Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи.
Секретари: Гергана Грънчарова и Наим Наим.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
Първа точка от днешния дневен ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Господин Дурмишев, моля да докладвате § 12.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаема госпожо председател!
“§ 12. В чл. 33а, ал. 1 се създава т. 6:
“6. за оперативно управление и финансово осигуряване на системата на народната просвета”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Предложение на народния представител Иван Иванов: § 12 да отпадне.
Комисията не приема предложението на народния представител Иван Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението, което съм направил, за отпадане на § 12 е отпадане фактически, създаването на едно ново обслужващо звено, а именно това за оперативно управление и финансово осигуряване на системата на народната просвета.
Аз имам възражение по същество и възражение, ако щете, и от формален характер.
Моето основно възражение по същество е, че съгласно Закона за народната просвета, включително и някои изменения, които ние гласувахме в последното ни заседание в четвъртък, управлението на системата на народната просвета е възложено на министерството начело с министъра на образованието и науката. Не може отговорностите на министъра и неговия екип да бъдат прехвърлени на едно обслужващо звено.
На второ място – финансовото осигуряване на системата на народната просвета е дълг преди всичко на държавата чрез държавния бюджет, както естествено и чрез общинските бюджети. По никакъв начин не мога да приема, че финансовото осигуряване на системата на народната просвета дефинирано в тази нова т. 6 на ал. 1 на чл. 33а може да бъде прието, че финансовото осигуряване се възлага на обслужващото звено.
Нещо повече. Ще се окаже, че това обслужващо звено отговаря за финансовото осигуряване както на училищата, така и на детските градини, така и на другите обслужващи звена, които в йерархията са на неговия ранг. Ето защо аз съм категорично против приемането на т. 6, която по същество води до намаляване на отговорностите по определен начин на министерството и неговото ръководство и прехвърлянето върху обслужващото звено на едни от най-важните функции – управлението и финансовото осигуряване.
Моето възражение е от формален характер, но то също показва по какъв начин нещата вървят и това е фактът, че през м. август – търсих даже, в момента е в чантата ми и съответният брой на “Държавен вестник”, където е публикувана наредбата за устройство на това обслужващо звено за оперативно управление и финансово осигуряване на системата на народната просвета. Забележете! Наредбата се появява преди звеното да е създадено.
Аз питам – ние гласуваме закони, за да приведем законите в съответствие с наредбите или обратното -–на базата на гласуван закон и влязъл той в действие, на тази база да се създаде наредба? И питам, ако в крайна сметка моето предложение за отпадане на § 12 се приеме, какво означава публикуваната наредба за обслужващото звено за оперативно управление и финансово осигуряване на системата на народната просвета?
Ето защо, уважаеми колеги, в интерес действително на системата на народната просвета е отговорностите, които са разписани в закона да бъдат спазвани. Не може оперативно звено да отговаря нито за управлението, нито за финансовото осигуряване на системата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Аз мисля също, че този параграф трябва да отпадне, тъй като съгласно Закона за държавния бюджет и общинските бюджети, основни разпоредители с тези бюджети се явяват кметовете на общините, а второстепенните разпоредители, каквито се явяват директорите на училища, директорите на детски градини, директорите на обслужващите звена, се явяват също кметовете и те осъществяват контрол. Аз също не виждам какъв е смисълът от създаването на това звено и какви функции то ще изпълнява в системата на Министерството на образованието и науката.
И, може би, ако този орган трябва да се създаде е сигурно, че неговата издръжка ще се подсигури от съкращението на учителите, което масово се осъществява в страната. Затова аз също смятам, че такъв параграф не може да бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Танков.
Има ли други изказвания по § 12? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на господин Иван Иванов § 12 да отпадне.
Господин Танков подкрепи това предложение в залата.
Моля, гласувайте!
Гласували 158 народни представители: за 72, против 83, въздържали се 3.
Гласуваме текста на вносителя, подкрепен от комисията, за редакцията на § 12.
Гласували 146 народни представители: за 88, против 41, въздържали се 17.
Параграфът е приет.
Докладвайте § 13, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря, госпожо председател.
“§ 13. В чл. 34 ал. 2 се изменя така:
“(2) Министърът на образованието и науката е специализиран орган за управление на системата на народната просвета”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Има постъпило предложение на народния представител Иван Иванов, което той е оттеглил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този параграф няма.
Гласуваме § 13 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 33.
Параграфът е приет.
Докладвайте § 14, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Постъпило е предложение от народния представител Елка Анастасова, което е оттеглено.
Постъпило е предложение на народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков:
“В § 14, чл. 35, ал. 4 се правят следните изменения и допълнения:
“1. Инспекторатите по образованието се преименуват в областни инспекторати по образованието без друго изменение на статута им.
2. Министърът на образованието и науката назначава и освобождава началниците на областните инспекторати по условията и реда на Закона за администрацията.
3. Министърът на образованието и науката назначава и освобождава служителите-експерти в областните инспекторати, по условията и реда на Закона за държавния служител, по предложение на техните началници.
4. Началниците на областните инспекторати назначават и освобождават другите служители по реда на Закона за администрацията”.

Комисията не приема предложението на народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков.
Предложение на народния представител Иван Иванов, което е оттеглено.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 14:
“§ 14. Член 35 се изменя така:
“Чл. 35. (1) Министърът на образованието и науката упражнява контрол върху дейността на всички видове детски градини, училища, обслужващи звена и степени на образование.
(2) Регионалните инспекторати по образованието са териториални администрации към министъра на образованието и науката за управление и контрол на системата на народната просвета.
(3) Регионалните инспекторати по образованието са юридически лица. Устройството, функциите, общините, на чиято територия осъществяват дейността си, и селищата им се определят с правилник на министъра на образованието и науката.
(4) Началниците на регионалните инспекторати по образованието са държавни служители, които се назначават въз основа на конкурс и се освобождават от министъра на образованието и науката.
(5) Министърът на образованието и науката назначава въз основа на конкурс и освобождава от длъжност експертите, държавни служители в регионалните инспекторати по образованието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дурмишев.
Изказвания по този параграф?
Господин Танков, заповядайте.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Всъщност, ние предлагаме да се преименуват “регионалните” в “областни” инспекторати, тъй като това название по-пълно съответства на съответното териториално разпределение на страната и на функциите на този орган, тъй като понятието “регион”, както знаете, предвид присъединяването ни към европейското законодателство, има по-широки функции и е свързан със социално-икономическото развитие на определени територии. Това название “регионален инспекторат” няма да съответства всъщност на функциите, които изпълнява, а те се препокриват със сегашните области.
Второто ни предложение е да се даде възможност на министъра на образованието и науката да назначава и освобождава началниците на областните инспекторати по Закона за администрацията, тъй като смятаме, че като проводник на държавните изисквания в съответната сфера министърът трябва да има възможност по-гъвкаво да подбира кадрите, с които да осъществява тази политика, а в т. 3 експертите, които са в регионалните инспекторати, да имат възможност да бъдат несменяеми по Закона за държавния служител и да осъществяват приемствеността между различните министерства.
Това е същността на нашето предложение и мисля, че то по-пълно съответства на сегашната практика и на европейското законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Танков.
Изказвания по този параграф?
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Аз поддържам предложението, направено от народните представители от Коалиция за България. Същевременно не разбирам второто изречение на ал. 3 от чл. 35. Какво е това “Устройството, функциите, общините, на чиято територия осъществяват дейността си, и селищата им се определят с правилник…”? При всички случаи това, което искат да кажат авторите на закона, ние се досещаме какво е, но е казано нещо, което не отговаря на никакви норми на правоговора на българския език.
Така че аз бих помолил уважаемата комисия да прередактира този текст и да му даде един по-човешки, по-разбираем вид, тъй като сега е нещо като нищо. Говоря за второто изречение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Министър Атанасов искаше думата.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бележката Ви е съвършено коректна. Въпросът не е правоговорен, разбира се, а семантически. Приемаме Вашата редакция.
Предлагам ал. 3 да звучи по следния начин: “Регионалните инспекторати по образование са юридически лица. Устройството, функциите, общините, на чиято територия осъществяват дейността си, се определят с правилник на министъра на образованието.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи, при редакцията отпадат думите “и селищата им”.
Изказвания по този текст?
Господин Дурмишев, в качеството Ви на народен представител моля да кажете подкрепяте ли или не, за да можем да го гласуваме.
АСЕН ДУРМИШЕВ (НДСВ): Аз благодаря на народния представител господин Пантелеев, че направи тази забележка.
Има две възможности. Едната възможност е тази, която господин министърът предложи и която мисля, че е правилна. А другата е: вместо правописната грешка, която е допусната – “и седалищата им”. Но мисля, че е по-добре да отпаднат тези думи. Ако трябва, да го повторя, но мисля, че това е излишно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, ясно е, отпада “и селищата им”. Благодаря Ви.
Други изказвания по този текст? Няма.
Гласуваме предложението на господин Дурмишев за редакционна корекция на ал. 3 – в нея думите “и селищата им” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Гласуваме предложението на народните представители Танков и Евгения Живкова по § 14, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 37, против 52, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 14 в редакцията на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 78, против 7, въздържали се 8.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 15 е постъпило предложение от народния представител Иван Иванов, което е оттеглено; от народния представител Елка Анастасова, което също е оттеглено, и от народния представител Снежана Гроздилова, което е прието по принцип.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 15:
“§ 15. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) след думите “общините осигуряват” се добавя “и контролират”;
б) в т. 2 накрая се добавя “като разкриват здравни кабинети за извънболнична медицинска помощ.”;
в) в т. 5 накрая се добавя “както и безплатен транспорт по чл. 26, ал. 3.”
2. Създава се ал. 2:
“(2) Кметовете на общините упражняват контрол върху финансирането на общинските детски градини, училища и обслужващи звена.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване по този параграф?
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Госпожо председател, аз имам само въпрос по отношение на ал. 2 – “Кметовете на общини упражняват контрол върху финансирането на общинските детски градини, училища и обслужващи звена.”.
Какво значи “върху финансирането”? Те ги финансират. Ние знаем как става финансирането. Може би “върху изразходването на финансовите средства”… Какво искаме да кажем? Аз мисля, че по-скоро е второто, пък сме записали нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Атанасов или господин Дурмишев, може ли да вземете отношение?
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Според Закона за бюджета на общините се предоставят съответните суми, които трябва да бъдат изразходвани за общинските детски градини, училища и обслужващи звена.
Кметовете обаче трябва да контролират цялата тази дейност по финансирането и как се изразходва. Всички финансови сделки, които се осъществяват, трябва да бъдат под контрола на съответния кмет – и приоритетите, и всичко. Това имам предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате ли предложение за редакционна корекция?
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: В момента нямам такава готовност. Може би министърът ще вземе отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Атанасов.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Господин Пантелеев, предложили сме по-широка възможност всички онези дейности, които са свързани с финансиране, да бъдат включени тук във връзка с възможността на кметовете да контролират. Финансирането е разпределяне на средства, насочване на средства – не казвам пренасочване – изразходване на средства. Така че в случая с термина “финансиране”, който сме използвали, обхващаме всички дейности, свързани с разпределянето, насочването и изразходването на финансови средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Според мен, ако след “финансирането” не прибавим изразът “и начина, по който се изразходват средствата” или нещо от сорта…
(Неразбираема реплика от народния представител Асен Дурмишев.)
Това така или иначе става. Какво ще контролират кметовете? Ние какво им даваме да контролират, ако не контролират изразходването? Другото се гласува от общинските съвети.
Според мен, ако им даваме някакви допълнителни функции, трябва да го отбележим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Господин Пантелеев, благодаря Ви, ще добавим този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Атанасов прие за коректна бележката, която направи господин Пантелеев. В смисъл след израза “върху финансирането” да се добави “и начина на изразходването на предоставените средства” и нататък изречението продължава.
Той е прав, че контролът има смисъл върху изразходването, а не върху бюджета, който така иначе е отпуснат на общината.
Други предложения по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване редакционното предложение, направено от господин Пантелеев, подкрепено от министър Атанасов, ал. 2 да звучи по следния начин:
“(2) Кметовете на общини упражняват контрол върху начина на изразходване на предоставените средства на общинските детски градини, училища и обслужващи звена.”
Гласували 97 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 4.
Текстът се приема.
Подлагам на гласуване § 15 във варианта, предложен от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 16 са постъпили две предложения:
- на народния представител Иван Иванов, което е оттеглено;
- на народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков, което също е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 16. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 думите “инспектората по образованието” се заменят с “регионалния инспекторат по образованието”.
2. Създава се нова ал. 7:
“(7) За длъжностите по ал. 4 в комисията за провеждане на конкурса се включват представители на общинската администрация, определени от кмета на общината.”
3. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите “инспектората по образованието” се заменят с “регионалния инспекторат по образованието”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Знаете, че по този параграф възникнаха най-много спорове в Комисията за образованието и науката. Предисторията на този член претърпя развитие и в предложенията на Министерския съвет. Знаете, че първото предложение на проекта на Министерския съвет беше кметовете на общини да назначават директорите на училищата и детските градини с общинско финансиране. Впоследствие беше внесено ново предложение от Министерския съвет с този текст, който се предлага днес, в пленарната зала.
В проекта на Коалиция за България, който беше подкрепен на първо четене, ние поддържахме подобен принцип, но паралелно, ако Министерството на образованието и науката или респективно регионалните инспектори назначават директорите на училища, то би следвало и финансирането да се поеме от държавата, от Министерския съвет.

Впоследствие този текст не беше подкрепен в комисията. Тук с приемането на този § 16 на практика се нарушава принципът – този, който финансира, да може и да назначава, и да управлява директорите на училища. Така че това е предложението и на Националното сдружение на общините. Струва ми се, че този текст противоречи в този си вид и на концепцията за финансова децентрализация на издръжката на общините, което е подкрепено от Министерския съвет, в който впоследствие са приети и поднормативни документи. Наистина има обективна пречка този текст да противоречи на концепцията, тъй като самата концепция беше приета по-късно от внесените проекти за промяна на Закона за народната просвета от Министерския съвет. Но, така или иначе, този проблем ще стои, и с приемането на този текст ще стои и ще се задълбочава, тъй като това не съответства на общоприетата европейска практика за повече правомощия на общините и на местното самоуправление. Даже противоречи и на Конституцията, тъй като в крайна сметка училищата са общинска собственост.
Аз лично бих предложил този текст да бъде отложен и да се даде възможност комисията отново да внесе едно по-рационално предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания по този параграф има ли?
Госпожо Гроздилова, имате думата.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Позволете ми, уважаеми колеги и уважаеми господин министър, и аз да изразя не свое становище, а резултат от множество проведени разговори от месец януари насам. Тук отново днес съм изненадана от това, което чувам от колегата от Коалиция за България.
Във връзка с породилата се дискусия кой да бъде работодател на директорите на общинските училища и обслужващите звена ще споделя някои аргументи, доказващи необходимостта да се запази сегашната практика, според която регионалните инспекторати назначават директорите на тези образователни институции.
Първо, инспекторите по образование като териториални органи на Министерството на образованието и науката са и териториални администрации към министъра на образованието и науката за управление и контрол на системата на народната просвета, разписано в сега действащия закон. Именно като такива те оказват методическа и организационна помощ на директорите на общинските училища и обслужващите звена по спазване на държавните образователни изисквания и извършват контрол над дейността им по прилагане на държавните стандарти. По същество тази фактическа деконцентрация на властта на министъра, като едноличен орган за осъществяване на държавната политика в сферата на средното образование към регионалните инспекторати, е гаранция на регионално равнище да се контролира ефективно и професионално системата. По този начин регионалните инспекторати имат отговорности за цялостната учебно-възпитателна дейност, за организацията и реализирането на учебния процес, както и за спазването на учебните планове и програми. На тази основа те имат право да назначават, да предлагат за наказание и да контролират работата на директорите на общинските училища и обслужващите звена. Всъщност досегашната практика доказа целесъобразността и професионалния капацитет, който съдържат регионалните инспекторати, за назначаване директорите на общинските училища и обслужващите звена.
Второ, в службите на общинската администрация – сегашните отдели "Образование" или ако други такива се сформират, отсъстват компетентни кадри да планират, организират и контролират управленската дейност на директорите на училищата. А ако се създадат такива нови образователни структури към общинските администрации с такава цел – осигуряване на компетенции по горепосочения проблем, то автоматически възникват още два подпроблема.
Първо, квалификация на новосъздадените звена в продължителен период и потребност от средства за това, и нов законов механизъм за координация с Министерството на образованието и науката и Инспектората по образование към това министерство.
Вторият подпроблем, според мен, е новата структура и функции на Инспектората по образование на МОН да бъдат разписани и от нови правила, нови нормативни актове.
Трето, кметовете на общините нямат възможност да извършват професионален контрол на директорите на общинските училища и обслужващите звена. Тук добавям спецификата на образователната дейност и липсата на един такъв висококвалифициран административен капацитет от страна на общинските администрации.
Според мен, недопустимо е да се разкъсват връзките, механизмите и йерархичните зависимости между министъра, като едноличен орган за осъществяване на държавна политика в сферата на образованието, и неговите териториални администрации, създадени именно, за да се реализира единната държавна политика. Затова съвсем правилно в чл. 44, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация кметът не е овластен да бъде работодател на директорите на общинските училища и обслужващите звена. Ако допуснем, че кметът назначава директорите, те по същество излизат от системата на народната просвета и стават подчинени на кметската администрация. Тя обаче е създадена да помага на местната власт, а не на системата на народната просвета. И оттук, да не продължавам в този аспект на цитирания от мен проблем, се получава противоречие след противоречие и оттам, ако се подходи по този начин, необходимост от възникване на един или друг сектор, който тепърва да бъде обучаван в кметските администрации.
Четвърто, в приетата от Министерския съвет концепция за финансова децентрализация и програма за нейната реализация са диференцирани разходните отговорности на държавата и общините при организиране и предоставяне на публичните услуги. Отрасъл "Образование" за всички общински училища е определен като държавна дейност. Така че аргументът, че кметовете са финансиращият орган е неработещ и непрецизен особено в светлината на концепцията на финансовата децентрализация.
За сведение на колегите народни представители напомням, че в 40 общини в страната се прилага системата на делегираните бюджети. Вероятно още от тази есен броят на общините, където ще действа този механизъм на делегирани бюджети, ще бъде още по-голям.
Благодаря за търпението, госпожо председател, но ако ми позволите още само няколко секунди за един още много сериозен, според нас, риск.
Ако се приеме този принцип на назначаване, автоматично възниква сериозна опасност от дестабилизация на управлението в системата на училищното ниво. Със смяна на кмета има опасност и от смяна на директора на училището. Тук преди няколко дни чухме, че министрите по-често си отиват. Да, но министърът не еднолично ще избира директора. Предстои конкурс, така че хората, които на местно ниво познават тези кандидати за директори, те ще бъдат водещите в преценката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, госпожо Гроздилова, достатъчно аргументирана бяхте, вече с две минути просрочвате времето.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Съжалявам, но най-важното остана. Професор Корнезов ще ме допълни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Разбирам, но изказването Ви можеше да бъде по-кратко, съобразeно с 5-те минути.
Заповядайте, господин Петков.

РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми господин министър!
Аз не бих се съгласил най-малкото с това, че тезите, които изложи госпожа Гроздилова, са били аргументирани, защото в общи линии, при цялото ми уважение към това, което казахте и към Вас лично, не мога да намеря състоятелност в тях. Ние говорим от една страна за чисто управленски принципи и твърдението Ви, че в общините няма необходимия кадрови потенциал и няма хора, които да са подготвени, да са на необходимото ниво, бих Ви предложил да си го пазите за Вас.
Първо, защото това твърдение е доста обидно за българските общини и една така казана фраза поставя под много сериозно съмнение какво е Вашето отношение по принцип към местните органи и как Вие възприемате техните компетенции да извършват едни или други правомощия и задължения, които са им възложени със закон.
Второ, аз съм дълбоко убеден, че това предложение, което сега е на нашето внимание, е в абсолютен дисонанс с идеята за финансова децентрализация, защото не можем да казваме, че министърът, който по същество назначава и управлява дейността на регионалните инспекторати чрез възлагане на правомощия на тях, този процес води до някаква децентрализация. Напротив, това продължава да е в единна централизирана държавна машина и механизъм, който в немалко случаи, или поне в България за съжаление сме били свидетели на такава практика, влиза в сериозни разминавания с интересите на общините, включително и с един прецизен кадрови подбор.
Трето, аз мисля, че твърдението, че регионалните инспекторати днес, с тези правомощия и финансови ресурси, с които разполагат, могат действително да оказват ефективно методическо съдействие на училищата, е дълбоко неверен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Петков, само да Ви попитам: реплика ли правите или изказване?
РУМЕН ПЕТКОВ: Изказване. Може би, господин министър, си струва народното представителство да бъде запознато какъв процент от средствата, с които разполагат регионалните инспекторати отива за фонд “Работна заплата” и консумативи, разчетите, които предоставя Националното сдружение на общините показват, че това са 97 процента! Тоест, финансово регионалните инспекторати трудно биха могли да обхванат целия методически процес на територията на един регион. На нас ни бяха изнесени конкретни факти от Националното сдружение на общините, че в цели общини регионалните инспекторати не са влизали с години. Там дори го няма обективният поглед от страна на регионалните инспекторати какви процеси и каква конкретна обучаваща дейност се развиват.
Не на последно място, не бих се наел да абсолютизирам, но почти няма случай в общините регионалните инспекторати да са заели позиция пред общинските съвети, свързана със закриването на училища и механизма, по който впоследствие ще се гарантира обучението на децата. Регионалните инспекторати, включително и по един такъв изключително важен въпрос, не са взели съответната позиция, така че много моля и Вас, господин министър, да подкрепите тази идея. Никой няма да претендира за нейното авторство. Да се отложи този текст и да се намери едно балансирано решение и във всички случаи в аргументите за това решение да не се опитваме да принизяваме общините и да не се опитваме да обиждаме общините и местните органи на самоуправление, защото това рано или късно се връща върху този, който е произнесъл тези доста тежки и обидни квалификации. Ние сме имали такива примери в близкото минало. В крайна сметка, защитавайки интересите на общините, ние ще защитим интересите на нашите деца и на учителското съсловие като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, госпожо Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Петков, надявам се, че недостатъчно съсредоточено сте ме слушал, за да правите такава оценка за моето отношение към общинските администрации. Как бих могла аз, един народен представител, да имам такова отношение към човек, управляващ тази институция, който също е народен избраник?! Така че, с цялото ми уважение към кметовете и общинските администрации, аз имах предвид това, че сегашният отдел “Образование” в общините не разполага с този административен капацитет.
Така че, много Ви моля, недейте изопачава моите точни, според мен и мои колеги, думи по същество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз Ви слушах достатъчно внимателно. Вие употребявахте и реплики от рода на “и тук, и там” и както виждате, тях не ги коментирам от уважение към Вас и Народното събрание.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ, от място): Все пак Ви моля да не влизаме в лични спорове. Въпросът е твърде важен, ако трябва ще се разберем после.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, госпожо Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Уважаеми колеги, аз съжалявам, че този спор се разгоря тук, тъй като той вече в комисията имаше своето място. Там всички стигнахме до едно общо решение, че действително кметовете не могат да назначават директорите на училищата. Така приехме да влезе единна позицията в залата. За съжаление обаче виждаме, че тук отново се разгаря спорът под натиска на Сдружението на общините. Моите уважения към кметовете и към общините. Уважавам тяхното искане, само че съм длъжна да направя някои уточнения, които мисля, че са изключително важни и биха решили този спор.
Преди всичко, както е известно на всички, директорът на училището не е общинска администрация. Как тогава кметът би могъл да го назначава? Той не е част от общинската администрация и твърдението, че общините финансират училищата, не е съвсем вярно.
Първо, финансите, които отпускат училищата са само част от общите финанси, които се отпускат от държавата и са предвидени в държавния бюджет и освен това, това, което общините предлагат са средства, събрани от данъкоплатците. Знаем, че данъкоплатците финансират и държавния, и общинския бюджет. Така че подобно тълкувание не е твърде състоятелно. Както каза господин Димитров, всъщност само собствеността е общинска, а не дейността, която се извършва в училище. Тя все още е държавна дейност, образованието е държавна политика, бих казала, една от най-държавните. Тук има един принцип на единство, който трябва да бъде спазван и да бъде регламентиран докрай.
Кметът все пак, както каза госпожа Гроздилова, е политическо лице и би било недопустимо той да си меси в кадровия състав на училището, което както ви е известно е деполитизирана институция. Подобен вид назначение наистина би опорочило сериозността на нейната работа. Обаче представители на общинската администрация, държа да го отбележа, ще участват в конкурса, с който се избират директорите. Тоест, според мен, директорите трябва да минават през конкурс, а не да се назначават. Още по-малко от кмета. Това се регламентира в дадения закон, а дори началникът на Инспектората по образованието и науката не просто ги назначава, а ги назначава след конкурс, в който участват и представители на общинската администрация, посочени от кмета. Мисля, че това е нещо, което заслужава да бъде отбелязано, и с което не можем да не се съобразим. Общината има своето място в подбора на кметовете.
Но наистина не би било нормално кметът, който е политическа фигура, да назначава директора на училището. Не можем да си позволим учителите и въобще представителите на образованието да стават заложници на политически битки, което вече сме наблюдавали в миналите години.
Така че аз напълно подкрепям текста, който влезе от комисията и апелирам към колегите, с които, пак казвам, в комисията беше постигната договореност, постигнахме консенсус, наистина да подкрепим този текст и да не приемаме предложението, според което кметовете трябва да назначават директорите. Мисля, че това е в полза на образованието и на нашите деца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър!
Много странни неща чух по повод на дискутирания член. Да речем, например, че кметът е политическо лице, а министърът едва ли не не е политическо лице. Мисля, че по-политическо лице от министъра няма.
Въпросът тук се поставя, според мен, не от тази гледна точка, от която би трябвало. Не е важно и единствено дали политическото лице ще назначава или не, а тук трябва да се спазва принципът.
Този, който финансира, той съответно, не говоря еднолично, чрез комисии, чрез конкурси и т.н., и да назначава, за да упражнява и съответния контрол от чисто финансова гледна точка. Защото бюджетите, които финансират тези училища, са бюджетите на общините. Тоест първостепенен разпоредител с този бюджет е кметът на общината, а контрол по изпълнението на бюджета на тези заведения кметът не може да упражнява.
Ако назначаването на директорите на училища ще остане по досегашния начин, значи следва да се извърши второто действие – тоест това, което и остана като текст в закона, така както беше направено и в здравеопазването – финансиращ орган е съответното министерство. Тоест Министерството на образованието и науката поема финансирането на училищата, за които то отговаря и методологически, и чисто административно – за тяхното управление, назначаване съответно и т.н.
Така че помислете кое от двете неща би трябвало да стане. Ако сега се приеме този текст, според мен финансирането трябва да премине в министерството. Тоест за мен трябва да се замислим и върху един друг въпрос: а какво ще стане с ангажираността на общините по отношение на материалната база, която, както знаете, е общинска собственост. Значи и тя би трябвало да бъде деактувана в държавна собственост, за да се грижи държавата чрез съответното министерство, в случая чрез Министерството на образованието и науката, за нормалното поддържане и функциониране на тази материална база. Защото това разкрачено положение, в което се намира образованието, се дължи и именно на този факт. Общините с оскъдния си бюджет много трудно ще заделят средства за една институция, било то училище или някоя друга, за която те пряко не отговарят. Тук се губи интересът от допълнително финансиране, от което полза ще има най-вече училището, но в случая ще има и министерството.
Така че според мен назначаването и освобождаването на директорите никога не е ставало еднолично. То винаги става с конкурс, от комисия, и това може да стане с по-голям ангажимент от страна дори и на представители на училищните настоятелства, ако щете, на регионалните звена на министерството, но при всички случаи това трябва да става с активната намеса, с активното участие на кметовете, респективно на представителите на отделите “Образование” към общините. Ако такава функция им бъде предоставена, разбира се че тия отдели към общините ще станат и много по-мощни, и много по-силни, и там ще отидат да работят и хора, които сега са в регионалните инспекторати, защото функцията ще премине към общините. Така че тезата за това, че няма капацитет за общините, просто е несъстоятелна. Такъв капацитет ще има в общините, защото най-стабилната административна единица в нашата страна все още са само общините. Всички останали са толкова временни, че и те не знаят докога ще бъдат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Реплика – госпожа Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз в никакъв случай не искам да се стига до война между държавата и общините или да допускаме някакъв конфликт. Още по-малко пък образованието би трябвало да бъде ябълката на раздора. Надявам се да се обединим около това наистина всички, защото когато говорим, че министърът е политическо лице също, да, но той е и професионалист в тази сфера. Освен това хората, които се назначават в регионалния инспекторат, ето, както сега внасяме в закона, абсолютно всички ще минават на конкурси. Става дума за професионализъм, става дума за определена държавна дейност, която не може да бъде разделяна на общинска и на държавна. Нито пък децата ни могат да бъдат делени на общински и държавни, нито учителите могат да бъдат делени на общински и държавни. Нали? Надявам се, че ще се съгласите с мен.
Относно тези въпроси, за които говорите, че трябва да се разграничат ангажиментите на общините, ангажимента на държавата, ангажимента на родителите и училищните настоятелства – това е друга тема. И ние сме мислили и работили върху това. Но финансирането, пак повтарям, не изцяло всъщност е от общината. Така че вие сигурно си спомняте, миналата година, когато се гласуваше бюджетът на образованието, предложих възнагражденията на учителите да минат изцяло към държавния бюджет и по-точно към Министерство на образованието и науката, което би могло да ги поеме. Разбира се, министърът тук може да каже на какъв етап са тези разговори и дали това наистина ще стане. Така че ако този проблем наистина се реши и има добра воля, мисля, че тогава и общините могат да бъдат по-спокойни, когато се регламентира точно кой с какво се занимава и кой какво финансира в българското училище.
Така че пак апелирам, нека да не противопоставяме общините и държавата, още по-малко що се отнася до образованието. Образованието, учителите изпълняват държавна политика, изпълняват държавни образователни изисквания. А в крайна сметка всички ученици са наши – на цялата страна. Те са българи просто и нека не ги лишаваме от това единство на образованието, което до момента поне съществува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за изказване госпожа Гегова. След това господин Иванов.
ПЕТЯ ГЕГОВА (НДСВ): Уважаеми господин министър, госпожо председател! Аз малко се учудвам какво точно обсъждаме в момента, тъй като точно това предложение, което беше направено в първия проект, не се съдържа в обобщения законопроект, представен ни от Комисията по образованието и науката. Така че аз просто не виждам предмет, който да обсъждаме в момента.
И въпреки това, доколкото си спомням, това, което беше представено от общините чрез тяхното Национално сдружение на общините в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, съдържаше две предложения. Първото предложение беше местните власти да назначават директорите на училища, ако те финансират със собствени средства издръжката на образованието, което очевидно не е така.
А второто предложение беше кметовете да не са работодатели на директорите на общинските училища, ако тази дейност се финансира от държавата.
Доколкото ми е известно, в разработената концепция за фискална децентрализация има разделение на дейностите, които се осъществяват и съответно финансират от общините и от държавата. Образованието е една от тези дейности. Това е държавна дейност, която се финансира и от държавата. Вярно е, че общините изплащат заплатите, но това са осигурени от държавния бюджет субсидии, целево насочени за образованието.
И на следващо място – интересите на общините и на местните общности. Смятам, че те са защитени, тъй като в предложения текст на чл. 37, ал. 7 се казва, че кметът ще определи представители на общинската администрация, които да участват в комисиите, които ще проведат конкурса за директор на училището.
А що се отнася до собствеността на училищата и учебните бази, смятам, че по-нататък в така предложения законопроект се съдържа една доста обстойна разпоредба на училищните настоятелства, където е записано, че те ще подпомагат развитието и материалното осигуряване на училищата. Тоест не толкова е работа на общината, разбира се, тя има своята роля, но все пак училищните настоятелства са тези субекти, на които ще се разчита да осигуряват и материално училищата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Иванов има думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Проблемът, който обсъждаме, всъщност има предистория и тя беше до голяма степен силно комплицирана от това, че в комисията бяха разгледани два проекта с един и същи вносител - Министерския съвет.
Единият проект, който беше датиран от м. януари, съдържаше именно текст, съгласно който кметовете назначават директорите на общинските училища.
Вторият проект вече не съдържаше този текст и комисията след обсъждане прие именно втория проект, който беше внесен шест месеца по-късно.
Аз защитавам тезата, че в крайна сметка Министерство на образованието и науката като организъм и чрез своите поделения, които са създадени, а именно регионалните инспекторати по образование, трябва да се произнасят и да назначават директорите на училищата.

Не приемам, че това е въпрос, който трябва да бъде решен чрез назначение, осъществено от кметовете. Това е по една ясна причина, която все пак искам да изтъкна. Ако ние говорим за компетентности, то те са разписани в закона. И там ясно в глава пета, която е озаглавена “Управление и ресурсно осигуряване”, е възложено държавната политика в областта на просветата да се осъществява от Министерския съвет чрез специализирания орган, а това е Министерството на образованието и науката. Едновременно с това министерството упражнява и контрол върху дейността на всички видове училища, детски градини, обслужващи звена, както и в степените на образованието.
Няма аргумент, съгласно който назначение, извършено от кмет на община, се явява по компетентност по-силно от назначение, извършено от регионалния инспекторат.
Аз няма да се спирам на някои конкретни въпроси, които ще доведат наистина до абсурдни ситуации. След като се провеждат кметски избори, това означава ли, че директорите на училищата ще бъдат такива само в рамките на един кметски мандат? А там, където кметът освободи предсрочно поста си, примерно, след една година, това означава ли, че следващият кмет на базата на дадените му правомощия с това предложение ще трябва да бъде назначен нов директор на училището? Категорично считам, че това не е позицията, която трябва да отстояваме.
Освен това имам и два допълнителни аргумента. Единият е, че европейската практика дотолкова, доколкото съм се запознал със законодателствата на някои страни, навсякъде министерството и неговите поделения носят отговорността за назначенията както на директорите, така и на учителите в системата на народната просвета.
Второ, което все пак се постарах да издиря, са традициите в българското образование. Когато тук се говори, че би било редно кметовете да назначават, аз питам имаме ли такъв прецедент в българската законодателна практика вече в продължение на близо 130 години? Не, такъв прецедент ние нямаме. И като пример ще ви дам Законът за народното просвещение от 1909 г. Това е законът на Никола Мушанов, който неслучайно се счита за основополагащ закон за модерното образование в България, почти отговарящ на закона, приет във Франция през 1807 г. от Наполеон. В него по отношение на назначенията съвсем ясно е разписано и ще го прочета: “Учителите и учителките в първоначалните училища се назначават от училищните настоятелства”, - касае се за отделенията – “Учителите в прогимназиите и гимназиите се назначават от министерството чрез предложение на окръжния училищен инспектор.” По същество системата никъде не предвижда кметът на която и да е община да назначава директорите и учителите в системата на просветата.
Едновременно с това, понеже тук беше непрекъснато изтъквано, че такова назначение ще повиши отговорността на кмета, аз искам да ви кажа, че в същия този закон е съвсем ясно записано в чл. 66, че “всяка община е длъжна да предвижда ежегодно в бюджета си нужните суми за поправка и поддържане на училищните здания, за покъщнина и училищни помагала”. Тоест тези текстове са съчетаеми в законите, които са поставили основата на нашето сегашно образование.
Прочее, уважаеми колеги, аз пледирам да се запази досегашната практика и система на назначаване на директорите в народната просвета на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Министър Атанасов, имате думата.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих искал да Ви благодаря за плодотворния и целенасочен диспут, който възникна в пленарна зала. Искам да благодаря на госпожа Гроздилова, на госпожа Анастасова, особено на госпожа Гегова, както и на господин Иванов за коректната историческа справка. Искам да благодаря и за онзи силен аргумент, който ни кара да се придържаме към образователната традиция в България.
Подкрепям думите на госпожа Гегова, защото аз също не мога да схвана върху какъв предмет е съсредоточен сегашният диспут. Без да се връщаме назад в историята, можем да констатираме, че в близката история на България такъв текст, съгласно който кметовете назначават директорите на общинските училища и обслужващи звена, не съществува. Нещо повече, такъв текст не съществува и в първия законопроект, внесен в Министерския съвет от Министерство на образованието и науката. Нямаме мотиви за такъв текст, които биха могли да обективират обществената и правна необходимост от неговото въвеждане. Не можах да прочета такъв текст и в законопроекта, внесен от госпожа Живкова и господин Танев.
В такъв случай, върху какво съсредоточаваме своя спор? Трябва да изобретим някаква несъществуваща алинея ли? Трябва да разпишем с волята на всички ни? Да приемем, че българското образование може да бъде децентрализирано в степента, в която никой по никакъв начин не може да осъществява контрол в него? Смятам, че това не е в интерес на българските деца и на поколенията, които идват след нас.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз искам да призова тук вашата съвест. Нека не се съсредоточаваме върху несъществуващ проблем. Съществуващите проблеми са разписани в един модерен Закон за народната просвета, който изцяло се изгражда върху образователната традиция на България. Ние даваме възможност, уточняваме статута, начините на действие на училищните настоятелства като един традиционен орган по подпомагане и осъществяване на обществен надзор в образованието. Даваме възможност за интегриране на ромските деца и за тяхното пълноценно обхващане в училищата. Даваме възможност за интегриране на децата с хронични заболявания и специфични образователни нужди.
Нека върху основата на един несъществуващ казус не пренебрегваме всичко онова, което ще бъде в интерес на българското образование. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания по този текст има ли?
Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Най-интересното в изказването на господин министъра е, че той е забравил първото предложение на Министерския съвет. Това предложение беше там. Съгласно това предложение директорите на общинските училища трябваше да се назначават от кмета, което е нормално и естествено. Казах го на заседанието на комисията, повтарям го и сега. Дайте държавата да праща директори на частните предприятия. Дайте държавата да праща директори на общинските предприятия! За какво да си говорим! Това е абсурдна теза! Ние отиваме към разваляне на държавния монопол върху най-важната съставка – върху собствеността. И изведнъж се връщаме върху една архаична форма, когато собственик е общината, парите ги дава общината, а кадровите назначения се правят от държавата!
Господин министър, аз също мога да ви направя историческа справка. Султанът не е назначавал директорите на българските училища. Директорите на българските училища са решавани в българските общности, в българските общини. Така че традицията е точно в обратната посока.
Поради този алогизъм аз предложих да отложим обсъждането на закона, докато се внесе яснота по този въпрос.
Аз се страхувам, направихме среща с ръководството на Асоциацията на българските общини. Те вероятно ще блокират учебния процес. Няма нормален кмет, нормален общински съвет, който да дава пари, а назначенията да ги прави някой друг. Това е ненормална ситуация. След като държавата иска да назначава директори, да си национализира съответните училища. Това е най-простото. Но не може общината да си прави училища… Дайте тогава и в частните училища да слагаме директорите, да ги назначава министърът! Такава да бъде логиката. (Шум и реплики от залата.)
Моля ви, общинското училище е частно училище, то е частна собственост на съответната община. То не е на българската нация. Нека да гледаме нещата такива, каквито са.
Има държавни училища, има и общински училища.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ, от място): Леле, леле, леле!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вашите възгласи: “Е-е-е” не променят нищо, тъй като с тези възгласи аз ви казвам – можем да сложим директорите на общинските предприятия да ги назначават министрите.
Дайте да се откажем от идеята за неприкосновеността на собствеността и да разкъсаме принципа – един да дава парите, а пък друг да поръчва музиката. Такова нещо няма никъде по света. Връзката трябва да бъде пряка, да бъде свързано едното с другото. Щом финансираш, щом събираш парите на хората от общината, трябва да решаваш и кадровите въпроси. Ето, представителите на Асоциацията на общините казват: “Парадоксална ситуация: директорът на общинското училище излязъл в отпуск и не могат да влязат да им ремонтират училището”. И нищо не могат да му направят, по една проста причина, че той не му е началник, не му е никакъв, той само му дава парите. Посочете ми система, в която един плаща, а друг назначава и уволнява. Няма такива системи.
Така че, господин министър, аз предлагам да отложим гласуването по този член. Дайте действително да постигнем съгласие с ръководствата на общините. Тук беше цитирано, че много кметове били точно за такава схема – директорите на общинските училища да се назначават от министъра. Кажете кои са тези кметове.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ, от място): Ще ги кажем. Защо смятате, че само вие правите срещи?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, кажете ги. Дайте списъка, за да ги знаят в тяхната община. Да, не бива да спекулирате с нещо, което не е истина. Това е позицията на Асоциацията на общините – общинско училище, общинско назначение на ръководството на съответното училище. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Господин Димитров, аз апелирам към Вас да се върнем в рамките на здравата логика. С безкрайно много примери, изобретени понякога и от въображението ни, няма да успеем да създадем принцип. Ние искаме да създадем принцип. Намирам обаче за известна безпринципност предложението ако не се разреши на кметовете да назначават директори на общинските училища, финансирането на тези училища да се върне обратно към държавата. Ако позволите, съществува малко противоречие между желанието за децентрализация и желанието за нова централизация. Не намирам това за принципно. Юридически некоректно би било да твърдим, че едно министерство чрез Министерския съвет не би могло да промени своята позиция. Доколкото ми е известно, юридически валиден е онзи акт, който е последен във времето. Но понеже става дума за времето, Вие се върнахте във времето на султана. За голямо съжаление, аз не съм така силен в областта на историческия материализъм и трябва да Ви кажа, че българската нова история помни тъкмо противоположната ситуация – директорът на общинското училище се назначава задължително от териториалната служба по образованието. Можете да направите справка, ако не вярвате на това твърдение. Но бих искал да попитам. Вероятно една част от кметовете в Сдружението на общините, моето уважение пред всички тях, зная пред какви трудности са изправени, опитваме се да си съдействаме, но една малка част от кметовете вероятно са живели в странна, абсурдна ситуация. Вероятно те са заобикаляли или по някакъв начин странно са изпълнявали Закона за народната просвета, гласуван в тази пленарна зала през 1991 г. Няма запис в този закон, съобразно който кметовете да назначават директори на общински училища и обслужващи звена.
Нека да се върнем към онова, което направихме току-що – близката история. А близката история е следната. Ние гласувахме параграфи и членове, съобразно които кметът назначава общински служител, който да участва в конкурса за избор на директор на общинско училище или обслужващо звено. Второ, гласувахме параграф, съобразно който кметът контролира изразходването на предвидените средства. Какво искаме сега? Да доведем децентрализацията до такава точка, в която никой по никакъв начин повече не може да осъществява контрол извън местните органи. Ние ще се съобразим с изискванията на Европейската общност да проведем децентрализация в областта на финансирането.
Позволете ми да кажа, може би да повторя, че принципът, който изтъквате, по-скоро се отнася за питейно, а не за учебно заведение. Нека да не забравяме, че преди да се случи като общински, бюджетът е държавен. Общинският бюджет е функция на държавния бюджет. Ние искаме да осъществим финансова децентрализация, но това означава ли тази децентрализация да обхване администрирането, методическия контрол? В края на краищата аз намирам, че предложенията, които бяха изслушани дотук, са коректни, ако те бяха поставени от Сдружението на общините в България. Но тъй като то не е представено в българския парламент по някакъв друг начин, освен чрез бивши кметове и определени групи, предлагам да преминем към гласуване на онези предложения, които бяха направени от Министерството на образованието и науката и гласувани от Комисията за образованието и науката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Няма други изказвания.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Имаше процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вие направихте процедура за отлагане на гласуването, която аз сега ще подложа на гласуване.
Процедурно предложение, направено от господин Танков и от господин Димитров – да се отложи гласуването на § 16.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 29, против 116, въздържали се 10.
Процедурното предложение не се приема.
Преминаваме към гласуване на § 16 с текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: “§ 17. В чл. 38 ал. 4 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 17? Няма.
Гласуваме § 17 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 11.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Направено е предложение от народния представител Емил Кошлуков за създаване на § 17а:
"§ 17а. Създава се чл. 39а:
"Чл. 39а. (1) За децата, които не владеят български език, в детските градини и училищата се полагат специални грижи с оглед по-бързото изучаване на езика.
(2) За децата, които не владеят български език, се осигурява специална подготовка чрез помощник-учител, както в подготвителните класове в началното училище, така и в детската градина.
(3) В детските градини и училищата, в които има преобладаващ брой деца, които не владеят български език, работят помощник-учители, които подпомагат овладяването на българския език и съдействат на образователно-възпитателния процес."
Комисията не приема предложението на народния представител Емил Кошлуков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по това предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението по § 17а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 88 народни представители: за няма, против 72, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Направено е предложение от народния представител Емил Кошлуков за създаване на чл. 39б:
"Чл. 39б. Подготовката на помощник-учителите се извършва в педагогическите колежи."
Комисията не приема предложението на народния представител Емил Кошлуков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Предложението беше внесено от няколко неправителствени организации – хора, които работят дълго време в тази област, имат и пилотни проекти, по които се работи. Знаете този статут, особено с оглед на двуезичните деца – роми, от турски произход, от друг произход, които имат наистина трудности в усвояването на материала, наблюдава се изоставане. Това важи също така и за деца, които са при специални условия и имат специални нужди, където също се налага помощ. Този статут на помощник-учител е познат и се изпълняват проекти от доста неправителствени организации в различни райони на страната, които дават добри резултати. Така че това беше предложено именно от гражданския сектор, от хора, които се занимават с проблема, а ние го подкрепихме с удоволствие и го разгледахме в комисията.
Не знам дали е възможно и дали можем да си го позволим от тази година, но ако трябва, ще се направят преходни и заключителни разпоредби и можем да включим това, да го заложим от следващия бюджет. Смятам, че предложенито е разумно с оглед на реалните нужди на децата.
Нямам представа как ще гласува парламентът, но това бяха аргументите. Пак ви казвам, те са чисто практични, чисто реални. Не се опитваме да променяме закона и да променяме плана на министерството, нито пък да правим раздуване на нещата. Това мога да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин Кошлуков, разбирам напълно мотивите на Вашето предложение, както и грижата и интересите на неправителствените организации, но би представлявало голямо затруднение да дефинираме функцията помощник-учител при наличието на немалко количество завършили висше образование специалисти, които могат да преподават в училище.
Освен това, ако сте обърнали внимание, ние предлагаме възможности и за интегрирано обучение, за създаване на предучилищни групи по образование и възпитание в детските градини, респективно в училищата, в които ще бъдат приети всички деца от небългарски произход, ако ми позволите да се изразя така. Тоест, имаме решение на този въпрос и аз ще ви помоля да не се подлага на гласуване това ваше предложение, още повече, че децата няма да бъдат ощетени от Закона за народната просвета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър..
Други изказвания има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Емил Кошлуков по § 17б.
Гласували 94 народни представители: за 6, против 53, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: "§ 18. В чл. 40 ал. 1 се изменя така:
"(1) Учителите (възпитателите), директорите и помощник-директорите в държавните и общинските училища, детски градини и обслужващи звена осъществяват обучение и/или възпитание на деца и ученици в съответствие с този закон и нормативните актове по неговото прилагане."
Предложение на народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков:
"По § 18 се правят следните изменения:
"Чл. 40. (1). 1. Учителите в държавните и общинските училища са държавни служители със статут на административни и държавни служители – упражняващи специфичен творческо-образователен и възпитателен труд.
2. Подборът ти назначаването на учителите – държавни служители, става по реда на Закона за държавния служител и Държавни стандарти за българския учител – разработени от Министерството на образованието и науката и утвърдени от Министерския съвет.
3. Учителите, назначени по сега действащ административен ред, на които предстои пенсиониране до три години, заемат длъжността със статут – държавен служител, независимо от притежавания от тях ценз, но не за повече от три години от влизане в сила на закона.
4. Учителите в частните основни и средни училища могат да упражняват професията си, когато тяхната подготовка съответства на Държавните стандарти за българския учител, удостоверено със сертификат, издаван от Министерството на образованието и науката.
5. Помощник-учителите ползват всички права на учителя, освен тези на държавния служител."
Народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков оттеглят предложението си по т. 5.
Комисията не приема предложенията им по останалите точки.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
По § 18, заповядайте, господин Танков. (Шум и реплики в залата.)
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Господин председател, има още едно предложение, което не съм прочел. Ако ми разрешите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Него го няма в предложения текст за второ четене.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Има го. То е на Елка Анастасова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Моля да бъда извинен, но има предложение и от народния представител Елка Анастасова по § 18.
“§ 18. В чл. 40 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думите “са държавни служители” се добавя “с особен статут”.
2. В ал. 3 след думите “от Кодекса на труда” се добавя и “от Закона за държавния служител”.”
Комисията не приема предложението на народния представител Елка Анастасова.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Танков, заповядайте, имате думата.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Това наше предложение всъщност подкрепя досегашния текст на закона.
Нашите аргументи се основават на това, че в крайна сметка учителите осъществяват държавната политика в сферата на образованието, изпълняват държавните стандарти в училищата и, естествено, по-правилно е да имат статут на държавен служител. Разбира се, с приемането на Закона за държавния служител този въпрос не е уреден. Разбирам, че това наше предложение създава допълнителни трудности по начина на регулирането на този статут, но смятам, че логиката, която ние сме поставили в нашето предложение съответства и на европейската практика, и на традициите в нашето образование, затова ние поддържаме своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Танков.
Госпожа Елка Анастасова има предложение. Заповядайте!
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Моето предложение е подобно на това на колегите Живкова и Танков, само че аз съм малко по-лаконична.
По досегашния текст на закона учителите наистина са записани като държавни служители и аз вярвам, че едва ли тук има някой, който би оспорил държавните функции в службата на българския учител.
В настоящия закон думите “държавни служители” обаче останаха само на книга. Не бе проявена воля този статут да бъде доразвит докрай и ясно регламентиран, затова моето предложение сега е да обединим всъщност усилията си в тази посока, за да дадем заслуженото на българския учител и да допишем текста в закона като допълним думите “с особен статут”.
Тези думи отбелязват спецификата на учителския труд и на образователния процес, които са различни от чисто административните функции и които изискват изработване на специален закон, който да регламентира тяхната дейност с всичките му особености. Ако сега ние разберем това и признаем този статут на българските учители можем да предопределим повишаване статуса на българския учител и издигане престижа на професията, а това ще бъде и стъпка към повишаване качеството на работа в училище, към което вярвам, че всички се стремим, към повишаване квалификацията и мотивацията на учителите.
Повишаването статута на българския учител бе единият от основните ангажименти в Програмата на Национално движение Симеон Втори.
На практика учителят осъществява пряко държавната политика в образованието, подчинява се и работи на държавни и образователни изисквания. Това беше нещо, което до преди малко коментирахме много относно друго предложение, когато говорихме за това, че кметовете не трябва да назначават директорите именно по тези причини.
Учителят всъщност отговаря до голяма степен на изискванията, които са заложени и сега в Закона за държавния служител като се ръководи от интересите на държавата. Няма сериозни противоречия между това, което извършва учителят и това, което е регламентирано в този закон.
Член 2, ал. 1 от Закона за държавния служител казва, че държавен служител е лице, което заема платена длъжност в администрацията, както и лице, на което специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване на изискванията на този закон. Именно и затова и аз въвеждам това предложение -– да се изработи специален закон, в който този факт да се регламентира – учителите като държавни служители и да се добави “с особен статут”.
От друга страна, учителят отговаря и на изискванията към лицата, които могат да се назначават като държавни служители – чл. 7, ал. 1 от Закона за държавния служител. Той отговаря на принципите, които трябва да спазва държавния служител и т.н. Няма да навлизам в подробности, но действително в досегашния закон, и в настоящия Закон за държавния служител, ще видим, че до голяма степен дейността на учителя се припокрива с това, което е записано. Не се припокриват онези неща, които се отнасят до отпуските, до облеклата, до финансирането и точно затова мисля, че е крайно време да бъдат регламентирани, за да не се получават нелицеприятни ситуации и учителите наистина да останат несигурни в своята работа, каквито и досега са съществували.
И с още един аргумент бих искала да подкрепя своето предложение – по сведение на Синдиката на българските учители, което беше съобщено от председателката му Янка Такева по време на обсъжданията в комисията – преди два месеца мисля, че са се събирали учителите от европейските страни, синдикалните служители и станало ясно всъщност, че в Европа действително учителите са държавни служители. И ако ние наистина сме тръгнали към Европа, би трябвало да хармонизираме статута на българския учител с този на европейските му колеги. Не можем да твърдим, че хармонизираме образованието си с европейските стандарти, а хората, които го осъществяват, всъщност да изостават от тази хармонизация и да нямат самочувствието, което би трябвало да носят като хора, формиращи и пряко отговорни за бъдещето на България, за бъдещите поколения българи, които растат и учат тук. В този смисъл апелирам да подкрепим това предложение, защото смятам наистина, че бихме могли само по този начин да повишим престижа на българския учител и да му отдадем заслуженото място. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Анастасова.
Ние действително обсъждахме това предложение, но ми се струва, че попадаме в същата ситуация, в която чрез промяна в един специален закон се налага да променяме клаузи от друг, общ закон. В такава правна клопка струва ми се, че българският парламент не трябва да попада.
Би било доста екзотична идеята да приемем, че учителите са държавни служители. Извън съмнение е, че тяхната мисия е държавна, че тяхната мисия е висока. Аз се отнасям с изключителен респект към техния труд и следя с голямо внимание начина, по който те изпълняват своите служебни отговорности, но в същото време трябва да посочим, че в Закона за администрацията изрично се посочени длъжностите, които могат да бъдат свързани с държавна администрация. Учителите не са сред тези длъжности.
Има още една подробност – в системата на средното образование работят много семейни двойки учители в едно и също училище. По силата на същия закон те не могат да бъдат учители в едно и също училище, защото имат семейни отношения.
Има един трети аргумент. Убеден съм, че всички тук, вземайки едно отговорно и държавническо решение, не бихме могли да се съгласим в България държавният бюджет да се натовари с една неправомерна тежест, за да осигури заплатите на държавните служители, поради което аз се въздържам да подкрепя Вашето предложение. Поддържам становището на Комисията за образованието и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър. (Шум и реплики в залата.)
Реплика на министър не се прави.
Имате думата за реплика на госпожа Анастасова.
Заповядайте, госпожо Калканова.

ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател. Аз просто исках да направя реплика на тази част от изказването на госпожа Анастасова, която визираше нейното мнение, че нямало противоречия между статута, спецификата на учителския труд и сега действащия Закон за държавния служител. Не мога да се съглася с това мнение. Докато тя правеше изказването си, аз си припомних и държах в ръцете си Закона за държавния служител. Като вземете освен това, което посочи господин министърът – невъзможността двама членове на семейството да бъдат държавни служители, 40-часовата задължителна работна седмица, ограничението на отпуските, изискванията за висше образование – това са все ограничения от Закона за държавния служител, които според мен влизат в противоречие със спецификата на учителския труд и аз бих искала да обърна внимание на този факт.
Разбирам, че от една страна зад това предложение стои идеята за възможност да се повишат учителските заплати, но от друга страна стоят всички тези противоречия със сега действащия Закон за държавния служител, които биха били проблематични за много от сега действащите учители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Анастасова, имате думата за дуплика.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Калканова, точно този специфичен статус, който всъщност предопределя труда на българския учител, изисква специален закон, за който аз говоря. Въвеждайки, добавяйки, дописвайки този закон, който сега съществува, с думите “държавен служител с особен статут”, именно това регламентира, специален закон, който да регламентира тази специфика и всички тези изисквания, за които говорите – и за отпуските, и т.н.
А що се отнася до това, че двама представители на едно семейство не могат не да са държавни служители, а да са в едно и също учреждение, аз мисля, че това едва ли учителите биха приели като кой знае какъв проблем, защото нищо не им пречи да бъдат в две различни училища. Нали? Никой не е казал, че семействата трябва да преподават в едно и също училище.
Що се отнася до закона, пак повтарям, в чл. 2, ал. 1 от Закона за държавния служител специален закон предоставя статут на държавния служител. Това допуска Законът за държавния служител. Освен това, пак същият чл. 2, ал. 5 предполага, че министърът на държавната администрация, министърът на финансите и т.н. приемат наредба за приравняване на нови длъжности – на нови длъжности, казвам, - на тези, включени в Единния класификатор на длъжностите в администрацията. Тоест, ако има воля наистина това да се допише, няма пречка това да стане.
Освен това, според действащия Закон за държавния служител никъде не се изключва възможността учителят да бъде държавен служител. Тук ясно се посочва кои не могат да бъдат държавни служители и между тях не фигурира учителят. Още повече, че в чл. 7 на същия закон, в ал. 6 ясно е казано, че за държавен служител може да бъде назначено лице, което работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище.
В крайна сметка аз мисля, че е въпрос на добра воля и на достатъчно сериозна аргументация и желание наистина това да се извърши, като юристите, разбира се, могат да помогнат и да кажат дали наистина ще има противоречие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Има думата за изказване госпожа Петрова.
ХРИСТИНА ПЕТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Преди да направя своето изказване по същество, бих искала да заявя тук пред вас, че аз изключително много уважавам и ценя труда на българския учител. Своя трудов стаж съм започнала именно като учител и затова лично съм могла да се уверя колко тежка, отговорна и често пъти неблагодарна е учителската професия. Убедена съм, че нашата държава и обществото са длъжници на българското учителство. А нека не забравяме, че децата на всички нас започват своя житейски път, именно прекрачвайки прага на училището.
Не съм убедена обаче, че превръщането на учителите в държавни служители ще реши веднъж завинаги и окончателно техните проблеми. Безспорно, учителят, директорът на училището и останалият педагогически състав имат основна роля в образователно-възпитателния процес. Те изпълняват държавната политика в сферата на образованието. Затова техните функции, роля, мисия в образователната система не е административна и техният статут не е и не може да бъде административно-чиновнически по смисъла на Закона за държавния служител. Това е съществената разлика в характера на труда на учителя и характера на труда на един чиновник в дадена администрация.
В Закона за държавния служител, както тук се каза неколкократно, е дадено определение за държавен служител като лице, което заема платена длъжност в администрацията, както и лице, на което специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на този закон – чл. 2, ал. 1 от Закона за държавния служител. Следователно, по смисъла на цитирания чл. 2 от Закона за държавния служител учителят и педагогическият състав не заемат длъжност в администрацията. Нещо повече, най-общо специалните изисквания към държавния служител, от които всъщност произтича и неговият статут, е той да заема длъжност в администрацията. А служебното правоотношение на конкретната административна длъжност съдържа правомощия за упражняване на административна власт. Оттук следва, че възможността на ролята на учителя е от друг род, коренно различен от мястото и ролята на статута на държавния служител.
Ето защо в Единния класификатор на длъжностите в администрацията, установен с Постановление № 106 на Министерския съвет от 3 юни 1999 г., съвсем основателно учителят не фигурира като държавен служител. Затова подкрепям предложението на Министерския съвет учителят да не е държавен служител по Закона за държавния служител.
И тук има един съществен детайл в глава втора на посочения закон, озаглавена “Възникване на служебно правоотношение”, по-специално в чл. 8, 9, 10 и 11, а също така и в раздел VII, третиращ рангове и повишаване в длъжност. Особено в чл. 73 и чл. 74 се предвиждат норми, засягащи административния апарат, неговата йерархическа зависимост и подчиненост, които не могат да бъдат приложени към спецификата на труда и функциите на Българската педагогическа колегия.
В заключение, уважаеми колеги, считам, че предвиденото изменение на Министерския съвет е в полза – подчертавам, в полза – а не в ущърб на учителя и предлагам то да бъде подкрепено от народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да поставим ясно този въпрос. Съгласен съм изцяло с изтъкнатите аргументи. Вие разбирате, че не бихме могли да предприемем подобна стъпка в момента, одобрявайки едно такова предложение, но аз се научих и промених мнението си към чиновниците, работещи в държавната администрация, и искам от тази трибуна да им изкажа своята благодарност за всички закони, свързани с образованието и науката, които министерството в продължение на една година разработи. Един от тези закони е законопроектът за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Бих искал пред вас да поема този ангажимент на Министерството на образованието и науката да работи за създаването на правно-нормативна база, върху която да се издигне статутът на българския учител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други желаещи?
Господин Иван Иванов, имате думата.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът с това дали българските учители да бъдат държавни служители или не има всъщност 11-годишна история. Още в Закона от 1991 г. е разписан чл. 40, съгласно който българските учители са държавни служители. Когато Министерският съвет внесе понастоящем предложението да отпадне текстът, че учителите са държавни служители – аз неслучайно се изказвам в самия край, защото исках да чуя ясните аргументи за това, но все пак считам, че обстоятелството, че към момента българските учители не могат да се ползват нито от правата, нито изцяло да изпълняват задълженията си по Закона за държавния служител, не ни дава достатъчно основание чл. 40 да бъде променен в сравнение с досегашния му вид.
Аз искам да се аргументирам в това отношение. В комисията бяха изтъкнати аргументи, че училищата са държавни и общински. Да, те са държавни и общински, но съгласно закона българските учители провеждат държавната образователна политика на Република България. В това отношение аз считам, че по същество те изпълняват функции, които се вменяват и на държавните служители. Естествено е, и това е и причината този текст до момента да не бъде развит като практика, че българските учители, поради спецификата на техния труд, не могат да се вместват в досега действащи текстове на Закона за държавния служител. Но аз питам: това достатъчно основание ли е ние да ги извадим като държавни служители?
Съжалявам, но ще припомня една мисъл, дори няма да споменавам на кого е, вие знаете кой е, който казва: има човек – има проблем, няма човек – няма проблем. В случая, ако учителите не са държавни служители този проблем го няма. Считам, че е предизвикателство както към българския парламент, така и пред Министерството на образованието и науката и към Вас, господин министър, да се направи обратното – да се запази статутът на българските учители като държавни служители, но в същото време в Закона за държавния служител да се разпишат в рамките на няколко члена текстове, които да отразят тази специфика и да направят приложим Закона за държавния служител, включително и за българските учители. Между другото това е и априорно, че всяка промяна в закона трябва да води до подобряване на текстовете, в случая до повишаване качеството на образованието ни, защото разглеждаме Закона за народната просвета.
Аз питам: с какво ще се повиши качеството на образованието с този текст, че учителите повече няма да бъдат държавни служители? Напротив, след като тук бяха казани толкова хубави думи и от народни представители, и от господин министъра за българските учители, след като се пое ангажимент да се направи нещо реално за повишаване на техния статут, няма нищо по-естествено от това да запазим досега действащия текст, който в продължение на 11 години не създаде конфликтни ситуации, но чрез който както законодателният орган Народното събрание, така и изпълнителната власт имат ангажимента да направят необходимите промени в Закона за държавния служител, за да може учителите да попаднат в него, отчитайки спецификата на техния труд.
Ето защо, уважаеми господин председател, в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение § 18 да отпадне. За да стане ясно на моите колеги народни представители какво всъщност се предлага, предлагам да се запази досега действащия текст от Закона за народната просвета. И това, което каза министър Атанасов, да бъде направено чрез промяна в Закона за държавния служител, за да се повиши статутът на българските учители в българското общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Жотев, съжалявам, Вие ще бъдете първият след почивката.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам втората част на днешното извънредно пленарно заседание. Продължаваме дискусията по § 18.
Има думата народният представител Петър Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! "Няма съмнение, че смисълът на целия законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета се свежда до промяната на чл. 40, ал. 1, а всичко останало е послужило като прикритие за това." Това е цитат, който се съдържа в Меморандума на Националното движение "Учителите за своите права" относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Той е изпратен до Комисията по образованието и науката.
В своите изказвания двама народни представители от НДСВ – госпожа Петрова и госпожа Калканова, и най-вече министърът в първото си изказване обясниха на залата, че всъщност има два основни проблема, които изискват промяната и по същество отпадането на статута на държавен служител за учителите.
Аргумент № 1 – конфликт с действащото законодателство, а именно със Закона за държавния служител. Това категорично го каза министърът на образованието.
Впрочем, господин министър, имам копие от протестното писмо от Управителния съвет на Националното движение "Учители за своите права". Учителите Ви обвиняват, господин министър, че по време на обсъждането на законопроекта на 31 юли т.г. Вие, цитирам: "По непочтен начин министърът си позволи веднъж да излъже и веднъж да подведе членовете на Комисията по образованието и науката, с което на практика повлия върху гласуването на предложения от Министерския съвет текст."
Продължавам цитата, господин министър: "Най-напред министър Атанасов съзнателно поднесе на комисията невярната информация, че съгласно решение на Върховния административен съд учителите не са държавни служители."
Всъщност решението на Върховния административен съд в 5-членен състав от 21 декември 2000 г. е категорично. Има ясен текст, който показва, че няма конфликт с действащото законодателство и най-вече със Закона за държавния служител.
Цитирам: "С чл. 40, ал. 1 от Закона за народната просвета е признат статут на държавни служители на лицата, заемащи посочените в текста длъжности. Член 2, ал. 1 от Закона за държавния служител зачита лицата, на които специален закон предоставя статут на държавни служители, за такива при спазването на изискванията на този закон."
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Закона за народната просвета се явява именно такъв специален закон по отношение Закона за държавния служител. Няма конфликт със Закона за държавния служител. Това е категоричната позиция и всъщност никаква друга позиция не може да се приеме.
Първият мотив на министъра, който каза, че не може да подкрепи статут на държавен служител за учителите, е несъстоятелен. Вторият му мотив, който беше подкрепен и от госпожа Калканова, видите ли, имало много семейни двойки, които работели в едно училище. Колко е процентът на тези семейни двойки – учители, които работят в българското образование? Десет процента ли? Нима са повече от 1 процент? Питам ви, колеги, защо не попитаме каква е позицията на синдиката? Каква е позицията на учителите в България? Защо сме се загрижили за тези семейни двойки? Може би те сами ще намерят начин, възползвайки се от изгодите на Закона за държавния служител, тоест, бидейки държавни служители, да намерят начин да работят другаде и да останат с привилегията на държавни служители.
Това да бъде аргументирано изложено пред Народното събрание от един министър, моите уважения, господин министър, но и тук не виждам никаква логика.
Вижда се, че въпросът не е добре решен от Комисията по образованието и науката. Може би защото тя наистина е била подведена, както твърди синдикатът. Може и така да е, аз не съм присъствал, аз не съм член на тази комисия. Виждам проблем, с който, както каза госпожа Петрова, че мнозина в България са направили така, че статутът на държавен служител на учителите в България да е лош. Така е. Но защо, госпожо Петрова, трябва да се нареждаме и ние, народните представители, в дванадесетата година на промените в България, защо трябва да даваме своя негативен принос върху и без друго сложния и тежък живот на учителите? Защо да променяме чл. 40, ал. 1 и да отнемаме на практика статута на държавен служител за учителите?
Според мен има две възможности. Едната възможност, както каза господин Иван Иванов от Обединените демократични сили, е да гласуваме против § 18 на законопроекта, който сега дискутираме, и по този начин ще се запази сега действащият текст.
Другата възможност, която би могла да се възприеме като процедурно предложение, е да върнем само този § 18 за разглеждане отново в Комисията по образованието и науката.
Аз смятам, че в този момент да лишим учителите от статут на държавен служител, макар че реално е необходима промяна в Закона за държавния служител, е нещо, с което Народното събрание лекомислено ще направи своя скромен принос в нерешаването на проблемите на българските учители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Жотев.
За реплика думата има госпожа Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин Жотев, за разлика от Вас аз бях на всички заседания на комисията, на които се разискваше предложеният законопроект за промени в Закона за народната просвета и държа да отбележа, изразявам личното си мнение, но предполагам, че то ще бъде подкрепено от всички колеги, с които имам много добър работен дух в комисията, че никой никого в нищо не е манипулирал. Всеки имаше право да изкаже всякакви мнения. Между другото ние водихме доста задълбочена дискусия точно по този въпрос. На нея присъстваха представители на синдикатите, така че чухме тяхното мнение. Имаше изказвания на госпожа Янка Такева, имаше възможност да изкаже мнението си и председателят на цитираната от Вас учителска организация.
Що се отнася до Вашите предложения да направим съответните промени в Закона за държавния служител, аз през цялото време докато Ви слушах си задавах въпроса, между другото си го задавам от много отдавна, от времето, когато преди една година аз самата работех като учителка, защо тези промени не са факт, защо 11 години е записана една норма, която в крайна сметка никога не е реализирана? Защо през 1999 г., когато сте работили върху Закона за държавния служител, имам предвид колегите от предишния парламент, не са направени тези промени, така че това да не бъде само едно заявление, а да бъде нещо, което да се приложи наистина и да стане това, за което Вие сега ни призовавате.
Аз говорих и с господин Иванов в почивката. Още веднъж виждам противоречие между спецификата на учителския труд и нормите, целия дух, ако щете, на Закона за държавния служител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ако обичате да приключите мисълта си.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Лично аз не бих се ангажирала с никакви промени и не виждам какви промени биха ликвидирали това противоречие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Заповядайте за реплика на господин Жотев, господин Дурмишев.
АСЕН ДУРМИШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Жотев, уважаеми дами и господа народни представители!
Има две решения на Върховния административен съд и двете са отхвърлили мнението, че учителите са държавни служители. Аз съм водил заседанието на комисията и на мен господин Велков ми предостави и втория екземпляр. Аз мога да Ви го предоставя, за да видите заключението. Не би трябвало това, което се пише във вестниците, да се цитира в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Дурмишев.
Има ли желаещи за трета реплика?
Господин Жотев, имате думата за дуплика.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Калканова.
Питате се какви промени трябва да настъпят в Закона за държавния служител. Аз Ви препоръчвам: питайте хората, професионалистите, които работят с тези проблеми. Аз не съм присъствал на заседанието на комисията, защото не е моя работа да обикалям всички комисии. Аз съм член на една комисия, тя е икономическата, на която редовно присъствам.
Ето обаче, разполагам с копие, ще Ви го предоставя. Учудвам се, че Вие го нямате. Пак предложения от учителите, подготвени писмено, в които се казва: “Предложения за промени във връзка с влизането в сила на статута на учителите на държавни служители” и е визирано как да се промени чл. 40 на ал. 1. Сега няма да занимавам Народното събрание, три листа са изписали професионалистите. Вие вероятно сте член на Комисията за образованието и науката, вършете си работата.
Господин Дурмишев, много Ви уважавам, обаче искам да Ви кажа, че моят цитат не е изрезка от вестник. Ето, моля Ви, решение на съда в петчленен състав, това прочетох. Благодаря ви.
АСЕН ДУРМИШЕВ (НДСВ, от място): Може ли да ми го дадете да го прочета до края?
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Прочетете го. Заповядайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Дурмишев, правилникът не позволява да правите реплика на дуплика. Поискайте думата за изказване.
АСЕН ДУРМИШЕВ (НДСВ, от място): Може ли да се изкажа, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Дурмишев. Имате думата за изказване.
АСЕН ДУРМИШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
Ето какво е заключението. (Чете наум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Дурмишев, може би след малко ще вземете думата или…?
АСЕН ДУРМИШЕВ: Да, завършвам. Заключението е, че той отхвърля жалбата на господин Велко Велков срещу Постановление № 25 на Министерския съвет от 2 март 2002 г. в частта на Приложение № 6 на чл. 1, ал. 1, т.6: “Относно размерите…” и т.н. Аз исках да намеря… Това, което е прочетено е потвърждение на това, което е изложено като мотив за искане на отхвърляне на това предложение и това фактически е подчертано в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Заповядайте за реплика на изказването на господин Дурмишев, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Имам реплика към Вас, господин Дурмишев, и към всички, които преди да вземат решение да дойдат пред народните представители, да говорят на трибуната, да излязат на трибуната - просто трябва да вземат решение и да помислят една минута. Тоест, инстинктивната реакция не е добра. Аз никога не съм казвал, уважаеми дами и господа, господин министър, че… Аз цитирах текст на Върховния административен съд. Никога не съм споменавал от кого е жалбата, по какъв повод и т.н. Но текстът е коректно цитиран от мен и господин Дурмишев не можа да ме обори.
Изненадан съм как може двама професионалисти, двама членове и един председател на комисията да се питат какво е решението на този въпрос?! Става въпрос за чл. 40, ал. 1, след като въпросът учителите да бъдат държавни служители е толкова отдавна дискутиран, от десетина години. Не мога да разбера логиката, господин Дурмишев и госпожо Калканова, не мога да разбера логиката на онези депутати от НДСВ, които казват: ама вие защо не го направихте, щом вие не го направихте през предишните четири години, ние няма да го погледнем този въпрос. Как може такава наивна реакция! Да речем, че не е било направено, защото не е стигнало времето; да речем, че не е било направено, защото е сгрешено или понеже е допусната грешка. Какво да направим? Защо тогава, колеги от НДСВ, променяте закони, които са приети предишните четири години? Защо ги пипате? Оставете ги така, след като не искате да променяте и да усъвършенствате законодателната уредба!
Такава логика… Така да се работи в комисията отново ме навежда на мисълта, че този член, § 18, според мен трябва да се върне и да се доработи сериозно с помощта на експерти, които се занимават професионално с този проблем, да се потърси мнението на учителите, на отделните неправителствени организации и да се върне този текст тогава, когато бъде готов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Нека да чуем правителството в лицето на министър Атанасов.

МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Жотев! Аз приветствам способността, с която от икономически въпроси сте преминали към третиране на въпроси, свързани с образованието. Във всеки случай Вашите аргументи бяха недостатъчни и квалификациите, които изсипахте щедро в тази парламентарна зала, не могат да убедят никого.
Любопитно ми е като министър на икономиката в едно предходно правителство имате ли представа какви средства е отпуснал бюджетът за изпълнение на закон, приет от същото правителство, с поправки, изменения, допълнения, приети по време на същото правителство?
Доколкото ми е известно, никой до момента не си е направил труда да осигури финансово изпълнението на клауза, която Вие твърдите, че е коректна. Ние обаче твърдим, че това не е съвсем коректно и почитаемият господин Велков, който е наш уважаван гост в момента, също е допуснал известна грешка, защото целият цитат, който имаше възможност да изслуша като гост на Комисията по образование и наука, беше становище от предишния кабинет.
В края на краищата аз лично не бих се ангажирал с това да нарека народните представители в тази зала лекомислени. Смятам, че е лекомислено да искаме някой друг да осъществи нещо, което сами не сме могли да направим.
Не знам как е в други сфери на живота, но на мен ми се струва, че в образованието трябва да мислим за това, което предлагаме, не само дали представлява добра идея, а дали е постижимо в бъдеще, да мислим не само за това, което предлагаме, а и за това, което ние сами бихме могли да осъществим. Иначе, уважаеми дами и господа народни представители, ние бихме могли да сътворяваме закони с купища, да променяме други закони, да променяме статут с обикновеното обяснение: след четири години друг да му мисли.
И аз не мога да се съглася с Вашите твърдения, уважаеми господин Жотев, относно решенията на Върховния административен съд. Пред мен е Решение № 40-36 от 2002 г., което потвърждава Решение № 79-70 от 2000 г., постановено от същия съд, съгласно което учителите не са държавни служители. Отново попадаме в ситуация, в която спорим върху нещо твърде лесно и бързо обяснимо по логически път.
Съгласен съм, господин Иванов, че законите трябва да се правят по-добри, че всеки закон качествено трябва да надгражда един по-стар закон. Но нека да помислим: ако в една разпоредба на закона съществува възможност за превратни тълкувания, за противоречия с други закони – били те специални или общи, дали така не правим закона по-лош? Ние се опитахме да го направим по-добър. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други желаещи за изказвания по § 18? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на направените предложения и ще започнем с предложението за отпадане на § 18 от текста на вносителя. Предложението е направено от народния представител Иван Иванов.
Моля, гласувайте за отпадането на § 18.
Гласували 143 народни представители: за 41, против 87, въздържали се 15.
Предложението на народния представител Иван Иванов за отпадане на § 18 от текста на вносителя не се приема.
Преминаваме към гласуване на текстовете, предложени по § 18 от народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 19, против 95, въздържали се 18.
Предложението на двамата народни представители - Евгения Живкова и Стойко Танков, не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложението, направено от народната представителка Елка Анастасова.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 48, против 79, въздържали се няма.
Предложението на народния представител Елка Анастасова по § 18 не се приема.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
Моля, гласувайте текста на вносителя.
Гласували 146 народни представители: за 100, против 39, въздържали се 7.
Параграф 18 се приема така, както е предложен от вносителя.
Продължаваме, уважаеми господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: “§ 19. Член 41 се изменя така:
“(1) Средствата за издръжка и развитие на просветата и на задължителната предучилищна подготовка се определят с държавния бюджет и с бюджетите на общините.
(2) Заплатите на директорите, заместник-директорите и учителите в държавните и общински училища, заплатите на директорите и възпитателите в детските градини и на служителите от обслужващите системата на народната просвета звена се изплащат централизирано от Министерството на науката и образованието.
(3) Издръжката на държавните и общински училища, детски градини и обслужващи звена – материалните разходи и капиталните вложения за ремонти, средствата за модернизация и обновление се заплащат от държавния, общинските бюджети и от приходи на училищните настоятелства.
(4) Средствата за безплатни учебници се осигуряват от държавния и общинските бюджети.
(5) Броят на учебниците и учебните помагала по определен предмет за определен клас или вид подготовка, тяхното съдържание и художествено оформление трябва да отговарят на държавните образователни изисквания, като ежегодно изданията за всеки от тях не може да надвишава 2.”
Предложение на народния представител Иван Иванов, който оттегля предложението си да отпадне ал. 1.
Комисията предлага § 19 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Откривам дискусията по § 19.
Има думата народният представител Евгения Живкова.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Предлагам т. 5 на § 19, чл. 41 да остане така, както е предложена от вносителя: “броят на учебниците и учебните помагала по определен предмет, за определен клас или вид подготовка, тяхното съдържание и художествено оформление трябва да отговарят на държавните образователни изисквания, като ежегодно изданията за всеки един от тях не може да надвишава два”.
Уважаеми колеги, държавната политика в образованието се гради и на базата на учебниците и на учебните помагала, по които нашите деца учат. Всички ние виждаме в момента пред какъв проблем са изправени и родителите, и учителите на нашите деца. За ваше сведение само искам да кажа, че от 5 до 11 клас в момента са одобрени от Министерство на образованието и науката огромно количество учебници. Ще ви дам само няколко примера. Например, за 9 клас по 14 предмета са одобрени 76 учебника! Математиките за 9 клас са шест. По колко вида математики може да се учи и по колко начина може да бъде написана една математика? За 10 клас за 11 предмета има 67 учебника!
Уважаеми колеги, броят на учебниците и на учебните помагала трябва да бъде регламентиран със закон, защото, както вече споменах, качеството на образованието няма да бъде повишено от това, че се дават възможности за конкуренция при издаването на различните учебници.
Също така ние не можем да даваме приоритет на издателствата и да поставяме в неблагоприятна ситуация нашите ученици, нашите деца. Не може в началния етап на тяхното образование да бъде формиран техният мироглед по много видове учебници. Затова отново ви призовавам да приемете предложението на вносителя и т. 5 от § 19 да остане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
Има ли други желаещи да вземат думата по § 19?
Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Комисията не подкрепи това предложение, тъй като в § 29 алинеи 3 и 4 третират същата материя на същия проектозакон, който гледаме в момента.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Кой параграф?
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: На § 29, с изключение на последната цифра – 2.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Моля, чакайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, не влизайте в диалог.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Ако искате, аз бих могъл да ви го прочета.
“§ 29. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създават алинеи 3 и 4:
“(3) Министърът на образованието и науката одобрява със заповед учебниците и учебните помагала за системата на народната просвета след установяване на съответствието им с държавните образователни изисквания по чл. 16, точки 3 и 9.
(4) Министърът на културата одобрява със заповед учебниците и учебните помагала за задължително избираемата подготовка за учение по изкуства и култура.”
Само казах, че не може да надвишава две. Това не е влязло в проекта, който предлагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Живкова, имате думата за реплика.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Точка 5 от § 19 не влиза в противоречие с § 29, тъй като в наредбата на министъра броят на учебниците и учебните помагала може да бъде повече от един, а ние предлагаме те да бъдат ограничени чрез текста на т. 5 от чл. 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
За втора реплика има думата господин Корнезов. Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Това също е един от важните текстове и за ученици, и за родители, които сега обикалят книжарници или пл. “Славейков” и търсят учебници, пък и за учениците. Колко учебника ще има по даден предмет?
Онзи ден аз прочетох в пресата, ако не ме лъже паметта, беше за 8 клас, за който са одобрени 12 вида учебници по математика. Моля тук акад. Сендов – един от най-известните ни математици, да отговори може ли една и съща материя за определен клас да има 12 учебника? По кой учебник ще учи ученикът? Единият – по един, вторият – по друг, третият и т.н. … И след това ще трябва да се явяват, примерно, в Софийския университет на кандидат-студентски изпити за определен вид начин на решаване на дадена материя. Това разумно ли е? Може ли да има 10-15 или 20 учебника, написани за поезията, примерно, на Вапцаров? Или ще трябва да се учи по една и съща или близка система?!
Така че, господин председателю на комисията, с моите уважения към Вас, работата е в цифрата или числото 2. Там е цялата истина.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Да.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, дали да бъде 2 или 3 трябва да помислим. Но действително не могат да бъдат неограничен брой учебниците за първи, втори и т.н. клас. Не е разумно! Защо разхищаваме?!
Всеки от нас е бил родител и сега хиляди деца, за съжаление по-малко, отколкото се желае, ще започнат училище. И родителите започват да питат всеки един учител, класния и т.н. кой учебник да си купи, кой е най-добрият и т.н. Пълен хаос! Кому е необходимо това!
Затова предлагам нека да помислим – 2, 3, но да има определена бройка. Това е разумното. Благодаря ви.
Закъснях точно с 13 секунди!
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
За втора реплика има думата госпожа Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз бих искал да чуя мотивацията на Министерство на образованието и науката и на правителството. Защо не сложат граница за два или най-много три учебника по даден предмет? Защо приспиват сетивата си за протестите на родителите и учениците пред този хаос, пред който са изправени сега? Защо сме ние тук – да правим закони срещу интересите и волята на учениците и техните родители? Да правим закони, които да обслужват нашите комерчески интереси, да правим закони, които да развихрят издателската мафия? Защо този пазарен принцип, защо тази конкуренция не бъде в етапа, когато се одобряват учебниците? Тоест да се одобрят два или максимум три учебника. Ето, това също е пазарен принцип.
Защо ще пускате на пазара неограничено количество учебници и ще причинявате такава психическа травма и такова объркване на всички ученици?
Пак повтарям и апелирам: никой в тази зала няма моралното право да прави закони срещу волята на децата и на техните родители. Всички ние чуваме, виждаме, знаем каква е огромната тревога и притеснение на децата и на техните родители.
Изцяло подкрепям това, което казаха колегите Живкова и Корнезов. Те го казаха по-меко, по-елегантно. Аз го казвам по-остро.
Още веднъж моля и призовавам: нека да се сложи някаква граница. Защото, уверявам ви, ще има протести и на децата, и на родителите. И аз в своето скромно качество на народен представител ще ги подкрепя, ако продължаваме да работим срещу интересите на тези, които са ни избрали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Това беше трета възможна реплика.
Няма да се упражни правото на дуплика.
За изказване има думата господин Пантелеев.

ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, господин министър! Освен все по-основателните и казани вече на глас подозрения около тази свободна и нерегламентирана в края на краищата дейност по броя на възможните учебници по един предмет – че там има комерчески и тям подобни интереси, мисля, че едва ли можем да убедим някого със състоятелния аргумент, че това не се случва и че част от мотивите, които ни тласкат към отказ от това да регламентираме точно броя на учебниците, се въртят около възможностите някой да припечели нещо допълнително.
Но аз исках да обърна внимание на нещо друго. В крайна сметка за какво са направени тези комисии? Ако те не са в състояние точно да преценят кои два или три учебника са най-добрите, кой трябва да прецени това? Отказът от това да приемем такъв регламент означава, че тези комисии не са компетентни да преценят кое е най-доброто. Тогава кой? Пазарът ли трябва да го прецени? Защото сега излиза, че пазарът ще преценява в областта на образованието кой учебник е по-добър. Някаква свободна конкуренция, която на това ниво на образованието е недопустима.
Така че за мен възможностите са повече от една: или има комерчески интереси, както каза госпожа Банкова, или тези комисии са некомпетентни да преценят кое е най-доброто за българското образование и просвета. Други възможности няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Господин Стойко Танков има думата.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Аз също мисля, че ал. 5 на § 19 трябва да остане в този текст, който е предложен от вносителя, тъй като наистина ситуацията в нашите училища не е нормална с множеството учебници, които са предложени уж на пазарен принцип, а всъщност пазар няма. Междупрочем издателствата са си разпределили училищата и териториите на влияние, така че някъде учителите даже нямат право да избират, тъй като общо взето издателствата са си намерили дистрибутори, които оказват влияние и давление.
Аз се постарах да намеря данни за това какво е съотношението между дисциплини и учебници в едно училище. Ето: в 5 клас – 8 дисциплини – 19 учебника; в 6 клас – 8 дисциплини – 26 учебника; в 7 клас – 9 дисциплини – 37 учебника; в 9 клас – там е най-фрапиращо: 14 дисциплини – със 76 учебника. Тук има разлика и някои казват, че са 90, но може би министърът ще каже по-точно. За 10 клас – 11 дисциплини – 67 учебника…
Ситуацията е крайно наелектризирана и наистина може да очаквате социални протести от родители и от ученици. Редно е да се сложи ред в тази област, защото ние прекалено много права сме дали на министъра с тази наредба. Ако не, Министерството на образованието и науката май ще се превърне в Министерство на издаване и разпространение на учебници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Танков.
Господин Иванов, заповядайте, имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По този въпрос действително в комисията имаше много сериозни и задълбочени разисквания. В крайна сметка предложението на госпожа Евгения Живкова беше отхвърлено и аз също не съм съгласен с разписания текст, като ще се постарая да се аргументирам.
Когато се фиксира определена бройка за учебниците, поставя се въпросът не влиза ли това в противоречие с изискването, което се поставя малко по-горе, а именно, че учебниците трябва да отговарят на държавните образователни изисквания? Господин Корнезов, ако 4 учебника отговарят на държавните образователни изисквания, кои да бъдат двата, които да бъдат допуснати до пазара? Тук вече се явява субективният фактор, субективното мнение на членовете на комисията. Това субективно мнение може да се диктува и от съвсем други, дори бих казал, материални интереси. Ние не можем да стигнем до този субективизъм. Както и обратното: ако, например, има само един учебник, който отговаря на държавните образователни изисквания, трябва ли да се предложи втори само, за да има конкуренция от два учебника? Не мога да приема тази позиция.
Друго е това, което аз застъпих и го казах на министъра в комисията. Трябва да се засилят държавните образователни изисквания до степен да не се стига до парадоксите да има по 10 и повече от 10 учебника по един и същ предмет за един и същ клас на пазара. Ако тези изисквания се засилят чрез обективни критерии - държавните образователни изисквания, част от тази лавина от учебници на пазара ще отпадне и трябва да отпадне. Естествено, ако са ниски държавните образователни изисквания, това води до такъв хаос. Това е първото.
На второ място, категорично, ако сега все още се намираме в един преходен период на издаването на учебници и учебни помагала, който би трябвало вече да завърши, е необходимо учебниците да се появяват на пазара достатъчно рано, бих казал може би 6 месеца – още в ранната пролет, защото отговорността за избор на учебника трябва да носи учителят. Учебниците трябва да отговарят на държавните образователни изисквания и не може да има отклонения от тези изисквания, но учителят съобразно своите собствени разбирания трябва да избере този учебник, който като методика на преподаване отговаря на неговите собствени разбирания. Но за да стане това - отново казвам - учителят трябва да се запознае с тях.
Какво се получава всъщност в момента и това предизвиква този смут и ако щете хаос? Учебниците – някои от тях, не всички, но немалка част излизат на пазара 2-3 седмици преди началото на учебната година. Особено в провинцията част от учителите не са в състояние да се запознаят с тях. Поради това те правят неверния избор. Ако ние стигнем и това трябва да направим - да се засилят държавните образователни изисквания, което всъщност трябва да направи министерството чрез съответна наредба за учебниците и учебните помагала и ако учебниците бъдат издавани навреме, а за това се изисква една стабилност в учебните програми, а не те да се променят, както, господин министър, бяха променени учебните програми за 1 клас в момента, когато вече течаха конкурсите за учебници за 1 клас, ако и това нещо се преодолее и учебниците излизат на пазара значително по-рано, а на трето място, ако се даде свещеното право, но се и отстоява, учителите да предлагат на своите ученици по кой учебник ще се извършва обучението, а не някой областен инспектор или служител на министерството по определен начин да упражнява натиск върху тях, водени от определени необразователни интереси, тогава ние ще имаме действително едно много по-спокойно пазарно поле на учебниците и учебните помагала. Това е пътят.
Аз разбирам благородните намерения на вносителите с тази ал. 5, но те не могат да бъдат осъществени по този начин и дори ще ви кажа следното: това ще засили до безумие корупцията по отношение на комисиите, които трябва да определят 2 или 3 учебника. Критериите трябва да бъдат обективни и за тези обективни критерии аз мога да ви кажа как е, например, в някои от европейските страни. Отделните раздели в дадена глава, определените точки и дефиниции са дадени, т.е. всичко онова, което компетентна комисия е определила, че е необходимо да влезе в един учебник. Начинът на представяне е въпрос на самите автори. Те се конкурират именно на базата на подобна методика.
Затова с уважението ми към направените предложения аз пак предлагам да бъде уважено мнението на комисията и да не се приема предложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
За реплика – господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председателю, тъй като господин Иванов в своето изказване спомена и моето име, се ползвам от правото на реплика. Мисля, че неговата изходна постановка е погрешна. Учебниците не са за учителите. Учебниците не са даже за авторите, които са ги написали, камо ли за издателите, търговците и т.н. Учебниците са за учениците. За тях са.
Вчера бях в родния си град Ямбол и една моя позната, комшийка, която има първокласник, казва: "Господин Корнезов, в първи клас ми е детето. Доколкото знам има четири буквара. Кажете ми кой буквар да си купя? Едната учителка ми казва единият. Другата учителка – третият. Вероятно детето ми ще бъде в Iа клас, ще учи по една читанка, Iб - по друга и така нататък. Разбирате ли практически за какво става дума? Оставете тези държавни изисквания. Явно засега те са такива."
И затова, според мен, е крайно разумно на този етап, днес, да определим две, аз предложих в своето изказване – нека да бъдат три учебника по всеки предмет, но това е сега рационалното разрешение на проблема. Другото е хаосът и пълнене на джобовете на търговците в не най-добрия смисъл на думата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Корнезов.
За втора реплика има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин Иванов, разбира се, държавните образователни изисквания могат да бъдат завишавани до безкрайност. Това обаче по никакъв начин не гарантира възможността в България да има толкова много автори, които да отговарят и да могат да произведат продукт, който да отговаря на тези изисквания. Нека се усъвършенстват образователните изисквания, няма лошо. Само че това не би могло да ни доведе дотам, че в крайна сметка само един учебник да отговаря на тези държавни образователни изисквания. Това първо.
Второ, Вие твърдите, че тъкмо изборът на по-малък брой учебници ще доведе до по-висока корупция. Ами, цялото общество функционира на този принцип. Народното събрание избира един министър-председател, а не няколко. Правят се сделки, които Агенцията по приватизация решава и от всички оферти избира една. И тъй като е принудена да избере една, съгласно Вашата логика, непременно там има корупция. Ако е така, какво правим? Начинът, по който функционира въобще обществото, е свързан с това да бъдат създавани специализирани органи, които да преценяват кое е най-доброто, а не кое въобще отговаря на някакви критерии. И аз мисля, че тъкмо тази работа трябва да вършат преди всичко специалистите в министерството.
Ако ние допуснем априори, че те не са в състояние да преценят кое е най-доброто, какви специалисти са те? И това трябва да го прави родителят, който хал-хабер си няма какво представлява този учебник. А той отива да го купува. Също не го е чел, както самият Вие казахте, учителят, и няма никакви изгледи да започнат да се издават учебниците една година предварително. И дори да е така, няма никаква гаранция, че учителите ще се запознаят с тях. Всеки един учител най-добре би могъл да прецени кой учебник е по-добър. Това е доста наивно.
Ето защо, нека да се спрем на ограничен брой учебници и това ще реши въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пантелеев.
Има ли други желаещи за реплика? Не виждам.
Има думата за дуплика господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Корнезов, за детето на Вашите съседи отговорете, че тяхната учителка и единствено тя, не господин Корнезов, не някой друг техен познат, трябва да посочи учебника, по който учителката ще ги обучава. Това е схемата и тази схема се използва навсякъде, не единствено в България.
По отношение на това, което каза господин Пантелеев, може би аз разсъждавам като инженер, но защо тогава се ограничаваме само до два учебника? Нека тази комисия, след като е толкова компетентна, направо да определи единия учебник, по който да учат всички деца. Смятате ли, че това е правилно? Аз поставям въпрос: смятате ли, че е правилно комисията да изземе функциите на цялото учителско съсловие?
В крайна сметка, когато става въпрос, че в Iа или в Iб клас децата ще учат по два различни учебника, важното е учебниците по своето съдържание да отговарят на това, което е необходимо да знаят и да умеят децата в края на първи клас. А по каква методика те ще научат това нещо е въпрос, по който се произнася самият учител и именно той заявява по какъв учебник ще учат.
Ето защо аз съм убеден, че това административно ограничаване на броя на учебниците без да има ясен критерий не би могло да сработи по никакъв начин. Поне няма да бъде в интерес на народната просвета. Обратно, обективните критерии, те трябва да бъдат такива, могат да ограничат този брой на базата на учебниците, които ги изпълняват. Останалите са под летвата и няма да бъдат издавани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има думата за изказване госпожа Елка Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз не приемам съвсем тезата на господин Иванов и подкрепям предложението за ограничаване броя на вариантите. Това означава, че не изключваме вариантите, допускаме няколко варианта, само решаваме колко броя ще бъдат. Нито пък предопределяме всичко да бъде само в един-единствен вариант.
Вярно е, че учебниците се оказаха доста добър бизнес, при това казала, сигурен и това до голяма степен опорочи тяхното качество. Това със сигурност мога да твърдя като доскорошен учител. В този смисъл и ефектът от разработването на различни варианти наистина би бил по-добър и би бил налице само ако се наложи стремеж към изработване не просто на различни варианти, а на утвърждаване на най-добрите варианти, на учебници, по които ще учат българските деца в цялата страна. И от всички тези варианти Министерството на образованието и науката да бъде в състояние да определи най-добрите. Добре би било, ако се въведе едно конкурсно начало, при което да се изберат трите най-добри варианта, аз приемам тази цифра, за учебник по един предмет за един и същи клас. И родители, и учители биха били по-спокойни, ако наистина има такова отсяване и МОН е определило и по този начин гарантира, че това са най-добрите учебници, от които учителите могат да избират и които могат да предложат на децата, за да учат по тях. Защото, мога да ви уверя, и родители, и учители апелират към нас да ограничим броя на допустимите до училище варианти учебници. Това би бил смисълът на този конкурс. Ние не отричаме вариантите, това предложение също не ги отрича, а просто ги ограничаваме, както във всяко състезание да изберем трите най-добри варианта, които ще гарантират на децата ни наистина добро образование.
Затова аз подкрепям предложението да ограничим бройката на един и същ учебник по един и същи предмет до три варианта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Анастасова.
Има думата акад. Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Не можах да се сдържа да не взема думата по този въпрос, след като дълги години съм се занимавал с тези въпроси и съм писал няколко десетки учебници за средните училища. Писал съм и буквар, и учебници от I до ХII клас. И мога да кажа, че съм изучавал системите в много страни. Нашата трагедия с образованието е, че ние сменяме отделни части поотделно и цялото не може да се сглоби. Образованието не е учебник. На немски има думата "аусбилдунг" – децата се изграждат в училище. Трябва да има цялостна система.
Всички казаха нещо правилно. Аз например, въпреки че трябва с голямо угризение на съвестта да подкрепя дясната страна, ще кажа, че господин Иванов беше съвършено прав, когато казва, че учителят е този, който трябва да избере учебника, защото той познава възможностите на учениците.
Има страни, в които във всяко училище има един главен учител. Има главен учител по математика, има главен учител по физика. Той решава за това училище по какъв учебник ще се учи. Той е главен, защото решава този въпрос за това училище, за тези ученици и той получава безплатно всички учебници, които излизат в страната, за да има възможност да избере хубавото и всички издатели му се кланят, защото, ако той реши: “Това е учебникът!”, това ще бъде, но това става в една изградена, вече нормализирана система.
У нас днес четем, че в училищата ще има деца от 7 до 16 години в първи клас и ние искаме да рендосваме отсечен труп, на който клоните не са отсечени, а ние искаме да го рендосваме с фини инструменти!
Проблемите на българското образование, за съжаление, се създават изкуствено с тези учебници! Защо два? Нека са 50, но кой ще издаде 50 учебника, които няма да се продават? Лошото е, че много бързо българското образование стана бизнес и то много непочтен бизнес. Много непочтен бизнес! На тази сиромашия, на тази невъзможност децата да се хранят и да ходят на училище, хората печелят от това, че ще принудят родителите да дават грешни пари за грешни неща!
И аз не искам да се намесвам в решението, защото за мен това е действително… Не искам да казвам силни думи, защото се записват и ще ги четат след години, но това е трагедията на нашето време!
Ами, нали учебникът по математика трябва да бъде съобразен с това, което ще учат по физика, по химия, по биология. Нали кодирането на генетичния код трябва да бъде свързано с кодирането в компютъра? Ами, нали законите по физика трябва да се изразят с математически формули? Къде е тази стиковка? Един учебник ще го напишат по един начин, друг ще го напишат по втори начин, трети – по трети начин, и т.н.
Образованието е изкуство! Образованието е това, което създава нацията и държавата и аз смятам, че нещата са толкова отговорни, че тук с дребни спорове – два ли да бъдат или три да бъдат, ние просто си отхвърляме отговорността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, акад. Сендов. Господин министър, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз още един път искам да благодаря на всички народни представители, които взеха отношение по този проблем, защото в техните изказвания пролича голямата грижа на българските депутати за качеството на българското образование.
Проблемът с учебниците стои по малко по-различен начин и той не е така драматичен, трагичен, хаотичен, абсурден или каквито и епитети да ни дойдат наум.
Не искам да обидя никого с това, но ми позволете да кажа, че и аз съм свързан с една ситуация, която ми причини доста лични главоболия.
Ситуацията е следната. В измененията и допълненията в Закона за народната просвета през 1998 г. са разписани държавни образователни изисквания. Върху основа на това през следващите години, а в 2000 г. те вече са готови, са създадени държавните образователни изисквания по отделните предмети и културно образователни области.
Вие сами разбирате, че когато говорим за културно образователни области, акад. Сендов, приемете моите почитания, не бихме могли да говорим за разминаване между един учебник по физика и математическите формули.
Бяха създадени нови държавни образователни изисквания във връзка с хармонизацията на българското образование с европейските очаквания. Бяха създадени, уважаеми дами и господа народни представители, нови учебни програми. Сами разбирате, че принципът да създаваме нова учебна програма от IХ клас, а не от I клас е трудно обясним. Такива обаче бяха създадени.
Миналата година започна създаването на учебна програма и за I клас, защото в противен случай ние щяхме да запазим старата програма за I клас, да започнем създаването на нови учебни програми от II клас до VII клас. Не можем да отменим този процес. Той е обективен и ние трябва да се съгласим с него.
Как се създават тези учебни програми? Създават се от комисии, от многократни консултации с експерти, с учители, с всички, които са свързани с българското образование. Дано да не казвам голяма дума, но аз съм убеден, че в момента ние разполагаме с качествени, не твърдя, че са съвършени, но качествени учебни програми. Върху основата на тези учебни програми започна създаването и на нови учебници.
Бомбастични са нещата! Аз не съм си правил труда, господин Танков, такава статистика да правя. Те са действително шокиращи, но новите учебници трябва да бъдат приети. Обикновено те се приемат от учителската колегия. За първи клас букварчетата бяха оценявани от учители. Учителите казаха своята дума. Алтернативни станаха четири учебника.
Процедурата е такава, че през комисията, която се състои от 10 члена, трудно би могла да премине някаква конспиративна, консуматорска или друга мисъл. Всеки член има право на глас и един член може да стопира решението на цялата комисия, дори и другите четирима да твърдят нещо противоположно. Не казвам, отново не казвам, че това е съвършена процедура, но тази процедура беше създадена като антикорупционна процедура.
Практиката в момента сочи, че от одобрените учебници през една година в учебния процес обикновено стават 2-3, най-много 4 учебника по един и същи предмет, в една и съща културно-образователна област. Бихме могли да приемем едно такова решение, но аз искам да подчертая това, че в течение на годините ние бяхме принудени да изпълняваме новите държавни образователни изисквания, да приемем нови програми и, разбира се, да изтощаваме експертите на Министерството на образованието и науката и всички включени с рецензентска и оценителска работа, с новите учебници. В момента те са факт. Между тях може да се избира.
Ако почитаемото Народно събрание прецени, че тази процедура е неадекватна, то може да я отмени, но аз искам само да кажа още нещо. Надявам се да не прекрача границите на времето, с което разполагам.
В момента ние сме изготвили параграф, съобразно който наредбата за издаване на учебници и учебни помагала ще бъде одобрявана с решение на Министерски съвет – една висша инстанция на изпълнителната власт ще произнесе своята окончателна дума. Тогава, разбира се, министърът на образованието няма да може да бъде обвиняван, че е прокарал тези, пък е спрял онези учебници. Тогава оценителите няма да могат да бъдат обвинявани в това, че са завършили различни висши училища, но, видите ли, са достатъчно некомпетентни, за да изпълняват своите функции. Нека преценката да бъде ваша.
Аз смятам, че процедурата в момента е достатъчно чиста, защото всяко дете може да учи само по един учебник и никой не е в състояние да го накара да учи по повече от един учебник. Нека тези учебници са 14. Ако сметнете предметите в IХ клас – по 3 одобрени учебника, това прави 42 учебника. Пак не са малко, но никой няма да учи по тях. Всички учат само по един учебник. И един учебник трябва да бъде избран, както господин Сендов подчерта. Трябва да бъде избран с едно решение. Това е решението на учителската колегия и на учителското настоятелство. По-чиста процедура от това струва ми се, че не може да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Кюркчиев, ако държите, разбира се, аз ще Ви дам думата, но ми се струва, че доста се дебатира по този текст. Все пак, ако настоявате, ще Ви дам думата.
Заповядайте, господин Алеко Кюркчиев.

АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Проблемът тук не е толкова до учебниците и бройката на учебниците. Тук проблемът опира до училищата, където учат нашите деца.
Нека родителите да избират училища, където децата им да се учат добре. А от учебниците, които училищата избират, ще зависи за какво става дума по-нататък. И ако нещо трябва да намаляваме или да увеличаваме, то не е бройката на учебниците, а бройката на училищата, респективно на преподавателите. Това е разковничето на нещата, това е пазарната икономика.
Едно училище, което е предложило на своите ученици да учат по лоши, недобре написани учебници, където децата излизат без необходимите знания накрая на годината, просто децата няма да учат догодина в това училище и това училище ще си отиде или пък ще бъде сменен персоналът с учители, които наистина се интересуват да дадат необходимите знания на децата си. Това е разковничето на нещата, а не бройката на учебниците – дали са един, два, три, пет или десет по дисциплина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кюркчиев.
За реплика – госпожа Живкова, заповядайте.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Кюркчиев, знаете ли, че голяма част от учителите казват, че по икономически причини са принудени да избират учебници с по-ниско качество, заради по-ниската им цена? Значи, училищата не са виновни.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Пазарната икономика!
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Това исках само да репликирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
Госпожо Банкова, заповядайте за втора реплика.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз бих искала да попитам уважаемите вносители на това предложение дали те си дават сметка какъв е въобще смисълът от внасянето на толкова голям брой учебници. Аз ще концентрирам само за секунда вниманието си върху сферата, която за мен е по-близка – родния език и литература. Ако смисълът на различните букварчета и учебници е да махаме класиците, само и само да сътворим различни учебници, закъде тогава сме тръгнали?
Уважаемите вносители на това предложение чуха ли протестите на децата, на родителите, на толкова много хора срещу грубото погазване, срещу посягането на нашите корени, на традициите, на нашите класици? Ето, това е също желание да има различни видове учебници. В един учебник ги няма нашите класици, в другите учебници ги има. Какъв е смисълът? Защо? Или тук може би прозира една доста тревожна тенденция, за която дали си дава сметка управляващото мнозинство?
Още веднъж моля при решаването на този въпрос да се вслушаме в тези, които са потърпевши, а не в нашите икономически и бизнес интереси, които са очевадни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Банкова.
Трета реплика – господин Ганчев, заповядайте.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Господин Кюркчиев, слушах Вашите аргументи за друг подход към решаването на този проблем, но съм изумен от това, че Вие забравяте, че България се състои не само от София, Пловдив, Варна, Русе и т.н., а се състои още от стотици малки градчета, от хиляди села, където има само едно училище. Какво ще избират? И ако ние тръгнем да решаваме този проблем, нека да се съобразим с това, че въвеждаме, развиваме и искаме да постигнем критериите на развита пазарна икономика, а не на пазарно общество. Европейският съюз се бори против пазарно общество.
Или ако тук в изказването на господин Иванов ставаше дума за повишаване критериите на държавните изисквания, нека тях да повишим. Нека да създадем бариери против това ниско качество на учебниците! Нека да създадем възможност обществото да избере най-доброто, като предварително го спасим от този пазар, от тази стихия!
Аз ще моля колегите да гласуват по съвест по този въпрос. По всичките въпроси подкрепях вносителите и ще ги подкрепям, но по този въпрос моля по съвест да гласуват всички наши колеги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Дуплика – господин Алеко Кюркчиев.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, при всичките ви изказвания не мога да се съглася с вас, защото в света има строго определени принципи и те са: училищата са добри и лоши и в зависимост от това едните са по-скъпи, другите са по-евтини, госпожо Живкова. В по-скъпите учат по-богатите, в другите учат по-бедните. Това е. Светът е разделен, хората са и богати, и бедни. Не може вечно да бъде като при социализма – всички равни. Така е, има и по-богати, има и по-бедни деца.
А що се касае за учебниците, те не са мерило. Мерилото е образованието, което дават учителите. А те трябва да си изберат добрите учебници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кюркчиев.
Госпожо Гроздилова, удари Вашият звезден миг. Заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, особено съм удовлетворена от това, което се случва следобед в пленарната зала. Може би никога в тази зала не се е развихрял такъв остър дебат по насъщни проблеми на българското средно училище.
Ще се постарая да не повтарям колегите си. Съгласна съм с много от мотивите на всички изказали се. Наистина въпросът, който в момента обсъждаме, е много сериозен, а и предходните. Затова ми се иска да намерим едно компромисно решение, имайки предвид всичко, което до момента се изговори – това, което каза колегата Иванов за държавните образователни изисквания и стандартите; това, което чухме от господин министъра, а и всички притеснения, които изразиха различни колеги, независимо от коя парламентарна група са.
Да, разработени са нови учебни програми, по които ще се пишат учебници. Да, имаме много държавни образователни изисквания, които вече са качествени, имаме и много стандарти, има и някои недовършени, но пазарът е залят с купища учебници по една учебна дисциплина.
Може би, ако разбира се вие приемете, би било добре, все пак това е закон, нека да не го разписваме в същинската уредба, но може би би било добре в Преходните и заключителните разпоредби да включим един текст според нормативната уредба на Министерството на образованието и науката. Аз сега не мога да формулирам текста, но това ще направят специалистите, а пък и вие имате готовност. Значи, съгласно всички нормативни актове на Министерството на образованието и науката, по които трябва да се съобразяват пишещите авторски колективи, да се одобряват учебниците със съответната наредба на господин министъра, но да фиксираме в Преходните и заключителните разпоредби не повече от три по една учебна дисциплина, докато това е необходимо, тоест, докато се въведат ясни правила и се въведе един ред в нашата действаща пазарна икономика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Гроздилова.
Дали приключиха желаещите за изказване по този щекотлив § 19? Струва ми се, че няма повече желаещи.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на комисията за отпадане на § 19. (Народният представител Любен Корнезов разговаря встрани от микрофона с председателя.)
Гласували 141 народни представители: за 99, против 36, въздържали се 6.
Господин Корнезов, заповядайте, имате възможност да направите процедурно предложение и да постъпите както намерите за добре.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Нямам друг изход, господин председателю. Вие ме лишихте от правото да гласувам и не можах да участвам в гласуването. Надали моят глас щеше да бъде решаващ, затова и правя процедурно предложение за прегласуване.
Но този законопроект, по който ние гласуваме и този текст включително, е от сборния законопроект на три закона и този текст на § 19, господин председателю, е текст на комисията. Комисията е направила този сборен проект. Това е текст на комисията, а не на някой друг. Даже, ако трябва да бъдем по-точни, той е взет от проекта на народни представители от левицата и е възприет от комисията. Затова трябва да се прегласува текстът, а не отпадането, господин председателю.
Моля, първо, да спазвате процедурата, а ако не решите това, поне да прегласуваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Корнезов, аз мога да уважа искането Ви за прегласуване, тъй като това е според нашия правилник. Що се отнася до реда за гласуването, бих Ви препоръчал да прочетете чл. 71, последната алинея, във връзка с чл. 56 от нашия правилник, след което ще можем да си изясним позицията.
Има предложение за прегласуване и аз уважавам това предложение на господин Корнезов.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 19.
Гласували 163 народни представители: за 111, против 48, въздържали се 4.
Това предложение се приема.
Параграф 19 отпада.
Господин Дурмишев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 20 е постъпило предложение от народния представител Иван Иванов, което комисията е приела.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 20:
“§ 20. В чл. 42, ал. 1 в края на текста думите “чл. 16, т. 17” се заменят с “чл. 16, т. 8 и 17”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по § 20? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, което подкрепя предложението на народния представител Иван Иванов за редакцията на текста.
Гласували 123 народни представители: за 116, против 6, въздържал се 1.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: “§ 21. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “специфични образователни нужди” се заменят със “специални образователни потребности”.
2. Създава се нова ал. 3:
“(3) В училищата и в системата на предучилищното възпитание и обучение Министерството на образованието и науката разкрива държавни и общински школи и курсове за подготовка и обучение на деца с изявени способности в областта на културата, изкуствата, спорта и научните дисциплини.”
Комисията не приема текста на вносителя за § 21, т. 2.
Предложение на народния представител Елка Анастасова по § 21:
“§ 21. В чл. 43 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Министерството на образованието и науката създава условия за издирване и обучение на даровити деца в специални школи, центрове или курсове и създава поименни фондове за стипендии на даровити деца.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Министерството на образованието и науката създава фондове за стипендии за деца с хронични заболявания и за деца със специални образователни потребности.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
Комисията не приема предложението на народния представител Елка Анастасова.
Комисията предлага следния окончателен текст за § 21:
“§ 21. В чл. 43, ал. 1 думите “специфични образователни нужди” се заменят със “специални образователни потребности”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
По текста на § 21 има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Живкова.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, бих ви призовала да подкрепите този текст, тъй като тези форми позволяват разкриване на способностите на всяко дете, насочване и подкрепа на неговото развитие, поощряване на дарованията и осъществяването им в лична и обществена полза.
Също така текстът дава възможност за разкриване на центрове за работа с деца и укрепване на съществуващите до момента структури, работещи в обществена полза. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
Госпожо Анастасова, заповядайте.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Смисълът на моето предложение, колеги, е в това да се регламентира къде точно ще се извършва обучението на даровитите деца, което липсва в настоящия закон. Тоест, основното в това предложение е издирването и обучението на даровити деца да става в специални школи, центрове или курсове. Останалото в текста на настоящия закон е налице. Това е смисълът – да се регламентира къде и как ще става работата с талантливите и способни ученици на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Има ли други желаещи да вземат отношение по § 21? Не виждам.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на народния представител Елка Анастасова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 43, против 68, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста, който е предложен от комисията като окончателен.
Гласували 115 народни представители: за 96, против 8, въздържали се 11.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 22 има предложение от народния представител Елка Анастасова в чл. 44, ал. 1 и ал. 2 да се изменят така:
“(1) Средствата за издръжка и развитие на материално-техническата база на държавните детски градини, училища и обслужващи звена се осигуряват от държавния бюджет, от източници, предвидени в други закони и актове на Министерския съвет, и от собствени приходи.
(2) Средствата за издръжка и развитие на материално-техническата база на общинските детски градини, училища и обслужващи звена се осигуряват от бюджетите на общините, от източници, предвидени в други закони и актове на Министерския съвет, и от собствени приходи.”
Комисията приема предложението на народния представител Елка Анастасова по принцип.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 22:
“§ 22. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
“(1) Средствата за издръжка и развитие на материално-техническата база на детските градини, училищата и обслужващите звена се осигуряват от държавния бюджет, от бюджетите на общините, от източници, предвидени в други закони и актове на Министерския съвет, и от собствени приходи.
(2) Собствените приходи се набират от:
1. наем от имоти, държавна или общинска собственост;
2. наем от учебна и спортна база, машини и съоръжения, собственост на детската градина, училището или обслужващото звено;
3. земеделски земи и гори;
4. реализация на поименни компенсационни бонове и компенсаторни записи;
5. реализация на продукция и услуги от практическо обучение;
6. квалификационна и творческа дейност, образователни и други услуги, определени с наредба на министъра на образованието и науката;
7. дарения, завещания, такси и други източници.”
2. Създава се нова ал. 3:
“(3) Директорите на държавните и общинските детски градини, училища и обслужващите звена съставят бюджет.”
3. Досегашните алинеи 3, 4 и 5 стават съответно алинеи 4, 5 и 6.
4. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея в края на текста се добавя “и 18”.
5. В ал. 8 думите “ал. 6” се заменят с “ал. 7”, а думите “ал. 1, 2 и 4” се заменят с “ал. 2 и 5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Госпожо Анастасова, предполагам сте удовлетворена от новата редакция?
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Танков, заповядайте.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Текстът на този § 22 е много добър, но особено в ал. 2 точки 1 и 2 ще си останат едно добро пожелание в този законопроект, ако не бъде променен начинът за действие с публичната общинска и държавна собственост, тъй като на училищата собствеността е публична – или държавна, или общинска собственост, а редът за отдаване под наем на такива имоти – държавна, общинска собственост, учебна, спортна база, машини и съоръжения, минава през една много тромава процедура чрез общинските съвети на общините. И сега има Наредба № 6, която дава възможност училищата да имат собствени приходи, но тя не работи, тъй като Законът за общинската и държавна собственост създава редица пречки.
В законодателните приоритети на Министерския съвет разбирам, че има такова намерение да се опрости използването, тъй като такива обекти би следвало, за да могат да бъдат отдавани под наем, да бъдат в публична собственост, да имат съответните проекти и други подробности, които едно училище, един директор не може да го направи, няма тези финансови възможности, за да може да го отдава под наем.
Така че без промяна на Закона за държавната и общинска собственост тези точки 1 и 2 няма да работят, ще бъдат едно добро пожелание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Танков.
Други желаещи има ли? Не виждам.
Моля, гласувайте окончателния текст на § 22 така, както е предложен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 94, против 2, въздържали се 8.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23 по принцип и предлага следния окончателен текст:
“§ 23. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Материално-техническата база, освободена в резултат на закриване или преобразуване на държавни и общински училища, детски градини и обслужващи звена, се използва за нужди на звената от системата на народната просвета.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този § 23 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте текста така, както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: “§ 24. Създава се нов чл. 46:
“Чл. 46. (1) Собствените приходи на училищата по изкуствата, формирани от творческа дейност и други източници, включително отдаване под наем на недвижими и движими вещи, управление на земи и гори, реализация на продукция от обучение, образователни услуги и друга стопанска дейност, остават в полза на съответното училище и могат да се ползват само за развитието на основната творческа дейност на училището.
(2) На държавните и общински училища, детски градини и обслужващи звена може да бъде възстановена собственост за стопанисване и управление и те могат да придобиват за стопанисване и управление нова държавна или общинска собственост, приходите от която остават в тяхна полза.
(3) Към всяко държавно и общинско училище и детска градина може да се създаде настоятелство, като юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза, за подпомагане материалната база на училището, създаване на сигурност и защита на децата и с други цели, указани в устава или учредителния акт на настоятелството. В органите на настоятелството не може да се включва длъжностно лице от съответното училище или детска градина.
(4) Заварените към датата на влизане на този закон училищни настоятелства могат да се пререгистрират като юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност.”
Има предложение на народния представител Иван Иванов в § 24 алинеи 3 и 4 да отпаднат.
Комисията приема предложението на народния представител Иван Иванов.
Има предложение от народния представител Снежана Гроздилова, което тя е оттеглила.
Комисията предлага § 24 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
По § 24 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 24.
Гласували 112 народни представители: за 90, против 21, въздържал се 1.
Приема се.

ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Направено е предложение от народния представител Иван Иванов – в § 25, чл. 46а, ал. 3 да отпадне, което е оттеглено.
Направено е друго предложение от народния представител Елка Анастасова по § 25, което някои от членовете на комисията са приели, а други не са. Би трябвало да го прочета. Няма друг начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Дали госпожа Анастасова… Тя излезе, би трябвало да изрази своето становище дали поддържа… Няма я в момента, така че не може. В такъв случай господин Дурмишев, трябва да го представите.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: В § 25 т. 1:
“§ 25. т. 1. В чл. 46б се създават т. 1 и 2:
“1. Настоятелствата могат да притежават недвижима собственост, в това число земя, независимо от училището, детската градина или обслужващото звено.
2. Приходите си от недвижимата собственост Училищното настоятелство използва за осъществяване на целите си в помощ на училището, детската градина или обслужващото звено”.
2. В чл. 46в се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 след думите “обслужващо звено” се добавя “и контролират тяхното целесъобразно разходване”.
2. В т. 5 след думата “транспорт” се поставя запетая и се добавят думите “безплатни учебници”.
3. В т. 8 след думата “реализирането” се добавя “и участието на децата и учениците”; съюзът “на” се заменя със съюза “в”, а след думата “спорт” се поставя точка и текстът до края се заличава.
4. Създава се ал. 17:
“(17) Създават, набират и управляват фонд “Дарения” за учебното заведение.”
3. В чл. 46д, в ал. 3 досегашният текст става изречение второ, а се създава изречение първо, което гласи:
“В Съвета на настоятелите по право влиза директорът на училището, детската градина или обслужващото звено и поне един представител на Педагогическия съвет, излъчен от него.”
Комисията не приема предложенията на народния представител Елка Анастасова за създаване на т. 1 и 2 в чл. 46б на вносителя.
Комисията приема предложението на народния представител Елка Анастасова за допълване на разпоредбата на чл. 46в, т. 2 от предложението на вносителя.
Народният представител Елка Анастасова оттегля предложенията си по чл. 46в, т. 5, т. 8 и новата т. 17, чл. 46д, ал. 3.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 25:
“§ 25. Създава се нова глава шеста:

“Глава шеста
НАСТОЯТЕЛСТВА

Чл. 46а. (1) Настоятелствата са независими доброволни сдружения за подпомагане на развитието и материалното осигуряване на училището, детската градина и обслужващите звена по чл. 33а, ал. 1, т. 2 и 5.
(2) Към всяко училище, детска градина или обслужващо звено по ал. 1 може да се създава само едно настоятелство.
(3) Настоятелството може да се създава и към група училища, детски градини или обслужващи звена в населеното място, към които няма създадено настоятелство по ал. 2.
Чл. 46б. Настоятелствата се създават като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност и организират дейността си при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и в съответствие с разпоредбите на този закон, на устава или учредителния си акт.
Чл. 46в. За постигане на целите си настоятелствата:
1. обсъждат и правят предложения пред съответните органи за развитието или за решаването на текущи проблеми на училището, детската градина или обслужващото звено;
2. съдействат за осигуряване на допълнителни финансови и материални средства за училището, детската градина или обслужващото звено и контролират целесъобразното им разходване;
3. подпомагат изграждането и поддържането на материално-техническата база на училището, детската градина или обслужващото звено;
4. участват при избора на учебници от Педагогическия съвет, по които ще се обучават учениците от училището и при възможност осигуряват закупуването им;
5. съдействат при организиране на ученическото хранене, осигуряване на транспорт и решаването на други социално-битови проблеми на децата, учениците, учителите от училището, детската градина или обслужващото звено;
6. подпомагат създаването и реализирането на възпитателно-образователни програми по проблемите на децата и учениците;
7. подпомагат училищните и общинските органи за осъществяването на задължителното училищно обучение;
8. съдействат за реализирането на извънкласните и извънучилищните форми, организирания отдих, туризъм и спорт с децата и учениците;
9. съдействат за включване на родителите при организирането на свободното време на децата и учениците;
10. предлагат мерки за подобряване на дейността на детската градина, училището или обслужващото звено;
11. организират обществеността за подпомагане детската градина, училището или обслужващото звено;
12. сигнализират компетентните органи при извършени нарушения в системата на народната просвета;
13. организират и подпомагат обучение на родителите по въпросите на възпитанието и развитието на техните деца;
14. подпомагат дейността на училището в противодействието му срещу наркоманията и други вредни влияния върху децата и учениците;
15. подпомагат социално слабите деца и ученици;
16. съдействат на комисиите за борба срещу противообществени прояви на малолетните и непълнолетните.
Чл. 46г. (1) Настоятелството се учредява по инициатива на директора на детската градина, училището или обслужващото звено или на родители, учители или общественици.
(2) Лицата по ал. 1 отправят покана за участие в учредително събрание чрез средствата за масово осведомяване и/или лично до видни общественици, дарители, представители на юридически лица.
Чл. 46д. (1) Органи на настоятелството са Общото събрание и Съветът на настоятелите.
(2) Членовете на Съвета на настоятелите се избират от общото събрание за срок от 4 години.
(3) Съветът на настоятелите избира измежду членовете си председател.
Чл. 46е. Директорът на детската градина, училището или обслужващото звено осигурява на настоятелството за безвъзмездно ползване подходящо помещение за осъществяване на дейността му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Госпожо Анастасова, искате ли думата? Много ще се радвам, ако сама оттеглите това, което не е прието, защото има неща от Вашите предложения, които са приети, други сама сте оттеглили.
Имате думата. (Неясна реплика от Елка Анастасова.) Стига да е в рамките на направените предложения, да не е съвършено ново.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Да, аз приемам това, което реши комисията. Но вероятно е необходимо, все пак, да уточня що се отнася до чл. 46б, т. 1 и 2, които съм предложила. Надявах се, че е възможно конкретизиране на финансирането на училищните настоятелства и възстановяване на възможността те да притежават недвижима собственост, в това число земя, независимо от училището. Но както разбрах, вероятно този момент ще се регламентира в Закона за юридическите лица. Приемам забележките. Ако ми позволите, бих искала да направя една чисто редакционна забележка. В чл. 46д, ал. 2 вместо предлогът “от 4 години” да бъде заменен с предлога “до 4 години”, защото в детските градини всъщност те са 3 години и ние не можем да ги задължаваме, ако това се приеме от колегите. Мисля, че има резон.
Освен това в бързината пропуснахме едно уточнение, което аз съгласувах одеве с министъра на образованието и науката и той изрази своята подкрепа. Ако е възможно в чл. 46б да вмъкнем едно изречение, с което да задължим училищните настоятелства да се вписват задължително в специален регистър на Министерството на образованието и науката, който да се актуализира ежегодно. Това е моето предложение, тъй като това ще гарантира обвързаността на настоятелствата с училището. Останалото крие някакви рискове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не разбрах последното Ви предложение – чл. 46б като “Бургас”, нали?
ЕЛКА АНАСТАСОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И какво има там?
ЕЛКА АНАСТАСОВА: Тук се регламентира как се регистрират по Закона за юридическите лица. Да добавим едно изречение, че се вписват задължително в специален регистър в Министерството на образованието и науката, който се актуализира ежегодно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин министър, бихте ли взели отношение по последното, защото ми е трудно да се ориентирам.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Анастасова! Аз не възразявам да бъде създадена такава информационна банка в Министерството на образованието и науката, която разполага с целия регистър на училищните настоятелства. Но ако те са вписани като юридически лица в централния регистър на училищните настоятелства, тази информация автоматично може да бъде получена.
Но по принцип това ще бъде направено, така че, ако не възразявате, да не нанасяме допълнителни промени. Аз имам ангажимент за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, Благодаря Ви, господин министър.
Аз също бих помолил да не настоявате. Още повече, че то е извън направените вече предложения. Затова ще си позволя да направим корекцията само по първото Ви предложение със санкцията и на министъра.
Има ли други желаещи? Няма.
А държите ли на първото си предложение, което не е прието – за създаването на т. 1 и 2 на чл. 46б на вносителя? Не. Благодаря.
Уважаеми народни представители, затова си позволявам да предложа на вашето внимание гласуване на текста на § 25 с корекцията, предложена от народния представител Елка Анастасова в чл. 46д, ал. 2 да не бъде “за срок от”, а ”за срок до 4 години”.
Моля, гласувайте с тази корекция текста на § 25 така, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Благодаря ви.
Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: “§ 26. Досегашната глава шеста става глава седма.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този параграф, който е безспорен, не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § 26, както е подкрепен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Приема се.
Господин Дурмишев, заповядайте, § 27.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: “§ 27. В чл. 47, ал. 1 думите “Родители или настойници” се заменят с “Родители, настойници и попечители”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 27? Няма.
Гласуваме текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Параграф 28.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 28 има направено предложение на народния представител Иван Иванов: в § 28, чл. 50, ал. 2 да отпадне.
Комисията приема предложението на народния представител Иван Иванов.
Комисията предлага § 28 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 28? Няма.
Гласуваме отпадането на § 28.
Гласували 120 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 2.
Параграфът отпада.
Следващите три параграфа.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Комисията предлага обединяването на параграфи 29, 30 и 31 в един – § 29, със следната окончателна редакция:
“§ 29. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1 се създават ал. 3 и 4:
“(3) Министърът на образованието и науката одобрява със заповед учебниците и учебните помагала за системата на народната просвета след установяване на съответствието им с държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 3 и 9.
(4) Министърът на културата одобрява със заповед учебниците и учебните помагала за задължително избираема подготовка за обучение по изкуство и култура.”
2. Параграф 5 се изменя така:
“§ 5. Документи за завършени етапи на училищно обучение, степени на образование и професионална квалификация, издадени от училища на чужди държави, се признават при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката.”
3. Създават се § 6а, 6б и 6в:
“§ 6а. За извършваните действия и издаваните документи в производствата по чл. 11, чл. 12, § 1, ал. 3 и 4 и § 5 Министерството на образованието и науката и Министерство на културата събират съответно такси в размери, определени с тарифа на Министерския съвет.
§ 6б. “Средищно училище” по смисъла на този закон е училище, което се намира в най-близкото населено място на територията на общината, където се обучават учениците от населените места, в които няма съответно училище по чл. 26, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 6, 7 и 8.
§ 6в. “Образователна услуга” по смисъла на чл. 44, ал. 2 е обучението и възпитанието на деца и ученици извън учебния процес, включително и по учебни предмети, изучавани в училище, без придобиване на степен на завършено образование или професионална квалификация.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези параграфи?
Заповядайте, госпожо Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, надявам се сега ще ми разрешите с оглед на предишно мое изказване да направим едно малко допълнение към ал. 3 и 4 с едно консенсусно решение тук, в залата.
В т. 1 на § 29 се казва така: “В § 1 се създават ал. 3 и 4.”. В ал. 3 след числото 9 да се постави запетая и да се допълни: “но не повече от три по един учебен предмет ежегодно”.
И в следващата алинея, след думата “култура”, отново да се постави запетая и да се допълни същият текст: “но не повече от три по един учебен предмет ежегодно”.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания по този параграф? Няма.
Моля за становище, господин министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Приемам предложението на госпожа Гроздилова. (Ръкопляскания в залата.) Надявам се, че това е и желанието на цялата пленарна зала.
Позволете ми само една редакционна бележка. Предлагам текстът да завършва така: “за всяка учебна година”, за да не се получи разминаване между календарната и учебната година.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Няма да подлагам на гласуване отделно.
Моля, гласувайте § 29, 30 и 31, обединени в един параграф, с току-що направеното уточнение в текста на ал. 3 и 4 на параграфа.
Гласували 123 народни представители: за 118, против 2, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Направено е предложение от народния представител Иван Иванов за създаване на нов § 31а, което той е оттеглил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има предложение на госпожа Живкова и господин Танков, което комисията не приема, тъй като предлага отпадане на параграфа. Моля да прочетете тяхното предложение.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Има предложение на народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков.
В § 32 на Преходните и заключителните разпоредби се добавят нови ал. 3 и 4 със следното съдържание:
“(3) Министерство на образованието и науката разработва държавни стандарти за българския учител, които се утвърждават от Министерския съвет и влизат в сила до една година от влизането в сила на закона.
(4) Статутът на помощник-учителя се определя в Правилника за приложение на закона.”
Комисията не приема предложението на народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков.
Комисията предлага § 32 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този параграф? Няма.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Живкова и господин Танков за редакция на § 32, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 42, против 78, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте отпадането на § 32 по предложение на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 83, против 25, въздържали се 6.
Параграфът отпада.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Направено е предложение от народния представител Снежана Гроздилова, което е оттеглено.
Комисията предлага § 33 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 33 няма.
Моля, гласувайте отпадането на § 33 по предложение на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Параграфът отпада.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По предложение на народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков се създава нов § 33а:
“§ 33а. Създава се нов § 41:
“§ 41. (1) Учителите в държавните и общински училища придобиват статут на държавни служители от влизането в сила на този закон.
(2) Учители със статут на държавен служител, на които предстои пенсиониране до три години след изтичането на този срок, се пенсионират с правата на държавен служител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, господин Дурмишев, да не го изчитате, защото господин Корнезов правилно направи забележка, че вече сме гласували, че те не са държавни служители.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Да, съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Просто няма логическа връзка.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви.
“ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 34. Заварените на длъжността началник на Инспекторат по образованието запазват правата си до обявяването на конкурс за длъжността, но не повече от 6 месеца от влизане на закона в сила.”
Има предложение на народния представител Снежана Гроздилова, което е прието по принцип.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 34:
“§ 34. (1) Заварените на длъжността началник на Инспекторат по образованието, които не са положили конкурсен изпит по реда на Закона за държавния служител, запазват правата си до обявяване на конкурс за длъжността, но за не повече от шест месеца от влизането в сила на този закон.
(2) Заварените на длъжността експерт в Инспекторат по образованието, които не са положили конкурсен изпит по реда на Закона за държавния служител, запазват правата си до обявяване на конкурс за длъжността, но за не повече от една година от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
По § 34 има ли изказвания? Няма.
Заповядайте, министър Атанасов.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, разрешете да се обърна с една молба към народните представители.
Уважаеми дами и господа народни представители, времето напредва, всички сме изморени и ми се струва, че някои текстове минават покрай вниманието ни.
Лично аз съм гласувал предложението за началниците на инспекторати да преминават през конкурс, запазвайки длъжността си за не повече от 6 месеца. Струва ми се обаче, че този срок е твърде кратък. И ако приемем, че до края на м. септември ще имаме обнародван Закон за народната просвета, това означава, че по средата на учебната година трябва да започнат конкурсите. Моля ви за едно разумно решение на този казус.
Лично аз бих предложил една или две години. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 34 има ли? Няма.
Моля, заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз мисля, че е уместно да се удължи срокът за обявяване на конкурс за длъжността за една година. Мисля, че това е разумно - от влизането в сила на този закон.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ, от място): Ако ти позволи Законът за държавния служител.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Не мога да отговоря за Закона за държавния служител.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ, от място): По-нататък пише: “по реда на Закона за държавния служител”. И долу за инспекторите е една година. Така че няма проблеми и за началниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вашето предложение е вместо шест месеца в ал. 1 да стане “в срок от една година”.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Или ако трябва да бъде в месеци, да бъде: “не повече от 12 месеца”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: “в срок не повече от 12 месеца”. Добре.
Други мнения и изказвания по този текст има ли?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): За да не направим някоя грешка в тази бързина трябва да направим справка със Закона за държавния служител.
И затова правя процедурно предложение да се отложи гласуването на § 34, за да направим тази справка за съгласуването между двата закона. Ако не ме лъже паметта, там е за шест месеца, а за ал. 2 е една година.

Няма да правя процедурно възражение, че предложението на председателя на комисията е всъщност по същество, не е редакционно. Но правя предложение да отложим гласуването на този текст и да намерим разумното решение, разумната форма, за да не страда учебният процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата госпожа Гроздилова за противоположно процедурно предложение.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Корнезов, и в ал. 1, и в ал. 2 става дума за полагане на конкурсни изпити, които са по реда, определен от Закона за държавния служител. Алинея 1 се отнася за длъжността началник, а ал. 2 за длъжността експерт в регионалния инспекторат. Аз мисля, че този ред в Закона за държавния служител би следвало да бъде един и същ за двете длъжности.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): За това не споря.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Искам да кажа, че след като юристите са фиксирали срок от една година в ал. 2, може би няма проблем и в ал. 1 да бъде една година, без да навлизаме в противоречие със Закона за държавния служител. Така че аз моля да продължим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз предлагам сега да направим кратка справка в Правния отдел, да отложим гласуването в момента, да преминем към следващите текстове и след това ще се върнем отново на този текст.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Комисията предлага следния окончателен текст за § 35:
"§ 35. (1) Заварените към датата на влизане в сила на този закон училищни настоятелства привеждат уставите или учредителните си актове в съответствие с разпоредбите на глава VI и на Закона за юридическите лица с нестопанска цел в срок до една година от влизането в сила на този закон.
(2) В срока по ал. 1 училищните настоятелства представят заявление за вписване в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност при Министерството на правосъдието."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 35? Няма.
Гласуваме § 35 в редакцията на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 36 е постъпило предложение от народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков:
"Учениците, които са постъпили в девети клас през учебната 2002/2003 г. и следващите години, полагат държавни зрелостни изпити по условията и реда на този закон."
Комисията не приема предложението на народните представители Живкова и Танков.
Направено е предложение от народния представител Петко Ганчев, което е оттеглено.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 36:
"Учениците, постъпили в девети клас през учебната 1999-2000 г. и следващите учебни години, полагат държавни зрелостни изпити при условията и по реда на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този параграф?
Госпожо Живкова, имате думата.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Провеждането на зрелостни изпити трябва да бъде в съответствие с подготговка на учениците, съгласно съдържанието на целия учебен курс, което означава реално съответствие на учебния план и програми с условията и сроковете за провеждането им. Поставянето на изисквания за зрелостни изпити за ученици, при които учебният план и програми не са изцяло протекли в съответствие с този принцип, означава нарушаване на правата на тези ученици, предизвиква опасения от нереално отразяване и оценка на получените знания, компрометира принципите на образованието и авторитета на българската просвета и създава прецедент с вменяването на задължения със задна дата на въвеждане.
Предложенията за оставането на матурите така, както са приети в измененията и допълненията на Закона за народната просвета през 1999 г., ще доведе през следващата година до нов хаос в образованието, тъй като учениците, които са постъпили в девети клас през 2002 г., са обучават и приключват обучението си по разпоредбите на закона, който е действал при постъпването им и по реда на § 7 от Преходните и заключителните разпоредби би трябвало да приключат своето обучение по тогава действащия закон. Затова, уважаеми колеги, правим нашето предложение на § 36: "Учениците, които са постъпили в девети клас през учебната 2002-2003 г. и следващите години, да полагат държавните зрелостни изпити по условията и реда на този закон." Това е текстът, който ние предлагаме. Всъщност той цели отлагането на матурите с 4 години и постъпилите в девети клас през тази учебна година да полагат зрелостни изпити, когато завършват, за да могат да бъдат съобразени учебните планове и учебните програми с материала, който ще бъде държан за матурите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Живкова.
Заповядайте за изказване, министър Атанасов.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаема госпожо Живкова, аз напълно разбирам грижата Ви за тревогите на някои ученици в момента за това, че не са усвоили учебното съдържание. Но аз не бих искал в тази зала да се гласуват преходни и заключителни разпоредби на един закон, които би трябвало да поставят под сериозна ревизия параграфите и клаузите на закони, които действат от 1999 г. в България. Тези закони да действат. Това са Законът за изменение и допълнение на Закона за народната просвета и Законът за степента на образованието, общообразователния минимум и учебния план. Те са приети на 27 юли, обнародвани са на 27 юли и следователно всички, които са започнали своето обучение на 15 септември 1999 г., попадат под разпоредбите на този закон. Хипотезата, че съществуват ученици, които не са усвоили учебното съдържание, ми се струва недостатъчно основателно, за да можем да се съгласим с нея. Затова аз подкрепям становището на Комисията по образование и наука.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания по този текст?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Да си призная пред всички вас не можах да разбера точно идеята и аргументите на министъра. Параграф 36, от юридическа гледна точка, дава обратно действие на този закон, който ние сега приемаме. Защото казва: "Учениците, постъпили 1999-2000 г." – значи преди три години – "ще държат зрелостни изпити по условия и ред на този закон". Следователно от юридическа гледна точка придаваме обратно действие на сега приетия закон, на този закон.
Разбира се, че законите, които са действали към 1999 г., както каза господин министърът, респективно 2000 г. и учениците са били приемани по този ред и условия, разбира се, че трябва по този ред и условия да си изпълняват задълженията. И който не знае, ще бъде късан. Трябва всеки да завършва средното си образование и висше образование, когато е постъпил, трябва да има определена степен на познания, разбира се. Аз не съм и против тези зрелостни изпити. Спомням си, че някога и аз съм ги държал, респективно понякога съм се освобождавал или учителите са ме освобождавали на базата на оценката. Но от юридическа гледна точка съм убеден, че по-перфектен е текстът, предложен от госпожа Живкова и от господин Танков. Поне аз ще го подкрепя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин Корнезов, с цялото си уважение към Вас искам да подчертая, че текстът, одобрен от Комисията по образованието и науката, изцяло повтаря Преходните и заключителни разпоредби на закона от 1999 г., тоест не предвижда обратно действие на друг закон.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не е едно към едно, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания няма.
Гласуваме предложението на госпожа Живкова и господин Танков за § 36, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 48, против 71, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 36 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 76, против 28, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Предложение на народния представител Емил Кошлуков за създаване на § 36а:
“§ 36а. Министърът на образованието и науката в срок до 3 месеца от влизане на закона в сила утвърждава длъжностна характеристика на помощник-учителя.”
Комисията не приема предложението.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Това понятие отпадна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Корнезов отново се намесва, че няма смисъл да го гласуваме, тъй като понятието е отпаднало при гласуване на предишни текстове.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 37 е постъпило предложение на народния представител Иван Иванов в чл. 37 т. 1 да придобие вида:
“Алинея 1 се изменя така:
“(1) Средно образование се придобива след завършен 12 клас и успешно положени три държавни зрелостни изпита – по български език и литература и по два учебни предмета от общообразователната подготовка, съгласно учебния план.”
В § 37 т. 2 отпада.”
Комисията не приема предложението на народния представител Иван Иванов.
Има предложение на народния представител Снежана Гроздилова, което е прието по принцип от комисията.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 37:
“§ 37. В чл. 7 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (“Държавен вестник”, бр. 67 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Средно образование се придобива след завършен ХII клас и успешно положени два държавни зрелостни изпита, като единият от тях е по български език и литература, а вторият по един учебен предмет, определен по избор на ученика съгласно учебния план.”
2. В ал. 3 се създава изречение второ:
“По свое желание ученикът може да положи и трети държавен зрелостен изпит по избран от него учебен предмет от задължителната или задължително избираемата подготовка съгласно учебния план на училището.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този текст? Няма.
Гласуваме предложението на господин Иванов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 9, против 95, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 37 в редакцията на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 71, против 10, въздържали се 8.
Текстът се приема.
Господин Дурмишев, моля да прочетете от § 38 до края на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Комисията предлага следния окончателен текст на § 38:
“§ 38. В чл. 5 от Закона за държавните такси (обнародването от доклада) се създава буква “р”:
“р) молбите за вписване на училищни настоятелства в регистъра на окръжния съд.”
Предложение на народния представител Иван Иванов, което е прието по принцип и комисията предлага следния окончателен текст на § 38а:
“§ 38а. В срок от шест месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема по предложение на Министерството на образованието и науката Национален план за интегриране на децата със специални образователни потребности и/или хронични заболявания в системата на народната просвета и Наредба по чл. 16, т. 8.”
Комисията предлага да се създаде § 39:
“§ 39. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на параграфи 4, 5 и 6, които влизат в сила от учебната 2003/2004 учебна година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този параграф? Госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Госпожо председател, налага се да допълним в § 39 освен параграфи 4, 5 и 6, и § 29, т. 1, тъй като господин министърът не би могъл за тази учебна година да ограничи броя на учебниците – това, което приехме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли противни съображения на това изказване? Няма.
Господин Корнезов, на Вас разчитам: в § 39 след § 4, 5 и 6 да се добави и § 29, т. 1. Имате ли противно становище?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не, нека да се добави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме ан блок § 38, 38а и 39.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Параграфите се приемат.
Отложихме гласуването на § 34. Искам да направя едно пояснение: от Дирекция “Законодателна дейност и европейско право” казаха, че няма никакъв проблем в § 34 “шест месеца” да се замени с “една година”.
В § 34, ал. 1 думите “шест месеца” се заменят с “една година”.
Моля, гласувайте § 34 с току-що направеното уточнение в залата и в редакцията на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 89, против 6, въздържали се 13.
Параграфът е приет, а с това и целият закон.
За изказване – господин Дурмишев.
АСЕН ДУРМИШЕВ (НДСВ): Искам да благодаря на членовете на комисията от всички парламентарни групи и независими, които участваха в изготвянето на този закон, а разбира се и на всички депутати от всички парламентарни групи, които гласуваха за него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Министър Атанасов, заповядайте.

МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разрешете ми от името на експертите, които работиха върху закона и лично от свое име да ви благодаря за това, което направихте днес. С приемането на този закон на второ четене ние казваме на децата на България: "Светът се променя, но този закон ще бъде за вас!". Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Атанасов.

Съобщения:
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 11 септември от 16,30 ч. в зала142 и на 12 септември, четвъртък, от 16,30 ч. в зала 130.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 12 септември от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по икономическа политика ще проведе заседание на 11 септември от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 10 септември от 16,00 ч. в Огледална зала, на 11 септември в Огледална зала от 14,30 ч., на 12 септември в зала "Запад" от 14,30 ч.
Комисията по култура ще заседава на 11 септември, сряда, от 14,30 ч.
Комисията по образованието и науката ще заседава на 11 септември от 15,00 ч.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще заседава на 11 септември от 15,00 ч. в зала 356.
 
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 19,02 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Гергана Грънчарова

Наим Наим