Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов
Секретари: Ралица Агайн и Иво Цанев
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание.
Уважаеми народни представители, на вашето внимание е проектът за Програма за работа на Народното събрание за периода 10-12 декември 2003 г.:
1. Стратегия за приватизация на “Булгартабак холдинг”. Вносител – Министерският съвет.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, продължение.
3. Законопроект за оттегляне на резервите, направени от Република България в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Наказателната конвенция относно корупцията. Вносител – Министерският съвет.
4. Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Наказателната конвенция относно корупцията. Вносител – Министерският съвет.
5. Проект за решение за разрешаване изпращането на невъоръжени офицери на кадрова военна служба от Въоръжените сили на Република България за военни наблюдатели в Мисията на ООН в Либерия. Вносител – Министерският съвет.
6. Проекти за решения за промени в състави на постоянни комисии.
7. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за Конституционен съд.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
10. Второ четене на законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г.
11. Второ четене на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г.
12. Проект за бюджет на Българската народна банка за 2004 г.
13. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
14. Избор на членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание.
15. Избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.
16. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.
17. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти.
18. Второ четене на законопроекта за частната охранителна дейност.
19. Второ четене на законопроекта за допълнение на Закона за водите.
20. Първо четене на законопроекта за етичните норми в работата на народния представител.
21. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии и на законопроекти за политическите партии.
22. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте представения проект на програма за работата през седмицата.
Гласували 181 народни представители: за 152, против 8, въздържали се 21.
Програмата е приета.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 3 до 9 декември:
Годишен отчет на Агенцията за чуждестранна помощ за 2002 г. Вносител е Агенцията за чуждестранна помощ. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за държавно предприятие Национална горска компания. Вносител е Министерският съвет, водеща е Комисията по земеделието и горите, подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за застраховането. Вносител е Министерският съвет, водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагащи са Комисията по икономическата политика и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Вносители – Владимир Дончев и група народни представители. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, подпомагаща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на меморандума за разбирателство между правителството на Кралство Дания и правителството на Република България за сътрудничество по чл. 6 на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата.
Проект за решение за избиране на членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание. Вносители – Теодора Литрова и група народни представители, водеща е Комисията по медиите.
Проект за решение за избиране на членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание. Вносители – Кирил Милчев и група народни представители, водеща е Комисията по медиите.
Проект за решение за промяна в състава на Комисията по икономическата политика. Вносител – Димитър Абаджиев.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните средства. Вносители – Стойчо Кацаров и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването, подпомагащи са Комисията по икономическата политика и Комисията по местното самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за ратифициране на Мярка № 1 и решения №№ 1, 2, 3 и 4 и приложенията към тях на 26-то Консултативно съвещание на Договор за антарктика за учредяване на постоянен секретариат на Договора за антарктика. Вносител е Министерският съвет, водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Уважаеми народни представители, преминаваме към деловата част на нашата работа.
Давам думата за процедурно предложение на народния представител Муравей Радев. Заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вчера Народното събрание беше свидетел на една недопустима измама, измама, извършена хладнокръвно в Народното събрание… Не се радвайте, господин председател на НДСВ, трябва да се засрамите от това, което става, а не да се радвате!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Аз съм шокиран.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Шокиран сте? Още по-добре!
Колеги, след като вчера Народното събрание с ясна воля два пъти гласува едни и същи текстове, с които даде известни малки облекчения на патентните търговци, в края на четенето на законопроекта по един недопустим начин, това не се е случвало в Народното събрание – не в първо четене, не в комисията между две четения, не на второ четене, дори на второ четене в материала, който беше раздаден, председателката на Бюджетната комисия си позволи авторство, позволи си да добави към текста, който беше раздаден на народните представители, в § 23, който гласи “Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.”, тя си позволи съавторство в грубо нарушение на всички канони на Народното събрание, да добави един текст, който обезсмисля онова, което вчера беше гласувано.
Господин председател, Вие нямахте право да подложите на гласуване така новопредставения текст от госпожа Радева. Аз се обръщам и към Вас, и Вие бяхте подведен и Ви моля, господин председател, да подложите единствено нормалния текст, който съществува в материалите, които са раздадени на народните представители.
Имало е наистина понякога някаква промяна в тези материали, но тогава, когато то е засягало единствено някакви текстуални, редакционни поправки. Тук става дума за коренна промяна на смисъла, на логиката на този закон, на волята на народните представители, която вчера изразиха, което, първо, е непочтено, недостойно, да не кажа криминално.
Господин председател, аз Ви моля като председател на българския парламент да подложите отново тази точка, този параграф 21, в единствения му възможен вид за гласуване в зала, такъв, какъвто е записан в материалите, раздадени на народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Уважаеми народни представители, чухте процедурното предложение на народния представител Муравей Радев. Става дума за това, че във финала на вчерашното заседание беше подложен на гласуване текст, който не фигурираше предварително в доклада на Комисията по бюджет и финанси. Но единствено пленарната зала е тази, която може да реши, след като е приключила точката от дневния ред, дали да се върнем отново на този закон в частта му, последната разпоредба – Преходни и заключителни разпоредби.
Затова, уважаеми народни представители, аз подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Муравей Радев отново да бъде поставен на гласуване последният параграф от вчерашния закон във вида, в който той фигурира в доклада.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Муравей Радев.
Гласували 201 народни представители: за 82, против 109, въздържали се 10.
Това предложение не се приема.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Българският парламент е мястото, където се коват законите. Тези закони трябва да се спазват от всички в тази страна. Но ще стане много порочна практика, ако законите се коват с евтина измама и оттам нататък никой в тази страна не може да бъде принуден да спазва тези закони, след като тези закони са се появили от тази зала вследствие на елементарна измама.
Ясно е, че определени среди в мнозинството не са искали да бъде гласуван даден текст, но именно затова е Народно събрание, за да се чуе неговата обща воля. И в следващия момент да прилагаме евтини трикове с това: чул–недочул, рекъл–недоизрекъл, просто не може да бъде част от практиката на един парламент, който иска да стане част от обединена Европа. Може би ще пренесем тази практика и там, за да направим и своя принос в общото европейско бъдеще.
Аз считам, че е редно да заличим това петно от българския парламент и да подложим отново на прекласуване текста, за да покажем, че каквото е решено в тази зала, това е валидно за България и за всички български граждани, включая и за нас самите. Иначе, изменим ли ние правилата, никой няма да ни вярва.
Господин председателю, Вие сте задължен да следите начина на гласуване и вината до голяма степен е и Ваша. Затова аз Ви призовавам да вземете своето решение и да подложите на прегласуване този текст, независимо от другите формалности, които ще бъдат изтъкнати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Нихризов, мога единствено да възприема това като предложение за прегласуване и аз ще направя това.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Муравей Радев.
Гласували 202 народни представители: за 85, против 107, въздържали се 10.
Това предложение не се приема.

Уважаеми народни представители, продължаваме с точка първа от приетата програма:
СТРАТЕГИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА "БУЛГАРТАБАК-ХОЛДИНГ" АД.
Искам да помоля председателя на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров да представи становището на комисията по този законопроект.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

"СТАНОВИЩЕ
по Стратегия за приватизация на "Булгартабак-холдинг" АД,
№ 302-03-34 от 5 ноември 2003 г.,
с вносител Министерския съвет

На заседанието, проведено на 19 ноември 2003 г., с участието на министъра на икономиката и министъра на земеделието и горите, Комисията по икономическата политика разгледа Стратегията за приватизация на "Булгартабак-холдинг" АД.
В стратегията е отчетен досегашният неуспешен опит за приватизация на "Булгартабак-холдинг" чрез пакетна продажба на всички дружества от групата, поради което в нея е възприет подходът дружествата да се продават поотделно. Стратегията цели да се привлекат стратегически инвеститори и да се осигури ускорено развитие на цигарения и тютюневия сектор, да се получат максимални парични постъпления от продажбите, като същевременно се осъществи дългосрочна социална подкрепа на заетите в отрасъла, както и да се развие чуждестранният пазар на българските цигари.
Предпоставка за успешната приватизация на "Булгартабак-холдинг" АД е неговото преструктуриране чрез възприемане на двустепенна система на управление, оздравяване и закриване на дъщерните дружества в лошо финансово състояние. Търговските марки, притежавани от холдинга, ще бъдат прехвърлени на дъщерните дружества. Режимът за издаване на разрешения за промишлена преработка на тютюн и производство на тютюневи изделия ще бъде оптимизиран. Контролната функция на държавата върху ценообразуването на цигарите и суровия тютюн ще бъде запазена до 2007 г., но с цел подобряване на бизнес климата ще се извърши постепенно либерализиране на цените.
Стратегията предвижда най-актрактивните дружества да бъдат продавани на стратегически инвеститори последователно в рамките на няколко месеца след приключване на подготвителния етап и разработването на тръжната документация. Чуждестранните дружества ще се продават или на чуждестранни съдружници, или чрез търг, а в случай на неуспех да бъдат продадени, ще се ликвидират. По подобен начин ще се постъпи и с дъщерните дружества на холдинга, които са в незадоволително финансово състояние. Холдингът ще се оздрави и в него ще се концентрират паричните средства, получени в резултат на приватизацията на най-атрактивните дружества. След това ще се извърши приватизация на допълнителен пакет от капитала на "Булгартабак-холдинг" АД в размер, позволяващ на държавата да осъществява ефективен контрол върху холдинга и дъщерните му дружества. Преструктурирането на холдинга ще доведе до намаляване на броя на работещите както в холдинга и дъщерните му дружества, така и в приватизираните дружества. Стратегията предвижда специфични мерки за защита на персонала, което ще минимизира социалната цена на процеса на приватизация. С част от приходите от приватизация може да бъде създаден специален фонд за финансиране на социални програми, насочени към работещите в сектора.
В дискусията при обсъждане на стратегията народните представители поставиха въпросите за: подхода, целите и сроковете за приватизация и съотношението на стратегията с нормите на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и Закона за публичното предлагане на ценни книжа; участието на членове на правителството в Надзорния съвет на "Булгартабак-холдинг" АД; необходимостта от прозрачност и контрол при извършване на продажбите; механизмите за защита правата на миноритарните акционери на холдинга; възможността за упълномощаване на Агенцията за приватизация при осъществяване на продажбите; предвидените в стратегията изисквания към потенциалните купувачи; целесъобразността на прехвърлянето на марките на дъщерните дружества и ликвидация на външнотърговските дружества; необходимостта от запазване съдържанието на български тютюни в произвежданите в България цигари и цените на цигарите след осъществяването на продажбите; запазването на работните места и изпълнението на социалните ангажименти на държавата при осъществяване на стратегията.
След проведеното обсъждане Комисията по икономическата политика с 12 гласа "за" и 4 гласа "въздържали се" предлага на Народното събрание да приеме следното решение:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

Отменя решение относно Стратегията за приватизация на "Булгартабак-холдинг" АД, София и одобрява Стратегия за приватизация на "Булгартабак-холдинг" АД, София, внесена от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Процедурно предложение от господин Валери Димитров.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат и господин Димитър Ивановски – заместник-министър на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане заместник-министъра на икономиката в залата.
Гласували 133 народни представители: за 121, против 5, въздържали се 7.
Поканете заместник-министъра на икономиката в пленарната зала.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам дебатите по Стратегията за приватизация на “Булгартабак холдинг” АД.
Госпожа Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на икономиката, има думата.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес представям пред вас Стратегията за приватизация на “Булгартабак”. Народът е казал: “Някои повтарят собствените си грешки, други се учат от тях”, а аз ще добавя само “Държавникът трябва да се учи и от грешките на другите преди него”.
Когато обсъждахме стратегията в Комисията по икономическата политика на парламента, се появи съмнение, че нямаме анализ на досегашните неуспешни опити за продажба на “Булгартабак”. Искам да ви уверя, че това не е истина. Анализ имаме и той показва, че тези опити се провалиха по две причини.
Първо, политическите сили не успяха да постигнат консенсус, както за преструктуриране на отрасъла, така и за мястото на “Булгартабак” в динамично развиващите се международни пазари. Нямаше и ясен отговор на въпроса как ще бъде защитен поминъкът на хората, които произвеждат тютюн.
Второ, държавата се опитваше да прехвърли социалните си ангажименти върху потенциалните купувачи, а тези ангажименти имат своята цена и тя е милиони.
Сами разбирате, че няма стратегически инвеститор, който да се съгласи на такива условия, освен ако не успее да свали драстично цената на сделката. Освен това, няма и гаранции, че поетите ангажименти ще бъдат реализирани.
Всичко това ни накара да подходим много по-прагматично към Стратегията за приватизация на “Булгартабак”. Това означава държавата да поеме своята отговорност за изпълнение на социалните ангажименти, инвеститорът да поеме отговорността си за бъдещето на предприятията. За нас това е пътят и това е пътят на икономическата логика.
И още нещо. Успешна приватизация може да има само, ако има политическа воля. Затова пред вас ще заявя още веднъж категоричната политическа воля на правителството да продадем “Булгартабак”. Това е интересът на България и аз ви призовавам от тази трибуна да гледаме на днешното предложение за Стратегия за приватизация на “Булгартабак”.
Съвсем накратко ще ви запозная с най-важните елементи на стратегията, тъй като всички са я получили и, надявам се, някои от вас са я прочели в пълния й обем.
Ще започна с философията й.
Успешна приватизация на групата “Булгартабак” е възможна само чрез самостоятелни сделки за продажба на отделни дружества. Как може да стане това? Или дружеството да упълномощи Агенцията за приватизация да извърши сделките, или да ги направи само. Законът допуска и двете възможности. Агенцията за приватизация може да бъде упълномощена, а може и да не бъде. Ние приехме втората възможност. В тази връзка вече въведохме двустепенна система на управление на холдинга – надзорен и управителен съвет.
Надзорният съвет включва двама вицепремиери, двама министри и един заместник-министър. Този състав гарантира политическата ангажираност и отговорност за приватизацията и най-вече постигането на онези цели от приватизацията, които са пряко свързани с държавната политика в сектора или имат социално измерение. Надзорният съвет одобрява всички процедури по продажба на дялови участия и активи на холдинга и се отчита пред Министерския съвет.
Управителният съвет е оперативният орган, който осъществява стопанската дейност на холдинга и изпълнява решенията на надзорния съвет за преструктуриране и подготовка на сделките за продажба на дъщерните дружества. Приватизацията на дружествата се предхожда от обособяването им като напълно самостоятелни бизнес единици. Те ще придобият и права върху марките, които произвеждат.
Ще ми позволите да задам един банален въпрос: какво всъщност е приватизацията? Смяна на собствеността – от държавна към частна. Тъй като прякото участие на държавата с акции и дялове в българските предприятия беше изключително голямо, още в началото на 90-те години българският парламент прие Закона за приватизация. В дъщерните дружества на “Булгартабак” обаче държавата не участва пряко, а индиректно. Акционер в тях е държавното дружество “Булгартабак холдинг”. Продажбата на неговите акции на частни инвеститори е също смяна на собствеността, което ще рече приватизация. Националният интерес на България е холдингът да бъде приватизиран. Няма правна норма в държавата ни, която да забранява продажбата на акции и дялове да стане по правилата на други български закони – Търговския закон и Закона за публичното предлагане на акции. Всички вие отлично знаете, че между тези закони и Закона за приватизация няма противоречия.
Как ще протича приватизацията?
Първо, Надзорният съвет на “Булгартабак холдинг” определя консултант. Той ще подготви приватизацията на дружествата, ще ги групира в пакети и ще предложи документите за тръжните процедури.
Второ, Надзорният съвет взима решения за продажба, като методите са конкурс, търг и публично предлагане.
Трето, Надзорният съвет одобрява процедурите за продажба, договорите и сключените сделки.
Четвърто, приходите от продажбите ще остават в холдинга, а в държавния бюджет ще постъпват парите от дивиденти.
Искам ясно да подчертая, че във всеки един момент от процедурата за приватизация ще даваме точна информация за хода на сделките. “Булгартабак холдинг” е публично дружество с над 2000 души акционери, които трябва да знаят какво се случва с тяхната собственост. Холдингът е едно от стратегическите български предприятия и обществото също трябва да знае какво става с него.
Затова още сега ще отговоря на въпроса на един уважаван от мен депутат: откъде накъде парите на държавата ще се разпределят от фирма?
В § 9, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за приватизация се казва: “Паричните постъпления от продажбата на акции и дялове, притежавани от търговско дружество, в което държавата не е едноличен собственик в други дружества, се превеждат по смета на търговското дружество и остават в негова собственост.”
Цитирах този законов текст, за да ви обърна внимание, че даже в случаите, когато едно дружество е упълномощило Агенцията за приватизация да извършва сделки от негово име, парите от продажбата винаги са оставали в дружеството. Казвам това, защото по време на обсъждането на стратегията в Комисията по икономическата политика имаше опити да се противопостави приватизацията чрез Агенцията за приватизация на приватизацията чрез Надзорния съвет на холдинга. Внушението беше, че в единия случай парите отивали в бюджета, а в другия – в дружеството. Това категорично не е вярно. Защото, и съгласно Закона за приватизация, който цитирах по-горе, и съгласно Закона за счетоводството, не е възможно приходите от продажба на дъщерни дружества да отиват директно в държавния бюджет.
Като пример ще ви дам само продажбата на хотели от “Слънчев бряг” и “Златни пясъци”. Агенцията за приватизация ги продаваше, а парите влизаха в акционерните дружества “Слънчев бряг” и “Златни пясъци”. Така че всички приходи от продажбата на фабрики ще влизат в “Булгартабак холдинг”. Той ще изплаща дивиденти и на миноритарните акционери, и на държавата. От приходите от дивиденти в бюджета държавата ще отдели средства за социални програми. Това ще са например специалните програми за алтернативно земеделие и животновъдство, които ще гарантират поминъка на хората.
И още нещо: стратегията предвижда инвеститорите да поемат задължение да запазят определен брой работни места в приватизираните от тях дружества.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, при разработването на новата стратегия за приватизация на “Булгартабак” ние търсехме най-ефективното и просто решение. Очевидно е, че това е нестандартно решение. И не защото правителството иска да заобиколи съдебния контрол по сделката, каквито обвинения вече се чуха. При всяка една нередност и във всеки един момент съдебната власт може да бъде сезирана. Не по реда на административното, а по реда на гражданското производство. Основното достойнство на стратегията е, че дава общата правна, икономическа и социална рамка на приватизацията на “Булгартабак”.
Защо само рамка? Всички сме свидетели, че дистанцията във времето между приемането на една стратегия и реализирането й често се явява препятствие за сключване на ефективна сделка. За да имат успех такива сложни сделки, като тази с дружествата от “Булгартабак холдинг”, подходът към тях трябва да бъде гъвкав. Защото детайлно разписаните изисквания сега, само след шест месеца ще са вече безвъзвратно остарели. Необходим е също изпреварващ маркетинг, според който да бъде определен форматът на сделките, а не обратното. Защото една от слабостите на приватизацията у нас до момента е, че всъщност не искахме да се съобразяваме с реалния интерес на инвеститорите, а се опитвахме ние да им обясняваме какво точно всъщност те искат. Опитвахме се да ги вкарваме в измислени калъпи. Все още имаме шанс да обърнем пирамидата върху основата й. Само така в България ще дойдат добри инвеститори, които да развият пазара на тютюни и цигари.
Ще добавя само, че според стратегията ще се запазят условията, в които работят цигарените и манипулационните фабрики до 2007 г. – цени на цигари, суров тютюн, мита и акцизи. Тя е съобразена както с българските закони, така и с процеса на преговорите за присъединяване на страната ни към Европейския съюз. Това създава предвидима бизнес среда, в която ще работят бъдещите инвеститори.
Ще завърша с въпроса: към какво се стремим? Като цяло – да приватизираме “Булгартабак холдинг”. Това е националният интерес. А по-конкретно:
Първо, да продадем всички дружества от “Булгартабак холдинг”, към които има интерес на стратегически инвеститори, реномирани мултинационални компании с корпоративна история и опит в производството на цигари и обработката на тютюни.
Второ, да осигурим максимални парични постъпления от приватизацията.
Трето, да ускорим развитието на цигарения и тютюневия сектор.
Четвърто, да запазим определено равнище на заетост в приватизираните дружества.
Пето, да подобрим инвестиционния климат в страната.
Убедени сме, че с новата стратегия за приватизация на “Булгартабак холдинг” намираме правилния път.
Отчитаме поуките от досегашните неуспешни опити и залагаме на нетрадиционното решение. Убедени сме също, че България няма повече време, за да допуска грешки. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, имате думата по тази стратегия.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! След толкова скандали, които протекоха в досегашния приватизационен процес на “Булгартабак”, най-после се достигна до едно ново решение. А новото решение е да се откажем от съществуващата стратегия, донесла нищо повече от евтина вестникарска популярност и съмнения за нечисти намерения и да приемем следващия ход, който трябва да доведе до положителни икономически резултати в сектора.
Разбира се, в тази посока им нещо положително. И аз трябва да започна с него. Приватизацията на “Булгартабак” вече се извършва по стратегията след неговото преструктуриране. Да, разбира се, това е положителен елемент, за който доста представители в тази зала, преди всичко от опозицията, настояваха.
Но в страниците на стратегията трябва да видим как той се реализира. В страниците на тази стратегия има много въпроси и отговорите водят към следващи съмнения и следващи въпроси.
Аз ще припомня, че когато приемахме предната стратегия, ние я нарекохме едва ли не единствено възможната и най-правилната по отношение на прозрачния приватизационен процес в България. Сега се оказва, че тя имала пороци. Още в самото начало на тази стратегия ще прочетем важен елемент: положителните аспекти от приватизацията. И тук искам да прочета едно интересно изречение, което трудно може да бъде разбрано: “Приходите от приватизацията ще осигурят значителни постъпления”. Ако някой ми обясни какво точно означава това изречение, навярно ще мога да разбера и неговия съществен смисъл.
Има и елементи, които очевидно са преписани от други стратегии, защото два реда над това изречение пише, че “след приватизацията се създават предпоставки за намаляване на контрабандата на внос на цигари”. Ами, мисля, че господин министърът, който май излезе, се занимава с ръководството на митниците, а пък то се занимава с въпроса за контрабандата. А в Закона за приватизацията, пък и в приватизационния процес, това едва ли би намерило съществено място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тук е още министър Велчев.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Ще прескоча няколко от нещата, написани по-късно, за да спрем на следващия елемент: цели на приватизацията на “Булгартабак”.
И отново ще отворим страниците на стратегията, а там пише: “Привличане на стратегически инвеститори с цел отправяне на положителни послания към инвеститорите и обществеността чрез реализация на знакови и големи приватизационни сделки.”
Зад цялата тази натруфена и помпозна реч трябва да намерим какво стои на български език. А то е простичко: да обявим и да направим така, че обществеността да повярва, че ние действително търсим стратегически и знакови инвеститори. Всичко останало е в сферата на добрите пожелания.
И сега в разковничето на нещата. Думата е как ще се извърши приватизацията. Госпожа Шулева каза: има две възможности – може да участва Агенцията за приватизация, но може и да не участва – типичният пример, който знаем от вицовете за шопа: “Можем да копам, можем и да не копам.” А ние сме взели подхода, в който да копаме, но в интересна посока, защото следващият пасаж казва, че ръководството на преструктурирания “Булгартабак холдинг”, неговият надзорен съвет се състои от министри и заместник-министри. Те хем трябва да бъдат специалисти в сектора на тютюнопроизводството и тютюнопреработката, хем да бъдат специалисти в приватизацията. Но единственото изискване към тях е да бъдат министри и зам.-министри. Аз няма да се пошегувам, че тук сигурно министър Абрашев също ще може да участва на конкурс!
Но какво ще означава оттук нататък процесът? Всички средства ще остават у холдинга, който хем се продава, хем продължава да съществува. Преди малко госпожа Шулева поясни, че държавата ще получава дивиденти, но тези дивиденти се определят именно от това ръководство на холдинга.
Оттам нататък ние разбираме от стратегията, че трябва да има политическа воля. Вярно е, че тя присъстваше навсякъде и в Закона за приватизация. Ще припомня, че когато господин Василев внасяше новия закон и му се каза, че този закон ще спре приватизацията, той упорито твърдеше, че всичко трябва да мине по този закон. Сега в момента сменихме министъра, а законът беше забравен. Защо сменихме стратегията? Може би един от отговорите е, че ни остава по-малко време и трябва да бързаме. Определянето на начина, по който ще се разпределят приходите, в момента отива в определен кръг хора, а това създава следващия подвъпрос: съмнения за едни мултиплициращи се корупционни практики и създаване на възможност за съмнение за реализиране на подобна среда.
Оттук нататък можем да видим и други неща в стратегията. Например, говори се за разширяване на външнотърговската дейност. В същото време съществува едно изискване външнотърговските дружества да бъдат предоставени или по-точно харизани или пък ликвидирани. Господин Дикме откровено призна, когато поставих въпроса на комисията, че тези дружества са източвани, че тези дружества са давали, но не са получавали. Защо сега така панически трябва да ги ликвидираме? Къде е анализът кой, кога и по какъв начин е източил тези дружества? Той липсва в тази стратегия и точно когато ще се върши разширяване на външнотърговската дейност, те изведнъж изчезват.
Няма да се спирам на момента, в който в две последователни изречения първо се казва, че държавата ще си запази позициите за определяне на цените до 2007 г., а във второто изречение се казва, че може и да не се запази като фактор в определянето на тези цени. Те са на стр. 7 и лесно могат да бъдат прочетени. Но за сметка на това ще ви прочета финала на този пасаж: “Правителството отбелязва напредъка в борбата с контрабандата и контрабандния внос въобще и в частност с вноса на цигари и други акцизни стоки. Политиката на правителството е да продължи усилията си в тази насока. Самият факт на усвояване на големи стратегически инвеститори и евентуалното производство на техни марки цигари в България също ще допринесе за намаляване на контрабандата.” След това следват бурни ръкопляскания и възгласи “НДСВ”. Мисля, че в този аспект сме намерили пасаж, преписан от доклади преди 1989 г.
Няколко момента, свързани с въпроса за приходите от продажбите, които ще влязат в холдинга. Вече говорих за въпроса за дивидента. Вече говорих за остатъчния “Булгартабак”, който ще стои като фантом и ще разпределя. Но се появява и някакъв фонд, който кой знае защо дублира дейността на фонд “Тютюн”, на фонд “Земеделие” и се управлява от ръководството на холдинга.
Понеже моите колеги ще вземат думата по конкретни аспекти, аз ще мина към следващия елемент, който присъства в стратегията. Там на две страници става ясно, че интересът е към двете дружества – и те са написани – “Благоевград” БТ и “София” БТ. Всички останали изречения след тях следват, че приватизацията на останалата част ще стане в зависимост от това кой иска и колко може. Моят въпрос е този остатъчен “Булгартабак”, който ще управлява средствата, докога ще съществува, в какъв размер ще съществува и кой ще го контролира? Защото контролът, както казват някои, вече не е съдебен. Госпожа Шулева се възпротиви. А аз смятам, че с тази стратегия се маха всякакъв контрол, тъй като продаващите контролират сами себе си.
Последните две изречения са за голямата част от социалната програма, която интересува най-вече най-бедните хора, както казват нашите колеги от Движението за права и свободи. Там обаче не съществува яснота кой ще извърши преструктурирането на предприятията, кога ще се съкратят работниците – преди или след приватизацията. Защото в един аспект се казва, че хората ще бъдат съкратени преди преструктурирането на предприятието, а в следващо изречение е казано, че ще бъдат сключени договори с работодатели, които щели да извършат тази дейност. Започвам да се съмнявам, че ще има двукратно съкращение.
Следващият елемент е въпросът за тютюна. Говори се открито и обективно, че ориенталският тютюн в момента няма необходимия пазар и че “Булгартабак” извършва съответната дейност. Дали това е вярно и дали това е абсолютното оправдание? В стратегията е записано, че трябва да се намерят средства и хората, които се занимават с тютюнопроизводство, да намерят своя алтернативен поминък.
Всичко, което е казано в тази стратегия, очевидно има една насока и аз ще свърша с нея – реалностите са, че ние се опитваме да мултиплицираме недостатъците от предния подход, а той е създаване на възможности на ограничен кръг от хора да реализират своите цели, които в много части не съвпадат с целите на обществото и с целите на държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
За реплика има думата господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Господин Нихризов, очевидно се налага да поспорим с Вас в пленарна зала и по някои основни понятия в тази Стратегия за приватизация на “Булгартабак холдинг”. Направи ми силно впечатление факта, че Вие казвате, че фондът, който ще генерира холдингът като цяло вследствие продажба на дялови акции от съставните дружества, ще дублира фонд “Земеделие” и фонд “Тютюн”.
Колега Нихризов, не знам в социалдемократическата теория дали си давате сметка за разстоянието между понятията “тютюнопроизводство”, “преработка” и “производство на цигари”. Когато говорим за “Булгартабак холдинг” винаги е ставало въпрос за преработка на тютюни и производство и продажба на цигари. “Нерде Ямбол, нерде Стамбул.” Тютюнопроизводството е отрасъл от селското стопанство на България и точно заради това има фондове като фонд “Тютюн” и Държавен фонд “Земеделие”, който се занимава като цяло със земеделското производство. Съвсем друг е въпросът, че има пряка връзка между холдинга и тютюнопроизводството, защото едното е суровинната база за това производство.
Има и други неща, които вероятно ще споделим с Вас на тази тема, но ще го направим на по-късен етап.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тасим. Това беше реплика. Има ли втора реплика? Няма.
Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин Тасим! Госпожа Шулева се усъмни дали някой е прочел стратегията. Но аз ще Ви цитирам изречението от последната страница на тази стратегия. “Независимо от това с подкрепата на държавата и/или холдинга, както и с част от приходите от приватизацията може да бъде създаден специален фонд, който да изследва тенденциите на сектора и да събира проекти за промяна на поминъка и подобряване на социалното положение на заетите” и т.н.
Следователно “и/или с холдинга” се създава допълнителен фонд, който се интересува доколко е засегнат поминъкът и доколко не е засегнат.

Моят въпрос беше дали действително интересите на тези, бедните хора, които се занимават с тютюнопроизводство, са достатъчно защитени в едно преструктириране. Защото, ако обърнете предната страница, ще видите, че тяхната съдба там се разхожда в няколко понятия: “може”, “или”, “или ако е възможно”, а това не е стабилна обстановка. И именно там, господин Тасим, трябва да се направи корекцията. Защото не е от значение само да напишеш раздел “Социална част” и в тази социална част да поставиш някои възможности без да ги решиш. Ще се получи така, че недоволството от тази социална част ще бъде много по-голямо, когато го няма решението, от колкото дори ако тя отсъства от тази стратегия.
В този аспект исках да ви кажа, че ние внимателно сме проучили стратегията. Да, тя има един положителен елемент и оттам нататък идват въпросите – въпроси главни, въпроси, които са от второстепенна важност, но не по-малки за определения кръг от хора. И смятам, че при тези условия стратегията не е годна и тя наподобява други подобни, излезли и създадени като от калъп и довели до отрицателни резултати. Именно затова ние смятаме, че не можем да подкрепим такава стратегия и това, което е изложено в тези страници, не отговаря на изискванията както на процеса на приватизация, така и на изискванията на хората в тази страна. Може да отговаря на интереса на определени хора, но то не е в интерес на обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Действително разглеждаме един изключително важен въпрос, тъй като той засяга не само производството и търговията с цигари и преработката на тютюн, но и тютюнопроизводителите, господин Тасим. Именно това беше основанието миналия път, когато приемахме стратегията, заради тях и заради социалния ефект на тази приватизация, ние да се въздържим и да дадем възможност да се проведе приватизация, въпреки че много критикувахме стратегията. За съжаление се оказахме прави. Но сега да забравим за тютюнопроизводителите, когато обсъждаме стратегията за “Булгартабак” би било една непростима грешка.
Действително те почти не се споменават в тази стратегия. В предишната поне се говореше за Института по тютюна, който все още е част от “Булгартабак” и трябва да бъде изваден от неговия състав. Говореше се за сортове тютюн, за това какво се търси на пазара. Изказваше се загриженост, че производството на тютюн в България спадна до около 42 хил. т. Изведнъж на последната стратегия чухме от министър Дикме, че този проблем вече не съществува. Защо не съществува? Защото в България се е появила конкуренция, вече има фабрика на “Сопотаб”, има други като “Михайлидис”, делът на “Булгартабак” пада и камо ли не с “Булгартабак” или без “Булгартабак” тютюнът на България ще се изкупува, ще си се изнася, ще си се търси.
Аз не зная това бодряшко отношение, което се появи към въпроса за тютюна, към въпроса за тютюнопроизводството откъде се появи, как се промениха международните условия, че изведнъж се оказа, че няма никакво значение как ще се приватизира “Булгартабак” – дали като цяло или на парче – за тютюнопроизводството и за бъдещето на този отрасъл. Това действително е първият сериозен проблем, който възникна в дискусията, но отговорът беше такъв: ние от Министерството на земеделието сме напълно доволни. В момента въпросът с изкупуването на тютюна не стои.
Не зная дали само увеличаването на фонд “Тютюн” от година на година може да решава действително проблемите на тютюнопроизводителите и докъде страната ще може да решава проблема по този начин. Много по-важно е действително при конкуренцията, която ще се увеличи, особено с влизането ни в Европейския съюз и с необходимостта от промяната на сортовете тютюн към такива с по-малко съдържание на никотин, такива функции да се възложат, както и досега, и на холдинга или на предприятие от холдинга, ако те ще се продават поотделно. Изведнъж всичко това отиде на заден план и въпросът за тютюна, за това дали ще бъде конкурентоспособен нашия тютюн въобще изпадна от сегашната стратегия. Сега това действително, според мен, създава сериозни безпокойства и няма да бъде достатъчно това, че парите от приватизацията ще отиват в холдинга и чрез холдинга ще могат да се решават различни социални въпроси, както е записано сега. Не зная защо министър Шулева не подчерта тази част от стратегията. Току-що тя заяви, че от дивидента правителството ще решава социалните проблеми – това е нов момент. Той не е записан в стратегията. В стратегията се твърди, че в рамките на холдинга ще бъдат заделени съответни средства и за социалните програми. Да, но това нещо може да срещне големи възражения от страна на миноритарните акционери. В холдинга има двама миноритарни акционери с повече от 5% участие. Те винаги могат да поставят по гражданското право, но не само по него, и като акционери на основа на правата си по Закона за ценните книжа, да се обърнат към комисията, свързана с контрол над публичните дружества, всяко едно решение, свързано с тези социални фондове. Така че тук сега се създава един доста сериозен проблем, но новото, което каза министър Шулева, че все пак правителството ще поеме от дивидентите социалните функции, ни приближава до това, което трябва да бъде реалното задължение на правителството – то, а не холдинга да се занимава със социалните въпроси.
Сега към самата приватизация. Действително “Булгартабак” не може да бъде оставен в това състояние след две провалени стратегии, последната, приета в този парламент, за съжаление, приета по предложение на същото това правителство. Защото производството на тютюн, на цигари все повече намалява. Концентрира се в две от фабриките – София и Благоевград. Постепенно другите фабрики губят своето значение. И очевидно правителството се отказва от това да направи нещо за преструктурирането на холдинга преди приватизацията. Аз не зная къде пише, че той ще бъде преструктуриран преди това – и да може да реши проблемите, да оздрави отделните дружества. Сега идеята е, както се вижда, да се започне с приватизацията на двете най-големи дружества, да се получат пари от тях. Разбира се, ще се получат, надявам се добри пари, ако бъдат избрани добри консултанти. Много е важно кой ще бъде консултантът – дали досегашният, или пък действително консултанти, които имат опит в продажбата на цигарени предприятия, които са участвали в последните приватизации и в Югославия, и сега работиха в Турция и други страни, дали действително консултантите ще бъдат такива партньори, които ще привличат чужди инвеститори, или отново ще възприемат някакви консултанти, които сами по себе си няма да са с авторитет в този отрасъл. Беше добре да чуем това от госпожа Шулева – кои консултанти обсъжда правителството, защото този въпрос не е включен. Казва се, че ще се привличат стратегически инвеститори. Добре би било в стратегията да се каже какво е стратегически инвеститор – например фирма, която произвежда повече от два милиона къса цигари годишно, за да не се окаже отново, че някаква скоро формирана финансова компания ще бъде стратегически инвеститор. Би било действително тези фирми, с които сега се водят предварителни преговори, да знаят, че става дума за подобни на тях, а не за нещо, което в последния момент ще възникне, защото тази стратегия, понеже не съдържа никакви конкретни параметри, както и всички досега, никакви конкретни квантифицирани изисквания, винаги ще може да бъде доработвана със създадения вече стил от Агенцията за приватизация на втория етап на конкурса. Тогава се появяват изисквания, сигурно ще се явят и на някакъв по-късен етап, ако се наложи да се отстранят едни или други инвеститори.
За да се отстрани това впечатление, госпожо Шулева, от дейността – не Вашата, но от досегашната дейност на предишния министър на икономиката и на Агенцията за приватизация – Вие трябва тук конкретно да представите стратегия, в която да са известни тези параметри, да не оставаме с впечатление, че отново на отделните етапи на сделката ще се измислят параметри, за да спечели нашия човек, нашия инвеститор.
Слава Богу, тази стратегия за "Балкан Еър" беше върната, защото пред всички тя стана известна, че е направена точно така – да спечели наш инвеститор. Поне вие, която поставяте едно ново начало в "Булгартабак", избегнете това подозрение, което, за съжаление, виси върху всяка сделка на това правителство, поради начина, по който бяха направени досегашните приватизации. Поставете ясни условия за стратегическия инвеститор, ясни изисквания какво очаквате от него. В първоначалния вариант се говореше, имаше законопроект, че тези, които трябва да вземат големите фабрики, трябва да изкупуват до 60% български тютюн, български тютюн да включват в производството на цигари. Това изведнъж отпадна в новия вариант на Закона за тютюна. В същото време в стратегията дори не се постави изискване, което е нормално във всички страни и за всички тези инвеститори, които идват тук, най-малкото да запазят дела на българския тютюн, който в момента се влага във фабриките. Това също никъде не го виждаме записано. Самите инвеститори го предлагат. Възприемете го от тях, допълнете стратегията, защото това е нормално.
Също така казвате, че ще става дума за запазване на работни места, но не е ясно по какъв начин. Запишете това, което е практика в други приватизации, че работещите в тези предприятия няма да бъдат съкращавани, а ще бъдат съкращавани по естествения път на тяхното пенсиониране. Това са приели стратегическите инвеститори. Поставете тези реални критерии, които са приемливи в света, за да знаем, че става дума действително за приватизация, която иска да защити определени интереси. Да, според нас няма прозрачност в този процес. Няма, защото не е нормално ние в парламента да приемем стратегия на основа на главата от закона, който неотдавна беше приет, за предприятия с особено значение за националната сигурност и оттук нататък вече парламентът да няма никакъв контрол върху процеса, да няма на практика контрол, защото той ще се извършва от търговско дружество. В предишните варианти в закона, който вие предложихте, се изискваше за тези дружества на практика одобрение на сделките, след като бъдат подготвени от Агенцията за приватизация и от Министерския съвет. Сега цялата тази процедура изчезва и на практика няколко министри ще вземат решение за холдинга, обаче като членове на един надзорен съвет, в това качество, а не правителството като цяло. Очевидно "Булгартабак" не заслужава такава съдба, тъй като то е едно от най-важните стратегически предприятия на страната. Особено непрозрачно ще бъде използването на средствата в холдинга, защото не е ясно разписано за какво ще бъдат използвани те. Ако беше ясно, че ще бъдат използвани за оздравяване на другите дружества: на първо място, за покриване на техните задължения, на второ място, за извършване на определени дейности по осигуряване на ранно пенсиониране на работещи, покриване на разходи, това нещо трябваше да бъде напълно ясно, за да може действително, ако е нужно дори да се свие в определена степен техният персонал и да се покрият разходите за това, това беше редно да бъде изписано в стратегията. Защото и миноритарните акционери ще одобрят, разбира се, преструктуриране, което води до повишаване цената на тези дружества. Социалните дейности действително трябва да бъдат извадени изцяло в отговорност на държавата.
Ето тези въпроси непременно трябва да намерят отражение в стратегията, за да може тя действително да бъде действена, прозрачна и да даде възможност този път да бъде решен един много сериозен проблем за страната, не само за това, което в миналото беше експортна стока, но и за това, което все пак е изключително важно за една голяма част от българското население, което произвежда тютюн, макар формално то да не е е част от холдинга. Затова аз лично и може би групата като цяло ще се въздържи, няма да отхвърли изцяло вашата стратегия дотолкова, доколкото проблемът следва да се реши, но съмненията, че отново ще потънем в една непрозрачна процедура, не ни дава възможност на този етап спокойно да разглеждаме този не особено богат със съдържание документ, който действително не е никакъв проблем, уверявам ви, да се прочете в пълен обем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има ли реплика на господин Папаризов?
За изказване има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (НИЕ): Уважаеми господа народни представители, уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Шулева! Бих искал да информирам народното представителство за една инициатива на Парламентарната група на Националния идеал за единство във връзка с приватизацията и стратегията за приватизация на "Булгартабак холдинг". На 13 ноември т.г. нашата парламентарна група предостави на председателя на Комисията по икономическата политика господин Димитров предложение за създаване на подкомисия към Икономическата комисия за решаване и проучване проблемите, които възникнаха при предната приватизация на "Булгартабак холдинг", във връзка с претенциите на Русия към "Булгартабак холдинг". Нашето предложение беше да се проучи, въз основа на предоставените от Централния държавен архив документи, на възникването въз основа на Потсдамските мирни споразумения от 1945 г. на имуществени права на бившия Съветски съюз върху активи, имущество на германски, италиански и австрийски юридически и физически лица, находящи се на българска територия. Проучване на актове, с които тази собственост се предоставя на Република България. Да се даде становище по предоставените и от Министерството на икономиката заверени архивни копия от документи, доказващи правомерността на претенциите на Руската федерация върху част от активите на "Булгартабак холдинг" АД. Копията са връчени на работна среща в министерството на 8 април 2002 г. от руска експертна група, която специално е била поканена от тогавашния вицепремиер и министър на икономиката Николай Василев.
Като т. 1.4. в нашето предложение е да се направи правен анализ на систематизираните документи и изготвяне на българска позиция по решаване на проблема. Аз съм убеден, че в тази пленарна зала, не само тук – и извън нея, всички политически сили са "за" приватизацията на "Булгартабак холдинг", но бих искал да предпазя народното представителство - както управляващото мнозинство, така и всички политически сили, да вземат правилно решение, а не да допускаме подобни грешки, които допуснахме в исторически план. Всички тези неща искам също да ги кажа като фактология, затова защото аз лично предполагам, че дори и госпожа Шулева, включително и министър-председателят, и почти много малко народни представители са наясно именно с тези документи и с тези факти и обстоятелства, които поставят една взривоопасна точка във връзка с приемането на тази стратегия за приватизация и във връзка с евентуалната продажба на "Булгартабак холдинг", по начина, по който се предлага да се продаде. Защото впоследствие ще се появят други претенции: има вероятност да се появят претенции не само от руската страна, има вероятност да се появят претенции от германски, италиански и австрийски юридически лица.
На първо място, трябва да се вникне в дълбочина в този проблем. Всяко едно бързане в дадения момент може да доведе до международни скандали.
Ние, като парламентарна група, отправихме питане до управление – делата на президента на Руската федерация, и получихме конкретен отговор. Искам да запозная народните представители и който желае, също мога да му предоставя копие от тази кореспонденция, за да сме наясно всички какво точно става.
На основание подписано Споразумение на 4 юли 1953 г. за предаване на Република България в аренда предприятията и недвижимите имущества на бившия Съветски съюз, в т.ч. и предприятия, свързани със закупуване и преработка на тютюн - в тази връзка правителството на Република България от посолството на Руската федерация с нота от 28 ноември 2001 г. № 97, Министерството на външните работи на Република България е информирано, че Руската федерация предлага на българската страна да се разгледат въпросите и да се установят процедурните приватизации за "Булгартабак холдинг" до урегулиране на конкретните взаимоотношения.
Факт е, че на 8 април 2002 г. в Министерство на икономиката са били поканени руските експерти и българска експертна група, за да се започнат преговорите, разговорите за урегулирането на въпроса.
Аз пак повтарям, никой не е против тази приватизация, но тя трябва да бъде направена коректно и перфектно.
Последва конкретна среща, която е по покана на тогавашния вицепремиер Николай Василев на 11 юли 2002 г., за която пристига от Русия делегация от експерти. След двучасово изчакване им е казано, че подобна среща няма да се състои. Следват още шест ноти от руското правителство, които стигат единствено и само до ниво вицепремиер и министър на икономиката.
Аз лично се съмнявам, че тази информация е стигнала до Министерския съвет като цяло или конкретно до някой народен представител. В тази връзка тези факти и документи са били предоставени и на Върховния административен съд, който от своя страна е взел, според нас и според закона, правилното решение – да се прекрати процедурата за приватизация.
Уважаеми колеги, бих искал на първо място да апелирам към народните представители да вземат правилното и мъдро решение и да не се случват подобни неща, защото България в момента не се нуждае от конфронтации и проблеми. България има нужда от консенсус и от едно много добро международно лице предвид това, което предстои да се случи в страната.
В тази връзка и с мотивите, които изказах пред вас, правя процедурно предложение на основание чл. 42, ал. 2, т. 4 и 5, да се отложи разискването на тази тема и да се отмени гласуването на Стратегия за приватизация като в този момент отправям апел към Комисията по икономическата политика и нейните членове да създадат такава подкомисия на основание на писмо, което ние сме им изпратили. Ако не се създаде такава подкомисия, то в дадения момент, още днес, ще апелирам към всички политически сили да се създаде една временна анкетна комисия, която от своя страна наистина да изчисти всички недоразумения. Както казах, могат да се предявят не само руски претенции, а и италиански, австрийски, германски претенции могат да се появят.
Правя процедурно предложение да се прекрати дебата и да се отложи гласуването на Стратегията за приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
В изказването на господин Николов се съдържа и процедурно предложение за отлагане на разискванията, респективно и гласуването, по тази точка от дневния ред.
Моля да гласуваме процедурното предложение, направено от господин Николов.
Моля народните представители да влязат в залата, която е доста опразнена!
Гласували 198 народни представители: за 102, против 95, въздържал се 1.
За процедурно предложение има думата господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване, защото аз не чух нито един сериозен аргумент за отлагане разглеждането на тази точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуваме процедурното предложение, направено от господин …
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Четете правилника! В правилника не пише да има такова основание за прегласуване, че не били чути аргументи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В правилника не пише основанията. Те са по повод на всеки конкретен случай.
Прегласуваме процедурното предложение, направено от господин Николов за отлагане на разискванията по тази точка от дневния ред. (Шум и реплики в залата.)
Гласували 218 народни представители: за 108, против 108, въздържали се 2. (Шум и реплики в залата.)
Процедурното предложение не се приема.
Заповядайте за изказване, господин Николов.
НИКОЛА ДЖИПОВ НИКОЛОВ (независим): Уважаеми колеги, дебатът започна с един въпрос, който беше зададен, според мен, напълно риторично, но като се замислих се оказа, че това е въпрос по същество – какво е приватизация? И ако тази процедура, която ни се предлага в Стратегия за приватизация е приватизация, възможно ли е да се проведе по самата стратегия, която вие сте предложили? Законът за приватизация съвсем недвусмислено казва в чл. 35, че дружествата, които са в списъка на Приложение № 2, които са от значение за националната сигурност, а този списък започва именно с “Булгартабак холдинг”, се приватизират по един ред, който е описан в този закон. Там няма нищо и този ред няма нищо общо с предложената стратегия за приватизация.
Там ясно се казва, че това се извършва чрез публично оповестен конкурс, например, а не както е записано в стратегията за приватизация на стр. 8 – четири метода, които вие предлагате.
Според мен отговорът на въпроса: приватизация ли е продажбата на дъщерните дружества от “Булгартабак холдинг” или не? Вие отговорихте, че това е приватизация, но щом е приватизация, трябва наистина да се извърши по Закона за приватизация и по никакъв начин не може да се заобиколи този закон.
Затова аз ви предлагам или да се изтегли тази стратегия за приватизация, или в противен случай ще влезем в много остро противоречие със Закона за приватизация.
Аз съм съгласен, че има рационални моменти, и съм съгласен с останалата част от Вашето изказване за приватизацията на “Булгартабак”, но за съжаление приетият Закон за приватизация, който трябваше да бъде най-добрият Закон за приватизация, който трябваше да осигури приватизацията на големите монополи безпроблемно се оказа, че е един изключително несъвършен, даже бих казал порочен закон, защото той постоянно ви вкарва в капан, от който няма как да се излезе.
Затова аз считам, че няма какво да гледаме по същество тази стратегия за приватизация, тъй като тя противоречи на закона така както той в момента действа. И ако не сте съгласни с мен, моля да отговорите на този въпрос – ако приватизацията е продажба, включително на дъщерните дружества от самия холдинг, и приемаме стратегия за приватизация за това, как тя не влиза в противоречие с разпоредбите на закона, именно главата за приватизация на търговските дружества от значение за националната сигурност на Република България?
Ако Вашият отговор е, че е приватизация, то тогава трябва да сменим стратегията. Ако отговорът е, че не е приватизация, а е нещо различно, тогава съм готов вече да говоря по същината на тази стратегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика има думата господин Валери Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми господин Николов, няма никакво противоречие. Приватизация естествено има и тя ще се извърши по Закона за приватизация, когато става дума за дяловото участие на държавата в “Булгартабак холдинг” АД. Това е дружеството-майка, за това става въпрос. Тогава ще се приложи Законът за приватизация, но когато става дума за продажбата на дяловото участие в дъщерните дружества, уважаеми господин Николов, това е разпореждане с активи на публично дружество, за което се прилага Законът за публичното предлагане на ценни книжа, така че в строго юридически смисъл на думата продажбата на дяловете в дъщерните дружества не е приватизация, защото вие като отворите Закона за приватизация ще видите, че той се прилага само за прякото държавно дялово участие в търговски дружества, а не се прилага освен при упълномощаване на агенцията, което е просто една възможност, една опция, за дялови участия, които държавата не притежава пряко. Така че няма никакво противоречие – ще се приложат процедурите на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, разпореждане с активи на публично дружество и накрая, разбира се, ще се приложи Закона за приватизацията, когато държавата ще прехвърли част от дяловото си участие на съответен стратегически инвеститор. Така че няма никакъв юридически проблем. Нито един закон не е нарушен, а просто става въпрос за избор на една целесъобразна стратегия, която очевидно ще бъде и икономически по-ефективна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Николов.
НИКОЛА ДЖИПОВ НИКОЛОВ (независим): Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Получих отговора на моя въпрос и той е, че това не е стратегия за приватизация, защото ще се приватизират дъщерните дружества от самия холдинг. След като това се случи, следва приватизация на холдинга. Вървя по реда на Вашите мисли. Тогава ще стане валидна тази стратегия. Ако това е отговорът, тогава трябва да изпразним от съдържание тази стратегия, госпожо Шулева. Вадим страниците от 2 до 11 и остава това листче, защото вътре пише как ще се приватизират дъщерните дружества. Поне това сте обяснили. Аз се опитвам да Ви помогна – или да промените Закона за приватизация, или наистина да отговорите на въпроса дали чрез тази стратегия приватизираме дъщерните дружества, или чрез тази стратегия ще приватизираме акциите на “Булгартабак-холдинг”, като преди това се извършат процедурите, които сте описали ужким като стратегия на “Булгартабак”. Има голяма разлика, защото иначе веднага бих говорил по темата, по съдържанието на тази стратегия. Много е важно всички народни представители да знаят, че чрез публично предлагане вече беше продаден значим дял на български институционални инвеститори от “Булгартабак-холдинг”. Те бяха подведени от една стратегия, която се оказа негодна да продаде “Булгартабак-холдинг” като цяло. Добре, приемам това. Аз също бях против тази стратегия. Това, че я оттеглихте, го намирам за добро решение. В същото време тези публични инвеститори, които си купиха акции от “Булгартабак”, си ги купиха абсолютно прозрачно на борсата и като даваха тази цена, те имаха предвид перспективата за развитие на “Булгартабак-холдинг”. Сега вие изпразвате от съдържание “Булгартабак-холдинг”. Те са “прекарани” – казано грубо, и оттам нататък не ми става ясно как ще успеем да стимулираме, да въвлечем в процеса на раздържавяване български институционални инвеститори. Аз държа на това, че първата стъпка беше в много правилна посока – дадохте възможност на български институционални инвеститори да купят голям пакет акции от “Булгартабак” и от други български предприятия и в същото време това, което сега ще правите с “Булгартабак”, изпразва от съдържание тези ваши усилия.
Според мен трябва наистина да преоцените вашата политика за приватизация на “Булгартабак” и ви предлагам да продължавате да предлагате акции чрез публично предлагане на целия холдинг, а не само на неговите дъщерни дружества. Това е пътят, по който ще насърчите и участието в приватизацията на българските институционални инвеститори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Други желаещи за изказване? Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо вицепремиер и министър на икономиката, уважаеми колеги! Чухме интересни изказвания по материала, който разглеждаме – Стратегия за приватизация на “Булгартабак-холдинг”. Госпожа Шулева с основание засегна грешките, които досега са правени, и че трябва да се учим от тези грешки. Само че на мен ми се струва, че предлаганата стратегия не само не доказва, че сме се научили от грешките, а като че ли някъде, изхождайки може би от добри намерения, ги задълбочаваме.
Основният въпрос, който се поставя, е има ли яснота правителството какво трябва да се направи за приватизацията на “Булгартабак-холдинг” или не. Или сега ни се предлага да се правят някакви опити, които аз не знам какви икономически резултати ще дадат, но юридически са неиздържани? За пореден път председателят на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров, който е и юрист, се опитва да убеждава Народното събрание в правни фигури, които съществуват само в представите на хората, които искат да изкарат, че тази тъй наречена стратегия наистина е юридически издържана.
Какви ще са икономическите цели? Ясно е казано – направен беше неуспешен опит да се продаде “Булгартабак-холдинг” като цяло. Неуспешността на този опит според мен не се дължеше само на това, че нямаше кандидати да купят целия холдинг. Дължеше се на непрозрачността, на опитите, които се правеха предварително избрани купувачи да станат накрая истинските купувачи. Това е истината. И затова се провалихте! Започна се с корупцията в “Булгартабак”, с назначаването на Георги Попов, с данните дали е искал или не подкупи. Да си припомним договора, с който той беше назначен, как вицепремиерът Василев се кълнеше, че този проект за договор, по силата на който той щеше да получава над 190 хил. лв. годишна заплата и който имаше неговия параф - това било само параф, само намерение, че истинският договор регламентирал Георги Попов да получава по 1300 лв. месечна заплата. Накрая се оказа, че той наистина е получил над 190 хил. лв. заплата за една година. Непрекъснати неистини съпътстваха тази приватизация, непрекъснати опити да се изкривяват законовите форми.
Сега се поставя този въпрос, който е основен – това, което се предлага като стратегия на приватизация, приватизация ли е или не. Госпожа Шулева обяви тук, че това е приватизация. Господин Димитров каза: “Според мен това не е никаква приватизация”. Дъщерните дружества или дружествата на холдинга ще бъдат продадени по пътя на капиталовия пазар – на фондовата борса. Стратегията изхожда от това, че апетитните дружества са две – в Благоевград и София. Добре, аз питам няма ли да се стремим всичките дружества да бъдат продадени? Като са продадени всичките – дай Боже по този начин, чрез фондовата борса – какво остава от холдинга? Какво ще се приватизира по-нататък?
Това са противоречия, които са толкова очевидни, че аз не завиждам на хората като господин Димитров, които се опитват да ги бранят. Вижте Раздел I, стр. 3 – господин Николов каза, че от втора страница до края трябва да се махнат. Аз се спирам на стр. 3 – “Цели на приватизацията на “Булгартабак холдинг” АД”. Основните цели на приватизацията, забележете, изведнъж се казва не на холдинга, на дружествата от групата на “Булгартабак холдинг” АД”.
Господин Димитров, вярно ли е, че ние не приватизираме дружествата? Основната цел на тази приватизация, с това започва Раздел I “Цели на приватизацията”, е приватизацията на дружествата. Вие ставате и казвате, че това не е вярно, че дружествата няма да се приватизират, ще се предлагат акции. Но това не е приватизация.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): А какво е?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вижте какво пише в Закона за приватизацията. Вие сте един от авторите на този закон. Ние с много от нещата в този закон не бяхме съгласни, много от нещата се оказаха неудачно формулирани юридически, не проработиха, но те съществуват като закон. И сега вие искате от нас да приемем една стратегия, която, първо, ще бъде в противоречие на действащ закон относно начина, относно органа, който е извършил приватизацията – нещо, съвсем различно от това, което е действащото право, прието от това Народно събрание.
Объркването наистина е голямо. Вие за себе си трябва да изясните приватизация ли е или не е. Ако е приватизация, трябва да се подчинява на правилата на приватизацията. Но Вие да станете тук и да кажете: вижте, ще се приватизира холдингът…
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Естествено.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: То е естествено, тоест няма да се приватизират дружествата. А тук пише, че основна цел на тази стратегия за приватизация е приватизация на дружествата. И ако човек чете по-внимателно, всъщност очевидно на две от тези дружества, защото за другите се знае, че едва ли ще се намери не само стратегически, а изобщо купувач или инвеститор. Какво ни предлагате тогава? Не е ли загубено време и на този парламент, не е ли загубено време правителството толкова дълго след провала на приватизацията на “Булгартабак холдинг” да изработва стратегия и да не е наясно какво прави? Аз само така мога да окачествя тази ситуация, в която сега е изправено цялото Народно събрание – вносителят на тази стратегия да се явява в Министерския съвет, предполагам, че това е госпожа Шулева, Министерският съвет да предлага стратегия за приватизацията и Вие да ставате и да казвате, че това не е приватизация, дружествата – по един ред, каквото остане от холдинга, това ще се приватизира.
Дайте действително тогава да извадим приватизацията на дружествата от стратегията и да видим какво ще остане, щом те ще се “приватизират” по този ред – чрез фондовата борса. Съгласни ли сте? Това приватизация ли е?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): В юридически смисъл не е.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Щом като в юридически смисъл не е, тогава защо ни губите времето? Аз говоря в юридическия смисъл, защото България е правова държава, защото има закони, защото има Закон за приватизацията и ако тази така наречена стратегия в юридическия смисъл не е приватизация, как ще говорим за стратегия на приватизацията? Това е нонсенс. Махнете тогава думата “приватизация” и да видим каква дума ще сложите, какво ще се получи – “Стратегия… “Булгартабак холдинг”, това ли е? И ние ще гласуваме такъв документ!
Извинявайте, но аз наистина се учудвам и на мнозинството, и на негови представители, и на правителството на тази абсолютна безпомощност.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Каква безпомощност?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие се подсмивате, дано да е смешно това, което казвам, но на мен по-скоро ми е тъжно. Да минават месеци, един въпрос, който засяга по ваше мнение националната ни сигурност, един въпрос, който засяга поминъка на неколкостотин хиляди души, а тук се явява един смехотворен документ. Аз съм изцяло удовлетворен от това изречение, което казахте, и ви благодаря за него - че юридически това не е приватизация. Хайде тогава да видим като юридически не е приватизация, какво е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика има думата господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Аз, разбира се, очаквах господин Йордан Соколов да проявява икономическо невежество, това е нормално, но чак и юридическо наистина не очаквах.
Господин Соколов, все пак ще Ви помоля да прочетете внимателно един закон, с който Вие явно не сте на ти, това е Законът за публичното предлагане на ценни книжа. И ще видите, че няма никакво противоречие между него и Закона за приватизацията, както каза и госпожа Шулева.
Господин Соколов, какво е приватизацията, беше ли приватизация така наречената приватизация на банките от Банковата консолидационна компания? Беше ли приватизация или не, според Вас? Ако можете да отговорите на този въпрос, аз ще Ви отговоря и на следващия въпрос, който Вие ще поставите. Това не е приватизация, господин Соколов, по смисъла на Закона за приватизацията и това е нормално, тъй като там няма пряко държавно дялово участие. Но го наричат приватизация, защото има приватизация и в икономически, и в строго юридически смисъл на думата. И ако ние четем Закона за приватизацията, ясно ще видим, че приватизацията се отнася до прякото държавно дялово участие. Вижте обхвата на Закона за приватизацията в чл. 1. Това обаче не означава, че и косвеното държавно дялово участие в по-широк смисъл, в икономически смисъл на думата, не е приватизация. Затова и приватизацията на банките от Банковата консолидационна компания се нарича приватизация. Това икономически е приватизация.
Но ако говорим за строго юридическото съдържание на определени разпоредителни сделки, едни от тях ще попаднат под Закона за приватизация и следприватизационен контрол, тъй като такъв е обхватът на закона, а други ще попаднат под приложното поле на Закона за публично предлагане на ценни книжа. Така че между икономическото и юридическото понятие “приватизация” има известна разлика. И недейте да манипулирате точно с тази разлика и да смятате, че ние ви предлагаме едва ли не несъстоятелни конструкции. Нищо подобно, справете се с двата закона и ще видите за какво става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли друга реплика? Не виждам.
Господин Соколов, заповядайте за дуплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, аз няма да си позволя квалификации за Вашето икономическо невежество или юридическо невежество, както Вие си позволихте. Съмнявам се, че ако НДСВ не беше дошло на власт, Вие щяхте да станете професор с тези юридически знания, които демонстрирахте. (Възгласи на възмущение от мнозинството.)
Приватизацията, господин Димитров, е превръщане на държавната собственост в частна. Това е икономическият резултат. Това става с правни средства и правните средства са залегнали в Закона за приватизацията. Другото може да води до този резултат, но това не е приватизация по смисъла на това юридическо понятие и по смисъла на Закона за приватизацията. И колкото и да правите опити хем да ги противопоставяте, че едното е едно, другото – друго, хем да ги съединявате, че едното не противоречало на другото, това са неудачни опити. Поне дано това осъзнавате като юрист.
Защото тази стратегия не е наречена стратегия за продаване на дъщерните дружества на “Булгартабак холдинг” чрез фондовата борса. Нито един път не е споменат този закон, на който Вие се позовавате, а и заглавието на стратегията, и целите на стратегията, и цитираният закон е само Закон за приватизацията и само думата “приватизация”. Ако това не можете да разберете, аз наистина вече започвам да съжалявам.

Това, което е тъжното в цялата тази ситуация, е, че наистина ни се поднася един абсолютно неиздържан документ. Просто се преследва една цел, вместо да се дойдеше тук и да се каже: провалихме се заради корупция, заради неумелост, променяме изцяло нещата, искаме да продадем двете дружества, дайте да видим как тези две дружества да се приватизират, предлага ни се един материал, изпълнен с противоречия, юридически неиздържан и се иска Народното събрание да гласува един юридически неиздържан документ. Това дори господин Димитров го признава.
Аз не мога да дам гласа си за това нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания по стратегията?
Госпожо Шулева, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Като слушах особено последните изказвания, си припомних какво беше казал Оскар Уайлд. Ще се опитам да го цитирам по памет. Афоризмът гласи приблизително така: някои хора обичат да приказват празни приказки, защото единствено от това разбират по нещичко.
Ако, уважаеми господа, заглавието на стратегията "Стратегия за смяна на собствеността от държавна в частна на дъщерните дружества на "Булгартабак" ще ви направи щастливи и смятате, че това нещо не заслужава да бъде обсъждано в българския парламент, аз нямам нищо против. Ако ще се хващаме за отделни думи и изречения и няма да гледаме за какво става въпрос по същество…
Бих искала да се спра на обвиненията, които бяха отправени от парламентарната трибуна, че тази стратегия е корпоративна стратегия за мултиплициращи се корупционни схеми и, на второ място, че това е непрозрачна стратегия. Ако сте си направили труда да ме слушате внимателно, щяхте да разберете, че стратегията за приватизация на "Булгартабак холдинг" повтаря схемата на продажба, ако това ви харесва повече, на банките от Банковата консолидационна компания. Затова на твърдението ви, че предлагаме корпоративна стратегия за мулциплициращи се корупционни схеми и стратегия, в която липсва прозрачност, ще отговаря с въпрос и въпросът е: бихте ли ми казали какви точно са корупционните схеми, по които Банковата консолидационна компания продаваше българските търговски банки? И защо, ако сте ги съзрели някъде, до този момент никой от вас не ги е разобличил? Също така доколко беше непрозрачен този процес? Ако искате, аз мога да ви отговоря.
На всички в държавата е ясно, че нашият екип постигна близо четири пъти – подчертавам - четири пъти по-висока цена при продажбата на банка "Биохим" от тази, която беше записана в единствената оферта за покупка на банката при опита й за приватизация при управлението на СДС. В случай, че сте забравили, ще припомня, че продадохме банката за 85,5 млн. евро при 26 млн. евро, които бяхте успели да договорите вие. И отново питам: това, че постигнахме четири пъти по-висока цена, за какво точно е аргумент – за корупционна схема или за точно обратното? Ще припомня и още нещо. По време на управлението на СДС бяха продадени Пощенска банка, Хебросбанк, Обединена българска банка и Експресбанк. Общата цена за тези четири банки приблизително е равна на цената на банка Биохим. Да не говорим за цената на широко прокламираната от вас като най-успешна сделка за Булбанк – 360 млн. евро. Тя е напълно съпоставима и много по-ниска, ако гледаме цената на една акция, от цената, която постигнахме с продажба на банка ДСК – 311 млн. евро.
Няма да изпадам в излишни подробности, тъй като те не са във ваша полза. На твърдението, че приходите от продажбата на предприятията от холдинга ще останат на разположение на група лица, управляващи дружеството, и на група политици - министри и заместник-министри, които ще разполагат с тях само и единствено по свое усмотрение, бихте ли ми казали, господа, какво точно искате? Задавам този въпрос, защото и през ум не ми минава, че вие, които пишете тези закони в държавата, не ги познавате. С риск да стана досадна, ще повторя, че единственият начин парите от приватизация на дъщерните дружества на "Булгартабак холдинг" да отидат в държавния бюджет е само чрез дивиденти, а единственият начин парите от продажбата на "Булгартабак холдинг" като цяло да отидат пряко в държавния бюджет е продажбата на "Булгартабак" като цяло. И точно затова питам: всъщност вие искате да продадем "Булгартабак холдинг" като цяло, както беше при предишните две стратегии, за да отидат парите в държавния бюджет пряко? Ако искате това, кажете го направо, да не се занимаваме с продажба на дъщерни дружества за трети път, а да продадем "Булгартабак" като цяло, за да бъдем всички доволни. Ако това искате, кажете го направо.
Само искам да припомня, уважаеми господа отдясно, за вашия горчив опит. Тук се припомни предишният, но аз ще припомня и вашия. През 1998 г. на базата на разработена от вашето правителство стратегия е обявена процедура за приватизация от Агенцията за приватизация на холдинга като цяло. "Булгартабак" е включен в пуловата приватизация с външен консултант, като холдингът е самостоятелен пул "Тютюнева промишленост". Малко по-късно за консултант е избран "Кредитанщалт", а методът е преговори с потенциален купувач. Интерес проявяват "Филип Морис", "Галахар" и "Бритиш-америкън табакоу". "Бритиш-америкън табакоу" още тогава заявява, че се интересува от покупката само на отделни дружества. "Филип Морис" и "Галахар" правят "Дюдилижънс" и посещават предприятията. В средата на 2000 г. и двете компании изпращат писма, че не могат да подадат оферти при условията, които са им поставени. След техните писма историята завършва безславно с прекратяване на процедурата за приватизация.
В случай, че ако все пак сте за приватизация на "Булгартабак холдинг" на части, то парите от продажбата във всички случаи – и това е законно основание – отиват в дружеството. Така беше и с Банковата консолидационна компания. Всички пари от сделките, които се получиха от продажбите на банките, отидоха в същото това дружество БКК и там също така стоеше опасността, която вие тук широко прокламирате, как група лица щели да управляват парите. Е, какво стана с парите от продажбата на банките, питам аз? Къде са тези пари? В държавния бюджет под формата на дивиденти. Ясно, точно и открито. И каква беше тази огромна опасност, че тези милиони, не става въпрос за един, два, съберете 311 и 82 милиона, които нашето правителство получи от продажбата на тези две банки, и ми кажете как тази група лица министри, които участват в Съвета на директорите на Банковата консолидационна компания, се разпореди в свой интерес и къде са всъщност тези пари. Уважаеми дами и господа, те са в държавния бюджет под формата на дивиденти – същото нещо, което се очаква да се случи и в "Булгартабак холдинг". И аз въобще не виждам къде е драмата тук.

Цитирах вече няколко пъти разпоредбите на Закона за приватизация, Закона за счетоводството и пак ясно и категорично повтарям: няма друг начин парите от приватизация да отидат в държавния бюджет, освен ако всички вие не решите, че за трети път ние трябва да продадем “Булгартабак холдинг” като цяло. Това може да стане от Агенцията за приватизация и тогава парите ще отидат в държания бюджет. Ако ние обаче трябва да продаваме отделни, обособени обекти, отделни дружества на “Булгартабак холдинг”, няма никаква друга възможност освен парите да бъдат в дружеството и да бъдат разпределяни за дивиденти. Както вече казах, 2000 души са акционери в “Булгартабак холдинг”. Те могат да осъществят много ясен и точен контрол какво точно ще става с парите им. И аз съм убедена, че този контрол е не по-малко надежден от контрола на Народното събрание.
По позицията, че приватизацията на “Булгартабак холдинг” трябва да стане след неговото преструктуриране. В Стратегията на СДС за приватизацията на “Булгартабак” също имаше идея за преструктуриране. Позволете ми и аз да попитам нещо. От 1998 г. до края на мандата на вашето правителство вие имахте цифром и словом три години да преструктурирате холдинга. Защо не го направихте? Защото отлично знаете, че това струва пари. Ние предлагаме решение откъде да се намерят тези пари. Те ще дойдат точно от продажбата на едни дружества, за да се оздравят други дружества в холдинга.
По позицията, че се създава възможност за учредяване на вътрешнофирмен фонд за набиране на проекти и т.н., и т.н. За мен е непонятно за какъв точно вътрешнофирмен фонд говорите, тъй като според българското законодателство е напълно ясно, че парите за дивиденти се разпределят с решение на общото събрание на холдинга и това става по един абсолютно прозрачен начин и не както преди малко се опитахте да направите внушение, че, видите ли, разпределянето на дивидентите ставало по усмотрение на въпросните лица, наречени министри. Не, уважаеми господа, решението за това се взима на нормално общо акционерно събрание.
От приходите за дивиденти, както вече казах, в бюджета на държавата ще се отделят средства за социални програми. Тук, разбира се, искам да отворя една скоба и да кажа, че няма българско предприятие, на което да е забранено да извършва собствени социални програми. Няма такава забрана в нито един закон и много български предприятия имат своите собствени социални програми. Така че няма никаква пречка “Булгартабак холдинг” да има своята собствена социална програма и да решава проблемите на своите работници така, както счита за необходимо.
Тук искам да отворя още една скоба по повод на твърдението или по-скоро на опасението за това каква квалификация имали, видите ли, участниците в надзорния съвет. Ами, пак ще призова да направим справка с Търговския закон, за да видим какви са функциите на надзорния съвет – че тези функции не са пряко управляващи в дружеството, а са надзорни функции.
Тук също искам да кажа и да припомня пак, че ние, същите хора, не бяхме специалисти и в банковото дело, но това не ни попречи да получим четири пъти по-високи цени. Така че опасенията, че министрите нямат квалификация, за да участват в надзорния съвет на “Булгартабак холдинг”, мисля, че са абсолютно несъстоятелни.
По отношение на социалните аспекти. Уважаеми дами и господа, аз неколкократно казах, че тази стратегия представлява рамка. Ние се опитваме в рамките на действащото законодателство да намерим решение на този многогодишен казус, на тази многогодишна сага за приватизация на “Булгартабак холдинг”. И в рамките на действащото законодателство ние ви предлагаме вариант, който смятаме, че ще бъде успешен за България. Затова не е необходимо да разписваме детайли в една обща стратегическа рамка. Тя дава идеите, насоките, начините за продажба. Всяка една приватизационна сделка сама по себе си ще има приватизационен проект и в този конкретен приватизационен проект ще бъдат разписани детайлно всички ангажименти, които бъдещият инвеститор ще трябва да поеме. И аз не виждам сега защо в рамките на тази стратегия ние трябва да го правим това нещо.
Искам да отговоря на въпроса, който господин Папаризов ми зададе, по отношение на това какви са консултантите. Надзорният съвет вече е определил критерии за избор на консултанти и ако тази стратегия бъде приета от Народното събрание, ще бъде обявен незабавно конкурс за избор на консултанти.
Аз искам да споделя пред уважаемите народни представители, че до момента интерес за участие в този конкурс са заявили: “Сити банк”, “Джей пи Моргън”, “Моргън Стенли”, “Кредитанщалт”, “Кредит сюис фърс Бостън”. Ако смятате, че това са ненадеждни консултанти, моля да ми кажете, но това са консултантите, които до момента, преди да е обявен конкурсът, са проявили интерес за участие в тази процедура.
Що се касае до това какви стратегически инвеститори се интересуват от “Булгартабак”, пак от тази трибуна искам да заявя, че имахме вече няколко срещи с представители на “Филип Морис” и на “Бритиш америкън табако”, които сега декларираха, че са впечатлени от новото отношение, което правителството има към инвеститорите, че този вид приватизация отговаря напълно на техните намерения и че когато сделките бъдат обявени за открити, те ще вземат участие в приватизацията на тези дружества.
Така че мисля, че стратегическите инвеститори вече са ясни и на децата в тази държава и не е нужно ние да ги търсим на някакви неизвестни места. Те вече дойдоха в България и заявиха своя инвеститорски интерес.
Ще завърша със следното. Тук стана въпрос за защита на тютюнопроизводителите, за защита на сектора и т.н., и т.н. Уважаеми народни представители, няколко пъти Министерството на икономиката имаше възможност да представи своите идеи за развитието на българската икономика, като една от тези идеи е развитието на т.н. клъстерен подход. С началото на приватизацията на “Булугартабак холдинг” ние се опитваме да поставим началото на създаване на клъстер в тютюнопроизводството, който обхваща тютюнопроизводство, обработка на тютюни, производство на цигари. Така че, ако тази приватизация стартира, надявам се, с вашата подкрепа, ние ще имаме наистина възможност да реализираме един нов модерен подход – подход на ХХl век, за създаване на съвременен немонополизиран клъстер в производството на тютюни в България и обработката на тютюни и производството на цигари. Така че аз мисля, че има всички условия както да бъдат защитени тютюнопроизводителите чрез подкрепа на политика в сектора, така и със създаване на условия за обновяване и продажба на манипулационните, които обработват тютюни, така и с продажбата на цигарените фабрики на реномирани мултинационални стратегически инвеститори ние действително ще имаме възможността да подходим по един нов, съвременен начин към структуриране на отрасли в българската икономика.
Благодаря ви за вниманието и се надявам, че след като преодолеем споровете относно отделни думички, да прозрем същността на стратегията, нейната цел и да я подкрепим. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Шулев.
За изказване – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също искам да продължа прозренията, които ни внушава госпожа Шулева, разбира се, с един тон, който малко подценява интелигентността на народното представителство. Но на човек, който не е бил народен представител, му е простено да си го позволи. Защото освен политическите въпроси, които се поставят с голяма сериозност около продажбата на “Булгартабак”, стоят и редица въпроси, които са наистина чисто професионални, и много често в рамките на политическата дискусия те могат да бъдат спекулативно поставени, като се разчита на една не особена ангажираност на аудиторията с темата.
Уважаеми дами и господа, аз също най-много ще се спра на Раздел lll – “Приватизация”, защото това е сърцевината на стратегията. Иначе, голяма част от другите неща са преписани от предишната стратегия като великолепни цели, звучащи добре, но видяно и доказано от практиката невъзможни за реализация със скромния опит на Вашия кабинет, госпожо Шулева.

Това, че Вие с господин Василев само сте си разменили столовете, не означава, че кабинетът като цяло има някакви съществени изменения във философския поглед на този процес – приватизацията на “Булгартабак”. Истина е обаче това, което изразиха преди мен други народни представители, че с такъв тип сделка вие отивате към елиминиране на Агенцията за приватизация. И не само на нея, на онзи специфичен орган, който Вие създадохте с много шум, господин Димитров – Агенцията за следприватизационен контрол. И то в част от приватизацията, която вече е доста напреднала и почти нищо не остава. Ние сега вземаме от двата институционални органа - Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол – тази сделка, превръщаме я в политическа сделка на управляващото мнозинство по начина и на формиране на надзорния съвет. Тук искам да отстраня тази спекула, която обяснихте на народните представители, че той е надзорен орган. Не, надзорният съвет е управителен орган и го пише в Търговския закон. И се казва “с двустепенна система на управление”. Така че, въпреки че името му е надзорен, надзорният орган е орган на управление с всички произтичащи права и задължения по Търговския закон, а името му е надзорно. И по-нататък ще си позволя и в други ситуации да коментирам как вие коментирате някои от думите или думичките, за които смятате, че се заяждаме.
По отношение на средствата. Средствата извън контрола на Агенцията за следприватизационен контрол, извън контрола на другите органи ще се разходват по чисто стопански начин от органите за управление. Само че има един много противоречив въпрос. Вие казвате, че с тези средства ще решавате социални въпроси. Как ще решавате тези социални въпроси, ако другите 2000 акционери, за които Вие говорите, не искат да дават парите, които могат да вземат като дивидент, за социални въпроси? Идва акционерът Хикс и казва: Драги ми надзорници, драго ми правителство, в това акционерно дружество ние сме равни, аз съм против вие да ползвате приходите от приватизацията за социални цели, моят интерес е тези приходи да се ползват за дивидент и аз да си взема дивидент. Тоест това е едно вътрешно заложено противоречие, което сблъсква вашата иначе красива идея с реалностите на икономическите интереси и правилата на Търговския закон. И това противоречие може да бъде преодоляно единствено с масата и броя гласове, които държавата има в дружеството. Това означава вие с гласовете на държавата да отнемете правата на частните акционери да получат дивидент, а да решите социален въпрос, което би трябвало да е и целта на всяко правителство. Ето тук вие изпадате в противоречие, което аз лично смятам, че е неразрешимо. И там несъмнено ще възникне спор между всички тези акционери, на които вие се позовавате, за да предложите такава спекулативна схема на приватизация, и правилата, които са на действащото българско право. Хубаво, елиминирате Закона за приватизация, отрязвате Агенцията за приватизация, отрязвате процедурите по Закона за приватизация, отнемате права и на Агенцията за следприватизационен контрол. Казвате банките и Банковата консолидационна компания. Да, ама вие много добре знаете, че освен банките всичко друго беше в рамките на закона. Сега какво излиза? След десет години приватизация в България ние все повече вадим, и не само финансовите институции, каквито са банките, вадим индустриалните предприятия извън Закона за приватизация. Утре може по същия начин да решите, че българската телекомуникационна компания няма нужда да се приватизира по онзи закон, защото е специфична, интересна и защото с банките сте постигнали голям успех. И тогава възниква другият прост въпрос: Защо са ни тези органи, на които осигуряваме бюджет, надзорни съвети, чиновници? Кой прави приватизацията в България? Кабинетът, министрите. В македонския закон тази работа е много просто решена – сделката се сключва от Владата. Ами поемете си ги тези сделки, продайте ги, но тогава ще идвате тук да отговаряте на парламентарен контрол. Вие искате да има звена посредници в такъв процес като приватизацията, да потривате ръце и да не отговаряте, да казвате “там има управляващи”. Как ние ще контролираме тези министри – като членове на надзорен съвет или като политически лица, които е трябвало да си отварят очите кого назначават в надзорния съвет? Специално в “Булгартабак” имахме един случай на успешни кадрувания на Вашия предшественик, който се търкаляше една година, един негов човек и явно сте решили, че за да не повтаряте това, директно министрите ще влязат в управлението.
Следващият въпрос. Питали ли сте частните собственици на акции те съгласни ли са средствата от дивидентите да отидат за изплащане на просрочени задължения за трудови възнаграждения? Иначе звучи чудесно – ходингът отгоре ще даде на БТ “Видин” средствата, които се дължат за заплати. Ами защо не го направихте досега? Има достатъчно печалба. Защо не сте го направили досега, за да изчистите поне този кръг от батаци, които съществуват около всяко закъсало предприятие? Пречело ли е нещо? Не е пречело, пак имате мнозинство в акциите, могли сте досега да реализирате това. Не е необходимо да я има тази стратегия, тази процедура, за да изпълните тези прекрасни обещания, които сте записали тук.
Или формиране на фонд за финансиране на социалните последици от приватизацията, включително на активните мерки и програми за заетост. Хубаво е, че след толкова години приватизация, която трябваше да разкрива работни места, да подобрява конкурентоспособността, може би горчивият опит от процесиите – вашите, на вашите предшественици – показва, че всъщност при приватизацията парите, които се вземат уж като приходи, отиват за покриване на социални последици. Е, такава приватизация ли правим ние? Явно трябва да си признаем, че българският опит това показва – че ние правехме и правим приватизация, която не решава, а създава социални проблеми. Но това е друга тема.
Оздравяване на предприятията от холдинга. Съгласни ли са тези частни акционери, питали ли сте ги, тези средства да отидат за оздравяване?
И накрая, изплащане на дивиденти в полза на акционерите.
Първите три-четири мерки може до такава степен да са сериозни, че за последното да не останат пари. И пак ви казвам, това не са въпроси на политическа злонамереност, това са елементарни въпроси на икономика и право. Когато в едно дружество имаш много акционери, много съдружници, ти по някакъв начин си обвързан във всичките си управленски решения с техните права. Сигурно това сте го консултирали, когато ни предлагате такъв тип стратегия, защото доста често се позовавахте на тези права като пречка за спазване на Закона за приватизация, на прилагане на институционалната рамка Агенция за приватизация и Агенция за следприватизационен контрол.

За какво ми напомня тази Стратегия за приватизация? Тя ми напомня за продажбата на “Златни пясъци”. Там “Златни пясъци” от единия край продаваше активи и там имаше частни собственици, които влязоха по линия на масовата приватизация. В същото време Агенцията предостави възможността на борда да продава активи и разреши парите да остават в дружеството.
Какви бяха резултатите? От една от перлите на българския туризъм в държавата не постъпи нищо. Едни и същи пари, които постъпваха от продажбата на отделни обекти, се харчеха от ръководството за подобни неща – оптимизиране, социалните последици, еди-какво си, еди-що си, включително за преструктуриране и пр. И накрая за държавата остана нищо. За държавата не остана нито курорта, нито материалните активи, нито акциите, нито влязоха пари.
Всичко това напомня на един много стар виц за Пижо и Пендо, които решили да правят бизнес и тръгнали към София с едно буренце с ракия. На Пижо му се допило и помолил Пендо да му даде чашка ракия. Той казал: “Ще ти наточа, но ми дай един гологан”. Дал му той гологана, след малко обратното – на Пендо му се допило. Дал на Пижо гологан. Като стигнали в София буренцето било изпито с един гологан. Ето, това е цялата стратегия, която днес предлагате.
В предишната, летвата, която си бяхте поставили за приходи, беше доста ниска и затова търпяхте много укори. А сръбската практика на една бомбардирана с около десетина “Томахоук”- ракети фабрика преди 3-4 години, показа, че народното представителство е било право, а не кабинетът. Вие също го виждате, щом внасяте друга стратегия. Само че от тази стратегия резултата за държавата ще бъде нулев. Нулев резултат, с един гологан, прехвърлян между вас и вашите коалиционни партньори, вие ще докарате буренцето на “Булгартабак” празно на финала. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Господин Василев, Вие искахте думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Няма ли да има почивка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще има ли още изказвания? Имайте предвид, че пленарният ден ще бъде удължен до 16,00 ч. днес и утре. Това решение се взе днес на председателския съвет, така че е нормално почивката да бъде малко по-късно. Ако има още желаещи за изказвания, ще дам почивка. Ако вие, господин Василев, сте последен, ще Ви дам думата.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС, от място): Има още желаещи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще дам сега почивката.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)



(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Заседанието продължава.
Господин Василев, заповядайте за изказване.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, колеги! Предполагам, че вицепремиерът и министър на икономиката ще влезе в пленарната зала, защото има значение какво ще се казва и, разбира се, министерството да коригира така предложената стратегия на базата на протичащия дебат.
От всичко казано досега стана ясно, че съществува сериозно притеснение дали това е стратегия за приватизация на “Булгартабак” или това са намерения, които в никакъв случай не биха могли да се нарекат стратегия за приватизация. Основното внушение, което имаме досега, е, че наистина се подготвя процедура, с която се полагат неимоверни усилия да се заобиколи Законът за приватизация и което внушение трудно би могло да се разсее, както и съмнението, че се подготвя приватизация, която е непрозрачна, и приватизация, която безспорно ще удовлетвори определени потребности на определени хора.
Няма какво да скриваме нещата, че бе създаден надзорен съвет с една-единствена цел – не толкова да управлява “Булгартабак холдинг” и да напътства управлението и да го контролира, колкото да реализира тази приватизационна сделка и да се избегне законът точно по този начин в тази му част. Само че ако ние говорим сериозно за приватизация на “Булгартабак” като предприятие, което е включено в списъка на предприятията с национална значимост, трябва наистина да се приватизира като предприятие, което е национално значимо и върху което ще има определен контрол по време на тази приватизация, а не да се случи точно обратното - Министерският съвет да полага неимоверни усилия точно този контрол да бъде избегнат и да не се приложи Законът за приватизация.
Къде са притесненията? Надзорният съвет ще взима решенията, ще си прави приватизацията по начина, по който намира за добре той, и, разбира се, контролът върху тази приватизация ще се упражнява от “Булгартабак”. Няма такъв случай! Тук ни се дават примери за приватизации на банки, само че банковата приватизация е несъвместима с приватизацията на “Булгартабак”, който е един сериозен сектор от българската икономика. Той е свързан не само с производството на цигари, но и с преработка на тютюни и тютюневи изделия. Това не е продажба нито на банка, нито на хотел.
Тук изниква следният въпрос. Приватизацията безспорно ще привлече инвеститори в онези части от “Булгартабак”, които са най-атрактивни и най-привлекателни. Продава се “БТ” – Благоевград, София, Пловдив. Какво се случва с останалата част? Останалата част е един малък холдинг, който холдинг получава парите от тази приватизация и започва да ги разходва за оздравителни процедури. Говори се, че щяло да се получи дивидент от целия процес на приватизация, като се дава пример с банките, но нека да не забравяме, че точно Управителният съвет и Надзорният съвет, реализирайки програмата на оздравяване на остатъчната част от “Булгартабак”, ще разходва тези пари точно за тази дейност. Коя е гаранцията, че остатъчната част в един момент ще стане толкова атрактивна, щото тя ще бъде предложена и за нея ще се появят купувачи, които да я закупят.
Тук изниква вторият въпрос: съществува ли реална опасност всички тези средства, които от продажбата влязат в “Булгартабак” като остатък и започне стабилизацията му, в един момент да бъдат изхарчени и накрая да се окаже, че към тази част от “Булгартабак”, която остава, няма интерес, тя не може да бъде продадена на добра цена и се пристъпи към последната процедура – тя да бъде ликвидирана. Какво значи Надзорният съвет да се разпорежда с всички тези активи? Къде остава въпросът с външните дружества? Кои части от “Булгартабак” ще бъдат закрити в процеса на това преструктуриране, как, по какъв начин, за колко време и каква е съдбата и на тези активи, и на хората, които работят в рамките на тези предприятия? Нали няма да се случи така и не би трябвало да се случи, щото остатъчната част от “Булгартабак” да стане държавна фирма, която ще дотира предприятия със затихващи функции, само защото трябва да се провежда социална политика? Къде остава въпросът с българските инвеститори, тук беше споменато, които по един или друг начин закупиха определен брой акции от “Булгартабак”? Те намират своето място, безспорно има интерес към акциите на “Булгартабак” и в един момент този процес ще бъде прекъснат.
И не на последно място изниква един следващ въпрос – това е въпросът с парите, постъпили в холдинга след приватизацията и разходването им за изкупуване на тютюни.
В стратегията се споменава, че част от българските тютюни не отговарят на качество и на потребности, които използват модерните западни компании в изработката на цигари и тютюневи изделия. Кой ще определи какви ще бъдат количествата тютюн, които ще се изкупят? Тук е споменато, че това няма да се регламентира със закон. Какъв обем от парите, които ще останат в холдинга, ще бъдат изразходвани за изкупуване на тютюни?
И не на последно място другият въпрос: след като се приватизират сериозните производители и атрактивните, като “Булгартабак” София и Благоевград, които имат над 60% от производството на цигари и държат българския пазар, остава една малка част от производството на цигари - съотношението между тези 20 или 25% производители на цигари, които ще бъдат държавна собственост и съответно изкупения тютюн.
Аз не мисля, че това ще стимулира процеса на изкупуване на производството на тютюн и тютюневи изделия от част от българските граждани, които, ако мога да използвам израза, ще се преструктурират с оглед разпродажбата на “Булгартабак” или ще се проведе една социална политика да продължи изкупуване на 20, 30 или 40 тона тютюн, която е изгодна на една част, включително и от присъстващите в тази зала.
Тези притеснения не може да не бъдат споменавани и очакванията, че наистина ще настъпят промени в стратегията и ще се реализира една приватизация, която е очаквана не само от тук присъстващите депутати, но и от цялото българско общество и от работещите в холдинга, наистина е от значение. Защото в този й вид предложената и приета стратегия в никакъв случай не помага да се направи, пак повтарям, прозрачна приватизация и такава, от каквато има потребност българската икономика и българският инвеститор. Той остава някъде встрани, той реално приключва участието си и оттук насетне започва един процес на разпродаване на най-апетитните парчета, връщане на парите в холдинга и оттам нататък разходване по усмотрение, както се казва, според потребностите на този холдинг, които винаги ще бъдат оправдавани с една-единствена дума, че се води политика на оздравяване на холдинга.
Това са неща, на които трябва да се отговори и те трябва да бъдат променени в стратегията. В противен случай, ако това бъде прието, просто от всички нас ще бъде направено нещо, което в никакъв случай, пак повтарям, не помага на българската икономика, респективно на тютюнопроизводството и производството на цигари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Василев.
От името на парламентарна група. Госпожо Мозер, заповядайте.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Радвам се, че и Вие сте тук, за да изслушате декларацията на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили.
“През последните месеци сме свидетели на скок на цените на хранителните стоки, основно на хляба и хлебните изделия. Въпреки нашите предупреждения, започнали още през м. април, управляващите не предприеха нужните мерки, за да противодействат на зараждащата се криза. Нещо повече, в последната си декларация те отрекоха наличието на зърнена криза и обвиниха опозицията в опит за извличане на лесни политически дивиденти. Днес, точно днес, националната статистика обяви и покачване на цените на хранителните стоки с 4,7 на сто за ноември, което почти изцяло се дължи на скока в цените на хляба и хлебните изделия, като цената на масовия хляб се е покачила за един месец с 12,1 на сто. Повтарям, с 12,1 на сто!
Статистическите данни показват тенденция на покачване на цените на местните и млечни изделия, като най-голямо е покачването на птичето месо – с 8,1 на сто, на кашкавала – с 4,7 на сто, и на редица други млечни произведения – с 6 на сто. И всичко това става в рамките само на един месец.
Парламентарният съюз на Обединените демократични сили отново предупреждава, че дефицитът на зърно причинява тежка криза и в нашето животновъдство и води до фалит на български фермери, завишаване вноса на хранителни продукти и по-нататъшно покачване на техните цени. Всичко това влошава позицията на България в преговорите с Европейския съюз по Глава “Земеделие” и пречи да бъде защитен националният интерес.
Ние отново сочим, че този скок на цените на хранителните продукти и бъдещото им неминуемо покачване се дължи на провала на земеделската политика на правителството на Симеон Сакскобургготски и на скандалната некомпетентност и безхаберие на министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме.” Благодаря ви за вниманието. (Бурни ръкопляскания в ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедура ли, господин Радев?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): За изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, господин Радев, само да съобщя времето.
Националното движение Симеон Втори има 35 минути, ОДС разполага с 10 минути, Коалиция за България – 14 минути, ДПС – 38 минути, НИЕ – 34 минути, независимите – 2 минути.
Заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, тук преди малко станахме свидетели как госпожа Шулева 15-ина минути ни обясняваше кой как някога приватизирал.
Госпожо Шулева, сега гледаме вашата приватизация. На третата година не разбрахте ли, че вие управлявате България и като я управлявате, носите отговорности?
Днес ние гледаме един нескопосан документ, наречен “стратегия”, който вие като управляващи сте внесли тук. И ни говорите как някой нещо приватизирал. Ами, нали вие, идвайки на власт, казахте: 2001 г. до септември всичко това ще е зад гърба ни - “Булгартабак”, БТК, не знам, каквото е останало, най-късно до лятото на 2002-а. През декември 2003 г. внасяте една калпава стратегия. Защо е калпава? Къде е господин Димитров? Господин Димитров беше тук преди малко, но изчезна. Той си позволява да ми прави тук свободни съчинения и ми говори от тази трибуна за аналогия. Видите ли, икономика е едно, право било друго. Демек, совата не е сова.
Ама, как може един професор по право да говори такива нелепици оттук? Как може той да слага знак на равенство между банкова институция и една фабрика? Ами, било едно и също! Пълни глупости! Къде е разликата между банката и предприятието, фабриката? Банката работи с нашите пари, тя е публична институция. Защото моите, вашите пари, парите на предприятията са в банките. А във фабриката парите са нейни, на самата фабрика.
За тебе говоря. (Обръща се към Валери Димитров. Силен шум и смях в залата.) Слушай и стани академик след това, а не професор!
Разликата между банки и фабрики той трябва я научи, ако не я знае вече.
Затова в Закона за приватизация, уважаеми колеги, не се говори за банкова приватизация. Тя е оставена да се приватизира по друг ред. И не смесвайте ябълките и кокошките на едно място. Нелепо е да правите такава аналогия.
Каква е целта на това, което ни се предлага днес? Няколко пъти чухме: ама, парите трябва да влязат в бюджета. Ами, разбира се, че ще влязат в бюджета. Къде другаде? В бюджета. Въпросът е: как? Ако вие продавате едно предприятие по Закона за приватизацията, тези средства отиват в държавния бюджет, във фискалния резерв. Не са приходи и не можете от тях да правите разходи, каквито ви харесват на вас. С изключение на дефицита, който може да финансирате като дефицит и да откупувате външен дълг. Само че вие искате да влязат някъде другаде, там горе, в приходната част на бюджета, за да можете да правите с тях разходи, каквито реши Министерският съвет. Това, като че ли е целта на подобен начин на приватизация.
Защо казвам така? Ами, говорим, че ще бъде раздаден дивидент от тези акции, като бъдат продадени. Парите обаче влизат в предприятието, а не в бюджета. А предприятието по пътя на дивидент ги дава – къде? В Министерство на финансите, в приходната част на бюджета. Това ли е целта? Ами, кажете, ако е това!
Трябва да ви кажа, че дори примерът, който дадохте с банковата приватизация преди това, е абсолютно несполучлив. Защото дори огромните средства, стотиците милиони евро, които постъпиха в Банковата консолидационна компания от продажбата на Булбанк, не бяха използвани за приходната част на бюджета, а влязоха под черта – там, където е мястото им, защото по своето естество те са приватизация, а не дивидент. По своето икономическо естество това са приходи от приватизация, а не само за това, че е банка, продадена по реда на БКК. И не ги използвахме за приходи, и не правихме разходи, както искахме - това, което вие вероятно сега желаете да направите. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания? Заповядайте за изказване, господин Имамов.

АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Едва ли има повод да се гордеем от приватизацията, която беше извършвана в България през последните 12-13 години. (Шум и неразбираеми реплики от ПСОДС.) Напротив, аз смятам, че предложената Стратегия за приватизация наистина е един нов подход, подход, който успешно съчетава преструктурирането и процеса на приватизация. Оставям настрана проблема за юридическата страна на този процес. Тук има юристи, които могат да вземат отношение и то достатъчно аргументирано към този процес. Но очевидно става дума не за това колко се различават банките от “Булгартабак” и т.н., не за това колко са различни ябълките от крушите, а става дума за собствеността. Ние дискутираме проблема за формите за приватизация, а те могат да бъдат разнообразни. От икономическа гледна точка никой не може да отрече, че става дума за смяна на собствеността – това е основното – как ще се извърши тази смяна, по какъв начин. Разбира се, ако тя не противоречи на законите, това е приватизация.
Госпожа Шулева спомена, че основната цел на тази форма, която е избрана, е така нареченият “клъстерен подход”. Това е подход, който свързва групи от икономически субекти, имащи отношение към един и същи обект или процес. В конкретния случай този подход означава, че се създават условия за едно по-устойчиво развитие както на тютюнопроизводството, така и на обработката на тютюни и на производството на цигари. Очевидно е, че “Булгартабак” върви към ориентация, по-близка до производството на цигари. Ние нямаме основания да се притесняваме от това. (Неразбираеми реплики от ОДС.) Относителният дял на частните фирми в изкупуването на ориенталски тютюни в България расте непрекъснато. “Булгартабак” вече не е монополист в това отношение, ние сме го заявявали и друг път. Тази година вероятно “Булгартабак” ще падне под 40 на сто от изкупуването на ориенталски тютюни. И тази тенденция продължава. В България се утвърждава положителната тенденция за утвърждаване на истински европейски пазар на тютюни. Частният сектор съществува много стабилно на основата на всички изисквания, които има съвременният пазар на тютюни.
Що се отнася до субсидиите и фонд “Тютюн”, уважаеми дами и господа, в момента в развитите страни съществува едно перманентно, непрекъснато тлеещо противоречие, свързано със субсидирането на земеделското производство. То е свързано с факта, че всяка държава субсидира своето земеделско производство. Целта е ясна – цените на хранителните продукти трябва да се поддържат ниски. Рано или късно в процеса на обединяването, в условията на глобализиращата се икономика това противоречие трябва да бъде разрешавано по начин, по който интересите на отделните нации не бива да бъдат накърнявани. Няма значение дали министърът на земеделието е от ДПС, от СДС или от НДСВ – държавата трябва да следва тези тенденции, които съществуват в света, трябва да субсидира земеделското производство по начин, по който не само да осигури ниски цени на земеделските продукти, а да гарантира до известна степен по-висока конкурентоспособност на нашето земеделско производство. (Неразбираеми реплики на народния представител Анастасия Мозер.)
В заключение на това, което обсъждаме, бих искал да кажа, че един от основните аргументи против предишната Стратегия за приватизация на “Булгартабак”, която се оказа несполучлива, беше фактът, че се залага преди всичко на социалните цели. Едва ли тази стратегия може да бъде обвинена в тази насока. Тази стратегия залага в основата си именно защитата на националните интереси, които ще дадат по-високи приходи за държавата като цяло, интереси, насочени към привличане на действително стратегически инвеститори, които ще запазят и ще развиват този бранш по-нататък в условията на много по-силна конкуренция, в условията на много по-високи изисквания както към тютюна, така и към тютюневите изделия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
За изказване има думата господин Христов.
Господин Христов, имате 6 мин.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо вицепремиер! Днес сме се събрали да разгледаме предложената от правителството Стратегия за приватизация на “Булгартабак”, но, образно казано, може да се каже, че днес ще присъстваме на литературното съчинение на правителството, наречено “Кратък роман как да откраднем нещо от “Булгартабак”.
Защо казвам, че е литературно съчинение? Казвам, че е литературно съчинение, защото противоречията, заложени вътре от автора, са толкова големи, че могат да се извеждат различни философии и идеологии от това, което пише вътре в тази стратегия.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Ти си майстор.
МОНЬО ХРИСТОВ: Аз ще се спра на някои моменти, които са много съществени и говорят дали българското правителство и мнозинството имат определена политика, цел, дали преследват някаква цел при тази приватизация, дали тази стратегия, заложена за развитието на тютюнопроизводството, преработката на тютюна и продажбата на цигари, е за българския пазар и за световния пазар, или целта, заложена в тази стратегия, е съвсем различна.
Първо искам да започна с ресурсите. Преди малко чухме представителя на ДПС, който изрази мнението за голямото бъдеще и развитие на ориенталския тютюн. Но в самата стратегия на последните страници пише, че “Ориенталският тютюн - според мнението на холдинга “Булгартабак” - има тенденции на спад, поради което трябва да се намали неговото производство”. Преди малко тук се говореше, че България ще стане център на производството на ориенталския тютюн, който дори ще се изнася. Същевременно в стратегията пише съвсем друго. Това, което говореше представителят на ДПС, го говори министърът на земеделието.
По-нататък надолу ще погледнем и ще видим, че така нареченият прословут фонд “Тютюн”, който има определени функции в тютюнопроизводството, изведнъж му се дават съвсем други функции, например, фонд “Тютюн” ще започне да се занимава с екологично земеделие. Освен това ще се занимава с животновъдство, освен това – с туризъм и развитие на малки и средни предприятия. Тази тенденция, за която пише тук в стратегията, е свързана със създаването и на другия фонд, който трябва да обезпечи една социална база на тези, които ще бъдат засегнати от приватизацията на част от дружеството “Булгартабак”, тоест на определени дружества.
Но въпросът е следният – когато се подготвя такава стратегия за приватизация и същевременно искаме да запазим един отрасъл с неговото производство, аз питам: къде е Националната камара на тютюнопроизводителите и Асоциацията на производителите, които трябва да бъдат в тази стратегия? Защото, господин Имамов, субсидиите в Европейския съюз не се дават от държавата, тоест не се разпределят от държавата, а се разпределят от асоциациите. Държавата само отпуска средствата. И това, което е заложено тук, е заложено именно на една стара и погрешна схема – как държавата в лицето на мнозинството или на ДПС дава пари, без да има най-важното – крайния ефект – защо се дават тези пари, на кого се дават тези пари. На кого?

И да говорим по-нататък. Остатъчният холдинг "Булгартабак" ще бъде преструктуриран, ще бъдат санирани предприятията. Вие знаете ли какво означава старозагорското предприятие "Слънце", чиято техника е от 1972 или от 1976 г., да стане конкурентоспособно и да го продадете на пазара в сравнение с "Булгартабак" – предприятието, което е в Благоевград, чиято техника е вкарвана последно преди 1989 г. и след 1990 г. За какви суми говорим и за какво говорим изобщо?
Това, което ще се случи с остатъчната част, е ясно. Това ще бъде цялостно закриване и същевременно ще доведе до спад на тютюнопроизводството в България. Разберете го, господа от ДПС. Неслучайно стоите на местата си и се натискате, вземахте от тридесет минути да говорите само две минути. Защото вие тук не само продавате интересите на собствения си електорат, продавате интересите и на България. Затова искаме от вас да станете и да защитите една истинска стратегия за приватизация на "Булгартабак" за производството на тютюн. Защото този литературен разказ, който е тук, това не е стратегия за приватизация.
Затова ви подканям да направите това нещо, като гласувате срещу тази приватизация. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплика на господин Христов?
Заповядайте.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми господин Христов, аз добре Ви познавам. Допреди малко смятах, че разбирате малко от икономика, а то се оказа, че разбирате от лавандула. Въпреки всичко очаквах дори да направите фонд за производство на лавандулата и по-специално да се цитира Вашата фирма.
Вижте, Вие говорите за тютюнопроизводство, ние говорим за стратегия за приватизация на "Булгартабак холдинг". Но тъй като нищо не разбирате от тютюни, ще Ви кажа в прав текст, разбран дори за Вас. Имайте предвид, че когато нашето правителство започна преговорния процес с Европейската комисия по Глава "Земеделие", ние най-отговорно обявихме, че в България ще защитим една квота от 70-75 хил. т тютюн. Това за Вас нищо не значи, но за частните инвеститори в България беше сигнал, че това производство ще стане част от европейското производство на тютюни. Знаете, или по-вероятно не знаете и затова говорите, че в Европейския съюз няма флуктация на производството, няма флуктация и в потреблението. Тоест, тези 70-75 хил. т ще бъдат производство на Европейския съюз, приоритетно ще бъдат реализирани извън този съюз без сътресения. За да няма сътресения, съответно има и субсидии. Включително и за лавандулата, надявам се, с Вашите 30 дка да направите нещо сериозно в тази посока. Но това е един повод непрекъснато да критикувате ДПС, без да знаете за какво иде реч. Важното е да става въпрос за тютюн, важното е да става въпрос за министър Дикме. Тук Ви е грешката. Вие просто не знаете за какво говорите. И винаги ми прави впечатление, че говорите доста сносно, когато не сте чели стратегията. Когато я прочетете, мълчите. Вие просто не сте чели тази стратегия. Там не става въпрос за тютюнопроизводството. Тютюнопроизводството се регламентира със закон за тютюна и тютюневите изделия, който ще се разглежда в това Народно събрание и тогава с голям интерес ще следим и Вашите размисли на тази тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли друга реплика на господин Христов?
Заповядайте за втора реплика, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Закъснях, защото наистина се колебаех дали човек си заслужава да прави реплики на подобни блудкави политически изказвания.
Уважаеми господин Моньо, Мунчо ли сте, Моньо Христов ли сте, не знам. Безкрайно ме учуди Вашата интерпретеция за субсидиите, те падали от небесата. Някакви асоциации ги давали, държавата няма никакво отношение към това. Невероятно финансова интерпретация на субсидиите. Аз ще предложа това да бъде включено в учебниците, да го научат студентите това как един депутат от тази трибуна интерпретира субсидиите като форма за подпомагане на една или друга дейност.
Що се отнася до тютюна, не се притеснявайте за това. Не само Вие, много хора в тази страна поддържат дълбокото заблуждение, че ДПС, виждате ли, това е тютюнопроизводството. Има стотици хиляди тютюнопроизводители в България, които не са членове на ДПС. Техният поминък вие сринахте през последните няколко години. Точно техния поминък и целия земеделски отрасъл. Това, което в момента ние се опитваме да изправим на крака.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Аз разбирам вашата безпомощност и вашата невъзможност да кажете нещо съществено като представители на ДПС. Приемам това, че не защитавате само тютюнопроизводството, сигурно няма само хора от българските турци да са производители на тютюн. Но вашата безпомощност е свързана именно с това, че вие се провалихте в първата приватизация, която приготвихте изцяло вие. Това беше вашето желание. Първата стратегия за приватизация беше ваше желание. И вашият провал беше очевиден. И понеже сега ви е страх от втория провал, сте отстъпили толкова много, че сте оставили други хора да правят приватизацията, стратегията и сте направили една мижава стратегия за развитие на тютюнопроизводството.
Що се отнася до това какво е субсидия, Вие трябва да разберете, господине, че в Европа субсидията се дава от държавата, а разпределението става от асоциациите според това какво количество и качество е произведено, не се раздава от държавата. Това трябва да го научите. Върнете се, ако искате, в първи клас.Ако искате, идете първи клас в Европа. Това са елементарни неща. Доколкото знам, искахте да ставате председател на Бюджетната комисия, мисля, че можете да станете председател на някой ученически кръжок. (Смях в ПСОДС.)
Няма да стигам до нивото кой народен представител какво произвежда. Аз мога да говоря и по лавандулопроизводството, и по ригана, и по билки, и за други неща. Аз питам какво правят тези неща във фонд "Тютюн", записани и тук в стратегията? Защо не ми отговорихте на този въпрос? Мълчите. Искате ли да питам и за още някои други въпроси? Животновъдството какво прави тук, питам?
И, господа от ДПС, аз още един път искам да кажа следното нещо. Не зная дали сте я чели, не зная дали сте я разбрали, не зная дали искате да я разберете, не зная дали искате да я подкрепите, но от днес много зависи бъдещето на вашата политическа организация по отношение именно на тази стратегия за приватизация в "Булгартабак". Защото вашето отношение, вашето гласуване или вашето клинчене по този въпрос вече е факт за една безотговорност на една политическа сила по един много важен въпрос за България.
Аз не зная какво сте договорили и спазарили като коалиционни партньори да си премълчите, за да получите нещо друго. Не зная и не искам да го зная, но искам като народни представители в българския парламент, като отговорна политическа сила, за каквато претендирате, да си поемете отговорността. А отговорността ще се поеме, като не приемете тази стратегия за приватизацията. Благодаря ви. (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания?
Господин Димитров, заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, все пак аз мисля, че тонът на дебата трябва да се смекчи и да престанем с персоналните нападки. Въпреки това, ако говорим за съдържателните аргументи, против стратегията за приватизация, за съжаление няма нито един. И наистина, като че ли тук е уместно все пак да се припомни знаменитата сентенция на големия холандски философ Бенедикт Спиноза, който казва: "Невежеството не е аргумент". Това, че не се познава добре нещо, не може да бъде аргумент да го отхвърляш.
Аз искам да обърна внимание на тези обвинения, които тук се трупат, по мое мнение наистина невежи аргументи – обвинение, че приватизацията нямало да бъде прозрачна, че сме отваряли вратата за корупция и какво ли не още. Уважаеми колеги, “Булгартабак холдинг” е публично дружество. Това означава, че това дружество се контролира не само от държавни институции, каквато е например Комисията по финансов надзор, за която сигурно много оттук атакуващите стратегията сигурно не са и чували и не знаят с какво се занимава. Това дружество се контролира от самия пазар, самият пазар дава оценка на това дружество. Така че, уважаеми господа, когато вие искате да видите дали едно дружество е в добро състояние и как ще тръгне продажбата на дяловете в дъщерните дружества, ще ви помоля да четете специализираните издания, където става въпрос за котировките на фондовата борса на акциите на “Булгартабак” - и на дъщерните дружества, и на холдинга. Защото именно цените най-добре показват дали едно дружество е в добро състояние и какъв ще бъде резултатът от приватизацията в крайна сметка. Именно пазарът дава оценка на дружествата.
Тук има един интересен факт, на който всички трябва да обърнете внимание, че в момента, в който се разбра от пазара, че “Булгартабак холдинг” се продава или ще се приватизира на части, цените на акциите скочиха, както на самия холдинг, така и на дъщерните дружества. Странното е, че тук се повтарят кухи фрази за пазарна икономика, но никой всъщност не си дава труда да разбере, че ето това е пазарната икономика. Пазарът дава оценка на дружеството, ще даде и оценка на избраната стратегия за приватизация. Аз ви гарантирам, че стойността на акциите на “Булгартабак” както на дружеството като цяло – на дружеството-майка, така и на дъщерните дружества, в резултат на приватизацията ще се повиши. Това е неизбежен резултат от една според мен целесъобразна и напълно законосъобразна стратегия. Така че моят съвет е наистина да следите котировките на фондовата борса, а не да говорите за непрозрачност и за далавери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин Миков, заповядайте за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Димитров! Чухме препоръките на Оскар Уайлд от госпожа министъра, от Вас – от Бенедикт Спиноза за състоянието на интелекта на народните представители. Ами, щом Вие казвате, че всичко се решава по този начин, защо не заложихте една яснота в начините, в методите, а е написано обтекаемото: “В зависимост от целите на стратегията, извършеният маркетинг и спецификата на отделните дружества, те ще се продават чрез следните методи – конкурс, търг, конкурс, който приключва с търг, публично предлагане. В рамките на приватизационните процедури, дори когато приватизацията не се осъществява чрез публично предлагане на ценни книжа на регулиран пазар, забележете, ще се използват методите на капиталовия пазар за тестване и определяне на индикативни цени на дружествата.” Ако вие бяхте последователни в този подход, щяхте да кажете – процедурите ще се извършат на регулирания капиталов пазар, на борсата. Вие създавате толкова широка възможност за субективизъм при определянето на цените, толкова широки и основателни съмнения за възможни злоупотреби. Това е въпросът. Тук има едни чуждици – от времето на господин Божков този стил ми звучи много познато. По същия начин се употребяваха едни такива чуждици, едни такива дълбоки думи: тестване, индикативни цени и пр., и пр., и пр. Видяхме резултатите от една приватизация. Дайте да записваме ясни и прости неща, които после да се спазват, за да се спази и самата стратегия. Така че препратката – тук ще се продават така, така и така, в зависимост от … Целта е социална, не търсим въобще цена – нищо общо няма пазарната приватизация с това, което е написано тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика? Изказвания? Господин Малев има думата за изказване.
ЕНЧО МАЛЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо вицепремиер! Аз взимам думата, както я взех и в Комисията по икономическа политика, да кажа какво мисля в качеството си на човек, който е работил в системата на “Булгартабак” и в качеството на човек, който е приватизирал и има някакъв опит в приватизацията. Искам искрено и откровено да кажа, че политиката на опозицията отляво и отдясно не беше така градивна. Просто оставам с убеждението, че нито отляво, нито отдясно ни предлагат по-добър вариант за приватизация, отколкото този. Аз съм сигурен, че този вариант за раздържавяване на “Булгартабак” на части може би е най-печелившият в момента и затова аз ще го подкрепя. Най-печеливш, защото приходите, които ще дойдат дали в бюджета, както преди малко се спореше, директно или индиректно чрез дивидент, те ще бъдат факт. Затова искам да ви кажа категорично, че това е най-добрият вариант още веднъж, защото пробвахме други варианти ан блок, получавахме изключително много упреци, но нищо съществено и нищо категорично. Просто беше повече въпрос на политиканстване и въпрос на еквилибристика, но нищо конкретно и съществено не се каза до момента. Аз ще се спра още веднъж на този въпрос за приватизацията по части, защото това е лично мое мнение, че ние осигуряваме една възможност на българския бизнес, може би за първи път, да участва в приватизацията на “Булгартабак”. Защото когато говорехме, че “Булгартабак” трябва да се приватизира ан блок, дойдоха всички големи хищни акули, което може би щеше да унищожи в много голяма степен “Булгартабак”. Тъй като сигурно щяха да се изберат едно или две предприятия, а останалите нямаше да съществуват. Тогава какво щяха да правят и всички работещи в системата?
Повдигна се и въпросът, на който искам да се спра с изключително внимание, защото в момента мисля, че колегите от ДПС заслужават поздравления, че подкрепят стратегията. Съгласете се всички в тази зала, че те са най-уязвими от приватизацията на “Булгартабак”, защото, ако няма “Булгартабак”, сигурно няма да има и ДПС преди известно време, но те съзнават отговорността, която поемат, и подкрепят една стратегия. Най-уязвимите в тази зала колеги от ДПС подкрепят тази стратегия. Аз не разбирам защо всички ние в тази зала не се обединим и не подкрепим тази стратегия като единствения и възможен най-добър вариант за приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Малев.
Има ли други изказвания?
Господин Ганчев, заповядайте.

ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо вицепремиер и министър на икономиката, уважаеми колеги! Аз слушах внимателно както критиките отляво, и отдясно, и обвиненията в несъстоятелност на предложената Стратегия за приватизация на “Булгартабак холдинг”АД, така също и някои от позитивните изказвания в подкрепа на тази стратегия.
Когато става дума за стратегия определено трябва да се разберат няколко неща – дали става дума за един процес, който трябва да бъде извършен в съответствие с някаква предварително заложена схема, отработена процедура или трябва да се търсят специфични подходи за реализирането на един процес в една съвсем променена ситуация, в системата на променени обстоятелства. Ние се намираме точно в такова състояние, когато трябва да отчетем, както беше казано вече, провала на досегашната стратегия за приватизация на “Булгартабак”, провала по много направления, както кадрово, така и в опитите за привличане на стратегически инвеститори.
Мисля, че тук, в тази стратегия, която е именно стратегия за приватизация, а не просто процедура за приватизация, става дума за подготовка на холдинга, подготовка на цялата тази система за тютюнопроизводство, продажба и т.н. на тютюн и цигари, подготовка и постепенно, поетапно реализиране на процеса на приватизацията със съответните удачни форми, които са предложени.
Онова, което прави впечатление е, че става дума преди всичко за модернизация в съответствие с променените условия, модернизация на управленската структура на тази система. Това е едното. Другото е създаване на двустепенна структура за управление и възможност за излизане от онази централизирана стара структура, която беше вече се разпаднала в условията на този преход, на тази трансформация, която изживява нашата икономика, и с намиране на една много по-ефективна форма за управление на холдинга със създаване на надзорен и управленски съвет.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Как няма да се разпадне, бе, професоре!?
ПЕТКО ГАНЧЕВ: Аз ви моля да слушате и да се опитате да уловите логиката, не приказките и атаките от повърхностно естество.
Мисля, че когато става дума за модернизиране на управленската структура става дума също така и за технологично модернизиране, за повишаване ефективността на този отрасъл с всичките негови процедури и действия, както от една страна чрез държавно субсидиране, така и чрез процедурите за продажба на най-атрактивните дружества. След като се получат тези приходи, те ще се вложат вече по-нататък в модернизирането на останалите дружества и издигането им на равнището на потребностите и превръщането им също така в атрактивни.
Аз мисля, че предложените форми, които господин Миков атакуваше, са също съобразени с пазара. Ние не само трябва да налагаме някакви готови схеми за продажба на определени звена и дружества, а трябва да се съобразяваме с търсенето на пазара и затова една стратегия е ефективна тогава, когато тя дава възможност за различни варианти за реализиране на целите, а не да се заковава в някакви догми и схеми, които не позволяват на този, който извършва приватизацията, на собственика, да осъществи този процес. Мисля, че това е съобразено.
И като имам предвид, че са направени изричните принципни уверения, че ще бъдат защитени социалните интереси на заетите в тази сфера, а също така ще бъдат защитени и националните интереси, аз мисля, че ние сме пред един категоричен избор да подкрепим тази стратегия за приватизация, която ни се предлага сега от правителството, защото вече е повече от ясно, че имаме ясната и решителна воля на правителството да бъде осъществен този процес, да бъде осъществен във времето, а не тук и сега, както някои мислят, че се започват процедури за приватизация. Започват се процедури, когато бъдем готови да осъществим своите стратегически цели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа, уважаеми проф. Ганчев! Аз съм много притеснен. Разбрах от Вас, че едностепенната система на управление се е разпаднала. Това силно ме притеснява. Ако това, което Вие казвате по повод на стратегията е наистина така, че тя е изчерпана, разпаднала се е, ние трябва, правителството трябва, госпожо Шулева, и Вие също трябва да обърнете внимание на това изказване – да предприемем много сериозни мерки и то спешни мерки не във връзка с приватизацията. Не знам дали това е последица от едни назначения, които вашият министър Николай Василев правеше – назначаваше родата или други, но много е притеснително, че системата на управление на “Булгартабак” се е разпаднала. Това, което ни казвате тук, аз за първи път го чувам и, ако имате наистина информация по този въпрос ще е добре, защото това вече означава, че не по стратегията ние трябва да мислим и най-вече кабинетът, а за спешни мерки за спасяване на “Булгартабак”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли друга реплика на изказването на господин Ганчев? Няма.
Имате думата за дуплика, заповядайте, господин Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин Миков, когато казвах за разпадналата се система на управление, досегашната едностепенна система на управление, аз имах предвид изобщо принципа, че тези централизирани форми на управление, при които не се позволява на отделните дружества, на отделните звена да имат собствена инициатива, да се модернизират, да се подготвят за потребностите на пазара, са изчерпили своите възможности и затова ние наблюдаваме спад в цялата система. Затова трябва тя да се модернизира. Затова тя трябва да бъде приведена в съответствие с новите условия, в които се намираме, а не да продължаваме по старите централистични социалистически форми и пътища да управляваме едно предприятие, една икономическа система в променени обстоятелства. За това ставаше дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Черкезов, заповядайте.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ПСОДС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз само искам да направя едно заключение от многото изказвания, които днес прозвучаха в тази зала, че тази така наречена стратегия, този документ, за мен това е един халваджийски тефтер, който категорично трябва да бъде върнат в Министерския съвет за преразглеждане, за да може наистина всичко онова, което днес тук се каза, да бъде отразено в него и този документ отново да бъде внесен и раздаден на народните представители за обсъждане и дебат, защото по този начин ние изпадаме в един изключителен абсурд.
Защо го казвам това? Защото това не е приватизация, както е написано още в заглавието на този документ: “Стратегия за приватизация на “Булгартабак холдинг” АД”, а това е стратегия за източване на “Булгартабак”. Повтарям – източване на “Булгартабак”, защото в тази стратегия е записано, че се приватизират три дружества, три фабрики, а средствата от тези фабрики ще отидат за оздравяване на останалите.
Аз имам предложение обаче и свършвам, госпожо председател.
Предложението ми е следното – когато искаш да направиш нещо – изрежи гнилото. Това, което ОДС даде като алтернатива да се преструктурира, да се изреже гнилото и след като се изреже гнилото, а то и без това е изключително болно, тогава да се тръгне към истинската приватизация. В момента министри да управляват парите и да ги харчат за това, че дружествата, които са умрели трябва отново да ги съживяваме, това за мен е източване на “Булгартабак”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? Заповядайте, господин Божинов.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Слушах с много голям интерес изказванията по време на днешния дебат. Имаше изказвания, върху които трябва да се замислят много от хората, които решават съдбините на страната.
Струва ми се, че след време ще бъде прелюбопитно и интересно, ако се съпоставят двете стенограми от приемането на последните две стратегии. От тези два документа изследователите на политическия живот и процесите в България ще могат да научат много за политическите сили и основните фактори за политическия живот на България в тези времена.
Аз обаче още днес мисля, че може да се каже, че народните представители и по време на приемането на предишната стратегия, и днес, когато ще вземат своето решение, не са били свободни да изберат стратегия, определяща съдбите на този изключително важен отрасъл за България. И тогава, и сега те са били принудени да подкрепят не стратегически, а тактически избран прийом, който е конюнктурно обусловен.
Аз мисля, че се обособиха две групи интереси. Едната – да бъде продаден холдингът като цяло, а другата група – да бъде продаден на части. И двете не се съобразяваха с далечните и стратегическите интереси на България, а изхождаха от добре пресметнатия групов интерес. На предишния етап победи първата тенденция – холдингът да бъде продаден като цяло. Той беше по-силен по правилата на днешната политическа борба в България, но не толкова силен, че да може да доведе своята победа докрай. Намериха се сили, които се противопоставиха на първата тенденция и попречиха на реализирането на тази стратегия. Това е истината вашето предишно решение да не стане факт.
След като беше победена тази тенденция, дойде ред на втората. Страхувам се, че вече нямаме много варианти за избор. Днес мнозинството ще реши да бъде продаден българският монопол на части. Искам да ги предупредя, че няма гаранции, че това е печелившият за България вариант. Времето ще покаже дали може да извлечете минимална полза за страната или неумението да се противопоставите на силните групови интереси ще доведе до нови, пагубни за страната резултати.
Аз лично ще се въздържа от гласуване и подкрепа на тази стратегия, защото тя е принудителна, а не избрана в резултат на оценка на интересите на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Узун.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! За кой ли пореден път с най-дълбоко огорчение искам да отбележа, че темата “Булгартабак” и тютюнопроизводството в България” като цяло както през последните няколко години, така и днес съзнателно и целенасочено се разглежда в контекста на реализация на определени не толкова чисти политически цели. Този изключително опасен – бих казал – антидържавнически подход към отрасъла, който засяга както голяма част от българското общество, така и икономиката на България като цяло, през последните години водеше и ще продължи да води до крупни икономически загуби за страната.
Уважаеми колеги, изхождайки именно от необходимостта за реализацията на икономическите приоритети на България в частта им за тютюневия сектор, аз ще подкрепя новата Стратегия за приватизация на “Булгартабак”. Защото за мен същественият дебат днес по-скоро не можа да се очертае, но в него на първо място е дали да има приватизация на “Булгартабак”, а на второ място – каква трябва да е тя – нацяло или на парчета.
Уважаеми колеги, “Булгартабак” е създаден през 1951 г., а в сегашния си вид като холдинг с над 20 акционерни дружества съществува от 1993 г. През всичките тези години той е бил един от основните приходоизточници в държавния бюджет. За голямо наше съжаление през последните години се наблюдава значително намаление както на приходите в държавния бюджет, така и на производството и износа на български тютюни и български цигари. В същото време, ако преди година или две в България все още не можеше да се говори за конкуренция на пазара за изкупуване и преработка на тютюни, ако фирмите, които бяха стъпили на българския пазар, бяха слаби и неконкурентоспособни, то днес в областта на изкупуването, преработката и търговията с тютюн съществуват над 20 частни компании с много по-силни позиции. В настоящия момент може да се каже, че “Булгартабак” не е достатъчно конкурентоспособен при изкупуването на тютюни. В крайна сметка тези изключително неблагоприятни тенденции за “Булгартабак” през последните години без съмнение ще окажат негативно влияние върху възможностите за по-ефективна приватизация от всяка гледна точка. Изходът за мен е в приватизацията, и то в успешната приватизация за България.
Както вече казах, на следващо място дебатът трябва да бъде дали приватизацията да е на холдинга като цяло или да бъде приватизация на отделни дружества. Както виждаме в предоставения ни документ от Министерския съвет, вече имаме два неуспешни опита за приватизация от различни правителства – приватизации като цяло, които завършиха с неуспех и по същество доказаха необходимостта от качествено нов подход, от качествено нова стратегия. Както ние тогава, така и водещите световни специалисти в тази област бяха на мнение за продажба на холдинга като цяло. Естествено беше и ние да разсъждаваме като тях. И не само ние, а и други политически партии, които тогава бяха на власт. Но днес се наблюдава качествено нова реалност. От една страна, както вече споменах, “Булгартабак” с всеки изминал сезон губи позиции на българския пазар. Той не е достатъчно конкурентоспособен на частните компании при изкупуването на тютюна.

Като пример ще ви посоча, че миналата година, когато общо взето реколтата беше лоша, частните компании не само закупиха по-големи количества от “Булгартабак”, но и на по-добра цена. Беше спомената и тенденцията за тази година от говорилите преди мен колеги. Според мен тази тенденция не само че ще се запази, но и разликата в полза на частните компании ще се увеличава. Неслучайно частните компании в момента са в процес на завършване на инвестиции на зелено в рамките на стотици милиони евро.
И тук резонно възниква въпросът: дали когато относителният дял на “Булгартабак” при изкупуването или преработката на тютюни спадне до незначителни количества, ще представлява някакъв интерес изобщо за инвеститорите като цяло и при каква цена? Отговорът като че ли е ясен за повечето от нас. И тъй като се оказа, че държавата не е в състояние да подготви холдинга като цяло за свободната конкуренция на общия пазар, даже и при приемането на България в Европейския съюз през 2007 г., като че ли всяко забавяне на приватизацията ще доведе до понижаване на цената на предприятията от групата.
Наред с всичко това, уважаема госпожо вицепремиер, трябва да се обърне, разбира се, сериозно внимание на разпределението на приходите от продажбите. Няма да цитирам стратегията, но ми прави впечатление правилното според мен степенуване на целите, за които ще бъдат използвани тези приходи. И в този смисъл, уважаема госпожо вицепремиер, без да поставяме под съмнение добронамереността Ви по отношение на приватизацията, аз се надявам, че тези детайли са взети предвид и ще бъдат взети предвид при бъдещи продажби на отделни предприятия, за да се постигнат в крайна сметка в максимална степен целите, които са посочени в Раздел l на тази стратегия, и искрено се надявам да постигнем максималните резултати за българската икономика като цяло. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Узун.
Има ли други изказвания?
Реплика – господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин Узун, Вие сте напълно прав, че с тази нова Стратегия за приватизация на “Булгартабак” има една нова надежда да се решат проблемите в “Булгартабак”. Но аз мисля, че точно с тази стратегия няма да успеем да постигнем тази цел. Защо? Два фалстарта – единият на българския парламент по Вашето управление с приемането на стратегия в Народното събрание. Начинът и подходът, който се приема сега, дава възможност да се продадат добрите, работещите предприятия в “Бултартабак” - добрите преработващи предприятия - и същевременно чрез тази приватизация да се ликвидира неработещият сектор, което ще създаде безработица. И Вие това много добре го знаете. Затова говорите включително и за фондове, които ще компенсират засегнатите лица, включително и тютюнопроизводители. Но аз не мога да гласувам за един такъв подход, защото в Пловдивска област две от предприятията ще изчезнат. Едното вече с решение на Управителния съвет на холдинга го няма – това е Първомайското предприятие. Ще изчезне и Асеновградското. Ще отиде и Видинското. Няма да го има и Шуменското предприятие. И говорим, че една от целите ни е да постигнем по-голям приход в бюджета! Господин Радев, няма да стане това с бюджета, защото парите ще отидат да покрият именно тези загуби, които ще постигнем чрез една подобна приватизация.
Госпожа Шулева не е съгласна, но за съжаление така изглежда от приватизацията, която Вие ни предлагате. Затова аз не могат да подкрепя един подобен стил на приватизация на “Булгартабак”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика? Няма.
Дуплика – господин Узун.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Уважаеми господин Мутафчиев, Вие принципно сте прав. Навярно в тази зала няма колега народен представител, който да иска да се закриват работни места. Но в същото време държа да отбележа, че всяко бездействие по отношение на проблема “Булгартабак” ще доведе до още по-големи проблеми за България като цяло и до още по-голяма безработица. Именно заради това днес ние трябва да вземем решителни и много адекватни мерки по отношение приватизацията на “Булгартабак”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Първо искам, госпожо председател, да надникнете в правилника. От няколко заседания някои колеги ни размахват пръст в заседателната зала. Да видите и да ги санкционирате. Много Ви моля, защото, когато някой ми размахва пръст от залата на Народното събрание, от особен етнос съм, малко оставам с недобро впечатление от заседанията на Народното събрание.
А що се отнася до обсъждания проблем, аз бих казал следното на колегите, които все още се двоумят. В момента “Булгартабак – Кърджали” почти е приключил с изкупуването на тютюна. Той е един от водещите предприятия, икономически е добре, бих казал. Но “Булгартабак – Дулово” и “Булгартабак – Шумен” все още не са започнали да изкупуват тютюна.
Колегите, които са против тази приватизация, значи искат да накарат хората, които години наред са сеели тютюн в този регион, да се откажат, защото “Булгартабак – Дулово” и “Булгартабак – Шумен” не могат да изкупят това количество – даже има останали количества от миналата година – и това нещо да продължава.
Аз не знам колегите отляво и отдясно – не бих казал така, както един колега се изрази, един халваджийски тефтер – защо и те не представят някакъв друг вариант за приватизацията, защото от 13 години се мъчим с “Булгартабак”, тези хора от години се мъчат, а ние в тази зала си играем с тяхната съдба. И затова аз като тютюнджия, който съм расъл на тази нива и знам какво е тютюн, ще гласувам за приватизацията на “Булгартабак”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Юсеин, но бихте ли ми казали кой народен представител е размахвал пръст, за да мога на третия път да го санкционирам?
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика – господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Учуден съм на подобна логика. Всички добре знаем по какъв начин и какъв е принципът на управление на един холдинг и как се определят квоти на изкупуване и финансовите средства на отделните предприятия. Абсурдно е да кажем за това, че включително и мениджмънтът в Шумен, или в Дулово казахте, в комбината не се справят със задачите си, и трябва да стигнем дотам, че да ги ликвидираме чрез една приватизационна сделка. Това са абсурдни тези и аз мисля, че ДПС не желае това – това, което Вие казахте преди малко.
Така че надявам се, че това не е Вашата цел. Вашата цел е да подобрим условията. Но с тази приватизация ние няма да подобрим условията за производство, за изкупуване и за развитие на тютюневия отрасъл в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Друга реплика?
Има ли други изказвания?
Госпожо Шулева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От протеклия дебат на мен едно нещо ми става ясно – че отляво и отдясно всички депутати са против приватизацията. Ясно и дефинитивно това нещо се изрази на тази трибуна.
Защо правя този извод? Ами много просто, искаме парите от приватизация да влязат във фискалния резерв, да влязат директно в бюджета. Това означава, че трябва да приватизираме “Булгартабак” като цяло. Само тогава и единствено тогава парите от приватизация ще влязат директно в бюджета и във фискалния резерв. Само че ние сме против приватизацията на “Булгартабак” като цяло, както се чуха много изказвания, тъй като имаме два неуспешни опита. Но ние сме против приватизацията на “Булгартабак” и на части – много, много изказвания и аргументи бяха представени в тази посока. Против приватизацията на “Булгартабак” като цяло заради два неуспешни опита, против приватизацията на “Булгартабак” на дъщерни дружества, защото тази стратегия е халваджийски тефтер и ние не можем да я подкрепим.
Какво излиза? Ние сме против приватизацията на “Булгартабак”, да запазим статуквото. Това е моят извод от целия направен дебат. Ако това нещо целим да постигнем, няма проблем, ако мнозинството реши, това да се случи – да запазим 13-годишното след демокрацията статукво и да продължи вегетацията на един отрасъл вместо той да бъде развиван.
Чух много упреци за това какви приходи щяла да получи държавата от приватизацията на “Булгартабак”. Аз се питам какви приходи получи България от масовата приватизация, от приватизацията чрез РМД-та. (Смях и реплики в Коалиция за България: “От РМД-та няма как да получи държавата.)
Питам се също така защо се занимаваме с това, че Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол щели да бъдат изолирани от сделката за “Булгартабак”. Ами без Агенцията за приватизация и без Агенцията за следприватизационен контрол парите от приватизацията на банките влязоха в бюджета и само, уважаеми народни представители, от 6% е изпълнението на парите, които РМД-тата дължат по сделките, които сключиха с контрола на същата Агенция за следприватизационен контрол, за която сега много плачем – че тя нямало как да контролира влизането на парите.
Така че, ако трябва да се занимаваме с определен кухненски жаргон за апетитни парчета и не знам още какви части, които щели да бъдат продавани, аз мисля, че за всички предприятия от холдинга има подходящи купувачи, стига те да бъдат избрани подходящо.
По отношение на репликите, свързани с публичното предлагане, искам да обърна внимание, че ако внимателно се прочете Законът за публичното предлагане на ценни книжа, ще видите, че всички дружества, които са публични, сделките с акции на тези дружества задължително финално минават през борсата. Задължително финализирането на сделка с акции на публични дружества минава през борсата. Което, уважаеми народни представители, означава, че цялата необходима информация за тази сделка се предлага на всички заинтересовани лица по начина, който е указан в Закона за публичното предлагане. Ясен и прозрачен! Така че и в това отношение всички критики и упреци са абсолютно несъстоятелни.
Искам да отговоря също така на повдигнатия въпрос от уважавания от мен депутат господин Николов по отношение на руските претенции. Ще си позволя да цитирам нота на българското Министерство на външните работи до Посолството на Руската федерация в която се казва, че на този етап направеният цялостен анализ показва недвусмислено, че България е получила в собственост въз основа на поредица от международни договори съответните предприятия и активи възмездно, безусловно и окончателно. И също така по-нататък: “В заключение българската страна счита, че е във взаимен интерес да не се създават проблеми там, където не съществуват, особено отчитайки обстоятелството, че сегашното развитие на двустранните отношения съдържа достатъчно основания за оптимизъм и надежда, за реален и всестранен напредък в сътрудничеството между Република България и Руската федерация.”
Тъй като не намирам предложения, направени по същество, аз бих искала още веднъж да обърна внимание върху целите, които постига предложената стратегия.
За първи път ясно и категорично се изразява политическата воля на правителството за приватизация на “Булгартабак”. За първи път ясно и категорично са дефинирани отговорностите на държавата по отношение на социалните й функции и отговорностите на инвеститора за бъдещото развитие на отрасъла и на предприятията.
Целите, които ще се постигнат: ще се продадат всички дружества на “Булгартабак холдинг”, към които има интерес от стратегически инвеститори, ще се осигурят максимални парични постъпления, ще се ускори развитието на цигарения и на тютюневия сектор, ще запазим определено равнище на заетост в приватизираните дружества и като цяло ще подобрим инвестиционния климат в нашата страна.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Лично аз съм напълно спокойна и уверена в успеха на приватизацията на “Булгартабак холдинг.”
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Ще запомним тази приказка!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Затова Ви призовавам да подкрепите тази стратегия и също така да бъдете спокойни и уверени, че тя ще бъде успешна. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Шулева.
Преминаваме към гласуване на проекта за решение, който е представен от Комисията по икономическата политика:
“Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:
Отменя решение относно стратегията за приватизацията на “Булгартабак холдинг” АД - София, обн. ДВ, бр. 27 от 2002 г.
Одобрява стратегията за приватизация на “Булгартабак холдинг” АД – София, внесена от Министерския съвет.”
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 211 народни представители: за 112, против 81, въздържали се 18.
Решението се приема.
За процедурно предложение – заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, първо, благодаря за това гласуване и за приетата стратегия за приватизация на “Булгартабак”.
И второ, от името на Парламентарната група Национално движение Симеон Втори правя процедурно предложение за удължаване на работното време до 16 ч. и пренасрочване работата на постоянните комисии за след този час. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Противно на това становище? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение за удължаване на работното време до 16 ч.
Моля, гласувайте.
Гласували 206 народни представители: за 111, против 84, въздържали се 11.
Процедурното предложение се приема.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
От справката, която е пред мен, е видно, че са приети заглавието, § 1 и § 2.
Гласувано е и прието предложение за отпадане на § 3 на вносителя.
Предложението на народния представител Муравей Радев и група народни представители за допълнение в чл. 38, ал. 1, т. 3 е докладвано и отхвърлено от народните представители.
Докладвано е предложението на народния представител Теодора Дренска и група народни представители за допълнение на чл. 44, но не е гласувано.
Заповядайте, госпожо Радева, да продължите със законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Има предложение за нов параграф, относно промяна на чл. 44, направено от Теодора Дренска, Мария Ангелиева и Атанас Василев, което е подкрепено от комисията.
Този текст е интегриран, заедно с предложение на Христо Механдов, Теодора Дренска и Мария Ангелиева за нов § 3, относно промяна на чл. 44:
1. Създава се нов § 3:
"§ 3. В чл. 44 се създава ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Алинея 1 не се прилага за придобити преди първата им регистрация в страната моторни превозни средства, внесени като нови."
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 3 със следната окончателна редакция:
"§ 3. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
"(3) Алинея 1 не се прилага за придобити преди първата им регистрация в страната моторни превозни средства, внесени като нови."
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея накрая се добавя "или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подлагам на гласуване § 3.
Гласували 98 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 18.
Параграф 3 се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 4 комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
"§ 4. В чл. 48, ал. 1 се създава т. 10:
"10. чуждите държави за придобиване на недвижими имоти – при условията на взаимност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 4, както беше докладван от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 94 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 10.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "§ 5. Член 49 се изменя така:
"Чл. 49. (1) Данъкът се заплаща в териториалната данъчна дирекция по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи – по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.
(2) Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства.
(3) При безвъзмездно придобиване на имущество, без случаите по ал. 2, лицата, получили имущество, подават декларация за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване § 5.
Гласували 84 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 10.
Параграф 5 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 6 има предложение на Христо Механдов и група народни представители, което комисията подкрепя.
Комисията предлага да се създаде § 6 със следната окончателна редакция:
“§ 6. В чл. 52, т. 1 думите “или подлежащи на регистриране” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте § 6.
Гласували 82 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 12.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 6, който става § 7 със следната окончателна редакция:
“§ 7. В чл. 54, ал. 1 думата “едномесечен” се заменя с “двумесечен” и се създава изречение второ: “При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте § 7.
Гласували 80 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 14.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 7, който става § 8 със следната окончателна редакция:
“§ 8. В чл. 55, ал. 1, изречение второ таблицата се изменя така:

Брой на годините от годината производство, Коефициент
включително годината на производство
над 14 години 1
над 5 до 14 години включително 1,5
до 5 години включително 2,8”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте § 8.
Гласували 93 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 15.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 9 има предложение на Муравей Радев и група народни представители:
В чл. 58, ал. 1 се създават две нови точки:
а) т. 5 със следното съдържание: “триколка – собственост на инвалид”;
б) т. 6 със следното съдържание: “домове за сираци и възрастни хора, както и други организации, ползващи свои превозни средства за превоз на хора с увреждания”.
Комисията подкрепя по принцип предложението по буква “а” и не подкрепя предложението по буква “б”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 8, който става § 9 със следната окончателна редакция:
“§ 9. В чл. 58, ал. 1 т. 4 се изменя така:
“4. триколката или лекият автомобил – собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 1800 куб. см и с мощност до 100 конски сили.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да обърна внимание върху предложението, което са направили моите колеги от ОДС по този параграф. Аз благодаря за онази част, която е разбрана и приета, но смятам, че има възможност да бъде подкрепена и втората част на предложението. Какво имам предвид?
В чл. 58 на сегашния закон се казва: “Освобождават се от данък превозни средства на – и се изреждат три точки - държавните и общинските органи и организации, подчертавам, на бюджетна издръжка, които са със специален режим.” Тук влизат линейки, пожарни и т.н. След това се изреждат дипломатически автомобили, Българският червен кръст и неговите превозни средства и сега внимавайте също в т. 4: “лекият автомобил – собственост на инвалид (сега вече ще се замени с “лице с увреждания”) с обем на двигателя до 1800 куб. см и мощност до 100 конски сили”.
Това, което се предлага от моите колеги, съдържа два елемента, които в момента съществуват и са с облекчен режим.
Първо, всички онези домове за стари хора, които обслужват инвалиди и се занимават с тяхната рехабилитация, са на бюджетна издръжка. От своя страна пък, възможността тези хора с увреждания да ползват автомобилите, за да могат да отидат до съответната рехабилитация, до съответния център, е свързана с тяхната възможност, гарантирана им в т. 4. Само че тази кола не е собственост на отделния инвалид, а на предприятието, на съответното заведение, което се занимава с него и фактически спомага за неговата рехабилитация.
Аз искам да ви дам един конкретен пример, за да може да се разбере защо иде реч.
В гр. Дряново има Център за рехабилитация на деца с мозъчни увреждания. Тези деца не могат да ползват собствени автомобили, макар да са и на 21 години. Тези лица са в много тежко състояние. Обикновено техните роднини нямат такива материални възможности. Този център събира лица от Трявна, от Дряново, от Царева ливада и има автомобили, с които извършва тази дейност, за да могат те да се научат на най-елементарните неща – да разпознават цветовете, да познават светофара, да се обслужват самостоятелно, да се научат да ядат самостоятелно и т.н. – неща, за които за другите хора са много лесни и много елементарни. Този център при тези обстоятелства ще трябва да получава бюджетна издръжка и да връща средствата обратно в бюджета за тези автомобили под формата на данък. Ето това се казва простичко – да вземеш от единия джоб и да го преместиш в другия.
Предложението, което се прави, по никакъв начин не накърнява бюджета, не накърнява неговата приходна част, а просто оправя една административна неуредица - ще се правят съответните вноски и респективно ще се търсят оттам нататък средства, за да бъдат направени.



Смятам, че предложението може да бъде подкрепено и във втората му част без съмнението, че някой щял да се възползва от тази възможност, за да направи едно или друго незаконово действие. Защото в края на краищата всички тези домове за стари хора, всички тези домове за лица с увреждания, особено за малолетни лица с умствени увреждания, в края на краищата ползват средства от бюджета, търсят средства от различни спонсори, за да могат да съществуват хората, с които те работят.
Това облекчение, което ще се направи, има две страни. От една страна, ще облекчим администрацията, а от друга - ще спомогнем тези домове да имат една по-нормална среда и по-нормални възможности за работа на хората в тях, без да ги утежняваме с допълнителни бюрократични изисквания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Муравей Радев, Веселин Черкезов и други за създаване в чл. 58, ал. 1, буква “б”, която не се приема от комисията. И затова трябва да гласуваме само това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 30, против 86, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Господин Пирински – процедура.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз бих предложил да се прегласува това предложение, но евентуално преди това да чуем все пак обясненията на Министерството на финансите, защо това предложение е неприемливо. Защото малко по инерция се гласува. Аз не разбирам точно тези 80 и няколко души защо са против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Малко ми е трудно от процедурна гледна точка...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Знам, че е малко деликатно, но сме така, в интимен състав, няма много хора...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но все пак, ако съвсем накратко представителят на Министерството на финансите, нарушавайки леко процедурата, разясни на народните представители, мисля, че ще бъде от полза за всички.
Заповядайте, ако решите, разбира се, и ако желаете да вземете отношение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН СТАМЕНОВ: Ние бяхме поканени, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре. Накратко, просто становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН СТАМЕНОВ: Уважаеми господин председател, ще бъда съвсем кратък. Начинът, по който е формулиран текстът, изключва всякаква възможност за контрол. Утре някой с най-добри чувства и намерения би регистрирал такъв дом и би пожелал всичките коли, които са регистрирани там, от 120 до 320 конски сили, да бъдат освободени. Това е единият аргумент.
Вторият аргумент е, че приходите на същите коли, които обслужват тези домове, те са на бюджетна издръжка, са предвидени и в бюджетите на общините. Утре, като продължим да обсъждаме бюджета, пък общините ще кажат: защо ни махате приходите? Трябва да бъдем компенсирани.
Тоест аз не смятам, че трябва да се прави тази промяна. Това не пречи на бюджета да бъдат финансирани тези коли. А най-точно по отношение на колите мисля, че ще имаме възможност да вземем отношение по време на Закона за акцизите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на прегласуване процедурното предложение, направено от народния представител господин Пирински, относно предложението на господин Муравей Радев и група народни представители за чл. 58, ал. 1, буква “б”.
Гласували 138 народни представители: за 36, против 97, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 9, така както беше докладвана от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 78, против 2, въздържали се 3.
Параграф 9 е приет.
Параграф 10 в окончателната му редакция.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 9 с изключение на т. 1 и предлага следната окончателна редакция за § 9, който става § 10:
“§ 10. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думата “едномесечен” се заменя с “двумесечен”.
2. В ал. 5 думите “датата на събитието” се заменят с “месеца на настъпване на събитията”.
3. Създава се ал. 9:
“(9) Извън предвидените случаи при промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, данъчното задължение се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Поставям на гласуване § 10.
Гласували 83 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 8.
Параграф 10 е приет.
Ако народните представители не възразяват, може следващите три параграфа – 11, 12 и 13, тъй като няма предложение по тях, да ги прочетете и докладвате общо.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря, господин председател.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 10, който става § 11.
“§ 11. В чл. 61д се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Данъкът се заплаща на две равни вноски – до 30 юни и до 30 ноември на годината, за която е дължим. На предплатилите до 31 март за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.”
2. В ал. 2 думата “едномесечен” се заменя с “двумeсечен”.
3. В ал. 5 думите “датата на събитието” се заменят с “месеца на настъпване на събитието”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 11 с изключение на т. 1 и предлага следната окончателна редакция на § 11, който става § 12:
“§ 12. В чл. 61д се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думата “едномесечен” се заменя с “двумесечен”.
2. В ал. 5 думите “датата на събитието” се заменят с “месеца на настъпване на събитието”.”
Параграф 12 става § 13:
“§ 13. В чл. 61е накрая точката се заменя със запетая и се добавя “подал декларация, а когато не е подадена такава и в случаите по чл. 54, ал. 2 – в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за разисквания по параграфи 11, 12 и 13 по новата номерация.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение?
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Чисто технически е въпросът, а не дискусионен. (Уточнение между докладчика Нина Радева и народния представител Георги Пирински.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграф 10, който става § 11.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря много за направената корекция и за помощта.
"§ 10. В чл. 61 думите "а в случаите" се заменят с "подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите"."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 10, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мисля, че по такъв начин е коректно и точно изчетено.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте параграфи 11, 12 и 13.
Гласували 87 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 3.
Трите параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "§ 13. В чл. 61ж се създава ал. 4:
"(4) Извън предвидените случаи при промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, данъчното задължение се изменя от началото на месеца, през който е настъпила промяната."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 13, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 14 няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте § 14.
Гласували 93 народни представители: за 77, против 4, въздържали се 12.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на народния представител Валери Димитров за нов параграф:
1. В Глава втора се създава нов Раздел VI: "Раздел VI – Данък върху търговията с тютюневи изделия и продукти от грозде, дестилати и спиртни напитки".
2. Създава се чл. 61з:
"Чл. 61з.(1) С този данък се облагат:
1. търговията с тютюневи изделия по чл. 30, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия;
2. складиране, съхраняване, лагеруване и търговия на едро на продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки;
3. търговия на дребно с продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки;
4. търговия със спиртни напитки в заведенията за хранене и развлечения;
5. за продажба на продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки върху временен щанд на панаири, събори, рекламни кампании на фирми и др.п. – дневна такса за упражняване на правото.
(2) Данъчно задължени лица са собствениците или наемателите на търговски обекти, в които се извършва дейността по ал. 1.
(3) Размерът на данъка се определя, както следва:
1. за търговия с тютюневи изделия по чл. 30, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия данъкът се събира в следните размери:
а) в градовете с повече от 35 000 жители, в националните курорти, летищата, пристанищата и крайпътните заведения – първоначална такса в размер – 500 лв.;
б) в останалите градове – 300 лв.;
в) в селата – 100 лв.;
г) в заведенията за хранене и развлечения в зависимост от категорията им:
- 5 звезди – 2000 лв.;
- 4 звезди – 1500 лв.;
- 3 звезди – 750 лв.;
- 2 и 1 звезди – 300 лв.
- заведения без категория – 75 лв.
2. За съхраняване и търговия на едро и дребно на вина, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки данъкът се определя в следните размери:
а) за складиране, съхраняване, лагеруване и търговия на едро – 600 лв.;
б) за търговия на дребно с вина, продукти от грозде или вино, спирт, дестилати и спиртни напитки в градовете с повече от 35 000 жители, в националните курорти, летищата, пристанищата и крайпътните заведения – 300 лв.;
в) за търговските обекти в останалите градове – 200 лв.;
г) за търговските обекти в селата – 50 лв.;
д) за търговия с вина и спиртни напитки в заведенията за хранене и развлечения в зависимост от категорията им:
- 5 звезди – 4000 лв.;
- 4 звезди – 3000 лв.;
- 3 звезди – 1500 лв.;
- 2 и 1 звезди – 300 лв.;
- заведения без категория – 50 лв.;
е) за продажба на вина, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки върху временен щанд на панаири, събори, рекламни кампании на фирми др. п. – 50 лв.
3. Създава се чл. 61и:
"Чл. 61и. (1) Данъкът се заплаща на две равни вноски в срок до 31 март и до 31 септември на годината, за която е дължим.
(2) Данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно в седалището на собственика или наемателя на обекта, който извършва съответната дейност."
Комисията не подкрепя предложението. То можеше да се приеме, ако бяхме гласували и текста по § 1, предложен от господин Димитров, но ние не го приехме поради изказаните вече съображения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, в този текст има много звезди, но комисията не го подкрепя!
Имате думата, уважаеми дами и господа.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Аз искам да оттегля това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Можехте да го направите малко по-рано.
Вносителят оттегля текста си, с което отпада необходимостта той да бъде гласуван.
Има следващо предложение на група народни представители, което ще Ви помоля да докладвате.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Предложение на Муравей Радев и група народни представители:
1. В чл. 66 се създава нова ал. 4 със следния текст:
"(4) Размерът на таксата за битови отпадъци не може да се увеличава спрямо предходната година с по-голям процент от индекса на инфлацията, отчетен от Националния статистически институт."
2. Сегашната ал. 4 става ал. 5.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По това предложение има думата господин Кирчев.
Заповядайте. Вие сте един от вносителите на този текст.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПСОДС): Аз съм на опашката на вносителите.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Известно ви е, че Парламентарната група на ОДС и политиката на ОДС е за силно място на самоуправлението. Но тук искам да бъдем добре разбрани. Естествено, тази такса "Смет" е в правомощията на общинския съвет, съответно по предложение на администрацията или на някой от общинските съветници.
Какво показва в последно време развитието в тази насока, тъй като, общо взето, сметосъбирането се оказа една твърде доходна дейност, а, забележете, градовете, особено големите градове, не стават по-чисти. И постоянно се намират пътечки към общинските съвети и общинската администрация да се предлага завишаване на такса "Смет" под предлог, че градовете са мръсни.

На всички ни е известно, че сметопочистването и новите технологии за сметопочистване са изключително скъпи дейности и никъде по света почистването не е ставало с минимални средства. Но в България, както виждате, всичко е парадоксално. Виждате, че постоянно се завишават тези такси, но качеството не се подобрява. От тази гледна точка ние желаем да се стопира това постоянно повишение на тази такса “Смет”, защото, позволявам си да дам едно малко балзаково отклонение, виждате, че напоследък по новия Закон за местното самоуправление, общинските съветници започнаха да си гласуват заплати и могат да се похвалят, че заплатите на варненските съветници, предполагам, че и в София, са точно колкото и на депутатите.
Мисълта ми е, че даването в голяма степен на една такава свобода, в която не се проявява достатъчно местен самоконтрол, води и до изключително завишаване на средствата в дадена област. И заради това ние внасяме това предложение. Затова и донякъде помагаме на мнозинството и моля да бъдем подкрепени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Кирчев.
Господин Пирински, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, не е състоятелна аргументацията на вносителите, току-що изложена отново от господин Кирчев. Казано е в този чл. 66, че такса “Смет” се определя на базата на одобрена план-сметка за контейнерите, за транспорта, за поддържане на дебата, за проектирането и така нататък. Казано е, че тази план-сметка подлежи на проверка от Сметната палата. Основателни са съображенията да не се злоупотребява с това, че трябва да се събира сметта и дай сега да надуем таксата. Но не можем да го заковем на индекса на инфлацията, защото не може да се каже в коя община колко ще струва да се подобри събирането. Както Вие сам казвате, картинката не е добра, картинката е доста тревожна. Така че и общинските съвети, и съветници, и гражданите на дадената община първо трябва да направят така, че да се види добре колко ще струва действително да се тръгне към оправяне на положението. И второ, ако се усети, че някъде има нарушения, има достатъчно контролни органи, които да проконтролират тази сметка и да се осигури спазването на нормалния размер. Слагането на един такъв таван – индекса на инфлацията, фактически сериозно ограничава общините в областта на това, което те биха искали да направят обосновано и реално. Защото ще има нарушения или има нарушения, да отрежем възможността за отговорна политика в това отношение. За мен е неразумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кирчев, заповядайте за реплика.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Пирински, напълно съм съгласен с Вашите доводи от гледна точка на законодателството в България и начина, по който трябва да се процедира. Дайте да погледнем какво става с престъпността и да си помислим за българските закони и обратно. Ние правим това предложение от гледна точка на това, че в България се създават доста добри закони, въпреки че постоянно ругаем тези закони, които никой не изпълнява. Вие споменахте за тези калкулации. Правят се прекрасни калкулации. Трябва да ви кажа, че няма фирма, която да не е обещала да мие със сапун улиците, както в Холандия, но виждате, че няма даже метачки. От тази гледна точка ние го предлагаме – от чисто практична гледна точка, защото хигиенизирането на един град е изключително скъпа дейност. Аз съм абсолютно убеден и знам от личен опит, че това, което се гласува като промили в момента от общинския съвет, сумите са незначителни. И зная много добре, че в Западна Европа, която виждате, че е доста социална Западна Европа, се събират по 500 евро на година за такса “Смет”, за да стигнем до Сингапур, където е 3000 долара. Знаем, че в Сингапур и дъвка не може да се намери по улицата. Но там живеят сингапурци.
Мисълта ми е от тази гледна точка, че калкулациите лесно се правят и лесно се проверяват. Както и господин Борисов всеки ден ни обяснява как знае всяка крачка на клюнове, клонове, врабченца и така нататък, обаче те са си по улиците. От тази гледна точка ние искаме в момента да се стопира тази дейност, нека да минат още няколко години и общините реално да поемат местното самоуправление, тогава, ако трябва, да събират по 500 долара на семейство годишно и да ставаме Сингапур. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След такова сравнение между Европа и Сингапур искате ли дуплика, господин Пирински?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Все пак ще се престраша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Кирчев, Сингапур наистина е впечатляващ, но е на другия край на света. Да се върнем към България. Вижте какво предлагате Вие. Казвате така: “Е, може и да се проверява, да, пише го в закона, ама никой не обръща внимание на тази възможност”. Тоест, Вие ни предлагате да признаем безсилието в случая на Сметната палата. Но това е отговорност на нас с вас. Защото, ако ние кажем, че Сметната палата не си върши работата, трябва да искаме някаква смяна там на режим, на процедури, на ръководство. Нали разбирате, че казвайки: “Да, има закони, но кой ги спазва? Дай да отрежем парите” – това не е подход. Така доникъде няма да стигнем. Защото най-сигурната работа е да кажем да не се събират никакви такси и всеки да се оправя както знае.
Ясно е, че има достатъчно основание за тревоги и е ясно, че държавата и ние с вас преди всичко като парламент, трябва да направим достатъчно неприятен живота на онези, които са уличени в злоупотреба с правото да събират тази такса. Това ни е грижата, а не да снемаме в крайна сметка и от себе си отговорността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Кирчев е вещ в общинските дела. Аз приемам неговата загриженост за тенденциите, които съществуват към прекомерно увеличаване на тези разходи. Но към контрааргументите, които представи господин Пирински и към които се присъединявам, аз мога да добавя още някои, господин Кирчев.
На първо място, индексът на инфлацията, който се изчислява на базата на така наречената потребителска кошница, няма логическа връзка с подобни разходи, свързани със събирането на сметта. Напротив, ако дълбоко се вникне в тази връзка, ние ще видим, че връзката е тъкмо обратна. От една страна, ако наистина индексът нараства, по принцип потреблението би трябвало да намалява и оттам, разбира се, разходите за събирането на боклуците трябва също да намаляват.
И вторият ми контрааргумент, господин Кирчев, е свързан с това, че тук не е казано ясно и категорично кой индекс на инфлацията ще се използва – средно за годината, в края на годината, за коя година, за миналата или за текущата? Тоест, така формулиран, текстът не дава достатъчно яснота да се определи точно за какво става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Имамов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат думата по това предложение на групата народни представители относно такса “Смет”? Няма.
Поставям на гласуване предложенията на господин Муравей Радев и група народни представители относно чл. 66, в който се създава нова ал. 4, както беше докладвано от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 14, против 79, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Предложение на народния представител Валери Димитров за нов параграф:
“1. Член 113 се отменя.
2. В чл. …”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, оттегляте ли предложението си?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Валери Димитров си оттегля предложението. Не е необходимо да го четем.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Предложение на комисията за създаване на нов § 14а, по допълнение на доклада:
“§ 14а. В чл. 93 се създава ал. 3:
“(3) Приходите от туристическата такса от средствата за подслон и местата за настаняване на територията на общината се разходват съгласно ежегодно приеманата общинска програма за развитие на туризма единствено за:
1. изграждане и поддържане инфраструктурата, обслужваща туризма на територията на общината, включително местни пътища, свързващи курортите с аерогари, железопътни гари и автогари, както и с паметници на културата и на историческото наследство;
2. изграждане на информационни туристически центрове и организация на информационното обслужване;
3. опазване, поддържане и развитие на зелените площи;
4. санитарно-хигиенни мерки;
5. реклама на туристически обекти, намиращи се на територията на общината, в страната и чужбина.”
Комисията предлага да се създаде и нов § 14б:
“§ 14б. В чл. 93а се създава ал. 3:
“(3) В случаите на чл. 93, ал. 3 общинският съвет определя размера на таксата след предварително съгласуване с общинския съвет по туризъм в процеса на приемане на годишната програма за развитието на туризма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на госпожа Радева.
Уважаеми дами и господа, имате думата по тези два нови параграфа – 14а и 14б. За ваше улеснение – това е в допълнителния доклад на комисията.
Господин Пирински, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, както личи от текстовете, намеренията, може да се предполага, са благородни за тези идеи в тези два параграфа 14а и 14б, но те пораждат доста сериозни въпроси.
Първо, в § 14а, господин председателю, се въвежда, ми се струва, един нов принцип на ползването, на насочването на средства от един вид местни данъци, а именно за туристически услуги. В тези пет точки, които са изписани, фактически се предписва целевото разходване на тези средства именно за определените дейности в рамките на туристическите услуги. Такъв подход, господин председателю, за мен е доста спорен и достатъчно сериозно трябва да бъде дискутиран, защото в края на краищата, Вие сам си представете – във всеки един случай се подходи така: събрани данъци от дадена дейност да се връщат обратно в нея, това вече не е бюджетно планиране, програмиране и изпълнение, а това са някакви такива отделни, ако щете, фондови принципи, които разбиват единството на един бюджет, макар и общински, макар и местен.
Второ, в § 14б това условие за предварително съгласуване с общинския съвет по туризъм не знам доколко също можем да го приемем като процедура, която е правомерна. Това условие създава едно вето едва ли не на един съвет на общинско равнище, какъвто принцип поначало също не фигурира в други случаи. Поначало, господин председателю, този текст, който сега е пред нас, е малко сякаш не съвсем легитимен, тъй като той е внесен, пак казвам, може би с добри мотиви, но далеч след сроковете, които се изискват по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Смятам освен това, че такива предложения, които са от принципен характер, във връзка с функционирането на финансовата система на местно равнище, трябва да се внасят след съгласуване най-малкото, ако не от самото Министерство на финансите. Неслучайно бюджетното, данъчното законодателство е прерогатив на правителството, защото то не може да се разглежда на парче. То е част от една система, както ни съобщи господин министърът, представяйки бюджета за догодина на първо четене, част от финансовия план на държавата. Не може финансовият план да се разчленява на парчета и да се упражняваме върху всяка една от неговите части, така както се вижда от локалната гледна точка, въпреки че може би, така да се каже, от гледна точка на самия сектор това да има логика. Ето защо аз поставям тези въпроси. Ако не намеря някакви много сериозни доводи, няма да подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Пирински.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Ще си позволя едно изказване по тази тема и по въпросите, които господин Пирински засегна. Действително това е една сравнително нова практика, но смятам, че това е изключително полезно, защото крайно време е ние да застанем пред очевидния факт, че, ако искаме да получаваме доходи от някаква дейност или от някаква сфера, ние трябва да развиваме тази сфера. Ако не искаме текстовете, които са свързани с туризма, да звучат пожелателно, ние най-после трябва да създадем работещ механизъм, който да обвързва доходите от туризма с ангажимента да развиваме туристическата инфраструктура. Затова смятам, че това е една стъпка в правилната посока и моля депутатите да подкрепят предложения текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Пирински, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Добре, но, госпожо Радева, тези туристически дейности, в която и да е община, не висят във въздуха. Те са в тази същата община. Представете си има домове за социално слаби граждани, има домове за деца-сираци и т.н. Когато не са достатъчно осигурени, те излизат и просят. Вие знаете, че ние дадохме възможност да се вдигат таксите за тези домове на местно равнище, колкото могат общините, но те очевидно са под пресата да не отбягват от социалната страна на въпроса. И серия от други такива приоритетни потребности на общината, които също са част от мястото, където хората идват на туризъм. Затова ми се струва, че е погрешна посоката, в която се търси онова, което Вие казвате – да се инвестира. Разбира се, че трябва да се инвестира. Не можете да откъснете туристическата дейност от общата физиономия на общината. Една отговорна община, която иска да печели от туризъм, трябва, разбира се, преди всичко да насочи в тази инфраструктура, но кой от нас може да прецени какво друго трябва да се направи, така че общината да изглежда прилично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика. Госпожа Радева.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Пирински, уважаеми колеги! Аз решително смятам, че целевото използване на таксата за туризъм не само, че няма да разбалансира общинските бюджети, а обратно – тя ще създаде основа за финансовото укрепване на общините и в бъдеще за по-добрата бюджетна издръжка и на останалите социални сфери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които искат думата?
Господин Севлиевски, заповядайте.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз бих искал да помоля народните представители да подкрепят текста.
Мотивите са ми няколко и то много прости – всички говорим, че е необходимо вече да преминем към програмно бюджетиране, както на държавно ниво, така и на ниво община. Всички казваме, че туризмът е приоритет и всички забравяме, че този приоритет трябва да даваме доказателства, че наистина е такъв. Трябва да направим така, че Законът за туризма да се изпълнява.
Този текст по-скоро доразвива Закона за туризма по отношение събирането и изразходването на курортните такси. Днес големият проблем на българските туристически общини е, че те наистина не инвестират в туристическа инфраструктура. Разбира се, тук няма колизия и не бива да се търси колизия в това, че няма да им достигат парите за социални дейности. Но, ако се развива туристическа инфраструктура, то те ще отварят повече работни места. Като отварят повече работни места, то ще има повече пари за бюджета на общината. И аз смятам, че ние тук, в Народното събрание, трябва да подкрепим подхода по програмите туризъм да е ясно какви пари влизат, откъде влизат и как се харчат. Най-лесното нещо е от печелившата дейност да поддържаш непечелившите дейности и да не се разбира накрая откъде какви пари си взел, така че, уважаеми колеги, нека да направим стъпка напред. Моля ви да подкрепим текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нова реплика от господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Само по понятието “програмно бюджетиране”, господин Севлиевски.
Поне аз не го разбирам като, така да се каже идентифициране на един източник, с който да се изпълни една програма на съответното общинско или национално равнище. Напротив, програмното бюджетиране трябва да бъде на базата на приоритетни програми, които искат да се изпълнят в една община и всяка община, която има условия за туризъм днес особено активно търси такива възможности, преценка на всички възможни ресурси, които тя може да задели, включването на тази програма в общинския план за развитие, защитаването пред Министерството на финансите на неаобходимите капитални вложения на национално равнище. Когато вие вкарате този текст, утре от Министерство на финансите ще кажат на всяка община: “Чакайте, нали ви дадохме всички такси от туризъм? Събирайте си таксите и си развивайте туризма!”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, ако желаете. Господин Севлиевски се отказва от своето право на дуплика.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по тези два текста? Няма.
Поставям на гласуване отделно текстовете, тъй като се чу различна аргументация, основно от господин Пирински, за тяхното неприемане или частично неприемане, ако мога така да кажа.
Затова предлагам първо да гласуваме предложението на комисията относно § 14а.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 75, против 27, въздържали се 15.
Параграф 14а е приет.
Господин Мутафчиев има думата за процедура.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Процедурата ми, господин председател, е да прегласуваме това предложение с един апел към всички народни представители.
Когато и със Закона за туризма дадохме определени правомощия на общините, когато засилихме изискванията по тяхната дейност за населени места, където се развива усилено туризъм, включително това да бъде един от приоритетите на държавата ни, нека да дадем и възможност те сами да определят възможностите за развитие на инфраструктурата и определяне на таксите.
Затова ви моля – нека тази свобода да се даде и да не ги ограничаваме във възможностите на това за какво да използват таксите, които са събрали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение още веднъж повторно да се гласува § 14а.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 96, против 40, въздържали се 8.
Параграф 14а е приет.
Моля да гласувате § 14б така, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 135 народни представители: за 98, против 30, въздържали се 7.
Параграф 14б е приет.
Сега да преминем към основния доклад.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 14, който става § 15, със следната окончателна редакция:
“§ 15. В чл. 128 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “и по Раздел l на Глава трета” се заличават.
2. В ал. 2 се създава изречение второ:
“Кметът на общината издава наказателни постановления и в случаите по ал. 1, когато са му възложени правомощия по реда на Данъчния процесуален кодекс”.
3. Създава се ал. 4:
“(4) Приходите от глоби и имуществени санкции по наказателни постановления, издадени от кмета на общината, включитено в случаите по чл. 237, ал. 3 и 4 от Данъчния процесуален кодекс, постъпват в приход на бюджета на общината”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте за § 15.
Гласували 91 народни представители: за 78, против 8, въздържали се 5.
Параграф 15 така, както беше докладван от председателя на комисията е приет.
Господин Муравей Радев, имате думата за процедура.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, аз не възразявам Народното събрание да работи извънредно във вторник, за да приема данъчни закони и бюджет – време му е да се приема. Не възразявам да работим с удължено работно време, отново извънредно, но възразявам категорично срещу присъствието на 20 човека в залата, които гласуват за 120.
Мнозинството, щом иска да работи извънредно, трябва да си обезпечава поне кворума в залата, поради което Ви моля да направите поименна проверка на присъствието на народните представители в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Радев, длъжен съм, разбира се, да направя тази проверка, но и данъчните закони трябва да бъдат приети.
Моля квесторите да поканят всички народни представители, които се намират в сградата на българския парламент и извън него, да дойдат в залата. Вярвам, че ако залата се напълни с народни представители, господин Муравей Радев няма да поддържа своето предложение. (Шум и реплики в залата.)
Започваме поименна проверка.
(Проверка на кворума.)
В залата присъстват 139 народни представители. Налице е и необходимият кворум.
Продължаваме нашата работа.
Има думата председателят на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 15 има предложение на Муравей Радев и група народни представители:
“В § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба накрая се допълва следният текст: “присъщи за този вид превозно средство”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 15, който става § 16 със следната окончателна редакция:
“§ 16. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 11 думата “инвалидите” се заменя с “лицата”.
2. Създават се точки 18, 19 и 20:
“18. “Унищожени превозни средства” са превозните средства, приети за разкомплектоване и съхраняване на определени за това места, и превозните средства, неподлежащи на възстановяване.
19. “Застрахователна стойност” на превозно средство е действителната му стойност съгласно чл. 396, ал. 1, изречение второ от Търговския закон.
20. “Оценката по счетоводни данни” по чл. 33, ал. 1, т. 6 е разликата между балансовата стойност на активите и балансовата стойност на пасивите на предприятието."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Уважаеми дами и господа, имате думата по § 15, който става § 16. Не виждам желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Муравей Радев и група народни представители, както беше прочетено от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 61, против 84, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията относно съдържанието на § 15, който става § 16 с текста, прочетен от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 87, против 18, въздържали се 11.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 16. В Приложение № 2, в чл. 3, ал. 3 се изменя така:
“(3) Издадените до 30 юни на текущата година удостоверения за данъчна оценка на основание чл. 226, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс са валидни до тази дата, а издадените след тази дата – до края на текущата година. Когато данъчните задължения за имота са платени за цялата година и това обстоятелство е вписано в удостоверението, то е валидно до края на текущата година, независимо от датата на издаването му.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 16, който става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте текста на § 17.
Гласували 107 народни представители: за 89, против 4, въздържали се 14.
Параграф 17 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията не подкрепя предложението на вносителя за § 17 и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този параграф? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадането на § 17 на вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 13.
Приема се предложението на комисията за отпадането на този параграф.
Стигнахме до Преходни и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията подкрепя наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 18, който става § 18 със следната окончателна редакция:
“§ 18. Лицата с увреждания, трайно намалената работоспособност на които е установена след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или са навършили тази възраст в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), ползват правата си по този закон пожизнено независимо от определения в експертното решение срок.”
Комисията предлага да се създаде нов § 19:
“§ 19. (1) Органите на данъчната администрация изчисляват, осъвременяват и съобщават на лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за битови отпадъци за 2004 г. и за сроковете за плащане, заедно със съобщенията за данъка върху недвижимите имоти, в случаите, в които няма промяна в способите на тяхното определяне.
(2) Съобщенията по ал. 1 имат статута на акт за установяване на вземането по чл. 9б, ал. 2 и могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.
(3) През 2004 г. вземанията по влезлите в сила актове по ал. 2 се събират от данъчната администрация по реда на Данъчния процесуален кодекс.”
Следва § 19, който става § 20, подкрепен от комисията:
“§ 20. В Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (обн., ДВ …) в чл. 6, ал. 11, изречения първо и второ се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Радева, моля Ви да спрем дотук, защото виждам, че от залата има желаещи за изказване.
Обсъждаме Преходни и заключителни разпоредби – параграфи 18, 19 и 20.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, аз правя формално предложение в § 19 изречение второ да не се заличава. За какво става дума? …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Коя алинея имате предвид?
МИХАИЛ МИКОВ: В § 19 – “в чл. 6, ал. 11, изречения първо и второ…” - “и второ” да отпадне. Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграф 19 изцяло да отпадне?
МИХАИЛ МИКОВ: Не, не, само “изречение първо” да остане, а “и второ” да отпадне. Защо?
Вчера парламентът по тайна доба, към 18,00 ч. прие един текст, който предизвиква известно учудване. Защо се прави това разграничение при тоя обеднял бюджет, при който се увеличават акцизите и пр., и пр., и пр., а в същото време се въвеждат едни срокове за неплащане на данъци за възстановени по реституционен път имоти – преди 1999 г., след 1999 г. някои, които са ги възстановили, пет години … (Реплики от залата.) Не знам, ама гледам, че вчера малко се е прохлузил този текст.
Сега за какво става въпрос? В Закона за възстановяване на собствеността – а именно предметът на § 19 – в ал. 11 това второ изречение, което се предлага да отпадне – а аз предлагам да остане, всъщност, като отпадне този текст – се казва, че “данъкът върху недвижимите имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи и се заплаща от ползвателите, които ги прихващат от дължимия наем на собствениците”. Като отпадне това изречение, ще излезе, че този данък въобще не се дължи и се влиза в общия режим, дори ползвателят да е търговско дружество с държавно или общинско участие, или някакъв държавен орган или обществена организация. Аз мисля, че обществени организации вече са и неправителствените организации – едно такова тълкуване. Този текст беше въведен от господин Лучников, лека му пръст. Мисля, че той си изигра ролята. Но основният и принципен въпрос е: какво ще стане в тия случаи? След като вчера остана това съмнение, ще е добре от Министерството на финансите да ни обясните и вчерашното изменение. Да ни обясните, защото тези въпроси и днес се поставят от колегите-народни представители, кое наложи тия срокове: пет години от 1999 г. за възстановени преди 1999 г.; пет години от момента на възстановяването за имоти, възстановени след 1999 г. За какви имоти става въпрос, защото има едно голямо съмнение? Тук се говори, госпожо Радева, че кабинетът е внесъл този текст, за да оправи имотите на премиера – нещо, за което Вие имате ангажимент да разсеете сериозно като обществено предположение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Има ли народни представители, респективно представители на Министерството на финансите, които желаят да вземат отношение?
Да, директорът на Главна данъчна дирекция в Министерството на финансите господин Попов. Заповядайте.
НИКОЛАЙ ПОПОВ: Уважаеми господин председател! Има повторение на текстовете в посочения от господин Миков закон и в Закона за местните данъци и такси. Това е чл. 24, ал. 1, т. 17, изречение второ, което гласи точно това, което иска господин Миков: “Данъкът върху горепосочените недвижими имоти, които се използват от държавата, общините, обществени организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи от ползвателите”. Тоест, този текст си е действащ, не е отменен в сегашния Закон за местните данъци и такси и не би трябвало един друг закон да урежда данъчна материя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Михаил Миков относно § 19, който става § 20 – думите “и второ” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 69, против 86, въздържали се 8.
Предложението на народния представител Михаил Миков не се приема.
Господин Миков, заповядайте да направите своето процедурно предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, аз мисля, че този резултат при гласуването се получи, защото представителят на Данъчната администрация не сподели съвсем истински как стоят нещата и каза, че става въпрос за отпадане на аналогични текстове. Текстът в Закона за възстановяване на собствеността въобще не е аналогичен с текста на ал. 1, т. 17. В ал. 1, т. 17 се казва, че “данъкът върху горепосочените недвижими имоти, които се използват от държавата, общините и обществените организации или от търговските дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи от ползвателите”.

А в Закона за недвижимите имоти, госпожо Радева, ще Ви го оставя и Вие да го видите, се казва: "се дължи и се заплаща от ползвателите, които го прихващат от дължимия наем на собствениците". Тоест, въобще не са безобидни редакционни промени.
Това са ми мотивите да искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на прегласуване предложението на народния представител Михаил Миков по § 19, който става § 20.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 99, против 62, въздържали се 10.
Предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на думите "и второ се заличават" се приема.
Моля, гласувайте параграфи 18, 19 и 20 от Преходните и заключителните разпоредби.
Гласували 122 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 16.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията преразгледа предложението си по § 20, който предлагаше да отпадне, и предлага нова редакция в допълнение, което е свързано с доклада, с вх. № 353-02-87 и е раздадено на народните представители.
"§ 21. Таксата за битови отпадъци за 2004 г. се заплаща при условията и сроковете на чл. 28, алинеи 1 и 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, имате това допълнение на Комисията по бюджет и финанси, то е раздадено.
Имате ли изказвания по този параграф? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 2.
Параграф 21 се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на народните представители Дренска, Ангелиева и Василев за нов параграф. Комисията подкрепя по принцип предложението за нов параграф, който става § 21, със следната окончателна редакция:
"§ 21. В Закона за опазване на земеделските земи в чл. 30, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "както и за земи, предоставени безвъзмездно въз основа на акт на Министерския съвет на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по този текст?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Може ли някой от вносителите да ни обясни за какво става въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, ако вносителите желаят да вземат отношение, могат да направят това. Не са задължени, но е препоръчително да вземат отношение. Имам предвид както народните представители вносители, така и представителите на Министерството на финансите.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Благодаря, господин председател. Въпреки, че документално не сме вносители, ние подкрепяме това предложение. То е свързано с това да се избягнат някои неудобства в случаите, в които се дават преференции за привличане на чуждестранни инвеститори тогава, когато им се дават всякакви възможни преференции, примерно биват задължавани да влизат в сложни взаимоотношения за построяването на заводите или примерно на новите мощности. Това се отнася за т.нар. проекти на зелено, когато се започва строежът на една голяма инвестиция. Примерно можеше да се спести нещо и много по-рано "Америкън стандарт" в Севлиево да направи повече заводи, отколкото имаме до момента.
Това са били нашите мотиви да подкрепим това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Други желаещи да вземат отношение? Няма.
Поставям на гласуване § 21, който става § 22, така както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 121 народни представители: за 74, против 22, въздържали се 25.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Предложението по следващия параграф е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението за нов параграф, който става § 22, със следната окончателна редакция:
"§ 22. В Данъчния процесуален кодекс, в § 1 от Допълнителната разпоредба, т. 2 накрая думите "и такса "Смет" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 12.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "§ 22а. В Закона за общинските бюджети се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 8 се създава ал. 5:
"(5) Средствата от туристически такси, от средствата за подслон и местата за настаняване на територията на съответната община, от таксите за категоризиране на туристически обекти по Закона за туризма, глоби и имуществени санкции по наказателни постановления, издадени от кмета на общината по Закона за туризма, както и други определени с решение на общинския съвет, се разходват за:
1. изграждане и поддържане на инфраструктурата, обслужваща туризма, на територията на общината, включително местни пътища, свързващи курортите с аерогари, железопътни гари и автогари, както и с паметници на културата и на историческото наследство.
2. изграждане на информационни туристически центрове и организация на информационното обслужване;
3. опазване, поддържане и развитие на зелените площи;
4. санитарно-хигиенни мерки;
5. реклама на туристически обекти, намиращи се на територията на общината в страната и в чужбина.”
2. В чл. 11, ал. 1, т. 10 накрая се поставя запетая и се добавя “включително общинската програма за развитие на туризма”.
3. В чл. 36 се създава ал. 3:
“(3) Общината не получава финансова компенсация от държавата за средствата по чл. 93, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа.
Госпожа Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз ви моля за внимание, защото смятам, господин председателю, че нямате право да подложите на гласуване този текст. С този текст се променя Законът за общинските бюджети, а в § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за общинските бюджети е записано следното: “Разпоредбите на този закон могат да бъдат изменяни, допълвани или отменяни единствено със специален закон за изменение и допълнение на този закон или на Закона за устройството на държавния бюджет.” Тоест, в Закона за общинските бюджети изрично е записана процедурата и възможностите, които има Народното събрание, за да променя Закона за общинските бюджети. Такава възможност Законът за общинските бюджети да бъде променян с този закон, който днес гледаме, а именно Закона за местните данъци и такси, няма.
И аз се обръщам към всички народни представители, ние сме длъжни първи винаги да спазваме законите. Законите, които се пишат тук, в тази зала, в Народното събрание. Но ние не можем да допуснем втори ден да правим такива нарушения, които говорят единствено и само за налагане на воля със сила, а не на воля с правила, с аргументи, с убеждения. И затова, господин председател, предлагам да не подлагате на гласуване този параграф, защото това е в нарушение на Закона за общинските бюджети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Искам да обърна все пак внимание да се даде известно разяснение на народните представители, че това допълнение към доклада е прието, поне така е записано, от комисията, която е провела заседание на 5 декември 2003 г.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Това не е аргумент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, това не е аргумент. Но все пак, може би в комисията да се е поставил този въпрос и каква е аргументацията.
Господин Миков, искахте ли думата?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Същото исках да кажа и аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може ли все пак да ми дадете разяснения от тази гледна точка на аргументите. Вие разбирате моето деликатно положение да вземам отношение по този въпрос, който може да търпи едно или друго тълкуване.
Заповядайте.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Тоткова, най-вероятно сте права, не съм запознат в детайли със Закона за общинските бюджети по отношение на Преходните и заключителни разпоредби. Просто искам да кажа, че предлаганата промяна е в интерес на общините. Тя е съгласувана с тяхното сдружение. Свързана е с бюджетните закони. Става дума за преразпределяне на финансовите средства в общините. Така че аз си мисля, че по един или друг начин Законът за държавния бюджет и законите, които касаят данъчните закони, са взаимно свързани и в едно такова тълкувание би могло да се приеме, че Законът за местните данъци и такси е неразривно и функционално свързана част със Закона за устройство на държавния бюджет и по същия начин корелира към Закона за общинските бюджети.
Така че мисля, че ако в Народното събрание има разбирането, че това са взаимно свързани процеси, бихме могли да гласуваме тези параграфи. Пак казвам – те не са по никакъв начин във вреда на общините. Според мен по начина, по който се процедира в смисъл, че общинският бюджет е неразривна част от републиканския бюджет, а реално данъчните закони определят конкретните размери на приходите и функционално са свързани с бюджета, ние бихме могли да приемем предложените параграфи. Това е моето мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение както по този принципен въпрос, така и по съдържанието?
Госпожа Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, благодаря Ви, че се съобразихте с правилата в парламента. Мисля, че това е желаното поведение за всеки един от нас.
Господин Калъчев се опита да представи някакви аргументи. Господин Калъчев, няма нужда да защитавате една кауза, която е уредена в закона. Освен това интереса на общините те ще го оценят. И аз мисля, че ще го оценят много хубаво, когато стигнат да четат чл. 36, ал. 3. Те ще оценят този интерес. Но сега не говорим за интереса на общините. Интересът на обществото, на нашата страна е всички ние да спазваме правилата. И ако някой е искал да прави такива промени, има ред, по който това може да се направи. Това е задължително за всеки един от нас.
И аз мисля, че няма нужда Вие да влизате в някакви смехотворни аргументи, за да отстоявате една позиция, която очевидно е в нарушение на Закона за общинските бюджети и на Закона за устройство на държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
За втора реплика – господин Маринчев.

ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колега Калъчев, аз се учудвам, че Вие правите предложение да нарушаваме закона. Това е едно.
Второ, ако не Ви е известно, да Ви кажа, че в момента има внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет. Направете там предложението. А иначе аз също смятам, че това е в интерес на общините. Но нека да не прескачаме закона само и само да бъдем интересни на общините. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Законът стои над всички нас.
Има ли трета реплика? Не виждам.
За дуплика, господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Колеги, аз съзнавам, че от формално правна гледна точка това е така. Действително не го оспорвам. Но тук става дума за функционално свързани величини, защото бюджетът е бюджет, сам по себе си той се определя от това как се правят приходите. Този закон определя как се правят приходите. Този закон определя как се правят приходите. Аз не съм от лобистите на финансовата децентрализация, не ме разбирайте грешно. Винаги съм считал, че няма смисъл общините да имат самостоятелни бюджети и че България е прекалено малка страна, за да има такова малко общинско деление. Това е друга тема. Никога не съм бил фен на общинската и каквато и да е централизация. Смятам, че това е неразумно.
Аз не защитавам тезата за финансовата централизация и не ме намирайте като лобист на общините. Аз мразя общинниците, общините и този начин на поведение. Просто считах, че в случая това е разумно за тези хора. Аз съм на обратното мнение – колкото по-малко самостоятелност, толкова по-добре. Така че с удоволствие ще махнем този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст?
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на комисията оттеглям текста за нов § 22а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Председателят на комисията от името на комисията, макар че процедурата да не е точно такава, оттегля § 22. Действително трябва да се спази Законът за общинските бюджети. Законът за местните данъци и такси не е специален спрямо Закона за общинските бюджети, така че това предложение, което направи госпожа Тоткова, е точно.
Да преминем към финала на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 21, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате ли желание, уважаеми дами и господа, да вземете думата по този последен параграф? Няма.
Поставям на гласуване последния параграф – “Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.”.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 105, против 5, въздържали се 13.
Параграфът е приет, а с това и изцяло Законът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОТТЕГЛЯНЕ НА РЕЗЕРВИТЕ, НАПРАВЕНИ ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛ. 37, АЛ. 1 ОТ НАКАЗАТЕЛНАТА КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО КОРУПЦИЯТА.
Вносител е Министерският съвет.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно законопроекта за оттегляне на резервите, направени от Република България в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Наказателната конвенция относно корупцията.
Законопроектът беше разгледан на редовно заседание на 27.11.2003 г. На заседанието законопроектът беше представен от госпожа Надежда Тодорова от Министерството на правосъдието, която от името на вносителя запозна народните представители с основните положения и цели на предложения законопроект.
При ратифицирането на Наказателната конвенция относно корупцията Република България е формулирала резерви поради обстоятелството, че към този момент българският наказателен закон не е обявявал за престъпление някои деяния, криминализирани в конвенцията.
На 13 септември 2002 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който приведе в съответствие вътрешното законодателство с разпоредбите на конвенцията и по-конкретно криминализирани с активния и пасивния подкуп в частния сектор, в търговията с влияние и пасивния подкуп на чуждестранни длъжностни лица.
След проведена дискусия и гласуване комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване обсъждания законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на доц. Мингова.
Господин Костов, моля Ви за резюме от становището на Комисията за борба с корупцията.
ДОКЛАДЧИК КОСТА КОСТОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, ще ви запозная със становището по Законопроект № 302-01-71 от 14.11.2003 г., внесен от Министерския съвет за оттегляне на резервите, направени в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Наказателната конвенция относно корупцията.
Комисията за борба с корупцията на редовно заседание, проведено на 27.11.2003 г. разгледа внесения на 14.11.2003 г. от Министерския съвет законопроект за оттегляне на резервите, направени от Република България в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Наказателната конвенция относно корупцията. Конвенцията е ратифицирана от Народното събрание със закон, обнародван в “Държавен вестник”, бр. 42 от 27.04.2001 г. и е в сила за Република България от 01.07.2003 г.
На 13.09.2002 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, публикуван в “Държавен вестник” бр. 92 от 2002 г. Измененията и допълненията на чл. 304 - 307 от Наказателния кодекс са насочени към изпълнение на Националната стратегия за противодействие на корупцията и в съответствие със стандартите на антикорупционните инструменти на Съвета на Европа и конкретно на ратифицираната Наказателна конвенция относно корупцията. Тези промени създават и правното основание за оттегляне на резервите по чл. 37 от Наказателната конвенция относно корупцията.
След проведената дискусия с оглед на гореизложените съображения Комисията за борба с корупцията гласува решение, с което предлага на Народното събрание да подкрепи внесения законопроект на Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Костов.
И Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Има думата проф. Венко Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.
Становището на комисията е:
“Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да оттегли със закон резервите, направени от Република България в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Наказателната конвенция относно корупцията, ратифицирана със закон, публикувана в “Държавен вестник” бр. 42 от 2001 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Имате думата, уважаеми дами и господа, по един наглед, и според мен, безспорен въпрос – оттеглянето на резервата по чл. 37.
Не виждам желаещи.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за оттегляне на резервите, направени от Република България в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Наказателната конвенция относно корупцията.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Имате думата, госпожо Мингова, за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Предлагам да гласуваме законопроекта в това заседание и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли противно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Това процедурно предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“ЗАКОН
за оттегляне на резервите, направени от Република България
в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Наказателната конвенция
относно корупцията

Член единствен. Република България оттегля резервите, направени в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Наказателната конвенция относно корупцията, ратифицирана със закон в “Държавен вестник” бр. 42 от 2001 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Законът е приет.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ НАКАЗАТЕЛНАТА КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО КОРУПЦИЯТА.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, представям ви доклада на комисията по този законопроект, който беше разгледан на редовно заседание от 27.11.2003 г. Той беше представен от госпожа Тодорова от Министерството на правосъдието. Тя посочи, че Допълнителният протокол към Наказателната конвенция относно корупцията въвежда задължения за криминализиране на активния и пасивния подкуп на местни и чуждестранни арбитри и съдебни заседатели.
Наказателният кодекс на Република България в достатъчно висока степен отговаря на стандартите, съдържащи се в Допълнителния протокол, и за нашата страна няма правни пречки за изпълнение на задълженията по протокола.
След проведена дискусия и гласуване, комисията предлага на народните представители да приемат на първо гласуване този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Костов – председател на Комисията за борба с корупцията. Понеже вие не сте водеща комисия, но много важна комисия, разбира се, ще Ви предложа само диспозитива да се прочете като становище. То е раздадено на народните представители.
ДОКЛАДЧИК КОСТА КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! След проведена дискусия в Комисията за борба с корупцията, комисията предлага да се гласува решението, с което предлага Народното събрание да подкрепи внесения законопроект на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Професор Александров, заповядайте да докладвате становището на комисията, която Вие ръководите. Заповядайте. Само диспозитива, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
“Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителния протокол към Наказателната конвенция относно корупцията, подписан на 15 май 2003 г. в Страсбург.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, професоре.
Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Госпожо Мингова, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, правя процедурно предложение законопроектът да бъде разгледан и на второ гласуване на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Госпожо Мингова, докладвайте законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“ЗАКОН
за ратифициране на Допълнителния протокол към
Наказателната конвенция относно корупцията

Член единствен. Ратифицира Допълнителния протокол към Наказателната конвенция относно корупцията, подписан на 15 май 2003 г. в Страсбург.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект има ли? Няма.
Поставям на второ четене законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Наказателната конвенция относно корупцията с член единствен.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Законът е приет.
Няколко съобщения:
Поради удължаване на работното време Комисията по медиите отлага насроченото за днес заседание.
Комисията по правни въпроси отлага заседанието си.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание утре, четвъртък.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе заседание в сряда от 15 ч., но явно това е невъзможно.
Комисията по околната среда и водите ще има заседание утре, четвъртък, от 15 ч.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще заседава в четвъртък от 14,30 ч. при обявения дневен ред.
Комисията по правни въпроси ще има заседание в четвъртък от 16,00 ч.
Комисията по въпросите на гражданското общество ще има заседание в четвъртък от 16,00 ч.
Днес до 16,00 ч. в Огледалната зала има акция за кръводаряване и който желае, може да се отзове.
Комисията по земеделието ще проведе заседание днес, сряда, от 16,30 ч. и утре, четвъртък, от 16,30 ч. в зала 142.
Комисията по здравеопазването днес явно няма да може да проведе заседанието си от 15,00 ч.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите днес няма да проведе своето заседание.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,00 ч.)



Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Любен Корнезов


Секретари:

Ралица Агайн

Иво Цанев