Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов, Асен Агов и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание искам да ви предложа да включим в дневния ред проект за решение за удължаване на срока по т. 6 от решение във връзка с разискванията по питането на народните представители Лъчезар Тошев и Йордан Нихризов към заместник министър- председателя и министър на икономиката Лидия Шулева, тъй като срокът по т. 6 на решението изтича днес – 10 декември.
Има подготвен проект за решение, подписан от председателя на подкомисията по приватизационен контрол господин Юнал Тасим. Това ме кара сега да предложа да се включи като т. 1 от дневния ред този проект за решение.
Моля ви, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение.
Гласували 147 народни представители: за 96, против 6, въздържали се 45.
Това предложение се приема.

Преминаваме към тази точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗИСКВАНИЯТА ПО ПИТАНЕТО НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ И ЙОРДАН НИХРИЗОВ КЪМ ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА ЛИДИЯ ШУЛЕВА.
Искам да поканя господин Тасим да представи проекта за решение с обосновката, за да се гласува.
Заповядайте,господин Тасим.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, позволете ми преди всичко да благодаря на нашия председател за коректното, навременно отношение, за професионалното отношение по въпроса. Днес наистина трябваше да представим доклада на подкомисията по въпроса за задграничните дружества.
Съвсем накратко искам да се обоснова защо искаме да удължим срока на действие на подкомисията по тази тема, защото подкомисията е постоянно действащ орган към Комисията по икономическата политика.
Първо, до момента членовете на подкомисията разполагат със следната информация: имаме списъка на задграничните дружества с българско участие, включени в регистъра по чл. 20 от Наредбата за регистрация и контрол на задграничните дружества с българско участие. Имаме копие от ревизионния акт на Българска външнотърговска банка и приложенията към него. Имаме копие от приватизационни договори на 52 от общо 311 задгранични дружества, тоест разполагаме с информация за около 20% от всичките дружества. Разполагаме с доклада на Димитър Луджев до министъра на отбраната в правителството на Филип Димитров.
В същото време Народното събрание задължи до днешна дата Националната разузнавателна служба да представи доклад за задграничните дружества. Такъв няма. Към момента има доклад със списъка на задграничните дружества от министъра на икономиката госпожа Шулева.
Ние на практика разполагаме с много малко информация, което не ни дава основание да направим по-сериозни изводи, да потвърдим или отхвърлим хипотези, идеи, тези по тези въпроси и се надяваме от гледна точка на времето да изчистим този въпрос и да направим съвсем коректен, професионален поглед на този много емоционален въпрос в нашето политическо пространство. Още повече, че в Агенцията за следприватизационен контрол към настоящия момент притежават само копия от приватизационните договори и нищо няма като информационни меморандуми, като участници в приватизационни процедури, няма оценки на подлежащи за приватизация дружества, използвани приватизационни методи и т.н. Тези документи ние ще изискваме от органите за приватизация по чл. 3 от отменения закон, така че се нуждаем от много време. В същото време си даваме сметка, че за 5 месеца Бог знае каква работа няма да свършим. Моето лично мнение е, че може би тази тема заслужава по-сериозно внимание и вероятно на следващия парламент можем да препоръчаме да има такава постоянна комисия, но това вече ще го решат други колеги. Надявам се да проявите разбиране и да подкрепите това решение на подкомисията за удължаване срока на действие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Бихте ли представили самия проект за решение?
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Да, разбира се, господин председател:

“РЕШЕНИЕ
за изменение на Решение на Народното събрание във връзка с
разисквания по питане на народните представители Лъчезар Тошев и Йордан Нихризов към заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева
(Обн., ДВ, бр. 81 от 2004 г.)

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши:
Удължава срока по т. 6 от Решение на Народното събрание във връзка с разискването по питането на народните представители Лъчезар Тошев и Йордан Нихризов към заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева с 5 месеца”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тасим.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Нихризов, имате думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние очевидно сме поставени пред една хипотеза, в която отговорът на въпроса ще ли има резултат от работата на комисията е свързан с времетраенето на тази комисия, но този отговор е свързан и с още други неща.
Когато през м.септември беше гласувано решението на Народното събрание, вътре беше добавена по искане на пленарната зала допълнителна точка за разследване на приватизационните сделки и изобщо за съдбата на външнотърговските дружества, което да се извърши от подкомисия, съществуваща в Комисията по икономическата политика.
Със съжаление, трябва да добавя още един факт, че тази комисия, доколкото ми е известно, се е събрала само един единствен път, така че към обективните причини се набират и куп субективни причини. Ако ние преминем по системата да очакваме информация без активно тя да бъде потърсена може би господин Тасим е прав, че в следващото Народно събрание при добро желание може да завърши работата на тази комисия. В края на краищата, когато ние възлагахме задачите до Министерския съвет и респективно по въпросите, поставени пред подкомисията по приватизация в Комисията по икономическата политика се нямаше предвид една задача да се затлачи и да остане завинаги нерешена.
Както господин Тасим каза само 20% от информацията е била предоставена на тази подкомисия. Аз си спомням случая с комисията “Кремиковци”, на която по същия начин подаваха информация чашка по чашка и то тогава когато тази информация бъде по някакъв начин открита, че съществува.
Що се отнася до документите, които чух, че са подадени, то поне докладът на Димитър Луджев от 1993 г. спокойно се разхожда в медийното пространство и е известен. Не е секретен материал и благодарение на него ние направихме част от нашето питане, сглобихме въпросите към госпожа Шулева.
Докладът, който е написан като ревизионен акт на Българска външнотърговска банка действително е голям. Обемно той по същия начин, по който се действаше и в предната комисия за “Кремиковци” беше даден за служебно ползване и остана при едни по-трудни методи за разглеждане в секретната секция на Народното събрание.
Няма да коментирам факта, че Националната разузнавателна служба, където фактически е най-тъмното петно по отношение на това, какви външнотърговски дружества са били известни и създадени благодарение на структурите на бившата Държавна сигурност в чужбина, не е дала информация. Защото това ме води на друга мисъл, че хората в настоящите служби може би имат от какво да се страхуват в миналото.
Отлично знаем, уважаеми дами и господа, че освен известната информация, която предоставя госпожа Шулева със списъка на дружествата, е имало и дружества, които са били създадени благодарение на изискванията на бившата Държавна сигурност. Тези дружества след това са преминали много бързо в частни ръце и много бързо парите в тях са потънали. От такива гимнастики, които са правени, последствия има и днес в нашата икономика.
Искам да припомня на всички онези участници в заседанието на Комисията по икономическата политика, когато разглеждахме случая с “Балканкар холдинг”, че там имаше подобен въпрос, как след 1990 г. във външнотърговски дружества потъват средства, които сега са предизвикали обявяването в несъстоятелност на “Балканкар холдинг”.
Уважаеми дами и господа, ние не можем да подминем всичко това с едно просто натискане на копчето, защото до края на Народното събрание остават максимум около 6 месеца. Ако ние оставим тази задача за бъдещите поколения то ще повторим опита, който беше направен в продължение на 15 години, да се сложи една завеса пред миналото и всичко да бъде покрито в интерес на тези, които успяха да вземат парите и да изчезнат, но да се върнат след това като новите бизнесмени. Това е реплика, която беше чута в тази зала.
Затова, уважаеми колеги, когато днес удължаваме срока с два месеца, аз виждам, че в това решение трябва да бъде сложено и нещо допълнително – задължение към съответните служби и евентуално форма на санкция към съответните служби, които упорито не изпълняват решенията на Народното събрание. Оказва се, че в България могат да съществуват такива органи, такива служби, които упорито да не зачитат волята на Народното събрание. Защото какво означава фактът, че ти не предоставяш информация на една комисия, която е образувана с решение на Народното събрание. Това означава, че ти просто не желаеш да се съобразяваш със законите и с Конституцията на тази страна, чийто орган е Народното събрание - върховен орган на управление на страната.
Затова, уважаеми дами и господа, аз смятам, че в това решение трябва да бъде поставено и едно допълнение, свързано със санкции към службите, които не зачитат Народното събрание, като институция, които не зачитат нашите решения, за да може все пак комисията, дори при удължен срок, да постигне някакви резултати и да ги представи в тази пленарна зала. В противен случай две трети от нашите усилия, заложени в решението на Народното събрание, са отишли на хаос, а самото решение ще стане част от историята, но част от тази история, която ще бъде недописана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Ще Ви помоля да представите редакция на това, което предлагате като допълнителна точка, за да мога да го подложа на гласуване.
Господин Димитров, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, този въпрос, преди да бъде поставен от народните представители Йордан Нихризов и Лъчезар Тошев, чрез питане, и впоследствие създадена тази комисия, беше на вниманието на Комисията за борба с корупцията.
Имам усещането, че по този въпрос в годините от 1989-1990 г. при смяна на различни правителства и състави на парламента някак си топката е в средата на терена и виждам, че в момента този начин на разтакаване на проблема продължава. Аз не виждам, с това удължаване на срока, какво може да се постигне. Два месеца или три месеца, колко ще я удължиме?
Имам конкретни въпроси.Искам да попитам господин Тасим колко пъти се е събирала комисията? Имахте ли среща с прокуратурата? Мисля че има Дело № 4. Дайте ни някакъв отчет. По какъв начин да Ви удължа срока със зеления бутон, като нямам информация? Какво казва прокуратурата по този въпрос, примерно, и следствието? Какви мерки са взети? Вие запознали ли сте се с материалите, които са във Върховната касационна прокуратурата по въпросното дело? Каква информация имате и какво смятате да предприемете в рамките на тези два месеца?
И още нещо, господин Тасим. Вие сам казвате, че другият състав на парламента, вероятно ще продължи работата по този въпрос. Какъв е смисълът тогава да удължаваме срока на тази комисия? То няма никакъв смисъл! Практически това е прах в очите на обществеността, че нещо се движи по този въпрос.
Колеги, искам да ви обърна внимание, наистина до 1990 г. бяха изнесени много пари. Може би милиарди, десетки милиарди долара. В момента виждаме обикновено трибуквени корпорации, финансови групи, не знам дали е случайно или не, но точно с тези пари оперират тези хора. И по “Витошка” непрекъснато има трупове в кафенета, сладкарници и това нещо създава практически опасност за гражданите.
Но искам да поставя друг въпрос. Българската телекомуникационна компания беше приватизирана. В БТК има външнотърговски дружества. Какво става с тези външнотърговски дружества? Параходство “Български морски флот” е пред приватизация. Този въпрос да не възникне след приватизирането на “Български морски флот”? Аз знам, че има поне две или три външнотърговски дружества. Какво става с парите на тези външнотърговски дружества? Да не би след два или три състава на парламента да се повдигне въпросът за външнотърговските дружества на БТК – смесени предприятия?! (Госпожа Радева води разговор с депутат.)
Много Ви моля, госпожо Радева, да не ми пречите! Пречите ми да говоря! Аз призовавам председателят да въдвори ред!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Прав сте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Това е неуважение не само към колегата, който говори, а въобще към въпроса, с който се занимава в момента събранието. Не може председателят на Комисията по бюджет и финанси да не се интересува как са изтекли до 1990 г. 10-15 млрд. долара! Това е недопустимо!
Искам тези отговори, за да мога да се ориентирам. Още веднъж повтарям: ще видите ли какви са външните дружества на БТК? Какво е станало с “Български морски флот”? Има ли декапитализация на “Български морски флот”? Ето, директно ви поставям въпроса, ако искате да разширим с един текст правомощията ви във връзка с увеличаването на срока, и в този двумесечен срок, директно искам да разбера, в комуникацията ви с Върховната касационна прокуратурата по Дело № 4, какво смятате да направите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Тасим, заповядайте да вземете отношение към повдигнатите въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, господин председател.
Господин Димитров, Вие поставихте много въпроси. Аз поставям може би пет пъти повече въпроси. Всички тези въпроси се обсъждат в комисията и точно затова предлагаме да удължим срока на действие на подкомисията, защото освен Вашите и нашите въпроси, може би ще възникнат още въпроси. Защото, какво може да направи една подкомисия, съгласно решенията на парламента? Ние изпратихме писма, съответно получихме първо отговор от Министерството на икономиката за списъка на задграничните дружества по наредбата. Получихме ревизионния акт на Българската народна банка. Получихме доклада на Димитър Луджев до Филип Димитров. Но това са неща, които в някаква степен и в различни години са били дебатирани от други парламенти.
Общо взето ще ви кажа, макар че те са много обемисти материали, само докладът на Централната банка е може би към 400 страници. Ако някой седне да направи пространен прочит на 400 страници, ще му трябват, само за този документ, поне няколко месеца.

В същото време ако не се прочетат тези документи достатъчно задълбочено, ще има изказвания от вида, каквото вие направихте – изчезнали са 10-15 млрд.лв. Ако е така, трябва да го докажем. Така го разбирам, а и такова е усещането на членовете на комисията, на подкомисията.
Първо, ние имаме около 20% от досиетата на тези дружества. Нямаме целия списък. От това, което имаме в момента, следва да се обърнем към органите по чл. 3. В България до изменението на Закона за преобразуването на държавните предприятия органите бяха много. Те държат оригиналните документи. Там трябва да има финансов меморандум. Трябва да има оценка на тези активи – по-важното, по което ние се надяваме да достигнем до някакво решение.
Трябва да знаем как са създадени тези фирми, какви финансови резултати са имали, какви транзакции са правени от чужбина за България, защото са били държавни предприятия, или обратното, което вие говорите, или което много често от този парламент е казвано – какви транзакции са били извършвани чрез Българската външнотърговска банка в тези дружества и оттам са били източени пари.
Мое лично мнение е, без да ангажирам подкомисията, че може би ако политическата класа има волята веднъж завинаги да прочете съвсем професионално тези документи и с по-малко емоции ги представи на обществото и на парламента, би било полезно за всички. Иначе някои колеги в лявата част ще се чувстват винаги неудобно, може би не защото са участници, а може би защото и те не знаят за какво става въпрос. В този смисъл смятам, че може да се стигне до консенсус и хората да кажат, всички да кажем, че тази работа е сериозна и веднъж завинаги трябва да изчетем тази история, но като история, а не като политическа история и да правим политически прочит.
Затова казвам, че не е възможно и няма да бъде сериозно, ако сега бяхме излезнали с някакъв доклад. Този доклад щеше да каже, че има толкова дружества, че те са приватизирани, че имаме копие от този документ или нямаме копие от този документ, което на практика значи нищо.
Затова предлагаме удължаване на този срок.
По отношение на конкретните въпроси. За БТК искам да кажа, че съгласно закона цялата преписка по приватизационната сделка трябва да отиде в Комисията за следприватизационен контрол. Тази документация не е пристигнала там, защото допреди няколко дни имаше спор дали има такава сделка или не. Знаете това нещо. Може би в периода, в който ще продължим да работим, ще имаме възможност да видим нещата за БТК.
Същото се отнася и за Български морски флот.
Що се отнася до прокуратурата, дотам не сме стигнали. Надявам се някога този документ да бъде по-добре оформен, по-ясен, да има нужда от такава реакция от наша страна до прокуратурата и т.н.
Надявам се да съм ви бил полезен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тасим.
Има думата за реплика господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Тасим, не ми отговорихте колко пъти се е събирала комисията. Аз това попитах.
Ще ви кажа къде са моите безпокойства. Не знам дали някой от хората в ляво може толкова да се срамува, защото съм слушал как господин Божинов говори за хора от сегашния кабинет – примерно деца на активни борци против фашизма и капитализма в момента са в състава на кабинета.
НИНА РАДЕВА (НДСВ, от място): Няма лошо.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз не казвам, че има лошо, госпожо Радева. Вие го казвате. Наистина няма лошо. Имам предвид хора второ и трето поколение – деца и внуци на членове на Политбюро. Самите наши колеги отляво се възмущават от тези хора. Практически те в годините еволюират.
Знаете ли къде е лошото? Лошото е, че в момента това мнозинство в момента прави чадър на тези млади хора, които градят в момента хотели и пр. по черноморието. Знаете ги тези неща. Те са преките наследници на хората от Политбюро. Това ме безпокои относно мнозинството. Защото практически тази комисия и това, което става в тази пленарна зала, става по волята на мнозинството. Аз от това се страхувам. Много повече се страхувам от мнозинството, честно ви казвам, от колкото от лявата опозиция точно в този случай и точно в този момент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на господин Нихризов да прочете допълнение към решението.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Тасим, във връзка с обясненията, които дадохте, и във връзка с моите предложения, които чухте от тази трибуна, аз набързо, защото нямах готовност, подготвих и предлагам следните две допълнения към решението – дейността на комисията да бъде със съответния двумесечен срок:
"1. Народното събрание обръща внимание на министрите и ръководителите на служби, които не са представили в срок необходимата информация относно външнотърговските дружества, образувани до 1990 г., и препоръчва на министъра на вътрешните работи да осъществи контрол на ръководителите на съответните служби, неизпълнили своите задължения.
2. Народното събрание задължава подкомисията към Комисията по икономическата политика да предостави в парламента информация за външнотърговските дружества към БТК, БМФ, "Булгартабак" и "Балканкар", които в момента са в процедура на приватизация."
Това са двете ми предложения, свързани с актуални въпроси на нашето ежедневие, които могат да бъдат подпомогнати от работата на тази комисия, независимо дали господин Тасим ще използва времето си, за да осъществи целия доклад, или по някакъв начин има възможност тя да не приключи работата си с цялостен доклад.
Ако с това решение поне задължим министъра на вътрешните работи да се обърне към службите, които не ви обръщат внимание, смятам, че сме свършили достатъчно работа – да покажем кой е върховният орган в тази страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Нихризов . Ще ме облекчите, ако ми дадете предложението си в писмен вид, защото ще го подложа на гласуване.
Господин Тасим, към Вас имаше реплики. Ще Ви помоля да вземете отношение.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, господин председател.
Ще започна от предложенията на господин Ниризов. Господин Нихризов, вероятно не сте разбрали, че работата на подкомисията не е само за дружества, които са били съзадени до 1990 г., а въобще, защото в основната си част те са създадени след 1990 г. Вашите притеснения в големия си размер могат да бъдат за след 1990 г. Така че това, което предлагате в две точки, може да се обедини в една, но лично аз не съм склонен отсега да дам оценка на отделни структури на изпълнителната власт. Силно се надявам и вярвам, че ще ми съдействат. Ще бъдем достатъчно настоятелни за това. Иначе ще се наложи от трибуната да кажем, че не съдействат на българския парламент. Това би било наистина недопустимо от гледна точка на Конституцията.
Що се отнася до това, което каза господин Димитров, то по тази тема от тази трибуна сигурно е говорено много часове. Много работно време на българския парламент е отнето на тази тема. Вашата парламентарна група повдигна този въпрос. Ние поехме темата и ние сме първото мнозинство, което започна да се занимава с този въпрос официално, а не като изказвания под формата на политически оценки. Не споделям мнението Ви, че правим някакъв чадър. Напротив, ние сме първото мнозинство, което се занимава с този проблем при условие, че вие го предложихте. Още повече, че вие имахте четири години абсолютна власт и тази зала не беше така полупразна, а тотално пълна и вие можехте да направите чудеса. Ние все пак се опитваме да направим нещо. Надявам се и вие да помогнете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тасим.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Цялата тази работа малко ме смущава. Това Народно събрание, а и миналите са правили доста анкетни комисии. Всеки от нас знае каква е работата на една анкетна комисия. В момента става въпрос може би за едни от най-сериозните проблеми в тази държава, които са с давност над 15 години, плюс новите неща. Давате ли си сметка, че за да се свърши работата, е необходима анкетна комисия с невероятен бюджет, с невероятни експерти, с невероятна целенасоченост по този начин. Че какво ще направи господин Тасим?! Той затова уважава от трибуната сам себе си, защото и Господ да е, нищо не може да направи. Не да удължи работата на комисията с два месеца, не да я удължи с пет месеца, но и това мнозинство, и това правителство нищо няма да направи по въпроса, както и предишните. В това се състои цялата работа! Каквото и да се задължаваме и каквото и да става, с една подкомисия от няколко души, без бюджет, без целенасоченост, без да се търсят нещата и да се разследват като наистина в сенатска комисия, нищо няма да стане.
Затова, господин председател, според мен и този дебат днес е един фарс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Бучков, заповядайте.
НИКОЛАЙ БУЧКОВ (НДСВ): Господин председател, дами и господа народни представители! Смятам, че този въпрос, който касае, бих казал, бъдещето на българската държава, започва да се политизира.
Направи впечатление, че днешните вестници говорят за липсващите 23 млрд. лв. от приватизацията през последните 7-8 години. Дали са толкова или не – не знам, но ще кажа следното нещо. Направи ми впечатление, че когато госпожа Шулева изпрати списъка на предприятията, който поискаха господата Тошев и Нихризов, вътре има поне 15 дружества, за които аз съм абсолютно сигурен, че има 100-процентова документация и информация в прокуратурата. Същевременно въпросните дружества, за които има десетки и стотици милиони изчезнали долари, фигурират с имена по въпросните документи. Казвам това не заради друго, а защото смятам, че Народното събрание може да вземе подходящо решение и да покаже, че е готово да разследва всичко онова, което е станало през тези години, а не да отлагаме за другото Народно събрание, защото в края на краищата ние сме това Народно събрание, което ще вкара България в Европейския съюз.
Нека ако някой се изказва, да се изкаже в тази посока – дали можем да вземем такова решение или не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бучков.
Има ли други желаещи? Не виждам. Ако е така, трябва да преминем към гласуване.
Първо, би следвало да подложа на гласуване направените предложения от господин Йордан Нихризов. Всички ги чухте. За съжаление ги нямам пред себе си. Това са двете допълнителни точки. Как да бъдат гласувани, господин Нихризов, ан блок или една по една?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС, от място): Една по една.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре. Искам да обърна внимание, че втората от тях засяга конкретно БТК, БМФ Булгартабак, Балканкар, които са в процедура на приватизация, докато първата точка е с по-общо съдържание – за обръщение към министъра на вътрешните работи и службите, които не са представили в срок необходимите информации и се иска съответната санкция от тях.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване първото предложение на господин Нихризов.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 67, против 36, въздържали се 24.
Тази точка от предложението на господин Нихризов се приема.
Втората точка гласи: Народното събрание задължава подкомисията към Комисията по икономическата политика да представи съответната информация за външнотърговските дружества към БТК, Балканкар, БМФ и Булгартабак, които в момента са в процедура на приватизация.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 145 народни представители: за 101, против 18, въздържали се 26.
И тази точка се приема.
Сега подлагам на гласуване проекта за решение в останалата част, както беше представен от господин Юнал Тасим.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 149 народни представители: за 148, против няма, въздържал се 1.
Това решение се приема.
Приключихме с тази точка.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2005 Г. – продължение.
Има думата за процедурно предложение госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, с днешните материали получихме допълнителен доклад към доклада за Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Искам да се обърна към Вас, господин председателю, да изтеглите този доклад и председателят на Комисията по бюджет и финанси да внесе доклада, който отговаря на разискванията в Комисията по бюджет и финанси.
Първо, по § 1 има още едно предложение – да влезе в сила от 1 юли 2005 г., което не е отразено в доклада.
Второ, има предложение § 9 да влезе от 1 януари 2006 г., което също не е отразено в доклада.
Така представеният ни доклад не отразява предложенията и разискванията в Комисията по бюджет и финанси, манипулира народните представители и мога да кажа съвсем категорично, че това е опит за фалшификация на решенията и на предложенията в Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не всичко ми стана ясно, но се надявам, че госпожа Радева, която ще вземе отношение, ще обясни, за да ми стане на мен ясно какво се иска и какво трябва да се направи.
Госпожо Радева, разчитам на Вас. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представеният доклад от заседанието на Комисията по бюджет и финанси надлежно е отразил предложенията, които бяха направени писмено, предложени на комисията, гласувани и приети от нея. Ако госпожа Тоткова беше достатъчно коректна, щеше да обясни, че аз направих специален компромис против правилата за работа на комисията, да разгледаме нейното предложение, което не беше внесено в никаква писмена форма и беше отхвърлено от членовете на комисията.Затова то не фигурира в доклада на комисията.
Освен това, господин председател, искам да направя още едно според мен много важно уточнение. Законът е гласуван в цялост, не е гласуван само последният параграф. Този параграф всъщност беше обект на обсъждане на това заседание на комисията. Госпожа Тоткова направи по същество друг вид предложение по параграф, който вече е приет и гласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Разбирам. Уважаеми народни представители, става въпрос за един спор по същество, който ще се развие, когато дойде тази точка от дневния ред и там ще стане ясно доколко е коректно да има такъв доклад, да няма такъв доклад. Ще се проведе дискусия, нека тази дискусия сега да не се провежда извън дневния ред, много ви моля! Сега на дневен ред е второ четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г. Приети са заглавието, чл. 1 и чл. 2 по номерацията на вносителя. Предстои докладване на чл. 3.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви. Може ли да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати освен вчера гласуваните господа от Националния осигурителен институт и господин Валери Апостолов – заместник-министър на труда и социалната политика, и господин Бисер Петков – член на Комисията за финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предложението е да гласуваме за допускането на посочените господа.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 6.
Приема се предложението.
Моля, поканете господата в залата.
Госпожо Радева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Вчера докладвах чл. 3 и чл. 4, по които няма предложения на народни представители, но те не са гласувани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване чл. 3 и чл. 4, по които няма предложения на народни представители, текстовете са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 87, против 6, въздържали се няма.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По чл. 5 има предложение на госпожа Емилия Масларова и господин Димитър Димитров:
В чл. 5, ал. 2 числото “272 571,8” да се замени с “285 571,8” и числото “73 010,1 за парични обезщетения за отглеждане на малко дете” – с “86 010,1”.
В чл. 5, ал. 4, числото “-20 730,2” да се замени с “-33 730,2”.
Комисията не подкрепя предложението.
По същия член има предложение на Нина Радева, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 5. (1) Приема бюджета на фонд “Общо заболяване и майчинство” по приходите на обща сума 255 341,6 хил. лв.
(2) Приема бюджета на фонд “Общо заболяване и майчинство” по разходите на обща сума 278 745,6 хил. лв.
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и бюджета на фонд “Общо заболяване и майчинство”, както следва: -3500,0 хил. лв.
(4) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд “Общо заболяване и майчинство”, както следва: -26 904,0.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Димитров, заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! В разглеждания чл. 5 ние трябва да утвърдим и да уточним евентуално една промяна, която се предлага и която частично е приета с приемането на предложението на госпожа Радева. Става дума за обезщетението за отглеждане на малко дете. В основния вариант на законопроекта то се запазва в размер на 120 лв., колкото е било миналата година. През всички тези години това обезщетение обикновено е било равно на размера на минималната работна заплата. За миналата година той беше 120 лв., за тази година минималният размер на работната заплата е 150 лв. Предложението, което ние с колежката Емилия Масларова правим, е този размер да се запази в рамките на минималната работна заплата – 150 лв. Предложението, което госпожа Радева прави и комисията е утвърдила, е този размер да е 130 лв. и това е отразено в приходната част на чл. 5, който разглеждаме в момента. Ние считаме, че в никакъв случай не бива да се пристъпва към такова реално намаляване на размера на обезщетението за отглеждане на малко дете, имайки предвид размера на инфлацията и доходите на тези обикновено млади семейства. Дори и с увеличението от 10 лв. чрез това реално намаляване на обезщетението за отглеждане на малко дете в никакъв случай не трябва да се търси някаква финансова стабилизация на бюджета на фонд “Общо заболяване и майчинство”.
Предлагам ви да подкрепите нашето предложение. Отново повтарям, става дума за размера на обезщетение за отглеждане на малко дете, което ние предлагаме да се запази в рамките на минималната работна заплата от 150 лв. и за 2005 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние също сме направили предложение за определяне на обезщетението за отглеждане на дете в размер на 150 лв. Много приказки се изговориха за минималната работна заплата – как тя се повишавала, защо се повишавала, колко много хора в България, 500 хиляди души, щели да получават по-висок доход.
Какъв е ефектът обаче от повишаването на минималната работна заплата? Ефектът е единствено в следното: първо, че хората ще плащат данък върху тази заплата, второ, ще внасят по-високи осигурителни вноски. Вие с повишаването на минималната работна заплата всъщност задължавате българските граждани да внасят повече пари в бюджета на Република България и в бюджета на държавното обществено осигуряване. И заедно с това се запазват размерите на обезщетенията, които ще ползват същите тези български граждани. Те ще внасят по-високи вноски, а ще получават обезщетения или така наречените заместващи доходи при настъпване на осигурителния риск в размерите, които са от 2004 г.
Не може да повишаваме тежестта върху доходите на хората и в същото време да запазваме размерите на обезщетенията, които те получават при настъпване на съответното осигурително събитие. Затова ние сме категорично против такъв подход, защото той противоречи на принципите на осигурителната система. Българските граждани и сега си задават тези въпроси, но с тази политика те ще си задават много по-настойчиво въпроси, като този: “Защо се осигурявам, след като ме обричате на бедност, когато настъпи събитието?”. Трябва да има съответствие между повишаването на приноса и размерите на обезщетенията.
Другата страна на въпроса е отношението към отглеждането на деца в България. И вчера беше отхвърлено наше предложение за осигуряване на средства за Агенцията за закрила на детето за подкрепа на децата. Това е част от политиката. Аз го споменавам, защото определянето на обезщетението и предложението в бюджета обезщетението да бъде 120 лв., липсата на средства за дейност на Агенцията за закрила на детето е в същата посока, виждаме какви неща се случват във всички домове, какви са протестите и какъв е резултатът от вложените средства, така че според нас това е част от една обща политика по отношение на децата. България не заслужава такова отношение към българските деца, към своето бъдеще и затова ние смятаме, че тази политика е дълбоко погрешна и ще подкрепим предложението на колегите от Коалиция за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има ли други желаещи народни представители за изказване по този текст? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 44, против 65, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията в окончателната редакция на комисията.
Моля, гласувайте този чл. 5.
Гласували 111 народни представители: за 87, против 14, въздържали се 10.
Член 5 се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“Чл. 6. (1) Приема бюджета на фонд “Безработица” по приходите на обща сума 286 896,7 хил. лв.
(2) Приема бюджета на фонд “Безработица” по разходите на обща сума 129 868,6 хил. лв.
(3) Приема трансфери /субсидии, вноски/ от републиканския бюджет за фонд “Безработица”, както следва: 300.
(4) Приема дефицит /излишък/ по бюджета на фонд “Безработица”, както следва: излишък 157 328,1.”
По чл. 6 има предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров:
В чл. 6, ал. 2 числото “129 868,6” да се замени със “179 868,6”, а числото “121 407,8” да се замени със “171 407,8”.
В чл. 6, ал. 4 числото “157 328,1” да се замени със “107 328,1”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата по чл. 6, уважаеми народни представители.
Госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Във вчерашния дебат ние надълго и нашироко обяснявахме защо искаме увеличение в приходната част, и оттам, разбира се, респективно в разходната част на бюджета на Националния осигурителен институт. Един от мотивите, който в случая касае разглеждания чл. 6, е свързан с обезщетенията при безработица.
Уважаеми колеги, аз напълно разбирам, че това са неща, които предполагам са предрешени, но все пак държа да спомена няколко неща.
Първо, тези обезщетения за риск безработица се плащат както от работодателя, така и от заетите. Това са средства, които всеки един от нас също, гарантирайки се срещу такъв риск, прави осигурителната си вноска.
На второ място, не е тайна за никого, че почти всяка година ние имаме излишък от тези пари, които се преразпределят по други канали.
На следващо място, което мисля, че не е без значение, има все пак и един елемент, свързан с гаранция, със сигурност, със стимул да се правят тези осигурителни плащания с оглед да бъдем обезщетени, ако настъпи това събитие, наречено безработица.
Не мога да разбера защо, поради какви причини, тази година безработните в България ще получават относително по-малко. Абсолютната сума е същата, колкото е била миналата година, но фактически съпоставена към увеличаване на минималната работна заплата, доходите, инфлацията, данъчната тежест и т.н., всъщност тя остава на по-ниско равнище. Едва ли това може да бъде някакъв елемент на сигурност, когато някой се обезщетява при риск безработица при положение, че това, което ще получи е по-малко даже от минималната работна заплата. При това то не се получава, докато човек си намери работа, получава се за определен период от време, който също не е толкова голям.
Още повече тук става въпрос за хора, които са с достатъчно голяма квалификация, с много опит и в една по-напреднала възраст и които в никакъв случай, вие сами знаете, при този пазар на труда, който имаме, не могат да намерят реализация веднага щом бъдат освободени от работа или в първите шест или девет месеца. Така че, с една такава минимална гаранция в размер около минималната работна заплата, а не под минималната работна заплата дава при всички случаи по-голяма сигурност и по-голяма вяра в тези осигурителни плащания и осигурителни фондове, които ние всички с вас и хората на трудов договор плащат.
Аз настоятелно ви моля, касае се за 50 млн., на фона на 3 млрд. и 380 – да не казвам точната цифра - на бюджета на Националния осигурителен институт и за хора, които са били редовни към осигурителната система, коректни към данъчната система и, които вярват в тази система, тоест тук не става въпрос за хора в сивата икономика, а за регулярни платци, за ангажирани граждани към националната осигурителна система така че, още веднъж ви моля да преосмислите това решение и подкрепите нашето предложение, направено с колегата Димитров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Има ли други желаещи народни представители за изказване?
Госпожо Тоткова, заповядайте.

РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ако говорим за пари, в този фонд има достатъчно средства. Законът задължава хората да се осигуряват за фонд “Безработица” и всички го правят добросъвестно. Тези, които са в сивата икономика, няма да отидат да се регистрират и в бюрата по труда, за да получават обезщетение за безработица. Но тези, които са добросъвестни български граждани, се осигуряват, всеки месец им се взима от тяхната лична заплата. На всичко отгоре работодателят също плаща част от тази вноска и я плаща, за да може да се покрива този риск.
Какво обаче се получава? Разходите от този фонд за безработните лица в България за покриване на този осигурителен риск са по-малко от излишъците. Излишъкът в края на годината е по-голям, отколкото са разходите за обезщетение на безработните лица и, разбира се, за заплащане на здравните им осигуровки и на другите осигурителни рискове.
Никой не иска да гласува намаляване на осигурителната вноска. Аз не мога да разбера защо мнозинството отказва да намали осигурителната вноска, след като потребностите в този фонд са много по-малки от това, което се събира. В същото време средствата, събирани от този фонд, се прехвърлят във фонд “Пенсии”, само че във фонд “Пенсии” средствата се разпределят не само от тези хора, които събират във фонд “Безработица”. И сега на практика тези, които плащат във фонд “Безработица” и плащат 4% повече от всички останали, ще трябва да покриват разходи, които се правят от фонд, в който не всички хора имат принос.
Как може да вземете от един човек и да го разделяте на двама? Никога няма да стигне, никога няма да има справедливост, никога няма да има мотивация. Не може да задължаваме един човек да си внася 4% вноска повече и тези средства след това да се разпределят върху хора, които не са внасяли. Това е антилогично. Аз не мога да разбера защо изобщо има фондове в нашата държава и заблуждаваме целия свят, че ние имаме фондова организация на осигурителните средства. Напротив, имаме несправедливо натоварване на една част от хората, които внасят своя принос, за да се разпределя и за други граждани, които нямат принос в този фонд. Това е големият проблем. Иначе, по отношение на парите, парите си ги има. На всичко отгоре за следващата година се предвижда да се намали броят на лицата, които ще получават обезщетение за безработица, да станат 5000 по-малко. Няма да говоря за механизмите, по които това се постига. Единият от механизмите, впрочем, е заложен и в самия закон, но се търсят начини да се ограничава достъпът за един ден, за два дена, за половин ден, за да се спестяват пари. Защо? Защото държавата не си изпълнява своите задължения, защото държавата трябва да си осигури администрацията, да разполага с не знам какви средства, да не ги описвам сега тук, за да си осигури комфорт.
Нашата държава е поела ангажимент да подпомага реформата в осигурителната система, но това подпомагане не означава, че трябва да натоварваме гражданите, което правим с този бюджет на държавното обществено осигуряване. Натоварват се гражданите и то несправедливо.
Затова ние категорично не споделяме такъв подход към осигурителната система, който изкривява самата осигурителна система, засилва несправедливостта в осигурителната система и дискредитира всички основни принципи, които са залегнали в самия Кодекс за социално осигуряване. Обезщетението за безработица е част от този общ проблем и ние категорично се противопоставяме на такъв подход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 57, против 62, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, моля Ви да подложите на прегласуване направеното предложение от няколко души народни представители, както виждам.
Първо, отчитайки хората в залата, в никакъв случай не можем да кажем, че има 126 човека.
Второ, още по-малко от управляващото мнозинство - относително към броя на гласувалите.
Така че, приканяйки ги още веднъж да помислят върху това, което говорихме преди малко с моята колежка, Ви моля да подложите на прегласуване обезщетенията при безработица да бъдат увеличени между 100 и 170 лв., което, пак повтарям, е 50 млн. лв., а да не правя сравнение с други милиони, които се разпределят по един не такъв целесъобразен начин, както за хората, имащи нужда и са коректни към системата на осигуряването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров.
Моля, гласувайте.
Моля, гласувайте със собствените си карти! Господин Петров!
Как не ви е срам да се позовавате на чуждо неморално поведение, като вие същото го правите! Кажете ми! Какви народни представители сте вие? Не ми сочете натам! Вие казвате, че другите гласуват с чужди карти, а и вие го правите същото. Поне си мълчете, господа. Мълчете си, ако обичате, когато сте неморални! Много ви моля!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Хайде да видим резултата, тъй като от ДПС в момента има трима души. Ще бъдете ли така строг и към тях?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Вие се позовавате на неморално поведение на народни представители, а правите абсолютно същото. Това е недопустимо, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Кое е не?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Какво направи генерал Петров по-различно от всички?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Генерал Петров се разтяга, завидно за неговата възраст, по завиден начин. Това го прави непрекъснато. Аз непрекъснато си затварям очите, обаче вие сега се позовавате, че другите били гласували с чужди карти. А вие какво правите, господа от Коалиция за България?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, встрани от микрофоните): Дайте резултата. Вижте, че от ДПС има трима души в залата. Я покажете на таблото колко човека са гласували.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако обичате, господин Божинов, мястото Ви не е на трибуната. Не съм Ви дал думата. Ако обичате, седнете си на мястото.
С всичко съм съгласен, но когато вие се позовавате, че другите гласували с чужди карти, а правите същото, това вече ми идва в повече. Това просто ми идва в повече.
Анулирам това гласуване и няма прегласуване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Обявете резултата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Опорочено е гласуваното, не разбрахте ли. Опорочено е гласуването. (Шум и реплики от КБ.) Това гласуване е опорочено.
Отново подлагам на гласуване предложението на народните представители Масларова и Димитров.
Гласувайте със собствените си карти!
Гласували 147 народни представители: за 63, против 71, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 6 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 83, против 54, въздържали се 7.
Член 6 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По чл. 7 има предложение от народния представител Нина Радева, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 7:
"Чл. 7. (1) Приема бюджета на Националния осигурителен институт по приходите на обща сума 73 828,9 хил. лв.
(2) Приема бюджета на Националния осигурителен институт по разходите на обща сума 91 458,7 хил. лв.
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между бюджета на Националния осигурителен институт и другите бюджети, както следва: 644 322,3 хил. лв.
(4) Приема дефицит (излишък) и финансиране по бюджета на Националния осигурителен институт, както следва: 626 692,5 хил. лв.
(5) Погасяването на получените външни заеми се извършва чрез бюджета на Националния осигурителен институт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа, имате думата по чл. 7.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Понеже работата се изнерви, моля за проверка на кворума от името на парламентарната група за успокояване на залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поискана е поименна проверка, длъжен съм да я направя.

Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анели Гинчева Чобанова - отсъства
Анелия Йорданова Мингова - отсъства
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - отсъства
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Асен Любенов Дурмишев - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - отсъства
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - тук
Борислав Бориславов Цеков - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - отсъства
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - тук
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Весела Николова Караиванова-Начева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Стоянов Джаферов - тук
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - тук
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Лазаров Игнатов - тук
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Димчо Анастасов Димчев - тук
Донка Стефанова Дончева - тук
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - отсъства
Емел Етем Тошкова - тук
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - тук
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Николаев Иванов - отсъства
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - отсъства
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - отсъства
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - отсъства
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - тук
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - отсъства
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Кръстьо Илиев Петков - тук
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - тук
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марина Пенчева Василева - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
Мария Иванова Спасова-Стоянова - отсъства
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - тук
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова - отсъства
Минчо Викторов Спасов - тук
Мирослав Петров Севлиевски - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - отсъства
Муравей Георгиев Радев - тук
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - отсъства
Пламен Димитров Кенаров - тук
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Радослав Николов Коев - отсъства
Ралица Ненчева Агайн - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Расим Муса Сеидахмет - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Петрова Нейчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - отсъства
Стойко Илиев Танков - тук
Стойчо Тодоров Кацаров - тук
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Владимирова Литрова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - тук
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христо Атанасов Механдов - тук
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Цветан Петров Ценков - тук
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук

Поименната проверка показа, че е налице необходимият кворум – точно 139 народни представители.
Сега е 10,31 ч. Следователно можем да дадем почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Възобновявам заседанието в 11,01 ч.
Новопостъпили питания в периода от 3 до 9 декември:
Постъпило е питане от народния представител Стефан Мазнев към Лидия Шулева - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно изплащане на възнаграждения на бивши работници на “Агробиохим” – Стара Загора. Следва да се отговори писмено до 20 декември.
Постъпило е питане от народния представител Георги Анастасов към Милен Велчев - министър на финансите, относно допуснати нарушения на митническия режим от фирма-дистрибутор на лекарствени средства в страната. Следва да се отговори писмено до 20 декември.
Постъпило е питане от народните представители Кръстьо Петков и Георги Божинов към Милен Велчев - министър на финансите, относно Постановление № 279 на Министерския съвет от 2004 г. за предоставяне на допълнителни средства от републиканския бюджет за 2004 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 декември.
Постъпило е питане от народните представители Йордан Бакалов и Васил Василев към Николай Свинаров - министър на отбраната, относно изпълнението на § 9 от Закона за защита на класифицираната информация в повереното му ведомство. Следва да се отговори писмено до 11 януари 2005 г.
Постъпило е питане от народните представители Йордан Бакалов и Васил Василев към Георги Петканов - министър на вътрешните работи, относно изпълнението на § 9 от същия закон. Следва да се отговори писмено до 11 януари 2005 г.
Постъпило е питане от народните представители Панайот Ляков и Евгени Чачев към Милен Велчев - министър на финансите, относно скъпото обслужване на външния дълг на Република България и финансовите загуби. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 декември т.г.
Писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев;
- от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на господин Стефан Мазнев;
- от министъра на здравеопазването Славчо Богоев на господата Йордан Соколов и Стефан Мазнев;
- от заместник министър-председателя Пламен Панайотов на Елиана Масева;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос от народния представител Георги Юруков;
- от министъра на младежта и спорта Васил Иванов-Лучано, на питане от народния представител Тошо Пейков;
- от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на питане от народния представител Валентин Василев;
- от министъра на здравеопазването Славчо Богоев на актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров;
- от министъра на правосъдието Антон Станков на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на народния представител Панайот Ляков.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, предстои изслушване на заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева относно доклада за изпълнение на стратегията за приватизация на “Булгартабак холдинг” АД и оценката на възможностите за оздравяване и възстановяване на дейността на предприятията в незадоволително финансово състояние, внесен в Народното събрание на 19 ноември 2004 г.
Във връзка с това предстоящо изслушване вносителите Любен Корнезов, Михаил Миков и Румен Овчаров предлагат процедурни правила за изслушването на заместник министър-председателя и министър на икономиката.
Заповядайте, господин Корнезов, от името на вносителите да представите процедурните правила.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Ще бъда съвсем кратък. Това, което ви предлагаме като процедурни правила, се базира на прецедент от едно изслушване на господин Симеон Сакскобургготски на 3 август 2001 г. по искане на народния представител Светослав Спасов и същите тези правила почти дословно сме ги преписали, тъй като вече имаме прецедент в тази посока, а конкретният случай стои много близко до изслушването, което е направило нашето Народно събрание преди това. Затова ми позволете без да го мотивирам да прочета проекта за решение:

“РЕШЕНИЕ
за процедурни правила за изслушването на заместник
министър-председателя и министър на икономиката госпожа
Лидия Шулева относно Доклада за изпълнение на стратегията
за приватизация на “Булгартабак холдинг” АД и оценката на
възможностите за оздравяване и възстановяване дейността на
предприятието в незадоволително финансово състояние

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 96 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Вносителят на искането за изслушване прави изложение на въпросите в рамките на пет минути.
2. Изслушваното лице информира Народното събрание по въпросите на изслушването.
3. До трима народни представители от всяка парламентарна група могат да задават допълнителни въпроси по темата. Всеки въпрос се задава в рамките на три минути.
4. Изслушваното лице отговаря на зададените въпроси.
5. Всяка парламентарна група може да изрази отношението си към отговорите на заместник министър-председателя и министър на икономиката в рамките на 10 минути.”
Това е нашето предложение. Казах ви, че тези правила сме ги приемали преди и използваме буквално, почти дословно това, което вече имаме като практика в нашето Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Взимам отношение по проекта за решение, тъй като, както каза господин Корнезов преди малко, този проект за решение копира дословно решението, което взехме по изслушването на 3 август 2001 г., когато в парламента имаше четири парламентарни групи. Към днешния ден в парламента има седем парламентарни групи, което означава, че ако приемем редакцията, която се предложи, то 21 народни представители ще могат да зададат въпроси към госпожа Шулева по три минути – това е един час. Всяка парламентарна група може да изрази отношението си в рамките на 10 минути – това са 70 минути. Ако направим сметка за времето, което ще е необходимо за това изслушване, ще излязат не по-малко от четири часа, заедно с изложението на госпожа Шулева и вземането на отношение към всеки един от тези минимум 21 въпроса.
Така че си позволявам да предложа на моите колеги в залата да бъдем малко по-оперативни и да направим корекции в проекта за решение, а именно:
В т. 3 - вместо трима народни представители от парламентарна група да бъде един. (Оживление в КБ.)
В т. 5 – отношение да се вземе в рамките на 3 минути, а не на 10. (Оживление в залата.)
Това са моите предложения за редакция на проекта за решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Ганев.

ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Не е въпросът до спор, уважаеми господин председателю. Но да се свеждат правата на отделен народен представител до права на неговата или на някаква друга парламентарна група е непозволено. Това е индивидуално право на отделния народен представител. Въобще Конституцията никъде не си служи с понятието "парламентарна група", приятелю. Освен на едно място – в чл. 99, когато се възлага начинът на съставянето на правителство. Прекаляваме с тази работа!
Ами, ако трябва четири часа, четири да бъдат! Това е парламентарен контрол! Това, че сме го записали от 11,00 до 14,00 ч., мислите ли, че е много естествено? И само в петък? Като знаем какъв тип парламентарен контрол съществува във всички европейски парламенти! Блиц! Като ходите по чужбина, даже ви въвеждат тъкмо в такива моменти в залата, за да видите как министрите отговарят веднага и т.н.
Смятам, не защото господин Корнезов от една парламентарна група е предложил тези правила, а защото това е нещо, което наистина се направи тогава и беше всестранно обсъждано, ако можем да го подобрим – да, но да казвате вие: "губим икономическо време", парламентарното време не е икономическо време. Място за парламентарно пестене няма! Това не е Държавна спестовна каса, това е друг тип мислене! (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Други желаещи народни представители има ли? Не виждам. Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване точка по точка направеното от господин Валери Цеков предложение, който предлага в т. 3 думата "трима" да се замени с "един".
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ, от място): Първо да гласуваме предложението на господин Овчаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля!
Подлагам на гласуване направеното в пленарната зала предложение от господин Валери Цеков за "един".
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 106, против 74, въздържали се няма.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Няма 180 човека в залата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Няма 47 души от Коалиция за България, вярно е това. Констатирам го и аз. Нито пък от Обединените демократични сили са 25.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Много субективно гледате днес!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И от ДПС не са 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Вярно е това. И от Националното движение Симеон Втори не са толкова. Това е вярно. Съвършено вярно! От всички парламентарни групи не са толкова, колкото показва, но това вие го правите, уважаеми народни представители. Не го правя аз, нали? (Силен шум и реплики.)
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Вие сте председател, Вие отговаряте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е ваше дело, не е мое дело.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Ваше дело е! Вие сте председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не, аз гласувам само и единствено със собствената си депутатска карта! Нито веднъж не съм гласувал с чужда.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): За реда в Народното събрание отговаряте Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Вие сте народни избраници. На вас е гласувано доверие, на всеки от вас е гласувано доверие. Така че вие не се третирайти като в детската градина, че трябва да бъдете направлявани и напътствани. Аз не мога да си позволя тази роля - да бъда възпитател в детска градина.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Вие отговаряте за спазването на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Подлагам на гласуване следващото предложение по т. 5 – "в рамките до 10 минути" да бъде заменено с "3 минути".
Моля, гласувайте това предложение със собствените си депутатски карти, уважаеми народни представители от левицата, от десницата, от управляващите, от всички парламентарни групи.
Гласували 160 народни представители: за 92, против 68, въздържали се няма.
Приема се.
И сега подлагам на гласуване целия проект за решение…
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Предлагам прегласуване, но нека направим тези три минути поне пет.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Това не е прегласуване.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Защото една парламентарна група не може да изрази отношението си по толкова важен въпрос в рамките на три минути. Нека да бъдат поне пет минути. Добре, приехме, че само един ще задава въпроси, значи той може да окрупни въпросите и да ги зададе, но нека поне да бъдат пет минути.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Правиш ново предложение.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Две предложения са.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Първо предлагам прегласуване, а ако трябва, след това да се гласува още един път за пет минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Първото Ви процедурно предложение е съвършено коректно и аз ще подложа на прегласуване това, което гласувахме последно – за трите минути.
Моля отново да гласуваме това предложение.
Гласували 167 народни представители: за 98, против 69, въздържали се няма.
Второто Ви предложение, господин Ляков, е закъсняло. Просто разискванията приключиха и минахме към фаза на гласуване. Не бих могъл без нарушение на правилника да подложа на гласуване Вашето предложение, макар че аз лично го намирам за разумно. Но просто не бих могъл да си позволя това нарушение.
Сега подлагам на гласуване целия проект за решение, така както е предложен от вносителите, разбира се, с корекциите, които междувременно бяха направени.
Гласували 158 народни представители: за 96, против 32, въздържали се 30.
Правилата са приети.
Искам да помоля вносителя на искането да направи своето изложение в рамките на пет минути. Това ще бъде господин Михаил Миков.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Шулева, уважаеми дами и господа народни представители! В мандата на това правителство, на това управление Народното събрание на два пъти… Моля Ви, господин председател, да помолите госпожа Шулева да ме слуша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Искам да помоля за работна атмосфера в залата. Господин Миков е прав.
Заповядайте, господин Миков, госпожа Шулева е на Ваше разположение.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
На два пъти правителството предложи и Народното събрание, и най-вече мнозинството, гласува стратегия за приватизацията на "Булгартабак". Веднъж за приватизация на "Булгартабак" изцяло, на холдинга, и втори път и актуално днес – за продажба на акционерни дружества от системата на "Булгартабак холдинг".
По този начин, чрез втората стратегия за приватизация, процедурата във висока степен бе извадена от законовите рамки на приватизацията и бе вкарана в продажба чрез управителните органи на дружествата. Аз не мисля обаче, че правителството може да скрие своята политическа отговорност, доколкото пък там пряко и директно, в управителния орган на "Булгартабак холдинг", участват министри от кабинета, включително и Вие, уважаема госпожо вицепремиер.
Какви са резултатите от реализацията на втората стратегия, по отношение на което Вие сте внесли на вниманието на народните представители и свое виждане, отразено в доклада, виждане, което, за съжаление, не засяга най-острите проблеми, които днес стоят в българското общество по отношение на продажбата не само на едно предприятие, не само на един отрасъл, а за състоянието на поминъка на хиляди хора.
И аз мисля, че тук е твърде странно отсъствието от пленарната зала на Парламентарната група на Движението за права и свободи, които в много висока степен трябва да се интересуват какво става с приватизацията на "Булгартабак".

По отношение на реализацията на настоящата стратегия. В нея е предвидено запазване и по-нататъшно развитие на цигарения и тютюневия бизнес в България, максимални парични постъпления, развитие на чуждестранните пазари и подкрепа на тютюнопроизводителите, преструктуриране и оптимизиране. Нищо от това, заложено в стратегията, не се наблюдава днес при процесите, които протичат по отношение на сделката – една сделка, която се реализира далеч от България, в Лондон. Една сделка, натоварена с твърде големи очаквания, но сделка, по отношение на която се появи само един купувач; една сделка, която вече повече от месец след предоставянето на офертата никой не знае какво е предложил този купувач. Или може би правителството иска да скрие какво е предложено, защото параметрите, които са оферирани, се разминават в много висока степен с всичко, което е правителствени очаквания и очаквания в стратегията за приватизация, приета от управляващото мнозинство.
Настоящата процедура в икономически аспект има редица негативни последици за развитието на целия отрасъл и най-важните от тях са:
- ликвидиране на пазарното присъствие на дружеството и загуба на пазарните му позиции. Тъй като съгласно условията на настоящата процедура “Булгартабак холдинг” няма да има право да произвежда и да продава тютюневи изделия както в страната, така и на експортните си пазари;
- спиране на производствата на традиционни български сортове тютюн, превръщане на “Булгартабак холдинг” в дружество за промишлена обработка на тютюн, тъй като няма да получи лиценз за производство на тютюневи изделия, загуба на пазарните позиции на българските търговски марки – може би в днешното си изложение, госпожо Шулева, ще обясните по какъв начин ще се постъпи с търговските марки в тази поредна Лондонска сделка на правителството;
- материални и финансови загуби за дружеството поради ликвидирането на производствените мощности на предприятията, които не могат да бъдат оздравени и, разбира се, не на последно място, социални последици и социални негативи, които изкарват работниците от “Булгартабак” на улицата и днес те са пред Народното събрание.
В крайна сметка, уважаеми дами и господа, … (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Времето Ви все пак изтече.
МИХАИЛ МИКОВ: Свършвам, господин председател.
… ние искаме да чуем днес правителството и неговата отговорна позиция по всичките тези въпроси и да видим дали наистина съмненията на българското общество за една непрозрачна сделка, за една сделка, унищожаваща българския тютюнев отрасъл, ще се сбъднат в тази процедура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Госпожо Шулева, искам да Ви поканя да информирате Народното събрание по повдигнатия въпрос. Според правилата нямате ограничение във времето, ще Ви помоля все пак да се съобразите да приключите в светлата част на денонощието. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Надявам се, че уважаемите народни представители са се запознали с доклада за изпълнението на Стратегията за приватизация на “Булгартабак”, където подробно са описани всички етапи и процедури, както и всяко действие на Управителния и Надзорния съвет по приватизацията и преструктурирането на предприятията от холдинга. В отговор на Вашия въпрос днес отново ще заявя пред народните представители, че целта на преструктурирането и продажбите на тези предприятия е формирането на такъв тютюнев отрасъл в България, който да бъде подготвен за работа в условията на Европейския съюз при силна конкуренция и завишени изисквания с предприятия, които да са в състояние да устоят на силния натиск на свободния европейски пазар.
По време на парламентарния дебат по искане на Коалиция за България, проведен на 5 ноември в Народното събрание, се чуха гласове, че не трябвало да преструктурираме, а да предложим всичко за продажба. От редиците на БСП се отправиха призиви за приватизация на всяко едно от дружествата, настояваше се да се експлоатира всяка възможност дружествата да оцелеят икономически и финансово.
Уважаеми господа, такъв подход е тъпчене на място, той няма да доведе до позитивно решение за производството на тютюневите изделия. Това беше подходът на Унгария, Унгария обяви за продажба всичките си цигарени фабрики и то в един благоприятен момент. Те бяха купени от различен тип световноизвестни инвеститори. И големи стратегически, и по-малки стратегически. В резултат започна мощна вътрешна конкурентна борба, при която по-дребните фалираха и затвориха фабриките, но и големите бяха изтощени. Те не успяха своевременно да се модернизират и да отговорят на европейските изисквания и също пристъпиха към закриване на предприятията. Сега в Унгария предстои всеки момент да бъде закрита и последната фабрика и там няма да има цигарено производство.
Ние не желаем такова бъдеще за българския тютюнев бранш. Приватизацията и преструктурирането на “Булгартабак” е отговорна задача и аз искам да ви уверя, че ние сме положили максимални усилия на базата на анализа на консултантите да приложим стратегията и да постигнем целите си.
При изготвянето на структурата на сделката консултантският екип се ръководи от анализа на отделните дружества и анализа на пазара на тютюневите изделия у нас и в региона. Изследва се и опитът на други страни от Централна и Източна Европа с цел да се избегнат негативните практики от някои страни, които след присъединяването си към Европейския съюз се затрудняват и затварят производствени мощности. Отчитат се и гледищата на потенциалните купувачи, чиито основни позиции са следните: София и Благоевград се оценяват като единствените интересни активи, заявява се интерес за участие след официалното стартиране на процедурата, при което консултантите предложиха три варианта: продажба само на двете най-добри цигарени фабрики - Благоевград и София, два пакета – 2 + 2 – Благоевград и “Слънце – Стара Загора”, София и Пловдив. И три пакета – Благоевград, София, “Слънце – Стара Загора” или “Пловдив БТ” като трети вариант. Като към всеки един пакет бяха обособени отделни пакети права върху интелектуална собственост на тютюневи изделия.
И консултантите, и разговорите с кандидат-купувачите недвусмислено очертаха София и Благоевград като единствено интересни с оглед на успешните продажби. Независимо от това ние считахме, че имаме още две сравнително добри фабрики – Пловдив и Стара Загора, които биха представлявали интерес. Затова се спряхме на втория вариант. Поради това предварителните квалификационни изисквания към кандидатите са насочени към допускане до участие само на стратегически компании с корпоративна история и опит в производство на цигари и добри печалби. Именно такива бяха и тримата кандидати, допуснати до участие в конкурсната процедура: “Бритиш америкън табако”, “Филип Морис” и “Импириъл табако”.

Този пореден опит за продажба на “Булгартабак” съвпадна с някои събития, които са от значение за всички производители на цигари в Европа и в света - нова вълна от съдебни спорове пред производителите на цигари на пазара на САЩ, загуби на пазарни дялове от страна на чуждестранни инвеститори в местните пазари и натиска върху цените в страните от Централна и Източна Европа, както и закриване на фабрики в Унгария, Словения и Словакия. Очаква се забрана за пушене на обществени места, която към днешна дата вече е факт с приетите изменения в Закона за здравето, касаещи ограничаване на тютюнопушенето.
Към 29 октомври т.г. получихме само една оферта – тази на “Би Ей Ти” за пакета София и Пловдив. За пакета Благоевград и “Слънце” – Стара Загора, не се получиха оферти.
Надзорният съвет възложи на комисията, която е натоварена да разглежда офертите да продължи преговорите с потенциалните купувачи. Към настоящия момент процедурата не е приключила и по тази причина не мога да дам повече никаква информация.
В крайна сметка наличието на оферта от страна на купувач от ранга на “Бритиш Американ табако” говори, че сме съумели да защитим националния интерес, защото става дума за водеща мултинационална компания, лидер на световния пазар. Това е първият случай, в който водещ световен производител на цигари подава оферта за закупуване на активи на “Булгартабак холдинг”. “Бритиш Американ табако” има отлича репутация и успешен бизнес по света и в Източна Европа.
Очакваме анализа на консултантите и на Комисията по водене на преговори и техните препоръки за финализиране на процедурата, както и възможни варианти за по-нататъшното развитие на процедурата по продажба на дружествата, за които няма постъпили оферти.
Ако вече сте се запознали с представения от вас доклад за изпълнение на стратегията искам да ви обърна внимание на няколко цифри.
Първо, колко средства са необходими, ако бихме решили да върнем към живот фалиралите дружества на “Булгартабак” – Асеновград, Шумен, Хасково, включвам и Стара Загора, тъй като въпреки модерното оборудване на тази фабрика, което беше причина тя да остане в пакета, тя също е пред фалит? Ако искаме изкуствено да продължим работата им дори само за една година трябва да бъдат заделени от данъкоплатците повече от 56 млн. лв.
От друга страна, опитът за финансово оздравяване на тези дружества в рамките на една година е нецелесъобразно заради състоянието на оборудването, технологичните възможности, пазарните дялове и нивото на тяхната производителност. Те не биха могли да съществуват самостоятелно и да издържат на свободната вътрешна и външна конкуренция.
По време на парламентарния дебат на 5 ноември т.г. се чуха призиви от лявата и от дясната страна на залата да дадем шанс на тези предприятия. За какъв шанс става дума тук? Преценете сами! Производителността за година в цигареното производство в “Асеновград БТ” е 1654 кг, във Видин е 1145 кг, в Шумен – 3750 кг, в Хасково – 2583 кг. В същото време този показател за фабриката на “Бритиш Американ табако” – “Байройт” в Германия е 37 500 кг на човек годишно производство. Общата производителност на групата “Булгартабак” е около 8000 кг на човек годишно, докато във водещите компании тя е между 30 и 50 000 кг на човек!
При концентриране на производството в най-ефективните фабрики очакваме производителността да се увеличи значително и да достигне между 25 и 30 000 кг на човек и като стане съотносима с тази на водещите фирми.
Тук ще попитам – смятате ли, че националният интерес е по-добре защитен, ако продължаваме да наливаме пари в тези дружества за сметка на печелившите и за сметка на обикновения данъкоплатец? И докога може да продължава това?
Считам, че решението за прекратяването на цигареното производство в тези дружества и преструктурирането им с акцент върху преработка на тютюни 100-процентово отговаря на записаното в стратегията и максимално защитава националния интерес. В стратегията е заложено, че едновременно с процедурата по продажба на цигарените фабрики се продават и тютюнопреработвателните дружества от групата “Булгартабак”. Предложихме всички акции на “Булгартабак” в 12 тютюнопреработвателни дружества. Първоначалният интерес беше към 10 дружества. На финала бяха получени оферти само за 4 дружества, а от два дни Надзорният съвет одобри договорите за продажба на “Тополовград БТ” и “Първомай БТ”, които бяха продадени за близо 1 млн. лв.
Липсата на особено голям интерес и към тютюнопреработвателните дружества от страна на инвеститорите, които бяха склонни да ги купят, но след като се запознаха с финансовите им показатели се отказаха показва, че предприятия със задължения се продават трудно, макар и на ниски цени.
Българските фирми, занимаващи се с производство и преработка на тютюн правят своите маркетингови анализи за развитието на пазара и оценяват предложените за продажба дружества по достойнство. За добрите бизнес възможности в сферата на тютюнопреработването говори наличието на такива гиганти, като “Соко таб” и “Даймънт” на българския пазар.
Независимо от резултатите от приватизацията и преструктурирането капацитетът и мощностите извън холдинга осигуряват бъдещето на тютюнопроизводителите в България. Вече многократно имах възможност да заявя, че в хода на приватизацията на “Булгартабак” беше намерен един цивилизован начин предварително да се помисли за хората, ангажирани в бранша.
На 13 октомври бе създаден Фондът за финансиране на социалните разходи по приватизацията на “Булгартабак”. На 1 октомври “Булгартабак” попълни фонда с 1 млн. лв., от който са изплатени една част за заплати и обезщетения на работещите във видинското дружество. На 9 октомври холдингът задели още 2 млн. лв. за попълване на фонда. Въпреки че все още няма постъпления от продажби, холдингът мобилизира вътрешните си ресурси и с постъпилите общо 3 млн. лв. започна изплащането на просрочените работни заплати в дружествата с най-тежко финансово състояние. За да изпълни фондът истински предназначението си трябва да приватизираме, трябва да продадем печелившите предприятия, за да постъпят така необходимите средства. С тях ще можем да осигурим повече възможности за преквалификация, за програми и проекти, за стартиране на самостоятелен бизнес и алтернативна заетост за хората, които ще се наложи да сменят работата си.
Реалният живот и последните събития, свързани с приватизацията на “Булгартабак” категорично доказват, че избраната и гласувана в Народното събрание Стратегия за раздържавяване е правилна.
Завършвам отговора си с това категорично твърдение, защото именно обстоятелството, че стриктно спазваме и изпълняваме приетата от Народното събрание стратегия предизвиква все повече в средите на БСП съмнения, че може би стратегията нещо куца, но не е грешката в стратегията и нейното изпълнение. Грешката е в трупаното с години отлагане и нерешаване на болезнени проблеми, които няколко правителства изкусно избягваха. Ние за първи път проявяваме политическата воля да се захванем с нея и сега, когато сме преполовили работата отново ни атакуват и нападат, според мен по силата на някакъв стар рефлекс, че става дума за огромна национална ценност, която ние с лека ръка проиграваме.
Тютюневата промишленост в България още не е, но наистина има потенциала да бъде национална ценност. За да я развием и подготвим за общия европейски пазар трябва да доведем докрай набелязаната стратегия за приватизация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Преминаваме към допълнителните въпроси по темата, които не се развиват по реда на актуалните въпроси и питания с реплики, дуплики и допълнителни въпроси, а това е просто по един въпрос в рамките на три минути на един представител от всяка парламентарна група така, както приехме правилата преди малко.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Дончева. Разполагате с три минути, за да отправите своя въпрос към заместник министър-председателя и министър на икономиката госпожа Лидия Шулева.

ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА (НВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Шулева! Съгласно Стратегията за дружествата в незадоволително финансово състояние трябваше да се извърши анализ и да бъдат закрити тези от тях, за които извършеният анализ сочи невъзможност за оздравяване и възстановяване на дейността им. Тези анализи трябваше да се направят задължително на база производствена програма минимум за дружествата. Ако в доклада това беше свършено можеше да се твърди, че съществуват намерения за оздравяване на предприятия от групата.
Постигнатата с огромни усилия производствена програма на “Шумен БТ” АД му позволи за първи път от няколко години да генерира положителен финансов резултат – печалба. Това е пример за възможността за оздравяване на едно дружество с месечно производство от 50 тона към фона на 1 800 тона цигари месечно произвеждани от групата “Булгартабак”.
Извършеният финансов анализ, изложен в доклада, сочи, че в дружеството “Шумен БТ” АД е започнала оздравителна програма, реализирана на около 50%, и в настоящия момент трябва да бъде възстановена дейността му по производство и търговия с тютюневи изделия.
От доклада не става ясно как едно дружество, на което му е отнета дейността по производство и търговия с цигари, може да бъде стабилизирано, след като всички ориенталски тютюни от реколтата 2004 г. ще бъдат пренасочени само в три дъщерни акционерни дружества, а именно: “Гоце Делчев БТ” АД, “Кърджали БТ” АД и “Пазарджик БТ” АД.
Как, госпожо Шулева, съгласно доклада, дружество като “Шумен БТ” АД ще бъде стабилизирано като предприятие с единствена дейност – промишлена обработка на тютюни, щом тютюните от Североизточна България ще бъдат преработвани в “Гоце Делчев БТ” АД по производствена програма на “Булгартабак холдинг” АД, изнесена в доклада. Как е възможно стопански субект без производствена и търговска дейност да бъде стабилизиран и оздравен и към него няма да бъдат приложени административните действия, посочени в доклада като затваряне, ликвидация, обявяване в несъстоятелност?! За оздравителен акт ли да смятаме връчването на 126 предизвестия за уволнения на работници в “Шумен БТ” АД?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Госпожо Шулева, заповядайте да дадете отговор на въпроса зададен от народния представител Юлияна Дончева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Дончева, уважаеми госпожи и господа народни представители! Не бих искала да повтарям това, което вече казах. В доклада подробно е описано финансовото състояние на “Шумен БТ”. В доклада също така бихме могли да намерим някои интересни цифри, като това например до какво е довело административното разпределение на производство на някои марки цигари в предприятия, които нямат нито технологичното оборудване, нито най-вероятно опита, за да се справят с това. Само за сведение бих искала да кажа, че административно преведените за производство марки в “Шумен БТ” – “Арда”, струват като разходи за производство – 8,47 лв., при съпоставима цена на същите цигари, на подобни цигари, в Благоевград – 5,44 лв. Само тази цифра показва недвусмислено за какво става дума, когато една марка цигари се премества административно в предприятия, които нямат нужния производствен, по-скоро технологичен капацитет.
Бих посочила подобна цифра и за “Хасково БТ”, тъй като не само че цената, на която се произвеждат там подобни цигари е почти двойно по-висока, имам предвид себестойността, но лошото качество на производство е довело до 62% загуба на пазара на една от марките.
Така че, колкото и факти, които са посочени в доклада, да привеждаме, всичко недвусмислено показва, че тези дружества не могат да съществуват самостоятелно, така както и докладът на одиторите е постановил. Изрично и категорично одиторите са казали, че те са загубили характера си на действащи предприятия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Господин Жотев, заповядайте, имате думата.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Къде в стратегията, госпожо Шулева? Пише, че продажбата на най-атрактивните предприятия трябва да се осъществи в пакети. Според доклада, който сте представили, нито първата задача, нито втората, нито следващата визират такава възможност.
Защо, госпожо Шулева, Вие и Вашият екип, предопределихте незавидната съдба на най-атрактивните дружества? Преди малко току-що казахте, че старозагорското предприятие е на ръба на фалита. Защо тогава Вашият консултант Ви препоръча и Вие, и вашият екип приехте, тъкмо Благоевград да се свърже в пакет със старозагорското предприятие? Какви са тези гении във Вашето министерство, госпожо Шулева, които предварително оцениха кое може да се купува и кое не? И защо всъщност не дадохте шанс на частни купувачи, било то и български, да опитат, да купят някое от предприятията?
Госпожо Шулева, Вашият консултант или не си е свършил работата, или сте му дали лоши параметри, защото той Ви е посъветвал за това пакетно продаване. Същата позиция са изразили и потенциалните купувачи. Те обаче изчезнаха днес. Има само една оферта. Остана обаче потърпевша българската държава, българската икономика и хората, които работят в предприятията, които вървят към фалит.
Следващият ми въпрос: току-що чухме да казвате, че по единствената оферта ще се водят преговори с потенциални купувачи. Нали екипът на Симеон Сакскобургготски дойде на власт, за да каже, че приватизацията не трябва да се води с използване на метода – преговори с потенциални купувачи. Нали това пише в закона, който Николай Василев, целият екип и Вие, тук, прокламирахте, защитихте го, мнозинството ви подкрепи? Защо вървите по тази процедура? Как сега, притиснати от един потенциален купувач, Вие ще защитите интересите на българската държава, на всички, които имат отношение към тютюневия бизнес в България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Госпожо министър, заповядайте да отговорите на въпроса на народния представител Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Жотев! Правилно ме попитахте къде в стратегията пише, че предприятията могат да се продават с пакети. Аз бих задала въпроса, а къде пише, че не трябва да се продават в пакети? (Смях и реплики от опозицията.) Така че общо взето, там пише, че се продават отделни предприятия и няма забрана те да бъдат включвани в пакети или да не бъдат включвани.
По отношение на втория Ви въпрос: защо сме избрали Стара Загора? Действително дебатът дали да бъде включена Стара Загора или не, беше много сериозен. Действително финансовото състояние на Стара Загора е доста тежко, има 19 милиона задължения и е наистина почти пред фалит. Нашата идея беше, че все пак трябва да направим опит, предвид сравнително новото и много различаващо се от това на всички останали предприятия, технологично оборудване на Стара Загора. Това беше нашият мотив, за да включим Стара Загора в предложените за приватизация предприятия.
Не е необходимо, уважаеми господин Жотев, да си гений, за да прочетеш елементарни счетоводни данни. Точно елементарните счетоводни данни дадоха основания не на гениите, а на обикновени икономически експерти да видят голата истина. А голата истина е, че са необходими 56 милиона, за да бъдат съживени тези отдавна престанали да имат характер на действащи предприятия дружества.
По отношение на частните макар и малки инвеститори, за които Вие питахте. За пореден път днес ще си позволя да кажа, че нашата стратегия не предвижда продажба на когото и да било, а предвижда продажба на големи, световноизвестни инвеститори, каквито наистина се заявиха за участие в тази приватизация. Така че нашата стратегия на този етап не предвижда продажба на малки, както Вие се изразихте, инвеститори. Има сериозни основания за това, не бих искала да ангажирам времето на народните представители.
По отношение на така наречените преговори с потенциален купувач. Вие, уважаеми господин Жотев, може би забравяте, че тази процедура се води по Търговския закон, тя не се води по Закона за приватизацията. И още повече, че не става въпрос за някакви евентуални потенциални купувачи, а става дума за избран купувач, нещо, което е доста по-различно от Вашата интерпретация. Така че преговорите и процедурата, която в момента изпълняваме, се води по Търговския закон и този закон се спазва изключително точно. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Давам думата на господин Валентин Василев от Съюза на демократичните сили.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Шулева, уважаеми колеги! Госпожо Шулева, имам към Вас следния въпрос: сагата “Булгартабак” продължава много дълго време. Тя тежи на всички – тежи и на правителството ви, което в лицето на министър Николай Василев, който преди Вас обеща да свърши приватизацията на “Булгартабак” в определени срокове, тежи и на Вас, защото Вие сега се опитвате да решите този проблем, тежи и на хората, които демонстрират навън и които чакат своята съдба, чакат своите заплати, тежи и на нас в парламента, защото се занимаваме с този проблем.
Моят въпрос към Вас е: имате ли Вие и правителството виждане кога най-сетне ще приключи това? Защото отлагането на решаването на тези въпроси и препращането им в бъдещето, особено при навлизането на парламента в една кампания, при смяна на правителството, считайте, че нещата ще бъдат забавени. Възможно ли е Вие да се ангажирате с някакви срокове – това, което се продава, да се продаде, това, което се трансформира, ликвидира или обявява в несъстоятелност – можете ли да определите срок за приключване на тази процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Госпожо Шулева, заповядайте да отговорите на въпроса на народния представител Валентин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Василев, действително поемането на социалните разходи от приватизацията е нещо изключително важно. Мисля, че ще спазим нашите обещания, за да могат тези хора да получат своя нов шанс. Разбирам протестиращите, тъй като те не са получавали заплати, но все пак 3 млн. лв., които фондът отпусна за изплащане на неразплатени от дълго време заплати, е нещо съществено. Тези хора ще получат тези 3 млн. лв.
Разбира се, ние очакваме средствата в този фонд да се увеличават.
Що се касае за крайния срок, уважаеми господин Василев, Вие добре разбирате, че тази сделка е политически обременена. Така че се изисква доста време, за да може тя да приключи по добър, приемлив за всички начин. Надявам се това време да бъде относително малко и ние скоро да приключим всички процедури, свързани с тази сделка – надявам се при постигнат много добър политически консенсус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Има думата господин Дъбов от Коалиция за България. Заповядайте.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Госпожо министър, аз определено не съм доволен от казаното от Вас, свързано с “Шумен БТ”. Искам да формулирам по нов начин въпросите.
Предложеният доклад не предлага нищо ново и не съответства на решението на Народното събрание, а именно за корекции в стратегията и оздравителна програма за дружествата от холдинга.
Въпросът ми специално за “Шумен БТ” е свързан с мотивите за преждевременно отнемане лиценза за производство на цигари, след като срокът му е до края на м. март 2005 г. При това дружеството е на печалба, подчертавам, единствено от всички дружества и вече реализира самостоятелна вън от действията на холдинга оздравителна програма, обслужва текущи и минали задължения, внася редовно данъци и такси.
Всъщност се оказва, че холдингът пречи на стабилизирането на дружеството, а именно: съкращават се 126 места в цигареното производство, запазват се, подчертавам, 13 места в манипулацията на тютюни, 17 души администрация и 26 души охрана. Повече от ясно е, че на 13 души работници такава администрация и такава охрана не може да има. Това означава, че холдингът, чийто председател на Надзорния съвет сте Вие, води администрацията и действията й към закриване и спиране на производството в “Шумен БТ”. Вие на това оздравителна програма ли казвате?! Защото според мен това е водене към умишлен фалит на “Шумен БТ”. Отговорна за това е компанията-майка, която взема решенията и същевременно се прикрива зад колективната безотговорност с изрази като “недалновидна политика”.
Що се отнася до отредената от Вас съдба на “Шумен БТ” в т.нар. Оздравителна програма на холдинга, там нещата изглеждат още по-неясни и са по-скоро отбиване на номера. В доклада споменавате, че и петте закрити цигарени фабрики ще се преобразуват в манипулационни за тютюни. Същевременно в стратегията се говори за три други манипулационни за тютюни, между които тези фабрики и “Шумен БТ” не попадат. Става ясно, че “Шумен БТ” по-скоро ще изкупува тютюн от Североизточна България от името и за сметка на манипулационната в Гоце Делчев.
В това се състои и втората част от въпроса ми към Вас: защо в “Шумен БТ” не се преработват изкупуваните над 2000 т тютюни в Североизточна България, което ще осигури заетост на над 300 работници, а заедно с произвежданите до момента цигари това ще позволи изчистване на всички задължения до средата на 2005 г. и реализиране на печалба на над 1 млн. лв. до края на 2005 г.
От Вашия доклад, госпожо Шулева, стават ясни няколко неща.
Първо, предлага се селективна избирателна политика по отношение на едни тютюневи предприятия и унищожителна спрямо други.
Второ, дават се акцизни преференции на вносните цигари и високи акцизи на родните цигари.
Трето, отива се на умишлен фалит не само на цигареното, но и на тютюневото производство. Ще изчезнат около 5 хил. работни места, пряко заети в това производство, и около 70-80 хил. места по веригата на тютюнопроизводителите, особено в районите със смесено население, както и в районите с планинско и полупланинско земеделие, където няма алтернативен поминък.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Времето Ви свърши.
ДИМИТЪР ДЪБОВ: Времето може да е свършило, но искам да кажа само две неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Дъбов, времето наистина Ви изтече.
ДИМИТЪР ДЪБОВ: Примерът с Унгария не беше удачен. Напротив, единствената оцеляла унгарска фабрика “Витабако” беше тази, която прогони мултинационалния бизнес в Унгария. Това го има във всички справочници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моите уважения към Вас, господин Дъбов, но нека все пак взаимно се уважаваме и да спазваме правилата, които приехме преди малко.
Моля госпожа Шулева да отговори на въпроса на господин Дъбов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Дъбов, за пореден път ще трябва да съобщя данни за “Шумен БТ”: 2,47% пазарен дял, технологично състояние – стари машини, които не позволяват извършване на модернизация и подобрение. Не бих искала да привеждам още данни за просрочени задължения, текущи задължения – достатъчно дълго време отделихме на тези цифри в парламента. Това са основните причини, поради които ръководството счита, че това дружество не може да устои на пазарния натиск.
Още веднъж ще се наложи да повторя, а и мнението на одиторите е, че предприятието е загубило своя характер на действащо предприятие.
Що се касае до това да се даде възможност предприятието да се занимава с изкупуване и преработка на тютюни, след завършване на преструктурирането по отношение на цигареното производство, което в момента тече, оперативното ръководство на холдинга ще предприеме необходимите мерки и стъпки, за да се даде възможност на това дружество да се занимава с другата, предвидена в предмета на дейност дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Съгласно правилата, съдържащи се в решението, което е приело Народното събрание и по които следва да протича изслушването, остава да изпълним т. 5 – всяка парламентарна група може да изрази отношението си към отговорите на заместник министър-председателя и министър на икономиката в рамките на 3 минути.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС, от място): Ние също имаме въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие не сте развили още въпрос? Заповядайте, господин Хюсеин Чауш.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Докладът, който днес обсъждаме, в най-общ план отразява предприети действия от Надзорния и Управителния съвети на “Булгартабак холдинг” по реализация на стратегията за приватизация на “Булгартабак холдинг” АД, която ние определяхме като нова.
От поднесената ни информация в доклада на стр. 3 и 4 разбираме, че при реализацията на стратегията за приватизация е приложен творчески подход, като с потенциални купувачи са били обсъждани варианти за пакетиране на различен брой предприятия и като правим компромисен вариант, както Вие се изразявате, е избрано пакетирането 1+1 – “Благоевград БТ” АД и “София БТ” АД.
Вариант втори: 2+2 - “Благоевград БТ” АД, “Слънце” – Стара Загора, “София БТ” АД + “Пловдив БТ” АД.
Трети пакет: 1+1+1 – “Благоевград БТ” АД, “София БТ” АД и “Слънце – Стара Загора БТ” АД.
По-нататък в доклада на стр. 4 давате оценката, че сценарият по вариант 1+1+1 е възможен, но съществува опасност за намаляване на конкурентоспособността на отрасъла, което е сериозен риск при присъединяването ни към Европейския съюз.
Уважаема госпожо вицепремиер, Вие тук, в тази зала, дадохте предимство на варианта 2+2 като най-добър за България. Нашият въпрос към Вас е: оставате ли на същата си позиция за пуловете или има вариант тази позиция да бъде преразгледана, като се има предвид, че кандидатът е само един? Съществува ли вероятността да се реализира третият вариант от доклада Ви, който, пак по Ваша оценка, е най-неблагоприятен, т.е. обединяване на двата пула в един? Не смятате ли, че това би означавало замяна на държавния монопол с частен? Дали това не предполага търсенето на минимум още един купувач? Докъде стигнаха преговорите с единствения купувач и има ли някаква предварителна обвързаност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Чауш.
Госпожо Шулева, имате думата да отговорите на въпроса на господин Чауш, зададен от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Чауш, за съжаление, както казах в самото начало, процедурата по тази сделка не е приключила и тя се намира в конфиденциален стадий. Бих могла наистина да отговоря на всички ваши въпроси след приключване на процедурата и обявяване на резултата. Така че в момента наистина съм затруднена да дам точен отговор на Вашия въпрос. Благодаря. (Шум и реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, съгласно представения списък от председателя на Народното събрание, госпожа Юлияна Дончева е определена да говори от Парламентарната група на Новото време.
Заповядайте, госпожо Дончева. Имате три минути, за да зададете Вашия въпрос към вицепремиера госпожа Шулева.
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА (НВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Шулева, аз не съм удовлетворена от отговора, защото “Шумен БТ” продължава да работи и работеше въпреки всички репресивни мерки, приложени от холдинга през последните години. Точно обратно, производствените мощности за първите девет месеца от 2004 г. бяха натоварени около 65%. Въпреки това дружеството няма задължение към държавното обществено осигуряване и няма просрочени задължения към персонала.
Що се отнася до себестойността на цигарите, Вие знаете много добре, че разходите са по-малко, ако са разпределени върху няколко марки цигари, какъвто е случаят с Благоевград. Сигурно себестойността на цигарите в “Шумен БТ” е висока, защото в нея може би са калкулирани и високите възнаграждения, които получават надзорниците в “Булгартабак холдинг” и които, по вътрешна информация, са около 2500 лв. на човек. Щом машините на “Шумен БТ” са толкова морално остарели, защо тогава ще ги предлагате за продажба? Кой ще ги купи? И не е ли по-добре предприятието, макар и да реализира една минимална печалба, да продължи да работи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Вие всъщност изразихте Вашето отношение към отговорите.
Има ли парламентарна група, която не е се е възползвала да зададе въпрос към вицепремиера? Няма.
Преминаваме към следващата процедура, с която всъщност вече започнахме.
Господин Жотев, имате думата да изразите Вашето отношение към отговорите на заместник министър-председателя и министър на икономиката.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! За голямо съжаление, уважаеми колеги, госпожо министър, се пропусна възможността “Булгартабак холдинг” и неговите съставни акционерни дружества да бъдат приватизирани в едно обозримо бъдеще. Тази стратегия, госпожо министър, е нарушена. Ако Вие сте права в отговора на моя въпрос – аз Ви попитах къде пише, че може да се продава пакетно? А Вие ми казахте: къде пише, че не може да се продава пакетно? Знаете ли как би представлявала всяка стратегия, която се приема тук, в Народното събрание? Ограничение – това може, това не може. Нещо като алгоритъм, по който само начинаещите в първи клас биха могли да се ориентират.
Вие, госпожо министър, сте нарушили стратегията за приватизация на “Булгартабак холдинг” – това е изводът, който правя от името на парламентарната ни група, с което сте предопределили лош, неуспешен край на приватизацията на това дружество.
Къде е тази златна кокошка, госпожо министър, за която твърдеше Вашият колега Николай Василев? Къде е тази златна кокошка, която изведнъж се оказа с проскубани пера? За четири години ли се случи или отново търсите причината в предишния мандат на ОДС?
Уважаема госпожо министър, не сме доволни от Вашия отговор, не сме доволни от доклада, разочаровани сме от това, че не се изпълнява стратегията, приета от Народното събрание.
Аз не твърдя, че всички дружества в лошо финансово състояние можеха да се приватизират, но Вие пропуснахте шанса да опитате да се приватизират. Никой не Ви кара, госпожо министър, да извадите от бюджета 56 млн. лв., за да оздравявате една година дружествата в лошо финансово състояние и след това да ги предлагате за приватизация. Нищо подобно! Вие бяхте длъжни да дадете шанс който иска купувач от България, от региона, от всякъде да прецени дали да купи което и да било от дружествата. Ако те преценят, можеха да инвестират в някое от тях.
Тук се говори за Шумен. Няма задоволителен отговор във Вашето изложение, нито в доклада. Няма такива гении, пак ще повторя, госпожо министър, които да се намират в администрацията на което и да било правителство. Това е волунтаризъм! Така се наричаше, така се нарича и сега. Вие присвоихте възможностите на пазарната икономика да реагира по съответния път и става въпрос за едно от най-важните и чувствителни предприятия в българската икономика.
Какво ще се случи? Най-вероятно това, което прогнозирахме и твърдяхме пред министър Дикме, пред Вас и Николай Василев, още когато обсъждахме стратегията – ще продадете едно-две дружества и ще приключите. Ще приключи Вашият мандат и следващото правителство ще остане с огромни социални проблеми на онези, които тръгват на трудовата борса. Това е неприемливо. Това означава лоша работа, това означава на следващо място, госпожо министър, че Вие не сте видели добре и не сте оценили проблемите, свързани в източноевропейските пазари, и процеса на присъединяване към Европейския съюз, за което Вие твърдите на страници 3, 4 и 5.
След като Вие казвате, че повишаването на акцизите в страните от Източна Европа ще направи по-непривлекателни производителите на по-некачествени цигари, защо тогава търсите само световноизвестни потенциални инвеститори, които да се броят само на ръката? А нима българските купувачи нямаха шанс да купят някои от предприятията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви да привършвате, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Благодаря, господин председател.
Това е лошо изпълнение на стратегията, това е провал на приватизацията на “Булгартабак холдинг”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Найденов, да изразите от името на Парламентарната група на Коалиция за България Вашето становище и отношение към получените отговори.

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожо Шулева, уважаеми дами и господа народни представители, искам да подчертая, че представения доклад е закъснял поне с две години и безусловно подобен доклад трябваше да бъде представен, но далеч преди внасянето на каквито и да е идеи или проекти за стратегия. (Народният представител Валери Димитров разговаря със заместник министър-председателя Лидия Шулева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров, моля Ви да си заемете мястото, ако обичате.
Продължавайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Още веднъж ще кажа, без да губя време, че този доклад безусловно е необходим, но той трябваше да бъде представен поне преди две години или поне в началото на вашето управление, госпожо Шулева. В доклада и в частност в анализите и в оценките има безспорни констатации и няма как човек да не види едно тежко състояние на голямата част от дружествата, ако не на холдинга или на отрасъла като цяло. Аз обаче не мога да се освободя от усещането, че част от тези констатации са услужливо подбрани, за да обслужат постфактум вече предприети действия и/или неблагоприятни резултати.
Например причините за неучастие в крайните приватизационни процедури, ниският интерес и занижените цени, в това число и за неоперативните дълготрайни активи или например твърде мрачната прогноза за развитието на вътрешния пазар на цигари.
От всички решения и действия, предприети от Надзорния съвет, от анализа, от изводите в мен се създава впечатление, че крайният резултат освен ликвидирането на голямата част от дъщерните дружества в холдинга е, образно казано, елиминирането на българското производство на цигари като конкуренция на международните пазари и то в един сравнително близък период от време. Основание за това ми дава и усещането, че целта е преди всичко вътрешният пазар, колкото и малък да изглежда той с тези количества, които са посочени в доклада.
Аз нямам отговор на въпроса, а и Вие, госпожо Шулева, досега не правите опит да дадете този отговор – какво е предприето в рамките на тези три години до днес? Каква е отговорността, която е потърсена, и в какво се изразява например тя за незадоволителното състояние на тези пет дъщерни дружества, за които говорите и които са посочени в доклада? Не можем да получим представа какви конкретни мерки са предприети в рамките на тези три години. Вие сега говорите за създаване на собствена дистрибуционна мрежа, а защо тя не е създадена досега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Приключвам с основния извод, господин председателю. Очевидната идея на информацията, поднесена в доклада, е да се преодолее натрапващият се извод за разминаване между намерения и цели в одобрената стратегия и действителните резултати.
Стратегията е нарушена, процедурата е опорочена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата да изрази становището на Парламентарната група на СДС към получения отговор народният представител Валентин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Шулева! Аз съм обезпокоен от Вашия отговор, тъй като Вие заявихте, че няма ясна представа за времето, в което ще свърши всичко това. Тоест ние не можем да чуем от Вас някакви срокове, в които ще се извърши приватизация на това, което може да се приватизира, че ще се ликвидира това, което трябва да се ликвидира. Забавянето във времето означава трупане на нови дългове, трупане на нови проблеми, които явно ще трябва да бъдат решавани от едно следващо правителство.
Нашият призив е: това, което можете да свършите, така както ние сме гласували стратегията, свършете го възможно най-бързо, защото отлагането във времето няма да бъде от полза за никого в тази страна, най-вече за хората, които работят там, включително и за цялото тютюнопроизводство в България. Отлагането на решаването на проблемите ще ги задълбочи още повече.
Това е нашето становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Василев.
Заповядайте, господин Христов, да изразите становище от името на вашата парламентарна група.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, госпожо министър! Ситуацията, в която изпадна българското правителство и мнозинството, беше очаквана, защото тя започна с предишната стратегия, продължи и с тази стратегия, а тези две стратегии ни даваха шанс както да се развие тютюнопроизводството, така и производството на цигари. Мисля, че грешката, която се получи в самото начало, че поотделно бяха направени опити да се разделят тютюнопроизводството и приватизирането на цигарения бизнес, ще носи много тежки последствия на България и в бъдещи години. Нормалното беше да се изработи стратегия, която да съчетае едно преструктуриране на отрасъла “Тютюнопроизводство”, а също така и на преработващата промишленост. Тогава можеха да бъдат защитени както производството, така и преработката, така и търговията на цигарите. В случая в тези четири години това беше пропуснато. Тогава можехме да говорим, в рамките на една постъпателност, за преминаване и продажби на отделни предприятия или на целия “Булгартабак” и на връзката, която се намира с тютюнопроизводството. Сега сме като удавникът на сламката – ако нещо може, ако някой съжали и даде някакви пари за определени предприятия да дойде и да ги купи. За съжаление, на същата сламка са и всички работници, и работещи в преработващите предприятия.
Аз мисля, госпожо министър, че просто трябва да се отчете отговорността на правителството, на мнозинството и освен всички други пазарни механизми трябва да се предприемат и административни мерки, които да подпомогнат тези хора. Друг е въпросът, че тази отговорност ще остане и ще лежи на съвестта ви, че не сте били адекватни четири години. Ние затова ще говорим по-късно, след няколко месеца. Така че това, което говоря от името на нашата парламентарна група, е да положите в края на своя мандат онези усилия, които са необходими, като правителство и като отговорност, поне да запазим част от този отрасъл. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Христов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Искам да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Може би ще е по-добре да обобщите накрая.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Нека да изразя становище, след като не ми е задал въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не, той не задава въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Поне да изразя отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Съгласно приетите правила, госпожо Шулева, той изразява становище. Не е задал въпрос. Не се е възползвал от правото си да зададе въпрос, но се възползва от правото си да изрази становище по чутите отговори.
Заповядайте да изразите Вашето становище, господин Чауш, от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.

ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер! Независимо от Вашия кратък отговор, ще кажа, че ние зададохме тези въпроси, защото Движението за права и свободи остава на принципната си позиция, че приватизацията може да се осъществява само в условията на пълна прозначност и ясна отговорност. Нашите въпроси днес останаха без отговор, но Вие по-добре от нас знаете, че те са важни и ние ще продължим да ги задаваме. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Димитров, заповядайте да изразите Вашето становище по получените отговори по време на изслушването.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател!
Чухме доста от въпросите, засягащи сериозни проблеми на приватизацията на "Булгартабак" в пленарната зала, чухме и отговорите и изказванията на госпожа Шулева и аз мисля няколко неща. Фактите показват, че две дружества вече са приватизирани: "Първомай БТ" и "Тополовград БТ".
РЕПЛИКА ОТ КБ: Кой ги взе?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Преструктурирането на холдинга върви успешно. Преструктурирането! Имаме предвид, че в края на краищата, преструктурирането означава производството да стане ефективно, съобразно изискванията на пазара. Това е, което трябва да се направи.
Очевидно е, че преструктурираните дружества след това могат да бъдат също така продадени. Надяваме се успешно да приключи този процес. Много е важно, че в България влиза един много сериозен инвеститор в тютюневия бранш, който ще наложи изключително високи стандарти на корпоративно управление. Това, което винаги е липсвало на този бизнес досега.
Така че, ние се надяваме, че това ще даде един много сериозен тласък за развитие на тютюневото производство като модерно производство.
Това, което тук като че ли не се разбира, е, че не можем да поддържаме на изкуствено дишане нежизнеспособни предприятия. В пазарната икономика такива неща няма. Или сме пазарна икономика, или сме централизирана планова икономика, където се опитваме да запазим нещо, което не работи. Мисля, че това трябва да се разбере.
Има и още нещо, което мисля, че трябва да стане ясно на широката публика. Членовете на Надзорния съвет на "Булгартабак холдинг" не получават и доколкото знам не са получили нито лев, за това, че са членове на Надзорния съвет. Няма възнаграждение, което те да са получили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други парламентарни групи, които желаят да изкажат становище? Няма.
С това процедурата по изслушване на вицепремиера и министър на икономиката госпожа Шулева приключи.
Преди да преминем към парламентарен контрол, има думата за процедурен въпрос народният представител Валери Цеков.
Заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, моето процедурно предложение е свързано с това, че една голяма част от бюджетните закони останаха неприключени в пленарната зала, което, разбира се, поставя под съмнение приключването в срок и на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2005 г.
С оглед на това, уважаеми колеги, смятам, че ще подкрепите процедурното ми предложение за извънредно пленарно заседание във вторник от 14,00 ч. със следния дневен ред:
Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите – продължение.
Второ четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г.
Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г.
Второ четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г.
Проект за бюджет на Българската народна банка за 2005 г.
Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2005 г.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това предложение е за вторник, за заседанието от 14,00 ч. и съгласно правилника ще продължи до 19,00 ч.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване направеното процедурно предложение Народното събрание да работи извънредно във вторник от 14,00 ч., в изпълнение на току-що чутия дневен ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 103, против 38, въздържали се 18.
Предложението се приема.
Второ процедурно предложение – господин Цеков, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
И второто ми процедурно предложение, уважаеми колеги, е да се опитаме днес да приключим с бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г. , с оглед на което предлагам да продължим до края на пленарното заседание с продължение на второто четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагате, вместо парламентарен контрол да работим по законодателната програма, приета в началото на седмицата? (Реплики.)
Има обратно предложение – заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Обръщам се към представителите на мнозинството. Само преди седмица председателят Герджиков каза от тази трибуна зад нас, че всякакви такива предложения се правят в сряда и ние действаме по дневния ред. В сряда ние приехме от 11,00 ч. да има изслушване на госпожа Шулева, а оттам нататък да има парламентарен контрол. (Реплика на народния представител Валери Цеков.)
Така че, уважаеми господин председателю, ако Вие спазвате правилника, изобщо не може да подложите на гласуване подобно предложение, тъй като в момента се вижда, че такова предложение се е готвило, от факта, че госпожа Шулева напусна залата, а тя е следващата, която трябва да отговаря на една поредица от въпроси.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Това не е нова точка. Това е точка от сутринта.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Уважаеми господин председателю, ако някой е искал да скрие госпожа Шулева от парламентарен контрол, тя е първата по дневния ред, то въпросът, който ние разглеждаме, е важен за хората и за нашето общество. И много моля уважаемите представители на мнозинството да не следват практиката "ние можем да решаваме каквото си искаме" и нека да не превръщаме този парламент в едно лошо събрание на хора, които не си спазват дори дневния ред. Уважавам господин Герджиков, вследствие на което уважавам и мнението на председателя, дневният ред да бъде такъв, какъвто приехме в сряда.
Уважаеми господин председателю, за пореден път Ви казвам, Вие не може да подложите на гласуване това процедурно предложение. Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, господин Герджиков наистина декларира от тази трибуна, че ако се правят промени, трябва да се правят и гласуват в началото на парламентарната седмица. За съжаление не е направено предложение днес да работим по законодателната програма, а съгласно приетата програма в сряда днес след изслушването на вицепремиера Шулева трябва да има парламентарен контрол. Аз не мога да подложа на гласуване Вашето предложение, господин Цеков. (Ръкопляскания в КБ.)
Затова съгласно правилника трябва да продължим с приетата в сряда програма за работа на парламента.
Заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю. Аз няма да оспорвам Вашето решение, макар че това, което декларира господин Герджиков, касаеше внасянето на нови точки в програмата. (Шум и реплики в залата.) Аз не внасям нова точка в програмата, но, както казах вече, няма да оспорвам Вашето решение.
Моето процедурно предложение е да удължим днешното пленарно заседание до 15.30 ч., като след 14,00 ч. преминем към продължението на второто четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е абсолютно изрядно процедурно предложение и е в съответствие с правилника.
Подлагам на гласуване направеното предложение след 14,00 ч. до 15,30 ч. да работим по законодателната програма.
Моля,гласувайте.
Гласували 189 народни представители: за 103, против 63, въздържали се 23.
Предложението е прието.


Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
На актуални въпроси и питания съгласно представения списък ще отговаря заместник министър-председателят и министър на икономиката госпожа Лидия Шулева.
Моля, квесторите да проверят къде се намира госпожа Шулева и да я поканят най-любезно в пленарната зала.
Докато чакаме госпожа Шулева ще започнем с питания към министъра без портфейл Филиз Хюсменова.
Първото питане е от народния представител Васил Маринчев относно строеж на център за настаняване на бежанци на територията на с. Бусманци, район Искър, гр. София.
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Къде е Филиз Хюсменова? Къде е Лидия Шулева?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви за тишина! Госпожа Шулева всеки момент ще влезе.
Дойде време за питането на госпожа Кина Андреева и господин Евгени Чачев към госпожа Шулева – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно задълбочаване на неблагоприятните тенденции в развитието на българския туризъм.
Кой ще развие питането в рамките на 5 минути? Госпожо Андреева, заповядайте.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожо министър! Нашият въпрос е против това от сериозната загриженост за българският туризъм, който е един изключително важен отрасъл от икономиката. Има сериозни симптоми, че неблагоприятните тенденции в развитието на българския туризъм се задълбочават. Аз зная, че Вие сега в отговор на нашия въпрос ще изложите … (госпожа Шулева разговаря с господин Даниел Вълчев.) Господин председател, дали е възможно госпожа министър Шулева да слуша въпроса или трябва да води разговори?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Слушам Ви най-внимателно.
КИНА АНДРЕЕВА: Да, благодаря Ви.
Зная, че Вие сега ще ни залеете с числа за огромния поток от туристи, за огромните инвестиции, за това, че туристическият отрасъл бележи едно много високо развитие. И въпреки всичко се наблюдават тревожни тенденции и те са свързани най-вече с факта, че голяма част от ангажиментите, да не кажа почти всички, които вие сте заложили във вашата програма за управление на България по отношение на туризма, продължават да бъдат неизпълнени. Липсва предложената във вашата програма Харта за българският туризъм – национална стратегия, която трябва да бъде приета от Народното събрание. Такава стратегия до този момент не е внесена. Липсва един много важен аспект, свързан с туризма, а това е изграждане на инфраструктурата на страната, защото за какъв туризъм ще говорим – било културен, било екологичен, било морски или балнеотуризъм – когато инфраструктурата на държавата е в такова тежко състояние? Както е известно на всички, за годините на вашето управление вие не успяхте да изградите и един километър магистрали. Ще дам само един пример. Пътят до Старосел, паметник на културата от национално значение, би отказал всеки турист, който иска да посети това място и да стигне дотам.
Другата много тревожна тенденция, която наблюдаваме, е в морските и зимните курорти. Наблюдаваме едно интензивно застрояване, което заплашва много скоро да превърне тези курорти в нежелано място за чужденците и за българите. Защото израстват един до друг огромни бетонни хотели, които превръщат някога уютните български курорти в едни подобни на ситита конструкции. Няма да споменавам за онова, което стана в “Златни пясъци”, застрояването, което лиши този курорт от пространството, от чара. Няма да споменавам за огромния хотел за 6 000 души, който фамилия Велчеви строи в Равда.
Всичко това са много сериозни симптоми, че в много близко време българският туризъм може да се окаже в сериозна криза. Защото вие вероятно знаете какво се случи в една Испания и как правителството се принуди, за да направи един от своите най-известни курорти – Палма де Майорка, отново желано място за чуждестранни и местни туристи, да разруши част от построените сгради, да заплати на собствениците и да започне да изгражда един туризъм, който позволява на хората да прекарат своята ваканция в една човешка среда.
Аз не зная какво прави вашето правителство по този въпрос? Навсякъде чуваме само отчети за огромни успехи, но ние сме убедени, че това е много важно и българското правителство е задължено да има ясни виждания и ясна стратегия.
Ето защо, госпожо министър, заедно с моя колега Евгени Чачев отправяме към Вас нашето питане и искаме да отговорите пред нас и пред българските граждани: какви мерки сте предприели за прилагането на европейските стандарти по отношение на изгражданите нови хотели и хотелски комплекси в българските курорти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Шулева, да отговорите на питането от народните представители Кина Андреева и Евгени Чачев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Андреева, уважаеми господин Чачев! За миналата година страната ни беше обявена от Европейския съюз за най-бързо развиващата се туристическа дестинация. За периода януари – октомври т.г. ръстът на чуждестранните туристи е 16%, като само за десетте месеца на т.г. България е посетена от повече туристи, отколкото от цялата 2003 г.
Според прогнозите на Световната организация по туризъм през 2020 г. България ще бъде посетена от над 10 млн. туристи. Страната ни вече е в списъка на перспективните и атрактивни дестинации, които предлагат качествен и разнообразен туристически продукт. Хората от бранша са единодушни, че приключилият туристически сезон е най-добрият от последните години. Всички резултати за удължаване на сезона, за броя на туристите, за приходите са много окуражителни и показват стабилни тенденции. Всичко това се случва на фона на жестоката конкуренция в европейски и световен мащаб. Затова и най-важното в момента е да умеем да задържим тези постижения и да гарантираме устойчиво развитие на отрасъла.
Да, и този летен туристически сезон не тръгна без проблеми с незавършеното строителство. Но ще се наложи да кажа и още едно – да, нашето правителство не само има концепция за развитието на туризма, която е част от програмата за управление, обявена още през 2001 г. Нашето правителство стриктно я следва. Както обявихме, туризмът е един от приоритетите в българската икономика и ние определихме три основни принципа за развитието му. Основният от тях е децентрализация на управлението. Другите два са – диверсификация на продукта и високо качество.
Гласуваните от вас, уважаеми госпожи и господа, допълнения и изменения на Закона за туризма се основаваха на по-нататъшното прилагане на тези принципи. Оттук насетне развитието на туризма е в ръцете на хората от бранша. Аз съм убедена, че те са добри стопани и бизнесмени.
Нека да отговоря конкретно на въпроса Ви – какви мерки са предприети за прилагане на европейските стандарти по отношение на изгражданите нови хотели и хотелски комплекси в българските курорти.
На първо място, всички изисквания към изграждането, оборудването и експлоатацията на средствата за подслон и местата за настаняване по смисъла на Закона по туризма са включени в Наредбата за категоризиране на туристическите обекти. В последните години тя претърпя няколко изменения и допълнения точно и именно заради европейските изисквания и уеднаквяване със стандартите за хотелиерска дейност.
Не бива да се отминава и фактът, че в по-голямата си част хотелската база беше приватизирана по време на предишното правителство. Тя беше в плачевно състояние и трудно отговаряше на съвременните изисквания за отдих и туризъм. Със строежа на нова и реконструкция на съществуващата хотелска база през последните няколко години България достигна, изравни се и успешно конкурира по качество утвърдени европейски и световни курортни страни. Това недвусмислено се доказва от статистиката на посещенията с цел туризъм през тази година. Общо 3 млн. 605 хил. чужди туристи са посетили страната ни от януари до октомври, а само за първите осем месеца ръстът на приходите е с 22% повече от миналата година.
Позволете ми да направя едно малко отклонение и да напомня, че при обсъждането на измененията и допълненията на Закона за туризма ние предложихме да бъде дадена дефиниция за национален курорт и да се разработят стандарти за формирането, структурата, изграждането, поддържането, стопанисването и отговорностите на тези специфични селищни образувания. Бяха предложени изисквания, касаещи размерите на зелените площи, плътността на застрояване, инженерната инфраструктура. За жалост Тридесет и деветото Народно събрание не прие това предложение.
Трябва да отбележа и още нещо. Изграждането на хотели и хотелски комплекси се регулира от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Освен това, разработването, утвърждаването и приемането на застроително-регулационните планове на населените места и издаване на разрешения за строеж, които са основна причина за цитираните във Вашето питане проблеми, са в компетенциите на органите на местното самоуправление и местната администрация. Така е по закон.
Не бих пренебрегнала и факта, че Министерството на икономиката в съзвучие с политиката за децентрализация регулярно провежда срещи с местната и изпълнителна власт. Целта е заедно да положим усилия за подобряване на управлението и справяне с проблемите. Като резултат тази година бяха издадени заповеди от кметовете на общините, включващи най-големите ни черноморски курорти, в които се забраняваха строителните дейности през активния летен сезон. Друг въпрос е коректното изпълнение на тези заповеди. Моето мнение е, че избягването на подобни проблеми би могло да бъде постигнато след спешно приемане на Законопроекта за Черноморското крайбрежие. Той е готов и в момента е в процес на обществено обсъждане.
От вас, уважаеми госпожи и господа, зависи да се включите активно в обсъжданията, за да може в крайна сметка България най-сетне да получи един модерен, добър Закон за Черноморското крайбрежие, закон, който ясно да покаже, че и туризмът, и имиджът на страната ни е нещо, за което всички сме загрижени и добре работим. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Господин Чачев, имате думата. Заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо Шулева, Вие за пореден път обвинихте парламента за неудачите в работата на правителството. Ако отворите програмата, с която дойдохте на власт, ще видите, че Законът за Черноморското крайбрежие е записан за приемане още до края на 2001 г.
Но аз искам да Ви попитам: защо със съгласуваната от Вас Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и предвидените в нея нови завишени в пъти, госпожо Шулева, показатели за застрояване в курортните комплекси допуснахте узаконяването на съществуващото там мащабно незаконно строителство? Защо също със съгласуваните от Вас промени в специфичните правила, за които говорихте преди малко, и нормативи за застрояване в курортните комплекси “Златни пясъци”, “Слънчев бряг”, “Св. Константин и Елена” узаконихте незаконните строежи в тях и създадохте предпоставки за допустим устройствен статут и възможност за хаотично незаконно застрояване в почти всички български курорти, което наблюдаваме с всеки изминат ден?
Не считате ли, уважаема госпожо вицепремиер, че тези нови, установени в чл. 28, ал. 2 от Наредба № 7 нормативи за нето територия към прилежащите терени или урегулирани поземлени имоти на курортните сгради за настаняване, не са ли същите като нормативите за територии, квартали и поземлени имоти, урегулирани за комплексно жилищно строителство? Не превръщаме ли българските курорти в панелни гета, подобни на "Младост", "Люлин", "Надежда", "Тракия" – в Пловдив, да не ги изброявам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, госпожо Шулева, да отговорите на уточняващите въпроси в рамките на пет минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Бих искала да започна с това, че и през ум не ми минава да обвинявам когото и да било, още по-малко българския парламент. (Оживление в ОДС.)
Чисто и просто съобщих един факт, нищо повече. Това е моят отговор по този въпрос.
Силно съм изненадана от съжалението, изразено в предишното изложение на госпожа Андреева, относно доброто развитие на българския туризъм, защото добрите резултати на един 100-процентов частен бизнес не могат да не радват народните представители, а тук беше изразено съжаление, че ще казвам цифри, които нямат никакво значение. Напротив, тези цифри имат огромно значение за България, огромно значение за развитието на българския туризъм. (Реплики от народния представител Кина Андреева.)
Господин председател, дали е прието в българския парламент да се общува така?
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС, от място): Да!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не е прието, разбира се. (Шум и реплики от ОДС и ДПС.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: По отношение на въпросите, които господин Чачев ми зададе, с удоволствие, с изумление, не зная какво точно да кажа, научавам, че имам компетенции, които са в сферата на Министерството на регионалното развитие и тези наредби, за които говорите, не са издадени от Министерството на икономиката. Но във всички случаи не бих могла да навлизам в компетенциите на моите колеги. Когато Министерството на икономиката е правило съгласувателната процедура, тя е била подчинена на закона.
Така че за детайлите, за които ме питате, с голямо съжаление и извинение искам да кажа, че не са в моята компетентност. Трудно би било да отговарям на въпроси, по които нито съм специалист, нито ми е възложено да имам компетенции като министър на икономиката. Така че за съжаление не бих могла да вляза в детайли, свързани с квадратни мерти, зелени площи и т.н., всичките неща, които визирахте в една наредба на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Ако ме питате за броя на туристите, за броя на нощувките, за нещата, за които Министерството на икономиката отговаря, с удоволствие бих отговорила на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Чачев, Вие ли ще изразите отношението си към отговора?
Заповядайте, имате две минути.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо вицепремиер, изумен съм от отговора Ви! Не може един вицепремиер на Република България, отговарящ за икономиката, да отговаря по този начин. Българското общество иска да знае какво се случва с българския туризъм и какво ще се случва през следващите години. Вие говорите за устойчиво развитие на туризма. За какво устойчиво развитие можем да говорим, след като само преди два месеца шефът на Генералния щаб на Българската армия ген. Никола Колев поиска да бъде проверено от прокурата строителството на петзвездния хотел "Академика сий палас", близо до Равда, както и на сгради край Несебър, защото, ще цитирам ген. Колев: "Строителните дейности оказват негативно влияние върху отбранителната способност и сигурността на страната."
Уважаема госпожо заместник министър-председател, в съгласуваната от Вас Наредба № 7, в чл. 1 е записано, че с нея трябва да се определят и нормативите за необходимата земя за застрояване с оглед ефективното й използване на териториите за поддържането на природното равновесие. Защо по-нататък в наредбата липсва и това пропуск ли е, госпожо Шулева? Вие не отговорихте на моите доуточняващи въпроси и не бихте могла да отговорите, нито който и да е от вашите министри от правителството на Симеон Сакскобургготски, тъй като много добре знаете за безобразията, които се вършат не само по българското черноморие, но и в цялата страна, особено в големите туристически комплекси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме с два актуални въпроса, зададени от народните представители Евгени Чачев и Кина Андреева. Същият въпрос е зададен и от народния представител Явор Милушев относно нарушаване на приватизационния договор от страна на "Бългериан технолоджис", приватизирал през 2001 г. "София филм".
Уважаеми народни представители, един от вас тримата да заповяда да развие актуалния въпрос, а репликите ще се направят от господин Милушев и един от вас двамата, съгласно процедурата.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ, от място): Имам право да си го развия отделно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие ще направите съответната реплика. (Оживление в залата.)
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ, от място): Не е така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, госпожо Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, колеги, госпожо министър! Този актуален въпрос е зададен към Вас преди много време. За съжаление, оттогава изтече доста вода и пак за съжаление, въпреки че в Комисията по култура на две заседания много обстойно разглеждахме проблема, до този момент няма никаква реакция от държавните институции. Става въпрос за едно грубо нарушаване на сключения през м. октомври 2001 г. приватизационен договор за продажба на "София филм" ЕАД. Купувач е фирмата "Бългериан технолоджис". Преди време от медиите научихме, че четири от киносалоните, които са в това дружество, са продадени и че собственикът не възнамерява да продължи тяхното използване като киносалони. С това са нарушени няколко от клаузите на договора, но бих искала да кажа преди това, че самият договор очевидно е сключен по такъв начин, че да бъде нарушен от купувача. В него е предвиден десетгодишен срок за продължаване на дейността, но в следваща клауза се казва, че след пет години видът дейност може да бъде променен. В договора липсва каквото и да е реално обезпечаване. Посочено е, че в срок от два месеца трябва да се направят постъпки и дружеството да бъде регистрирано като публично, тъй като в този момент са закупени 75% от акциите от "Бългериан технолоджис". Нищо такова не се случва. Минават две години. През това време собственикът увеличава капитала си и в момента, в който регистрира дружеството като публично и го пуска на фондовата борса, практически пуска три процента от акциите. Всичко останало е негова собственост.
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация е издал отказ за продажба на тези киносалони в момента, в който към тях са се обърнали от Изпълнителната агенция по приватизация, и са поискали допълнителна проверка.
След като нещата започнаха да се разглеждат в комисията, стана ясно, че всъщност киносалоните са били продадени още преди това искане – за определяне на цена и за продажба, да постъпи в Надзорния съвет на Агенцията за приватизация.
Затова, госпожо министър, аз и колегата Чачев отправяме към Вас следния актуален въпрос: какви мерки сте предприели, за да бъдат отстранени допуснатите нарушения на законите в Република България във връзка с тази скандална сделка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Милушев, Вие също имате зададен актуален въпрос. Виждам, че това даже е отразено в справката.
Заповядайте, имате думата.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Моят въпрос е зададен по малко по-различен начин, затова държа да го спомена.
На 1 октомври 2001 г. Агенцията за приватизация сключва договор с “Бългериън технолоджис” ЕООД тогава, сега акционерно дружество, за продажба на активите на “София филм”. Купувачът тогава се задължава да инвестира в срок от пет години 6 млн. лв., а само за 2004 г. – милион и половина лева, което задължение не е изпълнено. И през 2004 г. затова му е наложена санкция в размер на 30% от неизпълнената част на инвестиционната програма и задължение. Тази санкция е около 160 хил. лв. Наложена е санкция също за неизпълнение на програмата за трудова заетост – около 10 000 лв.
Агенцията за следприватизационен контрол осъществява проверка на място, но тогава собствениците обясняват, че въпросните кина са в ремонт, а в края на лятото собствениците оповестяват в медиите, че кината ще бъдат превърнати в търговски центрове. Тъй като на агенцията е отказана информация по въпроса, тя иска справка от службата по вписванията в Районния съд, от което е видно, че има разпореждане не с 4, а с 8 киносалона, а това са: “Сердика”, “Модерен театър”, “Урвич”, “Мир”, “Изток”, “Европа палас”, “Глобус” и “Славейков”.
От края на 2003 г. обаче в тези киносалони не се осъществява кинопоказ. Не е изпълнен ангажиментът за показ на европейска продукция минимум 20% от програмата и 12% от общото време за кинопоказ.
Киносалоните, за които става въпрос, са разположени на площ близо 20 000 кв. м, и ако тази площ бъде превърната в търговска, цената й ще бъде приблизително 30 млн. евро, за което всеки купувач би платил с удоволствие каквато и да е неустойка или санкция – нещо, което е свършил и този купувач, заплащайки санкцията от 5 млн. 524 хил. 223 лв.
Съгласно чл. 9.2. от договора, купувачът се задължава да не променя основния предмет на дейност. Не само това, но да не променя и функционалното предназначение на киносалоните. Съгласно чл. 10.3.2. от същия приватизационен договор, продавачът има право, тоест Агенцията за приватизация има право да развали договора при неизпълнение на задълженията по чл. 9.2., а това очевидно не е свършено.
Във връзка с това, уважаема госпожо министър, задавам следния въпрос: какви мерки ще предприеме Министерството на икономиката във връзка със сключените договори за продажба на имотите на “София филм”, което според мен е в грубо нарушение на приватизационния договор и Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Лидия Шулева. Моля, госпожо министър, да отговорите на двата актуални въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Андреева, уважаеми господин Чачев, уважаеми господин Милушев! Договорът за продажба на 75% от капитала на “София филм” е сключен на 1 октомври 2001 г. Страни по него са Агенцията за приватизация и “Бългериън технолоджис” ЕООД, вече преобразувано в акционерно дружество със същото име. Цената е 4 млн. 712 хил. лв. Тя е платена изцяло и в брой в деня на подписване на сделката, съгласно начина и срока за плащане, уредени в приватизационния договор. В договора купувачът е поел следните ангажименти:
- за запазване на собствеността на активите на “София филм”;
- за срок от 5 години да не бъдат извършвани сделки с дълготрайни активи на дружеството, освен с предварително писмено съгласие на продавача. При нарушение следва да се начисли неустойка в размер на 50% от стойността на отчуждените дълготрайни активи на дружеството по последния одитиран баланс;
- за срок от 5 години да не бъде намаляван броят на киноекраните, изключения се правят само с разрешение от Агенцията за приватизация или друг управомощен орган за всеки конкретен случай. Дадено кино може да бъде затворено и в случай, че е влязло в сила решение на съдебен или друг орган, касаещо собствеността върху недвижимите имоти, където са киноекраните;
- за срок от 5 години да не бъде намаляван общият брой места в отделните киносалони с повече от 25%. Изключения се правят само с разрешение от Агенцията за приватизация или друг управомощен орган. При констатирани нарушения следва да бъде начислена неустойка в размер от 50% от покупната цена по договора;
- за срок от 10 години да не бъде променяна основната дейност на дружеството или предназначение на киносалоните. При нарушение продавачът има право да развали приватизационния договор.
Съгласно инвестиционния план за период от 5 години в приватизираното дружество да бъдат инвестирани 6 млн. лв. Ако това не стане, неустойката е 30% върху стойността на неизпълнената част от договорените инвестиции за съответния отчетен период.
В продължение на 5 години работещите по трудов договор трябва да бъдат средно по 152 души. Съгласно договора няма да се счита за нарушение, ако заради влязло в сила съдебно решение от активите на “София филм” бъде извадено, което и да е от следните кина: “Витоша”, “Глобус”, “Москва”, “Ново кино Славейков”. Ако това се случи, купувачът може да намали средносписъчната стойност на заетите по трудови договори с броя на заетите в извадения недвижим имот. Ако задължението за поддържане на определената средносписъчна численост на персонала не бъде изпълнено, тогава дължимата неустойка е 100% върху средната работна заплата за страната за всяка договорена незаета бройка за съответния отчетен период.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Агенцията за следприватизационен контрол направи проверка в приватизираното дружество, за да установи изпълнението на задълженията на купувача – Акционерно дружество “Бългериън технолоджис”. На проверяващите обаче не беше дадена изисканата информация и се наложи агенцията да поиска такава от Службата по вписванията при Районен съд – София. От справката става ясно, че в нарушение на приватизационния договор 8 киносалона са придобити от новоучредени български дружества. Това са кината “Сердика”, “Модерен театър”, “Урвич”, “Мир”, “Европа палас”, “Изток”, “Глобус” и “Ново кино Славейков”.
Заради констатираните разпоредителни сделки Агенцията за следприватизационен контрол пристъпи към прилагане на санкциите, предвидени в приватизационния договор. Начислени и предявени по съдебен ред са неустойки на “Бългериън технолоджис” в общ размер на 5 млн. 524 хил. 223 лв. Освен това са начислени и предявени неустойки и за неизпълнение на инвестиционната програма за 2003 г. Те са в размер на 159 627 лв. Други 10 224 лв. са начислени заради неизпълнение на програмата за трудова заетост за миналата година. Начислена е допълнително и неустойка в размер на 2 млн. 356 хил. лв. за неизпълнение на задължения за гарантиране на достъп до национална и европейска кинопродукция.
От началото на м. октомври Агенцията за следприватизационен контрол е изпратила молба до Софийския районен съд за допускане на обезпечение на исковете за неустойки, свързани с неизпълнение на приватизационния договор.
В молбата като обезпечителни мерки са посочени: запор върху банковата сметка на “Бългериън технолоджис” и запор върху пакета от 53 хил. 804 броя акции на “София филм”, собственост на купувача “Бългериън технолоджис”. Молбата е уважена от съда само в частта й за запор на банковата сметка. Агенцията за следприватизационен контрол е представила на Съдебна изпълнителна служба – София, обезпечителна заповед и е поискала запориране на сметката. Съдът е отказал да допусне запор върху акциите на “София филм” като е счел за необходимо да изиска доказателства за плащането на цената на акциите от купувача и за факта на прехвърляне на собствеността върху същите акции. В момента за това се води кореспонденция с Агенция по приватизация.
По исковата молба на Агенцията за следприватизационен контрол за неустойките начислени на “Бългериън технолоджис” е образувано дело № 1351 от 2004 г. по описа на Софийски градски съд. В хода на делото отново ще бъде поискан запор върху акциите на “София филм”.
Поради това, че “София филм” е публично дружество, Агенцията за следприватизационен контрол сезира Комисията за финансов надзор и изпрати наличната документация, за да бъде потърсена отговорност, съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Комисията за финансов надзор е правно регулиращ орган, който следи за законосъобразното и правилно осъществяване на дейността на публичните дружества в страната.
От извършената до момента в комисията документална проверка е установено, че протокола от проведеното на 8 юли 2004 г. общо събрание на акционерите на “София филм”, на което е взето решение за прехвърляне собствеността на киносалоните е представен в Комисията за финансов надзор с 83 дни закъснение. Нарушението на чл. 117, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа е констатирано по предвидения в закона ред – чрез съставяне на акт и установяване на административно нарушение. Тъй като проверката на “София филм” продължава и в момента, Комисията за финансов надзор все още не се е произнесла за наличието или липсата на други нарушения на Закона за публично предлагане на ценни книжа.
След окончателното приключване на проверката ще бъдете своевременно уведомени, а резултатите от нея ще бъдат публично огласени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на реплика, госпожо Андреева. Заповядайте.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаема госпожо Шулева, всъщност във Вашия отговор Вие потвърдихте нашата констатация – извършена е една огромна далавера с имоти в центъра на София. Очевидно е, че оттук нататък почти нищо не може да бъде направено, защото имотите са вече продадени. Затова за мен още по-важен става въпроса защо Агенцията по приватизация е сключила такъв договор, защото в самия договор е заложено всичко онова, което е станало впоследствие като се започне от определената цена, от клаузите, които се съдържат в него.
Впрочем, аз искам да Ви благодаря, че Вие тук оповестихте голяма част клаузите на договора, защото госпожа Бозова, изпълнителния директор на агенцията в Комисията по култура заяви, че този договор е класифицирана информация и не може да ни даде повече подробности за него.
Очаквам от Вас във Вашата дуплика не така индеферентно да ми съобщите за едно или друго нещо, което би трябвало да се случи. Очаквам наистина да проявите решителност и Вие като министър на икономиката да предприемете конкретни действия, за да бъде развалена тази сделка, защото в противен случай в момента в центъра София няма вече нито един киносалон! Нито един киносалон!
Да, може би ще има няколко търговски центъра и някой ще увеличи значително своята банкова сметка, но ако Вие наистина държите на законността в България и държите обществения интерес да се спазва, Вие не можете да останете безразлична към този скандален случай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, ако желаете можете да отговорите сега, а ако искате, можем да обединим двете реплики.
Господин Милушев, заповядайте.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Както от моето изложение по въпроса, така и от Вашите отговори личи, че въпросът не е бил актуален дори към момента на неговото задаване. Аз това го знаех, но аз видях един друг проблем и затова го зададох. И този проблем ще стои пред приватизираните вече български циркове и при предстоящата приватизация на “Бояна филм”.
Проблемът, който виждам е следният, че купувачът е скрил своите бъдещи намерения от Агенцията по приватизация. От друга страна Агенцията по приватизация не е забелязала скритите намерения на купувача. Това според мен е голям проблем.
Вторият проблем е, че едно лице – собственикът на тези киносалони по свое собствено осмотрение решава, че българският народ няма нужда от киносалони – ето това е голям проблем и заявява по Дарик радио, че може в крайна сметка да пусне някое и друго филмче.
От древни времена е известно, че културните средища са стимул за цивилизационен социално-културен процес, но също от древните времена е известно, че разрушаването на културните средища е вандалски процес.
Аз направих много дълбок анализ на този проблем и съм дълбоко убеден, че правителството няма никаква вина за случилото се, не само защото не е било известено от Агенцията по приватизация, а и защото Министерството на културата още през 2001 г. е изразило категорично отрицателно становище по тази приватизация. Съзнавайки това аз съм убеден, че трябва да вземем много сериозни мерки, защото съм също така дълбоко убеден в огромното влияние на културата при формиране на облика на социалната комуникация и най-важното – при определяне на характеристиките на общественото развитие. В никакъв случай не бих искал тези характеристики на етапа на нашето обществено развитие, в който ние сме управляващо мнозинство, да имат отрицателни стойности, затова аз ще се възползвам от своето право на законодателна инициатива и веднага след Нова година ще предприема мерки, за да могат да се предотвратят такива явления. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, заповядайте, имате право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Андреева, уважаеми господин Милушев!
Всички законни мерки са предприети вече. Както знаете, образувани са съдебни дела, направени са искания в съда за налагане на необходимото обезпечение. Също така чухте, че съдът е отказал да наложи запор върху акциите на дружеството, с което се поставя под съмнение реалната възможност този приватизационен договор да бъде развален, но, така или иначе, Агенцията за следприватизационен контрол предприема всички предписани от закона мерки, за да упражни правото си на контрол по тази приватизационна сделка.
Бих искала също така да отбележа, че презумцията, че всички купувачи са недобросъвестни не би могла да бъде водеща във всяка една приватизационна сделка. Срещу тяхната недобросъвестност са всички предприети в приватизационния договор неустойки и клаузи. Аз ви прочетох съвсем добросъвестно всичко това, което е написано в приватизационния договор и което се явяваше гаранция срещу тези недобросъвестни купувачи.
Разбира се, изобретателността на един недобросъвестен участник в една приватизационна сделка е безкрайна и тя трудно би могла да бъде прогнозируема в нейния цял обхват, така че ако погледнем целия приватизационен процес ще видим, че успеха или неуспеха на всяка една приватизационна сделка представлява опит, от който следващите трябва да се поучат. И точно в тази връзка бих искала да кажа, че по отношение на опасенията, които господин Милушев изказа за предстоящата сделка с “Бояна филм” ние сме предприели вече такива мерки, които да гарантират това, че не може да стане прехвърляне на недвижими имоти. Това вече, позовавайки се на този неблагоприятен опит, е взето в предвид от Агенцията за приватизация. Така че по отношение на бъдещи такива сделки аз абсолютно съм убедена, че такива неща не биха се случили поради предприемане на едни допълнителни, разбира се, утежняващи процедурата мерки, но гарантиращи максимално срещу недобросъвестни купувачи.
Пак повтарям, че в нито една сделка, в нито една процедура ние не бихме могли да предвидим целия широк обхват на измами, които биха могли да се случат. Но, така или иначе, ние сме предприели достатъчно мерки, които да гарантират оттук нататък този процес и ще продължим да предприемаме всички предписани от закона мерки за оказване на контрол и възмездие по отношение на този недобросъвестен купувач, който е нарушил категорично този приватизационен договор.
Всичко това, което е предвидено по договор, уважаема госпожо Андреева, ще бъде предприето.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще си позволя едно изречение, госпожо министър. Вие казахте – измама. Да, измама – след като е измамил, има чл. 209 от Наказателния кодекс. Трябва прокуратурата да се намеси и този, който е измамил гражданите и държавата ни, има наказателна отговорност и тя е много тежка – предвижда се затвор. Извинявайте за коментара, но действително София остана без салони за прожекция на филми.
Продължаваме със следващото питане. То е направено от народния представител Румен Овчаров относно приватизацията на акционерни дружества от системата на “Булгартабак холдинг”АД.
Господин Овчаров, моля да развиете Вашето питане.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник министър-председател, колеги! Може би на някой вече му омръзна да говорим за тютюн и цигари в този парламент, но ми се струва, че това съвсем не е случайно. Управляващото мнозинство и лично министър Шулева съвсем целенасочено и последователно се опитват да неглижират и да омаловажат този дебат.
На 5 ноември госпожа Шулева в отговора, който трябваше да даде пред народните представители, ни разказваше за Жан Виденов, за неговите битки с чорбаджиите, за танцовете и валсовете, които Обединените демократични сили водят със столетницата, за заблудените млади хора, които, подведени от някой друг, питали за “Булгартабак” и всякакви други такива весели неща, но не ни каза защо правителството не изпълнява собствената си стратегия, защо не преструктурира дружествата, защо въвежда акцизен режим, такъв какъвто въведе Русия тогава, когато унищожаваше пазара на български цигари, защо българското правителство сега прави същото. В днешния си отговор госпожа Шулева я подкара по същия сценарий. Започна да коментира неща, които никой тук – от Българската социалистическа партия и левицата не е казвал. Но заедно с това тя според мен направи една изключително груба грешка. Тя реши, че народните представители, точно така както и тя самата, не са чели собствения й доклад, внесен от самата нея. Направи груби фактологически грешки, които аз сега ще се опитам да поставя пред вас и също така ще помоля и тя да коментира.
Госпожа Шулева се опита тук да ни убеди, че управляващото мнозинство и лично тя работят сериозно и задълбочено, за да предотвратят фалита на българската тютюнева индустрия. И също така на цигарените фабрики в България. По доклада, който тя самата внесе, става очевидно, че под грижите на сега управляващото мнозинство цигарените фабрики в България от 9 ще станат 2, че загубите на тютюневите предприятия в България за годините 2003-2004 г. от 1 млн. са станали 11млн. през 2003 г. и точно толкова ще бъдат и през 2004 г. Това е начинът, по който се оздравяват и преструктурират дружествата по модела на Националното движение Симеон Втори и очевидно лично на госпожа Шулева. Госпожа Шулева си позволи тук да каже, че Старозагорската фабрика била една добра фабрика, затова тя била включена в единия от пуловете.
Искам да прочета какво пише на стр. 24 в собствения й доклад: “Имуществото на тези дружества – това са дружествата Хасково, Видин и Стара Загора – не е достатъчно за покриване на паричните им задължения и те са в състояние на свръхзадлъжнялост по чл. 742, ал. 1 на Търговския закон. Поради това са налице основания за предприемане на неотложни мерки за тяхното оздравяване, преобразуване или прекратяване.”
Госпожа Шулева ни обявява тук, че това е едно добро дружество, което трябва да бъде вкарано в пул с друго, още по-добро дружество и да бъде приватизирано.
Интересен коментар направи също така госпожа Шулева и за производителността на някои от фабриките в България. Аз не разбрах защо тя, коментирайки това, не отговори защо през 2003 и през 2004 г. с 20% намалява производителността на най-добрата фабрика в България – тази в София под грижите отново на госпожа Шулева.
Изключително странен пък беше коментарът за процедурата, по която се извършва приватизацията. Не се крийте зад Търговския закон, уважаема госпожо Шулева. За приватизацията на “Булгартабак” и дружествата от холдинга има приета специална стратегия и по тази стратегия единствените механизми, чрез които тя може да се извърши, са: конкурс, търг, конкурс с търг, публично предлагане. Няма друг механизъм, никакви преговори нито с потенциални, нито с непотенциални купувачи, а пък още по-малко конфиденциални преговори.
Затова, уважаема госпожо Шулева, аз Ви моля в отговора на моя въпрос Вие да кажете: каква процедура изпълнява в момента Министерският съвет и Надзорният съвет на “Булгартабак холдинг”, докъде е стигнала тази процедура в приватизацията и кога ние най-после ще разберем каква е офертата, която е подадена от единствения кандидат за единия от пуловете?
Месец и половина ми се струва, че е повече от достатъчно време да се отвори и да се прочете една оферта, и да бъде информирано българското общество за това. Иначе очевидно ще възникнат съмнения, че става дума за задкулисни разговори, става дума за пазарлъци, че Вие, госпожо Шулева, влизате в сценария на Николай Василев – приватизация на всяка цена въпреки законите, въпреки наредбите, въпреки националните интереси на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Лидия Шулева.
Моля, госпожо Шулева, да отговорите на питането на народния представител Румен Овчаров. По правилника, както знаете, разполагате с 10 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Овчаров! Почти два часа минаха в дебати по въпросите на “Булгартабак” и аз, разбира се, съм подготвила 7-8 стр. отговор на господин Овчаров, но не бих искала да отегчавам народните представители, четейки вече известни и казани неща. Бих искала да се съсредоточа върху последните въпроси, които зададе господин Овчаров, и да прочета от стр. 21 от доклада, който той смята, че аз не съм чела, един абзац:
“Машините за производство на тютюневи изделия в дружеството “Слънце – Стара Загора БТ” са високопроизводителни и са от поколението на машините в “Благоевград БТ” и “София БТ”. Разполагат с електронен контрол на качествени параметри и позволяват производство на висококачествени цигари. Фабриката може да произвежда голямо разнообразие цигари и видове опаковки. Това е една от причините “Слънце – Стара Загора БТ” да бъде предпочетена при определяне на пакетите за продажба.” Действително финансовото състояние на “Слънце – Стара Загора БТ” не се различава от финансовото състояние на останалите дружества, които прекратиха производството на цигари. Това е единствената разлика, която съществува между това дружество и всички останали и ние поради тази причина решихме да дадем шанс за проява на интерес към това дружество като производител на цигари. Разбира се, бъдещето ще покаже доколко това нещо е възможно.
По отношение на втория въпрос, който господин Овчаров зададе, свързан с процедурата. Процедурата, уважаеми господин Овчаров, е в съответствие с приетата стратегия, която дава рамката на приватизацията на дружествата от “Булгартабак холдинг”. Няма никакъв друг закон, по който тази процедура да бъде извършвана, освен по Търговския закон. И тази процедура се извършва при пълно спазване на Търговския закон, където решенията, отнасящи се за продажба на активи на едно търговско дружество, се вземат от органите за управление на това търговско дружество.
Интерпретацията по отношение на преговори, която нееднократно беше направена в парламента, държа да уточня, че става въпрос за преговори с подал оферта кандидат, а не за преговори въобще. Когато се подписва един договор в процедура, винаги се водят преговори по отношение на договора, по отношение на параметрите на офертата. Така че такива преговори са напълно в съответствие, даже и със Закона за приватизация, и за това става дума.
Когато комисията, която е упълномощена, да води подобни преговори, в кавички, както се изразявам, с кандидата, който е подал оферта, приключи своята работа, а тя ще приключи в срок, в който е необходимо това да стане, и няма такива законно и нормативно определени срокове всички резултати и факти по тези постигнати преговори и оферти ще бъдат публично огласени. Така че аз нямам какво повече да добавя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Овчаров, ако желаете можете да се възползвате от правото си за два уточняващи въпроса.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо Шулева, възниква логичният въпрос защо тогава, след като са толкова добри машините в това предприятие в Стара Загора, то е в толкова тежко финансово състояние? Ако искате мога да Ви прочета какви са му финансовите параметри. Но аз не съм против това предприятието в Стара Загора да работи. Въпросът е за двойния аршин, по който Вие едни предприятия определяте за добри, а други определяте за лоши. На едни финансовите показатели са приемливи, за други не са приемливи.
Що се отнася до процедурата. Уважаема госпожо Шулева, има една Наредба за търговете и конкурсите, приета с Постановление на Министерския съвет от 25 септември 2003 г. В тази Наредба за търговете и конкурсите на стр. 7 чл. 30 казва така: “Най-късно на следващия работен ден след изтичане на срока за подаване на окончателните оферти на заседание на Конкурсната комисия председателят й съобщава общия брой на подадените оферти, отваря пликовете по реда на постъпването им”. На следващия ден! Този ден кой ден беше? Краят на м. октомври.
След това, в чл. 32, в чл. 33, в чл. 34 – никъде, госпожо Шулева, не се предвиждат никакви преговори с никакви потенциални или непотенциални купувачи.
Тъй като имам право на един уточняващ въпрос искам да Ви попитам: по какви принципи и поради какви причини се наложи под Ваше давление, под Ваш натиск, да се извърши преоценка на активите и на материалните запаси на част от дружествата в грубо нарушение на националните интереси на България и създаващо предпоставки за облагодетелстване на новите собственици на дружествата? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, моля да отговорите на допълнителните въпроси на народния представител Румен Овчаров.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Овчаров! За пореден път ще повторя, че единствената разлика за т.нар. от Вас двоен аршин е, че това предприятие има по-добро технологично оборудване от останалите. В същата степен то е задлъжняло и е пред фалит. Това, което казах, е, че поради тази модерна технологична линия, която притежава, то е имало малко повече шансове от всички останали, които не притежават подобно технологично оборудване, да бъде предложено за продажба. Така че мисля, че по този въпрос достатъчно много неща се казаха.
А Вие сте абсолютно прав, че състоянието на “Слънце” – Стара Загора, е състояние пред необявен фалит – 19 милиона, по памет цитирам, са задълженията на това дружество. И най-големите задължения са възникнали вследствие на едно негово дъщерно участие в Русия, което е нанесло непоправими загуби и щети върху това предприятие.
По отношение на цитираната от Вас, уважаеми господин Овчаров, наредба. Тази наредба се отнася за приватизация по Закона за приватизация. В момента процедурата за приватизацията на дъщерните участия на активите на “Булгартабак” се извършва по Търговския закон. Едно търговско дружество може да продава активите си с решение на органите на Управителния му съвет или Надзорен, в зависимост от това каква система на управление има. Така че изцяло в съответствие с разпоредбите на Търговския закон и всички съотнасящи се към този Търговски закон наредби или правила тази процедура е извършена. И в обявата, която беше публикувана, много ясно и точно са указани всички условия и всички действия, които Надзорният и Управителният съвет ще извършват по отношение на тази процедура.
По отношение на обезценката, уважаеми господин Овчаров, бих искала да обърна внимание, тъй като тези дружества са публични и одитираните счетоводни отчети се намират на разположение на всички заинтересовани лица в Комисията за финансов надзор и на Фондовата борса. Ако обърнете внимание, уважаеми господин Овчаров, на всички одитирани доклади ще видите резервите, които имат одиторите, които нееднократно са правили забележки по отношение на това, че не са спазени изискванията на Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти. Многократно одиторите заверяват с бележки тези счетоводни отчети.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Махнете тези одитори, които правят такива одити.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Одиторите не са виновни, господин народен представител. Виновни са органите, които не спазват указанията на одиторите, да осчетоводят всичко това, което е записано като резерви. Така че никакво нарушение на националния интерес не е извършено, а са изпълнени указанията на одитори с международна квалификация по международните счетоводни стандарти. Ако ние не желаем да изпълняваме международните счетоводни стандарти и считаме, че можем да осчетоводяваме това, което ни харесва, и да не осчетоводяваме това, което не ни харесва, аз не мисля, че ние бихме могли да имаме една нормална пазарна икономика. Така че всички тези действия, за които говорите, че са под мое давление, са извършени с изричното настояване на одиторите. И това нещо лесно може да се провери, тъй като констатациите са правени нееднократно във всички одитирани счетоводни отчети.
Искам, разбира се, да обърна внимание, че една такава информация, която е предназначена за публично дружество, трябва да бъде максимално точна и ясна и да отразява състоянието на активите. Одиторите бяха категорично против едно състояние на активите да бъде отразявано в бележки под черта, а не в нормалния счетоводен отчет, което дава по-голяма яснота на всички акционери в това дружество.
Така че на Вашия въпрос отговарям ясно и категорично: всички действия, които са предприети по осчетоводяване на определени активи или обезценки, или начисления и т.н., са извършени в пълно съответствие с изискванията на Закона за счетоводство и с международните счетоводни стандарти, на които тези дружества се подчиняват. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Овчаров, имате право да изразите отношение към отговорите на министър Шулева. Заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо заместник министър-председател, очевидно, че както в счетоводството и отчитането на финансовите резултати имате двойни стандарти, така имате и двойни стандарти за наредбите. Едните са за обикновените българи, другите са за представителите на Министерския съвет, които когато искат изпълняват, когато искат не изпълняват собствените си наредби.
Що се отнася до обезценките, това което сте направили, госпожо Шулева, под Ваше давление, тъй като тук имам едно писмо, в което пише: “Да не оставим госпожа Шулева разочарована в тези ангажименти, които поехме на съвещанието, което проведохме заедно с нея”, е в грубо нарушение на международните счетоводни стандарти. Защото отчетът на софийската фабрика е заверен по тези стандарти в края на 2003 г. Въпреки това под натиска, Вашият лично и на одитора, през месеците септември и октомври се провежда обезценка. Като тази обезценка, госпожо Шулева, се прави за сметка на резервите на дружеството. Става дума за 8 милиона. Знаете много добре, че използване на резервите може да стане само с изрично решение на общото събрание на акционерите. Такова решение няма. Нещо повече, от 30 юни се прави допълнителна преоценка с още 4 милиона. И не ми казвайте, че това са залежали тютюни, защото много добре знаете, че залежалите тютюни стоят в благоевградската фабрика. И там те се обезценяват всяка година с по 8 милиона и тази година са обезценени толкова. Софийската фабрика обезценява тютюните си само под натиска на одиторите и тези 8+4, 12 милиона загуби сега са на практика печалби за следващата година. Защото тези тютюни следващата година ще влязат в производството с двойно по-ниска цена, но те ще бъдат вече използвани от новия собственик, госпожо Шулева.
Искам да Ви кажа да не се отнасяте толкова лековато към въпросите, които Ви задаваме и към ангажиментите, които имате като заместник министър-председател и министър на икономиката.

Предлагам Ви да погледнете този документ, който се казва Наказателен кодекс на Република България, да обърнете внимание на чл. 219, чл. 223, чл. 282 и чл. 283а, които касаят специално проблемите и престъпленията по време на приватизацията. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
Внасям подписка от името на 49 народни представители за провеждане на разисквания следващия петък по времето на парламентарния контрол по приватизацията на “Булгартабак”, за да разберем най-после кой, как, по какъв начин и на каква цена приватизира това дружество. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Внася се искане за насрочване на разисквания по отправеното питане към госпожа Шулева относно приватизация на акционерни дружества от системата на “Булгартабак” АД. Искането за насрочване на разисквания е подписано от 49 народни представители и в този смисъл изискването на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е спазена. Насрочвам разискванията за следващия петък, 17 декември от 11,00 ч.
Имаме още 15 минути парламентарен контрол, така че госпожа Шулева може да отговори и на следващия актуален въпрос, отправен от народния представител Мирослав Севлиевски, относно приватизацията на “Слънчев бряг” АД.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НВ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Шулева, уважаеми колеги! На 27 октомври съм Ви задал актуален въпрос, който може би към днешна дата не е чак толкова актуален за Вас, но той продължава да бъде актуален за всички миноритарни акционери в търговското дружество “Слънчев бряг”. Те са поне 3800 човека.
През м. октомври от средствата за масова информация разбрахме, че Агенцията по приватизация ще проведе конкурс за оценител на “Слънчев бряг” на остатъчните 75% държавно участие. Оттогава се случиха много неща, Вие бяхте в Слънчев бряг, говорихте с едни хора, с други хора. Но от 31 август има едно тайно Решение № 2878 на Агенцията по приватизация, което поставя доста странни условия и изисквания към потенциалните купувачи на тези 75%, но за това Вие вероятно ще разкажете допълнително. Аз искам да Ви задам следните въпроси.
Има ли цялостна стратегия за приватизация на остатъчния държавен дял от капитала на “Слънчев бряг” АД, какво предвижда тя и какви действия е предприело Министерството на икономиката съвместно с Агенцията по приватизация към настоящия момент?
Вторият ми въпрос към Вас е съществува ли това Решение № 2878 от 31 август т.г. на Агенцията по приватизация и в какъв смисъл е то?
Третият въпрос е как ще бъде гарантирана прозрачност и яснота при извършване на приватизационната процедура?
И четвъртият ми въпрос е предприети ли са действия за приватизация на обособени части от инфраструктурата на курортния комплекс и кои са тези части? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за отговор на отправения актуален въпрос, министър Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Севлиевски! Сравнително скоро на заседанието на Комисията по икономическа политика имах възможност да отговоря на по-голяма част от въпросите, които Вие поставяте. В дискусията за приватизация на остатъчния дял от капитала на “Слънчев бряг” АД бяха изложени идеи, които несъмнено ще помогнат за успешното приключване на раздържавяването на комплекса.
Какво е развитието към момента? До м. септември 2003 г. от Агенцията по приватизация и “Слънчев бряг” АД са направени редица продажби на активи и в момента дружеството е собственик основно на инфраструктурата на комплекса – териториална, водоснабдителна и електропреносна. Негова собственост са и някои по-незначителни обслужващи сградни активи.
В писмо до Агенцията по приватизация от 20 юли 2004 г. Управителният съвет на Съюза на собствениците на Слънчев бряг е отправил предложение за раздържавяване на инфраструктурата на комплекса. В писмото се посочват проблемите, които съществуват при стопанисването, и се предлага да бъде придобито право на собственост върху териториалната структура на Слънчев бряг като дълготраен материален актив.
Ето какво пише Съюзът на собствениците: “Управлението на туристическите обекти, от една страна, и на свързващата ги и обслужваща териториална инфраструктура – от друга страна, от различни търговски и правни субекти създава напрежение, противоречие и спорове и осуетява формирането на единна дългосрочна стратегия за управление на туристическия комплекс като урбанизирана курортна територия.” И още: “Прехвърлянето на инфраструктурата в собственост на частните хотелиери и ресторантьори би създало естествени и логични предпоставки за оптималното й поддържане и развитие.”
Уважаеми господин Севлиевски, сигурна съм, че като народен представител от Бургаския избирателен район Вие отлично познавате проблемите на Слънчев бряг. Сигурна съм и ще се съгласите, че за да се спре практиката всеки да дърпа чергата към себе си и да се постигне общо убранистично и хармонично развитие на целия туристически комплекс, трябва да се привлече стратегически инвеститор. Това е основният мотив, с който на 31 август 2004 г. Агенцията по приватизация приема Решение № 2878. Това решение не е тайно, то не е обнародвано и не е окончателно. То е база, на основата на която вече са проведени няколко срещи със Съюза на собствениците. На тези срещи се търси и обсъжда вариант, който да гарантира най-добро управление на инфраструктурата.

Какво предлага Агенцията за приватизация в решениeто си?
Продажбата на 75% от капитала на Слънчев бряг да бъде извършена чрез публично оповестен конкурс, с приватизационна процедура, която дава възможност за качествен подбор и пресяване на кандидатите чрез поставяне на предварителни квалификационни изисквания. До участие в конкурса ще бъдат допуснати единствено два типа стратегически инвеститори.
Първо, стратегически инвеститори в сферата на туризма. Става въпрос за лица, които осъществяват туроператорска дейност, хотелиерство и ресторантьорство или допълнителни туристически услуги по смисъла на Закона за туризма. Това дава възможност на собствениците на хотели, ресторанти и други туристически обекти в Слънчев бряг да се обединят, за да участват в приватизацията на дружеството.
Обединението, в което влиза и община Несебър, вече е факт.
Второ, стратегически инвеститори–доставчици на обществени услуги. Това са лица, които осъществяват дейности по разпределение на електрическа енергия и природен газ и експлоатация на разпределителни мрежи или експлоатация на съоръжения и системи за водоснабдяване и отвеждане на отпадни води.
Искам да ви информирам, че при преговорите, проведени от Агенцията за приватизация с “ИВИЕН”-Австрия, за приватизация на 67% от електроразпределението в Стара Загора и Пловдив е постигната договореност “ИВИЕН”-Австрия да изкупи електроразпределителната мрежа на Слънчев бряг по оценка на независим оценител.
В предквалификационните изисквания към кандидатите, Агенцията за приватизация е определила минимален праг на приходите за осъществяване на дейности в размер на не по-малко от 50 млн. средногодишно за последните три финансови години. Този праг е съизмерим с приходите от съответните дейности на “Слънчев бряг” АД. Конкурсната процедура ще се провежда на два етапа по много ясни и конкретни правила и в пълно съответствие с цитираната в днешния парламентарен контрол Наредба за търговете и конкурсите и по Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Гарантирани са условия за прозрачна, бърза, икономически ефективна приватизация при пълна равнопоставеност на инвеститорите.
Подготвят се правният анализ, приватизационната оценка и Информационен меморандум на Слънчев бряг. Към момента не са предприети действия за продажба на обособени части от инфраструктурата на курорта.
Накрая, интересът на собствениците на хотели и ресторанти и на акционерите, които притежават 25% от Слънчев бряг и на туристите е един: курортният комплекс да се развива динамично, а инфраструктурата му да отговаря на съвременните изисквания.
Намирането на подходящ стратегически инвеститор е възможен път този интерес да бъде максимално защитен. Дискусията как да бъде намерен такъв инвеститор все още е отворена. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Шулева.
Имате право на реплика, господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НВ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Шулева, не зная дали трябва да Ви репликирам, искам само да Ви кажа, че това, което разкрихте по фамозното Решение № 28-78 сега, то течеше като слух в целия Бургаски регион през целия м. септември. Това решение, както Вие го прочетохте, който е запознат подробно с неговия текст, в общи линии определя най-много двама възможни български кандидати да участват в закупуването на тези 75%.
Слава Богу, по мое предложение, община Несебър започна разговори със Съюза на собствениците и те вероятно ще направят дружество, с което да участват в приватизацията.
Но не това е въпросът, а въпросът е да има ясна публична процедура, по която всички, които имат куража да участват в такава приватизационна сделка, имат необходимите средства и квалификация, да могат да го направят. Не е въпросът да променяме постоянно, съобразно един или друг потенциален купувач, приватизационните процедури, защото от такава промяна на приватизационните процедури в Слънчев бряг има доста натрупани проблеми от 1994 г. досега, а ако Слънчев бряг има проблеми, то има сериозни проблеми и целият български туризъм.
По отношение на това, че не са продадени към този момент никакви обособени части от инфраструктурата на дружеството, съвсем наскоро прочетох в средствата за масова информация бившият Ви парламентарен секретар и настоящ директор на Агенцията за приватизация да казва, че е продадена електроразпределителната инфраструктура на Слънчев бряг за 25 млн. лв. Това вярно ли е или не е вярно? Какъв приватизационен договор е подписан за приватизацията на ЕР–Стара Загора, и каква е частта, касаеща Слънчев бряг и неговото електроразпределително дружество, защото също има лиценз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, госпожо Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Севлиевски! Както и Вие правилно казахте, приватизацията на Слънчев бряг е сериозен въпрос, който не касае само комплекса, а целия български туризъм. И затова, когато Агенцията за приватизация взе това решение ние го разглеждахме по-скоро като едно предложение, върху което да може да се направи дебат–обсъждане с всички заинтересовани страни. Както вече имах възможност да кажа по време на изслушването в Икономическата комисия, проблемът с приватизацията на инфраструктурата е изключително сериозен и преди да заковем окончателното решение на Агенцията за приватизация, което да бъде публикувано в “Държавен вестник”, ние бихме искали да направим обществена дискусия по това какви параметри, какви критерии да бъдат определени за избиране на стратегическия инвеститор. Точно това ние и правихме, защото, проведохме многократно срещи със Съюза на собствениците, които са най-заинтересованите от решаване на въпроса с инфраструктурата лица, а също така и в Икономическата комисия този въпрос беше широко обсъждан, за да могат да бъдат намерени най-точните критерии по отношение на стратегическите купувачи. Това решение не е обнародвано, защото е тайна, а не е обнародвано, защото все още искаме да преценим напълно дали тези критерии, които са предложени са добри и дали те се приемат от евентуалните потенциални купувачи, както и от специалистите в този сектор, каквито са, разбира се, и депутатите от Икономическата комисия. Така че, по този въпрос, това е моят отговор.
По отношение на това, което попитахте за електроразпределителните дружества, към момента не е подписван никакъв договор и не е извършвана никаква приватизационна сделка по отношение на електроразпределението.
Действително в Договора за продажба на ЕР-Стара Загора, има договорка с потенциалния купувач той да изкупи електроразпределителната мрежа на Слънчев бряг по оценка на независим оценител. Това нещо се налага в съответствие със Закона за енергетика, който предвижда окрупняване на мощностите, а също така предвижда изкупуване на всички електроразпределителни мрежи, които са извън структурата на сегашните електроразпределителни дружества.
Знаете, че там е приета една наредба, съобразно която подобни мощности се изкупуват за срок от осем години. Така или иначе, в момента се води съдебен спор, а и законът ще наложи да не може да съществува едно такова самостоятелно електроразпределение, каквото е на Слънчев бряг. Така че, Слънчев бряг, вместо да получава парите си за осем години, има възможност да ги получи веднага от купувача на електроразпределителните дружества.
Приватизационният договор е одобрен от Министерския съвет, така че аз се надявам той да бъде спазен, но към момента такава сделка не е извършена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
С това парламентарният контрол за днес приключи. Часът е точно 14,00. Моля, камерите на Българската национална телевизия да бъдат изключени.
За процедурно предложение има думата народния представител Валери Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): От името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори искам 10 мин. почивка, госпожо председател. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам 10 мин. почивка, за да се съберат народните представители от всички парламентарни групи. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ (звъни): Заседанието продължава.
Разбирам от протокола, че дебатите по чл. 7 са приключили и е останало единствено да се гласува.
Моля, гласувайте чл. 7.
Гласували 126 народни представители: за 102, против 11, въздържали се 13.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“Чл. 8. Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2005 г.:
1. минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, съгласно Приложение № 1;
2. минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица – 220 лв.;
3. минимален месечен размер на осигурителния доход за регистираните земеделски производители и тютюнопроизводители – 110 лв.;
4. минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, които упражняват само земеделска дейност – 55 лв.;
5. максимален месечен размер на осигурителния доход – 1300 лв.”
Има предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров:
В чл. 8 т. 5 да отпадне.
В чл. 8 да се създаде нова т. 6 със следния текст:
“6. минималната пенсия за изслужено време и старост да бъде не по-малка от 105 лв. месечно.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Димитров, заповядайте да защитите своето предложение.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Досега два пъти при обсъждането на консолидирания бюджет за общественото осигуряване и при обсъждането на бюджетите на отделните фондове ние аргументирахме нашите три предложения. Обръщам внимание, три предложения – за минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст; за размера на обезщетенията за безработица и за размера на обезщетенията за отглеждане на малко дете. Вие отхвърлихте с гласуване тези предложения при гласуването на консолидирания бюджет и бюджетите на отделните фондове.
Фактически сега с обсъждането и гласуването на чл. 8, чл. 9 и чл. 10 е последната възможност да се опитаме да намерим решение на обезщетенията на едни от най-нискодоходните групи – става дума за безработни, за отглеждане на малко дете, както и за фиксиране на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст на прага на бедността.
Така че ви приканвам да подкрепите нашите предложения, които са по чл. 8, чл. 9 и чл. 10. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Други изказвания има ли?
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да направя предложение в Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 да отпадне т. 3 от забележката. Тази т. 3 от забележката към определяне на минималните осигурителни прагове по икономически дейности и квалификационни групи всъщност означава следното. Ако в едно предприятие има хора, които работят по различни професии, което е съвсем естествено, но има няколко дейности, които са различни икономически дейности, с т. 3 ние всъщност приравняваме всички икономически дейности на предприятието към преобладаващата. Може да се получи така, че хора, които работят в една и съща икономическа дейност, имат една и съща работна заплата или осигурителен доход, да се осигуряват на различен осигурителен праг. Защото, съгласно забележката, преобладаващият брой от заетите лица в една икономическа дейност определя и общата икономическа дейност, по която се осигуряват лицата.
Смятаме, че този начин на прехвърляне на осигурителната тежест е крайно несправедлив. Казвам, че може да има попадащи такива и в по-нисък праг, а може да има попадащи и в по-висок праг. Хората, така или иначе, със закон се задължават да бъдат осигурявани на минимални осигурителни доходи, които обаче не са доходи. Защото доходът или заплатата може да бъде по-ниска, отколкото е този праг. И заедно с това ги задължаваме, дори и когато не са в тази икономическа дейност, те да се осигуряват на някакъв измислен праг, само защото преобладаващата част от хората са в основната икономическа дейност.
Ако трябва да има еднакъв подход към всички, който не е достатъчно съобразен с Конституцията според мен, тоест да се внасят вноски на реален доход, а не на някакъв измислен доход, то този осигурителен праг трябва да важи за всички граждани в България. Защото сега важи за едната част, обаче за другата част не важи. Има много фирми в България, които изпълняват различни дейности – и от търговия, и от производство, и от някакви други услуги, и в зависимост от преобладаващата икономическа дейност се определят праговете на всички. А този, който извършва примерно само хотелиерство, праговете в неговата икономическа дейност се определят за този бранш.
Аз не знам дали някой изобщо слуша и си прави сметка за какво става дума, но смятам, че това е изключително важно. Защото това поставя в неравнопоставено положение гражданите в България – при еднакви всички други показатели те се осигуряват на различни осигурителни доходи и съответно тяхната тежест, личната тежест, тежестта за работодателите не може да бъде съизмерима.
Затова предлагам тази т. 3 да отпадне.
Мисля, че не трябва да издевателстваме прекалено дълго и прекалено много, защото ако някой реши да внесе тези минимални осигурителни прагове в Конституционния съд, аз съм убедена, че те там ще бъдат отменени. Господин Цеков много уверено клати глава, но вие сте уверени четири години и това си личи по поведението. Защото, ако това е вярно, трябваше да се плащат данъците на някакъв минимално определен доход, а не на реалния доход. Крайно време е да разберете, че всъщност хората са задължени, принуждаваме ги със закон да плащат осигурителни вноски не върху реалните размери на работните си заплати, на реалните доходи, ако те не са от работна заплата, а от някаква дейност, която извършват извън трудово и служебно правоотношение, а върху някакъв измислен осигурителен праг, измислен от парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Има ли други изказвания по чл. 8? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров в чл. 8 т. 5 да отпадне и да се създаде т. 6, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на двамата народни представители.
Гласували 140 народни представители: за 46, против 79, въздържали се 15.
Предложението не се приема.


Моля да гласуваме предложението на госпожа Тоткова -забележка 3, Приложение № 1 на т. 1 от чл. 8.
Гласували 155 народни представители: за 50, против 82, въздържали се 23.
Не се приема.
Преминаваме към гласуването на текста, подкрепен от комисията – текста на вносителя по чл. 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 99, против 24, въздържали се 4.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "Чл. 9. Определя се за 2005 г.: минимален размер на обезщетението за безработица – 80 лв., и максимален размер – 140 лв."
По чл. 9 има предложение на Емилия Масларова и Димитър Димитров:
В чл. 9 числата "80" и "140" да се заменят съответно със "100" и "170".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Мирослав Севлиевски:
В чл. 9 числото "80" се заменя с "90" и числото "140" се заменя със "150".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Росица Тоткова
В чл. 9 числата "80" и "140" да се заменят със "100" и "170".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Ще процедираме така: по първото и третото предложение, тъй като става въпрос за еднакви числа – "100" и "170", предлагам дебатът и гласуването да бъдат общи, заради това съвпадение.
Народните представители госпожа Емилия Масларова и господин Димитър Димитров, както и госпожа Росица Тоткова ще защитят ли своите предложения?
Заповядайте, господин Севлиевски
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Смятам, че е редно да направим така, че минималните и максималните размери на обезщетенията за безработица да не остават на нивата, които са през тази година, през следващата година. Всички знаем, че всички доходи и разходите в България растат и затова трябва да направим една малка стъпка, която ще бъде от полза на всички онези, които са безработни – просто "80" да го увеличим с 10,00 лв. и да стане "90", а "140" – "150", колкото е размерът на минималната работна заплата.
Моля да не подкрепите вносителя, да не подкрепите комисията, да подкрепите моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли желаещи за други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Росица Тоткова, тъй като, както споменах преди малко, те съвпадат. Тези предложения не са подкрепи от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 57, против 66, въздържали се 20.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мирослав Севлиевски, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 38, против 59, въздържали се 27.
Не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 9, който е подкрепен от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 86, против 52, въздържали се 13.
Член 9 се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По чл. 10 има предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров:
В чл. 10 числото "120" да се замени със "150".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Мирослав Севлиевски:
В чл. 10 числото "120" да се замени със "130".
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на Росица Тоткова в чл. 10 числото "120" да се замени с числото "150".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 10:
"Чл. 10. Определя се за 2005 г. размер на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване – 130 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Госпожо Масларова, господин Димитров и госпожо Тоткова, да разбирам ли, че защитата по чл. 7 е валидна и за чл. 9 или искате да се изкажете?
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
С риск съвсем да дотегна на залата, пак ще кажа защо и за колко майки става въпрос, ще кажа, че тази индулгенция, която давате – по 10 лв., е по 30 стотинки на ден; и ще кажа, че това, на фона на всички други пари, които се раздават по видими и невидими пътища от НДСВ, е просто… Обидно е да се манипулира така с отпуска за гледане на малко дете.
Всички сме много притеснени за младите хора в България, всички коментираме проблемите на младите семейства. Сега слушам, онзи ден чух министъра на финансите, че е щедър към децата, ще дава закуски. Предполагам, че след някой и друг ден, след Нова година и преди изборите ще раздадете и много други неща. Но тук става въпрос за онези, които са се осмелили в този период и има малко покачване на раждаемостта, да гледат в тези трудни условия, с тези ниски доходи, при тези европейски цени бъдещето на България, да гледат децата. А децата трябва да бъдат преди всичко здрави и нахранени, децата трябва да бъдат образовани, децата имат нужда от много неща. На децата не им трябват минимални норми! А им трябват рационални норми, за да расте качествено поколение.
И тук става въпрос да дадем минималната работна заплата на майката, тогава когато тя гледа детето си в платения отпуск, който й е позволен по нашето законодателство. Колеги, става въпрос за 13 млн. лева! И ако тези пари ви се струват страшно много, откровено казано вие просто спекулирате и не сте коректни към всичко онова, което казвате от тази трибуна и обещавате по всички медии на българските избиратели.
Така че аз още един път се обръщам към вас: нека да дадем на майките това, което винаги е давано. И в най-трудните години в България на майката за отпуск за отглеждане на дете е давана минималната работна заплата. Моля ви, помислете върху това, което говорим, ние не говорим празни приказки. Мисля, че поне тук можем да направим крачка напред и вместо тези 10 лв., да дадем 30. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Госпожо Тоткова, заповядайте за реплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Масларова, смятам, също като Вас, че обезщетението за отглеждане на малко дете трябва да стане 150 лв. Защото такава е традицията в България. За първи път това мнозинство ще определи обезщетението за отглеждане на дете в размер по-малък от минималната работна заплата, и то значително по-малък.
Моето възражение и репликата ми към Вас е във връзка с това, че ние не даваме нищо. Хората са си внесли вноските в този фонд, който общо взето си покрива разходите. Дори мъжете, дори бащите са си внесли вноските. Те се осигуряват за риск “раждане”, споделят солидарността. Значи и майката, и бащата внасят в този фонд. Това са пари на всички български граждани, които се осигуряват. А ние какво им даваме? Ние им вземаме! Ние не даваме на хората, ние им вземаме! Това е цялата драма във всичко, което се прави като осигурителна политика. Значи осигуряват се за осигурителен риск “бременност, раждане и отглеждане на дете”, и когато настъпи осигурителният риск, казваме: няма пари, защото трябва да има пари за пенсии. Извинете, обаче това е непочтително отношение към хората.
Моето възражение е, че ние не даваме на хората, а им вземаме. И им вземаме задължително на всички. В това число и това, което говорих преди малко, вземаме им дори върху някакъв доход, какъвто те не получават. Значи със закон ги задължаваме, вземаме им парите, обаче когато дойде време за даване, казваме: о, извинете, ние няма какво да ви даваме.
Ние вземаме на хората, това е истината и това е моето възражение, защото осигурителната система по това се различава от данъците – срещу нея стоят точно определени права и заплащания. А при данъците: ако учиш – учиш, ако не учиш - няма да те компенсират.
Но тук, щом си се осигурил и имаш осигурителен риск, осигурителната система е длъжна да ти даде съответния заместващ доход. И това е крайно време да бъде разбрано. Затова аз възразявам срещу вашето определение. Ние не даваме на хората, а вземаме и им вземаме все повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, госпожо Тоткова.
Дуплика ще направите ли, госпожо Масларова?
Заповядайте, имате думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, съгласна съм с това, което каза госпожа Тоткова, само че може би това е моя грешка – че аз не уточних, че се дават в повече от определените 120, дават се цели 10 лева отгоре. И това вече беше много шумно медийно отразено – че се прави един реверанс към майките и, видите ли, това добро управление и това мъдро предложение на господин Севлиевски влиза …
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Това предложение е мое.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Госпожо Радева, извинявайте, там
пише, че е на господин Севлиевски. Аз чета това, което е дадено. Така че от тази гледна точка Вие сте права.
Но аз отново и отново искам да се обърна към вас, уважаеми госпожи и господа от управляващото мнозинство, средната издръжка на едно дете в България по цени септември месец 2004 г. надхвърли 317 лв. Говоря за средна издръжка. Направете вие една сметка: при средна заплата догодина 344 лв., да приемем, че таткото ще получи тази средна заплата, и онези 130 лв., които ние ще дадем за майката, която си отглежда детето, разделете го на 3, а не на 4, ако има още едно дете, и направете сметка какво остава за младото семейство, как да издържат и как да възпроизвеждат нацията.
Ние с вас тук се циганим по един изключително важен въпрос, по който всички трябва да имаме консенсус – политиката към младите хора, политиката за насърчаване на раждаемостта, политиката за стабилизиране и израстване на едно здраво поколение. Циганим се за нещо, за което действително хората имат право. И трябва да бъдат гарантирани, да са сигурни, че държавата, без значение кой е управляващ, ще даде необходимото, за да могат те спокойно на отглеждат децата си.
За съжаление аз чувам реплики от хора, които съм повече от сигурна, че по време на предизборна кампания ще говорят съвършено различно.
Но, уважаеми колеги, вие с този си жест ще покажете отношението си към младите хора в България, към жените в България, които във фертилна възраст са все по-малко и по-малко и действително с тези си действия обричате на мизерстване хората, които са се осмелили да родят едно или две българчета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Други изказвания? Не виждам.
Моля да гласуваме предложенията на народните представители госпожа Емилия Масларова и господин Димитър Димитров, както и на народната представителка госпожа Росица Тоткова. Те са съвпадащи, затова ще бъдат гласувани наведнъж.
Гласували 161 народни представители: за 66, против 64, въздържали се 31.
Тези предложения не се приемат.
Заповядайте за процедура за прегласуване господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Колеги, резултатите от гласуването показват, че общо взето има колебания в седящите малко хора в тази зала и аз бих помолил да прегласуваме това предложение, защото и от изказванията на госпожа Масларова, и на госпожа Тоткова имаше много логика – че 10 лв. добавка към досегашното състояние е буквално подигравка с децата, които се раждат сега в България.
Това, че говорим, че искаме да увеличим раждаемостта, че се грижим за децата, не личи от гласуването. Господин Адемов, не можах да чуя какво ми подхвърляте, но все пак, ако искаме да се раждат деца, трябва да създаваме условия. Знам, че и 30 лв. не са достатъчни, а госпожа Масларова каза, че 10 лв. са 30 ст. Това означава, че 30 лв. са 1 лев. Но един лев е три пъти повече от 30 ст. Така че, моля ви, проявете разум и подкрепете това предложение на тримата народни представители. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Подлагам на прегласуване предложенията на народните представители Масларова, Димитров и Тоткова.
Гласували 199 народни представители: за 93, против 74, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 10, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 105, против 36, въздържали се 26.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“Чл. 11. (1) Разпределението на осигурителните вноски, определени в чл. 6, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, по фондове на държавното обществено осигуряване е както следва:
1. във фонд “Пенсии”:
а) за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. – 29 на сто;
б) за лицата, родени след 31 декември 1959 г. – 26 на сто;
в) за лицата, работещи при условията на І и ІІ категория труд – осигурителната вноска по буква “а” или “б”, и за сметка на осигурителя – 3 на сто;
г) за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване – осигурителната вноска по буква “а” или “б”, увеличена с три пункта.
2. За фонд “Общо заболяване и майчинство” – 3 на сто.
3. За фонд “Трудова злополука и професионална болест” по групи основни икономически дейности съгласно Приложение № 2; осигурителната вноска е за сметка на осигурителя.
4. За фонд “Безработица” – 3,5 на сто.
(2) Осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд е в размер 4,3 на сто за сметка на осигурителя.
(3) Осигурителните вноски върху социалните разходи се внасят в размерите по ал. 1, т. 1 и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.”
По чл. 11 има предложение на Росица Тоткова - в чл. 11, ал. 1, т. 4 “3,5” се заменя с “2”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вноската за фонд “Безработица” до края на тази година е 4%. С приемането на Закона за гарантираните вземания, който определя вноска за гарантиране на вземания на работниците от 0,5%, се достигна до намаляване на вноската за фонд “Безработица” на 3,5%. Но всъщност общото натоварване за тези осигурени плащания по осигурителната система и гарантираните вземания доведоха единствено и само до намаляване на средствата за тези рискове само на тези институции, на тези граждани, които са на издръжката на бюджета. За всички останали, за частния сектор тази обща тежест, това общо натоварване се запазва, както и досега.
Аз смятам, че запазването на вноската за безработица в размер на 3,5% е напълно излишно. И това е едно решение, което просто ще ограбва и работодателите, и хората. Защото с 2% вноска във фонд “Осигуряване” ще могат да се покрият всички разходи, които този фонд прави за обезщетение при безработица, както и за другите осигуровки на безработните лица. Два процента са напълно достатъчни и пак ще има един малък остатък.
Ако средствата от фонд “Безработица” се събираха в собствен резерв, който да покрива някакви неотложни нужди или някакви залпови освобождавания от хора, аз бих била склонна, че има някаква логика. Но в настоящия момент няма никаква логика в това да се запазва размерът на вноската за фонд “Безработица”. Затова ние предлагаме размерът на вноската за фонд “Безработица” да се намали от 3,5 до 2%. Дори да бяхме приели повишен размер на осигурителните плащания от фонд “Безработица” тези пари пак щяха да се вземат.
Освен това, искам да направя още едно предложение, господин председателю – в чл.11, ал. 1, т. 1 буква “г” да отпадне. Защото по-нататък в Кодекса за социално осигуряване съм предложила методика за определяне на осигурителната вноска за военизираните лица.
Уважаеми колеги, едно военизирано лице, което не плаща лично вноска, но което се пенсионира единствено и само при едно условие – 25 години трудов стаж, независимо от възрастта, за да се включи в тази система, за него се плащат само 3% повече вноски. Само три процента! Всеизвестно е, и дай Боже, на всички да имат дълъг живот, че продължителността на получаване на пенсия от тези хора е по-дълъг, защото не е все едно да се пенсионираш на 45 години и да се пенсионираш на 63 години, както е сега за мъжете. Естествено, че продължителността е много по-голяма. И сега на практика се получава следното. Тъй като техните вноски не са достатъчни, за да покрият разходите им за пенсия на същите тези лица, за да се покрият техните пенсии, се взема от другите пенсионери. Така че този човек, който получава 63 лв., той ще си получава 63 лв. во веки веков, защото по този начин несправедливото разпределение от хората за облекчение на държавата всъщност не позволява никакви вътрешни възможности и използване на резерви за повишаване на вноската.
За сведение искам да ви кажа следното. За първа категория труд, където се внасят 15% повече вноска, а не 3, а 5 пъти по-голяма вноска, за да се пенсионира едно лице, то трябва да отговаря на три условия – 10 години трудов стаж при условията на първа категория труд, сбора от възрастта и трудовия стаж да отговаря на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, тоест точките, и възрастта да не е по-малка от 52 години. Значи с 15% вноска лицето може да е работило 20 години, обаче ще се пенсионира едва когато навърши 52 години. А с 3% вноска лицето ще се пенсионира само след 25 години трудов стаж. Е, не може тези, които работят при тежки условия на труд, да дават за пенсиите на тези, които се пенсионират далеч по-рано. Затова направих предложението за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания по чл. 11? Не виждам.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване току-що защитеното предложение на госпожа Росица Тоткова.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 58, против 84, въздържали се 8.
Това предложение не се приема.

Моля, гласувайте устното предложение на госпожа Тоткова за отпадане на буква “г”.
Гласували 144 народни представители: за 62, против 77, въздържали се 5.
Не се приема и устното предложение на госпожа Тоткова.
Сега ще подложа на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията за чл. 11.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 92, против 58, въздържали се 5.
Приема се чл. 11.
Моля, докладвайте чл. 12.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Понеже по останалите параграфи – 12, 13, 14, 15 и 16 няма предложения на народни представители, позволете ми да ги докладвам един след друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Докладвате от 12 до 16 включително, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви.
“Чл. 12. Определя за приход по бюджета на Националния осигурителен институт:
1. 0,8 на сто от приходите от осигурителни вноски и лихвите върху тях за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
2. 0,2 на сто от приходите от здравноосигурителни вноски и лихвите върху тях.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
“Чл. 13. При временен недостиг на средства във фондовете на държавното обществено осигуряване могат да се ползват временни безлихвени заеми от централния бюджет или от други сметки и фондове със социално предназначение, до размера на едномесечните осигурителни разходи. Заемите се отпускат с разрешение на министъра на финансите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 14. Резервът за реформата в социалното осигуряване по чл. 1, ал. 3, Раздел ІІІ се използва в зависимост от хода на реформата с разрешение на министъра на финансите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
“Чл. 15. Паричните помощи за профилактика и рехабилитация се разходват по ред, определен с инструкция на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Инструкцията се обнародва в “Държавен вестник”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
“Чл. 16. (1) Приема план-сметка на фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, съгласно Приложение № 3.
(2) Определя вноската за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” в размер 0,5 на сто.
(3) За 2005 г. се определя максимален размер на гарантираните вземания по чл. 22, ал. 2 и чл. 23, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя – 450 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Имате думата за изказвания по членовете от 12 до 16. Там не са направени предложения и текстовете са подкрепени от комисията. Не виждам желаещи.
В такъв случай преминаваме към гласуване на членове от 12 до 16 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 102, против 14, въздържали се 13.
Членове от 12 до 16 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “Преходни и заключителни разпоредби
§ 1. Надзорният съвет по предложение на управителя на Националния осигурителен институт одобрява необходимите промени по отделни параграфи на разходите, без да се превишава общият им размер, одобрен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г., като това не се отнася за сумите за сметка на републиканския бюджет.”
Комисията подкрепя наименованието “Преходни и заключителни разпоредби” и текста на вносителя по § 1.
“§ 2. За 2005 г. не се отчислява общ резерв на фондовете по чл. 18 от Кодекса за социално осигуряване, а главниците по актовете за начет постъпват като приход в бюджета на фонд “Пенсии”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
“§ 3. До 30 юни 2005 г. осигурителите могат да подадат искане до териториалните поделения на Националния осигурителен институт за възстановяване на изплатените за тяхна сметка семейни помощи за деца и еднократни помощи за раждане на дете по Закона за семейните помощи за деца, през периода от 1 април 2002 г. до 31 декември 2003 г. Сумите се възстановяват до 31 декември 2005 г. по ред, определен от управителя на Националния осигурителен институт.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Имате думата за изказвания по наименованието, както и първите три члена на Преходните и заключителните разпоредби. Нямам впечатление, че някой иска думата.
В такъв случай моля, гласувайте чл. 1, 2 и 3, както и наименованието на Преходните и заключителните разпоредби.
Гласували 153 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 3.
Заглавието, както и членове 1 до 3 включително на Преходните и заключителните разпоредби са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Параграф 4. Има предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров:
В § 1 на Преходните и заключителни разпоредби се правят следните промени:
- точка 10 да отпадне;
- създава се нова т. 12а със следното съдържание:
“12а. Текстът на чл. 94 става ал. 1 и се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) 6-месечният период за придобиване на правото започва да тече от датата на връчването на изискуемия по този закон документ за случаите, когато е необходимо изричното становище на трето лице (ТЕЛК, експертиза и т.н.)”.
Комисията не подкрепя предложението за отпадане на т. 10 и подкрепя по принцип предложението за т. 12а.




Предложение на народния представител Мирослав Севлиевски:
В § 4, т. 14 от Преходните и заключителни разпоредби числото “25” се заменя с “50” и числото “75” се заменя с “50”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Росица Тоткова:
В § 4 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се заличава.
2. Създава се нова т. 1а със следното съдържание:
“1а. В чл. 6, ал. 3 изразът “по чл. 4, ал. 1, точки 5, 7 и 8” се заменя с “по чл. 4, ал. 1, точки 2, 3, 4, 5, 7 и 8”.
3. Създава се нова т. 1б със следното съдържание:
“1б. В чл. 6, ал. 5 след “осигурителен доход” се поставя точка и изразът “и са за сметка на държавния бюджет, съответно бюджета на съдебната власт” се заличава.”
4. Създава се нова т. 1в със следното съдържание:
“1в. В чл. 6, ал. 5 се създава изречение второ: “За лицата, ползващи права за по-ранно пенсиониране по чл. 69 се дължат допълнителни осигурителни вноски в размер, съответстващ на вноските за първа категория труд и увеличен пропорционално на годините на по-ранно пенсиониране на тези лица спрямо годините на по-ранно пенсиониране на лицата от първа категория труд. Размерът на тези допълнителни осигурителни вноски се определя по методика, утвърдена от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.”
5. Създава се нова т. 1г със следното съдържание:
“1г. В чл. 9, ал. 1 след думите “се начислява в” се добавя думата “часове”.
6. Създава се нова т. 8а със следното съдържание:
“8а. В чл. 33, ал. 3 се създават точки 12 и 13:
“12. обработва и потвърждава индивидуалните заявления за участие във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване;
13. приема, обработва и потвърждава заявленията за промяна на участието и за прехвърлянето на суми по индивидуалната партида в друг съответен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.”
7. В т. 14 се правят следните изменения:
В чл. 100 числата “25” и “75” се заменят с числото “50” и думата “индекс” се заменя със “средногодишния индекс”.
8. Създава се нова т. 15 със следното съдържание:
“15. В чл. 113 след думите “държавното обществено осигуряване” се поставя запетая и се добавя “за допълнително задължително пенсионно осигуряване”.
9. В чл. 168 се правят следните изменения и допълнения:
В чл. 168, ал. 1, т. 1 думата “работа” се заменя с “осигурителен стаж” и думите “част първа” се заменят с “по чл. 68, ал. 1-3”.
В чл. 168, ал. 1, т. 2 думата “работа” се заменя с “осигурителен стаж” и думите “част първа” се заменят с “по чл. 68, ал. 1-3”.
10. В чл. 213 ал. 3 се изменя така:
“(3) В пенсионния резерв се прехвърлят натрупаните средства по индивидуалната партида на осигурените лица при отпускане на лична пожизнена пенсия за старост и от него се изплащат пенсиите на тези лица”.
11. В чл. 234 ал. 12 се заличава.
12. В чл. 251 се създават алинеи 5 и 6 със следното съдържание:
“(5) Пенсионноосигурителното дружество, което управлява доброволен пенсионен фонд може да създава повече от един инвестиционен портфейл/решение в рамките на фонда, при спазване на изискванията за видовете инвестиционни инструменти и за размерите на инвестираните в тях средства, предвидени в този дял.
(6) Осигурените лица могат в осигурителния договор да изберат инвестиционния портфейл, в който да бъдат инвестирани средствата по индивидуалната им партида.”
13. В § 1, ал. 1, т. 3 думата “консолидираният” се заличава. Накрая се добавя второ изречение със следното съдържание:
“Средствата във фондовете на държавното обществено осигуряване се използват само по предназначение по този кодекс.”
14. В ал. 2 от Допълнителната разпоредба да се създаде т. 14:
“14. Инвестиционен портфейл/решение със сбор от инвестиционни инструменти, отразяващи дадена инвестиционна стратегия и/или подобни инвестиционни цели и ограничения на дадена група осигурени лица.”
Комисията не подкрепя предложенията по точки 1-4, 6, 7, 10-14 и подкрепя предложенията по т. 5 (относно чл. 9, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване) и по т. 8 и 9 (относно чл. 113 и чл. 168, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване).
Предложение на народния представител Валентин Василев:
В § 4 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 става т. 1.1.
2. Създава се т. 1.2. със следния текст:
“1.2. В чл. 6, ал. 3 след думите “осигурителните вноски” се добавя: “без тези за фонд “Пенсии”.”
3. Създава се т. 1.3. със следния текст:
“1.3. Изречение второ се отменя и се създават букви “а” и “б” със следния текст:
“а) осигурителните вноски за фонд “Пенсии” за лицата по чл. 4, алинеи 1 и 2 и ал. 3, точки 5 и 6 се разпределят между държавата, осигурителя и осигуреното лице в съотношение 40: 40:20;
б) осигурителните вноски за фонд “Пенсии” за лицата по чл. 4, ал. 3, точки 1 и 4 се разпределят между държавата и самоосигуряващите се лица в съотношение 40:60;”.
4. Създава се т. 1.4. със следния текст:
“1.4. Член 6, ал. 7 се изменя така:
“(7) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, точки 1, 2 и 4, дължими от тях се внасят авансово.”
5. Създава се т. 1.5. със следния текст:
“1.5. В чл. 6, ал. 8 последното изречение се изменя така: “Осигурителните вноски се внасят от осигурените лица и държавата в съотношението по чл. 6, ал. 3, буква “б” и в размерите, определени за фонд “Пенсии”.”
6. Създава се т. 1.6. със следния текст:
“1.6. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 след думите “вноски за” се добавя “сметка на”.
2. В ал. 4 след думата “дължимите” се добавя “от тях”.
3. Алинея 5 се изменя, както следва:
“(5). Частта от осигурителните вноски, дължими от осигурителя и лицата, които работят без трудово правоотношение, се внася от осигурителя до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат”.
4. Създава се нова ал. 6 със следното съдържание:
“(6) Частта от осигурителните вноски във фонд “Пенсии”, дължими от държавата са за сметка на републиканския бюджет и се внасят по ред и начин, определяни ежегодно със Закона за държавния бюджет.”
7. Номерацията на ал. 6 до 10 включително се увеличава с единица.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 4:
“§4. В Кодекса за социално осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 5:
а) алинея 4 се изменя така:
“(4) Осигурителите периодично предоставят в Националния осигурителен институт данни за:
1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, осигурителните плащания, осигурителния стаж и облагаемия доход по Закона за облагане доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;



2. декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служители" и данък по ЗОДФЛ – общо за всички лица, подлежащи на осигуряване.";
б) в ал. 5 думите "по ал. 4" се заменят с "по ал. 4, т. 1".”
2. В чл. 6 ал. 1 се изменя така:
"(1) Размерите на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване са, както следва:
1. 35,5 на сто и вноската по т. 8 – за лицата, работещи при условията на ІІІ категория труд, които са осигурени за всички осигурени социални рискове;
2. 38,5 на сто и вноската по т. 8 – за лицата, работещи при условията на І и ІІ категория труд, които са осигурени за всички осигурени социални рискове;
3. 38,5 на сто и вноската по т. 8 – за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4, които са осигурени за всички осигурени социални рискове;
4. 32 на сто и вноската по т. 8 – за лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове без безработица. Ако тези лица работят при условията на І и ІІ категория труд, осигурителната вноска е 35 на сто и вноската по т. 8;
5. 29 на сто и вноската по т. 8 – за лицата, осигурени за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука, и професионална болест. Ако тези лица работят при условията на І и ІІ категория труд, осигурителната вноска е 32 на сто и вноската по т. 8;
6. 32 на сто – за лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица;
7. 29 на сто – за лицата, осигурени за инвалидност, старост и смърт;
8. от 0,4 до 1,1 на сто за трудова злополука и професионална болест, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година по групи основни икономически дейности."
3. В чл. 9, ал. 1 след думите "изчислява в" се добавя "часове,"
4. В чл. 18:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
"(2) Разпределението на осигурителните вноски по фондове се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване."
5. В чл. 20:
а) в ал. 1 думите "приходните и разходните" се заличават;
б) в ал. 2:
аа) думата "Приходите" се заменя със "Средствата", а думата "като" се заменя с "от";
бб) създава с т. 8:
"8. субсидии (трансфери) от републиканския бюджет.";
в) в ал. 3 се създава т. 4:
"4. здравноосигурителни вноски за лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно – до завършване на средно образование."
6. В чл. 21:
а) думата "приходите" се заменя със "средствата";
б) в т. 4:
аа) думата "суми" се заменя с "трансфери";
бб) в буква "б" думите "държавния бюджет за текущата финансова година" се заменят с "бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година";
в) т. 5 се отменя.
7. В чл. 22а:
а) думата "приходите" се заменя със "средствата";
б) в т. 1 думата "суми" се заменя с "трансфери";
в) т. 2 се отменя.
8. В чл. 23 т. 4 се отменя.
9. В чл. 25 т. 4 и 5 се отменят.
10. В чл. 26 т. 6, 7 и 8 се отменят.
11. В чл. 64:
а) алинеи 2 и 3 се изменят така:
"(2) Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определя размерът на осигурителната вноска за трудова злополука и професионална болест по групи основни икономически дейности.
(3) Размерът на осигурителната вноска се определя от Националния осигурителен институт по методика и ред, определени с акт на Министерския съвет.";
б) ал. 4 се отменя.
12. В чл. 74 се създава ал. 3:
"(3) Пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст."
13. В чл. 83 се създава ал. 6:
"(6) При смърт на пенсионер, който е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване или лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, наследствената пенсия се отпуска в процентите по чл. 81, съобразно вида на получаваната пенсия.".
14. Член 84 се изменя така:

"Добавка от пенсията на починал съпруг
Чл. 84. (1) Пенсионерът има право на добавка в размер 20 на сто от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг (съпруга).
(2) Когато починалият съпруг (съпруга) не е получавал пенсия, добавката по ал. 1 се определя от пенсията или от сбора от пенсиите, на които починалият е имал право по реда на чл. 83.
(3) Добавката не може да се получава заедно с наследствена пенсия от същия наследодател."
15. В чл. 94:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
"(2) Пенсия за инвалидност поради общо заболяване се отпуска от датата на заявлението за освидетелстване от ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК) за отпускане на пенсията.
16. В чл. 98 се създават алинеи 4, 5, 6 и 7:
"(4) Разпорежданията по ал. 1 за пенсиите за инвалидност и за добавката за чужда помощ се издават въз основа на решение на медицинска комисия към териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Медицинската комисия се състои от председател и двама членове, които се определят от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(5) Решенията на медицинската комисия се издават в 30-дневен срок от подаване на заявлението за отпускане на пенсията след разглеждане на медицинската документация, удостоверяваща настоящото здравно състояние на лицето, решенията на ТЕЛК и НЕЛК за определяне на размера на намалена работоспособност, датата на инвалидизиране и срока на инвалидността.
(6) В случай, че медицинската комисия реши, че експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК са неправилно издадени, председателят й подава жалба срещу решенията на органите на медицинската експертиза в 14-дневен срок от деня на заседанието, на което е прието решението на комисията. Жалбата срещу решенията на ТЕЛК се подава пред НЕЛК, а срещу решенията на НЕЛК пред Софийски градски съд.
(7) Ако решението на ТЕЛК или НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия, не се издава разпореждане по ал. 1 до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда, по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза."
Мога ли да направя едно процедурно предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Можете да направите.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Извинявам се, че вземам функциите на ръководството. Предлагам да удължим работното време до 16,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да удължим работното време още с половин час.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ние да направим противно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин председател, първо, според мен е невъзможна процедура в рамките на докладване да се прави процедура за удължаване. Но ако все пак приемете, че е възможна такава процедура, аз правя противно процедурно предложение. В края на краищата мисля, че е абсурдно постоянно през час време да удължаваме времето. Утре има извънредно заседание, нека да уважаваме малко ангажиментите на народните представители и сами себе си. Ако на някого не му стига времето, има процедури – и в неделя може да се направи извънредно заседание, и в понеделник може да се направи. Но не можем ние постоянно да планираме някакви ангажименти и в същото време на някого в последния момент да му хрумва, че не му е стигнало времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Затова пленарната зала решава кой - прав, кой – крив.
Благодаря Ви, господин Миков.
Уважаеми народни представители, има процедурно предложение да удължим до 16,00 ч. работното време с надеждата, че ще приключим този закон, от който остават още два текста.
Много моля, уважаеми народни представители, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 192 народни представители: за 114, против 77, въздържал се 1.
Предложението за удължаване е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата, господин Миков, за процедура.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Странна работа, 192 души няма в залата! Правя процедура за проверка на кворума от името на парламентарна група и предложение за прегласуване. Тук няма 192 души!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Миков, съгласно правилника имате право в момента да направите само искане за прегласуване. Не можете да искате и прегласуване, и проверка на кворума.
Затова аз ще подложа на прегласуване предложението на господин Миков.
Моля, гласувайте отново предложението пленарното заседание да бъде удължено до 16, 00 ч.
(На таблото се изписват 208 гласували народни представители.)
Отменете гласуването! Моля всеки народен представител да гласува със своята карта!
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 100, против 76, въздържали се няма.
Предложението е прието.
От името на парламентарна група в рамките до 10 мин. извън темата на дискусията, която върви в момента, има думата господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За сетен път това Народно събрание става свидетел на опити да се бламира и да стане невъзможно приемането на промените в Закона за политическите партии утре. БСП се опитва днес, като проваля приемането на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, да направи така, че утрешният ден цял ден да мине в шеги и закачки и процедурни проблеми и да не можем да стигнем до Закона за политическите партии. Аз знам, че Българската социалистическа партия не иска да се раздели с кръчмите, ресторантите, кебапчийниците…
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Стига си говорил глупости!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля за тишина!
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Но Народното събрание не бива да обслужва една партия, Народното събрание трябва да обслужва интересите на българското общество.
Уважаеми колеги, аз моля всички да осъзнаят отговорностите си като народни представители и да направим така, че с допълнителното време днес, което отделяме, да свършим Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, за да можем в утрешния ден навреме да започнем със Закона за политическите партии.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Къде бяхте досега? Цял ден не сте влизали в залата, сега влизате и започвате да се изказвате!
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Да приемем Закона за политическите партии и най-накрая България да има модерен закон, който да направи даже и онези партии, които не искат да са модерни, модерни. Благодаря ви, уважаеми колеги, и се извинявам на онези, които се чувстват засегнати от моите думи. (Ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: От името на парламентарна група има думата за изказване до 10 мин. господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Категорично отхвърлям съмненията, които бяха поднесени от тази трибуна от един от представителите на управляващото мнозинство, състоящо се от НДСВ, ДПС и Новото време, видно от гласуването по бюджета и от други важни, ключови гласувания в Народното събрание, за това, че БСП и Коалиция за България, които искат парламентът да работи в една нормална обстановка, да работи така, както е предвидено в Конституцията – при наличие най-малко на 121 депутати, отхвърляме упрека, че това се правело, видите ли, за да се отлага Законът за политическите партии. Коалиция за България е подкрепяла и ще подкрепя Закона за политическите партии, господин Севлиевски, и тя стои в залата и гласува и други важни закони, а не само тези, от които може да се прави политически пиар, така както правите Вие, появявайки се в залата единствено заедно със светлините на прожекторите и камерите на телевизиите.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Не само пиар, и пари!
ИВО АТАНАСОВ: Цял ден Новото време като част от управляващото мнозинство отсъстваше от пленарната зала и дойде единствено тогава, когато намери за необходимо да разиграва този политически театър.
Ние сме против превръщането на парламента в една територия за политически сделки – нещо, което наблюдавахме и ни беше срамно да го констатираме, но за съжаление това е един безспорен факт – да се правят сделки с парите на българския данъкоплатец по едно или друго перо от разходната част на бюджета на Република България. Този политически алъш-вериш категорично не го приемаме и ние искаме проверка на кворума. Правя това процедурно предложение не за друго, не защото ни е страх от нещо, а защото искаме българският парламент да работи при предвидените от Конституцията условия, а именно минимум 121 народни представители в пленарната зала.
Завършвайки, уважаеми господин председателю, настоявам за проверка на кворума по чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание чрез прочитане на имената на народните представители. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Започвам поименна проверка на кворума.
Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анели Гинчева Чобанова - отсъства
Анелия Йорданова Мингова - отсъства
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - отсъства
Благой Николаев Димитров - отсъства
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Валентин Илиев Василев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - отсъства
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - отсъства
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Весела Николова Караиванова-Начева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Стоянов Джаферов - тук
Владислав Борисов Костов - отсъства
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - отсъства
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гиньо Гочев Ганев - отсъства
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - отсъства
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Димчо Анастасов Димчев - тук
Донка Стефанова Дончева - тук
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - отсъства
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - тук
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - отсъства
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - отсъства
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - тук
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - отсъства
Мария Вердова Гигова - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - отсъства
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - отсъства
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова - отсъства
Минчо Викторов Спасов - тук
Мирослав Петров Севлиевски - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - отсъства
Наим Иляз Наим - отсъства
Наско Христов Рафайлов - отсъства
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - отсъства
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - отсъства
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - отсъства
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Радослав Николов Коев - отсъства
Ралица Ненчева Агайн - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Расим Муса Сеидахмет - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - тук
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Петрова Нейчева - отсъства
Снежана Великова Гроздилова - отсъства
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - отсъства
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
Стоян Илиев Кушлев - отсъства
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - отсъства
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христо Атанасов Механдов - тук
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Цветан Петров Ценков - тук
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юлияна Дончева Петкова - отсъства
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - отсъства

В залата присъстват 107 народни представители. Липсва необходимият кворум.
Следващото извънредно пленарно заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,00 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Асен Агов

Юнал Лютфи


Секретари:
Светослав Спасов

Веселин Черкезов