Председателствали: председателят Огнян Герджиков и
заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Нейчева и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието. Искам да напомня, че съгласно решението на парламента, днес целият ден е посветен на
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Новопостъпили питания в периода от 3 до 9 септември 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Георги Петканов, министър на вътрешните работи, относно действията на МВР по защита на собствеността на гражданите при кражби от селски имоти. Следва да се отговори писмено до 20 септември т.г.
Постъпило е питане от Евгени Чачев към Милен Велчев, министър на финансите, относно данъчни ревизии на електроразпределителните предприятия "Столично електро-разпределение" и Електроразпределително предприятие "София-окръг". Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 септември т.г.
Постъпило е питане от Евгени Чачев към Долорес Арсенова, министър на околната среда и водите, относно поетите ангажименти от българското правителство към Европейския съюз по околна среда в изпълнение на директива на Европейския съюз относно градските пречиствателни станции за отпадни води. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 септември т.г.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Николай Василев, заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, относно хода на изграждането на новия терминал и писта на летище София и съобразяването им с новите изисквания за сигурност след атентатите от 11 септември 2001 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 септември т.г.
Постъпило е питане от народния представител Васил Маринчев към Фелиз Хюсменова, министър без портфейл, относно строеж на център за настаняване на бежанци на територията на с. Бусманци, район Искър в София. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 септември т.г.
Постъпило е питане от народните представители Йордан Бакалов, Васил Василев и Николай Младенов към Георги Петканов, министър на вътрешните работи, относно изпълнение на актуализираната Национална стратегия за противодействие срещу тежките криминални прояви и мерките за гарантиране на сигурността и спокойствието на българските граждани. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 септември т.г.
Постъпило е питане от народния представител Екатерина Михайлова и Росица Тоткова към Валентин Церовски, министър на регионалното развитие и благоустройството, относно изпълнението на Постановление на Министерския съвет от 28 юли 2004 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 септември т.г.
Постъпило е питане от народните представители Стойчо Кацаров и Иван Николаев Иванов към Николай Василев, заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията относно изискванията за работа с електронните документи в Министерството на транспорта и съобщенията. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 септември 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Димитър Дойчинов към Долорес Арсенова, министър на околната среда и водите, относно изграждането на ново летище в гр. Перник, кв. "Тева" и спазването на екологичните норми и изисквания. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 септември 2004 г.
Последно е постъпило питането от народните представители Йордан Соколов и Благой Димитров към Валентин Церовски, министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката на правителството и Министерството на регионалното развитие и благоустройството срещу неправомерното застрояване върху терени изключителна държавна собственост. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 септември т.г.
Уважаеми народни представители, постъпили са писмени отговори, както следва:
Постъпил е писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева на уточняващите въпроси от народните представители Лъчезар Тошев и Йордан Нихризов. Отговорът на тези въпроси е раздаден и е на банките.
Господин Тошев, за Вас има писмен отговор от госпожа Лидия Шулева.
На актуален въпрос на народния представител Евгени Кирилов писмен отговор е дал министърът на външните работи Соломон Паси.
Писмен отговор има от министъра на труда и социалната политика Христина Христова на актуален въпрос от народния представител Теодора Константинова.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Христина Христова на питане от народния представител Михаил Миков.
Писмен отговор от министъра на външните работи Соломон Паси на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Господин Тошев има още един отговор от министъра на вътрешните работи господин Георги Петканов.
Писмен отговор от министъра на отбраната Николай Свинаров на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова.
Госпожо Масларова, имате още един писмен отговор от министъра на финансите Милен Велчев.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Росица Тоткова.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Йордан Бакалов.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Христина Христова на актуален въпрос на народния представител Мария Стоянова.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, предстоят разисквания по питането на народните представители Лъчезар Тошев и Йордан Нихризов към заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева относно разпорежданията с активите и пасивите на външнотърговските дружества, регистрирани до 1990 г. и фонд "Задгранични дружества" към тогавашното Министерство на външната търговия.
На питането е отговорено на 3 септември 2004 г. На същото заседание 52 народни представители са внесли предложение за разисквания. Те са насрочени за днес.
Носителите на предложението за разискване са внесли и проект за решение.
Всичко това е раздадено на народните представители.
Съгласно чл. 87, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание разисквания се провеждат по реда на Глава шеста и продължават един час. Времето се разпределя, както следва: Национално движение Симеон Втори – 24,15 мин.; Коалиция за България – 12,15 мин.; Обединени демократични сили – 7 мин.; Движение за права и свобода – 5 мин.; Съюз на демократичните сили – 3,30 мин.; Новото време – 3,15 мин.; Народен съюз – 2,45 мин.; независими – 2 мин.
Обръщам още веднъж внимание, че на уточняващите въпроси народните представители Лъчезар Тошев и Йордан Нихризов, направени на заседанието на 3 септември т.г., министър Шулева е представила писмен отговор, който всички вие получихте.
Уважаеми народни представители, откривам разискванията.
Господин Лъчезар Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПГСДС): Благодаря, господин председател.
Почитаеми народни представители, вчера Народното събрание дебатира и даде оценка на преврата от 9 септември 1944 г.
Днес ние се обръщаме към друга страница от времето на комунистическия режим, която все още е непрочетена през изминалия 15-годишен период на българския преход към демокрация и това е въпросът за съдбата на задграничните дружества и инвестиции, направени до 1990 г. Този въпрос и до днес все още няма своя отговор.
През тези 15 години Съюзът на демократичните сили постоянно поставя този въпрос, тъй като той е свързан с въпроса за изразходването на значителни държавни средства, изнесени капитали, чиято съдба българското общество има право да знае.
Още във Великото Народно събрание Комисията относно причините за икономическата и политическата криза събираше материали по темата, които днес са в Държавния архив. Тогава тя беше председателствана от господин Петър Корнаджев – тогава депутат от Парламентарната група на СДС.
По същото време и вследствие на това, по време на премиера Димитър Попов се създаде правителствена комисия, продължила своята работа и при кабинета на Филип Димитров, когато е внесен един междинен доклад от 23 март 1992 г. на вицепремиера Димитър Луджев. По същото време са провеждани и преговори с фирмата за финансово разузнаване “Кроул”, които са прекратени поради свалянето на правителството на Филип Димитров. По това време финансовият министър Иван Костов и управителят на БНБ Тодор Вълчев наредиха ревизия на Българската външнотърговска банка, която включваше и задграничните дружества. С Постановление № 295 от 1994 г. при правителството на Беров е създаден регистър на задграничните дружества, за който министър Шулева ни информира, че информацията за него е все още служебна тайна, но е поискано да бъде разповерена.
По време на предишния мандат аз имах две питания по тази тема, но въпреки че министрите, на които задавах този въпрос, се ангажираха да извършат проверки, до окончателно изясняване на въпроса все още не се е стигнало.
През този мандат също отправих две питания към министъра на икономиката и министъра на финансите, а на 4 септември 2002 г. по наше предложение се обсъждаше създаването на анкетна парламентарна комисия, която да се занимае с тази тема, но за съжаление не получихме подкрепа от мнозинството.
Днешните дебати са по ново питане, което заедно с господин Нихризов отправихме към министъра на икономиката и разискванията по него са по искане на депутати от СДС, ОДС, Народен съюз, няколко депутати от НДСВ и независими.
След толкова години можем да кажем, че за задграничните дружества знаем няколко неща. Знаем, че са създадени по Указ 535 за икономическо сътрудничество между български юридически лица и чуждестранни юридически и физически лица; по Указ 56, а също и по линията на бившата Държавна сигурност. Знаем за регистъра, намиращ се в Министерството на икономиката и очакваме данните от него. Знаем, че пак там се намират документите на съществувалия до 1990 г. фонд “Задгранични дружества”. След дълги издирвания установихме, че в БНБ се намира ревизионният акт на Българската външнотърговска банка, копие от който е изпратен и на Главната прокуратура по дело № 4 за икономическата катастрофа. Към него е и приложение № 12, за което вестниците писаха, че е изчезнало, но то не е изчезнало, и което представлява списък на дружествата, получавали валутни средства и размера на средствата, както и погасяването им. Не знаем все още каква информация има в тези източници, но бихме искали да знаем и смятаме, че българският народ също има право да знае това. В момента знаем, че през този период са приватизирани 50 дружества, някои други – неизвестно колко – са фалирали, други съществуват и днес. Смятаме, че трябва да се сложи ред по този въпрос в държавата и да се знае какво е станало с тези дружества и какво е състоянието им днес.
За целта настояваме правителството да създаде междуведомствена комисия, която в къс срок да информира Народното събрание и обществеността за констатираните факти. Искаме и Националната разузнавателна служба също да предостави на Народното събрание данните, с които разполага. Тя е под юрисдикцията на президента и от отговора, който ни бъде предоставен, ще проличи и неговото отношение по темата.
Искаме БНБ също да предостави на Народното събрание ревизионния акт на Българската външнотърговска банка, за който стана въпрос, и приложенията към него. Цялата тази информация не може да се обявява за тайна. Ние не желаем по този начин обществото да продължава да е в неведение кой и за какво е изхарчил неговите пари. Българите имат право да знаят това и продължават да очакват този отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Уважаеми народни представители, имате думата по тази тема. Има ли желаещи?
Докато има колебаещи се, позволете ми да представя проекта за решение, който е внесен:
“Проект

РЕШЕНИЕ
във връзка с питането на народните представители
Лъчезар Тошев и Йордан Нихризов към
заместник министър-председателя и министър на
икономиката госпожа Лидия Шулева
относно разпорежданията с пасивите и активите на
външнотърговските дружества, регистрирани до 1990 г.
и фонд “Задгранични дружества” към тогавашното
Министерство на външната търговия

Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 1 и ал. 3 от правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Възлага на Министерския съвет в едномесечен срок да създаде междуведомствена комисия за проучване на състоянието на задграничните дружества с българско участие, както и инвестираните държавни средства в чужбина в периода до 1990 г. и тяхната съдба към настоящия момент.
2. Комисията по т. 1 в шестмесечен срок да внесе доклад в Народното събрание за констатираните факти.
3. Задължава Националната разузнавателна служба в тримесечен срок да представи на Народното събрание информация за създадените до 1990 г. задгранични дружества с българско участие.
4. Задължава министъра на икономиката в тримесечен срок да декласифицира информацията за задграничните дружества с българско участие, съдържаща се в регистъра, създаден съгласно Постановление № 295 на Министерския съвет от 1994 г., и да я представи на Народното събрание.
5. Задължава Българската народна банка в тримесечен срок да предостави на Народното събрание копие от ревизионния акт на Българската външнотърговска банка и приложенията към него - № 440-00-204 от 4 май 1993 г.”
Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Защо е важно да се реши въпросът за съдбата на тъй наречените външнотърговски дружества? Защото до ден-днешен ние нямахме дори информация за техния брой. Току-що пристигна сведение във връзка с нашите уточняващи въпроси в предното питане и знаем, че регистрираните външнотърговски дружества постепенно са нараствали, за да стигнат цифрата около 311 през 1990 г. Все още обаче неизвестна е сумата, с която те са били кредитирани, сумата, която е била получена от Българската външнотърговска банка.
Важен е и друг въпрос – че периодът на 1983 г., когато броят на външнотърговските дружества започва да нараства, странно съвпада с периода, в който България започва да взема огромно количество външни кредити. Тези кредити днес висят на българската икономика като воденичен камък, защото те трябва да бъдат върнати към кредитодателите. В този момент точно българските външнотърговски дружества започват да получават средства от Българската външнотърговска банка. Остава въпросът дали няма свързаност между двата въпроса – моментът, в който България затъва в кредити, и моментът, в който броят на дружествата нараства лавинообразно.
Следващият момент, който трябва да разгледаме и за което предлагаме да има комисия от изпълнителната власт, е странното движение на икономическите механизми преди 1990 г. Първо се появява правилник, после се появяват Указ 56, а оттам нататък пререгистрацията на фирмите дава възможност съвсем леко държавни средства да преминат в частни ръце.
Миналия път госпожа Шулева – заместник министър-председател, подхвърли името на една фирма – СД “Булгарлизинг”. Има нещо много интересно. Тя е организирана по Правилника за стопанската дейност с решение от 31 август 1985 г., но през 1989 г. по вече действащия Указ 56 на 27 септември – времето, в което никой не е смятал, че в България може изобщо да има частна собственост, фирмата се пререгистрира като акционерна фирма и оттам нататък това става без решението на Министерския съвет. Напълно нормално съдът впоследствие приема, че тя е правоприемник на държавното дружество “Булгарлизинг”.
Бихте казали - нищо лошо, ако следствията, които идват от това са искания и претенции по отношение на средства, предоставени чрез държавната фирма СД “Булгарлизинг", и оттам нататък искания към "Финтекс" - Габрово - със спечелено дело, към “Текстилмаш” – Габрово, към “Дунавска коприна”, към “Булто” – Първомай, и т.н., и т.н.
Ако ние днес не направим оценка за това какво е състоянието на дружествата, утре може би ще си задаваме въпроса: а дали част от средствата, които днес ни висят като държава, като народ, като кредити към чужди кредитодатели, не са потънали някъде в този период във външнотърговските дружества?
Радвам се, че тук се появи господин Божинов, радвам се за факта, че той миналия път обеща да съдейства за дебата във всяко отношение. Вчера беше 9 септември и разглеждахме т.нар. “велика революция”. Днес е 10 септември и трябва да се занимаем с въпроса за опитите за “криминална революция” в България. Така че аз ще бъда много щастлив за съдействието на тези, които имат пълна яснота относно нормативните актове и съдбата на средствата, които ние днес издирваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Давам думата на господин Владимир Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, действително смятам, че българското общество има необходимостта да бъде вдигната завесата над една част от нашата история, която касае дейността на задграничните дружества, и заедно с това тя е пряко свързана с натрупването на огромния външен дълг на България в периода 1984-1989 г. Нашето общество и българските граждани действително се нуждаят да разберат къде отидоха парите на България, от кого се похарчиха и дали в момента съществува някаква информация в чии ръце са те, дали в момента не се правят опити те да се върнат в страната?
Заедно с това вземам думата с една лека забележка във връзка с този проект за решение, защото в желанието си действително да постигнем определени резултати и да разкрием определена информация пред обществото и пред себе си ние неволно може да влезем в противоречие със закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Точка четвърта ли?
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Да, имам предвид т. 4, уважаеми господин председателю и уважаеми колеги.
Смятам, че задължението на министъра на икономиката да декласифицира класифицирана информация, съдържаща се в документи, които носят някакъв гриф "секретно", така априори, с решение на Народното събрание, е в противоречие със Закона за защита на класифицираната информация. Трябва да прецизираме много внимателно този текст, защото поначало съществува задължение на органа, който класифицира, в случая на министъра на икономиката, при отпаднала, така да се нарече, необходимост да декласифицира съответната информация. Това е негово задължение по закон.
Що се отнася до тогава, когато не е отпаднало основанието за класифициране на конкретната информация, ние не можем да вменим такова задължение на министъра, а ще го вкараме в едно нарушение на закона. Смятам, че това не е допустимо, дотолкова доколкото в т. 3 е предвидено задължението на Националната разузнавателна служба, а може би и на други служби, в които се съдържа подобна информация, да я предадат на Народното събрание. Ние имаме съответния ред, по който тя може да бъде съхранена в Народното събрание, ако тя действително, казвам, само ако действително съдържа класифицирана информация, съдържа сведения, които касаят националната сигурност и не могат просто да бъдат разкрити. Затова много моля след този дебат да се направи редакция на проекта за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Направете конкретно предложение, господин Дончев. Може и писмено да го представите.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Да, разбира се. Значи можем единствено да препоръчаме на министъра на икономиката да изпълни своето задължение по Закона за защита на класифицираната информация там, където е отпаднало основанието, тя да бъде декласифицирана. Но да задължаваме министъра на икономиката да декласифицира информация априори, според мен това не е допустимо и ще бъде в противоречие със закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Има ли други желаещи народни представители?
Господин Божинов, заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
Има нещо странно във внесеното предложение от уважаваните колеги народни представители. Чета подред имената на вносителите: № 8 е Валентин Василев – той е бил министър, който е имал пряко отношение към тези въпроси в продължение на години.
Чета по-нататък: № 20 – Евгени Чачев – министър; № 25 – Иван Костов – министър-председател на България в продължение на четири години и министър на финансите други две години. (Шум и реплики.) Приемам всички корекции, вие знаете за кой става дума. № 34 - Йордан Соколов – министър на вътрешните работи.
Тези хора искат да възложим на Министерския съвет в едномесечен срок да се създаде комисия. Ние не сме против нито една дума от това, което сте внесли. Даже нюансът - кое да разсекретяваме, е подробност. Цялата истина трябва да бъде налице по този въпрос.
Но аз се питам: защо четири години, когато имахте мнозинство в парламента, когато вие бяхте министри, когато службите бяха на ваше разположение, когато омразата и отношението към бившите създатели на тези дружества беше също така налице, вие не дадохте на българския народ тази истина? И отговора го дължите. (Неразбираема реплика от залата.) Не реплики от залата, тук, от трибуната, за да влезе в стенограмата. Затова ние не можем да коригираме своето отношение и днешното си поведение към този въпрос.
Казах и миналия път, тези дружества са създадени в една друга система и среда, в която е функционирала нашата икономика. Трябвало е да се доставят и научно-технически постижения за България, заобикаляйки системата, която добре познавате. Имало е и други мотиви, които може би на мен са ми неизвестни. Нашата икономика и националното стопанство е функционирала в друга среда. Когато държавата се оттегли, се създадоха изключително благоприятни условия да бъде извършено присвояване на това национално богатство.

Аз не зная дали идеолозите на тази система в годините са имали възможност лично да се облагодетелстват, но факт е, че са нанесени огромни щети на българския народ. И ние ще подкрепим предложението за този пореден, аз не казвам последен, но пореден опит да се търси тази истина. Стига да е добронамерен, стига да няма намерение това да се използва за користни цели.
Надяваме се, че тази истина не може да засегне нашата партия. Тя може да засегне някои, които са действали от нейно име, които са използвали привилегиите от това, че са били членове на партията. Но тези хора в годините – и вие знаете за много от тях – смениха и политическата си принадлежност, смениха и поведението си, днес се явяват лидери на други партии, а техните деца са в основата и гръбнака на тези, които днес управляват страната.
Така че, членовете на нашата партия нямат никакви причини да се срамуват и да се притесняват от истината, която може да излезе. За да не губим повече време, ние ще гласуваме “за” . (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Други желаещи народни представители? Госпожа Литрова, заповядайте, имате думата.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на народните представители от Движение за национално възраждане “Оборище” искам да заявя, че ние ще подкрепим предложения проект за решение във всички точки, които са предложени.
Бих искала само да кажа, че преди две години бяхме инициатори и съвносители на такъв текст, но тогава уважаемото народно представителство отхвърли с решение опита на българския парламент да разкрие поне част от истината за това по какъв начин и в какъв размер са източени парите на българския народ. Затова всякакви упреци за предходни управления – че не са направили това, което се предлага да свършим днес ние, са много слаб аргумент за това, че едни хора не са си свършили работата, а днес искат да поправят тази грешка. Това можем да го направим и с успеха на Тридесет и деветото Народно събрание поне частично да разберем каква е истината за една голяма сума, която България следва да получи, ако се добере до истината.
Има множество информации, които естествено трябва да бъдат получени по законов път, включително и с искания на главния прокурор до съответните международни финансови институции. Само по този начин и при успешно действие и на парламентарната комисия, и на Министерския съвет, и на правораздавателните органи, ние ще можем да получим една информация, която има възможност да бъде разсекретена след приетите поправки в законите на Швейцария от 1994 и 1995 г., където банковата тайна вече няма този характер, който имаше преди години.
Така че това, което се дължи на България, е в интерес на България. Това, което е добро за България, е добро за всички българи и няма да навреди по никакъв начин на нито една политическа сила, която е управлявала и която всъщност би могла да дължи извинение на българския народ. Но нашата цел днес е друга – да се опитаме да достигнем до тази информация, да се опитаме да я използваме в полза на нашето бъдеще. И всякакви опити да се поставят пречки пред българското народно представителство, да се твърди, че тази информация е класифицирана и няма възможност това да бъде променено, са неоснователни, тъй като българското народно представителство може да реши всичко, което е в полза на българската държава и на българския народ.
С това искам да кажа, че ние подкрепяме предложението във всички точки. Смятам, че българското народно представителство, вземайки това решение, може да даде реален принос, за да научим истината, да се поучим от нея и да се възползваме от информацията, до която ще достигне тази комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
Господин Никола Николов има думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (независим): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми колеги! Аз много се радвам, че има такава инициатива в Тридесет и деветото Народно събрание, но бих казал, че за съжаление каквато и да е тази инициатива, тя за пореден път ще бъде обречена на гибел. Радвам се също, че цялото българско общество, което в момента наблюдава дебата, ще бъде в голямо очакване да излезе истината за тези външнотърговски дружества, но за съжаление в исторически план, който се е докосвал до тази тема, или му се е случвало нещо, или са падали правителства.
Бих искал още да кажа, че основата на тези външнотърговски дружества чак към днешна дата резонират във всички тези неща, на които ние ставаме свидетели – гангстерски войни, преразпределение и т.н.
Бих маркирал, че тези търговски дружества са създадени с определени благородни цели, които, както казаха колегите, са били научно-техническо развитие на страната и т.н. Но е имало и дружества, които са се занимавали с така наречените други специфични дейности. Тези други специфични дейности са били финансирани от специални сметки, които от своя страна са въртели българската икономика на ръба на закона.
Във връзка с това към днешна дата всичко това резонира в така нареченото преразпределение. И аз лично се съмнявам, че ще има голям ефект от това. Напълно подкрепям и бих подкрепил всички видове решения, които всяко едно Народно събрание приеме, влючително и тази инициатива, но бих стигнал по-далеч – нищо конкретно няма да се случи, уважаеми колеги, защото тук се изисква не само национален политически консенсус, тук се изисква и желание за излизане на истината. На всички, които до този момент са управлявали и са се опитвали да направят нещо необходимо, впоследствие се е случило нещо друго. Свидетели сме по време на ревизията, възложена от министър Иван Костов по външния дълг на Република България, как се случиха разни арести, случиха се разни работи и имаше други корекции на взаимоотношенията.
Необходим е голям политически консенсус и дори да се стигне по-далеч – да се създаде специален закон, който от своя страна да уреди статута на всички тези взаимоотношения със задна и с бъдеща дата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Давам думата на господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз няма да се изказвам по въпроса, искам да направя едно конкретно предложение към текста на вносителите. В т. 1 от предложеното решение, в края на пасажа, където се казва “в чужбина в периода до 1990 г. и тяхната съдба към настоящия момент”, предлагам думите “и тяхната съдба към настоящия момент” да отпаднат, тъй като съдбата им в чисто хронологичен смисъл едва ли е толкова интересна. Този текст да бъде заменен с “а също така и действията на държавните органи по управлението на държавната собственост в горепосочените дружества след 1990 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще Ви помоля да ми дадете писмено предложението си, за да мога после да го подложа на гласуване.
Давам думата на господин Димитър Стефанов.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също искам да направя едно предложение, отнасящо се до приватизацията на част от тези дружества. В парламента има подкомисия по приватизацията, знаете, че тя изготви един нелош доклад за приватизацията. Бихме могли да възложим на тази комисия да изготви доклад за приватизацията на тези дружества, като се има предвид, че информацията е достъпна, има Агенция за следприватизационен контрол, която съсредоточи в себе си тези досиета по приватизацията.
Така че моето предложение е в една отделна точка да запишем: “Задължава (или възлага) на подкомисията за приватизацията да изготви доклад в тримесечен (или шестмесечен) срок за приватизацията на задграничните дружества с българско участие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Стефанов, ще Ви помоля да ми представите предложението си в писмен вид.
Има ли други желаещи? Заповядайте, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря, господин председател.
Моето предложение се отнася, разбира се, ако и господин Румен Овчаров е съгласен, да не отпада “и тяхната съдба към настоящия момент”. Да отпадне само “и”, на мястото на “и” да се постави запетая и да добавим Вашето предложение по отношение на държавните органи.
Ако считате, без да отпада “и тяхната съдба” – на тия финансови ресурси, ще бъде добре. Тогава да добавим Вашето предложение, господин Румен Овчаров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За Народен съюз остана към 1 мин. и 15 сек.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз също смятам, че всички трябва да подкрепим този проект за решение. Не съм съгласен с предложението на господин Овчаров да отпаднат думите за “тяхната съдба към настоящия момент”. Този въпрос трябва да ни интересува особено, защото тези дружества, създадени с различни цели в един предходен момент, именно след 1990 г. започнаха да се приватизират и то една голяма част от тях по някакви неясни способи.
Имаше данни на Националната разузнавателна служба още 1992 г., че лица, изпълнявайки поръчка дали на “Държавна сигурност”, дали на друго българско държавно учреждение да регистрират такива дружества с държавни средства, понеже след това от печалбата били върнали тези средства, те вече считат, че тези дружества стават техни.
Поддържам да остане текста на тази точка такъв, какъвто е.
Що се касае до т. 4, смятам бележката на господин Дончев за основателна и предлагам, като отпаднат думите “да декласифицира”, т. 4 да гласи:
“4. Задължава министъра на икономиката в тримесечен срок да предостави на Народното събрание информацията за задграничните дружества с българско участие, съдържаща се в регистъра, създаден съгласно Постановление на Министерския съвет № 295 от 1994 г.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз ви благодаря.
Времето на независимите изтече, на ОДС – също.
Като че ли няма други желаещи да вземат отношение, което означава, че би трябвало да преминем към гласуване.
Аз чакам всеки момент в пленарната зала да се появи и Владимир Дончев, който някъде прави редакция на т. 4. Но, ако не се появи, то просто няма как да стане.
Уважаеми народни представители, ако не възразявате и ако няма други желаещи да вземат отношение, ще подложа на гласуване проекта за решение.
Преминаваме към гласуване на проекторешението като започвам с предложенията за корекции в отделните текстове.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Румен Овчаров, който предлага в края на т. 1 да бъдат добавени думите “а също така и действията на държавните органи по управление на държавната собственост във външнотърговските дружества след 1990 г.”. Тоест, цялата точка става:
“1. Възлага на Министерски съвет в едномесечен срок да създаде междуведомствена комисия за проучване на състоянието на задграничните дружества с българско участие, както и инвестираните държавни средства в чужбина в периода до 1990 г. – разбрах, че не възразявате да остане “и тяхната съдба към настоящия момент” – а също така и действията на държавните органи по управление на държавната собственост във външнотърговските дружества след 1990 г.”
Уважаеми народни представители, моля гласувайте предложението на господин Румен Овчаров.
Гласували 145 народни представители: за 120, против 12, въздържали се 13.
Предложението с прието.

Следващото предложение е на народния представител Йордан Соколов за нова редакция на т. 4, която аз ще я произведа, както той я представи:
“4. Задължава министъра на икономиката в тримесечен срок да представи на Народното събрание информацията за задграничните дружества с българско участие, съдържаща се в регистър, издаден съгласно Постановление на Министерския съвет № 295 от 1994 г.”
Това да бъде редакцията на т. 4.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 162 народни представители: за 146, против 10, въздържали се 6.
Предложението на господин Йордан Соколов се приема.
Следващото предложение е на народния представител Димитър Стефанов за нова т. 6, която да гласи:
“6. Задължава подкомисията за контрол върху приватизацията в тримесечен срок да изготви доклад за извършените приватизационни сделки със задгранични дружества с българско участие.”
Това е неговото предложение.
Уважаеми народни представители, моля да гласувате това предложение за нова т. 6 в решението.
Гласували 155 народни представители: за 152, против 1, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Струва ми се, че при това положение не е необходимо да чакаме господин Дончев, тъй като имаме добра редакция на т. 4, предложена от господин Йордан Соколов и приета от Народното събрание.
Аз мисля, че няма повече предложения, което ми дава основание да подложа на гласуване в цялост проекта за решение с направените промени.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 172 народни представители: за 171, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
С това приключваме разискванията по питането и то предсрочно.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, би трябвало да преминем към отговори на въпроси и питания от народни представители. Първи ще отговаря министърът на финансите Милен Велчев, който всеки момент ще влезе в пленарната зала, както ме увериха.
Искам да кажа, че той трябва да отговори първо на питане от народните представители Никола Джипов Николов, Иван Георгиев Иванов, Димитър Йорданов и Васил Василев относно ефекта от мерките, предвидени в меморандума между Международния валутен фонд и българското правителство върху икономическия растеж и доходите.
Бих предложил на народните представители, които са отправили питането към министър Велчев, да го развият междувременно. (Реплики от залата). Министър Велчев е запознат с питането, с което мисля, че сте наясно. Ако имате против, разбира се, няма да го направите. Съгласен съм.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Дайте почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз съм готов да дам почивка, но си представях, че е на входа на Народното събрание, като ми казаха, че идва всеки момент, а той се оказа, че е на изхода на Министерския съвет.
Затова обявявам 15 мин. почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Възобновявам заседанието.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Милен Велчев – министър на финансите, ще отговори на питане на народните представители Никола Джипов Николов, Иван Георгиев Иванов, Димитър Йорданов и Васил Василев относно ефекта от мерките, предвидени в меморандума между Международния валутен фонд и българското правителство върху икономическия растеж и доходите.
Заповядайте, господин Георгиев. Разполагате с пет минути пленарно време.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (ПГСДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър на финансите, уважаеми колеги! Макар че отговорът на министърът на финансите на нашето питане закъсня твърде много, считаме, че този въпрос има изключително важно значение за бъдещето на българската икономика. Прекият резултат от мерките, които се предлагат в меморандума, е намаляване на икономическия растеж за сметка на предсрочното погасяване на задълженията към някои кредитори. Прави впечатление, че предлаганата от правителството политика се разминава рязко с декларираните намерения за повишаване на стандарта на живот и стимулиране на бизнеса. Правителството счита, че дефицитът по текущата сметка може да бъде преодолян чрез намаляване на ликвидността на банковата система и ограничаване на кредитирането без да се доказва наличието на зависимост между двете. Проблемът за дефицита би представлявал сериозна заплаха, само ако успоредно с неговото нарастване се наблюдава намаляване на валутния резерв, който в момента е повече от достатъчен, за да гарантира стабилността. Правителството избира да погаси предсрочно задълженията към някои кредитори, да изкупи обратно дълг в момента, когато е необходимо да се стимулират качествените кредити за развитие на икономиката, което да доведе до желания по-висок и устойчив икономически растеж.
Неправилно и опасно се отива към ограничаване на всички кредити, вместо да се ограничат до известна степен тези кредити, които нямат пряко отношение към стимулиране на износа. Чрез предлаганите мерки ще се намали рязко ликвидността на банковата система, като може до доведе до кризи в някои от търговските банки.
Много опасно е спирането на инвестициите в пътната инфраструктура, което ще има пряк негативен ефект върху голяма част от икономиката, включително туризма, който бележи изключителен темп на растеж. Концентрирането на всички правителствени средства и резервни фондове в БНБ крие риск от конюнктурни политически решения, като се имат предвид и политическите лица, назначени в Управителния съвет на БНБ. Това неминуемо ще бъде разбрано от потенциалните инвеститори в България. По този начин държавата става спирачка на стопанската инициатива, а средствата на данъкоплатците ще бъдат използвани срещу развитието на конкуренцията в банковия сектор и икономиката.
Изтеглянето на ресурси от търговските банки ще направи кредитите по-трудно достъпни и по-скъпи, без в момента кредитирането да е достигнало до необходимите за бързото развитие на икономиката нива. Натискът, който ще бъде оказан върху банките, ще се отрази първо върху отпускането на инвестиционни кредити, които са по-дългосрочни и по-рискови от потребителските и жилищните кредити. По този начин ефектът върху платежния баланс ще бъде точно обратен на желания от правителството. Липсата на кредити за модернизирането на производството, предимно малките и средни предприятия, ще рефлектира върху конкурентоспособността им в периода, предхождащ членството ни в Европейския съюз.
Арогантно звучи намерението на правителството да намали темпа на нарастване на заплатите и да води гъвкава политика при назначаване и уволняване на работници и служители, за да се стимулира по този начин конкурентоспособността на българската икономика. Този аргумент не издържа дори само при факта, че в момента средната заплата в България е по-ниска от тази в Румъния, а чуждите инвестиции се насочват предимно към държави от Централна и Източна Европа, където заплатите в сравнение с България са по-високи в пъти и качеството на работната сила е на съответното ниво. Намаляването на разходите на общините, координирано със спиране на пътното строителство, ще доведе до увеличаване на разходите в бъдещ период за много от инфраструктурните обекти, които ще се амортизират по-бързо поради слабата поддръжка в момента. Пред развитието на туризма се очертават проблемни години, защото разрушаващата се пътна инфраструктура и неприветливите общини ще отблъснат чуждестранните туристи. Домакинствата, изтеглили потребителски кредити за различни стоки през последната година, ще трябва да заплащат по-високи лихви без да са ги предвидили в момента на тегленето и в комбинация с намаления темп на нарастване на заплатите ще се създаде потребителска криза.
Декларираните намерения на правителството за борба с корупцията и повишаване на качеството на административните услуги не съответстват на предлаганите мерки за ограничаване на заплатите в държавния сектор. Правителството едва ли може разумно да даде обяснение защо се налага изкупуването на външен дълг, след като дори в момента в България нивата на правителствения дълг са под 60%. С така предложения меморандум сме изправени пред риска България да намали икономическия си растеж, да затрудни инвестициите и модернизацията на икономиката, да предизвика банкова и политическа криза.
С оглед на гореизложеното нашето актуално питане към Вас, уважаеми господин министър на финансите, е следното: как ще се отразяват на икономическия растеж и доходите мерките, предвидени в меморандума за икономическа и финансова политика? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря, господин Георгиев.
Господин министър, заповядайте да отговорите на питането. Разполагате с 10 минути пленарно време.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с питането относно ефекта от мерките, предвидени в меморандума между Международния валутен фонд и българското правителство върху икономическия растеж и доходите ви информирам за следното.
Правителството съгласува и договори с Международния валутен фонд основните политики, мерки и параметри за периода 2004 – 2006 г., които залегнаха в едно ново споразумение от типа “предпазно”, тоест, изпълняване на съгласувана с фонда програма без да се използва възможността за кредитиране.
Обикновено такава програма се възприема от страни, които нямат нужда от външно финансиране, но желаят да запазят печата на одобрение, който едно споразумение с МВФ налага сред международните финансови и икономически среди, както и дисциплиниращия и координиращ ефект върху икономическата политика на страната, осигуряван от мониторинга на МВФ. Отчетено бе, че на този етап са налице обективните фактори за подобна трансформация. Тя предлага определени предимства за страната, най-вече от гледна точка на положителния сигнал към инвеститорите и капиталовите пазари. Двегодишното споразумение предвижда провеждането на комплекс от мерки за решаването на важни за страната ни проблеми. В рамките на проведените разговори по договаряне на новата програма с фонда бяха разгледани и отчетени следните потенциални за страната рискове.
Първо, по-големият дефицит по текущата сметка на платежния баланс от 8,5% от брутния вътрешен продукт.
Второ, темповете на нарастване на банковите кредити за частния сектор, които бележат увеличение през първите месеци на тази година.
Трето, намаляващата конкурентоспособност на българската промишленост.
В хода на дискусията беше постигнато съгласие, че българското правителство разполага с достатъчен инструментариум да контролира тези потенциални рискове и че достигнатото високо ниво на макроикономическа стабилност няма да бъде застрашено. Разработената в меморандума икономическа политика за периода 2004 – 2006 г. разчита на фискални корекции, строга политика на доходите в публичния сектор, силен банков надзор и управление на ликвидността, а също и на структурни реформи, в това число приватизация в контекста на валутния борд.
Нарастването на работните заплати в бюджетния сектор следва да бъде обвързано с нарастването на производителността на труда в реалния сектор. Това следва да се прави с оглед подпомагане конкурентоспособността на икономиката, постигане на висок икономически растеж и ненарушаване на основните макроикономически пропорции.
Вследствие от провежданата политика се очаква реален ръст на брутния вътрешен продукт от средно 5,25% за периода 2004 – 2006 г., големи чужди инвестиции, стимулирани от паричните потоци от приватизацията, на които, бих добавил, вече сме свидетели, намаляване на съотношението на външния дълг до 50,5% от брутния вътрешен продукт в края на 2006 г., намаляване на съотношението на публичния дълг към брутния вътрешен продукт на 37,75% в края на 2006 г. в резултат на фискалния баланс, реализацията на приходите от приватизацията и пестеливото използване на държавните гаранции.
Средната инфлация на потребителските цени ще спадне до 3,5% през 2005 и 2006 г. в резултат на строгите мерки във фискалната и подоходната политика и на структурните реформи. Естествено е, че главна цел на провежданата политика е, била е и си остава ускореното икономическо развитие, даже бих казал за следващата година с бюджета, който ще предложим, ускоряване на темповете на икономическо развитие и само по този път можем да очакваме същото, подобно по темпове нарастване на реалните доходи на населението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате възможност за уточняващи въпроси.
Има думата господин Никола Николов - за два уточняващи въпроса в рамките на 2 минути.
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Това, което досега отговорихте, е ясно. Така обосновахте и подписването на споразумението с Международния валутен фонд. Въпросът е, че аз очаквах, след като отговаряте четири месеца по-късно, че Вие ще направите анализ на досега случилото се и ефектът от мерките, които са взети. Затова моите два допълнителни въпроса са в тази връзка. Вие вероятно сте готов да ми отговорите как оценявате досега взетите мерки, намаля ли кредитната експанзия, както Вие наричате поведението на българските банки, които кредитират българските домакинства и българската икономика? Каква е структурата на даваните в момента кредити, става дума най-просто за съотношението между потребителски и инвестиционни кредити? И, разбира се, отговорите на тези два въпроса трябва да доведат и до отговор на въпроса имат ли ефект мерките върху дефицита в търговския баланс на страната за месеците от задаването на въпроса и сключването на споразумението до този момент или Вие очаквате това да се случи по-късно? Ако по-късно, кога? Най-общо това са моите два уточняващи, допълнителни въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Имате думата за отговор, министър Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Николов, ще отговоря накратко, че ефектът от мерките е забелязан, макар и не във всички посоки такъв, какъвто може би сме очаквали и бихме желали да видим. Факт е, че кредитите продължават да растат с темпове, по-високи от желаните, и не говорим, разбира се, за намаляване на кредитите въобще. Говорим, че устойчивият темп на растеж на кредитите според нас трябва да се търси около 30% годишно, докато пред последните месеци те продължават да нарастват с по-големи темпове. Едната възможна хипотеза е, че мерките, предприети от правителството и БНБ, са били прекалено скромни, за да дадат ефект, но, разбира се, ние не можем да знаем със сигурност какъв щеше да бъде темпът на нарастване на кредитите, ако не бяха взети тези мерки. Той можеше да се ускори. Тоест взетите мерки фактически са довели до запазване на досегашните темпове на растеж. Малко, съвсем скромно намаляване, разбира се, но далеч не дотам, докъдето бихме искали. Алтернативата можеше да бъде бързо ускоряване дори на темповете, което щеше да увеличи макроикономическите рискове пред икономиката.
Сега едва ли мога да ви кажа точни цифри за съотношението между потребителски и инвестиционни кредити, но това, което например ми направи впечатление в един от анализите на платежния баланс през последните дни, е, че за първите шест месеца от годината вносът на машини и съоръжения се е увеличил с над 100% спрямо миналата година. Тоест това очевидно говори за бързо увеличение именно на инвестиционните кредити, които всички бихме искали да видим, че нарастват, а не на потребителските. Разбира се, знаем, че потребителските кредити растат и това може да се види с просто око в ежедневието, в задръстванията, на които сме свидетели, че стават все по-големи и по-големи в резултат на бързия внос на автомобили.
Платежният баланс, както казах, показва едни много оптимистични данни. Наистина, поради продължаващия растеж на кредитите и дефицитът по текущата сметка не намалява, но поне не се и увеличава спрямо нашите първоначални прогнози прекалено много. За сметка на това много оптимистични са резултатите от развитието на преките чуждестранни инвестиции. За първите шест месеца на годината ние сме регистрирали 978 млн. евро преки чуждестранни инвестиции, което почти е равно, доближава се до сумата за цялата 2003 г., която от своя страна беше рекордна за най-новата история на България. Знаете, че бяха преразгледани нагоре и очакванията за преки чуждестранни инвестиции за цялата година и на този етап очакваме поне 2 млрд. долара такива, които, ако станат факт, това ще е над 40% нарастване спрямо миналата година. Също така ще означава, че те ще са повече, отколкото е дефицитът по текущата сметка – нещо, което, разбира се, само можем да приветстваме.
В заключение само ще ви обърна вниманието на изключително положителното посрещане на последните действия на правителството в резултат и на изпълнението на мерките, предвидени с Международния валутен фонд. В резултат на обявяването на намерението и по-късно на факта на изкупуване на брейди-облигациите, предплащането им, две от трите най-авторитетни агенции за кредитен рейтинг повишиха кредитния рейтинг на България на инвестиционен “3В минус”, с което смея да твърдя, че се създадоха още по–добри условия за ускорено привличане на преки чуждестранни инвестиции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Велчев.
Господин Николов, заповядайте да изразите своето отношение към отговора на министъра.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз съм доволен от отговора на министъра, защото в него той доказа правотата на нашата теза, че това споразумение по никакъв начин и в съвсем малка степен ще повлияе върху наричаната от министъра кредитна експанзия на българските банки, няма да се подобри или влоши съотношението между дадените инвестиционни и потребителски кредити, каквото се целеше, дефицитът по текущата сметка на платежния баланс ще продължи да се увеличава, може би със забавени темпове, но във всеки случай няма да бъде опасен за макроикономическите показатели в българската икономика и съвършено напразни бяха онези рестриктивни мерки, които взехте. Така че в този смисъл аз съм доволен от отговора на господин министъра.
Не мога обаче да бъде доволен по никакъв начин от водената по този начин политика. Вие може би се примирявате с икономическия растеж от 4-5%, от растеж на доходите, който да стимулира, както Вие казвате, конкурентността в българската икономика, разбирайки, че конкурентността в българската икономика ще се дължи единствено и само на плащането на по-малки заплати и ограничаване потреблението на българските граждани. Но ние считаме, че това не е правилна политика. Ние считаме, че вие обричате страната на бедност. Икономически растеж от 4-5% е крайно недостатъчен, още повече че ние виждаме, че имаме реално и сериозно увеличение на преките чуждестранни инвестиции, които покриват дефицита по текущата сметка, което автоматично означава, че нямаше никаква нужда от вземане на мерки, които да ограничават този дефицит.
Ние считаме, че е напълно достижим за българската икономика и е задължително за нея създаването на условия за икономически растеж от 10%, основи, които да дадат възможност на българската икономика да бъде конкурентна и растяща при влизането ни в Европейския съюз. Считаме, че заплащането на българите в България трябва да бъде такова, че да стимулира потреблението, като преструктурирането на българската икономика даде възможност на българската икономика, първо, за производство веднъж на инвестиционни стоки, за да се удовлетворява инвестиционното търсене, и втори път, на качествени потребителски стоки, за да удовлетворяваме увеличеното търсене.
Накрая искам да кажа, че нас не ни удовлетворява политика, която обрича България на бедност, а българите – на незавидната съдба на черноработници в обединена Европа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Николов, но говорихте с цяла минута повече. Моля Ви, съобразявайте се с времето.
За процедурно предложение има думата госпожа Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПГОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
По време на заседанието на Народното събрание във вчерашния ден – 9 септември, депутатът Румен Овчаров си позволи да нарече Демократи за силна България “неофашистка партия”, а българската десница – “хитлерофашистка и апологетстваща хитлерофашизма”. Това очевидно са оскърбителни и напълно безпочвени квалификации, на първо място, за Народното събрание, за всички нас. Яростта на депутата беше предизвикана от текст в приетата със 167 гласа “за” и 43 гласа “против” декларация на Народното събрание по повод 60-годишнината от установяването на комунистическия режим в България, който гласи, че “на 9 септември 1944 г. бе прекъснат европейският ни път, избран още през ХІХ век от строителите на съвременна България”.
В тази връзка изразяваме крайното си възмущение и настояваме по силата на чл. 117 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да наложите на господин Румен Овчаров предвидените дисциплинарни мерки.
Настояваме също така във Ваше лице да вземете мерки и по отношение на това да установите практика и да съгласувате, да обсъдите в председателството проблема, свързан с повтарящи се прояви на подобно поведение на народни представители от Българската социалистическа партия и да съгласувате поведението на водещите пленарните заседания така, че подобни прояви да бъдат санкционирани.
Това изявление и тази процедура ще бъде оформена писмено и ще бъде внесена в деловодството на Народното събрание с адресат председателя господин Огнян Герджиков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, може да го адресирате до него. Ще се обсъди на Председателски съвет може ли да се наложи.
Нормално е подобно възражение да се прави в деня на пленарното заседание, а не след това.
Следва актуален въпрос към министър Велчев, който е отправил народният представител Росица Тоткова относно структурата на териториалната дирекция и териториалните служби на Националната агенция за приходите в Благоевградска област.
Имате думата, госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! През 2002 г. със закон беше създадена Националната агенция по приходите, която трябва да установява и събира публичните вземания, като обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените лица, самоосигуряващите се лица. Целите на тези промени и създаването на Национална агенция по приходите могат да бъдат определени в две посоки. Едната е ориентираната към администрацията, както Вие сам я определихте – чрез централизацията на структурите на данъчната администрация да се постигне оптимално използване на бюджетните средства и повишаване ефективността в работата на данъчната администрация, както и повишаване на доброволното плащане и събиране на данъчните задължения, което да гарантира изпълнението на бюджета и повече приходи в него.
Втората цел е ориентирана към българските граждани и фирми, които плащат данъци. Още в самия закон е определено и е намерила място превенцията, че събирането на данъчните задължения и публичните задължения чрез осигуряване на необходимата информация на данъчно задължените лица и на тези, които дължат други публични вземания, е чрез разясняване на правата и задълженията им, чрез разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за тяхното попълване.
Именно във връзка с това е и моят въпрос към Вас: каква структура на данъчните дирекции и териториалните служби предвиждате? Как ще обезпечите ефикасното обслужване на гражданите в Благоевградска област? Ще се съобразите ли с характерните специфични особености на Благоевградска област, каквито вероятно има и в други области? Аз ще посоча някои от тях.
В Благоевградска област живеят 345 000 души. Площта й е 6449 кв. км. На територията на областта се намират едни от най-големите планини, което безспорно създава затруднение при комуникацията между отделните населени места: Рила, Пирин, Родопите, Огражден, Снежанка, Влахинска планина, Беласица и т.н.
Освен това областта е организирана и разделена на 14 общини с 280 населени места. Тези характерни особености на Благоевградска област предполагат и специфичен подход при определяне на структурите на Националната агенция по приходите, така че да може да се осъществява и втората цел на закона, а именно – обслужване на гражданите, което да бъде съобразено с възможностите, които имат те, и с възможностите, които им е дала природата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова.
Министър Велчев, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Тоткова! Към момента структурите на Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите са в процес на разработване. Предвиждаме те да бъдат окончателно готови до края на тази година.
Основните аргументи при определяне структурата на НАП ще бъдат: постигане на по-високо качествено обслужване на гражданите и фирмите, повишаване ефективността на контролната дейност и оптимизиране разходите на администрацията. Предвижда се структурите на агенцията да са съсредоточени в областните центрове, като част от дейностите по обслужване на гражданите ще се извършват и в други населени места в изнесени офиси. Конкретните населени места ще се определят след оценка на икономическите и географските особености, броя на населението в тях.
В момента се извършва преструктуриране на данъчната администрация, което се състои в централизация на дейностите по администриране на републиканските данъци в областните градове и обособяване на дейността по местните данъци и такси, което е първа и най-важна стъпка от проекта за реформа на приходната администрация и изграждането на НАП.
На следващ етап, събирането на местните данъци и такси може да се предостави на общинската администрация в съответствие с изискванията за стабилизиране на общинските финанси и за засилване на местния контрол върху тях.
При преструктурирането на данъчната администрация се предвижда в Благоевградска област да се изградят салони за обслужване на данъкоплатците за републикански данъци, в градовете Благоевград, Разлог, Гоце Делчев, Сандански и Петрич, т.е. там където и в момента предоставяме услуги на гражданите. Обслужването по местни данъци и такси ще бъде запазено във всички общини, като за целта ще се търси активното съдействие на местната власт по места.
Допълнително се развиват алтернативни начини за обслужване. От началото на тази година се предостави възможност за плащане на данъци и подаване на данъчни декларации по ЗДДС по Интернет, а до края на годината чрез Интернет ще се приемат и останалите годишни данъчни декларации. Ще се създаде възможност за обслужване и чрез зелен телефон.
Уверявам ви, че приоритет в реформата на приходната администрация е повишаване качеството на обслужването на данъкоплатците и оптимизиране на работните процеси. Реализирането на тази основна цел следва да се осъществи чрез изграждане на Национална агенция за приходите и функционирането й като една модерна система за администриране на публичните плащания, което ще гарантира тяхната стабилност и високо ниво на събираемост, ще подобри качеството на административното обслужване на данъкоплатците и осигурителите и ще намали както техните, така и държавните разходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Велчев.
Госпожо Тоткова, имате правото на реплика. Заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Велчев! Аз се надявам, че от 1 януари 2006 г., когато се очаква да бъде факт прилагането на Закона за единното събиране на публичните вземания от Националната агенция по приходите, ще видим такъв подход, при който наистина ще се отчитат характерните особености и гражданите ще могат да разчитат, че услугите, които им предоставя държавата и с които ги задължава държавата, ще бъдат доближени до тях. Защото има едно много съществено противоречие във всичко, което Вие казахте и което е вече практика в България.
От една страна, централизация на услугите и съсредоточаването им в областните центрове и, от друга страна, ефектът, който гражданите очакват, а това е именно доближаване на услугите до тях. С тези промени трябва да се стремим не само към събиране на парите, тъй като хората са задължени по закон, но да създаваме и такива условия, които ще могат да ги улесняват при изпълнението на тези задължения, които им е възложила държавата. А те са изключително важни. А не да използваме такива наречени "алтернативни методи" за събиране, които не са достъпни за българските граждани. Аз мисля, че опитът Ви досега, който Вие не споделихте, сигурно Ви подсказва това, че много малко хора могат да се възползват от тези алтернативни начини на предоставяне на документите. По много причини - едната от тях, че всяка допусната грешка ще означава, че хората отново трябва да подават тези документи и другата е, че просто липсват такива комуникационни средства. Няма да открия Америка, ако кажа, че в нашата област, свършвам, има населени места, които се борят за телефон – все още, да не говорим за Интернет. Затова Ви моля да се съобразявате с това, че законът има и друга цел – да доближи услугите до гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова.
Питане към министъра на финансите господин Велчев са отправили народните представители Димитър Йорданов и Иван Иванов, относно изказани намерения за прехвърляне контрол върху събиране на акцизите при производство във вътрешността към Агенция "Митници".
Господин Йорданов, имате думата. Заповядайте да отправите питането към министър Велчев.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПГСДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, тъй като ние считаме, че въпросите, касаещи реформата в българските митници, имат изключително важно значение както по отношение на поетите ангажименти на България при присъединителния процес и преговорния процес, така и по отношение на българската икономика като цяло, имат пряко отношение към борбата със сивата икономика и към защита на приходите на държавата. Затова ние Ви задаваме този въпрос, като Ви даваме възможност да информирате както народните представители, така и гражданите на България за всички предприети от Вас вече действия, както и за планираните за в бъдеще действия, касаещи тези реформи в българските митници.
Затова Ви отправяме следното питане: в редица Ваши изказвания пред медиите заявихте намеренията си за прехвърляне функциите на контрола върху събирането на акциза при производство във вътрешността от Данъчна администрация към Агенция "Митници". Предприети ли са вече законодателни и други стъпки за изпълнение на тази европейска практика и имате ли намерения да ползвате средства от външно финансиране по европейски програми за въвеждането й?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Йорданов.
Заповядайте за отговор, министър Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Йорданов! В почти всички страни-членки на Европейския съюз администрирането на акцизите се осъществява изцяло от митническите администрации както при внос, така и при производството на акцизни стоки. В съответствие с тази утвърдена европейска практика Министерството на финансите започна работа за осигуряване на необходимите нормативни и административни предпоставки за нейното въвеждане в началото на 2006 г. В изпълнение на ангажиментите, поети от България в процеса на преговорите за присъединяване към Европейския съюз по Глава десет "Данъчна политика", беше разработен проект на нов Закон за акцизите. С него се цели въвеждането от 1 януари 2006 г. на специфичния режим отложено плащане на акциза. Режимът представлява съвкупност от правила, приложими за производството, складирането и движението на стоки при отложено плащане на акциза. Със закона също така ще се възложи на митническите органи цялостното администриране на акцизния данък.
По отношение изграждането на административния капацитет, необходим за изпълнението на тези нови функции от митническата администрация, бих искал да ви информирам, че Агенция "Митници" разработи необходимите документи и кандидатства за проект "Изграждане на национална система за администриране на акцизния данък изцяло от митническата администрация в рамките на програма ФАР 2004-2006 г.". В обхвата на проекта са включени три компонента, свързани с различните аспекти на административния капацитет, а именно:
Компонент 1 – изграждане на правен и административен капацитет за администриране на акцизния данък;
Компонент 2 – доставка на специализирано оборудване за контрол и анализ на акцизни стоки и
Компонент 3 – разработване на информационна система за администриране на акцизния данък.
Проектът е принципно приет от Европейската комисия, като предстои неговото окончателно одобрение до края на тази година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Велчев.
Уточняващи въпроси – господин Йорданов Вие ли ще зададете?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПГСДС): Господин министър, смятам, че отговорът Ви беше прекалено кратък за такъв важен въпрос, който зададох. Затова ще Ви задам два допълнителни въпроса и се надявам на тях по-подробно да ми отговорите.
Искам да припомня на народните представители и на гражданите на България, че преди повече от две години българското правителство, след едно скандално заседание, взе решение на Министерския съвет да се сключи консултантски договор с фирмата “Краун ейджънтс” от Великобритания, заобикаляйки Закона за обществените поръчки, като засекрети целия договор. Този договор съвсем наскоро беше продължен с едноличното Ваше решение за още две години, като подписването стана преди да изтече срока му и без да са анализирани окончателните резултати от първия договор. Общата сума за двата договора ще надхвърли 60 млн. лв. възнаграждение за частната консултантска фирма “Краун ейджънтс”.
Защо напомням за този договор? Защото единият от допълнителните ми въпроси е: има ли клаузи в новия договор с консултантската фирма "Агентите на короната", които касаят извършването на дейности по контрола и движението на рискови стоки, каквито са алкохолът, цигарите и горивата и които са акцизните стоки?


И вторият ми допълнителен въпрос е – има ли проекти през изминалия период от Вашия мандат по европейските и други програми, касаещи дейността на Агенция “Митници” и реформата в митниците, които са одобрени и впоследствие отказани? Каква е причината те да бъдат отказани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Йорданов.
Министър Велчев, заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси на господин Йорданов.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Йорданов, от Вашите допълнителни въпроси получих чувството, че Вие сте бил на друга планета през последните няколко месеца, за да твърдите, че не са били анализирани резултатите от изпълнението на договора с “Краун ейджънтс” досега. Ние се скъсахме да обясняваме пред медиите и пред обществеността за това какви са резултатите, разделяйки и структурирайки ги по най-различни показатели. Дори бяхме обвинени от много места в PR-акции. До Вас изглежда не е достигнала всичката тази информация.
За да Ви помогна все пак да получите тази информация макар и съвсем накратко, тъй като съм сигурен, че предстоят още много въпроси в рамките на този парламентарен контрол мога само да кажа, че само през тази година всеки месец ние регистрираме увеличение на приходите от митническа администрация на съпоставима база с над 20% спрямо съответния месец от миналата година. И това става всеки месец.
Това е в допълнение към сериозното нарастване на приходите през втората половина на 2002 г. и през 2003 г. спрямо предходния период и означава, че за цялата 2004 г. ние очакваме увеличаването на приходите да е поне с 50%, т.е. приходите да са поне с 50% по-високи отколкото ние заварихме през 2001 г. и да съставят поне 3,8 млрд. лв.
На фона на това преизпълнение мисля, че и Вие ще се съгласите, че наистина немалката сума, която плащаме по консултантския договор с “Краун ейджънтс” е една от най-добрите инвестиции, които държавата е направила. Възвръщаемостта й е поне 50 лв. за всеки лев, инвестиран в този договор.
Що се отнася до конкретните въпроси – в новия договор с “Краун ейджънтс” наистина се предвиждат мерки за специален подход и допълнителни мерки, допълнителни действия за контрол на високорисковите стоки. Те не са формулирани като акцизни стоки, но в голяма степен се припокрива понятието “високорискови” с “акцизни” стоки.
Контролът върху акцизните стоки е обект на новите законодателни промени. Консултации по администрирането на акцизните стоки Агенция “Митници” ще получи предимно от своите европейски партньори по линия на Програма ФАР, а от “Краун ейджънтс” ние ще очакваме благодарение на новите пет мобилни групи, които скоро ще влязат в действие конкретно съдействие за контрола върху високорисковите стоки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Велчев.
Господин Йорданов, заповядайте, за да изразите своето отношение към отговора на министъра.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПГСДС): Уважаеми господин министър, аз не отричам, че “Краун ейджънтс” имат някаква заслуга за увеличените приходи от митниците, но опитът Ви, и дори го доказахте, като разделихте всички приходи върху разхода за договора с “Краун ейджънтс”, да изкарате, че единствено и само “Краун ейджънтс” докарват увеличение на приходите в българските митници не може да бъде коректен не само към всички митнически служители, а и към всички нас. Аз знам защо го правите това.
Ще Ви дам един пример с проект по Програма ФАР, който е отказан, след като беше одобрен. Това е проектът “Граничен и вътрешен контрол” през 2002 г. Той беше отказан поради следното, цитирам: “Препокриване с договора с “Краун ейджънтс”.”
Само през 2002 г. умишлено Вие сте пропуснали около 7 млн. евро безвъзмездна помощ за митниците, с което според нас сте ощетили България и българските данъкоплатци.
И ако се съмнявате в моите думи, нека Ви цитирам още две изказвания.
Първо, господин Муртен Юнг Олсен ръководител на отдел “България” в генерална дирекция “Разширяване” в писмо до госпожа Кунева казва: “Би било полезно да се получи обяснение от страна на Агенция “Митници” или Министерството на финансите относно начина, по който подписаният нов, голям търговски договор между българското правителството и “Краун ейджънтс” ще се съвместява с текущата и предложената помощ по Програма ФАР и как тези усилия ще бъдат координирани в бъдеще с цел избягване на дублиране”.
И второто изказване, което ще Ви цитирам, е на господин Мишел Дане, президент на Световната митническа организация в интервю за в. “Труд”, където на въпрос каква оценка ще даде на договора с “Краун ейджънтс”, господин Дане казва: “Аз не съм благосклонен към намесата на частни организации в работата на митниците. За мен митническата функция е държавна отговорност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)


(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме парламентарния контрол.
Уважаеми народни представители, има думата да развие своето питане народният представител Емилия Масларова. Питането е към министъра на финансите относно отпускане на средства от 3000 до 10 000 лв. за реализиране на малки проекти в общински населени места.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! В средата на м. май Политическият съвет на НДСВ – забележете, казвам Политическият съвет на НДСВ, а не Министерският съвет на Република България – взема решение общинските координатори на Националното движение Симеон Втори, народните представители и областните управители да подготвят малки проекти за общините. Изискванията, които са изпратени до областните координатори на НДСВ от заместник-председателя на партията господин Свинаров, са ясни и категорични – това трябва да бъдат атрактивни обекти. Те трябва да са за срок от около година, средствата са от 3000 до 10 000 лв., забележете – да не решават задачи, които са задължение на държавните органи – подчертавам го, защото после ще кажа и нещо друго, да имат бърз и видим резултат, да се извършват от страна на бизнеса, на неправителствените организации, на граждански сдружения, към тях да има публичен интерес, и допълнително изискване – липса на пряка връзка със задължителните функции на държавата или общините. Кой може да кандидатства? – Неправителствени организации, фирми, институции, групи. Какво ще представляват тези малки атрактивни тъй наречени демонстративни обекти? Те ще бъдат от градската инфраструктура – чешма, автобусна спирка, мост, надлез, подлез, пасарелка, детска площадка, фонтанче, шадраванче – нещо, което да е добро и атрактивно.
Дотук всичко добре, с тази разлика обаче, че е тази депеша, пускайки се на областните управители, на областните координатори, започват да се раздават пари. Започват да се представят проекти, които се утвърждават не от държавните институции. Аз не зная кои са държавни институции. Значи кметовете не са държавна институция, а областните управители са държавна институция – нещо много интересно в българския политически живот. Започват да се раздават средства по много интересен начин.
В Старозагорско в едно от селата се отпускат 10 000 лв. за сметопочистване, с тази разлика обаче, че то се извършва от концесионер, на който общината плаща и са поети всички ангажименти. Господин министър, купуват се съдове за събиране на смет “Бобър”, които са за разделно сметосъбиране. Забележете – разделно сметосъбиране в едно село, и кошчета за боклук, това, което прави общината. Иска се да се направи детска площадка. Пари за детска площадка се отпускат при положение, че тази детска площадка е построена още през 2002 г. по проект “Красива България”. Иска се да се възстанови една църква, само че тя през 2003 г. вече е реставрирана.
Не искам да продължавам по-нататък, защото мога да изброя още много, много такива неща. Пред мен има проект, докладван до Комисията за инфраструктурни проекти на НДСВ, касаещ разградско село, подписан от народната представителка Ирен Варадинова и заместник-областния управител, но не областният, защото областният се казва Сюлейман. Предполагам, че коалиционният партньор на управляващите от НДСВ не е навлязъл достатъчно навътре в разпределението на парите за тези тъй наречени демонстративни проекти.
Така че, господин Велчев, това са интересни неща. Вие сте министър на финансите, не на пеперудите. Тук става въпрос за раздаване на пари. Аз не зная как може една политическа партия, макар и управляваща, с най-добро намерение да помогне на гражданите по села, градове и т.н., да раздава пари по политическа преценка. В крайна сметка Вие като министър на финансите имате ли някаква по-голяма информация откъде политическото ръководство на партията, която Ви е изпратила в кабинета на България и Ви е поверила една от най-отговорните длъжности – да финансирате и контролирате ресурсите на българския данъкоплатец, взема и по какъв начин чрез областната управа, която се оказва, че не е държавна структура, а някаква партийна структура, разпределя тези пари? Това интересува твърде много народни представители и твърде много граждани в страната. Моля да отговорите на този въпрос. (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането на народния представител Емилия Масларова.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Масларова, ще си позволя да отговоря само на въпроса, който сте задали в писмения материал, макар че доста по-пространно развихте този въпрос. Мисля, че само за пеперудите не ме попитахте.
Смятам, че финансирането на проектите трябва да се осъществява чрез бюджета на Министерския съвет. За целта с Постановление № 185 на Министерския съвет от 28 юли са предоставени допълнителни средства от републиканския бюджет за 2004 г., в т.ч. 12 млн. лв. по бюджетите на областните администрации за изграждане на малки обекти с регионално значение. Разглеждането и одобряването на представените проекти ще се извършва от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тяхното реализиране от областните управители ще се извършва по ред, определен с инструкция на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Благодаря.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Много несериозен отговор!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Масларова, имате думата да изразите Вашето становище по получения отговор и да зададете два уточняващи въпроса в рамките на две минути.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви.
Аз определено считам, че такъв вид отговор е меко казано обиден, но не за мен, а за българския парламент. Ние не питаме за несериозни неща, а за неща, свързани с парите на българските данъкоплатци.
Господин Велчев, аз Ви питам и Вие много добре знаете, независимо, че съм написала в своето питане един въпрос, че трябва да отговорите и на допълнителни въпроси. Първо, защото след тази депеша на господин Свинаров се създават сдружения с нестопанска цел. Например в Стара Загора са създадени пет такива сдружения, в четири от които фигурират двамата народни представители господин Механдов и госпожа Петя Божикова, защото те са хората, които ще изграждат тези обекти, те са хората, които ще кандидатстват за тези пари, те са хората, които за три кофи за събиране на боклук ще вземат 10 000 лева. (Ръкопляскания в блока на КБ.) Много интересно е колко струват тези кофи и къде ще отидат останалите пари.
Господин министър, след като има такова решение на Министерския съвет и след като има излишъци в бюджета, мен много ме интересува – всъщност Вие миналата година не дадохте пари и не се съгласихте да дадете пари за поевтиняване на картите за градския транспорт на ученици и пенсионери – защо точно сега раздавате тези пари, които съм убедена, че ще бъдат усвоени много по-бързо и светкавично, отколкото предприсъединителните фондове, защо точно тези пари и точно сега се раздават по този начин? Защо не се знаят от общините при положение, че вие действате там на общинска собственост, без да се иска разрешение от общината, от собственика на съответния парцел, имот, сграда и т.н.? Тоест вие се опитвате, прескачайки българския парламент, прескачайки хората в България, като разпоредители на бюджета на страната да действате своеволно.
И все пак, след като имате излишъци в бюджета, аз ще Ви задам два допълнителни въпроса: първо, ще дадете ли допълнително пари за поевтиняване на билетите за градския транспорт на ученици и пенсионери; и второ – как ще контролирате по какъв начин са изразходвани тези пари на българските данъкоплатци чрез тези проекти, които се извършват от депутатите от НДСВ? (Частични ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата да отговорите на двата допълнителни въпроса.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо Масларова, с моя макар и кратък отговор се опитах да Ви насоча към мисълта, че въпросите по-скоро трябва да се зададат на тези ведомства, които ще администрират и контролират усвояването на тези средства. Ще трябва да Ви върна към Устройствения правилник на Министерството на финансите и ако имате желание, мога да Ви го изпратя да се запознаете с него, за да разберете, че нещо, което би трябвало да Ви насочи в задаването на първия от допълнителните Ви въпроси, е, че Министерството на финансите не раздава парите, а допълнителните средства се отпускат извън бюджета.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): НДСВ ги раздава.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Мога ли да довърша? Ще ми разрешите ли да довърша?
Допълнителните средства извън Закона за бюджета се отпускат по решение на Министерския съвет с постановление, както е станало и сега.
Ролята на Министерство на финансите, разбира се, включва и финансовия контрол върху тези средства чрез Агенцията за държавен финансов контрол. Можете да сте сигурна, че АДФК ще изпълни вменените й функции по контрола на тези средства и те няма да бъдат разпилени нецелесъобразно и незаконосъобразно. Разбира се, роля има и Сметната палата, но това е друг въпрос, извън компетенцията на Министерството на финансите.
Конкретно на допълнителния Ви въпрос мога да Ви кажа, че аз не мога да предскажа какво ще направи Министерският съвет до края на годината, в случай, че има свободен ресурс за разпределение, нито мога да предскажа какво ще реши Народното събрание за бюджета за следващата година.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Аз говоря за този бюджет, за 2004 г.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Но скоро ще бъдем свидетели на двете групи решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Масларова, имате две минути да изразите Вашето становище.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Естествено не мога да бъда доволна от отговора на министъра на финансите. Първо, защото аз го питам не за парите и за бюджета за 2005 г., а затова, което ще бъде като излишък в приходната част на бюджета, т.е. допълнително събрано през 2004 г. Така че, не може правителството да не си е направило някакви разчети в тази насока.
На второ място, искам да споделя тук пред вас, уважаеми колеги, че ми е ясно защо не подкрепихте един проект на закон за правилата, за етичните норми на поведение на народните представители в България. То е съвсем ясно. Явно, че етичните норми не са в прерогатива на това управление, което си позволява – пак подчертавам, господин министър, че тук става въпрос дори и за решение на Министерския съвет. Аз не знам защо не са информирани всички политически централи и неправителствени организации в България, а са информирани точно областните управители на НДСВ, само подчертавам, точно координаторите на НДСВ и никой друг, и депутатите от НДСВ. Никой друг не може да кандидатства да участва в такива малки демонстративни проекти.
Още нещо, господин министър. Аз току-що Ви казах, че се дават пари за направени вече неща с пари на общините, които са също държавни пари. Те не са пари на кмета "Х" или на кмета "У".
Господин министър, бих Ви препоръчала, след като има излишъци в бюджета, след като ще правите демонстративни проекти – една част от тези пари да ги насочите, да съберете 200-300 души от селата, да ги заведете по българското Черноморие и там да им покажете на практика демонстративното строителство на властимащите. Мисля, че ще има добър ефект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Божинов, имате думата от името на парламентарна група.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър!
Завършилият дебат и казаното тук по този въпрос ми дава основание от името на парламентарната група да заявя следното: този случай не е първият, при който по добре обмислен и законово обезпечен начин - държавни средства, пари на данъкоплатците се използват за теснопартийни пропагандни, себични и користни цели.
Второ, тази акция наречена "малки обекти с голямо социално значение" не е и най-голямото паразитно изразходване на средства.
Кое обаче е характерното? Кои са ключовите думи, които характеризират дейността на правителството и управляващата партия по този въпрос? Според мен те са три – откритата арогантност и откровеност, с която се извършва тази акция. Първо, политическото ръководство на управляващата партия даде своите указания как трябва да действа партийната система. Не се притесни да заяви целите и механизмите и да каже, че обектите ще бъдат точно под 10 хил., за да не минават по един друг законов ред, който иска прозрачност, който допуска конкурентност между фирмите. Не се притесни да каже, че точно областните управители ще бъдат тези, които ще филтрират проектите.
Областните управители не се притесниха да изпратят на кметовете писма, с които им предлагат доброволно да се откажат и да предоставят на областните управители да изберат фирмите. А там е ключът, уважаеми господа, защото ако в Белослатинската община някой е решил например, че боядисването на един мост за 9936 лв., а не за 10 001 лв. е най-важният обект, големият въпрос е не в цвета на боята, а коя ще бъде фирмата. А фирмата, която ще боядисва моста за 9 хил. лв. идва при кмета да му каже, че тя ще бъде изпълнителят на обекта преди той да е подписал на областния управител, че делигира правата си той да го определи. Нали разбирате за какво става дума?
И друг път сме били свидетели и сутринта говорихме за един много мащабен грабеж на България. Този е малък – става дума за около 300 млн. лв., но характерното е откровената арогантност и това, че нямат страх от медиите, от кметовете, от хората, при които ще отидем да ни ръкопляскат преди изборите.
Принципният въпрос обаче е друг - когато ние критикуваме, трябва да заявим как бихме го правили и как трябва да се прави.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ, от място): Ето го разпределителя!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Той е партийният идеолог, а тук е другият.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Партийният идеолог е на трибуната.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Е, не е лошо да имате такъв идеолог при Вас.
Моята мисъл е следната: трябва да се сложи край на практиката от последните осем години.
ТОДОР КОСТУРСКИ (НДСВ, от място): Защо осем, другите седем къде са?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: От осем говоря, защото Жан Виденов предлагаше друга политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, без диалози! Продължавайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Коя е практиката за която говоря? Изпълнителната власт предлага на управляващото мнозинство, а то доброволно се съгласява приходната част на бюджета да бъде умишлено занижена по две причини: първо, да има комфорт за изпълнителната власт, че винаги ще преизпълни тази приходна част и няма да има недоволни. Второ, със закон също поискан от нея, но гласуван от мнозинството, да се осигури правото зад гърба на парламента да изразходва тези средства.
Тази акция, за която говорим "малки обекти с голямо социално значение" може да паразитизира и да се проявява само на основата на тази икономическа философия, която вече осем години съществува в България.
Ние смятаме, че противно и различно от тази практика трябва да бъде максимално напрегната приходната част на бюджета. Парламентът отговорно, в съответствие с конституционните си права и задължения трябва да разпредели тези средства според най-важните приоритети на страната. Не трябва да бъдат орезвани, както до сега, средствата за строителство в общините, така наречените "капиталови разходи". Тези средства, ако действително са обезпечени от приходната част, да бъдат предоставяни на общините, а те знаят да субординират обектите според тяхната важност и според политиката, с която са спечелили общинските избори.
Тази практика трябва да бъде прекратена. Тя ще се прояви тук, тази есен при приемането на бюджета. Ще бъде крайно и драстично реализирана от управляващото мнозинство, защото ще им трябват пари за май и юни за нови такива кампании и това ще бъде един тест, кой кой е и колко струва в българския политически живот.

Българската социалистическа партия не само ви критикува, тя заявява от тази трибуна, че нашата политика ще бъде друга – максимално осигуряване на приходната част на бюджета, публично разпределение на тези средства тук в българския парламент, максимално осигуряване на капиталовите разходи за общините според приоритетите, които те предлагат. Тоест ние не само критикуваме, ние заявяваме другата политика, която предлагаме на българския народ. Който е решил кокошкарски да се облагодетелства, той има и една кратка политическа съдба, каквато ви очаква и вас, тези, които искате да се облагодетелствате с тези 300 млн. – 150 млн. за социални нужди и 150 да разделите с фирмите, които ще определите да изпълняват тези обекти. Това са два различни морала, две различни политики и българският народ ще ги оцени по един-единствен начин. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: От името на парламентарна група има думата господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Божинов! От името на Парламентарната група на НДСВ изразявам категорично несъгласие с тези квалификации. Вярно е, че ние като правителство, като управляващи се стараем да направим нещо конкретно за хората. Аз лично съм присъствал на редица събрания по малките села и градове, където се изпълняват такива проекти и хората са доволни, че най-сетне нещо се прави за конкретното село, за конкретния обект.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Какво направихте с парите на данъкоплатците през последните години?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Навсякъде процедурите са абсолютно прозрачни. (Шум и реплики в КБ.) Фирмите, които участват, подават своите оферти и областните управители са онези, които трябва да контролират спазването на закона в това отношение.
В този смисъл бих помолил колегите от Коалиция за България да бъдат малко по-умерени в квалификациите - за различни користни цели, арогантни грабежи и прочие. Това са квалификации, които може би издават известна завист за това, че те не са се сетили може би навремето (смях в КБ) да направят нещо за хората, докато в момента се прави нещо конкретно и смятам, че хората ще го оценят наистина по достойнство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме по-нататък.
За процедура – заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Ние сме в дневен ред на парламентарен контрол и до този момент, за два часа и половина от работното време е минал само министърът на финансите, даже не е приключил, има още много въпроси. Аз съм много доволна, че съм задала един въпрос през месец юли на министър Церовски за почистването на снега и предполагам, че някъде към декември ще му дойде ред и той ще бъде подготвен да ми отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какъв Ви е процедурният въпрос, госпожо Масларова?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Ще кажа, господин председател, имам право да се аргументирам в рамките на две минути. Научете правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Кажете си процедурния въпрос.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: В същото време министри, които трябваше да отговарят за подготовката на първия учебен ден, за екологичната катастрофа в Стара Загора, където се извършва, бих казала, екологичен терор над гражданите на Старозагорска област, се очертава да отговарят някъде в началото на следващата учебна година.
Така че аз моля да поставите на гласуване процедурното ми предложение следващият петък да бъде цял ден посветен на парламентарен контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли противно процедурно предложение? Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз разбирам това, което госпожа Масларова каза, то е с благородни подбуди, тъй като действително има закъснение с парламентарния контрол.
Уважаеми колеги, имаме закъснение с важни законопроекти.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): А вчера защо загубихте целия ден на парламента с приказки!
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това е проблем на Народното събрание. Тези законопроекти ние трябва все пак да ги минем през пленарната зала. Затова правя противно процедурно предложение, тъй като имаме и законодателна работа. Ние сме и за това в Народното събрание, а не само за парламентарния контрол.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): А вчера за какво бяхте в Народното събрание? Да си губите времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към гласуване.
Искам да ви обърна внимание, колеги, че това е втори пореден петък, който посвещаваме изцяло на парламентарния контрол.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Няма значение, Вие сте длъжен да поставите на гласуване предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение следващия петък целият пленарен ден да бъде посветен на парламентарен контрол.
Гласували 181 народни представители: за 111, против 66, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Господин Великов, заповядайте за процедурно предложение.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз апелирам и към Коалиция за България, съгласен съм, че вчера денят можеше да протече и по друг начин и да не губим толкова много време за декларациите, но така или иначе те са вече факт. А сега бих помолил да прегласуваме.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ще поискаме проверка на кворума.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Като поискате кворум, това означава и днес да не си свършим работата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): А защо ви няма в парламента, като имате работа?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Имаме достатъчно законопроекти, колеги, затова предлагам да прегласуваме и следващия петък да си работим поне час и половина по законодателната програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на прегласуване направеното предложение от народния представител Емилия Масларова следващият петък да бъде посветен на парламентарен контрол.
Моля, гласувайте.
Гласували 191 народни представители: за 114, против 73, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Следващият петък ще бъде посветен на парламентарен контрол.
Продължаваме с питането на народния представител Димитър Дойчинов относно дълговете на общините от Пернишка област и мерките за тяхното преодоляване.
Заповядайте, уважаеми господин Дойчинов, да развиете Вашето питане към министъра на финансите господин Милен Велчев.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз се радвам, че моят въпрос ще бъде слушан от 191 народни представители (смее се). Надявам се, че те, макар и да ги няма, проявяват такъв изключителен интерес и толкова много народни представители имат желание да чуят тази тема. Разбира се, тя е изключително важна.
Искам да напомня съдържанието на моето питане: какви са размерът и структурата на дълговете на общините от Пернишка област към 30 юни 2004 г. и какви мерки се предприемат от местната и централната власт за тяхното преодоляване?
Задавам въпроса, за да няма спекулации с информационно затъмнение по тази изключително важна тема. От друга гледна точка, след като правителството обяви, че предоставя 100 млн. лв. за допълнително разплащане с общините, съвсем естествено възниква въпросът дали са ликвидирани дълговете на общините в Пернишка област. Наличието на неразплатени разходи в особено големи размери, на първо място, говори за съществуването на реално противоречие между действителните възможности на общините със съответния бюджет за съответната година и реалните потребности на общините. На фона на всеобщата задлъжнялост на държавата и фирмите в годините на прехода се прояви едно ново явление – общинските дългове. От теоретична гледна точка вероятно може да се дискутира дали един закон за регулиране на общинските дългове би бил достатъчно полезен в това направление. От друга гледна точка, като че много трудно финансовите разходи на общините се вместват в съответната бюджетна рамка. Стига се до парадоксалната ситуация, в която в дадена община съответният клон на “Електроразпределение” спира подаването на електрическа енергия и на практика се затруднява обслужването на гражданите от общината, които са коректни платци на данъците. Но тогава се натъквам и на друга ситуация – че на съответната област и на съответното министерство не се спира токът. Не се ли стига до напълно завършен абсурд на абсолютно разделение на държавна и общинска власт? Излиза, че общините са друга власт, съвсем различна от държавната.
Наблюдава се друго, не по-малко противоречие, при което държавата не се разплаща с общините, в същото време общините не се разплащат с други държавни фирми за изразходване на електрическа енергия, топлоенергия и вода.
От гледна точка на общинските дългове, в изключително тежко финансово състояние се намира община Перник, която е приключила бюджета за 2003 г. с неразплатени разходи за 11 млн. 365 хил. 189 лв. Доколкото ми е известно, финансовото състояние на община Перник е твърде чувствително утежнено и през 2004 г. от извършени начети за недекларирана общинска собственост и последвали лихви в размер на около 7 млн. лв. При това положение община Перник се намира в един изключителен дългов капан, който гарантира пълно замиране на живота в общината. За община Перник твърде съществени са т.нар. “Други разходи” в размер на над 5 млн. лв., както и заемите в размер над 4 млн. лв.
Ако отнесем общия размер на неразплатените разходи на Пернишка община към общия размер на неразплатените разходи на всички общини в България, които съвсем наскоро обявихте, че са около 85 млн., то не е трудно да се направи извода, че финансовата ситуация в община Перник е особено критична.
В тази връзка за мен и жителите на Перник и Пернишка област е от съществено значение да имаме информация за това какви мерки се предприемат за изчистването на натрупаните финансови задължения.
Известно е, че икономиката на община Перник и общините в цялата област е под тежкото въздействие на ликвидационните процеси. Новите структури на икономиката бавно потеглят. Това е един допълнителен утежняващ фактор. Не ми се ще да мисля, че дълбоката причина за този проблем се крие в Министерството на финансите при съставяне на бюджетите или при взаимно хитруване от страна на Министерството на финансите и общините по места. Не ми се ще да мисля, че този проблем се нарича отсъствие на финансова дисциплина, стигаща до финансова анархия, за тежко безконтролно и неефективно планиране на финансовите разходи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Дойчинов, моля за извинение, че станах преждевременно, но Вие зададохте въпроса и аз бях останал с впечатлението, че поради натрупаните много въпроси за парламентарен контрол имате желание да свършим час по-скоро и с този въпрос. Може би, ако се постараем да бъдем малко по-експедитивни в задаването и в отговарянето на въпросите, няма да бъде натрупана такава маса от въпроси. Но това оставям в рамките на пожеланието.
Във връзка с отправеното питане искам да Ви уведомя за следното. Ако под дълг на общините се имат предвид просрочените задължения на общините, то към 30 юни т.г. за общините от област Перник просрочените задължения са в размер на 9 млн. 556 хил. лв., от които за делегираните от държавата дейности – 2 млн. 563 хил. лв., и за местните дейности – 7 млн. 293 хил. лв.
За съществуване на просрочени задължения в делегираните от държавата дейности допринася нерегулярното финансиране на тези разходи от страна на общините, въпреки че Министерството на финансите ежемесечно до пето число на месеца превежда средства от общата допълваща субсидия в размер на 90 на сто и от преотстъпения държавен данък върху доходите на физическите лица – сто на сто от заложеното в бюджета. Тези средства осигуряват трудовите възнаграждения на персонала, осигурителните вноски и издръжката на делегираните от държавата дейности. Някои от общините са финансирали местни дейности с постъпления от приходи за делегирани от държавата дейности, което също води до увеличаване на просрочените задължения за делегираните от държавата дейности.
Просрочените задължения на общините от област Перник за м. септември са формирани основно от разходи за предоставяни услуги за дейности, благоустройство и комунално стопанство и ремонт на улици, без да са съобразени с възможностите на общините за финансирането им. Като субективна причина могат да се посочат и начинът на съставянето и изпълнението на общинските бюджети по отношение на местните дейности от общинските съвети и кметовете на общините, както и определянето на приоритетите за разходване на средствата.
С финансовата децентрализация се поставят на принципно нова основа взаимоотношенията на държавния бюджет с общинските бюджети. Дефинират се отговорностите на държавата и общините при осъществяване на делегираните от държавата дейности и местните дейности, както и източниците на средства за тяхното финансиране.
През 2003 г. правителството осигури значителни финансови ресурси, които доведоха до намаляване на задълженията на общините, особено за делегираните от държавата дейности. В изпълнение на разпоредбите на ПМС № 268 от 2003 г. на общините от област Перник се осигуриха 168 хил. 591 лв. С ПМС № 310 от миналата година за финансово подпомагане на общините на област Перник беше предоставена финансова помощ в размер на 988 хил. 564 лв. - за разплащане на просрочени заплати и осигурителни плащания в размер на 554 хил. 564 лв.; на просрочени стипендии в размер на 18 хил. 001 лв., и електрическа енергия – 415 хил. 999 лв.
В изпълнение на разпоредбите на Постановление № 185 на Министерския съвет от 28 юли т.г. по предложение на министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на финансите, на общините от област Перник се предоставиха допълнително 240 хил. 220 лв. целева субсидия за основен ремонт на общинските училища. Освен това с § 31, ал. 4 от Закона за държавния бюджет за 2004 г. се предвижда компенсираното преизпълнение на преотстъпения държавен данък по Закона за облагане доходите на физическите лица да се предостави на общините, което ще доведе до намаляване на просрочените им задължения.
От своя страна общинската администрация следва да анализира задълбочено причините за задълженията, особено за местните дейности, с цел тяхното постепенно намаляване, окончателно ликвидиране и недопускането им в бъдеще. Като източник на средства за разплащане на задължения следва да се ползват и несъбраните вземания от страна на общините.
Необходимо е да се обърне особено внимание на целесъобразното изразходване на ограничените финансови ресурси, както и определяне на приоритети за извършване на разходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Уважаеми господин Дойчинов, имате думата да зададете два допълнителни въпроса към министъра в рамките на 2 мин.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър! Аз така и не разбрах за какво беше бележката. Мисля, че броя на въпросите няма нищо общо с конкретно зададения въпрос. В крайна сметка всеки народен представител преценява какъв въпрос и колко въпроса да зададе, защото вероятно броят на проблемите в България е много повече от броя на народните представители. Така че не бива за това да се вини Народното събрание или народните представители.
Мисля че това, което казахте, ме убеди, че въпроса, който Ви зададох, е наистина потребен. Разрешете ми да задам два уточняващи въпроса.
Първият уточняващ въпрос е свързан с невъзможността община Перник да кандидатства за финансиране на проекти. Проблемът е свързан с изискването при кандидатстване по проекти на предприсъединителните фондове на Европейския съюз, особено тези, при които общината е водеща организация и партньор, да се предоставя декларация от данъчно управление, че общината не дължи данъци. По такъв начин се получава абсурд на квадрат. Възможностите за развитие на общината се оказват двойно заключени.
Възможни ли са компромиси в това направление, уважаеми господин министър, при условие, че общината има тежки задължения и в същото време това изискване наистина затваря вратите за финансиране по проекти, което е на практика новата политика?
Вторият уточняващ въпрос: все пак възможно ли е напълно да бъдат изчистени задълженията на общините и да се осигури равен старт на всички общини с бюджет 2005 г.?
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Дойчинов, ако ме питате възможно ли е да се направи компромис с нередовните платци на данъци и да им бъде позволено да продължават да не си плащат данъците – да, възможно е, но не при този министър на финансите.
Ако ме питате дали е възможно да бъдат платени всички задължения на общините, всички просрочени задължения и неразплатени разходи, това също е възможно, както е било правено през годините допреди идването на власт на управляващата коалиция днес – НДСВ и ДПС. Ние всички знаем до какво е водело това – до натрупване на още по-големи просрочия и задължения, защото цикълът е безкраен.
Ако искате да стимулираме най-слабо дисциплинираните финансово общини да трупат нови и нови задължения, ако искате да се върне финансовият хаос, който е царял в България допреди няколко години, то, да, това е възможно да стане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Дойчинов. Имате право да изразите Вашето становище в рамките на 2 минути.


ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Благодаря на господин министъра единствено за това, че ми отговори на датата. Всичко останало звучи повече от несериозно. Аз разбирам величието, в което той се изживява, но това си е негов проблем. Мисля, че той наистина има право да бъде ковчежник на държавата. Това, което преди малко беше коментирано, подсказва, че ако отидете в Рилския манастир, може да видите касата на манастира, която е заключвана от трима представители на манастира, а не само от един. Ако е така, нека бъде по всички въпроси, а не само там, където НДСВ има личен интерес.
Мисля, че от тази гледна точка нямате право по такъв начин да се отнасяте към реалните потребности на общините и да призовавате към финансов хаос или каквото и да било друго нещо. Мисля, че имате право преди всичко като човек, като гражданин на Република България да се отнесете много по-сериозно към реалните проблеми на всички общини в Пернишка област и в цяла България. Мисля, че другото е менторски тон, който може да си запазите за вкъщи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме по-нататък.
Питане от народния представител Александър Паунов относно контрабанда и митнически нарушения с китайски стоки на митнически пункт “Калотина”.
Заповядайте, господин Паунов, да развиете Вашето питане.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати, уважаеми господин министър! За период от осем месеца – от края на 2002 г. до средата на 2003 г., е осъществена контрабанда на около 800 камиона със стоки през граничен и митнически пункт “Калотина”. Механизмът, чрез който е осъществена тази контрабанда, е следният.
Контейнерите със стоки от Китай се доставят в съседна Сърбия. Там те се претоварват на камиони с българска регистрация и се насочват към България. Във вътрешната митница в Сърбия и на изходния им пункт “Градина” придружаващите документи отразяват вярно вида и количеството на тези стоки. След преминаване на българска територия още на граничния пункт “Калотина” документите се сменят и различните стоки, предимно облекло и обувки, се превръщат в строителни материали. Не се извършва физически контрол, поставените пломби не са затворени напълно, а създават само илюзия, че са поставени. След напускане на граничния пункт “Калотина” регистрационните табели, документите и пломбите се прехвърлят на други камиони, които наистина са натоварени с описаните в придружаващите документи строителни материали. Те отиват в различни митници, за да обмитят стоката – Варна, Пловдив, Враца и София.
Знае се за извършената проверка по случая, включително и в сръбския пункт “Градина”, от служителите на агенция “Митници”, но информацията е укрита и не се работи по нея за установяване на виновните лица и щети, нанесени на държавата.
В подкрепа на изнесеното по-горе ми бяха предоставени следните данни, които прилагам: номера на камиони, дати на влизане в България и имена на някои от шофьорите, които са ги управлявали.
Убеден съм, че тази информация може да бъде проверена в информационната система на агенция “Митници” и на Гранична полиция.
Моето питане към Вас е следното: как Министерството на финансите и агенция “Митници” работят конкретно, за да разкриват и предотвратяват митническата контрабанда? Какво е извършила английската фирма “Краун ейджънтс”, за да пресече контрабандните канали, минаващи през българските митници?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Паунов.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин Паунов, във връзка с отправения от Вас въпрос бих искал да предоставя следната информация.
Министерството на финансите и агенция “Митници” не разполагат с информация, която да потвърждава изнесените от Вас данни за осъществена контрабанда, цитирам “на около 800 камиона със стоки през митнически пункт “Калотина”, край на цитата.
Към настоящия момент и въз основа на извършвана в продължение на близо една година проверка от агенция “Митници” за периода октомври 2002 г. – май 2003 г. са установени общо 108 случая на внос на стоки през митнически пункт “Калотина” при сходна на описаната от Вас фактическа обстановка. Транспортните средства и дати на влизане в България, посочени в приложения от Вас списък, са част от превозните средства, обект на проверката. Във всички случаи като държавно изпращане в придружаващите стоките документи е посочена Република Сърбия.
Съгласно представените пред българската митническа администрация документи стоките са описани като строителни и изолационни материали, бебешки пелени за еднократна употреба и мокри кърпи. На основание Спогодбата между правителството на Република България и съюзното правителство на Съюзна република Югославия за митническо сътрудничество и взаимопомощ агенция “Митници” е отправила запитване до митническата агенция на Република Сърбия. В отговор са получени документите, представени пред сръбската митническа администрация. В резултат на това е установено, че изнесените от територията на Република Сърбия стоки представляват не строителни и изолационни материали, бебешки пелени за еднократна употреба и мокри кърпи, а дрехи, обувки, чорапи, чай, чанти, велосипеди, аксесоари за мобилни телефони, шоколадови и захарни изделия и други с държава на изпращане и произход Китай.
Във връзка с установеното несъответствие във вида на стоките митница “Калотина” е извършила допълнително разследване за събиране на доказателства за извършено митническо нарушение при вноса на описаните стоки от Република Сърбия. В резултат на това са образувани административно-наказателни производства чрез съставянето на актове за установяване на митническо нарушение. Предвид наличието на данни за извършени престъпления от общ характер, всички документи по преписките са предадени на Националната следствена служба.
За направените констатации агенция “Митници” своевременно е уведомила Главна данъчна дирекция за предприемане на съответни действия по компетентност. Междувременно от Инспектората на агенция “Митници” е извършена проверка на действията на митническите служители, оформили документите при въвеждането на стоките на територията на Република България през митнически пункт “Калотина”. За констатираните нарушения от страна на митническите служители при спазване изискванията на чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда са образувани дисциплинарни производства срещу четирима митнически служители. За извършените дисциплинарни нарушения от четиримата митнически служители е наложено наказание уволнение. И тук събраните в хода на образуваните дисциплинарни производства документи са предадени на Националната следствена служба във връзка с образувано следствено дело.
Що се касае до отправеното от Вас питане как Министерството на финансите и агенция “Митници” работят конкретно, за да разкриват и предотвратяват митническата контрабанда, считам, че изложеното дотук относно извършените от митническата администрация действия по конкретния случай красноречиво илюстрира мерките и усилията, които се предприемат за предотвратяване и разкриване на митническите нарушения, включително контрабандата. Биха могли да се посочат и редица примери на непрекъснато осъществяваните митнически разследвания по линия на международното сътрудничество, както и митническите дознания, интензивният брой проверки от страна на мобилните митнически групи, съвкупността от действия по митническо разузнаване, както и други конкретни резултати по предотвратени или разкрити нарушения на митническия режим.
Във връзка с това предоставям на вашето внимание следните данни.
За периода от 1 януари 2003 г. до 30 юни 2004 г. служителите на агенция “Митници” са съставили общо 17 254 броя актове за митнически нарушения, което означава средно по 32 акта на ден. Разкритите нарушения с висока степен на обществена опасност, нанасящи големи вреди на държавния бюджет, а именно контрабандата и митническа измама, са общо 4720 броя.
За същия период служители от митница “Калотина” са съставили общо 727 акта за митнически нарушения, от които 567 са за контрабанда и митническа измама.
Господин Паунов, аз Ви благодаря, че зададохте този въпрос, като ни дадохте чрез него възможност още веднъж да представим пред обществото конкретните стъпки, които Министерството на финансите и агенция “Митници” предприемат в борбата с контрабандата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Паунов, имате думата да зададете два доуточняващи въпроса.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Господин министър, нарушенията не са само на митницата, която цитирахте.
Искам да задам два допълнителни въпроса.
На 12 май 2004 г. през митница “Кулата” е влязъл камион с регистрационен номер Е 6037 АК и шофьор Росен Стойков Георгиев, който е декларирал, че внася канцеларско бюро. Гръцката митница “Промахон” с телекс е уведомила митница “Кулата”, че превозваната стока е 6191 кг кафе. Стоката не е проверена и е пропусната в страната. Едва на 18 май 2004 г. началникът на митница “Кулата” по линия на международното сътрудничество е поискал да му бъдат предоставени от гръцката митница копия от придружаващата стока документи. След това на 19 май 2004 г. е съставен Акт № 193 за установяване на митническо нарушение срещу шофьора на камиона. Известно е, че кафето и червеният пипер са основните стоки, с които се прикрива контрабандно пренасяне на наркотици. Това е един опасен прецедент, но не ми е известно да са извършени служебни разследвания за установяване на участия и вина на митнически служители, както и установяване на помощниците, помагачите и организаторите на контрабандата.
Питането ми е: какво прави по този случай “Краун ейджънтс” за недопускане в бъдеще на рецидив и какво е административното заключение за работата на началника на митницата по повод създадената от него организация за контрол със съществени пропуски? Утре по този начин могат да бъдат внесени материали за извършване на терористичен акт.
Втори случай. На 12 ноември 2002 г. с камион с регистрационен номер С 0823 АХ е осъществен внос на цигари. Влизането на камиона в България е отразено в тетрадката на Гранична полиция, но не фигурира в информационната система на митница “Кулата”. Известна на Граничната полиция и митницата е връзката на Димитър Димитров-Маслинката с гръцкия секретар на митница “Промахон” Василис. Въпреки това факсът, изпратена от митница “Промахон”, е потънал някъде. На Димитър Димитров-Маслинката е посветено и журналистическо разследване, резултатът от което беше изнесен във в. “168 часа” през м. август 2004 г.
По този повод може да се разсъждава: кой е унищожил факса от митница “Промахон”, кой и защо не е регистрирал стоката в митническата информационна система, кой и защо не е извършил физически контрол и извършено ли е разследването за участието на митнически служители в контрабандата?
Въпросът ми е следният: какъв е резултатът от проучването, ако е имало такова, на “Краун ейджънтс” и какви са техните изводи и препоръки към организацията на контрола, създаден от началника на митниците?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви много, господин Паунов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Паунов, или ме надценявате, или сигурно се шегувате, като очаквате да знам всяка стъпка на смокинката, маслинката и т.н.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): И на “Промахон”.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Мога да приведа стотици факти в допълнение на това, което вече казах в основния си отговор, за да Ви убедя в усърдната работа, която водят Агенция “Митници” и “Краун ейджънтс” в борбата с контрабандата, но госпожа Масларова ще иска до края на мандата да се занимаваме само с парламентарен контрол в петък, защото няма да ни стигне времето. Сигурен съм, че приветствате всички мерки, които предприема Агенция “Митници” съвместно с “Краун ейджънтс”, които се очаква през тази година да доведат до увеличение на приходите в митническата администрация с над 1 млрд. лв. спрямо ситуацията, която заварихме през 2001 г. Благодаря.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Няма ли да разпоредите да проверят този случай, който е изнесен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми господин министър, благодаря Ви за участието в парламентарния контрол.
Господин Паунов, имате думата да изразите Вашето отношение към получените отговори.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Господин министре, очакваме, че тези случаи, които се изнасят конкретно, биха Ви заинтригували и бихте поръчали да бъдат разследвани, защото са много широки каналите до които изтичат доходи към държавния бюджет. Увеличението на приходите се явява и от увеличения внос в България, а не толкова от работата на “Краун ейджънтс”. Смятам, че трябва да се направят сериозни промени в Агенция “Митници”, за да може да се намали огромното число на контрабандата. Нашият бюджет има сериозна нужда от тези приходи, които в годините на управлението на НДСВ изтекоха в частни джобове. Смятам, че има достатъчно възможности министърът и Агенция “Митници” по-сериозно да работят, особено при вноса на кафето, за което споменах, защото по този начин могат да се внасят и наркотици, и други неща. Сигурно Ви е добре известно каква мафия съществува на “Кулата”, за да могат да преминават тирове, без изобщо да бъдат регистрирани в митнически документи.
Надявам се, че през оставащото Ви време ще вземете сериозни мерки да се прекратят тези контрабандни канали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към актуални въпроси и питания към министъра на отбраната.
Започваме с актуалния въпрос на Емилия Масларова, Йордан Димов и Димитър Димитров относно обгазяване на територията на Старозагорския окръг.
ЙОРДАН ДИМОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! В продължение на два месеца в Стара Загора и областта на площ от около 1000 кв. км и над 350 хил. жители, живеещи там, са подложени на химическа интервенция и на психически стрес. Само за 60 дни районът е обгазен два пъти, като първият път е доказано от очевидци, че облакът, който е обгазил района е от полигон “Змеево”. И при първото обгазяване, и сега Вие и Вашите подчинени незнайно защо нямате никаква информация, не знаете нищо, не сте чули нищо и не сте разбрали нищо, и, което е най-притеснително, не предприемате нищо. Обгазяването продължава периодически и през настоящия момент. Изпълнителната власт е затова – да реагира незабавно в такива случаи.
Нашият въпрос е предизвикан от две неща – първо, от неясните и противоречиви обяснения за обгазяването на Стара Загора, от разминаващите се мнения на специалисти и в медиите. Тревожно е тенденциозното вменяване на вина единствено на тецовете в района, без да се оценяват последствията от мероприятията на Змеевския военен полигон.
Половинчатите Ви изказвания, господин министър, и мълчанието на министър Арсенова само засилват недоверието към Вас, породило се от Вашето непоследователно поведение по времето, когато се унищожаваха ракетите СС-23, говоря за информационното Ви поведение.
Второ, имаме всички притеснения, че на Змеевския военен полигон се извършват мероприятия, които усложняват екологичната обстановка и нанасят поражения на околната среда в Старозагорско. Примерите са в зачестилите здравословни оплаквания на хората, живеещи в селата около полигона, както и повехналата и унищожена земеделска продукция в техните дворове. Убедени сме, че след време истината за това ще излезе наяве. Убедени сме, че някой ще понесе отговорността за това. Не знам колко ще струва тази истина и тази отговорност някога, когато днес се трови животът в Старозагорско и само в нашия край.
Затова настояваме:
Първо, правителството да направи необходимото за изясняване на истината за обгазяването на Стара Загора пред българската общественост. Нужен ни е верен отговор за състоянието днес на екологичната обстановка в Старозагорския регион. За това ще ни отговори и министър Арсенова.
Настояваме за обективна експертиза и информация за всички възможни източници на замърсяване, причините, довели до обгазяването, предприетите мерки за санкциониране на отговорните и недопускане на ново замърсяване.
Второ, това е същността на нашия актуален въпрос – информация по днешното състояние и за бъдещото предназначение на военния полигон “Змеево”.
Искаме да се създадат условия, това зависи от вас, разбира се, и от законите на страната, за постоянен граждански контрол върху дейностите, извършвани на полигона чрез структурите на местната власт и екологична организация. Източник ли е военният полигон “Змеево” за замърсяванията и обгазяването на Стара Загора? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димов.
Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова, господин Димов, господин Димитров! Във връзка с установеното обгазяване на територията на Старозагорския регион на 2 юни 2004 г. и отправения към мен актуален въпрос от страна на народните представители ви информирам за следното.
На 2 юни 2004 г. около 14,00 ч. от Централния артилерийски технически полигон в град Стара Загора е направено съобщение за обгазяване с неизвестен произход и съдържание. Сформирана е разузнавателна група за проверка, която констатира облак на територия над 600 кв. м и придвижването му към населените места Николаево, Мъглиш и гара Змеево.

Към 15,00 ч. на същия ден облакът се е разнесъл. На същия, 2 юни 2004 г., със заповед на началника на Централния артилерийски технически полигон – гр. Стара Загора, са се провеждали полигонни изпитания на 30 мм авиационни бойни припаси с класическо взривно вещество тротил хексоген. Общото количество на изпитваните бойни припаси е 94 бр., от които 84 бр. със заряд 11,5 гр и 10 бр. – със заряд 48 гр.
Практически изпитваните количества боеприпаси и съдържанието на взривни вещества в тях са незначителни и не предизвикват обгазяване. Същото се доказва и от съпроводителната документация и балистичните протоколи за резултатите от изпитването. Същото сочат и данните на Районната инспекция по опазване на околната среда – гр. Стара Загора, според които вредните емисии, съдържащи се във въздуха, са в рамките на допустимите норми.
За допълнителна информация категорично заявявам, че поделение 26940 – Стара Загора, или известно като полигона край с. Змеево, не извършва и не е извършвало през месеците юли и август изпитания на бойни припаси чрез бойни стрелби, които да отделят вредни за околната среда вещества и в частност серен диоксит.
За ваша информация и за преодоляване на напрежението, което се създава сред населението на Старозагорския регион, Министерството на отбраната по мое разпореждане прави непрекъснато проверки и анализ на ситуациите. До този момент не съществуват никакви основания за предполагане на причинно-следствена връзка между дейността на полигона Змееово и обгазяването на гр. Стара Загора.
Впрочем, както добре ви е известно, същото становище зае и специализираната комисия към Българската академия на науките, която разгледа случая.
Бих искал да подчертая, че лично аз и ръководеното от мен министерство, предприемаме всички необходими мерки за недопускане на повторно замърсяване на въздуха на Старозагорския регион, тъй като постоянно поддържаме становището, че задължение на всеки човек, на всеки български гражданин и на всяка институция е да се грижи за здравето и живота на всички хора.
В този смисъл подчертавам своята съпричастност към случая в Стара Загора и следя приоритетно развитието му до пълно изясняване на причините за него. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Димитров за реплика.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин министър, нито аз, нито моите колеги, предполагам и старозагорци, които в момента ни слушат, не са доволни от отговора. Той е формален. Вие просто прочетохте писмото, което в началото на м. август изпратихте. И нищо друго. Дори не сте си направили труда да промените един ред в това писмо.
Ние не сме доволни, защото става дума за обгазяването на един 150-хиляден град и територия от над 1000 кв. км.
Преди 10 дни министърът на енергетиката заяви, че комплекс “Марица-Изток” не е виновен за обгазяването. Току-що Вие заявихте, че полигонът "Змеево” няма отношение към обгазяването. Министър Долорес Арсенова заяви, че тя само констатира, но не контролира и не издирва.
Задавам си въпроса: има ли изпълнителната власт отношение към този проблем? Това са въпроси! Вие трябва да отговаряте превръщате ли полигона “Змеево” в полигон за унищожаване на стари муниции, не за изпитване на взривни вещества, какъвто термин Вие използвахте.
Превръщате ли полигона “Змеево” в полигон за унищожаване на вредни и стари муниции? Защо превръщате полигона “Змеево” в черна кутия? До него няма достъп РИОС, няма достъп Гражданска защита, нямат достъп граждански екологични организации. Стигнали сте дотам, че забранихте разговора на народни представители с ръководството на “Змеево”. Защо? Какво страшно става там? Вие дължите тези отговори! Дължите ги в Стара Загора! И не е нужно да изявявате тук съпричастност.
А на вчерашната покана на общинския съвет към Вас лично, нямаше нито един представител на Министерството на отбраната. Специална сесия по този въпрос! Това ли е съпричастността?! Тези отговори Вие ги дължите и колкото по-рано ги дадете, толкова по-добре. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин Димитров, в рамките на моята компетентност заявих какво е отношението ми като министър на отбраната, не отговарям за държавните институции като цяло и не в това качество стоя на тази трибуна.
Впрочем, нека да Ви отговоря на някои от въпросите. Полигонът в Змеево винаги е бил в нужната степен на прозрачност. Направете една проверка в колко полигона в колко европейски държави при унищожаване на старо въоръжение и техника са допускани журналисти, граждани и депутати.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Затова ли не ги допуснахте? (Оживление в КБ.) Благодаря.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Напомням ви, че всички депутати са били допускани винаги, когато са заявили това желание. Напомням ви също така, че до мен няма отправено искане, на което аз да съм казал: “Не!”. И ви напомням също така, че ако вие търсите разрешението от военните власти, които осъществяват реда в полигона “Змеево” и не сте достигнали до моето разрешение, тоест до искане на разрешение от моя страна, аз не мога да отговарям за това.
Наред с това искам да ви заявя, във връзка и с медийно интерпретирани факти от депутати от Народното събрание, че в полигона в момента не се унищожава старо въоръжение и техника, а се провеждат само изпитвания, че полигонът не е база на Европа и на НАТО и че оръжия на други държави не са унищожавани никога на полигона в Змеево.
Наред с всичко останало, вероятно след мен на подобни въпроси ще отговаря министър Арсенова, искам да ви напомня още веднъж нещо, което заявих в основния си отговор: това, което казвам от тази трибуна, е потвърдено от специалисти от Българската академия на науките. За произхода на обгазяването аз повече от това не мога да добавя. То е извън моята компетентност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен от народния представител Петър Мутафчиев към министъра на отбраната господин Свинаров.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър! На 7 ноември 2003 г. зададох питане във връзка с проблемите, които съществуват в “Интендантско обслужване” ЕАД – клон гр. Калофер. Тогава нещата в този клон на “Интендантско обслужване” от финансова гледна точка стояха сериозно, тъй като работниците не бяха получавали дълго време своите заплати, получаваха минимални възнаграждения, дори в нарушение на Кодекса на труда по-ниски от минималното заплащане за страната, имаха сериозни задължения към доставчици, а също така и към държавния бюджет. Тоест не беше изплащано ДОО, а също така и ДДС.
Тогава, господин министър, Вие ми обещахте, че ще решите три основни въпроса.
Първо, че ще подпомогнете финансово, тоест ще вземете всички мерки, така че да се разплатят дължимите средства към “Интендантско обслужване” ЕАД – Калофер, така че работниците да могат да получат своите заплати. За съжаление до м. май т.г. проблеми със заплащането на работниците имаше и те продължаваха да получават минимални заплати. Сега вече нещата малко са се променили.
Обещахте ни също така, господин министър, че ще възстановите производството на парашути в Калофер, тъй като машините, технологията, всичко е изнесено в София и в момента такова производство в България не е възстановено, не съществува. Обещахте, господин министър, че очаквате Калофер да спечели търга, тъй като ще има поръчка от страна на Министерството на отбраната за производство на парашути.

С това мое питане аз Ви сигнализирах, господин министър, че продължават да се извършват злоупотреби в управлението на “Интендантско обслужване” в София, където те печелят търговете от Министерство на отбраната, на много по-ниски цени договарят със своите поделения, включително купуват материали за изработката на тези поръчки на много по-високи цени, отколкото са цените на заводите-производители и по този начин източват своите поделения и реализират печалба за сметка на работните заплати на работещите в предприятията, а също така съсипват своите клонове, вероятно, за да се търси някаква евтина бъдеща приватизация на предприятията.
Господин министър, Вие обещахте, че ще дадете писмен отговор на всички въпроси и ще направите проверка именно по това: какви нарушения са направени и ще информирате мен и работещите в “Интендантско обслужване”, Калофер, за предприетите от Вас мерки.
За съжаление, вече близо година ние нямаме такава информация. Затова аз днес си позволих да Ви задам въпроса и той е какви мерки предприехте за отстраняване на нарушенията от Централното управление на “Интендантско обслужване” ЕАД, София и за стабилизиране на финансовото състояние на фирмата? Благодаря Ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата министър Свинаров.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Първата мярка, която беше предприета, беше смяна на Съвета на директорите с изрични указания за действия по нов начин, съобразно основателните оплаквания, които бяха отправени от предходното Ви питане.
Новият Съвет на директорите пое като мениджмънт на предприятието пред мен като представител на собственика – българската държава, задължение за нормализиране финансовото състояние на дружеството. Както стана ясно от първата Ви бележка по отправения въпрос, аз не оспорвам Вашето твърдение, че до м. май имаше проблеми с възнагражденията по клоновете на “Интендантско обслужване” ЕАД, но Вие формулирахте, че след това нещата малко са се подобрили, което и аз искам да заявя: в момента няма неизплатени задължения в “Интендантско обслужване”. Ако това според Вас е “малко подобряване”, според мен въпросът е решен.
Наред с това искам да Ви информирам, че анализирайки резултатите от одитите и констатираните в тях проблеми, съветът на директорите направи изводи и препоръки и се ангажира активно с действия по тяхното реализиране. Бяха взети сериозни мерки за преодоляване на лошите финансови резултати, както и последващи действия от наша страна за тяхното ликвидиране.
Вие бяхте информиран и според мен ние имаме добър диалог по този въпрос. Учудвам се, че в момента твърдите обратното.
За отстраняване на негативите настоящият съвет на директорите предприе мерки и наистина беше направено много. Приоритетна задача на съвета беше изплащането на работните заплати. Наред с това към настоящия момент “Интендантско обслужване” изпълнява договор за Министерство на отбраната. Реално заработените от него средства за работни заплати се изплащат на работниците.
Що се отнася до отношенията централа-клонове, това е работа на мениджмънта. И в общите условия, които аз като принципал на дружеството контролирам и реализирам, няма бележки, отправени от клоновете за дейността на централата към настоящия момент.
Смятам за задължително ревизирането на сегашната структура на дружеството. В една нова структура трябва да се оптимизира работният процес и да се повиши неговата икономическа ефективност. Наличните цехови производства, които нямат реална икономическа реализация, също трябва да бъдат преструктурирани. На работно ниво визията вече е обсъдена, разработени са икономически и технологически анализи, които показаха, че действителното осъществяване на тези оздравителни мерки е в пряка връзка с наличностен и свободен финансов ресурс, необходим за поемането на свързания с преструктурирането разход.
Очевиден е фактът, че през 2003 г. клоновете не са били в състояние самостоятелно да се издържат и да покриват натрупаните загуби с приходи от договори на други клиенти. От одита беше констатирано, че някои от сключените самостоятелно договори са били под себестойност, имало е престои и това фактически води до увеличаване на задълженията. Взети са мерки за подобряване работата на клоновете с цел по-голяма икономическа самостоятелност, но и ефективен контрол от страна на централното ръководство върху допълнителните договори, които се сключват по места, с цел недопускане на неефективни производства.
Що се отнася до Вашия въпрос, който настина е втори подред след въпроса от м. ноември м.г. за възстановяване на парашутното производство, и тогава Ви информирах, че то може да работи, ако има такава необходимост. До момента по материалния план на Министерство на отбраната, който знаете, че се заявява по видове войски от Генералния щаб на Българската армия, не е постъпила поръчка, свързана с изработване на парашути за нуждите на Българската армия и Военновъздушните сили. Липсва проявен интерес и от външен възложител. Нерентабилно е поддържането на производство, което не работи, поради което то не е възстановено. Машините са консервирани, но при заявката производството ще бъде възстановено и както вече поех ангажимент, ще бъде възстановено в клон Калофер, където продължава да има квалифицирани специалисти в тази област.
Считам, че същественото в момента е създадените условия за пълно натоварване на дружеството да подобрят неговото финансово състояние. Надявам се, че реализация по този въпрос ще има още до края на финансовата година. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Мутафчиев, имате възможност за реплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин министър, това, че сме имали диалог с Вас, е вярно, но че нямахме информация до този момент за това какво Вие сте предприели, е истината. Затова Ви задавам и този въпрос. Ако Вие бяхте ни информирали предварително - мен и хората, които пряко засяга работата на “Интендантско обслужване”, т.е. работещите там, не бих Ви задавал въпроса днес.
Вие споменахте, че проблемът със заплащането и взаимоотношенията по заплащането на произведената продукция в “Интендантско обслужване”, клон Калофер, е решен. И считате за невярно моето твърдение за половинчато плащане.
Напротив, половинчато е и аз ще Ви кажа защо. Да, изплащат се работни заплати, но не се изплаща данък общ доход, не се изплаща и ДОО. Ще Ви кажа и задълженията. Това означава, че работещите там не могат да си получават или незаконно получават болничните, майчинството и не могат да се пенсионират! Тоест, тогава как сте решили въпроса – изцяло ли? – Не, решили сте го половинчато, господин министър!
Продукцията, която наистина е произведена през 2004 г., е за 2 207 000 лв. Това означава, че това е продукция, заявена от Министерството на отбраната. Платени са 899 000 лв. досега. Трябва да бъдат платени към “Интендантско обслужване” още 833 000 лв. По-малко са от 2 млн. лв., тъй като имат вътрешни прихващания между клона на “Интендантско обслужване” и Централното управление. Двеста петдесет и четири хиляди лева имат задължения към външни доставчици и 230 000 лв. – към данък общ доход, ДОО и всички останали плащания към държавата.
Аз Ви моля, за да изпълните обещанието си докрай, още в най-близките дни това разплащане между “Интендантско обслужване”, централното ръководство и клона да се извърши. Мисля, че Вие носите отговорност и имате възможността да направите това нещо, т.е. да наредите като принципал на ЕАД-то да изплатят всички средства, които Вие сте привели в централното им ръководство. Надявам се, че ще предприемете най-ефективните мерки за преструктурирането на “Интендантско обслужване”, така че то да съществува като предприятие и да носи добри доходи на работещите в него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика. Отказвате се от правото си.
Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен отново към министъра на отбраната, от народния представител Йордан Бакалов.
Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Задавайки този въпрос лично, господин министър, не се надявам, че ще се случи нещо, но моята идея при задаването на въпроса е от трибуната на Народното събрание все пак да се чуе как това управляващо мнозинство извършва процесите на приватизация с имотите, които принадлежат към Министерството на отбраната. Министерството, което постоянно заявява, че няма пари и средства за Българската армия, предлага намалението на личния състав, а в същото време съвсем отговорно мога да кажа, че това е министерството, което притежава едни от най-атрактивните и най-сериозните имоти.
Точно актуалният ми въпрос е свързан с един такъв атрактивен имот и с една, бих казал, прекалено морална приватизация, извършена от Вашето ведомство. Става въпрос за имот, собственост на фирма “Воинтех” ЕООД, гр. Пловдив, който се намира в центъра на гр. Пловдив. На 10 юли 2003 г. е извършена продажбата на имота, собственост на дружество “Воинтех” ЕООД, гр. Пловдив. Продажбата е осъществена въз основа на съгласието на министъра на отбраната на Република България, като упражняващ правата на едноличен собственик на капитала на горепосоченото дружество. И това съгласие е изразено в заповед ОХ-№ 359/06.06.2003 г. Предметът на продажбата са 14 недвижими имоти, разположени на 82 000 кв. м площ по скица на община Пловдив, район “Тракия”. Продажбата е извършена за сумата 1 550 000 лв., а в същото време данъчната оценка на този същия имот е в размер на 4 226 201,70 лв. Интересното в случая е, че данъчната оценка е направена на 9 юли 2003 г., а сделката вече е реализирана на 10 юли. Няма обяви, няма процедури, преговаря се – бих казал не се преговаря, продава се директно на един единствен купувач и затова естествено Министерството на отбраната, което е в перманентен недоимък и затова “патят” абсолютно всички служители на Министерството на отбраната, в кавички естествено, се е съгласило и го е реализирало. Проблемът не стига дотук. След десетина дена същият този имот е заложен за 3 милиона долара.
Тъй като времето ми изтича, моят актуален въпрос към Вас е, господин министър: защо при разминаването между данъчна и продажна цена 3:1 сте се съгласили и не сте предприели абсолютно никакви мерки тази сделка да не се реализира? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на отбраната господин Свинаров.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бакалов! Тази тема не стои за първи път, вероятно няма и да е за последен от трибуната на Народното събрание. Все пак съм длъжен в отговор на Вашето питане за пореден път да Ви информирам, че предприятие “Воинтех” е с адрес на управление гр. София и самостоятелна търговска структура в гр. Пловдив няма. Дружеството извършва своята дейност при условията на Търговския закон и имуществото му се управлява при условията на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Цитирате моя заповед и членувате неправилно продажбата, защото аз продажбата не одобрявам. В тази заповед аз давам право на “Воинтех”, т.е. разрешавам извършването при условията на закона продажбата на дълготраен материален актив. На посочения адрес вероятно е точно описанието на имота, както го представихте. Продажбата на гореописаната база е извършена след предварително разрешение по чл. 28 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол от Агенция за приватизация – вероятно сумите са точно тези, които споменавате. Разбира се, при тази сделка дължимите суми, данъци и такси са платени, защото никой не оспорва валидността на сделката. Определената от данъчната администрация данъчна оценка на имота е за данъчни цели, тя не определя пазарната цена.
Вие много добре знаете, аз съм го заявявал и от тази трибуна трябва за пореден път да разсея една заблуда. Министърът на отбраната като собственик и принципал няма отношение към тази сделка, освен разрешението за извършване на продажба на дълготраен материален актив по принцип. Аз нито утвърждавам цена, нито утвърждавам сделка, нито имам някакво отношение по избора на купувач по сделката. Ако в сделката има нарушени процедури, има съответни органи, които могат да установят това и да наложат съответните санкции. Както сам посочихте, повече от месец преди осъществяване на сделката единственото, което аз съм направил като министър, след разрешение на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол, е да разреша продажбата на дълготраен материален актив. Така че за хода и същността на сделката има други корективи. Впрочем нямаме никакви данни от извършени проверки от наши контролни органи по някакъв начин да е нарушена процедурата при осъществяване на тази сделка. Аз, разбира се, не поемам обаче категоричен ангажимент в това отношение – има контролни органи, има съдебни органи, които могат да установят, ако има нарушения. Нека обаче да е ясно, че министърът на отбраната, издавайки заповед за разрешение на продажба, а не продажбата, месец по-рано, няма по-нататъшно отношение към сделката в нито един момент. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предполагам, че народният представител господин Бакалов ще се възползва от правото си на реплика.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Нали не си мислите, че аз така ще Ви повярвам на това, което ми казахте. Да, това е точно така – за членуването специално. Само че Вие сте принципал и Вашата функция като управляващ на тези имоти не е само да подпишете тази заповед за разрешение за продажба. Нали така? Само че, господин министър, Вие абсолютно не сте я оспорили след това тази сделка, при положение, че много добре знаете, че има и сигнал до прокуратурата и ще се направи такава проверка, но проблемът се явява в друго – че Вие като такъв принципал и отговарящ за тези имоти, абсолютно с нищо не сте оспорили сделката. Което естествено мен лично ме кара да си мисля някои други неща и не само аз. Всички пловдивчани си го мислят това, защото тази продажба, както казахте Вие, се реализира на средна цена на квадратен метър за 18,90 лв. при средна цена в Пловдив по това време на имотите – 480 лв. Много интересно как само една единствена фирма се явява – днес се прави данъчната оценка, утре се продава. На мен ми е пределно ясно защо е данъчната оценка и ще Ви помоля другия път да не ми обяснявате от трибуната на Народното събрание защо се прави данъчна оценка. Само че обикновено пък да Ви кажа и нещо друго – че данъчните оценки са винаги по-ниски от пазарните. Вие като хора, които действително винаги имате проблем с парите, както казах преди малко, нормалното беше да търсите поне цената. Тъй като тези 3 милиона долара, които са отпуснати като гаранция за кредита и точно гаранцията за кредита е този имот, а знаете много добре, че банките в най-добрия случай дават 80% от залога, значи оценката си идва точно на място – около 6 млн. лв. Действително моето питане, по-скоро актуален въпрос не е продиктуван от мое желание – той е продиктуван от желанието на хората от Пловдив да видят за какво става въпрос и как се продава за без пари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право, господин министър, на дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин Бакалов, благодаря Ви, че ми дадохте възможност да отговоря на още една заблуда. И тя е, че министърът на отбраната все казвал, че няма пари. Повече от три години, откакто съм министър, никога не съм казвал такова нещо. Мисля, че Министерство на отбраната дава примери за това, че парите стигат, ако се изразходват както трябва.
Що се отнася до Вашето твърдение за цена от 6 млн., аз съм сигурен, господин Бакалов, че Вие, ако ги бяхте дали, щяхте да сте собственик на имота и сега нямаше да има такова питане. Но понеже не сте ги дали имотът е продаден за друга цена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народния представител Стефан Мазнев към министъра на отбраната господин Свинаров.
Заповядайте, господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! През последните месеци ние, старозагорци, бяхме подложени на поредица обгазявания. Особено масирани, както знаете, бяха те на 2 юни и 6 август т.г. Тези трагични събития бяха отразявани ежедневно както в местните, така и в централните медии. За съжаление измина повече от месец, а държавните органи само си прехвърлят топката, а източникът на обгазяване все още е неизвестен.
На 16 август Вие, господин министър, заявихте, че на военния полигон край с. Змеево е имало само два пъти учебни стрелби през последните три месеца. Аз обаче си направих труда да посетя някои от селата около полигона и никак не е за учудване, че разказите на очевидци от селата Борилово, Змеево, Пъстрово, Остра могила и други напълно си съвпадат. Жители от с. Борилово твърдяха, че от полигона се чуват силни гърмежи по няколко пъти на ден с изключение на понеделник. Жители от с. Остра могила ме увериха, че се чуват взривове по 7-8 пъти на денонощие, включително и през нощта и то толкова силно, че им дрънчат прозорците. Отделно на 24 август местният в. "Старозагорски новини" публикува информация, според която от 18 до 23 август т.г. са произведени общо 195 взрива. По дати това е така: на 18 август – 3 силни взрива; на 19 август от 10,55 ч. до 13,00 ч. - 50 взрива; на 20 август от 10,00 ч. до 10,30 ч. - 40 взрива, до 11,30 ч. - още 40 гърмежа; на 21 и 22 август не е имало дейност на полигона; на 23 август от 9,27 ч. до 9,37 ч. - 25 гърмежа и от 9,57 ч. до 10,03 ч. - 25 взрива. В 10,42 ч. - 6 силни последователни експлозии. В 10,55 ч. още един мощен взрив. Почти всеки ден над полигона се вдигат синкаво-черни облаци дим. Отделно в броя си от 26 август същият вестник информира следното: на 24 август на извършени 81 взрива, 39 от които с много голяма мощност. Канонадата е започнала в 10,34 ч. и е продължила до 14,00 ч. На 25 август, забележете, е имало 161 взрива за времето от 10,06 ч. до 15,03 ч.
Ето това е истината за полигона, господин министър, а не два взрива за последните три месеца.
Отделно от всичко това обгазяванията са били съпроводени с голям брой здравословни оплаквания на населението – виене на свят, парене по очите и горчив вкус. Реколтата изцяло е похабена. От скоро се наблюдават масови уродства по животните. Интересно е да се отбележи, че в нощта на 5 срещу злополучния 6 август жители са наблюдавали закрити камиони да влизат в полигона.
В тази връзка е и моят актуален въпрос към Вас, господин министър: какви мероприятия са извършвани на полигона на 5 и 6 август т.г.? И тъй като Вие публично заявихте, че Ви е известен източникът на обгазяване на Старозагорска област, то Ви моля да го обявите от тази трибуна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Свинаров, за да отговори на актуалния въпрос на народния представител Стефан Мазнев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мазнев! Вашият актуален въпрос за пореден път засяга проблемите на обгазяването на гр. Стара Загора и региона от последните месеци. Неколкократно, в т.ч. и днес пред Вас и пред други народни представители имах възможност да заявя, че дейността на Министерството на отбраната и в частност на полигона край с. Змеево няма причинно следствена връзка с настъпването на 6 август замърсяване на въздуха. Вие броите взривовете, а аз броя броя на стрелбите и не отричам Вашите бройки на взривовете. Може би взривовете са точно толкова. И когато говорите за взривове в следващия момент започвате да говорите за последиците от обгазяването. А причинно следствената връзка между взривове и обгазяване в цялата схема я няма.
За сетен път подчертавам, че поделение 26940 – Централния артилерийски технически изпитателен полигон край с. Змеево, не извършило през месеците юли и август, съответно и на 5 и 6 август 2004 г., унищожаване и изпитване на бойни припаси чрез бойни стрелби, които отделят вредни за околната среда вещества, в частност серен диоксит.
За Ваша информация нека да направим някои уточнения. На 6 август 2004 г. под. 26940 – Стара Загора, е било обгазено от облак, предизвикан от външен източник. По данни на дежурния по поделение в 15,15 ч. на 6 август помощник-дежурният по поделение му е докладвал, че е забелязал тъмен облак над с. Змеево. В 15,30 ч. охраната на поделението, разположена в района, отстоящ на 3 км северозападно от с. Ново село докладва, че облакът е навлязъл в района на полигона. В района на щаба облакът се появява в 16,20 ч. и се задържа до 18,30 ч., когато завалелият дъжд го разсейва. От предоставената от поделението информация е видно, че облакът е предизвикан от външен за полигона източник.
Отново най-настойчиво подчертавам, че Централен артилерийски технически изпитателен полигон край с. Змеево при всичките си дейности стриктно изпълнява разпоредбите на нормативните документи в Република България, регламентиращи опазването на околната среда и не допуска превишаване на разрешените показатели.
В подкрепа на казаното дотук е вече цитираното днес становище на специализираната комисия от Българска академия на науките, която разгледа подробно случая с обгазяването на Старозагорския регион и категорично отрече съществуването на причинно-следствена връзка между дейността на полигона в с. Змеево и замърсяването на въздуха в региона. Същата комисия излезе със свое становище относно източника на обгазяване, в което аз нямам основание да се съмнявам, поради което няма да го посочвам изрично.
В заключение си позволявам да призова институциите, организациите и всички засегнати от разисквания проблем да вложат усилия и ефективна работа за недопускане на повторно замърсяване на околната среда. Министерство на отбраната следва тези приоритети в своята дейност и при всяка възникнала необходимост е готово да оказва активно и своевременно съдействие. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Стефан Мазнев.
И все пак не мога да разбера кой обгази Стара Загора?
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Не мога да не бъда резервиран към този отговор, господин министър. Вие казахте, че знаете кой е източника, а сега тук не го назовавате. Не може щом има взривове да няма и облаци, след като и хората са ги забелязали.
Аз разбирам, Вие цитирате БАН и казвате, че едва ли не това обгазяване е дошло от тецовете. Как тецовете, след като работят 40 години, досега не е имало такъв вид обгазяване? Това по странен начин кореспондира с решението на Министерския съвет за изгаряне на горива и други съставки на боеприпаси.
За съжаление аз не мога да се съглася с доклада на БАН, че това по никакъв начин не е свързано с полигона край Змеево. Това за мен е несериозно. Ето, минава вече повече от месец, а ние не знаем кой е източника. Говорим, че ще се борим срещу тероризъм, срещу "Ал Кайда", ние не знаем едно обгазяване и то от няколко пъти на Стара Загора, кой всъщност го е извършил. Това е много несеризно. Най-малкото това говори за непрозрачност. А винаги, когато има непрозрачност, това означава некадърност на едно управление.
Но, за съжаление, това ми напомня за едни друг период от времето на чернобилската криза, когато на хората масово беше казвано, че няма нищо страшно и бяха оставени тогава на радиационно облъчване, а за висшите ешелони на властта имаше специални грижи: получаваха специални продукти, специална минерална вода, специални здравословни грижи. След това се разбра каква е била причината. Аз не искам и Вие да изпадате в такава ситуация, но най-малкото ние ще продължим да настояваме да се разбере кой е източника. Защото, както аз споменах, има уродства по животните, масово е похабена реколтата на хората. Най-малкото тези щети трябва да бъдат понесени от някого. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, Вие се отказвате от правото на дуплика.
Позволете ми да благодаря на министъра на отбраната господин Николай Свинаров за участието му в днешния парламентарен контрол.

Преминаваме към въпроси и питания към министъра на вътрешните работи проф. Георги Петканов.
Първо, питане от народния представител Йордан Бакалов към проф. Петканов.
Господин Бакалов, заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, моето питане към Вас е вследствие от това, че управляващото мнозинство не прие поправките в Закона за класифицираната информация. Точно затова бях принуден да задам въпроса: как се изпълнява Законът за защита на класифицираната информация в частта му за разсекретяване на класифицираната информация? Законът за защита на класифицираната информация дава легално определение на понятието “класифицирана информация”. Това е информация, представляваща държавна или служебна тайна, както и чуждестранна класифицирана информация. Според 33, ал. 1 от закона се предвижда класифицираната информация да се предоставя, съхранява и унищожава в съответствие с предвидените видове защита, отговарящи на нивото на класификация. Сроковете за защита на класифицираната информация започват да текат от датата на създаването й. Тези срокове са изчерпателно изброени в чл. 34, ал. 1. В чл. 33, ал. 2 се предвижда в срок до една година след изтичане на срока на защита, информацията да бъде предоставена в Държавен архивен фонд, а унищожаване се допуска само след изтичането на една година след срока на защитата й и при други условия. В чл. 34, ал. 3 е регламентирано, че с изтичането на срока за защита нивото на класификация се премахва. От този момент достъпът до тази информация се осъществява по реда, по който се осъществява достъп до обществена информация съгласно Закона за достъп до обществена информация.
Уважаеми господин министър, моето питане към Вас е: колко на брой документи са разсекретени след изтичането на срока, предвиден за защитата им и същите са предадени на Държавен архивен фонд; и второ – колко на брой документи са унищожени съгласно чл. 33, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на питането на народния представител Йордан Бакалов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бакалов, позволете ми най-напред да споделя някои по-общи мисли относно проблема, който поставяте на вниманието на Народното събрание. Предполагам всички много добре осъзнават факта, че определени среди в държавата са особено чувствителни към темата за архивите на Министерството на вътрешните работи и в частност – на бившата Държавна сигурност. Разбираемо е също и това, че за някои категории граждани този въпрос е особено болезнен. Това има своите исторически основания. Безспорно е обаче и това, че много дълго време – повече от десет години, не съществуваше почти никакъв регламент в тази материя, което доведе до многократната злоупотреба с темата, според мен най-вече за нечистоплътни политически цели. Именно това е вероятно една от причините за тази изострена чувствителност, а може би и нервност, когато стане дума за архивите на МВР не само по отношение на това какво се съдържа в тях, но и относно това, което вече не е там, у кого се намира, за какво се използва или би могло да бъде използвано и т.н.
Голямото достойнство на Закона за защита на класифицираната информация е това, че овладя хаоса в тази материя, въведе ясни правила и стандарти, създаде постоянно действащ специализиран държавен орган, какъвто е Държавната комисия по сигурността на информацията, който осъществява политиката на Република България за защита на класифицираната информация.
Успехът в тази област се потвърждава недвусмислено и от приемането ни за пълноправен член на НАТО и съпътстващото го признание, че България покрива всички изисквания на ефективна защита не само на вътрешната, но и на международната класифицирана информация. Всичко това показва, че благодатните за някои времена на недобросъвестно употребяване на класифицираната информация в България са вече безвъзвратно отминали и основата заслуга за това е на настоящото 39-о Народно събрание и на настоящото правителство.
Уважаеми господин Бакалов, ще си позволя да отговоря конкретно на поставеното от Вас питане по обратен ред на зададените въпроси.
Първо. Най-напред искам да Ви успокоя, че до настоящия момент на основание чл. 33, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация не е унищожен нито един документ. Причината за това е моя заповед от 2002 г., която забранява унищожаването на документи по този ред до окончателното приемане на всички подзаконови актове, предвидени в или имащи отношение към Закона за защита на класифицираната информация. Повечето от тях вече са приети, но има няколко, които се намират в последния етап на съгласуване и в най-скоро време и те ще започнат да действат. Една от причините за забавянето на тяхното приемане е изготвената от Държавната комисия по сигурността на информацията промяна в закона, касаеща и реда за унищожаване на класифицирана информация. Считаме за уместно да изчакаме влизането в сила на тези законови промени, за да може коментираните подзаконови актове да бъдат съобразени с тях.
Второ. От приемането на Закона за защита на класифицираната информация до момента, даже по-точно до началото на м. юли, когато готвех отговора на Вашето питане, е снето нивото на класификация, т.е. разсекретени са 810 архивни оперативни дела, всички от фондовете на бившата Държавна сигурност. С тях вече са се запознали заинтересованите граждани или техни наследници. Освен това във връзка със съответната тематика на изследване са разсекретявани отделни страници и от други архивни единици, които са ползвани от научни работници, журналисти и т.н.
Що се касае до предаването на тези разсекретени документи в Държавния архивен фонд, вероятно знаете, че съгласно Закона за Държавния архивен фонд и Правилника за неговото приложение архивът на МВР е част от Държавния архив. В този закон е предвидено, че МВР, респективно министърът е орган за управление на Държавния архивен фонд. В закона е предвидено също така, че след разсекретяването на тези документи те трябва да бъдат предадени в Държавния архивен фонд с една малка добавка, която вероятно сте пропуснали – ако в специален закон не е предвидено нещо друго. Специалният закон в случая по отношение на архивите е Законът за МВР. Съгласно чл. 125б, ал. 3 от Закона за МВР архивният фонд на МВР се съхранява в Дирекция “Информация и архив” и в регионалните дирекции. Съгласно ал. 4 на чл. 125б министърът на вътрешните работи чрез Дирекция “Информация и архив” управлява архивния фонд на министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бакалов, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Това наистина е една много сериозна тема. Не напразно бяха предложени тези поправки, които не бяха приети тогава от управляващото мнозинство. Действително има хора, които са заинтересовани да се запознаят с миналото – за това кой е писал за тях. Това е така, но аз искам да Ви кажа категорично, че когато съм задавал своето питане към Вас, не съм имал това предвид, защото така или иначе в закона има определени срокове и Вие ги знаете много добре – 30, 25, 15 и 5 години.
Затова бях принуден да задам този въпрос и се оказва, че само 809 оперативни дела са разсекретени. Господин министър, нали така?
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Към началото на м. юни.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Към началото на м. юни.
Господин министър, ако трябва да направим една проста сметка излиза, че от 1944 до 1974 г., говоря само за най-високата степен на класификация, хипотетично приемам, че тези 809 дела са точно от класификацията на “Строго секретно”. Някак си не се връзва с това, което примерно аз знам и Вие знаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кажете го и ние да го чуем, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Защото има един § 9 и това е един от уточняващите ми въпроси. По § 9 всички шефове на организационни единици в срок от една година трябва да си прегледат материалите и да ги преквалифицират, а тези, на които им е изтекъл срокът, нямат историческа стойност, естествено, така както казахте и Вие, остават към Държавния архивен фонд.
Затова беше и моето питане. Но явно точно тук не е свършена работата. Според Вас шефовете на организационни единици независимо на какво ниво са – централно, РДВР, свършили ли са си работата, така както е по закона, защото действително има предложени поправки, но така или иначе законът действа така, както е приет в момента и трябва да се изпълнява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, виждам учудения Ви поглед, но все пак, ако можете отговорете на господин Бакалов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Не можах да разбера какво ме пита!
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бакалов!
Мисля, че от това, което отговорих на Вашето питане става ясно и разбираемо, че Министерството на вътрешните работи изпълнява Закона за защита на класифицираната информация. Всъщност Вие сте ми поставили няколко въпроса, на които отговарям още веднъж с по едно изречение. Има ли унищожени такива дела и документи? Отговорът ми на първия Ви въпрос е: нито едно. Има ли разсекретени? Да, има – над 810 към момента, когато ми отправихте питането и аз подготвих отговора, това беше първите дни на м. юли. Тогава бяха 810. Днес вероятно са нараснали с 50-100, защото аз ежедневно или през 2-3 дни подписвам за разсекретяване. Третият Ви въпрос е: предадени ли са на Държавния архив? Не, не са предадени и няма да бъдат предадени, защото законът предвижда нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бакалов, имате възможност да изразите Вашето отношение към отговорите на министъра на вътрешните работи.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
Моята теза беше, че МВР явно не са преквалифицирали своята информация. Може би има затруднения точно в Дирекция “Информация и архив”. Това аз не мога да кажа, Вие като министър може да го кажете много добре. Но не твърдете така категорично, че не сте унищожили нито един документ, защото аз веднага ще Ви върна една година и половина назад и ще Ви припомня оня прословут случай “Гном”. Тогава с Ваша заповед бяха унищожени документи. Ето тук е разликата в това, което твърдите. Хубаво е, когато се отговаря от трибуната на Народното събрание все пак да се сверявате с това, което е говорено през трите години на управление на Министерството на вътрешните работи, за да не се получават тези разминавания, защото тогава много добре знаете, че по Ваша заповед тези документи бяха унищожени. А това дали са унищожени или не ще се разбере явно след една година, даже по-малко от една година.
Ясно е, че действително в този закон трябва да има поправки, но пак казвам, така или иначе, хубав или лош, законът го има и трябва да се изпълнява. И не е оправдание за Министерство на вътрешните работи това, че в момента имало предложения, а тези предложения даже не са стигнали до Народното събрание. Кога ще стигнат не се знае. Така че моята молба е Вие да си изпълнявате закона такъв, какъвто го прие това управляващо мнозинство. Благодаря.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Имам ли право да отговоря?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нямате право, господин министър.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Щом нямам право, господин Бакалов затова злоупотреби, защото даде аналогия с …
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПГСДС, от място): Да ги унищожите!
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Унищожих ги, но не по моя заповед, а по заповед на съда. Вие не сте юрист и малко не сте наясно с тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Без право на реплика и дуплика тя практически се състоя.
Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева към министър Петканов.
Госпожо Манева, моля да развиете Вашия актуален въпрос.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
Днес моя въпрос към Вас е свързан с проблем, който съм убедена, че добре познавате, който обаче за съжаление, не зная защо не желаете да решите. Странно е, че такъв елементарен проблем се оказа непреодолим за такава мощна система, каквато е МВР.
Напомням, че се отнася за среднощните дефилета на рокерите по улиците на центъра на София, че се отнася за ежедневни нарушения на обществения ред и за невъобразимия грохот, който смущава спокойствието на живеещите в този район в малките часове на деня.
За този проблем служителите на Вашето министерство и Вие сте информирани и ще Ви напомня как. Първо, чрез оплаквания до дежурните полицаи от района. И аз си спомням един от най-наглите отговори на един полицай, който ни препоръча да спим през деня, след като не можем да спим през нощта. Сигнали по дежурния телефон на полицията. Оттам също ни се отправяха препоръки да не се занимаваме с такива дребни работи, тъй като Министерството на вътрешните работи се бори с престъпността. Тук аз нямам коментар, защото знаем какви са резултатите в тази област. На трето място, ще Ви напомня, че през миналата година имаше подписка до Вас от граждани, живеещи в района. И на четвърто място – въпроси, които в писмен и устен вид отравях към Вас.
Всичките сигнали за съжаление останаха без резултат. Даже в последния си писмен отговор Вие като че ли твърдите съвсем директно, че няма проблем, защото няма сигнали. Всичкото това, което споменах според мен са сигнали.
И днес аз твърдя, че много десетки жители в тези райони, които системно са тормозени от рокерите, ще слушат това предаване с надежда, че ще разкриете тайната – какво трябва да направят гражданите, за да реагират длъжностните лица от МВР за решаване на този проблем?
И за да бъда коректна ще повторя въпроса така, както съм го задала: какъв вид следва да имат сигналите на гражданите, за да изпълнява задълженията си полицията при нарушения на обществения ред и Закона за движение по пътищата от водачи на мотоциклети?
Убедена съм, че при желание, това наистина е един елементарен проблем и е много странно, че вече втора година жителите в този немалък район на София се опитват да получат спокойствие със съдействието на Вашите служители, но по неизвестни причини това не се случва. Надявам се, че ще ми дадете задоволителен отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля министър Петканов да отговори на актуалния въпрос на народната представителка Евдокия Манева.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева!
Отговарям така, както сте формулирали въпроса, а именно: редът, по който се приемат и се разглеждат сигнали на граждани в Република България е регламентиран в Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите.
Освен това съществува и специална инструкция, която детайлизира процедурата и която се отнася само за системата на Министерството на вътрешните работи. Съгласно тази нормативна уредба сигналите от гражданите могат да бъдат подавани в писмена или устна форма, както и по друг начин, например по телефона. Независимо от формата, в която те са подадени, сигналите се разглеждат по един и същи ред. Когато е необходимо сигналът да се подаде писмено или да отговаря на определени изисквания, на подателя се дават съответни разяснения.
Принципно положението е, че по анонимни сигнали производство не се образува. Поради това е необходимо гражданите да се легитимират по определен начин. Например, ако сигнализират на телефон, трябва да се представят с трите си имена, адреса и телефона, от който се обаждат. Тук искам веднага да подчертая, че независимо от това за какъв сигнал става дума, МВР гарантира във всички случаи запазване на анонимността на лицата.
Във връзка с това използвам случая да отправя призив към всички граждани да изразяват активно поведение, когато става дума за извършени закононарушения и престъпления. Неизменна част от него са и сигналите, както и всяка друга информация, която би могла да улесни работата на органите на МВР.
Аз съм имал възможност веднъж да отговарям на Ваш въпрос и Вие тогава признахте, че в резултат на предприетите мерки има положителен ефект. Вероятно сега нещата отново са се възобновили и аз искам да декларирам пред Вас и да Ви обещая, че ще взема отново поредните мерки, след като явлението отново се е появило. Не знам точно как са подавани сигналите от Вас или от живущите граждани в квартала, но действително към настоящия момент такива сигнали практически не съществуват. Не казвам, че явлението не съществува, казвам, че сигнали не съществуват. Но самият факт, че Вие ми отправяте настоящото питане е форма на сигнал към органите на МВР и аз Ви обещавам отново да взема необходимите мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева за реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Благодаря Ви, господин министър. Аз се надявам, че наистина вече повторната Ви намеса ще сложи завинаги край на това явление. Аз Ви информирах какви видове сигнали са подавали гражданите от този район и очевидно те съвпадат с инструкцията на МВР. Надявам се и Ви умолявам наистина да вземете мерки, защото хората от района са загубили вече вяра, че някой може да помогне за решаването на този проблем. Уверявам Ви, че никак не е маловажен.
Затова аз днес повторно ще Ви предам копие от част от преписка, която продължава да върви в района и ние съвсем скоро ще я внесем в Министерството на вътрешните работи по съответния ред. Досега са се подписали 187 души от този район от различни улици на София, които обхващат дефилетата, а това са най-вече “Раковски”, “Патриарх Евтимий”, “Фритьоф Нансен”, “Васил Левски”, “Витошка”. Просторните булеварди на София след 10 ч. са писти за състезания на мотоциклетисти. Аз нямам възражения срещу рокерите, но нека те се занимават с любимия си спорт и се самоутвърждават с грохота на мотоциклетите си някъде, където това не безпокои хората.
Още веднъж изразявам надежда, че нещата ще се променят и Ви връчвам тази част от преписката, която ще внесем официално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Отказвате се от това Ваше право.
Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен от народния представител Борислав Цеков. Той е във връзка с Глава 24.
Моля, господин Цеков, да развиете своя актуален въпрос към министър Петканов.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Моят актуален въпрос, уважаеми министър Петканов, не е свързан с някакъв злободневен проблем. Неговата цел е още веднъж да бъдат по-добре информирани българските граждани и институции във връзка с европреговорите.
Един от най-тежките проблеми както в хода на самите преговори за присъединяване към Европейския съюз, така и след тяхното техническо приключване продължава да е информационният дефицит относно поетите от правителството ангажименти, с които се предопределя за години напред животът и развитието на цели сектори от обществения живот и икономиката. Същевременно се забелязва известна тенденция правителството да смята за изпълнено задължението си да информира гражданите и институциите, като предоставя информация, образно казано, в насипен вид, с всички бюрократични и технически детайли. Смятам, че е нереалистично да се очаква, че гражданите ще могат пълноценно да анализират изискванията, стандартите, възможностите, предизвикателствата, които стоят пред България в рамките на Европейския съюз. Ето защо, смятайки, че този подход е напълно неработещ, е необходимо правителството и неговата администрация в един резюмиран, аналитичен и достъпен вид да представят тази информация на гражданите, бизнеса и обществото като цяло.
Във връзка с това конкретно за Вашия ресор моят актуален въпрос е какви са конкретните ангажименти, поети от правителството по Глава 24 “Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи” в преговорите за присъединяване към Европейския съюз и то представени във вид именно на такъв резюмиран и аналитичен преглед.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи проф. Георги Петканов, за да отговори на актуалния въпрос на народния представител Борислав Цеков.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Цеков! Конкретните ангажименти, поети в процеса на подготовката за членство на Република България в Европейския съюз, са проектирани в приетите от правителството различни стратегии и планове в отделните области, попадащи в Глава 24, както следва.
Първо, Национален план за действие за възприемане на шенгенското законодателство, който ежегодно се актуализира съобразно новоприетите актове на шенгенското законодателство. Ангажиментите в тази област са насочени към постигане стандартите за граничен контрол, прилагани в държавите от шенгенската зона и подготовката за изпълнение на ангажиментите на България като бъдеща външна граница на Европейския съюз. Тези мерки са в няколко насоки, да не ги изброявам детайлно.
На второ място, стратегия за реформа на съдебната система и план за действие за нейното изпълнение. Основно ангажиментите тук са насочени към установяване на обективни и прозрачни процедури за назначаване, оценка и повишаване в длъжност в рамките на съдебната система, разпределение на делата между магистратите на базата на обективни и прозрачни процедури, законодателни мерки, насочени към подобряване на системата за правна помощ, с което се създават гаранции за равен достъп до правосъдие на всички граждани, и т.н.
На трето място, ангажименти, свързани с Националната стратегия за борба с корупцията. В тази област ангажиментите са най-много, девет на брой.
На четвърто място, Национална стратегия за борба с наркотиците и план за действие за нейното изпълнение. И тук мерките и ангажиментите са в четири – пет направления.
Другите ангажименти, залегнали в общата позиция на Европейския съюз за затваряне на Глава 24, и предполагам, че това е най-вече проблемът, който ви интересува, са да продължи реформата да досъдебната фаза в съответствие с най-добрите практики в държавите-членки на Европейския съюз. Ангажиментите са свързани с ускоряване на наказателното производство и опростяване на процедурите чрез съкращаване фазата на разследване и повишаване на нейната ефективност.
В тази област са също и ангажиментите, отнасящи се до хармонизиране на Наказателния кодекс и в частност на чл. 157 – за сексуалната ориентация. Да се хармонизира в пълна степен българското законодателство с Конвенцията за защита финансовите интереси на европейските общности от 1995 г. и, на последно място, да се предвиди отговорност на юридически лица и съответните санкции в проекта за Административно-процесуален кодекс, който се очаква да бъде приет до края на 2005 г.
Конкретно, може би не сте задали въпроса, но той също буди интерес – дали ние сме поемали конкретен ангажимент по отношение закриването на следствието и неговото цялостно прехвърляне към изпълнителната власт, в частност към МВР. И вчера имах възможност да отговоря пред комисията – такъв ангажимент ние не сме поемали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма как аз да се намеся в този спор.
Господин Цеков, имате право на реплика.
Ако можем бързо да изпълним правата си по правилника, бихме могли и след следващия въпрос, който също е към министър Петканов, да преминем след това и към въпросите, зададени към министъра на външните работи господин Соломон Паси, който вече е тук, макар да разполагаме с 15 минути.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Благодаря и на Вас, министър Петканов. Удовлетворен съм от Вашия отговор. Неслучайно народните представители от Новото време са задали почти еднотипни актуални въпроси към всички министри, в чиито ресори са различните преговорни глави. Отново подчертавам, изцяло с желанието и от парламентарната трибуна, чрез парламентарния контрол, наблюдаван от много български граждани, да бъде подобрена информираността на всички за онова, което предстои пред България в различните сектори на обществения живот.
Радвам се, че засегнахте и този актуален проблем, свързан със следствието, за да се подчертае още веднъж, че няма такива ангажименти, каквито спекулации се появяваха. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на реплика. Отказвате се от това Ваше право.
Следващият актуален въпрос е също към министър Петканов, зададен от народните представители Атанас Щерев и Тошо Пейков.
Заповядайте, господин Пейков.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, господа министри! Уважаеми господин министър на вътрешните работи, през изминалите седмици, почти вече и месец, българската общественост стана свидетел от излъчени по електронните медии, от печатните издания, от публикации в пресата информации за безпрецедентно твърдо прилагане на закона спрямо алтернативния Синод в България. Безспорен е фактът, че законът е над всичко и всички и Законът за вероизповеданията – също. Законът трябва да се спазва от всички граждани на Република България и никой не е освободен от това задължение. Вероятно ще кажете, че става въпрос за нарушаване на цитирания закон от страна на представители на алтернативния Синод, за проява на самоуправство и разпореждане със собственост на Българската православна църква, за това, че има и хора, които не са съвсем православни в този синод като представители на Българската православна църква.
Но все пак, уважаеми господин министър, мерките за прилагане на закона най-вероятно са законосъобразни, но това, на което масовият зрител и гражданин беше свидетел – изкъртването на врати с автомобили, нанесените тежки телесни травми на представители на Синода, грубото третиране на свещеници и миряни – всичко това противоречи не според всички, но сред част от българските граждани, на елементарни норми на поведение от страна на органите на реда и на подобаващото отношение към самостоятелната духовна власт в българската държава.
Прилагането на закона по този начин буди недоумение и безпокойство у гражданите и представя страната ни в една неблагоприятна светлина пред света, като страна, решаваща проблемите си по не достатъчно цивилизован начин. Не закъсняха и реакциите от страна на нашите партньори от Западна Европа, от Съединените щати.
Във връзка с гореизложеното от нас с доц. Атанас Щерев, поставяме следния актуален въпрос: уважаеми господин министър, кой разпореди прилагането на закона да стане по този груб начин и кой персонално носи отговорност за това поведение на служителите на реда?
Двамата с колегата Щерев предварително отхвърляме тезата, че вината се носи само от редовите полицейски служители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Георги Петканов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пейков, уважаеми господин Щерев, ще си позволя в началото на своя отговор да повторя малка, но много съдържателна част от своеобразния преамбюл на вашия въпрос, а именно, че законът е над всички и трябва да се спазва от всеки и никой не е освободен от това задължение. В този смисъл считам за уместно да подчертая, че формулираният по този начин принцип на законността е основният стожер на съвременната демократична държава.
Никой, под какъвто и да е било претекст, в каквато и да е било форма и в каквото и да е било качество, няма право и не трябва да го погазва или да проповядва неговото нарушаване. Ако все пак това се случи, правоохранителните органи, към които принадлежи и Министерството на вътрешните работи, са задължени да предприемат мерки за преустановяване на закононарушенията. В конкретния случай става дума именно за това – намеса на прокуратурата, обезпечена със съдействие от страна на МВР с цел възстановяване на законността.
Действията на полицейските органи при оказване на съдействие на прокуратурата за въвеждане на представители на Българската православна църква във владение на определени имоти, включително и храмови сгради, собственост на църквата, които до този момент се владеят неправомерно от т.нар. алтернативен Синод, са предприети в резултат на разпореждане на Върховната касационна прокуратурата и множество постановления на съответните окръжни прокурори. За всеки отделен обект е издадено отделно постановление с цел да не възникват никакви съмнения относно правомерността на действията на полицията. Предварително е планирано действията да бъдат предприети в дни, когато няма църковни празници, за да не се попречи на извършваните църковни ритуали. Поради това те са извършени на 21, 22 и 23 юли.
Оказано е съдействие и е осигурен достъп до имоти на територията на шест, повтарям, шест регионални дирекции на вътрешните работи – Пловдив, Смолян, Благоевград, Пазарджик, София-окръг и Кюстендил, както и на територията на Столичната дирекция. От всички тях затруднения при изпълнение на правомощията си полицейските органи срещат единствено на територията на град София. Държа да подчертая, че броят на храмовете, до които е осигурен достъп, далеч не е този, който беше огласен в медиите, а пет пъти по-малък. Става дума общо за 52 обекта, като само в 5 от тях са възникнали трудности при прилагането на закона. В останалите 47 обекта въвеждането във владение на свещенослужителите на Българската православна църква е осъществено без инциденти.
В посочените 5 обекта полицейските органи срещат противодействие и отказ да се изпълни законно разпореждане, поради което на основание чл. 78, ал. 1, т. 1 и 9 от Закона за МВР и по изрично разпореждане от страна на прокуратурата, те прибягват до използване на физическа сила при изпълнение на служебните си функции. Законът не позволява в подобен случай, т.е. при съпротива, органите на МВР да се откажат самоволно от изпълнението на своите правомощия. Напротив, те са длъжни да предприемат всички необходими и позволени от закона мерки за спазване на законите и разпорежданията на държавните органи.

Позволявам си тук да цитирам текста, който преди малко посочих:
“Полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства при изпълнение на служебните си функции, само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин при противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане.”
И т. 9: “При освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентните органи”.
Уважаеми господин Пейков, считам, че в този случай правоохранителните органи и в частност полицията са действали напълно законосъобразно и никой от техните представители не следва да носи каквато и да е отговорност за своите действия.
Що се отнася до това, че на някои места – тези пет случая – се е наложило законът буквално да бъде приложен, това в никакъв случай не е неправомерно поведение от страна на полицията. Отговорност в това отношение, ако все пак някой трябва да носи такава, то това са единствено и само тези, които са отказали да изпълнят законовите повели и са погазили законността в Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Пейков, имате право на реплика.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин министър, като се съгласявам с част от Вашите аргументи, аз бих желал да Ви припомня и би трябвало да си признаем, че влизането в Светая светих на Българската православна църква в олтарите, дори в дни, когато не се провежда служба, е едно кощунствено действие и аз много съжалявам за действия, които са извършени от служители на реда в тази посока.
Освен това, към министъра на външните работи господин Соломон Паси, който е действащ председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, сега присъства в тази зала, е имало въпроси от страна на правозащитници, между които и ръководителят на американската делегация на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и активен деец на Хелзинкския комитет, добър приятел на България, който подкрепи нашата декларация за защита на пострадалите български медици в Либия, господин Кристофър Смит. Научих, че министър Соломон Паси е отговорил подобаващо на тези въпроси.
Аз мисля, че на правозащитниците в Западна Европа и на Запад не са съвсем ясни и мотивирани тези наши действия и затова последваха някои мерки и някои препоръки от тяхна страна. Като желая органите на реда да съдействат наистина на гражданите да бъде спазен законът, аз искам да Ви връча една покана за участие на вашето министерство в конференцията на Парламентарната асамблея на ОССЕ през м. ноември на тема “Сигурността в Югоизточна Европа”, на която сигурно ще присъстват и същите правозащитници, на които може би ще се наложи да дадете отговор на това, което се случи в Българската православна църква.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да благодарим на министъра на вътрешните работи Георги Петканов за днешното му участие в парламентарния контрол.
В момента е 13 ч. 59 мин. и 30 сек. Следват въпроси към министъра на външните работи господин Соломон Паси, който е тук. Първият въпрос е от народните представители Борислав Китов и Пламен Кенаров, които не са в залата. Не е възможно за 30 сек. да развием следващите въпроси на тези, които са в залата – виждам госпожа Банкова.
От министъра на външните работи разбрах, че следващата седмица ще отсъства и следователно няма да може да отговори на зададените въпроси и питания към него поради обективни причини.
Сега часът е 14,00 ч. Следващото редовно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Нейчева

Несрин Узун