Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов, Асен Агов и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Нейчева и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам заседанието.
Предлагам на вашето внимание проекта за програма за работата през седмицата:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, продължение.
2. Проект за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България. Вносители са Сергей Станишев и група народни представители.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
4. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и Комисията на Европейските общности за предоставяне на финансова помощ по Програмата за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз.
6. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
7. Законопроект за ратифициране на Конвенцията между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за обновяване, обозначаване и поддържане на граничната линия и граничните знаци на общата държавна граница.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте този проект за работата на Народното събрание през седмицата.
Гласували 152 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 11.
Тази програма е приета.
Освен това, уважаеми народни представители, е пристигнало предложение с вносител Сергей Станишев – председател на Парламентарната група на Коалиция за България, в което се казва:
“Уважаеми господин председател, на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам като първа точка от дневния ред на Народното събрание през седмицата 10-12 март 2004 г. да бъде включен законопроектът за ратифициране на Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон.”
Господин Станишев, имате ли потребност да мотивирате Вашето предложение? Заповядайте.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! България се намира на финалната права на своето членство в Северноатлантическия съюз. Този резултат, споделян консенсусно от политическите сили в Народното събрание, се дължи на последователната дейност на редица български правителства, на политическите сили. И мога да кажа без излишна скромност, че този консенсус в Народното събрание и широката подкрепа в българското общество нямаше да бъде факт без позицията на Българската социалистическа партия и Коалиция за България. И не се знае дали днес бихме били на тази финална права, ако позицията на БСП през последните години последователно не отстояваше членството на България в Северноатлантическия съюз.
Правим това с разбирането, че членството в НАТО е най-сигурната гаранция за националната сигурност в променящия се свят на ХХI век. Разбираме също така и важните икономически аспекти на членството в НАТО, които са стимул за външните инвеститори да дойдат в България и да вложат своите пари тук, гаранция за политическата стабилност и за необратимостта на демократичните процеси в нашата страна.
На 11 февруари т.г. Комисията за външна политика, отбрана и сигурност на Народното събрание единодушно подкрепи ратификацията на Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон. Оттогава, госпожи и господа, измина почти един месец. Ратификацията е факт от всички страни-членки в НАТО.
На заседанието на комисията беше министър-председателят, министърът на външните работи, министърът на отбраната, лидери на парламентарни групи. И тогава отново се потвърди приоритетът на България за членството в НАТО. Наред с това е необходимо да се приемат много важни закони, които произтичат и са условие за членство в НАТО – и промените в концепцията за национална сигурност, и Военна доктрина, и промените в Закона за управление на кризи, и много други неща, които не са свършени от Народното събрание.
Но първото нещо, първото условие, което Народното събрание трябва да изпълни като свой ангажимент, е ратификацията на Северноатлантическия договор. Това е важният политически акт.
От името на Парламентарна група на Коалиция за България призовавам всички народни представители да подкрепят внасянето на тази точка и нейното разглеждане като т. 1 през тази седмица. Вече един месец след обсъждането в комисията за мен е абсолютно неразбираемо защо парламентарното мнозинство в Народното събрание не придвижи и този изключително важен политически законопроект към пленарна зала. Вместо това периодът се използваше, за да се правят политически спекулации във връзка с внесения от Левицата вот, което няма нищо общо с действителността. И мога да изразя само своето съжаление за това, че защитата на мнозинството по тази тема е толкова слаба.
Обръщам се към всички народни представители да подкрепят включването на тази точка като т. 1 от дневния ред на Народното събрание за седмицата. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Станишев.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте направеното предложение от името на Парламентарната група на Коалиция за България като т. 1 от дневния ред днес да бъде включен законопроектът за ратифициране на Северноатлантическия договор. Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 169 народни представители: за 51, против 60, въздържали се 58.
Господин Кирилов, прегласуване ли ще искате? Заповядайте. Ще бъде поискано прегласуване от народния представител Евгени Кирилов. (Шум и реплики.)
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Предлагам прегласуване, тъй като според мен става нещо невероятно и странно в тази зала. Бих казал, и страшно. (Шум и реплики от мнозинството.) Къде отидоха вашите приоритети аз просто не мога да разбера! (Шум, смях и реплики от мнозинството, ръкопляскания от КБ.)
Уважаеми колеги, с това шега не бива. Това е жива конюнктура, което става в момента като гласуване. (Смях и тропане по банките от мнозинството.)
Призовавам ви при прегласуването да проявите нужния разум. В противен случай всички приказки досега за национални приоритети, за по-скорошно приемане, за всички останали кампании, които се водиха, остават на голо поле и изваждат някои политици тук, в залата, на много силен вятър. Благодаря. (Ръкопляскания и смях от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Уважаеми народни представители, моля, прегласувайте предложението за включване като т. 1 от дневния ред на законопроекта за ратифициране на Северноатлантическия договор.
Гласували 179 народни представители: за 51, против 69, въздържали се 59.
Това предложение не се приема.


Уважаеми народни представители, след като приключи гласуването на това предложение, искам да ви направя едно съобщение: на Председателския съвет днес беше постигнато съгласие от всички парламентарно представени политически сили, в лицето на техните ръководства, без Коалиция за България, че законопроектът за ратифициране на Северноатлантическия договор трябва да бъде подложен на обсъждане и гласуване в подходяща обстановка, с предварителна подготовка и това да стане на 18 март като точка първа от дневния ред. (Ръкопляскания.)
Има още едно предложение за точка в дневния ред, направено от Николай Камов: на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание той предлага в програмата на Народното събрание за седмицата да бъде включен като точка от дневния ред проект за решение за изготвяне на годишен доклад за електронното правителство.
Господин Камов, ще аргументирате ли Вашето предложение, преди да го подложа на гласуване?
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Наистина странни неща стават в нашия парламент, уважаеми господин председател. Председателят на Комунистическата партия гласува за ратификацията на Северноатлантическия договор, а Съюзът на демократичните сили – против. Предложението, което са внесли народни представители, подчертавам това, от всички парламентарни групи в края на м. юли м.г., още не е в дневния ред. То предлага нещо много разбираемо и необходимо: Народното събрание да изслуша доклад на правителството за електронното правителство.
Уважаеми господин председател, за времето, през което ние не обсъждаме този въпрос, България изостава от Румъния с две години в тази област. Рекламите, които се правят по Националната телевизия за електронно правителство, не отговарят на истината. Ние нямаме електронно правителство. Мисля, че българският парламент трябва да включи този въпрос за обсъждане и час по-скоро да изслуша доклада на правителството. Надявам се, че народните представители ще подкрепят това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Камов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на господин Камов за включване в дневния ред: проект за решение за изготвяне на годишен доклад за електронното правителство. Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 153 народни представители: за 54, против 45, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, до мен е адресирано писмо от Централната избирателна комисия, в което се казва, че се изпраща Решение № 379 от 2 март 2004 г. на Централната избирателна комисия, с което се обявява за избран за народен представител Христо Ганчев Марков от Коалиция Обединени демократични сили, СДС, Народен съюз, БЗНС, НС, ДП, БСДП национално, ДПС, подписано от председателя Румен Ненков.
В проекта за решение се казва, че “Обявява за избран за народен представител на 19.Многомандатен избирателен район – Русе Христо Ганчев Марков.”
Искам да поканя господин Христо Марков в пленарната зала, за да положи клетва пред Народното събрание.
Заповядайте, господин Марков. (Ръкопляскания.)
Ще Ви помоля да повтаряте след мен клетвата:
ХРИСТО МАРКОВ: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще Ви помоля да подпишете клетвения лист. Поздравявам Ви и Ви пожелавам: “На добър час!”. (Народният представител Христо Марков подписва клетвения лист.)
Постъпили законопроекти и проекторешения в периода от 4 до 9 март:
Проект за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България. Вносители са Сергей Станишев и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за сдружения и напояване. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите, подпомагаща - Комисията по правни въпроси.
Законопроект за независимите оценители. Вносители са Ралица Агайн и група народни представители. Водеща е Комисията по икономическата политика, подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение за промени в състава на Комисията по култура. Вносител е Константин Пенчев.
Проект за решение за приемане на Националната програма за утилизация и унищожаване на излишните бойни припаси на територията на Република България. Вносител е Министерският съвет. Комисия по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за разрешаване изпращането на кораб от Българската армия в Република Турция за участие в учението в духа на “Партньорство за мир” – “Черноморско сътрудничество 2004”. Вносител е Министерският съвет. Комисия по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за прекратяване действието на Договора за търговия и корабоплаване между Народна република България и Чехословашката социалистическа република. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, има ли някакви предварителни въпроси, преди да започнем по приетия дневен ред? Няма.
Много ви моля в пленарната зала да се създаде работна атмосфера!
Искам да помоля председателят на Комисията по транспорт и телекомуникации господин Йордан Мирчев да заеме своето място.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Отложено е гласуването на § 28, което е изменение на чл. 106 и част от § 45. Предстои докладване на § 47 по номерацията на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, предложение на народния представител Любомир Пантелеев:
“Член 114а, т. 1 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Останалите предложения се оттеглиха.
Комисията предлага да се създаде нов § 47:
“§ 47. Създава се чл. 115в:
“Чл. 115в. Органи на Национална компания “Пристанища” са:
1. министърът на транспорта и съобщенията;
2. управителният съвет;
3. генералният директор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Преди да пристъпим към дебатиране на този параграф, моля да ме извините за един мой пропуск.
Длъжен съм да направя едно съобщение: подписано е писмо от господин Мирослав Севлиевски като председател на нова парламентарна група “Новото време” – на основание чл. 13, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание той представя решение за образуване на парламентарна група “Новото време” и тази парламентарна група е вписана в регистъра на Народното събрание. Аз обявявам в пленарното заседание образуването на новата парламентарна група. Пожелавам успешна работа на групата.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Пантелеев.

ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз предлагам т. 1 във въпросния член, гласящ: “министърът на транспорта и съобщенията” на практика е орган на Национална компания “Пристанища” - да отпадне. Мисля, че това е излишен запис и подхранва моите най-лоши очаквания за съдбата и начина, по който ще бъде експлоатирана Национална компания “Пристанища”.
Още веднъж предлагам да отпадне т. 1, гласяща: “министърът на транспорта и съобщенията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Любомир Пантелеев за отпадането на т. 1 от чл. 115в.
Моля, гласувайте предложението на господин Пантелеев.
Гласували 95 народни представители: за 30, против 53, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, Вие не можете да бъдете орган на компанията. Вносителят, господин Мирчев, е разписал правомощията в следващия чл. 112б, какво прави министърът на транспорта и съобщенията. Разберете, че не може министърът да бъде орган на компанията. Все пак тези закони, след като се приемат и се публикуват, някой ги чете. Има толкова юристи в тази пленарна зала, моля някои от колегите народни представители юристи да вземе отношение. Дори това не е искане на вносителя, господин Мирчев. Не зная кой Ви го е предложил, господин Мирчев, и как се е появил в комисията, че министърът на транспорта и съобщенията ще бъде орган на компанията.
Моля ви да прегласуваме този текст. Нищо няма да се случи по отношение правомощията на министъра, защото те са в чл. 114б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, уважаеми народни представители, подлагам отново на гласуване предложението на народния представител Любомир Пантелеев за отпадането на т. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 34, против 42, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 47 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте § 47.
Гласували 86 народни представители: за 68, против 9, въздържали се 9.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 114б има предложение на народния представител Любомир Пантелеев – в чл. 114б, т. 4 се изменя така:
“4. разрешава участието на Национална компания “Пристанища” в юридически лица с нестопанска цел;”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 114б, който става чл. 115г като нов § 48:
“§ 48. Създава се чл. 115г:
“Чл. 115г. Министърът на транспорта и съобщенията:
1. упражнява правата на собственост на държавата в Национална компания “Пристанища”;
2. назначава и освобождава членовете на управителния съвет;
3. назначава и освобождава генералния директор на Национална компания “Пристанища”;
4. разрешава участието на Национална компания “Пристанища” в търговски и граждански дружества, както и в юридически лица с нестопанска цел;
5. утвърждава правилник за устройството, функциите и дейността на Национална компания “Пристанища”;
6. утвърждава ежегодната програма на Национална компания “Пристанища”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 48 има ли желаещи народни представители да вземат отношение?
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз продължавам да упорствам да ограничим правата, които предоставяме на министъра и на самата компания. Ако някой извън няколкото членове на комисията, които виждам в залата, е разбрал, тя е и бездруго един невероятен хибрид между търговец и правителствена администрация. На този търговец обаче и в частност в случая на министъра ние сме дали едни доста сериозни правомощия, които на практика, ако бъдат внимателно проследени, водят до едно и също – създават възможности за източване на компанията, на тези 20-30 млн. лв., които бяха претекстът за създаването на тази компания. Това са пристанищните такси, таксите за достъп, които бяха преименувани в цени за достъп, за да постъпят в тази компания, подир което да бъдат предоставени, видите ли, изцяло за реконструкция, модернизация, рехабилитация на пристанищата и тяхната инфраструктура.
Сега обаче, както в предходния член, който вие въпреки моите предложения подкрепихте, така и в този ние разрешаваме на министъра в качеството му на орган за управление на компанията – любопитен съм да видя как управителният съвет и генералният директор ще се възползват от този свой нов инструмент, министър Василев и следващите министри на транспорта и съобщенията – разрешава в т. 4 на чл. 115г участието на Националната компания във всякакви търговски и граждански дружества. Малко по-нататък вие ще видите, че има ограничения, които не позволяват определени производства срещу публичната собственост, с която разполага компанията. Същевременно ние й разрешаваме да участва във всякакви търговски и граждански дружества. При това тя е и държавна администрация и с този си статут тя може да участва в дружество за производства на кабърчета, в дружество за износ на банани, произведени в южния край на нашата татковина, и какво ли не, по усмотрение на сегашния или на някой от следващите министри.

Много ви моля, уважаеми колеги, след като отхвърлихте нашето предложение такава компания в този вид да не бъде създавана, защото тя съсредоточва цялата власт в управлението на една специфична дейност в столицата, оставяйки на градове като Бургас, Русе, Видин, Варна само хамалите и хамалогията, сега да направим така, че тази компания и респективно господин министърът в случая да не разполагат с такива правомощия, които могат да доведат до отвеждането на тези 20-30 милиона в нечии широки джобове! Това е смисълът на предложението, което правя – всъщност в т. 4 да отпадне текстът след думата “пристанища” до “в юридически лица”, тоест да отпадне текстът “в търговски и граждански дружества, както и” и т. 4 да придобие следния вид: “Разрешава участието на Национална компания “Пристанища” в юридически лица с нестопанска цел”, търговските и гражданските дружества предлагам да отпаднат.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие поддържате ли и своите предложения, които писмено сте дали? Кое да подложим на гласуване всъщност? Вашето предложение, което сте направили, е същото.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Моето предложение всъщност е това, което се получава, след като отпаднат “в търговски и граждански дружества”. Правя го така, за да не стане господин Иванов и да каже, че предлага нещо друго, а то да е същото, което аз съм предложил, и моето предложение да бъде отхвърлено, а пък неговото да мине. Имахме такъв случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Минков.
СТЕФАН МИНКОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, разбира се, че държавната компания няма да произвежда банани. Аз мисля, че можем по-сериозно да погледнем към текста, с който се занимаваме. И аз моля, когато господин Пантелеев чете т. 4 да я прочете до края: “Разрешава участието на националната компания в търговски и граждански дружества, както и в юридически лица с нестопанска цел”. Разбира се, че компанията ще има право да участва в редица ангажименти и на държавата, и на администрацията, както по съглашения, по международни договори и спогодби, така че аз мисля, че т. 4 е резонна и настоявам тя да остане в текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Господин Пантелеев, имате право на дуплика. Желаете ли да вземете отношение по направената Ви реплика? Заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, аз чакам тук и новият орган за управление на националната компания да вземе отношение – господин Василев, имам предвид Вас.
Колкото до това, което казва господин Минков – аз не се противопоставям на това, пък и от предложената от мен поправка не произтича необходимостта да се ограничи сключването на някакви международни договори, в които, без съмнение, националната компания, респективно министерството би могло да бъде страна.
Аз предлагам да се ограничи участието й в търговски и граждански дружества, които винаги са били, когато става дума за такъв тип дружества, в които участват, от една страна, държавни, а от другата – частни дружества, както ще бъде в случая, винаги са били една допълнителна възможност или широко отворена врата за прехвърляне или източване на средства от държавните дружества към останалите. Нищо по-различно няма да се случи и този път. И аз ви предлагам просто да затворим тази врата още отсега.
Искам да припомня за тези, които са чели закона, и да предупредя тези, които тепърва ще установят това след няколко текста, че срещу тази национална компания е забранено принудителното изпълнение, тоест тя може да бъде неограничено източвана, но ще продължи да съществува. Ето защо настоявам, органът на националната компания да вземе отношение и след това да подкрепите моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 48?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател на комисията! Като обърнете на следващата страница – 44, има един § 49, чл. 115д, т. 8. Господин Пантелеев и по него е направил предложение. Там се казва, че управителният съвет приема проекти на решения за участие на Националната компания “Пристанища” и ги предлага за утвърждаване от министъра на транспорта и съобщенията. А в това, което обсъждаме, пише, че министърът на транспорта и съобщенията разрешава участието на националната компания. Хайде да се разберете с министъра той разрешава ли участието или утвърждава решения, подготвени от управителния съвет!
Министърът разрешава или утвърждава? Ако ще разрешава, да стане едно и също, защото утвърждаването е съвсем друго нещо. Той няма инициативата, така че поне си уеднаквете терминологията, но Пантелеев е абсолютно прав, че тази работа е направена за източване на дружеството. И вие това не го опровергавате всъщност!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Явно, че някои тренират за утре.
Аз ще ви посоча примери – задължително министърът на транспорта и съобщенията разрешава, когато една национална компания трябва да участва в някакви дружества – джоинт венчърс, или с международно участие. Това е практика и го има в приетото от вас законодателство в предишното Народно събрание, господин Миков. В Национална компания “Железопътна инфраструктура” именно министърът разрешава участие в един джоинт венчърс с друго дружество за съвместно производство на определени изделия, а решението го взема управителният съвет. Аз не виждам тук нещо, което да не е ясно и да е в противоречие с Търговския закон, така че мисля, че текстът е точен и напълно съответства на задачите, които са поставени тук, и това, което се предлага в Търговския закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Имате думата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): За какво става въпрос? Ако министърът ще разрешава участието в тази компания, тази процедура трябва да бъде преди вземането на решение. Друг е въпросът, че тук сте преписали от Закона за защита на конкуренцията, от Кодекса на труда. Преписвали сте текстове в този закон като бесни! Не знам кой е наложил този текст, но и на него ще му дойде времето да го обсъдим след малко, но пак ви казвам – или е разрешителен този режим и трябва да е ясно, че министърът дава разрешение за участие, а не да утвърждава. Знам, че като не утвърди той все едно, че не е разрешил, но трябва някъде изрично да се каже кой е актът му на разрешаване, тоест управителният съвет иска разрешение, тогава взема решение за участие и край. Каква е тази процедура – той взема решение, министърът после ще разрешава?! Не може да има последващо разрешение. Ако е разрешителен режим, разрешението трябва да предхожда решението на управителния орган. Не може той да вземе решение и да ходи после при министъра и все едно чрез утвърждаването да му разреши или не. Пише: “Уважаеми господин министър, искаме да се сдружим с еди-кой си. Моля за Вашето разрешение”, и той разрешава. Това е процедурата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител госпожа Чобанова.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз бих искала да ви обърна внимание на едно сериозно, според мен, разминаване в текстовете на предходния член, който приехме вече, и този.
По силата на § 47, чл. 115в органи на Национална компания “Пристанища” са – министърът на транспорта и съобщенията, управителният съвет и генералният директор. Обаче, в този чл. 115г, в § 48 четем следното: министърът на транспорта назначава и освобождава генералния директор на Национална компания “Пристанища”. И в четвърта точка – разрешава участието на Национална компания “Пристанища” еди-къде си.
Като юрист мога да поспоря по това, защото предходният член предвижда един колективен орган на управление, в който са включени министърът на транспорта, управителният съвет и генералният директор.

В този член обаче влизаме в ярко противоречие с предходния член, защото част от този колективен орган назначава другата част от същия този колективен орган, а на всичкото отгоре еднолично разрешава участието на този орган т.е. на Националната компания "Пристанища", в търговски дружества.
Мисля, че този текст трябва да се отложи, да се огледа и да се подбере подходящата формулировка как да се регламентират тези отношения, защото в този си вид са първо недействащи, и второ – в явно противоречие на едно с друго правомощия. Предлагам да се отложи текстът на чл. 115г. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Въобще не си права! Това е заимствано от всички останали закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Чобанова.
Направено е процедурно предложение за отлагане на текста. Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител госпожа Чобанова за отлагане гласуването по този текст – чл. 115г.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 42, против 43, въздържали се 3.
Процедурното предложение не се приема.
Заповядайте за процедура, госпожо Чобанова.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, това е изключително важен текст. Той касае страшно големи интереси. Предлагам да огледате всичко пред себе си, което ви е раздадено, да преосмислите своето решение и да оставим да се помисли повече по този текст. Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на прегласуване процедурното предложение на народния представител госпожа Чобанова за отлагане гласуването по § 48.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 55, против 49, въздържали се 7.
Процедурното предложение не се приема.
Има ли други желаещи да вземат отношение по § 48? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любомир Пантелеев – в чл. 115г, в т. 4 думите "в търговски и граждански дружества, както и" да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 27, против 56, въздържали се 8.
Предложението на народния представител Любомир Пантелеев не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам да прегласуваме този текст по същите причини, по които говорих преди малко. Абсурдно е да даваме такива големи правомощия на една компания, чиято собственост на практика в по-голямата си част е публична държавна собственост. За какъв дявол ще разрешаваме на господин министъра на сключва договори с всевъзможни търговски и граждански дружества?
Първо, за самата дейност на компанията – пристанищната дейност, това не е необходимо. Второ, тя разполага и борави с публична държавна собственост. Трето, ние сме забранили принудително изпълнение срещу тази собственост, а същевременно създаваме условия за източване на компанията.
Затова настоявам още веднъж да прегласувате в полза на моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям отново на гласуване предложението на народния представител Любомир Пантелеев – в чл. 115г, в т. 4 думите "в търговски и граждански дружества, както и" да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 41, против 64, въздържал се 1.
Предложението на народния представител Любомир Пантелеев не се приема.
Поставям на гласуване § 48, както беше докладван от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 67, против 13, въздържали се 12.
Параграф 48 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 114в има предложение на народния представител Любомир Пантелеев – в чл. 114в се правят следните промени:
"1. В ал. 1 думите "за срок от 5 години" да се заличат.
2. В ал. 7 т. 8 се изменя така:
"8. приема проекти на решения за участие на Национална компания "Пристанища" в международни и национални организации с нестопанска цел и ги предлага за утвърждаване от министъра на транспорта и съобщенията."
Комисията подкрепя предложението по т. 2 и не подкрепя предложението по т. 1.
Комисията предлага да се създаде нов § 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Същата материя ли е, защото виждам, че се създава чл. 115д?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Променяме номерацията, но последователността върви.
Комисията предлага да се създаде нов § 49:
"§ 49. Създава се чл. 115д:
"Чл. 115д. (1) Управителният съвет се състои от 5 членове, включително генерален директор, които се назначават от министъра на транспорта и съобщенията за срок до 5 години.
(2) Министърът на транспорта и съобщенията назначава и освобождава членовете на управителния съвет и сключва договор за управление с всеки член на управителния съвет.
(3) Членовете на управителния съвет не могат да извършват от свое или от чуждо име конкурентна дейност и да бъдат в договорни отношения с други предприятия, дружества и сдружения със сходен предмет на дейност.
(4) Не може да бъде член на управителния съвет лице, което е:
1. осъждано за престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда;
2. съпруг или роднина по права, по съребрена линия или по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния или на контролния съвет.
(5) Договорът за управление с член на управителния съвет се прекратява преди изтичането на срока на действието му, когато лицето:
1. не отговаря на изискванията на този закон;
2. нарушава или неизпълнява условията, предвидени в закона или в договора за управление;
3. е подало писмена молба за освобождаване;
(6) В случаите по ал. 5 или при смърт на член на управителния съвет министърът на транспорта и съобщенията назначава нов член за срок до края на първоначалния мандат и сключва с него договор.
(7) Управителният съвет:
1. избира измежду членовете си председател и заместник-председател и го освобождава;
2. избира и освобождава заместниците на генералния директор и директорите на териториалните поделения на Национална компания “Пристанища” по предложение на генералния директор;
3. приема проект на правилник за устройството, функциите и дейността на Национална компания “Пристанища” и го предлага на министъра на транспорта и съобщенията за утвърждаване;
4. приема програмите на Национална компания “Пристанища” и ги предлага за утвърждаване от министъра на транспорта и съобщенията;
5. приема структурата, щата и средствата за работна заплата на Национална компания “Пристанища”;
6. приема годишния счетоводен баланс и отчет на Национална компания “Пристанища” и го представя за одобряване от министъра на транспорта и съобщенията;
7. назначава дипломиран експерт-счетоводител или одиторско предприятие за заверка на годишния счетоводен баланс и отчет;
8. приема проекти на решения за участие на Национална компания “Пристанища” в международни и национални организации с нестопанска цел и ги предлага за утвърждаване от министъра на транспорта и съобщенията;
9. приема решения за сътрудничество на Национална компания “Пристанища” със сродни организации в областта на пристанищата;
10. изпълнява и други функции, свързани с управлението на Национална компания “Пристанища”, възложени му от министъра на транспорта и съобщенията и в съответствие с разпоредбите на действащото законодателство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този параграф?
Господин Пантелеев, заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не че останалите текстове много ми харесват, но съм направил предложение за поправка само по един от тях. Тази поправка се състои в следното. В ал. 1 на въпросния чл. 115 е записано, че управителният съвет се състои от пет членове – защо са пет, това е отделен въпрос, - включително генерален директор, който се назначава от министъра на транспорта и съобщенията за пет години. Това, че генералният директор се назначава от министъра, е казано и в предишните членове, но тук се прави една прибавка, че той се назначава за срок от пет години. Аз не разбирам, след като министърът е пълновластен господар на въпросната компания и неин орган и той има правото да назначава и освобождава както генералния директор, така и членовете на управителния съвет, защо въвеждаме мандатност на решението на министъра. Това е някаква йезуитщина в най-елементарен вид, която няма други цели, освен по някакъв начин да увековечи някакво решение на министъра, като че ли следващият министър няма правото, като сме го записали изрично в друг текст, да уволни въпросния директор и въпросния управителен съвет.
Аз разбирам, че замисълът е онзи, за който ви говоря. Трябва да се създадат трайни условия за източване на въпросната компания и за боравене с нейните средства. И един от начините да закрепостим назначения от сегашния министър директор за един по-дълъг период, когато той няма да е министър или ще има друго правителство, което и да е то. Това е нелепата идея, тоест идеята може би никак не е лоша, но това е нелепият начин, по който въпросната сребролюбива идея е записана в този закон.
Ето защо аз съм направил предложение тази последна част от въпросния текст – “за срок до пет години”, да отпадне. Тя е напълно безсмислена. Единствената й роля би била тази – и тя успешно е свършена – да ни покаже какви са истинските намерения на правителството, което е предложило и утвърдило този закон. А те са, както многократно имах възможност да заявя, да сложи ръка върху въпросните 20-30 млн. лв. годишно, които да се използват и за всякакви други цели, освен тези, които са декларирани в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст?
Давам думата на народния представител Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Имам няколко забележки към представения ни обобщен текст на комисията по § 49, преди всичко по ал. 4.
Едната ми забележка е чисто редакционна, но считам, че трябва да бъде отразена. Става въпрос за т. 1, където е записано, че не може да бъде член на управителния съвет лице, което е осъждано за престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда. Едно лице не се счита за осъдено, независимо дали за престъпление от общ характер или по друг начин, ако няма влязла в сила присъда. Поради което, господин председател, първото ми предложение е да подложите на гласуване отпадането на текста “установено с влязла в сила присъда”. Едно лице не може да бъде осъдено, докато няма влязла в сила присъда.
По-важната ми забележка обаче е по т. 2 на същата ал. 4 на чл. 115д. Текстът е: “Не може да бъде член на управителния съвет лице, което е съпруг или роднина по права, по съребрена линия, или по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния или на контролния съвет”. Изведнъж в текстовете на този закон се появява контролният съвет. Връщам се малко назад, където в чл. 115в ние разписахме, че органите на Национална компания “Пристанища” са: първо, министърът на транспорта и съобщенията, второ, управителният съвет и, трето, генералният директор. Да чувате някъде тук да има контролен съвет? Няма, разбира се. Няма и в другите членове на закона.
Поради това, но това вече е едно мое остро възражение по същество, считам, че трябва да отпадне текстът “или на контролния съвет”.
Имам забележка и по ал. 7, т. 5, където е записано, че управителният съвет приема структурата, щата и средствата за работна заплата на Национална компания “Пристанища”. За мен това е много опасно саморегулиране, което може да доведе до силно изкривяване на политиката, която министерството възлага на компанията да провежда в своята област. Според мен прецизният текст изисква да се запише: “Предлага на министъра на транспорта и съобщенията структурата, щата и средствата за работна заплата на Национална компания “Пристанища”. Министърът е този, който в качеството си ако щете и на пръв орган на Национална компания “Пристанища”, и така е записано като т. 1 от органите, че това е именно министърът на транспорта и съобщенията, който трябва да приеме тази структура. А управителният съвет може да прави само предложения пред министъра. В противен случай наистина се стига до едно опасно саморегулиране, което не е препоръчително предвид на важния национален характер на компания “Пристанища”.
И последната ми забележка, която едва ли ще бъде приета, но искам ясно да го заявя, това е към т. 10 от ал. 7 на разглеждания чл. 115д. В т. 10 като правомощие на управителния съвет е записано, че той изпълнява и други функции, свързани с управлението на Национална компания “Пристанища”, възложени му от министъра на транспорта и съобщенията и в съответствие с разпоредбите на действащото законодателство.
Преди всичко не може един управителен съвет или какъвто щете друг орган за управление да работи извън рамката на разпоредбите на действащото законодателство. Пълна безсмислица е да се каже, че трябва да е в съответствие с разпоредбите на действащото законодателство.
Второ, след като този съвет е управителен, той действително трябва да изпълнява функции, свързани с управлението на Национална компания “Пристанища”.
И на трето място, използването на думите “и други функции” може да разшири неправомерно управленските функции на управителния съвет. По тази причина, господин председателю, правя и последното си предложение – т. 10 на ал. 7 да я подложите на гласуване за отпадане, като считам, че предшестващите девет точки напълно изчерпват функциите на управителния съвет и не би трябвало да се излиза извън тази рамка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Иванов.
Други народни представители, желаещи да вземат отношение по този параграф? Няма.
Преминаваме към гласуване, уважаеми дами и господа.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любомир Пантелеев в чл. 115д, ал. 1, думите “за срок до пет години” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 25, против 46, въздържали се 12.
Предложението на народния представител Любомир Пантелеев не се приема.
За процедура – заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, уважаеми господин председателю на комисията! Моля ви още веднъж да подкрепите това, което съм предложил, а то цели единствено и само да премахнем една мимикрия, че е възможно такъв орган да има мандат. Не може да има мандат орган, който се назначава и освобождава единствено от министъра. А ние сме записали, че този орган има мандат. Нека да не създаваме илюзията, че тази компания се управлява от някакъв СЕМ. Няма такова нещо. Просто министърът, когато пожелае, както е записано в други членове на закона, може да назначи или да освободи въпросните лица от управителния съвет во главе с господин генералния директор и този мандат от пет години е напълно излишен. Ето това предлагам да премахнем, за да не създадем юридически трудности при изпълнение на волята на господин министъра. Този текст е напълно излишен и аз ви предлагам да го извадим от състава на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на прегласуване предложението на народния представители Любомир Пантелеев в чл. 115д, ал. 1, думите “в срок до пет години” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 17, против 51, въздържали се 19.
Предложението на народния представител Любомир Пантелеев не се приема и при прегласуването му.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов в чл. 115д, ал. 4, т. 1, думите “установено с влязла в сила присъда” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 70, против 9, въздържали се 5.
Предложението на народния представител Иван Иванов се приема.
Моля, гласувайте следващото предложение на народния представител Иван Иванов – в чл. 115д, ал. 4, т. 2, думите “или на контролния” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Преминаваме към третото предложение на господин Иванов – в чл. 115д, ал. 7, т 5 да стане: “предлага на министъра на транспорта и съобщенията структурата, щата и средствата за работна заплата на Национална компания “Пристанища”.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
И третото предложение на господин Иванов е прието.
Подлагам на гласуване четвъртото предложение на господин Иванов – в чл. 115д, ал. 7 т. 10 изцяло да отпадне.
Гласували 88 народни представители: за 77, против 11, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията, докладван от председателя, с приетите преди това предложения от пленарната зала по § 49.
Гласували 90 народни представители: за 85, против 2, въздържали се 3.
Параграф 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 114г предложението на народния представител Любомир Пантелеев е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 50:
"§ 50. Създава се чл. 115е:
"Чл. 115е. (1) Генералният директор на Национална компания "Пристанища":
1. представлява Национална компания "Пристанища" пред държавните органи, съдилищата и пред трети лица в страната и в чужбина;
2. ръководи цялостната дейност на Национална компания "Пристанища";
3. сключва договори за дейностите, извършвани от Национална компания "Пристанища";
4. сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите в Национална компания "Пристанища";
5. се отчита за своята дейност пред управителния съвет.
(2) Генералният директор може да делегира някои от правомощията си по ал. 1 на други служители от Национална компания "Пристанища" след одобряване от управителния съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа, имате думата. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 50.
Гласували 90 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 3.
Параграф 50 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 115 има предложение на народния представител Анели Чобанова.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: При това положение не е необходимо да четете предложението, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 115, който става чл. 115ж, и предлага да се създаде § 51:
"§ 51. Създава се чл. 115ж:
"Чл. 115ж. (1) Приходите на Национална компания "Пристанища" се формират от:
1. цените и таксите по чл. 103б;
2. паричните постъпления от концесионни възнаграждения или от възнагражденията по договорите за извършване на пристанищни услуги по чл. 116, ал. 3, т. 1 и от договорите за извършване на дейности по чл. 116а, ал. 3;
3. приходи от собствена дейност;
4. лихви по депозити на собствени средства и по просрочени плащания;
5. републиканския бюджет;
6. дейности, свързани с осъществяването на предмета на дейност по чл. 115б, ал. 1 и 2.
(2) Средствата по ал. 1 се разходват за:
1. осъществяване предмета на дейност на Национална компания "Пристанища" по чл. 115б, ал. 1 и 2;
2. осигуряване безопасността на корабоплаването в каналите и акваторията на пристанищата за обществен транспорт с национално значение;
3. демонтиране и изнасяне на съоръжения по реда на чл. 63, ал. 4;
4. издръжка на Национална компания "Пристанища"."
Комисията подкрепя предложението на народния представител Иван Иванов по чл. 115а.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 115а, който става чл. 115з с подобрена редакция, и предлага да се създаде нов § 52:
"§ 52. Създава се чл. 115з:
"Чл. 115з. Държавата участва във финансирането на дейностите по изграждането, поддържането и развитието на пристанища за обществен транспорт с национално значение, включително в създаването, съхраняването и поддържането на мощности и материални средства за осъществяване на отбранително-мобилизационни мероприятия на страната."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 115б, който става чл. 115и, и предлага да се създаде нов § 53:
"§ 53. Създава се чл. 115и:
"Чл. 115и. (1) На основата на националната програма по чл. 103а, ал. 2, Национална компания "Пристанища" изработва, а министърът на транспорта и съобщенията утвърждава дългосрочна програма за изграждането, поддържането, ремонта, развитието, стопанисването и управлението на пристанищата за обществен транспорт с национално значение, в това число за предоставяне на концесии и за извършване на пристанищните услуги по чл. 116, ал. 3, т. 1 и на дейностите по чл. 116а.
(2) На основата на дългосрочната програма по ал. 1 ежегодно до 31 октомври на предходната година Национална компания "Пристанища" представя за утвърждаване от министъра на транспорта и съобщенията годишна програма за следващата календарна година. Годишната програма съдържа подробна информация за приходите, разходите, инвестициите и финансиранията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказвания по тези три параграфа?
Госпожо Чобанова, Вие искахте думата, заповядайте.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря за предоставената ми възможност. Аз държах да се възползвам от нея не заради друго, а защото, както виждате, този текст, който съм предложила, следва всички текстове, които съм предложила и по-напред, и това е една цялостна структура, която съм предложила да бъде като замяна на Национална компания "Пристанища" като държавна структура.
Считах, че когато се формира един фонд, който аз съм нарекла "Поддържане, реконструкция и модернизация на пристанищата", по подобие на фондовете, които съществуват за реконструкция на пътната мрежа, и други фондове, които се създадоха и в областта на земеделието, то можеше да се направи една по-действаща структура, в която приходите от пристанищни и кейови такси, вместо в държавния бюджет да влизат в бюджета на този фонд и да бъдат разходвани по предназначение, именно каквото сме имали предвид – за реконструкция и поддържане на пристанищата и кейовите стени.
Обаче това мое предложение не беше възприето, най-вече от страна на Министерството на финансите и финансовите структури в парламента, тъй като влизало в противоречие с изискванията на Международния валутен фонд за несъздаване и несъществуване на извънбюджетни фондове. Бих могла да се съглася донякъде с изискванията на Международния валутен фонд, но в случая мисля, че това щеше да бъде най-удачната форма на бюджетиране на този род дейности, които в момента не могат да бъдат извършвани, точно поради тази причина, че постъпленията от пристанищните и кейовите такси отиват в бюджета и се разпределят по усмотрение на министъра на финансите. Именно поради тази причина още изначално предложих да се създаде този фонд. Текстовете, които сега срещате, изначално съм ги оттеглила в цялата структура на Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, тъй като с отхвърлянето на тази идея още в самото й начало те губят своето значение и смисъл.
Казах и преди малко, че съм оттеглила този текст, но бих искала да изразя своето огорчение, че на практика законът, който създаваме в момента, е един крайно неудачен и може би недоносен закон. Казвам това с чиста съвест, тъй като вече бяхме свидетели как в зала се получаваха недоразумения и то най-вече на базата на фактологиите, които са в речното корабоплаване и в морското корабоплаване. Нещата, които се случват в речното и морското корабоплаване, са коренно различни по своята практика и по своята същност. Именно затова този закон трябваше да бъде създаден по начин, по който да удовлетворява и двата вида корабоплаване – или трябваше да бъде разделен на две или просто трябваше да бъдат предвидени текстове за единия и другия бранш. За речното корабоплаване неведнъж съм имала възможност да заявя, че отдавна действат международни и европейски конвенции, по които България е страна. Тя ги е ратифицирала и като такава вече има в част от своето вътрешно право тези конвенции. Тази част от нейното вътрешно право, юристите знаят, става в една по-висша степен част от вътрешното право на нашата страна. Като казвам това искам да спомена точното наименование на част от тези конвенции. По Братиславското съгласие от 1948 г. има някъде около 50-ина конвенции, по които в момента сме страна. Тоест, България по отношение на речното си корабоплаване отдавна вече е в Европа, така че нямаше нужда допълнително да правим опити да хармонизираме своето законодателство в тази си част. Благодаря за вниманието. Потвърждавам оттеглянето на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Пантелеев, имате думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Искам да кажа, че предложенията на госпожа Чобанова бяха единственият достоен и коректен начин за излизане от създалата се ситуация. Но за съжаление, поради разни измислени предлози бяха отхвърлени. Това беше начинът да съхраним сега действащата структура – пристанищна администрация, а не да я пришиваме към търговската компания. Това беше единственият начин разумно да се разпределят постъпилите средства от пристанищни такси. За съжаление целите на вносителите са други, предполагам, че не само на министъра, в т.ч. и на премиера, тъй като надълго и нашироко го занимавах с този въпрос и той в обичайния си стил каза, че всичко това е точно така и нещата трябва да се променят. За съжаление, както често се случва на господин премиера, когато даде дума на единия ден, на следващия ден се оказва, че няма никакви последици. С това встъпление исках да отдам дължимото на свършената от госпожа Чобанова работа за вкарването на този закон в някакви рамки.
Искам да направя следните две предложения по разглеждания текст. Става дума за окончателния текст на § 51, чл. 115ж, т. 2. Там предлагам паричните постъпления от концесионни възнаграждения да не постъпват в бюджета на Националната компания “Пристанища”. Те биха се чувствали достатъчно уютно и в националния бюджет. Тази нова опция за надуване на бюджета на националната компания е съвършено излишна.
Предлагам да отпадне “от концесионни възнаграждения и”. Тоест, паричните постъпления да постъпват по договорите.
И още нещо – предлагам да отпадне т. 5, която, кой знае защо, предвижда в бюджета на въпросната компания да могат да се заделят средства от републиканския бюджет. Взимаме една доста тлъста сума от досегашния републикански бюджет, които бяха таксите за достъп или така наречените “пристанищни такси”, които, казах, са около 25 милиона и това се оказва недостатъчно за функциониране на въпросната компания, като сумите за рехабилитация и реконструкция, които годишно са необходими на всички български пристанища, са доста по-малки, отколкото е бюджетът на тази компания, но ние й разрешаваме да прибира концесионните такси, а сега да има като източник и републиканския бюджет.
Ето защо предлагам т. 5 да отпадне. Още повече, че в следващия чл. 115з е предвидена възможността държавата да участва във финансирането на дейности по изграждането, поддържането и развитието на националните пристанища за обществен транспорт.
Използвам случая да кажа няколко думи за последните намерения на министерството във връзка с проекта “Разширение на пристанище Бургас”.
Не знам дали ви е известно, уважаеми колеги, но първоначалната сума, която беше гласувана за извършване на разширението по проекта за пристанище Бургас, възлизаше на 120 милиона заем от Японската банка, които парламентът утвърди, и още една четвърт върху тези средства, които българската държава трябваше да предостави.
Междувременно предшественикът на господин Василев – Пламен Петров, на няколко пъти предлагаше замразяване на проекта, за да обслужи чужди интереси, а не български, и в крайна сметка стигна до това проектът да бъде редуциран с едно корабно място, което да намали разходите, по неговите думи, цитирам дословно: “с около 25 млн. долара” за изграждането на това корабно място.

Оказа се междувременно, че парите отново не стигат. И сега Министерският съвет по предложен от господин Василев доклад е взел решение и е одобрил да се извади от проекта “Разширение на Бургаското пристанище” и подходния канал, неговото удълбочаване и разширяване, което щяло да струва нови 40 млн. долара вън от досега планираните. Оказва се, че някой криво си е направил сметките или някой много добре е харчил в този период. И затова трябва да бъдат намерени начини и средства да проверим кое и докъде е стигнало, тъй като се оказва, че първоначалният проект не стига че е редуциран почти два пъти, но ще ни струва два пъти по-скъпо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател. Господин Пантелеев, странни неща говорите – искате пари, даваме Ви ги, Вие казвате: не, не ги искам.
Ще ви прочета Закона за концесиите, който точно дава отговор на Вашето предложение: “Паричните постъпления от предоставянето и осъществяването на концесии на обектите по чл. 4... 85 на сто отиват за развитие и изграждане на републиканската пътна и транспортна инфраструктура. Вие сега искате тези пари да не влизат в компанията, да ходят някъде другаде. Аз не мога да ви разбера – хем искате Бургас да върви, хем не искате парите!
Не подкрепям това предложение и ви моля в името на развитието на пристанищната инфраструктура да си оттеглите предложенията по първата точка.
Втора точка беше обща, може би подготовка за утрешния ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Пантелеев, имате право на дуплика. Ако прецените, може да се възползвате.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Държа на предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Господин Минков, имате думата за изказване.
СТЕФАН МИНКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Понеже тук се отправиха доста критики към предложението за изменение в закона и колкото и да е малобройна залата аз искам ясно и категорично да заявя, че измененията, които се предлагат в досегашния Закон за пристанищата, са неща, които са изцяло хармонизирани с европейското законодателство и подпомагат, което няколко пъти казах от тази трибуна, частния капитал да влезе в нашите пристанища.
Много странни метаморфозни изменения чухме от тази трибуна. Аз благодаря на колежката Анели Чобанова и горещото съчувствие от страна на уважаеми колега Пантелеев, но с цялото ми уважение и кръвна връзка с Дунава аз не знам защо считате, че морето отдавна не е в Европа и че конвенциите и законите, по които работим, не са европейски и не са на световно ниво. Нещо повече, това, за което Вие говорихме и колегата Пантелеев Ви подкрепи, коментира нещата от Кодекса за търговско корабоплаване и аз мисля, че те не са предмет на този закон. Ние днес говорим за изменение на Закона за пристанищата – един необходим закон, който трябва час по-скоро да бъде приет и да влезе в действие, защото българските пристанища се нуждаят от пристанищни оператори, нуждаят се от нови порядки, от нов ред и от нови технологии. Затова аз смятам, че измененията, които предлагаме в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България са крайно наложителни и моля те да бъдат подкрепени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Анели Чобанова.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Пак настъпи времето река – море да се противопоставят. Нещо, което не е много желателно.
Аз съм съгласна с това, което каза господин Минков, но в момента, в който изрече заглавието на закона ми стана ясно, че той говори само за пристанищата. Законът всъщност не касае само пристанищата, а касае вътрешните водни пътища, морските пространства и пристанищата. Аз изразих своето становище по отношение точно на морските пространства и на вътрешните водни пътища, не говорих за пристанищата. Казах, че там имаме конвенции, по които отдавна сме страна като речни пристанища, като вътрешни водни пътища или така, както се казва в този закон, съгласно които конвенции аз и преди имах възможността да кажа, че река Дунав е международна река и по никакъв начин не може да бъде причислена като вътрешен воден път на една-единствена държава, която се намира на тази река. Това означава нарушаване на държавния суверенитет и правото на свободно плаване, съгласно Братиславските съглашения на другите страни.
В момента с колегата Минков ние си говорим на различни езици поради неразбиране, може би, на едната или другата материя. Имах предвид това, когато преди малко казах, че трябваше по друг начин да се създаде този закон. Благодаря ви. Това беше моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други реплики? Няма.
Господин Минков, имате право на дуплика, ако желаете. Отказвате се.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези три параграфа? Няма.
Поставям на гласуване, първо, предложението на народния представител Любомир Пантелеев в чл. 115ж, ал. 1, т. 2 думите “паричните постъпления от концесионни възнаграждения и от” да отпаднат.
Моля да гласувате.
Гласували 89 народни представители: за 18, против 66, въздържали се 5.
Предложението на народния представители Любомир Пантелеев не се приема.
Поставям на гласуване второто предложение на народния представител Любомир Пантелеев – в чл. 115ж, ал. 1, т. 5 изцяло да отпадне.
Моля да гласувате.
Гласували 94 народни представители: за 20, против 68, въздържали се 6.
И това предложение на народния представител Любомир Пантелеев не се приема.
Поставям на гласуване § 51, 52 и 53 така, както бяха докладвани от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 14.
Тези три параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Раздел VІ”.
Комисията предлага да се създаде нов § 54:
“§ 54. Раздел V "Пристанищни дейности и услуги” става Раздел VІІ с наименование “Пристанищни дейности и услуги в пристанищата за обществен транспорт”.”
По чл. 116 има предложение на господин Несрин Узун, което той оттегля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, това да се отрази в протокола.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 116 и предлага да се създаде нов § 55:
“§ 55. Член 116 се изменя така:
“Чл. 116. (1) Услугите с търговски характер, предоставяни в пристанищата за обществен транспорт и извършвани от пристанищни оператори, са пристанищни услуги.
(2) Пристанищните услуги по ал. 1 с разделят на следните категории:
1. морско-технически услуги – пилотаж, буксировка (влачене или тласкане), швартоване, снабдяване на корабите с вода, телефон и електрическа енергия; приемане, съхраняване и преработка на твърди и течни отпадъци от кораби и други;
2. обработка на товари и поща – товарене, разтоварване, подреждане, съхраняване, преопаковка на различни по тип товари, вътрешнопристанищен (терминален) превоз на товари и поща, и други;
3. пътнически услуги.
(3) В зависимост от технологията и организацията, необходими за осъществяване на пристанищните услуги, те се разделят на услуги, за извършването на които:
1. не е необходимо ползване на пристанищна територия и/или на пристанищни съоръжения;
2. е необходимо ползване на пристанищна територия и/или на пристанищни съоръжения.
(4) Морско-техническата услуга по ал. 2, т. 1 “пилотаж”, се извършва при условията и по реда на Кодекса на търговското корабоплаване.
(5) Пристанищните услуги по ал. 2, т. 2 и 3 могат да се извършват само на пристанища за обществен транспорт или на рейдове в тяхната акватория, освен в случаи на бедствия в териториално море или други извънредни обстоятелства.
(6) Министърът на транспорта и съобщенията по предложение на Национална компания “Пристанища” може със заповед да преустанови дейността или да ограничи временно или постоянно експлоатацията на пристанища, които извършват пристанищни услуги в нарушение на ал. 5.
(7) Заповедта по ал. 6 подлежи на обжалване по съдебен ред.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 116а и предлага да се създаде нов § 56:
“§ 56. Създава се чл. 116а:
“Чл. 116а. (1) Освен пристанищните услуги по чл. 116 в пристанищата за обществен транспорт могат да се извършват и съпътстващи дейности.
(2) Дейностите по ал. 1 се извършват, при условие че не пречат или няма да попречат на извършването на пристанищните услуги.
(3) Дейностите по ал. 1 в пристанищата за обществен транспорт с национално значение може да се извършват от лица, сключили договор, с който може да се учреди право на ползване върху обособена част от територията на пристанището и/или върху елементи на пристанищната инфраструктура. Договорът се сключва за срок до три години, а в случаите, когато се изисква влагане на значителни по размер инвестиции – с разрешение на министъра на транспорта и съобщенията – до 10 години.
(4) Дейностите по ал. 1 в пристанищата за обществен транспорт с регионално значение се извършват от собственика или от лица, сключили договор с него.
(5) С договора за концесия или за извършване на пристанищна услуга по чл. 117б, ал. 7 на пристанищния оператор може да се предостави и право да извършва дейности по ал. 1.
(6) Когато упражняването на правата, произтичащи от дейностите по ал. 1, се окаже несъвместимо, затруднява извършването на пристанищни услуги или ефективното използване на територията на пристанището, договорите по ал. 3 се прекратяват при условия и по ред, предварително уговорени между страните.”
По чл. 117 предложението на народния представител Иван Иванов е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 117 и предлага да се създаде нов § 57.
“§ 57. Член 117 се изменя така:
“Чл. 117. (1) Пристанищните услуги в пристанищата за обществен транспорт се извършват от специализирани пристанищни оператори, притежаващи или наемащи квалифициран персонал и необходимите технически средства за извършване на съответната услуга.
(2) Национална компания “Пристанища” и пристанищните оператори, извършващи повече от една пристанищна услуга, са длъжни да водят отделни счетоводни сметки за всяка от услугите.
(3) Обучението, квалификацията и преквалификацията на пристанищните работници и предлагането на квалифицирана работна сила могат да се осъществяват от физически или юридически лица, които не са пристанищни оператори по смисъла на този закон, при спазване изискванията на Закона за професионалното образование и обучение.
(4) Лицата, придобили статут на пристанищен оператор по съответния ред, се вписват в Регистъра на пристанищните оператори. Вписването в регистъра се извършва от Национална компания “Пристанища” при условията и по реда на наредба на министъра на транспорта и съобщенията и е условие за извършване на пристанищни услуги.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да спрем дотук, защото следва да гласуваме раздел по раздел. Надявам се този път тези параграфи на Раздел VІ да минат по-бързо в залата.
И все пак, има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по Раздел VІ? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Раздел VІ със съответните параграфи, които бяха докладвани от председателя на комисията, са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По Раздел VІІ комисията подкрепя предложението на вносителя за наименование на раздела, който става Раздел VІІІ, и предлага да се създаде § 58:
“§ 58. След чл. 117 се създава Раздел VІІІ с наименование “Достъп до пазара на пристанищни услуги”.
По чл. 117а предложението на народния представител Иван Иванов е прието по принцип.
Комисията предлага да се създаде § 59:
“§ 59. Създава се чл. 117а:
“Чл. 117а. (1) Правото, предоставено на пристанищните оператори да извършват услуги в пристанищата за обществен транспорт, се определя като достъп до пазара на пристанищни услуги.
(2) Достъпът до пазара на пристанищни услуги в пристанища за обществен транспорт с национално значение се предоставя с договори за извършване на пристанищни услуги или с концесия – в случаите по чл. 117в.
(3) Пристанищни оператори в пристанищата за обществен транспорт с регионално значение са собствениците или лица, сключили договор с тях.
(4) Броят на пристанищните оператори, които могат да бъдат допуснати на едно пристанище за обществен транспорт, се определят от обективните възможности, ограничени от пространството или капацитета му, които се установяват с решение на експертна комисия, назначена от министъра на транспорта и съобщенията.
(5) Не може да бъде предмет на договори по чл. 116а, ал. 3 и чл. 117б, ал. 1, както и на концесия общата техническа инфраструктура на пристанището, която се ползва от всички пристанищни оператори и други правоимащи лица при еднакви условия, като никой не може да възпрепятства свободния достъп до нея.”
По чл. 117б предложението на народния представител Иван Иванов е подкрепено от комисията и комисията предлага чл. 117б да придобие следното съдържание:
“Създава се нов § 60:
“§ 60. Създава се чл. 117б:
“Чл. 117б. (1) Пристанищните услуги по чл. 116, ал. 3, т. 1 се извършват от пристанищни оператори, сключили договор с Национална компания “Пристанища” – за пристанищата за обществен транспорт с национално значение, и със собствениците – за пристанищата за обществен транспорт със регионално значение.
(2) Решение за предоставяне извършването на услугите по ал. 1 в пристанищата за обществен транспорт с национално значение се приема от управителния съвет на Национална компания “Пристанища”. С решението се определят:
1. пристанищните услуги – предмет на договора;
2. срокът на договора;
3. видът на конкурса – едностепенен или двустепенен;
4. критериите за подбор на кандидатите – при двустепенен конкурс, и за избор на оператор – при едностепенен и двустепенен конкурс;
5. видът, размерът и начинът за заплащане на депозита за участие в конкурса;
6. условията за извършване на пристанищните услуги;
7. видът и размерът на гаранциите за изпълнение на задълженията по договора;
8. основните права и задължения на страните;
9. други изисквания, свързани със спецификата на пристанищната услуга.
(3) Пристанищните оператори по ал. 1 в пристанищата за обществен транспорт с национално значение се определят чрез конкурс при условията и по реда на наредба на Министерския съвет. С наредбата се определят и условията и редът за сключване на договорите по чл. 116а, ал. 3.
(4) Решението за обявяване на конкурс задължително се публикува в “Държавен вестник”.
(5) За извършване на услуга по чл. 116, ал. 3, т. 1 задължително се определят чрез конкурс поне двама пристанищни оператори, напълно независими един от друг. Изключение се допуска, ако в конкурса участва само един кандидат.
(6) Резултатите от проведения конкурс подлежат на обжалване по Закона за административните производства.
(7) Договорът по ал. 1 за извършване на пристанищни услуги по чл. 116, ал. 3, т. 1 се сключва за срок до пет години. Срокът може да бъде продължен по съгласие на страните.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по този Раздел VII, който става Раздел V¬¬II¬I – по параграфи от 58 до 60 включително. Няма желаещи народни представители.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Тези три параграфа са приети.
До 11,00 ч. остава 1 минута и 37 секунди. Давам 30 минути почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа.
Постъпила е молба до председателя на Тридесет и деветото Народно събрание проф. Огнян Герджиков от Христо Марков, народен представител в Тридесет и деветото Народно събрание:
"Уважаеми господин председател, моля да бъда отписан от състава на Парламентарната група на ОДС.
С уважение: Христо Марков, народен представител."
Има втора молба, постъпила от същия народен представител, до председателя на Тридесет и деветото Народно събрание:
"Уважаеми господин председател, моля да бъда вписан като народен представител в Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
С уважение: Христо Марков, народен представител."
Тази информация за сведение на Народното събрание я правя на основание чл. 113, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Продължаваме нашата работа с чл. 117в.
От името на парламентарна група има думата председателят на Парламентарната група "Новото време" господин Мирослав Севлиевски. Заповядайте.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, всички сме съгласни, че няма време за губене и затова ще ви отнема съвсем малко, за да ви направя съпричастни към важното за нас, а мисля и за бъдещето на парламента решение да учредим нова парламентарна група "Новото време".
Вчера всички казаха, че никой не е изненадан и точно тази ще бъде нашата изненада. Няма да има изненади, ще правим ясна, конкретна и публична политика, от каквато има нужда българското общество. Ще създадем политическа организация от хора, които не се боричкат за партиен пост или привилегии, а за лидерство в областта, в която работят. Парламентарна организация от хора, които вярват, че на българите им трябват равни възможности, а не еднакви заплати и пенсии.
В нашата група всеки ще отговаря за мястото си, за това, което е направил. Всички ние ще защитаваме правото си да работим в тази сграда за единствената кауза – успешна България. България, в която властта е избрана да служи, а не да командва.
Колеги, дами и господа, трябва да построим мост, най-важния мост – този към обществото. И това може да стане само когато решенията са публични; само когато е ясен механизмът за участие във властта; само когато се знае кой кой е в политиката, как влиза и как излиза; когато има законодатели, които пишат не само правилата, но ги и спазват; когато обществото получава всичката информация за властта, а и властта се съобразява с ясните сигнали, които то й изпраща. Хората искат от нас да говорим ясно, да говорим с техния език. Те повече не могат да чакат партиите да решат своите проблеми и чак тогава да се заемат с националните. А ние сме тук в тази зала не да бъдем по-сръчни, а да бъдем по-бързи и по-умни, за да разпознаем бъдещето, за да даваме посоката и за да работим за това законите да са за всички. Законите не да ограничават, а да осигуряват и защитават правата и възможностите на всички.
Политиката е състезание на идеи и тяхната реализация, а не на кадруването и на облагите. Политиката е работа за екип и ние сме доказали, че сме екип, който участва в това състезание – състезанието на мислещите и на работещите. Ние вече трета година работим и няма да се откажем, няма да се откажем от идеите си за ясна и отворена публична система на политически живот. Ние няма да губим излишна енергия и национално време за вътрешнопартийни и парламентарни войни. Няма да участваме в тях и няма да говорим на езика на войната и враговете.
Ние създадохме Парламентарната група "Новото време", защото няма никакъв смисъл да се опитваш да мотивираш хора, които не искат да бъдат мотивирани, на които статуквото им е удобно и които не могат да мислят отвъд края на мандата. Политиката не е администриране. Политиката е начин да накараш администрацията да следва идеи, които ти изразяваш от името на избирателите. Обратното просто е лицемерие. Това, че сега ние създаваме парламентарна група, не е бойкот, нито враждебен или опозиционен ход. Това е нашата застраховка "Политическа отговорност", която сме сключили с избирателите и по която изпълняваме нашите задължения. Нашата работа е застраховката, която получават избирателите за гласовете си, а резултатите от тази работа легитимират присъствието ни в политиката.
В групата "Новото време" всеки ще носи своята отговорност и ще я носим със законите, които сме внесли и защитаваме. Работата в името на Родината е политиката, която ни обединява в тази група. Моралът е в това – да понесеш отговорност за всяка дума и за всяка постъпка. Днес политическият морал изисква всички ние да докажем, че сме на страната на хората, които всеки ден работят усърдно и спазват закона, а не на страната на малцината, които разчитат на привилегии и връзки. Политическият морал днес изисква не да разказваме проблемите на хората, а да ги решаваме.
Тук сме не да даваме нови обещания, а да очертаем новите предизвикателства и да докажем, че сме в състояние да ги посрещнем. Тук сме, за да заявим, че ще работим за по-сигурна, по-силна, по-успешна държава. Тук сме, за да докажем, че модерна България е нашата кауза.
"Новото време" е групата, която ще работи за нова политическа и икономическа инфраструктура на България, за връщане на властта в ръцете на гражданите, за отчетност, за ясни правила в отношението пари – политика, за демократизация на информацията; за опазване на българската история и култура, за реформа на МВР и службите за сигурност, за защита авторитета на Българската православна църква; за държавна политика за всички българи. Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
Има ли други желаещи да вземат думата от името на парламентарна група? Няма.
Продължаваме нашата работа.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 117в има предложение от народния представител Любомир Пантелеев – в чл. 117в, ал. 3 да се измени както следва:
“(3) Пристанищните услуги по чл. 116, ал. 2, т. 1, 2 и 3 се извършват от пристанищни оператори, получили концесия върху пристанищен терминал.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 177в – създава се § 61:
“§ 61. Създава се чл. 177в:
“Чл. 117в. (1) Концесия се предоставя върху един или повече терминали от пристанище за обществен транспорт с национално значение – съществуващи или които ще бъдат изградени със средства на концесионера – за осъществяване на пристанищна услуга по чл. 116, ал. 3, т. 2.
(2) Условие за предоставяне на концесията може да бъде изграждане на нов или поддържане, разширяване, реконструкция, рехабилитация на съществуват терминал от пристанище за обществен транспорт с национално значение.
(3) Пристанищните услуги по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3 се извършват от пристанищни оператори, получили концесия върху пристанищен терминал.
(4) Концесия се предоставя и върху приемните съоръжения за събиране на твърди отпадъци и на отпадъчни води за извършване на съответната пристанищна услуга по чл. 116, ал. 2, т. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има предложение, направено от народния представител Любомир Пантелеев – за нова редакция на ал. 3 в чл. 117в.
Преминаваме към гласуване на направеното предложение от народния представител Пантелеев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 34, против 54, въздържали се 17.
Предложението на народния представител Любомир Пантелеев не се приема.
Подлагам на гласуване § 61 – чл. 117в, в редакцията, която беше прочетена от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 53, против 1, въздържали се 23.
Новата редакция на чл. 117в се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 117г има предложение от народния представител Иван Иванов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 117г и предлага да се създаде нов § 62:
“§ 62. Създава се чл. 117г:
“Чл. 117г. (1) Решение за предоставяне на концесия се приема от Министерския съвет при условията и по реда на Закона за концесиите и на този закон.
(2) Заявленията за предоставяне на концесия се правят чрез Национална компания “Пристанища”, която осигурява изискващите се анализи за предоставяне на концесия и предлага на министъра на транспорта и съобщенията проекти на мотивирано предложение и на решение на Министерския съвет за предоставяне на концесия.
(3) Министърът на транспорта и съобщенията внася в Министерския съвет предложението за предоставяне на концесия заедно с изискващите се анализи.
(4) С решението на Министерския съвет за предоставяне на концесия по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите се определят и:
1. пристанищните услуги, които могат да се извършват във връзка с концесията;
2. максималният срок на концесията;
3. видът на конкурса – едностепенен или двустепенен;
4. критериите за подбор на кандидатите – при двустепенен конкурс, и за избор на концесионер – при едностепенен и двустепенен конкурс;
5. условията за осъществяване на концесията, в т.ч. задължителните инвестиции.”
По чл. 117д комисията подкрепя текста на вносителя…
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не може ли да се изкажем по този член?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължавайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 117б със следната редакция и предлага да се създаде нов § 63:
“§ 63. Създава се чл. 117д:
“Чл. 117д. (1) Конкурсът за избор на концесионер се провежда от комисия, назначена от министъра на транспорта и съобщенията.
(2) В случаите, когато е предвидено условие на концесията по чл. 117в, ал. 2, свързано с техническа сложност или с необходимост от значителни по размер инвестиции, министърът на транспорта и съобщенията може да разреши срокът за провеждане на конкурса да бъде по-дълъг от срока, определен в чл. 11, ал. 4 от Закона за концесиите, но с не повече от шест месеца.
(3) Докладът на комисията и проектът на решение за резултатите от конкурса се представят на министъра на транспорта и съобщенията в 7-дневен срок от приключването на конкурса за внасянето им в Министерския съвет.
(4) Министерският съвет оправомощава министъра на транспорта и съобщенията да сключи договор за концесия, да осъществява контрол по неговото изпълнение и да представлява концедента в правоотношенията, възникнали във връзка с изпълнението на договора, с изключение на тези по прекратяването му.”
По чл. 177е комисията подкрепя текста на вносителя…
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Чакай да се изкажем по тези текстове, бе!
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Той прочете няколко члена наведнъж!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Искате да се изкажете? Добре.
Всъщност той прочете чл. 117г и чл. 117д, които не са гласувани.
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както виждате, принципът за пълно самообслужване във въпросната Национална компания продължава да се развива. Досега й дадохме огромни пълномощия в най-различни сфери, включително от друга страна предоставихме правото на министъра да бъде орган на въпросната компания и да решава какво ли не. Предоставихме възможност концесионните възнаграждения да постъпват във въпросната компания.
Сега правим и следващата стъпка, с която предоставяме възможност заявленията за предоставяне на концесията да се правят от същата тази Национална компания под формата на мотивирано предложение до министъра, който пък е орган на компанията. Кашата е пълна!

Аз мисля, че Законът за концесиите е дал достатъчно добри предписания за това как трябва да се извършва концесионирането и е излишно тук да пренаписваме, да разширяваме този закон, тъй като става дума за една структура, която очевидно по своя замисъл е предназначена единствено и само да пълни своите каси по всевъзможни начини, да разполага с голяма административна власт, която би трябвало да й отнемем.
Ето защо правя предложение ал. 2 на чл. 117г, която делегира тези права на Националната компания във връзка с концесионирането, да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли противно предложение?
Председателят на комисията какво мисли по това предложение?
За противно предложение има думата господин Минков.
СТЕФАН МИНКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя противно процедурно предложение ал. 2 на чл. 117г да остане с ясното съзнание, че това е в компетенцията на Националната компания “Пристанища”. Аз не виждам къде се нарушава Законът за концесиите. Това е просто един ред, който е необходим. Това е компетентната компания, която трябва да осигури анализите и изискванията, на които трябва да отговаря концесионерът. Много ми е странно, че се иска отпадане на тази алинея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За изказване заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, явно не се разбра, че господин Пантелеев прави изказване, но да приемем, че в рамките на това изказване имаше и процедура. Затова аз правя сега изказване.
Аз предлагам пак в рамките на моето изказване да се отложат двата текста. Това е процедурата. Това е § 62, чл. 117г и чл. 117д.
Ще се опитам пак да повторя това, което казах. Нека да седне комисията и да направи нещо по-добро като текст.
Какво се получава? Министърът на транспорта е орган на компанията. Компанията готви до своя орган предложение, включително, моля ви се, поне не пишете, че проектите за решение на Министерския съвет се пишат в някои компании. Може да е практика на вашето правителство, но не го пишете това! Това е изключително лош атестат за функционирането на изпълнителната власт, та била тя и Компания “Пристанища”. Проектите за решение би трябвало да се пишат в Министерски съвет. Там има Правен отдел, има хора, които са запознати с функционирането на нашата демократична система. Те доста ще се учудят и в крайна сметка ще започнат във всички ведомства да се възлагат функции на писане на проекти на решения на Министерски съвет. Дори такава да е практиката не го пишете. Аз знам, че вашето правителство обслужва много лобита и сигурно и в частни кантори се пишат проекти на решения на Министерския съвет. Поне не го записвайте в самия закон!
И тогава възниква другият въпрос – компанията предлага на министъра, министърът назначава комисията, определя концесионера и неговата единствена отговорност и функция е да внася в Министерски съвет. Той, министърът, като орган на изпълнителната власт ли действа или като орган на компанията в цялата тази процедура, която сте я наплели така? Или във вашето правителство и в днешното управление вие дори привидно чрез законодателството не искате да спазвате правилата, които ясно произтичат от Конституцията и които ясно възлагат и отговорностите. В края на краищата министърът е орган на изпълнителната власт, а не може като бъде и орган на компанията, компанията да си пише решенията и се получава някакво абсолютно смесване на правомощия.
Не знам какви са ви били целите. Те са доста прозрачни за гражданите, но няма да ги повтарям, че ми омръзна. И какво означава такъв текст: “осигурява изискващите се анализи”? Как ги осигурява? Пише ли ги, възлага ли ги някому? Как ги осигурява? Обяснете как министърът ще осигурява анализите – чрез възлагане, чрез собствени усилия? В законодателството такъв тип неясни отговорности са вредни. Пише се кой прави анализ – може да се възложи на външна фирма, може да го свърши и самото министерство като направи тези анализи. Какво значи “да ги осигурява”? Той, министърът, да не е някакъв ятак, та да ги осигурява тези анализи? (Реплики от НДСВ.)
За ятаците – вие ще докарате и партизаните с вашето управление! Това ще направите с този грабеж дето правите! Не ща повече да продължавам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Миков.
Има думата министърът на транспорта и съобщенията.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, по този конкретен текст бих предложил да приемем направеното предложение от депутатите от Коалиция за България.
Според мен по-чист би бил текстът ал. 2 да отпадне. Това с нищо няма да затрудни работата на компанията и на министерството.
Наистина, с цел прецизиране на текста бих искал да ви информирам, че от началото на създаването на този закон до днес има известни изменения в структурата на Министерството на транспорта и съобщенията. През м. септември м.г. създадохме специална дирекция, която се нарича “Концесиониране и управление на публичната държавна собственост”, която на практика има две задачи – да концесионира пристанищата и да концесионира летищата.
Считам, че нашата работа няма да се затрудни, ако отпадне ал. 2, т.е., уважаеми господин председател, предлагам да приемем това предложение. Но, по принцип, уважаеми господа народни представители, не бих приел вашите квалификации, които ги повтаряте във всеки член на този закон, че той е направен с цел съсипване, източване и т.н.! Изключително недостойно е това и не приемам тези квалификации! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
При това положение, господин Миков, държите ли, съгласно чл. 42, ал. 2, т. 5, отлагане на гласуването? Продължавате ли да настоявате за това? Добре.
Всъщност, господин Пантелеев, Вашето процедурно предложение по принцип се одобрява от министъра, но аз първо ще подложа на гласуване предложението за отлагане на гласуванията, както е процедурното предложение, направено от народния представител Михаил Миков.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 44, против 37, въздържали се 3.
Предложението се приема.
За процедура имате думата, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, благодаря.
Колеги, аз предлагам да прегласуваме това предложение, защото предложението на министър Василев беше достатъчно ясно – тази ал. 2 да отпадне, което автоматично решава нещата по тези два члена, така че предлагам процедура на прегласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване отново предложението на господин Миков за отлагане гласуването на чл. 117г и 117д.
Гласували 118 народни представители: за 48, против 63, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на ал. 2 от § 62 – чл. 117г, направено от народния представител Любомир Пантелеев.
Гласували 94 народни представители: за 72, против 20, въздържали се 2.
Предложението е прието, ал. 2 на чл. 117г отпада.
Подлагам на гласуване новите редакции с поправките на § 62 – чл. 117г, и § 63 – чл. 117д.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 57, против 6, въздържали се 12.
Параграфи 62 и 63 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 117е, като предлага да се създаде нов § 64:
“§ 64. Създава се чл. 117е:
“Чл. 117е. (1) В договора за концесия се определят и:
1. пристанищната услуга – елемент на концесията;
2. задължителните условия на концесията и правата и задълженията на концесионера за нейното извършване;
3. правата на концесионера върху конкретизирани пристанищна територия и/или съоръжения – съществуващи и/или които ще бъдат изградени със средства на концесионера; в договора може да се уговори връщане на активите във вида, в който са предоставени на оператора в началото на концесията;
4. концесионното възнаграждение, сроковете и редът за заплащането му;
5. задължителните инвестиции и останалите задължения на концесионера за изпълнение на неговата инвестиционна програма, в това число средствата за изграждане, поддържане, реконструкция и рехабилитация на пристанищни съоръжения и/или на други елементи на пристанищната инфраструктура;
6. задълженията, произтичащи от производствената програма;
7. гаранциите за изпълнение на задълженията по концесионния договор и видът и размерът на отговорността за неизпълнение на задълженията по договора;
8. правата на концесионера върху плодовете, върху обектите, които ще изгради със свои средства, и правото на обезщетение във връзка с приращенията и подобренията;
9. статутът на изградените от оператора недвижимости като подобрения и преминаването на собствеността им върху концедента до изтичане на срока на концесионния договор.
(2) В зависимост от степента на икономическа ефективност от извършването на пристанищната услуга, определена на база стойността на вложените от концесионера инвестиции, равнището на трафика и размера на цените за предоставяне на услугата на потребителите, Министерският съвет може да освободи концесионера от задължението за заплащане на концесионно възнаграждение за целия или за определена част от срока на концесията.
(3) При условията на ал. 2 с решението на Министерския съвет за определяне на концесионера се определят размерът на средствата, които ще бъдат вложени от Национална компания “Пристанища”, и обектите, за изграждането или поддържането на които ще се разходват тези средства.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 65:
“§ 65. В чл. 119, ал. 1, т. 1 думите “ал. 2” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 66:
“§ 66. В чл. 120, ал. 1, т. 4 думите “и чл. 53, ал. 1” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 117е с нов § 64, предложен от комисията.
Гласували 68 народни представители: за 61, против няма, въздържали се 7.
Параграф 64 – чл. 117е, е приет.
Подлагам на гласуване § 9 и 10 на вносителя, подкрепени от комисията, които стават § 65 и 66.
Гласували 71 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 9.
Параграфи 65 и 66 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 11 има предложения на народния представители Анели Чобанова:
“В чл. 121 се извършват следните промени:
1. В ал. 1 думите “от 10 хил. до 100 хил. лв.” се заменят с “от 5000 до 25 хил. лв.”.
2. В ал. 2 думите “от 5000 до 50 хил. лв.” се заменят с “от 2000 до 20 хил. лв.”.
Останалите предложения са приети.
Комисията подкрепя предложението по т. 3 и не подкрепя предложенията по т. 1 и 2.
Комисията предлага § 11, който става § 67, да придобие следната редакция:
“§ 67. Член 121 се изменя така:
“Чл. 121. (1) Който наруши разпоредбите на чл. 92, ал. 6 относно вписването в регистрите на пристанищата за обществен транспорт или реда за извършване на пристанищни услуги по чл. 116, ал. 5, се наказва с глоба от 10 хил. до 100 хил. лв., съответно с имуществена санкция от 50 хил. до 300 хил. лв., ако нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец. При повторно нарушение се налага глоба в двоен размер.
(2) Който наруши други разпоредби на закона или не изпълни писмени задължителни предписания или заповеди на органите по този закон, се наказва от глоба от 5000 до 50 хил. лв., съответно с имуществена санкция от 20 хил. до 100 хил. лв., ако нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има направено предложение от народния представител Анели Чобанова. Не я виждам в пленарната зала. Комисията приема част от нейните предложения, но не подкрепя предложенията, направени в точки 1 и 2 по § 11 на чл. 121.
Подлагам на гласуване предложенията на Анели Чобанова в точки 1 и 2 по чл. 121 на § 11, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 11, против 58, въздържали се 11.
Предложението на народния представител Анели Чобанова не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 11, който става § 67, чл. 121, така както беше представен от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 12, който става § 68, комисията подкрепя текста на вносителя:
§ 68. В чл. 122, ал. 1, след думите “морските пространства” се поставя запетая и се добавя “пристанищата”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване § 12 на вносителя, който става по новата номерация § 68. Комисията подкрепя текста на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 7.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 13 има направено предложение от народния представител Анели Чобанова – в § 13 т. 28 да отпадне.
Има две предложения от народния представител Любомир Пантелеев. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, не подкрепя предложението по т. 2 – т. 30 се изменя така:
“30. “Вид товари” е съвкупността от различни товари…”
Това предложение, както казах, не се подкрепя от комисията.
Комисията предлага § 13, който става § 69, да придобие следната редакция:
“§ 69. В § 2 на Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 13 се отменя.
2. Точка 14 се изменя така:
“14. “Пристанищен терминал” е териториално обособена зона от пристанище за обществен транспорт, която осигурява завършен процес по приемане, обработка, съхраняване и експедиране на определен тип товари и/или поща по определена технология или за обслужване на пътници.”
3.Точка 15 се отменя.
4. Точки 16, 17 и 18 се изменят така:
“16. “Пристанищна инфраструктура” е техническата инфраструктура на пристанището по смисъла на § 5, т. 31 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията, както и други сгради и съоръжения на територията на пристанището, свързани с обслужване на извършваните на неговата територия дейности и услуги.
17. “Пристанищни съоръжения” са елементи на пристанищната инфраструктура, трайно прикрепени към терена на пристанището, които са предназначени за извършване на пристанищни услуги.
18. “Капитан на пристанище” е длъжностно лице, което има право да издава задължителни разпореждания и носи отговорност за околната среда от замърсяване от кораби и за осигуряване безопасността на корабоплаването и човешкия живот в район, определен от министъра на транспорта и съобщенията.”
5. Точка 23 се отменя.
6. Точка 24 се изменя така:
“24. “Пристанищен оператор” е търговец, получил достъп за извършване на определени пристанищни услуги в пристанище за обществен транспорт.”
7. Създават се точки 27, 28, 29, 30, 31, 32 и 33:
“27. “Акватория на пристанище” е прилежащата на пристанищната територия водна площ с естествени или придобити по изкуствен начин условия за защита от вълни и затлачване, която притежава нужните площ и дълбочина за безопасно маневриране и заставане на кей на най-големия разчетен кораб за съответното пристанище.
28. “Кораб” е всеки самоходен или несамоходен плавателен съд или плавателно съоръжение, предназначено за плаване по море и/или река за извършване на една или няколко от следните дейности: превоз на товари, превоз на пътници и багажи; влачене на кораби; извършване на морски услуги и други помощни операции; риболов; експлоатация на други морски богатства, както и други стопански дейности.
29. “Ползвател на пристанищна услуга” е лице, което от свое или от чуждо име е получател на предоставяните пристанищни услуги, обикновено корабособственик, товародател или техни агенти.
30. “Тип товар” е съвкупността от различни по вид товари, които се обработват по съпоставими технологии: насипни, наливни, газообразни, контейнерни, генерални, Ро-Ро, фериботни и др.
31. “Зона за съхраняване на товари” е обособена част от пристанище за обществен транспорт, предназначена за съхраняване на товари като част от претоварния процес.
32. “Съпътстващи дейности” са дейности, обезпечаващи извършването на пристанищните услуги, както и дейности, които съответстват на производствените и търговските задачи на предприятия, чието местоположение в пристанището се оправдава от връзката им с пристанищния трафик, с обема на морския или речния трафик, който създават, или поради услугите, които извършват на потребителите.
33. “Повторно “ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има направени две предложения от двама народни представители.
Предложението на Анели Чобанова за отпадане на т. 28 от § 13 не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 70 народни представители: за 3, против 54, въздържали се 13.
Предложението на народния представител Анели Чобанова не се приема.
Има направено предложение от народния представител Любомир Пантелеев. Една част от предложението е прието, останалата част на се приема от комисията. Затова подлагам на гласуване частта на предложението, която не се приема от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 17, против 33, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване новата редакция на § 13, който става § 69, така както беше представен от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 9.
Текстът на § 68 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията предлага на базата на текста на § 14, т. 1 да се създаде § 70:
“§ 70. В § 3 от Преходните и заключителни разпоредби навсякъде след думите “пристанищната инфраструктура” се добавя “и проучването на вътрешните водни пътища и условията за корабоплаване”.”
Комисията предлага да се създаде § 71 от текста на § 14, т. 2:
“§ 71. Параграф 4 от Преходните и заключителни разпоредби се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте текста на § 14 по номерацията на вносителя. Комисията предлага да се създадат нови параграфи 70 и 71.
Поставям на гласуване § 70 и 71, както бяха докладвани от председателя на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 9.
Параграфи 70 и 71 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Допълнителна разпоредба” - § 15.
Предложение от народния представител Анели Чобанова - § 15 се изменя така:
“§ 15. Навсякъде в закона думите “Национална компания “Пристанища” се заменят с “Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”, думите “пристанищна администрация” се заменят с “Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”, думите “вътрешни водни пътища на Република България” и “вътрешните водни пътища на Република България” се заменят с “българския участък на р. Дунав” и “българският участък на р. Дунав”.”
Комисията не подкрепя предложението.
По същество тези предложения бяха отхвърлени и в предишните текстове.
Комисията подкрепя наименованието “Допълнителна разпоредба“ и текста на вносителя за § 15, който става § 72, и предлага следната редакция:
“§ 72. Навсякъде в закона думите:
1. “плавателен съд”, “плавателни съдове” се заменят с “кораб”, “кораби”;
2. “пристанищна/та администрация” се заменят с “Национална/та компания “Пристанища”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Анели Чобанова по § 15.
Гласували 83 народни представители: за 13, против 51, въздържали се 19.
Предложението на народния представител Анели Чобанова не се приема.
Подлагам на гласуване Раздел “Допълнителна разпоредба”, § 15 – по номерацията на вносителя, който става § 72.
Гласували 76 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 8.
Параграф 15, който става § 72, е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието “Преходни и заключителни разпоредби” и текста на вносителя за § 16, който става § 73:
“§ 73. (1) Обектите по чл. 106, ал. 1 и 3, които към влизането в сила на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата в Република България (15 февруари 2000 г.) са били включени в имуществото на еднолични търговски дружества с държавен капитал, са публична държавна собственост.
(2) Министрите, упражняващи правата на собственост на държавата в едноличните търговски дружества по ал. 1, в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон извършват действия по намаляване капитала на дружествата със стойността на правото на собственост на обектите – публична държавна собственост.
(3) Към датата на влизане в сила на решението за намаляване на капитала по ал. 2 министърът на транспорта и съобщенията сключва договори с едноличните търговски дружества за извършване на пристанищни услуги по чл. 116, ал. 1 и на дейности по чл. 116а, ал. 1. С договорите се определят правата и задълженията на страните в съответствие с разпоредбите на този закон. Договорите са срочни, до сключване на предвидения от закона ред на договори за разрешение или концесия със спечелил конкурс оператор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухте текста на § 16, който се подкрепя от комисията и става § 73.
Моля, гласувайте текста на § 73.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Параграф 16 от Преходните и заключителните разпоредби е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 17 има предложение от народния представител Любомир Пантелеев – в § 17 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Лицата, които към датата на влизане в сила на закона не са еднолични търговски дружества с държавно имущество и притежават права на собственост върху част от терминал на пристанище за обществен транспорт, запазват собствеността си.”
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Независимо от предоставянето на концесия, лицата по ал. 1 са длъжни да използват имотите – частна собственост, само по предназначението им. При необходимост лицата са длъжни да учредят право на преминаване през имота си.”
3. Алинея 5 се изменя така:
“(5) При неизпълнение на задължението по ал. 4 министърът на транспорта и съобщенията или упълномощеното от него длъжностно лице, може да преустанови експлоатацията на онази част от терминала на пристанището за обществен транспорт, която представлява зона за съхраняване на товари и не се ползва по предназначение.”
4. Алинея 6 се изменя така:
“(6) Когато вследствие на преустановяване на експлоатацията по ал. 5 е налице държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се извършва принудително отчуждаване на частта от терминала, представляваща зона за съхраняване на товари, при условията и по реда на Закона за държавната собственост. Искането за отчуждаване се прави от министъра на транспорта и съобщенията.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 74:
“§ 74. (1) Лицата, които към влизането в сила на този закон не са еднолични търговски дружества с държавно имущество и притежават права на собственост върху част от терминал на пристанище за обществен транспорт с национално значение, представляващ зона за съхраняване на товари, запазват собствеността си.
(2) Лицата по ал. 1 имат право в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон да заявят искането си за получаване на концесия. Министерският съвет се произнася по искането в срок до една година.
(3) Ако лицата по ал. 1 получат концесия, те са длъжни да предоставят пристанищната услуга на трети лица при същите условия, както и на себе си.

(4) Лицата по ал. 1 са длъжни да използват имотите – частна собственост, само по предназначението им като за съхраняване на товари от пристанища за обществен транспорт, независимо от предоставянето на концесия. При необходимост лицата са длъжни да учредят право на преминаване през имота си.
(5) При неизпълнение на задължението по ал. 4 министъра на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице преустановява експлоатацията на онази част от терминала на пристанището за обществен транспорт, която представлява зона за съхраняване на товари и не се ползва по предназначение.
(6) Когато вследствие на преустановяване на експлоатацията по ал. 5 е налице държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се извършва принудително отчуждаване на имотите по ал. 1 при условията и по реда на Закона за държавната собственост. Искането за отчуждаване се прави от министъра на транспорта и съобщенията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Мирчев.
Господин Пантелеев, Вие имате предложение, заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам въпрос и моля за обяснение или от господин министъра или от неговите заместници защо в ал. 1 на § 17 в крайна сметка комисията, а и такова е предложението на вносителя, е решила да запазят правата си на собственост върху част от терминала само тези собственици, които имат такова притежание в пристанища за обществен транспорт с национално значение? Защото отхвърляме възможността тези собственици да запазят това, което имат, когато става дума за пристанища за обществен транспорт с регионално значение? Такъв е и смисълът на предложението, което правя – тези собственици, независимо дали имат притежание на част от терминал в пристанища с национално значение или на пристанище за регионален транспорт, да имат еднакви права.
Защо отказваме, както съм предложил в т. 2, да задължим въпросните лица да учредят право на преминаване през имота си, при необходимост, разбира се. Такава необходимост може да възникне винаги в едно пристанище. Ако това право не е учредено, ще създадем огромни трудности при функционирането на пристанищата.
Трето предложение, което правя, и на което държа, е, когато зоната не се ползва по предназначение и при неизпълнение на задълженията да може да се преустанови експлоатацията на онази част от терминала на пристанищата за обществен транспорт, която представлява зона за съхраняване на товари.
Това са моите предложения, които са отхвърлени и аз настоявам за получа обяснение защо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, желаете ли думата? Ако не, да преминаваме към гласуване.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Господин председателю, уважаеми колеги! Всъщност имам две забележки, които са с редакционен характер, но считам, че ще подобрят текста.
В § 17, ал. 3 текстът, който вносителя предлага, е следният: “Ако лицата по ал. 1 получат концесия, те са длъжни да предоставят пристанищната услуга на трети лица при същите условия, както и на себе си”. Изразът “както и на себе си” безспорно не би трябвало да остане по този начин, защото не е коректен.
Предлагам думите “както и на себе си” да бъдат заменени с думите “при които те самите я ползват”. Това е и препоръка на Съвета по законодателство. Тогава самата алинея ще звучи така: “Ако лицата по ал. 1 получат концесия, те са длъжни да предоставят пристанищната услуга на трети лица при същите условия, при които те самите я ползват”.
Втората ми забележка касае едновременно ал. 2 и ал. 3. И в двата случая се говори за получаване на концесия. В Закона за концесиите, както и в закона, който разглеждаме в момента, отгръщам почти произволно към § 61 и 62 – навсякъде се говори за предоставяне на концесия. Концесията не се получава, тя се предоставя. Затова в предшестващите членове на закона сме записали: “Концесията се предоставя върху един или повече терминали. Решението за предоставяне на концесия се приема от Министерския съвет” и т.н. Поради това моята втора редакционна забележка е в ал. 2 “да заявят искането си за получаване на концесия” да стане: “да заявят искането си за предоставяне на концесия”, а в ал. 3, по която говорих досега: “Ако на лицата по ал. 1 се предостави концесия, те са длъжни да предоставят пристанищната услуга...” Получава се една тавтология, обаче концесията не се получава, тя се предоставя. Предлагам да стане: “да предоставят пристанищната услуга на трети лица при същите условия, при които те самите я ползват”. Ще се радвам ако тези забележки, които подобряват текста, бъдат приети от моите колеги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, за ал. 1 какво е Вашето становище?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Нямам предложение по ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност имате две предложения: вместо “получават” да бъде “предоставят”, в ал. 2 и ал. 3...
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Точно така! И в ал. 3 думите “както и на себе си” да бъдат заменени с думите “при които те самите я ползват”, при което ал. 3 звучи съвсем логично: “Ако на лицата по ал. 1 се предостави концесия, те са длъжни да предоставят пристанищната услуга на трети лица при същите условия, при които те самите я ползват”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по § 17? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Любомир Пантелеев.
Моля, гласувайте.
Гласували 73 народни представители: за 14, против 41, въздържали се 18.
Предложението на народния представител Любомир Пантелеев не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов в § 17, ал. 2 думата "получаване" да се замени с "предоставяне".
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 76, против 2, въздържали се 13.
Предложението на народния представител Иван Иванов относно ал. 2 се приема.
Поставям на гласуване предложението по ал. 3, направено също от народния представител Иван Иванов – думата "получават" да се замени с думата "предоставят".
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Иван Иванов се приема.
Третото предложение на народния представител Иван Иванов също се отнася до § 17, ал. 3, само че тук думите " както и на себе си" да се заменят с думите "при които те самите я ползват".
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 8.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване целия § 17, така както беше докладван от председателя на комисията и вече с гласуваните поправки и допълнения в алинеи 2 и 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 18 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 75 със следната редакция:
"§ 75. Лицата, които са собственици на пристанища по чл. 107-109 и на пристанища за обществен транспорт с регионално значение, в 3-месечен срок от влизане в сила на този закон заявяват правата си за вписване в регистрите на пристанищата и представят доказателства, че пристанищата отговарят на изискванията за експлоатационна годност в съответствие с наредбата на чл. 95, ал. 1 и с действащото законодателство."
Комисията предлага да се създаде нов § 76:
"§ 76. Разпоредбите на Глава четвърта, Раздел V "Пристанищна администрация" (чл. 113-115), се прилагат до 30 ноември 2004 г."
Комисията предлага да се създаде нов § 77:
"§ 77. (1) До 30 ноември 2004 г. дейностите, правата и задълженията по този закон на Национална компания "Пристанища" се осъществяват от Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация".
(2) До 30 ноември 2004 г. Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" изпълнява дейностите по чл. 112б, ал. 1, 3 и 4, чл. 112в и чл. 112г.
(3) До 30 ноември 2004 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" сключва и контролира изпълнението на договорите по чл. 116а, ал. 3 и чл. 117б, ал. 1.
(4) До 30 ноември 2004 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" сключва договори с пристанищни оператори за извършване на услугите по чл. 116, ал. 3, т. 1."
Комисията предлага да се създаде нов § 78 от текста на вносителя за § 19, ал. 4:
"§ 78. Приходите, реализирани от Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" до 1 декември 2004 г., са приходи по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожа Анели Чобанова поддържа ли предложението си? Оттегля го.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: То е следващото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи можем да продължим.
Моля, отразете в стенографския протокол, че народният представител Анели Чобанова оттегля предложението си. Така че можем да докладваме и следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: След оттегленото предложение комисията предлага § 19, който става § 79, да придобие следното съдържание:
"§ 79. (1) От 1 декември 2004 г. Национална компания "Пристанища" поема активите и пасивите, правата и задълженията на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация".
(2) Трудовите правоотношения с работниците и служителите на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.
(3) Служебните правоотношения с държавните служители на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" се уреждат при условията и по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител."
Комисията предлага да се създаде нов § 80:
"§ 8. В срок до 1 януари 2005 г. Министерският съвет предоставя на Национална компания "Пристанища" имущество – държавна собственост, за изпълнение на предмета й на дейност."
Комисията подкрепя текста на § 20, който става § 81 със следното съдържание:
"§ 81. В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет, министърът на транспорта и съобщенията и министърът на регионалното развитие и благоустройството приемат подзаконовите нормативни актове по прилагането му."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Да спрем дотук.
От § 75 до § 81 включително има ли желаещи да се изкажат?
Не виждам някой да иска думата по тези параграфи.
Моля, гласувайте от § 75 до § 81 в окончателната редакция, предложена от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 4.
Тези членове се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 82 със следната редакция:
"§ 82. В Закона за концесиите (обн. ДВ, бр. 92 от 1995 г., Решение № 2 на Конституционния съд от 1996 г. – бр. 16 от 1996 г., изм. бр. 44 от 1996 г., изм. и доп. бр. 61 от 1997 г., доп. бр. 123 от 1997 г., изм. бр. 93 от 1998 г. и бр. 23, 56, 64 и 67 от 1999 г., изм. и доп. бр. 12 от 2000 г., изм. бр. 64 от 2000 г., изм. и доп. бр. 97 от 2000 г., изм. бр. 28 и бр. 63 от 2002 г.), се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, ал. 1, т. 6 думите "цели или технологично обособени части от пристанища за обществен транспорт" се заменят с "един или повече терминали от пристанище за обществен транспорт с национално значение, а в случаи, определени със закон – върху части от пристанищен терминал".
2. В чл. 25:
а) в ал. 2 след думите "чл. 4, ал. 1, т. 6" се поставя запетая и се добавя "с изключение на тези по ал. 3";
б) създава се ал. 3:
"(3) Паричните постъпления от концесиите върху обекти, определени съгласно Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ), постъпват в Национална компания "Пристанища" и се разпределят, както следва:
1. осемдесет и пет на сто – за извършване на дейностите по чл. 115б, ал. 2, т. 3-5 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България;
2. 15 на сто – за покриване на разходите по концесиите.”
3. В § 3б от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за предоставянето на концесия върху обектите, определени от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.”
По § 22 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 83:
“§ 83. В чл. 16, ал. 4 от Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1997 г.; доп., бр. 61 от 1997 г.; изм., бр. 117 от 1997 г.; доп., бр. 93 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 124 от 1998 г.; изм., бр. 67 от 1999 г.; бр. 9 от 2000 г.; доп., бр. 12 от 2000 г.; изм., бр. 26 и бр. 57 от 2000 г.; бр. 1 от 2001 г.; Решение № 7 на КС от 2001 г. – бр. 38 от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 63 от 2003 г.) думите “обекти по чл. 4, т. 6 от Закона за концесиите” се заменят с “републикански пътища или граждански летища за обществено ползване”.”
По § 23 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 84:
“§ 84. В § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавните такси (обн., “Известия”, бр. 104 от 1951 г.; доп., бр. 89 от 1959 г.; изм., бр. 21 от 1960 г.; доп., ДВ, бр. 53 от 1973 г.; бр. 87 от 1974 г.; изм., бр. 21 от 1975 г.; бр. 21 от 1990 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1991 г.; доп., бр. 100 от 1992 г.; бр. 69 и 87 от 1995 г.; бр. 37 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 100 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г.; бр. 82 от 1997 г.; доп., бр. 86 от 1997 г.; бр. 133 от 1998 г.; изм., бр. 81 от 1999 г.; доп., бр. 97 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 62 от 2002 г.; изм., бр. 63 от 2002 г.; доп., бр. 90 от 2002 г.; бр. 84 от 2003 г.; изм., бр. 86 от 2003 г.) след думите “Закона за управление на отпадъците върху околната среда” се поставя запетая и се добавя “Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България”.”
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ, от място): Оттеглям предложението си.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря на Анели Чобанова, че оттегля предложението си.
Предложението на народния представител Стефан Минков също е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде нов § 85:
“§ 85. (1) Параграфи 44-53 (относно Глава четвърта, Раздел VI “Национална компания “Пристанища” се прилагат от 1 декември 2004 г.
(2) Параграфи 72, т. 2, § 80, § 82, т. 2, буква “б” се прилагат от 1 декември 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Имате думата за изказвания по параграфи 82, 83 и 84, както и предложението на комисията за създаване на нов § 85.
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да попитам господин Мирчев каква е тази неотложна нужда, която налага да започне приложението на параграфи 44-53 от 1 декември 2004 г.? Не е ли по-разумно да запишем, че това приложение ще започва от 1 януари 2005 г.? Говоря за новия § 85.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Това предложение е мое и се основава на следното. В Закона за държавния бюджет за 2004 г. ние гласувахме следния текст:
“Чл. 17. (1) Преобразуваните в държавни предприятия през 2004 г. разпоредители с бюджетни кредити правят еднократна вноска в полза на централния бюджет в размер на разликата между утвърдените им приходи и разходи за 2004 г.
(2) Средствата по ал. 1 се превеждат до 25-то число в края на всяко тримесечие на база на фактическото изпълнение на приходите.”
Това означава, че ако ние бяхме запазили датата 1 януари 2005 г., не може през 2005 г. да използваме средствата от пристанищни такси. Затова аз станах вносител на това предложение параграфите да се прилагат от 1 декември 2004 г., за да може цялостно законът да се прилага от 1 януари 2005 г. и тези такси да постъпват за модернизация на българските пристанища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Удовлетворява ли Ви като отговор това, господин Пантелеев?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Не мога да се ориентирам добре, но повече въпроси нямам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има ли други въпроси и изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте тогава окончателните редакции, както и подкрепените текстове на вносителя за параграфи: § 21, който става § 82; § 22, който става § 83; § 23, който става § 84, и новия § 85.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Параграфите от 82 до 85 включително са приети.
Продължаваме с доклада по приложенията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Приложение № 1 към чл. 103а, ал. 1, т. 1 – “Пристанища за обществен транспорт с национално значение”.
Постъпило е предложение от народния представител Любомир Пантелеев – в Приложение № 1 към чл. 103а, ал. 1, т. 1 “Пристанища за обществен транспорт с национално значение” в т. 2 думите “Созопол, Поморие, Царево, Несебър и Ахтопол” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 1 към чл. 103а, ал. 1, т. 1 и предлага следната подобрена редакция:


“Приложение № 1 към чл. 103а, ал. 1, т. 1
Пристанища с обществен транспорт с
национално значение

1. Пристанище Варна включва: Варна-изток, Варна-запад, ТЕЦ “Езерово”, Петрол, Леспорт, Фериботен комплекс – Варна и Балчик.

2. Пристанище Бургас включва: Бургас-изток, Бургас-запад, Росенец, Созопол, Поморие, Царево, Несебър и Ахтопол.
3. Пристанище Русе включва: Русе-изток, Русе-център, Русе-запад, Силистра, Тутракан, Свищов и Сомовит.
4. Пристанище Лом включва: Лом и Оряхово.
5. Пристанище Видин включва: Видин-център, Видин-юг, Видин-север и Фериботен комплекс Видин.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Господин Пантелеев, ще защитите ли своето предложение? Заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Ще направя някои разяснения предварително. Както виждате, пристанища за обществен транспорт с национално значение са пет на брой в страната и това е съвсем нормално. Това са Варна, Бургас, Русе, Лом и Видин. Към тях обаче са пришити различни други пристанища, които на практика по никакъв начин не отговарят на изискванията за експлоатационна годност и всякакви други изисквания за национални пристанища за обществен транспорт.
Така например в състава на пристанище Бургас са включени и пристанища Созопол, Поморие, Царево, Несебър, че дори Ахтопол. Нито пристанище Созопол, въпреки разширението, нито пристанище Поморие, нито Царево, нито Несебър отговарят на изискванията за пристанища с национален транспорт, каквото те би трябвало да имат, след като са включени към пристанище Бургас. Още по-малко отговаря на такива изисквания пък пристанище Ахтопол. Мнозина от вас в летните си круизи сигурно са посещавали този край на нашата татковина и добре си спомнят, че пристанище Ахтопол трудно може да бъде наречено и пристан, за да го правим и да му даваме статут на национално пристанище за обществен транспорт. Това първо.
Втората причина да направя това предложение е свързана с обстоятелството, че, ако тези пристанища Созопол, Поморие, Царево, Несебър напуснат структурата на пристанище Бургас, те могат да бъдат, и аз съм направил такова предложение, могат да станат пристанища за обществен транспорт с регионално значение. На каквито те, между другото, приличат и отговарят сравнително добре на тези изисквания и условия. Ако те са пристанища за регионален транспорт, то тогава в един момент биха могли да станат и общински, тъй като, ако си спомняте, в началото ние гласувахме, че пристанища за обществен транспорт с регионално значение могат да бъдат и общински. Вадейки ги от този списък, ние ще ги оставим държавни, но ще отворим вратата един ден тези пристанища в едни маркови и известни общини в страната да бъдат и общински. Още повече, пак повтарям, те по никакъв начин не отговарят на изискванията за пристанища за обществен транспорт с национално значение, което ние сме им дали, вписвайки ги в структурата на пристанище Бургас. Нито има кой да събира отпадните води, нито боклуците, нито инфраструктурата им отговаря по какъвто и да било начин, да не говорим за съответните служби, които трябва да има на едно такова пристанище.
Ето защо аз съм направил предложение Созопол, Поморие, Царево и Несебър да отпаднат от пристанище Бургас, а също така пристанище Ахтопол да отпадне, за да получи статут по-сетне на пристанище, което би могло да бъде яхтено или рибарско единствено. Ето защо ви моля да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Госпожа Чобанова.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря.
Уважаеми колеги, аз явно не съм присъствала на това заседание на комисията, когато са се разисквали тези приложения, но искам да направя едно разяснение. В рамките на пристанище Русе се включват само две пристанища – пристанище Запад и пристанище Изток. Такова понятие или такъв субект като Русе-център просто няма. Освен ако не се брои административната сграда на Пристанищно управление. Ние нямаме такова понятие в Русе като пристанище Русе-център. Затова не знам дали е пасажерството, господин председателю, защото в случая разглеждаме пристанищен комплекс, а пристанищен комплекс - в Русе има само две пристанища към него: пристанище Изток и пристанище Запад. Другите са верни: Силистра, Тутракан, Свищов и Сомовит – да, но за център - просто това пристанище, което може би е преброено като Русе-център, принадлежи на Българско речно плаване, доколкото не се лъжа. Тук някак си са смесени субектите и затова правя това предложение да се огледа добре - доколко собствеността е на пристанищния комплекс и доколко попадаме в рамките на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Господин Мирчев,…
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ще дадем думата на заместник-министъра на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: …тук трябва да се внесе пояснение, тъй като не можем да правим такава поправка. Това предложение е устно, но то няма редакционен характер.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): То е за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Така че, заповядайте, госпожо заместник-министър, да внесете яснота по този въпрос, тъй като ми се струва, че това предложение на госпожа Чобанова отива отвъд възможностите на правилника.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, най-напред към предложението на господин Пантелеев – от пристанище Бургас да се извадят другите пристанища, считам, че това в момента е невъзможно и неподходящо, тъй като е добре известно, че разделението на две групи – Приложение № 1 и Приложение № 2 не е само по някаква степен на важност на тези пристанища, а е по отношение на тяхната собственост. Не би могло в момента пристанищата, както той каза – Созопол, Несебър и т.н. да бъдат извадени от пристанище Бургас, да бъдат включени в Приложение № 2 с регионално значение, тъй като те не са частни. Ако целта е да станат частни, това е вече друг въпрос, но мястото не е в този закон. Освен това по отношение на Русе-център считам, че текстът е коректен, наистина Русе-център е по-скоро неофициалното наименование на пътническия терминал, но нямаме по друг какъв начин да го кръстим. То съществува, то е публично, и, ако имаме някакво друго предложение за някакво официално наименование на това пристанище, съм съгласен, но то е част от общото пристанище Русе. Считаме, че няма проблем с това наименование.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Не е вярно това.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Кое?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Моля ви, не спорете. Имате предложение.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Процедура може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Въпросът ми е към Вас, господин министър, къде е казано в закона, че пристанища за обществен транспорт с регионално значение могат да бъдат само частни или само общински? Напротив, и трите форми на собственост са описани, така че, напускайки структурата на пристанище Бургас, въпросните пристанища остават държавни на този етап, но биха могли да бъдат, съгласно текстове, които сме приели по-рано, в един ден и общински или частни. Така че такъв проблем не възниква. Още повече, че досега пристанище Бургас на практика не се занимава по никакъв начин с тези пристанища. Там те поддържат някъде половин, а на две-три места по една щатна бройка и нищо повече. Нито правят инвестиции, нито ще правят някой Божи ден.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Ще започнат да правят.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Нека да си бъдат със статут на регионални пристанища за обществен транспорт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Позволете да Ви прекъсна, господин Пантелеев, тъй като не правите процедура, а си говорите с министъра и той пък Ви отговаря отгоре на всичко. Ако искате да си свършите работата, застанете на онази банка, уточнете кой ще дава концесии, каква е собствеността и т.н. Общо взето нямаме твърде много процедурни възможности да продължаваме този разговор между Вас и министъра.
Заповядайте.

СТЕФАН МИНКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз считам, че тук има някакво неразбиране, когато се говори какво включва пристанище Бургас и т.н.
Пристанищата Созопол, Поморие, Царево, Ахтопол се предлагат по смисъла на това изменение да бъдат самостоятелни пристанища за обществен транспорт с национално значение. Те не са в структурата на пристанище Бургас. Просто се използва това, че в център Бургас, където ще се помещава вероятно клон на пристанищната компания ще бъдат и тези пристанища, които имат самостоятелно значение, за което господин Пантелеев настоява. Те по смисъла на това изменение на закона имат точно такова значение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Сега вече можете да направите реплика, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Първо в текста, господин Минков, изрично е казано в т. 2: “пристанище Бургас включва”, което означава, че тези пристанища са част от това пристанище, а не са пристанища за обществен транспорт с национално значение, които са самостоятелни. Те и не биха могли да бъдат такива, защото по никакъв начин не отговарят на изискванията за пристанища за обществен транспорт с национално значение. Там има един куп изисквания, на които те не отговарят или някои от тях не отговарят на някои изисквания.
Освен това пристанище Бургас до този момент, нали пак казах, че изпълнява някакви методологически функции спрямо тези пристанища и няма нищо да им стане, ако те си останат държавни, защото никой не е казал и в закона не е записано, че пристанищата с регионално значение за обществен транспорт не трябва да са държавни. Могат да бъдат държавни – така е записано в закона, т.е. прехвърляйки ги от едното място в другото, тези първите четири ще станат пристанища за обществен транспорт с регионално значение, чиято собственост е държавна. И толкоз. И тогава няма към тях да важат изискванията да бъдат национални пристанища, които са много по-тежки, отколкото за тези, които са с регионално значение.
Освен това ще отворим вратата за това един хубав ден целите пристанища или част от тях – тези, за които говорим – Созопол, Поморие, Царево и Несебър, да бъдат общинска собственост, което се позволява със същия този закон за пристанища за обществен транспорт с регионално значение, докато за тези, които са с национално значение не разрешаваме да бъдат общинска собственост. Тези, които са за обществен транспорт с регионално значение могат да бъдат и общинска собственост. Това е смисълът на тази процедура – първо, да махнем излишната шапка на Бургаското пристанище. Там аз десетки пъти съм ходил и повече от половин щатна бройка не биха могли да отпуснат и за какъв дявол?! За това става дума. А пък пълно безумие е тук да седи пристанище Ахтопол. Поне него го извадете. Там пристават няколко рибарски лодки. То и друго не може да пристане. И ние сме го сложили към пристанище Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Ще използвате ли правото си на дуплика, господин Минков? Отказвате се.
Други народни представители желаят ли да вземат думата по първото приложение – за пристанищата за обществен транспорт с национално значение? Не виждам желаещи.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на народния представител Любомир Пантелеев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 80 народни представители: за 17, против 59, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване Приложение № 1 в окончателната му редакция – така, както е предложено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 68, против 7, въздържал се 1.
Приложение № 1 се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Приложение № 2 към чл. 103а, ал. 1, т. 2”.
Има постъпило предложение от народния представител Анелия Мингова и група народни представители от Плевен. Предложението е прието.
Има предложение от народния представител Стойко Танков, което също е прието от комисията.
Предложение на народния представител Любомир Пантелеев:
В Приложение № 2 към чл. 103а, ал. 1, т. 2 “пристанища за обществен транспорт с регионално значение” се създават точки 20, 21, 22, 23 и 24:
“20. Созопол
21. Поморие
22. Царево
23. Несебър
24. Приморско и Китен”.
Комисията не подкрепя предложението за създаване на точки 20, 21, 22, 23 и 24. Подкрепя само т. 25, а именно:
“25. Порт – Кораборемонтен завод – Бургас”.
Комисията предлага Приложение № 2 към чл. 103а, ал. 1, т. 2:
“Пристанища за обществен транспорт с регионално значение” да придобие следното съдържание:

“Приложение № 2 към чл. 103а, ал. 1, т. 2

Пристанища за обществен транспорт с регионално
значение

1. Фиш Порт – Бургас
2. Кораборемонтен завод “Порт – Бургас”
3. Бургаски корабостроителници – южен кей – Л
3а. “Трансстрой”, Бургас
4. Одесос ПБМ – Варна
5. ПЧМБ – Варна
6. Силистра – Поларис 8
7. Силистра – Лесил
8. Зърнен терминал – “Ийст пойнт” – Силистра
9. Русе – нефтоналивен терминал – Арбис
10. Порт Булмаркет – Русе
11. Русе – безмитна зона
12. “Дунавски драгажен флот” АД – Русе
13. Свищов – Свилоза
14. Белене
15. Петрол – Сомовит
16. Фериботен комплекс – Оряхово
17. АЕЦ “Козлодуй”
18. Дунавски драгажен флот Дуним – Козлодуй
19. Екопетролиум – Видин (Тайфун)
20. Ро-Ро СО МАТ – Видин
21. Безмитна зона – Видин
22. Дунавски драгажен флот “Бъдин” – Видин
23. Никопол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Господин Панталеев, логиката на Вашето предложение и съдържанието на практика са същите, както в предишното предложение. Ще искате ли да вземете думата и отново да защитите тезата си?
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма никаква логика АЕЦ “Козлодуй”, както и на миналото заседание казахме, да бъде пристанище за обществен транспорт с регионално значение. То е парексаланс с национално значение. Очевидно е, че не е частна собственост, но фигурира в този списък, който според господин министърът е списък на пристанищата, които са частна собственост.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Частна държавна собственост!
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Да, частна държавна собственост. И тези, които аз предлагам е също да бъдат частна държавна собственост, а не публична. Аз такова предложение не съм правил – да бъдат публична държавна собственост пристанищата в Созопол и Поморие, и т.н.
Сега не разбирам логиката. Тук очевидно народните представители от мнозинството ефективно са лобирали в името на някакъв интерес и техните предложения са приети. Там, където обаче става дума за обществен интерес, не за частна инициатива и възможности за натиск, предложенията не са приети. За Никопол предложението на госпожа Мингова и група народни представители е прието. Каква е разликата между Никопол и Приморско и Китен, например?
Второ, аз не разбирам като е отхвърлено предложението за Приморско и Китен, на какви основания то ще остане само рибарско или аквапристанище? И по какво то се различава от Царево и другите пристанища? Ахтопол ще има статут на пристанище за обществен транспорт с национално значение, Приморско, което изглежда доста по-добре, има по-голяма перспектива, ще бъде рибарско или яхтено пристанище, Никопол ще е с регионално значение, а Созопол, Царево и Несебър също остават пристанища с национално значение.

Тук са пробутани един куп други пристанища – пак повтарям – по силата на лобистки интерес, а когато става дума за пристанища, които наистина могат да бъдат за обществен транспорт с регионално значение, вие ги отхвърляте.
В този смисъл, господин министре, Вашата бележка, че има някакви недостойни намеци по отношение на дискусията, не отговарят на никаква логика. Ето, вижте си списъка. Разгледайте го внимателно и ще видите по какъв начин е попаднало тук едно или друго пристанище и защо тези държавни пристанища не могат да получат този статут, който един ден ще отвори вратите да бъдат и общински, ако това е целесъобразно, разбира се. А за една община Несебър при всички случаи е целесъобразно, защото те имат средствата и възможностите. (Неразбираема реплика от заместник министър-председателя Николай Василев.) Нека да има, но нека да дадем първо възможности на общините, за да ги заинтересуваме и вкараме в този процес, а не да ги държим някъде встрани или в Космоса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министре, уважаеми дами и господа народни представители! Твърде странна е рехавата зала и мълчанието й по такъв въпрос, който решава всъщност разпределянето на такъв ограничен за България ресурс. Омръзна ми да повтарям, че това е прекалено важен въпрос, и то не въпрос, свързан със сегашното на България, а с бъдещето й и с контрола върху естествени монополи. Начинът, по който става това, е със списък, без някой да даде обяснение защо примерно пристанището на АЕЦ е прието, че е пристанище за обществен транспорт с регионално значение. То може да стане частно пристанище и цялата инфраструктура по зареждане на АЕЦ с гориво да се реши в тази посока. Или някой ни прави на луди?!
Навремето така се продаваха обособени части от предприятия. Някой е взел на входа или на изхода едно възлово звено на предприятието и контролира цялото предприятие.
Сега се дава възможност пристанищата да станат частни, а не да се дават на концесия. Разберете, че всички сме за развитие на пристанищата. Господин Минков каза – тезата е да се развиват пристанищата. Няма никаква пречка. Пак повтарям – по цял свят страни с много богат такъв ресурс като Испания, Португалия, Франция, Гърция са много внимателни в предоставянето на този естествен монопол. Те са с развити пристанища, с изключително голяма брегова ивица. България е с ограничен речен и морски ресурс, едно нищо – от едната страна Черно море, от другата страна – Дунав, а се действа на базата на решения, взети в кабинета. Не мога по друг начин да определя тези решения, тъй като не чувам никакви мотиви примерно защо пристанището на АЕЦ "Козлодуй" не е пристанище с национално значение?! Защо примерно двете безмитни зони – Русе и Видин, е прието, че са с регионално значение, след като въпросът за безмитните зони е въпрос на държавна политика? Нали говорите, че ще привличате в тези безмитни зони чужди инвеститори, ще идват бизнес инкубатори?! Тези пристанища са направени за това. Те са изградени с държавна политика и с държавна визия.
Господин министре, аз съм Ви питал за Дунав-мост. Сега се говори за мост на Оряхово. Церовски говори, че ще прекарва магистралата от Ниш надолу през Трън и хич не разбира какво заобикаляне на България се получава. Сега лековато се дават и тези ресурси. Разберете, че това са национални интереси. Ние искаме отговор, а и господин Пантелеев постави този въпрос – защо едни пристанища са в единия, а в други – в другия списък? Каква е била водещата нишка в политическото решение? Защото, не ме убеждавайте, че това е дребно, технологично решение. Това е въпрос на политика за транспортната инфраструктура на България. И като я прехвърлите с този закон, ще създадете фактическа ситуация. Аз ви казвам, че тя е противоконституционна и ние ще търсим и следващи стъпки в тази посока. Но да чуем някакви аргументи по какъв начин са изготвени списъците – разумни и обосновани аргументи. Защо приемаме, че пристанището на АЕЦ е с регионално значение? Ще закриваме или ще приватизираме безмитните зони? Ако кажете, че ще приватизирате безмитните зони, тогава възниква въпросът защо те имат специален статут. Много такива въпроси могат да се зададат. Как Фериботният комплекс Оряхово ще е с регионално значение?! Има няколко пристанища на р. Дунав, които не са с регионално значение. Това са инфраструктурни потоци.
Някак бездушно Народното събрание мисли, че тези неща са технологични.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Заповядайте, господин министре.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, бих искал да ви успокоя, че списъците в приложения № 1 и № 2 са направени с много ясна логика и след много дълъг анализ. Законопроектът е в Народното събрание от втората половина на 2002 г., т.е. приблизително осемнадесет месеца. В никакъв случай не мога да се съглася с Вас, че едва ли не някому случайно е хрумнало днес да сложи произволно тези пристанища в двата списъка. Мисля, че много пъти сме обсъждали логиката, включително и от трибуната на Народното събрание.
Уважаеми дами и господа, както и предния път ще ви кажа, че ако бях видял в списъка с национално значение примерно пристанищата в Силистра и Сомовит – моите уважения към тези пристанища, които са много важни, но тогава аз щях да бъда сериозно обезпокоен, че това не са най-големите пристанища с национално значение. Аз обаче виждам в пристанищата с национално значение Варна, Бургас, Русе, Лом и Видин. Във всеки случай това не са Силистра и Сомовит.
ЛЮМОБИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Пише "Ахтопол".
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Освен това Вашите коментари са защо другите пристанища са в Приложение № 2 в списъка. Аз разбирам Вашия въпрос, само че Вие предлагате ли някакъв отговор? Вие много добре знаете отговора, защото ние наследихме двадесетина пристанища, които са били де факто приватизирани. Това го наследихме и не сме продължавали този списък. Да, такава е истината, но в момента ние излизаме от тази ситуация по един елегантен и правилен начин. Вие задавате въпроси, без да предлагате нещо по-умно от това. Какво предлагате - да сложим Варна в регионалните, а Сомовит в националните?!
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Аз говоря за Поморие, Созопол, Несебър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Ще ви кажа за АЕЦ "Козлодуй". Смятате ли, че пристанището на АЕЦ "Козлодуй" може да бъде пристанище за обществен транспорт, откъдето може да се прекарват примерно петрол, желязна руда, зърно и т.н.? Не. Това е много специализирано пристанище. И как ще ме убедите, че това е пристанище с национално значение?! Какво да транспортирам през пристанище АЕЦ "Козлодуй"? Само това, което е за АЕЦ "Козлодуй".
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): А какво се транспортира през Ахтопол и Поморие, освен спирт на черно?!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Ако смятате, че като го подаря на общината, то ще стане най-голямото пристанище на Черно море, готов съм да обсъдя този въпрос, но според мен това е изключително несериозно. Вие сам казвате, че там има по половин или по една щатна бройка. Сякаш като го дам на общината, изведнъж ще стане най-голямото пристанище. Това е несериозно, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Никой не е казал, че ще го даваме. То си остава с национално значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Само искам да отбележа, господин министре, че няма как Вие да подарите каквото и да било, защото не е Ваша собственост.
Давам думата на господин Минков. Заповядайте.









СТЕФАН МИНКОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председателю. Аз не искам залата, пак повтарям, колкото и да е малобройна, да остане с впечатление, че пристанищата са нищо за България – една Дунава и едно Черно море. Пристанищата са съществена част от икономиката на България. И аз искам да ви кажа, че през пристанищата на Бургас и Варна, Русе и Лом минават някъде около 15 млн. т. Това са приблизително товаропотоците, около милион – милион и половина, малко по-малко от два – през Русе и Лом, и останалите - през Варна и Бургас. Така че аз няма да приема тезата, че пристанищата са нещо маловажно в нашата държава. Те са много сериозна част от икономиката на България.
И отново моля много по-сериозно да се отнесем към въпроса, който коментира статута на пристанищата. Ако колегите си направят труда в подкрепа на това, което се каза преди мен от министър Василев, всички онези, които по някакъв начин на Дунава са заградили някакви пристанища, за което е най-голямата пледоария, трябва в съответствие с приетия § 75 в тримесечен срок да докажат, че те са пристанища и отговарят на изискванията за пристанища. Ние нямаме друг начин, по който да накараме тези хора да влязат в ред. Или ще отговарят на изискванията за пристанища и ще се съобразяват с тези изисквания, или няма да бъдат пристанища. Това е смисълът на това Приложение № 2 – да въведем ред в тези пристанища, които по един или друг начин са заграбени и са направени такива.
А ако вие искате там да няма ред и те да останат в същото висящо положение, това е друга тема. Но аз пак повтарям, че съществената част на този закон е за големите пристанища, там, където чакаме концесионерите, там, където ще дойдат инвестициите, там, където ще бъдат новите технологии.
Затова аз още веднъж призовавам да гласуваме този закон с ясното съзнание, че това е една стъпка към хармонизация на нашето законодателство и влизането ни в Европа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Минков.
Заповядайте, господин Миков, за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър!
Уважаеми господин Минков, Вие не сте ме разбрали. Аз точно това казвам, че пристанищата са много важни и че ресурсът е ограничен, а не че са маловажни. А ресурсът ни е ограничен и след 50 години, когато нас няма да ни има, нашите наследници могат да имат друга концепция за развитие на инфраструктурата и мястото на България, но те ще бъдат ограничени от тези решения, защото собствеността ще е частна, а не държавна.
Аз продължавам да смятам, уважаеми господин министър и господин Минков, че не можете по този начин да узаконите фактически незаконно владените, те не са приватизирани, защото по Конституция са изключителна държавна собственост, приватизирани са активи – рейдове, кейове, стени, площадки и такива неща. Това е продадено. Но по Конституция пристанищата като инфраструктура и съоръженията за обществен транспорт са изключително държавна собственост. И сега с този закон да кажете, че те не са пристанища с национално значение, искате да избягате от Конституцията. Но не можете да избягате. Това е същата работа като с лицензията на БТК. Сключили сме сделка за еди-колко си, сега ще дадем лиценз без търг или конкурс, на еди-каква си ниска цена. Не стават тия номера. Това са закони, които противоречат на Конституцията.
И аз ви обещавам, че ние ще предприемем мерки този закон да стигне до Конституционния съд. Има изричен конституционен текст. И не може чрез заобикаляне на закона, чрез промяна на текстове да се преодолява конституционната забрана. Придобитите, фактически приватизирани, както казахте, господин министър, за тях ще се проведат просто едни концесионни процедури. Можете да ги дадете на концесия на тези, които са ги купили, за определен период, но не да бъдат тяхна собственост, защото Конституцията не позволява това. По този начин не може да се купи парцел на обратната страна на Луната. Ако промените Конституцията, тогава може и въздухът да стане частен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин Минков, в Приложение 2 не се разглеждат отношения на собственост. И всички предложения, които ние правим за поправки, не променят нищо във връзка със собствеността. Става дума просто за това, след като в тези пристанища – Приложение 2, има и държавни, има и частни, има и всякакви други, да попаднат и тези, които най-добре отговарят на изискванията за пристанища за обществен транспорт с регионално значение. И точно такива пристанища са тези, които аз предлагам. Това са Созопол, Несебър, Поморие, това е Церево, това е включително и Приморско. Приморско по някакъв начин, за който можем да правим само догадки, въобще е изчезнало от всички тези списъци и вероятно ще стане яхтено или рибарско пристанище. Но не виждам, ако Приморско е яхтено или рибарско пристанище – няма да съобщавам кой какви парцели има в района на Приморско и какви интереси преследва, - не виждам защо пристанище Ахтопол да не може да бъде рибарско или яхтено. Какво ви бърка тази работа? Нека да извадим Ахтопол от този списък и да го оставим със статут на рибарско или яхтено пристанище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Заповядайте за дуплика, господин Минков.
СТЕФАН МИНКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На втората част от дупликата ми трябва да копирам изказването от репликата на господин Пантелеев. Но, първо, извинявам се, ако не съм разбрал точно колегата Миков. Радвам се, че той споделя важността на този закон и онова голямо нещо, което решава законът, а не малкото, за което са по-голямата част от дебатите тук. И аз искам ясно да се разбере, че този закон не узаконява нищо. Някой друг, по някое друго време, с други закони е узаконил тези парцели. Този закон дава правилата и изискванията към тези някога узаконени, така наречени “пристанища”. Те трябва да отговарят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Минков.
Госпожо заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да насоча вашето внимание най-напред към онези малки пристанища като Ахтопол, Приморско, Несебър, Созопол, Китен и други, които очевидно се възприемат такива, каквито са – малки пристанища. Те обаче са причислени към пристанищата за обществен транспорт с национално значение поради следните причини: в настоящия момент тези пристанища са част от Пристанищен комплекс Бургас. Собствеността в тях е публична държавна собственост. Най-опасният текст, който би могъл да бъде записан в този закон, е ако ние автоматично, както днес са част от публичната собственост в пристанище Бургас, автоматично ги прехвърлим някъде другаде, което реално би означавало, че ние деопубличаваме собствеността.
Наш юридически ангажимент е да ги прехвърлим в този вид, в който са те. А когато е налице желание, воля, разбира се, и условията позволяват да променят характера си, действащото законодателство съдържа разпоредби. И тези разпоредби изискват, когато една публична собственост е загубила характера си на такава, да може да бъде променена чрез решение на Министерския съвет. Това е законовият ред.
В случая нека да го отнесем към едно от тези пристанища – към Ахтопол или Приморско. Ако то не може да осъществява дейността си като пристанище за обществен транспорт с национално значение и желае да бъде рибарско или яхтено пристанище, което по силата на този и на действащия в момента закон може да бъде частно, тогава трябва да се измине законовата процедура по чл. 6 от Закона за държавната собственост, да се промени характера на собствеността и автоматично да се направи и изменение в това приложение. Това е единственият ред за промяна на характера на собствеността. Не може да се допусне автоматично, сега е с публична собственост и само по силата на включването в тези приложения да се извадят и да придобият друг характер. Това е основната причина, заради която не е възможно и допустимо да стане това.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Кажете за Приморско!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Същото се отнася и за Приморско. Бих искала да кажа, че между пристанищата с национално значение – Приложение 1, и пристанищата с регионално значение – Приложение 2, има чисто условно разграничение. Разграничението не се свързва с това в какъв регион действат тези пристанища, тъй като всяко едно пристанище, което има връзка с жп линия и автомобилен път, може да има национален характер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Други желаещи да се изкажат по тези така дълго дискутирани приложения на законопроекта? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на господин Любомир Пантелеев по Приложение № 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 18, против 56, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Гласуваме Приложение № 2 към чл. 103, ал. 1, т. 2 в окончателния му вариант, предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 70, против 25, въздържали се 3.
Приложение № 2 е прието.
Има два отложени текста. Ще помоля господин Мирчев да ги докладва.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, когато разглеждахме нов § 45, аз предложих да отложим гласуването на ал. 5. Ще помоля господин Нина Радева да изложи мотивите за отпадането на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Заповядайте, госпожо Радева.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, моето предложение е в § 45 на комисията в чл. 115а ал. 5 да отпадне. Какви са основанията за това? Разпоредбите на чл. 115, ал. 5, изречение първо са във връзка с чл. 115б, ал. 2, т. 3 и този текст предоставя възможност на концесионерите на пристанищата да извършват разходи за амортизация на дълготрайни материални активи публична държавна собственост, в случаи когато тези активи се изграждат със средства на концесионера. Тази разпоредба е в противоречие с принципите на счетоводното и данъчното законодателство. Тези принципи са категорични и не допускат концесионерът да отчита амортизации и да ги отчита като разходи за амортизации на дълготрайни материални активи, които по същество не са негова собственост.
Разпоредбата на чл. 115а, ал. 5, изречение второ, урежда третирането на разходите за подобрението на активи публична държавна собственост, когато са извършени със средства на концесионера. В случая тази разпоредба е излишна, тъй като този въпрос е уреден в действащото счетоводно и данъчно законодателство. При извършване на подобни разходи те се отчитат като нематериален дълготраен актив, който се амортизира по съответния ред.
Предвид гореизложеното и факта, че въпросът за отчитане на амортизациите на дълготрайните материални активи – както собствени, така и наети, подробно е уреден в чл. 15 на Закона за счетоводството с Националния счетоводен стандарт № 4 и Закона за корпоративното подоходно облагане, предлагам разпоредбата на чл. 115а, ал. 5 да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Има ли други мнения по този въпрос? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение за § 45, ал. 5.
Гласували 92 народни представители: за 91, против 1, въздържали се няма.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, отложихме новия § 28 или чл. 106. Споровете възникнаха около ал. 3 – зоните за съхраняване на товари. Ще помоля господин министърът да вземе отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председател на комисията! Имам предложение, което, подчертавам, уважаеми господин председател, е само редакционно и не променя по никакъв начин смисъла на целия член. Чисто правно-технически, за да няма съмнение за противоречие между първа и трета алинея, предлагам те да се обединят в едно по-дълго изречение, както следва: “Територията на пристанищната инфраструктура на пристанищата за обществен транспорт с национално значение са публична държавна собственост, с изключение на: зоните за съхраняване на товари, които могат да бъдат собственост и на физически и юридически лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Това е текстът на ал. 1, с което разбирам, че ал. 3 отпада.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Благодаря.
Господин министър, нуждае се от уточняване терминът “зоните за съхраняване на товари”. Не знам кога за последен път авторите на този текст, предполагам не сте Вие, са посещавали пристанище, но зоните за съхраняване на товари в големите пристанища започват от самия кей и всеки разтоварва и слага там, където му е възможно в момента. Ако ние разрешим те да бъдат и друга собственост, това може да блокира в един момент при стечение на обстоятелствата цялата работа на пристанището. Това може да се види с просто око в Бургаското пристанище, а предполагам и на други места.
Така че терминът “зони за съхраняване на товари” на базата на съществуващата практика в пристанищата е крайно неуместен за употреба в случая. Трябва да бъдат направени и друг тип ограничения – там трябва да е застроено, да има складова площ или Господ знае какво, което да не пречи на комуникациите и движението по пристанищата. И така да го запишем. Иначе ще се окаже, че някой може да приватизира територии, площи или земи в района на самия кей.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Заповядайте, господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Първо, правя процедурно предложение тоя текст да се разпише и да се даде на народните представители. Сега ще се мотивирам.
Уважаеми господин министре, аз не мисля, че въобще изменението е редакционно, и, слава Богу, Вие поне сте отстъпили от досегашното си намерение пристанищната инфраструктура на територията на зоните да бъде частна собственост. И казвам "слава Богу", защото от толкова говорене сте разбрали, че въобще не е редакционно. Може би сте разбрали, че е твърде опасно пристанищната инфраструктура да бъде частна собственост и да се приватизира. Тя може да бъде само публична собственост, изключително държавна. Оттук вече попада в тоя спор: къде се намират складовете – по-назад, по-напред; доколко те са важни за дейността на това пристанище?
Процедурата ми, господин председател, е тоя текст да се разпише.
Господин Мирчев, имахте две седмици време да седнете и комисията да ни даде един текст по отложените текстове. Имахте две седмици, тъй като не сме се занимавали само с тоя закон. И сега така, на крак, в 13,55 ч. да ни карате да гласуваме, просто не е добър тон и стил. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има процедурно предложение да отложим отложените текстове, тъй като народните представители искат да ги получат в писмен вид. Аз ще подложа на гласуване това предложение.
Първият отложен текст е на госпожа Нина Радева. Вторият отложен текст беше представен току-що от министъра.
Който е "за" отлагане на отложените текстове до получаване на писмени варианти на тези нови редакционни поправки, моля да гласува.
Гласували 111 народни представители: за 49, против 62, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
В такъв случай не ми остава нищо друго, освен да го подложа на гласуване, така както го прочетох в последния вариант. Моля това да бъде отбелязано за протокола.
Моля, гласувайте отложения чл. 106, който придобива вид на алинеи 1 и 2 със заимстваните от заличаващата се ал. 3 текстове.
Гласували 82 народни представители: за 63, против 4, въздържали се 15.
С това Законът за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България е приет. (Единични ръкопляскания.)
Следващата точка от дневния ред е проект за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България.
Виждам, че не сме в състав, който може да осъществи тая процедура – да гласува един вот на недоверие. Не виждам и готовност за ожесточен дебат по този въпрос. Следователно, няма да премина към тази точка и ще прочета съобщенията:
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание днес от 14,30 ч в зала 142 на пл. "Александър Батенберг" № 1.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще заседава днес от 14,30 ч. в зала 356 на пл. "Александър Батенберг" № 1.
Комисията по образованието и науката ще заседава днес от 15,00 ч. в зала 132 на пл. "Александър Батенберг" № 1.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 248 на пл. "Александър Батенберг" № 1.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание утре от 15,00 ч. в зала 142 на пл. "Александър Батенберг" № 1.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава утре от 15,00 ч. в зала 134 на пл. "Александър Батенберг" № 1.
Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала 232 на пл. "Александър Батенберг" № 1.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе заседание утре от 14,30 ч. в зала 130 на пл. "Александър Батенберг" № 1.
Утре заседанието започва в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,56 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Асен Агов

Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Нейчева

Несрин Узун