Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Светослав Спасов и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на днешния ден, 11 юни, продължаваме с програмата за седмицата:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА И МУЗЕИТЕ.
На второ четене са приети заглавието и параграфи от 1 до 3 включително по номерацията на вносителя. Предстои докладване по § 4.
Господин Данаилов, имате думата. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По § 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има предложение от народния представител Хюсеин Чауш и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Иван Иванов, което гласи следното:
"В § 4, т. 2 в края на първото изречение се добавят думите "когато са част от музейната експозиция"."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
"§ 5. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 1 думата "музеи" се заличава;
2. ал. 3 се изменя така:
"(3) Движимите паметници на културата, собственост на юридически и физически лица, се декларират от собствениците и регистрират от най-близкия регионален музей или специализиран национален музей. При регистрацията въз основа на оценка, извършена от експертно-оценителната комисия на музея се определя стойността на всеки деклариран движим паметник на културата и паметниците, представляващи национално богатство. Редът за извършване на оценката се определя с наредба на министъра на културата."
3. в ал. 4 думата "предмети" се заличава, а думите "след тяхното деклариране" се заменят с "регистрирани в музеите";
4. ал. 5 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по този параграф.
Не виждам господин Иван Иванов, който има предложение по този текст. Не виждам и друг желаещ.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще поставя на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 127 народни представители: за 44, против 75, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 4 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 109 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 14.
Текстът на § 4 се приема.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: "§ 5. Създава се нов чл. 11а:
"Чл. 11а. Националният център за музеи, галерии и изобразителни изкуства води регистър на движимите паметници на културата, които представляват национално богатство."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6:
"§ 6. Член 12 се изменя така:
"Чл. 12. Недвижими паметници на културата са:
1. всички археологически обекти, структури и принадлежащата им декоративна и художествена украса на територията и в акваторията на Република България;
2. обявените по реда на чл. 4, ал. 1 и 2 и декларираните от Националния институт за паметниците на културата."
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 6, който става § 7:
"§ 7. Алинея 1 на чл. 19 се изменя така:
"(1) Недвижимите паметници на културата в зависимост от тяхното научно-историческо, архитектурно-градоустройствено и художествено значение се степенуват като:
1. паметници от световно значение;
2. паметници от национално значение;
3. паметници от местно значение;
4. паметници от ансамблово значение;
5. паметници за сведение."
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 7, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези три параграфа, които изглеждат безспорни, има ли желаещи?
Има думата госпожа Даринка Станчева. Заповядайте, госпожо Станчева.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми народни представители, в § 6, чл. 12 предлагам следната редакционна поправка: думата "структури", която беше дискутирана в Комисията по култура, по мнение на експертите е хубаво да бъде пояснена и вместо "структури" да стане "градежи и паметни места". Това е така, тъй като под "структури" се разбира остатъци от археологични градежи и други паметници. Това е редакционна, уточняваща поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тя е редакционна, но може би е доста съществена. Затова ще я подложа на гласуване.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното предложение за замяна на термина "структури" от чл. 12, т. 1 с "градежи и паметни места".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 116 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 15.
Приема се това предложение.
Подлагам на гласуване трите параграфа - § 5, § 6 и § 7 по вносител, така, както са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Приети са тези параграфи.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По § 8 има предложение от народния представител Иван Иванов:
"В § 8 в края на текста се добавят думите "и в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията"."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Представете и самия § 8.




ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Параграф 8, ал. 4 на чл. 20 се изменя така:
“(4) Консервационни и реставрационни работи, ремонти и изменения на недвижими паметници на културата, както и ново строителство в техните граници и охранителните им зони се извършват след съгласуване с Националния институт за паметниците на културата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата, господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искрено съжалявам, че задръстванията в града доведоха до мое закъснение, което естествено е мой проблем и не можах да пледирам за предишното си предложение. Но ще използвам случая по § 8 да защитя предложението, което правя.
А то е, че в края на текста предлагам да се добавят думите: “и в съответствие с разпоредбите на Закона за устройството на територията”.
Какво имам предвид? В ал. 4 на чл. 20 се говори не само за консервационни и реставрационни работи, но се говори за ремонти, за изменения на недвижими паметници. И което е особено важно се говори за ново строителство в техните граници и охранителни зони. Когато говорим за ново строителство, както и за ремонти, категорично трябва да има съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията. Закон, който съществено беше променен именно от нас, от това Народно събрание, преди по-малко от година.
И ако ми позволите, ако може да се тълкува като редакционна поправка, фразата “съгласуване с Националния институт за паметниците на културата” предлагам да бъде засилена: “одобрение от Националния институт за паметниците на културата”.
Когато се говори наистина за паметниците на културата, Националният институт за паметниците на културата трябва да бъде тази инстанция, с която не само формално да се съгласува, но тя да даде ясно, мотивирано одобрение. Защото при съгласуване, само с едно “да” въпросът се решава. При одобрение би трябвало Националният институт за паметниците на културата да даде ясно съгласие. Това за мен е една допълнителна гаранция, че нашите паметници на културата, говорим в случая за недвижимите паметници на културата, ще могат да бъдат съхранени.
Ето защо господин председателю, предлагам освен предложението, което съм направил за добавка с текста “и в съответствие с разпоредбите на Закона за устройството на територията”, също така и тази редакционна поправка - вместо “след съгласуване с” - “след одобрение от Националния институт за паметниците на културата”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, госпожо Станчева.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю. Предлагам на вниманието на народните представители да приемем предложението на господин Иван Иванов да се добавят думите: “и в съответствие с разпоредбите на Закона за устройството на територията”. Това беше дискутирано и в Комисията по култура, тъй като съвременното, устойчиво развитие на териториите, със съществуването на паметниците на културата в тях и включването им в социалноикономическото развитие на общността всъщност е неотменна част от устройствената политика. И в Закона за устройството на територията има регламентирани зони с културно-историческо наследство. Аз предлагам това предложение на народния представител Иван Иванов да бъде прието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви госпожо Станчева.
Заповядайте, господин Данаилов.
ДОКЛАЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми колеги, действително много спорихме дали до такава степен е променен Законът за устройството на територията, че да няма отношение към паметниците на културата. Съжалявам, че експертите доста ни убеждаваха, че той вече няма отношение към паметниците на културата. Радвам се и предполагам, че ще стигнем до доброто решение Законът за устройство на територията да съществува, но по отношение на “съгласуване” и “одобрение” съм съгласен с господин Иванов. Защото по съгласуването имаме доста спорни моменти, дали НПК правилно е съгласувал или одобрил. Затова, след като въвеждаме един по-нов и правилен режим мисля, че “одобрение” е по-добро, отколкото “съгласуване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Само ако мога да си позволя да каже от трибуната. В правото одобрението предполага, че се дава пост фактум, след извършване на действието. Това е единственото, което може да смути. Това е единствено в правото. Има разрешение, което предхожда действието, одобрение, което е след действието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: А двете думи може ли - съгласуване и одобрение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не, прекалено много е.
Значи може да бъде “с разрешение”. “С разрешение” е термин, който по-точно иска да отрази това, което господин Иванов предлага, макар че аз лично съгласуването също го приемам.
Има ли други желаещи? Заповядайте, господин Петър Агов.
ПЕТЪР АГОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че предложението на народния представител Иван Иванов трябва още малко да се допълни, за да звучи по-точно и в известен смисъл императивно. Така че, предлагам текстът да бъде следният:
“Консервационни и реставрационни работи, ремонти и изменения на недвижими паметници на културата, както и ново строителство в техните граници се извършва с разрешение на Националния институт за паметниците на културата и при негов контрол”.
Защото това са много сериозни проблеми, възникващи понякога, когато доста произволно се предприемат консервационни и реставрационни работи, допускат се грешки.
И аз ще ви дам пример с Архитектурноисторическия резерват “Царевец”, който беше отхвърлен като автентичен паметник на българската култура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
Доста корекции се очертават.
Ако няма повече желаещи преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението, около което се обединихме с господин Иванов, да бъде: “се извършват с разрешение на Националния институт за паметниците на културата”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 103 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 27.
Това предложение се приема.
Подлагам на гласуване следващото предложение от господин Петър Агов, в което след и с разрешението на Националния институт за паметниците на културата” се добавя “и при негов контрол”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Това предложение се приема.
И накрая ще стане редакционно: “както и в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията”.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте и последната корекция, предложена от господин Иван Иванов и защитена от госпожа Даринка Станчева.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.



Моля, гласувайте § 8, подкрепен от комисията, с направените вече корекции.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за § 9, който става § 10:
“§ 10. Член 23 се изменя така:
“Чл. 23. Обектите, които притежават белезите по чл. 3 и произхождат от българските земи или са свързани с националната ни история, култура и бит и се намират в чужбина, се водят по списък съответно от Националния институт за паметниците на културата или Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф?
Заповядайте, господин Агов.
ПЕТЪР АГОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам една малка корекция в текста на чл. 23 и се надявам да я подкрепите, тъй като обекти, които притежават белезите по чл. 3 и са свързани с националната ни история, но се намират в чужбина, не могат да се водят в обикновен списък. Практиката е такива обекти да бъдат отразени в специални регистри в Националния институт за паметниците на културата или в Националния музеен център. В тези описания се отразяват техните основни характеристики.
Така че предлагам думата “списък” да бъде заменена с “регистър”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз бих добавил едно “от” преди думите “Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства”. Това е чисто редакционна корекция и няма да подлежи на гласуване.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Агов думата “списък” да бъде заменена с “регистър”.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване целия параграф в редакция на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: “§ 10. Алинея 2 на чл. 24 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 10, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте подкрепения от комисията текст на вносителя.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: “§ 11. В ал. 2 на чл. 26 изразът “от национално значение” се заменя със “с най-голяма научна и културна стойност”.”
Има предложение на народния представител Иван Иванов в § 11 думата “най-голяма” да се замени с думата “значителна”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 11, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Иванов, имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предложението, което правя – думата “най-голяма” да се замени с думата “значителна”, всъщност е предложение, което цели да съхрани максимален брой паметници на културата в страната, които да не бъдат в режим на износ. И ще поясня защо. По-нататък в чл. 33а изрично се посочва, че движими паметници на културата, които не представляват национално богатство, се изнасят от страната със специален сертификат. Тоест, за да не бъде изнесен един паметник на културата, той трябва да бъде в категорията паметник на културата – национално богатство.
По-нататък, когато се дава дефиниция в Допълнителните разпоредби за “движим паметник на културата – национално богатство”, се заявява, че това са паметници на културата, които са с най-голяма научна и културна стойност. Аз считам, че когато се употребява думата “най-голям”, тя все пак трябва да има своето конкретно значение. Не може за един огромен брой паметници на културата, които България притежава от хилядолетия, да се прилага именно тази категория.
Затова моето настояване е думата “най-голяма” да бъде заменена с думата “значителна” и тогава да се знае, че паметници на културата – национално богатство, каквито съгласно гласуваните вчера наши разпоредби трябва да бъдат всички експонати от основния и спомагателния фонд в нашите музеи, да бъдат със значителна научна и културна стойност. Аз считам, че те отговарят на това определение и по такъв начин експонатите в българските музеи попадат в категорията, която ги предпазва – и не само тях, разбира се – от възможността да бъдат изнесени от страната и то най-често нелегално.
Затова, господин председателю, аз поддържам моето предложение с мотивите, които изложих. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, госпожо Станчева, имате думата.

ДАРИНКА СТАНЧЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю. Аз ще помоля народните представители да не подкрепят предложението на господин Иван Иванов, както и комисията не го подкрепя. При консултациите с експерти за “най-голяма” или “значителна” имаше много голям спор. По принцип всички паметници на културата имат значителна научна и културна стойност, обаче тук въпросът е не те да имат значителна научна и културна стойност, а да имат най-голяма такава, за да бъдат национално богатство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖДИКОВ: Благодаря Ви.
Други желаещи има ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 34, против 63, въздържали се 12.
Предложението на господин Иванов не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: “§ 12. Член 31 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.
“§ 13. Създава се чл. 32а:
“Чл. 32а. (1) Паметниците на културата могат да бъдат възпроизвеждани в точни копия и в копия с образователно, представително или търговско предназначение.
(2) Точното копие възпроизвежда визуално максимално характеристиките на паметника на културата, задължително се маркира със знак и се изработва за музейни цели.
(3) Точните копия на паметници на културата от Националния музеен фонд и с категории “световно значение” и “национално значение” се изработват само с разрешение на министъра на културата.
(4) Копието с образователно, представително или търговско предназначение визуално възпроизвежда паметника на културата, като задължително се различава от него по размер най-малко с 1/10.
(5) Копия с образователно, представително или търговско предназначение на паметници на културата могат да се изработват от музеите и възмездно от юридически или физически лица въз основа на договор, сключен със съответния музей за движимите паметници на културата, или с лицето, упражняващо правото на управление или на собственост – за недвижимите паметници.
(6) Възпроизвеждането на паметник на културата, на елемент от него или на точно копие във фотографско, компютърно, видео и друго изображение, разпространяването на изображението, използването му при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за други търговски или рекламни цели се извършва възмездно въз основа на договор, сключен със съответния музей – за движимите паметници на културата, или с лицето, упражняващо правото на управление или на собственост – за недвижимите паметници. Средствата, предвидени в договора, се изразходват за опазване паметника на културата.
(7) Условията и редът за изработване на точни копия и на копия с образователно, представително или търговско предназначение, за възпроизвеждане във фотографски, компютърни, видео и други изображения, както и за производство на стоки, етикети и дизайнерски решения, които носят изображения на паметник на културата, се определят с наредба на министъра на културата.”
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 13, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Бих си позволил оттук, ако не възразявате, да обърна внимание, че на два пъти в текста се среща “се изработват от музеите възмездно въз основа на договор”. Аз предлагам да бъде “въз основа на възмезден договор”. Много по-чисто като израз и юридически издържано е.
Има ли желаещи?
Господин Петър Агов има думата.
ПЕТЪР АГОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в предложения текст на ал. 7 предлагам финалът на текста на бъде променен. Сега е казано: “Условията и редът за изработване на точни копия и на копия с образователно, представително или търговско предназначение, както и производство на стоки, етикети и дизайнерски решения, се определят с наредба на министъра на културата”.
Тъй като въобще по този закон министърът на културата трябва да подпише наредба за приложение на този закон, вчера стана дума за тази наредба, предлагам да не бъде отделна наредба, а този текст да бъде включен в общата наредба за приложение на Закона за паметниците на културата.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да отпадне оттук?
ПЕТЪР АГОВ: Да, оттук да отпадне, а да бъде част от текстовете на общата наредба за приложение на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не, това може да създаде проблеми, господин Агов. Трябва да се знае, че тези условия и редът влизат в наредбата. Тази наредба може да включва много други неща, но трябва да включи условията и редът за изработването на точните копия. Не е необходимо да бъде отделна наредба.
ПЕТЪР АГОВ: Господин председател, в наредбата за приложение на Закона за паметниците на културата се отразяват абсолютно всички организационни действия, организации, изисквания и т.н. Така че тя не може да се отдели от общия текст на една такава наредба. Там трябва да се направи корекцията и да се опишат изискванията за приложение на този текст – по какъв ред става производството на копия в общата наредба за приложението на закона. Има го малко по-напред, но поради недостиг на време не можах да го намеря. Вчера стана дума за тази наредба. Тя е онзи поднормативен акт, който урежда цялостната организация и работа с движими и недвижими паметници на културата.
Така че не могат да се отделят една от друга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, в такъв случай какво предлагате да стане с този текст на ал. 7?
ПЕТЪР АГОВ: Може да стане: “се определят с наредбата на министъра”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да стане “с наредбата на министъра”, така ли?
ПЕТЪР АГОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи по този текст? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Агов за членуване на “наредба” – “наредбата”, за да се знае, че това е една наредба, която урежда всички тези въпроси.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте двата параграфа по вносител 12 и 13, така както са подкрепени от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: "§ 14. Създава се Глава VIа:
"Глава VIа
Износ и временен износ на движими
паметници на културата

Чл. 33а. Движими паметници на културата, влизащи в една от категориите съгласно приложението, и движими паметници на културата, представляващи национално богатство, могат да бъдат изнасяни от територията на страната при условия и по ред, определени в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на културата и министъра на финансите.
Чл. 33б. (1) Износът и временният износ от страната на движими паметници, влизащи в една от категориите съгласно приложението по чл. 33а, подлежи на разрешителен режим.
(2) Разрешението се издава по искане на заинтересуваното лице при условията, определени в наредбата по чл. 33а.
(3) Разрешението по ал. 2 се издава от директора на Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства в двумесечен срок от постъпване на искането.
(4) Отказът за издаване на разрешение се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(5) Движими паметници на културата, които не представляват национално богатство и не влизат в една от категориите съгласно приложението по чл. 33а, се изнасят със сертификат, издаден от директора на Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства.
Чл. 33в. (1) Не се допуска износ на движими паметници, представляващи национално богатство.
(2) Движими паметници на културата, представляващи национално богатство, могат да бъдат изнасяни само временно в следните случаи:
1. за представяне пред чуждестранна публика;
2. за осъществяване на консервационно-реставрационни работи, експертизи и научни изследвания.
(3) Временният износ на движими паметници, представляващи национално богатство, се допуска за срокове, определени с наредбата по чл. 33а, с разрешение на министъра на културата."
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 14, който става § 15.
"§ 15. В наименованието на Глава седма, думите "Наказателни разпоредби" се заменят с "Административнонаказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 15, който става § 16.
"§ 16. В чл. 34 се правят следните изменения:
1. думите "от 50 до 1000 лв." се заменят с "от 1000 до 5000 лв.";
2. букви "б" и "в" се отменят;
3. буква "д" се изменя така:
"д) който продава, дарява или заменя движими паметници на културата без знанието на музея, в който са регистрирани;"
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 16, който става § 17.
Комисията предлага създаването на нов § 18 със следното съдържание:
"§ 18. В чл. 35, ал. 1, думите "от 50 до 500 лв." се заменят с "от 1000 до 5000 лв."
§ 17. Създава се чл. 35а:
"Чл. 35а. Който изработи или възложи изработването на копие на паметник на културата, или възпроизведе и разпространи негово изображение в нарушение на разпоредбите на чл. 32а, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., а юридическите лица – с имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18.
"§ 18. Създава се чл. 35б:
"Чл. 35б. Който изнесе паметник на културата в нарушение на разпоредбите на Глава VIа, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 6000 до 12 000 лв."
Комисията не подкрепя текста на вносителите.
Има предложение от народния представител Хюсеин Чауш и група народни представители - § 18 се изменя, както следва:
"Създава се чл. 35б:
"Чл. 35б. Който изнесе движим паметник на културата в нарушение на Глава VIа:
1. и паметникът представлява национално богатство, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 12 000 до 24 000 лв.;
2. и паметникът влиза в една от категориите по предложението към чл. 33а, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 12 000 до 24 000 лв."
Комисията подкрепя предложението на народните представители за § 18, който става § 20.
Предложение от народния представител Хюсеин Чауш и група народни представители – създава се § 19:
"§ 19. Създава се нов чл. 35в както следва:
"Чл. 35в. Който не декларира движим паметник на културата по реда на чл. 11, ал. 3, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер на стойността на паметника."
Комисията подкрепя по принцип предложението на народните представители и предлага създаването на нов § 21:
"§ 21. Създава се чл. 35в:
"Чл. 35в. Който не декларира движим паметник на културата по реда на чл. 11, ал. 3, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв."
Предложение от народния представител Хюсеин Чауш и група народни представители – създава се § 20:
"§ 20. В чл. 36 думите "чл. 34 и 35" се заменят с "чл. 34, 35 и 35а."
Комисията подкрепя предложението за създаване на § 20, който става § 22.
Предложение от народния представител Чауш и група народни представители – създава се § 21:
"§ 21. В чл. 37, ал. 1, думите "и чл. 5, ал. 2 и ал. 3" се заменят с "чл. 5, ал. 2, ал. 3 и ал. 6"."
Комисията подкрепя предложението за създаването на § 21, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По представените текстове има ли желаещи?
Заповядайте, госпожо Станчева.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз имам едно предложение, което Ви моля да обсъдим. То е по предложението на господин Хюсеин Чауш и група народни представители по § 18 за чл. 35б. В т. 1 се казва "и паметникът представлява национално богатство", а в т. 2 – "и паметникът влиза в една от категориите…" с една и съща санкция. Тъй като в Глава VI, чл. 35б, ал. 5 е пропусната една категория, тя е движими паметници на културата, които не представляват национално богатство – това е т. 1, и не влизат в една от категориите – т. 2, за тях се издава сертификат, аз моля също да бъдат включени и по този начин моето предложение е следното. Член 35б да остане само "Който изнесе движим паметник на културата в нарушение на Глава VIа, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 12 000 до 24 000 лв." По този начин ние ще включим и пропуснатата категория, която се отнася за паметници на културата, за които се иска сертификат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Няма ли да е прекалено тежка санкцията за последния случай?
ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Тогава може да остане само редакционната поправка: "Който изнесе движим паметник на културата в нарушение на Глава VIа, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 12 000 до 24 000 лв." Тоест, да обединим точки 1 и 2, тъй като те са с една и съща санкция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: А третата категория остава без санкции?
ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Обединението на точки 1 и 2 е съвсем коректно, защото при тях няма абсолютно никаква разлика.
Други желаещи има ли?
Господин Агов, заповядайте.


ПЕТЪР АГОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Тази глава е особено интересна, тъй като допуска възможността онези движими паметници на културата, които не влизат в съответната категория “национално богатство”, да бъдат изнасяни на пазара. За да стане това при нормални условия или по-скоро при условията, които съществуват в България към настоящия момент, на мен ми се струва, че редът за търгуване на движими паметници на културата трябва да бъде малко по-особен.
В чл. 33, ал. 3 предлаганият текст е: ”Разрешението по ал. 2 се издава от директора на Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства в двуседмичен срок от постъпване на искането”.
Вчера стана дума, че подобна практика беше допусната в страната преди около 10 години и тя позволи да бъдат извършени големи злоупотреби с движими паметници на културата. Тази практика беше точно такава, каквато е описана като възможност в този текст – подобна дейност да бъде разрешавана еднолично от директора на Националния център за музеи. Тогава се оказа, че тази практика създаде много сериозни възможности за корупция, за злоупотреба с паметниците на българската култура, като имахме и случаи, в които засякохме износ в масов материал с участие на митнически служители особено важни паметници, които не са предмет на износ и на търговия. Например изнасяха се масово възрожденски оръжия, които не влизаха в съответната категория.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Какво конкретно предлагате?
ПЕТЪР АГОВ: Предлагам вместо разрешението да се издава от директора, да се издава от комисията, която да бъде назначавана от министъра на културата и която да включва представители на националните и регионалните музеи, на галериите и на изобразителното изкуство, т.е., това да бъде по-сериозна отговорност, а не да бъде еднолична, за да има контрол.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ако тръгнат да изнасят, трябва да има постоянна комисия.
ПЕТЪР АГОВ: Комисията трябва да бъде постоянна, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Само че тази корекция е твърде съществена, защото изисква да се каже каква е комисията, какъв е нейният състав, постоянна ли е. Това е съвсем нов текст.
ПЕТЪР АГОВ: Мисля, че не е необходимо да се изписва в текста, може би, но тя трябва да включва директора на националния център и ръководители на регионални и национални музеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това може би е много рационално, обаче няма как да го гласуваме по този начин – “издадена от комисия на националния център”. От кого се назначава тази комисия, кой влиза в нея?
ПЕТЪР АГОВ: “Разрешението по ал. 2 се издава от постоянна комисия, която включва директорите на Националния център за музеи, националните и регионални музеи, галерии и изобразителни изкуства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Между първо и второ четене можеше да се направи това предложение, но тук не е само редакционна корекция или отпадане на текста. Аз лично не мога да си го позволя.
ПЕТЪР АГОВ: Господин председателю, настоявам тази корекция да бъде приета, тъй като, пак споменавам, имам опит от практиката. В този период, за който говорих преди малко, ръководителят на Националния музеен център се казваше господин Алберт Бен Басат, допусна сериозни грешки в тази дейност и се наложи да бъде отстранен.
Защо трябва да рискуваме и да даваме толкова голяма възможност на едно лице?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Разбирам.
Има ли други желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Агов в ал. 5 на чл. 33б сертификатът да бъде издаден не от директора, а от комисията, както той посочи в текста кои влизат в тази постоянна комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 35, против 39, въздържали се 12.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Даринка Станчева за обединяването на т. 1 и 2 от чл. 35б – според мен едно разумно предложение.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Това предложение се приема.
Подлагам на гласуване цялата Глава VIа заедно със заглавието и представените текстове в редакцията на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: “Допълнителна разпоредба”.
Комисията не подкрепя наименованието и предлага създаването на нов § 24 със следната редакция:
“§ 24. След чл. 37 наименованието “Допълнителна разпоредба” се заменя с “Допълнителни разпоредби”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: “§ 19. По смисъла на този закон “национално богатство” са движими паметници на културата, които са с най-голяма научна и културна стойност и представляват значителен интерес за националното наследство от историческа, художествена или археологическа гледна точка.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите.
Има предложение на народния представител Иван Николаев Иванов:
В § 19 думата “най-голяма” се заменя с думата “значителна”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 19, който става § 25:
“§ 25. В Допълнителните разпоредби се създава § 2:
“§ 2. По смисъла на този закон движими паметници – национално богатство, са движимите паметници на културата, които са с най-голяма научна и културна стойност и представляват значителен интерес за националното наследство от историческа, художествена или археологическа гледна точка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Оттеглям предложението си и го правя не че съм убеден, че не е полезно, напротив, пледирах пред вас, когато това предложение беше направено в § 11. Тогава пленарната зала отхвърли предложението. При това положение наистина е невъзможно тук да бъде прието, тъй като пленарната зала тръгна по друг път и по принцип не прие моето искане да се разшири броят на паметниците на културата, за да бъдат защитени всички експонати в българските музеи. Благодаря ви. Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Това е коректното поведение, така ме облекчавате.
Ако няма други желаещи, подлагам на гласуване този параграф в редакцията на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
“Преходни и заключителни разпоредби
§ 20. Навсякъде в закона думите “и природни образци” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 20, който става § 26.
По § 21 има предложение, което е подкрепено.
Комисията предлага следната редакция на § 21, който става § 27:
“§ 27. В чл. 31, ал. 1, т. 6 от Закона за закрила и развитие на културата (ДВ, …) думите “чл. 34 и 35” се заменят с “чл. 34, 35, 35а, 35б и 35в”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата по Преходните и заключителните разпоредби.
Има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване Преходните и заключителните разпоредби в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Комисията предлага в Преходните и заключителни разпоредби да се създадат нови параграфи 28 и 29:
“§ 28. В срок 1 януари 2005 г. Министерският съвет приема, съответно министърът на културата издава, наредбите по прилагането на закона.
§ 29. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези финални разпоредби има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Моля, гласувайте последните два параграфа.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Следват приложенията към чл. 33а.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Просто е невъзможно да се чете. Предполагам, всички народни представители са ги получили и са запознати. Иначе просто е невъзможно да се чете. Тези схеми са по чл. 33а и това е част от законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Само с изричното съгласие на пленарната зала може да решим да не се изчитат всички тези приложения.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Защото това са схеми, колеги, и какво ще разберете?
Една част от текстовете на приложенията са различни от първоначалния вариант, тъй като се говори за “над 80”, “над 60”. Това са хиляди. Независимо от стойността думата “над” фигурира на страници 16, 17, 18 и 19. Иначе няма никаква промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Станчева, имате думата за пояснение, както става ясно.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
В приложението към чл. 33а всъщност са включени финансовите прагове, с които се задължаваме към членството ни в Европейския съюз през 2007 г. те да бъдат приложени. Дадени са тези три последни графи в таблицата, които всъщност показват финансовите прагове. Това е за уточнение, обръщам се към народните представители, които не са запознати, добавяне към редакционната поправка, която комисията е приела - пред цифрите да бъде записана думата “над”. По този начин съвсем точно и ясно, без никакви противоречия се определят тези финансови прагове. Става по-ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Станчева.
Уважаеми народни представители, обръщам се специално към вас, за да искам вашата санкция да не се изчитат специално тези таблици, ако господин Соколов не възразява. Така че, имате ги на разположение, ако има някакви смущения по тези таблици и данни - повече от еди-колко си години, еди-какви си материали, имате думата. Не виждам желаещи да вземат думата.
Затова подлагам на гласуване цялото приложение към чл. 33а, така както е в представения материал.
Моля, гласувайте приложението.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Приема се. Благодаря ви за разбирането.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря ви, уважаеми колеги, за сътрудничеството. Това беше много важно изменение на Закона за паметниците за културата, като се надявам цялата комисия все пак да получи един добър закон за паметниците на културата, който чакаме вече трета година. Ще бъде лесно, тъй като много голяма част от новия закон вече е гласуван. Но, извинявайте, така на парче е много трудно. Благодаря на всички за търпението и за възможността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз благодаря.
Има думата госпожа Станчева.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Искам само да благодаря на всички колеги, които подкрепиха този важен законопроект. По този начин ние изпълняваме ангажиментите, които сме поели към преговорния процес за присъединяване към Европейския съюз – ангажименти по Глава “Митнически съюз” и Глава “Свободно движение на стоки”.
Благодаря на всички експерти, които съветваха комисията. Благодаря за конструктивните предложения на господин Иван Иванов и на господин Петър Агов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря и аз.
Уважаеми народни представители, приключихме още един важен законопроект.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Бих искал да помоля колегите, от името на Национално движение Симеон Втори, да преминем към гледането на точка седма от нашата програма: второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение да преминем към точка седма, уважаеми народни представители.
Дали има контрапредложение? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 98 народни представители: за 83, против 15, въздържали се няма.
Приема се направеното предложение.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ.
Искам да поканя председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации проф. Йордан Мирчев да представи доклада на комисията по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта и съобщенията, и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна” в министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има предложение за допускане в пленарна зала.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Приема се.
Поканете уважаемите дами в пленарната зала.
Заповядайте, господин Мирчев.

ДОКЛАДЧИК ЙОДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Тъй като законът е много добре подготвен, моля да го прочета ан блок в две части:
“Закон за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.
По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага параграфът да придобие следното съдържание:
“§ 1. Член 27 се изменя така:
“Чл. 27. (1) Под знамето на Република България плава само кораб:
1. който е собственост на държавата;
2. който е собственост на българско физическо или юридическо лице;
3. повече от половината от който е собственост на българско физическо или юридическо лице;
4. който е собственост на физическо или юридическо лице от страна-членка на Европейския съюз, при условие че за изпълнението на техническите, административните и другите изисквания на българското законодателство по отношение на корабите са упълномощени български физически или юридически лица или физически или юридически лица от страна-членска на Европейския съюз, установени в Република България;
5. който е нает по договор за беърбоут чартър от лицата по точки 1-4, за времето на действие на договора.
(2) На физическите и юридическите лица от страна-членка на Европейския съюз, се предоставя третиране не по-малко благоприятно от това, което се предоставя на българските физически и юридически лица по отношение на регистрирането на корабите.”
По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 2. В чл. 33, ал. 2 думите “в наредба на министъра на транспорта и съобщенията” се заменят “в наредбата по чл. 45, ал. 1”.”
По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 3. Член 35 се изменя така:
“Чл. 35. (1) На кораби, вписани в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, точки 1 и 2, извършващи задгранично плаване, се издава акт за националност.
(2) На кораби, вписани в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, точки 1 и 2, които извършват риболов в териториално море, на кораби, които не излизат извън районите на пристанищата, заливите, реките и езерата, както и на кораби, които изпълняват пристанищни или крайбрежни служби, се издава позволително за плаване.”
По § 4 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа:
“§ 4. Член 35а се изменя така:
“Чл. 35а. (1) На кораби, вписани в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, точка 3, се издава:
1. временен акт за националност при извършване на задгранично плаване;
2. временно позволително за плаване при извършване на крайбрежно плаване.
(2) Документите по ал. 1 удостоверяват правото на кораба да плава под българско знаме за срока на действие на договора за беърбоут чартър, но за не повече от пет години.”
Комисията предлага да се създаде нов § 5 със следното съдържание:
“§ 5. В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се алинеи 2 и 3:
“(2) Измерването на корабите в Република България се извършва от Изпълнителна агенция “Морска администрация”.
(3) Измерването на тонажа на морските кораби може да се извършва и от организации, признати съгласно чл. 73, ал. 2.”
Комисията предлага § 5 на вносителя да отпадне, поради преместване на текстовете му в новосъздадения § 5.
Комисията предлага да се създаде нов § 6 със следното съдържание:
“§ 6. Член 66 се отменя.”
По § 6 на вносителя комисията подкрепя текста на параграфа, който става § 7 и предлага следната подобрена редакция:
“§ 7. В чл. 72 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредби изискванията за безопасност към отделните видове кораби, тяхната конструкция и корабно оборудване.”
2. Досегашните алинеи 3, 4 и 5 стават съответно алинеи 4,5 и 6.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8:
“§ 8. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието след думата “националност” се добавя “и временен акт за националност”.
2. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Акт за националност или временен акт за националност се издава на кораб, извършващ задгранично плаване. Актът удостоверява правото на кораба да плава под българско знаме и посочва неговия собственик или наемателя по договора за беърбоут чартър.”
3. В ал. 2:
а) в т. 1 след думата “корабособственикът” се поставя точка и запетая и текстът до края се заличава;
б) точка 6 се отменя.
4. Създава се ал. 3:
“(3) Във временния акт за националност се вписват наемателят по договора за беърбоут чартър, срокът за наемане, както и данните по ал. 2, точки 2, 3, 4 и 5.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9:

“§ 9. Член 84а се изменя така:

“Позволително за плаване и временно позволително
за плаване”

Чл. 84а. (1) Позволително за плаване или временно позволително за плаване се издава на кораб, извършващ крайбрежно плаване. Позволителното удостоверява правото на кораба да плава под българско знаме в крайбрежно плаване, техническата му годност и посочва неговия собственик или наемателя по договора за беърбоут чартър.
(2) В позволителното за плаване се вписват данните по чл. 84, ал. 2, както и данни за газене, материал на корпуса, номер, марка и мощност на двигателя, вид на използваното гориво, предназначение на кораба, човековместимост, екипаж, товароподемност и район на плаване.
(3) Във временното позволително за плаване се вписват данните по чл. 84, ал. 3, както и данни за газене, материал на корпуса, номер, марка и мощност на двигателя, вид на използваното гориво, предназначение на кораба, човековместимост, екипаж, товароподемност и район на плаване.
(4) Позволителното за плаване и временното позволително за плаване се заверяват след преглед за удостоверяване годността на кораба за плаване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10:
“§ 10. Член 85 се изменя така:
“Чл. 85. Актът за националност и временният акт за националност се издават от министъра на транспорта и съобщенията, а позволителното за плаване и временното позволително за плаване – от ръководителите на териториалните звена на Изпълнителна агенция “Морска администрация”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11:
“§ 11. В чл. 87 се създават алинеи 3 и 4:
“(3) С наредбата по ал. 1 се определят и изискванията към учебните заведения и преподавателите, извършващи обучение по морски и речни специалности.
(4) Всички членове на екипажа трябва да отговарят на изискванията за здравословна годност, определени с наредба, издадена от министъра на транспорта и съобщенията и министъра на здравеопазването.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12:
“§ 12. В чл. 88а, ал. 2 думите “или не потвърждава свидетелствата за специална допълнителна подготовка” се заменят с “или свидетелства за специална или допълнителна подготовка”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13:
“§ 13. В чл. 88б, ал. 2 след думата “определят” се добавя съюзът “и”.”
По § 13, който става § 14, комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция:
“§ 14. В чл. 93 се създава ал. 5:
“(5) За преминаване на пролива Ламанш или при плаване в Северно море, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” издава задължителни разпореждания към капитаните на кораби, плаващи под българско знаме за използване единствено услугите на пилот, притежаващ сертификат, издаден от компетентен орган на крайбрежна на пролива Ламанш или Северно море държава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Аз лично предпочитам “регистърни”, а не “регистрови”, но вероятно в целия Кодекс терминът е “регистрови”, така че не знам дали тук е уместно да се замени. И вместо “всички членове на екипажа” спокойно може да се каже “членовете на екипажа”. Когато се членува текстът става много по-коректен. Иначе аз лично нямам бележки.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете заедно с наименованието на законопроекта, представени от председателя на комисията в окончателната им редакция.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Тези текстове се приемат.


ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15 със следната редакция:
"§ 15. След чл. 346 се създава Глава ХVа:

"Глава ХVа
Отговорност на корабособственика на нефтен танкер за щети при замърсяване с нефт или нефтени продукти

Отговорност на корабособственика на нефтен танкер

Чл. 346а. (1) Корабособственик на нефтен танкер носи отговорност за щетите, причинени от замърсяване с нефт или нефтени продукти, при произшествие с танкера.
(2) Корабособственикът не носи отговорност за щетите, настъпили в резултат на:
1. непреодолима сила;
2. умишлени действия или бездействия на трети лица;
3. виновни действия или бездействия на органите, отговорни за поддръжката на навигационните средства на брега.
(3) Ако щетите са възникнали в резултат на виновни действия или бездействия на увредения, корабособственикът може да бъде освободен от отговорност или да се намали обезщетението.
(4) При възникване на произшествие с два или повече танкери, в резултат на което са настъпили щети от замърсяване с нефт или нефтени продукти, корабособствениците на всички танкери, участващи в произшествието, ако не са освободени от отговорност по ал. 2, носят солидарна отговорност.

Обхват на обезщетението
Чл. 346б. Обезщетението обхваща претърпените загуби до размера на разходите, необходими за възстановяване на околната среда, както и разходите за предприетите превантивни мерки с цел ограничаване на щетите и последвалите от това загуби.


Ограничена отговорност на корабособственика
Чл. 346в. (1) Корабособственикът може да ограничи своята отговорност за всяко произшествие:
1. до левовата равностойност на 3 милиона специални права на тираж на Международния валутен фонд за танкери с тонаж до 5 хиляди бруто тона;
2. до левовата равностойност на сбора от сумата по т. 1 и 420 специални права на тираж за всеки бруто тон над 5 хиляди бруто тона, но не повече от 59,7 милиона специални права на тираж за танкери с тонаж над 5 хиляди бруто тона.
(2) Корабособственикът може да ограничи отговорността си до размера по ал. 1, ако представи обезпечение пред съда по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите за размера на неговата отговорност по ал. 1, прието за достатъчно от съда.
(3) Корабособственикът не може да ограничи отговорността си, ако щетите са възникнали в резултат на негови виновни действия или бездействия.

Финансови обезпечения и издаване на сертификат
Чл. 346г. (1) Корабособственикът на танкер, превозващ като товар повече от 2000 тона нефт в наливно състояние, е длъжен да има застраховка, банкова гаранция или друго финансово обезпечение, покриващи съответната стойност по чл. 346в, ал. 1.
(2) Всеки танкер, плаващ под българско знаме и превозващ като товар повече от 2000 тона нефт в наливно състояние, трябва да има на борда свидетелство, издадено от Изпълнителна агенция "Морска администрация" при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 86, и удостоверяващо наличието на обстоятелствата по ал. 1.
(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да издава свидетелство, удостоверяващо наличието на обстоятелствата по ал. 1, на танкер, плаващ под знамето на държава, която не е страна по Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1992 г., при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 86.
(4) Танкер, плаващ под знамето на държава, която е страна по Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1992 г. и превозващ като товар повече от 2000 тона нефт в наливно състояние, трябва да има на борда свидетелство, удостоверяващо наличието на застраховка, банкова гаранция или друго финансово обезпечение за покриване на отговорността за щети от замърсяване с нефт или нефтени продукти, или свидетелство, в което се декларира, че корабът е собственост на тази държава и отговорността за щети от замърсяване с нефт или нефтени продукти е покрита до размера по чл. 346в, ал. 1, издадено от компетентните органи на държавата, под чието знаме плава корабът.
(5) Изпълнителна агенция "Морска администрация" води регистър на издадените свидетелства."
Комисията предлага § 15 на вносителя да отпадне.
Параграф 16, подкрепен от комисията:
"§ 16. В чл. 362а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Условията и редът за осъществяване на контрола по ал. 1, т. 2 се уреждат с наредба на министъра на транспорта и съобщенията."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17:
"§ 17. В чл. 363 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
"(3) Капитанът на пристанището забранява отплаването или влизането в пристанището на танкер, превозващ като товар повече от 2000 тона нефт в наливно състояние, ако няма на борда свидетелство по чл. 346г."
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
Комисията предлага да се създаде нов § 18 със следното съдържание:
"§ 18. Създава се чл. 382а:
"Чл. 382а. Който наруши изискването на чл. 27, ал. 1, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 50 000 до 250 000 лв.".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19:
"§ 19. В чл. 384 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови алинеи 4 и 5:
"(4) С наказателното постановление може да се определи и парично обезщетение до пълния размер на причинените вреди.
(5) Наказателното постановление може да се обжалва и от корабопритежателя в частта му, с която е определено обезщетение за причинените вреди. По отношение на корабопритежателя то се смята за връчено с връчването му на капитана на кораба."
2. Досегашната ал. 4 става ал. 6."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20 със следната редакция:
"§ 20. В § 1а от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 9 се изменя така:
"9. "Морско лице" е физическо лице, заемащо длъжност на кораб или на брега и притежаващо свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1."
2. В т. 19, букви "а" и "б" думите "чужденци от" се заменят с "граждани на".
3. Създава се т. 34:
"34. "Превантивни мерки" са всички действия, предприети след настъпване на произшествие с цел да се предотвратят или ограничат щетите от замърсяване с нефт или нефтени продукти."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21:
"§ 21. В § 3 от Преходните и заключителните разпоредби запетаята след думите "чл. 7а" и думите "чл. 33, ал. 2" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Някакви смущения има ли в залата по тези текстове?
Аз единствено бих предпочел един по-рационален израз: вместо "виновни действия или бездействия", много простичко се казва "виновно поведение". "Виновно поведение" замества "виновни действия или бездействия". Навсякъде в текста, ако се приеме така, ще бъде много по-красиво.
Други желаещи има ли?
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте текстовете, представени със заглавията в окончателните редакции и с тази редакционна бележка, която си позволих.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
И така, в 10,29 ч. приключихме с още един закон.
Уважаеми народни представители, заслужихме си половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието в 11,01 ч.
Новопостъпили питания в периода от 4 до 10 юни 2004 г.:
Постъпило е питане от народния представител Борислав Цеков към Симеон Сакскобургготски – министър-председател на Република България, относно общата политика на правителството за преодоляване на информационния дефицит около конкретните ангажименти, които Министерският съвет поема от името на Република България в преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 юни т.г.
Постъпило е питане от народния представител Панайот Ляков към Долорес Арсенова – министър на околната среда и водите, относно изпълнението на Директива 9661 на Европейския съюз за комплексно предотвратяване и контрол на промишленото замърсяване. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 юни т.г.
Постъпило е питане от народния представител Мария Стоянова към Валентин Церовски – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно отсъствието на българска делегация на Единадесетата сесия на Конгреса за местни и регионални власти към Съвета на Европа. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 юни т.г.
Постъпило е питане от народните представители Иван Георгиев Иванов и Васил Богданов Василев към Славчо Богоев – министър на здравеопазването, относно изграждане на нова педиатрична университетска болница. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 юни т.г.
Постъпило е питане от народния представител Кина Андреева към Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно включването на България в специалния 301-ви списък за наблюдение на държави, които сериозно нарушават правото на интелектуална собственост. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 юни т.г.
Постъпило е питане от народния представител Йордан Бакалов към Георги Петканов – министър на вътрешните работи, относно разсекретяване и унищожаване на класифицираната информация, съгласно Закона за класифицираната информация. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 юни т.г.
Писмени отговори:
На актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева писмен отговор е постъпил от заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев.
Госпожо Манева, имате още един отговор на Ваш актуален въпрос от министър Христина Христова.
На въпрос на народния представител Росица Тоткова има отговор от министъра на труда и социалната политика Христина Христова.
Има писмен отговор от министъра на външните работи Соломон Паси на питане от народния представител Елка Анастасова.
Писмен отговор има и от министъра на външните работи Соломон Паси на питане от народния представител Петър Димитров.

Започваме:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
с актуален въпрос на народния представител Георги Пирински към министър Соломон Паси.
Преди това за процедурен въпрос думата има госпожа Кина Андреева.
Заповядайте, госпожо Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На 22 април съм задала актуален въпрос към министър Абрашев и към министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова във връзка с изсичане на ценни растителни видове в Ботаническата градина в Балчик.
Минаха почти два месеца оттогава и до този момент аз не съм получила отговор. Всеки път тези въпроси се включват в дневния ред, но достатъчно назад, така че да не се стигне до тях.
В момента вече е констатирано с протоколи, че са изсечени 45 ценни дървесни вида в тази ботаническа градина.
Получено е разрешение за изграждане на 59 двуетажни къщи, 3 тенискорта, 3 басейна и амфитеатър за 1000 души.
Господин председател, аз се обръщам към Вас с молба да направите всичко възможно, така че на тези въпроси да бъде отговорено колкото се може по-скоро и Народното събрание чрез този въпрос да принуди министрите да вземат отношение и да се сложи край на това безобразие, защото това е в техните правомощия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Разбирам, госпожо Андреева, Вашата загриженост. Присъединявам се към нея, но не видях нещо в него да е свързано с процедурата по воденето на заседанието или нещо, което да влиза в процедурните въпроси. Ще се отнеса с разбиране към Вас.
Ако няма някакви други предварителни въпроси – Соломон Паси – министър на външните работи, ще отговори на актуален въпрос на Георги Пирински относно позицията на правителството по инцидентите в Косово.
Господин Пирински, заповядайте за да развиете своя актуален въпрос. Разполагате с 3 минути пленарно време.
Господин Паси, ще бъдете ли в състояние да изслушате актуалния въпрос от господин Георги Пирински? Благодаря.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Позволете преди да пристъпя към актуалния въпрос да Ви благодаря, господин председател, за изпълнения ангажимент, който поехте миналия петък пред пленарната зала – да имаме възможност да зададем въпроси и да чуем отговорите на министъра на външните работи в пленарната зала. Благодаря ви.
Господин председател, уважаеми господин министър, актуалният въпрос, от една страна, е датиран – 24 март т.г., тоест преди повече от два месеца, но аз все пак считам, че той е актуален и днес.
Той гласи следното:
Уважаеми господин министър, както стана известно, трагичните инциденти, избухнали в Косово на 17 и 19 март т.г. отнеха живота на 19 души, други 600 бяха ранени, а може би и по-голям брой, 4100 души бяха принудени да напуснат домовете си за броени часове. Тези домове бяха разрушени. Албански екстремисти опожариха най-малко 16 православни църкви и манастири, повечето от тях датиращи от Средновековието.
Както стана ясно, тези инциденти са в резултат на предварително подготвен план за предизвикване на кризисна ситуация. На практика се създава положение на фактическо изтласкване на сръбското население от територията на Косово и заличаване на трайните паметници на православната религия и култура.
Господин министър, каква е официалната позиция на българското правителство във връзка с възникналата нова криза в Косово? Какви действия възнамерявате да предложите по линия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа с оглед трайното утвърждаване на многонационалния характер на Косово?
Защо е актуален повече от всякога този въпрос и днес?

Както знаете, господин министър, на 25 май беше огласен доклад да Департамента по човешките права именно на Мисията на ОССЕ в Косово, в която с изключителна тревога се констатира, че се задълбочават проблемите с липсата на ефективна полицейска защита за гарантиране сигурността на гражданите, че продължава да липсва достъпно и ефективно правосъдие, което, между другото, да гарантира и уважението на правата на собственост и правото на завръщане по домовете, продължават да липсват основни услуги за малцинства, живеещи на територията на Косово. Имат се предвид образование и здравеоопазване.
Знаете, че се изостри проблемът със самата Мисия на ООН –временната администрация, след като фактически ръководителят на мисията, представителят на генералния секретар господин Холкери, заявявайки, че по здравословни причини не може да изпълнява повече своите задължения, на практика е пред оттегляне.
Ето защо, господин министър, и днес все така актуален е въпросът каква е позицията на българското правителство, какви са реалните мерки, които предлагате по линия на ОССЕ, за да бъде оправдано присъствието и участието на международната общност в Косово по начин, който гарантира развитието на демократични институции, права и ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин министър, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос от народния представител Георги Пирински.
Ще Ви помоля да се ограничите в рамките на пет минути пленарно време.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми народни представители! Най-напред искам да подчертая, че въпросът на господин Пирински е актуален днес така, както е бил актуален и в деня, в който е зададен. Аз искрено се опасявам, че той ще продължи да бъде актуален и утре, а вероятно и в други ден.
Българското правителство, както и българското председателство на ОССЕ най-внимателно следяха възникването на напрежението и развоя на междуетническите инциденти в Косово, прерасли на 17 и 18 март в открито насилие в редица райони на областта.
При първите новини за кръвопролитните инциденти в качеството ми на министър на външните работи на Република България и председател на ОССЕ незабавно осъдих насилието срещу невинните членове на която и да е от косовските общности, както и срещу войници на КФОР, призовавайки то веднага да бъде спряно.
В отправените послания бе подчертано, че междуетническите сблъсъци подкопават демократичното бъдеще на Косово. Временните власти за самоуправление в Косово бяха призовани да изпълняват своите задължения по опазването на реда, да оказват пълно съдействие на международните сили, както и да издирят и изправят пред съда виновните за насилието.
Това бе направено чрез специална декларация от името на Председателството на ОССЕ, разпространена в средствата за масова информация.
На 18 март по моя инициатива проведох редица телефонни разговори, включително с премиера на Косово Байрям Реджепи, с Канцеларията на президента Ибрахим Ругова, както и със специалния представител на Генералния секретар на ООН Хари Холкери. Същевременно бе съгласувана съвместна моя визита в Косово с Генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер, която бе осъществена на 22 март.
Тя имаше за цел да изпрати ясен и недвусмислен сигнал за незабавно спиране на насилието и да демонстрира решимостта на НАТО, ЮНМИК и ОССЕ за предприемане на резултатни действия за възстановяване на реда и нормалния живот в провинцията. В Прищина проведохме срещи със специалния представител на Генералния секретар на ООН Хари Холкери, с командващия Обединените въоръжени сили на НАТО в Южна Европа адмирал Грейгъри Джонсън, с командващия силите на КФОР генерал Холгер Камерхоф, с президента на Косово Ибрахим Ругова, с премиера Байрям Реджепи, с председателя на парламента Неджат Даци и лидерите на основните албански политически партии. Отделна среща бе проведена със сръбските политически лидери в областта.
На всички срещи с представителите на временните институции за самоуправление, с лидерите на албанските политически партии и представителите на сръбската и другите етнически общности бяха застъпени следните общи позиции на НАТО, ЮНМИК и ОССЕ:
1. Виновниците за насилието трябва да бъдат арестувани и осъдени.
2. Организираното насилие е насочено против интересите на общностите, населяващи Косово.
3. Опитите за прогонване на сръбското малцинство от Косово с цел да се ускори въпросът за бъдещия статут на провинцията са обречени на неуспех.
4. Материалните щети, причинени по време на сблъсъците – разрушените къщи, църкви и манастири – трябва да бъдат възстановени от бюджета на местните власти.
5. Бяха дадени уверения на сръбското малцинство, че международните организации ще направят всичко възможно, за да се гарантира неговата сигурност в Косово.
На 24 март посетих Белград с цел да уверя държавното ръководство на съседна Сърбия и Черна гора, че международната общност и в частност ОССЕ предприемат всички необходими действия за нормализиране на положението в Косово и за защита на всички граждани от етническото насилие. В Белград се срещнах и разговарях с президента на Сърбия и Черна гора Светозар Марович, с министър-председателя на Сърбия Войслав Кощуница, с министъра на външните работи на Сърбия и Черна гора Горан Свиланович, със заместник-министъра на отбраната на Сърбия и Черна гора Вукашин Мараш, с председателя на Координационния център за Косово и Метохия Небойша Чович и с председателя на партия “Сръбско движение за обновление” Вук Драшкович, който в момента е министър на външните работи.
В Белград бяхме заедно с моя словенски колега, който ще ме наследи като председател на ОССЕ през 2005 г.
Използвах случая в хода на разговорите със сръбските ми партньори и изказах подкрепа за стремежа на Сърбия и Черна гора да се интегрират в евроатлантическите институции. Изразих убеденост, че демократичните реформи в страната ще продължат, което ще осигури политическа стабилност в Сърбия и Черна гора и в региона. България като председател на ОССЕ ще окаже пълно съдействие за постигането на тези цели. Нещо повече, благодарих на правителството на Сърбия и Черна гора за изключително мъдрата позиция и отговорната позиция, която бе възприело по времето на кризата в Косово.
Смятам, че предприетите действия от международната общност, включително и от българското председателство на ОССЕ за нормализиране обстановката в Косово бяха навременни и се осъществиха в тясно взаимодействие с организациите, работещи в областта. По предприетите действия съм информирал партньорите от НАТО и Европейския съюз, както и Съвета за сигурност на ООН, където имах специален доклад.
Тъй като времето ми изтече, в рамките на пет минути, господин Пирински, мога да Ви информирам толкова.
Ако желаете по-подробна информация какво правим, как го правим и какво смятаме да правим за в бъдеще, готов съм да се видим в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, където времето не е така ограничено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате право на реплика, господин Пирински.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Господин министър, Вие, от една страна, казвате, че проблемът наистина е актуален и днес и се опасявате, че ще е актуален и утре. Но в отговора си, господин министър, Вие сте замръзнал някъде на 25 март. Вие всъщност изброихте една серия от срещи, които сте провели непосредствено след трагичните инциденти и след това ни се оплакахте, че не Ви е останало време да ни кажете какво правите сега. Сам преценете кого може да удовлетвори подобен отговор, господин министър.
Въпросът се свежда до това, господин министър, какъв е анализът и каква е позицията на българското правителство, занимавало ли се е то поне на едно свое заседание с Ваша информация за развитието на процесите в Косово? Какви възможни решения и предложения са обсъждани в правителството, които Вие сте готов да предложите и в рамките на ОССЕ, и на ООН, за да се излезе от една изключително сложна, задънена ситуация, която безспорно продължава да поддържа едно много високо напрежение в района на Югоизточна Европа.
Както заяви господин Холкери на 11 май пред Съвета за сигурност, събитията от 17 и 19 март са разтърсили из основи Мисията на ООН в Косово. Има немалко индикации, че част от проблемите в Косово днес са свързани именно с присъствието на стабилизационните сили и на други международни фактори, а не обратното.
Създава се впечатление, господин министър, че Вие разбирате външната политика малко като правене на декларации, извършването на посещения и даването на пресконференции. Работата е малко по-сложна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖДИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин министър, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Господин Пирински, абсолютно прав сте, че инструментът на външната политика е диалогът. Срещите са начинът, по който ние прокарваме идеите си. Ако имате други идеи, моля обърнете се към господин Свинаров.
ОССЕ е в рамките на ЮНМИГ и се предполага да предприема действия извън определения мандат, който е тясно свързан основно с изграждането на демократичните институции и утвърждаване на международните стандарти за права на човека и върховенство на закона. ОССЕ не е организация, която може да импровизира. ОССЕ не е организация, която може да предлага неща, които са извън нейния мандат и нещо повече, господин Пирински, ОССЕ е една изключително сложна за управление организация, по-сложна, отколкото е Съветът за сигурност, който съм председателствал два пъти. По-сложна е от тази гледна точка, че ОССЕ се състои от 55 държави и, за да се направи едно конкретно действие, трябва да се получат 55 съгласия на 55 суверенни правителства, което е много сложно. Затова не си мислете, че може да се постигнат чудеса чрез ръководството на тази организация.
Достатъчно е на този етап да закрепим баланса и авторитета на организацията, а това, което тя може да предложи в рамките на ЮНМИГ, е онова, което би могло да помогне за бъдещето на организацията.
Ако искате наистина да използвате възможностите на ОССЕ, бих Ви препоръчал като депутат и като парламентарист да се свържете с нашата изключително активна парламентарна група в ОССЕ, която се ръководи от господин Тошо Пейков и всички идеи, които Вие бихте могли да имате, да ги предложите на господин Пейков и той ще ги предложи в рамките на Парламентарната асамблея на ОССЕ, която също е инструмент за влияние и за идеи в рамките на организацията. До този момент ОССЕ смятам, че се справя много добре в тази трудна ситуация и лично аз трябва да ви кажа, съм разочарован от Вас, господин Пирински, защото Вие сте човек, който сте били външен министър. Аз не очаквам един външен министър да политизира дейността на една международна организация за тяснопартийни дивиденти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Следващият актуален въпрос към министъра на външните работи е отправен отново от господин Пирински, относно въпросите за разполагането на бази на САЩ на територията на страната.
Господин Пирински, заповядайте да отправите своя актуален въпрос към министър Паси.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, все пак, преди да задам въпроса си, може би трябва да обясним на господин Паси, че той не е тук да дава препоръки и оценки, а да отговаря на зададените му въпроси.
Уважаеми господин министър, следващият ми въпрос е свързан с темата за разполагането на бази на САЩ на територията на страната.
Уважаеми господин министър, както Ви е известно, Тридесет и деветото Народно събрание прие декларация, която изрази принципна подкрепа на процеса на преразглеждане на разположенията на американски въоръжени сили в чужбина и привеждането му в съответствие с новите реалности на сигурността, както и започналите консултации на конкретните параметри на процеса, между правителствата на САЩ и Република България.
В декларацията се изисква българското правителство да информира редовно парламента за всички фази на този процес. Както бе съобщено в средствата за масова информация, по време на Вашето посещение в САЩ в последните дни на м. февруари т.г. е бил проведен пореден кръг на двустранни консултации по посочените въпроси.
Уважаеми господин министър, считате ли за необходимо да информирате Народното събрание за поредната фаза на разговори по разполагането на бази на САЩ на територията на България и ако предвиждате такава информация, кога планирате да я предоставите? Въпросът ми е също от 24 март т.г.
В допълнение на този въпрос бих развил въпроса си към Вас, господин Паси, в следните два-три пункта.
Първо, не считате ли, че малко преждевременно беше създадено впечатление в обществото, че Народното събрание е дало съгласие за разполагане на бази на САЩ на територията на България? По такъв начин беше трактувана декларацията, която изразява подкрепа за участие в процеса на преразглеждане на разполагането. И ми се струва, че подобно недоразумение следва да бъде достатъчно категорично изяснено, защото пред Народното събрание на даден етап ще застане въпросът за такова решение. То още не е взето.
Второ, господин министър, считам, че в тези месеци Вие сте длъжник на Народното събрание, тъй като не изпълнихте онова, което се предвижда в декларацията - редовно информиране за всички фази на провежданите консултации, разговори и т.н. от гледна точка на едно централно изискване на съвременното разбиране за система за национална сигурност. Това е културата, това е нагласата за парламентарен контрол – парламентарно наблюдение върху действията на правителството. И, за да е ясно как върви процесът, и за да се изяснява нагласата, в която ще се вземе окончателното решение.
Ето защо Ви моля да отговорите на въпроса ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Имате думата за отговор, министър Паси.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, госпожо председател.
Най-напред ще започна от заявлението, че съм длъжник на Народното събрание. Смятам, че от някаква гледна точка всички ние сме длъжници на тази висша демократична институция.
Що се отнася до въпроса дали е информирано достатъчно добре Народното събрание, смятам, че точното място за подробно, детайлно информиране на народните представители е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, в която моят екип и аз присъстваме редовно. Бих казал на всяко заседание, за разлика от мнозина от членовете на комисията.
В рамките на това заседание могат да се дискутират въпроси, които са и по-чувствителни, въпроси, които отиват и по-далеч от политическия дебат.
В отговор на отправения въпрос на 24 март относно въпросите за разполагане на бази на Съединените американски щати на територията на страната и невъзможността да се включа в парламентарния контрол, поради налагащите ми се пътувания, или спазването на процедурните правила при определяне на реда за контрола, Ви изпратих писмен отговор, господин Пирински. С който не съм искал да отменя устния отговор, а просто да избързам с информацията, за да не ви бавя.
До момента не е бил провеждан втори кръг от разговори. Засега няма индикации от американска страна кога се предвижда да стане това.
По време на посещение във Вашингтон от 24 до 28 февруари информирах държавния секретар Колин Пауъл, вицепрезидента Дик Чейни за декларираната от Народното събрание принципна подкрепа на Република България за предприетия от правителството на САЩ процес на преразглеждане на разположението на американски въоръжени сили в чужбина, в контекста на новите реалности и цялостната трансформация на НАТО.
Както и на проведените в София в края на миналата година консултации, подкрепени от Народното събрание, така и по време на разговорите с официални американски представители изразих готовността да участваме в този процес, в контекста на противодействие на тероризма и на цялостна промяна в позициониране на силите и средствата.
Същевременно заявих интереса на българската страна за развитие на сътрудничество със Съединените американски щати за насърчаване на американските инвестиции в областта на военнопромишления комплекс и модернизирането на българския отбранителен сектор.
По време на следващо посещение от 3 до 7 май, по въпроса за предислоциране на американските сили по света не са водени преговори по същество. Въпросът бе обсъждан в най-широк, най-общ план по време на срещата ми с държавния секретар Колин Пауъл, със заместник-министъра на отбраната, както и с ръководството на Държавния департамент и Съвета за национална сигурност.

Уведомих за декларацията, приета от Тридесет и деветото Народно събрание, в която се изразява принципна подкрепа на процеса на преразглеждане на разположението на американските въоръжени сили в чужбина и привеждането им в съответствие с новите реалности на сигурността. В отговор от американска страна бе изразена благодарност за приетата от Народното събрание декларация. Същевременно бе подчертано, че все още не е приключила работата по новата концепция за предислоциране на американските бази. Очаква се това да стане в близките месеци. Едва тогава американската страна ще има виждане за необходимостта от предислоциране на определен военен контингент на територията на България. Бъдете сигурен, че подобно предислоциране ще стане в консултации със съюзниците от НАТО, в частност и с България.
Бих искал да ви насоча и към Министерството на отбраната за повече информация, тъй като по принцип преговорите по конкретните аспекти са от неговата компетенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, въпросът е, че Народното събрание има задължения към обществото, към гражданите на България и от тази гледна точка то е длъжно да дискутира и да дава яснота и становища по въпросите, които са от най-актуално значение за развитието на страната. Ето защо дискусията по такъв въпрос, за който става дума сега, не може да бъде затворена в едни или други комисии, въпреки че, разбира се, има аспекти на тези проблеми, които изискват конфиденциално третиране. Но аспектът от публичен интерес е един – избягването да се създават свръхочаквания, че разполагането на бази едва ли не ще реши въпросите с безработицата, с инвестициите, че това е панацеята за решаването на едни или други проблеми било в дадена община, било на национално равнище. Такива впечатления се създават от не едно и две изказвания, включително от членове на правителството. Ето защо, както знаете, американската страна винаги е подчертавала, че създаването на свърхочаквания е твърде нежелателно и подвеждащо и може да повлияе при вземането на едно или друго окончателно решение.
И вторият аспект. Очаквайки становищата и предложенията на американската страна, очевидно българската страна трябва да формулира своите собствени приоритети, очаквания и насрещни условия, при които да бъде от взаимна полза и интерес вземането на едно такова възможно най-отговорно решение. А вие продължавате да мълчите по този аспект от проблематиката. Не знам дали сте внесли в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност подобни виждания, но намирам за неуместно препращането към Министерството на отбраната по едни или други технически аспекти, защото, господин министър, въпросът е преди всичко и основно политически.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Имате думата за дуплика, министър Паси.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Господин Пирински, Вие питате докъде е стигнал процесът на преговорите и аз много ясно Ви отговорих, че в момента те са на един изключителен предварителен етап. Не са взети никакви решения. Окончателните решения, естествено, ще бъдат взети от парламента според процедурата, която парламентът предполага. Това са решения, които ще минат през съответните комисии, евентуално решения, които ще вземе парламентът, ако това предполага конституционната процедура.
Що се отнася до свръхочакванията, аз бих ви показал десетките питания от кметове и представители на местните власти, исканията, идващи от цялата страна, съсредоточаващи се в няколко министерства, в Министерския съвет, включително в Министерството на външните работи, в които кметове и представители на общини и местни власти искат, молят и настояват военни бази да бъдат разкрити на тяхна територия.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Покажете ни поне едно такова искане.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Да, с удоволствие, с голямо удоволствие ще ви предоставя тази информация в най-близко време.
Що се отнася до условия, които са поставени по този въпрос, на този етап преговорите не предполагат поставяне на конкретни условия, тъй като въобще няма взето решение дали на територията на България да се разположат такива сили и при какви условия това ще стане. Естествено, условията се уточняват в хода на преговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Питане към министър Паси е отправил народният представител Тошо Пейков относно политиката на правителството в отношенията с арабските страни, в частност назначаването и служебната дейност на Венцислав Кънев.
Господин Пейков, имате думата.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми министър Паси! Моето питане е за политиката на натовска България в арабските страни и за хората, които правят тази политика. Ето за кои хора става дума.
През септември 2002 г. председателят на БСП Сергей Станишев посети Кайро в компанията на бившите дипломати, близки до БСП, Венцислав Кънев и Атанас Самсарев. Посрещна ги с почести подчиненият Ви посланик Олшевски. От Кайро Станишев поиска подкрепата на президента Първанов в защита на Саддам Хюсеин, самоуверено разкритикува външната политика на България в Съвета за сигурност на ООН, триумфално продължи за Дамаск и Бейрут. Според медиите освен подкрепа за Саддам целта му била да получи рамо за влизане на БСП в Социнтерна, да напълни касата на БСП чрез смесени дружества на арабски и червени бизнесмени. Вижте пресата от 30 септември 2002 г.
Знаехте ли Вие, господин министър, за това триумфално посещение на господин Станишев и неговата свита, за опитите на БСП да подмени външната политика на България в арабските страни с политиката на БСП? В приказките на Шехерезада действието се развива обикновено в Кайро, в Дамаск или в Багдад. (Смях и ръкопляскания от КБ.) Кой, господин министър, предложи кадъра на БСП Венцислав Кънев за посланик на Република България в Сирия? Вие ли сторихте това или президентът Първанов?
Венцислав Кънев е човек на Външния отдел на ЦК на БКП, бивш посланик в Ливан и Либия, експерт на БСП, съдружник във фирма с Атанас Самсарев, служител на КДС, на ЦК на БКП, посланик в Сирия и Южен Йемен. И двамата са уличени в медиите и в нота на Британското посолство в незаконна търговия с петрол и оръжия. Това са хората на БСП.
За решаване на задача има необходимо и достатъчно условие. Вие сте математик и го знаете. За да стане български дипломат посланик в арабския свят, изглежда е необходимо и достатъчно, първо, да е работил за комунистическите тайни служби, второ, да е работил за БКП – БСП, трето, да е предложен от президента или близки нему комунистически среди, от техните “големи” експерти. Големите им експерти в арабските страни се провалиха, провали се арабската им политика. Спомнете си как услужиха на Саддам с 2 млрд. долара за въоръжение – годишното производство на ВПК, и затриха тези пари. Искат да си ги приберат като посланици през частните си фирми за сметка на оголелите български оръжейници.
Накъде вървим, господин министър? Трудно Ви е да се преборите с утвърдената практика днес, когато България е председател на ОССЕ и член на НАТО, да прекъснете комунистическите престъпления в Министерството на външните работи.
Аз искам да Ви помогна. Спомнете си, в Комисията по външна политика упражнявахме някакъв контрол върху посланическите назначения. Изслушвахме кандидатите, задавахме им въпроси. Практиката обаче се прекъсна. Назначаването пак става на тъмно – кой кого предлага, кой кого утвърждава, Вие или президентът, печелят, естествено, криминалните мрежи.
Новото българско достойнство във външната ни политика е невъзможно без парламентарен контрол, без прозрачност, с предлагани от президента приказни “дипломати” от миналото, господин министър. Приказки от 1001 нощ подхвана на 13 април пред журналисти президентът Първанов с цел да се оправдае за своята погрешна минала политика. Цитирам: “Да бъде посочен случай, в който БСП чрез ръководството, чрез нейния лидер са се застъпили за Саддам, са казали една добра дума за него. Не допускам, че той харизва барелите, без да има политическа подкрепа. Архивите са живи. Ако има подкрепя, тя да бъде огласена” – призова президентът.
Неистината продължи в писмо до парламента секретарят на БСП Вигенин: “между Българската социалистическа партия и Иракската партия БААС не е имало официални контакти” – написа той. Това прилича на басня, но това е истина. Ще дам два примера. Архивите на Народното събрание и на Министерството на външните работи са живи и разкриват официалните контакти, дружбата между БСП и партията БААС по времето на господин Първанов.
Докладват му изпратени в Багдад от него емисари. Депутатът Вълканов: “Другарю Първанов, в Багдад можах да се срещна със съветника на Саддам от Бюрото за международни отношения на партията БААС, с директора на Бюрото на БААС.” Вълканов се застъпва за Саддам и опровергава своя лидер: “Другарю Първанов, при срещата ми с ръководството на БААС се заяви готовност да се активизират отношенията между БСП и управляващата Ирак партия БААС. Бе изразено БСП да покани представители на БААС на приятелско посещение у нас. Смятам за необходимо Парламентарната група на Демократичната левица да инициира мерки за отмяна на ембаргото, да се насърчат контактите на български бизнесмени с иракски фирми.”
Връзките на БААС заздравява и пълномощникът на БСП Иван Зънзов, но затова – по-късно. И това също го пише в архивите.
Симпатия, търговска и политическа подкрепа, прокарване на пъртина на червени бизнесмени – тези ли хора, господин министър, ще продължат да правят арабската външна политика на България? (Ръкопляскания в НДСВ и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пейков.
Имате думата, министър Паси.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Пейков! Вашият въпрос засяга един конкретен аспект от българо-арабските отношения. Ако трябва да се спра като цяло на българо-арабските отношения, смятам, че през последните три години те са в своята най-добра форма от 1989 г. насам. Имаме видимо възраждане на отношенията между България и отделните арабски страни и България и арабския свят като цяло. За това аз съм готов да говоря достатъчно дълго и с достатъчно много факти - тук в пленарната зала или в рамките на Комисията по външната политика, отбрана и сигурност. Но сега ще се съсредоточа върху конкретния отговор на конкретния въпрос, който повдигате.
Най-напред нека да уточня фактите. Делегация на БСП, водена от председателя на БСП господин Станишев, действително е посетила Египет от 21 до 23 септември 2002 г. Посещението е осъществено по покана на тогавашния генерален секретар на управляващата Национално-демократическа партия, вицепремиер и министър на земеделието. Поканата за посещението е била връчена чрез посолството на Египет в София и всички подробности, свързани с посещението, са били уредени от посолството.
Господин Станишев е бил придружаван от господин Румен Петков – заместник-председател на БСП, господин Кристиян Вигенин и господин Венцислав Кънев като преводач. Според посланика ни в Египет господин Олшевски в делегацията не е бил включен господин Атанас Самсарев.
По молба на египетската страна посланикът ни в Кайро господин Олшевски е присъствал на три от срещите с генералния секретар на НДП, вицепремиер и министър на земеделието, с председателя на египетския парламент и с държавния министър въвВъншното министерство по въпросите на международното сътрудничество.
След като изложих фактите, свързани с тази част от Вашия въпрос, бих искал да Ви отговоря по същество на него. Смятам, ще се съгласите с мен, че управляващата в Египет Национално-демократична партия разполага с правото да поддържа контакти с политически партии и сили от различни държави и да отправя покани за посещения към която и да било от тези политически сили. Външното министерство е добре информирано какво става в страните от арабския свят и ние, разбира се, не само знаехме предварително за това посещение, но и дадохме инструкция на посолството ни в Кайро да окаже необходимото съдействие на делегацията. Като управляваща сила ние се придържаме към демократичните принципи на управление, които предвиждат толерантност към останалите политически сили и оказване на съдействие, особено на делегации на парламентарно представените сили при посещение в чужбина, както и към международно признатите правила на дипломатическия протокол.
Що се отнася до въпроса Ви има ли връзка между посещението на делегацията в Кайро и дейностите на господин Кънев, за които твърдите във Вашето питане, в Министерството на външните работи не е постъпвала информация по този въпрос, което е обяснимо. За разлика от периода преди 10 ноември 1989 г. Министерството на външните работи изпълнява само функции, свързани с външната политика на страната. Тъй като не разполагам с такава информация, не бих могъл да коментирам целите на посещението на господин Кънев в Кайро.
По втора точка от Вашето питане – кой е предложил кандидатурата на господин Венцислав Кънев за посланик в Сирия. Процедурата е установена от Конституцията, Устройствения правилник на Министерския съвет и Устройствения план на Външно министерство. Формално предложенията се правят след съгласуване с администрацията на президента, след което Външно министерство предлага на Министерския съвет с решение да одобри дадена кандидатура и предлага на президента да издаде указ. Повтарям, тази процедура става след предварително формално съгласуване с администрацията на президента. Единственото, което мога да кажа по този въпрос, е, че допреди началото на това неформално съгласуване с Администрацията на президента, аз не съм познавал господин Кънев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате право на два уточняващи въпроса, господин Пейков. Заповядайте.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин министър, аз се отнасям с дълбоко уважение към огромните Ви усилия да издигнете на още по-високо ниво българската външна политика като действащ председател на ОССЕ и като български външен министър в Съвета за сигурност към ООН. Бих Ви задал още два въпроса.
Известни ли са Ви детайлите, предисторията на българската външна политика в арабските страни и конкретно в Ирак? Известен ли Ви е следният факт: на 30 октомври 1998 г. посолството на Ирак кани депутатите от БСП Иван Зънзов и Илия Баташки в Багдад. Преводачът към посолството, който е Ваш служител, господин Пепеланов, води записки от срещите на господата депутати и в тези записки четем. “Професор Зънзов заяви, че е член на ръководството на БСП и като такъв е получил пълномощия (изглежда от председателя Първанов) да разговаря за състоянието на връзките между БСП и БААС и начините за тяхното активиране. Ръководството на БСП смята, че двете партии биха могли да действат съвместно. Изготви се проектопротокол за сътрудничество между двете партии, който да бъде подписан и от БСП.” Край на цитата.
Срещата е официална и е с председателя на отдел за Международни връзки на БААС, нищо че господин Първанов отрича всякакви официални срещи, като ни разказва, естествено, басни.
На следващата среща господин Зънзов отново изтъква, че е член на ръководството на БСП и разполага с пълномощия да обсъди връзките между БСП и БААС, начините за активиране и взаимна поддръжка. До осребряването на тази политическа поддръжка от страна на БСП има само една крачка и в. “Ал Мада”, който беше преведен в комисията, така наречена “Петрол гейт”, разкри, че 12 милиона барела петрол подкупи са дадени от режима на Саддам Хюсеин за тази подкрепа на БСП.
От архивите на Външно министерство и на Народното събрание е видно как партията на господин Станишев и на господин Първанов прави арабска политика, господин министър, как влияе на националната ни политика и как прави пари.
Трябва ли тези хора да продължават да правят тази политика? Това е моят допълнителен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Имате думата за отговор, министър Паси.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители! Наистина голяма част от фактите, които споменахте, господин Пейков, не са ми известни. Не са ми известни и не съм ги проучвал, нито съм искал от сътрудниците на Външно министерство да ги проучват поради простия факт, че смятам, че отношенията между БСП и БААС са отдавна вече в историята. Смятам, че отношенията между България и Ирак отдавна са преодолели това минало, отдавна са преодолели този исторически багаж. Смятам, че политиката, която води България спрямо арабския свят, има стратегически измерения.
Що се отнася до конкретните факти, които Вие изнасяте, вероятно някои от тях, ако са верни и могат да се потвърдят, са тревожни и смятам, че не Външно министерство е институцията, която трябва да бъде занимавана с тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Пейков, можете да изразите своето отношение към отговора на министъра.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин министър, благодаря за Вашия отговор. Ако сте затруднен от президента или от неговото обкръжение в избора си на посланици за арабските страни, моля Ви помислете, не избирайте форлойферите на БСП, които са опитни в незаконни сделки и в задкулисни игри. Това са хора от миналото. Искам да Ви дам кураж – България вече не е член на Варшавския договор. Отхвърлете това бреме. С подкрепата си за Саддам и за неговата партия БААС БСП прокара пъртина за тъмни афери в българо-арабските отношения, но архивите са живи, както казва президентът, и техните дела са в архивите. Никой не може да бъде скрит, нищо не може да бъде скрито. Спрете криминалните назначения. Времето на тъмните субекти изтече.
И ако си говорим като президента в приказки за приказни страни, господин министър, време е да изтеглим вълшебното арабско килимче изпод краката на БСП, толкова години предоставяно й безвъзмездно от Министерство на външните работи.
Не я жалете, господин Паси, Старицата прелита успешно на собствената си паяжинясала метла във външната си политика. (Смях и реплики от БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пейков.
За процедурно предложение думата има господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател, аз искам да споделя смесените чувства, с които изслушах въпросите към министъра от моя колега Тошо Пейков и неговите отговори. Смесени чувства, продиктувани от реакцията на част от залата, по време на които Вие, за жалост, не проявихте едно качество, което неизменно проявявате досега, а именно, когато председателствате заседанията, да бъдете прецизна като неврохирург, точна като диригент и да се намесвате активно, когато се нарушават не само писаните, но и неписаните правила за работата на парламента.
Безпричинно и без да има нищо общо с познатата практика на обструкции чрез напускане на залата или само чрез аплодисменти, а включително и с подхвърляния на провокационни и непристойни реплики към моя колега Тошо Пейков, всъщност беше направен опит да не се чуе от залата, включително и от зрителите и слушателите, най-съществената част от неговите въпроси. По този начин тези, които се изказаха от това място преди малко, не бяха поставени в равностойно положение. Така например всички ние в тази зала слушахме мълчаливо, при мъртва тишина думите на господин Пирински по време на въпросите му към министър Паси, защото знаем, че той от години говори много тихо. Ние се напрягахме да чуем всяка негова дума, за да хванем връзката между въпроса и отговора.
РЕПЛИКИ ОТ БСП: Така изслушахме и министъра.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: За жалост, ето и в момента аз бивам репликиран при един доста, няма да го квалифицирам какъв, но очевидно неприемлив начин. Това много ми заприлича на един западен филм отпреди 10 ноември, където думите на едни герои са силно озвучени в старото студио на “Бояна филм”, а други думи на други герои или се редактират, или се заглушават. Така се правеше и спрямо излъчванията на някои радиостанции. Само че времето е 2004 г., поредното Народното събрание е Тридесет и деветото и ние тук сме длъжни да се изслушваме, за да разберат хората: първо, за какво говорим, второ, какви аргументи си разменяме – качествени или кухи, и трето, да не се предизвикваме и обиждаме, защото хората знаят, че това го умеем. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Приемам забележката Ви, господин Илчев.
Уважаеми дами и господа, от 24 народни представители от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори на основание чл. 37, ал. 2 от правилника е постъпило предложение за изслушване отговора на министър Паси на актуален въпрос, зададен от Мирослав Севлиевски и група народни представители, което да бъде в условията на закрито заседание.
Ето защо, преди да изслушаме мотивите на вносителите на това предложение и неговото гласуване, разпореждам на основание ал. 3 на чл. 37 да се изключат камерите на Българската национална телевизия, излъчването по Българското национално радио, както и квесторите да направят необходимото за освобождаване на балконите и кулоарите около пленарна зала. Това действие ще трае около 10 минути, след което ще продължим разискването по процедурното предложение.
Моля камерите и осветлението да бъдат изключени.
Моля народните представители да влязат в залата.
Продължаваме заседанието. (Следва закрито заседание.)

(След закритото заседание.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Уважаеми дами и господа, продължаваме заседанието с остатъка от парламентарния контрол днес.
Има питане към министъра на земеделието и горите господин Мехмед Дикме, отправено от народния представител Димитър Дойчинов, относно състоянието на земеделието в Пернишка област.
Господин Дойчинов, заповядайте да развиете своето питане към министър Дикме.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Измина страшно много време, откакто направих това питане. Разбира се, от гледна точка на вечното време това време е нищожно! По природа съм конструктивен и коректен човек. Мисля, че в знак на добра воля поканих министър Дикме на посещение в Пернишка област. Надявам се да приемете поканата.
Не поставям питането от гледна точка на дребнаво опозиционно заяждане и издребняване. Пернишката тежка икономика е в тежка криза. При наличието на безкрайна промишлена криза възниква въпросът какво е състоянието на земеделието в Пернишка област сега, през 2004 г., спрямо началото на прехода - 1989-1990 г. Правя това не от носталгия, а от гледна точка да изходим от една база за сравнение.

Можеше ли земеделието в годините на прехода да се превърне поне в частичен, производствен, социален, трудов и икономически шанс на жителите на Пернишка област? Защо беше тотално унищожен и разграбен сградният фонд? Защо земеделската техника се размина с реалните собственици на земя? Какви шансове имат разпокъсаните и маломерни парчета земя да се доближат до съвременното земеделие? Има ли поне един показател, по който пернишкото земеделие да има по-високи резултати спрямо 1990 г., независимо дали става дума за житни култури или за животинска продукция? Не се ли изроди поземлената реформа вместо в по-високи добиви и конкурентоспособност, в безкрайни съдебни спорове? Каква е тази поземлена реформа, която трайно заседна в съдебните зали? Поземлената реформа по-скоро уточни списъка на роднините на наследниците на земя, но не даде реални резултати. Поне в Пернишко е така.
Не е тайна, че поголовието в нашата област падна от три до пет пъти. Вероятно единствено е нараснал броят на козите, но нека не забравяме, че това са кравите на бедността. В с. Селищен дол се появи един тигър, но и той се пресели в друга област. Изпуснахме го - да променим коренно пернишкото животновъдство с него. Разбира се, това на шега.
Основна характеристика на пернишкото растениевъдство е монокултурността и липсата на реален сеитбооборот. Дори там, където има възможност за поливно земеделие, по–скоро има пунически войни с напоителни системи. Типичен пример е с. Ярджиловци, Пернишка община и аз Ви моля лично да се намесите в този спор в интерес на хората.
Възниква въпросът: каква е структурата, какъв е съвременният пернишки земеделец? Може би това са земеделските кооперации, които икономически агонизират, или отделните производители, които имат желание, но нямат възможност за мащабно производство, а тези, които произвеждат, съжаляват, защото няма къде да реализират и млякото, и месото, какъвто е случаят в с. Гигинци, Брезнишка община.
Разбира се, ако ставаше дума, повтарям, само за игра на опозиционност, тогава бих могъл лесно да кажа, че може би Вашите сътрудници пишат с оръдия от каменната ера и затова им е толкова трудно да дадат отговор.
Нека с Вас в дух на конструктивност да потърсим какъв е шансът на пернишкото земеделие от гледна точка – преди десет години досега, и от гледна точка на това как биха изглеждали нещата в началото на влизането ни в Европейския съюз. Предварително Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дойчинов.
Заповядайте за отговор, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дойчинов! За голямо съжаление всичко онова, което Вие казахте във Вашето питане, е абсолютно вярно и характерно за Пернишка област. Ако трябва да направя едно сравнение с онова какво е било земеделието в Пернишка област в края на 80-те и началото на 90-те години и сегашното състояние, ще видим, че разликата е огромна и тя е в негативна посока.
През 1990 г. на територията на Пернишка област са работили 42 държавни ТКЗС-та и 6100 частни стопани. Като резултат от осъществяваната поземлена и структурна реформа от 1990 г. насам на територията на област Перник през 2003 г. са се установили като действащи селскостопански единици 66 земеделски кооперации, 67 юридически лица и сдружения, както и 10 964 физически лица. Самият факт, че се е увеличил броят на лицата, които обработват земя автоматично, води до извода, че, включвайки повече хора, означава, че те работят по-малки парчета земя, което е характерно като разпокъсаност на земята. Действително земеделските имоти в областта са малки по размер, разпокъсани по местности и неподходящи за създаването на окрупнени масиви за обработка.
Броят на собствениците е голям и продължава да нараства броят на собствениците на земеделски земи, поради продължаващи доброволни съдебни делби между правоимащи и наследници.
Колко земя се работи в Пернишка област, колко се е работило и колко се работи – това е всъщност реалната оценка. Това, че се е увеличил броят на хората, които работят земя, и броят на кооперациите, не значи, че се работи повече земя. Точно обратното се е получило в Пернишка област. По данни на Националния статистически институт използваната обработваема земя в област Перник през 1990 г. е в размер на 708 564 дка. Основната част са заети с фуражни култури – близо 50%.
По данни на дирекция "Агростатистика" към Министерството на земеделието и горите, през 2003 г. земеделските стопанства в област Перник стопанисват 265 500 дка използвана земеделска площ. Тоест, виждаме, че даже над 50-60% имаме намаление в използването на площите.
Съществува сериозна тенденция към намаляване на общото производство пшеница, ечемик, картофи за посочения период. Производството на царевица за зърно се увеличава, а като нова култура за района на Перник през последните години се налага слънчогледът. Това е може би поради стабилните цени за последните години за слънчогледа, за маслодайния слънчоглед и повишеното търсене.
За голямо съжаление, през периода 1990-2003 г. се е очертала трайна тенденция на намаляване броя на говедата, свинете и овцете. През 1989 г. в областта е произведено 45 млн. 431 л мляко и 7959 тона месо. През 2002 г. в двете съществуващи мандри, които работят на територията на област Перник, са преработени едва 1 млн. 900 хил. литра мляко, което, в сравнение с предходната 2001 г., са 6-7% повече, но е далеч, далеч по-малко от онова, което е било през 1990 г.
Разбира се, навлизат и тепърва встъпват и някои алтернативи на традиционното животновъдство, като отглеждането на зайци. Техният брой е достигнал до 12 хиляди на територията на област Перник. Има нарастване в отглеждането и в броя на пчелните семейства с 1700 броя, като общият им брой е достигнал 8175 кошера.
Като обекти за алтернативно и преди всичко атрактивно земеделие са създадени две фирми за отглеждане на щрауси. В Пернишка област има условия за развитие на рибарството, това е един потенциал, който мисля, че би трябвало да бъде използван от хората, които желаят да се занимават в този сектор. Зонирани са язовирите "Лобуш" и "Студена". През 2002 г. са произведени 7800 кг жива риба, а за 2003 г. количеството е почти три пъти повече – 21 576 кг.
В заключение аз Ви благодаря за поканата и ще направя всичко възможно, за да посетя Пернишка област, за да се срещна на място със земеделските производители, земеделските кооперации, арендаторите и да мога да обсъдя с тях проблемите, които стоят пред тях за решаване. Трябва да си признаем и трябва да кажа, че състоянието на земеделието в Пернишка област е изключително лошо към настоящия момент, сравнимо със състоянието във Видин, Враца, Монтана; състоянието, в което се намира земеделието в Странджа-Сакар, тоест, в изостанали селски райони. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Дикме.
Имате правото на уточняващи въпроси, господин Дойчинов.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Аз искам да благодаря на министър Дикме за изключително откровения тон и реализма в оценките, защото мисля, че по това като опозиция и управляващи не се различаваме. Пак повтарям, въпросът опира как бихме изменили ситуацията оттук нататък.
Уточняващите въпроси могат да бъдат следните:
Каква е оценката Ви за състоянието на земеделието в община Брезник, Земен, Ковачевци и Трън? Четири от шестте общини.
Второто, което, повтарям, е изключително важно: в какви направления в съответствие с европейските договорености виждате шансовете на пернишкото земеделие? Мисля, че това е новото, което интересува всички жители на Пернишка област. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Дойчинов, конкретно на този етап аз в момента не мога да Ви отговоря. Готов съм да Ви предоставя писмена информация за конкретните общини, защото съм се подготвил с общи параметри за територията на областта.
Онова, което е в момента като подпомагане от страна на държавата, мога да го коментирам. В настоящия момент производството в областта е подпомагано от държавата чрез финансовите линии и програми на държавен фонд "Земеделие". През 2003 г. 21 земеделски производители са сключили инвестиционни кредити с фонда за 381 526 лв. Направените инвестиции са главно в областта на животновъдството.
Фонд "Земеделие" е отпуснал целеви субсидии и субсидии по краткосрочни кредитни линии в размер на 359 264 лв. За растениевъдство са отпуснати 321 862 лв. по сключени договори със 78 земеделски производители. За животновъдни стопанства в Пернишка област са отпуснати 37 402 лв. по 53 договора, които са основно за подпомагане на животните и птиците от националния генофонд, за предадено количество краве и овче мляко, а през месеците декември, януари и февруари – за подпомагане изхранването на стоковите стада.
Субсидирането на земеделските производители от областта продължава и през настоящата година. Всички производители, които отговарят на изискванията, могат да се възползват от него.
До м. декември 2003 г. по програма САПАРД са одобрени пет проекта на производители за област Перник на стойност 2 млн. 305 хил. 335 лв.
С оглед на присъединяването на България към Европейския съюз – като цяло българското земеделие има доста сериозна перспектива и изключително развитие още в годините до 2007 г.
В крайна сметка, уважаеми господин Дойчинов, министерството е отворено за диалог за решаване проблемите на хората от тази област, но основната инициатива трябва да бъде от самите фермери. Анализът, който ние сме направили, се състои в това, че основният проблем е в лошите поземлени отношения, в разпокъсаността на земята, което от своя страна води до едно неефективно земеделие.
Така че още веднъж повтарям – аз приемам поканата и се надявам на среща с кооперациите и фермерите в тази област да решим основните проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Дикме.
Имате възможност да изразите Вашето отношение към отговора на министъра на земеделието и горите, господин Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Аз още веднъж искам да подчертая, че съм удовлетворен от искрения тон и загрижеността на министър Дикме. От гледна точка на констатациите ние не се разминаваме. Въпросът опира до формирането на новата политика, защото само тя може да даде шанс на пернишкото земеделие. Пернишката индустрия се превърна в първа икономическа пустиня само за 15 години. И ако пернишката индустрия постигна това, то пернишкото земеделие може да се нарече направо "Сахара". Затова казвам, че съм раздвоен в оценката и отношението си към отговора.
Според мен недоволно е пернишкото земеделие. Недоволни са и пернишките села, земеделските производители. Умиращото пернишко земеделие иска нова земеделска политика и конкретна областна програма, защото в момента тенденцията е пернишките села, пернишките земи да се превръщат в празно пространство, а това е трагедия.
Ще Ви чакам с удоволствие, за да посетим пернишките общини, Пернишка област и да направим каквото е възможно. Благодаря Ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Актуален въпрос към министър Дикме от народния представител Кръстьо Петков относно сечта на гори в Рилския масив.
Заповядайте, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Господин председател, уважаеми господин министър, моят актуален въпрос има по-общ контекст. Той се отнася до това кой, къде и колко сече в България и дали ръководеното от Вас ведомство следи тези процеси от гледна точка на нашите национални интереси?
Аз се надявам, че това може да се изясни по-нататък с Ваше съдействие, но конкретно въпросът ми беше зададен за горския масив около Самоков, в Рила – как се извършва сечта там и какъв дял заема тя от общата дейност по изсичане, производство и износ на горите и какъв е типът сеч, която се прави там – планов, повече санитарен или е с цел индустриална и търговска реализация? Дали компетентните органи във Вашето ведомство следят този процес? На кого са давали разрешение и кой изнася този дървен материал? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Господин министър, заповядайте, за да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Кръстьо Петков.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков. По повод на постъпилия от Вас актуален въпрос, разпоредих да бъде извършена спешна проверка, при която се установи следното.
Възстановените горски имоти по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, собственост на наследниците на царете Фердинанд и Борис III, са регистрирани в две лесничейства – Боровец и Самоков.
В Държавно лесничейство "Боровец" са регистрирани 10 626 дка, а в Държавно лесничейство "Самоков" – 5917 дка горски масиви.
През 2003 г. е извършено ползването на дървесина в шест от насажденията, възстановени на горепосочените наследници, които попадат в района на дейност на Държавно лесничейства "Боровец". Добити са 2374 куб. м лежаща дървесина. В изпълнение на действащия лесоустройствен проект през същата година е изведена селекционна сеч - с оглед на отговор на въпроса каква сеч точно се извършва там, която е с интензивност от 10 процента в подотдели 92а и 93а, представляващи част от посочените в актуалния Ви въпрос парцели 92 и 93. Добити са 351 куб. м лежаща дървесина, което количество е включено в обема на общо добитите кубични метри, които ви съобщих преди малко. До този момент община гр. Самоков не е предявявала до Държавно лесничейство "Боровец" искане или възражение по собствеността и сечта в тези гори.
Кое е основанието за ползване дървесината и за извършване на сечта?
Тук искам да Ви кажа нещо много ясно и точно, за да го разберете, господин Петков. Планирането, предвижданията са в одобрения през 1997 г. и действащ в момента лесоустройствен проект, тоест тази сеч е била планирана през 1997 г. Ако някой търси някакъв политически претекст, че се извършва сеч впоследствие разрешена, това не е вярно, защото тези гори са възстановени далеч по-късно. Възстановяването им започва след 1999 г., като са възстановени основно през 2000 г. и 2001 г. Тоест, преди да бъдат възстановени, вече е имало решение през 1997 г. за извършване на такава лесоустройствена дейност.
Одобрено е от директора на държавното лесничейство заявление, както и годишни планове за ползване на дървесина, извършено е маркиране, направени са проверки на маркираната дървесина от служители на държавното лесничейство, удостоверено с констативни протоколи, съставени са технологични планове за ползване на дървесината, одобрени от директора на лесничейството, издадени са от държавното лесничейство позволителни за сеч, износ и позволителни за транспортиране на дървесината, като при експедицията на същата е присъствал и упълномощен от директора на държавното лесничейство служител, поставящ контролната горска марка.
След приключване на сечта е извършена проверка. Държавното лесничейство е съставило констативни протоколи, удостоверяващи, че ползването на дървесината е извършено при спазване на изискванията на нормативните актове.
С оглед на това, че отговорът на въпроса малко се забави, аз ще разширя отговора, като ще включа към дата 1 юни т.г. какво е състоянието на горите, за да имате реална представа.
През 2004 г. са издадени позволителни за сеч и износ на дървесина в девет насаждения, възстановени в собственост на наследниците на царете Фердинанд и Борис III, с общо количество на дървесината до 2837 куб. м лежаща маса. До 3 юни т.г. държавното лесничейство е издало разрешение за транспортиране на 743 куб. м дървесина.
В Държавно лесничейство "Самоков" не е постъпвало заявление за сеч и не е извършвано ползване на дървесина в регистрираните гори, собственост на бившото царско семейство.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Петков, имате право на реплика. Заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър! Следвайки хронологията и фактите, които изложихте тук най-добросъвестно от 1997 г. до сега, аз си правя извода, че в този масив сечта, която се прави, не е по специален режим, а е по обичайния режим. Както виждате, няма нищо страшно, като се задават такива въпроси, да се получи отговор, да има информация, да има прозрачност, за да секнат всякакви съмнения, че има различни режими, по които се извършва сечта в горите.
Искам да направя само една реплика. Доколкото ми е известно, община Самоков има претенции към част от масива от гледна точка на минала доказана собственост и вероятно тези претенции би трябвало да се уредят с Ваше съдействие, със съдействието на компетентните институции.
Искам все пак да Ви обърна внимание, че ако в този масив всичко е наред, то в други далеч не всичко е наред и неслучайно съществува понятието “дървена мафия”, много силно развита в района на Разлог и Сатовча, във Велинград, Батак и т.н.
Много би ми било любопитно да зная колко милиона кубика се сече и изнася от България и защо са разтревожени международни, в това число и екологични организации от факта, че се сече не само планово, селективно, но и се сече безогледно.
Както сте тръгнали да проверявате, наредете да проверят ТИР-овете, които излизат от района на Велинград, и дали е вярно, че всеки втори е контрабанден. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Господин министър, имате право на дуплика. Заповядайте. Разполагате с 2 минути пленарно време.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви за доуточняващия въпрос, господин Петков. Вие сте абсолютно прав и това, което казвате, е абсолютна истина. Тя не е тайна нито за обществото, нито за министерството. Нееднократно тук, от тази трибуна, и пред медиите аз съм споделял загрижеността на министерството по отношение на незаконната сеч. Това е един проблем, който България трябва да реши.
Но за решаването на този проблем е необходима и политическата воля на народните представители за приемането на специален закон, който да ограничи сечта. Вие знаете, че големите проблеми бяха 1999-2000-2001 г. с горските пожари, когато изгаряха по 500-600 хил. дка гори. Това, което беше в правомощията на правителството, ние го взехме като решение. Забранихме износа на опожарена дървесина и виждате, че от две години няма пожари. Не, че няма, но те са минимални, в рамките на санитарния минимум.
Необходимо е законодателна промяна, тоест, народните представители също да поемат своя ангажимент, за да бъде променен съответният закон, за да се изкарат бракониерите от гората. Макар че това не е в контекста на въпроса, който сте задали, само ще допълня по отношение на въпроса и това, което казахте за Самоков.
Кметът на общината и общината не са предявили и нямат възражения в настоящия момент. Действително в двата парцела – 93А и 93Б – за информация общата площ е 37 хил. 456 дка в 93А и 39 хил. 417 дка в 93Б. В едната площ общината има само 0,444 дка, тоест около 0,5 дка, но в другата подплощ има близо 35 хил. дка земя. Там не е извършвана сеч. Това е отговорът на Вашия въпрос. Сечта е извършвана в парцел “А”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Дикме.
Министър Дикме ще отговори на актуален въпрос от народния представител Моньо Христов относно изкупуване на българско розово масло и предоставяне на 3 млн. евро за нови насаждения.
Заповядайте, господин Христов, да развиете Вашия актуален въпрос към министър Дикме в рамките на 3 минути пленарно време.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, дами и господа народни представители! При посещението ми в областта на Розовата долина, по-точно в Казанлък, Павел баня, Стрелча, редица розопроизводители, а също така и собственици на дестилерии, които преработват розовия цвят, бяха развълнувани от едно Ваше изказване през м. декември, след Вашето посещение в Берлин. Бяха дотолкова развълнувани, че една голяма част от хората бяха започнали да създават нови насаждения – маломерни, разбира се. Но големите преработващи дестилерии също бяха развълнувани от това Ваше изявление, тъй като не беше ясно какво ще се случи.
След като направих съответната справка, наистина установих, че лично Вие, зам.-министър Плугчиева, зам.-министър Боев и директорът на Института по розите в Казанлък Недко Недев сте дали изявления, които са следните.
Задавам въпрос: вярно ли е, че Германия ще изкупува 1,5 т българско розово масло годишно и ще отпусне 3 млн. евро за увеличаване площите с розови насаждения?
Това е Ваше изявление, дадено на 19 януари 2004 г. след срещата с германския Ви колега Ренате Кюнерс. Въпросът ми беше към 15 март, но явно Вие бяхте много ангажиран. Надявам се, че сега ще дадете обяснение на розопроизводителите как стоят нещата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Господин министър, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос от народния представител Моньо Христов в рамките на 5 минути пленарно време.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, по наши данни в България розовите градини са 23 хил. 284 дка. В момента част от старите насаждения не са в добро състояние вследствие на лошо стопанисване през предходните години, амортизация, увреждания, липса на подмладяване. Средногодишните добиви от тях са около 100-150 кг от дка. Четири хиляди декара от насажденията са в много добро състояние и средният добив от тях е 400-500 кг цвят от един декар. В младенческия период, тоест в последните една-две години с подкрепата на фонд “Земеделие” са създадени 7 хил. 684 дка. Тези са със средни добиви около 100 кг на декар. В настоящия момент, уважаеми господин Христов, българското розово масло заема около 40% от световния пазар. Достигането на 50-процентен пазарен дял в следващите няколко години е напълно достижима цел за България. Именно в тази насока са и усилията на Министерството на земеделието и горите. Тази цел ще се постигне с увеличаване на площите с около 3-4 хил. дка на година и достигане на 30 и над 30 хил. дка общо розови масиви в страната.
Проучванията показват, че търсенето на българското розово масло на международния пазар е от порядъка на 1300-1500 кг годишно. В страната се произвеждат около 700-800 кг. Тоест, съществува около 50% дефицит на българско розово масло за продажба на световния пазар.
Ето защо, за да се покрие този дефицит, е и програмата на Министерството на земеделието и горите за увеличаване на розовите масиви.
Уважаеми господин Христов, една от страните, която проявява изключителен интерес към възможностите на българското розопроизводство, е Федерална република Германия. Действително тази тема още през 2003 г. започна да се разисква на двустранните срещи на най-високо ниво между министъра на земеделието и горите на Република България и министъра на земеделието и горите на Федерална република Германия.
Вие сте абсолютно прав, че темата за розопроизводството и оползотворяване възможностите за развитие на проектите и неговото насърчаване с участието на чуждестранни партньори беше сред главните теми на разговорите ми на “Зелена седмица 2004” в Берлин с федералния министър Ренате Кюнаст, както и с министъра на околната среда на провинция Заарланд. Министър Мьонсдорф от своя страна изрази готовност на фирми от провинция Заарланд към проекти в областта на розопроизводството.
По отношение на отпускане на финансови средства от германска страна за увеличение на площите с розови масиви мога да кажа, че в момента са обект на сериозно обсъждане 5 конкретни проекта, разработени от български специалисти.

След тяхното одобрение от германска страна ще бъдат известни точните суми, които ще ни бъдат отпуснати за насърчаване развитието на този важен за българското земеделие сектор. Сумите са ориентировъчни. Те могат да бъдат и над, могат да бъдат и под, в зависимост от това доколко и какви проекти ще бъдат одобрени.
На 21 юни правителствена делегация на Република Германия ще бъде в България за уточняване на двустранните договори, които ежегодно България подписва.
Искам да Ви уверя че, макар че Федерална република Германия намалява финансирането на помощта за реализация на проекти по линия на двустранното сътрудничество, Министерство на земеделието и горите се опитва да защити проектите в розопроизводството.
Надявам се, че след защитата на тези пет проекта, наистина ще има и една допълнителна подкрепа по линия на двустранното сътрудничество за развитие на розопроизводството.
От страна на България това, което е направено до настоящия момент – създадени са облекчени кредитни линии, които включват в себе си елемент на кредитна субсидия от 100 лв. на дка за създаването на розови масиви.
Аз искам да използвам трибуната на Народното събрание, като подкрепя всеки един земеделски производител, който е решил да инвестира в тази област. Розопроизводството в България има много сериозно бъдеще, много сериозна перспектива. Още повече, че българското розово масло има своя пазар – световен. Още повече, че с оглед на недостига, тоест увеличеното потребление на розово масло в света, цената на розовото масло тази година е далеч по-висока от предишната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, господин Христов. Имате право на реплика в рамките на 2 минути.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря, господин председател.
Господин министър, благодаря за Вашия отговор. Само че нещо не е както трябва.
На 9 март, една от фирмите от германска страна е направила официално запитване към министър Кюнаст. В този отговор министър Кюнаст казва: “Относно финансово насърчаване в размер на 3 млн. евро, така и намерението да бъдат закупени 1500 кг розово масло няма никакво основание и не са верни”.
И аз съм поставен в доста неудобна позиция. Може би и Вие сте поставен в такава позиция.
Кое е вярното сега? Наистина ли има такива проекти и нещо ще се извършва, наистина ли се увеличава розовото масло, което България може да предоставя на външния пазар? Защото Вие казахте 700 кг, но България никога и в най-добрите си години не е продавала повече от 700-800 кг розово масло.
Така че, моля да изясните Вашия отговор точно и ясно. Седемстотин – осемстотин килограма розово масло България ще произвежда за световния пазар и тон и половина за Германия? Това ли ще бъде Вашата политика и вярно ли е това, защото аз ви прочетох, че една от големите германски фирми е направила запитване и министърката казва, не е вярно. Въобще такъв проект няма да има.
Така че, още веднъж Ви питам, господин министър: ще има ли такъв проект или няма да има? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Господин Дикме, имате право на дуплика, ще Ви помоля да се ограничите в рамките на 2 минути пленарно време.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Христов, аз не знам откъде получавате информация за двустранните срещи на високо ниво, особено когато е на ниво министри и се води двустранен протокол от съответните страни и онова, което е договорено, е отразено в протоколите.
По отношение на въпроса: 1500 кг само за Германия ли? Мисля, че бях много ясен в началото на своя отговор. Целта на България е да увеличи производството си от 700-800 кг розово масло на 1500 кг общо производство, тоест, да удвои производството на розово масло в България към настоящия момент. С оглед на това, още веднъж повтарям: първо, има добър пазар на българското розово масло, в момента заема 40% от световния пазар; и второ, цената на розовото масло на световните пазари нараства.
Колкото до проектите, мисля, че го казах, още веднъж ще повторя, че има пет проекта, които в момента се разглеждат. Така че след приключването на мисията на правителствената делегация на Германия можем да бъдем по-конкретни, кой от тях е одобрен и кой не е одобрен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Дикме.
Следващият актуален въпрос е също от народния представител Моньо Христов, също към министър Дикме относно безмитен внос на брашно в Република България.
Господин Христов, заповядайте в рамките на 3 минути да развиете актуалния си въпрос към министър Дикме.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, господин министър, след като миналата година Вие се провалихте в политиката, особено в зърнопроизводството бяха направени неимоверни усилия как да бъдете спасен по някакъв начин, но така или иначе, спасението Ви стана поетапно. Най-напред беше забранен износът на зърно, за да можем да гарантираме изхранването на българския народ. Тъй като това не стана, след това беше деблокиран държавният резерв през м. септември, на 5 септември е взето решение на Министерския съвет. И тъй като и това не можа да оправи Вашите, така наречени “бакии”, бе взето решение на Министерския съвет на 27.11.2003 г., с което беше разрешен безмитен внос на брашно от тарифната позиция 11-01 неограничено количество с 0% мито в периода на действие от 1 януари до 30 юни 2004 г.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е следният: как се отрази вносът на брашно от Република Турция на българската мелничарска промишленост и какви ще бъдат цените на българското зърно в реколтата 2003-2004 г. при този внос? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Министър Дикме, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос от народния представител Моньо Христов в рамките на 5 минути.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов, поне на 5 въпроса отговарях, ако не се лъжа в периода ноември, декември, януари за това какви мерки ще предприеме правителството, за да няма драстично увеличение цената на хляба.
Днес се задава обратният въпрос, с оглед на получилия се ефект от тези мерки, които правителството взе.
Действително правителството с оглед на проблемите в зърнения сектор, по-ниската реколта спрямо предходните години, взе решение от 1 януари за безмитен внос на брашно в страната. По данни на митницата общо за периода 1 януари – 1 юни са внесени 49 хил. 557 т брашно.
Вносът на брашно за м. януари е в размер на 11 хил. 173 т, за м. февруари - 16 хил. 371 т, за м. март - 14 хил. 663 т, за м. април – 6480 т, за м. май – само 870 т.

През последните два месеца, ако ви прави впечатление, вносът на брашно е намалял значително и не е оказал съществено влияние върху преработвателната промишленост. Тоест, без да въведем отново митото, от само себе си вносът на брашно в страната с оглед на конкуренцията е спрял.
Как се стигна до взимането на това решение? Първо, по предложение на хлебопроизводителите за стабилизиране цената на брашното. Имаше предложение от тях с оглед на нелоялно създадена конкуренция за предприемане на такива мерки. Министерството работи изключително добре с браншовите си съюзи и уважи тяхното искане.
Второ, на базата на решение на Консултативния съвет по зърното, създадената работна група към него и предложението, което е направено от тях, с оглед на това, че тази мярка изигра своята положителна роля като стабилизира пазара, Министерството на земеделието и горите направи предложение до Министерския съвет за въвеждане на 25% мито върху вноса на брашното. Дължа да подчертая, че това предложение е направено от министерството още през м. април. Министерският съвет взе съответното решение и в момента отново действа тарифната ставка от 25%.
Бих искал отново да отбележа, че наложената мярка, уважаеми господин Христов, изигра своята положителна роля и още преди да бъде направено предложението за отмяна на безмитния внос, както ви казах, на практика вносът на брашно беше значително ограничен.
В заключение, аз не бих искал да се връщам на предишни управления, но по време на предишното управление също са били въвеждани различни безмитни режими. Въвеждането на безмитен режим, уважаеми господин Христов, по отношение на вноса на пшеница не е отсега, то е от 1997 г. Мисля, че мерките, които правителството взе, пакетът от мерки, изиграха своята положителна роля. На пазара нямаше сътресение и имаше една сравнително поносима цена на хляба.
По отношение на това как ще се отрази на цената и каква ще бъде цената на пшеницата от новата реколта. Аз не мога да коментирам каква ще бъде цената на пшеницата от новата реколта, защото за голямо съжаление не България е страната, която определя световната цена на пшеницата. Цената на пшеницата в България ще бъде обусловена от няколко фактора: първо, от Световната борсова цена на пшеницата и, второ, от курса на долара. Защото цената на пшеницата на световните борси се определя от долара.
На този етап мога да кажа, че България очаква една сравнително добра реколта, която ще даде възможност не само за задоволяване на вътрешните потребности от зърно, но ще има и определени количества за износ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Дикме.
Господин Христов, ще се възползвате ли от правото си на реплика? Заповядайте.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин министър, въпреки че не отговорихте на въпроса ми, свързан с това как ще се отрази върху цената вносът на това брашно. Какво имам предвид? Първо, ефект от Вашите мерки нямаше, защото цената на хляба слезе само с 0,01-0,02 ст. Така че общо взето средната цена на килограм си остана между 0,85 ст. и 1,20 лв.
Второ, ефект нямаше, защото българските мелници спряха да работят. И като не работят, стигнаха до задънено положение. При това положение не знам кой ще даде на тези мелници кредити да изкупуват новата реколта. И когато аз Ви попитах за отражението върху мелничарската промишленост, имах предвид именно това – състоянието на мелничарската промишленост във връзка с изкупуването на новата реколта. И аз исках да чуя този Ваш отговор – какво отражение ще има върху цените именно това положение на мелничарската промишленост. Вие не ми отговорихте, но аз се надявам, че си давате сметка за какво говоря. И се надявам също така, че независимо дали ще бъдете министър по-нататък, Вие няма да повтаряте тези грешки, които направихте през миналата година, които за Вас може да са малки грешки на управлението, както казвате, но за голяма част от хората на българското общество бяха фатални относно цената на хляба и относно поминъка на определени хора.
Така че, господин министър, мисля, че този сезон, който Ви предстои, ще Ви бъде много тежък, ако останете министър. Дали ще можете да докажете, че повече няма да правите такива грешки и ще се намесвате в управлението както трябва, а не като наблюдател от ООН? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Христов, винаги съм се възхищавал на изразите, които използвате понякога във Вашите заключителни речи. И Ви поздравявам за последната дума, която казахте. Не, нямам намерение да се оттегля. Смятам да продължавам да управлявам като министър, доколкото парламентарното мнозинство на НДСВ и ДПС подкрепя моите усилия и политиката, която води министерството.
Сигурно е имало и грешки, господин Христов, които съм допускал конкретно по този проблем, но и във Вашите думи има известно противоречие: от една страна това, че няма зърно и че в мелниците няма зърно, а, от друга страна, че мелниците няма да могат да купуват зърно, защото има внос на брашно. Ако е нямало зърно в мелниците, то тогава какъв щеше да бъде ефектът върху мелниците и вноса на брашно при условие, че няма зърно в мелниците? Още повече, че вносът основно беше извършен точно от мелничните комбинати, от съответните фирми. Ако искате, мога да ви цитирам конкретни компании и мелнични комбинати, които осъществяваха вноса.
Мисля, че на фона на общото положение в Европа по отношение на проблемите с пшеницата, която се получи през миналата година, българското правителство взе най-адекватните мерки, най-адекватните решения и в настоящия момент спокойно мога да кажа, защото само след един месец е новата реколта, че както няма проблеми със зърнения баланс, така и че България очаква една добра реколта и всички трябва да бъдат спокойни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към актуалния въпрос на Владимир Стоянов Джаферов и Георги Костов Станилов относно предоставените кредити от фонд “Земеделие” по програма САПАРД на “Север агро” ООД, Разград.
Господин Джаферов, имате думата да развиете Вашия актуален въпрос.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят актуален въпрос беше зададен преди около месец, но в продължение на три седмици не се случваше да му дойде ред да му бъде отговорено. Разбира се, според мен вина за това няма министърът, а може би натрупалите се много въпроси.
За ваша информация трябва да кажа, че аз зададох два актуални въпроса. Единият актуален въпрос ми беше върнат, аз го преработих съобразно правилника на парламента, пуснах го отново до председателя на Народното събрание и отново ми беше върнат. Но за него няма да говорим днес, а ще говорим за актуалния въпрос, който е включен в днешната програма.

Повод да задам двата актуални въпроса беше публикувано журналистическо изследване във в. “Монитор”. На базата на тази публикация аз зададох двата актуални въпроса. Единият от въпросите, който днес е наред в залата, касае фирма “Север агро” ООД, регистрирана в Разград. Аз питам господин министъра да ми отговори от фонд “Земеделие” и от програма САПАРД колко кредита в какъв размер и за каква цел са отпуснати на тази фирма “Север агро” ООД, регистрирана в Разград? Един от участниците във фирмата “Север агро” ООД е бившият кмет на община Исперих Юнай Хюсмен, който в интерес на истината е един от най-добрите зърнени босове от средите на българските турци, човек, който може би десетина години работи в бранша. Разбира се, интересното е, че този господин по информация, която съм почерпил, не знам дали е така, вероятно господин министърът ще ми отговори, е състудент на господин Дикме. Той притежава 50% от акциите на тази фирма, останалите 50% от акциите на фирмата са на брата на господин министъра Ахмед Дикме, като по информация, която имам, той не е инвестирал нито един български лев в дейността на тази фирма “Север агро” ООД.
Бих искал да запитам министъра кога е бил по-точен и по-искрен – когато критикуваше министър Венцислав Върбанов за раздадените кредити от фонд “Земеделие”, като един от тези, които са получили кредити, е неговият баща…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Излизате извън темата на Вашия въпрос. Въпроса го формулирахте, господин Джаферов.
Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос на господин Джаферов за получените кредити от фирмата “Север агро” ООД.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дажеров, уважаеми господин Станилов – господин Станилов не го виждам в залата! Понеже Вие зададохте детайлно и извън контекста въпросите, ще Ви отговоря подробно.
Първо, по отношение на фирма “Север агро”, действително брат ми е бил участник в тази фирма за определено време. Искам да ви кажа съвсем откровено, за голямо съжаление младите хора в България не желаят да се занимават със земеделие. Ако брат ми желае да се занимава със земеделие, аз ви уверявам, че аз ще му помогна да си направи проекта от собствено име и да си кандидатства, за да може да обработва земя. При положение че имаме 10 млн. декара пустееща земя, ще се радвам на всеки един, който може да обработва земя.
По отношение на кредитите, които са получени. Да, действително има одобрен кредит по линия на фонд “Земеделие” за закупуване на два трактора на стойност 37 120 лв. Това е пряко кредитиране от държавен фонд “Земеделие”. Има подаден и одобрен проект, но неинвестиран и неприключен по линия на програма САПАРД за закупуване на земеделска техника на стойност 1 625 177 лв. Одобрените инвестиционни разходи са в съответствие с Наредба № 14 от 18 май 2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства.
Уважаеми господин Джаферов, общо по програма САПАРД към настоящия момент има одобрени 1214 проекта, като предстои разглеждането на нови 252 по първа мярка, по трета – 322 и 135 по обща мярка. Ако ги сметнем сумарно, това са над 2000 проекта. Аз не искам да визирам имената на хора или на свързани с тях хора, които са получили кредити по линия на фонд “Земеделие” или имат одобрени проекти по програма САПАРД. Но ще приема всяко ваше предложение за изключване на определени хора, в случай че програмата дава възможност. Тоест, дори ако Вие самият кандидатствате и отговаряте на всички критерии, отговаряте на всички условия, то няма човек и институция, която ще Ви отхвърли проекта, т.е. няма правно основание. Ако Вие намерите това основание, аз ще го приложа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Джаферов, имате думата за реплика.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (ПГНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за точните данни, които дадохте като информация тук пред народното представителство. Благодаря Ви и за това, че според това, което казахте преди малко, сте загрижен много за развитието на българското земеделие. Аз лично като човек съм имал убеждението и винаги съм смятал, че икономическото възраждане на България трябва да тръгне от българското земеделие, от българското животновъдство. Няма начин да оправим държавата си, ако не оправим земеделието. И пак Ви казвам, аз се радвам на данните, които изнесохте тук, но си задавам въпроса сега ли открихте това? Сега ли стигнахте до този извод? Аз мисля, досега не е било така.
И с това ще завърша. Аз мисля, че, разбира се, не Движението за права и свободи, а Националното движение Симеон Втори дойде на власт с един от лозунгите – те бяха много, които никой сега не изпълнява, но единият от тях беше за морала в политиката и управлението. Всички, които сме в тази зала, добре си спомняме периода 1997-2001 г. и прословутия израз “всички сме братовчеди в тази държава” и как правителството на Обединените демократични сили…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Излизате от контекста на въпроса.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Мисля, че не излизам, господин председател. И мисля, че Движението за права и свободи…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Връщате се три години назад, това е парламентарен контрол!
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Но това е актуално и днес, в момента, моля Ви, не ме прекъсвайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имам право по правилник. Който излезе извън темата…
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Става въпрос за морала в политиката, а мисля, че управляващите нямат такъв морал. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря. Вие питате за конкретни средства по програма, а говорите за морал и политика!
Преминаваме по-нататък.
Питане от народните представители Васил Маринчев и Мария Спасова-Стоянова относно недостатъци и нарушения в работата на Общинската служба “Земеделие и гори” в район “Кремиковци” – София.
Заповядайте, госпожа Стоянова, да развиете питането.

МАРИЯ СТОЯНОВА (ПГОДС): Господин министър, с колегата Маринчев искаме да Ви информираме, че години наред поземлената комисия, сега вече Общинска дирекция “Земя и гори” на район “Кремиковци”, събира недоволството на хората, живеещи там и очакващи справедливото и бързо възстановяване на своите заграбени земи.
Известно е, че при възстановяване на земите в този район е използван действащият кадастър от 1956-1957 г., който изобщо не е реален, според мнението на засегнатите лица. Този кадастър отразява състоянието след образуването на ТКЗС и не съдържа достоверната информация за собствеността на собствениците към момента на образуване на ТКЗС. Оттам се създава и този проблем с така наречените бели петна, т.е., части от землищата на селата Кремиковци и Ботунец, които са с неизяснени собственици, съгласно този кадастър, който вие ползвате и който е нереален.
Според бившите собственици в кадастъра тези земи са отразени като земи на ТКЗС, а липсва информация за бившите собственици. Въпросът ни е поставян многократно. Аз самата съм Ви питала по този въпрос и винаги няма резултат, което поражда все повече недоволство в този район. Според бившите собственици все още в землищата на населените места в Кремиковци има около 20% невъзстановена земя. Това създава обоснованото недоволство на хората и те се питат кога ще приключи този процес.
Знаете ли, господин министър, че има случаи на влязъл в сила план за земеразделяне и допълнително са издавани решения за възстановяване в стари реални граници, без да е обезсилено предходното решение? Сериозни са претенциите на хората относно необезщетяването им с други свободни земи от общинския поземлен фонд. Известно е, че решение за определяне на земи от общинския поземлен фонд на Столична община е прието през м. август 2003 г. в Столичен общински съвет. Една година след това нито един собственик на унищожена земя в землищата на населените места от днешния район “Кремиковци” не е обезщетен с реална земя. Странно е, че една година не Ви бе достатъчна да започнете процеса за обезщетяване. Остават много съмнения – че нарочно се протака това решение на този проблем. На правоимащите дори не се предоставя информация с какъв размер земя се разполага за обезщетяването. Все още не са започнали на практика никакви дейности за възстановяването на бившите земеделски земи, които сега са в регулация. Това важи най-много за ж.к. “Ботунец”. Не е разработен комбиниран план, не е проведено необходимото анкетиране за установяване на собствениците на бившите земеделски земи, нито пък е определено местоположението. Може ли някой да каже кога ще бъде решен този проблем?
Тежък е проблемът и с освобождаване на неправомерно ползваните земи. Поради неточности в решенията на Общинската служба “Земеделие и гори” и поради нехайното отношение на районната общинска администрация не са отстранени ползвателите на възстановените земеделски земи, които пораждат нескончаеми спорове между собственици и ползватели.
Не знам дали сте информиран, но в тази служба не се съобразяват с решенията на съда. Многократно при обжалване и отменено решение на съда службата “Земеделие и гори” не спазва решението на съда или съзнателно бави издаването на ново решение, с което, вместо да облекчава гражданите и по-бързо да възстановява земеделските земи, умишлено забавя възстановителният процес и поражда напрежение. Остават много съмнения относно законността на построената масивна ограда на Металургичния комбинат “Кремиковци”; съмнения относно коректността по отношение на действителното й място и дали по този начин не е заграбена допълнително земеделска земя, която би могла да бъде възстановена на бившите собственици. Този проблем се приема с особена чувствителност от бившите собственици и ние всички разбираме защо е така. Защото едва ли има друго землище в България, в което да е унищожена толкова много плодородна земеделска земя.
Господин министър, има много проблеми, които съпътстват работата на цитираната служба “Земеделие и гори” в община “Кремиковци”. Ние Ви питаме: какъв контрол се упражнява върху работата на Общинската служба “Земеделие и гори” в район “Кремиковци” и какви мерки ще предприемете Вие, за да отстраните тези нередности?
Благодаря ви и се надявам, че този път ще получим отговор, защото аз лично Ви питам за втори път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата, уважаеми господин министър за отговор на питането.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Стоянова, действително Вие за втори път задавате подобен въпрос. След отговора Вие сигурно ще имате право да изразите и своето становище, но след като аз отговоря, като изясня каква е ситуацията, ще помоля да направите конкретно предложение за излизане от тази ситуация, в която се намираме в момента. Ще Ви помоля Вие самата да се включите заедно с нас за решаването на този проблем. Защото, както нееднократно съм заявявал, че има проблеми, че лоша беше поземлената реформа, много хора вкарваха в тези мои думи повече доза политика, отколкото реалност. Но всичко онова е плод на поземлената реформа, която е извършена през годините. През тези години на реформа са минали няколко комисии оттам, госпожо Стоянова. Сменени са няколко комисии. При подробен анализ на протоколите от проверките, които са направени, е установено, че комисиите са работили независимо една от друга и в различен състав, при които са разглеждани проблемите, поставени от инициативния комитет на собствениците на земеделски земи от район “Кремиковци”, посочени в настоящото питане от Вас.
Относно питането, аз ще го разгранича на няколко части.
Първо, по отношение на така наречените бели петна. Възстановяването на собствеността в землището на Кремиковци е извършено във възстановими стари реални граници върху 6097 декара по кадастрален план на землището от 1956 г. с разписен лист към него за около 90% от собствениците. Тоест, 10% от собствениците не са били включени в този разписен лист.
Вие сте абсолютно права, че в този кадастрален план има бели петна, представляващи първите блокове на ТКЗС, оформени в седем масива. Не искам да ги цитирам точно, ще Ви дам отделно имената на масивите. С обща площ около 1500 декара са тези масиви бели петна.
Съществува и кадастрален план от 1947 г. Въпросът е, че към него няма разписен лист, поради което не може да бъде използван. Като доказателствен документ в заявленията са прилагани опис-декларации за влизане в ТКЗС, като в голямата част от тях не са описани местностите и площите на заявените за възстановяване имоти, а е упомената само общата площ.
Липсата на достатъчна информация е наложила идентифициране на границите на имотите, извършено след обява в “Държавен вестник”, бр. 55 от 1999 г. в периода 21.06. - 09.07.1999 г. Всеки собственик е попълвал декларация за имотите си и ги е посочвал по местности, площи и планоснимачни номера от кадастралния план. Приетата карта на възстановимите стари реални граници е обявена в “Държавен вестник”, бр. 68 от 1999 г. Възражения по нея са приемани до 15 август 1999 г. Постъпили са 110 бр. жалби, от които изцяло са уважени 19 бр., частично – 21, и неуважени са 70 бр. жалби. Неуважените жалби представляват около 11,5% от общата площ на подадените 606 бр. заявления за възстановяване на собствеността върху земеделските земи.
На инициативния комитет е предоставена информация и карта с очертаните бели петна - това, за което Вие говорите. Значи министерството работи изключително активно с инициативния комитет за оказване на съдействие от тяхна страна за допълнително уточняване и идентифициране границите на имотите. С протоколи от 23.03.2001 г. този комитет връща на комисията в Кремиковци материалите - 236 бр. анкетни карти. След допълнителното уточняване също остават територии с неустановена собственост, дори и след работата, която е свършена, съвместно с инициативния комитет и онези 236 бр. анкетни карти.
В заключение по тази част на въпроса, защото мисля, че тя е най-съществена, ще обобщим, че процесът на възстановяване на земеделските земи за землището от района на Кремиковци е приключил през 1999 г. Към настоящия момент са налице неидентифицирани територии в размер на 8 хил. 667 дка земеделска земя, в които имотите се възстановяват в съществуващи стари реални граници, което представлява 8% от подлежащата на възстановяване земеделска земя в размер на 106 хил. 666 дка. В землището на Кремиковци такива зони са върху 385 дка или 4,5% от близо 8500 дка земя. Собствеността върху тези земеделски земи може да бъде възстановена по Наредбата за поддържане и осъвременяване на картата на възстановената собственост след подаване на молба от собствениците и идентифицирането на границите им на съответния терен. Въпросът в случая с влезлия в сила план за земеразделяне - допълнителното издаване на решение за възстановяване в стари реални граници се отнася единствено за землището на Кремиковци. Към 1995 г. са поставени решения за признаването на правото на собственост в нови граници. Не са постановени и връчени решенията по чл. 27. Това е реалното в настоящия момент.
Относно дейности по обезщетение на имоти, които се възстановяват. С Решение № 2, Протокол № 57, Столичният общински съвет предоставя земи от общинския поземлен фонд.
Искам да подчертая, че на територията на район Кремиковци право на обезщетение имат заявители на 3260 бр. преписки на площ 20 хил. 257 дка. Но тук държавата няма съответните правомощия.
Този процес за възстановяване, за обезщетението на тези имоти ще стартира след изработване и приемане на помощни планове на урбанизираните територии на Столична община, тоест, те трябва да се обърнат към Столичната община. До момента са изготвени плановете на район Сердика, Люлин и Връбница. Възложител на тези две дейности не е министерството и не са службите на министерството, а е Столичната община с контролни функции на областния управител на област София.
По отношение на споровете между собственици и ползватели предполагам, че задавате въпроса за § 4 от закона – приложението на § 4 за земите, които са отдадени за ползване на определени стопани, след което е възстановено правото на собственост на реалните им собственици, където възниква конфликта на интереси. Такива на територията на Кремиковци има само в землището на с. Желява на площ от 338 дка. Съгласно § 4 плановете на новообразуваните имоти за тези територии се възлагат и одобряват от областния управител, а възстановяването, съответно придобиването на право на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед отново на кмета на общината, а не на представители на Министерството на земеделието и горите.
Относно неизпълнение на съдебните решения – веднага се разпоредих да бъде извършена проверка в Кремиковци за хода на изпълнение на съдебните решения. Към 17 февруари не е било изпълнено само едно от съдебните решения, постановено по реда на чл. 13, ал. 2 от закона.
С Решение № 567 от 15 март т.г. на общинската служба по земеделие и гори съдебното решение вече е изпълнено съгласно изискването на закона. Общинските служби по земеделието и горите имат задължението да изпълняват и са длъжни да изпълняват влезлите в сила съдебни решения.
В заключение ще отбележа, че проблемите, възникнали в процеса на възстановяването на собствеността върху земеделските земи и землища от район Кремиковци са поставени, анализирани и разрешавани от министерството в интерес на самите собственици. Както ви казах, при решаването са включвани самите собственици, хората, които са пострадали от нерешените проблеми. Пак сме готови да продължаваме да работим съвместно с тях за решаването на проблемите. Включени са и представители на собственици и многократно са извършвани комплексни проверки от експерти на Министерството на земеделието и горите.
Още веднъж се обръщам към Вас, госпожо Стоянова, с оглед на това, че действително втори път задавате този въпрос. Готов съм да приема всяко Ваше конструктивно предложение, разбира се, в рамките на закона, съвместно да търсим решение на наболелите въпроси. Готов съм да направим една съвместна среща между представителите на Министерството на земеделието и горите и представители на Столична община съвместно с Инициативния комитет, за да бъдат решени проблемите на тези хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Господин Маринчев, имате думата.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, ще започна оттам, откъдето Вие свършихте. Ангажирам се с помощта на колежката Стоянова да уредим една среща между инициативния комитет и Вас самите, дори без посредника на председателя на комисията Пандев или областния директор Гюров, за да чуете Вие проблемите на хората и да направите преценка в края на краищата с личните си впечатления доколко сме прави с колежката Стоянова.
Не мога да се съглася обаче, че трябва с колежката да направим предложения какви мерки да вземете. Вие сте министърът, Вие сте органът на държавата, който упражнява тази функция, и Вие сте този, който трябва да вземе съответните решения. Напрежение обаче в Кремиковци има. Бих желал повече да обърнете внимание на това, защо трябваше да се ползва този кадастрален план, защото той отразява едно състояние на нещата не към момента, когато са заграбвани земите. Ще Ви моля да бъдете малко по-подробен.
Това, което казвате, според мен не се споделя от областната дирекция, тъй като разговарях с тях.
Що се отнася до изпълнение на съдебните решения, не съм съгласен, че става въпрос само за едно съдебно решение. По нашия въпрос говорим за това, че много често съзнателно се бавят решения и се повтарят грешки – примерно решение, което се постановява от некомпетентен орган, тоест, подписали са се по-малко брой членове и това е начин да се мотаят хората във времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Две минути изтекоха, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Аз мисля, че минутите са три, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Две минути е записано в правилника, ето.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: При питането са 3 минути плюс 2 минути накрая за реплика, проверете си го.
Хората много се тревожат от това, че най-вече в жилищната зона в ж.к. “Ботунец” няма никакво придвижване. Спрете се на това нещо.
Готов съм да Ви предоставя решение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Маринчев, уточних правилника – 2 минути. Министърът има право на отговор за 5 минути.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Добре, Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: След това имате право на още 2 минути, за да изразите Вашето отношение.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): Пет плюс три плюс две минути са!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин министър, имате думата в рамките на 5 минути.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря за допълнителните въпроси, господин Маринчев.
Проблем, който е възникнал и който не е бил решен толкова години, искате да го реша веднага. Правим всичко възможно, за да го решим, господин Маринчев, бъдете сигурен в това. Има няколко казуса, които ги казах в отговора на Вашето питане по отношение на белите петна, откъдето тръгва основният проблем – че се използват две основи. Едната основа при влизането в ТКЗС, а другата е през 1947 г. При едното има прилежащ списък, при другото няма. На базата на срещите, които са проведени с инициативния комитет техните искания са удовлетворени, има съответните промени. Една част от въпросите не касаят и не са в правомощията на министерството, а в правомощията на областния управител.
Не може мои специалисти да са ми докладвали по различен начин от това, което Ви отговорих – че е имало повече преписки. Прочетох Ви онова, което са ми отговорили моите специалисти – че е имало едно-единствено решение, което не е било изпълнено и те са го изпълнили.
Приемам Вашето предложение за една такава тристранна среща. Дали ще бъде с мен или със заместник-министъра, който отговаря пряко за поземлената реформа в страната, повтарям Ви, че при всички случаи полезното би било да бъде тристранна среща между инициативния комитет, Министерството на земеделието и горите и Столичната община. Защото основните проблеми не са в министерството, а в Столичната община и в невъзможността на хората да укажат своята земя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Маринчев, имате възможност в рамките на две минути да изразите Вашето становище от получения отговор на Вашето питане.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател. Надявам се, че няма да ми отнемете просрочените преди това секунди.
Господин министър, аз приемам срещата да бъде тристранна и ще се постараем да я организираме с колежката Стоянова. Надявам се това да стане.
Вашите отговори не ме удовлетворяват. Това бяха отговори, за да се отговори нещо, без да се поеме ангажимент, без да бъдете точен. А че лошо работи тази комисия, е ясно на всички. Затова говори още един факт, надявам се Вие да го проверите. Моята информация е, че Вие сте информиран за това. Председателят на комисията Пандев се явява като вещо лице при дела в съда и то за район в София. Ако това не е конфликт на интереси, на бих могъл да го квалифицирам по друг начин.
Информацията ми от господин Гяуров е, че Вие сте известен за това, защото господин Гяуров не е човекът, който може да се разправя с господин Пандев и да го уволни. Но чакам Вие какво отношение ще вземете, защото това действително е парекселанс конфликт на интереси. И оттам хората не могат да вярват, че тази комисия работи нормално, след като Пандев може да се явява в съда като вещо лице – един път да постанови решение, а следващия момент да се яви като вещо лице от другата страна.
Отново ще кажа, поемаме ангажимента да организираме срещата, а се надяваме, че Вие ще вземете някакви мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Свършиха питанията и актуалните въпроси към министъра на земеделието и горите господин Мехмед Дикме.
Преминаваме към питания и актуални въпроси към министър Игор Дамянов – министър на образованието и науката.
Има думата Теодора Константинова да развие своето актуално питане относно инцидента с 14-годишния Венцислав Христов – сирак от дом за възпитание "Г.С.Раковски" в с. Пелатиково.
Заповядайте, госпожо Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА-ГАЙДОВА (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър!
На 14 март 2004 г. от студиото на Българската национална телевизия по сигнал за отвличане, подаден от директора на Дома за превъзпитание "Г.С.Раковски", беше отведен от полицията Венцислав Христов.
От последващи публикации в медиите на 16 март 2004 г. стана достояние, че децата – сираци или изоставени от родителите си в Дом за превъзпитание "Г.С.Раковски" в с. Пелатиково са подлагани на бой от персонала и учителите. Храната не отговаря на елементарни хигиенни изисквания, има данни за злоупотреби с хранителни продукти от дарения.
Във връзка с този проблем Ви задавам следното питане: какви мерки предприехте за проверка на случая по сигналите, получени от сираците от Дома за превъзпитание "Г.С.Раковски" в с. Пелатиково? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Константинова.
Господин министър, имате думата за отговор на питането в рамките до десет минути.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Константинова, госпожо Тоткова! Зададеният от Вас въпрос относно инцидента с 14-годишния Венцислав Христов и сигналите за нарушения и злоупотреби в Дома да превъзпитание "Г.С.Раковски", с. Пелатиково, съдържа преди всичко сериозни несъответствия с действителното състояние на проблема, във връзка с което е необходимо да се направят следните важни уточнения.
Първо, на 13 март 2004 г. непълнолетният Венцислав Христов е отведен от господин Карбовски за участие в предаването "Всяка неделя" в Българската национална телевизия. При напускане на който и да било възпитаник без разрешение на отговорния педагогически персонал от социално-педагогическия интернат се предприемат определени и задължителни мерки за издирване. В този смисъл напускането на интерната е нарушение и връщането на Венцислав Христов не се разглежда като инцидент, допуснат от персонала.
В изпълнение на чл. 30, ал. 1 от Закона за закрила на детето, органите на изпълнителната власт са задължени да предприемат превантивни мерки за сигурност и защита с цел да се предотврати попадането на детето в ситуация на риск.
Второ, оплаквания срещу персонала, както посочвате в питането, както и сигналите за нарушения, удряне, обиди, липса на хигиена, злоупотреби с дарения са отправени от деца от Дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа "Олга Станева", гр. Дупница, а не от Дома за превъзпитание в с. Пелатиково. В системата на народната просвета не функционират домове за превъзпитание.
Видовете училища в Република България се определят с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от Закона за народната просвета. Домът за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа "Олга Станева", гр. Дупница е обслужващо звено със социално предназначение. Тези домове са специализирани институции в системата на народната просвета, които организират дейности, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на деца и ученици на възраст от 2,5 г. до 12-и клас, лишени от родителска грижа.
Съгласно Закона за закрила на детето, настаняването на детето в специализирана институция се предприема като крайна мярка за закрила след изчерпване на възможностите за отглеждане от роднините или близките. Решението и действието по настаняване в дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, се предприемат от отделите "Закрила на детето" в дирекциите "Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане на територията на съответната община.
Социално-педагогическите интернати са специални държавни училища за малолетни над 7-годишна възраст и непълнолетни, които нямат подходящи условия за живот в семейството, лишени са от родителски грижи и надзор и са извършили, или са налице предпоставките за извършване на противообществени прояви.
Съгласно Закона за борба срещу противообществените прояви сред малолетните и непълнолетните настаняването на дете в социално-педагогически интернат се прилага от местните комисии като възпитателна мярка след разглеждане на простъпките на малолетните от 8- до 14-годишна възраст, които са извършили противообществени деяния.
В с. Пелатиково, община Невестино функционира Социално-педагогически интернат "Г.С.Раковски", в който са настанени 62 деца. Те живеят в общежитие и се обучават в осем паралелки на основното училище.
Венцислав Руменов Христов е приет през м. септември 2003 г. в Дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа "Олга Станева", гр. Дупница по молба на майката. За настаняването му в дома са издадени социален доклад и Заповед № 049 от 30 септември 2003 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" на община Бобовдол. Съгласно протокол и Решение № 5 от 10 февруари 2004 г. на местната Комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, гр. Дупница, на Венцислав Христов е наложена възпитателна мярка "настаняване в социално-педагогически интернат", след което той е преместен в интерната "Г.С.Раковски", с. Пелатиково. Преместването му през м. февруари 2004 г. от Дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа "Олга Станева", гр. Дупница в Социално-педагогическия интернат "Г.С.Раковски", с. Пелатиково е във връзка със системни нарушения на правилника на дома – бягства, неизвинени отсъствия от училище, нанесен побой на момче извън дома.
По указание на Министерството на образованието и науката през 2003 г. регионалните инспекторати по образованието извършиха проверки в обслужващите звена със социално предназначение в системата на народната просвета на територията на всички административни области в страната. Проверката в Дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа "Олга Станева", гр. Дупница е извършена от 15 до 22 декември 2003 г. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол на 9 януари 2004 г. и са издадени препоръки от началника на Районния инспекторат по образованието, гр. Кюстендил, със задължителен характер относно осъществяването на дейностите и воденето на задължителната документация.
Във връзка със сигнал, поместен в издание от местния печат на гр. Дупница на 27 февруари и на 1 март 2004 г. е извършена проверка от комисия на регионалния инспекторат по образованието, гр. Кюстендил. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол от 8 март 2004 г., като е сезирана и Икономическа полиция на Районната дирекция на вътрешните работи на гр. Кюстендил. Извършени са проверки от Хигиенно-епидемиологичната инспекция, гр. Кюстендил и от отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" при община Дупница.
След посочения в питането случай от 14 март 2004 г. с Венцислав Христов издадох заповед, в изпълнение на която комисия от министерството извърши още една - трета проверка в Дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа "Олга Станева", гр. Дупница, както и проверка в Социално-педагогическия интернат "Г.С.Раковски" в с. Пелатиково.
При проверката, съвместно с представители от Държавната агенция за закрила на детето – София и на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни – София, са проведени разговори с представители на местните комисии на дирекциите за социално подпомагане и отделите за закрила на детето в общините Бобов дол, Невестино и Дупница. Комисията на министерството е проверила документи, свързани с факти и обстоятелства за Венцислав Христов и оплакванията на възпитаници на Дома за отглеждане и възпитание на деца “Олга Станева” – град Дупница за развалена храна, обиди и удряне на децата от възпитатели в дома. Проведени са разговори с директора, психолога, възпитателите и учениците в групите от дома. Установени са нарушения и слабости в работата на директора и възпитателите на Дома за отглеждане и възпитание на деца “Олга Станева” – град Дупница. При пребиваването на Венцислав Христов в дома не са осъществени дейностите за отглеждането и възпитанието на детето в съответствие с индивидуалните нужди за нормалното му физическо, нравствено и социално развитие като непълнолетен. Във връзка с проявите на детето…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Дамянов, извинете, че Ви прекъсвам. Съгласно правилника в 14,00 ч. приключваме. Моля да обобщите финала на Вашето изказване, за да можем да се вместим във времето.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря.
Във връзка с нарушенията, установени в Дома за отглеждане и възпитание на деца – град Дупница, на основание чл. 188, т. 2 от Кодекса на труда на директора на дома със заповед от 3 юни 2004 г. на министъра е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”. Във връзка със Закона за закрила на детето и Плана за намаляване броя на децата в специализираните институти в Република България, приет с решение на Министерския съвет, в Министерството на образованието и науката са подготвени изменения в нормативните документи за работата на обслужващите звена със социално предназначение в системата на народната просвета. В частност, приет е нов правилник на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа. С него се въвежда нов модел на организацията на дейността на тези обслужващи звена. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Гайдова, уважаеми народни представители! За стенограмата – искам да ви кажа – с вашето съгласие предлагам да приключим с процедурата на това питане, след което ще прекратя пленарното заседание за парламентарен контрол.
Заповядайте, имате думата.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА-ГАЙДОВА (ПГОДС): Уважаеми господин министър, ние зададохме своето питане преди три месеца и естествено, че в рамките на тези три месеца са се променили много обстоятелства, които са свързани с аспекта на нашето питане. В министерството има, разбира се, достатъчно експерти, за да бъдат включени в съответни компетентни комисии, за да установят не само в тези домове, за които Вие говорите, но и във всички на територията на България достоверността на оплаквания и сигнали, които се получават от много места – както в нашите приемни, така и в медиите. Тъй като ме вълнува съдбата не само на децата от Дома “Г.С. Раковски” и другия – в град Дупница, а и на всички настанени в такива домове в страната, Ви задавам следните уточняващи въпроси:
Има ли определени служители от Министерството на образованието и науката, ангажирани с контрола над домове за сираци и деца, лишени от родителски грижи? На какъв интервал от време е достатъчно? По брой ли са проверките, за да гарантират постоянното качество на грижи, битови условия и хранителен режим на децата?
Това отправям като въпрос по отношение на абсолютно всички домове на територията на нашата страна, тъй като смятам, че ние трябва да бъдем особено чувствителни по тази тема. Децата и без това са ощетени от съдбата и е необходимо да сме много чувствителни както ние, политиците, така и медиите, така и обществеността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Константинова.
Господин министър, имате думата да отговорите на двата доуточняващи въпроса.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, господин председател.
Преди всичко политиката по отношение на тези заведения е техният брой да бъде намален. Но не чисто механично, а чрез приобщаване на децата към нормалните училища, така да ги наречем, с всичката условност.
По отношение на това дали в министерството има специализирана структура, която да се занимава с наблюдението над тези институции: да, такава структура има, такива хора има, които се грижат за това. Проверки се извършват не само по подадени сигнали, а и периодично. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Народният представител госпожа Росица Тоткова.
Имате думата да изразите Вашето отношение от получения отговор на Вашето съвместно питане. Заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! С изключително внимание слушах отговора на Вашия въпрос и трябва да отбележа, че не само не съм доволна, а през цялото време, докато Вие обяснявахте как един или друг чиновник е ходил на проверка, у мен растеше тревогата. Тревога за това дали нашата държава може да осигури едни нормални, прилични условия в домовете за деца, лишени от родителска грижа. Тези домове не са просто учебни заведения, това са домове, в които децата прекарват може би 365 дни от годината и 24 часа в денонощието и е изключително важно в тези домове да се осигурява необходимият климат за възпитанието на децата и за развитието им като едни пълноценни граждани на Република България. Аз следих с тревога, защото от Вашия отговор се съобщават факти – някакви факти, които Вие сте констатирали. Всъщност в отговора не чух Ваша загриженост за това как нашата държава може да създаде тези условия и да гарантира тези условия. Ние искаме Вие, като министър на образованието, да гарантирате създаването на такива условия.
В противен случай държавата се отказва от тази изключително важна функция, защото много е хубаво пожеланието децата да се отглеждат в семейна среда. Промяната в законодателството е насочена в тази посока, за да може наистина да се прилага тази мярка за закрила на децата, но това няма да стане нито толкова бързо, нито толкова лесно. Затова не трябва по никакъв начин да смятаме, че единствено и само чрез намаляване броя на домовете може да се реши въпросът. Един дом да има в България, той трябва да работи така, че децата вътре да нямат чувството, че нямат семейство. Струва ми се, че всички тези сигнали, които се явяват в пресата, които достигат и до нас като народни представители; всичко това, което достига и до Вас, е достатъчно красноречиво, за да може наистина Министерството на образованието и науката, заедно с Агенцията за закрила на детето, да предприеме тези мерки.
Аз съм убедена, че Вие с този правилник сте се опитали да направите някаква крачка напред или поне се надявам, че е така. Но правилникът няма да реши въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Петдесет и четири секунди говорите повече.
РОСИЦА ТОТКОВА: Извинете, господин председателю, тъй като не ми подадохте сигнал, ще ми позволите да си завърша изречението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Една минута и шест секунди вече.
РОСИЦА ТОТКОВА: Нека да си завърша изречението.
Благодаря на господин министъра за това, че изтъкна факти, но от него очакваме конкретни резултати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА: Не ми подадохте сигнал и аз не мога да следя времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Понеже имам симпатии към Вас, наруших правилника.
Уважаеми народни представители, с това завърши нашият парламентарен контрол.
Следващото заседание е на 16 юни, сряда, от 09,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,10 ч.)




Председател:
Огнян Герджиков



Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи


Секретари:
Светослав Спасов

Наим Наим