Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Асен Агов и Благовест Сендов

Секретари: Гергана Грънчарова и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, предлагам на вашето внимание проектопрограмата за работата на Народното събрание за периода 10 – 12 септември 2003 г.
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Арабска република Египет за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху доходите.
2. Законопроект за ратифициране на споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма “Превенция и контрол на HIV/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.
3. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за запазване на подводното културно наследство.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
5. Второ четене на законопроекта за далекосъобщенията – продължение.
6. Ново обсъждане на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, приет от Народното събрание на 30 юли 2003 г. и върнат с Указ на президента на републиката.
7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България.
8. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
9. Второ четене на законопроекта за защита срещу дискриминацията.
10. Второ четене на законопроекта за управление на отпадъците.
11. Парламентарен контрол.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте предложения проект за програма за седмицата.
Гласували 140 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 9.
Този дневен ред е приет.
Има постъпило предложение от народните представители Росица Тоткова и Йордан Нихризов - на основание чл. 40, ал. 3 от нашия правилник внасят предложение за включване като точка в дневния ред за седмицата проект за Закон за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте това предложение на народните представители Росица Тоткова и Йордан Нихризов.
Гласували 156 народни представители: за 74, против 70, въздържали се 12.
Заповядайте, господин Нихризов, вероятно имате процедурно предложение за прегласуване на тази точка от дневния ред, защото тя за малко не беше приета.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение за прегласуване, тъй като този закон, който предлагаме с госпожа Тоткова, никой няма да отрече, че е от съществено значение за хората в България.
Има важни закони, от които зависи съдбата на страната ни. На тези закони трябва да се дава път. Такъв е случаят с измененията в Конституцията. Но има и закони, които се отнасят до съдбата на отделния човек. Такъв е законът, който предлагаме. Преди месец госпожа Шулева вече в качеството си на министър на икономиката заяви, че подобно законодателство ще бъде изработено до края на годината. Само че по същото време по-миналата година в качеството си на министър на труда и социалната политика тя обеща същото за края на 2002 г. Отлагането на проблема не е решаване на основните въпроси на гражданите.
Когато на миналото заседание вие гласувахте в подкрепа за включване на такъв законопроект в дневния ред на Народното събрание, моят приятел Константин Пенчев предложи прегласуване с аргумента, че залата не е разбрала какво гласува.
Уважаеми колеги, нека да не си затваряме очите и да казваме, че някой предизвиква социално напрежение! Нека социалното напрежение не го предизвикваме самите ние! Затова смятам, че залата е редно да влезе в дневния ред на обществото и да разбере за какво гласува. Затова предлагам прегласуване на законопроекта, който ние предлагаме с госпожа Тоткова. Той ще реши доста неща, които са наболели в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Уважаеми народни представители, отново ви моля да гласувате предложения проект от господин Нихризов и госпожа Тоткова.
Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: за 89, против 83, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 3 до 9 септември:
- Проекторешение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с вносители Даниел Вълчев и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
- Проект за решение за приемане на отчета за изпълнението на бюджета за Националната здравноосигурителна каса за 2002 г. Вносител е Министерският съвет. Водещи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазване.
- Проект за решение за приемане на отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2002 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазване.
- Законопроект за ратифициране на Базовото споразумение на Международната асоциация за суапове и деривативи между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, дефинициите “Издание 2000” и приложението, представляващо неразделна част от него с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
- Законопроект за ратифициране на Споразумението между Международната банка за възстановяване и развитие за изменение на някои заемни споразумения между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
- Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество – 2002 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
- Законопроект за ратифициране на Конвенция № 163 относно благосъстоянието на моряците по море и в пристинищата от 1987 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика, подпомагащи са Комисията по транспорт и телекомунискации и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
- Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Хърватия за социално осигуряване. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика, подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
- Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение – проект “Топлофикация София”, между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагащи са Комисията по енергетика и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

Уважаеми народни представители, започваме с първа точка от приетия дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И АРАБСКА РЕПУБЛИКА ЕГИПЕТ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ.
Искам да поканя председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров да представи доклада на комисията по този законопроект.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Стамен Тасев – заместник-министър на финансите и госпожа Десислава Канева – експерт по избягване на двойното данъчно облагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за допускане в зала. Не виждам противоположно предложение.
Моля, гласувайте предложението за допускане в пленарната зала.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Поканете ги в залата.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.


“ДОКЛАД
по Законопроект № 302-01-47 от 21 юли 2003 г. за
ратифициране на Спогодбата между Република България и
Арабска република Египет за избягване на двойното
данъчно облагане и предотвратяване на отклонението
от облагане с данъци върху доходите, внесен от
Министерския съвет

На заседание, проведено на 4 септември 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект № 302-02-47 от 21 юли 2003 г. за ратифициране на Спогодбата между Република България и Арабска република Египет за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху доходите, подписана на 5 юни 2003 г. в София.
Спогодбата е подписана по стандартните за тези спогодби международни норми и изисквания. Тя е в съответствие с основните насоки на българската външна политика и представлява част от усилията на българската държава за задълбочаване и развитие на отношенията, основаващи се на взаимно сътрудничество.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 8 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Арабска република Египет за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху доходите, подписана на 5 юни 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Кой от Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ще представи доклада на комисията по този законопроект?
Заповядайте, господин Еюп.

ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП:

“ДОКЛАД
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
относно Законопроект № 302-02-47 за ратифициране на
Спогодбата между Република България и Арабска
република Египет за избягване на двойното данъчно
облагане и предотвратяване на отклоненията от облагане
с данъци върху доходите, внесен от Министерския съвет
на 21 юли 2003 г.

На 4 септември 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Арабска република Египет за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху доходите и прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Приема за основателни мотивите на правителствата и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Арабска република Египет за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху доходите, подписана на 5 юни 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Еюп.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект за ратификация.
Има ли някакви смущения по него? Не виждам желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Арабска република Египет за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху доходите.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно на първо четене.
Господин Искров, заповядайте да направите процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение на основание чл. 67, ал. 2 от нашия правилник да подложим и на второ гласуване законопроекта на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Имате думата по това процедурно предложение за преминаване към второ гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Господин Искров, моля да представите закона.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между Република България и
Арабска република Египет за избягване на двойното данъчно
облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с
данъци върху доходите.

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Арабска република Египет за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклоненията от облагане с данъци върху доходите, подписана на 5 юни 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по текста? Не виждам.
Моля, гласувайте законопроекта за ратификация така, както беше представен от господин Искров.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви.
С това приключихме с първа точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата, която е ратификация:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ПОМОЩ ПО ПРОГРАМА "ПРЕВЕНЦИЯ И КОНТРОЛ НА ХИВ/СПИН В БЪЛГАРИЯ" МЕЖДУ ГЛОБАЛНИЯ ФОНД ЗА БОРБА СРЕЩУ СПИН, ТУБЕРКУЛОЗА И МАЛАРИЯ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Искам да поканя председателя на Комисията по здравеопазването доц. Атанас Щерев да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, позволете ми да ви представя доклада на Комисията по здравеопазването по законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България" между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.
"На свое редовно заседание, проведено на 16 юли 2003 г., Комисията по здравеопазване разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България" между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на здравеопазването като страна по споразумението.
Законопроектът беше представен от госпожа Тонка Върлева – Главен секретар на Националния комитет по профилактика на СПИН и полово предавани болести към Министерския съвет.
Проектът има за цел децентрализация на дейностите по превенцията и контрола на разпространението на СПИН. За реализирането на тези цели се предвижда изграждането на инфраструктура по региони и подготовка на кадри, които могат да обхванат и да повлияят рисковото поведение и практики сред приоритетните групи – интравенозни наркомани, роми, млади хора. Регионалните структури ще имат задачата да осигуряват доброволно консултиране и изследване за СПИН, достъп до социални грижи, както и качествена терапия за пациенти със СПИН, предвид изключително скъпоструващото лечение на тези болни.
Изказано беше мнение, че важността на едно такова дарение е безспорна предвид увеличаващия се брой на ХИВ позитивните в България не само сред рисковите групи и очаквания в близко бъдеще значителен ръст на разпространението на ХИВ инфекцията.
Повдигнат беше въпросът дали България има финансов ангажимент по споразумението. Разяснено беше, че споразумението предвижда глобалният фонд да предостави на Република България безвъзмездна помощ за изпълнението на проекта през първите две години на стойност 6 млн. 894 хил. 270 щатски долара, като на всички етапи на изпълнението му споразумението не предвижда влагането на допълнителни бюджетни средства.
След кратка дискусия и последвало гласуване, с 14 гласа "за", без "въздържали се" и "против", членовете на Комисията по здравеопазването взеха следното

Р Е Ш Е Н И Е:

Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо и второ четене законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България" между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2003 г."
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Следващият доклад е на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Ще помоля господин Кемал Еюп да представи и този доклад.
ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП:

"ДОКЛАД
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
относно Законопроект № 302-02-44, за ратифициране на
Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по
програма "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България"
между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и
малария и Министерството на здравеопазването на Република
България, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2003 г.

На 18 юли 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България" между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България и прие следното
СТАНОВИЩЕ:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България" между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, сключено на 6 юни 2003 г."
Докладът е подписан от председателя на комисията господин Станимир Илчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Еюп.
Остана последният доклад, който е на Комисията по бюджет и финанси.
Моля, господин Чауш, да представите доклада на комисията.

ДОКЛАДЧИК ХЮСЕИН ЧАУШ:

"ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в
България" между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 302-02-44, внесен от Министерския съвет
на 4 юли 2003 г.

На заседание, проведено на 10 юли 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България" между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.
На заседанието присъства госпожа Тонка Върлева, специалист от Министерството на здравеопазването и ръководител на програмата.
Споразумението е подписано в изпълнение на проект "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН сред най-рисковите групи в България 2003-2007 г."
Проектът има за цел да се изгради инфраструктура и да се подготвят кадри в превенцията и контрола ХИВ/СПИН, да се изгради система за надзор на заболяванията и поведението, да се създаде и въведе система за доброволно консултиране и изследване за СПИН, да се намалят рисковото поведение и практики в приоритетните групи като интравенозни наркомани, роми, комерсиални сексуални работници и млади хора, да се гарантира достъп до социални грижи и качествена терапия за пациентите с ХИВ/СПИН.
Глобалният фонд ще предостави безвъзмездна помощ за изпълнението на проекта през първите две години на обща стойност 6 млн. 894 хил. 270 щатски долара.
Споразумението предвижда финансовата помощ да се освободи от всякакви митнически сборове, такси, данъци по внос или други подобни вземания и данъци, които се налагат в съответствие с действащите закони на държавата-домакин.
След ратифициране на споразумението средствата ще се получават и разходват чрез целева валутна бюджетна сметка по бюджета на Министерството на здравеопазването, съгласно условията на споразумението и волята на Глобалния фонд.
Ратифицирането на споразумението се налага от предвиденото в него разрешаване на споровете чрез арбитраж и засяга действието на българските данъчни и митнически закони.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: "за" 8 народни представители, без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България" между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чауш.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект.
Има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България" между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 107, против 9, въздържали се няма.
Приема се.
Господин Щерев, имате думата за процедурно предложение.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, позволете ми да предложа законопроектът да бъде приет на второ четене днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има предложение за преминаване към второ четене на законопроекта.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 104 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Господин Щерев, моля да представите законопроекта за второ четене, с член единствен. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, позволете ми да представя законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма “Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” с член единствен: “Ратифицира Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма “Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, сключено на 6 юни 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратификация, както беше представен от господин Щерев.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет окончателно. С това приключваме с втора точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред – последната ратификация за днес:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПОДВОДНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО.
Искам да помоля председателя на Комисията по култура да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по култура относно Законопроект № 302-02-39
за ратифициране на Конвенцията за опазване на подводното културно наследство, внесен от Министерския съвет
на 11 юни 2003 г.
Комисията по култура на редовното си заседание на 29 юли 2003 г. обсъди законопроекта на Министерския съвет за ратифициране на Конвенцията за опазване на подводното културно наследство № 302-02-39, внесен на 11 юни 2003 г. Заседанието е отразено в стенографски протокол № 65 от същата дата.
Конвенцията за опазване но подводното културно наследство е приета на Генералната конференция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, състояла се в Париж в периода от 15 октомври до 3 ноември 2001 г.
Конвенцията дефинира понятието “подводно културно наследство”. Основната й цел е опазването на подводното културно наследство чрез сътрудничество на държавите - страни по нея. Задължението на страните е да защитават подводното културно наследство в изключителната икономическа зона и върху континенталния шелф.
Държавата може да забрани или разреши всяка намеса в това наследство. Конвенцията създава задължение на държавите - страни по нея, да уведомяват международните институции за открития или намеси в подводното културно наследство.
Неразделна част от конвенцията са Правилата относно намесите в подводното културно наследство. Те определят, че подводното културно наследство не може да е обект на транзакции, на продажба, покупка или размяна като вещи с търговски характер. С намесите не трябва да се нарушават тленните останки, свещените места. Събраната културна, историческа и археологическа информация от морското дъно трябва надлежно да се регистрира.
Конвенцията ограничава непрофесионални действия под вода, способства за въвеждането на международни мерки срещу иманярството и разрушаването на подводното културно наследство, включително и по непредпазливост.
Конвенцията за подводното културно наследство дава възможност за изграждане на национална система от правила за опазване на културното наследство под вода на Република България. Тя е основание и за изработването на бъдещ Кодекс на добрата практика. Ратифицирането на конвенцията е от изключителна важност за страната. Тя осигурява изграждане на нов подход към опазването на подводното ни културно наследство и осъществяване на декларираното от страна на държавата намерение за съхраняване на културно-историческото ни наследство.
Комисията по култура като взема под внимание изложеното в доклада и на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България и чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, приема следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект № 302-02-39, внесен от Министерски съвет на 11 юни 2003 г. за ратифициране на Конвенцията за опазване на подводното културно наследство.
Становището е прието с 15 гласа “за”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Данаилов.
Има и доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Бих помолил господин Еюп да представи този доклад.
 
ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП:
“ДОКЛАД
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност относно Законопроект № 302-02-39 за ратифициране на Конвенцията за опазване на подводното културно наследство, внесен от Министерския съвет на 11 юни 2003 г.

На редовно заседание, проведено на 26 юни 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Конвенцията за опазване на подводното културно наследство и прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за опазване на подводното културно наследство, приета на 2 ноември 2001 г. в Париж на Тридесет и първата сесия на Генералната конференция на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура.
Становището беше прието с консенсус.”



ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Еюп.
Имате думата, уважаеми народни представители. Желаещи? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Конвенцията за опазване на подводното културно наследство.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
Заповядайте, господин Данаилов.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин председател! Моля да преминем към гласуване на законопроекта и на второ четене, тъй като няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има предложение за преминаваме към второ четене.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 107 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 4.
Това предложение се приема.
Моля, господин Данаилов, да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията за опазване на подводното културно наследство
Член единствен. Ратифицира Конвенцията за опазване на подводното културно наследство, приета в Париж на 2 ноември 2001 г. на Тридесет и първата сесия на Генералната конференция на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Някакви възражения, бележки? Не виждам желаещи.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте на второ четене законопроекта, както беше представен от господин Данаилов.
Гласували 129 народни представители: за 123, против 2, въздържали се 4.
Този законопроект е приет. Благодаря ви.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Доцент Анелия Мингова ще представи доклада на Комисията по правни въпроси на второ четене – един общ проект.
Заповядайте, госпожо Мингова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно общия законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Наименованието на законопроекта, подкрепено от комисията, е: “Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По заглавието едва ли има възражения.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Приема се.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя и той е следният:
“§1. В чл. 63, ал. 1 се създава буква “г”:
“г) от Министерството на правосъдието, когато действа в качеството си на централен орган по смисъла на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителски права от 1980 г.”
Параграф 2, също подкрепен от комисията, е със следния текст:
“§ 2. В чл. 237 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова буква “г”:
“г) документите и извлеченията от счетоводните книги, с които се установяват задълженията на работодателите за парични вземания на работници и служители, произтичащи от трудови правоотношения.”
2. Досегашните букви “г”, “д”, “е”, “ж”, “з”, “и” и “к” стават съответно “д”, “е”, “ж”, “з”, “и”, “к” и “л”.”
По § 3 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§3. В чл. 238, ал. 1 след думата “издръжка” се поставя запетая, думата “или” се заличава и след думата “възнаграждение” се добавя “и обезщетения”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По първите три параграфа има ли желаещи?
Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Предполагам, че и Вие знаете, че щом става дума за ГПК, аз винаги съм ревнив по обясними причини.
Аз няма да правя предложения, но все пак трябва да е ясно на залата какво гласуваме. Затова съвсем накратко, за не повече от минута искам да обясня за какво става реч.
Основното тук, колеги, е в добавянето на една нова буква “г” в чл. 237. В чл. 237 от ГПК са така наречените изпълнителни основания. И сега въвеждаме едно ново, т.нар. несъдебно изпълнително основание, въз основа на което може да се вземе изпълнителен лист, да се възбуди изпълнително производство, без да се води дело. Идеята е добра, безспорно. Даже от 1990 г . насам ние постоянно увеличаваме т.нар. несъдебни изпълнителни основания, за съжаление, с неголям практически ефект.
Кое е това ново несъдебно изпълнително основание? Доцент Мингова – председателят на нашата комисия, го прочете тук. Аз ще гласувам за него, но да е ясно, че това е една практически мъртва норма – може би красива, може би хубава идея, но за мен неприложима.
Вижте: “г) документите и извлеченията от счетоводните книги, с които се установяват задълженията на работодателите за парични вземания на работници и служители…”. Добре, вместо работникът да води дело срещу своя работодател, който му дължи, той въз основа на това извлечение от счетоводната книга може направо да си вземе изпълнителен лист и да пристъпи към своето вземане. Но тези счетоводни книги, дами и господа, нали са в ръцете на работодателя? Да, те са там. Нали този работодател не му плаща на този работник? Може да оспорва защо не му плаща, нали? Има някакъв спор, щом не му плаща. Е, как този работник ще отиде при главния счетоводител или при шефа на предприятието, който не му плаща, и да вземе счетоводната книга, за да я даде на съдията, въз основа на която съдията ще издаде изпълнителен лист! Разбирате – тук имаме много опитни колеги-юристи – че това е само едно добро пожелание.
Трябваше да се намерят – за съжаление, вносителят не го е направил – може би механизмите да се задължи работодателят да издава такъв документ. Сега кой работодател ще издаде? Тоест, да издаде документ срещу себе си! Това няма да стане. Затова, гласувайки тази норма, мисля, че тя отново ще бъде едно добро пожелание в нашия ГПК.
Що се отнася до другите два параграфа – първи и втори – в първия параграф се освобождава Министерството на правосъдието от заплащане на държавни такси, а във втория се разширява т.нар. предварително изпълнение, или както проф. Яновски го казваше – незабавно изпълнение, включително и за обезщетение от трудово правоотношение, което мисля, че е добре в тази насока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
За изказване – господин Константин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз нямах намерение да се изказвам по този законопроект, но понеже господин Корнезов направи една много уместна забележка, искам и аз да кажа няколко думи по този въпрос.
Това ново изпълнително основание ние го приехме по предложение на господин Нихризов. Искам да ви кажа, че за него настояваха и синдикатите при нашите срещи на ръководството на групата с КНСБ и с "Подкрепа". И в двете срещи имаше пожелание да направим такава законодателна промяна. Тоест обществото има нужда от тази промяна. Но основната теза, която господин Корнезов засегна и аз също неведнъж съм я засягал, е, че ние правим реформа в съдебната система, променяме процесуалното и материалното законодателство, но ние не направим ли една революционна промяна в изпълнителния процес, просто няма да имаме ефективна съдебна система. Винаги съм казвал, че трябва да направим нещо по примера на Нотариата – частен изпълнителен процес, но да бъде ефективен. Защото би могло действително съдията-изпълнител едва ли не да изисква такива документи от работодателя. Защото, господин Корнезов е прав, ако има спор относно размера на възнаграждението, дори да предоставят тези извлечения от сметките, те ще бъдат примерно с размера, който работодателят признава, а не който работникът търси. Но така или иначе, това все пак е една стъпка напред, макар и малка, и аз ще я подкрепя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пенчев.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Затова подлагам на гласуване ан блок първите три параграфа така, както бяха представени от госпожа Мингова.
Моля, гласувайте Гласували 111 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "§ 4. В чл. 239 ал. 2 се отменя."
Комисията предлага § 4 да отпадне и на негово място да се създаде нов параграф с този пореден номер със следната редакция:
"§ 4. В чл. 242, ал. 2, думите "букви "в", и, "г" се заменят с "букви "в", "г" и "д", а думите "букви "д" до "ж" се заменят с "букви "е" до "з".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.

Подлагам на гласуване предложението на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията предлага да се създаде § 4а със следната редакция:
"§ 4а. В чл. 250, ал. 1, думите "букви "в", "г", "д", "е", "ж" и "з" се заменят с "букви "в", "г", "д", "е", "ж", "з" и "и".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По това предложение за нов § 4а?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите, господин председател. Няколко параграфа са включени с такава промяна на букви в законови текстове, което е продиктувано именно от възприетата нова буква, създаваща ново изпълнително основание, за което говориха и колегите преди малко и което беше прието от залата. Така че тези няколко параграфа са неизбежни, включително по-нататък и в Преходните и заключителните разпоредби, които отразяват променената номерация, тъй като иначе законът не би могъл да бъде прилаган. Така че те логически следват и не променят същността на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Мингова.
Не виждам желаещи да вземат думата.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за нов § 4а.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 5 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 5. В чл. 303 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Решенията на чуждестранни съдилища, както и решенията на други чуждестранни органи, които са компетентни според правото на чуждата държава, се признават и изпълняват от Република България, когато между българската и съответната чужда държава има договор за това и на основата на взаимност."
2. В ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя "съответно Особените правила по Глава 32а "Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решение на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 5?
Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, дами и господа! Тук правим съществен пробив в системата на гражданския процес и въпросът е докъде ще стигнем. За колегите, които са малко по-далеч от правото и от гражданския процес, казвам, че това е главата "Признаване и допускане изпълнение на чуждестранни съдилища". Хипотезата е следната. Примерно немският, френският, китайският, японският съд – чужд съд, е постановил едно решение. Но решение за гражданско право, защото това е ГПК, не нещо друго. Примерно, че българинът Иван Иванов е баща на детето, което е немски или френски гражданин или някакъв друг спор. Чуждият съд е постановил това решение, но то трябва да се изпълни от българската страна, от българския съд, от българската власт. Това е въпрос до суверенитет, включително не само съдебен, национален суверенитет. И затова е казано, класиката досега беше, решението на чуждия съд ще бъде изпълнено, обаче само при специална процедура, когато се разгледа от българския съд, за да може българският гражданин все пак да се защити. Защото той може въобще да не е знаел, че има такова дело, нали разбирате? Да защитим българския интерес и българския гражданин, включително и българското юридическо лице, не само гражданина.
Но пак повтарям, досега беше само изпълнение на чуждестранен съд. Сега какво казваме ние? Не само решение на чужд съд ще изпълнява, но и на други чуждестранни органи, разбира се, когато са по международен договор. Но и на други органи! Ние дълго спорихме в Правната комисия кои могат да бъдат тези други органи. Ако все пак са някакви особени юрисдикции, тоест съдилища, ама не баш съд, а нещо като Държавния арбитраж, който имахме, добре. Ами ако са административни органи – митнически, полицейски, данъчни и какви ли не още? Ние не можем да изброим колко органи могат да санкционират или пък да решат някакъв въпрос относно българския гражданин. Това не е съд. И ние сега казваме, този всъщност административен орган на чужда държава ако постанови някакво решение, засягащо български гражданин или юридическо лице, българският съд ще допуска изпълнението. Доста опасно! Доста опасно! Това вече не съответства на принципната идея за изпълнение на чуждестранни съдебни решения. Защото това вече не са съдебни решения, това са административни актове. Аз не казвам, че те не трябва да бъдат допускани. Да, но не по реда на ГПК! Има си административно право, има си данъчно право, в наказателното право има НПК и се казва как една присъда на чужд наказателен съд ще бъде изпълнена на българска територия. Но това е ГПК!
Как можем все пак да излезем от това положение? Струва ми се, че можем да допуснем изпълнение на някакво чуждестранно решение на административен орган – не съдебен – само когато се касае за гражданско право. Гражданско право – право на собственост, право на вземане. Само на гражданско право! Защото така както ние го правим, това означава, че чрез процедурата за екзекватура ние ще отидем да изпълняваме чуждестранни решения на всички административни органи. Мисля, че е доста опасно. Плюс това то ще затрудни доста нашите съдилища, предимно Софийския градски съд. Трябва ясно да отразим поне в мотивите, че става въпрос само за гражданско право и за нищо друго. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин Корнезов.
Други желаещи за изказвания? Не виждам.
В такъв случай ще подложа на гласуване текста на вносителя за § 5 с окончателната му редакция.
Гласували 87 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 8.
Параграф 5 се приема в окончателната му редакция.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 6 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 6. В Част трета “Особени искови производства” след чл. 307 се създава Глава тридесет и втора “а”:
“Глава тридесет и втора “а”
Особени правила за признаване и допускане изпълнение на
решения на чуждестранни съдилища и на други
чуждестранни органи
Чл. 307а. (1) Молбата за признаване и допускане на изпълнение на решение на чуждестранен съд или на друг чуждестранен орган за упражняване на родителски права и за възстановяване упражняването на родителски права при неправомерно прехвърляне на дете, основаваща се на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 1980 г., наричана по-нататък “Люксембургската конвенция”, се разглеждат от Софийския градски съд в открито заседание, в което участват:
1. Министерството на правосъдието;
2. страните по чуждестранното решение;
3. прокурор.
(2) Алинея 1, т. 1 не се прилага, когато молителят е сезирал пряко съда.
(3) В производството по ал. 1 дирекция “Социално подпомагане” към общината по настоящия адрес на детето дава становище. Съдът изслушва детето съгласно чл. 15 от Закона за закрила на детето.
(4) Съдът може по направено искане или служебно да определи подходяща привременна мярка за закрила на детето с цел предотвратяване на по-нататъшни опасности за детето или вреди за страните.
Чл. 307б. (1) Съдът спира производството по чл. 307а, ал. 1, когато:
1. решението е предмет на обжалване;
2. в български съд има висящо производство по съществото на спора, което е започнало преди производството в държавата, където е постановено решението, чието признаване и/или допускане на изпълнение се иска;
3. друго решение относно упражняване на родителските права е предмет на производство по признаване и/или допускане на изпълнението му.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 съдът уведомява незабавно съответния съд, който е длъжен да се произнесе в 30 дневен срок от уведомлението.
Чл. 307в. (1) Съдът се произнася с решение в 30-дневен срок от постъпването на молбата.
(2) Решението на съда подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 14-дневен срок при условията на чл. 197.
(3) Софийският апелативен съд се произнася с решение в срока по ал. 1. Решението е окончателно.
Чл. 307г. (1) По реда на тази глава може да се иска признаване и допускане на изпълнение на решение за упражняване на родителските права, постановено след прехвърлянето на детето, ако с решението това прехвърляне е обявено за неправомерно.
(2) Признаването и изпълнението на решение на друга държава – член на Люксембургската конвенция, се отказва и в случаите по чл. 8 и 9, когато са налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 от конвенцията.
(3) Признаването и изпълнението на решението се допуска само и доколкото то е изпълняемо в държавата, където е постановено.
Чл. 307д. Доколкото няма особени правила за това производство, прилагат се правилата на общото исково производство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Няма да скрия, че с госпожа Мингова обсъждахме дали да четем доклада до края. Обаче разбирам, че господин Корнезов иска да участва в дебатите, независимо че няма предложения.
В такъв случай, госпожо Мингова, ще Ви помоля да чуем изказването на господин Корнезов.
Заповядайте, господин Корнезов. Подозирах, че дебатите са се изчерпали в комисията, но очевидно подозренията ми са несправедливи.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Аз оставих част от аргументите си за тук, за пленарната зала.
Първо, считам, че на тази нова Глава тридесет и втора “а” мястото й не е тук. Обърнете внимание, уважаеми колеги и уважаема госпожо председател на нашата комисия, Част трета “Особени искови производства” – брачни дела, делби и т.н., но “искови производства”. Ние сега вкарваме една глава в особените искови производства, която за мен безспорно не е исково производство.
Виждам, че господин Пенчев одобрително кима с глава. Разбира се, че това, което прочетохте, не е исково производство.
Защо го вкарваме в Част трета, където са особените искови производства? В гражданския процес има принципи. Аз не искам да го квалифицирам. Предполагам, че тук това производство е нещо като администрация на гражданските правоотношения. Има и малко елементи на охранителното производство, и на спор на съдебна администрация, но не е исково производство. Като не е исково производство, което за мен категорично е безспорно, мястото му не е в Част трета. Можем да му търсим и да му намерим мястото, но то не е тук. Ще ни се смеят студентите.
Второ. Пак навлизаме в едни дълбоки води. Преди малко ви говорих за чуждестранните решения на съдилищата по гражданско право, когато има спор за материално гражданско право, как трябва да се изпълняват в страната, респективно от други органи. Сега, поемайки някакви други ангажименти около нашето присъединяване и конвенции, казваме: особени правила за допускане изпълнение на решение на чуждестранен съд или на друг чуждестранен орган, пак повтарям. Кои са тези чуждестранни органи – Министерският съвет на Хондурас, примерно, или на прокуратурата? Дайте поне тук да обсъдим кои са тези чуждестранни органи! Не може всички органи. Ние все още сме суверенна държава. Всяка държава е такава. Не може да допуска на нейна територия да се изпълняват актове на чужда държава. Ако това се допусне, то няма да има и държава. Тук също трябва да се види, макар и да става въпрос за родителски права. Всеки от нас или болшинството от нас е родител или е гледал бракоразводни дела и спорове за деца. Тази материя тук е много, много деликатна. Даже се крадат деца.


И третата ми забележка, и затова няма да подкрепя законопроекта, ако се стигне до гласуване – отново правим нещо, което поне досега не сме допускали юристите - цивалисти в областта на процеса:
“(3) В производството – обърнете внимание – участва Дирекция “Социално подпомагане”.”
Защото пишело в Закона за детето… Това е граждански процес – най-великата наука в правото! Без да искам да обиждам другите колеги.
Някои ще кажат: защо пък да не участва това социално подпомагане? Но чакайте, в гражданския процес има страни! Кой може да бъде страна в гражданския процес – само физическо и юридическо лице! Класика!
Сега започваме да произвеждаме нещо, което, боже Господи, го няма, бих казал, още от Римското право! Дирекция “Социално подпомагане” не е юридическо лице! Тогава то въобще не може да бъде страна! Абсурд! Ще объркаме азбуката на гражданския процес по този начин. Ако не е страна, тогава като какво участва?! Участниците в гражданския процес са ясни – професионалисти, свидетели, вещи лица и т.н. В какво си качество участва тази Дирекция “Социално подпомагане”?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Като свидетел.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Като свидетел?! (Смее се.)
То може да бъде само физическо лице! Нали е така?
Моля ви, колеги, нека да не приемаме неща, от които утре ще се срамуваме не само от нашите колеги, които ще прилагат правните норми, но и от нашите студенти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви и аз, господин Корнезов, исках да реагирате на това изказване.
Заповядайте, госпожо Мингова, за изказване.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател.
Изказването ми е по повод бележките на господин Корнезов, но не по всичките, а по първата точка.
Уважаеми колеги, производството, което се предлага да бъде в тази част “особени искови производстнва” има коректното си систематично място. И господин Корнезов би трябвало да е наясно защо е така.
Защото тук не става дума за производство, за упражняване на родителски права, което безспорно не е исково, а става дума за производството по екзекватура, което, господин Корнезов, е исково производство! То има за предмет изпълнение на едно друго решение, което може да е по гражданско дело, както Вие твърдите, а това гражданско дело може да бъде исково, но може да бъде и неисково, но производството по екзекватура винаги е особено исково производство. И както студентите, надявам се, няма да ни се смеят – знаят много добре, ако са прочели учебника по граждански процес – най-малкото на проф. Сталев, са прочели, че това особено исково производство, каквото и решение да е негов предмет на обсъждане, има за свой собствен предмет едно специално процесуално субективно-потестативно право за признаване или допускане изпълнението на едно решение.
Ще огранича изказването си дотук, но не искам да има някакви съмнения, че систематичното място на тази глава е именно в частта за особените искови производства.
Ясно е, че представител на дирекцията ще участва, а не дирекцията! Дирекцията е част от един изпълнителен орган – орган на държавна власт. Безспорно той има компетенции и свой статут по други закони и също така е безспорно, че не е страна в това особено исково производство, но може персонално всяко едно лице да взема участие. В гражданския процес има също и понятие “участници”, освен субекти и страни в правоотношенията и това понятие “участие” с оглед нови обществени отношения, може да има и друг персонален субстрат, а не този, който практиката досега е установила. Ще ви помоля, колеги, да подкрепите текста така, както комисията го предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Заповядайте за изказване, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Само едно изречение под формата на изказване.
Господин Корнезов ме предизвика и се радвам, че госпожа Мингова така добре разясни нещата. Искам само да допълня, понеже той засегна темата за участието на представител на Дирекция “Социално подпомагане” и постави въпроса за принципите на гражданския процес. Нека да уточним, че правото не е някаква замразена материя, теория или наука, това е една наука, която непрекъснато се развива. В противен случай щяхме още да бъдем подвластни на Римското право.
Така че винаги има неща, които развитието на правната мисъл и наука изискват от нас да променим, понякога и в основните принципи на правото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Не виждам желаещи за реплики и за изказвания.
Подлагам на гласуване § 6, в който се създава Глава тридесет и две “А” в окончателната му редакция, предложена от комисията.
Моля, гласувайте § 6.
Гласували 78 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 10.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 7 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 7. Създава се чл. 423а.
Чл. 432а. (1) Правилата на тази глава се прилагат при принудително изпълнение на съдебно решение относно родителските права и мерките и относно личните отношения между родители и деца.
(2) Алинея 1 се прилага и при изпълнение на съдебните решения по Глава тридесет и две “А” и Част VII.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага една подобрена редакция:



“След чл. 501 се създава Част VII:

“Част VII
Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения

Чл. 502. (1) Молбата за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, наречена по-нататък Хагската конвенция, се разглеждат от Софийския градски съд в открито заседание, в което участват:
1. Министерството на правосъдието, или лицето, направило искането.
2. Заинтересованите лица.
3. Прокурор.
(2) В производството по ал. 1 Дирекция “Социално подпомагане” към общината по настоящия адрес на детето дава становище. Съдът изслушва детето съгласно чл. 15 от Закона за закрила на детето.
(3) Министерството на правосъдието представлява молителя, когато молбата е подадена чрез него. То може да определи представител, който да действа от негово име.
Чл. 503. Съдът може по направено искане или служебно да определи подходяща привременна мярка за закрила на детето с цел предотвратяване на по-нататъшни опасности за детето или вреди за страните.
Чл. 504. (1) Съдът се произнася с решение в 30-дневен срок от постъпването на молбата.
(2) В производството по ал. 1 съдът не разглежда по същество въпроса за упражняването на родителските права.
Чл. 505. (1) Решението на Софийския градски съд подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд от лицата по чл. 502, ал. 1.
(2) Жалбата се подава чрез Софийския градски съд в 14-дневен срок при условията на чл. 197.
(3) В 30-дневен срок от постъпването на жалбата съдът се произнася с решение, което е окончателно.
Чл. 506. В това производство съдът може по своя инициатива да събира доказателствата и да подпомага страните за упражняване на техните процесуални права.
Чл. 507. Ако чуждестранният съд приложи чл. 15 от Хагската конвенция, компетентният български орган за установяване на неправомерността на прехвърлянето или задържането на дете, е съдът, който е разгледал или разглежда въпросите относно родителските права, или Министерството на правосъдието, когато тези въпроси не са били предмет на съдебно производство.”
По § 9 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“В § 9 от Преходните разпоредби думите “чл. 339в” се заменят с “чл. 339ж”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има ли изказвания по § 7, 8 и 9.
Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване § 7, 8 и 9 със съответната редакция в окончателен вид, предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 74, против няма, въздържали 7.
Параграфи 7, 8 и 9 са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Заключителни разпоредби”.
Параграф 10 е подкрепен от комисията:
“§ 10. В чл. 35, ал. 1 от Закона за адвокатурата се създава т. 3:
“3. лица, подали молба за признаване или допускане на изпълнение на решение в случаите, предвидени в Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решение за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 1980 г.”
Параграф 11 е подкрепен от комисията:
“§ 11. В чл. 5 от Закона за държавните такси се създава буква “с”.
“с) случаите, предвидени в международни договори, които са в сила за Република България.”
По § 12 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 12. В чл. 26 от Закона за Върховния административен съд се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал.2:
“(2) Съдът се произнася с решение в 14-дневен срок от постъпване на жалбата срещу отказа на Министерството на правосъдието да приеме молба по Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решение за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 1980 г. и Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. Решението на съда е окончателно.”
По § 13 комисията подкрепя текста на вносителя и той е следният:
“§ 13. В чл. 136з от Семейния кодекс се създава ал. 3:
“(3) По тези производства участието на прокурор е задължително.”
Комисията предлага да се създаде нов § 14 със следната редакция:
“§ 14. В § 15 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол се създава изречение второ:
“Висящите съдебни дела към 19 март 2002 г. се продължават от Агенцията за следприватизационен контрол до тяхното приключване във всички инстанции, а прекратените производства се възобновяват служебно от съда.”
Комисията предлага да се създаде § 15 със следната редакция:
“§ 15. В чл. 203 от Закона за водите думите “буква “з” се заменят с “буква “и”.”
Комисията предлага да се създаде § 16 със следната редакция:
“§ 16. В чл. 9б, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси думите “буква “к”, се заменят с “буква “л”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 14, който става § 17 със следната редакция:
“§ 17. Законът влиза в сила от деня на обнародването в “Държавен вестник” на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 1980 г., съответно на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г., с изключение на § 2, 3, 4, 4а, § 7 – в частта относно чл. 423а, ал. 1 и § 11, 14, 15 и 16, а § 9 влиза в сила от деня на влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (Обн. ДВ., бр. 105 от 2002 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Имате думата за изказвания по Заключителните разпоредби.
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искал и с госпожа Мингова да помислим по § 14. Става дума за прекратените дела, които се възобновяват. Това беше едно предложение на народния представител Янаки Стоилов в Правната комисия като мотивът беше, че редица съдилища не признавали Агенцията за следприватизационен контрол за правоприемник на Агенцията по приватизация, доколкото разбрах.
Когато едно производство е прекратено на това основание, макар че то противоречи на закона, аз съм склонен с всички резерви да се възстановява едно прекратено производство, да приемем това. Но на мен ми се струва, че едно производство, заведено от Агенцията по приватизация, може да бъде прекратено на много други основания, предвиден в ГПК – нередовност на исковата молба, да не изреждам всички възможни хипотези. При това положение може ли ние със закон да кажем, че се възстановяват всички прекратени?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Трябва да е само на това основание.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Този пример, който се даде в миналото с чл. 155а за възстановяване на заведени от прокуратурата дела по старата редакция на чл. 27 от ГПК, според мен не е приложим за случая не за друго, а защото след това със закон беше отнето правомощието на прокуратурата. И затова се каза: “Заведените преди 1998 г. се възобновяват”. Така че тук, ако искаме да сме прецизни, ако това е хипотезата, може би трябва да се помисли за една точна редакция, защото иначе аз не виждам и не бих подкрепил един текст, с който всички прекратени производства, независимо че са прекратени правилно, на друго основание, да бъдат възобновявани служебно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин Соколов.
Има ли други изказвания, реплики на господин Соколов. Не виждам.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да гласуваме останалите параграфи, които са безспорни до края на законопроекта и да ги приемем, да отложим гласуването по този § 14 с оглед в близките минути да консултираме по-точна редакция и след това да го гласуваме.
Предлагам сега да гласуваме останалите параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има ли противно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на народния представител Анелия Мингова.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 5.
Предложението на госпожа Мингова се приема.
Следователно ще гласуваме параграфи от 10 до 17, без § 14, който ще бъде редакционно огледан и оправен, за да бъде гласуван допълнително.
Моля, гласувайте параграфи от 10 до 17, без § 14.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Параграфи от 10 до 17, без § 14, се приемат.
Господин Стоилов, господин Корнезов, госпожо Мингова, колко време ще ви е необходимо?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Пет минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: В такъв случай няма да давам прекъсване или почивка. Моля да уточните този текст, за да изчерпим точката от дневния ред.
Едно съобщение: госпожа Милена Милотинова, която днес има рожден ден, кани всички колеги в почивката в Клуба на народния представител. Чувствайте се поканени.
Докладчик по следващата точка – законопроекта за далекосъобщенията, е господин Мирчев. Моля да го поканите в залата.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, като чуя за Закона за далекосъобщенията, у мен се появява като условен рефлекс необходимостта да направя процедурно предложение за удължаване на работното време. Затова правя процедурното предложение за удължаване на работното време днес с два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Има процедурно предложение от народния представител Константин Пенчев – за удължаване на работното време днес с два часа, съгласно неговия условен рефлекс. (Смях и весело оживление в залата.)
Моля да гласувате процедурното предложение.
Гласували 97 народни представители: за 69, против 24, въздържали се 4.
Предложението се приема, което означава, че днес работното време ще бъде удължено с два часа.
Госпожо Мингова, заповядайте да докладвате окончателната редакция на § 14.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, ще предложа уточнения текст на § 14:
“В § 15 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол се създава изречение второ:
“Висящите съдебни дела към 19 март 2002 г. се продължават от Агенцията за следприватизационен контрол до тяхното приключване във всички инстанции, а прекратените на основание липсващо правоприемство производства се възобновяват служебно от съда.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Очевидно добавеният текст изчиства предмета на спора по § 14. Виждам, че всички страни са доволни.
Подлагам на гласуване § 14, който беше отложен преди малко.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 80, против 4, въздържали се няма.
С това Законът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс е окончателно приет.

Връщаме се на:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА – продължение на второ четене.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Стигнахме до Раздел VI – “Регистрация по обща лицензия”.
Комисията подкрепя заглавието на вносителя за Раздел Vl.
По следващите три члена няма бележки, затова ще ги представя ан блок.
По чл. 88. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88, който става чл. 85:
“Чл. 85. Общата лицензия определя условията за извършване на далекосъобщителна дейност и изискванията по отношение на лицата, които искат да я извършват.”
По чл. 89 има предложения на народните представители Иван Иванов, Благой Димитров и Петър Мутафчиев. Те са подкрепени от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 89, който става чл. 86:
“Чл. 86. (1) Преди да издаде обща лицензия, Комисията за регулиране на съобщенията публикува проекта за обсъждане в един национален ежедневник и на страницата си в Интернет и дава срок не по-малък от 30 дни, в който могат да се представят писмени становища по проекта. Комисията проучва становищата и ги приема или писмено мотивира решението си за неприемането им.
(2) Общата лицензия влиза в сила от деня на обнародването й в “Държавен вестник”, ако в лицензията не е посочена дата.”
По чл. 90 комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 87 със следната редакция:
“Чл. 87. (1) Комисията за регулиране на съобщенията може да изменя общата лицензия, ако това е в обществен интерес, произтичащ от ефективното използване на радиочестотния спектър, защитата на потребителите и насърчаването на конкуренцията.
(2) Комисията изменя общата лицензия по реда на чл. 86.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Виждам, че предложенията на народните представители са подкрепени от комисията. Необходима ли е допълнителна аргументация? Не виждам желание за такава.
Подлагам на гласуване заглавието на Раздел Vl и членове: 88, който става 85; 89, който става 86; и чл. 90, който става чл. 87, в съответните окончателни редакции, предложени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 6.
Заглавието на Раздел Vl и текстовете на тези членове се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 91 има предложения на народните представители Петър Мутафчиев, Иван Иванов и Йордан Мирчев, които са подкрепени от комисията.
Има и предложение от народния представител Благой Димитров:
“В чл. 91 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. Алинеи 3, 4 и 5 стават съответно ал. 2, 3 и 4.
3. В досегашната ал. 5, която става ал. 4, се създава изречение второ:
“Процедурите за издаване на обща лицензия се публикуват в “Държавен вестник” и в страницата на комисията в Интернет.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 91, който става чл. 88, да придобие следната редакция:
“Чл. 88. (1) Всяко лице, което желае да извършва далекосъобщителна дейност по обща лицензия, подава заявление по образец за регистрация в Комисията за регулиране на съобщенията. Към заявлението се прилага удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация, копие от удостоверение за регистрация по БУЛСТАТ, данъчна регистрация и документ за платена административна такса за услугата – разглеждане на заявление.
(2) Лицата по ал. 1 представят и документи в съответствие с условията и изискванията на общата лицензия.
(3) Комисията регистрира лица, които отговарят на условията и изискванията на общата лицензия, в 30-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 и след представяне на документ за заплащане на регистрационна такса.
(4) Комисията издава удостоверение за регистрация на всяко лице, регистрирано по обща лицензия.
(5) За регистрираните по обща лицензия лица комисията води регистри, които са публични.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин Мирчев.
Очевидно господин Димитров има желание да защити своето предложение.
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предложението ми за отпадане на ал. 2 е във връзка с коментара в експертизата на Еврокомисията, където е споменато, че във връзка с новата рамка се предвижда да се налага по-либерален режим върху общата лицензия. Разбира се, аз мога да приема, че предложението не е подкрепено, но искам да разбера защо искането ми за това процедурите за издаване на обща лицензия да се публикуват в “Държавен вестник” и в страницата на комисията в Интернет, се отхвърля. Това вече не мога да го разбера! Докато горе-долу мога да проявя разбиране за отхвърляне на предложението ми за отпадане на ал. 2, искам все пак да получа отговор, ако трябва от вносителите, които не виждам да са тук, в залата. В момента в залата има членове на КРС, но вносителите ги няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Влизат. (Влизат представителите на Министерството на транспорта и съобщенията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Влизат точно като в пиеса.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Искам да получа отговор от заместник-министъра Неделчев: защо се отхвърля предложението ми за публикуване на тази информация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Господин Неделчев, имате ли готовност да отговорите на народния представител Благой Димитров или все още сте задъхан от влизането си?
Господин Димитров, не виждам желание за отговор.
Има ли други желаещи за изказвания, реплики, дуплики? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров, което не е подкрепено от комисията.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Искам отговор!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Димитров, поканих господин Неделчев, но очевидно няма желание за отговор. А вече сме и в процедура на гласуване. (Заместник-министър Неделчев прави жест от залата, че иска думата.)
Анулирайте гласуването, за да дадем възможност на заместник-министъра да вземе отношение.
Господин Неделчев, преди малко Ви поканих. Не знам защо не откликнахте на поканата. Заповядайте сега.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НЕДЕЛЧО НЕДЕЛЧЕВ: Извинете за закъснението.
Отговорът е: тъй като самата процедура е в закона, а законът се обнародва в “Държавен вестник”, а има и публичен регистър на издадените лицензии, то е отговорено на изискванията за публичност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Подлагам отново на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 42, против 44, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Господин Димитров, заповядайте за процедура.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение за прегласуване, но с едно уточнение. Оттеглям предложението си за отпадане на ал. 2. Молбата ми е да се прегласува само искането ми за публикуване на информацията по обща лицензия в страницата на комисията в Интернет и в “Държавен вестник”.
Господин министър, не е сериозно това, което ми казвате – че има публичен регистър. Ще Ви помоля да бъдете адекватен на предизвикателствата. Виждам, че трудно навлизате с първите си стъпки като заместник-министър, но искам ясни отговори на зададените въпроси. Тук не е Министерство на транспорта и съобщенията. Тук е парламент. Питаме Ви и Вие сте длъжен да отговаряте ясно и категорично. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: В предложението на господин Благой Димитров, което той иска да се прегласува, отпадат т. 1 и т. 2. Така ли да разбирам, господин Димитров?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Остава само т. 3 от предложението, където се съдържа въпросното предложение за Интернет и за “Държавен вестник”. Това видоизменено предложение трябва да бъде подложено на гласуване.
Моля, гласувайте така направеното предложение на народния представител Благой Димитров, редактирано с отпадането на т. 1 и т. 2.
Гласували 116 народни представители: за 50, против 63, въздържали се – 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 91, който става чл. 88, в окончателната му подобрена редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 67, против 27, въздържали се 5.
Член 91, който става чл. 88, се приема.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложенията по чл. 92 до чл. 95, господин председателю, са приети.
Предложенията на народните представители Иван Иванов и Петър Мутафчиев по чл. 92 са приети.
Комисията подкрепя предложенията по принцип и предлага чл. 92, който става чл. 89, да придобие следната редакция:
“Чл. 89. Правата и задълженията по изпълнението на далекосъобщителната дейност по обща лицензия възникват в 30-дневен срок от подаване на заявлението по чл. 88, ал. 1, в случай, че Комисията за регулиране на съобщенията не се е произнесла.”
По чл. 93 предложението на Валери Димитров е оттеглено, а предложението на Йордан Мирчев е подкрепено.
Комисията предлага чл. 93, който става чл. 90, да придобие следната редакция:
“Чл. 90. В случаите, когато лицето не отговаря на условията и изискванията, предвидени в общата лицензия, Комисията за регулиране на съобщенията с мотивирано решение отказва регистрацията и уведомява писмено лицето в 7-дневен срок.”
По чл. 94 предложението на Йордан Мирчев е подкрепено.
Комисията предлага чл. 94, който става чл. 91, да придобие следната редакция:
“Чл. 91. Общата лицензия съдържа условия, посочени в чл. 73, в зависимост от вида на извършваната далекосъобщителна дейност.”
По чл. 95 предложението на Йордан Мирчев и Лютви Местан е подкрепено.
Предложението на народния представител Петър Мутафчиев е подкрепено.
Предложението на Люцкан Далакчиев е подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 95, който става чл. 92, да придобие следната редакция:
“Чл. 92. (1) Всяко лице, регистрирано по обща лицензия, е задължено да спазва условията и изискванията, предвидени в общата лицензия.
(2) Комисията за регулиране на съобщенията с мотивирано решение може да заличи регистрацията на всяко лице, извършващо дейност по обща лицензия, което нарушава условията и изискванията й, ако след предупреждение от 30-дневен срок лицето не е преустановило нарушението и не е отстранило последиците.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
Само искам да уточним нещо. Господин Мирчев е предложил ал. 2 на чл. 93 да отпадне – “Решението по ал. 1 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд”. Става дума, господин Мирчев, за това, което коментирахме – че в края на закона, в Преходните и заключителни разпоредби е записано, че по реда на Закона за ВАС ще има жалби. Или конкретно, просто тук да уточним този въпрос, тъй като не мога да се ориентирам, защото явно е прието. Вашето предложение на практика означава, че лицата нямат право на практика да се жалват пред Върховния административен съд. Нека само това да уточним. Иначе няма други проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Господин Мирчев, заповядайте да обясните.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря.
Колеги, ако сте забелязали, на много места този текст отпадна, за да не се повтаря 10 или 15 пъти, а накрая ще бъде записан. Господин Димитров, заповядайте на заседанието на комисията в четвъртък. Ние ще обсъждаме Допълнителните разпоредби. Там този текст ще го гласуваме и ще се отнася за целия закон. Не е необходимо да го обременяваме с излишни текстове във всеки един от членовете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Разбирам, че е направено за краткост.
Господин Димитров, удовлетворява ли Ви този отговор? Стига да стане.
За дуплика - господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз съм удовлетворен от това, което чувам от господин Мирчев. Ако бъде прието накрая, че всички текстове, които тук са отпаднали за възможност за жалване във Върховния административен съд, всичко ще бъде наред. Но присъствието или неприсъствието на комисия не означава, че няма да има дебат в залата, господин Мирчев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Моля от името на вносителите някой да вземе думата. Заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Красимира Стоянова - Министерство на транспорта и съобщенията.
Само едно уточнение бих искала да направя. В текста на чл. 34, който вече е гласуван от народните представители, изрично е посочено, че при осъществяване на своите правомощия комисията се произнася с мотивирани решения и в ал. 2 е уточнено, че решенията подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Това внася допълнителна яснота по възражението.
Заповядайте, господин Иванов. Само ще Ви моля да бъдете кратък, тъй като в 11,00 ч. трябва да поставя край на тази част от заседанието.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Взимам думата основно по новия чл. 90, който е чл. 93 на вносителя. В него е записано: “В случаите, когато лицето не отговаря на условията и изискванията, предвидени в общата лицензия, Комисията за регулиране на съобщенията с мотивирано решение отказва регистрацията и уведомява писмено лицето в 7-дневен срок”.
Ние сме във фазата на обща лицензия. И ви връщам назад при един сериозен спор, който водихме вчера, когато в текстовете за индивидуалната лицензия – и това е във вече приетия чл. 66, ал. 4 – се казва: “При липсващи и/или нередовни документи, кандидатът се уведомява писмено и му се дава 7-дневен срок, за да отстрани непълнотите или нередностите”.
Виждате, че всъщност в двата случая в закона вносителите са използвали два различни подхода – в единия случай се дава допълнителен срок за изправяне на нередностите, а във втория не се дава. По този въпрос искам да заявя, че моето, а и на колегата Димитров становище беше категорично, че трябваше да има един и същи подход. И затова вчера ние пледирахме 7-дневният срок да не съществува, но залата след прегласуване го прие.
Сега обръщам внимание на народните представители, че ние влизаме в една друга по подход процедура, в която такъв срок не съществува. И искам да напомня, че в Становището на Европейската комисия е записано, че чл. 93 не дава възможност на операторите за изправяне на нередности съгласно изискванията на чл. 5 в § 3 от Директивата относно лицензирането. В случая ние нарушаваме тяхната препоръка.
И завършвам, господин председателю, като все пак ще подчертая, че макар и след прегласуване, беше отхвърлено предложението на колегата Благой Димитров, а изрично Европейската комисия беше препоръчала, че информацията по процедурите за издаване на общи лицензии следва да се публикува съгласно чл. 5 в § 4 от Директивата относно лицензирането.
Много ви моля, ако ние сме поискали становище от Европейската комисия, това не е, за да го пъхнем някъде, в някой шкаф, а в общи линии да се съобразяваме с него. Това изискване, което беше пряко свързано с прозрачността на процедурата, пленарната зала на две гласувания го отхвърли, което е един лош атестат за народното представителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Очевидно ще трябва да продължим това обсъждане след почивката, тъй като виждам, че и вносителите имат желание да се изкажат по членове 92 до 95, които съответно променят своята номерация.
Тъй като времето изтича – 30 мин. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието със Закона за далекосъобщенита, второ четене.
Представени са текстовете от чл. 92 до чл. 95 включително.
Има ли желаещи а изказване по тях? Няма.
Моля да ги гласуваме ан блок в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Глава шеста – Универсална далекосъобщителна услуга”.
Комисията подкрепя заглавието на вносителя за глава шеста.
“Раздел І – Обхват”.
Комисията подкрепя заглавието на вносителя за раздел І.
По чл. 96 са подкрепени всички предложения на народните представители – на Иван Иванов, на Люцкан Далакчиев и на Благой Димитров.
Комисията предлага чл. 96, който става § 93 да придобие следното съдържание:
“Чл. 93. (1) Универсална далекосъобщителна услуга е услуга с определено качество, която се предоставя на всеки краен потребител независимо от географското му местоположение на достъпна цена, съобразно условията в страната.
(2) Универсалната далекосъобщителна услуга включва:
1. първоначално свързване към обществена фиксирана телефонна мрежа в крайна точка от нея и достъп до фиксирани гласови телефонни услуги (абонамент), осигуряващи възможност за осъществяване на селищни, междуселищни и международни повиквания;
2. достъп до фиксирана гласова телефонна услуга чрез обществени телефонни апарати;
3. телефонен указател за номерата на абонатите на фиксираните мрежи и предоставяне на телефонни справочни услуги за номерата на абонатите на фиксираните и мобилните мрежи;
4. безплатен достъп до услугите за спешни повиквания;
5. осигуряване на достъп до фиксирани гласови телефонни услуги при специални условия и/или осигуряване на крайни устройства, където това е подходящо, за инвалиди или лица в неравностойно положение.
(3) Условията и редът за осигуряване на услугите по ал. 2 и качеството, на което те отговарят, се определят в Наредба на министъра на транспорта и съобщенията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по чл. 96? Господин Пантелеев, заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам в ал. 1 на чл. 96, който става чл. 93, да се възстанови текстът на вносителя, който, що се отнася до цената, е ясен и категоричен, и да отпаднат думите “съобразно условията в страната”.
Те обезсмислят изискването, което е залегнало в предходното съдържание за достъпна цена. От една страна, с ал. 1 ние изискваме цената да бъде достъпна, а от друга страна пишем, че това трябва да става съобразно условията в страната. Според мен най-разумното е, след като вносителят е решил, че може да си позволи този текст, ние да не го коригираме. Ето защо предлагам думите след цена “съобразно условията в страната” да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания по чл. 96? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Пантелеев по чл. 93, ал. 1 – думите “съобразно условията в страната” да отпаднат.
Гласували 94 народни представители: за 74, против 8, въздържали се 12.
Предложението се приема.
Моля да гласуваме чл. 96, който става чл. 93, в редакцията на комисията с току-що гласуваното изменение на ал. 1, както и наименованието на главата и раздела.
Гласували 92 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията предлага заглавието на Раздел ІІ да стане: “Раздел ІІ – Определяне на оператори със задължение да предоставят универсална далекосъобщителна услуга”.
По чл. 97 предложението на Люцкан Далакчиев е подкрепено.
Предложението на народния представител Благой Димитров – в чл. 97, ал. 2 пред думите “обществени оператори” да се добави думата “някои”, не е подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 97, който става чл. 94 да придобие следната редакция:
“Чл. 94. (1) Комисията за регулиране на съобщенията възлага на един или повече оператори да предоставят всички или някои от услугите по чл. 93, ал. 2, с цел осигуряването на универсалната далекосъобщителна услуга на територията на цялата страна.
(2) Задължението за предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга се възлага и определя с индивидуалните лицензии на обществени оператори, осъществяващи далекосъобщения чрез фиксирани телефонни мрежи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по този текст. Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 43, против 51, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІ и чл. 97, който става чл. 94, в редакцията, предложена от Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 98 предложението на народния представител Люцкан Далакчиев е подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 98, който става чл. 95, да придобие следното съдържание:
“Чл. 95. (1) Комисията за регулиране на съобщенията възлага задължение за предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга на обществени оператори, определени за оператори със значително въздействие върху пазара, които осъществяват далекосъобщения чрез фиксирана далекосъобщителна мрежа и предоставяне на фиксирани гласови телефонни услуги.
(2) Комисията провежда конкурс за възлагане предоставянето на универсална далекосъобщителна услуга на обществени оператори, които не са със значително въздействие върху пазара по тяхно искане. При провеждането на конкурса се спазват условията и редът, определени за провеждането на конкурс за издаване на индивидуална лицензия.
(3) За спечелил конкурса по ал. 2 се определя операторът, който докаже финансови и технически възможности да предоставя универсална далекосъобщителна услуга по най-ефективен начин и на най-ниска цена, включително с минимална компенсация на разходите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по този текст? Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
На мен ми е любопитно да чуя мотивите на господин Далакчиев, тъй като на практика неговото предложение отхвърля предложението на вносителите, но все пак да разберем за какво става дума.
Първоначалната идея на вносителите е, че измежду операторите, които са със значително въздействие върху пазара, се провежда конкурс за предоставяне на универсална услуга, която има общо взето социален смисъл. А тези, които не отговарят на това условие, се явяват на конкурс и, разбира се, трябва да се докаже във връзка с ал. 1, че имат финансови и технически възможности за предоставяне на такава услуга.
Нещата по отношение на предложението на господин Далакчиев се променят. Първо, господин Далакчиев казва, че КРС възлага задължение за предоставяне на универсална услуга на обществени оператори, които са определени от КРС, като оператори със значително въздействие върху пазара. Тоест, тук нещата са доста по-различни. Аз искам да чуя все пак мотивите. Някак си бягаме от конкурсното начало.
Комисията провежда конкурс за възлагане – в ал. 2 на предложението на господин Далакчиев, за предоставяне на универсална услуга, които не са със значително въздействие на пазара, по тяхно искане. И ал. 3 урежда спечелилите конкурса – трябва да докаже наистина технически възможности.
Съжалявам, че господин Далакчиев го няма в пленарната зала, той има много предложения, но е добре да чуем и мотивите на вносителя за тия поправки или на тези, които са гласували в комисията за тези поправки.
Мен ме интересува какви са мотивите, за да се ориентирам какъв вот да дам.
Аз ще се изненадам, ако вносителите от Министерството на транспорта и съобщенията дадат интерпретация, а не господин Далакчиев, защото пише, че вносител на текста е господин Далакчиев. Ако обаче хора от КРС или от министерството дадат такова обяснение, това означава, че господин Далакчиев е внесъл по тяхно искане предложението. Затова аз държа господин Далакчиев да се мотивира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Далакчиев го няма, така че не мога да го помоля да мотивира предложението си.
Заповядайте за изказване, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз намирам, че ал. 3 в окончателния текст на комисията, която разбира се фигурира и в предложението на вносителите, е с много спорни изисквания. Ние този път се опитваме да опишем подробно какви трябва да бъдат критериите, по които комисията да оценява участниците в конкурса. Тук сме нахвърляли един миш-маш от всевъзможни изисквания, които не е ясно с каква тежест трябва да бъдат.
От една страна, ние, както и вносителят, настояваме да е докажат финансови и технически възможности за предоставяне на въпросната далекосъобщителна универсална услуга по най-ефективен начин и на най-ниска цена. Очевидно става дума за някакви комплексни изисквания. Тук не е определено кои от тях би трябвало да бъдат с най-голямо значение. И самото им изброяване е взаимно противоречиво, защото, от една страна, финансовите възможности могат и да допринесат за една по-ниска цена, от друга страна, не могат. Тоест независимо от финансовите възможности цената не би могла да бъде ниска. Говорейки за най-ефективен способ, и от друга страна, прибавяйки с предлога “и” най-ниска цена, пак влизане в противоречие.
На мен ми се иска тук да запишем или един съвсем категоричен текст, отнасящ се до един критерий, което в случая не е възможно. За търг нещата са ясни, някъде бяхме казали, че когато става дума за търгове, цената е най-важният критерий. И след като не е възможно да запишем, а на други места сме говорили за конкурси, че там все пак критериите са много и различни, нека и тук да запишем един по-общ текст, а да оставим на комисията да определя критериите, да ги обявява предварително, както вероятно винаги е ставало, и да преценява въз основа на тях.
За мен, ал. 3 в този й вид е напълно излишна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да отпадне ли, господин Пантелеев, или предлагате нова редакция?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Ако не се предложи някаква по-разумна редакция, която да не изрежда такъв набор от критерии, които взаимно се припокриват или пък ще влязат в противоречие и ще объркат комисията, или ще дадат възможности на участниците да жалват на базата на този текст окончателния резултат, по-добре е текстът да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата господин Петър Рендов – член на КРС.
ПЕТЪР РЕНДОВ: Благодаря.
Става дума за следното нещо. В момента има един оператор, който има задължение за предоставяне на универсална услуга, при контролирана цена на предоставяне на универсалната услуга, каквото тя включва.
По първия въпрос, който беше зададен от господин Благой Димитров: защо се обръща концепцията от, първо, търг, а след това – възможност за задължение? Свързано е с това, което се случва, а именно, че със закъснението на законодателството, даже и да не беше закъсняло, се получи известен вакуум, който ще даде поне теоретична възможност на БТК, след като няма тия задължения да измени цените в нежелана посока. А така се дава възможност – с обръщането, БТК да получи веднага това задължение и да не се създаде правен вакуум.
Предоставянето на универсална услуга от друг оператор на конкурсно начало е нещо сериозно, тъй като при това положение БТК ще престане да има тези задължения на територията, на която другият оператор ще получи тези права. Практиката в други страни, а включително и в България е показала, че невнимателния подбор на един оператор, който може да обещае много ниска цена, но който няма финансови възможности, няма познания, няма изградена структура, ще излъже тези възможности и резултатът може да бъде много неприятен за това населено място или за територията на страната, тъй като, от една страна, спечелването на конкурса от друг кооператор означава, че този, който преди това е имал тези задължения, вече ги няма на тази територия, и пак се създава риск.
Общо взето принципите, които са изброени, наистина могат да изглеждат малко противоречиви и събрани не много прецизно, но това са принципи, които са залегнали в изискванията, за да има някаква гаранция за последователност и да не се получи нежелан скок на цените на основната услуга на някои територии
Сигурно всеки текст може да бъде подобрен, но ние считаме, че този текст, като принципи, дава възможност на регулатора, при провеждане на тези конкурси, да постави изисквания, които са от съществено значение, за да не се яви някой с голямо желание, без възможности, или някой, който чисто и просто се опитва да разруши
дадено предоставяне на услугите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Иванов.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Независимо от изказването на господин Рендов, считам, че в чл. 95 характерът на ал. 1 е коренно противоположен на характера на следващите две алинеи. Докато в ал. 1 се говори за възлагане на задължение за осигуряване на универсална далекосъобщителна услуга, в ал. 2 и 3 се говори за конкурс, което по принцип означава, че има кандидати и че осъществяването на тази услуга се явява икономически изгодно. Ако този текст се запази в този вид, считам, че в ал. 1 не е ясно по какъв начин ще бъдат избрани онези обществени оператори със значително въздействие върху пазара, на които ще се възложи задължението за предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга.
Правя формалното предложение в ал. 1 да се запише: "Комисията за регулиране на съобщенията възлага задължение за предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга на обществените оператори", тоест да се членува и да се разбира, че това ще бъде задължение на всички обществени оператори, които са със значително въздействие върху пазара. Те не са десет, това е един или най-много двама оператори, особено след като се говори за фиксирана гласова телефонна услуга. Това до голяма степен ще даде яснота, че Комисията за регулиране на съобщенията няма да подбира по свои критерии на кой от операторите със значително въздействие върху пазара ще възложи задължението за предоставяне на далекосъобщителна услуга. Напротив, това ще бъде задължение за всеки такъв оператор, който има значително въздействие върху пазара.
Отделен е въпросът, няма да го дискутирам тук, защото виждам, че текстът е вече на второ четене, че така е записано, че при доставянето на фиксирани гласови телефонни услуги се изключват изцяло мобилните оператори, за които в редица страни на Европейския съюз също се възлага да осъществяват универсалната услуга. При нас с въвеждането не само на фиксирана гласова услуга, а фиксирана гласова телефонна услуга, изрично се вменява задължението в този текст да бъдат разглеждани само този вид оператори, а тези, предоставящи услуги чрез мобилна мрежа, се изключват от тази схема. В крайна сметка, госпожо председател, Ви моля да подложите на гласуване членуването "обществените оператори" на трети ред в ал. 1. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Все пак искам да кажа на господин Иванов от какво се безпокоя.
В момента БТК няма GSM-лиценз, БТК е с отпаднало монополно право и в момента върви някаква опорочена процедура за продажба на БТК. Сега се оказва, че единствено БТК може да бъде натоварена с осъществяване на универсалната услуга.
Все пак да кажа на народното представителство какво се влага в това понятие. Това означава в малките населени места, където живеят само пенсионери, компанията има задължението – и само тя, за съжаление, да телефонизира в изключително нерентабилен порядък. Да допуснем, че компанията налива 100 хил. лв. за телефонизация на населено място със 100 човека, не виждам как може посмъртно да си върне парите. За това става дума. Този въпрос, естествено, има социален характер. Естествено, че трябва хората от малките населени места – пенсионери, да могат да вдигнат телефона за линейка, но нека да дадем възможност да навлизат и други оператори на пазара. В този смисъл текстът на вносителя е по-добър от този на господин Далакчиев. Затова повдигам този дебат. Това нещо, което коментираме, е много важно. КРС има повече степени свобода в това отношение, господин Иванов. Подкрепям това, което предлагате, но дълбоко съм разколебан дали да подкрепя текста на господин Далакчиев или текста на вносителя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за други изказвания?
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина не разбирам гневната реплика на председателя на комисията, защото водим разговор именно върху най-важните текстове на закона. И няма никакъв смисъл три месеца след като приемем закона, отново да бъде върнат с поправки. Мога да дам примери с немалко закони, които минаха, включително през нашата комисия, които след това бяха многократно преправяни.
Искам да отговоря на това, което каза господин Димитров. Да, той е прав, но все пак нека не забравяме, че чл. 95 не разглежда състоянието в настоящия момент, защото поначало не е стартирала процедура за определянето на оператори със значително въздействие върху пазара. Това ще бъде нещо, което ще бъде направено след приемането на закона със съответните подзаконови нормативни актове и по всяка вероятност между половин година и една година след приемането на закона ще влезе в сила и ал. 1. Дотогава, това е в същия контекст, в който ми отговори министър Николай Василев, за да не се получи правен вакуум, няма съмнение, че в Преходните и заключителните разпоредби на закона, които ще бъдат вероятно трета част от закона, който ще бъде представен на вашето внимание, ще има и определен срок, в който на БТК ще бъдат възложени тези функции, които и в момента изпълнява. Мисля, че не греша. След това, когато се определи оператор със значително въздействие върху пазара, очевидно БТК, тогава ще бъде в сила ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания по тези текстове? Няма повече желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Моля да гласуваме предложението, което господин Иванов направи – в ал. 1 думите "обществени оператори" да се членува "обществените оператори".
Гласували 107 народни представители: за 38, против 67, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 95 в редакцията, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Госпожо председател, ще прочета текста на Раздел III до чл. 106, тъй като предложенията са приети.
Комисията предлага заглавието на Раздел III да стане: “Предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга”.
По чл. 99 предложението на Валери Димитров е прието по принцип, на Люцкан Далакчиев е прието, на Благой Димитров е прието.
Комисията предлага чл. 99, който става чл. 96, да придобие следната редакция:
“Чл. 96. (1) Операторите, които са задължени да предоставят универсална далекосъобщителна услуга по чл. 93, ал. 2, т. 1, удовлетворяват всяко обосновано заявление за свързване към обществена фиксирана телефонна мрежа в крайна точка и за достъп до фиксирани гласови телефонни услуги.
(2) Свързването по чл. 93, ал. 2, т. 1 осигурява на крайните потребители предоставяне на фиксирана гласова телефонна услуга, факсимилни съобщения и/или пренос на данни в гласовата честотна лента със скорост не по-малка от 2400 бита в секунда.”
По чл. 100 предложението на Люцкан Далакчиев е прието.
Предложението на Благой Димитров е прието.
Комисията предлага чл. 100, който става чл. 97, да придобие следната редакция:
“Чл. 97. (1) Справочна информация за телефонните номера на абонати на обществени мрежи се предоставя в съответствие с изискванията за защита на личните данни, предвидени в този закон.
(2) Обществените оператори, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга по чл. 93, ал. 2, т. 3, изготвят и публикуват най-малко веднъж на три години телефонен указател в печатна форма, както и поддържат актуален телефонен указател в електронна форма. Указателите съдържат телефонните номера и други лични данни на абонатите.
(3) Указателите по ал. 2 са общодостъпни.
(4) Обществените оператори, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга по чл. 93, ал. 2, т. 3, осигуряват на крайните потребители достъп до телефонна справочна услуга за всички вписани в телефонния указател телефонни номера на абонатите на мрежи.
(5) Обществените оператори, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга по чл. 93, ал. 2, т. 3, предоставят безплатно телефонни указатели на инвалиди или лица в неравностойно положение, които са абонати на обществени фиксирани телефонни мрежи. В зависимост от своите технически и финансови възможности операторите подготвят и предоставят на инвалиди подходящи алтернативни телефонни указатели.
(6) В зависимост от своите технически и финансови възможности обществените оператори, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга по чл. 93, ал. 2, т. 1, осигуряват на абоната с увредено зрение при поискване детайлизирани сметки в достъпна за тях форма.”
По чл. 101 предложението на Люцкан Далакчиев е подкрепено.
Комисията предлага чл. 101, който става чл. 98 да придобие следното съдържание:
“Чл. 98. (1) Обществените оператори, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга по чл. 93, ал. 2, т. 2, осигуряват равномерно и пропорционално на броя на населението на обслужваната територия обществени телефонни апарати за достъп до фиксирана гласова телефонна услуга.
(2) Операторите по ал. 1 осигуряват достъп до услугите за спешни повиквания чрез обществени телефонни апарати без използване на монети, жетони, карти или други платежни средства.
(3) Операторите по ал. 1 създават необходимите условия за осигуряване на крайните потребители инвалиди на подходящ достъп до фиксирана гласова телефонна услуга чрез обществени телефонни апарати.”
По чл. 102 предложението на Люцкан Далакчиев е подкрепено от комисията.
Предложението на Благой Димитров е подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 102, който става чл. 99, да придобие следното съдържание:
“Чл. 99. (1) Комисията за регулиране на съобщенията изготвя методика за условията и реда за определяне достъпността на цената на универсалната далекосъобщителна услуга и публикува съобщение в национален ежедневник и на страницата си в Интернет за изготвения проект, в което посочва мястото, откъдето заинтересованите лица могат да го получат, и срок не по-малък от 14 дни, в който могат да представят писмени становища.
(2) Министерският съвет приема с постановление методиката по ал. 1.”
По чл. 103 предложението на Валери Димитров е прието.
Предложението на Люцкан Далакчиев е прието.
Предложението на Благой Димитров също е прието по принцип, като текстът се съдържа в новата редакция на Раздел IV.
Комисията предлага чл. 103, който става чл. 100, да придобие следното съдържание.
“Чл. 100. Обществените оператори, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга, определят размера на цената й като достъпна въз основа на методиката по чл. 99, ал. 1. Цената на универсалната далекосъобщителна услуга е публична.”
По чл. 104 предложението на Люцкан Далакчиев е прието.
Комисията предлага чл. 104, който става чл. 101, да придобие следното съдържание:
“Чл. 101. Обществените оператори, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга, при наличие на техническа възможност осигуряват на абонатите възможност да наблюдават и своевременно да ограничават ползването на някои нежелани за тях услуги, за да контролират самостоятелно разходите за услугите.”
По чл. 105 предложението на Люцкан Далакчиев е прието и комисията предлага чл. 105, който става чл. 102, да придобие следното съдържание:
“Чл. 102. (1) Обществените оператори осигуряват универсална далекосъобщителна услуга съобразно техническото и технологичното развитие на обществена фиксирана телефонна мрежа, независимо от използваната технология и с качество в съответствие с изискванията на Наредбата по чл. 93, ал. 3.
(2) Обществените оператори, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга, информират Комисията за регулиране на съобщенията през първото тримесечие на всяка календарна година за изпълнение на задълженията от предходната година за предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга – покритие, качество, цени, разходи и приходи, свързани с предоставянето й, обслужване на исканията, брой на отказите за предоставяне и причините за тези откази.”
По чл. 106 предложенията на народния представител Люцкан Далакчиев и Благой Димитров са приети.
Комисията предлага чл. 106, който става чл. 103, да придобие следното съдържание:
“Обществените оператори могат мотивирано да откажат предоставянето на универсална далекосъобщителна услуга за крайни потребители, поради причини, свързани със следните съществени изисквания:
1. гарантиране сигурността на работата на мрежата при непреодолима сила;
2. запазване целостта на мрежата;
3. осигуряване на взаимодействие между услугите;
4. защита на личните данни;
5. ефективно използване на радиочестотния спектър.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Изказвания по тези текстове? Господин Пантелеев, заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Искам във връзка с ал. 2 на чл. 97 да предложа малки редакционни промени, които да изяснят задълженията на обществените оператори във връзка с издаването на телефонни указатели, тъй като тук е записано, че трябва да се издаде телефонен указател в печатна форма.
Ами, в печатна форма е да го публикуват в някой вестник примерно или в такъв тип издание. Това, което вероятно искаме да кажем, е, че трябва да се издава телефонен указател веднъж на три години под формата на печатно издание и определен тираж. Тук ключовият въпрос е за тиража, но той не се третира. Предполагаме, че пазарът ще третира тиража, тъй като иначе това задължение е напълно формално. Примерно в Бургаска област и сега има четири или пет града, които нямат указатели. Говоря за Несебър, за Поморие и т.н. Начинът да научиш номерата е или от Справки, което също е трудно, или пък да помолиш в БТК да ти направят разпечатка на компютър срещу определено възнаграждение. Тоест в печатна форма и сега можеш да го получиш, но това не върши работа никому. Затова трябва да има печатно издание в определен печат.
Сега какъв да е тиражът ние очевидно не бихме могли да кажем, но в случая това е важно.

Освен това още нещо бих казал. Такова печатно издание, такъв указател трябва да има и определен брой месеци след като са направени промените в номерата на телефонната мрежа, а не в края на трите години. Тоест първият указател трябва да излезе, да речем, до шест месеца след като са направени промените. Защото сега Поморие и Несебър, да речем, ако следваме текста на закона, могат да получат своя първи указател и в края на този 3-годишен период. И сега се създават големи затруднения.
Ето защо аз бих предложил мъничко да обмислим този текст. Значи има ги тези данни в местното поделение на БТК, само че трябва някой като нас да се обади там, за да получи разпечатката и да придвижи проблема. Тук е въпрос на лична предприемчивост на съответните шефове на подразделенията на БТК или на други оператори, но аз искам първо да направим такава поправка в текста, която да даде възможност да се разбере, че става дума за печатно издание, а не в печатна форма. Това, първо.
В определен тираж и освен това първият телефонен указател, след като са извършени въпросните промени, трябва да излиза в един по-кратък срок, а не в края на трите години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пантелеев.
Изказване ли, господин Димитров? Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. (Неразбираема реплика.)
Безплодни дискусии няма, дискусиите са съдържателни, ако се поставят въпросите.
Сега аз имам конкретен въпрос към господин Далакчиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По кой текст, господин Димитров?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По неговото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Но по кой, защото много текстове се изчетоха? По чл. 101 ли?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Ще уточня. Става дума за достъпа на инвалиди и въобще за достъпа до обществените телефонни апарати.
Искам конкретно да попитам, примерно операторът "Булфон", БТК има съвместно предприятие с гръцката "Интраком", мисля. По какъв точно начин, тъй като тук натоварваме на практика БТК?
Значи така, както е записано, искам да чуя от господин Далакчиев как вижда той схемата и как се поемат? 66:34 ли се поема като обществен оператор, примерно, от гръцката страна на "Булфон"?
Като се разписват някакви текстове, те трябва да имат конкретни измерения, особено откъм финансовата част, особено откъм това как се натоварва, да речем, БТК и на практика другият обществен оператор. Това ме интересува. Разбира се, още веднъж казвам, искам вносителят на предложението господин Далакчиев да ми отговори, но аз за съжаление не го виждам в залата. Колегата е писал много текстове, но тук някак си не получаваме отговор. Получаваме отговор или от вносителите, или от господин Рендов, който е член на КРС. Това е въпросът ми.
Иначе по другите предложения аз съм удовлетворен и във връзка с методиката по отношение на чл. 102 нямам какво да добавя, но този въпрос е важен. За да не стане така тук да гласуваме текстове без да има яснота по проблеми от съществуващата практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказване – господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Взимам отношение по новия чл. 97 на комисията, ал. 2.
В ал. 2 се говори за телефонните указатели и ще си позволя да ви го прочета в тази му част:
"Обществените оператори, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга по чл. 93, ал. 2, т. 3, изготвят и публикуват най-малко веднъж на три години телефонен указател в печатна форма, както и поддържат актуален телефонен указател в електронна форма."
Въпросът е: ако има няколко обществени оператори, които извършват универсална далекосъобщителна услуга, това означава ли, че ще има няколко телефонни указателя на всеки оператор? Това е едно крайно неудобство за абонатите и по тази причина, госпожо председател, правя формално предложение, бих смятал, че това е и редакционно, да се запише: "най-малко веднъж на три години универсален телефонен указател". Така, както е във всички страни от Европейския съюз, така както е и препоръчано от директивата относно гласовата услуга. Защото останалото би било един абсурд. България ще бъде в една наистина абсурдна ситуация, в която в зависимост от това кой обществен оператор извършва услугата за съответния абонат, той ще има един телефонен указател, съответно ще трябва да търси друг телефонен указател, ако иска да се свърже с абонат на друг оператор.
По тази причина моля да подложите на гласуване единствено да се допълни "най-малко веднъж на три години универсален телефонен указател". Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Единен, по-добре "единен".
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Или единен. Съгласен съм и с единен. Добре, приемам го, но да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре, господин Иванов.
Други изказвания по тези текстове? Няма.
Моля да гласуваме предложенията, които бяха направени в залата първо от господин Пантелеев по чл. 97, ал. 2 – думите "телефонен указател в печатна форма" да се заменят с "издава най-малко веднъж на три години под формата на печатно издание в определен тираж телефонен указател" и текстът продължава.
Моля да гласуваме това предложение на господин Пантелеев.
Гласували 86 народни представители: за 53, против 25, въздържали се 8.
Предложението на господин Пантелеев се приема.
В този смисъл, господин Иванов, няма как …
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, благодаря.
След като това предложение се прие, моля да гласуваме ан блок наименованието на Раздел трети и текстовете от 99 до 106 по законопроекта в редакция, предложен от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Процедурно предложение – господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, процедурното ми предложение касае начина, по който представяме в пленарна зала закона и гласуването. Молбата ми е да спазим правилника и всеки един член да се чете поотделно, включително дали има или няма приети и неприети предложения, за да може народните представители да изразят своя вот по всеки един член поотделно.
Аз примерно бих се въздържал по последния член, там, където се говори, че цената на услугата е публична. Едно такова понятие създава пълна каша и не искам да губя времето, но след като някой е решил, че това понятие трябва да върви в пространството и да определяме цената като публична или непублична, това вече е друг въпрос, въпрос на виждане. Но аз лично исках да се въздържа. Сега, подрепяйки другите членове, вие ме лишихте от това право.
Затова молбата ми е председателят на комисията да чете член по член, да дебатираме по всеки един член, а ако няма дебати да вървим към гласуване, така както сме приели в нашия правилник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мутафчиев.
Имате право, но правилникът ни дава и правото да гласуваме по раздели. Така че от залата може да се предложи по определени раздели от законопроекта гласуването да бъде по раздели, а не по текстове. Прав сте, че такова предложение няма, председателят на комисията го направи, така че е въпрос на процедурно предложение от залата.
Господин Мирчев, направете процедурно предложение да се гласува по раздели.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Раздел lV е структуриран отново и в началото ще разгледаме чл. 107 и чл. 108, а останалите ще разгледаме поотделно, тъй като по някои от тях има предложения, които не са подкрепени. Самият Раздел lV, който започва на стр. 148 с предложенията е изписан изцяло на стр. 167 до стр. 170.
Комисията предлага Раздел lV “Компенсиране на нетни загуби за предоставяне на универсална услуга” да придобие следната редакция:
Раздел lV – “Компенсиране на нетни загуби от предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга”.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Това го няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има го, господин Димитров. Съсредоточете се и ще го видите на стр. 167.
По чл. 107 и чл. 108 предложенията на народните представители са приети. Това са предложението на Йордан Мирчев и Лютви Местан, което е подкрепено; предложенията на Петър Мутафчиев – също подкрепени.
Комисията предлага чл. 107, който става чл. 104 със следната редакция:
“Чл. 104. (1) Обществените оператори, които имат задължение да предоставят универсална далекосъобщителна услуга, могат да искат компенсиране за доказаните нетни загуби, когато предоставянето на универсалната далекосъобщителна услуга представлява несправедлива тежест за тях.
(2) Наличие на несправедлива тежест се определя въз основа на нетните загуби и нематериалните преимущества от предоставянето на универсалната далекосъобщителна услуга при условие, че:
1. делът на оператора, задължен да предоставя универсална далекосъобщителна услуга, е под 80 на сто от пазара на фиксираната гласова телефонна услуга; и
2. броят на неговите абонати, ползващи ценови пакети за икономично ползване, надхвърля 17 на сто от общия брой на абонатите му.”
По чл. 108 има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Лютви Местан, подкрепено по принцип; предложение на Петър Мутафчиев – подкрепено по принцип; предложение на Валери Димитров и Нина Чилова – подкрепено; предложение на Люцкан Далакчиев – подкрепено; предложение на Иван Иванов – подкрепено.
Комисията предлага следната редакция на чл. 108, който става чл. 105:
“Чл. 105. (1) Комисията за регулиране на съобщенията изготвя и приема с решение правила за изчисляване на нетните загуби на обществените оператори от предоставянето на универсална далекосъобщителна услуга.
(2) Обществените оператори, които имат задължение да предоставят универсална далекосъобщителна услуга и искат да бъдат компенсирани, разработват система за определяне на размера на нетните загуби, съгласно правилата по ал. 1, която се одобрява от Комисията за регулиране на съобщенията.
(3) Нетните загуби от предоставяне на универсалната далекосъобщителна услуга се одитират от определен от комисията независим одитор, за нейна сметка и се публикуват.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове?
Господин Димитров, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Мирчев, не апелирайте да се концентрирам, а изготвяйте правилно докладите на комисията си. Не може Раздел lV на стр. 147 да е записано едно, а после да отправяте мисълта ми, като ми казвате да се концентрирам на стр. 167. И се усмихвате някак си весело и безгрижно. Гответе си докладите така, както трябва. Тук съм съгласен с господин Мутафчиев, който апелира към това. Не използвайте текста от правилника: глава по глава, защото така можем да започнем да гласуваме на второ четене закон по закон. Това е изключително несериозно. Законът не Ви е подготвен както трябва, господин Мирчев, докладът Ви е разхвърлян. Мисълта също е разхвърляна. Текстът е много важен, важен е законът и тези неща, които ни поднасяте тук. Няма нищо лично, искам дебело да подчертая, че съм добронамерен към Вас, но си гответе докладите така, както трябва.
На стр. 167 ни давате целия текст на Раздел lV – “Компенсиране на нетни загуби от предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга”, което е изключително важен въпрос. Така аз съм затруднен да участвам и да следя дебата, за съжаление.
Отново искам да призова колегата Далакчиев да влезе в залата и да можем да обсъждаме наистина мотивирано неговите предложения. Имам много забележки тук, но искам да чуя аргументите. Досега нито чувам аргументи по мои отхвърлени предложения, нито аргументи по предложения на колеги. Само виждам как от КРС идват и защитават или Вашите предложения, господин Мирчев, или предложенията на Люцкан Далакчиев, което е обидно за мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика – господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин Димитров, като депутат от предишното Народно събрание Вие две години сте били консултант на БТК по тези въпроси. Нормално е да знаете повече.
Второ, що се отнася до господин Далакчиев, аз Ви направих една реплика, че учебната година започва на 15-и, изпитната сесия е декември – януари. Така че подгответе си конспекта, тогава ще го помоля да се яви на изпит при Вас.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Дуплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате право, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин Мирчев, недейте свързвайте това, че съм бил консултант на БТК, с миналото Народно събрание. Направете справка с тези хора, които Ви дават информация. Защото, ако говорите за това, че аз съм бил консултант в БТК тогава, когато не съм бил народен представител, връщате мисълта ми към Вашето поприще в БДЖ, което не зная как да коментирам. Но това излиза извън рамките на дебата, който водим в момента.
Несериозно е да ми говорите за 15 септември, защото тук става дума за сериозна материя, която касае най-важния отрасъл. Далекосъобщенията, уважаеми господин Мирчев, са много важен фактор за формиране на инвестиционния климат в държавата. Аз ще Ви моля като председател на комисията сериозно да подходите към това предизвикателство. Виждам, че залата е почти празна. Лошо е това. И най-лошо е, господин Мирчев, че хората, които са правили разни предложения, ги няма в залата. Просто не знам как да коментирам това. Това е много несериозно нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат отношение по чл. 104?
Заповядайте, господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Аз разбирам, че тази глава, която всъщност беше отложена при гледането в комисията, тук е изсипана изведнъж като цял раздел. Това е раздел ІV. Това обаче наистина затруднява депутатите, които следят текста. Аз зная, че ние в залата сме само 2 – 3, които следим текста, но ни затруднява да бъдем отговорни по отношение на текстовете, които се гласуват. Но така или иначе, след като близо на 15 страници са записани наши предложения по конкретни членове от закона, след това изведнъж се сервира целият раздел ІV.
Това, което обаче прави впечатление и аз го изразявам като една забележка към раздела и то за мен, изключително основателна, е, че след като се говори за управителния съвет на фонда, тъй като тук се разписва един фонд, за този фонд не са показани нито отговорностите, нито правомощията на този управителен съвет. По такъв начин ние не знам какви решения ще взема и с какви механизми ще действа когато взема тези решения управителният съвет. Дали това действително ще бъде един постоянно действащ орган или той ще се събира буквално един път в годината, когато трябва да извърши определянето и компенсирането на нетните загуби. (Шум и реплики в залата.)
Съгласен съм, обаче чл. 104 и чл. 105 на кои членове отговарят по отношение на нашите предложения? (Реплики.)
Аз мисля, че действително има сериозно разминаване между това, което ние сме предлагали по отношение съдържанието на конкретни членове и това, което ни се предлага тук за гласуване.
Господин председател, досега практиката, включително и по този закон беше – чете се член, предложен от вносителя, предложения от членове на комисията, окончателен текст на комисията. Така ли е? Така е!
Сега нека да погледнем заедно текста, защото аз мисля, че виждам текста пред мен. На стр. 148 започва раздел ІV с текстовете на вносителя и предложенията на членовете на комисията и това продължава до стр. 167, след което на стр. 167 следва изцяло нов текст от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата за реплика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин Иванов, Вие имате предложения по чл. 108. Вашето предложение е прието в чл. 108, който става чл. 105, и Вашето предложение е отразено в чл. 105, ал. 3, що се отнася до независим одитор, който да извърши това. Така че, Вашето предложение е отразено.
Вие отидохте напред за текстове, които аз още не съм ги предложил на залата. Вървим член по член, а Вие знаете, че този раздел го отложихме. Много е важен, много е отговорен и затова го чета член по член.
Вашето предложение е отразено в ал. 3!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
От големия брой предложения една част са оттеглени, друга част са взети предвид от комисията.
Остават само две предложения, които не са подкрепени от комисията. Това е предложението на Валери Димитров и Нина Чилова и предложението на Благой Димитров.
По тези текстове всички предложения са приети. Та, какво остава да гласуваме? (Реплики.)
Има ли възражения да гласуваме направо окончателните текстове? Има.
Вие искате да се гласува Вашето предложение ли, господин Благой Димитров? Добре.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров: в чл. 109 се правят следните изменения и допълнения… (Шум и реплики в залата.)
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ние не сме гласували чл. 107 и чл. 108 - текста на комисията. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всичките текстове са събрани в края в един текст.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, ако разрешите, ще кажа, че аз предложих само наименованието на раздел ІV и чл. 107 и чл. 108. Всички предложения са приети от комисията и на тази база чл. 107 става чл. 104, аз прочетох предложението на комисията, чл. 108 става чл. 105 както предложих на комисията…
Оттук нататък не съм чел раздел ІV. Оттук нататък продължаваме член по член така, както беше предложено. Остава да гласуваме чл. 104 и чл. 105 по предложението на комисията след дебатите и нищо не е объркано!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, гласуваме най-напред тези членове, а след това ще дойдем до предложенията на народния представител Благой Димитров.
Моля да гласувате посочените членове.
Гласували 91 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 16.
Тези членове са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 109 предложението на народните представители Йордан Мирчев и Лютви Местан е прието по принцип. Предложението на народния представител Петър Мутафчиев също е прието по принцип, предложението на народните представители Валери Димитров и Нина Чилова: в чл. 109, ал. 9 се изменя така:
“(9) Министерският съвет приема правилник за дейността на фонда, изготвен от управителния съвет на фонда, в който се уреждат и въпросите за състава и възнагражденията на административния персонал на фонда и за възнагражденията на членовете на управителния съвет на фонда”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Люцкан Далакчиев е подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Благой Димитров е: в чл. 109 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 6, т. 3 се изменя така:
“3. двама представители, определени от министъра на транспорта и съобщенията”.
2. Алинея 9 се изменя така:
“(9) Министърът на финансите издава правилник за дейността на фонда. В правилника се уреждат въпросите за възнагражденията на членовете на Управителния съвет и състава и възнагражденията на административния персонал на фонда.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 109, който става чл. 106 на стр. 167 да придобие следната редакция:
“Чл. 106. (1) Средствата за компенсиране на нетните загуби за универсална далекосъобщителна услуга, се набират във Фонд за гарантиране предоставянето на универсална далекосъобщителна услуга, наричан по-нататък “фонда”.
(2) Фондът е юридическо лице със седалище София.
(3) Сметната палата упражнява контрол върху дейността на фонда.
(4) Фондът се освобождава от заплащане на държавни и местни данъци и такси само за операциите по компенсиране на нетните загуби за универсална далекосъобщителна услуга. Средствата на фонда се съхраняват в Българската народна банка.
(5) Фондът се преобразува, прекратява и ликвидира със закон”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам правилника за дейността на фонда да бъде издаван от министъра на финансите. Защо? Защото от това, което тук е предложено от много хора излиза, че самият управителен съвет на фонда пише правилник, въз основа на който си пише заплатите.
Аз съжалявам, че само за заплати става дума в този закон, но тук е вторият случай при който даваме възможност на един орган, на едно тяло – управителен съвет, само да определя тези неща. (Реплики.)
Господин Мутафчиев, искам да кажа, че нямам нищо против КРС, нито против членовете на КРС, тук фондът, който още не е създаден на практика… (Шум и реплики в залата.)
Моето предложение беше прочетено и аз за това говоря. Вие не можете да се ориентирате. Аз съм съгласен, защото лошо е написан докладът. В това е проблемът. (Реплики.)
Това създава трудност на народните представители, но господин Мирчев непрекъснато ни призовава да се концентрираме. Това става трудно при така написан доклад. Колкото и да искам да се концентрирам, трудно става. Няма как, защото трябва да се раздвои мисълта и просто през десет страници трябва да се чете и наистина е трудно, но няма значение. Това е едно малко неудобство.
Аз не мога да гласувам, уважаеми господин Мирчев, ако не чуя мотивите за това, защо давате възможност на това управително тяло само да си пише заплатите.
Аз давам там ясно в текста: министърът на финансите пише правилник, няма нищо лошо, разбираме че тези парични ресурси се съхраняват в Българската народна банка. Трябва да има такъв фонд. Има разходно ориентиран модел, трябва да се компенсират нетните загуби на обществените оператори. Тези принципи ги има навсякъде по света. Но защо все тикате народното представителство към тези заплати и тези възнаграждения? Това не мога да го разбера. И защо така упорито защитавате този порочен модел?

Ще ви помоля: дайте ясно обяснение защо правите това. Вие сте почтен човек и аз нямам съмнение, че имате други съображения, но давате възможност на хора извън Народното събрание, като приемем тези текстове, да злоупотребяват с правомощията, които сме им разписали. Казвам ви това съвсем чистосърдечно.
Затова приемете моето предложение или ми дайте обосновка защо го отхвърляте.
Завършвайки, господин председателю, искам да попитам къде е господин Далакчиев. Не приемам аз да напиша нещо, а друг да обосновава моето предложение. Това е смехотворно. Или се намираме в страната на абсурдите?! Не може аз да напиша едно предложение, а да ми го мотивират Драганов и Иванов от Министерството на транспорта и съобщенията или от Комисията за регулиране на съобщенията. Това е обидно за народното представителство. Който си пише текстовете, да си ги обосновава и да дойде да отговаря на въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин председател, моето изказване условно може да се нарече реплика. Нещата не са добре систематизирани, а има и произтичащи от обективен характер трудности. Ние прочетохме само чл. 106, но беше четено и предложението на господин Благой Димитров. Говоря за чл. 108. Затова преди да правя изказване по този въпрос, взех думата за реплика. Не мога да разбера къде е фиксиран и фиксиран ли е въобще начинът, по който ще се издържа управителният съвет и дейността на фонда? Къде е този текст? Описано е какво представлява фондът като юридическо лице, със седалище, какви пари съхранява, как ги разпределя, как се образува, прекратява и ликвидира, че административното му обслужване се извършва от Комисията за регулиране на съобщенията, обаче как се издържа този фонд? Не е казано с какви средства става това – за управителния съвет в частност и за всички необходими реквизити за дейността на управителния съвет. Затова първо бих желал на този въпрос да посочим отговор, а след това ще взема отношение по конкретните членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за втора реплика господин Мутафчиев.
ПЕЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Господин Димитров, аз наистина разбрах, че Вие не се ориентирате в доклада. Надявам се, че единствената причина са 20-те страници, в които трябва да си преместим мисълта. Репликирам Ви за това, защото не комисията е виновна, а начинът, по който беше представен законът от вносителя – 240 допълнителни предложения, които по някакъв начин трябваше да бъдат вплетени.
И аз си обяснявам защо господин Далакчиев не поема сериозния ангажимент той да защитава тези предложения, тъй като те бяха предложения на вносителя и чрез народните представители от НДСВ бяха внесени в комисията.
Господин Димитров, ще Ви прочета само нещо, за да успокоим аудиторията и да вървим към гласуване на тези текстове, които дебатирахме дълго време в комисията:
“Чл. 109. Средствата от фонда се разходват само за компенсиране на нетните загуби”. Никъде нито един лев по този текст не може да се изразходва за заплати на ръководителите на фонда. Мисля, че заблуждаваме аудиторията. Най-малкото е непочтено. Надявам се, че няма да ми направите дуплика, тъй като това е истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Димитров, искате ли думата за дуплика? Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Мутафчиев, Вие ме успокоихте, но това означава, че председателят на фонда, заместник-председателят с решение на КРС и на Комисията за защита на конкуренцията и тези членове, определени от министъра, ще работят без пари.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Да.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Това означава, че се намираме в Града на слънцето на Томазо Кампанела, където всичко е щастливо, хората работят без пари, работят усърдно за благото на обществото. Ако е така, аз съм спокоен.
Господин Мутафчиев, предлагам в чл. 109 министърът на финансите да издава правилник за дейността на фонда и в този правилник да се уредят въпросите за възнаграждението на членовете на управителния съвет и възнагражденията на административния персонал на фонда. Добре, да допуснем, че тези светли личности, които ще работят за благото на обществото, а те са пет, ще работят без пари. Добре, нямам нищо против. Но административният персонал? Чистачките без пари ли ще метат? Или как ще стане тази работа?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Те са към КРС.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: И към КРС да са, ще има счетоводство, защото това е фонд. Ако намерите такива хора, които да работят в администрацията, това е добре. Още веднъж ви казвам: аз не вярвам в Града на слънцето на Томазо Кампанела.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Такава е европейската практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
След като направи реплика, думата за изказване в рамките на 5 мин. има господин Петър Мутафчиев. Не сте длъжен да ги използвате изцяло.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Съжалявам, че настоявах да вървим член по член. Господин Димитров ни вкара в белята – да коментираме чак до чл. 110.
Какъв е смисълът? Ако смятаме да правиме администрация на този фонд, защото ще се събират средства, за да могат да се компенсират универсалните услуги, това е абсурдно. Никой от операторите и от държавата няма да дава заплати, за да се издържа някаква администрация. Тук волята е ясна. Към длъжностната характеристика на председателя на КРС ще бъде включено, че ще бъде председател и на този фонд, а функциите се изпълняват от администрацията на КРС. Така че аз не виждам никакъв проблем. Това, което съм чул, дано да е така, а надявам се, че и вносителите ще го потвърдят, е, че такава е практиката в Европа, това е начинът, по който тези фондове се управляват. Нека да зарежем стария принцип, че след като е фонд, че след като има пари, трябва да взимаме заплати. И аз не го приемам като Града на слънцето, където всички живеят щастливо и работят безвъзмездно. Напротив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи има ли? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Най-напред – по предложението на Валери Димитров и Нина Чилова. Поддържате ли предложението си?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте го.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 26, против 62, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста, предложен от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
Член 106 по номерацията на комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Членове 107 и 108 са взаимно свързани, които бяха дебатирани.
Предложение на комисията за чл. 107:
“Чл. 107. (1) Фондът се управлява от управителен съвет, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател, които се определят, както следва:
1. председателят – с решение на Комисията за регулиране на съобщенията;
2. заместник-председателят – с решение на Комисията за защита на конкуренцията;
3. един член – от управителя на Българската народна банка;
4. един член – от министъра на труда и социалната политика;
5. един член – от министъра на финансите.
(2) Управителният съвет на фонда се отчита ежегодно с доклад до министъра на транспорта и съобщенията, министъра на финансите, министъра на труда и социалната политика, управителя на БНБ, Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на конкуренцията.
Чл. 108. (1) Решенията на управителния съвет се вземат с обикновено мнозинство. Решенията са публично достъпни.
(2) Управителният съвет разработва и приема правилник за дейността на фонда.
(3) Административното обслужване на фонда се осигурява от администрацията на комисията за регулиране на съобщенията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По този член има ли бележки? Няма предложения, които да не са приети.
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Има много спорни моменти, господин председател, но очевидно тук се приема някакво бутафорно управление на този фонд, в който всъщност трябва да се извършва една изключително важна дейност. И там вероятно ще има големи сложнотии, свързани с преразпределението на тези средства и т.н., според несправедливата тежест.
Аз обаче никъде не мога да прочета с чие решение всъщност се връщат тези средства, тези компенсации. Кой е органът, който решава предоставянето на компенсациите? В така написаните текстове тук, по чл. 106, и нататък се говори, че фондът набира, акумулира някакви средства, къде му е седалището, че е юридическо лице и пр., че публикува доклади, че решенията се взимат с обикновено мнозинство и че са достъпни, че управителният съвет приема правилник и че административното обслужване се осигуряване от комисията и средствата се изразходват само за компенсиране на нетни загуби. Обаче никъде не пише кой взима решенията, кой е органът, който взима решенията за преразпределяне на средствата – е ли това управителният съвет или не знам кой друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин Пантелеев! Аз благодаря, че ускорявате темпа, но ние не сме стигнали до чл. 111, който ще предложа след малко. Точно там е разписана цялостната процедура как се дават заявленията за компенсиране, в какви срокове се вземат решенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки има ли? Не виждам.
Моля да гласувате предложения текст.
Гласували 81 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 15.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 110 на вносителя предложенията са приети. Новата редакция е чл. 109 на стр. 168:
“Чл. 109. (1) Средствата от фонда се разходват само за компенсиране на нетни загуби от предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга по реда на този раздел.
(2) Предоставянето на услуги за спешни повиквания не се компенсира.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По чл. 110 нали няма никакви проблеми?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Няма никакви проблеми, да.
“Чл. 110. (1) Операторите, които предоставят гласова телефонна услуга, заплащат вноски във фонда при условията и по реда на този раздел.
(2) Размерът на вноските по ал. 1 за съответната година не може да превишава 0,8 на сто от брутните приходи без данък добавена стойност на всеки обществен оператор от предоставянето на гласова телефонна услуга, след приспадане на разходите за изходящ трафик при взаимно свързване на мрежи и разходите за специфичен достъп.
(3) Операторите по ал. 1 заплащат вноските в едногодишен срок от влизане в сила на решението по чл. 112, ал. 2. Неспазването на срока за заплащане на вноските представлява съществено нарушение на лицензионните условия.
(4) Вноските на операторите се отчитат като присъщи разходи за дейността им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По тези членове има ли бележки? Не виждам.
Моля да ги гласувате.
Гласували 83 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 10.
Тези членове са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 111 има предложение на народните представители Валери Димитров и Нина Чилова:
“В чл. 111, ал. 4 думите “7-дневен” да се заменят с “14-дневен”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Останалите предложения са оттеглени.
Комисията предлага следната редакция на чл. 111:
“Чл. 111. (1) Заявления за компенсиране на нетни загуби от предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга за предходната календарна година, придружени от необходимите доказателства, се подават от обществените оператори до управителния съвет на фонда в срок до 30 юни на текущата година.
(2) Управителният съвет изпраща в 3-дневен срок заявленията, придружени от необходимите доказателства, за становище от Комисията за регулиране на съобщенията.
(3) Комисията, след провеждане на обществено обсъждане по чл. 36, в срок до 45 дни след получаване на заявленията по ал. 2 дава становище относно:
1. наличието на несправедлива тежест, включително значението на нематериалните преимущества за съответния оператор от предоставянето на универсална далекосъобщителна услуга;
2. размера на исканата от съответния заявител компенсация.
(4) В срока по ал. 3 комисията може да поиска от заявителите да представят в 7-дневен срок допълнително информация и/или доказателства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Валери Димитров, оттегляте ли предложението си?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
И чл. 112.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 112 предложенията на всички народни представители са подкрепени.
“Чл. 112. (1) В 7-дневен срок от получаване на становището по чл. 111, ал. 3, управителният съвет се произнася с решение относно общия размер на компенсацията, дължима на всички заявители за предходната година, както и относно конкретната сума за изплащане на всеки от тях.
(2) След вземане на решение по ал. 1 управителният съвет определя с решение и размера на вноската във фонда на всеки оператор по чл. 110.
(3) В срок до 13 месеца от влизане в сила на решението по ал. 2 фондът изплаща дължимите компенсации на заявителите. Със сумата на компенсациите се намалява финансовият резултат на операторите, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга, за данъчни цели.
(4) В случай, че общият размер на дължимата компенсация за всички заявители превиши размера на средствата във фонда, предназначени за компенсиране за нетни загуби за предходната година, компенсациите се изплащат пропорционално на съотношението между общия размер на дължимата компенсация за всички заявители и общия размер на средствата във фонда за съответната година. Неизплатената част от компенсацията се дължи през следващата година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По тези два члена има ли бележки? Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
В ал. 3 е записано, че компенсациите на заявителите се изплащат в срок до 13 месеца. Със сумата на компенсациите се намалява финансовият резултат на операторите, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга, за данъчни цели. Това означава, че пред данъчните власти се намаляват финансовите резултати на дружеството, ако добре разбирам смисъла на ал. 3. Ако греша, нека вносителите да ме поправят.
По-нататък обаче ал. 4 казва, че неизплатената част от компенсацията се дължи през следващата година. Аз мисля, че трудно може да възникне такъв казус, защото при всички положения за пред данъчните власти по смисъла на ал. 3 се правят така отчисленията, че операторът да заплати по-малко данъчни задължения. Затова според мен ал. 4, която казва, че ако общият размер на дължимата компенсация превиши за всички оператори средствата във фонда, аз мисля, че трудно може да се изпадне, ако работим по схемата на ал. 3. Аз моля да уточним този механизъм и въобще има ли смисъл от ал. 4, ако работи механизмът на ал. 3. Нека да коментираме това, за да не гласуваме нещо, което ми се струва, че е информационен излишък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Мутафчиев има думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Аз по принцип ще подкрепя и чл. 110, и чл. 111, но ще използвам ал. 4, за да припомня на народните представители, че имаше едно справедливо искане от страна на господин Иванов, свързано с чл. 93 на вносителите, където той настояваше да има и там 7-дневен срок, в който може да се искат допълнително документи от самата комисия, за да може да каже дали отговаря на условията да се яви за лицензия, дали не отговаря на условията. Тук в чл. 111 пак даваме това право – че в 7-дневен срок комисията може да изиска документите, за да се докаже, че наистина има подобни разходи. Ако практиката ще е една, така както настоявахме и за конкурсите, че трябва да бъде еднаква включително с тази на ЗОП, аз ви моля да се върнем по-нататък на чл. 93 и да уеднаквим тази практика. Това с нищо няма да промени ситуацията и даже да я забави кой знае колко, тъй като това е право, което може да се ползва или не от самата комисия, примерно обявяването на годността на отделните оператори за това могат ли да се явят за лицензия или не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи? Има думата господин Божидар Симеонов - директор на Дирекция “Политика” в Министерство на транспорта и съобщенията.
БОЖИДАР СИМЕОНОВ: По принцип средствата във фонда се набират от операторите и чрез механизма на фонда се връщат пак на тях. В този смисъл този цялостен процес е затворен и завършен, не е необходимо да се разхвърля по други институции и ведомства. От тази гледна точка съвсем правилно е предложението на комисията за начина, по който фондът се образува и как се дава.
Що се касае до счетоводните механизми към коя година какво да се даде, това е счетоводната практика. Прав е господин Димитров да казва, че ал. 4 трудно може да се случи. Действително трудно може да се случи, обаче законът трябва да предвиди и такава хипотеза.
Затова ние ви предлагаме, първо, да се обедините около постановката, че членовете от 104 до 112 трябва да се гледат в тяхната цялост и да не се правят частични промени, защото се нарушава целостта.
Второ, да сме обединени от постановката, че средствата – това са пари на операторите, които чрез механизма на фонда се връщат отново на операторите. А самият управителен съвет работи безплатно. Обслужващите от Комисията за регулиране на съобщенията – също безплатно. Това е европейска практика. И в Европа се образуват такива фондове точно по такъв принцип. Даже има един емоционален елемент - участието и работата в такъв един фонд е престижно за съответния специалист, това е елемент и на гордост. По подобен начин сме разписали и работата на Съвета за национален радиочестотен спектър – работи се безплатно, обслужва се от администрацията на министерството. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Тоест, предлагате да остане така?
БОЖИДАР СИМЕОНОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други желаещи? Не виждам.
Моля да гласувате съдържанието на членове 111 и 112.
Гласували 86 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 16.
Съдържанието на тези два члена е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Глава седма – Достъп, взаимно свързване и линии под наем”.
Комисията подкрепя предложението на Люцкан Далакчиев и предлага заглавието на Глава седма да стане: “Глава седма – Взаимно свързване, достъп и линии под наем”.
Комисията подкрепя предложението на Люцкан Далакчиев за Раздел I и предлага заглавието на вносителя да отпадне, а Раздел I да гласи: “Раздел I – Взаимно свързване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Какво налага да променим две думи и преди “достъп” да мине “взаимното свързване”? И същевременно да подредим главата и да започне с членовете, които касаят достъпа. Понякога не мога да разбера защо си правим допълнителни предложения, включително и по заглавията, където не променяме нищо съществено. Ако има някаква основателна причина, нека да я чуем от вносителя и да стане ясно за какво става дума. Но подредбата на закона започва с “достъп”, така че най-много да объркаме тези, които го четат. Предлагам да остане старото заглавие. А ако има основателна причина, да я кажат.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание най-напред се гласуват новите предложения, а това предложение на комисията е последното. Най-напред ще гласуваме него и, ако то не се приеме, тогава ще се върнем към предложението на вносителя.
Моля да гласувате заглавията на Глава седма и Раздел I от нея.
Гласували 81 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 14.
Заглавията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 114 има предложение от народните представители Валери Димитров и Нина Чилова.
Комисията подкрепя предложението и предлага то да се премести на систематичното му място в чл. 113.
Има предложение от народния представител Люцкан Далакчиев – чл. 114 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 114 на вносителя да отпадне.
По чл. 115 има предложение от народния представител Люцкан Далакчиев – чл. 115 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 115 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Като отпаднат тези два члена ще отпадне и разделът.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Да.
В тази връзка Раздел II – “Взаимно свързване”, комисията подкрепя предложението и предлага Раздел II и заглавието му да отпаднат, тъй като го преместихме в началото.
Предлагам да гласуваме отпадането на чл. 114 и 115 и Раздел II – “Взаимно свързване”, тъй като той отиде след главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по тези предложения? Не виждам.
Моля, гласувайте предложенията за отпадане на чл. 114, 115 и Раздел I.
Гласували 80 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 7.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 116 предложенията от народните представители Люцкан Далакчиев, Валери Димитров и Нина Чилова са приети.
Комисията предлага чл. 116, който става чл. 113, да придобие следната редакция:
“Чл. 113. (1) Обществените оператори, предоставящи чрез мрежите си възможност за пренос, имат право и задължение да осъществяват взаимно свързване между мрежите си.
(2) Операторите осъществяват взаимно свързване между мрежите си въз основа на писмен договор.”
Следващото предложение е от господин Люцкан Далакчиев за създаване на чл. 116а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов чл. 114 със следното съдържание:
“Чл. 114. (1) Операторите по чл. 113, ал. 1 са:
1. оператори, предоставящи далекосъобщителни услуги чрез фиксираните и/или мобилните си обществени далекосъобщителни мрежи, които управляват съоръженията за достъп до една или повече крайни точки на мрежата, използващи номера от националния номерационен план;
2. оператори, предоставящи услугата “линии под наем” до мястото на разполагане на крайното далекосъобщително устройство на потребителя, с изключение на оператори, които пренаемат “линии под наем”;
3. оператори, осъществяващи далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи, в лицензиите на които е предвидено осъществяване на взаимно свързване.
(2) Операторите по ал. 1, т. 3 се определят с решение на Комисията за регулиране на съобщенията при спазване на принципите за прозрачност, обективност и равнопоставеност. Решението се публикува в страницата на комисията в Интернет.
(3) Условията и редът за осъществяване на взаимно свързване на операторите по чл. 113, ал. 1 се определят в наредба на Министъра на транспорта и съобщенията.”
Предложението на народния представител Люцкан Далакчиев за създаване на нов чл. 116б е прието от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов член 115 със следното съдържание:
“Чл. 115. (1) Операторите по чл. 113, ал. 1 предоставят взаимно свързване при спазване на следните съществени изисквания:
1. гарантиране сигурността на работата на мрежата при непреодолима сила;
2. запазване целостта на мрежата;
3. осигуряване на взаимодействие между услугите;
4. защита на личните данни.
(2) Операторите по чл. 113, ал. 1 могат да откажат взаимно свързване, поради причини, свързани с неспазване на съществените изисквания по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По тези членове има ли желаещи за изказвания и бележки? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 7.
Тези членове са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 117 има предложения от народния представител Люцкан Далакчиев, което е прието.
Предложението на народния представител Благой Димитров по чл. 117, ал. 1 е прието, а ал. 2 със съдържание:
“(2) Комисията дава съгласие при мотивиран отказ по смисъла и по реда на ал. 1”, не е приета.
Комисията предлага чл. 117, който става чл. 116, да придобие следната редакция:
“Чл. 116. (1) Комисията за регулиране на съобщенията може да вземе решение за временно ограничаване на задължението за взаимно свързване на оператор по чл. 113, ал. 1, когато не са налице необходимите ресурси за предоставяне на исканото взаимно свързване и от оператора са предложени други сходни в сравнение с исканото взаимно свързване технически и търговски условия.
(2) Решението по ал. 1 се публикува на страницата на комисията в Интернет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Не мога да разбера защо се отхвърля от комисията предложението ми по отношение на ал. 2. Проблемът за взаимното свързване, достъпът между операторите е изключително важен, бих казал фундаментален въпрос в закона, в контекста на динамиката по отношение на технологиите. Не искам да обяснявам пространно – Интернет пространство и пр., тоест взаимното свързване е един вид технологична глобализация на телекомуникационната инфраструктура. Затова, уважаеми колеги, се поставя така императивно въпросът за задължителния достъп и взаимното свързване.

Тук обаче възниква въпросът, че може да има техническа невъзможност или ограничени условия от чисто техническа гледна точка, тъй като наистина условията за свързване са на базата на един договор за взаимна изгода, и тогава колегите отхвърлят моето предложение комисията да даде съгласие при мотивиран отказ по смисъла на реда на ал. 1.
Какъв е бил мотивът да бъде отхвърлено предложението ми по ал. 2? Защо комисията да не вземе отношение, ако наистина има някаква техническа невъзможност по отношение на искане за свързване? Комисията не може да се дистанцира от целия този процес.
Искам отговор по отношение на мотивите защо е отхвърлено това мое предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Специално искам да обърна внимание, че първата част от предложението на господин Благой Димитров наистина заслужава да бъде подкрепена – предложението му, което е записано по чл. 116 по старата номерация, но всъщност е по чл. 114, ал. 1, че операторите по чл. 114, ал. 1 са задължени да водят преговори за взаимно свързване към мрежите си. Съгласно директивата за взаимно свързване операторите нямат право да откажат воденето на преговори за взаимно свързване – материя, която тук изобщо не е уредена. Тук се говори за възможност да откажат или да приемат. А реално трябва да се водят преговори, в рамките на които да се достигне до решение, или ако не може да се намери такова решение – да се достигне до мотивиран отказ. Една от важните характеристики на европейската директива в това отношение е именно необходимостта да се води диалог и да се преговаря между отделните оператори. Считам, че предложението на Благой Димитров, особено в тази му част заслужава да бъде подкрепено. Това отговаря на директивата за взаимно свързване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други желаещи?
Моля да гласувате предложението на народния представител Благой Димитров по ал. 2.
Гласували 93 народни представители: за 31, против 59, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате окончателния текст, предложен от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 7.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложението на
Люцкан Далакчиев по чл. 118 е прието.
Комисията предлага чл. 118, който става чл. 117, да придобие следната редакция:
"Чл. 117. Обществените оператори, които предоставят гласова телефонна услуга чрез фиксираните или мобилните си мрежи, са длъжни да предоставят тази услуга така, че да може да се ползва от крайните потребители на други мрежи, свързани към техните."
Комисията предлага предложението на Йордан Мирчев и Лютви Местан по чл. 119 да се измести на систематичното му място в чл. 115.
Комисията предлага предложението на народния представител Валери Димитров също да се премести на систематичното му място в чл. 115 и чл. 144.
Комисията предлага предложението на Валери Димитров и Нина Чилова също да се премести на систематичното му място.
Има предложение на народния представител Люцкан Далакчиев – чл. 119 отпада.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 119 на вносителя да отпадне.
Предложенията по чл. 120 на народните представители Люцкан Далакчиев, Йордан Мирчев и Лютви Местан са приети.
Комисията предлага чл. 120, който става чл. 118, да придобие следната подобрена редакция:
"Чл. 118. Операторите със значително въздействие върху пазара при взаимно свързване се задължават да:
1. спазват принципа за равнопоставеност, включително и по отношение на свързани с тях лица;
2. осигуряват достъп до информация и спецификации, необходими за взаимното свързване при поискване от операторите;
3. спазват търговската тайна и ползват информацията, получена от операторите само по предназначение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Задължени сме да направим едно уточнение в чл. 118, т. 1 "спазват принципа за равнопоставеност включително и по отношение на свързаните с тях лица". Какво разбираме под "свързаните с тях лица"? Господин Далакчиев пак го няма тук.
Има два смисъла: по Търговския закон и лицата, които искат достъп за техническо свързване. Това е много важно нещо. Ако трябва нещо да се редактира, защото не е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: В нашето законодателство има много дефиниции за свързване.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Трябва да се уточни. Ако трябва вносителите да подскажат – по смисъла на предния член или по смисъла на член… Добре е да се каже, че става дума за техническия смисъл. (Неясна реплика от народния представител Йордан Мирчев.)
Тогава по смисъла на Търговския закон.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Прочети от началото – операторите как са регистрирани?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: "Със значително въздействие върху пазара при взаимно свързване се задължават да спазват принципа за равнопоставеност, включително и по обстоятелствата, свързани…"
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Понятието "свързани лица" е дефинирано в Търговския закон!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Трябва да стане ясно, защото става дума за взаимно свързване, господин Мирчев, разбирате ли?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: "Свързани лица" е в Търговския закон. Там е казано.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Тогава пишем "свързани лица по смисъла на Търговския закон", защото цялата глава ви е "Достъп, взаимно свързване и линии под наем". Разбирате ли какво искам да Ви кажа? Трябва да се изясни дали става дума за смисъл по Търговския закон.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Да.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Тогава трябва да се каже. Защото иначе "взаимно свързване" тук е…
Вие се смеете, господин Мирчев, но аз Ви казвам, че не трябва да има двусмислие в законите! В законите не трябва да има двусмислие!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Операторите се регистрират!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Трябва да се каже.
Още веднъж казвам: има взаимно свързване. (Неразбираема реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
Наистина не е добре да влизаме в диалог, правилно отбеляза господин Мутафчиев.
Ако искате да го уточним, ако не искате – приемайте закона така, както го решите. Добронамерено ви казвам, че има двусмислие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Понятието "свързани лица" в българското законодателство има различен смисъл в различни закони.
Имате ли нещо против да кажа "свързаните с тях лица по смисъла на Търговския закон"? Добре, прибавяме това уточнение.
Моля да гласувате текстовете с това уточнение.
Гласували 92 народни представители: за 91, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 121 предложенията на народните представители Йордан Мирчев и Лютви Местан се приемат по принцип.
Предложението на Иван Иванов се оттегли.
Предложението на Люцкан Далакчиев е подкрепено.
Предложение от народния представител Благой Димитров – в чл. 121, ал. 4 се изменя така:
“(4) Операторите по ал. 1 сключват договори за взаимно свързване въз основа на техните типови приложения. Комисията задължава операторите да обнародват договорите за взаимно свързване в “Държавен вестник” веднага след тяхното подписване.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 121, който става чл. 119 да придобие следната редакция:
“Чл. 119. (1) Операторите на фиксирани телефонни мрежи, предоставящи фиксирани гласови телефонни услуги и операторите, предоставящи услугата “линии под наем”, със значително въздействие върху пазара, изготвят типово предложение за сключване на договор за взаимно свързване.
(2) Типовото предложение по ал. 1 задължително съдържа:
1. описание на услугите по взаимното свързване за всяка от мрежите, условия и срокове за предоставянето им;
2. изисквания за качество на взаимното свързване;
3. местоположение на точките на взаимното свързване, условия и срокове за откриването или закриването им;
4. условия за предоставяне на допълнителни услуги, свързани с взаимното свързване;
5. условия за монтаж, ползване и поддържане на съоръженията по взаимното свързване и за обучение;
6. технически изисквания и интерфейси при взаимно свързване;
7. приемни изпитвания;
8. изисквания за управление на трафика при взаимното свързване;
9. изисквания за номериране, адресиране и за идентификация на линията на викащия;
10. цени и начини на плащане;
11. минимални срокове за уведомяване за изменение, допълнение и прекратяване на договора;
12. условия за осигуряване на съществените изисквания;
13. отговорност при неизпълнение;
14. условия за съвместно ползване на помещения, далекосъобщителни съоръжения, канали, коли и др.;
15. части от договора, съдържащи търговска тайна.
(3) Типовото предложение се одобрява от Комисията за регулиране на съобщенията в 45-дневен срок от постъпването му. Комисията провежда процедура за обществено обсъждане по реда на чл. 36 в срок не по-малко от 30 дни.
(4) Операторите по ал. 1 осигуряват актуалност и публична достъпност на типовото предложение и го предоставят безвъзмездно при поискване.
(5) Операторите могат да изменят типовото предложение по реда на ал. 3.
(6) Операторите по ал. 1 сключват договори за взаимно свързване въз основа на типовото предложение. Договорите не могат да изменят типовото предложение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
Искам да започна с това, че най-опасни са договорите по типови предложения. И практиката го показа и с БТК, и с Топлофикация, не искам да посочвам други драстични случаи. Типовото предложение на договори или договори на базата на типово предложение добре е записано, че трябва да се одобряват от комисията в резултат на обществено обсъждане по реда на чл. 36. Това всъщност е и европейско изискване. Но трябва наистина след това да има и съответна публичност, не записана в един пожелателен вид, а наистина с обнародване. Ако не ви харесва в “Държавен вестник” - в някакви ежедневници. Но трябва типовите договори да се сведат до знанието на обществеността, защото определени неясноти след всички тези процедури после водят до съда.
Затова, уважаеми господин председател, уважаеми господин Мирчев, уважаеми колеги, правя предложение, че комисията задължава операторите да обнародват договорите за взаимно свързване веднага след приемането на тези типови договори. Кажете какъв е смисълът на това да не се подкрепи това предложение? Какво лошо има или какво по-добро от получаването на такъв вид информация? Не мога да разбера. Господин Рендов подсказва, че вероятно ще внесе яснота. Но все пак, ако бъда убеден, че не е необходимо едно такова опубличаване на тази информация, за мен това е нещо много важно. Още веднъж казвам – типовите договори водят до много сериозни неприятности за граждани, за компании и пр. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата за реплика, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин Димитров, първото изречение от предложението Ви е прието. Вие предлагате да се сключват договори за взаимно съгласие въз основа на тези типови предложения. Това безспорно е подкрепено. А второто Ви изречение не е подкрепено: “Задължава операторите да обнародват договорите за взаимно свързване в “Държавен вестник” веднага след тяхното подписване”.
В ал. 4, която аз прочетох, пише, че операторите по ал. 1 осигуряват актуалност и публична достъпност на типовото предложение и го предоставят безвъзмездно при поискване. Аз мисля, че то удовлетворява в някаква степен и Вашето предложение.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Мирчев, ал. 4 не удовлетворява това, което аз съм записал. Аз ясно казвам – какво значи при поискване? Едно е да получи публичност информацията без поискване, друго е да се даде информацията при поискване. Още един път Ви казвам, че типовите договори крият опасност за създаване на съдебни проблеми между операторите. Тоест не трябва да има двусмислие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Рендов.
ПЕТЪР РЕНДОВ: Благодаря.
Няма такова понятие като типов договор в случая. Договорът е договор по Търговския закон. В Закона за далекосъобщенията има типово предложение за взаимно свързване, което няма характер на договор, което се обнародва и което е задължително като елемент на детайлите в договор. Но самият договор за взаимно свързване, който може да бъде от 270 страници, има такива примери, е някаква договореност между две страни и по Търговския закон не подлежи даже и на публичност. Единственото изискване за тези договори е да бъдат предоставени веднага, щом са сключени, в един екземпляр на регулатора, който да провери дали не са включени клаузи, които нарушават условията на конкуренция и неравнопоставеност.
До момента типово предложение в областта на телекомуникацията в България не е имало. Това понятие се вкарва с този закон. Така че има типово предложение, което е публично и се обнародва, има договор по Търговския закон, който не е публичен, не се обнародва, а се контролира от регулатора за нарушаване на условията на равнопоставеност и условията на конкурентност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам отношение по два въпроса. Единият е по-скоро редакционен и се надявам, че ще бъде приет от народните представители, в чл. 119, ал. 1 по представения ни от комисията текст, когато говорим “изготвят типово предложение” - това е в самия край на ал. 1, господин председател – “изготвят типово предложение за сключване на договор за взаимно свързване”. Реално типовото предложение за взаимно свързване, а не за сключване на договор.
Тук правя процедурно предложение за отпадане на думите “за сключване на договор”. Типовото предложение е за взаимно свързване, а въз основа на типовото предложение за взаимно свързване след това се сключва договор.
И вторият въпрос, по който вземам отношение по същество, това е ал. 4 на предложения от комисията чл. 119.

Аз не знам какъв е този обтекаем текст, че операторите осигуряват актуалност и публична достъпност на типовото предложение и го предоставят безвъзмездно при поискване. Вместо да бъде по този начин решен въпросът, господин Благой Димитров предлага нещо съвсем точно, а именно – договорите за взаимно свързване да бъдат публикувани в “Държавен вестник” като комисията е тази, която осъществява контрола върху изпълнението на това задължение на операторите.
Отново ще се позова на това, което в становището си казват експертите на Европейската комисия, а именно, че чл. 121 на вносителя, а именно чл. 119 на комисията, ал. 4 следва да оправомощи националния регулаторен орган да гарантира публикуването на договора, включително в “Държавен вестник”. Текстът, който ни го дават експертите на Европейската комисия, е пределно ясен. Той в същото време е предпоставка за създаване на прозрачност и е единственият ясен инструмент за създаване на публичност. Какво значи това?
Първо, този, който иска да получи договора, трябва предварително да е известен, че такъв договор има и тогава да отиде да го поиска. Това не е никаква публичност. И затова този текст на ал. 4 правя предложение да бъде променен именно в съответствие с ал. 4, която колегата Благой Димитров предлага. Нека да се вслушаме в изискванията за публичност, които се стреми да ни наложи Европейската комисия – уви, често пъти без резултат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предлагате ли конкретни изменения на текста?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Предлагам да се приеме текстът на господин Благой Димитров, защото аз на второ четене не мога да предложа нов текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Мирчев има думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Господин Иванов, текстът, който прочетох като предложение на комисията, покрива в първата си част и предложението на Благой Димитров. Тоест, типовото предложение е за сключване на договор за взаимно свързване. Това е различно от типово предложение за взаимно свързване. Едното е търговски, другото е технически елемент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За дуплика имате думата, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Разбира се, господин Благой Димитров ще каже, че първото изречение от неговото предложение е прието, но аз акцентирам върху второто изречение, което за мен е важно и което е именно препоръката на Европейската комисия. И то е съвсем ясно: комисията задължава операторите да обнародват договорите, а не типовите предложения, договорите за взаимно свързване в “Държавен вестник” след тяхното подписване. (Шум и реплики в залата.)
Аз отново повтарям предложението, което е предложено на народните представители да го гласуват и което е в пълно съответствие, повтарям, с изискванията за прозрачност на тези договори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Мутафчиев има думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Аз не виждам за какво толкова много спорим. Може и в “Държавен вестник” да се публикува, но доколкото усещам нещата в закона, Комисията за регулиране на съобщенията ще получи всички тези договори, примерно, тя може да ги публикува в сайта на комисията – там, където всички заинтересовани лица могат да ги видят.
И ви предлагам наистина да се избере най-добрият вариант, така че да се гарантира публичността. Дали ще е в “Държавен вестник”, не знам дали трябва с всички подобни договори да натоварваме “Държавен вестник”, но това може да стане и чрез самата комисия, която получава информация за тези договори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Искам да използвам чрез реплика на господин Мутафчиев да дам още един аргумент.
Аз виждам, че има упорство от страна на мнозинството във връзка с казаното от Еврокомисията.
Уважаеми колеги, изключително важно е какви са условията на взаимно свързване, господин Мутафчиев, между два оператора. Защото гражданинът използва крайните точки. Той е консуматор в крайните точки, примерно, на един от двата оператора. Или с други думи моделът какъв е – БТК, примерно, с договор за взаимно свързване дава инфраструктурата си на някакъв оператор или, да речем, на Интернет-провайдер, или на някой друг за някакви други услуги. И вече вие работите с другия оператор на базата на този договор за взаимно свързване. Тоест, така или иначе чрез взаимното свързване има крайни потребители в крайните точки на инфраструктурата на оператора.
Важно е, даже има обществена значимост въпросът за типовите условия на тези договори. Значи още един аспект се мъча да подскажа от въпроса защо в края на краищата се иска такъв вид либерализация на информацията за обществен достъп. В това е смисълът на казаното от Еврокомисията.
Тук господин Иванов преди малко каза, че те казват и експертът пише: “включително и в “Държавен вестник”. И аз не мога да разбера какво е това упорство. Вестникът бил 70 стр., чуваме такива неща тук.
Пише и вие поехте ангажимент да спазвате изискванията от експертизата, в момента започвате да давате различни тълкувания. Аз мога да ви кажа, че може спокойно да се защити всякаква теза тук. Тук могат да се чуят едни мнения, други мнения. Ние в момента се движим по тази експертиза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма да се лишите от удоволствието да направите дуплика, господин Мутафчиев, нали? Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин Димитров, за голямо съжаление от непрекъснатото Ваше участие и добрия Ви подход към защита на Вашите тези успяхте и мен да заблудите наистина. (Реплики.)
Прави сте, аз се заблудих. Извинявам се за това, което казах, преди да ми направите репликата, защото наистина един договор за взаимно свързване между двама оператори е търговски договор и много трудно можем там да влезем и да го публикуваме като нарушим търговската тайна. Но когато става дума за типовите договор, то това нещо задължително трябва да бъде публикувано. Става дума за типовите предложения. Те трябва да бъдат публикувани така, че да се знае какви са основните критерии на база на които ще се сключват тези договори. Дано не си ме объркал още повече, така че нека да вървим към гласуване на текста, който ни предлага комисията, за да не губим времето на Народното събрание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров.
Гласували 105 народни представители: за 21, против 81, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 119, представен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 12.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 122 предложението на народните представители Йордан Мирчев и Лютви Местан, както и предложението на Люцкан Далакчиев са подкрепени от комисията.
Комисията предлага чл. 122, който става чл. 120, да придобие следната редакция:
“Чл. 120. Комисията за регулиране на съобщенията може с решение да задължи операторите по чл. 119 да изменят своите типови предложения по отношение на условия, предназначени да осигурят ефективна конкуренция, технически условия, условия, свързани с тарифите, предоставянето и ползването на услугата, съобразяване с определени стандарти, защита на околната среда и поддържане качеството на услугите, както и в интерес на потребителите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По този член има ли бележки? Не виждам.
Моля да го гласувате.
Гласували 96 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 5.
Съдържанието на този член е прието.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 123 предложението на народните представители Йордан Мирчев и Лютви Местан е подкрепено от комисията, предложението на Люцкан Далакчиев е подкрепено също.
Предложението на народния представител Валери Димитров е:
“В чл. 123, ал. 3, т. 3 думите “покриващи разходите по комутация и пренос и/или съобразени с модел, посочен от Комисията за регулиране на съобщенията и съобразен с добрата търговска практика” се заличават.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Благой Димитров: в чл. 123 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Във всеки момент от изпълнението на договора за взаимно свързване, операторът предоставящ взаимно свързване към своята мрежа е задължен да обосновава пред комисията, че цените по ал. 1 са разходоориентирани. При необходимост комисията може да наложи корекции на цените със задна дата”.
2. В ал. 6 се създава изречение трето: “Утвърдената система за отчитане на разходите се публикува”.
3. В ал. 7 думите “ал. 2” се заменят с “ал. 3”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 123, който става чл. 121, да придобие следната подобрена редакция:
“Чл. 121. (1) Операторите по чл. 119 определят цените за взаимно свързване, спазвайки принципите за прозрачност и равнопоставеност.
(2) Цените по ал. 1 са разходоориентирани.
(3) Цените за взаимно свързване съдържат следните компоненти:
1. първоначална цена, отнасяща се до физическото взаимно свързване;
2. абонаментна цена, отнасяща се до текущата поддръжка и обслужване;
3. цена за трафик, отнасяща се до комутацията и преноса на изходящия трафик;
4. други цени за служебни и допълнителни услуги като достъп до услугите за справки, запитване към оператор, събиране на данни за таксуване.
(4) Операторите по чл. 119 водят разделно счетоводство за разходите, свързани с дейностите по взаимното свързване и за разходите, свързани с други далекосъобщителни дейности.
(5) Операторите по чл. 119 внедряват система за определяне на разходите по елементи, така че цените за взаимно свързване на база на разходите да могат да се установяват за всяка технически осъществима точка на взаимно свързване.
(6) Комисията утвърждава системата за определяне на разходите по ал. 5. Преди да утвърди системата, комисията може да поиска становище от независим одитор.
(7) Цените за взаимното свързване по ал. 2, т. 3 имат необвързана структура като искащият взаимно свързване да е задължен да заплаща само за услугата, която иска да му бъде предоставена”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, имам съвсем кратко изказване.
В така предложения ни от комисията чл. 121 в ал. 6 като се отчита, че всъщност тази система за определяне на разходите не се променя ежеседмично или ежемесечно и утвърждаването на системата от комисията е практически един еднократен акт поне в рамките на година, а може и повече, считам, че не само е желателно, тоест да се даде възможност комисията може да поиска становище от независим одитор, а да бъде записано, че комисията иска становище от независим одитор преди да отвори системата.
С други думи предлагам да отпаднат думите “може да”, с което фактически в ал. 6 на така предложения ни чл. 121 във второто изречение след запетаята да следва текст: комисията иска становище от независим одитор. По този начин комисията е задължена да поиска независим одитор да се произнесе. Това дава наистина една много по-голяма сигурност, че разработената система ще получи една независима оценка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, имате думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз съм направил по чл. 123 три предложения.
Първо предлагам Комисията за регулиране на съобщенията да може да проверява за разходноориентираност на цените във всеки момент.
Освен това системата за отчитане на разходите е добре да се публикува. В това е смисълът на разходоориентирания модел за всякакъв вид услуга от далекосъобщителния сектор. И виждам, че не се подкрепя.
Сега, тук съм склонен на компромис по отношение на цените със задна дата, корекция на цените със задна дата, но при всички положения би следвало да се иска задължително одит и системата за определяне на разходите да се публикува.
Значи, според мен това е най-важното от целия този процес. В окончателната редакция на чл. 123, който става чл. 121, аз не виждам заложени тези основополагащи принципи по отношение на експертността и по отношение на публичността на принципите, на нормите на тази система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз имам въпрос към господин Димитров – нека да изтълкува какво значи това “във всеки момент” – денят, нощта или честота на текущата проверка, че цените по ал. 1 са разходоориентирани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За дуплика имате думата, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Мирчев, аз разбирам в рамките на работния ден на Комисията за регулиране на съобщенията. Изключвам Вашата мисъл, примерно, ако е отлетяла към 12,00 ч. или 4,00 ч. сутринта, но аз нямам предвид това. Аз имам предвид един сериозен подход в рамките… (Шум и реплики в залата.)
Може би Вие считате, че малко хиперболично е казано “във всеки момент”. Може, ако искате, да поправим текста. Аз искам да кажа, че е добре да се спазва принципът, а ако Вие дадете едно предложение, примерно, за едно редакторско изменение, даже ако искате аз вече съм склонен да направя процедурно предложение да отменим текста.
Нека да помислим с Вас взаимно по това. Аз съм склонен на компромис.
Ако искате, взаимно с Вас да променим текста.
Да направя ли процедурно предложение, господин Мирчев? Не, не искате. Значи не сте склонен на компромис. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване? Няма. (Реплики.)
Може да искат думата, но аз не съм длъжен да я давам на гостите винаги. Смятам, че всичко е достатъчно ясно, всичко това, което беше дотук.
Поставям на гласуване най-напред предложението на народния представител Иван Иванов да отпадне думата “може” от ал. 6, тоест комисията да поиска становище.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 44, против 57, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Димитров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 1, против 65, въздържали се 17.
Предложението не се приема.

Подлагам на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров, което беше защитено тук, но не се подкрепя от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 37, против 59, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Господин председателю, искам прегласуване във връзка с това, че изразих едно конструктивно предложение с господин Мирчев да се уточним. И аз ще моля да се гласува само с една карта, защото има обществен дебат по този въпрос. Не призовавайте, господин Мирчев, народните представители да нарушават правилника. Има решение на Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не можах да разбера какво искате да се гласува.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Моето предложение да се прегласува. Те го отхвърлиха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да се прегласува! Не виждам основание за прегласуване.
Моля да гласувате окончателния текст, предложен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 53, против 44, въздърали се 4. Предложението за текста се приема.
Заповядайте за процедура.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Това заседание все повече започва да се превръща в един фарс. Аз моля, господин председател, след като вчера предупредих председателя на мнозинството от НДСВ, че когато се искат извънредни заседания, най-малкото трябва да обезпечи присъствието на собствените си народни представители, днес отново се намираме в извънредно заседание, обидно е, господин председател, едва ли има 40 човека в залата, да продължава това заседание. И аз правя процедурно предложение да направите поименна проверка на присъствието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Започваме поименна проверка. (Прави поименна проверка на кворума.)
Продължаваме. В залата има 121 народни представители.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 124 предложението на народните представители Йордан Мирчев и Лютви Местан е подкрепено.
Предложението на Люцкан Далакчиев също е подкрепено.
Предложение на комисията за чл. 124, който става чл. 122:
“Чл. 122. Комисията за регулиране на съобщенията може да поиска от операторите по чл. 119 да представят обосновка на цените за взаимно свързване и когато е необходимо, с решение да издаде задължителни указания за привеждането им в съответствие с тяхната разходоориентираност.”
По чл. 125 предложението на народните представители Йордан Мирчев и Лютви Местан е подкрепено.
Предложението на Люцкан Далакчиев също е подкрепено.
Комисията предлага чл. 125, който става чл. 123, да придобие следното съдържание:
“Чл. 123. (1) Операторите по чл. 113, ал. 1, и чл. 119 изпращат договорите си за взаимно свързване в Комисията за регулиране на съобщенията в триседмичен срок преди влизането им в сила.
(2) Комисията може с решение да даде задължителни указания на операторите да изменят условията на сключени договори за взаимно свързване само в случай на необходимост от осигуряване взаимодействие между услугите в интерес на потребителите и/или осигуряване на ефективна конкуренция.”
По чл. 126 предложенията на народните представители са подкрепени и комисията предлага чл. 126 на вносителя да отпадне.
По чл. 127 предложенията на народните представители са приети.
Комисията предлага чл. 127, който става чл. 124, да придобие следната подобрена редакция:
“Чл. 124. (1) В случай че оператор не изпълни свое задължение по този раздел в срок до два месеца, засегнатите лица могат да отправят искане пред Комисията за регулиране на съобщенията.
(2) Комисията проучва направеното искане, като дава възможност на оператора да представи становище по него и при необходимост изисква допълнителни доказателства по направеното искане.
(3) Комисията в двумесечен срок от постъпване на искането с решение може да даде задължителни указания на оператора по направеното искане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Взимам думата, за да изразя подкрепа на предложението, направено от вносителя, което беше отхвърлено в комисията. Става въпрос по-специално за ал. 2 на чл. 127 по номерацията на вносителя, където е записано категорично, че решението по ал. 1 подлежи на незабавно изпълнение и може да се обжалва пред Върховния административен съд.
Предлагам тази алинея да бъде включена към така формулирания чл. 124 като предложение на комисията и тя да бъде нова ал. 4. Тоест от предложението на вносителя, предлагам ал. 2 да бъде поставена като ал. 4 в текста на комисията.
Причината, господин председателю на комисията, е, че по принцип монополистите на пазара, включително на българския телекомуникационен пазар използват тромавостта, мудността на съдебната система и по такъв начин те до голяма степен отлагат въвеждането на конкуренцията във времето в този вид услуги. Навлизането на нови участници в телекомуникационния пазар до голяма степен се диктува именно от способността комисията да има възможността да взема бързи решения.
От друга страна, решенията на регулатора, ако бъдат такива, каквито монополистите биха желали, подлежат на съдебен контрол и в това отношение съдебната система чрез своите оторизирани органи може да прекрати изпълнението на решението на Комисията за регулиране на съобщенията. Заедно с това в директивите и специално в Директива 99/33 на Европейския съюз и други подобни е отразено именно това схващане на съюза.
Ето защо, господин председателю, правя формално процедурно предложение ал. 2 на чл. 127 по номерацията на вносителя да бъде подложена на гласуване като нова ал. 4 в текста, който ни предлага комисията. Считам, че този текст има изключително важно значение за развитието на конкурентен пазар в страната. Неслучайно Министерският съвет чрез вносителя Министерството на транспорта и съобщенията е предложил този текст. За мен по необясним начин и под определено влияние на монополистите на пазара комисията гласува отпадането на тази важна разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Извинявайте, господин Иванов, бихте ли уточнили предложението си?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Алинея 2 на вносителя да бъде гласувана като нова ал. 4 на обобщения текст, който ни предлага Комисията по транспорт и телекомуникации.
Апелирам енергично към вас да подкрепите текста, който ни е предложил Министерският съвет на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания по представените текстове? Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз искам да подкрепя това, което беше казано преди малко от господин Иванов, във връзка с чл. 127. Няма нищо по-естествено да има жалване до Комисията за регулиране на съобщенията, в някакъв срок тя да се произнесе с указания и оттам нататък да има жалване във Върховния административен съд.
Преди малко, когато поставих въпроса за отнасяне на жалби до Върховния административен съд, взорът ми беше отправен към един общ текст, но аз мисля, че тук задължително трябва да остане ал. 2. Виждам тук господин Лютви Местан, господин Йордан Мирчев и господин Мутафчиев са предложили отпадането на ал. 2, но тя задължително трябва да остане.
И още нещо. Не виждам господин Далакчиев. Той влезе само за проверката и напусна, но, обяснете ми, господин Мирчев. Текстът на чл. 125 на вносителя е добър. Вие правите предложение, за което е написано, че се приема по принцип. Предложението на господин Далакчиев също се приема по принцип. Значи текстът на вносителя е без две алинеи. Аз като гледам, без информационен излишък е разписан изключително добре. Има един триседмичен срок по отношение на договорите за взаимно свързване да могат да се изпращат в Комисията за регулиране на съобщенията и в интерес на потребителите – може да се задължат операторите за промяна на условията по договорите и нищо повече.
Аз тук виждам едно предложение, прието по принцип, и в окончателен вид вече в две алинеи, като с нищо не се променя или някой да ми обясни, ако се променя предварителният текст на вносителя. Не виждам смисъл.
Предлагам както за ал. 2 по чл. 127, така да се подкрепи и текста на вносителя по чл. 125.
Господин Мирчев, не сме на изпит, недейте интерпретира така желанието ми да бъдат мотивирани предложенията на народните представители. Няма нищо по-естествено, и затова е Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, тук да се обосновават неща, писани от нас. Ако не са писани от нас, няма смисъл да говорим за обосновка. Аз не напразно най-добронамерено искам да чуя мотивите. Предполагам, че и всеки от колегите. Как можеш да гласуваш, ако не чуеш мотивите на вносителите? Това е, а тук не става дума за 15 септември, изпити, поправителни – няма такива неща. Народното събрание, парламентът е да се водят дебати, да се защитават тези. Затова данъкоплатецът плаща да има Народно събрание – да се правят хубави закони. Иначе така, както виждам, Вие сте нетърпелив да ги гласуваме, без да има дебати - каквото стане.
Ако искате това, аз не участвам в такива схеми. Аз искам да има дебат, да се чуят тези, да се гласува и най-разумните неща, които са ценни за потребителите, за обществото, да бъдат приети вече в окончателни текстове в закони.
Аз ще Ви моля: недейте давайте интерпретация на желанието ми да участвам в дебати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Други желаещи за изказване по представените текстове? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Преди да гласуваме останалите текстове, искам да подложа на отделно гласуване предложението на комисията да отпадне чл. 126 на вносителя, защото е предложение за отпадане на текст от представените текстове от чл. 124 до чл. 127 включително.
Моля, гласувайте за отпадането на чл. 126 на вносителя по предложение на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 12.
Текстът отпада.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иванов, което беше направено в пленарната зала – ал. 2 от текста на вносителя да остане като добие номерацията на ал. 4 от текста на комисията.
Господин Димитров подкрепя също предложението, направено от господин Иванов в пленарната зала.
Гласували 136 народни представители: за 38, против 98, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз още веднъж се обръщам към вас и ви уверявам, че това, което искам, е предложението на действащото правителство на Република България да получи подкрепа чрез гласуване на тази ал. 2.
Да, действително председателят на комисията Йордан Мирчев и Лютви Местан поискаха отпадане. Това беше гласувано и в комисията, но много ми е интересно какви са неговите и изобщо техните мотиви, защото аз ще бъда съвсем откровен и ще кажа: отстояват се лобистки интереси в интерес на монополистите в страната. Не забравяйте, че до 2005 г. България, съгласно ангажиментите, които е поела по Глава деветнадесета, трябва да реши въпроса именно за създаване на конкурентна среда. Гласувайки против предложението на правителството, вие гласувате за продължаване на монопола в областта на телекомуникационните услуги.
Затова още веднъж и настойчиво ви моля подкрепете ал. 2 от предложението на вносителя – Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има предложение за прегласуване - да се подкрепи ал. 2 на вносителя, която да стане ал. 4 в текста на комисията.
Моля, гласувайте още веднъж това предложение.
Гласували 127 народни представители: за 43, против 83, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме ан блок текстовете от чл. 124 до чл. 127 на вносителя, като обръщам внимание, че чл. 126 отпада, така че ще придобият нова номерация.
Гласували 104 народни представители: за 101, против 3, въздържали се няма.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение на народния представител Люцкан Далакчиев раздел ІІІ да стане раздел ІІ.
Преди проверката гласувахме единият раздел да отпадне, комисията подкрепя предложението и предлага раздел ІІІ да стане раздел ІІ.
Предложението на Йордан Мирчев и Лютви Местан е подкрепено.
Комисията предлага номерацията на раздела и заглавието да се изменят така:
“Раздел ІІ – Специфичен достъп до фиксираната телефонна мрежа и необвързан достъп до абонатна линия.”
Всички предложения по чл. 128 са подкрепени.
Комисията предлага следната редакция на чл. 128, който става чл. 125:
“Чл. 125. (1) Специфичен достъп до обществена фиксирана телефонна мрежа е достъп до крайни точки на мрежата, различни от крайните точки на мрежата, определени от Комисията за регулиране на съобщенията, с цел предоставяне на далекосъобщителни услуги.
(2) Необвързан достъп до абонатна линия е осигуряване от оператора на фиксирана обществена телефонна мрежа със значително въздействие върху пазара на самостоятелно или съвместно ползване от други оператори на усуканата медна двойка, свързваща крайна точка на мрежата в помещенията на абонатите с главния репартитор на селищната централа или еквивалентно съоръжение във фиксираната обществена телефонна мрежа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказване по тези текстове, господин Димитров. Вие нямате предложение тук.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Няма значение дали имам предложение или не, има правилник, който трябва да се спазва.
Имам питане към господин Мирчев и господин Местан. Съгласен съм със “специфичен достъп до фиксирана телефонна мрежа”. Обяснете ми, господин Мирчев, смисъла на “необвързан достъп”, за да мога да гласувам спокойно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Някой ще изясни ли смисъла на понятието “необвързан достъп до абонатната линия”?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Аз искам господин Местан или господин Мирчев да вземат отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не мога да ги заставя насила да вземат думата.
Има думата Петър Рендов от Комисията за регулиране на съобщенията.
ПЕТЪР РЕНДОВ: “Необвързан достъп” е термин, който се въвежда в момента, с този закон. Биха могли да се използват и други думи. Става дума за достъп до абоната по абонатната линия, тоест, след репартитора до самия абонат. Думата “необвързан” я има в европейското законодателство и е свързана с това, че операторът, който предоставя своята инфраструктура за осигуряване на тази услуга, няма право да обвързва предоставянето й с други услуги. Той е длъжен да предостави при поискване своята инфраструктура от репартитора до крайната точка на мрежата, която е при абоната при определени условия, но не може да изисква обвързване с други услуги. Представянето може да стане по два начина – изцяло отказ от използване на тази инфраструктура от страна на оператора, който е неин собственик или разделено ползване между двата оператора. Затова има думата “необвързано”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказване по този текст?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Госпожо председател, уважаеми колеги! В чл. 125, ал. 1, в която се дефинира специфичният достъп до обществена фиксирана телефонна мрежа, е записано: “е достъп до крайни точки на мрежата, различни от крайните точки на мрежата, определени от комисията”.
Ако мрежата има крайни точки, какви са тези, които са различни от крайните точки на мрежата?! Нещо повече. Гледам предложението на господин Далакчиев, предложението на вносителя и предложението на Мирчев и Лютви Местан – навсякъде се казва, че специфичният достъп до мрежа е достъп до точки от мрежата, различни от нейните крайни точки, определени от комисията. Считам, че се получава някаква тавтология, ако говорим за достъп до крайни точки от мрежата, различни от крайните точки на мрежата.
Моето предложение, в крайна сметка вносителите ще кажат дали е прецизно, е на втория ред да се каже “достъп до точки на мрежата, различни от крайните точки на мрежата, определени от КРС”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Устройва ли ви тази редакция? Да.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми колеги, предлагам да подкрепим тази редакционна поправка на господин Иванов. Тя е правилна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, няма смисъл да се гласува самостоятелно, защото наистина е редакционна, текстът звучи по-добре.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на раздел ІІІ, който става раздел ІІ и чл. 128 на комисията, който става чл. 125.
Гласували 98 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 11.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията предлага чл. 129, който става чл. 126, да придобие следната редакция:
"Чл. 126. (1) Обществените оператори на фиксирани телефонни мрежи, предоставящи фиксирани гласови телефонни услуги, със значително въздействие върху пазара предоставят специфичен достъп до мрежата при обосновано и технически необходимо искане.
(2) Операторите по ал. 1 предоставят специфичен достъп, спазвайки принципа за равнопоставеност, включително и по отношение на свързани с тях лица.
(3) Операторите по ал. 1 могат да откажат специфичен достъп поради причини, свързани с неспазване на съществените изисквания по чл. 115, ал. 1. Отказът се мотивира.
(4) Комисията за регулиране на съобщенията може да вземе решение за временно ограничаване на задължението за предоставяне на специфичен достъп, когато не са налице необходимите ресурси за предоставяне на искания специфичен достъп и от оператора са предложени други технически и търговски условия, които са сходни на искания специфичен достъп."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Имате думата за изказвания.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте го. Благодаря, господин Димитров.
Няма други изказвания.
Моля да гласувате чл. 129 в редакцията на комисията, който става чл. 126.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: От чл. 129а до чл. 139 всички предложения са приети. Ако разрешите, госпожо председател, да ги прочета на един път?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако господин Мутафчиев ми разреши, ще ги прочетете.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Съгласен е. Благодаря.
Предложение на Люцкан Далакчиев – създава се чл. 129а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов чл. 127 със следното съдържание:
"Чл. 127. (1) Оператори на обществени фиксирани телефонни мрежи, предоставящи фиксирани гласови телефонни услуги, със значително въздействие върху пазара предоставят необвързан достъп до абонатната линия при обосновано и технически необходимо искане.
(2) Операторите по ал. 1 предоставят необвързан достъп при спазване на принципите на прозрачност и равнопоставеност.
(3) Операторите по ал. 1 могат да откажат необвързан достъп поради причини, свързани с неспазване на съществените изисквания по чл. 115, ал. 1, т. 2. Отказът се мотивира."
По чл. 130, който става чл. 128, комисията предлага следната редакция:
"Чл. 128. При предоставяне на необвързан достъп до абонатната линия операторите, задължени да го предоставят, осигуряват съвместно ползване на помещения и далекосъобщителни съоръжения."
По чл. 131 комисията подкрепя предложенията и предлага чл. 131, който става чл. 129, да придобие следното съдържание:
"Чл. 129. (1) Операторите по чл. 126, ал. 1 определят цените за специфичен достъп до мрежата, спазвайки принципите за прозрачност и разходоориентираност.
(2) Операторите по ал. 1 водят разделно счетоводство за разходите, свързани с дейностите по предоставяне на специфичен достъп до мрежата, и за разходите, свързани с други далекосъобщителни дейности."
По чл. 132 комисията подкрепя предложенията и предлага чл. 132, който става чл. 130, да придобие следната редакция:
"Чл. 130. (1) Операторите по чл. 127 определят цените за необвързан достъп до абонатната линия, спазвайки принципите за прозрачност и разходоориентираност.
(2) Цените за необвързан достъп до абонатната линия са:
1. първоначалната цена, покриваща разходите за осъществяване на необвързан достъп до абонатната линия (оборудване, ресурси, тест за съвместимост);
2. цени, покриващи разходите по текущата поддръжка на оборудването и ресурсите;
3. месечни цени за ползване на абонатната линия;
4. други цени за служебни и допълнителни услуги, като достъп до услугите за справки, запитване към оператор, събиране на данни за таксуване.
(3) Операторите по чл. 127 водят разделно счетоводство за разходите, свързани с дейностите по предоставяне на необвързан достъп до абонатната линия, и за разходите, свързани с други далекосъобщителни дейности.
(4) Операторите по чл. 127 внедряват система за определяне на разходите по елементи, така че цените за необвързан достъп до абонатната линия на базата на разходите да могат да се установяват за всяка технически осъществима точка на достъп.
(5) Комисията за регулиране на съобщенията утвърждава системата за определяне на разходите по ал. 4. Преди да утвърди системата, комисията може да изиска становище от независим одитор. В случай, че системата за определяне на разходите по ал. 4 не отговаря на изискванията за разходоориентираност, комисията я връща на оператора със задължителни указания.
(6) Цените по ал. 2 имат необвързана структура, като искащият достъп до абонатната линия е задължен да заплаща само за услугата, която иска да му бъде предоставена."
По чл. 133 едното предложение е оттеглено, другото е подкрепено и комисията предлага чл. 133, който става чл. 131, да придобие следната редакция:
"Чл. 131. Комисията за регулиране на съобщенията може да поиска от операторите по чл. 127 да представят обосновка на цените за достъп до абонатната линия и когато е необходимо, да даде задължителни указания за привеждането им в съответствие с тяхната разходоориентираност."
По чл. 134 предложенията са приети.
Комисията предлага чл. 134, който става чл. 132, да придобие следното съдържание:
"Чл. 132. (1) Операторите по чл. 126 предоставят специфичен достъп до фиксираната телефонна мрежа въз основа на писмен договор, който изпращат в Комисията за регулиране на съобщенията в 3-седмичен срок преди влизането му в сила.
(2) комисията може с решение да даде задължителни указания за изменение на договора с цел осигуряване на взаимодействие между услугите в интерес на потребителите или осигуряване на ефективна конкуренция."
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Стига толкова! Нека да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията предлага чл. 135, който става чл. 133, да придобие следната подобрена редакция:
"Чл. 133. (1) Операторите по чл. 127 изготвят типово предложение за сключване на договор за необвързан достъп до абонатна линия.
(2) Типовото предложение по ал. 1 задължително съдържа:
1. начини за предоставяне на услугите (самостоятелно ползван или съвместно ползван достъп до абонатна линия);
2. условия за предоставяне, ползване и прекратяване на достъпа;
3. условия за получаване на информация от предоставящия необвързан достъп относно местоположението на физическия достъп, свободен абонатен капацитет и наличие на абонатни линии.
4. технически условия и спецификации на линиите за необвързания достъп до абонатната линия;
5. условия за съвместно ползване на помещения и далекосъобщителни съоръжения;
6. условия за достъп до информация относно образци на документи за заявяване на услугата "предоставяне на необвързан достъп";
7. приемни изпитвания;
8. защита от смущения;
9. цени и начин на разплащане;
10. промени в начина за достъп;
11. минимален срок на договора;
12. минимални срокове за уведомяване за изменение, допълнение и прекратяване на договора;
13. части от договора, съдържащи търговска тайна.
(3) Типовото предложение се одобрява от Комисията за регулиране на съобщенията в 45-дневен срок от постъпването му. Комисията провежда процедура за обществено обсъждане по реда на чл. 36 в срок не по-малък от 30 дни.
(4) Операторите по ал. 1 осигуряват актуалност и публична достъпност на типовото предложение и го предоставят безвъзмездно при поискване."
По чл. 136 комисията предлага…
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Искам думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Спрете, господин Мирчев.
Заповядайте, господин Димитров, по чл. 135.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Тук се прочетоха десет текста и караме някак си по стахановски. Аз имам въпроси към господин Далакчиев – вносителя, виждам, че е само той.
Досега аз не виждам съществени промени, принципни промени, с малки изключения, между това, което е от вносителите - Министерството на транспорта и съобщенията, тоест първия текст и това, което господин Далакчиев предлага тук. Тъй като накуп са изключително много текстове, господин Далакчиев го няма, но аз имам конкретни въпроси към него поне по четири текста. Оставам с впечатлението, че или вносителите чрез господин Далакчиев са пренаписали първите си предложения, защото, без да се обижда никой, е видно че е така, или не можем да получим обосновка за предложенията, които накуп се изсипват тук и се четат.



Затова, госпожо председател, правя процедурно предложение – господин Мирчев може да си чете така – на едро, но гласуването да става текст по текст, член по член. Гласуването да бъде член по член, за да не можем да изпадаме в заблуждения и ан блок да гласуваме. Има неща, от които аз, например, мога да се въздържа, трябва да се въздържа и текстове, които мога да подкрепя. Независимо, че господин Далакчиев го няма в залата, за да обоснове предложенията си, някои от тях аз мога да ги подкрепя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания по тези текстове? Няма.
Преминаваме към гласуване текст по текст, за да може господин Димитров да гласува.
Гласуваме чл. 129а, който става нов чл. 127 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Гласуваме чл. 130 в редакцията на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 11.
Текстът е приет.
Гласуваме чл. 131 в редакция на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 13.
Текстът е приет.
Гласуваме чл. 132 в редакцията на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Гласуваме чл. 133 в редакцията на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 10.
Текстът е приет.
Член 134 в редакцията на комисията гласуваме.
Гласували 72 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 10.
Текстът е приет.
Гласуваме и чл. 135 в редакцията на комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 136 предложението на народния представител Люцкан Далакчиев е подкрепено.
Комисията предлага чл. 136, който става чл. 134, да придобие следната редакция:
“Чл. 134. Комисията за регулиране на съобщенията може с решение да задължи операторите по чл. 127 да изменят своите типови предложения по отношение на условия, предназначени да осигурят ефективна конкуренция, технически условия, условия, свързани с тарифите, предоставянето и ползването на услугата, съобразяване с определени стандарти, защита на околната среда и поддържане качеството на услугите, както и в интерес на потребителите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 136? Няма.
Гласуваме чл. 136 в редакция на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 137 комисията подкрепя предложението на Люцкан Далакчиев и предлага чл. 137, който става чл. 135, да придобие следната редакция:
“Чл.135. Операторите по чл. 127 изпращат договорите си за необвързан достъп в Комисията за регулиране на съобщенията в 3-седмичен срок преди влизането им в сила. Комисията в интерес на потребителите може с решение да задължи операторите да изменят условията на тези договори”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този текст няма.
Гласуваме редакцията на комисията за чл. 137, който става чл. 135.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 138 има предложение на народния представител Люцкан Далакчиев:
Член 138 отпада.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 138 на вносителя да отпадне.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Желаещи за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме отпадането на чл. 138.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстът отпада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 139 предложенията на всички народни представители са приети.
Предложението на господин Благой Димитров е оттеглено.
Комисията предлага чл. 139, който става чл. 136, да придобие следната редакция:
“Чл. 136. (1) В случай, че оператор не изпълни свое задължение по този раздел в срок до два месеца, засегнатите лица могат да отправят искане пред Комисията за регулиране на съобщенията.
(2) Комисията проучва направеното искане, като дава възможност на оператора да представи становище по него и при необходимост изисква допълнителни доказателства по направеното искане.
(3) Комисията в двумесечен срок от постъпване на искането с решение може да даде задължителни указания на оператора по направеното искане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по чл. 139? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 139 в редакция на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Раздел IV – Линии под наем”.
Тъй като единият от разделите отпадна, комисията предлага Раздел IV да стане Раздел III със следното заглавие: “Линии под наем”.
По чл. 140 предложението на Люцкан Далакчиев е прието.
Комисията предлага чл. 140, който става чл. 137, да придобие следната редакция:
“Чл. 137. Обществените оператори предоставят услугата “линии под наем” при спазване принципите на прозрачност, обективност и равнопоставеност.”
Член 141 е много кратък. Предложението по него е прието.
Комисията предлага чл. 141, който става чл. 138, да придобие следната редакция:
“Чл. 138. (1) Всяко лице може да поиска да му бъде предоставена услугата “линии под наем”.
(2) Услугата “линии под наем” се предоставя от лицензирани обществени оператори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове? Няма.
Гласуваме наименованието на Раздел IV в редакция на комисията и членове 140 и 141 в редакция на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 142 предложението на народните представители Йордан Мирчев и Лютви Местан и на Люцкан Далакчиев са подкрепени.
Предложението на народния представител Валери Димитров е:
“В чл. 142, т. 2 думите “освен в случаите на предоставяне на услугата за нуждите на управлението, отбраната и сигурността на страната” се заличават.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 142, който става чл. 139, да придобие следната редакция:
“Чл. 139. (1) Обществени оператори със значително въздействие върху съответния пазар предоставят услугата “линии под наем” при спазване и на следните принципи:
1. публично известни и обективни условия за достъп до услугата и ползването й;
2. равнопоставеност на потребителите, освен в случаите на предоставяне на услугата за нуждите на отбраната и сигурността на страната;
3. гарантиране тайната на далекосъобщенията и запазване поверителността на личните данни на потребителите;
4. обективни и публично известни цени, съобразени с разходите по предоставяне на услугата.
(2) Цените по ал. 1, т. 4 съдържат следните елементи:
1. първоначална цена, покриваща разходите по физическото свързване (оборудване, ресурси, тест за съвместимост);
2. абонаментна цена, отнасяща се до текущата поддръжка и обслужването;
3. други цени за служебни и допълнителни услуги, като достъп до услугите за справки, запитване към оператор, събиране на данни за таксуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на Валери Димитров по този текст, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 31, против 61, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 142 в редакция на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 143 предложението на народния представител Люцкан Далакчиев е подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 143, който става чл. 140, да придобие следната редакция:
“Чл. 140. (1) Обществените оператори предоставят услугата “линии под наем” при условия и по ред, определени с наредба, изготвена от Комисията за регулиране на съобщенията и приета от Министерския съвет.
(2) С наредбата по ал. 1 се определя минимален пакет от типове линии под наем с хармонизирани технически изисквания с европейските стандарти, които обществените оператори със значително въздействие върху пазара са задължени да предоставят на своите потребители.
(3) Обществените оператори със значително въздействие на пазара изготвят и предоставят за одобряване от Комисията за регулиране на съобщенията типово предложение за сключване на договор за предоставяне на услугата “линии под наем”.
(4) Типовото предложение по ал. 3 задължително съдържа:
1. описание на услугата, условия и срокове за предоставянето й;
2. изисквания за качество;
3. точки на свързване;
4. условия за монтаж, ползване и поддържане на далекосъобщителните съоръжения;
5. технически изисквания и интерфейси;
6. приемни изпитвания;
7. цени и начини на плащане;
8. минимални срокове за уведомяване за изменение, допълнение и прекратяване на договора;
9. отговорност при неизпълнение;
10. условия за съвместно ползване на помещения, далекосъобщителни съоръжения, канали, кули и др.;
11. части от договора, съдържащи търговска тайна;
12. условия за свързване на далекосъобщителни съоръжения и крайни далекосъобщителни устройства към линии под наем.
(5) Типовото предложение се одобрява от Комисията за регулиране на съобщенията в 45-дневен срок от постъпването му. Комисията провежда процедура за обществено обсъждане по реда на чл. 36 в срок не по-малък от 30 дни.
(6) Операторите по ал. 3 осигуряват актуалност и публична достъпност на типовото предложение и го предоставят безвъзмездно при поискване.
(7) Операторите могат да изменят типовото предложение по реда на ал. 5.
(8) Операторите по ал. 3 сключват договори за предоставяне на услугата “линии под наем” въз основа на типовото предложение. Договорите не могат да изменят типовото предложение.
(9) Цените на услугата “линии под наем” от минималния пакет, предоставяни от операторите по ал. 3, са разходоориентирани.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този текст?
Господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Тук, в окончателния текст по т. 5 на ал. 4, има думата “интерфейс”, а в Допълнителните разпоредби не знам има ли я.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Има я.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви още веднъж, не Ви разбрах, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Не, не, стана ясно. Ако думата “интерфейс” е уредена в Допълнителните разпоредби като легална дефиниция, всичко е наред.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 143 по номерацията на вносителя с текста в редакция на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 144 има предложение на народния представител Иван Иванов:
1. В ал. 2 след думата "пазара" се добавя "след предварително разрешение на Комисията за регулиране на съобщенията".
2. В ал. 4 след думата "пазара" се добавя "след предварително разрешение на Комисията за регулиране на съобщенията".
Предложението на господин Иванов по т. 3 е прието от комисията.
Комисията подкрепя предложенията на останалите народни представители и предлага чл. 144, който става чл. 141, да придобие следната редакция:
"Чл. 141. (1) Предоставянето на услугата "линии под наем" от обществените оператори със значително въздействие върху пазара се осъществява при спазване на следните съществени изисквания:
1. гарантиране сигурността на работата на мрежата при непреодолима сила;
2. запазване целостта на мрежата;
3. осигуряване на взаимодействие между услугите;
4. защита на личните данни.
(2) Операторите със значително въздействие върху пазара могат да откажат предоставянето на услугата "линии под наем" в обхвата на минималния пакет само в случай на неспазване съществените изисквания по ал. 1. Отказът се мотивира писмено.
(3) Операторите със значително въздействие върху пазара могат да въведат временни ограничения върху предоставянето на услугата "линии под наем", когато:
1. крайни далекосъобщителни устройства, свързани към линия под наем, не са с оценено съответствие;
2. се извършват дейности по поддържане и развитие на мрежата.
(4) При въвеждане на ограниченията по ал. 3 операторите уведомяват потребителите по подходящ начин и във възможно най-кратък срок.
(5) В случаите по ал. 3, т. 1 операторът може да преустанови предоставянето на услугата "линии под наем" до изключване на съответното крайно далекосъобщително устройство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване – господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Взимам отношение по повод на двете отхвърлени от комисията мои предложения – това са т. 1 и т. 2. По същество тези две точки се отнасят към ал. 2 и ал. 4 на чл. 144 на вносителя. Когато говорим за оператори със значително въздействие върху пазара и възможността те да откажат предоставяне на линии под наем, би трябвало това нещо съгласно европейските директиви да се осъществява само след разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията. Когато направих тези предложения между първо и второ четене, аз просто не знаех тогава, че това ще бъде становището и на експертите на Европейската комисия, което е пред мен и то е в същия дух, но има и нещо, с което би трябвало поне вие да се съобразите с като представители на мнозинството – това е становището на Комисията по европейска интеграция и носи подписа на председателя на комисията Даниел Вълчев. За да не бъда обстоятелствен в обяснението, аз направо ще цитирам т. 9 от становището на Комисията по европейска интеграция като забележки, които трябва да бъдат поправени на второ четене. Ето какво заявява господин Даниел Вълчев в своето становище: "В чл. 144, алинеи 2 и 3 от законопроекта за далекосъобщенията не са отразени правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 8 от Директива 92/44. Отказът за даване на линии под наем или налагането на временни ограничения трябва да става с предварителното разрешение на Комисията за регулиране на съобщенията, а не по преценка на оператора." Защото ние говорим тук за оператор, който е със значително въздействие върху пазара.
Апелирам към вас да се съобразите със становището на Комисията по европейска интеграция, още повече, че същото е и становището на експертите от Европейската комисия. Това е, така да се каже, защита на обществения интерес – да се ограничат правата на монополистите в известна степен на пазара, а това са операторите със значително въздействие върху пазара, поради което апелирам към вас да подкрепите моите предложения, които съм направил – точки 1 и 2. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Не е ясно защо отхвърляте предложението на Иван Иванов. Аз оставям самата експертиза, на базата на която Даниел Вълчев е дал едно становище на комисията, но забележете какво казва в ал. 4. Тогава – казва – когато крайните устройства не съответстват на съществените изисквания на закона за технически изисквания към продуктите. Ами това на практика са опасни прибори. Аз не знам как може да се използват такива крайни устройства. Това е незаконно използване, тоест не е възможно. Даже от тази гледна точка Комисията за регулиране на съобщенията трябва да се произнесе.
Уважаеми колеги, предлага ви се един антимонополен текст, колегата Иванов предлага антимонополен текст и вие го отхвърляте. Вие не давате възможност на държавата, на регулаторния държавен орган да се произнесе по мнението на един монополист. Това ако не е лобиране в нечистия смисъл на думата, здраве му кажи, господин Мирчев! Дайте ясен отговор защо отхвърляте предложението на господин Иванов, който предлага на базата на тази експертиза антимонополни текстове. Дайте едно смислено обяснение! Просто не може така с лека ръка да се отхвърля. Аз разбирам лобиране, обаче в края на краищата трябва това, което е записано в експертизите, да се спазва. Каквото и да ни каже тук представителят на Министерството на транспорта и съобщенията, аз виждам тук за какво става дума. Не може да се отхвърлят такива предложения, свързани с експертизи, със становище на председателя на парламентарна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Симеонов, заповядайте за уточнение.
БОЖИДАР СИМЕОНОВ: Благодаря Ви. Опасението, което беше представено, че се дава възможност да се засили монополната власт на оператора и той самоволно да отнема правото за линии под наем, без да изчаква решение на комисията, е един нюанс, който е съществен и който го има и в Европейските директиви. Става дума само за случаите на съществени изисквания. Господин Димитров почти представи казуса. Става дума когато се включва такова устройство, което ще наруши целостта на системата – може да я запали, може да стане нещо непредвидено. И в този случай няма време да се чака решение на Комисията за съобщенията тя да се произнесе. Защото дотогава може да се случи всичко с мрежата. Става дума за едно осигуряване и за една оперативност. Също ще отпаднат връзки, които са съществени. Това е смисълът на текста. И самата директива в своя нюанс на тълкуване позволява тази опция. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Други изказвания по този текст? Няма други желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Иванов в частта, която не е подкрепена от комисията – по т. 1 и 2.
Гласували 109 народни представители: за 36, против 70, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме чл. 144 в редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 70, против 11, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 145 комисията приема предложенията и предлага чл. 145, който става чл. 142, да придобие следната редакция:
“Чл. 142. (1) В случай че оператор не изпълни свое задължение по този раздел в срок до два месеца, засегнатите лица могат да отправят искане пред Комисията за регулиране на съобщенията.
(2) Комисията проучва направеното искане, като дава възможност на оператора да представи становище по него и при необходимост изисква допълнителни доказателства по направеното искане.
(3) Комисията в двумесечен срок от постъпване на искането с решение може да даде задължителни указания на оператора по направеното искане.”
По чл. 146 предложенията са подкрепени.
Комисията предлага чл. 146, който става чл. 143, да придобие следната редакция:
“Чл. 143. За нуждите на националната сигурност и отбраната на страната операторите със значително въздействие върху пазара предоставят с приоритет услугата “линии под наем”. При липса на техническа възможност операторите уведомяват незабавно компетентните органи по отбраната и сигурността.”
По чл. 147, който става чл. 144, предложенията са подкрепени:
“Чл. 144. (1) Операторите със значително въздействие върху пазара могат да предоставят услугата “линии под наем” извън обхвата на минималния пакет по договаряне с потребителите, при условия на публичност на техническите характеристики.
(2) Договорите за предоставяне на услугата “линии под наем” по ал. 1, включително договорените цени, се предоставят за сведение при поискване на Комисията за регулиране на съобщенията.”
По чл. 148 предложенията на народните представители са приети.
Комисията предлага чл. 148, който става чл. 145, да придобие следната редакция:
“Чл. 145. (1) Комисията за регулиране на съобщенията периодично, но най-малко веднъж годишно извършва и публикува проучване на пазара на услугата “линии под наем” и потребностите на пазара от типове линии извън минималния пакет.
(2) На базата на проучването по ал. 1 комисията след консултации с операторите публикува списъци с типове линии под наем, които подлежат на включване в минималния пакет, и сроковете за това включване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Изказвания по тези текстове? Няма.
Моля да гласуваме членове от 145 до 148 включително в редакцията на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 87, против 4, въздържали се 11.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Глава осма – Защита на интересите на потребителите”.
Комисията подкрепя предложението на Йордан Мирчев и предлага заглавието на глава осма да се измени така: “Глава осма – Защита интересите на крайните потребители”.
Комисията предлага чл. 149, който става чл. 146, да придобие следното съдържание:
“Чл. 146. (1) Обществените оператори предоставят далекосъобщителни услуги на крайни потребители при спазване принципите на прозрачност, пропорционалност и равнопоставеност, съобразно вида на използваната технология, категориите абонати и обема на трафика, без да създават предимства за отделни крайни потребители или група от тях по отношение на една и съща услуга.
(2) Операторите по ал. 1 изготвят общи условия за взаимоотношения с крайните си потребители, когато е практически неприложимо сключването само на отделни индивидуални договори с тях.
(3) Обществените оператори, които осъществяват далекосъобщения чрез фиксирана телефонна мрежа и мобилна мрежа, задължително изготвят общи условия.
(4) В случаите когато услугата се предоставя само въз основа на сключен индивидуален договор, задължително се прилага принципът на равнопоставеност по ал. 1, като договорът задължително съдържа изискванията по чл. 148.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези текстове? Господин Димитров, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря. Според мен е безсмислено да се въвежда нов термин “крайни потребители”. Ясно, аз разбирам, че става дума за потребители в крайните точки на мрежата, но никъде на друго място. Например, потребител оператор, който взима линия под наем или в тоя смисъл – при достъпите. Аз не знам дали има смисъл цялата глава да стане “Защита интересите на крайните потребители”. Това за мен е спорно. Ако кажем “крайни потребители” трябва в Допълнителните разпоредби да има дефиниция и текстът се обременява.
Ако пък в Допълнителните разпоредби има дефиниция на “крайни потребители”, трябва да има и само за “потребители”. Има ли?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По предложение на Нина Чилова след голяма дискусия се прие това и в Допълнителните разпоредби има и “потребители”, и “крайни потребители”.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Защото иначе изпадаме в информационен излишък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други желаещи за изказвания по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава осма и чл. 149 в редакция на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 10.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 150 има предложение от народния представител Благой Димитров – в чл. 150 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът на чл. 150 става текст на ал.1.
2. Създава се ал. 2 със следното съдържание:
“(2) При възникване на спорове по договори между оператора и абонатите се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 150, който става чл. 147, да придобие следната редакция:
“Чл. 147. Общите условия са неразделна част от индивидуалния договор между оператора и крайния потребител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по този текст? Няма желаещи.
Господин Димитров, поддържате ли предложението си?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Да, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Благой Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 18, против 67, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 150 в редакцията на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 7.
Член 150 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Членове 151 и 151а са безспорни.
Комисията подкрепя предложенията по чл. 151.
Член 151 става чл. 148 със следното съдържание:
“Чл. 148. Общите условия задължително съдържат:
1. идентификационни данни на оператора (наименование по последна съдебна регистрация, седалище и адрес на управление, номер/дата на издадената индивидуална лицензия или на регистрацията по обща лицензия;
2. описание на предоставяните услуги, качество на услугите и на обслужване, срокове за първоначално включване, за активиране на услугите и за отстраняване на повреди;
3. цени, начини и срокове за заплащането им;
4. основни права и задължения на оператора и крайния потребител;
5. условия за прекратяване и продължаване на индивидуалния договор;
6. задължение на оператора за:
а) предварително уведомяване за прекъсване и влошено качество на предоставяната услуга при извършване на профилактични прегледи, ремонти или поради развитие на мрежата, както и за сроковете на прекъсването или влошеното качество на услугата;
б) предварително писмено уведомяване на крайния потребител при искане за достъп до негови помещения;
в) публично оповестяване на адрес и/или телефон за контакт при повреди и за предоставяне на информация;
г) осигуряване на безплатен достъп до услугите за спешни повиквания до прекратяване на договора им по реда на общите условия на договора с крайните потребители;
д) съхранение в определен срок на данните, необходими за разплащанията;
7. процедури за разглеждане и произнасяне по жалби, молби и предложения на крайните потребители;
8. отговорности, обезщетения и неустойки при неизпълнение на общите условия;
9. условия и ред за спиране предоставянето на услугата при неплащане на дължимите суми или при договорни нарушения от страна на крайните потребители, свързани с ползване на услугата.”
И създаването на един нов чл. 151а.
Комисията подкрепя предложението, което се съдържа на систематичното му място в Глава четиринадесета “Тайна на съобщенията и защита на личните данни за целите на далекосъобщенията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Има ли желаещи за изказвания по чл. 151 и 151а? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 151 и 151а в редакция, предложена от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 10.
Текстовете са приети.
Съобщения:
Заседанието на Комисията по земеделието и горите, насрочено за днес от 16,30 ч., се отлага.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе днес, 10 септември, заседание от 16,30 ч. в зала 248-а.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе извънредно заседание днес от 16,30 ч. в зала 456-а и редовно заседание утре от 14,30 ч., ако има удължаване, а то ще има такова – от 16,30 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание в четвъртък от 15,00 ч. в зала 134-а.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,00 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов

Благовест Сендов

Секретари:
Гергана Грънчарова

Несрин Узун