Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Юнал Лютфи

Секретари: Светослав Спасов и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, представям на вашето внимание проекта за програма за работа на Народното събрание за седмицата от 11 до 13 юни 2003 г.
1. Проект за решение за разрешаване изпращането на контингент от Българската армия в Република Хърватия за участие в учението на НАТО по Партньорство за мир “Кооператив ингейджмънт 2003”. Вносител е Министерският съвет.
2. Проект за решение за разрешаване изпращането на български военен кораб с щатното му въоръжение извън територията на страната и за разрешаване пребиваването на чуждестранни военни кораби с щатното им въоръжение в морските пространства на Република България и във Военноморска база Атия във връзка с третото активиране на Оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море. Вносител е Министерският съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество и обмен на информация по въпросите, свързани със спазването на данъчното законодателство. Вносител е Министерският съвет.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон – част втора.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно – продължение.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
10. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети.
11. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте проектопрограмата.
Гласували 154 народни представители: за 151, против няма, въздържали се 3.
Проектът за програма за работата на Народното събрание за периода 11 – 13 юни 2003 г. е приет.
Уважаеми народни представители, представям на вашето внимание две предложения за включване в програмата за работата през тази седмица.
“На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам на Народното събрание за периода 11 – 13 юни 2003 г. да бъде включен като точка от дневния ред законопроектът за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавените недвижими имоти” - вносители Любен Корнезов и Михаил Миков.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 146 народни представители: за 51, против 91, въздържали се 4.
Предложението на народните представители Любен Корнезов и Михаил Миков не се приема.
“Уважаеми господин председател, на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям предложение за включване като точка в дневния ред на Народното събрание за седмицата 11 – 13 юни 2003 г. проект за Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.” Вносител е народният представител Йордан Нихризов.
Моля, гласувайте включването на това предложение в дневния ред.
Гласували 146 народни представители: за 67, против 74, въздържали се 5.
Предложението на Йордан Нихризов не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам да се прегласува този ваш вот със следните аргументи. За разлика от предложения от господин Корнезов закон, това, което аз предлагам, не е закон за запетайката, това е закон, който решава един много важен социален въпрос – въпросът с натрупаните взимания на работници и служители от предприятия, които се намират в несъстоятелност. (Шумно неодобрение от КБ.) Предлагам едно европейско решение на този въпрос във връзка с Конвенция 173 на МОТ. Затова се обръщам преди всичко към депутатите от мнозинството. Преди две седмици подкрепихте правителството в един вот, който ОДС искаше, вот на недоверие за вътрешната политика на правителството. В тази вътрешна политика влиза и социалната политика. Ако вие действително считате, че сте подкрепили по съвест правителството и не сте се излъгали…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По процедурата, господин Нихризов!
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Дайте възможност на правителството да реши важния социален въпрос, тъй като преди шест месеца поставихме на вниманието ви въпроса за гарантираните взимания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Тогава правителството обясни, че ще внесе законопроект, но все още го няма. Затова ви предлагам, въпреки че е дошъл от страна на опозицията, да подкрепите този законопроект и да помогнете на вашето правителство да реши социалните въпроси в страната. Те не са нито леви, нито десни. Те са въпроси на хората.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА КБ: Там грешиш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има направено процедурно предложение да бъде прегласувано предложението, направено от господин Йордан Нихризов.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 50, против 83, въздържали се 13.
Предложението не се приема.

Уважаеми народни представители, позволете ми да ви запозная с постъпили законопроекти и проекторешения в периода 4-10 юни 2003 година:
- законопроект за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, вносител – Министерският съвет;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните избори, вносители – Екатерина Михайлова и група народни представители;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, вносител – Екатерина Михайлова и група народни представители;
- проект за решение за избиране на подуправител на Българската народна банка, вносители Константин Пенчев и Анелия Мингова;
- проект за решение за избиране на управител на Българската народна банка, вносители - Константин Пенчев и Анелия Мингова;
- законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в програмата на Европейската общност "Фискалис 2003-2007", вносител - Министерският съвет;
- законопроект за ратифициране на Договора за финансиране и проекти между Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, и Република България и Прокредитбанк за насърчаване на микро-, малки и средни предприятия, вносител - Министерският съвет;
- проект за решение за разрешаване изпращането на военен кораб от Българската армия в Република Турция за участие в учението в духа на Партньорство за мир "Черноморско сътрудничество 2003";
- проект за решение за разрешаване изпращането на представителен взвод от Българската армия в Румъния за участие в церемонията по преместването на постоянния щаб на бригадата “Югоизточна Европа”;
- законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Албания, вносител – Министерският съвет.

Продължаваме нашата работа по точка първа от приетата програма за работата на Народното събрание за тази седмица:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА КОНТИНГЕНТ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО НА НАТО ПО ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР "КООПЕРАТИВ ИНГЕЙДЖМЪНТ 2003", с вносител – Министерският съвет.
Господин Еюп, моля да прочетете становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря, господин председател.
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
относно проект за решение № 302-03-17 за разрешаване
изпращането на контингент от Българската армия в
Република Хърватия за участие в учението на НАТО
по Партньорство за мир "Кооператив ингейджмънт 2003",
внесен от Министерския съвет на 26 май 2003 г.

На редовно заседание, проведено на 5 юни 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност в присъствието на представители на Министерството на отбраната и Генералния щаб разгледа проект за решение за разрешаване изпращането на контингент от Българската армия в Република Хърватия за участие в учението на НАТО по Партньорство за мир "Кооператив ингейджмънт 2003".
Учението, което ще се проведе от 8 до 25 септември 2003 г. с участието на девет страни под ръководството на командването на Военноморските сили на НАТО за Южна Европа, има за цел повишаването на оперативната съвместимост и взаимодействието между военноморски формирования от страни членки на НАТО и страни партньори при провеждането на многонационална операция по поддържането на мира и оказване на хуманитарна помощ в кризисен район. Участието на Българската армия в това учение ще допринесе за повишаването на практическия опит и умения на българските офицери, сержанти и матроси от Военноморските сили при използване на процедурите на НАТО за планиране, командване, контрол и комуникации при провеждане на операции по поддържане на мира.
Като отчита, че участието на Българската армия в учения на НАТО по Партньорство за мир ще има значителен принос за формиране на положително отношение по време на ратификационния процес за пълноправно членство на България в НАТО, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме следното:
Р Е Ш Е Н И Е:

Разрешава изпращането на контингент от Българската армия в състав: 1 базов миночистач с щатното му въоръжение и екипаж 50 души, 1 военен транспорт с щатното му въоръжение и екипаж 48 души и 3 щабни офицери в Република Хърватия за времето от 8 до 25 септември 2003 г. за участие в учението на НАТО по Партньорство за мир "Кооператив ингейджмънт 2003".
Становището на комисията беше прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Еюп.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата по този проект за решение? Няма.
Господин Еюп, бихте ли прочели текста на самия проект за решение? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря, господин председател.
"Р Е Ш Е Н И Е
за разрешаване изпращането на контингент от
Българската армия в Република Хърватия за
участие в учението на НАТО по Партньорство за мир "Кооператив ингейджмънт 2003"

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България

Р Е Ш И:
Разрешава изпращането на контингент от Българската армия в състав: 1 базов миночистач с щатното му въоръжение и екипаж 50 души, 1 военен транспорт с щатното му въоръжение и екипаж 48 души и 3 щабни офицери в Република Хърватия за времето от 8 до 25 септември 2003 г. за участие в учението на НАТО по Партньорство за мир "Кооператив ингейджмънт 2003"."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Еюп.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте текста на проекторешението.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Проектът за решение за разрешаване изпращането на контингент от Българската армия в Република Хърватия за участие в учението на НАТО по Партньорство за мир “Кооператив ингейджмънт 2003” е прието.

Преминаваме към точка втора от приетия дневен ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН КОРАБ С ЩАТНОТО МУ ВЪОРЪЖЕНИЕ ИЗВЪН ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА И ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ПРЕБИВАВАНЕТО НА ЧУЖДЕСТРАННИ ВОЕННИ КОРАБИ С ЩАТНОТО ИМ ВЪОРЪЖЕНИЕ В МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ВЪВ ВОЕННОМОРСКА БАЗА АТИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ТРЕТОТО АКТИВИРАНЕ НА ОПЕРАТИВНА ГРУПА ЗА ВОЕННОМОРСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЧЕРНО МОРЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Господин Цонко Киров, заповядайте да прочетете становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: Мерси, господин председателю.
“СТАНОВИЩЕ
относно проект за решение № 302-03-18 за разрешаване изпращането на български военен кораб с щатното му въоръжение извън територията на страната и за разрешаване пребиваването на чуждестранни военни кораби с щатното им въоръжение в морските пространства на Република България и във военноморска база Атия във връзка с третото активиране на Оперативна група за военноморско сътрудничество в Черно море, внесен от Министерския съвет на 26 май 2003 г.

На редовно заседание, проведено на 5 юни 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност в присъствието на представители на Министерство на отбраната и Генералния щаб разгледа проект за решение за разрешаване изпращането на български военен кораб с щатното му въоръжение извън територията на страната и за разрешаване пребиваването на чуждестранни военни кораби с щатното им въоръжение в морските пространства на Република България и във военноморска база Атия във връзка с третото активиране на Оперативна група за военноморско сътрудничество в Черно море.
Оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море, която включва в състава си 6 черноморски държави, беше създадена през 2002 г. и се активира ежегодно с цел провеждане на учения и тренировки за подобряване на взаимодействието и оперативната съвместимост. През 2003 г. Оперативната група ще се активира на 3 август във военноморска база Атия и ще се дезактивира на 31 август във военноморска база Поти, Грузия.
В активирането ще вземат участие по един кораб от шестте черноморски държави – България, Грузия, Румъния, Руската федерация, Република Турция и Украйна, които ще проведат учения и тренировки и ще посетят последователно военноморските бази Атия (Република България), Гьолджук (Република Турция), Констанца (Румъния), Севастопол (Украйна), Новорусийск (Руска федерация) и Поти (Грузия).
Необходимите финансови средства за българското участие в активирането на групата с фрегата “Смели” са планирани в бюджета на Министерството на отбраната за 2003 г.
Като отчита, че участието на Българската армия в регионални учения ще допринесе за укрепването и активизирането на сътрудничеството с черноморските ни съседи, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите за правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да приеме следното

Р Е Ш Е Н И Е:

1. Разрешава изпращането на българския военен кораб фрегата “Смели” с щатното му въоръжение и екипаж 120 души извън територията на страната за времето от 7 август до 3 септември 2003 г. за участие в третото активиране на Оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море и пребиваването му във военноморски бази на държавите от Черноморския басейн, както следва:
- Гьолджук, Република Турция – от 9 до 12 август 2003 г.;
- Констанца, Румъния - от 14 до 17 август 2003 г.;
- Севастопол, Украйна - от 18 до 22 август 2003 г.;
- Новорусийск, Руска федерация - от 24 до 27 август 2003 г.;
- Поти, Грузия - от 29 до 31 август 2003 г..
2. Разрешава пребиваването в морските пространства на Република България и във военноморска база Атия за времето от 3 до 7 август 2003 г. във връзка с третото активиране на Оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море на чуждестранни военни кораби с щатното им въоръжение, както следва:
- от Грузия – патрулен катер “Тбилиси” с екипаж от 30 души;
- от Румъния – корвета “Мачелариу” с екипаж от 100 души;
- от Руската федерация – фрегата “Питливий” с екипаж от 230 души;
- от Република Турция – фрегата “Явуз” с екипаж от 185 души;
- от Украйна – корвета “Луцк” с екипаж от 80 души.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Киров.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по проекта за решение? Не виждам.
Моля, господин Киров, да прочетете самия проект за решение.

ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ:
“РЕШЕНИЕ
за разрешаване изпращането на български военен кораб с щатното му въоръжение извън територията на страната и за разрешаване пребиваването на чуждестранни военни кораби с щатното им въоръжение в морските пространства на Република България и във военноморска база Атия във връзка с третото активиране на Оперативна група за военноморско сътрудничество в Черно море

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България:

Р Е Ш И:

1. Разрешава изпращането на българския военен кораб фрегата “Смели” с щатното му въоръжение и екипаж 120 души извън територията на страната за времето от 7 август до 3 септември 2003 г. за участие в третото активиране на Оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море и пребиваването му във военноморски бази на държавите от Черноморския басейн, както следва:
а) Гьолджук, Република Турция – от 9 до 12 август 2003 г.;
б) Констанца, Румъния - от 14 до 17 август 2003 г.;
в) Севастопол, Украйна - от 18 до 22 август 2003 г.;
г) Новорусийск, Русия - от 24 до 27 август 2003 г.;
д) Поти, Грузия - от 29 до 31 август 2003 г..
2. Разрешава пребиваването в морските пространства на Република България и във военноморска база Атия за времето от 3 до 7 август 2003 г. във връзка с третото активиране на Оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море на чуждестранни военни кораби с щатното им въоръжение, както следва:
а) от Грузия – патрулен катер “Тбилиси” с екипаж 30 души;
б) от Румъния – корвета “Мачелариу” с екипаж 100 души;
в) от Руската федерация – фрегата “Питливий” с екипаж 230 души;
г) от Република Турция – фрегата “Явуз” с екипаж 185 души;
д) от Украйна – корвета “Луцк” с екипаж 80 души.”
Решението е прието от Тридесет и деветото Народно събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Киров.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата по това решение? Не виждам.
Моля, гласувайте проекта за решение за разрешаване изпращането на български военен кораб с щатното му въоръжение извън територията на страната и за разрешаване пребиваването на чуждестранни военни кораби с щатното им въоръжение в морските пространства на Република България и във военноморска база Атия във връзка с третото активиране на Оперативна група за военноморско сътрудничество в Черно море с вносител Министерски съвет.
Моля, гласувайте за това решение.
Гласували 105 народни представители: за 104, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.


Преминаваме към трета точка от програмата:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО И ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ, СВЪРЗАНИ СЪС СПАЗВАНЕТО НА ДАНЪЧНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Господин Манов, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Николай Попов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да гласувате за направеното процедурно предложение.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Моля господин Попов да заеме своето място в залата.
Заповядайте, господин Манов, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ:

“Д О К Л А Д
на законопроект № 302-02-25 за ратифициране
на Споразумението между правителството на Република
България и правителството на Руската федерация за
сътрудничество и обмен на информация по въпросите,
свързани със спазване на данъчното законодателство,
внесен от Министерския съвет на 22 април 2003 г.

На заседание, проведено на 5 юни 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество и обмен на информация по въпросите, свързани със спазване на данъчното законодателство.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев и главният директор на Главна данъчна дирекция Николай Попов.
Законопроектът беше представен от Николай Попов, който изтъкна, че споразумението е резултат от усилията на двете държави за създаване на правна основа за развитие на двустранното сътрудничество в областта на прилагане на данъчното законодателство, противодействие и контрол по отношение на заобикалянето на закона и отклонението от облагане с данъци.
Споразумението е подписано на 2 март 2003 г. и в него са обхванати следните форми на сътрудничество:
1. предоставяне при постъпване на искане или по собствена инициатива на информация по спазване на данъчното законодателство от данъкоплатците;
2. обмен на информация за националните данъчни системи и промените в данъчното законодателство;
3. обмен на опит по създаване и функциониране на информационни системи, осигуряващи взаимодействието между данъчните органи;
4. създаване на работни групи, обмен на специалисти и експерти за решаване на въпроси, възникващи в процеса на сътрудничеството, съдействие в областта на подготовката на кадри, провеждане на научно-практически конференции, семинари и други.
В споразумението са залегнали следните основни принципи във връзка с обмена на информация:
1. Всяка държава ще събира информация само съгласно нормите на собственото си законодателство.
2. Всяка държава е длъжна да осигури конфиденциалност на получената информация.
3. Всяка държава има право да откаже предоставянето на информация при липса на реципрочност.
Разноските по изпълнението на споразумението на територията на всяка една от страните ще се поемат от данъчните й органи.
Споразумението ще влезе в сила от датата на второто писмено уведомление за изпълнение от страните на вътрешнодържавните процедури, необходими за влизането му в сила.
Изискването за ратификация на споразумението произтича от необходимостта то да има предимство пред нормите на вътрешното право с оглед разпоредбата на чл. 12 от Данъчния процесуален кодекс, която определя фактите и обстоятелствата, представляващи служебна тайна.
При проведената дискусия законопроектът бе единодушно подкрепен с 8 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество и обмен на информация по въпросите, свързани със спазване на данъчното законодателство, подписано на 2 март 2003 г. в град София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Манов.
Има и становище на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Има ли представител на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, който да представи становището?
Господин Аспарухов, бихте ли представили становището на комисията? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК БРИГО АСПАРУХОВ: Благодаря.

“Д О К Л А Д
относно законопроект № 302-02-25 за ратифициране
на Споразумението между правителството на Република
България и правителството на Руската федерация за
сътрудничество и обмен на информация по въпросите,
свързани със спазването на данъчното законодателство,
внесен от Министерския съвет на 22 април 2003 г.

На 14 май 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество и обмен на информация по въпросите, свързани със спазването на данъчното законодателство и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество и обмен на информация по въпросите, свързани със спазването на данъчното законодателство, подписан на 2 март 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Аспарухов.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата по законопроекта за тази ратификация? Не виждам.
Подлагам законопроекта на гласуване на първо четене.
Гласували 108 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 4.
Законопроектът за ратифициране на Протокола между правителството на Република България и правителството на Руската федерация към Договора между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за насърчаване и взаимна защита на инвестициите е приет на първо четене.
Господин Манов, имате думата за процедурно предложение.
АРСО МАНОВ (ДПС): Господин председател, правя процедурното предложение обсъжданият законопроект да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има направено процедурно предложение този законопроект да бъде гласуван и на второ четене на това заседание.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение!
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Манов, имате думата да докладвате закона.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ:

“З А К О Н
за ратифициране на Протокола между правителството на
Република България и правителството на Руската федерация
към Договора между правителството на Република България и
правителството на Руската федерация за насърчаване и
взаимна защита на инвестициите

Член единствен. Ратифицира Протокола между правителството на Република България и правителството на Руската федерация към Договора между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 2 март 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта за ратифициране на Протокола между правителството на Република България и правителството на Руската федерация към Договора между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
Гласували 118 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет на второ четене.*

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси доц. Анелия Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
“Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 1. В чл. 28, ал. 2 думите “242, 242а” се заличават, числата “243-252” се заменят с “243-250”, а числата “253-260” с “252-260”.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 1, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 2. В чл. 48, ал. 4 се изменя така:
“(4) Разследването на престъпления, извършени от лица, ползващи се с имунитет, и членове на Министерския съвет, се осъществява от следовател от Националната следствена служба, определен от главния прокурор на Република България.”
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказване? Заповядайте.
БОЙКО РАШКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Само преди броени дни ние приехме промени в Наказателно-процесуалния кодекс и то доста съществени. Всички си спомняме, че беше възстановена и Националната следствена служба, на чието ръководство беше възложено правомощието да разпределя делата, които са от компетентността на този орган.
Аз изцяло подкрепям текста, който се предлага сега във връзка с идеята разследването на дела от тази категория срещу лица със снет имунитет да се осъществява от висококвалифицирани следователи, каквито има в Националната следствена служба. Но последната част на текста, който се предлага сега, е несъгласувана с други правни норми: и с нормите на Закона за съдебната власт, и с нормите на Наказателно-процесуалния кодекс.
Във връзка с това правя предложение за малка корекция на текста:
“Разследването на престъпления, извършени от лица, ползващи се с имунитет, членове на Министерския съвет, се осъществява от следовател от Националната следствена служба” – и да се постави точка. Текстът “определен от главния прокурор на Република България” да се заличи.
Мотивите са много прости. Аз ги изразих вече в най-общ план с оглед други законови разпоредби. Има, разбира се, и други аргументи, които не са толкова съществени, но са важни от гледна точка на практиката, тъй като главният прокурор не би могъл да има информация, не би могъл да знае каква е натовареността на следователя, който той би определил в момента, дали той има или няма възможност да поеме такова разследване, което е с особена обществена важност и т.н.
След това – разпределението на делата в една институция, каквато и да е тя, е основно правомощие, основно право и задължение на ръководителя на тази служба, а не на ръководителя на друго учреждение. Затова в този смисъл правя това предложение и моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Рашков.
Има ли други изказвания? Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа, няколко пояснения към този текст и към предложението на колегата Рашков.
По принцип винаги е било така, че началникът на една магистратска служба, която и да е тя, разпределя работата в службата, която ръководи.
В случая обаче замисълът на текста и претенциите на прокуратурата бяха за това дали върховното ниво на прокуратурата ще може добре да следи една специална категория дела, за която се изисква, предполага се, добра квалификация. Това са лицата, ползващи се с имунитет, и членовете на Министерския съвет.
Вярно е, че е разумно върховното ниво на прокуратурата да има поглед върху делата, но тя това не може да осъществи по начина, по който сегашната редакция на текста предвижда – с персонално определяне на следовател, който ще разследва.
За първи път дефект тази система даде във връзка с разследването по убийството на Андрей Луканов. Без да има изричен текст в закона, на практика такава организация беше осъществена със сериозни рискове за това, че няма обективност в разследването, а има едностранчивост и пристрастност.
Поначало всеки обвиняем има право да направи отвод на следователя, който води делото и един такъв регламент, в който дадем на едно лице, персонално посочено, да определя друго в персоналното му качество, ние не можем да спазим това изрично законово и конституционно изискване на всеки обвиняем.
По-същественото обаче е друго – може ли да се осъществи добър надзор на прокуратурата върху тези дела? Може със сегашната организация на прокуратурата, която води такива дела на специален отчет и може на практика да иска отчет от разследващия делото следовател всеки ден, да му дават указания и всичко останало. По същия начин да постъпят с прокурора, който конкретно отговаря за разследването.
Сегашният текст създава още един проблем, който лъсна по делото срещу бившия вицепремиер Александър Божков, когато защитата се позова на това, че не главният прокурор изрично е определил следовател, а е делегирал тези права на своя заместник, което причини прекратяване на делото и връщането му от фаза образуване на предварително разследване, което, съгласете се, няма никаква връзка нито с бързината на процеса, нито с професионалното разследване, нито с резултатите.
Формулирането на текста до запетаята - да се разследва от следовател в Националната следствена служба, дава възможност за здраво ръководство на прокуратурата върху тези дела по силата на самата й организация на работа, без да позволява подобни професионални шикании с процеса и същевременно дава възможност, когато, примерно, се изисква специална организация на работата на самото следствие – казвам, пример – трябва да се разпитат голям брой свидетели за малко време. Това позволява на началника на службата да привлече по делото няколко следователи, които да извършат разпити на свидетели, много на брой – нещо, което е съвсем разумно. Докато, ако оставим текста в сегашната редакция на ал. 4, ще се иска изричен акт на главния прокурор за всеки нов следовател, който е извършил един, макар и най-дребен разпит от три реда.
Смятам, че предложението на колегата Рашков е разумно. Текстът трябва да остане до “служба” и да се сложи точка. И прокуратурата да си осъществява много плътно наблюдение, без това да има персонален елемент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение от господин Бойко Рашков в § 2, ал. 4 след думите “Национална следствена служба” да се сложи точка и думите “определен от главния прокурор на Република България” да отпаднат.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 145 народни представители: за 99, против 45, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Господин Пенчев, имате думата.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Господин председател, моля за прегласуване. Благодаря. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Бойко Рашков за отпадане от текста на последните думи от § 2, ал. 4, а именно: “определен от главния прокурор на Република България”.
Моля за гласуване и прегласуване на това предложение. (Реплики.)
Гласуваме отново направеното предложение от господин Бойко Рашков.
Гласували 154 народни представители: за 96, против 55, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Бойко Рашков се приема.
Имате думата, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Има предложение на народния представител Борислав Ралчев за създаване на § 2а и § 2б, които са подкрепени от комисията и тя предлага създаването на …
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Но ние не сме гласували целия текст с направените изменения и допълнения!
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Но, в това изречение няма нищо друго, освен отпадането. Текстът отпада и остава другата част от изречението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Остава текстът на вносителя. (Шум и реплики от КБ.)
Добре поставям на гласуване…
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите в такъв случай да формулирам текста.
“§ 2. В чл. 48, ал. 4 се изменя така:
“(4) Разследването на престъпления, извършени от лица, ползващи се с имунитет и членове на Министерския съвет се осъществява от следовател от Националната следствена служба.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте този коригиран текст.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Новият текст на § 2, ал. 4 е приет.


ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Има предложение на народния представител Борислав Ралчев за създаване на параграфи 2а и 2б, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага създаването на параграфи 3 и 4 със следното съдържание:
"§ 3. В чл. 111 ал. 4 се изменя така:
"(4) За разследване на престъпленията по ал. 2 съдът и органите на досъдебното производство могат да събират и проверяват и веществените доказателствени средства, получени съобразно Закона за специалните разузнавателни средства.”
§ 4. В чл. 111а, ал. 3, изречение първо думите "т. 4 и 5" се заличават, след думата "средства" се поставя запетая и се добавя "а когато има започнато досъдебно производство – от ръководителя по чл. 13, ал. 1, т. 4 и 5 от същия закон"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложенията на народния представител Борислав Ралчев, които се подкрепят от комисията и респективно по новата номерация стават § 3 и § 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 101, против 1, въздържал се 1.
Предложенията на народния представител Борислав Ралчев, подкрепени от комисията, които стават параграфи 3 и 4 по новата номерация, са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграф 3 на вносителите, подкрепен от комисията, който става § 5, е със следното съдържание:
"§ 5. В чл. 277, ал. 1 след думата "производство" се добавя "пред съдия"."
Ще прочета и следващите параграфи, тъй като нямаше спорове по тях.
Параграф 4 на вносителите, който е подкрепен от комисията и тя предлага той да стане § 6 със следната подобрена редакция:
"§ 6. В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ДВ, бр. 50 от 2003 г.) се създава § 144:
"§ 144. (1) Неприключените до влизането в сила на този закон наказателни дела, чиято подсъдност се променя, се довършват от съдилищата, в които са образувани.
(2) За предварителни проверки, започнали преди влизане в сила на този закон, се прилагат членове 192, 193 и 194. Извършените по време на тях оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване, и разпит на очевидци, когато незабавното им извършване е било единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, както и използваните специални разузнавателни средства, запазват процесуалната си стойност."
Заключителна разпоредба – комисията предлага да се създаде § 7 със следната редакция:
"§ 7. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 6, който влиза в сила от деня на влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн. ДВ, бр. 50 от 2003 г.)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухте текстовете на параграфи 3 и 4, с номерация на вносителя, които стават параграфи 5 и 6, и § 7 от Заключителната разпоредба.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване параграфи 3 и 4 по номерацията на вносителя, предложението за създаване на нов § 144, параграфи 5, 6 и Заключителната разпоредба така, както бяха докладвани от председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Мингова.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 3.
Параграфи 3, 4 и 6 по номерацията на вносителя и текстът на Заключителната разпоредба от § 7 са приети.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс е приет.

Преминаваме към точка пета от нашия дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН – ЧАСТ ВТОРА.
Имате думата, доц. Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, при вчерашното приключване на заседанието ние стигнахме до чл. 264к – на стр. 23 от доклада на вносителя. Но ще ми позволите преди това да се върна на два момента. Единият беше по отложен текст на чл. 263л. Ако ми позволите, да взема думата по него и да го подложим на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Съгласно чл. 263л, в който са уредени в четири алинеи възможностите за защита на кредиторите при разделяне и отделяне, в спор и съмнения от председателстващия господин Герджиков вчера в събранието възникна второто изречение на ал. 4.
Какъв е смисълът на текста? В ал. 4 се предвижда, когато има разделяне или отделяне от едно дружество, което се преобразува, при което се учредяват други дружества, имащи статута на нововъзникнали, новоучредени, да се гарантира възможността за защита на кредиторите на преобразуваното дружество от новоучредените дружества. В този смисъл, съгласно разпоредбите на Търговския закон възможно е новоучредените дружества да бъдат както капиталови, така и персонални.
Тъй като отговорността при капиталовите дружества е до размера на капитала, текстът предвижда възможност да се обезпечат изцяло задълженията на кредиторите на преобразуващото се дружество от съдружниците или от самото новоучредено дружество, независимо дали то е от вида на капиталовите или персоналните дружества. Второто изречение на ал. 4 всъщност предвижда, че когато новоучреденото дружество не е капиталово, а персонално, участващите в него съдружници носят същата отговорност за съответната защита на кредиторите на преобразуващото дружество като лично и неограничено отговорни съдружници до размера на съответното задължение, което трябва и да бъде обезпечено с тяхното имущество.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво предлагате?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Предлагам да бъде приет текстът на вносителя, подкрепен от комисията, както беше докладван на вчерашното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, моля за вашето внимание, връщаме се към ал. 4 на чл. 263л.
Подлагам на гласуване текста на ал. 4. Чухте аргументите на председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстът на ал. 4 на чл. 263л е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите, господин председател, да прегласуваме един гласуван вчера текст, който беше направен по предложение на проф. Герджиков, но впоследствие се оказа, че ние по-нататък гласувахме следващ текст, както е предложен от вносителя, и всъщност това е коректният текст, както се убеди и проф. Герджиков. Става въпрос за текста на ал. 6 на чл. 263и. Ние гласувахме да отпаднат думите “върху недвижим имот или върху движима вещ”. Но заличаването на тези думи внася неяснота в текста.
Затова предлагам да прегласуваме ал. 6 на чл. 263и, както е текстът на вносителя, приет от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Алинея 6 на чл. 263и е приета.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, вчера гласувахме в залата да бъде допуснат заместник-министърът на икономиката Никола Янков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нека да заеме своето място в залата.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Освен това, господин председател, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат и заместник-министърът на правосъдието Севдалин Божиков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Моля, поканените заместник-министри да заемат местата си в залата.
Заповядайте, госпожо Мингова, продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 264к и предлага следната подобрена редакция:
“Оспорване на преобразуването
Чл. 264к. (1) Всеки съдружник или акционер в преобразуващо се дружество може да предяви иск пред окръжния съд по седалището му, за да установи, че при промяната на правната форма е допуснато някое от следните нарушения:
1. липсва план за преобразуване или планът е недействителен;
2. не са спазени изискванията на чл. 264а, ал. 1 и ал. 2, т. 1, 2 и 6, чл. 264б – 264д и чл. 262ц, ал. 1;
3. решението за преобразуване противоречи на императивни разпоредби на закона или учредителния договор, съответно на устава на дружеството.
(2) Нееквивалентно съотношение на замяна не е основание за предявяване на иск по ал. 1. Срещу решението за преобразуване не може да се предяви иск по чл. 74.
(3) Искът по ал. 1 се предявява срещу преобразуващото се дружество най-късно до вписването на промяната на правната форма. Всеки съдружник или акционер може да встъпи в производството и да поддържа иска, дори и ищецът да се откаже от него или да го оттегли.
(4) Предявяването на иск по ал. 1 спира вписването на преобразуването. Въз основа на влязлото в сила решение, с което се уважава искът, съдът отказва вписване на преобразуването.
(5) Искът по ал. 1 се разглежда по правилата на глава дванадесета “А” – “Бързо производство” от Гражданския процесуален кодекс, като чл. 126д не се прилага.”
Господин председател, ако ми позволите, една редакционна промяна, която вчера прогласувахме по аналогичен предходен текст. Става дума за второто изречение на ал. 2, което да бъде обособено като текст на нова ал. 6 със следното съдържание:
“(6) Срещу решението за преобразуване не може да се предяви иск по чл. 74.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Всъщност Вие сега правите това предложение.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Сега го правя, защото вчера по предложение на проф. Герджиков прогласувахме тази корекция в един предходен аналогичен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по чл. 264к, включително по текста на новата ал. 6? Няма.
Първо подлагам на гласуване редакцията на новата ал. 6 на чл. 264к.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Приема се новата ал. 6.
Подлагам на гласуване подобрената редакция на чл. 264к, включително с новата ал. 6.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Член 264к е приет.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите, господин председател, да прочета до края тестовете, които изчерпват § 50, ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“Недействителност на новоучреденото дружество
Чл. 264л. След вписване на промяната на правната форма съдружник, акционер или орган на новоучреденото дружество може да иска обявяване на недействителност. Прилага се съответно чл. 263п.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Защита на съдружник и акционер
Чл. 264м. (1) Всеки съдружник или акционер в срок три месеца след вписването на промяната на правната форма може да предяви пред окръжния съд иск за парично уравняване срещу дружеството, ако приетото в плана за преобразуване съотношение на замяна не е еквивалентно.
(2) Съдружник в дружество с ограничена отговорност или акционер, чието правно положение се променя след промяната на правната форма и който е гласувал против решението за преобразуване, може да напусне новоучреденото дружество. Прилага се съответно чл. 263с.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Промяна на правната форма на еднолично дружество
Чл. 264н. (1) Когато се извършва промяна на правната форма на еднолично търговско дружество, план за преобразуване не се съставя и няма задължение за предоставяне на информация. Назначеният проверител извършва само проверка на капитала по чл. 264д.
(2) Едноличният собственик на капитала няма правата по чл. 264к, 264л и 264м.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Раздел ІV
Преобразуване чрез прехвърляне на имущество върху
едноличния собственик”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел ІV.
“Прехвърляне на имущество върху едноличния собственик
Чл. 265. (1) Цялото имущество на еднолично търговско дружество (преобразуващо се дружество) може да премине върху едноличния собственик, ако той е физическо лице и е вписан като едноличен търговец. Преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация.
(2) Преобразуване по ал. 1 не може да бъде извършено, ако дялове или акции в преобразуващото се дружество са заложени или запорирани.
(3) Решението за преобразуване се взема от едноличния собственик в писмена форма с нотариална заверка на подписа.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Вписване
Чл. 265а. (1) Прехвърлянето на имущество върху едноличния собственик се вписва от съда по седалището на преобразуващото се дружество, което се заличава.
(2) Съдът по седалището на едноличния търговец вписва прехвърлянето на имуществото въз основа на съдебното решение по ал. 1, след като му е изпратено служебно или му е представено от едноличния търговец.
(3) Съдът по ал. 1 изпраща служебно заверен препис и от партидата в търговския регистър на заличеното дружество на съда по седалището на едноличния търговец.
(4) Вписването на прехвърляне на имущество върху едноличния собственик се обнародва от съда по седалището на преобразуващото се дружество и от съда по седалището на едноличния търговец. Обявлението в “Държавен вестник” трябва да съдържа и уведомление на кредиторите за правата им по чл. 265в.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Действие
Чл. 265б. (1) Прехвърлянето на имущество върху едноличния собственик има действие от деня на вписването му от съда по седалището на преобразуващото се дружество.

(2) С вписването всички права и задължения на преобразуващото се дружество преминават върху едноличния търговец.
(3) Когато в имуществото на преобразуващото се дружество има вещно право върху недвижим имот или върху движима вещ, сделките с която подлежат на вписване, съдебното решение за вписване на прехвърляне на имущество върху едноличния собственик се вписва в съответния регистър.
(4) Разрешения, лицензии или концесии, притежавани от преобразуващото се дружество, преминават върху едноличния търговец, доколкото закон или актът за предоставяне не предвиждат друго.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Защита на кредиторите
Чл. 265в. (1) Едноличният търговец управлява отделно преминалото върху него имущество на преобразуващото се дружество за срок от шест месеца. Срокът тече отделно за кредиторите на преобразуващото се дружество и на едноличния търговец от датата на обнародването от съответния съд.
(2) В срока по ал. 1 всеки необезпечен кредитор на преобразуващото се дружество и на едноличния търговец, чието вземане е възникнало преди вписването, може да поиска изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Ако искането не бъде удовлетворено, кредиторът има право на предпочтително удовлетворение от правата, принадлежали на неговия длъжник.
(3) До изтичането на срока на отделното управление едноличният търговец не може да иска заличаване от търговския регистър.”
Господин председател, аз прочетох чл. 265в с текста на вносителя, а всъщност комисията има известно подобрение в редакцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагам да прочетете подобрената редакция на чл. 265в.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Да, ще прочета новата редакция на чл. 265в:
“Защита на кредиторите
Чл. 265в. (1) Едноличният търговец управлява отделно преминалото върху него имущество на преобразуващото се дружество за срок от шест месеца. Срокът тече отделно за кредиторите на преобразуващото се дружество и на едноличния търговец от датата от обнародването от съответния съд.
(2) В срока по ал. 1 всеки кредитор на преобразуващото се дружество и на едноличния търговец, чието вземане не е обезпечено и е възникнало преди вписването, може да поиска изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Ако искането не бъде удовлетворено, кредиторът има право на предпочтително удовлетворение от правата, принадлежали на неговия длъжник.
(3) До изтичането на срока на отделното управление едноличният търговец не може да иска заличаване от търговския регистър.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, чухте доклада по членове от 264л до 265в в новата редакция на чл. 265в на комисията.
Има ли желаещи да вземат отношение по текстовете на досега прочетените членове? Не виждам.
Поставям на гласуване текстовете на членове от 264л до 265в.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 53:
“§ 53. Член 270а се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте чл. 270а да отпадне.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 52. В чл. 274, ал. 1 се създава изречение второ:
“Тази разпоредба се прилага и при прекратяване на дружество с ограничена отговорност по чл. 155, т. 3, както и на акционерно дружество – по чл. 252, ал. 2, т. 6.”
Налага се корекция, господин председател. Става дума за чл. 252, ал. 1, т. 6. Това е с оглед съгласуването от новоприетите разпоредби.
Така че комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 54 с тази корекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте § 52 по номерацията на вносителя с направената корекция.
Кворумът в залата е нарушен. Моля квесторите да поканят народните представители, иначе ще премина към поименна проверка.
Отменете гласуването. (Председателят Юнал Лютфи прави поименна проверка.)
Имаме необходимия кворум. 129 народни представители присъстват. Продължаваме нашата работа.
Госпожо Мингова, бихте ли повторили текста на § 52.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Бяхме в процедура на гласуване на § 52 с редакционното уточнение, което направих. Гласуваме § 52 по номерацията на вносителя, който става § 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте § 52, който става § 54.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Текстът на § 52, който става § 54, е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми народни представители, продължаваме с второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, по § 53 са направени предложения от народните представители Мингова и Пенчев, подкрепени по принцип от комисията, която подкрепя текста на вносителя и предлага § 53, който става § 55, да бъде със следната редакция:
“§ 55. Чл. 608 се изменя така:

“Неплатежоспособност

Чл. 608. (1) Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публично правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност.
(2) Неплатежоспособността е налице, когато длъжникът е спрял плащанията, както и когато не е изпълнил публично правно задължение, установено с влязъл в сила акт, или парично задължение по търговска сделка, установено със сила на присъдено нещо.
(3) Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът не е изпълнил в 60-дневен срок от падежа парично задължение по търговска сделка, както и когато е платил, или е в състояние да плати частично или изцяло претенциите на отделни кредитори.”
Бих искала да взема думата по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, уважаеми колеги, в Комисията по правните въпроси много обстойно се обсъди предложението на вносителя и направените предложения от господин Пенчев и от мен между първо и второ четене, преди да се обединим около текста, който ви представих.
Но в мен възниква едно опасение и съмнение за част от съдържанието на ал. 2. Съгласно ал. 2 установяваме една необорима презумпция за наличието на неплатежоспособност, което е основание за откриване на производство по несъстоятелност, респективно за обявяването на длъжника в несъстоятелност по-нататък. Ако обърнете внимание, част от хипотезите, които комисията е предложила, визират неизпълнението на публично правно задължение или на задължение по търговска сделка, когато са установени с влязъл в сила акт. Това означава, че едно такова неизпълнение би било достатъчно да се приложи тази необорима презумпция, а е възможно самото задължение и неизпълнението да са за много малка по размер сума. За мен това създава реално опасение, че ще се пристъпи към откриване на производство при несъстоятелност в хипотези, в които това би било реално една прекомерна санкция за подобни длъжници. Затова моля тук, в залата, да обсъдим предложения текст. Имам и конкретно предложение, ако, разбира се, дебатът тръгне в тази посока – да помислим дали не е възможно тези две хипотези, които предвиждаме като хипотези по ал. 2, които създават основание за необорима презумпция, да бъдат изведени като част от текста на ал. 3, където все пак се създава оборимост на презумпцията, така че задължението, ако би било в достатъчно малък размер с оглед цялото състояние на длъжника, да не води във всеки случай до откриване на процедура по несъстоятелност.
Моля също и господин Божиков да вземе отношение - все пак Министерството на правосъдието е вносител на тези предложения, а също и другите колеги, които имат отношение към проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Заповядайте, господин Димитров, имате думата по този текст.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, това, което каза госпожа Мингова, наистина заслужава сериозно обсъждане. Но бих искал да поставя и още един проблем във връзка с формулировката на ал. 3 от текста, предложен от комисията. Чета: “Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът не е изпълнил в 60-дневен срок от падежа парично задължение по търговска сделка, както и когато е платил, или е в състояние да плати частично или изцяло претенциите на отделни кредитори.”
Консултирах се и с господин Божиков, мисля, че идеята е била ал. 3 да погълне формулировката на ал. 2 на същия текст в предложението на вносителя. Но там като че ли тази идея е по-ясно формулирана – в чл. 608, ал. 2 от текста на вносителя, тъй като тук става въпрос за следния текст: обстоятелството, че един длъжник е платил или е в състояние да плати частично или изцяло претенция на отделен кредитор, но не на всички, не означава, че той е платежоспособен, т.е. цели се да се предотврати възможността чрез частични плащания, дори чрез пълни плащания, но по отделни вземания на отделни кредитори да се избегне тази презумпция и съответно да се избегне режимът на несъстоятелността. Мисля, че в текста на вносителя в чл. 608, ал. 2 тази идея е изразена по-ясно, защото според мен формулировката на ал. 3 в предложението на комисията може да породи определени затруднения при правоприлагането.
Погледнете текста, мисля, че той наистина създава проблем. Бих подкрепил да остане ал. 2 в чл. 608 от текста на вносителя, като по-ясен текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги! Искам да взема отношение по двете изказвания – на госпожа Мингова и на господин Димитров.
Склонен съм да възприема предложението на госпожа Мингова, защото в ал. 2 е създадена една неумолима презумпция за неплатежоспособност. Това е – както е ясно и от самата дума – невъзможността на един длъжник да изплати своите задължения към всички кредитори. Тогава той е неплатежоспособен.

Имам чувството, че в настоящия текст има смесване на неплатежоспособност и на основанието за плащане. Защото ние въвеждаме една необорима презумпция във връзка с основанието: налице е влязло в сила решение, налице е публичен акт, влязъл в сила. Добре, основанието очевидно е неоспоримо и не би могло да се оспорва в процеса по несъстоятелност. Но това, че не се плаща по едно такова основание, по никакъв изпълнителен титул, все още не значи, че длъжникът е неплатежоспособен, че той няма средства да плати.
Така че аз възприемам предложението на госпожа Мингова. Необорима презумпция имаме, само когато спре плащанията към всички. Очевидно няма пари, няма ликвидни средства.
Що се отнася до изказването на господин Димитров, искам да кажа следното: ние възприемаме изцяло идеята на вносителя. Само че първо ми се струваше, че систематично по-добре е в ал. 2 да имаме необоримата презумпция и вече в ал. 3 – оборимата. Или обратното – в ал. 2 да бъде оборимата, след това – необоримата.
Освен това нямам нищо против да прередактираме ал. 3, но искам да ви прочета текста на вносителя:
“Обстоятелството, че един длъжник е платил или е в състояние да плати частично или изцяло претенциите на отделни кредитори, не означава само по себе си, че длъжникът е неплатежоспособен.”
Това някак си ми звучи като разказ, но не и като правен текст. И мен това ме смущаваше. Идеята е ясна, но не е изразена както би следвало да се изрази.
Затова по моему ал. 3 в текста на комисията не буди никакви въпроси, мисля, че става ясно точно за какво става дума. Аз мога да плащам, и това е известно, в практиката има случаи, когато умишлено плащам по малко, дължа милиони левове, а плащам по 100 лв. всеки месец, за да не могат да ме обявят в несъстоятелност. Казвам: не бе, аз плащам, не съм спрял плащанията. Плащам, ама малко. Частично.
Така че идеята е ясна и мисля, че в момента е добре изразена и в ал. 3, но ако господин Валери Димитров има някаква по-прецизна редакция, може да я каже. Идеята е същата. Това сме искали да кажем, но не с този език. Ако можете да предложите някаква друга редакция, аз нямам нищо против. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пенчев.
Реплика – господин Димитров. Заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Сега горе-долу нещата се изясняват. Аз бих предложил, господин Пенчев, ако не възразявате, може би да направим ал. 3 от две изречения и да кажем така:
“Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът не е изпълнил в 60-дневен срок от падежа парично задължение по търговска сделка. Частичното или пълното плащане на претенцията на отделен кредитор не означава, че длъжникът е платежоспособен.”
Не е ли по-добре така? Като второ изречение.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ, от място): Аз съм “за”, но госпожа Мингова да каже.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Добре. Значи аз бих предложил такъв текст, нека да повторя, за да бъде по-ясно. Предлагам следната редакция на чл. 608, ал. 3:
“(3) Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът не е изпълнил в 60-дневен срок от падежа парично задължение по търговска сделка. Пълното или частично плащане на претенции на отделни кредитори не означава, че длъжникът е платежоспособен.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите, господин председател, тъй като вече се изказах, това ще го направя като реплика на господин Пенчев, но то е във връзка и с предложеното от господин Димитров.
Мисля, че идеята на текста в ал. 1 изхожда от понятието “неплатежоспособен” и останалите две алинеи трябва да ни подпомогнат за изясняването на това понятие. Така че да обръщаме предположението какво е платежоспособен от това, което е целта на текста – да видим кога е налице неплатежоспособен, не е коректният юридически подход.
Затова всъщност нещата и от вносителя, и от това, което сме предложили, изразяват едно и също, но с оглед целта на текста – да изясни понятието неплатежоспособност.
Затова аз лично бих си позволила да изразя мнението,че това, което комисията е предложила, а то впрочем беше подкрепено като подход и в доклада на Съвета по законодателство, е именно негативният подход, в смисъл предполагането на неплатежоспособност, а не какво не означава платежоспособност. Това според мен би усложнило прилагането на текста, защото няма да е ясно. Добре, като не можем да кажем, че е платежоспособен, може ли да кажем пък, че ще предполагаме, че е неплатежоспособен?
Значи изнасяме центъра някъде другаде, а не в това, което текстът поставя пред съда като проблем, който трябва да реши – дали е налице неплатежоспособност. Значи трябва да изведем този извод пряко, а не чрез предпоставки кое не означава платежоспособност. Това просто би усложнило нещата.
И тъй като този дебат очевидно е с цел да намерим най-точната и на-коректната редакция на текста, аз бих си позволила да направя едно процедурно предложение: нека да отложим гласуването по този текст и с общи усилия да намерим най-прецизната формулировка, за да бъдем най-коректни и към длъжниците, и към кредиторите, и към колегите от съдилищата, които ще я прилагат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за отлагане на този текст с оглед да влезе пак в комисията. Така ли, правилно ли съм разбрал?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Не, не, господин председател. Аз предлагам в оперативен порядък да изясним текста и да го предложим на залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, добре.
Всъщност има процедурно предложение да се отложи разискването по този текст, за да можем да продължим по-нататък.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Моля ви, гласувайте направеното от госпожа Анелия Мингова предложение.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Приема се това предложение.
Продължаваме нататък, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви.
По § 54 има предложение на Анелия Мингова и Константин Пенчев, подкрепени по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 54, който става 56-и със следната редакция:
“§ 56. Член 613а се изменя така:
“Обжалване на определенията и решенията на
окръжния съд
Чл. 613а. (1) Постановените от окръжните съдилища решения и определения по чл. 630, ал. 1 и ал. 2, чл. 631, 632, 701, 705, ал. 2, 709, ал. 1, 710, 735, 744 и 755, ал. 2 подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд по правилата на глава ХIХа на Гражданския процесуален кодекс.
(2) Извън случаите по ал. 1, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване, ако това е предвидено в този закон, само пред съответния апелативен съд по правилата на глава ХVIII и ХIХ на Гражданския процесуален кодекс.
(3) Съдът образува делото в деня на подаване на жалбата или най-късно на следващия работен ден и постановява акта си в 14-дневен срок от датата на заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Дали бих могла, господин председател, редакционно само в заглавието да предложа да се смени мястото на актовете. Тоест да стане: “Обжалване на решенията и определенията на окръжния съд”.
Подходът винаги е бил този, който следва упоменаване на основния акт в едно производство и след това на другите, които са спомагателни. Така че само редакционно заглавието да бъде: “Обжалване на решенията и определенията на окръжния съд”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този текст има ли други становища освен това, което чухме от госпожа Мингова за редакционната промяна в заглавието, което аз споделям?
Ако няма, подлагам на гласуване този текст, така както беше представен и подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Приема се.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите да ви представя следващите няколко параграфа до 61?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, защото са безпроблемни.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 55. Член 613б се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и параграфът става № 57.
“§ 56. В чл. 614 ал. 2 се изменя така:
“(2) В имуществото на длъжника–едноличен търговец, се включват и една втора част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове – съпружеска имуществена общност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 58.
“§ 57. В чл. 619 се създава ал. 4:
“(4) В случаите, в които този закон предвижда призоваването да става чрез “Държавен вестник”, обнародването на поканата, съобщението или призовката трябва да се извърши най-късно 7 дни преди събранието, съответно заседанието.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 59.
“§ 58. В чл. 623 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
“(1) Името и адресът на назначения синдик или временен синдик, а в случаите по чл. 707, ал. 1 – на назначените членове на надзорния орган, се вписват в съответния съдебен регистър и се обнародват в “Държавен вестник”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Вписват се и се обнародват промените в обстоятелствата по ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 60.
“§ 59. В чл. 625 след думите “както и” се добавя “от Агенцията за държавни вземания за”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 61.
Но тук ще си позволя една редакционна бележка, господин председател, ако разрешите да я прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Текстът да изглежда така:
“§ 59. В чл. 625 след думите “както и” частицата “по” отпада и се добавя “от Агенцията за държавни вземания за”.”
Така изменението става коректно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 60. В чл. 630, ал. 2 след думата “синдика” се поставя запетая и се добавя “Агенцията за държавни вземания”, а накрая се добавя “или по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на план по чл. 696”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 62.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по тези представени параграфи – от 55 до 60 включително. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте тези текстове, подкрепени от комисията, с тази редакционна корекция, която направи госпожа Мингова в § 59.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 61 има предложение на народните представители Мингова и Пенчев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип и предложението на вносителя и предлага следния текст за § 61, който става § 63 със следната редакция:
“§ 63. Създава се чл. 631а:
Обезщетение
Чл. 631а. (1) Когато с влязло в сила решение молбата на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност бъде отхвърлена, длъжникът-физическо или юридическо лице, има право на обезщетение, ако кредиторът е действал умишлено или с груба небрежност.
(2) Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодично.
(3) Ако длъжникът е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
(4) Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
(5) Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от няколко кредитори, отговорността им е солидарна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Имате думата, уважаеми народни представители. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § 63 така, както е редактиран от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 62. В чл. 634г след думите “чл. 707, ал. 1” се добавя “и 2”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 64.
По § 63 има предложение на Анелия Мингова и Константин Пенчев.
Предложението е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя и текста на вносителя и предлага § 63, който става § 65 със следната редакция:
“§ 65. В чл. 637 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите “граждански и търговски дела срещу длъжника” се добавя “с изключение на трудови спорове по парични вземания”.
2. Създава се ал. 5:
“(5) След откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по граждански или търговски дела срещу длъжника.”
Аз бих искала да взема тук отношение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Тези промени в чл. 637 всъщност се отнасят до спиране на съдебното производство и са предложени при действащия и досега текст, а именно ал. 1, в която изрично е посочено, че става дума за съдебни и арбитражни производства по имуществени, граждански и търговски дела срещу длъжника. Очевидно те имат отношение към несъстоятелността, към масата на несъстоятелността.
Вероятно е пропуск при обсъждането в тази ал. 5, която е подкрепена от комисията, че не сме посочили, че всъщност става дума за имуществени, граждански или търговски дела. Редно е според мен да го включим, за да няма съмнения, въпреки че логическото тълкуване е същото, но за да спазим симетрията в текстовете предлагам да се добави пред думата “граждански” “имуществени”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И ако позволите и още една забележка. Когато слагаме изключенията за трудовите спорове, не трябва тук да е ограничено по парични вземания, защото това като изключение става така, като че ли другите трудови спорове трябва да ги спираме, което е нонсенс.
Искам да помоля господин Божиков да помисли по този въпрос.
Очевидно е каква е била идеята, но не може изключението да бъде ограничено до трудови спорове по парични вземания. Щом е изключение, трябва да извадим всички трудови спорове, които не спират, освен ако аз нещо не разбирам текста…
Моля, господин Пенчев и господин Валери Димитров да помислят по § 65.


ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Поначало трудовите спорове, когато са неимуществени, нямат отношение към текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Те нямат отношение, но излиза по буквално тълкуване, като че ли те трябва да спрат, защото не са по парични вземания.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Аз не мисля, че е така, господин председател, защото трудовите спорове са вид граждански дела, за което няма съмнение. Значи те, когато са имуществени, попадат в общата категория, която е в основата на текста на чл. 637, ал. 1. Следователно, неимуществените трудови спорове въобще нямат отношение към текста и няма как да бъдат включени при тълкуването. А идеята на вносителя е именно тази, че когато има трудови спорове по парични вземания, които са относими към производството по несъстоятелност, те не трябва да бъдат спирани. Това е един вид елемент от социалната защита на работниците и служителите, каквато е всъщност идеята и по-нататък за предлаганите промени в законопроекта, свързани с привилегиите, времето, за което съответни вземания подлежат в съответния ред на работници и служители, на принудително изпълнение. Оттам идва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Склонен съм да го приема. По тълкувателен път нещата могат да бъдат изчистени.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 62 и § 63 на вносителя с редакционната добавка от госпожа Мингова – да бъде имуществени граждански търговски дела срещу длъжника, което е коректното.
Моля, гласувайте тези три параграфа ан блок.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Има предложение на народните представители Мингова и Пенчев за създаване на два нови параграфа, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 66, 67 и 68 със следната редакция:
"§ 66. В чл. 638 се създава ал. 4:
"(4) Спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693. Наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс или Данъчния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност."
§ 67. Създава се чл. 639б:
"Чл. 639б. Съдът може да разреши на синдика да продаде преди да е постановено осребряване бързоразвалящи се движими вещи от масата на несъстоятелността, както и друго имущество от масата на несъстоятелността, ако това е необходимо за издръжката на производството по несъстоятелността."
§ 68. В чл. 640 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Длъжникът предоставя на съда или синдика информация относно състоянието на имуществото и търговската си дейност към датата на поискването, както и всички свързани с това документи. Информацията и документите се предоставят в седемдневен срок от писменото им искане."
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3, като в нея се добавя изразът "и по ал. 2 съдът налага на виновното лице глоба от 1000 до 5000 лв.".”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли бележки по тези нови параграфи?
Има бележка от госпожа Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Имам редакционна бележка в § 67, господин председател. В чл. 639в, за да се избегне тавтологията аз ви предлагам да се заличи от текста първият израз "от масата на несъстоятелността". И ако ми позволите да ви предложа текст:
"Чл. 639б. Съдът може да разреши на синдика да продаде преди да е постановено осребряване бързоразвалящи се движими вещи, както и друго имущество от масата на несъстоятелността, ако това е необходимо за издръжката на производството по несъстоятелност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Всъщност отпада само "от масата на несъстоятелността" от средата на текста, което е излишно.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този текст? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване трите параграфа ан блок с редакционната корекция, предложена от госпожа Анелия Мингова.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Приемат се тези параграфи.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
"§ 64. В чл. 641 думите "апелативния или на" се заличават".”
Комисията подкрепя текста на вносителя за този параграф, който става § 69.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля да гласувате § 64, който е подкрепен от комисията текст на вносителя.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 65 има предложение на Константин Пенчев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя частично предложението на вносителя за § 65, който става § 70 със следната редакция:
"§ 70. В чл. 655, ал. 2, т. 7 се изменя така:
"7. да е издържал успешно изпит за придобиване на квалификация по ред, определен в наредбата по чл. 655а, ал. 1, и да бъде включен в утвърден от министъра на правосъдието и обнародван в "Държавен вестник" списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици;".”
Това, което частично не е подкрепено от предложението на вносителя, се отнася до възможността синдик да бъде освен физическо лице и търговско дружество. Това е основното, тъй като следващата т. 2 визира обяснение във връзка с хипотезата, при която търговско дружество е синдик. Така че ние очевидно трябва да подложим на гласуване § 65 на вносителя:
"1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Синдик може да бъде физическо лице или търговско дружество."
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Лицата, които осъществяват правомощията на синдика - юридическо лице, трябва да отговарят на изискванията по ал. 3. Те се утвърждават писмено от съда по несъстоятелността."
3. Досегашните алинеи 2, 3, 4 и 5 стават съответно алинеи 3, 4, 5 и 6."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 65, по който очевидно има известен проблем, думата има господин Валери Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, аз бих се изказал за запазване на първоначалния текст, както е предложен от вносителя. Този текст беше сериозно обмислен в Министерството на икономиката, а мисля, че първоначално той беше подкрепен и от Министерството на правосъдието. В края на краищата беше подкрепен и от самия вносител - Министерския съвет. Става дума за това може ли синдик да бъде само физическо лице или всъщност трябва да се даде възможност юридически лица да бъдат синдици, което разширява възможностите в производството по несъстоятелност.
Колеги, тази дискусия се води непрекъснато сред специалистите. Искам само да припомня, че в предишни редакции на Търговския закон в частта му за несъстоятелността е била предвидена такава възможност. След това тя е отпаднала, а сега вносителят отново предлага възстановяване на възможността юридическо лице под формата на търговско дружество да бъде синдик, но в края на краищата тази норма не е приета от Комисията по правни въпроси.
Аз искам да оспоря отпадането на търговското дружество като синдик, тъй като по мое мнение има ред предимства наистина търговското дружество да бъде синдик най-вече с оглед на имуществената отговорност на синдика за евентуални вреди, които той е причинил на кредиторите, тъй като за всеки е ясно, че едно е да имаш претенция за имуществени вреди към физическо лице, съвсем друго е към юридическо лице, тъй като очевидно платежоспособността на търговските дружества е по-голяма.
От друга страна обаче трябва да посочим – ние обсъждахме това и при първото четене в комисията, че често синдиците физически лица, поради ограничените си финансови възможности понякога са затруднени да дадат ход на определени процедури. В края на краищата трябва да имаме предвид, че синдичеството е своеобразен вид бизнес и в този бизнес понякога трябва и да се инвестира, тоест да се правят разходи, които нямат възвръщаемост веднага. По тази причина едно търговско дружество, още повече специализирано търговско дружество, може много по-добре да се справи в сравнение със синдика – физическо лице.
Аз подкрепям възможността, която се дава с правителствения законопроект синдик да бъде и търговско дружество, и предлагам да преосмислим позицията на Комисията по правни въпроси дали да не запазим тази възможност и в окончателния вариант на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Думата има господин Константин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Трудно ми е да взема отношение по въпроса и ще ви обясня защо. Вие знаете и господин председателят си спомня, че аз винаги съм бил привърженик на идеята синдик да може да бъде юридическо лице – търговско дружество. Точно по тези съображения, които господин Димитров изтъкна преди малко.
Ние знаем, че навремето тази възможност беше законодателно премахната по известни причини – няма защо да ги споменавам тук, не бяха правни. Но тогава, когато имаше възможност синдик да бъде юридическо лице, нямаше никакви изисквания за синдика, също и за синдика физическо лице. Нямаше списъци на министъра на правосъдието, нямаше квазилицензионен режим и проблемът беше ясен.
В момента обаче режимът за синдиците физически лица вече е друг и когато аз, подкрепяйки на първо четене и доста яростно защитавайки тази идея в Комисията по правни въпроси, защото имаше много противници, именно позовавайки се на това, че едно търговско дружество има капацитет и то може да започне едно производство по несъстоятелност на кредит, за сметка на своя капитал, на своя ресурс, а после вече да си направи сметка дали това ще се възвърне или не, между първото и второто четене стигнах до убеждението, че това, което ни предлага вносителят – ще чуем след малко и заместник-министъра Божиков, не е достатъчно, за да детерминираме какво значи това търговско дружество синдик.
Какво казва вносителят? Може да бъде и търговско дружество – добре. Единствената уточняваща алинея е ал. 2: “Лицата, които осъществяват правомощията на синдика юридическо лице, трябва да отговарят на изискванията”, тоест да бъдат в този списък. Какво означава това? Това значи, че ако едно ООД, каквото и да е то, сключи договор с лице, което е синдик в списъка на синдиците, това ООД става синдик на n-броя дружества.
Да, господин Димитров каза, че действително ресурсът на едно физическо лице е по-малък от това на едно търговско дружество, но това невинаги е така. Даже бих могъл да кажа, че в България е горе-долу обратното, защото едно физическо лице е неограничено отговорно. Един синдик физическо лице, ако той причини щети на кредиторите или на длъжника виновно, тоест той вече отговаря и за непозволено увреждане, този синдик, като бъде осъден, изпълнението ще бъде насочено към цялото му имущество – негово лично, докато ние знаем какво значи търговско дружество в България в много голям процент от случаите. Има капитал, ама то няма никакъв капитал и се оказва, че не можеш да хванеш никого. Съдружниците богати, управителят богат, но дружеството няма нищо и не можем да хванем отговорността. Тя не може да бъде никога неограничена, освен ако не става дума за събирателно дружество.
Съображенията на Комисията по правни въпроси са горе-долу такива. Ние не отхвърляме априори идеята за синдик търговско дружество, но смятаме, че в тази редакция, която ни предлага вносителят, не е достатъчно определено и няма достатъчно гаранции, че няма да се получи обратното: вместо да направим нещо добро, ние да дадем възможност на някакви търговски дружества със съмнителни капитали да използват конюнктурата или законовата възможност и да източат някои приобретателни предприятия.
Още повече, че тук много трудно може да се определи, защото ние знаем, че синдикът не трябва да има никакви особени отношения с длъжника, с кредиторите, тоест не трябва да има конфликт на интереси, казано най-общо, което синдикът физическо лице, удостоверява с една декларация – нотариално заверена, която той представя пред съда и за която носи наказателна отговорност съответно за неверни данни.
Много по-трудно обаче е да се определи какви са връзките на едно юридическо лице с кредитори на длъжника, със самия длъжник, със свързани с него лица. Там няма кой да представи такава декларация. Добре, синдикът, посочен от това юридическо лице, ще декларира, че това лице няма връзки с тези или онези дружества, с длъжниците и с кредиторите. Но кой носи отговорността? Носи я синдикът физическо лице, а не синдикът юридическо лице, който го е излъчил.
Аз пак казвам, че лично съм за това да има възможност синдик да бъде търговско дружество, но ми се струва, че в момента, на този етап ние не можем да създадем тези правила, за да може тази иначе добра идея да бъде прокарана в законодателството. Мен ме е страх, че с тези съвсем бедни разпоредби ще получим точно обратния ефект. Предоставям на вашето внимание това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Искам да помоля господин Божиков да хвърли светлина върху този дискутиран текст от името на вносителя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЕВДАЛИН БОЖИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз ще развия пред вас основните юридически мотиви за това юридическо лице като синдик все още да не бъде гласувано в нашето законодателство.
Първият аргумент е свързан с въведения принцип за отговорност на синдика – принцип, който действително при първоначалната редакция на Търговския закон, когато се предвиждаше възможността синдик да бъде и юридическо лице, не беше възведен в тази степен и с тази сила, с която е възведен понастоящем. При това положение, за да може едно юридическо лице да изпълнява функциите на синдик, то трябва да има характеристиките, които Търговският закон предоставя на онези юридически лица, при които отговорността е неограничена. Това може да бъде събирателното дружество или командитно дружество, в което неограничено отговорните съдружници са синдици.
Вторият сериозен аргумент, който ни кара да приемем, че засега тази правна фигура не е подходяща да бъде развита в нашето законодателство, е свързан с обучението и квалификацията. Обучението и квалификацията на едно юридическо лице ние сега я въздигаме в един критерий, който ще бъде основание да се преразгледа списъкът на сега вписаните лица, които имат възможност да изпълняват функциите на синдика и да се редуцира техният състав с оглед на качествата, които те притежават – качества, които те ще бъдат длъжни да засвидетелстват, да покажат на този квалификационен изпит, който предстои да издържат. При това положение от едно юридическо лице не може да се изисква да има съответната квалификация, за да изпълнява тези правомощия.
Третото, което е свързано с негативната ни оценка на настоящия етап за включването на юридическите лица като синдици, са отношенията, които ще бъдат създадени между юридическото лице и физическото лице-синдик, което ще осъществява тези правомощия или вътрешните отношения, които ще бъдат създадени между юридическото лице и синдика – едни отношения, които безспорно ще възникнат въз основа на мандата, който юридическото лице, избрано за синдик, ще предостави на физическото лице, изпълняващо тези правомощия.
Какво обаче може да се появи в практиката? В практиката може да се появят хипотези, при които:
Хипотеза първа – юридическото лице по едни или други причини с физическото лице-синдик извършват действия, които са благоприятни за юридическото лице, но са неблагоприятни за кредиторите в производството по несъстоятелност. При това положение се злепоставят потенциално интересите на кредиторите в това производство.
Втората хипотеза е свързана с обстоятелството, при което между юридическото лице-синдик и физическото лице, което изпълнява тези правомощия, се появят различия, свързани с управлението и осребряването на имуществото на длъжника, т.е. приемаме, че физическото лице-синдик изпълнява добросъвестно своите задължения, но юридическото лице, което има определени интереси не е съгласно с така изпълняваната дейност на физическото лице и оттегля мандата, който му е предоставил. При това положение отново се получава една колизия между интересите на кредиторите, от една страна, и синдика-юридическо лице, което те са посочили.
Просто като уточнение искам да посоча и един факт, който аз не приемам като аргумент, но така или иначе в европейското законодателство правната фигура на синдика-юридическо лице е непозната и неразвита. Това е един модел, който е свързан с англо-саксонската система на управление и осребряване активи на длъжник, респективно на длъжник, който е в производство по несъстоятелност и това ни кара да смятаме, че моделът, който евентуално трябва да развием, се нуждае от едно изключително прецизиране, от едно развитие, което да даде възможност, ако приемем в едни следващи поправки на Търговския закон синдик да бъде и юридическо лице, то интересите на участниците в производството по несъстоятелност да бъдат максимално гарантирани и обезпечени, с оглед на нормалното финализиране на този процес.
По тази причина и с оглед на тези аргументи ние приехме, че на настоящия етап развитието на тезата и създаването на правната възможност юридическо лице да може да изпълнява функциите на синдик, не следва да бъдат подкрепени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Всъщност, малко отбой правите като вносител. Възприемам го като отбой на вносителя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЕВДАЛИН БОЖИКОВ: Да, ние в Комисията по правните въпроси казахме, че не поддържаме нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божиков.
Това улеснява ориентацията на залата, след като и Вие защитавате тезата, която всъщност е възприета от комисията.
Затова, уважаеми народни представители, подлагам на гласуване текста на § 65 по номерацията на вносителя, в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 96 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 5.
И този параграф е приет.
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 66 има предложение на господин Пенчев, което е подкрепено от комисията.
Тя подкрепя предложението на вносителя и предлага § 66, който става § 71, в следната редакция:
“§ 71. Създава се чл. 655а:

“Вноска за професионална квалификация

Чл. 655а. (1) Синдикът прави задължителна ежегодна вноска за професионална квалификация, чиито размер се определя в наредба за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, която се издава съвместно от министъра на правосъдието, министъра на икономиката и министъра на финансите.
(2) Невнасянето в срок на вноските по ал. 1 е основание за изключване на лицето от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7.
(3) Министърът на правосъдието съвместно с министъра на икономиката са длъжни да организират ежегодно курсове за квалификация на синдиците.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този параграф, уважаеми народни представители, не виждам желаещи да се изкажат.
Подлагам на гласуване § 66 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Приема се. Благодаря ви.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 67 комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и параграфът става под номер 72 със следната редакция:
“§ 72. В чл. 657 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 4 думите “2/3” се заменят с “повече от половината”.
2. В ал. 3 думите “и 4” се заличават.
3. В ал. 6 след думите “ал. 1” се добавя “точки 1, 2, 3, 5, 6, 7”.
4. Създава се ал. 8:
“(8) В случаите по ал. 1, т. 4 кредиторите са длъжни да посочат в искането си синдик.”
Господин председател, позволих си да изключа в тази последна ал. 8 позоваването на чл. 657, тъй като това е текстът, в който се създава алинеята.
Така че, текстът на ал. 8 е:
“(8) В случаите по ал. 1, т. 4 кредиторите са длъжни да посочат в искането си синдик.”
Благодаря Ви, госпожо Мингова.
По този текст желаещи да се изкажат не виждам.
Моля, гласувайте текста така, както беше представен от госпожа Мингова.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно, благодаря.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграф 68 е със следното съдържание:
“§ 68. В чл. 658 се създава ал. 3:
“(3) Всички органи в страната се задължават да оказват необходимото съдействие при изпълнение служебните задължения на синдика.”
Комисията предлага този параграф да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф – за съдействието да го има или да го няма – има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Господин Божиков, поддържате предложението си, нали?! (Неразбираеми реплики от място на заместник-министър Севдалин Божиков.)
Заповядайте, господин Божиков, нека да имате възможност да защитите позицията на вносителя, за да може залата да се ориентира.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЕВДАЛИН БОЖИКОВ: Благодаря, господин председател.
Погледнат изолирано този текст като че ли формално дава правомощия на синдика, каквито той по закон има.
Кое ни мотивира да го включим и да го предложим на вашето внимание?
За съжаление, между разпоредбите на Търговския закон и практиката има едно доста голямо разминаване. Практиката сочи, че винаги, когато синдикът потърси съдействие, съответните институции и органи в страната отказват такова.
Аз ще ви дам само един пример, който е от практиката – длъжникът отказва да допусне синдика до неговите счетоводни книги. В същото време временният синдик има задължение, което законът свързва със срок и които задължения произтичат или изпълнението на които е свързано с тези счетоводни книги. Търси съдействия от полицията. Полицията отказва да му окаже такова съдействие. Изисква се специално писмо от съда, респективно има едно протакане във времето и т.н., или хипотези, при които се иска съдействие на органите на Министерството на вътрешните работи за опазване имуществото на длъжника до момента, до който синдикът може да намери съответната охрана, отново му се отказва.

Практиката просто сочи, че голяма част от представителите на различни институции в нашата страна не познават фигурата на синдика, не познават отговорността на неговата работа и по тази причина отказват да му окажат необходимото съдействие.
Идеята беше, че с въвеждането на този текст и след провеждането на съответната квалификация на синдиците да бъдат връчени, да ги нарека, образно казано, удостоверения, в които този текст, позовавайки се на закона, да задължава съответните институции и лица, които ги представляват, да им оказват необходимото съдействие. Това бяха нашите аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божиков.
Имате думата, господин Соколов. Заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Комисията по правни въпроси с основание предлага този текст да отпадне. Може би има някакво добро намерение от страна на вносителя, но ние не може да създаваме на един синдик привилегии, които никой друг в областта на търговското право и на търговските дружества не притежава. Оказва се, че един синдик ще има такива права, каквито управителните органи на едно нормално функциониращо търговско дружество нямат.
Примерът, който тук господин Божиков дава, аз не бих го приел като много основателен. Какво означава полицията да оказва съдействие в едно частно търговско дружество? Какво означава: “Всички органи в страната се задължават да оказват необходимото съдействие”? Ами такъв текст почти няма не частно действащо лице, каквото все пак е синдикът, въпреки че той е овластен да извършва своята дейност, но дори държавни органи. Всички други органи да оказват съдействие! И един синдик може да отиде в Националната разузнавателна служба и да каже: аз искам да ми дадете сведения, да кажем, за това търговско дружество има ли интереси навън, няма ли, какво е положението. Абсурдно!
Този текст така, както е редактиран, очевидно не трябва да бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Други желаещи по този текст има ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на комисията за отпадане на § 68.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Предложението на комисията се приема. Параграф 68 отпада.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 69 има предложение на господин Пенчев, което не е подкрепено от комисията. Господин Пенчев предлага да отпадне т. 2 на § 69.
Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага § 69, който става § 73 със следната редакция:
“§ 73. В чл. 659 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата “съда” се добавя “и комитета на кредиторите”.
2. Създава се ал. 4:
“(4) Министърът на правосъдието ежегодно публикува бюлетин с информация за действащите синдици, тяхното текущо и окончателно възнаграждение и разходите за управление на дружеството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Константин Пенчев!
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Макар че съм поначало дисциплиниран човек и когато комисията реши нещо, аз се подчинявам, в случая ще си позволя да настоявам да се приеме моето предложение за отпадане на т. 2.
Ще прочета т. 2:
“Министърът на правосъдието ежемесечно публикува бюлетин с информация за действащите синдици, тяхното текущо и окончателно възнаграждение и разходите за управление на дружеството.”
След дълги дебати комисията прие да не е “ежемесечно”, а да е “ежегодно”. Аз бих казал, че и на 10 години един път да е, на един век един път да бъде, пак е излишно.
Кой се интересува от това какво възнаграждение получават синдиците – говорим за обществеността – и какви са разходите за управление на еди-кое си дружество в несъстоятелност? Да, има органи, които се интересуват от това. Самото Министерство на правосъдието, упражнявайки надзор около синдиците все пак, би могло също да изисква тази информация. Тази информация между другото я има по делата. Тоест, никаква пречка няма съдилищата, давайки информация до Министерството на правосъдието за делата по несъстоятелност, да дават и тези информации по техните дела – синдикът колко получава, какво е събрал, какви разходи са били одобрени всеки месец и т.н. Това е една служебна информация. Но да занимаваме обществото с това, за мен това е, казвам го направо, да задоволим един нездрав клюкарски интерес. Нищо повече.
И питам аз Министерството на правосъдието, като издава този бюлетин, какво ще го правим – ще го продаваме по реповете ли, ще го разпространяваме служебно ли, как? Щом искаме обществеността да знае, защото основно това е целта, то би трябвало този бюлетин да се продава по реповете. Всеки гражданин става сутринта, купува си бюлетина и започва да се цъкли и да казва: “Ей, хората се уредиха! Виж какви пари печелят, виж какви пари харчат! Няма справедливост, няма правосъдие.”
Аз не виждам смисъл в този бюлетин. Аз не виждам кой ще оправдае средствата на Министерството на правосъдието, което ще издава този бюлетин било ежемесечно, било ежедневно, било ежегодно, било на три години.
Затова аз просто се обръщам към вашия здрав разум и призовавам тази разпоредба наистина да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Има ли други желаещи по този спорен текст? Поглеждам надясно към господин Соколов и госпожа Масева, които се въздържат да вземат отношение. Господин Валери Димитров, госпожа Чилова също не виждам да са активни. Госпожа Варадинова – също.
Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, първо ще подложа на гласуване предложението на народния представител Константин Пенчев, което, както стана ясно, не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 70, против 33, въздържали се няма.
Константин Пенчев победи комисията.
Сега подлагам на гласуване текста на комисията в останалата част.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Тя е от една точка – “В ал. 2 след думата “съда” се добавя “и комитета на кредиторите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте този останал текст.
Гласували 86 народни представители: за 85, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
Госпожо Мингова, пред Вас е § 70.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 70, който става § 74:
“§ 74. В чл. 661, ал. 4 думите “Окончателното възнаграждение на синдика се определя в зависимост от следните обстоятелства” се заменят с “Окончателното възнаграждение на синдика може да се определи и при приемане на план за оздравяване, съответно при постигане на извънсъдебно споразумение между длъжника и кредиторите, като то е в зависимост от следните обстоятелства:”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата по този текст? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте § 70 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 71 има предложение на народните представители Мингова и Пенчев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага § 71, който става § 75 със следната редакция:
“§ 75. Създава се чл. 663а:
“Застраховане
Чл. 663а. (1) Синдикът се застрахова за времето, през което е назначен за синдик по конкретното производство, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Минималният размер на застрахователната сума се определя в наредбата по чл. 655а, ал. 1.
(2) Задължението по предходната алинея се изпълнява в тридневен срок от избора и преди встъпване в длъжност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този текст има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте § 71 по номерацията на вносителя, в редакция на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 72 има предложение на народните представители Мингова и Пенчев за отпадане на част от него, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 72 да отпадне.
“§ 72. В чл. 672 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 4:
“4. взема решение дали ще се приеме план за оздравяване.”
2. В ал. 2 думите “ал. 2” се заменят с “ал. 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има думата господин Валери Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, комисията е предложила да отпадне целият § 72, тоест предлаганите от Министерския съвет текстове. Аз искам да обърна внимание на един текст, който е много същностен за този законопроект. Става дума за идеята да се разширят правомощията на първото събрание на кредиторите, което да вземе решение дали да се приеме план за оздравяване.
Колеги, нека да помислим още веднъж. Идеята тук е да се ускори производството по несъстоятелност и да се реши принципно проблемът да има или да няма план за оздравяване. Този текст е спорен, но е очевидно, че ако той бъде подкрепен и бъде дадено право на кредиторите да решават дали да има план за оздравяване или не, това би ускорило производството. Обръщам внимание, колеги, че във всяко производство по несъстоятелност, не само у нас, навсякъде по света, има един фундаментален въпрос - дали да запазим бизнеса на длъжника или да преминем към осребряване на активите, съответно удовлетворяване на кредиторите, тоест към едно ликвидационно производство.
Искам да помоля колегите да вземат отношение към този текст, тъй като аз подкрепям идеята на вносителя още първото заседание на кредиторите да решава този проблем с оглед на ускоряването на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За изказване има думата господин Константин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз се надявах да не се налага отново да излагам разбирането на комисията по този въпрос, но всъщност трябва отново да го изложа. Става дума за следното. Първото събрание на кредиторите се провежда в присъствието на тези кредитори, които са вписани в търговските книги на длъжника. Поначало на първото заседание на кредиторите всеки кредитор гласува с един глас. Това е така, защото ние имаме една дълга, доста сложна и бавна процедура за установяване кои са точно кредиторите и какъв е размерът на техните вземания. А този въпрос е най-важният въпрос в производството по несъстоятелност, защото очевидно тези, които имат най-много вземания, решават съдбата на длъжника. На едно първо събрание на кредиторите не може да се решава нищо друго освен това, което досега законът му е позволил. От вносителя се иска с това първо събрание на кредиторите да се предреши по-нататъшното производство по несъстоятелност. А какво е то? Съдът открива производство по несъстоятелност и започва процедура за предявяване на вземания, за оспорване на вземания. Накрая съдът след една дълга и мъчителна процедура казва: това са кредиторите и техните вземания са толкова, това е размерът. Тогава се провежда събранието на кредиторите, което е всевластно – това е правилно, - което решава всички въпроси, които трябва да се решат, включително основния въпрос на това производство – ще ликвидираме ли длъжника или ще го оздравяваме. Това е основният въпрос.
Не може този основен въпрос да се реши веднага, на първото събрание на кредиторите. Тогава все още не е ясно кои са кредитори и колко са вземанията. Ако вземанията са 1 млн., те биха могли примерно да бъдат поети от длъжника, но ако са 10 млн., не биха могли. От размера на вземанията ще се реши дали може да има оздравяване или това е невъзможно.
Аз разбирам нашето желание да бързаме, но не можем да бързаме въпреки всичко. Трябва да ви кажа, че аз съм имал случай в моята практика, когато на първото събрание на кредиторите, използвайки, че всеки има право на един глас, петима еднолични търговци, които даже не са кредитори, а само са вписани така, решават въпроса в ущърб на банки-кредиторки с по 10 млн. долара. Аз съм бил свидетел на такова събрание, когато двама – трима еднолични търговци смениха посочения от банката временен синдик. Смениха го, това е, демокрация. Ние не искаме тези трима еднолични търговци да решават въпроса ще има ли оздравяване или няма да има, тоест да предрешат производството по несъстоятелност. Това е абсурд. Да, трябва да бързаме, трябва да осъществим това производство, но по този начин ние просто го обезсмисляме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Господин Валери Димитров – реплика.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Колеги, очевидно е, че може да има промени в състава на събранието на кредиторите, тъй като в края на краищата списъкът на вземанията се утвърждава по-нататък и може и да има други кредитори, да се появят кредитори със спорни вземания и т.н. Може да има такива случаи, които каза господин Пенчев, но все пак аз мисля, че първото събрание на кредиторите е общо взето представително събрание, тъй като така или иначе вземанията, колкото и да се оспорват, определен състав на вземанията вече е налице, независимо от това, че част от този състав може да бъде спорен.
Така че аз бих помолил пак да преобмислим този текст на вносителя, тъй като наистина производствата рязко ще се ускорят. Разбира се, че са възможни злоупотреби, но така или иначе на мен ми се струва, че това е легитимен състав на първото събрание. Всъщност вижте какви сериозни правомощия са дадени на това първо общо събрание. Това не е малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Господин Пенчев, имате ли потребност от дуплика? Нямате.
Ако няма желаещи други народни представители, бих помолил господин Божиков да вземе отношение по този въпрос, преди да подложа текста на гласуване.
Заповядайте, господин Божиков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЕВДАЛИН БОЖИКОВ: Благодаря, господин председател. Аз съм пред много сериозна дилема – един път като вносител, втори път като юрист. Предпочитам да говоря като юрист, а не като вносител.
От практиката ми като юрист категорично се противопоставям на това предложение. Недопустимо е първото събрание на кредиторите, в което ние нямаме яснота нито за техния брой, нито за размера на вземанията, респективно оттук и правомощията, които този размер им дава като гласуване, да определим едно такова важно решение, каквото е бъдещето на едно търговско дружество. Да, съгласен съм, че практиката сочи, че един незначителен процент от предприятията, от търговските дружества, обявени в несъстоятелност, стигат до оздравяване. Още по-малък е процентът на успешно оздравените. Но е недопустимо в първото събрание на кредиторите да бъде дадена възможност на тези, пак казвам, неустановени и като брой и най-важното, като интереси съобразно размера на вземанията, които имат лица, да гласуват едно толкова важно и свързано с бъдещето на търговското дружество решение, каквото е неговото оздравяване, респективно отказът то да бъде оздравено и да се отиде към осребряването на неговите активи.
Завършвам, като повторя, че се изказвам като юрист, а не като вносител. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря. Аз също предпочитам тази функция. Единствено министър Николай Василев няма да е доволен.
Уважаеми народни представители, ако няма други желаещи, подлагам на гласуване първо предложението на комисията за цялостно отпадане на § 72.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Това предложение се приема.
Параграф 72 отпада.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 73 има предложение на народния представител Пенчев, което е оттеглено.
Предложение на Мингова и Пенчев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 73, който става § 76:
"В чл. 673, ал. 3 се изменя така:
"(3) Съдът може да предостави право на глас и на кредитор по чл.637, ал. 3, ако в подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства, на кредитор с неприето вземане, който е предявил иск по чл. 694, както и на кредитор с прието вземане, срещу когото е предявен иск по чл. 694 за установяване несъществуване на вземането му."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. По този текст има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 74 има предложение на господин Пенчев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага § 74, който става § 77, със следната редакция:
"В чл. 677, ал. 1, се правят следните изменения:
1. Точка 5 се изменя така:
"5. определя размера на текущото възнаграждение на синдика, неговото изменение, както и размера на окончателното възнаграждение;"
2. Точка 8 се изменя така:
"8. определя ред и начин за осребряване имуществото на длъжника, метод и условия на оценка на имуществото, избор на оценители и определяне на възнаграждението им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Валери Димитров има думата.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
В окончателния текст, приет от комисията, имам предвид текста на чл. 677, ал. 1, т. 8, за правомощията по определяне на ред и начин на осребряване на имуществото, метод и условия за оценка на имуществото, избор на оценители и определяне на възнаграждението им. Аз мисля, че това е текст, който създава една императивност на предварителната оценка на имуществото, съответно избор на оценителя. Очевидно става дума за лицензирани оценители, които ще направят оценка с оглед на предстоящите процедури по осребряване на имуществото с търгове.
Предлагам текстът да бъде редактиран и да отпаднат изискванията, свързани с метод и условия на оценка на имуществото, избор на оценители и определяне на възнаграждението им като императивни, тъй като по мое мнение кредиторите могат да решат дали да има първоначална оценка на имуществото или да няма първоначална оценка на имуществото, тъй като пазарната цена на определен актив при условието, че един търг е добре оповестен, привлечени са максимален брой потенциални наддавачи, може да бъде наистина условие за определяне на една пазарна цена на този актив. А предварителната оценка в много малко случаи, уважаеми колеги, отговаря на някаква постигната реална пазарна цена. Бих казал, че много често самата процедура на оценката забавя производството, води до допълнителни разходи и това с нищо не спомага за по-доброто протичане на производството по несъстоятелност.
Затова аз предлагам да оставим на кредиторите сами да решат дали да има оценка едно имущество или да не е необходима предварителна оценка на това имущество. Нека самият пазар, така да се каже, в смисъл участниците в един търг да решат каква е реалната цена на активите, които се осребряват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Само да Ви попитам, за моя яснота, Вие предлагате да остане само първият ред от т. 8 – определя ред и начин за осребряване на имуществото на длъжника. Останалата част от текста да отпадне?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Бих редактирал текста така: "Определя ред и начин за осребряване на имуществото на длъжника, метод и условия за оценка на имуществото, ако приеме това за целесъобразно…" И съответно текстът нататък си остава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Извинявайте, не ми стана ясно.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин председател, бих формулирал точката така:
"8. определя ред и начин за осребряване на имуществото на длъжника, метод и условия за оценка на имуществото, ако намери това за целесъобразно, и съответно избор на оценители и определяне на тяхното възнаграждение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тоест да се добави "ако намери за целесъобразно".
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, това показва ясно, че наличието на оценка не е императивно, а алтернативно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За реплика – госпожа Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Аз мисля, че това, което предложи господин Валери Димитров, не отговаря на намеренията на вносителя. Идеята на вносителя е липсата или по-скоро целесъобразността от последваща оценка, която да е основа за осребряването при принудителното изпълнение, да е възможно само защото има една предварително определена начална цена и това е включено в предложението на вносителя. А комисията предлага това да отпадне, като изхожда от съображенията, че непременно и винаги трябва да има оценка от лицензиран оценител, което е единственото, за да може целта на осребряването да има своя смисъл както за защита интересите на кредиторите, така и на тези на длъжника, така и за резултатите от цялото производство на принудително изпълнение, ако с това приключва несъстоятелността.
Така че ние трябва да обсъждаме по-скоро дали да остане текстът на вносителя, който визира начална цена, и това, което предлага господин Димитров. Иначе ще се окаже, че няма нито цена, нито оценка и не е никак ясно какво ще става при принудителното осребряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
За втора реплика – господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Димитров, аз не мога да се съглася с Вашето предложение. Дано Вие наистина да сте убеден в него, защото ми направи впечатление, че по време на две предишни гласувания по Ваши предложения самият Вие не гласувахте за тях.
Това, което госпожа Мингова каза, е така. Ние наистина не можем да започнем едно принудително производство, без да се направи това, което съдържа и т. 8. Проблемът беше дали да има начална цена и коя да бъде началната цена. Защото има правила и в ГПК, които казват, че началната цена е 90 на сто за недвижими имоти, 80 на сто от оценката – и този текст евентуално ще продължи да важи и при тези принудителни изпълнения. Но без да се направи това, което предвижда т. 8, ние няма как изобщо да започваме едно принудително изпълнение за осребряване на имуществото и да търсим пазарна цена. Нали тази пазарна цена ще се получи при един търг, но този търг трябва да има някакво начало, трябва да има някаква база. Ние не можем да кажем: елате всички, които искате и се интересувате от това имущество, и казвайте всеки един от вас колко предлага. Това просто не е принудително изпълнение по смисъла на Гражданско-процесуалния кодекс и по смисъла на този институт, който ние познаваме по нашето право. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Соколов.
Господин Димитров, имате право на дуплика.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Господин Соколов, наистина сте прав, но този път аз ще гласувам за този текст, както аз го предлагам, а не както го предлага комисията. Аз съм убеден, че преди всичко това производство цели защита на правата на кредиторите. Това е основната му цел. И ако трябва да балансираме кого защитава това производство – защитата на длъжника или защитата на кредиторите, очевидно е, че защитата на кредиторите има превес, още повече, когато ние сме във фазата не на оздравителното производство, а когато сме вече във фазата на осребряването и удовлетворяването на кредиторите. Тук според мен превесът на защитата на кредиторите е много по-изявен и аз бих обърнал внимание на това, че тук става дума за това кредиторите сами да решат, тъй като те ще получат удовлетворение, необходима ли е една предварителна оценка на това имущество, която често може да трае месеци, а при по-сложни активи може да трае и много по-дълго, а в същото време да не отчитаме фактора време, да не отчитаме, че всъщност твърде често стойността на активите се понижава с всеки изминал месец, това е много важно, тя отива все по-надолу, колкото повече трае производството по несъстоятелност. Те се обезценяват. Това е очевидно.
Разбира се, това наистина е колективно принудително изпълнение, важат и правилата, принципните положения в ГПК, субсидиарно разбира се, но мисълта ми е, че тук всъщност кредиторите могат да получат по-добро удовлетворение, тъй като се отчита и факторът време. Когато става дума за едно наддаване, не е толкова от значение началната цена, а въпросът е крайната цена, която се получава. Всъщност гаранцията е да привлечете колкото се може по-голям кръг лица, които да наддават, а в повече от 50% от случаите, бих казал, оценките на оценителите са напълно измислени. Поне аз имам такова впечатление, когато се оценяват активите на несъстоятелността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Жотев, заповядайте.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих апелирал да подкрепим предложението, което изразиха госпожа Мингова и моят колега господин Соколов.
В едно може само да е прав господин Димитров. Има случаи при много силна конкуренция, при много атрактивни активи е възможно да се генерира такъв голям интерес сред потенциалните купувачи на това, което се осребрява, и да се мине без първоначална оценка. Тези случаи обаче по принцип са редки, а в България са изключително редки. Някои от нас сигурно познават работата на синдиците, пък и на ликвидаторите, защото става въпрос, макар и различна процедура по Търговския закон, все за удовлетворяване на кредиторите. Много са случаите, когато дори се злоупотребява с тази процедура.
Искам да споделя пред вас, че има професионални рекетьори, които участват точно в тези търгове, така да се каже. Те така са се специализирали, така добре пресрещат хора, които наистина биха искали да си купят някакви активи, да се възползват от процедурата и да оздравят някаква част от едно предприятие, което е в процедура по несъстоятелност или ликвидация, за мен по принцип няма значение.
Така че нека да дадем една охранителна мяра, с която се тръгва от една първоначална оценка. Да не забравяме, че нашата икономика току-що са я обявили за функционираща, с мои много дълбоки резерви. Това за мен е един жест, така да се каже, към правилната политика на България. Нищо повече. Тепърва нашата икономика ще генерира такъв голям интерес, когато тези процедури много бързо, както примерно по търговете, които гледаме по филмите, излиза някаква антика и се започва някакво страхотно наддаване. В България го няма това нещо, уважаеми колеги. Затова нека да се придържаме към нашата реалност.
Пак повтарям, има смисъл в предложението, което прави господин Димитров, но то не е към днешна дата подходящо за българските условия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Ще бъда съвсем кратък. Поначало двете тези вече се изясниха и нищо ново не би могло да се добави. Само конспективно искам да кажа няколко неща.
Първо, че тази първоначална оценка е един елемент, както каза господин Соколов, от принудителното изпълнение. Да, така е, това е елемент от принудителното изпълнение. Защото в противен случай, ако въздигнем в култ волята на кредиторите, те могат да решат да подарят имота. Благотворителност – този имот ще го подарим. Би могло така да се процедира, щом кредиторите са господари на процеса изцяло.
После - интересът на кредиторите. На кои кредитори? На кредиторите с 51 на сто от вземанията. Това е диктат на тези кредитори с 51 на сто от вземанията срещу онези с 49 на сто от вземанията, които не искат да има оценка, не искат да бъдат наясно все пак горе-долу колко струва това имущество, но няма да могат.
Трето, в името на какъв обществен интерес въвеждаме тази норма? Вносителите ми казаха: в името на бързината. Тук и госпожа Радева ще ви каже, че оценките са най-малкият елемент, който бави производството по несъстоятелност. Аз не знам защо вносителите толкова ги притеснява оценката? Самото оценяване никога не е било специален фактор, който забавя това производство, което иначе наистина е бавно. Най-бавният елемент е установяване размерът на вземанията. Там е бавният ред, защото там се защитават много права.
По отношение на рекетьорите, господин Жотев, напълно съм съгласен с Вас, само че дума за това ще стане там, където се предлага първоначална цена 1 лв., при втория кръг. Там вече ще стане дума именно за рекетьорите, които ще купят цялото имущество за 1,50 лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Дали има желаещи за изказване по този текст? Не виждам.
Като правя реверанс към Валери Димитров и приемам, че неговото предложение е редакционно, ще го подложа на гласуване.
Моля, гласувайте редакцията, предложена от Валери Димитров по т. 8.
Гласували 99 народни представители: за 21, против 72, въздържали се 6.
Предложението на господин Димитров не се приема.
Подлагам на гласуване текста, така както е подкрепен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 88, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
"§ 75. В чл. 681 се създава ал. 3:
"(3) Комитетът на кредиторите може по своя инициатива или по искане на съда да дава становища относно продължаване дейността на предприятието на длъжника, възнаграждението на временния и служебния синдик, действията по осребряването, отговорността на синдика по чл. 663, ал. 1 и други случаи."
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 78.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По § 75 по номерацията на вносителя има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте този параграф, който е подкрепен от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 77, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 76 има направено предложение от господин Пенчев, което е подкрепено по принцип. Комисията подкрепя и предложението на вносителя и предлага параграфа под номер 79 да бъде със следната редакция:
"Член 686 се изменя така:
"Списък на предявените вземания
Чл. 686. (1) В 7-дневен срок от изтичането на срока по чл. 685, ал. 1 синдикът съставя:
1. списък на приетите предявени вземания по реда на постъпването им с отбелязване на кредитора, размера и основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията, датата на предявяването;
2. списък на вземанията по чл. 687;
3. списък на предявените и неприетите вземания, годишен счетоводен отчет за предходната календарна година и за последния месец преди датата на откриване на производството по несъстоятелност.
(2) Материалите по ал. 1 се предоставят на разположение на кредиторите и на длъжника в канцеларията на съда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да се изкажат по този параграф? Не виждам.
Моля, гласувайте § 76 в редакцията на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграф 77, който става § 80, е подкрепен от комисията със следното съдържание:
"§ 80. В чл. 688, ал. 1 се изменя така:
"(1) Вземане, което е предявено след изтичането на срока по чл. 685, ал. 1, но не по-късно от два месеца, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред. След изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност не могат да се предявяват."
"§ 78. Член 689 се изменя така:
"Списък на приетите от синдика вземания
Чл. 689. Синдикът прави обявление в "Държавен вестник" за съставянето на списъците и за счетоводните отчети незабавно след съставянето им и ги оставя на разположение на кредиторите и на длъжника в канцеларията на съда."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за този параграф, който става § 81.
Параграф 79 на вносителя:
"§ 79. Член 690 се изменя така:
"Оспорване на списъка
Чл. 690. (1) Длъжникът или кредитор може да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане в 7-дневен срок от обнародването на обявлението за представянето на списъците и отчета по чл. 686, ал. 1.
(2) Синдикът е длъжен да представи пред съда становище по всяко постъпило възражение в 3-дневен срок от получаването му, но не по-късно от датата на провеждане на съдебното заседание за разглеждане на възраженията."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 79, който става § 82.
По § 80 има предложение на господин Пенчев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 80, който става § 83 със следното съдържание:
"§ 83. В чл. 692 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
"(1) Списъкът на приетите от синдика вземания, за които не са постъпили възражения по реда на чл. 690, ал. 1, се одобрява от съда в закрито заседание незабавно след изтичане на срока по чл. 690, ал. 1. Съдът се произнася с определение.
(2) Съдът разглежда постъпилите възражения в открито заседание с призоваване на синдика, длъжника, кредитора, чието включване или невключване на вземане в списъка се оспорва и направилият възражението кредитор. По възможност всички възражения се разглеждат в едно съдебно заседание."
2. Създава се ал. 5:
"(5) Определенията по алинеи 1 и 3 не подлежат на обжалване."
По § 81 има предложение на Константин Пенчев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 81, който става § 84:
"§ 84. Член 694 се изменя така:
"Чл. 694. (1) Кредиторът или длъжникът, ако са направили възражения по чл. 690, ал. 1, може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане в 7-дневен срок от датата на обнародване на определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал. 3. Искът се предявява пред съда по несъстоятелността.
(2) При предявяване на установителен иск не се внася предварително държавна такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца.”

Параграф 82 е подкрепен от комисията и става § 85 със следното съдържание:
“§ 85. В чл. 700 се създават ал. 5 и 6:
“(5) С плана за оздравяване може да се предвиди назначаване на надзорен орган за осъществяване на контрол върху дейността на длъжника за срока на действие на оздравителния план или за по-кратък срок.
(6) Когато планът за оздравяване предвижда превръщане на вземания в част от капитала, към плана се прилага списък с имената на кредиторите, изразили съгласие да запишат дялове, съответно акции, пълно описание на непаричните вноски – вземания, паричната им оценка по чл. 72, ал. 2, основанията на правата на вносителя, както и броя, вида и номиналната стойност на дяловете, съответно акциите, които се придобиват. В тези случаи не се прилага чл. 72, ал. 5. Ако имуществото на дружеството не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, превръщането на вземането в част от капитала се извършва по номиналната стойност на дяловете, съответно акциите. Ако имуществото на дружеството е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, превръщането на вземането в част от капитала се извършва по балансовата стойност на дяловете, съответно на акциите. Когато планът за оздравяване предвижда превръщане на вземане в дял от капитала, решението за утвърждаване на оздравителния план има сила на решение на общото събрание на акционерите, съответно на съдружниците, за увеличаване на капитала чрез непарични вноски.”
По § 83, подкрепен от комисията, който става § 86, текстът е следният:
“§ 86. Създава се чл. 700а:
“Надзорен орган
Чл. 700а. (1) Надзорният орган по чл. 700, ал. 5 може да бъде едноличен или колективен.
(2) Колективният надзорен орган се състои от 3 до 7 души, в т.ч. председател и заместник-председател.
(3) Председателят свиква заседанията на надзорния орган по свой почин, както и по искане на членовете на надзорния орган или на длъжника.
(4) Редът за свикване на колективния надзорен орган, кворумът и начинът за приемане на решения се уреждат в плана за оздравяване.
(5) Длъжникът представя пред надзорния орган доклад за дейността си и за предприетите действия по изпълнение на плана за оздравяване най-малко веднъж на три месеца.
(6) Длъжникът уведомява незабавно надзорния орган за всички настъпили обстоятелства, които са от съществено значение за изпълнението на плана за оздравяване.
(7) Надзорният орган има право по всяко време да поиска от длъжника да представи сведения или доклад по всеки въпрос, който засяга дейността на длъжника и изпълнението на плана за оздравяване.
(8) Органите на длъжника само след предварителното съгласие на надзорния орган могат да вземат решения за:
1. преобразуване на длъжника;
2. закриване или прехвърляне на предприятия или на значителни части от тях;
3. сделки с имущество извън обичайните действия и сделки, свързани с упражняването на търговската дейност на длъжника;
4. съществена промяна на дейността на длъжника;
5. съществени организационни промени;
6. дългосрочно сътрудничество от съществено значение за изпълнението на плана за оздравяване или прекратяване на такова сътрудничество;
7. създаване или закриване на клон.
(9) Обстоятелствата по ал. 8 се вписват в търговския регистър.
(10) Възражения, че действията са извършени в нарушение на ал. 9 не могат да се противопоставят на трети лица.”
“§ 84. В чл. 703 се създава ал. 7:
“(7) Събранието на кредиторите може да вземе решение за назначаване на надзорен орган по чл. 700а и в случаите, в които това не е предвидено в плана за оздравяване на предприятието.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за този параграф, който става § 87.
По § 85 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция, като параграфът става 88.
“§ 88. В чл. 707 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя “и назначава надзорния орган, предложен в плана или избран от събранието на кредиторите”.
2. Създава се ал. 3:
“(3) По искане на кредитор, на надзорния орган или на длъжника с решението за утвърждаване на плана или по-късно с цел запазване на имуществото и осигуряване изпълнението на плана съдът може:
1. да определи имуществото, с което длъжникът да се разпорежда само с предварителното разрешение на надзорния орган, а когато няма такъв – на съда;
2. да замени един или повече членове на надзорния орган с други лица.”
“§ 86. В чл. 709, ал. 1 се изменя така:
“(1) Ако длъжникът не изпълнява задълженията си по плана или по чл. 700а, ал. 5, 6, 7 и 8, кредиторите, чиито вземания са преобразувани с плана и представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията, или надзорният орган по чл. 700а, могат да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност без да се доказва нова неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост.”
Комисията подкрепя този текст и параграфът става 89.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Уважаеми народни представители, имате думата по тези параграфи от 77 до 86 на вносителя.
Има ли желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване параграфи от 77 до 86 по номерацията на вносителя, така както са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 77, против 2, въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, благодаря.
Искам само да докладвам, че в § 87 има предложение, което ние всъщност вече гласувахме, тъй като е променено систематичното му място и то е включено като § 67, който приехме. Това е предложение на Анелия Мингова и Константин Пенчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре. Следователно няма да го четем.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Няма да го четем, но тук просто е отразено, защото е било направено под един текст, а после комисията го е включила в предходен.
Така че комисията подкрепя текста на вносителя по § 87 и предлага този параграф, който става § 90, да е със следната редакция:
“В чл. 716 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Продажбата на имуществените права от масата на несъстоятелността се извършва от синдика след разрешение на съда.”
По § 88 има предложение на Константин Пенчев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за този параграф, който става § 91 и е със следното съдържание:
“§ 91. Член 717 се изменя така:
“Продажба на вещи и имуществени права
Чл. 717. (1) Вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността се продават от синдика по предвидения в тази глава ред и съобразно решението на събранието на кредиторите по чл. 677, ал. 1, т. 8, освен в случаите по чл. 677, ал. 4.
(2) По предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите съдът по несъстоятелността разрешава продажба на вещите и имуществените права като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права. Съдът е длъжен да се произнесе по предложението на синдика в деня на постъпването му в съда или най-късно на следващия работен ден.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 88 има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте този параграф, така както е подкрепен от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 89 има предложение на Константин Пенчев. Предложението е подкрепено по т. 2.
В неподкрепената му част то е следното:
“1. В чл. 717а, ал. 1 думите “определен от събранието на кредиторите” се заменят със “съда”.”
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Оттегля се предложението.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Има предложение на народните представители Мингова и Пенчев, което по принцип е подкрепено.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 89, който става § 92 и предлага следната редакция:
“§ 92. Създават се членове 717а – 717н:
“Обявление за продажба
Чл. 717а. (1) Синдикът изготвя обявление за продажбата, в което посочва реда и начина на продажба, определен от събранието на кредиторите, мястото и деня, в който ще се извърши продажбата и оценката на имуществото, което ще се продава.”
Само ако ми позволите едно редакционно предложение – не “определен от събранието на кредиторите”, а “определени от събранието на кредиторите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това не подлежи на коментар.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “(2) Синдикът поставя обявлението по ал. 1 на видно място в сградата на общината по седалището на длъжника и в сградата по адреса на управление на длъжника в срок от 15 до 30 дни преди посочения в обявлението ден и съставя протокол за това. Синдикът представя за публикуване обявлението за продажба в специален бюлетин на Министерството на икономиката в срок от 15 дни преди посочения в обявлението ден за продажба.

Място на извършване на продажбата
Чл. 717б. Продажбата се извършва в канцеларията на синдика или по адреса на управление на длъжника в деня, посочен в обявлението.

Ред за извършване на продажбата
Чл. 717в. (1) Книжата за продажбата се държат в канцеларията на синдика или по адреса на управление на длъжника и са на разположение на всеки заинтересуван.
(2) За участие в наддаването се внася задатък 10% върху оценката.
(3) Всеки наддавач посочва предложената от него цена с цифри и думи и подава предложението си с квитанцията за внесения задатък в запечатан плик. Предложенията се подават в деня на продажбата до края на работното време при синдика, който ги отразява по реда на постъпването им във входящ регистър.
(4) Веднага след приключването на работното време синдикът обявява постъпилите наддавателни предложения в присъствието на явилите се наддавачи, за което съставя протокол. В протокола се вписват наддавачите и наддавателните предложения по реда на отварянето на пликовете. За купувач на имущественото право се счита този наддавач, който е предложил най-висока цена. Ако най-високата цена е предложена от повече от един наддавач, купувачът се определя от синдика чрез незабавен търг чрез явно наддаване в присъствието на явилите се наддавачи. Обявяването на купувача се извършва от синдика в протокола, който се подписва от него и от явилите се наддавачи.
(5) Наддавателни предложения от лица, които нямат право да наддават, както и предложения за цена под 75% от оценката, ако има такива, са недействителни.

Ограничение за участие в продажбата
Чл. 717г. (1) Длъжникът, неговият законен представител, синдикът, както и лицата, посочени в чл. 185 от ЗЗД, нямат право да участват в наддаването.
(2) Когато имущественото право е купено от лице, което е нямало право да наддава, продажбата е недействителна.
(3) В случая по ал. 2 внесените от купувача пари се задържат за удовлетворяване вземанията на кредиторите.

Плащане на цената
Чл. 717д. Купувачът трябва в срок от 5 дни от приключване на продажбата да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък.

Последващи купувачи
Чл. 717е. Ако в срока по чл. 717д цената не бъде внесена:
1. внесеният от наддавача задатък служи за удовлетворяване на кредиторите;
2. синдикът поканва наддавача, който е предложил следващата най-висока цена, ако не е изтеглил задатъка; ако този наддавач се съгласи, той се обявява за купувач; ако не се съгласи или ако не внесе цената в 5-дневен срок от обявяването му за купувач, внесеният от него задатък се задържа за удовлетворяване на кредиторите, а синдикът предлага имота на следващия по реда на предложените цени наддавач и постъпва така при нужда до изчерпване на всички наддавачи, предложили цена най-малко 75% от оценката, ако такава е определена от събранието на кредиторите; наддавачът, който се е съгласил да купи имуществото и не внесе в срок предложената цена, отговаря съобразно т. 1.

Провеждане на нов търг
Чл. 717ж. Ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения, или купувачът не е внесъл цената, се провежда нов търг с явно наддаване с начална цена 50% от оценката след ново обявяване по реда на чл. 717а, ал. 2, изречение първо.

Възлагане
Чл. 717з. (1) Когато лицето, обявено за купувач, внесе своевременно дължимата сума, съдът с постановление му възлага имота в деня, следващ деня на плащането. Плащането на цената покрива неспазването на изискванията за представяне на задатък.
(2) От датата на издаване на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имущественото право. Правата, които трети лица са придобили върху имущественото право, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на длъжника.
(3) Постановлението за възлагане, издадено от съда, може да се обжалва пред апелативния съд от участвалите в търга.
(4) Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да се оспорва по исков ред само при нарушаване на чл. 717г и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите от деня на обявяването му за купувач.” (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля ви, ако обичате да бъдете малко по-тихи в залата.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“Отменяне на възлагането
Чл. 717и. Ако постановлението за възлагането бъде отменено или ако продажбата бъде обявена за недействителна съгласно чл. 717г, новата продан се извършва след ново обявяване.

Придобиване и оспорване на собствеността
Чл. 717к. (1) Купувачът на движими вещи става техен собственик, независимо от това дали са принадлежали на длъжника.
(2) Предишният собственик има право да получи цената, ако тя не е изплатена, а ако тя е била изплатена, той има право да иска от кредиторите и от длъжника това, което те са получили по разпределението.

Въвод и преминаване на риска
Чл. 717л. (1) Купувачът се въвежда във владение на имущественото право от синдика въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, както и на удостоверение за платените такси за прехвърляне на имота и за извършеното вписване на същото постановление.
(2) Рискът от погиване на имущественото право е за сметка на купувача, а разноските по опазването му до въвода във владение на купувача са за сметка на масата на несъстоятелността.
(3) Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имущественото право. Това лице може да се брани само с иск за собственост.

Продажба при съсобственост
Чл. 717м. (1) Когато изпълнението бъде насочено върху имуществено право, което е съсобствено, за дълг на някои от съсобствениците, имущественото право се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника.
(2) Имотът може да бъде продаден и изцяло, ако останалите съсобственици се съгласят с това писмено.

Продажба на ипотекиран имот
Чл. 717н. При продажба на ипотекиран имот, която се извършва не по вземането на ипотекарния кредитор, синдикът му изпраща съобщение за насрочването на продажбата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Аз моля за извинение от пленарната зала. Специално искам да се извиня на господин Жотев, но той е излязъл от залата. Ще се наложи да кажа нещо от това място.
По чл. 717г, ал. 1, госпожо Мингова, моля Ви отворете и вижте, вие, юристите, тук има нещо, което не може да бъде:
“Чл. 717г. (1) Длъжникът, неговият законен представител, …”?! Какъв законен представител на длъжника? Може ли някой да ми обясни “неговият представител”. Законен представител могат да имат само малолетните или поставените под пълно запрещение! Какви такива длъжници намерихте, които са търговци, и малолетни?!
Така че много ви моля, нека да е само “неговият представител”.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Търговец под пълно запрещение! Това е грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Неслучайно госпожа Мингова се забави при прочитането на т. 2 на чл. 717е в края на изречението, когато произнасяше “ако такава е определена от събранието на кредиторите”. Ние преди малко гласувахме, че оценката на имуществото от събранието на кредиторите не е факултативна, а е задължителна. Така че тази част от изречението трябва да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Валери Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз имам едно предложение за по-добра редакция на текстовете на чл. 717а, ал. 1, съответно алинеи 3 и 4 на чл. 717в. Става дума за известно прередактиране във връзка с употребения термин “работно време”. Уточнихме и с господин Божиков, че всъщност добре би било терминът “работно време” да се замени с термина “краен срок за приемане на предложенията в рамките на деня”. Това обаче като редакционна поправка изисква в чл. 717а, ал. 1 да се добави следният текст. След точката да се добави “както и крайният срок за приемане на предложенията в рамките на деня”.
Съответно в чл. 717в, ал. 3 и 4 бих предложил в ал. 3 съобразно въведения термин не “работно време”, а “краен срок за приемане на предложенията в рамките на деня”, изречение второ на чл. 717в, ал. 3 да бъде: “Предложенията се подават в деня на продажбата до края на срока по чл. 717а, ал. 1”. И по същия начин в ал. 4 “Веднага след изтичане на срока по ал. 3 синдикът обявява…”.
Мисля, че тази редакция е по-точна и по-ясна, няма да предизвика спорове в практиката и ще улесни правоприлагането.
Нека да чуем и господин Божиков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров. Дано всичко е документирано точно, за да можем да знаем какво гласуваме.
Господин Божиков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР СЕВДАЛИН БОЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, дами и господа, действително понятието”работно време” се нуждае от едно прецизиране, тъй като при подготвянето на проекта сме имали предвид аналогичния текст от Гражданско-процесуалния кодекс, но той визира работното време на съдия-изпълнителя, което е регламентирано. Докато синдикът не е обвързан с едно такова понятие, каквото трудовото право въвежда – работно време. Много по-прецизно би било и с оглед уеднаквяване практиката на работата на синдиците при осребряването на имуществото на длъжника, да има един по-прецизен правен термин, който предлагаме в редакцията на чл. 717а и вече съответните промени в чл. 717в, ал. 3 и 4.
Така че ние го приемаме. Въпрос е на прецизиране на редакцията и включването й.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Божиков.
Има ли други желаещи, които са видели нещо несъвършено в текстовете. Доста са несъвършенствата, ако трябва да сме честни, но ще се примирим с това.
Ако няма други желаещи, започвам да подлагам на гласуване направените предложения.
Първо, ако позволите, моето предложение за отпадане на думата “законен” в ал. 1 на чл. 717г. Остава “неговия представител”. Толкоз, най-чисто, отпада само “законен”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Четин Казак по чл. 717е.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Предложението в чл. 717е, т. 2 да се заличат думите “ако такава е определена от събранието на кредиторите;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Четин Казак.
Гласували 87 народни представители: за 72, против 10, въздържали се 5.
Предложението на господин Казак се приема.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Валери Димитров, свързано с работното време, което беше подкрепено и от господин Божиков.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Аз бих помолила господин Димитров да го прочете още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата с оглед на редакцията, за да няма неяснота.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Бих прочел текста на чл. 717а, ал. 1. Препратките по чл. 717в, ал. 3 и 4 са ясни. Те препращат към този текст:
“(1) Синдикът изготвя обявление за продажбата, в което посочва реда и начина на продажба, определени от събранието на кредиторите, мястото и деня, в който ще се извърши продажбата, крайния срок за приемане на предложенията в рамките на деня, както и оценката на имуществото, което ще се продава.”
Така предлагам да бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Димитров така, както го представи в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 90, против 5, въздържал се 1.
Приема се предложението на господин Димитров.
И сега подлагам на гласуване целия § 89...

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Има още две неща, свързани с предложението на господин Димитров. Първо, в ал. 3 на чл. 717в:
“(3) Предложенията се подават в деня на продажбата до края на срока по чл. 717а, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: След това същото в ал. 4.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: В ал. 4 началото да звучи така: “Веднага след изтичането на срока по ал. 3 синдикът обявява…” и текстът продължава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля да гласуваме и тези предложения на народния представител Валери Димитров по ал. 3 и 4 на чл. 717в.
Гласували 95 народни представители: за 87, против 6, въздържали се 2.
Приемат се тези предложения.
Сега вече мога да подложа на гласуване целия текст на § 89 по номерацията на вносителя с направените корекции.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 87 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 6.
Този параграф е приет.
Ще Ви помоля, госпожо Мингова, да докладвате последния параграф за днес.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 90 комисията подкрепя текста на вносителя като става § 93:
“§ 93. В чл. 722, ал. 1, т. 4 думите “до една година” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли бележки по този параграф? Няма.
Моля, гласувайте последния параграф за деня - § 90, в редакцията, подкрепена от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
Уважаеми народни представители, преди да ударя звънеца, позволете ми няколко съобщения.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе заседание на 11 юни, сряда, от 15,00 ч. в зала 238, и на 12 юни, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 232 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Комисията по европейска интеграция ще проведе редовно заседание на 11 юни, сряда, от 15,00 ч. в зала 134 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Уважаеми народни представители, в 13,58 ч. българско време слагам край на днешното заседание. Утрешното е от 9,00 в пленарната зала. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)




Председател:
Огнян Герджиков



Заместник-председател:
Юнал Лютфи



Секретари:
Светослав Спасов

Георги Анастасов