Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Благовест Сендов и Юнал Лютфи
Секретари: Гергана Грънчарова и Георги Анастасов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, особено ми е приятно в началото на днешното пленарно заседание да поздравя двама рожденици, единият от които задочно, но другият е тук.
Господин Петър Мутафчиев днес има рожден ден. Нека да бъде жив и здрав! (Ръкопляскания.) Да има успешни дни и да порасне голям! (Смях и приятно оживление в залата.)
Вторият рожденик трябва да го поздравим задочно, тъй като в момента бил в "Нова телевизия". Това е депутатът от ОДС - господин Михаил Михайлов. Нека и той да бъде жив и здрав. Желаем му успех! (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, предлагам на вашето внимание проектопрограмата за работа на Народното събрание за периода 10-12 април:
1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
4. Второ четене на законопроекта за измерванията.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събиране на държавните вземания.
8. Второ четене на законопроекта за туризма.
9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
10. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху земите и горите от горския фонд.
11. Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по Кредитното споразумение за заем в размер на 41,1 млн. евро между Национална електрическа компания ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект "Рехабилитация и модернизация на електропреносната система "Енергия 2".
12. Първо четене на законопроекта за опазване на биологичното разнообразие.
13. Второ четене на законопроекта за сделките с компенсаторни инструменти.
14. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.
15. Първо четене на законопроекти за банковата несъстоятелност.
16. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
17. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт.
18. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
19. Проект за решение за определяне наименование на висше училище.
20. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, държа да отбележа, че това е седмична, а не годишна програма. Моля народните представители да гласуват предложената проектопрограма за работата на Народното събрание през седмицата.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 7.
Приема се.
Искам да ви представя постъпилите законопроекти и проекторешения за периода от 3 до 9 април т.г.:
Годишен отчет на Агенцията за чуждестранна помощ за 2001 г. с вносител Агенцията за чуждестранна помощ. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносители Гергана Грънчарова, Димитър Абаджиев, Ирина Бокова и Четин Казак. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагаща е Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение за приемане на годишен доклад на Министерския съвет за състоянието на околната среда с вносител Министерския съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Законопроект за ратифициране на Конвенция № 147 на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване с вносител Министерския съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации, подпомагащи са Комисията по труда и социалната политика и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между правителството на Република България и правителството на Япония по Договора за заем за разширяване на Софийското метро с вносител Министерския съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагащи са Комисията по транспорт и телекомуникации и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Конвенция № 180 на Международната организация на труда относно работното време на моряците с вносител Министерския съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации, подпомагащи са Комисията по труда и социалната политика и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за освобождаване и избиране на генерален директор на Българската телеграфна агенция с вносител Радослав Коев и група народни представители. Водеща е Комисията по медиите.
Проект за решение за промени в състава на Комисията по бюджет и финанси с вносител Веселин Близнаков.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по енергетика с вносител Веселин Близнаков.
Проект за решение за откриване на частно специализирано висше училище с наименование "Висше училище по застраховане и финанси" със седалище в София. Водеща е Комисията по образованието и науката.

Уважаеми народни представители, позволете ми да започнем с първа точка от дневния ред, а именно, както я представих преди малко:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ с вносител Атанас Щерев и група народни представители.
Ще помоля господин Щерев, като председател на комисията, да представи доклада на комисията.
Преди това давам думата по процедурен въпрос на госпожа Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! При учредяването на Партията НДСВ премиерът подчерта, че България е правова държава. С този акт, който за пореден път става в парламента, народните представители, които влязоха в Партията НДСВ, погазват думите на лидера на НДСВ, като погазват за пореден път Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Аз недоумявам как в Светая Светих на законността - парламента, депутатите дръзват за трети път да газят Конституцията. Как ще вървим към Европа и към НАТО, след като в българския парламент се погазва Конституцията?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Но за какво става въпрос?
СТЕЛА БАНКОВА: Кой ще стане и ще даде мотивировка за това, което става тук, в българския парламент? Докога?!
Умолявам господин председателя на Народното събрание да не се поддава на партийни пристрастия и политически решения. Умолявам го да спазва законността, да спазва Конституцията, заради което спазване той седи на този стол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Разбирам Вашето процедурно предложение. Мой е пропускът. Постъпило е искане от народните представители Елка Анастасова, Стела Банкова, Надка Пангарова, Сийка Димовска и Владимир Димитров за включване в дневния ред през седмицата на 10 април: Промени в състава и числеността на постоянните комисии с проекторешения.
Моля народните представители да гласуват направеното предложение за включване в дневния ред на "Промени в състава и числеността на постоянните комисии".
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 91, против 71, въздържали се 10.
Предложението се приема.
Има искане за прегласуване.
Давам думата на господин Владимир Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): От името на НДСВ правя искане за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има искане за прегласуване. Такива искания се уважават.
Уважаеми народни представители, подлагам на прегласуване искането на посочените народни представители за включване в дневния ред за работата на Народното събрание промени в състава и числеността на постоянните комисии.
Моля, гласувайте.
Гласували 188 народни представители: за 101, против 80, въздържали се 7.
Предложението се приема.
В дневния ред се включва тази точка.
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю! Виждам в програмата, че второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата е поставен като трета точка. Моето предложение е програмата да се промени, като тази трета точка стане точка първа. Оставам с впечатлението, че по някакъв начин Законът за движението по пътищата е някаква тапа, с която запушваме празноти в дневния ред.
Искам да ви кажа, че обществеността е много загрижена във връзка с това, че законът продължава да не се приема на второ четене, влачим го и аз не знам дали ще бъде готов и тази седмица. А по пътищата на България ежедневно загиват млади хора. Затова моля да променим програмата, като точка трета стане точка първа и продължим с работата по Закона за движението по пътищата на второ четене, тъй като иначе хронологията от вчерашния ден по някакъв начин се губи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За противно процедурно предложение има думата господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Вероятно някой не си спомня, че вчера два текста от този закон бяха отложени по искане на голяма част от народните представители. Тези текстове днес ще бъдат разглеждани отново в Комисията по транспорт и телекомуникации. Именно тази беше причината за отлагане на разглеждането им и естествено, че те не могат да бъдат включени, а също така и разглеждането на закона в днешния дневен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Преди да подложа на гласуване процедурното предложение за разместване на точки от дневния ред, искам само да спомена, че програмата беше обсъждана на Председателски съвет и беше наредена по този начин.
Но така или иначе има процедурно предложение, което аз ще подложа на гласуване.
Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от народния представител Благой Димитров, за разместване на точките в дневния ред.
Гласували 166 народни представители: за 67, против 96, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Сега вече мога да поканя господин Щерев да представи доклада на Комисията по здравеопазване.
Заповядайте, господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да ви представя хронологията на внесените три законопроекта, като един от тях е законопроектът, който днес представям. Във връзка с несъответствие в Закона за лечебните заведения и Закона за висшето образование и невъзможност за работа на висшите медицински заведения, ние се помъчихме да уточним какво бихме могли да направим в началото на миналата сесия. Така през м. юли беше внесен законопроект с една-единствена точка, който законопроект аз оттеглям с писмо до Деловодството на Народното събрание.
След това Министерството на здравеопазването, Министерският съвет внесе законопроект за разглеждане в Комисията по здравеопазване, но тъй като се получиха множество предложения от профсъюзи, от Лекарския съюз, от стоматологичния съюз, а също така и след обсъждане с Министерството на здравеопазването, ние спряхме разглеждането на този законопроект в комисията и следващата седмица беше внесен нов законопроект по тази материя и без възражение от страна на членовете на комисията двата законопроекта бяха разгледани заедно. За разглеждането на двата законопроекта беше изготвен доклад и бяха гласувани поотделно законопроекта на Министерския съвет и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от група народни представители, който доклад аз четох в пленарната зала.
Тъй като имаше възражения по отношение на разглеждането на двата законопроекта, то на първо четене се разгледа само единия законопроект - законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от Министерския съвет, след което аз направих писмо до вас за удължаване на времето с една седмица за законопроекта на Министерския съвет между първо и второ четене, което Народното събрание гласува.
Сега внесеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен на 6.02.2002 г., е на вниманието на уважаемите господа народни представители. Моят въпрос е да чета ли отново този доклад?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Според мен - само финала.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Законопроектът, внесен от Щерев и група народни представители, предлага множество изменения в действащия Закон за лечебните заведения, породени от практически проблеми при прилагането му. Разискванията засегнаха някои по-радикални промени, предложени в него.
Дискусия предизвика предложението за въвеждане на нови търговско-правни форми на регистрация на лечебните заведения, на индивидуалните практики, като ЕОД, едноличен търговец и свободна професия, а за останалите лечебни заведения е предвидена възможността да се учредяват като юридически лица с нестопанска цел, което им позволява да се самоопределят като организации в обществена полза и да ползват съответните данъчни и други преференции.
Урежда се дейността на кенезитерапевтите, както и изменението в дейността на хосписите и на диализните центрове. На лечебните заведения за извънболнична помощ се дава възможност да сключват договори за определени дейности с болнични лечебни заведения, така че да могат да извършват хирургическа интервенция в условията на болнична помощ при определени финансови взаимоотношения с болниците.
Предлагат се множество промени с цел облекчаване на регистрационния режим, разширяване параметрите на действие, внасяне на редица уточнения в дейността и юридическия статус на лечебните заведения както от болничната, така и от извънболничната помощ.
Членовете на комисията взеха решение да поискат двата законопроекта да бъдат разгледани от Консултативния съвет по законодателство към Народното събрание, председателстван от проф. Мръчков, и да получат становище, с което да се запознаят и съобразят при разглеждане на законопроекта на второ четене за изглаждане на евентуални юридически грешки.
След задълбочено обсъждане и последващо гласуване "за" този законопроект са гласували 10 души, 2 "против" и 2 "въздържали се" и се предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от Атанас Щерев и група народни представители на 6.02.2002 г.
Имаме на разположение становище на Комисията по въпросите на гражданското общество по този законопроект, имаме становище също така на Министерството на здравеопазването, имаме становище от страна на Здравната каса, от страна на Лекарския съюз, а също така и от Консултативния съвет по законодателство, председателстван от проф. Мръчков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев. Само да ми припомните дали становището на Комисията по въпросите на гражданското общество е било представено миналия път. Не.
Следователно искам да помоля председателя на Комисията по въпросите на гражданското общество или някой от неговите заместници да представи становището по този законопроект.
Заповядайте, господин Мустафа Зинал.
ДОКЛАДЧИК МУСТАФА ЗИНАЛ:
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект № 254-01-16 за изменение и
допълнение на Закона за лечебните заведения,
внесен от Атанас Щерев и група народни
представители

На своето редовно заседание, проведено на 21 февруари 2002 г., Комисията по въпросите на гражданското общество обсъди внесения от Атанас Щерев и група народни представители законопроект № 254-01-16 за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. От името на вносителите законопроектът бе представен от народния представител Атанас Щерев, който мотивира необходимостта от усъвършенстване на действащата законодателна уредба относно лечебните заведения.
Законопроектът въвежда нови търговско-правни форми за видовете лечебни заведения. Предвижда се индивидуалните практики да бъдат и еднолични дружества с ограничена отговорност. По този начин индивидуалните практики ще разполагат с три търговско-правни статута - ЕООД, ЕТ и свободна професия. За останалите видове лечебни заведения е предвидена възможност да се учредяват като юридически лица с нестопанска цел, което им дава право да се самоопределят като организации в обществена полза и да ползват данъчни и други преференции, да получават дарения, помощи, както и благотворителните организации и институции да създават лечебни заведения.
Като приема мотивите за основателни, Комисията по въпросите на гражданското общество с 8 гласа "за" и 2 гласа "въздържали се" подкрепя законопроекта и предлага да бъде приет на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям становището на Министерството на здравеопазването по отношение на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен на първо четене в Народното събрание от Атанас Щерев и група народни представители.
Министерството на здравеопазването подкрепя по принцип проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. По конкретни текстове от законопроекта изразяваме следното становище.
Първо. С предложението за промяна на чл. 3, ал. 1 от Закона за лечебните заведения се създава възможност лечебните заведения да се учредяват освен по Търговския закон, също и по Закона за кооперациите и по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. По принцип подкрепяме така направеното предложение. Предлагаме да се обсъди дали тази правно-организационна форма - юридически лица с нестопанска цел - е приложима за отделните видове лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ. Считаме, че предложението държавата, респективно общините да създават лечебни заведения като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза е нецелесъобразно във връзка с разпоредбите на чл. 5, чл. 41, чл. 44 и други от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
С оглед на това предлагаме възможността лечебните заведения да се създават като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза да не се прилага за държавните и общинските лечебни заведения.
Второ. Обръщаме внимание на предложението за създаване на нова ал. 2 на чл. 16, респективно ал. 2 на чл. 17. С тази разпоредба се създава правна възможност да съществува лечебно заведение с предмет на дейност представителство и/или организационно-управленски, счетоводно-правни и други дейности.
Предлагаме текстът да се съобрази с чл. 2 и чл. 3, ал. 4 и всички останали разпоредби на Закона за лечебните заведения, регламентиращи дейността, структурите и персонала на същите, както и със законодателството, определящо условията и реда за осъществяване на счетоводно-правни и други подобни дейности.
Трето. Относно предложението за създаване на § 15 обръщаме внимание, че следва да се синхронизира с разпоредбите на Конституцията относно формите на правото на собственост, неприкосновеността на частната собственост, отчуждаването в полза на държавата и общините на имущество, както и нормите на Закона за държавна собственост и Закона за общинската собственост. Предлаганите текстове следва да се прецизират и предвид разпоредбите на Търговския закон, свързани с процедурата за намаляване на капитала - чл. 199 и следващи, ролята на кредиторите и правомощията на общото събрание.
Отделни разпоредби от законопроекта следва да се прецизират правно-технически. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
За процедурен въпрос - заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето процедурно искане е да се изпълни разпоредбата на чл. 103, а именно изказващите се и вносителите да декларират имат ли или нямат пряк финансов интерес от проектозакона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Искам да помоля вносителите, господин Щерев, да направите тази декларация, която беше изискана от д-р Китов.
Заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз зная за какво точно съм атакуван и искам да заявя пред вас, че от 1990 г. като деятел на Българския лекарски съюз, като негов заместник-председател и с цялата си дейност след това съм се стремил да утвърждавам и да подпомагам частната медицинска практика в България. Аз съм дълбоко убеден, че частната медицинска практика е тази, която може да даде по-добри условия за българските граждани, частната медицинска практика под всякакви форми, което междупрочем стана възможно и благодарение на законодателството, което направи предишното правителство.
Днес искам да кажа, че всички общопрактикуващи лекари са частници. Всички стоматолози в България са частници. Те сключват договори с Националната здравноосигурителна каса, с доброволните фондове и работят на кешови плащания. Аз заявявам пред вас, че поддържам интересите именно на тези групи лекари и нямам никакъв специален личен интерес. Аз съм един от лекарите в България и поддържам частната медицинска практика. Убеден съм, че промените, които се налагат с тези закони, ще допринесат за усъвършенстване на законодателството, законодателство междупрочем започнато от правителството на господин Иван Костов в интерес на частната инициатива.
Декларирам пред вас, че нямам особен личен, само аз, интерес от вкарването на този законопроект. Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Не беше много убедителен. Не ни убеди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: И другите вносители трябва да направят декларации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, добре е и другите вносители да направят декларация, както господин Китов постави въпроса. Кои са другите вносители, господин Щерев?
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм абсолютно сигурен, че с помощта на различни процедурни ходове може да се отлага във времето приемането на този законопроект, но той в крайна сметка ще бъде приет. Аз съм абсолютно сигурен. И бъдете сигурни, че той ще бъде в интерес на всички лекари в страната и на всички пациенти.
Другите вносители са: Надка Пангарова, Атанас Додов, Светлин Белчинов, Недялко Калъчев, Цветан Ценков, Валери Цеков, Пламен Кенаров, Стамен Стаменов и Иван Козовски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Пангарова, заповядайте.

НАДКА ПАНГАРОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Декларирам, че нямам никакви лични интереси. Участието ми в този закон е във връзка с предложенията за материалните бази на центровете за спешна медицинска помощ. Това са структури, които са на 100-процентна бюджетна издръжка и имат нерешен проблем с материалната си база.
С приемането на Закона за лечебните заведения, по силата на който болници и поликлиники се преобразуваха в търговски дружества, сградният фонд на центровете за спешна медицинска помощ беше включен в капиталите на тези търговски дружества и по силата на това една важна и стратегическа за здравеопазването структура - спешната помощ, остана без материална база. Предишното министерство на здравеопазването отказваше да бъде решен този проблем, след многократни запознавания и аргументирания, и така проблемът остана нерешен.
Затова ви моля в този текст, който касае материалните бази на центровете, да подкрепите закона в тази му част, тъй като сградният фонд на центровете за спешна медицинска помощ е подобрен със заем от Световната банка. Вложени са много пари и ако сега се тръгне на вариант да се сменят материалните бази, това означава нови средства, нови ремонти, което в никакъв случай не е в интерес нито на държавата, нито на здравеопазването. Затова трябва да се намери начин имуществото на центровете за спешна медицинска помощ да бъде извадено от капитала на търговските дружества. Още повече, не се знае как ще бъдат приети промените за приватизацията на лечебните заведения.
Затова просто апелирам за подкрепа на тази част - тази стратегическа за здравеопазването структура да бъде обезпечена с материална база, тъй като смятам, че това е държавен приоритет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Пангарова.
Господин Додов, заповядайте.
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Декларирам, че нямам лични интереси във връзка с предлагания законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Додов.
Господин Ценков, заповядайте.
ЦВЕТАН ЦЕНКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да декларирам, че нямам никакви лични интереси в промяната на Закона за лечебните заведения, искам да споделя с вас, че промяната е наложена от факта, че нашето управление има политическата воля да продължи така необходимата здравна реформа, която е започната от предишното правителство.
Ние сме абсолютно убедени, че е крайно време в България бюджетното финансиране на здравеопазването да стане здравно осигурително финансиране. Затова сме подготвили, готови сме, имаме тази воля да променим всички закони, които ще доведат до този факт.
Д-р Щерев каза, че в България, благодарение на реформата, която е започнала преди две години, и благодарение на законодателството, което ние трябва да продължим да променяме в насока действително да се спази конституционното право на всеки в България, което е по Конституция и което е по чл. 4 от досегашния Закон за лечебните заведения, всички лечебни заведения да са равнопоставени. Ние, лекарите, които сме в тази зала, знаем тия прецеденти, при които предишни правителства толерираха държавни и общински структури. Това е абсолютно недопустимо, защото е нарушаване на Конституцията.
Затова аз апелирам за промяната, която сме направили в Закона за лечебните заведения, която смятам, че е абсолютно наложителна и отново декларирам, че нямам никакви лични интереси за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Ценков.
Заповядайте за процедура, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Тъй като процедурата по деклариране на личния интерес не е изписана в правилника, а тук слушаме едни голи лозунги, би ли могъл колегата, който току-що говори от трибуната да ни каже лекар ли е, има ли частна клиника и по какъв начин този законопроект, който е подписал, се отразява на неговата частна клиника, работните й места, специалностите, които ще се съдържат там и останалото. Защо сега да си говорим с лозунги.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): По тая логика на всеки един лекар може да се каже това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли някой друг, който да иска да направи някаква декларация или да започнем работата по същество?
Уважаеми народни представители, откривам дебата по този законопроект на първо четене.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, декларирам, че нямам финансов интерес, не притежавам лечебни заведения или каквото и да било участие в лечебни заведения.
Мястото на представения законопроект от господин Щерев и група народни представители, уважаеми колеги, е в коша за боклук.
Ще се опитам сега да съобщя на достъпен език какво означават текстовете в така предложения законопроект¬: защо отделни вносители казват, че подкрепят своята част и държат на нея, без да държат на останалата част от законопроекта и защо според мен част от вносителите са финансово заинтересовани. Съвсем правилно отбеляза госпожа Дончева, че те трябваше да кажат тук пред нас дали имат собствени лечебни заведения и по какъв начин направените поправки се отразяват на работата на техните лечебни заведения. Защото най-малко трима наши колеги имат собствени лечебни заведения. Единият от тях има регистрирана специализирана акушеро-гинекологична практика, другият от тях има регистриран медицински център, третият от вносителите има регистрирана клинична лаборатория. Аз знам за тях тримата. За другите не знам. Очаквах те да го декларират тук, от трибуната на Народното събрание.
Защо колегите подкрепят само своята част? Защото това беше начинът, по който беше направен този законопроект. На първото разглеждане в комисията на законопроекта на Министерския съвет колегите-лекари от мнозинството решиха да внесат поправките, които касаят лично тях. На второто разглеждане на законопроекта в комисията те разбраха, че това не може да стане, че трябва да бъде направен отделен законопроект. Тогава събраха всичките си предложения и от тях направиха нов законопроект. И затова доц. Щерев се опитваше тук стоически да вкара неговия законопроект и да го залепи зад законопроекта на Министерството на здравеопазването, който беше добър законопроект и ние тук го подкрепихме единодушно на първо четене. Но законопроекта, който вкара господин Щерев, пак казвам, това е законопроект, който трябва да бъде изпратен в коша за боклук.
Сега ще обясня за какво става въпрос и какви са предложенията.
На първо място, този законопроект, уважаеми колеги, нарушава фундаментални принципи на здравноосигурителния модел.
На второ място, въвеждането на този законопроект ще доведе до хаос в цялата система на здравеопазването.
И на трето място, това е законопроект, убеден съм, който защитава лични и корпоративни интереси в областта на здравеопазването.
Нека да видим какво се предлага, защото терминологията е сложна и аз съм убеден, че едва ли всички сте се запознали с този законопроект и едва ли сте успели да вникнете в смисъла на предлаганите текстове.
На първо място, се нарушава принципът на това, че индивидуалните практики могат да се регистрират като еднолични търговски дружества. Това е принцип, който ние възприехме в цялата система на здравеопазване, не само в лечебните заведения. Ако отворите Закона за лекарствата и аптеките, ще видите и там заложен същият принцип, че аптекарят в случая може да се регистрира като едноличен търговец или физическо лице. Същият принцип заложихме и за индивидуалните практики, за общопрактикуващите лекари и за специалистите. Идеята на това нещо е да се носи лична отговорност от изпълнителя на тези дейности. Защото едно е личната отговорност като физическо лице, съвсем друга е отговорността на едно дружество с ограничена отговорност на едно юридическо лице и това е отговорност до 5 хил. лв. за нанесени щети.
Нека да видим какво предлагат вносителите по-нататък. По сега действащи закон един медицински център може да се регистрира, ако в него участват най-малко трима лекари с три различни основни специалности - например, вътрешни болести, хирургия, акушерство и гинекология. Това очевидно не устройва някой от вносителите и той какво ни предлага? Да променим закона така: медицински център да може да се регистрира от двама лекари и то, забележете, не с различни основни специалности, а с различни профилни, тоест, двамата могат да бъдат с една основна специалност. Какъв би бил интересът на един човек, който има, да речем, специализирана акушеро-гинекологична практика? Той с един помощник-лекар със същата специалност вече ще нарече своята практика "медицински център" и това ще му позволи да разкрие в своята практика 10 легла и на тези 10 легла той да може да лекува болни до 3 дни.
Вносителят обаче не спира дотук, той прави още една поправка. Този медицински център или лекарите, които работят в него, да могат по договор да извършват лечебна дейност и в болнични лечебни заведения, за което да плаща Касата, тъй като очевидно добре знаят, че за тези 10 легла и в рамките на три дни няма да могат да извършат всичко и лекарят да може да си вземе болния, да го закара в една държавна болница, да си го долекува и пак да получи пари от Касата.
Очевидно и това не е достатъчно и отива още по-далеч, защото в следващата поправка в закона казва, че неговият медицински център може да извършва и болнична дейност. И тук е нарушен втори основен принцип на здравноосигурителната реформа и на модела на здравеопазване. Принципът, че в лечебни заведения за доболнична помощ може да се извършва и болнична дейност.
Представете си какво би се получило в една такава каша? Националната здравноосигурителна каса ще има два договора с едно и също лечебно заведение: един договор за доболнична дейност и един договор за болнична дейност. Не зная дали можете да си представите какво течение на документи, не на пациенти, на документи ще има между това лечебно заведение и Националната здравноосигурителна каса - веднъж в качеството му на лечебно заведение за доболнична помощ и веднъж в качеството му на лечебно заведение за болнична помощ.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Това е далавера безкрай.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Безкрайна далавера.
Следващата поправка, която ни предлагат вносителите, е по отношение на регистрацията на медицински центрове и диагностично-консултативни центрове. Това е текст, който е правен абсурд. Ще го прочета точно в предложението на вносителя, за да не допусна грешка: "Медицинският център може да бъде търговско дружество, което да извършва управленски, организационни, счетоводни и други услуги." И той вече не е дружество, което извършва лечебна дейност. Той се образува от това, че няколко индивидуални специализирани практики, като отделни търговски дружества, на базата на това, че са сключили договори помежду си вече могат да регистрират медицински център или диагностично-консултативен център.
Това означава, забележете, че една счетоводна къща може да се нарече лечебно заведение и да сключи договор с Касата само заради това, че тя извършва управленски, счетоводни и други услуги на други лечебни заведения. Тя самата не може да се регистрира като лечебно заведение, защото не извършва лечебна дейност, но законът й позволява да има договор с Националната здравноосигурителна каса. Давам пример, че това може да бъде една счетоводна къща. Това е записано и за медицинските центрове, и за диагностично-консултативните центрове.
Още една поправка се прави в тази посока. Казва се, че в тези медицински центрове и диагностично-консултативни центрове могат да участват и индивидуални практики на общопрактикуващи лекари - джипитата, както ги наричаме. Тук е нарушен друг основен принцип на здравноосигурителния модел - разделението на общопрактикуващите лекари от специалистите.
Опитайте се да си представите същия пример, ако в едно търговско дружество се намират общопрактикуващите лекари, които изпращат талоните за специалистите, всеки талон е пари, в същото дружество да са и специалистите.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Ще си ги менкат.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Да, ще си ги менкат. Представете си какво ще се получи с текучеството на документите. Това за мен е поредната предпоставка за източване на Националната здравноосигурителна каса.
Тук има и нещо по-страшно - нарушава се правото на избор. Тук ние ще лишим пациентите и гражданите от правото на избор на специалист. Те ще бъдат принудени да се съобразяват със своите общопрактикуващи лекари, със специалистите, които заедно ще работят в едно търговско дружество.
Аз апелирам към вас, защото всички ние в момента, когато се разболеем или не сме добре, отиваме в Правителствена болница и не се занимаваме с общопрактикуващи лекари, но утре няма да сме депутати и тогава този проблем за избор, който е основен принцип на промените, които правим, този проблем за избор ще се изправи пред нас. Това ще коства здраве - най-страшното, което може да ни се случи.
Вносителите предлагат и един друг абсурден текст: лечебните заведения да могат да се регистрират като юридически лица с нестопанска цел. На пръв поглед аргументът за ползване на данъчни облекчения за това, че могат да се правят дарения изглежда логичен, макар че никой не пречи да бъдат правени дарения и на лечебни заведения, които са търговски дружества. Няма никаква пречка в това.
Аз няма да се спирам на това, че вносителите създават една неравнопоставеност на лечебните заведения, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел, в зависимост от тяхната собственост, предвиждайки, че държавата и общините могат да създават юридически лица с нестопанска цел за обществена полза, а пък частните фондации могат да бъдат регистрирани и като лечебни заведения с нестопанска цел за частна полза - нещо, което противоречи на основен конституционен принцип, че не можем да правим разделение на базата на видовете собственост.
Къде обаче е големият проблем? Едно от нещата, които не могат да решат с този текст вносителите, е това, че юридическото лице с нестопанска цел също може да фалира, така както може да фалира и едно търговско дружество, както и една фондация също може да бъде обявена в несъстоятелност и може да бъде ликвидирана.
Няма да коментирам въпроса как държавата или общината ще учреди такова юридическо лице при положение, че законът казва, че са необходими най-малко три юридически или седем физически лица. Държавата ще се яви като едно юридическо лице. Това няма да го коментирам. Но ще коментирам една друга възможност, която не искам да пропусна, една друга врата, която отваря този законопроект.
Уважаеми колеги, ние спряхме приватизацията на лечебните заведения. Сега вносителите ни предлагат да не ги приватизираме, а да ги подаряваме. Нека да разгледаме какво би се получило, ако едно лечебно заведение, регистрирано като фондация, бъде обявено в несъстоятелност и в ликвидация и да видим каква е разликата, ако това лечебно заведение е търговско дружество и ако това лечебно заведение е юридическо лице с нестопанска цел. Всички наши болници още утре могат да бъдат обявени в несъстоятелност. Всички имат големи задължения. Приемаме, че държавата е направила тази фондация, учредила е болницата като фондация. Явява се един кредитор - фирма за лекарства. Заради 10 хил. лв. задължения отива в съда и я обявява в ликвидация.
Какво се получава? Ако това е търговско дружество, след задоволяване на кредитора собствеността остава на първоначалния собственик, в случая - държавата или общината. Това обаче не е така, ако това е юридическо лице с нестопанска цел. Тогава след задоволяването на кредиторите съдът с решение предоставя имуществото на друго юридическо лице с нестопанска цел, което има същия или сходен предмет на дейност.
Това отваря вратата държавни и общински лечебни заведения да бъдат прехвърли на частни лица безвъзмездно. Имаме такива случаи. Ще ви дам за пример болница "Св. Екатерина". Паралелно с болница "Св. Екатерина" съществува фондация "Св. Екатерина II", мисля че беше. Е, какъв е проблемът утре болницата да бъде учредена като фондация, един доставчик на лекарства да поиска от съда обявяването в несъстоятелност и съдът след това да я прехвърли на фондацията? Да, но фондацията си е чисто частна. Така ние отваряме вратата една болница утре да бъде прехвърлена безвъзмездно. Не ни трябва приватизация. Няма смисъл да правим нов Закон за приватизацията на лечебни заведения, след като можем просто да ги дарим по този начин - чрез фондации.
Искам да отбележа и още една поправка, която не мога да подмина. Това е поправката, която касае санаториумите. Те са сладки хапки.
Ще ви прочета текста от сега действащия закон какви дейности могат да извършват санаториумите:
"В болниците за долекуване и продължително лечение се приемат лица, нуждаещи се от продължително възстановяване на здравето и лица с хронични заболявания, изискващи грижи и поддържане на задоволително телесно и психично състояние. В болниците за рехабилитация се приемат лица, нуждаещи се от физикална терапия, моторна психична рехабилитация, балнео-, климато- и таласолечение."
Нека да видим какво ни предлагат вносителите. В първоначалния вариант на законопроекта вносителите бяха записали, че санаториумите могат да извършват хотелиерска дейност. Да! Очевидно това стресна и тях. Очевидно звучеше лошо и изглеждаше лошо. Сега ще ви прочета какво е записано в сегашния текст на предложението. За да избегнат израза "хотелиерска дейност", вижте какво пише:
"Болниците по чл. 22 и 23" - това са санаториумите и рехабилитационните болници - "могат да осъществяват и дейности, свързани с опазване, възстановяване и укрепване на здравето."
Да лежиш на плажа също е възстановяване на здравето. Да плуваш, да играеш тенис също е възстановяване и укрепване на здравето.
Колеги, аз разбирам, че санаториумите в днешно време трудно се издържат от своята дейност. Но ви уверявам, че ако отворим вратата да извършват хотелиерска дейност, само за няколко месеца те ще престанат да бъдат санаториуми. Те ще се превърнат в хотели - поне тези, които се намират на атрактивните места. Цялата дейност ще се превърне в хотелиерска дейност и тогава болните хора нямам представа къде ще извършват тази важна част от лечебния процес.
Аз не мога да се спра на всички поправки. Мога да ви коментирам всеки един от внесените текстове. Ще се спра само на още един от тях, защото той касае наш колега - вносител. Това е изменението, което касае клиничните лаборатории. Забележете, предлага се управителят на клиничната лаборатория да може да бъде управител, без да има специалност по клинична лаборатория. Досега действащият текст на закона изискваше той да има такава специалност. Нашият колега няма такава специалност и това му пречи да бъде управител на собствената си лаборатория.
Забележете и безпринципното отношение, защото този законопроект, преписвайки законопроекта на Министерския съвет, създава една предпоставка, създава условията за изграждане на диализни центрове като самостоятелни лечебни заведения. Но там вносителите са записали, че управителят трябва да има специалност по нефрология. И в същото време правят обратната поправка по отношение на клиничните лаборатории! Те пък може и да нямат специалност. Защо? Какъв е принципът? Принципът за мен е ясен.
Уважаеми колеги, аз ще спра дотук. Имаме шест страници законопроект, шест страници възражения от Националната здравноосигурителна каса. Мога да ви ги прочета, ако искате, но няма смисъл да ви губя времето. Те са в тона, в който аз говорих досега. Разполагам и с четири страници възражения от Министерството на здравеопазването, подписани от заместник-министър. Не мога да приема това, което направи преди малко уважавания от мен министър на здравеопазването. Той прочете избирателно текстове от становището, което беше предоставил в комисията. Той не прочете текстовете "не приемаме измененията", "отхвърляме измененията", "тези са неприемливи", "тези противоречат на закона". Той прочете само това: това би могло да се оправи по този начин, това би могло да се оправи по другия начин. Разполагам и с десет страници възражения на Българския лекарски съюз.
Това са двете възможности. Аз се обръщам тук към представителите на мнозинството. Уважаеми колеги, вие днес трябва да изберете дали да подкрепите безспорно личния интерес, който имат част от вносителите и да платите цената за това - нарушаването на основни принципи на здравноосигурителния модел, създаването на хаос в системата на здравеопазването. Да създадете проблеми и на Националната здравноосигурителна каса, и на Министерството на здравеопазването включително.
Аз изпълних моя дълг. Предупредих ви за опасностите, пред които сте изправени не само вие, а цялата страна и в частност системата на здравеопазването. Решението е ваше. Отговорността също е ваша. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПСОДС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
За реплика има думата господин Божинов. Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Признавам, че не за първи път, но така категорично политическата принадлежност и дълбоките ни политически различия с преждеговорившия народен представител не бяха пречка неговите сериозни професионални аргументи да предизвикат изцяло моите адмирации. Това е една гражданска, една лекарска позиция срещу един себичен личен интерес, който тук иска тихомълком да спечели подкрепата на мнозинството и след това срещу интересите на обществото да се удовлетворява.
Моята реплика към Вас е само към една част от Вашето изказване. Вие говорехте за двойнствен стандарт на вносителя там, когато неговата специалност и по-скоро нейното отсъствие му пречи да оглави определен диагностичен център. Той е записал в закона, че може и без специалност.
Във втория случай, за хемодиализата, Вие илюстрирахте тази двойнственост - че вносителят непременно изисква специалност. Казахте, че знаете защо, но не го съобщихте. Аз Ви репликирам и Ви моля да кажете дали са верни моите разсъждения. Близките центрове, пръснати между нуждаещите се от хемодиализа граждани, когато се постави това непременно условие - да бъдат ръководени от човек със специалност, а го няма, ще трябва да бъдат закрити, и нуждаещите ще трябва да отидат до тези човеколюбиви и най-вече обичащи себе си лекари в техните центрове, където ще има този специалист. Това ли си мислите и Вие, или аз греша? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Божинов.
Това беше реплика. Има ли втора реплика? Не виждам.
Господин Кацаров, заповядайте.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Божинов, това, което си мислех, аз го казах. Нека дадем право на вносителите да отговорят на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Продължаваме с разискванията на законопроекта на първо четене. Други желаещи има ли?
Заповядайте, господин Китов, имате думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз също декларирам, че нямам пряк финансов интерес, нямам клиники и лечебни заведения (неразбираема реплика на Михаил Миков.), за да изпълня процедурата, която сам предложих.
Колеги, преди да започна да говоря по същество, бих искал да кажа, че безспорно здравеопазването е един от най-чувствителните елементи от нашия обществен живот и би следвало наистина поправки и законопроекти, свързани със здравеопазването, да се приемат така, както се прие предложението за изменение и допълнение, внесено от Министерския съвет, защото то наистина търси да уточни нещата, да ги прецизира, да ги закрепи като институции. Защото само по този начин можем да гарантираме най-важната част, а именно опазване на здравето на българските хора.
За мен, уважаеми колеги, наистина е безкрайно учудващо: може ли една уважаваща себе си политическа сила, която стана вече и политическа партия, да внася два несъгласувани един с друг законопроекта, несъгласувани както с министерството, така и с касата, със съсловията на българските лекари и българските стоматолози, и които, забележете, си противоречат по философия?
Тук д-р Стойчо Кацаров създаде трудност на всички говоривши след него, защото засегна много от нещата. Но дори и да се повторят някои неща, е редно те да се знаят. Защото най-голямата отговорност на лекаря, колеги, в индивидуалната практика, в специализираната практика, е неговата лична отговорност за живота, за здравето на пациента. В момента, в който той стане ЕООД, тази лична отговорност, физическата му отговорност вече я няма. Къде отива здравето, къде отива гаранцията за здравето на пациента?
И, колеги, иска се да се направят клонове на едно лечебно заведение. Ами, Националната здравноосигурителна каса сключва договор с лечебното заведение. Дори да има то клонове, би следвало да сключи допълнителни договори. Но ако е в друга община, забележете, той ще сключи договор с друг съд и в друг район. И когато това се отстоява от хора, които имат медицински центрове, е ли личен интерес или не, колеги? Абсолютно личен интерес! Абсолютно личен интерес!
И когато настояваме, забележете, медицински център, за който досега се искаше трима български лекари с признати различни специалности, сега те да станат двама, и то, забележете, да имат основна или профилна специалност, и, Боже, този закон е писан от лекари, които не правят разлика, че за да имаш профилна специалност, трябва да имаш основна. И една глупава практика, колеги, глупава практика - колега, който има същата специалност, може да регистрира вече медицински център. Но по закона стана ясно, че той може да осъществява и болнична помощ, да сключва договори за извършване на оперативна дейност. Е, това не е ли личен интерес? Категорично е личен интерес!
Така, както е личен интерес, когато не можеш да си управител на собствената си лаборатория и настояваш да стане промяна, за да можеш да станеш шеф на лабораторията. Ти си собственик, какво ти пречи? Но това също е личен интерес.
И когато говорим тези неща, няма какво да се гледаме и да не казваме истината.
Беше казано, че тук не се утвърждават институциите, колеги. Ние не правим структурите по-стабилни. Ние създаваме един нов хаос, който бърка болнична и доболнична помощ, дава възможност да се сключват договори на няколко места. И какво значи да се включи на различни адреси? Адресът не получава нито регистрация, нито лиценз за извършване на лечебна дейност.
Ясно е, че именно личният и собствен корпоративен интерес предизвиква да бъдат направени тези промени. И аз ви задавам още един въпрос: включи се тук да може и кинезитерапевтите да си създават центрове без лекар. Може ли, колеги? Това не е медицинска специалност! Създавайки им тази възможност, им давате възможност да сключат договор с касата. И, забележете, не под управлението на лекар. Нищо лошо няма, но самостоятелно им се дава възможност и като лечебно заведение имат право да сключат договор с касата. Колеги, те не са лекари, те нямат медицинско образование и всички вие, които сте вносители, го знаете много добре.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ, от място): Това не е вярно.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре, Вие ще ме репликирате и ще ми кажете дали е вярно или не. За Вас ще говорим, когато дойде Законът за аптеките и за лекарствените средства, господин Кюркчиев. Но да продължим сега със Закона за лечебните заведения.
Може ли нелечебни структури, само защото са сключили договор, както каза уважаемият господин Кацаров, да се приравняват на лечебни заведения? И когато те са такива, ще извършват ли и друга дейност? Ами, естествено, че ще извършват друга дейност, колеги - нещо, което противоречи изцяло на духа на Закона за лечебните заведения. Защото търговски дружества, които имат сключени договори, се приравняват на лечебно заведение.
Този абсурд, господин министър, Вие като министър на здравеопазването как го приемате? Аз знам Вашето мнение, така както знам също, че зад гърба Ви до голяма степен бяха внесени тези неща. Но Ваше морално право е да вземете отношение по въпроса.
Колеги, наистина се дава възможност да бъде взривена и Националната здравноосигурителна каса, защото когато се объркат правилата, безспорно се създава един хаос, една мътна вода, в която най-добре се лови риба. И ми се струва, че когато се говори от позицията: да, ние искаме да променим, има воля да променим, то тази воля трябва да бъде наистина облечена с ясно познаване на нещата, с ясни политически обязаности и ясно да се отговори във времето какво ще доведе и докъде ще стигне? Защото аз съм убеден, че колегите от Националното движение Симеон Втори в случая изобщо не са запознати с този закон, с малки изключения, разбира се.
Но този закон, колеги, който безспорно ще доведе до лично облагодетелстване на някои от вносителите, ще създаде такъв хаос в българското здравеопазване, ще увеличи дори съществуващия сега хаос, ще създаде такива проблеми, за които всички вие утре ще носите отговорност - тези, които го подкрепят.
За най-голямо мое съжаление, повтарям, за най-голямо мое съжаление всичко това, което казвам, дори да е нарисувано в черни краски, отговаря на онова, което ще се случи.
И, забележете, министър Финков и здравеопазването, искайки да прецизират и да оптимизират болниците, поставят въпроса дори да се увеличи необходимостта да има повече от 4 основни отделения. Сега в закона се казва 2 - 2 отделения в болница, колеги. "Болница на края на града" или може би "Болница Чикаго хоуп". Това е положението - принципи, воля и координация в една политическа сила, която обаче е коренно противоположна. И когато всеки, който гледа с отговорност на здравеопазването, би следвало да подкрепи всяка една добра крачка напред, така както мисля, че всички народни представители от всички политически групи направиха това, когато беше гледан миналата седмица законопроектът на Министерския съвет.
Но, Бога ми, колеги, това, което днес се внася, е просто една игра на дребно, която повече от личния си интерес не поглежда! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
За реплика има думата господин Алеко Кюркчиев.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Аз не съм от вносителите на този закон, но това, което слушам тук, е нещо много жалко. Опозицията се опитва с лъжи да измами малкото хора, които тук не разбират от медицина. Това е истината, не е нещо друго. И иска да противопостави един закон, внесен от министерството, на друг закон, внесен от депутатите на една парламентарна група, който е допълнение на закона, който внесоха миналата седмица Министерският съвет и Министерството на здравеопазването.
Господин Китов разправя сега пред всичките вас тук, че кинезитерапевтите били някакви други хора. Да, те са някакви си други хора. Но в цивилизованите държави, където работят кинезипрактици и огромно количество от населението ходят, за да се правят лечебни масажи, имат договори с техните каси, така да се каже. И това е факт и парите им се изплащат. Аз мога да ви представя квитанция от миналата седмица, че тези пари се изплащат точно от тези здравноосигурителни фондове, за да се уверите, че опозицията се мъчи да ви измами.
Как си представя опозицията тук един град, например като Царево или Малко Търново? Колко специалисти може да има в този малък град? Може ли да има хиляда професори или доценти? Е, как те да направят медицински център?
И кому е нужно в една болница да има 200 отделения? Кому са нужни огромните мегаболници? Не може ли да има една болница само с едно отделение? Дори и 2 са много! Защо трябва да има 2 отделения? Това си е специализирана болница.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Те се казват многопрофилни.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ: Да, многопрофилна. Много е трудна гаранцията. Ние сме по руската система и с нея изглежда ще трябва да вървим: един човек не прави група, но двама - правят! Така ли? Как е? Трима, четири или пет, как да определим колко души правят група? Шест, седем, осем, кое е многопрофилна болница? Дванадесет, петнадесет? Искам да ви кажа, че всичко, различно от едно, е множество! Това е истината!
И нека да не правим тук спекулации с лични интереси. Че някой си наш колега имал лаборатория, но нямал специалност, а той бил собственик. И какво от това? И какво от това? Трябва ли да кажем какво има например господин Стойчо Кацаров и т.н.? И нима този закон не засяга интересите на всички лекари в България? Нима хилядите лекари по различни места в България, които имат медицински центрове, са все от НДСВ? Нима там няма лекари от ДПС, от БСП или от СДС? Що за приказки са това? (Председателят Огнян Герджиков дава сигнал за изтекло време на репликата.)
Това е жалка инсинуация, която тук се разиграва! Нека да мислим за малките селища, за малките места!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Кюркчиев. Времето Ви беше изтекло
Господин Щерев, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз искам да репликирам доц. Китов само за две неща. Той каза, че хаосът в здравеопазването щял да нарасне вследствие на този законопроект. И аз искам да Ви кажа, доц. Китов, че това, което вие направихте в нашето законодателство, създаде такъв хаос в здравеопазването, че повече от това хаосът няма да може да нарасне. В това бъдете абсолютно сигурен! (Неразбираеми реплики от ПСОДС.)
Второто нещо, което искам да кажа, доц. Китов, е, че Вие откровено излъгахте току-що. Искам да оповестя § 9 от внесения законопроект, ал. 3, 18б. Вие казахте, че кинезитерапевтите щели да работят безконтролно и т.н. Аз искам да прочета на уважаемите господа депутати текста, който е внесен:
"Специализиран център по кинезитерапия - а това е предложение, което е внесено от Дружеството на кинезитерапевтите в България, което обхваща около 3 хил. члена (неразбираеми реплики от ПСОДС) - разбира се, само за момент слушайте текста, - е лечебно заведение за извънболнична помощ, в което кинезитерапевти самостоятелно или с други медицински специалисти осъществяват лечение, предписано от лекар, с методите на кинезитерапията, признати у нас." И последното изречение: "Центърът се управлява от правоспособен лекар." Кажете ми, колеги, къде работи кинезитерапевтът без лекарско наблюдение? Точно обратното на това, което говореше доц. Китов!
Тук ставаше въпрос за текстове, да не говорим за изказването на д-р Кацаров, където явно се манипулират или се прави опит за манипулиране на народните представители.
И аз, уважаеми господин председател, Ви правя едно предложение - нека да се включат камерите на Българската национална телевизия! И нека българските лекари и пациенти да разберат кой чии интереси защитава. Затова защото ние защитаваме интересите на българските лекари! Затова защото не можете да останете с вашия закон, който приехте, доц. Китов, един акушер-гинеколог в доболнична помощ, или един хирург, и да го оставите без възможност да работи в болница! Ето, това е нещото, което вие направихте. И ние се мъчим с поправките, които правим с този законопроект, да поправим тази неправда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Има ли трета реплика? Не виждам.
Заповядайте, господин Китов, имате право на дуплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Господин председател, би следвало да спазвате времето, но нищо!
На д-р Кюркчиев бих искал да кажа, че аз не знам доколко той разбира от медицина. Това не мога да преценя. Но истината е, че от политика нищо не разбира! Защото в противен случай щеше да знае как членове на една парламентарна група внасят, съгласуван или не, законопроект със собственото си правителство!
Що се отнася до това, което говори за Царево или не, дали двама души от една и съща специалност, единият от които има профил, ще подобрят своята дейност в гр. Царево, колега Кюркчиев, това няма да стане от това дали ще се нарича медицински център или групова практика! И Вие много добре го знаете!
Що се отнася до това, че имало страни, в които се плащало. Ами, дайте и на чекръкчиите да сключват договори с касата. Те също работят и имат много добра дейност.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ, от място): Ще се даде, след като хората имат нужда!
БОРИСЛАВ КИТОВ: Д-р Щерев, в крайна сметка и до ден-днешен кинезитерапевтите си работят. Но те не са страна. И не би следвало да сключват договор с касата на този етап. Защото в момента, в който им дадете възможност да работят самостоятелно, само господ ще ви контролира дали сте изпратили по медицински показания. И вие много добре го знаете това!
А що се отнася, завършвам, дали по-голям хаос от това не може да има, да, по-голям от хаоса е краят на нещо, защото хаосът е начало!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Има думата д-р Ценков за изказване.
ЦВЕТАН ЦЕНКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също недоумявам как може да се говори за хаос в системата, когато предишният закон дава възможност по четири коренно различни механизма да се заплащат здравните услуги. На джипитата - пер капитум, на специалистите - срещу извършени прегледи, на зъболекарите или стоматолозите - срещу определено време за извършена дейност, и на болниците - по определени клинични пътеки.
Защо законът, който досега съществуваше, не беше поставил условия, при които в рамките на определен период от време да започне да работи електронната система на Националната здравноосигурителна каса? Отговорът е прост. Защото една печатница в България печати безброй много, милиони екземпляри, на които ние, всички български лекари, пишем като гламави!

И вие ще ми говорите за хаос в системата, за лични интереси! Да, те са лични и те са на българския пациент. Действително аз преди четири години създадох един медицински център. Слава Богу, той работи добре. Защо? Защото под мой контрол вътре в центъра, който аз в момента не управлявам - други хора го управляват - има две джипипрактики, които работят дори безвъзмездно за българския лекар, без да искат талони и без да ги дават на другите специалисти. А вие ще ми говорите за менкане? Това е безобразие.
Да говорим за доболничната и болнична здравна помощ. Кой конфронтира съсловието вътре? Кой даде на най-нискоквалифицираните лекари в страната най-големите пари? Кой, д-р Игнатов? Аз ли или д-р Щерев? А хора с по две специалности, доктори на науките не могат да вземат и по 300 лв.
И когато създадохте тази Национална здравна карта - това е върхът на сладоледа. Защо? Как ще ми обясните Вие и кой обясни на тоя народ, че Националната здравна карта казва, че трима гинеколози или пет кардиолози в един регион или една област е допустимият минимум. Кой го заяви? Някои хора се опитаха отново да администрират по чисто комунистически принципи било те отдясно или отляво и да кажат кой лекар със специалност има право да подпише договор с Касата и кой няма право.
Аз тук осем месеца си мълча и гледам как се политизира всяко нещо. И когато трябва да се направи крачка напред, за да се стигне до истинския пазар и плурализъм, се получава страхотно напрежение и конфронтация. Мисля, че така повече не може. Ако ние искаме да изградим истински пазар на здравните услуги в България, ние действително трябва да имаме воля за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Ценков.
За първа реплика заповядайте, господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Доктор Ценков, аз много Ви уважавам и искам да Ви кажа, че наистина нещата се политизират след като посегнахме на РМД-та, с които някои хора се бяха приготвили да приберат всички болници в нашата държава. Затова не се учудвайте, че лявата и дясната част политизират. Те си бяха разпределили болниците.
Второто, което искам да Ви кажа като реплика е: кажете ми колко болници работят на печалба и защо болниците трябва да бъдат обвързани с фондации? Както многоуважаемият доц. Китов каза, болница Чикаго Хоуп.... Аз не съм лекар и мога да кажа, че нямам абсолютно никакъв интерес, но там много често се говори за фондации, за спонсори, които трябва да спонсорират здравето на хората. Затова аз разбирам защо нашите колеги предлагат и този член в закона.
Освен това искам да поздравя д-р Щерев. Доктор Щерев, след като така Ви атакуват за Вашите практики, значи Вие работите добре и много хора ги е страх от Вас. И ги е страх от това, че ще се организират нови практики, в които кадърните лекари ще започнат да работят и тези, на които двете им ръце са леви, ще останат без хляб. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пейчев.
За втора реплика - д-р Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Нямах намерение да се изказвам изобщо, защото законопроектът е толкова слаб, че няма смисъл човек да си хаби времето и думите, като имате предвид, че в момента се бият два законопроекта на едно мнозинство!? Два законопроекта на едно мнозинство - аз за пръв път виждам такова чудо. Единият е на министъра и аз искам тук пред всички да го питам: господин министър, защо не направихте една компилация предварително с толкова положителните предложения, които в момента правят вносителите?
Второто обаче е много по-важно. Уважаеми д-р Ценков, хайде да включим телевизията и радиото и Вие още веднъж да повторите, че най-неквалифицираните български лекари получават най-големите пари. Просто искам още веднъж да го кажете от тази трибуна, за да разберат тези български лекари какъв лекар сте Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За трета реплика - д-р Стойчо Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми д-р Ценков, Вие говорехте, че не Ви харесва начинът на заплащане на общопрактикуващи лекари и на специалисти, но поправката, която предлагате, няма нищо общо с начина на заплащане. Нищо общо няма. Това е предмет на съвсем друга материя и просто излизаме от темата.
Второто нещо, за което искам да Ви репликирам: Вие току-що признахте, че нарушавате сега действащия закон, защото сега действащият закон не позволява общопрактикуващи лекари да работят в медицински център, а Вие от трибуната заявихте, че във Вашия медицински център и в момента работят общопрактикуващи лекари. Това доказва още веднъж Вашия личен интерес, защото Вие искате да поправите така закона, че те вече да го правят законно, тъй като в момента го правят незаконно. Благодаря. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За дуплика - д-р Ценков, за да разберем законно или незаконно го правите.
ЦВЕТАН ЦЕНКОВ (НДСВ): Най-напред ще отговоря на д-р Игнатов. Доктор Игнатов, това е абсолютен факт и Вие недейте да го премълчавате. Дори и да включат камерите, в това няма нищо лошо. Истината е, че хората, които дори нямат специалност, упражняват дейността, тоест работят като общопрактикуващи лекари.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС, от място): Още по-силно, още по-силно!
ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Още по-силно ще го кажа. А редица наши професори и доценти - хора с по две специалности, които са на специализирани практики, не могат да докарват тези пари. Значи Вие не искате да си признаете като бивш шеф на Лекарския съюз, че действително има конфронтация между съсловието.
Другото е за д-р Кацаров. Доктор Кацаров, тази практика се наблюдава повсеместно, защото хората имат доверие в името, а нямат доверие само на един определен лекар. Вие знаете, че е абсолютен факт, че здравната реформа трябваше да стартира докато лекарите, които започнаха да работят като общопрактикуващи, нямаха възможност да разбират от всички специалности. Знаете предишната система на българското здравеопазване. Имаше участъкови терапевти, имаше участъкови педиатри, имаше участъкови акушер-гинеколози, имаше специализирани практики и достъпът на хората беше бърз до всички тези нива. Хората все още искат да се лекуват веднага, бързо при специалистите. Защото извинявайте, но едно джипи не може да лекува от кървенето на жената до сърдечния инфаркт. Затова вече системата за тези две години се промени и се променя - тя е динамична система и това е абсолютен факт. Тези джипита, които работят с центровете, естествено са регистрирани по закона и не бива да обвинявате и колегите в София, и в страната, които са стигнали до тези изводи. В едно узаконяване на тази дейност няма нищо лошо. Интересът е за пациента, а не е за изпълнителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин министър, поискали сте думата. Заповядайте!
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С голям интерес изслушах всички изказвания, някои от които сигурно са и дидактика в българския парламентаризъм. Голяма част засягаха и по същество самия законопроект.
В Комисията по здравеопазване бяха много изчерпателно и много продължително разисквани всички точки по законопроекта на доц. Щерев, както и по законопроекта, внесен от министерството.
Законопроектът, който внесе министерството, изпреварва с около два месеца законопроекта на доц. Щерев и беше адресиран изключително към уреждане статута на университетските преподаватели и не засягаше по-широки промени в закона.
Някои от промените, които предложи групата народни представители, ние ги приехме като целесъобразни в Комисията по здравеопазване, а някои други не приехме - тези, които ги представих като становище в началото на заседанието.
Съжалявам, че в един период от работата на Комисията по здравеопазване беше постигнат консенсус какво да бъде представено и какво не и бих си позволил да препоръчам на уважаемите народни представители да гласуват, когато дойде времето за това, позитивно законопроекта на доц. Щерев с твърдото убеждение, че между двете четения в Комисията по здравеопазване ще има достатъчно разум, така че всичко, което е неприемливо за българското здравеопазване към този етап да не бъде представено за второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Как ще стане това? Това е невъзможно, защото има принципни различия в двата законопроекта! Какво се гърчите тук и ни правите на маймуни?!
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Сега ще Ви обясня. Мога ли, нормално ли е, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е позволено, но понеже идва отляво, си премълчах... (Весело оживление.)
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Това становище е дадено преди постигането на консенсус. Аз съм дал едно още по-подробно, което е подписано и не знам защо то не е при Вас. След това се постигна съгласие. Мисля, че между двете четения пак ще направим така, че да направим най-добрите поправки в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Госпожа Дончева, не прекалявайте с моето добро разположение към Вас!
Има думата народният представител Кръстьо Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
За съжаление, от групата на Коалиция за България няма лекари в комисията...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И по-добре!
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Но, слушайки дискусията, която е една от поредните, се убеждавам, че в крайна сметка ние не губим от това.
Спорът, ако не ме лъже паметта, по частен въпрос, свързан с протести на лекаря от няколко лечебни заведения и университети започна още през м. август миналата година и ние бяхме на косъм от това да подкрепим тяхното искане да се приеме той и да отстрани съществуващите текущи проблеми.
После, с течение на времето, ние видяхме как в парламентарната Комисия по здравеопазване по всеки въпрос - текущ, свързан с отчет и информация и при обсъждане на крупни, стратегически, бих казал, елементи на здравната политика, свързани с нови законопроекти или корекция на съществуващите, се оформят две групи, две лобита и две групи представители на различни интереси.
Аз мисля, че колегите от НДСВ и колегите от СДС, които взаимно се обвиняват в прокарване на лични, групови и корпоративни интереси не трябва да се сърдят един на друг. Такава е действителността. В здравеопазването трайна са се настанили корпоративните интереси и това е естествена реакция на няколко неща - ниското заплащане на лекарите, сериозната дезорганизация в управлението на тази сфера, отлагането на реформата и високата степен на корупция. Пред мен има данни от едно сравнително изследване на здравните системи в бившите социалистически страни. България твърдо държи първо-второ място по наличие на неформален сектор и корумпираност в здравеопазването. Чудно ли е при това положение, че се стига до такъв сблъсък на интереси? Заедно с това частният сектор в здравеопазването е набъбнал преди законите и въпреки законите и в момента общият икономически частен сектор издържа и прехвърля към здравния сектор около 20 процента от всички издръжки, от всички разходи, които се правят там, така че спорът е в много голяма степен за пари.
И от тази гледна точка, връщайки се към този законопроект, аз бих искал да изясня още веднъж позицията на Парламентарната група на Коалиция за България. Моята позиция, разбира се, ще бъде допълнена и от другите колеги, които участват в групата, но тя се свежда до следното - първо, ние бихме подкрепили един такъв законопроект за промени в статута, в режима на лечебните заведения, ако пред нас беше представен от самото начало досега един-единен, синхронизиран законопроект, изчистил различията вътре в управляващото мнозинство, за да са ясни предложенията и да са ясни отговорностите. Това беше нашето предложение още миналата година. Това беше и нашето предложение, когато се гледаше на последната фаза законопроекта, внесен от Министерството на здравеопазването и от групата народни представители начело с доц. Щерев.
Сега се убеждаваме, че този въпрос не е изчистен докрай. Не само в становището на заместник-министъра, но и в позицията на министъра има резерви по внесения законопроект и независимо, че това беше дадено като неофициална реплика, аз съм напълно съгласен с колежката Татяна Дончева, която каза, че много е трудно между първо и второ четене да се изчистят тези различия, защото става дума за различни концепции, за различна философия.
И моят въпрос към управляващото мнозинство - аз го зададох, ако си спомняте, още миналата година - възможно ли е, къде съществува такъв ред от едно управляващо мнозинство да се внесат два взаимноизключващи се законопроекта? Взаимното изключване, да кажем, че е преодоляно в голяма степен, но остават несъвместими предложения и решения, затова по-добре е, за да сме напълно наясно кой какви предложения дава и какви отговорности поема, управляващото мнозинство да изчака с гледането на първо четене на законопроекта, да си изясни различията, да ги преодолее и тогава да занимава пленарната зала с по-нататъшни дискусии.
Второто ни условие, свързано с взаимоотношенията между лечебните заведения и Националната здравноосигурителна каса - аз очаквах от НДСВ, от нейните специалисти, още през миналата година да бъде внесен законопроект за промяна в управлението на Националната здравноосигурителна каса, за да няма тези обвинения, които сега в момента текат какво приема Касата, с кого сключва договор, с кого не сключва договор. Ние очаквахме предложения в два пункта - единият в статута на Националната здравноосигурителна каса, която е превърната в държава в държавата и вторият - в отварянето на възможност за контрол от страна на пациентите върху техните пари, върху публичните пари, които се управляват от Националната здравноосигурителна каса.
Знам, че има подготвени варианти, но до днешна дата те не са обсъдени официално. Ние не знаем дали едното и другото могат да се синхронизират. И това условие към днешна дата не е изпълнено.
И третото условие, което е много важно, засяга пациентите, хората от малките селища, тези, които в резултат на така наречената "здравна реформа" бяха лишени от медицински услуги, а това са 25 процента де факто от българите в момента, които не могат да ползват медицински услуги там, където живеят и са принудени да плащат допълнителни средства, често пъти изобщо, както посочи д-р Кюркчиев...
Затова нашият апел е нека когато гледаме промените в статута на здравните заведения да тръгнем не от това кои групи лекари са се оформили като представители на икономически корпоративни интереси. Нека да тръгнем от това какво става с българския пациент. И от тази гледна точка на мен ми се струва, че в предложенията, които даде правителството имаше по-добри решения.
Ето тези три предварителни условия според нас, според мен, би трябвало да бъдат изпълнени, за да преминем от първо към второ четене, за да стане това, което предлага министър Финков - да се отстранят проблемите, различията, нерешените въпроси между първо и второ четене.
Аз се съмнявам, че ако сега се вземе решение да се гласува на първо четене законопроекта, а между първо и второ четене да се осъществят препоръките ще стане същото, което стана и в комисията. Ние такова решение вече бяхме взели там. Оказа се обаче, че то не е изпълнено докрай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Думата има д-р Щерев за реплика.

ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър!
Уважаеми проф. Петков, бележките, които правите, са по внушение.
Първо, нашият законопроект допълва законопроекта на Министерския съвет и никъде не се разминава с него. Моля господин министърът да удостовери това, което казвам.
Второ, в текстовете от 32 параграфа има 3, по които Министерството на здравеопазването възразява, и ние принципно приехме, че ще направим други текстове.
Първият е за фондациите. Това няма да важи за общински и държавни лечебни заведения. По това достигнахме консенсус и на второ четене ние ще предложим именно такъв текст.
На второ място, това е текстът на § 7, който действително би трябвало да се прецизира, защото не могат да се вменяват управленски функции. За това нещо също имаме договореност с Министерството на здравеопазването.
В § 32 би трябвало да има съобразяване с Конституцията и решенията на Конституционния съд.
Никъде другаде нямаме разминаване. Именно затова Министерството на здравеопазването приема, че този законопроект допълва внесения от тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За изказване има думата господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, днес разглеждаме един вариант на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от народния представител Атанас Щерев и група народни представители. Този законопроект, както разбрахме, се внася само два месеца след като Министерският съвет, респективно Министерството на здравеопазването, са внесли законопроект, който беше приет в Народното събрание предната седмица с консенсус. Очевидно е, че за да се избегнат тези нападки, които чухме преди малко, можеше при по-голяма степен на съгласуваност двата законопроекта да бъдат внесени като един, каквато е идеята, която искат да наложат вносителите на този проект за обсъждане и гласуване на второ четене.
Очевидно е, че има необходимост от това да се променят основните четири закона, приети от предишното Народното събрание, тъй като практиката от приложението на тези четири закона през последните две години е доказала, че има някои текстове, които работят, но има и други, които се нуждаят от корекция. Понеже социалните системи са консервативен тип системи, необходимо е да има ясна и точна визия за това какво трябва да се промени. Моето лично мнение е, че промените в тези закони е добре да се внесат в пакет, за да може всички промени, касаещи системата на здравеопазването (промените в Закона за здравното осигуряване, промените в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, както и промените в Закона за съсловните организации), да могат да придобият една обща и по-ясна форма.
Сега по същество конкретно искам да се спра на новия проект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
По § 2, който касае промени в чл. 3 на действащия закон. Не искам да коментирам предвидените нови търговско-правни форми. Тук има юристи, които могат да се изкажат и вече се изказаха задълбочено по тази тема. Важното е да се отбележи, че индивидуалните практики се предвижда да имат три търговско-правни статута, като новият статут е ЕООД, еднолични търговци и свободна професия.
По въпроса за възможността лечебните заведения да се регистрират като юридически лица по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Тук се приведоха много аргументи. Изказаха се доста мнения, вероятно ще има и други мнения по този въпрос. Мисля, че е редно да се съобразим с тях и да намерим най-точните текстове.
В § 3, който касае промени в действащия чл. 8, един от интересните параграфи, става въпрос за предоставяне на възможност на специалисти от извънболничната помощ да извършват и болнична дейност в съответните акредитирани лечебни заведения по договор съгласно чл. 95 от Закона за лечебните заведения. Очевидно е, че тук идеята на вносителите е да дадат възможност на специалистите от извънболничната помощ да поддържат нивото на своята квалификация. Ако отнесем този текст към оперативните специалности, към хирургичните специалности, очевидно е, че те по някакъв начин трябва да поддържат своята квалификация и това най-добре може да стане в системата на болничната помощ.
Другият важен въпрос, който задължително трябва да се има предвид, когато се обсъжда този текст, е, че специалистите от извънболничната помощ, след като са избрали ролята на такива, трябва по някакъв начин да бъдат ограничени в своята дейност и да извършват дейности от пакета на малката и средната хирургия, а оттук нататък, ако искат да работят в голямата хирургия, да бъдат така добри и да работят в системата на болничната помощ, защото всичко останало размива границите между едното и другото и дава възможност за спекулации на тема "работа в извънболнична и болнична помощ".
В § 6 става въпрос за намаляване броя на специалисти от трима на двама, които могат да структурират медицински център. При положение, че се дава възможност за разкриване на болнични легла в медицинските центрове, в диагностично-консултативните центрове - до 10, и този проект дава възможност за непрекъснато наблюдение на тези пациенти до 72 часа, това означава, че в унисон с новите практики на еднодневната хирургия се дава възможност да се извършва малка и средна оперативна дейност и тези пациенти трябва да се наблюдават 72 часа. Защо тогава стигаме до извода, че тези лекари в медицинските центрове от трима трябва да ги намалим на двама? Според мен тук неправилно се подхожда по въпроса и се противопоставя основната на профилната медицинска специалност, защото всички лекари, които са в залата, добре знаят, че за да имаш профилна специалност, първо, трябва да имаш основна медицинска специалност.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ, от място): Има такива лекари, които навремето имаха такива специалности и те сега са действащи лекари.
ХАСАН АДЕМОВ: Не знам дали трябва да направим законодателство само срещу такива лекари, д-р Кюркчиев.
Искам да се спра и на следващия § 7. Има предложение за отпадане изискването диагностично-консултативните центрове да се управляват от лице без призната клинична специалност, а само с квалификация по здравен мениджмънт или магистър по икономика и управление с призната специалност по медицинска информатика и здравен мениджмънт или по икономика на здравеопазването. Възниква естественият въпрос защо трябва да отпадне изискването за призната специалност и може ли неспециалист, човек с образователно-квалификационна степен магистър по медицина и с 200 часа по здравен мениджмънт да бъде мениджър на диагностично-консултативен център. Забележете, в тези диагностично-консултативни центрове работят 10 висококвалифицирани специалисти. Това е изискването за тях. Този въпрос, според мен, изисква едно по-особено отношение.
В § 8 става въпрос за прословутата промяна в управлението на самостоятелна медико-диагностична лаборатория. Не искам да персонифицирам този текст и по никакъв начин не искам нито да засегна, нито да избягам от този проблем, но тук, по досега действащия закон, управлението на такава медико-диагностична лаборатория се осъществяваше от лекар с призната специалност по профила на лабораторията, а сега се предлага тази дейност да се извършва от магистър по медицина.
По § 11 - "Многопрофилна е болница, в която има най-малко две отделения или клиники по различни основни медицински специалности". Знаем, че основните медицински специалности по сега действащия Закон за лечебните заведения са 18. Интересно е обаче какви са аргументите една многопрофилна болница да се състои най-малко от две основни специалности. Нямам никакво намерение да противопоставям една на друга медицинските специалности, по никакъв начин не искам да ги категоризирам на важни и по-малко важни, но ми се струва интересно примерно едно съчетание между основни специалности, каквито са курортология, физикална терапия и рехабилитация и изведнъж възниква естественият въпрос каква многопрофилна болница би се получила от това съчетание.

Параграф 14 дава възможност при необходимост държавата и общините самостоятелно или с други лица да могат да създават лечебно заведение като търговско дружество или като юридическо лице с нестопанска цел. По този параграф се изказаха възможности за изчистване на текста.
По § 18 - лечебните заведения за извънболнична помощ могат да извършват дейност на два или повече адреса, регистрирани по реда на чл. 40. Очевидно е, че такава възможност се налага, но възниква естественият въпрос Здравноосигурителната каса може ли да сключва договор само с единия от субектите, тоест с едното лечебно заведение, а не със съставните части на това лечебно заведение. Това е нещото, което е заложено в нормативните документи.
Параграф 19 правилно въвежда изискването за провеждане на конкурс в 6-месечен срок за управители на диагностично-консултативните центрове, еднолично държавно или общинско търговско дружество. Очевидно е, че има такива ДКЦ-та, в които управлението е назначено без съответния конкурс.
Параграф 24 дава възможност за задължително застраховане - една нова мярка - на медицинския персонал, като се дава възможност условията да се определят с наредба на Министерския съвет.
Следващият параграф, по който искам да взема отношение, това е § 26 - лечебните заведения могат да се договарят помежду си за предоставяне на медицински специалисти, медицински услуги и други дейности, включително оперативни. Вероятно става въпрос за хирургична дейност, но според мен този текст трябва да се уточни.
В заключение, струва ми се, че има възможност при задълбочена работа между двете четения, независимо от всички неща, които се казаха, да се намерят по-добри текстове, които да заличат част от допуснатите проблеми и да дадат възможност за приемане на второ четене за един по-добър закон, който да бъде обединен около закона, внесен от Министерството на здравеопазването.
И преди да завърша ми се ще да кажа нещо, което се знае и което преди малко коментирахме тук. Каква е приликата между юристи и лекари? Според мен, приликата е, че един лекар и един юрист винаги по един въпрос могат да имат две или повече мнения, но двама или трима лекари или юристи никога не могат да имат по един въпрос едно мнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика има думата господин Кюркчиев.
След като приключим с това изказване, ще следва почивка. Искам да напомня на народните представители, че в Клуба на народния представител се открива поредната художествена изложба.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, аз също не споделям някои неща в този закон. Например, тези 10 легла и 72 часа. Аз съм противник на това нещо за краткосрочно лечение и наблюдение на болните в медицинските центрове. Има много неща, които между първо и второ четене ще бъдат поправени, това е факт.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): С обещание не се прави закон!
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ: Но принципно трябва да залегнат идеите, които трябва да бъдат подобрени, както каза д-р Адемов, между първо и второ четене. Въпросът дали една болница с две отделения е многопрофилна или не също е въпрос дискутабилен. Въпросът дали трябва да бъдат търговски дружества и как трябва да бъдат регистрирани лекарите също е въпрос, който може да бъде дискутабилен. Но така или иначе, трябва да се върви към либерализация на закона, за да се даде възможност навсякъде в страната, както преди малко говори проф. Петков, да могат да се откриват здравни лечебни заведения, които да поемат дефицита, който дава централната здравна помощ, тъй като населението вече все по-трудно има достъп до здравните услуги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Адемов, заповядайте за дуплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми господин Кюркчиев, аз не знам дали трябва да продължи тази дискусия докога трябва да се разкриват лечебни заведения, докога трябва да търсим хармонизиране на броя и структурите на лечебните заведения и обществените потребности от здраве, но ми се струва, че дори да приемем този закон, в което аз не се съмнявам, непрекъснато ще продължават от страната и София да идват предложения на лекари. Ние не можем непрекъснато да подобряваме закона. Закон не се прави само за една или две години. И аз не мога да приема това като аргумент, че непрекъснато идвали предложения. Естествено, че ще идват. Въпросът е с една ясна визия, с една ясна концепция какво трябва да променим да излезем с едно законодателство, което да отговори на тези обществени потребности, за които вие говорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам втората част на нашето пленарно заседание.
Имате думата, господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Искам да взема отношение по дискусията по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Предлаганият пред вас законопроект беше дълго време дискутиран в комисията. Взеха се мнения на доста професионални и съсловни организации. И колкото и странно да звучи за някои в залата, законопроектът има една-единствена философия и това е философията на либерализация и улесняване функционирането на лечебните заведения. Търсеният ефект с промените в закона цели работата на лечебните заведения и на лекарите, регистрирани по този закон, да се улесни и опрости. От чутото в залата може би не става докрай ясно, че по отношение управлението на лечебните заведения, особено в доболничната помощ, тук се има предвид следното. Ако едно дружество или друга форма на търговска регистрация от лекари специалисти прецени, че би могло да издържа и наеме професионален мениджър, който да ръководи работата на дружеството в неговия административноправен аспект, това дава възможност с промяната в чл. 17 и 18, приравнявайки изискванията за мениджмънта на болничната помощ, той да се уеднакви. Но това не отнема възможността на медицинския център, ако той има малко работа и малко специалисти, някой от специалистите да поеме административната работа.
Трябва да зададем въпроса какъв е смисълът един лекар със специалност и достатъчно на брой пациенти да губи 60 процента от времето си в месеца за чисто административни дейности? Тоест, да предава отчети, да хода да банкира, да прави вноски в НОИ, да дава справки към районния център по здравеопазване и редица други дейности, които по този и други закони на него са му вменени. Ако същият този център работи със Здравноосигурителната каса, тогава обемът на административната работа нараства многократно. Идеята, която е търсил законодателят, е следната: даваме възможност и на младите колеги. Нека не забравяме, че в последните години в България продължават да завършват медици, които не могат да намерят своята квалификация. Имаше 2 години, в които нямаше прием на млади специалисти. Едва тази година за първи път от 2 години насам се проведоха конкурси за зачисляване на специалност. Има достатъчно млади хора, които имат дори завършена магистратура по мениджмънт и управление, които спокойно биха могли, при желание от тяхна страна и при законова възможност, да поемат управлението на множество такива дружества.
Трябва да осъзнаем факта, че управлението в неговата административна дейност не обхваща нищо от медицинската. И нищо в предложенията, които са пред вас, не делегитимира изискванията в закона за определена квалификация за определени дейности. Не е разумно да се каже, че щом управителят на медико-диагностичната лаборатория би могъл да бъде магистър по управление, лабораторията ще се лиши от лекар със специалност. Такова нещо няма. Защото в предишния член е дефинирано какъв човек трябва да има там, за да функционира и да се разкрие самостоятелна лаборатория, каква специалност и т.н.
Има и друг момент, който също трябва да бъде достатъчно добре разбран. Управлението на дружествата в момента практикува подобна схема, но заобикаляйки Закона за лечебните заведения. Масата от по-сериозните дружества имат така наречения търговски управител, административен директор и т.н. Тоест, някаква длъжност, която фактически се занимава с тези неща, без тя да бъде облечена в законова форма. Това, което правим в предложението, е едно узаконяване на съществуващото положение, без това да вреди по някакъв начин на медицинската помощ и на качеството на медицинската помощ.
По-нататък, либерализацията на възможността двама специалисти да образуват медицински център.
Уважаеми колеги, замислете се за факта колко много лекарски семейства има в страната. По сегашния закон те са двама и не могат да образуват медицински център. Ние казваме, че щом са двама с различна специалност, могат да образуват медицински център. Аз мисля, че на много лекарски семейства в страната решаваме проблема, без, пак повтарям, да засягаме по някакъв начин интересите на пациента.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Кой ще ги наблюдава 72 часа, като са двама?
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Става дума за друго изискване, д-р Адемов. Това е възможност това да се случи, не е казано, че те, бидейки медицински център с двама специалисти, ще имат 72 часа наблюдение и оперативна дейност.
По отношение болничната помощ. Опитът показва, че след акредитацията на болничните заведения изискването за четири различни отделения се оказа трудно изпълнимо. Ние сме малка страна с относително малки болници и аз не виждам защо трябва да вписваме изисквания, които няма как да бъдат спазени. Според мен това просто ще позволи едно по-нормално функциониране на лечебните заведения.
Истината е, че на някои хора не им харесва либерализацията. Свикнали да управляват административно-медицинското съсловие и предвид случващото се напоследък, тях това ги засяга, бих казал, кръвно. Но аз държа да подчертая, че политиката на НДСВ в тази област ще бъде последователна и ние ще направим всичко възможно щото българските лекари, стоматолози и фармацевти да бъдат освободени от оковите на предишните управляващи и всички административни пречки, които се създаваха пред свободното функциониране и нормалната работа на лечебните заведения.
Очевидно е, че сегашното състояние не е нормално, то трябва да бъде променено. Аз не виждам защо трябва да има срещу един по-освобождаващ закон, при положение че, пак повтарям, интересите на пациента остават гарантирани дотолкова, доколкото те се охраняват по някакъв начин в този закон. Защото не е тук мястото на интересите на пациентите, те се защитават в Закона за общественото здраве, който предстои да бъде приет.
Този закон е специфичен. Той касае материя, която е твърде тясна. Тя обхваща една относително малка, но много важна част от нашето общество. Ако ние не променим този съществуващ закон, той ще продължи да функционира в уродливата си форма, в която е в момента, което създава единствено и само грижи. Защо? Защото тя ограничава възможността на новозавършилите лекари да се приобщават, ограничава възможността на свободно сдружаване и въвежда ред други безсмислени ограничения, които, честно да ви кажа, четейки стария закон, аз не можех да разбера логиката на законодателя. Просто липсваше логика в разписването на такива ограничителни текстове.
Единственото, което можеше да се направи като извод, е, че някой просто иска да управлява. И дори тогава, когато обществото вече не му е делегирало тези права, той искаше в един тесен сегмент да запази своите позиции. Няма да се случи това! Очевидно е, че това няма да се случи, така че аз ви призовавам да подкрепите на първо четене предложения законопроект и съвсем ясно да осъзнаете, че този законопроект е широко подкрепен от колегията в страната. Тук има инкорпорирани маса предложения от практиката. Когато един закон се прави по начин, който включва максимално участие на хората, за които се отнася, аз не виждам защо той трябва да бъде стопиран в пленарната зала. В края на краищата ние тук се занимаваме с това да направим работата по-лесна, по-ясна и законосъобразна, тоест в някои отношения да узаконим съществуващи положения.
Не виждам логика да се стопира такъв закон, освен единствено желанието да остане старото положение с всичките административни зависимости, които в момента съществуват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Калъчев.
Доктор Китов, заповядайте, имате думата за реплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Калъчев! Смисълът на това управителят на една медиколаборатория да бъде човек с призната специалност, е да си носи отговорността и нищо не му пречи той да си наеме човек, който да му мениджира, да прави мениджмънта, да прави сметките, да прави аритметиките и той да не си губи времето, а да се занимава с пациентите.
Що се отнася до желанието някой да управлява, аз оставям на вас да помислите кой има това желание.
Смисълът на медицинския център е да има три специалности, които наистина да дадат възможност, когато един пациент бъде насочен към центъра, в обхвата на тези специалности той да получи наистина по-добра и квалифицирана помощ. Вие намалявате на двама души, но не с две специалности, защото казвате с обща или профилна специалност, така че могат да бъдат с една специалност и една профилна. Това в никакъв случай не е в интерес на болните, уважаеми господин Калъчев, и Вие много добре знаете това. Когато говорите за нещата, би следвало много ясно да кажете в случая кой наистина желае да управлява подобно нещо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Доктор Калъчев, имате думата за дуплика.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Уважаеми д-р Китов, ако това беше възможно, щеше да е много добре и нямаше да има нужда да се разписва такъв текст. Оказва се обаче от практиката, че когато лицето не е вписано като управител в съответното дружество, то няма легитимацията да се занимава с талибите в Здравноосигурителната каса, с районния център по здравеопазване, има проблем в банката и пълномощията, има проблеми и в НОИ. Тоест, в нормалната търговска практика се търси длъжността управител. Повярвайте ми, аз не съм писал Търговския закон, но това просто е така. Следователно всички тези наети лица действително извършват тази дейност и Вие сте прав, но те я извършват и тогава, подготвяйки една купчина документи, взимат управителя и ходят тук, после взимат управителя и ходят там... Повярвайте ми, това е безсмислено. Просто е безсмислено. Защо на този човек да не му бъде дадена дефиницията, че е административен управител, да бъде вписан в районния съд и да изпълнява тези функции? Аз не мога да разбера защо една многопрофилна болница може да се управлява от такъв човек, а едно ДКЦ с 10 специалисти не може да се управлява или пък една лаборатория?
Аз пак ви казвам, че изискването за човек със специалност, било в медицинския център, в диагностично-консултативния център или в лабораторията не отпада. Просто ние въвеждаме възможността да има още един човек с изписани в чл. 63 изисквания, който да движи тези неща. Това е смисълът на предложените текстове. Те касаят медицинския център, диагностично-консултативния център и медикодиагностичната лаборатория - три субекта.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Защо не ги направите търговци на аптеките, а искате да са магистър-фармацевти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата доц. Кенаров за изказване.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! В моето изказване ще ангажирам вашето внимание върху задачите и целите на здравеопазването и промените, които предложихме като законопроекти по Закона за лечебните заведения. Всички вие знаете, че преди един парламент беше приета Национална здравна стратегия на Република България. По време на Мими Виткова беше приета Националната здравна стратегия на Република България. При миналото правителство беше доразвита Националната здравна стратегия и подкрепена от Световната банка във връзка с преструктурирането на българското здравеопазване.
В тази здравна стратегия бяха ясно очертани правилата и принципите на бившите здравни заведения, регистрирани по Закона за народното здраве и след това всички преминали в лечебни заведения, регистрирани по Търговския закон в България. В стратегията ясно е очертано, че българското здравеопазване съдържа два основни компонента - извънболнична помощ и болнична помощ. Цялата извънболнична помощ е частна медицинска дейност, която се финансира от Националната здравноосигурителна каса и нейните регионални клонове. За болничната помощ в България има около 300 болници. Те са много за заболеваемостта и за здравната карта и потребности, които има Република България.
За да стартират промените в Закона за лечебните заведения, наложиха обществените потребности в края на миналата година, когато една голяма група лекари и преподаватели от висшите медицински училища пожелаха техният статут като лекари и преподаватели да бъде променен, за да имат правото да участват както в лечебно-диагностичния процес, така и в същото време да бъдат и преподаватели, тоест подготвящи българските кадри, българските лекари - медици, стоматолози и фармацевти. В края на миналата година беше разработен основно от Министерския съвет с помощта на Министерството на здравеопазването законопроект за промяна на Закона за лечебните заведения. Всички ние го приехме на първо четене. Аз изказвам благодарност към министър Финков и към неговия екип затова, че те направиха един прекрасен закон заедно с Комисията по здравеопазването, който удовлетвори основните потребности на здравната система за промяна в Закона за лечебните заведения.
Впоследствие, поради редица инициативи, които дойдоха от различни организации вътре в самата комисия, се реши, че трябва да има допълнение към Закона за лечебните заведения, но не стигна времето за обединяването му със закона, който беше внесен от Министерския съвет.
В сегашния законопроект, който предлагаме на първо четене, има неща, които противоречат на Националната здравна стратегия на България за смесване на извънболнична с болнична помощ. Аз ще отбележа като забележка, че ние даваме право чрез тоя законопроект на три юридически статута на общопрактикуващите лекари: от една страна, регистриране като еднолични търговци; от друга страна, имат право по Търговския закон да се регистрират по чл. 2, ал. 2 на Търговския закон като свободна професия, така както са адвокатите; а от трета страна сега, чрез тоя законопроект им се дава възможност да се регистрират и като организации с нестопанска цел.
Струва ми се, че става опасно три различни юридически статута да бъдат съчетани в едно физическо лице. Наистина, голяма широта на възможности, когато нашата система не е чистият пазарен модел на Америка - тя е квазипазара, регулиран от държавата, защото тя осигурява основния финансов ресурс за здравето на българските граждани.
На второ място, специализираната дейност - това са специалистите в извънболничната помощ в бившите ни поликлиники. Да, в момента е урегулиран техният статут и чрез Националния рамков договор по какъв начин да върви паричният поток. На мен също ми се струва опасно, ако в едно юридическо лице съчетаем доболнична помощ на общопрактикуващ лекар - на нашия личен лекар или джипи, както го наричаме, и в същото време съчетаем в същото юридическо лице и специализираната помощ, пак извънболнична помощ. Това би отворило вратичка за някои нарушения, които ние като законодатели трябва добре да виждаме.
На трето място, даването на възможност до 72 часа престой в извънболнично лечебно заведение започва да дублира функциите на болниците в държавата. А ние по презумпция и по обективни критерии знаем, че имаме излишък на болнични легла и излишък на болници. Нима при този излишък на болници, когато казахме, че ще приватизираме общинските болнични лечебни заведения, сега отваряме вратичка на извънболничната помощ да извършва и болнична помощ? Тоест на специалисти, които не се занимават с болнична дейност, да им дадем правото да се занимават и с болнична дейност. За съжаление, колегата от СДС беше прав, че е възможно да настъпи сериозно Брауново движение и сериозно нарушаване правата на българските граждани по отношение на здравеопазването.
Вярно е, че има и текстове в законопроекта, който ние предлагаме на второ четене, които са разумни, но по-добре би било да бъдат изчистени някои текстове, които противоречат на философията на приетия на първо четене законопроект от Министерския съвет, а след това да видим как да ги съчетаем с това, което е общата концепция.
Вярно е, че ние сме отговорни пред българските граждани за това какво здравеопазване им предоставяме. Но те са тия, които плащат своите здравноосигурителни вноски и изискват от нас - не само лекарите, а и юристите в това Народно събрание, организаторите, от изпълнителната власт така да разпределяме техните финансови ресурси, че те да бъдат използвани най-добре и най-икономично за тяхното здраве.
С това искам само да ви подскажа, че в нашия законопроект има неща, които не са добре съчетани със законопроекта на Министерския съвет, който е добър законопроект и ние го приехме. Има възможности за изкривяване и на здравната реформа. Ние обещахме в предизборните си обещания, че ще сменим статута на лечебните заведения в България, че ще премахнем т.нар. търговско-правен статут на всички лечебни заведения и ще ги направим може би ном профит организации или организации, които, обаче всички до една, да не се разпореждат с човешкото здраве и човешкия живот като търговска сделка, да има печалби. Ние обещахме на българските граждани, и това беше в платформите на всички политически сили, че ще направим специален статут на нашите лечебни заведения в болничната и извънболнична помощ, с което ще ги доближим до Европейския съюз, където не са търговски дружества. Може би още време ни е необходимо, може би е необходим и консенсус на всички политически сили, за да можем всички заедно да изпълним това задължение към българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, доц. Кенаров.
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, разглеждаме един лекарски закон, по който досега се изказаха само лекари. Нямам претенциите и амбицията, за разлика от някои от тях, да съм експерт по проблемите на здравеопазването и неговата организация, но смея да кажа като народен представител, че лекарските закони във всяка страна са много повече закони за пациента, отколкото закони за лекаря. Не е възможно да се възприеме като разумен подходът, при който ще се прави законодателство за лекарите, изхождайки изключително и само от техните интереси - съсловни, лични, така както те си ги разбират. Лекарските закони на една страна имат един единствен показател за своето качество, според мен, и той е крайният резултат на ефективното здравеопазване, което се измерва в смъртност, в детска смъртност, в качество на здравеопазването. Не е възможно в една страна, която е заемала значително по-високо място в световната скала на страни с добре организирано и качествено медицинско образование, ние да се сриваме надолу и днес да правим колосални по време обсъждания на тема дали ще е удобно в град Царево, където имало двама лекари, да си направят и нещо в духа на либерализма. Това, според мен, е продължаващо израждане на разбирането на законодателя, който в миналия парламент направи лекарите търговци. Според мен това ги срази. Те започнаха да мислят като търговци, да притежават манталитет на търговци и да гледат на пациентите си като на стока и като на доход. Смея да кажа като един пациент, който изпита ужас от няколкото часа като ви слушаше, какво ще направи като спре да бъде народен представител. Не защото си мисля, че съм вече народен представител или защото ме е страх как ще си изкарам хляба, а защото си представих, че наистина трябва да изляза от Правителствена болница и да отида в общата система на здравеопазването.
Уважаеми колеги лекари, преди две Народни събрания имаше масово присъствие на адвокатската гилдия, което доведе до това, че тя беше презряна. Страхувам се, че в миналото и сегашното Народно събрание тази участ ще сполети и лекарската гилдия. Мисля, че лекарската професия е нещо изключително престижно, независимо кога е била добре платена, кога не е била толкова добре платена, но тя е изключително престижна и уважавана от всеки човек, за да си позволите такова отношение към законодателството.
Миналия път беше приет закон, внесен от Министерството на правосъдието, както вие ни уверявате, с доброто сътрудничество на членовете на Комисията по здравеопазването. Като юрист и парламентарист втори мандат ви казвам, че от правна и чисто технически законодателна гледна точка вашият закон е излишен по следната причина: вие нямате никакъв интерес освен задоволяването на прищявката на един колега да си приемете този закон. Ако вие вземете всичките си текстове от този закон и ги внесете, в рамките на срока за промени между първо и второ четене на приетия миналата седмица закон, вие ще постигнете същия ефект. Комисията по здравеопазването ще се събере и ще започне да обсъжда текстовете. Разбира се, някои от тях може да приеме, друга част - да отхвърли. Защото си представям неудобството на колегите, които се изредиха тук и всеки казваше: ама, аз го поддържам в еди-коя си част; ама, аз - в друга част. Законопроектът е такъв, какъвто сте го внесли, в обем 32 параграфа. Не може за мен - единият, а за друг - другият.
Смятам, че е разумно Народното събрание да се обедини около това да отхвърли законопроекта по причина за законодателна икономия и всякаква друга. Не може да ни увеличавате всеки вторник присъствието тук, да твърдите, че ние ще работим без прекъсване, защото трябва да стимулираме активност и защото Съвета на Европа някакви кой знае какви закони имал, а да се занимаваме всяка седмица с нещо, което е някоя лична амбиция. Няма никакъв проблем, в момента тече срокът между двете четения, вкарайте си всички текстове, щом сте амбицирани и пристрастни към всеки и Комисията по здравеопазването да се хвърли в същия лабиринт, в който е вървяла досега.

На второ място, дали се разминават двата законопроекта по философия? Това е важен въпрос и той не може да се обясни само като кажем: няма съвпадение в текстовете, които се променят, между закона на министерството и закона, който внасят народните представители. Може да има разлика във философията и разбирането за провеждане на здравна реформа, което личи от много други текстове, а не само от тяхното цифрово съпоставяне.
Давам ви няколко примера. Само по това, което чух в залата, за мен, като пациент, е необяснимо какво ще кажете за здравеопазването на малките населени места. Какво ги касае хората, че щяло да има либерализация, когато те не могат да получат качествена медицинска помощ? Аз мисля, че човечеството извървя един дълъг път от д-р Куин-лечителката до днешния си ден, когато има многопрофилни болници, тесни специалности и изключително високо ниво на техническо обслужване на здравеопазването - и на диагностициране, и на лечение. Ама някой си бил имал някакво заварено положение с някаква неясна специалност. Ама, моля ви, ние сме в 2002 г.! Като има такива частни случаи, затова има Министерство на здравеопазването и държава, която да каже: за тези хора се предоставя такава възможност за реализация, докато се пенсионират. Но какво качество ми обяснявате? Не е ли ясно, че хората от малките градове ги е страх да отидат на лекар, защото не знаят кой ще се упражни върху тях, без право на обжалване дори. Поне в нашата система има инстанции. Ако твоят съдия е неграмотен в малкия град, можеш да кажеш: ще отида в областния център, ще отида в София, където може би има някакви грамотни хора, по-грамотни, които ще ми видят тезата и казуса. При вас как е? Хората умират с неясни диагнози.
Няма среща на народен представител, независимо от коя политическа сила е, в която да не изригне залата на тема "Здравеопазването и неговата организация". И вие ни предлагате либерализация! В какво се изразява това? Да се намали бумащината. Затова сте съсловие, уредете си по линия на Лекарския съюз, министерството и Здравната каса кои бумаги да отпаднат и как да си ги оптимизирате. Но не занимавайте тук пациентите и целокупния народ с това нещо. И не ни казвайте, че решавате този въпрос по следния начин: трябвало медицинската лаборатория да няма шеф-специалист, защото можел да бъде и търговец, можел да бъде администратор. Тогава защо в същия законопроект за хемодиализата искате да е специалист по хемодиализа? Разумно ли е да бъде специалист шефът на това заведение? Защо е разумно? Едните колеги казаха: да, защото той трябва да носи отговорност. Не е ли разумно това? Аз не си го представям. Ако съм пациент на такова заведение, това ще бъде за мен един допълнителен стимул да отида там, че там ще ме лекуват квалифицирани хора, които знаят какво ще ми правят.
Какво правите в момента? Организирала си Комисията по здравеопазване на парламента една неделна забавачка по здравен мениджмънт и ще си раздаде тапии. Това, понеже не го знаят голямата част от колегите. Е, какво да направим сега? Ние, които не сме в тази гилдия, да ви узаконим тук неделното училище? Ама за какви канарчета ни броите въобще?
Защо наистина се предвижда в този законопроект медицински център да е счетоводно- правно- и друго нещо, оказващо всякакви услуги. И щом има "и други услуги", значи снабдителите с петрол и други горива, с медицински техники може да си ги вкарате вътре.
Колега Кюркчиев, не е проблем дали в Европа кинезитерапевтите са към Здравната каса. Може да са.
Защо не кажете колко пари има в Здравната каса, какво тя може да поеме? Като насмогнем с парите в Здравната каса, ще слагаме към нея покриването на все по-голям и по-голям брой услуги, прегледи и кинезитерапията също. Но когато има проблеми с финансовата стабилност на Здравната каса, да се чуди кой да се закачи за вимето на Здравната каса, смятам за неморално и за доста недалновидно. Въпросът не е дали ще кажете, че нещо е такава или онакава форма, а ще го включите ли към Касата? Не може докторите да си създавате вътре конфликти на тема: кой е включен в Касата, докъде е включен и защо и да смятате, че обществото и пациентите, които са стотици пъти повече от вас, ще търпят това. Смятам го също за неразумно. Ама оковите от предишните управляващи. Знаем ги и предишните управляващи, обаче нали затова казахме: правим здравна система, правим еди-какво си, махаме лекаря-търговец и дайте да усъвършенстваме системата да подобряваме здравеопазването, а не да решаваме някакви проблеми, защото имало едни семейства лекари и те искали да се нарекат "медицински център". Ама, моля ви се, да се нарекат и клиника "Белведере", все тая според мен.
Какво е това сега? Това ли е предназначението на закона и неговия дълбок смисъл?
Съгласна съм, че за младите лекари има проблем и че те не могат да придобият специалност. Обаче, хайде Министерството на здравеопазването и държавата да види дали не бива да се помисли вече част от местата в болниците да бъдат заети от млади лекари. Пак ще каже някой: казионно е, импровизираш. Измислете го по-добре, но не може в частните заведения тези лекари да работят като чираци, защото някой иска да си трупа пари. Казвам ви като друг вид частник. Когато няма покупателна способност сред населението и когато хората нямат пари, те няма да ви плащат. Не може в една община с 4000 души и 80 на сто безработни вие да кажете, че за либерализация правите медицински център. Ама няма кой да ви влезе в центъра и няма кой да ви плати. Това е положението. То е търсене и предлагане. Дайте да видим как на хората да се осигури едно минимално и разумно здравеопазване. Защо намалявате броя на хората със специализация в тези медицински центрове? Защо от трима на двама?
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Няма хора.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Тогава ще има по-малко такива, но колкото трябва да има. И като нямате в Царево достатъчно специалисти, за да направите такъв център, няма да го направите. Ще има една болница такава, каквато има. Но няма да смятате, че като си уредите вас и жена си, сте оправили медицинското обслужване в Горно нанадолнище. Защото така не става. Ще си имате индивидуална практика, ще си имате колективна практика, но няма да имате медицински център. Не може тук частният въпрос да се решава така.
Според мен тук наистина трябва да се даде приоритет на онова, което прави Министерството на здравеопазването. Защото трябва да има някой, който обективно води процеса. Не може, казвам ви, като един от хората, които в миналия парламент видях как по отношение на друга система се процедираше така: министерството с един законопроект, от мнозинството пет различни мнения, които едно с едно не се връзват и нищо не стана.
Аз предлагам законът да бъде отхвърлен. Като се благодари на колегата Щерев и се помоли той за разбиране, ние всички го ценим високо като акушер-гинеколог, като специалист по ядрена енергетика и по съдебната система напоследък, смятаме, че той ще си организира своята клиника по един разумен законов начин, без да се мъчи, използвайки положението на председател на Комисията по здравеопазване, да ни извива ръцете. Защото ние сме конструктивна опозиция, разбираме деликатността както на вашия партньор ДПС, който се чуди тук по какъв начин да се гърчи, така и на министъра, като един път неговият заместник дал становище, в което общо-взето направил на нищо закона...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, без квалификации.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: ... но сега той трябва да намери три пасажа, които заместник-министъра подкрепил от немай-какво да прави.
Направете тези предложения, които считате за разумни и приемливи между двете четения, пък ако искате, предложете и тези, които не се възприемат като разумни, каквото реши комисията, а за второто четене в залата пак ще почнем текст по текст. Защото бавите излишно промените в закона. Самият факт на правене на общ законопроект ще ви отнеме още поне две седмици, оттам нататък ще тече срок за внасяне на предложения между двете четения по сборния законопроект, за което ще ви трябват поне два месеца технологично време. Не виждам смисъл да отивате на това. Ако искате, тогава министерството, след второто четене на сборния законопроект, може да напише д р Щерев за съавтор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
За реплика думата има господин Кюркчиев.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Аз много уважавам госпожа Дончева, само че когато се гласуват закони в нейната сфера, аз никога не се изказвам. Защото макар че е пациентка, един от проблемите й е, че не разбира какво става с българското здравеопазване. То е точно затова, защото е пациентка на Правителствена болница. Но един ден, ако не остане пациентка на Правителствена болница, тогава ще разбере какво значи българското здравеопазване в момента в действие, което е доста по-различно от това, което изглежда през призмата на Правителствена болница.
Второто нещо - нека да не забравяме, че преди години една друга, комунистическа министърка разби българското здравеопазване. Направи го на парчета. И тогава излезе с великия девиз: "Тичайте до време, здрави сте!". Това е философия, която аз никога не мога да възприема.
Говори се за понятието "либерализация", говори се за едно, за друго, намесват се лични интереси. Но тук е личният интерес на българския пациент. Който не се е сблъскал с него, не може да разбере това нещо. Защото трябва да имаш 20 години практика, за да разбереш каква е нуждата и на пациента.
Ако в България се спазваше Хипократовата клетва, която всички лекари дават, но тази клетва е двустранна - от една страна, на лекаря, а от другата страна, на обществото към лекаря - то тогава такива проблеми нямаше да има. Но тя никога не е била спазвана. И ако някой не я знае, аз ще ви я донеса специално, да ви я прочета, за да видите какво пише в текста на Хипократовата клетва.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Четете си я Вие!
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ: Ние си я знаем много добре Хипократовата клетва.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Защо не я спазвате?
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ: Защото вие не я спазвате като общество към лекарите. Това е въпросът. Това е големият въпрос.
Затова нека да не казваме с лека ръка един закон да бъде отхвърлян, защото този закон не може да бъде отхвърлен по простата причина, че той въвежда нова линия в българското здравеопазване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За втора реплика, господин Калъчев, заповядайте.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо Дончева, Вашето изказване беше много вярно, но по принцип, на теория. А както е казал един мъдрец - разликата между практиката и теорията е, че на теория няма разлика. Практиката показва, че законът е недъгав и ние се опитваме да поправим част от неговите недъзи. Пак обяснявам. Това е Закон за лечебните заведения, не е закон за здравеопазването. Охраната на интересите на пациенти тук присъства косвено. Пак обяснявам, че с тези мерки те не се нарушават.
На Вашия въпрос - за малкия град. Ще Ви кажа следното. Като няма медицински център и той няма договор със Здравната каса, няма къде действително хората да се прегледат. Но ако вие дадете възможност на двама човека да организират това нещо, ще има къде да се случи нещото. Нещата са много простички. В края на краищата лекарите и пациентите имат общия интерес - едните да бъдат здрави, а другите да имат работа.
Повярвайте ми, понеже беше намесена историята за личния интерес, аз като народен представител нямам никакъв личен интерес. Държа да го декларирам от тази трибуна пред уважаемото Народно събрание. Защото в дружеството, което аз създадох и в момента не мога да ръководя поради статута си на народен представител, има четири човека с признати основни специалности и те най-спокойно могат да ръководят за моя сметка това дружество. И аз нямам проблем с моето дружество, което, доколкото разбрах, тук се намесва. Разберете ме правилно. Аз имам една от големите български лаборатории и тя няма проблемите на мениджмънта.
Аз се опитвам във връзка с контактите си със съсловието да реша проблемите на колегите, които, ако им бъдат решени, спокойно ще решат и проблемите на пациентите. Това е цялата работа. А вие казвате: отхвърлете законопроекта, защото бил частен интерес на Щерев. Пука му на Щерев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За дуплика има думата госпожа Дончева. Заповядайте, госпожо Дончева. Помислих, че ще се откажете от дуплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): В духа на библейската фраза: "По репликата ще ги познаете".
"Пука" ли му на Щерев? Явно му пука, след като от два месеца парламентът се тресе с този скандал, както и Министерството на здравеопазването. А какво му е на Калъчев? Май нямал специалност по клинична лаборатория и ще трябва да си наеме шеф на лабораторията. Дали само това му пука, дребна работа.
Що се отнася до това как да изглежда законът и чия прищявка да удовлетворим, всеки колега, който е внасял законопроект или когото са ангажирали с мнение по внесен законопроект, знае, че получава обаждания и ходатайства от всички посоки. Всеки човек иска нещичко да си уреди в закон. То понякога е принципно, много често безпринципно и още по-често - чисто частно.
Много ви моля, ние не сме тук бюро, което удовлетворява всякакви прищевки. Ние сме законодатели, за да подпомогнем по законодателен път правенето на здравната политика. Ако вашият законопроект значително се разминава с вижданията на здравното министерство, чиито управляващи вие сте излъчили, това не може да бъде проблем на опозицията. Оправете се вие в мнозинството и кажете: това е линията, която следваме. Предишното мнозинство имаше една линия. То казваше: лекарите - търговци, правим статута и правим разделението по този начин. То може да е правилно или погрешно, но поне беше едно и в общи линии всички, независимо от различията, се вграждаха в този път.
Сега тук Министерството на здравеопазването, чийто министър вие сте избрали, върви в една посока, Комисията по здравеопазване е разделена на две. Натиск върху коалиционните партньори дали са лоялни, дали не са лоялни! Очевиден личен интерес от няколко от вносителите да си уредят едно или друго, което лично ги касае. И ако в момента са излезли от търговското дружество, утре, като влязат, да си го уредят по друг начин.
Моля ви, колеги, не е това предназначението на парламента. Лобизмът е фина работа. Сигурно трябва да направите неделно училище за лобизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Има думата за изказване доц. Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз искам, първо, да заявя от тази трибуна, че българският лекар не е търговец, както беше наречен. Искам да кажа, че пациентите не умират в малките селища. Искам да кажа, че българският лекар е натикан в Търговския закон от вашите сини братовчеди, не от някой друг и не по негово желание.
Искам да кажа, че българският лекар е с достойнство и продължава да лекува българските граждани и няма да внесем от Съветския съюз лекари, защото вече го няма Съветският съюз. Ще останат тези български лекари, които днес са тук. И трябва да си избиете от главата атаките срещу българския лекар, защото той е единственият, който ще се грижи за пациентите си и за цялото население.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Всички лекари ли защитавате или само някои?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да кажа обаче, че законопроектът на Министерския съвет, който приемате с удоволствие, ами разбира се, че ще го приемате с удоволствие, защото той решава единствено премахване на недомислията и скодоумията, които ги има във вашия закон, скодоумията, с които текстове по Закона за лечебните заведения противоречат явно със Закона за висшето образование. Естествено, че чакате час по-бързо да се премахнат тези недомислия и тези безумия, които са вкарани вътре в Закона за лечебните заведения.

Там е цялата работа, че законът на Министерския съвет урежда само тази материя, а има нещо друго, което е изключително важно. Този Закон за лечебните заведения беше отхвърлен от избирателите на 17 юни м.г. (възгласи: "Е-е-е!" в блока на ОДС), беше отхвърлен от всички социологически проучвания, които се правят, и гражданите на България говорят, че не са доволни от здравната реформа.
Именно затова ние предлагаме изменения по същество. Именно затова ви дразни. Защото с промените в този закон, с промените в Закона за здравното осигуряване и в Закона за общественото здраве ние ще променим здравеопазването в България точно така, че да стане удобно за добрия лекар и за всички пациенти в страната.
Ето, това ви тревожи вас. Защото знаете много добре, че ако остане този закон, тези постановки, които вие сте измислили - тандемът Костов - Семерджиев, то недоволството на хората ще продължи и това ще бъде увреждащо за Национално движение Симеон Втори.
Знаете го, но го знае и нашата парламентарна група. Нито един от присъстващите тук, с изключение на д-р Адемов, не се изказа по същество. Никой не посочи съответните разпоредби на 32-а параграфа. Защото не ви отърва, защото, ако се говори по същество, нещата излизат съвсем различни. И затова защото ще ви кажа, че имаме и подкрепата на Българския лекарски съюз с писмено становище, имаме подкрепата на Комисията по гражданско общество, имаме решение на Комисията по здравеопазването, имаме и подкрепата на Министерство на здравеопазването по този законопроект. (Оживление и смях в групата на КБ.)
Естествено е да ви дразни всичко това. И естествено е да сте против приемането на този законопроект, който премахва безумията и улеснява работата на всички лекари. И това нещо ще се усети от пациентите.
С прокарването на този законопроект и със следващия, на който пак ще опонирате - Законът за здравното осигуряване, ние наистина ще направим по-добро здравеопазването у нас.
Аз ви призовавам, уважаеми народни представители, да гласувате за приемане на първо четене на този законопроект и обединяването му със законопроекта на Министерски съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Времето на Вашата група изтече. НДСВ вече не разполага с време за изказвания.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кажете за времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще ви кажа. НДСВ няма време, ОДС има още 7 минути, Коалиция за България - 15 минути, ДПС - 29 минути.
Д-р Китов, заповядайте. Имате думата за реплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми доц. Щерев! Вие наистина направихте едно изказване по същество, за което Ви благодаря, но моята реплика е следната.
Първо, уважаеми господин Щерев, ако някой има братовчед наляво и дясно, това сте Вие, защото до известно време сте били в партията, след това сте били в СДС. (Ръкопляскания в ОДС и КБ.)
Второ, искам да Ви кажа, че приемането на този закон не ни безпокои изобщо, защото той по-бързо ще докара вашия 17 юни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Китов.
Втора реплика - заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Много интересно, че от НДСВ се изказват само тези, които през цялото време декларираха, че не са заинтересовани. (Възгласи и ръкопляскания в СДС.) Защо не се изкаже и някой пациент на тези, които не са заинтересовани? Пациент на едно здравеопазване, което наистина да решава проблеми и промяна в здравната реформа, която критикувате, а всъщност се решават детайли.
В крайна сметка докога, след като имате това лоялно предложение - да се опитате да прокарате някои от тези неща на второ четене, господин Щерев, ще си играете с нервите и ще настройвате срещу себе си, включително и народни представители от вашата парламентарна група? И защо, кому е нужно това?
Разбра се, че не давате принципни решения. Какво да се изказваме по същество? То няма ясна и очертана философия, която да е в унисон с това, което предлага министерството. Има решаване на технологични въпроси. Какво кой знае ще се промени, че за едното място ще се иска специалност, а за другото - не? Защо не решите другия, големия проблем? Такава е политиката, че се казва: вие от малките населени места няма да получавате специалности, защото вашите болни ще ходят в София. Там са специалистите. Защо не помогнете за решаването на този проблем?
Във Видинско трябва да има такива специалисти. Не може да има кардиоспециалисти, защото вие сте по разпределение в София. Това е политиката в момента. И когато някой тръгне оттам, дори и със собствени средства, идва тук и му казват: виж какво, момче, за вашия край не е предвидено да има повече специалисти. А тук се борим за специалистите на клиниката - дали да влязат "Мениджмънт" или да не влязат и колко да са вътре. Дайте да решим този проблем! Дайте да видим откъде ще се финансира квалификацията на тези специалисти! Тогава ще ме убедите, че е принципно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Трета реплика - заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин Щерев, за разлика от Вас, обикновено не вземам думата по неща, които не разбирам.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, от място): Сега го правите.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Но тъй като Вие държахте една реч, която няма нищо общо с лекарската практика и с организацията на медицинското обслужване в България, си позволявам да взема думата.
Не знам на какво основание се хвалите с това, че имате становище от Лекарския съюз. Ами, чий е този Лекарски съюз и кой направи предишния закон, който вие искате да променяте? Вашият син братовчед - д-р Игнатов.
Вижте сега, господин Щерев. Д-р Игнатов направи един закон за добрия доктор. Само че добрите доктори ги определяше той, според този закон. Сега вие искате да направите нов закон и да определите други добри доктори. Трябва най-после да разберете, че трябва да се правят закони не за добри доктори или хора, които се смятат за добри доктори, а закони за обикновените пациенти. Това ми е молбата.
И когато излизате тук така разпалено да размахвате ръце насам и натам, да ръкомахате, просто нека малко по-спокойно да говорим тези неща. Не за добрите доктори, а за обикновените пациенти са необходими закони в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Д-р Паница, имате думата за изказване. Разполагате със 7 минути.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Уважаеми колеги, виждам, че някои хора явно искат да политизират въпроса. Това се каза преди около два часа от наши колеги от мнозинството, това се говори и в момента. Искам да ви кажа, че не ние политизираме въпроса. Щом като преди няколко дни подкрепихме и с изказване, и с гласуване предложението на Министерския съвет, това означава, че ние не политизираме въпроса.
Искам да ви кажа нещо, което е твърде важно: защо сме по принцип против законопроекта? Защото не виждаме съгласуваност между заглавието и съдържанието. Според нас заглавието трябва да бъде "Закон за някои лекари в лечебните заведения". Това трябва да бъде заглавието, по принцип. (Единични ръкопляскания в ОДС.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Но трябва и имената да изброите.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Създава се едно разграничение на лечебните заведения, осъществяващи дейност в обществена и частна полза, което противоречи на Конституцията, и по-точно на чл. 52 от Конституцията, който казва, че здравеопазването е конституционно право на гражданите и следователно е в обществен интерес.
Преминаваме плавно към Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Този закон противоречи в този си пункт и на него. По-точно чл. 38, ал. 1, т. 1 предвижда, че здравеопазването се осъществява от юридически лица за общественополезна дейност.
Така че този закон е слаб по два пункта, а единият пункт е Конституцията. Несериозно е да мислите, че ще промените Конституцията заради този закон.

Няколко думи към уважавания министър Финков. Господин Финков, Вие казахте, че подкрепяте законопроекта. Ами, тук по 15 точки почти не сте съгласни с този законопроект. И аз не виждам защо го подкрепяте в момента?! (Смях в блока на КБ.) Считате, че предложението държавата, общините да създават лечебни заведения като юридически лица е нецелесъобразно по следните съображения и изреждате една страница! Няма да я чета, за да не губя времето на колегите.
След това, в § 6 казвате: "Не подкрепяме предложението за създаване на нова ал. 2 на чл. 16 по следните съображения:". Това са съображенията за лечебните заведения с предмет на дейност организационни, управленски, счетоводни, правни и други дейности, които всички колеги критикуваха.
След това в § 7 казвате: "Не подкрепяме предложението за нова ал. 2 на чл. 17 по същите съображения."
Накрая по § 15: "По посочени вече съображения не подкрепяме предложението за промяна на чл. 37, ал. 3."
Моля Ви, кажете защо сте "за" този законопроект, след като почти по 15 точки не го подкрепяте в това изложение, което сте представили?
Няма да говоря, колеги, за изложението на Националната здравноосигурителна каса. То е "против" по още 10 пункта.
Така че ние отхвърляме този законопроект поради това, че той касае някои хора, които са в тази зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Паница.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Има думата господин Янаки Стоилов. Заповядайте!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър, господа народни представители! В продължителната дискусия бяха изразени становища, които засягат почти всички предложения за изменения и допълнения на Закона за лечебните заведения.
Аз искам да поставя съвсем кратко няколко от тези проблема, които за мен остават открити, въпреки тази дискусия и които могат да създадат проблеми при евентуалното прилагане на такъв закон.
Първият от тези въпроси е за голямото разнообразие от правно-организационни форми, в които могат да се създават и да действат лечебните заведения. За мен е странно, че и досега този режим изобилства с такива правни форми на организация и дейност - търговски дружества и кооперации, еднолични търговци и свободни практики. И сега към тях се добавят и еднолично ограничено отговорни дружества и юридически лица с нестопанска цел, които действат в обществена полза.
Добре разбирате, че всеки един от тези правни режими има своя самостоятелна уредба, а Законът за лечебните заведения не предвижда някаква специална уредба, която да прави разграничение между общия режим и неговото прилагане в тази толкова важна и деликатна област.
Някой може да каже, че и в другите страни съществуват разнообразни по своя юридически статус лечебни заведения. И това е така. Но ние трябва да правим разграничение как се организира общественото здравеопазване и отделно от него какво друго може да съществува било като търговско дружество, било като организации с идеална цел.
И аз смятам, че законът не поставя основния въпрос, за който мисля, че тук говори д-р Кенаров, че трябва най-после в България, това сме го заявявали и в предишния мандат, трябва да се направи един особен правен режим на лечебните заведения, който да не бъде нито по Търговския закон, нито пък да бъдат приравнявани към някакви организации с идеална цел. И да се разпишат именно тези правни форми, които ще действат в тази област - така, както е в повечето страни, за които говорим, особено в Европа.
И вместо да се върви към реализация на една такава цел, ако тя вече е убедила повечето от народните представители, ние виждаме, че се задълбочават сега съществуващите проблеми, допълвайки с още други юридически форми това голямо многообразие.
Аз отново искам да възразя срещу това, че тласкайки лечебната дейност в общата линия като търговска дейност, ние комерсиализираме здравеопазването. И в това нямаше да има нещо лошо, ако е ясно къде са границите на общественото здравеопазване, как се осигурява неговото финансиране, какво гарантира то на гражданите и отделно от това всеки един, който иска да развива тази дейност, да може да влага и средства, да може, когато има съответната квалификация и контрол, да упражнява лечебна дейност.
В тази поредица въпроси вторият е за споменатото вече смесване на лечебни и други дейности - цитираните вече § 6 и 7. Наистина е странно тук да се настоява да се създаде медицински център като съчетание между едно лечебно заведение и някаква друга правно-счетоводна-финансова или каквато щете друга дейност или може би свързана с доставка на горива за болницата или нещо трето - четвърто. Не се ли опасявате, че ние влагаме в лечебните заведения освен техния изключителен предмет - да оказват здравни услуги на населението, да се занимават с широк спектър от дейности и то като самостоятелни правни субекти, които в съчетание с лечебните заведения ще могат да получат статут на медицински центрове. Затова смятам, че § 6 и 7 тук основателно бяха критикувани от повечето оратори.
Аз нямаше да възразя на настояването лечебните заведения да имат и административни управители, които не са лекари, но не се предвижда, че винаги в едно лечебно заведение трябва да има медицински управител, който носи отговорността за лечебните дейности и за всички други, пряко свързани със здравето на хората дейности, които те осъществяват, а заедно с него може да се назначава административен управител, който да бъде с икономическа, правна или някаква друга квалификация. Но не се предвижда такъв режим, който наистина би могъл както да професионализира здравните дейности, така и да освободи медицинския персонал от други несвойствени управленски дейности, които други лица по-добре биха могли да осъществяват. Но не е допустимо в едно лечебно заведение просто медицинският управител да бъде заместен от някакъв административен управител, който е далеч от осъществяването на основния предмет на дейност.
И третият проблем е за допусканата трансформация на лечебни заведения - § 14. След като се предвижда да могат да се създават юридически лица с нестопанска цел, макар и действащи в обществена полза, там се предвижда, че държавата и общините могат да създават такива заведения. Наистина, това носи много рискове и е твърде неясно защо, ако държавата не може да управлява едно лечебно заведение по сега съществуващия правен режим, правейки го едно такова юридическо лице с нестопанска цел, тя автоматично да промени и подобри неговата дейност? И не е въпросът в ползването на определени финансови облекчения, а в това, че наистина там могат да се преминат други юридически граници, които да препятстват възможностите за осъществяване на контрол.
И ние ще се сблъскаме и с един друг проблем. И аз сигнализирам за него още сега - по Закона за трансплантацията - един закон, който ние подкрепихте, защото е необходимо законово да се уреди тази материя. Но там в текстовете се допуска и продажба на органи и тъкани. Вече е сключен един договор с една фирма, която се опитва да монополизира тези дейности. И аз се питам дали част от законите, които се правят в България, не са просто за да узаконят едни твърде спорни и даже опасни практики?! Казвам го сега, за да разберете, че тук нямам предубеденост, а да сигнализирам, че нашият парламент е някаква сборна група от носители на най-различни интереси, които днес обслужват интересите на една група, утре - на втора, вдругиден - на трета. Представителството означава да се търси някаква по-широка основа на различните и разнообразни интереси, които има в нашето общество.
В заключение искам да изразя своята трудна ориентация от това, което слушах от редица представители на мнозинството. В началото те прокламираха как ще продължат хубавата реформа, която е започнал Съюзът на демократичните сили, а в сблъсъка на становища след това се оказа, че тази реформа водела единствено към хаос и към задълбочаване на проблемите в българското здравеопазване. Значи, все пак трябва да решим и аз мисля, че това е принципният проблем и в Комисията по здравеопазването, и на този, и не само на този български парламент - в каква насока ще се развива общественото здравеопазване? И ако има отговор на този въпрос, наистина да се намерят онези форми, които да постигнат подобна цел.
Тук д-р Щерев - ще го цитирам като основен инициатор и вносител на законопроекта, в своето първо изказване направи един апотеоз на частното здравеопазване, срещу което аз не бих искал да възразявам. Само че д-р Щерев и всички други са привърженици на тая идея, според мен, в опростения й вид. Много лесно е да се прави частно здравеопазване, когато се задължават всички български граждани, в частност пациенти, да си плащат здравни осигуровки, които частниците да харчат. Нали разбирате, нали разбирате как се иска у нас да се прави частно здравеопазване?!
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, от място): Не е вярно!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Е, как да не е вярно, като точно това става! Като все повече хората трябва допълнително да си заплащат, като тези дейности се извеждат извън традиционните лечебни заведения и като в тях все повече се намесват хора, които са много повече ориентирани към бизнеса, отколкото към чисто медицинските дейности! И ако не беше добре в здравеопазването да се намесват политически мотиви и то да се управлява от хора, които са директно политически ангажирани, аз мисля, че сега голяма част от българските лекари, поне тези, които са активни в средите на Българския лекарски съюз направиха още по-лошата стъпка - да смесят почти напълно здравните дейности с бизнеса. Днес всъщност ние имаме много повече хора, които преследват своя частен бизнес, но покрай това се занимават и с лечебна дейност. Говоря за самото ръководство на Лекарския съюз в новото му издание. И затова аз смятам, че ние наистина трябва да се съсредоточим главно върху Закона за здравното осигуряване, върху режима на организацията и контрола, който трябва да упражнява Министерството на здравеопазването и в този смисъл смятам, че изтъкнатите от мен аргументи дават достатъчно основание да не се подкрепи този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване? Времето за Коалиция за България е само една минута, с която разполага парламентарната група.
Не виждам други желаещи за изказване.
Преминаваме към режим на гласуване на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения с вносител Атанас Щерев и група народни представители от 6.02.2002 г.
Моля, гласувайте!
Гласували 200 народни представители: за 93, против 90, въздържали се 17.
Законопроектът на първо четене не се приема. (Силен шум в залата, ръкопляскания, провиквания.)
Има процедура, моля ви!
Заповядайте, господин Щерев.
Моля ви за тишина, колеги! Всичко ще си дойде на мястото! Моля!
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Искам да Ви помоля за прегласуване след поименна проверка, защото явно е, че в залата няма 200 народни представители и затова именно Ви моля да се направи поименна проверка, след което да се направи прегласуване. (Силен шум в залата, реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Един момент!
За противно предложение, заповядайте, господин Иванов.
Спокойно, спокойно, колеги!
Господин Иванов, заповядайте, имате думата за противно предложение.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание е съвсем категоричен, че поименна проверка може да бъде поискана и направена само по предложение на председателството на парламентарна група. Господин Щерев не е член на председателството на Парламентарната група на НДСВ, поради което предлагам да се отхвърли неговото предложение. Нещо повече, изобщо не би трябвало да се подлага на гласуване така както беше формулирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Така е, прав сте.
Заповядайте, господин Дончев - заместник-председател на парламентарната група.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Вината е моя, тъй като в правилника не пише как да бъде упълномощен представителя на парламентарната група и аз си позволих устно да упълномощя господин Щерев, но тъй като има такова предложение от господин Иванов, аз поддържам предложението на господин Щерев и го правя. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Формулирайте го Вие, ако обичате, защото нямате право да делегирате права на друг човек. Заповядайте.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Искането ни е за поименна проверка, тъй като няма кворум в залата, след което ... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Съгласно правилника се пристъпва веднага към правене на поименна проверка. Дайте ми списъка!
Започваме поименна проверка.
Уважаеми колеги, предлагам преброяването, поименната проверка да бъде извършена чрез парламентарните секретари по сектори. (Реплики.)
Моля, ако имате нещо да предложите, заповядайте, от трибуната. Много ви моля! Ако имате нещо да предложите, заповядайте да го направите от трибуната на парламента. Ако не, моля парламентарните секретари, които са в залата да преброят присъстващите народни представители.
Моля, парламентарните секретари, ако обичате, малко по-живо!...
Моля парламентарните секретари да бъдат така любезни да информират председателстващия на събранието за резултатите от проверката.
Моля колегите - народни представители, да заемат местата си.
Готови ли сте с резултатите?
Моля, заповядайте тук, за да може да бъде точно...
Проверката е направена. Съгласно информацията от парламентарните секретари в залата присъстват 202 народни представители! (Шум в залата.)
При това положение, уважаеми колеги, поставям на прегласуване!... (Шум на неодобрение.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Нямате право! Четете чл. 58 от правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, ако имате нещо да кажете, заповядайте от трибуната. Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю!
Моля да преминем към т. 2 от нашия дневен ред. Ние сме гласували закона. В края на краищата всеки е гласувал според своята воля. Въз основа на чл. 58, ал. 2 от Правилника, след като се извърши друго действие, а именно проверка на кворум, не може да има прегласуване. (Ръкопляскания от блока на КБ.) Моля преминете към т. 2 от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Иванов, за процедура.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, чл. 58, ал. 2 изрично повелява, че когато се поиска прегласуване, това се извършва като незабавно действие след гласуването и прегласуването трябва да бъде извършено незабавно - във връзка с чл. 55, ал. 1, който определя, че в рамките на една минута трябва да бъде извършено и прегласуването. Всяко действие между гласуването и прегласуването в пленарната зала е свързано с промяна на състава на народното представителство, което е извършило гласуването, което по същество нарушава Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Господин председател, такъв прецедент не е имало в Народното събрание. Вие сте депутат от 1990 г. Затова Ви моля да спазвате Правилника и да не подлагате на прегласуване закона, който беше вече гласуван. Трябва да продължим по дневния ред, който прие Народното събрание. (Ръкопляскания от блоковете на КБ и ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Искам да внеса едно уточнение. Искането за прегласуване беше направено своевременно. Трябва да се съобразите с това. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Искахте кворум, а кворум има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля за тишина!
Искането за повторно гласуване беше съобразно Правилника - веднага след гласуването.
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, наистина вече не може да има прегласуване, не само за това, защото съвсем ясно Правилникът казва, че прегласуване може да бъде извършено веднага. Пък идеята е да прегласуват същите хора, които са гласували. Как може сега да стигаме до прегласуване, когато при първото гласуване гласуваха 193 души...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Първото гласуване беше 200 души.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Прави се поименна проверка, влизат нови хора, изменя се бройката. Това просто няма да бъде прегласуване. То си е ново гласуване, което не може да става. (Шум от блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Поради нарушаване на реда и тишината в залата давам почивка 15 минути. (Звъни.)
(Ръкопляскания от блока на НДСВ, тропане по банките от блока на ПСОДС.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
Моля председателят на Комисията по икономическата политика да представи § 13 от доклада.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, имаме два отложени параграфа от миналия път, на които след това трябва да се върнем, но нека сега да продължим нашата работа, тъй като тук е и министър Василев.
Ние стигнахме до § 30, по който миналия път отложихме дебатите и гласуването. Параграф 30 се отнася за промените в чл. 36. Искам да обърна внимание, че имахме допълнително заседание на Комисията по икономическата политика, на което стигнахме до следното решение: буква "б", т. 3 на § 30 се изменя така:
"3. технически условия за изпълнение на поръчката, включително за суровини, материали, окомплектовка, машини и съоръжения, както и за квалификация на подизпълнителите и наетите физически лица, определени с наредба, приета от Министерския съвет. Тези условия не могат да бъдат свързани с определено предприятие, патенти, полезни модели, търговски марки и марки за произход."
Това е текстът, който беше приет окончателно от Комисията по икономическата политика. Това е текстът, който предлагам да се предложи на обсъждане и на гласуване. По този текст изрична позиция има и правителството. Министър Василев, който е тук, би могъл да вземе отношение по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, господин Василев, да представите позицията на вносителя по този текст.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми от името на вносителя на законопроекта Министерския съвет да взема отношение днес по два ключови въпроса.
Първият въпрос е този, който беше споменат от председателя на Комисията по икономическата политика, за § 30, т. 3. Става дума за една принципна позиция - дали в закона трябва да има преференции за българските производители под някаква форма или не трябва да има. Въпросът от икономическа гледна точка е много сложен и Министерският съвет след двуседмични дебати стигна до извода, че макар че има аргументи и в двете посоки, е желателно да има някакъв вид преференции за българските производители било то с преходен, временен или частичен характер.
След това с допълнителни консултации и разговори с всички органи, които се занимават с европейска интеграция, включително с уважаемите народни представители, стигнахме до развитие на тази теза - тя да приеме друга форма и тази форма беше току-що прочетена от председателя на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров. Считаме, че е подходящо Министерският съвет в своя разпоредба да внася допълнителни изисквания към спечелилите обществени поръчки кандидати за изпълнение на поръчката, включително за суровини, материали, окомплектовка, машини и съоръжения, за квалификация на подизпълнителите и т.н.
Считаме, че подобни разпоредби под различна форма - явна или скрита, има в повечето страни по света и на практика засега в много случаи обществените поръчки в България толерират чуждестранните кандидати за изпълнители, а не българските.
Така че от името на изпълнителната власт ви моля да подкрепите това предложение на Комисията по икономическата политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаеми колеги, ще изкажа две съображения против този текст. Едното е принципно, другото е свързано с конкретния текст.
Когато се разглежда Законът за обществените поръчки, никога не трябва да се бяга от неговите принципи, за какво е създаден той. Това не е закон за стимулиране на производството и тази теза не издържа никаква аргументация. Това е закон за ефективното изразходване на бюджетни средства, за ефективен контрол върху това изразходване, за прозрачност на процедурите. Допълнително вие вкарахте един текст за защита на потребителите на обществени услуги, на интересите им, който е правилен текст - в чл. 2 по предложение на ваш народен представител.
Всичко, което съществува като принципи в този закон, с допълнителния текст в чл. 2 вие го елиминирате с един замах. Министерският съвет с наредба ще определя някакви допълнителни условия и той ще си подбира фирмите по негова преценка. Защото този, който определя условията, естествено ще ги подбере така, че да облагодетелства определен кръг или определен икономически субект, дадена фирма и т.н. Някакви чиновници или някакъв апарат в Министерския съвет ще определят допълнителни условия за изпълнението на една обществена поръчка. Моментално умират всякакви принципи за ефективно използване на средствата, за контрол, за прозрачност и т.н. Моментално загиват!
Аз знам, че този спор е много тежък, много важен, приемам аргументацията на господин Василев, че има много "за" и "против", но с това решение, което сте приели тук, давате възможност на много хора да ви обвинят в пристрастност и в лобиране за определени икономически интереси. И веднага ще ви кажа - за така наречения клуб "Възраждане". Директно ви го казвам. Защото те са най-големите поддържници да се дават преференции и т.н. Не може със Закона за обществените поръчки да бъде елиминирана една несправедливост или други недъзи, било законодателни или административни, да бъдат елиминирани. Като например неефективната работа на митниците, този внос на чужди стоки - нерегламентиран или изцяло контрабанден, който подбива цените и ощетява българските фирми. Тази несправедливост не може да бъде елиминирана чрез Закона за обществените поръчки, тя се поправя, като се пипа там, където е възникнала несправедливостта - в другия закон, в администрацията, в ефективния контрол и т.н.
Това е принципното ми възражение. Вие сте си го приели, ще го решите така, ще давате преференции на тези хора, оправдани или не.
Още едно съображение ще ви кажа. По никакъв начин не можете да гарантирате, че те ще използват български стоки, машини и съоръжения, за да ги стимулирате като производство. По никакъв начин, казвам ви го категорично! Спокойно те могат да си използват нерегламентиран и контрабанден внос на материали, за да им излиза по-евтино, да ги влагат и да казват, че са български. Но това си е ваш проблем. Решили сте така, направете го така. Аз ви казвам, че това е уязвимо, не антикорупционно, а корупционно решение. И ще видите, че ще имате много проблеми, включително тази наредба ще бъде атакувана от чужди фирми, които при първата загубена процедура ще атакуват в съда.
Конкретното ми възражение по самия текст. Вижте какво гласи старият текст и с какво искате да го замените. "Тези условия не могат да съдържат изисквания или посочване на предприятия, стоки, материали или услуги, които се свързват с определено предприятие, патенти, полезни модели и т.н." Това вие го променяте и казвате: "Тези условия не могат да бъдат свързани с определено предприятие, патенти, полезни модели, търговски марки и т.н.". Коренно различен смисъл имат двата текста. Вярно е, че вашият текст е логично продължение на първото изречение и вие затова така сте го записали. Но искам да ви кажа, че по този начин документацията за откритата процедура скъсва с основните принципи в закона по този начин, по който сте записали тази видоизменена т. 3.
Затова моето процедурно предложение е т. 3 на чл. 36 да отпадне и да си остане старият текст, който е много по-издържан и който е съобразен с принципите на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате предвид стария текст на закона, а не редакцията на вносителя?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Да, т. 3 на чл. 36 така, както е било в досегашния закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ляков.
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз за разлика от господин Ляков приемам, че правителството добросъвестно търси решение на един много сложен проблем, в който ние сме поставени от начина, по който въобще подхождаме към Закона за обществените поръчки вече втори парламент. При нас този закон обхваща прекалено много дейности и стоки и съдържа прекалено ниски прагове, много по-ниски от тези прагове и много по-широки като обхват от тези дейности, които задължително се изисква България да спазва от гледна точка на своите международни ангажименти. Аз бях направил може би по-чисти предложения да се вдигнат праговете по закона или за тези случаи, когато поръчките са между този праг, който сега се предлага и праговете по Европейския съюз, да се дадат по-широки права на Министерския съвет от тези, които сега той предлага в сегашния текст. В крайна сметка очевидно текстът, който ни се предлага, е консултиран с хората, които водят преговори с Европейския съюз и е важно законът да се приеме в този вид, за да може да бъде и защитим в рамките на тези преговори.
Не смятам, че текстът е най-добрият и най-удачният, но от друга страна той дава възможност действително в тези случаи, където има български производства, суровини и материали с определени показатели, достатъчни за дадена поръчка, тези показатели, а не българските предприятия, господин Ляков, това е смисълът, тези показатели да се фиксират в самата обществена поръчка. Тоест, без да се поставя пряко въпросът за това ще се дава ли преференция на чужда или българска фирма, Министерският съвет да даде тези минимални изисквания, които съвпадат с това, което се произвежда в България. И се надяваме, че то пък ще се предлага по най-ниски цени. Формата, която Министерският съвет предлага, и аз се надявам, че наредбата ще бъде разработена добросъвестно, едва ли би нарушила задълженията на България. От тази гледна точка подкрепям направеното предложение, защото е ясно, че ние не можем да въвеждаме изисквания по отношение на обществените поръчки, които и за най-малките процедури, и за най-незначителните дейности да изискваме тези дейности да се извършват с материали, ресурси и средства с качества и с цени, далеч надвишаващи реалните потребности в страната.
Навярно Министерският съвет в тази наредба ще развие по-смело текстове по отношение на фирми и дейности в райони, за които ставаше дума и в предложенията на колегите от Съюза на демократичните сили, например в райони със силна безработица, в райони с много ниски доходи. Тоест ние даваме една възможност да се намерят такива подходи и такива възможности, че използвайки международните принципи за диференцирано отношение към районите с по-ниска степен на доходи и с по-висока безработица, в тези райони да се предвидят и специални изисквания и очевидно ще се предвиждат и специални облекчения и за тези, които изпълняват обществени поръчки.
Смятам, че наредбата, ще бъде публикувана. Ще може да бъде анализирана и от нашите партньори в чужбина, разбира се, и от нас самите. И ако възникнат проблеми с тази наредба, ние винаги можем да ги поставим, включително и в рамките на парламентарния контрол. Така че аз, с напълно чиста съвест и доверие към този текст, ще гласувам в негова подкрепа. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз също смятам, че предложеното от комисията, в сътрудничество с вносителите, трябва да бъде подкрепено, тъй като е един разумен компромис и в настоящия момент наистина осигурява, от една страна, синхронизация на законодателството ни в посока Европа, което определено не беше със стария чл. 34 - аз затова, както се знае, се бях обявил против него - а, от друга страна, се дава една възможност на Министерския съвет и на нас, разбира се, в случая да направим нещо и в полза на българския бизнес.
Разбира се, както съм се изказвал и в други случаи, аз си мисля, че това, което ще се направи в тази наредба, не бива да бъде за сметка на качеството - да не се предпочетат българските производители, само защото, примерно, цената е ниска. Но вероятно това ще бъде разписано по-подробно в наредбата и там може би ще бъде застъпен по-добре принципът, че за равни по качество и цена материали и услуги трябва да се предпочита българското или във всеки случай да има такъв един момент, който да позволява да се повишава конкурентоспособността на българските производители и фирми не за сметка на някакви преференции по отношение примерно на качеството.
От друга страна, нещо, което може би също ще е важно за една такава наредба - тя да има един временен характер, в смисъл да трае може би докато бъдем приети в Европейския съюз. Неща, за които аз също, както преждеговорившия колега Папаризов, се надявам, че това нещо ще бъде спазено в наредбата, ще може да бъде контролирано и от нас включително, така че да можем да приемем тази точка с чиста съвест. Аз смятам, че можем да подкрепим и призовавам моите колеги към същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Първо, подлагам на гласуване предложението, направено от господин Ляков - т. 3, като предложение на вносителя, да отпадне, а текстът да запази редакцията си в досегашния закон.
Гласували 160 народни представители: за 29, против 127, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 30 в редакцията, подкрепена от комисията, с уточнението, което беше направено за нова редакция на т. 3 в допълнителния доклад.
Гласували 145 народни представители: за 130, против 3, въздържали се 12.
Текстът е приет.
Господин Димитров иска да направи процедурно предложение.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение във връзка с гледането на този законопроект в залата да бъдат допуснати господин Николай Николов - заместник-министър на транспорта и съобщенията, както и господин Пламен Ненчев - директор на Дирекция "Обществени поръчки" при Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение, което ще важи за утре.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
За процедура има думата господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, по изричното и горещо искане на председателя на Комисията по икономическата политика правя предложение да удължим нашето заседание само до разглеждането и гласуването на § 3, около който всъщност беше най-големият спор - за мобилните оператори. Предполагам, че това няма да отнеме много време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Поставям на гласуване процедурното предложение.
Гласували 124 народни представители: за 114, против 7, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието. Пленарният ден ще се удължи до гласуването на този параграф.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, става въпрос за едно допълнение към доклада на Комисията по икономическата политика.
По § 3 има предложение на комисията за следните изменения и допълнения:
1. Подбуква "аа" се изменя така:
"аа) преди думите "търговски дружества" се добавя "еднолични търговци", думата "които" се заменя с "когато" и след думите "следните дейности" се добавя "въз основа на изключителни или специални права".
2. Подбуква "гг" се изменя така:
"гг) досегашната буква "д" става буква "е" и се изменя така:
"е) изграждане, поддържане и експлоатация на обществени далекосъобщителни мрежи и/или предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги с изключение на радио- и телевизионни излъчвания, доколкото тези дейности се извършват при условия на монополно положение или при компенсиране предоставянето на услуги при икономически неизгодни условия чрез или за сметка на държавни или общински ресурси."
Това е текстът, който Комисията по икономическата политика предлага да бъде променен. Той се подкрепя и от представителя на вносителя - Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Министър Василев, заповядайте от името на вносителя.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на вносителя - Министерския съвет, бих искал да ви представя следните аргументи.
Според нас през 2002 г. вече не е необходимо в България да има ограничения за мобилните оператори по Закона за обществените поръчки. Логиката е следната. В този отрасъл вече има конкуренция, тя е достатъчно силна и ще продължава да се засилва, така че този отрасъл вече прилича на другите отрасли, които са на свободна конкурентна основа, не получават субсидии от държавния или общинския бюджет и няма никакви причини да смятаме, че защитата на потребителя или на обществения интерес ще бъде по-добре постигната, ако мобилните оператори спазват Закона за обществените поръчки.
Знаете, че в момента в България има три мобилни оператора. Това не са само Мобилтел и Глобъл, а също и Мобиком, който засега е аналогов, но в бъдеще би могъл да стане цифров. По време на приватизацията на БТК или веднага след нея се очаква да има и четвърти мобилен оператор. Тоест България, въпреки че е малък пазар, много малък пазар в европейски мащаб, ще се изравни с водещите европейски страни, където обикновено няма повече от четири мобилни оператора. Дори в повечето централноевропейски страни няма четири мобилни оператора, а има примерно два или три. С други думи, пазарът в България ще бъде много конкурентен и конкуренцията сама по себе си ще гарантира постигането на ниски цени на услугите и засилена защита за самите потребители.
Европейската директива от 1993 г., тоест 9 години в този бранш, колеги, са цяла епоха, преди девет години повечето от нас не са имали мобилни телефони в джоба си, тогава в Западна Европа Европейската директива е въвела ЗОП, а сега отдавна не е така, тъй като пазарът регулира целия процес.
Затова от името на Министерския съвет предлагам да подкрепите текста, който беше представен от председателя на Комисията по икономическата политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз чух от господин Василев мотивите, които силно ме изненадват. Аз не съм точно запознат с текста, сега за пръв път го чувам, тъй като е по предложение на комисията, не говоря тук за процедурните нарушения, които в момента са налице, има все пак Правилник за организация и дейност и вие тук в последния момент ни вкарвате някакъв текст, който някъде е обсъждан, но това оставам настрана.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има допълнителен доклад.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Има допълнителен доклад, господин Димитров, обаче в момента Вие не спазвате Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Министерският съвет не е над Народното събрание.
Какво означава "доколкото няма монополно положение"? Аз ви казвам, че в момента на мобилния пазар има монополно положение на Мобилтел. Какво означава да имаме 1 млн. 200 хил. абоната срещу 150 хил. абоната? Има ли според Вас монопол или не?
Отивам нататък. След падането на монопола на БТК, и, дай Боже, след нейната добра продажба, защото аз имам много сериозни забележки, но това е коментар по друга тема, тоест след падане на нейното монополно положение, след декември т.г. и пр. до 2004 г. какво означава да намерим някой инвеститор или пък във връзка с този текст, който да налее примерно 300-400 млн. долара и да е реален конкурент на БТК, още веднъж казвам, независимо дали тя е държавна или не е.
Тоест, този разтеглив текст, господин Василев, който предлагате, абсолютно не е ясен, не е ясен критерият, който определя доколко има монополно положение на пазара, не е редно в момента да изключвате мобилните оператори. Не е редно.
Освен това, по три въпросителни въпроса дали ще се дегетализира в момента съществуващият аналогов оператор? Това също е дълга тема.
Отивам нататък. Да допуснем, че Комисията по регулиране на съобщенията пусне за усвояване 1,8 гигахерца честота, свободен честотен ресурс, няма такова решение, но аз разсъждавам хипотетично, за усвояване пазара на мобилните оператори, на мобилната клетъчна мрежа. Това означава, че този ресурс, ако наистина Комисията за регулиране на съобщения с този текст минава при изграждане, без държавна поръчка. Но аз следвам пътя на Вашата логика, с което не можем да се съгласим и това според мен е антипазарна теза, която развивате. Това е антипазарно винаги тогава, когато става дума за сериозни обществени финанси, особено в големи размери, а тук става дума точно за това. Вижте текста, аз съм съгласен с измененията на подточка "д" - "изграждане, поддържане и експлоатация на обществени далекосъобщителни мрежи и/или предоставяне ..." и пр. Много добре, но спираме до "и радио- и телевизионни излъчвания". Да, там по понятни съображения. Няма никаква логика в момента някакви опции, условия да слагате допълнително, че те могат да излязат по виждане, примерно, на изпълнителната власт. Аз така го виждам. Значи, вие там решавате, разпореждате се на Комисията за регулиране на съобщенията, която е доминирана в момента от вас като представителство. Вие ликвидирахте с политически акт Държавната комисия по далекосъобщенията и нещата отиват без поръчка, тоест без конкурс, без търг. Вие трябва да обясните на българската общественост защо без търг или конкурс. Как става тази работа? Как изключвате примерно този голям сектор от пазара, още веднъж казвам, предстоят според мен нови честотни ресурси да влизат.
Аз Ви моля аргументирано да обясните на народното представителство. Ние не можем да подкрепим едно такова предложение, още веднъж казвам, което е в процедурно нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Някъде някой се е сетил в Министерския съвет или не знам къде, разпоредил е на председателя на Комисията по икономическата политика и тук ни се дават някакви текстове да пишем на коляно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика думата има господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Димитров, текстовете не са писани на коляно. За това има допълнителен доклад на комисията. Тези текстове са разгледани в Комисията по икономическата политика на едно допълнително заседание.
Искам да обърна внимание, че в тази комисия се води много продължителен и експертен дебат трябва или не мобилните оператори да излязат от обхвата на закона? Става въпрос за частни дружества. Това са частни пари. Законът за обществените поръчки поначало цели да регулира ефективното и икономично изразходване на публичните пари - на държавни, общински и други обществени средства. Тук става дума за средства, които не са обществени.
В Европейския съюз много от тези, които предоставят обществени услуги при наличие на монополни или изключителни права, а монополно право означава, че едно лице предоставя тази услуга на целия пазар, там с оглед известна защита на потребителите на тези услуги се счита, че операторите, независимо от това дали са с частен или обществен капитал, без значение, трябва да бъдат поставени под режима на обществените поръчки с оглед защита на потребителите. Това беше основанието ние да сложим такава цел в закона.
В същото време обаче - обръщам внимание на това - в Европейския съюз по отношение на мобилните оператори има специално правило. При наличие на развита конкуренция, при наличие на конкурентна среда мобилните оператори излизат от обхвата на закона. В почти всички държави от Европейския съюз практически тези оператори са извадени от обхвата на режима за обществените поръчки. Така че в това отношение тук няма противоречие с европейското законодателство. Следва се просто една логика.
Правителството преценява, че на този пазар има вече три оператора. Все пак това наистина означава конкуренция. И тази преценка я прави правителството и затова предлага ние със закон просто да извадим операторите от приложното поле на този режим. Затова тук просто няма нещо нередно и няма текстове, писани на коляно. Напротив. Това е една позиция, до която стигнахме в резултат, повтарям, на продължителни и сложни дебати. Няма да нарушим европейското законодателство. Просто преценяваме, че нашият пазар на мобилни услуги вече е конкурентен и това обуславя изваждането на частни оператори. Там, където няма харчене на публични пари, ги изваждаме от приложното поле на ЗОП. Там, където няма конкуренция, където има несъвършена конкуренция, просто, където едно лице предоставя услуги, има специални права, които го вадят, така да се каже, от режима на една нормална конкурентна среда. Там има основание тези оператори да бъдат оставени под обхвата на този режим. Това се отнася, ето, например за такива оператори, които извършват експлоатация на мрежи за предоставяне на обществени услуги, свързани например с производство, пренос и разпределение на питейна вода, електричество, газ или топлоенергия, пак повтарям, доколкото се отнася до изключителни, монополни права или до специални права. Това исках да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика има думата господин Клингов.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Димитров, по съществото на Вашето изказване ще направя след малко кратка реплика.
Искам да си припомните какво беше положението до момента. До момента мобилните оператори, да кажем, са били в някакъв текст в Закона за обществените поръчки като възложители, но не са влизали в целта. Те непрекъснато печелят дела затова, че не трябва да бъдат възложители.
А що се отнася до Вашето изказване, подред. Аз никога не бих си позволил да коментирам текст, който не познавам, както си позволявате Вие. Вие сам казвате, че не познавате текста и започвате да го коментирате. Както казва господин Димитров, по процедурата всичко е наред, най-малкото защото в Комисията по икономическата политика с представители на всички политически сили, включително и от ОДС, текстът беше разгледан и беше приет единодушно. Господин Нихризов беше там. Може да Ви каже, ако не знаете.
На следващо място - за монопола. Извинявайте много, но дайте да се разберем. Явно не сте наясно що е това монопол. Ясно е казано в европейските директиви кога има конкурентна среда - когато в един географски район при сходни условия осъществяват еднаква дейност различни субекти. Много моля, проверете го и тогава да говорим.
По-нататък - за изпълнителната власт. Вижте, Държавната комисия по далекосъобщения не казва дали има монопол или няма и дали има конкурентна среда. Така че в случая няма пък абсолютно никаква връзка с разглеждания проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Няма друг желаещ за реплика.
За дуплика имате думата, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин Димитров! Излизам от темата "бюджетни пари" - ясно е за какво става дума. Става дума за обществени интереси. Ненапразно има дефиниция за обществени далекосъобщителни мрежи, които са свързани с обществения интерес. За това говорим. Става дума за това, че в момента - с това всъщност отговарям и на господин Клингов - на далекосъобщителния пазар на мобилни оператори даже и по сега съществуващите стандарти - аз не съм казал, че не познавам текста, защото аз твърдя, че текстът сега е в пленарна зала, аз съм запознат с текста, който допълнително се вкарва, но това е допълнителна тема - имаме милион и 250 - милион и 300 хил. абоната срещу 150 хил. Това го казвам заради господин Клингов. На какъвто и принцип да вземете - териториален, по население и прочие - ясно е, че не се изпълнява условието за 33 на сто. Нали така? За какво в момента говорим, че в момента в България няма монопол. Даже оставам само цифровия сектор, не разсъждавам по отношение на аналоговия сектор на пазара, където нещата стават още по-тежки. Има монопол. Аз твърдя, че в момента има монопол.
Освен това твърдя, че тези далекосъобщителни мрежи са свързани с обществени интереси, т.е. тези финанси, които ще отиват - независимо че са на някаква частна фирма - на практика са обществени финанси. Това е по смисъла на Закона за обществените поръчки. Това го казахме още тогава, когато дефинирахме тези принципи в миналото Народно събрание. Преди малко господин Ляков много правилно ви каза, че има някакви принципи, от които вие в момента бягате. Може да има частни финанси, които засягат обществени интереси и те попадат под този закон. Те са в предмета на този закон.
Още веднъж, колеги, сами преценете: милион и 200 към 150 хил. - има ли монопол или не и кога ще се разбие този монопол. Може много лесно да стане усвояване на някакви средства с дъщерни фирми.
Освен това при ресурса, който се ползва, по чл. 18 на Конституцията е свързан с държавен монопол. Имам предвид честотния ресурс. Тоест, става дума наистина за много сериозни обществени интереси.
Не мога да се съглася с това допълнение в подточка "е", което преди малко господин Валери Димитров прочете. Аз ви казах, че не знам кога е вземано това решение. Това решение на практика противоречи на европейските, а бих казал - и на американската практика. Там има сериозни инструменти за разбиване на монопола, включително и във връзка с материята, за която говорим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не съм съгласен с аргументите на господин Димитров. Честотният ресурс няма нищо общо с това, за което говорим. Честотният ресурс се предоставя с търг, конкурс или по тарифата от съответната комисия. Ние говорим за друго. Говорим предимно за оборудване.
Досега, господин Димитров, спомняте ли си един случай, в който някога някой мобилен оператор - разбирайте първия - да е използвал ЗОП, да е правил обществена поръчка? Никога не е правил. Той не е правил дори и тогава, когато беше единственият цифров оператор. Сега сме 2002 г. и светът е коренно различен. Вие предоставяте данните за някакъв пазарен дял към един определен момент. В този бранш сигурно знаете, че при една добра маркетингова политика след три месеца ситуацията може да е коренно различна.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Абсурдно е!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Това не е вярно! Как ще е абсурдно?
Господин Димитров, знаете много добре, че никой не Ви пречи да отидете при втория или при третия мобилен оператор. Освен това този закон трябва да има поглед към бъдещето, а не към миналото. Вие говорите само за миналото. Отново ви повтарям: по време на вашето четиригодишно управление имаше ли една обществена поръчка от единствения цифров оператор? Нямаше нито една обществена поръчка. И сега няма да има.
В момента имаме два плюс един, общо - три оператора. До края на годината, ако имаме късмет и при добри пазарни условия, дай Боже, да имаме четири и, дай Боже, и четирите да са цифрови. Това теоретически е възможно. Вече говорим за две и половина джи, т.е. за второ и половина поколение. Скоро ще говорим за трето поколение в България, нещо, което по ваше време, разбира се, не бяхме говорили.
Когато в България има нови оператори, а такива надяваме се да има, да станат общо четири, вие ще ги поставите със ЗОП при едно неблагоприятно положение. Значи навремето, когато беше един цифров, той не беше по ЗОП, а сега, като са четири цифрови, дай Боже, вие искате те да са по ЗОП. Ами колко години ще им отнеме те да си купят по ЗОП цялото това оборудване? Кога най-после ще имаме конкуренция на пазара на потребителите и с колко ще забави това новите технологии?

Всъщност ние смятаме, че най-добре защитаваме пазара, конкуренцията и самите потребители, като даваме всички възможности на новите оператори максимално бързо да влязат на пазара.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): В момента има монопол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, господин Димитров, не се обаждайте от място.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Няма в момента монопол. Господин Димитров, никой не Ви пречи в момента да си вземете в джоба и да имате втори телефон - на другия оператор. Никой не Ви пречи! Можете да имате и на третия.
Както ви казвам, нашата цел е четири цифрови оператора. Така че, с други думи, аз не виждам никакви причини, повтарям, няма обществени средства, няма субсидии от държавния и общински бюджет, няма монопол. А когато имаше по-голям монопол, вие не ги карахте да отиват по Закона за обществените поръчки.
Така че, според мен, аргументите са несъстоятелни и аз поддържам тезата на изпълнителната власт, т.е. да няма Закон за обществените поръчки за мобилните оператори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин заместник-министър Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин Димитров, ще бъда съвсем кратък.
Уважаеми колеги, госпожо председател! Говорим именно за защита на конкуренцията. Говорим за това, че всеки нов оператор, който се налага да спазва Закона за обществените поръчки, ще влезе много по-трудно и много по-бавно на пазара.
Нещо повече, в момента аз мога спокойно да Ви обвиня, че Вие защитавате интересите именно на този монополист, както Вие го наричате. Защото всеки следващ, който влезе на този пазар, ще му трябват години, за да му стане реален конкурент и да покрие територията на България.
Говорейки за монопол, Вие също трябва да знаете, че монополът в България се дава по закон. По закон в момента единственият монополист на този пазар е БТК. Нали нямаме възражения по този въпрос?
Има и становища на Комисията за защита на конкуренцията, които казват, че БТК е единственият монополист на пазара. Нека да не объркваме доминиращото положение на пазара с монопол. Монополът е специално право, което се дава от държавата чрез закон. (Неразбираема реплика на Благой Димитров.)
За фиксираните, да. БТК по ваше време не успя да получи мобилен лиценз. Точно така, абсолютно сте прав.
Така че, колеги, ще ви помоля в името на защитата на конкуренцията, именно с идеята да защитим потребителите и да насърчим бързото създаване на силно конкурентен пазар, да подкрепим този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Иванов, заповядайте за изказване.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въпросът, който разискваме, както беше споменато от представителите на изпълнителната власт, е особено важен за развитието на мобилните оператори в България. Преди всичко искам да обърна внимание на господин заместник министър-председателя, че дори да има мобилен оператор, който да получи лиценз за трети GSM-оператор, броят на цифровите, както Вие казахте, мобилни оператори няма да е 4, а ще е 3, защото на БТК "Мобиком" не е цифров, а е аналогов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Може да стане.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Какъв ще стане, господин министър, не е редно да гадаем тук, в пленарната зала. Когато стане, тогава ще говорим с факти.
На второ място, аз съм особено доволен, че председателят на комисията господин Валери Димитров каза, че текстовете, които влизат в Закона за обществените поръчки и задължават възложители на обществени поръчки, касаят не само случаите, когато има чисто монополно положение, но, както той каза, и това е записано в стенограмата, когато има несъвършена конкуренция. Мисля, че не греша, господин Димитров. Вие точно така се изразихте.
Твърдя, че в момента пазарът на мобилните телекомуникационни услуги е действително несъвършен пазар.
Както Вие, господин Василев, така и заместник-министър Николов отбягнахте отговора на това, което каза господин Благой Димитров, че приблизително 10-кратно е различието в абонатите на двата действащи цифрови мобилни оператори, имам предвид "МобилТел" и "Глобул".
Освен това аз не смятам, господин Димитров, че би трябвало да се освобождават от Закона за обществените поръчки случаите, по които има лоша практика. Вместо поради лошата практика и неспазване на Закона за обществените поръчки да бъдат извадени определени обекти от закона, би трябвало да бъдат задължени да спазват закона.
Следващото. Имам въпрос към Вас: след като се освобождават тези два мобилни оператора, кажете ми, имате ли сведения, господин Василев, че първият мобилен оператор, за който твърдя, че има действително почти монополно положение, не монополно, но много силно доминиращо положение на пазара, не дължи големи средства на българската държава за предоставения им ограничен честотен ресурс на големите български градове - София, Варна, Бургас, Русе? Считате ли? Искам обаче да отговорите ясно и точно на този въпрос. Защото аз твърдя, че той дължи такива средства, че той не само не спазва Закона за обществените поръчки, но не спазва и задълженията си към българската държава и не е внесъл дължимите такси по този повод.
И в заключение, според мен, в промените, които първоначално не съществуваха в предложения от вносителя текст, има един детайл, който искам да изтъкна.
На 12 март т.г. централните ежедневници в България съобщиха за среща между новите собственици на "МобилТел" с трима български министри. Това сте Вие, това е министърът на транспорта и съобщенията и министърът на финансите. Има ли връзка и обсъждан ли е този въпрос да бъдат освободени от Закона за обществените поръчки мобилните оператори - въпрос, който вероятно сте разисквали със собствениците на "МобилТел". Защото, ако Вие сте имали намерение по такъв начин да бъде решен въпросът в Закона за обществените поръчки, това можехте да го заявите както когато е бил разработен законът, така и когато е бил приет в Министерския съвет. А не това, което ни се представя като допълнителен доклад между две последователни четения в пленарна зала на части от Закона за обществените поръчки.
Ето защо, уважаеми колеги, изхождайки в крайна сметка от интересите на българските потребители, аз категорично заставам на позицията, че мобилните оператори трябва да останат в Закона за обществените поръчки.
И когато господин Клингов казва, че те в момента печелят дела във Върховния съд, печелят дела, но по съвсем други случаи. Печелят дела, за да не платят определени такси към държавния бюджет. Ако искате, мога да Ви дам и подробна справка. Тези дела печелят, господин Клингов, а не дела, свързани със Закона за обществените поръчки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Реплика - господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Първо, уважаеми колеги, искам да направя една реплика на господин Иванов. Печелят дела, така е. Просто поради обстоятелството, че сега действащият закон поставя мобилните оператори в обхвата на режима, който се съдържа в него, но целта на закона ги изважда извън този режим. И всеки опитен адвокат ще използва това обективно съществуващо противоречие в закона и ще извади по съдебен път мобилните оператори от обхвата на закона. Защото няма основание, съгласно целта на закона, да подчиниш едно частно дружество на режима за обществените поръчки. Какво е основанието да го подчиниш? Това е обективно несъвършенство на сегашния закон, който ние отстраняваме.
Но аз искам да направя една реплика на господин Иванов по повод неговото изказване, че аз съм посочил термина "несъвършена конкуренция".
Става дума, както казва директивата, "за изключителни или специални права". Изключителни или специални права се предоставят въз основа на нормативен акт, административен акт или може да има на практика изключителен монопол по естествен начин, да кажем, да се е формирал за едно лице. Но това може да бъде въз основа на ограничен природен ресурс, например. Тук обаче става дума за съвсем друго нещо. Става въпрос, че на нашия пазар аз не знам да има нормативен акт, който да привилегирова, т.е. да изважда от нормална конкуренция който и да е оператор. За това става въпрос. Това имах предвид, господин Иванов, когато казах "несъвършена конкуренция". Има се предвид, че тази конкуренция става несъвършена поради това, че на някого е дадено изключително, т.е. монополно право, само той да извършва определени услуги или при такива условия, че той има преференции в сравнение със своите конкуренти. Такъв нормативен или административен акт при нас няма. Нито един мобилен оператор няма такива преференции.

И още нещо - последното, което искам да припомня, това, което спомена и господин Клингов - според европейските директиви, когато на повече от едно лице, което оперира на един и същи географски пазар, при еднакви по същество условия, режимът за обществените поръчки не трябва да се прилага, тъй като логиката е, че просто има конкуренция. Това е смисълът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика, заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! За да внеса яснота по моето изказване, по Вашата реплика, все пак ще припомня отново Ваши думи. Вие знаете, че има Директива на Европейския съюз от 1993 г. по отношение на мобилните оператори. Тази директива е свалена в по-голямата част от европейските страни, но тя съществуваше за включването им в един, бих казал, сериозен период от 5-6 години в Закона за обществените поръчки. Там също мобилните оператори са притежатели на частни акционерни дружества, но това не попречи на Европейския съюз да въведе тази директива.
Второ, ако ние съпоставим това, което е като практика в Европейския съюз, именно в светлината на тази директива, която действаше в почти всички страни от Европейския съюз в продължение на 6-7 години, и пренесем този опит в България, реално действието в конкурентна среда в България се изразява само в рамките на година и половина, защото, ако някои колеги са забравили, аз ще им припомня, че на 15 декември 2000 г. беше издаден лицензът на втория мобилен оператор в България. С други думи, Законът за обществените поръчки е действал в този сектор само година и половина. Такъв случай няма в нито една страна-членка на Европейския съюз, защото аз съм направил справка. Там в по-голямата част от страните директивата беше премахната след един период от 5-6 години, когато действително се разви конкуренцията в страните от Европейския съюз.
И друго, когато господин Димитров отбеляза, че при реално еднакви условия по същество на пазара, аз все пак бих препоръчал на господин Димитров действително да направи справка дали са еднакви тези условия. Твърде скоро аз ще развия тази теза, но тук, в рамките на една дуплика, не съм в състояние да отбележа, че ако нормативните условия са еднакви, т.е., само привидно, реално обаче условията не са еднакви, защото мога да оспоря и начина, по който са събирани таксите на единия и на другия мобилен оператор, и действителното състояние на пазара, както и задълженията на единия от тях към българската държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Само по три кратки теми бих си позволил да Ви информирам.
Първият въпрос е дали "МобилТел" дължи пари за честотен ресурс. Това няма нищо общо с днешната дискусия. Доколкото знам, въпросът е в съда в момента и ние не бива да изземваме неговата функция. Нека той да реши.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Господин Клингов го каза.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Да, въпросът е в съда. Ние нямаме нищо общо.
Вторият въпрос е какво вкара Министерският съвет за разглеждане в Народното събрание? Нека да го отложим и след това да се върнем към текста, който ние внесохме. По нашия текст по наше разбиране мобилните оператори тогава не влизаха в рамките на Закона за обществените поръчки. След това между първо и второ четене комисиите направиха някои други промени, които всъщност вкараха мобилните оператори в Закона за обществените поръчки. И ние затова сме днес тук, за да ги изкараме отново.
И третият въпрос, не си спомням дали датата е 12 март, но "МобилТел" се срещна не само с трима министри, а общо с 6 души. На срещата изобщо не е обсъждан въпросът за обществените поръчки. Каквито аргументи ви давам днес, никога не съм ги обсъждал с нито един мобилен оператор. Те не биха могли да повлияят на моето виждане. Моето виждане е държавническо, в качеството ми на министър, а не каквото ми е казал един или друг мобилен оператор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказване по този текст има ли? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Кратко пояснение, госпожо председател. Само искам да посоча, че миналия път отсрочихме дебата и гласуването на тези текстове. Искам да обърна внимание, че има неприета част от предложенията на Никола Николов, Иван Иванов и група народни представители, които трябва да бъдат гласувани отделно. Така че преди да се гласува общо текстът, трябва да гласуваме неподкрепената от комисията част на техните предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря за уточненията, господин Димитров.
Моля, гласувайте предложенията на народните представители Никола Николов и Иван Иванов за редакция на чл. 4, ал. 4 и 5, която не е подкрепена от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 16, против 108, въздържали се 2.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте § 3, подкрепен от комисията с новата редакция, която е предложена по букви "г" и "е" в допълнителния доклад.
Гласували 130 народни представители: за 104, против 25, въздържал се 1.
Параграф 3 е приет.
Съобщения:
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 11 април от 14,30 ч. в зала "Изток".
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 10 април от 15,00 ч. в зала № 42.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, 11 април 2002 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 14,38 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов

Юнал Лютфи


Секретари:
Гергана Грънчарова

Георги Анастасов