Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов, Асен Агов и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Нейчева и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
За процедурно предложение имате думата, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа, уважаеми колеги! От името на Национално движение Симеон Втори правя процедурно предложение за прекъсване второто четене на Закона за генетично модифицираните организми и преминаване към точка четвърта – законопроекта за адвокатурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение днешното пленарно заседание да започне с второ четене на законопроекта за адвокатурата.
Гласували 142 народни представители: за 101, против 35, въздържали се 6.
Предложението се приема.


Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АДВОКАТУРАТА.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно второто гласуване на общия проект за Закон за адвокатурата. Заглавието е:
“Закон за адвокатурата”.
Комисията подкрепя наименованието на закона.
“Глава първа - Общи положения”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава първа.
“Чл. 1. Този закон урежда придобиването и загубването на адвокатски права, упражняването и организацията на адвокатската професия, както и учредяването и прекратяването на адвокатски сдружения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
“Чл. 2. (1) Упражняването на адвокатска професия е дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка.
(2) При упражняването на адвокатска професия адвокатът се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3 и предлага следната редакция:
“Чл. 3. (1) Адвокатска професия може да упражнява само адвокат, практикуващ самостоятелно или в сдружение по този закон.
(2) Адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в списъка на адвокатската колегия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по тези текстове от законопроекта. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта и текстовете от Глава първа.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“Глава втора - Придобиване права на адвокат”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
По чл. 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 4. (1) Всеки дееспособен български гражданин може да стане адвокат, ако отговаря на следните условия:
1. да има завършено висше юридическо образование;
2. да има придобита юридическа правоспособност;
3. да има най-малко две години юридически стаж;
4. да е положил предвидения в този закон изпит, освен в случаите на чл. 6, ал. 3;
5. да притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия.
(2) Придобилият юридическа правоспособност, който няма две години юридически стаж, може да упражнява дейност като младши адвокат при условията на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 4? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 4 в редакцията на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 5 има предложение на народния представител Младен Червеняков – в ал. 1, т. 1 да се добави в края на текста “независимо, че е реабилитирано”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5, а той е следният:
“Чл. 5. (1) Не може да бъде адвокат:
1. осъденият като пълнолетен на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
2. лице, поставено под запрещение или страдащо от душевна болест, която представлява трайна пречка за упражняване на адвокатската професия.
(2) Не може да бъде вписано като адвокат лице, което е:
1. търговец, управител в търговско дружество и изпълнителен директор на акционерно дружество;
2. държавен служител;
3. работи по трудово правоотношение, освен ако е преподавател по правни науки във висше училище или научен сътрудник по правни науки в научен институт;
4. освободено от длъжност съдия, прокурор, следовател при условията на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията или е дисциплинарно уволнено от длъжност съдия по вписвания, съдия-изпълнител, юрисконсулт и дознател, ако не са изтекли две години от датата на освобождаване от длъжност;
5. лишено от правоспособност като нотариус – за срока на лишаването.

(3) Лицата по ал. 1 могат да подават молба за вписване и преди да са отпаднали пречките по ал. 2, но вписването се извършва след отпадането на пречките.
(4) Народните представители, преподавателите по правни науки във висшите училища и научните сътрудници по правни науки в научните институти се вписват и упражняват адвокатската професия без да напускат работата или длъжността си.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по чл. 5? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Червеняков по чл. 5, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 49, против 53, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 5.
Гласували 106 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
Моля, представете текстовете до края на Глава втора.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 6 има предложение на господин Червеняков, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя и текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 6. (1) Кандидатът за адвокат подава молба до адвокатския съвет за приемане в адвокатската колегия, като прилага съответните документи.
(2) Адвокатския съвет проверява дали са налице предпоставките за придобиване на права на адвокат и в едномесечен срок от подаване на молбата се произнася с мотивирано решение за вписване. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.
(3) Без полагане на изпит се вписват кандидатите с образователна и научна степен “доктор по право”, както и лицата, които имат юридически стаж повече от пет години. Тези лица подават молба за вписване в адвокатската колегия.”
По чл. 7 комисията подкрепя текста на вносителя и той е следният:
“Чл. 7. (1) Решението на адвокатския съвет по чл. 6, ал. 2 се съобщава писмено на кандидата и на контролния съвет на адвокатската колегия.
(2) Решението или мълчаливият отказ на адвокатския съвет могат да се обжалват от кандидата и от контролния съвет чрез адвокатския съвет пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок от съобщението или от изтичане на срока по чл. 6, ал. 2.
(3) Жалбата се изпраща от адвокатския съвет на Висшия адвокатски съвет в 3-дневен срок от постъпването й.
(4) Висшият адвокатски съвет разглежда жалбата по същество и се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването й. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.
(5) Решението или мълчаливият отказ на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване от кандидата и от Висшия контролен съвет в 14-дневен срок от получаване на съобщението или от изтичането на срока по предходната алинея пред Върховния касационен съд.
(6) Жалбата се подава чрез Висшия адвокатски съвет, който в 3-дневен срок изпраща цялата преписка на Върховния касационен съд.
(7) Върховният касационен съд разглежда жалбата в тричленен състав, в открито съдебно заседание с призоваване на кандидата и Висшия адвокатски съвет и се произнася с решение, което е окончателно.”
Госпожо председател, тъй като по този закон има два доклада, с решение на комисията окончателният вариант на чл. 8 е в допълнителния доклад. Така че ще представя чл. 8 в редакцията на комисията от втория доклад. Той е следният:
“Чл. 8. (1) Изпитът по чл. 4, ал. 1, т. 4 се провежда в две сесии годишно пред комисия, определена със заповед на председателя на Висшия адвокатски съвет в състав: петима членове адвокати, от които поне двама са хабилитирани преподаватели или научни работници по правни науки. Председателят на комисията е представител на Висшия адвокатски съвет.
(2) Редът за провеждане на изпита се определя с наредба на Висшия адвокатски съвет.
(3) Изпитът е писмен и устен с оценка “издържал” или “не издържал”.”
По чл. 9 – отново от първия доклад – комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 9.(1) Успешно издържалите изпита и лицата по чл. 6, ал. 3 се вписват след полагане на клетва със следното съдържание:
“Заклевам се да изпълнявам добросъвестно задълженията си като адвокат в съответствие с Конституцията, законите на Република България и морала, да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение и чрез поведението си при нейното упражняване и в обществото да проявявам уважение към съда и органите на властта, да защитавам с всички допустими от закона средства правата и законните интереси на моите доверители и подзащитни и да не издавам тайните им. Заклех се.”
(2) Кандидатът полага клетвата в тържествено заседание и подписва клетвен лист.
(3) В 14-дневен срок след полагане на клетвата адвокатът се вписва в списъка на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите при Висшия адвокатски съвет.
(4) След вписването по предходната алинея в 14-дневен срок адвокатският съвет издава на всеки адвокат карта по образец, установен с решение на Висшия адвокатски съвет.
(5) Адвокатската карта подлежи на ежегодна заверка.
(6) Отказът за вписване или за издаване на адвокатска карта подлежи на обжалване по реда на чл. 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава втора и текстовете от нея – чл. 6, 7, 8 и 9.
Гласували 107 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 14.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Глава трета е от втория доклад и се отнася до чуждестранните адвокати. Представям ви я: “Глава трета – Чуждестранни адвокати”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
По чл. 10 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 10. (1) Гражданин на чужда държава, придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на страната си, може да се яви пред органите на съдебната власт на Република България като защитник или повереник на гражданин на своята държава по определено дело заедно с български адвокат в случаите, когато това е предвидено в договор между българската и съответната чужда държава, или на основата на взаимност, като предварително направи искане за това пред председателя на Висшия адвокатски съвет.
(2) Държавите, спрямо които има взаимност, се определят от министъра на правосъдието по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет.
(3) Чуждестранният адвокат подава молба до председателя на Висшия адвокатски съвет, в която посочва името на лицето, което ще представлява, номера на делото и пред кой орган на съдебната власт ще го представлява, името на българския адвокат, с който ще се яви, като прилага удостоверение за адвокатска правоспособност съгласно законодателството на своята държава, издадено преди не повече от три месеца.
(4) Председателят на Висшия адвокатски съвет се произнася с мотивирано решение в 7-дневен срок от постъпване на молбата.
(5) Решението, с което се отказва молителят да бъде допуснат като защитник или повереник на свой съгражданин пред орган на съдебната власт, може да се обжалва в 14-дневен срок от узнаването пред Върховния касационен съд.”
По чл. 11 комисията подкрепя текста на вносителя. Той е следният:
“Чл. 11. Гражданин на държава – член на Европейския съюз, придобил адвокатска правоспособност съгласно нейното законодателство, може да упражнява адвокатска професия на територията на Република България под формата на еднократно оказване на съдействие и защита или при трайно установяване на територията на Република България.”
По чл. 12 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 12. (1) При еднократно оказване на съдействие и защита чуждестранният адвокат е равнопоставен на българския адвокат и е длъжен да използва наименованието, под което упражнява адвокатската професия в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.
(2) За осъществяване на представителство пред орган на съдебната власт чуждестранният адвокат е длъжен да представи удостоверение от Висшия адвокатски съвет за наличието на адвокатска правоспособност в държавата, в която е придобита. Удостоверението се издава след предоставяне на доказателства за тази правоспособност и посочване на съдебен адрес и представител за връчване на съобщения и призовки на територията на Република България, издадено по реда на чл. 10.
(3) Когато по българското законодателство процесуално представителство се осъществява задължително от адвокат, чуждестранният адвокат може да предприема действия по процесуално представителство само съвместно с български адвокат.
(4) Всеки чуждестранен адвокат се представлява пред професионалните сдружения на адвокатите в България от свободно избран от него български адвокат.
(5) Чуждестранният адвокат може да използва кантора на територията на Република България. В този случай той е длъжен да уведоми Висшия адвокатски съвет.”
По чл. 13 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 13. (1) Чуждестранният адвокат може да се установява трайно на територията на Република България за упражняване на адвокатска дейност под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатска правоспособност, след вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати.
(2) Кандидатът за вписване по ал. 1 подава молба до Висшия адвокатски съвет, към която прилага:
1. документ за придобита адвокатска правоспособност в съответната държава – член на Европейския съюз;
2. документ за издържан изпит по български език по наредба, издадена от Министерството на образованието и науката, за установяване владеенето на български език.
3. писмено съгласие от български адвокат, който ще придружава кандидата в случай на осъществяване на процесуално представителство.
(3) Висшият адвокатски съвет се произнася по молбата с мотивирано решение.
(4) Решението на Висшия адвокатски съвет, с което се отказва вписване в единния регистър на чуждестранните адвокати, подлежи на обжалване по реда, предвиден в чл. 7, ал. 4-7.
(5) Висшият адвокатски съвет извършва вписването в Единния регистър на чуждестранните адвокати, упражняващи адвокатска професия под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, на територията на адвокатската колегия в 14-дневен срок от влизане в сила на решението за вписването.
(6) В срока по ал. 5 Висшият адвокатски съвет уведомява компетентния орган на държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, за извършеното вписване на чуждестранния адвокат в Единния регистър на чуждестранните адвокати.”
По чл. 14 комисията подкрепя текста на вносителя и той е следният:
“Чл. 14. Чуждестранният адвокат, практикуващ под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатска правоспособност, може да извършва дейността по чл. 24, ал. 1, т. 3 само съвместно с български адвокат.”
По чл. 15 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 15. След тригодишно действително и непрекъснато упражняване на адвокатска професия под наименованието на държавата, в която е придобита адвокатска правоспособност, или след успешно полагане на приравнителен изпит чуждестранният адвокат има право да поиска вписване в адвокатска колегия в Република България. Вписването в адвокатска колегия дава на чуждестранния адвокат права на български адвокат.”
По чл. 16 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 16. За вписване в адвокатска колегия в Република България чуждестранният адвокат подава молба, към която прилага следните документи:
1. доказателства за придобита адвокатска правоспособност в съответната държава, издадени преди не повече от 3 месеца;
2. документ за успешно положен изпит по български език;
3. документ за успешно положен приравнителен изпит по българско право или документи, които доказват тригодишното му упражняване на адвокатска професия на територията на Република България.”
По чл. 17 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 17. (1) За вписване на основание тригодишното упражняване на адвокатска професия на територията на Република България чуждестранният адвокат представя на адвокатския съвет при колегията, пред която кандидатства, доказателства за броя и вида на делата, по които е работил в областта на българското право.
(2) Адвокатският съвет извършва проверка за действителното упражняване на адвокатската професия и при необходимост може да поиска от чуждестранния адвокат допълнителна писмена или устна информация и пояснения при спазване изискванията за поверителност на информацията.
(3) След събеседване с чуждестранния адвокат адвокатският съвет прави оценка на адвокатската му практика в Република България, на способността му да я продължи и се произнася с мотивирано решение. Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 7.
(4) При постановяване на решение за вписване в адвокатската колегия, чуждестранният адвокат полага клетвата по чл. 9, ал. 2 и адвокатският съвет извършва вписването, като изпраща препис до Висшия адвокатски съвет за вписване в Единния регистър на българските адвокати.
(5) В 14-дневен срок от извършване на вписването на чуждестранния адвокат в Единния регистър на българските адвокати Висшият адвокатски съвет уведомява компетентния орган на държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност за извършеното вписване.
(6) За вписване на основание приравнителен изпит по българското право чуждестранният адвокат представя документ за резултатите от него, издаден от комисията по чл. 17.”
По чл. 18 комисията подкрепя текста на вносителя и той е следният:
“Чл. 18. (1) Право да се яви на приравнителен изпит по българското право има чуждестранен адвокат, притежаващ диплома за висше юридическо образование, придобита по законодателството на държава-член на Европейския съюз, след най-малко петгодишен срок на обучение.
(2) Целта на изпита е проверка на познанията на чуждестранния адвокат в областта на българското право.
(3) Приравнителният изпит по българско право се полага пред комисия в състав: председател – председателят на Висшия адвокатски съвет или определен от него член на Висшия адвокатски съвет и членове: съдия от Върховния касационен съд, съдия от Върховния административен съд, прокурор от Върховната касационна прокуратура и един хабилитиран преподавател по правни науки (наричана по-нататък Комисията). Членовете на Комисията се назначават със заповед на председателя на Висшия адвокатски съвет.
(4) Приравнителният изпит се провежда на български език в писмена и устна форма. Оценката от изпита е “издържал” или “неиздържал”.
(5) За полагане на приравнителен изпит се заплаща такса в размер, определен с решение на Висшия адвокатски съвет.
(6) Молбата за полагане на приравнителен изпит по българското право се подава до Комисията чрез Висшия адвокатски съвет, като към нея се прилагат следните документи:
1. копие от легализиран превод на документ за самоличност;
2. копие от легализиран превод на дипломата или свидетелството за завършено висше юридическо образование;
3. копие и легализиран превод на документ, удостоверяващ адвокатска правоспособност в държавата, в която е придобита;
4. мотивационно писмо на български език;
5. документ за платена такса за явяване на изпит.”
По чл. 19 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 19. (1) Временното или окончателно отнемане на документа за правоспособност на чуждестранния адвокат от компетентния орган в държавата, където той е придобил адвокатска правоспособност, автоматично води до лишаване на чуждестранния адвокат от правото да упражнява адвокатска професия в Република България.
(2) Чуждестранният адвокат е длъжен да представя ежегодно до м. март актуализиран документ, удостоверяващ качеството му “адвокат” в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по Глава трета от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите една редакционна бележка, госпожо председател, по чл. 18, ал. 3.
За да има аналогия с гласуването по чл. 8, което направихме, текстът в края на алинеята да звучи: “и един хабилитиран преподавател или научен работник по правни науки”.
Това се прави, за да се уеднакви текстът с чл. 8. Това е редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по Глава трета от законопроекта? Няма желаещи.
Моля да гласуваме Глава трета така, както беше представена в редакцията на комисията.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Глава трета е приета.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да представите Глава четвърта.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "Глава четвърта – Помощник-адвокат и адвокатски сътрудник по чл. 20".
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието и текста и предлага следната редакция:
"Глава четвърта
Младши адвокат и адвокатски сътрудник
Чл. 20. (1) Правоспособен юрист с юридически стаж под две години, който отговаря на изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5, спрямо когото не съществуват пречки по чл. 5, може да бъде вписан като младши адвокат въз основа на решение на адвокатския съвет.
(2) Кандидатът за младши адвокат подава молба по реда на чл. 6, ал. 1 и 2 до адвокатския съвет като прилага съответните документи.
(3) Решението и мълчаливият отказ за вписване подлежат на обжалване по реда на чл. 7.
(4) Младшият адвокат полага клетва по реда на чл. 9, ал. 1 и 2.
(5) Младшият адвокат има правата и задълженията на адвокат с посочените в този закон ограничения.
(6) Младшият адвокат може да представлява и защитава страни по дела в районните съдилища и по същите в окръжните съдилища, а заедно с друг адвокат – и по първоинстанциони дела в окръжните съдилища.
(7) Към адвокатските колегии се създава регистър на младшите адвокати.
(8) След вписване в регистъра по ал. 7 и в Единния регистър на младшите адвокати при Висшия адвокатски съвет на младшия адвокат се издава карта.
(9) След изтичане на две години младшият адвокат придобива правата на адвокат, освен ако не са възникнали пречките по чл. 5 и му се издава карта на адвокат.
Чл. 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21 и той е следният:
"Чл. 21. (1) Назначените по трудов договор от адвокатите и адвокатските дружества сътрудници имат право на достъп до досиетата на делата и преписките, образувани от органите на съдебната власт и административните органи, по които техните работодатели са упълномощени да представляват интересите на клиентите си. Те могат да си водят бележки по досиетата и да изискват да им бъдат направени копия от представените по делата документи и доказателства.
(2) Адвокатските сътрудници се вписват в специален регистър към адвокатската колегия. Вписването се прави по молба на адвоката или адвокатското дружество до адвокатския съвет. След вписването адвокатският съвет издава карта на адвокатските сътрудници.
(3) Органите на съдебната власт и административните органи са длъжни да оказват съдействие на адвокатските сътрудници при изпълнение на техните задължения срещу представяне на картата по предходната алинея.
(4) Адвокатските сътрудници нямат право да преупълномощават трети лица с правата си по този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по Глава четвърта от законопроекта? Няма желаещи.
Моля, да гласуваме текстовете в редакцията на комисията от Глава четвърта.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "Глава пета – Отписване и временно преустановяване упражняването на адвокатската професия".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Член 22 е подкрепен от комисията.
"Чл. 22. (1) Адвокатът се отписва от адвокатската колегия:
1. по негова молба;
2. при наличие или настъпване на обстоятелство, което съставлява пречка по смисъла на чл. 5;
3. при лишаване от право да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5;
4. при поставяне под запрещение;
5. при смърт.
(2) В случаите по т. 2 отписването става с решение на адвокатския съвет след събиране на доказателства и изслушване на адвоката.
(3) Решението за отписване по ал. 1, т. 2-4 подлежи на обжалване по реда на чл. 7."
По чл. 23, предложение на Младен Червеняков, подкрепено от комисията и тя предлага следната редакция:
"Чл. 23. (1) Адвокатът временно преустановява упражняването на адвокатската професия, когато бъде избран на длъжност, която е несъвместима с упражняването на адвокатската професия, както и при повдигане на обвинение, поради болест или друга основателна причина. При временно преустановяване упражняването на адвокатската професия адвокатът заплаща вноските към адвокатския съвет и Висшия адвокатски съвет освен в случай на преустановяване поради болест.
(2) Временното преустановяване на упражняването на адвокатска професия, както и възобновяването й се вписват в Регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите въз основа на заявление на адвоката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по Глава пета от законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете от Глава пета в редакцията на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "Глава шеста – Упражняване на адвокатската професия".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
"Чл. 24. (1) Упражняването на адвокатската професия включва:
1. устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото;
2. изготвяне на всякакви книжа – молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа;
3. представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица.
(2) Пред Върховния касационен съд и Върховния административен съд страните могат да бъдат представлявани и защитавани от адвокати с най-малко 5-годишен юридически стаж.
Чл. 25. (1) Адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно.
(2) Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокол от съдебното заседание.
(3) Адвокатът може въз основа на устно упълномощаване да извърши неотложни действия, когато това се налага за запазването на правата и законните интереси на клиента. Тези действия следва да бъдат потвърдени писмено от упълномощителя.
(4) Адвокатът има право да преупълномощава друг адвокат с правата по първоначалното пълномощно със съгласието на клиента.
(5) Адвокатът има право да заверява преписи от даденото му пълномощно."
Член 26 е подкрепен от комисията:
"Чл. 26. (1) Клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията си от адвоката.
(2) При неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно основание се дължи възнаграждение само за положения труд."
"Глава седма – Квалификация".
Комисията подкрепя текста на вносителя за нейното наименование.
Член 27 е подкрепен от комисията:
"Чл. 27. Адвокатите са длъжни да поддържат и повишават квалификацията си."
Член 28 също е подкрепен от комисията.
"Чл. 28. (1) За поддържане и повишаване на квалификацията на адвокатите Висшият адвокатски съвет организира Център за обучение на адвокатите.
(2) Структурата, организацията, условията, програмите за обучение и финансирането се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези две глави от законопроекта? Няма желаещи.
Моля, да гласуваме текстовете на вносителя на Глава шеста и Глава седма, подкрепени от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "Глава осма – Права на адвоката".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 29, подкрепен от комисията:
"Чл. 29. (1) Пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия.
(2) Ако на адвокат при или по повод упражняване на професията не е оказано дължимото уважение и съдействие, адвокатският съвет по негово искане или по свой почин оправомощава един от членовете на колегията да извърши проверка по случая заедно с представител на съда, органа на досъдебното производство, административния орган или служба.
(3) Адвокатският съвет уведомява писмено ръководителя на съда, на органа на досъдебното производство, на административния орган или служба за случая и за определяне на представител, който да участва в проверката. Ръководителят е длъжен в 7-дневен срок да посочи представител.
(4) Ако в срока по предходната алинея не е определен представител, адвокатският съвет извършва проверка само чрез своя представител."
"Чл. 30. (1) Въз основа на доклада от проверката адвокатският съвет, ако прецени, че е налице виновно поведение, прави предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдията, прокурора, следователя, дознателя или за налагане на дисциплинарно наказание на длъжностното лице от ръководителя на административния орган или служба.
(2) Налагането или отказът да се наложи дисциплинарно наказание не е пречка адвокатът да търси отговорност по общия ред."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 31 има предложение на Младен Червеняков, подкрепено от комисията, но тя предлага текстът да бъде включен като Преходна и заключителна разпоредба:
"Чл. 31. Адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на адвокатска карта.









Текстът на чл. 31 е следният:
“Чл. 31. Адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на адвокатска карта.”
Член 32 е подкрепен от комисията:
“Чл. 32. Адвокатът в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33:
“Чл. 33. (1) Адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване.
(2) Кореспонденцията между адвоката и неговия клиент, без оглед на начина, по който се осъществява, включително по електронен път, не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като доказателство.
(3) Разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват. Евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване.
(4) Адвокатът не може да бъде разпитван в процесуално качество относно: разговорите и кореспонденцията му с клиент; разговорите и кореспонденцията му с друг адвокат; делата на клиент; факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие.
(5) Предходните алинеи се прилагат и по отношение на младши-адвоката и адвокатския сътрудник.”
Текстът на чл. 34 е подкрепен от комисията:
“Чл. 34. (1) Адвокатът има право да се среща насаме с клиента си, включително когато той е задържан под стража или лишен от свобода.
(2) По време на срещите адвокатът има право да предава и получава писмени материали във връзка с делото, съдържанието на които не подлежи на проверка.
(3) Разговорите по време на срещите не могат да се подслушват или записват, но срещите могат да бъдат наблюдавани.
(4) При свижданията адвокатът се легитимира само с адвокатска карта.”
Член 35 е подкрепен от комисията:
“Чл. 35. (1) Защитникът не може да се откаже от поетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. В последния случай защитникът е длъжен да уведоми подзащитния си, за да може той да организира защитата си.
(2) Повереникът може да се откаже от поетата защита по уважителни причини, като уведоми за това доверителя си.
(3) При условията на предходната алинея повереникът не дължи връщане на полученото възнаграждение.
(4) Когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката, без да може производството да продължи пред съд, друг орган или арбитраж, адвокатът дължи връщане на изплатеното възнаграждение независимо от другите последици.
(5) Когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение между страните, внесеното възнаграждение не се връща.”
Член 36 е подкрепен от комисията:
“Чл.36. (1) Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.
(2) Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
(3) При липса на договор по искане на адвоката или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет.
(4) Възнаграждение може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес.”
Член 37 е подкрепен от комисията:
“Чл. 37. (1) За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да се снабди с изпълнителен лист.
(2) Изпълнителният лист се издава от районния съд въз основа на решение на адвокатския съвет, препис от сключения договор, заверен от съвета, и писмена покана до клиента за доброволно изпълнение на вземането.
(3) Оспорването на вземането по изпълнителния лист става по предвидения в Гражданския процесуален кодекс ред за оспорване на изпълнителни листове, издадени въз основа на несъдебни актове.”
Комисията подкрепя текста на чл. 38:
“Чл. 38. (1) Адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:
1. лица, които имат право на издръжка;
2. на материално затруднени лица;
3. на роднини, близки или на друг юрист.
(2) В случаите по ал. 1, ако в съответното производство се присъждат разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39:
“Чл.39. (1) Паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от адвоката, могат да се внесат в банка по клиентска сметка. Клиентска сметка може да разкрива както адвокат, така и адвокатско дружество. Сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката или на адвокатското дружество и не подлежат на запориране.
(2) Адвокатът има право да удържи от постъпилите от или за неговия клиент средства сумата за своите разходи, доколкото те не са покрити от получени аванси, но е длъжен да представи отчет на клиента.
(3) По клиентската сметка могат да се привеждат суми за:
1. заплащане за разноски, държавни такси и данъци на клиента;
2. заплащане на хонорари на лица, различни от адвоката;
3. извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента съобразно сключения договор между клиента и адвоката;
4. други цели, предвидени в договора между адвоката и клиента.
(4) За внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент се води отделна партида. До 31 януари на годината, следваща извършването на превод от клиент, адвокатът е длъжен да представи на клиента отчет за изразходваните средства, освен ако в договора не е предвидена по-ранна дата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по Глава VIII.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Поставям един въпрос, който не сме обсъждали, тъй като според мен той може да се реши с отпадане на една от алинеите и мисля, че не е толкова сложен. Става дума за задължението по чл. 35, ал. 1 – защитникът не може да се откаже от поетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. Според мен този въпрос достатъчно се решава с последващите алинеи и специално ал. 2, която гласи, че повереникът може да се откаже от поетата защита по уважителни причини, като уведоми за това доверителя си. Формулировката “независещи от него причини” не разяснява дали става дума за нещо, което е близо до обективната невъзможност или до нещо, което е точно обратното – до загубата на доверието между повереника и подзащитния. Защото могат да се срещнат случаи, в които лицето, което е ангажирало адвоката, не му е представило обстоятелствата по делото по начин, който позволява те да бъдат в съответствие с вътрешното убеждение на адвоката или пък с начина, по който той смята да организира защитата.
Следователно съществуват доста ситуации, в които задължението на адвоката да продължи защитата може да не е в интерес нито на този, който го е ангажирал, нито на вътрешното убеждение на адвоката. Така че аз поставям този въпрос на вашето внимание и моето предложение е ал. 1 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика – заповядайте господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Струва ми се, че тук трябва да бъде направено едно кратко разяснение. Първата алинея има предвид защитата по наказателни дела и нюансите, които са вложени в нея, държат сметка за различния вид защита, като го употребим като общ термин. А когато говорим за повереник, се има предвид представителството по гражданските дела.
Струва ми се, че и двете редакции са уместни и необходими и мисля, че трябва да ги подкрепим така, както са внесени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Друга реплика има ли на господин Стоилов? Няма.
За дуплика думата има господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Тук се появява проблем, че се употребява двойна терминология, която от съдържанието на Закона за адвокатурата може да се приеме като подразбираща се за разликите между защитник и повереник, но тя процесуално не е установена в другите закони. Затова аз предлагам да обърнем внимание на този въпрос.
Моите резерви към ал. 1 остават, дори да приемем посоченото разграничение, тъй като този, който е поел защитата, я поема при определени условия. Ако се окаже, че те са различни от обстоятелствата, с които той е бил запознат предварително, когато е изразил съгласието си и когато те са в несъответствие с неговото вътрешно убеждение, едва ли тогава трябва да настояваме тази защита да бъде продължена. По-добре ще бъде тогава да се вземат мерки наистина да се осигури защита на лицето, но едва ли по начина, по който тази защита е започнала. Така че нека тези въпроси да бъдат преценени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Соколов, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз поддържам текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Първо, именно в другите закони се прави разликата между защитник и повереник. Навсякъде в Наказателнопроцесуалния кодекс се говори за защитник, докато в Гражданско-процесуалния кодекс винаги се говори за повереник. Там изобщо терминът "защитник" е неупотребен и неприложим.
Тук идеята е малко по-друга. Става дума да не се дава възможност чрез отказ от страна на защитника по едно наказателно дело да се шиканира процесът. Има много случаи, когато дойде заседанието, без да има основание, изведнъж защитникът казва: аз се отказвам от защитата. Трябва да се отложи делото, трябва да се назначи нов защитник и това може да продължи до безкрай. Затова това е една гаранция. Като е казано "по независещи от него причини" – това, за което говори народният представител Янаки Стоилов, то е включено. Наистина да кажем, ако подзащитният или клиентът поиска от адвоката да изпълнява нещо, с което той не е съгласен, да поддържа теза, която адвокатът смята, че вреди на клиента или той не е съгласен да я поддържа, това вече са независещи от него причини. В такъв случай той ще може да се откаже. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Соколов.
Други изказвания има ли по текстовете? Няма други изказвания.
Ще подложа на гласуване предложението на господин Стоилов да отпадне ал. 1 на чл. 35.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 35, против 62, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текстовете от Глава осма, подкрепени от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя наименованието на Глава девета "Задължения на адвоката".
Член 40, подкрепен от комисията, е следният:
"Чл. 40. (1) Адвокатът е длъжен да упражнява съвестно своята професия и чрез своето поведение при нейното упражняване и извън нея да бъде достоен за необходимите за професията доверие и уважение.
(2) Адвокатът се ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин.
(3) Адвокатът е длъжен точно да осведоми своя клиент за неговите права и задължения.
(4) При или по повод воденето на дела адвокатът не може да си служи със средства и похвати, които имат за цел създаване на неоправдани пречки от гледна точка на закона и на адвокатската етика.
(5) Адвокатът е длъжен да бъде безкористен и независим при изпълнение на професионалните си задължения. Той е длъжен да не допуска въздействие и влияние при осъществяване на дейността си както от неговите лични интереси, така и от трети лица и техните интереси.
(6) Адвокатът е длъжен да има кантора в населеното място в района на адвокатската колегия, чийто член е. Адресът на кантората се заявява за вписване в адвокатския съвет.
(7) Адвокатът е длъжен да влиза в съдебното заседание, облечен с тога, изискванията за която се определят с решение на Висшия адвокатски съвет."
По чл. 41 има предложение на господин Червеняков, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 41 и предлага следната редакция:
"Чл. 41. Адвокатът не може да привлича клиенти чрез използването на посредници."
Член 42 е подкрепен от комисията:
"Чл. 42. (1) Адвокатът не може да рекламира своята дейност и да използва средства за привличане на клиенти, несъвместими с разпоредбите на този закон и с правилата на адвокатската етика.
(2) Адвокатът има право да уточнява в коя област на правото практикува.
(3) Адвокатът може да посочва правните организации, в които членува, образованието и професионалния си опит, както и чуждите езици, които владее.
(4) Адвокатът може да поддържа собствена интернет-страница, съдържаща професионална информация, доколкото тя не противоречи на разпоредбите на този закон и на правилата на Етичния кодекс."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43:
"Чл. 43. (1) Адвокатът не може да поема работа, за изпълнението на която знае или е бил длъжен да знае, че не притежава необходимите знания и подготовка.
(2) Адвокатът не може да бъде повереник или защитник на страна по дело, по което е бил съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател или е съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател по делото.
(3) Адвокатът не може да представлява или защитава едновременно и двете страни по делото, както и да приема едно и също дело от едната и от другата страна последователно, освен когато страните нямат противоречиви интереси и са дали своето съгласие. Той не може да представлява или да защитава една от страните и тогава, когато по същото дело е давал съвети на другата страна.
(4) Съдружниците адвокати не могат да представляват или да защитават и двете страни. По наказателни дела те не могат да защитават подсъдими с противоречиви интереси.
(5) Представителство и правни съвети на свързани лица може да се осъществява само с предварителното им съгласие.
(6) Когато защитава интересите на юридическо лица, адвокатът е длъжен да не допуска те да бъдат накърнени от противоположни интереси на акционер, съдружник, управител, директор или друг, свързан с юридическото лице."
По чл. 44 има предложение на Младен Червеняков, което е подкрепено от комисията.
Редакцията на комисията за чл. 44 е следната:
"Чл. 44. (1) Адвокатът е длъжен да поеме защитата и представителството на клиент при служебното му назначаване от адвокатския съвет по реда, определен от този закон, освен в случаите на чл. 43, ал. 1, 3-5. Адвокатът е длъжен да води възложеното дело със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента.
(2) Определението на съда или постановлението в досъдебното производство за назначаване на служебен защитник или повереник се съобщава на адвокатския съвет, който определя адвокат от колегията за осъществяване на защитата. Определението трябва да съдържа предмета на делото, цената на иска, разпоредбата на закона, по която е обвинението, името на клиента, датата на разглеждане на делото и размера на определеното възнаграждение, който не може да бъде по-нисък от размера, определен с наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2."
Член 45 е подкрепен от комисията:
“Чл. 45. (1) Адвокатът е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето.
(2) Адвокатът няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат относно клиент.”
Член 46 е подкрепен от комисията:
“Чл. 46. Адвокатът не може лично, чрез подставено лице или със скрит пълномощник да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно предмета на делото.”
Член 47 е подкрепен от комисията:
“Чл. 47. (1) Адвокатът е длъжен да пази книжата по делата, по които е бил повереник или защитник в продължение на пет години от приключването им.
(2) Адвокатът е длъжен да върне на клиента оригиналните документи, които е получил във връзка с изпълнението на възложената му работа.”
Член 48 е подкрепен от комисията:
“Чл. 48. При напускане на колегията адвокатът е длъжен да уведоми писмено адвокатския съвет, за да бъде заличен от списъка след внасяне на дължимите вноски към Адвокатската колегия и Висшия адвокатски съвет, както и да обяви начина, по който е приключил изпълнението на задълженията си по поверените му дела. Едновременно с уведомлението адвокатът връща адвокатската си карта.”
Член 49 е подкрепен от комисията:
“Чл. 49. (1) Адвокатът е длъжен ежемесечно да заплаща дължимите вноски към адвокатския съвет и към Висшия адвокатски съвет.
(2) Адвокат, който не е изпълнил задълженията си по ал. 1 за месеца, предхождащ изборите за органи на адвокатурата, не може да участва в тези избори и да бъде избиран в тези органи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по текстовете на членовете от 40 до 49 включително. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава девета и чл. 40 до 49 включително, които са подкрепени от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 50 има предложение на народните представители Ирена Варадинова, Мария Ангелиева и Теодора Дренска, което не е подкрепено от комисията:
По чл. 50:
“а) в ал. 1 изречение първо след думата “адвокатът” се добавя “може”;
б) в ал. 1 изречение второ отпада;
в) алинеи 2, 3 и 4 отпадат.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50, който е със следното съдържание:
“Чл. 50. (1) Адвокатът се застрахова за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Адвокатското дружество е длъжно да застрахова поотделно всеки от съдружниците си.
(2) Минималното задължително застрахователно покритие на застраховките се определят от Висшия адвокатски съвет.
(3) Висшият адвокатски съвет може да договаря с едно или повече застрахователни дружества на конкурсна основа общи условия за застраховане на риска “Професионална отговорност”. Договорените общи условия се свеждат до знанието на членовете на адвокатските колегии в 14-дневен срок от договарянето им.
(4) Сключените от адвокати и адвокатски дружества застрахователни договори по ал. 1 със застрахователи, различни от тези по ал. 3, трябва да осигуряват покритие не по-малко от това по ал. 2.
(5) Алинеи 1-4 се прилагат и за чуждестранните адвокати, които упражняват адвокатската професия на основание чл. 10 и чл. 11, освен ако докажат, че имат сключена аналогична застраховка в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по чл. 50. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Варадинова, Ангелиева и Дренска, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 4, против 60, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на комисията за чл. 50.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 51 текстът е подкрепен от комисията:
“Чл. 51. За всяко виновно неизпълнение на задълженията си по този закон, по Етичния кодекс и наредбите на Висшия адвокатски съвет, адвокатът отговаря за причинените вреди на клиента.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по този текст? Няма.
Гласувайте чл. 51 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Глава десета – Съвместно упражняване на адвокатската професия. Раздел I – Адвокатско съдружие.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета и Раздел I.
По чл. 52 има предложение на Младен Червеняков, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция:
“Чл. 52. (1) Адвокати и адвокатски дружества могат да обединяват дейността си чрез договор за съдружие. Към отношенията между тях се прилагат правилата за дружеството по чл. 357-364 от Закона за задълженията и договорите, доколкото разпоредбите на тази глава не предвиждат друго. В договора се посочват и пределите на обединението.
(2) С договора за съдружие могат да се сдружават адвокати и адвокатски дружества, вписани в регистрите на различни адвокатски колегии.
(3) Договорът се сключва в писмена форма и се регистрира в адвокатския съвет. В договора се посочва задължително общ адрес на съдружниците, който има значение и на съдебен адрес.”
Член 53, който е подкрепен от комисията, е следният:
“Чл. 53. (1) Договорът има действие след регистрирането му в адвокатския съвет.
(2) Отказът на адвокатския съвет да регистрира договора може да се обжалва пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок от деня на заседанието на адвокатския съвет, в което е постановен. Висшият адвокатски съвет се произнася по жалбата в 30-дневен срок. Решението на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от узнаването му по реда на чл. 7, ал. 7.
(3) В случаите, в които договорът е сключен между адвокати от различни адвокатски колегии, в него се посочва адвокатският съвет, който ще извърши регистрацията му.”
Член 54 е подкрепен от комисията:
“Чл. 54. (1) Сдружените адвокати упражняват адвокатска дейност по начин, който предполага наличието на общи клиенти, което се счита обявено с регистрацията по чл. 53.
(2) В книжата си всеки от сдружените адвокати и адвокатски дружества може да посочва сдружаването с думите “в сдружение” или “в асоциация с”, като изброяват останалите сдружени адвокати и адвокатски дружества или част от тях.”
Член 55 е подкрепен от комисията:
“Чл. 55. Сдружените адвокати и адвокатски дружества не могат да представляват общи клиенти с противоречиви интереси.”
Член 56 е подкрепен от комисията:
“Чл. 56. Прекратяването на договора за съдружие, приемането и напускането на адвокат или адвокатско дружество се регистрират в адвокатския съвет.”
“Раздел II – Адвокатско дружество.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57:
“Чл. 57. (1) Адвокатите могат да образуват адвокатско дружество. Адвокатското дружество е юридическо лице.
(2) В адвокатското дружество не могат да членуват лица, които не са адвокати.
(3) Адвокат не може да бъде съдружник в повече от едно адвокатско дружество.
(4) Адвокатското дружество и съдружниците в него не могат да представляват клиенти, които имат противоречиви интереси.”

По чл. 58 комисията предлага следната редакция:
“Чл. 58. (1) Адвокатското дружество се учредява с договор между двама или повече адвокати. Договорът се сключва в писмена форма и съдържа:
1. наименование на дружеството;
2. имената и адресите на канторите на адвокатите – съдружници;
3. седалището и адреса на дружеството;
4. предмет на дейност;
5. вида и размера на вноските на всеки съдружник и оценката за непаричните вноски;
6. начина на разпределение на приходи и разходи;
7. начина на управление и представителство на дружеството;
8. условията за приемане на нови съдружници;
9. условията за напускане на съдружници;
10. основанията за изключване на съдружник;
11. основанията за прекратяване на дружеството;
12. начина на ликвидация на дружеството.”
Член 59, подкрепен от комисията, е следният:
“Чл. 59. (1) В наименованието на дружеството се вписват думите “адвокатско дружество” и имената на един или няколко съдружници. Във всички книжа на дружеството, включително и пълномощните пред съда, задължително се вписват имената на всички съдружници.
(2) В наименованието на адвокатското дружество не могат да се използват други думи и имена освен имената на съдружниците.
(3) Когато наименованието съдържа името на съдружник, който напуска, то може да се запази само с негово съгласие. Когато съдружникът е починал, наименованието може да се запази със съгласието на неговите наследници.”
Член 60, подкрепен от комисията:
“Чл. 60. (1) Ако съдружниците са вписани в една адвокатска колегия, седалището на дружеството трябва да е в населено място в нейния район.
(2) Ако съдружниците са адвокати от различни колегии, седалището на дружеството се определя по общо съгласие на съдружниците в района на една от колегиите.
(3) Адресът на адвокатското дружество е в населеното място, в което е управлението на дейността му в района на колегията. В същото населено място трябва да се намира и кантората на поне един адвокат съдружник.
(4) В районите на други колегии дружеството може да открие кантори. Те подлежат на вписване в регистъра на адвокатските дружества.”
Член 61, подкрепен от комисията:
“Чл. 61. (1) Адвокатското дружество се вписва от Адвокатския съвет в регистър с решение въз основа на заявление, подписано от всички адвокати, сключили учредителния договор. Към заявлението за вписване се прилага учредителният договор.
(2) Ако учредителите са вписани в различни колегии, те определят един адвокатски съвет, в чийто регистър се вписва дружеството. Този адвокатски съвет трябва да изисква удостоверение по заявлението от адвокатските съвети, в чиито колегии има вписани съдружници учредители. Удостоверението трябва да се даде в 14-дневен срок от получаването на искането за него.
(3) Адвокатският съвет разглежда заявлението в едномесечен срок от подаването му и се произнася с решение за вписване на дружеството. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. Отказът на адвокатския съвет да впише дружеството подлежи на обжалване от всеки съдружник в 14-дневен срок от деня на получаването на съобщението чрез посочения в учредителния договор управителен съвет или управител на дружеството пред Висшия адвокатски съвет.
(4) Висшият адвокатски съвет разглежда жалбата в едномесечен срок с призоваване на жалбоподателите. Решението на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок по реда на чл. 7, ал. 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава Х, наименованието на Раздел I от нея и текстовете от 52 до 61, подкрепени от комисията.
От общо гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 62 има предложение на Младен Червеняков – за отпадането му, което беше оттеглено на заседание на комисията. Той заяви, че подкрепя другото направено предложение – от народния представител Соколов, което също не е подкрепено от комисията и е със следното съдържание:
“Чл. 62. (1) Решението за учредяване на адвокатското дружество се вписва в отделен регистър на адвокатския съвет. От този момент дружеството възниква като юридическо лице.
(2) На вписване подлежат следните обстоятелства:
1. данните от учредителния договор по чл. 58, ал. 1, т. 1-5 и т. 12;
2. имената на членовете на управителния съвет и на лицето/лицата, които представляват дружеството;
3. настъпилите промени по т. 1 и 2.
(3) Вписването на учредяването на адвокатско дружество в специалния регистър, който е публичен, както и промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване, се обнародват в “Държавен вестник”.”
(4) Действията на учредителите, извършени от името на учредяваното адвокатско дружество до деня на неговото вписване, пораждат права и задължения за лицата, които са ги извършили и преминават по право върху адвокатското дружество от момента на вписването му.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62 и той е следният:
“Чл. 62. (1) Към окръжните съдилища се води регистър на адвокатските дружества.
(2) Адвокатското дружество се вписва в регистъра по ал. 1 при окръжния съд по седалището на дружеството, въз основа на писмено заявление на управителния съвет или управителя, към което се прилагат:
1. препис от учредителния договор;
2. трите имена, постоянните адреси и нотариално заверени образци от подписите на лицето/лицата, които представляват адвокатското дружество;
3. препис-извлечение от регистъра на адвокатите при съответния адвокатски съвет за адвокатите-съдружници;
4. препис от решението на адвокатския съвет за вписване на адвокатското дружество.
(3) На вписване в регистъра по ал. 1 подлежат следните обстоятелства:
1. данните от учредителния договор по чл. 58, ал. 1, т. 1-5 и т. 12;
2. имената на членовете на управителния съвет или управителя и на лицето/лицата, които представляват дружеството;
3. настъпилите промени по т. 1 и 2.
(4) Решението на съда за учредяване на адвокатските дружества се вписва в регистъра по ал. 1. От този момент дружеството възниква като юридическо лице.
(5) Действията на учредителите, извършени от името на адвокатското дружество преди вписването му в окръжния съд, пораждат права и задължения само за лицата, които са ги извършили, и преминават по право върху адвокатското дружество от момента на възникването му.
(6) Производството по вписването се извършва по реда на Глава петдесет и втора от Гражданския процесуален кодекс.
(7) Преписи от съдебните решения за учредяване на адвокатското дружество, както и за промяна на обстоятелствата, подлежащи на вписване, се представят на съответния адвокатски съвет, както и на Висшия адвокатски съвет за вписване на обстоятелствата в регистрите на адвокатските дружества.
(8) Регистърът по ал. 7 е публичен.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания.
Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това е може би почти единственият спорен момент в целия законопроект и става дума за едно принципно положение, което произлиза пряко, според мен и според органите на адвокатурата, на Висшия адвокатски съвет, от Конституцията.
Става дума дали учредяваните адвокатски дружества, за които вече се прие, че това не са търговски дружества по смисъла на Търговския закон, трябва да бъдат вписвани освен в регистъра на адвокатския съвет, освен с решение на адвокатския съвет и с решение на съответен окръжен съд и в регистъра на окръжния съд.
Съгласно Конституцията адвокатската професия е независима и самоуправляваща се. Това означава, че тя трябва да бъде независима и самоуправляваща се не само и не толкова по отношение на изпълнителната власт, колкото по отношение на съдебната власт, на другите представители – следствие, прокуратура и съд. Няма никаква разлика дали един адвокат ще упражнява адвокатската професия самостоятелно и тогава той се вписва само с решение на адвокатския съвет, без да има санкция на съда, освен ако има отказ за това, и дали няколко адвокати се сдружават заедно да упражняват адвокатската професия, за да може в този случай, освен решението на Адвокатския съвет и вписването в Адвокатския съвет, да е необходимо решение на съд и вписване от съд.
Още повече, че с текста, който се предлага и който беше в един от двата първоначални законопроекта, се дава пълна гаранция и за публичност, защото регистърът на адвокатския съвет е публичен.
Освен това аз предлагам за взетото решение за вписване на дадено адвокатско дружество или за промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване, да се прави и обнародване в “Държавен вестник”.
Важен е и другият момент – от кой момент едно адвокатско дружество става юридическо лице. Не може съдът да се произнася и органите на адвокатурата са тези, които след това трябва да упражняват пълен контрол върху дейността на всеки адвокат и на всяко адвокатско дружество.
Ето защо аз ви моля да подкрепите предложената от мен редакция на чл. 62, защото наистина смятам, че тя е в съответствие не само с цялата досегашна практика и традиция на адвокатурата в България, от нейното създаване през 1879 г. до днес, но и в съответствие с изрични текстове на нашата действаща Конституция. Другото означава адвокатурата, макар и само тази част от нея – адвокатските дружества, да бъде поставена под контрола на един друг орган извън адвокатурата, независимо че това е съдът. Само ако адвокатският съвет, подобно на положението с отказа за вписване на отделен адвокат, откаже вписването на едно адвокатско дружество от няколко адвокати, това трябва да подлежи на съдебен контрол. Но в момента, в който има решение на адвокатския съвет, че това дружество трябва да бъде вписано и то се вписва в специалния регистър към адвокатския съвет, всякакви действия от страна на съда са излишни и противоречат на Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания по този текст?
Госпожо Дончева, заповядайте за изказване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Това наистина беше най-спорният момент в закона. Сдружаването на адвокатите е нещо ново като правна уредба. В продължение на доста години след 1990 г. адвокатите търсеха възможности за сдружаване, независимо че законът не позволяваше това и намираха търговско-правни и други форми – нещо, което няма логика да бъде продължавано.
Регистрацията и създаването на адвокатските дружества беше първият спорен момент. Адвокатурата, общо взето беше преглътната.
Вторият момент беше къде да става регистрацията. Има логика регистрацията на юридическите лица да става там, където става за всички останали юридически лица. Не може да се възприемат партиите, синдикатите, неправителствените организации като някакви зависими от съда субекти и да се вадят конституционни аргументи от самоуправлението на адвокатурата, за да се бяга от регистрация, защото, извинете ме, но юридическите лица, за които ви говоря, също се самоуправляват, не ги управлява съдът. Производството по регистрация е чисто охранително. Така че юридическите доводи адвокатските дружества да бъдат поставени при условията на някакъв общ режим с всички юридически лица, които се създават в страната, има много сериозна логика.
Освен тези аргументи, смятам, че затварянето на адвокатската гилдия е вредно за самата нея. И ако някой може да възбуди война между различни адвокатски дружества, това може да направи само конкуренцията и да поставим в зависимост от тяхната гилдийна среда обстоятелството дали да възниква едно адвокатско дружество или не е просто погрешно.
Предстои да правим самоуправляващи общности на свободни професии – нотариусите, съдиите–изпълнители, които до този момент са изпълнявали публични функции от името на държавата и в рамките на държавата. Как ще уредим тях? Там ще бъде още по-фино, защото държавата трябва да си запази определени възможности за интервенция, когато възложените им функции не биват коректно и точно изпълнявани.
Аз предлагам да се приеме текстът на комисията във вида, в който е предложен, защото мисля, че тук се проявява повече консерватизъм, отколкото здравомислие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Дончева, Вие наистина изложихте аргументи, но те по-скоро говорят за неразбиране на това, за което сега говорим.
Първо, адвокатската гилдия не се затваря. Ако съответният адвокатски съвет откаже вписването на едно адвокатско дружество, само в този случай може да се отнесе до съда. Така че има пълна гаранция.
Но когато адвокатският съвет впише, вземе решение, че едно адвокатско дружество може да бъде създадено, не може друг последващ орган да се произнася по това, защото наистина текстът на Конституцията е ясен. В Конституцията не съществуват нотариуси, не съществуват съдебни изпълнители, съществува адвокатурата. И това не е случайно.
Аз не мога да се съглася изцяло с вас. Това е принципно и теоретически погрешно и то принадлежи на старото време, че на държавата трябва да й се запазят функции по отношение на адвокатурата, както беше в миналото. Към Министерство на правосъдието имаше отдел “Адвокатура”, който упражняваше контрола. Нещата са променени. Не може нито държавата, нито съдът, който в много случаи е опонент на адвоката, защото адвокатът се явява пред съда като довереник или защитник на една страна, която е изправена пред съда, и той трябва да бъде наистина с всички гаранции, че е независим от този съд, а не под каквато и да било форма съдът да се намесва в неговата дейност.
Ето защо аз наистина смятам, че ще направим грешка, ако не се приеме това решение, което се споделя и от самата адвокатура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Соколов, аз наистина смятам, че става дума за смукане на аргументи от пръсти и за проява на неоправдан консерватизъм. Не може юридическите лица да бъдат поставяни под различни режими, защото няма никакво оправдание – нито юридическо, нито теоретическо, нито никакво друго. И в регистърното производство, регистрирайки юридическото лице, не може да се приеме, че съдът се намесва, нито при синдикатите, нито в политическите организации, нито в неправителствените организации. То затова се казва и охранително производство. Актът на съда има съвсем други функции и съвсем други последици. Така че самоуправляваща се не означава извън държавата. И никой не е казал, че ще се създава в Министерство на правосъдието отдел “Адвокатура”. Извинете ме, но осъществявайки функции по защита правата на гражданите, адвокатите изпълняват едни важни за държавата функции. Трябва ли да ги отделите от държавата?
Освен това, ще допуснете ли адвокатският съвет да регистрира дружество, което не отговаря на условията? Ако възприемем, че ще се оспорва само отказът, а вписването в адвокатския съвет, когато противоречи на закона? Има ли логика да допускаме това? Поради какви оправдания ще го правим? Няма такава. Затова аз смятам, че това е едно разумно решение, не представлява никаква намеса. Разбирам тежненията на част от адвокатското съсловие, които смятат, че по този начин си бранят някакви собствени свободи, каквито всъщност няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров, моля за изказване.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, изцяло се присъединявам към позицията на госпожа Дончева. Според мен тя е разумната позиция и отговаря на, бих казал, най-широкия обществен интерес, тъй като аз не мога да приема логиката, която тук разви господин Соколов, че, видите ли, регистрирането на адвокатски дружества в съда накърнява независимостта на адвокатурата. Става дума за право на сдружаване на адвокати. По същата логика бихме могли да кажем: тъй като ред специални закони изискват, всяко създаване на нов правен субект като юридическо лице да премине през съдебно регистърно производство. Така се регистрират търговските дружества, така се регистрират юридическите лица с нестопанска цел, политически партии. Тук намесата на държавата чрез съдебното регистърно производство е чисто формална, проверява се дали са спазени изискванията на закона. Това е една чисто формална проверка в рамките, както каза госпожа Дончева, на едно охранително производство. Държавата не контролира по целесъобразност, компетентността на съда е напълно обвързана.
Законът строго е предписал изискванията, на които трябва да отговаря, които трябва да бъдат изпълнени от учредителите на един нов правен субект и, ако те са налице, съдът е задължен да впише този правен субект в съответния регистър. Когато говорим за това, по никакъв начин не можем да кажем, че се накърнява независимостта на адвокатурата, по-скоро това е една нормална, обичайна процедура, която гарантира правото на сдружаване на адвокатите. По същия начин не можем да кажем, че съдебната регистрация накърнява правото на сдружаване на гражданите, конституционното им право, видите ли, тъй като имало съдебно регистърно производство, когато се регистрира едно юридическо лице с нестопанска цел. Или правото им на политическо сдружаване, когато формират една политическа партия. Съдебният контрол не накърнява това право. Нито пък накърнява правото на свободна стопанска инициатива, което се упражнява, когато се създаде едно юридическо лице под формата на акционерно дружество.
Колеги, пак повтарям, тук става дума за един утвърден модел на създаване на юридически лица. Конститутивният ефект, тоест пораждането на юридическото лице, се свързва с една чисто формална проверка на съда, която по никакъв начин не накърнява независимостта на съответната дейност или осъществяването на съответното конституционно признато и защитено право.
Решението на комисията заслужава да бъде подкрепено, то не нарушава Конституцията, според мен е изцяло в съзвучие с Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Други изказвания има ли по този текст? Няма.
Моля да гласуваме в такъв случай предложението на господин Соколов за редакция на чл. 62, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 11, против 109, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за редакция на чл. 62.
Гласували 115 народни представители: за 106, против 3, въздържали се 6.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 63 има предложение на Младен Червеняков за отпадане на ал. 1, което не е подкрепено.
Предложение на Йордан Соколов:
“Чл. 63, ал. 1, изречение второ се изменя така:
“Ако това населено място е в района на друга адвокатска колегия, адвокатското дружество е длъжно да подаде заявление за вписване в регистъра на тази адвокатска колегия.”
Комисията не е подкрепила и това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63:
“Чл. 63. (1) Адвокатското дружество може да премести седалището си в друго населено място, ако съдружник в адвокатското дружество има кантора там. Ако това населено място е в района на друга адвокатска колегия, адвокатското дружество е длъжно да подаде заявление за вписване в регистъра на съответния окръжен съд по новото седалище.
(2) Адвокатският съвет по новото седалище незабавно уведомява Висшия адвокатски съвет за отразяване на преместването в Единния адвокатски регистър и адвокатския съвет по старото седалище за заличаване на вписването в неговия регистър."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по чл. 63?
Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз не разбрах защо комисията не подкрепи това предложение, което е в съответствие дори с приетите досега текстове. Току-що пленарната зала прие, че едно адвокатско дружество подлежи на регистрация в окръжния съд, но преди това то трябва да бъде вписано в регистъра на адвокатската колегия и да има решение на адвокатската колегия. Когато едно адвокатско дружество премести своето седалище в района на друга адвокатска колегия, моето предложение е тази адвокатска колегия да бъде сезирана.
Така както се предлага текстът на комисията – адвокатското дружество може да премести седалището си, трябва да подаде заявление за вписване в регистъра на съответния окръжен съд по новото седалище – добре. Право или криво – това го приехте в предходния текст. Забележете втората алинея, която се предлага, подкрепена от комисията: адвокатският съвет по новото седалище незабавно уведомява Висшия адвокатски съвет. Откъде адвокатският съвет ще знае, че има регистрация в окръжния съд? Той изобщо не е длъжен това да го следи, за да може да уведоми Висшия адвокатски съвет. Ето защо смятам, че това, което предлагам, не противоречи – напротив, след като ние по принцип приемаме, че има необходимост от решение на адвокатския орган, на адвокатския съвет за вписване на едно адвокатско дружество, отделно вече, както се прие, и регистрация в съда – очевидно, когато едно адвокатско дружество смени седалището си и новото седалище е в друга адвокатска колегия, тя трябва да бъде уведомена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания има ли по този текст? Няма желаещи.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Това, което бихме могли да направим, тъй като формално то е в подкрепа на казаното от господин Соколов с оглед съображението му за текста на ал. 2 – действително ако няма вписване в регистъра на адвокатския съвет по новото седалище, той няма как да знае, че има вписване в окръжния съд по новото седалище. Тук има логика в казаното. Струва ми се, че ние трябва да вмъкнем това, което той предлага, в текста на ал. 1, тоест: в края на изречението – длъжно да подаде заявление за вписване в регистъра на тази адвокатска колегия и в регистъра на съответния окръжен съд по новото седалище. (Неразбираеми реплики на народните представители Татяна Дончева и Борислав Ралчев, уточнения между председателя госпожа Камелия Касабова и докладчика госпожа Анелия Мингова.) Как да нямат регистър? Всичките имат регистър – всяка адвокатска колегия има регистър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Мингова, дайте редакцията още веднъж на това, което Вие предложихте. Нека и госпожа Дончева да даде някаква редакция, за да се ориентираме и да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Второто изречение на чл. 63, ал. 1: “Ако това населено място е в района на друга адвокатска колегия, адвокатското дружество е длъжно да подаде заявление за вписване в регистъра на тази колегия и в регистъра на съответния окръжен съд по новото седалище”.
Господин Соколов е направил предложението си с оглед на предходното му предложение, че няма съдебна регистрация, но тъй като пък ние приехме, че първоначално дружествата се вписват в съответната адвокатска колегия, след което идва съдебната регистрация, можем да приемем същата логика и при промяна на седалището – в района на друга адвокатска колегия, в района на друг окръжен съд.
След това идва вече логично текстът на ал. 2 така, както е по вносител, защото адвокатският съвет вече по новото седалище, което е уведомено чрез това заявление за вписване, ще съобщи на адвокатската колегия по старото седалище, за да го заличи. Така че, ако господин Соколов е съгласен с това, защото неговото предложение се приема, и с тази моя редакция, предлагам ви да гласуваме направо текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли възражения против подобна редакция? Няма.
Господин Соколов, тогава да не го подлагам отделно на гласуване Вашето предложение, защото то се инкорпорира в ал. 1.
Моля да гласуваме чл. 63. В ал. 1 се прави редакционната бележка, която беше представена от госпожа Мингова… (Шум и реплики в залата.)
Анулираме гласуването!
Предложението на господин Червеняков пропуснах да гласуваме. То не е подкрепено от комисията и е за отпадане на чл. 63, ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 14, против 94, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 63, подкрепен от комисията, като в ал. 1 се инкорпорира предложението на господин Соколов в редакцията, представена от госпожа Мингова.
Гласували 112 народни представители: за 108, против 3, въздържал се 1.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 64 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 64. Членуването в адвокатско дружество не ограничава адвоката-съдружник за самостоятелно упражняване на адвокатската професия, ако друго не е предвидено в договора. В това му качество той има всички права и задължения, съгласно закона.”
Текстът на чл. 65 е подкрепен от комисията.
“Чл. 65. Отношенията между съдружниците се уреждат по правилата на членове 66, 67, 69 и 70, доколкото в дружествения договор не е предвидено друго.”
Текстът на вносителя за чл. 66 е подкрепен от комисията:
“Чл. 66. (1) Всеки съдружник е длъжен да внесе в дружеството определената в учредителния договор първоначална вноска. Съдружник, който не е изплатил или внесъл в определения срок вноската си, дължи законната лихва.
(2) Непаричната вноска, направена от съдружник, заедно с оценката й, направена от лицензиран оценител, се описват подробно в учредителния договор. Когато непаричната вноска има за предмет недвижим имот или вещно право върху недвижим имот, нотариално заверено извлечение от договора се представя за вписване в службата по вписванията при районния съд по местонахождение на недвижимия имот. Собствеността върху непаричната вноска преминава върху дружеството от момента на вписването му в регистъра на съответния окръжен съд, а когато дружеството е вече вписано, от момента на вписване на съответната промяна.
(3) Всеки съдружник е длъжен да извършва възложената му от дружеството дейност в изпълнение на сключените от дружеството договори за правна помощ, съобразно своята професионална квалификация.”
Комисията предлага следната редакция за чл. 67:
“Чл. 67. Всеки съдружник има право:
1. на участие в управлението на дружеството;
2. на част от печалбата;
3. да бъде осведомяван за хода на общите работи;
4. да преглежда книжата на дружеството и
5. на ликвидационен дял.”
Член 68 е подкрепен от комисията.
“Чл. 68. (1) Участието на съдружника в дружеството се прекратява:
1. по взаимно съгласие;
2. при смърт или поставяне под запрещение;
3. при лишаване от право да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, точки 4 и 5;
4. при отписване от адвокатската колегия;
5. при изключване с решение на общото събрание;
6. с едностранно предизвестие.
(2) Прекратяването на участието е окончателно, когато отписването от колегията е завинаги. Когато съдружникът е лишен от правата да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, точки 4 и 5 за определен срок или е отписан от колегията за определен срок, прекратяването на участието в дружеството е за същия срок.
(3) При прекратяване на участие в адвокатско дружество съдружникът или неговите наследници имат право на ликвидационен дял, съответен на дела от дружественото имущество и част от печалбата на дружеството за годината, в която е настъпила причината за прекратяване на членството.”
Член 69 е подкрепен от комисията.
“Чл. 69. (1) Общото събрание се състои от съдружниците и взема решение за:
1. промени в учредителния договор;
2. приемане и изключване на съдружници и за прехвърляне на дружествен дял;
3. приемане на годишния отчет и баланс, за разпределение на печалбата;
4. избор на управител или управителен съвет измежду съдружниците;
5. придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях;
6. допълнителни вноски;
7. за всички случаи, предвидени в закона.”
Последните три точки от ал. 1 – точки 5, 6 и 7 ги прочетох с известна редакционна промяна – отпадна “за”, защото е включено в текста на алинеята.
“(2) Общото събрание се свиква от управителя или управителния съвет най-малко веднъж годишно до 20 януари или по искане поне на една пета от съдружниците.
(3) Свикването става с писмена покана, получена най-малко седем дни преди определената дата, ако не е предвидено друго в учредителния договор. Решенията на общото събрание се вземат с мнозинство на дяловете на съдружниците. Те могат да се вземат и неприсъствено при заявено писмено съгласие на всички съдружници.”
По чл. 70 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 70. (1) Дружеството се управлява от управителя или управителния съвет, който се състои от трима членове, избрани измежду съдружниците за срок от три години.
(2) Управителят или двама от членовете на управителния съвет осъществяват оперативното управление на дружеството и го представляват, включително и при сключването на договори за правна помощ с клиенти.
(3) Управителят или членовете на управителния съвет имат право на възнаграждение, което се определя при разпределението на печалбата на дружеството.
(4) Управителят или управителният съвет определят съдружника, на когото се възлага изпълнението по сключените договори за правна помощ, съобразно квалификацията и опита, натовареността и възможностите на съдружника. За възлагането управителят или управителният съвет искат мнението му.”

Член 71 е подкрепен от комисията:
“Чл. 71. (1) За защита и представителство пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и служби, физическите и юридическите лица, клиентът упълномощава дружеството. Управителят на дружеството преупълномощава един или няколко съдружници.
(2) Доверителят има право да избира и да упълномощава адвокат за процесуално представителство, независимо от това, че договорът е сключен с адвокатско дружество.”
Ако ми позволите, госпожо председател, корекцията в чл. 70, ал. 1 произтече от това, че допълнително в комисията беше гласувано адвокатското дружество да може да има най-малко двама членове, което означаваше управителният съвет да не би могъл да бъде с трима и повече членове. Така че да го отразим в прочетения от мен текст – или “от двама”, или да няма цифра. Значи текстът на чл. 70, ал. 1 става: “Дружеството се управлява от управителя или управителния съвет, който се състои от членове на дружеството, избрани измежду съдружниците за срок от три години.”
Член 72 е подкрепен от комисията. Текстът е следният:
“Чл. 72. (1) Всеки съдружник отговаря лично за вредите, причинени на клиента. Дружеството отговаря солидарно със съдружника до размера на направените вноски.
(2) Дружеството сключва застраховка за професионална отговорност на неговите членове съгласно чл. 50.”
Има предложение на Младен Червеняков за създаване на чл. 72а, което е оттеглено.
Член 73 е подкрепен от комисията:
“Чл. 73. (1) Ако не е предвидено друго в дружествения договор, дружеството се прекратява:
1. по решение на съдружниците, взето с мнозинство на дяловете;
2. по решение на адвокатския съвет при системно нарушение на закона, както и на Етичния кодекс на адвоката от дружеството или негови членове.
(2) При прекратяване на дружеството висящите дела и преписки се разпределят между съдружниците, за което клиентите се уведомяват незабавно.”
Член 74 е подкрепен от комисията:
“Чл. 74. Решенията на общото събрание на дружеството или действията на управителя или на управителния съвет могат да се обжалват или оспорват от всеки съдружник в 7-дневен срок от вземането им пред адвокатския съвет.”
Госпожо председател, има предложение, което искам да съгласуваме с един междувременно приет от нас законопроект – текста на чл. 66. Ще ви помоля да подложим на гласуване останалите текстове с изключение на чл. 66, докато получа информация и тогава да го подложим на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези текстове има ли? Няма.
Моля да гласуваме текстовете от чл. 64 до чл. 74 включително, без чл. 66 от тази група, подкрепени от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 75 има предложение на Младен Червеняков – в ал. 3 и 4 думите “окръжен съд” да се заменят с “адвокатски съвет”, което не е подкрепено от комисията. То не е подкрепено с оглед на предходните гласувания за съдебната регистрация.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75. Той е следният:
“Чл. 75. (1) След прекратяване на адвокатското дружество се открива производство по ликвидация.
(2) Ликвидацията се извършва от управителния орган или от определено от него лице.
(3) Ако не е определен ликвидатор по ал. 2, той се определя от окръжния съд по седалището на адвокатското дружество.
(4) Ликвидаторът се вписва в регистъра на окръжния съд. Той довършва текущите дела, събира вземанията, осребрява имуществото и удовлетворява кредиторите.
(5) Имуществото, останало след удовлетворяване на кредиторите, се разпределя между съдружниците.
(6) След удовлетворяване на кредиторите и разпределяне на останалото имущество, дружеството се заличава от регистъра по искане на ликвидатора.
(7) Решението за заличаване от регистъра се обнародва в “Държавен вестник” и се отбелязва в регистъра на съответния съвет на адвокатската колегия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по чл. 75 има ли? Няма.
Гласуваме предложението на Младен Червеняков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 10, против 85, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за чл. 75, подкрепен от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа.
Професор Мингова, продължаваме с Раздел III.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Преди това, господин председател, отложихме гласуването по текста на чл. 66. Искахме да уточним нещо с Правния отдел, което направихме в почивката. Няма корекции в съдържанието на текста така, както беше прочетен в пленарна зала.
Затова ще Ви помоля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 66 с трите алинеи така, както са предложени от вносителя.
Моля, гласувайте чл. 66.
Гласували 72 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 4.
Член 66 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите, господин председател, да продължа докладването по раздели, тъй като няма постъпили предложения.
“Раздел III – “Договори между адвокати и адвокатски дружества”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.
Член 76, подкрепен от комисията:
“Чл. 76. Адвокати или адвокатско дружество може да сключи договор за сътрудничество с друг адвокат или адвокатско дружество. С договора се уговаря извършването на определена правна работа или се поема съвместно работа по определени дела.”
Член 77, подкрепен от комисията, е следният:
“Чл. 77. (1) Адвокат или адвокатско дружество може да сключат писмен срочен или безсрочен договор с друг адвокат за постоянна работа срещу определено възнаграждение. Ако друго не е уговорено в договора, възнаграждението се дължи месечно.
(2) В случаите, когато договорът предвижда и явяване пред съд, упълномощаването на адвоката се извършва от адвоката или адвокатско дружество, сключили договора. В този случай възложителят извършва преупълномощаване със съгласието на клиента.
(3) За договора по ал. 1 намират приложение разпоредбите на договора за поръчка.
(4) Във всички случаи договорът по ал. 1 се прекратява с едномесечно писмено предизвестие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата, господин Корнезов. Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Споделям текстовете и Раздел III, който беше докладван тук. Това е договор между адвокат и адвокатско дружество срещу определено възнаграждение.
Въпросът е в ал. 4. Казано е, че във всички случаи този договор между адвокат и адвокатско дружество се прекратява с едномесечно писмено предизвестие.
Тук бих искал да обърна внимание на следното. Едно адвокатско дружество, бих казал, че може да инвестира в един адвокат – да го изпрати на специализация за една или две години, да изразходва определени средства. Тогава се сключва този договор, че примерно адвокатът ще трябва да работи една година. В самия договор може да има и друга клауза, че договорът може да се прекрати след тримесечно или двумесечно предизвестие.
Нека да оставим свободата на договарянето между адвоката и адвокатското дружество, защото са сложни тези взаимоотношения.
Затова предлагам ал. 4 да звучи така:
“(4) Във всички случаи договорът по ал. 1 се прекратява с едномесечно писмено предизвестие, освен ако в договора е уговорено друго.”
Тоест, ако няма уговорено друго, защото те могат да уговорят нещо различно. Защо предварително ще кажем “в едномесечен срок”?
Струва ми се, че така е по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други предложения, други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 76.
Моля, гласувайте.
Гласували 71 народни представители: за 68, против 1, въздържали се 2.
Член 76 е приет.
Моля, гласувайте чл. 77 с добавката, направена от заместник-председателя на Народното събрание господин Корнезов – “освен ако в договора е уговорено друго”.
Моля, гласувайте чл. 77.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Член 77 с добавката е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите, господин председател, да докладвам Глава единадесета с първите два раздела.
“Глава единадесета – Адвокатска колегия”, Раздел I - “Общи разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава единадесета и Раздел I.
Член 78 е подкрепен от комисията:
“Чл. 78. (1) Адвокатите членуват в адвокатска колегия.
(2) Адвокатската колегия е юридическо лице и се състои от вписаните в списъка й адвокати.
(3) Висшият адвокатски съвет с решение определя районите и седалищата на адвокатските колегии, както и тяхното преобразуване и закриване.
(4) В съдебния район на един окръжен съд има една адвокатска колегия. По изключение с решение на Висшия адвокатски съвет в района на един окръжен съд може да се определи седалище и на повече от една адвокатска колегия.”
Член 79, подкрепен от комисията:
“Чл. 79. Органи на адвокатска колегия са: общо събрание, адвокатски съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на адвокатска колегия.”
“Раздел II – “Общо събрание на адвокатска колегия”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел II.
Член 80, подкрепен от комисията е следният:
“Чл. 80. (1) Общото събрание се състои от адвокатите, вписани в регистъра на адвокатска колегия.
(2) Общите събрания са редовни и извънредни.”
Член 81, подкрепен от комисията, е следният:
“Чл. 81. (1) Редовното общо събрание на колегията се свиква ежегодно в последната събота и неделя на м. януари.
(2) Общото събрание се свиква от адвокатския съвет чрез покана, публикувана в “Държавен вестник”, в която е обявен дневният ред, часът и мястото на провеждане на събранието. Поканата се публикува най-малко един месец преди провеждане на събранието.
(3) След публикацията в “Държавен вестник” по предходната алинея в дневния ред на общото събрание задължително се включват въпроси по писмено искане поне на 1/3 от членовете на колегията, направено най-малко 20 дни преди датата на общото събрание.
(4) Общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез адвокат-пълномощник са представени 2/3 от членовете на колегията. При липса на кворум събранието се отлага за един час по-късно и се провежда независимо от присъстващите членове.
(5) Решенията се вземат с обикновено мнозинство.
(6) Гласуването е лично или чрез пълномощник-адвокат, вписан в същата адвокатска колегия. Пълномощниците трябва да бъдат представени в адвокатския съвет най-рано един ден преди събранието.
(7) Един адвокат-пълномощник не може да представлява повече от трима членове на колегията. Пълномощното се представя от упълномощителя в адвокатския съвет в деня преди събранието или от упълномощения при регистрацията му в деня на събранието. Списъкът на упълномощителите и на упълномощените се обявява на мястото на общото събрание.
(8) Решенията се взимат с явно гласуване, освен тези за избор на органи на адвокатска колегия.”

Член 82, подкрепен от комисията:
“Чл. 82. Редовното общо събрание:
1. разглежда отчета за дейността на адвокатския съвет през отчетната година и взема решения по него;
2. разглежда доклада на контролния съвет;
3. разглежда отчета на дисциплинарния съд;
4. приема бюджет на съвета на колегията за следващата финансова година;
5. определя броя на членовете на адвокатския съвет, контролния съвет, дисциплинарния съд и избира адвокатски съвет, председател на адвокатския съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на дисциплинарния съд;
6. избира делегати за общо събрание на адвокатите в страната;
7. взема решения за разпореждане с недвижими имоти на адвокатската колегия.”
Член 83, подкрепен от комисията:
“Чл. 83. (1) Извънредно общо решение се свиква по решение на адвокатския съвет, на контролния съвет или по писмено искане на 1/3 от членовете на колегията.
(2) Ако адвокатският съвет не свика извънредно общо събрание в 14-дневен срок от постъпването на искането, то се свиква задължително от Висшия адвокатски съвет.
(3) Извънредно общо събрание се свиква от адвокатския съвет и се провежда по реда, определен за свикване и провеждане на редовно общо събрание.”
Член 84, подкрепен от комисията:
“Чл. 84. Всеки член на адвокатската колегия има право да се запознае с проекторешенията и мотивите към тях, с решенията и протоколите от общото събрание.”
Член 85, подкрепен от комисията:
“Чл. 85. (1) Решенията на общото събрание могат да се обжалват от всеки, участвал в гласуването пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок.
(2) Към жалбата по ал. 1 може да се присъедини всеки адвокат – член на същата колегия и да я поддържа, включително и ако подателят я оттегли.
(3) До произнасяне по жалбата Висшият адвокатски съвет може да спре изпълнението на решението на общото събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Искам да уточним нещо.
“Чл. 85. (1) Решенията на общото събрание могат да се обжалват от всеки, участвал в гласуването…”. Това е разумно на пръв поглед. Само този, който е участвал в гласуването, може да обжалва решението. Този, който не е участвал – следователно не може.
Ако един адвокат, в момента в който се е провеждало това събрание, е бил болен или по някакви други причини не е участвал, решението засяга и неговите права. Защото решенията засягат всички адвокати. Да не би да сгрешим, когато даваме възможност само на участвали в гласуването. И не е ли по-разумно да дадем възможност на всеки адвокат в съответната адвокатска колегия, макар и да не е участвал по една или друга причина, да обжалва пред по-горната инстанция, имам предвид Висшия адвокатски съвет. Това го задавам като въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е логичен въпрос.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Този текст очевидно има нужда от малко изясняване. Според мен смисълът се състои в това, че право да участват в общото събрание на адвокатските колегии имат определени лица. Лица, които имат определени провинения или не изпълняват своите задължения нямат право да участват. Струва ми се, че този текст държи сметка точно на тези лица, които нямат право да участват в общото събрание, а не дали са лица, които имат право, но по една или друга причина не са участвали.
В този смисъл може би една по-прецизна редакция би помогнала за изясняването на този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво предлагате като редакция?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Като редакция, макар и на прима виста, тези, които имат право да участват в общото събрание, са лицата, които имат право на жалба по неговите решения. Защото иначе съм съгласен с аргументите, които господин Корнезов предложи. Има редица ограничения в участието, ще ги видите по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво мисли председателят на комисията?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“Чл. 85. (1) Решенията на общото събрание могат да се обжалват от всеки, който е имал право да участва в гласуването пред Висшия…”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказвания по текстовете от Глава единадасета, заглавието и членове от 78 до 85 включително с поправката в ал. 1 на чл. 85? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Първо, заглавието на Глава единадесета – “Адвокатска колегия”, Раздел I “Общи разпоредби”.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Заглавието на Глава единадесета и Раздел I са приети.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване текстовете от чл. 78 до чл. 85 включително, с поправката на ал. 1, чл. 85.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Членове от 78 до 85 са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Раздел III – Адвокатски съвет”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Член 86, подкрепен от комисията:
“Чл. 86. (1) Адвокатският съвет се състои от:
1. при колегии до 100 адвокати – не по-малко от 5 основни и 2 резервни членове;
2. при колегии над 100 адвокати – не по-малко от 7 основни и 2 резервни членове, а за София – не по-малко от 11 основни и 6 резервни членове.
(2) В основните членове се включва по право и председателят на адвокатския съвет.
(3) За членове на адвокатския съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 10 години адвокатска практика.
(4) При невъзможност да се избират членове, отговарящи на изискванията по ал. 3, е допустимо избирането на членове на адвокатски съвет с най-малко 5 години адвокатски практика.”
Член 87, подкрепен от комисията:
“Чл. 87. (1) Резервните членове участват в заседанието на адвокатския съвет със съвещателен глас.
(2) При напускане или отсъствие в продължение на три месеца на редовен член на адвокатски съвет той се замества с всички права от резервен член, получил най-голям брой гласове при избора.”
Член 88, подкрепен от комисията:
“Чл. 88. (1) Адвокатският съвет провежда редовното си заседание най-малко веднъж в месеца.
(2) Извънредни заседания се свикват по решение на адвокатския съвет или по писмено искане на 1/3 от основните членове на съвета, отправено до председателя на съвета. В случаите по изречение първо заседанието се свиква в 7-дневен срок от председателя, а при отказ то се свиква и от председателя на Висшия адвокатски съвет и се председателства от негов член.
(3) Заседанието е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете на адвокатския съвет. Решенията се вземат с мнозинство от присъстващите основни членове. При равен брой гласове решаващ е гласът на председателя.
(4) Адвокатският съвет се произнася с решения, които обявява пред адвокатската колегия.
(5) Решенията на адвокатския съвет могат да се обжалват в 14-дневен срок от деня на заседанието по реда на чл. 7.”
По чл. 89 комисията предлага следната редакция:
“Чл. 89. Адвокатският съвет:
1. ръководи работата на адвокатската колегия, свиква общите събрания и изпълнява техните решения;
2. следи за изпълнението на бюджета на адвокатската колегия;
3. организира и провежда изпита за кандидати за адвокати и младши адвокати и вписва адвокатите и младшите адвокати;
4. води регистрите на адвокатите, на младшите адвокати, на адвокатските дружества, на адвокатските сътрудници и на чуждестранните адвокати, допуснати да упражняват адвокатска професия в Република България под наименованието на държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност;
5. защитава професионалните права, честта и достойнството на членовете на колегията;
6. следи за изпълнение на задълженията на членовете на колегията;
7. възбужда и поддържа дисциплинарно преследване срещу членове на колегията, като определя за всеки случай обвинител от списък, приет от него;
8. следи за извършване на адвокатска дейност от лица, които не са адвокати;
9. посредничи за решаване на спорове между адвокати и между адвокати и клиенти;
10. управлява и стопанисва имуществото на адвокатската колегия и се разпорежда с движими вещи;
11. ръководи и осъществява дейността за повишаване професионалната квалификация на адвокатите;
12. утвърждава щата на служителите към адвокатския съвет и определя техните възнаграждения;
13. определя комисии в помощ на дейността си;
14. приема кандидатурите за членове и председател на адвокатския съвет, за членове и председател на дисциплинарния съд и членове на контролния съвет и обявява списъка им не по-късно от 14-дневен срок преди датата на общото събрание. Председателят определя комисия от членове на адвокатския съвет, която съгласно изискванията на закона изготвя окончателен списък на кандидатите, който се поставя на видно място в адвокатския съвет не по-късно от 14 дни преди датата на общото събрание;
15. организира служебната защита;
16. свиква и организира общото събрание на колегията;
17. определя размера на месечната вноска, дължима от адвокатите към колегията;
18. осъществява и други функции, определени от закона;
19. регистрира адвокатските сдружения и организира вписването им в Единния регистър.”
Член 90 е подкрепен от комисията.
“Чл. 90. Секретарят на адвокатския съвет:
1. ръководи дейността по непосредствено изпълнение на решенията на адвокатския съвет и финансово-стопанската дейност;
2. организира заседанията на адвокатския съвет и подготвя материалите за него;
3. ръководи и организира работата на щатните служители и на помощния персонал;
4. координира дейността на помощните органи на адвокатския съвет;
5. осигурява технически и административно цялата дейност на адвокатската колегия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Моят въпрос и предложение е по чл. 86. Адвокатският съвет се състои от еди-колко си човека. Въпросът е кой има право да бъде член на този ръководен орган на адвокатурата. Трета алинея казва: 10 години – обърнете внимание! – адвокатска практика. Следователно можеш да имаш юридически стаж, да си бил примерно съдия във Върховен касационен съд 10-15 години, но не можеш да бъдеш в този адвокатски съвет, защото нямаш адвокатска практика. Докато и за съдии,и за прокурори, включително и на най-висше ниво в йерархията, се изисква съответният юридически стаж, не се изисква съдийски стаж или прокурорски стаж. Мисля, че не е необходимо да капсулираме така адвокатския съвет. Това е изборен орган, даден човек може да бъде избран, може и да не бъде избран.
Безпокои ме и ал. 4: при невъзможност да се избере член, може да бъде най-малко 5 години. Каква е тази невъзможност? – питам аз. Може би и в практиката ще се постави този въпрос. Примерно сега в даден колектив няма адвокати със стаж над 10 години.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Защото има малки колегии.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, има малки колегии, разбирам това. Но е възможно нещо друго, господин Ралчев – да има колеги, които имат над 10 години адвокатска практика, но да не желаят да бъдат в адвокатския съвет. Това невъзможност ли е? – питам аз.
Затова, вместо да си задаваме въпроси, които може би утре в практиката ще трябва да се двоумим как да ги решим, според мен е по-разумно да не вдигаме чак толкова летвата. Да кажем, че за членове на адвокатския съвет могат да бъдат избрани адвокати, които имат най-малко 5 години стаж. Разбира се, колегите ще преценят дали да изберат по-опитни или малко по-млади, но даже този стаж не е до възраст. Адвокатът може да бъде примерно и на 60 години или на 65 години, да има 30-40 години юридически стаж, но да е започнал сега да адвокатства. Защо трябва ние да го лишаваме от възможността да бъде член на адвокатския съвет?
Не искам тук да блокирам доброто вървене на текстовете, които са направени, както виждате, да не кажа изрядно, но много прецизно юридически. Предложението ми е ал. 3 да бъде:
“За членове на адвокатския съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 5 години юридически стаж”.
А ал. 4 предлагам да отпадне.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Подкрепяме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Аз мисля, че ще изразя преобладаващото мнение на колегите в залата, особено на юристите, които имат отношение към проблематиката, разумно е предложението на господин Корнезов. Така че аз бих подкрепила, когато Вие подложите на гласуване, ал. 3 да звучи по начина, по който господин Корнезов предложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Ралчев, имате думата за изказване.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Наистина досегашната практика делеше изборните органи в този 10-годишен срок в два параметъра. Членове на адвокатския съвет можеха да бъдат с 10-годишна юридическа практика, а само председателят на адвокатския съвет да бъде с 10 години адвокатски стаж. Но ми се струва, че нормата на ал. 4 трябва да остане, защото в невъзможността да бъде направен този избор се включва и отказът на лицата, които имат 10-годишна адвокатска практика, тоест да си направят отвод. И тогава пак сме пред фигурата на невъзможност. А иначе нормата за 10-годишния период има съществено значение. Знаете големите промени, които станаха в адвокатурата след влизането в сила на досега действащия закон. Вратите на адвокатурата се отвориха, знаете колко полемика има в нашето общество за 17-те или дори повече юридически факултета. Така или иначе, от 1991 г. досега адвокатурата увеличи своя състав 10 пъти и струва ми се, че една такава норма, свързана с 10 години юридическа практика или по изключение и само в предвидените случаи – 5 години, е необходима.
В този смисъл аз смятам, че нормата на ал. 4 е коректна. И нека да запазим тези 10 години, респективно 5 години като изключение на съответната норма.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Адвокатски или юридически стаж?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Не възразявам да бъде юридически стаж в ал. 3, но съм за запазване на нормата на ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика – заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Да, има логика и в това, което господин Ралчев казва, след като се разреши въпросът в ал. 3 да бъде юридически стаж, а не адвокатска практика. Въпросът е до годините и до ал. 4.
Господин Ралчев, поставям Ви въпроса във формата на реплика. Вие казахте, ако, първо, няма колеги, които имат над 10 години - респективно стигаме до моя въпрос, че може да има, но те да не желаят - Вие казвате, че това също е невъзможност. Добре, аз питам, Вие знаете, че има колективи не от 100, а от 150-200, та и повече адвокатски колегии в съответния град, примерно във Варна. И 150 или 200 човека от този колектив са със стаж над 10 години. Е, ще искаме тези 150 човека писмено да кажат, че се отказват да участват в адвокатския съвет, за да докажем тази невъзможност? Мисля, че не е разумно. Мисля, че адвокатските колективи са достатъчно зрели, макар и вече доста набъбнали, за да си изберат действително най-способните и авторитетни свои колеги в този адвокатски съвет.
Така че, аз не оттеглям предложението си стажът да бъде не по-малко от 5 години и всеки да преценява кого да избира в този адвокатски съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Ралчев, заповядайте, имате думата за дуплика, за да отговорите на господин Корнезов.

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Корнезов, нормата има своето място, защото проблемът за това към кой момент ще се преценява възможността да бъдат избрани колеги с над 10-годишен стаж е моментът на общото събрание и от листата, която е предложена. Това е замисълът. Ако не може да се набере необходимото число, съобразно приетата квота за бройка на адвокатския съвет, с лица над 10 години адвокати, тогава се прибягва към изключението. Нормата е необходима и за това, за да се създаде правилото, да се подчертае правилото, че само в изключителни случаи може да се направи тази концесия, свързана с 5-те години. Няма тази опасност, за която Вие говорите. Казвам Ви го от практиката.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Оттеглям предложението си за отпадането, господин Ралчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Мингова, бихте ли прочели корекцията?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Колеги, да формулирам това, което е корекцията – в ал. 3 и ал. 4 думите “адвокатска практика” да се заменят с “юридически стаж”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да гласувате наименованието на Раздел III “Адвокатски съвет”.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Заглавието “Адвокатски съвет” е прието.
Моля да гласувате текстовете от чл. 86 с поправките в ал. 3 и ал. 4 до чл. 90 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Текстовете от чл. 86 до чл. 90 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV “Председател на адвокатския съвет”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 91:
“Чл. 91. (1) За председател на адвокатския съвет се избира адвокат, който има най-малко 15 години адвокатска практика.
(2) Ако няма кандидат, отговарящ на изискването по ал. 1, за председател може да бъде избран и адвокат с не по-малко от 10 години адвокатска практика.”
Струва ми се, че трябва да направим корекция и тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Трябва да се уеднаквят текстовете.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Но тук господин Ралчев възразява. Ще има дебат, затова аз спирам дотук, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата по Раздел IV, чл. 91.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Тук става въпрос за председателя на адвокатския съвет, лицето на адвокатурата. Председателят на адвокатския съвет няма административна власт кой знае каква над адвокатите, но в края на краищата той е шефът на адвокатската колегия. И сега се поставя въпросът около стажа: трябва ли този председател на адвокатската колегия да има минимум 15, респективно 10, години и то, обърнете внимание, адвокатска практика, т.е. да е бил само адвокат?
Струва ми се, че не е целесъобразно отново да стесняваме кръга. Тук проф. Мингова ми подхвърля, че има и големи адвокатски колективи, но има и малки. Даже може, образно казано, в такъв адвокатски колектив да няма адвокат с над 10 години адвокатска практика. Какво ще правим тогава?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Няма такива.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ралчев, в момента сигурно и Вие не може да ми отговорите точно. Аз не казвам дали има или няма, но е възможно да има. Плюс това има авторитетни колеги, които може да имат и по-малко от 15 години адвокатска практика, но да имат много богата юридическа практика. Образно казано, може да е академик, правораздавал в една или друга област, или да кажем: а, ти не можеш да станеш председател на адвокатския колектив, примерно, в град Ямбол. Защо?
Затова се обръщам към залата. Принципът е да има юридически стаж. И затова предлагам “адвокатската практика” да се замени с “юридически стаж”. И нека колективът, който ще го избира, да прецени качествата на всички, които имат над 5. А тук, обърнете внимание – над 15 години юридически стаж. Та 15 години се изисква за един конституционен съдия. Виждате ли къде сме вдигнали чак летвата.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Това е разликата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преценете. Но за конституционен съдия, нека да го вземем като най-висшата институция в тази система, се изискват 15 години юридически стаж. Ние сега тук за председател на Ямболския колектив или на Малкотърновския, примерно, да искаме 15 години - и то не юридически, а адвокатски. Не е необходимо. Ще запушим нещата и в някои случаи ще бъде затруднено избирането на председател.
Затова предлагам “юридически стаж”. Няма да сбъркаме в това. Нямам никакъв интерес, аз не адвокатствам, ако някой мисли, че правя предложение от гледна точка на някакъв интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика думата има господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Струва ми се, че този принцип в лицето на председателстващия адвокатската колегия и неговата функция трябва да бъде точно такъв, какъвто е заложен в предложението. Става въпрос за една гилдия, която си има свои правила, и не става въпрос само за едно обикновено четене и тълкуване на закона, а става въпрос за една функция, която да бъде въплътена в едно лице, което има дългогодишна адвокатска практика и познава проблемите точно на адвокатурата. Това е смисълът.
Ако направим съответните справки, сигурно тогава ще трябва да оспорим защо за рангове съдиите трябва да минат определен период от време, за да добият право на ранг. Ето я същата логика, приложена и тук.

Много ви моля да не забравяте, че промените, които станаха в адвокатурата след отварянето на нейните врати и след наличието на досегашния чисто регистрационен режим, изграждането на общото общество на адвокатурата е бавен и труден процес и има голяма опасност в ръководните ни длъжности и особено в лицето на председателстващия да попаднат хора, които имат юридически стаж, но нямат духа на адвоката, просто не са могли да облекат мантията на адвоката по подходящия и необходим начин.
Смятам, че изразявам общото мнение на гилдията и специално за това категорично сме били винаги на мнение, че все още тези норми играят своята охранителна роля и трябва да бъдат налични. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин Ралчев, Вие казахте "духът на адвоката", "мантията на адвоката".
Просто се питам, а питам и Вас: добре де, един адвокат, който има духа на адвокат, който носи мантията на адвокат, примерно десет или петнадесет години, може ли да стане председател на Върховния касационен съд? Да - може. А на Върховния административен съд и главен прокурор? –Да - може.
Нима съдията не е в мантия, нима няма съдийски или прокурорски дух? Има! Нима председателят на един съд или главен прокурор има по-малко правомощия от адвоката на председателя на съответната адвокатска колегия? Не е така. И съдиите разбират от адвокатура и организация и нека колективът да избере, той е изборен орган. Затова нека да не запушваме и да капсулираме толкова адвокатурата, за да избира своите ръководители само от своите дългогодишни среди. Да отпуснем малко нещата, не се страхувайте чак толкова, че са влезли по-малки хора, отваряйки дверите на адвокатурата.
Предлагам това, нека залата да реши. Разбира се, чувствам адвокатския дух на господин Ралчев и в това няма нищо лошо, но аз пък нося съдийския дух, господин Ралчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Поддържам текста така, както е предложен. Този текст има една задача и една функция. В миналото най-честата практика беше, когато се уволни някой съдия, защото е счетено, че не трябва да бъде съдия или прокурор, пращаха го в адвокатурата и обикновено по партийна линия той оглавяваше съответната адвокатска колегия. Много са тези случаи от миналото. Това е гаранция това да не става.
Но взимам думата и по процедура – струва ми се, че губим време. Това, което се предлага тук от господин Корнезов, съвсем не е редакционна поправка и за второ четене изобщо не можем да го разглеждаме. Вие дори нямате право да го поставяте на гласуване! Ако някой е искал да промени този текст – имаше срок, в който трябваше да се направят предложенията, още повече, че господин Корнезов е дори член на Комисията по правни въпроси. Не може сега някой да стане и да предлага промяна, която е абсолютно по същество. Вече се убедихте, че е много голяма разликата между това изискване, което е в проекта – адвокатска практика и юридически стаж, което е нещо съвсем различно.
Така че ви моля да спазваме правилника и предложения, които не са направени така, както изисква нашият правилник, изобщо да не си губим времето с тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплики към изказването на господин Соколов? Няма.
Господин Соколов, като председателстващ това заседание не считам, че предложението на господин Корнезов е по същество. Тъй като това е дискусионен въпрос, ще го подложа на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Корнезов в чл. 91, алинеи 1 и 2 думите "адвокатска практика" да бъдат заменени с "юридически стаж".
Гласували 132 народни представители: за 93, против 33, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване текста на Раздел IV "Председател на адвокатския съвет" и чл. 91, ал. 1 и 2 с направената поправка.
Гласували 112 народни представители: за 97, против 13, въздържали се 2.
Член 91 е приет.
Преминаваме към гласуването на членове 92 и 93.
Гласували 93 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 3.
Текстовете на членовете 92 и 93 са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА "Раздел V – Контролен съвет".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.
"Чл. 94. (1) Контролният съвет се състои от:
1. при колегия до 100 адвокати – не по-малко от 3 членове;
2. при колегия над 100 адвокати – не по-малко от 5 членове.
(2) За членове на контролния съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 10 години адвокатска практика, а за председател – най-малко 15 години адвокатска практика.

(3) При невъзможност да се изберат членове, отговарящи на изискването на предходната алинея, е допустимо избирането на членове на контролен съвет с най-малко пет години адвокатска практика и за председател на съвета – с десет години адвокатска практика.
(4) Контролният съвет избира председател от своя състав.“
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 95, подкрепен от комисията:
“Чл. 95. (1) Контролният съвет следи за правилното упражняване на бюджета и стопанисването на имуществото на адвокатската колегия, за което изготвя и изнася доклад пред общото събрание.
(2) Контролният съвет има право да упражнява и текущ контрол, като при констатирани нарушения изготвя доклад до Висшия адвокатски съвет.
(3) Членовете на контролния съвет могат да участват в заседанията на адвокатския съвет със съвещателен глас.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагам да спрем дотук.
Заповядайте, господин Корнезов, по Раздел V.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Ще бъда съвсем кратък, няма да излагам мотиви.
Преди малко практически единодушно приехме в адвокатския съвет стажът да бъде юридически. Е, по-спорно приехме нещата при председателя на адвокатската колегия.
Сега контролният съвет е сравнително по-второстепенен орган и ми се струва, че за хармония на нещата, без да се аргументирам, би било добре да заменим “адвокатска практика” с “юридически стаж”. Имам предвид в ал. 2 и 3 на чл. 94. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: С оглед хармонизиране на текста.
Има ли някой против това предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на заместник-председателя на Народното събрание Любен Корнезов в алинеи 2 и 3 на чл. 94 думите “адвокатска практика” да бъдат заменени с “юридически стаж”.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 103, против 4, въздържали се няма.
Предложението за изменение на текстовете на ал. 2 и 3 на чл. 94, направено от господин Любен Корнезов, е прието.
Сега подлагам на гласуване текстовете на членове 94 - с поправките, и чл. 95.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 84, против 4, въздържали се няма.
Текстовете на членове 94 и 95 са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Раздел Vl – Дисциплинарен съд”.
Комисията подкрепя текста на вносителя и наименованието на Раздел Vl.
“Чл. 96. (1) Дисциплинарният съд се състои от:
1. при колегия до 100 адвоката – не по-малко от 5 членове;
2. при колегия над 100 адвокати – не по-малко от 7 членове, а за София – не по-малко от 9 членове.
(2) За членове на Дисциплинарния съд могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 10 години адвокатски стаж, а за председател – най-малко 15 години адвокатски стаж.
(3) При невъзможност да се изберат членове, отговарящи на изискванията по предходната алинея, е допустимо избирането на членове на Дисциплинарен съд с най-малко 5 години адвокатски стаж и за председател на съда – с 10 години адвокатски стаж.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96.
“Чл. 97. На дисциплинарния съд като първа инстанция са подсъдни дисциплинарните дела, образувани срещу членовете на адвокатската колегия.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 97.
“Чл. 98. (1) Дисциплинарният съд заседава в състав: председател и двама членове. Старшинството им се определя от продължителността на адвокатския им стаж.
(2) Съставите са постоянни и се определят с решение на всички членове на Дисциплинарния съд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Корнезов, имате думата. Стигнахме до Раздел Vl – “Дисциплинарен съд”.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Оставям въпроса за размисъл на колегите. Дисциплинарният съд, какво да ви кажа, практически не функционира. С други думи, ако някой адвокат сгреши нещо, неговите колеги да започнат да го гледат.
Аз съм за членовете на висшите органи на адвокатурата да имат определен адвокатски стаж. Аз съм за това.
Нека да не се поставя въпросът за Дисциплинарния съд. Кой иска да се смразява с колегите си, ако има да гледа някакво дело?
Все пак няма да направя предложение, ако господин Ралчев не е съгласен, стажът да бъде юридически, но вижте какво се получава, в закона се използва различна терминология. В по-горните текстове се говори за “адвокатска практика”. А сега тук като кажем “адвокатски стаж”, веднага някой ще каже: ама, има ли разлика? Не мога да кажа, че има разлика.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Нали го оправихме?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, ние го оправихме, но по-нататък също се говори за “адвокатска практика”. Може би е по-правилно да бъде “адвокатски стаж”.
Защото един адвокат, уважаеми колеги, може да е вписан като адвокат, но две-три години въобще да не упражнява професията си по една или друга причина. Нека да помислим за Дисциплинарния съд, без да правя предложение дали да бъде “адвокатски стаж” или “юридически стаж”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: От Вашето изказване не стана ясно имате ли конкретно предложение за изменение?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, действително този орган, който има санкциониращи функции относно адвокатите, тогава когато те са направили съответни дисциплинарни нарушения, може би действително с оглед добрата преценка за характера на това нарушение, за неговата тежест, респективно наказанието, е необходимо да се изисква именно определен минимум адвокатски стаж, за да може да бъде то законосъобразно и справедливо.
Но аз мисля, че е прекалено голям адвокатският стаж, посочен в ал. 2. Затова ви предлагам да обединим алинеи 2 и 3 в една, като предвидим, че за членове на Дисциплинарния съд могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 5 години адвокатски стаж, а за председател – най-малко 10 години адвокатски стаж.
Мисля, че господин Ралчев е съгласен, така както преди малко коментирахме. Тоест да бъде една алинея, но с по-нисък адвокатски стаж, отчитайки спецификата на този орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре, имаме конкретно направено предложение.
Подлагам на гласуване направеното от проф. Мингова конкретно предложение в чл. 96, алинеи 2 и 3 да бъдат слети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Всъщност ще бъде една ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, всъщност ал. 3 отпада и остава ал. 2, с направеното предложение за изменение.
Моля, гласувайте.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Промяната е приета.
Сега поставям на гласуване членове 96, 97 и 98.
Моля, гласувайте.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Трите члена са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "Раздел VII – Избори за органи на адвокатската колегия".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.
Член 99 е подкрепен от комисията:
"Чл. 99. Изборът на адвокатския съвет и неговия председател, на контролния съвет, на дисциплинарния съд и на неговия председател се извършва от редовно общо събрание при тайно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на адвокатската колегия."
Член 100 е подкрепен от комисията:
"Чл. 100. (1) Членовете на адвокатския съвет и неговият председател, на контролния съвет, на дисциплинарния съд и неговият председател се избират за срок от три години.
(2) Член или председател на адвокатския съвет, на контролния съвет или на дисциплинарния съд не може да бъде избран за повече от два последователни мандата в един орган."
Член 101 е подкрепен от комисията:
"Чл. 101. (1) Изборът на органи се провежда от избирателна комисия в състав – председател, двама членове и трима резервни членове. Съставът на избирателната комисия се определя съвместно от адвокатския съвет, контролния съвет и дисциплинарния съд не по-късно от два месеца преди деня на избора.
(2) В своята работа избирателната комисия се подпомага от избирателни бюра в състав трима членове, чийто брой и състав се определя от адвокатския съвет."
Член 102 е подкрепен от комисията:
"Чл. 102. (1) Избирателната комисия извършва подготовка на изборите, разглежда постъпилите жалби във връзка с провеждането на избора, като се произнася незабавно по тях с решение, което не подлежи на обжалване.
(2) Избирателната комисия регистрира и обявява кандидатите за членове на органите на адвокатската колегия и провежда самия избор."
Член 103 е подкрепен от комисията:
"Чл. 103. (1) Всеки член на адвокатската колегия може да предложи писмено до избирателната комисия кандидатури за председател на адвокатския съвет и дисциплинарния съд и за членове на органите на колегията в 14-дневен срок преди датата на избора.
(2) Избирателната комисия в 7-дневен срок след изтичане на срока по предходната алинея се произнася по допустимостта на постъпилите кандидатури и с решението си обявява списъка на кандидатите. Всеки член на колегията в 3-дневен срок може да обжалва решение пред Висшия адвокатски съвет. Висшият адвокатски съвет се произнася в 3-дневен срок от постъпване на жалбата и решението му е окончателно.
(3) Избирателната комисия се произнася с решение за съставяне на окончателен списък на кандидатите. Решението подлежи на обжалване в 3-дневен срок от обявяването му в канцеларията на адвокатския съвет. Жалбата се разглежда от адвокатския съвет, който се произнася незабавно и решението му е окончателно.
(4) Окончателният списък на кандидатите се обявява най-късно 15 дни преди датата на избора."
Член 104 е подкрепен от комисията:
"Чл. 104. Избирателната комисия изготвя бюлетини, съдържащи трите имена на кандидатите, тяхното седалище и адвокатския им стаж."
Член 105 е подкрепен от комисията:
"Чл. 105. (1) Изборът е таен. Гласува се с бюлетина, поставена в непрозрачен плик, който се пуска в избирателната кутия.
(2) Действителни са бюлетините, в които са останали незачеркнати необходимият брой или по-малко кандидати за съответния орган, както и само едно име за председател."
Член 106 е подкрепен от комисията:
"Чл. 106. (1) След приключване на избора избирателната комисия разпечатва избирателните кутии в присъствието на двама неангажирани адвокати в изборния процес и избрани предварително от общото събрание. Преброяването на бюлетините е публично и се извършва от съответните изборни бюра.
(2) За резултата от избора се съставя протокол в два екземпляра, в който се обявяват окончателните резултати.
(3) В протокола се вписва: общият брой на гласувалите, на действителните и недействителните бюлетини; бюлетините, подадени поименно за всеки кандидат; имената на избраните председател на адвокатския съвет, членове на адвокатския съвет, членовете на контролния съвет, председател и членове на дисциплинарния съд, както и броят на гласовете, с които са избрани. Протоколът се подписва от председателя и членовете на избирателната комисия, след което с нарочно решение избирателната комисия се произнася за резултата от избора. Решението и протоколът се обявяват на публично място в адвокатския съвет в първия работен ден, следващ деня на избора."
(4) Решението на избирателната комисия, с което се обявява резултатът от избора, подлежи на обжалване по реда на чл. 7 в 7-дневен срок от обявяването му.
(5) Бюлетините, пълномощните и другите книжа се подреждат и запечатват в избирателните кутии. Те се съхраняват до влизане в сила на решението, с което избирателната комисия се произнася за резултата от избора, и се унищожават с решение на новоизбрания адвокатски съвет.
(6) Протоколите на избирателната комисия и избирателните бюра се пазят пет години от деня на избора."
Член 107 е подкрепен от комисията:
"Чл. 107. Избрани са кандидатите, получили повече от половината от гласовете от действителните бюлетини."
Член 108 е подкрепен от комисията:
"Чл. 108. (1) В резултат на проведения избор, ако не е попълнен някой от органите на адвокатската колегия, се провежда допълнителен избор в първата неделя на м. февруари. Часът и мястото на допълнителния избор се определят и съобщават на членовете на колегията преди закриване на редовното общо събрание.
(2) При провеждане на допълнителен избор за председател на адвокатския съвет или за председател на дисциплинарния съд в изготвена предварително бюлетина се вписват трите имена на двамата кандидати, получили най-много гласове при първоначалния избор.
(3) За резултата от избора се съставя протокол по чл. 106, ал. 2.
(4) Допълнителният избор се провежда по изискванията за редовния избор."
Член 109 е подкрепен от комисията:
"Чл. 109. (1) Ако изборът за органи на адвокатския съвет бъде обявен за незаконосъобразен по реда на чл. 7, нов избор се провежда не по-късно от два месеца.
(2) Датата на избора се насрочва от адвокатския съвет и се съобщава на членовете на адвокатската колегия по реда за свикване на общо събрание.
(3) Новият избор се провежда по правилата, предвидени за редовния избор.
(4) До решаването на повдигнатите спорове по редовността на избора досегашният адвокатски съвет продължава да изпълнява задълженията си."
Член 110 е подкрепен от комисията:
"Чл. 110. Новоизбраните органи на адвокатската колегия встъпват в задълженията си в 7-дневен срок от датата на избора, ако решението на избирателната комисия за обявяване на резултата от избора не е обжалвано, съответно в 7-дневен срок от окончателното решение, с което жалбите не са уважени."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли изказвания?
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председателю, благодаря, че ми давате думата.
Признавам си, че не разбирам чл. 105, ал. 2. Обърнете внимание: "Действителни са бюлетините…". Обикновено казваме кои са недействителните бюлетини. Тук е обратното. "Действителни са бюлетините, в които са останали незачеркнати необходимият брой…" Защо зачеркване? Може да няма зачеркване.
"… или по-малко кандидати за съответния орган, както и само едно име за председател." – този въпрос трябва да го уточним.
Или въобще трябва да отпадне действителни-недействителни бюлетини, защото те са определени в нашите избирателни закони. Това може да се определи и в наредбата, която ще издаде Висшият адвокатски съвет. Защо трябва да зачертаваме? За председател може да се гласува позитивно, а не от десетте човека да зачеркваме девет! Може да се гласува "за" един от тях.
Междупрочем, това не е необходимо в закона. Ако сега не можем да кажем кои са действителните или недействителните бюлетини, може би е по-добре алинеята да отпадне. Неясна е. След като и аз не я разбирам, предполагам, че и хората, които ще я прилагат, ще бъдат затруднени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За процедурно предложение има думата господин Валери Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Докато колегите обмислят предложението на господин Корнезов и вземат отношение по въпроса, позволявам си да взема думата, за да направя едно процедурно предложение от името на Национално движение Симеон Втори, а то е: да удължим днешното пленарно заседание с два часа, тоест до 16,00 ч., за да можем след приключването на този закон да минем към Закона за паметниците на културата и музеите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има направено процедурно предложение за удължаване на работното време днес до 16,00 ч.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 135 народни представители: за 110, против 15, въздържали се 10.
Това предложение се приема.
Днес ще работим до 16,00 ч.

Продължаваме по този раздел – “Избори за органи на адвокатската колегия”.
Има ли желаещи?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Трябва да уточним този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Текстът не е ясен, включително и на мен не ми е ясен, и на господин Корнезов, което е силна индикация.
Господин Борислав Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Текстът държи сметка за дългогодишното прилагане на правила, свързани с избор в адвокатските колегии. Практиката е била винаги - примерно органът се състои от 11 имена, кандидатурите са 20 – да се зачертаят деветте. Това е заложеният смисъл. Нека да позволим и една друга интерпретация – ако сменим думата “зачертаване” с “неозначени”, да дадем възможност на избирателната комисия да посочи начина, по който една бюлетина остава действителна. В този смисъл, аз предлагам, ако вие възприемете, да заменим думата “зачертаване” с “означаване” и конкретното събрание, конкретната избирателна комисия ще посочва кои бюлетини са действителни и какъв е форматът на тази действителност по отношение на зачеркване или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В такъв случай изречението става – на мен не ми става ясно.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Би трябвало да се смени. Или трябва, така ако остане, да кажем, че тези са недействителните бюлетини, или, ако посочваме кои са действителните, да кажем другото: действителни са бюлетини, в които са означени необходимият брой или по-малко кандидати за съответния орган.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, това звучи по-разумно.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Действителни са бюлетините, в които са означени необходимият брой или по-малко кандидати за съответния орган, както и само едно име за председател.”
Позитивно, това, което е означено. То е действително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това звучи разумно. Благодаря.
При това положение не знам дали господин Корнезов няма да си оттегли предложението за отпадане на ал. 2. Да, това ще облекчи след това гласуването.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, първо подлагам на гласуване ал. 2 в новата редакция, предложена от госпожа Анелия Мингова, която звучи разумно.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Това предложение е прието.
Подлагам на гласуване целия Раздел Vll, заедно със заглавието и всички текстове, така както са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, може ли да прегласуваме чл. 104 с една редакционна корекция, която произтича от предходните гласувания, при които за някои от органите на адвокатурата ние приехме, че е необходим не адвокатски, а юридически стаж. Да включим в чл. 104 изискването да бъде посочен и юридическият стаж на кандидатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Следователно текстът как ще звучи?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Избирателната комисия изготвя бюлетини, съдържащи трите имена на кандидатите, тяхното седалище, както и техния юридически и адвокатски стаж”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Защо седалище на кандидатите? Какво седалище имат кандидатите?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: На колегията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: “Трите имена на кандидатите, тяхното седалище”.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Не е тяхното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Какво значи това? Тяхното седалище значи седалище на кандидатите.
Много Ви моля - вносителите да изясните какво значи това “тяхно седалище”. На кого седалището?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): На колегията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Следователно ще бъде седалището на колегията.
“Избирателната комисия изготвя бюлетини, съдържащи трите имена на кандидатите, седалището на колегията …”
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Да направя редакцията в такъв случай: “Избирателната комисия изготвя бюлетини, съдържащи трите имена на кандидатите, техния юридически и адвокатски стаж, както и седалището на адвокатската колегия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Колегията е една – тя се знае каква е. Какво тогава искате да кажете?
Господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Очевидно тук е настъпило едно смешение с онези бюлетини, които са необходими с оглед избирането на централните органи, защото по принципа, който досега е въведен в закона, колегията е една, по изключение може да има повече от една колегия в един окръг или в седалището, което е на – съотношението тук е свързано с окръжния съд. Така са формирани адвокатските колегии. Понеже е допуснато едно изключение, затова е създадена тази норма. Не пречи в този текст да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Отпада “седалището”. В такъв случай с тази корекция, която беше направена от госпожа Мингова, като отпада “тяхното седалище”, с добавянето на юридическия стаж, това всъщност ще бъде окончателният текст на чл. 104, разбира се, ако залата подкрепи това предложение.
Моля, гласувайте чл. 104 в новата редакция.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Глава дванадесета – Висши органи на адвокатурата. Раздел I – Общо събрание на адвокатите от страната”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
Член 111, подкрепен от комисията, е следният:
“Чл. 111. (1) Общото събрание на адвокатите от страната се свиква ежегодно от Висшия адвокатски съвет с писмена покана, която се изпраща до 15 януари на адвокатските колегии. В поканата се посочва дневният ред, датата, часът и мястото на провеждане на събранието.
(2) Адвокатските съвети са длъжни да уведомят избраните от общите събрания на колегиите делегати за свикването на Общото събрание на адвокатите от страната.
(3) Общото събрание на адвокатите от страната се провежда през последната събота и неделя на м. февруари и се счита за редовно, ако присъстват 2/3 от делегатите. При липса на кворум събранието се отлага с един час и се провежда, независимо от броя на присъстващите.
(4) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите адвокати. Гласуването е явно, освен за избор на Висш адвокатски съвет и на негов председател, на Висш контролен съвет и на Висш дисциплинарен съд и негов председател.
(5) Допуска се гласуване по пълномощие, като един делегат може да представлява само един делегат. Упълномощеният представя изрично пълномощно при регистрацията си за участие в общото събрание на адвокатите от страната.”
Член 112 е подкрепен от комисията.
“Чл. 112. (1) Общото събрание на адвокатите от страната се състои от представители на адвокатските колегии при норма на представителство 1 делегат на 40 адвокати.
(2) Ако колегията е с по-малко от 40 членове, тя се представлява от 1 делегат.
(3) Когато броят на членовете на колегията е с над 40 членове, но не съответства на установена норма на представителство, на повече от 20 членове се избира 1 делегат.
(4) В общото събрание на адвокатите от страната участват по право без право на глас председателите и секретарите на адвокатските съвети, както и членовете на висшите органи на адвокатурата.
(5) Делегатите, избрани за общото събрание запазват мандата си до следващото общо събрание.”
Член 113 е подкрепен от комисията.
“Чл. 113. Общото събрание на адвокатите от страната:
1. разглежда и приема отчета на Висшия адвокатски съвет, доклада на Висшия контролен съвет и отчета на Висшия дисциплинарен съд;
2. избира председател и членове на Висшия адвокатски съвет и на Висшия дисциплинарен съд, както и членове на Висшия контролен съвет.”
Член 114 е подкрепен от комисията.
“Чл. 114. (1) Доколкото в този раздел не е предвидено друго, изборът на членове и председател на Висшия адвокатски съвет и на Висшия дисциплинарен съвет, както и на членове на Висшия контролен съвет се извършва от общото събрание на адвокатите от страната по правилата, предвидени за избор на органи на адвокатската колегия.
(2) Членовете и председателите на висшите органи на адвокатурата се избират за срок от 4 години.
(3) Предложенията за кандидатите за членове на съответните органи, включително за председател на Висшия адвокатския съвет и на Висшия дисциплинарен съд, трябва да бъдат направени във Висшия адвокатски съвет в 30-дневен срок преди датата на общото събрание.
(4) В 14-дневен срок преди деня на избора избирателната комисия изпраща на адвокатските съвети предложените кандидатури, които незабавно ги обявяват.”
Член 115, е подкрепен от комисията.
“Чл. 115. (1) Никой не може да бъде избиран за повече от два последователни мандата.
(2) Не може да бъде избиран за член на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд адвокат, който е избран в адвокатски съвет, контролен съвет или дисциплинарен съд на адвокатска колегия.
Чл. 116. (1) Делегат на общото събрание на адвокатите от страната може да оспори законосъобразността на избора с жалба чрез Висшия адвокатски съвет пред Върховния касационен съд в 7-дневен срок от обявяването на резултатите от избора.
(2) Върховният касационен съд разглежда жалбата в 14-дневен срок от постъпването й в открито заседание в състав под председателството на председателя на съда и с участието на главния прокурор или негов заместник и се произнася с решение в 14-дневен срок.
(3) Когато изборът е незаконосъобразен, Върховният касационен съд предписва на Висшия адвокатски съвет провеждане на нов избор. Общото събрание на адвокатите от страната се свиква в едномесечен срок от съобщаване на решението на Върховния касационен съд за провеждане на нов избор.
(4) До избора на нови органи досегашните продължават да изпълняват задълженията си”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 116.

“Раздел II
Висш адвокатски съвет”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Член 117 е подкрепен от комисията.
“Чл. 117. Висшият адвокатски съвет е юридическо лице със седалище гр. София.”
Член 118 е подкрепен от комисията.
“Чл. 118. (1) Висшият адвокатски съвет се състои от 15 членове и 10 резервни членове.
(2) Резервните членове участват в заседанията на съвета със съвещателен глас.
(3) За членове на Висшия адвокатски съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 15 години адвокатски стаж.
(4) При напускане или отсъствие в продължение на повече от три месеца на редовен член той се замества с всички права от резервния член, получил най-много гласове при избора.”
Член 119 е подкрепен от комисията.
“Чл. 119. (1) Висшият адвокатски съвет избира от основните си членове двама заместник-председатели и секретар.
(2) Висшият адвокатски съвет определя помощни органи, които се ръководят от членове на съвета.”
Член 120 е подкрепен от комисията.
“Чл. 120. (1) Висшият адвокатски съвет заседава най-малко веднъж в месеца. Съветът може да бъде свикан на извънредно заседание от председателя или от 1/3 от членовете с писмена покана до останалите, изпратена в 14-дневен срок преди заседанието.
(2) Заседанието е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете на Висшия адвокатски съвет. Решенията се вземат с обикновено мнозинство на присъстващите членове. При равен брой гласове, решаващ е гласът на председателя.
(3) В заседанията на Висшия адвокатски съвет със съвещателен глас може да участват: 1/4 от председателите на адвокатските съвети от страната; председателят на Контролния съвет и председателят на Дисциплинарния съд. В рамките на мандата на Висшия адвокатски съвет всеки един от председателите на адвокатските съвети има участие за срок от една година по ред, установен от Висшия адвокатски съвет. В заседанията на Висшия адвокатски съвет може да участва и заместник-председател на Софийската адвокатска колегия.”
Член 121 е подкрепен от комисията.
“Чл. 121. (1) Висшият адвокатски съвет издава наредбите, предвидени в закона и приема Етичния кодекс на адвокатите.
(2) По въпроси от текущата си дейност, както и в случаите, предвидени в този закон, Висшият адвокатски съвет се произнася с решение.”
Член 122 е подкрепен от комисията.
“Чл. 122. Висшият адвокатски съвет:
1. свиква и провежда общо събрание на адвокатите от страната и подготвя и изнася отчет пред него;
2. определя встъпителните вноски и годишните вноски на адвокатите за бюджета на Висшия адвокатски съвет въз основа на продължителността на адвокатския стаж;
3. се произнася по жалби срещу избори на органи на адвокатски съвети;
4. се произнася по жалби срещу решения на общи събрания на адвокатската колегия и срещу решения на адвокатски съвети;
5. се произнася по жалби срещу решения на адвокатските съвети относно допускането до изпит на адвокати и приема на младши адвокати…”
Господин председател, тук трябва да се нанесе една корекция, която е свързана с предходно гласуване.
Точка 5 да звучи така:
“5. се произнася по жалби срещу решения на адвокатските съвети относно допускането до изпит на адвокати и младши адвокати и срещу отказа за вписване в единните регистри;”
“6. изготвя образци за документи и книжата на адвокатските колегии и адвокатските съвети, които се водят от адвокатските съвети и образци на протоколите на избирателната комисия и изборното бюро;
7. поддържа единните регистри за адвокатите и адвокатските дружества;
8. води регистъра на чуждестранните адвокати, на които е признато правото да се явяват като защитници пред български съд;
9. организира център за обучение на адвокати и определя условията и програмите за обучение за повишаване на квалификацията им;
10. управлява и стопанисва имуществото на Висшия адвокатски съвет;
11. дава становище по проекти за нормативни актове и прави предложение за усъвършенстване на законодателството;
12. прави предложение на председателя на Върховния касационен съд и до председателя на Върховния административен съд за издаване на тълкувателни решения и изготвя становища по тях;
13. приема щата и определя възнагражденията на служителите;
14. осигурява и одобрява разходите, свързани с дейността на Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд.
(2) Решенията на Висшия адвокатски съвет са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата.”
Член 123 е подкрепен от комисията.
“Чл. 123. (1) Главният секретар на Висшия адвокатски съвет:
1. ръководи дейността по непосредствено изпълнение на решенията на Висшия адвокатски съвет и финансово-стопанската дейност;
2. организира заседанията и подготвя материалите за тях;
3. координира дейността на секретарите на адвокатските съвети в страната;
4. ръководи и организира работата на служителите и на помощния персонал;
5. координира дейността на помощните органи на съвета;
6. осигурява технически и административно цялата дейност на Висшия адвокатски съвет.
(2) При отсъствие главният секретар се замества от определен от председателя член на Висшия адвокатски съвет.”

“Раздел III
Председател на Висшия адвокатски съвет”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.
Член 124, подкрепен от комисията, е следният:
“Чл. 124. (1) Председателят на Висшия адвокатски съвет организира и ръководи работата на съвета и го представлява.
(2) Председателят на Висшия адвокатски съвет изпълнява задължения, произтичащи от закона, наредбите, решенията на общото събрание на адвокатите от страната и решенията на Висшия адвокатски съвет.”




Член 125 е подкрепен от комисията:
“Чл. 125. (1) При отсъствие на председателя той се замества от заместник-председател по старшинство, а при напускане се избира нов председател от извънредно Общо събрание на адвокатите от страната.
(2) Правомощията на председателя се прекратяват с изтичане на мандата, подаване на оставка, трайна невъзможност да изпълнява задълженията си поради тежко заболяване за срок по-дълъг от една година или смърт.”
“Раздел IV – Висш контролен съвет”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.
Член 126, подкрепен от комисията, е следният:
“Чл. 126. (1) Висшият контролен съвет се състои от петима членове. За негови членове могат да бъдат избирани адвокати, които има най-малко 15 години адвокатски стаж.
(2) Контролният съвет избира председател от своя състав.”
“Чл. 127. (1) Висшият контролен съвет извършва проверки на финансовата дейност на Висшия адвокатски съвет и контролира дейността на контролните съвети на адвокатските колегии.
(2) Висшият контролен съвет се отчита пред Общото събрание на адвокатите от страната.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 127.
“Раздел V – Висш дисциплинарен съд”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.
Член 128 е подкрепен от комисията:
“Чл. 128. Висшият дисциплинарен съд се състои от петнадесет членове, в това число председател. За негови членове могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 15 години адвокатски стаж. Старшинството на членовете на Висшия дисциплинарен съд се определя по продължителността на адвокатския им стаж.”
Член 129 е подкрепен от комисията:
“Чл. 129. (1) На Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция са подсъдни дисциплинарните дела, образувани срещу членове на адвокатските съвети, на контролните съвети и дисциплинарните съдилища на колегиите, на Висшия адвокатски съвет, на Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд.
(2) Висшият дисциплинарен съд разглежда като втора инстанция жалбите срещу решенията на дисциплинарните съдилища при адвокатските колегии.”
Член 130 е подкрепен от комисията:
“Чл. 130. (1) Висшият дисциплинарен съд разглежда делата в състав председател и четирима членове. Делата срещу членове на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд се разглеждат от 7-членен състав, председателстван от председателя на Висшия дисциплинарен съд.
(2) Решенията на Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция подлежат на обжалване чрез Висшия дисциплинарен съд до Върховния касационен съд в 14-дневен срок от постановяването им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, имате думата по цялата Глава дванадесета. Има ли желаещи?
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По току-що прочетената ал. 2 на чл. 130 – предлагам текстът да се допълни: “по реда на чл. 7, ал. 7”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, има ли други желаещи да се изкажат по тези текстове?
Бих препоръчал чисто редакционно, което едва ли трябва да се гласува – в чл. 122, т. 1 думите “и изнася отчет” да се заменят с “и представя отчет”. Това не променя абсолютно нищо, само че е по-точно.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): В чл. 114, ал. 1 е записано “Висшия дисциплинарен съвет”, а трябва да бъде “Висшия дисциплинарен съд”.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Това е грешка. Да се чете “Висшия дисциплинарен съд”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, разбира се. Такъв съвет няма.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Предлагам една корекция. В чл. 122, т. 7 да добавим “младшите адвокати” и точката да стане: “поддържа единните регистри за адвокатите, младшите адвокати и адвокатските дружества;”. Предвидили сме специален регистър на младшите адвокати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, добавят се и “младшите адвокати”, защото те трябва да влязат задължително. Съгласни сме.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: В чл. 115, ал. 1 – “Никой не може да бъде избиран за повече от два последователни мандата”, трябва да добавим, както беше и при органите на адвокатските колегии в страната – “в рамките на един орган”.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Да сложим “в съответния орган”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Може да се добави “в същия орган”. Става ли? Дали е еднакво с предишното?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако искате, можем да гласуваме всичко останало. Аз ще направя справка и да прегласуваме чл. 115 след малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване Глава дванадесета заедно със заглавието на главата, заглавията на разделите и текстовете, както ги представи госпожа Мингова, с редакционните корекции, които са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове ан блок.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Госпожо Мингова, за органа ли говориш или за длъжността, когато става дума за мандата? В органа има йерархия. Явно става въпрос за длъжността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Всички тези текстове се приемат единодушно.
Ако след това се наложи някоя корекция, ще я направим.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Глава тринадесета – Дисциплинарна отговорност”.
“Раздел I – Дисциплинарни нарушения и наказания”.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за наименованията.
За чл. 131 комисията предлага следната редакция:
“Чл. 131. За неизпълнение на задълженията си адвокатът и младши адвокатът носят дисциплинарна отговорност.”
Член 132, подкрепен от комисията, е следният:
“Чл. 132. (1) Дисциплинарно нарушение е виновното неизпълнение на задълженията по този закон и Етичния кодекс на наредбите и решенията на Висшия адвокатски съвет и на решенията на адвокатските съвети и общите събрания, както и:
1. нарушаване на адвокатската тайна;
2. пропуски, причинили накърняване на правата и законните интереси на клиента;
3. системна небрежност или очевидно невежество при изпълнение на професионалните задължения;
4. лично пряко рекламиране на професионалната си дейност, извършено в нарушение на този закон;
5. получаване на възнаграждение от клиенти, по-ниско от предвиденото в Наредбата на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа освен в случаите, когато в този закон и в наредбата е предвидена такава възможност;
6. приемане и осъществяване на служебна защита или особено представителство не по установения от закона ред;
7. укриване на важни обстоятелства при приемането за адвокат;
8. системно неизпълнение на задълженията като член на управителен, дисциплинарен или контролен орган на адвокатурата;
9. нарушаване на професионалната етика, морала и колегиалността спрямо други адвокати или адвокатски сдружения;
10. уронване на престижа и достойнството на професията и нарушаване на професионалната етика и морала.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата.
Заповядайте, господин Влахов.
КАМЕН ВЛАХОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам в чл. 132, ал. 1, т. 5 изразът “получаване на възнаграждение от клиенти” да бъде заменен с “уговаряне на възнаграждение от клиенти”, тъй като получаването на възнаграждението не зависи само от волята на адвоката и на клиента.

Ако се премахне възможността адвокатът да може да уговаря по-малко възнаграждение, то се премахва и възможността от нелоялна конкуренция.
Така че моето предложение е думата “получаване” да бъде заменена с думата “уговаряне”.
Вие всички знаете, че клиентите си плащат много трудно на адвокатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Влахов.
Има предложение да бъде заменена думата “получаване” с “уговаряне”.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Аз разбирам замисъла на колегата и съм склонен да приема, че основателно трябва да се съдържа и това изпълнително деяние. Но може да се получи така, че да се прескочи основното провинение – получаването.
Затова моето предложение е да се запази терминът “получаване” и да се гласува отделно добавка “и уговаряне”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: “Уговаряне и получаване”?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: “И получаване”, защото това са отделни изпълнителни деяния и мотивите са различни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тогава няма да бъде “и/или”, а ще бъде “или”.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Идеята на колегата Влахов е изпълнителното деяние да бъде във фаза уговорка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да има две изпълнителни деяния. Нали така?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Но да се съдържа и второто деяние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Следователно “или” върши работа. Няма защо да се казва “и/или”.
Заповядайте, господин Влахов.
КАМЕН ВЛАХОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Ралчев, аз пак повтарям. В някои случаи, които за съжаление са доста чести, клиентите не могат да изплатят договореното с адвокатите възнаграждение. По този начин ние изкуствено вкарваме в дисциплинарно нарушение адвоката, ако запишем това изпълнително деяние – “получаване на възнаграждение, по-ниско от определено в наредба”. Мисля, че ние изкуствено го поставяме в едно такова неблагоприятно положение.
Затова аз моля да бъде само “уговаряне”, защото уговарянето вече има съвсем пряк умисъл. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има една техническа грешка в чл. 132. Няма ал. 1, защото няма ал. 2. Членът ще има само точки.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Да, точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз искам да помислим още по този състав на дисциплинарното нарушение, който е предвиден в т. 5. Мисля, че идеята за уговарянето е добра, защото има много случаи в практиката, когато между клиента и адвоката е уговорено възнаграждението съгласно тарифата, но това дело продължава дълго. Заплащането невинаги се прави при поемането на работата в нейното начало и лицето е в обективна невъзможност да плати това, което е уговорено. Значи ли това, че адвокатът не трябва да получи част от полагащото му се поради това, че този, който го е уговорил, не го е издължил съгласно тяхната договореност?
Но аз искам да поставя един друг, по-сериозен въпрос, който не е само за разликата между договарянето и получаването.
Ще предвиди ли тази наредба, която се предвижда да се приеме, случаи, в които адвокатите могат да договорят по-ниско възнаграждение за определен вид работа от предвиденото в тарифата? Какво имам предвид?
Ясно е, че тук става дума да не се допуска нелоялна конкуренция от адвокати, които предлагат по-ниски цени от тези, които са предвидени като минимални. Но как бихте реагирали вие и като граждани, и като адвокати спрямо лица, които очевидно имат ниски доходи, малко имущество и поради това, че те не могат да платят исканата им адвокатска такса, трябва да се откажат от правосъдие? Коя ценност трябва да защитим? Толкова широко прокламираното право на защита? Тази загриженост, която постоянно демонстрираха адвокатите за правата на своите клиенти или при всички случаи договарянето на минимално предвидения в тарифата размер на възнаграждението за съответния вид адвокатска услуга?
И аз поставям този въпрос: трябва ли да се квалифицира като правонарушение случаят, когато един адвокат не толкова с оглед на своите собствени интереси, а с оглед интересите на клиента се допусне да договори по-ниско възнаграждение? Съгласен съм, че условията на това договаряне трябва да бъдат предвидени извън случаите, които ние вече гласувахме, че адвокатите могат да дават и безплатни услуги. Но това е за един тесен кръг лица, които са изрично предвидени в закона.
Историята на българската адвокатура през ХХ век познава случаи на адвокати, които са гледали дела точно на лица с ниски доходи и са защитавали техните интереси както по наказателни, така и по граждански дела. Тази традиция на българската адвокатура аз смятам, че не трябва да бъде изоставена от адвокати, които са готови да работят не само с оглед на това, което пряко гарантира техния интерес, съобразявайки се с лоялността към професията, и едновременно с това давайки защита на хора, които иначе трудно могат да си я позволят. Защото при нас правосъдието – не трябва да го крием – става все по-трудно достъпно по финансови причини.
На тези въпроси искам отговори, за да можем да определим отношението си към предвидената т. 5.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Ралчев, имате думата.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател!
Първо – по въпроса, който колегата Влахов постави.
Според мен наистина има две изпълнителни деяния, защото очевидно тази норма цели преценка само на поведението на адвоката, който може да получи и може да уговори и да не получи, а може и двете едновременно.
Така че аз виждам необходимост и съм съгласен с това да изнесем изпълнителното деяние във фазата на уговорките. Но трябва във всички случаи да се запази и фазата получаване. Защото тя изключва поведението на клиента, а касае само поведението на адвоката. Нормата, адресата е адвокатът.
Що се касае до предложението, свързано с колегата, аз ви моля да съобразите, че в крайна сметка не може да се позволи дерогирането на тази норма, защото тя представлява основна заплаха за адвокатурата. В крайна сметка престижността на адвоката се състои във възможността му да полага необходимите усилия, влагайки необходимите знания и опит, за защита интересите на клиента. А това в голяма степен е функция и от това каква клиентела той ще има. Основната заплаха за адвокатурата, особено и в настоящия й статус, се състои в две линии – едната е мисиството, имаме отделен текст, и втората е точно упражняването на една такава по вид нелоялна конкуренция.
Струва ми се, че след като сме дали право на съответния адвокатски съвет да осъществява безплатна правна помощ в казуси, приближени до тези абсолютни условия в чл. 38, може да се вмени и правото на частично внасяне на хонорар, но по преценка не на договарящия, а примерно на Адвокатския съвет – този, който определя безплатната правна помощ. Но в никакъв случай не може да се приеме, че във функцията на всеки един адвокат е да преценява кога да има безплатна помощ и кога да няма, защото в характеристиката на отношенията клиент – адвокат възмездният характер на указаното съдействие е елемент от договора, който всъщност е за адвокатската професия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
За реплика има думата господин Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Моята реплика не е да отклоня изцяло доводите на господин Ралчев, а да обърнем още веднъж внимание на връзката между текстовете за дисциплинарната отговорност в чл. 132 и чл. 38, който ние приехме, и който той цитира.
“Адвокатът може да окаже безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица.”
Но ако ние следваме юридическата логика, то би трябвало да приемем, че този, който може по-голямото, може и по-малкото. Защо допускаме адвокатът в едни случаи да може да окаже безплатна помощ на тези категории лица, а да не може да договори с тях, че ще вземе само една част от полагащото се възнаграждение? Така че, бих приел да остане т. 5 само, ако в чл. 38 след това ние добавим, че адвокатът може да оказва безплатна помощ или да получава част от възнаграждението. Това да добавим и тогава наистина може да се допусне съществуването на т. 5, която явно ще санкционира деяния, които са само в отклонение от принципа и основанията на чл. 38.
Иначе един адвокат, който би проявил по-голямо разбиране към своя клиент, ние ще го превърнем в нарушител само заради това, че трябва да поддържаме нивото на адвокатските възнаграждения, които обичайно се събират. Тази тарифа е повече индикативна, тя наистина може да има задължителен характер. Но пак казвам, само в случаите, когато тя не представлява форма на нелоялна конкуренция. Когато отклонението от тарифата е направено в интерес на определени категории лица, които не могат да си осигурят по друг начин адвокатската помощ. Мисля, че не трябва да превръщаме това в нарушение и оттам за него да се следва дисциплинарно наказание.
Предлагам да помислим по тази възможност, която според мен е издържана от гледна точка на правната логика, има и значителни социални основания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Ралчев, заповядайте за дуплика.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Бих приел, че може да има дискусия по този въпрос, само ако имаме регламентиране на преценката на адвоката досежно степента на отстъпката, която в този смисъл може да направи. Вие виждате, че когато става въпрос за безплатна правна помощ, има ясно изразени три критерия. Оттук нататък какво ще приемем, че величината на хонорара, който е по наредбата, в съответствие с кои възможности на клиента е – моментните, на заплатата му, на възможностите на неговите синове и дъщери, на имотното му състояние? И въз основа на какви преценки ще дадем възможност на една конкретна преценка за всеки един адвокат? Очевидно тук става въпрос за преценка на това до каква степен и кои са основните характеристики на опасността и това, че има нелоялна конкуренция, не касае само паричния въпрос. Искам дебело да подчертая това. Нелоялната конкуренция води и до некачествена адвокатска защита. Това е голямата опасност в настоящата адвокатска практика. Моля ви, в този смисъл да приемете доводите ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители да вземат думата?
Заповядайте, господин Валери Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, аз наистина съм раздвоен, тъй като, от една страна, смятам, че това, което казва господин Стоилов, има сериозно основание. Става дума наистина за бедни хора, които трудно могат да си позволят такава помощ. Бих попитал: какво значи материално затруднени лица и как те се дефинират? Как адвокатът ще разбере и как ще се увери, че това е материално затруднено лице? Как ще избегне дисциплинарната отговорност под претекст, че оказва адвокатска услуга на материално затруднено лице? Всъщност той оказва услуга на лице, което не е такова. Как се доказва това обстоятелство?
Второ, госпожа Милена Михайлова преди малко сподели един опит в провинцията, че много често хората в провинцията могат да си позволят да плащат наистина само част от хонорарите, по ред причини. Това изцяло е в съзвучие с казаното от господин Стоилов. По принцип понякога наистина затруднени лица могат да платят част от хонорара, но не могат да го платят целия. Така че, това е сериозен проблем. Мисля, че този проблем заслужава известно обсъждане.
Бих искал да чуя мнението на господин Ралчев по този въпрос. Как се удостоверява, как се доказва материално затрудненото положение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Връщаме дискусията върху вече приети текстове.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател, че ми предоставяте възможност да взема становище.
Уважаеми колеги, вече приехме едни текстове, които определят основната характеристика в материалния аспект между адвокат и клиент и това е чл. 36. Там ясно и точно се определя характеристиката на договора, който сключва адвокатът с неговия клиент, включително и елемента размер. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък коректив от наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Очевидно е, че след като договорът трябва да държи сметка за тези два критерия, бъдещата наредба на Висшия адвокатски съвет в още по-голяма степен ще отвори възможността за преценката и в този аспект, който вие досега поддържате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Камен Влахов, подкрепено от Янаки Стоилов, в чл. 132, т. 5 вместо “получаване на възнаграждение” да бъде “уговаряне на възнаграждение.”
Гласували 104 народни представители: за 75, против 26, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване заглавието на Глава тринадесета - “Дисциплинарна отговорност” с текстовете до чл. 132 включително, така както са подкрепени от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 12.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "Чл. 115. (1) Никой не може да бъде избиран за повече от два последователни мандата в един орган."
Това сме приели в предходния чл. 100.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване тази редакционна корекция, съвсем уместна, в чл. 115, ал. 1.
Гласували 107 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 133 има предложение на Младен Червеняков – в ал. 1 да се добави нова т. 6:
"6. лишаване от право да упражнява адвокатска професия завинаги."
Предложението не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста за чл. 133 на вносителя:
"Чл. 133. (1) За извършено дисциплинарно нарушение на адвоката се налагат следните наказания:
1. порицание;
2. глоба от една до осем минимални работни заплати;
3. лишаване от право да бъде избиран в органите на адвокатурата за срок от една до три години;
4. лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от три до осемнадесет месеца;
5. лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок до пет години при повторно нарушение.
(2) Наказанията по т. 1 и т. 2 на предходната алинея могат да се налагат заедно с друго наказание. Глобата се събира в полза на адвокатската колегия.
(3) Дисциплинарните наказания се налагат, като се вземат предвид формата и степента на вината, накърнените интереси, причините и условията, довели до извършване на нарушението, подбудите и другите смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства.
(4) В маловажни случаи на нарушения председателят на дисциплинарния съд може да направи лично предупреждение на провинилия се адвокат."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Аз бих попитал вносителите какво разбират под "степен на вина"?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Приемам забележката.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Коректно е да остане "формата на вина" като понятие в наказателното право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Младен Червеняков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 1, против 77, въздържали се 11.
Не се приема предложението за лишаване завинаги от право за упражняване на адвокатска професия.
Тъй като вносителите си оттеглят "степента на вината", няма да го подлагам на гласуване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията, с корекцията, че отпада степента на вината.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Текстът на чл. 133 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Текстът на чл. 134 е подкрепен от комисията.
"Чл. 134. (1) Дисциплинарното преследване се погасява по давност, когато наказание не е наложено в продължение на една година от извършване на нарушението, както и при смърт на извършителя.
(2) По отношение на спирането и прекъсването на давността се прилагат съответните разпоредби на Наказателния кодекс.
(3) Образуването на наказателно или административно-наказателно производство не изключва дисциплинарната отговорност и не спира давността."
Текстът на чл. 135 също е подкрепен от комисията:
"Чл. 135. (1) Всеки дисциплинарно наказан адвокат може да бъде реабилитиран от Висшия дисциплинарен съд, в случай че в продължение на три години от изтичане на изтърпяването на наказанието не е извършил друго дисциплинарно нарушение, спрямо него няма друго висящо дисциплинарно производство и е възстановил вредите, причинени от дисциплинарното нарушение, както и разноските по дисциплинарното дело.
(2) При реабилитация решението за дисциплинарно осъждане се заличава от досието на реабилитирания адвокат.
(3) Реабилитация може да се иска и от наследниците на наказания адвокат.
(4) Реабилитацията заличава всички последици от дисциплинарното наказание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По тези два текста желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване членове 134 и 135.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "Раздел II – Дисциплинарно производство".
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование и подкрепя чл. 136 със следното съдържание:
"Чл. 136. (1) Дисциплинарно производство се образува с решение на адвокатския съвет или на Висшия адвокатски съвет при писмено съобщение от държавни органи, юридически или физически лица, както и авторски публикации в медиите, в които се съдържат достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение.
(2) Анонимните съобщения не представляват законен повод за образуване на дисциплинарно производство.
(3) Достатъчно данни за образуване на дисциплинарно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение за извършено дисциплинарно нарушение."
По чл. 137 има предложение на Младен Червеняков, което е подкрепено.
Комисията предлага следната редакция на чл. 137:
"Чл. 137. (1) След постъпване на съобщение за извършено дисциплинарно нарушение адвокатският съвет е длъжен да уведоми адвоката, който може да даде обяснение в 7-дневен срок от уведомлението.
(2) След изтичане на срока по предходната алинея председателят на адвокатския съвет възлага на докладчик – основен или резервен член на съвета, извършването на проверка за наличие на основание за образуване на дисциплинарно производство. Проверката следва да се извърши в едномесечен срок.
(3) На докладчика може да бъде направен отвод, когато адвокатът има основателни съмнения в неговата безпристрастност. Докладчикът е длъжен да се отведе сам – ако са му известни обстоятелства, които могат да поставят под съмнение неговата безпристрастност. При отвод председателят на съвета определя нов докладчик.
(4) В случай че проверката трябва да се извърши в района на друга адвокатска колегия, тя може да се изпълни по делегация от докладчик, определен от председателя на адвокатския съвет, в чийто район ще се извърши действието.
(5) След приключване на проверката в първото заседание на адвокатския съвет докладчикът докладва писмено за резултата й. В същото заседание адвокатският съвет се произнася с решение за образуване или отказ да се образува дисциплинарно производство. При необходимост адвокатският съвет разпорежда извършването на допълнителна проверка в 14-дневен срок. Ново връщане за проверка е недопустимо.
(6) Отказът за образуване на дисциплинарно производство може да се обжалва от заинтересованото лице в 14-дневен срок от съобщението пред Висшия адвокатски съвет.
(7) Дисциплинарно обвинение се изготвя, внася и поддържа пред дисциплинарния съд от докладчика, извършил проверката по конкретния случай, или от определен от адвокатския съвет член на съвета. Решението заедно с преписката и копие от досието на адвоката се изпраща на дисциплинарния съд.

(8) Компетентният дисциплинарен съд е дисциплинарният съд на колегията, в която е вписан адвокатът, съответно Висшия дисциплинарен съд в случаите по чл. 129, ал. 1.
(9) За извършено дисциплинарно нарушение извън пределите на страната решението за образуване или отказът да се образува дисциплинарно производство се взема от Софийския адвокатски съвет, а дисциплинарното дело се разглежда от дисциплинарния съд при Софийската адвокатска колегия.
(10) Адвокатският съвет уведомява компетентния орган в държавата, където чуждестранен адвокат, който упражнява адвокатска професия в България, е придобил адвокатска правоспособност, за извършеното от него дисциплинарно нарушение и му изпраща препис от решението за образуване на дисциплинарно производство, като при поискване му предоставя и всички налични данни и доказателства, събрани в хода на проверката.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 138:
“Чл. 138. (1) Председателят на дисциплинарния съд образува дисциплинарно дело и определя състава, който ще го разгледа.
(2) Заседанието по дисциплинарното дело се насрочва не по-късно от един месец от образуването му.
(3) Препис от дисциплинарното обвинение с писмените доказателства, заедно с уведомление за датата на заседанието, се изпраща на адвоката.
(4) Адвокатът може в 7-дневен срок от получаването да направи възражение и да посочи доказателства в негова подкрепа.”
Комисията подкрепя чл. 139:
“Чл. 139. (1) Дисциплинарният съд разглежда делото с участието на обвинителя, дисциплинарно обвинения адвокат и заинтересуваното лице. Неявяването на дисциплинарно обвинения адвокат не е пречка за разглеждане на делото.
(2) Ако дисциплинарно обвиненият адвокат не е уведомил адвокатския съвет за промяна на своя адрес, обявлението за образуване на дисциплинарно производство и за неговото насрочване се поставя в адвокатския съвет, като призоваването му се счита за редовно. Същото правило важи и за заинтересуваното лице, ако е променило адреса си, без да уведоми адвокатския съвет.
(3) Член на състава на съда подлежи на отвод, ако са налице основанията по чл. 137, ал. 3.
(4) Дисциплинарно обвиненият адвокат има право на адвокатска защита.
(5) Дисциплинарният съд допуска доказателствата, които са от значение за изясняване на делото.
(6) В дисциплинарното производство се прилагат правилата на Наказателно-процесуалния кодекс, доколкото в този закон не се съдържат други правила.”
Комисията подкрепя чл. 140:
“Чл. 140. (1) Дисциплинарният съд се произнася с решение, с което налага дисциплинарно наказание на адвоката или го оправдава.
(2) Решението се взема на тайно съвещание с мнозинство на членовете на състава и се обявява чрез прочитането му от председателя на състава.
(3) Член на състава, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението с особено мнение, което се прилага към решението.
(4) Мотивите на решението и мотивите на особеното мнение се изготвят и обявяват заедно с решението. По изключение съставът може да постанови те да се депозират в 7-дневен срок от обявяване на решението.”
Комисията подкрепя чл. 141:
“Чл. 141. (1) Решението на дисциплинарния съд може да се обжалва от страните в 14-дневен срок от обявяването му чрез дисциплинарния съд до Висшия дисциплинарен съд.
(2) Висшият дисциплинарен съд насрочва делото и го разглежда в срок не по-дълъг от един месец.
(3) При разглеждане на дело във Висшия дисциплинарен съд задължително участва член на Висшия адвокатски съвет, който дава становище по основателността на жалбата.”
Комисията подкрепя чл. 142:
“Чл. 142. (1) Висшият дисциплинарен съд разглежда делото по реда на чл. 138-140.
(2) Висшият дисциплинарен съд може да събира нови доказателства по искане на страните и служебно.”
Комисията подкрепя чл. 143:
“Чл. 143. (1) Разноските по дисциплинарното дело са за сметка на наказания, а в случаите на оправдаване – за сметка на адвокатския съвет, ако са направени след внасяне на обвинението в дисциплинарния съд, и за сметка на дисциплинарния съд, от който делото е разгледано.
(2) В случай, че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат в едномесечен срок от влизане на решението, адвокатският съвет или дисциплинарният съд могат да поискат издаването на изпълнителен лист от районния съд, като адвокатът се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията.”
Член 144, подкрепен от комисията:
“Чл. 144. (1) Адвокатският съвет вписва дисциплинарното наказание в досието на адвоката и изпраща препис от решението на Висшия адвокатски съвет, за да се отбележи в единния регистър на адвокатите.
(2) Председателят на Висшия адвокатски съвет предприема действия за обнародване в “Държавен вестник” на решението, с което се налага дисциплинарно наказание по чл. 133, ал. 1, точки 4 и 5.”
Член 145, подкрепен от комисията:
“Чл. 145. За наложената глоба районният съд издава изпълнителен лист в полза на адвокатската колегия.”
Комисията подкрепя чл. 146:
“Чл. 146. Адвокатският съвет съхранява архива с решенията за налагане на дисциплинарни наказания до напускане на Колегията от адвоката, но не по-малко от 15 години, освен ако адвокатът е починал.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, имате думата по тези текстове. Има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете от Раздел II, заедно със заглавието, така както са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 5.
Тези текстове, заедно със заглавието на раздела, са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четиринадесета “Адвокатски регистри”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 147 и предлага следната редакция:
“Чл. 147. Адвокатските съвети водят регистри на адвокатите, младши-адвокатите, адвокатските сътрудници, адвокатските дружества и на чуждестранните адвокати, допуснати да упражняват адвокатска професия на територията на Република България по наименованието по произход. Правилата за водене на регистрите се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 148 и предлага следната редакция:
“Чл. 148. (1) Висшият адвокатски съвет води Единни адвокатски регистри за адвокати, за адвокатски дружества и за чуждестранни адвокати. Правилата за водене на регистрите се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет. В Единните регистри се вписват предвидените в закона обстоятелства въз основа на данни от регистрите на адвокатските съвети.
(2) В Единните регистри адвокатите се вписват и получават личен номер, чийто последни две цифри представляват код, означаващ колегията, а предшестващите цифри – поредния номер на адвоката според вписването му в регистъра на адвокатска колегия. Вписаните в един ден се подреждат по реда на постъпването на документите им. Личният номер от Единния адвокатски регистър е постоянен и се вписва в адвокатската карта, в договора с клиента и в адвокатското пълномощно.
(3) По реда, предвиден в предходната алинея чуждестранните адвокати се вписват в Единен регистър на чуждестранните адвокати, упражняващи адвокатска професия в България.
(4) Висшият адвокатски съвет ежегодно обнародва в “Държавен вестник” списък, съдържащ трите имена и поредния номер на адвокатите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 149:
“Чл. 149. (1) Адвокатските регистри са публични.
(2) Вписванията в адвокатските регистри имат удостоверително действие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата по тази глава “Адвокатски регистри”. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Искам да попитам в чл. 147, първото изречение накрая “… територията на Република България по наименованието по произход” - какво значи това?
Господин Ралчев или някои от адвокатите да обяснят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За регистрите ще може ли някой от колегите, които са работили по този текст, да обяснят какво значи това “по наименованието по произход”?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Според мен би трябвало аналогично на това, което сме приели, да бъде “по наименованието, под което упражнява адвокатската професия в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност”.
Ако това е идеята, така трябва да го изпишем тук. Защото не ми е ясно какво означава “по наименованието по произход”?
Ако гласуваме с това уеднаквяване, а вече в доклада с Правния отдел ще го изчистим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Точната терминология ще бъде съгласувана.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Тези текстове са приети.


ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По Допълнителните разпоредби комисията предлага следната редакция:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Юридически стаж” е времето, през което лицето е работило на длъжност или упражнявало професия, за която се изисква юридическо образование и правоспособност, включително стаж на лицата с висше юридическо образование, които работят като дознатели в системата на Министерството на вътрешните работи.
2. “Държава, в която е придобита адвокатска правоспособност” е държавата, в която лицето е придобило право да упражнява адвокатска професия по чл. 24, ал. 1, независимо от наименованието, под което тази дейност се упражнява, и гражданството на лицето.
3. Упражняването на адвокатска професия от чуждестранния адвокат е действителна и непрекъсната, когато е упражнявана без прекъсване в продължение най-малко на 3 години, освен при бременност и раждане или временна неработоспособност.
4. “Кантора” е сграда или част от сграда, в която адвокат или адвокатско дружество приема клиентите си, на чийто адрес адвокатът може да бъде намерен и който адрес и чийто номер на средства за комуникация е обявен в адвокатския съвет. Кантората може да бъде и в жилището на адвоката. Няколко адвокати могат да имат обща кантора и без да са съдружници.
5. “Повторно” е дисциплинарното нарушение, извършено след влизане в сила на решението, с което е наложено дисциплинарно наказание за същото нарушение, и преди настъпването на реабилитация.
§ 2. Доколкото в този закон не се предвижда друго, за реда и начина на връчване на съобщенията се прилага съответно Гражданският процесуален кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за Допълнителните разпоредби по допълнителния доклад. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 1 от Допълнителните разпоредби.
Гласували 99 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 2.
Параграф 1 от Допълнителните разпоредби е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Искам да Ви помоля преди окончателното гласуване на закона да прегласуваме две разпоредби от него. Става дума за чл. 38, ал. 2 и чл. 44, ал. 1. В чл. 38, ал. 2 се предвижда, че когато има освобождаване от заплащане на възнаграждение на адвоката и в съответното производство се присъждат разноски, то съдът определя възнаграждение на адвоката, което плаща насрещната страна.
Но трябва да уточним, че става дума за хипотези, при които разноските са възложени на насрещната страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Този, който е загубил делото, той плаща разноските на противната страна.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Тогава да звучи така:
“Чл. 38. (2) В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.”
Не може същият този адвокат, който не е взел възнаграждение от клиента си, да загуби делото и да се задължи на всичкото отгоре насрещната страна за това, че е спечелила процеса, да заплати разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мисля, че не тази е идеята на ал. 2 в сегашната редакция, но е неточно и неясно казано. Ако четем първото изречение, излиза, че винаги трябва да плаща разноски.
Поставям на гласуване редакцията на ал. 2 на чл. 38 така, както беше докладвана от председателя на комисията.
Гласували 112 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 6.
Член 38, ал. 2 е приета в редакцията, която сега гласувахме. Моля да се отбележи в стенографския протокол.
По чл. 44, който е във връзка с чл. 43 – може би тук въпросът е защо липсва втора алинея?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: В чл. 43 са изброени хипотези, при които един адвокат не може да има качеството на адвокат, ако го съвместява с други качества и същевременно не може да поема адвокатски ангажимент при наличието на определени обстоятелства. Това е изброено в няколко алинеи. В чл. 44, ал. 1 сме приели, че когато има назначаване като служебен защитник и адвокатският съвет служебно назначава даден адвокат, той не трябва да го прави при тези хипотези по чл. 43, само че тук е изключена ал. 2.
Бих искала някой да ми го обясни, защото на мен лично не ми е съвсем ясно, откъде идва изключението и дали това означава, че в тези случаи може? Според мен не означава това.
Но защо не е посочена ал. 2?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
В чл. 44, ал. 1 е казано кога е длъжен да поеме защитата. Изключена е ал. 2, защото според нея той въобще не може да бъде адвокат по този въпрос. Това е целият въпрос.
Това не значи, че лицата по ал. 2 могат да бъдат. И те не могат да бъдат, но те са изключени на другото си основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо тогава да не го кажем: “по чл. 43, ал. 1-5” и да е ясно?
Защото чл. 43 казва, че адвокатът не може да бъде еди-кой си, във втората алинея – адвокатът не може да бъде повереник или защитник, ако е бил съдия, съдия-изпълнител, прокурор…” ако четем чл. 44, значи служебен защитник може да бъде назначен на тези лица. Струва ми се, че нямаме спор по този въпрос. Но няма да сбъркаме, ако го посочим в чл. 44, ал. 1.

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Идеята за препращащата норма към чл. 43, ал. 3 и 4 е да нямаме даване на съвети на двете страни. Докато идеята на ал. 2 е, че той се изключва от възможността да бъде адвокат по това дело. Значи това са двата успоредни плана. Те и в двата случая преследват една и съща цел и я постигат – да има ясна зона на позицията и страната. А ал. 2 изключва въобще да имаш право да участваш, защото когато си бил съдия, заседател, прокурор, следовател и т.н., ти си имал решаваща роля. Докато ал. 3 и 4 касаят само страните. Това разделение има място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има място това разделение, но защо в служебната защита не пишем, че се обхваща и ал. 2? Не може адвокатският съвет да назначи за адвокат лице, което е било съдия, прокурор и т.н., в роднински връзки…
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: По това дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се, че по това дело.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Основанията на изключване са различни, господин председател. В единия случай имаме страни в производството, а в другия случай е ролята на решаващ орган. И като прибавим роднините, които са на самостоятелно основание, свързано с презумпцията за пристрастие… Основанията са различни, целта е една и съща. Значи едното казва: ти въобще не можеш да бъдеш адвокат в такъв процес, а второто казва: не можеш да приемеш само такава служебна защита. Едното е глобално и си има самостоятелно място. Алинея 2 си има самостоятелно място и нейният обект на охрана е много по-голям от този на ал. 3 и 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз не искам да споря. Добре, според Вас ал. 1 на чл. 44 е перфектна и не е необходимо да се добавя втора алинея.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрах.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Защо тогава изключваме и ал. 5? Ние казваме “ал. 1 и 3-5”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За мен не е така, но както и да е.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Да кажем: “освен в случаите по чл. 43”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, ако ние кажем “по чл. 43”, разбира се, не е необходимо да изброяваме алинеите и готово.
Направете това предложение все пак, за да мога да го подложа на гласуване.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Да, правя формално предложение да се позовем при препращането само на чл. 43, а вече в зависимост от това, което обясни господин Ралчев, то ще бъде изтълкувано по подобаващ начин. Но за да няма опасност от някакъв друг вид тълкуване, което не би било коректно, да не сочим алинеи. Това е предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли възражения върху това предложение на председателя на Комисията по правни въпроси? Няма.
Поставям на гласуване във вече гласуваната ал. 1 на чл. 44 думите “ал. 1, 3-5” да отпаднат, като остане само “освен в случаите на чл. 43”. И следва второто изречение.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 4.
Това предложение е прието.
Следователно и текстът с тази му редакция е приет.
Междупрочем трябва да гласуваме и § 2 от Допълнителните разпоредби, така както беше докладвано от председателя на комисията. Става въпрос за съответното прилагане на Гражданския процесуален кодекс.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Параграф 2 от Допълнителните разпоредби е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 3 от Преходните и заключителни разпоредби има предложение на Младен Червеняков: ал. 2 и 3 да се обединят в една алинея, която гласи:
“(2) Разпоредбите на настоящия закон влизат в сила от 1 януари 2005 г., с изключение на чл. 10 до чл. 19, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.”
Аления 3 да отпадне.
Комисията не е подкрепила предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3 и предлага систематичното му място да бъде като § 7 със следното съдържание:
“§ 3. (1) Този закон отменя Закона за адвокатурата.
(2) Разпоредбата на чл. 50 влиза в сила от 1 януари от 2005 г.
(3) Разпоредбите на чл. 10 - чл. 19 влизат в сила от 1 януари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, по този параграф от Преходните и заключителните разпоредби имате ли желание да вземете отношение? Няма желаещи.
Поставям на гласуване първо предложението на народния представител Младен Червеняков със съдържанието, което беше докладвано от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 12, против 96, въздържали се 13.
Предложението на народния представител Младен Червеняков не се приема.
Моля да гласувате предложението на комисията за този параграф, който става § 7, вместо 3, както е сега.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Параграф 7 от Преходните и заключителните разпоредби е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграф 4, който става § 3, е следният:
“§ 3. (1) Лицата, придобили адвокатска правоспособност до влизане в сила на този закон, запазват правата си.
(2) В шестмесечен срок от влизане в сила на този закон лицата по ал. 1 са длъжни да заявят пред съответния адвокатски съвет обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на адвокатската колегия съгласно този закон.
(3) В срока по ал. 2 съществуващите дружества по чл. 357-364 от Закона за задълженията и договорите са длъжни да заявят за вписване в адвокатската колегия договора и обстоятелствата, подлежащи на вписване по този закон.”

По § 5 има предложение на народния представител Младен Червеняков, което е подкрепено от комисията: то става § 4:
"§ 4. Избраните до влизането в сила на този закон органи на адвокатските колегии и на Висшия адвокатски съвет продължават да упражняват правомощията си съобразно разпоредбите и сроковете на този закон."
Комисията предлага да бъдат създадени параграфи 5 и 6 със следната редакция:
"§ 5. Висящите производства по молби за вписване като адвокати, подадени до 1 юни 2004 г., се разглеждат по досегашния ред.
§ 6. В чл. 39 от Закона за защита на класифицираната информация се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, т. 7 след думата "прокурорите" се поставя запетая и се добавя "адвокатите".
2. В ал. 3, т. 3 след думата "прокурорите" се поставя запетая и се добавя "адвокатите"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дами и господа народни представители, имате думата по тези текстове.
Може би по-ясно трябва да формулираме един от параграфите. Затова беше и тази консултация с госпожа Мингова. Виждам, че тя продължава.
Моля, гласувайте параграфи 3, 4, 5 и 6 по съответната номерация, но тя може да претърпи известна промяна.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Параграфите се приемат, а с това е приет изцяло и Законът за адвокатурата. Нека да пожелаем на нашата адвокатура действително да защитава правата и интересите на българските граждани. Тя вече има нов закон.
Професор Мингова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, от тази трибуна искам да изкажа благодарност на членовете – народни представители, сътрудници и експерти на работната група, която положи изключително много усилия, за да подготви този законопроект, и най-вече на нейния председател – господин Янаки Стоилов. Искам да благодаря на цялата Комисия по правни въпроси за усилията, които положи, да благодаря и за усилията на вносителите на законопроектите, които ни дадоха основание да разгледаме тази много важна материя, и на всички вас за подкрепата в пленарната зала днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше един много труден законопроект, всъщност два закона, които ги обединихте и сега виждаме финала.

Уважаеми колеги, преминаваме към точка трета от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА И МУЗЕИТЕ.
Има думата господин Данаилов.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Много Ви благодаря, господин председател.
"Закон за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите".
Комисията подкрепя наименованието на закона по вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По наименованието на законопроекта няма предложения.
Моля, гласувайте това наименование.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Наименованието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По § 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има предложение от народния представител Иван Иванов – в § 1 да отпаднат думите "както и за процесите в природата".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 1:
"§ 1. Член 3 се изменя така:
"Чл. 3. Паметник на културата е всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа.
Господин Иванов, вероятно ще обосновете Вашето предложение.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Без никакво съмнение процесите в природата съществуват, но тук ние говорим за паметници на културата. Културата, господин председателю, се дължи единствено на резултат на човешките дейности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Културата не е ли част от природата? Човекът не е ли дело на природата, венецът на природата?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: В противен случай ние ще продължим да класифицираме страните в света с по-културна и по-некултурна природа, ако продължим по този начин.
Аз ще попитам, например един природен феномен, каквито са Скалните мостове в Родопите, в Ер Кюприя, паметник на културата ли е? Не.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА (НДСВ, от място): Да.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ, от място): С научна стойност е.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Това е природна забележителност! Ако е паметник на културата, би трябвало да има човешка дейност при съграждането на какъвто и да е обект.
Освен това ми беше възразено, че има колекции от пеперуди из областта на зоологията, минералогията и т.н. Всяка колекция, уважаеми колеги, е резултат на активна човешка дейност, на търсене, подбиране, подреждане от хората, влагане на сериозни научни познания, в резултат на което всеки един от нас може да види отлично подредени колекции в съответните музеи. Всичко това е резултат от човешка дейност.
В противен случай ние ще считаме, че Белоградчишките скали също така са паметник на културата. То е резерват по определен начин, това е природен феномен и забележителност. Паметник на културата е Белоградчишката крепост със своята архитектура, със своето историческо значение във всяко едно отношение, да. Ако ние разширим текста и под паметник на културата разберем и всичко, което говори за процесите в природата, спокойно можем да обявим половин България за паметници на културата. Затова аз поддържам своето предложение.
Второто, което искам да отбележа по този § 1, това е за думите “автентично материално свидетелство”. Така написано, се чете, че паметник на културата е всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство. Аз лично приемам, че движимите материални свидетелства трябва да бъдат автентични, защото няма неавтентични паметници на културата. Те са или копия, или фалшификати.
Що се касае до недвижимите материални свидетелства, уважаеми колеги, има редица случаи, когато безспорни паметници на културата в резултат на стихийни бедствия, в резултат на природни процеси практически са се оказали негодни за използване и такива паметници на културата са били разрушени до основи, след което са изцяло възстановени. В някои от нашите исторически резервати, имам предвид Копривщица, имам предвид Арбанаси с прочутата Констанциева къща там – реално това е изцяло възстановен паметник на културата. Той не е автентичен, но независимо от това той е паметник на културата с национално значение. Когато слагаме думата “автентичен”, ние трябва да знаем какво влагаме в тази дума. Иначе просто използваме думите, така както на нас ни е изгодно. Един закон трябва да има съвсем ясно използване на терминологията и думите.
Отново казвам, тъй като е изброено всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство, аз приемам за движимо, че трябва да е абсолютно автентично, защото иначе ние ще покровителстваме фалшификатите. За недвижимото реално на много места и в България, и в чужбина са изцяло съградени, възстановени загинали, както се казва, във времето паметници на културата.
Господин председателю, завършвам, като отново заявявам, че по мое дълбоко убеждение процесите в природата не би трябвало да бъдат считани за паметник на културата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Народният представител госпожа Даринка Станчева.
Заповядайте за изказване.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Няма да изнасям лекция по изкуствознание на народните представители. Искам само да кажа, че в сега действащия закон природните образци, които събират музеите, под формата на сбирки, не са движими паметници на културата и на практика не са защитени. С това допълнение, което слагаме в изменение и допълнение на действащия закон, което е за процесите в природата като материални свидетелства, им се дава статут на паметник на културата като такива природни образци. Това е първото съображение. Навсякъде в текста “природни образци” ще отпадне.
Второто ми съображение е, че в Приложение 33а, което всъщност е същината на изменението и допълнението на сега действащия закон, в приложението за движими паметници на културата, които подлежат на разрешителен режим, присъстват колекции и образци, както каза и господин Иванов, по зоология, ботаника, минералогия, анатомия, палеонтоложки и други, които не могат да бъдат изключени от категорията “паметници на културата”.
В заключение само ще кажа, че културното наследство обхваща както природонаучното, така и културно-историческото наследство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този първи параграф? Няма.
Поставям на гласуване, първо, предложението на народния представител Иван Иванов.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 40, против 68, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 85, против 4, въздържали се 8.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Има предложение в § 2 от господин Чауш и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 2 със следното съдържание:
“§ 2. В чл. 5 се създава ал. 6:
(6) Координацията, контролът и методическото ръководство по опазването и разпространението на движимите паметници се осъществяват от Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По този параграф имате ли предложения, уважаеми дами и господа народни представители? Няма.
Моля, гласувайте § 2.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Параграф 2 всъщност ще стане § 3 – после ще го определим. Комисията по принцип приема текста на вносителите.
Има предложение от народния представител Иван Иванов, което гласи следното:
“В § 2, т. 1 думите “количеството на които позволява” се заменя с думите “позволяващи”, а думите “постоянен източник” се заменят с думите “източници”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
“§ 3. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Музеи се създават при наличие на движими паметници на културата, количеството на които позволява да се организира тяхното представяне пред публика във вид на музейна експозиция, сграден фонд, осигуряващ условия за опазването и публичното им представяне и постоянен източник за финансиране дейността на създавания музей.”;
2. Досегашните алинеи 2, 3, 4, 5 и 6 стават съответно ал. 3, 4, 5, 6 и 7;
3. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и се изменя така:
“(8) Частните музеи са културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, за създаването на които е необходимо разрешение на министъра на културата, издадено в тримесечен срок от постъпване на заявлението. Отказът за издаване на разрешение може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз имам две предложения по § 2, т. 1.
Ще прочета текста на вносителя, който междупрочем е влязъл и като текст на комисията:
“Музеи се създават при наличие на движими паметници на културата, количеството на които позволява да се организира тяхното представяне пред публика…”

Показател за движим паметник на културата не е количеството. Това е повече от ясно. Още повече, че се казва: “наличие на движими паметници за културата”, което е в множествено число. Оттам нататък въвеждането на думите “количеството на които” дава възможност по административен път определени органи, които ще бъдат оторизирани да кажат: А, да, ако притежавате 25 картини – да, можете да организирате музей на изобразителното изкуство, но ако притежавате 20 – не може. Съвсем произволно съм избрал броят на картините. Сигурно са 200 или 250. Както желаете, така го възприемете.
За мен е много по-естествено да се каже, че музеи се създават при наличие на движими паметници на културата, позволяващи да се организира тяхното представяне. В самия този текст се разбира, че тези паметници за културата трябва да съдържат в себе си определена стойност, която да позволи да бъдат организирани във вид на експозиция.
И понеже говорим за количество аз искам да напомня нещо. Сигурен съм, че голяма част от хората, които на моята възраст, както и председателят на комисията господин Данаилов сигурно си спомня, че в началото на 80-те години в България гостува първото и най-сполучливо копие на “Мона Лиза”. Една единствена картина накара хората не само от София, но от цяла България да стоят в продължение на седмици на опашка, за да я видят. Тогава нямаше количества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама, накрая май някой нещо беше направил.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Това, господин председател, че накрая един човек с психични отклонения наистина агресивно наруши целостта на картината с нож не го споменах, защото то не е най-добрата реклама за нас, но това, което остава като същина и за което ви казвам е, че културата действително се оценява чрез стойността, значимостта на културното произведение, а не чрез броя на произведенията. Това е първото, което искам да ви кажа и затова наистина настоявам да не записва “количеството на което”. Ние не можем по този начин културните паметници да ги определяме, защото това ще доведе може би до административни извращения, когато се оценява това количество.
Второто, което заявявам е, че думите “постоянен източник”, които са в края на т. 1 от § 2, а именно, че “осигуряващ условия за опазването и публичното им представяне и постоянен източник за финансиране”. Аз питам какво значи това, например, за един частен музей? Какво значи “постоянен източник на финансиране”? Този частен музей може да има финансиране от дарения, може да има финансиране от определени фондации, може да има финансиране от собствени приходи. Виждате как в Археологическия музей започват да организират все повече определени приеми, от които получават определени собствени приходи. Защо трябва да се пише “постоянен източник”?
Ако с течение на времето източникът отпадне или бъде заменен с друг източник трябва ли да се закрие музеят? Това, специално за частните музеи, аз поне не мога да го възприема като нормално. Съвсем друго е за музеите, които получават държавна субсидия. Да, държавата има ангажименти пред българската култура и трябва да осигурява този постоянен приход. Това е всъщност един постоянен източник за финансиране, но такава норма поставена в общата рамка на българските музеи е една рестрикция, която действително може да доведе до нежелани резултати. Действително, ако се замисля не виждам защо българският законодател трябва да фиксира задължително постоянния източник.
Ето защо, господин председател, аз поддържам двете си предложения и се надявам да бъда подкрепен от моите колеги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат думата?
Професор Данаилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин Иванов, аз много съжалявам, че Вие не можахте да участвате в дискусията. Разбрахме, че имате неотложен ангажимент. Именно по тази тема много разговаряхме. Бяхме поканили доста експерти, тъй като на мен също ми направи впечатление това. Мисля, че Вие сте прав в първата част, а именно, че музеите се създават при наличие на движими паметници на културата, “паметници на културата, позволяващи да се организира тяхното” - това, което предлагате Вие.
Много го коментирахме дали да махнем “които”. Там имаше доста спорове. Опитваха се да ни убедят, но действително това, което и сега продължавате да твърдите е правилно. Мисля, че то ще бъде възприето и от другите колеги от комисията.
Що се отнася до финансирането - също доста въпроси бяха зададени в това отношение. Вносителите също могат да дадат някакво обяснение. Тук става въпрос за § 3 – става въпрос за музейните фондове, които подлежат на износ. Те се финансират с бюджетни средства.
Извинете ме само за секунда. Нещо обърквам…
Тук се зададе въпрос, че може би това обезсмисля цялото изменение на закона.
Основният смисъл на текста на вносителите е свързан със защитата на музейните фондове при износа им в чужбина. От тази гледна точка освен това всички музеи са публични – дали са общински, държавни или частни, те са равнопоставени. Разбирате ли? Иначе става точно обратното. И от тази гледна точка това бяха аргументите, които ни бяха изказани от експертите. Госпожа Станчева също ще допълни някои неща по този въпрос, но доста дълго той беше обсъждан. Аз също разбрах Вашето предложение като правилно, но се убедихме, че по този начин разделяме едното от другото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Данаилов. Вие вероятно сте забелязали, както и останалите членове от комисията, че по въпроса свързан с износа и временния износ на движими паметници на културата аз нямам нито една забележка. Казвам това съвсем имплицитно, за да бъда разбран от моите колеги.
Всъщност в мотивите на вносителите това е поставяно на преден план, но отпред се повяват текстове, които Вие защитавате. Всъщност цялата тази алинея, която аз оспорвам в тази част по отношение на постоянен източник няма нищо свързано с износа. Записано е: “Музеи се създават при наличие на движими паметници на културата, количеството на които позволява да се организира тяхното представяне пред публика във вид на музейна експозиция, сграден фонд, осигуряващ условия за опазване и публичното им представяне и постоянен източник за финансиране дейността на създавания музей”.
Тук нищо не се говори за износ. Това са просто някои неща, които за мен са фундаментални в рамките на закона и аз оспорвам две неща, които отново ще повторя.
Считам, че количеството не може да бъде показател за качествата и достойнствата на един музей и на движимите паметници на културата, поради което думата “количество” да отпадне.
И, второ – считам, че въвеждането на понятието “постоянен източник на финансиране” е изключително рестриктивно и фактически е стремеж може би да бъде ограничено организирането на музеи. И питам защо културната деверсификация в една страна България нима не е нещо, което е хубаво за българските граждани? Един музей дори в един по-малък град, нима не би могло да бъде организиран, ако не се гарантира постоянен източник за финансиране? Откъде, как се свързват нещата, за мен остава неясно.
Затова отново казвам, че моите възражения са основно в тази част на закона, която не е свързана с мотивите на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше първа реплика.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Данаилов, имате право на дуплика, ако желаете да използвате това свое право. Не желаете.
Давам думата на народния представител Даринка Станчева.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Ако се изчете изречението “позволяващи да се организира тяхното представяне пред публика във вид на музейна експозиция”, ще видим, че всъщност музейната експозиция не означава един експонат – това, което казва господин Иванов и с което съм съгласна. Изхождам и от мнението на колегите при обсъждането в комисията. Затова предлагам ал. 2 да стане: “Музеи се създават при наличие на движими паметници на културата, позволяващи…”, т.е. това, което предлага господин Иванов.
За да бъдем коректни, господин Иванов, трябва да кажем, че един предмет може да бъде музейно експониран – това, което казахте за “Мона Лиза”, но това не е музейна експозиция. Така че Вие се опитахте неволно, без да искате, да заблудите колегите.
Що се отнася до ал. 6, по този закон всички музеи са равнопоставени. Така че не виждам защо трябва да ги разделяме на финансирани бюджетно, небюджетно и т.н. Наредбата, която регламентира как ще се създават и управляват музейните фондове, сега се отнася, а би следвало и в бъдеще да се отнася за всички музеи. Така че ние не ги делим на бюджетни и финансирани с небюджетни средства – това, което каза тогава господин Явор Милушев. Трябва да напишем отделен Закон за частните музи ли?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Думата за първа реплика има народният представител Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Станчева, аз по никакъв начин не съм се стремял да заблудя залата. Исках да дам пример, че един паметник на културата не може да се поставя на базата на бройки. Понякога такива паметници на културата са изключително значими и не е необходимо да се търси определен брой. Има музеи – не само в България, но и в Европа, където хората отиват и ги посещават само заради едно или две произведения на изкуството. Отиват, стоят пред тях и буквално си излизат. Това са малки музеи, които съществуват по стечение на обстоятелствата, исторически, чрез дарения на някой меценат, роден в този град и подарил им изключително значимо произведение на изкуството. То е единственото, което блести и в музейна експозиция.
Що се касае до второто, не аз искам да разделя държавните музеи, които са бюджетно финансирани, от частните музеи. Тук всъщност, искайки да се въведе постоянен източник за финансиране, вносителите искат всички музи да бъдат приравнени към музеите с гарантиран постоянен източник на финансиране. Това са националните и други музеи, които са на бюджетна издръжка. Това е, което искам – всички да не бъдат поставяни под общ знаменател. Дори Конституцията позволява равнопоставеност на стопанската дейност. По същество, независимо, че е в сферата на културата, когато се организира един музей, той носи приходи. Защо трябва да бъде ограничена възможността за разкриване на един музей, дори да има необходимата музейна експозиция, с изискването, че непременно трябва да има постоянен източник на финансиране. Аз така или иначе не чух точен отговор нито от председателя на комисията, нито от Вас. Защо трябва да има постоянен източник на финансиране? Това е, което питам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Станчева.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА (НДСВ): Благодаря.
Под “постоянни източници на финансиране” се има предвид не с наредбата, посочена в закона, да бъде създаден един музей само с цел да се укрие национално богатство по смисъла на закона или пък паметник на културата, а след една седмица да прекъсне финансирането и той да се закрие, като така непрекъснато се отваря и затваря процедурата. Тук се има предвид да се защитят тези частни музеи. Абсолютно съм съгласна с Вас – никъде не е забранено те да бъдат финансирани от юридически лица, фондации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този параграф? Няма.
Най-напред ще поставя на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов, но няма да го поставя изцяло, а всяко за себе си, защото предложението макар и да е само по т. 1, съдържа две предложения, които имат различна поддръжка, доколкото чух в залата.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов: думите “количеството на които позволява” да се заменят с думата “позволяващи”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 102 народни представители: за 79, против 21, въздържали се 2.
Първото предложение на народния представител Иван Иванов се приема.
Поставям на гласуване отново предложението на Иван Иванов – думите “постоянен източник” да се заменят с думата “източници”.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 62, против 59, въздържали се 2.
Предложението на народния представител Иван Иванов се приема.
Заповядайте за процедура, госпожо Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на НДСВ искам прегласуване.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС, от място): С какъв мотив го искаш това прегласуване?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване. Традицията в този парламент е, че не е необходимо това предложение да се обосновава. Затова съм длъжен още веднъж да поставя на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов – думите “постоянен източник” да се заменят с думата “източници”.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 63, против 82, въздържал се 1.
Това предложение на народния представител Иван Иванов не се приема. (Силен шум в блока на ОДС.)
Господин Нихризов, заповядайте, имате право на процедура.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, които сме останали тук! В момента се състезаваме с колко карти можем да гласуваме в повече.
От името на Парламентарната група на Обединените демократични сили искам поименна проверка с изчитане имената на народните представители, тъй като 146 души в тази зала няма, няма дори 46 души! Не е редно в законодателството да ползваме такива методи на диалог и на надмощие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Очевидно е, че в залата няма 146 души и никой от нас не го оспорва.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС, от място): Това е скандал!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поискана е поименна проверка. Длъжен съм да започна поименната проверка.

Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - тук
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - тук
Асен Любенов Дурмишев - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - отсъства
Благой Николаев Димитров - отсъства
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - отсъства
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - отсъства
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Весела Николова Караиванова-Начева - тук
Веселин Борисов Черкезов - тук
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гиньо Гочев Ганев - отсъства
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - тук
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Илиев Димитров - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Лазаров Игнатов - тук
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - тук
Донка Стефанова Дончева - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - отсъства
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - тук
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - отсъства
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - отсъства
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - тук
Кемал Еюп Адил - отсъства
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - отсъства
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Кръстьо Илиев Петков - тук
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - отсъства
Любомир Пенчев Пантелеев - тук
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - отсъства
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - тук
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - тук
Мирослав Петров Севлиевски - отсъства
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - отсъства
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - тук
Никола Богданов Николов - тук
Никола Джипов Николов - тук
Николай Георгиев Камов - тук
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - отсъства
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Стефанова Чилова - тук
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Радослав Николов Коев - отсъства
Ралица Ненчева Агайн - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Расим Муса Сеидахмет - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - тук
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - отсъства
Силвия Петрова Нейчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - отсъства
Стефан Ламбов Данаилов - тук
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стойчо Тодоров Кацаров - тук
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - тук
Тошо Костадинов Пейков - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Георгиева Петрова - тук
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - отсъства
Цветан Петров Ценков - тук
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук

В залата има 133 народни представители. Имаме необходимия кворум.
Продължаваме нашата работа с гласуването на § 3.

Поставям на гласуване § 3, както е предложен от комисията, с вече приетото предложение на народния представител Иван Иванов.
Гласували 152 народни представители: за 61, против 79, въздържали се 12.
Параграф 3 не се приема.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Как да не се приема?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако няма процедурно предложение, преминаваме към следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Моля, господин председател, да влезем в релси. Ние спряхме при гласуването на предложението на господин Иван Иванов. Там процедурата се спря и беше предложена нова процедура. Нека да сме наясно сега какво гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Данаилов, правите ли процедурно предложение за прегласуване?
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да, давам процедурно предложение за гласуване на второто предложение на господин Иван Иванов, тъй като първото е прието. (Смях и реплики.) Вие имате полза от това. Защо не искате да разберете това? Колеги, вие не знаете какво искате! Предложението на господин Иванов един път мина, след това беше предложено да бъде прегласувано. При прегласуването то отпадна. Тогава се поиска да се направи проверка на кворума. Аз давам предложение, което вие не искате да приемете, затова предлагам да се гласува § 3 в изменението по първата част на господин Иванов и с останалия текст, който е предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво ще се гласува, казва председателят на Народното събрание.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Само напомням, че първото предложение на народния представител Иван Иванов – “количеството на които позволява” да се замени с “позволяващи”, е прието. Второто предложение обаче на същия народен представител – думите “постоянен източник” да се заменят с думите “източници”, не беше прието. Беше отхвърлено при второто гласуване.
Преди малко много ясно поставих на гласуване предложението на комисията за § 3, разбира се, вече с гласуваната корекция от господин Иванов. Това, което поставих на гласуване, всъщност беше отхвърлено. По-точно § 3 беше отхвърлен.
Сега се направи процедурно предложение от народния представител и председател на комисията за прегласуване.
За втори път поставям на гласуване предложението на комисията за § 3, с гласуваното преди това предложение на господин Иван Иванов.
Гласували 160 народни представители: за 114, против 45, въздържал се 1.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По § 3 има предложение на народния представител Иван Иванов:
1. В § 3 – чл. 7а, ал. 5 отпада.
2. В § 3 – чл. 7а, ал. 6 след думите “музеите” се добавят думите “които се финансират с бюджетни средства”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
“§ 4. Създава се чл. 7а:
“Чл. 7а. (1) Музеите формират основен, обменен и научноспомагателен фонд.
(2) В основния фонд се включват собствените и предоставените за управление на музея движими паметници на културата, съответстващи на неговия профил.
(3) В обменния фонд се включват движими паметници на културата, които не съответстват на профила на музея, както и тези, които многократно повтарят движими паметници на културата от основния фонд.
(4) В научноспомагателния фонд се включват предмети и други материали от значение за изследователската, експозиционната и образователната дейност на музея.
(5) Движимите паметници на културата от основния и обменния фонд на музеите представляват национално богатство.
(6) Формирането и управлението на фондовете на музеите се осъществява при условие и по ред, определени с наредба на министъра на културата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Данаилов.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! По § 3 имам две предложения, които ще прочета и обоснова.
Първото предложение е от чл. 7а да отпадне ал. 5. Нека прочетем какво гласи ал. 5, макар че председателят на комисията я прочете, но искам да насоча вниманието ви върху нея:
“(5) Движимите паметници на културата от основния и обменния фонд на музеите представляват национално богатство.”
Така записан този текст, това означава, че от всички музеи в Република България не само основният, но и обменният фонд, всички експонати на тези музеи представляват национално богатство.
Нека да видим какво означава “национално богатство”, което е разписано в Допълнителните разпоредби.
“§ 19. По смисъла на този закон “национално богатство” са движими паметници на културата, които са с най-голяма научна и културна стойност и представляват значителен интерес за националното наследство от историческа, художествена или археологическа гледна точка.”
Извинете, това може да се разпише за големите национални музеи, но нима вие считате, че за музей в по-малък град, където в крайна сметка културната общественост е организирала музей на града, ние можем да кажем, че ги задължаваме и, забележете, не само в основния фонд, но и в обменния фонд всичко да бъде национално богатство. Ами тези паметници на културата може да са с местно значение, да не са с национално значение. А е записано в закона, че те трябва да представляват значителен интерес за националното наследство. При това положение този текст дава възможност да бъдат закрити редица музеи. Ще ви кажа, че аз съм виждал музеи, в които някои експонати имат национално значение, но други съвсем не. А тук ние ги задължаваме всички експонати от основния и от обменния фонд да бъдат паметници на културата от национално значение. Това за мен е абсолютно безумие. Това означава ние да съкратим броя на музеите в страната, което ще бъде в ущърб на културното израстване на хората в някои от краищата на Република България.

Второто, по което взимам думата, това е текстът на ал. 6 - "Формирането и управлението на фондовете и музеите се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата." Аз естествено разбирам фондовете именно така – основни, обменни, научноспомагателни. Какво значи за части музеи управлението на фонда да бъде осъществено по ред и условия на министъра на културата? Например той да задължи, че всяка година 20% от основния фонд се подменя с обменния. Ами някой малък музей може да няма тази възможност, трябва ли да бъде закрит? Ни най-малко! Защо трябва да бъде именно така? Какво възпрепятства да се даде свободата някои експонати да бъдат експонирани в продължение на 8, на 10 години, ако има обществен интерес те да бъдат видени? Какво значи това? Това може да бъде направено там, където министърът на културата като представител на държавата, тъй като държавата финансира с бюджетни средства тези музеи, може да наложи това. То може да бъде наложено в музеите в Пловдив, в София, във Варна, но не навсякъде. Тези рестрикции са толкова големи, че аз наистина си задавам въпроса в чий интерес се въвеждат всички тези неща?
И накрая, не съм предложил нещо, защото съм го пропуснал, то е в ал. 3. Казваме: "В обменния фонд се включват всички движими паметници, които многократно повтарят паметниците от основния фонд." Аз ви питам: от даден паметник на културата има два екземпляра – първият влиза в основния фонд, вторият къде влиза? Не влиза в обменния, защото тук пише: многократно, двукратното не е многократно, трябва да е поне 3, 4 и повече пъти. Не влиза и в научноспомагателния фонд. Питам тогава, какво значи това "многократно повтаря" и къде вие сте видели някои паметници на културата да се повтарят 10-15 пъти? Може да се каже "които повтарят движимите паметници", но "многократно" е абсолютно излишно.
Уважаеми колеги, действително защитавам предложенията си, защото считам, че те ще позволят да се запази развитието на музейното дело в страната. Благодаря ви и ви моля да ме подкрепите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Иванов.
За реплика – господин Агов.
ПЕТЪР АГОВ (КБ): Уважаеми колеги, аз ще си позволя да репликирам изказването на господин Иванов и ще придружа репликата си с една молба: нека да изразяваме становища там, където сме компетентни. Изказването на господин Иванов беше пълно с противоречия. В един случай той защитава една теза, в следващата част на своето изказване сам я опровергава.
Аз предлагам да приемем текста в проекта, който по моя преценка е коректен и е съобразен с дългогодишната практика на организация на работата в българските музеи. Самият аз дълги години съм работил в регионален музей, имам опит най-вече в организацията на фондовете. Почти 20 години съм бил ръководител на такова направление и затова призовавам да приемем този текст, който е консултиран с опитни дългогодишни работници в областта на музейното дело и техният опит е отразен в текста.
Първо, когато говорим, нека да сме наясно с естеството на работата в музеите, понятията, които се употребяват, те са специфични както във всяка област, така и в тази област на българската култура.
Затова нека, още веднъж апелирам, не бъдем специалисти по всичко. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Агов.
Други реплики има ли? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Агов, аз действително не съм работил нито в регионален, нито в национален музей, но Вие знаете, че народните представители в тази зала са тук, за да представляват интересите и да защитават интересите на всички български граждани, а не строго професионално. И когато изразявам становище, аз се стремя да го защитя. От Вашето изказване аз например не разбрах по какъв начин в този регионален музей, за който Вие говорите, всички експонати – и от основния, и от обменния фонд – са паметници на културата с национално значение. Защото това е всъщност записано – че във всички музеи, включително регионални, съгласно текста, който сега приемаме, всички движими паметници на културата у нас, всички експонати са паметници на културата с национално значение. Така ли е в този регионален музей, в който Вие сте работили? С национално значение ли са, така както е казано тук, с най-голяма научна и историческа стойност? Защото това са думи, които все пак трябва да имат своето значение. Те не са по един и същи начин в Националния исторически музей в София или в някои други музеи. И когато се сложи тази висока летва, аз наистина считам, че на нея няма да могат да отговорят част от музеите в страната. А регионалния музей, в който Вие сте работили, и другите регионални музеи ги считам за абсолютна необходимост за българските граждани, за културното израстване на младото поколение в тези градове и райони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Иванов за дупликата.
За изказване има думата господин Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ожесточеният спор до този момент подсказва, че и днес гласуваме текстове, които имат изключително значение. За какво? За опазването на нашето културно-историческо наследство. И именно затова може би се появяват и две тенденции – от една страна, текстовете на вносителя и на комисията, бих казал, са изцяло съобразени както с Европейската конвенция, така и с конгресните решения на ИКОМОС и ИКОМ, които съм цитирал тук от тази трибуна и по повод Закона за туризма, и по повод другите закони, които сме обсъждали. Там са определени и нови дефиниции на паметниците на културата – от културно-историческо значение, от природонаучно значение, които са валидни за цяла Европа, както и структурирането на тези културни институти, наречени музеи.
В предложението на господин Иванов на пръв поглед, както той го изложи, има нещо твърде невинно. Просто той създава една нова систематика на паметниците на културата в различните фондове – в основния, в обменния или в научноспомагателния фонд. Аз бих казал, че с предложенията на господин Иванов се създава паралелна философия, паралелна структура на музейната дейност, която е свързана с изучаването, запазването, опазването и развитието на паметниците на културата.
Какво означава на практика да отпадне ал. 5 от чл. 7? Това означава България да не разполага с национално богатство – кратко и ясно!
Преди малко господин Иванов употреби един израз за паметниците на културата – които имат изключителна значимост. Вярно е, че такъв термин не съществува. Но той подсказва, че има начин на субективно възприемане на паметника на културата, личен начин, който той определя така. Въпросът е, че такава дефиниция никъде не съществува.
Следователно трябва да разгледаме предложението на господин Иванов в контекста на целите му предложения, защото в случай че това бъде прието, наистина се създава една паралелна музейна структура, която е извън контрола на българското общество.

Защото във втората част на предложението господин Иванов казва, че министърът на културата може с наредба да определя формирането и управлението на музейните фондове единствено когато те се финансират от бюджетни средства, сиреч, ако те са държавни. А другите не подлежат нито на контрол, нито на нашето внимание. Ние не можем да разберем какво има в другите фондове. Като доказателство ще ви дам следното. В следващото предложение по ал. 3 на чл. 11 той казва, че движимите паметници на културата се декларират единствено, ако са част от една музейна експозиция. А ако не са част?
Господин Иванов, може някой да намери или е намерил вече, да речем, ризница на римски войн, може да намери меч на тракийски вожд и нито Вие, нито аз ще разберем, че той е открит на земята, на която сте роден и Вие, и аз, ако се приеме това.
По-нататък обаче има един текст, който мен доста ме озадачава – замяната на думите "най-голяма научна и културна стойност" с думата "значимост". Това показва, че се създава една уравниловка към подхода, към класификацията на паметниците и тези, които са с най-голяма значимост, тъй като вече не са национално богатство, ще получат много по-ниска категория. А пък може паметници, които нямат абсолютно никакво значение, да бъдат оценени твърде високо, защото след малко именно ще говорим за това как се оценяват тези паметници.
И ако видим, дами и господа, какво гласи ал. 5 на чл. 33б, която ви я прочитам: "движимите паметници на културата, които не представляват национално богатство, се изнасят", ще видим, че всеки може да ги изнася.
Ако погледнем в контекста на всичките предложения на господин Иванов какво би се случило, ще се случи точно това – ще се създаде възможност за безконтролно изнасяне на паметници на културата. Не че и сега не става. Става. Казват, че цели тирове изнасяли стомни, а те изнасят национално богатство – теракоти от II, III век преди новата ера.
Аз се учудвам защо при това положение господин Иванов не е направил предложение да отпаднат чл. 33а и чл. 33в? Защото там се говори за национално богатство, а Вие предлагате то да отпадне. Националното богатство е защитено.
Следователно, предложенията на комисията са за създаване на една ясна и стройна система, съобразена с Европейската конвенция, съобразена с изискванията на Европа, една стройна система не само за съхранение, но и за развитие на паметниците на културата. Ако ние приемем предложението на господин Иванов, ще излезе, че създаваме две паралелни системи, които обаче са несъвместими, според мен. Аз предпочитам като българин, като част от моето лично национално самочувствие да бъде знанието върху коя земя съм роден, какво е открито на тази земя и това да прави по-богати всички нас. В никакъв случай не можем да допуснем да се разграбва, макар и неволно да се създават предпоставки за източване на националното богатство, ако се създаде такава структура.
Затова аз бих подкрепил единствено предложенията на комисията, така както ги докладва председателят. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин Милушев.
Искам да напомня на народните представители, че границата на времето за изказване е пет минути.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ, от място): Аз колко говорих?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Седем минути и 34. Понеже очевидно не виждате светлинната забележка и не чувате сигнала, затова Ви моля да спазвате времето.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ, от място): Моля да бъда извинен, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Извинен сте, господин Милушев.
За реплика думата има господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин Милушев! При цялото ми уважение към Вас аз действително съм силно смутен от това, че във Вашето изказване Вие направихте намеци, че аз се стремя с моите предложения да създам възможност за износ на националното богатство на България, за някаква паралелна музейна структура и т.н. Ще Ви кажа, че нито едното, нито другото са верни. Затова свидетелства цялата ми дейност досега както в Народното събрание, така и извън него, и така ще бъде и в бъдеще. В това отношение Вие можете по всякакъв начин да се осведомите и това ще го докаже всеки, който Вие попитате.
Що се касае до Вашата забележка, че в ал. 5 аз искам да не се изисква всички експонати от основния и обмененния фонд на музеите да представляват национално богатство, на това Вие отговаряте, че това ще създаде възможност, едва ли не, да се изнасят паметници на културата. Нека се върнем към вече гласуван от нас текст, господин Милушев. Това е в чл. 5, ал. 6, където е записано: "Координацията, контролът – Вие казахте, че няма контрол, ето го контрола – и методично ръководство по опазването и разпространението на движимите паметници се осъществява от Националния център за музеи и галерии за изобразителни изкуства." И тук не е казано, че е само за тези, които са с национално значение, което означава, че ние сме в рамката на контрола, който законът вече е установил с гласуван от нас текст преди по-малко от един час.
Що се касае до въпроса с износа на културни ценности от страната, отново ви казвам, нищо не пречи ние да затегнем режима, да не е само регистрационен режим, а да се направи по определен начин лицензиране на тази дейност. Но нека се даде възможност и на регионалните центрове, и на по-малки музеи да могат да съществуват и да бъдат светилище за култура, без в тях всичките експонати да са експонати с национално значение – това, което вие с този закон изисквате от тях.
Аз Ви предлагам да отидем някой път в един музей някъде из страната, защото има и малки музеи, и да видите, че там не може да поставите изискване всичките експонати да бъдат с национално значение. Просто не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Иванов.
Друга реплика има ли? Няма.
За дуплика думата има господин Милушев. Разполагате с три минути за дуплика.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, господин Иванов! По никакъв начин не съм искал да Ви засегна, нито да Ви обидя. Аз казах, че ако случайно бъдат приети тези текстове, ще се създаде една паралелна структура с друга философия, различна от предлаганата от комисията. Това казах.
Но ако бъде създадена такава структура, след години ние, уви, ще трябва да търсим и да си припомним какво прави великата и покойна актриса и министър на културата на Гърция – Мелина Меркури, какви усилия тя положи, за да върне някой и друг гръцки камък в родната си страна и не успя. Не успя не поради слабост, а поради именно тези възможности и в гръцкото, и в европейското законодателство тогава, които бяха подобни на това, което се предлага.
Именно заради това в Европа в последните 10 години законодателството в тази област се промени в посоката, в която се предлагат и днешните промени. И вие добре знаете това.
Аз съм сигурен, че ако случайно приемем тези текстове, на 1 януари 2007 г. ще трябва да ги прегласуваме отново, да променяме отново закона. Но аз не съм искал по никакъв начин да Ви обидя.
Считам, макар и да не съм вносител, че предлаганите от вносителя текстове в редакцията на комисията отговарят както на европейските изисквания, така и на националните необходимости.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин Милушев.
Има думата за изказване господин Петър Агов.
ПЕТЪР АГОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Твърде малко сме, но бих искал да подчертая, че поправките, които се правят в Закона за движимите паметници на културата, са особено важни за развитието на един изключително важен сектор на българската култура, какъвто е музейното дело.
Бих започнал с това, че като цяло Законът за опазване на движимите паметници на културата е безнадеждно остарял. Той е приет през 1963 г. и с периодична козметика е достигнал до наше време. По моя преценка е необходимо да бъде приет изцяло нов Закон за движимите паметници на културата, какъвто беше подготвен през 1991 г., но по неизвестни за мен причини този закон до ден днешен не намира достъп до пленарната зала на Народното събрание на Република България.
Наредбата, по която се прилага Законът за опазване на движимите паметници на културата, в сегашния си вид е утвърдена през 1969 г. Тя също е много остаряла и влиза в конфликт с някои нови тенденции в развитието на музейното дело както в национален, така и в световен мащаб.
Това, което сега е възможно да се направи, приемайки тези поправки, е да се накара по някакъв начин Министерството на културата поне да смени Наредбата за работа в областта на музейното дело. Аз обаче се съмнявам, че това може да стане, имайки предвид сегашното ръководство на Министерството на културата, както и някои много консервативно настроени специалисти, които работят и досега там. Не ми е ясно как би могло да стане това по отношение на министерството за цялостна подмяна на наредбата.
Искам да обърна внимание на една опасна идея, която се прокрадна в предлаганите поправки. Това е въпросът за търгуването с част от онези паметници на културата, които се преценява, че могат да бъдат изнесени, директно казано, на пазара. Трябва да имаме предвид, че всички музейни материали и най-вече движимите паметници на културата по същество представляват част от онази характеристика, която се отнася за културата на една или друга епоха, за историята и развитието на едно или друго селище в страната и т.н.
Искам да споделя и личния си горчив опит в тази насока, тъй като в началото на 90-те години с една заповед на министъра на културата подобна дейност беше разрешена. Незабавно в страната се пръкнаха десетки фирми, зад които се оказа, че стоят гръцки фирми и после се сблъскахме с неприятностите, които ни донесоха тези дейности. Започна масово изнасяне на етнографски материал за Гърция. Този масов материал, който всъщност представлява характеристика на бита на българския народ, най-вече от епохата на Възраждането, се оказа при една моя екскурзия до Гърция, в едно малко селище, че се използва за присвояване на българската история и за обясняване на бита на т.нар. славяногласни елини, живеещи в Западна Тракия и Егейска Македония. Тук вече се намесват и елементи на политиката, която една или друга страна провежда и е свързана с идеите, в случая, за който споменавам, за Велика Гърция. Подобни случаи имаме и в Македония, и в Сърбия, а в някои изолирани случаи – и в Румъния.
Без да отричам напълно възможността да излизат на пазара част от тези паметници…
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Давах Ви неколкократно сигнал, че времето Ви изтича.
ПЕТЪР АГОВ: Моля това да бъде поставено поне под изключително строг контрол, за да няма злоупотреби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря и аз.
Госпожа Андреева, заповядайте за изказване.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всички сме загрижени за опазване на българското културно наследство.
Нека да се вгледаме обаче в текстовете, които са пред нас.
Алинея 5 на чл. 7а казва: “Движимите паметници на културата от основния и обменния фонд на музеите представляват национално богатство”. Чудесно. Така, както е написано, аз го разбирам, че всички експонати, които влизат в обменния и в основния фонд на музеите, са национално богатство.
След това в Допълнителната разпоредба казваме, че: “по смисъла на този закон “национално богатство” са движимите паметници на културата, които са с най-голяма научна и културна стойност и които представляват значителен интерес” и т.н. Тоест, там изведнъж се оказва, че не всички ще бъдат национално богатство, а само една част от тях, които са с най-голяма стойност.
Според мен точно това създава противоречие и лично мен ме притеснява, че ако приемем в този вид Допълнителната разпоредба, то не всички експонати от основния и обменния фонд ще бъдат национално богатство, а ще се получи така, че само част от тях ще бъдат национално богатство, а една друга част не е известно в коя категория ще попаднат.
Затова аз пледирам да помислим и в Допълнителната разпоредба да направим необходимата редакция, която ще премахне това двусмислие между двата текста.
По ал. 6 смятам, че предложението на господин Иванов трябва да бъде подкрепено. Нека отново прочетем какво казва тя:
“(6) Формирането и управлението на фондовете на музеите се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата.”
Как е възможно на един частен музей, който ще се финансира от частни източници, министърът на културата да му разпорежда как да управлява своите фондове?
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС, от място): Това няма да е възможно. Поне не да му възлага.
КИНА АНДРЕЕВА: Значи това не е управлението на фондовете. За експонатите той дава разрешение за създаването на музея. Това никой не го оспорва. Министърът е този, който издава разрешение за създаване на частния музей. Но оттам нататък министърът няма основание да му определя как да си формира фондовете, при положение че не се нарушават никакви закони на страната, ако той нарушава някакъв закон, той носи отговорност по съответния закон, който нарушава.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, госпожо Андреева.
Реплика – господин Агов.
ПЕТЪР АГОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Андреева, както във всяка дейност, държавата е длъжна да определи правилата и в тази сфера. Държавата в случая се явява Министерството на културата, олицетворявано от нейния министър, на когото законът ще възложи да регулира тази сфера на българската култура – музейното дело.
Как се организират проучванията, как се организират фондовете, как се организират експозициите, как се правят изложби – това нещо се решава с една наредба. И тази наредба трябва да бъде утвърдена от Министерството на културата. Както и във всяка друга дейност. Не можем, примерно, да си представим частна търговска фирма да работи по свои правила, а държавна фирма – по други правила.
Така че това е просто задължително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Агов.
Други реплики? Няма.
Дуплика, госпожо Андреева? Не виждате смисъл.
Други изказвания? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 15, против 89, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 3, който става § 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Параграф 3, който става § 4, е приет.
Господин председателю, благодаря Ви за доклада, ще продължим друг ден.

Сега ще прочета няколко съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще има днес заседание от 16,30 ч. в зала 134.
Комисията по правни въпроси ще заседава от 16,00 ч. в зала 356.

Съобщения за парламентарен контрол:
Министърът на външните работи Соломон Паси ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Георги Пирински (два въпроса); Мирослав Севлиевски, Ралица Агайн и Недялко Калъчев и на питане от народния представител Тошо Пейков.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на шест актуални въпроса от народните представители Кръстьо Петков; Моньо Христов (два въпроса); Васил Калинов, Владимир Джаферов и Георги Станилов; Моньо Христов и Венцислав Върбанов и на седем питания от народните представители Димитър Дойчинов; Моньо Христов и Венцислав Върбанов; Венцислав Върбанов (три питания); Иван Николаев Иванов; Васил Маринчев и Мария Стоянова.
Министърът на образованието и науката Игор Дамянов ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Панайот Ляков, Радослав Илиевски, Лъчезар Тошев и Теодора Константинова и на пет питания от народните представители Иван Николаев Иванов (две питания); Теодора Константинова и Росица Тоткова, Кина Андреева и Васил Маринчев; Иво Атанасов.
Министърът на труда и социалната политика Христина Христова ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Мария Стоянова и Никола Николов и на пет питания от народните представители Панайот Ляков; Росица Тоткова и Теодора Константинова; Росица Тоткова; Кина Андреева и Мария Стоянова, Емилия Масларова.
Министърът на здравеопазването Славчо Богоев ще отговори на дванадесет актуални въпроса от народните представители Радослав Илиевски, Димитър Дойчинов, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов (два въпроса); Димитър Камбуров; Димитър Камбуров и Теодора Константинова; Росица Тоткова; Васил Паница; Панайот Ляков; Теодора Константинова; Васил Василев и на четири питания от народните представители Росица Тоткова и Теодора Константинова; Димитър Игнатов (две питания), Мирослав Севлиевски, Юлияна Дончева и Величко Клингов.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Кина Андреева; Юлияна Дончева, Мирослав Севлиевски и Борислав Цеков и на две питания от народните представители Николай Младенов и Иво Атанасов.
Министърът на държавната администрация Димитър Калчев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Васил Маринчев и на две питания от народните представители Никола Николов и Александър Маринов.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Панайот Ляков и Йордан Димов и на три питания от народните представители Асен Гагаузов; Панайот Ляков и Стефан Мазнев; Димитър Дойчинов.
Министърът на младежта и спорта Васил Иванов-Лучано ще отговори на питане от народния представител Тошо Пейков.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Георги Пирински; Панайот Ляков; Моньо Христов; Александър Маринов и Михаил Михайлов.
Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Стойко Танков и на три питания от народните представители Петър Димитров; Иван Николаев Иванов (две питания).
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Лидия Шулева ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Емилия Масларова и Васил Калинов; Йордан Димов и на питане от народните представители Лъчезар Тошев и Йордан Нихризов.
Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Емилия Масларова и Атанас Папаризов.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на питане от народния представител Кръстьо Петков.

На основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски – на актуален въпрос от народните представители Пламен Кенаров и Борислав Китов, за което народните представители не възразяват; на два актуални въпроса от народните представители Лъчезар Тошев и Иван Николаев Иванов; на питане от народните представители Любен Петров, Андрей Пантев, Александър Паунов и Огнян Сапарев;
- заместник министър-председателят и министър на икономиката Лидия Шулева – на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Евдокия Манева и на питане от народните представители Кръстьо Петков и Иван Козовски;
- министърът на здравеопазването Славчо Богоев – на два актуални въпроса от народните представители Александър Арабаджиев и Стефан Мазнев;
- министърът на енергетиката и енергийните въпроси Милко Ковачев – на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Евдокия Манева;
- министърът на образованието и науката Игор Дамянов – на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Лъчезар Тошев;
- министърът на правосъдието Антон Станков – на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.

На основание чл. 78, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие от заседанието на народния представител Ирина Бокова, се отлага отговорът на нейн актуален въпрос към министъра на вътрешните работи Соломон Паси.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на финансите Милен Велчев.
Поради заболяване в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова.
Следващото заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,03 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Асен Агов

Юнал Лютфи


Секретари:
Силвия Нейчева

Веселин Черкезов