Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Силвия Нейчева и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, моля ви да се регистрирате според новата система на регистриране. Дали е активирана? Имате на разположение инструкцията от две точки, която ви дава възможност да се регистрирате. (Гласове: "Системата не работи".)
В момента, в който ще кажа: "Регистрирайте се", натискате белия бутон и го задържате. След това веднага натиснете мигащите бутони и ги задръжте. (Оживление в залата.)
Самият факт, че вече има регистрирани 46 души означава, че системата работи. (Шум и оживление в залата.)
Ще се опитам отново да ви обясня. В момента, в който председателстващият каже: "Регистрирайте се", от този момент в рамките на 10 секунди трябва да се натисне белият бутон и да се държи, той не трябва да се пуска. Като се държи белият бутон, започват да светят бутоните и трябва да се натиснат едновременно в комбинация. Вече има регистрирани 81. (Продължава шумът и оживлението в залата.)
Има думата за процедура господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Не тези дребни недоразумения около техническите нюанси на новата система ме карат да взема думата по повод на процедурата. Не е възможно когато Конституцията казва, че народният представител, освен на самата нея, на закона, се подчинява само на съвестта и убежденията си, тук с една техника, усложнена или пък не съвсем, да бъдат принуждавани парламентаристите да изпълняват дълга си.
Даваме ли си сметка какво е взаимоотношението между тези две ценности?! Ако народните представители не са дисциплинирани, не правят кворум, тогава ново събрание трябва да се избере! Но не да бъдем унизително принуждавани към дълга си и към съвестта си по този начин!
Не може така да стане, да се върнем към класическия метод на гласуване с вдигане на ръка. Аз бях председател на такъв парламент. Имаше народни представители, които гласуваха едновременно с двете си ръце. И въпреки това парламентаризмът трябва да върви. Но такъв, какъвто е. Не мога аз да ставам рекламен агент на някаква техническа фирма, която ни предлага тук продукт. Лично аз няма да стана.
Предлагам ви, уважаеми господин председател, като съзнавам изключителната отговорност на ръководството, да организира работата на парламента по един подходящ начин. Да си спомни заедно с това, че тази работа трябва да бъде организирана и по един достоен начин, така, както иска българската парламентарна държава!
Аз се обявявам против тази техническа новост! (Одобрителни ръкопляскания в Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз така и не разбрах процедурното предложение, господин Ганев. Вие така злоупотребихте с Вашето право и това не беше процедурно предложение. Много ви моля да не откриваме сесията с нарушения по този начин.
Ето защо много моля, след като след първия опит не можаха всички да се регистрират, защото на моето табло фигурират общо 84, а в залата сме при всички случаи поне 184, до миналата сесия проблемът беше обратен, но така или иначе, много моля, ще обявя нова регистрация. Но преди да обявя новата регистрация, искам да си позволя кратко разяснение, което дължа.
Когато председателстващият заседанието обяви: "Моля, регистрирайте се" или "Моля, гласувайте", от този момент системата се включва. И разполагате с 10 секунди, в рамките на които трябва да натиснете белия бутон и да го задържате, докато видите светещите бутони - един, два или три, във всеки пулт е различно. И държейки белия бутон, натискате светещите бутони. От този момент операцията е завършена и пултът е готов, от този момент той е активиран. И след това се гласува по известната стара система - с натискане на зеления, червения или сивия бутон - да, не или въздържал се. Това е всъщност.
И силно се надявам, че системата работи и няма технически проблем. И сега ако се окаже, че е така, ще се радвам. Ако не, действително ще признаем, че е налице такъв технически проблем.
Моля, регистрирайте се.
Светлините, които ще видите... Има ли светлини? (Шум и оживление в залата.)
За процедурен въпрос има думата господин Нихризов.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз предлагам да прекратим този цирк, да дадете десет минути почивка, след което да върнете нормалната система. До 1 февруари има достатъчно време, мислете какви варианти да направите, но смятам, че ние сме Народно събрание и сме се събрали тук да гласуваме закони, които са важни, а не да се опитваме по някакъв начин да се регистрираме в тази зала.
Така че моето процедурно предложение е да дадете десет минути почивка и да върнете системата, която да даде възможност в Народното събрание да се работи нормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За съжаление, това е невъзможно. Аз не мога да подложа на гласуване това предложение да върна старата система, защото тя не може да се върне по този начин, само за 10 минути.
Така че, уважаеми госпожи и господа, позволете ми един последен опит, след като сега са регистрирани вече над 90 души (шум в залата), след което ще преминем на гласуване с вдигане на ръка. (Смях в залата. Ръкопляскания в ОДС.)
Така че, много ви моля, анулирайте регистрацията за последен път.
Значи, технически за утре ще може да се върне старата система, ако се окаже, че днес тази действително не може да проработи. Така че, много ви моля, правим последен опит, след което ще минем към гласуване с вдигане на ръка. Много ви моля, когато обявя "Моля, регистрирайте се!", в рамките на 10 секунди натискате белия бутон и го държите, не го пускате, докато се появят светлините в другите бутони, които натискате без да пускате белия бутон.
Моля, регистрирайте се.
Моля, преустановете регистрацията. Този път постигнахме резултат над 100, но очевидно е, че трябва твърде много упражнение.
Затова, уважаеми госпожи и господа, преминаваме към система на гласуване с вдигане на ръка.
Първото предложение, което трябва да се гласува, е с оглед на това, че се открива парламентарната сесия, а има интерес за предаване на откриването на сесията по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Кворум има. Затова, моля ви, гласувайте направеното предложение за предаване на откриването на сесията по Националната телевизия и Националното радио с вдигане на ръка.
Моля ви, квесторите, секретарите...
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ОДС, от място): Първо проверете кворума!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Кворумът е налице.
Моля, секретарите да броите.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ОДС, от място): Колко е? Кворумът колко е? (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: От Коалиция за България - 46; от Национално движение Симеон Втори - 98; от Движение за права и свободи - 19; от Обединени демократични сили - 46; независими - 1.
Кворумът в залата е от 210 народни представители.
Много ви моля за организация за преброяване на гласовете.
Много ви моля, Национално движение Симеон Втори да излъчи преброители.
Парламентарните секретари, много ви моля, кои са тези, които ще преброяват?
Госпожа Силвия Нейчева в залата ли е? Да, много Ви моля да преброявате Национално движение Симеон Втори.
Господин Узун - също Ви моля за ДПС.
За Коалиция за България? Господин Анастасов, много Ви моля.
И за ОДС - господин Николай Младенов. Много Ви моля и Вас. Благодаря ви.
За процедурно предложение - заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След като в залата присъстват 210 народни представители, трябваше да чуем Вашия звънец, с което да откриете заседанието, след което да приемем дневния ред и след това да гласуваме дали ще се предава пряко или не по телевизията и радиото. Така че това е по правилник. И Ви моля, господин председателю, все пак да вървим по правилника на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Предлагам на вашето внимание проектопрограмата за работа на Народното събрание за 11 януари 2002 г. - има предложения от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори и от Парламентарната група на Коалиция за България.
Първо ви представям предложението, направено от НДСВ.
1. Първо четене на законопроекта за туризма.
2. Първо четене на законопроекта за измерванията.
3. Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно дейностите на Международния фонд "Козлодуй" за подпомагане извеждането от експлоатация в България.
4. Законопроект за ратифициране на Пекинските изменения към Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой.
5. Проект за решение за даване на съгласие на сключване на договор за заем между Република България, Европейската инвестиционна банка и Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" за финансиране на проект "Рехабилитация, реконструкция и модернизация на пристанище Лом".
6. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте проектопрограмата, предложена от Парламентарната група на НДСВ.
Гласували 196 народни представители: за 150, против 12, въздържали се 34.
Приема се.
На основание чл. 40, ал. 7 от името на Парламентарната група на Коалиция за България се предлага в програмата на Народното събрание за днешния ден да бъде включен като точка от дневния ред законопроект за кредитиране на студентите и докторантите с вносител Георги Първанов и група народни представители.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволете ми само да ви обърна внимание на текста от Закона за устройството на държавния бюджет, в чийто чл. 2, ал. 5 е казано, че: "Разпоредбите на закони, които предвиждат увеличаване на разходите и намаляване на приходите след като е приет годишният Закон за държавния бюджет, влизат в сила не по-рано от измененията му или влизането в сила на Закона за държавния бюджет за следващата година". Това е просто за сведение, тъй като е хубаво да се знае, че към момента няма финансова обезпеченост за такъв закон. Разбира се, ще гласуваме по съвест.
Но така или иначе, има постъпило предложение по ал. 7 на чл. 40 от Парламентарната група на Коалиция за България.
Моля, гласувайте направеното предложение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ясна ми е процедурата, предложението влиза в дневния ред без гласуване. Така ли? Да. То си влиза в дневния ред по право. Благодаря Ви, господин Корнезов.
За процедурен въпрос има думата господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е следното: да, има 210 човека, но 30 ги няма. Но кои ще бъдат глобени? Има опасност реално някой от вас също да бъде санкциониран, че го няма в залата.
Затова моето процедурно предложение е да има поименна проверка на присъстващите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за поименна проверка.
Противно процедурно предложение има ли?
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Когато има кворум, не се глобява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, при наличието на кворум и като се вземе предвид обстоятелството, че господин Китов не е председател или заместник-председател на парламентарна група и не би могъл да направи такова процедурно предложение, аз не го подлагам на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението за пряко предаване на откриването на сесията по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля, гласувайте предложението за пряко предаване.
Гласували 189 народни представители: за 179, против 3, въздържали се 7.
Предложението се приема.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Макар и с известни технически затруднения, откриваме новата сесия на нашето Народно събрание - първата сесия за 2002 г.
Искам да ви пожелая, уважаеми народни представители, живот и здраве! Искам да ви пожелая това да бъде една година на благоденствие, една година, в която много искам работата на Народното събрание да е успешна, защото от успехите на Народното събрание зависи благоденствието на българския народ! Много се надявам, че всички ние ще положим максимални усилия, за да осигурим това, което очаква от нас българският народ.
Сега давам възможност на парламентарните групи да направят своите изявления по повод откриването на новата сесия на Народното събрание и искам да поканя на трибуната председателя на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори господин Пламен Панайотов.
Заповядайте, господин Панайотов.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес, макар и с известно закъснение, започва втората сесия на Тридесет и деветото Народно събрание. Ние заставаме с лице пред следващите не просто няколко месеца на парламентарна дейност, а в навечерието на един период, който от законотворческа гледна точка ще има изключителна роля за развитието на страната ни в няколко решаващи направления. Този период поставя началото на един процес, който няма да приключи в рамките на 2002 г., а в значителна степен ще ни придвижи напред в нашите намерения да постигнем ново състояние на българското общество, да създадем нови предпоставки за модернизирането на българската държава с необратимо нарастване на престижа и значението й в региона, а и в Европа, и в света.
Ние много често, бих казал с основание, се отнасяме хладно към обикновената статистика. Все пак не е излишно да се припомнят някои факти и цифри, особено когато търсим измерители на собствената ни ефективност. Тук аз си позволявам да припомня, че през изминалата сесия в Народното събрание са постъпили общо 178 законопроекта, 162 проекторешения и 6 проекта за декларации. Бяха приети общо 65 закона. В рамките на парламентарния контрол бяха отправени над 100 актуални въпроса и 42 питания.
Тези числа, сравнени с аналогичните параметри за дейността на Тридесет и осмото Народно събрание през неговата първа сесия, са решително в полза на извода за повишаващата се законодателна ефективност на парламента.
Безспорно законодателната дейност на парламента и през тази сесия ще бъде свързана със законодателната програма на Министерския съвет. В нея са включени около 50 законопроекта. Три са основните направления, които са отразени в законодателната програма на правителството и несъмнено ще намерят отражение в законодателните приоритети на Народното събрание.
На първо място, законопроектите, свързани с евроатлантическата интеграция.
Второ, законопроектите, уреждащи дейността на съдебната система и на администрацията с акцент върху антикорупционните мерки.
И, трето, не на последно място, законопроектите, отнасящи се до социално-икономическото и културното развитие в страната.
Между законопроектите, свързани с процеса на присъединяване на България към Европейския съюз следва да отбележим Закона за изменение и допълнение на Закона за общественото здраве, Закона за адвокатурата, Закона за изменение и допълнение на Търговския закон, Кодекса на търговското мореплаване. Тези законопроекти са само част от законопроектите, които пряко кореспондират с отворените в рамките на преговорния процес с Европейския съюз глави. Те ще бъдат и онзи силен сигнал, който нашите партньори очакват.
Подготовката на България за бъдещо членство в НАТО също има своите важни законодателни измерения. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили ще стане всеки момент обект на нашето внимание. Приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол върху външнотърговската дейност с оръжие и стоки с възможна двойна употреба и на Закона за защита на класифицираната информация ще предостави убедителните аргументи на нашите външнополитически и военнополитически екипи, които ще защитават българската позиция и кандидатура пред Алианса на предстоящите високи форуми - срещата в Рейкявик, Парламентарната асамблея на НАТО в България и срещата на високо равнище в Прага.
Сред законопроектите, уреждащи дейността на съдебната система и администрацията и поставящи акцент върху антикорупционните мерки, следва да споменем предстоящите промени в Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за обществените поръчки и приемането на Закон за дипломатическата служба. Вярваме, че тези и други законопроекти, както и създаването на общ климат на обществена нетърпимост, ще спомогнат за ефективна борба с корупцията и ограничаване на престъпността.
Законопроектите, отнасящи се до социално-икономическото развитие на страната, са в съзвучие с нееднократно декларираната позиция на НДСВ за стимулиране на икономическото развитие и повишаване на жизнения стандарт, съчетано със съхраняване на нашето културно наследство. Сред тази група законопроекти бих искал да откроя законопроектите за изменение и допълнение на Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, Закона за здравното осигуряване, Закона за социалното подпомагане, Закона за задълженията и договорите, Закона за патентите, Закона за кадастъра и имотния регистър, Закона за закрила и развитие на културата, Закона за висшето образование и Закона за професионалното образование и обучение.
Уважаеми дами и господа народни представители, в този първи ден от Третата сесия на Тридесет и деветото Народно събрание очакванията на обществото към работата на българския парламент са отново активирани. От това как ще работим всички ние, 240 народни представители, зависи тези очаквания да останат високи, за да бъдат наш естествен стимул и коректив. На тези очаквания ние сме длъжни да отговорим с конкретни и навременни резултати. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Панайотов.
От името на Парламентарната група на Обединените демократични сили - госпожа Надежда Михайлова.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Казват, че успешната политика е тази, която отговаря на очакванията на хората. Нещо повече, казват, че успешната политика е тази, която помага на хората да си помогнат сами. В началото на пролетната сесия на Тридесет и деветото Народно събрание е важно да оценим политиката на правителството на Национално движение Симеон Втори, ДПС и БСП по тези критерии - отговори ли тя на очакванията на българите и създаде ли условия хората да си помогнат сами. Защото изминаха близо шест месеца от началото на управлението и ние чуваме оценката на журналисти, политолози, синдикалисти, работодатели. Чухме оценката на гражданите. Днес хората ще чуят и оценката на политиците, на всички нас, които облякоха в своето доверие.
Обединените демократични сили приветстват сключването на Споразумението с Международния валутен фонд, с което се осигурява финансова стабилност на страната през следващите няколко години. Същевременно Меморандумът за икономическата политика, който е подготвен от правителството съвместно с фонда, ясно показва, че има огромно разминаване между предизборните обещания и ангажименти, които сега се поемат пред Фонда. Обещаният висок икономически растеж от 8 10 процента е много далеч от 4-те процента, определени в меморандума. Със заложения темп на прираст на брутния вътрешен продукт правителството обрича България на бавни темпове на развитие. Но по-важно е да видим как гледа на управлението българският предприемач, на когото беше обещана бърза и качествена промяна в условията и бизнесклимата. За последните шест месеца държавата не само не се погрижи, но възпрепятства правото на труд и нормална стопанска дейност. Вместо да се погрижи за изработване на добри данъчни закони правителството се занимаваше с писането на бели книги. Некомпетентните и хаотични действия в данъчното законодателство доведоха до непосилна данъчна тежест.
Основният мотив за увеличаването на патентните данъци беше компенсирането на инфлацията за последните три години. Но тази инфлация, уважаеми дами и господа, е 17-18 процента по всички разчети. Защо тогава беше увеличен данъкът с над 40 процента, а за София - с 55-60 процента? В някои браншове като туризма например, за който днес ще стане дума в Закона за туризма, увеличението на патентния данък на едно хотелско легло е 100 процента. По предвиждане на Националната предприемаческа и занаятчийска камара най-малко 35-40 процента от предприемачите ще преустановят през тази година своята легална дейност и ще бъдат принудени да преминат в сивата икономика. Вие чувствително подценявате значението на патентния данък за стимулирането на малкия и средния бизнес и за традиционните занаяти, които в развитото пазарно стопанство се поощряват и насърчават. Пред какъв избор вашата политика поставя българските предприемачи: да фалират или да спазят закона и да преминат в сивата икономика? Политика, която поставя народа пред такъв избор, не може да бъде наречена успешна.
Да видим какви ангажименти поехте и изпълнихте в областта на социалната политика. По политиката на доходите чухме обещания за бързо и несимволично увеличение, а видяхме отказ от увеличаване на заплатите през м. октомври и отказ от тринадесета заплата в бюджетната сфера. За сметка на това бяха увеличени цените на тока и парното с 10 процента и обещахте ново увеличение с 20 процента за 2002 г. Нещо повече, законодателите в тази зала знаят, че се въведе колективна вина чрез колективно задължение, приемайки текстове в закона, според които ще се спира топлоснабдяването на неизправни потребители при положение, че над 50 процента от живущите не желаят топлоснабдяване. Нещо повече, ние прочетохме в меморандума на правителството до Международния валутен фонд, че то си е поставило за цел точно това ограничаване на доходите и, забележете, се гордее, че е постигнало целта си.
По подкрепата на семействата и децата беше обещано, че ще бъде въведен нов, по-справедлив механизъм. Вместо това ни се предложи проект, който лишава от детски надбавки над 400 хил. деца. Тоест 25 процента от тях. Това означава, че всяко четвърто семейство с деца ще бъде лишено от тези допълнителни доходи.
По социалния диалог правителството заяви, че всички социални проблеми ще бъдат решавани след широка и открита дискусия. Вместо това всеки ден ставаме свидетели как различни професионални гилдии и социални групи протестират, включително изпращайки писма, предполагам, до всички политически сили срещу пренебрегването на техните законни интереси. Няма друг случай през последните 12 години, когато още на 101-я ден от управлението на правителството най-големите и представителни български синдикати да организират десетки хиляди души в национален протестен ден. Тогава много политици ги обвиниха, че бързат, но днес виждаме, че те са били абсолютно прави в протеста си.
Некомпетентност и хаос царят и в областта на здравеопазването, нещо, което виждаме през последните дни. Промените в Закона за ДДС са неблагоприятни за всички - потребители, производители, търговци, болници. Необоснованото въвеждане на ДДС върху лекарствата обърка пазара и вдигна цените им отвъд пределните, определени от закона. Кому беше нужно това? Това не е изискване нито на Международния валутен фонд, нито на Европейския съюз. Много пъти представители на Обединените демократични сили добронамерено обръщаха внимание на тези проблеми и в комисиите, и в пленарна зала, но гласът им остана глас в пустиня.
Пред какъв избор вашата политика постави българските фармацевти? Те трябва да изберат дали да работят на загуба или да фалират, или да нарушат закона и да изпаднат в сивата икономика. И аз питам управляващите коя от двете възможности ще им предложите? Управление, което предлага такъв избор, не може да бъде наречено компетентно. Впрочем вие намерихте решението като министрите се събраха и решиха да не прилагат законите. Забележете, закон, който сами бяхте написали и приели. И тъй като при днешните управляващи забелязваме, че никога не е ясно кой взема решенията, ние искаме да се обърнем към министър-председателя с молба да определи кой персонално ще поеме отговорността за хаоса в пазара на лекарства: министърът на финансите, министърът на икономиката, министърът на здравеопазването или министърът на труда и социалната политика или всички заедно? Защото нежеланието и неспособността да се носи отговорност в момента граничи с абсурд. Най-фрапантен пример за това беше, че след трагедията в "Индиго" се оказа, че до днес няма виновни.
Уважаеми дами и господа, дотук разбрахме къде сме стигнали. Сега е важно да разберем накъде отиваме. От тази висока трибуна искам да заявя, че и през следващия парламентарен сезон Обединените демократични сили ще настояват министър-председателят да изпълни обещанията, с които дойде на власт. А именно, ще ги напомня: незабавно и несимволично увеличение на доходите; изграждане на функционираща пазарна икономика съобразно критериите на Европейския съюз; развитие на администрацията на основата на ясни критерии, а не на роднинско-приятелски връзки. Като единствена опозиция Обединените демократични сили ще продължат да бъдат гарант за това, че европейската и евроатлантическата перспектива на България няма да бъде проиграна. Единствено, ако запазим тази перспектива ще се преборим с бедността, корупцията и ще направим българина по-богат и по-сигурен за себе си и децата си. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
От името на Коалиция за България давам думата на председателя на парламентарната група господин Сергей Станишев.
Заповядайте, господин Станишев.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми дами и господа! Започвам това изказване с една тежест на сърцето, защото днешният ден, този парламентарен сезон няма добро начало. Станахме неволни участници в един фарс, в една ситуация, която дискредитира не само мнозинството, не само сегашния парламент, но подкопава основите на парламентаризма в страната. Това е една сериозна заплаха за отношението на хората към институциите в една парламентарна република.
В началото на работата на това Народно събрание Парламентарната група на Коалиция за България се обяви като конструктивна, националноотговорна и социално ангажирана опозиция. Обаче още тогава ние ясно очертахме параметрите на тази конструктивност. Ние заявихме, че основни критерии за нашето отношение към управляващото мнозинство ще бъдат няколко факта - дали ще работи това мнозинство за утвърждаване на Конституцията, за стабилизиране на държавните институции и доверието на хората в държавата, дали ще се създадат нови отношения между управляващото мнозинство и опозицията в този парламент и дали той ще бъде парламент на диалога и съгласието, каквито бяха очакванията на обществото.
Ние заявихме, че Коалиция за България ще бъде гарант за една активна социална политика, която ще направи икономическите действия на управляващите поносими за обществото. Ние заявихме, че не може да има успешно обществено развитие без управляващите да обявят истинска война на корупцията в предишното управление и в своите редици. Ние настоявахме за това да има мобилизиране на сериозни ресурси в областта на образованието, здравеопазването и в областта на културата, защото това са национални приоритети. Няма съвременна развита държава, която да не разглежда инвестициите в тези сфери като свой главен приоритет.
Коалиция за България ясно декларира още в началото на работата на този парламент, че тя ще работи активно за интегрирането на България в европейските и евроатлантическите структури. Измина половин година от тогава и закономерно е да направим определена равносметка на това какво е постигнато и какво не е свършено от това Народно събрание. Ние виждаме, че не само няма нарастване на доверието на хората в държавните институции, а точно обратното - доверието в Народното събрание се срива. Ясно се очертава една тенденция на заобикаляне на Народното събрание, на превръщането му в един регистратор на решения, които се вземат неизвестно къде дори, дори не винаги от правителството.
За нас е видно, че парламентът не работи ефективно и тези социологически данни, които излизат за рейтинга на парламента, отразяват реалното състояние. Казвате, че сме приели 65 законопроекта. Само че единствено 10 от тези законопроекти са нови. Бяхме свидетели - и не само ние - медиите ни се смяха за това, че заседавахме по 2 - 3 минути в началото на парламента. В края на предишната сесия се премина към другата крайност, когато се работеше много на количество, но зле на качество.
Коалиция за България като социална опозиция изпълнява последователно своите ангажименти към нашите избиратели. Над 70 на сто от социалните ангажименти, които поехме, са намерили отражение в законодателните инициативи на нашата коалиция. Нека напомня, че е внесен законопроект за кредитиране на студентите и докторантите. Днес предстои в рамките на законодателната инициатива на опозицията да го разглеждаме и това ще бъде също един тест за отношението на управляващите към този изключително важен аспект на образователната система. Внесли сме и предложения за изменение и допълнение на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта. Направени са предложения за промени в Кодекса за задължително обществено осигуряване, които да елиминират неефективно действащата точкова система, която обрича хората с 25 - 30, дори с 40 години трудов стаж на невъзможност да получават пенсия. Направили сме предложения за промени в Закона за облагане доходите на физическите лица, които да позволят да бъде облекчено положението на хората с най-ниски доходи. Много други предложения, нови закони и промени в действащия са направени от нашата коалиция. Само че в огромна част от случаите няма чуваемост от мнозинството. Дори се случва, когато се използват наши проекти, видимо се трансформират в законопроекти на мнозинството. Добре, ние не възразяваме да използвате нашите идеи без авторско право. Но нека мнозинството се вслуша в гласа на опозицията, защото в противен случай новото време, за което много обичате да говорите, може да се окаже много кратко.
Не виждаме достатъчна категоричност и последователност и в действията на управляващите по отношение на корупцията. С това също спечелихте изборите. Това очакват хората от това правителство и мнозинство - да се каже кой ограби страната и да се покаже, че подобни неща няма да бъдат толерирани. (Шум в залата.)
Не знам защо шумът идва точно от дясната половина от залата. (Ръкопляскания.)
За нас е изключително важно в предстоящата сесия парламентът да се обърне с лице към проблемите на хората, на обществото. Ако някой не ги вижда, означава, че е слепец.
Трагичният инцидент в дискотека "Индиго" на 21 декември откри цял куп въпроси, на които все още няма отговори. Необходим е цялостен подход от страна на парламента, на държавата за това да се формират закони, които да позволят да се възпитават младите хора, да се осигурява система на ефективно образование и на реализация на младежите.
За нас от голямо значение и занапред ще бъде една активна социална политика на парламента. Без нея рейтингът ще продължи да пада.
Проблемите за местното самоуправление, за които вие много говорехте в началото, също ще бъдат в центъра на нашето внимание. Защото там, по места, в общините се решават реалните проблеми на хората и техните социални нужди. Ние ще настояваме, ще излизаме със законодателни инициативи през тази сесия, парламентът да създаде една сериозна система за укрепване на местното самоуправление, за създаване на възможности общините да изпълняват функциите, с които са натоварени.
И накрая - за външнополитическите приоритети на страната. 2002 година ще бъде от изключително значение за интегрирането на България в Европейския съюз и НАТО. Необходимо е в тази сфера да се постигне максимална консолидация, координация на усилията на всички политически сили, на всички държавни институции за реализирането на един резултат, който е добър за България. Тук ще имате подкрепата на опозицията от наша страна. Съюзът на демократичните сили и неговите партньори също заявиха това. Обаче е необходимо този процес да бъде изпълнен с реално съдържание и за обществото, а не да остава знаме, около което политиците се въртят и се опитват да извличат политически дивиденти.
Съвсем накрая, дами и господа, искам да кажа, че Коалиция за България - нашата парламентарна група - ще бъде и занапред конструктивна опозиция на управляващите. Обаче всяка една толерантност има граници. Недейте да мислите, че добронамереността може да бъде използвана. Ние нямаме никакви вътрешни пречки да ви критикуваме там, където допускате грешки. Ще бъдем безкомпромисни към всичко, което отклонява парламента и държавните институции от дневния ред на обществото. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Станишев.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи има думата господин Лютви Местан. Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Започва новата, трета поред сесия на Тридесет и деветото Народно събрание. Започваме работа със същия обществен рейтинг, с който се отличават парламентите през последните години - тоест все по-нисък процент на доверие и с все по-висок на недоверчивост към нашата работа - съответно 20,5 процента одобрение и 64,3 процента неодобрение, съгласно резултатите от последното проучване на НЦИОМ.
А щом народът мисли така, това е истината от последната инстанция. Така мисли нашият суверен. И то при положение, че след първоначалните колебания през последните три месеца парламентът навлезе в нормален ритъм, работеше извънредно и с удължено работно време. Явно въпросът е не просто да се работи, а да се работи качествено.
Затова е редно не само да изтъкваме успехите си, но да си кажем и кривиците и да обмислим и начините и методите за промяна в модела ни на мислене и законодателно действие.
На първо място, в парламентарната си работа следва да продължим с икономическите закони, които не довършихме в предишната сесия. В икономическата сфера следва да произвеждаме не само данъчни закони, но и пакет други икономически закони, които да станат лост за промяна на цялата икономическа стратегия на управление на страната и да допринесат за реализиране на приоритета на приоритетите - бърз и устойчив икономически растеж.
Законът за приватизацията е на дневен ред. На базата на произведеното досега в тази сфера България сякаш заприлича на едно огромно РМД - на същото, на което прилича и СДС. И точно поради тази причина падна от власт.
Какво ние трябва сега да направим? Принципно да подменим философията на Закона за приватизацията - не само механизмите, не само похватите, а и цялата методология на приватизацията, така че тя да не е сфера за незаконно замогване на едни за сметка на всички останали.
Наследената братовчедщина в икономиката, корупцията като философия на икономическо мислене, нека си кажем и тази кривица, все още не е преодоляна. С това трябва да се скъса. Защото ние, Движението за права и свободи, като либерална политическа сила, като част от управляващата коалиция няма да допуснем повече да се повтарят такива грешки, с цената на всичко. Защото приватизацията трябва да стане метод за отпушване на икономическите и предприемаческите възможности на обществото в полза на самото общество. Което значи: отваряне на нови работни места в реалната икономика, нарастване на икономическата заетост на населението във всички региони, особено в тези, в които безработицата надхвърля средния процент за страната.
Необходимо е накратко да се разгърне едно антикорупционно законодателство. В тази връзка ние поставяме въпроса да продължи и реформата в съдебната система, да се ускори процесът на изработване и вкарване в пленарна зала и на промените в Закона за обществените поръчки.
За сегашното състояние, това трябва да го кажем ясно, вината е главно на тези, които четири години си играха на псевдоикономически реформи. Но трябва да очертаем и нашата отговорност, господа, защото вече шести месец все още не сме преминали билото на този тип стандартно мислене. Все още например търпим мислещите в тези стереотипи кадри в средните ешелони на управлението на страната. И какъв е резултатът?
От СДС наследихме "почетното" 95-о място за страната си по индекс на икономическа свобода на субекта, след Габон, господа! Далеч след европейските страни, с които се мерим. Мен като либерал ме е срам от това. Не само заради ограничителните икономически режими, които непрекъснато генерират условия за корупция, а заради трудностите по преодоляването на този тип мислене. Работата не е във височината на данъците, а във възможностите те да се плащат. Не в ограничителните режими, а в невъзможността за разгръщане на личната икономическа инициатива.
Разбира се, постигнахме много. Факт е, че немалка част от обещанията, с които влязохме в тази зала, вече са изпълнени. Нулев е данъкът върху печалбата от търговия с ценни книжа. Значително е намален данъкът върху печалбата на търговските дружества, намален е и данъкът върху дохода на физическите лица. Разбира се, това беше компенсирано с увеличаване на косвените данъци, което отчасти засегна обущари, шивачи, сарачи, все хора, на които разчитаме да бъдат гръбнакът на семейния дребен и среден бизнес, без което е немислимо и самото демократично гражданско общество.
Повишава се кредитният рейтинг на страната. Това е неоспорим факт, дори за критикарите вдясно, някои от които са виновни точно за това състояние на икономиката ни днес. Защото така и не успяха да скъсат с манталитета си на общински счетоводители, а днес се опитват да ни назидават. (Единични ръкопляскания в ДПС.)
Повишаването на кредитният рейтинг е безспорно важен успех, който трябва да си сляп, за да не оцениш като много важен елемент за бъдещ успех. Но не е панацея. Това е просто положителна стъпка, защото нивото на инвестиции в България за последните години е многократно под това, а на японските инвестиции - 100 пъти по-малко от това, което е вложено в Унгария, страна, напълно сравнима с нас и по територия, и по брой жители, и несравнима по икономически показатели.
Сега, когато говоря за икономика, аз имам предвид и политиката. И то външната политика. И когато говорим за нея, е време на спрем да заменяме израза "министър на външните работи на Република България" с израза "външен министър". Защото те не са тъждествени и разликата между тях е всъщност разликата между чисто формалните критерии за успешност на една външна политика - кой с кого колко пъти се е срещал и прегръщал, и реалните функционални критерии, като например имаме ли функционираща пазарна икономика. Защото управлението на СДС за четири години така и не успя да промени това негативно определение за България от страна на Европейския съюз. Защото и процесът на присъединяването ни към Европейския съюз и НАТО не е абстракция, не е виртуална реалност, създадена от медиите, както казваше един бивш премиер, а натура, предмет на реалностите.
Преди да ни приемат в някоя от тези структури, към които се стремим, няма да ни питат какво е казал на министъра на външните ни работи господин Фишер или някой друг негов колега от ЕС, а ще оценяват нивото на инвестиции, нивото на доходи, на заетост, на потребление, икономическия ръст, нивото на общ жизнен стандарт. Това ще оценяват, а не колко пъти министърът на външните работи на Република България е бил в Брюксел или Берлин. В този смисъл външната ни политика се прави тук, в тази зала, не само в разговори тет а тет, някъде из европейските столици. Чудесно е, че остана в миналото времето, когато политическите сили се разпознаваха по това кой е за и кой е против например, НАТО. Сега по това имаме консенсус.
Сега обаче избирателите ни вече ще ни разпознават по реалния принос на всяка политическа сила, защото присъединяването е и технология, а защо не и функция на стратегически осмислени и добре реализирани лобистки механизми.

Уважаеми госпожи и господа, в областта на защитата на правата на човека има да се върши огромна работа. Аз ще спра вниманието ви само върху необходимостта час по-скоро да започнем работа по изработването на един модерен закон за омбудсмана. И нека да не звучи като опит за реабилитиране на нашего брата депутата, но е факт, че именно поради неизградеността на тази институция в България всеки един от присъстващите в тази зала практически изпълнява функциите на омбудсмана - занимава се с редица посреднически функции в полза на своите избиратели и може би това е едно от обясненията за честите отсъствия от тази зала.
Без съмнение обаче въпросът за социалната реформа е основен проблем. Крайно време е да вникнем в същността на явленията. Сиромахилството, социалните мрежи не правят нищо добро. От това, че на бедния ще дадем едно левче, той не става по-богат. Той остава пак толкова беден. И по десет лева да му дадем, пак ще е същото. Значи, проблемът е друг - да подготвим принципно нов икономически механизъм на функциониране на страната, който ще осигурява възможности на всеки да получава толкова, колкото сам може да постигне на базата на умения, на труда и желание за работа - тоест да създадем икономически предпоставки да се справим сами. Другото е преливане от пусто в празно, другото е утопия. Бедните ще останат пак толкова бедни, ако не им дадем възможност за икономическа реализация чрез влагане на техния труд в производството. След това, ако наистина създадем условия всеки да се реализира съобразно възможностите си, избирателите няма да се сърдят непременно на нас - техните избраници, а може би и на себе си. Това беше и стратегията, заради която народът ни избра. Това беше и философията на икономическите ни предизборни програми, към които смятам, че непрекъснато трябва да се връщаме и препрочитаме.
Уважаеми госпожи и господа, ценя високо всичко добро, което успяхме да направим. То никак не е малко. Но през тази сесия предстои и парламентът, и правителството да разгърнат докрай своите управленски ресурси. И ако успеем да сторим това, аз смятам, че парламентът може отново да доближи онези стойности на своя рейтинг, с които започна работата си. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан. С това можем да считаме, че сесията от новата 2002 г. е открита. С това може да се прекрати прякото предаване от Българската национална телевизия и Българското национално радио, защото започваме нашата делова работа.
Първо, позволете ми да ви представя постъпилите законопроекти и проекторешения от 19 декември 2001 г. до 10 януари 2002 г.
Законопроект за убежището на бежанците с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията с подпомагаща Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти с вносител Иван Ганчов Искров и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за семейни помощи за деца. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика, подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение на Закона за административните нарушения и наказания с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Вносител е Мустафа Зинал Хасан и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи с вносител Анели Гинчева Чобанова и Ботьо Илиев Ботев. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. Подпомагащи са Комисията по образованието и науката и Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, а подпомагащи Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагащи са Комисията по земеделието и горите, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации.
Законопроект за държавния дълг с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагащи са Комисията по икономическата политика, Комисията по правни въпроси, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, Комисията по труда и социалната политика и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
И последният внесен законопроект от вчера е законопроектът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата. Подпомагаща е Комисията по правни въпроси.
Това бяха постъпилите законопроекти и проекторешения през последния период.
Сега би следвало да преминем по същество към първо четене на законопроекта за туризма. Но тъй като вече е 10,24 ч., а от 11,00 ч. има парламентарен контрол, много ви моля да бъдете точни, за да започнем парламентарния контрол.
В 10,30 ч. има едно мероприятие, което е хубаво ние да уважим. Това е една изложба за Армения, която се открива в Клуба на народния представител. И аз искам да поканя народните представители в 10,30 ч. да присъстват на откриването й. Това ми дава основание сега да обявя почивка до 11,00 ч. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания от 21 декември 2001 г. до 10 януари 2002 г.:
Постъпило е питане от народния представител Йордан Димов към Милко Ковачев - министър на енергетиката и енергийните ресурси, относно политиката на правителството на Република България за развитието на Минно-енергийния комплекс "Марица-Изток" във връзка с предстоящата актуализация на Стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност. Следва да се отговори в пленарно заседание на 18 януари 2002 г.
Преминаваме към днешния парламентарен контрол.
Постъпило е питане от народния представител Петър Димитров към Николай Василев - министър на икономиката, относно възстановяване работата на Варненската корабостроителница.
Заповядайте, господин Димитров, да развиете своето питане към министъра на икономиката.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаема госпожо председателстваща, господа министри, колеги! Позволете ми да започна с поздрави към господа министрите по случай настъпилата Нова година и да им пожелая успех, тъй като действително техният успех ще означава и успех за България. Искрено им го желая и се надявам това да се случи.
Уважаеми господин Василев, питането ми към Вас беше отправено на 27 ноември, преди около 45 дни, по повод Ваше изявление в пресата след решението на ВАС, с което призовахте кредиторите на Варненската корабостроителница да не обжалват решението на съда, за да може правителството да реши проблема. Моите въпроси към Вас тогава бяха:
1. Ако кредиторите не обжалват решението на съда, как правителството ще реши проблема с Варненската корабостроителница и в какви срокове?
2. Вашият призив означава ли, че кредиторите, в които държавата е мажоритарен собственик, няма да обжалват решението на съда?
3. Правителството има ли ясна политика по отношение на корабостроителницата? Има ли вариант за държавно оздравяване и пускане на корабостроителницата?
4. Ако не се намери частен инвеститор, който да купи корабостроителницата, тя ще бъде ли закрита окончателно.
Признавам си, че на част от въпросите даде отговор самият живот и те вече не са актуални, но друга част продължава да бъде актуална. Например, ясно е, че ще има търг, че при неуспех ще има обезценка с 10%, че ще има втори търг, че ако и той е неуспешен, ще има разговори с потенциални купувачи, ако пак не се успее, ще има разпродажба на парче. Ясен е и отговорът за кредиторите, в които държавата е мажоритарен собственик. Вие нееднократно заявихте, че няма да допуснете държавно оздравяване.
Във връзка с това моята молба към Вас, тъй като ситуацията действително е нова, мина събранието на кредиторите, беше изготвена оценка за около 18 млн. долара, предстои първият търг за продажба, моята молба към Вас е да Ви задам няколко допълнителни въпроса, те не са с такъв характер, че да трябва събиране на информация и да караме като в английския парламент - ние питаме, вие отговаряте, като имам предвид и характера на традициите ви.
Първият допълнителен въпрос, който искам да ви задам, е кого искаме да привлечем с тази оценка - стратегически инвеститори или спекулативни инвеститори от рода на Гад Зееви?
Вторият ми въпрос е какво разбирате Вие под стратегически инвеститор в корабостроенето? Разбирате, че, за да познаем този инвеститор, трябва да му знаем параметрите, примерно, да строи поне 20-тина кораба, да може да строи кораби, оборотът му да е 100 млн. долара, да може да осигури кредитиране. Тоест Вашето разбиране за стратегически инвеститор в корабостроенето?
Третият ми въпрос е какво правим, ако купувачите са само от типа на Гад Зееви? Тоест, Вие предвиждате ли защитни механизми, по които да не допуснем корабостроителницата да влезе в схемата на "Балкан"?
Четвъртият ми въпрос е кой на практика ще продаде корабостроителницата? Знам, че би трябвало да я продадат синдиците. Признавам си, че не им се доверявам и затова питам кой ще я продаде? Ще възложите ли на посредник, който е компетентен, който е отговорен, за да продаде корабостроителницата?
И последният ми допълнителен въпрос е как ще решите проблема с особените залози върху кораба със строителен № 510, тъй като ако не решите този проблем, няма да има нито стратегически инвеститори, нито спекулативни инвеститори.
Искам да кажа две думи по повод на оценката. Оценката е за 18 млн. долара. Хората, които са в бранша, разбират, че това е ниска оценка. В тази оценка има подарък. Този подарък е поне от 10 - 15 млн. долара, тъй като има шест недовършени кораба, три от тях са със степен на завършеност 75 - 85%, което означава, че онзи, който ги продаде, ще реализира печалбата от завършването им поне от 15 млн. долара. Като добавите и активите на завода, които след разпродажбата ще донесат около 7 до 10 млн. долара, разбирате, че подаръкът е около 25 млн. долара. За да разберат нашите слушатели, това са 1250 апартамента, средно по 20 хил. долара. Това е подаръкът.
И аз задавам въпроса, този подарък достатъчен ли е, за да привлечем стратегически инвеститори. За съжаление моят предварителен отговор, искам да чуя и Вашия отговор, е, че той не е достатъчен. Тъй като корабостроенето е субсидиран отрасъл. В една Англия дават около 9% субсидии, в Норвегия дават от 7,5 до 9%, в Испания субсидиите стигат до 26%. По кой начин стратегическият инвеститор ще остави тази зона със субсидии, за да дойде в България? Но моята тревога е, че тази оценка е прекрасна за инвеститора от типа на Гад Зееви, които ще вземат завода, ще довършат корабите, ще ги продадат, ще изкарат тези 15 млн. долара, ще разпродадат активите за кораборемонт на парчета, ще изкарат още 10-тина милиона долара и ще избягат от България. Затова аз си мисля, че за стратегически инвеститори оценката е прекалено висока, а за спекулативни инвеститори, които трябва да бъдат отблъснати с тази оценка, тя е прекалено ниска. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте за отговор, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми господин Димитров, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми и на мен да ви пожелая успешна 2002 г. И дано за всички нас тя да е най-добрата в новата история на България.
Господин Димитров, благодаря Ви много за Вашето питане. Всъщност Вие ми го зададохте наистина на 28 ноември, което, освен че беше моят рожден ден, това беше един ден след решението на поредната съдебна инстанция. И е много показателно, че аз Ви отговарям днес - един ден след като излезе оценката на оценителя, който беше избран на събранието на кредиторите преди малко повече от месец.
Аз напротив, даже съм Ви благодарен за това, че Вие вследствие развитието на новите събития, леко модифицирахте своя въпрос. Това на мен ми дава много добра възможност и аз да модифицирам малко своя отговор, за да може всъщност да отговорим на актуалните въпроси на цялата варненска и на цялата българска общественост.
Споделям Вашата тревога за това, че макар че една дълга сага е на път да приключи, дай Боже успешно, от изключително важно регионално и дори национално значение е важно какво точно ще се случи след това. И аз ви уверявам не за първи път, аз съм в парламента поне за втори път да говоря на тема Варненска корабостроителница и много се надявам че съм тук за предпоследен път. И последният път ще бъде няколко месеца, когато Вие ще ме попитате евентуално как сме приключили цялата тази история.
Знаете ли, в отговор на Вашия предишен въпрос, аз си бях приготвил три доста скучни и дълги страници с 27 параграфа. Тези 27 параграфа, уважаеми дами и господа, показват какво е правила и какво не е правила българската държава и българската съдебна система за едно от най-важните структуроопределящи предприятия в несъстоятелност. Двадесет и седем неща са се случили, уважаеми колеги. И четвърта зима най-голямата българска корабостроителница и едно от най-големите машиностроителни предприятия стои под снега, под дъжда, върху леда, няколко хиляди български работници са на улицата, без работа и без абсолютно никаква перспектива.
И това е, защото такава съдебна система, по която не съм специалист, знаете, аз не съм юрист, такава съдебна система е създало българското общество за последните 10 години. Ще дойде време, сигурен съм, че ще бъде през тази година, когато други министри, може би аз също от тази трибуна, ще ви молим за подкрепа за промени на някои части от българското законодателство, които ще съкратят този безсмислен срок от три години на някакъв много по-разумен и по-работещ срок.
Ако сега ви прочета какво се е случило или по-точно какво не се е случило от януари 1999 г. преди вече повече от три години, когато цялата история започна с ареста на ръководството на Варненската корабостроителница, варненската общественост много добре си спомня какво се случи през тези няколко години и няколко пъти на съответните избори се произнесе по този въпрос, може би докато дочета третата страница и 27-мия параграф на повечето от вас ще стане скучно или може би на някои ще им стане неудобно, затова виждам, че и част от залата е толкова празна, не защото те няма какво да запитат или какво да отговоря на този въпрос.
Позволете ми да отговоря конкретно на вашите въпроси в бъдеще време.
Какъв инвеститор ще привлечем сега? Слава Богу, в последните няколко месеца и съдът работи сравнително добре, сроковете бяха максимално стегнати и кредиторите се държат сравнително дисциплинирано. Те знаят много добре, че в техен интерес е историята да приключи по-бързо. Аз съм им казал: ако те сега обжалват поредното решение за пореден път - примерно за десети път, тогава с тях ще се срещнем някъде през 2004 г. и ще говорим отново за несъстоятелността на Варненската корабостроителница.
Има няколко разлики между това, което се случва сега, и това, което се случи с Авиокомпания "Балкан". Основната разлика е следната: Авиокомпания "Балкан" беше продадена за една изключително символична сума. Беше продадена заедно с всичките свои активи и задължения. Съответният инвеститор без да плати на държавата голяма сума, обеща да обслужва задълженията в бъдеще време и да инвестира нови пари. Какво се случи след това, е широко известно.
Разликата е, че при Варненската корабостроителница, след като се мине през несъстоятелност, ще се продадат само чистите активи, тоест инвеститорът няма вече да се интересува какви кредитори е имало преди, преди 1999 г., колко са били задълженията на дружеството. Той ще купи едно изцяло ново, чисто дружество и ще може да работи спокойно. Той ще плати може би стотици пъти повече - дай Боже, отколкото е платил инвеститорът за другата компания, за която говорихте. Инвеститор, който плати примерно - да се надяваме, 18 млн. долара, той не е тип инвеститор, който утре ще затвори тази структура.
Какъв инвеститор ще бъде привлечен? Разбира се, днес е още рано да кажем. Работната група, излъчена от Министерството на икономиката от изключително компетентни и отговорни хора, която работи още от 30 юли 2001 г. досега, е свършила много сериозна работа и е говорила с почти 10 потенциални инвеститора от 10 различни страни. Ние разбира се не знаем колко от тях в тази изключително тежка и снежна зима ще дойдат след повече от месец да се явят на търг да купят тези активи. Много се надявам, че ще има достойна конкуренция. Не се знае каква ще бъде постигнатата цена. В интерес на кредиторите е тя да бъде максимално висока. Държавата е сериозен кредитор, разбира се. Нашият интерес е цената да бъде максимално висока. В интерес на работещите и на варненската общественост е процедурата да свърши максимално бързо. Това е и желанието на Министерството на икономиката.
Вие имате други логични въпроси, господин Димитров. Висока или ниска е оценката от 18 млн. долара? Като икономист, който няма десетилетен професионален опит, но все пак занимавал се точно с такива проблеми ви казвам, че оценката на активите е точно такава, каквато при един честен и прозрачен търг някой е готов да плати за активите. Това може да бъде 18 млн. долара. Може да бъде по-висока или по-ниска сума.
Аз съм съгласен с Вас, че много хора, особено тези, които с толкова желание и с толкова болка са работили и сега не работят във Варненската корабостроителница в продължение на десетилетия, смятат, че стойността на тези активи е огромна. Чувал съм суми в публичното пространство, достигащи до 150 млн. долара. Имаше оценки от стотина милиона лева, след това намаление на няколко десетки милиона лева. Сега последната оценка е приблизително 40 млн. лева.
Моят въпрос е: ако струваше десетки милиони долара, защо някой не се яви през последните 3 години или през последните 10 години по-рано и не плати такава сума, за да закупи тази корабостроителница? И отговорите са ясни. Първо, защото трудният процес на несъстоятелност в България не предразполага участие на сериозни инвеститори. Второ, защото както и Вие сам казахте, отрасълът "Корабостроене" е в трудно положение в световен мащаб и печелившите корабостроителници са много по-малко, отколкото би трябвало да бъдат.
Може ли да се явят спекуланти или ще се явят стратегически инвеститори? Знаете ли, такава дискусия е имало преди почти повече от 100 години в по-развитите страни. Тогава е трябвало да се дефинира какво означава спекулант, добър или лош е той. Днес дискусията у нас продължава. Моето лично мнение е, че през 2002 г. границата между чист стратегически инвеститор и откровен спекулант е изключително размита и дефиниция почти няма. Много е оптимистично да се надяваме, че най-добрите световни корабостроителници, примерно от Корея, от Норвегия или другаде ще се явят точно за тази не особено важна на световната бизнескарта корабостроителница. Надяваме се да се явят други - средно големи или по-малки корабостроителни фирми, както и евентуално консорциуми между мениджмънт на корабостроителни фирми, индустриални групировки и може би финансови инвеститори. За нас няма съществено значение какво е името на новия инвеститор или как ще се казва новият изпълнителен директор.
За нас са важни следните неща: първо, процесът да приключи сравнително бързо. Второ, постигнатата цена да бъде максимално висока. Трето, новият купувач да развива корабостроене, а не производство на скраб. И четвърто, да вземе на работа бързо максимален брой работници и служители от региона. А най-важното, пето, е с помощта на държавата - говоря с помощта, а не със субсидиите на държавата, да се създадат такива условия, че тази корабостроителница за много години и дори за десетилетия напред да бъде здрава, печеливша, да се разраства, да намира нови пазари, с други думи да прави точно това, което ние се опитваме да направим с цялата българска икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
За уточняващи въпроси думата има господин Димитров. Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин Василев.
Аз искам да Ви задам два уточняващи въпроса. Радвам се, че са водени разговори с 10 стратегически инвеститори. Бихте ли назовали кои са тези инвеститори, ако разбира се това не е конфиденциална информация и ако не развали отношенията.
По отношение на това дали е спекулант или не, един от кандидатите има годишен оборот от 1200 долара. (Оживление.) Оборот и той ще купи Варненската корабостроителница! Значи, ако кандидатът строи кораби, ако оборотът му е над 100 млн. долара годишно, ако той може да осигури кредитиране, аз съм сигурен, че това е стратегически инвеститор. Иначе няма за какво да си говорим с него.
Във връзка с това моят въпрос е: ако са водени разговори със стратегически инвеститори, те са поискали нещо от българската държава - да осигури някакви условия, за да дойдат тук. Да се махнат примерно от Южна Корея и да дойдат тук. Да се махнат от Хърватска и да дойдат тук, от Испания и да дойдат тук. Какви са тези условия? Аз мисля, че българската държава трябва да ги създаде, за да спасим тези работни места.
Вторият ми уточняващ въпрос е: господин Василев като министър на икономиката какво ще кажете, тъй като мен ме тревожи картата на България. Като започнем от "Нефтохим", минем през "Солвей - Соди", минем през всички циментови заводи, минем през банковата система и свършим с "Химко" - Враца, всичко е чуждо. Ние ставаме ратаи в собствената си държава.
Търси ли се решение да се привлече национален частен капитал? Да съберем вече мощни български банки, частни банки, да съберем фирми, свързани с морския бизнес, да съберем ако щете община Варна и община Бургас, да направим един национален консорциум, който няма да избяга като Гад Зееви, който няма да източва корабостроителницата и този консорциум да съживи дейността. Водите ли вие такива разговори или целият интерес отново е към чужбина и ние действително оставаме само в ролята на аргати на чужд капитал? Но големите пари са в печалбата, те не са в работната заплата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Василев.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, разбира се, аз зная кои са около десет потенциални инвеститори и купувачи на активите. Сега аз бих могъл да ви кажа, само че, според мен, не точно днес и не от трибуната на Народното събрание е най-правилното място. Между другото, повечето от тези десет са отдавна широкоизвестни на пресата и на медиите. И съм убеден, че и на вас са известни.
На мен не ми е известен този, който е имал оборот от 1200 долара, може би той е единадесети потенциален инвеститор. Ако той извади няколко десетки милиона долара и се яви на търг, може и да спечели. Но ще видим след това.
За нас е важно колко ще се явят в крайна сметка на търга. Надявам се той да се състои максимално скоро. Разбира се, има законни срокове, които трябва да се спазят. Така че въпросът е на краен брой седмици това да се случи.
Вторият Ви въпрос също е много интересен, господин Димитров, и той отваря една много сериозна тема - темата за инвестициите по принцип в България и темата за това дали инвестициите е по-добре да бъдат национални или да бъдат чуждестранни.
Знаете ли, отговорът наистина на този въпрос едновременно хем е дълъг, хем не е много прост. И няма верен или грешен отговор. Трагедията, уважаеми дами и господа, на България през последните 12 години е не че е привлякла прекалено много чуждестранни инвеститори, трагедията е, че тя е привлякла много малко и чуждестранни, и са направени недостатъчно и български инвестиции.
Ще ви дам няколко примера. Всичките фирми, за които казахте, всичките най-големи чуждестранни инвестиции чрез приватизацията са за суми, които са изключително скромни, дори в източноевропейски мащаб изключително скромни. Най-големите приватизационни сделки са примерно 160 млн. долара, около 200 млн. долара, малко над 100 млн. долара за "Лукойл Нефтохим", които вие споменахте. Общо взето има не повече от 5 приватизации с над 50 млн. долара. А това е изключително несериозно.
И знаете ли, преди година и половина в Полша при приватизацията една от компаниите беше оценена приблизително на 10 млрд. долара. Разбирате за какви неща, за какви мащаби говорим. Полша само за една година привлече почти три пъти повече чуждестранни инвестиции - за 2000 г., отколкото България за последните 12 години. Тоест проблемът не е, че чужденците са дошли да инвестират в България, а проблемът е, че те не са дошли да инвестират в България.
Колко инвестиции на зелено в България има за над 100 млн. долара? Няма почти инвестиции на зелено, чуждестранни, над 100 млн. долара. Очертава се мобилните оператори да бъдат първите такива инвестиции.
А в страни като Унгария, със сходно население, с малко по-голямо население и с по-малка територия, има може би десетки инвестиции за над 100 млн. долара. Общото количество инвестиции е почти десет пъти по-голямо от това в България.
Това, което казахте, е абсолютно вярно също и за националния капитал. Нивото на инвестициите като процент от брутния вътрешен продукт в България е ниско в световен мащаб, изключително ниско. А без инвестиции е невъзможно да постигнем икономически растеж, въвеждане на нови технологии и на нови методи за управление и развитие на нови пазари.
Добрата тенденция е, че през последната година - 2001 г., се очертава рекордно ниво на инвестиции като процент от брутния вътрешен продукт - над 18 на сто. Това е с 1,5 на сто повече от 2000 г. Много се надявам, че условията, които ще създаваме през 2002 г., ще увеличат допълнително тази сума.
По отношение на Варненската корабостроителница. На този етап вече през 2002 г., три години след началото на кризата там, за нас вече е без значение дали ще спечели български консорциум или чуждестранен консорциум, за нас е важно да спечели който и да е консорциум, който ще изпълни условията, за които преди малко говорих, тоест във Варна да има една работеща, печеливша корабостроителница и колкото се може повече хора от региона да бъдат заети в нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Господин Димитров, ще изразите ли своето отношение към отговора? Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Василев вече е усвоил езика на балканската дипломация. Аз Ви питах дали сте водили конкретни разговори с конкретни банки, с конкретни фирми, които са готови да инвестират в този отрасъл и кои са конкретните стратегически инвеститори и какво искат те.
Господин Василев, искам да Ви прочета четири варненски препоръки, които аз, като представител на опозицията, душата ще Ви извадя, но ще държа да ги спазите.
Първото е на всяка цена да запазите корабостроителницата. Вие сам го обещахте на варненци преди изборите. И го обещахте не като частен бизнесмен, обещахте го като бъдещ държавник. Значи ползвате ресурса на държавата, целия ресурс на държавата, за да я има тази корабостроителница - частна, държавна, смесена собственост - варненци не се интересуват. Те си искат работните места, искат си поминъка. Вие им ги обещахте, Вие трябва да им ги осигурите.
Ако корабостроителницата работи и прави по десет кораба годишно, това прави приход поне от 150 млн. долара - колкото искаме от Международния валутен фонд. За да вземем тези 150 млн. долара от фонда, ние си протъркахме панталоните и направихме хората луди - че цени на тока, че цени на парното, че данъци, че не зная какво. Дайте да възстановим нещо! За какво да просим, когато можем да възстановим Варненската корабостроителница?
Второто искане на варненци. Кажете държавата има ли политика спрямо морския бизнес или няма! Ние искаме ли в България да има корабостроене или не щем? Искаме ли да има корабоплаване или не щем? Ако искаме, какво правим като държава, за да го има?
Аз съм съгласен - информационни технологии, хай-тек-паркове и т.н. Но тях ги няма! Ние сега заменяме работещо предприятие с безработица! Значи, пратете го в хай-тек-парка, но когато го има. Сега имаме морска индустрия. Заявете най-после тази политика като правителство, като държава, за да се разбере ще ги има ли или няма да ги има.
Четвъртото искане е да се възложи продажбата на квалифициран, компетентен и некорумпиран посредник.
При мен е последният ревизионен акт. Той лежи и на Вашето бюро. Знаете какво се прави във Варненската корабостроителница. Не може хората, които правят тези неща - да продават, и държавата да им вярва. Не може! Вземете мерки това да не бъде така!
И завършвам със следното. Обещахте възмездие. Три години, четвърта година не работи корабостроителницата. И не работи заради това, че една политическа клика я затвори не затова, че нямаше поръчки, не затова, че нямаше работа, не затова, че корабите бяха лоши. Ще има ли възмездие за тази клика? Какво ще направите? Ще има ли действие от изпълнителната власт, действие от съдебната система? Ще има ли справедливост за тези хора или няма да има? Благодаря. (Ръкопляскания в Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Следващият актуален въпрос към министър Василев е зададен от народните представители Петър Мутафчиев и Тодор Бояджиев.
Заповядайте, господин Мутафчиев, да развиете своя актуален въпрос към министъра.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник министър-председател и министър на икономиката, дами и господа народни представители! Моят актуален въпрос е: колко компенсаторни записи и на каква стойност са издадени до момента в страната? Колко партиди са закрити? И какви мерки предприема правителството за справедливото обезщетяване на гражданите?
Защо Ви задавам този въпрос, господин заместник министър-председател? Ще Ви припомня, че през 1997 г. беше приет Закон за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. През същата тази година бе допълнен и Законът за собствеността и ползването на земеделските земи с нова глава - Обезщетяване.
С тези два закона трябваше да бъдат възмездени българските граждани, чиято собственост върху имотите и земеделските земи не може да бъде възстановена. Това са хора, чиято собственост е била национализирана преди 50 години. Това са изселниците от Тракия, Егейска Македония и Добруджа по време на войните, които са загубили своите имоти, останали на чужди територии.
Тук искам да Ви припомня, господин заместник министър-председател, че с тези имоти на наши граждани изселници са платени дълговете на България към съседни нам страни.
Също така са обезщетени и над 2 млн. и 300 хил. български граждани, собственици на земеделски земи, които не можаха да получат пълния размер на земята си, тоест от корекционните коефициенти по плановете за земеразделяне.
Въведената с двата закона система за обезщетяване на компенсаторните записи и бонове до този момент не работи в интерес на собствениците.
Ситуацията е следната. Създаде се възможност от предишното правителство на Съюза на демократичните сили най-напред да се издават прекомерно много компенсаторни записи. Целта беше ясна - да падне цената на компенсаторните записи. Намесиха се посредниците. Разреши се на политически обвързаните със Съюза на демократичните сили РМД-та да изплащат почти до 100 на сто стойността на предприятията, които са закупили с компенсаторни записи. И така се получи, че собствениците, които трябваше да бъдат обезщетени, получиха едва 10 на сто до 20 на сто от това, което им се полагаше като обезщетение.
И ще направя само едно сравнение, господин заместник министър-председател. Ако сметнем, примерно, около 1 млрд. и 400 хил. лв. обезщетение, собствениците ще получат 180 млн., а посредниците и политически обвързаните със Съюза на демократичните сили лица получиха над 1 млрд. и 200 млн. лв.
За съжаление, тази система все още не е сложена в ред.
Аз искам да изразя своето безпокойство за това, че не заработи регистърът, който трябваше да отчете колко компенсаторни записи са издадени, колко партиди са закрити на база на направените сделки и колко предстои да бъдат издадени. Има ли такава яснота, господин Василев? Ако има яснота, кажете колко компенсаторни записи още ще бъдат издадени?
Големият проблем обаче е в това, че правителството не създаде система за пряко участие на собствениците на компенсаторни записи в процеса на обезщетяването. Тук се получи неравнопоставеност между българските граждани. Тези, които успяха да върнат земята си, а също така и градската си собственост, бяха обезщетени на 100 процента, а някои за това, че държавата беше инвестирала в техните имоти, и над 100 процента, колкото и смешно да звучи. А сега тези, които не могат да възстановят имотите си, получават едва 10 процента.
Надявам се, господин заместник министър-председател, че с днешния актуален въпрос ще получим точен отговор на поставения от мен въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев и господин Бояджиев, аз се присъединявам към основните факти и изводи, които вие направихте. Наистина, съгласен съм с вас, че процесът на реституция в България е започнал, но продължава с недостатъчно голяма скорост и с тази скорост скоро нямаше да бъде приключен.
Много от вашите въпроси са напълно конкретни, така че позволете ми да ви дам най-новите данни. Получих ги днес от Центъра за масова приватизация и те са към 3 януари т.г.
Компенсаторни записи:
Общият брой на партидите е 86 347, от които областните управи са издали 78 704, министерствата - 7643, в частност Министерството на икономиката - 6361.
Общият брой на закритите партиди е 39 929, от тях: областните управи - 36 240; в министерствата - 3889.
Общият брой на незакритите партиди, т.е. прехвърлени, но все още неизползвани, са 46 392.
По-важен е въпросът каква е номиналната стойност на тези компенсаторни записи. Стойността в лева на издадените компенсаторни записи е 1 млрд. 209 млн. 274 хил. 805 лв. и 8 ст. От тях са използвани за плащания или са прехвърлени 442 млн. 337 хил. 132 лв. Наличните сега, които още не са използвани и могат сега да бъдат използвани, са 904 млн. 967 хил. 254 лв. и 73 ст. А тези, които са непрехвърлени изобщо, са 767 млн. приблизително.
Освен тези инструменти, разбира се, има и други инструменти - това са компенсационни бонове, както и инвестиционни бонове от втората вълна на масовата приватизация, която започна преди повече от 3 години.
Съгласен съм с вас, че регистърът не е бил готов в пълен размер и не работи добре. Министерството на икономиката заедно с широка работна група преди няколко месеца започна ремонта и създаването на два закона. Първият е Закон за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценните книжа, който вече беше приет от Министерския съвет и в момента се намира в Комисията по икономическа политика на Народното събрание. Вторият е един съвсем нов законопроект за сделките с компенсаторни инструменти. Точно той е този, който вас ви интересува и който ще регламентира тази материя. Този закон прави няколко неща. Най-после ще се опитаме точно да преброим и поименно да назовем всички компенсаторни и инвестиционни непарични инструменти - компенсаторни записи, поименни компенсационни бонове, както, разбира се, и инвестиционните бонове от масовата приватизация.
След създаването на този регистър, който ще бъде управляван от Централния депозитар, ще бъде започната търговията на тези компенсаторни инструменти на пода на Българска фондова борса - София. Това ще има няколко резултата. Първият е, че ще има прозрачна и на всички известна цена, която всеки ден може да се види по телевизията и в пресата. Второ, ще намали изключително, ще свие почти до нула, т.е., до 1-2 процента разходите по търговията с тези инструменти. Ще направи максимално проста тази търговия. Всеки техен притежател, който и да е той, просто може да отиде при съответния инвестиционен посредник на борсата и да ги изтъргува на съответната цена. Няма да има маржове от десетки проценти и в някои случаи до 100 процента, които се печелят от съответните посредници. Разбира се, самите посредници не са виновни за това, че те имат такава възможност.
След това, Министерският съвет ще одобри програма за развитие на капиталовите пазари, включително за приключване на процеса на реституция и на втората вълна на масовата приватизация. С тази програма ще се постигнат следните цели:
- ще приключи процесът на реституция и на масова приватизация;
- ще се постигне сериозен напредък в процеса на приватизацията, т.е., ще се предложат миноритарни дялове в някои държавни фирми, които ще станат публични дружества и ще се търгуват на борсата срещу тези компенсаторни инструменти;
- ще се използва този огромен ресурс от компенсаторни инструменти и собствениците на тези компенсаторни инструменти ще получат все пак сериозни приходи;
- ще се развиват капиталовите пазари, а без да ги развием, Европейската комисия никога няма да ни даде оценка, че ние сме страна с напълно функционираща пазарна икономика;
- ще се подобри корпоративното управление на тези държавни и в бъдеще частни дружества и ще се изведе България на световната бизнескарта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика - господин Мутафчиев, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин Василев, аз очаквах от Вашия отговор конкретни цифри, данни и намерения на правителството, включително сериозен анализ за ситуацията, в която се намира пазарът с компенсаторните записи. За съжаление, не получих подобен отговор. Затова не мога да бъда доволен от чутото от Вас.
Искам със загриженост да кажа, че следя внимателно намеренията на правителството, които често са публикувани по българските медии, и на много от предложенията не мога да намеря верния отговор дали това ще стане или не.
Вие не отговорихте, примерно, по какъв начин конкретно собствениците ще бъдат обезщетени с компенсаторните записи. Говорим за фондов пазар. Разбира се, това е една добра стъпка, но не можем да разчитаме, че примерно бай Иван от село Иваново, еди-коя си община, може да отиде и има културата да отиде до борсовия посредник или средствата да плати на борсовия посредник, за да може да участва в сделката и да си закупи акции от БТК.
След това, не ми отговорихте на още един въпрос, където е големият проблем: колко са свободните компенсаторни записи в посредниците? Вероятно от банките ги знаете, защото там има някакъв ред и отчетност, но има и други посредници - дружества, които закупуваха поименните компенсаторни записи за земеделските земи. Те пряко ще участват там, но надали самият гражданин - изселникът от Тракия, ще може да участва в закупуването на акциите на БТК. Аз сериозно се съмнявам.
След това, какви са Ви вижданията каква ще бъде цената на компенсаторните записи след мерките, които Вие така накратко обяснихте, че ще приемете като правителство?
От друга страна, издават ли се още фалшиви компенсаторни записи? Нека си спомним случаите с някои областни управители. Какви мерки предприехте спрямо тях? Знаем вече какво се предприе спрямо Едит Гетова и Александър Божков, но какво се предприе спрямо бивши областни управители, които издаваха такива компенсаторни записи?
Аз ще Ви дам само един пример за ситуацията, в която се намира в момента регистърът. Вестник "24 часа" разкриха нелегални сделки с имоти. Какво става? С едни и същи компенсаторни записи се купуват няколко имота и никой в държавата не може да спре това престъпление! Защо? Защото няма никаква отчетност.
Какво прави тогава правителството, за да спре целия този хаос, от който се облагодетелства не друг, а мошениците? А страдат хората, които за да останат българи, се върнаха в България, зарязаха своите имоти, имущество и сгради. В момента отново на техен гръб печелят разбойниците в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Мутафчиев, приемам Вашите въпроси. Наистина аз не съм представил цялостен доклад пред Вас с цялостната информация, но това не означава, че ние я нямаме. От тези данни, които преди малко оставих, току-що направих едно изваждане и изчислих, че от сега наличните компенсаторни записи приблизително 138 млн. лв. не са в ръцете на техните първоначални собственици. Можем да предположим, че голямата част от тези 138 млн. лв. са в ръцете на финансови посредници. Възможно е някои от тях да бъдат в други физически лица, може да са роднини или да нямат нищо общо с първоначалните собственици, но които не са финансови посредници. Аз пак искам да уточня, че просто такава е била създадената система в миналото, спекулациите са били възможни и маржовете примерно от 10 на 15 или от 15 на 23 стотинки са били нещо нормално. Тоест, в някои случаи успешни посредници са реализирали печалба от неколкодесетки процента. Точно за това ние се ангажирахме веднага, и както виждате това е един от нашите приоритетни закони, които министерството изготви още в първите месеци на своята работа, да направим тази търговия прозрачна и да направим пълен регистър.
Наистина ние в момента с Вас не можем да преброим точния брой на всички компенсаторни инструменти, не ги знаем точно къде са. Абсолютно сте прав. Вашата диагноза е абсолютно правилна. Точно затова ние предлагаме лечение. И ето, аз в първата част на своя отговор не Ви предоставих всичко, но това е един списък (показва списъка), той е работен списък и затова сега не мога да го публикувам, от 17 държавни дружества, миноритарни пакети от които биха могли да бъдат предложени срещу няколко вида инструменти - компенсаторни записи, поименни компенсационни бонове, евентуално инвестиционни бонове от втората вълна на масовата приватизация и някои от тях срещу пари в брой. Сега обаче ние сме на етап, в който преброяваме компенсаторните инструменти, в който правим оценка на тези дружества. Така че от тези 17 предприятия някои миноритарни пакети ще бъдат предложени срещу тези инструменти. Програмата е в ход и наистина се надяваме, че Комисията по икономическата политика на парламента спешно ще придвижи тези два закона. Централният депозитар работи. Българската фондова борса в София работи по този въпрос. Центърът за масова приватизация също функционира, но както знаете, по новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол се предвижда неговото закриване.
Така че, правим максимално бързото, технологично възможното, което да позволи през тази година да сме приключили, ако е възможно, с целия този процес или почти да сме приключили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Следващият актуален въпрос е зададен от народния представител Иво Атанасов към господин Паскалев, заместник министър-председател.
Заповядайте, господин Атанасов, да развиете своя актуален въпрос към министъра.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин заместник министър-председателю, не само аз съм наясно, че за проблема, който ще поставя, Вие нямате вина, тъй като не Вие сте го създали. Става дума за печално известния завой-убиец в с. Коняво, община Кюстендил, където станаха десетки катастрофи с много човешки жертви, разрушени бяха няколко къщи и материалните щети възлизат на огромна сума. Завоят се беше превърнал в истинско бедствие за селото и построяването на обходен път беше една крайна необходимост.
С действия, стартирали от предишния кмет Валентин Вълов и продължени от сегашния Кирил Алексов, с помощта на двама областни управители от различни партии, със съдействието на няколко народни представители с различен политически цвят, на няколко правителства, произхождащи от различни политически сили, бяха отчуждени терените, набавени средства и обходният път беше построен.
За не само моя много голяма изненада с построяването на обходния път връзката от север към селото беше прекъсната с мантинела и насип. Остава една връзка само от южния край, която е на доста голямо разстояние от самото село. По този начин едно от големите села в региона беше откъснато от пътя София - Кюстендил. Автобусите, пътуващи за София и обратно, вече не минават през това село. Нещо по-лошо, пътниците чакат на самия завой, където може да стане връзка със стария път за селото. И като имаме предвид, че там наклонът е много голям, и като имаме предвид, че сега е хлъзгаво, създадени са всички предпоставки за нещастни случаи.
Аз Ви питам как се стигна до подобно абсурдно решение, вместо да се изпишат вежди да се извадят очи, и има ли възможност сегашното правителство да поправи този абсурд и да възстанови връзката на едно от големите села със света? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Паскалев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! уважаеми господин Атанасов, мога да Ви отговоря и с едно изречение: проектът е пред реализация. Очакваме по програма в рамките на м. март да се завърши този проект. Според мен обективната ситуация изисква да кажа, че това ще бъде завършено през м. май настоящата година, а целият ЛОК 2А - през м. октомври настоящата година. Аз съм убеден, че в този период от време окончателно и категорично ще бъде решен въпросът за връзката на жителите на с.Коняво със съответния път. Няма смисъл да говоря повече. Това са сроковете, в които категорично мога да твърдя, че проектът ще бъде завършен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика има думата господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин заместник министър-председателю, аз мога само да благодаря за такъв отговор, защото това е, което очаквах. Това село се намира още от древността на "Виа Игнация", в днешно време на София - Кюстендил, а дай Боже, утре на коридор № 8. И да бъде изолирано по такъв абсурден начин е доста нелепо.
Когато тук заедно се радвахме на преодоляване на шенгенската бариера, ние предупредихме, че същевременно предишното правителство създава вътрешен Шенген и че българските граждани не могат да пътуват до общинския център, до областния, до столицата. Случаят със с. Коняво е едно от доказателствата за създаване на този вътрешен Шенген. Това е все едно като идвате от Благоевград на бул. "Петко Напетов" да се сложи една мантинела и вие да не можете да влезете в София от юг, а да обикаляте цялото Околовръстно шосе и да влезете примерно откъм Калотина. Ето такъв абсурд създаде предишното управление в този случай.
Зная, че наследството, което получи сегашното правителство, е извънредно тежко. Това, което се получава, е едно общество, което убива своите деца даже. Това наследство много трудно се преодолява. Но правителството и отделни негови министри заслужават поощрение по всеки един случай, в който се правят опити за преодоляване на това наследство. И аз искрено желая този опит да бъде ефективен и се надявам през м. май да имаме при откриването на обходния път една нормална връзка със с. Коняво. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата министър Паскалев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Ако ми позволите, господин Атанасов, ако съвместно свършим работата добре, аз се надявам, че през м. май заедно ще открием съответната пътна връзка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Паскалев.
Актуален въпрос от народния представител Радослав Илиевски към министъра на отбраната Николай Свинаров.
Заповядайте, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! В публичното пространство изтече информация за разработен от Генералния щаб на Българската армия и предложен Ви проект през м. ноември 2001 г. за концепция за подготовка на кадри за нуждите на отбраната на Република България. От Генералния щаб, господин министър, са Ви предложени и конкретни стъпки по реализирането на проекта със съответните срокове, включващи от месец ноември 2001 г. до месец октомври 2002 г. На практика част от тези стъпки са направени, като грубо са нарушени разпоредбите на два закона - чл. 9, ал. 2 и чл. 16, т. 2 от Закона за висшето образование и чл. 26, т. 12, чл. 32, т. 15, чл. 5, т. 7 и чл. 215, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили.
В тази връзка, господин министър, моят актуален въпрос е следният: какво налага тоталната промяна на подготвения за финализация проект от 2000 г., как са защитени достигнатите международно признати нива на подготовка на български авиационни специалисти от Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски", гр. Долна Митрополия, и как ще бъде съхранена и пребазирана скъпоструващата стационарна учебно-техническа база?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илиевски.
Заповядайте за отговор, господин Свинаров.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Илиевски! Преди да пристъпя към отговора на поставените от Вас въпроси ми позволете няколко встъпителни изречения.
Въпросът за провеждане на реформа във военното образование е залегнал като приоритетен в управленската програма на правителството на Република България, където в краткосрочен и в средносрочен план са набелязани конкретни действия и задачи по изграждането на Националния военнообразователен и научен комплекс. Министерството на отбраната пристъпва към конкретни практически стъпки в тази област с ясното съзнание за трудностите, съпровождащи този процес. Известно е, че промени във висшето образование се правят трудно. Реформата във военното образование се характеризира с тази допълнителна специфика, че не може да бъде разглеждана извън, а следва да бъде в унисон с провеждащата се военна реформа. Изграждането на модерни, боеспособни и оперативно съвместими въоръжени сили би било немислимо, ако във военно-техническата подготовка на българските офицери не настъпят и съответни промени.
Приетата през октомври 2000 г. концепция за подготовка на кадри за нуждите н а отбраната на Република България залага на идеята за рационализиране на учебния процес във военното образование чрез окрупняване на съществуващите военни специалности и получаване на обща фундаментална подготовка от всички курсанти.
Проведената в Министерството на отбраната и Генералния щаб на Българската армия дискусия до момента не внася ревизия, а цели намиране на най-удачния вариант на реформата във военното образование. Въз основа на направените разчети като оптимален се очертава залегналият в концепцията модел за преобразуване на висшите военни училища в Национален военен университет, в рамките на който те да съществуват като факултети. Поради спецификата на военната подготовка, давана във Висшето военноморско училище "Вапцаров", е извършена преоценка единствено на идеята то също да бъде факултет на националния военен университет.
На експертно ниво беше обсъдено предложението на Генералния щаб за промени в концепцията с цел събиране на обучаемите, преподавателите и учебно-материалната база на висшите военни училища от Шумен и Долна Митрополия в училището в гр. Велико Търново в рамките на Национален военен университет. Тази идея не е официализирана поради факта, че пребазирането на скъпоструващата стационарна учебно-техническа база към настоящия момент не създава условия за нейното удачно съхраняване, а и би натоварило допълнително бюджета на Министерството на отбраната.
Какви конкретни стъпки е предприело Министерството на отбраната за реализация на постановките на концепцията? Изготвени са два проекта за решение на Народното събрание, от които първият е за преобразуване на Висшето военно общовойсково училище "Васил Левски", Велико Търново, Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана "Панайот Волов" в Шумен и Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски", Долна Митрополия, в Национален военен университет, като проектът е получил положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация. Вторият проект е за привеждане на акта и за създаване на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование.
Подготвените проекти имат еднотипен характер и регламентират предмета на дейност на двете учебни заведения, определят органите за управление в лицето на общото събрание, академичния съвет и техните началници, като определят техните права и задължения. Предвижда се Националният военен университет да управлява ползваните от преобразуваните висши военни училища недвижими имоти и движими вещи в публична държавна собственост, както и да съставя, изпълнява, приключва и отчита самостоятелен бюджет. Като специализирано висше училище Висшето военноморско училище ще управлява досега ползваните от него имоти.
В работен порядък Министерството на образованието и науката даде положителното си принципно становище по тези проекти. В рамките на първото тримесечие на годината след съгласуване на решенията с останалите министерства същите ще бъдат внесени за разглеждане и приемане в Народното събрание.
Що се отнася до въпроса Ви за защита на достигнатите международно признати нива на подготовка на български авиационни специалисти, ще отбележа, че гаранция за това са висококвалифицираните преподаватели във Военновъздушното училище "Георги Бенковски", които извършват научноприложни изследвания и умеят да ги съчетават със своята преподавателска дейност. Предстои да утвърдя и осъвременените учебни планове на училището, които като съчетаване на теория и практика са първостепенно условие за реализация на ефективно обучение.
Уважаеми господин Илиевски, доколкото концепцията за подготовка на кадри за нуждите на отбраната на Република България има теоретичен характер, залегналите в нея виждания за изграждане на Националния военнообразователен и научен комплекс подлежат на коригиране и развитие в практиката. Реформата във висшето военно образование е сложен процес, в рамките на който следва да бъдат отчетени както традициите, така и новите изисквания към Българската армия. Бъдете уверени, че ръководството на Министерството на отбраната разглежда военнотехническата подготовка на българските офицери като най-добрата препоръка за приобщаване към евроатлантическите структури. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, аз искам да Ви благодаря за това, че вдигнахте малко завесата и излязохте от лоното на униформените стратези на българското военно образование. Защото не евроатлантическата макрорамка за българските въоръжени сили и в частност подготовката на кадри за въоръжените ни сили са определящи тук. Навсякъде прозират, а и Вие ще го разберете от структурите надолу в образователните ведомства на Българската армия, прозират интересите и действията на тесногрупови лобистки кръгове и то предимно с лампази, господин министър. Всичко това противоречи на българския национален интерес. Защото в областта на военното обучение конвертируемият продукт са кадрите, подготвени от две учебни заведения - това са Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски" и Висшето военноморско училище "Никола Вапцаров". Няма известна въздухоплавателна компания в света, където да не работят кадри, готвени от нашето военновъздушно училище. А да припомням ли, че то даде и двама космонавти на света?
След 11 септември 2001 г., когато този свят е друг и борбата с тероризма е приоритет на всяка демократична държава, подготовката на кадри за въздухоплаването, било то гражданско или военно, е един от основните елементи на тази борба. Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия е доказало, че произвежда качествен продукт не само за вътрешна употреба. При сериозни доходи за българската държава години наред са готвени специалисти от десетки страни. И ако тази практика бъде запазена, може би трябва да се промени и вашата концепция за военното обучение.
Уважаеми господин министър, оставам с надеждата, че Вие, а чрез Вас и българското правителство ще преоцените действията на Вашите подчинени, защитавайки преди всичко българския национален интерес. Благодаря Ви още веднъж за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Отправено е питане от народния представител Димитър Дъбов към господин Свинаров - министър на отбраната.
Господин Дъбов, заповядайте да развиете своето питане към министъра.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, господин министър! Поводът за моето питане е, че в началото на месец декември в приемните ми дни бях посетен от много военнослужещи, офицери и сержанти от град Шумен, разтревожени както от собственото си бъдеще, така и от съдбата на поделението, в което са служили, и неговата материална част, за която са носили отговорност с години. Една част от тази материална част се сваля от въоръжение и отива за скрап, а друга се унищожава.
Първо, снемат се от въоръжение и отиват за претопяване 102 танка, някои от които Т55М такива, с каквито в момента воюват в Афганистан. Не са произвели боен изстрел. Те са по на 500 - 600 км. пробег, тоест от 20 до 30 моточаса.
Второ. Предвидено е за предаване на скрап артилерийско въоръжение, състоящо не от 51 гаубици М30. Такива ние подарихме на Македония. За сравнение кабдиево-молибденовата стомана, от която са произведени тези гаубици, само вложена в една от тях, е в състояние да произведе бръснарски ножчета, които да се използват в България около една година, а е обявена цена като цена за скрап.
Трето. Предвидени са за унищожаване самоходни гаубици 2С1, които са на 200 км. пробег и с 5-6 бойни изстрела. Това е най-модерната артилерийска система, която се използва в България в момента.
Вече са продадени за скрап 53 броя АТS - това са 12-тонни влекачи - на смешната цена 1200 лв. единият, на фирма от Монтана. Тези влекачи са на среден пробег от 300 до 400 моточаса, а само алуминият, вложен в тях, е на стойност 640 кг.
Унищожено е голям брой тилово имущество. Разпродават се на символични цени походни кухни, посуда, постелъчен инвентар и т.н. Нарязани са и са изгорени на полигона в град Добрич 30 000 броя облекло: лятно, зимно, шинели, обувки, дюшеци, възглавници и постелъчен инвентар.
Господин министър, бих могъл да продължа с данните още дълго. Считате ли обаче, че това е добрият начин за реформата в армията и разоръжаването? Считате ли, че стотици офицери от 18 Механизирана дивизия, сега бригада, от лейтенант до полковник и сержанти с висока квалификация трябва да преминат в запаса, някои от които без право на пенсия поради ненавършени години? Бих искал да разбера също каква е Вашата и на ръководеното от Вас министерство позиция по отношение на отпадъчното въоръжение, бойна техника и военно имущество. Непълните данни, които изнесох, касаят въоръжение и имущество, за които в близкото минало държавата е броила милиони долари и то дори не е използвано и с учебна цел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дъбов.
Заповядайте за отговор, господин Свинаров.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дъбов! В отговор на поставения от Вас въпрос относно съдбата на кадровите военнослужещи и имуществото на реорганизираната 18-та Механизирана дивизия ми позволете да Ви запозная със следното.
Относно съдбата на имуществото на 18-та Механизирана дивизия. В изпълнение на плана за организационно изграждане на въоръжените сили на Република България до 2004 г. и актуализирания план за организационно изграждане на Въоръжените сили на Република България до края на 2004 г. Министерството на отбраната снема от въоръжение свръхполагащите се по щатове за мирно и военно време материални средства. Процесът по освобождаване от излишното въоръжение и техника, както и по-нататъшното им използване се осъществява в пълно съответствие с националното законодателство, резолюциите на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за налагане на въоръжено ембарго и изискванията на споразумението за износ на оръжие и стоки с двойна употреба. Снемането от въоръжение и оползотворяването на излишните материални средства не е самоцелен, а високоотговорен процес, обособен от оперативните потребности на въоръжените сили. Водещи при определяне на необходимите видове, категории и количества въоръжение и техника са мисиите и задачите, които стоят пред Българската армия.
Първа стъпка от реализацията на цялостната политика на Министерството на отбраната в тази област беше направена с приемането на решение на правителството, с което на междуведомствена работна група се възложи изработване на национална програма за утилизация и унищожаване на излишните бойни припаси на територията на Република България. Въз основа на протичащо в момента съвместно българо-американско изследване в края на първото тримесечие на годината Министерството на отбраната ще внесе в Министерския съвет за одобряване и план за модернизация и превъоръжаване на Българската армия до 2015 г. Подготовката и практическата реализация на тези два документа би била немислима без наличие на ясни виждания за политиката и процедурите за деактивиране и прекратяване експлоатацията на излишните системи въоръжения и техника. За тази цел в Министерството на отбрана е създадена система за управление на процеса, включваща дейности по анализ, планиране, управление и контрол.
С моя заповед от месец август бе създадена организация за приемане и съхранение на излишните материални средства от поделенията на Българската армия. На специална работна група под ръководството на заместник-началника на Генералния щаб по ресурсите е възложено да ръководи издаването и приемането на излишното въоръжение, техника и бойни припаси. До тяхната реализация излишните материални средства ще се съхраняват в девет специализирани центъра, развърнати от Изпълнителна агенция "Управление на частната държавна собственост" на Министерството на отбраната.
В контекста на казаното дотук следва да се отбележи, че 18-та Механизирана дивизия е обект на вниманието на ръководството на Министерството на отбраната и Българската армия като елемент от изпълнението на плана за организационно изграждане на Въоръжените сили до 2004 г. На въоръжението, техниката и вещевото имущество е извършен анализ на техническото състояние като специално бойните машини са оценени на базата на предварително формирани 22 оценъчни показателя. Материалните средства на дивизията са класифицирани в следните групи:
- неизползваеми и подлежащи на унищожаване;
- използваеми за осигуряване на бъдеща дейност на дивизията;
- изискващи поддръжка и ремонт;
- изискващи капитален ремонт и
- за незабавна реализация чрез продажба или дарение.
Оползотворяването на излишните материални средства се извършва в съответствие с подробен план и времеви график за снемане от въоръжение и реализация. В един от специализираните центрове на Изпълнителна агенция "Управление на частната държавна собственост" на Министерството на отбраната ще бъдат съхранени излишното въоръжение, техника и имущество на 18-та дивизия, които подлежат на оползотворяване. Изключение се прави само за бойните припаси и взривните вещества, изискващи специален режим на съхранение и контрол. Последните ще се съсредоточат в специализираните складове и бази на Българската армия, които предоставят необходимите условия за охрана и пожарна безопасност.
Впоследствие изпълнителната агенция и "Снабдяване и търговия" - дружество на Министерството на отбраната, ще реализират тези материални средства чрез продажба, унищожаване или дарение. За материалните средства, които остават на разположение на 18-та бригада, на 18-то резервно бригадно командване - това е новото наименование на 18-та дивизия след реформирането, се изготвят планове и програми за съхранение, експлоатация, поддръжка и модернизация.
Относно съдбата на военнослужещите от 18-та механизирана дивизия. Съгласно заповед на министъра на отбраната от м. май 2001 г. структурите, в които се извършват организационно-щатни промени, пълна или частична ликвидация, на основание чл. 128, буква "г" от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършва подбор между кадровите военнослужещи. Подборът в дивизията е извършен до 21 юни 2001 г. по следните критерии:
- придобито право на пенсия;
- съответствие с изискванията на длъжностната характеристика;
- по-висока професионална квалификация;
- изпълнение на длъжност със същите или сходни функционални задължения.
В съответствие с разпоредбите на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България към 15 септември 2001 г. на новите щатни длъжности са назначени 37 офицери и 8 сержанти. На офицерите и сержантите са връчени 6-месечни предизвестия за прекратяване на договора за кадрова военна служба. В рамките на предизвестието тези военнослужещи имат право да участват в квалификационни курсове.
Уважаеми господин Дъбов, в заключение ми позволете да Ви благодаря за отправения въпрос, свързан с хода на реформата на Българската армия. Считам, че подобни дискусии са навременни и полезни както за Министерството на отбраната, което чрез обсъждане на проблемите и резултатите от реформата има възможност да оптимизира процесите, така и за останалата част от обществото, която осъществява своевременен, надежден и действен граждански контрол върху функционирането на Въоръжените сили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Ще зададете ли уточняващ въпрос, господин Дъбов? Заповядайте.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Господин министър, благодаря Ви за подробния отговор. Както вече споменах, става дума за въоръжение, техника и имущество за милиони долари само на територията на 18-та механизирана дивизия.
В тази връзка аз бих искал да уточня каква е лично Вашата и на министерството позиция например за автотракторната техника. Вместо да се продава за скрап на фирми-посредници, тя би могла да се използва изключително добре в областта на горското строителство, на пътното строителство и особено за това, което сполетя страната ни в последните няколко дни. Фирмите "Пътно поддържане" на общините не разполагат с техника за почистване. Междупрочем, поне по отношение на Шуменския регион, за първи път тази година армията не участва в снегопочистването. Такова нещо аз не си спомням да е имало. При положение, че ежегодно снегонавяването в Североизточна България затрупва и изолира отделни общини в резултат на изсичането на полезащитните пояси, повече от ясно е, че тази техника би могла да намери едно добро друго гражданско приложение вместо да отива за унищожаване или за скрап.
Второ. Според мен няма особена пречка част от това имущество да бъде изнесено и продадено успешно в чужбина, след като не попада в забраните, за които Вие споменахте.
Трето. По отношение на вещевото имущество. Аз смятам, че е прецедент - не искам да използвам друга, по-силна дума - заповедта на заместник-началника на Генералния щаб по материално-техническото снабдяване за нарязване и изгаряне на 30 хил. бройки облекло, постелъчен инвентар, възглавници, дюшеци и пр. При наличието на домове за стари хора, сиропиталища, социално слаби и пр. там биха могли да се направят наистина дарения и да се потърси по-добра реализация. Надявам се, че министерството и лично Вие имате подобно разбиране и би трябвало тази техника, която се снема от въоръжение, да бъде използвана по-сполучливо - така да се каже - в цивилния живот.
Що се отнася до кадровите военнослужещи, за които Вие споменахте, не стана ясно все пак как ще се процедира с тази част от тях при рязкото намаляване на щата, които нямат дори и години за пенсия. При тях очевидно се разиграва една голяма лична драма и може би съществуват възможности за този традиционно голям гарнизон, да не кажа, че в определени моменти от развитието на страната Шумен е бил най-големият военен гарнизон, да се направи така, че да има по-голяма реализация за професионалните военнослужещи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Зададен е актуален въпрос от народния представител Евгени Кирилов към министъра на външните работи господин Паси.
Заповядайте, господин Кирилов, да зададете своя актуален въпрос.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър! Въпросът зададох в края на м. ноември. Въпреки че актуалната му част засягаше поведението на един наш посланик в навечерието на президентските избори, смятам, че и добре стана, че по обективни причини - имахте доста посещения преди Нова година - обсъждаме този въпрос малко по-късно, тоест да не прозвучи нито конюнктурно, нито предизборно, нито следизборно, а да го погледнем в цялата дълбочина.
За какво става дума? В навечерието на президентските избори нашият посланик в Съвета на Европа предприема редица демарши. Стига се и до директен натиск - бих желал да кажа, че информацията ми е от извора, от първа ръка, от висши служители на Съвета на Европа - с оглед да бъде поканен президентът Стоянов да посети Съвета на Европа през януари на следващата сесия, която сега, току-що предстои.
Няма нужда да казвам, че едно подобно поведение е, първо, непрофесионално. Не се кани президент преди президентски избори. Той може да бъде поканен веднага след това.
От друга страна, сами знаете, че получаването на една такава покана вероятно е имало някаква подобна цел. Аз предварително и във въпроса съм уточнил, че нямам никаква информация и смятам, че това не е така - че тук министерството може да играе някаква роля. Значи президентът получава преди изборите покана да посети през януари Съвета на Европа. Тоест, естествено индиректното послание е: Съветът на Европа е решил, че резултатите от изборите са предизвестени.
Най-старата демократична европейска организация има огромен опит с подобни въпроси и те по принцип не биха се и хванали с това, в резултат на което естествено се стига до нещо логично и по тяхно предложение. Президентът Стоянов е посещавал Съвета на Европа. Ние бихме желали новоизбраният министър-председател да направи това. Така и ще стане и на предстоящата сесия това ще се получи.
Господин министър, тук моята задача аз не я виждам в това да искам главата на един посланик, още повече, че това е сравнително млад човек. Целият въпрос, дълбокият въпрос се състои в това, че чувствително се повиши политизацията на Министерството на външните работи през последните години. Много дипломати от кариерата видяха в политическите си изяви шанс за напредване в кариерата. Разбира се, няма нужда да казвам, че примерът им беше даден от политици, назначени като дипломати, които не можеха да се сдържат, което също е нарушение и един уникален казус за Дипломатическия корпус и бих казал уникален случай за дипломацията в света въобще.
Значи ние би трябвало да си дадем сметка, че един посланик - било то политическо назначение или не - от момента, в който стане - ето примерът с новоизбрания президент - от момента, от който той представлява държавата, той трябва да забрави политическите си пристрастия. Имаме редица случаи. Да не говорим за господин Филип Димитров и редица изяви, които станаха и тази година, които са ставали и по-рано. Но примерно подобна политическа изява с нашия посланик в Брюксел веднага след изборите през м. юни - те не носят полза на България преди всичко. Те нарушават драстично кода на поведение. Редно е при това положение, ако има несъгласие с конкретната политика на страната в момента, той да си подаде оставка, да се върне в България и тогава, освободен, естествено може да си прави всякакви изявления.
Искам, господин министър, да ми отговорите. В случая аз не зная дали това е лична предизборна инициатива в конкретния случай с посланика ни в Страсбург или дали е бил посъветван от някой от участниците в щаба - бившата му началничка в Министерство на външните работи. Вашата предшественичка беше в предизборния щаб на господин Петър Стоянов. Дано да не е така. Но важното днес е какви мерки възнамерява да предприеме Министерство на външните работи, за да ограничи създалата се вече практика за намеса на нашата дипломация във вътрешнополитическия живот на страната. Ще Ви бъда много благодарен за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Паси.

МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители! Най-напред искам да благодаря на господин Кирилов за този въпрос. Наистина му благодаря, не само куртоазно, защото този въпрос ми дава възможност да развия пред вас тезата за един важен аспект от дипломатическите усилия на нашето правителство.
Държа на първо място да подчертая, че като министър на външните работи аз особено държа на ефективното функциониране на Дипломатическата служба в защита на националните интереси и на развитието, интеграцията и просперитета на България.
Посещенията и срещите на най-високо държавно равнище са един от важните инструменти и постоянна задача за българската дипломация. В този смисъл разглеждаме визирания от господин Кирилов въпрос най-вече от принципна гледна точка като въпрос на адекватно и националноотговорно реализиране на българската външна политика.
Във връзка с конкретния случай, по повод на който е отправен въпросът, не смятам, че като цяло може да се говори за тенденциозно отношение в полза или във вреда на която и да било политическа сила в рамките на сътрудничеството ни със Съвета на Европа.
Показателна е отправената от генералния секретар на ПАСЕ лорд Ръсел Джонстън покана за посещение на министър-председателя Симеон Сакскобургготски в рамките на януарската сесия на ПАСЕ след две седмици. Подготовката на предстоящото посещение се осъществява с активното съдействие на нашето постоянно представителство в Страсбург.
Нормално за всеки български посланик е да прави постоянни сондажи, повтарям, постоянни сондажи и да полага усилия за реализиране на посещение на най-високо равнище. Тази задача изцяло е в сила и по отношение на новоизбрания български президент господин Първанов, чието посещение в Брюксел вече подготвяме усилено, работата върви с пълна сила.
Същевременно бих искал категорично да заявя, че всяка проява на български дипломати, ориентирана или водена от вътрешнополитически съображения или пристрастия, няма да бъде толерирана от ръководството на Министерството на външните работи.
Тази моя позиция не е нова и мога да ви информирам, че още в началото на мандата на настоящото правителство дадох изрични указания на нашите посланици. В този смисъл не е тайна, че има данни за такива действия на наши посланици, като някои, за които спазването на посочените инструкции се оказа много трудно, подадоха оставка и напускат дипломатическата служба.
В този смисъл мога да дам една много добра оценка на нашата мисия в Страсбург, където постоянният ни представител работи под моите лични инструкции и той всъщност е първият посланик, когото аз изпратих, макар и наследен от предишното правителство, и още през лятото той започна да говори с мен, да иска инструкции и да ме натиска за непрекъснати визити на министър-председателя, на президента или на когото успеем да заведем в Брюксел. Тази линия се провежда постоянно от Министерството на външните работи и ще продължи да се провежда.
В тези си усилия, в усилията си за деполитизация на българската дипломатическа служба, аз се радвам на пълно разбиране от кабинета и на енергична подкрепа лично от министър-председателя. Нещо повече, нашето намерение е да поставим функционирането на дипломатическите отношения на твърдо регламентирана основа. Възнамеряваме това да стане с приемането на Закон за Дипломатическата служба, закон, чието приемане нашата демокрация очаква още от зараждането си през 1989 г.
Един от основополагащите принципи, заложени в законопроекта от управляващата коалиция, е въвеждането на ясни правила за функционирането на Дипломатическата служба. Приемането на закона ще постави в ясни рамки нейната цялостна работа, ще създаде регламент и ще допринесе за предотвратяване на подобни проблеми в бъдеще.
Лично аз ще смятам за голямо завоевание на нашия парламент, на правителството и на дипломацията приемането на такъв закон, и затова поемам ангажимент за внасянето на законопроекта още преди срещата на върха на НАТО в Прага през ноември тази година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Кирилов, заповядайте за реплика.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря Ви за отговора, уважаеми господин министър. По-голямата част от него ме удовлетворява.
Струва ми се, че във всички случаи преди да бъде приет законът, крайно време е той да бъде приет, трябва да намерим консенсус по този въпрос, защото това е закон, който трябва да послужи като една база за стабилизиране на нашия дипломатически корпус.
Въпреки това, в конкретния случай с нашия посланик в Съвета на Европа, аз смятам, че стои един-единствен въпрос. Разбира се, че ролята на всеки посланик, даже няма нужда да чака указания, е да организира посещения на високо равнище. Но, виждате ли, ако искаме нещо да се случи, наистина да стане и да стане професионално, просто е немислимо да се иска покана за човек на държавна длъжност, който е пред избор. Това е логиката на въпроса и затова аз имам известни съмнения, че в случая може да са играли роля и други съображения. В случая не това е определящо.
Аз съм удовлетворен и от Вашите инструкции и смятам, че и днешният повод би трябвало да бъде база да се информират нашите мисии в чужбина, че парламентът наистина единодушно, смятам, че по този въпрос можем да намерим широко съгласие, не възприема намесата на дипломати - било то посланици, било то участници в отделни мисии, коментарите, участието отвън във вътрешнополитическия живот на страната. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Дуплика искате ли, господин Паси? Не.
С това темите по парламентарния контрол днес са изчерпани.
Преминаваме към първа точка от гласувания днес дневен ред - първо четене на законопроекта за туризма. Вносител на законопроекта е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен на водещата комисия - Комисията по икономическата политика. Освен това постъпило е и становище на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и на Комисията по европейска интеграция.
Процедурно предложение. Господин Атанасов, заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, аз се извинявам, но нали първа точка в днешния дневен ред е законопроектът за кредитиране на студентите и докторантите? По силата на съответния член от парламентарния правилник нашата парламентарна група използва правото си да го предложи за дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов, просто пропуснах този факт.

На основание чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание преминаваме към първо четене на законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите.
Законопроектът е внесен от народния представител Георги Първанов и група народни представители и е разпределен на Комисията по образованието и науката като водеща комисия, на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси.
Обявявам 15 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.

Преминаваме към:
ПЪРВИ ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КРЕДИТИРАНЕ НА СТУДЕНТИТЕ И ДОКТОРАНТИТЕ.
Искам да припомня, че на заседанието, състояло се на 1 ноември 2001 г., този законопроект е представен от вносителя господин Корнезов. Дискусия по законопроекта обаче не се е провела. Затова сега обявявам по 30 мин. на парламентарна група за изказвания по законопроекта на първо четене.
Заповядайте, имате думата.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Повече от шест месеца след внасянето на законопроекта за съжаление няма становище на съответната Комисия по образованието и науката. Почти четири години, след като беше внесен първият вариант на законопроекта, той продължава да се отхвърля, със съжаление го казвам, пренебрежително от народните представители. Почти всички предизборни програми в частта им за висшето образование говорят за достойно образование, за образование за всеки, някои говорят за общодостъпно образование, но въпреки това Законът за кредитиране на студенти и докторанти остава вън от възможността и от желанието на народните представители да гласуват за него.
В отговор на поетите от нас ангажименти и с очакването да бъдем подкрепени ние предлагаме нашия законопроект за кредитиране на студентите и докторантите. Той е едно продължение за виждането, което имаме, в политиката ни по отношение на висшето образование, която според нас е достатъчно последователна и целенасочена.
Тук бих искал специално да отбележа, че законът е преработен в значителна степен, отчитайки дискусиите, бележките в различните институции - в комисията в предходното Народно събрание, министерства, академичната и студентската общност.
Какви са корекциите, които бяха направени от първоначалния вариант на законопроекта за кредитирането на студентите и докторантите? На първо място, това е съобразяване с действащите нормативни документи въпреки някои възражения, които получихме в това отношение, със Закона за държавния бюджет, със Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта и др.
На второ място, прецизирани са начините за събиране на приходите към фонда, с които да се кредитират студентите и докторантите.
На трето място са създаването и управлението на специален фонд за кредитиране на студенти и докторанти.
И на четвърто място са получаването, възстановяването и опрощаването на кредитите, които се предвиждат в съответните преференции.
Най-важното за нас обаче остава с този закон да се сложи началото на реално и сериозно инвестиране в образованието и в науката като стратегическа за България политика. Без такава ефективна политика ние нямаме бъдеще независимо от европейската си и друга структура, към която сме се устремили, и за която говорим, че ще работим.
Примери има достатъчно категорични и ясни в европейската практика - както в развитите европейски страни, като тук ще посоча Англия и Франция, така и в някои от източноевропейските страни. Инвестициите в интелекта на нацията са инвестиции в бъдещето. Това е най-перспективната - и лична, и обществена инвестиция, която бихме могли да направим. В противен случай ние ще лишим талантливи, способни, умни и интелигентни младежи от възможността да учат само защото са бедни и нямат финансови възможности за това. Така образованието все повече ще става привилегия на определена малка група, все повече ще става достъпно само за избрани.
Каква най-обща философия сме заложили в законопроекта в неговия втори вариант? Равен достъп до възможността за кредитиране без да се отстъпва, без да се обвързва с успеха. Успехът няма да бъде критерий, за да може да се кандидатства за съответна стипендия. В същото време предвиждаме преференции при погасяване на кредитите, съобразени с успеха. Дават се възможности за младежи, които са в тежки финансови затруднения и имуществена неравностойност, да получават такива кредити. Държавата ще оказва помощ при определени условия в зависимост от успеха на студентите чрез частично или пълно опрощаване на съответния кредит.
Какви положителни промени може да предизвика приемането на този законопроект?
На първо място, това ще бъде един от нашите приноси за спирането и ограничаването на напускането на страната на младите, които търсят начин да продължат образованието си в чужбина.
На второ място, според нас се създават реални условия за конкуренция между държавните и частните висши училища и то достатъчно лоялна конкуренция, защото те се изразяват по същество. И правата, и възможностите за обучение на студентите са почти равни както в частните, така и в държавните при това условие.
На трето място, поне частично възстановяване на справедливостта чрез облекченията и чрез гарантиране на обучението на сираци, инвалиди, младежи с неравностойно положение в обществото и невъзможност да учат.
Можем ли да правим днес сравнения с първоначалните намерения за размера на таксите и техните днешни нива, които стават все по-непоносими? Искам да ви върна назад към 1999 г., когато беше прието министерско постановление по този въпрос и началните намерения за тези такси и реалните нива на тези такси днес. Има непрекъснато увеличаване с всяка учебна година. Това предизвиква напрежение не само в студентската общност, но и в българското общество като цяло, тъй като голяма част от обществото е пряко ангажирано с обучението и с възможностите на студентите да учат. Докога всъщност ще допуснем да нарастват таксите с такава неимоверна бързина? Кои младежи ще могат да си позволят да учат в бъдеще? Съгласни ли сме сега, в началото на третото хилядолетие, образованието на децата и на младите да зависи изцяло от икономическите възможности на техните родители?
Кои всъщност са най-сериозните възражения, които възникват по отношение на законопроекта, който се опитваме да разглеждаме в пленарна зала вече втори или трети път? Разбира се, водещи са финансовите възражения или почти всичко се обяснява с тях.
Тук бих искал да се спра на някои от възраженията. Счита се, че студенти инвалиди и сираци правят възможното и получават и не са ангажирани с такси. Но считате ли, че това е достатъчно? Достатъчно ли е това - инвалиди и сираци да не плащат такси във висшите училища според Закона за висшето образование?
На следващо място, държавата плащала здравните осигуровки според чл. 40 от Закона за здравното осигуряване. Можем ли дори да си помислим, че здравните осигуровки няма да бъдат плащани през четири - петгодишния период на обучение и държавата ще остане встрани от този важен въпрос?
Какви възможности има за лесно постигане на отличен успех? Ето още едно възражение, което получаваме от различни институции. Какво означава това? Че ние търсим различните възможности и вратички за това - да получават висок успех отделни студенти и по този начин да препятстваме приемането на законопроекта?
Другото възражение е свързано с наличието на Фонд "Кредитиране" и неговото обезпечаване. Бих искал да дам само един пример тук с Унгария, която преди няколко години взе външен заем от 150 млн. долара за студентите от Световната банка. Нима и ние не бихме могли да помислим за подобни възможности?
Посочва се, разбира се, и специалния режим на Международния валутен фонд и банковата практика, както и това, че в бюджета на Министерството на образованието и науката има два фонда - "Научни изследвания" и "Технологичен фонд". За тях в бюджета бяха предвидени през 2001 г. 260 хил. лв. Но ако вървим по този път, скоро няма да има нужда от тези фондове, нито от научните изследвания, нито от технологичния фонд, защото няма да има подготвени такива изследвания и съответно средствата, които се отделят за тях, няма да бъдат нужни.
Ние сме убедени, че това трябва да бъде държавна стратегия, а не да се търсят всички възможни обяснения, за да се отхвърли законопроектът. Явно в Министерството на финансите и Министерството на образованието и науката едни и същи хора готвят становищата, но различни министри ги подписват. Не можем да отречем, че въпреки направените корекции от 1998 г. законопроектът има своите слабости както по структурите, така и по механизмите за финансиране, но те не са в никакъв случай достатъчно основание този законопроект да бъде отхвърлен. За мен лично той ще бъде един знак от Националното движение Симеон Втори против продължаването на политиката в образованието и науката, която бе водена в предходния мандат от мнозинството на Съюза на демократичните сили. Въпросът е налице ли е политическа воля, за да бъде променена тази политика, за да се ангажира пряко държавата с финансова политика за стимулиране на способните и отговорните студенти и докторанти.
Ако ние се стремим към социална държава и справедливо общество, това е една от малкото стъпки, които трябва да направим заедно. Политиката към младите изисква не заявления, а конкретни действия. Всички ние сме длъжници тук, в тази зала. Затова ви призовавам да подкрепите на първо четене законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Великов.
Има ли други желаещи да участват в дискусията по законопроекта?
Заповядайте.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Няма да подценявам вашата интелигентност, затова няма да ви убеждавам в това колко полезен, необходим и навременен по принцип е един такъв закон. Всички сме наясно, че днес в света хората се делят освен на всичко друго, а може би на първо място, на образовани и необразовани. Това, първо. Второ, у нас е ясно, че образованието е един от основните пътища за създаване на социално класово неравенство и така наречената дясна политика неслучайно удари преди всичко образованието и лиши маса хора от възможността да се образоват, а след това съответно да намерят работа или да се развиват в живота. Това, струва ми се, са достатъчно ясни неща.
Тук има няколко проблема. Едното е достойнства и недостатъци на самия закон. Всеки проектозакон естествено си има такива. Второ, какво е състоянието на образованието в България в момента? И трето, проблемът с изтичането на мозъците, особено по-образованите, но това е един по-широк и световен проблем, за да го засягам точно сега.
Този проектозакон не е разглеждан в комисията. В замяна на това има няколко експертни мнения, мнение на Министерството на финансите и на Министерството на образованието и науката, като основното възражение там е, че, разбира се, няма пари. Казано е, разбира се, със съответния жаргон. Няма съответните фондове. Това трябва да се превърне в суперфонд - еди колко си пари, чухте преди малко, че са отпуснати 260 хил. долара за подпомагане, а всъщност един такъв фонд би трябвало да има десетки милиони.
Въпросът за намирането на парите е един въпрос, по който не съм достатъчно специалист, но бих могъл да напомня на уважаемите колеги и още по-уважаваното правителство, че ако то изпълни някои от своите обещания и конфискува част от парите на незаконно забогателите, ще има достатъчно милиони за подобен фонд. (Единични ръкопляскания от КБ.) Някои от тези незаконно забогатели се намират между нас тук, някои, май че ги няма в залата, но все едно, мога да говоря и с имена. Защото, ако се направи проверка само на един от тях какво е купил с чужди, подставени лица в Пловдив и в неговите околности, щом аз, нещастният филолог знам това, би трябвало съответните органи да ги знаят още по-добре от мен. (Ръкопляскания от КБ.) Така че, ако само изброя съответните хотели в Смолян, съответните винарски изби и други такива, които са купени на цената на спанака и пр. по крайно незаконни начини, само по тази
линия ще дойдат един куп средства, които биха могли да компенсират липсата на пари. Че пари няма- всички знаем, но че е крайно време да се намерят и по този начин... Съжалявам, аз дойдох в парламента, смятайки, че ще има някаква форма на възмездие и хората очакват от нас това. Навсякъде, където ходя да се срещам, аз се срамувам от това, че съм депутат, защото ми задават неудобни въпроси. И един от въпросите, които ми задават, е точно този - какво се прави по тази линия и по линия на тези обещания. Нищо не се прави, за съжаление. Това е положението. И аз все повече намирам своето присъствие тук за безсмислено. Така че въпросът не е във въвеждането на странни процедури, не е, както четем във вестниците, някакъв особен интерес към депутатските задници, това вероятно е някакъв реверанс към колеги депутати отдясно, но това няма да спаси положението. Защото човек присъства тук, когато тук има някакъв смисъл и някакъв дебат, какъвто обикновено няма. Единственият случай, когато този парламент за своето шестмесечно присъствие тук работеше като парламент, е когато се дебатираше въпросът за земеделските грабежи на предишния министър и за източването на Фонд "Земеделие". Тогава парламентът наистина приличаше на парламент.
Но да се върнем към въпроса за закона. Като човек, който отвътре познава кухнята на образованието, искам да напомня, че става дума не само за кандидатстване на първокурсници. Неколкостотин годишно, примерно в Пловдивския университет, напускат, защото нямат пари да продължат. Проблемът за заемите засяга не само този, който няма пари да влезе и да започне да учи, но и този, който е влязъл, започнал да учи, но примерно баща му или майка му е умрял или са останали безработни. И по време на следването си той се налага да напусне следването, защото няма откъде да вземе тези пари.
Истината е, че проектозаконът е малко по-оптимистичен, отколкото една реалност. Тоест, очевидно не са очаквали, че така ще растат таксите. С тези пари, за които става дума там, не може да се издържа три години да се плащат такси в частните университети. Знаете, че те вече са 300, 400, 500 лв. на семестър. Може би не знаете, ако не знаете ще ви кажа, че за едно преместване от един университет в друг само от така наречения Университет за национално и световно стопанство иска по 3 хил. лв. спонсорство, публична тайна. Бургаският свободен университет иска по 800-900 лв., ако искаш да напуснеш университета и да отидеш другаде, иначе не ти дава академична справка или отпусно и т.н. Всичко това се извършва полуофициално или официално и трябва да ви кажа като човек отвътре, че в момента в България този, който спазва някакъв академичен морал и спазва някаква законност в областта на образованието, прилича - и друг път съм го казвал - прилича на монахиня в стриптийз-бар. Точно става за смях. Тоест, всички го гледат като идиот и се оказва, че той спазва едни закони, които никой не спазва и за чието неспазване няма абсолютно никаква санкция. Това става пред очите на всички ни. И никой не се смущава от всичко това. Мога да предложа десетки примери и какво от това? Не искам да ви губя времето.
Смятам, че този проект има нужда от някои корекции. Очевидно той е малко по-ларж в своите намерения, които се сблъскват с реалната липса на пари, той е малко по-оптимистичен, отколкото всъщност е положението сега. Но той е правен преди известно време. За съжаление нещата се влошават, вместо да се подобряват.
Смятам, че с намесата на Министерството на финансите и на Министерството на образованието и науката могат да се внесат някои корекции по отделни точки. Важното е принципно да се вземе едно решение и да се тръгне към търсене на решение в тази насока. Защото проблемът не е само в това, че образованието спасява частично проблема с безработицата сред младежта - нещо, което непрекъснато се изтъква. Има и по-важни проблеми. Човек с някакво образование по-лесно си търси и намира работа, той е във всички случаи по-подготвен житейски и в крайна сметка става въпрос за развитието на нацията и за българското общество, в което, както никога досега в историята на България, главоломно се увеличава процентът на неграмотните, на непосещаващите училище и на всякакъв човешки брак.
Затова аз наистина смятам, че ако ние сме дошли тук не само за кулоарни мероприятия, а за нещо по-сериозно, да подходим именно по-сериозно към това предложение. Отново казвам, че то наистина има нужда от поправки и допълнения, наистина има нужда от една вътрешна дискусия с двете министерства, но в него има достатъчно рационални моменти, които заслужава да бъдат продължени, да бъдат развити. Иначе всичко останало е общ лаф и любезна юридическа атмосфера, която несъмнено цари тук и заслужава внимание, разбира се, в сравнение с атмосферата в предишното Народно събрание. Но това не е достатъчно. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Друг желае ли да участва в дискусията? Няма желаещи.
Преди да преминем към гласуване на законопроекта на първо четене, моля квесторите да поканят всички народни представители, които са в кулоарите на парламента, да влязат в залата, в противен случай ще прекратя заседанието поради липса на кворум.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Сто души са в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля народните представители да заемат местата си.
Умолявам парламентарните секретари да преброят присъстващите в пленарната зала.
Моля да ми се даде списъкът на народните представители.
Гласуването ще бъде извършено на основание чл. 53, ал. 2, т. 3 - ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговор: да, не и въздържал се. (Одобрителни ръкопляскания.)

АДРИАНА ГЕОРГИЕВА БРЪНЧЕВА - въздържала се
АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ КЮРКЧИЕВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКОВ МАРИНОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ ПАУНОВ - за
АЛЕКСАНДЪР МАНОЛОВ ПРАМАТАРСКИ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР СТОЯНОВ АРАБАДЖИЕВ - за
АЛЕКСАНДЪР ХРИСТОВ ФИЛИПОВ - отсъства
АЛЕКСИ ИВАНОВ АЛЕКСИЕВ - отсъства
АНАСТАСИЯ ГЕОРГИЕВА
ДИМИТРОВА-МОЗЕР - отсъства
АНГЕЛ ВЪЛЧЕВ ТЮРКЕДЖИЕВ - отсъства
АНГЕЛ ПЕТРОВ НАЙДЕНОВ - за
АНДРЕЙ ЛАЗАРОВ ПАНТЕВ - за
АНЕЛИ ГИНЧЕВА ЧОБАНОВА - отсъства
АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА МИНГОВА - въздържала се
АНЕЛИЯ ХРИСТОВА АТАНАСОВА - въздържала се
АНТОНИЯ СТЕФАНОВА ПЪРВАНОВА - въздържала се
АРСО БИНКОВ МАНОВ - въздържал се
АСЕН ДИМИТРОВ ГАГАУЗОВ - за
АСЕН ЙОРДАНОВ АГОВ - въздържал се
АСЕН ЛЮБЕНОВ ДУРМИШЕВ - въздържал се
АТАНАС АТАНАСОВ ПАПАРИЗОВ - за
АТАНАС ДИМИТРОВ ЩЕРЕВ - въздържал се
АТАНАС КРУМОВ ДОДОВ - отсъства
АТАНАС ПЕТРОВ ВАСИЛЕВ - отсъства
АХМЕД ДЕМИР ДОГАН - отсъства
АХМЕД ЮСЕИН ЮСЕИН - въздържал се
БЛАГОВЕСТ ХРИСТОВ СЕНДОВ - за
БЛАГОЙ НИКОЛАЕВ ДИМИТРОВ - отсъства
БОЙКО ИЛИЕВ РАШКОВ - за
БОЙКО КИРИЛОВ РАДОЕВ - за
БОЙКО СТЕФАНОВ ВЕЛИКОВ - за
БОРИСЛАВ БОРИСЛАВОВ ЦЕКОВ - въздържал се
БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ ВЛАДИМИРОВ - въздържал се
БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ СПАСОВ - за
БОРИСЛАВ ДИМИТРОВ КИТОВ - отсъства
БОРИСЛАВ ЛЮБЕНОВ ВЕЛИКОВ - въздържал се
БОРИСЛАВ МИХАЙЛОВ БОРИСОВ - за
БОРИСЛАВ НИКОЛОВ РАЛЧЕВ - въздържал се
БОРИСЛАВ СЛАВЧЕВ БОРИСОВ - въздържал се
БОТЬО ИЛИЕВ БОТЕВ - въздържал се
БРИГО ХРИСТОФОРОВ АСПАРУХОВ - за
ВАЛЕНТИН ИВАНОВ ЦЕРОВСКИ - въздържал се
ВАЛЕНТИН ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ - отсъства
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ МИЛТЕНОВ - въздържал се
ВАЛЕРИ ГЕОРГИЕВ ДИМИТРОВ - въздържал се
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ ЦЕКОВ - въздържал се
ВАНЯ КРУМОВА ЦВЕТКОВА - въздържала се
ВАСИЛ БОГДАНОВ ВАСИЛЕВ - отсъства
ВАСИЛ ДИМИТРОВ ПАНИЦА - отсъства
ВАСИЛ ТОДОРОВ КАЛИНОВ - отсъства
ВЕЛИЧКО СТОЙЧЕВ КЛИНГОВ - въздържал се
ВЕНКО МИТКОВ АЛЕКСАНДРОВ - въздържал се
ВЕНЦИСЛАВ ВАСИЛЕВ ВЪРБАНОВ - въздържал се
ВЕСЕЛА АТАНАСОВА ДРАГАНОВА - въздържала се
ВЕСЕЛА НИКОЛАЕВА ЛЕЧЕВА - за
ВЕСЕЛИН БОРИСОВ ЧЕРКЕЗОВ - въздържал се
ВЕСЕЛИН ВИТАНОВ БЛИЗНАКОВ - въздържал се
ВЛАДИМИР ИВАНОВ ДИМИТРОВ - въздържал се
ВЛАДИМИР МИХАЙЛОВ ДОНЧЕВ - въздържал се
ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ДЖАФЕРОВ - отсъства
ВЛАДИСЛАВ БОРИСОВ КОСТОВ - отсъства
ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ ЮРУКОВ - за
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ПИРИНСКИ - отсъства
ГЕОРГИ КОСТОВ СТАНИЛОВ - отсъства
ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ХУБЕНОВ - отсъства
ГЕОРГИ СТЕФАНОВ ПАНЕВ - въздържал се
ГЕОРГИ ТОДОРОВ БОЖИНОВ - за
ГЕОРГИ ЧАВДАРОВ АНАСТАСОВ - за
ГЕРГАНА ХРИСТОВА ГРЪНЧАРОВА - въздържала се
ГИНЬО ГОЧЕВ ГАНЕВ - за
ГОСПОДИН ХРИСТОВ ЧОНКОВ - за
ДАНИЕЛ ВАСИЛЕВ ВЪЛЧЕВ - отсъства
ДАРИНКА ХРИСТОВА СТАНЧЕВА - отсъства
ДЖЕВДЕТ ИБРЯМ ЧАКЪРОВ - въздържал се
ДИЛЯНА НИКОЛОВА ГРОЗДАНОВА - въздържала се
ДИМИТЪР ЕНЧЕВ КАМБУРОВ - отсъства
ДИМИТЪР ИВАНОВ АБАДЖИЕВ - отсъства
ДИМИТЪР ИВАНОВ СТЕФАНОВ - въздържал се
ДИМИТЪР ИЛИЕВ ДИМИТРОВ - въздържал се
ДИМИТЪР КАТЕЛИЙЧЕВ ПЕЙЧЕВ - въздържал се
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ ИГНАТОВ - отсъства
ДИМИТЪР МИЛКОВ ЛАМБОВСКИ - отсъства
ДИМИТЪР НИКОЛОВ ДИМИТРОВ - за
ДИМИТЪР СТОЯНОВ ДЪБОВ - за
ДИМИТЪР ЦВЯТКОВ ЙОРДАНОВ - отсъства
ДИМЧО АНАСТАСОВ ДИМЧЕВ - отсъства
ЕВГЕНИ ЗАХАРИЕВ КИРИЛОВ - за
ЕВГЕНИ СТЕФАНОВ ЧАЧЕВ - въздържал се
ЕВГЕНИЙ СТЕФАНОВ БАКЪРДЖИЕВ - отсъства
ЕВГЕНИЯ ТОДОРОВА ЖИВКОВА - отсъства
ЕВДОКИЯ ИВАНОВА МАНЕВА - въздържала се
ЕКАТЕРИНА ИВАНОВА МИХАЙЛОВА - отсъства
ЕЛИАНА СТОИМЕНОВА МАСЕВА - въздържала се
ЕЛКА ПАНЧОВА АНАСТАСОВА - въздържала се
ЕМЕЛ ЕТЕМ ТОШКОВА - отсъства
ЕМИЛ ИЛИЕВ КОШЛУКОВ - отсъства
ЕМИЛИЯ РАДКОВА МАСЛАРОВА - за
ЕНЧО ВЪЛКОВ МАЛЕВ - отсъства
ЗЛАТКА ДИМИТРОВА БОБЕВА - отсъства
ИВАН ГАНЧОВ ИСКРОВ - въздържал се
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ - отсъства
ИВАН ЙОРДАНОВ КОСТОВ - отсъства
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ - въздържал се
ИВАН ПАВЛОВ ПАВЛОВ - въздържал се
ИВАН ТОДОРОВ КОЗОВСКИ - отсъства
ИВО ПЪРВАНОВ АТАНАСОВ - за
ИВО СЕВДАЛИНОВ ЦАНЕВ - отсъства
ИЛЧО ГЕОРГИЕВ ДУГАНОВ - отсъства
ИРЕНА ИВАНОВА МАРИНОВА-ВАРАДИНОВА - въздържала се
ИРИНА ГЕОРГИЕВА БОКОВА - за
ИСМЕТ ЯШАРОВ САРАЛИЙСКИ - въздържал се
ЙОРДАН АНГЕЛОВ НИХРИЗОВ - въздържал се
ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ СОКОЛОВ - отсъства
ЙОРДАН ИВАНОВ БАКАЛОВ - въздържал се
ЙОРДАН МИРЧЕВ МИТЕВ - отсъства
ЙОРДАН НИКОЛОВ ПАМУКОВ - въздържал се
ЙОРДАН СТОЯНОВ ДИМОВ - за
КАМЕЛИЯ МЕТОДИЕВА КАСАБОВА - въздържала се
КАМЕН СТОЯНОВ ВЛАХОВ - отсъства
КАСИМ ИСМАИЛ ДАЛ - отсъства
КЕМАЛ ЕЮП АДИЛ - отсъства
КИНА СИМЕОНОВА АНДРЕЕВА - въздържала се
КИРИЛ СТАНИМИРОВ МИЛЧЕВ - въздържал се
КЛАРА ПЕТКОВА ПЕТРОВА - въздържала се
КОНСТАНТИН ЛЮБЕНОВ ПЕНЧЕВ - въздържал се
КОСТА ГЕОРГИЕВ КОСТОВ - отсъства
КОСТА ДИМИТРОВ ЦОНЕВ - въздържал се
КРЪСТАНКА АТАНАСОВА ШАКЛИЯН - въздържала се
КРЪСТЬО ИЛИЕВ ПЕТКОВ - отсъства
ЛИЛЯНА КАЛИНОВА КРЪСТЕВА - въздържала се
ЛЪЧЕЗАР БЛАГОВЕСТОВ ТОШЕВ - отсъства
ЛЮБЕН АНДОНОВ КОРНЕЗОВ - за
ЛЮБЕН ЙОРДАНОВ ПЕТРОВ - за
ЛЮБОМИР ПЕНЧЕВ ПАНТЕЛЕЕВ - за
ЛЮДМИЛ СЛАВЧЕВ СИМЕОНОВ - отсъства
ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН - отсъства
ЛЮЦКАН ИЛИЕВ ДАЛАКЧИЕВ - въздържал се
МАРГАРИТА ВАСИЛЕВА КЪНЕВА - въздържала се
МАРИАНА ЙОНКОВА КОСТАДИНОВА - въздържала се
МАРИАННА БОРИСОВА АСЕНОВА - въздържала се
МАРИНА БОРИСОВА ДИКОВА - въздържала се
МАРИНА ПЕНЧЕВА ВАСИЛЕВА - въздържала се
МАРИО ИВАНОВ ТАГАРИНСКИ - отсъства
МАРИУС ЦАКОВ ЦАКОВ - въздържал се
МАРИЯ ВЕРДОВА ГИГОВА - отсъства
МАРИЯ ИВАНОВА АНГЕЛИЕВА-КОЛЕВА - отсъства
МАРИЯ ИВАНОВА СПАСОВА-СТОЯНОВА - въздържала се
МИЛЕНА ИВАНОВА МИЛОТИНОВА-КОЛЕВА - въздържала се
МИЛЕНА КОСТОВА ПАУНОВА - въздържала се
МИРОСЛАВ ПЕТРОВ СЕВЛИЕВСКИ - отсъства
МИХАИЛ РАЙКОВ МИКОВ - за
МИХАИЛ РАШКОВ МИХАЙЛОВ - отсъства
МЛАДЕН ПЕТРОВ ЧЕРВЕНЯКОВ - отсъства
МОНЬО ХРИСТОВ ХРИСТОВ - въздържал се
МУРАВЕЙ ГЕОРГИЕВ РАДЕВ - отсъства
МУСТАФА ЗИНАЛ ХАСАН - въздържал се
НАДЕЖДА НИКОЛОВА МИХАЙЛОВА - отсъства
НАДКА РАДЕВА ПАНГАРОВА - въздържала се
НАИМ ИЛЯЗ НАИМ - въздържал се
НАСКО ХРИСТОВ РАФАЙЛОВ - отсъства
НЕДЯЛКО ИВАНОВ КАЛЪЧЕВ - против
НЕСРИН МУСТАФА УЗУН - въздържал се
НИКОЛА БОГДАНОВ НИКОЛОВ - отсъства
НИКОЛА ДЖИПОВ НИКОЛОВ - отсъства
НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ КАМОВ - за
НИКОЛАЙ ЕВТИМОВ МЛАДЕНОВ - против
НИКОЛАЙ ПЕТРОВ БУЧКОВ - въздържал се
НИКОЛАЙ СИМОЕНОВ НИКОЛОВ - отсъства
НИКОЛАЙ ЦВЕТАНОВ ЧУКАНОВ - за
НИНА СТЕФАНОВА ЧИЛОВА - въздържала се
НИНА ХРИСТОВА РАДЕВА - въздържала се
НОНКА ДЕЧЕВА МАТОВА - за
ОГНЯН СТЕФАНОВ ГЕРДЖИКОВ - отсъства

ОГНЯН СТЕФАНОВ САПАРЕВ - за
ОСМАН АХМЕД ОКТАЙ - отсъства
ПАНАЙОТ БОРИСОВ ЛЯКОВ - отсъства
ПЕНКА ИВАНОВА ПЕНЕВА - въздържал се
ПЕТКО ДИМИТРОВ ГАНЧЕВ - за
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ МУТАФЧИЕВ - за
ПЕТЪР ВЛАДИМИРОВ ДИМИТРОВ - за
ПЕТЪР ИВАНОВ АГОВ - за
ПЕТЪР СТОИЛОВ ЖОТЕВ - отсъства
ПЕТЯ ВЕЛКОВА БОЖИКОВА - въздържал се
ПЕТЯ ИЛИЕВА ГЕГОВА - въздържал се
ПЛАМЕН АЛЕКСАНДРОВ ПАНАЙОТОВ - въздържал се
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ КЕНАРОВ - отсъства
ПЛАМЕН НЕДЕЛЧЕВ МОЛЛОВ - отсъства
РАДОСЛАВ ГЕОРГИЕВ ИЛИЕВСКИ - за
РАДОСЛАВ НИКОЛОВ КОЕВ - отсъства
РАЛИЦА НЕНЧЕВА АГАЙН - въздържал се
РАМАДАН БАЙРАМ АТАЛАЙ - за
РАСИМ МУСА СЕИДАХМЕТ - въздържал се
РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН - въздържал се
РОСИЦА ГЕОРГИЕВА ТОТКОВА - против
РУМЕН ЙОРДАНОВ ПЕТКОВ - отсъства
РУМЕН СТОЯНОВ ОВЧАРОВ - за
РУМЯНА ДЕНЕВА ГЕОРГИЕВА - въздържал се
РУМЯНА ЦАНКОВА СТАНОЕВА - въздържал се
РУПЕН ОХАНЕС КРИКОРЯН - въздържал се
СВЕТЛИН ИЛИЕВ БЕЛЧИЛОВ - въздържал се
СВЕТОСЛАВ ДЕНЧЕВ ЛУЧНИКОВ - отсъства
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ СПАСОВ - отсъства
СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ - отсъства
СИЙКА НЕДЯЛКОВА ДИМОВСКА - отсъства
СИЛВИЯ ПЕТРОВА НЕЙЧЕВА - въздържал се
СНЕЖАНА ВЕЛИКОВА ГРОЗДИЛОВА - въздържал се
СНЕЖИНА ВЕНЦИСЛАВОВА ЧИПЕВА - въздържал се
СТАМЕН ХРИСТОВ СТАМЕНОВ - въздържал се
СТАНИМИР ЯНКОВ ИЛЧЕВ - въздържал се
СТЕЛА ДИМИТРОВА АНГЕЛОВА-БАНКОВА - въздържал се
СТЕФАН АТАНАСОВ МИНКОВ - въздържал се
СТЕФАН ЛАМБОВ ДАНАИЛОВ - отсъства
СТЕФАН НИКОЛАЕВ МАЗНЕВ - въздържал се
СТИЛИЯН ИВАНОВ ГРОЗДЕВ - въздържал се
СТОЙКО ИЛИЕВ ТАНКОВ - отсъства
СТОЙЧО ТОДОРОВ КАЦАРОВ - отсъства
СТОЯН ИЛИЕВ КУШЛЕВ - отсъства
ТАТЯНА ДОНЧЕВА ТОТЕВА - за
ТАТЯНА СТОЯНОВА КАЛКАНОВА - въздържал се
ТЕОДОРА ВЛАДИМИРОВА ЛИТРОВА - въздържал се
ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА ЯКИМОВА-ДРЕНСКА - въздържал се
ТЕОДОРА ДИМИТРОВА КОНСТАНТИНОВА-
ГАЙДОВА - отсъства
ТОДОР КОСТОВ БОЯДЖИЕВ - отсъства
ТОДОР НАЙДЕНОВ КОСТУРСКИ - отсъства
ТОМА ЯНКОВ ТОМОВ - отсъства
ТОШО КОСТАДИНОВ ПЕЙКОВ - въздържал се
ХАСАН АХМЕД АДЕМОВ - въздържал се
ХРИСТИНА ГЕОРГИЕВА ПЕТРОВА - въздържал се
ХРИСТО АТАНАСОВ МЕХАНДОВ - отсъства
ХРИСТО ЙОРДАНОВ КИРЧЕВ - отсъства
ХРИСТО ЛЮБЕНОВ ГЕОРГИЕВ - въздържал се
ХЮСЕИН НИЯЗИ ЧАУШ - отсъства
ЦВЕТАН ПЕТРОВ ЦЕНКОВ - въздържал се
ЦОНКО КИРОВ КИРОВ - въздържал се
ЧЕТИН ХЮСЕИН КАЗАК - отсъства
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА ПЕТКОВА - въздържала се
ЮНАЛ САИД ЛЮТФИ - отсъства
ЮНАЛ ТАСИМ ТАСИМ - въздържал се?
ЯВОР ТОДОРОВ МИЛУШЕВ - въздържал се
ЯНАКИ БОЯНОВ СТОИЛОВ - за

Поименното гласуване показва следния резултат: 43 за, 4 против, 104 въздържали се.
Законопроектът не се приема.
Преди да ви прочета съобщенията, искам да се извиним на заместник-министъра на туризма, който е в залата, че няма да имаме време да преминем към следващата точка.
Съобщения:
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 16 януари, сряда, от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по здравеопазване ще проведе заседание на 16 януари, сряда, от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по транспорта и телекомуникациите ще проведе:
- извънредно заседание на 15 януари, вторник, от 14,00 ч. в зала 142;
- редовно заседание на 17 януари, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 142.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 16 януари, сряда, от 14,30 ч. в зала 248.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 17 януари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 42.
Следващото заседание ще бъде на 16 януари, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)




Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Силвия Нейчева

Несрин Узун