Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Благовест Сендов, Юнал Лютфи и Асен Агов
Секретари: Силвия Нейчева и Веселин Черкезов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам пленарното заседание, днес - 10 юли 2002 г.
Проектопрограма за работата на Народното събрание за периода 10 - 12 юли 2002 г.:
1. Второ четене на законопроекта за биологичното разнообразие (приет на първо четене на 25 април 2002 г.) - продължение.
2. Проект за решение за разрешаване пребиваването на чуждестранни военни кораби, самолет и военнослужещи с личното си оръжие на територията на Република България за участие в учението на Военноморските сили на Република България в духа на "Партньорство за мир" - "Бриз 2002" с вносител Министерски съвет.
3. Първо четене на законопроекта за ордените и медалите в Република България с вносители Явор Милушев и Борислав Цеков - продължение.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет на първо четене на 31 май 2002 г.
5. Проект за решение за одобряване на Енергийната стратегия на Република България с вносител Министерски съвет.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба.
8. Второ четене на законопроекта за опазване на околната среда.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията.
10. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
11. Проект за решение за откриване на частно специализирано висше училище с наименование "Висше училище по застраховане и финанси" със седалище София.
12. Проект за решение за откриване на частно висше училище - самостоятелен колеж, с наименование "Колеж "Телематика" със седалище Стара Загора.
13. Проект за решение за преобразуване на самостоятелен частен колеж по икономика и бизнесадминистрация със седалище Ботевград в частно специализирано висше училище с наименование "Международно висше бизнесучилище" със седалище Ботевград.
14. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
15. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Судан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
16. Второ четене на законопроекта за допълнение на Закона за движение по пътищата, приет на първо четене на 20 юни 2002 г.
17. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги.
18. Парламентарен контрол.
Това е проектопрограмата. (Неразбираема реплика от народния представител Любен Корнезов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Проектопрограмата не подлежи на дискусия.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Член 41, ал. 5...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Томов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Може да предложим да отпадне...
ТОМА ТОМОВ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги!
Моля Ви в дневния ред до края на седмицата да бъде включена нова точка по програмата за работа на Народното събрание, която да се занимава с нововъзникналите проблеми на ромите в България, в частност положението на ромите във Видин и останалите места в страната. Във връзка с това искам да прочета една декларация на Парламентарната група на Коалиция за България относно административното разселване на ромските семейства.
"Трета седмица се развиват и задълбочават проблемите, свързани с ромското семейство Зрънкови от Видин. След потушения от полицията конфликт, с административно решение и без координация между различните ведомства, ромите бяха разкарвани по територията на половин България един месец. Конфликтът е на път да прерасне в национален и дори международен скандал. Този продължаващ инцидент е признак на неспособността на държавните органи да се справят с възникналата ситуация. Той е симптом на криза на държавността в България. Как да повярваме на твърдението, че органите на МВР се справят успешно с контрабандата, с организираната престъпност и корупцията, когато не успяват да овладеят прояви на криминално проявени лица със законови средства?
Правителството като цяло и ръководството на МВР, въпреки широко разгърнатата медийна кампания с впечатляващи рейтинги, в конкретни случаи показват ниска ефективност в противодействието срещу престъпността и в същото време погазват правата на редица лица, включително и непълнолетни. Не се ползва посредничеството на ромски и неправителствени организации за ограничаване на растящото напрежение сред гражданите от ромски произход..."
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Като какъв я чете тази декларация - заместник-председател, председател? Какво е това нещо?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Томов, мога ли да Ви помоля, извинете, Вие за какво искахте думата - за декларация от името на парламентарна група или по процедурен въпрос? Нека да спазваме правилника.
ТОМА ТОМОВ: Декларацията е във връзка с включване на нова точка в програмата за работа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Дефинирайте я ясно и кратко. Правилникът не позволява, господин Корнезов , искам да обърна внимание и на Вас, Вие сте били заместник-председател - предложения за включване на точки се правят до 18,00 ч. до председателя на Народното събрание, в случая във вторник. Нека да спазваме правилника. Програмата, която вече е приета от Председателския съвет, не подлежи на дискусия. Тя се гласува.
ТОМА ТОМОВ: И все пак, може би ще трябва...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не мога да Ви дам думата, въпреки моето уважение към Вас, съжалявам.
ТОМА ТОМОВ: И аз съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, знам.
Моля, гласувайте проектопрограмата за работата на Народното събрание от 10 до 12 юли т.г.
Гласували 160 народни представители: за 132, против 5, въздържали се 23.
Програмата за работата на Народното събрание от 10 до 12 юли т.г. е приета.
Давам думата на госпожа Драганова.

ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група НДСВ искам ясно да заявя, че не е редно в тази зала някой да яхва един проблем, който е на всички нас и да го използва като политически дивидент, колеги от БСП. Не смятам това за редно. Виждате, че цялото общество едва ли не, всички държавни институции, народните представители от този район се стремят да направят всичко възможно. Много ви моля в тази зала да престанем с тези популистки ходове.
Освен това наистина господинът не биваше да чете от името на парламентарна група това изявление. Това не е по нашия правилник. И много моля този проблем да не се инсинуира в пространството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Позволете ми, уважаеми колеги, да ви запозная с постъпилите законопроекти и проекторешения от 03.07.2002 г. до 09.07.2002 г.:
- проект за решение за приемане на доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили 2001 г.;
- проект за решение за изменение на решение на Народното събрание за привеждане на Акта за създаване на Военна академия "Георги Сава Раковски" в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Вносители - Любен Корнезов, водеща е Комисията по правните въпроси;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за "Държавен вестник". Вносител е Огнян Герджиков, водеща е Комисията по бюджет и финанси;
- законопроект за изменение на Закона за водите. Вносител - Лъчезар Тошев, водеща е Комисията по околната среда и водите;
- законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вносител - Анелия Мингова и група народни представители;
- проект за решение за разрешаване изпращането на механизиран взвод от Българската армия на обучение в Кралство Холандия. Вносител е Министерският съвет;
- проект за решение за разрешаване изпращането на контингент от Българската армия за участие в учението на НАТО по Програмата "Партньорство за мир" - "Кооператив Кий 2002", което ще се проведе на територията на френската република;
- законопроект за ратифициране на меморандуми за разбирателство във връзка с провеждането на учението "Крайъгълен камък 2002", провеждано като инженерно учение на местността. Вносител е Министерският съвет;
- законопроект за ратифициране на Споразумението между правителствата на страните-участнички в Черноморското икономическо сътрудничество, за сътрудничество при оказване на помощ и действия при извънредни ситуации вследствие на природни и технологични бедствия.

Уважаеми колеги, продължаваме нашата работа по точка първа от току-що приетата ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ - продължение.
Господин Ганчев, заповядайте.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Ние застанахме пред дилемата да гласуваме вчера по § 11 от Преходните и заключителните разпоредби, но не беше завършила дискусията и на вносителите на този закон не беше дадена възможност добре да защитят внесените и формулирани текстове. Даваше се възможност само на тези, които опонираха и предлагаха те да бъдат свалени или да не бъдат изобщо гласувани, като се смяташе, че това е в реда на правилника. Аз мисля, че тези въпроси бяха обсъждани и в комисията, ние изслушахме тези аргументи и взехме решения с доминираща част от членовете на комисията. Мисля, че вносителите също имат право да защитят тезите си.
Съвсем накратко. Аз смятам, че определената граница, определените параметри на 25 на сто от § 11, т. 1, буква "а" трябва да се заличат, както е предложено от комисията, тъй като тези параметри са чисто количествени. Те не отчитат комплексния характер на защитените територии и най-вече на резерватите. Те не отчитат това, че там пораженията могат да имат такъв спонтанен характер, който от много по-малък мащаб да причини много по-големи вреди на цялата защитена територия, а също така и да се отчита фактът, че тези защитени територии в България не са някакви пустини, които изобщо са недосегаеми за човешки крак, те са малки огнища, малки зони, които трябва да бъдат съхранени в името на биоразнообразието, както в Европа, но това не означава, че не трябва да се извършват профилактични действия и намеса там, когато считат специалистите. Всичко това е взето предвид от тези подходи, които са предложени от комисията. Само при един многостранен, комплексен анализ от специалисти-професионалисти да бъде извършвана такава намеса и то в ограничени мащаби. Така че числото 25 е нищо неговорещо и е само една формална бариера, която се използва от опозицията, за да настоява просто да не се извършват такива действия.
И по втория момент, където отново се чете текстът, както Евангелието се чете от Дявола, тук непрекъснато се говори за принципала - Народното събрание, като главен разпоредител на държавната собственост, каквато са защитените територии, а не се чете заключителната част на това изречение. Това вече е допълнителната ал. 6 в чл. 42, където е казано, че тази корекция в същите граници на тези защитени територии, които са определени вече, може да бъде извършена при по-точно измерване. Нищо повече! Това е управление на територията. Това не е разпореждане, това не е притежание на територията. Министърът има право да извърши такава корекция при по-точно измерване, без да нарушава границата на тази територия.
Така че аз искам да помоля колегите да подкрепят текста на вносителите и да престанем с тези игри на думи и с тези демонстрации на някаква голяма загриженост, която е чисто формална.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Ганчев.
Има думата за процедура господин Агов.
АСЕН АГОВ (ПСОДС): Господин председателю, благодаря Ви за думата.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да изтъкна, че беше крайно неуместно изказването на господин Ганчев в момента. Не беше коректно и онова, което той изложи по отношение на вчерашната дискусия. Това е второ четене и аз бих помолил всички народни представители, включително и господин Ганчев, да направят справка с правилника и да видят как се процедира при второ четене.
Вчера вносителите, които не бяха направили предварително корекциите при второ четене, обърнете внимание, господин председателю, искаха да внесат поправки или да защитят текстове - нещо, което е допустимо единствено при първото четене, при общия политически дебат.
Затова аз предлагам сега да преминете към гласуване, като докладчикът от комисията предложи вариантите по отложените текстове и с това да се приключи дискусията по този въпрос - по второто четене на закона. Това е моето предложение. Оттук нататък всички аргументи са изложени. Предстои само гласуване по определените текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Агов.
Господин Чакъров, моля Ви да формулирате текстовете, които подлежат на гласуване, които вчера не са минали.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Явно има някакво недоразумение, господин Агов. Всички текстове, които са внесени в пленарна зала за разглеждане, са дискутирани многократно в Комисията по околната среда и водите и в работни групи. Всички текстове са прецизирани, консултирани, така че всичко това, което е внесено, аз като председател на комисията не приемам забележката, че те не са готови.
По чл. 114 и 116 вчера действително имаше направени забележки, които ние сме взели предвид. Ще предложим текстове, които да бъдат обсъдени в пленарна зала.
Но също така си позволявам да кажа, че съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предложенията се правят в посочения законов срок за внасяне на предложения между първо и второ четене, а не в последния момент и то по време на второ четене в пленарна зала.
След малко ще бъдат предложени текстовете за чл. 114 и 116.
Бих искал да взема също така и отношение по § 11, т. 1 в частта за отпадането на 25-те процента, за които вчера доста сериозно се дебатираше. Това е един изключително субективен подход. Ние имахме наскоро подобен казус в комисията, който вчера беше дискутиран тук, в пленарна зала - за Бистришко бранище. Много е субективен подходът с оглед на това, че в единия случай ние трябва да прецизираме и да търсим точно 25 процента, за да може да се интервенира и да могат да се направят санитарни мероприятия в посочените резервати. Но ако е 23 на сто, следва ли да не се проведат такива санитарни мероприятия? Имаме примери в близкото минало, например за Парангалица, където са проведени такива санитарни мероприятия. И в момента естественият биологичен ход в този резерват е изключително нормален. В момента обаче имаме такъв висящ проблем за Бистришко бранище. И следващата седмица Комисията по околната среда и водите ще разгледа отново този процес. Ще бъдат поканени и представители на БАН, учени представители на неправителствени организации, за да проследим състоянието, защото това е един процес, който също ни безспокои и не се знае в каква посока могат да протекат процесите в този резерват.
Аз се обръщам към колегите и апелирам да подкрепят текста на вносителя, в който са транспонирани всички директиви и текстовете са съобразени с нашите реалности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Чакъров, всъщност ние днес трябва да приключим с второто гласуване. Какво още трябва? Доколкото разбрах от моя колега Агов, дискусията вчера е приключила, с изключение на две или три точки в законопроекта.
Аз предлагам Вие да ги формулирате и тези текстове от законопроекта, по които вчера е имало дискусии и са били отложени, да бъдат гласувани и след това да подложим законопроекта на окончателно гласуване и приемане на второ четене.
Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам ви следната редакция за чл. 114:
"Чл. 114. Министерството на околната среда и водите и други държавни органи и техните поделения в рамките на своите компетенции осъществяват управлението и контрола по опазване на биологичното разнообразие в Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Това е текстът на чл. 114.
Моля, гласувайте за току-що предложения текст на чл. 114 от председателя на Комисията по околната среда и водите.
Гласували 129 народни представители: за 102, против 18, въздържали се 9.
Член 114 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Член 116, ал. 1 се запазва в редакционния вид, в който е внесен от вносителя.
За ал. 2 на чл. 116 се предлага следният текст:
"(2) Съставът на Националния съвет по биологичното разнообразие се определя със заповед на министъра на околната среда и водите, като в него се включват представители на заинтересованите министерства и ведомства, научни и академични институти, неправителствени и природозащитни организации."
Алинея 3 се запазва също така, както е по вносителя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте току-що представения текст на чл. 116, представен от председателя на Комисията по околната среда и водите.
Гласували 128 народни представители: за 104, против 5, въздържали се 19.
Текстът на чл. 116 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение. Вчера и днес се проведоха дебати по Преходни и заключителни разпоредби. Постъпили са предложения по тях. Съгласно правилника, считам, че е уместно първо те да бъдат подложени на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Вчера са направени предложения от господин Тошев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Тошев, Вие сте вносител на предложение по Преходни и заключителни разпоредби, заповядайте, имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Само да припомня, господин председател, моите предложения бяха в § 11 да отпадне т. "а" от т. 1. Това е първото ми предложение.
Второто ми предложение е да отпаднат т. 4, 10 и 11. Те са свързани и би следвало да се подложат заедно на гласуване. Аргументирах това с изключителното право на парламента да бъде принципал на изключителната държавна собственост и в този смисъл всички поправки, включително и техническите, да се извършват от парламента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Какво е становището на Комисията по околната среда и водите?
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, комисията поддържа текста на вносителя. Считаме, че в текста на вносителя са съобразени всички процедури.
Предложението, което прави господин Тошев, е, че по този начин ще се усложни изключително процедурата. Вчера заместник-министърът и аз по време на дебатите изложихме подробно позицията на Министерство на околната среда и водите. Комисията също подкрепя тази позиция.
Моля да бъде подкрепен текста на вносителя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За процедура има думата народният представител Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, по повод гласуването на направените от господин Тошев предложения искам да изтъкна, че той прави няколко предложения, които трябва да бъдат групирани в два типа гласуване. Предложението, което прави по § 11, т. 1, буква "а", се различава съществено от предложението, което той прави по т. 4, т. 10 и т. 11 от същия параграф. Нещо повече, вторите предложения са направени по повод на предложение на вносителите между първото и второто четене, тоест обсъждането действително се оказа в залата при гласуването на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво предлагате?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Предлагам най-напред да се гласува отпадането на § 11, т. 1, буква "а", а предложенията по т. 4, т. 10 и т. 11 да бъдат гласувани заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви за процедурното предложение. Всъщност това е правилното.
Моля, гласувайте отпадането на т. 1, буква "а" от § 11.
Гласували 143 народни представители: за 54, против 86, въздържали се 3.
Предложението на господин Тошев за отпадане на т. 1, буква "а" от § 11 не е прието.
Преминаваме към гласуване на предложението, направено от народния представител Лъчезар Тошев за отпадането в § 11 на т. 4, 10 и 11.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 50, против 87, въздържали се 4.
Предложението за отпадане на точки 4, 10 и 11 от § 11 не се приема.
За процедура има думата господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Господин председателю, бих искал да предложа прегласуване на този текст, тъй като е съвсем ясно, че става въпрос за права, които принадлежат на Народното събрание. Това е конституционен въпрос, а не е проблем, че опозицията атакува или управляващите имат по-различно мнение. Това е конституционен въпрос! Това са предложения, направени между първото и второто четене от народни представители. Тези предложения не са минали през Министерския съвет и в момента в залата ние ги гласуваме. Гласуваме да дадем на министъра на околната среда права, които по право и на основание чл. 18, ал. 1 от Конституцията принадлежат на Народното събрание.
Нещо повече, с точки 10 и 11 на практика ние заличаваме площта, която е обявена със закон като изискване на чл. 18, ал. 1 от Конституцията. Следователно, оттук нататък в Закона за защитените територии ще има само заповеди на министрите на околната среда, с които са били обявени самите защитените територии, но самата им площ няма да бъде обявена, с което смятам, че се оттегляме от изпълнението на чл. 18, ал. 1 от Конституцията.
Разбира се, въпросът може да бъде отнесен до Конституционния съд, но няма смисъл, когато казусът е съвсем ясен и юристите в тази зала биха могли да си дадат сметка за какво става дума, да се упорства и да се гласува този текст. Ето защо предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тошев. Имате основание.
Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Лъчезар Тошев за отпадането от § 11 на точки 4, 10 и 11.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 40, против 98, въздържали се няма.
Предложението на народния представител Лъчезар Тошев не е прието.
Има думата господин Чакъров като председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, би следвало да гласуваме от § 2 до § 13 включително на Преходните и заключителните разпоредби, а след това да разгледаме и приложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, правя процедурното предложение да бъдат подложени на гласуване Преходните и заключителните разпоредби от § 2 до § 13 включително. Направените предложения току-що бяха гласувани в пленарната зала, така че текстът на вносителя може да се подложи на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното от председателя на Комисията по околната среда и водите предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 92, против 27, въздържали се 5.
Текстовете на глава "Преходни и заключителни разпоредби" - от § 2 до § 13 включително, са приети на второ четене.
Имате думата, господин Чакъров.

ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предвид табличния вид на приложенията и установената парламентарна практика в такива случаи, те ще бъдат представени за прилагане към стенограмата, без да се изчитат.
По Приложение № 1 няма постъпили писмени предложения на народни представители, а само предложения на комисията, които са отразени в окончателния текст на приложението, предложен от комисията.
В Приложения № 2, 3 и 4 са постъпили предложения от Джевдет Чакъров и група народни представители, които са подкрепени от комисията. В окончателните текстове на Приложения № 2, 3 и 4 са отразени също и други предложения, направени от комисията за отпадане или включване на нови редове, както и редакционни технически поправки. Всички предложения са с оглед точно отразяване на изискванията на съответните европейски директиви.
По приложения № 5, 6 и 7 комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване направените предложения от председателя на Комисията по околната среда и водите. Става въпрос за текстовете и промените към приложенията на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 116, против 5, въздържали се 3.
Предложенията, направени от председателя на комисията за изменение на текстове в така изложените от него приложения към законопроекта, са приети.
При това положение изчерпахме всичко по законопроекта за опазване на биологичното разнообразие. Законът за биологичното разнообразие е приет на второ четене. Честито! (Ръкопляскания.)
 
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ПРЕБИВАВАНЕТО НА ЧУЖДЕСТРАННИ ВОЕННИ КОРАБИ, САМОЛЕТ И ВОЕННОСЛУЖЕЩИ С ЛИЧНОТО СИ ОРЪЖИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО НА ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ДУХА НА "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР" - "БРИЗ 2002". Вносител - Министерският съвет.
Има думата председателят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение № 202-03-29 за разрешаване
пребиваването на чуждестранни военни кораби, самолет
и военнослужещи с личното си оръжие на територията
на Република България за участие в учението на
Военноморските сили на Република България в духа на
"Партньорство за мир" - "Бриз 2002", внесен от
Министерския съвет на 25 юни 2002 г.

На 28 юни 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за разрешаване пребиваването на чуждестранни военни кораби, самолет и военнослужещи с личното си оръжие на територията на Република България за участие в учението на Военноморските сили на Република България в духа на "Партньорство за мир" - "Бриз 2002".
В съответствие с индивидуалния план за партньорство на Република България и Плана за подготовка на Военноморските сили за 2002 г. и с цел подобряване на оперативната съвместимост при провеждане на операции по поддържане на мира и оказване на хуманитарна помощ в кризисен район, от 21 до 28 юли 2002 г. във вътрешните морски води на Република България ще се проведе учението на Военноморските сили в духа на "Партньорство за мир" - "Бриз 2002".
В учението ще вземат участие военни кораби, самолет и военнослужещи с личното си оръжие от Военноморските сили на Грузия, Испания, Италия, Румъния, САЩ, Турция, Украйна и Франция. Планирано е да се отработят елементи от стандартните оперативни операции, правила за комуникация и водене на огън при провеждане на ембаргова операция, съвместно плаване и др., като необходимите финансови средства за подготовката и българското участие в учението са предварително планирани и осигурени от Министерството на отбраната.
Като отчита мотивите на правителството, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме следното
РЕШЕНИЕ:
Разрешава пребиваването на чуждестранни военни кораби, самолет и военнослужещи с личното си оръжие на територията на Република България за периода от 20 до 30 юли 2002 г. за участие в учението на Военноморските сили на Република България в духа на "Партньорство за мир" - "Бриз 2002", както следва:
- от Военноморските сили на Кралство Испания - един кораб и 50 военнослужещи;
- от Военноморските сили на Република Италия - един кораб и 155 военнослужещи;
- от Военноморските сили на Румъния - двама военнослужещи;
- от Военноморските сили на САЩ - два кораба, един самолет Р-3 "Орион" и 39 военнослужещи;
- от Военноморските сили на Република Турция - 5 кораба и 310 военнослужещи;
- от Военноморските сили на Украйна - 1 кораб и 86 военнослужещи;
- от Военноморските сили на Република Франция - 1 кораб и 155 военнослужещи;
- от Военноморските сили на Република Грузия - 1 кораб и 50 военнослужещи." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Илчев.
Уважаеми народни представители, имате думата относно проекта за решение. Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на проекта за решение за разрешаване пребиваването на чуждестранни военни кораби, самолет и военнослужещи с личното си оръжие на територията на Република България за участие в учението на Военноморските сили на Република България в духа на "Партньорство за мир" - "Бриз 2002". Текстът беше прецизно и точно изложен от председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към точка трета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОРДЕНИТЕ И МЕДАЛИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, продължение.
Записан първи за изказване е народният представител Гиньо Ганев.
Искам да ви информирам, че от предишния дебат групите имат следното време: НДСВ - 22 мин. с продължението, ОДС - 27 мин. с продължението, Коалиция за България - 17 мин., ДПС - 40 мин.
Заповядайте, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Наистина е добре, че най-после след толкова състави на Народното събрание, преминали през тези столове, се внася законопроект за ордените и медалите в Република България.
И ако беше въпрос само до списъка на тези ордени, вниманието ни нямаше да бъде толкова съсредоточено, но след едно непростимо дълго отсъствие ние създаваме нова наградна система в нашата държава.
Никоя държава в Източна Европа не постъпи както ние - да задраскаме старата си орденска система, каквато и да бъде тя, и години наред, защото не обичаме ордена "Червено знаме на труда" да не отличаваме труда, защото задраскахме ордена "Майчина слава" и не мислим за раждаемостта, така ли?
Казвам това, за да кажа на висок глас колко много трябва да благодарим на народните представители господин Явор Милушев, господин Борислав Цеков, че намериха, бих казал, не хрумването, а убеждението, че трябва да се внесе най-после такъв законопроект. Но тази законодателна инициатива е толкова важна, че аз се питам не трябваше ли всъщност, щом говорим за един рационализиран парламентаризъм, по пътя на който вървим, правителството да внесе един такъв законопроект? Защото това е от категорията на законите, които не са част от държавността, а са прояви на държавността във всичките нейни форми.
И аз мисля, че сега сме изправени пред нещо много важно. И понеже става дума за първо четене, аз одобрявам всички идеи, които влязоха в детайлите на този закон. Те може би по-късно ще трябва да се разискват, но струва ми се, че този законопроект трябва да се оценява от гледище на принципите на самата държава и от тази гледна точка несъстоятелно и необяснимо е изключването от този нов каталог на Ордена за храброст, не защото Наполеон бил казал, че войската иска хляб и ордени, а защото, вижте чл. 59 на нашата Търновска конституция. Тя позволява едно-единствено отличие на княза и то е да дава ордени на военните лица.
По-късно той - от 1893 г., с едно изменение на тогавашната Конституция, придобива право да награждава и гражданските лица, но българската войска не е нещо друго тогава освен въоръженият народ. Тя не е кастова армия. Ние нямаме други благородници. Това са тези хора, които са давали кръвта си по бойните полета за обединението и създаването на българската държава. Никакви благороднически титли по потекло няма у нас. Има този малък, скромен Кръст за храброст. Е, да отиде в Музея на историята, заедно със старите униформи на опълченците от Шипка? Храбростта на един народ не може да бъде музейно дело! Докато има българска държава, трябва да има Орден за храброст!
Тези философии, че времето било мирно и че ние няма от какво да се страхуваме - нима няма воинска доблест и в мирно време?! И държавата не мисли за днес, а мисли за целия свой живот!
След този патос аз смятам, че ние нямаме право на нищо друго, освен при второто четене тази идея да бъде възпроизведена.
Аз се питам обаче, както каза господин Соколов, редно ли е да има ордени на юридически лица? Това ми се вижда толкова несъстоятелно, защото, вижте, първоначалните дефиниции на ордените - това е отличаване за заслуги - лични, персонални. И мисля, че при второто четене това трябва да бъде видяно.
Обаче аз се притеснявам от този чл. 9 на законопроекта, който някак обуславя правото на президента да награждава от редица предложения. Ами, това е лично и суверенно право по Конституция. Той не може да зависи от това дали Министерският съвет щял да направи предложение или пък повече, както пише в този чл. 9, не Министерският съвет, а някой министър пък трябвало да каже на Министерския съвет. И даже президентът няма право на никакъв друг орден, ако не каже Българската академия на науките, ако не кажела някаква фондация и т.н.
Вижте, каквито и идеи да има за промяна на Конституцията, не забравяйте, че това е държавният глава на България. Той има право да помилва, той има право да опрощава вземания, той има лично право да удостоява с ордени. Това трябва да се оправи.
Една трета идея ме води към така наречените ведомствени отличия.
Господин Милушев, понеже правим наградна система, ние тук сме длъжни в този закон да кажем поне няколко изходни правила за така наречените ведомствени отличия. Сега има ордени и медали. Те са държавни. Ще бъдат описани още по-прецизно, няма съмнение, но има един толкова дълъг списък от ведомствени медали, които само ако го видите някъде, но той го няма никъде съставен, ще видите колко нямаме право да оставим тази материя без никакво законодателно внимание. Ами, това са медали за Строителни войски, медали "100 години държавно здравеопазване", "100 години българска геология", 15 години еди-какво си, 10 години - друго...
Тук, в закона няма да изброяваме правата, но трябва да определим пределите, до които може да стига, така да се каже, акцията на едно отделно ведомство. А иначе ще стане така, че тези медали ще се приравнят на едни значки, които се продават на колекционери на сергии и не само там - 10 години на едно млекопреработвателно предприятие, друго - на дървообработващо, и т.н., и т.н.
Аз съм сигурен, че между първото и второто четене, уважаеми господин председател, ще се даде наистина възможно най-големият срок за правене на предложения, защото този закон, говорихме с господин Милушев преди малко и той няма да бъде художествен съвет или да внушава как да се рисува орденът, но той е длъжен тук да пише цялостната характеристика на отделния орден. И не само характеристиките. Ордените имат степени. Те трябва да имат и категории. Тук трябва да бъдат посочени - с мечове, без мечове, с корони - без корони, с венци - без венци, с ленти - без ленти, за носене през рамо, на шия, на кръст, на гърди и т.н. Тук е мястото за това, а не както стана с държавния герб - да спорим дали Евгени Михайлов би трябвало да го рисува или пък Георги Чапкънов. Когато законът предвиди ясно, този, който ще го рисува, е нещо съвършено друго.
Във връзка с това, за да бъда верен и на себе си, ще ви кажа, че връщането на ордените от старата система - аз одобрявам принципа - трябва да има традиции, трябва да има приемственост, не може да отиде твърде далеч обаче.
Знаете ли, че от 1945 г. - април-май, България е във Втората световна война. Поставя се въпросът за ордените на военните лица - на офицери и войници. Тогавашното Регентство премахва вензела "Ф" - Фердинанд, защото времето е друго. С какво го замества? Вместо "Фердинанд", казва: "Един разярен лъв от герба на България".
Сега ние с нашата нова мъдрост няма да се връщаме към вензела "Ф", но няма да се връщаме и към разярения лъв. Трябва нашето време да каже да намерим едни други знаци, едни други белези, които да говорят може би най-после за едно национално съгласие, за едно единение, от които държавата и народът имаме толкова голяма нужда.
Аз мисля още, че когато говорим за приемствеността, знам, че не трябва да обвиняваме нашите колеги - автори на закона, но нямаме право, господин Милушев, да се стесняваме, когато се връщаме към приемствеността. Вижте какво изречение има в мотивите - аз се притеснявам от него - вижте какво пише: "Със създаването на нов орден "Св. св. Кирил и Методий" ще покажем проява на воля да бъде съединена разкъсаната верига на наследствената последователност на културните процеси; ще покажем, че сме се поучили от грешките на миналото и знаем към какво в бъдеще ще се стремим. В тези процеси ние не можем да участваме загърбили миналото си." Това е срамна мотивировка. Няма минало и няма настояще, има една държава и тя е България. Нейната вековечност се защитава и чрез този закон, а не с такива извинения - защо допускаме, някак си да сме се върнели към най-добрите черти на едно време, което уж е преминало.
Аз мисля, че това трябва да бъде духът, който ни води. Мярката и мъдростта трябва да бъдат във волята на това Народно събрание, надявам се този път да има единство, а кой ще ги дава ордените - тогава да има една друга преценка. Аз смятам, че и там нашите органи на държавна власт ще имат някакво чувство за мярка и за справедливост.
В древна Гърция - и с това свършвам - е имало време, когато можело да се издигат паметници на живи хора - тогава живите нотабили са били философите, държавните мъже. И така станало, че на един от известните философи, забравил съм сега името му, не са издигнали паметник приживе. Учениците му го наобиколили и го питали: "Учителю, защо не ти издигнаха паметник?" Той казал: "Не се притеснявайте, по-важно е да питат защо не са ти издигнали, отколкото да кажат: защо са ти издигнали?"
Ние тук трябва да издигнем един паметник на новата наградна система на държавата България. Тогава, прав е господин Сендов, тук ще има място и за един орден "Джон Атанасов". Аз харесвам тази негова защита не заради полубългарския му произход, а заради това, че трябва България там, където има принос, да няма правно стеснение. Тя има отговорност и дълг да мисли за себе си и за своето бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Реплика - господин Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Ганев, благодаря за хубавото и емоционално слово. Само за едно не мога да се съглася с Вас - когато цитирахте мотивите и за разкъсаната наследствена последователност. Да, тя е разкъсвана на няколко пъти. Орденската система на Царство България важи до 1950 г., а не действа повече от 5 години. Великото Народно събрание - повече от 10 години българските граждани са лишени от възможността да бъде оценен техният труд по достойнство от държавата. Нима това не е прекъсване на тази традиция, за която говорим - да бъде оценен българският труд по достойнство и да заслужи благодарността на Отечеството?
От друга гледна точка, също бих искал да направя реплика към темата за приемствеността. Именно този законопроект създава възможност не само за приемственост, а за утвърждаване, както каза и господин Соколов в своето изказване, за утвърждаване на една българска наградна и орденска традиция, каквато досега на практика не е съществувала. Това е едно от достойнствата, според мен, на законопроекта.
И аз се питам: нима един почетен знак, подарен от папата, е по-ценен от почетен медал, с който се удостоява български гражданин от българския президент? За мен е по-ценен почетният медал на българския президент, защото е български, защото е оценка на достойнството, на труда, на гражданското присъствие на един български гражданин, който трябва да служи за пример.
Така че, ако се уточним в тези понятия, аз с всички други забележки бих се съгласил. Но когато говорим за юридическите лица, питам се: добре, ако един полк се прояви, да речем, в гасене на пожар или при бедствие и президентът иска да награди знамето на този полк, това не е ли също такъв вид колективна награда?
А ето какъв въпрос стои също пред нас. Много е дискусионен въпросът за Ордена за храброст и се радвам, че поискахте удължаване на срока - да бъде максимален, защото бих искал този законопроект да бъде не просто внесен от мен и от господин Цеков, а да бъде на всички народни представители, да бъде един консенсусен закон на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Други реплики има ли? Няма.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Ние, уважаеми господин председателю, които имаме претенции, че разбираме от парламентарно право, знаем и тия случаи, когато една реплика се използва не за да се опровергае нещо. И аз благодаря на господин Милушев и му давам възможност 2 минути повече да защити идеи, които толкова харесва. Тези негови идеи са и мои идеи и аз му благодаря. Така ще бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Кина Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпросът с държавните отличия е сред най-важните въпроси, наред с въпроса за знамето, химна, герба на държавата, и естествено той вълнува не само нас, политиците, той вълнува и българските граждани. Ето защо смятам, че въпросите за държавните отличия трябва да бъдат предмет на национален консенсус, защото само тогава съответният орден или медал може да придобие полагащата му се тежест и значимост.
Аз разбирам желанието на вносителите да представят на народното представителство един законопроект, който да замени остарялата в това отношение законодателна база, като по този начин допринесат за изграждане на ценностната система на модерното българско общество. Оценявам усилията им, но още тук ще кажа, че съжалявам, задето те не използваха тези 5 месеца от датата на внасянето на законопроекта в Народното събрание до днес за провеждане на един национален дебат по въпросите на българската орденска система като цяло, дебат, в който да се включат не само политици, а преди всичко историци, специалисти по хералдика, общественици. Защото подобни важни въпроси за нацията трябва да бъдат решавани след широк обществен дебат, а и пътят към създаване на стабилно гражданско общество, какъвто аргумент са посочили в мотивите си вносителите, минава чрез активното въвличане на гражданите в подобни важни обсъждания.
Сега конкретно ще се спра на някои от представените алинеи на законопроекта. Чрез него всъщност се запазват останалите в наследство от стария режим три ордена - "Стара планина", "Мадарски конник" и "Орден на розата", практически се новоучредява орденът "Св. св. Кирил и Методий" и се създават два нови медала.
Орден "Стара планина" - в него на първо място е посочено, че той се връчва на чуждестранни граждани, а едва след това са изброени категориите български граждани, които могат да получат този орден. И аз се съгласявам с преждеговорившите, че все пак този закон трябва да регламентира преди всичко наградите на българските граждани, а след това там да бъдат включени и чуждестранните граждани. И за двете категории граждани обаче е отбелязано, че той се връчва за извънредно големи заслуги. Една толкова неясна формулировка може да доведе до повторение на случая, на който наскоро станахме свидетели - президентът връчи орден "Стара планина" на господин Манджуков.
Между другото, същата формулировка съществува и в сега действащия Указ 1094 - "За извънредно големи заслуги". Някои от изказващите се по този законопроект в петък, мисля, че това беше акад. Сендов, посочи, че когато във Великобритания британската кралица връчила на "Бийтълс" "Ордена на Британската империя", много от ветераните, които били получили този орден преди тях, са го върнали в знак на протест. И затова аз очаквам честните и почтени кавалери на орден "Стара планина" да сторят същото, ако искаме да градим общество, в което ценностите имат стойност. В този смисъл много ясно трябва да бъдат разписани критериите за какви точно заслуги се връчват тези ордени.
Орден "Мадарски конник" - отново неясна формулировка, връчва се за "особено големи заслуги". Интересно кой ще преценява кои заслуги са извънредно големи и кои заслуги са особено големи. За никого обаче не е тайна, че орден "Мадарски конник" се раздаваше до момента на онези, които не желаехме да наградим с орден "Стара планина". За мен той практически е лишен от смисъл, освен ако отново не бъдат ясно разписани критериите, по които той да се връчва.
Орден "Св. Св. Кирил и Методий" - аз разглеждам предложения ни законопроект като законопроект, в който акцентът пада върху този орден. Знам колко е важно културните дейци, българските интелектуалци, хората, които работят в сферата на образованието да получат признание за своята дейност. Това наистина е много важно, но не може да бъде решено без една цялостна приемственост между всички останали ордени и награди, а в момента аз не я виждам.
"Орденът на розата" - присъжда се на чуждестранни гражданки, които имат особен принос за укрепване на дружбата между народите. Според мен това е типичен анахронизъм от тоталитарната система, когато този орден се връчваше на посланически или на министерски съпруги. Днес никъде в Европа няма орден, който да бъде чисто женски, може би защото в демократичните общества заслугите не се делят на женски и мъжки, те са просто заслуги към съответната държава. Затова за мен също буди недоумение запазването на този орден.
Предлаганите за новоучредяване два медала - "За граждански заслуги" и "За заслуги", първо, категорично се присъединявам към мнението на колегите, че не би трябвало ние да стимулираме неправителствени организации, колективни органи. Това все пак се дава за лични заслуги на отделни индивиди. Но искам да се спра на основния мотив на вносителите, с който те казват, че тези два медала се създават, за да послужат като духовни стимули, които да сочат най-добрите примери на гражданско присъствие, което да роди силното гражданско общество. Липсата обаче на стабилна средна класа и на силно гражданско общество няма да се преодолее със създаването на един медал, който се намира в края на орденската система по своята значимост. Текстовете към предложените два медала практически не покриват заслугите на държавните служители, а именно те са хората, които с дългогодишния си труд и надпартийна дейност трябва да бъдат гръбнака на държавната машина и имат нужда от морален стимул.
Затова би било редно да се създаде такъв медал "За заслуги", който условно да бъде разделен на категории, по които да се раздава - граждански, военни, милосърдие, култура, образование и така нататък.
Още няколко принципни въпроса, които според мен не са решени в този законопроект и за които трябва да помислим между първо и второ четене. Старшинството на ордените е записано в чл. 2, ал. 2, но не е казано как тези ордени могат да се носят заедно и изобщо могат ли да се носят заедно. Няма и яснота как ще изглеждат тези ордени. Орден "Стара планина" например все още съдържа един чисто тоталитарен символ, каквато е петолъчката.
Връщат ли се ордените в канцеларията на държавния глава след смъртта на техните кавалери?
Липсата на ясни критерии при мотивиране на наградите може да девалвира стойността на всеки орден и аз вече посочих един изключително фрапиращ пример за това.
В чл. 9, ал. 3 са изброени няколко министерства, които могат да предлагат лица за награждаване. Според мен това право трябва да се даде на всички министерства. Не може министърът на здравеопазването да има право, а министърът на образованието например да няма право да предлага.
В чл. 13, ал. 3 се казва: "Президентът отнема държавните награди, когато се установи, че са дадени без основание". Като се има предвид, че именно президентът подписва указите за награждаване, това би хвърлило сянка върху компетентността на държавния глава. В същото време употребата на безличната конструкция "когато се установи" не дава яснота кой трябва да установи този факт.
Член 16 натоварва президента да възстановява изгубени или унищожени държавни награди, докато това е работа на неговата администрация или на личната канцелария и трябва изрично да бъде уточнено.
В заключение искам да кажа, че наистина ние се нуждаем от един сериозен дебат за едно толкова важно изражение на националната идентичност, каквито са държавните органи и награди. Нека да се използва максималният възможен срок между първо и второ четене и наистина призовавам вносителите да се опитат да привлекат към този дебат представителите на българското общество, които могат да допринесат за създаването и приемането на един наистина добър орден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Господин Милушев, заповядайте за реплика.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо Андреева, с много от изказаните от Вас съображения съм съгласен и безспорно между двете четения ще се съобразим с тях.
Но бих искал само да се спра на принципната част от Вашето изказване - за мотивите за награждаване. Мисля, че е несериозно да твърдим, че трябва да правим списък на заслугите, които човек би трябвало да има и в каква степен са тези заслуги, за да наградим един или друг гражданин от различна професионална категория. Интересното и много важно в този законопроект е, че за първи път се дава възможност като мотив за награждаване да бъде конкретно постижение към момента, а не да се чака някаква юбилейна годишнина на този достоен гражданин или пък националния празник, за да бъде отбелязано това. Именно това, че е отбелязано неговото постижение към момента придава и изключителен характер на самото постижение, защото то не е част от явление, това е случай, който трябва да бъде посочен от обществото. Иначе би било част от явление и няма да се нуждае от никаква награда.
Не случайно в първото си изказване аз говорих за ценностната система, за оценъчна система и критериите, по които се оценяват ценностите. Мисля, че в началото на новия век ние трябва да осъвременим тези критерии, които биха одухотворили, ако мога така да се изразя, самата наградна система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Милушев.
Госпожо Андреева, имате думата за дуплика.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин Милушев, аз се обръщам към Вас, нека заедно да потърсим точно тези критерии, за да бъде ясно кой в тази държава може да получава нейните най-високи отличия. Защото субективната формулировка "извънредно големи заслуги", "особено големи заслуги" носи рисковете да бъдем изправени отново и отново, пак ще кажа, на драстичния случай с господин Манджуков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата госпожа Станчева.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми да се включа в дебата по представения законопроект не само като член на Комисията по култура, но и като член на гражданското общество. Фактът, че дебатите от миналото заседание продължават показва, че оживено може да се дискутира не само по въпросите, които касаят материалната сфера, но и по въпроси, които касаят духовната сфера. Знаково е, че днес и сега в тази зала се водят дебати по законопроект, касаещ ценностната система на нашето общество, която няма цвят и политическа окраска. Приемането на законопроект за ордените и медалите на Република България би било наистина навременен знак и уважение към обществото, като по този начин се дава възможност да изразим признанието, което дължим на всички български граждани, формирали духовния елит на нацията, като се отдава заслуженото и на чуждите граждани.
...
Категорично е, че законопроектът за държавните отличия трябва да носи посланието на едно европейско общество, но и на общество с традиции, каквито са нашите. В този смисъл, въпреки че имам някои бележки по законопроекта, които изказах в Комисията по култура, аз категорично ще подкрепя този навременен законопроект за държавните отличия.
Ясно е, че основната цел на законопроекта не е извличането на политически дивиденти и е много радостно, и съм много благодарна на колегите, че в изказванията си както в Комисията по култура, така и тук, в пленарната зала, не се спекулираше с тази тема, особено по повод на един от ордените - "Св.Св. Кирил и Методий", както предлагат да се нарича вносителите, като един, бих казала, закъснял реверанс към дейците на културата през последните години. Знаем с каква болка и с каква мъка културните дейци бяха лишени от този знак на уважение за техните творчески постижения и с какво въодушевление, както и господин Милушев каза в едно от предишните си изказвания, когато беше обявено на един форум на читалищните дейци преди време, с какво въодушевление беше посрещнат този законопроект, за което аз наистина благодаря на вносителите в лицето на господин Милушев и господин Цеков, че те направиха възможно отново ние да се поклоним пред творческата дейност на редица именити българи.
Без да повтарям мотивите на вносителите, бих подчертала, че на фона на тежкото положение на нашата култура това е най-малкият морален жест на уважение и преклонение пред техните заслуги. Аз поддържам обаче предложението да бъде възстановен орденът като "Св.Св. Равноапостоли Кирил и Методий" с неговото съдържание като отличие за изключително големи държавни и политически заслуги, не само за заслуги в областта на културата и изкуството.
По глава трета - "Почетни медали", бих казала следното. Особено важно е в отношението ни днес да намерим начин за отличаване на всяка ярка гражданска позиция и участие във формирането на истинско действащо гражданско общество. За това е съществено да се прецизира, господин Милушев, обръщам се към Вас като вносител, смисълът и съдържанието на текстовете на членовете от тази глава. Например разликата в съдържанието на текста в чл. 7 и чл. 8 е в целевите групи, които получават медалите за гражданска заслуга и за заслуга съответно, както се вижда от идеята на вносителите, тоест кой получава тези медали. Но в категорията, във вида на заслугата, тоест за какво се получават, и в двата случая може да се разбира като гражданска заслуга. Гражданска в този случай означава цивилна, тоест не военна, а не заслуга към гражданското общество. Това по някакъв начин би трябвало да се прецизира, за да не се получава гражданска в смисъл само не военна.
Във връзка с това и в този смисъл смятам, че вносителите ще се съгласят, че това не е само стилистична грешка или тълкувание и трябва да се прецизира при второто четене на законопроекта. Аз изказах това мое съображение и в дискусиите в Комисията по култура.
Може би във връзка с това е уместно да се разгледа предложението на Министерството на отбраната за орден за военна заслуга или, следвайки логиката на вносителите, да се включи медал "За военни заслуги", след като има за граждански такива. Става въпрос за глава трета. Напълно уместно е да има такъв, който да се дава и в мирно време за високи заслуги към българската армия.
Поддържам възстановяването на ордена за храброст с убеждението, че и днес, в мирно време той също има своя смисъл и съдържание, без да се спирам подробно на мотивите за това, тъй като те са посочени в становището на Комисията по гражданско общество.
По глава четвърта. Поддържам това, което каза госпожа Андреева в своето изказване, в чл. 9, т. 3 са изброени министри, които имат право да предлагат за удостояване с ордени. Струва ми се, че не бива да се изброяват конкретни министри, защото тогава бихме изпаднали в някои не много приятни ситуации. Например, ако има заслуги в областта на транспорта или в други области, които са от компетентността на други министерства, това не означава, че тези хора не биха могли да бъдат наградени.
Не на последно място искам да засегна въпрос, който може би не касае пряко текста на законопроекта, но това, което и господин Ганев в своята емоционална реч от трибуната на Народното събрание засегна, това е въпросът за дизайна на ордените и медалите на Република България. Един основен въпрос, един много важен въпрос, един въпрос, който касае естетическата култура и с който ние бихме могли да покажем не само в България, но и пред света нашето действително високо ниво в тази област. Аз мисля, че ние имаме достатъчно компетентни специалисти, които биха могли на базата на своите професионални знания да представят едни достойни проекти за дизайн на държавните награди.
Дали предлаганите в законопроекта държавни награди ще запазят своя дизайн или някои от тях ще бъдат с осъвременен дизайн, това не се посочва конкретно от вносителите, но то е въпрос наистина на естетическа култура. Най-важното според мен и това, което трябва да се има предвид при изготвянето на дизайна и при одобрението му, е, че духовото му съдържание, посланието, което носят държавните награди и вътрешният им, материален вид, трябва да бъдат в унисон с философията на закона и да отговарят на логиката на степенуването им в него.
Накрая, господин председател, ако ми позволите, съвсем накратко ще прочета и някои предложения на заместник-председателя на Комисията по култура господин Коста Цонев, който в момента отсъства и ме помоли за това.
Господин Цонев поддържа направените в предишните изказвания предложения по възстановяване на ордена "Св.Св. Равноапостоли Кирил и Методий" с направената вече мотивировка.
Второ, поддържа предложението за възстановяване на Ордена за храброст и предложението на акад. Сендов за орден на името на Джон Атанасов за постижения в технологичното развитие на България.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Госпожа Христова, в парламента не се говори по пълномощия на друг народен представител!
ДАРИНКА ХРИСТОВА СТАНЧЕВА (НДСВ): Аз не съм казала, че съм упълномощена, а съм помолена да прочета. Не бих могла да приема такива функции, господин Ганев. Благодаря Ви за направената забележка.
Трето, предлага награждаването с най-висшите ордени да бъде съпътствано с определена материална награда с оглед на това, че този вид награждаване се практикува в повечето държави, а носителите на този вид държавна награда са обикновено хора на почтена възраст. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За реплика има думата госпожа Атанасова.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ): Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги!
Ще изчерпя с две думи въпроса, когато става въпрос за ордени, медали и държавни отличия. В науката "Хералдика" се съдържат строго определени норми, които трябва да се спазват в знаковото изражение, а следващата дума е "традиционализъм", "исторически традиционализъм". Тогава можем да се похвалим с науката за ордените и званията, наречена "Хералдика". Мисля, че е неуместно тук да намесваме понятието "дизайн". Това е нещо, което трябва да бъде изпълнение по хералдическия закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Станчева!
Дизайн, хералдически символи... Нека все пак да оставим това като право на президента да създаде един съвет, да определят вида и начина - как ще изглежда този съответен почетен медал или орден и ако е необходимо, да го разглеждаме тук. Но не бива да стигаме до нивото на диалога във Великото Народно събрание, което беше наистина не много достойно, когато за този герб, който стои зад гърба ни, се спореше лъвът мъжки ли е, женски ли е, да легне ли, да не легне ли. Всички помним този спор. Не е наша работа да бъдем този художествен съвет, нито пък имаме тази компетенция.
Що се отнася до въпроса за медал за военни заслуги, наистина считам, че това е държавна награда на съответното ведомство. Нито Вие, нито аз можем да знаем какви са тези военни заслуги. А нима в процеса на преобразуването на армията в новия дух на новия век и според новите изисквания тези военни заслуги не са граждански заслуги, заслуги към нас, към обществото, или една проявена военна храброст? Един воин някъде е проявил храброст - той не я е проявил, за да покаже себе си, а за да защити по някакъв начин нас, дали от пожар, дали от природно бедствие или от друго събитие. Именно това прави гражданския характер на неговата храброст. Затова наистина въпросът е много деликатен. Предстои да го обсъждаме.
Що се отнася до материалната награда, аз мисля, че трябва да се научим да ценим достойнството на другия, за да може да бъде оценено и нашето лично достойнство. Ако ние се научим да ценим държавната награда, ордена, медала, който получаваме, тогава каква материална награда бихме искали до него? Ние просто трябва да се научим да ценим гражданина, който стои до нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за изказване, господин Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, от предишното заседание, когато обсъждахме закона, а и сега разбирам, че има желание в края на краищата този закон да влезе за обсъждане и по-нататък на второ четене като необходим закон. Това е факт. Аз не желая да се повтарям с многото интересни предложения от различни народни представители. Аз искам само да загатна един въпрос, който не е изяснен и не е постъпил в закона. Може би ще го обсъждаме, разбира се, но ми се струва, че трябва да има една яснота кой урежда финансовата тежест. Направих една проверка - засега минава към бюджета на Президентството. Проверих колко е бюджетът на Президентството за тази година за ордени и награди - той е 80 хил. лв. Дай Боже, наистина да вземем добри решения и добър закон с добри ордени и медали, които ще бъдат много повече, тъй като сега виждате, че в пространството се движи само "Стара планина". Но сами разбирате, че със създаването на новите ордени и медали, със самата изработка, като се започне от матриците и метала, се формира един по-сериозен бюджет. Струва ми се, че трябва да има яснота в закона - ако бъдат към бюджета на Президентството, да не се изпадне в ситуация, когато има постъпили предложения за награди от Министерския съвет и изведнъж се окаже, че не можем да даваме ордени, защото сме свършили парите, което ще прозвучи много несериозно. Затова ми се струва, че трябва да бъде записано в закона, че трябва да бъдат за сметка на държавния бюджет - за да бъдем спокойни от тази гледна точка. За информация един орден "Стара планина" приблизително се движи между 1500 и 1700 лв., зависи от метала, макар че в Монетния двор има една субсидия за Президентството, излиза някъде, попитах специално, към 350 лв. Струва ми се, че при въвеждането на новия закон с това разнообразие, което се надявам да получим в края на краищата с ордените и медалите, трябва да бъде записано, че това е към държавния бюджет. Благодаря ви за вниманието и заставам наистина зад предложенията на колегите ми, предложили законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Данаилов.
Заповядайте, господин Ляков, за изказване.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз подкрепих законопроекта в Комисията по въпросите на гражданското общество, ще го подкрепя и днес. Мисля, че дискусията беше интересна, макар че много колеги влязоха в ненужни подробности, тъй като трябваше да дадат принципна оценка на основните положения в законопроекта.
Бих искал да започна с един авторски виц: когато попитали радио "Ереван" колко тежи главният секретар на ЦК на КПСС, радиото попитало - с ордените или без тях?
Господин Гиньо Ганев спомена за някои от отличията по време на социализма, но не каза, че всъщност тази наградна система беше изцяло деформирана и напълно деградирала с тези купища отличия, които се раздаваха наляво и надясно, и които предизвикваха само присмех в хората. Затова за мен е много по-добре да има герои без медали, отколкото медали без герои. Струва ми се, че когато правим този законопроект, най-важното е да има много ясни и точни критерии за какво се дават тези отличия. Също така е много важно кой ги предлага. Господин Ганев е прав, че ги присъжда президентът, но той не може, според мен, да направи тази оценка на всички заслужили хора за България, било български граждани или чужди граждани. Според мен в предложения законопроект една от слабостите е, че те са ограничили възможността на гражданското общество, на неправителствени организации да предлагат за награждаване за част от отличията. Ако видите текстовете, само за Почетния медал за граждански заслуги и за "Св. Св. Кирил и Методий" неправителствени организации имат право да предлагат за награждаване.

Според мен развитието на съвременната цивилизация показва, че тази оценка в много повече случаи ще се дава от гражданското общество и ще има по-голяма тежест, отколкото от държавата. И затова всички ордени и медали, според мен, трябва да има възможност да бъдат предлагани за отличаване граждани от неправителствени организации, от структури на гражданското общество. Не може те да бъдат изключени от тази оценъчна дейност, след като този, дали ще бъде тих героизъм, примерно на един учен, работил десетилетия, създавайки един фундаментален труд, с който е издигнал авторитета и на българската наука, дали и по-ярки постижения, примерно в областта на спорта и т.н., които по някакъв начин увеличават и авторитета на държавата, да бъдат оценявани единствено от държавни институции, в крайна сметка от администратори и от чиновници. Защото те ще оформят предложенията, те ще участват в изброяването на заслугите и т.н.
Задължително, според мен, трябва да се подчертае, че при предлагането и съответно награждаването, голямата, решаващата, силната дума ще има гражданското общество. То ще оценява хората, които действително имат безспорни заслуги за установяване и на научен принос, и на демокрация, и на правила, и т.н. За мен това е фундаментален въпрос, който принцип трябва да бъде защитен в законопроекта.
Второто, което искам да кажа, е, че аз приемам аргументите, които изложи много задълбочено акад. Сендов за това, че хора, които имат научен принос, които са изобретатели, откриватели, които до известна степен смело можем да кажем някак си винаги са стояли по-настрана, не са били оценявани както трябва, тъй като те винаги работят малко по-скромно, по-тихо, не са медийни герои и т.н., те да бъдат оценявани, като тук има два варианта: или да разширим с повече аргументи текстовете в чл. 5, където да допълним "образованието и науката", или да въведем новия орден "Джон Атанасов", който акад. Сендов предложи и убедително защити. Но при всички положения трябва да има оценка и за тези хора, които, според мен, изграждат един модерен, съвременен образ на България, работейки в своите научни области, в областта на техниката, високите технологии и т.н.
Аз смятам, че в България има много такива хора, които са непознати, могат да бъдат оценени и да получат признание от българската държава и от гражданското общество.
Ще завърша с това, че аз също подкрепям да има орден за храброст. Това е, първо, в духа на българската традиция. Второ, когато се говореше за храброст в мирно време, никой от моите колеги не спомена за това, че светът всъщност в момента е в състояние на война със световния тероризъм. Има и ще има случаи, когато при терористични атаки - било в България или не, ще има хора, които по някакъв начин ще проявят такъв героизъм. Ще има хора, които ще бъдат примерно внедрени в терористични организации, които ще работят с години, рискувайки всекидневно своя живот и живота на своите семейства. Нима тези хора не заслужават да бъдат отличени, след като участват в тази гигантска битка за оцеляване и спасяване на цивилизацията?
Струва ми се, че има и други такива случаи, но аз ви споменавам най-характерния, който е белег на съвременните международни отношения, в този сблъсък между тези, които искат да унищожат цивилизацията, и тези, които искат да я запазят, развият и модернизират, и затова трябва да има възможност тези хора да бъдат отличени по подобаващ начин.
Ще завърша с това, че всички ние действително имаме възможност да направим един добър закон, да направим разумни предложения, за да може хората, които имат и заслуги, и принос за развитието на България, за модернизирането й, за авторитета на България, за нейния образ на съвременна, модерна държава, да бъдат оценени по достойнство, без да се правят, разбира се, каквито и да е отклонения от правилата, защото иначе тези отличия се превръщат в едни празни дрънкулки и губят всякакъв смисъл.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи?
За реплика има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаеми господин Ляков, аз не Ви се противопоставям, напротив, подкрепям Ви в идеята, но не е възможно в един закон, имам предвид чл. 9 на проекта, да се каже, че президентът удостоява с награди, само ако има предложение, включително от организации на гражданското общество. Може би при окончателната редакция трябва да се потърси една възможност всяко предложение да бъде чуто, но нито едно от предложенията да не бъде задължително за президента.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ, от място): Разбира се!
ГИНЬО ГАНЕВ: Не се разбира, защото както пише тук, ако няма предложение, няма орден. Защото това е една дискреционна негова власт. Иначе всичко е в ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Милушев, за реплика ли? Заповядайте.
ЯВОР МУЛИШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин Ляков, и в момента съществува възможност неправителствените организации да дават предложения за награди. Това и в чл. 9, и в чл. 10 е упоменато специално.
Освен това всеки един от вас в своя район знае, че в някакво село има един труженик, който е написал, дали е учител или бивш военен, 200-300-400 страници изследване на рода и историята на този край, с което изключително много е обогатил и българската история. Нима този човек не заслужава медал за заслуги?
И прав беше проф. Пантев, когато специално подчерта за личния принос на това гражданско присъствие. За мен това е пример за гражданско присъствие.
Безспорно трябва да се направят някои уточнения, съгласен съм с Вашите забележки, и това между двете четения ще го направим. Но и сега отбелязвам, така че, ако имате нещо допълнително да кажете... И сега го казваме: по предложение на министъра, но и от неправителствени организации, включително и от Националното сдружение на общините.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): Има световни награди от частен характер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика има думата господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Тук аз не съм съгласен по повдигнатия от Вас въпрос, който вече беше предмет и на друга реплика, с Вашето виждане, както и с виждането на вносителите.
Каква правна стойност има, когато в един закон ние кажем кой има право да прави предложения? Това трябва да се каже само, ако това предложение има стойност и то правна, тоест ако в някаква степен то ще обвърже този, към когото е направено, като едно условие. Точно това аз не мога да приема. Иначе всяка неправителствена организация, дори това да не е казано в закона, ще разполага именно в това си качество да прави всякакви предложения.
Кой забранява, примерно, на Съюза на Българските филмови дейци да направи предложение пред президента един заслужил филмов деец да бъде награден с орден? Но ние кажем ли го това в закона, или трябва да му дадем правна стойност, тоест вече да има обвързваща сила, или не трябва да съществува в закона. А то не може да има обвързваща сила по простата причина, че Конституцията наистина е дала правото на президента да награждава. Не е казано, че той награждава, но по предложение на този или онзи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Ляков, да отговорите на репликите.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Благодаря и на колегите за репликите.
Смисълът на това, което казах, беше, че когато има предложение от гражданския сектор, от определен брой неправителствени организации да бъде наградена определена личност за нейни заслуги, за неин принос, това има много по-голяма сила, отколкото ако това е направено от администрацията на едно министерство. И според мен тежестта ще бъде в посока на гражданското общество. То ще има по-големия авторитет по отношение на оценката, на заслугите и на приноса, отколкото държавните органи. Такъв беше смисълът на предложението.
Иначе и господин Ганев, и господин Соколов са прави, че президентът награждава. Не може да има обвързваща сила, разбира се. Но когато президентът получи такива предложения, подкрепени от цял сектор в дадена област, той, разбира се, ще има задължението да награди този човек, защото същият вече е бил оценен от значителен брой неправителствени организации.
Ще завърша с нещо, което пропуснах. Според мен не трябва да има това разделение - да има ордени само за граждани и ордени само за гражданки. Така, както е написано, първите ордени са само за граждани, а след това се явява и Орденът на Розата, който е само за гражданки! Вярно е, че тук мнозинството отхвърли законопроекта за равните възможности на мъжете и жените, но да има такова полово разделение по отношение на награждаването според мен е доста неприемливо в една съвременна държава. Според мен с всички ордени трябва да има възможност да бъдат награждавани както граждани, така и гражданки. Така че терминът "гражданки" трябва да се използва навсякъде. Не смятам, че трябва да има ордени само за мъже или само за жени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Ляков.
Има ли други желаещи?
Господин Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю. Аз подкрепям на първо четене да има Закон за ордените и медалите в Република България.
Бих искал да изкажа няколко съображения, които ще оформя в предложения за второ четене.
На първо място, тук е отбелязан почетен медал за граждански заслуги. Смятам, че за граждански заслуги трябва да има орден, както е и било. Не зная дали господин Милушев ще се съгласи с мен, но това е нещо, което смятам да предложа на второ четене.
От друга страна, по отношение на процедурата за удостояване с ордени аз смятам, че президентът на Република България би трябвало да има право и на собствена инициатива за връчване на ордени, а не само по предложение. Смятам, че това е и право на президента по принцип във всяка една страна. Разбира се, това не изключва, че и различни организации, министри могат да правят предложения. Но и президентът би трябвало да има право на собствена инициатива.
Тъй като господин Сендов предложи да има орден на името на Джон Атанасов, което аз подкрепям по принцип, смятам, че бихме могли, след като сме приели, че може да има ордени на имена на видни личности, да въведем един орден за заслуги в изкуствата, който да се казва "Борис Христов". Борис Христов е не само най-големият бас на ХХ в. и деятел на операта със световно значение, но също така той е една от най-големите фигури на българската култура. Смятам, че с учредяването на такъв орден за изкуства, който да се дава не само на български, но и на чуждестранни деятели на изкуствата, които са допринесли за развитието на световната цивилизация в тази област, ние бихме могли да популяризираме това, което България е дала на света чрез делото на Борис Христов, чрез това, което той направи в края на своя живот за разширяване на културата на българските деятели на изкуствата, не само певци и музиканти, но също така и художници - чрез създаването на Академията в Рим с цел да имат възможност нашите млади таланти да се запознаят с достиженията на световната култура и да имат самочувствието, че те са наравно с всички останали от целия свят.
Борис Христов е една личност, която принадлежи на света. Смятам, че ние трябва да бъдем горди, че той е българин. Затова смятам на второ четене да предложа да има такъв орден само за изкуствата, като съответно от ордена "Св. Св. Кирил и Методий" би трябвало този текст да се заличи, ако се приеме от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин Тошев, а нима Борис Христов, Джон Атанасов, всички ние не сме наследници на това, което са ни оставили светите братя Кирил и Методий? Тяхното велико дело променя не само българския национален дух, не само създава българската цивилизация, която участва паралелно в цивилизационните процеси с всички други народи в Европа. Но именно делото на Кирил и Методий създава тези силни предпоставки и е най-мощният двигател за развитието на европейската цивилизация. Подчертах го и в предишно изказване - именно с разбиването на триезичната система, а след това и с другата духовна дейност, която те осъществяват и в Панония, и в Рим.
А особено пък зачертаването на изкуствата и замяната само с орден "Борис Христов" мисля, че не е редно. Мисля, че така ще стигнем до една затворена система, която трудно ще подлежи на нашите критерии и оценки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю. Господин Милушев, тъй като се предлага орден "Джон Атанасов" за деятели на науката, нали така, който се покрива и от ордена "Св. Св. Кирил и Методий", аз предлагам в този случай да обсъдим и за изкуствата отделен орден "Борис Христов".
Смятам, че Борис Христов е едно достойно име в българската култура, един от най-големите титани на културата. Това по никакъв начин не омаловажава делото на светите братя Кирил и Методий. Но ако искаме да създадем специален орден за изкуствата и културата, защо не той да се казва "Борис Христов"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи има ли? Не виждам.
Моля, гласувайте законопроекта на народните представители Явор Милушев и Борислав Цеков за ордените и медалите в Република България на първо четене.
Гласували 135 народни представители: за 125, против 4, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата народният представител Стефан Данаилов по процедурен въпрос.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря, господин председател. Бих помолил народното представителство да приеме нашето предложение - срокът за предложенията, които очакваме да постъпят от народните представители между първо и второ четене, да бъде три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други предложения? Няма.
Моля, гласувайте предложението, направено от народния представител Стефан Данаилов.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.

Преминаваме към точка четвърта от обявения дневен ред, а именно:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Законопроектът е приет на първо четене на 31 май тази година.
Искам да поканя председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анелия Мингова да представи доклада на комисията. Заповядайте, госпожа Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, първо ще направя процедурното предложение в залата да бъде допусната заместник-министърът на правосъдието госпожа Миглена Тачева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли противно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 114 народни представители: за 111, против 2, въздържал се 1.
Приема се.
Поканете в залата госпожа Тачева.
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Доклад на Комисията по правни въпроси относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Министерския съвет.
"Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за заглавие на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли бележки по заглавието? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 1 има предложение на народния представител Любен Корнезов, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 със следната редакция, чието систематично място да бъде оформено като § 47б:
"§ 47б. В чл. 135 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Съдиите, прокурорите и следователите декларират доходите и имуществото си при назначаването им и всяка година най-късно до 31 май пред Сметната палата, при условията и по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Заповядайте по § 1, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Ще започна с едно процедурно уточнение. Би следвало предложенията на народните представители, които не се приемат, да се четат тук. Това е задължителна практика на парламента.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Простете, моя грешка е и няма да се повтори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожа Мингова си призна грешката и обеща това да не се повтори.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Независимо дали ще бъде § 1 или § 47, това няма никакво правно значение. Изискването е съдии, прокурори и следователи да декларират ежегодно, респективно при постъпването, своите доходи и имущество. Разбира се, с този параграф, с това ново изискване няма да се реши проблемът с корупцията, но в края на краищата това е една преграда към този, който би могъл да се съблазни освен доходите, които има по един законен начин, да придобива и други по незаконен. Затова аз подкрепям този текст и то категорично.
Моето предложение е освен съдиите, прокурорите и следователите имуществото да се декларира и от съдебните служители. Трябва да е ясно на всички нас, особено на тези, на които част от живота ни е минал по съдилищата, прокуратурите и следствието, че без нормално функциониране на съдебната канцелария не може да функционира нито съдът, нито прокуратурата, нито следствието. Съдебните служители са бих казал щабът на правораздавателния орган. Те играят изключително важна роля.
Освен това съдебните служители имат особен статут. Ние можем да ги наричаме държавни служители или както си искаме, но те имат основна роля в администрирането на самото правораздаване. При първото разглеждане тук, от тази трибуна, народни представители споделиха, че често начинът на живот на определени служители общо в магистратурата не съответства видимо на техните доходи. Защо да не принудим със закона, разбира се, наред с магистратите и държавните служители да си декларират доходите? Какво лошо има в това? Тези, които честно изпълняват задълженията си и получават законосъобразни доходи от какво ще се страхуват? Те веднъж в годината могат да декларират доходите и имуществото си. Никаква пречка няма. Това е един лист и това правим също и ние, народните представители.
Мисля, че предложението, което съм направил - освен магистратите, и служителите в съда, прокуратурата и следствието да декларират доходите си, ще бъде един праг, една бариера срещу този, който би се съблазнил да има доходи извън тези, които получава като заплата. Защото знаете, че за да се връчи една призовка, много често трябва да се даде нещо. Или, за да не се връчи една призовка, да се изпрати съобщение или да не се изпрати съобщение, да се регистрира за един ден една фирма или да не се регистрира с месеци една фирма...
Затова приканвам народните представители да подкрепят моето предложение. Мисля, че то е разумно и не противоречи на закона и Конституцията. Това ще даде знак, че българският парламент действително реално се бори срещу корупцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Корнезов! Аз признавам Вашия богат опит в съдопроизводството и винаги съм го признавал. Съгласен съм с Вас, че много от проблемите, които поставихте тук, са наистина така. Знаем и ние, които практикуваме, сме били свидетели как може да се връчи или да не се връчи една призовка, да се регистрира една фирма или да не се регистрира. Уви, това е печалната действителност. Вие знаете, че този проблем стои не само в съда, а и в министерства и ведомства и заради това именно България сега е обвинявана, че поддържа едно доста голямо ниво на корупция.
Законът за публичността на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности от самото си заглавие показва, че има за предмет да обхване само тези лица, за които се приема, че по силата на заеманата от тях длъжност биха могли да се изкушат, би могло да им бъдат правени предложения и биха могли да бъдат корумпирани. Ако ние приемем, че и съдебните служители трябва да подават декларации, ние трябва да приемем, че всеки един държавен служител в едно министерство или ведомство, от когото зависи много - началник на канцелария или отдел, дори в регистратурата на дадена община или ведомство, също има възможност да прати или да не прати съобщение, да придвижи или да не придвижи преписката. Страхувам се, че по този начин ние ще увеличим твърде много обсега на този закон и горе-долу всички пълнолетни лица ще трябва да подават декларации, което ще доведе до необходимостта от една огромна по щат администрация, която да обработва тези декларации.
Затова, въпреки че Вашето предложение звучи примамливо, аз лично не бих го подкрепил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Други желаещи да се изкажат по § 1? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов по този параграф. Моля, гласувайте!
Гласували 120 народни представители: за 38, против 70, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста, както е формулиран от комисията и с ново систематично място. Моля, гласувайте!
Гласували 137 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 7.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Има предложение от народния представител Младен Червеняков за създаване на нов § 1а:
"§ 1а. В чл. 17 ал. 2 се изменя така:
"(2) Съдиите избират пет, а прокурорите и следователите - по трима от своя състав за членове на Висшия съдебен съвет."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте да обосновете предложението си, господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Първо, бих желал да изразя съжаление, че именно тоя закон се приема в една полупразна зала и даже водещи юристи, които оформяха становището по съдебната реформа, не присъстват в нея. Тогава, когато започваме една реформа, независимо каква е тя, на коя сфера от обществения живот, то желателно е да присъстват поне повече хора, когато се приемат тези текстове. Хубаво беше на това обсъждане да присъства и министърът на правосъдието, който е основен вносител на предложенията за промени в Закона за съдебната власт.
По предложения от мен текст. Имам две съображения да предложа такава промяна в чл. 17, ал. 2. Първото е, че всеки един нормативен акт, който се приема, трябва да има някаква логика. Той трябва да има една определена философия, която да се съдържа в него. Не е възможно с § 36 да се предлага възстановяване на Националната следствена служба като звено, интегрирано в съдебната система, и това да не даде отражение в съответните текстове на закона. Ако ние приемем, че Националната следствена служба ще бъде вече неотменима част от съдебната система и тя се възстановява във вида си, в който съществуваше до 1997 г., то логично е във всички останали текстове на закона, там, където се касае за съществуващи положения до 1997 г., да бъдат възстановени в този вид.
Сегашната редакция на чл. 17, ал. 2 предвижда за членове на Висшия съдебен съвет от магистратската квота да бъдат включени шестима съдии, трима прокурори и двама следователи. Съществуващото положение до 1997 г., когато съществуваше и Националната следствена служба, беше петима съдии, трима следователи и трима прокурори. Логично е, когато ние отиваме към възстановяване на Националната следствена служба, да възстановим и това съотношение на съответните магистрати във Висшия съдебен съвет от магистратската квота.
Второто ми съображение е прагматично. Помислете по какъв начин ще се отразят съответните квоти върху отделните членове на съдебната власт. В момента в страната работят 1054 прокурори и 1027 следователи. При наличието на един паритет между броя на прокурорите и на следователите, то очевидна е разликата в бройката, с която те са представени във Висшия съдебен съвет.
Ето защо аз считам, че това обстоятелство налага, ако ние ще се отнасяме към всички тях като към магистрати, то това да бъде отразено и в представителството във Висшия съдебен съвет.
С оглед на тези две съображения аз предлагам редакция на чл. 17, ал. 2, в който се възстановява редакцията до 1997 г., в която съществуваше Националната следствена служба, а именно, че съдиите избират пет, а прокурорите и следователите по трима от своя състав за членове на Висшия съдебен съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Червеняков.
По § 1а има ли желаещи да вземат отношение?
Господин Соколов, заповядайте, имате думата.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз смятам, че Комисията по правни въпроси правилно не прие направеното предложение от народния представител господин Младен Червеняков. Това съотношение на квотите, в избираните от магистратурата представители на съдебната власт, не е само с оглед на бройките, а с оглед на тежестта, която всяка една от съставките вътре в съдебната власт има по отношение на цялостното функциониране на съдебната власт. Иначе дори по неговото предложение няма логика съдиите да избират не шест, както е сега, а пет, защото численото съотношение не е това.
Вътре в съдебната власт очевидно съдът има най-голяма тежест. Той е решаващият орган, който последен се произнася. Определено е значението на прокуратурата, която освен собствената функция - да повдига и да поддържа обвинение, осъществява и контрол върху следствието. И третата съставка е следствието.
На второ място, когато беше премахната 1997 г. Националната следствена служба, на нейно място се създаде Специализираната следствена служба. Сега предложението нещата да се върнат - и вие ще видите по-нататък, че всички следователи от Специализираната следствена служба всъщност отиват веднага по право все едно, екс леге, по силата на закона в Националната следствена служба, така че промяна няма в това отношение.
Отделен въпрос е, но това ще го разискваме може би по-нататък, когато разискваме възстановяването на Националната следствена служба, защото дори Венецианската комисия има известни възражения по отношение на това следствието да има отгоре една шапка, каквато в известен смисъл ще бъде Националната следствена служба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Заповядайте за реплика, господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Има две неща, които не са съвсем така, господин Соколов. Първото е, че контролът е функция на управлението и не може да се приеме, че прокуратурата управлява следствието в Република България. Никъде - нито в Конституцията на Република България, нито в Закона за съдебната власт, не е записано, че прокуратурата контролира следствието. Такава функция българската прокуратура не е имала и няма да има. На времето имаше "Надзор", "Методическо ръководство", имаше институт на двойно подчинение на следствието, прословутият единен следствен апарат от 1979 г., но никога и в никоя страна не е съществувала функцията за контрол върху следствието.
Що се отнася до различните квоти. Още авторите на Търновската конституция, когато са писали своя доклад в учредителното събрание, са записали, че съдебната власт в нейния пълен обем принадлежи единствено и само на съдилищата. Това положение е възприето в почти всички правни системи. И това, че броят на съдиите е по-голям, отразява едно такова фактическо състояние, което и с оглед разделението на власти, и с оглед правомощията на отделните звена на съдебната власт, е прието във всяка една правна система. Не е логично обаче останалите звена, особено с оглед тези спорове, които се водят в момента за тяхното място, и с тези предложения, които са направени за промяна в Конституцията от политическата сила, към която Вие принадлежите, показват че те или няма да бъдат в съдебната власт, или ако бъдат в съдебната власт имат едно равностойно положение.
Друг е въпросът, че броят на съдиите, следователите и прокурорите в момента е почти изкуствено равен, защото в продължение на около една година не бяха назначавани следователи, независимо от това че имаше очевидна нужда от увеличаването на техния брой. Така че приемането на равенството на следователите и на прокурорите като представителство във Висшия съдебен съвет ще отговаря както на цялостната логика на закона, така и на исканията на практиката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Червеняков.
Това беше реплика. Не виждам да има друг желаещ за реплика.
Господин Соколов, ще се възползвате ли от правото си за дуплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Поставям на гласуване предложението на народния представите Младен Червеняков за нов § 1а.
Гласували 153 народни представители: за 44, против 53, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 2 - на вносителя, има предложение от господин Корнезов за отпадането му, което не се приема от комисията.
Предложение на господата Абаджиев, Черкезов и Соколов - в § 2 т. 1, 3 и 4 да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението само по т. 1 и частично по т. 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага § 2 със следната редакция:
"§ 2. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, изречение първо след думите "Висшият съдебен съвет" се добавя "на първото си заседание след постъпване на жалбата".
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) До произнасянето на Висшия съдебен съвет лицето, чийто избор се оспорва, участва в заседанията на Висшия съдебен съвет без право на глас."
3. Създава се ал. 4:
"(4) Едновременно с обявяването на незаконосъобразността на избора, Висшият съдебен съвет насрочва нов избор в срок не по-късно от един месец."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Всъщност новото на този § 2, който касае чл. 20 на вносителя и който мина и на първо четене, е, че членове на Висшия съдебен съвет помежду си могат да оспорват законосъобразността на избора на своя колега, което е крайно нецелесъобразно. Тъй като, ако почнат да оспорват помежду си, това означава въобще Висшият съдебен съвет с месеци да не може да се конституира и да започне да работи.
Затова моето предложение е въобще да отпадне § 2. Сегашният чл. 20, вероятно текстът е пред колегите, не е създавал някакви съществени проблеми досега - една пета от делегатските събрания; може да се оспори избора пред Висшия съдебен съвет; той има своя мандатна комисия, която се произнася по въпроса има или няма закононарушение. И аз се питам защо в края на краищата се предлага този § 2? След това виждам, че комисията уж по принцип подкрепя вносителя, а всъщност нищо не подкрепя от вносителя, тъй като, доколкото разбирам, отпада възможността членовете помежду си да оспорват законосъобразността на собствения си избор.
Новото, ако е ново, е единствено в предлаганата от комисията ал. 3, че ако изборът бъде оспорен, членът на Висшия съдебен съвет, чийто избор е оспорен, няма право да гласува докато няма окончателно решение. Мисля, че това може би е целесъобразно, но това е единственото ново. И така че моето предложение, което практически не се подкрепя, като идея е включено.
Но аз предлагам следното: този текст функционира и не е необходимо да бъде променян. Моето предложение е за отпадането на § 2. С други думи, да остане сегашният текст, по който вече има и практика, а не да правим промяна заради самата промяна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Трима народни представители, между които съм и аз, имахме предложение за отпадане само на т. 1, 3 и 4 от § 2 на вносителя. Комисията по правни въпроси прие нашето предложение за отпадане на т. 1. Ние оттегляме предложението за отпадане на т. 3 и 4 и поддържаме редакцията, която предлага комисията.
Смятаме, че наистина се създаваше едно опасно положение членове на Висшия съдебен съвет помежду си да могат да оспорват законосъобразността на избора и то само по отношение на една квота - квотата на магистратурата. Това не само можеше да доведе дотам дълго време да не може да функционира Висшият съдебен съвет, с оглед положенията в закона, а можеше да доведе до положение изобщо да не може да започне и да функционира Висшият съдебен съвет, защото има текст, че Висшият съдебен съвет може да заседава и да взима решения, ако присъстват повече от две трети. Достатъчно е да си представим хипотезата един член на Висшия съдебен съвет да оспори цялата съдебна квота от 11 души и изобщо няма да може да има Висш съдебен съвет. Отделно от това, което вече се спомена, с оглед и на атмосферата, която би се създала вътре във Висшия съдебен съвет - един член да оспорва избора на друг член. Първо, той какъв правен интерес има?
Затова ние поддържаме да си остане досегашният текст. Разбира се, с новите моменти, които дават една ясна, една бърза и една ефикасна процедура, тогава когато има оспорване на избора на даден член, но само от хората, които са заинтересовани от това. Тоест, хората, които са извършили съответния избор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
С това разбирам, че Вие всъщност оттегляте Вашето предложение от името на тримата вносители.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадането на § 2.
Гласували 131 народни представители: за 31, против 92, въздържали се 8.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от комисията, за този параграф.
Гласували 139 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 3.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграф 3 - на вносителя:
"§ 3. Член 26 се отменя."
Комисията не подкрепя предложението и предлага § 3 със следната редакция:
"§ 3. Член 26 се изменя така:
"Чл. 26. (1) Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието, който не участва в гласуването.
(2) Председателстващият Висшия съдебен съвет организира и ръководи провеждането на заседанията.
(3) Когато министърът на правосъдието отсъства, заседанията се председателстват последователно от членовете на Висшия съдебен съвет по чл. 16, ал. 2.
(4) В случаите по ал. 3 министърът на правосъдието уведомява предварително заместващия по чл. 16, ал. 2, за да организира провеждането на заседанието.
(5) Заседанията на Висшия съдебен съвет се свикват най-малко веднъж на 3 месеца от председателя или по искане на една пета от неговите членове.
(6) Заседанията се провеждат по предварително обявен проект за дневен ред, като членовете на Висшия съдебен съвет се уведомяват за датата на провеждане, за дневния ред и материалите за заседанието 3 дни предварително.
(7) Допълнения в дневния ред могат да се правят в деня на заседанието по решение на Висшия съдебен съвет, взето с мнозинство повече от половината от присъстващите.
(8) Решенията се вземат, ако присъстват най-малко две трети от членовете на Висшия съдебен съвет, с мнозинство повече от половината от присъстващите, с явно гласуване, освен когато Конституцията или законът изискват друго.
(9) При определяне на списъчния състав по ал. 8 не се вземат предвид членовете, които се намират по служба в чужбина или отсъстват поради болест. По този ред могат да се приспадат до една шеста от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този § 3 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Първо подлагам на гласуване предложението на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
При това положение предложението на вносителя няма да бъде гласувано, за да преминем към § 4.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 4 са постъпили следните предложения - предложение на господин Миков:
В чл. 27, ал. 1, т. 1 пред думите "главния прокурор" се премахва съюзът "и", а след него се добавя "и директорът на Националната следствена служба".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на господин Корнезов, което не е подкрепено от комисията само в неговата точка "а" и е подкрепено по принцип в точките "б", "в" и "г".
Изчитам предложението на господин Корнезов:
"По § 4:
а) В т. 1, 3 думите "съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители" да отпаднат."
Останалите точки от предложението не ги чета, защото те са възприети.
Предложението на господата Абаджиев, Черкезов и Соколов, което не е подкрепено от комисията, е със следния текст:
По § 4:
а) точка 2 да отпадне;
б) в т. 4, в новата т. 10, думите "министъра на правосъдието" се заменят с "определен от съвета докладчик";
в) в ал. 2 изречение последно да се заличи.
Има предложение на господин Валери Димитров, което по принцип е подкрепено от комисията.
Има предложение на господин Арабаджиев, също подкрепено по принцип от комисията.
Има и предложение на господин Стоилов, подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 4 със следната редакция:
"§ 4. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) т. 3 се изменя така:
"3. определя броя на съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители във всички съдилища, прокуратури и следствени служби;
б) в т. 6 накрая се добавя: "и по искане на не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет";
в) в т. 9 в началото се добавя "може да" и думата "ежегодно" се заличава;
г) създават се точки от 10 до 15:
"10. разглежда годишен доклад за дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените служби, обобщен от министъра на правосъдието въз основа на изпратените от съдилищата, прокуратурите и следствените служби годишни доклади и статистически данни;
11. приема правилник за работата на съвета и неговата администрация;
12. избира директор на Националната следствена служба при тайно гласуване с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет;
13. приема правила за професионална етика, приети от съответните съсловни организации за съдиите, прокурорите и следователите;
14. приема правила за професионална етика, приети от съответните съсловни организации за съдебните служители;
15. издава месечен информационен бюлетин за служебно ползване, в който се съдържат решенията и друга информация за дейността на Висшия съдебен съвет.
(2) При решаване на въпросите по ал. 1, точки от 3 до 7, може да се изисква и становището на съответния административен ръководител на съответния орган на съдебна власт, а по отношение на прокурорите - и становището на главния прокурор. Председателстващият Висшия съдебен съвет може да изразява мнение по всички въпроси по ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
По този § 4 думата има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Това е всъщност сега съществуващият чл. 27, където са изброени правомощията, правата на Висшия съдебен съвет. Говорим за основните негови правомощия.
И в т. 3, където Комисията по правни въпроси не е подкрепила това, което предлагам за колегите, които нямат пред себе си сегашния текст, ще го прочета: че, Висшият съдебен съвет определя броя на съдиите, прокурорите и следователите. Да, това е правилно.
Сега ни се предлага освен съдиите, прокурорите и следователите, Висшият съдебен съвет да определя и броя на съдия-изпълнителите, на съдиите по вписването и, обърнете внимание, на броя на всички служители.
Това е за мен дописване на Конституцията. Конституцията - вижте, това е чл. 130, и т.н., чл. 133 - Висшият съдебен съвет, вярно, има правомощия, но относно съдията, прокурора, следователя, но не и за съдебните служители, не и за съдията по вписванията или съдия-изпълнителя - с всичките ми уважения към тях, разбира се. Ние не само дописваме, даваме власт, която Конституцията не е дала на Висшия съдебен съвет.
Плюс това крайно нецелесъобразно е да се занимава Висшият съдебен съвет със съдебните служители. Обърнете внимание, че това означава, примерно, председателят на Върховния касационен съд, председател на Върховния касационен съд!, за да назначи, примерно, един призовкар или чистачка, или някой друг служител, ще трябва да поиска от Висшия съдебен съвет да му отпусне бройката или по някакъв начин да се оправя там.


Кому е необходимо това, тази бюрократична тежка машина? Работата на Висшия съдебен съвет при изпълнение на бюджета (защото знам какво ще ми се каже) е да определи бюджета на Върховния касационен съд, респективно на Върховния административен съд, на Главната прокуратура и т.н. Ръководителите на тези ведомства съобразно отпуснатия им бюджет могат да решат в един момент да имат на щат примерно 15 служители, ако работата се увеличи - да станат 20, да намалят броя и т.н. Това е свобода на всеки ръководител. Сега ние им връзваме ръцете и започват договаряния вътре в самия Висш съдебен съвет, както и дърпания кой да вземе повече бройки служители. Това се отнася включително и за съдия-изпълнителите и съдиите по вписванията. Правомощията в тази област са на министъра на правосъдието, а не на Висшия съдебен съвет.
Затова предлагам т. 3 да отпадне. Нека този парламент да не дописва Конституцията. Това не е в правомощията му. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Заповядайте, господин Абаджиев, за реплика на изказването на народния представител Любен Корнезов.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще изразя противно становище на това, което изрази господин Корнезов. Мисля, че текстът на вносителя е съвсем основателен и той е в контекста на засилване на статута на Висшия съдебен съвет. Преди малко Вие в едно свое изказване съвсем правилно определихте каква е ролята на съдебните служители в съдебната система и колко много нещата зависят от техните действия.
Що се отнася до съдия-изпълнителите, техните действия във връзка с изпълнение на съдебните решения засягат правата и свободите, засягат всичко онова, което е последица от съдебните решения. Затова много по-добре, много по-стабилно ще бъде именно Висшият съдебен съвет да определя и техния брой. Още повече, че тук няма проблеми с дописването на Конституцията. Има и Решение № 1 на Конституционния съд от 1999 г. по искане на Вашата парламентарна група, в което се казва, че според чл. 133 Конституцията определя реда и условията за назначаване на съдии, прокурори и следователи, но законът е този, който може да определи техния окончателен кръг. Така че законодателят може да направи това по силата на закон и това няма да бъде дописване на Конституцията. По този начин материята ще бъде много по-стабилна и съдебната система ще се чувства много по-стабилна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Давам думата за втора реплика на госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Корнезов, правя Ви реплика досежно това, че можехте да дадете още един аргумент на залата, поне в частта за съдебните служители. Трябва да е луд този министър на правосъдието, който ще даде на Висшия съдебен съвет, обичащ да харчи пари, правото да му определя броя на съдебните служители. Не сме видели досега Висш съдебен съвет да е склонен да мине на малко по-икономичен режим. Броят на съдебните служители е харч в държавния бюджет. Един министър на правосъдието може да бъде много по-лесно склонен да уважи исканията на министъра на финансите за малко по-голямо затягане на колана и за малко по-добро възлагане на работата на съдебните служители на по-малко на брой съдебни служители, бих казала, оптимален брой съдебни служители. В противен случай съществуват (и винаги са съществували) рискове щатът да се пораздува. Оптималният брой на съдебните служители може много по-добре да бъде изчистен в Министерството на правосъдието и не е въпросът дали по този начин се увеличават статутът, ролята и значението на Висшия съдебен съвет. Ако Висшият съдебен съвет опре до това да си увеличава ролята, значението и статута с определяне броя на съдебните служители, значи той трябва да е съвсем изпаднал.
Поради тази причина аз, господин Корнезов, Ви направих реплика. Надявам се да потвърдите в дупликата, че съм имала известни основания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Давам думата за трета реплика на господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър!
Уважаеми господин Корнезов, аз смятам, че тук не сте прав. Законът в съответствие с Конституцията и с решенията на Конституционния съд приема, че бюджетът на съдебната власт се внася в Министерския съвет от Висшия съдебен съвет. Дори се предлага текст, че Министерският съвет, който внася проектозакона за държавния бюджет за съответната календарна година, вече няма да има право да променя предложения от Висшия съдебен съвет бюджет.
На второ място, Висшият съдебен съвет е първостепенният разпоредител с бюджета на съдебната власт. Той упражнява този бюджет. Съвсем естествено е, щом това е така, не някой орган извън Висшия съдебен съвет, а самият Висш съдебен съвет да си определя щатовете за всичките тези длъжности извън длъжностите на самите магистрати, нещо, което е казано в Конституцията. Аз също смятам, че няма пречка това, което Конституцията не е казала, но не го забранява, да стане със закон. Това е по-малкото право.
Затова лично аз поддържам предложението в тази материя, което прави Комисията по правни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Заповядайте за дуплика, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Ще бъда максимално кратък. Ако се приеме това, което се предлага от вносителя и от комисията, това означава, че Министерството на правосъдието става все по-излишно и по-излишно - министерство и министър без права, освен да говори като говорител на правителството за някакви конституционни промени, което не му е функция.
Господин министър, Вие сте тук. Вземете отношение. Досега от 1991 г. насам Висшият съдебен съвет нямаше тези правомощия - да определя броя на съдия-изпълнителите и съдиите по вписванията, които се назначават от министъра, нито пък да определя броя на служителите. Защо се дават тези правомощия на Висшия съдебен съвет, които ги няма в Конституцията?!
Господин Соколов, не е въпрос до бюджета. Аз не разисквам проблема финансово. Той е свързан, разбира се, с щата, но защо Висшият съдебен съвет ще определя примерно броят на съда в Малко Търново, Царево или моя роден град Ямбол - колко чистачки да има, колко призовкарки да има и колко служители - деловодители?! Кому е необходимо това? Това са неща, които се познават най-добре от съответния ръководител на определеното ведомство.
Затова призовавам министъра на правосъдието, който всъщност си прехвърля права, които е имал досега, да вземе отношение - съгласен ли е или не е съгласен с това. Всъщност аз (и тези, които са ме подкрепили) защитавам правата на най-безправния министър в правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Логиката на това предложение е само една и тя беше обяснена. Това е във връзка с функцията на Висшия съдебен съвет да оформя бюджета на съдебната власт. Не мисля, че се дописва Конституцията. Не влизаме в противоречие с нейни текстове. Това е нашето становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Продължаваме дебата.
Господин Димитров, заповядайте, имате думата по § 4.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Искам да взема думата специално във връзка с моето предложение. Считам, че то е много съществено, тъй като засяга самата философия на съдебната реформа.
Обръщам внимание върху същността на това предложение. Първата част от него се отнася до това, че ежегодният доклад за дейността на съдилищата, прокуратурата и следствените служби, който се изготвя в обобщен вид от министъра на правосъдието, трябва не само да бъде разгледан от Висшия съдебен съвет, той трябва да бъде публикуван, включително и в Интернет. И в това е същността на моето предложение. Правната комисия го е подкрепила по принцип, но в окончателната редакция не става и дума за публикуване на този доклад.
Искам да обърна внимание, че много важно е обществеността, публиката да знае какво става в съдебната система. Съдебната система не подлежи на контрол от другите власти. И това е нормално. Съдебната система обаче трябва да бъде максимално прозрачна и открита към обществеността. Това е корективът на това, че тя не може да бъде пряко контролирана от другите власти. И ако ние позволим съдебната система да продължава да бъде затворена за обществеността, ако не знаем какво става там - а това означава данъкоплатецът да не знае за какво дава парите си, тъй като, в края на краищата, той издържа всички, които работят в съдебната система - гарантирам ви, че ние ще се сблъскваме с тези проблеми отново и отново, и отново.
При всички положения, искам да обърна внимание, че там, където държавните органи действат непрозрачно и закрито за обществеността, паралелно, ръка за ръка с тази закритост вървят корупцията и произволът. Просто това е максимално благоприятната среда за корупция и произвол. Затова същността на това предложение е, че отчетът за дейността на съдебните органи, на съдебните институции, които формират съдебната система, просто трябва да бъде предоставен на обществеността и затова той трябва да бъде публикуван, включително и в Интернет.
Втората част от предложението ми е пак в това русло на мисли, което излагам пред вас, че Висшият съдебен съвет трябва да огласява публично актовете си, всички свои актове, включително и техните мотиви. Аз вече аргументирах какъв е смисълът на това - максимална откритост и прозрачност на този специфичен орган, който действа в рамките на съдебната система и който е орган с административни правомощия.
И тук искам да обърна внимание, че Правната комисия, макар че го е подкрепила по принцип, всъщност тя е възприела предложението на господин Янаки Стоилов, доколкото виждам, което означава, че се издава месечен информационен бюлетин за служебно ползване. Извинете, колеги, но това "за служебно ползване" просто буди недоумение, меко казано. За чие ползване е - за ползване само от членовете на Висшия съдебен съвет, така ли?
Искам да обърна внимание, че понятието "държавна" и "служебна" тайна имат ясно дефиниран смисъл според Закона за класифицираната информация, както и според един друг закон - Закона за достъп до обществената информация. По никакъв начин не можем да злоупотребяваме с такива понятия с оглед да затворим Висшия съдебен съвет за обществеността.
Така че аз предлагам тези предложения да бъдат възприети, разбира се, след консултации с госпожа Мингова, която е председател на Правната комисия.
Аз мисля, че би могло да се преформулира моето предложение със следния примерен текст. По чл. 27, ал. 1, т. 15 предлагам една нова редакция, която би могла да бъде възприета. Разбира се, тук я предлагам за критика на всички вас. Тя да бъде в следния вид:
"15. огласява актовете си в Интернет, издава месечен информационен бюлетин - няма ги думите "служебно ползване" - който съдържа решенията и друга информация за дейността на Висшия съдебен съвет, като осигурява достъп до тези данни и по реда на Закона за достъп до обществената информация".
И тук едно разяснение, колеги. Законът за достъп до обществената информация се отнася предимно, естествено, - и това е напълно обяснимо - за изпълнителната власт. С други думи, изпълнителната власт трябва да осигури пълна откритост и публичност на своите актове. Това е един модерен закон, който, разбира се, не е много съвършен, за съжаление, но така или иначе поставя основите на принципна откритост на администрацията.
Мисля, че няма пречка Висшият съдебен съвет също да осигурява по този ред откритост на своите актове и решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Бяхме свидетели на едно малко дръзко предложение за нова редакция на т. 15.
Господин Казак, имате думата за реплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, аз Ви правя реплика, като искам да кажа, че напълно подкрепям Вашите мотиви относно необходимостта от повишаване прозрачността в работата на този административен орган в съдебната власт, висш орган, който е Висшият съдебен съвет, и за това обществеността да получи достъп и да има достояние до всички актове на Висшия съдебен съвет, както и до техните мотиви.
Затова аз лично подкрепям Вашето предложение във вида, в който то е направено писмено, докато това предложение, което сега направихте устно, е малко по-объркано и мисля, че не можем да го приемем в този му вид.
Така че аз приемам по принцип Вашето писмено предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Не виждам друг желаещ за реплика.
Господин Димитров, ще се възползвате ли от правото си на дуплика или не? Не. Благодаря.
За изказване - господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
По отношение на предложението на господин Валери Димитров аз също считам, че то трябва да бъде подкрепено, защото максималната публичност е изключително необходима за съдебната власт.
Моето изказване е във връзка с нашето предложение по § 4. То е в две посоки: първо, за отпадане на т. 2 от параграфа, който предвижда Висшият съдебен съвет да разглежда ежегоден доклад за дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените служби, изготвен от министъра на правосъдието. Комисията предлага думата "изготвен" да се замени с "обобщен".
Считаме, че тази точка трябва да отпадне именно от гледна точка на баланса между правомощията на министъра на правосъдието и Висшия съдебен съвет, който толкова много се дискутира.
По принцип е нормално тези доклади да се внасят от съответните ръководители на отделните звена на съдебната система - председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор, председателя на Върховния административен съд и директора на Специализираната служба или директора на Националната следствена служба, както ще бъде сега.
В най-различни доклади и оценки на европейски институции се коментира този въпрос за отношенията и баланса между правомощията на министъра на правосъдието и Висшия съдебен съвет и винаги, дори и при сегашния статут, при сегашните текстове на закона, се твърди и в оценката на Венецианската комисия, и в оценката на мисията на Европейския съюз по хоризонталния проект, че "дуалистичната функция на министъра на правосъдието по принцип превишава правомощията на изпълнителната власт по отношение на съдебната". Точно поради това според мен всяко изменение, свързано със завишаване на тези правомощия, включително и по този начин, за изготвяне на обобщения доклад са неуместни и трябва да отпаднат.
Що се отнася до второто предложение по този параграф, ние считаме, че трябва да отпадне т. 2. Тя е свързана с възможността на Висшия съдебен съвет да взема решение за снемане от имунитет и отстраняване временно от длъжност на съдии, прокурори и следователи в определените от закона случаи по искане на главния прокурор. Този текст се интерпретираше в публичното пространство, че се отнася само за главния прокурор, тъй като искането се прави по принцип от главния прокурор. Но трябва да е ясно, че предложението за това да се прави по искане на 1/5 от членовете на Висшия съдебен съвет се отнася за всички съдии, прокурори и следователи.
Предлагаме да отпадне този текст на две основания. Първото основание е свързано със структурата на Висшия съдебен съвет. Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет по сега действащите текстове на Конституцията се избират от Народното събрание, т.е. по един или друг начин има възможност за влияние на политическата власт. В това отношение има категорична оценка на доклада на Венецианската комисия, че възбуждане на производства с квота по-малка от квотата, която се избира от Народното събрание, във всички случаи дава възможност за директна намеса на политическата власт по отношение на съдебната.
Второто основание е свързано с характера на тази процедура снемане на имунитет. Снемането на имунитет в определените от закона случаи се извършва именно във връзка с образуване на производство, въобще с предприемане на предварителни действия за извършено тежко престъпление - нещо, което е в прерогативите и правомощията единствено на прокуратурата съгласно действащите текстове на Конституцията. В това отношение има изрично решение на Конституционния съд № 1 от 1999 г., в което се казва, че Конституционният съд приема, че разпоредбите, даващи право на председателите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд - текстове, които ние приехме тогава - и министърът на правосъдието да правят предложения пред Висшия съдебен съвет за снемане на имунитета и за временно отстраняване от длъжност на магистрати противоречи на чл. 127, т. 1 от Конституцията. Това е така, защото според тази конституционна разпоредба само прокуратурата разполага с обвинителни функции за привличане под отговорност лицата, които са извършили престъпление. Мотивите на Конституционния съд са изрични и текстът на Конституцията е достатъчно ясен.
Аз мисля, че няма да бъде в подкрепа на авторитета на Народното събрание да се приеме текст, който очевидно според мен противоречи на Конституцията и е текстът, за който най-ясно може да се каже, че е такъв. Именно поради това ние предлагаме този текст да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Госпожо Дончева, заповядайте за реплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Абаджиев, очевидно 1/5 от членовете на Висшия съдебен съвет не свалят имунитет, а само предлагат това. Решават с гласовете на повече от половината, които при всички случаи са повече от квотата на Народното събрание.
По отношение на това да се даде ли право на 1/5 народни представители да предложат сваляне на имунитет. Вярно е, че се касае за осъществяване на обвинителна функция след това, но нима Вие предлагате и Съюзът на демократичните сили, ако главният прокурор извърши убийство, той сам да поиска свалянето на своя имунитет и да нареди на подчинените си да го разследват? Аз мисля, че това очевидно не може да стане така и че начинът, по който може да стане, е и някой друг да може да поиска имунитета. А че очевидно друг освен прокуратурата не може да образува дело, че и в този случай той ще има сериозни възможности да противодейства, е ясно. Но въпросът не може да се остави само на добрата воля.
Предлага се и друго разрешение различно от онова, което Конституционният съд е обявил за противоконституционно - това искане да се прави от министъра на правосъдието или от председателите на съдилища, които в крайна сметка ще са решаващи органи в едно евентуално производство. Но мисля, че Министерството на правосъдието предлага едно задоволително ново решение, което да попълни тази очевидна празнота. В противен случай ние изпадаме в абсурдната ситуация фигурата на главния прокурор да бъде при всички случаи неподлежаща на никакъв съдебен пробив дори за извършени престъпления. Ние стигаме дотам, че ако главният прокурор застреля някого пред очите на всички, пак ще бъде недосегаем. Това е несериозно тълкуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Господин Абаджиев, заповядайте за дуплика.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо Дончева, точно това имахме предвид ние, когато в края на 1998 г. приехме текстовете в Закона за съдебната власт, с които дадохме възможност на председателя на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, също и на министъра да правят искане за снемане на имунитет. Но това, което ние твърдим, е, че трябва да се спази сега действащата Конституция. Текстът и мотивите на Конституционния съд, които аз прочетох, са изрични.
Това, което ние предлагаме обаче, е, за да се търси нов баланс между звената в съдебната система, да има истински дебат за промяна на Конституцията. Точно този текст, който Вие цитирате, показва, че Конституцията трябва да подлежи на промяна. И това предлага Съюзът на демократичните сили, това е сериозният дебат, а не да се правим на слепи и да се опитваме да заобиколим Конституцията. Такива опити вече са правени от Народното събрание и те претърпяха неуспех. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
За изказване има думата господин министърът.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Първо бих искал да взема отношение по повод годишния доклад на Венецианската комисия. Предполагам, че докладът вече е известен. Аз ще цитирам пред залата т. 4: "След преглед на законопроекта комисията стигна до извода, че той представлява пълен, ясен и изчерпателен кодекс за съдиите, прокурорите и следователите. Много от предложените промени са доста позитивни. Комисията със задоволство отбелязва, че Висшият съдебен съвет ще има широки правомощия и че ролята на изпълнителната власт, т.е. на министъра на правосъдието, в административното управление остава ограничена".
Естествено, в т. 5 са изброени забележките, които сигурно много пъти ще цитираме в следващите три дни.
Сега ще цитирам т. 17 от доклада на господин Хамилтън от Ирландия: "Останалите изменения в чл. 27 считам за полезни, включително и правомощието да се изисква и се изслушва информация от съда - прокурори и следователи, да се разглеждат годишни доклади и да се приемат етични кодекси". Това беше по повод на докладите.
По повод на предлаганото искане 1/5 от членовете на Висшия съдебен съвет да имат право да искат снемане на имунитет за всеки магистрат. Пред мен също е текста на решението на Конституционния съд, който господин Абаджиев наистина цитира доста коректно. Въпросът е все пак снемането на имунитет част от обвинителната функция ли е. Ако снемането на имунитет е част от обвинителната функция, господин Абаджиев, Вие сте много прав. Но мен ми се струва, че снемането на имунитета просто отваря вратата за реализиране на обвинителна функция.
В този смисъл изцяло подкрепям това, което каза колежката Дончева, че в крайна сметка решението се взема от Висшия съдебен съвет, а това са предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Янаки Стоилов, заповядайте, имате думата.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители!
Аз съм направил предложение по обсъждания параграф, което е възприето от комисията и по което тук бяха изказани вече няколко становища. Преди това само искам да изразя своето отношение към предложението на господин Корнезов. Аз също го подкрепям и смятам, че то е по-сполучливо в частта за разпределяне на правомощията между Висшия съдебен съвет и министъра на правосъдието, защото ние трябва да се стремим към повишаване на независимостта на съдебната власт. Заедно с това обаче, е необходимо да търсим известен баланс и възможност и другите власти да имат поглед върху дейността на различните органи на съдебната власт. Смятам, че е твърде опасно самозатварянето на която и да е власт и в случая не става дума за никакво участие на министъра на правосъдието, като цяло на изпълнителната власт, в осъществяване на специфичните правомощия на органи на съдебната власт.
Защото тя е властта, която взема окончателни решения, неподлежащи на никакъв друг институционен контрол и следователно, поради това смятам, че е необходимо другите власти да имат известно съучастие в обсъждането на нейните проблеми. Смятам, че някъде този принцип е сполучливо развит и в предлаганите изменения, обаче другаде, както е в сега обсъжданото предложение, мисля, че този баланс не е постигнат.
В моето предложение се съдържат две точки: едната е Висшият съдебен съвет да утвърждава етичните кодекси на съдиите, прокурорите и следователите, приети от техните съсловни организации. С възприемането на това предложение ние ще повишим ролята на организациите на отделните магистрати, които са техни професионални, а не служебни организации, а Висшият съдебен съвет все пак, трябва да придаде официалност и да ангажира магистратите със спазването на тези етични правила. Те затова са етични, защото се приемат от професионалните организации на съответните категории лица. Това е необходимо, за да не възлагаме на Висшия съдебен съвет нормотворчески функции - да приема актове, които се доближават по своето значение до нормативни актове.
Другото предложение е за издаването на месечен информационен бюлетин, както е казано - за служебно ползване, в който се съдържат решенията и друга информация за дейността на Висшия съдебен съвет. Аз не държа специално на думите "за служебно ползване", но те са вложени в текста по две причини.
Първата е, за да се покаже с тях, че Висшият съдебен съвет е длъжен да осигури разпространяването и ползването на този бюлетин във всяка една магистратура и в някаква степен, че това е право на магистратите да разполагат с него.
Втората причина, която мисля, че трябва да бъде обсъдена, тъй като на нея не беше обърнато внимание в уточняващите предложения е, дали чрез напълно открития достъп до цялата информация, която се съдържа във Висшия съдебен съвет, няма да се стигне в някои случаи до засягане авторитета на магистрати. Защото там се съдържа информация за налаганите дисциплинарни наказания и не знам дали това ще съдейства за по-високия авторитет на магистратите, ако в цялото общество, а не само в съдебната система тази информация бъде разпространявана.
Пак казвам, ако се прецени, че напълно откритият характер на информацията е по-добър, нека това да се запише. В случая не става дума за акт, който попада в режима на служебна тайна. Въпросът е дали цялата информация, която се съдържа във Висшия съдебен съвет, трябва да бъде открито разпространявана в цялото общество, тъй като този месечен бюлетин, както е казано, съдържа решенията и друга информация за дейността на Висшия съдебен съвет. За мен е много важно да се даде, както тук беше казано от господин Димитров, по-голяма откритост, публичност в дейността на Висшия съдебен съвет, нещо, което до момента липсва. Мисля, че това може да бъде намерено с една или друга редакция. Смятам, че никой от изказалите се не възрази за необходимостта от издаване и осигуряване на такъв бюлетин и за съдържане на най-важната информация в него, която засяга магистратите и която се отнася до дейността на Висшия съдебен съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов, много добре се вмествате във времето.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Взимам повод от изказването на господин Стоилов - доколко, наистина, разпространяването на информация сред обществеността за налагане наказания на магистрати, примера, който той даде, няма да навреди на авторитета на съдебната система. Искам да кажа своето мнение - според мен категорично няма да навреди, напротив, обществото трябва да знае кои са добрите магистрати и не чак толкова добрите магистрати. По никакъв начин не може да се крие тази информация от обществото, тъй като в края на краищата става дума за това, как тези лица изпълняват своите задължения, за които данъкоплатецът им плаща определени средства. Когато тази информация е напълно достатъчна, пълна и достоверна, по никакъв начин това няма да доведе до влошаване на авторитета на магистратите. Напротив! Ще укрепи авторитета на съдебната система. Извинявайте, но когато се крие нещо е много по-зле.
Затова аз смятам, че всички подобни данни трябва да бъдат правени публично достояние. Това ще има изключително дисциплиниращ ефект върху самите магистрати.
Извинявайте, но ние в парламента сме подложени на огромен натиск, за нас искат какво ли не, а се оказва, че други хора със също толкова важни функции, колкото нашите, дори с по-важни, изведнъж се оказват извън обществен контрол! Много ви моля, общественият контрол трябва да засяга личността на всеки магистрат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров, това беше реплика. Не виждам желаещи за втора реплика.
Заповядайте, господин Стоилов, имате право на дуплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Димитров, аз не оспорвам Вашата теза, но привличам вниманието на всички народни представители, че обхватът на нашите предложения не е един и същи. В моето предложение се съдържа по-широк кръг информация, която се предоставя, тъй като е казано, че този месечен бюлетин съдържа решенията и друга информация за дейността на Висшия съдебен съвет, докато Вашето предложение изисква актовете и техните мотиви да бъдат огласявани. Затова трябва да преценим какъв да бъде обхватът на тази информация и ако става дума за окончателно приети решения, актове, те наистина могат да бъдат с напълно открит достъп, включително и тази информация да бъде ползвана чрез Интернет. Но ако информацията не се свежда само до актовете, които приема Висшият съдебен съвет, могат да започнат определени процедури, да бъдат поставяни въпроси, които да завършат с едни или други решения. В този смисъл аз вече казах, че тази предварителна, неокончателна информация вече може да има повече отражение върху дейността на съдебната власт. Ако се изисква информационният бюлетин да предоставя информация за вече постановени актове и техните мотиви, аз не възразявам те да са напълно открити, но именно на това обърнах внимание, че моето предложение дава възможност за по-широка информация, която да съдържа този бюлетин. В този смисъл той ще дава още повече възможности на магистратите да се запознават с дейността на тези, които са излъчили, и тези, които участват в работата на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз си представях едно доста по-тежко и мотивирано изказване по предложението на господин Валери Димитров, но тук се вижда, че се очертава, като че ли, консенсус в пленарна зала, да бъде прието това предложение.
Затова поисках и думата, тъй като бях изумен, че комисията не е подкрепила предложението на Валери Димитров. Всеки един от нас, не само от НДСВ, всеки присъстващ тук, който познава своите програми, е декларирал ясно за по-голяма прозрачност и публичност в управлението на страната. Доколкото знам, никой от тук присъстващите не е отстъпвал от тези принципи, които сме защитавали вече една година. Нещо повече, що се отнася до съдебната система, трябва да имаме предвид, че все пак тя е малко по-особена. Тя не подлежи на контрол, както подлежи на контрол изпълнителната власт, както подлежим на контрол ние, като народни представители от нашите избиратели. Напротив, за съдебната система, според мен, без да съм юрист, Конституцията е предвидила една по-голяма защита чрез ред защити, като например по-дълги мандати, самото наличие на мандати и т.н. Това изисква двойно по-голяма прозрачност, отколкото е прозрачността на народния представител или на администратор, тройно по-голяма прозрачност, за да е ясно какво става в съдебната система.


Затова аз искам да не се съглася, ако не възразява, разбира се, вносителят, който изразява в доста голяма степен мнението на нашата парламентарна група. Но да се присъединим към изказаната подкрепа от господин Казак и да бъде подкрепен, ако, казвам още един път, господин Димитров е съгласен, първоначалният вариант на редакцията, която той е предложил тук, а не този компромис, който беше прочетен от него. Тоест разглежда се и се публикува доклада в Интернет и се знае от всеки един данъкоплатец в тази държава, който плаща 129 млн. тази година за съдебната власт, какво точно е свършила прокуратурата, какво е свършило следствието, какво е свършил съдът, какво е свършил Висшият съдебен съвет и другите органи на съдебната власт.
И на второ място, това вече го приехме като политика, никой не се произнесе против, правя аналогия със Закона за публичното предлагане на ценни книжа, който много скоро беше приет, Висшият съдебен съвет да си казва практиките и мотивите за взетите решения - това, което е предложено от господин Димитров.
Така че се надявам и председателят на комисията да подкрепи това предложение.
Второто ми предложение е в този служебен бюлетин, за който говори господин Стоилов, който вероятно ще бъде много полезен, и според мен трябва да подкрепим т. 15, както той го е предложил, да отпадне "за служебно ползване", тъй като, ако се сложи гриф "за служебно ползване", това означава, че ще се ползва само от правоимащите - съдии, прокурори и служители на системата. Не пречи той да бъде и образователен, и информативен, както го решат във Висшия съдебен съвет, но да може да се ползва и от мен, примерно, ако отида в съда и докато чакам там да ме приеме някой, да го взема и да го прочета. Нека да отпадне, ако нямате против, господин Стоилов, "за служебно ползване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Има думата господин Йордан Соколов. Заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, по предложението на вносителя, прието и от комисията, по един важен въпрос - една пета от членовете на Висшия съдебен съвет да могат да правят предложение за снемане на имунитета и отстраняване от длъжност на магистрати.
Аз като юрист се учудвам как вносителят е направил такова предложение при наличието на ясно решение на Конституционния съд в обратния смисъл. В миналото Народно събрание именно СДС се опита, като пръв опит, да коригираме несъвършенството на Конституцията с промяна в закона. Защото наистина Конституцията, така както е действаща в момента, прави главният прокурор недосегаем. Само че това е Конституция. И затова е Конституция - за да се съобразяваме с нея. Аз отново ще прочета решението на Конституционния съд по този въпрос. То е толкова категорично и затова е толкова кратко. Защото искането по отношение на приетите от Тридесет и осмото Народно събрание поправки, изменения и допълнения в Закона за съдебната власт, съдържаше много текстове, които бяха атакувани.
Но специално по чл. 27 ето какво казва Конституционният съд и тук той дава отговор на това част от наказателната, от обвинителната функция ли е искането за снемане на имунитета, не е ли част? Това са просто излишни спорове.
Конституционният съд приема, че разпоредбата на § 5, т. 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, цитирам: "даваща право на председателите на ВКС и ВАС и правосъдния министър да правят предложение пред Висшия съдебен съвет за снемане имунитета и за временно отстраняване от длъжност на магистрати, противоречи на чл. 127, т. 2 от Конституцията."
И още едно изречение има в неговите мотиви, с което става съвсем ясно защо пък Конституционният съд приема това свое становище. Това е така, защото според конституционна разпоредба само прокуратурата разполага с обвинителни функции за привличане към отговорност лицата, които са извършили престъпление. Не може една институция, която не разполага с обвинителни функции, съгласно това решение на Конституционния съд, тълкуващо Конституцията, да иска снемане на имунитет, без да се знае институцията, която разполага с обвинителни функции, дали ще се възползва след това от такова сваляне на имунитета. Може ли да се снеме имунитета на едно лице, да се отстрани от длъжност, а прокуратурата после да каже: ние нямаме никакво намерение да повдигаме обвинение, нито някога сме имали такова намерение.
Ами, такъв е случаят и да кажем: дайте тогава направо да се опитаме една пета от народните представители да внасят предложения за снемане на имунитета на народен представител и тогава не ни трябва искане на главния прокурор. Събранието си гласува и нещата свършват. Така че очевидно е несъстоятелно.
По отношение на другия спорен въпрос, аз също поддържам нашето предложение. Министърът председателства Висшия съдебен съвет. Той дори не е член на Висшия съдебен съвет. Не може той да изземва функции на съответните ръководители на трите съставки на съдебната власт. Нека те си внесат своите доклади, той присъства, може да вземе, има изричен текст, отношение по това и да допълни този доклад.
И по предложението на Валери Димитров, за да не просроча с много времето, само с две изречения. Смятам, че първото предложение за обнародване, публикуване, даване гласност на тези доклади е съвсем основателно. Но всеки акт на Висшия съдебен съвет да се публикува и обнародва, това е прекалено. Нямаме институция, на която всеки акт да се обнародва. Това значи актовете на всяко министерство, на всяка държавна агенция, на всяка изпълнителна агенция да подлежи на обнародване. Благодаря ви. Извинявайте за просроченото време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Господин министър, заповядайте. Имате думата.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Господин Соколов, ще цитирам същото решение на Конституционния съд: "Действията (по образуването на предварителното производство) не съставляват привличане към отговорност по смисъла на чл. 127, т. 1 от Конституцията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин министър.
Има ли други желаещи да се изкажат по този § 4?
Заповядайте за реплика, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще бъде пределно кратък.
Подкрепям предложенията, формулирани от комисията, в техния окончателен вариант.
Както казах вече по време на репликата, с добавката, че подкрепям и предложението на господин Валери Димитров - такова, каквото то е било направено писмено, а не такова, каквото той го формулира тук, от трибуната на Народното събрание.
Искам само да обърна внимание върху една стилна поправка, която се налага в ал. 2 - последна алинея на чл. 27. Има едно повторение на думата "съответния". Алинея 2 гласи:
"(2) При решаването на въпросите по ал. 1, т. 3 досежно може да се изисква и становището на съответния административен ръководител на съответния орган на съдебна власт."
Предлагам първата дума "съответния" да отпадне. "Може да се изисква и становището на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Къде е това, за което говорите?
ЧЕТИН КАЗАК: Това е ал. 2 на чл. 27, това е последният абзац. Първата дума "съответния" да отпадне."Становището на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт." - мисля, че действително ще бъде стилно по-издържано, ако така остане текстът. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Уважаеми народни представители, започваме с гласуването на § 4.
Моля, първо гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков по § 4. Предложението не се подкрепя от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 28, против 112, въздържали се 2.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Любен Корнезов. Подлежи на гласуване единствено подточка "а" от неговото предложение, защото само то не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 143 народни представители: за 30, против 112, въздържал се 1.
Това предложение не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Димитър Абаджиев, Веселин Черкезов и Йордан Соколов.
Гласували 158 народни представители: за 41, против 107, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Искам да помоля господин Валери Димитров да формулира отново предложението си, за да сме наясно какво да подложа на гласуване. Има предложение за отпадане на "за служебно ползване", което е подкрепено и от Иван Искров. Първо него ще подложа на гласуване.
После да подлагам ли на гласуване това, което устно направихте като предложение, или то е инкорпорирано?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Може би да чуем предложението на госпожа Мингова?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин председател! Доколкото разбрах от изказванията, няма възражение в зала да гласуваме положително предложенията на господин Валери Димитров и да ги инкорпорираме в основния текст на комисията. Тоест, ако приемем това - да не гласуваме предложенията на господин Димитров отделно, а да предложа отделна редакция сега в зала...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Така, както беше предложено от господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: ...което включва всички предложения на господин Димитров, но без отпадане в т. 15 на израза "за служебно ползване". Така ли да разбирам Вашето изказване, господин Стоилов?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Аз не държа на "служебно ползване".
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Добре, значи с отпадане на "служебно ползване".
И ще изчета отново текста на комисията в този вариант, за да не гласуваме предложенията на господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Нека да видим варианта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Мога ли да направя и няколко редакционни поправки междувременно, докато чета?
"§ 4. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) Точка 3 се изменя така:
"3. определя броя на съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители във всички съдилища, прокуратури и следствени служби;"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тук няма никакви промени.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Да, тук няма.
"б) В т. 6 накрая се добавя "или по искане на не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет"."
Колеги, идеята на предложението е вместо "и" да се добави "или", което стана ясно от цялата дискусия, която се разгоря. Това е един формален пропуск, който върви от вносителя, който не е отстранен при разглеждане в комисията. Става дума за две алтернативни възможности, а не за кумулативни изисквания. Това по-скоро е една редакционна поправка, с оглед на дискусията, която чухме.
"в) В т. 9 в началото се добавя "може да" и думата "ежегодно" се заличава.
г) Създават се точки 10-15:
"10. разглежда и публикува включително в Интернет годишен доклад за дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените служби, обобщен от министъра на правосъдието въз основа на изпратените от съдилищата, прокуратурите и следствените служби годишни доклади и статистически данни;"
Това включва предложението на господин Валери Димитров, първото му предложение.
"11. приема правилник за работата на съвета и неговата администрация;
12. избира директор на Националната следствена служба при тайно гласуване с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет;
13. Приема правила за професионална етика, приети от съответните съсловни организации за съдиите, прокурорите и следователите;
14. приема правила за професионална етика, приети от съответните съсловни организации за съдебните служители;".
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Може би е по-добре "утвърждава"?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Тук ми се струва, че е по-добре да бъде "утвърждава" и на двете места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И в двете точки, защото "приема... приети" е тавтология.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: В т. 13 и в т. 14 става "утвърждава правила..."
"15. издава месечен информационен бюлетин, в който се съдържат решенията на Висшия съдебен съвет, тоест за дейността на Висшия съдебен съвет."
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): И друга информация.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "Решенията на Висшия съдебен съвет".
Вие възразихте за публичното огласяване на друга информация. (Реплики.)
Господин Димитров е предложил създаване на нова ал. 3. Ако приемем тази ал. 3 за публично огласяване на актовете, няма никаква пречка бюлетинът да остане само за служебно ползване - така, както е залегнало в предложението на господин Стоилов.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Не е нужно, той го оттегли.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Тогава се получава дублиране.
Господин Димитров, уточнете Вашето предложение ли да гласуваме или да променим само редакцията на т. 15?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Те са съвместими.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Тогава какво е възражението?
"15. издава месечен информационен бюлетин, в който се съдържат решенията..."
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): "на Висшия съдебен съвет". И нека с това да спре текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля!
Остават само предложенията по ал. 2, където аз ще подложа на гласуване предложението на господин Казак за отпадане на думата "съответния".
Завършихте ли, госпожо Мингова?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
"15. издава месечен информационен бюлетин, в който се съдържат решенията на Висшия съдебен съвет."


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Аз държа на ал. 3.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Става дублиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Димитров, заповядайте на трибуната.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Понякога се гласува тайно и мотиви няма.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Където има мотиви. Има решения с мотиви, но може и да няма. Където има мотиви към решението, ще се публикуват и мотивите. Какъв е проблемът?
Уважаеми колеги, искам да обърна внимание, че издаването на месечен информационен бюлетин, в който се съдържат решения и друга информация, според мен, не покрива изцяло хипотезата на предложението ми за създаването на нова ал. 3 със съдържанието: "Висшият съдебен съвет огласява публично актовете си по ал. 1, включително и техните мотиви".
Искам да обърна внимание, че издаването на този месечен информационен бюлетин е една форма на публикуване, но това може да бъде публикувано и в сайта, така че много ви моля, в този вид смятам, че предложението по т. 15 само със заличаване на думите "за служебно ползване" не върши достатъчно работа. Нека тогава да има и ал. 3, че Висшият съдебен съвет огласява публично актовете си, включително и техните мотиви. Според мен това е много ясен сигнал, че става дума за една откритост, а само да кажем, че се издава бюлетин, който не е за служебно ползване, извинявайте, но като знам практиката на цялата ни администрация, това означава, че ще се издава бюлетин, който ще стои по чекмеджетата на съответните длъжностни лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Ясна ми е позицията Ви, господин Димитров.
Госпожо Мингова, моля за последни уточнения преди гласуването.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Колеги, точно за това преди малко предложих, че ако гласуваме и приемем ал. 3 с текста, който предлага господин Валери Димитров: бюлетин с решенията и другата информация, която може да съдържа такива данни, за които говори господин Стоилов, да бъде за служебно ползване. Мисля, че това е ясно. Всичко се публикува в Интернет, докладите се публикуват в Интернет, огласяват се публично актовете с техните мотиви, но другата информация, която може да съдържа данни, които дискриминират или дискредитират определени магистрати, е нужно да бъде за служебно ползване. Мисля, че това коментирахме и вчера в групата. Ако някой иска да възрази на това, което казвам в момента, нека дискусията да продължи, но това, което Вие, господин Димитров, сте предложили, се приема.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Може ли примери за такива данни?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Примери аз няма да давам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Позициите станаха ясни.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Само едно уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Аз бих искал по този текст да стигнем до съгласие и да не създадем впечатление, че има различни школи по въпроса и ние с алтернативни гласувания се мъчим да преодолеем проблема.
Ако приемем текста, че се издава месечен информационен бюлетин, в който се съдържат решенията на Висшия съдебен съвет, ние казваме всичко пред обществото, отнасящо се до дейността на Висшия съдебен съвет, защото Висшият съдебен съвет освен решения, не приема други актове. А там, където тези актове трябва да се мотивират, нека да се публикуват и мотивите, но повечето от решенията на Висшия съдебен съвет са от такова естество, че те не могат да имат мотиви, защото се гласуват различни кадрови предложения и много от тях преминават през тайно гласуване, така че това предложение покрива и моите искания, и тези на господин Димитров. И ако нямаме различия по същество, аз предлагам да не стигаме до алтернативни гласувания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Гласуваме предложението на Валери Димитров в новата ал. 3, както го е внесъл писмено, а то включва: "Висшият съдебен съвет огласява публично актовете си по ал. 1, включително и техните мотиви".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 135 народни представители: за 64, против 24, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): А една година говорим за прозрачност.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, мисля, че стана ясно от дебата и правя процедурно предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за прегласуване от госпожа Анелия Мингова.
Отново гласуваме предложението на народния представител Валери Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 98, против 27, въздържали се 37.
При това положение се приема предложението на господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Държа на т. 15, както е предложена в доклада на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В този случай т. 15 ще бъде гласувана, както е в доклада на комисията. Това се разбира от само себе си, но преди да гласуваме целия текст, предложен от комисията, подлагам на гласуване предложението на господин Четин Казак за отпадане в ал. 2 на първата дума "съответния". Това е едно излишно повторение.
Моля, гласувайте предложението на господин Казак.
Гласували 137 народни представители: за 132, против 5, въздържали се няма.
Приема се това предложение.
Подлагам на гласуване текста, както беше представен от комисията, с уточнението по буква "б" - в т. 6 накрая да се добави "или" вместо "и" - една редакционна поправка, но твърде важна; в т. 13 и 14 "приема" да се замени с "утвърждава" и в т. 10 с включването на Интернет.
Моля, гласувайте предложението на комисията с тези корекции.
Гласували 147 народни представители: за 121, против 20, въздържали се 6.
Параграф 4 се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 5 е постъпило предложение от народните представители Абаджиев, Черкезов и Соколов параграфът да отпадне, което не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 със следната редакция:
"§ 5. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Висшият съдебен съвет разглежда предложения:
1. за председател на Върховния касационен съд, направени от пленума на Върховния касационен съд;
2. за председател на Върховния административен съд, направени от пленума на Върховния административен съд;
3. за главен прокурор, направени от общото събрание на прокурорите от Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура;
4. за директор на Националната следствена служба, направени от общото събрание на следователите от Националната следствена служба."
2. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Предложения за решение по ал. 1 може да прави и всеки от членовете на Висшия съдебен съвет."
3. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Предложенията по ал. 1 и ал. 2 се правят в две поредни заседания, след което се изслушват предложените кандидати.

4. Създава се нова ал. 4:
"(4) Предложенията по ал. 1 и ал. 2 се внасят в заседание на Висшия съдебен съвет от неговия председателстващ".
5. Досегашните алинеи 2-4 стават съответно 5-7, като в ал. 7 думите "ал. 1, 2 и 3" се заменят с "ал. 1-6"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки по този параграф?
Има ли бележки по предложението на народните представители Абаджиев, Черкезов, Соколов?
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Тук предложението ни за отпадане на този параграф е свързано с общото ни разбиране за предлаганата концепция за издигане на кандидатури от така наречените общи събрания, което се разглежда и по-нататък във връзка с принципа за мандатност. Този принцип може да се коментира, но той е свързан, според нас, с промени в Конституцията, но общите събрания независимо на кое ниво са, според нас ще доведат до засилване на вътрешната нестабилност на съдебната система, създаване на конфликти, ще превърне съдилищата в органи, които наистина ще насочат усилията си в друга посока.
Тези форми на издигане на кандидатури са познати в други организации, особено в политическите организации, но според нас те са несъвместими със статута и структурата на съдебната система и по никакъв начин няма да доведат до подобряване на нейната работа, независимо че има и алтернативна възможност за издигане на кандидатури от всеки от членовете на Висшия съдебен съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване?
Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа, изминалите 12 години демокрация доведоха до нарастващи амбиции на занимаващите се с политика хора да кадруват съдебната система. Не защото тя някога някъде е била кадрувана по друг начин, но като че ли по-рано се изхождаше повече от професионални критерии, от интереса на работата.
Това нещо с течение на годините създаде една очевидна неприязън между огромната част на хората, занимаващи се с правосъдие, и голямата част от хората, занимаващи се с политика. Крайният резултат от работата на съдебната система е доста печален, за да не опитаме това да бъде поне малко променено.
Никога магистратите не са били питани по отношение на това кого считат подходящ за техен началник. Години наред политическата сила, която имаше мнозинство най-често, за да не кажа почти винаги, това беше Съюзът на демократичните сили, който получи съдебната система на тепсия по силата на някакво псевдоразделение 1990 г. кадрува системата по начин, по който те го разбират.
Винаги в тези структури ще работят и хора, които желаят да отидат в съответния подходящ партиен комитет, да направят там ихтибар и да получат пост, който считат подходящ за себе си. Не знам обаче дали това се оказа твърде подходящо за държавата.
На практика цялата система - от върха до районното ниво, е попълнена по този начин. Наистина е необходимо вентилиране на системата. Това може да стане по два начина - единият начин е като новата политическа сила, която има мнозинство, започне да се занимава с този процес.
Съдейки от начина, по който протича той в областните управи, в министерствата, в носенето на кадрови справки и т.н., заключавам, че това вероятно също няма да бъде много полезно.
(Неразбираеми реплики на Иван Искров от място.)
Господин Искров, механизмът е горе-долу един и същ. Това е показал животът.
Другият начин е самите магистрати да бъдат стимулирани да проведат този процес.
Къде са рисковете и къде са плюсовете?
Първо, съдебната система ще бъде оставена да процедира по-еманципирано. Аз не съм отрицател на опасността някъде в някои съдилища, в някои прокуратури нещата да избият на служебни междуособици. Такъв риск има, но извинете, къде няма такъв риск за всеки от нас, който е бил избиран или за народен представител, или за някакъв партиен функционер? И защо пък обезателно трябва да презюмираме, че ще бъдат избрани посредствени хора за началници?
Ноторно е известно, че един посредствен началник обикновено създава на голямата част от подчинените си повече проблеми, и че той е удобен, но за една малка нахална част, която или не желае да работи, или не желае да се съобразява с нищо.
Голямата част от магистратите са нормални хора, които желаят работата им да върви, техният началник да бъде справедлив в разпределение на работата, в оценката на качествата на всеки, в проявата на толерантност към тях, за да може да се реализира накрая един добър резултат от колектива.
И неслучайно Съюзът на демократичните сили изостави твърдението, че това приличало на избора на директори в края на соцпериода, защото това просто не е аналогично. Какво лошо има съдиите на Върховния касационен съд да кажат кого считат за подходящ, за признат, за свой председател? И защо всичкото трябва да се изроди в безпринципно лобиране на най-посредствения човек?
Между другото, до този момент изборът на конституционни съдии, които извършва Върховният съд, са доста по-добри от посочваните кандидатури от всички останали институции. Доста по-добри! Затова смятам, че на тези хора трябва да се даде такава възможност - корекцията да не се изпадне някъде наистина в тежки междуособни битки и в безпринципно лобиране, в налагане на безпринципни, тежки взаимоотношения, е членовете на Висшия съдебен съвет също да имат право да представят кандидатури.
Разбира се, смятам, че и Висшият съдебен съвет е достатъчно мъдър, за да се съобрази като погледне кадровите справки, като погледне резултатите от работата, кои са наистина подходящите кандидатури. Смятам тези страхове на Съюза на демократичните сили за съвършено неоправдани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте за реплика, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо Дончева, Вие познавате добре система отвътре. Била сте там и може би също сте станали обект на несправедливо уволнение, но не знам по какъв начин ще бъде вентилирана системата чрез този принцип. От толкова вентилиране можем да превърнем структурата на съдебната система наистина в партийни организации. По какъв начин Вие си представяте работата на един ръководител на съд независимо на кое ниво е, след като той бъде избран на така нареченото общо събрание, което се състои от двама-трима, от пет души? Говоря за малките съдилища. Говоря за принцип, а не само за този текст, тъй като по-нататък този принцип също е прокаран и в други текстове.
Как той ще си върши работата през този мандат, който има, и с кого ще се съобразява, според Вас? По какъв начин ще налага по принцип волята си за дисциплина в съда, след като той е зависим именно от тези двама-трима души, които съставляват това общо събрание, което го е предложило? Аз не мога да си представя нормално работата на съда по този начин.
Нека наистина в момента да говорим като хора, които са били в съдебната система, а не като политици. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други реплики - няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Абаджиев, при двама-трима не се избират така, а тук става дума за Върховния касационен съд, Административен съд, Главна прокуратура и Националната следствена служба, които не са от по двама-трима души.
Иначе, така излъченият началник, според мен, ще си върши работата горе-долу като Надежда Михайлова.
Аз не вярвам вие да сте избрали Надежда Михайлова, защото ще ви е най-удобно и на никого нищо няма да казва и не вярвам да не сте се ръководили от съображението, че ако Надежда Михайлова е ваш добър ръководител и може да даде на вашата политическа формация роля, място и значение, вие всички ще бъдете по-добре от това.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС, от място): 4000 души конференция!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Господин Абаджиев, може да е 4000, може да е 400, може да е 40. Принципът е един и същ.
Вие знаете, че хората обичат тяхната служба да има подходящ статут, да нямат никакви или почти никакви проблеми с бюджета и харесват началник, който може да им го извоюва. Има една такава висша магистратска институция, в която един началник, който не беше безспорен за системата, успя за няколко години с работата си да се наложи като добър администратор. Има други системи, където някои се занимават с някакви други работи, но техните подчинени изпитват непрекъснато битови притеснения. Има съдебни инстанции, където възникват скандали кой какви дела има, защо на едни се разпределят по много дела, а на други - малко, и защо се получава несправедлива оценка за труда. Това според мен са работи на всеки колектив - партиен, непартиен, съдебен или някакъв друг. Мисля, че един добър ръководител, който е естествен авторитет, за който хората знаят, че тежи първо с професионалните си възможности, за тях е много по-добре и те го оценяват в много голямата си част.
Системата не приема ръководители, която някоя партия им е завела, които от няколко години се изживяват като феодали, които не са влизали в съдебна зала и вече трудно могат да се справят с каквато и да било процедура, които не се грижат за квалификацията си, които не се интересуват от битовите условия, при които работят подчинените им, които предпочитат да стават проводници на всякакви междуособици и които накрая могат много лесно да бъдат поставени на място от най-нахалните хора в съда и прокуратурата, каквито винаги има. Естествено, че такива няма да бъдат избрани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НСДВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, с моето изказване аз ще бъда по-кратък, отколкото дупликата на госпожа Дончева.
Понеже този въпрос ще бъде повдиган многократно, когато гласуваме отделните текстове, иска ми се сега да приключим с него.
Въпросът е може ли или не може, удачно ли е или не е удачно на събрание магистратите да сочат своя ръководител. В тази посока имаше много спорове, които еволюираха, но бяха лансирани две идеи. Едната - по-мъглива, че видите ли, някъде нарушаваме Конституцията, но къде точно я нарушаваме - ще се говори по-късно. Искам да кажа, че Конституцията, която е провъзгласила несменяемостта на магистратите, по никакъв начин не е провъзгласила несменяемостта на началниците. Абсурд е да се твърди, че един магистрат не може да бъде сменен и като началник. Уви, една такава концепция беше твърде дълго време застъпвана в правната система и сме свидетели на едни закрепостени председатели на окръжни и районни звена, по-скоро циментирани, които не могат да бъдат махнати по никакъв начин. Не виждам лошо в това да се подчертае веднъж завинаги, че има разлика между длъжност и административна ръководна длъжност, първо, и второ - да дадем възможност на още един субект да прави предложения. Този субект е общото събрание на съответните магистратури. Това е едната тенденция.
Другата тенденция беше, че видите ли, магистратите ще изберат най-мързеливия, най-некадърния, защото така им е удобно. Ние говорим не за събрание на прогимназия, на което да си избират класния ръководител. Говорим за събрания на магистрати, на хора, в чиито ръце е поверена съдбата на много, много хора. Да мислим, че те по този първосигнален начин ще реагират, когато се определя собственото им ръководство, ми се струва направо несериозно.
Знаете, че има възможност всеки член на Висшия съдебен съвет да предложи също алтернативна кандидатура, която да бъде обсъдена на заседание на Висшия съдебен съвет. Така че не виждам нищо лошо в това. Ако Пленумът на Върховния касационен съд посочи един човек за свой председател, мисля, че няма да има Висш съдебен съвет, който да не се съобрази с това желание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Пенчев.
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ние наистина сме направили предложение § 5 да отпадне. Това е първият текст, с който се въвежда по-нататък и за останалите нива на съдебната система принципът във Висшия съдебен съвет тъй наречените общи събрания да правят предложения за свой ръководител. Този принцип има пряко отношение с едно друго предложение на вносителя в следващите текстове - за въвеждане на мандатност.
Първо, ние считаме, че въвеждането на мандатност за тъй наречените административни ръководители противоречи в момента на действащата Конституция.
Второ, принципът на мандатност е отречен от последния доклад на Венецианската комисия.
Що се касае до този принцип дали пленуми или общи събрания съобразно нивото на съответния съд, прокуратура или следствие да предлага своя ръководител, да вземем първо изказването на госпожа Дончева. Не знам дали тя си дава сметка, че с нейното изказване тя подкрепя нашата теза. Фактът, че давате за пример как става избирането на един ръководител в една политическа организация показва, че не трябва да се пренася тук този принцип. Защото демократичният принцип да се избира ръководителят от страна на една организация може и трябва да важи за всяка политическа организация, но не може и не трябва да важи в съдебната система. Европейският съюз има 15 страни-членки, има и 12 страни, които кандидатстват да станат членки. Аз не познавам правните системи на всичките тези 27 страни, но ще бъда много благодарен на вносителя (за съжаление господин Станков може би има по-важна работа) и на всеки народен представител, който поддържа предложението на вносителя, ако ми посочи от тези 27 страни-членки и кандидати за членки на Европейския съюз, в коя страна съществува този режим - общи събрания на съответните съдилища, на съответните прокуратури, на съответните следствени служби, които се събират, за да обсъждат и предлагат своя ръководител. Ще видите, че това отново е наш български експеримент, който е повече от отрицателен. Убедени сме, че резултатите ще бъдат само отрицателни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Соколов.
Заповядайте за реплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Соколов, Вие знаете, че правните системи на страните-членки на Европейския съюз са толкова различни, че никой не се наема да направи тип, който да препоръча. Това, което е предвидено да се направи в законопроекта, е да има още една възможност за предлагане на административен ръководител от съответния съд, респективно прокуратура, респективно следствена служба. Те не са решаващ орган. Те не си избират ръководител и той не става такъв с факта, че е излъчен от съответната колегия. Това е само един допълнителен начин Висшият съдебен съвет да получи предложение кой ще бъде назначен за ръководител на съответното звено. А решава Висшият съдебен съвет, както и досега.
Разбирам Вашата позиция и Вашето недоволство - когато 10 години си подреждал една система човек по човек, сега да направиш неистови усилия, за да запазиш и последния човек.
Съжалявам много, но мисля, че трябва да признаете нещо, което ви се налага често да дискутирате, особено в чужбина - че съдебната система не работи добре, и също тъй да признаете, че голяма част от проблема е в начина на администриране на системата и че ако има добри администратори и добри ръководители, и корупцията ще изглежда по друг начин, и регулярното осъществяване на канцеларската работа, на обслужването на гражданите, на сръчността и бързината на делата и т.н. Смятам просто, че политическите ни претенции трябва малко да отстъпят, защото на всички се налага да обясняваме от името на България защо това у нас е така. И дайте да решаваме проблема по един задоволителен и смислен начин, защото другият начин е пак една политическа сила да каже: ние сме добри, за разлика от останалите, които са лоши, и да започне тя да подрежда според биографиите, които получават съответните местни и централни кадровици. Това не е добре и няма да стане по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Още една реплика - от Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин Соколов, господа народни представители! Наистина има място за обсъждане дали въвеждането на демократични принципи е валидно само за представителните институции. Това наистина е сериозна дискусия и мисля, че точно такъв вид дискусии трябва да се водят в обществото, а по-нататък и в държавните институции, преди някои политически сили и политици да се ангажират с лансиране на хаотични идеи за промяна в Конституцията. Защото това наистина опира до философията на организацията на държавната власт. Но аз мисля, че не е недостатък, ако демократични начала се установяват и в съдебната система. Излизайки извън пределите на Европейския съюз, ще видим, че има страни, където такива усилия и такава дълга традиция съществуват и резултатите не са поне по-лоши, отколкото в България за изминалите години.
А по другия въпрос, който наистина има връзка с въвеждането на тези събрания, които правят предложения, и разграничаването на административните длъжности, аз също ще се позова на чл. 129, ал. 3, където е казано, за Конституцията става дума, че "Съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми след навършване на тригодишен стаж на длъжността, която заемат". И в следващото изречение се казва при кои случаи тази несменяемост отпада.
Нали добре разбирате абсурда на едно твърде стеснено тълкуване, ако кажем, че те стават несменяеми на длъжността, която заемат, тъй като те стават несменяеми като районни съдии и по тази буквална логика би трябвало да не допуснем те да станат окръжни съдии, защото в резултат на повишаването те променят статута, на който са придобили тази несменяемост? Естествено е, че във всяка една система има развитие и смятам, че е положителен фактът на разграничаване на магистратските длъжности от административите - нещо, което видях и във вашите предложения пак по конституционната тема. Но мисля, че и в този вид Конституцията не създава бариери за това разграничаване и се надявам, че и Конституционният съд наистина ще гледа нейния дух и логиката на текстовете, а не някакви буквално изолирани текстове, които дават ясно тълкуване на тези разпоредби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За трета реплика - господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа! Да се твърди, че един принцип, който е свързан с пряко администриране, е по-добър от един принцип, свързан с един демократичен избор, е просто абсурдна категория на новото време.
Бих искал само - и затова станах - да отбележа, че този колектив, тази организация, която направи своя избор, в крайна сметка поема и своята отговорност. Може да има някакви елементарни затруднения в много малките състави на съдиите, на съдилищата, но тези определящи състави в крайна сметка си носят своята отговорност и това е един принцип, който във всички случаи трябва да бъде и утвърждаван, и развиван. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Соколов - за дуплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Дончева, господин Стоилов, господин Ралчев, благодаря ви за вашите реплики, защото от тях аз разбрах, че всъщност никакви сериозни аргументи нямате в подкрепа на това предложение.
Отново се връщаме на въпроса защо не работи ефективно съдебната система - нещо, по което никой не спори. Ами, защото, госпожо Дончева, 1991 г. вие, мнозинството от БКП , създадохте тази Конституция, при която магистратите, с тяхната несменяемост, беше проведен този принцип до абсурд. Няма правна система не в Европейския съюз, а никъде по света, при която магистрат, извършил тежки дисциплинарни нарушения, да не може да бъде сменен или уволнен. Това е само в България.
Вие бетонирахте всички съдии, прокурори и следователи, заварени от промяната, с тяхната несменяемост и затова ние търпим тези последици и досега. Защото, когато един магистрат стане несменяем до такава степен, че никой не може да посегне на него, независимо какво прави, как си изпълнява задълженията, ето резултатите.
Отново разбирам, че няма в Европейския съюз никъде това, което сега предлагаме.
Господин Стоилов казва: в Европейския съюз може да няма, извън Европейския съюз има. Ами, хайде посочете, да видим коя е тая страна и да преценим пък в тая страна, ако някъде има това, което сега се предлага - аз се съмнявам, че го има - какво е нивото на правораздаването. Ако го има в някоя страна извън Европейския съюз и нивото на нейното правораздаване е по-ниско от нивото на нашето правораздаване, значи примерът не е удачен. И когато ние отново се мъчим нещо да направим, което никъде по света го няма, предварително се знае, че ще сбъркаме.
Слаб аргумент е този, че 15 страни - членки на Европейския съюз, имат различни правни системи. Това е вярно, но не са толкова различни. Но силният аргумент е, че никъде това, което ние искаме да въведем, го няма. Това за мен е решаващото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заместник-министър Тачева, желаехте думата. Заповядайте, но кратко, тъй като остават седем минути до края на заседанието, а трябва да гласуваме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволявам си да взема думата от името на вносителя, за да отговоря на въпроса на господин Соколов. Една от тези страни е Холандия.
Освен това ще ви прочета доклада на Джеймс Хамилтън в двете си точки, който е част от т.нар. прословут Венециански доклад. Не знам защо колегите Абаджиев и Соколов не се позовават на него в тази секунда.
В т. 20 пише: "Районният съд, също както окръжният съд и Апелативният съд, провежда общи събрания, като всеки съд може да предложи определено лице за председател на съда след тайно гласуване. Тези изменения намирам за положителни."
В т. 23, която касае статута на съдиите, прокурорите и следователите, се казва следното: "Законопроектът третира новоопределените длъжности "административен ръководител" в органите на съдебната власт. В края на мандата съдията запазва своята длъжност и статут като съдия, а също и своя ранг и заплата. Според мен това е разумен начин за решаване на проблема с административната натовареност на председателите на съдилищата, прокуратурата и органите на следствието." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Виждам, че няма други желаещи за изказване по този параграф.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Абаджиев, Черкезов и Соколов да отпадне § 5.
Моля да гласувате.
Гласували 127 народни представители: за 32, против 62, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 5, както е представен от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 97, против 29, въздържали се 5.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 6 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 6. В чл. 29, ал. 2 след думите "Висшия съдебен съвет" се добавя "с решение, взето по реда на чл. 28, ал. 2-7"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма предложения по този параграф.
Има ли бележки? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 5.
Параграф 6 е приет.
Съобщения:
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 11 юли, четвъртък, от 11,00 ч. в Огледалната зала.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 11 юли, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ще проведе заседание днес, 10 юли, от 15,00 ч. в зала 356.
Комисията по правни въпроси - обявеното за 11 юли заседание на комисията се отменя.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 11 юли, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по здравеопазване ще проведе заседание на 11 юли, четвъртък, от 15,00 ч. в зала "Запад".
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе заседание на 11 юли, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 11 юли, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 232.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе заседание на 11 юли, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по въпросите на гражданското общество ще проведе заседание на 11 юли, четвъртък, от 17,00 ч. в зала 126.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Благовест Сендов

Юнал Лютфи

Асен Агов

Секретари:
Силвия Нейчева

Веселин Черкезов