да ви попитам: как щяха да се договорят сини и червени по теми като Валутният борд, НАТО или Ирак? След днешното изказване на господин Станишев бих искал да ви попитам: как щяхте да се договорите за която и да е приватизация или концесия (реакция от опозицията), за бюджетния дефицит, или може би за темите за досиетата и за “Петролгейт”?
Едно червено-синьо правителство щеше да бъде нещо средно между здравеопазването на Мими Виткова и енергетиката на Иван Шиляшки. (Ръкопляскания от НДСВ.)
През последните дни политици от всякакъв калибър и цвят тръгнаха да спасяват нацията, но не от снежните преспи или от грипната епидемия...
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): А Вие танцувахте валс на Виенски бал.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: ... а един от друг или всички заедно от себе си. От една седмица червено-синият парламент спокойно можеше да бъде обявен за бедстващ район. Но вашите собствени избиратели не могат да ви разберат и те няма да ви простят, че не виждате реалните проблеми на хората. Защото реалните проблеми на хората не е политическият елит да си измисля кризи, да внушава усещане за бедствие, ритуално пренасяйки в жертва европейското бъдеще на България. Решението на проблемите на хората със сигурност не са червените депутати да подкрепят един тъмносин премиер, а тъмносиният електорат да припознае икономическата политика на БСП за своя, ако БСП изобщо има такава. (Шум и реплики от залата.)
Да, собствените ви избиратели изобщо няма да ви простят, както и вие няма да простите на нас, че вече четвърта година ви отнехме политическата инициатива, отнехме ви доверието на хората, и най-важното, отнехме ви темата за модернизацията на България.
Първо. Да, хората на България днес не са достатъчно богати. Но все пак за три години например минималната работна заплата се повиши със 76%. (Шум и реплики от ОДС.) А да си спомним колко беше тя през 1996 г. (Реплики от опозицията.) Така ние ви отнехме темата за грижата за социално слабите.
Второ, за своя мандат правителството очаква да привлече над 6 млрд. долара чужди инвестиции – 15 пъти повече от времето на Виденов и два пъти повече от времето на Костов. (Шум и реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Увеличиха се депозитите, кредитите и българските инвестиции в българската икономика.
Освен това българските инвестиции в чужбина са вече над 700 млн. долара. Така ви отнехме и темата за инвестициите.
Трето, през тази година индексът “Софикс” на Българската фондова борса се повиши до нива 10 пъти по-високи от юни 2001 г.
Уважаеми господин Костов, в края на Вашия четиригодишен мандат въпросът за индекса на борсата се оказа с повишена трудност за вашите министри.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС, от място): А колко щеше да се увеличи сега?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: А днес можете да им поставите и друга задача – как например се казва индексът на пазара на недвижими имоти в България и с колко се е повишил той?
Темата за капиталовите пазари всъщност никога не е била ваша.
Четвърто, нашето правителство свърши работата на шест предходни правителства в областта на реституцията. Цената на компенсаторните инструменти, които вие нарекохте “Мики Маус пари”, се покачи от 10-15 ст. до над 1 лв. и 10 ст.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Браво, отличници!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: В успешни приватизационни сделки по наше време бяха използвани компенсаторни инструменти с номинал над 1 млрд. лв., с което реално бяха обезщетени стотици хиляди български граждани. Така ви отнехме и темата за реституцията.
Пето, от 1990 до 2001 г. България изостана значително в развитието на информационното общество и степента на компютризация в българското образование. Само за 12 месеца сме в процес на предоставяне на над 30 хил. компютри и друга периферна техника за българските училища, университети, за Българската академия на науките и за изградените от нас телецентрове. Това е повече, отколкото за предходните 15 години, взети заедно. След един месец ще открием поредната вълна от 700 училища с модерни компютърни зали. Така ви отнехме и темата за модернизация на българското образование и грижата за бъдещето на младите хора.
Шесто. Уважаеми госпожи и господа, ако някой преди четири години ми беше казал, че е възможно да се понижи нивото на безработица от 19,3% през януари 2001 г. до 12%, вероятно щях да му отговоря, че не познава реалностите на икономическата политика. Но ето, че това стана възможно с усилията на българския бизнес, на българските граждани и на новите социално-икономически реформи, провеждани от това правителство. Така ви отнехме и темата за модерната социална политика.
Тук изобщо няма да ви питам кое правителство успя да намали преките данъци, осигури бюджетен излишък, повиши кредитния рейтинг, купи нови влакове (викове: “Е-е-е!”, смях и ръкопляскания от ОДС и КБ), възроди националната авиокомпания, приватизира важни активи като ДСК, електроразпределителните предприятия и БТК, постигна рекорди в туризма и в индустриалното производство, защото тези отговори са напълно ясни за всички.
Като говорим за реализацията на големите инфраструктурни проекти, която уж се била провалила, поредният етап от модернизацията на РДВ е вече факт. След четири месеца ще е готов новият терминал на пристанище Бургас, а всички знаете кога ще заработи новият терминал и новата писта на летище София. (Шум и реплики в ОДС.)
След три години и половина в управлението изобщо нямам усещането, че съм си свършил цялата работа, напротив, убеден съм, че такова усещане нямат и моите колеги от управляващото мнозинство, защото ни остава още много, много работа. И през следващите години, освен досегашните социално-икономически приоритети ще настояваме за изпреварващи капиталови инвестиции в инфраструктурата, за допълнителна защита за децата, семейството и подобрени възможности за реализация на младите хора в България.
С наближаването на парламентарните избори все повече хора си задават въпроса в каква България биха искали да живеят.
България, в която аз лично вярвам, е нова, динамична, модерна и просперираща, в която има добре образовани и амбициозни хора, които решават сами собственото си бъдеще, в която гражданите имат нова национална гордост и възродено национално самочувствие.
Днес се оказа, че част от политическия елит стои далеч от сърцата на хората. Някои партии подцениха интелекта на българските граждани, но хората на България са достатъчно зрели и информирани и те виждат кои парламентарни групи са националноотговорни, знаят кой премиер ще ги вкара в Европа, осъзнават кои лидери са истинските държавници и заслужават да бъдат подкрепени.
Днес имам много основания да се гордея с достойното поведение на проф. Герджиков, с енергията и сплотеността на народните представители от мнозинството от НДСВ, ДПС и Новото време. Визитната картичка на нашия премиер е ясната политика за стабилност и сигурност, за възродено национално самочувствие, за гарантирана перспектива за бъдещето. Все повече хора се гордеят със своя премиер и най-важното – благодарение на неговото управление все повече хора се гордеят, че са българи. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Заповядайте, министър Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри и народни представители! През изтеклата седмица страната ни преживя две кризи. Едната криза – замислена, организирана и съсредоточена на жълтите павета и кризата, която скова една трета от България в бедствено положение. И докато политиците се опитвахме да наложим на сънародниците си нашия дневен ред от проблеми и да ги убедим, че важните кризи тръгват от центъра на София, те се опитваха да помогнат на болни, до които не могат да стигнат линейки, опитаха се да измъкват от преспите пълни с хора автобуси, да осигуряват хляб на откъснатите от света селища. Обикновени хора наравно с армията, пожарникарите, Гражданска защита една седмица живяха в обстановка, която ги принуждаваше всекидневно да извършват подвизи. В това време леви и десни постигнаха подвига да плюят над така наречените си идеологически непримирими различия, за да открият скоро след това, че дори политически дивиденти не са извлекли.
Знаете ли къде ни беше мястото през тази пропиляна седмица, колеги политици?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): По контрабандните канали.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: По местата, от които сме избирани. Вместо това си стояхме на топло и сухо и се занимавахме с една измислена и неоправдана политическа криза. Как после по предизборни събрания ще убеждаваме сънародниците си, че мислим за нещо повече от собствените си интереси, как ще погледнем в очите онези няколко българи, които 5 км са носили на ръце през преспите възрастен човек, за да го спасят и са го спасили? А ние ще им кажем, че по същото време едни от нас спасяваха правителството, левицата се спасяваше от обвиненията на десницата, че всъщност участва в същото това правителство, част от десницата се спасяваше от обвиненията от другата част, че не е достатъчно дясна и т.н.
Това, което всъщност всички вкупом трябва да кажем, е: извинявайте, уважаеми сънародници, за безсмислието, което ви наложихме. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
Но не, и вие преди малко се смяхте на това, че правителството е купило нови влакове. Това, естествено, ви звучи по-несериозно, отколкото да се купуват нови правителствени самолети. Уверявам ви, че хората в България няма да гласуват за някой, който не се е качвал на влак. От точно една седмица, господа и дами от обединената опозиция, се борите, за да докажете няколко неща – че притежавате излишък от инат, че няма да се поколебаете да изтръгнете страната от пътя на евроинтеграция и стабилност, че ни най-малко не се притеснявате да подгоните инвеститорите, че грам интерес не проявявате към това иска ли България предсрочни избори или иска политиците да я оставят на мира да си върши работата. Но дни наред слушам схоластичните ви обяснения как сваляте правителството в един съдбовен за страната момент, но как това нямало да се отрази на европрисъединяването, как не сте били искали разпускане на парламента, докато не се приемат необходимите промени в Конституцията, как сте щели да съставите правителство от надпартийни безгрешни експерти, приемливи за всички. Че вие ако ги познавахте тези ангелолики граждани, нямаше ли да сте положили някакви усилия да ги привлечете към собствените си мозъчни центрове?

И за слепите е ясно, че няма да можете да съставите правителство от експерти. До началото на тази седмица вярвах, че господин Костов просто храни някаква силна носталгия по времето, когато е бил в едно правителство с госпожа Масларова. Може би и обратното.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Не беше лошо, да знаеш!
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Може би са останали с много хубави впечатления един за друг. (Оживление и смях в НДСВ.)
Бях готов да повярвам дори, че цялата формация мечтае да стане сюжет в новата серия реклами на “Бенетон” под надслов “Юнайтед калърс ъф Бенетон” или “обединени цветове на Бенетон” за тези от вас, които предпочитат да четат българското издание на “Икономист”.
Но вие преди три дни вече се скарахте. СДС и ДСБ се хванаха за косите, а Румен Овчаров тичаше да ги разтървава по медиите: “Не си прав, Иване! Надя не е виновна!” (Смях в НДСВ.) И това се случи преди вота. Ако се хванете да съставите правителство, в най-лошия случай ще се избиете. В най-добрия вероятно ще ви сполети участта на троловете от “Властелинът на пръстените”, които толкова дълго мислили как да сготвят пленения Билбо Бегинс, че междувременно слънцето изгряло и ги вкаменило.
Не, вие нямате идея как ще съставите това прословуто експертно правителство. Нямате идеи и за нещо друго, което много старателно избягвате да споменавате тези дни, въпреки че иначе ви е любим мотив – как ще го контролирате. Или ще го разделите като Берлин след войната и всяка парламентарна група ще контролира един сектор, а пленарната зала ще бъде Чек пойнт Чарли – известният КПП на Берлинската стена. (Ръкопляскания и смях в НДСВ.)
А във външната политика това правителство как ще подрежда приоритетите ни? Европа, САЩ, Русия или Русия, Европа, САЩ? Или САЩ ще са на първо място?
Господин Станишев обяви, че иска изтегляне на българския контингент от Ирак. Десницата не е обявявала подобно нещо. Как действаме тогава като държава или всичко зависи кому се е паднало съответното министерство? Теглите чоп, и ако отбраната отиде в източния сектор, изтегляме контингента. (Смях в НДСВ.) Ако финансите се паднат на БСП, вече знаем, те се отказват от Валутния борд или според новата брилянтна идея на господин Станишев, внезапно приравняват лева към еврото. В това време другите сектори, дето са се паднали на десницата, роптаят, но стена не смеят да изградят, защото ще падне прочутото експертно правителство. Затова най-добре би било БСП да вземе културата.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Много ниско паднахте.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Тогава може би ще възстановят балета на телевизията на ГДР. (Ръкопляскания и смях в НДСВ.)
Дами и господа! Избягвате всички тези теми по една много прозаична причина. Единственият възможен отговор е: това правителство ще бъде толкова слабо, безволево и безлико, че да можете да му дърпате конците. Започва да се заражда, поне у мен, едно съмнение – че завихрихте това торнадо по жълтите павета без изобщо да вярвате, че въпреки предизвиканата криза ще намерите начин да подпишем договора за присъединяване. Напротив, направихте го именно защото не искате да влезем в Европа. Още поне мъничко да отложим присъединяването си към един свят с правила, чест и ясни закони. Защото ви е страх, че в такъв свят няма да можете да се справяте. Защото ви е чужд, като език, който не разбирате.
Дами и господа депутати от обединената опозиция! Както знаете, аз съм съвсем отскоро в политиката и нямам опита на голяма част от вас.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Личи ти обаче.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Затова ще си позволя да се обърна към вас, за да ви помоля да споделите част от вашето ноу-хау. Кажете как намирате с фурнаджийска повратливост да обяснявате умно и на пръв поглед убедително как се озовахте в един лагер след всичките ви прокламирани различия?
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: От Новото време и Кошлуков.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Как намирате пред собствените си съвести оправдание за обясненията, че ви е свидна съдбата на отечеството, но същевременно правите всичко възможно да обърнете каруцата?
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Попитай премиера!
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Как не се свените да говорите за защитени принципи и опазен парламентаризъм, в момент когато потъпквате основната си функция тук: да представлявате волята на народа. А не да му налагате волята си в името на вашите кулоарни интриги, игри, договорки под масата и зад кьошетата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): “Крадецът вика: Дръжте крадеца!”
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: На мен всичко това ми напомня мухлясал спор на средновековни мистици по въпроса колко дявола могат да се съберат на върха на една игла.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Вие сте двадесетина.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Убеден съм, дами и господа, че дори и най-разгорещите ни критици, когато останат насаме, на тъмно и вероятно без дори едно огледало за свидетел, признават, че правителството на господин Симеон Сакскобургготски е най-доброто правителство, което България е имала от времето, когато получихме право да сравняваме правителствата. (Викове: “Е-е-е!” в опозицията, ръкопляскания в мнозинството.) И точно това ви плаши: че много високо се вдигна летвата. Оттук идва скандалното незачитане на волята на избирателите ви, което демонстрирате.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС, от място): Минахте ли летвата?!
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Защото за вас те очевидно не са народ, граждани, общество, индивиди, а само това – евентуални гласоподаватели. Оттук идва цялата ви безпринципност и трескава склонност към неадекватни съюзи. От лятото на 2001 г., три години и половина чакахте да се провалим. И след като стана кристално ясно, че това очевидно няма да го дочакате, се хвърлихте пред глава в днешната си авантюра. Без да ви мине през ум, че въвличате в авантюрата цялата държава.
Съзнателно се въздържах да цитирам цифрите и фактите, които безспорно показват какво сме постигнали през изтеклите три години и половина. Защото всички ги знаят.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Кажи за външния дълг!
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Време е и вие да си признаете, че сте ги научили. Опитайте първо сами пред огледалото, а после може да ви се отдаде да го признаете и пред по-широка аудитория. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Велчев.
Имат думата последователно господин Пантелеев, госпожа Стела Банкова, господин Милушев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, господа министри, господин премиер! След постните и идеологизирани смешки, буйните самохвалства и баналните ругателства на министрите, струва ми се, господин премиер, че трябва да поговорим за Вашето изявление от снощи, защото то беше знаменателно за Вашата политическа природа и манталитет, а и защото министър Паси, лишавайки се от един работен обяд в Брюксел, днес отвори темата за евроинтеграцията и за сегашните събития.
Господин министър-председател, силно се надявам, че разбирате смисъла на собственото си обръщение към нацията и все пак държа да знаете, че това обръщение е един от най-недостойните опити за политически шантаж и изнудване на народните представители, на който съм бил свидетел, и какъвто, доколкото си спомням, нито един министър-председател не си е позволявал през последните 15 години.
Още в началото на словото си Вие много правилно ни призовавате да превъзмогнем своите партийни, лични и предизборни интереси в името на България. И настоявате Народното събрание да вложи цялата си енергия, за да променим Конституцията, без която, естествено, не бихме могли да получим европейско членство. Само няколко реда след тези мъдри и бащински напътствия обаче, Вие с безцеремонен тон заявявате, че ако Ви гласува недоверие, Народното събрание трябва да бъде незабавно разпуснато. Кой тогава ще приеме лелеяните поправки в Конституцията, за които и Вие така категорично настоявате?
Вашият ултиматум да вървим бързо към предсрочни избори, ако не получите подкрепа, е колкото разрушителен, толкова и противоконституционен. Основният закон, който вие често газите, предвижда серия процедури и възможности за излъчване на следващо правителство, включително и ръководено от Вас самия. Един отговорен парламент, господин премиер, особено в такава ситуация, не се разпуска, само защото кабинетът е паднал.
Струва ми се, господин министър-председател, че Вие играете зле премислени и хазартни ходове. И не опозицията, а Вие поставяте на карта европейското ни бъдеще. И още нещо: Вашата заплаха, че ще разпуснете Народното събрание е демонстрация на най-примитивен и жалък политически авторитаризъм, събран в три думи: “След мен и потоп!” Иначе това се вписва в традицията на Вашата династия, но времето на Търновската конституция отмина.
Боя се, господин министър-председател, че Вие прекалено дълбоко сте се вживяли в ролята си на единствения и незаменим спасител на нацията. Ще ми се мимоходом да Ви припомня една мисъл на Лорънс Питър, който по този повод казва: “Страна, в която има само един човек, способен да я спаси, не си струва да бъде спасена”.
Не по-малко нелепо звучи и онова, което ни обещавате, ако вотът мине. А то е да продължите същата политика. Тоест чакат ни още пет месеца управление на неуморната клептокрация.
По-нататък в текста, предполагам спонтанно, Ви е споходил и някакъв, нехарактерен за Вас, наплевателски порив и Вие жлъчно отбелязвате, че “предизборната треска станала неуправляема в някои среди”. Грешна диагноза, господин министър-председател, припознали сте се! Това, което дълбоко разтърсва и гърчи държавата днес, не е предизборна треска. Това е старата треска за злато, обладала всецяло и отдавна правителството и висшия чиновнически клир.
Иначе съм съгласен, че властта има смисъл, само ако е в служба на хората. За съжаление Вашата власт и Вие самият проиграхте окончателно и безвъзвратно тази възможност. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика – госпожа Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми господин Пантелеев, действително няма как да обосновете този вот, след като сте чакали снощното обръщение на министър-председателя, за да съчините днес тази Ваша реч. (Ръкопляскания от НДСВ.)
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Кажи вярно ли е?
АНЕЛИЯ МИНГОВА: А сега по същество.
Не обвинявайте управляващото мнозинство и това, което каза снощи министър-председателят, че ако този вот успее, трябва да се отива на предсрочни избори. Всъщност това пролича и беше логическото противоречие в изказването на господин Станишев. Защото ясно е, че, за да изпълни този парламент ангажиментите в законодателната си програма, които биха подготвили конституционните промени, които биха направили възможно подписването на присъединителния договор, този парламент трябва да работи. А е ясно, че експертно правителство не може да бъде съставено. Тук също ще се спра на публикации в пресата за това, че като има човек ляв и десен крак това го прави единен организъм. Може да звучи ефектно, но е дълбоко невярно и дълбоко погрешно. Защото двата крака, за да бъдат събрани, това означава, че няма движение и се стои на едно място. За да има движение и да има развитие един организъм единият крак трябва да върви в едната посока, а другият – в другата. Следователно експертно правителство не може да има. Единствената алтернатива е служебен кабинет. Това означава разпускане на парламента. И това не е измислица и не е внушение на управляващото мнозинство. Това е единственото, към което се стремите. И се стремите към това, защото на предстоящите избори при спадащия рейтинг тази партия, която очаквате, че ще я има, вероятно няма да се забелязва. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Има думата за дуплика господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Леко съм учуден, господин премиер, като имам предвид раболепието на Вашия придворен слугинаж, че толкова рехави бяха репликите, които бяха направени.
Не плачете, госпожо Мингова, на чужд гроб. Изчакайте да приключат изборите. Вие сте се качили на асансьора на Новото време, който не е най-доброто летателно средство за изборна победа, особено, когато е със срязано въже. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Госпожо председател, господин премиер, дами и господа министри, колеги! Вчера уморените от верване българи чуха поредното тронно слово на премиера на Република България. Назидателният и ултимативен тон на господин Симеон Сакскобургготски прозвуча като предупреждение срещу всеки, който би дръзнал да гласува срещу настоящото управление. А всъщност, господин премиер, българите отдавна вече определят Вашето управление като национално бедствие за отечеството ни. (Шум, реплики и тропане по банките от НДСВ.) Вие нарекохте своята правителствена програма “Хората са богатството на България”, но първият закон, който приехте, беше Законът за хазарта (шум и тропане по банките от НДСВ), не за здравето на българина...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина в залата.
СТЕЛА БАНКОВА: ... не за образованието на българските деца, не за повишения социален статус на българина. Случайно ли е това?
Забележете, вторият по важност закон за Вас, господин премиер, господа министри, беше Законът за премахването на наказателната отговорност за раздаване на необезпечени кредити. Ако новият ви морал целеше прикриването на престъпниците сред кредитните милионери, вие наистина успяхте да ги покриете. Смело продължихте в този дух като се опитахте да премахнете чрез антиконституционни закони съдебния контрол при приватизацията на най-големите и печеливши български предприятия.
Отличникът на правителството – финансовият министър господин Милен Велчев лансира екзотичната идея да се премахне парламентарният контрол върху вземането на нови заеми. Това е само малка част от стратегията за грабежа на националното ни богатство. Българите трябва да чуят една старателно прикривана от правителството истина – днес по официални данни на БНБ брутният външен дълг на България е над 16 млрд. долара, като само за последните три години и половина на управлението Сакскобургготски това управление увеличи дълга с около 5 млрд. 500 млн. долара.
Ще добавя още едно доказателство към стратегията за ограбване на българския народ. Сделките с външния дълг, извършени от господин финансовия министър, донесоха загуби за държавата за над 1 млрд. 100 млн. долара. Тази стряскаща сума продължава всеки ден да расте. Всичко това ще се плаща от нас, от нашите деца и внуци, а не от Вас, Вашите деца и внуци.
Господин министър-председател, Вие извършихте криминална приватизация, която надявам се следващото правителство ще ревизира, а Вие и вашите министри трябва да понесете политическа, а защо не и наказателна отговорност.
На безценица бяха продадени всички предприятия, които работиха успешно и даваха огромни приходи за държавната хазна. Обърнете внимание: за един приватизиран телефонен пост на БТК никому неизвестната офшорка “Вива Венчърс” плати 150 евро. В малка Македония един телефонен пост се продаде за 1350 евро, господин Василев. Ето така се предават и продават българските национални интереси. Анализаторите определят сделката като обикновен грабеж. Доказателство за това е и приватизацията на електроразпределителните дружества. Само кабелите, беше споменато, струват много повече от онова, което новите собственици дадоха за приватизираните дружества. И неслучайно, дами и господа, цените на тока, цените на телефоните при новите собственици започват да се покачват драстично.
Продължавам със следващите етапи от вашата стратегия за грабеж на българския национален капитал. След като успяхте да разпродадете всичко ценно в нашата държава, вие раздавате на концесия всичко онова, което Конституцията не позволява да се продава – пристаница, летища, магистрали, плажни ивици. Готвите се да посегнете дори на нашите културни паметници и българските пещери.
Господин премиер, известно ли Ви е, че летищата в Бургас и Варна се дават на концесия за 35 години, като бъдещите концесионери само за 6 години ще спечелят всичко онова, което са длъжни да инвестират за 35 години? Тоест 29 години те ще грабят българската държава.
Какво да кажем за криминалната сделка за магистрала “Тракия”? Независимо че магистралата е вече готова, само за стотина километра три португалски фирми в продължение на 35 години ще ограбват шофьорите и пътниците в България и ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето Ви изтече.
СТЕЛА БАНКОВА: Другите колеги няма да се изказват. Само за едно... (Народният представител продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето е за Вас, как така? Всеки има право.
СТЕЛА БАНКОВА (встрани от микрофоните): Не, аз съм се консултирала. Другите независими няма да се изказват. Много моля, не ме прекъсвайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По пет минути на всеки. Ако имахте парламентарна група, можете да се договорите.
СТЕЛА БАНКОВА (встрани от микрофоните): Няма да се изказват другите колеги. При миналия вот също беше така. (Силен шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма други независими народни представители в залата, с които да се консултирам, че има такава договорка. Вие не изразявате никого, освен собствената си персонална воля в момента. Защо останалите независими народни представители не направят тази декларация?
СТЕЛА БАНКОВА (встрани от микрофоните): И при миналия вот на доверие беше така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, тук няма други, които да декларират, че това няма да се случи. Имате пет минути персонално време.
(Народният представител Стела Банкова продължава да говори на изключени микрофони. Тропане по банките от мнозинството, шум и реплики в залата.)
Имате думата за изказване, господин Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, дами и господа народни представители! Предишното изказване беше ярък пример за това как една въпиеща самодейност може да бъде вредна за слушателите, зрителите и за целия народ. (Ръкопляскания от НДСВ.) Сещам се, че във Великото Народно събрание проф. Чирков беше предложил да има специален психотест за влизане в Народното събрание. Защо не го приехте? (Ръкопляскания от НДСВ.)
Тъй като аз си водих бележки по дебата, разбрах, че всички говорим за високата цена, но опозицията вижда бъдещето на България и нейната цена единствено и само в пари. Мен не ме е срам да кажа, че виждам бъдещето в България в нейния суверен, наречен народ, когото не се свеня да кажа, че обичам.
Дами и господа, народното око вижда по-далеч от окото на опозицията. В момента в кулоарите на парламента има дечица, които ще открият изложба. Вчера 70 процента от българския народ беше против вота на недоверие. Днес и децата вече знаят, че с този вот на недоверие опозицията иска да използва личността на премиера като трамплин към изборите. Това е целта на вота на недоверие. (Смях от КБ.)
Лидерите на обединената опозиция не могат да преглътнат един много прост факт, но исторически факт, че подписът на българския министър-председател вече стои под Европейската конституция. Те не могат да преглътнат още един факт, че подписът на българския премиер ще стои под Договора за присъединяване. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Дами и господа, бастунът се хвърля по високите клони и днес вие искате вот на недоверие на министър-председателя за това, че той със своето правителство, видите ли, не бил управлявал в полза на народа. Извинете, но критериите, по които опозицията определя ползата на народа, личат единствено и само от тяхното управление преди години. Те решиха, че на българския народ му стигат 150 хиляди за продажбата на "Балкан" и хвърлиха на българския народ 150 хиляди. Те решиха, че на българския народ му стига един долар от продажбата на "Кремиковци" и хвърлиха на българския народ един долар. Не потоп, господин Пантелеев. След като БСП създаде българската олигархия, реши, че българският народ не е преживявал единствено разруха и потоп и така разруши държавата, че още ни се вие свят от това. За да замажат следите от собственото си управление, днес обединената опозиция иска вот на недоверие, а дясната опозиция се връща там, откъдето произхожда – при БСП.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Вие откъде произхождате?
ЯВОР МИЛУШЕВ: Аз произхождам от Република България, госпожо Дончева. (Смях и ръкопляскания от НДСВ.) Цяла Европа признава, че ние вече живеем не само в условията на пазарна икономика, а в условията на устойчива държавност. Този вот е против българската държавност. Най-голямо доказателство за това е програмната реч на лидера на БСП, която не знам защо всички се стремите да забравите, но именно тя привлече дясната опозиция или поне половината от нея в майчиното лоно. Сега ще ви кажа: БСП е за премахване на борда, за да няма финансова дисциплина. (Реплики от КБ.) БСП е за това България да не спазва своите поети ангажименти. Не само, БСП, след като заграби цяла България, не успя да вземе магазините на хората и сега иска да вземе магазините по централните улици и се обявява против реституционните претенции на българските граждани.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Защо говориш глупости?
ЯВОР МИЛУШЕВ: Това е опасна, ретроградна политика, дами и господа, която БСП може да извърши само в бащина прегръдка със своя блуден син!
Вашите средства, дами и господа, са несправедливи! Запомнете от мен: справедливостта не се защитава с несправедливи средства! Това е. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Жена ти беше ли член на ЦК случайно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Милушев.
В началото на заседанието казах: по молба на Националното радио и Националната телевизия почивката да бъде от 12,00 до 12,30 ч., защото тогава няма да може да се излъчва заседанието и нямаше съпротива от залата.
Господин Камов, заповядайте за изказване.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри!
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Картата!
НИКОЛАЙ КАМОВ: Аз съм я сложил, но има малък проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж картата, моля, господин Камов, за да можем да засечем времето. Благодаря.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Има проблем с чипа в моята карта. (Реплика на народния представител Борислав Ралчев.)
НИКОЛАЙ КАМОВ: Не знам дали по времето на Конфуций е имало подобни чипове и проблеми, но той за пореден път се оказва прав: кризата е възможност. Ще си позволя да кажа нещо още повече: кризата е продуктивна, защото тя направи възможно маските да паднат, да се видят доста старателно прикривани събития във висшите етажи на политиката. По най-различен начин беше окачествено това, което се случи, включително и разрешението на кризата. За мен лично това беше един открит урок по корупция. Хората не знаят как стават тези неща, сега ги видяха – как във висшите етажи на властта се произвежда корупционната среда. Те всеки ден се сблъскват с битовата корупция на дребните чиновници, но това беше един прекрасен, брилянтен открит урок по корупция.
Мисля, че от морална гледна точка това беше и безсрамие и тази присъда обществото я даде. Всички, сигурен съм, сме впечатлени от позицията на един Стефан Цанев например. За съжаление, политическото високомерие няма да бъде наказано сега. То ще бъде наказано на изборите. Тук много оратори говориха за това, че левицата и десницата са рамо до рамо, признавам, наистина има нещо смущаващо в това. Нормално е това да бъде така, когато става дума за членството на България в НАТО, в Европейския съюз. Не е нормално да става в този момент. Отдавам го на поредния парадокс на българския преход, но съм длъжен да кажа, че ако левицата има истински идеен и политически противник, това е десницата, и особено партията на господин Иван Костов.
Аз мисля, че това трябва да бъде казано ясно – няма никаква съвместимост освен тази особена нашенска конюнктура, която да ни събира. И мисля, че избирателите трябва да чуят това – по никакъв начин и аз лично не бих желал отново да се върне управлението на Иван Костов.
Впрочем, имам съмнения и за прословутия либерализъм на сегашното управление. Много факти могат да бъдат представени като доказателства в тази посока.
Либералните държави в света се оценяват като общества или държави, в които не повече от 30 до 35% от брутния вътрешен продукт се преразпределя чрез бюджета. При нас – вижте справка в тазгодишния бюджет –това е 42%.
Либералната политика означава демонополизация, раздържавяване на държавни монополи, свободна пазарна конкуренция. Нищо подобно! В областта на електроразпределението и приватизацията, в областта на телекомуникацията, на фиксираната телефония – всичко това е трансформиран монопол. Даже някои частни външни монополи и държавни външни монополи се настаниха у нас. “Булгартабак” си остава държавен монопол.
Тук си позволявам да се обърна лично към министър-председателя: уважаеми господин министър-председател, това е наистина голям скандал! Ако днес вотът на недоверие се мотивира главно с него, това е и по причината, че никой досега не пое отговорността. Вие добре познавате европейската и световна практика. Отговорността идва при цялото правителство, когато не е поета от министрите. И аз мисля, че това е категоричен въпрос не само за Вашето правителство, а за българската политическа култура.
Този парламент доказа некадърността на друг Ваш министър. Ето го, той седи там! Казва се господин Церовски. Парламентарната комисия с 13 гласа срещу 2 одобри доклад, който показва загубени десетки милиони евро за България, поради управленска некадърност. Къде е отговорността на този министър? Тя ще остане върху Вас, върху Вашето правителство, върху Вашето мнозинство!
Либералната политика означава възможност за равен старт в живота и натрупване на лично благосъстояние въз основа на собствени възможности. Това не се случва с политиката на сегашното правителство. Да, намалиха се преките данъци, но се увеличиха косвените и реално данъчната тежест се покачи за обикновените хора. Това не е либерална политика.
Абсолютна несъвместимост с либерализма е предложението за отмяна на данък наследство. Това е типична неоконсервативна политика. И още много, много примери могат да бъдат дадени в това отношение.
Важният резултат, който трябва да бъде казан за всичко това е, че в резултат на всички действия не само на това либерално българско правителство, ние се оказахме с най-разслоеното общество в Европа.
Очевидно този модел е изчерпан. Впрочем, и мандатът изтича. Големият въпрос не е за това как ще мине този вот, а какво ще се случи след вота на 25 юни. Възможните алтернативи не са много. Активно се работи за либерално-консервативния модел. Няма да се задълбочавам. Мисля, че ако той се случи това ще бъде една изключително слаба, раздробена, непрекъснато караща се, събрана изкуствено формация. Социално-либералният модел е моделът, който може в европейска България да осигури стабилност, да направи страната ни силна.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС, от място): Той и сега съществува!
НИКОЛАЙ КАМОВ: Не, съжалявам! Това не е социално-либералният модел! (Шум и реплики отдясно.)
Политическо движение “Социалдемократи” ясно го описа философски преди две години и сега в конкретна програма от около 50 точки. Ние връчихме вчера на президента на страната тези свои виждания. Преди това, разбира се, ги връчихме на своите партньори от Нова левица. Можете да се запознаете с тях и в нашия сайт, ако това ви интересува. (Шум и реплики в залата.)
Аз мисля, че днес този съюз, възможен и перспективен, не трябва да изгаря своите мостове.
Представям си в следващия парламент може би едно мнозинство от около 180 гласа в българския парламент, в европейския български парламент, в този социално-либерален модел. Това е стабилност, това е възможност за много хора, това е сила срещу корупцията, срещу престъпността. И задавам въпроса: кой политик отдясно, отляво и от центъра ще се противопостави на тази възможност за България?
Що се отнася до гласуването, нашето движение разполага с три гласа. Преди няколко дни те бяха решаващи. Не знам дали това ще бъде сега, но те ще бъдат в полза на този вот. Моля ви да мислим за другия, много по-важния!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Камов.
Има ли реплика на господин Камов? Няма.
Има ли желаещи за изказване?
Министър Станков, заповядайте.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, дами и господа народни представители, колеги министри!
Моето изказване можеше да започне и да приключи единствено с това да ви припомня текста на Декларацията на Основните насоки за реформа на българската съдебна система от 2 април 2003 г., в която всички парламентарно представени политически сили към този момент предоставиха мандат на правителството за насоките на съдебната реформа.
В нея е декларирано съгласието за основните насоки на реформата, които накратко ще ви припомня: ясно дефиниране на функциите на Висшия съдебен съвет и Министерство на правосъдието, структурни и функционални промени в съдебната система, усъвършенстване на механизмите за координация и взаимодействие на прокуратурата, следствието и изпълнителната власт в противодействието на престъпността, повишаване на правоприлагащия капацитет на съдебната власт и подобряване дейността на нейната администрация, развитие на материално-техническата база на съдебната власт.
Питам ви – отклони ли се правителството от тези насоки и средствата за постигането им?
Първият ефект от тази декларация междупрочем бяха реализираните от вас промени в Глава “Съдебна власт” на Конституцията.
Изказването ми можеше да бъде и само в цифри: за периода от 2001 до м. януари 2005 г. съответно е нараснал броят на осъдените на лишаване от свобода лица с 21,2% спрямо 2001 г.; на обвиняемите и подсъдимите, задържани в затворите - с 36,4% спрямо 2001 г.; на задържаните в следствените арести - с 35,1% спрямо 2001 г.; на преминалите през следствените арести и задържани лица с 40,2% спрямо 2001 г. И след това изложение в цифри щях да завърша с това, че съм подготвил предложение до Министерския съвет за строителство на нов затвор.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Значи много избуява престъпността!
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: И наказуемостта! Основно наказуемостта избуява!
От уважение към институцията Народно събрание и надписа, който стои на фасадата, че съединението прави силата ще кажа: факт е, че настоящото правителство е първото в най-новата история на България, което от самото начало на мандата си тръгна с ясна визия за необходимата промяна в правораздаването ни.
Факт е, че политическите партии продължават да бъдат длъжници на българската съдебна система, защото опитите за реформиране на системата до този момент бяха ръководени от конюнктурни и краткосрочни приоритети.
През 2001 г. поставихме като отправна точка за действията си едно генерално обобщение за състоянието на системата и правораздаването в страната. Дефинирани бяха както слабите, така и силните места, постиженията от последните 11 години, които трябваше да запазим и да продължим да усъвършенстваме. Залегналите задачи в създадената през 2001 г. Стратегия за реформа на българската съдебна система се основават на националните интереси на България и съответстват на изискванията на Европейския съюз. Гаранцията за успеха на тази стратегия е, че тя беше обсъдена на широко политическо и професионално равнище.
Дами и господа, едва ли друг път е имало такова единодушие върху насоките за модернизация на българската съдебна система. През 2003 г. всички вие застанахте зад правителството и предприеманите от него действия. Това беше един конструктивен акт, чиято значимост в момента вие се опитвате да унищожите.
Кое от следните действия и законодателни инициативи на българското правителство доведе до неспособност да се гарантира сигурността на българските граждани: въвеждането на мандатност на административните ръководители в съдебната система; намаляването на имунитета на магистратите; въвеждането на пробацията като вид наказание; въвеждането на медиацията като способ за алтернативно разрешаване на спорове; въвеждането на нови престъпни състави за тероризма, организираната престъпност, за деяния, свързани с посредничество при международните осиновявания; приемането на специална процедура за защита на свидетелите; промените в Наказателно-процесуалния кодекс, целящи процесуална бързина и икономия; създаването на условия за ефективно осъществяване на международна правна помощ и сътрудничество при спазване на международните стандарти за правата на човека; приемането на национална концепция за реформа на наказателното правораздаване, която е подкрепена от представителите на съдебната власт чрез декларация, подписана от главния прокурор, директора на Националната следствена служба и от мен; стартирането на работата по изготвяне на изцяло нов Наказателно-процесуален кодекс; кодифициране на законодателството в областта на административното правораздаване; стартиране на първия етап в изпълнение на стратегията за единна информационна система за противодействие на престъпността?
Изкушен съм да ви говоря и за конкретни действия в гражданското и търговско правораздаване, които имат индиректен ефект върху правовия ред и сигурността, но знам, че сега не е моментът.

Готов съм да споря с всеки, който може да стане и да каже, че тези мерки са неадекватни и не допринасят за ефективно реализиране на наказателната отговорност, и не въвеждат антикорупционни практики. Има нещо много важно: тези промени се осъществяват с активното участие на самата съдебна система. Тя беше поставена в изолация в услуга на партийни интереси. Разбирането, което ни е ръководило и продължава да ни ръководи в работата, е, че усъвършенстването на съдебната система не може да се случи без нейното участие. Може би скрит остана фактът, че самата съдебна система стана все по-активна в реализирането на тези промени и властите на практика ефективно си взаимодействат.
Дами и господа народни представители, няма обществена криза. Хората очакват от нас съгласие и разбирателство по националните интереси. Обществото иска спокойствие и резултати. Нека не харчим напразно парламентарното време, нека се обединим за постигането на националните приоритети в изпълнението на ангажиментите на страната пред европейските партньори. Нека се вслушаме в трезвата оценка на българските граждани. Пред този парламент стоят отговорни задачи. Моят призив към вас е да се обединим, да не рискуваме националния интерес за постигане на теснопартийни цели и да продължим с работата си.
Безспорно е, че предизборната кампания започна много рано. Безспорно е, че днес всеки търси изява, която ще се хареса на избирателя. Но какво показваме на хората? Бездействие и пилеене на време в партийни страсти. Мислите ли, че това поведение ще остане безнаказано на изборите? Убеден съм, че тук и сега се ражда лицето на бъдещия български парламент – следващия. Много от вас ще бъдат в него, но от 15 години насам ясно ще очерта необходимостта България да има силен парламент. Съдебната система също се нуждае от силен парламент, за да може да продължи реформата в нея. А силен парламент се прави от силни народни представители, избрани след силна предизборна кампания. (Шум в залата.) Мястото обаче за провеждането на тази кампания не е Народното събрание. Българският парламент трябва да се върне към реалния дневен ред, към което ви призовавам. (Ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Станков.
Господин Абаджиев, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Аз няма да изнасям предизборни речи, защото днес, когато се дебатира вот на недоверие срещу правителството, това е неуместно.
Управлението на Симеон Сакскобургготски започна с обещания за нов морал в политиката и почтеност във всичко, и завършва с управление на Ахмед Доган. С прегазване дори на най-снизходителните критерии за морал и с проявена непочтеност във всичко. С пропуснатите възможности и измамените очаквания за просперитет на България през последните четири години и с превръщането на политическата власт в борса за покупко-продажба на съвести, това правителство се оказа правителство на лъжата. Нашият вот на недоверие е вот срещу лъжата. Затова гласуването на вота е морално изпитание. По резултатите ще си проличи дали все още има място за честност и доблест в българската политика.
Формално само през последните дни парламентарната криза беше разрешена, всъщност, политическата продължава да се задълбочава. Защото търговията с постове и влияния и корпоративното парцелиране на властта окончателно се превърна в основна характеристика на управляващата коалиция. Алъш-веришът замени конституционните задължения на управляващите. Така че дори не знаем дали ресурсите на цинизма ще стигнат мнозинството да остане стабилно в оставащите месеци до изборите.
Днес много хора говорят какво означава демокрацията. Безспорно е, че един от основните признаци е върховенството на закона. По време на това управление – на Националното движение Симеон Втори, на Движението за права и свободи, а сега вече и на Новото време, не бе наложено върховенството на закона. Обратно, законът не бе респектиращата сила на държавността, а досадно препятствие за прескачане. Корупцията нарасна. Мутрите се развилняха безнаказано. Дори чухме изказване от министър-председателя, че нямало нищо страшно, че сме средище на организираната престъпност. Държавните институции отслабнаха и избягаха от отговорностите си. Управляващите отнеха на гражданите закрилата на закона и гаранциите за тяхната сигурност. А на парламентарния ред се опитаха да отнемат правото му въобще да съществува.
Ето защо това правителство, това изчезващо и появяващо се мнозинство, са реална заплаха за демокрацията и именно около това, около защитата на конституционализма се обединиха опозиционните политически сили. И ако има безпрецедентно обединяване, то е, защото има безпрецедентно погазване на конституционния ред. А иначе мога да ви уверя и вас, че нашият основен политически опонент е социалистическата партия. Няма друга коалиция, освен ОДС, която да покаже по какъв начин БСП може да бъде в опозиция. (Шум в залата.) И мога да ви уверя, че ние ще продължим да работим най-неуморно за това да няма следващо правителство на Българската социалистическа партия, защото помним какво беше управлението на Жан Виденов. (Шум в залата.)
Този вот на недоверие ще постигне целта си, дори само да напомни на хранените хора в двора на царя, че България е парламентарна република, а не режим с еднолично управление. Че принципите на пазарната икономика при демокрацията не са принципи на икономиката за лично облагодетелстване. Че уродливите пазарлъци, далавери и лъжи на новия морал, на Ахмед Доган и съдружници, не са моделът, по който България ще върви напред в своето развитие. Този вот ще е успешен, дори само ако покаже, че на фона на настъпилата деморализация и безотговорност на институциите все още има кой да държи на правилата.
На фона на ежедневните скандали, гангстерската война и текущите убийства, пръскането на парите от бюджета за партийната самореклама, дебелоочието пред медиите, този вот идва да напомни, че когато нагло се потъпкват законите, в опасност е цялото общество и бъдещето на държавата. Страната е оставена на автоматично управление, което не може да гарантира нито спокойствие и сигурност на гражданите, нито адекватно здравеопазване и смислено образование, нито сигурност в утрешния ден, поради липса на стратегия и визия за нейното развитие.
За сметка на това ежедневно наблюдаваме как с парите на данъкоплатците се създават държавни структури, които да харчат безотчетно парите им. Провалят се търгове, които не могат да се спечелят от наши хора. Законите за обществените поръчки не важат за близките на премиера и финансовия министър фирми.
Примерите са безброй и може би тук трябваше да чуем министрите да кажат няколко неща повече за скандалните случаи, като “Булгартабак”, министър Шулева да обясни отново какво искаше Ахмед Доган в полза на това да подкрепи сделката. Да чуем министъра на отбраната за разпродажбата на военните имоти без търгове. Да чуем малко повече от министър Ковачев за договора, който се сключи за Белене, с близката на него фирма “Риск инженеринг”. (Реплики от ДПС.)
България преживя четири години на пропуснати възможности, защото в България има вредно за демокрацията и интересите на хората управление на три взаимно надлъгващи се политически сили, които заедно лъжат гражданите, че имат отговорност и стабилно мнозинство.

Затова беше тъжно да се наблюдава шантажиращото и спекулативно изказване и на министър-председателя вчера, и на министъра на външните работи, с които заплашват българското общество, че едва ли не ще има риск за европейското ни бъдеще. Напротив, има парламентарни механизми, които винаги гарантират наличието на конституционно правителство, което може да подписва всичко. Вярно е, че през тези четири месеца не можеше да се постигне кой знае колко, но можеха да се спрат кражбите – както казваше преди няколко дни един от вносителите на вота – нашият колега господин Кошлуков, можеше да се подготви честно и законно провеждане на изборите, наред с нужните стъпки по приемането ни в Европейския съюз.
Заради последния шанс достойнството на Тридесет и деветото Народно събрание да бъде спасено си заслужаваше този вот на недоверие да бъде внесен и да се чуят мотивите му с надеждата, че те ще докоснат съвестта на честните депутати от управляващите партии и те заедно с нас ще гласуват този вот на недоверие срещу това правителство. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Абаджиев.
Има думата за изказване господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Този шести по ред вот на недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Симеон Сакскобургготски няма да мине, защото не се основава на здрава политическа логика. Повтарям, вотът е лишен от сериозна обективна политическа аргументация. Мотивацията като субективен елемент на всяко политическо действие, разбира се, е нещо съвсем друго. Това, че истинските мотиви са скрити зад формално изписаните, е до болка познат прийом.
Кое все пак е новото? Предишните пет вота – ако трябва да бъда точен, те бяха шест, но два бяха обединени в едно разискване – се внасяха или от лявата, или от дясната опозиция. Леви и десни, макар впоследствие да се подкрепяха, все пак се свеняха да се подпишат под общ проект за решение. Какво толкова се промени, та днес са странно обединени?! Това е първият вот, който е общ продукт на българската ОФ-опозиция.
Какво свързва идеологически несъвместимите социалисти с десните на Костов? Отговорът е жестоко тъжен – деструкцията!
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): Вашето управление!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Тази оценка е още по-актуална и вярна именно защото вотът – едно инак нормално занимание на коя и да е опозиция, не е разположен извън политическото време и пространство, а в конкретно историческо време, което е възможно най-неблагоприятно за предизвикване на парламентарна и правителствена криза, най-вече, но не само заради 25 април.
В ход е добре премислен сценарий за дестабилизация на държавата. Опозицията временно успя да свали председателя на Народното събрание. Предизвика се парламентарна криза с цел последваща правителствена. Трябваше да се избира мнозинство на ясната политическа идентичност и отговорност или мнозинство на политическата разнопосочност и безотговорност.
Националното движение Симеон Втори, Движението за права и свободи и Новото време избраха първото. Споразумението за взаимодействие бе алтернатива на деструкцията. Подписването му е израз на политическа зрялост на тези три субекта. Вие, естествено, сте в правото си да го определяте като сделка или алъш-вериш, но имате ли отговор на въпроса как така съюзът между три партии от едно политическо направление – либерализма, е безпринципен, а съюзът между Сергей Дмитриевич и Иван Йорданов, между Станишев и Костов е принципен?! Разбира се, ако деструкцията е свързващо звено, то извън този общ принцип лявото и дясното имат своите специфични партийни интереси. На левите изглежда много им се видя престоят в опозиция и припряничко искат да дойдат на власт час по-скоро.
А пък Иван Костов е още по-ясен. Него го води не само трудно преодолимият комплекс от ДПС, личностно-идентична лидерска ревност, някаква си, негова си, но и стремежът към бърза новопартийна идентичност. Може би затова е и най-гласовит в атаките си срещу Движението за права и свободи, което към днешна дата не бе обвинено само за снежните бури, за вятъра посред зима и за озоновата дупка. Но децибелите не са пропорционални на обществената подкрепа и за всеки е ясно защо. Обществото като цяло и българският гражданин в частност вече е много по-зрял и стои определено по-високо от политическите крайности. Затова и новите демократи за силна България започнаха с 2,4 и си остават на 2,4 обществена подкрепа. Състоялият се либерален център е стабилно установен и колкото и да ви е неприятно, без него няма да има следващо правителство – нито за оставащите четири месеца до изборите за 40-и парламент, нито за следващите ги четири години. Именно изградената класическа структура на политическото пространство – социалисти, социалдемократи вляво, либералдемократи, християндемократи, би следвало да прави невъзможен съюза между леви и десни. Точно затова левите и десните трябва да са благодарни на лидерите на партиите НДСВ, ДПС и Новото време, че вотът няма да мине. И ако сърце им не дава, то нека пък да бъдат благодарни на всевишния, че вотът няма да мине, защото не знам дали си дават сметка що за политически съюз щеше да бъде Сергей Дмитриевич Станишев и Иван Йорданов Костов да застанат редом, рамо до рамо на кормилото на властта.
Може да ви се е сторило, уважаеми госпожи и господа народни представители, че пропускам Съюза на демократичните сили в този си анонс. Те, разбира се, са част от опозицията и стоят зад вота на недоверие, но бяха относително по-умерени най-малко в оценката си за тъй наречения експертен кабинет, от който побързаха да се отграничат минимум като неучастие. Може би са разбрали, че наистина го няма това животно "стерилен от политическо пристрастие министър-експерт" и оттам – "експертен кабинет". Трябва да им се признае, че те май се чувстваха най-неуютно в тази безпринципна смес от ляво и дясно. Същото не би могло да се каже за лявото и дясното, които в неистовото търсене на аргументация за съдружието си стигнаха до органиката на анатомичните сравнения, че щом човек има ляв и десен крак, може и леви и десни да седнат на една маса. Да, ама не за употреба на властта като пиршество става дума, а за упражняване на властта като управленски феномен на гражданското общество. А пък феноменологията не е анатомия, или ако има връзка между им, тя е по-горе от долните крайници и вероятно може да се намери там, в онзи орган, чрез който протичат менталните процеси. Метафоричният евфемизъм за ляв и десен крак, уважаеми госпожи и господа народни представители, цели да се скрие един верен от гледна точка на политологията извод – че крайно лявото и крайно дясното именно защото политическата координатна система не е хоризонтала, се допират. Здравата прегръдка между лявото и дясното цели да задуши либералния център и да реставрира двуполюсния модел. Това е скритият, но затова пък истински мотив на внесения вот на недоверие. Няма да успее, не само защото три парламентарни групи, които правят солидно мнозинство, са против, а и не трябва, защото видно от всички социологически проучвания, даже твърдите ви ядра са разколебани в подкрепата си за този вот на недоверие. А това последното вече е илюстрация за едно твърде сериозно откъсване от реалностите, от реалните нужди на българските граждани, от националния интерес на държавата. А това на избори се наказва! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Местан.
Има ли реплика на господин Местан? Няма.
Има ли народен представител или министър, който иска да се изкаже в рамките на оставащите десет минути?
Давам думата на господин Филипов.
АЛЕКСАНДЪР ФИЛИПОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, министри! И днес българският народ става свидетел на една политическа авантюра, политическа авантюра на опозицията, която граничи с политическата демагогия, с политическата безхаберност и политическата партизанщина.
Уважаемо представителство, на 4.02.2005 г. обединената опозиция извърши най-позорния акт в парламентарната история на българската политика, а именно свалянето на председателя на българския парламент. Това бе упражнение номер едно на обединената опозиция. Упражнение номер две е днешното дебатиране, днешният вот, който не бе обоснован, който така обоснован, не би могъл да се окачестви по никакъв друг начин и с никаква друга квалификация освен като политическа фарс и политическа демагогия. Това е невъзможността на опозицията да приеме реалността, реалните факти и дадености, а именно да приеме, че в България политическото и финансовото положение на страната е абсолютно стабилно. Това е фарс, който е продиктуван от невъзможността българската обединена опозиция да приеме факта, че правителството на Симеон е успешно дори и във формата си като правителство на малцинството.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Тогава защо ви трябваше мнозинството?
АЛЕКСАНДЪР ФИЛИПОВ: Уважаеми зрители, уважаеми избиратели! (Шум и реплики в опозицията.) Обръщам се към зрителите и избирателите, които днес са свидетели на цялата тази демагогия, на целия този политически фарс, който е приготвен от обединената опозиция не знам по какви правила, не знам как успяха два противоположни политически субекта като СДС и БСП, като казвам СДС, имам предвид бившото ОДС, с различни идеологии и платформи да стигнат до политическото решение да предадат собственият си електорат. Това е предателство към собствения ви електорат, уважаеми народни представители от опозицията. (Подвиквания от КБ: “Кажи за ромите!”)
Да, ще кажа и за ромите. По време на вашето двуполюсно управление, колега, Вие сте извършили редица престъпления към българските граждани и българските избиратели. А те са следните. Вие извършихте престъпления чрез финансовите пирамиди на Виденов, когато ограбихте техните вложения и ги изнесохте. Извършени са също престъпления от десницата чрез Божковите схеми на приватизация. Вие извършихте престъпление и срещу моя братски ромски народ, като обещахте на изборите, че няма да искате от тях да си изпълняват финансовите задължения срещу вашия вот.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Тук нещо сгреши!
АЛЕКСАНДЪР ФИЛИПОВ: Не, не съм сгрешил. Затова защото тези техни задължения, които бяха по 200 и 300 лв., сега наброяват десетки хиляди лева. И отговорни за това сте вие! Ние ще си помислим как да ви потърсим отговорност за това.
Има и друг проблем, уважаема обединена опозиция, която аз бих искал да нарека опозиционна коалиция, която не се състоя. Вие имате и друг сериозен проблем – вместо да дестабилизирате положението в страната, вие активирахте коалиция НДСВ – ДПС, вие създадохте условия за консолидация, вие създадохте и един нов политически феномен, който няма да работи във ваша полза. Този нов феномен се нарича троен политически призрак, който ще броди из вашето съзнание и ще бъде вашият кошмар. (Смях и реплики.)
Накрая искам да завърша с това. Уважаема опозиция, имате сериозен проблем с вашата политическа генетика. (Смях в залата.) В продължение на 50 години вашата партия ви е учила да не вярвате в …. (Подвиквания от КБ: “В ромите”.)
Не в ромите. … нито в Бог, нито в религиозната култура, която трябва да има всеки български народен представител. (Смях и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина в залата!
АЛЕКСАНДЪР ФИЛИПОВ: Завършвам с това, че всички вие – и отляво, и отдясно – сте възпитани по един и същи начин. И когато сте в безизходица, вие не бихте могли по никакъв начин да се опрете на всичко, защото на вас и Бог ви е високо, и цар ви е далеко! (Бурни овации в мнозинството. Смях и реплики в опозицията.)
На нас и Бог не ни е високо, а и цар не ни е далеко! (Ръкопляскания в мнозинството. Смях и реплики в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика има ли към господин Филипов? Няма реплика.
Обявявам почивка до 12,30 часа. (Звъни.)




(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Искам да ви уведомя, че постъпи едно съобщение в 10,42 ч. в деловодството на Народното събрание, след като вече бяхме започнали заседанието, затова сега ви го съобщавам, че на основание чл. 75, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттеглят подписите по внесения проект за решение по искания за гласуване вот на недоверие на министър-председателя, народните представители Емил Кошлуков, Борислав Цеков (ръкопляскания от мнозинството), Юлияна Дончева и Румяна Георгиева. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Уважаеми дами и господа, искам да ви уведомя за оставащото време на парламентарните групи: за НДСВ – 47 минути, за Коалиция за България – 33 минути, за ОДС – 28 минути, за ДПС – 22 минути, за СДС – 25 минути, за Народен съюз – 31 минути, за Новото време – 40 минути.
Министър Петканов иска думата. Заповядайте, господин Петканов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги министри! Доколкото в мотивите на искания вот на недоверие се споменава и за сигурността на българските гражданите, бих искал да взема отношение по този въпрос и да представя пред вас една обективна картина как стоят нещата, тоест да бъде чута истината, а не да се подхвърлят статистически данни, които не почиват на нищо реално.
Както нееднократно сме посочвали досега, ние се съобразяваме с оценката на българските граждани за резултатите от дейността на Министерството на вътрешните работи. А гражданите, чието мнение е определящо, поставят през последните няколко години полицейските органи сред трите водещи по доверие институции в държавата.
През 2000 г. доверието в полицията беше 28%, а днес то е 56%. Тоест, двойно. Този факт, струва ми се, сам по себе си показва доколко е основателна критиката, която опозицията ни отправя, каква работа сме свършили и в каква посока вървим. Важно е да се подчертае, че тези цифри не са от полицейската статистика, в която някои нямат доверие, това е мнението на българското общество, представено ни от социологическите изследвания.
В условията на заварената напрегната обстановка по противодействие на престъпността, Министерството на вътрешните работи в рамките на мандата на настоящото правителство осъществи ефективни мерки за нейното ограничаване. По мое мнение сега сигурността на гражданите в България е в голяма степен постигната. Тя е далеч по-голяма, отколкото през 2000 г.
Кое ми дава основание да твърдя това?
Първо, установена е една устойчива тенденция към намаляване на конвенционалната престъпност. Има някои основни статистически показатели, които характеризират състоянието и динамиката на престъпността и които най-безпристрастно илюстрират резултатите от извършената работа.
Със статистиката, струва ми се, че сме длъжни да се съобразяваме. Някои имат бележки по нея, но трябва да се отбележи, че от 1997 г. досега тя се води по този начин, а в периода 1990-1997 г. почти не се различава. Така че, убеден съм, тя е достатъчна база за сравнение.
Ако проследим развитието в престъпността в ретроспекция ще видим, че броят на престъпленията в страната през последните години в сравнение с предходни периоди непрекъснато намалява. През 1995 г., когато управляваше левицата, са регистрирани 196 346 престъпления. През 2000 г., когато управляваше десницата, са регистрирани 137 001 престъпление, а през 2004 г. броят на регистрираните престъпления намалява на 129 553.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Защото не ги регистрирате.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Ще кажа нещо и по този въпрос.
И това е първият и най-важният критерий за състоянието на престъпността. (Реплики от ОДС.)
Повишава се разкриваемостта на регистрираните престъпления. От 39,7% през 1995 г. и 45,6% през 2000 г., разкриваемостта през 2004 г. достига 61,3%. Това, струва ми се, е една впечатляваща разкриваемост.
Друг е въпросът каква е наказуемостта на разкритата престъпност, но това не е проблем на МВР или само на МВР.
През последните години се стабилизира коефициентът на престъпност. Докато през 1995 г. на 100 000 души от населението се падат 2336 престъпления, през 2000 г. те са 1673, а през 2004 г. коефициентът на престъпност намалява на 1661 престъпления. Тенденцията на понижаване равнището на престъпността, отразено в намаляващия брой на престъпленията, категорично се потвърждава и тук давам отговор на репликата ви и от изследването на жертвите на престъпления, проведено от Центъра за изследване на демокрацията. Сравнението с международните изследвания показва, че рискът някой да стане жертва на престъпление в България е по-нисък в сравнение с този в повечето страни на Европейския съюз и Съединените щати.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Добре.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: По този показател от 16 изследвани държави страната ни се нарежда на 14-о място. Тази статистика не е полицейска, а на една авторитетна неправителствена организация, какъвто е Центърът за изследване на демокрацията.

Регистрираните през 2004 г. кражби са с 42,5 на сто по-малко от тези през 1995 г. и с 3,9 на сто по-малко спрямо 2000 г. Подобна е картината и при домовите кражби. През 2004 г. техният брой намалява повече от два пъти в сравнение с 1995 г. Намаляват и въоръжените грабежи. През изминалата 2004 г. са регистрирани само 6 магистрални грабежа, срещу десетки през предходните години.
Ограничени са посегателствата срещу моторните превозни средства на гражданите. През 2004 г. броят на посегателствата срещу моторни превозни средства намалява два пъти спрямо 1995 г. и с близо 32 на сто спрямо 2004 г. Така че данните, цифрите, които госпожа Надежда Михайлова посочи в своето изказване, според мен не отговарят на истината и са абсолютно произволни.
Уважаеми дами и господа народни представители, посочих ви най-важната част от статистическите показатели, а те категорично опровергават тезата, която опозицията се опитва да лансира.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС, от място): А обирът на банката в Ботевград?
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Второ, положени са усилия за изграждане на дознателския апарат в МВР, който работи вече ефикасно и качествено. Голяма част от назначените разследващи полицаи са юристи с дългогодишен опит в системата на МВР. Това ни дава увереност, че от 12 април 2005 г. министерството ще е в състояние да поеме разследването и на редица други престъпления, които към настоящия момент бяха в следствието.
Възможностите на МВР за провеждане на бързо и ефективно полицейско разследване се потвърждават от намаляващия брой на върнатите от прокуратурата дела. През 2004 г. са приключени над 108 хил. дела, от които, забележете, само 4,1 на сто са върнати за доразследване от прокуратурата. В Плевен и в Пловдив, където наскоро присъствах на отчетите на регионалните дирекции, този процент е съответно 1 на сто за Плевен и 3,5 на сто за Пловдив.
Тъй като преди малко забелязах в залата господин Венцислав Върбанов, който присъства на отчета на Регионалната дирекция в Плевен в качеството му на депутат, за което му благодаря, ще си позволя пред него да цитирам господин кмета на Плевен Найден Зеленогорски - доколкото знам, той не е избран с листата на НДСВ, който каза, цитирам: “Благодаря на Регионалната дирекция на вътрешните работи за извършената работа. Плевен вече е друг. Плевен вече е спокоен град.”
И няма как да не го каже, защото през 2000 г. в Плевен е имало над 20 взривявания и той е приличал на Кербала, а през 2004 г. в региона е имало само едно взривяване. Ако господин Върбанов влезе по някое време в залата отново ще отправя молба към него да потвърди казаните от кмета на града думи, които цитирах.
За първи път през последните 15 години има ефективно взаимодействие между органите на полицията, следствието и прокуратурата. Разработена и подписана беше Инструкция за съвместна работа и сътрудничество между разследващите органи, участващи в досъдебната фаза. Въз основа на тази инструкция беше възприет подход за създаване, под ръководството и наблюдението на прокуратурата, на съвместни екипи, включващи представители на данъчната и митническата администрации, специализираните полицейски и финансови служби и следствието. И това даде добри резултати.
Най-тежките посегателства против личността – умишлените убийства, за които много се говори, през 2004 г. са 225 – над два пъти по-малко от 1995 г., когато те са били 461 умишлени убийства. За сравнение: през 2000 г. броят на умишлените убийства е 309. Разкриваемостта на убийствата за 2004 г. е 81,1 на сто. В Плевен са извършени 14 убийства през 2004 г., от които 13 са разкрити. В Пловдив са извършени 13 и 13-те са разкрити.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): А в София?
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Съобщавам ви данните за дирекции, на чиито отчети съм присъствал.
Тази цифра, според мен, красноречиво илюстрира реалната картина на динамиката на убийствата в страната за последните десет години и следва да се има предвид, когато се говори за този вид престъпления, които са с висока степен на обществена опасност.
И доколкото проблемите на организираната престъпност са обект на сериозни коментари, няколко думи по отношение на този вид престъпност. За изминалата 2004 г. са неутрализирани 153 организирани престъпни групи. Образувани са 670 следствени дела срещу 887 лидери и участници в организирани престъпни групи. Повтарям, срещу 887 лица.
Значително е повишена ефективността по противодействието срещу взривяванията в страната, които са особено впечатляващи. През 1995 г. те са 174 случая. През 2004 г. се констатира близо три пъти намаляване на извършените взривявания от началото на нашия мандат. От 157 през 2001 г. те последователно намаляват на 119 през 2002 г.; на 78 през 2003 г., като броят им през 2004 г. е 53 случая.
Ескалират или намаляват взривяванията? Всеки може сам да си направи извода. Такъв извод може би трябва да си направи – не виждам госпожа Мозер, която в своето изказване спомена нещо за стрелбите и грабежите в страната. Бих искал да попитам госпожа Мозер през коя година има по-голяма сигурност в страната – дали тогава, когато тя беше управляваща и нейният съпруг беше ограбен в Парка на свободата, или днес?
И тук искам да се обърна към господин Рашков, Татяна Дончева, Червеняков, които без съмнение са специалисти по наказателно право – латентна престъпност, регистрация, отчитане на престъпността и т.н. Те добре знаят, че дребни кражби или дребни грабежи действително могат да не бъдат заявени или регистрирани. Но едно убийство или едно взривяване никога не може да бъде скрито или нерегистрирано. Вярвам, че те ще се съгласят с мен.
Затова, уважаеми господин Рашков, повтарям, през 1995 г., когато вие управлявахте, в страната имаше 174 взривявания; през 2001 г. – 157; през 2002 г. – 119; през 2003 г. – 78, а миналата година – 53.
Засилен е и контролът по спазване на режима за съхраняване и носене на огнестрелно оръжие. През изминалата 2004 г. полицията е отказала издаване на разрешения за придобиване на огнестрелни оръжия на 1160 лица, на 1796 лица е отнето разрешението за носене на оръжие и същото е иззето. Иззети са общо 2417 единици огнестрелно оръжие.
Уважаеми дами и господа народни представители, само преди няколко години страната ни беше възприемана като благоприятстваща за развитието на организираната престъпност. В резултат на предприетите мерки, в това число и по линия на международното оперативно сътрудничество, беше преодоляно недоверието във възможностите на нашите служби сред европейските правоприлагащи органи и партньорските служби от Съединените щати. Постигнати са добри резултати в областта на борбата с фалшификациите на парични средства, наркотрафика и незаконната миграция. Проведени са успешни международни операции и е пресечена дейността на престъпни групи, ангажирани с производството и разпространението на фалшиви банкови карти и евровалута. През последните години в страната са разбити над 30 печатни бази за пари и документи. Похвалите, които получаваме от чуждестранните колеги, са ежеседмични и станаха трайна практика.
Международното признание за ефективността от борбата на министерството може да се илюстрира и с факта, че само преди няколко дни страната беше избрана да председателства проведената във Виена конференция, посветена на борбата с наркотиците, прането на пари и трафика на хора. Това председателство според мен е знаков момент.
Резултатна е работата по пресичане и неутрализиране на опитите за осъществяване на незаконен трафик и производство на наркотични вещества. През изминалата година са задържани повече от 915 кг различни видове наркотични вещества. Разбити са 15 канала за наркотрафик, пресечена е дейността на 5 лаборатории и цехове за производство на синтетични наркотици. Пресен е случаят, когато в Пасарел беше разкрита лаборатория и заготовки за производство на синтетичен наркотик на стойност 1 млрд. и 500 млн. долара. За сравнение ще кажа, че в Доклада на Европол за организираната престъпност в Европейския съюз през 2003 г. от правоприлагащите органи на всички страни-членки на Европейския съюз са конфискувани 90 тона кокаин, а само от нашите служби за същата година – между 3 и 4 тона.
От съществено значение за по-нататъшната успешна работа на министерството за противодействие на престъпността е ускореното приемане от Народното събрание на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Слава Богу, че приемането му вече започна. Няма съмнение, че законът ще способства за установяване и отнемане в полза на държавата на имущество, по отношение на което има достатъчно данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, а, от своя страна, това ще съдейства за ограничаване на престъпността като цяло и най-вече на организираната престъпност.
В съответствие с настъпилите изменения в международната среда за сигурност Министерството на вътрешните работи провежда активна дейност за недопускане извършването на терористични действия на територията на страната. Изпълнява се Национален план за борба срещу тероризма и такива терористични актове няма.
Положителни резултати дава изпълнението на Стратегията за работа на полицията в близост до обществото. Извършени са структурни промени в щата на Национална служба “Полиция”, като освободените ресурси са насочени към районните полицейски управления. По време на мандата бяха открити редица нови районни полицейски управления и множество полицейски участъци. По този начин считаме, че полицията се приближава действително до обществото. Усилен беше броят на районните и младшите районни инспектори. Пренасочва се кадрови ресурс от дирекциите на националните служби в звената на териториалните, осъществяващи непосредствена превантивна и оперативно-издирвателна дейност. Особено внимание се обръща на разработването и изпълнението на регионални и местни програми и проекти за изграждането и подобряването на инфраструктурата на населените места и особено на малките населени места. Между регионалните структури на полицията и органите на местно самоуправление са сключени множество договори за сигурност и обществен ред, чието изпълнение периодично се отчита пред населението и резултатите от това са също положителни.
Актуализираната стратегия и мерките за гарантиране на сигурността и спокойствието на българските граждани бяха приети в резултат на установения в края на 2002 г. процес на тревожно концентриране на тежки криминални престъпления, които предизвикаха негативни реакции в обществото. Изпълнението на мерките допринесе за подобряване на обстановката по линия на борбата с престъпността. В столицата, за която вие питате, за първи път през последните две години - 2003 и 2004 г., се констатира спад на престъпленията. Подобна тенденция съществува и в други големи градове, каквито са Варна, Бургас, Русе, Пазарджик и Перник.
И накрая, надеждно са обезпечени сигурността и обществения ред в страната при провеждането на редица мероприятия с национално и международно значение. При добра организация и висок професионализъм на полицейските служители без инциденти преминаха: годишната среща на Съвета на министрите на страните-членки на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, конференцията “Разширяване на НАТО, повишаване на сигурността и защита на личността”, посещенията на генералния секретар на НАТО, председатели на Европейската комисия, Европейския парламент, държавния секретар на Съединените щати и т.н. Тоест при цялата тази поредица от визити не беше допуснат нито един инцидент.
Министерството на вътрешните работи разполага с потенциал и ще продължи да работи за обезпечаване на сигурността на гражданите. Затова в обобщен вид бих казал: поставили сме добри основи, добър фундамент за бъдеща успешна работа. Ако се върви по този път, ако мерките, които сме набелязали, се изпълняват, резултатите ще бъдат още по-добри. Сигурността на българските граждани ще бъде осигурена в максимална степен – такава, каквато ни се иска и към каквато се стремим, а това ще бъде сигурността, която е осигурена на гражданите на страните-членки на Европейския съюз. Аз лично съм убеден, че с тази задача ще се справим. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Народният представител Росица Тоткова има думата за изказване.

РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожи и господа министри, уважаеми господин отсъстващ министър-председател! Днес няколко часа слушаме изказвания с усукани, дълги изречения, пълни с чуждици. Може би не е случайно, защото това очевидно е целта – колкото повече говорите, толкова по-малко да ви разбират хората.
Но хайде сега да се върнем там, откъдето сме тръгнали – при хората, при проблемите, при тревогите на българските граждани, да се върнем към истинските мотиви на днешния вот, а те са обещанията и лъжите.
Преди четири години вие дадохте много, много обещания – бърза и качествена промяна в стандарта на живот, при това незабавно, но не символично. Виждам, че напомнянето ви е досадно. Досадно, защото точно това напомняне е най-силното доказателство, че дойдохте на власт с лъжи. Това беше преди четири години.
Днес, след четири години, цифрите са известни на всички – на вас, на нас и най-вече на българските граждани. В резултат на вашата модерна социална политика средната работна заплата се повиши с цели 14,00 лв. на година, с цели 7,15 лв. се повиши средната пенсия и с цели 2,59 лв. на година се повиши минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Каква милост! Царска милост! При двойно повишаване на цените на тока и на хляба, при драстично повишаване цените на лекарствата и други жизненоважни стоки и услуги, да не говорим за парното, да не говорим за телефоните.
И така, в резултат на вашата модерна социална политика днес България – след четири години управление на НДСВ, ДПС и Новото време, е най-бедната страна сред присъединяващите се в Европейския съюз.
Господин Доган, през март 2002 г. казахте в Барутин, цитирам: “Ако догодина по това време нищо не се е променило, електоратът трябва да ни измете и на наше място да дойдат други, способни да променят политическата и икономическата ситуация в България”. И не се върнахте! А когато тютюнджиите от Гоцеделчевско набраха смелост да защитят хляба си, децата си, живота си, “да ви изметат”, както Вие се изразявате, изпратихте полиция да ги усмири. Че кои са те да си защитават хляба? Кои са те да Ви смущават празника в луксозните сараи? Е, усмирихте ги със заплахи, с арести, с актове за нарушаване на обществения ред, но горчилката, отчаянието, че ги обричате на глад, на гурбет, че на най-големия си празник вместо да празнуват трябваше да излязат на улицата, няма да изчезнат, няма да се стопят.
Вижте картата на бедността в България! Тя говори достатъчно за резултатите от вашето управление и вашето участие във властта. И никакви обещания за биволи и биволици от Индия, за милиарди инвестиции, за екзотични стопански култури, чешмички и фонтанчета няма да ви помогнат. Хората ще ви изметат на изборите, тогава ще получите това, което заслужавате! А днес вие просто самонадеяно, високомерно си поставяте шестица за социалната политика. Много бързате! Ще има задължителна матура – изпит, на който основният въпрос е: можеше ли България да бъде друга, хората да бъдат по-богати, по-сигурни? Можеше, ако управлявахте в интерес на гражданите, на тютюнопроизводителите, ако управлявахте в интерес на работодателите, в интерес на бизнеса. Можеше, обаче ако не провеждахте политика на грабеж и корупция, на обогатяване на една малка, жълта част от обществото за сметка на всички, обогатяване на жълти господари и на жълти слуги, които в царския двор наричат просто лакеи. На всеки според заслугите и мястото в йерархията – на жълти секретарки – кандидати за общински съветници – малки демострационни проекти, на други секретарки на по-високо ниво – колодрума в Борисовата градина, на заместник-председатели на групата – 100 хил. лв. за измислени проекти, но на председател на комисия – 600 хил. лв. за нещо, което никой не знае има ли го или го няма, което иначе се нарича ВЕЦ. На министрите обаче – те са най-високо в йерархията, милиони! Милиони от детската болница, от магистрала “Тракия”, от сделката с дълга. Иначе откъде ще има пари за хотели, за да се развива туризмът в България?
Този списък е дълъг. Вие препълнихте джобовете на много хора, но искам да ви напомня, че стремежът да се напълни торбата докарва винаги дотам, че тя накрая се скъсва.
Уважаеми госпожи и господа, царю честити! Торбата се скъса! (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата министърът на труда и социалната политика госпожа Христина Христова.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми министри! Много пъти съм заставала пред тази трибуна по различни поводи и главно в рамките на парламентарния контрол, за да изпълня конституционното задължение да може парламентът да осъществи парламентарния си контрол над изпълнителната власт и над министрите. Винаги съм се опитвала с много ясни цифри, факти, аргументи, с достатъчно изчерпателна и коректна информация да изляза пред вас, народните представители.
Трябва да призная, че в повечето случаи от разговори, които съм имала после с хората, които задават въпроси, главно народни представители от опозицията, съм разбирала, че има оценка, че тази информация е коректна, че аргументите са ясни, а и много пъти са се решавали въпроси по повод на парламентарния контрол, свързани с една или друга несправедливост за отделни хора в дадено населено място или за по-общи въпроси.
Ето защо не бих искала пред народните представители да променям този стил и този вид отношение, което смятам, че е правилно между Народното събрание и изпълнителната власт. Тезата, която искам да представя пред вас, е изцяло защитена от фактите.
Искам ясно и категорично да заявя още с първото изречение: няма никакъв провал на политиката по доходите на това управление! Няма и никакво символично увеличение на минималните доходи на хората, има несимволично – точно такова, каквото е казано и обещано!
РЕПЛИКА ОТ КБ: Няма дори символично увеличение!
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Бих искала всички да уважават фактите, да уважават цифрите и аргументите.
Четири месеца преди изборите какво можем да кажем на хората, на които бяха обещани, както се казва, определени неща? Най-ниският доход от труд, минималната работна заплата, която единствено държавата може да си позволи да определя административно, е повишен през последните четири години със 76% - почти двойно, от 85 лв. на 150 лв. Искам да ви кажа за какво беше битката с Международния валутен фонд. Не бих казала, че сегашното управление получи много подкрепа за тази сериозна битка, но графиките и цифрите са коректни и съм готова на всякакви дебати.
Средната пенсия се повиши с 45% - от 92 лв. на 133 лв.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС, от място): Това не е вярно!
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Минималната пенсия се повиши от 50 лв. на 69 лв., тоест, нарасна с 38%. Гарантираният минимален доход беше повишен от 40 на 55 лв., също с 38%. Нещо повече – в периода преди това повишение всички уязвими групи получиха от 50 до 100% увеличение на тяхната социална подкрепа и възрастните хора, които взимаха 40 или 48 лв. социална помощ през 2001 г., през 2003 г. вече взимаха 80 лв. и попадаха в обхвата почти всички пенсионери с най-малките пенсии.
Междупрочем и през тази година предстоят да бъдат увеличени социалните помощи на най-уязвимите три групи, които са изведени. Това е за символиката. Ако има нещо символично, готова съм да дебатирам.
Но като говорим по политиката за доходите, много често, а и сега в мотивите, които виждам за вота на недоверие към това управление, е посочено, че цените са нараснали така, че изпреварили увеличението на доходите и покупателната способност на хората изключително много намаляла.
Не, фактите, ако ги уважаваме, ако наистина ги уважаваме, а не говорим само празни декларации и се опитваме да спекулираме с това, са следните.
Тъй като много често съм чувала, че тук, в парламента, се борави с хляб, с кисело мляко, с прясно мляко, с килограм домати, месо и други неща, аз по същия начин се опитах да направя тези сравнения.
Какви са сравненията за средната работна заплата за 1996 г., даже съм сложила и началото на това управление – 2001 г., и сега, в края на 2004 г.?
С една средна заплата у нас какво е можел да си купи човек тогава и сега?
Хляб “Добруджа”: през 1996 г. е можел да си купи 219, през 2004 г. може да си купи 391. И мисля, че не е символично.
Свинско месо: 17 кг през 1996 г., 37 кг през 2001 г., 45 кг през 2004 г.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): А парното?
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Ще кажем и за парното.
Кисело мляко: 363 кофички през 1996, 463 през 2001, 610 през 2004 г. (Възгласи “Браво!” и ръкопляскания в ОДС.)
Краве сирене: 38 кг през 1996 г., 77 кг през 2001, 85 кг през 2004 г.
Това е за средната заплата.
Какво да кажем за средната пенсия? Междупрочем това правителство полага изключително много усилия да допълва планираните и непланираните дефицити в пенсионния фонд, за да може да осигури пенсията на хората, доколкото е възможно при сегашното демографско състояние и застаряване на населението, защото България е на девето място в света по застаряване и то не е станало през последните три години и половина, а е заложено преди 30 години. Та държавата полага много усилия. Но как стои въпросът със средната пенсия?
Хляб “Добруджа”: през 1996 г. – 63 хляба, през 2001 г. – 128 хляба, през 2004 г. – 159.
Прясно мляко: през 1996 г - 103 л, през 2001 г. - 86 л, и през 2004 г. - 129 л.
Кисело мляко: 116 кофички през 1996 г., 151 кофички през 2001 г. и 248 през 2004 г.
Краве сирене: 11 кг през 1996 г., 25 кг през 2001 г. и 34 кг през 2004 г.
Това е относно покупателната способност.
Също така трябва да ви кажа, че бедността в България не е създадена през последните три години. Тя рязко се увеличаваше до 2001 г. и това не го казвам аз, това го казва изследване на Световната банка в България.
От 2001 г., макар и много слабо бедността в България започва да намалява. Но това е първото правителство, което имаше куража да определи линията на бедност, да я посочи и съобщи пред обществото, както и да съобрази коефициентите си за социална помощ, гарантирания минимален доход и оттук нататък всички свои мерки с тази линия на бедност, включително и да посочи кои наистина са 13-те най-бедни общини и да им даде допълнителен ресурс за посрещане на техните специфични потребности.
Също така предполагам, че никой не оспорва и големите постижения на това правителство в областта на безработицата и повишаването на коефициента на заетост. Това са цифри, с които също не бива да спекулираме. Това е безработицата в България през 2001 – 2004 г. (Показва диаграма.) Това са цифри, признати от Евростат. Нещо повече, от една година има пълно съвпадане на статистиката на Агенцията по заетостта и на статистиката на Националния статистически институт в България. И е напълно заверено и признато във всеки доклад на Европейската комисия от Евростат. (Ръкопляскания в НДСВ и ДПС.)
А това, което искам да ви кажа, е, че бих искала да помоля народните представители, така както са били достатъчно социално чувствителни, когато сме приемали най-важните социални закони, свързани с повишаване качеството на живот на хората и с привеждане на нашето законодателство в съответствие с европейското, така както в такива моменти са подкрепяли мнозинството, бих искала най-малко социалната сфера да бъде сфера на политическа спекула. Защото това е деликатна сфера.
Политиката по доходите не е само това, което даваме от държавния бюджет. Нещо повече, тя е много чувствителна. Когато даваме на по-бедните и тези, които не могат да се справят сами, а се взема от другите, които произвеждат и създават продукта и богатството на България, винаги трябва да има баланс в това отношение. Това от една страна.
От друга страна, трябва да съхраним достойнството на тези, на които помагаме. Същевременно трябва да съхраним и стабилността, сигурността и просперитета на България.
Затова бих искала да завърша с нещо, което е казано в Библията. Там е казано така: “Мъдростта е по-силна от безумието”.
Апелирам всички да бъдем мъдри. (Ръкопляскания, реплики “Браво!” в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Има думата за изказване д-р Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! В едно демократично общество вотът на недоверие е нормална процедура, която се използва като инструмент за анализ, оценка и корекция на определени позиции и политики. Много въпроси витаят днес в тази зала, които чакат своя отговор.
На първо място, кои са вносителите на този вот и върху какви принципи е изградена доскоро обединената опозиция?
Второ, каква е целта на това, меко казано, екзотично съюзяване и какви са средствата за постигане на тази цел?
Трето, каква е управленската алтернатива, кои са субектите на отговорност и кого всъщност представляват тези, които искат два месеца преди важни за България събития нестабилност в страната?
Отговорите на всички тези въпроси не са нито ясни, нито еднозначни, още повече убедителни.
За пръв път в най-новата ни история сме свидетели на едно обединение, което няма общи принципи или по-скоро доминира мозаечен, конюнктурен модел.
Как да си обясним например, че опозицията вдясно или една част от нея отрича модела за управление на София и в същия момент предлага с почти същите, този път парламентарни субекти, да се обединят и да предложат националноотговорен политически продукт.
Не сме забравили, че национални конференции на десни партии са гласували решения против общи политически действия с БСП и нейни сателити. Тогава възниква следващият важен въпрос: политическо действие ли е свалянето на председателя на Тридесет и деветото Народно събрание и опитът за дестабилизация чрез сваляне на правителството?
Естествено е, че става въпрос за разминаване между политически принципи, фразеология и конюнктурно поведение, с други думи: безпринципност на базата на общия интерес. И ако трябва да се върнем към небезизвестната максима “интересът клати...”, не това, което бихте си помислили, а “кабинета”, стигаме до верния извод: тъкмо целта и начините за постигането й сложиха прът в колелото на политическата инерция и превърнаха този вот в другото име на амбицията за реванш. Прекрасно разбираме желанието на опозицията да се легитимира и нареди на добри стартови позиции преди парламентарните избори. Но предлаганата алтернатива чрез съставяне на експертен кабинет без ясни политически параметри създава впечатление на опит за ловене на риба в мътни води.
Ако в някои спортни дисциплини стартирането от четвърти коридор е условие за успех, в политиката не винаги силовите похвати за летящ старт са гаранция за преодоляване на 4-процентовата бариера. И това не бива да се забравя, за да не ви го напомня избирателят.
Трябва да се опитаме да анализираме поведението и на лявата опозиция, която в ролята на подкрепяща формация, без да забравяме какво подкрепя, се опитва да излезе суха от ситуацията. Но за всички колеги от Коалиция за България е ясно, че не можеш да имаш претенции да си един от лидерите на опозицията, без да носиш съответната отговорност. Защото предложената алтернатива за програмно управление няма ясна политическа логика, липсва визия за изход.
Уважаеми госпожи и господа, по традиция почти няма вот на недоверие, който да не ангажира социалния профил, в случая политиката по доходите и реформата в здравеопазването. Не е възможно според Движението за права и свободи социалната политика и в частност политиката по доходите, да се разглеждат самостоятелно и изолирано от други политики, например икономическа, инвестиционна, данъчна и др. Затова управляващото мнозинство възприе новия социален модел като беше заложен принципът на интегрирания подход от гледна точка както на взаимозависимост и взаимодействие, така и с основна крайна цел генериране на постоянна заетост, повече доходи и по-добър и променен жизнен стандарт.
Ние заварихме в началото на мандата през 2001 г. политика, която гарантираше постепенно, бавно нарастване на доходите и механизъм за компенсиране на инфлацията. Целите, които си поставихме, с разработването на нова краткосрочна и дългосрочна стратегия за нарастване на доходите, са свързани с достигане на постиженията на страните, които последни бяха приети в Европейския съюз. Особено важно е обвързването на темповете на нарастване на брутния вътрешен продукт и увеличената производителност на труда с повишаване на доходите. Другото е печатане на пари. Ако не сме успели да увеличим незабавно, то в доста случаи увеличението е несимволично. Например, гарантираният минимален доход за определени рискови категории, детските надбавки, минималната работна заплата, максималният размер на пенсиите и др.
Лесно е да се каже: дайте да дадем ако може на всички, ако може някак си по равно, но по-трудно е това да стане на базата на принципи, в условията на строга фискална дисциплина. Убеден съм, че има възможности за увеличаване на доходите чрез по-активно използване на предприсъединителните, а впоследствие структурни фондове. Имаме необходимия административен и управленски капацитет да продължим в тази насока. Тук обаче възникна един много интересен въпрос – каква алтернатива предлагат вносителите на вота на недоверие? Нека колегите отдясно и отляво да бъдат така любезни, след като имат амбицията да управляват страната, да кажат: ние се ангажираме с такива доходи и пенсии, ще изпълним нашите обещания със съответния ресурс. Нека да го посочат. Ако не го направят, значи нямат ясна визия. Щом нямат визия, не предлагат политика, а елементарна смяна на управляващите на принципа: “Стани да седна”.
Много важен акцент от мотивите за искания вот на недоверие е блокирането на реформата в здравеопазването. Нещо повече – очевидно е, че тази тема ще бъде основен инструмент за провеждане на атаката не само в днешната дискусия. Прекрасно съзнавам, че всички ние сме потенциални пациенти. Това е най-болезнената и лесно ранима сфера, най-близка до нашето ежедневие. Тук се извършва реформа, оспорвана от мнозина, отричана от някои, но очевидно необходима. Каква е същността? Какви са целите на здравноосигурителния модел? Може ли той да замени безплатното здравеопазване? Осигурява ли се достъп на гражданите до медицинска помощ? Избраният модел на финансиране ли е най-оптималният? Трябва ли да има приватизация и каква да бъде тя? Удачна ли е лекарствената политика, която се предлага в момента?
Всички тези и други въпроси имат своите отговори, но не всички са еднозначно възприемани.
Основна за нас е тезата за оптимизиране и рационализиране на системата от гледна точка на адекватност между финансовия ресурс на входа и резултата на изхода, както и за елементи на повече пазарност в системата. Достъпът до нея е изключително важен, но той трябва да бъде гарантиран при коректно и адекватно участие на всички. А тези, които нямат такава възможност, да бъдат подпомагани от държавата. Солидарността е основен принцип на всички известни осигурителни системи и тя трябва да се утвърждава.
Уважаеми госпожи и господа, ако сме си позволили през тези години критичност и самокритичност, ние винаги сме били в час по отношение на мярата. По-скоро възприемаме критичността и самокритичността като инструмент за самокоригиране и опит за овладяване и управлението на процесите. Именно заради това управляващото мнозинство и нашата парламентарна група смятаме, че имаме потенциал и волята да продължим тази политика на либералния център. Тя има нужда от укрепване на доверието в нея – доверие, което се изгражда трудно, доверие, което може да се срине бързо.
Парламентарната група на Движението за права и свободи няма да подкрепи предложения вот, защото вносителите със своите мотиви и аргументи не успяха да ни убедят, че са носители на нова политика. (Ръкопляскания от ДПС и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Има думата за реплика господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми господин Адемов! Вие засегнахте изключително важния въпрос за доходите. Доходите имат две страни. Едно е какво получаваш от частния сектор и държавата, друго е какво взимаш от държавата и свързаните с нея дейности. И тъй като става дума за вот на недоверие и действия на управляващите, сред които основният стълб е Движението за права и свободи, аз искам да ви запитам на вас известно ли ви е какви доходи постъпват на парцелирана партийна основа при вас? Ще говорите ли по този въпрос? Не се мръщете, сега ще ви кажа за какво става дума.
Понеже го няма титулярът на правителството, но тук е господин Доган, който аз много уважавам, искам да Ви дам след малко, господин Доган, две информации, от които се вижда как Движението за права и свободи капитализира участието си в управлението и сделката, която направихте преди няколко дни.
Първо, вие надминахте НДСВ в раздаването на апартаменти. Тук има информация за раздадени апартаменти от два до четири пъти под тяхната цена от вашия областен управител. И второто, става дума за изсичането на горите в района на Гоцеделчевско, в района…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да се върнем към темите, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Това е темата – темата е за доходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Към мотивите за искането на вота.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: И аз Ви моля като български политик, Вас – Ахмед Доган, да вземете отношение по този въпрос. Благодаря.
ЕМЕЛ ЕТЕМ (ДПС, от място): А ти за възродителния процес ще вземеш ли отношение?
(Народният представител Кръстьо Петков дава папка на народния представител Ахмед Доган.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Други реплики има ли? Няма.
Господин Адемов не желае да се възползва от дуплика.
Желае ли някой народен представител от Коалиция за България думата за участие в дискусията? Не виждам.
Има думата народният представител Димитър Йорданов от Парламентарната група на СДС.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Днес на всички в тази зала, а и извън нея им е ясно, че този вот няма да мине. Управляващите, вече доволни, твърдят, че парламентарната криза е преодоляна. Ние от Съюза на демократичните сили знаехме още преди внасянето на вота, знаем и сега, че този парламент не може да излъчи правителство, зад което да стои стабилно парламентарно мнозинство с ясна политическа воля и политическа отговорност. Този парламент може да състави правителство само чрез грозни пазарлъци и сделки под масата, на каквито бяхме свидетели през изминалите дни.
Ето защо СДС заяви, че няма да ползва мандат и да участва в правителство в рамките на този парламент. Всъщност още от самото начало на мандата сме свидетели само на сделки и на странни метаморфози.
Симеон Сакскобургготски дойде на власт, отричайки партиите. Скоро след това регистрира своя партия и промени закона така, че партии, които не са участвали на изборите, да станат парламентарно представени. Подмяната на вота на избирателите стана практика в този парламент, народът избра четири политически сили, в момента имаме седем парламентарни групи.
Дами и господа от НДСВ и Новото време, сега наричате себе си либерали и твърдите, че споразумението между вас е принципно обединение на либералния център. Нека обаче да си спомним кога и как станахте либерали. Влязохте в парламента като гражданско движение, след като станахте партия, повече от година бяхте кандидати за Европейската народна партия, тоест вдясно в политическия спектър и, като видяхте, че няма да ви приемат, изведнъж прегърнахте либералната идея.
Има един въпрос, цитирам: "Либерал ли си, консерва ли си?". Той е зададен от един много известен герой в едно много известно произведение на Алеко Константинов. Отговорът на този герой е и вашият отговор. Няма значение, важното е да сте на власт. Дойдохте в името на нов морал и почтеност във всичко, тези дни ни говорите за съвест, доблест и достойнство. Днес на всички е ясно, че всичко това за вас е просто стока. Вие превърнахте българския парламент в своеобразна борса. Дойде времето вашата сесия на борсата да приключи, да върнем търговските операции там, където им е мястото – извън политиката. Защото България няма нужда от ежедневните котировки на курс купува, курс продава и борсовия индекс на Новото време, ДПС и НДСВ.
Ще завърша с една приказка – Приказка за стълбата. В началото на мандата някой от вас я раздаде на целия парламент. Днес по всичко личи, че вие и вашите министри не сте я чели. Ако случайно някой я е прочел, отдавна я е захвърлил и забравил. Защото изкачвайки се по стълбата, вие ставахте все по-глухи и по-слепи, но все по-самовъзхваляващи се.
Дори през тези дни, докато цялата страна беше скована от студ и виелици и хората по места бяха оставени на произвола без хляб и ток, вие се пазарехте за места в бъдещите листи, за министерски кресла и за предизборно харчене на бюджета. Къде беше министър Хюсменова, къде бяха министърът на вътрешните работи и министърът на отбраната, къде беше самият министър-председател?
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Където трябва.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Толкова сте оглушели и ослепели, че не усещате последното стъпало, а то вече дойде. Слепите и глухите управници винаги падат от него, така ще паднете и вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Има думата народният представител Румен Овчаров.
Заповядайте, господин Овчаров. (Оживление и реплики.)
Моля за тишина! Моля ви, уважаеми народни представители!
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Аталай, не се притеснявайте, апаратурата е в залата с разрешение на председателя на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви за тишина!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тъй като, уважаеми дами и господа народни представители и уважаеми господа министри, започнахте да ни омайвате с неща, които слушаме вече четири години и започнахме да изпадаме в едно полусънно състояние, което е нормално около 14,00 ч., решихме малко да разведрим обстановката в залата. Тъй като за нас модернизацията не е само празно приказване, искаме да ви покажем как това може да стане на практика с една лека демонстрация в парламента. Разбира се, няма да се протягам тук, макар че имам доста по-големи възможности от някои от министрите, за да показвам ръста примерно на външния дълг на България.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Ще има ли музика на роял?
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Румене, не се чува!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тези, които искат да ме чуят, сигурно ще го направят. Надявам се, че виждате всички. (Показва данни на слайда.)
Един от резултатите от вашето управление – брутният вътрешен дълг на страната за четирите години от управлението ви се е увеличил с 4 млрд. 536 млн. щатски долара. Забелязвате ли числата – колко са били тогава и колко са сега?
Нека да видим следващия слайд – кредита към неправителствения сектор. Увеличение с 10 млрд. 190 млн.
Следващият слайд – междуфирмена задлъжнялост – увеличение с 18 млрд. 892 млн. Тук става дума за левове. Някой ще каже: нищо лошо. Щеше да бъде така "нищо лошо", ако, разбира се, не беше пред вас следващият слайд.
Външното търговско салдо на България се влошава. За четирите години на вашето управление от България е изнесен брутен вътрешен продукт за над 10 млрд. евро. При това е изнесен, като не е произведен, изнесен е продукт, който е произвеждан преди, продукт от приватизацията. Тя вече свършва. Тоест България изнася под формата на търговски дефицит брутен вътрешен продукт.
Можете да погледнете и следващия слайд за заетите лица в националната икономика, за които госпожа Христова тук преди малко говори. Ето това са числата: реалното увеличение на заетите лица е 48 226. От тях 28 042 са назначени в държавната администрация, тоест създали сте в реалния сектор 20 хиляди работни места. Наистина си струва да се похвалите с това за четири години.
Можете да погледнете и следващия слайд за навлизането на фирмите в страната, той е много интересен, той е също от вашата Агенция за чуждестранни инвестиции. Той показва 20 пъти разлика между официалните пари, които се плащат за регистрацията на една фирма в България, и тези, които реално се плащат като корупция в държавната администрация на България. Тези числа са, както вече казах, от Агенцията за чуждестранни инвестиции. Не е моята, тя е вашата агенция.
Накрая – за стандарта. Можете да погледнете няколко числа, които показват бурния ръст на стандарта на българския народ за последните четири години. Заплатите са се увеличили от 127 на 165 евро, тоест увеличение с 29,9% номинален ръст при инфлация от 19,5%. Реален ръст – 10% - по 2,5% на година. Браво на вас!
Пенсии – спаднали от 9,18% на 8,9% от брутния вътрешен продукт. Среден доход на човек – 2,5 евро – на границата на бедността.
Запознайте се и с останалите констатации, и те са от доклада на Световната банка, и тях не сме ги измислили ние.
Накрая ви предлагам да погледнете още един слайд, който според мен дава реален отговор защо правим този дебат днес и коя е причината да го правим.
Този слайд показва какво направихте вие и вашите министри за тези четири години от управлението, какъв е личният принос на най-големите отличници в правителството за разграбването на българската държава.
За официалния първенец аз няма да говоря. Той е първенец по темата "лично облагодетелстване". Личният пример на министър-председателя тук не може да бъде постигнат от никого.
След това, на второ място, най-неочаквано за мен се оказа господин Николай Василев с реални загуби за българската държава от над 2 млрд. евро. (Шум и реплики в залата.) И ще ви кажа откъде идват те. Има ли нужда да говорим за приватизацията на БТК? Пазарът доказа вече, че българската държава е ощетена с повече от 1 млрд. долара. В най-скоро време същият този пазар ще покаже, че щетата за българската държава е повече от 2 млрд. лв., тоест 1 млрд. евро. (Шум и реплики в залата.)
Можем ли също така, когато разговаряме за Николай Василев, да не се запитаме: защо този министър, който четири години не успя да предостави лиценз за трети GSM-оператор на българския телекомуникационен оператор и направи БТК единствената компания в света, която се приватизира, без да има мобилен оператор, изведнъж сега, на края на мандата си, се разбърза да дава лицензи, представете си за какво, за GSM-оператори от трето поколение? Къде и кога ще ги използваме тези оператори? (Шум и реплики в залата.)
Можем, разбира се, да продължим и с изключително интересната схема на приватизация, която предлага господин Николай Василев, например, за "Българско речно плаване". Това е схемата на Общинска банка. Нали я знаете? Приватизираме мажоритарния пакет тогава, когато миноритарният вече е приватизиран и когато е променен уставът на дружеството, така че този, който е станал собственик на миноритарния пакет, си управлява предприятието. Нали си представяте кой ще дойде да купи мажоритарния пакет и на каква цена? Ами този, който вече е закупил миноритарния на също такава ниска цена. А кой ще бъде губещият, нали се сещате? Губещият ще бъде българската държава, уважаеми дами и господа! (Шум и реплики в залата.)
Можем да продължим с подвизите на Николай Василев. Искам да ви попитам: поради каква причина бяха изхвърлени една австрийска и една германска фирма от търга за първия етап от електрификацията на жп линията Пловдив – Свиленград и беше класирана на първо място третата фирма с оферта с повече от 11 млн. евро по-скъпа?
Искам да ви попитам, уважаеми дами и господа, бихте ли се сетили от каква националност е третата фирма, която стана първа? (Шум и реплики в залата.) Не, не е от Турция! Много бързо забравихте къде имаше Олимпийски игри това лято и къде се разхождаше министър Василев през това лято и по времето на тези Олимпийски игри! (Шум и реплики в залата. Ръкопляскания. Провиквания.)
Разбира се, Николай Василев не прави нищо сам. Той го прави, защото зад него стои министър-председателят Симеон Сакскобургготски.
На второ място по ефективност на действията си, разбира се, е министър Валентин Церовски. При него нещата са ясни – чисти магистрални грабежи за над 2 млрд. евро, но и тук не без подкрепата на министър-председателя. Фирмите са определени без търг, без никаква процедура, без конкурс – тези, които е определил министър-председателят господин Симеон Сакскобургготски.
Разбира се, няма как да забравим господин Милен Велчев. Неговите заслуги съвсем не се ограничават в рамките на този 1 млрд. евро, за който тук е записано. Един милиард долара е само ефектът от операциите, които той направи по преструктурирането на външния дълг на България – една изключително важна и необходима операция, обаче операция, която доведе до загуби за България: 400 млн. долара от по-високите лихвени проценти, които вече плащаме пета година подред; 300 млн. долара от обменните курсове долар – евро; още 300 милиона от изкуственото завишаване на цената на българските брейди облигации преди сделката с дълга.
За загубите от редуцирането на външния дълг към България ние тепърва ще говорим. Не си мислете, че сме забравили или пък че сме се уплашили. И тъй като господин министър-председателя го няма, аз се надявам от мое име някой да го попита каква е ролята на фирмата "Рефълс" – така се казва тази фирма, в провеждането на всички сделки по редуцирането на външния дълг на България – дали тя е посредник или тя е консултант?
Разбира се, в сделките на господин Милен Велчев няма никакво съмнение за пръста на фамилията Сакскобугготски – Сакскобугготски-младши и Сакскобугготски-старши.
Ще трябва да отбележим, разбира се, и заслугите на министър Свинаров, който, имайки 90 милиона бюджет за капиталови разходи, сключва сделки за промяна на автопарка на Българската армия за над 1 милиард, купува хеликоптери за над 360 млн. евро, без да обръщаме внимание на такива дребни сделки, като модернизацията на хеликоптерите или, господин Свинаров, може би ще ни информирате какво стана с модернизацията на "МиГ-29", за които Вие сключихте един прекрасен договор? Кога и как ще литне първият от тези самолети или България се лиши окончателно и безвъзвратно от най-високотехнологичното си оръжие? И кой ще носи отговорност за това?
Тук въобще не обръщам внимание на дребни далаверки, като тези от 2-3 или 5 милиона, примерно, по доставките на очила за българския контингент в Ирак. И всичко това става под зоркия поглед на господин Сакскобугготски.
На госпожа Лидия Шулева, която напоследък се изяви като отличник на правителството, аз съвсем не искам да принизявам ролята. Нейната роля сме я оценили на 500 млн. евро, защото толкова е заслугата й само от провала на сделката с "Булгартабак", само от загубите на България от незаконния износ на цигари за Иран и от още няколко неща.
Тук един от министрите преди малко се упражняваше в доста лековата риторика за това какво правело българското правителство и българският политически елит докато хората от Добруджа се мъчели. Аз това искам да попитам – какво прави българското правителство, докато осем области в България вече втора седмица са в бедствено състояние? Защо не им помага държавата? Какво е състоянието на държавния резерв? Къде изчезнаха 128 хил. тона пшеница от държавния резерв – една трета от количеството, което трябва да има там? Къде изчезнаха 43 хил. тона дизелово гориво – две трети от горивото, което трябва да бъде в държавния резерв? Къде изчезнаха 10 хил. тона мазут? Как и по какъв начин българската държава, след като резервът й е празен, помага на бедстващите райони? Никак не помага, защото господа министрите това не ги е грижа. Те през това време танцуват виенски валсове в залата на Централния военен клуб.
Разбира се, бихме могли да продължим да изреждаме заслугите на госпожа Шулева, но една от тях аз не мога да отмина. Това е прогонването на един от най-големите стратегически инвеститори, които въобще някога са идвали в България. Става дума за "Бритиш Америкън Табако".
Специално обаче трябва да отбележа също така и колективната заслуга на една група министри. Става дума за господин Сакскобугготски, господин Паси и господин Ковачев, също така и за госпожа Кунева, които със своите действия и бездействия доведоха до унищожаването на 1 до 4 блок на АЕЦ "Козлодуй", тоест на реална инвестиция, работеща за 4 млрд. евро.
И ако сумираме всичкото това, уважаеми дами и господа, се оказва, че за четири години, по най-занижени оценки, ефектът от вашите действия е негативен за държавата – минус 12 млрд. евро, тоест, по 3 милиарда на година; тоест по 8,2 млн. евро на ден; тоест по 342 хил. евро на час! Ето, затова не можем да ви позволим още 150 дни да се разправяте с българската държавна собственост и с българските национални интереси!
Всъщност, най-точната диагноза за вашето управление я даде днешният ви коалиционен партньор преди една седмица: "Крадат като за последно!". Всъщност това е диагнозата за вашето управление и за вашето правителство. Това е най-крадливото правителство, което България е имала през последните петнадесет години! (Шум и реплики в залата.)
Обикновено, когато говоря за кражба, си спомням за една английска поговорка. Тази английска поговорка казва така, господин Илчев: "Който се учи да краде, се учи да виси на бесилка"!
Аз, разбира се, не искам да звуча зловещо точно така, както не искам да заплашвам никого! (Силен шум в залата.) Аз всъщност искам да ви благодаря.
Искам да благодаря първо на вас, господа от Новото време, защото вие направихте възможно нещо, което без вас нямаше да се случи, защото Коалиция за България вече три месеца събираше подписка за отстраняването на господин Герджиков и все не успяваше да я събере.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е извън контекста на мотивите, на дебата! (Силен шум в залата.)
РУМЕН ОВЧАРОВ: Заедно с вас, уважаеми господа от Новото време, ние не само събрахме подписката и не само я внесохме, не само направихме дебат, но и господин Герджиков беше свален от един пост, който не заслужаваше да заема. (Шум и реплики в залата.)
Искам също така да благодаря и на вас, колеги от Движението за права и свободи, защото без вас нямаше да стане възможно изпълнението на едно решение, което ние внесохме още в края на м. октомври – за прекратяване на непрозрачната, в грубо нарушение на стратегията за приватизация на дружествата от "Булгартабак" и в грубо нарушение на националните интереси на страната сделка за приватизацията на тези дружества. Днес това прекратяване е факт. За съжаление, прекалено късно и на прекалено висока цена, за която вече стана дума тук!
Искам да благодаря, разбира се, и на господин министър-председателя, за който заседание като това, където се обсъжда вотът на недоверие към неговото правителство, просто няма значение. Той има очевидно по-важна работа.
Искам да му благодаря, защото той никога не се поддаде на натиск, защото той сключва споразумения, които са само изключително принципни, защото той мисли преди всичко за хората на България!
Благодаря му, защото благодарение на неговите изключително принципни споразумения, потенциалната десноцентристка коалиция се сведе до един т.нар. либерален алианс, един либерален алианс, който аз бих нарекъл коалицията от Монакската яхта. (Ръкопляскания в КБ. Реплика от НДСВ.) Монако, Монако, господин Дончев. Забравихте ли този хубав град на Ривиерата? Та на тази яхта на мен отдавна ми е известно, че се е качил господин Симеон Сакскобургготски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Овчаров, много Ви моля без квалификации. Дайте да се уважаваме и да държим на добрия тон.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Отдавна са се качили някои от министрите му. (Шум и реплики в залата.) Отдавна са се качили и някои от новите му коалиционни партньори. Не можах да разбера защо обаче към тази яхта се приближават с желание да се качат и някои други, които до момента не бяха на нея. Искам само да им припомня, че този, който ги канеше на яхтата, в момента е осъден на пет години затвор. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Овчаров, излизаме от темата на дебата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Въобще не сме излезли от никаква тема.
И накрая няколко думи за вас, уважаеми депутати от Национално движение Симеон Втори и уважаеми депутати от т.нар. Ново време. Обръщам се към вас, към коректните, към лоялните, към тези, които редовно с гласа си защитавате безобразията на тези, които ви управляват. И искам да ви попитам как ви се отплащат те за лоялността? Какво получавате вие за това? Те получават постове. Те получават гарантирани депутатски места в следващите листи. А какво получавате вие?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): При вас как беше? Как е при вас, господин Овчаров?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Какво получавате Вие, господин Додов? Какво получавате Вие, господин Ганчев? Какво получавате Вие, господин Ламбовски? (Шум и реплики в залата.) Нищо не получавате! Те си играят с вас! Те ви лъжат! Кога най-после ще прогледнете и ще разберете, че сте пионки в една игра, една груба игра, една груба манипулация? Огледайте се, помислете и утре гласувайте най-после по съвест и в защита на собствения си интерес. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Цеков, заповядайте за процедура.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, дами и господа министри! Искам да направя процедурно предложение за удължаване на днешното пленарно заседание с два часа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да гласуваме така направеното процедурно предложение да удължим работното време с два часа до 16,00 ч.
Гласували 210 народни представители: за 207, против 1, въздържали се 2.
Предложението за удължаване на работното време е прието. Ще работим до 16,00 ч., а ако не приключи дискусията по дебата, ще спрем часовника в 16,00 ч.
Съгласно ротацията, има думата за изказване Владимир Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, позволете ми да използвам техническите средства, които се намират в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, заповядайте.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, добре дошли в информационния век на Българската социалистическа партия. След като парламентарната конфекция преди малко с жълтите фланелки не се случи, ние имахме щастието да се запознаем с материалите и цифрите, които БСП така услужливо представи пред нас и пред целия български народ. Именно заради това, тъй като смятаме, че тези материали са доста манипулирани, ние ще си позволим пред вас, макар и с подръчни средства, да ви представим действителните цифри за състоянието на нашата икономика и постиженията на правителството на НДСВ. (Смях в Коалиция за България.)
Само за сведение, уважаеми господин Овчаров, разбирам, че се смеете и че това не Ви е приятно, бих цитирал, че реалният ръст на средната работна заплата през 2004 г. е 8,2%. (Шум и реплики в залата.) Че приходите за митническата администрация, които Вие така услужливо пропуснахте, за същия период и то не до края на годината, а до ноември 2004 г., са над 3 млрд. и 700 млн. лв. Това е с една огромна сума - близо 1 млрд. повече, от същия период за 2003 г. и т.н., и т.н.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Не можем да го видим.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Всичко това можете да го видите на този материал, който вие ни представихте. (Шум в залата.) Естествено, вие не желаете да го видите, уважаеми господа.
Естествено, че последните дни, след сключването на Политическото споразумение между Националното движение Симеон Втори, Движението за права и свободи и Новото време се изказаха и се написаха много абсурдни неща, някои от които чухме и в тази зала. Тази политическа ситуация ми напомня за началото на известния роман на Кафка. Една сутрин Грегор Замза се събуди и установи, че се е превърнал в хлебарка. По същия начин българският двуполюсен модел се събуди и установи, че се е превърнал в обединена опозиция. Тази обединена опозиция показа, че в българската политика няма нищо невъзможно. Невъзможното изисква само повече въображение. Освен абсурдността, другата важна характеристика на политическия дискурс през последните дни, беше да мислиш като комунист, а да говориш като демократ за силна България. И третата характеристика на политическия език на обединената опозиция беше фалшът и подмяната на същности. Днес по време на дебатите се случи точно същото.
Но нека да погледнем фактите в очите, дами и господа. Коя коалиция е безпринципна и коя не е? (Реплики от КБ.) Кое е политически противоестествено и кое не е?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Няма коалиция, има съвпадения на идеи.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Коалицията между три либерални формации или коалицията между червено-синята мъгла? Коалицията за запазване на националните интереси и стабилността на страната ни или коалиция, създаваща съзаклятия и заговори? Коалицията на центристките технократи или коалиция на плюса и минуса? Противоестествените събития както в природата, така и в политиката не могат да траят много дълго. Какво става с плюса и минуса при тяхното взаимодействие? (Ръкопляскания в НДСВ. Шум и реплики в залата) Ами, става анихилация – те изчезват, остава чиста енергия без посока и без цел. Това става, уважаеми дами и господа.
Уважаеми колеги, аз вярвам, че политиката освен защита на основополагащи принципи е и сблъсък на характери, сблъсък на стилове на управление. През последните десет години в българската политика ние бяхме свидетели на три политически стила на управление: стила Виденов, стила Костов и стила Симеон Сакскобургготски. Стилът Виденов показа липсата на умение както да се управлява, така и да се прави политика. Стилът Костов показа способност за управление и пълна неспособност да се прави политика.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ОДС, от място): О-о-о! Грешка!
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Ако можеше да прави добра политика, нямаше да загуби изборите. А стилът Симеон Сакскобургготски показа, че доброто управление и добрата политика могат да вървят ръка за ръка.
В заключение, уважаеми колеги, искам да формулирам какъв е политическият извод от този дебат. Дълго време двете крайности на стария български политически модел – БСП и СДС, се легитимираха чрез противопоставяне. От няколко дни те се опитаха да се легитимират чрез обединение. Политическият извод от днешния дебат е именно сравнението между два модела на легитимация – да се легитимираш политически, както двата плюса, чрез противоестествено обединение, зад което се крие несигурност или да се легитимираш политически, чрез естествено споразумение със сериозни партньори, зад което се крие стабилност. Кой вид легитимация е по-успешен ще проличи на редовните парламентарни избори. Те ще дадат отговора на въпроса за превъплъщението на Кафка – коя политическа сила се е превърнала в хлебарка и коя не. Благодаря. (Ръкопляскания в НДСВ и ДПС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване народният представител Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри!
Уважаеми господин министър-председател, днес разглеждаме вота на недоверие към Вашето правителство. Вчера Вие направихте един изпреварващ ход – обърнахте се към нацията, като визирахте обединената опозиция, след което веднага добавихте: “Някои се опитват да разрушават създаденото от българските граждани в последните години”.
Очевидно, господин министър-председателю, този, който Ви беше подготвил словото, не беше забравил старите Ленински прийоми за обединената опозиция – онази обединена опозиция на Коста Лулчев и Никола Петков. И беше продължил в същата схема на заклеймяването на опозицията в България изобщо.
И понеже притчата, която развивате в последните дни – за добрия цар и лошите съветници, добрия цар и лошите министри, се развиваше по времето на Тодор Живков, аз искам да прибавя защо Обединените демократични сили – Демократи за силна България и БСДП, са внесли вот на недоверие срещу цялото правителство.
Защото добрите ви министри, господин министър-председателю, като господин Велчев, нанесоха след едно преструктуриране на външния дълг загуби на България, които сега се чудим да изчислим колко са – 800 млн. или над милиард.
Защото господин Петканов в качеството си на вътрешен министър ни разясняваше колко е спаднала престъпността, броейки взривовете, изстрелите и убитите след тях. Само че не каза едно нещо, че килърите се разхождат по улиците, както по времето на Жан Виденов през 1996 г., маскирани като за карнавал, само че тогава модата беше да бъдеш като просяк, а днес модата е да бъдеш облечен като свещеник.
Защото вашият министър господин Богоев, след като се справи със здравната реформа, реши да се занимава и с далаверите по построяването на детски болници, за които сега трябва да правим комисии, за да можем да разберем как и по каква причина са дошли тези идеи в главата му и дали някой друг не му ги е подсказал.
Защото вашият министър господин Николай Василев, след като ни изнесе лекция, че само той разбирал от рейтинги, от капитали и от икономика, успя да направи нещо, което е достойно за Нобелова награда. Той успя да докаже, че миноритарният дял в БТК струва по-скъпо отколкото мажоритарният. И ако не му дадат Нобелова награда, поне да се класира за тези, които искат да възстановят Димитровската.
Сега няколко думи за лошите министри, господин министър-председателю. Господин Церовски и магистралата – мисля, че това е достатъчно. Загубите вече бяха казани. Госпожа Шулева и “Булгартабак” – известни на цяла България. И тук ще прибавя още един министър - господин Абрашев и културата, с която той се разправи и опитът да превърне галерията и други ценности на България в туристически обекти.
Каква е разликата, господин министър-председателю, между добрите и лошите министри в случая? Ето това питаме ние от ОДС. Къде е разликата между тях? И колкото и да се опитва госпожа Кунева да помогне на “бедните румънци” да влязат в Европейския съюз, уважаемата госпожа Кунева забравя едно – че е отминало времето, когато Политбюро и ЦК на БКП бяха единствената истина в България и имаха единственото право да казват истината.
Преди малко чухме от госпожа Христина Христова нещо, което е доста интересно, че думите “несимволично повишение” са почти равностойни с “нищожно повишение”. Госпожа Христина Христова използваше за база 1996 г. Защо ли, госпожо Христова? Защо не използвахте 1944 г. и аз щях да се съглася с Вас? Защото Вие забравяте, че между 1997 и 2001 г. има едно управление, което господин Дончев тотално отрече, че съществува.
А сега моля господин Василев да си извади химикалката и да записва. Той много обича да записва. Затова ще го замоля да запише, че единственото повишение, единственият национален ръст над 5% е получен по времето на правителството на ОДС, което тогава беше СДС, БЗНС, Демократическа партия, БСДП. Господин Василев, Вие след това колкото и да обещавахте двуцифрен ръст, не можахте да го постигнете.
И на финала, господин Сакскобургготски, предложиха Ви от страна на господин Камов социаллиберална коалиция. Аз като социалдемократ Ви питам: господин министър-председателю, Вие убеден ли сте, че министрите от вашето правителство и цялото правителство работят за България, а не за приятелските кръгове и корпоративните интереси? Ето поради това, че ние мислим, че първата ваша цел е не интересът на България, искаме оставката на това правителство. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
Има думата народният представител Алиосман Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа народни представители! От чисто професионална гледна точка аз съм удивен от някои колеги, които успешно жонглираха с числата от тази трибуна. Безспорно господин Овчаров води класацията в това отношение. Аз ще използвам много малко числа по последните две точки, които са записани в мотивите за вот на недоверие на министър-председателя. Това са приватизация и инвестиционна политика. Най-напред накратко най-важните факти по тези две точки.
Първо, преките чуждестранни инвестиции в България в началото на преходния период досега се оценяват на близо 10 млрд. щатски долара. Повече от половината от тези инвестиции са направени по време на мандата на сегашното правителство. Мотивите за провала на инвестиционната политика на правителството са абсолютно неоснователни. Мисля, че не е необходимо да се дават други аргументи.
Второ, сравнителните данни, изчислени по методиката на Световната банка за приватизацията в България показват, че през така наречения преходен период до края на 2004 г. са раздържавени 87% от подлежащите за приватизация държавни активи. Нека да разделим този период на три подпериода.
Първият подпериод – до края на 1996 г., тоест до края на мандата на правителството на Жан Виденов. Приватизирани са 11% от подлежащите на приватизация държавни активи.
Вторият подпериод – 1997 г. – края на 2000 г., тоест приблизително мандатът на правителството на господин Костов. Приватизирани са 67% от подлежащите за приватизация държавни активи.
Третият подпериод – от 2001 до 2004 г., по време на мандата на сегашното правителство са приватизирани 9% от подлежащите за приватизация държавни активи.
Какво показват тези цифри? Тези цифри ясно и недвусмислено показват, че когато сегашното правителство пое управлението на страната, значителна част или 78% от подлежащите за приватизация държавни активи са били вече приватизирани. Национално богатство за десетки милиарди левове премина в частни ръце. В замяна на това държавата като собственик получи жалки постъпления. Нещо повече, огромна част от приватизираните активи престанаха да функционират и да съществуват като активи. Изчезнаха цели отрасли от нашата промишленост. Реномирани държавни икономически структури бяха ликвидирани или доведени до състояние на фалит. Десетки хиляди работници и служители останаха без работа и доход.
След 2001 г. за приватизация останаха държавни активи, които или бяха силно амортизирани физически и морално, или бяха с повишена социална и национална значимост, което правеше изключително трудна приватизацията.
Освен това приватизацията, която трябваше да извърши сегашното правителство, трябваше да елиминира неприемливият и дълбоко погрешен подход, който водеше до ликвидация на активи, до огромни финансови загуби за държавата. Провалените приватизационни сделки през последните години бяха резултат от стремежа на управляващите да реализират максимален ефект в защита на националните интереси. В този смисъл Движението за права и свободи като коалиционен партньор в управлението играеше ролята на коректив в приватизационния процес. Това можеше да се случи само при наличието на две условия.
Първо, съществуването на коалиционно управление изобщо и второ, на либералноцентристкия характер на управлението. Подобен саморегулиращ и самокорегиращ се процес на приватизация не беше възможен при предишното правителство. Първо, защото неговата приватизационна концепция нямаше за цел да защити националните интереси, а интересите на отделни икономически субекти и второ, защото липсваше коректив!
Преди време, повече от век, Михаил Александрович Бакунин – един от основателите и теоретиците на анархизма е казал: “Всяка власт развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно”. За съжаление, имаше години, когато някои имаха абсолютната власт да разпределят националното богатство в България. Тези години, заедно с притежателите на абсолютната власт, си отидоха безвъзвратно в историята, а този политически театър на абсурда, който се случва днес, показва, че преходният период на политическата ни система още не е свършил. Тази политическа система все още е в състояние да роди странни политически формирования и ялови политически субекти. Някои побързаха да нарекат тези политически субекти с гръмкото наименование обединена опозиция. Кризата в политическите принципи и ценности на демократичния преход не е преодоляна. Политическият нихилизъм, самоизяждането – една от най-уродливите черти на съвременната ни политическа система, все още оказват силно влияние върху взаимоотношенията между политическите субекти и върху крехката ни демокрация.
През последните дни ние станахме свидетели на това как големи и малки, традиционни и нови политически партии бяха готови да загърбят своята фундаментална идеологическа идентичност и интересите на държавата в името на властта.
В политиката, уважаеми колеги, не винаги две плюс две е равно на четири! Мастити политици, псевдореформатори и стратези, услужливи анализатори и експерти не познаха или не искаха да познаят елементарната политическа логика на събитията през последните дни. Както простите аритметични правила, така и законите на диалектиката не важат за всички случаи в политиката. Количествените натрупвания не винаги водят до качествени изменения! Нужни са две условия – еднородност и критична маса. Да си призная, за мен като политик със скромен парламентарен стаж, беше изключително трудно, почти невъзможно да открия еднородността между Българската социалистическа партия и Демократи за силна България, например, като политически субекти, влизащи в така наречената обединена опозиция. (Смях от ОДС и възглас: “Машалла!”)
Не мога да приема факта, че мастити политици, псевдореформатори и стратези, услужливи анализатори и експерти допуснаха, че крехкото аритметично превъзходство от двама или трима човека представляват критичната маса, която може да обърне колелото на историята! Подобно допускане може да се определи единствено като абсолютизиране на принципите на модерната теория на синергетиката, според която малки причини могат да доведат до огромни следствия в динамичните неравновесни системи.
Накрая, не мога да не изразя своето възмущение от опитите на някои да използват примитивна пропагандна тактика, насочена срещу ДПС, която подценява, унизява и обижда обикновения човек в тази страна, опитващ се да вникне в дебрите на политическата демагогия.
Преди няколко дни някои от десните представители на така наречената обединена опозиция...
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Кои, кои?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: ... упорито внушаваха на публиката, че правителството ще падне и затова ще бъде виновно ДПС (шум в залата и викове: “Е-е-е!”), което уж повтаряло сценария от 1992 г.
Няколко дни по-късно, когато стана ясно, че няма такова хетерогенно животно, като обединена опозиция (шум и реплики), същите тези представители започнаха да убеждават тотално объркания избирател в обратното: “Правителството няма да падне и затова е виновно ДПС”. Според жалката шовинистична логика на тези политици ДПС е проклятие за страната и трябва да поеме отговорност за всичко – за студовете през зимата, за горещините през лятото...
РЕПЛИКА ОТ ОДС: За тютюна, за тютюна.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: ... за сушата, за кишата, и за това, че слънцето изгрява сутрин и залязва вечер. (Смях от ДПС.)
Не мога да разбера, госпожо Тоткова, колко е къса паметта на изметените от политиката! (Ръкопляскания от ДПС.) Точно Вашият лидер преди години в Гоцеделчевския район заяви, че няма тютюн в мазетата си и че 30 стотинки премия е достатъчна за тютюнопроизводителите. (Реплики от ОДС.)
Уважаема госпожо Тоткова, не се грижете за Барукин. Погрижете се за Бачево, погрижете се за Елешница, погрижете се за стотиците бедни села и махали в Огражден и Беласица. (Реплики от ОДС.) Погрижете се за тези хора, защото ние ще го направим и вие не само, че ще бъдете изметени от политиката, (ръкопляскания от ДПС) горко й на тази изстрадала страна, която има такива политици като вас! Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Имамов.
Реплика – господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа министри, господин Имамов! Днес и не само днес, се убеждаваме, че всеки от ораторите така подбира и конструира числата, както са удобни, за да защитят неговата теза. Това донякъде е разбираемо, но моят въпрос е по цитираните от Вас проценти за приватизацията. Вероятно те са точни, като брой активи, но за мен е по-интересно, какво е съотношението в тези проценти, като стойност, като цена и в това отношение мисля, че сегашното правителство имаше възможност да приватизира активи на много по-висока стойност от тази, която сочите.
Връщам се за целия 10-годишен период и се опитвам да направя едно сравнение. Колкото и да е условно, добре е да се запитаме как се развива корупционния индекс за страната през последното десетилетие. Едва ли някой в тази зала би отрекъл, че управлението или корупцията по времето на ОДС беше по-голяма, отколкото при управлението на демократичната левица. Едва ли днес корупцията е по-малка при управлението на НДСВ и ДПС, отколкото при предишното дясно правителство. И ако това е една тенденция, не е ли време да се замислим, а няма ли корупцията при следващото управление да бъде още по-голяма, независимо кой го оглавява и каква е неговата политическа конструкция?
Мисля, че днешният дебат трябва да ни насочи към този въпрос на днешния и утрешния ден – вярно е, че кулминацията на приватизацията ще премине, но тогава ще се разчита на други средства от външни източници и ако ние говорим за националноотговорно управление, то трябва да включва и този ангажимент съзиданието да бъде свързано с такова използване на ресурсите, което да отива до българските граждани, а не до тези, които ги управляват! Моля да отговорите на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други реплики?
Господин Имамов, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте, имате думата за дуплика – три минути, които не влизат във времето на парламентарната група.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин Стоилов, данните, които цитирах, се намират в отчета на Агенцията по приватизацията, който вчера беше депозиран в Народното събрание. Можете да ги видите. Става дума за една методика на Световната банка, данните са абсолютно точни и може да им се има доверие. За това става дума.
Другият въпрос – не мога да коментирам, защото касае една бъдеща политика, която силно зависи от много фактори, които на този етап е трудно да бъдат прогнозирани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за изказване народният представител Борислав Китов. Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, колеги! Парламентарният вот на недоверие е нормална процедура и няма смисъл някой да се дразни или не. Разбира се, както беше казано, ще има подаване на числа и данни от двете страни, така както на всеки е удобно, както каза преди малко господин Янаки Стоилов, и аз напълно споделям. Разбира се, на мен ми се струва, че, за да можем да обясним защо е този вот и какво става в страната, е необходимо да вникнем как се развиха процесите и кое докара нещата дотук.
Две хиляди и първа година, уважаеми дами и господа, българският народ наистина беше доста уморен от преход. Беше изстрадал от прехода, защото, наред с всичките реформи, много от които трудни, много от които невинаги най-точните, наистина го бяха обезверили. От друга страна, грешките и на българските политици също доведоха малко или много до засилване на това състояние. Разбира се, беше започнало наистина да се създава държава с всички грешки и всички трудности на този преход, защото, уважаеми дами и господа, трудно е да се прави демокрация от хора, които все още не са станали убедени демократи. Но така или иначе нещата вървяха. Точно в 2001 г. беше много добре подбран моментът и подготвено връщането в България на господин Симеон Сакскобургготски.
От кой беше подготвено това? От една страна, това беше подготвено от икономическите групировки, на които бяха засегнати интересите, от силови групировки и от бившата Държавна сигурност.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): Така ли?
БОРИСЛАВ КИТОВ: И ако грешка на нашето правителство ... (Шум и реплики в НДСВ.) Считам, че най-голямата грешка е, че не бяха отворени досиетата и не беше приет Законът за лустрацията, което нямаше да позволи на една голяма част от хората днес да седят в тази зала.
Така е, госпожо Атанасова, но това е друг въпрос.
Защо господин Симеон Сакскобургготски избра точно 2001 г., да се върне? Моментът беше много добре подбран. Можеше ли той преди това да дойде да се включи с опита си, с отношението си към страната, за да помогне този преход да бъде по-безболезнен? Не, моментът беше много добре подбран. Трябваше да има обезверени хора, които... (Реплика.)
Като седна ще ти кажа. Недей да ме репликираш, направете му забележка! (Шум и реплики в НДСВ, “Е, е, е!”.)
Моментът беше много добре подбран, защото целта на връщането не беше да се оправи държавата. Целта на връщането на господин Симеон Сакскобургготски, уважаеми дами и господа, преди всичко беше да оправи своето собствено положение и това се случи.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): Така ли?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Българският народ несимволично не забогатя, но господин Сакскобургготски си върна къде правилно, къде неправилно имоти за доста милиона долара. (Реплики от НДСВ.) Разбира се, това състояние не става като продаваш ордените на дядо си.
Но аз започвам да питам как бяха подбрани и Министерският съвет, и една голяма част от хората, които са тук? Да, бяха платени индулгенции на тези, които подкрепиха и финансово, и логистично, и морално идването и връщането на власт на господин Симеон Сакскобургготски. Така или иначе тези индулгенции винаги съществуват.
Какъв е проблемът? Проблемът не е в парадокса, че имаме бивш монарх за министър-председател. Проблемът е, че днешният министър-председател просто се държи като монарх и най-добрият, най-добрият,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Китов, моля Ви да не обиждаме министър-председателя!
БОРИСЛАВ КИТОВ: ... най-добрият оркестър, уважаеми колеги, без добър диригент трудно ще може да свири в синхрон.
Оттам насетне стана ясно, че в Министерския съвет има, меко казано, приятелски кръгове. Беше казано за връзката на някои млади с бъдещи политици от Лондонския клуб, показана беше връзката от преждеговорившите и с други кръгове. Те бяха оставени да правят каквото си искат, без да има една добра координация, разбира се, на моменти или почти винаги с благословията на господин министър-председателя.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ, от място): Ти фантазираш, бе.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Така или иначе какво обаче се получи? И когато държа да подчертая, че господин министър-председателят се държи царствено, се получава един от най-тежките парадокси в днешния момент, защото на господин министър-председателя му е угодно днес да има парламент, утре да няма; днес да има заседание, утре да няма; днес да има председател проф. Герджиков, утре като го няма, след това пак да се върне. Не му е угодно да застане тук, пред всички и да отговаря прозрачно какво е свършило правителството.
Безспорно е, че именно затова контролът, парламентарният контрол, който не е за народните представители, уважаеми дами и господа, той е за българските граждани, беше умишлено избягван. Затова са натрупани и въпросите. Затова правителството отчетливо и постоянно погазва законите, които само приема.
Беше подчертано, че отдавна са просрочени сроковете за избор на определени важни длъжности в държавата. И възниква въпросът защо, след като има мнозинство? Ами, защото всяко едно нещо, уважаеми дами и господа, е обект на пазарлък между коалиционните партньори – и омбудсман, и Сметна палата, и НОИ, и всичко. Но според някои това са нормални социално-либерални коалиционни взаимоотношения. Но най-интересното, което е за мен върхът на айсберга, е какво стана, че в един момент няколко млади и сърдити хора напуснаха НДСВ и основаха своя собствена парламентарна група и то, присвоявайки, може би и те са авторите на това мото, но присвоявайки част от мотото, с което именно НДСВ дойде на власт – “Новото време”.
На мен ми е тъжно за тях, защото те наистина имат своите качества. Аз съм убеден, повтарям, аз съм убеден, че тях не толкова пазарлъка ги накара. Те бяха наведени да го направят, уважаеми дами и господа. Но така или иначе аз си задавам въпроса: как е възможно един човек, който твърди, че е с висок морал, да стигне до там, че да седне да разговаря днес с хора, които са го предали вчера и да ги включва в коалиция?
Аз искам едно да ви кажа, господин Кошлуков: вие ще бъдете поредните хора, които ще бъдат излъгани, защото това влиза в поведението на господин Симеон Сакскобургготски. Той просто употребява и хвърля. Не се заблуждавайте, че ненаписаните споразумения ще бъдат изпълнени. И понеже в крайна сметка няма да ви е за първи път, помислете утре какво да направите.
Но, уважаеми дами и господа, именно в този вот на недоверие днес могат да бъдат изкарани всякакви цифри. Аз не отричам, че има успехи. Безспорно, че има успехи. Има си хас след четири години да седим на едно и също място. Но тези успехи са и от инерция. (Ръкопляскания, “Браво! Браво!” от ДПС.)
Не може, господин Юсеин, да се каже, че няма успехи, защото и кукла да сложиш, апаратът движи нещата. Времето си върви.
Искам едно да Ви кажа, че успехите, за които Вие говорите, се дължат на силния първоначален тласък, господин Цеков, поставен от правителството на Обединените демократични сили. Това не съм го казал аз. Каза го господин министър-председателят, когато встъпваше в длъжност. Но погледнете хората как живеят. Ако сега могат повече неща да купят, но не се казва какъв е токът, какво е парното, колко струват другите услуги и че хората в общи линии живеят по-зле. Защото само преди четири години в България доходите бяха по-високи от тези в Румъния, а днес те са пред нас.
С този вот искаме да ви покажем и още нещо – че наистина държавата стана Cash & Carry – плащай, взимай и бягай. Проблемът е, че много малка част го правят, а вас ви употребяват. (Ръкопляскания от НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.
Министър Паси има думата. Заповядайте.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Колко пъти ще се изказва?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Министърът може да взема думата по всяко време. Моля ви!
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, госпожо председател. Не съм взел решение колко пъти ще се изказвам днес в пленарната зала, така че на Вашия въпрос не мога да отговоря. Впрочем, нямах намерение да правя второ изказване, обаче думите на господин Китов ме провокираха към него.
По напредъка на една държава има моменти, които са по- спорни и по-малко спорни, но има и безспорни такива. По силата на служебните ми задължения ми се налага често да пътувам в чужбина и имам възможност да видя как изглежда България през погледа на хората отвън, през погледа на международната общност. Искам да ви кажа, че наистина един от безспорните успехи, които нашата страна е регистрирала, това е международният авторитет, който в момента е на такова ниво, на каквото не е бил никога от Втората световна война насам, а да не говорим за преди това. (Смях в залата.)
Искам да споделя с вас личното си наблюдение, че в голяма степен авторитетът на нашата страна в момента се дължи колкото на доброто управление, което тя има, толкова и на личната роля на министър-председателя. Уважението към министър-председателя, което регистрират всички европейски министър-председатели, е всъщност уважение към България и точно затова бих апелирал тук, в пленарната зала, с уважението към институциите да уважим страната си. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Паси.
Заповядайте за изказване, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Вотът на недоверие е нормален политически инструмент за демократичния процес в цивилизования свят. Вотът е нормална парламентарна практика, но с един много важен детайл – той е изключително крайна мярка, до която опозицията би следвало да прибягва само след като са изчерпани всички форми на диалог с управляващите. Българският парламент с този най-отговорен акт на опозицията днес е на път да девалвира до степен, че да се превърне в проява не само на политическа безотговорност и демагогия, но и в политически абсурд.
За първи път българското общество стана свидетел на една абсурдна коалиция, наричаща себе си обединена опозиция. Това безпринципно съглашение извади от гардероба скелета на синьо-червената политическа Горгона и се опита да й направи изкуствено дишане. Всички виждаме с какъв успех. Страшното не е, че опозицията прави опит за реставрация на един политически модел, който изчерпва общественото доверие, а страшното е, че тя се хвърли в тази политическа авантюра, водена само от своя политически нарцисизъм. Сини и червени се загледаха влюбено в очите, но те нямаха очи и уши за мнението на обществото на българите. Те не пожалиха техния труд и устременост към вече обозримото европейско бъдеще. Те пренебрегнаха умората на българина от празните политически препирни и заигравания, те без скрупули употребиха суверена, поставил ги в тази сграда, със своите смешни мотиви по този вот и пренебрегнаха неговото желание за спокойствие и съзидание.
“Когато мълчат – крещят” – казват древните римляни, но нямаше кой да се вслуша в това красноречиво мълчание на българите, в това ярко дистанциране на обществото от самоцелните крамоли в парламента.
Ефектът от този вот, уважаеми дами и господа от опозицията, е, че вие за пореден път разочаровахте българския избирател, за пореден път доказахте, че вашият дневен ред не е този – на българското общество, че вашите интереси се разминават с интересите на България. Днес, когато България е на прага да реализира своя исторически шанс и да подпише Договора за присъединяване към Европейския съюз, вашето рисково поведение, вашият смешен плач за парламентаризъм, вашето взиране в дребничкия партиен келепир има само един резултат – дестабилизиране на държавата, блокиране на евроинтеграцията, сриване авторитета на България.
Иска ми се да вярвам, че в ХХІ век опозицията в българския парламент не е група исихасти, взрени в своя пъп. Иска ми се да вярвам, че в този парламент работя рамо до рамо със зрели хора с отговорно политическо поведение при реализирането на националните приоритети.
И въпреки че ние, от НДСВ, сме свикнали с позитивната си нагласа, трудно мога да открия нещо рационално във вашите тези, дами и господа от така наречената обединена опозиция. Ако се вгледаме в писмените мотиви на вота, ще видим, че основанията ви са, меко казано, несъстоятелни и неуместни. Въпросът, с който се спекулира с лекота, може би защото звучи авторитетно и обезсмисля по-нататъшни аргументи, е: способно ли е българското правителство да води вътрешна политика, адекватна на новите предизвикателства пред страната. Отговорът не е в думите, а във фактите. А когато фактите говорят, и боговете мълчат.
За близо четири години управление правителството демонстрира последователна и целенасочена фискална политика, която беше насочена към подобряване на инвестиционния климат, към стимулиране на бизнеса и подобряване на конкурентоспособността на българската икономика. Кое друго правителство след 1989 г. може да се похвали с близо 3 млрд. долара инвестиции? Нека ви припомня, че през 2000 г. инвестициите са милиард и това се счита за успех. Да не говорим за 1995 г., когато държавата разполага със скромните 163 млн. долара или около 15 пъти по-малко от сега. Когато говорим за инвестиционен климат и създаване на условия за развитие на бизнеса и повишаване на конкурентоспособността, няма как да подминем въпроса за данъчната политика на българското правителство. Истината е, че преките данъци никога не са били толкова ниски и никога не са се събирали толкова добре. За да не звучи голословно това твърдение, ще си позволя да припомня, че през 2001 г. данък печалба беше 28,5, а днес е 15. Същата тенденция е характерна и за подоходните данъци. Най-високата ставка беше 38, днес е 24. А за най-нискодоходната група ставката от 20 падна на 10 пункта.
Тази политика даде възможност на държавата да оставя всяка година в ръцете на бизнеса и данъкоплатците финансов ресурс в размер на около 300 млн. лв. - средства за нови инвестиции, за откриване на нови работни места, за стимулиране на заетостта и увеличаване на доходите. Тази политика увеличи събираемостта и направи възможно заделянето на повече средства за развитие на образованието, за развитие на социалната политика, здравеопазване и инфраструктура.

Дали е способно едно управление да провежда адекватна политика на съвременните предизвикателства еднозначно се потвърждава и от ръста на икономическия растеж в размер на 5,3% от БВП. Благодарение на този икономически показател международното доверие в страната силно нарасна и България достойно си извоюва позиция на малък остров на финансово-икономическа стабилност. И това е политика, която днес подлагате на съмнение?
Уважаеми колеги от опозицията, днес чух от вас, че всичко, което е постигнато, е провал, чух, че българското правителство с министър-председател Симеон Сакскобургготски е неспособно да управлява страната. Но това разбиране, по мое скромно мнение, си е само ваше. Това разбиране, уважаеми, не намира почва сред хората, сред българското общество. Защото за първи път за 15 години от мъчителен преход хората имат пред себе си една реална перспектива, за първи път хората гледат по-уверено напред, за първи път искат да създават семейства и деца. И това става възможно благодарение на правителството начело с министър-председателя Сакскобургготски. То затвърди по категоричен начин европейската перспектива на България. Хората в България имат нужда от достойнство, а не от омаскаряване. И когато видят това достойнство в действие, те реагират по най-точния начин – с тази мъдрост и непоколебимост, усет, който толкова ви липсва.
Прочетете пресата, дами и господа, и вижте какво мислят хората за вашето срамно поведение, когато демагогски отстранихте председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков, въпреки безспорните му професионални и човешки качества, въпреки цялата му доблест и чест. Такива хора с чисти сърца и ръце печелят симпатизанти на обществото. От такива политици България има нужда. Никой в нашата уморена от разграбване и политиканстване страна няма нужда от политически кадрили, от самоцелна партизанщина, от депутатска логорея. Не ви ли стана ясно, че никой не вярва в днешната безпрецедентна прегръдка между довчерашни непримирими врагове? За разлика от вас аз не мога да пренебрегна недвусмислената позиция на българското общество по днешния политически фарс. Крайно време е да разберете, че хората не искат реставрация, а управление с отговорно национално поведение, което да гарантира стабилност и просперитет на България! Благодаря ви. (Викове: “Браво!” и ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, госпожо Анастасова. Моля Ви да се съобразите с правилника, че имате право да се изкажете в рамките на 5 минути.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Нямах намерение да взимам думата, но и този път дебатът до голяма степен се опорочи. Искам да се обърна лично към Вас, господин премиер, тъй като днешният вот не влизаше, както знаете, в сметките на никого. В тези оставащи последни месеци преди изборите и особено в навечерието на подписването на присъединителния договор към Европейския съюз никой не допускаше, че ще достигнем до тази правителствена криза. Не че няма за какво да се внася вот по принцип, винаги е имало и ще има за какво. Все още сме твърде далеч, както се вижда, от формулата на идеалния кабинет, а властта е сладко нещо и често опива попадналите в нея по един или друг начин. И така ги опива, че някои дори се понасят леко-леко, зареяни високо в облаците, земята остава далеко долу, а хората заприличват на мравчици, чиито черти отгоре все по-трудно се различават, дори стават съвсем незабележими от определени висоти, гласовете им все по-трудно се чуват, докато съвсем се загубят в ефира на земната въздушна обвивка – досущ като приказката за стълбата, която често се цитира от тази трибуна заради връзката й с управляващото мнозинство от първия ден на този парламент. Така опиянени от множеството съблазни и изкушения на властта, което е обяснимо, увлечени от илюзията, че могат да правят каквото си искат безнаказано, някои представители на изпълнителната власт дотам се забравиха, че преминаха границата, при това, бих казала, доста нагло и недопустимо безцеремонно в опит да прегазят безапелационно и дори да унижат цял един парламент, а така също и идеята за парламентаризма, парламентарния характер на управление на България, в подкрепа на които обаче за Ваша чест Вие сам се обявихте още при сформирането на Национално движение Симеон Втори на 8 април 2001 г. и по-късно, когато поехте поста министър-председател на Република България.
Не опозицията, искам да напомня, както се каза в началото, а хора от управлението подтикнаха управляващата парламентарна група да блокира заседанията на парламента и парламентарния контрол чрез отсъствие от зала и нарочно предизвикана липса на кворум и неведнъж, а и втори път, че и трети. И понеже опозицията е затова – за да приземява от време на време самозабравили се управляващи се и да бди над законността на техните действия на националния интерес, тя не можеше да не реагира, тя бе принудена да реагира. Естествено, с единствения коз в този момент – вота на недоверие. Управляващите обаче все още не вярваха, до последно, докато не мина първият вот и не падна първият заложник – проф. Герджиков, председателят на Тридесет и деветото Народно събрание. И най-после разбраха, че това не е шега, че заплахата е реална и е надвиснала съвсем осезаемо над нас. Поредният цайтнот ви озова преди няколко дни в една спешно нова коалиция, сформирана при кризисна ситуация. Вотът е спасен, но и ситуацията е различна или поне така изглежда.
Много се каза по мотивите и от двете страни, но всичко сякаш избледня след тази светкавична политическа ролетка, която се развъртя преди три дни. Не мисля, че има победители в случая, макар че може би така изглежда за някои. Ала виновните за тази парламентарна и правителствена криза следва да понесат своята отговорност – политическа и личностна. Потърсете я, господин премиер.
Впрочем, ако имаха капчица доблест и достойнство тези хора би трябвало вече сами да са се оттеглили и така да извадят правителството си от кризата, в която сами го натикаха, ако са искали. Надменността обаче, която и днес се лее от тази трибуна от отделни представители, с нищо не ви помага. Може би такова е схващането за такава ситуация, но, вярвайте, това поведение не прави услуга никому.
А иначе едва ли някой тук действително иска падането на правителството като цяло. Разбра се, че опозицията няма желание да сформира друг кабинет с друг премиер в рамките на този парламент въпреки разнопосочните твърдения. Но пък има воля, вярвам, за смяна на тези фигури, които провокират със своето поведение не просто демонстративно неуважение към институцията Народно събрание, а и нарушение на приетите от парламента закони и други нормативни актове, които само преди седмица призна и мнозинството.
Вслушайте се в тази воля, господин премиер, тя невинаги е деструктивна и понякога е просто въпрос на уважение, за каквото и Вие всъщност неведнъж сте призовавали. Мисля, че си заслужаваше да се чуят и критиките, и отговорите, но още по-важно е да не си останат само тук – в залата на Народното събрание, а да породят действия, които да покажат Вашата добра воля да чуете, да коригирате, да поправите грешките. Мисля, че това е големият смисъл на вота, защото никой вече не очаква той да мине.
Ние сме наясно, както се казва, с успехите и с неуспехите, но пък ангажиментите, които се надявам да поемете днес от тази трибуна, ще бъдат твърде важни както за днешния ден, така и за бъдещето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Виждам, че не сте упълномощили госпожа Банкова да говори от името на всички независими народни представители. (Реплики от народния представител Стела Банкова.)
Заповядайте за изказване, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Защо днес Народното събрание има в дневния си ред точка – гласуване на недоверие на министър-председателя господин Сакскобургготски? Това е шести вот, както беше казано, но е първият вот, който беше предизвикан и обусловен от действията именно на мнозинството и на правителството. На 28 януари НДСВ и членовете на правителството по политическо решение на политическото ръководство на НДСВ провалиха заседание на Народното събрание. (Шум в НДСВ.)
И неслучайно, а за да избяга госпожа Шулева от зададените й въпроси за готвената сделка за подписване на сделката за приватизация на “Булгартабак” – една сделка, която, както стана ясно след това, беше със скандално неприемливи за България условия и щеше да ощети най-тежко именно онези, от чието име се изказваше и господин Имамов, чиито интереси защитават и други парламентарни групи тук.
Проваляйки това заседание, в парламента възникна извънредна ситуация – ситуация, която възмути и скандализира народните представители от всички опозиционни групи, независимо от всичките различия, които съществуват между тях. И ако тези въпроси, които цял ден днес звучат тук: как така леви и десни, откъде-накъде изведнъж се обединиха, ако, господин Илчев, Вашите колеги бяха чули Вашия апел да дискутираме от позициите на новия статут на държавата, тоест европейския, да изоставим онази риторика, която Вие пожелахте да изоставим, те трябваше да сложат ръка на сърце и да признаят, че става дума за взаимодействие между парламентарни групи, които не са съгласни да бъде поругана институцията парламент. И това е, което съчета действията на тези иначе така различни и остро спорещи помежду си групи.
Какво се случи по-нататък? Председателят на Народното събрание господин Герджиков отказа да изпълни буквата на правилника, не духа, буквата! Конституцията дава право една пета от народните представители да поискат заседание на Народното събрание. Поискаха го не една пета, а една втора. Правилникът е ясен, че когато има извънредни обстоятелства, заседание на парламента може да се свика по всяко време. Именно това отказа да изпълни господин Герджиков.
И аз искам да ви кажа днес, че ако той тогава беше свикал парламента, ако вие се бяхте явили, ако госпожа Шулева се беше явила, може би щеше да се гласува да не се осъществи сделката с “Булгартабак”, което, както разбрахме, щеше да е само от полза за страната. И ние днес нямаше да обсъждаме вот на недоверие, господин Илчев.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Празни приказки, защото не са верни.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Празни приказки? Как да не са верни? Абсолютно верни са! Вие нямаше да имате внесен вот, който ние днес да обсъждаме, ако правителството беше на висотата на своите отговорности.
Какво се случи всъщност? Ясно стана, че вие сключвате сделка, която не издържа светлината на деня. Вие не можете да я защитите пред обществото и заради това искате да я сключите на тъмно. Ето защо и вотът срещу господин Герджиков, и резултатът от този вот е абсолютно обоснован, закономерен и справедлив.
Второ, вотът към правителството. Ако това правителство беше показало някаква наченка на разбиране, че е допуснало недопустимо поведение, че очевидно час по-скоро трябва да скъса с практиката, с която е тръгнало да приватизира останалите монополи, че търси отговорност от онези министри, които са действали зад неговия гръб, зад Вашия гръб, че разбира, че не може да има правителство, в което министърът на земеделието да е скаран с министъра на икономиката, а министърът на финансите да се прави, че не знае каква е сделката, което да сключва изгодни за страната договори. Какво видяхме вместо това миналата седмица? Господин министър-председателят стана и каза: “Да, аз исках да има още малко време, може би да се свърши нещо полезно.”, тоест, да, аз съм съгласен парламентът да не работи.
Питам Ви, господин Илчев, каква стойност имат вчерашните думи на господин Сакскобургготски, че парламентът сега придобива особено значение? Каква стойност имат думите на господин Паси, който току-що каза: “Да уважаваме държавата си, да уважаваме институциите си.” Каква стойност имат думите на господин Милен Велчев, който каза: “Вие не ставате, защото не можете да работите по правилата.” Ами, то се оказа, че вие не можете да работите по правилата. Вие бягате от правилата!
Какви са правилата ли? Член 105 на Конституцията ясно казва, че Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика съгласно Конституцията и законите. Вие искате да ни убедите в правото на целесъобразността: е, малко сме понарушили, малко сме позаобиколили, но то е за доброто на страната. Вятър и мъгла!
Миналата седмица господин Михаил Миков тук ви каза много ясно: повтарянето на приватизация, пак приватизация, дайте да приватизираме загуби своята стойност като формула на успеха. Формулата е преди всичко законност, тъй като, ако няма законност, няма резултат.
И аз искам да ви илюстрирам с един пример какво означава да има и да няма законност. Много се говори за сделката с “Булгартабак”, но има един аспект, който не беше коментиран досега. Съседна Сърбия и Черна гора продаде своите две цигарени фабрики с капацитет 17 хил. т годишно производство на цигари за 605 млн. евро. Вие ни предложихте да продадем три цигарени фабрики с капацитет 31 хил. т годишно производство за 250 млн. евро.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): За 200.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Даже за 200. Какво излиза? За два пъти по-малък капацитет – два пъти и половина, три пъти по-висока цена? Как става това?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Става навреме!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ние сме тези, които влизаме в НАТО, ние сме тези, които влизаме в Европейския съюз, ние сме тези, които сме решили всичките си етнически проблеми, само че те продават три пъти по-скъпо! Знаете ли какво са европейските критерии, знаете ли какво е европейската политика? Да си пазарно конкурентен, да си социално ангажиран и да признаваш върховенството на закона. И по-конкретно, ако си пазарно конкурентен, продаваш скъпо и купуваш евтино. Ние правим точно обратното, защото имате един купувач, който вижда срещу себе си едно правителство, скарано със себе си, една коалиция, при която единият води преговори зад гърба на другия и какво си мислите, че си казва купувачът? “Тези аз мога да ги купя за жълти стотинки” и това прави!
Какво трябва да се прави, господин Илчев, оттук нататък, ако сме в състояние? И това ще зависи какво ще чуем сега от господин Сакскобургготски. Действително да възприемем европейско поведение. Какво предполага то? Признание, че правителството е допуснало недопустими нарушения на основни правила на демократичния процес, че е напълно в съзнанието си, че ги е допуснало, че ще приеме и персонални промени в начина, по който функционира, преди всичко ще потърси консултации с парламента.
Ако прозвучи такава ангажираност, ние пак, разбира се, ще гласуваме “против”, защото на думи едва ли вече може да се вярва, но онези, които подкрепят правителството, ще имат някакво извинение пред себе си, че са усетили, че има съзнание за необходима промяна. Ако обаче това не прозвучи, ако вместо това прозвучи вчерашното: “Или вот, или избори!”, знайте, че става дума за правителство, което се кани и тепърва да нарушава Конституцията. Защото Конституцията предвижда съвършено друга процедура оттук нататък, ако вотът мине. Включително, Вие, господин Илчев, не можете да бягате от отговорност, защото Вие сте първият мандатоносител, който ще трябва да отговори на създадената ситуация по вина на вашето правителство.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Какво го плашите господин Илчев сега?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Когато Вие, господин Илчев, ни предлагате да сме на европейско равнище, първо Вие се дръжте на това равнище, без много да ни агитирате, защото както добре знаете, думите нямат никаква стойност, ако не са покрити с дела. (Шумни ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Илчев.
Моля да имате предвид, че времето за Коалиция за България е 2,19 минути.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Искам да обърна внимание да вземат стенограмата и да я прочетат внимателно: Пирински плаши ст.лейт. от запаса Илчев по един много юношески начин! (Смях, оживление от НДСВ.)
Второ, най-вероятно сръбската Скупщина не е наредила на сръбската влада да спре сделката, първо. И второ, най-вероятно, който бързо продава, без да се колебае, взима много. (Шумни реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика има думата господин Валери Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, аз искам да обърна внимание на един аспект на този спор, който като че ли остана в сянка и който показва една противоречивост в позицията и на колегите от ОДС, и на колегите от Коалиция за България, на който обаче те явно не се обърнали внимание. Бяха внесени два проекта за решение за спиране на приватизацията на “Булгартабак”.
Уважаеми колеги, тези две решения са категорично противоконституционни. Ще ви кажа защо. Спомняте ли си прословутия Закон за приватизацията и отменената му разпоредба от Конституционния съд, когато Народното събрание одобряваше сделки на Министерския съвет? Тази разпоредба беше обявена за противоконституционна поради това, че парламентът навлиза недопустимо в правомощия на изпълнителната власт. Вие внесохте два проекта за решение - явно противоконституционни. Коментарът оставам за вас. Кога бяхте принципни? Когато атакувахте този закон или сега, когато внасяте явно противоконституционни проекторешения? (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за трета реплика господин Валери Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Господин Пирински, Вие обикновено цитирате правилника точно, но този път не бяхте точен. Искането, което уважаемите колеги бяха направили за извънредно заседание, беше обосновано с Конституцията. В правилника има изричен текст, в който се казва, че председателят се съобразява с това искане в рамките на 3 до 7 дни. Вашето искане беше в ден, в който имаше нормално пленарно заседание.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Нямаше!
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В който ден по правилник се свикват извънредни заседания само при извънредни обстоятелства, а не в случаите, когато има искане на народни представители. Много ви моля, прочетете внимателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми господин Илчев, повярвайте, най-малко съм имал някаква идея или съзнание да Ви плаша. Много далеч е от намеренията ми.
За какво става дума? Тези две фабрики бяха продадени в Сърбия и Черна гора на двама отделни стратегически инвеститори от първа величина. Защо платиха тази цена? Те инвестираха в пазар. Пазар, който още десетина година ще бъде защитен от високи защитни мита. И те имат намерение да развият там цигарено производство и да печелят.
Обърнете се към анализатори от вашите страни. Струва ми се, че господин Каролев имаше един коментар: преди четири години същата такава сделка беше възможна и за България. Кой пое отговорностите на властта преди четири години, уважаеми господин Илчев? Вие. И вие се мотахте четири години, за да докарате тази абсурдна сделка. Сменихте две стратегии в този парламент за приватизация на “Булгартабак”, сменихте двама министри на икономиката. Какви ли не щуротии направихте в управлението на този “Булгартабак”. И Скупщината ви била виновна. Хайде помислете малко по-сериозно. (Смях в ОДС, ръкопляскания в КБ.)
Господин Димитров, що за смешен аргумент? Не били законни проекторешенията. Ами, нали вие тук, в този парламент, сте гласували Стратегия за приватизация на “Булгартабак”? Нали този парламент онзи ден констатира, че между стратегия и сделка няма нищо общо. И Вие казвате: не, не може парламентът да реши стоп на такава сделка, която не отговаря на стратегията.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Не може.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Как ще обосновете подобна абсурдна теза? Не може, но може! И повечето народни представители щяха да гласуват, пък може би щеше да се произнесе Конституционният съд.
Господин Цеков, аз твърдя, че правилно цитирам правилника. Ето ал. 3 на чл. 35, второ изречение: “Извънредни заседания могат да се проведат по всяко време при наличие на извънредни обстоятелства”.
Господин Цеков, петък, 28-и следобед е част от това “всяко време”. И това не изпълни Огнян Герджиков. Затова напълно заслужено си отиде. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има думата за изказване министър Долорес Арсенова.
Заповядайте, госпожо Арсенова.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Кажи за двете къщи.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители, колеги министри! Като че ли в днешния дневен ред е включено като изискуемо условие да се позоваваме на поговорки и да ползваме метафори, та и аз се чувствам длъжна поне да започна с това, ако госпожа Дончева ми даде възможност и да завърша.
Както е известно, госпожо Дончева, китайският символ за кризата се състои от два компонента.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Кажи за къщите, после за кризите.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Единият от тези компоненти, ако погледнем на него изолирано от другия, би бил думата “за опасност”. Другият е думата “за благоприятна възможност”. Днес ние сме изправени и пред двата варианта.
Понеже господин Пирински и господин Китов на няколко пъти се опитаха да внушат на всички, които присъстват в тази зала, и тези, които слушат и гледат това, което се случва днес тук, а именно защо е внесен вотът, то аз ще кажа моето становище. Тези дни гледах в едно телевизионно предаване как двуполюсната опозиция прилага един бароков стил на политиката (реплики от опозицията), в смисъл, че всяка опозиционна група действа по собствен дневен ред, без от това да се роди истинска политическа енергия. Гледах как представителите на обединената опозиция се карат, как се обвиняват в съглашателство и си помислих: “За Бога, тези колеги какво ли правителство щяха да съставят?”.
Както вече имах възможност да кажа пак в тази зала, нашето правителство не е перфектно, защото перфектни правителства има само по времето на тоталитарни управления. В нашето правителство няма само отличници министри, има и добри. Така е и в парламента, уважаеми дами и господа. Но това правителство, уважаема госпожо Дончева, уважаеми дами и господа народни представители, работи в екип и постигна един от най-важните успехи за страната ни – присъединяването ни към Северноатлантическия договор. Това правителство реализира цивилизационния избор на България, както казваше предишният парламент. И сега аз тук мога да ви изброя и други успехи, които ние сме постигнали, да ви прочета и разни цифри и да направя някои сравнения. Но това не е най-важното. Важно е, че правителството, в което имам честта да участвам, е на път да осъществи още един национален приоритет – договора за присъединяване към Европейския съюз. Това ще бъде успех не само на това правителство. Това е успех и на всички правителства в последните 15 години. И този успех не може да е успех за едни и загуба за други.
Въпреки това ние, дами и господа, сме длъжници на обществото. Загледани в големите цели, много често пропускаме малките неща във всекидневието. Днес повтаряме същата грешка, защото този вот на недоверие не е в дневния ред на обществото. Това е очевидно и няма нужда от доказване. Но има нещо повече. Този вот на недоверие не е истинският дневен ред дори на политическата класа. Това е дневният ред не на обединената опозиция, както вие се наричате. Това, уважаеми дами и господа, е измисленият дневен ред на двуполюсния модел. И само в това е политическият смисъл на този вот. Това е опитът за реванш на старите леви и новите десни партии срещу проекта за политически център в българската политика. И вие виждате, че последната година все повече хора се присъединяват към този либерален проект и рейтингът на Национално движение Симеон Втори от местните избори досега нарасна най-малко два пъти. Защото, забележете, ние водихме политика на благоразумието, политика на внимателните и докрай обмислени решения, а именно благоразумието е политическият език на сигурността. Ето защо искането за този вот и на слабост не на правителството на НДСВ и ДПС, а точно обратното - това е израз на безсилието на двуполюсната опозиция и страха и от нейното ново отричане на предстоящите парламентарни избори.
В предстоящия политически турнир либералният консенсус ще победи двуполюсната опозиция.
В този смисъл истинският политически разговор няма да се проведе днес, госпожо Дончева – този спор между нас и двуполюсната опозиция. Истинският политически разговор ще бъде разговорът с избирателите. (Реплика от народния представител Татяна Дончева.) Преди пет години при вот на недоверие срещу правителството на ОДС българските социалисти бяха сравнени с Христофор Колумб. Днес аз спокойно мога да използвам тази метафора отново, но този път визирайки обединената двуполюсна опозиция.
Дами и господа, сега, когато тръгвате към този вот, вие не знаете точно къде ще отидете. Когато стигнете, няма да знаете къде сте стигнали, а когато се върнете, няма да знаете къде сте били. (Реплики от КБ.) Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Арсенова.
За изказване се заяви господин Николай Николов.
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, министри, уважаеми дами и господа народни представители! С господин министър-председателя споделяме едни и същи чувства един към друг. Той не желае да бъде министър-председател на всички българи, в т.ч. и на мен, защото аз не съм гласувал за него, но и аз не желая той да бъде мой министър-председател. Това за малко щеше да стане. За съжаление обаче, сделката с Новото време, наречено с право от мои колеги “политически проститутки”, ви спаси. Спаси се кабинетът, но България ще продължава да бъде ограбвана безочливо и нагло. Дали чрез външния дълг или чрез строеж на суперскъпи детски болници, дали чрез концесия на магистрала или далавери с летища, пристанища и всичко, от което могат да се изкарат пари, пари за собствено обогатяване, а не пари за България. (Реплики от НДСВ.) Ако продължавате в това темпо, в края на мандата България ще се окаже като след нашествие на марокански скакалци. Падението е не само във финансово отношение, но и пълно отсъствие на морал и достойнство. Морал, който се оформи на една яхта и вече част от присъстващите на тази яхта са в затвора, а другите са пътници към затвора. Морал, който ви превърна последователно от достойни хора през смирени поданици до палячовци – палячовци, които не разсмиват, а будят съжаление.
Много голямо съжаление буди и е жалко да слушаш министъра на вътрешните работи колко успешно се борим с престъпността, а в същото време почти всеки ден има по едно показно убийство, на което задължително присъства и главният секретар на МВР, но не да арестува заподозрени, а да ни съобщи коя ще бъде следващата жертва.
Господин министър-председател, предполагам, че Вие знаете, но хората не знаят, че Новото време настояваше за подписване на такова споразумение и с опозицията, в което искаха министерства. По същия начин искаше да им бъдат гарантирани места в бъдещите листи. Искаше да си гарантира власт, само че това е парламент, а не битак. СДС не участва в такива сделки зад гърба на избирателя и излезе с чест от тази криза. А вие се поддадохте. Това обикновено се наказва от избирателите.
Ако утре вотът на недоверие не успее, предлагам изненадващ ход от страна на БСП, това ще бъде и тест за това дали те са искрени в този дебат: изтеглете всички ваши министри и заместник-министри от този кабинет и той ще падне сам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Николов.
Госпожо Георгиева, заповядайте за изказване.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Първо искам да уточня нещо, което беше прочетено от уважаваната от мен председателка на Народното събрание, че не съм оттеглила своя подпис от вота. Защо не съм го оттеглила? (Ръкопляскания от ОДС.)
Уважаеми господин министър-председател, тук съм длъжна да дам своя отговор защо се подписах под вота на недоверие и от тази трибуна да споделя всичко това, което исках да Ви кажа през всичките тези три години и половина от управлението на НДСВ. Ще се върна в началото на така нареченото наше управление.
Първия месец исках да дойда при Вас и да Ви благодаря, че влязохме в политиката с Вашето име. Да, ние бяхме хора неизвестни, непознати за обществото, но с желание да работим нещо ново да се случи в България. Защото повечето от нас се бяха люшкали от левия до десния бряг на българската демокрация. Повечето не ни познавахте, но трябваше да разберете, че ние имаме свои имена, лица, а най-вече достойнство.
За жалост, достъпът до Вас вече беше блокиран от хора, които се опитваха да говорят от Ваше име, а Вас да уверяват в нашето послушание.
Втория път, когато исках да вляза при Вас, моят въпрос щеше да бъде: познавате ли всички тези, които се самопредлагаха и някой предлагаше да влязат във Вашия кабинет; каква беше тяхната цена да се включат във властта? За първи път се изплаших от ниския поклон на някои от тях – поклон, който скриваше алчния блясък в очите им, блясък за власт. Този поклон не беше пред Вас, господин министър-председател, те не гледаха Вас, те гледаха към държавната торба на властта, която вече носехте. Защото там беше благинката на властта: за едните тя беше ТЕЦ и ВЕЦ, а за другите – екологически проект, но най-голямата благинка се оказа наистина приватизацията. Всички тези Вие нарекохте “моя екип”, “моите министри”, когато ни ги представихте. Никога не нарекохте народните представители от НДСВ “моите депутати”. Не застанахте зад нас, когато бяхме хулени да гласуваме често пъти неадекватни закони, но закони, предлагани от Вашите министри. Не разрешавахте на Вашите министри да отговарят пред народните представители за допуснатите грешки в управлението.
Знаете ли как подготвяхме управленската програма на Вашия кабинет? В управленските програми на някои от така наречените “Ваши министри” нямаше идеи какво да се работи и как да се управлява. Тук мога да благодаря на министър Шулева, която беше единствено с управленски опит и помогна. Знаете ли как таблиците бяха попълнени и бяха изпратени тук? Те бяха попълнени със заплати, брой коли, пари за обзавеждане на кабинети, виждания за участие в бордовете. Въпреки това успяхме да изработим добра управленска програма, която съдържаше всичко това, което бяхме обещали на хората. Тя трябваше да се изпълнява може би не точно от този екип, защото оттук започна нашата неискреност към хората. А беше толкова лесно да си признаем допуснатите грешки и ние започнахме да се крием от хората.
Това щеше да бъде моят въпрос към Вас, господин министър-председател, на шестия месец от нашето управление: защо престанахме ние и Вие да се срещаме с хората и не можехме да им отговорим защо не изпълняваме част от поетите обещания? Подготвяха Ви изказвания за голямото благополучие, за ръстове на заплати и на брутен вътрешен продукт. Някой се опитваше да Ви държи в стерилната среда, и то откъснати от проблемите на хората. Нас също ни беше страх да се явяваме пред хората, защото не можехме да обясняваме някои от действията.
Тогава си спомних за предизборните срещи и обещанията в София и софийските села.
Тук се обръщам към Вас, господин Панайотов: спомняте ли си софийското село, в което хората ни целуваха ръце и играха хорото на надеждата? Спомняте ли си мъжа от ромски произход, който водеше хорото и показваше грубите си селски ръце, и искаше работа, за да може да изхрани петте си деца? Той беше на Вашата възраст, господин Панайотов.

Попитахте ли се след това какво стана с него, когато вече бяхме в парламента, във властта? На шестият месец от нашето управление беше посегнал на живота си, защото дъщеря му беше започнала да проституира, за да изхрани бебето си.
И когато не можехме да обясняваме пред хората нашите решения и действия, както и тези на министрите, вие ни посъветвахте да станем господари на мълчанието. Но ние не искахме да мълчим, защото имахме лица, имахме достойнство, имахме идеи как да изпълним обещанията в управленската програма и създадохме Клуб “Новото време”.
И така Ви питам господин министър-председател, защо трябваше да мълчи господин Ламбовски, който предлагаше как да не допускаме същите грешки на предишните управляващи при приватизацията на държавните дружества? Кой имаше интерес да не се чуят неговите предложения, а да повтаряме същата схема за разпродажба на държавата на безценица, за да се получат комисионни? Сега нямаше да го има скандалът с “Булгартабак”, с военните заводи, с апортните вноски.
Кой не искаше да се приемат нашите закони – на Новото време, на Ралица Агайн, на Валери Димитров, на Величко Клингов – за публичния регистър, за приватизацията, за приватизационните сделки; на Пламен Моллов – за комасацията на земята; на Христо Механдов и други колеги за предложените икономически мерки срещу междуфирмената задлъжнялост, която от 30 млрд. стана 46 млрд., колкото е брутният вътрешен продукт; на д-р Козовски, Калъчев, Цеков за реформата в здравеопазването? И Вие може би сега нямаше да признавате, че сме длъжници на хората за здравната система?
Трябваше ли да мълчим, господин министър-председател, когато министри получаваха хиляди левове от бордове, а в болниците нямаше пари за лекарства?
Тези идеи искахме да реализираме заедно, господин министър-председател, а не да ставаме процент от общата парламентарна маса, както правеха другите парламентарни групи. И тогава може би Вие щяхте да дадете най-правилния отговор за това, което се случи с “Булгартабак”. Щяхте да видите истината, ако бяхте чули работниците от тютюневите фабрики и синдикатите. Щяхте да попитате тогава Вашия вицепремиер Шулева защо в деня на дискусията обядваше с приятели в известен столичен ресторант вместо да се яви пред депутатите и накара колегите да се гърчат, за да дават безумни обяснения и Вие да ги повтаряте? (Ръкопляскания.)
А може би ще я попитате има ли опасност да бъдем въвлечени в нов международен скандал във връзка с износ на военна продукция? Може ли да гарантираме, че това вече няма да се повтаря?
Аз няма да говоря за успехите. Затова говориха Вашите министри и моите колеги. Няма да говоря и за неуспехите, за което говориха колегите и отляво и отдясно. За мен по-важно е дали след днешния вот всеки един от нас ще си направи извода за допуснатите грешки, ще забрави самовлюбването и самодоволството от властта. Ще дадем ли ясна перспектива пред хората какво да очакват в бъдеще, загърбвайки чисто партийните и личностните си интереси? Ще можем ли да слезем от служебните си коли и не да отидем до построените чешмички или разкрития нов пчелин, а да се отбием в селата, в които нямат ток и канализация в ХХІ век, господин министър-председател?
И тук, за жалост, ще трябва да вляза в тона на някои колеги и на тиражиращите този въпрос някои медии. Нарекохте Новото време “новите политически проститутки”. Така е в политическия живот, уважаеми колеги! Какво да правим, че старите политически проститутки не са вече търсени от вечните сутеньори, които вие създадохте и не можете да предложите нищо ново в политиката! А тя, политиката, е като проституцията – от древни времена действа без правила!
Новото време ви предлагаше политически правила, които вие не приехте, за да няма политическа порнография. Ние искахме да има етичен кодекс на народния представител. Защо ви беше страх да го приемете, а там просто беше казано какви са нашите отговорности, нашите задължения, как се отчитаме пред хората, какъв е общественият договор с народа?
И след цялата тази риторика през днешния ден в Народното събрание мисля, че рейтингът на нито един от нас няма да се вдигне пред хората. И ако сега като политици не сме разбрали, че демокрацията е идеал, а друг за нас си е дал вота, в следващия парламент никой от стоящите тук политици няма да ни има, защото играем като лоши комедийни артисти в стара, вече изтъркана политическа комедия. И хората ще предпочетат да ги веселят в тази зала Азис и някой от “Биг брадър”. Така в Европа ще влезем с чалга и гола плът! Е, който го може, го може! Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева. Дължа Ви наистина извинение – по погрешка прочетох Вашето име вместо името на господин Радослав Коев. Просто не видях, защото е абревиатура – не са разписани изцяло имената.
Господин Праматарски, заповядайте за изказване.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, колеги!
Аз имам предимството, че се изказвам малко по-късно, защото може би, ако бях го направил преди току-що говорилата госпожа Георгиева, трябваше надълго и нашироко отново като опозиционна партия да обяснявам неща, които сме ги казвали многократно. Мисля, че тогава, когато човек е бил в кухнята и познава много добре това, което се е случило и развивало през всичките тези години с управляващите, наистина спестява доста усилия на опозицията.
Уважаеми господин премиер, това наистина е поредният вот на недоверие, който се иска към Вас и Вашето правителство. Ясно е защо. Мисля, че тук бяха изтъкнати достатъчно аргументи. Ясно е и друго, че няма по-нормална парламентарна практика от това, когато едно правителство въобще не се съобразява с националните интереси, а със своите лични, дори бих казал – не и партийни, че трябва да се иска вот на недоверие.
Господин Герджиков е жертва не на собственото си поведение, а е жертва на това, че той слугуваше и изпълняваше вашите политически поръчки – политическите поръчки на управляващото мнозинство. И аз ще бъда много изненадан, ако този човек отново се съгласи да бъде номиниран за такъв. Защо? Нима не можехте да сключите сделка преди да падне господин Герджиков от този пост? Можехте, както успяхте да направите след това, но искам да ви обърна внимание на нещо друго.
Има една много последователна и ясна линия на поведение на цялото правителство към българския парламент. Тя е още от първия ден, а то е на незачитане на българския парламент като институция. Още при първия вот, когато ние Ви предупредихме, че на Вашите министри липсва всякаква социална чувствителност, нещо повече – някои от тях така са го ударили през просото, че арогантността им избива в пленарната зала, Вие не взехте никакви мерки.
Днес ние отново сме свидетели на точно това. Тук министри, които до вчера не знаеха къде се намира българският парламент, да не говорим за професионалния им опит, се държат като изпраскани политици, не като експерти, като каквито, надявам се, че Вие сте ги поканили във Вашето правителство.
Тук вместо да ни убеждава финансовият министър за това дали е добра за България сделката с външния дълг или не, той се упражняваше в красноречие. Ако това е финансов министър, който Вие искате да имате в правителството си – добре.
Или за господин Василев – провалил се в икономиката, сменихте го в транспорта, за да продължат провалите.
Не искам да се спирам на всичко това, за което се говореше тук от колегите за корупция, за сделки и така нататък, то е ясно и на хората. (Реплики.)
Аз очаквах обаче, уважаема госпожо, вашите министри да се държат тук като министри, а не като евтини политици, като евтини пропагандатори. И те да обясняват на нас, старите партии, за какво става реч. Ясно е за какво става реч – за едно неспособно правителство, която провали в много сектори България и вместо да си посипят главата с пепел, те идват тук и се държат назидателно с Народното събрание.
Извинявайте, господин премиер, като слушах изказванията на Вашите министри помислих, че днес сме се събрали, за да искате вот на недоверие на опозицията, а не на правителството. Те започнаха да обясняват как трябва да се държи българската опозиция в българския парламент! Това е абсолютно недопустимо поведение!
Да, чухте една критична дума – не. И нещо повече, опитвате се да насаждате в главите на българските граждани, че вота на недоверие е много опасно нещо. Същите приказки ги говорихте и преди две години – че е много опасно. Няма нищо опасно в това пред всички граждани тук да се развие един нормален дебат. За съжаление, това не се случи.
Тази арогантност на вашите министри, които днес говориха, показва едно, че всички предишни вотове са абсолютно безполезни. Те не са дали никакъв резултат, никой от тези хора не си е направил поука, защо се стигна дотам, че наистина необединими парламентарни групи, каквито са Българската социалистическа партия и Народният съюз-БЗНС, Демократическа партия, стигнахме дотам да се подписваме заедно срещу това правителство, срещу един председател на българския парламент. Защо? Няма обединена опозиция, между другото този термин пръв го произнесе вашият нов коалиционен партньор господин Кошлуков. Обаче има опозиция. Много хора тук, особено от вашите нови партньори, омръзнал ми е господин Севлиевски всеки път, когато излезе да говори за новите партии. Слава Богу, че се стигна до този политически джамбазлък, за да се разбере, че няма нови и стари партии. Има партии с традиции, партии с истински морал, партии, които са доказали не в днешния парламент, а в пет парламента назад, че не отстъпват от своите позиции и не гледат на политиката като средство за лично облагодетелстване. Ето за това става въпрос.
И ако вие днес в пленарната зала си мислите, че кризата – и парламентарната, и правителствената, е предизвикана от опозицията, много ни надценявате. Ако опозицията беше в състояние да предизвика нещо такова, щеше да го направи много по-рано. Не е тайна и ще ви кажа директно: Демократическата партия преди две години на свой Върховен форум каза ясно: това правителство е вредно за страната, поради това, това и това. Ние имаме една ясна и последователна позиция. Да не мислите, че не сме искали преди това правителството да бъде отстранено именно в интерес на България? Искахме, но не можехме. Защо? Защото всички тези хора, които днес са ваши приятели и ви подкрепят, просто тогава се надяваха да получат нещичко от властта и кротко си стояха по местата. Когато видяха, че това не може да стане, с едни много познати ни от близкото минало начини, тръгнаха да разиграват политически рекет и успяха. Успяха, като взеха главата на председателя на българския парламент.
Следващият ход, може би това ви изплаши, и тук пак нямаше да бъде заслуга на лявата или дясната опозиция. Това е големият проблем, не защото от опозицията някой тук не ви е критикувал, или вие не сте наясно с всички слабости, или българските граждани не ги разбират. Дилемата и това което ни интересуваше, беше, вие ще се поддадете ли на подобен политически шантаж или не, защото имахте избор. Да, беше възможно правителството да падне. Това сигурно щеше да създаде сътресения за държавата. Разбира се, тук не искам да отговарям на подобни смешни обвинения, които и госпожа Кунева, мисля че и господин Паси се опитаха да внушават, че, видите ли, без това правителство няма да има Европейски съюз.
Тази политика на НАТО и Европейския съюз, уважаеми дами и господа министри, е водена и изстрадана от поколения българи, за да не говоря и от последните правителства. Така че не ни плашете с това плашило.
Затова за нас единственият неясен въпрос беше, ще се поддадете ли на политическия шантаж, който беше разиграван. За съжаление трябва да кажа, че аз сбърках в прогнозата си и смятах, че вие няма да се поддадете на тези хора. Защото, ако някой тук говори за нов морал и за ново време, то стана ясно на всички български граждани, че става въпрос за постове, може би за пари, може би за влияние. И крайно време е тук някой ясно да каже, защото ние не сме от вчера в българската политика, каква е цената на сделката? Ако не го направите, тя в скоро време ще стане известна на всички. Като се видят смените в правителството, като се види кой какви икономически позиции е заел, ще стане ясно на всички. Бъдете поне честни и ясни, кажете, да, в името на това и това, ние обещахме такива и такива министри, ще си отидат такива и такива министри. А вече мнозинството да преценява, вашето мнозинство, нашето значение като опозиция в случая не е толкова важно, да прецени каква е цената това правителство да остане на власт в този състав и срещу какво е поета тази подкрепа от Новото време. Иначе аритметиката е много ясна. Тя беше демонстрирана тук с падането на господин Герджиков. Ето това са проблемите не на българската държава, но на българския политически живот, на българските нрави в българския парламент.
Големият проблем, уважаеми господин премиер, е, че с Вашето бездействие Вие позволихте на тези хора наистина да създават нови правила, които са антипарламентарни, неконституционни, и нещо повече, да си повярват, че България може да живее по тези правила. Днес тук излиза един ваш министър и ни казва: вотът на недоверие не е бил в дневния ред на българския парламент. Извинявайте, госпожо министър, определяйте си дневния ред в министерството, управлявайте го по начин, по който искате, стройте си замъци по 3000 кв. м, но не определяйте дневния ред на българския парламент точно Вие. За това става въпрос и аз много се надявам, независимо от това, че сигурно вотът няма да мине, оттук нататък да видим все пак българският премиер до каква степен ще направи компромиси и на каква цена. Това е единственият въпрос – не дали има компромис, но какъв е този компромис. И тогава ние ще можем ясно да ви отговорим, това в интерес на България ли е или не е в интерес на България? Това е дилемата, пред която днес всички ние сме изправени: да видим оттук нататък в България така омразните стари партии ще успеят ли да защитят вече установената макар и крехка парламентарна демокрация, или ще се поддадем и ние на този шантаж. Това е големият въпрос, който стои пред нас.
Оттук нататък всеки един, който в България иска да прави честно и ясно политика, трябва да даде първо отговор на този въпрос, на тази прозрачност, иначе другото го знаем. Много години България е вървяла по този път: да не се знае кой управлява, кой носи отговорност. Резултатите ги виждаме – изоставане на страната ни и то не само през последните години, в резултат на последните 15 години от там, където хората живеят нормално, живеят свободно. Това трябва да се разбере. Аз не се съмнявам, че това ще се разбере от вас. Съмнявам се, че ще се разбере от много от тук присъстващите депутати и министри от мнозинството, но все пак надеждата ни остава. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Праматарски.
Господин Мирчев, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, дами и господа народни представители! Преди 125 години на 9 декември 1880 г. един българин и голям политик – Петко Рачов Славейков, министър в тогавашното българско правителство, прави от трибуната на Първото обикновено Народно събрание историческо за българския транспорт и евроинтеграцията на България изказване. “Аз съм за една такава железопътна мрежа, която да свърже тясно всичките страни на нашето Отечество. И ако интересите на Европа изискват да стане през България един транзитен път, то и нашите интереси имат своята тежест.”
Да, интересите на България са да имаме модерна инфраструктура, интегрирана в трансевропейската транспортна мрежа. Още през 2001 г. българското правителство определи като опорни стълбове на вътрешната политика и евроинтеграцията, модернизацията на инфраструктурата чрез увеличаване както на чуждестранните инвестиции, така и засилване на ролята на държавата. Бяха включени всички механизми за увеличаване на инвестициите по програмите ФАР и ИСПА, европейските финансови институции, Японския фонд, Кувейтския фонд и др. Бяха преодолени натрупаните от предишни правителства трудности и изоставането на такива важни за страната транспортни обекти, като Пристанище Бургас, Летище София. Стартираха и финансово са обезпечени и други важни за евроинтеграцията ни и във вътрешнополитически план инфраструктурни проекти, като Дунав-мост 2, Пловдив-Свиленград, автомагистрала “Люлин”.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): И къде потънаха 40 милиона долара?
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Управляващото мнозинство, господин Пантелеев, да, ние сме мнозинство, колкото и да не ви харесва отляво и отдясно, чрез модернизация на законодателството за първи път след 15 години реши спектъра на чуждестранните инвестиции чрез концесиониране на летища, пристанища и др.


В концесионирането на тези обекти активно участват най-големите и водещи в тази област оператори на транспортни услуги. А това означава доверие към българското правителство от частните инвеститори.
Настоящото правителство ще се запомни с огромните по мащаб инвестиции над 2 млрд. евро за модернизиране на инфраструктурата. Това е сериозен знак за доверието към българското правителство от страна на международните финансови институции. Финансовата рамка за България 2007-2009 г. в размер на 4,3 млрд. евро е най-голямото доказателство за доверието към българското правителство от страна на Европейския съюз. Българското правителство пое отговорността да реализира изключително важни за страната и евроинтеграцията ни проекти. Ние оценяваме и риска от това – да управляваме ефективно инвестиционни фондове в такъв голям размер в различните направления на инфраструктурата – транспорт, екология, енергетика и др. Това е националноотговорната политика, разбира се, съпроводена в определени периоди от безотговорността в поведението на опозицията, която в последно време се вълнува не от проблемите на обществото, а как да преодолее 4-процентната бариера на 25 юни т.г. и дали ще има мнозинство в следващия парламент.
Европейските перспективи пред България изискват да погледнем в бъдещето за приоритетите по отношение на инвестиционната политика за развитие на инфраструктурата през следващите десет години. Настоящото правителство разработва Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура – летища, пристанища, пътища, железници до 2015 г. Това е първият случай за последните 15 години, когато се разработва дългосрочен план за планиране и управление на инфраструктурата и инвестиционната политика, като освен традиционните механизми за финансиране ще увеличим инвестициите чрез по-широко участие на частни капитали в публично-частни сдружения и партньорства. Това е политиката на нашето правителство по отношение на инвестиционната и инфраструктурната дейност.

Уважаеми дами и господа народни представители от несъстоялата се обединена опозиция, отворете очи и погледнете напред. Включете вашия капацитет в името на европейските перспективи пред България. Времето на политическите експерименти свърши. Сега са необходими разум, прагматични и отговорни действия, добронамереност в отношенията. И запомнете думите на Петко Рачов Славейков. Днес за много от вас е последният шанс да покажете, че сте с европейско поведение, че сте достойни и отговорни последователи за реализирането на неговата мечта. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Господин Стойчо Кацаров, заповядайте, имате думата. Вашата парламентарна група разполага с 15 минути.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Поздравления, господин Йордан Мирчев! Страхотен доклад! Сбъркали сте времето и мястото с около 15-20 години. Би отивал добре на пленум на ЦК. Но все пак, дерзайте! Дерзайте, защото до края на този мандат може пък да станете министър във второто правителство на господин Ахмед Демир Доган.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Я си гледай работата!
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Уважаеми господин Доган, както гледам, криво-ляво, социалнолибералното правителство ще си изкара мандата докрай за разлика от първото на проф. Любен Беров. Математически ще ги докарате нещата, но няма как да ги докарате политически.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): Вие и пъзела ли нареждате вече?!
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Сакън, господин Мирчев, още десет години да управлявате. Имайте милост към българския народ, както е гледал на него и Петко Рачов Славейков, когото цитирате.
Уважаеми господин министър-председател Сакскобургготски, министър-председател във второто правителство на господин Доган!

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Срамота! Бива, бива, ама…
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Дойдохте тук преди четири години с обещания за нов морал, с обещания за почтеност във всичко и деградирахте до дребно политическо търгашество. Това се случи в седмицата на политическото безчестие. Не е проблемът, че не сте си изпълнили обещанията. Толкова сте направили, колкото можете. Всеки прави колкото може, колкото са му възможностите. Проблемът е според мен, че не разбрахте какво се случи през тези четири години. Имаше една проста задача пред България в края на нейния труден и тежък преход. И тази задача, вярвам господин Доган добре разбира, не е кой откъдето мине да вземе по нещо, а Партията на жените да си вземе хотел. Тази задача беше да бъдат градени силни институции, България да стане правова държава, в България да има върховенство на закона. (Реплики и силен шум в блока на НДСВ.) Това би ознаменувало края на българския преход.
Нищо подобно, уважаеми господин министър-председателю, не се случи. Вие спазарихте трите месеца до края на мандата, но само, само толкова, не можете да спазарите 6 млн. избиратели.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): Не плачи на чужди гробища! (Тропане по банките от блока на НДСВ.)
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Аз и Демократи за силна България сме чисти пред своята съвест. (Смях в блока на НДСВ.) Нас избирателят ни изпрати в парламента да бъдем опозиция и ние бяхме неизменно такава, господин Доган, от първия до последния ден.
Утре аз ще гласувам за шести път вот на недоверие на правителство, което беше полезно за себе си, но не беше полезно за българските граждани. Гласувах вот на недоверие на Вас, господин министър-председателю, тогава, когато Ваш заместник беше депутатът от БСП господин Паскалев. Гласувах вот на недоверие на Вас, господин министър-председателю, тогава, когато поканихте друг депутат на БСП – Бригадир Аспарухов, да стане началник на секретните Ви служби. Ще гласувам и сега, господин министър-председателю, вот на недоверие на Вас, защото не само не направихте България правова държава, Вие отстъпихте от вече завоювани позиции, Вие направихте от мафиотските босове Ваши икономически съветници, Вие направихте от генералите на Държавна сигурност Ваши политически настойници, сляхте се с тях, сляхте се с Ахмед Доган и формирахте българската олигархия. Затова ще гласувам с чувство за изпълнен граждански и патриотичен дълг! Благодаря. (Смях в блока на ДПС, ръкопляскания в блока на ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплика на господин Кацаров? Няма.
Господин Кенаров, ще се вместите ли в рамките на 5 мин., след което да дам почивка, или предпочитате да вземете думата след почивката? Заповядайте.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Днес е шестият вот, който се внася в последните три и половина години. Дълго мислех какво да кажа днес от тази трибуна – дали да говоря за плачевното състояние на здравната реформа в България или за плачевното състояние на нашия парламентаризъм. (Смях и силен шум в блока на НДСВ.)
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): От името на коя група говориш, Кенаров?
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Тъжни и срамни са нещата, които се случват напоследък в този парламент и едва ли на някому е до смях. И все пак когато човек се смее, като че ли нещо се случва. Времето като че ли може да стане по-топло и приятно, мръсните канали да се прочистят. И ако сега правителството не може да падне по друг начин, то поне да падне от смях!
Днес няма да ви чета речи. Не, колеги. Вместо това съм ви приготвил откъс от една от любимите ми книги, която за мое най-голямо съжаление е не само художествена измислица. Книгата, за която някои от вас се сещат, се казва “Бай Ганьо” и е написана от големия българин Алеко Константинов, който успя да покори не само първи Черни връх, но и черния морал на своето време.
“Бай Ганьо и опозиция – ама де-де
Господин редакторе, един господин като ме знае, че съм приятел с оногова, дето събира материали за бай Ганя, предаде ми приложеното тук писмо, да му го връча. Това писмо е толкова оригинално и характеристично, щото не ще бъде зле да го напечатате във в. “Знаме” като подлистник. Как е попаднало писмото в ръцете на господина – не ми е известно.
София, 30 октомври 1895 г.
Щастливец”
А сега политическата сатира, която е за нашия ден:
“До господина редактора на в. “Не му е времето”.
А бе, кьорпе, защо си ме набедил във вестник "Не му е времето", че съм бил опозиция, а? Толкова ли ти стига ума? Хич бай ти Ганьо опозиция става ли бе, момче? Или ти какво си рекъл: чакай да сме по-малко, че да делим по по-множко. Не си прост ти, знам те аз тебе. Ама пак си прост, да ти кажа правичката. Сиреч, не си прост, ами малко аджамия падаш. За тия работи ти бачка си питай. Ти вчера, казва се, докопа кокала, а бачо ти от девет години насам го е заглозгал и няма ниет да го изпуща докрай време. Па знайш ли, момче, да ти кажа чистичката: има и за тебе, има и за мене. Народната да е жива. Аз като идех още за София, като депутация да молим онзи обесник да не си дава оставката, още тогава - помниш ли, на Враждебските ханчета? - още тогава разбрах, че не си е келепир да бъдеш опозиция. Ама, ще речеш, защо? Защо ли? Твърде просто: защото ще стоиш зад метлата, а хората ще си плетат кошничката. И какви хора! Все отбор юнаци, все учени, изпраксани. (Смях в опозицията.)
Виж, днешните наши не са тъй. За чапкънлък няма ги. Тоест - как да ти кажа - не че ги няма, ами кой ще се качи по Джендемтепе, по Небеттепе, кой ще ръшне по хамамите да разпитва какво е ставало. Па и кому влиза в работа. А колкото за алъш-вериш, бива си ги. Правото - право! Хем тъй си подкараха работата, щото, срам не срам, ще ти се призная, брате, и аз се слисах. Ашколсун, кьопоолар! Гледай какво нещо било туй науката. С таквиз хора да имаш работа - разбирам. Напрежните наши бяха я подкарали на акънтия, бре трепаха, бре бесиха, бре стреляха, съсипаха целия орталък. И защо? - За вятъра. А днес видиш ли? Само по изборите не ти дават да шавнеш, а за друго -свобода! Викай, попържай, давай си зор, колкото щеш - никой нищо не ти казва. И защо ще бутат опозицията - тя нека си дига гюрултия, кой я слуша.
И сега, когато толкова железници ще се правят, толкова дружества ще се калъпят, толкова пристанища ще се строят, ти тамам сега си му намерил времето да ме набедяваш, че съм бил уж опозиция. Недей прави тъй бе, братко. Дотам ли ти беше достлука? Завиждаш ли ми, или какво? Че санким ти по-малко ли кьораво си ударил от мене? Я си направи сметката, ти от колко места получаваш. А пък аз - какво ? Гледам си търговийката, и туйто. Ако ми помогнеш да вляза и аз в някое предприятие по-тлъстичко, мигар мислиш, че няма да ти се отсрамя? Зная си аз как му е реда. Па не стига другото, ами си взел, дяволе, че си извъртял писмото тъй, щото, като го чете челяк, ще помисли даже, че съм против Особата. Аз ли? За толкова ли верен човек ме имаш ти мене? Нали си дадохме уж дума, че не му е времето. Разбирам да не беше властта в ръцете ни, да подсмърчахме отстрана - тогава хелбетя ще ти причерней и ще караш наред, с Особата барабар. Ама сега, когато сме допипали кокала с две ръце и когато тамам му е времето да се осигурим за стари години, да взема аз да кажа някоя права дума за Особата? Не е ахмак бай ти Ганьо, той знае кога му е времето да се вика "да живей"! Едно да живей - хоп едно предприятие. Па когато му дойде времето - знаем и башка тюрлия да викаме. Тъй върви света. Ако не друго, барем тая философия сме я проумяли до дъно, пущината.
Хайде стига засега. Да живей Негово Царско Височество!
Виждаш ли как викам да живей, пък ти си взел да казваш, че съм бил против. Завиждаш ми, да те вземе дявола. Знайш си ти, че ако вземем да се надвикваме, не се знай кой кого ще надвика. Па и за почитание ако дойде думата, аз пак не се давам. Ти ще цалунеш ръка, аз - двете ръце; ти ще цалунеш скута, аз - краката; ти ще цалунеш на друго място, аз - на още по-друго място. (Силен смях в залата. Ръкопляскания от опозицията.) Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?”
Това е през 1895 г. Да живей! (Реплики от мнозинството.)
Днес, София, 10 февруари 2005 г. от Парламентарната група на Народен съюз – БЗНС “Народен съюз”, Демократическа партия и група народни представители в Тридесет и деветото Народно събрание на Република България. Това е олицетворение на един велик българин преди 110 години.
Уважаеми господин премиер, заповядайте. (Подава папка на министър-председателя. Ръкопляскания от опозицията.)
ВЪЗГЛАСИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Още, още!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате още 40 секунди, господин Кенаров. Можете да продължите.
Обявявам спиране на часовника до приключване на разискванията и 30-минутна почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме дискусията.
Позволете ми преди това да ви информирам за оставащото време по парламентарни групи: на НДСВ остават 25 минути, Коалиция за България – 2 минути, ОДС – 11 минути, ДПС – 4 минути, СДС – 18 минути, Народен съюз – 40 секунди, Новото време – 30 минути, независимите народни представители нямат време.
Продължаваме по списъка, който е пред мен.
Има думата за изказване народният представител Васил Василев от Парламентарната група на СДС.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! То министрите половината ги няма. Може и да дойдат.
Могат да се кажат много неща относно грешките и проблемите, които има българското правителство, но ще започна оттам, от поведението и от това, което направи министър Велчев в своето изказване.
Слушах министър Велчев и се питам откъде в него има толкова самочувствие за такова изказване? Дали това самочувствие идва от яхтата в Монако, където с господин Севлиевски (шум в залата) и Доктора си разцепваха картите, междупрочем единия от яхтата вече го прибраха или може би самочувствието на господин министър Велчев идва от врътките с държавния дълг и от комисионите, които се направиха от него. А може би това самочувствие идва и от хилядите квадратни метри построени хотели от брат му през последните три години от управлението на Велчев като министър на финансите.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Колко бяха, колко бяха?
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Възможно е самочувствието да идва и от подарените български митници без конкурси и търг на “Краун ейджънтс” през последните три години. Но едно е сигурно – подобно поведение, първо, е недопустимо и второ, явно човек формира основните си навици не след едно или две висши образования в чужбина, а през първите седем години.
Слушах и господин премиера вчера в неговото изказване, обръщението към нацията – добрият тон, който той предложи и загрижеността, която демонстрираше пред българското общество относно състоялата се и съществуваща криза в България. Съжалявам, че не е тук господин премиерът, но българското общество, хората, българските политици очакват той да даде отговор на конкретни въпроси, конкретни въпроси, свързани с това защо се стигна до тази криза, има ли грешки в управлението, от какво се породиха тези грешки, какви са тези проблеми и как той ще ги реши и кой ще поеме отговорността?
Обществото чака отговор на един друг въпрос: каква е цената, която се плати между сделката на новото мнозинство в българския парламент? Какво получи Новото време за тази сериозна подкрепа, която дава на парламентарното мнозинство, като само преди няколко дни имаше ясна позиция и участваше във вота на недоверие при неговото внасяне? И ако конкретно погледнем нещата трябва да се отговори за това как така се стигна, щото министърът на регионалното развитие подписа сделка и я подготви за магистрала “Тракия” без търг и без конкурс. В момента има комисия по този въпрос в парламента. Какво ще отговори на тази тема господин премиерът?
Нужно е да се даде отговор защо вицепремиерът Лидия Шулева провали сделката с “Булгартабак”? Кои са причините? Това е вторият път, когато тази сделка се проваля! Какви са последствията от това?
Редно е да се отговори как един министър на културата спазаряваше двореца в Балчик, какво правеше той с българската култура и кога печелеше доверието на премиера? – дали когато беше министър или когато се превръщаше в придворен композитор?
Защо никой не реагира на кръчмарските смешки и изявления на министъра на вътрешните работи в Смолян, когато по Коледа подари един телевизор на училището и заяви официално на директорката, че по него децата можели да гледат секс филми. За подобни изявления в други държави други министри просто си отиват! Но министър Петканов стои тук и отчита колко сериозно се е справил с престъпността и как българското общество живее спокойно, вместо да отговори на този въпрос, а още по-достойно беше отдавна вече да не е министър и да си е подал оставката.
Трябваше някой от министрите да отговори, ако не някой от тях, то тогава премиерът, какво се случва с министъра на спорта – със зала “Универсиада”, с имотите, с националния стадион, проблеми и скандал, който съществува и който създаде министър Лучано? Няма да споменаваме какви леки коли подаряваше на Иван Славков по празниците!
Това са въпроси, които чакат своя отговор. Когато се прокламираше високо новият морал, когато се говореше, че ще има министри, които ще управляват поновому и с нов морал, наистина очакванията бяха големи. Това, дали този кабинет е имал този морал и изобщо дали е започнал с него ще кажат избирателите на следващите избори. Но господин премиерът е длъжен, защото носи отговорност за това управление и за тези министри, да даде отговор на всички тези въпроси.
Не може един министър на здравеопазването многократно да подлага на всякаква терапия българския парламент, че трябва да приеме да построи въпросната педиатрична болница, в сайтовете на здравеопазването да фигурира като представител на фармацевтична компания и в следващия момент той да дойде тук да дава отчети колко е успяло здравеопазването. Няма да говорим за успехите на българското здравеопазване днес!
И затова аз и всички в залата очаквахме, министрите да отговорят точно на тези въпроси и премиерът да отговори точно на тези въпроси, а не да се обяснява какво било направено отдясно, отляво, отгоре ли, не знам откъде?!
Искат се отговори за работата на министрите, колеги, и те трябва да го направят. В противен случай цялата отговорност си остава на министър-председателя Сакскобургготски и на мнозинството, което продължава да дава доверие на този кабинет. Благодаря. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Василев.
На базата на списъците, които са дадени при мен от парламентарните групи, искам да спазя принципа на ротацията – Коалиция за България има 2 минути, не виждам желаещи за изказвания; ОДС – 11 минути, господин Иван Костов е записан за изказване.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ОДС, от място): Те са преди това. Ние говорихме… (Шум и реплики от мнозинството и опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Много моля, нали знаете, че волята за изказване принадлежи на народните представители! Никой не може да бъде принуждаван да се изказва.
Давам думата на народния представител Йордан Бакалов от Парламентарната група на СДС. Вашата парламентарна група има и време. Господин Бакалов, заповядайте – не желаете думата!
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? (Шум и реплики.)
Народен съюз имат 40 секунди.
Господин Христов, имате 40 секунди – заповядайте, ако желаете. (Шум и реплики.)
Има думата министърът на финансите господин Милен Велчев.

МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Имам удоволствието да ви информирам, че Международната рейтингова агенция “Стандарт Енд Пуерс” вече предвиди резултата от утрешния вот и спази добрата традиция да подобрява кредитния ни рейтинг в дни, когато се обсъжда вот на недоверие.
Преди няколко минути “Стандарт Енд Пуерс” обяви, че повишава перспективата за развитие на суверенния рейтинг на България от стабилна на положителна. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
Ще си позволя да цитирам няколко от мотивите за това решение. Цитирам:
“Подобрената перспектива се основава на очакванията за стабилен икономически растеж и по-бързи от очакваните темпове на намаление на държавния дълг. Подобрена е външната ликвидност. Присъединяването ни към Европейския съюз върви към финализиране през 2007 г. Чудесните перспективи за растеж са подкрепени от силна конкурентоспособност и политическа воля за предпазлива макроикономическа политика.”
По-нататък в съобщението се цитира намалението на дефицита на текущата сметка, консолидираният бюджетен излишък, приближаващ 1% от брутния вътрешен продукт за 2005 г., както и очакванията, че през 2005 г. съотношението дълг – брутен вътрешен продукт ще достигне 30% в сравнение със стойността му от 80% през 2000 г.
Усещате ли, дами и господа, че има известна разлика между тезите на “Стандарт Енд Пуерс” и мненията, изразявани в различно време днес от господин Овчаров и от други представители на опозицията? Но няма проблеми, опозиционните партии бързо могат да причислят и рейтинговите агенции към презряната група на социолозите, които отдавна изглежда са на държавна издръжка.
Дами и господа, който и да лае – керванът си върви. Път назад няма. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли желаещи народни представители да се изкажат? Обръщам се към народните представители от всички парламентарни групи.
Аз ще отправя три покани. Има ли желаещи народни представители? Обръщам се към всички парламентарни групи от пленарната зала, които желаят да вземат думата. Коалиция за България? Не виждам. ДПС – също. НДСВ – не вдигат ръка. Парламентарната група на Обединените демократични сили – не вдигат ръка. Парламентарната група на СДС – има желаещ.
Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Хайде сега малко да се успокоят колегите от управляващата коалиция.
Уважаеми господин председател, госпожи и господа министри! Явно на този ден на много от присъстващите в тази зала, аз лично останах с такова впечатление, не им е станало ясно какво се обсъжда днес и преди всичко защо се стигна дотук, а това е важният и същественият въпрос. Но аз бих казал и нещо друго – че тази дискусия днес все пак, колеги, има успех и успехът е следният: накарахте, говоря към колегите от опозицията, накарахте господата министри днес тук да си направят отчетите след три години и десет месеца министерстване, което изобщо не е малък резултат все пак за Тридесет и деветото Народно събрание. И всички ние чухме, даже и преди малко министърът на финансите, какви забележителни успехи имало това управление. Само че големият проблем е, че ролята на парламента и от управляващото мнозинство, и от този Министерски съвет, който е назначен по волята на този парламент, особено парламентът беше пренебрегван в продължение на три години и половина и нямаше начин да не се стигне дотук, да се стигне до този вот на недоверие. Но явно управляващите, в своето самодоволство, и това даже не са отчели. Просто направиха една сделка с морала преди всичко пред всички хора и пред целия български народ. Аз лично си представям какво е чувствал в себе си министър-председателят тогава, когато беше принуден да седне на банката и да подпише този договор.
Да, ама не. Големият проблем е, че в продължение на една година и половина това мнозинство (малцинство) управляваше така. Тоест то управляваше по олигархичен стил. Тогава, когато беше необходимо някой нещо да постигне от управляващото мнозинство, тогава естествено се формираше и коалицията. Да, но сега настъпи моментът, в който действително трябваше да се направят тези срамни сделки пред очите на целия български народ.
Вотът на хората. Едва вчера или по-скоро снощи министър-председателят се сети, че 2001 г. са гласували хора за него. Само че на мен не ми стана ясно министър-председателят към коя част от хората се обърна снощи – към целия български народ или към тези, които са гласували за него. Защото аз, доколкото си спомням, съвсем наскоро той беше казал, че той може да работи само за тези, които са гласували за него. Това е държавническото поведение на министър-председателя и това е факт.

Създаването на коалицията НДСВ, ДПС и Новото време, уважаеми колеги, стана на яхтата в Монако. Аз лично никога не съм се съмнявал, че това ще се случи по простата причина, че това е зависимостта в българската политика. Тогава, когато си зависим, няма начин това да не се случи, тогава, когато трябва да бъдеш активиран. Някои хора бяха просто активирани в тази посока. В това изобщо не трябва да имате съмнения.
За мен лично до края на парламента, ако ние сме достатъчно отговорни народни представители, трябва да постигнем съгласие за няколко неща – това е Конституцията, това са избирателните закони и това са важните закони, които ще ни помогнат за реалното влизане в Европейския съюз. Оттук нататък парламентът да бъде разпуснат и да отидем на избори. Това е реалната действителност, която явно вие не искате да си признаете.
Относно престъпността. Аз ще ви прочета мнението на Байрън Дейвис, което изцяло се покрива с моето мнение.
“Несъмнено България е най-слабата брънка в района, що се отнася до борбата с организираната престъпност. По-голямо притеснение обаче буди тоталната липса на закони в подкрепата на такава битка срещу организираната престъпност. Има Агенция за защита на детето, но тя няма правен статут. Този проблем трябва да се реши, за да бъдат спрени гангстерите, които въртят този бизнес. Присъствието на организирани въоръжени банди по улиците на София е видимо. Членовете на настоящата мисия дори се натъкнаха на такива хулигани в местен ресторант.”
Това не го казвам аз. Това го казва експертът Байрън Дейвис.
Министърът на вътрешните работи тук цитира данни, а и аз боравя с тези данни от неговото ведомство, та по тези данни специално за убийствата през 2003 г. общият брой убийства от чл. 115 до чл. 127 от Наказателния кодекс са 3201, а за 2004 г. - 3227.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Убийства?
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Така сте ги дали. Убийства от чл. 115 до чл. 127 от Наказателния кодекс. (Шум и реплики.)
Това е Вашата справка.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Не сте в час.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Явно съм принуден да ги направя като разбивка. Ето я разбивката. (Реплики от НДСВ.) Казвам общата бройка. Тук влиза умишлено убийство – чл. 115, чл. 116 и чл. 118; от тях ефтаназия, умишлено убийство – чл. 115, 116 и 118; подпомагане и склоняване към самоубийство. Това са данни от МВР. (Шум и реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви за тишина!
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Специално за грабежите, тъй като се цитира, че няма грабежи. Въоръжени грабежи чрез огнестрелно оръжие през 2003 г. – 45, а през 2004 г. – 58. Действия спрямо МПС през 2004 г. – 1059, а през 2003 г. – 886. Престъпления, свързани с наркотици: през 2004 г. – 2472, а през 2003 г. – 2070. Престъпления по транспорт – почти с 3000 увеличение. Престъпления против брака, семейството и младежта – 1545 на 458.
Колеги, големият проблем е, че от всички регистрирани престъпления 161 358 в полицейски производства са преобразувани 112 489 броя. Тоест разликата от 58 869 се губи.
Относно прокламираната борба с престъпността. Лично аз не мога да се съглася, че сме постигнали чак такива големи успехи, така както примерно източването на държавния резерв. Четиридесет и пет милиона са източени за горива с фалшиви банкови гаранции.
Тогава, когато Източна България беше блокирана, а преди 3-4 седмици беше продаден хеликоптерът, който можеше да лети в най-сложни метеорологични условия, по този начин шест дни хората бяха оставени без хляб, много трудно ставаше транспортирането за хемодиализа, за родилките и така нататък. Това е отношението на управляващото мнозинство към собствения си народ. След като това е отношението, нормално е да се гласува вот на недоверие на този кабинет. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
За изказване думата има господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми министри, уважаеми народни представители! Важната тема днес е разпадането на политическата система в нашата страна. Разпадането на политическата система в нашата страна беше обещано от господин Симеон Сакскобургготски и изпълнено за разлика от другите му обещания. Както признаха управляващите, те правят това напълно съзнателно.
Днес има благоприятна възможност слушателите и зрителите да чуят и разберат посланията на опозицията на днешния дебат. Тези дни падна част от фасадната българска демокрация и се видяха много от нейните непристойни черти. Нека управляващите и министър-председателят не се самозалъгват, че с тази крайно несръчна защитна тактика отбиват атаката на вота. Никой от управляващите не оборва мотивите на вота. Всички говорят за успехите си. Другата част от защитата на мнозинството е една гротеска. Те говорят от името на българските граждани, правят го депутати и министри от партията НДСВ, чийто офиси по градовете отдавна пустеят, където не е стъпвал крак на депутат или избирател. (Шум и реплики от мнозинството.) Говорите дори от името на избиратели и то не на вашите, след като отдавна нямате куража да срещнете хората очи в очи. След днешния дебат още повече ще ви обхване страхът, защото българските граждани видяха лицето на политическото изнудване по време на разрешението на парламентарната и правителствената криза. Тези дни пострада съзнателно изграденият образ на господин Симеон Сакскобургготски като национален лидер.
Този образ бе изграден върху две грандиозни лъжи: първо, за незабавно и несимволично нарастване на доходите и, второ, за новия морал в политиката и почтеност във всичко.
Днес управляващите газят руините на измамените очаквания. След лятото на 2001 г. досега реалната работна заплата нарасна с малко повече от 2 на сто, но за сметка на това двойно нараснаха неизбежните разходи на домакинствата за лекарства, горива и електроенергия, много силно се увеличиха цените на хляба, водата и телефонните услуги, за това говориха колегите. Всички видяхме грозното лице на новия морал. Вчера министър-председателят нарече безпринципни договарянията на опозицията. Странно е да говори по този начин човек, който е отстъпил на изнудване само два дни по-рано. Не можем да наречем добър тон и демонстрация на принципи поведението на всеки от участниците в “Тристранния призрак” както сполучливо нарече новата стара управляваща коалиция депутат от НДСВ. Падна фасадата и на ръководната върхушка на етническата партия. Видя се ясно, че тя не е националноотговорна центристка партия. Заради личните си интереси и заради контрола върху избирателите от смесените региони тази върхушка се оказа готова да прогони стратегически инвеститор и дори да предизвика парламентарна и правителствена криза. Оказаха се способни да се пазарят със своите партньори, за да изтръгнат повече власт. Всичко това бе разиграно и постигнато пред очите на всички ни посредством изнудваческо сваляне на председателя на Народното събрание проф. Герджиков, посредством политически рекет и пазарлъци. Стана съвсем ясно, че ако днес има български политици, които да са запазили най-много от похватите и инструментите на тоталитарната система и нейния репресивен апарат, те са в ръководството на Движението за права и свободи. (Викове: “Е-е-е!” от ДПС.)
Стана съвсем ясно също, че без да е спечелил избори и да има доверието на българските избиратели, Ахмед Доган се добра до позицията да управлява България, възползвайки се от слабостта на министър-председателя Симеон Сакскобургготски. (Ръкопляскания от ОДС.)
Днес виждаме българския премиер в краката на Ахмед Доган и трябва да схващаме това като политическа почтеност.
Какво видяха хората, когато падна фасадата? Видяха, че днешното управление на България е покупко-продажба на съвестност и почтеност срещу власт и пари и че архитектът на това управление е Ахмед Доган, който не се срамува да казва за себе си, че е 80% бизнесмен и 20% всичко останало.
Има проблеми отвъд лявото и дясното, които обединяват всички нормални партии в една демократична страна. Настоящата криза, която определихме като подкопаване на устоите на парламентаризма, е тъкмо такъв проблем. Той бе създаден от НДСВ, ДПС и Новото време. Нито една от тези партии не е нормална демократична партия и едва ли скоро ще стане в бъдеще. (Смях в НДСВ.)
Днес ние сме принудени да защитим Конституцията от управлението Сакскобургготски, за да запазим правото си да бъдем различни като политически партии, да бъдем алтернатива едни на други. Макар и различни политически партии, много преди вие да дойдете и да дойде премиерът от Мадрид, започнахме и проведохме реформи (оживление в НДСВ и ДПС), постигнахме икономическа, парична и финансова стабилизация, постигнахме бърз икономически растеж, подадохме молби за членство в Европейския съюз и НАТО, получихме покана за започване на преговорите с Европейския съюз и затворихме повече от една трета от главите. Имаше силни сблъсъци, имаше крайна конфронтация, но преди вие да дойдете в управлението на страната, в България имаше консенсус както за членството в Европейския съюз, така и за членство на страната в НАТО. Затова не господин премиерът Сакскобургготски, не вие, които сте в управлението, сте гарант за постигане на пълноправно членство в Европейския съюз, а българските граждани, които прегърнаха тази кауза! (Викове: “Е-е-е!” от НДСВ и ДПС, ръкопляскания от ОДС.)
Вие просто се опитвате да ограбите нещо, което е достижение на тази зала. Някои от вас, които са тук, са за малко, затова искам да ви кажа нещо важно. Винаги тези, които сме били в тази зала, сме били единни в едно – че ще спазваме Конституцията и парламентарната демокрация! (Ръкопляскания от ОДС.) Този, който претендира да бъде национален лидер, трябва да признава и пази скъпоструващото съгласие за реформи, за членство в НАТО и Европейския съюз, за спазването на Конституцията, за стабилността на българските институции и на първо място на Народното събрание, което го избира – това, което погазихте тези дни. Вероятно след този вот господата Сакскобургготски и Ахмед Доган ще излязат от кризата, оставяйки българските граждани в нея. Но съм убеден, че утре, на парламентарните избори нашата република ще бъде защитена от гласовете на българските граждани. Българската демокрация ще гласува срещу вас заради погазването на Конституцията, ако не утре – на 25 юни 2005 г. вотът ще успее. Нямайте съмнение! (Бурни и продължителни ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, госпожо Атанасова. (Силен шум и викове: “У-у-у!” от ОДС.)
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От 1996 г. господин Иван Костов сънува един и същи кошмарен сън. Неговият кошмар се казва Симеон Втори.
Искам да Ви кажа, господин Костов: Вие не можете да преодолеете личната си криза. Трябва да Ви кажа, че до 2010 г. сигурно този сън ще продължите да го сънувате! (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за дуплика, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ОДС): Ще използвам зададения ми въпрос за да кажа нещо важно. Управляващото мнозинство дойдохте пълни с омраза и ненавист в това Народно събрание. (Силен шум в НДСВ и ДПС.)
С времето тази омраза не ви напуска. Тази омраза и ненавист са голям бич за политика, особено във властта.
ЕМЕЛ ЕТЕМ (ДПС, от място): Ти за себе си говориш през цялото време!
ИВАН КОСТОВ: Искам да ви кажа следното нещо от сърце: битката между доброто и злото става в душата на всеки един от нас. Във всеки се борят злото и доброто и в зависимост от това как завършва битката между тях, човекът се превръща в добър или лош човек. Всичко, през което съм преминал – това искам да Ви кажа, госпожо – не е позволило на злото в мен да надделее (силен шум в НДСВ и ДПС), останал съм си такъв човек, какъвто съм бил винаги.
Пожелавам Ви като излезете от Народното събрание и като не се върнете, разбира се, вече никога в него, дълго да премисляте тези думи! (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Церовски. (Викове “Браво” от НДСВ.)
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги министри, уважаеми дами и господа народни представители! Хубаво е, когато човек от тази отговорна трибуна говори на база личния си опит. Хубаво е, когато от тази отговорна трибуна той може да отправи своите послания към хората, които са гласували за него. И винаги, когато е било най-трудно, човек трябва да се придържа към истината.

А каква е истината? Истината е, че лидер на политическа партия, който през 1990 г. избяга в чужбина, за да не подпише българската Конституция, днес отправя преки обвинения към млади нови политици и към техния лидер, че, видите ли, те погазвали българската Конституция.
Нито един ден от 1990 г. досега Съюзът на демократичните сили и сателитните му организации не са признали официално достойнствата на последната българска Конституция. Нито един ден! Те са се клели в нея, те са придобивали властта в името й…
ЕЛИАНА МАСЕВА (ОДС, от място): Но сме я спазвали!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: …те през 1990 г. разиграха огромния цирк, наречен тридесет и деветащина, само и само да докопат властта и редица години да стоят на тези банки, за да упражняват тази власт. Но те никога официално не са признали достойнствата на българската Конституция.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ОДС, от място): Кажи за апартамента!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Толкова са елементарни и толкова са безотговорни, че единствено стигат до там да я използват като щит, за да останат във властта.
И тогава, когато политическата партия, наречена Демократи за силна България, ще последва съдбата на така наречените отлюспени…
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС, от място): Кажи за апартамента!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: … колеги от Съюза на демократичните сили през 1990 г., защото господин Костов не е име от величината на господин Милан Дренчев, защото господин Костов не е име от величината на д-р Дертлиев, ...
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС, от място): Ти ли си величина?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: … всички те в името на българската Конституция, подписвайки я, знаеха, че им предстоят тежки извънпарламентарни времена, но те подписаха българската Конституция и положиха основите на българския конституционализъм.
За разлика от господин Костов в правителството на премиера Сакскобургготски има двама министри, които са я подписали и аз се гордея, че съм един от тях (викове: “Браво!” от Борислав Китов и ръкопляскания в ОДС, СДС и Народен съюз), а министърът на външните работи на България, уважаеми дами и господа, за разлика от господин Костов, не избяга в чужбина, за да не подпише Конституцията. Той се върна от чужбина, за да я подпише. Това е истината! (Силен шум и реплики в дясната опозиция.) Това е истината, която имам удоволствието да заявя. Благодарение на това, че съм се придържал към нея, сега от тази трибуна, след като 10-12 години бях извън политическия живот като присъда, че съм подписал българската Конституция, те…
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС, от място): Ти!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: … те бяха тези, които по същия начин казваха, че никога няма да се върна в българския парламент. (Силен шум и реплики в СДС и ОДС.)
Господинът, който каза, че има светли дни за българската демокрация и който беше председател на Народното събрание, той произнесе тези присъди. Имаше и други, които произнасяха присъди над подписалите българската Конституция. Аз знам, че този разговор ви е много неудобен (силен шум и бурни реплики от ОДС и СДС), защото имаше времена, в които редица хора участваха в така наречените демократични процеси, за съжаление те не са тук, сред нас, а голяма част от вас се криеха зад пердетата, господа. Криеха се, не излизаха на митингите тогава. Тогава не беше интересно, тогава се чудехте как да се присламчите към по-силния на деня.
Това, което искам да кажа, обаче, е по-важно. Има много силни атаки срещу нашите колеги от Новото време. Много сериозни атаки! Защо? Обвиняват ги! На всички е известно, че аз не съм любимец на тази парламентарна група и надали ще стана някога любимец. Какво се случи обаче на практика? На практика така големият и заявяван от всички консенсус по въпросите за присъединяването ни към Европейския съюз много бързо се разклати в момента, в който замириса на власт. Много бързо! Изглежда от основния въпрос какво би станало, ако на 25 април България се окаже без легитимно правителство и няма кой да подпише предприсъединителния договор никой не се е вълнувал и изглежда само колегите от Новото време са преценили този евентуално съществуващ риск. (Силен шум и реплики в ОДС и СДС.) Това е! Да, неудобно е, но за съжаление българската Конституция е тази, която ми дава правото да говоря.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Научи я поне!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля за тишина! Моля ви!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми колеги, на така наречената дясна опозиция изглежда не й е удобно, когато правителството на премиера Сакскобургготски за първи път ще допусне частния капитал в строителството на големи, крупни инфраструктурни проекти. Не й е удобно, да!
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Кажи за магистрала “Тракия”!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Да, точно за същата магистрала става въпрос. Защото ако ние успеем да финализираме преговорите, господа, 720 млн. евро частен капитал за първи път в историята на тази държава ще влязат за строителството на този крупен инфраструктурен проект. Това е истината. (Много силен шум и реплики в ОДС и СДС.) Но понеже вие сте прекалено либерални, понеже вие сте страхотни демократи и сте защитници на частния капитал, вие сте тези, на които се оказа, че не им е удобно частният капитал да влезе в българската инфраструктура.
Сега трябва да ви кажа три цифри: какво е направено в сектор “Пътища”. В периода 1995-1997 г. са инвестирани 51 деноминирани лева, което в километри завършено строителство е 766 км, господин Димитров. За периода 1997-2000 г. са инвестирани 523 млн. 376 хил. 892 лв., което в завършени обекти в километри е 2102,10 км. За периода 2001-2005 г. са инвестирани 833 млн. 470 хил. 93 лв., което в километри завършени обекти е 2491,5 км.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС, от място): Включи и пътя до Злокучене.

МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Ако българското правителство финализира успешно преговорите за концесиониране на автомагистрала “Тракия”, то към тези 833 млн. лв. ще бъдат добавени близо 1 млрд. 400 млн. лв., което на практика в съотношение значи следното. Правителството на премиера Сакскобургготски в неговата политика по изграждането на пътната инфраструктура се е справило 16 пъти по-добре от правителството на премиера Виденов и 1,6 пъти по-добре от правителството на премиера Костов. А ако реализираме и инвестицията в автомагистрала “Тракия”, 4 пъти по-добре от правителството на премиера Костов.
Уважаеми колеги, аз не твърдя, че ние сме решили проблемите на българската пътна инфраструктура, но твърдя, че правителството на премиера Сакскобургготски чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството съживи и други два много сериозни и много отговорни инфраструктурни проекти, единият се казва нефтопровод Бургас-Вльора, а много се надявам, че и за нефтопровода Бургас-Алексадруполис ще бъде подписан тристранен меморандум с турската и гръцката страна.
Освен това искам да ви кажа, уважаеми колеги, че както и да интерпретирате цифрите, никога, по никакъв начин не можете да кажете на хората от с. Бръщен или с. Црънча, че вие сте докарали пътя до тези села. Никога! (Ръкопляскания от НДСВ.) Както и никога не можете да кажете на хората от редица села, като например Веленци, Дъбрава, Орешене, Батулча, които чакат вода от 1903 г. Ние докарахме водата до техните домове. От 16 години язовир “Христо Смирненски” чакаше да бъде завършен. Нашето правителство завърши този язовир и решихме проблемите на Габрово.
Освен това ние решихме проблемите с водоснабдяването на Мездра, а оттам и на Враца, както решихме и проблемите с водоснабдяването на Варна чрез язовир “Цонево”, а по този начин решихме и проблемите на Южното Черноморие. Това, което можем да направим, ние го правим. Разликата между нас и вас, господа, е, че при нас нещата се случват, а вие по всякакъв начин държите това да не става.
Само след няколко месеца на изборите българският народ трябва да избере между тези, които 12 години симулираха преход, прехвърляйки си топката от едната на другата партия чрез злощастния двуполюсен модел, и тези, които направиха така, че нещата в тази държава да се случват. Благодаря ви. (Продължителни ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Церовски.
За процедура има думата господин Абаджиев. Процедурата, господин Абаджиев, нали знаете, че може да е само по хода на дискусията?
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Моята е по начина на водене на заседанието, господин председател. Моля Ви да прекъсвате министрите, когато слушаме от тях безсмислени словоизлияния като това на господин Церовски, което не е по темата. Половината от неговото изказване не беше по темата на днешния вот. Следващият път, когато той се изкаже, може да поиска да разкаже за ремонта на апартамента, който купи на безценица. И за това ли трябва да слушаме? (Силен шум и реплики от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подобен текст, за който Вие ме карате да направя забележка, не фигурира в правилника. (Шум и реплики.)
Имате думата, господин Пейков.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа министри, госпожи и господа народни представители! Аз бих желал да попитам господин Станишев: какъв е интересът – неговият и на неговата партия, да крачи в един и същи строй с господин Иван Костов?
Искам да напомня на по-младите народни представители от БСП, че през 1992 г. господин Костов искаше да заеме мястото на Филип Димитров и там, в онзи ъгъл Константин Тодоров – колега от Пловдивския избирателен район, събираше подписка “Иван Костов – министър-председател след Филип Димитров”.
Тогава мъдрият бивш лидер на БСП Александър Лилов сподели пред медиите, че не БСП е свалила правителството на Филип Димитров и че БСП може да се окаже в ролята на един античен хор в една чужда пиеса.
Затова питам господин Станишев: Вие не се ли чувствате като античен хор в една чужда пиеса? (Смях, оживление в мнозинството.)
Обръщам се и към колегите народни представители от Съюза на демократичните сили. Колеги народни представители, не играйте по свирката на Костов. Той винаги ви задава темпото на вашето подскачане. Близо 60% от българите не желаят това правителство да бъде свалено и бламирано чрез безпринципен вот. Не си навличайте народното презрение.
Към господин Костов, през 1990 г. БКП се разцепи, а Вие станахте платен експерт на БКП и Вашият възход днес отново Ви връща обратно в лоното на партията-майка, като се подписвате редом с подписите на дейците на БСП. Изявен лектор на БКП, кореспондент на “Работническо дело”, министър в правителство с мнозинството на БСП, колега на госпожа Масларова в това правителство, днес господин Костов претендира, че НДСВ толерирало комунисти. Не е ли малко лицемерно, господин Костов, това Ваше твърдение? (Шум и реплики от ОДС.)
Господин Костов отстрани затворниците на комунистическия режим и зае мястото им на политическата сцена. Ето какво мислят за него тези хора. Писмото е от Съюза на репресираните в Пловдив: “Ние, репресираните след 9 септември 1944 г., сме сила, която се бори срещу варварския комунизъм. Станахме една от организациите-учредителки на СДС”. (Шум и реплики.)
ПЕТЪР АГОВ (КБ, от място): Това по вота ли е?
ТОШО ПЕЙКОВ: Но днес ние сме свидетели на страшно предателство от страна на лидери на СДС и ОДС начело с Иван Костов. Те се съюзиха с най-големия враг на българския народ открито, като прегърнаха комунистическата максима “целта оправдава средствата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Пейков, придържайте се към мотивите на дебата.
ТОШО ПЕЙКОВ: “Няма да простим и на госпожа Мозер, и на д-р Китов, които с жар потъпкаха костите на хилядите жертви, които даде нашата организация...”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Пейков, не ме принуждавайте да Ви отнема думата.
ТОШО ПЕЙКОВ: Мисля, че говоря по темата, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Пейков, моля Ви, говерете по мотивите на дискусията. (Шум и реплики.)
ТОШО ПЕЙКОВ: “Няма да простим на всички, които се съюзиха с нашите противници. Става дума за предателство от страна на съмишленици на такива, които се представят за съмишленици.”
Затова искам да ви разкажа за това, което се случва в местността “Оборище” край Панагюрище – там, където през 1876 г. Бенковски и апостолите свикаха Великото Народно събрание. Там, на плочата, където е записано името на предателя Нено Балдьовеца всяка година общината изпраща хора, които да възстановят това име на предателя в чест на историческата истина. Тази година обаче името на предателя Нено Балдьовеца не можа да бъде възстановено, защото плочата е толкова дълбока изчегъртана, че боята не лови.
Затова аз се обръщам към враговете на българското правителство: драги колеги, не ви пожелавам участта на Нено Балдьовеца, предал родината си за няколко сребърника. Пречупете ината си, опомнете се, обичайте България, а не само себе си! (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
От Коалиция за България не виждам желаещи. От Парламентарната група на Новото време не вдигат ръка, от ДПС – също, от НДСВ – няма желаещи, Парламентарната група на ОДС изчерпа своето време, СДС – също. (Шум и реплики от ОДС и СДС.)
Обединените демократични сили има 2 минути и 30 секунди.
Има думата министърът на вътрешните работи господин Петканов. Заповядайте, господин министър.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Колко пъти ще говори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Министрите могат да говорят всеки момент, когато пожелаят думата. Знаете правилника много добре.
Заповядайте, господин министър.

МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз действително нямах намерение да говоря. Мисля, че това, което имах да кажа, вече го казах. Изказването обаче на уважаемия господин Бакалов, който току-що влиза, ме задължава да направя това. И ме задължава, защото прав е господин Абаджиев, който преди малко каза, че има безсмислени изказвания. Аз бих добавил: и налудничави (смях от НДСВ) цифри. Налудничави цифри – и това беше посочено в изказването на господин Бакалов. Той посочи нещо абсурдно – посочи една статистика, не знам откъде измислена, че годишно в страната се извършват над 3500 убийства, умишлени убийства.
Уважаеми господин Бакалов, от 1990 г. до ден-днешен мога да Ви цитирам по години умишлените убийства. Най-много са те – 461, през 1995 г. През 2000 г. те бяха 309. През 2004 г. са 225. В това няма никакво съмнение и това го знаят всички специалисти.
Трябва да ви кажа, че винаги и навсякъде съм споменавал, че Вие спадате към компетентните депутати в сферата на сигурността и вътрешния ред. (Ръкопляскания от НС.) Казвал съм го. Като чух обаче днешните цифри си зададох въпроса дали правилно съм преценявал. По вероятно е обаче другото и аз ще го кажа тук, пред пленарната зала. Показвате едни бланки, показвате една форма на отчет, която не е присъща за МВР. Вероятно Вие сте нейният автор. (Оживление в НДСВ.) Самият факт, че твърдите подобно нещо, е доказателство за това, тъй като и към момента смятам, че сте компетентен. Вероятно сте объркали пътно-транспортните произшествия с умишлените убийства. (Ръкопляскания от НДСВ.) И двете са престъпления, но едното е по непредпазливост. И пътно-транспортните произшествия са далеч повече от умишлените убийства.
От друга страна обаче съм разколебан дали правите това умишлено или се дължи на Вашата некомпетентност. Защото Вие споменахте още нещо, на което народните представители не обърнаха внимание и това е разбираемо, това го знаят само специалистите. Вие казахте, че заявителските материали са били една еди-каква си цифра, а образуваните предварителни производства – по-малко. Ами, естествено, че е така. Естествено е, че е така. Едно е заявителски материал, друго е регистрирано престъпление, трето е предварително производство, четвърто е внесен обвинителен акт, пето е присъда и така нататък.
Уважаеми господин Бакалов, моля Ви, не опровергавайте статистиката, данните, които аз посочих, по този начин. Това не хваща декиш.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Хубава дума.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Хубава дума. Ако аз посочех 225 убийства за 2004 г., макар че те не могат да се прикриват, нито едно от тях, бихте могли да кажете, че са 300. Ама 3500? Съжалявам. (Смях и ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи за изказвания? Народен съюз има 40 секунди.
Господин Христов, имате 40 секунди, заповядайте.
Но наистина, след 40 секунди, моля Ви, не ме принуждавайте да Ви прекъсвам. Да бъдем коректни един към друг.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа... (Викове от НДСВ: “Картата! Картата!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Картата, моля Ви! Господин Христов...
МОНЬО ХРИСТОВ: Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги, които сте внесли вота на недоверие! Няма смисъл да говорим сериозни тези и сериозни доводи на едни хора, които поругават и ругаят всеки ден Конституцията. Ето защо от името на българския народ (смях от мнозинството), от името на...
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Имаш ли пълномощно?
МОНЬО ХРИСТОВ: Със заверено пълномощно ще прочета няколко текста за вас, господа управляващи и господа от Новото време и така нататък.
“Край Босфора шум се вдига...”
(Народният представител продължава да говори при изключени микрофони. Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, моля Ви най-любезно....
(Народният представител продължава да говори на изключени микрофони.)
Господин Христов, от уважение към Вас... Моля Ви! (Народният представител продължава да говори на изключени микрофони.)
Господин Христов, моля Ви, напуснете трибуната.
Господин Христов, моля Ви! (Народният представител продължава да говори на изключени микрофони.)
Правя Ви забележка, господин Христов!
МОНЬО ХРИСТОВ (встрани от микрофоните): Довиждане, господин председател. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания?
Имате две минути. Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа, нещо за интереса, извън онова, което чухте.
Интерес на българските граждани, които трябва да бъдат някак представлявани, е да се разбере защо това правителство си позволи дреболията, използвайки позицията си във властта, да си вземе евтини апартаменти с компенсаторки, да направят комисия, която независимо от заключението си, ската въпроса. Отговорът е прост: защото не може министър-председателят, който по аналогичен начин си прибра имоти за 200 млн. лв., да им иска сметка. (Шум и реплики.)
Няма защо министърът на вътрешните работи да внася Закон за незаконно забогатели – да пита седящата до него колежка Арсенова как с една и съща горе-долу заплата се прави една къща в Созопол и една къща в Бояна по едно и също време, а Вие, господин Петканов, все още сте в “Младост-4”, доколкото знам. (Оживление.) Попитайте Милен Велчев с най-големия курортен комплекс.
Още повече питайте министър Свинаров, който в момента сключва търгове за 5,65 млрд. лв. за модернизация на армията, която сума надхвърля десетки пъти държавния бюджет на последната година от правителството и независимо от търговете той е принуден да сключва договори за пъти по-малко количества. Например хеликоптерите “Юрокоптер”, които по търг са 18, а договорът е за 3. Вие сте в последната година от вашето управление. С какво смятате да натоварите следващите правителства и парламент, независимо кой ги е извършил? И смятате ли, че това е само наш, само на ДСБ, само на Народен съюз, или само на независимите интерес? Аз имах наивността да смятам, че това е и ваш интерес, и ваше задължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Благодаря много.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: И бъдете така добри, да не ни четете рейтинги, а се занимайте с този въпрос. (Ръкопляскания от КБ, ОДС и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Дончева, благодаря Ви за коректността.
Заповядайте за реплика, господин Камен Влахов. (Шум и реплики от мнозинството.)
РЕПЛИКИ ОТ НДСВ: Не му давайте думата!
(Уточнения между народния представител Камен Влахов и председателството.)
ВЪЗГЛАСИ ОТ КБ: Искаме Влахов, искаме Влахов.
КАМЕН ВЛАХОВ (встрани от микрофоните): Отказвам се.
МИХАИЛ МИХОВ (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие нямате време за процедура.
МИХАИЛ МИКОВ (встрани от микрофоните): Искам думата за процедура по водене на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нямате време!
МИХАИЛ МИКОВ (встрани от микрофоните): Имам право на реплика за водене на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Миков, процедурата също влиза във времето, което имате.
МИХАИЛ МИКОВ (встрани от микрофоните): Процедурата е по водене на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не мога да Ви дам думата. Съжалявам. (Шум и реплики от опозицията.)
Има ли други народни представители, които желаят думата?
Има думата народнит представител Емил Кошлуков. (Възгласи “У-у-у!” от опозиицята.)
Новото време, както винаги, има най-много време – 30 минути.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри... (Шум и реплики в залата. Парламентарните групи на КБ, ОДС, СДС и НС напускат пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви за тишина!
ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Нека да изчакаме да напуснат залата... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви за спокойствие и за тишина! Моля ви!
Господин Кошлуков, имате думата.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Само да излязат колегите... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Те може би няма да искат да излязат! Заповядайте.
Господин Кошлуков, да не губим време! Заповядайте.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Сега разбирате защо сключихме тази коалиция. Няма нужда да се явяваме на избори, ние ги спечелихме. Останаха само управляващите в залата. (Реплики.)
Колкото по-рано я сключим, толкова по-добре. Само с появяването си и вече приключихме с опозицията! (Оживление.)
Може би трябва да кажа няколко думи съвсем накратко, тъй като дебатът до голяма степен, понеже е предрешен като гласуване, се ориентира към Новото време, тъй като с нашите гласове този дебат приключи и с включването ни в коалицията гарантирахме, че ще има правителство и че парламентът ще работи.
Напълно нормално е върху нас да бъде стоварена вината или благодарността, но и критиката, и коментарите за всичко, което става днес. И в повечето от изказванията това пролича.
Разбира се, не за първи път – за колегите, които по-отскоро са в политиката, не за първи път лично върху мен се стоварва подобно словоблудство. Всъщност, през 1990 г., когато бях много млад и може би най-младият лидер в СДС, в ранния ми период в политиката, аз изживях подобно нещо. Бях наречен с всички възможни думи, които днес чувате, даже и с повече. Бях агент на КГБ и на ЦРУ едновременно, което е постижение в шпионажа. Бях едновременно женкар с незаконни деца и хомосексуалист, което също е постижение. Разбира се, затова, че съм фашист, разрушител на държави и подобни неща не искам да споменавам. Много от колегите тук ги помнят. Последното студио на тогавашната БКП – БСП точно преди изборите, преди деня на изборите беше посветено изцяло на мен – на фона на “Хитлер югенд” бяха оповестени всички небивалици по Националната телевизия, както и днес ги оповестяват пак по Националната телевизия и Националното радио. Така че няма нищо ново в това.
Ние знаехме, че позицията на Новото време ще бъде критикувана, защото объркахме сметките на много хора. И както тогава след подобни излияния изхвърлихме комунизма на бунището на историята, така днес се надяваме, ако има някаква закономерност в историята, че ще изхвърлим на бунището двуполюсния модел.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Това се получи в залата!
ЕМИЛ КОШЛУКОВ: То се получи и физически в залата – заминаха си! (Ръкопляскания.)
Естествено, подобно решение трябва да бъде обяснено. Ние се опитахме да го обясняваме и естествено, то ще бъде критикувано, пак казвам, защото много хора се виждаха вече като вкусващи властта, подреждащи пасианса, търчаха хора с листове при Първанов, между тях. Истината обаче е далеч по-проста.
За 15 години старите политически партии, които напуснаха току-що, доказаха едно-единствено нещо, че могат да мислят само за себе си, че не им пука нито какво става в страната, че не ги интересува нито каква политика се прави, че единственото, което им трябва, е вечната симбиоза сини-червени да съществува. Тя така се захранва. Те живеят един от друг: ако го няма Костов – го няма Станишев, ако я няма Мозер ...
Това е едно статукво, изградено в продължение на 15 години от хора, които днес си позволиха да бъдат морални съдници, които днес от тази трибуна раздаваха окончателни присъди.
Няма да споменавам Евангелието, където е казано, че не трябва да съдите, за да не бъдете съдени. Мога да спомена биографиите на всеки един от говорещите. Аз ги познавам от самото начало, а някои отпреди това. И ви казвам, че нито един от тези хора няма качествата и достойнствата да претендира да бъде говорител на съвестта и морала на нацията. Знаем биографията, кариерата, знаем позициите, знаем действията на тези, които бяха най-звучни и най-вокални днес тук.
Също така истина е, че тези хора виждат политиката единствено и само като инструмент за своето обогатяване. Политиката за тях е самоцел. Тя не е средство за намиране на правила, норми, обществен морал, за регулиране на интересите, за отразяване на желанията, нагласите, представите, целите, исканията на нашето общество. Тя е средство единствено и само подчинено на техните лични партийни, котерийни или даже строго персонални потребности. Българският политически елит беше изграден по този начин за 15 години – неадекватен, недоказал се, непредставляващ структурните интереси и дълбоко невярващ в плуралистичната теория на обществото, която гласи, че политик добър е този, който взема интересите и ги превръща в правила, а не по болшевишки налага правила, които да създават интереси.
Модерното виждане за България, съвременното разбиране за парламентарна демокрация за тях не е просто чуждо, то е непознато. И днес тяхната реакция е естествена. Това, което те искаха, е да падне кабинетът. За тях това е самоцел. Това не е средство за подобряване на управлението, това не е начин да се коригира властта, това не е модел за представяне на алтернативи, това е самоцел.
Тези хора напуснаха неслучайно, когато Новото време взе думата. Те напуснаха, защото знаят, че не могат да представят контрааргументи. Единственото, което прозвуча в тази зала, е “сделка”. В техния инструментариум, в парадигмата на тяхното мислене всяко политическо поведение има цена. Те 15 години се продават! Каквото и да направят те знаят, че някой трябва да им плати и когато се поставят принципите над сделките за тях е невъзможно това да е вярно. Да ме питат каква е цената на влизането на Новото време в тази коалиция е все да ме питат каква е цената на влизането ми в затвора – една и съща – желанието за промяна. Аз платих своите 4 години от младостта си, защото исках да сменя системата и строя и сега влизам и плащам цената на хулите – тогава бяха включително не само хули, ами и физически натиск, и лишаване от свобода, и карцер, далеч по-тежко беше! Днес е само приказки и коментари. От думите не боли чак толкова, но от карцера е неприятно.
Днес влизаме също, за да дадем своя принос и алтернатива за промяната. Ако Новото време претендира, че може да допринесе, то трябва да докаже. Ако Новото време смята, че има визия за страната и политиката, то трябва да намери начин да я реализира и това е в диалог.
Това споразумение закъсня може би с една година, може би с две, а може би и с четири. Това споразумение отразява нашите мечти за България. Да, има либерали. Да, те са декларирани. Да, те са коренно различни от тези, които се наричат консерватори и социалисти, но онези само се наричат. Ако погледнете политиката на ОДС и СДС, тя е повече от лява. Ако видите желания на БСП, те имат десни приумици. При тях идеологията е етикет на празна бутилка – всичко можеш да налееш вътре, докато в либералното пространство, което днес се разшири, има категорични, ясни визии, превърнати в закони, превърнати в наредби и само от нас зависи да ги реализираме по-успешно.
Аз вярвам, че това мнозинство ще започне да работи, че кабинетът ще бъде далеч по-спокоен вече, знаейки, че няма да има тези сътресения, че България ще подпише на 25 април, което е много важно и че ще успеем да проведем всичко докрай за оставащите пет месеца далеч по-оперативно. И се надявам това сътрудничество днес да продължи.
Естествено, то ще предизвика вой. Разбира се, на никой не му е приятно, че му се изплъзва чергата, баницата, авантата или както искайте го наречете.
Пред нас е предизвикателството да изградим съвременна България, в която такива хора няма да имат място. Затова изборното законодателство трябва да се разгледа внимателно и затова ние толкова искаме да започнем реформата на администрацията. Трябва да се ограничи политическият модел, който създава тези хора, които си излязоха.
За първи път има либерално мнозинство, което може да го направи. Нито Костов на власт, нито Виденов имаха желание да го свършат – на тях им трябва другият. Третият беше излишен. С появяването на третия, с разбиването на модела те стават ненужни.
Ако трябва да използваме футболните метафори, любими на председателя Илчев, специално за него си позволявам това откровение – до днес ние гледахме 15 години мача Левски – ЦСКА. Днес играе Националният отбор и Националният отбор ще се яви на 25-и, и вместо служебна загуба, както искаха нашите колеги от двете страни, ще има гарантирана победа. На 25 април е мачът. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
Така че дебатът наистина е изчерпан. Те го знаят и затова си тръгнаха.
Аз ви предлагам, ако е останало някакво парламентарно време, да подкараме Закона за референдумите. Няма какво да ги чакаме. (Смях и ръкопляскания от НДСВ и ДПС.) Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Уважаеми народни представители, намираме се в диспозитива на чл. 92, ал. 3: гласуването на проекта за решение се провежда не по-рано от 24 часа след приключване на разискванията.
Затова предлагам гласуването да бъде утре в 19,00 часа. Господин премиерът има ангажименти до 19,00 часа и моли гласуването да стане в 19,00 часа. Както вече знаете от Председателския съвет, има консенсус: начало на утрешното заседание – 14,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 17,52 ч.)





Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи


Секретари:
Гадар Хачикян

Веселин Черкезов