Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Гадар Хачикян и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: (звъни): Откривам днешното заседание.
Позволете ми да ви представя проектопрограмата за седмицата:
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица.
4. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
6. Второ чете на Законопроекта за политическите партии – продължение.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
8. Първо четене на няколко законопроекта за научните степени и научните звания.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка.
10. Проект за решение за приемане на Стратегия за приватизация на “България Еър” ЕАД.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн.
12. Първо четене на Законопроекта за защита на потребителите.
13. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси.
14. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
15. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения.
16. Второ четене на Законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия.
17. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
18. Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване.
19. Ново обсъждане на Законопроекта за изменение на Закона за водите.
20. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
21. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване.
22. Второ четене на Законопроекта за генетично модифицираните организми.
23. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте този дневен ред.
Гласували 190 народни представители: за 153, против 4, въздържали се 33.
Дневният ред за седмицата се приема.
Следват серия предложения по ал. 3 на чл. 40 от нашия правилник.
На първото от тях вносители са Михаил Миков, Любомир Пантелеев и Иво Атанасов. Те предлагат да бъде включен отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2002 г.
Същото предложение – отчет за изпълнението на държавния бюджет има и за 2001 г. и за 2003 г., тоест за последните три години.
Предлагам да гласуваме тези три отчета ан блок, защото те в крайна сметка се отнасят за едно и също нещо. Не можем да гласуваме за едната година, пък за другата да не гласуваме. Освен, ако нямате нещо различно предвид.
Така че можете да мотивирате предложението за трите отчета за изпълнение на държавния бюджет за 2001, 2002 и 2003 г.
Заповядайте, господин Атанасов, трибуната е Ваша.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, има логика да бъдат включени като отделни точки. Няма значение, че става дума все за бюджета, годините са различни. Тук влиза краят на управлението на правителството на Иван Костов, освен това влизат първите две години от управлението на НДСВ. Искам да припомня, че това са точно 800-те дни, през които министър-председателят на онези, които са му гласували, обеща да оправи и онези, които не са му гласували. И тъй като не се получи това незабавно и несимволично увеличение на доходите, изобщо всички онези приказни, фантастични обещания, които бяха изръсени толкова щедро, може би пък причината е в бюджета, в неговото разходване, в харчовете на държавата. Затова е необходимо година по година да се разгледа изпълнението на държавния бюджет на Република България. Не за друго, а за да се потърсят причините за неизпълнените обещания на тези, които сега управляват.
Така че има много силна логика в това да бъдат отделни точки от дневния ред и аз призовавам убедително народните представители да ги гласуват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване първо предложението да бъде включен като точка от дневния ред отчетът за изпълнението на държавния бюджет за 2001 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 195 народни представители: за 88, против 72, въздържали се 35.
Не се приема това предложение.
Предлагам да се включи в програмата отчетът за 2002 г.
Моля, гласувайте същото нещо, само че за следващата година – 2002.
Гласували 206 народни представители: за 95, против 80, въздържали се 31.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението да се включи в дневния ред отчетът за изпълнението на държавния бюджет за 2003 г.
Моля, гласувайте това предложение – същия бюджет, само че за 2003 г.
Гласували 198 народни представители: за 106, против 66, въздържали се 26.
Това означава, че се включва в програмата.
Обаче се иска прегласуване от господин Валери Цеков. Обосновете Вашето предложение, господин Цеков.

ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Процедурното ми предложение, господин председателю и уважаеми колеги, е да прегласуваме това решение. Причината е ясна. Тази седмица трябва да минем пакет от четири-пет данъчни закона и е добре да се справим с тях, след което няма никакъв проблем да разгледаме отчетите за изпълнението на бюджетите на Здравната каса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте отново предложението да се включи в програмата за тази седмица отчетът за изпълнението на държавния бюджет за 2003 г.
Гласували 226 народни представители: за 117, против 82, въздържали се 27.
Предложението е прието. Отчетът влиза в програмата за тази седмица.
За процедурен въпрос има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Във връзка с изказаните мотиви за прегласуване от господин Цеков преди малко, предлагам тази точка да стане т. 6 и да влезе в дневния ред след пакета от данъчни закони, след като въобще е включена и в програмата за работа на Народното събрание. Мисля, че това напълно съвпада и с волята на управляващото мнозинство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тоест, предлага се точката да стане шеста подред преди законопроекта за политическите партии?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Да, след данъчните закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, уточнявам.
За противно процедурно предложение има думата госпожа Нина Радева.
Заповядайте, госпожо Радева.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да напомня, че бюджетът за 2003 г. не е минал през Комисията по бюджет и финанси и тя не се е произнесла по него. Смятам, че не е възможно да се разглежда ситуацията и той да стане по-предна точка от дневния ред. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има направено процедурно предложение това да стане т. 6 от нашата програма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 221 народни представители: за 102, против 101, въздържали се 18.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение по ал. 3 е от народния представител Валентин Василев, който предлага да се включи проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за разследване измамите с ДДС в енергетиката.
Господин Никола Николов ще аргументира това предложение. След това ще го подложа на гласуване.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Защо само в енергетиката? Не може ли и във винопроизводството?
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми колеги, ще отговоря на въпросите, които се чуха от залата – защо в енергетиката.
Предложението, което група народни представители сме направили, е за създаване на временна анкетна комисия, която да разследва измамите с ДДС в енергетиката. Тя цели разкриването на механизъм, при който се мами държавата с данък добавена стойност в една силно регулирана сфера, каквато е енергетиката, където очевидно всички доставки на услуги, оборудване, суровини и материали стават по реда на Закона за обществените поръчки. Не е възможно според вносителите, а, надявам се, и според мнозинството от народните представители, тези фирми именно да бъдат фирми, които след това не си плащат задълженията към държавата, след като те са изпълнявали обществена поръчка в една много важна сфера.
Имам още един аргумент, който е следният. Според мен по този начин не само се ограбва държавата, но се създават и предпоставки, които влошават националната сигурност, тъй като, ако такива некоректни фирми са доставчици на нашата енергийна система, включително се твърди и за ядрената ни електроцентрала, то под заплаха е и националната сигурност.
Убеден съм, че Народното събрание може да допринесе в борбата срещу тези престъпления. То може да изготви аналитичен доклад, а от друга страна, вероятно може да предложи и законодателни решения, особено в Закона за обществените поръчки, където е очевидно, че е недопустимо участието в търгове на такива фирми, които не са чисти или имат подобни подизпълнители.
Надявам се на подкрепа от залата на това наше предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте предложението за създаване на Временна анкетна комисия за разследване на измамите с ДДС в енергетиката.
Гласували 213 народни представители: за 126, против 28, въздържали се 59.
Тази точка се включва в програмата за седмицата.
Преминаваме към следващото предложение, което е на господин Борислав Китов, по ал. 3 на чл. 40. Той предлага да бъде разгледано проекторешение за освобождаване на Атанас Щерев от поста председател на Комисията по здравеопазване. (Шум и реплики.)
Има ли потребност от аргументиране? Това вече е аргументирано двадесет и пет пъти! Едва ли е необходимо повече. Знаете кой е Атанас Щерев, знае се, че има такава комисия.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 216 народни представители: за 100, против 92, въздържали се 24.
Това предложение не се приема.
Заповядайте, господин Кенаров, с предложение за прегласуване.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предлагам ви прегласуване поради това, че за двадесет и пети път ви предлагаме да влезе като точка от дневния ред това, което е решила Комисията по здравеопазване, както е по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Аз не знам, колеги от мнозинството, защо всички вие нарушавате този правилник? Да не би това вече да е вашият нов морал! Няма правилници, няма законност, дори това, което сте гласували!
Комисията по здравеопазване е приела определен ред и е гласувала за това предложение. Допуснете това предложение в залата, колеги – това е законността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението за включване на тази точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 219 народни представители: за 100, против 104, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на Йордан Нихризов, което гласи: "Предложение за включване като точка в дневния ред за седмицата на Законопроект за Инспекцията по труда с вносител Росица Тоткова". То е аргументирано достатъчно пъти.
Моля, гласувайте предложението за включване на тази точка в дневния ред.
Гласували 216 народни представители: за 95, против 64, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Следващите предложения са по ал. 3 и са включени в програмата за седмицата. Затова няма да ги подлагам на гласуване.
С това програмата е приета.
Има процедурно предложение от народния представител Иво Атанасов.
Заповядайте, господин Атанасов.

ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предлагам процедурно в този петък, както във всички петъци според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да има парламентарен контрол. (Реплики от мнозинството.) Парламентарният контрол за тази седмица беше отменен без никакви аргументи, без каквито и да е мотиви, просто защото парламентарното мнозинство има някаква законодателна програма, която може да бъде много важна. Ние оценяваме това, но мнозинството има всичката възможност да планира така работата на парламента, че да не скрива правителството от парламентарен контрол. Вместо това сме свидетели на една празна зала, свидетели сме на това как самото мнозинство иска проверка на кворума. Това се случва сигурно единствено в българския парламент и само в този му състав, защото е нормално опозицията да иска проверка на кворума. Опозицията дори при най-добро желание да направи кворум за залата, няма как да го постигне, защото тя е малцинство. Ако мнозинството е на мястото си, ако то работи активно в парламента, няма да се налага да елиминирате парламентарния контрол в този петък и в много други петъци.
От името на нашата парламентарна група аз обръщам внимание на председателя на Народното събрание господин Огнян Герджиков, който в момента излиза, за начина, по който води заседанията. Не може вчера, след като е изтекло времето за заседание, да се правят гласувания...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Атанасов, каква е процедурата?
ИВО АТАНАСОВ: ... и да се приемат законопроекти. Не може пет минути след изтичане на работното време да се внасят предложения за гласуване на законопроекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това не е процедура. Прекъсвам Ви, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ: Това е много грубо нарушение на правилника от страна на председателя... (Председателят изключва микрофоните. Възгласи и тропане по банките от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, процедурното Ви предложение.
ИВО АТАНАСОВ: Процедурното ми предложение е в този петък да има парламентарен контрол. Няма значение, че са изключени микрофоните. Тези, които трябва – чуват. В този петък да има парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече. Този въпрос вече е прегласуван.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Сега гласуваме дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Дневният ред вече е приет. (Реплики от КБ.)
Имате думата за обратно предложение. Заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, под формата на обратно процедурно предложение искам да напомня и да Ви помоля да не подлагате на гласуване това процедурно предложение, да Ви напомня, че в петък, когато гласувахме този петък да работим, както вече казах, по данъчните закони, имаше предложение за прегласуване на моето предложение и то беше прегласувано. Така че, съгласно правилника нямате право да подлагате, извинете ме за тона, на прегласуване нещо, което Народното събрание вече два пъти е гласувало. Благодаря.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): По кой член от правилника?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Правилно. Ако в петък ние вече сме прегласували подобно аналогично предложение, то не подлежи на повторно гласуване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Сега обсъждаме седмичната програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, господин Миков!
Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Днес ние обсъждаме седмичната програма. Е ли недопустимо предложението на господин Атанасов за точка в дневния ред? Има ли парламентарно мнозинство, което не иска да има парламентарен контрол, за да си крие премиера? Има. Имате ли мнозинство – дайте да видим. Нека да приключим с гласуване този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има основание. Днес гласуваме седмичната програма за тази седмица. Има направено предложение. Поставям го на гласуване – петък да бъде посветен на парламентарния контрол.
Моля да гласувате.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Нали е гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Мингова, миналия петък е било за миналата седмица. Сега сме в процедура за тази седмица.
Моля, гласувайте. (Ръкопляскания от опозицията.)
Гласували 223 народни представители: за 116, против 94, въздържали се 13.
Предложението се приема. (Ръкопляскания от опозицията.)
Моля ви, запазете самообладание, спокойно.
Заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Под формата на процедура за прегласуване бих искал да направя една забележка, господин председателю. (Шум и реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви! Моля ви за тишина!
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, уважаеми колеги, миналата седмица Народното събрание два пъти се произнася по въпроса, че този петък целият ден ще работим по законодателната програма. Тази седмица, въпреки категоричните разпоредби на правилника, че когато точка от дневния ред, по която събранието се е произнесло два пъти... (Шум и реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви за тишина, колеги!
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Изричното становище на правилника е, че когато Народното събрание се произнесе два пъти по една и съща точка, то тази точка не може да бъде подлагана отново на гласуване. Това е ситуацията от миналия петък, която касаеше парламентарния контрол тази седмица.
Освен това предложението, което беше направено за контрол тази седмица не изясни дали контролът ще бъде целия петък или, както обикновено, от 11,00 ч.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Целия петък!
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Така че с настояването да се прегласува предложението, господин Миков, аз призовавам колегите да си спомнят какво гласувахме миналата седмица и да не пререшава в разрез с правилника това, което веднъж е решено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, мисля, че господин Цеков поставя въпроса съвсем основателно, съгласно правилника. Господин Атанасов не дефинира ясно дали петъкът да бъде изцяло посветен на контрола, или от 11,00 ч. да има парламентарен контрол, както е, съгласно нашия правилник (Шум и реплики от опозицията.)
Господин Соколов, моля Ви, Вие знаете много добре за какво става дума.
Затова подлагам на прегласуване предложението на Иво Атанасов в петък да бъде така, както е записано в нашия правилник, парламентарен контрол от 11,00 ч.
Моля, гласувайте.
Гласували 224 народни представители: за 119, против 97, въздържали се 8.
Предложението в петък да имаме и законодателна дейност, и парламентарен контрол, както е записано в нашия правилник, е прието. (Ръкопляскания от опозицията.)
Има думата за процедура господин Николов.

НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението за създаване на временна комисия, която да разследва измамите с ДДС в енергетиката, е прието.
Аз предлагам процедурно това да бъде първа точка в седмичната програма, защото това ще отнеме не повече от пет минути парламентарно време. Тази комисия ще започне да работи много бързо, така че ще има своите изводи още по време на приемане на второ четене на законопроекта за държавния бюджет и ще подпомогне наистина възможността да се събира това ДДС, а не то да се краде от държавата. Затова ви предлагам да стане точка първа в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Кое да бъде първа точка?
НИКОЛА НИКОЛОВ: Създаването на Временна комисия за разследване на измамите с ДДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тази точка я няма в проекта за програма.
Благодаря Ви, господин Николов.
Преминаваме към процедурното гласуване за включване на точката в дневния ред – приемане на решение за създаване на Временна анкетна комисия за разследване на измамите с ДДС в енергетиката. Предложението е за точка първа. Предложението е направено от народния представител Никола Николов.
Моля, гласувайте.
Гласували 226 народни представители: за 122, против 75, въздържали се 29.
Предложението е прието.
Това предложение за приемане на решение за създаване на Временна анкетна комисия за разследване на измамите с ДДС в енергетиката става точка първа в приетата програма за работата на Народното събрание за периода 10-12 ноември 2004 г.
Има ли други изказвания? Няма.
Уважаеми народни представители, позволете ми да ви запозная с постъпилите законопроекти и проекторешения от 3 до 9 ноември 2004 година:
Проект за решение по разискванията във връзка с питането на Ангел Найденов към заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева относно "Хасково БТ" АД. Това вече е прието.
Проект за решение във връзка със сигнали за неправомерно използване в някои населени места на партийни символи върху обекти, финансирани с публични средства. Вносител е Станимир Илчев.
Проект за решение за одобряване на Стратегията за приватизация на "Параходство Българско речно плаване" АД - Русе.
Проект за решение за одобряване на Стратегията за приватизацията на " Параходство Български морски флот" ЕАД – Варна.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора за заем (Проект "Развитие на летище София") между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно статута на Англо-американското училище в София.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на Франкофонията за създаване и функциониране на Франкофонски регионален център за Централна и Източна Европа в София.
Проект за решение за попълване състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на НАТО. Вносител е Валентин Василев.
Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за разследване на измамите с ДДС в енергетиката. Това току-що стана точка първа.
Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г.
От името на парламентарна група имате думата, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Упълномощен съм от името на Парламентарната група на СДС да прочета следната декларация.
Датата Десети ноември е важна за новата ни история, защото на нея – ден след падането на Берлинската стена, беше фактически обявен банкрутът на комунистическия режим и Живковата диктатура в България.
Съюзът на демократичните сили, създаден месец по-късно като обединение на разнородните опозиционни партии и организации, пое историческата отговорност за избора на път за България. Първото правителство на СДС през 1991-1992 г. преодоля последиците от фалита на комунизма и гладната Луканова зима, изгради демократични институции, освободи частната инициатива, гарантира човешките права без дискриминация на етническа или верска основа, призна Македония и с това въведе европейските стандарти на Балканите.
България първа след Вишеградските страни направи заявка за присъединяване към евроатлантическия свят.
СДС започна борба за установяване на европейски правила в България и безкомпромисно се противопостави на зараждането на мафията.
Първото правителство на СДС не довърши започнатото, но постави основите на новата българска държавност, която дори комунистическата реставрация не успя да разруши.
Второто правителство на СДС и БЗНС "Народен съюз", преодоля последиците от втория банкрут на България, предизвикан от управлението на БСП. СДС стабилизира икономиката, потвърди европейския избор на България, премахна шенгенските бариери и направи реалност мечтата на нацията за влизане в НАТО и приобщаване към Европейския съюз.
Днес позицията на СДС и сродните нему партии гарантира скорошния успех на усилието за превръщането на всеки български гражданин в гражданин на Европа с правата, възможностите и благата, които произтичат от това. Благодарение на СДС датата Десети ноември доби смисъл, по-голям от който Комунистическата партия първоначално беше вложила в него. България избра той да се превърне в началото на трудния, но благодатен за децата ни път към европейското ни бъдеще. СДС в най-висока степен носи отговорността за този избор.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Има ли други народни представители, които желаят думата?
От името на парламентарна група има думата народният представител Екатерина Михайлова.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Наистина днес се навършват 15 години от датата 10 ноември 1989 година и за 15 години се случиха много неща. Само че трябва да се върнем назад и да погледнем какво се случи на 10 ноември. На 10 ноември се случи комунистически преврат, вътре в комунистическата партия. И забележете, случи се, след като вече беше паднала Берлинската стена. Българските комунисти начело с Тодор Живков се снижаваха, снижаваха, снижаваха, ако може да запазят властта си. Не успяха не защото искаха да се реформират, а защото светът беше започнал да се променя, защото много граждани в бившия съветски блок и в бивша източна Европа поискаха свободата.
За нас, Демократи за силна България и БСДП, 10 ноември не е повод за празник, защото това, което се случи на Десети, беше под напора на събития и за нас. За първи път гражданите на България поискаха свобода, излезнаха на улицата, събраха се на площад “Св. Александър Невски” на 18 ноември. За съжаление всичко това, което стана на Десети, наистина беше само сговаряне на комунистическата партия в една зала, в една зала, където партийни дейци се опитваха да излъжат българските граждани, че правят нещо, че искат европейски път.
Това, което видяхме в тези 15 години, е, че комунистическата партия и тогава, а и в годините забавяше непрекъснато пътя на България. Не случайно само България и Румъния направиха някаква промяна след падането на Берлинската стена. Може би не е случайно, че и сега България и Румъния все още не са членове на Европейския съюз – точно защото сред комунистическата партия и нейните приемници и в онези години, и сега има съпротива към реформирането на България към цивилизования свят.
От името на Обединените демократични сили, Демократи за силна България и БСДП взех думата в днешния ден, за да се обърна към гражданите на България – да вървят напред, да следват националните интереси на България, да помнят какво е правила комунистическата партия и как се е прикривала и снижавала, как и до ден днешен се опитва да спира пътя на България.
Вярвам обаче, че България може да бъде силна. Може да бъде силна както на 18 ноември 1989 година, така и сега. Ако се освободим от пипалата на Държавна сигурност, от бившия репресивен апарат и гледаме модерно напред – можем да го постигнем!
Това е, което исках да кажа за днешния ден, за ден, който трябва да помним, че беше опит за партийна мимикрия! (Ръкопляскания от блока на ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: От името на парламентарна група има думата народният представител Мирослав Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, оказа се, че 15 години не стигат, за да се научим, че не ни е дадено да пишем историята. Днес е 10 ноември и точно хората, които сега се опитват да осиновят идеята на този български ден, нито са били участници, нито даже им е минавало през ум да си нарушат спокойствието. Затова нито БСП има право днес да си приписва заслуги за Десети, нито днешното СДС има право да присвоява датата. Не бива никой да се опитва да подменя фактите, да дописва събитията, да зачерква имена от историята. Вътрешнопартийният преврат беше опит за оцеляване и стана искрата, която щеше да загасне, ако не беше цялото българско общество, ако не бяха всички онези хора, които рискуваха настоящето си тогава, за да дадат бъдеще на демокрацията в България.
Опозицията, но не тази, а опозицията от дългите 45 години има право да се запише в историята на българските промени. Там е мястото и на опозицията от първите дни на промяната. Те са хората, без които дори мощната европейска вълна от антикомунизъм нямаше сама да успее да разруши българската комунистическа крепост през 1989 година.
Нека да се огледаме. Колко от хората тук са участвали в тази историческа промяна и какво право имат да си приписват заслуги, и от чие име го правят?!
Ние, в Новото време помним промяната от първо лице. Вижте протокола от създаването на СДС на 7 декември 1989 година. Заедно с БЗНС “Никола Петков” и БСДП – общо десет независими демократични организации фигурират в този протокол. Двадесет и пет са имената на тези, които имаха смелостта да нарушат тоталитарния ред и да учредят първата демократична коалиция в новата история на България. Един, повтарям – само един от тези двадесет и петима днес е действащ депутат. И той е колегата Емил Кошлуков! Той знае как беше изстрадан 10 ноември, знаем го всички от Федерацията на независимите студентски дружества. Знаят го и президентът Желев, Петко Симеонов, Петър Берон, Милан Дренчев, Константин Тренчев и всички, които се подписаха с имената си и заложиха себе си! Знаят го хората от Русенския комитет, от Клуба за гласност и демокрация, от “Подкрепа”, “Екогласност” и всички, които вървяха открито срещу тоталитарния ред в защита на човешките права.
Изстраданата истина със себе си отнесоха такива големи имена като Илия Минев, Петър Дертлиев, Любо Собаджиев. И още колко като тях не доживяха да видят мечтата си за демократична България осъществена! Техните имена ще останат в историята! Тогава на тази дата, за която сега партиите спорят, имаше – нека да припомня – Държавна сигурност, имаше страх, имаше цензура, наказания, уволнения и побой. Защо да забравяме това?! Кой направи така, че хората спряха да се страхуват? БСП ли? Тях ги няма и днес! СДС ли?
Победата над страха е най-голямата победа, която ще остане записана в историята на България срещу датата 10 ноември 1989 година! И тази дата не е и не може да бъде партийна собственост! Десети ноември не е успешен партиен преврат на БСП, нито е рожден ден на СДС. Десети ноември е на България. Десети ноември е денят, в който българите избраха да не се страхуват. Такъв ден принадлежи на историята и на поколенията, а не на партиите! Благодаря ви. (Шум в блока на ОДС, ръкопляскания от Новото време и частични ръкопляскания от НДСВ)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания от името на парламентарна група? Няма. Процедурни предложения? Няма.


Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ ИЗМАМИТЕ С ДДС В ЕНЕРГЕТИКАТА.
Давам думата на господин Никола Николов да представи мотивите на проекта за решение.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз изложих мотивите, когато предлагах тази точка в дневния ред. Няма смисъл да ги повтарям. Мисля, че е по-важно да се вземе решение от Народното събрание и да се избере съставът на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, откривам дискусията по точка първа от дневния ред.
Проекторешението ви е раздадено.
Има думата народният представител Благой Димитров. Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да кажа няколко думи като човек, който се е подписал под искането за създаване на Временна анкетна комисия за разследване на измамите чрез теглене на ДДС-кредити. Но струва ми се и се обръщам към другите колеги-съвносители, че е добре да бъде разширено приложното поле на комисията, по принцип, въобще за измамите с данък добавена стойност, не само в енергетиката. С няколко думи ще ви кажа защо предлагам това. Впрочем това може много лесно да стане с малки редакционни поправки в проекторешението.
Само за тази година в София-град държавата е загубила над 180 – 200 млн. лв. от източване на ДДС чрез ДДС-кредити. Искам да спра вашето внимание на дискусията около приетия Закон за данъка върху добавената стойност и няколко думи, с които на края на тази дискусия аз взех отношение и споменах от тази трибуна. Искам да върна съзнанието ви, колеги, около дебата за данъка върху добавената стойност. Тук имаше разгорещени разисквания – 18%, 20%, срокове, наказателни лихви, технология на връщането и прочие. В края на краищата никой тогава не обърна внимание на този сериозен въпрос. Ето сега в момента изтече информация за източване в София и във Варна. Днес и в медиите този въпрос се споменава. Вероятно се занимава Националната служба за борба с организираната престъпност, тоест занимават се специализираните служби и прокуратурата.
Споменах това, че вероятно преди месец шефът на Териториална данъчна администрация – София, на снимка, във вестника беше показано как открива два хотела и едно предприятие в Симитли и на морето. Мисля, че не е възможно едно такова сериозно източване да стане без хора вътре в данъчната администрация. Защото, когато гледаме и социологическите изследвания по отношение на корупцията, се посочват няколко основни служби в държавната администрация. Това са данъчната администрация, митниците и, разбира се, хора във високите етажи на властта. Смятам, че в тази връзка трябва тази Временна анкетна комисия да се занимава по принцип с този много сериозен проблем, който ощетява държавата, бих казал, с милиарди лева.
В тази връзка, господин председател, уважаеми колеги, аз предлагам още в самото проекторешение да се запише: “за създаване на Временна анкетна комисия за разследване измамите с ДДС”, без в енергетиката, по принцип. Това е моето първо предложение и аз го обосновах.
Само няколко думи още. Ако се съсредоточим само в енергетиката, ще стане ясно вероятно само за два или три случая с ограничено приложно поле на работа на комисията. Вече изтече информация – става дума за Варна и за София, за фирми, които са се занимавали с доставката в АЕЦ “Козлодуй”, вероятно става дума и за ТЕЦ “Варна”. Това са много сериозни въпроси и вече оттук нататък специализираните звена, по съответния надлежен законов ред, ще кажат има ли виновни, кои са виновните, има ли престъпления, какви закононарушения има и прочие.
Но смисълът на създаването на тази комисия, според мен, ще бъде това, че на базата на констатациите ние можем да излезем със законодателни инициативи, вероятно и в наказателно-процесуалния кодекс, вероятно и в Закона за данък върху добавената стойност. Аз така виждам смисъла на тази анкетна комисия и това е и един от аргументите ми да искам разширяването на приложното поле. Тоест тази временна анкетна комисия вероятно трябва да излезе с някакво становище към съответните специализирани органи и със законодателна инициатива. Това ще бъде плод на нейната работа. Още веднъж казвам, вероятно някакви примери и в самия Закон за данък върху добавената стойност, защото иначе непрекъснато при гледане на данъчните закони, при гледане на Закона за бюджета ще влизаме в този дебат – колко процента, сроковете, процентите за данък добавена стойност – това са много важни неща. За мен е изключително важно да се пресекат абсолютно всякакви механизми за източване на държавния бюджет, на фиска. Още веднъж казвам, там са много големи сумите.
В тази връзка трябва да има промени и по отношение на т. 1. Създава временна комисия, която да проучи данните за измами с ДДС. Без да продължават до края на изречението – фирми, доставящи суровини и материали в областта на енергетиката. И оттам насетне, мисля, че текстът е достатъчно точен и изряден.
С това завършвам и мисля, че можем да се обединим около едно решение на Народното събрание за разширяване на приложното поле на тази комисия и още веднъж казвам, с аргумента практически да се обобщи цялата информация около източването на данък добавена стойност. Мисля, че това ще бъде сериозен сигнал и за хората, които работят в данъчната администрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За процедура, заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера Народното събрание гласува четири законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Въз основа на тези гласувани законопроекти беше направен общ проект, който е внесен в Народното събрание и току-що е раздаден на уважаемите народни представители. Моля ви да се гласува от залата внасяне на предложенията до пет дни, тоест до понеделник включително, за да може своевременно Комисията по здравеопазването да извърши съответната работа и законопроектът да бъде внесен за второ четене в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да гласуваме процедурното предложение, направено от господин Щерев, във връзка със Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Гласували 123 народни представители: за 100, против 23, въздържали се няма.
Предложението за срока за предложения по Закона за здравното осигуряване е прието.
След първото изказване на народния представител Благой Димитров е направено процедурно предложение, което качествено променя проекта за решение, предложен от 28-те народни представители. Народните представители, подписали този проект за решение, предлагат да се създаде Временна анкетна комисия за разследване измамите с ДДС в енергетиката. Господин Димитров предлага да се разшири обхватът, да остане за всички измами, свързани с ДДС.
Виждам Ви, господин Нихризов. Сега сме в процедура на гласуване.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС, от място): След дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Защо след дебата? Вие направихте процедурно предложение – ясно и категорично. Вие не може да ми кажете кога да го подложа. Има направено процедурно предложение.
Подлагам на гласуване промените, както следва:
Първо, промяната в заглавието – “Решение за създаване на Временна анкетна комисия за разследване на измамите с ДДС”.
Гласуваме това предложение, направено от народния представител Благой Димитров.
Моля, гласувайте. (Реплики.)
Ще продължим дебата. Първо да изясним рамката на дебата, господин Димитров. Дебатът ще продължи.
Гласували 172 народни представители: за 63, против 91, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване следващото предложение, макар че то е свързано имплицитно със заглавието. Въпреки всичко ще го подложа на гласуване.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Искам процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Сега сме в режим на гласуване.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Не сме. Искам процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма да Ви дам думата за процедура.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Не сме в процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: В процедура на гласуване сме.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, след гласуването, ако е за процедура – да. Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Господин председателю, аз Ви призовавам да спазвате Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Кажете, че искате думата за процедура.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Не сте прецизен, не сте и коректен.
Преди малко от трибуната аз направих изказване. Изказване, а не процедурно предложение, на базата на което следва да направя процедурно предложение, след като чуя мнението в залата, а Вие манипулативно, бих казал, искате да предрешите това какво ще гласува залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Напротив. Вие предложихте ли промени в заглавието? Предложихте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Тоест, господин председателю, аз направих така да се каже оферти, рамкирах дебата и не направих процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: В правилника няма оферти.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: За протокола – аз не направих процедурно предложение, а Вие си позволихте да искате прегласуване по процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво Ви е процедурното предложение?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: В този смисъл, господин председателю, Ви моля да продължи дебата. Нека да се изясни, да се чуят различни становища, да се формира мнение в пленарната зала и тогава да преминем към гласуване. В края на краищата от дебата, от различните мнения ще стане ясно какво окончателно да вземем като решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще си позволя да Ви напомня, господин Димитров, че в правилника оферти няма. В правилника има изказване и в самото изказване се прави предложение за изменение и допълнение и Вие го направихте. Затова продължаваме с Вашите предложения, които ще ги подложа на гласуване. (Реплика от народния представител Йордан Нихризов.)
Господин Димитров предложи в текста на самото решение – т. 1 да бъде, както следва: “Създава Временна комисия, която да проучи данните за измамите с ДДС”.
Второто изречение продължава – “Комисията да предложи на Народното събрание доклад и решение, както и законодателни инициативи, които да ограничат възможностите за измами с ДДС”.
Всичко останало - каза господин Димитров – да остане така, както е.
Гласуваме това предложение на господин Димитров. (Реплики.)
Моля, гласувайте. (Реплики.)
Веднага ще продължим дискусията.
Гласували 140 народни представители: за 41, против 90, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Продължаваме дискусията.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин председателю, много се извинявам, но ще се наложи да Ви припомня правилника: предложенията се гласуват най-накрая, след проведен дебат. Колегата Благой Димитров Ви каза точно и ясно, че той се е изказал по решението, но оттам нататък предложението към това решение ще го формулира по-късно. То може да бъде и в писмен вид, предадено с различен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така. Вие сте прав.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Вие не би трябвало изобщо да подлагате на гласуване нещо, което народен представител Ви казва, че не е направил и е много смешно какво гласувахме в момента, ако не Вашето предложение, като водещ дебата, което пък е абсолютен абсурд, по нашия правилник.
Затова искам да Ви помоля да чуете отново аргументите, които Ви каза господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Господин Димитров Ви каза, че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не, Вие правите изказавне.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Да, правя изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Но от Ваше име.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Мога да говоря от мое име. (Смях.)
Тъй като в момента има пред Вас проекторешение, господин Димитров се изказа, а аз го подкрепям, че искаме да разширим приложното поле на тази комисия.
Аз също, както господин Димитров, съм един от подписалите проекта, но в момента, когато говоря за фирми, източващи ДДС, които представляват един от пороците в момента в българската икономика, с който трябва да се справяме по всякакъв начин, ние в момента сме записали, че той се отнася само до проучване на фирмите, свързани с енергетиката. Когато Вие, господин председателю, подложихте набързо на гласуване ненаправеното от господин Благой Димитров предложение, започнаха да изникват съмнения – са ли фирми, несвързани с енергетиката, свързани с определени политически лица или с определени политически сили, които трябва да бъдат прикрити, поради ограничаване на приложното поле на тази комисия? Защото тези, които крадат, обикновено не се ограничават само в един бранш и оттам нататък, ако отворите днешните вестници ще видите, че в енергетиката са работили и фирми, които източват ДДС и от други полета.
Така че господин Благой Димитров и аз Ви молим в момента да разгледате въпроса, който побързахте да предрешите, и да разширим приложното поле на тази комисия, за да не остане по никакъв начин съмнението, господин председателю, че някой в тази зала е много свързан с тези фирми и гледа да ги положи само в една област. А тези, които носят приходи в други области на икономиката, да останат някъде в сянка.
В края на краищата, господин председателю, когато аз и господин Благой Димитров сме си сложили подписите в подкрепа на това проекторешение, ние сме искали да се разкрие цялата истина и парламентът да подпомогне по някакъв начин решаването на проблема.

С внесения от нас Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ДДС, в който предлагаме ставката да падне от 20 на 18%, ние също искаме да извършим едно ограничаване на възможността за източване на ДДС.
Така че, господин председателю, аз моля, като отворите правилника, да видите, че направеното гласуване по предложение, каквото няма от народния представител господин Благой Димитров, не е извършено и да подложите на гласуване цялото решение, заедно с направените към него изменения на края на дебата. Така ще ме убедите, че нито Вие, нито който и да било в тази зала е свързан с проблема за източването на ДДС и иска по един или друг начин да прикрие следите. Аз съм дълбоко убеден, че такива хора няма, но нека процедурни пречки или определени незнания не ни пречат да си вършим нормално работата.
Затова, уважаеми господин председателю, в своето изказване аз поддържам предложенията, направени в текста от господин Димитров, и смятам, че е напълно редно ние да се занимаем с целия проблем, без да ограничаваме комисията по един или друг начин и да създаваме впечатление за прикрити интереси както вътре сред нас, така и сред обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Петър Агов.
ПЕТЪР АГОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз смятам, че не са необходими повече изказвания, за да се убедим, че това, което направи председателстващият днешното заседание, беше един прибързан ход и че безспорно той трябва да бъде преразгледан. Ние от Коалиция за България напълно подкрепяме мотивите, които изложи господин Благой Димитров, както и колегата Йордан Нихризов – да бъде разширен обхватът на тази комисия. Разбира се, с ясното съзнание, че едва ли всички нарушения, свързани с източването на ДДС, могат да бъдат санкционирани или извадени в публичното пространство, но поне най-тежките, най-сериозните, най-скандалните от тях трябва да бъдат предмет на дейността на тази комисия.
Ще добавя и това, че прави чест на колегите от ОДС, че внасят такова предложение, тъй като и тяхната парламентарна група, както и членове на тази парламентарна група, преди време бяха публично обвинени за злоупотреби с ДДС.
Според мен мнозинството би следвало да подкрепи тяхната позиция и на свой ред да демонстрира необвързаност с подобни закононарушения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания, уважаеми народни представители? Господин Мазнев, заповядайте.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Разбира се, че е престъпление да се източва ДДС от държавата, но още по-притеснително е, когато зад такива хора стоят политици и се разтваря политически чадър. Подобна информация беше изнесена още вчера в българската преса. Не може организирана група, която е работила с осем банки, изключително добре технически обезпечени да вършат дейност в продължение на толкова дълго време, без да използва подкрепата и чадъра на политици. Защото наистина стават странни неща в енергетиката. Знаем за локума АЕЦ “Белене” – ту имаше решение за нейното строителство, дори премиерът отиде в Белене и обяви, че има решение, след това в Комисията по енергетика стана ясно, че такова решение няма. Обаче конкурси се обявяват, някакви пари от хазната изтичат. Така че нещата са изключително важни. Ето защо аз смятам, че е изключително важно точно в настоящия момент да има такава комисия, да разследва тези неща и то не само в сектора на енергетиката. Вярно е, че сега се занимаваме със случая в областта на енергетиката, но това трябва да става и в цялото стопанство на България. Защото ако ние не пресечем такива опити, тези неща ще продължават, което е жалко за България и най-вече за хората. Много от тях едвам кърпят своето положение, а виждаме, че някои фирми източват милиони левове от държавната хазна.
Поддържам становището на Благой Димитров и Йордан Нихризов това да важи не само за областта на енергетиката, но и за всички останали сектори от националната икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Има ли други изказвания, уважаеми народни представители? Няма.
Има ли предложения и допълнения в текста на проекторешението? Съгласно правилника обявявам дискусията за закрита.
Преминаваме към гласуване на решението с процедури за изменение и допълнение в текста. Гласуването става на едно четене. Приемането на решенията и на декларациите става само с едно гласуване и промените могат да бъдат само редакционни, без промяна на съдържанието на текста в проекта.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Правя предложение въз основа на изказванията, които направиха моите колеги във връзка с решението, след думите в заглавието: “за създаване на Временна анкетна комисия за разследване измамите с ДДС” да се постави точка. Останалият текст да се заличи.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Нали го гласувахме!
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Не може да се гласува нещо, по което не е проведен дебат. Това беше нарушение, господин Аталай.
Второто предложение е следното. В т. 1 текстът да стане: “Създава Временна комисия, която да проучи данните за измами с ДДС, извършени от фирми.” Нататък текстът остава същият. Да отпадне текстът “работещи в областта на енергетиката, доставящи суровини, материали и услуги на дружества в областта на енергетиката”. Този текст да отпадне.
Точки 2, 3 и 4 остават такива каквито са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към гласуване.
Има известна разлика от първото предложение. Гласуваме решението за създаване на Временна анкетна комисия за разследване на измамите с ДДС.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 89, против 72, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
За процедура – господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, оставам с впечатлението, че мнозинството чрез вота си налага някакъв политически чадър на определени фирми. Забележете какво правим в момента. Правим временна парламентарна анкетна комисия само за три или четири стопански субекта. Затова става дума, поне от информацията, която имаме. Това е недопустимо.
В тази връзка, господин председателю, казвам още веднъж, за да не остане обществото с впечатлението, че в Тридесет и деветото Народно събрание има хора, които слагат политически чадър над фирми, източващи ДДС, да надделее разумът и наистина анкетната комисия да се занимае с всички тези случаи по източване на ДДС, данъчни кредити и наистина да излезем с едни инициативи.
Вижте в момента първото и второто изречение на т. 1 от проекторешението, където има противоречие, ако не го приемем. Как можем да излезем със законодателни инициативи, ако гледаме само областта на енергетиката? По никакъв начин. Можем да излезем със законодателни инициативи, да пресечем това порочно явление, ако приложното поле, ако обхвата на дейността на комисията е широк.
Предлагам да се прегласува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Накрая формулирахте Вашата процедура за прегласуване.
Подлагам отново на гласуване предложението заглавието на Проекта за решение да гласи: “Решение за създаване на Временна анкетна комисия за разследване на измамите с ДДС”.
Гласували 193 народни представители: за 109, против 58, въздържали се 26.
Предложението е прието.
Преминаване към предложението за изменение и допълнение на текста по точка 1 от самия диспозитив на проекта за решение.
Народният представител Йордан Нихризов предлага следната редакция по т. 1 от текста на решението:
“Създава се временна комисия, която да проучи данните за измами с ДДС, извършени от фирми.”
Второто изречение остава същото – “Комисията да предложи на Народното събрание … “ и така нататък.
Точки 2, 3 и 4 остават непроменени, както са в проекта.
Подлагам на гласуване предложението на народният представител Йордан Нихризов за изменение в текста.
Гласували 171 народни представители: за 99, против 50, въздържали се 22.
Предложението е прието.
Други предложения за изменение и допълнение на текста няма.
Преминаваме към т. 2, 3 и 4:
“2. Комисията да извърши необходимите действия в срок от два месеца.
3. Комисията се състои от 15 народни представители – по двама от всяка парламентарна група или съюз и един независим.
4. Избира председател и трима заместник-председатели.”
Ако няма предложения за изменение и допълнение на текстовете на т. 2, 3 и 4 ще ги подложа на гласуване така, както са в проекта за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 130, против 24, въздържали се 17.
Текстовете са приети.
Заповядайте за процедура, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, от името на Парламентарната група на ОДС предлагам като членове на комисията господин Стефан Мазнев и господин Благой Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, от името на Парламентарната група на СДС предлагам за заместник-председател на комисията Никола Джипов Николов и за член – Иван Георгиев Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НВ): Благодаря, господин председател.
От името на Парламентарната група Новото време предлагаме Ралица Агайн и Величко Клинков за членове, като предлагаме Величко Клинков за заместник-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на ДПС предлагаме колегите Рамадан Аталай и Алиосман Имамов, като господин Рамадан Аталай го предлагаме за заместник-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
От името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори предлагам господин Борислав Великов, съответно за председател, и господин Минчо Спасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предложените заместник-председатели вече са трима, всичко е изпълнено.
Заповядайте, господин Атанасов, от името на Коалиция за България.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Не може всичко да е изпълнено, защото най-кавалерски изчаках да минат дамите, да минат управляващите, да мине едната опозиция...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате квота от двама души, заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ: Това не означава, че квотата е свършила.
От името на Коалиция за България предлагам за заместник-председател на комисията господин Георги Пирински, за член на комисията господин Йордан Димов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, госпожо Анастасова, от името на независимите.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви.
От името на независимите предлагам Мима Ненкова, но не за заместник-председател.
ПРПЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Станилов.
ГЕОРГИ СТАНИЛОВ (НС): Уважаеми господин председател, колеги! От името на Парламентарната група на Народния съюз предлагаме за членове на Временната анкетна комисия господин Димитър Стефанов и Георги Станилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли парламентарна група, която да не е направила съгласно приетото вече решение предложения? Няма.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, като предлагам от квотата на ОДС господин Благой Димитров за заместник-председател, правя и още едно предложение, което смятам, че ще бъде напълно разумно.
Редно е всяка парламентарна група да има представител в ръководството на тази комисия. Предлагам да се увеличи броят на заместник-председателите. В противен случай ще се наложи да се избират от Народното събрание. Когато сме тръгнали да изпълняваме една дейност с консенсус, можем да продължим в тази насока. Моето предложение е от двамата членове на комисията господин Благой Димитров да бъде предложен за гласуване за заместник-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Правите ли процедурно предложение всяка парламентарна група да има заместник-председател?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Да!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване направеното предложение всяка парламентарна група без независимите да има заместник-председатели в тази комисия...
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Ние сме гласували това в решението!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Нихризов, вече гласувахме текста заместник-председателите да бъдат трима. Така че нямате основание да правите предложение, което противоречи на вече приетия текст.
Преминаваме към гласуване на състава на комисията и нейното ръководство.
Преминаваме към гласуване на ръководството на комисията. Срокът от два месеца е приет, 15 народни представители.
При мен постъпиха предложенията от всички парламентарни групи, плюс един независим.
Ще подложа на гласуване предложението за председател, което е безспорно – Борислав Великов. След това ще гласуваме ан блок всички.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Има две предложения!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласуваме председателя на комисията Борислав Великов.
Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 135, против 17, въздържали се 22.
Господин Борислав Великов ще председателства Временната анкетна комисия.
Членове на комисията са: Стефан Мазнев, Благой Димитров, Никола Джипов Николов, Иван Иванов, Рамадан Аталай, Алиосман Имамов, Ралица Агайн, Величко Клингов, Борислав Великов, Минчо Спасов, Георги Пирински, Йордан Димов, Мима Запрянова, Георги Станилов и Димитър Стефанов.
Моля, гласувайте състава на комисията от 15 души.
Гласували 174 народни представители: за 172, против няма, въздържали се 2.
Съставът от 15 души на Временната анкетна комисия е приет.
Преминаваме към избор на трима заместник-председатели съгласно приетия текст.
Направени са следните предложения: Благой Димитров – заместник-председател, Никола Джипов Николов – заместник-председател, Рамадан Аталай – заместник-председател, Величко Клингов – заместник-председател и Георги Пирински – заместник-председател. Други няма.
Имаме направени предложения за петима народни представители за заместник-председатели. Ще ги подложа на гласуване по реда на тяхното предлагане.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Разбира се, при съставянето на една подобна важна комисия редът, по който са направени предложения, е нещо много важно, но то е до голяма степен нещо случайно и не може да бъде критерий за това коя парламентарна група да има заместник-председател и коя да няма.
Има нещо по-надеждно, на което можем да се позоваваме и това е пропорционалността – числеността на отделните парламентарни групи. Не е нормално втората по големина група в нашия парламент да няма заместник-председател на комисията поради това, че сме направили предложението, бидейки кавалери, давайки възможност на други да направят своите предложения преди нас. По тази нормално обяснима и разбираема причина нашата парламентарна група да остане без заместник-председател...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие предлагате друг критерий за избора? Това е процедурно предложение. Има ли противно процедурно предложение?
Господин Ралчев, ще направите ли противно процедурно предложение?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Не, то просто е безсмислено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще подложа на гласуване това процедурно предложение – критерият при гласуването на заместник-председатели на тази комисия да бъде числеността на парламентарните групи.
Заповядайте, господин Кирчев.

ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми народни представители! Предлагам наистина да спазваме Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, защото един път го спазваме, един път не го спазваме. Тук в момента ние сме народни представители на Република България и избираме комисия като народни представители, а не на парламентарни групи. Така че нека да спазваме нашия правилник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е обратно предложение.
Господин Атанасов, съгласно аналогията от правилника, когато гласуваме законопроектите и проекторешенията се прилага принципът на хронологията – по реда на постъпването, така ще направим и сега. Така че съгласно правилника нямам основание да подложа на гласуване Вашето предложение.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Ще се бием ли, когато искаме думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По реда на гласуването пръв е предложен за заместник-председател народният представител от Парламентарната група на СДС господин Никола Джипов Николов.
Моля, гласувайте за заместник-председател на временната анкетна комисия да бъде избран народният представител Никола Джипов Николов.
Моля, гласувайте.
Гласували 200 народни представители: за 150, против 38, въздържали се 12.
Предложението се приема. Господин Никола Николов е заместник-председател на временната анкетна комисия.
Второто предложение е направено от народния представител Георгиева. Тя предлага за заместник-председател от Новото време да бъде избран господин Величко Клингов.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 99, против 29, въздържали се 54.
Господин Величко Клингов е следващият заместник-председател на временната анкетна комисия.
Следващото по ред предложение е предложението от народния представител Ремзи Осман заместник-председател да бъде господин Рамадан Аталай от Парламентарната група на ДПС.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 131, против 39, въздържали се 11.
Третият заместник-председател е господин Рамадан Аталай.
Преминаваме към гласуване на цялостния текст на решението.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 156, против 3, въздържали се 10.
Решението е прието.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Обяснение на отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, имате думата.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Не искам лично обяснение, а обяснение на отрицателен вот. Гласувах срещу цялостното решение и вие ще разберете, че съм прав. Не е нормално в една такава важна комисия днес втората, а утре първата по численост парламентарна група да няма заместник-председател. Ако това не е случайно, подсказва какви са намеренията на комисията. Ние сме единствената политическа сила, която вече осма година е в опозиция. Всички други сте били във властта през тези осем години и имате интерес да прикривате подобни злоупотреби. Единствената сила, която в последните осем години не е била във властта и би могла много обективно да работи в тази комисия, вие я лишавате от представител в ръководството на комисията. Това още отсега поставя под съмнение дейността на комисията и подсказва, че това ще бъде поредната димна завеса, с която няколко парламентарни групи ще се опитат да замъглят проблема. Това бяха мотивите ми да гласувам против решението, предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли друг отрицателен вот? Няма.

Преминаваме към точка втора от дневния ред, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ.
Това са законопроекти на Министерския съвет и на Петър Жотев и група народни представители. Сега следва продължение на разискванията по първото четене на тези законопроекти.
Имате думата, уважаеми народни представители.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Димитров, имате думата за процедура.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председателю.
Започваме Законопроекта за акцизите и в тази връзка предлагам да бъдат поканени министърът на финансите Милен Велчев и заместник-министърът господин Стамен Тасев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение в разискванията по тези законопроекти да присъстват министърът на финансите Милен Велчев и неговият заместник господин Стамен Тасев.
Моля да бъде направено необходимото, за да бъдат поканени своевременно в пленарната зала. (Шум и реплики от мнозинството.)
Гласували 117 народни представители: за 42, против 58, въздържали се 17.
Процедурното предложение не се приема.
Има предложение за прегласуване.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Стана нещо много интересно – току-що управляващото мнозинство отмени правото на господин Тасев да влезе в залата, защото поне това беше гласувано до момента. Просто той не присъства. Сега, след вашето гласуване стана така, че няма да присъства нито един представител на изпълнителната власт, която, междупрочем, има и внесен законопроект в Народното събрание. (Шум и реплики от НДСВ.)
Току-що гласувахте господин Тасев да не влезе в пленарната зала! Аз моля да направите прегласуване, за да не се получи този неприятен инцидент. Господин председателят каза, че подлага на гласуване да бъдат поканени господин министърът на финансите Милен Велчев и заместник-министърът господин Тасев. Аз знам за какво съм натиснал копчето, ако някой не е разбрал, може да си сравни евентуално със стенограмата.
Моля, уважаеми дами и господа, да прегласуваме направеното предложение от господин Благой Димитров, за да излезем от конфузията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Искам да Ви напомня, господин Нихризов, че присъствието на господин Тасев в пленарната зала вече е било гласувано. Това е продължение. (Шум и реплики от ОДС.) Това е продължение на разискванията от миналата седмица.
Но има процедурно предложение господин Тасев да присъства в пленарната зала.
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: И Милен Велчев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: И Милен Велчев, да.
Моля, прегласуваме направеното предложение министърът на финансите и неговият заместник да дойдат в залата. (Шум и реплики.)
Гласували 140 народни представители: за 61, против 50, въздържали се 29.
Такава е волята на Народното събрание.
Продължаваме нашата дискусия по този законопроект. Досега по време на първата дискусия през изминалата седмица са се изказали следните народни представители: господин Жотев като вносител, Атанас Папаризов, господин Божинов, господин Илиевски, Благой Димитров...
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Не съм се изказвал! Записал съм се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вашето име тук ясно е написано. Разбирам, продължаваме с изказванията по следния ред: господин Благой Димитров, госпожа Манева, господин Нихризов.
Продължаваме дискусията.
Съгласно този списък има думата за изказване господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Господин председателю, цялата парламентарна група има 25 минути с четирима оратори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие имате пет минути.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: В този смисъл аз Ви предлагам да продължим дискусията след почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате тези минути, аз не споря.
Ще изслушам Вашето изказване и след това ще дам почивката.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, първо, аз съм изненадан, че не допуснахте господин Стамен Тасев в залата и че не желаете министърът на финансите да бъде поканен и да слуша в залата един толкова важен дебат по толкова важен законопроект като този за акцизите.
Пред нас са два законопроекта. Искам да се спра с няколко думи и на двата.
Първо, по отношение законопроекта на Министерския съвет. Миналия път на дискусията тук бяха казани неща, свързани с акцизите на цигарите.
Аз съм изненадан от това, че практически вие давате възможност при отрицателно търговско салдо на пазара да влизат с по-голяма възможност експортни цигари, отколкото български или по-точно – експортните цигари да имат по-голяма пазарна възможност, отколкото евтините български цигари. Това за мен е един много сериозен парадокс, на който не мога да намеря отговор, уважаеми колеги. Още веднъж казвам: при отрицателно търговско салдо и при един толкова важен продукт за българската икономика, за който миналата седмица също водихме разговор – по отношение на приватизацията на “Булгартабак”.
Още един път ще кажа, съжалявам, че господин Тасев го няма. Изхождам от дефиницията за акцизи. Защо се налагат акцизи? Започвам да си мисля, че вероятно изпълнителната власт, Министерството на финансите и мнозинството не излиза от тази дефиниция. На първо място, акцизите освен да пълнят фиска, представляват една надстройка по отношение на потреблението. Те представляват надстройка по отношение потреблението на експортните и на българските стоки. Не знам дали има парламент в света, който да удря собствените си производители, освен 39-ия състав на Народното събрание на България! Изключително съм изненадан. Не чувам и не виждам аргументи по отношение завишаването акциза на българските цигари.
Искам да отбележа и втория смисъл за въвеждането на акцизите освен тази надстройка, за която говорих по отношение на потреблението. Чувам от заместник-министъра на финансите господин Тасев, че това завишаване на акциза на евтините цигари нямало да се отрази по отношение на фиска. Защо тогава се вдига акцизът, ако практически няма някакви корпоративни интереси на лица, свързани с висшите етажи на изпълнителната власт? Другата логика е такава: някой иска практически да поощрява вноса на скъпите цигари.
Наскоро господин Герджиков излезе с изявление в пресата и заяви, че в стола на Народното събрание има цигари без бандерол – забележете! Какъв е смисълът на увеличаването на акциза на евтините български цигари, при условие, че включително в бюфета на Народното събрание се продават кутии цигари без бандерол! Тоест, изпълнителната власт първо, не си свършва работата по отношение контрола върху акцизните стоки, по отношение на цигарите, а оттук нататък увеличава и акцизите. Това, освен че е алогично, и второ, според мен по-важното, ни насочва мисълта към корпоративни интереси.
Предложението на колегите от нашата Парламентарна група на Обединените демократични сили – господин Жотев, господин Нихризов, господин Мазнев и господин Иванов, са във връзка с пропан-бутана. И тук искам да обърна внимание на другия смисъл на дефиницията за акциз. Той обикновено се налага над стоки, на потребление на определена малка социална група или социално потребление, свързано със здравето на хората, с екологична защита във връзка с регулаторната функция на държавата.
Аз тук не виждам никакъв сериозен довод нашето предложение за нулева ставка на пропан-бутана да бъде отхвърлено.
Питам – ако това бъде отхвърлено, какво става с производството на газ метан? Произвежда се метан, който не е акцизна стока на базата на Закона за акцизите. Той се произвежда в метан-танкове, отпадъчни продукти, фекални продукти и прочие. В момента има диференциран подход по отношение на две стоки, които имат еднакво значение като енергиен ресурс.
И още нещо – пропан-бутанът практически представлява продукт, който засяга битовите нужди на голяма част от населението, а не на някаква малка социална група или, да речем, ограничена социална група, каквато са пушачите. Аз вече изтъкнах контрапунктовете на това, което не мога да приема по отношение на завишаването на акцизите на цигарите, но тук за пропан-бутана, това за мен е изключително сериозен аргумент, тоест диференциран подход по отношение на метана и пропан-бутана и по отношение на битовото потребление.
Несериозно звучи доводът, че нямало техническа или технологична възможност да се следи продажбата на пропан-бутана за автомобили и пропан-бутана за битови нужди. Аз се сещам за няколко технологични възможности в това отношение, но това практически не е работа на законодателя. Това е работа на изпълнителната власт, така че този довод на Министерството на финансите не е сериозен, според мен.
И още нещо – когато говорим за хармонизацията с европейското законодателство и става дума, да речем, за завишаване на данъци, на акцизи, се говори за хармонизация с европейските директиви, със закони на страни от Европейския съюз. Когато става въпрос за прилагане на нулеви ставки или за намалени ставки, този аргумент се забравя.
Тук беше казано от мои колеги, че можем да минем на някакво компромисно решение – ниска ставка за пропан-бутана както за битови нужди, така и за ползване от транспорта. Ние наскоро, завършвайки искам да кажа, господин председател, имахме заседание на Комисията по транспорт и телекомуникации по отношение на енерегийната ефективност в транспорта. И аз мога да ви кажа, че там нещата бяха поставени практически точно на тази основа – на нулева ставка върху пропан-бутана.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с дискусия по първото четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
Заповядайте, госпожо Манева, имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Моето изказване е свързано с правителственото предложение на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите, в частност акциза за пропан-бутана.
Аз искам категорично да изразя своето несъгласие и своето твърдение, че предложеният от правителството размер на акциза е напълно неприемлив и е в пълно противоречие с изискванията за провеждане на адекватна екологична политика.
За пореден път ние сме свидетели на пълно противоречие между думи и конкретни действия на правителството. Правителството многократно даде изявления, че успешно е приключило преговорите с Европейския съюз, поело е посилни според него ангажименти и сега всички усилия са насочени към изпълнение на тези ангажименти.
За съжаление, в доклада на Европейската комисия от тази година много ясно е подчертано, че точно изпълнението на поетите ангажименти, изпълнението на законите в областта на екологията е сериозно предизвикателство пред това правителство. Ние днес със Закона за акцизите имаме едно доказателство, че наистина това е предизвикателство. Нещо повече, няма никакво желание поетите ангажименти да се изпълняват, тъй като в областта на чистотата на въздуха са поети огромни ангажименти, огромни задължения, които налагат интегриране на екологичната политика във всички отрасли на общественото производство, в частност много активна политика на Министерството на финансите, прилагането на различни инструменти, включително и на данъчни инструменти. В това отношение акцизите могат да играят сериозна роля за стимулиране на екологосъобразни горива.
Това е практиката в целия Европейски съюз и ако ние не разбираме сами какво трябва да се прави в това отношение, трябва поне да погледнем каква е практиката в Европейския съюз и да се убедим, че навсякъде Министерството на финансите е органът, който е сериозен партньор на съответните институции, провеждащи екологичната политика, защото още веднъж подчертавам, че данъчните инструменти са изключително ефективни в това отношение и специално екологосъобразните горива са предмет на сериозно икономическо стимулиране.
В случая с този изключително неприемлив акциз правителството фактически се отказва от провеждане на ефективна екологична политика, отказва се от изпълнение на поетите ангажименти. Нещо повече, съвсем откровено то толерира производителите на течни горива. Това е абсолютно неприемливо и аз се надявам, че вие всички ще си спомните какво се е твърдяло в тази зала по отношение на ангажиментите в областта на околната среда и няма да допуснете да гласувате за един акциз, който е контрапродуктивен в тази насока.
Затова аз ви предлагам много внимателно да прочетете нашите предложения – предложенията на господин Петър Жотев и колегите от нашата парламентарна група и да подкрепите акциза, който ние предлагаме. Това, макар че не е окончателно и глобално решение, това е една много сериозна стъпка към изпълнение на ангажиментите ни, поети пред Европейския съюз. Ако подкрепите размера на акциза, който предлага правителството, това ще бъде едно сериозно отстъпление от заявената екологична политика и няма да закъснее, убедена съм в това, критиката, включително и на европейските контролни органи, защото едно е да затвориш Глава двадесет и втора, а друго е да настроиш политиката на правителството към изпълнение на поетите ангажименти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Господин Нихризов, заповядайте, имате думата за изказване.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
За съжаление, дебатът по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за акцизите така се разкъса във времето, че е трудно да се хване общата нишка на желанието, което имат съответните вносители. Затова аз ще взема отношение по двата законопроекта.
Пред нас е законопроект на правителството и законопроект на Обединените демократични сили – Демократи за силна България и БСДП. И двата проекта са върху един и същи закон – Закона за акцизите, но третират коренно различна материя от коренно различни позиции.
Нека да видим какво се казва в правителствения законопроект. Той, естествено се занимава с въпроса за акциза на спиртните напитки и най-вече с въпроса за акциза на цигарите. Доста думи чухме от трибуната в защита на това, че тези изменения са необходими, плюс това засягат продукти, които са вредни за хората. (Шум и реплики в залата.)
Уважаема госпожо председател, моля Ви да направите забележка, тъй като в момента не съм вземал думата по този въпрос с изключение на реплика. Моля!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дори и да сте вземали думата, това е право на вашата парламентарна група – да правите изказвания в рамките на определеното ви време. Вие можете да използвате и цялото време на парламентарната си група. Не виждам за какво да правя забележка.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Уважаема госпожо председател, в законопроекта, внесен от Министерския съвет, се вдига акцизът на цигарите и то по точно такъв начин, че скъпите днес цигари, които обикновено са вносно производство, получават по-ниска цена за сметка на цигарите, които са в момента най-употребявани, с ниска цена и са преди всичко българско производство и естествено тяхната пазарна цена се завишава.
Какво се получава на практика? На практика се получава фактът, че българинът трябва да се преориентира към един тип тютюневи изделия, които са вносни, а не са наше родно производство. Дали това пък не е свързано до голяма степен с приватизацията на "Булгартабак", с проблемите, които бяха създадени и които доведоха работници от фирмите на "Булгартабак" пред парламента, защото тогава се чуха гласове, че при единствения в момента кандидат за купувач има възможност да се направят съответните реверанси. Ето един законопроект, в който може би се прави подобна стъпка, която унищожава част от българското производство.
Аз ще припомня и още един дебат – дебата, когато ставаше въпрос за затваряне на глави при преговорите с Европейския съюз. Тогава от тази трибуна господин Жотев попита защо отлагателните срокове, които други страни си извоюваха за постепенното повишаване и достигане на акцизните нива в Европейския съюз, от нашето правителство не бяха постигнати. Ние приехме всичко с аплодисменти. Ние считахме, че ако бързаме по пътеката, ще бъдем първенци и в качеството. Оказа се обратното. Оказа се, че други страни дават по-големи възможности както на своите потребители, така и на хората, които живеят в тези страни. Не е нужно да се разхождаме далеч по Европа. Достатъчно е да надзърнем в съседката Гърция. Ето това в момента е резултатът от една неясна, от една прикрита политика, която се водеше в процеса на преговори и затваряне на глави при преговорите с Европейския съюз.
Сега да обърнем другата страница – законопроекта, който се предлага от господин Жотев и група народни представители, сред които съм и аз. Там се третира въпросът за цената на пропан-бутана.
От тази трибуна, за съжаление, отсъстващият в момента заместник-министър Тасев каза две неща и не можа да ги потвърди по никакъв начин.

На първо място той каза, че бутилките, в които се слагал пропан-бутанът като моторно гориво, приличали едно към едно с тези, които са били за битови цели. Дори хората, притежаващи обикновена печка с газово гориво знаят, че това не е вярно, но господин Тасев продължаваше да го твърди. Междупрочем, той каза и верни неща – каза за цигари, които се продават без бандерол в Народното събрание. Можете да ги видите в бюфета. Но сред неверните неща, които каза са също, че Директивата за горивата била изменена в последния момент. Той не можа да я посочи, но виждате ли, минималната ставка, която прилага България в рамките на 340 лв. била по-ниска дори от минималната ставка в Европейския съюз.
Аз не зная коя е тази директива, за която се говореше. Господин Тасев така и не я показа, но зная, че има една Генерална директива за преструктуриране на обществената рамка и облагане на енергийните продукти и електричеството, по която ние сме задминали по ниво на акциза минималната ставка в Европейския съюз даже за 2010 г.! Ако господин Тасев предложеше документите аз съгласен да се извиня за това, че не съм успял да видя последните изменения, но такива очевидно май че няма, след като не бяха представени нито в комисията, нито в тази парламентарна зала.
Следващият важен момент е, че посредством акцизните ставки определени хора искат да преструктурират пазара на течните горива и трябва да ви кажа, че ако миналата година имаше протести на разпространителите на газ пропан-бутан и насрещни протести на разпространителите на светли горива, то те бяха насочени именно за корпоративен натиск върху това как да се преструктурира пазарът. Очевидно тези, които продават бензин и нафта победиха и успяха да задържат цените така че тяхната стока да се харчи.
Госпожа Манева достатъчно добре обясни за екологичните ефекти, но кой тук се интересува от екологичните ефекти, когато една или друга корпорация, един или друг интерес може да бъде запазен именно посредством акцизните ставки.
Следващият момент – в нашето предложение има нулева акцизна ставка за пропан-бутана тогава, когато се употребява за битови цели.
Ще припомня, че при протестите миналата година господин Велчев заяви: Ние ще решим този проблем като следващата година поставим диференцирани ставки в зависимост от начина на потребление на горивата. И той го каза ясно. Това беше чуто от цяла България. Само че сега след като измина една година този срок се прехвърля отново в следващата година. Къде са трудностите?
Трудностите имали технически характер, но никой не разбра по какъв начин те могат да бъдат преодолени. Работа на изпълнителната власт е да реши тези технически трудности, иначе неоправдано е една домакиня да плаща все едно че кара лека кола с газова бутилка, а тя да я употребява за битови цели. Така е по Европа. Тук нищо не може да кажете, че виждате ли, ние сме първопроходци или хора, които разриват пъртина в неорана местност. Ние просто трябва да направим крачката, която е направила Европа, само че този процес се отлага във времето и се прехвърля за следващи периоди. Защо се прехвърля?
Това се прехвърля именно поради факта, че в България по този начин се структурира един много важен пазар, един пазар, в който печалбите може би са на първо място сред фирмите в нашата икономика. И когато ти държиш в ръцете си лоста много е лесно оттам нататък да задвижиш машината в една или друга посока. Само че дали това е изгодно за българските граждани, дали това е изгодно за условията, при които ние опазваме природната среда, е отделен въпрос.
Уважаеми дами и господа народни представители, ние имаме два законопроекта. Остава питането в каква посока ще насочим нашите усилия. И аз твърдя, че ако ги насочим в подкрепа на правителствения законопроект, ние за пореден път ще направим реверанс към онези, които искат да ликвидират българската икономика. Ако ги насочим в подкрепа на законопроекта на господин Жотев и моите колеги от ОДС – Демократи за силна България и БСДП, то при всички случаи ще спечелят хората, обикновените потребители на пропан-бутан, хората, които имат най-ниски доходи.
Затова аз ви призовавам да подкрепите законопроекта на ОДС за изменение на акциза на пропан-бутана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Нихризов.
За процедурно предложение думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, процедурното ми предложение е да предложите за гласуване от Народното събрание да задължи министъра на финансите да се яви на това заседание и да даде отговори на въпросите, които звучат в изказванията на поредица от народни представители на това вече трето заседание, както каза господин Нихризов. Ние дискутираме този законопроект вече на трето заседание.
Въпросите, които бяха поставени и от него, и от преждеговорившите, включително и от нашата парламентарна група – от господин Папаризов и други народни представители, са във връзка с акциза на цигарите, свързан очевидно с приватизационната сделка за “Булгартабак” и що се отнася до акциза за горивата – това, за което говори господин Нихризов.
Ясно е, че формулировката за покана на едни или други министри, в частност на министъра на финансите остава без резултат. И аз се обръщам към всички народни представители, преди всичко към мнозинството: ако вие действително искате да защитите с аргументи законопроекта, внесен от Министерския съвет, гласувайте за това да бъде задължен министъра на финансите да дойде и да участва в това заседание и да даде аргументите на правителството за предложенията, които са направени.
Имайки предвид, че ако гласувате “против” – ви моля да обърнете внимание на това, което ще кажа, включително и един уважаван народен представител като господин Димитров – председател на Комисията по икономическа политика, господин Ламбовски, който в момента разговаря с него - ако вие гласувате против това министърът на финансите да бъде задължен да дойде, вие признавате, че в този законопроект, внесен от Министерския съвет се защитават корпоративни интереси. Гласувайте “за”, за да не изпаднете в тази ситуация.
Предлагам да бъде задължен министърът по силата на чл. 83, ал. 2 на Конституцията. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За съжаление, в момента не мога да проверя дали подобно процедурно предложение е било подлагано на гласуване или не. (Реплики.)
Има предложение пленарната зала да задължи министъра на финансите да се яви в Народното събрание и да участва в заседанието. (Шум и реплики в залата.)
Действително, правили сме такива гласувания и това не е прецедент.
Моля, гласуваме това процедурно предложение като вероятно предишно подобно процедурно предложение е било изискване председателят на Народното събрание да покани министърът. Това са различни форми.
Моля, гласувайте.
Гласували 184 народни представители: за 95, против 45, въздържали се 44.
Процедурното предложение се приема.
Имате думата за предложение за прегласуване, госпожо Радева. (Шум и реплики в залата.)
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Действително правя обратно процедурно предложение. Смятам, че няма никаква необходимост да бъде задължаван министърът да идва в пленарната зала. Министърът и министерството много ясно изразиха своето виждане и своята защита на законопроекта на Министерския съвет.
Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има предложение за прегласуване на процедурното предложение, направено от господин Пирински.
Моля, гласувайте.
Гласували 213 народни представители: за 113, против 68, въздържали се 32.
Процедурното предложение се приема.
Моля да се обадите и да поканите министъра на финансите да дойде, тъй като пленарната зала вече го задължава.
Имате думата за процедурно предложение, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
От името на Парламентарната група на Обединените демократични сили искаме да обявите 15-минутна почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам 15-минутна почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Министър Велчев е уведомен и пътува към събранието.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Колко време ще пътува?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания.
Заповядайте за изказване, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, разглеждаме един изключително важен законопроект и аз много се учудвам защо представители на парламентарното мнозинство не вземат отношение. Това е законопроект, който касае почти всички български граждани. По отношение на правителствения законопроект недопустимо и скандално е български Министерски съвет да предлага акцизна схема, която ощетява български марки цигари и стимулира потреблението на вносни цигари.
Уважаеми колеги, ние все пак сме български народни представители и нека много внимателно да вникнем в това, което ни предлага Министерският съвет. Не би трябвало да допуснем доунищожаването на българското производство цигари. С този законопроект, ако това бъде прието, точно това ще стане. Преди няколко дни надълго и нашироко дискутирахме проблемите на “Булгартабак”. Аз се чудя защо колегите от Движението за права и свободи не вземат отношение.
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Ние вече взехме отношение.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Теб те нямаше, колега.
ИВАН ИВАНОВ: Отношението ще бъде ясно, когато дойде време за гласуване. Това е отношението – или го подкрепяте, или не го подкрепяте. Това е отношението, уважаеми колеги. Със своето мълчание вие се превръщате в съучастници на този процес. Заради това Парламентарната група на Съюза на демократичните сили ще гласува категорично “против” този законопроект на Министерския съвет.
Що се отнася до законопроекта на колегите от Обединените демократични сили, аз смятам, че има много голяма логика в това да се стимулира битовото потребление на природен газ. В много населени места има прокарана такава мрежа. Защо да не дадем възможност на българските граждани, които имат възможност, да газифицират своите домове? Европейска практика е това потребление в цяла Европа да се стимулира. Ние правим точно обратното. Нека да си признаем, че беше абсолютна грешка въвеждането на този акциз от 1 януари 2004 г. Заради това ние ще подкрепим нашите колеги и ще подкрепим законопроекта на колегите от Обединените демократични сили на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Процедурно предложение – заповядайте.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, в страната наистина цари истерия, защото вчера и в пресата, и по другите средства за масова информация излезе информация, че в България има радиационно замърсяване. Най-малкото аз съм излязъл тук да говоря, че това нещо съществува, но Ви предлагам, госпожо председател, министърът на околната среда и министърът на енергетиката във възможно най-кратък срок да се явят тук – в Народното събрание наистина да обяснят за какво става дума, защото масово и в Благоевградско, и в други места аптеките се затварят, изкупува се масово йод. Така че нека населението да се успокои. Ето защо е това мое процедурно предложение: поканете ги тук, за да дадат информация по този случай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да се направи необходимото да бъдат поканени.
Желаещи за изказване по Закона за акцизите? Няма желаещи.
Моля народните представители да влязат в залата.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС, от място): Ние искаме министъра да слушаме, а не народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имаше предложение, направено е.
Още изказвания има ли?
Заповядайте, господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, в дебата, който се проведе в петък относно питането на народния представител Ангел Найденов за провалената приватизация на “Булгартабак”, ние изразихме становище и по въпроса, свързан с този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
На стр. 2 към законопроекта е отразен § 3 на тарифата, където за цигарите родно производство се увеличава от 0,04 лв. за къс на 0,0125. Тоест изчисленията показват, че за един къс цигари, тоест за една кутия, средно се увеличава с 0,40 лв. За тези, които са от внос, се намалява с 0,90 лв. за кутия. Няма друга логика освен това, че се изместват от пазара цигарите българско производство и се отваря ниша за скъпите цигари с по-ниска цена, разбира се, вече и ориентиране на българските потребители към този вид стока. Това е и нашата позиция, че ние няма да подкрепим този законопроект и няма логично обяснение в мотивите, които са приложени към това предложение, че той е в съответствие с директивите на Европейския съюз. Какви са тези директиви? Ще бъда доволен аз лично, ако министърът обясни какво представляват тези директиви. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Юруков.
Други желаещи за изказване? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, с вносител Министерски съвет. (Реплика от народния представител Румен Овчаров.) Вече гласуваме, няма процедура.
Защо преди това не поискахте процедура? Защо след като обявих гласуване поискахте процедура, господин Овчаров?
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Аз не съм телепат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не е знаел господин Овчаров какво съм щяла да започна да говоря. Заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател, но не би следвало да мислите, че имаме чак до такава степен телепатични способности, за да предскажем за какво точно Вие ще започнете да говорите.
Моето процедурно предложение е следното: ние преди малко дадохме почивка от около половин час, за да може господин министърът да дойде в залата. Той изглежда не успя да се справи - за това време да дойде, затова Ви предлагам: преди да дойде господин министърът и да отговори на народните представители каква е философията, която сме заложили в тези изменения на Закона за акцизите…
НИНА РАДЕВА (НДСВ, от място): Няма връзка с идването на министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурата, господин Овчаров – продължавайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Процедурата ми е да отложим гласуването по законопроекта до пристигането на министър Велчев в пленарна зала и до чуването на мненията на народните представители от самия него и неговите обяснения по тези въпроси, които бяха поставени тук в залата. Процедурата ми е да се отложи гласуването на законопроекта на първо четене до идването на министър Велчев в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Отлагане на гласуването по законопроекта до идване на министър Велчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 200 народни представители: за 98, против 95, въздържали се 7.
Процедурното предложение не се приема.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Странно е с процедури да решаваме конституционен въпрос – за присъствието на министъра и за неговото конституционно задължение да присъства и да отговори на поставените му въпроси.
Моля Ви освен това да изчакате 30 секунди, колкото е срокът за гласуване, или да поканите народните представители, защото се оказа, че един толкова важен въпрос се решава с процедура на полупразна зала, та пак да ни пишат после по вестниците.
Моля за прегласуване с цялата важност на въпроса, защото въпросът не е за физическото присъствие на министъра. Въпросът е за позицията на правителството по Закона за акцизите и по всичко това, което ще произтече от този закон за отделните български граждани. Това е същината на въпроса, а не дали физически едно или друго лице, днес пребиваващо в качеството си на министър, присъства в някакво помещение, каквото представлява залата на Народното събрание. От мнозинството се прави вулгаризация на въпроса. Ние не искаме присъствието му защото ни е симпатичен, драг, мил, а защото той ще бъде говорителят на правителството и ясно ще артикулира публично пред народното представителство политиката на правителството, която се прокарва с този законопроект.
Моля да прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има предложение за прегласуване на процедурното предложение, направено от господин Овчаров. Залата е задължила министър Велчев да участва в дискусията. Той пътува насам. В провинцията е.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Как в провинцията?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Такава е моята информация. Пътува към Народното събрание.
Има процедурно предложение. Моля, гласувайте го.
Гласували 213 народни представители: за 109, против 96, въздържали се 8.
Процедурното предложение се приема.
Господин Цеков, какво процедурно предложение ще направите – с какво да продължим дотогава?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, тъй като очевидно се налага да изчакаме по решение на залата да пристигне министър Велчев, а това той не може да направи на секундата, нека докато чакаме господин Велчев да пристигне, да преминем към следващата точка от дневния ред – Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. (Силен шум в блока на ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение да преминем към Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 199 народни представители: за 106, против 83, въздържали се 10.
Процедурното предложение се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Правя процедурно предложение за прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение за прегласуване на предложението за преминаване към Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност.
Моля, гласувайте.
Гласували 216 народни представители: за 121, против 90, въздържали се 5.
Предложението се приема.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Госпожо Радева, моля да представите доклада на комисията.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“З А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за данък върху
добавената стойност

§ 1. В чл. 6 ал. 2 се отменя.”
Комисията подкрепя предложението за наименованието на закона и за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата. Струва ми се, че тук няма спор. Желаещи? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на закона и подкрепеното от комисията предложение за § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 121, против 6, въздържали се 2.
Тези предложения са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Господин председател, позволете ми да направя процедурното предложение в залата да бъдат допуснати господин Стамен Тасев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова – директор в Дирекция “Стратегия и данъчна политика”, господин Николай Попов – главен данъчен директор и госпожа Калина Златанова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата.
Гласували 119 народни представители: за 108, против 11, въздържали се няма.
Предложението се приема. Поканете уважаемите дами и господа в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 2. Създава се чл. 6а:
Липса на доставка в случаи на преобразуване
на търговски дружества, прехвърляне на предприятие и
извършване на непарични вноски

Чл. 6а. (1) Не е доставка по смисъла на този закон прехвърлянето на собственост или ограничени вещни права върху стоки или извършването на услуги в резултат на:
1. преобразуване на търговски дружества по реда на Глава шестнадесета от Търговския закон;
2. прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон;
3. извършване на непарична вноска в търговско дружество.
(2) В случаите по ал. 1 лицето, което получава стоките и услугите, става правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правата по чл. 68 и 70 и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит по чл. 81 и 82.
(3) Алинея 2 се прилага и в случаите, когато стоките и услугите са придобити по наследство или по завет от данъчно задължено по този закон лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви.
Господин председателю, при първо четене на законопроекта основно внимание беше отделено на въпроса за ставката – за нейното намаляване като единна ставка от 20 на 18 на сто, за диференциацията, и сравнително по-малко внимание беше от делено на параграфите, които в момента гласуваме - § 1 и § 2. С § 1, господин председателю, заедно със заглавието ние гласувахме да отпадне ал. 2 на чл. 6, тоест да не се третират като доставки по смисъла на Закона за ДДС прехвърлянето на предприятие по чл. 15 от Търговския закон. Това като отпадане да речем има едно общо основание – самите прехвърляния да бъдат облекчени, да е по-голяма гъвкавостта на подобни операции, но с предлагания сега § 2, по силата на който се създава цял нов чл. 6а, изключването от облагането с ДДС се разпростира върху доста широк кръг от различни видове доставки и операции, включително започвайки отзад напред, господин председателю, се разпростира режимът на ал. 2 и в случаите, когато стоките и услугите са придобити по наследство или по завет от данъчно задължено по този закон лице.


Аз лично ще гласувам “въздържал се”, господин председателю, защото както този текст, така и предходните за мен са недостатъчно изяснени, най-малкото, и недостатъчно мотивирани в пленарна зала и на първо четене. Но бих се обърнал към Вас, и като специалист, с предложението дали не считате за по-уместно да бъде отложено гласуването по § 2 до една по-детайлна и внимателна преценка на самия текст и неговите последици, съвместно с колеги от Правната комисия. Така че без да правя формално процедурно предложение за отлагане на гласуването, оставям на Вашата преценка дали считате за уместно подобно нещо, но предлагам на пленарната зала да не приема леко и механично гласуване “за”. Повтарям – аз ще се въздържа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Аз също имам резерви от гледна точка на юридическата формулировка. За пореден път констатирам, че тези, които правят данъчните закони имат твърде слаба юридическа подготовка, но тук в момента темата е друга.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за § 2, подкрепено от комисията. Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 92, против 16, въздържали се 27.
Този параграф се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на народния представител Стефан Данаилов за нов параграф:
“§ ... В чл. 14, ал. 1, т. 9 да се добави текстът:
“предоставянето на услуги, пряко необходими за филмопроизводствената дейност на територията на страната, ако получател е чуждестранно лице, което няма обект на територията на страната.”
“§ ... В чл. 20, т. 20 да се добави нов текст:
“под пряко необходими за филмопроизводствената дейност се включват следните услуги и техника: предоставяне на снимачна техника, предоставяне на реквизит, оръжие и пиротехника, строеж на декори, лабораторна обработка, телекино трансфер.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефан Данаилов за нови два параграфа, които не са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 33, против 85, въздържали се 24.
Законопроектите не се приемат.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Предложение на комисията за нов параграф, който става § 3:
“§ 3. В чл. 20 се създава т. 25:
“25. “нови автомобили” са автомобилите, за които едновременно са налице следните условия:
а) изтекли са не повече от шест месеца от датата на първата им регистрация (включително в чужбина);
б) изминали са не повече от 6000 км.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Нихризов, имате думата по този § 3.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това е параграф, който се появява без да е присъствал в първоначалните проекти, които бяха гласувани на първо четене. Трябва да припомня, че не всички законопроекти на първо четене бяха приети и част от идеите, предложени от наши колеги, по принцип, не влизаха в обобщения законопроект. Така че тук комисията просто прави една забежка, дори без предложение на народен представител, решава да направи едно определение. Това определение обаче има много интересно съдържание. Казва, че едновременно трябва да са налице следните условия: тези автомобили да са на не повече от шест месеца от датата на първата регистрация, включително и в чужбина. Да приемем, че може да се намери такъв документ.
Но за следващата втора точка: “изминали са не повече от 6000 км” всеки в тази зала, който е купувал кола, знае отлично, че километрите, които са на километража, могат да бъдат манипулирани по един или друг начин. Така че едновременното условие, което се въвежда, очевидно не цели една точна формулировка – що е то нов автомобил.
Вторият момент, който искам да засегна, тъй като в момента нямам точно този текст от закона, е, да припомня, че имаше доста голяма борба между вносителите на употребявани автомобили и хората, които бяха дистрибутори на нови автомобили. Не съм против това българинът да кара нови автомобили, не дай Боже, такава мисъл. Но въпросът е, че ние живеем в общество, където все още хората нямат достатъчно възможности да се сдобият с нови автомобили.
Вярно е, че ние трябва да мислим и за екологичните проблеми, за да не станем стара гробница на Европа и на света. Но в случая “подпъхването” на този параграф, уж като едно определение, в което има заложени твърде спорни елементи на оценка, ми се струва твърде неподходящо за дадения дебат.
Уважаеми дами и господа от мнозинството! Аз зная, че всичко може да бъде гласувано, още повече и предложенията на комисията, които са направени. Но нека, когато работим по един законопроект, приет на базата на няколко идеи, не вкарваме и някакви допълнителни неща вътре, за които нито залата е гласувала на първо четене, нито е ясно дали те се отнасят пряко към предвидените изменения в материята.
Затова първото ми предложение е този § 3 да отпадне. Второто ми предложение е, ако не отпадне § 3, то буква “б” да отпадне и думичката “едновременно”, което предвижда “а” и “б” като условия в това определение да вървят съвместно. Така че имам две процедурни предложения и се извинявам, че ги правя в залата по този начин, но до момента, в който не ми беше даден обобщеният законопроект с предложенията на комисията, аз нямах никаква информация нито готовност да дам едно по-точно или едно по-различно определение на третираната в случая материя. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви.
Господин Нихризов така се увлече в законотворчество, че започна да коригира и европейските директиви. Определението не е подпъхнато. То е включено по изричното искане на Комисията по бюджет и финанси, която държеше вносителят да даде легално определение на това какво е “нови автомобили” и именно, за да се предпази от субективно творчество във връзка с определението.
Това определение е включено тук, защото юристите прецениха, че това е неговото правилно систематично място и то е във връзка с предложение на народни представители по § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това беше реплика. Втора реплика няма. За дуплика – заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Радева! Аз благодаря за ценната информация, която ми дадохте, че Комисията по бюджет и финанси в българския парламент пише европейските директиви.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Прилага ги, не ги пише.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Разбирам, че в момента ние сме във водещи позиции спрямо Европа, с което можем да се гордеем. В случая определението, което искате да направите в дадения законопроект, поне трябва да признаете, че не е внесено по начина, по който е необходимо. И аз се питам – след като толкова Министерският съвет е искал да съобрази съответния закон с европейските директиви, както би трябвало да бъде, защо той в края на краищата не е направил това предложение? Сега вече ми стана ясно, че Министерският съвет не може да пише европейските директиви, но Комисията по бюджет и финанси, начело с госпожа Радева, може да прави тези замени.
И аз съм съгласен, с изключение на едно – да се цитира текстът на европейската директива, и ако той действително отговаряше на този текст, който предлага комисията, начело с госпожа Радева, аз съм готов да оттегля двете си процедурни предложения – да отпадне точка “б” и да отпадне съответното определение, тъй като това ще отговаря на интересите на страната.
В противен случай, аз поддържам предложението си, и смятам, че то е нормално да се гласува.
Що се отнася до творчеството, госпожо Радева, всеки народен представител в България има право да внася законопроекти и никой не може да се сърди за това дали той е внесъл едно или друго предложение. Още повече ще ви напомня, че три от законопроектите, внесени от Обединените демократични сили, в които съм участвал и аз не в качеството си на автор, а като съвносител, са приети от пленарната зала, за което благодаря на колегите. Смятам, че трябва заедно да работим, а не по въпроса кой внася едно предложение и за какво го внася, а по-скоро по какъв начин го внася и дали действително то е в интерес на развитието на съответния закон в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Други желаещи да вземат думата има ли? Не виждам. Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на господин Нихризов за отпадане на § 3 – това е първото предложение – за отпадането на целия параграф.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 140 народни представители: за 12, против 96, въздържали се 32.
Не се приема.
Второто предложение на господин Нихризов е за отпадане на буква “б” и за преформулиране с оглед на това, че остава само първото изискване.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на буква “б”.
Гласували 135 народни представители: за 21, против 100, въздържали се 14.
Не се приема.
Сега гласуваме предложеният § 3 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 92, против 9, въздържали се 26.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По следващия параграф има предложение на народните представители Нина Радева, Весела Караиванова, Енчо Малев, Лиляна Кръстева, Мария Ангелиева, Нина Чилова, Теодора Дренска и Христо Механдов, което е оттеглено.
“§ 3. В чл. 29, ал. 2, т. 2 думите “пътен данък” се заличават.”
Комисията подкрепя предложението за § 3, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф за пътния данък, има ли желаещи за изказване? Няма желаещи.
Моля, гласувайте този параграф, както е подкрепен от комисията.
Гласували 147 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 11.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 4. В чл. 41, т. 4 думата “инвалиди” се заменя с “хора с увреждания”.”
Комисията подкрепя предложението за § 4, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф, предполагам, че едва ли ще има желаещи за изказване, които не са съгласни. Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте подкрепения от комисията параграф.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на народния представител Господин Чонков за нов параграф: в чл. 42 т. 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Параграфът е влязъл в сила от 1 януари 2004 г. по решение на Народното събрание и господин Чонков не посочва мотиви за отмяната му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф, има ли желаещи за изказване? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Господин Чонков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 8, против 100, въздържали се 9.
Не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 5 има предложение на народния представител Михаил Миков: в чл. 49, ал. 1 се правят следните промени:
а) създава се нова т. 2 със следното съдържание:
“2. юридически лица с нестопанска цел в обществена полза, когато стоките и услугите са свързани с дейността им;”
б) досегашните точки 2-7 се преномерират съответно 3-8.
Комисията не подкрепя предложението.
Основното предложение в законопроекта на Министерския съвет за § 5 е следното:
“§ 5. В чл. 49, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 2 и 2а думата “(инвалиди)” се заличава.
2. В т. 7 думите “инвалиди, деца с увредено здраве” се заменят с “хора с трайни увреждания, деца с увреждания”.
Комисията подкрепя предложението за § 5, който става § 6 и не подкрепя предложението на господин Миков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Миков, имате думата - защо не Ви подкрепят?

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! Разбра се вече, че моето предложение не се подкрепя, само че ще се радвам много да чуя защо не се подкрепя. Защото става въпрос за стоки – с изключение на акцизните, алкохол и цигари не може, защото имаме лоша практика в това отношение – и на услуги, които се признават за дарение по отношение на юридически лица с нестопанска цел в обществена полза, когато стоките и услугите са свързани с дейността им. Защо това не са дарения и съответно не се третират като дарения, след като ако отворим по-нататък закона, се вижда, че при вноса на стоки за такъв тип сдружение – юридически лица с нестопанска цел в обществена полза, са освободени от данък? Става въпрос за чл. 59. За инат, защото предложението е от опозицията или заради някакви разумни аргументи не се приема формулировката, че дарение е и когато става въпрос за стоки и услуги, които са свързани с дейността на юридически лица в обществена полза? Ако трябва, редакционно може да се допълни, че това са юридически лица, регистрирани в централния регистър, както всъщност е и режимът по чл. 59, където те са освободени при внос от този данък.
Така че аз апелирам народното представителство да приеме, че става въпрос за дарение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
За реплика – заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Ще се опитам съвсем конкретно да кажа какви са мотивите за отхвърляне на предложението. В никакъв случай комисията няма субективно отношение, особено към Ваши предложения, господин Миков. Предложението касае включване към освободените доставки на даренията, извършени в полза на тези лица. А това противоречи на европейското законодателство, където е уредено освобождаването при определени условия на доставките, извършвани от юридически лица с нестопанска цел в обществена полза, а не на доставки, по които тези лица са получатели. Това е основният аргумент и това е причината, заради която е отхвърлено Вашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Миков, ще се възползвате ли от правото на дуплика? Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Аз предлагам не от тях доставките да бъдат освободени, а над тях доставките да бъдат освободени.
ДОКЛАДАЧИК НИНА РАДЕВА: Но те са освободени, Вие сам го казахте.
МИХАИЛ МИКОВ: Но там е освобождаване от данък на стоки от внос, по чл. 59. Тоест какво излиза? Че едно юридическо лице с нестопанска цел, като му дарят от внос нещо, то е освободено от данък. А отказвайки да приемете моя текст, излиза, че това не е хипотеза на внос. По този начин ние не стимулираме дарителството, не стимулираме дейността на юридическите лица с нестопанска цел. В чл. 59 хипотезата е внос на стоки, освободени от данък. Аз предлагам това да се третира като дарение, както е по отношение и на учебни, лечебни, здравни заведения, научни, културни, просветни, социални и други организации на бюджетна издръжка. Това е дарение. Национално представените организации на хората с увреждания – те също са юридически лица с нестопанска цел и са освободени за такива дарения.
Аз предлагам само едно нещо. След като приехме онзи закон за юридическите лица с нестопанска цел, да има еднакъв режим и третиране. Абсурдно е да мислим, че при внос дарението е освободено, а вътре в страната когато някой реши да дари, няма да е дарение по смисъла на чл. 49. Някак си не го разбирам този двоен аршин в отношението към юридическите лица с нестопанска цел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Вероятно от неразбиране, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Вероятно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Дискусията продължава по този текст.
Госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлагам в § 5 в т. 2 да отпадне думата “трайни”. Преди малко ние гласувахме в чл. 41 да се замени “инвалиди” с “хора с увреждания”, което е съвсем естествено, тъй като новата терминология в Закона за хората с увреждания трябва да бъде приложена във всички останали закони и други нормативни актове. Но тук всъщност се прави една качествена промяна – не се заменя думата “инвалиди” с “хора с увреждания”, а се ограничава действието на даренията за хора с трайни увреждания, които съгласно приетия закон са лицата, които имат увреждания над 50 %. Аз смятам, че няма основания да стесняваме освободените дарения само за хора с трайни увреждания. Просто няма логика! Опитах се да намеря аргументи, оказа се, че няма аргументи и предполагам, че това, което е направено, е пропуск.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Правилно.
РОСИЦА ТОТКОВА: Щом и госпожа Радева се съгласява, няма да привеждам повече аргументи, които биха могли да бъдат намерени в изобилие.
Уважаеми колеги, надявам се, че ще подкрепите моето предложение да отпадане думата “трайни”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което не се подкрепя от комисията, но той го защити в пленарната зала.
Моля, гласувайте предложението на господин Миков.
Гласували 161 народни представители: за 73, против 74, въздържали се 4.
Господин Пирински има думата да направи предложение за прегласуване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми господин председателю, Вие споменахте, че може би има известно неразбиране по този текст и се гласува, без да се вникне достатъчно в него.
Член 49 от закона, колеги, определя дарението по два начина – или като характеризира самата стока, или като характеризира получателя. Тук има седем точки. Сред тези точки е и Българският червен кръст, тоест юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза. Предложението на господин Миков е това, което и сега се съдържа в текста, просто да бъде регламентирано в по-обща редакция и да покрива всички юридически лица с нестопанска цел, които получават за своята собствена дейност дарение, както фигурира в неговия текст, в обществена полза. Тук няма нищо, което заплашва публичния интерес, нито е изваден контекстът на действащата норма.
Ето защо, господин председателю, аз моля да подложите на прегласуване и предлагам на народните представители да подкрепим предложението на господин Миков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Уважаеми народни представители, подлагам отново на гласуване това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 57, против 86, въздържали се 16.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Росица Тоткова за отпадане на думата “трайни”, за което стана ясно, че има добре изразено съгласие.
Гласували 173 народни представители: за 150, против 19, въздържали се 4.
Госпожо Тоткова, Вашето предложение е одобрено.
Подлагам на гласуване целия § 5, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 149, против няма, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 6. В чл. 53 думите “20 на сто” се заменят с “18 на сто”.”
Предложение на народните представители Валентин Василев и Иван Иванов – в чл. 53 думите “20 на сто” се заменят с “18 на сто”.”
Комисията не подкрепя предложението за § 6, което е от законопроекта на народния представител Петър Жотев и група народни представители, и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато Народното събрание в пленарната зала прие законопроекта на ОДС - Демократи за силна България и БСДП, начело с господин Жотев, то в този законопроект имаше само две предложения. Едното предложение беше ставката по ДДС от 20 да стане 18 на сто, а второто – срокът за възстановяване на ДДС от три месеца да се намали на два месеца.
В обобщения законопроект, разбира се, присъства нашето предложение. Сега е много интересно какви са били аргументите на Комисията по бюджет и финанси, за да се разграничи от това, което по принцип беше прието в пленарната зала. Защото, ако се приеме това становище на комисията, ще излезе, че законопроектът, предложен от ОДС, изобщо не е бил приет на първо четене. В него не присъстват някакви допълнителни идеи и предложения с изключение на тези, които вече споменах. За това на мен ми се налага да изложа още веднъж съображенията, които имахме.
В страните от Западна Европа, членки на Европейския съюз, преди всичко ставката е в рамките до 18%. В страни, където тя е по-висока, имаме диференцирани ставки за различни типове продукти. Всички тук говорихме, че тази диференцираност на ставките постепенно отпада в страните. Ние трябва да търсим път за приближаване именно към онези, които имат по-ниски ставки. Началната ставка по ДДС, когато този закон беше приет 1994 г., беше 18%. По време на икономическата криза 1996 г. тя беше завишена на 22%. Впоследствие правителството на ОДС я свали на 20%.
Смятаме, че стабилизацията, която има в момента в българската икономика, която ни дава възможност вече да говорим дори за призната от Европа пазарна икономика, може да стимулира и съответните икономически субекти в България с една по-ниска ставка.
От господин министъра на финансите беше казано, че по този начин в бюджета няма да постъпят около 420 млн. лв. Но в същото време ние виждаме, че миналата година приехме бюджет, който в момента има над 1 милиард, в порядъка на около 1 млрд. 200 млн. лв. излишък. Така че какво правим в момента? Ние отново ли ще взимаме пари от бизнеса, за да можем след това да ги преразпределяме? Само една простичка сметка показва, че тези 420 млн. лв. са по-малко от една трета от излишъка, който демонстрираме тази година, и който, ако приемем настоящия бюджет във вида, в който се предлага, ще бъде в същия размер. Тоест догодина може би ще имаме същия излишък.
Смятам, че е дошло времето действително не само да говорим за бизнеса с пожелание, но и да направим реални стъпки в подкрепа на този бизнес при данъчната политика. Още повече, че ДДС е данък, който се плаща от всички потребители. И когато ние направим съответните изменения, ще помогнем на хората в тази страна.
В заключение ще прибавя две думи. Днес се говори твърде много, дори направихме комисия по въпроса за източването на ДДС. Аз питам всички, които искат да запазят ставката на 20%, дали пък не искат да спомогнат на хората, които вече са организирали системата за източване на ДДС, за да могат те да реализират по-големи печалби? Защото една от стъпките в подкрепа на нашето предложение е именно стъпката за намаляване на данък добавена стойност. Така хем ще спрем едно отрицателно явление, доколкото е възможно, хем ще помогнем на хората в тази страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Добре дошъл, казвам на министър Милен Велчев.
Продължаваме дебата по този параграф, който е един от възловите.
Има думата господин Иван Георгиев Иванов.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър на финансите, уважаеми колеги! Това е най-важното предложение, което е направено във връзка със Закона за данък върху добавената стойност. Българският парламент след малко ще реши дали ставката ще остане 20 на сто или така, както предлага Съюзът на демократичните сили, тя ще бъде намалена на 18 на сто.
Вярно е, че данъкът върху добавената стойност е основният стълб в приходната част на бюджета, но също така е вярно, че това парламентарно мнозинство е длъжник към бизнеса, длъжник е към всички български граждани. Що се отнася до общата част на бюджета за 2005 г., така както е предложен от парламентарното мнозинство, спрямо брутния вътрешен продукт се увеличава спрямо 2004 г.
Нашето предложение кореспондира с Директивата на Европейския съюз, където данъкът върху добавената стойност не бива да бъде под 15%, така че ние сме убедени, че българската икономика може да поеме това намаляване. Още повече, че дори и господин Велчев заяви, че тук става въпрос за 420 млн. лв. Дори той вчера заяви, че е изненадан от огромното преизпълнение на приходната част на бюджета, която се очертава да бъде над 10% от приходната част на консолидирания бюджет на Република България. Това намаляване ще стимулира както вътрешното, така и инвестиционното потребление и би трябвало да доведе до намаляване на общото ценово равнище. Това ще даде възможност още веднъж за повишаване на потреблението и за стимулиране на българския бизнес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Предстои да гласуваме по един от най-важните въпроси въобще по промените в данъчното законодателство за следващата година и за самия държавен бюджет. Този въпрос за ставката на данък добавена стойност е безспорно сред най-отговорните решения, които Народното събрание има пред себе си в тази сесия.
На първото гласуване на законопроектите, които бяха представени, господин председателю, не внесохме предложение за намаляване на общата ставка, а предложихме чувствителна диференциация на облагането на онези групи стоки, които са от първа необходимост. Действително, по тези стоки – хранителните стоки, учебни пособия и помагала, произведения на културата, сме дълбоко убедени, че облагането трябва да е най-малкото два пъти по-ниско, отколкото общата ставка и това е сърцевината на нашето предложение.
На първо четене гласувахме “за” предложенията на онези парламентарни групи, които внесоха предложения за намаляване на данъчната ставка от 20 на 18% в общата ставка. Какви бяха нашите съображения?
Поначало и по принцип сме за друго съотношение между преките и косвените данъци, ние сме за по-чувствително пряко облагане и облекчаване на косвеното облагане. Това е позиция на левицата, която тя отстоява не само в България, а която сме се постарали да прокараме и в предложенията по законите за данъците и в тази сесия, що се отнася и до ДДС, до данъка върху доходите за физическите лица, ако щете и позицията ни по данък наследство.
Очаквахме от правителството достатъчно сериозно да представи своите разчети за промените, които биха настъпили от намаляването на тази ставка с 2-процентни пункта между първо и второ четене, тоест, какви са реалните оценки на Министерството на финансите за намаляването на приходите в бюджета. Оказа се, че сметки няма. Повтарям – сметки не ни бяха представени нито в Комисията по бюджет и финанси, нито от другаде, чухме едно заявление, твърдение и от министъра на финансите при представянето на бюджета, че такова намаление означава дупка в бюджета или намаляване на приходната част с 420 млн. лв. Както се оказа, това са тези 2-процентни пункта, които са 10% от 20-те процента ставка, наложени върху отчетения приход от 4 млрд. 200 млн. ДДС. Като изчислите на 10%, оказват се 420 млн. Нито се коментира и отчита, че имаме друга цена на петрола, която очевидно ще действа и за догодина и която ще доведе и до друг приход на ДДС, нито се отчита, че има един или друг ръст на икономиката въобще и навярно ще бъдат генерирани допълнителни приходи и т.н. Може да се възрази, че става дума за сравнение на съпоставима основа, но аз продължавам да твърдя, че просто така аритметично не може да се даде такъв отговор, още повече, че съм смутен от мобилността и флуидността на основни показатели, с които оперира бюджетът, докладът за бюджета и макрорамката. На нас ни беше представена макрорамка с 5,6% очакван ръст тази година и 5,3% за 2005 г., което само по себе си обезсмисля мотото на бюджета “Бюджет на ускорения растеж”, тъй като не може да има ускорен растеж, като пада темпът. Разбира се, след това министърът говори за 5-5,5 и т.н.
За гласуването по този текст на второ четене. Винаги сме подчертавали, господин председател, че не сме склонни да се държим като опозиция, която просто заради опозиционността гласува против правителството. В случая считаме, че при една такава неизяснена ситуация с последиците за бюджета от едно такова намаляване на данък добавена стойност, не можем да подкрепим предложение за намаляването му просто така, без да сме наясно какво произтича от това. Ето защо се въздържах в Комисията по бюджет и финанси, а не гласувах в полза на тези намаления, така ще гласувам и сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Заповядайте, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Предложението, което обсъждаме, е да се намали ставката ДДС от 20 на 18%. Тъй като говорим за различни видове политики – леви, десни, либерални в нашия парламент и отправяме такива послания към хората, изказването ми е продиктувано от това, което господин Пирински и колеги от дясното политическо пространство направиха.
Уважаеми колеги, виждате, че за тази година преизпълнението на бюджетните приходи достига почти милиард или го надхвърля. За следващата година в първите шест месеца също са заложени някъде повече от около 350 млн. в държавния бюджет. Не зная как можем да се разбираме вече по отношение на това що е цена и какво се включва в нея. Тя е пазарно понятие, разбира се. Явно е, че България е призната за държава с пазарна икономика, разбира се, не действаща както в Европейския съюз, но основните елементи на пазарната икономика ги има. Вярно е, че ДДС, което слагаме върху една стока, която и да е тя, върху която и да е услуга, повишава цената й.
Икономическите дискусии, които колегите представиха тук, показаха, че цената на стоката или услугата я покачваме, в резултат на което падат оборотите в държавата. Всеки един от вас е наясно и за всеки търговец е ясно, че всъщност не основно високата цена е тази, която ще доведе до икономическия растеж, а покачването на оборотите. Виждаме, че има възможност за два варианта в бюджета на държавата: или ДДС-то от 20% да падне на 18 за всички стоки, или, ако провеждаме политика, насочена така както е казано и в българската Конституция – защита на здравето на хората, защита на децата и редица други дейности, изброени в Конституцията, трябва да отидем на диференцирана ставка. На първо четене в тази пленарна зала беше прието предложението за намаляване общо на данъка добавена стойност на 18%. В същото време ни се представя концепция на Европейския съюз, че, видите ли, нямаме право на намаляване или пък на диференцирани ставки.
Уважаеми колеги, ние сме затворили главите, обаче имаме преходен период до 2007 г., януари месец, в който ако не дадем глътка въздух за социална политика в България, за развитие на бизнеса, след това ще ни бъде много трудно да се въведе намаляване на данък върху добавената стойност.
Още повече, че независимо от всички политически стратегии, които са представени в пленарната зала, има нещо, което е сбъркано с политиката и с Конституцията ни. Има предложение и в момента действа 7-процентовата ставка върху туризма, колеги! Туризмът приоритетът на българската държава ли е?
Затова ви моля, подкрепете това становище, което беше изложено – от 20 на 18%. Или да се обединим и да отложим този текст и да отидем на диференцирана ставка. Виждате, че от различни парламентарни групи, включително има и гласове от самото мнозинство, които предлагат също диференцираната ставка, дори и за лекарствата, колеги.
От името на нашата парламентарна група в такъв случай ние ще подкрепим да се намали ставката от 20 на 18%. Предполагам, че и другите колеги, ще го подкрепят. Ако искате обаче в залата да имаме консенсус по проблема данъчни приходи и най-важния – ДДС, трябва наистина да приемем някои неща, които се говореха и в лявата, и в дясната опозиция, а защо не тогава и от либералното пространство, което ще се съобразява с дясното и лявото? Много добре го приемете, това е приходната част. Имаме достатъчно излишъци, заложени в бюджета за следващата година – 350 милиона лева. Не е вярна констатацията на министъра на финансите, че за 420 милиона щяла да зейне дупка в бюджета ни. Това просто не е вярно! Това са само счетоводни сметки, а не е въпрос на нашата икономика, която се развива.
Така че ние ще подкрепим по принцип предложението, което беше направено – за намаляване на данък добавена стойност от 20 на 18%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Господин Стойчо Кацаров иска думата. Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Не смятах да участвам в тази дискусия, но взимам думата, слушайки господин Пирински, който завърши с това, че няма да подкрепи намалението на ДДС, защото не знае какъв е ефектът от него. Взех думата, за да му кажа какъв ще бъде ефектът от намаляването на ДДС.
Ефектът от намаляването на ДДС, господин Пирински, означава, на първо място, намаляване на цените на потребителските стоки и услуги. Така че, когато гласувате против намаляването на ДДС, Вие ще гласувате против намаляването на цените на потребителските стоки и услуги. Ще гласувате против намаляването на хляба, на млякото, на лекарствата, на всички тези неща.
Друг ефект от намаляването на данък добавена стойност е увеличаването на оборота в икономиката. Друг ефект е намаляването на средствата, които фирмите държат по ДДС сметките си, чакайки данъчната администрация да им ги възстанови. Тоест повече пари ще остават във фирмите, а по-малко ще стоят в данъчната администрация.
Това съвкупно, заедно с увеличения оборот, ще даде по-голяма възможност за инвестиции на тези фирми и за повече работни места. Тоест гласувайки против намаляването на ДДС, вие ще гласувате и против разкриването на новите работни места и против възможността за повече инвестиции в икономиката. Ето, това е ефектът от ДДС, срещу който очевидно сте решили да гласувате против. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Реплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, господин Кацаров! Тези ефекти са ми напълно понятни и, както казах, по тази причина ние по принцип сме за намаляване на общата ставка. Но вие разсъждавате само от гледна точка на ефектите в стопанските субекти – били те физически лица или фирми. Все пак трябва да признаете, че трябва да разсъждаваме и за бюджетната рамка, тоест и за приходната част. Разсъжденията за излишъци, съгласете се и сам, знаейки дереджето, да речем, в едно здравеопазване, са доста фиктивни. Защото това, което се показва като излишък в бюджета, е резултат на едно жестоко орязване на разходи, неефективно харчене в нереформирани структури и манипулиране с приходите, занижаването им, за да могат да бъдат те преизпълнени след това. И аз точно това аргументирам: че в една такава крайно непрозрачна макрорамка на бюджета, при едно такова съвършено фиктивно и удобно на правителството реализиране на така наречени излишъци, при съсипващи условия за инфраструктура, за основни социални системи, не мога с лека ръка да сваля основен приходоизточник с 10% на чисто аритметична основа.
Така че ефектите, за които говорите, аз ги приемам, те са съвършено реални. Ние сме за тях, аз бих могъл и да добавя към тях, защото това е едно облекчаване и за себестойност, и за по-динамична стопанска дейност, но пак повтарям, в една такава ситуация не мога да подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Дали има втора реплика? Не виждам.
Господин Кацаров, заповядайте за реплика.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Пирински, аз искам да допълня нещо, правейки Ви дуплика към това, което казахте, защото не свършихме докрай. Действително това означава 10% намаляване на този данък, но не означава 10% намаляване на приходите от него.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Аз съм съгласен.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Подчертавам! Защото намалението не може да отчита само процента, а трябва да отчете увеличението на оборота, което ще последва от намаляването на този процент. Тоест намалението на приходите няма да бъде 10%, а ще бъде по-малко.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Възможно е!
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Теоретично е възможно дори приходите да се увеличат от намаляването на ДДС. Това е така.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Но не знаем.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Това е така!
Другото обаче, което знаем със сигурност, е, че тази година бюджетът ще има преизпълнение от милиард и четиристотин милиона лева. Това го знаем със сигурност!
И третото нещо, което знаем със сигурност, е, че разходната политика на това правителство е достигнала до своя абсурд. Обещанията, които даваха, 35% от брутния вътрешен продукт да бъдат преразпределяни от правителството, останаха обещания като тези за осемстотинте дни. Миналата година са 41%, очертават се и следващата година да бъдат толкова. Накъде повече, питам аз. Накъде повече? Четиридесет и един процента от брутния вътрешен продукт! Съмнявам се, че дори социалистическата партия може да предложи по-голямо преразпределение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Най-сетне дойде редът и на господин Васил Василев.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Защо смятаме и правим предложение да бъдат намалени от 20 на 18% и очакваме да бъдем подкрепени?
Първо, защото през последните четири години от управляващите не е имало никаква промяна в тази посока.
Второ, защото това е една от най-високите ставки в Европа и тя трябва да претърпи корекции.
Трето, защото българската икономика може да поеме по-ниска ставка. Нещо повече, оказва се, че общата данъчна тежест за 2005 година се очертава да бъде по-висока от тази през 2004 година.
Това, което споменаха и другите колеги, е факт: при едно намаляване от 20 на 18% ще се увеличат оборотите както на стоките, така и на инвестициите. Това е един плюс за българския бизнес. Нещо повече, ние сме свидетели, че през 2004 година имаме близо един милиард излишък. Ако преразгледаме този излишък, се оказва, че приходната част на консолидирания бюджет е над 10% в повече от това, което е заложено. Това предполага, че е редно и има възможност да бъде направено намалението от 20 на 18%.
Изненадата обаче идва от друго. Явно вчера наистина консултациите между БСП и министъра на финансите са завършили положително, защото ние днес сме свидетели, че те, които уж ратуват за бизнеса, уж искат да помогнат, в един момент се оказва, че нямат нищо против и ще подкрепят 20-процентната ставка. Оказва се, че НДСВ не става да се изказва днес в посока на това да подкрепи тази ставка, поне досега, БСП е изключително загрижена.
Колеги, дайте да се разберем, ако вчера вие сте постигнали това споразумение, станете и кажете: ние заставаме зад 20%, а не да се измислят някакви процедури колко щял да се намали бюджетът, колко това не било ясно. Ако сте за това и сте постигнали такова споразумение, станете и кажете: ние сме част от управлението, нямаме друг избор, трябва да го подкрепим и ние го подкрепяме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви и аз.
Реплика – господин Петър Димитров.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Василев, Вие правилно забелязахте, че икономиката няма да забележи това намаление и ще го понесе. То се отнася преди всичко за потребителите, които плащат този данък. От тази гледна точка ние смятаме, че тези два процента за онзи, който живее на едното мляко и на единия хляб, са безкрайно малко. (Възгласи “Е-е-е” от СДС и ОДС.) Той просто няма да разбере.
Аз много разчитам, че като стигнем до гласуването на диференцираните ставки, където искаме да паднат ставките на лекарствата, млякото и хляба, тогава вие действително ще се безпокоите за този, който ще усети това намаление. Сметнете върху 100 лв. доход 2% от ДДС какво ще донесе на онзи човек, който живее на хляб и мляко. Да, ако нулираме ставките, ако ги направим 5%, тези хора ще усетят. Така че тези 2% на практика за онези, които изпитват въпиеща нужда, няма да дадат резултати, тъй като и за мерцедеса, и за хляба ще плащаш все 18%!
И голямата ни надежда и призив към вас е: не управляващото мнозинство, повтарям, не управляващото мнозинство, което ако се обедини, да отидем към диференцирани ставки, така че действително да влезе нещо не в джоба, а в стомаха на българина. Ако тази позиция не е ясна и не е социално ориентирана, не знам тогава как да ви го кажем по друг начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Това беше реплика към господин Василев. Не виждам друга реплика.
Виждам желание у господин Василев да се възползва от правото си на дуплика.
Заповядайте, господин Василев.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (СДС): Господин председател, колеги, господин министър, господин Димитров! Малко по малко и работата ще се случи. Защо не предложихте 16% ставка? Сега пък двата процента били малко и нямало да ги усети българинът, особено потребителят! Вие през цялото време апелирате, че най-много се грижите за потребителите и за пенсионерите и че провеждате най-социалната политика в държавата. Дайте им един знак с 2% - толкова са възможностите на държавата в момента и толкова правим. Ако бяхте предложили 16%, щяхме да го дебатираме тук и да решим въпроса.
Преди малко господин Пирински казва, че 400 млн. лв. по някакъв начин щели да излязат от бюджета. Четиристотин милиона лева излезли и отишли в потреблението не са чак толкова малко пари.
Разбирам, че вие сега имате проблеми: хем трябва да изпълните това, което спазарихте вчера с министъра, хем трябва да кажете и нещо защо така постъпвате! Ясна е работата. Подкрепяйте си го, като искате, участвайте в управлението, но ще си носите отговорността за всичко това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Жотев, имате думата.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми гости! В бюджета за 2005 г. се очакват приходи в размер на 4 млрд. 185 млн. лв. от данък върху добавената стойност. Много или малко пари са това? Намалението с 2-процентни пункта – от 20 на 18 на сто, каквото е предложението на две парламентарни групи, първото по време предложение на СДС, и второто по време предложение на група народни представители от ОДС ще промени в положителна посока климата за бизнес в България и най-вече ще подобри условията за живот в България.
Не мога да приема аргументация, която изхождайки от една и съща цифра – 4 млрд. 185 млн. лв., в единия случай изглежда малка, в другия случай – голяма. Десет процента на практика е намалението при равни други условия на данък добавена стойност в бюджета за 2005 г. В бюджета за следващата година не са обосновани факторите, които ще действат в посока увеличаване събираемостта на данъка, ако ставката по ДДС бъде намалена с 2-процентни пункта.
Това, господин Димитров, това, уважаеми колеги от БСП, означава 10% намаление при равни други условия на цените на стоките и услугите, които се плащат от българските граждани. Това е страшно много.
Господин Димитров, 10% при равни други условия означава, че българският гражданин ще плаща за всичко, върху което се начислява ДДС. По принцип е много по-добре, когато данъчната тежест се намалява, когато от данъчно бреме преминем към нормална данъчна тежест. Защото аз твърдя, че данъците в момента са бреме за българските граждани, защото за три години и половина спря процесът на намаляване на това бреме и превръщането му в една справедлива тежест, която може да се понесе и да се приеме от българските граждани.
По време на заседанието на Комисията по бюджет и финанси заместник-министърът на финансите господин Стамен Тасев не представи разчети какво ще се случи, конкретно, с разбивка, с постъпленията от бюджета. Как е възможно, уважаеми колеги, вече три години три бюджета управляващите от НДСВ в коалиция с ДПС да правят един и същи бюджет по философия?! Аз твърдя, че този бюджет е същият, както миналата и по-миналата година. Той има една и съща философия. Как да повярваме на финансовия министър и на неговия екип, че днес пред себе си ние имаме един натегнат, един труден за изпълнение бюджет? Няма доказателства за това нещо. Напротив, ние твърдим, че и през следващата година, особено през първите пет месеца по време на предизборната кампания този бюджет лесно ще бъде преизпълняван. И какво ще прави финансовият министър? Ще разпределя бюджетни кредити – това ще правите, господин Велчев! Ще ги разпределяте там, където считате, че подкрепата за вас е недостатъчна.
След като три години подред ни представяте бюджет, който след това преизпълнявате, за 2004 г. го преизпълнявате, уважаеми колеги, не с близо 1 милиард, а с над 1 милиард и 200 милиона лева - това е преизпълнението към днешна дата, този бюджет е лесен за преизпълнение.
Господин Пирински, в този бюджет за 2005 г., който ни е представен, има резерви, които да поемат негатива от 418 млн. лв.
Чудя се какво се случи между първо четене на Закона за данъка върху добавената стойност и днес, какво протече по време на срещите на управляващите с част от опозиционните парламентарни групи? Защо се променя статуквото? Искрени ли бяха колегите, които, макар и трудно, прокараха през парламентарната зала да мине предложението за намаляване на ставката по ДДС от 20 на 18 на сто? Или сега, днес идва Видовден? Как тежко въздиша госпожа Радева, такова бреме!
Като икономист, като специалист, като финансист всеки човек, който се е докосвал до материята, знае много добре, че това ще бъде стъпка в правилна посока. Вярно е, че в момента има фирми, които днес гледат с нетърпение какво ще се случи в парламента. Да, защото падането с 10% на ДДС означава по-малко кражби за онези, които вече са направили схемата с фирмите-фантоми, които източват милиарди левове. Пет милиарда лева за пет години – това изтече от бюджета на България заради това, че данъчната администрация не е успяла да пресече измамите с данък върху добавената стойност.
Ние днес създаваме комисия. Всички условия да се приеме това намаление са налице. И ако днес това стане факт, за което призовавам и колегите от БСП, благодаря за подкрепата от БЗНС – Народен съюз, критично важно днес ще бъде как Новото време ще гласува – по съвест или с прицел към бюджета за 2005 г., където може би има някакъв ангажимент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
За реплика има думата господин Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин Жотев, спестете си тези спекулации – преди първо, след първо, второ и т.н. Аз се въздържах в Бюджетната комисия преди консултациите. Нито съм участвал в консултациите, нито ги подлагам под въпрос, като процедура.
Искам да Ви кажа следното: ние имаме различни разбирания за това каква е ролята на бюджета. Вие и десницата през цялото време ратувате за оттегляне на бюджета от икономиката, за предоставяне на така наречените пазарни сили и свобода да действат. Целият проблем е, че не е изградена нормална пазарна среда в България. И това, за което Вие говорите като ефекти, се изкривява, защото няма регулации, няма нормална конкуренция, има изкривен стимул. И докато това е така, бюджетът трябва да бъде активно ангажиран в преструктурирането на икономиката и на социалните сфери. За това трябват пари. И измислените излишъци не са никакви излишъци от гледна точка на потребностите.
Вие може да си продължите колкото си искате с тия приказки за договорки и т.н. Нашата позиция няма нищо общо с инсинуациите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Това беше реплика към господин Жотев. Не виждам желаещи за втора.
Господин Жотев, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Уважаеми господин Пирински, чудя се с какво въодушевление всъщност защитавате оставането на ДДС на 20 на сто. Наистина нещо се е случило, господин Пирински. Аз Вас Ви уважавам като икономист и специалист. Вие казвате, че в България няма пазарни сили. Ако в България ги нямаше пазарните сили, при това некадърно управление на НДСВ, господин Пирински, пазарът в България и цялата ни икономика щеше да се срути. Частният сектор и цялата пазарна структура вече са изградени. Признават го всички. Не знам вие колко сте искрени в това. Европа го признава. Частният бизнес работи в България и крепи нашата икономика. Това е истината.
Няма да се срути нищо, няма да се случи нищо особено. Ще видите, че след една година тази цифра от 4 млрд. 185 млн. лв. при 20 на сто ДДС, ако бъде запазено, не дай си Боже, ще се преизпълни, както се преизпълнява всяка година. Чудя се обаче защо подкрепата идва от Българската социалистическа партия. Това за мен е крайно необяснимо и аз се чудя.
Вчера чувам, че Новото време е измъкнало 100 млн. лв. и може би цената на следващите 100 милиона е подкрепа за бюджета. Моят въпрос към Вас е: за колко милиона става въпрос, господин Пирински?
Уважаеми колеги от БСП, не е късно да подкрепите намаляването на данъчната ставка по ДДС от 20 на 18 на сто. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, бих искал да предложа на вашето внимание едно процедурно предложение от името на Национално движение Симеон Втори, а именно днес да удължим времето до гледане на сега дискутирания параграф от Законопроекта за изменение на Закона за данъка върху добавената стойност, след което да приключим с гласуването и по Законопроекта за изменение на Закона за акцизите.
Господин Велчев е тук и има възможност да вземе отношение.
Ако подкрепите това мое предложение, ще успеем да се включим в графика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение за удължаване на работното време до приключването на този параграф и гласуването на Закона за акцизите. Разбира се, ако това може да стане до 16,00 ч.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 204 народни представители: за 114, против 78, въздържали се 12.
Това предложение се приема.
Продължаваме с дискусията, разбира се, ако има желаещи да вземат отношение по този възлов § 6.
Заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председател! Вземам думата, тъй като някои от колегите от Съюза на демократичните сили и Обединените демократични сили поеха дълбоко въздух и разгърнаха тук една толкова безсмислена и неаргументирана пледоария, че просто няма как да не повторя поне част от нещата, които имах възможност да кажа тук, при гласуването на този законопроект на първо четене.
Първо, очевидно има известна доза истина в твърдението, че колкото една партия или политическа сила е по-далеч от властта, толкова по-силно социална и толкова по-популистки настроена става тя, толкова по-резки и толкова по-големи са намаленията в данъците, които те предлагат. Това е възможно, това е разбираемо. Но колкото една партия е по-близо до властта, колкото по-сериозно мисли тя за управлението на държавата, толкова по-разумно и по-прагматично разсъждава тя и по отношение на данъчната тежест.
Аз и преди около две седмици казах, че битува тезата, че данък добавена стойност е данъкът, намаляването на който би трябвало да бъде приветствано от всяка лява, социална или социалистическа партия. Да, и в по-общия смисъл на думата, това сигурно е така. Но, когато говорим за този социален елемент, ние трябва да имаме предвид и още нещо. Данъкът добавена стойност е данък върху потреблението. Този данък го плаща този, който потребява. Този, който има 60 лв. пенсия, плаща данък добавена стойност върху своите 60 лв., които харчи на месец, а този, който получава 1500 и харчи 1500 лв., плаща данък добавена стойност върху тези 1500 лв.
Така че, уважаеми дами и господа, когато тук ни заливате с този популизъм, много ви моля, имайте предвид и тези, може би елементарни, но все пак до голяма степен логични разсъждения. Още повече, не е зле да си направите една справка и да видите до какви ефекти е довело намалението на подобни данъци с един или два процента по отношение на цените. Никъде няма намалявания на цените, след като данък добавена стойност е намален с 1, 2 или нещо от този род процента. Има намалявания тогава, когато данъкът се намалява силно, примерно с 10%. И ако наистина искате да правим социална политика с този данък, а такава е възможна, аз ви предлагам да подкрепите нашето предложение за диференциране на данъчните ставки за някои стоки от първа необходимост за социално слабите, които намаления ще бъдат усетени от самите хора. Защото за тази жена, която получава 60 лв. пенсия, намалението с 2% на данък добавена стойност, даже и да приемем, че то ще се отрази в цената, ще бъде в рамките на 6 лв.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): Малко ли са?
РУМЕН ОВЧАРОВ: А намалението с 10% на стоките от първа необходимост, които тя потребява ежедневно, ще бъде значително повече.
Затова, ако искате, дайте да гласуваме диференцираните ставки по данък добавена стойност. Дайте да подкрепим бюджета на хората, които са в най-тежко социално положение за стоки от първа необходимост като мляко и млечни изделия, хляб и хлебни изделия, лекарства. Дайте да подкрепим българската култура с намаляване на ДДС за издаване на произведения на български автори и учебниците. И тогава наистина да правим социална политика, а не да се занимаваме с празнословие и социална демагогия, която вие в момента се опитвате да правите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Заповядайте за реплика, господин Кенаров.

ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Благодаря Ви, господин председателю.
Днес присъствам на един невероятен парадокс. Бюджетът е израз на политика – гледам, че спорят две опозиции – лява и дясна затова коя е по-голяма опозиция. Просто съм страшно озадачен. Вместо да се спори за това дали управляващите предлагат нещо добро или лошо, дали може да се коригира, аз присъствам на един факт как ляво и дясно започват да се ръфат, а те не са управляващи – нито лявото, нито дясното.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС, от място): Те си говорят по телефона.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Господин Овчаров, онова, което казвате за социалната политика и за намаляването на ДДС-то, няма нищо общо и не се връзва с тази социална политика. Предложете 2% да се увеличи данъкът добавена стойност. Да видим как ще се погледне тогава. Защото казвате, че това нямало да се отрази на бедните хора. Това е едното. Аз казах и за социалната политика в първото си изказване.
Второ, големият парадокс обаче, уважаеми колеги, в последните три години е следният: лично министърът и правителството трябваше да натискат да намаляваме ДДС-то, а ние да се опъваме и да им казваме: няма да стане това. Става точно обратното – в самия парламент и лявото, и дясното искат промени в ДДС-то в посока, тенденция намаляване, а министерството се дърпа и правителството се дърпа. Това е парадоксът на днешния ни политически живот. Това е за всички нас. Независимо как ще го приказваме на хората, скоро идват избори, демагогията е нещо много опасно. Хората не са толкова глупави.
Господин министре, ако можехте Вие наистина да ни натискате да смъкваме ДДС-то и ние да се спираме, щеше да бъде най-доброто. Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Овчаров! Това, че сте близко до властта, от думите Ви ми стана ясно и се интересувате доста добре какво ще стане оттам нататък. Въпросът е, разбира се, по-различен. Защо Вие си сменихте мнението от момента, когато подкрепихте нашия законопроект само преди една седмица и половина на днешното Ваше становище? Нима не могат да се реализират и двете мероприятия, които предлагате и защо правите причинно-следствена връзка на тези ставки, които са диференцирани с намаление на общата ставка?
Искате ли да Ви кажа, господин Овчаров, че политиката, която провеждаше вашето правителство през 1996 г., доведе до това, че вдигна ставката от 18 на 22%, но не спаси България от кризата, която последва след това. И самото правителство фалира. Така че взрени в 60-те лв. на жената, която получава най-ниски доходи, вие забравяте, че трябва да работим за цялото общество, защото казвате, че сте вече съвременни социалисти и трябва да мислите за средната класа. Тук тя избягва от вас. Вие всички искате да приравним това, което правим за хората, само към жената с 60 лв. Дори и за нея намаляването на ставката по ДДС ще се отрази като положителен ефект. Ако вие подкрепите това намаление, ще има допълнително положителен ефект от вашите предложения. Само че да поставяте условието за изпълнение на вашите предложения, а не за приемане на общата ставка, означава да слагате каруцата пред коня или да си мислите за оправдание защо решихте да подкрепите правителството. Защото навярно то провежда вашата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Муравей Радев – трета последна възможна реплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Овчаров, наистина с Вас се различаваме твърде много принципно по някои въпроси. Това е поглед отляво и поглед отдясно. Аз съм доволен от тезата, която чух да развивате, защото тя ви причислява изцяло в левия сектор, който аз не споделям като икономическо развитие на страната. Защото се изпуска от внимание най-важният елемент, който движи обществото напред – това е конкурентоспособността на българската икономика, на българското производство, на стоките на онези производители, които утре ще трябва да се конкурират с Европейския съюз. Това е по-актуално от онова, което Вие казвате, че е важно за вас. Не споделям това, което каза господин Пирински. Категорично! Ами той пледира ни повече, ни по-малко бюджетът да бъде инструмент за управление на пазарни процеси.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Регулиране.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Регулиране – добре, все едно.
Господин Пирински, 1995-1996 г. вашето правителство точно това направи. Използваше бюджета, за да регулира икономиката и стопанските процеси. Милиарди лева изля в бюджета чрез фонд ДФРР, помните ли? В една мъртва, неработеща социндустрия. Накарахте банките да дават безотчетно пари на същите тези предприятия и най-накрая един ваш министър от тази трибуна призова предприятията да не връщат държавните кредити, ако са държавни тези предприятия. Така погледнато, абсолютно неприемливо за мен.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): И за мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Господин Овчаров, имате възможност за дуплика. Три минути.
Заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин Кенаров, аз започнах да обяснявам преди малко с простички числа. Сега ще го обясня до края, за да разберете какво предлагаме и какво предлагате вие. Да приемем, че един човек има доход от 100 лв., които 100 лв., тъй като са само 100, той харчи само за храна и лекарства – за друго не му стигат. Вие предлагате на този човек с намалението на ДДС да му дадем 2 лв. на месец. Ние предлагаме с диференцираната ставка на този човек да му дадем 10 лв. на месец. Кое е по-социалното? Ако господин Муравей Радев има право тук да се изявява като някакъв говорител на не знам си коя дясна политика, то въпросът към господин Нихризов е: е ли е той социалдемократ? Е ли е той социалдемократ и разсъждава ли наистина от социална гледна точка? (Реплики от ОДС.) Или това е поредната порция демагогия? Извинявайте, господин Радев, много Ви моля – не бъркайте държавното регулиране на икономиката с политиката на държавни субсидии и плановата икономика. Държавното регулиране не е измислено нито от правителството на Жан Виденов, нито от Вас. Държавното регулиране на икономиката е измислено от един умен човек, който се казва Кейнс. И е въведено от един също умен човек, който се казва Рузвелт. (Реплика от народния представител Росица Тоткова.) Когато ги говорите тук тези реминисценции и спомени от отминали години, не си мислете, че хората, които стоят в тази зала, не са чели поне тези първоначални курсове по икономика. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Изказване – госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър, госпожо председател на Комисията по бюджет и финанси! Когато разглеждаме промяната в размера на ставката на ДДС, смесваме две неща: това са моралът в политиката и социалната политика. Аз започвам с морала, затова защото само преди десет дни колегите от БСП, в това число и господин Пирински, колегите от Новото време, в това число и председателят на групата на Новото време, подкрепиха тази промяна. Вие гласувахте за нашия законопроект, ставката по ДДС да стане от 20 на 18. Това е толкова безспорно, колкото може да бъде безспорно, че слънцето изгрява всяка сутрин. Аз се питам и всеки един от нас се пита, а може би и голяма част от членовете на вашата парламентарна група се питат: защо днес вие имате различно мнение по този въпрос и ще гласувате по различен начин? Очевидно са настъпили качествени промени, може би от количествени натрупвания. Аз не знам колко големи са тези количествени натрупвания, че днес да има качествена промяна в поведението на вашата парламентарна група. Аз бих разбрала вашето отношение по този въпрос, ако вие преди десет дни бяхте гласували “против”. Тогава вие си имате някакви аргументи, дали аз ги приемам или не ги приемам, това няма никакво значение. Защото вие си имате вашите аргументи и вие имате право да си имате ваш аргумент. Ние можем да спорим, но това е вашата позиция. Само че когато за десет дни настъпва такъв обрат, ние с пълно основание гласно от трибуната можем да си задаваме, господин Овчаров, точно този въпрос: какви количествени натрупвания доведоха до качествена промяна. Аз се надявам някой да отговори, защото в края на краищата вие трябва да дадете отговор на този въпрос.
Освен това другият въпрос, който се вмеси в размера на данъка добавена стойност, е социалната политика. Смятам, че най-добрата социална политика е тази, която създава работа на хората, но не да метат листа и да охраняват чешмички, а работа, която създава обществен продукт. Това е. Затова за нас определянето на политиката чрез данъчните закони, чрез бюджета за Държавното обществено осигуряване, чрез бюджета на Касата, чрез бюджета на Републиката е насочено именно в тази посока – как държавата да освободи хората да работят. Защото сега държавата не им дава да работят. Това е абсолютно безспорно и вярно.
Вие, господин министър, като увеличихте патентния данък, отнехте свободата на 200 хил. души да работят. Това е факт. Проверете. Сега получихме Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Там го пише черно на бяло. Ние искаме такава социална политика, която да дава възможност на хората да работят и не да получават минималната и под минималната работна заплата и да имитираме заетост с 6 часа, с 4 часа и не знам какви си елементарни часове, а искаме да работят най-малко 8 часа и да получават достойно заплащане срещу този труд.
Такава политика може да се реализира и чрез Закона за данък върху добавената стойност. Тя може да се реализира чрез намаляване на ставката, защото ще даде възможност на бизнеса да разполага с повече пари, защото ще даде възможност на хората да разполагат с повече пари, а на практика това означава повече работни места. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има думата за реплика господин Георги Пирински. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Тоткова, бих приел обвинение в липса на морал, ако бяхме гласували тихомълком, ако хей така бяхме оставили да се стигне до гласуване и бихме променили начина на гласуването си спрямо първо четене.
Ние се постарахме достатъчно отговорно да обясним защо сега ще се въздържим да подкрепим това предложение.
Вие обаче задавате въпроси, но сама си отговаряте на тези въпроси по начин, по който сте решила, че това е обяснението – тези са аморални, количествени натрупвания, качествени изменения и т.н. Освен че подобно мислене, което би следвало да се разшири, издава определена школовка, Вие не се стремите да вникнете в същината на спора. Господин Муравей Радев ни говори за конкурентоспособност. Разберете и Вие, и Вашите колеги – погледнете кои са най-конкурентоспособните страни в света по класацията на Световния икономически форум. Това са Скандинавските страни – с много високо данъчно облагане, с много висока степен на преразпределение на разходи и приходи през бюджета, защото са намерили работещите форми в една безкрайна конкурентна среда – да съчетават, забележете, дълбока степен на заетост с високо заплащане и с много интензивно подпомагане на нововъведения, за да могат да конкурират азиатските производители с нищожни заплати.
Така че ако Вие сте последователна и искате наистина да има трайни работни места, трябва безрезервно да подкрепите нашата позиция, да останете на 20% и да намерите добрите начини на харчене на тези пари за целите, за които говорите. Иначе квалификациите си остават за вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Това беше реплика.
Госпожо Тоткова, имате ли потребност от дуплика? Заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Пирински, аз не се съмнявам, че всичко това, което казахте, Вие сте го знаели и преди десет дни, защото по никакъв начин не мога да Ви подценявам при голямото ми уважение към Вас, че Вие за тези десет дни сте изучили световния опит и на базата на него сте си променили мнението. Мен това ме притеснява! А квалификацията Вие си я правите. Вие гласувате “за”, след десет дни гласувате “против”. Е, кой я прави тази квалификация? Аз ли? Та аз какво съм казала? Казвам истината и Ви питам: защо преди десет дни подкрепихте и защо сега, след десет дни не подкрепяте? На този въпрос ми отговорете, а не ми казвайте как е в Швеция. Аз знам как е в Швеция, знам как е и в Германия, но най-много ме интересува как е в България. А политиката, която се прави в България, е псевдо, защото безработицата намалява, а заетостта не расте. Това е факт.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Сигурна ли сте?
РОСИЦА ТОТКОВА: Разбира се, че съм сигурна.
Дори ще ви кажа още нещо. За следващата година предвиждате в България да се създадат 60 хил. осигурени работни места, а в същото време от тях 27 770 – за да бъда много точна, ще ги създаваме с пари от бюджета. Ами дайте шанс на бизнеса той да създава работни места! Защо с данъците от хората, защо с парите на тези, които получават 100 лв., ще създаваме работни места?! Ето тук е голямата разлика.
Мисля, че когато си говорим от тази трибуна, най-голямото предимство е, че всичко се пише. Вие се изказахте на първо четене – за 18%. Десет дена след това се изказвате против 18%. Тези дни са запълнени с количество. Това е за мен отговорът. И днес сме свидетели на качество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Сега давам думата на министъра на финансите господин Милен Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, предлагам лявата и дясната опозиция да излязат навън и да се разберат, ако трябва и в ръкопашен бой.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): Какво ще предлагаш?! Говори по същество!
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Преди 15 години в България беше сложено началото на модерната демокрация. Колко празни приказки се изприказваха, включително от тази трибуна, за тези 15 години? Колко повече работа щеше да бъде свършена, ако го нямаше това безкрайно противопоставяне на тази, както беше наречена преди години – синьо-червена мъгла.
Все повече се убеждавам в необходимостта от създаването на НДСВ и от разбиването на двуполюсния модел.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС, от място): Това ще кажат избирателите.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Дами и господа, предлагам да се ориентираме към гласуване на данъчните закони и да вървим напред, вместо да си губим времето, а и на всички избиратели. (Шум в блока на КБ и ОДС, ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Процедура въпрос от господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, Вие знаете текста от правилника, по който поставям процедурно въпроса. Той предвижда да правите бележка на говорещия, когато той първо се отклонява от темата, която се дискутира, а в случая той като министър на финансите е най-задължен да даде ясни отговори на въпросите, които се дискутират. По никой начин не мога да приема негов съвет да излезели парламентарни групи, че да се разберяли.
Трябва да се разберем кой къде се намира и за какво става дума. Ако вие поставяте под въпрос парламентарната демокрация, това, че едно правителство се излъчва от мнозинство в парламента, избран от избирателите в България, кажете си го, че имате предвид някаква друга конструкция може би.
Но, господин председателю, при всички случаи смятам, че е Ваш дълг да вземете отношение при едно подобно безпрецедентно изказване, да му дадете необходимата квалификация и да поканите един отговорен министър да се държи както следва в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Това е всъщност процедурно предложение, насочено срещу начина на водене, тоест срещу мен. Така го възприемам. (Силен шум в залата. Народният представител Пламен Кенаров тръгва към трибуната.)
Изказване от името на парламентарна група ли искате да направите, господин Кенаров? Член сте на ръководството на парламентарната група, предполагам, или не сте?
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС, от място): Искам процедура към министъра на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Такава процедура към министър не е известна. Поне аз не знам.
Уважаеми народни представители, има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по § 6? Има или няма? Няма.
Ще гласуваме тъй важния § 6. Уважаеми народни представители, моля, заемете местата си. Минута за размисъл!
Подлагам на гласуване направеното предложение – думите “20 на сто” да се заменят с “18 на сто”, което предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 187 народни представители: за 56, против 99, въздържали се 32.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 6.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 175 народни представители: за 109, против 54, въздържали се 12.
Това предложение се приема.
Уважаеми народни представители, съгласно приетото преди половин час предложение, преминаваме към Закона за акцизите. Искам да припомня времето, с което разполагат парламентарните групи: НДСВ разполага с 40 минути, заедно с допълнителните 10; Коалиция за България с 4 минути; ОДС с 3 минути; ДПС с 34 минути; СДС с 37 минути; Народен съюз с 40 минути; Новото време с 40 минути; независимите не са използвали изобщо досега време.
Има ли желаещи за изказване по първото четене на законопроекта за акцизите или да преминаваме към гласуване?
Господин Пирински, заповядайте за процедурен въпрос.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, в хода на днешното заседание Народното събрание гласува да покани настоятелно господин министъра да присъства в пленарната зала по силата на ал. 2 на чл. 83 от Конституцията на Република България, която предвижда не просто да присъства, господин председателю, а и да отговори на зададените въпроси на народните представители.
Процедурният ми въпрос към Вас е следният – по какъв начин да известим министъра, който не присъства на дискусията, какви са въпросите, зададени от народните представители в продължение на две заседания? Не знам дали е имал възможност да се запознае с тях. Но най-общо казано, какво е оправданието на тази промяна на акциза върху цигарите, която води до насърчаване на вноса и убиване на производството на български, евтини цигари? И би ли счел министърът за уместно да наруши своето мълчание по финансови въпроси и да осветли парламента какви са мотивите на правителството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Както разбирам това е всъщност възловият Ви въпрос - за тези цигари. Ако има някакви други въпроси, на които трябва да отговори господин министърът, ще помоля госпожа Радева да информира господин министъра. Има ли други възлови въпроси, за да може той да отговори?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Няма други възлови въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нямало други възлови въпроси.
Госпожо Андреева, заповядайте за изказване.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаеми господин министър, аз предпочитам да се възползвам от възможността лично да задам въпрос към Вас и така да Ви помогна все пак да заемете позицията си на финансов министър и да се държите отговорно в парламента, като отговорите на поставените въпроси.
Моят въпрос е свързан с ангажиментите, които България е поела по Глава “Околна среда”. Според тези ангажименти и според директивите, които ние сме въвели в нашето законодателство... (шум и реплики в залата) страните-кандидатки на Европейския съюз и страните-членки трябва да имат такава политика, която да стимулира използването на биогорива. Това е Директива 2003/96 на Европейската общност, чл. 26. (Шум и реплики в залата.)
Господин председател, ще Ви помоля да се намесите господин министърът да се държи както подобава в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много ви моля, правете така, че да може госпожа Андреева спокойно да излага...
Моля, госпожо Тоткова, господин Нихризов, пазете тишина! (Смях.)
КИНА АНДРЕЕВА: Става въпрос министърът да седне и да слуша, а не да си говори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нали той трябва да бъде информиран допълнително? Той не нарушава, той говори тихо.
Госпожо Андреева, имате думата.
КИНА АНДРЕЕВА: Той не ме слуша. (Шум и реплики в залата.)
Продължавам с въпросите, господин Велчев. Аз продължавам с въпросите към Вас и настоявам Вие да ги чуете.
Съгласно Директива 2001 от 1980 г. на Европейския съюз ние сме длъжни и сме поели ангажимент да намаляваме емисиите на азотни оксиди и серен диоксид. Съгласно подписания от България през 1997 г. Протокол от Киото ние отново сме поели ангажимент да намаляваме емисиите на парниковите газове за периода 2008 – 2012 г. Всичко това показва, че за да изпълним тези наши ангажименти, ние трябва да изравним акциза върху тези горива, върху пропан-бутана, с минималния - допустим за Европейския съюз.
Затова и Демократи за силна България и БСДП – Парламентарната група на ОДС, направиха своите предложения за битово потребление акцизът да бъде нула процента, а за стопанска дейност – 41 евро на тон и 125 евро за транспортиране. В момента, в правителствения законопроект, акцизът е 340 лв. на тон.
Затова аз Ви питам, господин министър: как ще изпълните поетите от България ангажименти в процеса на преговорите по Глава “Околна среда”? И настоявам за Вашия отговор!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Господин Мазнев, искате процедура? Няма как, няма как. Съжалявам. (Реплика на народния представител Стефан Мазнев.)
Ако процедурният Ви въпрос е свързан с начина на водене на заседанието, ще Ви дам думата. Това е единствената възможност за Вас.
Господин Мазнев, заповядайте.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС): Благодаря.
Господин председател, при цялото ми уважение към Вас, просто съм принуден – не е възможно, когато народен представител от тази трибуна задава въпрос на министъра, хора, които са допуснати в залата, да се разхождат тук все едно, че тук е някакво текезесе и да си говорят с министъра и той да не знае за какво става въпрос. Това е абсолютно безобразие, и затова много Ви моля, тези хора, които са поканени в залата, да идват и да се разхождат в Народното събрание само, когато са поканени да отговарят на въпроси, а не да се разхождат из залата. Благодаря. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За процедурно предложение – господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Господин председател, ще бъда съвсем кратък. Искам председателството да спазва правилника и специално да се установи следната практика: когато председателят попита “Има ли желаещи отляво, отдясно и от центъра” и когато се установи, че няма, след това отново да не се пита “Има ли желаещи, има ли изказвания”. (Силен шум и реплики.)
Ако искаме да се уважаваме като народни представители, когато се установи, че няма желаещи, нека да се пристъпва към гласуване, а не да се отлага нескончаемо това гласуване. Благодаря. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Много Ви моля, днес е ден, в който поемам много критика. Вижда се – приемам я.
Господин Велчев, имате думата.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще отговоря на въпросите по реда на постъпването им.
По въпроса за акциза върху цигарите и тютюневите изделия ще повторя това, което някои народни представители може би не са чули, когато беше изразено мнението на министерството по-рано в това заседание – не знам дали са били в залата или не са слушали. Но за ваше удобство ще го повторя, че целта на предложението за ребалансиране на специфичния и адвалорен акциз, който като цяло няма да доведе до по-големи приходи за държавата от акциз, е да повиши предвидимостта на постъпленията от акциз в държавния бюджет. Това е необходимо във връзка с либерализацията на цените на цигарите и във връзка с това, че имаме намерението, стремежът да ограничим контрабандата на тютюневи изделия от внос. По-ниските цени на вносните цигари, които ще са резултат от това ребалансиране на акциза, ще доведат до по-малки стимули на контрабанда и съответно до по-високи постъпления от акциз върху вносните цигари.
Що се отнася до втория въпрос, тук ще съм пределно кратък. Няма изискване за максимално ниво на пропан-бутана, който между другото не е бил гориво, и от тази гледна точка няма нито един ангажимент, поет по Глава “Околна среда”, който да е нарушен, (реплики от ОДС) и няма нужда да се притеснявате, че това ще заплаши в каквато и да било форма нашето присъединяване към Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Коалиция за България разполага с цели 4 мин., господин Миков. Заповядайте, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! От отговора на министъра, ние от Коалиция за България, още веднъж разбираме, че става въпрос за политика на правителството, не на министерството, господин министре. Нас не ни интересува политиката на вашето министерство. Нас ни интересува политиката на правителството, в което Вие сте министър, за която на първо място е унищожаването на българското производство на цигари. И това Вие го потвърдихте, като казахте, че няма цел да се увеличи приходът от акциз.
Второ, с мъгливите аргументи да се повишава прогнозируемостта на приходите - ами, тя прогнозируемостта на приходите най-добре ще се повиши като знаем за този същия “Булгартабак”, който се ръководи от същото това правителство и министри, какви планове, какви реализации има – по-голяма прогнозируемост от тази няма. Не може да прогнозирате вие какво “Филип Морис” или другите големи компании ще внасят в България. Така че този аргумент е твърде несериозен.
Третият принципен въпрос е, че такава политика на правителството противоречи на това, което самото Народно събрание е приело от стратегията за приватизация – за определен период да се запази съотношението на пазара. Това противоречие по никой начин не отговаря на приетата стратегия с решение на това същото Народно събрание, което искате днес да гласува този закон, който отразява съвсем друго, различно разбиране за нещата.
В крайна сметка зад чуждиците “ребалансиране”, “прогнозируемост” и пр. се крие едно просто нещо – унищожаване, допълнително свиване на българското производство на цигари и провеждане на политика и с този закон. Аз само пропуснах да ви кажа, че по въпроса за контрабандата, ами по тази логика, да бяхте приели намаление на ДДС-то тогава и по същата логика да не се източва ДДС (реплики от ОДС) – това не е аргумент, както там, така и тук за провеждане на такъв тип политика.
В крайна сметка, става дума само за едно – унищожаване на цял отрасъл в България не тютюнопроизводство като производство на тютюн, манипулация и черната работа в тютюнопроизводството, а запазването на мястото на България поне още няколко години като производител и износител на краен продукт – ето това ние можем да направим като извод по Закона за акцизите – един закон, който влиза в целия комплекс от действия на правителството, които не са в интерес на България, не са в интерес на запазване и развитие на позициите на България за производството на крайния продукт от тютюна, а превръщането на България в една страна, която се занимава с черната работа по тютюна.
В крайна сметка една такава политика ни прави твърде песимистични по отношение на това, което това българско правителство е замислило за бранша тютюнопроизводство в България и ние не можем да подкрепим внесения проект по Закона за акцизите. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Икономисахте 15 секунди.
Има ли други желаещи за изказване по тези два законопроекта за акцизите? Не виждам.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще подложа на гласуване законопроектите в следния ред – първо, на Министерския съвет, който е от 30 август 2004 г. и след това на народните представители Петър Жотев и група народни представители от 29 септември т.г.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 207 народни представители: за 109, против 97, въздържал се 1.
Този законопроект е приет.
За прегласуване – господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Господин председател, искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте отново законопроекта на Министерския съвет.
Гласували 217 народни представители: за 115, против 101, въздържал се 1.
Законопроектът на Министерския съвет е приет на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроекта на Петър Жотев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 211 народни представители: за 110, против 85, въздържали се 16.
Законопроектът на Петър Жотев е приет.
За процедура – заповядайте госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Колеги, може би не всички разбраха какво е съдържанието на законопроекта на господин Жотев. Връщаме се и нарушаваме европейски директиви и поети споразумения с Европейския съюз. (Викове в ОДС.)
В резултат на многочасовия дебат мисля, че народното представителство... (Шум и реплики в залата.)
Предлагам прегласуване на законопроекта на господин Жотев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, подлагам отново на гласуване законопроекта на Петър Жотев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 223 народни представители: за 112, против 103, въздържали се 8.
Законопроектът на господин Жотев се приема.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, преди да затворя днешното заседание ми позволете, ако проявявате интерес, да ви направя няколко съобщения.
Комисията по външната политика, отбрана и сигурност ще заседава днес, 10 ноември, от 15 ч. в зала 238.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще заседава на 11 ноември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 130.
Комисия по земеделието и горите ще заседава днес от 16,30 ч. в зала 142 и утре, 11 ноември, от 16,30 ч. в зала 132.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще заседава днес от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по здравеопазването ще заседава днес от 14,30 ч. в зала 130.
Комисията по околната среда и водите ще заседава днес от 14,30 ч. в зала 142.
Комисията по образованието и науката ще заседава от 15,00 ч. днес в зала 132.
Комисията по правни въпроси ще заседава днес от 15,00 ч. в зала 126.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще заседава днес от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще заседава днес от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по икономическа политика ще заседава днес от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, каня ви утре отново в пленарната зала.
Затварям днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,45 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Гадар Хачикян

Веселин Черкезов