Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Нейчева и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми дами и господа народни представители, както знаете, добрата новина е вече факт. Вчера в Европейския парламент беше представен редовният доклад на Европейската комисия за напредъка на България по пътя на присъединяването.
Оценките в доклада са изключително положителни. Те доказаха, че ние сме на прав път. Нещо повече, управляващото мнозинство и новият преговарящ екип на България постигнаха за една година качествен скок във взаимодействието с Европейската комисия.
Това, което беше цел на редица правителства, е вече факт. Европа призна, че в България има функционираща пазарна икономика. Мисля, че това е празник на целия парламент, защото той решително подкрепи стратегията за ускоряване на преговорите. Това е поводът да бъдат направени изявления от името на парламентарни групи и в тази връзка аз правя предложение за пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на тази част от заседанието.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 142 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 11.
Процедурното предложение е прието.
Господин Панайотов, имате думата от името на Парламентарната група Национално движение Симеон Втори.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми от името на Парламентарната група на НДСВ да поздравя българския парламент с резултатите от редовния доклад на Европейската комисия за напредъка на България за членство в Европейския съюз.
Никога досега България не е получавала толкова висока оценка за постигнатото в своята подготовка за членство в Европейския съюз за едногодишен период. Това е важно признание за цялостната работа и усилията на Тридесет и деветото Народно събрание, за хармонизирането на законодателството на Република България с европейските стандарти.
През изминалата година управляващото мнозинство въведе като практика в дейността на Народното събрание принципа на диалога и консенсуса. Винаги, когато в процесите на законотворчество подадената ръка биваше поета от опозицията, българският парламент отправяше ясни и позитивни сигнали както към нашата общественост, така и към чуждестранните ни партньори. Следвайки стратегията за ускоряване на преговорите с Европейския съюз, Народното събрание прие важни закони, които наред с категоричните и последователни действия на правителството залегнаха в основата на констатациите в редовния доклад на Европейската комисия.
За първи път България се оценява като страна с функционираща пазарна икономика. Тази желана оценка идва на фона на неколкократното повишаване на кредитния рейтинг на страната от различни кредитни агенции. Това допълнително укрепва авторитета на България в международните икономически среди и ще засили инвеститорския интерес. Как това ще се отрази на стандарта на българските граждани?
Очакваният сериозен интерес към инвестиции в страната ще доведе до откриването на нови работни места и акумулиране на повече средства за социални плащания, за здравеопазване, образование, пенсии.
В контекста на положителните оценки, съдържащи се в редовния доклад, управляващото мнозинство още веднъж потвърждава, че негов основен ангажимент е повишаване на благосъстоянието на българските граждани.
Изключително позитивно от Европейската комисия се оценяват постиженията на управляващото мнозинство и правителството в борбата с престъпността и корупцията. За първи път в редовен доклад за напредъка на България е дадена висока оценка не за концепции, за намерения или програми, а за реално постигнати резултати в борбата с корупцията.
Даваме си ясна сметка, че това е само началото на една продължителна и последователна работа, в която трябва да бъдат обединени усилията на всички институции и на цялото ни общество.
Категорична подкрепа е изразена и по отношение на реформата в съдебната система, и в частност на приетите от парламента промени в Закона за съдебната власт. Това признание ни дава още по-голяма мотивация да продължим усилията за изграждане на ефективна и справедлива правораздавателна система.
Редовният доклад на Европейската комисия е потвърждение за готовността на Европейския съюз за съдействие при постигането на набелязания срок за членство в Европейския съюз, за неговата обективност и постижимост. Разбира се, с най-голямо внимание ще бъдат анализирани препоръките в редовния доклад и в консултации с Европейската комисия ще се предприемат необходимите действия за консолидиране на постигнатото. Очакваме, че оценката за бъдещия напредък на България по пътя към членството й в Европейския съюз ще се основава на принципите на равно третиране, диференциация и оценка въз основа на индивидуалните постижения на страната.
Вярваме, че високите оценки, съдържащи се в редовния доклад на Европейската комисия по отношение постигнатото от България, и съпътстващата го стратегия за разширението, подкрепят надеждите ни, че на Европейския съвет в Копенхаген България ще получи ясен политически сигнал за пълноправното си членство в Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Панайотов.
Господин Лютфи, имате думата.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес е един знаменателен ден за България. Наистина онези, които сме от няколко парламента народни представители, очаквахме този ден.
Взимам думата от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи и бих искал да изразя нашето удовлетворение и радост, че в сравнение с докладите, които получавахме досега като страна кандидат от 1999 г., 2000 и 2001 г., третият доклад за България като кандидат член по отношение на това как тя постига критериите за членство в Европейския съюз, качествено и коренно се различава от предишните. Наистина за първи път за една година в доклада се съдържат обективни, реални оценки за постигнатото от страната ни в посока на това, че в България днес наистина вече има функционираща пазарна икономика – критерий, който досега липсваше във всички доклади, критерий, който поставяше знака на питанката кога България ще бъде член на Европейския съюз в обозримото бъдеще.
Сега, в този доклад за първи път вече има една сериозна констатация от Европейската комисия, че в България има функционираща пазарна икономика.
Разбира се, тук също трябва да се каже, че в този доклад се подчертават и успехите на страната ни, на правителството и на останалите държавни институции по отношение на реформата в съдебната система, в посока на нейната независимост и на нейната обективност. Подчертават се също и успехите ни в борбата срещу корупцията – един минус, който тежеше сериозно както в хода на преговорите, така и възпиращо по отношение на придвижване на страната ни към Европейския съюз.


Уважаеми колеги, защо е знаменателен този ден? Защото също така за първи път заедно с доклада има и стратегия, в която се посочва и датата, обърнете внимание, датата 2007 г., през която България и Румъния имат много голяма вероятност да се присъединят към Европейския съюз. Ние вече знаем – българският народ и цялото наше общество знае за какво ние тук, в парламента, правителството ще работим като приоритети и наша цел. Именно на това, на тази наша цел ще бъдат подчинени всички наши усилия, особено на управляващото мнозинство.
Разбира се, че когато говорим за приоритети по отношение на присъединяването на страната ни към НАТО и в Европейския съюз, консенсусът е водещият подход. Ние знаем, че за да стигнем до този ден, не трябва да забравяме това, което направиха предишните правителства – старта, Хелзинки декември 1999 г., февруари 2000 г. стартът на преговорите и сега тази приемственост, вече увенчана с конкретен успех.
Искам дебело да подчертая, че оттук нататък вече в доклада се съдържат някои препоръки по отношение на политическите критерии, а също така и други останали икономически критерии, които страната ни трябва да изпълни в процеса на оставащите 4-5 години до приемането ни в Европейския съюз.
Уважаеми колеги, самият факт за тази висока положителна оценка, която се дава на България по отношение на пазарната икономика, ще има и широк положителен отклик по отношение на инвеститорите, които желаят да инвестират в нашата страна. Тази оценка значи “Елате в България. Тук има пазарна икономика. Тук има сигурност за вашите инвестиции. България утре ще бъде член на Европейския съюз.” Това значи този доклад. Така че оттук нататък ние още повече трябва да положим своите усилия като парламент, да засилим своята работа по отношение на хармонизацията на нашето законодателство с оглед на достигане на acquis communаutaire, на европейското законодателство. Тук също имаме много положителна оценка в доклада, и аз мисля, че ние също трябва да продължим нашата работа в посока на реформа, още по-голяма реформа в областта на реформиране на съдебната система. И оттук нататък, уважаеми колеги, както каза и господин Панайотов, трябва да обърнем сериозно внимание в посока на стабилизиране на социалния сектор, на социалната сфера – повече инвестиции и повече работни места.
Позволете ми още веднъж да изкажа своята благодарност към българския парламент, да изкажем нашата благодарност към българския президент, към колегите от опозицията и всички заедно наистина да постигнем нашата заветна мечта, мечтата на българския народ – час по-скоро да станем, до 2007 г., редовни членове на Европейския съюз! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Лютфи.
Заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Едва ли в България има човек, който би могъл да не оцени по достойнство признаването най-после, че България има функционираща пазарна икономика. Какво значи “функционираща пазарна икономика”? Всички ние сме свидетели, че в България се извършва един изключително тежък, труден, много мъчителен преход. Това е преход от една система на управление на икономиката към друга, от социалистическия начин на отношения към икономиката, от ролята на държавата като краен разпределител и разпоредител с всичко, което може да стане в една държава, към една свободна, действаща пазарна икономика. България тръгна по този път от 1990 г. заедно с много други държави, които имаха нещастието едновременно с България да бъдат увлечени в един гигантски античовешки експеримент, наречен “социализъм”. Този социализъм продължава да тежи и днес над всички нас. Всичко онова, което донесе този социализъм на другите държави, освен на България, тези държави, за които говоря, успяха да го преодолеят, за наше съжаление по-рано от нас. Защо? През 1989–1990 г. тръгнахме заедно да правим пазарна икономика с останалите държави от бившия социалистически лагер. Каква е разликата между нас и тях, господа социалисти, които проявявате буден интерес към това, което казвам? И има защо да го правите. Разликата между тях и България е тази, че вие, господа социалисти, спряхте България по този път. Вие спряхте България по този път и започнахте да имитирате пазарни реформи. (Шум и реплики от КБ.) И именно по време на вашето управление през 1995-1996 г. в резултат на тази имитация върнахте България години назад по пътя на нейното пазарно развитие и по пътя на действаща пазарна икономика. (Шум и реплики от КБ.) И това, господа социалисти, е ваш принос. И точно заради това се наложи управлението след вас за 3-4 години да извърши онова, което другите държави – Чехия, Унгария, Полша, Словакия извършиха за десет години. (Силен шум, реплики и смях от КБ.)
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Муравей, кажи нещо за Девети септември!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: България го направи за четири години въпреки вас. И точно заради това, че вие, господа социалисти, спряхте развитието на пазарната икономика в България, имитирайки някаква форма на развит социализъм, днес имате наглостта отново да обвинявате някой друг за това, че България е назад. Вие сте причината за това, че България днес едва сега е призната, че има функционираща пазарна икономика. (Шум и ръкопляскания от блока на КБ.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Петдесет години ти трябваха за тази реч!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Можеше ли това признание да дойде по-рано? Аз съм убеден, че можеше. Защото от 1997 г. нататък не само управляващите, но целият български народ положи неимоверни усилия, за да навакса загубеното. И това е факт. И това цял свят го признава. Само вие отляво не щете да го признаете, разбираемо защо! (Шум и реплики от КБ.) Всичко това, за което говоря, се признава в цял свят. Действително, много беше тежко това, което за четири години успяхме да направим, защото ние успяхме да постигнем ефекта на компресия на тежки социални проблеми. Едно е да направиш пазарна реформа за десет години без да спираш, съвсем друго е да направиш тази реформа за три-четири години и да понесеш социалните негативи за един много къс период от време. Това се случи в България преди няколко години и всички ние сме свидетели на тези явления.
Аз твърдя, че България имаше възможност да получи много по-рано тази оценка за функционираща пазарна икономика, защото тя икономически, юридически и социално беше готова да получи това още през 2000-2001 г. като становище на Европейската комисия.
За голямо съжаление еуфорията на предизборната обстановка накара някои днешни държавници, които тогава бяха все още кандидат-държавници, да се произнасят от Лондон, поръсвайки България и българските правителства с ценни, може би неоценими съвети. Там, цитирам директно днешния вицепремиер Николай Василев, си позволяваше да говори, че България е далеч от функционираща пазарна икономика. Когато този човек стана вицепремиер, постепенно и мъчително бавно промени позицията си.

Ние си спомняме, че в края на миналата година и в началото на тази година на публични форуми същият човек заявяваше, че в България няма функционираща пазарна икономика. И това, според мен, е грешка на растежа на този човек. И не само на него. Това е една от причините в предишния доклад България да не получи тази оценка, защото, твърдя това, тя беше готова да получи това признание още тогава. Затова аз съм доволен, че днес го получаваме. И не само аз, всички депутати от Обединените демократични сили днес са доволни, че България получи тази оценка. Това е чудесно. Но това съвсем не е достатъчно. Това не трябва отново да налива енергията и силата на парата в свирката. Предстои още много работа. Още повече, че това, което днес гледаме, точно този доклад на Европейската комисия съдържа две изключително негативни позиции, две неща, за които ние трябва да се преборим да се променят. Кои са те? Най-напред това, че Европейската комисия никъде не казва, че България е готова през 2007 г. да стане редовен член на Европейския съюз. Никъде!
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не е вярно!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: В доклада се споменава, че България иска тази година, но няма становище, господин Лютфи, съгласие на Европейската комисия, която да каже: да, ние признаваме, така, както има функционираща пазарна икономика, че в 2007 г. България ще е една от нас. Подобно нещо в доклада няма и аз мога да Ви го прочета.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз го имам.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ако желаете, ще Ви го цитирам точно. Чуйте: "Без да се ангажира с оценка дали тази дата е различна и без да препоръчва на своите страни членки да определят 2007 г. за приемането на страната в съюза". Това е докладът.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така. Така говори Европа.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Така говори не само Европа. Това трябва да говори на българското правителство, че трябва да направи всичко възможно тази дата да стане факт като признание от Европейския съюз. Надявам се добре да разбирате това вие от управляващото мнозинство, защото основните грижи и действия по този въпрос са ваша отговорност. Разбира се, с наше участие.
Но това съвсем не изчерпва въпроса. В същия този доклад има още едно нещо, което буди основателна тревога бих казал у всички българи. Това е недвусмисленото заявление в доклада, че българското правителство е приело да затвори блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй" през 2006 г. Господин Лютфи, надявам се сте прочели и това. Ако не, да Ви го прочета.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Прочетох го.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Като сте го прочели, значи трябва да акцентирате вниманието си. Не да пускате парата в свирката, а да я сложите в двигателя и да се опитате България и българското правителство първо да изпълни решението на Народното събрание и по никакъв начин да не се ангажира със затваряне на тези два блока през 2006 г. Защото това би било не само конституционно нарушение, това би било национално престъпление, господин Лютфи. И едва ли би могло да се намери пример за по-ясно национално престъпление от това, което е записано в доклада за напредъка на България от Европейската комисия, че българското правителство се е съгласило да затвори блокове 3 и 4 в 2006 г.
Затова ние от единствената опозиция в Народното събрание (смях), единствената, защото ние сме опозицията, а отатък е управляващата опозиция (смях), тук е опозиция на управляващите от Обединените демократични сили. Има малка разлика. (Ръкопляскания от ПСОДС.) Та ние от опозицията на управляващите, единствените, заявяваме съвсем категорично, че ще потърсим абсолютно всяка една отговорност както от управляващото мнозинство в целия му състав, така и от българското правителство, ако то не успее да изпълни решението на парламента и пожелаваме на управляващите да положат абсолютно всички усилия и за малкия срок, който остава до есента, до зимата, когато ще се решава този въпрос в Съвета на Европа, България да се отдели от предателската позиция за затваряне на блокове 3 и 4 и да постигне най-после заветната дата, призната от Европейската комисия за присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. Пожелаваме ви успех в тези действия. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
Има ли други изказвания?
Господин Овчаров, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Аз ви предлагам да не обръщаме особено внимание на последното изказване на господин Радев. (Смях.) Той явно още не е разбрал в кое време живее, той още не се е събудил от 1990 г., на него още му се привиждат карти с черепи, изстрели и гърмежи на крайслера "Аврора" и разни други такива спомени от миналото.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Имаше ги.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Още повече, че няма как да възприемем тук препоръките на един човек, който не може да направи разлика между Европейски съвет и Европейски съюз. (Смях.) И Съвет на Европа.
Бих искал от името на Парламентарната група на Коалиция за България да ви поздравя и вас, а и целия български народ с положителните препоръки и мнения, които са изразени в поредния доклад на Европейската комисия. Наистина в този доклад има неща, които ние до момента не бяхме нито чели, нито чували за България. Да, в този доклад е написано, че България има работеща пазарна икономика. Да, в този доклад е написано, че в България е започнала реформа в съдебната система. Да, в този доклад е написано, че в България се води борба с корупцията. И много други неща са написани, които ние, макар и като опозиция, не можем да не оценим положително. Това са факти, които факти допринасят значително за имиджа на България, а и за реалното ни присъединяване към Европейския съюз.
Но, уважаеми колеги, този доклад съдържа преди всичко възможности, този доклад съдържа преди всичко опции. Той не съдържа реални ангажименти засега от страна на Европейския съюз. От нас с вас зависи дали хубавите пожелания и хубавите възможности, които се съдържат в този доклад, ще станат реалност. Защото ние с вас знаем, че борбата с корупцията, макар и да е добре оценена в доклада, е още в самото си начало. И това начало може да не стигне до края си, ако ние продължаваме в някои от елементите да правим така, както правим до момента. Защото ние с вас знаем, че реформата в съдебната система, макар и да е започнала, както се казва в доклада, е още много далече от края си. И може да не стигне до него и тази реформа да не се реализира. Защото ние с вас знаем, че препоръката за работещата пазарна икономика след един пасаж има едно "но", което е свързано с ред недостатъци и препоръки от страна на Европейската комисия. Защото ние знаем, че в главата за енергетиката е отразена неадекватната позиция на българското правителство по отношение на 3 и 4 блок в АЕЦ "Козлодуй". И от нас с вас зависи как и по какъв начин ще променим тази позиция. Защото, като прочетем какво пише там по отношение на така наречената дата, ние на практика ще разберем, че такъв ангажимент от страна на Европейската комисия няма, че този ангажимент може да стане факт само след два месеца в Копенхаген, ако ние наистина успеем да се преборим за реална пътна карта за присъединяване към Европа.
Казвам тези неща, защото аз в този парламент съм присъствал поне на две присъединявания на България към Европейския съюз. Едното беше през декември 1997 г., когато министър-председателят Иван Костов дойде тук и ни информира, че ние едва ли не вече сме влезнали в Европа, защото е започнал така нареченият равен старт. Вторият път празнувахме присъединяването ни към Европа през 1999 г., когато започнахме преговорите. Така че не превръщайте днешното добро начало в някакъв празник. Празникът е още много далече. Празникът тепърва ни предстои. И празникът зависи от всички нас.
Така че, поздравявайки в с постигнатия начален и частичен успех, аз ви призовавам към пълна консолидация на действията на всички политически сили, включително и на така наречената дясна опозиция, на всички институции в страната, за да успеем наистина да защитим националните интереси на България, за да успеем наистина да реализираме един от най-важните политически приоритети, стратегически и политически приоритети на България в този момент – присъединяването ни към Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Преди да пристъпим към нашата делова работа, искам да ви напомня, че в 10,30 ч. господин Куркулас ще се срещне с ръководството на парламента, с ръководствата на парламентарните групи и с членовете на Комисията по европейска интеграция. В момента докладът официално се връчва на председателя на Народното събрание. Това е причината почивката днес да бъде в 10,30 ч. и ще продължи до 11,30 ч.

Преминаваме към дискусия по:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД.
Докладите по законопроекта са представени и затова преминаваме директно към дискусията по него.
Имате думата.
Господин Адемов, заповядайте за процедурно предложение.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Във връзка с обсъждането на законопроекта за здравословни и безопасни условия на труд правя процедурното предложение в залата да бъде поканен господин Гълъб Донев – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение господин Донев да бъде допуснат до пленарната зала.
Гласували 129 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене.
Господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Госпожо председател, ще се опитам да бъда максимално кратък, защото законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд беше разгледан в Комисията по труда и социалната политика и беше приет с консенсус. Нямаше никакви възражения по отношение на предложените текстове за промени в действащия закон, който междупрочем е приет и действа от 1998 г.
Някои разпоредби от закона не са в съответствие с други нормативни актове, които са приети след тази дата и една от целите на този проект е да се синхронизират текстовете, които са приети през 1998 г., с последващи нормативни актове.
Създава се фонд “Условия на труд” като юридическо лице – второстепенен разпоредител с бюджетни средства към министъра на труда и социалната политика, като това действие е в унисон с изискванията на Закона за устройството на държавния бюджет.
Въвежда се регистрационен режим на службите за трудова медицина, като се набляга на контрола върху подбора и качеството на дейността на специалистите по трудова медицина. Прецизират се механизмите на контрол, който се извършва от органите на държавния санитарен контрол. Приложното поле на този контрол е ясно разграничено в текстовете на предложения законопроект.
Правят се и частични промени в два от текстовете на Кодекса на труда, които касаят въпроса за закрила на младите хора при извършване на трудова дейност.
Предлагам този проект да бъде гласуван в Народното събрание на първо четене, защото в комисията нямаше никакви проблеми при обсъждането на този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожо Масларова, заповядайте за изказване.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, хубаво е, когато, след като се приеме един закон в Народното събрание и мине определено време от неговото действие, да можем спокойно да преценим пропуските, които сме допуснали в етапа на приемането на основния закон. Такъв е случаят в момента с измененията и допълненията на Закона за безопасни и здравословни условия на труд, който действително беше приет преди близо 4 години и който в много голяма степен регулира условията при работа в различните сфери и области на социално-икономическия живот на страната.
Вярно е това, че в Комисията по труда и социалната политика имаше пълен консенсус относно промените, които се внасят. Вярно е това, че за нас е от изключително голямо значение фактът какви ще бъдат тези медицински параметри, които ще се наблюдават, какви ще бъдат изискванията или по-скоро грижите, свързани с младите хора, когато те постъпват на работа.
Може би, когато приемаме закона на първо четене, трябва най-вече да наблегнем на това, което не е пожелание, а е изискване на правото: хубавите закони и хубавите разпоредби в този Закон за безопасни и здравословни условия на труд да бъдат и добре, и хубаво прилагани, защото в много голяма степен проблемът не е в този вид закон, а е в реализацията и спазването на параметрите на закона. Така че с тези изключения, които са за хармонизиране с другите нормативни документи, които се отнасят до тази дейност – Кодекса на труда и други закони, и със създаването на специален фонд в това отношение, струва ми се, ние ще приемем един добър закон за усъвършенстване на този, който беше приет от предишното Народно събрание и ще дадем шанс в много по-голяма степен условията на труд в страната ни да бъдат такива, каквито се изискват от всички международни стандарти.
Лично аз ще гласувам “за”. Убедена съм, че и колегите от Парламентарната група на Коалиция за България на първо четене ще подкрепят закона, а конкретните бележки по текстовете ще направим между първото и второто четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масларова.
Госпожо Тоткова, имате думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представеният пред вас законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд всъщност е една техническа процедура, която внася много малки промени в този закон. Но си мисля, че най-важното от внасянето на този законопроект е възможността въпросът за здравословните и безопасни условия на труд да бъде поставен за разглеждане, защото ми се струва, че много малко се използва това словосъчетание – “здравословни и безопасни условия на труд”, във всички документи, които ни е представило управляващото мнозинство досега. Защото този въпрос не се смята за приоритет и защото този въпрос се смята само като един начин ние законодателно да уредим европейските норми и европейските практики в нашите правни норми, в нашия закон.

Това беше направено още с изработването на този закон и с приемането му. Още тогава всички европейски норми, всички европейски практики, задълженията, които поемаме ние, и предвидени в Европейските директиви, бяха транспонирани в нашето законодателство. И аз смея да твърдя, че това е един от безспорните закони в българското законодателство.
Спорното обаче остава оттук нататък – неговото приложение. И аз мисля, че това е въпросът, който ние трябва да поставим днес – готови ли сме да гарантираме на българските граждани, че българската държава се грижи за това да осигури на своите граждани, на своите работещи, на своите хора и граждани, които сами се грижат за себе си, да им осигури механизмите, да им осигури средствата, да им осигури подкрепата, за да може да им се гарантират здравословни и безопасни условия на труд.
И аз искам да кажа, използвайки повода за разглеждането на този закон, че в края на миналата година беше прието едно изменение, което не говори в тази посока, а именно това е § 3 от Преходните и заключителните разпоредби, където се казва, че предприятията, обектите, работните места и работното оборудване, въведени в експлоатация преди влизането в сила на този закон, се привеждат в съответствие с изискванията му не по-късно от шест години от датата на влизане на закона в сила. В първоначалния текст на закона този срок беше три години.
Аз мисля, че ние нямахме или поне управляващото мнозинство не представи аргументи, с които да удължим този срок на цели шест години и по този начин да отнемем инициативата, която се беше формирала вече в работодателите – да започнат да се грижат за подобряване на условията на труд, да предприемат действия за оценяване на риска в предприятията, във фирмите, които те притежават или които те управляват.
Смятам, уважаеми колеги, че и с направените промени в закона, макар че аз също го подкрепих и днес призовавам и нашата парламентарна група да подкрепи този закон, ние правим едно отстъпление. И тъй като се говори и от председателя на комисията тук, че имаме синхронизиране с промени в други закони, аз искам да ви кажа, че всъщност ние вместо да променим другите закони в съответствие със Закона за здравословни и безопасни условия на труд, ние правим точно обратното – променяме този закон в съответствие с другите. Защото още в чл. 1 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд е записано, че този закон урежда правата и задълженията както на държавата, работодателите и работниците, така и на лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
С тези промени, които се правят в закона, всъщност се изключва една голяма част от стопанската дейност в нашата страна, а именно това са кооперациите, които извършват работа за своя сметка, или пък в съдружие, както е при кооперациите, да участват в обсъждането и във формирането на становища по здравословните и безопасни условия на труд на тези работни места, които са в кооперации.
И аз тук категорично се противопоставям на това, че ние трябва да променим Закона за здравословни и безопасни условия на труд, защото в новия Закон за кооперациите не са предвидени такива комитети или съвети по условия на труд, които са основна форма за водене на диалог вътре в предприятията, в стопанските субекти, за да може да се поставят въпросите, които са изключително важни, изключително тежки и да се търсят техните решения. И затова, въпреки че ще гласувам в подкрепа на закона, смятам, че този въпрос трябва да бъде решен и да се даде възможност и на тези стопански субекти или юридически лица да могат да отговорят на условията на закона и да има равно третиране на всички такива юридически и физически лица в нашата държава, равно третиране по отношение на условията на труд.
И още един въпрос има, който мисля, че трябва да бъде поставен на разискване и специално ви обръщам внимание на това. Това е, че юридическите лица трябва да имат сключени договори със службите за трудова медицина, за да може да се извършва оценка на условията на труд и на безопасността на работа. Досега такава възможност се даваше и на различни медицински заведения.
Аз знам, че медицинските заведения не могат да изпълняват точно тези функции, които са заложени в закона и трудно биха могли да изпълняват тези функции, но тъй като службите за трудова медицина все още не са изградени в България и аз моля да ми дадете информация, ако вие имате такава, смятам, че трябва да има такава възможност, да не отнемаме тази възможност на работодателите, за да могат те до известна степен да търсят такива решения, за да могат да покриват нуждите за оценка на безопасността и на условията на труд на работните места.
Уважаеми колеги, искрено вярвам, че с тези промени ние ще направим закона по-добър и няма да отнемем възможността на една част от работещите български граждани да могат да участват във формирането на различни становища и във вземането най-вече на решения, свързани с условията на труд, при които и те работят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова.
Има ли други изказвания по законопроекта на първо четене? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БОРБА С НЕЗАКОННИЯ ТРАФИК НА ХОРА.
Докладът на Комисията по правни въпроси постъпи вчера. Изтекъл е необходимият срок.
Моля да представите доклада, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми колеги!
"На редовни заседания, проведени на 19 септември и на 3 октомври 2002 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта за борба с незаконния трафик на хора, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от господин Марио Димитров – заместник-министър на правосъдието и госпожа Митка Захарлиева – главен експерт в Дирекция "Международно правно сътрудничество" в Министерството на правосъдието.
Законопроектът осигурява пълното въвеждане във вътрешното ни право на международноправните стандарти в тази област, предвидени в Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, Протокола за предотвратяване, спиране и санкциониране на трафика на хора и особено на жени и деца, Резолюция на Съвета на Европейския съюз относно трафика на хора, Съвместно действие на Съвета на Европейския съюз от 24 февруари 1997 г. относно действия за борба с трафика на хора и сексуална експлоатация на деца, Резолюция на Съвета на Европейския съюз относно използването на хора за проституция и трафик и предложение за приемане на Директива на Съвета на Европейския съюз относно разрешителното за краткосрочно пребиваване, издавано на жертви, и действия за подпомагане на незаконната имиграция или трафика на хора, които сътрудничат с компетентните власти.
Законопроектът урежда дейността по предотвратяване и противодействие на незаконния трафик на хора с цел осигуряване на защита и помощ на жертвите на този трафик и взаимодействието между държавните и общинските органи и неправителствените организации за формиране на национална политика в тази област.
Проектът предвижда:
- създаване на Национална комисия за борба с незаконния трафик на хора към Министерския съвет и местни комисии към общините, които провеждат държавната политика в областта на борбата с незаконния трафик на хора;
- разкриване на специализирани заведения за временно настаняване на жертвите на незаконния трафик;
- механизми за провеждане и координиране на дейностите по предотвратяване и противодействие на незаконния трафик на хора.
С проекта се въвеждат два режима за предоставяне на закрила и подкрепа на жертвите на незаконния трафик на хора – общ и специален.
Статутът на специална закрила се предоставя на лицата, изразили съгласие да сътрудничат за разкриване на извършителите на деянията – предмет на закона.
Режимът на обща закрила и подкрепа на жертвите на незаконен трафик обхваща всички лица, които са били обект на деяния по този закон.
При обсъждането на законопроекта се изказаха народните представители Пенчев, Корнезов, Масева, Миков, Соколов и Ралчев.
Бяха направени някои бележки, които са следните: в проекта не са разработени добре статутът на приютите и статутът на центровете; неудачно е създаването на Национална комисия, съставена от органи на власт (министри); не е предвидено създаване на административен апарат към Националната комисия. Постави се също под въпрос необходимостта от създаването на предвидените комисии. Ако те са необходими, то процедурата по тяхното създаване и статутът им не са достатъчно добре регламентирани. Не е изяснен въпросът ако жертвата на незаконния трафик същевременно консумира състав на престъпление по Наказателния кодекс, какъв статут ще има и как ще бъде третирана. Трябва да бъдат прецизирани и процедурите, по които комисиите ще заседават и вземат решения.
Възрази се срещу липсата на административно-наказателни разпоредби в законопроекта. Възрази се и срещу недостатъчната възможност за финансово осигуряване. Изразиха се предложения да бъдат прецизирани предвидените в чл. 25, 27 и 31 от проекта закрили на жертви на трафик.
На второто проведено заседание на 3 октомври 2002 г. заместник-министър Димитров отговори на отправените бележки по законопроекта, направени при първото разглеждане в комисията. Той защити думата “незаконен” в заглавието на законопроекта, считайки, че с това се подчертава противоправния престъпен характер на тази дейност.
След проведеното гласуване комисията реши с 10 гласа “за” и 5 “въздържали се” да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за борба с незаконния трафик на хора, внесен от Министерския съвет.”
Ако ми позволите, госпожо председател, ще направя едно процедурно предложение: в залата да бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието господин Марио Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля член на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да представи доклада на комисията.
Заповядайте, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ:
“ДОКЛАД
относно законопроект № 202-01-53 за борба с незаконния трафик на хора, внесен от Министерския съвет на 30 август 2002 г.

На редовно заседание, проведено на 19 септември 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за борба с незаконния трафик на хора.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на правосъдието, които представиха мотивите към законопроекта за борба с незаконния трафик на хора от името на вносителя.
Законопроектът за борба с незаконния трафик на хора урежда дейността по предотвратяването и противодействието на незаконния трафик на хора с цел осигуряване защита и помощ на жертвите на този трафик и взаимодействието между държавните и общинските органи и неправителствените организации за формиране на националната политика в тази област.
В проекта на Закон за борба с незаконния трафик на хора се предвижда създаването на Национална комисия за борба с незаконния трафик на хора към някои от общините, които провеждат държавната политика в борбата с незаконния трафик на хора и координират взаимодействието между държавните органи и неправителствените организации. Във връзка с това членовете на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност се обединиха около мнението, че посочените в чл. 5, ал. 1 от законопроекта за незаконния трафик на хора местни комисии трябва да бъдат създавани не само към някои от общините, а към всички общини, поради широкото разпространение на престъпления от подобен ред.
По време на дискусията беше отправена препоръка към представителите на Министерството на правосъдието за по-специална комуникационна стратегия за разгласяване на законопроекта за борба с незаконния трафик на хора, а впоследствие и на закона с цел по-доброто запознаване на обществото и потенциалните жертви. Като отчита, че приемането на закона за борба с незаконния трафик на хора ще се отрази положително върху хода на преговорите за членство в Европейския съюз и върху решението за покана на страната ни за членство в НАТО, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното

СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за борба с незаконния трафик на хора, внесен от Министерския съвет на 30 август 2002 г.
Становището беше прието с консенсус.
Подписал – председател на комисията, Станимир Илчев.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Александров.
Моля член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН:
“ДОКЛАД
относно законопроект за борба с незаконния трафик на хора
№ 202-01-53 от 30.08.2002 г., внесен от Министерския съвет

На свое редовно заседание от 12 септември 2002 г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за борба с незаконния трафик на хора № 202-01-53.
На заседанието присъстваха 9 народни представители.
Законопроектът изпълнява задълженията на Република България по Европейското споразумение за асоцииране от 1995 г. по привеждане на националното ни законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз. Той урежда дейността по предотвратяването и противодействието на незаконния трафик на хора с цел осигуряване на защита и помощ на жертвите на този трафик и взаимодействието между държавните и общинските органи и неправителствените организации за формиране на националната политика в тази област. В проекта се предвижда създаване на Национална комисия за борба с незаконния трафик на хора към Министерския съвет и местни комисии към общините, както и разкриване на специализирани заведения за временно настаняване на жертвите. Уреждат се механизмите за провеждане и координиране на дейностите по предотвратяването и противодействието на незаконния трафик на хора. Въвеждат се два режима за предоставяне на закрила – общ и специален.
Комисията предлага да се обсъди възможността местните комисии да са към областните управители.
След направените разисквания народните представители проведоха гласуване както следва: “за” – 9 народни представители, “против и въздържали се” – няма.
Комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за борба с незаконния трафик на хора № 202-01-53, внесен от Министерския съвет.
Докладът е приет с 9 гласа “за”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Шаклиян.
Моля да представите становището на Комисията по европейска интеграция. Заповядайте, господин Еюп.
ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно проект на Закон за борба с незаконния трафик на хора под № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 30 август 2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 2 октомври 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за борба с незаконния трафик на хора, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на комисията присъстваха госпожа Зинаида Велева – директор на Дирекция “Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции” в Министерския съвет, и господин Александър Стефанов – главен юрисконсулт в Дирекция “Гранична полиция” към Министерството на вътрешните работи. Законопроектът бе представен от страна на вносителя от господин Александър Стефанов.

1. С внесения от Министерския съвет проект на Закон за борба с незаконния трафик на хора се изпълняват поетите от Република България, в лицето на Министерството на правосъдието, задължения по Националната програма за приемане достиженията на правото на Европейския съюз и Националния план за приемане на шенгенското законодателство. Разглежданият законопроект се отнася към Глава № 24 “Правосъдие и вътрешни работи” от преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Главата е открита на 27 юни 2001 г. Основна цел на създаването на законопроекта е привеждане на вътрешното ни законодателство в съответствие със световните и европейските стандарти за противодействие на трафика на хора. Трябва да се посочи, че в редовния си доклад от 2001 г. Европейската комисия изрично отбелязва, че “България няма специален закон за борба с трафика на хора…, което затруднява завеждането на дела пред съда”.
С предложения проект на Закон за борба с незаконния трафик на хора в българското законодателство се въвеждат нормите и изискванията на Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност (ратифицирана, обн., ДВ, бр. 42 от 2001 г. и влязла в сила за Република България), Протокола за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца от 2000 г., допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност (ратифициран, обн., ДВ, бр. 42 от 2001 г. и влязъл в сила за Република България), Съвместните действия на Съвета от 1997 г. относно мерките за борба с трафика на хора и сексуалната експлоатация на деца (публикувани в Official Journal L 063, 04/03/1997 г. р. 0002 – 0006, отменени с Рамково решение на Съвета за борба с трафика на хора, публикувано в Official Journal L 203, 01/08/2002 г. р. 0001 – 0004), Резолюция на Европейския парламент относно трафика на хора (публикувана в Official Journal L 032, 05/02/1996 г. р. 0088), Предложението на Европейската комисия за приемане на Директива на Съвета относно разрешение за краткосрочно пребиваване, издавано на жертви на незаконна имиграция и трафик на хора, които сътрудничат с компетентните власти (публикувано в Official Journal С 126 Е, 28/05/2002 г. р. 0393 – 0397).
Със законопроекта се създават национална и местни комисии за борба с трафика на хора, приюти за временно настаняване и центрове за подкрепа и помощ на жертви на трафик на хора, урежда се дейността им по предотвратяване и противодействие на трафика на хора, както и закрилата и подкрепата на жертвите на трафик на хора.
ІІ. Комисията по европейска интеграция има следните бележки:
1. Във връзка с наименованието на законопроекта “Закон за борба с незаконния трафик на хора”.
Навсякъде в цитираните по-горе актове се използва понятието “трафик на хора”, а не “незаконен трафик на хора”. Нещо повече, в приетия наскоро от Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се създаде раздел ІХ на глава втора, който има наименование “Трафик на хора”. Ето защо по-удачно би било този законопроект да има наименование “Трафик на хора”, а не “Незаконен трафик на хора”.
2. Във връзка с определението за “трафик на хора”.
Уместно е да се допълни определението за “трафик на хора”, както това е направено с чл. 3, буква “в” на Протокола за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца от 2000 г., допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, тоест, да се добави, че набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на деца за целите на експлоатацията следва да се счита за вид “трафик на хора”, дори и ако това не включва нито едно от средствата, използвани за извършване на трафик на хора (средствата, използвани за извършване на трафик на хора са посочени в самото определение).
3. Във връзка с обхвата на законопроекта.
В чл. 1 от законопроекта е посочено, че той урежда дейността по предотвратяването и противодействието на незаконния трафик на хора. От прегледа на мерките, предвидени със законопроекта, се установява, че с него преимуществено се уреждат мерки, свързани с отстраняване на последиците от трафика на хора, което не отговаря на наименованието на законопроекта и на посочения в чл. 1 обхват.
ІІІ. Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че проектът на Закон за борба с незаконния трафик е в съответствие с нормите и изискванията на Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и допълващия я Протокол за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца от 2000 г., както и с европейските стандарти за противодействие на трафика на хора.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за борба с незаконния трафик на хора № 202-01-53.
Председател на Комисията
по европейска интеграция: (п) Даниел Вълчев”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли в залата представител на Комисията по въпросите на гражданското общество?
Заповядайте, госпожо Калканова.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря, госпожо председател.
На свое заседание от 12 септември 2002 г. Комисията по въпросите на гражданското общество разгледа Законопроект № 202-01-53 за борба с незаконния трафик на хора, внесен от Министерския съвет. В заседанието взеха участие представители на Обществения съвет към комисията и представители на неправителствени организации.
Законопроектът урежда дейността по предотвратяването и противодействието на незаконния трафик на хора с цел осигуряване на защита и помощ на жертвите на този трафик и взаимодействието между държавните и общинските органи и неправителствените организации за формиране на национална политика в тази област. Законопроектът е изцяло съобразен с международно-правните стандарти и документи.
След направените разисквания и забележки Комисията по въпросите на гражданското общество единодушно подкрепя законопроекта и предлага да бъде приет на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Калканова.
Министър Станков, имате думата да представите законопроекта от името на вносителя.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще бъда съвсем кратък и няма да ангажирам излишно вашето внимание.
В прочетените до момента доклади вие обстойно бяхте запознати със структурата и съдържанието на законопроекта на Министерския съвет. Аз като представител на вносителя бих искал да ви обърна внимание само върху два момента:
Първият е, че бих искал да възприемате този законопроект като логичен завършек на пакета от мерки, които правителството и съответно вие като Народно събрание предприехме срещу незаконния трафик на хора – имам предвид приетите вече промени в Наказателния кодекс.
На следващо място, бих искал да ви обърна внимание, че с приемането на този закон България ще изпълни и задълженията си по Европейското споразумение за асоцииране от 1995 г. по привеждане на националното ни законодателство, в частност в областта на борбата с незаконния трафик на хора, в съответствие с правото на Европейския съюз. Същевременно чрез законопроекта Република България ще изпълни задълженията си по изброените международни споразумения в рамките на ООН - Конвенцията за транснационалната организирана престъпност и Допълнителния протокол към нея за предотвратяване, спиране и санкциониране на трафика на хора, особено на жени и на деца.
Приемането на закона би се отразило положително върху хода за преговори за членството ни в Европейския съюз и присъединяването ни към НАТО. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станков.
Имате думата за изказвания по законопроекта. Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за борба с незаконния трафик на хора.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Благодаря Ви, министър Станков.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА.
Господин Димитров, заповядайте да представите становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати госпожа София Касидова, заместник-министър на икономиката и господин Марио Димитров, заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За присъствието на господин Димитров в залата вече гласувахме.
Моля, гласувайте предложението в пленарната зала да присъства и госпожа Касидова, заместник-министър на икономиката.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

“С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 202-01-58/10.09.2002 г.
за изменение и допълнение на Закона за защита на
конкуренцията, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 18 септември 2002 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.
Законопроектът цели усъвършенстване на нормативната уредба на антимонополното право и по-пълното й хармонизиране с европейското законодателство. Законопроектът е изпълнение на задълженията на страната във връзка с глава шеста от преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз. При изготвяне на законопроекта е отчетена и практиката на Комисията за защита на конкуренцията по прилагането на закона.
Законопроектът изменя и допълва действащите правни норми, регламентиращи противодействието срещу вертикалните и хоризонталните картелни споразумения, злоупотребите с монополно и господстващо положение и концентрацията на стопанската дейност. Променени са критериите за оценка на ефекта върху конкурентната среда от различните видове картелни споразумения. Установена е забрана за участниците в картелно споразумение да го изпълняват до постановяване на решението на комисията. Въвежда се институтът на “съвместно господстващо положение”. Разширени са правомощията на антимонополния регулатор. Въвежда се задължителен съдебен контрол върху всички актове на комисията пред Върховния административен съд. Намалява се съставът на Комисията за защита на конкуренцията.
При обсъждане на законопроекта бяха поставени въпросите за: изменението на приложното поле на закона; мястото и функциите на Комисията за защита на конкуренцията във връзка с принципа за разделение на властите; състава и броя на членовете на комисията; функциите на нейния председател; необходимостта комисията да се отчита пред Народното събрание. Беше оспорено правомощието на комисията да намалява налаганите от нея имуществени санкции, както и възможността й да отменя решенията си.
След проведеното гласуване, в което 9 народни представители подкрепиха законопроекта, а 3 народни представители се въздържаха, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Мингова, моля да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми колеги, на редовно заседание, проведено на 3 октомври 2002 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от госпожа Касидова, заместник-министър на икономиката. Тя посочи следните основни моменти в законопроекта, които са в две основни направления.
Първо – по отношение на правната рамка на антитръстовата политика, картелните споразумения, злоупотребата с монополно господстващо положение и контрол върху икономическата концентрация, сливания, вливания и придобиване на контрол.
Второто основно направление е по отношение засилване правомощията и административния капацитет на Комисията за защита на конкуренцията, която е независим модерен регулатор на политиката по конкуренция.
Изменението и допълнението на закона е свързано със затварянето на глава “Конкуренция” през първото тримесечие на следващата година.
На заседанието становище изказа и присъстващият председател на Комисията за защита на конкуренцията господин Николай Павлов, който направи някои възражения в смисъл необходимостта от изменения на Закона за защита на конкуренцията именно в този момент. Според него през първото шестмесечие на следващата година предстоят сериозни изменения в европейското законодателство в тази област. Той обоснова и необходимостта от 11-членен състав на комисията, като счита, че 7 души са малко и това ще се отрази на качеството и ефективността на нейната работа.
По законопроекта се изказаха народните представители Стоилов, Корнезов, Пенчев, Лучников, Димитров, Масева и господин Казак.
В резултат на разискванията комисията реши със 7 гласа “за”, 1 “против” и 4 “въздържали се” да предложи на народните представител да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Тъй като няма време да започваме дискусии, обявявам почивка до 11,30 ч., след което ще продължим по законопроекта. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам втората част на нашето пленарно заседание.
Продължаваме работата си по точка четвърта от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА.
Чухме становищата на комисиите.
Има думата заместник-министър Касидова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СОФИЯ КАСИДОВА: Добър ден! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на вносителя искам да представя на вашето внимание законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Вносители по този закон са Министерството на икономиката и Министерството на правосъдието. Но първо в духа, в който започна сутринта господин Пламен Панайотов, искам и аз да отбележа нещо много важно. Знаете, че вчера Европейската комисия връчи доклада за прогреса на България по пътя й към Европейския съюз и по глава шеста, а именно глава “Конкуренция” оценката е следната. Да, има сериозен прогрес в прилагането на законодателството в областта на политиката за защита на конкуренцията, но предстои още много неща да се свършат. Трябва да се подобри правната рамка, която да даде възможност да се противодейства на случаите на нелоялна конкуренция, да се разширят правомощията на Комисията за защита на конкуренцията да прилага правото и да може ефективно да въздейства срещу тези практики. И по-конкретно, препоръките в доклада са, че трябва да се подобри правната рамка по отношение противодействието и контрола на хоризонталните картели и противодействието срещу най-сериозните случаи на нарушаване на конкуренцията, а това са злоупотребите с господстващо положение и картелите.
Какви са причините да предложим на Народното събрание и защо правителството гласува този законопроект?
На първо място, България в своята преговорна позиция по глава шеста е поела ангажимент да хармонизира своето законодателство изцяло с европейското законодателство. След 1997 г. в Европейския съюз протече много сериозна реформа по отношение на политиката на конкуренция и настоящият закон не реципира и не отразява тази протекла реформа. Още повече, че предлаганите промени в законопроекта съответстват изцяло с духа на либерализация и дерегулиране, която политика всъщност правителството поддържа. Чрез предлаганите промени ние създаваме един независим общ антимонополен регулатор, чиято дейност има влияние и ефект върху цялата икономика на страната, а не само върху отделни отрасли.
На второ място, промените са необходими, тъй като те отразяват много положителни неща от практиката на Комисията за защита на конкуренцията. Тези промени имат чисто процесуална правна природа и са нужни, за да може комисията много по-ефективно и решително да въздейства на картелните споразумения, които са една от най-злостните изяви на нарушаване на нелоялната конкуренция.
Какви са измененията? Те са в две основни области.
На първо място, това е по отношение на правното регулиране на картелните споразумения. Картелните споразумения са практики, които могат да бъдат формални или неформални между съсловни и отраслови организации. Те имат изключително зловреден характер за икономиката и изключително лош ефект върху потребителите, тъй като се отразяват като по-високи цени във вреда на потребителите и разпределянето на пазарни квоти между основни икономически агенти. В тази насока ние въвеждаме прагове, с които по-точно може да се оцени ефектът от наличието на такива споразумения по хоризонтала и вертикала и също така уточняваме критериите, при които могат да се освобождават от забрана такива картелни споразумения, които имат положителен ефект.
На второ място, друга промяна в областта на правната рамка, която предлагаме, е въвеждането на института на колективното господстващо положение. Тази правна институция не присъства в сегашния закон, а това е един пропуск на законодателя, но тя е необходима, за да може действително енергично да се противодейства на картелните споразумения и на споразуменията, които осигуряват господстващо положение на икономическите агенти върху пазара. В нашата икономика има слабо конкурентни монополни пазари, които трябва да се контролират. Това е пазарът на захар, пазарът и дистрибуция на петролни продукти и циментовият пазар.
Друга промяна, която предлагаме, е по отношение контрола върху икономическата концентрация, а това са именно вливанията, сливанията и придобиването на контрол между икономическите агенти. Със законопроекта въвеждаме един-единствен критерий, който между другото е от международната практика, спрямо който може да се оценява ефектът от такава икономическа концентрация върху пазара. А това е общият оборот за предходната година на икономическите агенти, които осъществяват концентрация.
На второ място, друга много важна промяна е, че въвеждаме цялостен съдебен контрол върху постановените решения на Комисията за защита на конкуренцията, с които се забранява или пък разрешава икономическа концентрация.
Втора основна посока, в която предлагаме промени в закона, е по отношение усилване административния капацитет на Комисията за защита на конкуренцията като общ антитръстов регулатор и въвеждането на по-задълбочен и цялостен контрол върху дейността на комисията. Със сегашния закон тази практика не съществува, а ние предлагаме чрез годишен доклад до Комисията по икономическата политика и Народното събрание да се контролира по-добре дейността на антитръстовия регулатор и да се търси персонална отговорност от управленското тяло на комисията при несправянето с тази задача. А това може да стане, когато има такива случаи, чрез прекратяването на мандата на членовете на комисията.
Промените, които предлагаме по отношение на засилването на административния капацитет, също са инспирирани от практиката на Комисията за защита на конкуренцията. Едно от важните неща, които предлагаме, което съществува в сегашния закон, но ние по-добре разписваме процедурата и механизма, по който това може да се извършва, е, че се дава възможност на Комисията за защита на конкуренцията да прави проверка на място в офисите и работните помещения на предприятия и икономически агенти, които са заподозрени, че влизат в картелни споразумения.
Тук искам да обърна вниманието ви, уважаеми дами и господа, върху нещо много важно. Както казах в началото, картелните споразумения са едни от най-злостните образования, които пречат на конкуренцията и имат зловреден ефект върху потребителите. По принцип те винаги имат конспиративен характер, много трудно се откриват, много трудно се търсят и доказателства, които подкрепят тази практика. Ето защо за нас стана ясно, че трябва да се разпише много точно редът, по който комисията може да има това правомощие и ефективно да въздейства. Паралелно с това обаче ние осигуряваме три защитни мерки, които гарантират, че една такава практика няма да се използва с обратен ефект.
На първо място, единствено председателят на комисията ще има право да поиска такава проверка на място, само когато има подозрение, че предприятията, които участват в картелното споразумение, ще укрият или унищожат доказателствата и не искат да сътрудничат на това разследване.
На второ място, такова разрешение за проверка на място се дава единствено от председателя на окръжния съд, където е регистрирано предприятието.
На трето място, ние сме следвали духа на българската правна традиция и съвместно с Министерството на правосъдието разписахме много добре механизма, по който това ще се прилага, а именно тук ще се прилагат разпоредбите на НПК, като ще се осигури максимална защита на интересите на заинтересуваните страни и запазването на търговската тайна.
Този текст и тази промяна е изключително важна, защото ние сме убедени, че именно с наличието на този добре разписан механизъм може да се събират ефективно доказателства по разследваните картелни споразумения и може да им се противодейства. Тази подкрепа идва и от становището на Европейската комисия в доклада, в който се посочва, че разгледаните и решени картелни споразумения за последните 5 години са само пет.
Друга важна промяна, която предлагаме, е намаляване броя на избраните от Народното събрание членове на комисията. В момента членовете на комисията са 11, а правителството предлага да бъдат намалени на 7. Ние смятаме, че един екип от 7 члена е много по-оперативен и много по-ефективен в разглеждането и решаването на случаите. Когато взехме това решение, ние изследвахме практиката на всички страни, включително членки на Европейския съюз и страни, които се присъединяват. В тези страни членовете на комисията не са повече от 5, 6 или 7. Държа да отбележа, че по този начин не намаляваме административния капацитет на комисията. Комисията има администрация от 70 човека, която при една добра административна реформа ще поеме своите правомощия при разследването на отделни случаи.
На последно място искам да кажа, че законопроектът беше обсъден с Генерална дирекция “Конкуренция” в Европейската комисия, откъдето получихме официално становище и потвърждение на законопроекта. Бележките, които бяха направени, бяха отразени. Законопроектът беше съгласуван също и с браншовите организации, и с икономическите агенти. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Заповядайте за процедура, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като разглеждаме изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, предлагам в залата да бъде поканен и председателят на Комисията за защита на конкуренцията господин Николай Павлов. Смятам, че мнението на хората, които работят и са работили в тази област, е важно, за да се ориентираме в промените на закона и в съществуващите проблеми в тази област в нашето законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли противно на това процедурно предложение?
Заповядайте, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Правя насрещно процедурно предложение – да не бъде допускан представител на Комисията за защита на конкуренцията. Тук има представител на вносителя. Комисията за защита на конкуренцията не е вносител по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вносител е Министерският съвет, така ли?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Нихризов за допускане на представител на Комисията за конкуренцията.
Гласували 177 народни представители: за 54, против 111, въздържали се 12.
Направеното процедурно предложение от господин Нихризов не се приема.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
При всички отношения към председателя на Комисията за конкуренцията това ще е първият случай в историята на това Народно събрание, когато действащият ръководител на една институция, чиято работа ще обсъждаме, не се допуска до залата. Моля всички да обмислят това решение и да го прегласуват.
Мен най-често ме обвиняват, че съм противник на господин Николай Павлов, но никога не бих си позволил да не водя директен спор с него, ако имам такъв, и да не го допусна до залата.
Тоест, затова предлагам да прегласуваме, тъй като няма такъв случай, когато да не допуснем председателя на комисията, предмет на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Папаризов, аз ще Ви припомня дословно какво предложи господин Нихризов – да бъде допуснат до залата от хората, които работят в тази комисия. Нито беше предложено поименно, нито беше назован сегашният председател на комисията. Много Ви моля!
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС, от място): Не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Много добре помня, господин Нихризов. Успокойте се. Помня много добре, моля Ви!
Въпреки това, така аргументирано, аз подлагам на прегласуване Вашето вече дооформено процедурно предложение – да бъде допуснат досегашният председател на Комисията за конкуренцията да влезе в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: за 66, против 113, въздържали се 10.
Предложението отново не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, правя предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието господин Севдалин Божиков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Дончев, за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на правосъдието.
Гласували 159 народни представители: за 119, против 36, въздържали се 4.
Предложението на господин Дончев за допускане на заместник-министъра на правосъдието е прието.
Моля заместник-министърът да заеме своето място в пленарната зала.
Господин Николов, заповядайте за процедура.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, аз правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат председателят на Комисията за защита на конкуренцията Николай Павлов, защото Вие твърдите, че такова не е направено и така предложението беше отхвърлено. Сега го правя. Благодаря.
РАСИМ МУСА (ДПС, от място): Второто предложение беше точно такова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така го формулирах аз, господин Николов, много Ви моля. Можете да проверите в стенограмата. Току-що гласувахме именно да бъде допуснат сегашният председател на Комисията по конкуренцията господин Павлов.
Преминаваме по-нататък към нашата работа.
Обявявам за открита дискусията по първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията с вносител Министерския съвет.
Чухме докладите на Комисията по икономическата политика и на Комисията по правни въпроси. Чухме и представител на правителството – вносителя.
Парламентарните групи имат по 30 минути плюс удължението, което се полага по правилник.
Господин Папаризов, имате думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Току-що бяха изложени мотивите на вносителя за необходимостта от този законопроект от гледна точка на задълженията, които България би следвало да поеме в процеса за европейската интеграция. Между другото в раздела “Конкуренция” на доклада, който току-що представи пред нас господин Куркулас и който сигурно всеки преди това, интересувал се от въпроса, е прегледал в Интернет, точно по този раздел на страница от 60-а до 62-63-а, ако има бележки към Комисията по конкуренцията, те по- скоро са свързани с изпълнението на действащия закон, отколкото с необходимостта от нов закон. Там се подчертава, че законодателството в тази област, в голяма степен именно антитръстовото - тоест тази част, свързана с конкуренцията - отговаря на европейските критерии. Проблемът е дали решенията на Комисията по конкуренция в тази област се изпълняват и дали формата на борба с нелоялната конкуренция - глобите, които досега е налагала комисията в 53-те решения, които е взела, са били достатъчно основание да бъдат преодолени проблемите на конкуренцията.

Разбира се, в закона има някои нови норми на Европейския съюз, които са отразени. В комисията дълго се водеше спор дали това, което е отразено в новия законопроект, изцяло съответства на промените в областта на конкуренцията, която Европейската комисия иска да предприеме, така или иначе този спор е излишен, защото е хубаво, че промените към този момент са отразени. Ако се появят нови промени, те могат да се отразят и в по-нататъшния ход на преговорите, след затваряне на глава “Конкуренция”. Ако има и други промени, те могат да бъдат договорени и след като България, така да се каже, завърши преговорите по присъединяване. Тогава има друга процедура - чрез Съвета по асоцииране. Така че аз не бих спорил трябва ли или не трябва да се правят някои промени, за да се включат въпроси на конкуренцията на ниво вертикална конкуренция, хоризонтални взаимоотношения и т.н. – това, което се отразява в част от промените. Ако това нещо е съвместимо с европейското законодателство, въпреки че, както комисията казва, това не е толкова важно за преговорите, тъй като тя оценява и досегашното законодателство като съвместимо, странни са другите промени, които се правят под знака на Европейския съюз.
Очевидно тук, както в началото на доклада на Европейската комисия, се казва: “Правителството отново показва липса на дългосрочно мислене, подготовка на слаби законопроекти, с ниско качество на съответствие с европейското законодателство.” Това е все текст от началото на доклада за България, където се оценява дейността на изпълнителната власт. Там ясно се казва, че под предлог за съответствие с Европейския съюз понякога се прокарват краткосрочни, недообработени законопроекти.
Ще мина на тези аспекти на сегашния закон, които са именно такива.
Предлага се членовете на Комисията за защита на конкуренцията да се намалят от 11 - не е ясно защо - на 7. И най-странното е, че се предлага 5 от тях да са юристи, а двама – икономисти. По въпрос, който общо взето е свързан с проблеми на икономиката, изведнъж се определя някакво такова съотношение и някаква такава квота.
Освен това, за да може комисията да осъществява процеса на доказване на избягване на законопроекта, са включени норми за претърсване, изземване на оригинали на документи – нещо, което дори няма и в съответните текстове на Европейския съюз.
В съответните членове на споразумението за създаване на Европейския съюз се говори, че Европейската комисия може да извършва определена дейност по анализ дали има конкуренция, когато съответните правителства на страните-членки не са направили това. По тази аналогия нашата комисия за конкуренцията получава права над и извън изпълнителната власт. Това не е първият закон, гледан в тази зала, когато на независими органи, като този по конкуренцията, се придават права, които фактически би трябвало да са права на изпълнителната власт. Тоест, комисията поема отговорности, които нормално би трябвало да бъдат отговорности на изпълнителната власт. Тази тенденция в законодателството в последните месеци е много тревожна – създават се много агенции, много нови институции към парламента с функции, които реално са функции на изпълнителната власт. Това на практика стана и в другия раздел на дейността на комисията - за държавните помощи. Когато водихме тогава дискусията, вие не обърнахте внимание на този въпрос – че си създаваме орган вътре в България, на който му даваме права на Европейската комисия. Една много необичайна практика, практика, която не се прилага в другите страни. Но тази логика, която успя да мине в тази зала във връзка със Закона за държавната помощ, сега получава едно ново развитие. Комисията може да прави всичко – да претърсва, и не просто комисията, а председателят на комисията взема решения за това.
Мисля, че законът отива в такива крайности, в които други законопроекти в същия стил досега не бяха отивали. И това са неща, които ние много внимателно трябва да обсъдим.
В този смисъл беше добре действително да има представители на тази комисия - нейното ръководство, не само нейният председател, защото в крайна сметка за нас са важни тези промени, които сега се предлагат, налагат ли се от практиката, какви проблеми са срещали конкретно членовете на Комисията за защита на конкуренцията, които всички можехме да поканим, всичките 11 или 12 на брой, и това щеше да бъде изключително демократично. И аз не виждам защо ние не ги поканихме и защо ние не решим да ги поканим, за да преценим дали е нужен такъв закон.
Мисля, без да съм юрист, че в закона има такива норми, които много смущават. Тази практика да даваме на независими органи права, които по същество влошават сигурността за стопанските субекти, именно тази практика няма да даде възможност Европейската комисия да каже, че България може да се справи с конкурентния натиск в Европейския съюз. Защото, ако днес получихме съгласието за функционираща пазарна икономика, по-нататък е ясно, че неефективно работещата съдебна система, голямата бюрокрация, несигурността пред фирмите не дава възможност на малкото ресурси в страната да отиват там, където България е конкурентоспособна. Всички тези ограничения пред стопанската дейност са този проблем, който не дава възможност България в скоро време да стане и страна, която може да устои на конкуренцията.
Създавайки един нов орган, който е над фирмите и е извън изпълнителната власт, извън контрола на изпълнителната власт, напълно независим, ние само влошаваме съществуващото положение. И без това Европейският съюз не може да разбере как ние имаме три вида независими съдебни власти, а сега като имаме още няколко вида независими агенции, които влияят на стопанските субекти и които получават почти равни права на властите в държавата, които налагат едно или друго решение, мога да ви уверя, че ефектът от този закон, както се предлага, е по-голяма несигурност за стопанските субекти, по-голяма възможност за натиск върху тях, по-малка прозрачност и в крайна сметка отдалечаване от принципите на конкуренцията.
Затова аз се надявам, че преди второто четене на законопроекта всички тези въпроси, които сега са включени, неизвестно защо, би трябвало да намерят едно ново решение. Още веднъж искам да повторя: и измененията на броя на членовете на комисията, и съотношението, което се въвежда между юристи и икономисти, и правата на председателя на комисията да налага, така да се каже, чрез силови методи събиране на информация, а не на цялата комисия – всичко това би следвало да претърпи сериозни промени. Действително има няколко полезни текста, които разширяват понятията, свързани с конкуренцията, с монополите, но тези текстове не са достатъчни, за да трябва да се приеме един такъв нов законопроект, нито пък това е проблемът, който вижда Европейската комисия в областта на конкуренцията. Проблемът, който се вижда от доклада, е прилагането на взетите решения и тяхната ефективност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Папаризов.
Господин Радев има думата за процедура.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Имам процедурно предложение. Аз започнах с това, че се присъединявам с по-голямата част от това, което каза моят колега господин Папаризов. Особено в частта при дискусията на един нееднозначен закон, какъвто е този, той е прав, че има спорни, и то доста спорни, позиции по един или друг въпрос и беше много добре наистина да чуем становището и на ръководството на сегашната комисия. От това само полза щяха да имат народните представители. Но ние бяхме свидетели на един безпрецедентен акт, който наистина е позор за днешното мнозинство на Народното събрание, което поради лични, персонални причини не позволи участие в този дебат на председателя на тази държавна институция, защото не го харесва, защото на него не му било приятно да разговаря, ако щете, с него.
Господин председател, аз Ви моля затова, че със 120 карти това право и това правило беше потъпкано със 120 карти, подчертавам, неодушевени предмети, мнозинството наложи своята воля, да приканите народните представители, които и тогава, когато гласуваха, и сега са под 70 на брой, да си заемат местата в пленарната зала, защото в противен случай, ако това не стане, след малко ще поискам официално преброяване и то персонално преброяване за наличие на необходимия кворум в залата. Все на Вас се случва, съжалявам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев.
Не, Вие имате основание, разбра се, за това.
Аз се опитвам често да призовавам народните представители да присъстват в пленарната зала, особено сега, когато наистина обсъждаме един законопроект, който до голяма степен трябва да бъде съизмерим с европейското законодателство.
Моля квесторите да поканят най-любезно и същевременно настоятелно народните представители да заемат местата си в пленарната зала. В противен случай наистина аз ще предизвикам поименна проверка.
Благодаря Ви, господин Радев, за това процедурно предложение.
Продължаваме нашата дискусия. Има ли желаещи да вземат отношение? Законът е важен, предлагат се доста интересни промени в досегашното законодателство за конкуренцията.
Господин Николов, заповядайте, имате думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! В мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията ясно е казано, че при подготовката на предложенията е взета предвид и практиката на Комисията за защита на конкуренцията по прилагането на приетия през 1998 г. закон, а в същото време мнозинството не желае да чуем аргументите, с които законът се променя от самите тези, които са го прилагали, а именно Комисията за защита на конкуренцията.
Може би и поради тази причина аз имам сериозни критики към направените предложения за промени в закона и първата, и може би най-основната е, че се намалява административният капацитет на комисията чрез намаляването на броя на членовете на тази комисия. Тези, които познават работата, знаят, че комисията разглежда случаите, които са пред нея, има докладчик, самият докладчик обработва всички материали, представя ги на председателите и тогава се взема решение.
С намаляването на броя на членовете на Комисията за защита на конкуренцията респективно намалява административният капацитет на страната за прилагане на Закона за защита на конкуренцията, и понеже днес сме на вълна годишния доклад на Европейската комисия за напредъка на България, една критика, която остро е отправена в този доклад – че България не развива достатъчен административен капацитет за приложение правото на Европейския съюз.
Смятам, че с този закон това е първото, което се прави не само по реда на предложенията, но това е очевидно и най-основният мотив на вносителите на закона – да сменят цялата Комисия за защита на конкуренцията, като плюс това те не дават никакво смислено обяснение защо се прави това.
Предложенията за ограничение на ценза, каквито са наложени сега – 5 юристи и 2 икономисти, очевидно целят и някакво внушение, че желанието на мнозинството е да избере комисия, не такава и не по начина, по който беше избирана в предишния парламент - с квотно представителство на политическите сили, а комисия, която уж е само от експерти, нещо, с което очевидно Народното събрание трудно трябва да се съгласи.
Но аз имам и забележки по самите текстове, които се твърди, че са синхронизирани с антитръстовото законодателство в Европейския съюз и с нашата преговорна позиция по Глава шеста – “Политика на конкуренцията”.
Аз лично смятам, че промените в чл. 11, така както са направени, досегашният чл. 11 задължаваше предприятията да уведомяват комисията за съществуването на споразумения, решения или съгласувани практики, които ограничават конкуренцията. Сега се променя това задължение във възможност предприятията да обявяват тази си практика. Може би това е свързано и с по-нататъшните текстове в закона, където е предвидено комисията да има някакви странни права, които не отговарят на Гражданския процесуален кодекс и които досега не са познати за друга такава структура, освен за съответните органи, прилагащи Гражданско-процесуалния кодекс, за изземване на доказателства, когато има спор пред комисията.
Струва ми се, че тази теза, така както я изповядва вносителят на закона, е невярна, защото по-добре е самите икономически субекти да обявяват пред комисията и да бъдат длъжни да обявяват тези си решения, съгласувани практики или споразумения, а не комисията постфактум да преследва, когато има подозрение, че този закон е нарушен. Тази обърната логика не отговаря по никакъв начин и на уж изповядваната от мнозинството дясна политика, тъй като това рязко ограничава икономическата свобода на самите субекти, които са третирани от закона.
Имам забележка и по промените в чл. 13. Там отпада като основание за разрешаване от страна на комисията на подобни споразумения, основанието за конкурентност на външни пазари. Нали винаги сме говорили и сме смятали, че конкурентността на българската икономика и състоянието й се изразява, само когато имаме ръст на износа? Това означава, че даването на разрешение за съгласувани практики на български предприятия по този закон, което ще им даде възможност заедно да имат конкурентоспособност на външните пазари, е нещо, което е полезно. Сега изведнъж се оказва, и че на такова основание не може да бъде давано разрешение от комисията. Няма никаква логика! Логиката, която споделят вносителите, и по-точно членовете на Комисията за защита на конкуренцията, е, че това по никакъв начин не може да бъде проследено, това основание. Според мен звучи нелогично, защото няма логика аз да имам споразумение или няколко предприятия да имат споразумение и да обявят, че те го правят с цел външна конкуренция, конкуренция на външни пазари, а вие да твърдите, че не може да го проследите. Защо е необходимо да го проследявате, след като е обявено това и след като се вижда, че тези предприятия или техните обединения наистина са увеличили износа си, защото това пряко може да се докаже. Не виждам логика да отпадне това основание за разрешение, което комисията би следвало да дава.
Имам забележка и по отпадането на чл. 19. Член 19 гласи, че при нарушаване на забраната по чл. 18, това е забраната за картелни споразумения, Министерският съвет може да установи минимални, фиксирани или пределни цени за определен период от време, които да са задължителни за предприятието-нарушител. Няма логика да отпадне тази възможност Министерският съвет да определя задължителни, минимални или пределни цени. Разбира се, основанията за въвеждането на такива цени, ако са спорни, то те не биха предприели такава стъпка, но отпадането на основанията за въвеждане на такива цени в нашия закон според мен не е логично.

Не съм съгласен и с промените в чл. 24. Там са нормите за намеренията на предприятията да осъществят концентрация, когато общият пазарен дял на стоките и предоставените услуги ще бъде над 20 на сто от общия пазар или надхвърля оборот от 15 млн. лв. В предлаганата промяна този критерий – пазарен дял – отпада. Това също няма логика, тъй като за различните бизнеси, за различните пазари 15 млн. лв. са много различни величини. Затова аз също считам, че по-правилният и по-точният параметър за оценка е да остане пазарният дял, а не присъствието на пазара като общ оборот, още повече, че общият оборот наистина може да бъде проследен, но не знам доколко коректно това ще става, когато даваме по-нататък в промените на закона тези правомощия на комисията.
Отпада терминът в чл. 30, това е следващата ми забележка, "нелоялна конкуренция", като изчерпателно се изброява онова, което представлява нелоялна конкуренция. Според мен терминът "нелоялна конкуренция" наистина трудно се дефинира, но ако той бъде дефиниран коректно, по-точното изписване на забраната за нелоялна конкуренция е в сегашния чл. 30. Направете усилия по-точно да дефинирате термина "нелоялна конкуренция" и запазете забраната за нелоялната конкуренция, която е в ал. 2 на чл. 30. Защото иначе се оказва, че описваме онова, което считаме, че е нелоялна конкуренция. И нямаме правна норма да я забраним. Просто забраняваме действията, които според нас са нелоялна конкуренция. Според мен този подход е по-неправилният, отколкото подходът, който има сега в закона.
Имам забележка и към чл. 34, ал. 6, където отпада или се разширява понятието или нормата за забрана за извършване на продажба, когато заедно с продажбата се предлага или обещава нещо, чието получаване зависи от покупката, разбирайте така популярните напоследък в България игри с парични или предметни награди. Няма никаква логика да отпадне терминът "хазартни", да останат игрите с парични или предметни награди или да имаме тотална забрана. Това означава да има тотална забрана за тези томболи и игри с парични и предметни награди, които разиграват и медиите, и различни производители като част от своята рекламна стратегия. Според мен трябва да ограничаваме икономическите субекти в тяхната инициатива да привлекат вниманието върху своя продукт, като предлагат подобен начин на продажба на своите стоки. Няма логика в това. И затова аз ви предлагам, ако вие считате, че изобщо не трябва да има такива игри, да предложите да отпаднат. Ако считате, че тези игри се превръщат в хазартни и някой по занятие печели от игрите, то тогава въобще не трябва да отпада думата "хазартни" пред "игри". Има разлика между това по занятие да правиш томболи, игри с предметни награди и това да бъде част от твоята стратегия, когато продаваш определена стока, да обърнеш вниманието на потребителя към качествата на твоята стока.
Аз имам забележка и по предлагания чл. 43, ал. 2, където се въвежда една норма, според мен правно неиздържана, а именно решенията да бъдат обжалвани от лицата, които са взели участие в производства пред комисията, а само в определени случаи и от други заинтересовани лица. Аз не виждам логика в тази нововъведена норма, защото участието в производството пред комисията не означава, че не се засягат интереси и на други заинтересовани лица. Просто другите заинтересовани лица може да са решили да не сезират комисията и да не са участвали в това производство, а в същото време да са засегнати. По този начин вие натоварвате допълнително комисията с подаването на нови и нови сигнали от онези, които ще се чувстват засегнати при определено взето решение. Затова според мен тази норма е правно неиздържана. Фактически ще създава и ще създаде проблеми при прилагането на закона.
Стигам до най-важната си забележка по този закон. Не виждам логика в създадения ред за събиране на доказателства. Защо не виждам логика? Досегашният текст на закона гласи, че доказателствата се събират със съдействие на прокуратурата, Министерството на вътрешните работи по реда на ГПК. Сега вие заменяте тази процедура с някаква друга, която по същество, внимателно изписана и анализирана, показва, че председателят на комисията и оторизирано от него лице ще могат да събират доказателствата по някакъв доста странен начин: поемни лица, определени от тях, ако няма такива, определени от съответния оторизиран член от председателя на комисията; изземват се копия и се заверяват от лицето, което в момента е в съответното помещение, където се намират иззетите доказателства, но ако то откаже, това не е задължително, и се заверяват пак от упълномощеното лице. Въобще това е една процедура, при която наистина се създава чувство за полицейщина и то в сферата на икономиката – нещо, което според мен е недопустимо. Това е недопустимо даже за държави, в които няма пазарна икономика, а камо ли в държави, в които, ние се гордеем, гордее се включително и цялото Народно събрание с това, че има призната пазарна икономика от Европейския съюз. Няма логика в това да даваме такива права на комисията. Има си ред, процедура, описана ясно, за събиране на доказателства. И това би следвало да бъде процедурата за събиране на доказателства и технологията й за събиране от самата комисия.
Поради тези забележки, изброени от мен, които по същество опорочават логиката и намеренията на вносителя на този закон, аз считам, че законопроектът не може да бъде подкрепен. Смятам, че този закон, вместо наистина да затвърждава административния капацитет на България по прилагане на антитръстовското законодателство на Европейския съюз, намалява своя капацитет, създава процедури, практики и технологии, които наистина ще бъдат трудно приложими и съдебно оспорвани, и практически ще имаме наистина проблем в прилагането на нашето законодателство за защита на конкуренцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Господин Казак, заповядайте за реплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Николов! Аз възнамерявам след това да направя изказване по целия законопроект. Но сега искам да направя една-две реплики по току-що чутото изказване от господин Николов по отношение на две от забележките, които той направи.
Първата забележка, която той направи, е по отношение на промяната в чл. 13. Той каза, че не е съгласен с това да отпадне текстът за конкурентоспособността на външния пазар. Аз не съм съгласен с тази забележка. Смятам, че вносителите са направили точно правилния избор с оглед целите на този закон, а именно те са защитата на конкуренцията между предприятията в нашата страна.
Не може, според мен, чрез едно свободно и произволно позоваване на това, че чрез определено споразумение или съгласувана практика ние ще повишим конкурентоспособността, ние да нарушаваме конкуренцията вътре в страната и да пречим на други предприятия да развиват своята икономическа дейност и да потискаме конкуренцията. Именно на тази основа е отпаднала тази точка.
И втория ми коментар по изказването на господин Николов, е по отношение на неговата забележка по изменения чл. 30, където той критикува избора, който е направен, че е отпаднал терминът “нелоялна конкуренция” така, както се съдържа в сегашния закон. Аз смятам, че винаги е по-добре от юридическа гледна точка да се забранят определени конкретни действия, винаги е по-ефективно, отколкото да се забрани някакъв термин, който няма ясна дефиниция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Има ли втора реплика? Не виждам.
Господин Николов, заповядайте, имате право на дуплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря на господин Казак за отправената ми реплика, която ми дава възможност да обясня това, което аз критикувам.
Член 13 касае разрешението на комисията от забраната да бъдат освободени споразумения, които касаят решения или съгласувана практика, които допринасят за увеличаване или подобряване на производството на стоки, извършването на услуги за техническо и икономическо развитие или за повишаване на конкурентоспособността на външни пазари. Отпаднала е конкурентоспособността.
Господин Казак, аз смятам, че познавам добре българската икономика и то не само сега в пазарни условия. Българската икономика по принцип беше създадена като икономика на кооперирани доставки, като икономика на съвместно излизане на пазари и тя няма как сега да се е променила при пазарни условия. Затова значителна част от българските предприятия, ако нямат подобни споразумения помежду си, те ги правят, но не ги правят законно. Те не използват текстовете от закона, нямат никакъв шанс да бъдат конкурентни на външни пазари. Това е истината за икономиката. Дали на нас ни се иска да е така или не, дали го приемаме като факт, или не го приемаме, но това е обективната истина.
Затова аз смятам, че премахването на основанието конкурентоспособност на външните пазари в чл. 13, което означава разрешение на комисията за споразумение между предприятия е ненужно и ограничаващо комисията. Смятам, че трябва да остане.
Колкото до чл. 30, въпрос на правна техника е. Наистина сегашния чл. 30 е с две алинеи, едната от които описва какво е нелоялна конкуренция, във втората се забранява нелоялната конкуренция. В момента промените в закона и вносителите на тези промени са направили един текст, в който забраняват по същество дефиницията за онези действия, които представляват дефиницията за нелоялна конкуренция. Според мен това не е правилно. Трябва да има декларативен текст, в който да се казва ясно: ”Забранена е нелоялната конкуренция”. И ако има нужда, по-детайлно да се опише що е нелоялна конкуренция. Тъй като при следващи промени, а и сега в закона има текстове, които касаят нелоялната конкуренция и със забраната, която е направена в чл. 30, нещата са доста по-ясни. Това е моята логика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли други желаещи да вземат отношение по дискутирания законопроект?
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще си позволя да взема отношение по така предложения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.
Първо, искам да се спра на този въпрос, който помоему не е правен, но предизвика много дебати и в Икономическата комисия, и в Правната комисия, и сега в пленарната зала – за броя на членовете на Комисията за защита на конкуренцията, намалява се от 11 на 7. За да можем да се произнесем по този въпрос на мен ми се иска първо да изясним какво представлява тази комисия по своята правна същност. Имаме три власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. Въпросът е в коя от трите власти се намира Комисията за защита на конкуренцията. Мисля, че няма спор, че не е законодателна, а не е и съдебна. Тя не би могла да бъде и особена юрисдикция, защото такива са забранени от Конституцията. Е, очевидно тогава Комисията за защита на конкуренцията е един административен орган. Тя се намира към изпълнителната власт. Макар да е своего рода независима, да е с мандат, да е своего рода регулаторен орган, той все пак се намира към изпълнителната власт. И оттук вече да изходим, за да видим като се увеличава работата на Комисията или се намалява, трябва ли да увеличаваме или намаляваме нейните членове.
И аз задавам следния въпрос: когато определяхме броя на членовете на Съвета за електронни медии, някой зададе ли си въпроса колко лицензии трябва да издаде този съвет, за да видим дали да бъдат 9 или 11, или 15, или 20? Когато определяхме състава на Комисията по хазарта никой не зададе въпроса колко лицензии ще издаде тази комисия, дали ще може да се справи с толкова човека, или може би ще трябва да утроим нейния състав, защото работата ще бъде много, много хора искат да правят казина и ще имат много регистрации и лицензи.
Помоему въпросът тук не се поставя от броя на преписките, които тази комисия ще разгледа, защото тя не е съд. Когато говорим за състава на Върховния касационен съд, ние казваме: да, виждате ли, постъпленията от трудни дела са се увеличили еди-колко си, има еди-колко си трудни дела, висящи, трябва да има повече съдии, за да могат да ги решат своевременно и в срок. Това е нещо друго, защото не можем да сравняваме един административен регулаторен орган с един съд, на особена юрисдикция.
Ние тук не говорим и не обсъждаме въпроса колко души ще бъде административният персонал на тази комисия. Под административен персонал аз разбирам хора висшисти, защото те са такива, а не обслужващия персонал от чистачки, портиери и шофьори. Очевидно е, че като се говори за административен капацитет става дума за тези държавни служители и експерти, тези, които подготвят работата на един административен орган. Комисията като един административен регулаторен орган се събира и разглежда, и се произнася с решение по обработените от тези експерти и специалисти преписки. Не става дума за съд, не става дума за съдия-докладчик, не става дума комисарят да ходи да събира и да проверява стотици томове преписки. Защото вие знаете, че за да се констатира едно монополно положение или концентрация, често пъти става дума за огромен обем материали, които трябва да бъдат проучени и изследвани. Затова тези хора в тази комисия са експерти. А комисията взема решение. Смятам, че по този въпрос много се спекулира, а изобщо няма никаква връзка между работата на комисията, между нейната безспорно нарастваща роля, още повече с оглед нейните правомощия по Закона за държавните помощи и състава. А дали ще бъдат 7 човека, 5, 11 или 15, е съвсем друг въпрос и той едва ли в момента е предмет на обсъждането. Кое е предмет на обсъждане? Предметът на обсъждане е има ли нужда от това изменение.
И затова аз бих искал да изложа какво според мен се цели с това изменение. Помоему с това изменение се цели да се увеличат някои правомощия на комисията, за да бъде по-ефективна нейната работа. За това става дума. Отговаря ли този законопроект на тези изисквания или не отговаря. Помоему той отговаря.
Ще обърна внимание на два момента – чл. 26 – нова разпоредба, който казва, че до постановяването на решението на комисията относно концентрацията, не се разрешават фактически правни действия, свързани с предвижданата концентрация. Какво означава това? Това е ефективността на работата на комисията. Нейното произнасяне в един момент няма да бъде удар в празно пространство – видите ли, вече правните действия фактически са извършени, целта е постигната, пък ние после казваме: тая концентрация аз не я допускам; но какво от това - тя вече е породила своите вредни за обществото последици.
Ще обърна внимание и на една друга разпоредба – чл. 27, ал. 4 и 5 – нови алинеи. Алинея 4 казва, че когато комисията не разреши концентрацията, се възстановява това положение, което е било преди концентрацията, тоест това също е една реална възможност комисията да въздейства именно върху икономиката, върху развитието на пазара.
Интересна е другата разпоредба – това е разпоредбата на ал. 5, която казва, че комисията може да отмени своето решение, когато се окаже, че то е постановено въз основа на невярна информация. Това е нещо много интересно и по моему е много правилно решение. За какво става дума? Комисията разрешава концентрация, когато й бъдат предоставени съответни данни от молителите – от тези предприятия, които ще се сливат, концентрират. Ако приемем, че са представени неверни данни, едва ли не фалшиви документи, комисията е заблудена и тя разреши концентрацията, какво ще се получи?
Решенията на комисията подлежат на съдебен контрол. Самата комисия не би могла да атакува собственото си решение в съда, защото това не е решение, това не е еднократно действие, това не е със сила на присъдено нещо – това е решение на един административен орган, едно разрешение за концентрация. Редно е тя да може да го отмени и да каже: да, извинете, вие сте ме подвели и за това, че сте ме подвели, аз ще отменя моето решение за тая концентрация, ще върна предложението в първоначалния му вид, защото никой не може да черпи права от своите противоправни и неправомерни действия.
Тук също искам да посоча новия момент, който никак не е маловажен – това, че съгласно чл. 7а – нова разпоредба, предложена от вносителя, Комисията за защита на конкуренцията да се отчита всяка година пред Народното събрание. Досега тази комисия беше безотчетна. Ние знаем това. Рефлектирането на тази безотчетност виждаме в пресата относно някои злоупотреби, но това е друг въпрос, друга тема. Очевидно тази комисия, която е един орган със сериозни правомощия – прав е господин Папаризов, сериозни правомощия както в областта на конкуренцията, така и в областта на държавните помощи, е редно като орган с такива сериозни правомощия да се отчита, да може да му се иска в един момент сметка за това какво е направил през годината и как точно работи, работи ли или не работи ефективно. За мен този закон в общи линии е в правилната посока на измененията.
Искам да се спра, защото не мога да избегна като юрист най- спорните разпоредби за изземване, за претърсване. След това ще чуем, предполагам, и мнението на заместник-министъра на правосъдието господин Бочуков. Чухме го и на заседанието на Комисията по правни въпроси. Мен също ме смущава редакцията на тези текстове, но трябва да намерим баланс. Ние казваме така: тази комисия, освен че има сериозни правомощия, трябва да може да ги упражнява, защото тя може да има много сериозни правомощия по закон и след като не може да ги упражни ефективно, все едно, че нямаме комисия, нямаме орган. Аз съм за това тази комисия да може да упражнява своите правомощия действено и ефективно, защото няма нищо по-страшно за една икономика от картелните споразумения, от злоупотребата с монополно положение – изобщо от нарушаване правилата на конкуренцията или както казват французите – правилата на играта на конкуренцията. Доказано и установено е, че в едно общество трябва да има конкуренция. Няма ли конкуренция, икономическото развитие спира. Това е една необорима презумпция, която ние защитаваме чрез този Закон за защита на конкуренцията.
Затова ми се струва, че действително не може комисарите от тази комисия да не могат да влязат в едно предприятие и да не могат да изземат документи, които очевидно сочат на картелни споразумения. Трябва да има някакъв режим, някакъв ред. Реда на ГПК аз лично не го виждам – органите на МВР по реда на ГПК?! Аз не мога да си обясня как е било по досега действащите закони и изобщо действало ли е. Дали някой е изисквал помощта на органите на МВР?
Затова ми се струва, че между първото и второто четене трябва да намерим баланса. Да, ефективни правомощия на комисията. Да, да може да действа, да може да проверява, да може да събира необходимите доказателства, но много внимателно досежно това някое длъжностно лице от тази комисия да изпълнява едва ли не следствени действия по реда на НПК или едва ли не да изпълнява действията на следовател или дознател. Това действително е опасно. Но аз не смятам, че само на това основание трябва да отхвърлим законопроекта и да отхвърляме идеята на законопроекта на първо четене – да се засилят правомощията на комисията при събиране на данни за злоупотреба с монополно положение, за картелни споразумения и изобщо във връзка с нейната работа. Ние трябва да намерим този баланс между първото и второто четене, който е в рамките на Конституцията, без да създаваме някакво съмнение за полицейщина, да осигурим на комисията да работи добре и ефективно.
В заключение, пак искам да кажа, че аз подкрепям този законопроект и смятам също, че между първото и второто четене трябва да поработим много сериозно от всички парламентарни групи евентуално за неговото подобряване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
За реплика – господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Господин председател, преди да направя репликата на господин Пенчев, искам да кажа, че аз напълно подкрепям края на неговото изказване, свързан с новите членове 31 и т.н. Ще се върна към началото на това, което каза и в което аз намирам голямо противоречие.
От една страна, той ясно заяви, че това е един изпълнителен орган. От друга страна, настоява да намалим броя на неговите членове. Тогава логиката е да го направим един орган част от изпълнителната власт, само с един председател и тогава няма да е независим орган. Или ще искаме да има независим орган и ще запазим принципите, които са тук, с представителство на всички парламентарни групи, или тогава какъв е смисълът въобще този орган да има членове извън своя председател? Това нещо трябва да се реши. Мнозинството не може едновременно да постигне двете цели: и да не допусне представителство на другите парламентарни групи, и да запази въобще факта този орган да има комисар и членове. Или ще се запази сегашната формулировка, или просто го направете орган на изпълнителната власт. Нека министър-председателят и правителството да си носят пълната отговорност за неговите действия. Такава беше между другото логиката по държавните помощи. Това, че дадохте тези функции на този орган, според мен беше абсолютно нецелесъобразно. Но изберете една от двете логики: или орган, както сега, с независими членове и защо да ги намаляваме от 11, или просто орган на изпълнителната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За реплика – господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Пенчев, Вие се позовахте на два случая, при които Народното събрание не е взело под внимание колко да бъдат членовете, първо, на Съвета за електронни медии, и второ – Комисията по хазарта. Но Вие допуснахте грешка. Грешката е в това, че и за двете комисии Вие се позовахте на това колко лицензии има да разглежда единият или другият орган. Да, Съветът за електронни медии прави това. Комисията по хазарта дава лицензи или отказва лицензи.
Тук имаме съвсем друг случай. Тук имаме комисари – в момента 11, които отговарят, първо, подготвят и докладват определени случаи или дела – проблеми, ако примерно са сезирани за някакъв проблем. Тези комисари лично докладват пред комисията. Какъв е проблемът? Че в нашата икономика, която току-що е обявена за пазарна, за действаща, за функционираща, случаите са много. Затова всъщност опозицията настояваше в началото да се поканят хората, които са работили досега, за да кажат случаите увеличават ли се или се намаляват, сложни ли са или не и какво се очаква за в бъдеще – те ще затихват ли, нашата икономика ще има ли нужда от по-голяма намеса на комисията или не и каква е тяхната преценка?
Вие тук ограничихте това – да чуем хората, които знаят. Извикахте заместник-министър, който по никакъв начин няма отношение към този въпрос и практически не е работил. Няма как госпожа Касидова да казва: да, укрепваме административния капацитет на комисията. Нищо подобно – сваляме административния капацитет! Затова Вашето позоваване на двете комисии, за които не сме се грижили колко да бъдат хората – в Съвета за електронни медии и в Комисията по хазарта, не е релевантно, няма никакво отношение. Тук става въпрос за произнасяне по отделни казуси, които изискват задълбочено познаване от страна на професионалисти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
За трета реплика думата има господин Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Пенчев!
Не е тайна от 12-годишният ни преход към демокрация и към пазарна икономика, която днес разбрахме, че вече сме усвоили, винаги управляващите да се стремят максимално да овладеят всички така наречени независими или регулативни органи, които не трябва наистина да се влияят от тяхната воля. Това беше и при управлението на Съюза на демократичните сили и аз няма да забравя начина, по който беше сменена предишната комисия, начело, господин Радев, с бившия ни колега Стефан Нешев. Спомняте ли си по какъв начин я сменихте?
Аз мислех, че вие като хора, заявили нов морал в политиката, няма да подхождате по този начин, но за съжаление, и по ситуацията с БТА, и сега, когато говорим за Комисията за конкуренция, виждаме, че подходите не са сменени.
Господин Искров се усмихва, но гледам, че той взе да размахва пръст по вестниците и да се кара на шефа на Сметната палата като председател на Комисията по бюджет и финанси, което пък е недопустимо в една нормална държава!
Аз ви предлагам нещо друго – нека, след като вие желаете да има един регулативен орган, не променяйте начина, по който се изгражда, а това е пропорционалният принцип. Ако искате още повече той да бъде независим от една власт – изпълнителна, парламентарна или управляващо мнозинство, то тогава направете като останалите – като КРС. В КРС има представителство на Министерски съвет, има представителство на Президентството, има представителство на парламента.
Значи, начинът и волята, по които вие заявявате с внесения законопроект по отношение на намаляване на бройките, по отношение на начина на избиране и подхода, по който ще бъде определен съставът, говори за едно – вие не желаете да има независим регулаторен орган. Вие желаете да имате орган, който вие да управлявате и той да е от по-малко хора.
Защо, след като искате да е независим органът, я няма приемствеността? Че в тази комисия не работят политически лица само! Може би има някои, но повечето са експерти, повечето са специалисти. Защо не се постави въпрос и за приемственост? Защо не се направи една оценка наистина на хората, които са работили по делата, които са внесени? Тогава вие ще ни убедите нас като опозиция, че имате благородни намерения със смяната на тази комисия. Благодаря. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
Господин Пенчев, имате думата за дуплика.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще отговоря на господата Папаризов и Мутафчиев с един отговор, защото смятам, че двамата засегнаха един въпрос, който аз не засегнах в моето изказване.
Става дума за това как ще бъде сформирана тази комисия, този регулаторен орган, който е безспорно административен.
Значи, аз не съм казал дума за това дали трябва да има представители на отделните политически сили или не.
Вие знаете, че имаше един Закон за приватизацията, в който беше изрично казано, че надзорният съвет се образува от представителите на отделните парламентарно представени политически сили.
Тук, както и на много други места – и в СЕМ го няма, и в Закона за радио и телевизия го няма, но това е очевидно, че когато се избира от парламента този орган, очевидно е, че ще има значение и присъствието на отделните политически сили в този парламент. Значи, никой не е казал, че точно този орган за разлика и от СЕМ, и от Комитета за далекосъобщения, ще бъде изграден само от представители на мнозинството. Аз не знам някой да е казал такова нещо или пък да го има в закона. Така че всички тези съмнения са по моему излишни. Аз не съм и говорил по този въпрос, защото той не е предмет на този закон.
Що се отнася от това да бъде от един човек, да. В Чехия има, доколкото разбрахме, има един председател и – това е. Това е комисията! Но, това са вече различни подходи.
Въпросът за това ще има ли възможност опозицията да има свои представители в този орган или не, просто не се поставя. Той е извън предмета на законопроекта, така че аз не бих могъл да се спра на него.
По отношение на репликата на господин Жотев.
Аз мога да ви кажа, уважаеми господин Жотев, че тук има едни данни, че за периода от 1998-2001 г. комисията е решила 203 дела в областта на антитръста и горе-долу толкова в областта на нелоялната конкуренция. Тоест, 406 дела за един период от три години. Не е толкова много.
Пак ви казвам, не става въпрос за това колко се работи. Когато зададох въпроса какъв орган е тази комисия, това беше, за да изясним въпроса дали има значение броят на членовете й с това каква работа ще свърши. Да, трябва да се проучат материалите. Те са много, огромни по обем са. Затова има една немалка администрация – опитна. Тя ще подава на докладчика, ще му поднася документите, той ще ги докладва и комисията ще взема решение.
Абсурд е да мислим, че тези хора, дали ще бъдат 11, дали ще бъдат 15, 7 или 3-ма, ще може всеки един от тях да прочита огромния брой материали и да се запознава с тях. Това е невъзможно.
Така че за мен броят на членовете няма нищо общо с това колко преписки ще бъдат разгледани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пенчев.
За изказване думата има господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Аз благодаря на господин Пенчев, когото много уважавам, че насочи дискусията точно в направлението, където трябва.
Необходим ли е такъв закон и кому е необходим такъв закон?
Искам да припомня, че Закон за защита на конкуренцията имаше и той беше приет още от Великото Народно събрание и когато се прие вторият нов закон, на който сега се правят поправки, бяха минали доста години и беше се изменило обществено-икономическото състояние на страната. Това налагаше вече нов закон.
Тогава се спореше дали да има два закона – единият за защита на конкуренцията, другият – за антимонополната дейност.
Реши се двете материи да бъдат обединени в общ закон с обща комисия.
И тук в момента трябва да минем към основното разковниче – защо е необходим този закон? Логиката е много проста – всичко се върти около § 2, а истината лъсва от § 43. Но нека да вървим по ред на нещата.
Доста спорихме дали са необходими 5-7 или 11 души, членове на комисията. Защитава се винаги малкото число, многото число, но всеки, който защитава намаляване на определен орган много лесно, цитирам, че на времето Политбюро вършеше управлението на цялата държава. Тогава не беше необходимо и Народно събрание дори да съществува.
Тук, обаче, нещата стоят по друг начин – става спор за мандата на тази комисия, тоест целта вече се измества - да се смени комисията. И това ще видите много лесно като прочетете § 43, където пише, че законът влиза в сила от 11 декември 2002 г. с изключение на разпоредбите на § 2, т. 1 и 2, които влизат в сила в деня на обнародването в “Държавен вестник”. Толкова прозрачна причина в друг закон не е била посочвана. Само че параграфите са далеч един от друг и изглежда, че този, който е писал първият, не е забелязал, че може да направи нещо по-идеално за втория.
Сега, по отношение на работата на комисията – казах, че вече в тази комисия се работи по две материи – защита на конкуренцията и антимонополното право, но ние вкарахме още допълнителна задача – със Закона за държавните помощи.
И в същото време, признавайки, че комисията има повече работа ние твърдим, че трябва да намалим нейния брой. Като в същото време има една много интересна нова алинея, която е шеста, където председателят, заместник-председателите, членовете на комисиите си запазват заплатите. Сакън, случайно да не стане така, че може да се получи с новата комисията и нови изменения.

Аз няма да разглеждам по същество всички следващи параграфи, върху които се изказаха моите колеги и най-вече господин Николов, който направи експертната оценка. Ще наблегна върху политическия момент. В комисията казахте, че новите членове на комисията ще бъдат експерти. Сега в момента чувам, че това щяло да бъде и орган на изпълнителната власт, тоест промяната е съвсем прозрачна. Няма да го има това нещо в закона, което досега беше демократичността от избора на Народното събрание. Просто мнозинството, както днес изгони представителите на комисията, така ще докара в нейния състав нови хора, удобни за всичките останали действия, които са свързани със съмненията на господин Николов и с несъгласието на господин Пенчев по въпроса за претърсването на документи, по въпроса за функциите по изземване и т.н., и т.н. Това, господа, е възможно да стане, но по принцип то е крачка назад в една демократична държава.
И когато се пише един закон, за да може да се сменят хората (а доста закони се направиха за отделни хора), то демокрацията на практика се бламира в съзнанието на хората. Защото много е важно какво налага в момента изменението.
И тук ще направя още една скоба. Не присъстват председателят на комисията и нейните членове, защото в комисията казаха: "Предстоят много скоро промени в европейското законодателство". Ние бързаме да ги изпреварим. Не знам само че в каква насока. И спорът излезе до нещо много елементарно. Когато запитах заместник-председателката на комисията: "Кога изтича мандатът?", тя каза: "Не се безпокойте. Този § 43 фактически съвпада с мандата на председателя на комисията". А къде е заровена причината? Законът, който беше приет, е приет през м. май 1998 г. Тоест съществува спор за мандата – дали изтича през м. декември или през м. май, който спор трябва да бъде решен от съответния независим орган, защото хората са избрани от Народното събрание. Най-лесничко е: пишеш нов закон, правиш съответната поправка, махаш човека, махаш спора. Да си спомняте къде беше проблемът – "Има човек, има проблем. Няма човек – няма проблем"? Май го беше казал един мустакат диктатор. Така че не вървете с бавни стъпки в тази насока.
А дали ми харесва или не ми харесва господин Николай Павлов, е все едно и също. Дали ми харесват или не членовете на комисията, е отделен въпрос. Но когато говорите за един независим орган, търсете за това нещо професионалисти, като предварително недейте слага в закона началната и крайната буква на името. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Реплика? Господин Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
От лявата и от дясната страна се спекулира с момента на влизането в сила на закона и с мандата на членовете на сегашната комисия. Аз искам да припомня, че по отменения през 1998 г. закон, приет от предишното Народно събрание (значи отменен от предишното Народно събрание и приет новия), вие не прекратихте мандата на заварения състав на комисията, а тъкмо обратно – запазихте § 2, но го запазихте по правилата на този закон (казвате вие), на новоприетия през 1998 г. Понеже запазвате мандата, не го прекратявате, абсурдно е този мандат да се брои от деня на влизането в сила на закона от 1998 г. Очевидно е, че изборът остава правното основание. Иначе ще се окаже, че от 1998 г. насам тази комисия няма мандат, няма правно основание да съществува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Втора реплика? Не виждам.
Господин Нихризов, имате възможност да дупликирате.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Аз благодаря за репликата най-вече поради факта, че той показва, че Обединените демократични сили, за които от лявата страна разправяха, че изгонили всички подред начело с моя колега Стефан Нешев, изобщо не са извършили това нещо, тъй като са изчакали съответния срок, в който колегата беше и народен представител, и фактически не можеше да съвместява двете функции.
Уважаеми колеги, в предишния закон нямаше мандат на председателя на комисията и той много лесно можеше да бъде сменен. Но председателят на комисията продължи срока и тогава, когато минаха изборите през 1997 г. Оттук нататък въпросът е чисто правен. През 1998 г. се прие закон, в който вече се въведе мандатност и аз не съм този орган, нито пък колегите, които да дават една или друга оценка. За това нещо си има съд, който е повелила Конституцията и който ще даде съответното тълкувание.
Но аз ви благодаря за репликата именно затова, защото показахте, че тъй наречената и пропагандирана "метла", която е вървяла по времето, фактически е била твърде рехава и хората не са били поставяни пред положението да измениш закон, за да смениш човек. Затова ви благодаря за репликата, тъй като фактически в това Народно събрание се върви по един погрешен път.
Моля хората, които представляват мнозинството, тъй като там има достатъчно разумни мои колеги, да премислят своята позиция, тъй като след този закон идват още закони също със схемата "дайте да сменим комисията, да намалим бройката, за да махнем хората".
Благодаря на тези, които при гласуването ще проявят съответния разум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Нихризов.
За изказване има думата господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз искам да взема по-обстойно отношение по представения законопроект, като засегна някои теми, повдигнати от мои колеги, които се изказаха преди мен.
Първо, искам да подчертая и с оглед на днешния ден, когато беше огласен официално редовният доклад на Европейската комисия за напредъка на България в преговорите за присъединяване към Европейския съюз, че когато ние разглеждаме специално тези законопроекти, внесени от Министерския съвет, нека да не забравяме, че всички тези законопроекти се изготвят и предлагат на Народното събрание в изпълнение на конкретни ангажименти, поети от страна на Република България в преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Нека не забравяме, че точно този редовен доклад на Европейската комисия, който всяка година излиза, оценява до каква степен България е постигнала напредък в подготовката си за членството, до каква степен е съобразила своето законодателство с достиженията на правото на Европейския съюз.
Уважаеми дами и господа народни представители, именно в тази връзка и настоящият законопроект цели да създаде правната рамка и да допринесе за това нашето законодателство в областта на защитата на конкуренцията и антимонополното право да бъдат приведени в по-голямо съответствие с правото на Европейския съюз.
Именно в тази връзка искам да цитирам на моите колеги отляво и отдясно какво се съдържа в оценката, която Европейската комисия прави на досегашния закон и на досегашната работа на тази комисия.
Казва се, че България е постигнала значителен напредък – значителен напредък! – в подобряване състоянието на защитата на конкуренцията. Специално на моя колега от Търговищки избирателен район, понеже с него имахме спор по време на приемането на Закона за държавните помощи, искам да му цитирам това, което се казва в доклада: в областта на държавните помощи значителен напредък е постигнат от законодателна гледна точка с приемането на Закона за държавните помощи.
Тук възникна спор по това каква е комисията. Беше повдигнат въпросът, че мнозинството цели по някакъв начин чрез тази промяна да направи тази комисия зависима изцяло от управляващото мнозинство или от изпълнителната власт. Искам да стане ясно веднъж завинаги, че Комисията за защита на конкуренцията е независим административен орган. Независим административен орган! Комисията за защита на конкуренцията не е и не може да бъде към изпълнителната власт по простата причина, че нито един, бил той и министър-председателят, не може да дава разпореждания и нито един от членовете на комисията не е в състояние на субординация по отношение на правителството и на изпълнителната власт.
Комисията за защита на конкуренцията, както и някои други общоизвестни органи в държавата, като например Сметната палата, именно затова се избират от Народното събрание и се отчитат пред него, както и сега се предлага като допълнение, което в още по-голяма степен затвърждава тезата, че това е независим административен орган, понеже не е към съдебната власт. В тази връзка, целта на този законопроект е именно да подчертае тази независимост, този характер на независим административен орган на Комисията за защита на конкуренцията.
Що се отнася до конкретните бележки, които бяха направени, що се отнася до оспорването на бройката членове на комисията, нека да ви цитирам какво казва редовният доклад на Европейската комисия: “Въпреки постигнатия напредък в прилагането на конкурентното право и на защитата на конкуренцията все още е необходимо да бъдат положени усилия за осигуряване на ефективно прилагане на тези норми и специално трябва да се подобри приложението на конкретни и ефикасни санкции за сериозните нарушения на конкуренцията.”
Именно в тази връзка са и предложенията на вносителите за ясното дефиниране на правомощията на комисията специално за събиране на доказателства, за изземване на документи и т.н., за налагане на санкции. Не може една комисия, един орган, на който са възложени такива широки правомощия за контрол и спазването на правилата за конкуренция, да не разполага и със съответните механизми за ефективното прилагане на тези норми и за санкциониране на нарушенията на тези норми.
Аз съм съгласен също така с моите колеги, че някои от разпоредбите не са съвсем безспорни. Наистина, между първо и второ четене ще се наложи те да бъдат подобрени, специално що се отнася до чл. 41а, 41б и 41в, но целта, която се преследва от закона, е ясна – да се подобри възможността комисията ефективно да осигурява прилагането и изпълнението на тези норми и да санкционира тяхното нарушение. Това не може да стане само с пожелателни разпоредби в общата част и със забрана на нелоялната конкуренция с две алинеи. Трябва да се осигури и ефективен механизъм, за да се осигури и спазването на тези забрани, уважаеми господа.
Така че от тази гледна точка аз подкрепям законопроекта и предлагам на колегите народни представители да го подкрепим, като между първо и второ четене наистина се направят съответни промени специално що се отнася до процедурата, за да се избегнат някои наистина спорни разпоредби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Реплика – господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Казак, Вие направихте една пространна разходка из съдебната система и къде ли не, но любопитно ми е да обясните две свои твърдения във връзка с доклада от Европа.
Вие твърдите, че има добра оценка по отношение на конкуренцията и по отношение на антимонополните мерки. В същото време отивате към смяна на състава на комисията. Твърдите, че има препоръки за подобряване на работата и че трябва да се намали – поне така е записано в законопроекта – бройката на състава на комисията. Обяснете ми логиката на Вашето съждение. Аз не мога да разбера, по никакъв начин не се връзват тези тези.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Вие така мислите.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз много внимателно слушах и просто за мен беше едно интелектуално усилие да изслушам Вашите съждения. Интересува ме логиката им. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Втора реплика – господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Казак, аз първо благодаря, че повторихте част от нещата, които цитирах от доклада в началото на своето изказване, но е хубаво да не цитирате доклада частично. В доклада се отбелязва напредъкът, който е осъществен във връзка с прилагането на европейското законодателство. Казва се, че действащият закон е близък до европейския и затова се казва, че през изминалата година не е имало нови законодателни промени, тъй като вече българското законодателство беше почти изцяло в съответствие с acquis communautaire. Това е началото на страницата, Вие малко по-надолу четохте. Но дори и там се говори, че трябва да се засили, както и Вие казахте, прилагането на решенията.
Аз не си представям, обаче, тия процедури по претърсването, които Вие обосновахте с нуждата от ефективно прилагане, да се използват при прилагането на закона. Ако ще претърсвате, то е преди да се вземат решения. Ако Вие си представяте тази комисия да започне да претърсва, след като са взети решения, аз не мога да разбера за какъв орган става дума. Мисля, че не става дума за някакво ново звено на полицията. Така че, моля, ако четете някакви оценки от доклада, да ги четете точно.
Що се отнася до държавната помощ, за която също споменахте, няма такива хвалебствия, а направо се казва, че законът е една процедурна рамка и се казва точно това, което и аз казах в залата – че нормите по същество не се съдържат в закона. Точно това пише. Е, после казва, че ги е приел Министерският съвет. Но и това е практика на мнозинството – тук парламентът да се занимава с процедури, с общи рамки, а нещата по същество след това да се решават от Министерския съвет, хората, които ще ги прилагат, пак да се определят от Министерския съвет и тук ние да гласуваме като един.
Мисля, че това, което е написано именно в доклада по въпроса за държавната помощ, не прави чест на българския парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Трета, последна възможна реплика – господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин Казак, Вашата логика на изказването почиваше на оценката на Европейската комисия за напредъка на България в прилагането на законодателството в областта на защита на конкуренцията. Само че логиката там е такава: законът е достатъчно добър, просто казано, практиките трябва да бъдат подсилени и подкрепени със съответни промени в закона. Аз твърдя, че вие променяте закона точно в областта на практиките, точно в областта на намаляване на административния капацитет на комисията и вместо да търсите вече установени практики за това, за което многократно стана дума – за събирането на доказателствата, вие измисляте някаква нова процедура. При намаления административен капацитет на комисията аз не виждам как по-ефективно ще стане прилагането на този закон, каквато е критиката на Европейската комисия. Това фактически е големият въпрос при подкрепата, респективно при неподкрепата на законопроекта.
Точно поради това, поради факта, че вие твърдите, че трябва да съобразим своето решение с вече отправената критика от Европейската комисия, считам, че този законопроект не трябва да бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Господин Казак, имате възможност за дуплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз ще се обърна последователно към хората, които ми направиха реплика.
Първо, господин Папаризов, аз не цитирам избирателно, както Вие правите, а цитирам онези пасажи, които наистина са съществените от оценката на Европейската комисия. И ако вие имате доброто намерение да признаете това, което казва Европейската комисия, не трябва да прикривате пасажа в началото на стр. 61, където се казва: “В областта на държавните помощи съществен прогрес е направен от законодателна гледна точка с приемането и влизането в сила на Закона за държавните помощи”.
И от двамата други репликиращи колеги се подчерта, че Европейската комисия била доволна от сегашното законодателство, що се отнася до конкуренцията. Искам да ви цитирам това, с което започва общата оценка накрая, където се казва: “Що се отнася до антитръстовото законодателство, цялостната оценка е позитивна, но се налагат допълнителни усилия”. След това вече в цялостната оценка по конкретиката се подчертава какво трябва да се направи, за да се подобри законодателството, що се отнася до прилагането на законодателството на Европейския съюз по отношение на хоризонталните споразумения и що се отнася до осигуряване на по-ефективна политика за санкции на нарушенията на правилата за защита на конкуренцията.
Така че, уважаеми колеги, не се намалява административният капацитет с намаляване броя на членовете на комисията. Административният капацитет е нещо съвсем друго. Административният капацитет е способността на един орган заедно с неговата специализирана администрация наистина да прилага законодателството и да прилага нормите, за спазването на които той е излъчен и упълномощен. Административният капацитет е нещо съвсем друго от чистата бройка членове на един орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
За изказване има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Искам да подчертая, че колкото и да се правят усилия от страна на мнозинството по някакъв начин разговорът да се професионализира, в момента аз наблюдавам едно-единствено нещо – вдигната е политическата гилотина, нищо друго. В момента е вдигната политическата гилотина и вероятно, както е записано в § 2, тя ще падне след няколко дена, комисията ще бъде изчистена от стария състав и ще бъдат назначени по-удобни хора. Даже не ми се коментира каква ще бъде точно бройката.
Впрочем аз забелязвам такъв подход в различните закони. Искам да ви обърна внимание на вашия подход, тъй като нещата са свързани, какво направихте със Закона за радиото и телевизията. Фиктивно сменихте името, след което на базата на фиктивната смяна на името, сменихте състава, а оттам генералните директори на двете електронни медии. Сменихте фиктивно името на регулаторния орган в Закона за далекосъобщенията. На базата на тази формална смяна изчистихте състава, чисто политическа екзекуция и сложихте други хора. Завчера политическата гилотина отново тракна – генералният директор на Българската телеграфна агенция. Днес това го прилагате по отношение на Комисията за защита на конкуренцията. Точно такива са нещата в хронологичен ред. Една година, уважаеми дами и господа от мнозинството, вие не сте спрели да вдигате политическата гилотина и тя да пада. Аз си мисля, че каквито и текстове да пишете оттук насетне във връзка с този закон, както и да ги формулирате, каквито и благовидни съображения да излагате от трибуната, това си е чиста проба политическа чистка в тази сфера.
Но мен ме притеснява нещо друго. Тук вече навлизаме в икономическата част, където има и други интереси. Тук навлизаме в областта на монополните мерки, навлизаме в областта на конкуренцията и моите дълбоки съмнения са, че ще сложите удобни хора, както впрочем досега правите, които ще прокарват определени икономически интереси на хора от мнозинството.
Искам да ви припомня как беше освободена госпожа Лили Попова. Имаше решение на Върховния административен съд, че решението на Съвета за електронни медии, който беше избран от вас, е неправомерно, но какво от това?
Така че спрете с тези политически разправи. Вие дойдохте в името на новия морал, дойдохте в името на това, че всички професионалисти в България ще бъдат оценявани по съответния начин и аз не приемам никакви тези или други съображения, че намаляването на бройката – даже тук беше казано едно недомислие – нямало връзка с административния капацитет. Затова нещо има ясни дефиниции. Абсолютна тавтология е да се твърди, че намаляването на бойката на комисията нямало връзка с административния капацитет. Това е пълен абсурд.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): А какво значи тавтология?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Тавтология значи да говорим празнодумия в рамките на осем минути.
Завършвайки, уважаеми колеги, трябва да стане ясно на обществеността, че в момента в Комисията за защита на конкуренцията върви политическа чистка, политическа гилотина, каквато беше упражнена и по отношение на Българската телеграфна агенция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За реплика има думата господин Валери Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Аз се учудвам на настойчивостта, с която тук се говорят откровени неистини, да не кажа някоя по-груба дума. Защото да се говори за политическа чистка, за гилотина, за политическа смяна на членове на комисията, е просто една неистина. Мандатът на членовете на комисията изтича на 10 декември. Това е факт. Нека да говорим с езика на фактите. Той е 5-годишен и изтича на 10 декември. Това, на което се позова господин Нихризов, е пълна неистина - че ние просто сменяме предсрочно членовете на комисията. Такова нещо няма. Мандатът им изтича. Предвидено е законът да влезе в сила от 11 декември, за да се осигури нормална приемственост.

Някои разпоредби на закона влизат в сила малко преди това, преди 11 декември, за да се даде възможност на парламента да упражни своя вот и да подбере следващия състав на Комисията за защита на конкуренцията. Но тук не става дума нито за съкращаване на мандата, както просто се спекулира, става въпрос за това кога да влезе законът в сила с оглед приемственост в личния състав на този орган. Къде, кой съкращава мандат? Той е петгодишен! Те са избрани на 10 декември 1997 г. и сега им изтича мандатът.
Така че вие откровено лъжете тук, като непрекъснато твърдите, че ние им съкращаваме мандата. Няма такова нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Втора реплика – господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин Димитров, Вие използвахте думата “тавтология”. А какво значи “тавтология”? Попитах Ви, защото Вие казахте нещо, което съвсем не отговаря на определението. Тавтология означава да повториш едно и също нещо по малко видоизменен начин. И точно това нещо Вие го правихте повече от 8 мин., като продължавате да повтаряте едно и също нещо: политическа чистка, политическа гилотина и т.н. Гилотината, уважаеми господин Димитров, е била измислена по време на Френската революция, за да може бързо и безболезнено да се убие определен човек. Аз смятам, че за година и половина управляващото мнозинство е правило всичко друго, освен бързо и безболезнено да отстрани кадрите на СДС.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ, от място): Жалко!
ЧЕТИН КАЗАК: Жалко – казват някои. Всеки съди по себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Казак.
За дуплика – господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, възниква въпросът, ако наистина декември месец изтича мандатът, защо § 2 влиза веднага с обнародване в “Държавен вестник”? Би трябвало да се изчака или поне да се запише, че след изтичането на мандата на този състав на комисията ще следва смяна на състава й. Няма логика. Логиката е – нека да изтече мандатът и оттам насетне независимо от това какви промени се предвиждат… Впрочем Вие ясно казахте “новият състав”. Тоест ясно стана, че съставът ще бъде нов.
Аз благодаря на господин Казак за ясната дефиниция на това какво е правил Гилотен по време на Френската революция – бързо и безболезнено политическо декапитиране на експерти във всички области на живота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
За процедура има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Господин председател, точно преди един час аз помолих заместващият Ви заместник-председател да покани народните представители да влязат в залата, защото на таблото се отразяваха 120 карти, а в залата бяха под 70 човека. Той наистина съвсем добросъвестно го направи, прикани ги. Резултатът един час по-късно е – има-няма 50 човека в залата.
Правя процедурно предложение да направите поименна проверка на кворума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за поименна проверка на кворума и аз ще го направя. (Поименна проверка на кворума. Списъкът се прилага към протокола.)
Кворумът е налице.
Заповядайте, госпожо Гроздилова.

СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Както казват колегите от СДС – щом се появя, ясно е за какво.
От името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори правя предложение да удължим работното време до гласуване на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за удължаване на работното време до гласуването на законопроекта.
Противно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 181 народни представители: за 124, против 41, въздържали се 16.
Предложението се приема.
За изказване има думата господин Валери Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Според мен, ненужно се разгорещиха страстите във връзка с броя на членовете на комисията и претендираното, видите ли, предсрочно прекратяване на мандата. Аз споменах, че няма такова нещо. Мандатът не се прекратява предсрочно. Става въпрос за мандата на следващия състав на Комисията за защита на конкуренцията.
Защо се намалява броят от 11 на 7, според законопроекта? Аз не мисля, уважаеми колеги, че едно откровено недомислено решение в закона от 1998 г. трябва да бъде запазено и в бъдеще. Откъде накъде 11 члена, видите ли, било целесъобразно и разумно решение? Работещите колеги, а комисията е безспорно колегиален административен орган, обикновено са от порядъка на 5 до 7 души. Извинете, но на данъкоплатеца не му е все едно дали ще плаща за 11 или за 7. Откровено казано е по-добре да плаща за 7.
Другото. Броят 11 е съвсем произволен и той по никакъв начин не се връзва с това, което спомена тук господин Папаризов – видите ли, щом бил независим орган, този орган би трябвало да бъде с по-голям числен състав. Просто няма никаква логическа връзка между двете. Извинете, защо броят на членовете на Управителния съвет на Централната банка не го направим 11 или 15? Защо броят на други членове на такива независими от централната изпълнителна власт, от правителството органи с регулативни и контролни правомощия не го направим по същия начин толкова големи? Нека да го направим! Когато обаче става дума за една работеща колегия, броят на членовете не е без значение и практиката наистина е доказала, че 5 до 7 души са оптималният брой. Само ще ви дам някои данни, за да видите какви са съставите на тези комисии в други държави: в Германия се състои от 5 членове; в Италия – от 5; в Латвия също се състои от 5 членове. В Португалия например Съветът по конкуренцията е с 1 президент и 4 или 6 гласуващи членове. Тоест, като цяло е очевидно, че числото 11 съвсем не е белег на професионализъм и не е нещо, свързано със същността на работата на Комисията за защита на конкуренцията.
Господин Пенчев каза, че няма никаква връзка между административния капацитет на комисията и броят на нейните членове. Той доказа защо е така. Когато комисията разполага с една компетентна и добросъвестна администрация, достатъчна по брой, броят на колегията може да бъде относително малък, за да бъде тя работеща, а да не се превръща в говорилня.
Оставам настрана и спекулативния въпрос, който беше повдигнат тук, че едва ли не се нарушавал принципът на представителството в членовете на комисията на политическо представителство. Законът от 1998 г., и господин Пенчев го спомена, не предвижда никакъв принцип на политическо представителство по отношение Комисията за защита на конкуренцията.
И още нещо, с което ще приключа своето изказване, за да не отегчавам уважаемите колеги. Този закон, който в момента е действащ, е закон за безотговорността на Комисията за защита на конкуренцията, тъй като 1998 г. управляващото мнозинство си е дало труда да формира такъв състав на комисията, но не си е дало труда да приеме норми, по силата на които тази комисия да се отчита пред органа, който я е избрал. Аз такова чудо не съм виждал - да избереш един орган и за пет години да го направиш напълно безотговорен и независим от себе си. Народното събрание е направило тази комисия прекалено независима. Резултатите ги виждаме. Нека уважаемите колеги да погледнат в доклада на Сметната палата, която е проверила дейността на комисията за периода от 1 януари до 30 декември 1990 г. и там ще видите любопитни факти за това как са се управлявали финансите на комисията. Според мен това е пряка последица от обстоятелството, че върху комисията не е бил упражняван никакъв политически контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За реплика има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, според мен логиката е да не се променя съставът на комисията, защото в мотивите и в законопроекта няма никакви обосновки за това съставът да бъде от 7 души. Ако Вие, както и сега направихте сравнение – Вие го направихте и в комисията с един екип на фирма, на предприятие, на колектив, и тогава Вие заявихте също, че няма да има такъв квотен принцип или участниците в комисията да се избират от парламента, то тогава Вие противоречите на това, което преди малко каза господин Пенчев. Той потвърди, че този принцип ще се запази. Между другото 1998 г. комисията беше избрана, като в нея бяха включени предложени експерти от всички политически сили в този парламент. Сега Вие трябва да кажете за кое сте – дали екип, посочен от Вас или от НДСВ или да се запази принципът, който съществуваше. В крайна сметка този орган се избира от парламента и процедурата, която съществува в този парламент, е да се търсят представители на всички политически сили. Вие казвате: няма го в закона. Но такава е практиката в българския парламент по отношение на Комисията за защита на конкуренцията. И фактът, че това са 11 комисари, както казвате, или членове на комисията, на които им се възлагат отделни дела и които ползват административния капацитет на персонала, само доказва този факт, че комисията, когато обсъжда, взема независими решения. Защо трябва да изменим този принцип? Защо трябва да бъдат 7? Това никой не го обясни. Единствено, за да няма приемственост, за да не се търси възможност от отделните политически сили да осигурят някаква приемственост в предложенията, които те ще направят, за комисията.
Аз твърдо смятам, че или трябва да го направим орган към правителството и тогава да има само един председател, както в Чехия, или трябва да се запази вече утвърдилата се по този въпрос практика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Папаризов.
За втора реплика има думата господин Иван Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз нямаше да взема отношение, въпреки абсурдните нелепици, които бяха казани от господин Благой Димитров и някои други тук, за политически чистки, гилотини, разгром, тъй като всеки помни какво беше по времето на СДС – 35 хил. изгонени на улицата от администрацията, нов закон за най-независимия орган като Централната банка само и само да прекратят мандатите на предишното ръководство.
Аз няколко пъти съм питал някои от вносителите, и това ми е репликата към господин Димитров, не може ли бройката на членовете да бъде по-малка? Защо се предлагат 7 човека? И на мен ми беше казано, включително и от госпожа Касидова в междинни разговори, че, видиш ли, под 7 човека щяло трудно да се работи. Аз тук искам да поставя точно обратния въпрос, тъй като ние не можем да не държим и за разходите, които плаща данъкоплатецът. След като може да се работи в много по-развити икономики от нашата, ние сме едва от вчера функционираща пазарна икономика, с един председател или с четири човека, или с шест членове, защо пак трябва да използваме максималните граници от 7 човека?
И аз правя процедурно предложение да се обмисли между първо и второ четене в Комисията по икономическата политика не е ли възможно бройката да бъде намалена, тъй като съм абсолютно убеден, че няма нищо общо между административния капацитет, господин Димитров, и броя на членовете. След като един съдия, който сам работи с пишеща машина от 1948 г., от 1958 г., без никакъв административен персонал – отдели, отделчета, които да му помагат по десетки, стотици дела, аз не виждам причината един, така наречен тук, не знам от кого комисар, след като има по 10, по 15 човека, работещи за него, да не може да се справи по-добре.
Така че това ми е репликата, господин Димитров: кое налага да са 7, а не 5, като в Унгария?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Господин Валери Димитров има думата за дуплика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Първо, една кратка дуплика към репликата на господин Папаризов.
Господин Папаризов, наистина в закона няма принципа на политическото представителство. Това може да бъде практика, но ние тук не обсъждаме дали, когато дойде време да избираме членове на комисията, ние ще се споразумеем всяка парламентарна сила да представи определени свои предложения. Това е въпрос на договореност между различните политически сили. Ние тук говорим за законопроекта. В действащия закон, както и в законопроекта, никъде няма принципа на политическото представителство, така както го има например в Закона за приватизацията и следприватизациония контрол. Няма такова нещо. Така че тук дискусията се измества на съвсем друга плоскост. И откъде накъде тук се говори, че, видите ли, за да бъдела по-контролируема комисията, се намалявал броят и административният капацитет.
По това, което ме попита господин Искров, ще си позволя да кажа откровено своето мнение. За мен пет души са достатъчни, но го казвам като лично мнение, иначе аз поддържам законопроекта с този състав. Пет души са достатъчни при положение, че това са висококомпетентни и отговорни професионалисти, върху работата на които ще се упражнява съответният адекватен контрол. Това е доброто решение. Разбира се, това е въпрос на целесъобразност, но, пак повтарям, добрите работещи институции нямат повече от 7 души. Това според мен е максимумът.
И пак повтарям, господин Искров е прав, става въпрос за джоба на данъкоплатеца в края на краищата. По-добре е по-малко да се плаща, отколкото да се плаща повече за същата или за по-малка по обем работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Жотев, имате думата.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията са поставени два акцента. Единият е по-нататъшно хармонизиране на нашето законодателство с това на Европейския съюз. И вторият мотив по същество е укрепване на административния капацитет и укрепването на възможности за контрол как действа Комисията за защита на конкуренцията.
По отношение на хармонизацията с европейското законодателство бих искал да кажа, че тук проблемът не е толкова действащият закон, колкото опитът на вносителя да отрази и да направи такива промени, които дори не са включени в европейското законодателство в този момент. В мотивите е посочено, че в оперативен порядък авторите на законопроекта са съгласували бележките с представители на Дирекция “Конкуренция” на Европейската комисия. В тези бележки обаче се включват и идеи, които дори не са включени в законодателството на Европейския съюз. Има виждане в Европейския съюз, че някои от тези действия ще бъдат включени в промяна на тяхното законодателство в бъдеще. И тук нашата страна, след огромно изоставане през десетилетията, отново се опитва да се прави на отличник и да прави неща, които не се правят и в Европейския съюз. Не за първи път в този парламент – Тридесет и деветото Народно събрание, се използва този подход. Аз съм против този подход. Защо? Защото този въпрос е свързан с претенцията, че се укрепва административният капацитет. Не се укрепва този капацитет. И тук въпросът не е до бройката - колко да бъдат комисарите.
Какви са по-големите възможности за контрол? Бих искал да кажа, че безспорно трябва да се подкрепи идеята на вносителя Народното събрание всяка година да упражнява своя контрол и да изслушва един годишен доклад. Това е пропуск на предишния закон, на сега действащия закон, това е преимущество на предложението за новия законопроект. Но само толкова.
Предлагат се прекалено разтегливи понятия, които според мен отварят възможност за корупция на новоизбрания състав на комисарите. Ще подкрепя тези думи с няколко цитата.
На стр. 10 в § 39 е записано: “Създава се ал. 4:
“(4) При маловажни случаи комисията може да наложи имуществена санкция под определения минимален размер, но не по-малко от 1000 лв.”
Кой решава кой случай е маловажен? Такова определение “маловажен” или “съществен” отваря възможност за корупция.
На следващо място, когато предприятието сътрудничи в процеса на следствието, тогава комисията отново има възможност да преценява – да променя вече веднъж наложената санкция с по-малка такава. Това според мен отново отваря врата за корупция и по никакъв начин не се квалифицира като укрепване на административния капацитет.
Трето, поставя се изискването за определен образователен ценз пред членовете на комисията. Това е абсурдно. Това противоречи с подхода, който само преди един-два месеца беше приет от НДСВ, че образованието няма значение примерно при това един банкер да бъде изпълнителен директор или да не бъде. За какво е това изискване? Как вносителите познаха, че точно 5 трябва да са юристите и точно 2 икономистите? Извинявам се много, но това отново показва, че авторите на законопроекта не са се консултирали, не са поискали отчет за това какво се върши в действащата Комисия за защита на конкуренцията. Това е и наш пропуск, че ние не чуваме от тези специалисти, които сега работят, от тези комисари какво всъщност се върши в конкуренцията.
Не е маловажно това, че комисията действа от няколко години в една среда, която тепърва се изгражда като функционираща, като пазарна среда. Позоваването на някои колеги от НДСВ, че в други държави – в САЩ и в други европейски страни, примерно има по-малко комисари, не е основание да се намали бройката. Може да се търси друг аргумент. Не стигат парите на бюджета – добре, нека тогава да се отрежат тези безсмислени задгранични командировки на колегите, които ходят по цял свят и не е ясно защо ходят. Добре, да се прелеят тези пари.
Идеята е, че в момента, точно в тези години и през следващите комисията ще се занимава с все по-сложни и повече дела, защото предприятията осъзнават възможността на тази комисия едва сега. Тя ще увеличава своята дейност и ние ще сгрешим, ако в този момент направим тази промяна в състава, в професионалните качества и в бройката. Свършвам, господин председател. Мисля, че нашите минути са 7, а не 4.
И последно. Не възприемам идеята за начина, по който се вменяват чисто полицейски и прокурорски функции на членовете на комисията. Ако не ни харесва начинът, по който действа ГПК, господин Пенчев, трябва него да променим, а не да се опитваме да отстраним слабостта на процесуалния кодекс с вменяване на функции на членове на комисията, които са несвойствени, които са полицейски, прокурорски! Това наистина дава основание на някои колеги, които нарекоха тази промяна полицейска.
Обърнете внимание, на стр. 7…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Все пак, много Ви моля, доста прескочихте с времето!
ПЕТЪР ЖОТЕВ: … е записано: “снемане на устни обяснения”. По каква процедура? Кой ще утвърждава правилника, по който някой ще снема устни обяснения? Нямаме ли в тази държава достатъчно полицаи и специалисти, които могат да вършат това нещо?
И накрая, извинявам се много за просрочието, мисля си, ако § 2 на първа страница на законопроекта отпадне, дали НДСВ така енергично ще защитава целия този законопроект? Наистина се засилва подозрението и в дискусията, че всичко се прави в името на това, че не може да се изчака три или четири месеца, докато хората се сменят и дойдат други хора. Слабост на този законопроект е, че не въвежда квотния принцип, така както е слабост и на действащия закон, че няма такъв квотен принцип при избора на комисарите.
С тези слабости, които изтъкнах, и тези, които бяха посочени от моите колеги, и аз се солидаризирам, не мога да подкрепя този законопроект и смятам, че той е суров, слаб и трябва да се върне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев. Смятам, че оценихте моята толерантност.
Уважаеми народни представители, дали има още желаещи да вземат отношение по законопроекта?
Струва ми се, че няма, което ми дава основание да натисна бутона за повикване за гласуване, за да може в пленарна зала да влязат всички народни представители, които искат да упражнят правото си на глас по този законопроект.
Всеки път, когато натискам копчето за повикване за гласуване се отзовават депутати от опозицията. (Смях в залата.)
Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване предложения проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.
Моля, гласувайте.
Гласували 201 народни представители: за 117, против 59, въздържали се 25. (Ръкопляскания.)
Законопроектът е приет на първо четене, с което приключваме с деловата част.
Остава едно съобщение за парламентарен контрол за петък, 11октомври.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Николай Камов и на питане от народния представител Стойчо Кацаров.
Заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Петков.
Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Атанас Папаризов.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на две питания от народните представители Йордан Бакалов и Благой Димитров.
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Димитър Йорданов и Муравей Радев.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на актуалния въпрос от народния представител Петър Мутафчиев и на питане от народния представител Васил Калинов.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Татяна Калканова и Кръстанка Шаклиян, и Стойко Танков.
Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Кръстьо Петков и Петър Мутафчиев.
Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на питане от народния представител Кръстьо Петков.
Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева ще отговори на две питания от народните представители Николай Младенов и Димитър Абаджиев, и Елка Анастасова и Владимир Димитров.
На основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали: заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев на три актуални въпроса от народните представители Ваня Цветкова, Николай Камов и Георги Пирински, и на четири питания от народните представители Николай Бучков, Никола Николов, Иван Иванов и Васил Василев.
На основание чл. 78, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради отсъствието на народния представител Панайот Ляков се отлагат отговорите на негов актуален въпрос от министъра на финансите Милен Велчев и на негово питане от заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев.
Поради неотложен ангажимент с международно участие в заседанията за парламентарен контрол не може да участва министърът на правосъдието Антон Станков.

Уважаеми народни представители, следващото заседание на парламента е утре от 9,00 ч. в пленарна зала.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,17 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Нейчева

Георги Анастасов