Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Гадар Хачикян и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Десети март е ден на почит към жертвите на Холокоста, към милионите евреи, загинали в нацистките лагери на смъртта. В този ден ние си спомняме с признателност и за нашите достойни съотечественици, които помогнаха да бъдат спасени от гибел българските евреи.
Моля, уважаеми госпожи и господа, да почетем с едноминутно мълчание паметта на загиналите евреи. (Всички стават и почитат паметта на загиналите.)
Господин Цеков, заповядайте за процедурно предложение.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, колеги! Вземам думата, за да направя едно процедурно предложение на основание чл. 42, ал. 2 за разместване на седмичната програма, като предлагам сега да преминем към разглеждане на проект за Решение относно предоставяне на концесия за републикански път "Калотина – Софийски околовръстен път (северна дъга) – Оризово – Стара Загора – Нова Загора – Ямбол – Карнобат – Бургас", № 554-02-22, внесено от Иван Николаев Иванов и група народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Моля да гласуваме това предложение за разместването на точките.
Гласували 175 народни представители: за 149, против 23, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ ЗА РЕПУБЛИКАНСКИ ПЪТ "КАЛОТИНА – СОФИЙСКИ ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ (СЕВЕРНА ДЪГА) – ОРИЗОВО – СТАРА ЗАГОРА – НОВА ЗАГОРА – ЯМБОЛ – КАРНОБАТ – БУРГАС", № 554-02-22, внесено от Иван Николаев Иванов и група народни представители.
Давам думата за процедура на народния представител Иван Николаев Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Проектът за решение касае въпрос, пряко свързан с отговорността на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Валентин Церовски. Голяма част от нашите мотиви, които ние ще изложим в залата, изискват негов отговор. По тази причина, господин председателю, нямах време да погледна точно правилника, но имаме специален текст в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при който народното представителство с решение може да изиска присъствието и участието тук на министри.
Правя процедурно предложение министър Церовски да дойде на заседанието, искам пред него да изложа мотивите за решението, за да получа съответните отговори. Безсмислено е, когато само няколко души в тази зала са се запознали с документите, които се намират в Секретния отдел на Народното събрание, да се излагат мотиви, на които не може да се отговори от народните представители. Поради тази причина, отново повтарям, господин председател, правя процедурно предложение да продължим със Закона за генно модифицираните организми и в момента, в който дойде министър Церовски, започваме разисквания по проекта за решение. Но той трябва да бъде в залата. Благодаря ви.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Коя е процедурата Ви?
ИВАН ИВАНОВ: Аз изрично заявих, че процедурата е на базата на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министър Церовски да бъде задължен да участва в заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Съгласен съм с това, което казвате. Министър Церовски е в сградата и в следващите секунди очаквам да влезе в залата. Министър Церовски всеки момент ще влезе, така че бих помолил народния представител Иван Николаев Иванов съвсем спокойно да се подготви, ако той ще изнесе мотивите.
ИВАН ИВАНОВ (ОДС, от място): Нека дойде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Ще влезе, както повелява правилникът и, разбира се, желанието на народния представител. (Министър Церовски влиза в залата.)
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Проектът за решение влиза в пленарната зала без становище на временната анкетна комисия, която беше създадена с решение на Народното събрание. Този проект за решение беше разпределен с разпореждане от председателя на Народното събрание именно към временната комисия. Но в нарушение на чл. 75, ал. 3 се стига до нелепата ситуация решението да бъде предложено на вашето внимание без становище на комисията. Вина за това носи изцяло председателят на Временната анкетна комисия Йордан Мирчев. На две заседания, последното от които беше проведено вчера, Йордан Мирчев превишава своите права, които са му дадени от правилника, и отказва да гласува дневен ред на заседанието, като по такъв начин лишава членовете на комисията от право да предлагат и да изискат включването в дневния ред на определени точки, касаещи именно точката за проекта за решение.




Всичко това той прави, оспорвайки компетентността и правата на председателя на Народното събрание, който е разпоредил временната анкетна комисия да се произнесе по проекта за решение. Страхът, че решението ще бъде прието от временната анкетна комисия кара председателя на комисията да наруши фрапиращо Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с единствената цел днес ние да разглеждаме този проект без становище от страна на временната анкетна комисия.
Конкретно по проекта за решение, господин председателю и уважаеми колеги. Предоставените в Секретния отдел на Народното събрание документи, пет на брой, които съгласно чл. 6, ал. 2 от Закона за концесиите задължително се изискват и въз основа на които единствено може да бъде взето решение от страна на Министерския съвет за отдаване на концесия, показват редица слабости на това решение, които слабости реално ще се изразят в нанасяне на вреда в особено големи размери на българските граждани.
Аз ще започна поред с нашите остри възражения, които именно ни накараха да внесем това решение. Искам, освен това, категорично да опровергая една манипулация, че ние сме призовани да вземем решение, с което да се забрани отдаването на концесия на магистрала “Тракия”. Не, много ясен е текстът, Народното събрание не може да превиши своите права. Ние настояваме Народното събрание да препоръча на Министерския съвет да не подписва концесионния договор дотогава, докато не се произнесе със становище Комисията за защита на конкуренцията и не се дадат заключенията на временната анкетна комисия, която е създадена именно по този повод.
В противен случай аз ви питам: ако договорът бъде подписан например в утрешния ден, каква е ролята на тази комисия? Тя или трябва да се саморазпусне, или да заяви ясно, че нейното функциониране е абсолютно безсмислено.
Започвам с нашите възражения.
Преди всичко, на първо място, има неяснота по избрания финансов модел. Питаме: защо трябва именно по този начин да бъде отдадена на концесия автомагистрала “Тракия”, когато още в 1999-2000 г. Европейският съюз ясно препоръча на България като най-подходящ модел, финансов модел, повтарям, за строителство на българските магистрали това да бъде извършвано по схемата 40% безвъзмездна помощ от предприсъединителните фондове на Европейския съюз ИСПА и ФАР, 40% нисколихвен заем от Европейската инвестиционна банка, която всъщност е банката на Европейския съюз, чиято лихва е от порядъка на 3 до 3,5% и 20% пряко финансиране от държавния бюджет?
Коя може да бъде причината да се избере именно този модел, който сега министърът и някои негови помощници се стремят да ни внушат, след като пред мен е официалната българска позиция по преговорите по Глава девета “Транспортна политика”, и това е позиция, която е заявена на 16 октомври 2002 г.? В тази позиция на стр. 4 българската страна ясно заявява, че необходимите средства, които трябва да бъдат заделени за строителството на автомагистрала “Тракия”, са 360 млн. евро. Това заявява българското правителство не на Иван Костов, за да няма манипулации, а на Симеон Сакскобургготски. На 16 октомври 2002 г., наистина тогава министър е Костадин Паскалев, но аз бих се учудил, ако може по такъв лесен начин – като носни кърпички – да се сменя преговорната позиция на България по отношение на членството ни в Европейския съюз. Къде са тези 380 млн. евро, сравнени със сумите, които след малко ще бъдат дискутирани тук?
На второ място, по никакъв начин в преговорната позиция не се говори, че българското правителство има намерение да отдава на концесия магистралата при два пъти и половина по-висока цена.
Вторият проблем, който е също така изключително тежък, е, че решението за отдаване на магистралата се взема без търг или конкурс.
Уважаеми народни представители, България се намира може би на един месец разстояние от подписването на присъединителния ни договор и само на година и девет месеца от момента, в който ние ще станем пълноправна страна-членка на Европейския съюз. Няма нищо по-добро като европейско поведение от това дори днес чрез изпълнителната власт, а и чрез народното представителство да спазваме нормите на Европейския съюз.
От края на м. април, от 30 април 2004 г. в Европейския съюз има две единствени директиви, които обединяват предишни четири директиви, съгласно които в такива случаи на подобни сделки се изисква провеждането на търг или конкурс. Нещо повече, пред мен е информационният бюлетин от Европейския съюз, който е посветен на публично-частното партньорство, с което така елегантно жонглира министър Церовски. В този документ се разглежда решение на Европейския съд, господин министър, от 11 януари 2005 г. и това решение срещу общината в гр. Хале се счита наистина за знаково, защото тук Европейският съд ясно заявява, че при всички случаи на публично-частно партньорство се изисква провеждането на търг, повтарям, се изисква провеждането на търг. Конкретният случай е, че общината в Хале възлага директно без търг строителството на завод за преработка на отпадъци, позовавайки се на това, че 25% е частно партньорство, 75% е собственост на общината. Европейската комисия се произнася категорично и два дни по-късно по подобен повод съди и Испания за нарушаване на тези правила. Това, което се заявява всъщност от информационния бюлетин на Програмата за публично-частно партньорство, господин министър, е, че винаги в такива случаи трябва да бъде провеждан търг.
Питам Ви: защо не е проведен търг в конкретния случай, който ние разглеждаме, именно отдаването на концесия на автомагистрала “Тракия”?
Мога, разбира се, да продължа и с други въпроси, които многократно бяха излъчени в публичното пространство от Демократи за силна България чрез позиции, чрез декларации, чрез изявления. Сред тях обаче ще отбележа следното: че средствата за строителство и рехабилитация за първите шест години са 717,5 млн. евро – сравнете ги с договорената от България позиция за 380 млн. евро. За следващите тридесет, те ще бъдат по-малко – двадесет и девет години, се предвиждат още 160 млн. евро за рехабилитация, което прави общо 877 млн. евро.
Цената на километър магистрала е завишена три пъти спрямо реалните. Господин Мирчев многократно цитира, дори бих казал разказва, каква е по света цената на един километър магистрала. Ние не строим магистрала в Исландия или в Занзибар, ние строим магистрала в България, а цената на километър магистрала в България е три пъти по-ниска от тази, която заявява министърът. Забележете, когато се говореше за БТК и ние заявявахме на управлението на какви цени се продават другите телекоми в областта на Югоизточна Европа, ни се казваше – ние не продаваме телекома на Словения, ние продаваме в България, това е положението. А сега ни разхождат из целия свят!

Аз питам каква е цената на километър магистрала в България. Проверете и строителите, които строят ЛОТ-1 и ЛОТ-5 на автомагистрала "Тракия", участъците до Стара Загора и след това от Карнобат – от порядъка на 1 милион до 1 млн. 200 хил. евро, и ги сравнете с три пъти по-високата цена, която тук се предлага.
Следващото е, че в момента при подписване на договора ще има крещящо нарушение на Закона за пътищата, защото Законът за пътищата в пълно съответствие, господин министър, с преговорната позиция на България, както личи от документите, които Вие знаете, че госпожа Кунева раздаде на народните представители под формата на диск. Там е записано изцяло въвежда винетната система за заплащане на движението по републиканската пътна мрежа.
Безумието, което тук се предлага – да бъде извадена от винетната система основната пътна артерия на страната и за нея да се заплаща допълнителна ТОЛ-такса, е грубо нарушение, което не съществува в други страни-членки на Европейския съюз.
Уважаеми колеги, може би в хода на разискванията отново ще взема думата, но това, за което не ми остана време да кажа, ще го кажат моите колеги.
Към Вас обаче отправям един настойчив апел: не бъдете машинка за гласуване по един въпрос, който засяга националните интереси на България! Не забравяйте клетвата! Вие сте се за клели да служите на интересите на България! Настоятелно моля да подкрепите проекта за решение, който предлагаме на вашето внимание! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Иванов.
Можем спокойно да преминем към разискванията след изложението на вносителите.
Давам думата на всички желаещи да вземат отношение по проекта за решение. Има ли желаещи да се изкажат от трибуната?
Колеги, повторно поглеждам към залата с надежда тези, които имат желание да вземат отношение, да го направят сега, като подадат съответния знак.
Господин Гагаузов, заповядайте.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Вчера наистина се състоя заседание на Временната анкетна комисия и трябва да ви призная, че аз не съм обнадежден, че тази комисия е в състояние да свърши определената й от вас със съответното решение работа по простата причина, че повече от половината време вече изтече, а по същество комисията не е заседавала. Дори не е изработен един алгоритъм, по който тя ще осъществи обсъждането на решенията, които съответно е взел Министерският съвет и което е крайно недостатъчно – тези решения да бъдат обсъждани. Необходимо е да се говори и по същество за това какво досега е извършено, как са изпълнени тези решения, какви са очакваните параметри на сделката. При участието на министъра на регионалното развитите и благоустройството в заседанието на комисията беше казано, че все пак тук има елементи на търговска тайна, които не могат да бъдат съобщени, включително и на комисията, тъй като в момента тези преговори се водят.
Но аз се връщам и на решението, което Народното събрание взе. Формално погледнато, ако го прочетем точно, ще видим, че, хващайки се за всяка една от думичките в това решение, ние наистина можем да стигнем до варианта да обсъждаме само решенията, които е взел Министерският съвет – дали те са съобразни или не, което на практика няма никакво отношение и не би могло да има никакви последствия, тъй като се отнася до едни документи, които вече Министерският съвет е приел.
Аз, казвайки всички тези неща, съм загрижен за работата на Временната комисия и затова искам да помоля тук и председателят на Народното събрание, и всички вас, колеги, да се обърне внимание на председателя на комисията проф. Мирчев, че по този начин комисията няма да свърши работата си още пет месеца, а не още 20 дни, колкото е определеният срок.
Затова вчера направих предложение да се направи най-после организация, за да заработи тази комисия.
Господин Иванов постави въпроса, че ние днес, обсъждайки това предложение за решение, нямаме становище на Временната комисия. Да, не е най-важното това. Спорен е въпросът дали временна комисия трябва да се произнася по такива решения или това би трябвало да бъде разпределено, да речем, на Комисията по икономическата политика или на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, но не и на Временната комисия, защото тя е създадена с точно определена задача и тя по принцип не може да предлага решение извън предмета на своята дейност. Така че днес, предлагайки това решение, колегите изразяват съответна загриженост за това как и по какъв начин ще бъде взето решението за подписване или за неподписване на този концесионен договор.
От тази гледна точка аз считам, че днес трябва да се състои дебат по същество, ако въобще Народното събрание има тази готовност. Но аз дълбоко се съмнявам в това, след като членовете на Временната комисия нямат тази готовност. Дали това решение ще бъде прието или не, аз мисля, че това не е в състояние да спре или да не спре подписването на този договор. И в самия договор е залегнала клауза, че Комисията по конкуренция трябва да се произнесе и ако тя реши, че елементът на отговорност, който поема държавата е форма на държавно подпомагане, възможно е тя да вземе такова решение и тогава в този си вид този договор не може да бъде подписан.
Аз призовавам колегите, които са запознати с въпроса и повече с тази материя, може би ще чуем после и господин министъра, да дадат повече яснота по това какво следва, ако се приеме това решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Гагаузов.
Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Искам да засегна един конкретен въпрос по сключване на договора за отдаване на концесия на автомагистрала "Тракия". Имам и няколко питания в тази връзка към министър Церовски.
В договора, уважаеми колеги, господин министър, има текст, който казва, че концесионерът има право да сключва договор с трети лица за инсталиране на фиброоптичен кабел на автомагистрала "Тракия" и да получава – забележете – приходи от тези трети лица във връзка с това, че е сключил договор с тях.
Тук има, господин министър, няколко закононарушения и аз ще ги изброя. Изключително изненадан съм за това как на заседанието на Министерския съвет вицепремиерът Николай Василев не Ви е обърнал внимание на това, ако въобще е воден някакъв сериозен дебат по договора.
Първото нещо, което искам да отбележа, уважаеми колеги, е, че в Закона за далекосъобщенията императивно е записано, че за изграждане на публични далекосъобщителни мрежи се изисква търг или конкурс, който Комисията за регулиране на съобщенията трябва да организира и да проведе. Не искам да цитирам текстове от закона, който познава материята е наясно, и това е напълно логично, разбира се.
Веднага възниква въпросът, тук отварям една скоба, на пряко подчинение на министър-председателя е председателят на Комисията за регулиране на съобщенията, впрочем, който съгласно Закона за далекосъобщенията е назначен от премиер-министъра.
Във връзка с това, което казвам, уважаеми колеги, възниква и вторият въпрос: следва ли от това, че както е разписан текстът, Комисията за регулиране на съобщенията няма да събира лицензионни такси? Тоест, следва ли от това, че няма да има издадена лицензия на тези трети лица, с които концесионерът е подписал договор? Защото, така както е разписан текстът, означава, че концесионерът практически, без да се съобразява със Закона за далекосъобщенията, подписва с трети лица договор за изграждане на такава публична далекосъобщителна мрежа.
Въпросът ми е: следва ли от това, мислено ли е в Министерския съвет, какво е мнението на министър Церовски, какви са били обсъжданията в Министерския съвет, че фискът ще бъде лишен от събиране на лицензионни такси? Тъй като практически с изграждането на публични далекосъобщителни мрежи, господин министър, ние отиваме в проблема с ограничения ресурс. Тази оптовлакнеста структура, която практически ще покрива трасето от София до Бургас, ще бъде част от националната далекосъобщителна инфраструктура.
Възниква следващият въпрос: как ще бъде уреден въпросът с взаимното свързване, да речем, с инфраструктурата на Българската телекомуникационна компания или други телекомуникационни компании?
Възниква следващият въпрос: по какъв начин ще бъде организиран далекосъобщителният трафик през тази инфраструктура? Редица въпроси са уредени в Закона за далекосъобщенията, но текстът, който фигурира в проектодоговора, практически изключва спазването на редица текстове от Закона за далекосъобщенията.
Тук, когато разсъждаваме около тези проблеми, възникват въпроси, засягащи националната сигурност на страната. Националната сигурност на страната е в пряка връзка с публичната далекосъобщителна инфраструктура. Има редица мерки както в Европейския съюз, така и в Съединените американски щати. Практически след 11 септември ние направихме сериозни, конкретни изменения в Закона за далекосъобщенията във връзка с борбата с тероризма и сега тук чета текст, който дава някакъв суперлиберален режим в използването, в изграждането, в свързването на оператори в тази, бих казал – сериозна, голяма връзка, която обхваща цялата релация София – Бургас.
Аз не съм съгласен с това, което беше казано от господин Гагаузов, че нямаме готовност да водим дебат. Който член на Временната анкетна комисия се е запознал с договора, с документите, с които разполагаме, може да вземе отношение и не само да вземе отношение, но и практически да подкрепи проекторешението, което Демократи за силна България и Българската социалдемократическа партия предлагаме. Мисля, че това е най-разумното. И аз очаквам да получа отговор от министъра или от хора от мнозинството, които са запознати. Ако министърът не може да даде отговор на този въпрос, трябва да получим отговор от премиер-министъра или вероятно от вицепремиера Николай Василев, тъй като допускам, че тази материя практически не е в обсега на министър Церовски. Но тогава трябва да поканим вицепремиера Николай Василев да отговори на тези въпроси.
И в тази връзка, господин министър, имате ли някакво съгласувателно писмо с Комисията за регулиране на съобщенията по отношение на тази клауза? В Министерския съвет, тогава когато е водено това заседание, обсъждан ли е този въпрос? Имало ли е член на Комисията за регулиране на съобщенията?
В Комисията за регулиране на съобщенията практически, съгласно закона, има президентска квота, има квота на парламента, има и квота на Министерския съвет, всъщност чрез председателя, който се назначава от премиер-министъра. Това, съгласно европейската правна рамка, практически е един независим регулаторен орган. Вие в момента с този текст елиминирате независимата регулация в областта на далекосъобщенията и аз съм сигурен, че това ще има и международен отглас. Ние имаме поети ангажименти по Глава деветнадесета за спазване, за въвеждане на нова правна рамка, друг режим в областта на далекосъобщенията и изведнъж, тук, във връзка с един концесионен договор има редица нарушения на принципи, на норми на Европейския съюз, и даже бих казал, норми, които засягат много по-широки региони в областта на далекосъобщенията.
И още нещо, уважаеми колеги, когато говорим за този проблем по отношение на далекосъобщителните инфраструктури, много сериозен, много важен е въпросът за това какъв е трафикът, какъв е националният интерес на страната по отношение на трафика? Защото така както е разписано тук, господин министър, означава, че може трети лица да бъдат някакви, примерно оператори, които не са български оператори.
Виждам, че на господин Мирчев и на господин министъра не им е интересно това, което в момента обсъждаме. Аз призовавам председателя да се намеси и да въдвори ред в заседанието. Да се уважаваме взаимно!
Уважаеми колеги, това са много сериозни въпроси, които засягат, включително националните интереси на страната, сигурността на страната, ограничения ресурс на страната. И аз виждам, че явно целият Министерски съвет, вкупом, или не се интересува, или проявява некомпетентност. Той практически елиминира регулаторни, независими органи и по този начин заобикаля и Закона за далекосъобщенията. Той неглижира националната сигурност и създава възможност чрез този текст практически, още веднъж казвам, да бъдат подписвани договори, вероятно с оператори, така както е записано – трети лица от други страни. Не знам, или пък трябва да получим отговор какво точно имате предвид.
И става дума за един много дълъг период от време – за 35 години, опция 50 години. Тоест чрез този концесионен договор вие практически давате възможност да се отдава от далекосъобщителния ресурс на страната, заобикаляйки законите на страната, в частност Закона за далекосъобщенията.
Ето това са въпросите. Това е един конкретен въпрос, който засяга този проектодоговор, и мисля, че трябва да се обърне сериозно внимание, да се иска, още веднъж казвам, съгласувателно писмо с Комисията за регулиране на съобщенията. Даже си мисля, господин министър, че трябва да имате съгласувателно писмо и с Министерството на отбраната, и с Министерството на вътрешните работи. Спомняте си дебата, когато беше сделката с Българската телекомуникационна компания, как в един момент видяхме, че няма съгласувателно писмо от Генералния щаб. И там имаше проблеми. Този въпрос също опира до националната сигурност.

Другият ми въпрос към Вас е: съгласуван ли е този текст с Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи?
Господин председателю, аз се надявам, че вероятно в рамките на този дебат ще бъде поканен и вицепремиерът Николай Василев. Приканвам Ви да го поканите. Правя процедурно предложение, за да видим и обсъдим този въпрос. Още веднъж казвам – това е въпрос, свързан с националната сигурност, свързан със заобикаляне на редица текстове от Закона за далекосъобщенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте за изказване, господин Козовски.
ИВАН КОЗОВСКИ (независим): Уважаеми господин председател, правя това кратко изказване като член на комисията. Най-категорично заявявам, че тя не проработи поради обструкционистичното и арогантно държане на нейния председател. Той не пожела да приемем молба до Министерския съвет – да се изчака заключението на комисията и тогава да се сключи договорът. Той поиска анонимни заседания, но при гласуването това предложение беше отхвърлено. И така нататък, и така нататък, до края!
Професор Мирчев се държи с членовете на комисията като със свои подчинени в катедрата или института, където преподава или работи – най-безпардонно! Той игнорира факта, че ние сме равнопоставени народни представители.
Аз съм изумен от този проектодоговор, който е крайно неизгоден за България. На всички ни е известна местността, където ще минава това трасе. Там няма нито тунели, нито трудни места с виадукти и други съоръжения. Договорът е крайно несъстоятелен. Професор Мирчев казва, че видите ли, в Португалия, в Белгия, в Англия и не знам кои други страни струвало 5 милиона, струвало 10 милиона. Господин Мирчев, тук е България! Максималната цена за тази лесна магистрала е не повече от 1 млн. 500 хил. лв. (Реплика от народния представител Йордан Мирчев.)
Убеден съм, господин Мирчев, и това го запомнете добре, че ако този договор бъде сключен, виновниците рано или късно ще се окажат в раирани дрехи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Козовски.
Заповядайте, господин Станилов.
ГЕОРГИ СТАНИЛОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Безспорно е, че дебат по същество днес не може да има в залата, защото такъв дебат не се е състоял и в комисията. А защо не се състоя в комисията – колегите преди мен вече изтъкнаха кой е виновникът и кои са причините. Тази комисия не работи нормално.
Оптимист съм и се надявам, че следващите заседания на комисията ще бъдат много по-конструктивни и тя ще изпълни задачите, които са й възложени.
Аз не искам прекалено да се драматизира това предложение за решение, което днес гледаме. Искам да се обърна към колегите от мнозинството – да прочетат какво е записано в този проект за решение. Тук става дума единствено за изчакване до приключване работата на анкетната комисия и тогава да се пристъпи към подписване на евентуалния договор за концесия.
Защо трябва да се изчака, колеги? Защото тази сделка е заредена с напрежение и това никой не може да го отрече. По тази сделка трябва да има максимална прозрачност и вие дължите на българското общество тази прозрачност. След кражбите в Държавния резерв, след това, което стана с австрийската болница, след “Булгартабак” обществото е много чувствително на тази тема. И ние сме длъжни максимално прозрачно да обясним защо няма търг, защо са такива параметрите, защо е такава цената. Така че не бягайте от това предложение. То ви помага.
Призовавам колегите от мнозинството да подкрепят предложението за решение, което е внесено от шестимата народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Станилов.
Заповядайте за изказване, господин Василев.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми дами и господа! Като човек, който участва в работата на комисията, която се занимава с този случай, аз също съм един от хората, които са заинтересовани максимално бързо тази тема да бъде приключена и тя да бъде максимално прозрачна и ясна, за да може да разсее всякакви съмнения, които биха могли да паднат върху господин министъра и върху правителството и максимално бързо и правилно да бъде решен въпросът с концесионирането на магистралата, за да може и българското общество да няма притесненията и да си задава въпросителни около това какво става, как се движи тази договорка, тази сделка – в такъв смисъл договорка – кога ще приключи, какъв ще бъде крайният резултат и какво ще трябва да плаща българинът, когато ползва магистралата. Начинът, по който днес работи комисията, създава притеснение, че тя не може да отговори на тези въпроси. Затова се стигна и до този дебат в залата.
Аз очаквам днес господин министърът да даде отговор на тези въпроси точно с тази презумпция, защото в противен случай, както споменаха колегите – ще остане това притеснение, това съмнение, че има нещо, което е встрани, което е зад кулисите, зад параваните и което не получава отговор.
Сделка с подобни параметри, която е безспорно значима за България, с такъв инвеститор, нормално ще поражда въпроси и въпросителни и е задължително да има прозрачност и да се даде отговор на всички тези въпроси. Инак наистина по подобие на някои други сделки, на които бяхме свидетели през този мандат, особено последния – с “Булгартабак”, който е крещящ пример как една приватизационна сделка може да бъде разтрогната, да бъде разрушена и да предизвика скандали в българското общество и в политическия живот, може да се стигне и в случая с концесионирането на магистрала “Тракия”.
Безспорно е, че има въпроси, на които трябва да се дадат отговори. Аз очаквам днес господин министърът да го направи.
Разбирам и това, че подписването и договарянето е въпрос на преговори, които задължително протичат в конфиденциален вариант между концесионера и представителите на правителството с оглед да бъдат постигнати максималните параметри, както твърди в комисията господин министърът. Ние не искаме да чуваме в пленарната зала секретни, тайни неща или неща, които биха навредили на сделката. Искаме обаче да се даде отговор на това, което поставяме в комисията, това, от което се интересуват народните представители, това, което вълнува избирателите, българските граждани. И колкото повече яснота има по този въпрос, толкова по-добре ще бъде и за тези, които евентуално ще сключват договора с българското правителство, и за българското правителство, и за всички, които са в тази зала.
Защо има притеснения? Защото безспорно параметрите на сделката не са малки, тук не става въпрос за 1, за 2 или за 3 млн. лв., тук става въпрос за милиони и милиарди левове и евро, които ще бъдат в следващите години инвестирани, или пари, които ще бъдат получавани от концесионера и които ще бъдат плащани от българските граждани.
Кои са причините да няма търг? Кои са причините да бъде избрана точно тази фирма? Какви ще бъдат параметрите на инвестициите? Гаранциите и ангажиментите от страна на държавата? Как изобщо са разположени преговорите във времето, докъде достигат те? Какви ще бъдат отстъпките от българска страна и съответно от концесионера? Това са въпроси, които трябва да получат отговор. И затова аз смятам, че господин министърът ще ни отговори на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Василев.
Други колеги, които биха желали да вземат отношение, да изкажат становище?
За процедура – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Първо, искам да напомня, че моят колега Благой Димитров призова да бъде поканен министър Николай Василев, защото в отговор на негово питане, свързано именно с този оптичен кабел, е казано, че това е от компетентността на министъра. В същото време това е част от проекта за договор.
Второ, след като аз изложих мотивите на вносителя, изказаха се още няколко народни представители, ако ние искаме да има някаква дискусия – казвам не точно фиксирана, но все пак някаква дискусия – нормалното е господин министърът да отговори, за да може да се вземе отношение по неговите отговори. Няма нищо по-порочно от това да се изчака всички да говорят и след това да се казва нещо, на което не може да се възрази, и да се гласува по един механичен начин.
Затова, господин председателю, използвам формата на процедура, за да предложа в хода на разискванията да се даде думата на министър Церовски, за да отговори на необходимите въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Разбира се, той има правото по всяко време да вземе думата. Задвижил съм настойчива покана и към министър Николай Василев. Така че, ако има други въпроси, министърът, когато сметне за възможно и необходимо, ще вземе думата. Министър Николай Василев също е поканен настойчиво да вземе отношение по въпросите, поставени от народния представител Благой Димитров. Но междувременно, ако има колеги, които желаят да вземат думата, могат да го направят.
Заповядайте, господин Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Вземам думата като член на Комисията по регионално развитие и местно самоуправление, пред която господин министърът беше изслушан по разглеждания в момента проблем. Основната част от пледоарията на господин министъра тогава беше посветена на обяснение и създаване на внушението пред членовете на комисията, че едва ли не тези португалски фирми са единственият спасител за българското магистрално строителство, единствената панацея за построяването на магистрала “Тракия” и едва ли не ние трябва да им се молим на колене те да подпишат този договор. В противен случай няма да бъде изградена магистралата.
Аз отново искам да поставя тук въпроса защо е пренебрегната тръжната процедура? Защо е пренебрегната възможността за конкурс и е пристъпено директно към пряко сключване на договора?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Защото така е преценено.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: Знам, че господин министърът ще отговори, че законът дава тази възможност и ще се върне по-назад във времето, в миналия мандат с рикошет върху правителството на Съюза на демократичните сили и ще каже, че тогава законът е променен така, за да даде тази възможност. Да, той е променен, но изхождайки от презумпцията когато са изчерпани възможностите за търг и конкурс, когато не са се явили други кандидати и има един-единствен кандидат, да може да бъде приложена тази процедура. Но досега ние не получихме отговор защо не е обявен търг и ако не е могъл да се състои, защо не е обявен конкурс? Защо директно е пристъпено към процедурата на пряко договаряне с един-единствен кандидат?
Другият проблем, който буди тревога и е достатъчно красноречив за поведението на управляващата коалиция, да направи всичко възможно без излъчената от парламента анкетна комисия да може да свърши своята работа, да се отвори вратичката пряко за подписване на договора, което ще обезсмисли по-нататък работата на анкетната комисия. Затова е това бързане, това препускане, без по същество комисията да е могла да свърши своята работа. Аз не съм член на тази комисия, затова няма да взема отношение по нейната дейност, но мисля, че господин Козовски тук беше достатъчно красноречив, когато обясни как е саботирана дейността на тази комисия. Пак добре, че нейният състав беше на паритетен принцип, да не припомняме какво беше предложението на управляващото мнозинство – принципът на разпределение на квотите да бъде според броя на парламентарните групи и много ясно тогава как пък щеше да работи. Можеше много бързо да свърши работата си и светкавично да вземе удовлетворително решение за правителството и за подписването на този, бих го нарекъл, престъпен договор. Дано не е лош пророк колегата Козовски някои хора да се видят след време в раирани дрехи. Но това и да не стане, ако бъде подписан този позорен за България договор, цената ще бъде много висока и плащана от всички граждани на Република България, за да бъдат удовлетворени частните интереси на определен кръг хора от управляващи и техни близки, свързани с фирмите, с които се бърза да се подпише този договор. Бяха изложени достатъчно факти, които будят съмнение относно коректността на фирмите, с които се бърза да се сключи договорът. Има достатъчно доказателства, които клонят към термина корупция в най-бруталния смисъл – чрез прякото използване на изпълнителната власт.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Е, законодателната ли да използва? Няма как!
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: Ами законодателната, господин Ралчев, се манипулира от политическото мнозинство и се превръща в придатък на изпълнителната власт. За съжаление!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Маринов.
Господин Маринчев, заповядайте.

ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Вчера по време на заседанието на комисията бях на ръба да стана, да си изляза и да помоля, дори официално, пленарната зала да ме освободи от задълженията ми да работя в тази комисия. Просто, защото тази комисия съзнателно не работи! Мога да приведа много доводи – три заседания господин министърът идва, губи си времето по час, вчера беше два часа и нещо, без ние да работим въобще. Едно заседание беше провалено поради липса на кворум. Други заседания бяха провалени от господин председателя на комисията с процедурни хватки. Вчера комисията не работи отново заради процедурни хватки. Това не е комисия, която би могла да вземе стойностно решение.
Още едно препятствие за работата на комисията е това, че на материалите, които ни бяха предоставени, но не всички, които поискахме, им беше поставен гриф “За служебно ползване” в деня, в който се внесоха в парламента. Аз съм от тези колеги, които са прочели материалите, и бих казал, че това, което има в отделните пет анализа, въпреки исканията по закон да бъдат задължително четири, е представен пети - технически анализ, в общи линии са анализи, които са направени по специална поръчка. Това е моето убеждение. “Искаме да бъдат такива, за да можем да вземем определено решение.” Особено показателен в това отношение е правният анализ, в който дори, ако се вземе чисто формално, се повтарят през две-три страници текстове, цели пасажи, цели абзаци, без да са изменени.
В техническият анализ, който е добавен – според мен е добавен съзнателно, само и само да се каже “Ето на, при тези природни дадености, при тази ширина на трасето и т.н. е необходима концесия”, единствено според мен що годе стойностен е финансово-икономическият анализ. Оттам, ние, от нашата група -Демократи за силна България и БСДП, черпихме данни, които оповестихме в медиите. Може би не съвсем коректно, тъй като информацията беше за служебно ползване.
В това отношение не мога да се съглася с председателя на комисията господин Мирчев, с министъра, че ние нямаме данни, поради една наша небрежност да пишем “договор”, а не “финансово-икономически анализ”, например. Аз вчера зададох този въпрос в комисията и може би отново заради процедурни хватки не се стигна до отговор, но ако този договор, който се готви бъде в силен разрез с анализите, то тогава те за какво са били необходими? Като казвам, че анализите са съзнателно направени, поръчково направени - това е моето убеждение, пак казвам. На това ме навежда мисълта, че те са готвени отново по една поръчка на фирма без търг и конкурс. Отново е избрана фирма, според мен, която ще изпълни това, което иска министерството, както го иска министерството, само и само да има тези анализи, които да се представят в Министерския съвет.
Данните от финансово-икономическия анализ обаче са тревожни! Вече беше казано при представяне на проекторешението от господин Иванов, че реалната стойност на проекта няма да бъде 717 млн. евро, а ще бъде повече. Оттам са тези числа 160 млн. Оттам са допълнителните числа за 215 млн. допълнителна кредитация. Оттам са и числата за очакваните лихви, които трябва да се плащат по кредитите от банки. Оттам са и числата с колко собствени средства ще участва концесионерът. Всичко това буди тревога!
Аз ще се върна на процентите от господин Маринов, който говори преди мен, че в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство изслушахме господин министъра и там той все пак даде някаква информация за разлика от вчера, когато каза: “Какво да ви говоря, когато толкова много се писа във вестниците?”
Ние не желаем да имаме информация от вестниците, а искаме да имаме точна информация от първоизточника. Журналистите могат и нещо да не разберат, и да го представят не както трябва. Та от това заседание на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство не получихме точна представа какво ще бъде концесията, защото господин министърът отново не отговаряше, така както трябва. Но тогава ми направиха впечатление едни негови думи, нямам претенции да ги цитирам точно, но по принцип, по смисъл, на въпроса: “Защо все пак се избра подходът да се даде концесията без търг и конкурс?”, той каза: “Ами, такъв е законът. Щом законът ми дава право, аз мога да го направя”. А, ако договорът все пак не се подпише? Длъжен съм да бъда коректен, господин министърът каза, че преговорите ще бъдат тежки и може и да не се подпише договор. Ако договорът не бъде подписан, мисля, че това беше въпрос на Христо Кирчев, той отговори: “Ами, ако вие дойдете, поискате и преценим, ще подпишем договор с вас - отново без търг и конкурс”.
Вярно е, че законът позволява да се подпише такъв договор, да се възложи концесията без търг и конкурс. Искам да обърна внимание, че това се въвежда с преходните и заключителните разпоредби. Като изключение от общото право в основното тяло на закона има изискване за провеждане на търг или конкурс и единствено в преходните и заключителните разпоредби има тази вратичка, бих казал. Но досега нямам спомен правителството на ОДС, не само на СДС, което, както казва господин министърът е въвело тази клауза, да е ползвало тази вратичка, както спомена господин Маринов, за да възложи, каквато и да е концесия по този начин. Единствено сега, вече в ущърб на националните интереси, се ползва тази вратичка.
Веднага искам да кажа, че не съм против възлагането на концесията за автомагистрала “Тракия” и за какъвто и да е друг обект в страната, но за възлагане по честен, открит начин, защото, когато има конкуренция, тогава цените безспорно падат и веднага искам да направя връзка с цените, с които ни занимаваше проф. Мирчев, пък и господин министъра, колко те да не били високи. Вчера ни беше даден пример със строеж на магистрала в Норвегия, за която, ако не ме лъже паметта, 1 километър струва 8 млн. евро. Ами ако там правим магистрала, която трябва да премости един фиорд, сигурно ще скочи и повече.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС, от място): До Северния полюс.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Оттук до Северния полюс - още повече, ако трябва да подгряваме пътищата и т.н. Но тук, когато имаме само около 160 км. чист строеж, когато говорим за действително равнинен характер на пътя, по който минава магистралата, където на практика няма да има и един мост - в северната дъга, ако не ме лъже паметта, има един надлез - това видях от техническия анализ, и друго сериозно съоръжение няма по цялата магистрала, тогава тази висока цена наистина буди съмнение. И това ни кара да се съмняваме, че не са чисти помислите на тези, които внесоха това предложение, и тези, които желаят подписването на този договор.
Искам да задам един въпрос на господин министъра: не смятате ли, господин министър, че постановлението на Министерския съвет, с което се удължава срокът за подписване на договора е нарушение на Закона за концесиите? Според закона този срок е едномесечен. С изтичането на едномесечния срок с Постановление № 88 на Министерския съвет, ако не се лъжа, Министерският съвет решава да удължи договора, т.е. законът казва: “един месец”, а Министерският съвет казва: “два месеца ще го направим”.
Последен въпрос към господин министъра: на какъв етап е все пак сключването на договора? Не е ли напразен този дебат, който правим днес, ако вече принципно е взето решение и мнозинството използва тази зала, за да отхвърли това решение и да има формална свобода на министъра да подпише договора?
В заключение още един път искам да кажа: аз осъзнавам необходимостта от магистрали, от рехабилитация на пътища и от строеж на нови пътища и съоръжения, на всякаква инфраструктура, но нека това стане така, че да пазим българските пари, да пазим българските интереси, да мислим за България. Надявам се, че господин министърът ще отговори поне на тези два въпроса, защото мисля, че те са важни за по-нататъшния дебат, за да могат и колегите да се изкажат по-нататък.
Надявам се все пак на благоразумието да не се бърза със сключването на договора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Маринчев.
Има ли други колеги, които биха желали да вземат отношение или да зададат въпроси?
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Задавам си въпроса защо толкова се бърза с подписването на този договор и не мога да достигна до някакъв отговор, който да даде правилна посока на едно логично мислене. След като в продължение на четири години не беше пуснат в експлоатация нито един метър от магистрала “Тракия” в края на мандата си вие решавате, след като вече нищо не сте направили по тази магистрала, да направите някакво тайно съвещание, на което да определите съвсем тайно с кой ще бъде подписан договор за концесия на магистрала “Тракия” за 35 години. Загубите за България и за българския гражданин – моралните и материалните, в отношение на това, че за четири години не беше пуснат нито един линеен метър, не искам да ги обяснявам. За мен са необясними доста неща, на които би трябвало Вие, господин министър, да отговорите.
Първо, за 160 км нова магистрала как достигнахте тази цена от 877 млн. евро като според нас реалната инвестиция за тези 160 км са 280 млн. евро?
Също така за нас остават необясними доста неща като това как да се ползва търговски кредит от 645 млн. евро, за чието обслужване, лихви и банкови такси ще бъдат изплатени 442 млн. евро?
Също не мога да си обясня, че дори и да не бъде подписан този договор, ще бъдат изплатени неустойки, дори и да са 10%, което означава около 87 млн. евро. Как така осигуряваме, че в следващите 35 години българските граждани ще заплатят на концесионера близо 8 млрд. лв.? Има много недомислици, много въпроси, на които би трябвало да им бъде даден отговор.
Една от недомислиците също е къде в Европа вие видяхте, след като всички пътувате толкова много, да се плаща едновременно и винетка, и ТОЛ, и двете системи да вървят едновременно – и винетната система, и ТОЛ системата? Къде го има? Нима българският гражданин е най-богатият в Европа, та трябва да заплаща и двете системи?
Вие работите против интересите на българския гражданин, господин министър. Искам да дадете тук точни отговори пред всички защо работите против българския гражданин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте за изказване, госпожо Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз няма да се спирам върху анализ на инвестицията, която ще бъде направена за автомагистрала “Тракия”. Дали тази инвестиция е изгодна, дали договорните клаузи са изгодни за българската държава по отношение на нейното построяване, това се засегна от народните представители, които се изказаха преди мен. Но аз бих искала да обърна внимание върху другия въпрос, който също беше засегнат, но върху който не се обръща достатъчно внимание от тук присъстващите народни представители. Това е клаузата, върху която българската държава се задължава да компенсира концесионерите, ако пътното натоварване не достигне 25 хил. 650 коли на денонощие. И това в продължение на 35 години в бъдеще.
Пред мен е официалната информация, която Министерството на регионалното развитие и благоустройството е представило. Издадена е 2004 г., където е анализирано натоварването на общоевропейския коридор № 8 за 2010 г. Ако обърнете внимание на тази информация, се вижда, че много от участъците, дори в 2010 г. няма да имат необходимото натоварване от 25 хил. 650 коли на денонощие. Единствено в участъка между Пазарджик и Пловдив това натоварване е около 20 хил. коли на денонощие, а в участъка до Калотина е 6400. Това означава, че всяка една разлика между непостигнатия поток на коли ще трябва да бъде доплащана от българската държава. Съобразно първоначалните твърдения за сключване на договора това бяха 24 лв. за целия участък или всъщност изчислението 2,8 евроцента на километър, а по-късно информацията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството беше, че ще се заплаща по 18 лв. за целия участък между София и Бургас.
Каква е точната цифра аз не бих могла да кажа, но всъщност е видно, че в продължение на 35 години българската държава ще доплаща за пътникопоток, който трябва да бъде близо 26 хил. коли на денонощие.
Ако направим изчисленията, които ще дължи българската държава и всеки един български гражданин и данъкоплатец, ще установим, че наистина ние се доближаваме до така наречената цифра около 3 или 4 млрд. лв., които ще бъдат заплатени като компенсации при условие, че ние не сме ползвали тази магистрала.
Бих могла да защитя тази позиция, защото този разчет е направен при условие, че това е пътникопоток, при условие, че не се заплаща нито една стотинка за използването на тези пътища към 2010 г. Разчетите са направени така, че не е предвидено, че ако заплащаме 18 или 24 лв., толкова на брой коли ще използват магистрала “Тракия”, което означава, че предварителните разчети за 2010 г. са прогнозно завишени и наистина разликите между евентуално подписаното споразумение и действителното натоварване за денонощие ще бъдат много по-малки отколкото в момента дискутираме.
Смятам, че дълг на всеки един народен представител в тази зала е преди да даде гласа си за едно ограбване на българския народ в продължение на 35 години, мисля, че всеки може да отговори и пред съвестта си, и пред обществения си ангажимент дали би могъл да подкрепи това решение, в което българският национален интерес е грубо погазен със съучастието на управляващото мнозинство.
Моят вот ще бъде против, защото смятам, че ако всеки един в тази зала има поне малко ангажимент пред българските граждани и българския национален интерес, ще подкрепи позицията, която е на вносителя, да не бъде подписана тази пагубна за България сделка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
Има ли още желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Господин министър, може би Вие да вземете отношение? Заповядайте.

МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Постарах се да запиша въпросите, които колегите от опозицията зададоха и ще се помъча синтезирано да отговоря на тях. Редица от въпросите, които бяха зададени, според мен са зададени по такъв начин поради, условно казано, непознаване на фактологията и материята, без да искам да обидя някой. Ще се помъча да изясня нещата. Други въпроси бяха зададени тенденциозно, с цел да се манипулира общото решение на колегите от парламента. В трета група от въпросите имаше използване на много силни думи от сорта на “пагубна сделка”, “престъпна сделка”, че с тази сделка ограбваме българския народ и т.н., и т.н. Надявам се, че в хода на моите разяснения всички въпроси ще намерят отговор.
Първо ще започна от по-лесните въпроси, за да ги изчистя. На господин Благой Димитров само ще кажа, че не бих подписал договор, който да нарушава по някакъв начин българското законодателство. Така че, ако към момента в работния текст има някакви противоречия с българското законодателство, то именно затова продължават преговорите, те да бъдат изчистени. Естествено, че въпросът с този тип инфраструктура е много сериозен. Аз искрено се надявам, че работещите експерти по подобаващ начин ще защитят, ако мога така да се изразя, интересите на държавата в тази част от материята, като желанието е, изграждайки тази инфраструктура, вие разбирате, че много по-евтино и много по-ефективно би се получила и възможността да се изгради към тази инфраструктура на целия магистрален пръстен, по принцип говоря, възможност да бъде положена и оптична кабелна система. Дали тя ще бъде положена или не е друг въпрос, друга тема на разговор. Но, когато се изгражда тази инфраструктура, не би било лошо, ако се вземе решение да се създадат тези възможности. Това е нашето искане и виждане по въпроса.
На въпроса на господин Гагаузов. Категорично искам да декларирам, че пред комисията по никакъв начин не отказваме да дадем информация. Въпросът е следният и тук е важно да го изясним. Наистина информацията, която аз внесох в Народното събрание с гриф “За служебно ползване”, сама по себе си е публична информация. Внасянето с такъв гриф беше направено с една единствена цел – да можем наистина свободно, в един закрит формат в комисията да дискутираме цифрите по тези анализи, защото опасението не е от конкретните цифри и от това какво аз ще дам като обяснение, опасението идва от това, че ако моите обяснения, като намерения на българското правителство в процеса на водене на преговорите, могат да бъдат използвани от концесионера. Сами разбирате, че няма как да се водят преговори след като ние публично кажем какво ни задоволява. Не вярвам, че има сериозен човек в залата, който да препоръча на българската страна да си каже предварително на всеослушание какво смята да защитава във воденето на едни такива преговори, защото смятам, че всеки един от вас, колеги, който по един или друг начин е участвал в някакви преговори, финализирал е някакви преговори, реализирал е в живота си някакви сделки, знае, че до момента на полагане на подписа всяка една от страните се мъчи максимално да защити собствения си интерес.
Условно казано, ако аз кажа, че ни удовлетворява еди-каква си цена или че ще защитаваме еди-каква си цена, а утре в хода на преговорите тази цена мога да я променя значително в полза на държавата чрез един или друг аргумент, нали разбирате, че няма как да се самолиша от тези възможности в хода на водене на преговорите. И си мисля, че в комисията съвсем определено казах този аргумент. Не съм се мъчил да влияя на комисията по никакъв начин и това нещо го видяхте всички участници в комисията. Но вие сте хората, които сте другата част на държавността в България. Ние общо трябва да защитим националния интерес и аз разглеждам този дебат като вашия принос в защитата на този национален интерес.

Това го казвам тук с единствената цел да разсея за последен път опитите да се представи моментната ситуация, че по някакъв начин се мъчим да крием информацията от народните представители, че по някакъв начин не искаме да обсъждаме параметрите.
Но има един друг елемент от вашето решение, уважаеми колеги, по съставянето на комисията. Вашето решение е категорично, точно и ясно и аз като бивш парламентарист знам къде са проблемите на комисията, която сте създали, и това решение е да се прецени целесъобразността на решението на Министерския съвет от еди-коя си дата за отдаване на концесията. Всички материали и конкретното решение са предоставени в тази комисия и аз не виждам никаква причина тази комисия да си направи вътрешни дебати и да вземе решение. Няма какви други материали да предоставим в комисията по решението на Министерския съвет. В това ваше решение на парламента сте дали тази рамка на тази анкетна комисия. Там не се казва за целесъобразност на договор, там не се казва за водене на преговори. Няма такова нещо. Аз разбирам проф. Мирчев в какъв капан е вкаран. Това не е проблем на изпълнителната власт. Това в края на краищата е въпрос на съзнателно решение на тази зала. От тази гледна точка се надявам, че тази комисия все пак ще може да завърши по някакъв начин своята работа. Аз лично разбирам какви са и вътрешните противоречия, които са заложени от самите вас, с извинение за моята констатация.
Така че съм готов да обсъдим въпроса за информацията относно мандата, който сте дали на комисията.
Категорично съм против използването на всякакви цифри в публичното пространство до момента на подписване на договора, защото знам колко модела се разглеждат паралелно и колко различни са цифрите в тези модели. Ще дам един-единствен пример, ако въпросът с гратисните периоди по обслужването на кредита бъде решен. Да кажем: малък гратисен период – единият вариант, по-голям гратисен период – другият вариант, само при разглеждането на този компонент от финансовия модел. Тук всички грамотни икономисти знаят, че това на практика може да се окаже с десетки милиони долара разлика в лихвите, които ще трябва да бъдат платени. От тази гледна точка всякакви такива цифри, които в момента се мъчим да обнародваме с цел да покажем колко концесионният договор би бил лош или добър, са спекулативни. Дай Боже, да се подпише договора, тогава ще имаме конкретни и ясни параметри и няма да имате никакви причини да изкажете вашето конкретно мнение по въпроса какъв е договорът – дали той е добър, дали е лош, тогава аз спокойно ще мога да изляза на която и да е трибуна и да кажа какви параметри сме защитили, защо сме ги защитили, какви са били причините да не можем да защитим по-добри параметри и т.н., и т.н.
Аз просто се учудвам на желанието на една част от опозицията да се обсъждат параметри, които няма никаква гаранция да се окажат параметри на договора. Никаква гаранция. Например твърдението, че цената е три пъти по-висока, отколкото средностатистическата цена, за която се строи в момента в България. Няма такова нещо. Това просто е откровена лъжа, уважаеми колеги. Такова нещо няма. (Реплики от ОДС.) Като се сключи договорът ще видите реалните разчети, ще видите каква е реалната цена на един километър ново строителство.
Много интересна ви е логиката, когато говорите за финансирането от еврофондовете, как вие сте осигурили, как вашата сметка била, че за 280 млн. евро била цената.
Господин Николов, за четири години защо не построихте за 280 млн. евро магистрала “Тракия”? (Реплики от СДС.) Господин Николов, четири години бяхте на власт. Това, което Вие твърдите, е лъжа. Защото на едно от питанията показах вашите разчети, имам ги и тук и съм готов да ги дам на журналистите, вашите разчети за тази същата работа са 730 млн. долара към период 1998-1999 г., когато доларът беше 1:1 с еврото, което е и в момента.
Така че има документ за това нещо, господин Николов. Господин Николов, има документ, подписан и приет на заседание на Министерския съвет на кабинета Костов, при положение, че тогава министър е бил господин Бакърджиев и заместник-министър Чачев, който също е участвал на това заседание и е потвърдил тази инвестицонна програма.
Каква е реалната цена към момента, на която се строи магистрала в България? Мога да кажа само, че в никакъв случай не е един милион евро или два, или три милиона, както твърди господин Иванов.
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Колко е?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Към момента лот 1 отива между 2 и 2,2 млн. евро. Към момента.
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Това не е вярно.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Вие си мислите, че това не е вярно. Аз знам какви са разговорите и какво се договаря като анекси. Така че недейте да говорите с цифри, които не са верни. Вие явно не разполагате с верните цифри.
Освен това, уважаеми колеги, въпросът с препоръката да не се подпише договора, докато не се произнесе комисията и т.н., извинявайте, колеги, но много често от тази трибуна ние слушаме как по някакъв начин едната власт се меси в работата на другата власт. За мен тази препоръка към дадения момент говори само за едно – да спрем да си вършим работата до края на мандата. Няма как да стане тази работа. Въпросът с отдаването на концесиите, независимо какви са те, е изцяло прерогатив на изпълнителната власт.
Искам да подчертая и следното, колеги. Ако някой по някакъв начин наруши законите в тази държава, има си за това друга независима власт със съответните органи към нея, която чрез прокуратурата бива задействана и се вземат съответните решения и се получават съответните санкции. Това е.
Ако ние по някакъв начин като правителство нарушим или направим незаконосъобразни действия, ще си носим тази отговорност. Ако има нецелесъобразни действия, уважаеми дами и господа, знаете много добре, че политическата сила плаща по една друга схема – схемата на народния вот. Тогава се чете политическата присъда, която навремето правителството на премиера Костов получи на предните избори.
Искам да ви кажа още една-две думи по въпроса за търг или без търг. Подчерта се нееднократно и съм разяснил нееднократно хода на събитията. В този ход на събитията има инициатива на определена група държавни български фирми, намерили в лицето на португалските фирми свои партньори, които са направили съответни разходи и са подготвили съответно искане към българското правителство, което аз съм задължен като министър на регионалното развитие и благоустройството да внеса в българското правителство. На базата на това тяхно искане са направени съответни проучвания. Отново не е вярно, че фирмата, която е направила съответните проучвания, не е избрана по конкурентен начин, това просто не отговаря на истината, има документи в министерството как и по какъв начин е избрана. Министерският съвет е разгледал искането на тази група фирми и се е произнесъл. И тук големият въпрос е нарушава ли се законът или не. Това е големият въпрос!
Оттам нататък защо Министерският съвет се е произнесъл и е дал мандат, подчертавам, на министъра на регионалното развитие и благоустройството да води преговорите – така е преценило правителството на България. Моето задължение е да изпълнявам волята на правителството и съответно да спазвам българското законодателство.
На въпроса на господин Николов – не можел да разбере защо толкова се бързало да се подпише този концесионен договор. Защото, господин Николов, има едномесечен срок по закон за водене на преговори и аз спазвам този закон! Това е! Няма друг отговор тук.
Защо се бърза – ами защото вие много се бавихте, ако не бяхте се бавили толкова, по вашите разчети трябваше през 2005 г. да имате построена магистрала “Тракия”. И се притеснявахте, че експресният бърз влак между София и Бургас, който трябвало да се движи с 200 км/час, щял да отнеме от трафика на построената от вас магистрала! Това нещо личи от вашите разисквания и вашите изяви в публичното пространство навремето.
Истината е следната, господа: българското правителство трябва да вземе политическо решение дали след 4 години да има действаща магистрала, която да генерира 30 години икономика или трябва да изчака, което явно е любимият ви начин - да изчаквате, отнякъде да се появи трафик от 25 хиляди автомобила на ден. Трафикът ще се появи, като се появи съоръжението! Това е нашето виждане.
Освен това, всички разчети са правени от съответни международни компании, които са признати от финансиращата банка, защото, подчертавам, никакво значение няма какво ще договори държавата с концесионера, ако няма банка, която да приеме тези договорености – че този проект е икономически ефективен и може да бъде финансиран. Това е истината. И понеже материята е сложна, понеже наистина се прави за първи път в България, затова правителството подхожда изключително внимателно и отговорно.
Искам тук да ви декларирам и продължавам да твърдя, че ако параметрите на сделката не отговарят на това, което правителството смята за целесъобразно и икономически изгодно за българския народ, няма да подпишем тази сделка.
Другото нещо, което искам да кажа: престанете с това спекулиране, че ще бъде ограбен българския народ! Това е съвременно международно съоръжение, което ще бъде ползвано в една трета от трафика от чуждестранни ползватели! (Реплика от народния представител Иван Николаев Иванов.)
Една трета от трафика!
Тези ползватели ще плащат, а не българският народ! (Реплики от ОДС.)
Който не иска да ползва съоръжението, уважаеми господа, ще мине по Подбалканския път, който в момента ремонтираме и възстановяваме!
Извинявайте, уважаеми господа демократи и пазарно мислещи, няма начин привлечен частен капитал от 712 или 717 млн. евро в България, който е с ясен произход, който ще бъде използван от ясни фирми за ясна цел, да бъде в ущърб на българския интерес! Такова чудо няма никъде по света – за привлечен частен капитал за изграждане на инфраструктура някой да каже, че е в ущърб на обществото, което е привлякло този капитал! Целият свят се бори, господа, да привлече частния капитал в собствените си държави! Благодаря ви за вниманието! (Ръкопляскания от НДСВ, шум и реплики от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Нямах намерение да се изказвам, тъй като за мен беше обидна празната зала днес в момент, когато обсъждаме най-големия инвестиционен проект в България за момента, в момент, когато обсъждаме нещо, което ще плащат поколения напред.
Обаче бях предизвикан от изказването на господин Церовски. Днес ние трябваше да получим отговори на много въпроси, които обществото постави след 16 декември, когато беше първото решение на правителството.
На първо място, защо правителството през 2003 г. отхвърли същата тази концесия? Защо на 16 декември решението е взето в отсъствието на министър-председателя? Защо второто решение на правителството е взето в почивен ден – в навечерието на Нова година на закрито заседание, на 30 декември? Защо всичко, което се прави, е на тъмно?
Проектът е от изключително голяма обществена значимост и информацията за него трябва да бъде публична. Защо тази информация беше засекретена, включително и от нас, народните представители? Защо, колеги, без търг или конкурс при наличието на двете нови директиви на Европейския съюз, които са категорични, че възлагането на такива големи обществени поръчки става с международен търг или конкурс? Не ни беше даден отговор защо след като Европейският съюз категорично отрече тол- системата и въвежда GPSR-системата, за която на България са отпуснати над 30 млн. евро по различни програми на Европейския съюз и те не се усвояват, ние се връщаме 25 години назад? Защо на практика се прави нов външен дълг в размер на 887 млн. евро? Защо на българския гражданин се нахлузва нов финансов хомот, ако мога така да се изразя? Увеличихме пътния данък от 20 на 56 лв. Четиристотин млн. лв. от течните горива, които по време на правителството се влагаха в републиканската пътна мрежа, сега ги давате за така наречените “демонстрационни проекти”. Защо след като не можахте да усвоите 2 млрд. евро от предприсъединителните фондове, трябва да натоварваме отново държавата, тъй като, уважаеми колеги, всички знаете, че изтекоха всички срокове по обявяването на победителя в търга за Пловдив-Свиленград, един проект за 360 млн. евро – пари, които също ще загубим.
Аз попитах господин министъра последния петък защо петте анализа са възложени без търг и конкурс и забележете – на една единствена фирма – и не получих отговор.
Колегите попитаха защо, след като в закона е казано категорично – в Закона за концесиите, чл. 6, ал. 1, цитирам: "Министър-председателят и министрите съобразно своята компетентност правят мотивирано предложение за предоставяне на концесия с правен, финансово-икономически, социален и екологически анализ на концесията", защо се въвежда пети анализ, уважаеми колеги, техническият анализ? Ще ви отговоря. Законът за пътищата, чл. 11, ал. 1 гласи: "Концесия върху републикански пътища, включително върху такива, които ще бъдат изградени от концесионера с негови средства, се предоставят за изграждане и/или експлоатация, и/или поддържане по реда на Закона за концесиите". И в правния анализ, който беше предоставен в комисията, на стр. 20 е записано: "Законът за пътищата не дава легална дефиниция, поради което задача на концесионните анализи е да изясни съдържанието на така изброените в Закона за пътищата права – изграждане, експлоатация и поддържане. В техническия анализ на концесията са дадени определения за тези права, поради което ги приемаме и считаме за излишно тяхното включване в правния анализ".
Става ли ясно за какво става дума, господа?
Също в правния анализ е записано: "Единствената възможност да има ползване на обект, подлежащ на концесиониране, забележете – без концесия, е ползването да бъде извършено от държавата, пряко от държавен орган или опосредено посредством еднолично търговско търговско дружество с държавно участие".
В заключението на финансовия анализ на стр. 39, уважаеми колеги, е записано: "Реалната изгода на държавата може да бъде в границите от 35 до 383 млн. евро при прогнозиран трафик на "Фабера молнес" – чуждестранна фирма. При прогноза на трафика на Централната лаборатория за пътища и мостове държавата ще формира реална загуба, тоест ще субсидира установената ТОЛ-такса в границите от 61 до 278 млн. евро годишно.”
И на стр. 36 на същия този финансово-икономически анализ, уважаеми колеги, пише: "Проектът е привлекателен за концесионера при ниво на таксите над 0,023 евро на километър и ниво на трафика от 25 650 бр. в денонощие".
Аз искам да поставя още един въпрос. Предвижда се изграждането на отсечката от Калотина до София да струва 140 млн. евро. Този въпрос го зададох веднъж от тази трибуна, ще го задам пак.
По Договор № ISE-І-0098-0013 Пактът за стабилност и Американската агенция за икономическо развитие е направила икономическо, финансово проучване на проект "Автоматистрала Калотина – София" с Околовръстния път. Стойността на това проучване за изграждането на магистралата е 60 млн. 260 хил. евро. Сега ни се предлагат 140 млн. евро само за Калотина – София плюс 170 млн. евро за Околовръстния път на София – Северната дъга.
Колеги, аз ще спра дотук, но за мен е много смущаващо това, което се писа в средствата за информация. В проекта за договор още в неговия първи член има предварително съгласие на държавата за прехвърляне на права. В чл. 35 има предварително разрешение за износ и внос на валута. Държавата поема валутния риск, уважаеми колеги.
Към датата на прекратяване на договора, ако той бъде прекратен, концесионерът има право на много голямо обезщетение, което, не дай си, Боже, ако се случи, действително ще загроби държавата.
В чл. 41 има съгласие сметките на концесионера да бъдат в чужбина. По-голяма част от банките в България са чуждестранни. Защо сметките трябва да бъдат в чужбина, колеги? Сами си отговорете!
Да не говорим за нивото на лихвения процент. Тъй като той все още е тайна, няма да го дискутирам.
За мен е наглост записаното в чл. 49 – за изграждането на всичко по пътя концесионерът няма да изисква разрешение и няма да заплаща изискващите се от закона такси. В Ирландия ли ще строи концесионерът, че държавата поема такива ангажименти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин Чачев, около една минута остава за парламентарната група. Преценете, можете да я използвате.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Благодаря, господин председател.
В заключение искам да кажа, че ние в никакъв случай не сме против концесионирането. В момента тече концесията на летищата във Варна и Бургас, но тя протече прозрачно, протече при един международен търг и конкурс и никой не говори за това. Ако бяхте направили същото, господа управляващи, днес нямаше да дебатираме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Чачев.
Боя се, че времето за Парламентарната група на ОДС почти изтече. Може би остават някакви секунди.
Ако няма други желаещи, бихме могли преди почивката да минем към гласуване.

Припомням проекта за решение, внесен от Иван Николаев Иванов и група народни представители:
“Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Препоръчва на Министерския съвет да не подписва договора за предоставяне на концесия за републикански път “Калотина – Софийски околовръстен път (северна дъга) – Оризово – Стара Загора – Нова Загора – Ямбол – Карнобат – Бургас”, изключителна държавна собственост до произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията и приключване работата на Временната анкетна комисия.”
Колеги, след проведените разисквания и прочетения проект, моля, гласувайте да бъде ли той подкрепен или не.
Гласували 223 народни представители: за 106, против 112, въздържали се 5.
Не се подкрепя.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Иванов. Имате двадесетина секунди, но те са достатъчни.
ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз отново апелирам към вас да вземете в съответствие със съвестта си точното решение, когато натиснете бутона за гласуване. Имайте предвид, че тези, които бяха в залата, не чуха нито един от отговорите на въпросите, които отправихме към министър Церовски – нито защо е избран този финансов модел, нито защо е проведено без търг или конкурс. Естествено, че тези въпроси останаха без отговор, защото министърът няма адекватен отговор на тях. Не ставайте съучастници в една сделка, която ще облагодетелства няколко фамилии, но която ще доведе до това 35 години напред не само ние, но и следващото поколение на страната да плаща за безумни корпоративни интереси.
Гласувайте в подкрепа на решението, което ви предложихме. Това е наистина последният шанс. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми колеги, подлагам на повторно гласуване проекта за решение на колегата Иван Иванов и група народни представители.
Гласували 225 народни представители: за 108, против 115, въздържали се 2.
Не се приема.
Имате думата за обяснение на отрицателен вот, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми вносители на проекторешението! На вашите бакалски сметки искам да кажа истината за концесионирането на автомагистралата. (Реплики и “У-у-у!” от опозицията.) Да, има един недостиг по плащанията, след което България получава тези пари обратно с лихви. (Показва графика.) И вижте червения възход – България ще получи над 4 млрд. евро при съотношение от 50 на 50 до 80 на 20 в полза на България. (Единични ръкопляскания от НДСВ, реплики от опозицията.)
Гласувах против, защото вие искате да направите в транспортно отношение България изолиран остров. България има нужда от транспортна инфраструктура. (Показва схема.) Ето я и ще я има. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви.
За втори отрицателен вот – госпожа Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Аз гласувах против, защото съм убедена, че това проекторешение е против интересите на Република България. Аз гласувах против, защото ми омръзна отляво и отдясно да правят политика заради самите си партии, а не да правят политика за България. Аз гласувах против, защото отляво и отдясно години наред рушат на едро, а сега пречат на дребно. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме заседанието. Имаме 125 народни представители, имаме необходимия кворум.
Господин Цеков, имате думата за процедурен въпрос. Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, вчера стигнахме почти до края на второто четене на Законопроекта за генетично модифицираните организми, днес разгледахме последната точка от нашата програма. Искам да направя една процедура с предложение как да продължим нататък днешното заседание, а именно процедурното ми предложение е да преминем към първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, тъй като в момента в зала “Изток” има консултации между политическите сили за един или два от текстовете на Закона за генетично модифицираните организми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме процедурното предложение.
Гласували 103 народни представители: за 70, против 21, въздържали се 12.
Предложението се приема.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВАТА И АПТЕКИТЕ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Господин Щерев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми първо да направя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на здравеопазването проф. Хинков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 70 народни представители: за 65, против 1, въздържали се 4.
Моля поканете проф. Хинков да заеме своето място в пленарната зала.
Господин Паница, имате думата за процедура.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ОДС): Благодаря, господин председателю.
Процедурата ми е да прекъснем този очевидно персистиращ срам - да продължаваме да обсъждаме действително важни въпроси, когато има 40 души в залата.
Затова желая поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Започвам с проверката.

Адриана Георгиева Брънчева - отсъства
Алеко Константинов Кюркчиев - тук
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - отсъства
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анели Гинчева Чобанова - отсъства
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - отсъства
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов - тук
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - отсъства
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Тодоров Калинов - тук
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - тук
Весела Николова Караиванова-Начева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Стоянов Джаферов - тук
Владислав Борисов Костов - отсъства
Гадар Агоп Хачикян - отсъства
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - отсъства
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гиньо Гочев Ганев - отсъства
Господин Христов Чонков - тук
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Димитър Василев Калоянов - тук
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Илиев Димитров - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - тук
Донка Стефанова Дончева - тук
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - тук
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - тук
Иван Тодоров Козовски - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - тук
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Кръстьо Илиев Петков - тук
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - тук
Людмил Славчев Симеонов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - тук
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - тук
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Мехмед Мехмед Дикме - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
Милена Костова Паунова - отсъства
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова - отсъства
Минчо Викторов Спасов - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - отсъства
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - тук
Несрин Мустафа Узун - тук
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - отсъства
Петя Велкова Божикова - отсъства
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Николов Коев - тук
Ралица Ненчева Агайн - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росица Георгиева Тоткова - тук…

Налице имаме 121 депутати.
Продължаваме нашата работа.
Поканените лица от Министерството на здравеопазването заеха ли своите места?
Заместник-министър Хинков, заповядайте.
Има думата председателят на Комисията по здравеопазване господин Щерев, за да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да ви представя доклада на Комисията по здравеопазване по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, внесен от Министерския съвет на 21.06.2004 г.
“На свое редовно заседание, проведено на 8 септември 2004 г., Комисията по здравеопазване разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, № 402-01-26, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването – проф. Олег Хинков, д-р Емил Христов – директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, д-р Глинка Комитов – заместник-директор на НЗОК, д-р Андрей Кехайов – председател на Българския лекарски съюз, представители на Министерството на икономиката.
Законопроектът беше представен от вносителите. Предложеният законопроект има за цел да прецизира текстовете, въвеждащи задължение за издаване на подзаконови нормативни актове по неговото прилагане в синхрон с последни изменения на директиви и регламенти от Европейското право, касаещи материята. Предвидените промени се отнасят до правната регламентация на режима на разрешаване за употреба на радиоактивните лекарствени продукти, радиоактивни генератори и китове.
С цел въвеждане на Регламент 141/2000/ЕС и с 847/2000/ЕС се налага промяна на текста на чл. 17, ал. 4, предвиждащ разработване на наредба за условията и реда за разрешение за употреба на лекарствени продукти, предназначени за лечение на редки заболявания. Тези регламенти посочват критериите, условията и реда за определяне на така наречените “лекарства-сираци”, както и условията, при които притежателят на разрешение за употреба на такова лекарство ползва изключително пазарно право.
Променят се и текстовете, които касаят изискванията към данните относно нежеланите лекарствени реакции, с оглед оптимизиране на условията и реда за събиране, анализ, съобщаване и съхраняване на информация относно нежелани лекарствени реакции, както и на контрола по тяхното изпълнение.
За постигане на синхронизиране с европейското законодателство е предложено и регламентиране на задължението за сключване на застраховка, покриваща отговорността за причинени вреди в резултат на провеждани клинични проучвания.
В хода на дискусията депутатите се обединиха около становището, че предложените промени са необходими и трябва да бъдат подкрепени за постигане на по-пълно синхронизиране на българското законодателство с европейското по Преговорна глава 1 “Свободно движение на стоки”, раздел “Фармацевтични продукти”. Изразено беше мнение, че по отношение на дефинирането на термина “кит” в Допълнителните разпоредби на закона, трябва да се отчете фактът, че терминът се използва широко в лабораторната практика и влиза в терминологията на различни медицински специалности, както и присъства и в други закони и подзаконови нормативни актове. Използваният в случая термин касае единствено и само производството на радиоактивни лекарствени продукти. Това налага намирането на по-точна редакция, чрез която да се избегне дублиране и неправилно тълкуване на текстовете от закона. Във връзка с тази дискусия вносителите поеха ангажимента, след консултации с Европейската комисия, да предложат редакция на наименованието на термина, чрез която той да се отдиференцира от други видове китове и която при разглеждането на законопроекта на второ четене да залегне в закона.
След задълбочена дискусия и последващо гласуване с 12 гласа “за”, “против” и “въздържали се” – няма, Комисията по здравеопазване взе следното решение:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, № 402-01-26, внесен от Министерския съвет на 21.06.2004 г. “
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Има становище на Комисията по евроинтеграция. Председателят Даниел Вълчев е в командировка в чужбина. Има ли някой член на ръководството на Комисията по евроинтеграция? Няма.
Има ли член на Комисията по евроинтеграция?
Уважаеми колеги, повтарям още веднъж, има ли член на Комисията по евроинтеграция, който да представи становището на комисията? (Шум и реплики в залата.)
Без да се представят становищата не мога да дам думата на вносителя – заместник-министъра на здравеопазването.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Имаме необходимия кворум от 129 души. Продължаваме след почивката.
Господин Памуков, имате думата да представите становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ПАМУКОВ: Благодаря, господин председателю.
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, № 402-01-26, внесен от Министерския съвет на 21.06.2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 21.07.2004 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина с вносител – Министерски съвет. На заседанието присъстваха проф. Олег Хинков – заместник-министър на здравеопазването, и господин Валентин Първанов – заместник-министър на икономиката. Законопроектът бе представен от проф. Хинков.
І. Предложеният законопроект цели да прецизира уредбата относно основанията за издаване на подзаконови актове по прилагането на закона и да постигне по-пълно и точно въвеждане на изискванията на европейското законодателство в областта на фармацевтичните продукти.
ІІ. Разглежданата материя попада в обхвата на Преговорна глава № 1 “Свободно движение на стоки”, Раздел “Фармацевтични продукти”.
Сега действащият Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина е хармонизиран с основните актове на европейското право в тази област. Предложените промени са обусловени най-вече от развитието на acquis communautaire и приемането на нови актове на европейско равнище, които следва да бъдат въведени и в националното законодателство. Същевременно законопроектът цели промяна на някои текстове с оглед постигане на по-пълно и точно въвеждане на европейските изисквания за фармацевтичните продукти.
В съответствие с директиви 2002/98/ЕС и 2003/63/ЕС, които изменят Директива 2001/83/ЕС, законопроектът предлага изменение на чл. 17, ал. 3, като предвижда идентичен режим на разрешаване за употреба на радиоактивни лекарствени продукти и на радиоактивни генератори, китове и радиоактивни прекурсори с режима на лекарствените продукти.
Предложената промяна на чл. 17, ал. 4 цели да създаде законово основание за определяне с наредба на министъра на здравеопазването на критериите за определяне на лекарствени продукти, предназначени за лечение на редки заболявания. Съгласно сега действащата рамка на чл. 17, ал. 4 министърът на здравеопазването има правомощие да определи реда и условията, при които тези лекарствени продукти се разрешават за употреба, но не и критериите, на които те следва да отговарят.
С тази промяна законопроектът създава предпоставки за въвеждане на Регламент 141/2000/ЕС и Регламент 847/2000/ЕС, които посочват критериите, условията и реда за определяне на лекарствени продукти, предназначени за лечение на редки заболявания.
Законопроектът предвижда създаването на нова ал. 5 на чл. 37, която предвижда задължение за сключване на застраховка, покриваща отговорността за причинени вреди в резултат на провежданите клинични изследвания. Тази промяна постига съответствие с Директива 2001/20/ЕС за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно прилагането на добрата клинична практика при провеждането на клинични изпитания на лекарствени продукти за хуманна употреба.
Промените в т. 37 от Допълнителните разпоредби и допълването на закона с легални дефиниции на понятията “радиоактивен лекарствен продукт”, “радиоактивен генератор”, “кит” и “радиоактивен прекурсор”, са насочени към точно въвеждане на понятията, дадени в Директива 2001/83/ЕС, изменена и допълнена с директиви 2002/98/ЕС и 2003/63/ЕС, и уеднаквяване на терминологията с тази на държавите-членки.
ІІІ. В заключение се налага изводът, че предложеният законопроект съответства на изискванията на acquis communautaire в областта на лекарствата в хуманната медицина, поради което следва да бъде подкрепен от Комисията по европейска интеграция.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, № 402-01-26, внесен от Министерския съвет на 21.06.2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Памуков.
Господин заместник-министър, имате думата да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ОЛЕГ ХИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Промените в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина се налагат с оглед прецизиране на част от текстовете, въвеждащи задължение за издаване на редица подзаконови нормативни актове по неговото прилагане.
Първо. Законопроектът предвижда нова редакция на чл. 17, ал. 3, касаеща уредбата на радиоактивните лекарствени продукти, радиоактивните генератори, китове и радиоактивните прекурсори, която следва да бъде съгласно наредбата на министъра на здравеопазването по чл. 18, ал. 2, съгласувано с Агенцията за ядрено регулиране.
Второ. В чл. 17 се прецизира и редакцията на ал. 4, регламентираща режима на лекарствени продукти, предназначени за лечение на някои редки заболявания или т. нар. “лекарства-сираци”. Промяната се налага, тъй като сега действащият текст на чл. 17, ал. 4 предвижда разработване на Наредба за условията и реда за разрешаване на употреба на лекарствени продукти, предназначени за лечение на редки заболявания. Така дефинираната норма влиза в противоречие с Регламент 141 и Регламент 847 на Европейския съюз, които следва да станат част от българското законодателство.
Трето. Заличава се и текстът на чл. 30, ал. 1, т. 2, касаещ изискванията към данните относно наблюдаваните нежелани лекарствени реакции, да се определят с наредба на министъра на здравеопазването и се създава нова ал. 3, регламентираща тези изисквания. Сегашната законна делегация на чл. 30, ал. 1, т. 2 ограничава обхвата на наредбата до изисквания към данни относно наблюдаваните лекарствени реакции в периодичните доклади за безопасност, които са само част от системата за фармакологична безопасност.
Четвърто. Законопроектът предвижда създаването на нова ал. 5 на чл. 37, с която ще бъде регламентирано задължение за сключване на застраховка, покриваща отговорността за причинени вреди и резултата от провежданите клинични изпитания. Предложението е с оглед привеждане в съответствие с Директива 2001/20 на Европейския съюз и с практиката на европейските държави, като следва да се има предвид, че в по-голямата си степен клиничните изпитания на лекарствени продукти са многонационални, тоест провеждат се паралелно в редица страни. По този начин правата на българските пациенти се изравняват с правата на европейските пациенти.
Господин председател, благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията за първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Имате думата.
Има ли желаещи? Няма.
Преминаваме към гласуване. Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
Гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура – заповядайте, господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поради това, че законът е с един консенсусен текст, приет и в комисията, и в другата комисия, моля, ако е възможно, предложенията за второ четене да се дадат до три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте това процедурно предложение за съкращаване на срока за представяне на предложения за второ четене.
Гласували 94 народни представители: за 82, против 4, въздържали се 8.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към следващата точка от приетата програма за работа на Народното събрание за периода 9-11 март 2005 г.:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ И НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА.
Госпожо Лечева, моля да представите становищата на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта по тези законопроекти.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 402-01-31 от 12 юли 2004 г. с вносител Министерски съвет и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта
№ 454-01-78 от 24 септември 2004 г. с вносители Весела Лечева и група народни представители

На свое редовно заседание, проведено на 28 октомври 2004 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
На заседанието присъства господин Васил Иванов – министър на младежта и спорта, госпожа Стефка Костадинова – заместник-министър, госпожа Елица Нешевска – заместник-министър, господин Николай Боршуков – главен секретар на Министерството на младежта и спорта.
От името на вносителя законопроектът на Министерския съвет бе представен от господин Боршуков. В мотивите към проекта бе изложено, че една от най-съществените промени в закона е промяната в статута на националните спортни организации, като техни членове могат да бъдат само спортни федерации. Много сериозно е разработена и детайлизирана уредбата, която е свързана с лицензирането на спортните федерации. Предвидени са критериите и условията, по които може да бъде отменяна или подновявана лицензията.
Важни изменения са направени в областта на социалния туризъм. Туристическите дружества са конституирани като един основен субект, осъществяващ социалния туризъм.
Текстовете, които касаят статута на професионалните спортисти, ясно дефинират състезателните права, на които са носители спортистите, и се прави отграничение между тях и трансферните права на спортните клубове. Промените целят гаранции и по-ефикасна защита на правата и интересите на спортистите.
На второ място, много важна е промяната, свързана със статута и собствеността на спортните обекти. Навсякъде в Закона за физическото възпитание и спорта терминът “спортни обекти и съоръжения с национално значение” ще отпадне.
С промяната в закона ясно ще се регламентират отговорностите и функциите по стопанисването на спортните обекти. Включен е текст, според който ръководителите на ведомства и областните управители, съгласувано с министъра на младежта и спорта, ще определят спортните обекти и съоръжения и обектите за социален туризъм от местно значение, които преминават в собственост на общините.
Съществена новост е въведената разпоредба на чл. 50а и 50б, която поставя рамка за условията и реда за отдаване под наем на спортни обекти и съоръжения държавна собственост и са указани видовете процедури за определяне на наемател.
Синхронизират се текстове от нашето законодателство със законодателството на Европейския съюз по отношение на работата с младежта, особено по отношение на доброволческата дейност и се въвежда понятието “специалист за работа с младежи”.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, внесен от народните представители, бе представен от госпожа Весела Лечева. В мотивите бе изложено, че една част от измененията касаят регламентацията на спортната база в страната и усъвършенстване на досега действащата нормативна уредба, касаеща спортната база и спортните съоръжения. Предложеният законопроект цели да ограничи промяната на предназначението на спортните имоти и запази тези имоти независимо от вида на държавната или общинска собственост. Законово се регламентира използването на спортните бази, предоставени на Национална спортна академия “Васил Левски” като обект с национално значение, което ще гарантира изпълнението на функциите на това национално висше училище.
Друга важна част в промените е уреждането на олимпийските медалисти, световни и европейски шампиони с месечни премии. Посочен е източникът на средствата.
С така представения законопроект се цели да се обхванат основни социални категории спортисти, допринесли за славата на България.
След дебата и проведеното гласуване беше прието следното становище:
1. С 8 гласа “за”, 3 гласа “против”, 4 гласа “въздържали се” Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 402-01-31 от 12 юли 2004 г. с вносител Министерски съвет.
2. С 10 гласа “за”, 1 глас “против”, 3 гласа “въздържали се” Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 454-01-78 от 24 септември 2004 г., внесен от Весела Лечева и група народни представители.”
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 454-01-125
от 19 ноември 2004 г. с вносител Нонка Матова

На свое редовно заседание, проведено на 2 декември 2004 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Нонка Матова. Внесеният законопроект цели изчерпателно да дефинира структурата на неправителствения сектор в сферата на националната спортна система.
Съгласно чл. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта се уреждат обществените отношения, свързани с физическото възпитание и спорта в Република България.
Същевременно чл. 3, т. 3 от Европейската харта за спорта определя спортното движение като система на сътрудничество на обществените власти с неправителствените организации с оглед осъществяване на целите на хартата. По същество днес не съществуват териториални неправителствени спортни организации, които да партнират действително на централната и местната власт в областта на масовия и елитен спорт. Текстовете, които се предлагат, целят да дефинират изчерпателно отговорностите и правата на обединените спортни клубове, като дават възможност да членуват в национална спортна организация като представляващи интересите на спортните клубове, които се обединяват на териториален принцип. По този начин обединените спортни клубове ще се легитимират в качеството си на действащи субекти съгласно действащия Закон за физическото възпитание и спорта.
След дебата и проведеното гласуване беше прието следното становище:
С 2 гласа “за”, 2 гласа “против”, 6 гласа “въздържали се” Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 454-01-125 от 19.11.2004 г. с вносител Нонка Матова.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Има становище на Комисията по евроинтеграция по трите законопроекта.
За процедурно предложение – господин Василев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Тук, госпожа Лечева изчете становището на комисията по трите законопроекта, но съм длъжен за протокола и във връзка с правилника на Народното събрание да ви уведомя, че точката от дневния ред, която днес разглеждаме, се отнася само за един от тези три законопроекта. Аз разбирам, че са внесени три законопроекта, те са гледани в комисията, но точката, която нашата парламентарна група е внесла и вчера е гласувана, е точка за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 454-01-78, внесен от Весела Лечева, Мария Гигова, Нонка Матова и Христо Марков. За съжаление ние не видяхме внесени за първо четене останалите два закона, както му е редът, така че напомням, че в точката е внесен един законопроект.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Те се гледат задължително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Василев, когато има внесени по една и съща материя няколко законопроекта на първо четене се обсъждат и трите, особено когато има становища и на съответните комисии.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Аз знам какво гласи Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, но ако самият вносител желае това нещо да стане, нали може да не иска да се разглежда този закон, с тези на другите вносители, но да има за протокола потвърждение, тъй като просто не е заявен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме нашата работа.
Има думата господин Йордан Памуков, който ще представи становището на Комисията по европейска интеграция по трите законопроекта. Заповядайте, господин Памуков.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ПАМУКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за физическото възпитание и спорта,
№ 402-01-31, внесен от Министерският съвет
на 12.07.2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 15 септември 2004 г., Комисията по европейска интеграция разгледа на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, внесен от Министерския съвет. От страна на вносителя присъстваха госпожа Елица Нешевска – заместник-министър на младежта и спорта, Николай Боршуков – главен секретар, и господин Емил Колев – началник отдел в Дирекция “Правна”.
І. Предложеният законопроект цели по-ясно и по-детайлно регламентиране на правоотношенията в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, като регламентира реда за удостояване със спортни звания, правомощията на лицензираните спортни федерации и реда за издаването на лицензиите, дефинират се състезателните права на спортистите и трансферните права на клубовете и се въвежда специален режим за разпореждане със спортни обекти. Въвеждат се задължение на спортните клубове да членуват в съответната лицензирана спортна федерация, за да могат да ползват тези права и принципът за изключителност на лицензията за определен спорт и територия.
ІІ. Материята, регулирана от Закона за физическото възпитание и спорта не подлежи на императивно регулиране с актове на институциите на Европейския съюз и като цяло е предоставена за уреждане в националните законодателства. Дотолкова, доколкото законопроектът урежда основно статута на спортните клубове и федерации, той касае свободата на сдружаване, която е защитена от чл. 11 на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и практиката по прилагането й. Конвенцията е част от acquis communautaire и съобразяването с нейните изисквания е задължително за България.
Предвид на това по предложения законопроект следва да се направят следните бележки:
1. С чл. 17 и следващите се въвежда принципът на лицензиране на една национална федерация за определен спорт и възлагането на редица административни функции, свързани с регламентирането на определен вид спорт и организирането на състезания, определя национални отбори и други. Това предложение съответства на практиката в редица страни-членки на Европейския съюз и следва да бъде подкрепено. Въвежданият с ал. 7 от чл. 17 принцип на изключителност на лицензията във връзка със задължението на клубовете да членуват в лицензирана федерация обаче пораждат някои проблеми във връзка със свободата на сдружаване. Това е съществено ограничение на свободата на сдружаване по чл. 11 от Европейската конвенция за правата на човека, а такива са допустими само, ако са “необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите” – чл. 11, ал. 2 от конвенцията. Водещата комисия следва да прецени дали необходимостта от изключителност на лицезията е такава, че да оправдае ограничението и особено задължението на клубовете да членуват в лицензирана федерация.
2. Във връзка с горното следва да се отбележи също, че ако се въвежда монопол на федерацията с изключителен лиценз, законът трябва да регламентира много по-детайлно достъпа до членство в лицензираната федерация и условията за демократичност на нейната вътрешна организация. Предложеният текст предоставя пълна свобода на федерациите да определят условията за членство или произволно да отказват такова. Нещо повече, незаконосъобразният отказ на такава федерация не е административен акт и не би могъл да се обжалва. Приемането на чл. 17 и следващите в този им вид ще остави открита възможността няколко клуба по определен спорт, които са успели да регистрират федерация и получат лиценз, да контролират целия сектор.

Комисията счита, че необходимото нормативно разрешение на посочените въпроси трябва да бъде направено в закона и не следва да се оставя за подзаконови актове.
ІІІ. В заключение може да бъде направен извод, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта принципно не би противоречал на acquis communautaire, ако констатираните пропуски бъдат преодолени чрез прередактиране на текстовете в съответствие с препоръките в § 2 от настоящото становище.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че подкрепя предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване, като препоръчва на водещата комисия да вземе под внимание направените бележки при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Вносителите имат думата. Министерският съвет е вносител на първия законопроект.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ИВАНОВ - ЛУЧАНО: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта е направен близо с едногодишния труд на всички спортни федерации, на цялата администрация на Министерството на младежта и спорта, както и Правния отдел на Министерския съвет. Може би това е една от най-големите предлагани досега промени в Закона за физическото възпитание и спорта, откакто е направен. Той има следните обществени отношения в областта на физическото възпитание и спорта.
На първо място, регламентира званията “Заслужил майстор на спорта” и “Заслужил треньор”, които бяха отменени преди десет години. Аз мисля, че нашите спортисти и треньори заслужават това да бъде върнато.
По уредбата, свързана с лицензиране на спортните федерации и националните спортни организации, има доста спорове в министерството, когато говорим за лицензиране. С този законопроект наистина решаваме проблемите с лицензирането на организациите на федерациите.
За първи път се говори за социален туризъм. Регламентира се и областта на социалния туризъм.
Но най-важното, което е направено, това е в Глава десета на закона “Спортни обекти и съоръжения”. Първото е, че от приемането на Закона за физическото възпитание и спорта още през 1996 г. и до настоящия момент нито едно правителство не е посочило кои са спортните обекти с национално значение. Много е трудно да се прецени кой обект е с национално значение и няма никакви критерии. Затова в този закон ние предлагаме да отпаднат думите “национални спортни съоръжения”, за да можем наистина да регулираме оттук нататък собствеността на спортните обекти.
Това се прави, за да могат да бъдат регулирани нещата за 92% от спортните обекти в страната, когато те бъдат продадени на общините и кметовете сами разпределят спортните обекти къде да отидат, но само със санкцията на министъра на младежта и спорта, така че те да могат да бъдат използвани само и единствено за спортни цели.
На последно място, защото наистина промените са много, тук са регламентирани и отношенията с олимпийските медалисти, а не както досега с олимпийските шампиони, така че да може хората, които са получили олимпийски медали през тези години, всички те да могат да бъдат премирани, както досега бяха премирани олимпийските шампиони. Това е едно виждане на българското правителство, което направи още през 2002 г. за шампионите, а сега вече мисли и за медалистите.
Така че аз се надявам този проект да бъде приет. В същото време бих искал да кажа, че и в двата законопроекта, които са внесени от другите вносители, има доста ценни неща. Аз се надявам и трите законопроекта да бъдат приети, в комисията да се изчистят нещата и да се направи обобщен законопроект, който наистина да покаже, че и за парламента, и за правителството българският спорт е приоритет, мислим за нашите деца, за нашите спортисти и да можем да вървим напред. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Другите вносители?
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да направя в началото следната уговорка, а именно, че, създавайки нашия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, не сме се водили от никакви политически мотиви или уговорки. Водили сме се изцяло от интересите на спорта, тъй като и четиримата вносители сме били дълги години в сферата на спорта и сме били активни състезатели.
Този законопроект е допълнение към сега действащия закон, касаещ уреждането и регламентирането на спортните бази в България. В България е изградена значителна за мащабите и икономическите възможности на страната спортна база. И ако има, макар и съвсем малко, нещо положително останало след реформите на спортната фаза, то това все още е възможността тя да бъде регламентирана в специалния закон - Закона за спорта, според нуждите на спорта, според нуждите на България. Те според нас са: създаване на условия за здраве, образование, морални устои и ценности на нашите деца и граждани. Защото лично според нас спортът е част от националната идентичност на България.
В сега действащия закон се дава възможност на изпълнителната власт да определя спортната база с национално и общинско значение. Дори нещо повече, ние очаквахме да се създадат стандарти за спортна площ в България. Това изискване на закона беше включено като ангажимент на управляващите в приетите от Министерския съвет през 2003 г. Национална стратегия и програма за развитие на спорта. Водейки се от добрите намерения на правителството, ние нееднократно сме заявявали нашето желание за участие в решаването на неотложните проблеми на спорта.
Изцяло по инициатива на парламентарната комисия бяха направени първите промени в закона през мандата на това правителство. Пак по наша инициатива и настояване дори беше създадено и Министерството на младежта и спорта.
В много от официалните изявления на министерството се сочеха предимствата от направените промени - например, въвеждането на третия час по физическо и задължителния хорариум от часове по физическо и спорт за висшите училища. Водейки се от същите разбирания и следейки отблизо проблемите на спорта, счетохме, че съществуващите и продължаващите над 10 години реституционни претенции към голяма част от значимите спортни обекти са особено вредни и изтощителни за собствениците и от двете страни.
Затова в нашия законопроект чрез параграфи 1, 2 и 3 предложихме допълнителна регламентация на спортните обекти, която да ограничи промяната на предназначението на тези имоти и да се премахне възможността чрез преминаване от публична държавна собственост в частна; да се заобикалят нормативни изисквания; да предвиди възможност за обезщетения на собствениците на имоти, възстановени по реда на реституционните закони; законно регламентиране на спортната база, предоставена на Националната спортна академия, като обект с национално значение, което ще гарантира изпълнението на функциите на това национално висше училище – Алма матер на спортната наука, Национален център за педагогическа, научноизследователска и тренировъчна дейност, място за провеждане на състезания и мероприятия от национален и международен мащаб. Състезатели от над 30 спортни федерации провеждат своята целогодишна подготовка на спортните терени и зали на Спортната академия - едно от най-големите и значими спортни съоръжения в България, достойно да носи името национална.
Във втората част от нашия законопроект - параграфи 6, 7, 8 и 9, се урежда социалният статус на олимпийски медалисти, световни и европейски шампиони. Безспорна е заслугата на всички медалисти за издигане престижа и името на България в световен мащаб. Неизмерими са ползите от труда и усилията на всички тях, но може би съпоставими с национални герои от други сфери в обществения живот. Но пътят на спортиста започва от най-ранни детски години и заема времето от най-активната възраст от изграждането на дадена личност. В повечето случаи след прекратяване на активна състезателна дейност социализацията и адаптацията на спортистите към нормалния живот са изпълнени и съпътствани с много неудачи за иначе националните герои.
Нашето предложение е именно да се даде финансова подкрепа, за да се създаде чувството на сигурност и социална значимост на тези хора. Посочили сме и финансовия източник. Счели сме за необходимо, че средствата трябва да са от издръжката на Спортния тотализатор. Считаме, че е възможна оптимизация на разходите за тази издръжка, още повече, че тя е била завишена с цел електронизацията на Спортния тотализатор, която отдавна е приключила. По този начин ние не ощетяваме спортните организации, защото според нас е важно не само финансовото обезпечаване на медалистите, а далеч по-важно е тези, които вървят по техните стъпки, и всички останали, ангажирани с тяхната подготовка, да получават полагащото им се финансиране заедно с увеличението на приходите от Българския спортен тотализатор. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Заповядайте, госпожо Матова, в качеството си на вносител да представите своя законопроект.
НОНКА МАТОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Няма да бъда толкова изчерпателна. Бих искала да спомена, че и трите законопроекта, които в момента са на вашето внимание, са с различна материя. Те не се преповтарят, а само се допълват един друг, не са конфронтативни и както спомена министърът на младежта и спорта – господин Васил Иванов, във всеки един от тях има ценни моменти и при тяхното обединяване биха могли да бъдат запълнени бели петна в системата на организация и управление на българския спорт.
Третият законопроект, който е представен на вашето внимание и който е пуснат пред вас от мое име, визира една материя, която е залегнала в Закона за физическото възпитание и спорта и която касае междинното регулаторно звено на изпълнение на спортните дейности на територията на България, а именно – обединените спортни клубове. Дотолкова, доколкото в Закона за физическото възпитание и спорта не са разписани ясно неговите функции, чрез този законопроект се цели запълването на тази празнина. Обединеният спортен клуб координира дейностите на клубовете по места върху определена територия, както и поема ангажименти пред ръководствата на общините и съответните регионални дирекции на Министерството на младежта и спорта за подобряване на изпълнението на спортната дейност и ефекта от нея на съответната територия.
Подкрепям и трите законопроекта и съм убедена, че в едно скоро време ще имаме обединен вариант на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Матова.
Уважаеми дами и господа, преминаваме към дискусия по трите законопроекта на първо четене.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 91, против 12, въздържали се 24.
Законопроектът се приема.
Подлагам на първо гласуване законопроекта с вносители Лечева, Гигова, Матова и Христо Марков.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта с вносител госпожа Нонка Матова.
Гласували 136 народни представители: за 94, против 18, въздържали се 24.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИТЕ ОРГАНИЗМИ – продължение.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По чл. 103 има предложение на народния представител Светлин Белчилов, което е подкрепено по принцип от комисията по първи пункт, а по втори пункт е подкрепено изцяло.
Предложението на народния представител Евдокия Манева е оттеглено.
Предложението на народния представител Теодора Литрова е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 103 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 103. Който предлага на пазара ГМО във вид на продукти или съставка на продукти в нарушение на условията, предвидени в разрешението за пускане на пазара, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, от 200 000 до 500 000 лв."
По чл. 104 има предложение на народния представител Светлин Белчилов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложенията на народните представители Евдокия Манева и Теодора Литрова са оттеглени.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 104 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 104. Който предлага на пазара ГМО като продукт или съставка на продукт в нарушение на изискването за етикетиране в нарушение на чл. 73, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, от 200 000 до 500 000 лв."
По чл. 105 предложението на Наим Наим и група народни представители е подкрепено по принцип.
Предложението на народните представители Светлин Белчилов и Евдокия Манева също е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя изцяло предложението на народния представител Теодора Литрова.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 105 и предлага във връзка със създаването на нови и преномерирането на съществуващите алинеи в чл. 70, да се създадат следните два административнонаказателни състава, обособени в чл. 105 и чл. 105а:
"Чл. 105. Който отглежда генетично модифицирани растения, за които има разрешение за пускането им на пазара, без да спази изискването на чл. 70, ал. 3, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, в размер на 100 000 лв.
Чл. 105а. Който отглежда генетично модифицирани растения, за които има разрешение за пускането им на пазара, без да спази изискването на чл. 70, ал. 4, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, в размер на 10 000 лв."
Има предложение на комисията:
Във връзка с новосъздадените членове 77а, 77б, 77в и 77д се създават следните административнонаказателни състави, обособени в членове от 105б до 105д. Останалите членове се преномерират съответно:
“Чл. 105б. Който освободи ГМО в околната среда или пусне на пазара ГМО или комбинация от тях в нарушение на забраната по чл. 77а, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, в размер 1 000 000 лв.
Чл. 105в. Който освободи ГМО в околната среда в нарушение на забраната по чл. 77б, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, в размер 1 000 000 лв.
Чл.105г. Който освободи ГМО в околната среда или пусне на пазара ГМО или комбинация от тях в нарушение на забраната по чл. 77в, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, в размер 1 000 000 лв.
Чл. 105д. Който освободи ГМО в околната среда или пусне на пазара ГМО като продукти или съставка на продукти в нарушение на забраната по чл. 77д, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, в размер 1 000 000 лв.”
По чл. 106 има постъпили предложения на народния представител Светлин Белчилов и народния представител Евдокия Манева, които са подкрепени по принцип.
Предложението на народния представител Теодора Литрова също е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 106 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 106. Който наруши изискванията на чл. 24, ал. 4, чл. 34, ал. 4, чл. 56, ал. 4 и чл. 68, ал. 4, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, от 5000 до 15 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези текстове на чл. 103 до 106 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте ги в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Има предложение на народния представител Лъчезар Тошев за създаване на нов чл. 106а със следния текст:
“Чл. 106а. Длъжностно лице, което е издало разрешение за освобождаване в околната среда на ГМО без икономически анализ за пазарните последици по отношение на продукцията от немодифицирани организми от същия вид и ако от това са причинени стопански щети, се наказва с глоба от 10 000 до 20 000 лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Имате думата за изказвания по това предложение.
Господин Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, аз намирам, че предложението, което съм направил, е логично, тъй като самите длъжностни лица, които издават разрешителни, също трябва да носят отговорност, когато вследствие на техните действия са настъпили щети.
Затова предлагам текстът да бъде подкрепен и да се създаде такъв нов параграф, при който, ако длъжностните лица, които издават разрешителни, са направили това без необходимия пазарен анализ и ако вследствие на това са причинени стопански щети, тоест ако редица хора са изгубили работата си, ако са понесени големи загуби и т.н., тези хора трябва да бъдат санкционирани. И тази санкция, която предлагам, в сравнение с другите съвсем не е висока. Но според мен тя ще принуди длъжностните лица да правят необходимия пазарен анализ, преди да издават разрешителните за освобождаване на ГМО в околната среда. Според мен това е справедливо и основателно ще има дисциплиниращ ефект върху функционерите, които ще действат по този закон. Ние въвеждаме санкции за лицата, за гражданите и т.н., но за самите изпълнители няма санкции. Затова аз държа на това предложение и предлагам да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Тошев за създаване на нов чл. 106а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 30, против 53, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля да докладвате следващия чл. 107.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, има предложение на народния представител Светлин Белчилов за създаване на нов чл. 106а. Предложението по първи пункт е оттеглено, по втори пункт е подкрепено по принцип от комисията, като предложението е систематично отразено в чл. 96, 98 и 101, а по трети пункт предложението е оттеглено.
По чл. 107 има постъпили предложения от народния представител Светлин Белчилов и народния представител Евдокия Манева, които са подкрепени по принцип.
Предложението на народния представител Теодора Литрова е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 107 и предлага следната окончателна редакция за члена:
“Чл. 107. Който не осигурява достъп на длъжностните лица и не им предоставя необходимата информация и документи в нарушение на чл. 89, ал. 2, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, в размер 20 000 лв.”
По чл. 108 има предложение на народния представител Наим Наим и група народни представители. Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 108:
“Чл. 108. При повторно извършване на нарушенията по чл. 92-107 предвидените глоби или имуществени санкции се налагат в двоен размер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези два текста?
Господин Белчилов, заповядайте.
СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Искам да представя определени пояснения във връзка със създаването на нов чл. 106а. Както вчера споменах, създаването на нови глави шеста и седма беше оттеглено при условие, че Министерството на здравеопазването ще включи тези глави към Закона за генетично модифицираните храни, хранителни добавки и лекарства в хуманната медицина и ветеринарномедицински продукти. Тъй като до момента все още тези текстове не са в действие, защото не са гласувани в Народното събрание, именно затова и този текст за създаване на нов чл. 106 е оттеглен. Смятам, че в следващите седмици ще мога да ви информирам, че с постъпването на поправките в Закона за храните тези текстове ще бъдат включени в тях. Надявам се да бъдат гласувани до края на това Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме членове 107 и 108, подкрепени от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, за чл. 109 има предложение от народния представител Светлин Белчилов със следния текст:
В чл. 109 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 след думите “социална политика” се добавят думите “съгласувано с министъра на околната среда и водите”.
Комисията не подкрепя предложението.
2. В ал. 4 след думите “защита на потребителите” се добавят думите “съгласувано с комисията и Министерството на икономиката”.
Комисията не подкрепя предложението.
По т. 3 предложението на народния представител Белчилов е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 109 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 109. (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 99 и 100 се съставят от длъжностните лица, определени от министъра на околната среда и водите, когато се проверяват дейностите по чл. 83.
(2) Актове за установяване на нарушенията по чл. 102 и 103 се съставят от длъжностните лица, определени от министъра на земеделието и горите, когато се проверяват дейностите по чл. 84, ал. 2.
(3) Актове за установяване на нарушенията по чл. 93-97 се съставят от длъжностните лица, определени от министъра на труда и социалната политика, когато се проверяват дейностите по чл. 85.
(4) Актове за установяване на нарушенията по чл. 104 се съставят от длъжностни лица, определени от председателя на Комисията по търговия и защита на потребителите, когато се проверява етикетирането на генетично модифицираните продукти при предлагането им на пазара.
(5) Актове за установяване на нарушенията по чл. 107 се съставят от съответните длъжностни лица по чл. 89.
(6) Наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието и горите, министъра на труда и социалната политика, председателя на Комисията по търговия и защита на потребителите или от упълномощени от тях длъжностни лица.
(7) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря на д-р Чакъров.
Има ли изказвания по текстовете и предложенията? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светлин Белчилов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 9, против 58, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на чл. 109 по редакцията на комисията.
Моля да гласуваме, колеги.
Гласували 85 народни представители: за 76, против 5, въздържали се 4.
Член 109 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, по чл. 110 има предложение от народните представители Борислав Великов и Джевдет Чакъров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Светлин Белчилов е подкрепено по принцип от комисията.
Предложението на народния представител Евдокия Манева също е подкрепено по принцип, както и предложението на народния представител Теодора Литрова.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя за чл. 110 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 110. Който не изпълни принудителните административни мерки по чл. 91 се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 50 000 до 100 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по този текст? Всички предложения са подкрепени от комисията. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване чл. 110 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, има предложение на народния представител Стилиян Гроздев и група народни представители за създаване на нов чл. 111.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 111. Който извърши износ на ГМО или продукти, състоящи се или съдържащи ГМО в нарушение на изискванията на Глава пета, Раздел ІІ, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, от 100 000 до 300 000 лв.”
Същите народни представители имат предложение за създаване на нов чл. 112.
Комисията подкрепя по принцип тяхното предложение и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 112. Който е подал невярна информация в заявлението за износ на ГМО или продукти, състоящи се или съдържащи ГМО, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, от 100 000 до 300 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата по текстовете на членове 111 и 112. Не виждам желаещи.
Моля да гласуваме чл. 111 и 112, както бяха представени от председателя на комисията д-р Чакъров.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Членове 111 и 112 са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги – “Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя това наименование.
По § 1 има предложение на народния представител Лъчезар Тошев със следния текст:
“1. В § 1, т. 19 думата “едногодишен” се заменя с “петгодишен”.
Комисията не подкрепя предложението.
По т. 2 предложението на народния представител Лъчезар Тошев е подкрепено.
Предложението на народния представител Стилиян Гроздев и група народни представители е подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Евдокия Манева – в § 1 текстът на т. 10 да отпадне – не се подкрепя от комисията.
Предложението на народния представител Теодора Литрова е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Организъм” е всяка биологична единица, способна да се възпроизвежда или да предава генетичен материал.
2. “Микроорганизъм” е всяка микробиологична единица, клетъчна или неклетъчна, способна да се възпроизвежда или да предава генетичен материал, включително вируси, вироиди, животински и растителни клетъчни култури.

3. “Генетично модифициран организъм” е организъм, включително микроорганизъм, в който генетичният материал е бил променен по начин, който не настъпва естествено при чифтосване и/или естествена рекомбинация. В това понятие не се включва човешкият организъм.
4. “Плазмид” е самостоятелно съществуваща, най-често кръгова ДНК-молекула в цитоплазмата на бактериите, способна на автономна репликация (синтезиране на нова молекула ДНК, копие на родителската).
5. “Протопласт” е активно метаболизираща част от клетката, включваща ядро, пластиди, митохондрии и т.н., но без клетъчна обвивка.
6. “Мутагенез” е процесът на възникване на мутационни изменения в генетичния материал.
7. “Прокариотни организми” са низши организми със специфична клетъчна организация (вируси, бактерии, синьо-зелени водорасли), чиято клетка има клетъчна стена или капсула, но липсват добре обособени органоиди (ядро, пластиди, митохондрии и т.н.).
8. “Еукариотни организми” са организми, чийто генетичен материал се намира в едно или няколко клетъчни ядра, разделени от цитоплазмата с ядрена мембрана (като дрожди, някои водорасли, гъби, растения и животни).
9. “Автоклонално размножаване” е размножаване, което се състои в отстраняването на нуклеинно-киселинни последователности от клетката на организма, което би могло да бъде последвано от вмъкване на цялата нуклеинно-киселинна последователност или на част от нея (или на неин синтетичен еквивалент) чрез предшестваща ензимна реакция или механично действие в клетки на родствени организми или в клетки на филогенетично близки родствени видове, които могат да обменят генетичен материал посредством естествени физиологични процеси, в резултат на което се получава микроорганизъм, който не би могъл да причини заболявания при човека, животните и растенията. Автоклоналното размножаване може да включва и рекомбинантни вектори, чиято употреба във времето е показала своята безвредност в дадени организми.
10. “Генетична нестабилност” е загубата на постоянството в генетическата конституция (генотипа), дължаща се на действието на подвижни генетични елементи (транспозони).
11. “Фенотип” е съвкупността от всички видими външни признаци и свойства на организма, които се формират при взаимодействието на генотипа и условията на външната среда.
12. “Инвазивни организми” са организми, най-често плевелни растения, придобили свойството да се разпространяват извън ареала на тяхното естествено местообитание.
13. “Целеви организми” са организми, които потенциално могат да станат обект на взаимодействие с освободените в околната среда ГМО.
14. “Подобни организми” са организми, получени чрез използване на еднакви или подобни генетични конструкти и техники за генно манипулиране.
15. “Популации на конкурентите” са популации, които се конкурират в заемането на даден ареал на местообитание.
16. “Симбиоза” е форма на асоциирано съществуване на два различни вида живи организми, при което и двата организма получават ползи за своето съществуване и развитие. Класически пример на симбиоза е развитието на азотфиксиращите бактерии в корените на бобовите растения.
17. “ДНК” (дезоксирибонуклеинова киселина) е линейна, двойно верижна молекула, състояща се от базови нуклеотидни двойки и носеща генетична информация.
18. “Съвременни биотехнологии” са методи с използване на нуклеинови киселини, включително с рекомбинантна ДНК и директно инжектиране на нуклеинова киселина в клетки или органели или сливане на клетки от различни в таксономично отношение семейства, с което се преодоляват естествените физиологични, репродуктивни и рекомбинантни бариери, и които не са техники, използвани в традиционното размножаване и селекция.
19. “Гостоприемник” е клетка или организъм, възприемчив към специфичен инфекциозен агент или подпомагащ репликацията на плазмид, вирус или друга форма на чужда ДНК.
20. “Вектор” е молекула ДНК, изолирана от плазмид или вирус, в която могат да бъдат включени или клонирани фрагменти от друга ДНК. Векторът съдържа едно или повече специфични места за рестрикция и може автономно да се реплицира при определени условия.
21. “Маркерни гени” са нуклеинно-киселинни последователности, служещи за установяване извършването на преноса на гени при създаването на ГМО.
22. “Уникален код” е комбинация от цифри и латински букви, която служи за идентифициране на ГМО.
23. “Освобождаване в околната среда” е всяко съзнателно въвеждане в околната среда, с изключение на пускането на пазара, на ГМО или комбинация от тях, за които не се използват специфични мерки за ограничаване на контакта им с околната среда и за осигуряване на високо ниво на безопасност за човешкото здраве и околната среда.
24. “Пускане на пазара” е предоставянето на продукта безплатно или срещу заплащане за първи път, при което той преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение и/или използване.
25. “Продукт” е материал, състоящ се или съдържащ ГМО или комбинация от ГМО, който се предлага на пазара. Счита се, че продуктът е състоящ се или съдържащ ГМО, ако случайно попадналите или технически неизбежни следи на ГМО в него са повече от 0,5%.
26. “Работа в контролирани условия” е всяка дейност, при която организмите генетично се модифицират или при която тези генетично модифицирани организми се култивират, съхраняват, превозват, унищожават, премахват или се използват по друг начин, и за която се използват физични прегради или комбинация от физични и химични и/или биологични прегради за ограничаване на контакта на ГМО с населението и околната среда.
27. “Авария” е всеки инцидент, включващ значително и непреднамерено освобождаване на ГМО вследствие на работата с тях в контролирани условия, което може да представлява непосредствена или последваща опасност за човешкото здраве или за околната среда.
28. “Непосредствени последици” са последиците върху човешкото здраве или околната среда, които се наблюдават по време на периода на освобождаването на ГМО в околната среда или на предлагането на ГМО на пазара. Непосредствените последици могат да бъдат преки или косвени.
29. “Кумулативните дългосрочни последици” са натрупаните последици общо върху човешкото здраве и околната среда, включително върху плодородието на почвата, разграждането на органични съставки в почвата, хранителната верига, биологичното разнообразие, здравето на животните и проблемите на устойчивостта към антибиотици.
30. “Базов източник” е източник за добив на горски репродуктивни материали, включен в горската семепроизводствена база.
31. “Ниво на защита" е комплекс от мерки за защита и безопасност на хората и околната среда, който цели да се ограничи до възможно най-ниска степен контактът между помещенията за работа и околната среда, от една страна, и ГМО, от друга страна, при работа с тях в контролирани условия.
32. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
33. “Внос” е поставянето на ГМО, въведени на митническата територия на Република България под митнически режим, различен от режима транзит.
34. “Износ”е:
1. постоянното или временното напускане на митническата територия на Република България на ГМО, които са били произведени на територията на страната или са били поставени под режим “Внос”;
2. реекспорта на ГМО, които не отговарят по условията по т. 1 и които са поставени под митнически режим, различен от режима “Транзит”.
35. “Износител” е всяко физическо или юридическо лице, подало или от името на което е подадено заявлението за износ, т.е. лицето, което към момента на подаване на заявлението е страна по договора, с получателя в другата страна и има правомощието да определи, че генетично модифицирания организъм е за изпращане извън митническата територия на Република България. Когато договор за износ не е бил сключен или лицето, което е страна по договора, не действа от свое име, решаващо е правомощието за определяне, че генетично модифицираният организъм е за изпращане извън митническата територия на Република България.
36. “Трансгранично придвижване” е придвижване на ГМО от територията на една държава в друга.
37. “Биологично разнообразие” е разнообразието сред живите организми от всякакъв вид, включително сухоземните, морските и други водни екосистеми и екологични комплекси, от които те са част, включително вътревидовото разнообразие и това между видовете и екосистемите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Нека да свършим дотук, тъй като това беше една материя, която за колегите е била много интересна, предполагам. Тя ги е обогатила вътрешно с един биологичен терминологичен апарат. Виждах в очите на много от колегите една радост, че се сблъскват с тази материя... (Оживление.)
Така или иначе, колеги, ако имате някакви изказвания – сега е моментът. Не виждам желаещи. Формулировките изглеждат чисти.
Нека да гласуваме най-напред заглавието на този раздел “Допълнителни разпоредби”.
Моля, който е съгласен с наименованието на раздела, да гласува.
Гласуваме наименованието на раздела “Допълнителни разпоредби”, което е подкрепено от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Тошев. (Шум и реплики.)
Предложението се оттегля. Моля да се отбележи в протокола. Благодаря ви, защото това е конструктивно.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от комисията предложение на народния представител Евдокия Матева в § 1, т. 10 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение на колежката Манева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 24, против 41, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Колеги, предлагам да гласуваме текста на § 1 по същество, както беше представен от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 5.
Резултатът е в полза на този текст – текстът по § 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: “§ 2. Не са методи на генетична модификация:
1. ин витро оплождане;
2. естествени процеси, като конюгация, трансдукция и трансформация;
3. полиплоидно индуциране.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря. По § 2, колеги, не е имало предложения. Ако някой желае да вземе отношение, моля. Не виждам желаещи.
Моля да гласуваме текста на § 2 така както беше прочетен от председателя на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 4.
Текстът на § 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По § 3 има постъпило предложение на Стилиян Гроздев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Светлин Белчилов със следния текст:
“В § 3 т. 3 се заличава.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 3. Не е пускане на пазара:
1. предоставяне на ГМО за работа в контролирани условия;
2. предоставяне на ГМО, които ще бъдат използвани изключително за освобождаване в околната среда за опитни цели в съответствие с разпоредбите на Глава четвърта, Раздел ІІ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Белчилов, заповядайте. Имате думата.
СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, в комисията беше проведена продължителна дискусия и след отпадане на т. 3 беше оформена т. 2, която включва и част от т. 3, така че това е един изчистен и напълно качествен текст. Предлагам да подкрепите окончателната редакция за този параграф. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Вие оттегляте ли предложението си?
СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ: Да, то е инкорпорирано в т. 2 от окончателния текст, така че в крайна сметка окончателният текст, който е предложен от комисията, го съдържа.
Оттеглям своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря за конструктивния подход.
Има ли някакви други изказвания?
Госпожо Литрова, заповядайте.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Искам да кажа, че предложението на колегата Белчилов по принцип е прието, защото модифицираният текст в т. 2 показва, че наистина предоставяне на генетично модифицирани организми, които да бъдат използвани изключително за освобождаване в околната среда, т.е. семената, тази точка е отпаднала и всъщност се казва, че те могат да бъдат използвани изключително за освобождаване в околната среда за опитни цели и то в съответствие с разпоредбите на Глава четвърта. Това е един изключително коректен текст, но аз си мисля, че вместо думата “изключително” би била по-подходяща думата “единствено” и да продължи: “за освобождаване в околната среда за опитни цели”. Това всъщност дава по-голяма категоричност и ако залата и председателят на Комисията по околната среда и водите се съгласят, може би този текст ще е по-коректен в случая. Но текстът е един добър текст, който наистина ограничава предлагането на семена на пазара и такова нещо може да се случи всъщност само за опитни цели.
Подкрепям втория вариант с тази техническа поправка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви. Зачитаме приноса на народния представител Светлин Белчилов. Аз приемам като председател в случая, че предложеното е една редакционна поправка. Разбира се, залата може след това да се изкаже чрез гласуване дали се приема или не. Наистина, смисълът на практика се запазва.
Има ли някакви други съображения по текста? Няма.
Колеги, моля ви да гласуваме най-напред редакционната поправка на народния представител Теодора Литрова в § 3, в т. 2 думата “изключително” да се замести с “единствено”.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 41, против 29, въздържали се 8.
Предложението се приема.
Бих ви помолил сега да гласуваме § 3 както беше докладван от председателя на комисията с приетата устна редакционна поправка на народния представител Теодора Литрова.
Моля да гласуваме.
Гласували 73 народни представители: за 52, против 17, въздържали се 4.
Текстът, предложен от комисията с тази малка редакционна поправка, е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има предложение на комисията за създаване на нов § 3а:
“§ 3а. На територията на страната се забранява извършването на генетични модификации с животински видове, както и с маслодайна роза, лоза и тютюн.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Чакъров.
Заповядайте, господин Танков, виждам, че имате желание за изказване.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз предлагам § 3а да отпадне и още в комисията защитих тезата. Тогава не бяха разбрани моите и съображенията на Министерството на околната среда и водите, че с този параграф на практика спираме научните изследвания с генно модифицирани организми.
За съжаление, между второ четене след приемането в комисията на този текст, научната общност изрази нееднозначно своето желание този параграф да отпадне. Това са групи учени от Българската академия на науките, Националния център за аграрни науки, Медицинската академия, Софийския университет, Аграрния университет – Пловдив, и други научни институти.
Ако сега в момента нямаме готовност да гласуваме този параграф и това мое предложение, аз предлагам Комисията по околната среда и водите още един път да обсъди този въпрос. Защото това ще нанесе сериозни поражения върху научните изследвания в тази област и при откриването на нови материали за борба с такива болести, какъвто е СПИН-ът, раковите и други болести, които са сериозен бич за цялата планета.
Затова аз предлагам § 3а да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Танков. Доста радикално.
Да видим народният представител Лъчезар Тошев на какво мнение е?
Господин Тошев, заповядайте за изказване.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Аз, разбира се, няма да подкрепя идеята да отпадне § 3а. Но бих искал да предложа текстът “животински видове” редакционно да се промени на “селскостопански животински видове”, което ще уточни, че лабораторните животни като мишки, плъхове, морски свинчета и т.н., естествено не попадат в това ограничение. Това би било намерението и на комисията.
Що се отнася до маслодайната роза, лозата и тютюна – това беше мое първоначално предложение. Аз смятам, че тези три вида имат стратегическо значение за нашия износ и не можем да поемаме риска да компрометираме както винопроизводството, така тютюнопроизводството и производството на розовото масло.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, встрани от микрофоните): И не само твоя е инициативата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Тази инициатива е подкрепена от господин Божинов, който е заместник-председател на комисията, и от други депутати. Така че смятаме, че трябва да остане § 3а. Но, разбира се, както е записано “генетични модификации с животински видове”, това би могло да се изтълкува, че се отнася и до лабораторните животни, което не е било намерение на комисията. Това може да потвърди и председателят. Ето защо моето предложение е да се модифицира текстът и се надявам, че ще го допуснете, господин председателю: “животински видове” да гласи “селскостопански животински видове”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Колеги, ако сте съгласни ще спра, условно казано, часовника до изясняване на § 3а.
Доктор Чакъров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това е един текст, върху който в комисията по време на разглеждането на законопроекта на второ четене, имахме доста сериозна дискусия и дебати. Естествено бяха предложени аргументи и в едната, и в другата посока. Водихме дебати, за сведение на всички народни представители, на цялата общественост, в продължение на няколко заседания. И това, което в момента беше предложено като редактиран текст и като позиция на Комисията по околната среда и водите е прието с консенсус по време на заседанието на комисията.
И другото уточнение, което бих искал да направя, всъщност това, което предложи господин Тошев, отново е обсъдено на заседание на Комисията по околната среда и водите. И аз се учудвам на предложението, което прави господин Танков в момента, защото по време на заседанието, пък и днес при обсъжданията, беше подкрепено почти от всички членове на комисията, думата “животни” да ограничи обхватът си до “селскостопански животни”.
Все пак процедурата, дискусиите и дебатите предполагат след тяхното провеждане всеки един народен представител да изрази волята си чрез гласуване. Но с оглед и на другите мотиви, които бихме могли да изтъкнем, които бяха изложени по време на заседанията на комисията, и които бих искал да изкажа тук, от трибуната на Народното събрание, смятам, че действително лозята, тютюнът и маслодайната роза са традиционни култури за нашата страна, те са признати както вътре в страната, признати са и в Европа, и по света - с утвърдени позиции на международния и на вътрешния пазар. И с оглед на позицията, която е изразявана от доста представители на страни-членки на Европейския съюз, може би е по-добре в това отношение ние да се придържаме към позицията, която е изразена от всички членове на комисията, а именно да подкрепим текста, който е предложен от комисията.
А за да дадем възможност на това, което и господин Танков каза преди малко, действително да се извършват опити с животни, нашето виждане е, че трябва да се даде възможност на научната общественост и на нашите научни дейци да работят. И в такъв аспект ние в никакъв случай да не изоставаме от прогреса на науката и за да реализираме научни достижения е добре да има възможност в контролирани условия, с обхват извън селскостопанските животни, да се провеждат такива опити и ние да бъдем част от световната научна общност и с достиженията, които бихме могли да постигнем в такъв аспект.
Така че аз пледирам да подкрепим предложението, което беше изразено от господин Тошев, а то е като обща позиция на повечето членове на Комисията по околната среда и водите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, д-р Чакъров.
Реплика – госпожо Литрова, заповядайте.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (независим): Благодаря, господин председателю.
Бих искала да направя реплика на господин Чакъров и косвено на господин Лъчезар Тошев. Защото предложението, което включва, че се забраняват генетичните модификации със селскостопански животни е едно добро предложение, но то не обхваща кръга на животните, които всъщност не би следвало да подлежат на модификация.
Тук е логично да поставим въпроса: кучето и котката какви животни са? Те не са селскостопански животни, така че в този случай няма да попаднат в забранителния списък и биха могли да се позволят модификации с домашното животно – куче, което не е селскостопанско животно. Тук всъщност България ще попадне в много сериозна колизия във връзка със световните организации на кинолозите, които са регламентирали 443 породи кучета. Там се провеждат много сериозни наблюдения на тези видове животни, на тези различни породи и т.н.
Така че ми се струва, че този текст би следвало да се прецизира в Комисията по околната среда и водите и би трябвало да оформим окончателното предложение за утрешното заседание. Това е моето процедурно предложение. Защото към този текст биха могли да се включат и декоративните птици, които също не би следвало да подлежат на генна модификация, защото евентуалното им разпространение в природата впоследствие, може да доведе до необратими поражения.
Така че правя принципно предложение – този § 3а да го отложим, да прецизираме текста в комисията, за да можем да предложим на народното представителство един коректен текст, който да бъде одобрен от членовете на комисията, както и от Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите. Благодаря.


ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Литрова.
Има процедурно предложение с оглед доизчистването на текста.
Вие знаете – особено членовете на комисията, колко дълго и продължително работихме. Може би наистина има смисъл този текст да се доизчисти.
Подлагам на гласуване предложението този текст да се отложи, да се прецизира и утре сутринта да го довършим.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 94 народни представители: за 71, против 22, въздържал се 1.
Приема се.
Колеги, имах желание да довършим закона днес, но очевидно това не е възможно, така че преустановяваме работата по него.
Преди да закрия заседанието, ще направя едно съобщение за парламентарния контрол утре, 11 март, петък:
Най-напред ще отговаря министър-председателят на актуален въпрос на народния представител Панайот Ляков, след това – министър Церовски, Николай Василев, Милен Велчев, Соломон Паси, Игор Дамянов, Христина Христова, Славчо Богоев, Долорес Арсенова, Димитър Калчев, Филиз Хюсменова и Мирослав Севлиевски. Това е поредицата. Разбира се, при благоприятно стечение на обстоятелствата, най-много ще се стигне до отговори на министър-председателя, Валентин Церовски и Николай Василев.

Благодаря ви за активното участие днес.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,07 ч.)

Председател:
Борислав Великов


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи


Секретари:
Гадар Хачикян

Несрин Узун