Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов

Секретари: Ралица Агайн и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, предлагам ви проектопрограмата за работата на парламента за 11-13 февруари 2004 г.
1. Второ четене на законопроекта за частната охранителна дейност, продължение.
2. Проект за Правилник за устройството и дейността на администрацията на Народното събрание.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
4. Първо четене на законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия.
5. Първо четене на законопроекта за генетично модифицираните организми.
6. Проект за решение за приемане на годишен доклад за младежта за 2002 г.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки.
8. Проект за решение за създаване на Временна комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак. Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на данните по твърденията за нарушаване на ембаргото срещу Ирак и действието на държавните институции и други организации след 1998 г. Проект за решение за създаване на Временна комисия за проучване на данните, изнесени в български и чуждестранни медии за пряко или косвено финансиране на българските политически партии и създадени от тях неправителствени организации от чуждестранни юридически и физически лица.
9. Проект за решение за приемане на политическата рамка на Стратегическия преглед на отбраната.
10. Проект за решение за разрешаване изпращането на механизиран взвод от Българската армия на подготовка във Федерална република Германия и транспортирането му до зоната на операцията на Стабилизиращите сили (СФОР) в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН.
11. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите.
12. Второ четене на законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Майкрософт за източников код по Програмата за сигурност на правителствата.
13. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
14. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
15. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма.
16. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
17. Парламентарен контрол.
Както виждате, това е една амбициозна програма.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, моля, гласувайте този проект за програма.
Гласували 154 народни представители: за 129, против 9, въздържали се 16.
Тази програма е приета.
Освен това има още няколко предложения.
Първото от тях е на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Господин Любен Корнезов предлага да бъде включен като точка от дневния ред законопроектът за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Вносители са Любен Корнезов и Михаил Миков.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение за включване на точка в дневния ред.
Гласували 171 народни представители: за 63, против 96, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Има още едно предложение с вносител народният представител Иво Атанасов. На основание чл. 40, ал. 3 от правилника от името на Парламентарната група на Коалиция за България той предлага в програмата на Народното събрание да бъде включено като точка от дневния ред проекторешение за създаване на Временна анкетна комисия, която да извърши проверка на дейността на министри, областни управители, кметове и други държавни служители по удовлетворяването на реституционни претенции на Симеон Сакскобургготски. Вносител е господин Иво Атанасов. Господин Атанасов, ще обосновете ли предложението си или да го подложа на гласуване?
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): По-добре го подложете на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, моля, гласувайте това предложение за точка в дневния ред.
Гласували 185 народни представители: за 86, против 91, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Атанасов. Искате прегласуване.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! Искам прегласуване на това, което гласувахме току-що – за включване на точка за създаване на Временна анкетна комисия по реституционните претенции на господин Симеон Сакскобургготски. Забелязвам, че от миналия вторник се е увеличил броят на народните представители, които са на мнение, че тази комисия не предпоставя непременно нещо лошо. Нейните резултати не са предрешени, защото случаят е много заплeтен в юридическо отношение и една проверка само би допринесла за яснота по тази тема.
Надявам се при прегласуването още неколцина народни представители да приемат тази теза и да се съгласят, че е по-добре всичко да бъде юридическо перфектно, отколкото да останат тези съмнения най-малко до края на мандата. Затова предлагам прегласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на народния представител Иво Атанасов.
Гласували 207 народни представители: за 97, против 102, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода 4-10 февруари 2004 г.:
- Проект за решение за създаване на временна комисия за проучване на данните, изнесени от български и чуждестранни медии за пряко или косвено финансиране на българските политически партии и създадени от тях неправителствени организации, чуждестранни юридически и физически лица. Вносител – Николай Камов и група народни представители.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносител – Владимир Дончев. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
- Законопроект за допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагаща е Комисията по труда и социалната политика.
- Законопроект за Инспекцията по труда. Вносител – Росица Тоткова и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика, подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция.
- Законопроект за ратифициране на Североатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
- Законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Албания. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ако няма някакви предварителни въпроси, започваме с първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ, продължение.
Господин Дончев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 31 има предложение на народния представител Наско Рафайлов:
"В чл. 31, ал. 1, т. 2 след думите "чрез блокиране" да отпадне съюзът "и" и да се добави думата "преследване"."
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложенията на народните представители Тодор Бояджиев и Наско Рафайлов и предлага чл. 31 на вносителя да стане чл. 30 със следната редакция:
"Чл. 30. (1) При извършване на дейността по чл. 5 охранителите:
1. изискват спазването на установения от възложителя по договора пропускателен режим при влизане и излизане от охранявания обект и вътрешния ред в него, включително чрез даване и спазване на задължителни указания при:
а) проверка на документите за самоличност на външни лица и служебните пропуски на работещите;
б) проверка на багажа, товара и/или на МПС и съпроводителните им документи;
2. проверяват сигнали, получени от обекти, оборудвани с технически системи за сигурност и включени на централизирани и локални системи за наблюдение и контрол, като проверката се извършва от подвижни наряди.
(2) Гражданите задължително се уведомяват чрез информационни табла, поставени на видно място, че при влизане и излизане от охранявания обект подлежат на проверките по ал. 1, т. 1, букви "а" и "б".
(3) Проверката се извършва по начин, който да не уронва честта и достойнството на гражданите.
(4) Чрез информационните табла по ал. 2 гражданите се уведомяват за използването на технически средства за наблюдение и контрол на обекта, без да се уточнява тяхното местоположение.
(5) Получените видеозаписи се унищожават най-късно в 30-дневен срок след извършването им, за което се съставя протокол от ръководителя на охранителната дейност, освен в случаите, когато те съдържат данни за извършено нарушение на обществения ред или престъпление.
(6) Получените видеозаписи, съдържащи данни за извършено нарушение на обществения ред или престъпление, се предават на правоохранителните органи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дончев.
Имате думата за изказвания по този текст. Няма желаещи.
Господин Рафайлов, оттегляте предложението си, което не е прието?
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, благодаря.
Подлагам на гласуване чл. 30 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията предлага чл. 32 на вносителя да стане чл. 31 със следната редакция:
"Чл. 31. (1) Когато при извършване на проверка се констатира нарушение на установения пропускателен режим или на правилата за вътрешния ред в охранявания обект, охранителят незабавно уведомява за това ръководителя си.
(2) При данни за извършено престъпление незабавно се уведомяват прокурорът и съответните полицейски органи, а при данни за извършено престъпление в охранявани обекти на Министерството на отбраната и Българската армия незабавно се уведомява служба "Сигурност – Военна полиция и ВКР"."
Комисията приема по принцип предложенията на народните представители Владимир Дончев и Тодор Бояджиев и предлага чл. 33 на вносителя да стане чл. 32 със следната редакция:
"Чл. 32. (1) Охранителите задържат лице в района на охранявания обект, когато:
1. е извършило престъпление в района на охранявания обект;
2. с действията си създава опасност за живота и здравето на намиращите се в района на охранявания обект лица, на персонално охраняваното лице или уврежда имуществото им.
(2) При задържане на лице по ал. 1 охранителите незабавно уведомяват съответните полицейски органи и изпълняват техните разпореждания.
(3) При предаване на задържаното лице на съответните полицейски органи се съставя протокол, който съдържа:
1. собствено, бащино и фамилно име на съставителя и неговата длъжност;
2. дата на съставяне на протокола;
3. дата и място на задържането;
4. описание на обстоятелствата, при които е било задържано лицето;
5. собствено, бащино и фамилно име на задържаното лице, ЕГН, постоянен или настоящ адрес;
6. обясненията или възраженията на задържаното лице, ако е направило такива;
7. собствено, бащино и фамилно име на свидетелите, ЕГН, постоянен или настоящ адрес и техните писмени показания.
(4) Протоколът се подписва от съставителя и се предава на полицейските органи.
(5) По преценка на полицейските органи или по искане на задържаното лице се извършва медицински преглед."
Комисията предлага чл. 33 със следната редакция:
"Чл. 33. При изпълнение на служебните си задължения охранителите могат да използват лични предпазни и защитни средства."
Комисията предлага чл. 34 със следната редакция:
"Чл. 34. (1) Охранителите имат право да използват физическа сила и помощни средства – белезници, каучукови и пластмасови палки, когато не е възможно да изпълнят служебните си задължения по друг начин, като се съобразяват с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на нарушителя.

(2) Физическа сила и помощни средства могат да бъдат използвани след задължително предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение.
(3) При използване на физическа сила и помощни средства, охранителите са длъжни да пазят живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.
(4) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане целта на приложената мярка.
(5) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на малолетни лица и бременни жени.”
По чл. 34 комисията приема по принцип предложението на господин Рафайлов и предлага чл. 34 на вносителя да стане чл. 35 със следната редакция:
“Чл. 35. За всеки случай на задържане, използване на физическа сила, помощни средства и огнестрелно оръжие, охранителят изготвя писмен доклад до ръководителя си, екземпляр от който незабавно се предава на съответните полицейски органи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дончев.
Имате думата за изказвания по тези три текста от законопроекта. Няма желаещи.
Моля да гласуваме членове 32, 33 и 34 в редакцията на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 91, против 2, въздържали се 9.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Има едно предложение от народния представител Наско Рафайлов:
“Чл. 34а. Охранителите имат право да събират информация за разкриване на извършителите на нарушения и престъпления на територията на охранявания обект.”
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Рафайлов, ще вземете ли отношение? Да, заповядайте.
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Поначало този закон аз предлагах да се нарича Закон за детективската и частноохранителната дейност. Неслучайно е предложено този текст да бъде включен, тъй като това ще запълни една голяма празнота в нашето законодателство. Ако отворите всеки един вестник или се разходите по улиците ще видите много табели, които ви канят да ползвате такава услуга. Това означава, че достояние на обществото е, че такава дейност в държавата се извършва и по този начин се ограничават и нарушават права на българските граждани.
От друга страна фискът се засяга много сериозно от това, че такава търговска дейност се извършва, но от нея не се отчисляват дължимите данъци и такси в полза на държавата, респективно на обществото.
В този смисъл в контекста на всичко, което казвам, е първоначалният ми замисъл, че този закон трябва да е единство на частната дедективска и охранителна дейност и е останал този текст. Аз смятам, че това разумно е предложено, че той би разтоварил полицейската машина от дребните случаи, с които тя не бива да се товари с оглед на другите си правомощия и най-вече задължения.
С оглед на това, че текстът не е достатъчно синхронизиран с останалите текстове на този закон, аз оттеглям предложението си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля, докладвайте следващия текст, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 35 на вносителя комисията приема предложението на народния представител Дончев и предлага чл. 35 на вносителя да стане чл. 36 със следната редакция:
“Чл. 36. При осъществяване на охранителната дейност на охранителите и техните ръководители се забранява:
1. провокиране към извършване на правонарушения;
2. намеса или вземане на страна при уреждане на колективни трудови спорове в охраняваните обекти;
3. възпрепятстване на държавните органи при изпълнение на законовите им функции;
4. извършване на действия, с които се ограничават правата и свободите на гражданите;
5. предоставяне или преотстъпване на личната идентификационна карта, отличителен знак или униформа на други лица”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказвания по този текст няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 35, който става чл. 36, в редакция на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: “Глава четвърта – Взаимодействие с органите на МВР”.
Комисията приема наименованието, предложено от вносителя.
По чл. 36 има предложение на народния представител Тодор Бояджиев, което не е прието:
В чл. 36, ал. 1 съставът на Съвета за сътрудничество към ДНСП да бъде променен на седем члена, като броят на упълномощените представители на сдруженията на лица, извършващи частна охранителна дейност се промени от трима на четирима, а броят на представителите на Дирекция Национална служба “Полиция” се редуцира до двама.
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага чл. 36 на вносителя да стане чл. 37 със следната редакция:
“Чл. 37. (1) Към Дирекцията на Национална служба “Полиция” се създава Консултативен съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност, наричан по-нататък “Съвета”. Той се състои от председател – заместник-директор на Национална служба “Полиция” и шестима членове – трима упълномощени представители на сдружения на лица, извършващи частна охранителна дейност и трима служители на Дирекцията, определени от директора на Национална служба “Полиция”.
(2) Съветът:
1. обсъжда проблеми, свързани с частната охранителна дейност и предлага мерки за разрешаването им;
2. набелязва и предлага конкретни форми за сътрудничество и взаимодействие между полицейските органи и лицата, извършващи частна охранителна дейност и отчита резултатите от тях.
(3) Съветът се свиква на заседания най-малко веднъж на три месеца от неговия председател.
(4) Заседанията на Съвета се считат за редовни, ако на тях присъстват повече от половината от представителите на сдруженията и полицейските органи. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите членове.
(5) Председателят определя административен секретар, който отговаря за организирането на работата на Съвета.
(6) Техническото и деловодното обслужване на работата на Съвета се извършва от Национална служба “Полиция”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дончев.
Заповядайте за изказване, господин Бояджиев. Вие имате предложение, което не е подкрепено от комисията.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Този раздел, макар и кратък по съдържание и по брой членове, е особено важен, тъй като трябва да определи рамката на взаимодействие на тези фирми с органите на МВР, а това сътрудничество и това взаимодействие е изключително важно.
Мотивите ми да направя това предложение, което комисията не е приела, се свеждат до няколко.
Първо, аз възприемам текста на чл. 36 като един опит от страна на вносителя - Министерството на вътрешните работи, да подчертае важността на гражданския фактор на сдруженията и асоциациите на тези фирми, които осъществяват тази дейност и да покаже, че в един консултативен орган, какъвто ще бъде този Съвет, той няма да вземе на практика решения, които ще бъдат задължителни за Министерството на вътрешните работи, но ще се стреми да подпомогне дейността на министерството и най-вече в сферата на взаимодействие с частния сектор, като им се отдава подобаващо място. Затова ми се искаше съставът да не е с предимство за Министерството на вътрешните работи. Предимството го имат чрез председателското място, иначе броят на членовете да бъде еднакъв.
Второто ми съображение се диктуваше от това, че в момента има две асоциации и ако ще се определят членове само от асоциациите сигурно ще възникне спор между тези две сдружения кое от тях да има двама и кое да има само един член. И двете асоциации са достатъчно представителни в този бизнессектор и имат съответно своите членове. Аз бих казал, че представителството в момента е “фифти-фифти”, плюс една голяма част, които не са представени в сдруженията, не участват нито в едното, нито в другото сдружение.
Този текст по всяка вероятност ще е стимул за тях да влязат в сдруженията и да създадат трето сдружение. Ако се създаде трето сдружение, тогава бройката три може би ще удовлетвори и трите сдружения, но аз се боя, че може да се създаде излишно напрежение. Затова моят мотив беше да предложа и на практика в момента модифицирам не по съдържание, а редакционно предложението си поправката да бъде: в състав седем члена вместо шест члена, като в Съвета участват четирима упълномощени представители на лица, извършващи частноохранителна дейност, трима служители на дирекцията, определени от директора на Национална служба “Полиция” и председател - заместник-директор на Националната служба. На практика предлагам да променим цифрата само с един – от шестима да станат седем и асоциациите, сдруженията и лицата, извършващи такава охранителна дейност да бъдат представени с четирима. Да бъдат четири на четири, което не мисля, че ще попречи на работата на този консултативен орган. Отново подчертавам това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Бояджиев.
Давам думата за изказване на господин Рафайлов.
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Колегата Бояджиев отвори дискусия, която ако на пръв поглед не е видно, то по същество тя е изключително важна.
Аз имам оттеглено предложение по текста на вносителя – чл. 36, ал. 1, където след думите "извършващи частна охранителна дейност" предложих да се добави "представителни за страната". Оттеглих предложението си на база на аргументацията на вносителя, представена от Министерството на вътрешните работи, като счетох, че това е достатъчно. Тъй като предложението ми е оттеглено, съобщавам основно за протокола, че това не пречи да видим риска, който съществува в този текст- в една динамично променяща се обстановка един ден ръководителите от охранителната полиция на страната да седнат с представители на трибуквени абревиатури. Вярно е, както подчерта колегата, че има две национални асоциации, които поради липса на институционализираност уреждат взаимоотношенията само помежду си, затова не са се нароили достатъчно много. Да го кажа направо – няма достатъчно представители на организираната престъпност чрез структурите си за охранителна дейност.
Сега, когато вкарваме този институт в закона и той макар наречен "сътрудничество", ще участва в тези процеси, аз имам пълни основания да считам, че ще се потърси такова национално представителство. В консултациите си по този закон аз разговарях с такава асоциация от Трети многомандатен Варненски избирателен район. Колегите имат намерение по-късно тази тяхна асоциация да бъде с национален обхват. В този смисъл предложих нещо, което вече е таблирано, което работи в нашите закони, например при представителството на синдикатите в тристранния инструмент, където се водят преговорите с правителството. Тоест, те да са национално представени, като това е дефинирано в други закони – кои са организациите, които са национално представени. Бих дал тежест по същество именно на този проблем, а не на съотношението, тъй като самият орган няма екзекутивни функции, т.е. няма да взема решения, задължителни за органите на полицията или за други държавни и обществени органи. Той ще бъде един консултативен орган, Съвет на сътрудничеството. С този текст обаче ние спокойно допускаме тези, които имат най-голяма маса, на механични принципи да могат да овладеят тези структури или да създадат нови, с които полицията, ще-не ще, по силата на текстовете на този закон ще седне в една стая и ще води дълги разговори, без да може да ги избегне, тъй като това ще бъде законово изискване за сътрудничество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Рафайлов.
Има ли други желаещи за изказване по този текст? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Бояджиев по чл. 36, ал. 1, което не е подкрепено от комисията – съставът на съвета да се промени от шест на седем души.
Гласували 75 народни представители: за 11, против 62, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 36, който става чл. 37, и наименованието на Глава четвърта.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията предлага чл. 37 на вносителя да стане чл. 38 със следната редакция:
"Чл. 38. Лицата, извършващи частна охранителна дейност, могат да създават сдружения за защита на професионалните си интереси, които:
1. защитават интересите на членовете си и подпомагат дейността им;
2. оказват съдействие на органите на МВР;
3. сезират контролните органи за констатирани нарушения на този закон;
4. упълномощават свои представители за участие в съвета."
Комисията предлага чл. 38 на вносителя да стане чл. 39 със следната редакция:
"Чл. 39. Полицейските служители, които осъществяват взаимодействието по този закон, информират при необходимост лицата, извършващи частна охранителна дейност за криминогенната обстановка в района, на чиято територия се намира охраняваният от тях обект."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 37 и чл. 38 в редакцията на комисията, които стават чл. 38 и чл. 39.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията предлага следното наименование на "Глава пета – Контрол върху частната охранителна дейност".
По чл. 39 има предложение на народния представител Тодор Бояджиев – в чл. 39 да се добави нова ал. 4:
"(4) Редът за достъп и рамките за ползването на Единния автоматизиран централизиран регистър, включително и от лицензирани фирми за охрана и самоохрана се определя с наредба на министъра на вътрешните работи."
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага чл. 39 на вносителя да стане чл. 40 със следната редакция:
"Чл. 40. (1) В МВР се изгражда и поддържа Единен автоматизиран централизиран регистър на лицензите и регистрациите за дейностите по този закон.
(2) Единният автоматизиран централизиран регистър на лицензите и регистрациите съдържа данни за:
1. издадените лицензи, отказите за издаването им и отнетите лизензи;
2. извършените регистрации на дейностите по самоохрана;
3. охраняваните обекти и броя охранители;
4. средствата, използвани при осъществяване на охраната (МПС, оръжие и др.).
(3) Информацията от Единния автоматизиран централизиран регистър може да се използва само за осъществяване на контрол по този закон и за предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по този текст?
Заповядайте, господин Бояджиев.

ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател. Ще се опитам да бъда малко по-убедителен, отколкото при гласуването на предишния член, без на практика да предлагам нещо категорично за промяна.
Ще започна с един елементарен казус. Явява се кандидат за работа в охранителна фирма. Това трябва да се съгласува с МВР. В МВР го проверяват, виждат, че е неподходящ и дават отговор, че МВР не приветства неговото назначаване. Фирмата не го назначава. Той отива в следващата фирма, където отново кандидатства и цялата процедура отново се повтаря. Тази фирма пита МВР, МВР отново върти информационните база данни и историята може да се повтори n-пъти.
Смисълът на това, което аз предлагам, е с подзаконов акт, утвърден от министъра на вътрешните работи, който така или иначе ще съществува, ще има наредба, която ще регламентира как този информационен масив ще бъде използван вътре в МВР, да се даде правото именно в такива случаи, вместо да се върти административната машина безброй пъти, когато постъпи заявка за назначаване на работа, фирмата най-напред да запита МВР и МВР да каже: не му обръщайте внимание, на този вече му е отказвано.
От тази гледна точка аз предлагам един текст, който не променя по съдържание всичко останало, а дава право на министъра наистина да прецени, а не със закона да заковем, че тези фирми няма да имат достъп, министърът да прецени в кои случаи би могло да се разреши. Ако прецени, че въобще не трябва да им се разрешава, няма да им се разрешава. Но в закона да не ограничаваме възможността министърът да направи тази преценка.
Затова моето предложение е да се добави новата алинея: “Редът за достъп и рамките за ползването на ЕАЦР, включително и от лицензирани фирми за охрана и самоохрана, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи”. Ако колегите от Министерството на вътрешните работи ги безпокои упоменаването в този текст “включително и от лицензирани фирми за охрана и самоохрана”, аз нямам възражение даже този текст да отпадне, но да остане възможността министърът в тази насока в наредбата за използване на този информационен актив да прецени в определени случаи дали може да се ползва и от фирмите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика, господин Дончев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Репликата ми, госпожо председател, е свързана с едно кратко пояснение за смисъла на този текст и защо не беше прието предложението на народния представител Тодор Бояджиев. Както виждате, в чл. 40, ал. 3 информацията в Единния автоматизиран централизиран регистър може да се използва само за осъществяване на контрол по този закон и за предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления. Както виждате, данните, които се съдържат по чл. 39, ал. 2 в Единния автоматизиран централизиран регистър, са свързани с издадените разрешения и отказите за издаването им, както и отнетите такива, извършените регистрации на дейностите по самоохрана, самите охранявани обекти и средствата, използвани при осъществяване на тази охрана – МПС, оръжия и т.н. В повечето случаи това е специализирана, дори търговска информация, която няма основания да отива в други фирми, които взаимно се конкурират. Именно това е смисълът и на предложението на вносителя, че тази информация може да бъде използвана само за нуждите на министерството за контрол по спазването на закона, а не да се използва от други фирми по начин, който евентуално би могъл да повлияе в тяхната конкуренция. Това е и смисълът на предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика, господин Бояджиев, заповядайте.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател. Когато тази част от закона е гледана в комисията, за съжаление аз по поръчение на правителството трябваше да бъда в Ню Йорк, за да продавам един държавен апартамент. Така че нямах възможността да изложа тези мотиви пред колегите си и затова допускам, че малко автоматично предложението ми не е било прието. Именно това, което е казано в началото, че Единният автоматизиран централизират регистър на лицензиите и регистрацията съдържа данни за издадените лицензии, отказите за издаването им и отнетите лицензии, дава възможност именно когато става въпрос и за разрешение за назначаване на отделен охранител, да не се върти цялата машина – както вече казах – а да може от регистъра с едно запитване да не се получи търговска информация, а да се получи информация дали лицето става или не става. Това е моето съображение. Затова аз не казвам какво да се дава на фирмите. Това ще го каже министърът на вътрешните работи с наредбата.
И отново, текстът, който предлагам, оставя опцията министърът, ако прецени, въобще да не допуска фирми. Но нека да му оставим тази възможност той да може да прецени в определени случаи този информационен масив да се ползва и от частните охранителни фирми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Бояджиев по този текст, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 40, против 45, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме чл. 39 на вносителя в редакция на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 74, против 2, въздържал се 1.
Член 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 40 има две предложения на народния представител Тодор Бояджиев.
Ще ви прочета това предложение, което комисията не е приела: “В чл. 40, ал. 2 т. 5 да се допълни с текста: “като информация за това се отразява в ЕАЦР. Форматът и обемът на въвежданата информация се определят с наредбата, предвидена в чл. 39, ал. 4”.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема първото предложение на господин Бояджиев и предлага чл. 40 на вносителя да стане чл. 41 със следната редакция:
“Чл. 41. (1) Контролът върху дейностите по този закон се извършва от държавни служители от МВР – офицери и сержанти на “Охранителна полиция” при ДНСП и РДВР (СДВР), определени със заповед.
(2) Контролните органи по ал. 1:
1. изискват необходимите за провеждането на контрола документи и информация;
2. изискват достъп до охраняваните обекти;
3. дават задължителни предписания за привеждане на охранителната дейност в съответствие с изискванията на закона;
4. контролират спазването на изискванията на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите при въоръжената охрана;
5. имат право да извършват охранително обследване на обекти и да дават предписания.
(3) Контролните органи освен в предвидените от този закон случаи са длъжни да не разгласяват информацията, представляваща търговска тайна на проверяваните от тях лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Бояджиев, заповядайте, имате думата.

ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Надявам се, че това ще е последното ми излизане на трибуната във връзка с този закон, господин Дончев, така че бързо ще стигнем до края. Аз наистина се радвам, че колегите в комисията са възприели голяма част от моите мотиви, като са подкрепили първото ми предложение.
Каква е целта и на двете предложения? Общо взето, това е една твърде опасна област и това беше възприето в комисията – че тя крие възможности за корупционна практика. Не си спомням дали по това време имахме изявлението или то беше малко по-късно, от изпълняващия длъжността началник на Главна следствена служба, че има случаи, в които се завеждат поръчкови дела, за да се увредят търговските интереси на конкурента. На практика наистина има възможност с една непрекъсната поредица от проверки някой да злоупотреби с правото на контрол и да урони търговския интерес на някоя фирма по поръчка на неин конкурент. Именно по тази причина аз предложих двете поправки, за да намалим до минимум една такава възможност. И беше прието именно хората, които ще осъществяват контрола, да бъдат назначавани със заповед на директора на полицията.
Втората поправка, която аз предлагам, цели да преодолее това, което не е казано в текста - не е регламентирана формата на тези обследвания, тяхната периодичност, честота, обхват, отчетност за това кой, кога, на базата на какво е инициирал и провел обследването, механизъм за обжалване и т.н., може ли да се създадат предпоставки за поява на корупционни практики и именно чрез едни такива индикатори да се намалят до минимум и да се избегнат. Затова съм предложил този кратък текст и ако колегите вникнат още веднъж в него преди гласуване, ще видят, че той цели именно и единствено само това – да се намалят възможностите за корупционни практики вътре в Министерството на вътрешните работи при прилагането на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Бояджиев.
Има ли други изказвания по този текст? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Бояджиев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 36, против 45, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 40.
Гласували 77 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Глава шеста – Административно-наказателни разпоредби".
Комисията приема наименованието на Глава шеста.
Комисията приема текста на вносителя и предлага чл. 41 да стане чл. 42 със следната редакция:
"Чл. 42. (1) Който извършва дейност по чл. 5 без лиценз или регистрация, се наказва:
1. за физически лица – с глоба от 1000 до 10 000 лв.;
2. за юридически лица и еднолични търговци – с имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, са налагат следните наказания:
1. за физически лица – глоба от 10 000 до 20 000 лв.;
2. за юридически лица и еднолични търговци – с имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв."
Комисията предлага чл. 42 да стане чл. 43 със следната редакция:
"Чл. 43. (1) Лице, извършващо дейност по чл. 5, което сключи трудов договор с лице, неотговарящо на изискванията за назначаване на охранители по този закон, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 1000 лв. за всяко отделно нарушение.
(2) Лице, извършващо дейност по чл. 5, което използва за осъществяване на охранителна дейност лице, с което не е сключило трудов договор, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 1000 лв. за всяко отделно нарушение."
Комисията предлага чл. 43 да стане чл. 44 със следната редакция:
"Чл. 44. Търговец, който не изпълни задълженията си по чл. 18, ал. 2 или по чл. 20, се наказва с имуществена санкция в размер на 1000 лв. за всяко отделно нарушение."
Комисията предлага чл. 44 да стане чл. 45 със следната редакция:
"Чл. 45. Който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон относно изискванията за извършване на охранителна дейност, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание."
Комисията предлага чл. 45 да стане чл. 46 със следната редакция:
"Чл. 46. (1) Нарушенията се констатират с актове, съставени от контролните органи по този закон.
(2) Въз основа на съставените актове министърът на вътрешните работи или упълномощени от него длъжностни лица издават наказателни постановления.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
Комисията приема предложението на народния представител Владимир Дончев и предлага да се създаде Допълнителна разпоредба със следната редакция:

"Допълнителна разпоредба

§ 1. "Повторно" по смисъла на този закон е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дончев.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава шеста, чл. 41 до чл. 46 включително и текста на Допълнителната разпоредба - § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията приема наименованието, предложено от вносителя.
"§ 1. Издадените преди влизането в сила на закона разрешения са валидни до изтичането на срока им."
Комисията приема текста на вносителя и предлага § 1 да стане § 2, като думата "преди" се замени с "до".
Комисията приема предложението на господин Бояджиев и предлага § 2 да стане § 3 със следната редакция:
"§ 3. Образуваните преди влизането в сила на този закон производства за отнемане на разрешения и за налагане на административни наказания се довършват по досегашния ред."
Комисията приема предложението на господин Бояджиев и предлага § 3 да стане § 4 със следната редакция:
"§ 4. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон директорът на Национална служба "Полиция" утвърждава програмата по чл. 28, ал. 3."
Комисията предлага § 4 да стане § 5 със следната редакция:
"§ 5. В Закона за Министерството на вътрешните работи се правят следните изменения:
1. Чл. 81б се отменя.
2. В чл. 81в:
а) ал. 1 се отменя;
б) в ал. 2 думите "получили разрешение по ал. 1" се заменят с "осъществяващи дейност по Закона за частната охранителна дейност";
в) ал. 3 се отменя.
3. В чл. 284, ал. 1 думите "81б, 81в и" се заличават."
Комисията приема текста на вносителя за § 5 и предлага да стане § 6:
"§ 6. Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи."
Комисията предлага § 6 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дончев.
Имате думата за изказвания по текстовете от Преходните и заключителните разпоредби. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието, параграфи от 1 до 5 и отпадането на § 6.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Господин Дончев, моля да представите отложения текст по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Искам да благодаря на колегата си Наско Рафайлов, който всъщност стана и причината за отлагането на този текст, но стана и причината той да бъде приет.
Комисията приема предложението на господин Рафайлов и предлага чл. 8 на вносителя да стане чл. 9 със следната редакция:
“Чл. 9. (1) Охраната на ценни пратки и товари е дейност по защита на пари, ценни книжа, благородни метали, произведения на изкуството и други ценности, чието транспортиране задължително се осъществява с въоръжена охрана, специално оборудван транспорт, надеждна връзка и други технически и помощни средства за защита.
(2) Министърът на вътрешните работи определя с наредба реда за организиране на охраната при транспортирането на ценните пратки и товари по ал. 1.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Рафайлов.
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, ал. 2 казва, че министърът на вътрешните работи определя с наредба реда за организиране охраната и транспортиране на ценни пратки и товари по ал. 1.
След обстоятелствения правен анализ на императивния текст съвместно с вносителя стигнахме до заключението, че той не изключва възможността при необходимост министърът на вътрешните работи с други министерства и ведомства да издава съвместни наредби, които да уреждат такива и подобни въпроси, поради което аз оттеглям предложението, което направих на предишното заседание и предлагам текстът да бъде гласуван в този вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Рафайлов.
Подлагам на гласуване текста, както беше представен от господин Дончев.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
С това е приет и целият закон.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА АДМИНИСТРАЦИЯТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Искам да уведомя народните представители, че тази точка от дневния ред беше обсъждана сутринта на Председателския съвет и се стигна до извода, че е разумно да се направи процедурно предложение, за да могат народните представители да се запознаят с него и да внесат своите предложения. И едва след като въз основа на предложенията се изготви доклад от Временната комисия, следващата или по-следващата седмица този правилник да влезе в програмата.
Заповядайте за процедурно предложение.
ГАДАР ХАЧИКЯН (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моето процедурно предложение е точно в такъв смисъл. Бих искала да предложа на уважаемите дами и господа народни представители един едноседмичен срок, в който всеки един колега да може да внесе писмените си предложения до Временната комисия, оглавявана от господин Пенчев, за да може да се постигне един максимален ефект с този нов правилник. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Едноседмичен срок от днес.
Подлагам на гласуване процедурното предложение в едноседмичен срок във Временната комисия да постъпят писмени предложения по изготвения проект за правилник.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ.
Вносители са Димитър Абаджиев и група народни представители; Мирослав Севлиевски и група народни представители; Борислав Цеков и група народни представители; Владимир Дончев и група народни представители.
По всички законопроекти е изготвен доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Рафайлов, бихте ли представили доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред?
ДОКЛАДЧИК НАСКО РАФАЙЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, представям на вашето внимание

“ДОКЛАД
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, внесен от Димитър Иванов Абаджиев и група народни представители на 20.12.2002 г.; законопроект за изменение и
допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, внесен от Мирослав Петров Севлиевски и група народни представители на 22.10.2003 г.;
законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, внесен
от Борислав Бориславов Цеков и група народни представители на 28.11.2003 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона
за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, внесен от Владимир Михайлов Дончев и група народни
представители на 03.12.2003 г.

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесените четири законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности на своето заседание на 21 януари 2004 г.
Общото между предложените законопроекти може да се обособи в две групи:
Първо, предлага се разширяване на кръга от правно задължените да декларират своето имущество, доходи и разходи субекти.
В три от законопроектите се предлага представителите на органите на местно самоуправление – кметове и заместник-кметове, председатели на общински съвет – да подават декларация за своето имущество пред Сметната палата. Това предложение е в отговор на тенденцията през последните години към увеличаване на тяхната роля и отговорности при взимането на решения на местно ниво. По този начин, от една страна, ще се отговори на големия обществен интерес към работата на органите на местното самоуправление, а от друга – ще се постигне прозрачност и повишаване на доверието към начините на вземане на решения на местно ниво.
Направено е предложение за включване на членовете на политическите кабинети на министрите като задължени по закона лица с оглед ролята им при формирането на управленски решения.
Поради важното място и правоохранителни функции на националните служби към Министерството на вътрешните работи, както и на митниците и данъчната администрация, се предлага техните ръководители също да подават декларации за своето имущество, доходи и разходи.
Второ, въвеждане на административно-наказателна отговорност на лицата, които не изпълняват задължението си за подаване на декларация в срок или подават декларации с непълно или невярно съдържание.
Практиката по прилагане на закона показа, че немалка част от задължените лица не подават имуществени декларации. С цел въвеждане на по-строга дисциплина при изпълнението на законовите изисквания е предвидено налагането на глоби на нарушителите. След проведените дискусии народните представители се обединиха около необходимостта за бързо приемане на предложените промени.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на вносителите и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности – с това наименование няколко – внесен от Димитър Иванов Абаджиев и група народни представители; Мирослав Петров Севлиевски и група народни представители; Борислав Бориславов Цеков и група народни представители; Владимир Михайлов Дончев и група народни представители.
Становището на комисията е прието на 21 януари 2004 г. с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Рафайлов.
Моля вносителите на законопроектите, които желаят, да ги представят.
Заповядайте, господин Севлиевски, имате думата.

МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ви моля да подкрепите и четирите законопроекта на първо четене. Смятам, че мотивите на всички колеги са известни. Аз съм един от вносителите на законопроекта, касаещ включването в публичния регистър на лицата, които са избрани за кметове или за председатели на общинските съвети.
Смятам, че когато говорим за публичност на властта не бива да пренебрегваме и местните органи на управление. В много голяма степен те са първият представител на властта, с който хората в общините се срещат. Опитът от последната избирателна кампания за местни органи на управление доказа ясно и категорично, че трябва да направим така, че хората да знаят как един управник влиза във властта и как излиза оттам. Не виждам нито една причина да пропускаме кметовете и председателите на общинските съвети да бъдат включени в този списък и тяхното имущество, техните връзки с бизнеса, техните действия и техните семейства да бъдат публично достояние.
Също така смятам, че законопроектът, внесен от Борислав Цеков и група народни представители, където също съм един от вносителите, трябва да бъде подкрепен на първо четене. Всички ние знаем през последните години, че и членовете на политическите кабинети на всички министри се приемат от хората нееднозначно и поради тази причина също трябва да бъдат включени в публичния регистър. Ние трябва да знаем всеки началник на кабинет на министър и хората в България трябва да знаят всеки началник на кабинет на министър с какво имущество влиза в изпълнителната власт и как излиза.
За да спрем историята с апартаментите, която я имаше и в правителството на Виденов, и в правителството на Костов, за съжаление и сега, това е една от малките стъпки, която бихме могли да направим напред. Напоследък в публичното пространство и след промените, които настъпиха в българските закони, председателите или директорите на държавни агенции играят изключително важна роля в българското общество, главният данъчен инспектор, също трябва да декларират пред Сметната палата доходите, имуществото, което имат, когато навлизат в тази длъжност, и нека да могат да декларират и имуществото и доходите, с които излизат.
Смятам, че днес трябва да разширим максимално, но разумно, обхвата на всички хора, които разполагат, в една или друга степен, с държавна власт, така че да дадем още доказателства на хората, които ни избират, че ние сме открити, да увеличим прозрачността в управлението и по този начин да увеличим доверието в институциите. Днес на България й трябва най-много едно-единствено нещо – доверие в институциите.
Аз ви моля отново да подкрепите и четирите законопроекта на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Севлиевски.
Други от вносителите желаят ли да вземат думата? Няма желаещи.
Преминаваме към дискусия по законопроектите.
Госпожо Атанасова, заповядайте.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди всичко приветствам младите колеги от този парламент, които слагат началото на един чудесен закон, един закон, който ще спре порочните практики на много поколения политици. Прекарвайки дълго време във властта – от местно ниво, та до българския парламент, за последните 13 години гражданите на България видяха какви ли не модели на забогатели управници. Може би именно с този закон ще се спре и порочното мислене, че: когато съм във властта, на мен ми е позволено всичко. Да, ама – не. (Неразбираема реплика от народния представител Емилия Масларова.)
Затова защото, госпожо Масларова, когато един политик се възползва от всичко, което му позволява законът, той става нелицеприятен за обществото. Така че, когато си във властта, недей да вземаш всичко онова, което ти позволява законът.
Наистина, както каза Мирослав Севлиевски, това не подмина и нашето управление. Пожелавам на добър път и, пак ще повторя, нека това да стане закон на Тридесет и девето Народно събрание. Заслужава си да излезем оттук с един такъв гласуван закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Има ли други желаещи да се изкажат по законопроектите? Няма.
Преминаваме към гласуване. Моля народните представители да влязат в залата.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, с вносители Димитър Абаджиев и група народни представители.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет.
Моля, гласувайте законопроекта на Мирослав Севлиевски и група народни представители.
Гласували 83 народни представители: за 82, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта с вносители Борислав Цеков и група народни представители.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта на Владимир Дончев и група народни представители.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.


Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ В МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, с вносители Валери Димитров и Ралица Агайн.
Моля да представите доклада на Комисията по икономическата политика, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 354-01-33/23.05.2003 г. за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия, внесен
от Валери Димитров и Ралица Агайн

На извънредното заседание, проведено на 29 май 2003 г., Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия.
Предложеният законопроект има за цел изграждането на схема за насърчаване на рисковия капитал, насочен към малките и средни предприятия, чрез която да се стимулира икономическото развитие на страната в средносрочен и дългосрочен аспект. Посредством специални акционерни дружества, инвестиращи чрез дялово участие, дългосрочни заеми или конвертируеми облигации, наречени “дружества за рисково инвестиране” се осигурява алтернативен източник за финансиране на дребния бизнес.
Законопроектът е създаден на основата на Закона за инвестиране в малки предприятия в САЩ от 1958 г., който се прилага успешно особено през последните две десетилетия и има голям принос за възраждането на малкия и среден бизнес в редица по-изостанали в икономическо отношение райони в Съединените американски щати. В страните от Европейския съюз няма единни правила за подобен вид инвестиционни дружества.
Предложената в законопроекта схема за инвестиране предвижда участие на държавата, изразяващо се в поемане на държавна гаранция за издадените от дружеството облигации. Дружествата, чиито облигации държавата ще гарантира, са подробно уредени в законопроекта. Към тях има строги изисквания по отношение на капитала, акционерите, мениджмънта и дейността. Тези дружества се лицензират и контролират от Комисията за финансов надзор. Държавните гаранции се предоставят в размер, не по-голям от размера, предвиден в Закона за държавния бюджет. С цел минимизиране на риска за държавата в законопроекта се въвеждат прагове за размера на гаранцията с оглед на внесения капитал и общия размер на издадените облигации. Законопроектът съдържа правила, осигуряващи пълна прозрачност за дейността на инвестиционните дружества, чиито облигации се гарантират от държавата.
Инвестиционната дейност на лицензираните дружества е подложена на редица ограничения, чието предназначение е както да минимизира риска за държавата, така и да осигури достатъчно средства за инвестиране. Не по-малко от 50 на сто от активите на дружествата следва да бъдат инвестирани под формата на дялово участие в малки или средни предприятия. Особено важно значение има забраната за инвестиране в свързани лица, тъй като основните рискове при управлението на обществени средства са именно сделките със свързани лица. Понятието “свързани лица” е дефинирано максимално широко, за да се предотвратят вероятните възможности за “източване” на средства от инвестиционните дружества. Допълнителна гаранция е и предвиденото в законопроекта задължително участие като акционери на професионални и/или институционални инвеститори.
В хода на обсъждането народните представители поставиха въпроси за липса на становище по предложения законопроект от страна на Министерство на финансите, Министерство на икономиката и Комисията за защита на конкуренцията, за наличието на подобни схеми за инвестиране в останалите източноевропейски страни, за участието на държавата в създаването на застрахователен пул за покриване на финансовия риск, за правомощията на Агенцията за малки и средни предприятия по отношение изпълнението на този законопроект, както и за въздействието, което подобен законопроект би имал върху процеса на преговорите на България с Европейския съюз.
Отделни народни представители изказаха опасения, че законопроектът не предвижда достатъчно надеждни механизми за защита интересите на държавата, както и че приемането на този законопроект ще доведе до значително увеличаване размера на държавните помощи.
Направено беше предложение да бъдат изискани становища по законопроекта от Министерство на финансите и Министерство на икономиката.
В резултат на проведеното гласуване – 6 гласа “за”, 2 – “против” и 1 – “въздържал се”, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия с вносители Валери Димитров и Ралица Агайн, като предлага триседмичен срок между първо и второ четене на законопроекта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Това предложение евентуално ще бъде гласувано, ако законопроектът мине на първо четене.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има процедурно предложение, госпожо председател.
Моля в залата да бъдат допуснати господин Илия Лингорски – заместник-министър на финансите и госпожа Гергана Беренска – директор на Дирекция “Държавно съкровище и дълг” към същото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Има доклад и на Комисията по европейска интеграция.
Господин Еюп, моля да представите доклада на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП:



“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия, № 354-01-33, внесен от народните представители Валери Георгиев Димитров и Ралица Ненчева Агайн на 23 май 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 9 юли 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия, № 354-01-33, внесен от народните представители Валери Георгиев Димитров и Ралица Ненчева Агайн на 23 май 2003 г. Законопроектът беше представен от госпожа Ралица Агайн. На заседанието присъстваха представители на: Комисията за защита на конкуренцията – госпожа Елена Стоименова, член на комисията, и на Агенцията за малки и средни предприятия – госпожа Марга Куцарова – главен юрисконсулт.
l. Предложеният законопроект цели насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия, регистрирани в или с основно място на стопанска дейност на територията на Република България посредством създаването на специални акционерни дружества за рисково инвестиране в такива предприятия. Рисковите инвестиции се осъществяват под формата на дялово участие в капитала на предприятията, предоставяне на дългосрочни заеми или придобиване на конвертируеми облигации, издадени от малките и средни предприятия. Въвежданата със законопроекта схема за инвестиране в малки и средни предприятия включва възможност издадените от дружествата за рисково инвестиране облигации да бъдат гарантирани със средства от държавния бюджет. За тази цел проектът на закон предвижда на първо място лицензиране на дружествата за рисково инвестиране по специален ред от Комисията за финансов надзор, приемане на решения на Общото събрание на дружеството за издаване на облигации и сключване на гаранционно споразумение с министъра на финансите. С оглед намаляване на възможния риск за държавата при предоставянето на гаранция законопроектът въвежда редица ограничения на дружествата за рисково инвестиране и предвижда упражняване на постоянен надзор върху тяхната дейност от Комисията за финансов надзор.
Проектозаконът е в съответствие със заложените приоритети в Националната стратегия за насърчаване на развитието на малките и средните предприятия за периода 2002-2006 г. и Работната програма за изпълнението й, и по-конкретно подобряване на финансовата среда на МСП чрез политика, която цели икономически растеж и създава условия за улеснен достъп за финансиране с рисков капитал. В редовния доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване за 2002 г. в частта относно малките и средните предприятия също се посочва, че "достъпът до финансиране продължава да бъде значителна пречка пред развитието на малките и средни предприятия в България”, като се препоръчва неговото подобряване и развитие.
II. Предложеният законопроект е разработен на основа на американския Закон за инвестиране в малки предприятия.
На ниво Европейска общност не съществува специална правна уредба, която да въвежда задължителни правила относно учредяването и дейността на този вид инвестиционни дружества. Наблюдава се обаче тенденция за насърчаване развитието на пазарите на рисков капитал. Въпреки това при законовото регламентиране на дружествата за рисково инвестиране трябва да бъдат отчетени задълженията, поети от Република България в хода на преговорите за присъединяване към ЕС за въвеждане на изискванията на европейското законодателство в областта на конкуренцията и малките и средните предприятия.
Отношение към материята, уреждана с предложения законопроект, имат правната рамка на Европейската общност относно държавните помощи (пряко отношение имат следните актове на Европейската комисия, част от които са с тълкувателен и оперативен характер: План за действие за рисковия капитал от 1998 г., Информация от Европейската комисия относно държавната помощ и рисковия капитал С 235 от 21.08.2001 г., Известие на Европейската комисия относно приложението на чл. 87 и 88 от ДЕО по отношение на държавна помощ под формата на гаранции 2000/С/71/07, Регламент на Европейската комисия № 70/2001 относно прилагането на чл. 87 и чл. 88 от Договора за създаване на Европейската общност по отношение на държавната помощ за малки и средни предприятия), и от друга страна, европейското законодателство относно малките и средните предприятия (Препоръка на Европейската комисия 96/280/ЕО от 3 април 1996 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия, отменена с Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г., Европейска харта за малките и средните предприятия). Във връзка със законодателството на ЕС относно малките и средните предприятия следва да бъде отбелязано – общностната политика в тази сфера цели да допълни националните политики, а не да ги замести. Следователно определянето на формите за насърчаване на малките и средните предприятия е от компетентността на държавите-членки на ЕС.
III. С оглед оценката за съответствие на предложения законопроект с първичното и вторичното общностно право могат да бъдат направени следните изводи:
1. Във връзка с Препоръка на Европейската комисия 96/280/ЕО от 3 април 1996 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия
Препоръката използва за определяне на едно предприятие като малко или средно критериите средносписъчна численост, годишен оборот и независимост. Дефиницията е въведена в чл. 3 от Закона за малките и средните предприятия, към който препраща § 1, т. 6 от законопроекта. Във връзка с критерия за независимост на малките и средните предприятия обаче трябва да бъде посочено следното:
Съгласно Анекс I към Препоръката, въведен в § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗМСП, МСП е независимо, когато до 25% от капитала на дружеството се притежават от друго дружество или съвместно от няколко дружества, които не са МСП, докато чл. 3, ал. 4, т. 1 от законопроекта допуска дялово участие в капитала на МСП до 50%. Препоръката на Европейската комисия обаче предвижда специално изключение от това правило за дружествата за рисково инвестиране при условие, че не се стига до упражняване на индивидуален или съвместен контрол. Тъй като това изключение не е въведено в цитираната по-горе разпоредба на ЗМСП, следва да бъде препоръчано нейното съответно изменение. В противен случай МСП, в които се инвестира от дружества за рисков капитал, няма да отговарят на дефиницията и няма да имат право на достъп до други форми за подпомагане на дейността им. Изменение на дефиницията за МСП се налага и във връзка с приемането на нова Препоръка за Европейската комисия относно дефиницията за МСП, в която съществува подобно на разгледаното по-горе изключение за дружествата за рисково инвестиране.
В хода на обсъжданията беше отбелязано, че в момента се готви проект за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия, където ще бъде въведена новата дефиниция. Въпросът следва да се реши в зависимост от развитието на двата законопроекта в хода на парламентарната процедура.
Следва да бъде обърнато внимание на водещата комисия също така, че в обхвата на разглеждания законопроект за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия попадат само капиталовите такива. Извън приложното му поле ще останат некапиталовите МСП, което би следвало да бъде отразено съответно в наименованието и в целите на законопроекта.
2. Във връзка с първичното и вторичното европейско законодателство, относно свободното движение на капитали
Законопроектът задължава дружествата за рисково инвестиране да инвестират само в предприятия, регистрирани в Република България, или в предприятия, чието основно място на дейност е на територията на Република България, докато чл. 56, ал. 1 от ДЕО забранява всички ограничения върху движението на капитал между държавите-членки и между тях и трети страни. В тази връзка следва да се вземе предвид, че след присъединяването на Република България към ЕС тези разпоредби на проектозакона ще доведат до недопустимо ограничаване на свободното движение на капитали.
3. Във връзка с чл. 104 от ДЕО и Протокол към ДЕО относно процедурата за определяне на прекомерно големия бюджетен дефицит, въведени в Закона за държавния дълг
Тъй като държавните гаранции представляват част от държавния дълг, при обсъждането и приемането на предложения законопроект трябва да бъде отчетен и редът за предоставяне на държавни гаранции, предвиден в Закона за държавния дълг и подзаконовата нормативна уредба към него. По този начин ще бъде гарантирано спазването на задълженията на Република България по отношение на прекомерно големия бюджетен дефицит.
4. Във връзка с правната рамка на ЕС относно държавните помощи
Предложеното в законопроекта предоставяне на държавна гаранция на облигациите, издавани от дружества за рисково инвестиране, представлява държавна помощ и като такава тя трябва да бъде подчинена на режима по допускане на държавна помощ, регламентиран в Закона за държавните помощи (законът въвежда в националното право изискванията на европейското законодателство в областта на държавните помощи). Помощта би могла да бъде допусната въз основа на критериите, посочени в чл. 4 от ЗДП, въвеждащ изискванията на чл. 87, ал. 3 от ДЕО. Тези критерии са конкретизирани по отношение на рисковия капитал в Информация от Европейската комисия относно държавната помощ и рисковия капитал С 235 от 21.08.2001 г. За целта е необходимо уведомяване на Комисията за защита на конкуренцията по реда на чл. 7 от ЗДП, от страна на Министерството на финансите за отпусканите държавни гаранции, тоест преди сключване на всяко едно от гаранционните споразумения по чл. 12 от законопроекта. В правомощията на КЗК е да прецени дали евентуално биха били налице условията за групово освобождаване. Доколкото обаче част от тези условия визират самите малки и средни предприятия, в които ще се инвестира, всяка инвестиция в МСП, гарантирана от държавата, също трябва да бъде допустима и съвместима с правилата на свободната конкуренция.
IV. Въз основа на изложеното може да бъде направен извод, че целите, които си поставя законопроектът, а именно подобряване на финансовата среда за МСП посредством насърчаване на инвестициите в тях, следва да бъдат подкрепени. Необходимо е обаче съобразяване на законопроекта с изискванията на acquis communautaire относно държавните помощи и малките и средни предприятия, и със съответното вътрешно законодателство, в което са транспонирани.
Комисията по европейска интеграция, с единодушие на представените парламентарни групи, предлага на Народното събрание да разгледа и приемe на първо четене проект на Закон за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия, № 354-01-33, като препоръчва на водещата комисия да вземе предвид направените бележки при обсъждането на законопроекта между първо и второ четене.
Председател на Комисията по европейска интеграция, подпис - Даниел Вълчев.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Вносителите ще представят ли законопроекта или да преминем към дискусия?
Процедурно предложение преди това. Заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, този законопроект предвижда да бъдат осъществени разходи от бюджета на страната. Само преди десетина дни Комисията по бюджет и финанси се обърна към всички комисии в парламента и към ръководството на Народното събрание да не се допуска разглеждане в пленарната зала на законопроекти, които ангажират държавния бюджет, без те да бъдат обсъдени в Комисията по бюджет и финанси.
Както навярно забелязахте, и в становището на самата Комисия по икономическата политика е отбелязано, че в дискусията в Комисията по икономическата политика много народни представители настоявахме законопроектът да получи становището на тази комисия.
Предлагам законопроекта и неговото разглеждане да бъде отложено до получаването на становище на Комисията по бюджет и финанси в съответствие с молбата на тази комисия до ръководството на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
За обратно процедурно предложение има думата господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя обратно процедурно предложение и мотивите са ми прости и следните – няма комисия в Народното събрание, която да е по-голяма от която и да е друга комисия – нито Комисията по бюджет и финанси, нито Комисията по правни въпроси са тези, които по правилник имат правото да налагат вето върху една или друга идея, върху един или друг законопроект.
Законът не ангажира днес никакви бюджетни средства. Законът дава възможност държавата и бюджета да имат пряк мост с хората, които правят бизнес в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има направено процедурно предложение от господин Папаризов да се отложи разглеждането на законопроекта поради обстоятелството, че няма становище на Комисията по бюджет и финанси. Законопроектът не е разпределен на Комисията по бюджет и финанси, но ако се вземе такова решение, трябва да се направи допълнително разпореждане и Комисията по бюджет и финанси да се произнесе.
Моля народните представители да влязат в залата, за да упражнят правото си на глас. Необходими са ни 72 народни представители в залата.
Моля всички да влязат в залата, за да гласуват процедурното предложение на господин Папаризов. (Шум и реплики в залата.)
Моля, дайте ми списъка за поименна проверка.

Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - отсъства
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - тук
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - тук
Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - отсъства
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - тук
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - отсъства
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов....
Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Папаризов да се отложи разглеждането на законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия.
Гласували 114 народни представители: за 51, против 53, въздържали се 10.
Процедурното предложение не се приема.
Имате думата за процедурно предложение за прегласуване, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Предлагам да се прегласува процедурното предложение, защото когато го направих много от народните представители не бяха в залата и не разбраха, че става дума за това, че този законопроект за малките и средни предприятия следва да се разгледа първо в Комисията по бюджет и финанси, така както е практиката за всички законопроекти, ангажиращи бюджета с разходи. Петдесет милиона лева не са малка сума.
Освен това вносителите в никакъв случай нямат финансова обосновка за целесъобразността на тези разходи и това е предвидено също така за всички финансови закони. Затова моля още веднъж народните представители да гласуват за отлагане на разглеждането на законопроекта до изготвяне на становище на Комисията по бюджет и финанси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Прегласуваме процедурното предложение, направено от господин Папаризов с мотивите, които изложи, да се отложи разглеждането на законопроекта.
Гласували 167 народни представители: за 72, против 82, въздържали се 13.
Процедурното предложение не се приема.
Преминаваме към дискусия по законопроекта.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Нихризов, да откриете дискусията по този законопроект.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Може би фактът, че много от хората не присъстваха в залата и не разбраха за какво става дума, е причина да не подкрепят абсолютно разумното и правилно предложение, направено от господин Папаризов. Защото в този закон, който не само има връзка с бюджета, не само се говори за изразходване на бюджетни средства, заради написаните текстове съмненията как ще бъдат изразходвани тези бюджетни средства нарастват неимоверно. Още повече, че този закон до приемането му в Комисията по икономическата политика не видя становище от Министерството на финансите, не видя становище дори от министерството, което се занимава точно с неговата материя – малките и средните предприятия.
Затова искам да вляза малко в историята – как се появи този законопроект и как той стигна до тази зала.
Законопроектът е внесен на 23 май и на извънредно заседание на Комисията по икономическата политика изведнъж се оказа, че е предложен за приемане на първо четене от пленарната зала. Тогава ние поискахме да чуем становищата на всички организации, свързани с неговото приложение. Зададохме въпроса защо няма позиция на Министерството на финансите, защо този законопроект идва “зад гърба” на нашето общо законодателство. Чухме становищата на Комисията по евроинтеграцията и на Комисията по икономическата политика. Там е записано, че подобен тип закони има в Съединените щати, но в Европейския съюз такова законодателство засега не съществува.
Ако прибавя всичко онова, което беше казано тук като становище на Комисията по евроинтеграцията, ще видите колко огромни забележки бяха направени във връзка с кореспонденцията със Закона за държавните помощи, във връзка с кореспонденцията със Закона за бюджета.
Но да оставим настрана това, което чухме. Аз искам да прибавя нещо, което казах на заседанието на Комисията по икономическата политика и обещах да го представя и в залата, тъй като и до ден-днешен нямаме становище на ресорното министерство, нямаме представено становище на Министерството на финансите. Аз заявих, че ако не видя тези становища в залата до момента, до който законопроектът влезе, от трибуната ще заявя, че това е една тиха далавера на “Новото време”, при това направена по много перфектен начин – вкарвана тихичко и изкарвана, за да може да се забрави материята.
Пак повтарям своите думи – там аз обещах това нещо и го казах най-отговорно от тази трибуна. Защо? Защото в момента, в който ние представихме законопроект, в който се предвиждаше гаранционен фонд за малки и средни предприятия, където трябваше да се гарантира само част от риска, беше казано, че това е форма на източване на държавния бюджет. Идеята беше отхвърлена.
Аз питам в момента: какво правим с този законопроект? Ние създаваме частни финансови институции, които получават държавни гаранции от бюджета. Естествено, тези частни финансови институции трябва да бъдат лицензирани от управляващите. И ако искате да ви кажа точно колко ще бъде техният брой, то той ще бъде максимум пет, защото гаранцията, която се дава от държавата, е не по-висока от 10 млн. лв. Затова в бюджета е предвидено да бъде вписана цифрата 50 млн. лв. държавна гаранция. И ако някой каже, че това не е така, нека да прочете разпоредбите на Глава трета от предвидения законопроект и всичко ще му стане ясно, защото е разписано ясно и точно.
В интерес на истината трябва да подчертая следното. Когато правихме дискусията, част от представителите на управляващото мнозинство също възразиха срещу този законопроект. Именно поради това той не беше вкаран в дневния ред в нашата пролетна сесия, а бе оставен да бъде забравен във времето.
Питам: при всичките тези забележки от страна на Комисията по евроинтеграцията, при всичките тези липси на становища, кой вкарва този законопроект? Дали това е законопроект от правителството, дали правителството стои зад него или е частна инициатива, която влиза в дневния ред на Народното събрание и утре всички ще се дистанцират от нея? Моля вносителите да ми отговорят на този въпрос, защото до момента той увисва във въздуха.
Предлаганият законопроект уж се отнася до малките и средните предприятия. Де факто обаче такива предприятия са почти 90% от всички предприятия в България. Питам: по какъв начин този законопроект ще гарантира действително и ще подпомогне тези малки и средни предприятия, а няма да извърши нещо много пряко – да източи 50 млн. лв. от бюджета в 5 лицензирани финансови институции, които след това ще изръкопляскат, а отношението към дребния бизнес ще си остане същото, каквото е?
Затова, уважаеми колеги, аз ви призовавам да прочетете текстовете и разпоредбите, да видите действително дали написаното отговаря на добрите пожелания. Бих искал да чуя становището и на министъра на финансите, становището и на министър Шулева – дали правителството стои зад този законопроект, защото утре, когато се извърши тъй-наречената далавера със законодателството, когато изчезнат тези пари, най-удобно ще бъде никой нищо да не е чувал за тази разпоредба. Аз не желая Народното събрание да бъде параван на нечии частни интереси.
Затова, уважаеми колеги, призовавам ви да четете и да гласувате по съвест, а в случая да отхвърлите този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Нихризов.
Има думата за реплика господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, правя тази реплика, без да обсъждам по същество аргументите на господин Нихризов. Ще им дойде времето и на тези аргументи.
Преди това бих искал да изтъкна, че тук е господин Илия Лингорски – заместник-министър на финансите, който ще изрази позицията на Министерството на финансите по този законопроект. Тя беше изразена в специално писмо, подписано от неговия предшественик господин Катев, но тъй като той вече не е заместник-министър на финансите, искам да поканя господин Лингорски да изрази позицията на министерството по този въпрос.
Освен това искам да прочета писмо, адресирано до мен от 28 януари 2004 г., подписано от госпожа Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на икономиката. Писмото е със следното съдържание:
“Относно проект на Закон за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия.
Уважаеми господин проф. Димитров, Министерството на икономиката подкрепя предложения от Комисията по икономическата политика проект на Закон за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия. В същото време считаме за уместни направените по проекта забележки и становища от Българската фондова борса, които прилагаме към това писмо”.
Става въпрос за становище на Българската фондова борса, в което се предлага подобрение на законопроекта.
Писмото на госпожа Шулева е съвсем недвусмислено. То изразява подкрепата на правителството, на заместник-премиера и на ресорния министър по икономиката.
Бих помолил господин Лингорски да изрази позицията на Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за дуплика господин Нихризов.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Димитров, самият факт, че Вие не прочетохте от трибуната категоричното писмено становище на Министерството на финансите, категорично писмено становище на Министерството на икономиката, а каните съответните заместник-министри, които са заменили заместник-министрите, били на първоначалното разглеждане на законопроекта, говори, че Вие не притежавате писмен документ, че Министерството на финансите се обвързва с този законопроект.
Освен всичко друго Вие не казвате като как той ще кореспондира със Закона за държавния бюджет, като как ще кореспондира по всички забележки със Закона за държавните помощи. Дори не се разбра действително ли това е законопроект, който идва и е свързан с идеите на НДСВ или е законопроект на определена група хора, които се опитват да заобиколят принципите на държавата и да уредят определени корпоративни интереси. Гледайки законопроекта, аз оставам с убеждението, че зад него не стои цялото мнозинство на НДСВ, още повече, че дори в групата беше изразено такова становище, когато разглеждахме законопроекта на първо четене в комисията.
Смятам, че един такъв законопроект трябва да има действително подкрепата на правителството и на съответните институции. Затова предлагам като най-разумно да отложим неговото разглеждане докато, господин Димитров, чуем не някакво устно становище на отделен заместник-министър, а чуем становището на министъра на финансите и как предложените от Вас идеи кореспондират с приетия само преди два месеца бюджет на Републиката за 2004 г. Предполагам, че оттук нататък ще кажете и няколко думи по всички забележки, които бяха чути дори от комисиите, разгледали този законопроект. Смятам, че разумът в случая трябва да надделее.
Ако отново приложим силовата методика на разбрал – недоразбрал, но натиснал, защото е солидарен с колегата, ние можем да произведем едно законодателство, с което ще се сблъскат доста хора, с което законодателство някои могат да станат по-богати, но с пълна гаранция държавният бюджет ще остане с 50 млн. по-малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Ганев, заповядайте за процедурно предложение.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Тази процедура, уважаема госпожо председател, не произтича от буквата на правилника, а от принципите на парламентарното управление. Когато се внася един такъв закон от един или двама народни представители, това е една привидност за свободата на законодателната инициатива. Всъщност става дума за представители на мнозинството, които са направили правителството, което действа днес. И въпросът дали тази материя трябва да има официално становището на Министерския съвет или не не се решава от вносителите, които могат да имат уговорка с един или друг министър, писма или някаква друга кореспонденция. Това е смешно за парламента. Ако тук става дума за държавни гаранции, трябва да има ясно разбиране на българското правителство по това, за да ги даде държавата.
И не може, господин Димитров, учудвам Ви се, Вие да казвате, че има писмо, че има тук заместник-министър, когото каните да дойде да се изкаже. Какъв сте Вие и какъв е той? Има правителство, което е колективен орган по Конституция. Има една преценка на народни представители, тревога, че Комисията по бюджет и финанси не е разгледала този законопроект, а това е помощен орган на парламента. Има и едно друго разбиране, че в такива случаи поне традиционно Министерският съвет трябва да се изкаже. Но Министерският съвет, а не писмо на госпожа Шулева, не заместник-министър или друг. Вижте, не реагирайте помежду си така лесно, има рационализиран парламентаризъм – десети път казвам, - там се казва ясно кои закони се внасят от Министерския съвет. Ние не сме в тази фаза. Но една преценка на много народни представители от различни парламентарни групи, ако щете и професионални среди, смята, че не би трябвало това да мине без становище на Министерския съвет.
Е, тогава, госпожо председател на Народното събрание, нали ние сме тези, които контролират Министерския съвет? Не можем ли да изискаме неговото становище? Предлагам ви да се отложи разглеждането на законопроекта, да се поиска становище на Министерския съвет поради тази фактология и съдържание на законопроекта и мнозинството да не се прикрива зад отделни народни представители. Защото то след малко ще гласува тотално, изцяло и безрезервно за този законопроект. Това няма нищо общо с парламентарния тип управление. Благодаря. Това беше предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ганев, за процедурното предложение, но господин Папаризов вече го беше направил и пленарната зала и чрез прегласуване отхвърли отлагането на законопроекта.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Това гласуване беше за разглеждане на законопроекта в Комисията по бюджет и финанси, а тук става дума за становище на правителството като цяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това не съответства нито на правилника, нито на Конституцията законопроект на първо четене да бъде съпроводен със становище на Министерския съвет. Поне аз за тези две-три години за първи път чувам подобно процедурно искане. Това процедурно предложение просто не мога да го подложа на гласуване.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ, от място): От Луканов насам такова нещо не е правено!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Кенаров, заповядайте за процедурно предложение.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (независим): Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е следното: тъй като за предното предложение бяха гласували 145 души, а в залата има 86 народни представители, ние нарушаваме Конституцията и правилника на Народното събрание като представители в това Народно събрание, защото сме гласували с чужди карти. В момента в тази зала има 86 народни представители, а на таблото бяха отбелязани 145 гласа.
Затова Ви моля, госпожо председател на Народното събрание, да подложите на повторно гласуване въпроса и всеки да гласува със собствената си карта. Вярно, че НДСВ има повече хора в момента в залата, отколкото Коалиция за България и Обединените демократични сили, но въпреки това нека всеки да гласува със собствената си карта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За съжаление, господин Кенаров, измислете някакво друго процедурно предложение, с удоволствие бих го подложила на гласуване. Съзнателно започнах поименна проверка, за да се напълни залата с необходимия кворум и едва тогава подложих на гласуване процедурното предложение. Ако някой е използвал чужда карта, това тежи на неговата съвест, не на моята.
Има ли друго процедурно предложение или да дам почивка? Няма.
От името на народните представители от Бургаски регион ви каня на откриване на изложба на бургаски художници в Клуба на народния представител.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Заместник-министър Лингорски, бихте ли изразили позициите на Министерството на финансите по разглеждания законопроект?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛИЯ ЛИНГОРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Позволете ми от името на министъра на финансите да изложа становището на Министерството на финансите по отношение на предложения проектозакон за насърчаване на инвестиции в малки и средни предприятия.
“Във връзка с разглеждането на проект на Закон за насърчаване на инвестиции в малките и средни предприятия от Народното събрание на Република България ви уведомяваме, че Министерството на финансите подкрепя приемането на такъв закон. С оглед предоставеното в проектозакона право на държавна гаранция на дружествата за рисково инвестиране следва да се има предвид приетата на основание на Закона за държавния дълг наредба за условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти, финансирани с държавни заеми, и проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция и реда за тяхното разглеждане. Наредбата е приета с Постановление на Министерския съвет № 28 от 7 февруари 2003 г.
Издаването на безналични облигации, гарантирани от държавата, от дружествата за рисково инвестиране може да бъде извършено само в съответствие с разпоредбите на тази наредба и при спазване на предвидените в нея процедури.
Министър на финансите: (п) Милен Велчев.”
Бих искал само да допълня, че спазването на процедурите и разпоредбите на тази наредба би гарантирало прозрачност от гледна точка на бюджетните процедури, които е необходимо да бъдат спазени с оглед на разглеждане на предложенията за издаване на държавни гаранции, регламентирани в предложения проект за закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, заместник-министър Лингорски. Доколкото разбрах, процедурата ще бъде регламентирана в бъдеща наредба.
Изказвания?
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние присъстваме на скрит натиск вътре в управляващото мнозинство да бъде приет един закон, който буди много съмнения. Току-що прочетеното становище от Министерството на финансите показа как формално то може да не възрази по закона, но и да не се ангажира с него. Мисля, че парламентарното мнозинство трябва дълбоко да се замисли по-нататък, когато гласува този закон, защото подходът, който току-що беше демонстриран към неговата работа, показва още веднъж липсата на каквото и да е уважение към авторитета на мнозинството, към авторитета на Национално движение Симеон Втори и неговия коалиционен партньор. Подобен начин на тихо несъгласие или тихо съгласие с внесения закон отдавна не е имало в парламента. Аз няма да говоря за наредбата, която цитира господин Лингорски. Може би за това ще стане дума по-нататък.
Преди да започна своето изказване искам също да изразя недоумението си, че председателят на Комисия по икономическата политика цитира писмо до него на министъра на икономиката, като че ли това е лично писмо. За пръв път чувам да се пращат от институции писма до председателите на комисиите само за тяхно ползване, които не се раздават на всички народни представители в съответната комисия. Мисля, госпожо председател, че трябва да обърнете внимание на председателя на Комисия по икономическата политика да спазва правилника на тази комисия. Защото е редно подобни писма и приложените към тях бележки на Фондовата борса да не бъдат само в неговата папка, а да можем ние да сме ги видели преди днешната дискусия.
Но това е по процедурата на закона. Ние виждаме как този закон тихо, тихо се приема, със скритото несъгласие или съгласие, не знам точно, и на държавните институции.
Какво дава този закон? Нека помислим преди да го разгледаме какво се получава – дали действително чрез този закон се насърчават инвестициите в малки и средни предприятия. Независимо от това заглавие законът е насочен към създаване на бизнес за посредниците на капиталовите пазари, а не за малките и средни предприятия. Аргументацията, че в САЩ има такъв закон е слаба. Дори да допуснем, че е имало позитивни резултати, не трябва да се избягва фактът, че там става дума за друга среда – икономическа, технологична, правна, трудова, дори културна и социално-политическа. Елементът на субсидиране от страна на държавата е безспорен, но е важно да се оцени кой на практика получава субсидията – дали малките предприятия или посредникът. Държавната гаранция, когато се даде, позволява емисията на дълг от инвестиционното дружество да е на цена на държавния дълг. Да приемем, че за пет години това са 5,5%. Еднократната такса, която пък влиза в този закон за даване на такава държавна гаранция от Министерството на финансите, ще оскъпи емисията с 0,51% за посочения срок. Тоест общо цената ще бъде 6%. На 300 хил. лв. оскъпяването ще бъде 5 хил. лв. При това положение, ако общият размер на активите на дружеството е 10 млн., 5 млн. ще бъдат държавна гаранция. На практика ще се получи, че доходността, ако разгледаме средствата на дружеството, да кажем, ако в банките в момента лихвата в за един кредит е 14%, то в случая доходността за тези примерно 1 млн. 100 хил. лв., които дружеството ще спести от факта, че за пет години ще емитира с държавна гаранция облигациите си и за тях ще се плащат 6%, а не 14%, на практика ще се получи така, че спрямо един капитал от 5 млн. лв. инвестиционното дружество ще има рентабилност на активите от около 15%.
В момента, ако дългът на дружеството се емитира без държавна гаранция, тази доходност на дружеството ще слезе някъде до десетина процента и съответно, очевидно дружеството въобще няма да бъде заинтересовано от тази държавна гаранция. Общо взето това, че ще се повиши доходността на дружеството с около 4% в резултат на държавната гаранция, няма да означава, че това дружество, независимо от всички условия, в крайна сметка ще бъде в състояние да изплаща тези суми, които държавата е гарантирала по съответните облигации, защото проблемът на предлагания модел е моделът на ликвидността на дружеството. Фактически дружеството, което ще се създаде, трябва да инвестира половината от тези десет милиона в дялово участие. И достатъчно е едно от тези дружества да не функционира и за сметка на останалите 50%, ако има някакви проблеми с изплащането на предоставените парични заеми, то дружеството ще се затрудни сериозно в изплащането на гарантираните от държавата фактически плащания за издадените облигации.
По същество половината от ресурсите на дружеството ще бъдат обездвижени и всеки един проблем в едно от предприятията ще води до опасност от неплащане от страна на дружеството.
Какво става обаче, ако дружеството не плаща, да кажем, един месец плати държавата, а след това дружеството почне пак да плаща? Тук законът предвижда, че трябва да се започне веднага процедура по отнемане на лиценза. Фактически ще се получи така, че процедурите, които са предвидени тук, не правят много ясна разлика между неплатежоспособност и несъстоятелност, и по същество ще доведат до ликвидация на дружеството, без дори и то да може отново да бъде жизнено, да продължи да си плаща парите към държавата и съответно, без да се ангажират средства на държавата.
Целият този механизъм показва, че в крайна сметка, без да се решава какъвто и да е въпрос за финансирането на малки и средни предприятия, насочва субсидии в погрешна посока към едни участници на финансовия пазар, едни 50 млн. лв., които е много по-добре, ако парламентът гласува, да бъдат дадени за други цели. Ако се даде една помощ от 50 млн. лв. за развитие на информационната система на данъчните служби в България, очевидно това ще доведе до събиране на повече данъци.
Прави ли ви впечатление, че в момента митниците събират 41% от данък добавена стойност? Очевидно оборотът в страната е значително по-голям от вноса, но такава е събираемостта. Нима това не прави впечатление, че тези 50 милиона, ако държавата ги има, може да ги даде за една информационна система? И това ще има един много по-добър ефект за цялата икономическа среда, включително и за възможностите да бъдат подпомагани малките и средни предприятия.
Много е интересно кои дружества ще бъдат лицензирани, кои могат да бъдат лицензирани – само тези, които имат, да кажем, две или три години опит към този момент в подобни рискови схеми. Ако става дума обаче за чуждестранен участник, това изискване се отменя, ако той участва с 25% от капитала на инвестиционното дружество. Очевидно тук има и една гаранция, че ще бъдат лицензирани само тези дружества, на които вносителите на проекта биха искали да получат лицензии.
На обсъждането в Комисията по икономическата политика стана ясно, че чуждестранните дружества за рискови инвестиции не са особено впечатлени от законопроекта. Те например не биха участвали при тези условия – хем да участват за не повече от 50% в капитала на дружествата и по този начин да не могат да ги ръководят, хем в същото време да дадат на тези дружества останалата сума като заем, както предвижда законът. Тоест, да вложат пари в дружества, над които те ще имат едно ограничено въздействие, и да чакат в крайна сметка тези дружества да бъдат добросъвестни и да си изплатят обратно парите, дадени като заем или да възстановят дяловото участие.
Всички чуждестранни инвеститори настояваха, ако има такава форма дяловото участие да бъде над 50%, защото тя, естествено, е изгодна за тях, повишава тяхната възможност да имат по-висока доходност от своите рискови инвестиции. Освен това те също така искаха да няма ограничение за това участието да бъде непременно в малки и средни предприятия. В дискусията стана ясно, че понятието "малки и средни предприятия" е едно формално записано понятие в заглавието на този закон, а по същество е Закон за насърчаване чрез държавни субсидии на инвестиционните дружества. Това стана изключително ясно в рамките на дискусията в Комисията по икономическата политика, особено тази, която беше проведена в едно неформално обсъждане с професионалните среди и не беше формално заседание на комисията.
И още веднъж ме убеди, че законът, първо, няма да допринесе за развитието на рисковите инвестиции, защото никой от потенциалните инвеститори не заяви, че на основа на този закон ще участва с проекти с по-висок риск, каквато е уж целта на закона. Напротив, отново ще бъдат финансирани само такива проекти, които имат достатъчно обоснован риск за инвеститора, и на практика цялата тази субсидия до 10 милиона и общо до 50 милиона ще отиде в полза на съответните инвестиционни посредници, а в крайна сметка те ще бъдат принудени от закона да използват такива схеми, които като цяло намаляват тяхната ликвидност и ги поставят и тях в огромна зависимост от предприятията, в които инвестират.
Всичко това отново дава основание да не подкрепим този проект за закон и да настояваме, госпожо председател, въпреки всички процедурни гласувания досега, които изолираха Министерския съвет от вземането на отношение по този закон, изолираха Комисията по бюджет и финанси, всички тези процедурни хватки на мнозинството да бъдат пренебрегнати от вас, които в крайна сметка, ръководството на парламента, носите отговорност за качеството на приетите закони, и макар и на този късен етап, да поискате становището и на отговорната Комисия по бюджет и финанси. Вие можете да направите това, госпожо председател, независимо от гласуването в залата, защото вярвам, че не желаете да бъдете съучастник в приемането на един закон, който е обречен да води до нецелесъобразното използване на бюджетни средства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Заповядайте за изказване, госпожице Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес в тази зала се казаха много неща, много неистини, много заблуди и в същото време и няколко верни факта. И ако има един верен факт, който беше казан дотук, той е необходимостта да се подпомагат малките и средните предприятия.
От много години вече подпомагането на малки и средни предприятия е една от основните точки на всяка икономическа платформа, която се предлага на изборите и у нас, а в същото време и в чужбина. И досега нито едно мнозинство от досегашното управление не беше предприело нито една стъпка да подпомага по някакъв начин малките и средни предприятия. Разбира се, отговорът е много прост: никой не прави нищо, защото е най-лесно да се запазва създаденото вече статукво големите предприятия да събират целия капитал, който се е натрупал до момента, да събират всички печалби и малкият и средният бизнес да доизживява с кафенета, с ресторантчета или с каквото друго могат да намерят, за да си осигурят хляба на семейството.
Едно обаче трябва да бъде ясно: българската икономика няма абсолютно никакво бъдеще, ако не се създадат необходимите условия от малките предприятия, които имат идеи, да стават големите предприятия на България и на Европа. Защото нито една икономика не може да бъде конкурентноспособна, ако не е в състояние да създава високопродуктивен бизнес, който да увеличава продуктивността на икономиката и да позволява покачването и на заплатите, и на стандарта в страната. Нито една икономика няма да успее и това ясно се разбира от всички водещи икономики в света, включително и от икономиките в Европейския съюз, където един от основните акценти в работата на Европейската комисия е именно създаването на програми за стимулиране на развитието на малки и средни предприятия. Малките и средните предприятия са гръбнакът на всяка една икономика, не само на българската. И всяка една държава, която желае да има свое бъдеще, икономическо бъдеще, ясно осъзнава този факт и прави необходимото, за да бъде осъществена такава политика.
Беше казана една голяма неистина от уважавания господин Нихризов, че в нито една европейска икономика няма такъв закон. Е, уважаеми господин Нихризов, оттук мога да Ви кажа и Ви моля да не се засягате, а да го приемете по-скоро като насока, или да проверявате фактите, които изнасяте от тази висока трибуна, или да не говорите неистини. Защото почти няма европейска икономика, където да няма закон за подпомагане на инвестициите и на развитието на малките и средни предприятия. Да, ние сме заимствали закона от Съединените щати, където вече има 50-годишна практика по прилагането на подобна мярка, но в същото време такива закони действат в почти всички европейски държави.
Един пример искам да ви дам. От 1997 г. до 2000 г., и това са факти на Европейската комисия, само Европейската инвестиционна банка и Европейският инвестиционен фонд са инвестирали над 1,5 млрд. евро в 160 фонда за рисков капитал, които средства са били раздадени на малки и средни предприятия. Това са данните само за Европейския инвестиционен фонд и Европейската инвестиционна банка. Отделно такива програми действат в почти всяка една държава. Например, Франция и Англия за този период са участвали с около 200 млн. евро всяка държава годишно.
Толкова до фактите, които очевидно бяха неистина.
Защо е необходима такава помощ? Казах вече, защото малките и средни предприятия трябва да имат бъдеще в тази държава, ако искат тук да се чувстват у дома си. Защото вярвам, че инженерите, които работят към Космическия институт на БАН, не трябва да живеят на заплата 200 лв. или да търсят начин как да отидат в Съединените щати или другаде, за да получат 2000 евро заплата, а да имат своя шанс със знанията и опита, и всичко качествено, които са придобили у нас, да могат да получат това бъдеще, което те желаят.
Каква е помощта, от която се нуждаят малките и средни предприятия у нас, както и навсякъде другаде? Тя е два вида помощ – техническа и финансова. Всички други програми, които могат да бъдат осъществени, са само подпомагащи средата за бизнес, но те по никакъв начин не са насочени към малките и средни предприятия. Те могат да облагодетелстват големия капитал, но малкият продължава да стои на сухо.
Защо е необходим рисковият капитал? Това не е откритие, което ние сега с вас да направим. Това нещо, както ви посочих неколкократно, се прилага в стимулирането на рисковия капитал в почти всяка една европейска държава. Действат няколко вида програми. Ще си позволя това отклонение, за да ограмотя тази част от опозицията, която се притеснява.
Най-напред действат няколко вида програми, които са така наречените фонд на фондове и са най-старите в Европа. Те съществуват, макар че за тях се отнася основното правило, че не могат да бъдат достатъчно ефективни, когато държавата пряко се намесва в капитала на едно дружество и по този начин има възможност да влияе върху политиката на дружеството и чрез този механизъм най-често се получава икономически неефективна политика, която ощетява данъкоплатците. В една много голяма част от европейските държави, каквито са Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Италия, Холандия и други, действат програми, които целят държавата да сподели риска на инвеститорите във фонда за рисково инвестиране, който те поемат, отпускайки средства в малки и средни предприятия. Във всичките тези държави държавата казва, че тя ще поеме част от загубите на инвеститорите в един такъв фонд само и само те да бъдат съгласни да рискуват да инвестират в малки и средни предприятия, за да насърчат икономиката на държавата. Споделяйки тази политика, ние смятаме, че е по-уместно не инвеститорите да бъдат насърчавани да не поемат целия риск, защото по този начин се намалява техният стимул да участват по най-благонадеждния начин в управлението на средствата, а ние казваме, че ще ги насърчим те да поемат дори по-голям риск, да вземат печалбата, която те биха реализирали, но да инвестират в българските малки и средни предприятия. Фондовете за рисков капитал, освен че отпускат средствата дългосрочно, а не за година или две, освен че отпускат средствата без да очакват обезпечението, което банките искат и което в повечето случаи е непосилно за малките и средни предприятия, особено за високотехнологичните малки и средни предприятия, за които банките не разбират техния бизнес, защото когато произвеждаш технология, която Институтът на БАН само разбира, едва ли банковият чиновник има необходимия стимул да разбере дали това производство е необходимо на държавата днес или не.
Именно поради тази причина ние си позволяваме днес да кажем, че досега държавата не е направила почти нищо България да има високотехнологичен бизнес, да има преуспяващ бизнес и си позволяваме да предложим на вашето внимание този закон.
Какво са защитите, които законът предвижда? Не е вярно, че този закон създава бизнес за инвестиционните посредници, тъй като в закона въобще не става дума за инвестиционни посредници. Ако господин Папаризов има някакви наблюдения върху пазара на ценни книжа и капиталовия пазар в държавата въобще, ще знае, че инвестиционният посредник е съвсем различен бизнес, коренно различен от този, който се разглежда в законопроекта, и няма нито една допирна точка с него. Защитите, които се предвиждат, са възможно най-строгите механизми, които държавата и до момента ползва по отношение на поднадзорни финансови лица. Предвижда се тези фондове за рисков капитал да изпращат редовно отчети до Комисията по финансов надзор, които не са общи отчети, а представляват данните за всяко едно предприятие, в което те са инвестирали. По този начин държавата ще може да следи дали тези инвестиции са истински, дали тези предприятия работят, дали те са на чичото и вуйчото или не, или напротив, това са предприятия, от които точно държавата се нуждае. И ако средствата се използват да бъдат инвестирани при чичото и вуйчото, което междупрочем е забранено със закона, ако все пак някой се опита да инвестира по този начин, то държавата има право да му изпрати квестор.
Дотук с измамите. Мисля, че този период приключи и това трябва да се разбере вече. Аз съм убедена, че с влизането в Европейския съюз това мнозинство ще предотврати занапред всички тези практики, които сме виждали да провеждат политиците и отляво, и отдясно през времето, през което те имаха право, че всички тези практики са минало. И аз съм доволна, защото искам да живея в такава България.
Що се отнася до това доколко държавата ще спечели и защо да не бъдат инвестирани средства на друго място, например, да бъдат дадени 50 милиона за информационни технологии. Да, те вероятно ще бъдат дадени, но защо да бъде инвестирано там? Има два начина за оценка на ефективността от подобни програми.
Едната, по-простата, е да се оцени възнаграждението, което държавата получава, като един пазарен агент, както например един застраховател би получил за поемането на риск от дадена емисия или въобще от дадена сделка, така и държавата ще си получи своето възнаграждение. Това е единият начин за оценяване.
Ще ви дам пример, че в Съединените щати, както подчертах вече, тази програма се прилага от 50 години, само нетната сума от средствата, които са влезли като възнаграждение, надвишава всички досега плащания, които държавата е поела от неплатежоспособни получатели на гаранцията.
Също така ще ви споделя факта, че за 50-те години съществуване Съединените щати са отделили 6 млрд. долара, от които по-малко от 8% са били изплатени по някакъв начин на неплатежоспособни получатели на гаранцията.

Другият, по-важният начин за оценка ефективността на схемата е да се направи сметка за повишението на данъчните постъпления от тези малки и средни предприятия, в които е инвестирано. Вярвам, че едва ли някой ще има съмнения, че предприятията, които работят и се развиват, внасят повече данъци в държавата и по този начин данъкоплатецът дори успява да спечели от създадената програма.
Като оставям настрана сметките за данъчните постъпления, искам днес да поставя въпроса има ли тук човек, който да каже, че смята, че развитието на големите предприятия е по-важно от развитието на малките предприятия, че всички програми, които се създават, отново са с преференции за големите предприятия, защото обикновено те са тези, които се възползват от всички възможности в държавата, а малките поради липса на ресурси и администрация винаги изостават в периферията на всичко ново, което се създава. И аз питам тук смята ли някой, че днес не е моментът да се създаде възможност за тези малки предприятия, които имат бъдеще, да бъдат предприятията на Европа, или ние ще чакаме да бъдем в периферията на Европейския съюз, ще се радваме на няколко милиарда помощи и ще се надяваме на няколко други милиарда? Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи “Браво!” от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател. Уважаема госпожице Агайн! Аз благодаря за ограмотяването, което ми направихте. Доволен съм от него. Още повече, че когато казахте, че има някои неистини, цитирахте моето име. Трябваше да цитирате становището на Икономическата комисия. Там беше написано черно на бяло, че такива законопроекти като този, който сте внесли, съществуват само в Америка.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Не е вярно това!
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Това очевидно беше прочетено от тази трибуна от господин Димитров. Аз просто се позовах на него.
Що се отнася до хубавата реч за бъдещето на малките и средните предприятия, то аз ви призовавам да не се криете зад наименованието “малки и средни предприятия”. Навярно господин Папаризов също е доволен от ограмотяването, но той ви разясни, че вие всъщност не стимулирате малките и средните предприятия, а посредниците, които стоят между тях. И смятам, че този подход е далеч от правилната политика на държавата. Още повече, че ако разгърнете становището на Комисията по европейска интеграция ще видите, че там за подобни дружества се казва, че ако сме правилно ориентирани съобразно европейските директиви би трябвало те да могат да извършват инвестиране и извън границата. И аз питам защо ние, слабите, немощните, ще трябва да даваме държавна гаранция някой да работи в страни извън България?
И след като не приехте много простичкото решение за гаранционен фонд, който обезпечава част от кредитния риск, в момента ни предлагате държавна гаранция за далеч по-рискова гаранция! Може би всичко, което сте заложили, е прекомерно точно и вярно, но това е само на книга и далеч не отговаря на условията и икономиката в България. Затова погледнете сериозно на вашия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Нихризов.
Моля следващия път да ползвате собствената си карта, а не тази на господин Василев.
Втора реплика, господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Госпожице Агайн, Вие с Вашите думи само потвърдихте моето становище, че подобен вид риск не се поема от нито една държавна институция в Европа. И Европейската инвестиционна банка, госпожице Агайн, и Европейският инвестиционен фонд са юридически лица, които работят на стопанска сметка. Това са банки. Вие видяхте колко стриктно те следят за дадените пари и заеми. Достатъчно беше министър Василев да отложи срока за летището и те искат анекс към Договора за заема за България. Така че недейте да правите такива сравнения между специално създадени институции с това, което Вие предлагате. В България подобна институция е Насърчителна банка. Ако вие бяхте дали тези 50 млн. на Насърчителна банка тя да организира фонда за кредитиране на малки и средни предприятия – да, това щеше да бъде съвсем друго. Но вие сега искате Министерство на финансите да си създаде допълнителен апарат като търговско дружество да следи ангажиментите на отделните инвестиционни посредници, отделните инвестиционни дружества, да му припишете нови функции и да създадете нова бюрокрация, която очевидно няма да е така ефективна, както съществуващата структура в една поощрителна банка.
Така че Вашето сравнение беше изцяло некоректно и заблуждаващо народните представители по отношение на европейската практика.
По отношение на втория въпрос се надявам да произнесете същата реч в полза на малките и средни предприятия, когато ще започнем да приемаме новия Закон за насърчаване на инвестициите. Там правителството въведе класове инвестиции и специално ще поощрява големите инвестиции и изцяло загърби малките и средните предприятия. Дори искаше да изключи от този закон всички инвестиции под 10 млн. Защо не направихте същото, когато разглеждахме новия Закон за предприемачеството, който замени Закона за малките и средни предприятия, и създаде нови бюрокрации по страната да дублират Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата? Тогава трябваше да се изкажете така патетично. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
За трета реплика има думата господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожице Агайн, казахте, че дружествата ще предоставят редовно отчети пред контролиращия орган. Казахте също така, че не могат вуйчовци и чичовци да се възползват от механизмите, които Вие сте подготвили в този проект на закон.
Искам да Ви попитам: в чл. 11 се казва, че държавата гарантира навременното плащане на лихвите и главницата по издадените от дружеството облигации”. Представете си, че едно дружество си изпраща редовно отчетите. Законът го спира да има свързани лица над определения процент и всичко върви нормално. Какво пречи на едно дружество да се възползва от механизма на този слаб закон и просто да прибере от държавата 10 млн. лева? Как са гарантирани интересите на държавата? Едно дружество има 5 млн. лв. капитал, както Вие сте предвидили в закона, и може да получи до 10 млн. лв. гаранция от държавата. Какво пречи на бизнеса да се възползва от една слаба нормативна уредба и всичко да потече по линията на най-малкото съпротивление? Защо да не го направи?
Вие всъщност – това е моето възражение срещу целия този законопроект – Вие насила давате възможност част от частния бизнес в България просто да се възползва от слабостта на държавата и да прибере пари. За чия сметка е това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за дуплика, госпожице Агайн. Заповядайте.
РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Нихризов, най-напред, в становището на Икономическата комисия се казва, че няма единни правила в страните от Европейския съюз по отношение на този вид законодателство. Това съвсем не означава, че няма такива правила. Просто няма въведен синхронен механизъм за въздействието на държавата за стимулиране и насърчаване инвестициите в малките и средните предприятия. Така че мисля, че некоректно цитирахте становището на комисията.
Що се отнася до действието извън България, единият вариант е това действие да се прилага до влизането на страната ни в Европейския съюз. Но аз, честно казано, много се съмнявам, че ако Вие имате фирма, тя може да кандидатства за такава програма в Австрия, независимо че България от 2007 г. ще бъде член на Европейския съюз.
На репликата на господин Папаризов ще изложа следните факти. Най-напред, господин Папаризов цитира моето изказване, че няма нито една държава, която да поеме такъв риск. Аз само цитирах средствата, които Европейската инвестиционна банка и Европейският инвестиционен фонд отделят. Отделно обаче споменах, че само Англия, Великобритания и Франция, всяка една от тях отделят по 200 млн. годишно за такива програми. Отделно цитирах Ирландия, Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Италия и Холандия, при които действат програми, където държавата гарантира, че ще покрие загубите на инвеститорите, ако бъдат направени такива загуби. Това също е поемане на риск от страна на държавата.

Що се отнася до новата бюрокрация, очевидно господин Папаризов не се е запознал достатъчно подробно със законопроекта, защото щеше да забележи, че не се създава нова бюрокрация, а надзорът ще се осъществява от Комисията по финансов надзор, която вече съществува и която има капацитета да осъществява подобен надзор. Съотношението на капитала, което господин Папаризов цитира, също не е вярно, тъй като един фонд има право да получи гаранция за емисия облигации, която не надвишава размера на собствения му капитал. Всъщност дори не на собствения му капитал, а на основния капитал. Така че опасността срещу капитал от 5 млн. да се получи гаранция за 10 млн. и тези 10 млн. да бъдат източени, не съществува. Администрацията, която ще следи и надзирава дейността на фондовете за рисков капитал, ще преценява дали във всеки един момент не възниква опасност от неплатежоспособност на фонда, от твърде голям неуспех на инвестициите, така че да не могат да бъдат получени обратно средствата, които са инвестирани, и именно с тези механизми ще следи да не се стигне до неплатежоспособност на фондовете, но дори да се стигне, държавата е първи поред кредитор, независимо от обезпеченията, които са давани, всъщност фондовете нямат право да дават като обезпечение на други кредитори нито един от активите си. По този начин държавата ще следи да получи обратно средствата, които евентуално е вложила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Агайн.
Заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, въпреки доста рядкото присъствие, гледам, че редиците са полупразни, искам да обърна вниманието Ви, че това, върху което сега говорим, е много сериозно, много важно и не малко опасно, за да привлече вниманието на народните представители. Аз бих призовал, господин председател, да поканите народното представителство да присъства на тези дебати, защото утре отговорността на всеки един от нас ще бъде равна.
Уважаеми колеги, ние сме свидетели на един добър сам по себе си опит, опит, който може да бъде похвален, ангажиращ народното представителство да подпомогне развитието на малките и средни предприятия – едва ли е нужно да се убеждаваме, че е полезно и добро за държавата и за икономиката на тази държава като цяло. Опит, който обаче се изпълнява по един много лош начин. Изключително лош начин. Така както неведнъж сме били свидетели от тази трибуна как едни добри сами по себе си намерения се обличат в една неподходяща, да не кажа лоша форма. Тук сме свидетели точно на такава неподходяща, лоша форма, защото, ако си спомним какво говореше преди малко госпожица Агайн – доста вдъхновена, с един почти пионерски плам тя ни убеждаваше как държавата трябва да се намеси в икономиката. Ни повече, ни по-малко. Държавата била загърбила своите задължения към малките предприятия, големите предприятия били – видите ли, мощни, можели сами да се оправят, а тези малките, дребните, нищожните трябвало да бъдат подпомагани. Как? Ами инвестиции, които държавата да гарантира. Това беше съдържанието на приказките, които аз чух от вносителя на този законопроект и неслучайно това заобикаля Министерският съвет. След малко ще стане дума и за това.
Но, госпожице Агайн, държавата в най-новата си история има много печален опит точно в такъв експеримент – държавата да подпомага икономиката. Аз не зная дали си спомняте създаването на онзи злощастен фонд – ДФРР, акумулирал огромни средства, държавни средства, разпилени по същия безобразен начин в подпомагане на едни или други колоси на българската икономика, които не само че не работиха, а просто всмукваха парите и не ги връщаха. Там потънаха милиарди долари именно чрез онзи злощастен опит да се подпомага икономиката с наливане на държавни пари в нея.
Тук е нашата огромна разлика като същество на това – каква роля има държавата. Извинявайте, ама много пъти го казваме специално ние, политиците отдясно. Надявам се, че и вие добре го разбирате, или поне част от вас. Държавата има задължението да създаде правила – честни и почтени, да равнопостави всички стопански субекти и да стои на терена отстрани, да бъде рефер! Да казва – ти сгреши и да наказва онзи, който греши. Но държавата не може да влиза на терена да играе! Вие ни предлагате държавата отново да влезе на терена и да играе с другите играчи. Ето точно това правеше държавата 50 години по времето на комунизма и известно време след това. Нали точно това правеше? Всичко беше държава. Държавата казваше кое предприятие да произвежда карфици, кое да произвежда танкове. Казваше колко да струва карфицата, колко да струва танка. Нямаше пазар. Имаше държавна регулирана планова икономика. Видяхме докъде я докарахме.
Сега вие по един или друг начин ни връщате към нея. Хайде сега – държавата да започне да влиза на терена. Да дава държавни гаранции за рискови инвестиции. Не можем да го приемем това нещо. Вие самите, ако вникнете в това, което казвам, трябва да се откажете от такава позиция, от такава политика. А аз говоря за политика, за взаимоотношения между държава и стопански субекти, за ролята на държавата. Вие казвате – добре – някъде го направили в Америка, някъде другаде го направили в Европа. Може би е така, ама хайде да видим в България за какво става дума?
Госпожице Агайн, не 90, 98% от българските предприятия са малки и средни по сега действащите параметри за влизането в тази група предприятия, 98 – това значи цялата българска икономика да я вкарате вие тука! Да я вкарате с тези рискови инвестиции – това означава на практика. Аз бих бил съгласен да седнем да разговаряме, да спорим с вас, но нека да отделим тази огромна маса от 98%, нека да направим нова класификация на тази структура, нека да кажем кои са онези микропредприятия, нека да видим онзи семеен бизнес, да видим онези наистина дребни предприятия, които биха могли да бъдат стимулирани с някаква форма на държавна намеса – малка, неизкривяваща пазарните отношения обаче. Нека да го мислим, но да говорим за 98% от българската икономика да я вкараме тук – в този закон, това е пълно безумие. Това означава отново държавата да върне своите решителни функции по отношение на икономиката, по отношение на инструментариума, с който тази икономика се управлява. Това значи планова икономика в крайна сметка – в един отдалечен случай, разбира се. Това, ако не се съзнава, не знам за какво си говорим тук.
Стана дума вече, че дори и така да групираме предприятията, да отделим една малка част – 5, 6% е нормално в една икономика да бъдат от този характер, не 98, максимум 8% - да ги определим, да направим закон, да кажем – такива ще бъдат тези предприятия, а не други и върху тях да съсредоточим опита си да подпомогнем било с държавата, било по друг начин, мисля, че има и други начини, далеч не само това.
Бих се върнал към един законопроект, който миналата година прие Народното събрание – Закон за специалните инвестиционни дружества, спомняте си, господин Димитров, за него – той решава нещо подобно, обаче от друг характер. Направете една глава в този закон, направете по някакъв начин приспособяване за тези 7-8% предприятия, които биха могли да бъдат ползвани по този начин. Ето ви стимула, а не този, защото този се отнася почти за всички български предприятия, което е неприемливо от каквато щете гледна точка да бъде. Тук ви казаха, че има два субекта – малки и средни предприятия и посредник. Връзката не е такава – директна, една към друга. Не е едно и също едното и другото. Просто не е.
И аз ви призовавам да се научите да разбирате писмата на ведомствата. Научете се да разбирате какво се крие под любезното, внимателно становище по един или друг въпрос. Това, което чух от Министерството на финансите е категоричен отказ на вашия проект. Ни повече, ни по-малко това, което прочете преди малко заместник-министъра на финансите означава: да, в рамките на съществуващите условия и параметри, по начина, по който наредбата го казва – в рамките на лимита на тази наредба правете каквото искате. Това ви се каза преди малко. Толкова ли е сложно, че не го разбирате?!
Има наредба, влизате в наредбата. Ама, дали някой отвън чуждестранен инвеститор иска да инвестира в България и търси държавна гаранция или някоя фирма, която вие сте създали иска да прави такава инвестиция в малко или средно предприятие, за Министерството на финансите е все едно. Абсолютно все едно е, стига да вкарате това предприятие в рамките на действащия механизъм и на този лимит. Това е отказ от вашия закон. Не е подкрепа за него! Просто не е!
И не знам какво писмо ви е писала госпожа Шулева. Доколкото разбирам и други не са го чели. Ако внимателно го прочетем, можем да стигнем и до извода, че и там отговорът е подобен.
Направете запитване до Министерския съвет. Тук много хора, според мен, с истинска загриженост и тревога от това, което може да се случи, ви казват: дайте Министерския съвет да го разгледа, да бъде пуснат този законопроект по общия ред между всички министри и ведомства, те да дадат своите становища, техните юридически отдели да ги подготвят, Министерският съвет да застане с авторитета си зад такова нещо, а не един или друг народен представител, едно мнозинство, което гласува полусляпо такъв законопроект, утре да размие тази отговорност, когато милиони левове отново изчезнат.
Аз ви дадох примера с ДФРР, печалният пример на ДФРР! Стотици не, а хиляди, десетки хиляди, милиони изчезнаха там! И това е истина, през която ние сме минали, както и някои от вас, надявам се.
Проверихте ли този законопроект, взехте ли становище от Международния валутен фонд, направихте ли такъв опит? Аз ви съветвам да го направите, ако не сте, защото като го направите Фондът ще ви каже същото, което сега чувате от мен. Фондът не подкрепя подобни неща. Фондът ще се откаже от този запис, защото ако утре сключите ново споразумение и, дай Боже, да сключим ново предпазно споразумение, България има нужда от такова споразумение с Международния валутен фонд, там един такъв закон с един такъв запис ще влезе в списъка на онези неща, които Народното събрание по ангажимент на правителството ще бъде принудено да откоригира. Това е практиката. Затова аз ви казвам: не поемайте този ангажимент еднолично.
Вкарайте законопроекта в Комисията по бюджет и финанси и нека тя заедно с представители на Министерството на финансите, с Юридическия отдел, с онези хора, които водят преговори с Фонда и които утре отново трябва да ги водят, питайте ги тях първо и тогава ги вкарвайте в залата тези неща.
Каза ви се ясно дори от Европейския съюз, от Комисията по евроинтеграция – става дума за вид държавна помощ. Не се ли разбира това, че има ограничение от Европейския съюз по този въпрос; че държавните помощи не могат ей така да се раздават, както му хрумне на някой, колкото и ентусиазиран да бъде той! И тези ограничения трябва да бъдат спазени в този закон.
Каза ви се, че трябва да има конкуренция, трябва да има равнопоставеност. Каза ви се, че не можете да спирате движението на капиталите! За тези капитали трябват гаранции. Никой не може да ги спре, ако заминат утре някъде другаде, навън.
Говори се за неща, които са изключително сериозни, които този закон разрешава да станат! В това е проблемът. Проблемът в крайна сметка е до отговорност – наша, лична отговорност на народните представители. И затова, пак се връщам на това, с което започнах, това е добра идея, хубава идея е. Дайте да намерим добро решение. Да не приемем такова решение, което да обезсмисли идеята и което е още по-лошо – не само да я обезсмисли, ами да донесе вреди, и то сериозни вреди и после да търсим някой в Южноафриканската република. Може и това да се случи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Ако няма реплика, давам думата на господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, уважаеми колеги! Малко се нагнети тази дискусия, малко на висок тон тръгна или се разви и ми се струва, че ще спечелим всички, ако се опитаме да погледнем малко по-спокойно на нещата.
Господин председател, и към Вас се обръщам, и към вносителите – аз съм наистина обезпокоен от това, че ние като че ли разглеждаме един законопроект, който не само, че не е съобразен, а се разминава с предложенията на правителството в тази същата област – насърчаване на инвестициите, доколкото сега върви в Народното събрание, в Комисия по икономическата политика разглеждането на Закона за насърчаването на инвестициите, където цялата логика е завъртяна, както разбирам и от колегите, от тези три степени на инвестиране на три категории предприятия, като най-малката е минимум 10 млн. като обем и където насърчаването е по линия на Министерството на икономиката, чрез съответната агенция.
Сега тук какво ни се предлага, господин председател? Законът в своя чл. 2 казва, че негова цел е да насърчи инвестициите в малки и средни предприятия.
Разгръщаме Допълнителната разпоредба, където в т. 6 на този параграф се казва, че малки и средни предприятия са предприятията по чл. 3 от Закона за малките и средни предприятия. Но както знаем, Народното събрание отмени този Закон за малките и средни предприятия и прие Закон за предприемачеството.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Не, не е вярно! Не, той е минал само на първо четене!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Е, добре, да речем е минал на първо четене, извинявам се, но така или иначе, Народното събрание на първо четене е приело един закон, който отменя този закон. Аз не вярвам Вие да допускате, че на едно второ четене няма да се приеме Закона за предприемачеството?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Да, но ние ще го съобразим! Чакайте!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Е, какво значи: ние ще го съобразим, господин Димитров?! Така ли се работи въобще! Що за подход?!
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Самодейност!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, чакам! Аз чакам и чакам търпеливо, но това, което вие ни предлагате е жив абсурд!
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Вие чувате ли се какви глупости говорите изобщо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, не от място и не с обидни квалификации!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е чист абсурд! Какво ни предлагате вие за държавните гаранции?
Министърът на финансите, забележете, да сключва с тези дружества гаранционните споразумения като в т. 8 от чл. 24 или по-скоро в предходната Глава трета се предвижда, че ще има и наредба, която ще регламентира другите обстоятелства, посочени в наредба, която ще определя какъв ще е вида на това споразумение между министъра на финансите и дружеството за рисково инвестиране, тоест вие вкарвате една алтернативна, съвършено друга логика за насърчаване на този род инвестиции от онази, която върви в законопроекта за насърчаване на инвестициите и искате да ни убедите, че идвате с добре премислени, изцяло съгласувани и синхронизирани предложения в една област, в която вие вкарвате нещо съвършено изкуствено, съвършено чуждо тяло в логиката на насърчаването на инвестициите, която вашето правителство се мъчи да ни убеди, че е разумна.
По Закона за предприемачеството, както ви каза и господин Радев, не 98, а над 98% от предприятията попадат в малки и средни. И вие искате да ни убедите, че тези няколко дружества за рисково инвестиране, които искате да създадете, защото едното го казвате, че е до 10 млн., а общо имат 50 млн. лимит, ще играят своя собствена роля на базата на споразумение с министъра на финансите, по логиката на финансовите пазари, които у нас, както знаем, са твърде в начален стадий и не се знае дали са добри разпределители на ресурси, както би трябвало да бъдат и едновременно с това в същите тези предприятия ще се прилагат разпоредбите и мерките на Закона за насърчаване на инвестициите чрез агенцията. Къде ви е логиката? Къде ви е синхрона?
Предлагате абсурдни работи. Този закон или законопроект е от м. март миналата година. Направихте ли си труда да го погледнете и да видите как той се съчетава с онова, което правителството внася сега? Защо не подходите така, че да се помъчите да го направите част от този същия законопроект за инвестициите, който сега се предлага? И, както каза господин Радев, да се опитате да хванете онази част, която сега наистина е не просто малки и средни предприятия, а е микробизнес, който наистина се нуждае от тази подкрепа, за която каза господин Муравей Радев.
Вие не правите подобно нещо. Мъчите се да ни убеждавате в някакви общи схеми, които функционират – забележете, не къде да е, а в Съединените американски щати, където понятието “малък бизнес” има доста ясно определен обхват, доста ясно изградена нормативна основа, на която се развива, администрация, която го наблюдава и т.н. И, разбира се, в този контекст имат място такива дружества.
Какво ни предлагате да правим ние? Чист абсурд, господин Димитров!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пирински.
Има думата господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Този законопроект прави опит за подкрепа на малкия и средния бизнес в България. Като идея всеки законопроект с такива цели би трябвало да се подкрепя. Както обаче се изразиха някои колеги, средствата, които са вкарани в проекта на този закон, са негодни и ще доведат до печални резултати. Господин председател, искам да направя уточнение, че според мен не става въпрос само за 50 млн. лв., а за 50 млн.лв. във бюджета за всяка една година, защото в един от членовете на законопроекта е записано, че когато не достигат средства в рамките на текущата, на календарната година, дружествата, които са лицензирани, но не са имали възможност да получат държавна гаранция по облигационните заеми, тогава с приоритет те ще получат държавно гарантиране за следващата бюджетна година. Господин председател, ами ако не дай си Боже вие управлявате още пет години, значи говорим не за 50 млн. лв., а за пет пъти по 50 млн. лв.
Изненадан съм, че командировките на народните представители в чужбина понякога могат да доведат до лоши резултати. Ако цялата нормативна база на Съединените американски щати, която урежда микро- и макрокредитирането, беше съобразена и взета предвид, включена в цялата нормативна среда на България – добре. Това не е направено и аз съжалявам, че някой е пуснал няколко народни представители в този случай да ходят в САЩ. Защото резултатът е ужасен!
Господин председател, преди малко опозицията направи опит да използва процедурни хватки, за да отложи този законопроект, да поиска становището на Министерството на финансите или на Министерския съвет. Твърдя, че този законопроект концептуално не бива да се подкрепя. Той е лош законопроект. И няма значение дали днес ще има достатъчно народни представители от мнозинството да го подкрепят или ще го отложим и утре, ако те подкрепят този законопроект, работата все едно ще свърши. Дали днес или утре, ще свършим лоша работа, ако подкрепим този законопроект.
Ще направя няколко принципни бележки в рамките на времето, с което разполага нашият Парламентарен съюз.
Първо, казва се, че целта на закона е да насърчи инвестициите в малки и средни предприятия. И по старото определение, и по това, което е записано в проекта на закон, който мина на първо четене – законопроекта за насърчаване на предприемачеството в България, у нас има над 99% малки предприятия. Всеки грамотен икономист и човек, който следи стопанския живот в страната, може да изброява поименно кои предприятия в България не влизат в тези 99% - започвайки от Лукойл, "Кремиковци". Но той скоро ще свърши изброяването, защото всичко останало са малки и средни предприятия по дефиницията на Европейския съюз, господин Димитров. В момента няма как да излезем от тази дефиниция, освен ако преговарящите не убедят Европейския съюз и не докажат, че ние след време ще ползваме тази дефиниция. Но в момента това, което у нас е "малко" и "средно", не кореспондира с малкото и средното в Европа и в света. Дори да насочим усилията си към микрокредитирането, първо трябва да напишем дефиницията какво значи малко и средно предприятие. По европейските стандарти този закон е абсолютно неприложим. Защо е необходимо държавата да фокусира върху 99% от икономиката? Защо трябва да връщаме механизми, които не са пазарни?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Това не е вярно.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Следователно обектът на този законопроект е неправилно определен.
Голяма част от текстовете искат да ни убедят колко много гаранции са вложили вносителите на законопроекта, за да няма съмнение, че някой ще злоупотреби със средствата. Например чл. 3, ал. 3 – "Дружеството за рисково инвестиране се учредява за срок, който не може да бъде по-кратък от седем години". Как го измислихте пък точно седем години?! Защо седем години? Че малък ли е, примерно, срок от пет години?! Това е ненужен текст. Може би трябва да напишете "десет години". Тогава може би у нас увереността, че сте предвиди нещо добро, ще бъде по-голяма. Но не е вярно. Това не решава проблема.
Не решава проблема и фактът, че сте записали, че около 30 на сто от средствата, които влизат в тези дружества за рисково инвестиране, ще дойдат от инвестиционни посредници и от банки. Защото когато в един закон се вложи неправилен механизъм и концепция, дори банката ще се изкуши да се възползва от това нещо. Защо не? И тя е предприятие – акционерно дружество. След като има възможност някой да получи държавна гаранция, защо да не я получи? Та нали някой му дава пари в ръцете!
Категорично съм против в законопроекта да се пише за каквито и да било държавни гаранции. У нас вече четиринадесет години има ясни правила как се дават държавните гаранции. Ако някой иска държавна гаранция, отива в Министерския съвет. Взема оттам съответното решение, но оттам къде се отива? В Народното събрание, за да не се трупат задължения. Уважаеми вносители, всяка държавна гаранция е форма на задължение. Дали е вътрешен или външен дълг, няма значение. Затова тези инвестиционни дружества, които получат държавната гаранция, трябва да дойдат в парламента. Вие разбирате колко абсурдно е това нещо. Откъде накъде българският парламент ще се занимава с такива неща – да утвърждава, т.е. да ратифицира, както е по Конституция, всяка държавна гаранция?! Това са абсурди. Съжалявам, че колеги, които уважавам, са внесли този законопроект.
Има много текстове, в които се казва, че комисията издава лицензи и има съответен механизъм, който гарантира, че дружеството ще работи добре. Госпожа Агайн не ми даде отговор на въпроса, който й зададох в репликата. Представете си, че дружеството работи добре и няма никакви условия за обявяването му в несъстоятелност. Представя си отчетите редовно, върши всичко редовно, но идва моментът за плащане на лихвите и главницата. Защо, уважаеми вносители, едно дружество трябва да заплаща тези лихви, когато насреща стои глупавата държава и дава 50 млн. лв. всяка година под формата на гаранции по т.нар. облигационни заеми?! Вие казвате: тогава моментално комисията ще задейства процедурата по обявяване в несъстоятелност. Само че, извинявам се много, работа на съда е да прецени дали има условия за несъстоятелност.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ, от място): Прочети закона. Няма такова нещо.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Господин председател, много Ви моля да направите забележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, не от място!
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Много често чувам тук, че опозицията не чете законите. Аз съм изчел всяка дума на този закон. Много бих искал да се стимулира бизнесът в България. Не ме обвинявайте, че не чета материалите, по които се изказвам. Това е лъжа! Господин Севлиевски, много Ви моля, ако председателят не Ви прави тази бележка, аз Ви казвам, че не Ви прави чест така да говорите за моята подготовка, когато влизам в пленарната зала. Аз съм чел този закон и виждам пороците му. Затова излизам тук. Ако това беше някакъв закон, който няма съществено значение…
Вие, дами и господа от мнозинството, напълнихте парламента и протоколите с глупости. На по-малките глупости не обръщам внимание, защото те преобладават. Тук обаче става въпрос за 50 млн.лв. всяка година, които държавата ще трябва да плаща, за да могат дружествата за рисково инвестиране да се възползват от това. (Силен шум в блока на НДСВ.)
Моля хората, които имат отношение към икономиката на България и към бъдещето на нашата страна, да не подкрепят този законопроект, защото той е вреден за страната ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Жотев.
Има думата за реплика господин Клингов.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Жотев! Не чух днес нито едно изказване, което да е принципно против закона. Всеки прави някакви конкретни забележки за отделни текстове.
Моята конкретна реплика към Вас е, че Вие си позволихте да излъжете пленарната зала или най-малкото да цитирате неточно текстове. Става въпрос, че се опитахте да подведете колегите, че всяка година ще има държавни гаранции за 50 млн.лв., което абсолютно не е вярно. Ако си направите труда да прочетете чл. 11, ал. 6, там категорично и ясно е казано, че общата сума никога не може да надхвърля 50 млн. лв.
Възможно е дори 5 години да бъдат по 10 милиона и след това ще спрат. Ако не бъдат удовлетворени претенциите, ще бъдат удовлетворени на следващата година с предимство, но никога сумата не може да бъде повече от 50 млн. лв.
Искам да призова колегите, които ще се изкажат след мене в критичен тон, че тази дискусия ние вече я проведохме в комисията и всички казаха: да, добре, принципно е така, но трябва да питате Комисията по бюджет и финанси, трябва да питате министъра на финансите. И когато се оказа, че всички тези работи са налице, започваме да търсим някакви други кусури.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Не са налице.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ: Как да не са налице?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Това е отказ!
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ: Аз ще подкрепя закона на първо четене и искам да призова колегите да направят същото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Клингов.
Господин Жотев, заповядайте за дуплика.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Клингов! Ако не съм бил ясен за това какво е отношението ми към този законопроект, тъй като Вие казахте, че всички тук по принцип са “за” този законопроект, ако не съм бил ясен, моля да се извиня, но държа в протокола да се запише, че аз съм принципно против този законопроект. И ще го повторя, господин Клингов. Това е лош законопроект, който не помага на икономиката, а вмесва държавата в дейност, в която не й е работа да се меси.
И втората част на репликата ми. Има ясна процедура, по която се представят становища, писмени становища на Министерския съвет и на заинтересованите ведомства. Никой, разбира се, не може да задължи Министерския съвет да даде писмено становище, тъй като това е законодателна инициатива на двама или трима народни представители. Но след като има правилник, наредба, която може да действа в момента и в която ясно се казва как се използват такива средства, а и ясно тук зам.-министърът каза: в рамките на тази наредба, добре, действайте, за какво ви е необходим този закон? В рамките на тази наредба могат да се ползват средства дотолкова, доколкото не противоречат на наредбата.
И накрая за тази 50 млн. лв. Ако това е така, това означава, че господин Нихризов е прав. И аз не знам защо беше репликиран. Защото първите пет дружества, които поискат по 10 млн. лв. гаранция, ще изчерпят този фонд. Тоест, господин Нихризов обвини мнозинството, че се готви законопроект за пет дружества за рисково инвестиране.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): За първите пет дружества!
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Ако това е така, НДСВ е партия на петте. И толкова по-жалко за управляващото мнозинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Има думата господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз бих започнал с това, че в представената ни картина за начина, по който се инвестира и се подкрепя малкият и средният бизнес, бяха казани доста смесени неща, които не отразяват правдиво картината. Първо, по принцип в западните икономики малките и средни предприятия са една общност, която е концентрирана около големите фирми и големите концерни. Те играят ролята на обслужващи дейността на тези концерни. Бих дал за пример “Мерцедес”. Голяма част от частите за коли не се произвеждат от самата фирма, а се произвеждат от малки и средни предприятия. Така че по генезиса, по който са възникнали компаниите и за това как е изградена структурата на западната икономика, как държавата поощрява малките и средни предприятия, може да се говори много, но при всички положения това, което беше казано тук, не подкрепя този законопроект. Защо? По една-единствена причина.
Този законопроект за мен е написан само заради Глава трета. Махнете Глава трета и ще видите какво остава от законопроекта. Има ли нужда да регламентирате начина, по който ще се правят рискови инвестиции? Защо трябва да го регламентирате? Нали бизнесът сам трябва да прецени къде да вложи парите си, да си направи прогнозата, да даде подкрепа на технологии, които след пет или десет години ще му донесат милиарди левове печалба? В цял свят това е работа на бизнеса. И аз не мисля, че държавата, даже да приемем някаква намеса от нейна страна, може да направи такава преценка. Тя не може да направи такава преценка.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НДСВ, от място): Държавата няма да прави това!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Господин Клингов, изслушайте ме малко и престанете с Вашето високомерно отношение, защото за много неща Вие сте чули-недочули, но не сте ги разбрали.
Никъде няма фондове с изцяло държавно участие за рискови инвестиции. Никъде няма такова нещо.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НДСВ, от място): А тук къде има?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Тук има, защото тези 50 млн. лв. са фонд, както и да го наричате това. Дали се нарича по един или друг начин, това са пари, зад които като гаранция застава държавата. Махнете тези държавни гаранции, махнете ги. Но вие закона сте го направили само заради тях. Това е слабостта на закона. Колегите ви го казаха. Махнете ги и какво ще остане тогава от закона? Вие ли ще казвате на хората какво и къде да инвестират? На тях ли ще кажете колко процента ще инвестират в малки и средни предприятия, колко в банки или колко ще инвестират еди-къде си? Нали знаете, че един истински инвеститор има разнообразен портфейл? Той никога не инвестира средствата, с които разполага, само в малки и средни предприятия. Той си разпределя портфейла, за да бъде гарантиран от всякакви изненади на капиталовия и на инвестиционния пазар.
Признайте си, че тук има друг замисъл, който изобщо не е насочен към малките и средни предприятия. Даже и това, което сте написали, не отговаря на закона. Вие ми говорите за назначаеми инвестиции, а след това ми казвате, че той урежда лицензирането и дейността на дружествата за рисково инвестиране. Това е закон за дружества за рисково инвестиране, а не за малки и средни предприятия. И този закон се крепи единствено на Глава трета. Това е законът.
Какво пречи да бъдат създадени такива големи инвеститорски дружества – акционерни ли ще бъдат, ООД-дружества ли ще бъдат, няма значение? В България вече има достатъчно средства, има включително и достатъчно външен капитал, който според мен неминуемо вече прави това. Не си мислете, че вие сте измислили кой знае какво. В България има инвеститори, които се занимават с рискови инвестиции, но те ви казват, че няма нужда от този закон. Те нямат нужда от тези пари.

Тези хора в момента много внимателно преценяват каква ще бъде структурата на българската икономика, в България има ли високотехнологични продукти, които могат да бъдат произведени, къде могат да бъдат вложени средствата им и къде ще очакват съответните печалби. Вие ли ще ги учите и вие ли ще помагате на тези инвеститори с този закон? Вие не сте го направили за тях, вие сте го направили за някакви измислени инвеститори, които мислите, че като им дадете държавна гаранция, те ще бъдат равностойни съперници на тези, за които ви говоря. Няма да им помогне това! Всяка изкуствена конструкция в пазарната икономика рухва.
Повтарям ви, в България има рискови инвеститори, които нямат нужда от този закон. Те спокойно ще направят своите вложения там, където смятат, че ще спечелят. Мога да ви дам и примери, но ще ги спестя, защото не искам да издавам търговски тайни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
За изказване има думата господин Валери Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз наистина съм изумен. Тук непрекъснато се подменя предметът на нашия дебат и непрекъснато се правят някакви плашила, срещу които се насочва благородният гняв на опозицията. Това просто го няма в закона. Вие непрекъснато изтъквате неща, които не са съществували. Господин Клингов, Вие май не сте стигнали до стр. 2 на този закон, не сте разбрали изобщо за какво става дума.
Уважаеми колеги, аз съм напълно съгласен с това, което каза господин Радев – за печалния опит на ДФРР. Да, така е, господин Радев, само че тук има нещо коренно различно от ДФРР. И това, което Вие не можахте да разберете, защото сигурно и Вие не сте го прочели внимателно, е, че тук не става дума държавата да взима инвестиционните решения. А Вие сигурно подкрепихте законопроекта на Вашия колега господин Нихризов, където ставаше дума именно за това държавни чиновници да раздават пари за насърчаване на малки и средни предприятия и да се ангажират пряко с инвестиционни решения. Това е катастрофа!
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ, от място): Това се нарича връзкарски капитализъм.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Това се нарича катастрофа и обслужване на политически приятели.
Колеги, искам дебело да подчертая, че когато говорим, че, видите ли, тази схема работела някъде там в Съединените американски щати, през девет планини в десетата, трябва да имаме предвид, че през девет планини в десетата е страната с най-развита пазарна икономика и с най-развито икономическо законодателство. Ние неслучайно сме заимствали този опит. Защото дори европейските схеми са по-груби и по-рискови. Докато американската схема е максимално пазарна. Инвестиционните решения къде и как да се инвестира се взимат от частни инвестиционни дружества. Държавата на никого не нарежда да инвестира къде и как. Така че, господин Ляков, тук изобщо не става дума за това държавата да казва: на този ще дам, на този няма да дам.
Деветдесет и осем процента от българската икономика били малки и средни предприятия. Да, само че специалните инвестиционни дружества по чисто пазарни критерии ще взимат решенията къде да инвестират и държавата не се намесва в техния избор. Защото идеята е те да печелят от това, те да влагат пари в бизнеси с висок потенциал за растеж, от които може да се спечели. Но тъй като държавата ще им окаже известна финансова подкрепа, тя има право да ги контролира, за да види дали средствата, които ангажират, ще ги използват наистина за това. Затова е и този строг надзор, който се упражнява от Комисията по финансов надзор.
Уважаеми колеги, всички разпоредби на този закон са всъщност предназначени да защитят данъкоплатеца от възможния риск. Неслучайно дори се предвижда в тези дружества, ако имат неблагополучия, да влизат квестори. Има една-единствена финансова институция, в която държавата може да прати квестори, изключвам Фондовата борса, тъй като тя не може да фалира, в банките влизат квестори, тъй като те работят с пари на вложителите. Тези дружества в известен смисъл ще работят и с известен ресурс, предоставен им от данъкоплатеца. И затова там трябва да има много строг надзор. Но това, че държавата ги надзирава и че ги регулира така строго, не означава, че ги замества. Вие това не можете да разберете, вие смятате, че ние даваме право на държавни чиновници да раздават пари на калпак. Това не е вярно.
Господин Радев каза, че Международният валутен фонд не подкрепял тези неща. Уважаеми господин Радев, този проект беше разработен с финансовата подкрепа на Американската агенция за международно развитие. Те подкрепиха този проект, тъй като те са убедени, че това е една абсолютна пазарна схема, която максимално защитава парите на данъкоплатците.
Аз не бих искал да говоря тук за това как всъщност в утвърдителния отговор на Министерството на финансите се съдържал скрит отрицателен подтекст. Аз мисля, че ние сме народни представители, а не психотерапевти и хора, които се занимават с психоанализа, за да анализираме скритите мотиви на министъра на финансите или на министъра на икономиката. Това просто са несериозни неща.
Що се отнася до държавните помощи, уважаеми колеги, има специален акт на Европейския съюз, в който категорично се анализират рисковите инвестиции с държавна подкрепа от гледна точка на механизма на държавните помощи. И там има ясни и строги критерии. Ние много внимателно сме ги проучили и искам да ви кажа, че това, което държавата дава като гаранция, не деформира пазара. Защото няма деформиране на конкуренцията. Има ясни и строги правила на кого може да се предостави държавна гаранция. Това е дружество, което се лицензира и контролира, а не е дружество на чичо и на баба, както каза госпожица Агайн.
Наистина в България има дружества за рисково инвестиране. Наистина те не се нуждаят от специално регулиране и надзор. Да, съгласен съм, така е, господин Ляков. Тези дружества са създадени по режима на Търговския закон, могат да се инвестират където намерят за добре, регулирането тях въобще не ги засяга. Само че смисълът на закона е, ако искаш да получиш допълнителен ресурс чрез емисия на облигации от капиталовия пазар и държавата ти окаже подкрепата под формата на държавна гаранция, да влезеш в зоната на строгото регулиране и надзора. Ако искаш да ползваш държавната гаранция, ще те лицензират, ще те контролират, ще ти пращат квестори, ще докладваш за всяка инвестиция на кого си я направил и как си я направил и ако си направил инвестиция в свързани лица, ще ти отнемат лиценза и ще те обявят в неплатежоспособност.
Искам да подчертая: колеги, в основата на тези дружества като специален инструмент за инвестиране стоят институционални професионални инвеститори, тези, които по занятие, така да се каже, по професия инвестират. Идеята е именно те да взимат инвестиционните решения, те да стоят в основата като мажоритарни акционери на подобни дружества. Защото те знаят как да харчат и как да инвестират пари. Допълнителна гаранция са средствата, които държавата евентуално би платила, защото гаранцията означава условно задължение, ако дружеството стане неликвидно и неплатежоспособно по отношение на своите облигационери. Но рискът се намалява до минимум, защото това са лица, които са професионални инвеститори.
Аз мисля, че схемата, която ние предлагаме, е напълно пазарна, по никакъв начин не противоречи на логиката на пазарната икономика. Иначе аз съм изцяло съгласен с пледоарията на господин Радев в подкрепа на дясната икономическа политика. Само че, пак повтарям, това е схема, заимствана от държавата с най-развита пазарна икономика и с най-развито икономическо законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За първа реплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Димитров, да започнем там, където свършихте. Съгласете се, че в Америка тези дружества, които са за така наречения “Венчер капитъл”, естествено е да дадат кредит на двамата, които създадоха Майкрософт, които в гаража правят първото PС. Те са неизвестни на която и да е банка, те са една високорискова инвестиция и този институционален инвестор, който Вие казвате, който е добър инженер, който вижда бъдещето, им дава нужния кредит, за да се развият. Пуска си на пазара облигации, за да се рефинансира. И Вие казвате: в условията на България като частно инвестиционно дружество държавата го гарантира, за да не изгори. Но, съгласете се, че това същото дружество по никой начин няма да си помисли да дава кредити на Майкрософт днес, защото Майкрософт е фирма с утвърдено име, която си има своите банкови и борсови средства да се финансира.
Целият въпрос е, че вие вкарвате една форма, която в Америка е предназначена, именно този “Венчер капитъл” да подкрепи започващи, стартови, малки бизнеси, които са неизвестни на пазара и поради тая причина са високорискови. И логиката е, че тези институциални инвеститори могат да открият зрънцето, което ще расте, което ще стане печелившо и да го финансират, и да се рефинансират на капиталовия пазар с облигации, които емитират, и държавата да им покрие този риск.
Но това, което Вие предлагате в този закон, първо, като обхват, както Ви беше казано, не се ограничават от тези реални получатели на такъв рисков капитал, а обхващат цялата българска икономика. И второ, този механизъм на гарантиране с тези 50 млн. лв., господин Клингов, вижте чл. 13, ал. 1, където се казва че всяка година държавният бюджет ще разчита средства. Не е казано, може и да са 5, може и да са 50, но те ще възпроизвеждат всяка година, така че Вие тук ни предлагате една схема, която е съвършено несъстоятелна. Уверявам ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пирински.
Заповядайте за реплика, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, Вие като че ли умишлено не искахте да чуете всичко онова, което Ви казах и се опитах да го предам така, че да го разбере всеки един народен представител, още по-малко Вие. Много често сте заставали зад някои закони с присъщата Ви борбеност. Спомням си за един такъв случай, за който Вие убеждавахте Народното събрание, че е много добре да се изкара съда от приватизационните сделки, Министерският съвет, чиновникът да решава, а ние тук да миропомазваме техните решения от подобен род. Какво стана с тоя закон? Там имаше списъци, после се чудехте това предприятие по списък ли да го приватизирате, извън списък ли, затъвахте все по-надолу. Нещо подобно се очертава и тук. Казвам ви го отсега и го запомнете: нещо подобно се очертава и с този закон.
Господин Димитров, не е вярно това, че сте разчели добре отговора на Министерство на финансите. Пак повтарям, то ви каза: “Да, в рамките на съществуващото. За мен е все едно отвън или отвътре ще бъде, стига да спазите наредбата”, което означава отказ от този закон. По общия ред, не по специален ред. Това всеки ще ви го каже, първо.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ, от място): А защо трябва да е по специален ред?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Второ, запомнете още нещо. Тук не става дума за това да се подпомогне така или иначе нещо, за което Вие тук пледирате преди малко. Трябва да разберете, че тук става дума за една огромна опасност да се източат пари. Това е нашето притеснение. Дайте да намалим тази опасност, защото Вие ни казвате: “Ама, ние тук ще гарантираме”. Кои сте вие? Не щете Министерският съвет, не щете Министерството на финансите, не щете Комисията по бюджет и финанси да гледа тия работи. Какво значи това? Както ме гледате сега Вие, аз Ви задавам сега въпроса, господин Димитров, защитникът на тоя закон: ще дойдете ли сега след малко от тая трибуна да кажете: Аз, депутатът Димитров, гарантирам, че ако утре се случи така, че някаква нова Веска Меджидиева замине с някакви пари някъде, Вие ще ипотекирате Вашето собствено имущество и ще застанете и ще кажете: Аз съм готов да покрия този риск. Ще го направите ли от тази трибуна? Направете го и тогава ще Ви повярвам. Иначе, вкарайте го в Комисията по бюджет и финанси, дайте го в Министерския съвет и чуйте какво ще Ви кажат онези институции, които носят отговорност, защото Вие не носите никаква отговорност, но те носят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Трета последна реплика – господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, Вие с Вашето изказване, както и всички други, които защитиха закона, с нищо не доказахте, че инвестиционните дружества ще са склонни да поемат по-голям риск от банките, ако предоставят кредити, или пък по-голям риск от рисковите съществуващи фондове за инвестиране, които не се ползват от държавни гаранции. Бихте ли ни обяснили все пак смисъла на този закон? С какво той ще увеличи достъпа за малките и средни предприятия, които имат по-рискови проекти от тези, които днес са готови да кредитират банките, и от тези, в които са готови да участват рискови фондове? В крайна сметка Вие с Вашето изказване само потвърдихте сложните процедури по надзора – че се дават едни 50 млн., ако не са и повече, поне 50 млн. субсидии в грешна посока, които не повишават възможностите за инвестиции в българската икономика, които не повишават сигурността на стопанската среда и които, аз съм убеден, ако бяха дадени за нещо друго, както казах в началото – за развитие на една информационна система в Министерството на финансите например, - биха имали много по-голяма роля отколкото това, което Вие предлагате. Бихте ли ни казали каква е икономическата полза от този закон? Кога благодарение на този закон ще бъде подкрепена схема, която има по-голям риск от схема, която е готова в момента в България да кредитира една банка или насърчителна банка например? С какво едно предприятие ще може да вземе пари от един такъв инвестиционен фонд, а не от насърчителна банка, която има подкрепата и на германското правителство например?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Господин Папаризов, пак насърчителна банка. Само кредити Ви се въртят в главата. Вие просто смятате, че няма други форми на насърчаване на инвестициите освен чрез кредити. Но тук не става дума за кредити. Кредитът е само един от инструментите, чрез които тези дружества за рисково инвестиране могат да влагат пари в малки и средни предприятия. Основната форма е дялово участие, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): На 50 процента.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Смисълът на държавната гаранция, държавата да задели определени средства, които ще бъдат инвестирани на чисто пазарен принцип. Изцяло преценка на този специален вид бизнес рисковият инвеститор ще решава къде да инвестира, с оглед на това от какво ще спечели.
Господин Пирински каза много добре – това е така нареченият Си кепитъл или капитал с огромен потенциал за растеж. Там, където има някакво рационално зърно, където например от един гараж можеш да изкараш след няколко години огромна мощна компания, която да се листва не само на националните, но и на международните фондови борси. Тогава наистина възвръщаемостта на тези инвестиции е неизмерима, колосална. Ето, ние търсим такива играчи на нашия пазар. Такива дружества, които да инвестират в бизнес и с огромен потенциал за растеж. За това държавата може да им осигури малко по-голям паричен ресурс. Но тя не ги замества, тя не решава.
Това е смисълът на закона, господин Папаризов. В края на краищата аз не виждам защо трябва да Ви убеждавам каква е неговата логика. Прочетете мотивите в края на краищата и вникнете малко повече в тази схема. Аз имам всички необходими материали и мога да ви ги предоставя. Един огромен том законодателство, който може да ви изясни смисъла на подобен законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли още желаещи за изказвания по този законопроект?
Заповядайте, господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да започна с това, че подкрепям законопроекта и моля всички колеги на база днешната дискусия, на база това, което са прочели в закона, на предишни дискусии в Комисията по икономическата политика, на база техните знания и опит и на база техния кураж да подкрепят днешния законопроект.
Основното нещо, което прави този законопроект, е да доизгражда българската икономическа инфраструктура. Днес ние говорихме много за предприятия, за малки и средни предприятия, колко са в България, какъв процент от брутния вътрешен продукт създават. Обаче днес големият въпрос е: ще модернизираме ли българската финансова инфраструктура или не? Ще останем ли на нивото на връзкарския капитализъм или ще направим крачка към модерна България? Ще използваме ли опита на развитите икономики, който е изиграл съществена роля в тяхното развитие в България, или не? Ще оставяме ли монополите от прехода – групарската, кръговата или не знам си каква икономика, или ще направим нещо хората да бъдат в състояние да пестят, но не само това, и да инвестират?
Това, за което говорим днес, е една схема за колективно инвестиране. Днес ние се съсредоточихме само и основно върху държавните гаранции. Разговорът не е за държавните гаранции, а разговорът е държавата да насърчи няколко неща.
Първото основно нещо, което днешна България трябва да насърчи, е капиталът за развитие. Дошло е време извън държавата да има схеми, по които хората да инвестират за развитие. Тази държавна гаранция се дава само тогава, когато има успешно реализиран облигационен заем, който държавата гарантира. Вижте чл. 11 от закона. Само тогава говорим за такава държавна гаранция. Тази държавна гаранция и всичките регулации, които са предвидени в този закон, дават допълнителна гаранция за частните инвеститори в тези облигационни заеми да си купят от тези облигационни заеми. Непрофесионалните, неизкушените инвеститори също да имат шанс да участват в развитието на българската икономика.
Аз съм сигурен, че в тази зала няма човек, който иска Г-13, 15 да изкупи всичките имоти в България, и онези, които бяха против Закона за дружества със специална инвестиционна цел, точно това искаха. Вече има такива лицензирани дружества по един закон, който със същия плам беше разгромяван в тази зала от господин Радев, от господин Папаризов, от господин Жотев. Да, съжалявам, има конкуренция на вашите приятели. Съжалявам искрено. Този закон ще създаде конкуренция също. Разбирам, че този закон създава конкуренция за банките. Да, но нали всички искаме да има конкуренция.
Днес, аз ще се повторя, ние говорим за регулиран професионализъм, а не за връзкарски капитализъм, какъвто България познава, за съжаление, от тези 15 години. Този закон е една малка стъпка напред към модерна България, която има модерна инфраструктура. Аз съжалявам, че много от колегите, когато говорим за инфраструктура, виждат само мостове и пътища. Не, не, модерната инфраструктура е друго и този закон е част от крайъгълния камък на модерната инфраструктура на България.
Този закон прави връзката между държавата, бизнеса и развитието, и хората. Този закон дава шанс на поколението, което плаща данъци днес, да разбере, че държавата е съпричастна с неговите усилия. Тези дружества ще направят така, че онези, които живеят от данъците, да имат повече да получават и повече тук да им разпределяме. Този закон е Закон за икономическата свобода. Това е големият въпрос. Този закон и тази дискусия, за съжаление, днес поставиха от едната страна завист, безпомощност, липса на опит за модерна България и за днешния ден срещу куража, знанията и чувството за перспектива, които предлагат колегите Агайн и Димитров.
Уважаеми колеги, или това Народно събрание ще дискутира по същество и ще прави нещо да гради нова България, или ще се оправдава, че една комисия, на която господин Радев е член, защото там може да говори, не била гледала закона, или че Министерството на финансите казало нещо, или пък не казало. Няма да чакам нито едно министерство, нито Министерски съвет…
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Кой си ти?
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Аз съм народен представител, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Какво от това?
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Това е моето разбиране за народния представител, а не Вашето – да бъдете послушник и да чакате само решението на Вашия приятел Костов да Ви каже да правите едно или друго нещо. (Шум и реплика от ПСОДС.) Съжалявам за Вас.
В това Народно събрание или може да се носи отговорност, или можем да оставаме в удобна роля – да се крием зад едно министерство, зад един Министерски съвет, зад една партия. Тук всеки гласува със знанието и опита си и с чувството си за отговорност, колеги, а не с чувството си за снишаване и прикриване.
Моля ви да подкрепим законопроекта. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този законопроект?
За процедура думата има господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател! Тъй като страстите се нажежиха тук и минахме дори в лични обяснения, което не е достойно да става в един парламент, за което аз искрено съжалявам, бих Ви помолил да обезпечите автентично гласуване в залата Тъй като тук няма повече от 70 човека, а вероятно ще бъде изписана някаква колосална цифра, или ще правим поименно преброяване, Вие решете сам, господин председател, или да останат само онези карти, зад които има народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Радев, това го правя от Нова година насам. Благодаря Ви.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Иначе няма смисъл от едно такова гласуване.
Така че моето предложение е да обезпечите, Вие намерете начина, автентично гласуване на всеки народен представител само с една карта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И без да ми го казвате, господин Радев, ще го направя. Надявам се на подкрепата на всички народни представители в това отношение.
Натискам копчето “повикване за гласуване” и искам да помоля в пленарната зала всеки да седне на своето място и да има поставени карти само пред депутатите. Много моля там, където няма депутати, картите да бъдат извадени от пултовете за гласуване.
Искам да помоля квесторите да извадят и да сложат до пултовете за гласуване картите, където няма депутати. Това същото е направено и на тази председателска маса, както виждате.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Господин председател, моята карта я няма. Моля да отбележите моя глас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Специално за господин Миков мога да разреша да гласува с чужда карта, защото неговата я няма. (Смях в залата.)
Дали пленарната зала е готова за гласуване? Всички карти са обрани от пултовете.
Моля, уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия. Вносители са Валери Димитров и Ралица Агайн.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 69, против 53, въздържали се 3.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И аз един глас “против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, 54 гласа “против”.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИТЕ ОРГАНИЗМИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е точка пета от седмичната ни програма.
Време за изказвания едва ли ще има.
Моля да представите доклада на водещата Комисия по околната среда и водите.
Доктор Чакъров, заповядайте да прочетете доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати Бойко Боев – заместник-министър в Министерството на земеделието и горите, и госпожица Катя Тричкова – от дирекция “Стратегии, европейска интеграция и международно сътрудничество” от Министерството на околната среда и водите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мисля, че по това процедурно предложение няма да има противно.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане на споменатите представители на Министерство на земеделието и Министерство на околната среда и водите в залата.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Моля квесторите да поканят представителите на изпълнителната власт в залата.
Доктор Чакъров, имате думата за доклада на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря, уважаеми господи председател.
Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание:


“ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите,
относно законопроект за генетично модифицирани организми,
№ 302-01-39, внесен от Министерския съвет на
22.07.2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 27 ноември 2003 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект за генетично модифицираните организми.
На заседанието присъстваха: госпожа Фатме Илияз – заместник-министър на околната среда и водите, експерти от Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, представители на Българската академия на науките, Българската стопанска камара, неправителствени екологични организации и др.
От името на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министър Фатме Илияз.
Законопроектът за генетично модифицираните организми въвежда изискванията на двете основни директиви в европейското законодателство, регулиращи тази материя, а именно Директива 90/219 за работа с генетично модифицирани микроорганизми при контролирани условия и Директива 2001/18 относно съзнателното освобождаване в околната среда на генетично модифицирани организми.
Законопроектът коректно и точно отразява залегналите в двете директиви принципи за въвеждането на разрешителен режим за трите основни дейности с генетично модифицирани организми (работата в контролирани условия, освобождаването в околна среда и предлагането на пазара) и регистрация на помещенията за работа с генетично модифицирани организми при контролирани условия. По този начин законопроектът гарантира стриктен и ефективен контрол на всички етапи от извършването на тези дейности. При издаването на разрешения е предвидено и активното участие на обществеността, гарантиращо спазването на принципа на прозрачност и информираност на гражданите относно дейностите с генетично модифицирани организми, регламентирани с този законопроект.
Задължително условие за издаване на разрешение за посочените по-горе дейности е извършването на оценка на риска за човешкото здраве и околната среда и разработването на планове за наблюдение, които подлежат на проверка от специализирана комисия към министъра на околната среда и водите, наречена Комисия по генетично модифицирани организми. Комисията се произнася за всеки отделен случай като дава научнообосновано становище.
Определени са компетентните органи по контрола заедно с техните отговорности, така че да е налице съгласуваност в действията им. Това са: Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на икономиката и различните ведомства към тези министерства.
Основната цел на законопроекта е предотвратяване на риска за човешкото здраве и околната среда от работата с генетично модифицирани организми, освобождаването им в околната среда и предлагането им на пазара. Дебат в комисията породи фактът, че извън обхвата на законопроекта остават генетично модифицираните храни и хранителни съставки. От страна на вносителите беше изяснено, че този въпрос е предмет на отделен регламент в европейското законодателство, който не се транспонира с настоящия законопроект, а се урежда с приетите наскоро изменения в Закона за храните, където генетично модифицираните храни и хранителни съставки влизат в категорията нови храни и хранителни съставки.
За пускането на пазара на нови храни е необходимо разрешение от министъра на здравеопазването и едно от условията за издаване на такова разрешение е наличието на издадено по реда на настоящия законопроект разрешение за освобождаване в околната среда на генетично модифицирания организъм, от който е произведена храната. Това показва, че е налице обвързаност и съгласуваност в законодателството, целящо уреждане на материята, свързана с генетично модифицираните организми.
Бяха дискутирани и различни въпроси, свързани с Комисията по генетично модифицирани организми като: необходимостта от правилник или наредба за нейната работа, даването на право на глас на представителите на различните министерства в комисията, гарантиращо вземането не само на научнообосновани, но и съобразени с икономическите и други интереси на държавата и обществото решения.
Бяха изказани и предложения относно предвиждане на възможност за отчитане на контролните органи пред Министерския съвет, прецизиране на текстовете, свързани с поверителната информация и др.
Отношение взеха и представителите на научните среди, бизнеса и неправителствените екологични организации, които подкрепиха законопроекта като цяло и изразиха конкретни препоръки за изменения и допълнения по време на второ четене в комисията.
След проведените разисквания законопроектът беше подкрепен с 14 гласа “за”, без “против” и 2 “въздържали се”, в резултат на което Комисията по околната среда и водите изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за генетично модифицирани организми.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на д-р Чакъров.
Давам думата на председателя на Комисията по земеделието и горите господин Пламен Моллов.
Процедура ли искате? Да.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законът за генно модифицираните организми се отнася за една изключително важна сфера, която засяга не само околната среда, а всеки от нас, засяга здравето на всеки от нас. Тези проблеми са засегнати добре в закона, но аз смятам, че точно поради това, че законът има огромна обществена значимост, тук трябва да бъдат министрите на трите водещи министерства - на земеделието и горите, на околната среда и водите и на здравеопазването. Тук виждам само заместник-министър на земеделието. Смятам, че наистина материята е изключително отговорна и, ако в момента поради напредналото време това не е възможно, предлагам утре заседанието и обсъждането на закона да не започват без присъствието на министрите от тези три министерства. Това е моето процедурно предложение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Сега да се преустанови.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС, от място): Да се гласува предложението тримата министри да бъдат поканени за участие в заседанието.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ако ме подкрепите, че не може да се гледа без присъствието на тези министри, аз смятам, че наистина не бива да продължаваме обсъждането. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мога ли да предложа следното? Тъй като остават всъщност около 12 мин., ръководството на Народното събрание ще покани утре тримата министри – на земеделието, околната среда и водите и здравеопазването в 9,00 ч., когато ще продължим разискванията по законопроекта, да присъстват в пленарната зала. Тъй като остават 12 мин., разбирате, че това практически е невъзможно, но бихме могли да изслушаме поне още един или два доклада от комисиите, за да можем да разчистим пътя за разискванията действително по този изключително важен законопроект, засягащ всеки един от нас, пък и всеки един български гражданин, и не само българските граждани.
Моля да се направи необходимото да бъдат поканени тримата министри утре в 9,00 ч. да присъстват в пленарната зала!
Ако сте съгласна, госпожо Манева, на този етап – виждам, че кимвате в знак на съгласие.
Господин Моллов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:
“ДОКЛАД
за първо гласуване
на Комисията по земеделието и горите
относно Законопроект за генетично модифицирани организми,
№ 302-01-39, внесен от Министерския съвет на
22 юли 2003 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 11 септември 2003 г., на което обсъди законопроекта за генетично модифицирани организми, внесен от Министерския съвет. В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите Бойко Боев и експерти.
Законопроектът беше представен от господин Боев. Той подчерта, че законопроектът е съобразен основно с две европейски директиви – 90/219 и 2001/18, които се отнасят за съзнателното пускане на генетично модифицирани организми в околната среда и на пазара, както и за работата с тях при контролирани условия. Заместник-министърът изтъкна, че е необходимо регламентирането на тази материя със закон, тъй като сега действа Правилник за разпространение на генетически изменени висши растения, създадени чрез рекомбинатна ДНК-технология. Правилникът урежда материята частично и не е в пълно съответствие с европейското законодателство.
Законопроектът ясно регламентира условията и реда за работа с генетично модифицирани организми при контролирани условия, съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда за всяка друга цел, освен предлагане на пазара на генетично модифицирани организми като продукти или като съставка на продукти.
На базата на посочените директиви в проекта са очертани правата и задълженията на лицата, които извършват една от регулираните дейности. Освен това са определени компетентните органи, отговорни за осъществяването на контролните, регистрационните и разрешителните функции по прилагането на закона.
Целта на законопроекта е да се гарантира опазването на човешкото здраве, на околната среда, а също така да се улесни търговията с продукти от генетично модифицирани организми или с такива, които се състоят от генетично модифицирани организми или съдържат генетично модифицирани организми, между България и страните-членки на Европейския съюз.
Народните представители Евдокия Манева, Васил Калинов, Пламен Моллов и Ангел Тюркеджиев, като се обединиха около идеята, че националното законодателство в областта на генетично модифицираните организми следва стриктно да се придържа към законодателството на Европейския съюз, изразиха ясната си подкрепа за законопроекта.
След станалите разисквания и на основание чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за генетично модифицирани организми, № 302-01-39, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2003 г.
Това становище е прието с 13 гласа “за”, “против” и “въздържали се” – няма.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Моллов.
Давам думата на председателя на Комисията по образованието и науката господин Асен Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Представям доклада на Комисията по образованието и науката:
“В законопроекта са утвърдени онези основни принципи, които са залегнали в европейското законодателство в тази област и по-конкретно:
- преценка на всеки отделен случай;
- научнообоснован подход при вземане на решения;
- предпазливост и прозрачност.
Във връзка с опазване здравето на човека и извършване на обективна оценка на риска за човешкото здраве и околната среда се създава специализиран научен орган към Министерството на околната среда и водите – Комисия по генетично модифицирани организми, състояща се от 15 хабилитирани учени. Комисията дава становища относно издаването, изменението и отнемането на разрешение за работа с генетично модифицирани организми в контролирани условия и за предлагането им на пазара като продукти или съставка на продукти.
В законопроекта са определени компетентните органи, отговорни за осъществяване на контролните, регистрационните и разрешителните функции, а така също и правата и задълженията на лицата, които извършват една от регулираните дейности.
В съответствие с Протокола от Картахена, законопроектът регламентира създаването и поддържането на система “Клирингова къща по биобезопасност” за обмен на информация между държавите, страни по протокола, за изпълнение на задълженията по него, както и за обмен на научна, техническа и юридическа информация.
След проведеното обсъждане членовете на Комисията по образованието и науката взеха следното
РЕШЕНИЕ:
С 11 гласа “за”, 1 “против” и 1 “въздържал се” Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроекта за генетично модифицирани организми, № 302-01-39, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на председателя на Комисията по здравеопазване доц. Щерев. Няма го председателя на комисията – член на комисията. Заповядайте.

ДОКЛАДЧИК АТАНАС ДОДОВ:

“СТАНОВИЩЕ
относно първо четене на Законопроект за генетично
модифицираните организми, № 302-01-39,
внесен от Министерския съвет на 22.07.2003 г.

Законопроектът за генетично модифицираните организми представлява законодателен акт, за който България е поела ангажимент за приемането във връзка с преговорите по Глава 22 “Околна среда”, сектор “Химикали и генетично модифицирани организми”.
Законопроектът е разработен въз основа на два основни акта на Европейското законодателство – Директива 90/219 за работа с генетично модифицирани микроорганизми при контролирани условия и Директива на Парламента и Съвета 2001/18 на Европейската общност относно съзнателно пускане в околната среда на генетично модифицирани организми.
С изключение на Правилника за разпрострнението на генетически изменени висши растения, създадени чрез рекомбинантна ДНК-технология в Република България до този момент няма действащо законодателство, което да е съгласувано с европейските законови норми.
Законопроектът регламентира условията и реда за работа с генетично модифицирани организми при контролирани условия, преднамереното/съзнателно освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда за всяка друга цел, освен предлагане на пазара като продукти или като съставки на продукти. На базата на посочените директиви в проекта са очертани правата и задълженията на лицата, които извършват всяка една от регулираните дейности. Определени са и компетентните органи, отговорни за осъществяването на контролните, регистрационните и разрешителните функции по прилагането на закона.
С приемането на законопроекта ще се гарантира опазването на човешкото здраве и околната среда. В тази връзка законопроектът предвижда издаването на разрешения, прилагането на строги предохранителни мерки за човешкото здраве и околната среда, извършването на оценка на риска за околната среда, осъществяването на мониторинга на генетично модифицирани организми и наблюдение на бързо проявяващи се и/или отложени във времето влияния.
Целта на закона е да се гарантира по-добра информираност на обществото относно генетично модифицирани организми, както и да бъдат избегнати всякакви неблагоприятни за човешкото здраве и околната среда последици, които биха могли да настъпят при работа с генетично модифицирани организми, освобождаването им в околната среда и предлагането им на пазара.
Законопроектът предвижда провеждането на обществени консултации преди издаването на разрешение по този закон, както и задължава Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите да водят публични регистри на издадените разрешения.
Членовете на комисията подкрепиха категорично необходимостта от законодателна рамка, уреждаща тази материя и изказаха своята подкрепа за законопроекта като необходима стъпка за хармонизиране на българското законодателство със законодателството на Европейския съюз.
В хода на дискусията народните представители представиха аргументи както в подкрепа, така и против въвеждането на категорични разпоредби, разрешаващи производството, продажбата и освобождаването в околната среда на генетично модифицирани организми в страната ни като посочиха доказателства от продължаващите дискусии по тази тема, водени на най-високо научно и политическо ниво в страните – членки на Европейския съюз, присъединяващите се държави, САЩ и Канада. Беше изразено единодушно становище, че все още липсват категорични научни данни за безвредността за човешкото здраве и околната среда на генетично модифицирани организми, както и за предвижданите дългосрочни ефекти при производството и употребата им.
Членовете на комисията изразиха опасения, че законопроектът предвижда Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите да осъществяват държавната политика и контрол върху генетично модифицираните организми и въпреки, че не са обект на този законопроект поставиха въпроси относно генетично модифицираните храни, ветеринарно-медицинските продукти и лекарствените средства, предназначени за употреба в хуманната медицина, тяхното производство и употреба. Членовете на комисията препоръчаха относно тези продукти водеща роля да изпълнява Министерството на здравеопазването.
Експертите на ресорните министерства увериха народните представители, че съществува консенсус по поставените от тях проблеми и представиха европейските регламенти и директиви, съгласно които ще се създава българското законодателство, уреждащо тази материя.
След проведената дискусия и последващо гласуване с 11 гласа “за”, без “против” и 1 – “въздържал се”, Комисията по здравеопазване, на основание чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, взе следното
РЕШЕНИЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за генетично модифицираните организми, № 302-01-39, внесен от Министерския съвет на 22.07.2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Додов.
Тъй като не виждам председателя на Комисията по европейска интеграция, ще помоля някой член на комисията да представи тяхното становище по законопроекта.
Заповядайте, госпожо Грънчарова, за да представите сърцевината на становището на вашата комисия, ако мога така да се изразя, без да подценявам страниците, които са представени като становище, тъй като сега е точно 14,00 ч. Малко нарушавайки правилника, но с добро сърце, нека да довършим работата.
Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Имайки предвид, че нашите становища като цяло са сърцевина, ще се опитам да сведа становището ни до минимум:

“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за генетично модифицирани
организми, № 302-01-39, внесен от Министерския съвет
на 22 юли 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 10 септември 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за генетично модифицираните организми, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от страна на вносителите от госпожа Фатме Илияз, заместник-министър на околната среда и водите и от господин Бойко Боев, заместник-министър на земеделието и горите.
След проведеното обсъждане, Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи прие становище, че предложеният законопроект за генетично модифицираните организми е в съответствие с acquis communautaire в тази област.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за генетично модифицираните организми, № 302-01-39, внесен от Министерския съвет, като препоръчва на водещата комисия да вземе предвид направените с настоящото становище бележки при обсъждането на законопроекта между първо и второ четене”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на госпожа Грънчарова.
Действително, има много точно направени бележки от Комисията по европейска интеграция. Това становище е раздадено на всички народни представители. Аз съм убеден, че те са го прочели и до утре ще имат възможност още веднъж да си припомнят това, което вие сте казали във вашето становище, госпожо Грънчарова.
Сега е 14,02 ч.
Няма да чета съобщенията за заседанията на комисиите. Те започват своите заседания от 14,30 ч. Всеки един народен представител знае в коя комисия е, заседанието от колко часа и в коя зала е.
Закривам днешното заседание.
Утре в 9,00 ч. продължаваме. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)


Председател:

Огнян Герджиков

Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Любен Корнезов

Секретари:

Ралица Агайн

Георги Анастасов