Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари:Величко Клингов и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Съгласно приетата програма за работата на Народното събрание за периода 9-11 април 2003 г. предстои приемането на:

РЕШЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ И ИЗБИРАНЕ НА ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ.
Искам да помоля председателя на Комисията по медиите госпожа Милена Милотинова да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Благодаря, господин председател.
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по медиите

Относно проект за решение за освобождаване и избиране на генерален директор на Българската телеграфна агенция № 354-02-17, внесен от Никола Николов и разпределен на Комисията по медиите с разпореждане от 19 март 2003 г. на председателя на Народното събрание и още няколко проекта за решение, които ще ви прочета: за освобождаване и избиране на генерален директор на БТА, внесен от Кирил Милчев; проект за решение за освобождаване и избиране на генерален директор на БТА, внесен от Димитър Димитров и Иван Павлов; проект за решение, внесен от Емил Кошлуков; проект за решение, внесен от Благой Димитров и Панайот Ляков; още един проект за решение, внесен от Панайот Ляков и Благой Димитров, и още един проект за решение, внесен от Атанас Щерев.
На свое редовно заседание, проведено на 9 април 2003 г., Комисията по медиите разгледа проектите за решения за промени в ръководството на БТА, внесени след подадената оставка от генералния директор на агенцията г-н Стоян Чешмеджиев.
На заседанието присъстваха членове на Комисията по медиите, народни представители, вносители на проекторешенията и номинираните кандидати за генерален директор на БТА господата Милен Вълков, Максим Минчев, Начо Халачев и госпожа Яна Кожухарова.
Кандидатурата на господин Милен Вълков за генерален директор на Българската телеграфна агенция беше представена от името на вносителя на проекторешението от госпожа Мария Гигова.
Кандидатурата на господин Максим Минчев за генерален директор на БТА беше представена от вносителя на проекторешението господин Кирил Милчев.
Народният представител господин Иван Павлов от свое име и от името на господин Димитър Димитров оттегли внесения от тях проект за решение.
Господин Панайот Ляков запозна народните представители с предложените от него и господин Благой Димитров проекти за решения.
На заседанието присъстваха всички кандидати за генерален директор на Телеграфната агенция. Те се представиха пред народните представители от Комисията по медиите и изложиха своята визия за развитието на агенцията под тяхно ръководство. Господата Милен Вълков, Максим Минчев, госпожа Яна Кожухарова и господин Начо Халачев последователно отговориха на въпросите на народните представители, свързани с преодоляване на възникналата криза в Българската телеграфна агенция, финансирането на агенцията, взаимоотношенията с абонатите, качеството и цените на предлаганата информация и много други въпроси.
Народните представители господин Панайот Ляков и господин Благой Димитров обявиха, че няма да участват в гласуването.
След проведената дискусия комисията пристъпи към гласуване на проекторешенията последователно и прие следните решения:
С 3 гласа "за", 0 "против" и 7 "въздържали се" комисията отхвърли проект за решение № 354-02-17, внесен от Никола Николов и разпределен на Комисията по медиите с разпореждане № 350-01-69/19.03.2003 г. на председателя на НС за освобождаване на Стоян Чешмеджиев като генерален директор на БТА и избиране на Милен Вълков за генерален директор на Българската телеграфна агенция.
Със 7 гласа "за", 0 "против" и 3 "въздържали се" комисията подкрепи проект за решение № 354-02-24, внесен от Кирил Милчев и разпределен на Комисията по медиите с разпореждане № 350-01-81/21.03.2003 г. на председателя на Народното събрание за освобождаване на Стоян Чешмеджиев като генерален директор на БТА и избиране на Максим Минчев за генерален директор на Българската телеграфна агенция.
Предвид обстоятелството, че комисията с мнозинство подкрепи проект за решение № 354-02-24, внесен от Кирил Милчев за освобождаване на Стоян Чешмеджиев и избиране на Максим Минчев за генерален директор на БТА, гласуването беше прекратено.”
Нека да представя и проекторешението, внесено от колегата Кирил Милчев, което беше гласувано с мнозинство от Комисията по медиите:

“Проект

РЕШЕНИЕ
за освобождаване и избиране на генерален директор на БТА

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2, буква “б” от Статута на Българската телеграфна агенция, приет с решение на Народното събрание от 29 юни 1994 г. (обн., ДВ, бр. 56 от 12.07.1994 г.)

Р Е Ш И:

1. Освобождава Стоян Тодоров Чешмеджиев като генерален директор на Българската телеграфна агенция.
2. Избира Максим Христов Минчев за генерален директор на Българската телеграфна агенция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Милотинова.
Давам думата на господин Благой Димитров. Дали е процедурно предложение или изказване – Вие ще кажете какво е. Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Не чух в доклада на комисията едно предложение, което направих вчера и беше прието – да има една работна група, вероятно от експертите на комисията, която да направи проверка за съответствие на документите на кандидатите. Има се предвид дипломи за образование, публикации - списък, някакви автобиографични данни, разбира се, представени с автентични документи.
Аз ще помоля госпожа Милотинова все пак да осветли народните представители направена ли е такава проверка и такава работна група работила ли е вчера след комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Госпожо Милотинова, заповядайте да дадете светлина по поставения въпрос.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Отговорът е “да”, господин председател. Да, господин Димитров, експертите на Комисията по медиите работиха върху документите, предоставени от кандидатите Максим Минчев и Начо Халачев. По време на заседанието на комисията – Вие знаете това – се обърнахме към всички кандидати да представят всякакви документи за квалификация, професионален стаж, включително и техните дипломи, което те могат да направят или да не направят по собствено желание, няма начин да ги задължим. Това са направили Максим Минчев и Начо Халачев. Представили са своите дипломи за завършено висше образование, които са на разположение – можете и вие да ги видите – и са представили квалификационните документи, които са счели за необходимо. Разбира се, че ние не можем да ги помолим да представят всички свои публикации. Хора, които имат над 20 години трудов стаж като журналисти, може би ще трябва да донесат томове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Милотинова.
Заповядайте, господин Димитров, ако нещо е останало неясно, макар че не знам вече каква е формата на Вашето излизане.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Ако Вие кажете каква е формата на изказването, аз ще Ви кажа каква е моята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нейното беше дуплика на Вашата реплика. Но сега имате изказване.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Това не беше реплика, господин председателю.
Аз всъщност разбрах, че за всички кандидати няма представени документи и не са изискани такива. Така разбрах – само за господин Максим Минчев и за господин Халачев.
Аз все пак искам да припомня подобни процедури за други органи при липса на такава проверка за съответствие какво е ставало, госпожо Милотинова. Обезспокоен съм от това, че не е направена такава проверка на всички кандидати.

И още нещо. Все пак вчера беше споменато, че в парламентарната група на базата на политическо решение, вероятно на мнозинството, една от кандидатурите е изтеглена от господин Кошлуков. Все пак трябва да кажете остава ли кандидатурата на госпожа Кожухарова или не, изтеглена ли е, направили ли сте такава справка, за да знаят народните представители колко кандидати и колко проекторешения имаме да гласуваме. Ако е направена такава справка, тогава едно от проекторешенията трябва да бъде изтеглено.
Господин председателю, ненапразно вземам думата, защото оставам с впечатление, че в нашата комисия не се обръща внимание на тези процедурни неща. Имаме горчив опит от избора на Съвета за електронни медии. Затова искам да напомня на госпожа Милотинова за всички тези неща. Ние трябва да бъдем изрядни и да не изправяме пленарната зала, Народното събрание пред неудобството да е гласувало нещо, за което може да се окаже, че – както вече стана – не е направена една такава рутинна проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Милотинова, имате право на дуплика.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Димитров, вчера бяхте на заседанието и имахте възможност да поставите всички тези въпроси. Те не бяха поставени по начин, по който сега ги поставяте, и аз искрено се учудвам на това. Но въпреки това комисията е предприела всички необходими мерки. Може би благодарение на факта, че и вие по време на вашия мандат не сте гласували задължителни процедури, по които кандидатите да си представят документите, то този въпрос е оставен на тяхното желание. Ние не можем да ги принудим. Обърнахме се пред всички депутати и пред всички журналисти към кандидатите да представят своите документи. От четирима кандидати двама са ги представили. Имаме ли процедура, по която да задължим някой кандидат да предостави своите? Останалите са отказали.
По отношение на това колко проекта за решение имаме да гласуваме. Проектите за решение, както са дадени в становището, което имате пред себе си, са седем. Оттеглен е само един проект за решение, този на господата Димитър Димитров и Иван Павлов. Нямаме друг оттеглен проект за решение. Това е. Аз имам да кажа това и оставам с недоумението, че някои колеги от опозицията за пореден път вкарват Народното събрание в процедурни спорове вместо в дебат по същество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Милотинова.
Уважаеми народни представители, имате думата по тази точка от дневния ред.
Заповядайте, господин Милчев.
КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Както знаете, господин Чешмеджиев, бившият генерален директор на БТА, подаде оставка, ето защо за нас, хората от Комисията по медиите, предстоеше един много важен въпрос в продължение на седмици – да предприемем нова процедура и да ви представим в пленарната зала номинацията, която имаме ние по отношение на дадените предложения за нов генерален директор. Естествено, в пленарната зала могат да бъдат дадени и други предложения, но аз смятам, че както е процедурата и в другите комисии, това, което предлага комисията, има своята тежест.
Това, което искам да кажа аз, е, че кандидатурата на господин Максим Минчев беше посрещната много добре от всички колеги в Комисията по медиите. Нямаше хора, които да гласуват "против". Имаше само двама-трима въздържали се и други, които по някакви други причини не искаха да гласуват срещу добрата кандидатура, просто се отказаха да гласуват.
Ето защо аз предлагам на вашето внимание тази кандидатура, един човек, който смятаме, че ще даде възможност процесът на развитие на БТА, на това тя да стане конкурентноспособна телеграфна агенция, на това да бъдат извършени и съответните структурни промени, които да й дадат тласък в съвременните условия. Предлагам ви кандидатурата на господин Максим Минчев. Тя е базирана на много прецизен анализ, направен заедно с други мои колеги. Даже бих казал, че тази кандидатура не е съвсем лична, направена е след задълбочен анализ и е съобразена с факта, че Максим Минчев е човек, когото познават в няколко медийни гилдии, и той има капацитета и възможностите да даде на БТА това, което е необходимо на сегашния етап. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Милчев.
Заповядайте, господин НИКОЛОВ.
НИКОЛА НИКОЛОВ (НИЕ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Проектът за решение, който внесохме ние като парламентарна група, беше първият и е изцяло основан на многократните диалози и разговори, на първо място, със служителите от Българската телеграфна агенция, които в по-голямата си част приемат господин Вълков като кандидатура. Не трябва да се забравя, че една огромна част от живота на кандидата на Парламентарната група на Национален идеал за единство господин Милен Атанасов Вълков, неговият професионален опит е изтекъл през повечето време в Българската телеграфна агенция. Бих искал да подчертая, че той е може би правилната кандидатура и кандидатурата, която трябва да оглави тази агенция, познавайки нещата не само отвътре, но и неговия професионален и управленски опит, който е доста дълъг. Народните представители имат на разположение биографичната справка на господин Вълков. Неговата кариера започва като редови репортер през февруари 1980 г. Той е преминал през всички нива в Българската телеграфна агенция.
Така че, уважаеми колеги народни представители, предлагам да подкрепите кандидатурата на Парламентарна група “Национален идеал за единство”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, първо искам да изкажа задоволството си от вчерашния дебат и начина, по който протече обсъждането на кандидатурите в Комисията по медиите. Може би това беше по причина, че имахме четирима кандидати, а не както предишния път – само един фаворит. Кандидатите представиха, всеки според възможностите си, своето виждане за развитието на Българската телеграфна агенция. Хубавото беше също, че трима от тях са работили в БТА и то дълги години, преминали са през всички етапи, били са репортери, завеждащ отдели и т.н., тоест познават много добре специфичната агенционна дейност. От членовете на комисията бяха зададени много въпроси, на които те отговориха изчерпателно, така че според мен дискусията беше много полезна и колегите можаха да разберат всеки един от кандидатите колко професионално е подходил, за да заеме този високоотговорен пост.

Оттук нататък обаче аз искам да се върна към предишния избор и да кажа защо ние с моя колега Благой Димитров не участвахме вчера в гласуването. Първо, ние искахме в нашето предложение да бъде отделено освобождаването на сегашния генерален директор, който си е подал оставката, от избора на нов генерален директор, за да може в т. 1 – освобождаване на генерален директор – да се каже много ясно защо Стоян Чешмеджиев се провали, застраши идентичността на Българската телеграфна агенция и предизвика първата в 105-годишната история криза на агенцията. Защо предизвика такава остра обществена реакция срещу действията си и настрои целия редакционен колектив, целия редакционен екип. Беше важно и аз вчера отправих препоръка към бъдещия генерален директор, който и да е той, да внимава изобщо да не допусне даже и нюанс от тази политика, да спазва правилата, Професионално-етичния кодекс на работещите журналисти в Българската телеграфна агенция, които започват с това, че информацията, която предава Българската телеграфна агенция, трябва да бъде безпристрастна, обективна и бърза. Защото само тогава този информационен продукт може да намери своя пазар и да защити авторитета на тази 105-годишна информационна агенция.
Надявам се, че бъдещият генерален директор няма да нарушава тези правила, а ще работи с целия редакционен екип. Всички казаха, че ще бъдат в един диалог, заедно ще определят политиката, изложиха се интересни концепции за бъдещото развитие на Българската телеграфна агенция. Тоест, знаеше се, че тя трябва да се променя, за да бъде конкурентоспособна на медийния пазар, защото вече не е единствената, която предлага такъв тип услуги.
Мисля, че беше важна тази точка и за още едно нещо – за да се поеме политическата отговорност от избора на Стоян Чешмеджиев. За него тогава гласуваха представители на три политически сили в парламента. Не знам как да го нарека това мнозинство, след като напоследък има непрекъснато жонглиране с мнозинствата, но факт е, че само ОДС беше против избора на Стоян Чешмеджиев за генерален директор на БТА. Защото ние предупредихме какво ще се случи. И аз съм доволен, че му го казах в очите, че той ще съсипе БТА. Но представителите на НДСВ, ДПС и БСП подкрепиха този избор, част от депутатите на БСП гласуваха за този избор. И също така, понеже непрекъснато се говори колко средства се спестяват на данъкоплатците, вие всички трябва да знаете, че господин Стоян Чешмеджиев за своето пребиваване в БТА от 4 октомври до 7 март е похарчил над 11 000 лв. за представителни разходи, без да прочете нито ред от емисиите на агенцията. Подаръци – 5000 лв., вечери – 2500 лв., плодови сокове, чай, мед и кафе – 1500 лв., цветя – 500 лв. и т.н. Ето с това се изчерпва пребиваването на господин Чешмеджиев в Българската телеграфна агенция.
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: А на Панайот Денев колко са представителните?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Затова тези неща трябваше ясно да се кажат и да се внимава при избора на нов генерален директор това никога да не се повтаря. Защото по този начин се унижават не само хората, унижава се институцията, унижава се и държавата, която позволява начело на такава институция да застане такъв човек. За мен това е унижение на българската държава!
Второто, което искахме и затова направихме второ предложение, е да има избор от Общото събрание на Българската телеграфна агенция. Нека там да бъдат представени всички кандидатури, които са излъчени от политически сили. Нека някои от кандидатурите бъдат подкрепени от мнозинството, но нека Общото събрание по същия начин, както ние вчера чухме тези кандидати, да ги чуе и то, да им зададе повече въпроси за това как те ще работят с този редакционен екип, ще спазват ли правилата, ще подпишат ли колективен трудов договор, ще върнат ли несправедливо уволнените журналисти, ще защитават ли правата на тези журналисти, ще защитават ли авторитета на Българската телеграфна агенция. И тогава Общото събрание можеше да излъчи една кандидатура с гласуване. Разбира се, Народното събрание можеше да се съобрази и да не се съобрази, но ние все пак щяхме да знаем, че този човек се ползва с подкрепата на редакционния колектив и когато отиде там, няма да има никакви, даже най-леки сблъсъци между него и редакционния екип. Тоест, след тази криза и след този много жесток сблъсък между генералния директор и редакционния екип много по-безболезнено и леко ще стане неговото влизане в агенцията и неговото ръководство оттук нататък, той щеше да получи автоматично подкрепата на редакционния екип. И тъй като това не стана, ние вчера с господин Димитров не участвахме в гласуването.
Изборът е много важен, аз ви призовавам, след като сте се запознали с представените ви биографии на съответните кандидати и след като някои от тях бяха защитени тук, да го направите отговорно, за дадем най-после на Българската телеграфна агенция и на журналистите един ръководител, който много бързо ще съумее да я извади от кризата и не само това, съобразно развитите концепции много бързо да промени доста неща в агенцията и да я направи конкурентоспособна и все така авторитетна на медийния пазар, каквато тя е била през 105-годишната си история.
Завършвам с това, че лично аз бях впечатлен от много концептуалното изказване на Яна Кожухарова, която е била мисля 8 години главен секретар на Българската телеграфна агенция, която единствена от кандидатите представи според мен почти готова концепция за развитието на Българската телеграфна агенция. И ако тя не бъде избрана от вас, защото тя е един от кандидатите, макар че вчера в комисията се получи информация, че господин Кошлуков е оттеглил нейната кандидатура, но това не беше потвърдено официално, аз бих препоръчал на новоизбрания генерален директор да я вземе в екипа си. Тя само ще бъде от полза и за него, и за агенцията. Задължително според мен в ръководния екип трябва да има човек, който е работил дълги години в Българската телеграфна агенция. Защото това е специфичен информационен институт и преходът от журналист, който е работил в други медии, според мен е по-труден и няма да бъде толкова лек, ако не бъде подпомогнат от един агенционен журналист.
Изборът е ваш. Аз ви призовавам да го направите, след като имате предвид всички аргументи, които изтъкнах пред вас. И нека Българската телеграфна агенция да се успокои и да заработи за авторитета на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Ляков.
За реплика има думата господин Милчев.
КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ): Господин Ляков, моята реплика е съвсем конкретна и насочена. Нали си давате сметка, че това, Вие и господин Благой Димитров, може би в качеството ви на членове на ОДС, да разпореждате на едно общо събрание да се събира или да не се събира, за да си избира генерален директор, напомня на едни времена, които отдавна сме забравили. Аз не разбирам как може от тая трибуна Вие сега да казвате каква да бъде кадровата политика вътре в БТА. Това също не е наша работа. Ние си имаме един статут и едно задължение – да изберем генерален директор по едни изключително професионални качества. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Милчев.
Господин Ляков, имате право на дуплика.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин Милчев. Ние не нареждаме на Общото събрание на БТА дали да се събира или да не се събира. Това е решение, което то може да вземе или да не вземе. Нашето предложение беше, че ние ще подкрепим кандидат, само ако този кандидат има подкрепата на редакционния екип на БТА. А тази подкрепа трябва да бъде изразена по някакъв начин. Според нас, не е сериозно тя да бъде изразена чрез някакви списъци, които минават по отделните редакции, хората се подписват и казват: "Ние сме за еди кой си". Това е форма, която Общото събрание, което съществува там като структура, – знаете, че то имаше много важна роля по време на конфликта - то се събира, взе решение, отстояваше позиции, защитаваше несправедливо уволнените журналисти от БТА. Предложихме, ако Общото събрание намери за добре, може да се събере и може да изслуша кандидати, и евентуално да номинира кандидатура. Никой не е налагал какво да прави, пък още по-малко – кой да избере. Това е свещено право на журналистите какво да правят в своята си информационна агенция, след като те доказаха, че са истински собственици и защитиха много категорично авторитета на своята агенция. Те защитиха авторитета и на държавата по този начин.
А за това какво предлагаме, аз правя препоръка въз основа на това, което чух вчера. Моята оценка е, че най-професионално подготвеният вчера кандидат беше Яна Кожухарова, защото тя единствена представи почти готова концепция за развитието на Българската телеграфна агенция и показа, че познава агенционната дейност в детайли и има стратегическо виждане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Искам да кажа няколко неща. Господин Ляков на практика изложи нашето становище, което беше материализирано в проекторешението, което предложи.
Аз искам да повдигна въпроса и това вчера наистина беше казано като въпрос към кандидатите: какво става с тези 19 уволнени журналисти? Тук навлизаме в една трудовоправна материя, но има и друго измерение. Наистина има правно измерение това, че 19 човека дисциплинарно са уволнени от Българската телеграфна агенция. Но аз си мисля, че избраният кандидат трябва да поеме някакви ангажименти. От единия от кандидатите беше казано, че ще се запознае с всеки отделен конкретен случай, и, разбира се, в рамките на закона тези неща ще бъдат уредени.
Когато говоря за тези 19 уволнени журналисти, уважаеми дами и господа, тъй като това, което наблюдавахме по отношение на това гонение на журналистите, е прецедент, поставям въпроса като проблем за свободата на словото в България. Този въпрос стои и човекът, който поеме Българската телеграфна агенция – аз знам, че вече има политическо решение на мнозинството и вероятно човекът, който е номиниран на базата на политическото решение, ще бъде избран – трябва да има ясни гаранции, че наистина в законова форма, наистина със съответни юридически консултации тези хора трябва да бъдат възстановени. Преди малко беше казано, че това е един от мотивите ни да искаме номинацията да бъде от екипа на Българската телеграфна агенция, тоест хората да имат гаранции, че няма да има повече такива брутални уволнения, че тези хора ще бъдат възстановени и че в края на краищата свободата на словото в България, като една демократична страна, ще е защитено по някакъв начин.
И аз си мисля, уважаеми колеги, че ние трябва да поемем ангажимент пред новото ръководство на Българската телеграфна агенция, вероятно и ръководството на комисията и цялото народно представителство, че наистина в обозримо бъдеще трябва да има закон за Българската телеграфна агенция. Това нямаше да се случи, ако не беше замразен нашият закон. Ние имаме един проект, който събира прах може би вече десет месеца в комисията. Нямаше да се случи това, тъй като действащият статут от 1994 г., приет от Тридесет и шестото Народно събрание, дава неограничени права на генералния директор на Българската телеграфна агенция. Този статут вече не играе своята роля. Тогава наистина въпросът е бил актуален. На базата, мисля, на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията е взето тогава решението, но мнозинството наистина трябва да има воля, тъй като има такъв проект, вероятно може да влезе и друг проект, решението за въпроса на телеграфната агенция както със собствеността, така и с финансирането, така с правомощията, колективни органи и прочее – законът не е дълъг – трябва да бъдат решени всички тези проблеми със закон за Българската телеграфна агенция.
Аз дълбоко разчитам, че госпожа Милотинова и госпожа Емел Етем ще поемат един морален ангажимент пред екипа на Българската телеграфна агенция, тъй като до голяма степен тези неща и гафове, които станаха, станаха на базата на политически недоразумения. И аз си мисля, че тези неща могат да бъдат пресечени със закон и по никакъв друг начин. По никакъв начин не искам да засягам никой от колегите, стават грешки, но в края на краищата Българската телеграфна агенция е една авторитетна институция, има 105-годишна история. Ние не трябва да допускаме, на базата на някакви политически съображения, конюнктурни съображения или някакви други, да стават повече такива неща в телеграфната агенция.
Още веднъж казвам, имаме ангажимент към екипа на БТА да има закон за Българската телеграфна агенция и аз държа кандидатът, или който бъде избран, да чуе, че той има ангажименти към тези 19 уволнени журналисти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте за изказване, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Искам да изразя своето становище по точката, която дискутираме днес. От това, което чух досега, изпъкват три въпроса: защо се стигна дотук; как да се избере новият генерален директор и кой да бъде той? Признавам ви, че нямах нито секунда колебание за това, че господин Панайот Денев трябваше да бъде сменен като генерален директор на БТА. Мога да се аргументирам в продължение поне на два часа, но се съмнявам, че ще има толкова дълготраен интерес към тази тема. Но все пак ще припомня злополучния ловешки инструктаж на госпожа Надежда Михайлова, която каза как трябва да се печелят избори – един инструктаж, на който изпъкна нейното истинско отношение към свободата на словото, която заяви пред актива на СДС в Ловеч, че журналистите трябва да бъдат нахранени, а непослушните медии – да бъдат затворени. Тогава господин Панайот Денев, все още генерален директор на БТА, излезе с една статия във вестник "Труд" в подкрепа на госпожа Надежда Михайлова.
Няма да коментирам фантазиите, които бликаха от всеки ред на тази статия за някакви връзки с Държавна сигурност – това е една любима тема на СДС. Те не могат да се отърсят от нея, както и от самата Държавна сигурност.
Но когато има конфликт между властта и медиите и един журналист застане на страната на властта, той няма морално право да бъде генерален директор на БТА. Господин Панайот Денев в конфликта между властта и медиите зае по един много категоричен начин страната на властта. Само това да беше, беше достатъчно като аргумент да се гласува за неговото освобождаване.
Ще припомня и едно пътуване на господин Иван Костов до Америка, мисля, че беше април 2001 г., когато в коридорите на Белия дом той се срещна случайно и за кратко с новоизбрания американски президент и това беше представено от западната преса като случайна и краткотрайна среща. Но си спомням, че в “Неделя 150” господин Панайот Денев се скара на почти целия свободен печат на запад от нас за начина, по който е отразена срещата между нашия премиер и американския президент и за това, че уж срещата не била случайна и краткотрайна, а дълга, продължителна и предварително уговорена. Това също говори за характеристиките на господин Панайот Денев като генерален директор и изобщо като журналист.
И още един пример. Печатницата на БТА беше обявена за губеща и отдадена под наем на една фирма. Тази фирма сега печата и изданията на БТА. Разликата между цената, която БТА дава на фирмата за отпечатване на изданията, и наема, който получава от фирмата, е около 200 хил. лв. годишно. Ето как една губеща печатница може да дава голяма печалба на фирмата, на която е отдадена под наем. Разбира се, всичко това е законно, вчера госпожа Кожухарова отговори, че законът не е нарушен. Но това е начина, по който сините присвояваха държавата – като не нарушават закона. И те са царе в това отношение, по-големи от господин Симеон Сакскобургготски. И затова няма нито един осъден и няма да има нито един, уверявам ви в това, защото кражбите бяха законни.
Има много аргументи в полза на това, че господин Панайот Денев не можеше да остане повече генерален директор на БТА. Друг е въпросът, че нямаше избор, че имаше само една кандидатура за избор на генерален директор и всеки, който искаше да гласува за смяната на господин Денев, гласува и за избор на Стоян Чешмеджиев. С това отговарям на народни представители като Панайот Ляков, които много добре знаят как стоят нещата, но се опитват да демагогстват от тази трибуна.
По втория въпрос – как да стане изборът на генерален директор. Сега СДС предлага да стане едва ли не с решение на Общото събрание на БТА или становището на Общото събрание на БТА да се вземе предвид при гласуването в пленарната зала. Вчера на заседанието на комисията имах възможност да приветствам тази нова еволюция в мисленето на СДС, защото по време на техния мандат, когато в тази зала обсъждахме как да стане така, че НСРТ да стане максимално независим от властта, едно от моите предложения беше по-голяма част от членовете на НСРТ да се избират от самата гилдия – от 11 души 2 души да се изберат от Общото събрание на БНТ, 2 от Общото събрание на БНР и 2 от представителите на частните медии. Известни тогава депутати, като Сашо Стоянов, казваха, че няма такава правна фигура, каквато е Общото събрание на БНР и БНТ, въпреки че в Кодекса на труда има такава правна фигура. Тогава се възмущаваха: “Как, ама и чистачката в телевизията ще избира своя генерален директор?!” Сякаш тази чистачка не избира и президента на републиката. Но според статута на БТА, по който се ръководим днес, изборът на генерален директор на агенцията става от Народното събрание. Така че това е много мила идея, доста закъсняла и абсолютно неприложима.
Кой да бъде новият генерален директор? Вчера в комисията изслушахме четиримата кандидати. Трябва да ви призная, че и четиримата направиха много добро впечатление. Имат идеи за това как да се развива агенцията, как да възвръща своите икономически и други ниши, загубени по времето на Панайот Денев, как да се конкурират във все по-наситената медийна среда. Слушайки ги, се питам кой да бъде този ориентир, който да ни насочи към най-добрия избор? Защото и четиримата са едни прекрасни професионалисти. Ако си извадим известни поуки от случилото се с досегашния генерален директор, ако послушаме какво казаха и протестиращите – за пръв път в историята на БТА, повече от 100-годишна, за генерален директор на БТА се избра човек, който не е работил в агенцията, външен човек, и оттук идва голяма част от проблемите - изводът, който може да си направим, е, че за да нямаме повече този тип проблеми, за да не възпроизведем онова, което се случи само преди месец, трябва да се ориентираме към кандидат, който работи или е работил в агенцията. Като парламентарна група ние не номинирахме своя кандидатура, наясно сме, че в този парламент наша кандидатура няма да мине, дори и да е на един много известен социалист, който се казва Исус Христос. Затова решихме да преценим коя от внесените от други парламентарни групи кандидатура най-много отговаря на този модел на генерален директор, който се налага като извод от всичко, което се случи, на човек, който е работил или работи в агенцията. Затова нашето внимание се спря на господин Милен Вълков. Той е бил на работа само и единствено в БТА от 1979 до 1997 г., докато беше освободен в тази зала. Той е единственият от кандидатите, който е преминал през абсолютно всички звена на агенцията, без Спортната редакция. Той е бил директор, и то успешен, в продължение на две години на агенцията.
Според едно проучване на Националния център за изследване на общественото мнение през драматичните месеци на края на 1996 и началото на 1997 г., именно БТА е била медията, която най-обективно е отразявала събитията в България – една медия, която в този момент беше ръководена от господин Милен Вълков. Така че той е доказал, въпреки политическите си симпатии, всеки от нас има право на такива симпатии, че в една свръхсложна ситуация, защото такава ситуация като тази в края на 1996-1997 г., дано повече не се случи, досега не е имало – може да бъде не просто обективен като генерален директор, но че ръководената от него медия може най-обективно от всички български медии да отразява събитията. Смятам, че това е качество и то доказано, което като че ли не съществува в такава степен в характеристиките на другите трима кандидати, което е голям плюс към неговата кандидатура. Искам да припомня и думите на уважавания заместник-председател на Народното събрание господин Асен Агов, който така или иначе е автор на най-масовото уволнение в историята на българските медии – 700 души ли бяха, господин Агов?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Деветстотин шестдесет и осем.
ИВО АТАНАСОВ: Деветстотин шестдесет и осем души, уволнени от господин Агов като генерален директор на БНТ.

Но на заседанието на Комисията по медиите на 19 февруари той се изказа по следния начин за господин Милен Вълков:
"С господин Милен Вълков, на когото съм помагал някога и го учех на занаят, и той се научи добре на този занаят, не благодарение на мен, а защото просто е способен човек, имаме различни разбирания за това как политически да се гледа на нещата, много различни разбирания, но в същото време никой в БТА, независимо от своите политически убеждения, не възропта срещу ръководството на Милен Вълков. Така ли беше? Така беше. Струва ми се, че има хора, които помнят това време. Нямаше стачки в БТА, нямаше протести, нямаше нищо от това, на което да сме свидетели днес". Край на цитата.
Ние с господин Агов също сме на различни политически позиции, случвало се е да се критикуваме взаимно – и в преки предавания, и в тази зала, и задочно, но има неща, по които не можем да не бъдем съгласни. И едно от тези съгласия между господин Агов и мен са високите професионални качества на господин Милен Вълков. Смятам, че това е една много убедителна кандидатура, без ни най-малко да подценявам останалите три, една кандидатура, която най-пълно би паснала на БТА след всичко онова, което се случи в нея и през последните няколко месеца, и през последните 10-12 години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Реплика – господин Асен Агов. Заповядайте.
АСЕН АГОВ (ПСОДС): В духа на добрия тон на изказването на господин Атанасов си позволявам да направя една реплика.
Господин Атанасов, хубаво е, освен да споменаваме числата, както виждате, аз Ви поправих в моя вреда, но освен това да си припомним и каква беше истината.
В Българската национална телевизия тогава, впрочем назована точно така именно по време на Тридесет и шестото Народно събрание, имаше 423 агенти на политическата полиция. Те бяха ръководени от журналисти, които и днес са активни в Българската национална телевизия. Трябва да призная, че положих много усилия тогава, отивайки при председателя на Народното събрание – покойния и уважаван от мен господин Стефан Савов, при президента на републиката и при министър-председателя, за да намеря подкрепа да се реши този въпрос. Защото една демократична телевизия не можеше да си позволи да има на водещи места агенти на политическата полиция. За жалост някои от тези хора сега се връщат в телевизията под егидата на сегашното ръководство и не можем да скрием и това нещо. Но искам да кажа, че съвестта ми е чиста, защото в онези драматични времена дойдоха хора, които сами си подадоха оставката. Именно заради принадлежността си към политическата полиция. Това са известни журналисти, никога няма да спомена имената им, други хора, които бяха агенти на Първо или на Второ главно управление, на комунистическото разузнаване и контраразузнаване, тогава Държавна сигурност, също намериха сили да се извинят и останаха на работа в телевизията. И доказаха във времето, че са наистина хора, които ратуват за демократичното развитие на България.
Но ще кажа, че не съжалявам нито за миг за всичко онова, което беше сторено тогава. Тогава беше създаден Ефир 2, беше създаден Канал 1, беше създадена предпоставка за една демократична и обективна телевизия, каквато впрочем не виждам днес, съдейки по снощната емисия на новините. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Агов. Това беше реплика.
Господин Атанасов, заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, аз неслучайно казах, че СДС не може да избяга от темата за Държавна сигурност, нито пък Държавна сигурност да избяга от СДС. Макар че всеки има право на развитие и аз, ако съм един лош човек, ще кажа, че самият господин Агов е блестящо потвърждение на правото на развитие, защото човек, който написа една книга срещу американския империализъм, издадена преди 10 ноември, нямаше да го кажа, но се налага, сега застъпва съвсем друга позиция. Така че, нека признаем правото на всеки, а не само на себе си, да променя своите виждания. Ако това право не го признаваме, как щеше да се създаде СДС, да не говорим пък за НДСВ?
Но ако господин Агов е с чиста съвест след 968 уволнени, то господин Стефан Чешмеджиев вероятно трябва да стане национален герой само с 20 или 30 уволнени. Защото разликата в количеството уволнени, в броя на уволнените, е не с проценти, а с пъти.
Между другото вчера попитах и господин Максим Минчев как ще постъпи с уволнените в БТА по времето на Чешмеджиев, тези, които са уволнени на законно основание, защото има уволнени и на законно основание. Новият генерален директор, който и да е той, ангажира ли се да ги върне в агенцията или ще спази закона? И дали целесъобразността ще бъде поставена пред закона? Господин Максим Минчев отговори, не съм сигурен, че ще цитирам точно, че ще признае върховенството на закона, но ще се съобрази и с мнението на колектива на БТА. Казвам това, без да го коментирам, всеки може да направи своите изводи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Има ли други желаещи?
Господин Пантелеев, заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първото, което бих желал да кажа, е това, че от нас никой не рони сълзи за господин Панайот Денев. Ние този дебат го водихме веднъж, но тъй като той по някакъв начин се възкресява отново и отново с една единствена цел – да внуши, че по негово време в БТА всичко е текло по мед и масло, което, разбира се, не отговаря на истината и всички добре знаем това. За съжаление господин Денев, който наистина е един професионалист в тази сфера и това е безспорно, очевидно със своята дейност изцяло обслужваше Съюза на демократичните сили и в много случаи информационните потоци бяха доста безцеремонно ограничавани или пък по особен начин третирани в ущърб на други политически сили. Така че неговото поведение в много случаи граничеше и със слугинаж към политическата сила, от която той произхождаше.
Освен това той не изпълни това свое основно обещание, което за нас беше предварително ясно, че ще превърне БТА в българския "Ройтерс". Още повече, че в този период се появиха и определени съмнения относно начина, по който се управляваше агенцията, как се боравеше със средства, с нейната материално-техническа база и различни други неща.
Колкото до господин Стоян Чешмеджиев, неговата съдба е крайно нерадостна и показателна и би трябвало да служи за пример, преди всичко на нас, на тези, които гласуваме и избираме ръководители на крупни национални ведомства. Той направи редица груби грешки и това няма как да не бъде признато.
За съжаление в цялата тази суматоха, която се създаде, Съюзът на демократичните сили не остана безучастно и се занимаваше с подстрекателство на иначе съвсем основателните и закономерни недоволства и протести на колегите от БТА, което на практика им създаде и проблем. Това поведение ние отдавна познаваме, възразяваме срещу него, но очевидно до този момент синята партия не желае да промени нрава си, дори когато става дума за съдбата на национални институции.
Разбира се, днес Съюзът на демократичните сили ликува, тъй като се оказа прав в това, че господин Чешмеджиев не се справи с тази задача, която му беше поставена. Но тази радост не трябва да бъде толкова експлозивна, тъй като и СДС носи на гърба си кандидатури и директори като господин Иван Бориславов, който, смея да кажа, претърпя доста по-крупен провал, отколкото господин Чешмеджиев.
Искам да кажа няколко думи за поведението на управляващото мнозинство в този период и за начина, по който бяха обсъдени и издигнати възможните кандидатури тогава за шеф на БТА. Вие знаете как беше претупана процедурата. Вие знаете, че кандидатурата на господин Минчев още тогава стоеше в дневния ред. Тя беше предложена после поради неразбориите и противоречията в самото управляващо мнозинство и беше изтеглена. Всичко това допринесе за последващия хаос.
Тук също бих упрекнал управляващото мнозинство, което не реагира достатъчно бързо и адекватно, а мудно и спокойно изчакваше развоя на събитията и в крайна сметка пожертва своя фаворит, което не е добра и коректна практика, когато става дума за съдбата на отделни хора, превръщайки ги с бездействието си в персона нон грата, след като беше ясно, че той не би могъл да овладее тази ситуация и че трябваше много по-бързо да се реагира, за да се стигне до всичко, което преживяхме в този период.
Слава Богу, така или иначе тази история приключи с оставка. И аз съм признателен и за намесата на председателя на Народното събрание проф. Герджиков, който се нагърби с една роля, която на практика други председатели в сходни ситуации не са изпълнявали, като гласувайки недоверие на комисията, на практика сам отвори процедурата за номинация на нови кандидатури. Това беше по-доброто поведение, независимо от това доколко той би могъл да има правомощия в това да отваря и затваря процедурата в определен период от време, тъй като сякаш там правилникът дава по-големи възможности, отколкото той ни предложи. Според мен намесата му във всеки случай беше абсолютно необходима и полезна за това да вървим към един по-нормален избор.
Бих си позволил да не се съглася с това, че управляващото мнозинство изпреварващо гласува доверие и номинира, и на практика избра господин Минчев в едно свое заседание, което изпревари заседанието на комисията. По-добрият начин би бил първо комисията да разгледа кандидатурите, да ги изслуша, да направи своите обобщения и заключения, ако искате – препоръки и избор, който естествено не е задължителен за залата, и след това парламентарните групи да вземат своите решения. Но тъй като и други парламентарни групи постъпиха по този начин, не съм склонен да драматизирам това. Във всеки случай това създава в общественото мнение една представа, че кандидатурата на господин Минчев е партийно обременена, а той самият, както и вчера сам заяви, никога не е бил член на никоя политическа партия. Във всеки случай това е един допълнителен багаж, съвършено излишен, който, не дай, Боже, би могъл да му пречи в бъдещата дейност.
Що се отнася до господин Вълков, едва ли е нужно да повтарям, че той е един доказан професионалист и човек, който не се влияе от политическите си пристрастия. Той е един изграден ръководител. Той няма нужда да се учи, попадайки отново в БТА. Ние много често в Народното събрание гласуваме, а такава е практиката и в изпълнителната власт, за хора, които никога или в недостатъчна степен са практикували занаята и отговорностите, които предстои да изпълняват, ако бъдат избрани за съответния пост. Мисля, че трябва да пестим време и да залагаме на хора, чието поведение и управленски мандат биха били абсолютно гарантирани, а доказателства в полза на господин Милен Вълков дал Господ. Те бяха изложени.
В заключение, аз бих желал да призова бъдещия генерален директор да направи изключителни усилия и много сериозно да ревизира предходните периоди в управлението на БТА. Ние вече имахме възможност да изслушаме една информация на господин Чешмедиев по тези въпроси, която беше оспорена от колегите от СДС. Аз не мога да кажа къде точно е истината. Пак повтарям, у мен има сериозни съмнения.
Но бъдещият генерален директор трябва да започне и с това своята работа и в един непродължителен срок първо в комисията, а ако е необходимо, и в парламента да представи солидни заключения от тези проверки, които би трябвало да бъдат извършени с помощта на финансовите органи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
За реплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Първо, ние не ликуваме, че има 19 уволнени журналисти и че БТА се намира в такова положение! Не можем да ликуваме за това и аз ще Ви моля да не спекулирате така фриволно с неща около национална институция, каквато е Българската телеграфна агенция. Това просто не е вярно и Вие просто ме провокирате за тази реплика.
И още нещо, спекулира се около избора на господин Чешмеджиев както от Националното движение Симеон Втори, така и от левицата. Господин Станимир Илчев си позволи няколко пъти да каже, че Съюзът на демократичните сили бил виновен за този избор. Няма такова нещо. Вие там, в мнозинството, искам да припомня, че не се разбрахте кой да бъде избран и да има политическо решение и това по никакъв начин не кореспондира с факта, че тогава ние не номинирахме човек. Нарочно казвам това нещо, защото вие спекулирате с тази информация, а не е така. Това не е така! Тогава Вие, господин Илчев, напуснахте комисията в знак на протест с нещата, които стават в мнозинството. Кажете това на българското общество и не го заблуждавайте.
Що се отнася до левицата, тя носи заедно с вас отговорност за това, което става в БТА. Защото, нека да извадим разпечатката от гласуването, уважаеми колеги, и ще се види, че вие тогава сте подкрепили избора. И най-сериозна отговорност носят Движението за права и свободи, Националното движение Симеон Втори и Българската социалистическа партия за това, което става в БТА. И каквото и да говорите, вие не можете нито обществото да заблудите, нито журналистите в БТА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Илчев, заповядайте за реплика на господин Пантелеев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Не бива да се заблуждавате, че не бих могъл да репликирам по повод изказването на Пантелеев и без да спомена името на господин Димитров, той ще разбере за какво става дума.
И при избора на Чежмеджиев, и днес тактиката на лявата и на дясната опозиция не се различават. Тогава те нямаха куража и готовността да издигнат и подкрепят свои собствени инфилтранти в БТА. Този път имат. И когато господин Пантелеев казва, че кандидатурата на господин Минчев е може би партийно обременена, тя може би е партийно обременена в рамките на 0,5% до 1%. А вашите кандидатури са партийно обременени 105%. Те са служили по време на мандатите на червения и на синия директор на БТА. Максим Минчев не е служил на оцветени места.
И когато се внушава, че непременно в БТА трябва да е израснал бъдещият генерален директор на БТА, всъщност се казва, че никога една структура не може да се управлява от друг, професионално подготвен и образован човек, ако не е стигнал до пенсия в същата структура. Аз решително не съм съгласен с такава визия за управлението на държавната Българска телеграфна агенция! (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Това беше втора реплика.
Господин Пантелеев, имате възможност да упражните правото си на дуплика. Заповядайте.

ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, аз не Ви упреквам, че Вие ликувате за това, че имаше уволнени журналисти там. Нашата всеобща, на всички политически сили, съпричастност към съдбата на уволнените е вън от съмнение. И това е добре, тъй като то дава картбланш на новоизбрания генерален директор наистина сериозно да преразгледа взетите решения. Вие ликувахте за това, че господин Чешмеджиев претърпя фиаско. Ние не се радваме на това, което се случи, независимо от това, че бихме могли да се опитваме и ние да жънем някакъв дивидент от това, че виждате ли, и тук, както и на много други места, мнозинството търпи провал. И доказателство за това, което казвам, е нашето предхождащо поведение, когато ние се опитахме съвсем конструктивно, уважавайки правото на мнозинството, да подкрепим, както сме правили и в други случи, кандидатурата, която то ни предлага, съзнавайки всички възможни рискове, които, за съжаление, се оправдаха. Аз самият не съм подкрепил господин Чешмеджиев, но никак не се радвам, че той не успя да се справи с тази задача.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Никой не се радва! Кой се радва?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Толкова по този въпрос.
Колкото до господин Илчев, аз, първо, не бих си позволил да наричам когото и да било, който кандидатства за този пост, инфилтрант. Ако на господин Минчев това му харесва, нека носи този етикет и занапред. Щом става дума за това какви видове инфилтранти може да има – извинявам се, тази дума ме затруднява, да се надявам, че господин Минчев ще преглътне по-добре от мен – те биха могли да бъдат два вида. Едните са партийни, както е известно, другите са персонални инфилтранти. Аз бих препоръчал и бих се радвал повече, ако господин Минчев е инфилтрант на някаква партия, отколкото на някоя персона. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Има ли други изказвания, уважаеми народни представители?
Заповядайте, госпожо Етем.
ЕМЕЛ ЕТЕМ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че днес е един много важен ден за развитието на демокрацията в Република България, защото настоящото мнозинство доказа – и то по един безспорен начин – че политическата класа в България търпи развитие, че ние не сме от типа мнозинства и управляващи, каквито бяха досега отляво и отдясно, които се заинатяват и не искат по никакъв начин да погледнат позитивно на развиващите се процеси.
Защо казвам това? Виждам, че на колегите от СДС това не им прави добро впечатление, дразнят се, разбира се. Те като демократи винаги си присвояват правото да ни учат, но всеки един от нас има право да избира своя учител и може да подражава на този, когото иска, не е задължително да е непременно от Съюза на демократичните сили.
След 6 месеца, откакто ние направихме промяната в ръководството на Българската телеграфна агенция, днес можем да кажем, че този опит е бил необходим и той е бил успешен, защото фактите, които имаме днес, са ярко доказателство, че преждеуправляващият генерален директор Панайот Денев, който знаем, че беше назначен от Съюза на демократичните сили, не е изпълнявал своите задължения като един висш държавен чиновник, не е стопанисвал и не се е грижил за агенцията така, както пише и в статута на тази агенция. И аз смятам, че това е едно огромно постижение на сегашното мнозинство.
Тук се изказаха и различни мнения и позиции относно това дали сме допуснали грешка или не сме допуснали грешка. Аз няма да ви отегчавам днес с анализа на управлението на господин Чешмеджиев. По-скоро искам да обърна внимание в случая на политическата ситуация. Какво постигнахме с промяната в агенцията?
Първо, това, което се разбра от цялото общество, е, че Българската телеграфна агенция трябва да бъде реформирана, защото тя трябва да стане една съвременна агенция – такива, каквито са агенциите в държавите, към които сме се устремили, уважаеми колеги от Съюза на демократичните сили, колкото и това да не ви харесва. Никой не оспорва 105-годишните традиции на Българската телеграфна агенция.
Второ, трябваше да бъдат спрени всякакви финансови злоупотреби в Българската телеграфна агенция, а те, трябва да ви кажа, че не са никак малки като цифри на фона на 3-милионния бюджет, който има Българската телеграфна агенция. И, за да подплатя всичко това с цифри, ще ви цитирам само няколко.
От закриването на печатницата през 2001 г. Българската телеграфна агенция претърпява загуби като справката за годишните загуби от изданията на “Паралели” и “Лик” за 2002 г. възлиза на 718 хил. лв. По същия начин от “доброто управление” на Панайот Денев и екипа му Българската телеграфна агенция е загубила 51 хил. 740 щат. долара за предоставяне на информационни продукти на вестник “Демокрация” и Пресцентъра на Съюза на демократичните сили. 169 лица са имали нерегламентиран достъп до информационните емисии на Българската телеграфна агенция. Няма ясна система за изчисляване на себестойността на предлаганите услуги. Това се прави с решение на директора на Българската телеграфна агенция. Тогава той е преценил, че Съюзът на демократичните сили трябва да бъде абонат с една ниска себестойност, защото може би като управляващи имат много други харчове и не могат да си позволят да платят един нормален наем за разлика от другите клиенти и абонати. В този порядък мога да продължавам да изброявам цифри, пред мен има една цяла папка, която имат и част от колегите от комисията. Всеки един депутат би могъл да я получи, ако я изиска от ръководството на Българската телеграфна агенция.
Кой факт е по-притеснителен, уважаеми дами и господа? Аз се питам кога Съюзът на демократичните сили са искрени – когато говорят за демокрация и когато говорят, че техните кадри са отстоявали държавните интереси и интересите на демокрацията в Република България и в същото време са ощетявали абсолютно безогледно държавата и демокрацията? Кога те са искрени – когато призовават на пролетарския почин колективът да си избере ръководство, или като политически отговорна сила поемат ангажимент за назначенията и предложените кадри? Кога те са искрени – когато говорят, че сме правова държава или когато призовават да се нарушава законът така, както чух преди малко от трибуната от колегата Благой Димитров да призове да бъдат върнати уволнените? Господин Димитров, в България има закони, има и Кодекс на труда. Дисциплинарно уволнените журналисти не са свещени крави, те са като всички останали работещи и са подчинени на едни и същи закони. За тях няма специален закон и специален статут. Когато са допуснали нарушение, ръководителят им има право да ги накаже според степента на нарушението. И когато уволнението е дисциплинарно, аз лично не се ангажирам да препоръчвам на който и да е ръководител да отмени една такава заповед.
Затова, уважаеми колеги, бъдете искрени! Бъдете искрени и си покажете истинското лице, защото аз знам, че вас ви притеснява много факта с ръководството на БТА, тъй като вие през цялото време се опитвахте да внушавате на българската общественост, че има много брутални уволнения. Тези брутални уволнения бяха две – 7, предложени за съкращения и нито едно не реализирано, както знаете.
Впоследствие бяха уволнени дисциплинарно журналисти, които нарушиха така наречения “наш правилник”. Това е вътрешен правилник за дейността на БТА и нарушиха… (Шум и реплики в залата.) Не – наш. Така си го наричат БТА-нци. Това е техният си правилник. Нарушиха го, нарушиха законите на Република България, но в същото време вие не казвате, че за 4 години управление господин Панайот Денев е подменил 290 човека от близо 360 души – персонал на Българската телеграфна агенция. Този факт защо го пропускате?
И защо считате отляво, и отдясно, господа, че само вие имате право да предлагате кадри в тези институции? (Шум и реплики в залата.)
Що се касае до поведението на Съюза на демократичните сили, ще кажа, че за мен то е много тревожно, защото те напоследък играят една много дестабилизираща роля и винаги поставят партийните си интереси над националните интереси, националната сигурност, но това си е техен проблем. Обществото ще има възможност да оцени всяка една политическа сила.
И, завършвам със следните думи – управляващото мнозинство показа своята воля и сила да направи промени в агенцията, въпреки че те бяха инспирирани, пак казвам, от вашите хора, които вие назначихте, уважаеми колеги и приятели, без да се посвените, разбира се, да разбуните в един такъв важен за България момент Българската телеграфна агенция. Но това ще тежи на вашата съвест. Ние няма от какво да се притесняваме.
Днес показваме и доказваме, че новото време, новите управляващи имат сила и да си признаят грешките, и да ги поправят, разбира се. И то не под натиска на улицата, защото натискът на улицата не носи нищо положително.
Ние сме отговорни политически сили и днес ще получите поредното доказателство за това! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тошкова.
Няколко реплики – първо, господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Етем, Вие демонстрирахте една висша форма на наглост. Аз такова нагло поведение не съм виждал, а вече съм тук трето Народно събрание!
Вие на практика подменяте дебат в момента. Тук четете някакви фалшиви справки. Вчера госпожа Яна Кожухарова, която е в момента един от кандидатите ви, каза, че тези числа – 700 и не знам колко си хиляди лева, не са верни. Това го каза, а Вие продължавате да се мъчите да заблуждавате обществеността, но в момента ние не говорим за освобождаването на Панайот Денев. Това го говорихме преди 9 месеца. Сега говорим за освобождаването на господин Чешмеджиев. Ако имате нещо да кажете в това отношение, трябваше да го кажете.
И още нещо. С този апломб, с който говорите, и с този патос Вие нарекохте журналистите пролетарии!… Вие нарекохте журналистите от БТА, че са пролетариат. Обиждате журналистите. Няма проблем! Но можете да го правите само на националните конференции на Движението за права и свободи. Тук е българският парламент! Не е добре да наричате пролетарии журналистите и да не се поема ангажимент тогава, когато журналистите са гонени. Има свобода на словото. В Конституцията има заложени текстове по отношение на свободата на словото и недейте да превръщате свободата на словото в някакви юридически казуси. Не е юридически казус това, че има гонени журналисти.
Не е нашият правилник. Не Ви прави чест като заместник-председател на Комисията по медиите да не знаете, че това са нашите правила. Това е моралният кодекс на журналистите от БТА. Поне си направете малко труд да научите тези неща. Поради тази Ваша некомпетентност аз се изчервявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Тоткова, имате думата за втора реплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Емел Етем – Тошкова! Аз с изключителен интерес следих и първия дебат, и този дебат. Днес Вие не сте така въодушевена, както първия път, но всичко това, което казвате, ние сме го чували. Вероятно следващият път, когато и този генерален директор си отиде, ако не покаже качества и хората отново ги принудите да излязат на улицата, пак ще ни четете същите работи.
Аз обаче искам да Ви кажа нещо, което ми направи изключително впечатление от Вашето поведение, не само от Вас, а от мнозинството, което сега е поело отговорността да управлява държавата. Тъй като вие не можете да се похвалите с нито един успех, изнамерихте нова форма да се хвалите с неуспехите си – така както превърнахте неуспеха с приватизацията на “Булгартабак” в успех; така както изкарахте хората на улицата с вашия избор – вие, които горещо защитавахте - изкарахте ги на улицата да протестират и този неуспех отново искате да го превърнете в успех. Мисля си, че по този начин вие си режете клона. Ако беше само вашият, аз щях да помагам, но вие режете клона на България. И затова ние сме толкова загрижени!
И аз много ви моля, когато вие се връщате към миналото, не забравяйте, че вие като управляващи също имате минало!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Господин Панайот Ляков има думата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, госпожо Етем! Вие не направихте грешка, а предизвикахте катастрофа. Вие предизвикахте бедствие в БТА, бедствие в медийния пазар! И Вие носите лична отговорност за това бедствие, защото като орлица защитавахте Стоян Чешмеджиев. Даже и тогава, когато беше ясно, че той не може да управлява Българската телеграфна агенция.
Сега размахвате някакви документи, след като има решение на прокуратурата, че няма извършени престъпления, че всички действия са законосъобразни. Вие сте го чели този документ и тези документи са подготвени от същото това некомпетентно ръководство, което така и не разбра къде е попаднало. Това беше бедата на това ръководство – то не разбра къде е попаднало и какво да прави в БТА, затова цялата сила на това ръководство беше насочена към представителните разходи. Ако смятате, че това е от полза, че някой е направил 11 000 лв. представителни разходи, когато плачете непрекъснато за парите на народа, извинявайте, но това не е полезен опит! Това е катастрофален управленски опит, за който, повтарям, Вие носите лична вина!
Поуките, които трябва да се направят, че не може през новото хилядолетие на такива постове да се назначават хора така, както се назначаваха след Девети септември 1944 г. – хора, хванати от гората, които не знаят какво да правят и които единственото, което могат, е да предизвикат хаос, безредие и катастрофа, и които могат, да нарушат авторитета на една 105-годишна институция, да го принизят, а в крайна сметка да принизят и авторитета на държавата! Ето това направихте с вашите действия. И понесете своята отговорност, бъдете честни и доблестни и си го признайте! Благодаря ви. (Ръкопляскания отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Госпожо Емел Етем, заповядайте за дуплика от 3 минути.

ЕМЕЛ ЕТЕМ (ДПС): Не ме изумява вашата наглост. Това поведение го следя вече 13 години. Да не кажа, че вече сме потърпевши от вашето нагло поведение. Това, че вие чувате само собствените си думи, приятели от СДС, не е само ваш проблем. Вече е проблем и на България. Това, че вие си измисляте, че има застрашени права като свободата на словото, това е само във вашите глави, защото самите журналисти от БТА отрекоха, че има нещо такова. Но ако трябва да се връщаме назад и да правим анализи кой потискаше медиите, кой ги владееше, вашето четиригодишно управление наистина беше брилянтно доказателство за това. (Шум в блока на ПСОДС.) Не казвам, че съжалявам, че ние не го правим, защото ние не мислим като вас.
Госпожо Тоткова, когато се опитвате да обяснявате чий клон режем, искам да Ви кажа, че вие отрязахте клона на България отдавна, като се опитахте да си я присвоите за вас. Както и господин Ляков се опитва преди малко да ни върне на 9 септември 1944 г., така и аз се връщам четири години назад. Защо говоря това? Защото вие бяхте правителството, което аз и моите колеги от ДПС подкрепихме. Вие бяхте правителството, което ние искахме да дойде на власт. Но и ние сме разочаровани от вас. Вие до голяма степен показахте, че немалко опит и знания сте придобили в комунистическия период. Това ви оказа много погрешна услуга. Не можахте да се отърсите от това. Затова моля ви, другия път, когато се изправяте тук и нравоучително ни обяснявате какво трябва да правим и най-вече ние, от ДПС, имайте малко човещина и честност пред себе си. Не се считайте за последна инстанция, която винаги може да поучава българските граждани.
Движението за права и свободи e доказало своята демократична, принципна и последователна позиция за тези 13 години. В никакъв случай няма да приема да ни приписвате вашите грехове или вашите неуспехи. А за нашите неуспехи ние си носим отговорността. Имаме доблестта да си ги признаем. (Шум в блока на ПСОДС.)
В никакъв случай не желая да навлизам в каквато и да е персонална оценка. Господин Благой Димитров може да се черви заради своята некомпетентност. Това си е негов проблем. Но аз, колеги, не желая да се червя заради вашата некомпетентност! (Шум в блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Етем.
Има думата за изказване господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, вчера си направих труда да изчета внимателно стенограмите от предишния дебат по назначаването на господин Чешмеджиев. И ако трябва да определя известна статистика от тази трибуна, ще посоча, че най-често употребяваната дума е “отговорност”. Най-често тази дума е била употребявана от госпожа Емел Етем. Тези стенограми са много показателни, защото събитията не са се случили много отдавна, но те разкриват по категоричен начин колко несъстоятелен е бил още тогава изборът на господин Чешмеджиев. Впрочем още тогава направи впечатление, а и сега се потвърждава от втория прочит на стенограмите, че със същия патос, с който чуваме днес да се говори в тази зала, е била отстоявана кандидатурата на господин Чешмеджиев.
Господин председателю, трябва да отбележа с определена горчивина, че забелязах господин Ралчев, който беше основният адвокат на кандидатурата на господин Чешмеджиев, докато седях тук по време на днешния дебат, да седи с гръб към залата, сякаш той не е участвал никак, ама никак в онова, което се случи тогава, на 4 октомври 2002 г. Той дискутираше разгорещено с хората отзад, но не намери сили да застане на тази трибуна и да каже най-малкото “Съжалавям за това, че подведох цялата пленарна зала”. Не застана тук и да се извини, хайде оставете нас, опозицията, но пред своите колеги, които подведе с представянето на кандидатурата на господин Стоян Чешмеджиев, и най-важното, с налагането на тази кандидатура с много упорство в НДСВ.
Със същата горчивина трябва да отбележа, че говорейки толкова много за отговорност тогава, госпожа Емел Етем днес не намира сили да се извини за това, което причини на Българската телеграфна агенция, което причини на колегите си, което причини на залата. Мисля, че никой не е застрахован от грешки. Ние от Съюза на демократичните сили най-добре знаем това. Изпитали сме го на гърба си. Всички примери, които днес се дават в тази зала или друг път се посочват в тази зала, ние носим на гърба си като бреме. Но в същото време си мисля, че доблестното поведение е да се извиниш за своята управленска самодейност. Защото това беше управленска самодейност. Няма никакво съмнение, че малцина бяха убедени в целесъобразността на това господин Чешмеджиев да бъде назначен за генерален директор на БТА.
Разбира се, тук се дават много примери, включително за управлението на Панайот Денев, но тогава никой не излезе на улицата, никой не постави въпроса за това, че в БТА се извършват безобразия или се репресират журналисти. Давам само този пример, за да го противопоставя на цялата олелия, която се случи около БТА – основателният протест на хората, обидата на хората, огорчението на хората. Днес чувам, че те са наричани “пролетарии”. Ами да се извиним на тези пролетарии, госпожо Етем. Намерете сила и се извинете на тези хора за това, което им причинихте. Вие дори не искате да се извините за това, че тези хора са уволнени. Виждам, че сега дори не ме слушате, а предпочитате да четете вестник “Новинар”. Добре е да четете какво пише по повод на Вашето поведение в други вестници. Мисля, че поначало доблестта на всеки политик, който е сбъркал, е да каже “извинявай”, да каже на всеки човек “съжалявам за това, което съм извършил”, защото съжалението не трябва да бъде само по отношение на хората, които са засегнати в Българската телеграфна агенция. То трябва да бъде по отношение на цялото българско общество, защото то беше възбудено от целия този скандал, който стана достояние. Мисля, че трябва да се извините и на България, защото в своето изказване тогава вие казвате - ще използвам един глагол, който вие използвате, иначе аз не го използвам, че ние сме тръгнали да клепаме България в чужбина. Но в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, в Комисията по медиите се занимават с предизвикания от вас ажиотаж в Българската телеграфна агенция вече шест месеца. Оказва се, че не ние клепаме България, а вие сте оклепали България със своето абсолютно безотговорно поведение. Не виждам никакво съмнение днес, в очите на толкова много хора в тази зала, че вие трябва да се извините на България за това, което сте направили – че сте я злепоставили в толкова важна правозащитна организация, каквато е Съветът на Европа. Не виждам нотка на съжаление тук. Чувам един арогантен тон, един тон, който в никакъв случай не помага да се вдъхне надежда на хората от БТА и на цялото общество, че там нещата ще бъдат оздравени.
Казвам всичко това с необходимата загриженост, защото струва ми се, че с такова поведение на част от мнозинството и преди всичко на госпожа Етем не се дава сила и кураж на следващия генерален директор да оздрави агенцията.
Трите стъпки, по които може да се оздрави климатът в агенцията, където е страхотно разрушено доверието, са следните:
Да се потърси отговорност от Стоян Чешмеджиев и от хората, които го лансираха за неговите безобразия. Това е първата необходима стъпка – да се оздрави климатът там.
Втората стъпка е да се възстановят веднага на работа уволнените журналисти. Трябва да има политическа воля. Днес не чуваме от страна на госпожа Етем политическа воля да бъде възстановена правдата. Не само че не чуваме извинения, но не чуваме такава политическа воля. На практика госпожа Етем освен че минира Българската телеграфна агенция, избирайки Чешмеджиев, днес минира следващия генерален директор, когато не му дава картбланш да възстанови справедливостта в Българската телеграфна агенция. Това е сериозен политически акт. Това е акт на предварително миниране на следващото управление на Българската телеграфна агенция.
Има и трета стъпка – да освободи всички компрометирани лица от обкръжението на Чешмеджиев, които продължават да стоят в Българската телеграфна агенция и да получават неколкократно по-високи заплати от дългогодишни редактори и журналисти в Българската телеграфна агенция.
Тези три стъпки обаче, струва ми се, са неизпълними при мината, която заложи госпожа Етем днес със своето изказване и със своето поведение тук, в пленарната зала. Ето затова струва ми се, че ние днес поставяме на сериозно изпитание всяка една кандидатура за генерален директор на Българската телеграфна агенция. Със същото лекомислие, със същата самодейна инициатива, проявена тук от госпожа Етем, ние на практика обричаме на нова криза Българската телеграфна агенция. И този път отговорността е само нейна, защото аз виждам у други колеги, включително и от мнозинството, една истинска загриженост да се намери решение. Но тези усилия отново са подложени на тежко изпитание. На тежко изпитание ще бъде подложен и новият генерален директор на Българската телеграфна агенция. Затова нашата позиция беше принципна. При тази катастрофа, предизвикана в Българската телеграфна агенция, най-естественото нещо е вътрешното съгласие в БТА да излъчи онази авторитетна личност, която да може да създаде отново необходимия климат агенцията да изпълнява ролята си на национален осведомителен институт.
Ето, с тези горчиви размисли, господин председателю, аз искам да посоча, че днешният вот се обезсмисля от поведението на госпожа Етем в тази зала. Той се обезсмисля, защото ние отново поставяме взрив под Българската телеграфна агенция. Това е взрив, който се дължи на управленска самодейност. Съжалявам, че трябва да използвам толкова силни думи, но това е истината. И ако днес ние искаме да направим добро на БТА, би трябвало да отстраним предварителните щети от този взрив. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
Реплика – господин Кирил Милчев.
КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин Агов! Позволих си да взема думата, за да Ви репликирам от чисто кавалерско чувство, понеже се опитвате да преиначите думите на госпожа Емел Етем, както и Вашият колега. Тя говореше за пролетарския начин, по който някои Ваши колеги се опитват да свикат Общото събрание, а не че е нарекла журналистите “пролетарии”. Това – първо.
Второ. Искам да кажа съвсем отговорно, че ние от мнозинството този път няма да си затворим очите за някои идейни влияния от централата на СДС по отношение на журналистите в БТА. И нека да го знаят и те там, защото ако досега проявявахме толерантност и разбиране, предприетият отново опит, както Вие се опитвате да внушите, господин Агов, че ще бъде предприет в БТА по отношение на генералния директор, който съвсем легитимно ще изберем сега, би бил приет по съвсем различен начин от нас, както… Не бих искал просто да продължавам, защото ме наведохте на едни спомени, които бях забравил.
Предварителното линчуване на нещата, още преди да са се случили, за мен е нещо, което аз просто не мога да приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Милчев.
Госпожа Етем – втора реплика.
ЕМЕЛ ЕТЕМ (ДПС): Добре, че сме Ви свикнали на стила и на тона – винаги да преиначавате нещата и да си говорите каквото Вие си искате.
Но, уважаеми колеги, искам да обърна внимание на всички депутати в залата. От изказването на господин Агов аз разбрах следното. От утре ние трябва да сме готови отново за протести в БТА, защото Съюзът на демократичните сили не харесва и този генерален директор и ще направи необходимото отново да разбуни служителите – тези 290 човека, които бяха назначени по времето на Панайот Денев, и ще изправи страната на крака. Защото не ни харесват тези управляващи.
Уважаеми колеги от СДС, уважаеми господин Агов! Нормално е всяка една партия да иска да дойде на власт. Предстоят ни местни избори. Вие си правите явно вашата агитация, имате си някаква стратегия, но се обръщам към вас най-колегиално: обърнете се към патриотизма си, обърнете се към това, което е българско у вас, а не само към седесарското у вас, защото преди всичко България е на всички, господин Агов, и над вас в това число.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Етем.
Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ (ПСОДС): Госпожо Етем, отново не чух “Извинявайте”, отново не чух думите “Съжалявам за това, което направих”. Просто не го чувам! Не ми се извинявайте на мен, аз не искам да се извинявате на мен, искам да се извините на бетеанците за това, което им причинихте Вие лично. Искам да се извините на колегите си от този парламент. Моля Ви за това, ако имате малко възпитание и съвест, политическа съвест. Абсолютно нищо друго не се иска от Вас. Кажете: “Съжалявам, сбърках”. Толкова ли е страшно това нещо?
В крайна сметка, господин Милчев, не СДС предизвика вълненията в БТА. Предизвика ги госпожа Етем с избора на генералния директор. (Смях в блока на НДСВ.) Генералният директор с неговите безобразия предизвика вълненията в Българската телеграфна агенция. Ето това е истината. Съюзът на демократичните сили не носи никаква отговорност за безотговорността на управляващите. Благодаря ви. (Възгласи в блока на ПСОДС: “Браво!”, ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
За изказване – господин Атанас Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм свидетел – и всички ние тук – два часа на един дебат, на едно упражнение в красноречие, на едно превръщане на дебата за избиране на директор на Българската телеграфна агенция във взаимни обвинения на лявата и дясната опозиция.
Кандидатурата на господин Чешмеджиев е отново и отново обсъждана, вместо да се каже: да, кандидатурата на господин Чешмеджиев беше приета, той дойде с добри намерения и възгледи, но просто диалогът с тима на БТА не се получи. Добре, това го разбрахме всички.
Извинете, дами и господа, но някой срамува ли се да каже в тази зала, че БТА дълги години, и в последните години, е използвана за партийни цели? Ами разбира се, че е важно и всички го знаем. Защото с премахването на Тодорживковия режим не спря този начин на мислене.
Аз ще повторя пак, че комунизмът е начин на мислене, а не е партийна принадлежност на един или друг индивид. И този начин на мислене може да съществува в която и да е опозиция, включително и в дясна опозиция, и може нейни представители в БТА също да мислят и да действат по същия начин, както по време на тоталитаризма.

Ние днес би трябвало да обсъдим едно предложение, което ни прави Комисията по медиите след всеобщо признание, след един професионален дебат на една достойна кандидатура. И какво повече още можем да чакаме? Защо не пристъпим към това гласуване? Защо още ще се упражняваме да говорим за какво ли не, което не е свързано с днешната тема? Защо трябва да предлагаме на хората, които са в БТА, отново някакъв сценарий “Шок и ужас”? Нека да им предложим друг сценарий – “Мир и спокойствие”, и по този начин да изпълним нашите задължения днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, чухме много призиви как мнозинството трябва да понесе своята политическа отговорност във връзка с оставката на господин Чешмеджиев. Искам да бъда съвсем ясен: начинът, по който протече диалогът между управляващото мнозинство и протестиращите от БТА, е образец за диалог между управляващо мнозинство и протестиращи. Този факт коренно се различава от начина, по който предишното управляващо мнозинство се отнесе към протеста на журналистите от Българското национално радио. В продължение на месеци се направихте на щрауси, отказахте да видите, че цялата журналистическа общност е солидарна със справедливия протест на журналистите от Българското национално радио, защото им натрапихте едно свое политическо назначение.
Ние сме в активен диалог с протестиращите от първия ден на протестните действия и във всеки етап от протеста управляващото мнозинство беше в непрекъснат диалог с бетеанци. Решението на казуса е образец за това как трябва да се решават конфликтни ситуации в условия на едно диалогично управление. Това е политическата отговорност на управляващото мнозинство.
За разлика от вас ние ще искаме едно единствено нещо от новия генерален директор на Българската телеграфна агенция – да събира бързо информацията и да предоставя обективна информация на своите абонати. Ето това ще искаме от новия генерален директор. Говоря за бърза и обективна информация. За разлика от вас ние няма да искаме той да бъде послушник на властта. Защото точно по този критерий СДС назначаваше всички свои кадри във властта.
В състояние ли е обаче днес БТА да събира бързо информацията и да я предоставя? Смятаме, че тук има проблем. С оставката на Чешмеджиев тези проблеми не са решени. И аз искам да кажа на отсъстващия господин Агов, защото това не му е за първи път, той по същия начин постъпи и в Комисията по медиите – каза си гръмките слова и после изчезва от залата, ще му кажа, че БТА не е затворена кутия, БТА не е някаква константна даденост, БТА е нещо, което трябва да се развива в пълно съответствие с развитието на пазара на информацията. В момента имаме проблем, който се нарича все по-малка конкурентна способност на БТА в пазарни условия. И реформи в БТА са необходими. Ние ще искаме от новия генерален директор да проведе тези реформи, разбира се, ще искаме той да го направи в диалог с професионалистите от самата телеграфна агенция. Но реформи са необходими, защото агенции с по 20-30 души вече конкурират доста успешно една телеграфна агенция, която има само на щат около 360 души, а да не ви казвам колко десетки хонорувани специалисти са ангажирани.
За дейността на Българската телеграфна агенция ежегодно се заделят огромни финансови средства и те трябва да бъдат използвани по предназначение, а не да потъват оттук нататък в едни или други партийни каси. Това мнозинство не направи това и затова няма от какво да се срамува. Напротив, аз не искам сега да влизаме в политическа разпра, мога да ви извадя документи какви договори са сключени с едни или други фондации, с едни или други партийни издания и къде са потъвали парите на БТА, с които трябваше да се осъществи реформата. Тези средства трябваше да се използват включително за технологично обновление на телеграфната агенция. Ние и това ще направим.
Искам да ви уверя, че едно единствено нещо ще искаме от новия генерален директор – БТА да се превърне в една конкурентна телеграфна агенция, която да предоставя по възможно най-бързия начин най-бързо от всички останали агенции информация за своите абонати. Обективност, бързина и качество - това иска управляващото мнозинство и нищо повече. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Местан.
Ако няма реплики, уважаеми народни представители, 30 минути почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с дискусия по проекта за Решение за освобождаване и избиране на генерален директор на Българската телеграфна агенция.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Нямам намерение да уплътнявам шестте минути от времето за изказвания на Парламентарната група на НДСВ. Искам да направя импровизиран опит да събера онова, което действително беше рационално, полезно за бъдещия генерален директор на Българската телеграфна агенция, а вероятно и насърчително в предстоящите му действия в телеграфната агенция.
Това, което не се оспорва от нито един от изказалите се досега, а то пролича и вчера в заседанието на Комисията по медии, е, че от процедурна, от конституционно-парламентарна гледна точка този път успяхме да действаме в рамките на една и правомерна, и продуктивна схема, защото дадохме възможност да се състезават различни гледни точки, различни визии за бъдещето на телеграфната агенция. Между другото, тъй като участвах в това заседание, мога да споделя с вас, че кандидатите по-скоро взаимно се допълваха, отколкото спореха.
Следователно първият извод, който бихме могли да направим, е, че между кандидатите няма случайни хора този път. Че въпреки критичните моменти от последния период нито един от тях не е повлиян така, че да бъде мотивиран от свърхкритицизъм към ситуацията там или от свръхоптимизъм.
Аз оставам привърженик на моето собствено схващане, че не е задължително един ръководител непременно да е натрупал целия или по-голямата част от трудовия си стаж на едно място, за да бъде неоспорима неговата легитимност. Легитимността на един ръководител винаги се пречупва през критериите за професионализъм, управленски успех или неуспех и това в каква степен той отговаря на очакванията на обществото и на обществените потребности. Привърженик съм на единия от кандидатите, вие знаете на кого – на Максим Минчев.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): И знаем защо.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Не знаете защо.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Знаем, знаем.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Аз се опитвам в момента да ви обясня защо. Първо, защото той действително обективно не е носител на противоборствата в телеграфната агенция, няма как да е бил зареден с негативизмите, които са съществували там през различните периоди, въпреки че са оставали в едно скрито, в едно латентно състояние. Второ, той е събирателен образ на онова, което се случи с нашата журналистика в един по-общ план през последните 12 години, човек, който е търсил приложение на своето образование, способности и амбиции на различни места и мисля, че в ситуацията на българския преход това е по-скоро предимство, отколкото недостатък. Това ми дава основание да направя една прогноза, за която не твърдя, че ще започне обективно да се измерва едва ли не от утре сутринта, но една прогноза, че той ще постъпи и разумно, и спокойно, и рационално, но в моменти, в които се изисква решителност, и решително, така че да намери комбинацията между очакванията на колектива, очакванията на парламента и потребностите на обществото.
Вторият извод, който ние не оспорихме, въпреки че той беше емоционално поднасян, беше, че телеграфната агенция е място, което вече е създало всички основания за един ретроспективен анализ, в резултат на който биха могли да се направят констатации за пропуски, а може би и за закононарушения, място, което съдържа основания за една бърза профилактика с цел да бъдат ликвидирани тягостните последствия от кризата там, и място, в което може да се разположи една добре промислена и съгласувана с всички възможни фактори програма за близкото бъдеще на агенцията. Това не са малки очаквания и затова за новия, за бъдещия генерален директор това ще бъде всъщност основният товар, а не както много от нас допускат, че той ще бъде принуден да съгласува действията си едва ли не ежедневно с един или друг партиен щаб.
Това, което занимава политическите сили, не би трябвало да бъде основата, върху която да се разгърнат действията на ръководителя на единствената държавна телеграфна агенция. От тази гледна точка аз искам да споделя с вас на последно място и своето дълбоко лично задоволство от факта, че независимо от остротата на катаклизмите, които съпровождаха тази тема и нейното развитие през последните месеци, Тридесет и деветото Народно събрание в крайна сметка стигна до момент, който по-скоро му прави чест, отколкото би се превърнал в повод някой да ни критикува, че безкрайно и необратимо сме затънали в собствените си междуособици.
Аз призовавам всички, които споделят в някаква степен тази гледна точка, да дадат гласа си по съвест, като отчитат естествено необходимостта на момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
Господин Тагарински, заповядайте за изказване.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, нека все пак да бъдем на висотата на институцията, която представляваме и сме призвани да представляваме. Ние съвсем умело демонстрираме едно абсолютно качество на българския парламент в последните години – да си губим времето и да се опитваме да отстраняваме следствията, а не причините. Дълбоката причина да се стигне до положението, в което се намираме днес, е това, че ние не изпълняваме, пак казвам, своята основна функция да законодателстваме и да приемаме правилата, които са нужни на Българската телеграфна агенция, за да изпълни своята мисия. Неслучайно пред институцията, която обсъждаме днес, стои определението "Българска телеграфна агенция". Независимо от това, че, слава Богу, в последните години българският медиен пазар, в контекста с глобалните процеси, които протичат в света, се либерализира и днес ние имаме възможността да изработим своя мироглед, своето мнение за събитията, които ни обкръжават и които се случват, по един напълно свободен начин.
Но каква е разликата между Българската телеграфна агенция и останалите агенции, които така или иначе съществуват? И историята, и името, и това, че тя е национална агенция и всеки един от нас очаква да получи от нея своята обективна информация.
Аз пак казвам, че ние се опитваме да отстраним следствието, а не причината. Причината се корени в липсата на правила. Едва ли една или друга персона сама по себе си може да реши този въпрос. Ако ние изработим, и аз призовавам българския парламент към това, да изработим едни ясни правила – аз и мои колеги внесохме един проектозакон, за съжаление, нямаше отзвук и не можахме да предизвикаме една дискусия по приемането на тези правила, за да може Българската телеграфна агенция да бъде по-малко зависима и от българския парламент, и от една персона – не искам да обидя никой, защото за всеки един от кандидатите можем да кажем и добри думи, защото всички те са професионалисти, но все пак нека да изпълним своята функция и да не си губим времето повече в такива безплодни дискусии. Прекалено много емоции и за съжаление ние не се оказваме на висотата на институцията, която представляваме. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тагарински.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Милотинова.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател. Моето процедурно предложение е да прекратим дебата и да преминем към гласуване.
Смятам, че от дебата, който се състоя в пленарната зала, се избистриха позициите, чуха се много неща какво е било, какво предстои да се случи в Българската телеграфна агенция и най-важното – какво трябва да представлява тя като национален информационен институт. Комисията по медиите вчера проведе няколкочасов дебат, изслушвайки визиите за развитието на БТА на различните кандидати. Лично аз, като председател на тази комисия, смятам, че предложението, което комисията отправя до пленарната зала, е изключително добро, тъй като личността, която комисията предлага, е изключително диалогична, което в момента е нужно на телеграфната агенция. И, не на последно място, поставям дългогодишния опит в бранша. Това е все пак един човек от гилдията с 21-годишен журналистически стаж.
Това е моето процедурно предложение, госпожо председател, да прекратим дебата и да преминем към гласуване. Присъединявам се към думите, отправени от колегата Марио Тагарински, да пестим ценното парламентарно време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Милотинова.
Има процедурно предложение за прекратяване на разискванията по тази точка от дневния ред.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПСОДС, от място): Не може да се прекратят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за противно процедурно предложение, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, политическите сили като че ли са изчерпали желанието си да говорят повече по този въпрос, но те разполагат с време за това, така че не бихме могли да прекратим дискусията с процедурно предложение. Попитайте ги и аз съм сигурен, че никой няма желание за това и не подлагайте на гласуване едно процедурно предложение, което е в разрез с правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма да го подложа на гласуване, защото няма основание за подобно процедурно предложение.
Имате думата за изказвания.
Има ли още желаещи за изказвания по тази точка от дневния ред? Няма.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, пред нас има четири проекторешения, ако не греша, или шест, във всяко от които има шест различни имена по отношение на избора.
Правя процедурно предложение, уважаема госпожо председател и уважаеми колеги, гласуването да мине на два пъти, тоест с едно гласуване да освободим стария генерален директор – с един вот, и с втори вот – да минем по отношение на избора на тези шест номинирани кандидати.
Ще Ви помоля, госпожо председател, да подложите на гласуване това мое процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще Ви дам думата за противно предложение, господин Пенчев, но няма основание за подобно разделно гласуване.
Заповядайте за противно процедурно предложение, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз правя обратно процедурно предложение. Не че смятам, че някой в тази зала има съмнение относно това, че парламентът ще освободи Стоян Чешмеджиев, който сам си подаде оставката, и очевидно ние не можем да не го освободим. Но точката на дневния ред е една – освобождаване на генерален директор и избор на нов.
Проекторешенията, които ние трябва да разгледаме и да гласуваме, също включват две точки. Ние не бихме могли процедурно да разделим въпросите на два отделни, защото после няма как да гласуваме отделните решения, а трябва да гласуваме половинките от решенията.
Затова аз правя обратно процедурно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: То няма основание за подобно гласуване. Диспозитивът на проектите за решение е ясен и нямаме основание да ги променяме в момента в пленарната зала.
Има две възможности за гласуване на кандидатурите – освобождаване и избор.
Съгласно т. 3 от Статута на Българската телеграфна агенция, Постоянната комисия за радио и телевизия предлага на Народното събрание кандидатури за генерален директор на БТА.
Една от възможните хипотези на поведение е да се гласува само кандидатурата, която предлага Комисията по медиите, но за да бъде изчистена тази точка от дневния ред, да няма съмнения и да няма напрежение в залата, ще подложа на гласуване проектите за решения по реда на постъпването им.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ПСОДС): Госпожо председател, благодаря Ви. Аз съм напълно съгласен с господин Пенчев, че има обща воля в Народното събрание за освобождаването на господин Чешмеджиев. Как да изразим обаче тази воля? Има шест проекта за решение. Една група е направила едно предложение; друга – второ; трето; четвърто. За да може всяка група да подкрепи своето предложение, трябва да гласува против освобождаването на господин Чешмеджиев, защото ще трябва да гласуваме ан блок. Тоест, получава се едно противоречие между волята на събранието и волята вече по повод на бъдещата кандидатура.
От тази гледна точка, госпожо председател, аз Ви предлагам всяко решение да бъде гласувано точка по точка. Гласуваме първа точка и мисля, че веднъж като гласуваме освобождаването, нататък вече ще можем да гласуваме само вторите точки и с това нещо ще облекчим работата си. По този начин ще декларираме волята на Събранието и вече ще изразим отделната си воля по другите въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има логика в това предложение, господин Агов, но в същото време проекторешенията се гласуват заедно ан блок – гласувайки освобождаването, след това автоматично се гласува изборът по всяко едно решение.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Пенчев
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Агов, има логика във Вашите думи, разбира се, но на мен ми се струва, че оттук нататък ще гласуваме отделните проекторешения ан блок, във всяко едно проекторешение освен воля за освобождаване се съдържа и воля за избор на нов генерален директор. Така че по моему няма да се получи противоречието, например аз да гласувам против проекторешението, внесено от дадена група, в което се съдържа точно освобождаването на Стоян Чешмеджиев, аз съм безспорно за това освобождаване, тъй като всяко едно решение съдържа и двете точки. Бихме могли да гласуваме ан блок двете точки на всяко едно решение поотделно. Мисля, че волята е ясно изразена, иначе ще се получи объркване. Затова, моля ви, дайте да гласуваме всяко едно решение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Така както е представено в диспозитива му. Това е моето…
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател! Нека парламентът да не извършва гласувания, които са абсурдни! Това, което предлагате – да гласуваме всички решения ан блок, означава примерно пет пъти да освобождаваме господин Чешмеджиев, което е нещо абсолютно ненормално. Явно я има политическата воля да бъде освободен господин Чешмеджиев. Пред себе си държа едно решение, в което пише: “1. Освобождава Стоян Чешмеджиев като генерален директор. 2. Избира еди-кой си за изпълнителен директор.” Нека да гласуваме точка по точка! След като освободим господин Чешмеджиев, следващите проекторешения ще се подлагат само с точката “избира се еди-кой си”. И вече волята на парламента ще каже кого избира. Аз може да гласувам за един, вие за друг и т.н. Всички искаме да освободим господин Чешмеджиев, но разберете, абсурдността, в която ще гласувам ан блок против една от кандидатурите за нов генерален директор, а всъщност искам да се освободи господин Чешмеджиев, а с вота си ще гласувам против освобождаването! Нека да не влизаме в абсурдни ситуации и да направим едно коректно гласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Смятам, че тук няма нужда от никакво процедурно предложение. Това, което предлага госпожа Михайлова, означава, че започваме да гласуваме решенията. Първата точка е една и съща във всички решения, втората точка се различава; следователно ще гласуваме всички варианти на тази втора точка и с това се свършва, и това е нормалният начин за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре, това е логиката на гласуването днес.
Подлагам на гласуване първа точка от всички проекти за решения – шест, внесени по тази точка от дневния ред, а именно: освобождаване на Стоян Тодоров Чешмеджиев като генерален директор на Българската телеграфна агенция.
Моля, гласувайте тази първа точка от тези шест проекта за решения.
Гласували 191 народни представители: за 191, против и въздържали се няма.
Стоян Чешмеджиев е освободен като генерален директор на Българската телеграфна агенция.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! За протокола ще помоля председателят на Народното събрание още веднъж да внесе яснота, че ние всъщност гласувахме не първа точка от всички предложени проекти за решение, а гласувахме освобождаването на Стоян Чешмеджиев от длъжността генерален директор на Българската телеграфна агенция. Защо? Това трябва още веднъж да се подчертае за протокола! Защото в един от проектите за решение първа точка е “Избира … за генерален директор на БТА – кандидатура, утвърдена от Общото събрание на БТА.” Ако това сте целили господин Агов – постигнахте го!
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Не, не!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Поздравявам Ви!
Моето процедурно предложение е да потвърдите за протокола, ако трябва прегласуване на конкретен текст на решение: “Освобождава еди-кого си”, а не без да се интересуваме в кой проект за решение каква точка е това решение!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ПСОДС: Това го прочете!
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Не си слушал всичко!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Залата вече е гласувала освобождаването на господин Чешмеджиев като генерален директор – спор в това няма!
Вече гласуваме, господин Ляков, моля Ви!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря.
Само за уточнение, защото не е вярна информацията! Имаме решение, което сме предложили, в което в първа точка пише, господин Местан, слушайте ме внимателно!
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Няма да Ви слушам!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: “Освобождава Стоян Чешмеджиев като генерален директор на БТА!” Това е първа точка и на нашето решение! След това пише: “Изборът на нов генерален директор да приключи до 11 април!” Тоест, вие сте приели решението ни с Благой Димитров, защото днес е 11 април! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към гласуване на избора!
Първото предложение е направено от председателя на Парламентарната група на Национален идеал за единство и то е да се избере Милен Атанасов Вълков за генерален директор на БТА.
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: за 53, против 139, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Прегласуване ли искате, господин Николов? На какво основание?
НИКОЛА НИКОЛОВ (НИЕ): На чл. 52 от правилника.
Уважаема госпожо председател! За пореден път забелязах, че в пленарната зала представителите на НДСВ са точно 49 души, а на таблото показаха 80 и няколко. За пореден път мога да назова господин Пенчев и господин Вълчев – гласуваха с по 5-6 карти. Това е основанието, на което умолявам да се прегласува – на база правилника, имам право на това! Апелирам към Народното събрание и към неговото ръководство да се спре тази в крайна сметка наистина неприятна и порочна практика!
Моля да се прегласува предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуваме предложението на НИЕ Милен Атанасов Вълков да бъде избран за генерален директор на БТА. Гласуваме още веднъж това предложение.
Гласували 196 народни представители: за 52, против 141, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПСОДС, от място): Ето кой е НИЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Следващият проект за решение, в което има предложение за избор на генерален директор, е предложението, направено от Кирил Милчев, а то е да се избере Максим Христов Минчев за генерален директор на Българската телеграфна агенция.
Моля, гласувайте.
Гласували 195 народни представители: за 105, против 50, въздържали се 40. (Ръкопляскания.)
Това е и предложението на комисията. Максим Христов Минчев по предложение на комисията и с вота на пленарна зала е избран за генерален директор на Българската телеграфна агенция. (Ръкопляскания в мнозинството.)

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ.
Господин Дончев, дали представител на вносителя ще влезе в пленарна зала?
Заповядайте за процедура.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, правя предложение в залата да бъдат допуснати Тони Железчев – заместник-министър на вътрешните работи, и господин Павлин Димитров – заместник-директор на Дирекция Национална служба “Полиция”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 104 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Вчера законопроектът за частната охранителна дейност не беше представен от вносителя поради неговото отсъствие. Затова отправям апел към вносителите да го представят.
Господин Железчев, Вие ли ще го представите? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОНИ ЖЕЛЕЗЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, обществените отношения, свързани с частната охранителна дейност, до момента са уредени частично в чл. 81б и 81в от Закона за Министерство на вътрешните работи и Наредба № l-79 на министъра на вътрешните работи от 1999 г. за условията и реда за извършване на частна охранителна дейност.
Тези нормативни актове не уреждат напълно всички основни обществени отношения, свързани с тази материя. Картината на частната охранителна дейност в страната става ясна от следната справка: към м. април т.г. 1583 броя дружества и еднолични търговци имат разрешение за осъществяване на частна охранителна дейност и броя на лицата, които се занимават непосредствено с охранителна дейност, възлиза на около 130 хил. души. Към това, ако прибавим, че около 90 хил. къси оръжия са раздадени за охранителна дейност, става ясно, че се касае за една много широка по обем дейност, което налага нейната законодателна регламентация. Целта на законопроекта е именно тази – да уреди законодателно материята, свързана с частната охранителна дейност.
Законопроектът е разработен след запознаване със законодателството и практиката на развитите европейски държави, в частност на скандинавските, а също така на Англия, Германия, Франция.
Законопроектът дефинира понятието “частна охранителна дейност” и определя нейните видове, като ясно ги характеризира в чл. 3 и в членове от 5 до 10.
Посочени са правните субекти, които могат да получат разрешение за осъществяване на дейността, а също и органите на Министерство на вътрешните работи, които ги издават. Предвидени са срокове за издаване или отказ за издаване на разрешение, за тяхната валидност и подновяването им, както и за издаването на дубликати от тях.
Регламентирани са задълженията на лицата, осъществяващи частна охранителна дейност при организиране на охраната, в т.ч. изготвяне и съставяне на план за охрана на обекта, организиране обучението на охранителите и предоставяне на органите на МВР информацията, с която разполагат относно извършена, извършваща се или подготвена престъпна дейност. Посочени са условията, на които трябва да отговарят охранителите - физически лица, при назначаването им на работа, задължението им да носят карта и отличителен знак или униформено облекло при упражняване на дейността. Определени са функционалните задължения на охранителите при упражняване на дейността и условията, при които могат да задържат лица, извършили престъпления в района на охранявания обект. При осъществяване на задълженията им са въведени и някои забрани.
Регламентирани са взаимодействията между лицата, извършващи частна охранителна дейност и органите на Министерство на вътрешните работи. Към Дирекция Национална служба “Полиция” се създава Съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност, в който участват упълномощени представители на лица, извършващи частна охранителна дейност и определени от директора на Национална служба “Полиция” служители.

Дадена е възможност съветът да набелязва и да предлага конкретни форми за сътрудничество и взаимодействие с полицейските органи. Посочено е, че лицата, извършващи частно-охранителна дейност, могат да създават сдружение за защита на професионалните си интереси. Предвидена е възможност полицейските служители, осъществяващи взаимодействието с лицата, извършващи частна охранителна дейност, да ги информират периодично и при необходимост за криминогенната обстановка в района, на чиято територия се намира охраняваният от тях обект.
Законопроектът предвижда в Министерството на вътрешните работи да се изгради и поддържа единен автоматизиран централизиран регистър за издадените разрешения и извършените регистрации на дейностите по самоохрана, охраняваните обекти и средствата, използвани за охрана, с оглед осъществяване на последващ текущ контрол по закона и за разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления. Определени са контролните органи във връзка с осъществяването на дейността по закона. Регламентирани са и административните наказания за нарушаване разпоредбите на закона. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Железчев, за представянето на законопроекта.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по него на първо четене.
Заповядайте, господин Бояджиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Изненадва ме липсата на ентусиазъм за обсъждане на първо четене в началото, но се надявам, че ще повлека крак и че ще има и други колеги, които ще вземат отношение по проекта, който днес ни се предлага.
Ще започна с това, че аз не наруших консенсуса в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, въпреки че имам доста колебания по някои от текстовете на законопроекта. Подкрепих консенсуса и наистина се стигна до такъв, защото е очевидно, че има крайна необходимост от приемането на такъв закон. Ако се върнем през последните 12 години към началото на демократичния процес, можем да си спомним, че този тип дейност роди във фолклора и в медийния жаргон понятията “мутри”, “бухалки”, “дебели вратове” и т.н. Но това не беше прецедент за прехода на нашата държава. Ако погледнем историята на Съединените американски щати и се върнем много десетилетия назад, именно по абсолютно същия начин, продавайки защита, се роди организираната престъпност и мафиотските кланове и фамилии в Съединените американски щати.
С течение на времето, въпреки че този бизнес за съжаление, отново споменавам, започна по един начин, който създава определена негативна настройка в общественото мнение и в институциите, които имаха отговорности да гарантират защитата на гражданите на Република България и на техните фирми и бизнес, в крайна сметка като че ли изживяхме периода, когато този бизнес се свързваше само и на първо място с понятия като “организирана престъпност”, “рекет”, “принуда” и т.н. В крайна сметка в България този бизнес днес е един осъществен факт, реално съществуващ и аз бих казал – в основната си част, в преобладаващата си част, абсолютно легитимен.
В годините освен тези 1283 фирми, които са регистрирани по Търговския закон, в чиито предмет на дейност фигурира охранителната или самоохранителната дейност, се появиха няколко граждански сдружения и асоциации на охранителите. Почувства се едно по-силно организиране в този бизнес, което подпомага неговото по-нататъшно утвърждаване и подчертаване на неговата легитимност. От тази гледна точка, разбира се, аз подкрепям идеята за необходимостта от такъв закон.
Но има няколко неща, които определено ме смущават и искам да ги споделя с колегите си в Народното събрание.
Първо, притеснява ме това, че в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред като че ли свалихме малко летвата. И докато някои от предишните законопроекти бяха разисквани твърде дълго, продължително и се стигна до сериозни промени в тях и приемането на едни значително по-добри текстове и закони, сега, напоследък като че ли търсим по-скоро поне на първо четене възможността за консенсус с надеждата, че между първо и второ четене ще оправим някои от недостатъците, които се виждат още на пръв прочит.
Разбира се, надявам се, че в комисията, където в повечето от случаите експертната оценка надделява над политическото мислене, тази критичност към законите, които се внасят за обсъждане, ще възроди своя висок стандарт, ще бъде на ниво и няма да отиваме към леко пускане на проекти на първо и особено на второ четене.
Има обаче няколко неща, които бих искал да посоча сега, преди да влезем в периода на второ четене, които според мен определено не правят законопроекта достатъчно силен и достатъчно изчерпателен.
Първото нещо, което според мен се набива в очи е, че охранителната дейност в духа на закона се третира най-вече с компонентата си физическа охрана на имуществото и почти никъде няма достатъчно ясни текстове, които да покажат, че частният бизнес в сферата на сигурността ще се развива. Него вече го има, но той тепърва ще се развива силно в защита на интелектуалната собственост, в защита на информационните технологии, на административните модели, които различни фирми ползват и т.н. и които се третират почти навсякъде по света като фирмена тайна. За съжаление това нещо, отново казвам, аз не го виждам в предложения проект. Сигурно няма да е много лесно да се вкарат нови текстове, които да покрият и тази материя между първо и второ четене. Надявам се обаче, че ще успеем с вносителя и с активното участие на колегите от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред да го направим. Но това е бъдещето. Иначе ние продължаваме да се отнасяме към този важен, легитимен бизнес като към бизнеса, с който се стартира – физическата охрана, решетките, катинарите и т.н., без да отиваме към неговата същност, която е характерен белег на този бизнес в развитите демократични страни. Другото вече е вторично.
Второто нещо, което ме смущава е, че в проекта на практика няма категоризация за квалификационните нива в охранителната дейност. Съществува понятието “охранител” и под него влиза всичко – от човека с основно образование до човека с висше образование. В модерното европейско законодателство, аз мога да цитирам и отделни закони, но в случая имам предвид холандския Закон за частната охранителна дейност, се регламентира въпросът за нивата на участниците в охранителната дейност. Грубо казано, там има чираци, калфи, но има и майстори, и ръководители. За съжаление в проекта, който ни се предлага, всичко е сложено общо. Говори се за карта на охранител, а не за различни видове карти или знаци и т.н.
Другото, което ме смущава, е, че освен че няма категоризация, за да се види, че в този бизнес има изисквания, които се различават към различните нива на осъществяването на тази дейност, също така не е развит в необходимата степен въпросът за подготовката, за квалификацията на тези хора. Вярно е, че има текстове, които предвиждат, че Дирекцията на националната полиция ще утвърди някаква програма и оттам нататък всички, които участват в подготовката, ще следват тази програма.

По света – отново казвам – има колежи, има висши учебни заведения, които готвят такива кадри. В България също вече има катедри в няколко висши учебни заведения, където се готвят хора, които да бъдат управители, мениджъри на дейността по фирмената сигурност. В закона обаче няма ясна визия как ще става това, кой ще го контролира и т.н. Така че това нещо, което, отново казвам, за съжаление в проекта на този етап липсва.
Не е развита в необходимата степен ролята на различните гилдийни сдружения в процеса на подготовка, контрол, лицензиране, присъждане на квалификационни нива и т.н. Създава се впечатлението отново, като че ли Министерството на вътрешните работи иска да концентрира почти изцяло тази дейност под своя поглед и своя контрол. Аз съм за това, че контролът е задължителен. Дейността наистина е много специфична и контрол трябва да има. Но на практика ролята на тези сдружения, които би трябвало за в бъдеще да имат една активна позиция те да контролират дейността на гилдията, те да носят отговорностите за подготовката на специалисти и т.н., с участие разбира се и на специалиста от Полицейската академия при разработка на програми и на критерии, за съжаление, в проектозакона липсва.
В проектозакона се предлага създаване на един единен автоматизиран, централизиран регистър на разрешенията и регистрациите за дейностите по този закон. И е предвидено на практика този център да обслужва Дирекция на националната полиция. Нищо лошо. Разбира се, че тази информация трябва там да се концентрира. Но в същото време не се предвижда никакъв механизъм, при който охранителните фирми биха могли в определения от закона и нормативните документи случай да ползват услугите на този център. И ще ви дам един случай. В този единен автоматизиран център ще се концентрират всички откази за регистрация, ще се концентрират всички персонални откази за назначаване на охранители. И някой се явил в някоя фирма, фирмата е представила неговите документи, полицията е отказала по определени причини, част от тях са описани в закона, той не е назначен в тази фирма, но след една седмица той отива и се кандидатира в друга фирма. Защо трябва да минава цялата тази процедура, която би натоварила и би създала допълнителна бюрокрация, а да не се позволи в тези случаи най-напред да се тръгне чрез една проверка, която може да се опрости много през този център и да се види, че на този човек вече му е отказвано и няма за какво да си губи времето нито фирмата, нито да натоварва Министерството на вътрешните работи или Дирекция на националната полиция с допълнителни проверки и стигане до същия отговор.
Специално ще спомена - макар че сме на първо четене, но за мен въпросът е принципен, - един конкретен член, който събужда у мен тревоги – чл. 40, ал. 2, т. 5 и ал. 3 от раздел “Отчетност и контрол”, където е казано: “Контролът по осъществяване на дейността по този закон се извършва от офицерите и сержантите на Охранителна полиция при ДНСП и РДВР, респективно СДВР” и по-надолу: “Тези органи могат да извършват охранително обследване на обекта и да дават задължителни предписания”. И никъде не се вижда яснота на рамката, в която сержантите и офицерите от Охранителна полиция ще проявяват инициатива да обследват, да спират, да отказват и т.н. Доколкото съвсем наскоро отговорен представител на Националната следствена служба спомена, че вече има практика на поръчкови дела, смея да твърдя, че тук ще има пръчкови искания и ще се намерят каналите те да се осъществят, за да се затормози работата на евентуален конкурент, като започнат непрекъснати проверки, санкции, изисквания, та да се стигне до отнемане на лицензи и т.н. Разбира се, отново казвам – отчетност и контрол са задължителни, но аз бих искал да видя в закона една по-точно дефинирана рамка, а не всичко да препращаме към нормативните документи, които ще се приемат след това.
Завършвам изказването си с убеждението, че със сериозна работа от страна на вносителя, от страна на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, с участието на асоциациите на гилдията на охранителите между първо и второ четене може наистина този закон да се изработи по такъв начин, че да не се налага след един месец отново да се внася закон за изменение и допълнение на закона, който евентуално ще приемем.
И тъй като, госпожо председател, за да не вземам думата отново, това, което изразих, не са всичките ми съображения, а има много други неща, които според мен трябва да се пипнат, си позволявам отсега да предложа, когато се определя срокът между първото и второто четене, този срок да бъде удължен на три седмици, за да могат да се осъществят контактите с гилдийните сдружения, с експертите и да се опитаме между първо и второ четене тези и други празнини, които съществуват в проекта, да бъдат допълнени наистина и на второ четене да имаме един далеч по-добър текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бояджиев. След гласуване на законопроекта ще подложа на гласуване и това процедурно предложение, което се съдържаше в изказването Ви.
Господин Рафайлов, заповядайте за изказване.
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ): Многоуважаема госпожо председател, колеги и представители на вносителя! В тази твърде разредена зала очевидно няма да е много гъсто и пред микрофоните и това е разбираемо. Ние гледаме днес един закон, който безвъзвратно е закъснял с оглед на данните, които бяха изнесени вече от вносителя. Аз не чух, може и да е казано, освен всичко това, което се каза, оказва се, че частната охранителна дейност по класификацията на националната статистика заема шесто място като отрасъл в стопанството на България. За съжаление.
И аз, пак с позволение на вносителя, тъй като ползвам неговите данни, предварително предоставени ми, още веднъж ще очертая една картина на над 1700 разрешения за охранителна дейност, от които над 200 с национален обхват, 1332 фирми с 1520 разрешителни за териториална дейност. Нека да повторя още веднъж – 130 000 души, заети в тази индустрия, шесто място като отрасъл в стопанството ни.
Очевидно, че има остра необходимост този закон да бъде приет на първо четене и аз не мога да не се съглася почти с всичко, което преждеговорившия каза като съображение и като допълнение. Аз ще направя, разбира се, от моя позиция, някои допълнения към неговото изложение.
За мен по-важно е финалното му изложение, към което аз се присъединявам, че в края на краищата в тази ситуация най-доброто, което можем да направим, колкото и несъвършен да е, ако не направим компромис със съвестта си по отношение текстовете на закона, непременно да гласуваме на първо четене този закон, още повече, че досега това не е станало по чисто субективни причини. Доколкото аз съм информиран, познавам и първия колектив от няколко ентусиасти, който изготви първия Закон за частна охранителна дейност. Това беше 1992 г., ако преди това не е имало някакви опити за летене, които аз не познавам и не са били достатъчно професионални. Оттогава досега корпоративните интереси да има хаос в тази сфера не позволиха на няколко пъти внасяни такива проекти да стигнат до комисии в пленарната зала по понятни съображения. Затова не мога да не се съглася, че този отрасъл, колкото е многоброен, толкова е и загнил. Само че ние не бива да кажем: “Да не храним детето, защото може да се задави”. Ще изчистим загнилото, а останалото, в частта за взаимодействие с МВР ние просто ще го подчиним на обществения интерес. И тогава това ще го свърши изпълнителната власт, на която ще възложим изпълнението на закона.
Дали е съвършен законът, колко е несъвършен… Аз винаги съм апелирал от тази трибуна първо четене да се гледа като за първо четене – без детайли, като, разбира се, някои от детайлите, които биха позволили да се разкрие духът на закона по-добре, аз не възразявам, че е нормално да се казват. Нас обаче ни интересува днес в достатъчна степен ли този закон урежда обществените взаимоотношения, които възникват във връзка с тази необходимост да бъде защитено имуществото, здравето и честта и достойнството на българските граждани. Моят отговор е: да.
Има ли сериозни пропуски? Аз считам, че липсват определено и цели глави. Например, този закон не урежда едни взаимоотношения, които са се сложили вече в държавата, а това са взаимоотношенията по отношение на частната издирвателна дейност. Те визират и част от кръга на проблематиката, който изложи и колегата Бояджиев – и в частта на интелектуалната собственост за разкриване на престъпление и т.н., и т.н.
Друг един въпрос, който не е уреден и ще попречи за изпълнение на една от главите и духа на този закон, е тясното взаимодействие, на първо място поставям, и ръководство от страна на МВР по отношение на частните охранителни структури. Това е, че на тях им е вменено като задължение и като право да задържат лица, за които са установили, че извършват престъпление, а от друга страна, не са предвидени права за средствата, с които това става. Значи, ние ще задържим един извършител на престъпление, но нямаме право да носим белезници и да употребим палка. Практически това не може да стане. И т.н., и т.н.
За да направя по-кратко своето изложение, което няма да е в минус за тезата ми, че трябва да приемем непременно законопроекта на първо четене, аз ще избягна многото детайли, които вече организирах и да пристигнат като мен, като кръг проблематика в работата на частните охранителни структури в многомандатния район, в който аз съм избран, като присъединявам и мненията, които са взети от Дирекцията на Националната полиция до двете определено читави национални асоциации на частната охранителна дейност.
Там много детайли от всичко това, което и колегата говори, като започнете, нека не ги изброявам, и обучението как да става, как те да се организират, как да се лицензират, по какви програми, как да се извършва контролът, как да се дават нивата на квалификация и как те да вървят по тях и редица други съвсем конкретни проблеми, аз смятам, че ще изкристализират чрез нашите предложения. Определено аз имам тази нагласа – да направя много наброй предложения за второ четене.
За първото четене аз смятам, че ние имаме достатъчно основания да го приемем. Трябва да изкажем нашите комплименти непременно на вносителя. Не бих казал думата “смелост”, защото тя е смехотворна, но затова, че те преодоляха от всякакво естество пречки и днес ние, минал през комисията с пълен консенсус, в пленарната зала имаме Закон за частната охранителна дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Рафайлов.
Имате думата за изказвания по този законопроект. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Моля народните представители да влязат в залата!
Подлагам на първо гласуване законопроекта за частната охранителна дейност.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Бояджиев направи процедурно предложение за удължаване на срока за писмените предложения на общо 3 седмици.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение на господин Бояджиев е прието.



Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ НАД ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА, ОГНЕСТРЕЛНИТЕ ОРЪЖИЯ И БОЕПРИПАСИТЕ.
Вносител е народният представител Владимир Дончев.
Господин Дончев има думата за уточнение, тъй като на миналото заседание е започнало разискване по законопроекта, но господин Дончев иска да го оттегли, а съгласно правилника, след като е започнало разискване, това трябва да стане с решение на пленарната зала.
Моля да мотивирате искането си, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Мисля, че имам правото на това малко уточнение, госпожо председател.
Действително, на основание чл. 72 от правилника аз вчера внесох молба за оттегляне на внесения от мен законопроект, тъй като обаче трябва да стане ясно защо го правя, искам да го заявя тук, пред колегите.
С този законопроект определено и изрично с предложените промени се премахва задължителният тест за психологическа пригодност за всички лица, боравещи с оръжие за ловни, спортни и колекционерски цели. Искам това изрично да го заявя.
Заедно с това с тези промени се премахва изискването физическите лица, боравещи с огнестрелно оръжие за самоохрана и самоотбрана задължително да сключват застраховка “Гражданска отговорност”, което изискване противоречи на принципа на доброволното застраховане, заложен в чл. 3, ал. 1 от Закона за застраховането.
Това бяха два текста, които предизвикаха много сериозно обществено вълнение, сериозен натиск и поради това, тъй като голяма част от моите избиратели изразиха това свое становище по законопроекта, аз направих тези промени.
За съжаление обаче, според мен, изключително коректните от юридическа страна текстове на законопроекта не срещнаха разбирането практически на всички изказали се народни представители. От вчерашните изказвания на моите колеги, според мен, се стига до един превратен извод, че с предлаганите текстове се цели постигането на точно обратния резултат – въвеждането на задължителен психотест за ловците, което просто не е така. Тъй като това нито е смисълът, нито буквата на моето предложение, аз не желая да се създава превратна представа за същото предложение, ето защо, оттегляйки предложението си, давам възможност на колегите си - критици на законопроекта, да предложат на Народното събрание нов текст, който да отговаря на тяхната представа за правното уреждане на тази материя. Това са моите мотиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дончев.
Подлагам на гласуване предложението на господин Дончев законопроектът да бъде оттеглен.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ. Вносител – Министерският съвет.
Госпожо Мингова, моля да представите доклада на Комисията по правни въпроси – водеща комисия по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Правя процедурно предложение: в пленарната зала да бъде допуснат господин Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Приема се.
Моля, поканете господин Ковачев в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
“На редовно заседание, проведено на 3.04.2003 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха госпожа Петя Гегова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Галина Маринска – директор на Дирекция “Правна” на Министерския съвет, и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна” на Министерството на транспорта и съобщенията.
Госпожа Гегова представи законопроекта от името на вносителя. Той цели да се създадат възможности за усвояване на средства от европейските фондове, международни финансови институции и частни инвеститори за големи и от стратегическо значение за страната проекти.
Предложени са промени в Глава трета от Закона за държавната собственост – “Принудително отчуждаване на имоти частна собственост за държавни нужди”. Промените се налагат от необходимостта за ускоряване на процедурите за извършване на принудително отчуждаване на имоти частна собственост с оглед своевременната реализация на проекти и усвояването на средства при изграждането на големи инфраструктурни обекти, финансирани със средства от предприсъединителните фондове на Европейския съюз, както и от други програми и проекти. Законопроектът предвижда държавната нужда да се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, който от своя страна е основание за отчуждаване на частни имоти.
Предлага се промяна в сега съществуващата процедура – отпадане на възможността за водене на преговори за покупко-продажба, замяна или договаряне размера на обезщетението. Предвижда се то да се определя по пазарна оценка и да бъде само парично, а отчуждаването да се извършва със заповед на областния управител. При несъгласие с размера на обезщетението, собствениците могат да защитят правата си по съдебен ред, като съдът се произнася по бързо производство.
В дискусията взеха участие народните представители Соколов, Дикова, Пенчев, Миков, Кушлев, както и Галина Маринска и Красимира Стоянова – представители на вносителя.
Към законопроекта бяха отправени следните бележки и препоръки:
1. Да бъде предвидено изрично, че отчуждаването се извършва за изграждане на държавни инфраструктурни проекти или държавната нужда, за която се извършва отчуждаването, да бъде дефинирана конкретно.
2. Отчуждените имоти да бъдат винаги публична държавна, а не частна държавна собственост.
3. Обезщетението да може да бъде и имотно, а не само парично.
4. Да не бъдат премахвани законовите критерии за определяне равностойността на паричното обезщетение.
5. При обжалване на заповедта на областния управител за отчуждение, съдът да може да преценява дали съответната държавна нужда може да бъде задоволена по друг начин, различен от отчуждаването.
6. Да се предвиди изменение в Закона за Върховния административен съд, с което да се предвиди обжалването на заповедта на областния управител за отчуждаване да е подсъдно на съответния окръжен съд.
7. Отчуждаването да се извършва с акт на Министерския съвет, а не на областния управител.
8. Да отпадне възможността за участие на инвеститора в процеса по обжалване на заповедта на областния управител за отчуждаване.
9. Подаването на жалба срещу заповедта на областния управител за отчуждаване да не спира нейното изпълнение.
10. Инвеститорът на обекта да може да получава разрешение за строеж, дори заповедта за отчуждаването на имота да не е влязла в сила.
По т. 2, 3, 4, 5, 9 и 10 бяха отправени противоположни предложения.
След проведеното гласуване комисията реши с 9 гласа “за”, 4 “против” и 4 “въздържали се” да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Давам думата за процедурно предложение на господин Владимир Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми останали в залата колеги! Процедурното ми искане е свързано с кворума в тази зала. То специално е провокирано от поведението на господин Никола Николов – председател на Парламентарна група НИЕ, който нееднократно си позволява да ни чете морал от тази трибуна относно гласуването с чужди карти, относно отговорността пред избирателите и т.н. Не знам кои са точно избирателите на Парламентарна група НИЕ, аз не ги виждам тук в залата, тъй като тези, които ги избраха, не са съгласни с тяхната политика, както и с хулите им срещу този, който ги вкара в парламента.
Едно обаче е абсолютно сигурно – когато господин Николов, господин Кенаров, госпожа Асенова са извън светлината на прожекторите, те веднага са извън и парламентарната зала. Макар те да не се отчитат пред избирателите, които са ги избрали като членове на парламента, членовете на Парламентарната група НИЕ все пак са отговорни пред обществото.
Ето защо аз изпълнявам в момента обещанието си, дадено към господин Никола Николов – винаги, когато численото изражение на Парламентарна група НИЕ в залата е равно на нула, аз да искам поименна проверка на кворума.
Искам такава проверка.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Браво, господин Дончев. Само така!
(Председателят Камелия Касабова започва поименна проверка на кворума.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В залата вече има кворум. Прекратявам проверката.
Председателят на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство господин Осман или негов заместник би ли представил доклада на комисията на пленарната зала?
Има ли член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство?
От Комисията по европейска интеграция има ли заместник-председател в залата?
Господин Казак, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК:

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно
законопроекта за изменение и допълнение на Закона за
държавната собственост

На свое редовно заседание, проведено на 9 април 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
Предлаганите изменения и допълнения на Закона за държавната собственост са насочени към усъвършенстване на процедурата за принудително отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавни нужди при спазване на изискването за справедливо и равностойно обезщетение. Отпада ограничението отчуждените имоти да станат публична държавна собственост. Постига се бърз административен и съдебен процес, като се въвеждат срокове за произнасяне на компетентните административни органи и се предвиждат кратки срокове за съдебната процедура по обжалване на заповедта за отчуждаване. Посочените промени създават предпоставки за своевременно реализиране на големи инфраструктурни проекти от национално значение, финансирани от предприсъединителни фондове на Европейския съюз, международни финансови институции и други инвеститори, и по този начин обуславят по-ефективна защита на обществения интерес.
Правната уредба на отношенията, свързани с реда за принудително отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавни нужни, не е регламентирана с нарочни правни актове на институциите на Европейския съюз и следователно не се налага преценка на съответствието на предложените промени с нормите на acquis communautaire. Такава преценка следва да се направи само по отношение на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, доколкото този международен договор съдържа конкретни материалноправни и процесуалноправни гаранции за спазване на правото на собственост, несъблюдаването на които е обвързано с отговорност на българската държава пред Европейския съд по правата на човека.
В контекста на процеса на присъединяване на Република България към Европейския съюз задължението за привеждане на националното право в съответствие с изискванията на Конвенцията може да бъде изведено от общото задължение за удовлетворяване на политическите критерии за членство в Европейския съюз, основно място сред които заема спазването на правата на човека. Същевременно чл. 6, ал. 2 от Договора за европейския съюз посочва, че Европейският съюз зачита основните права така, както те са гарантирани в Конвенцията и както те произтичат от конституционните традиции, общи за държавите-членки, като общи принципи на правото на общността.
Преценката за съответствие на законопроекта с изискванията на Конвенцията налага следните бележки:
1. По отношение на § 2 от законопроекта.
Предлаганата отмяна на ал. 1 на чл. 33 от Закона за държавната собственост води до отпадане на изискването отчуждените имоти да станат публична държавна собственост. Това правно положение не противоречи на Конвенцията, доколкото е спазено условието отчуждените имоти да бъдат предназначени за задоволяване на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин.
При сега съществуващата правна уредба целите, за които могат да бъдат отчуждавани недвижими имоти по реда на Закона за държавната собственост, са неизчерпателно посочени в чл. 205 от Закона за устройството на територията.
Също така, като определя държавните нужди, за задоволяването на които могат да бъдат предназначени отчуждените имоти, тази разпоредба визира само имоти, които след отчуждаването ще станат публична държавна собственост. С предлаганата отмяна на това изискване възниква неяснотата какви ще бъдат целите, за които могат да бъдат отчуждавани имоти, които няма да станат публична държавна собственост. Би могла да бъде обмислена възможността за прецизиране на съответните текстове от Закона за устройството на територията или създаване на нови разпоредби в Закона за държавната собственост, които да обвържат държавната нужда с инфраструктурни проекти от национално значение и с реализирането на дейността на доставчиците на публични услуги.
Внасянето на по-голяма яснота в понятието “държавна нужда” е особено наложително от гледна точка на изискванията на Конвенцията за предвидимост и достъпност на правната норма. При положение, че наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е първото и най-важно условие за допустимо посегателство върху правото на собственост, гражданите следва да знаят какъв смисъл влагат властите в това понятие, за да могат ефективно да защитят правата си.
2. По отношение на § 7 от законопроекта.
Отменя се правомощието на съда за допускане на отчуждаването и същото се възлага на областния управител, като се предвижда възможност за обжалване на неговата заповед пред съда. Участието на съда в процедурата по отчуждаване се ограничава до проверка за наличието на две обстоятелства – влязъл в сила подробен устройствен план и равностойност на обезщетяването. Отменя се компетентността на съда да се произнася по въпроса за наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин.
Видно от мотивите на законопроекта, собствениците на отчуждените имоти имат възможност да обжалват подробния устройствен план и да защитят правата си преди издаване на заповедта за отчуждаване. Също съгласно мотивите влезлият в сила план е достатъчно доказателство за наличието на държавна нужда. Тази правна аргументация не отчита следните обстоятелства:
Обжалването на подробния устройствен план се извършва по реда на Закона за устройство на територията, в който липсва изрично задължение за съобразяване на плана с наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. От това следва, че при обжалването на този план пред съда последният не е компетентен да извърши проверка за наличието или липсата на такава държавна нужда, тъй като съдът осъществява контрол единствено за законосъобразност.
С отпадането на правомощието на съда да се произнесе по този въпрос засегнатите лица се лишават от правото на ефективен достъп до съд за защита на правото на собственост.

Основният критерий на Европейския съюз по правата на човека при преценката за съблюдаване на изискванията на чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията, гарантиращ правото на собственост, е критерият за справедливото равновесие. Съдът в Страсбург отделя особено внимание на степента на защита срещу произволни действия от страна на държавата, които могат да доведат до нарушаване на равновесието между обществения интерес и индивидуалното право на собственост. В редица свои решения съдът е приел, че посегателството върху правото на собственост може да бъде признато за правомерно само при наличието на възможност за ефективно обжалване на действията на властите.
Разгледана в контекста на посочените критерии, идеята за изключване от компетентността на съда на преценката за наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин освен в резултат на отчуждаването, повдига опасения за ефективността на защитата на правото на собственост.
Същевременно чл. 6, § 1 от Конвенцията гарантира на всяко лице правото на достъп до съд за решаване на всеки спор относно неговите граждански права. Предлаганата нова уредба, която ограничава компетентността на съда в процедурата по отчуждаване, би могла да създаде предпоставки за ангажиране на международноправната отговорност на българската държава.
3. По отношение на § 8 от законопроекта.
Предлагат се две нови алинеи в чл. 39 от Закона за държавната собственост, които създават правно основание за внасяне на обезщетението за отчуждения имот по сметка на правоимащите или по сметка на областния управител в случаите на спор между тях. Тази нова регламентация съдържа допълнителни гаранции за спазване на правото на собственост, едно от проявленията на което е правото да се получи равностойно обезщетение.
Доколкото размерът на обезщетението може да бъде определен не само в заповедта на областния управител, но и в решението на съда при обжалване на заповедта за отчуждаване, текстът на предлаганите две нови алинеи би могъл да се допълни, като се предвиди, че обезщетението, определено със съдебно решение, също може да се внася в търговска банка по сметка на правоимащите или по сметка на областния управител в случаите на спор между тях.
Парламентарните групи на Коалиция за България и Обединени демократични сили не подкрепиха предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
Комисията по европейска интеграция не постигна единодушие от парламентарните групи, поради което не би могла да препоръча на Народното събрание приемане на първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Казак.
Господин Ковачев, като вносител ще представите ли законопроекта? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз няма да представям целия законопроект, тъй като вие сте се запознали, предполагам, подробно с идеите на законопроекта. Аз желая да заостря вашето внимание върху три основни проблема, които, както видях, са били и предмет на дискусия в трите комисии, които са обсъждали законопроекта и които са довели до възникване на редица спорни моменти, които евентуално биха могли да бъдат предмет на дебат и в пленарната зала сега.
На първо място, искам да кажа две думи относно необходимостта от приемането на този законопроект. Необходимостта от приемането на този законопроект е безспорна, тъй като сега действащата редакция на Закона за държавната собственост относно учредителните производства е правена по време, когато в никакъв случай не бяха станали факт някои законодателни промени, които направиха така, че някои държавни монополи и някои държавни предприятия впоследствие бяха трансформирани в търговски дружества, и т.нар. доставчици на публични услуги всъщност се сдобиха в капитала си със собственост, която преди това беше публична държавна собственост. Иде реч за дружествата в областта на енергетиката. Иде реч за ВиК-дружествата, а не на последно място дори лечебните заведения бяха трансформирани в търговски дружества. Поради тази причина стана невъзможно, ако спазваме стриктно разпоредбите, действащи в Закона за държавната собственост, да отчуждаваме за такива инфраструктурни проекти, които ще бъдат в областта на енергетиката, в областта на ВиК-услугите, в областта на здравеопазването, тъй като в Закона за държавната собственост е записана разпоредба, която казва, че може да се отчуждава само за такива нужди, вследствие на което имотът, който ще бъде отчужден, ще бъде след това обявен за публична държавна собственост.
Веднага трябва да подчертая, че такова изискване, което съществува понастоящем в Закона за държавната собственост, не съществува в Конституцията на Република България. В това отношение и от юридическа, и от фактическа гледна точка безспорно се налага изводът, че Законът за държавната собственост малко се е попрестарал и е въвел допълнителни изисквания, които са свръхнормите и очакванията на конституционния законодател. Както знаете всички, отчуждаване може да се реализира само за държавна или за общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, и след предварително и равностойно обезщетяване. Никъде в Конституцията не е казано, че имотът, който ще бъде отчужден, следва да бъде обявен и за публична собственост.
Именно изхождайки от тази презумпция, изхождайки от необходимостта и от факта също така да признаем, че някои услуги, които се наричат публични услуги, се доставят всекидневно на определен кръг ползватели, на населението на страната, могат да се осъществяват и от търговски дружества, които в повечето случаи в момента са с държавен капитал, беше предложена промяната на този спорен текст, което беше констатирано от някои комисии, в Закона за държавната собственост да се премахне необходимостта от това имотът, който ще бъде отчужден по реда на Закона за държавната собственост, да бъде обявен за публична собственост. В това няма нищо противоконституционно и това според мен запълва едно противоречие между Закона за държавната собственост и някои други специализирани закони, приети след 1996 г.
От друга страна, Законът за държавната собственост беше приет преди някои промени, които настъпиха в законодателството в областта на устройството на територията. Сега предлаганите промени отчитат също така промените, които настъпиха в тази насока. Говоря за Закона за устройството на територията. Процедурата, която се предвижда в момента по отчуждаване на имоти за държавна нужда, е доста дълга и тромава поради възможността на два, ако не и на три пъти да се обжалва пред съда. Затова в много голяма степен се спъва реализацията на някои големи инфраструктурни обекти, най-вече по програма ИСПА. Говоря за софийското летище, за части от автомагистрала “Тракия”, за железопътната линия Пловдив – Свиленград, където извършването на процедурата е свързано с отчуждаването на имоти. От 800 до няколкохиляди имота е необходимо да бъдат отчуждени. Именно реализацията на тези инфраструктурни проекти, за които всички споделяме необходимостта да бъдат реализирани, да бъде използвано външното финансиране за тях, налага възможност за една по-бърза, разбира се, в рамките на разумното учредителна процедура, която при спазване на всички законни права и интереси на хората, чиито имоти се предвижда да бъдат отчуждени, все пак гарантира и разумно времетраене, и възможността да бъдат удовлетворени изискванията на донорите за тези проекти.
Това е главната цел на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. От една страна, се премахва чрез някои текстове в закона правната възможност на два пъти да се иска от различни съдилища да се произнесат по един и същи въпрос, свързан с процедурата по отчуждаването, а това е въпросът има ли наличие на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. Комисията по европейска интеграция е обезспокоена, както чухме, от факта, че със законопроекта не се дава възможност на съда, пред който се обжалва отчуждаването, да се произнесе по въпроса дали е налице държавна нужда и възможността тя да бъде задоволена по друг начин. В никакъв случай законопроектът не цели ограничаване на възможността да се иска произнасяне от съда по този въпрос и не е направено това. Но ние изхождаме от презумпцията, че когато влезе в сила подробният устройствен план, който е условие, без което не може да стартира отчуждителното производство, в Закона за устройството на територията всеки един гражданин, чийто имот по силата на плана се предвижда да бъде отчужден, има възможност да обжалва този план пред съда. Това се прави и понастоящем. Какво разглежда съдът в този момент и изобщо какво разглежда съдът и при сега действащата нормативна уредба? Разглежда дали е налице държавна или общинска нужда, за да бъде този имот предвиден за отчуждаване и дали тази нужда е възможно да бъде задоволена по друг начин.
Съдът още на етап одобряване на подобен устройствен план и неговото обжалване се произнася вече по въпроса и може да бъде сезиран безпрепятствено от всеки един гражданин с искане да се произнесе по въпроса има ли налице държавна нужда и може ли тя да бъде задоволена по друг начин. Това е смисълът на законопроекта, когато в него се казва, че когато вече е излязла заповедта за отчуждаване, а за да излезе тази заповед за отчуждаване от страна на областния управител, неминуемо трябва да има вече априорно влязъл в сила подробен устройствен план, който би могъл да бъде атакуван пред съда, тогава вече ние, верни на принципа, че не може да се обжалва два пъти един и същи факт и да се допусне обжалване два пъти на един и същи факт пред съда, тогава се предвижда, че вече не може да бъде атакувано пред съда обстоятелството и да се иска той да се произнесе по обстоятелството дали е налице държавната нужда и може ли да бъде тя задоволена по друг начин. Това вече е установено с влезлия в сила план, който, ако гражданинът не е обжалвал, значи той вече се е съгласил с предвижданията на плана и се счита, че е преклузирано неговото право да иска и да обжалва отчуждителната процедура на това основание. Това е направено с цел и да се спази един принцип на нашето гражданско процесуално право, и за процесуална икономия, и за да се въведе принципът за постигане на едно разумно времетраене на отчуждителното производство. В този случай ние смятаме, че по никакъв начин не се накърнява правото на даден гражданин в нашата страна да защити своето право на собственост от посегателството на държавата спрямо неговия имот.
И последното, което според мен е най-значително, но което е развълнувало народните представители в процеса на обсъждането на законопроекта, е защо отпада имотното обезщетяване. Имотното обезщетяване отпада по много проста причина – отпада, защото държавата след бурното развитие на законодателството в периода от 1996 г. досега, а и както се предвижда с едни последващи изменения на вещноправното законодателство, ще остане собственик на много, много малко имоти. И принципът на нашето законодателство, който се следва неотлъчно, е държавата все повече и повече да се освобождава от собственост. В много региони на страната държавата просто вече е лишена от недвижими имоти, с които може имотно да обезщети гражданина. Във всички случаи обаче законодателят възприема принципа, че когато едно отчуждаване бъде направено и оценката на имота е по пазарни цени и се изплати едно справедливо парично обезщетение, гражданинът с получената парична сума може да си купи един недвижим имот в страната когато и където си поиска, а ако спазваме принципа на Закона за държавната собственост, който действа сега по отношение на имотното обезщетение, трябва да обезщетим гражданина в максимално непосредствена близост до имота, който му взимаме, с друг равностоен имот. Много често предмет на съдебен спор пред съда е било защо ме обезщетявате парично, а не имотно. Ето още едно безсмислено допълнително основание, на което гражданите понякога водят съдебни спорове и препятстват развитието на отчуждителното производство.
Засегнах два или три момента, които бяха дискутирани в постоянните комисии на Народното събрание по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
В заключение, аз смятам, че това е един законопроект, който се ограничава с малко, прагматично насочени промени, които са изцяло според мен съобразени с Конституцията на страната, с европейското законодателство и са насочени изцяло към реализиране на една разумна отчуждителна процедура при спазване на законните права и интереси на гражданите, поради което от името на вносителя ви моля да подкрепите законопроекта на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ковачев.
Предстои да бъде представено становището на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Поради отсъствието на господин Ремзи Осман това становище ще бъде представено от госпожа Нина Радева.
Заповядайте, госпожо Радева, да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за държавната собственост № 302-01-18,
внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 2 април 2003 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди внесения от Министерския свет законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост № 302-01-18. На заседанието присъстваха Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Цанко Козлов – директор на Дирекция “Държавна собственост, жилищна политика и концесии” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Галина Маринска – директор на Дирекция “Правна” в Министерския съвет, господин Димитър Зоев – директор на Дирекция “Транспортна политика, инфраструктура и строителство” в Министерството на транспорта и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна” в Министерството на транспорта и съобщенията, господин Иван Еничаров – началник на отдел в Министерството на финансите, и др.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от господин Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Предлаганият законопроект цели да се създадат възможности за усвояване на средствата на европейските фондове, международните финансови институции и частните инвеститори за големи и от стратегическо значение за страната проекти, като не се нарушава правото на държавна собственост.
С внесения законопроект се предлагат промени в Глава трета от Закона за държавната собственост “Принудително отчуждаване на имоти частна собственост за държавни нужди”. Промените се налагат от необходимостта за ускоряване на процедурите за извършване на принудително отчуждаване на имоти частна собственост с оглед своевременната реализация на проекти и усвояването на средства при изграждането на големи инфраструктурни обекти, финансирани със средствата от предприсъедителните фондове на Европейския съюз, както и от други програми и проекти.
Законопроектът предвижда държавната нужда да се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, който от своя страна е основание за отчуждаване на частни имоти, които се засягат от предвижданията на плана. Предлага се промяна в досега съществуващата процедра отпадане на възможността за водене на преговори за покупко-продажба или замяна и договаряне на размера на обезщетението. Предвижда се обезщетението да се определя по пазарна оценка и да бъде само парично, а отчуждаването да се извършва със заповед на областния управител. При несъгласие с размера на обезщетението собствениците могат да защитят правата си по съдебен ред, като съдът се произнася в бързо производство.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство отчита необходимостта от приемането на предлаганите изменения и допълнения и изразява увереност, че с тях ще се създаде възможност за изграждане на инфраструктурни обекти от национално значение, финансирани от фондовете на Европейския съюз, международни финансови институции и други инвеститори при създаване на необходимите гаранции за частна собственост. В хода на дискусията бяха направени предложения за прецизиране на отделни разпоредби с оглед синхронизирането им с норми на специализираното законодателство, визиращи случаи и основания за принудително отчуждаване, както и за ускоряване на самите процедури във фазата на съгласуване на исканията за отчуждаване, отправени до компетентни органи. Членовете на комисията считат, че законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост предлага принципно приемливи решения, които следва да бъдат подкрепени.
Изхождайки от гореизложеното, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 15 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” реши да предложи на Народното събрание внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Законът да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Радева.
Уважаеми народни представители, откривам дебата по този законопроект.
Давам думата на госпожа Кръстанка Шаклиян.

КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ковачев! Законът като цяло касае държавната собственост и неговата основна цел, разбираемо е, да защитава държавния интерес. Предлаганите промени обаче касаят изключително частната собственост на физическите или юридическите лица и нейната неприкосновеност, съгласно Конституцията на Република България.
Правата и интересите на гражданите и юридическите лица следва също да бъдат защитени максимално. Тоест трябва да се намери разумен баланс между държавния и частния интерес.
Отчитайки държавния интерес от предвидените със законопроекта промени, изложени в мотивите към него, намирам, че интересът на гражданите и юридическите лица, носители на правото на собственост върху недвижимите имоти, би могъл да бъде защитен по-пълно и по-добре. Те трябва да получават повече гаранции, че върху правото им на собственост ще се посяга само при условие, че това действително е единственият начин да бъде задоволена конкретната определена държавна нужда и че те могат да получат реална защита в случай на необходимост.
Достатъчна защита трябва да получат и гражданите или юридическите лица, които без да са собственици, имат права, касаещи отчуждавания имот. В тази насока конкретните ми забележки към предложения законопроект са следните:
Първо, трябва да се дадат повече гаранции, че посягането върху частна собственост на гражданите и юридическите лица и одържавяването на техните имоти чрез отчуждаване ще е наистина извънредна мярка. Трябва да се предвиди, че конституционно закрепената неприкосновеност на частната собственост ще се засяга само при конкретно посочена от заинтересованото ведомство от държавна нужда, като се представят от него и доказателства, че няма друг начин тази нужда да бъде задоволена.
Второ, във връзка с горните гаранции, не следва да отпада обявяването на отчуждените имоти за публична държавна собственост. Ако действително значителна и конкретна нужда е наложила да бъдат отнети от гражданите по реда на Глава III, то особената им важност за държавата обуславя те да имат точно публичен характер. Освен това, публичната държавна собственост на държавата върху такива имоти би ограничила максимално евентуални злоупотреби, защото би препятствала или поне би затруднила последващото им прехвърляне отново на частни лица, различни от първоначалния им собственик.
Намирам за недопустимо собственик на частен имот, предвиден за отчуждаване, да бъде уведомен за това едва след издаването на заповедта на областния управител за отчуждаване на имота и дотогава всички действия да бъдат извършвани зад гърба му. На практика това означава той да бъде поставен пред свършен факт, което не е оправдано нито юридически, нито социално, нито дори чисто психологически и със сигурност ще доведе до остра и нежелана реакция в обществото.
По Конституция видовете собственост са равнопоставени. По отношение правото си на собственост гражданинът е равнопоставен на държавата. С неговите права тя не може и не трябва да се разпорежда от позицията на сила, а трябва да ги уважава и максимално да се съобразява с тях. Собственикът трябва да бъде уведомяван от ведомството по чл. 34 в сроковете и по начина, по който се уведомява областният управител. На него трябва да се даде възможност да вземе становище по искането на ведомството, така както това прави областният управител, и това становище да бъде разглеждано и съобразено в течение на процедурата от всички длъжностни лица, които ще преценяват основателността на искането за отчуждаване.
Предвиденото с изменението на чл. 36, ал. 2 уведомяване на собственика едва след издаване на заповедта за отчуждаване е в противоречие и с новия текст на чл. 34, ал. 4, съгласно който собственикът, без да е бил уведомяван за започналата процедура по отчуждаване на имота му, в същото време е задължен да осигурява достъп на различни служебни лица, да им предоставя свои документи и т.н. Същото е и с чл. 34, ал. 2, т. 3. За да извърши оценката на имота, собственикът трябва да даде на оценителя свободен достъп до него, което няма как да стане, ако преди това не е бил надлежно уведомен за задвижената процедура по отчуждаване на собствеността му.
По отношение на съдебната процедура, предвидена при обжалване заповедта на областния управител, считам, че не е оправдано практически затрудняване и ограничаване на процесуалните права на гражданите, предвидено в новата редакция на чл. 38, ал. 4. Изричното изключване с прилагането на чл. 41, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, предвиждащ призоваване на съдебното заседание най-късно 7 дни преди датата му и на чл. 157, ал. 1 от същия кодекс, предвиждащ изключението на назначеното по делото вещо лице да се депозира в съда не по-късно от 5 дни преди съдебното заседание, нарушават правото на защитата на гражданите. Правото на защитата е конституционно право и то не трябва да бъде жертвано заради няколко дни по-бърз процес.
По отношение отчуждаването на имот – единствено жилище на собственика, предвидено в чл. 39, ал. 2, считам, че държавата следва да обезпечи по-добре възможността отчужденият собственик да се снабди и пренесе в ново жилище. Срокът за завземане на отчуждения имот да е по-дълъг, а не само три месеца, както и да се предвиди алтернативна възможност с временно предоставяне на ползване на държавното или общинското жилище при облекчени условия.
Посягането върху единственото му жилище ще бъде възприето много болезнено от всеки един българин, а и от обществото като цяло и това трябва да се има предвид при прецизиране на този текст. Не виждам оправдание предвиденото в чл. 39, ал. 4 – нова, правоимащите да си получат обезщетението, внесено по тяхна сметка в Търговска банка, само след нареждане на областния управител. Това ограничение и усложняване на процедурата би довело до забавяне на реалното плащане и до чувствително разминаване между датата на внасяне на сумата и нейното действително получаване от отчуждения собственик. В такъв случай, коя ще е меродавната дата за 6-месечния срок по чл. 39, ал. 3?
Считам за неправомерно отпадането на ал. 2 от чл. 40, предвиждаща отговорността на държавата за вреди, в случай, че поради непровеждане на мероприятието в 3-годишен срок отчуждаването бъде отменено. Едно толкова дълго забавяне на мероприятието, от една страна, недвусмислено ще говори, че държавната нужда не е била действително толкова важна, конкретна и належаща. Тоест, че отчуждаването на частния имот не е било целесъобразно и оправдано. От друга страна, отчуждаването действително в много от случаите би нанесло вреда на собственика. Няма основание една правова държава да се опитва да избяга от общия принцип, че всеки е длъжен да възстанови вредите, които е причинил другиму. От трета страна, възможността за отговорност на държавата за вреди би гарантирала не отчуждаването, което действително ще се извършва при важна и конкретна държавна нужда, и че съответните органи след една толкова бърза и отчуждителна процедура също толкова бързо ще усвоят съответния имот по неговото предназначение.
След изменението на чл. 41 и с отпадането на ал. 2 се засягат правата на гражданите – трети лица, които те имат върху отчуждения имот. Губят правата си например третите лица, притежаващи правото на ползване, преминаване и други вещни права върху този имот. Текстът следва да се прецизира, за да бъдат защитени гражданите при подобни случаи.
Предвид гореизложеното дотук, правя следните бележки и препоръки:
Първо. Държавната нужда, обосноваваща отчуждаването, да бъде посочван, конкретно за всеки отделен случай.
Второ. Ведомството, оправдаващо искането за отчуждаване, да обоснове липсата на друга възможност извън отчуждаването за задоволяване на конкретната държавна нужда, която следва да бъде и належаща, и непредвидена за необозримо бъдеще.
Трето. Отчуждените имоти да бъдат винаги публична, а не частна държавна собственост.
Четвърто. Собственикът да бъде уведомяван за искането на ведомството по начина и в сроковете за уведомяване на областния управител и да му се даде възможност за становище, което да бъде обсъждано и съобразявано при преценка допустимостта на отчуждаването.
Пето. Да не се ограничават конституционните права на гражданите в хода на съдебната проверка, респективно правото им на защита, като отпадне изключването на приложението на чл. 41, ал. 5 и чл. 157, ал. 1 от ГПК.
Шесто. При отчуждаване на единственото жилище да се предвиди по-дълъг срок за завземане на имота и възможност за временно предоставяне ползване на държавно или общинско жилище при облекчени условия.
Седмо. Да отпадне условието сумата за обезщетение да се изплаща след нареждане на областния управител.
Осмо. Да остане ал. 2 на чл. 40, предвиждаща отговорност на държавата за вреди при отмяна на отчуждаване.
Девето. Да се предвиди защита интересите на трети лица, собственици на ограничени вещни права върху отчуждавания имот.
Не споделям предложенията на Комисията по правни въпроси, формулирани в т. 9 и 10 на доклада относно обсъждания законопроект. Считам, че предложението жалбата да не спира изпълнението на заповедта за отчуждаване, както и предложението инвеститорът да получи право на строеж преди влизане в сила на обжалваната заповед за отчуждаване, силно накърняват правото на защита на собственика на отчуждавания имот, реално упражняване на това право и предрешават до голяма степен изхода на съдебния спор. При толкова ускорена съдебна процедура тези предложения са абсолютно неоправдани.
Уважаеми колеги, предвид направените предложения, надявам се Правната комисия да ги има предвид за второ четене. Аз ще подкрепя проекта за първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Шаклиян.
Има думата за изказване народният представител Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! За съжаление не мога да подкрепя, дори и на първо гласуване, предложения законопроект. Този законопроект, който във водещата Комисия по правни въпроси беше гласуван само с един глас мнозинство, законопроект, срещу който Комисията по европейска интеграция има сериозни възражения. Всъщност за какво става дума?
Видно от мотивите на законопроекта, зад едно намерение, което заслужава да бъде подкрепено, тогава, когато става дума за изграждане на национални инфраструктурни проекти “финансирани със средства от предприсъединителните фондове на Европейския съюз, както и от други международни финансови институции” да се предвиди едно бързо и облекчено отчуждаване, се предлага една цялостна промяна на процедурата по отчуждаването. Отчуждаването съгласно законопроекта вече да става във всички случаи по тази нова процедура. Бих подкрепил един законопроект, в който мотивите наистина се съдържаха в самия законопроект, тоест тази процедура беше предвидена само за тези случаи, които са визирани в мотивите. В противен случай се връщаме към съществуващото положение в областта на отчуждаването за държавна нужда, което съществуваше по отменения Закон за териториално и селищно устройство, въз основа на който, особено преди 1989 г., бяха извършвани скандални отчуждавания за държавна нужда.
Как се постига този резултат? Благодарен съм на госпожа Шаклиян, която се изказа преди мен, която засегна няколко от употребените средства. Първо, отпада сега съществуващото изискване, когато става отчуждаване за държавна нужда, отчужденият имот да става публична държавна собственост. Тук представителят на вносителя – заместник-министърът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, заяви, че това положение не съществувало в Конституцията и едва ли не затова то трябвало да бъде променено. Всеки закон доразвива Конституцията, той не е сляпо повторение на Конституцията! Целта на това изискване беше именно да не може да се отчужди за държавна нужда един частен имот, който ако не стане публична държавна собственост винаги може след това, бидейки частна държавна собственост, да бъде прехвърлен на частно лице! И наистина да се върнем към това положение, при което в нашето минало се отчуждаваха частни имоти за държавна и общинска нужда, след това теренът се предоставяше или на жилищно-строителни кооперации или на други частни субекти. Това, което е тревожното за мен, което, ако се приеме, би противоречало на Конституцията, е възможността, която се посочва не другаде, а в мотивите – че може да има отчуждаване за държавна нужда – забележете – в полза на частни инвеститори! Дори не е казано на частни международни инвеститори, ако искаме да привличаме външни инвеститори! Какво означава това? Ни повече, ни по-малко един имот – частна собственост, да може да бъде отчужден за държавна нужда – забележете – в полза на един частен инвеститор! Каква държавна нужда е това?! Това би противоречало пряко на чл. 17, ал. 5 от Конституцията, съгласно който изрично е казано, че отчуждаване може да се извършва само за държавна нужда. Не може да има държавна нужда в полза на частно лице! Това е абсурд!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Може, може!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може, да, по-рано имаше, но ако искаме да има и сега, това е вече съвсем друг въпрос!
На второ място – градоустройственият план, който отговаря – забележете – по сега действащия Закон за устройството на територията на общия устройствен план, се заменя с подробен устройствен план. Подробният устройствен план никога не може, и такова изискване липсва в закона, да установи дали една държавна нужда може да бъде наистина задоволена само по този начин, така както е изискването на Конституцията. Защото ако боравим с един общ устройствен план или градоустройствен план, както е сега текстът на Закона за устройството на територията, се вижда, че наистина на една голяма територия една държавна нужда не може да бъде задоволена по друг начин. Какво представлява по дефиниция подробния устройствен план? Той може, казано е – да засяга и по-голяма част от територията, но може да бъде дори и подробен устройствен план за един имот. Това означава, че съгласно даден устройствен план може да ви се каже: “Правя подробен устройствен план само за този имот. Предвиждам там да има държавен строеж, това е държавната нужда.” Изобщо не може да се прецени дали има възможност тази държавна нужда да бъде задоволена по друг начин – и съседният парцел може да бъде държавен, или през два, или през три парцела.
И така привидно, много невинно се казва, че заповедта за отчуждаване може да се обжалва съдебно, но съдът се произнася относно наличието на влязъл в сила подробен устройствен план, съгласно който имотът е предназначен за задоволяване на държавната нужда, за която се отчуждава имотът. Да, но при изработването на подробните устройствени планове и това е много съществена критика на Комисията по европейска интеграция, не се преценява дали тази държавна нужда не може да бъде задоволена по друг начин. А тази преценка съдът досега я правеше и трябва да продължи да я прави в производството по обжалване, няма къде другаде да се направи! Устройственият план, особено подробният устройствен план, предвижда дадена територия, която се засяга от плана, да се предвиди например за държавно мероприятие. Той не се занимава с това дали има друга възможност. Такова изискване в Закона за устройството на територията, който регламентира как се изготвят и процедурите по изготвянето на устройствените планове, не се съдържа. А сега се прави един опит да се заобиколи дори изискването на Конституцията и да се каже: когато се стигне до отчуждаване на един имот, за който има вече влязъл в сила подробен устройствен план, съдът ще се занимава само с това дали той е налице, дали има подробен устройствен план, но не и с това дали държавната нужда, за която се отчуждава имотът не може да бъде задоволена по друг начин. Тоест, върху тази част, която е на отчуждителния процес, която е визирана в самата Конституция, изобщо няма да има съдебен контрол! Това се предвижда в законопроекта.
Тук се опитаха да ни убедят, че отпадането на имотното обезщетение било много добро. Защо ще е добро? Защо, ако наистина държавата има възможност имотно да обезщети един гражданин, на който отчуждава, особено в този случай, за който госпожа Шаклиян говори, единственото жилище, може да му даде в обезщетение друго жилище и това да не стане?
Наистина държавата може да има ограничена собственост и все повече да се ограничава нейната собственост. Това е нормален процес. Но докато държавата разполага с друг равностоен имот, защо да не може да се тръгне по този път, когато държавата го иска, а самият отчуждаван собственик е съгласен?
Ами в момента, да кажем, БДК разполага с няколкостотин апартамента. Защо, ако се отчуждава едно единствено жилище, да не може собственикът, при положение, че е съгласен, да бъде обезщетен с едно равностойно жилище, а да се тръгва наистина по тази процедура, която привидно е ускорена, но всъщност ще бъде забавена - той да обжалва начина на обезщетение или равностойността?
Премахва се ясният текст на сега съществуващата правна норма, която казва какво следва да се разбира под равностойно обезщетяване, когато то е парично – пазарната стойност към момента на влизане в сила на заповедта за отчуждаването. Сега остава само този термин – “равностойно обезщетение”.
Кой ще тълкува кое е това равностойно обезщетение? Към кой момент то трябва да бъде равностойно? Ами една процедура по отчуждаване с обжалване наистина понякога може да продължи и по-дълго. Кой е този момент? И всъщност се прави наистина едно отстъпление от сега съществуващи, достигнати добри правни норми, които много добре балансираха режима на отчуждаване на частни имоти за държавна нужда.
Аз не съм против някои положения, които наистина ускоряват. Разбира се, не мога да се съглася, както и госпожа Шаклиян, с това да не важат тези разпоредби на Гражданския процесуален кодекс, по реда на който да става уведомяването, които наистина гарантират, че отчуждаваният собственик може да се защити. Но там, където става дума, и то само когато става дума, пак подчертавам, за големи национални инфраструктурни проекти, финансирани със средства от предприсъединителните фондове на Европейския съюз, както и от други международни финансови институции, нека да има ускоряване. Във всички останали случаи бързината просто ще действа срещу частния собственик. Не трябва да си правим илюзия за това.
Не говорим пък за това положение в доклада на Комисията по правните въпроси, макар че за коректност трябва да кажем, че то е споменато не като становище на комисията, а като изказано мнение, което е абсурдно, преди да влезе в сила заповедта за отчуждаване вече да може да се строи, както и във връзка с изплащане на обезщетение.
Ето защо аз бих посъветвал вносителя, като се съобразим наистина с тези основателни критики, които се отправят, ако искаме наистина да създадем един добър правен режим на отчуждаването на частен имот за държавна, подчертавам, държавна нужда, във връзка с големи национални инфраструктурни проекти, по реда на усвояване на предприсъединителните фондове и на други международни, а не вътрешни финансови институции, да си оттегли законопроекта, да го преработи, този режим да бъде изключение от общото правило и да засяга само тези случи на отчуждаване. В противен случай ние наистина се връщаме там, където бяхме преди повече от 13 години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Аз бих искал да помоля народните представители Кина Андреева и Васил Маринчев да продължим дискусията с тях по този законопроект следващия път. Остават 4 минути, които са необходими, за да ви запозная с дневния ред и с актуалните въпроси и питанията за утре, така че моля за вашето внимание.
Като точка първа утре от парламентарния контрол ще започнем с разисквания по питането от народния представител Сергей Станишев към министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски относно позицията на България по иракската криза.
Точка втора - отговори на актуални въпроси и питания:
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Георги Пирински и Михаил Миков и на питане от народния представител Никола Николов и група народни представители.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на две питания от народните представители Йордан Соколов и Радослав Илиевски.
Министърът на външните работи Соломон Паси ще отговори на актуален въпрос от народните представители Ирина Бокова и Евгени Кирилов.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Стойко Танков, Янаки Стоилов и Андрей Пантев, Димитър Камбуров и на питане от народния представител Моньо Христов.
Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Кръстьо Петков, Емилия Масларова, Димитър Димитров и Йордан Димов, Стойчо Кацаров, Петър Мутафчиев и Тома Томов, Емилия Масларова и Янаки Стоилов и на пет питания от народните представители Бойко Великов, Стойчо Кацаров, Васил Паница и Стойчо Кацаров, Стойчо Кацаров и Росица Тоткова, Емилия Масларова и Кръстьо Петков.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Теодора Константинова и Иво Цанев и на две питания от народните представители Васил Маринчев и Кина Андреева, Бойко Радоев и Николай Камов.
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на актуален въпрос на народния представител Любомир Пантелеев.
Министърът на държавната администрация Димитър Калчев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Румяна Георгиева и Анели Чобанова.
Министър Неждет Моллов ще отговори на актуални въпроси и питания от Тодор Бояджиев и Стойко Танков, Емилия Масларова и на питане от народния представител Панайот Ляков.
Министърът на енергетиката Милко Ковачев ще отговори на питане от Бойко Великов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще отговори на актуален въпрос от народния представител Петър Жотев и на питане от народния представител Панайот Ляков.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Петър Димитров, Любен Корнезов и Петър Димитров и на питане от народните представители Росица Тоткова, Петър Жотев и Георги Станилов.
Заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева ще отговори на актуален въпрос от народните представители Йордан Соколов и Стефан Мазнев и на питания от народните представители Стойчо Кацаров и Панайот Ляков.
Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Петър Жотев.
Съобщения:
Комисията по културата ще заседава на 15 април, вторник, от 14,00 ч. в зала 130.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 10 април, днес, от 15,00 ч. в зала 134.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Величко Клингов


Наим Наим