Председателствал: председателят Огнян Герджиков
Секретари: Гергана Грънчарова и Иво Цанев


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието. Искам да пожелая една успешна и ползотворна работна седмица на Народното събрание и да приветстваме премиера на републиката господин Симеон Сакскобургготски и министъра на външните работи господин Соломон Паси.
На вашето внимание е програма за работата на Народното събрание за 10 - 12 октомври 2001 г. В проектопрограмата се включват:
1. Проект за декларация на Народното събрание във връзка с избирането на Република България за член на Съвета за сигурност на Организацията на Обединените нации за периода 2002 - 2003 г. Вносители: Пламен Панайотов, Юнал Лютфи, Асен Агов и Ангел Найденов.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката. Вносител: Михаил Миков.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията. Вносител: Пламен Моллов.
4. Първо четене на законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс - вносител: Лъчезар Тошев; и на законопроекта за изменение на Наказателния кодекс - вносители: Валери Димитров и група народни представители.
5. Избор на председател на Комисията по транспорт и телекомуникации.
6. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Вносители: Нина Чилова и група народни представители.
7. Парламентарен контрол.
Моля уважаемите народни представители да гласуват проектопрограмата за работата на Народното събрание за настоящата седмица. (Реплики от народния представител Гиньо Ганев.)
Уважаеми господин Ганев, имате предложение ли? Или искате да обсъждаме? Не се обсъжда програмата.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Когато четете дневния ред като проект, не би трябвало да казвате: "Моля, гласувайте", а попитайте хората дали имат други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предложената програма за работата на Народното събрание не се обсъжда. Тя се подлага на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 14.
Програмата за работата на Народното събрание за 10-12 октомври 2001 г. е приета.
Представям на вашето внимание постъпили законопроекти и проекторешения.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование - вносители са Елка Анастасова и Лютви Местан. Водеща е Комисията по образованието и науката.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката - вносител е Иво Атанасов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Отчет на Агенцията за чуждестранна помощ за 1997 - 2000 г. - вносител е Агенцията за чуждестранна помощ. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност - вносител е Константин Пенчев. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение на Кодекса на труда - вносители са Росица Тоткова и Благой Димитров. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Проект за решение за разрешаване участието на военно-транспортен самолет Ан-26 с екипаж до 7 военнослужещи от Въздушните сили на Българската армия в операциите на "Стабилизиращи сили" в Босна и Херцеговина и "Сили в Косово" (КФОР), създадени с мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО за извършване на въздушен превоз от и до летищата София, Скопие, Сараево, Сплит, Прищина и Неапол. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Грузия относно безвъзмездно предоставяне на военни кораби и на споразумението между правителството на Република България и правителството на Грузия относно безвъзмездно предоставяне на комуникационна и информационна техника и вещево имущество. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за декларация във връзка с избирането на Република България за член на Съвета за сигурност на ООН за периода 2002 - 2003 г. Вносители са: Пламен Панайотов, Юнал Лютфи, Асен Агов и Ангел Найденов. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Това беше всичко, което е постъпило за предложения период.
Преминаваме към първа точка от програмата:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗБИРАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ЧЛЕН НА СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ЗА ПЕРИОДА 2002-2003 Г.
Предлагам тази точка от дневния ред да бъде предавана пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля, гласувайте направеното предложение за пряко предаване.
Гласували 155 народни представители: за 151, против 1, въздържали се 3.
Приема се направеното предложение за пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля от името на вносителите на проектодекларацията на Народното събрание господин Пламен Панайотов да представи проектодекларацията.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин премиер, уважаеми господин министър на външните работи, уважаеми дами и господа народни представители! Декларацията, която предлагам на вашето внимание от името на вносителите, е със следното съдържание:
"ДЕКЛАРАЦИЯ
- Като подчертава водещата роля на Организацията на обединените нации за осигуряване на траен мир и сигурност в света,
- Като потвърждава консенсуса между парламентарните политически сили по постоянния и необратим процес на присъединяването на България към НАТО и Европейския съюз и активното й сътрудничество с тях, както и с другите страни - кандидатки за членство в тези две организации,
- Като изтъква успехите на външната политика на Република България, които я превърнаха в генератор на стабилност и сигурност в региона на Югоизточна Европа,
- Като отчита позицията на Република България при формирането на международната коалиция срещу тероризма след събитията на 11 септември т.г.
Тридесет и деветото Народно събрание на Република България:
1. Оценява високо успеха на Република България за избирането й на този изключително отговорен пост като заслужено признание и доказателство за нейната стабилност и престиж и като ясен израз на доверие към страната ни за активното й присъствие в международната общност.
2. Заявява готовността си да оказва пълно съдействие за активна, конструктивна и задълбочена работа на Република България като член на Съвета за сигурност на ООН, който в момента е изправен пред едно от най-големите предизвикателства в историята на Организацията на обединените нации - борбата срещу международния тероризъм.
3. Високо оценява решението на Съвета на НАТО от 4 октомври 2001 г. и особено ангажимента на съюзниците на НАТО да оказват помощ на страни, които са или могат да станат обект на заплахи от терористични действия като въплъщение на изградените фактически съюзнически отношения и на колективната отбрана.
4. Изразява решимост България да допринесе за консолидацията на международната общност около демокрацията и прогреса - за осигуряване на международния мир и сигурност, за устойчиво икономическо развитие, за спазване на правата на човека, за върховенството на закона."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Панайотов.
От името на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност становището ще бъде представено от господин Юнал Лютфи.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър на външните работи!


"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност,
относно проект за Декларация № 154-03-5 във връзка с
избирането на Република България за член на
Съвета за сигурност на ООН за периода
2002-2003 г., внесен на 9 октомври 2001 г. от
Пламен Александров Панайотов, Юнал Саид Лютфи,
Асен Йорданов Агов и Ангел Петров Найденов

На извънредно заседание на 10 октомври 2001 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за декларация във връзка с избирането на Република България за член на Съвета за сигурност на ООН за периода 2002-2003 г. и прие следното становище:
Намира за основателни мотивите на вносителите и предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме декларацията.
Становището бе прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Лютфи.
По представения проект за декларация на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа, имате думата.
Има думата господин Агов от името на вносителите.
АСЕН АГОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! С много голямо чувство на задоволство се присъединих към останалите вносители и участвах в изработването на тази декларация. Аз смятам, че това е едно високо признание за България, за трайната и стабилна политика на България към сътрудничество и пряко участие в действията на международната общност.
Няма никакво съмнение също така, че тази декларация е израз на дълги усилия, израз на усилия, които включват работата на много хора. И тъй като в това Народно събрание обикновено се ограничаваме върху политическото съдържание на такива документи, върху това да изразим своята политическа воля, мен ми се иска тук да се отклоня от тази практика на Народното събрание и да ви помоля да изразим благодарност към всички онези български дипломати, към всички онези български политически представители, които в продължение на три години, откакто стои този въпрос като перспектива пред България, участваха в неговото изработване, участваха в подготовката му. Искам да спомена няколко имена. Преди всичко искам да спомена името на постоянния представител на България в Организацията на обединените нации господин Стефан Тафров, който положи изключителни усилия в последната фаза на подготовката за гласуването в Общото събрание на ООН, за да може да се стигне до този добър резултат. Резултатът е много добър, защото България спечели гласуването още в първия тур.
Позволете ми да посоча и още нещо. Виждам тук на първата редица госпожа Надежда Михайлова, председателят на моята парламентарна група, и не мога да не заявя тук, че усилията, които бяха извършени по време на нейното управление в Министерството на външните работи, дадоха също своя принос, за да се стигне до днешния резултат.
Искам, разбира се, веднага да поздравя министъра на външните работи господин Соломон Паси, който не спести усилия, за да може да се осъществи това благоприятно за България гласуване.
Какво означава това гласуване и какво означава това участие на България на практика от 2002 г.? Това означава, че България ще взима заедно с постоянните членове на Съвета за сигурност, заедно с другите членове на Съвета за сигурност решения, които ще бъдат от ключова важност, както се отбелязва и в този документ, в тази изключително напрегната ситуация, свързана с терористичните нападения на 11 септември срещу Съединените американски щати и последвалите действия и ответни удари.
Аз не мога да не се присъединя към всичко онова, което беше извършено от това Народно събрание в този кратък, но много драматичен период. И в същото време, уважаеми госпожи и господа, подкрепяйки горещо този документ, аз не мога да не споделя с вас известна своя тревога, известна своя тревога за това, че ако ние не сме на висотата на днешната си декларация, която потвърждава по един ясен и категоричен начин необратимостта на процеса на присъединяване на България към Европейския съюз и към Северноатлантическия алианс, ние ще останем само с тези думи, които ще фиксираме в този документ.
Какво имам предвид? Струва ми се, че ние много по-интензивно трябва да работим по законодателството, което е пряко свързано с преговорите на България за членство в Европейския съюз. Там има една хронограма, която е много ясна и която е свързана конкретно с процеса на преговорите. И ние, ако до Коледа не приемем онези 18 закона, които са пряко свързани с преговорите, ние ще забавим процеса на преговорите и тогава ще подложим наистина на съмнение онова, което е заложено така добронамерено и така категорично в днешната декларация.
Струва ми се, че ако ние не помислим много сериозно за това как да осъвременим военната доктрина, как да гледаме върху концепцията за национална сигурност така, че тя да изпълни точно и прецизно задачите на България по изпълнението на плана за членство в Северноатлантическия съюз, ние също няма да бъдем на висотата на днешната си декларация.
И аз се обръщам, господин министър-председателю, господин министър, към вас, ние според мен трябва да работим заедно, за да можем да подкрепим тези приоритети с конкретни действия. Ние трябва да работим така, че парламентът наистина да защити този днешен свой документ, който е забележителен по своя характер и който подчертава един голям успех на Република България.
Ето с тези размисли аз си позволих да ви занимая, госпожи и господа народни представители, потвърждавайки радостта си и задоволството си от това, че България беше избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност.
Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Агов.
Уважаеми госпожи и господа, имате думата по предложения проект за декларация.
Заповядайте.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господин министър! Смятам, че днес ние наистина имаме повод, първо, да съобщим на гражданите на България тази приятна новина и заедно с декларацията, която ще приемем, да дадем ясен сигнал, че това наистина е един важен за България момент.
И второ, мисля, че е редно, заедно с отчитането на факта, че на България се отдава нужното признание, да поговорим и за важността на тази организация. Защото всъщност трябва да кажем, че за важността и ролята на Организацията на ООН през последните години почти не се говореше. Ето сега как се свързват нещата. Не можем да подчертаем сериозния успех на България, без да подчертаем що за организация е Организацията на обединените нации.
Смятам, че това е важно не от гледна точка на политизиране на въпроса. Но не само народните представители, а и цялата наша общественост е добре да разбере, че в този наистина тревожен свят, в състояние на сериозните тенденции на глобализация, при предизвикателствата, които излизат вече извън старата система на "студената война", Организацията не само че няма по-ниска роля, както някои смятаха да наложат като мнение, напротив - ролята й расте. От тази гледна точка е важно за България да се използва това членство, тези 2 години.
Бих желал да се върна малко назад и да кажа, че наистина имаше един момент, когато нещата бяха малко спорни, когато наистина ролята на Организацията леко, бих казал, и средносрочно беше подценена. То беше свързано с конфликта в Косово.
Някои политически сили у нас си извадиха от това извода, че трябва да забравим тази организация. Не забелязаха, и аз говоря за политически отговорните колеги, които наблюдават международната политика, че още след края на войната, в Хелзинки, на срещата на върха на министър-председателите, на лидерите на страните от Европейския съюз, тази роля беше изрично подчертана, само няколко месеца след като приключи войната.
Тази тенденция продължи и аз мисля, че сега, при новата криза, която се постави този въпрос, ние виждаме образуване на една глобална коалиция, в резултат и на двете решения на Съвета за сигурност. Затова е важно, затова е хубаво, че признаваме ролята и едновременно отчитаме и лостовете, с които бихме могли да разполагаме като непостоянен член на Съвета за сигурност.
Тъй като господин Агов направи известен опит да подчертае тук и ролята на предишните управляващи, аз нямам нищо против и не искам тук да се конфронтираме на тази тема, но мисля, че е редно, след като сме постигнали един резултат, който, ако трябва и фигуративно - за нашите слушатели, да го изразим по броя на гласувания, е приблизително 2:1 за нас. Редно е да отчетем и някои недостатъци, за да не стигнем до едно положение 0:6, ако водим подобна на досегашната политика.
В какво се очертава тя? Ние трябва да знаем, че непостоянното членство, така както е отредено за останалите страни-членки извън постоянните членки на Съвета за сигурност, е една процедура, която се извършва на базата на ротацията. И всяка географски представена група излъчва такива кандидати. Когато в самата група има друга кандидатура, естествено се минава към гласуване. Нашият ред е дошъл, не знам дали колегите знаят, това не е уникален момент, България вече два пъти е била непостоянен член на Съвета за сигурност в историята на членуването си в Организацията.
Сега, разбира се, трябва да отчетем и факта, че имахме един общо взето неконкурентен, аз бих казал, ако ще употребяваме икономически термини, неконвертируем противник. И въпреки това той събра достатъчно гласове. Да се попитаме защо? Ами, защото две години и половина предишното правителство нямаше постоянен представител на ООН в Ню Йорк. Това беше едно драстично незачитане на Организацията, видимо пренебрежение от всякаква гледна точка.
Два пъти нашата парламентарна група поставяше този въпрос на управляващите. Първия път госпожа Надежда Михайлова, съжалявам, че споменавам името, но господин Агов изрази специални благодарности, ми отговори, че има и други подобни случаи, примерно Словения частично също е оставяла Организацията си без постоянен представител и, знаете, в тази процедура нямаше възможност да й отговоря, че в резултат на това Словения, въпреки че е кандидатствала, не е била избрана за непостоянен член.
Ако това беше просто един пропуск, ние обърнахме внимание и втори път, но искам да кажа, че аз не един път съм разговарял с посланици на страни-членки на Европейския съюз в ООН. И те непрекъснато изразяваха постоянна тревога от факта, че България по такъв начин не зачита ролята и функциите на Организацията на обединените нации.
Това ни най-малко не е единствен признак. В Министерството на външните работи беше, бих казал, тотално отписана при една реорганизация цялата дирекция, която отговаря за Организацията на обединените нации и международните организации. Създаде се просто едно Управление "Права на човека", забравяйки за политическата роля, за сериозните гласувания, където всяка една страна дава сигнал за своята позиция. А сега вече, в тази роля, която ни предстои, ние ще имаме възможност по един много прагматичен и гъвкав начин да защитаваме интересите си, включително и с лостовете на нашето членство да решаваме и някои конкретни въпроси на България, не говоря само за външнополитически. Ако не разберем това, ние не сме разбрали доста неща.
Защо казвам всичко това? Защото смятам, че изхождайки от тези изводи настоящото ръководство на Министерството на външните работи би трябвало да погледне много трезво на подготовката за нашето участие, което започва от януари месец. Необходими са много бързи действия и нашата мисия там, която ще участва като в една фабрика в гласуванията на Съвета за сигурност, където ще се обсъждат въпроси ад хок, в много случаи тези въпроси ще се появяват съвсем импровизирано, да има един много сериозен гръб тук и да може тези гласувания да дават, първо, нашата ясна ориентация като страна, мисля, че по това всички сме наясно, и второ, да решава конкретни въпроси с помощта на тези лостове, свързани с интересите на България.
Ако възложим това само на нашата мисия, смятам, че ще я оставим без този гръб. А въпросите понякога са доста важни. Ето, знаете, едно неправилно решение на Македония какво й донесе само преди 2 години.
На всичкото отгоре ние се намираме в един период, когато нещата в света се движат доста динамично. Има тревожни елементи в нашия регион, преди всичко тук, съвсем наблизо до нас - в съседна Македония, но те могат да възникнат въобще на Балканите и ние ще бъдем страната тук, на Балканите, която може да поведе нещата.

Досега ние говорехме доста илюзорно за нашата водеща активна роля. Не трябва и да я принизяваме. Аз не искам тук да звуча негативно. Но сега ние наистина имаме възможност да упражняваме една водеща роля по силата на това членство.
И аз бих желал, в тази връзка, да призова министъра на външните работи да предприемем всички тези действия в чисто организационен план, да има едно звено, което да координира всички тези политически въпроси, които се гласуват в организацията. Те понякога се нуждаят от много бързи решения. Да се фокусират нещата в едно звено, което да отговаря за тази организация.
В тази връзка искам да кажа, че в нашата мисия там работят наистина способни хора, дипломати. Те успяха да направят не малко. Мисля, че тук въпросът опира до професионализъм. В тази мисия най-ясно се вижда, че само професионално изградените, опитните дипломати могат да реагират в тези ситуации. И, слава Богу, въпреки че нямахме посланик, имаше един заместващ, който изпълняваше тази функция.
Но когато поставях тези въпроси, имах предвид и друго. В тази международна среда контактите се организират съгласно ранговете. Никой няма да покани временно управляващ заедно с останалите посланици, освен на отделни приеми. Така че тук трябва да имаме една много добра подготвеност, за да можем в чисто прагматичен план да използваме това членство следващите две години. Това е един допълнителен ресурс за България, за българската външна политика, за всички нас. Ние наистина трябва да бъдем доволни, че ставаме непостоянни членове на Съвета за сигурност.
И в тази връзка смятам, че трябва да гледаме на днешната декларация сравнително трезво. Нашата парламентарна група ще я подкрепи. Ние ще се похвалим, естествено, ще си кажем приоритетите. Но, уважаеми дами и господа, време е за реална работа. Може би оттук нататък по-малко декларации, повече закони и повече реални действия. Благодаря, господин председател. (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Евгени Кирилов.
Има думата господин Лютфи Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър на външните работи, уважаеми госпожи и господа народни представители! Има една много мъдра поговорка: "Доброто дело, особено ако се е увенчало с успех, обикновено има много бащи!". Нека се замислим върху това нещо, независимо че България за трети път ще бъде непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Аз мисля, че днешният ден е достатъчно тържествен, успехът е достатъчно значим, именно защото този път е постигнат в условия на една реална конкуренция.
Това не е резултат само на ротацията. Все пак България е предпочетена пред друга страна-конкурентка. Защо бе възможен този успех! Струва ми се, че всеки опит да се персонифицира успеха не е в съответствие с тържествения характер на днешното заседание, на деня и създава условие за контрареакции, нещо, което ми се струва, че днес вече забелязвам.
Баща на този успех ми се струва, че е преди всичко България и българското гражданско общество и най-вече постигнатият консенсус в България между всички политически сили и в цялото гражданско общество по безспорните приоритети на страната - пълноправно членство в Европейския съюз и НАТО. Ако нямаше този консенсус между парламентарно представените политически сили, ако този консенсус го нямаше в българското общество, нека си припомним, че в началото на 90-те години само 10 на сто от българските граждани категорично подкрепяха членството на България в НАТО. А сега съотношението е драстично променено. Сега в цялото българско общество има консенсус по тези безспорни приоритети.
Успехът е функция и на определено адекватните наши действия в Тридесет и деветото Народно събрание. За кратко време това Народно събрание взе изключително важни решения, гласува изключително важни декларации във връзка с трагичните събития от 11 септември насам.
Затова аз бих предложил да погледнем на решението за приемане на България за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН като един успех за цяла България. И ви призовавам да пристъпим към гласуването на декларацията, която, според мен, е изключително точна и ми се струва, че отразява позицията на всички български граждани. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Местан. Други народни представители? Не виждам.
Предлагам да пристъпим към гласуването на проекта за Декларация на Народното събрание във връзка с избирането на Република България за член на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.
Моля, гласувайте.
Гласували 190 народни представители: за 190, няма против и въздържали се. (Ръкопляскания.)
Декларацията е приета. Благодаря ви.

Преминаваме към точка втора от нашия дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Вносител - Михаил Миков.
Има доклад на водещата Комисия по правни въпроси. Искам да поканя председателя на комисията - госпожа Анелия Мингова, да представи доклада относно проектозакона за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Позволете ми да ви представя



"ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, внесен от народния представител Михаил Миков.

На редовно заседание, проведено на 4 октомври 2001 г. Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, внесен от Михаил Миков.
На заседанието присъстваха проф. Павлова, председател на Централната избирателна комисия, както и членове на тази комисия. Вносителят на законопроекта народният представител Михаил Миков запозна членовете на комисията с предложените от него изменения, като подчерта, че те се отнасят до следните групи въпроси:
Първата се отнася до статуса на членовете на Централната избирателна комисия във връзка с изпълнение на тази им публична функция. В сегашната редакция на чл. 10л, ал. 2 се предвижда, че членовете на Централната избирателна комисия трябва задължително да излязат в неплатен отпуск.
По мнение на вносителя, това не е целта на законодателя и членовете на Централната избирателна комисия биха могли по свой избор да ползват част от платения си годишен отпуск, тъй като важен е не видът на отпуска, а възможността те да имат достатъчно време да изпълнят публичната си функция като членове на ЦИК.
Вторият въпрос, който вносителят представи, е свързан с възнаграждението на членовете на Централната избирателна комисия. Сегашната редакция на чл. 10л, ал. 2, изречение трето създава впечатление, че с решението си Народното събрание фиксира размера на възнаграждение за целия период на действие на Централната избирателна комисия. Тъй като този период ще продължи повече от месец се налага уточнение в текста на закона, че става дума за месечното възнаграждение на членовете на ЦИК.
Последният въпрос, засегнат в законопроекта, който господин Миков представи, се отнася до заличаване на част от текста на чл. 10л, ал. 3, която визира, че в районните избирателни комисии квотите се определят според парламентарно представените партии и коалиции, които са регистрирали кандидати. Стриктното тълкуване на текста би поставило под въпрос съотношението на членовете в районните избирателни комисии, тъй като към момента на учредяването им такова регистриране не е било направено.
По представения законопроект направи изказване проф. Мария Павлова - председател на Централната избирателна комисия, която уточни, че с изказването си изразява интересите на една голяма част от членовете не само на ЦИК, но и на районни избирателни комисии. Нейното становище бе, че този законопроект е навременен и необходим. Тя изрази подкрепа на предложението да се представи възможност членът на Централната избирателна комисия да избира какъв отпуск да ползва, тъй като има случаи, в които членове на Централната избирателна комисия и на районните избирателни комисии имат голям брой дни неползван платен годишен отпуск, при това рискува правото да го използа, ако законът го задължи сега да използва неплатен отпуск.
Освен това, предлаганото изменение не създава възможност да се получат две възнаграждения на едно и също основание, което би могло да бъде изтъкнато като възражение срещу законопроекта. Професор Павлова изрази подкрепа и на предложението в закона да се посочи, че става дума за месечно възнаграждение на членовете на ЦИК, тъй като така се визира и създава достатъчно яснота по този въпрос. Тя подкрепи и предложението по ал. 3 на чл. 10л, като посочи, че неговата сегашна редакция е довела до неприложението му при съставянето на районните избирателни комисии.
На въпрос, поставен от народния представител Янаки Стоилов, господин Миков заяви, че идеята на законопроекта е членът на избирателната комисия да има право на преценка дали да ползва отпуск или паралелно да работи и на друго място. Народните представители Константин Пенчев и Йордан Соколов, както и заместник-председателят на Централната избирателна комисия Румен Ненков, който се изказа, изразиха становище в подкрепа на предложението членовете на ЦИК и на районните избирателни комисии да имат право на избор при преценка дали да излязат или не в отпуск, както и право на избор по отношение вида на ползвания отпуск. Въпросът дали те ще продължат да работят на друго място е въпрос на лична преценка на всеки един от тях. Важна е възможността те безпроблемно да осъществят публичната си функция като членове на съответната избирателна комисия.
Народният представител Светослав Лучников изрази съмнение, че законопроектът дава възможност да се заобиколят някои разпоредби в Кодекса на труда, тъй като, ако член на Централната избирателна комисия може да ползва платен годишен отпуск, с това той би бил лишен от правото си на ефективна почивка. Тоест, по този начин със законопроекта се създава хипотеза, извън предвидените в Кодекса на труда, при които е възможно вместо отпуск да се заплаща обезщетение, както би било в случая. Вносителят обаче заяви, че такова противоречие не се създава, тъй като по отношение на дейността на членовете на избирателните комисии не могат да намерят приложения разпоредбите на Кодекса на труда и тяхната логика е неприложима.
В резултат на направените обсъждания членовете на комисията подкрепиха с 13 гласа "за" и 1 "въздържал се" законопроекта за първо гласуване на пленарно заседание на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Мингова.
Поради изчерпване на точка първа от дневния ред, обявявам прекратяване на прякото излъчване от Българска национална телевизия и Българско национално радио.
А сега, уважаеми госпожи и господа, имате думата по предложения на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент.
Господин Миков, заповядайте като вносител.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, крайно необходимо е това изменение, за да може изборите да протекат в една нормална законова среда и да не може утре след изборите някой да постави под съмнение начинът, по който са формирани комисиите. Това е втората тема, която подробно беше отразена от председателя на Комисията по правни въпроси уважаемият народен представител Мингова. И по този начин ние ще приведем фактическото състояние, което в момента е в колизия със закона с действителното такова, създадено от Централната избирателна комисия, доколкото сроковете, които са предвидени в закона за регистрация - 35-дневен, за формиране на комисиите - 45-дневен, не са дали възможност и фактически би било невъзможно Централната избирателна комисия да приложи стриктно закона. Тя е формирала комисиите в съответствие със съотношението на парламентарно представените сили, но без да спази второто условие - и това би било невъзможно към оня момент - регистрирани листи за кандидати, а и към този момент то би било невъзможно с оглед на вече получената ситуация на регистрирани кандидати.
Първият въпрос, отразен в законопроекта, е свързан с функцията, която изпълняват членовете на Централната и съответно районните избирателни комисии. В направените предложения стъпвам на това, че те изпълняват една публична функция, по отношение на която е невъзможно прякото директно приложение на Кодекса на труда. Не е възможно, защото в противен случай би трябвало да се изплащат възнаграждения за извънреден труд. Сами знаете, участвали сте в избирателния процес, че понякога се налага тези комисии да работят и през нощта, не само в изборния ден. Има пикове в тяхната работа, примерно, свързани с назначаването на секционни избирателни комисии и спазването на срокове.
Другият въпрос възниква по отношение на отпуските, които ползват членовете на районните и на Централната избирателна комисия. Особеното при тях е, че това е една тяхно право. Те са удостоени, назначени да изпълняват една публична функция и законодателят би трябвало да им даде правото да ползват отпуск. Те сами да преценят каква отпуска имат и могат да ползват.
По-специфичен е казусът специално при членовете на комисията - съдии, при които откъсването им от работата за изпълнение на тази публична функция може да доведе до сериозни проблеми при правоприлагането. Когато един съдия е по определено дело, разбира се, че ако той не си свърши работата в съда, би трябвало да се назначи друг съдебен състав.
Изход от всички тези конкретни казуси и ситуации е и внесеният от мен законопроект.
Междувременно, и след приемането в комисията, разбрах, че в страната на някои места членове на районни избирателни комисии желаят да бъдат освободени от тази си функция именно поради тези възникнали проблеми. Така че едно решение в тази насока ще даде едно спокойствие на функционирането на работата на районните, пък и на членовете на Централната избирателна комисия.
Има, разбира се, още един въпрос, който аз поставих в комисията, свързан с разпределението на телевизионното време за дебатите, което също е казус, възникнал при така получилата се конфигурация при така регистрираните кандидати. Разбира се, там и след писмо от наша страна, на Коалиция за България, ЦИК потърси някакво решение в рамките на закона. Така че този въпрос и днес не е в предмета на внасяния законопроект, доколкото има едно решение, което е сравнително удовлетворително чрез тълкуване, постигнато от Централната избирателна комисия.
Аз търся подкрепата на пленарната зала за приемане на тези поправки, за да могат изборите за президент и вицепрезидент да протекат законосъобразно и в една спокойна среда за тези членове на ЦИК и РИК, които в продължение на месец - месец и половина ще трябва да осигурят едно законно и демократично провеждане на изборите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Имате думата по предложения законопроект.
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз подкрепих законопроекта при неговото разглеждане в Комисията по правни въпроси, ще го подкрепя и днес. Защото се предлагат наистина едни уместни нови положения, с които се цели да се преодолеят допуснати пропуски при гласуване на предишния Закон за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент. И смятам, че разумът налага наистина този законопроект да бъде подкрепен изцяло.
Но той ми дава повод да изкажа моята тревога от едно състояние на работата на настоящото Тридесет и девето Народно събрание. За повече от 3 месеца след неговото конституиране всъщност ние сме приели два сериозни същински нормативни акта. Това е Правилникът за организацията и дейността на Тридесет и деветото Народно събрание и Законът за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент.
Това обстоятелство даде основание на много хора да определят за съжаление настоящия парламент като неработещ парламент. На това се отговаряше, включително от високопоставени представители и на мнозинството, и на правителството, че не е толкова важен броят на нормативните актове, които ще бъдат приети, колкото тяхното качество. Нещо, с което аз не мога да не се съглася. Но ние сме свидетели, че качеството на досега приетите нормативни актове в никакъв случай не може да се определи като високо. Фактът, че сме приели, пак повтарям, два същински нормативни акта, и в двата се наложиха допълнителни поправки, съвсем не говори в полза на едно такова разсъждение.
Юристите знаят какво означава дори когато се приема един закон, на него да му се даде обратно действие, каквото се предлага да се даде и на този закон, и то основателно, той да действа от 18 септември, за да се узаконят вече назначените районни избирателни комисии.
Към обратно действие на един закон обикновено се пристъпва тогава, когато пропускът е толкова съществен, че той не може да бъде поправен, ако законът действа само занапред. Просто трябва да се върнем назад във времето.
И за да не ви отнемам повече време, аз наистина използвам този случай, защото всички трябва да се разтревожим от състоянието на работата и обема на работата на настоящото Народно събрание, на което всички ние сме членове, народни представители, ще кажа, че е в наш интерес, и в интерес на България е, това Народно събрание да работи добре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Има ли други желаещи да вземат отношение по представения законопроект? Не виждам.
Уважаеми госпожи и господа, подлагам на гласуване на първо четене представения законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 143, против 3, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата госпожа Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да направя едно процедурно предложение да гласуваме законопроекта и на второ четене. Това беше поискано от вносителя, народния представител Миков, още при внасянето на законопроекта, обосновавайки се с обстоятелството, че предлаганите изменения и допълнения са кратки и целят усъвършенстване на закона. Той се позовава и на конституционната разпоредба.
Ние имаме възможност и съобразно правилника за такова съчетаване на двете гласувания.
Комисията още на своето заседание, и това е отразено в нейния доклад, реши да се съобрази с направеното от вносителя искане и да предложи на народните представители да гласуват законопроекта на първо и второ гласуване в едно заседание.
По предложение на комисията за тази цел бяха направени някои редакционни поправки в § 1 на законопроекта, с които вносителят на заседанието беше съгласен.
Освен това по предложение на комисията двата параграфа на законопроекта на вносителя се обединиха в един параграф, тъй като това се отнася до изменение на един и същи член от закона.
Освен това комисията предложи в законопроекта да се включи като § 2 една заключителна разпоредба, която визира момента на влизане в сила на закона и което преди малко беше съобщено пред вас в изказването на господин Соколов.
Нуждата от тази заключителна разпоредба беше обоснована със съображението, че по този начин биха се валидирали всички приети до този момент актове на районните избирателни комисии.
Комисията по правни въпроси гласува единодушно, с 14 гласа "за", да предложи на народните представители да приемат на второ гласуване предложения законопроект от народния представител Михаил Миков за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от госпожа Анелия Мингова, за преминаване към разглеждане на законопроекта на второ четене в същото заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се няма.
Приема се.
Госпожо Мингова, представете законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Както вече посочих, с 14 гласа "за" комисията предлага следното съдържание на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент:
"§ 1. В чл. 10л се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Лицата, включени в състава на избирателните комисии се освобождават от служебните им задължения за времето, необходимо за работа в съответните комисии. За това време те имат право да ползват неплатен служебен отпуск, който се зачита за трудов стаж по специалността, или полагащия им се платен годишен отпуск. Месечното възнаграждение на членовете на Централната избирателна комисия се определя от Народното събрание, а възнаграждението на членовете на другите избирателни комисии - от Централната избирателна комисия."
2. В ал. 3, изречение първо думите "регистрирали листи за президент и вицепрезидент" се заличават.

Заключителна разпоредба

§ 2. Този закон влиза в сила от 18 септември 2001 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Мингова.
По този текст на закона имате ли предложения?
Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Разбира се, че ще подкрепя законопроекта и на второ четене. Но се поставя един правен въпрос и той е с последния § 2 - т.нар. обратно действие на закона. Предлага се текстът, междупрочем това е заимствано от някои други грешки от предишния парламент, "Този закон влиза в сила от 18 септември 2001 г.". Това е невъзможно!
Ние можем ли да дадем обратна сила на закона? Да, но законът, който още не е приет, да влиза в сила от 18 септември, е правен абсурд. Един закон, за да стане закон, първо, трябва, разбира се, да бъде приет от парламента; второ, по силата на чл. 5 от Конституцията трябва да бъде публикуван в "Държавен вестник". Докато ние не публикуваме закона в "Държавен вестник", в правния мир няма закон. Разбира се, правилото е три дни, но ние можем да кажем: "Законът влиза в сила в деня на публикуването му в "Държавен вестник". Точно така, доц. Мингова, да кажем: "Законът влиза в сила в деня на публикуването му в "Държавен вестник" и има действие от 18 септември." Така ще дадем обратно действие на закона. Абсурдно е да влиза законът в сила, когато той въобще не съществува в правния мир. За прецизност го казвам това и мисля, че виждам във Вашите очи един съмишленик. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Имате думата за други становища, предложения.
Госпожо Мингова, ще вземете ли отношение по направеното предложение от господин Корнезов за заключителната разпоредба?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че за юридическа прецизност бихме могли да се съгласим с направеното предложение от господин Корнезов и текстът на този § 2 от законопроекта да гласи:
"Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" и има действие от 18 септември 2001 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми госпожи и господа! Това налага да гласуваме направеното от господин Корнезов предложение и подкрепено от председателя на Комисията по правни въпроси за тази преходна и заключителна разпоредба на закона.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Приема се направеното предложение.
Предлагам на вашето внимание гласуването на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 151, против няма, въздържали се 2.
Законът за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката е приет.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновяваме заседанието на Народното събрание.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА.
По представения законопроект има изготвен доклад на Комисията по земеделието и горите.
Искам да поканя председателя господин Пламен Моллов. Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Позволете ми да ви представя

"ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и горите,
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за защита на растенията, внесен под № 154-01-48
от народния представител Пламен Моллов на
21 септември 2001 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 4 октомври 2001 г., на което обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията. В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите господин Бойко Боев, заместник-министърът на околната среда и водите госпожа Мануела Георгиева и експерти.
Приетият в началото на 1997 г. Закон за защита на растенията постави едно начало на хармонизирането на българското законодателство по отношение на фитосанитарното законодателство с това на Европейския съюз. Със Закона за защита на растенията са въведени основни принципи и правила на законодателството на Европейския съюз относно фитосанитарния контрол. Отразени са норми на следните директиви: 77/93, 92/90, 92/105. Други директиви не са взети предвид. Въвеждането на някои от текстовете на тези директиви не е пълно и точно, а впоследствие настъпи и промяна на основни понятия, използвани в тях. Ето защо с предложения законопроект са изменени текстове, които въвеждат норми на европейското законодателство.
Действащият Закон за защита на растенията не урежда важни области от растителната защита, които са обект на регулиране от актуалното законодателство на Европейския съюз. Такива са режимът за торовете и торенето, както и контролът върху химическите и биологичните замърсители в растителните продукти.
Със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията са въведени основни норми на следните актове в тези сектори: Директива 76/116 относно сближаване на законодателството на страните-членки по отношение на торовете; Директива 91/676 относно защитата на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници; Директива 86/278 за защита на околната среда и в частност на почвата при използване на канални утайки в селското стопанство; Директива 89/397 относно официалния контрол на хранителните продукти и Регламент 194/97 за максималните нива от някои примеси в храните.
С въвеждането на посочените актове на Европейския съюз се създава законовата рамка за цялостно въвеждане на посочените актове.
Законът за защита на растенията включва правна уредба на фитосанитарните препарати. С предлаганите изменения и допълнения се въвеждат основни норми на следните директиви в това отношение: Директива 91/414, която се отнася до продажбата на фитосанитарни препарати, и Директива 79/117, която забранява предлагането на пазара и употребата на продукти за защита на растенията, които съдържат някои активни субстанции.
Пълното въвеждане на тези директиви ще бъде извършено с Наредба за регистрация на продукти за растителна защита и Наредба за изпитване на продукти за растителна защита и ефикасност.
Предлаганият законопроект възлага на министъра на земеделието и горите да издава наредби, които да регламентират биологичното производство на земеделските продукти. По този начин се създава законово основание за въвеждане на европейското законодателство в областта на биологичното земеделие.
Очаква се с приемането на законопроекта да се постигнат следните по-важни резултати:
1. Хармонизиране на българското фитосанитарно законодателство с това на Европейския съюз.
2. Създаване на система за регистрация на продуктите за растителна защита.
3. Повишаване на ефикасността на контрола върху предлагането на пазара и използването на продукти за растителна защита и торене, както и върху химичните и биологичните замърсители на растителните продукти.
На основание чл. 66, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите изиска становища от Министерството на земеделието и горите, Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката, Министерството на финансите, Министерството на външните работи и Министерството на правосъдието. Така изброените по-горе министерства с писмените си становища до комисията заявяват, че нямат възражения по принципите и идеите, залегнали в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията.
Народните представители, взели участие в дискусията, изразиха мнение, че предложеният законопроект е необходим и следва да бъде подкрепен на първо гласуване с оглед на цялостната синхронизация в областта на фитосанитарното ни законодателство с това на Европейския съюз.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията под № 154-01-48, внесен от Пламен Неделчев Моллов на 21 септември 2001 г.
Това становище е гласувано с 12 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов!
Уважаеми госпожи и господа, имате думата за становища по предложения законопроект.
Заповядайте, господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложеният ни законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията регламентира една твърде специфична материя, но тя е изключително важна за успеха на земеделското производство. Кръгът от обществени отношения, които се регулират със Закона за защита на растенията, и предлаганите изменения е от особено значение за земеделското производство. Следва да имаме предвид, че поради обективната особеност, обективното качество на ограничение на земната повърхност съществува ограничение на земеделските площи в света и оттам, разбира се, възможностите за увеличаване на земеделската продукция чрез усвояване на нови земи са твърде малки. Главният път за увеличаване на земеделското производство е прилагане на нови технологии, на съвременни средства за растителна защита, на биостимулатори, отива се даже към биологично производство на растителни продукти и храни.
Ето защо тази материя, която е твърде динамична, защото с научно-техническия прогрес постоянно се изменят технологиите и се търсят все нови средства, по-безопасни средства в екологично отношение за прилагане при тези технологии, а същевременно се създават все по-големи гаранции за здравето на хората и за околната среда, тъй като по принцип много от тези стимуланти съдържат потенциална опасност от замърсяване.

И затова никак не бива да ни учудва, че един сравнително нов закон, който е приет преди 4 години, следва да бъде основно променен. Защото действително със законопроекта за изменение и допълнение, внесен от господин Моллов, се внасят основни изменения в съществуващия закон. Разбира се, не бива да ни смущава обстоятелството, че се прави чрез промени, чрез изменения и допълнения, а не отиваме към приемане на нов закон. Такава необходимост не съществува, тъй като не се променя основната концепция на закона, не се променя философията на закона, не се променят и основните методи, чрез които се регулира прилагането на тези продукти в земеделското производство. Една особеност, която е твърде важна и заради която ние трябва да подкрепим законопроекта, е разширяването на неговото приложно поле. Той включва освен растителната защита в нейното класическо понятие и разбиране досега, и една нова страна, регулира един нов кръг от обществени отношения, каквито са торенето и прилагането на биостимуланти в земеделското производство. При това твърде успешно е разработена тази материя, разбира се, с помощта на експерти по растителна защита.
Трябва да оценим също положително разширяването на приложното поле по отношение на биологичното производство на земеделски продукти, което досега нямаше законова основа за развитие. То вече излезе извън границите и рамките на научните институти и започна да се прилага в нашето земеделие. На основата на една промяна в закона ние ще създадем възможност и за подзаконова нормативна уредба на този род отношения.
Именно предвид на тези съображения, аз подкрепих законопроекта на заседанието на Комисията по земеделието и горите и със своя глас ще го подкрепя и в пленарната зала.
Има някои бележки от редакционен характер, които могат да бъдат направени, но при приемането на закона на второ четене народните представители ще могат да направят тези дребни поправки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Заповядайте, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Очевидно ние се намираме в момента на първо четене на един законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, който е крайно необходим. Трябва да кажем, че приетият през 1997 г. Закон за защита на растенията действително, както е отбелязано и в доклада, постави началото на хармонизирането на българското фитосанитарно законодателство. Разбира се, в течение на времето настъпиха някои изменения в директивите, а също така и в промяна на основни понятия, използвани в този законопроект, което пък наложи да се направят и съответните промени в закона, отнасящи се както до контрола на химическите и биологическите замърсители, така и до прилагането на торенето, използването на торовете и регламенти към тях, изисквания към тях, което наложи съответно да се направят изменения и допълнения в текстове още от миналото Тридесет и осмо Народно събрание. Такъв законопроект беше подготвен и внесен в Народното събрание още през лятото на 2000 г. Разбира се, този законопроект малко се различава, но в основни линии това е законопроектът от миналото Народно събрание. Той беше внесен, разгледан в комисията на Тридесет и осмото Народно събрание и държа да отбележа, че и тогава беше приет, както и сега, с пълно единодушие, без нито един глас "против" и "въздържал се". Това отново подчертава необходимостта от този законопроект. Разбира се, тогава той не можа да влезе в пленарна зала поради недостиг на парламентарно време. Очевидно това Народно събрание не страда от недостиг на работно време, напротив, има крещящо неоползотворяване на парламентарно време и това ме кара да се надявам, че този законопроект, така необходим във връзка с разглеждането на главата "Земеделие" в Европейския съюз по отношение на нашето членство в Европейския съюз, ще бъде своевременно приет и аз ще гласувам за него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Заповядайте, господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Освен личното си мнение, изказвам мнението и становището на Парламентарната група на Коалиция за България относно законопроекта, който разглеждаме в момента на първо четене.
Ще започна от целите на законопроекта, който се предлага от вносителя доц. Моллов, а именно могат ли да бъдат постигнати целите на този законопроект - достигане на по-голяма степен на съответствие на закона с актовете на Европейския съюз в областта на растителната защита. Второ, уреждане в закона на основните обществени отношения, свързани с всички дейности по защита на растенията и контрола върху растителните продукти, премахване на лицензионни и разрешителни режими, които нямат аналог в Европейския съюз, и подобряване на редакцията на законовите текстове.
Като член на Комисията по земеделието и горите се запознах и със становищата на Министерството на земеделието и горите, Министерството на икономиката, Министерството на финансите, Министерството на околната среда и водите. Аз в известна степен се съгласявам с изразените становища по някои от резервите, които са допуснати и в тях, за това, че не е намерена пълнота на правната уредба на някои текстове. За спецификата на материята специалистите имат правото да кажат своята дума. Но няколко думи само за това. Наред с изискванията за контрол върху храните от растителен произход е необходим такъв контрол и върху храните от биологичен произход.
По-подробна уредба също следва да се намери на материята относно торенето, торовете и компонентите в показателите за тях. Следва да бъде уредена допълнително и материята, свързана с административнонаказателните разпоредби, където е употребено едно понятие "конфискация". Този недостатък трябва да бъде отстранен, защото в българското законодателство съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания такова понятие отсъства, а има "отнемане в полза на държавата", както е и по смисъла на чл. 53 от Наказателния кодекс.
Като изразявам тези бележки, заявявам, че Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи законопроекта на първо четене, запазвайки си правото и възможността да направим своите предложения във времето между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Юруков.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по представения законопроект? Не виждам.
Уважаеми госпожи и господа, подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 159, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема на първо четене.
Съгласно чл. 70, ал. 1 народните представители могат да правят писмени предложения за изменение и допълнение на приетия на първо гласуване законопроект в 7-дневен срок от приемането му.
Дали се налага по-различен от предвидения 7-дневен срок? Не виждам да се налага. Поне няма такова предложение. Следователно ще бъдем в хипотезата на ал. 1 на чл. 70 от нашия правилник - писмените предложения по приетия законопроект на първо четене да се направят в 7-дневен срок.
Уважаеми госпожи и господа, следващата точка от дневния ред е първо четене на законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс, но няма още технологическа възможност този въпрос да бъде поставен на разглеждане днес.

Затова предлагам на вашето внимание да преминем към пета точка от дневния ред:
ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ И ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ.
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание председателят на Парламентарната група на НДСВ Пламен Панайотов внася проект за решение на Народното събрание за избиране на господин Йордан Мирчев Митев за председател на Комисията по транспорт и телекомуникации.
Искам да поканя господин Митев, който да се представи пред Народното събрание с няколко думи, за да можем да обсъдим неговата кандидатура за председател на Комисията по транспорт и телекомуникации.
Заповядайте, господин Митев.
ЙОРДАН МИТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Казвам се Йордан Мирчев Митев. Завършил съм Техническия университет в София, специалност "Технология, организация и управление на транспорта". Цялостната ми дейност, в продължение на 35 години, е свързана в областта на транспорта и преди всичко в системата на "Български държавни железници" - от инженер в гара "Подуяне-Разпределителна" и до месец март 1998 г. като генерален директор на Национална компания "Български държавни железници", една от най-големите, най-тежките, най-сложните и финансово най-зле структури в настоящия момент.
Що се отнася до моя опит в областта на законодателната дейност, тук, в тази зала в периода 1995-1998 г. съм присъствал като представител на вносителя по приемането на Закона за Национална компания "Български държавни железници", който в момента продължава да действа, и ратификация на няколко споразумения със Световната и Европейската банка за преструктуриране на "Български държавни железници" на стойност 170 млн. долара.
Що се отнася до приоритетите за развитието на транспортната и телекомуникационна система на България, още преди време аз представих на Парламентарната група на НДСВ програма за развитието на транспортния сектор, който включва няколко основни направления, главно хармонизация на транспортното законодателство с европейското - това са законите за почти всички видове транспорт: воден, въздушен, железопътен, автомобилен транспорт, включително и едно виждане за един нов закон за комбинираните транспортни технологии, които са приоритет в областта на транспорта на страните от Европейския съюз и страните, които кандидатстват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Митев.
По предложената кандидатура за председател на Комисията по транспорт и телекомуникации има ли въпроси към господин Митев или изказвания? Не виждам.
Затова ще предложа на вашето внимание проекторешението за избирането на председател на Комисията по транспорт и телекомуникации.
"Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 4 и чл. 19, ал. 1, 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:

Избира Йордан Мирчев Митев за председател на Комисията по транспорт и телекомуникации."
Моля, гласувайте проекторешението.
Гласували 151 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 6.
Решението е прието.
Господин Йордан Митев е избран за председател на Комисията по транспорт и телекомуникации.
Да му е честито! Желая Ви успешна работа! (Ръкопляскания от НДСВ.)

Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволете ми да направя няколко съобщения.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 11 октомври, четвъртък, в зала 134 на пл. "Александър Батенберг" от 15 ч. с дневен ред: краткосрочни и дългосрочни приоритети в дейността на Министерството на труда и социалната политика; законопроект за семейни помощи и добавки за децата; законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите.
Комисията по правни въпроси ще проведе редовно заседание на 11 октомври, четвъртък, в зала 356 от 14,30 ч. в сградата на пл. "Александър Батенберг" при дневен ред: законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията и законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 10 октомври, сряда, от 15 ч. в зала 142 на пл. "Александър Батенберг" при дневен ред: информация за изпълнението на бюджет 2001 г. на Министерството на образованието и науката; разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Комисията по медиите ще заседава днес, 10 октомври, от 16,30 ч. в зала 238 на пл. "Александър Батенберг" с дневен ред: второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес, 10 октомври, от 14,30 ч. в зала "Запад" с дневен ред: среща на Комисията по икономическата политика със заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Николай Василев и неговия екип.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе редовно заседание днес, 10 октомври, от 15 ч. в сградата на пл. "Александър Батенберг" в зала 356 с дневен ред: обсъждане на жалби и петиции на граждани, посочени са номерата; обсъждане проблемите, поставени в приемната; информация за новопостъпилите жалби и петиции на гражданите.
Комисията по европейска интеграция ще проведе редовно заседание днес, 10 октомври, от 15 ч. в зала 134 на пл. "Александър Батенберг" с дневен ред: информация от главния преговарящ на България с Европейския съюз и заместник-министър на външните работи госпожа Меглена Кунева относно намеренията на правителството за отлагане на оставащите осем преговорни глави; разглеждане на законопроект за счетоводството; разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата; разглеждане на законопроект за равните възможности на жените и мъжете.
Уважаеми госпожи и господа, следващото заседание на Народното събрание е утре от 9 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 11,26 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков



Секретари:
Гергана Грънчарова

Иво Цанев