Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Благовест Сендов и Юнал Лютфи

Секретари: Величко Клингов и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес ни предстои да продължим започнатата вчера точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Госпожа Анелия Мингова е вече на трибуната, за да продължи с доклада за второто четене.
Предстои § 7.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател.
Едно процедурно предложение - в залата да бъде допуснат заместник-министър Марио Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не виждам противно предложение.
Моля гласувайте допускането на заместник-министър Марио Димитров в залата.
Гласували 131 народни представители: за 115, против 12, въздържали се 4.
Приема се. Поканете заместник-министър Димитров в залата. Заповядайте, господин заместник-министър.
Госпожо Мингова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, по § 7 са постъпили няколко предложения от народни представители: от народните представители Абаджиев, Черкезов и Соколов - за отпадането на § 7, което не се подкрепя от комисията.
Предложение на господин Любен Корнезов: в чл. 30, ал. 1 думите "съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители" да отпаднат, което също не е подкрепено от комисията.
Предложение на господин Арабаджиев: в чл. 30, ал. 1, изречение последно след думите "предложенията се правят" се добавя "въз основа на атестация по чл. 129, ал. 2".
Това предложение също не е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Милтенов, което е подкрепено в пункт 3, а за пункт 6 е оттеглено.
И предложение на народния представител Янаки Стоилов, което е подкрепено по отношение на буква "а" затова аз ще прочета останалия текст на предложението му:
"б) алинея 6 да се промени по следния начин:
"(6) Министърът на правосъдието може да дава становища по предложенията до Висшия съдебен съвет по чл. 27, ал. 1, т. 1, 3 и 4 за всички длъжности на съдиите, прокурорите и следователите и на ръководителите по чл. 125а, ал. 1, т. 2-8. Министърът на правосъдието организира воденето и съхраняването на кадровите дела на съдиите, прокурорите и следователите.";
в) да се създаде нова ал. 8 със следното съдържание:
"(8) Ако предложения от общото събрание кандидат не събере необходимото мнозинство, министърът на правосъдието може да прави предложение за друг кандидат, като изборът се провежда между двамата кандидати. В случай, че нито един от тях не получи необходимото мнозинство, за избран се смята кандидатът, получил повече гласове.";
г) досегашната ал. 8 да стане ал. 9."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 7 със следната редакция:
"§ 7. Член 30 се изменя така:
"Чл.30. (1) Предложенията за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите, съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители и за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите се правят до Висшия съдебен съвет чрез министъра на правосъдието, който в 7-дневен срок ги изпраща във Висшия съдебен съвет със становище. Предложенията се правят от:
1. председателя на Върховния касационен съд:
а) за заместник-председателите, за председателите на отделения и за съдиите от същия съд;
б) за председателите на военните и на апелативните съдилища - въз основа на предложение на общото събрание на съответния съд;
в) за заместник-председателите на военните и на апелативните съдилища - по предложение на председателите на съответните съдилища;
2. председателя на Върховния административен съд - за заместник-председателите, за председателите на отделения и за съдиите от същия съд;
3. главния прокурор:
а) за заместник-главните прокурори от Върховната касационна прокуратура и от Върховната административна прокуратура и за прокурорите от тези прокуратури;
б) за ръководителите на районните, на окръжните, на военните и на апелативните прокуратури - по предложение на общите събрания на прокурорите от съответните прокуратури;
в) за заместниците на районните, на окръжните, на военните и на апелативните прокурори - по предложение на ръководителите на съответните прокуратури.
4. ръководителите на апелативните прокуратури - за прокурорите от тези прокуратури;
5. ръководителите на военните прокуратури - за прокурорите от тези прокуратури и за военните следователи;
6. ръководителите на окръжните прокуратури - за прокурорите от тези прокуратури, за районните прокурори и за техните заместници - по предложение на съответния районен прокурор, с изключение назначаването на младшите прокурори и на прокурорите в районните прокуратури;
7. председателите на апелативните съдилища:
а) за съдиите от тези съдилища;
б) за председателите на окръжните съдилища по предложение на общото събрание на съответния съд;
в) за заместник-председателите на окръжните съдилища - по предложение на председателите на съответните съдилища;
8. председателите на военните съдилища - за съдиите от тези съдилища;
9. председателите на окръжните съдилища:
а) за председателите на районните съдилища от съответния окръжен съд - въз основа на предложение на общото събрание на районния съд;
б) за заместник-председателите на окръжните съдилища;
в) за заместник-председателите на районните съдилища - по предложение на председателя на съответния районен съд;
г) за съдиите от окръжните и районните съдилища, с изключение на назначаването на младшите съдии и на съдиите от районните съдилища.
10. директора на Националната следствена служба:
а) за заместник-директорите на Националната следствена служба и за следователите от тази служба;
б) за директорите на окръжните следствени служби - по предложение на общите събрания на следователите от окръжните следствени служби;
в) за заместник-директорите на окръжните следствени служби - по предложение на директора на съответната следствена служба.
11. ръководителите на окръжните следствени служби - за следователите от тези служби.
(2) В органите на съдебна власт, където броят на съдиите, прокурорите или следователите е под пет души, общо събрание не се формира и правомощията му се изпълняват от общото събрание на по-горестоящия орган на съдебна власт.
(3) Решенията на общите събрания се вземат с обикновено мнозинство от всички членове на съответното общо събрание с тайно гласуване.
(4) Съответният ръководител по ал. 1 е задължен да внесе предложението на общото събрание във Висшия съдебен съвет чрез министъра на правосъдието в 7-дневен срок от вземането на решението от общото събрание. Освен предложението на общото събрание, той има право да предложи и друг кандидат.
(5) Предложенията на общите събрания и на съответните ръководители по ал. 1 се разглеждат от Висшия съдебен съвет в срок не по-късно от 14 дни от внасянето им във Висшия съдебен съвет.
(6) Министърът на правосъдието може да прави предложения и да дава становища по законосъобразността на предложенията до Висшия съдебен съвет по чл. 27, ал. 1, т. 1, 3 и 4 за всички длъжности на съдиите, прокурорите и следователите и на ръководителите по чл. 125а, ал. 1, т. 2 - 8, като организира воденето и съхраняването на кадровите досиета на съдиите, прокурорите и следователите.
(7) Решенията по чл. 27, ал. 1, т. 4 се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет при тайно гласуване. Ако никой от кандидатите не получи необходимото мнозинство се прилага съответно чл. 28, ал. 3.
(8) В изпълнение на решенията на Висшия съдебен съвет по чл. 27, ал. 1, т. 4 лицата по ал. 1 издават заповеди, включително за случаите по ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Мингова.
Има ли желаещи за изказване по § 7?
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Това е едно от измененията, които предвиждат съществени нововъведения в начина, по който се избират магистратите от Висшия съдебен съвет. Идеята на моето предложение е този избор да бъде направен така, че по-малко да се влияе от странични фактори, да се преодолеят неудобствата по издигането на кандидатури, защото се знае, че наличието на ръководители във всяко едно от звената на съдебната власт поставя в по-деликатно положение другите магистрати, които могат да правят предложения или да бъдат предлагани в този избор от общите събрания.
Затова моето предложение е самият избор да бъде доближен, за яснота мога да се изразя - до анкета, като в списъка на кандидатите се вписват всички членове на Общото събрание в съответната магистратура без тези, които са си направили отвод. И тогава в гласуването ще участват тези лица и всеки един от техните колеги ще може да изрази своето предпочитание към магистрата, който смята, че е най-подходящ да бъде предложен за ръководител на съответната магистратура. Това е смисълът на моето предложение по ал. 3, което комисията е записала, че подкрепя, но сигурно е пропуск, че то не е отразено в предлагания от комисията текст на ал. 3. Отразен е само съвпадащият текст, който се съдържа в първото изречение, а последващият текст трябва да бъде допълнен в съдържанието на ал. 3 на комисията.
Другите две предложения описват продължението на процедурата в следващите фази. И в определен етап от работата на Комисията по правни въпроси те бяха приети и дори според мен развити по още по-сполучлив начин, защото се отдаваше приоритет на предложенията, направени от общите събрания. Само ако предложението на Общото събрание не бъде утвърдено от Висшия съдебен съвет с необходимото мнозинство, тогава вече се допуска министърът на правосъдието или една пета от членовете на Висшия съдебен съвет да могат да правят предложения за други кандидати, като изборът се провежда измежду всички кандидати, а в случай, че никой от тях не получи необходимото мнозинство, се провежда ново гласуване измежду първите двама, получили най-много гласове.
Смятам, че по този начин много по-силно би се проявила ролята на общите събрания, защото в обратния случай, ако те са само една от паралелните възможности за издигане на кандидатури, ще се окаже, че и съответните ръководители, и министърът на правосъдието, и общите събрания могат да правят предложения. Затова трябва да се прецени дали самата идея на вносителите може да бъде осъществена в нейната пълнота, ако се възприеме в първоначалния й вид, когато общите събрания ще бъдат само една от възможностите за предлагане на такива кандидатури.
Такъв е и смисълът на моето предложение, което е записано в първоначалния текст, че министърът може да прави предложения, само ако не бъдат избрани кандидатите, предложени от съответните органи на съдебната власт. Мисля, че това в по-голяма степен гарантира и самостоятелността на органите на съдебната власт.
Другото предложение, което се съдържа в буква "б", отнасяща се до ал. 6, смятам че е по-удачно от това на комисията. Разликата е в това, че министърът на правосъдието може да дава становища по предложенията до Висшия съдебен съвет, но не само по тяхната законосъобразност. Даже за мен е нелогично министърът на правосъдието да влиза в ролята на някаква правораздавателна институция и да дава становища по законосъобразността. По-полезно е той да се произнася по качествата на кандидатите, без да се ограничава предметът на неговото становище.
Това са предложенията, на които настоявам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Други желаещи по § 7 има ли?
Господин Димитър Абаджиев има думата.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Направили сме предложение за отпадане на § 7 поради две основни причини. Един от принципите, които се въвеждат в този параграф, е задължителната процедура предложенията за определяне броя на съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите и съдиите по вписванията за назначаване, преместване, понижаване да се правят задължително чрез министъра на правосъдието, който дава становище в 7-дневен срок. Предвидена е включително възможността министърът на правосъдието да дава становище по законосъобразност на предложенията. Според нас този принцип е категорично в противоречие с принципа за независимост на съдебната власт, който е предвиден в Конституцията, оценка, която е давана многократно не само тук, в България, включително при всички оценки, давани от международни мисии, включително и от Съюза на съдиите, изпратена е до всички председатели на парламентарни групи. Тази формула е изключително неясна. Тя не дава отговор на въпроса какво се случва, ако министърът не даде такова становище. Едно от категоричните заключения на Венецианската комисия, което вече многократно се коментира и в обобщения доклад е, че в никакъв случай министърът на правосъдието в дуалистичната си роля и на председател на Висшия съдебен съвет, и на министър, не може да блокира решенията на Висшия съдебен съвет и не може да влияе върху назначаването на кадри, тъй като съгласно Конституцията Висшият съдебен съвет е основният кадрови орган.
Между другото, по този текст аз очаквам по-широка подкрепа, включително и от Коалиция за България, защото през 1999 г. в искането до Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на редица текстове от Закона за съдебната власт, тогава при далеч по-малки правомощия на министъра на правосъдието в мотивите на искателя се говори, че той се превръща в основен кадровик и това противоречи на принципа на независимост на съдебната власт. Категорично считам, че ако текстът се приеме по този начин, ще има отново отрицателна оценка и от страна на Европейската комисия в годишния доклад.
Що се отнася до принципа за общите събрания, той вчера вече беше коментиран. Между другото, справката показва, че в Холандия този принцип не е въведен и не действа. Няма такъв принцип, в който общите събрания на съдилищата или на прокуратурите да избират административни ръководители. Там изборността се отнася и се прилага по съвсем друг начин - не чрез общите събрания на самите органи на съдебната власт.
Отново повтарям, че този принцип, който не се приема от нито една от неправителствените организации, включително и от Съюза на съдиите, ще доведе до забавяне работата на съдебната власт, до влошаване на атмосферата и във всички случаи до понижаване на нейната ефективност.
Поради това аз считам, че § 7 трябва да отпадне и да остане досега действащият текст на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказване има ли?
Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също смятам, че предложеният от вносителя § 7, както и предложеният текст в една по-различна редакция от Комисията по правни въпроси, в много отношения пряко ще противоречи на Конституцията. Всъщност тук се прави един неудачен опит почти навсякъде по един недопустим начин по отношение на независимата съдебна власт да се вмесва представител на изпълнителната власт в лицето на министъра на правосъдието. Този опит дори бих нарекъл нескопосан, защото това, което очевидно се цели, би могло да се направи опит малко по-елегантно да се прокара. Навсякъде, ако някой от предложителите се беше сетил вместо министъра на правосъдието да каже председателстващия Висшия съдебен съвет, нещата щяха да бъдат поне привидно омекотени. Но философията е точно такава и може би затова е такъв и текстът: всичко да става чрез министъра на правосъдието.
На какво основание министърът на правосъдието ще бъде някакъв филтър във Висшия съдебен съвет? Не е ли абсурдно министърът на правосъдието да дава преценка за законосъобразност - забележете! - не за целесъобразност, а за законосъобразност на всички предложения, които се внасят във Висшия съдебен съвет по кадровите въпроси, след като предложенията дори така, както виждат нещата вносителят и Комисията по правни въпроси, се правят или от общите събрания, или от членове на Висшия съдебен съвет? И излиза, че ние предполагаме, че министърът на правосъдието има по-добри правни знания от едно събрание на съдии, на прокурори, на следователи, от членовете на Висшия съдебен съвет, в който по право влизат най-висшите магистрати - председателите на двата върховни съда и главният прокурор.
Вносителите съобразили ли са, че съгласно нашата Конституцията никъде не е казано, че министърът на правосъдието трябва непременно да бъде юрист? Утре може ние да имаме министър на правосъдието неюрист. Няма пречка. (Оживление.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): До там ли да я докараме?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: То ще бъде горе-долу същото като гледам предложенията, които сега разискваме.
На второ място, защо кадровите досиета ще съхранява министърът на правосъдието? В какво качество, след като по силата на Конституцията назначенията, уволненията, повишаването, понижаването на всички магистрати се извършват от Висшия съдебен съвет? Изведнъж се вклинява изпълнителната власт, която ще държи кадровите досиета и когато даден член на Висшия съдебен съвет иска да направи кадрово предложение, той става зависим от министъра или от това, което му подаде министърът. Той може избирателно да му даде нещо, което иска и да скрие друго, което не иска предложителят да знае.
Дори юридически не е издържан този текст. Надълго и нашироко в много текстове се казва, че лицата, които имат право да правят предложения, ги правят по предложение на съответните общи събрания. Сега, като слушах господин Абаджиев, разбирам, че дори заместник-министърът на правосъдието, който вчера се изказа, че имало европейска страна, в която общите събрания едва ли не си избират ръководителите... Оказа се, че това е опит да бъде заблудено Народното събрание... И след това изведнъж има текст, който казва: освен предложенията на общото събрание, той има право да предложи друг кандидат. Това ще е неговото основно право.
Ето защо аз подкрепям нашето предложение за отпадане на целия § 7. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Има ли други желаещи? Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, бих искала да взема думата по изказванията на колегите, които чухме преди малко, във връзка с предлаганата редакция от комисията и предстоящото гласуване на § 7.
По предложенията, които е развил господин Янаки Стоилов и които той изложи пред нас, след дебатите в Комисията по правни въпроси и при гласуването там се прецени, че доста би се затормозил изборът и назначаването на съответния административен ръководител, ако издигането на кандидатури и гласуването им протича на тези две нива, тоест дава се право на първа опция на общите събрания и едва, ако не бъде избран съответният кандидат, да се правят следващи предложения.
В резултат на това в Комисията по правни въпроси се прецени, че за да се облекчи изборът, трябва да бъдат предложени възможности за алтернативни предложения от съответните оправомощени лица и органи, след което изборът да протече на базата и на досега действащия текст в чл. 28 от Закона за съдебната власт, където се предвижда възможност за повторен избор, когато не се съберат достатъчно гласове от някои от първоначалните кандидати, като, разбира се, се запази възможността изборът да бъде успешен само, ако е налице необходимото мнозинство при гласуването.
Във връзка с това и следващото предложение на господин Янаки Стоилов не е възприето от комисията, защото то съдържа възможност за избрано да бъде посочено и назначено лице, което не е събрало необходимото мнозинство. Изхожда се от съображението, че не може административен ръководител да бъде лице, което не отговаря на условията за вземане на решение от Висшия съдебен съвет с оглед необходимия брой гласове за вземането на такова решение, за да бъде то законосъобразно.
От друга гледна точка ние вече гласувахме вчера предложения за промяна на чл. 28, който се отнася до правомощия за издигане на кандидатури за председателите на върховните звена в съдебната система. Там приехме точно този принцип на алтернативност с двете възможности: общите събрания на съответните съдилища и прокуратури и паралелно с тях - всеки член на висшия съдебен съвет. От правна симетрия се налага същият подход да бъде следван и по-нататък.
Това са аргументите, които биха могли да бъдат изложени тук и които аз правя пред вас във връзка с несподелянето на предложението, което господин Янаки Стоилов е направил.
По отношение на така отразеното в доклада на комисията второ изречение на предложението, което все пак е прието по буква "а", то не е възпроизведено в доклада на комисията, защото в самата комисия - и това ще стане ясно от следващите текстове, които ще бъдат подложени на обсъждане, се прие, че в рамките на тези лица, които могат да кандидатстват за административен ръководител, се включват не само магистратите от съответното звено на съдебната система. Изхождайки от този принцип, който след това въз основа на гласуване в комисията сме заложили в текстовете, не е възможно да бъде споделено второто изречение от предложението на господин Янаки Стоилов в буква "а", тъй като това ограничава състава и качествата на лицата, които могат да участват в този избор, като го ограничава само до магистратите от съответното звено.

Идеята е, че може и лице, което е външно в момента от тази система, от това звено, не е на длъжност там, да участва в избора.
След дебата в комисията се прецени, че тази по-широка възможност трябва да бъде предоставена, за да се намери от самото Общо събрание най-добрата кандидатура, около която членовете на това Общо събрание да се обединят.
По отношение изказванията, които бяха направени от господата Абаджиев и Соколов, аз се все пак искам да ви припомня, господин Соколов, за Вашето съвършено обратно становище, изложено на последното заседание на комисията. Обстоятелството, че Вие там подкрепихте почти буквално направеното първоначално предложение от вносителя за тези три възможности да се прави предложение за мен показва някак си една необоснованост в това, което поддържате в момента.
Господин Абаджиев отсъстваше. Той, очевидно, затова подкрепя предложението си § 7 да отпадне, но още едно основание - ако ние принципно вчера проведохме дискусията, в която и Вие взехте участие, за принципната възможност, независимо дали в други правни системи това е допустимо и уредено - общите събрания да имат правото да издигат кандидатури, аз мисля, че от процесуална целесъобразност, а и от правна логика не се налага да се повтаряме една и съща дискусия при всеки текст, който предвижда възможността общите събрания да издигат кандидатури.
И пак заради правна симетрия - ако вчера ние гласувахме правомощия на Общото събрание на върховните звена в съдебната система, то вътрешно противоречие в закона би се породило и липса на равнопоставеност би се получила, ако сега гласуваме невъзможност в по-нисшите звена на съдебната система общите събрания да имат подобни функции.
Благодаря ви и извинете, че просрочих времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Господин Соколов за реплика, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Мингова, аз бих Ви помолил да не предавате неточно неща, които са станали в Комисията по правни въпроси. Ние имаме предложение за отпадане. Не сме си оттеглили това предложение, така че да твърдите, че сме подкрепили нещо, което никога не сме го споделяли, е най-малкото некоректно.
Още в самото начало, когато беше дори първото четене на законопроекта, ако си припомните моето изказване, дори и тогава визирах абсурдността на положението министърът на правосъдието да дава преценка за законосъобразност. Това за мен е нещо, което аз смятам, че едва ли един юрист, който държи този въпрос да получи правно решение може да го поддържа сериозно при сега действащата Конституция. Също така винаги сме били против и аз лично, тези общи събрания, които наистина наподобяват или партийни събрания, които избират чрез пряко гласуване своя ръководител или бившите ОФ-събрания, които бяха почти същото.
И неслучайно и вчера се изказах по същия въпрос, макар във връзка с друг текст и параграф. И вчера моя основен аргумент беше, който и днес го поддържам, че в Европейския съюз няма държава, в която да съществува тази система. В 12-те страни, кандидатки за членове на Европейския съюз, включително и България, също няма държава, която да има такова положение. Отново ние се мъчим да направим нещо, което никъде го няма и което пряко ще противоречи на нашата Конституция.
Благодаря, господин председател.
Само бих отправил една бележка, без да взимам въпроса за процедура - хубаво прилагате правилника съобразно времето, с което разполагаме, но го прилагайте за всички. Не на един народен представител да му дадете сигнал на седмата минута, на друг - няколко секунди след двете минути. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Соколов, аз на всички давам сигнал и никого не прекъсвам. Аз не Ви прекъснах. Аз Ви дадох сигнал, за да Ви напомня, че Ви е изтекло времето, но не Ви прекъсвам и не го правя, така че, много Ви моля!
Това беше реплика на господин Соколов.
Госпожо Мингова, разполагате с възможност да вземете отношение.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин председател, не приемам обвиненията в некоректно предаване на заседанията на комисията, господин Соколов, защото Вие гласувахте "за" текста. Също и господин Черкезов. Това може да бъде удостоверено с протоколите.
По отношение на едно друго Ваше възражение, използвам просто времето за дупликата за това, за да прочета мотивите към едно решение на Конституционния съд, в което той приема, че правото на министъра на правосъдието да прави предложения за назначаване, повишаване и т.н. на магистрати, не нарушава принципа за разделение на властите и независимостта на съдебната власт. И обстоятелството, че към него съществува Инспектората към министерството, и понастоящем, би било безсмислено, ако той не би разполагал с такива правомощия, така че предложението на вносителя министърът на правосъдието да прави такива предложения е напълно коректно и не е противоконституционно така, както твърдите Вие.
По отношение на общите събрания вчера, за да не го повтарям, госпожа Тачева цитира буквално част от предварителните доклади на Венецианската комисия, от което стана видно, че нейните докладчици възприемат идеята да бъдат представени подобни правомощия на общите събрания на магистратските звена. А ако дразни текста, че министърът на правосъдието в това си качество или може да създаде някакви все пак съмнения за намеса, то можем да променим текста "министърът на правосъдието" с "председателстващият Висшия съдебен съвет", в това му качество като член на Висшия съдебен съвет, след като толкова е дразнещо. Аз не мисля, че е много съществено това.
Дупликата ми е изчерпана, благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Това беше дупликата на госпожа Мингова.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Корнезов, очаквах Вашето излизане на трибуната.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще се спра на един може би по-второстепенен на пръв поглед въпрос. И този § 7 струва ми се е вътрешно противоречив, защото както с този параграф, така и с § 5, който мина и в края на краищата се прие тук, от една страна се отнемат права на министъра на правосъдието, които той има към този момент и се дават на Висшия съдебен съвет.
От друга страна и с този параграф се дават все пак, макар и малки, но други правомощия на министъра на правосъдието и мисля, че надали това е най-удачното.
Вижте какво гласи сега предлаганият чл. 30: предложение за определяне на броя, разбира се, на съдиите, прокурорите и следователите, но и за съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители се правят пред Висшия съдебен съвет, който гледа техния брой.
Аз знам, че този въпрос беше гласуван вчера, но аз не намирам правната регламентация - кой ще прави тези предложения, примерно, да се увеличи броят на служителите в Ямболския районен съд от 5 на 6 или в прокуратурата в Гоце Делчев и т.н.
Тук се говори кой прави предложения за съответни съдийски длъжности. Поне аз не го намирам, госпожо председател. И въпросът не е технически, защото утре ще се блокира действително, ако няма тази регламентация, функционирането на системата.
Първо, това не е целесъобразно - Висшият съдебен съвет да решава техни технически въпроси.
Второ, съдиите по вписванията и съдия-изпълнителите се назначават от министъра на правосъдието. Откъде накъде Висшият съдебен съвет ще трябва да ги определя? И по този начин в края на краищата Министерството на правосъдието става едно излишно министерство, а Висшият съдебен съвет върви към това да стане практически едно министерство. Това не е балансиран подход.

Така че нека да погледнем текста. Аз държа, макар и вече да сме гласували, на моето предложение: да отпадне възможността Висшият съдебен съвет да определя броя на съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители.
Тук обаче се изкушавам да кажа няколко думи около спора за новите правомощия на министъра на правосъдието, а именно ал. 6, където новото е министърът на правосъдието да дава становище по законосъобразността на предложенията до Висшия съдебен съвет. Това е становище. Той не решава въпроса. Той даже и не гласува. Дава само едно мнение. Според мен даже и да го няма в текста, министърът на правосъдието като председател на този Висш съдебен съвет има такова право, даже е задължен да даде такова становище, а не да мълчи. Мисля, че е добре да бъде записано, защото практиката на Висшия съдебен съвет, и не само на този състав показва, че често в бързината се назначават съдии, прокурори и следователи, които не отговарят на заеманата от тях длъжност. Допускат се грешки. Защо да няма още едно око, още едно писмено становище, за да не се допусне тази грешка? Това становище не е задължително. За мен това категорично не е противоконституционно. Това становище може да бъде прието или отхвърлено от Висшия съдебен съвет. Това не е намеса в работата на независимата съдебна власт.
Понеже тук много говорим за тази независимост, за принципа за разделение на властите, аз винаги съм казвал и доколкото съм могъл, винаги съм бил категорично за независимостта на съдиите.
Но нека не гледаме като че ли в отношенията между изпълнителната власт (министърът на правосъдието) и съответната магистратура има "китайска стена" или нещо подобно. Затова просто ще ви цитирам немската Конституция:
"Чл. 95. (2) Съдиите се назначават от компетентния в съответната област федерален министър, заедно с комисия по изборите.

Чл. 98. (4) Провинциите могат да се разпоредят назначаването на провинциалните съдии да става по решение на министъра на правосъдието".
И никой не обвинява Германия, че не е демократична държава, че няма разделение на властите, че има намеса на изпълнителната власт в работата на независимата съдебна власт. Така че нека не прекаляваме с тази си идея за независимост. Съдията е независим и се подчинява само на закона. Това е неговата независимост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Корнезов.
За първа реплика има думата господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Корнезов, много ми беше интересно да чуя народен представител и бивш член на Конституционния съд да цитира немската Конституция и да забравя какво гласи българската Конституция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има думата за втора реплика господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Корнезов, на мен също ми беше много интересно да Ви чуя, защото по време на първото четене Вие бяхте един от най-яростните изразители на тезата, че не е необходима промяна на Конституцията. Точно цитираният от Вас текст в немската Конституция показва, че има други модели, които могат да гарантират независимата съдебна власт по друг начин, чрез друго съотношение на органите на съдебната власт. Но нашата Конституция в момента е такава. Приета е от мнозинството, към което и Вие принадлежите. Ние говорим за сегашната Конституция и за съответствието със сегашната Конституция, за гарантирането на независимостта на съдебната власт по механизмите на сегашната Конституция.
Дайте тогава наистина да говорим за промяна на Конституцията. Вие можете да станете изразител във Вашата парламентарна група на тази идея и да се стигне до общ консенсус за промяна на Конституцията в тази й част. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Абаджиев. Това беше втора реплика. Трета реплика? Не виждам.
Господин Корнезов, искате ли да вземете отношение по двете реплики? Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Благодаря на колегите, които направиха тези реплики. Разбира се, ние трябва да четем първо българската Конституция, да разберем нейния дух и да я сравним с немската, с италианската, както и с други основни закони. Няма нищо лошо. Аз просто исках да демонстрирам чрез немската Конституция, че няма "китайска стена" между различните власти и че независимостта на съдебната власт не трябва да се издига в култ на отделеност от другите власти. Друг е въпросът дали немското законодателство в тази насока е най-целесъобразно за българските условия. Това е тема на друг разговор, на друг дебат.
Вие като предлагате 24 идеи, които ще променят България, най-напред трябва да прочетете българската Конституция, преди да правите тези предложения за изменения и допълнения, защото тези 24 идеи няма да променят България, а окончателно ще я загробят.
Господа, питам ви: кой текст, коя дума или алинея от българската Конституция забранява на министъра на правосъдието да даде становище към един орган, към който той се числи и който даже председателства?! Няма такъв текст от българската Конституция! Затова този текст на ал. 6 категорично не е противоконституционен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има ли други желаещи? Господин Четин Казак иска да каже тежката си дума.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз искам да взема отношение по цялостния § 7, като изразя категоричната си подкрепа от името на Парламентарната група на ДПС за принципите, залегнали в него по отношение на това кой има право да посочва и как ще се излъчват и избират кандидатите за съответните органи, за назначаване на съдии, прокурори и следователи от общи събрания в съответните органи на съдебната власт. Мисля, че този принцип на изборност ще спомогне да се подобри качеството на онези хора, които са призвани да упражняват тази много важна функция в държавата, каквато е правораздаването.
Считам също така, че са неуместни обвиненията в противоконституционност, още повече, че общо е становището за необходимостта тази Конституция, която в момента действа в България, да бъде подобрена и все пак да бъде отчетен прогресът, който е направен през последните 11 години в обществените отношения в страната.
Искам само да обърна внимание на уважаемата госпожа Мингова и на членовете на Комисията по правни въпроси за една допусната грешка в ал. 6 на чл. 30, когато се изброяват правомощията на министъра на правосъдието. Цитира се чл. 125а, ал. 1, където пише "точка от 2 до 8". Като разгърнем въпросния чл. 125а, ал. 1 няма никакви точки. Може би е допусната някаква грешка, която би следвало да се коригира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Казак.
Хубаво е да се направи справка дали действително е така и да се направи съответната корекция.
Има ли други желаещи? Заместник-министърът Марио Димитров има потребност да даде разяснение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз искам на първо място да благодаря на народните представители, които изразяват становище по законопроекта, и, разбира се, го възприемаме като дух на конструктивност и общо решаване на проблемите на съдебната власт.
Аз споделям обаче мнението на госпожа Мингова и на господин Корнезов по отношение на цитирането на Конституцията по повод предложените от нас промени в § 7, чл. 30. Искам да кажа, че чл. 30, ал. 2 по отношение правомощията на министъра на правосъдието беше изменен през 1998 г. Аз няма да използвам политически елементи защо тогава беше приет този текст, но искам да използвам аргументите на Конституционния съд, които за жалост бяха цитирани съвсем кратко - решение № 1 от 1999 г. по повод правомощията на министъра на правосъдието. Мисля, че живеем в правова държава с разделение на властите, но и единство на властите. Именно в това решение по повод атакуваната норма на чл. 30, ал. 2 за правомощията на министъра на правосъдието, част от това, което беше цитирано от госпожа Мингова, аз бих искал да продължа.
"Разделението на властите - казва Конституционният съд - не означава, че те не следва да взаимодействат и да не функционират съгласувано. Напротив, трите власти са обвързани с отношения на взаимен контрол и възпиране, който е заложен в българската Конституция. Разделението на властите не трябва да води до изолация, а до сътрудничество и взаимодействие между тях. Не трябва да се забравя, че министърът на правосъдието е орган на управление и член на правителството. Министерският съвет като висш изпълнителен орган ръководи и осъществява вътрешната политика на страната и осигурява обществения ред и националната сигурност съгласно чл. 105 от Конституцията. Очевидно е, че както правителството, така и отделните негови министри осъществяват определени правозащитни функции, в т. ч. и борбата с престъпността. Неслучайно затова се предоставят и правомощия на министъра на правосъдието да председателства Висшия съдебен съвет."
И последен абзац от решението на Конституционния съд, съвсем кратко. В заключение казва: "Конституционно гарантираната независимост на съдебната власт, изразяваща се в подчинението и единство на закона при вземането на решения,тяхната неотменимост в законодателната и изпълнителната власт, както и кадровото й формиране от Висшия съдебен съвет, остават ненакърнени."
По този повод предложенията, които бяха направени от Министерството на правосъдието, респективно в законопроекта на Министерския съвет, са обосновани от това решение на Конституционния съд. Предложенията на общите събрания да избират своя ръководител са продиктувани именно от демократичността и правото на съдиите,прокурорите и следователите да избират ръководителя сред тях самите, да се избегнат забелязваните от десет години назад прояви на избиране на ръководители, които имат някаква политическа окраска. Това е волята на хората, които работят в съдебната система, и ние сме предложили в този вариант, също както общите делегатски събрания на съдиите, прокурорите и следователите избират членовете на Висшия съдебен съвет. Не виждам по-демократична норма от това да се предлага от колективен орган за административен ръководител определено лице, отколкото от субективно или на друго място предложен кандидат за ръководител.
Разбира се, аз няма да използвам политически елементи отново в изказването си, по-скоро ще се спра на някои критични бележки по текста на чл. 30, тъй като и ние самите забелязваме малко разминаване в това, което е обсъждано в Комисията по правни въпроси, това, което беше основен законопроект, и това, което е предложено като окончателен вариант от Комисията по правни въпроси. В предложения от комисията текст на ал. 6 на чл. 30 - съгласни сме с предложението на господин Янаки Стоилов да отпадне "законосъобразността на предложението", това беше обсъждано в Комисията по правни въпроси, и министърът на правосъдието дава само становище по предложението до Висшия съдебен съвет. Това - първо.
И в същата алинея да отпаднат думите "като организира воденето и съхраняването на кадровите досиета на съдиите, прокурорите и следователите", тъй като тези правомощия са заложени в чл. 35г в глава трета на законопроекта, който се обсъжда.
Също така правилна е бележката и на господин Казак по чл. 125а, ал. 1, т. 2 и 8. Там съответствието трябва да бъде по отношение само на административните ръководители, тъй като в Комисията по правни въпроси бяха разделени на административни ръководители и на техните заместници и бяха обособени в самостоятелни алинеи административните ръководители и техните заместници.
И последно предложение по чл. 30, да не отнемам време, това е по ал. 8 - изпълнение на решенията на Висшия съдебен съвет по чл. 27, ал. 1, т. 4 - "Лицата по ал. 1 издават заповеди, включително за случаите по ал. 2". Предложението, което ние правим, е да бъде променена тази алинея, като в изпълнение на решенията на Висшия съдебен съвет по чл. 27, ал. 1, т. 4 председателстващият Висшия съдебен съвет издава заповеди. Това е свързано с досегашната практика, която не беше законово регламентирана. Досега даже се използваха едни бланки, в които пише "Министерство на правосъдието" и министърът подписва назначението на съдиите, което по наше мнение не е правилно. Тези заповеди и бланки трябва да бъдат на Висшия съдебен съвет, а съответният председателстващ, защото той може да бъде и друг от лицата по чл. 16, да подписва тези заповеди за назначаване на съответните магистрати.
Освен това, в чл. 35г се предвижда това, което е и в досегашната практика - в Министерството на правосъдието да се съхраняват кадровите досиета на магистратите. И затова функцията да дава становище министърът на правосъдието по предложенията е свързана именно с това, и досегашната практика е такава, че те проверяват дали отговарят съответните предложения на изискванията, дали лицето, което се предлага, отговаря на изискванията на закона, за да бъде повишен и назначен за съдийска, прокурорска или следователска длъжност.
От друга страна, в чл. 35 се дава възможност кадровите досиета, които се съхраняват като база данни в Министерство на правосъдието и са една обслужваща функция на Министерството на правосъдието, както е залегнало в глава трета на Висшия съдебен съвет, който няма капацитет да осъществява именно тази обслужваща функция, в същото време към съответния орган на съдебната власт, в който е назначен магистратът, да се съхраняват отделни кадрови досиета, каквато е и досегашната практика. Просто практиката, която съществува в момента в системата, е вече законово уредена. Това са аргументите ни.
Имаме една бележка и по ал. 2 на обсъждания днес текст, в смисъла може би на това, което коментира господин Янаки Стоилов. То беше обсъждано в комисията и не знам защо е предложено в този вариант. Това, което сме записали като прието в комисията, е със следната редакция на ал. 2, а именно: "В органите на съдебната власт, където броят на съдиите, прокурорите и следователите е под 5 души, общо събрание не се формира, а съдиите, прокурорите и следователите участват с право на глас в общото събрание на по-горния орган на съдебната власт, който избира и техния ръководител".
Мисля, че господин Янаки Стоилов ще се съгласи, това беше обсъжданият вариант в комисията и може би тук е преписан първоначалният текст в предложението на комисията. Затова се получава малко разминаване. Считаме, че тази редакция, която прочетох, е най-удачна за приемане. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Госпожо Мингова, заповядайте да направите няколкото редакционни бележки по текста, за да ги чуят народните представители, преди да подложа на гласуване § 7.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ще ми позволите да систематизирам това, което каза господин Димитров и което беше обсъждано в комисията, но поради бързината и допуснати технически грешки в доклада има някои некоректности, които аз искам сега да отстраня. Тоест, да ви предам това, до което достигна мнозинството от членовете на комисията.
Първата корекция се отнася до ал. 2. Аз ще прочета отново текста. Той е свързан с възможността да участват с право на глас тези магистрати в тези звена, където не може да се формира общо събрание, за да могат да влияят върху избора на собствения си ръководител.
"(2) В органите на съдебна власт, където броят на съдиите, прокурорите или следователите е под 5 души, общо събрание не се формира, а съдиите, прокурорите или следователите участват с право на глас в общото събрание на по-горния орган на съдебна власт, което избира и техния ръководител."
Следващата бележка е по ал. 6 - за отпадане на думите "по законосъобразността на" и текстът да звучи по следния начин:
"(6) Министърът на правосъдието може да прави предложения и да дава становища по предложенията до Висшия съдебен съвет по чл. 27, ал. 1, т. 1, 3 и 4 за всички длъжности на съдиите, прокурорите и следователите и на ръководителите по чл. 125а, ал. 2."
Останалата част от текста отпада, защото се съдържа на друго място.
И текстът на ал. 8 да бъде следният:
"(8) В изпълнение на решенията на Висшия съдебен съвет по чл. 27, ал. 1, т. 4, председателстващият Висшия съдебен съвет издава заповеди, включително за случаите по ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Това бяха корекциите, които трябва да бъдат направени по този текст.
Уважаеми народни представители, ако няма други желаещи да вземат думата, нека да започнем с гласуване на предложенията, които не са били подкрепени от комисията.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Димитър Абаджиев, Веселин Черкезов и Йордан Соколов за отпадането на § 7.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 152 народни представители: за 39, против 112, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 141 народни представители: за 35, против 101, въздържали се 5.
Не се приема предложението.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Александър Арабаджиев.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 28, против 103, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на Янаки Стоилов в частта, която не е подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 36, против 96, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 7 в редакцията на комисията с тези корекции, които бяха направени от госпожа Анелия Мингова по ал. 2, 6 и 8.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Искам да прочета още веднъж ал. 8:
"(8) В изпълнение на решенията на Висшия съдебен съвет по чл. 27, ал. 1, т. 4 заповеди се издават от председателстващия Висшия съдебен съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте текста на § 7 в редакцията на комисията.
Гласували 140 народни представители: за 87, против 33, въздържали се 20.
Параграф 7 се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "§ 8. Създава се чл. 30а:
"Чл. 30а. Ръководителите на органите на съдебната власт трябва да отговарят на изискванията по чл. 126 и 127."
Комисията предлага § 8 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по § 8? Не виждам.
Първо подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 4.
Предложението на комисията се приема, § 8 отпада.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 9 има предложение на господата Абаджиев, Черкезов и Соколов: думите "които го засягат лично" да се заличат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 9 със следната редакция:
"§ 9. Член 31 се изменя така:
"Чл. 31. Член на Висшия съдебен съвет няма право да участва в гласуването на решения, които се отнасят лично до него или се отнасят до негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат думата по § 9?
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Предложението ни е свързано с отпадането на думите "които го засягат лично". Досегашният текст на закона не съдържаше тази формула и работеше добре. Възможно е решенията да засягат лично член на Висшия съдебен съвет като съдия или като прокурор. Съвсем нормално е в една демократична държава той да участва в самото гласуване, малко ми навява на предишното време формулата, когато се вземат решения за теб самия ти да не участваш в самото гласуване. Когато вече става въпрос за близки, роднини, които очевидно могат да предопределят решението ти, тогава вече е логично и сегашната формула беше такава. Такъв беше мотивът за внасянето на нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Димитър Абаджиев, Веселин Черкезов и Йордан Соколов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 29, против 91, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията за § 9.
Гласували 127 народни представители: за 106, против 8, въздържали се 13.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Извинете, господин председател, пропуснах да направя една редакционна бележка и ще помоля да прегласуваме текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако е чисто редакционна, нека да я чуем.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "...които се отнасят лично до него или до негов съпруг или роднина". Втората дума "отнасят" е излишна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не, не е необходимо това да се гласува. То не променя ни най-малко смисъла.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: На второ място, думите "или се отнасят" - "се отнасят" се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е чисто граматическо изчистване и ще бъде направено, без да се гласува.
Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Преминаваме към § 10.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 10 има предложение от народните представители Абаджиев, Черкезов и Соколов - в чл. 34 ал. 1 да се измени така:
"(1) Заинтересуваните страни могат да обжалват решенията на Висшия съдебен съвет, които имат административен характер и не са от изключителна компетентност на Висшия съдебен съвет по силата на Конституцията пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, като жалбата против решението по чл. 27, ал. 1, т. 4 и 7 спира изпълнението му, освен ако съдът не постанови друго."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 със следната редакция:
"§ 10. В чл. 34 ал. 1 се изменя така:
"(1) Заинтересуваните лица могат да обжалват решенията на Висшия съдебен съвет пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, като жалбата против решението по чл. 27, ал. 1, т. 2, 4, 6 и 7 спира изпълнението му, освен ако съдът постанови друго."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По текста на § 10 има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Идеята на нашето предложение се състои в това дали всички решения на Висшия съдебен съвет трябва да подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Ние считаме, че след като Конституцията съдържа правомощия, които притежава само Висшият съдебен съвет, тези негови решения не трябва да подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Защото в противен случай крайното решение ще се взима не така, както повелява Конституцията - от Висшия съдебен съвет, а от Върховния административен съд.
На второ място, така както ние сме го казали "които имат административен характер", може би по-точно е "които имат характер на административни актове". Ние знаем и даже гласувахме текстове, които определят правомощията на Висшия съдебен съвет. Да кажем това, по което дори се появи един спор, че Висшият съдебен съвет определя броя на съдиите, на прокурорите, на следователите, на съдиите по вписване, на съдиите-изпълнители и т.н. Едно такова решение може ли да се обжалва пред Върховния административен съд? Висшият съдебен съвет решава съобразно нуждите на даден съдебен район. Примерно Софийският апелативен съд има определен щат. Някой заинтересован, който е член на Апелативния съд и се страхува, че щатът се намалява, обжалва пред Върховния административен съд едно такова решение. И Върховният административен съд ли е този, който ще определя всъщност като последна инстанция броя на съдиите, прокурорите, следователите и т.н.? Разбирате, че някак си, ако текстът остане такъв, че всяко решение, макар от заинтересована страна на Висшия съдебен съвет подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, се стига до абсурд. Ние считаме, че трябва да бъде определена рамката на тези негови решения, които наистина, с оглед да се гарантират правата на тези заинтересовани страни, да могат да бъдат обжалвани. Но има решения, които по своя характер смятаме, че е абсурдно да могат да бъдат обжалвани по съдебен ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изразя противно становище на това, което преди малко господин Соколов изрази. Съгласен съм, че по принцип е редно и това са правомощията на Върховния административен съд той да разглежда само актове, които имат административен характер. Но кой е органът, който ще прецени априори кой акт на Висшия съдебен съвет има административен характер и кой - не, освен Върховният административен съд? Затова не можем ние със самото изписване в закона, че само актовете, които имат административен характер, могат да бъдат обжалвани, да решим този проблем. Нека да оставим на Върховния административен съд. Ако пред него е обжалван даден акт, който няма административен характер, Върховният административен съд просто ще го остави без разглеждане поради недопустимост, поради това, че той няма административен характер. Но ние не можем да изпишем в закона, че само актовете, които имат административен характер могат да бъдат обжалвани, без да сме ги посочили. Тогава дайте да посочим изрично кои актове са с административен характер - нещо, което да оставим в правомощията на Върховния административен съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Казак.
Заповядайте за реплика, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Казак, всъщност Вие казвате нещо, което опровергава Вашата теза. Законът трябва да каже кои актове подлежат на обжалване. Вярно е, че съдът ще преценява дали един обжалван акт е от тази категория. И точно в този смисъл е нашето предложение. Законът трябва да каже кои актове на Висшия съдебен съвет подлежат на съдебно обжалване. А дали конкретен акт е от тази категория или не, естествено в компетентността на съответния съд, в случая Върховния административен съд е, който ще се произнесе. Но ние да кажем, че законът изобщо няма да каже кои актове подлежат на обжалване, тогава от какво ще изхожда съдът, за да реши дали подадена до него жалба трябва да бъде разгледана от него или не. Той няма законовия текст, който да определя рамките.
И това, което ние предлагаме, е в съответствие и със Закона за Върховния административен съд. Но понеже тук става дума за конкретни решения на конкретна институция, каквато е Висшият съдебен съвет, редно е в този закон да се каже кои негови решения подлежат на обжалване. Затова защото, ако това не се каже, ако остане текстът: "Решенията на Висшия съдебен съвет могат да бъдат обжалвани от заинтересованата страна", аз като юрист ще приема, че всички негови решения могат да бъдат обжалвани. Тогава няма две категории - решения, които могат, и решения, които не могат да бъдат обжалвани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
За втора реплика думата има господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да направя реплика на изказването на господин Казак.
Аз приемам Вашето твърдение, че не може да се определи кои актове имат административен характер. Аз даже бих добавил, че не знам какво значи един акт да има административен характер. Значи, има индивидуални административни актове, които пораждат правни задължения и които са уредени в Закона за административното производство, но акт с административен характер, аз не знам какво значи това. Това, първо.
Второ. Господин Казак, Вие обаче пропуснахте да кажете едно друго съображение. Вносителите на това предложение казват, че могат да се обжалват само тези актове, които имат административен характер и не са от изключителна компетентност на Висшия съдебен съвет. Аз и с втория критерий не мога да се съглася.
От изключителна компетентност, конституционно установена, на Висшия съдебен съвет е да назначава, освобождава, повишава и понижава магистрати. Е, тези решения могат ли да се обжалват? Ами могат, разбира се. И това е съдебната практика досега. Защото тези решения имат характер на административен индивидуален акт, в който се засягат права на магистрата. Значи и с втория критерий не мога да се съглася. И този критерий, Вие, господин Казак, не го посочихте, но аз го посочвам, присъединявайки се към Вашето твърдение, казвам, че и на това основание това предложение е неприемливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Господин Казак, имате право на дуплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Соколов, именно с оглед на вашите две реплики с господин Пенчев се затвърждава у мен убеждението, че ние не можем тук, след като така или иначе в закона не е предвидено кои актове имат изрично административен характер и какво значи един акт да има административен характер, с простото изписване в някаква разпоредба на закона, че само актовете, които имат административен характер, биха могли да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд, да решим този въпрос. След като, така или иначе, в закона не е посочено това, всички актове биха могли да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд и в крайна сметка негова ще бъде преценката дали този акт е от неговата компетентност, дали той има характер на административен акт или не. Това е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Думата има господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз нямах намерение да се изказвам, но изказванията на господин Казак и господин Пенчев ми дадоха още по-силни мотиви и аргументи за внасянето на този текст.
Първо, отново ще преповторя аргументи, които вече бяха казани, включително и това, което господин Казак каза. Наистина законът трябва да определи, че подлежат на обжалване, може тук да се приеме тази бележка, административните актове на Висшия съдебен съвет или индивидуалните административни актове. Трябва да има такава формула, за да може Върховният административен съд наистина да има основание да прави тази преценка и да изключва всички останали актове от своята компетентност. Ако така широко е отворена формулата, такова задължение няма.
Второ, абсолютно логично е, че изрично определените правомощия, тоест решенията, които са от изключителна компетентност на Висшия съдебен съвет, да не подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Това са изключителни правомощия на Висшия съдебен съвет, дадени по силата на Конституцията.
Господин Пенчев даде един пример за назначаването и преместването на съдии и магистрати. Това, господин Пенчев, индивидуален административен акт ли е - назначаването на съдия? Индивидуален административен акт ли е?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Разбира се, че е индивидуален административен акт.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Ще обясните после защо е индивидуален административен акт.
Второ, може ли тази компетентност на Висшия съдебен съвет да се замести от Върховния административен съд по силата на Конституцията?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Може.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Може, според Вас. Ние считаме, че това е недопустимо, тъй като това е изключителна компетентност на Висшия съдебен съвет.
Това са мотивите, които ни ръководиха. Вие с Вашите изказвания само ги препотвърдихте. Ако приемете другото, Вие всъщност приемате, че може да се обжалват пред Върховния административен съд всички актове на Висшия съдебен съвет, включително и тези, които са от негова изключителна компетентност по силата на Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
За реплика думата има господин Валери Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Абаджиев, взимам повод от Вашето изказване и искам да обърна внимание на самата редакция на текста. Тук става дума за заинтересовани лица. Очевидно е, че пред Върховния административен съд текстът има предвид обжалване на индивидуални административни актове, които засягат интереси на определени лица. Всички актове, които издава, по мое мнение, Висшият съдебен съвет, са административни, но не всички от тях са индивидуални административни актове по смисъла на Закона за административните производства. (Неразбираеми реплики от ОДС.) Чакайте сега, един момент, заинтересованите лица, тези, които са засегнати от акта, извинявайте, там, където става дума за акт, който определя броя на съдебен район и т.н., съжалявам, това просто не може да се каже, че има характер на индивидуален административен акт по смисъла на Закона за административното производство. Тук очевидно се имат предвид индивидуалните административни актове. Когато става дума именно за назначаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи, очевидно е, че става дума за индивидуален административен акт. Ако ние забраним оспорването на такива актове, очевидно е, че лишаваме от защита тези лица.
Значи, ако се направи анализ и тълкуване на текста за правомощията на Висшия съдебен съвет - чл. 27, заедно с текста, който се предлага, на чл. 34, очевидно е за какви актове става въпрос. А Вашето предложение казва: "Всички, които имат административен характер". Не е точно. Всички решения на Висшия съдебен съвет имат административен характер. Те са си административни актове. Въпросът е, че тези административни актове, при които има заинтересовани лица, засегнати права и законни интереси по смисъла на Закона за административното производство, те подлежат на оспорване. Текстът е ясен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За втора реплика думата има госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Има случаи, когато става дума за разлика в тези аргументи, има и случаи, когато става дума за взаимно пързаляне. Аз мисля, че не е нужно юристите взаимно да се изпитват по Административно право, за да разберат, че в случая става дума за пързаляне. Текстът, който предлагат колегите от СДС, съдържа капана - да започнат безконечни спорове между Висшия съдебен съвет и Върховния административен съд, поименно не са изключени от изключителната компетентност и да стоят и да си влагат всякакво собствено съдържание в термина "изключителна компетентност". Моля част от колегите-юристи на НДСВ да не се връзват на тази панделка, защото тя е много прозрачна. Като каже някога Конституционният съд, както беше преди време, че еди-кои си актове, съобразно Конституцията са от изключителна компетентност, оставете ги да си се позовават на това. Иначе общото правило ще бъде, че актовете на Висшия съдебен съвет подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
За трета реплика на изказването на господин Абаджиев - заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Аз искам само да допълня това, което каза и госпожа Дончева.
Уважаеми господин Абаджиев, сега действащият текст на чл. 34, приет от Тридесет и осмото Народно събрание през 1998 г., е абсолютно идентичен и няма никакви формулировки и ограничения, с оглед на това, дали актът е административен или не, дали влиза в изключителната компетентност на Висшия съдебен съвет.
Сегашният текст, приет от тогавашното мнозинство, гласи: "Решенията на Висшия съдебен съвет подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването". След като тогава ОДС не е имало никакви съображения и притеснения от това дали всички тези актове имат административен характер, защо сега, случайно, тези съмнения и опасения се появяват? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Казак.
Заповядайте, господин Абаджиев, да използвате правото си на дуплика.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа!
Господин Казак, да, вярно е, че този текст е точно такъв. Ние предлагаме той да се подобри именно на основата на досегашния опит. Между другото през 1998 г., не сте проследили протоколите, аз бях един от вносителите на подобно предложение. Времето показа, че това предложение е било правилно, защото практиката отново показа, че тази отворена формула дава възможност за пързаляне, както се изрази госпожица Дончева. Когато говорим за пързаляне, всеки прави пренос на собствения си начин на мислене. Недейте да слушате съвети от колегите от Коалиция за България, защото този начин на мислене при тях е най-характерният, а именно пързалянето.
Що се отнася до индивидуалните административни актове - наистина не е нужно да се убеждаваме взаимно, не е нужно даже да проявяваме уважение, когато се прави реплика и след това не се слуша дупликата, но в края на краищата именно тези актове за назначаване са конкретният пример, че не са индивидуални административни актове. Нека отново да си припомним теорията за индивидуалните административни актове, има литература, припомнете си за отношението "власт - подчинение", дали точно този акт е индивидуален административен акт. От изключителната компетентност на Висшия съдебен съвет са актове, които не могат да се изземват от Върховния административен съд. Благодаря ви. (Неясна реплика от Валери Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Абаджиев.
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Дискусията беше достатъчно изчерпателна и точно тя доказа, че не е необходимо това предложение, което правят господата Абаджиев и Соколов да бъде подкрепено, защото ние правим закон, а не създаваме учебник, не вкарваме понятия. Всичко, което бъде обжалвано, може да бъде прецедент дали е достатъчно годен, допустим предмет за обжалване и това ще направи единствено Върховният административен съд. Така че, моля Ви да прекратим дискусията и да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Мингова.
Има ли други щения от залата? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на народните представители Димитър Абаджиев, Веселин Черкезов и Йордан Соколов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 136 народни представители: за 38, против 97, въздържал се 1.
Не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя, който е подкрепен от комисията със съответната редакция по § 10.
Моля, гласувайте този § 10.
Гласували 131 народни представители: за 110, против 11, въздържали се 10.
Параграф 10 е приет. Благодаря.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Има предложение на господин Корнезов по § 11 на вносителя, но всъщност предложението на господин Корнезов се приема, само че на друго систематично място.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не можах да разбера.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 11 на вносителя, господин Корнезов, Вие имате известни корекции, но тъй като това отива в следващата глава, аз предлагам да не ги обсъждаме, тъй като са възприети, ако сметнете, че са.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не можах да Ви разбера.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Можем да ги коментираме на систематичното им място, не тук, ако бихте се съгласили.
В този смисъл, тъй като цялата тази материя е уредена доста подробно в една следваща глава с няколко раздела, комисията не подкрепя предложението на вносителя за § 11, като предлага той да отпадне в този му вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: При положение че тази материя се третира на друго систематично място, аз не бих апелирал да се прочете текстът на вносителя, но ако не е така...
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Така е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре. В такъв случай няма смисъл да четем текста, освен ако господин Корнезов възразява.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз също ще гласувам за отпадане на § 11 от законопроекта на вносителя, тъй като се прави нова глава трета "а", това всъщност е следващата, за взаимодействието между министъра на правосъдието и органите на съдебната власт. Практически тази материя е по-подробно развита в една нова глава. Но ви моля, като отпада § 11, моето предложение, тъй като не го намирам в новата глава трета "а"...
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Член 26 вчера го гласувахме!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Става въпрос за: "Министърът на правосъдието ежегодно да изнася доклад в Народното събрание за организацията и дейността на органите на съдебната власт" - тук трябва да има изричен текст, затова, ако го няма в следващия раздел, ще го гласуваме. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, няма никакво съмнение, предложението ще си остане, ще се обсъжда, ще се дискутира и ще се гласува на съответното систематично място.
По този § 11 с предложението на комисията той да отпадне има ли някакви възражения? Не виждам такива. Затова ще го подложа на гласуване.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 11.
Гласували 109 народни представители: за 95, против 10, въздържали се 4.
Приема се. Параграф 11 отпада.
Заповядайте, госпожо Мингова.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Постъпило е предложение за създаване на §11а от народните представители Дончев и Грънчарова.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция, следното съдържание на нов § 11:
Глава трета се изменя така:
"Глава трета
Министър на правосъдието
Раздел I
Взаимодействие на министъра на правосъдието
с органите на съдебната власт
Чл. 35. (1) Към министъра на правосъдието се създават структурни звена, които подпомагат взаимодействието му с Висшия съдебен съвет и с органите на съдебната власт в следните насоки:
1. съдебна дейност;
2. професионална квалификация;
3. информационни технологии;
4. противодействие на престъпността и криминологични изследвания;
5. съдебни сгради;
6. съдебна охрана.
(2) Структурните звена по ал. 1 и тяхната дейност се уреждат от този закон, съответните подзаконови актове по прилагането му, както и от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието.
Раздел II
Съдебна дейност. Инспекторат.
Чл. 35а. (1) Въз основа на предоставените от съдилищата, прокуратурата и следствените служби годишни доклади и статистически данни, министърът на правосъдието изготвя обобщен доклад за дейността на органите на съдебната власт и го внася за разглеждане във Висшия съдебен съвет.
(2) Министърът на правосъдието, в качеството му на председател на Висшия съдебен съвет, ежегодно внася в Народното събрание доклада по ал. 1 след одобрението му от Висшия съдебен съвет.
(3) Министърът на правосъдието ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието, структурата и динамиката на престъпността, за причините и условията, които ги обуславят, както и за взетите мерки.
Чл. 35б. (1) Към министъра на правосъдието има инспекторат, който:
1. проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените служби и обобщава работата на съдебните администратори;
2. проверява и обобщава организацията по образуването, движението и приключването на съдебните, прокурорските и следствените дела и преписки в установените срокове;
3. проверява, обобщава и анализира практиката на съдия-изпълнителите и на съдиите по вписванията;
4. предоставя на Висшия съдебен съвет чрез министъра на правосъдието информация за направените констатации и изводи и оценка на организацията по образуването, движението и приключването на съдебните, прокурорските и следствените дела и преписки и за дейността на съдебните администратори;
5. изпълнява в рамките на своята компетентност и други задачи относно дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените служби по заповед на министъра на правосъдието или по решение на Висшия съдебен съвет.
(2) В случай, че при извършване на проверките по ал. 1, т. 1 и 2 се установят данни за нарушение по чл. 168, ал. 1, т. 1 и 2 на съдия, прокурор или следовател, Инспекторатът предоставя на министъра на правосъдието информация за изводите и констатациите си, който може да внесе за разглеждане от Висшия съдебен съвет."...
Според мен редакционно още тук да го направя:
"... предоставя на министъра на правосъдието информация за изводите и констатациите си, която внася за разглеждане от Висшия съдебен съвет"... (Реплики.)
Колеги, още веднъж ал. 2:
"(2) В случай, че при извършване на проверките по ал. 1, т. 1 и 2 се установят данни за нарушение по чл. 168, ал. 1, т. 1 и 2 на съдия, прокурор или следовател, Инспекторатът предоставя на министъра на правосъдието информация за изводите и констатациите си,".... (Реплики.)
Ама, "който" - не става ясно за кого става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Кой е този "който"?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "Който" е винаги към последната дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз предлагам да оставим отворен този текст. Нека да изчетем до края текстовете и след това да се потърси точната редакция.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "(3) Инспекторатът извършва съвместни проверки по ал. 1, т.1 и 2 с определен от административния ръководител на съответния съд, прокуратура или следствена служба съдия, прокурор или следовател.
Чл. 35в. (1) Инспекторите се назначават в Инспектората от министъра на правосъдието за срок от две години, като се вземе становището на Висшия съдебен съвет.
(2) За инспектори могат да бъдат назначавани само лица, които имат най-малко 12 години юридически стаж, от които осем години като съдия, прокурор или следовател.
(3) Възнаграждението на инспекторите се приравнява на това на съдия в окръжен съд, а на постъпилите от органите на съдебната власт се запазва размера на възнаграждението, което са получавали.
(4) При освобождаване от длъжност инспекторите се възстановяват на длъжността, която са заемали до назначаването им, ако са работили в съдебната система. В този случай те подават молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от датата на освобождаването им.
(5) Времето, прослужено като инспектор, се зачита за стаж по чл. 127, ал. 1 - 5.
Чл. 35г. Министърът на правосъдието организира воденето и съхранението на кадровите дела на съдиите, прокурорите и следователите. Екземпляри от кадровите дела се съхраняват и от съответния орган на съдебната власт.
Чл. 35д. Министерският съвет по предложение на министъра на правосъдието приема правилник за организацията на съдебните експертизи и дейността на съдебните експерти.
Раздел III
Национален институт на правосъдието
Чл. 35е. (1) Обучението на младшите съдии и младшите прокурори, както и повишаването на квалификацията на съдиите, на прокурорите, на следователите, на съдия-изпълнителите, на съдиите по вписванията, на съдебните служители, на инспекторите и на други служители от Министерството на правосъдието, се осъществява от Националния институт на правосъдието.
(2) Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище в София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието. Финансирането на института се осъществява от републиканския бюджет, от международни и други програми и проекти, от дарения и от собствена дейност.
(3) Националният институт на правосъдието се ръководи от Управителен съвет, който се състои от четирима представители на Висшия съдебен съвет и трима представители на Министерството на правосъдието.
(4) Времето, прослужено от съдия, прокурор или следовател в Националния институт на правосъдието се зачита за стаж по чл. 127, ал. 1 - 5.
(5) Съдиите, прокурорите и следователите, привлечени като постоянни преподаватели към Националния институт на правосъдието ползват неплатен служебен отпуск по Кодекса на труда. За този период те получават възнаграждение от Националния институт на правосъдието.
(6) Повишаването на квалификацията по ал.1 може да се извършва и от специализирани юридически лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност, одобрени от министъра на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет.
(7) Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет издава правилник, с който се урежда дейността на Националния институт на правосъдието, организацията на работата му и се приемат критерии за определяне на сдруженията по ал. 6.


Чл. 35ж. (1) Успешно издържалите конкурса младши съдии и младши прокурори постъпват на задължително обучение в Националния институт на правосъдието.
(2) Курсът на обучение в Националния институт на правосъдието е една година. През това време обучаваните получават месечна стипендия в размер на 70 на сто от основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност.
(3) Курсът на обучение в Националния институт на правосъдието се зачита и като общ стаж по чл. 127, ал. 5 за придобита правоспособност за заемане на длъжностите съдия, прокурор или следовател в органите на съдебната власт.
(4) При първоначално постъпване в органите на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите преминават курс за повишаване на квалификацията по съответни квалификационни програми.
(5) Завършилите курса на обучение в Националния институт на правосъдието поемат задължението да работят в органите на съдебната власт в продължение на десет години. Лице, което не изпълни задължението за работа в органите на съдебната власт, възстановява на държавата разноските по обучението си.
(6) Успешно завършилите курса на обучение по ал. 2 в Националния институт на правосъдието се назначават на съответната длъжност, за която са кандидатствали в съответното населено място.
(7) Ръководителите по чл. 30, ал. 1, т. 6, 9 и 11 внасят предложение във Висшия съдебен съвет за назначаване на успешно завършилите курса на обучение в Националния институт на правосъдието на длъжност младши съдия и младши прокурор.

Раздел IV
Единна информационна система за противодействие
на престъпността

Чл. 35з. (1) Органите на съдебната власт, Народното събрание, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите създават и поддържат Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) в Република България.
(2) Единната информационна система за противодействие на престъпността осигурява взаимодействието и обмена на данни, свързани с борбата с престъпността между ведомствените информационни системи на органите на съдебната власт, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите.
(3) Единната информационна система за противодействие на престъпността осигурява:
1. стандарти за информационно взаимодействие и обмен на данни между автоматизираните информационни системи на правозащитните и правораздавателните органи;
2.регламентирано унифицирано ползване на информация, свързана с борбата с престъпността;
3. обобщена информация за протичането на наказателния процес и изпълнението на наказанията;
4. повишаване на разкриваемостта и подпомагане превенцията на престъпността чрез информационно обезпечаване на наказателния процес.
Чл. 35и. (1) Министерството на правосъдието съвместно с Националния статистически институт разработва и поддържа:
1. класификации, осигуряващи терминологична, обектова и номенклатурна съвместимост на ведомствените бази от данни с Единната информационна система за противодействие на престъпността;
2. методики за статистическа обработка на данните по наказателния процес.
(2) Националният статистически институт извършва статистическата обработка на данните в Националната база данни на Единната информационна система за противодействие на престъпността. Получената статистическа информация се предоставя по реда на Закона за статистиката.
Чл. 35к. (1) Органите по чл. 34з, ал. 1 изграждат и поддържат ведомствени информационни системи съгласно принципите на чл. 34з, ал. 3.
(2) При проектиране, разработване и внедряване на автоматизирани информационни системи в правозащитните и правораздавателните ведомства се осигурява съвместимостта помежду им и със стандартите на Единната информационна система за противодействие на престъпността.
Чл. 35л. (1) Методическото ръководство на Единната информационна система за противодействие на престъпността се осъществява от Междуведомствен съвет. В него участват: заместник-главен прокурор от Върховната касационна прокуратура и от Върховната административна прокуратура, заместник-председател на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, директор на дирекция от Министерския съвет, заместник-министър на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите и заместник-председател на Националния статистически институт.
(2) Председател на Междуведомствения съвет е представителят на Министерството на правосъдието.
(3) Министерският съвет приема наредба за дейността на Междуведомствения съвет и за реда и начина на взаимодействие на органите по чл. 34з, ал. 1, за осигуряване функционирането на Единната информационна система за противодействие на престъпността.
Чл. 35м. Внедряването, поддържането, експлоатацията и развитието на Единната информационна система за противодействие на престъпността се извършва от Министерството на правосъдието.
Чл. 35н. (1) Достъп до данните, съдържащи се в Единната информационна система за противодействие на престъпността, имат следните лица:
1. длъжностни лица, които по силата на закон изпълняват функции по наказателния процес;
2. лица с право на достъп от ведомствата по чл. 34з, ал. 1;
3. други лица - само след писмено съгласие на лицето, чиито данни са вписани в Националната база данни на Единната информационна система за противодействие на престъпността.

Раздел V
Противодействие на престъпността и
криминологически изследвания

Чл. 35о. (1) Към министъра на правосъдието се създава Съвет за криминологични изследвания.
(2) Съставът и дейността на Съвета за криминологични изследвания се уреждат с правилник за организацията на Съвета за криминологични изследвания, приет от Министерския съвет.

Раздел VI
Съдебни сгради

Чл. 36. Министерството на правосъдието осигурява материалните условия за дейността на органите на съдебната власт.
Чл. 36а. Министерството на правосъдието може да придобива недвижими имоти и ограничени вещни права върху недвижими имоти за нуждите на органите на съдебната власт.
Чл. 36б. (1) За построяването, оборудването и поддържането на сградите на съдилищата, прокуратурите, следствените служби и местата за изпълнение на наказанието "лишаване от свобода" и техническите съоръжения в тях към Министерството на правосъдието се създават фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" като второстепенни разпоредители с бюджетни кредити.
(2) Фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" са юридически лица.
Чл. 36в. Средствата за фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" се набират от:
1. (изм. "Държавен вестник" бр. 104 от 1996 г.) 5 на сто от събраните държавни такси по Закона за държавните такси от съдилищата, службите по вписванията, съдебно-изпълнителните служби и Министерството на правосъдието;
2. субсидия от републиканския бюджет;
3. дарения от физически и юридически лица;
4. завещания;
5. депозитните суми, внесени по наказателни и граждански дела за свидетели, експертизи, командировки и гаранции в пари и ценности, неполучени или неизтеглени в срок от три години от прекратяване или приключване на делото;
6. събраните суми и вещи по изпълнителни дела, неполучени от взискателите в 5-годишен срок от прекратяване на делото;
7. веществените доказателства, когато не е установено на кого принадлежат и в едногодишен срок от завършването на наказателното производство не са били потърсени;
8. приходите, получени от експлоатацията на съдебните сгради;
9. други приходоизточници.
Чл. 36г. Набирането и разходването на средствата по фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" се уреждат с наредба, приета от министъра на правосъдието и министъра на финансите.

Раздел VII
Охрана

Чл. 36д. (1) Министерството на правосъдието осъществява дейността по охрана чрез специализирано звено за охрана със следните функции:
1. организиране и осъществяване охраната на всички съдебни сгради;
2. осигуряване на реда в съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната власт при осъществяване на техните правомощия;
3. организиране и осъществяване охраната на съдии, прокурори, следователи и свидетели при необходимост от това.
4. съдействие на органите на съдебната власт при призоваване на лица, както и при съдебното изпълнение;
5. принудителното довеждане на лица, когато това е постановено от орган на съдебната власт;


6. конвоиране на обвиняеми и на подсъдими с мярка за неотклонение "задържане под стража" или на лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт;
7. осигуряване охрана на следствените арести.
(2) Финансирането на охраната се осъществява от бюджета на Министерството на правосъдието.
(3) По отношение на личния състав на охраната се прилагат разпоредбите на чл. 20 - 20д от Закона за изпълнение на наказанията.
(4) Структурата, организацията и дейността на охраната се уреждат с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Предстои да дам почивка, в която ще имате добрината след консултации да дадете нова редакция на чл. 35а, ал. 2 "in fine".
Преди да ударя звънеца за почивка, едно съобщение: Комисията по околната среда и водите ще проведе свое извънредно заседание тутакси в Огледалната зала.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
За процедура има думата господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря. За съжаление, не виждам председателя на Комисията по правни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това исках да кажа най-напред - да поканя госпожа Мингова да дойде в залата. Може би да я изчакаме.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, не възразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми господин председател, имам бележки по процедурата, по която ще продължим разглеждането на законопроекта. Досега ние разглеждахме отделни текстове от глава първа и от глава втора на Закона за съдебната власт, които бяха променени, като всеки параграф съответстваше на съответния член. Сега от Комисията по правни въпроси е възприета някаква форма, която противоречи на нашата практика и на нашия правилник: един-единствен § 11 гласи: "Глава трета се изменя така:...", а след това заглавието и седем раздела с може би около 30 члена да бъдат разгледани като един параграф.
Затова предлагам да продължим със заглавието на глава трета и след това всеки член...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всеки член или всеки раздел?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Разделите са големи. Един раздел има по 7 - 8 члена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предлагате всеки член да бъде отделен параграф?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Разбира се, така както е конструиран законопроектът по предишните глави и в следващите глави. В този законопроект нямаме на друго място един параграф за цяла глава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Думата има господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Смятам, че ще бъде достатъчно да се обсъждат и гласуват отделните раздели в рамките на създадената глава, така че ако има изказвания и предложения по всеки един от разделите, те да бъдат направени и тогава да се гласуват в последователност, за да не се налага да обсъждаме наистина толкова много въпроси, които са включени при новата структура на законопроекта.
Искам да обърна внимание само върху начина, по който е съставен докладът и по-специално върху раздел III - Национален институт на правосъдието, за да не вземам думата повече в рамките на този раздел.
Някъде в съставените от комисията текстове са приети или отхвърлени...
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС, от място): Имаше процедурно предложение на господин Соколов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, тогава да гласуваме предложението, но господин Соколов предложи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз смятах, че Вие имате друго мнение по това процедурно предложение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да използвам да завърша тази процедура. Моето предложение е да обсъждаме и да гласуваме раздел по раздел, докато предложението на господин Соколов беше член по член. Мисля, че общата логика трябва да бъде да обсъждаме разделите. Това е моето предложение.
За да не вземам думата допълнително, използвам да посоча, че в доклада на комисията при неговото представяне трябва да се отчетат предложенията, отнасящи се към съответните раздели, които са приети или отхвърлени. Ще посоча за пример чл. 35е в раздел III, отнасящ се за Националния институт по правосъдието, тъй като този текст буквално е възприел предложението, което съм направил по § 59 на стр. 58 - 59. Затова комисията би трябвало да каже, че предложението е прието като чл. 35е, а § 59 отпада. Мисля, че съставителите на доклада не са обърнали внимание на тези неща и при тяхното представяне сега това трябва да бъде коригирано.
Същото се отнася и за члена, който е за съдебната дейност, ал. 3, където това съответства на прието по принцип предложение по § 13. Нека това да бъде направено.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Процедурното предложение на господин Соколов е напълно в духа на нашата традиция, в която ние имаме и традиция да гласуваме заедно текстове, по които няма възражения.
Най-напред поставям на гласуване предложението на господин Соколов да бъдат четени и гласувани поотделно член по член текстовете в този параграф, а след това по-близкото предложение на господин Янаки Стоилов ще гласуваме отделно.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 42, против 64, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Янаки Стоилов е да се четат и гласуват раздел по раздел, като това включва при разделите да се четат и предложенията, които са направени и свързани с този текст.
Моля, гласувайте!
Гласували 106 народни представители: за 95, против 11, въздържали се няма.
Преминаваме към четене и гласуване най-напред наименованието на главата и след това раздел I.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Наименованието на Глава трета е "Министър на правосъдието".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, считам, че наименованието на тази глава, както е предложено, напълно разкрива смисъла, замисъла и философията на внесения законопроект. Няма абсолютно никаква логика в Закона за съдебната власт да има отделна глава, наречена "Министър на правосъдието". Той нито е част от съдебната власт, нито тук е мястото да се разглежда структурата на Министерството на правосъдието. Съгласно Закона за държавната администрация с правилник се определя структурата на всяко едно от министерствата. Това наименование напълно потвърждава философията, за която ние досега говорехме - философия за засилване на правомощията на министъра на правосъдието в рамките на съдебната власт.
Поради това считам, че е абсолютно недопустимо такова заглавие да има в Закона за съдебната власт. Текстът на вносителя беше много по-приемлив, отколкото това, което се предлага и е прието от Комисията по правни въпроси. Считам, че този текст трябва да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А давате ли предложение за заместващ текст, така както е текстът на вносителя - "Глава трета "Председателстващ Висшия съдебен съвет"?
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Според мен трябва да се раздели. Ако озаглавим главата "Председателстващ Висшия съдебен съвет", тук не можем да включим тези раздели, свързани с Националния институт, с Инспектората. Считам, че по-добре е да остане предложението на вносителя, за да можем да разглеждаме текстовете по отделни раздели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Ще поставя на гласуване Вашето предложение, като вписано в предложението на вносителя.
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, предлага ни се наистина нещо абсурдно. Ако министърът на правосъдието има отношение към съдебната власт, то това е дадено в Конституцията. Това е статутът му на председателстващ Висшия съдебен съвет. Абсурдно е в Закона за съдебната власт да има глава "Министър на правосъдието", който е част от изпълнителната власт. По силата на логиката, от която са се ръководили тези, които предлагат това заглавие и това съдържание на глава трета, ако се даваха някакви функции и на Министерския съвет, тогава трябваше да има и глава "Министерски съвет".
Имаме Закон за администрацията. Там ясно е казано, че функциите и структурата на всяко министерство се определят с правилник, приет от Министерския съвет. Може ли в един Закон за съдебната власт да се разглеждат и създават правомощия на изпълнителната власт?! Сигурно и по-нататък ще спорим, защото именно в този раздел има най-много бележки на Венецианската комисия - къде да бъде Националният институт по правосъдието, къде да бъде Инспекторатът, къде да бъде Единната информационна система за противодействие на престъпността. Няма пречка тя да бъде към Министерството на правосъдието по простата причина, че това повече или по-малко е функция не само на съдебната, но и на изпълнителната власт. Тя е тази, която всъщност осигурява борбата с престъпността.
По същия начин ще стои въпросът за раздел V - "Противодействие на престъпността и криминологически изследвания". Няма пречка такива изследвания и противодействия да се осъществяват от изпълнителната власт.
Но ще дойдем до въпроса за съдебните сгради. Чия собственост са те? Когато Висшият съдебен съвет има свой бюджет, всъщност къде трябва да бъдат съдебните сгради? Въпросът за охраната може да бъде към министъра на правосъдието, защото охранителната дейност също е част от дейността, за която отговаря правителството.
Затова ми се струва, че нашият парламент ще се изложи, ако това заглавие остане като заглавие на глава в Закона за съдебната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи Вие поддържате предложението названието да бъде "Председателстващ Висшия съдебен съвет"?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи? Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Мисля, че настоящият дебат върви в една разделителна линия и тя е разбирането за разделението на властите.
Бих си позволила да дам пример с техническите и биологични организми, за да стане по-ясно на залата къде е всъщност тази разлика. Няма конструирана машина, в която различните части да не бъдат свързвани по някакъв начин една с друга. Дали това ще стане чрез зъбчати детайли или по някакъв друг начин, по някакъв начин те са свързани помежду си, за да върви машината. При биологичните организми, както и при човека, има стави, има специални връзки между различните кости, за да може тялото да се движи.
Не знам защо някои си мислят, че юридическите организми са просто лист хартия и фрагменти, които са абсолютно разделени. Смятам, че феодалното разбиране за разделението на властите, което се прокарва в България вече години наред, е пълен анахронизъм. Франция - родината на разделението на властите като идея, нито го разбира, нито го прилага така повече от един-два века.
Не мога да разбера поради каква причина ние трябва да продължим да го прилагаме и да смятаме, че разделението на властите означава граници и велики китайски стени. Защо има нужда от такава глава и от такова заглавие?
Господин Соколов попита защо министъра на правосъдието трябва да го има уреден тук. И каза, че според него, ако Министерството на правосъдието има отношение към съдебната власт, това е само в Конституцията. Представете си го житейски и човешки и несъмнено ще възникне въпросът: тогава защо въобще има Министерство на правосъдието; с какво да се занимава то; каква е неговата роля и значение към осъществяването на тая съдебна власт?
Извинявайте! Сигурно трябва да има някакъв нормативен акт, който да каже каква връзка има министърът на правосъдието и министерството с тази дейност при условията на разделение на властите. И е по-добре да има закон и да има изписване докъде изпълнителната власт в лицето на министъра на правосъдието може да влезе, без да нарушава разделението на властите, но именно за да има някакво естествено съгласуване, стиковка, синхрон между изпълнителната власт и чистата съдебна дейност, която е произнасяне на решения, на съдебни актове и т.н.
Общото е в една взаимовръзка, която касае организацията на тази дейност и връзката на изпълнителната власт в тази организация. Не може главата да се казва "Председател на Висшия съдебен съвет", защото имаме моменти, в които председателството на Висшия съдебен съвет не се осъществява от министъра на правосъдието.
По-добре ли е да има закон, в който да е ясно докъде министърът на правосъдието като член на изпълнителната власт може да се занимава с онова, което касае съдебната власт и правосъдието? Както виждате, по съдържанието на разделите е изписано и е ясно, че е само организационно, а не чисто правораздавателно. Според мен тук е разделението и аз не се притеснявам от това разделение.
Смятам, че СДС, който си позволи грубо да политизира съдебната власт, въпреки изключителните си възможности за лобиране в чужбина, никога не стигаше до доклад, в който се признава съдебната власт за функционираща като независима, а сега тук отправя някакви абсолютно необясними вопли, освен за правене на пук и на инат.
Трябва да има, според мен, и е по-добре разписване какво министърът на правосъдието, който иначе, разбира се, е част от кабинета и, разбира се, Министерството на правосъдието - част от администрацията, ще може да прави по отношение на съдебната система. А дали ще се занимава със сгради или не - вече раздел по раздел ще обсъдим. Така че аз смятам, че това е заглавието на главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Реплика - господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожице Дончева, аз няма да напомням какви бяха вашите вопли по време на предишното Народно събрание - точно в обратна посока. Но понеже се трогнах от Вашето изказване, ще предложа, тъй като преди ме попитахте, наименованието на главата всъщност да бъде наименованието на раздел I - "Взаимодействие на министъра на правосъдието с органите на съдебната власт", тъй като всички останали дейности - и на инспектората, и на Националния институт, включително и на охраната и Единната информационна система, са дейности, в които това взаимодействие на практика се реализира, и мисля, че това наименование ще бъде много по-точно и отговарящо на статута и на министъра на правосъдието, и на самия закон, който третира в края на краищата съдебната власт. Така че правя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, приемам това като предложение, но какво название ще има раздел I или ще бъде без никакво название? Приемам го, тъй като е записано в доклада. Раздел I остава без наименование.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Как ще е без наименование?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Защото има няколко решения - може главата да започне с чл. 34 и след това да се преномерират разделите по-надолу. Пак да е като уводен текст.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Раздел II да стане раздел I.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, и след това раздел II става раздел I и т.н.
Други реплики има ли?
Заповядайте, госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Абаджиев, ако не Ви е прекалено къса паметта, вярвам, че ще си спомните, че никога Демократичната левица и Социалистическата партия не е възразявала срещу правата на министъра на правосъдието точно в тези раздели, които са изписани тук, независимо дали се казва Теодосий Симеонов и Васил Гоцев. Само че вие бяхте сложили едни функции по кадровата дейност на Висшия съдебен съвет и включително бяхте дали право на министъра на правосъдието да иска сваляне на имунитет на магистрати.
Така че, бъдете така добри, поне за юридическите среди да не се правите, че не знаете за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи? Няма.
Имаме няколко предложения. Господин Соколов, Вие оттегляте ли Вашето предложение във връзка с предложенията на господин Абаджиев или да гласуваме всички предложения? Оттегляте.
Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаеми народни представители! Аз ще обърна внимание на чл. 1 на Закона за съдебната власт, който казва, че "съдебната власт е държавна власт, която осъществява правосъдието в Република България".
Освен това, на господин Абаджиев са му известни всички констатации на европейски експерти, залегнали в докладите, в които се твърди, че липсва разграничение на правомощията на Висшия съдебен съвет и на Министерството на правосъдието.
С тази глава, както правилно отбеляза и господин Соколов за конкретни текстове, се разграничават правомощията на министъра на правосъдието - и тези, като председателстващ Висшия съдебен съвет, и работата на Висшия съдебен съвет. В този смисъл аз считам, че предложението на депутатите трябва да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи да вземат участие в разискванията? Няма.
Подлагам на гласуване най-напред предложението на господин Абаджиев, което може да се формулира като предложение за отпадане на текста "Министър на правосъдието - раздел I". Отпада този текст и тогава текстът остава "Глава трета - Взаимодействие на министъра на правосъдието..." и т.н. Така че предложението е напълно допустимо.
Моля да гласувате предложението на господин Абаджиев за отпадане на текста "Министър на правосъдието - раздел I".
Гласували 142 народни представители: за 37, против 102, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението на комисията така, както беше предложено от председателя на комисията - "Глава трета - Министър на правосъдието".
Гласували 136 народни представители: за 112, против 22, въздържали се 2.
Заглавието на главата е прието.
Заповядайте, госпожа Мингова. Ще четем раздела с наименованието и съдържанието на раздела.

Преди почивката е изчетен целият текст на новата глава, така че сега започваме разискванията.
По раздел l има ли бележки?
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз смятам, че целият раздел l трябва да отпадне. Всъщност той е все едно обща част на следващите раздели, като всяка точка от този раздел отговаря на един от следващите раздели. Но по принцип наистина не му е мястото в Закон за съдебната власт да се определя структурата на изпълнителната власт. Това от гледна точка дори на Закона за нормативните актове и указа за неговото приложение, които са в сила, е абсурдно. Нека спрем с тези общи приказки какво бил един механизъм, какво бил друг механизъм, как единия без другия не можел. По това не може да има спор.
Въпросът е, че когато ние приемаме един закон, той има определен предмет. Предметът на Закона за съдебната власт трябва да бъдат обществените отношения, които са производни и съществуват при дейността на съдебната власт, може и при дейността на съдебната власт с други структури. Така че, дори ако ние направим някаква концесия, би трябвало заглавието да бъде "Взаимодействието на органите на съдебната власт с друга структура". Но раздел l да носи заглавие "Взаимодействие на министъра на правосъдието" - това не е закон за министъра на правосъдието и не може да бъде закон за министъра на правосъдието. Още по-малко пък ние тук да казваме това, което е казано във втората алинея и което е съвсем излишно, защото тази материя се урежда от друг действащ закон, който казва структурите и функциите на всяко едно министерство как се уреждат и с какъв нормативен акт се уреждат. Ние да кажем, че се създават структурни звена. Ами има ли друг закон, в който за всяко едно министерство да се казва какви са структурните звена - структурните звена в Министерството на външните работи, в Министерството на вътрешните работи и т.н. За МВР има специален закон. За кое друго министерство имаме структурни звена? И ако утре животът покаже, че едно или друго структурно звено трябва да не съществува или обратно, да се появи някакво ново структурно звено, тогава ще трябва да променяме закона ли?
Ето защо аз смятам, че целият този раздел l трябва да отпадне. Неговото място изобщо не е в Закона за съдебната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, аз ще направя противното предложение - да подкрепим този текст. Тук не става дума да определяме структурата на Министерството на правосъдието. Става дума да се определят основните насоки на взаимодействие между Министерството на правосъдието и съдебната власт, каквото взаимодействие безспорно има, дори някой да казва, че няма. Имало е и винаги ще има, иначе не може да функционира съдебната власт.
Тези насоки се определят в този чл. 35 - кои са основните насоки, след което всяка една насока на взаимодействие се детайлизира. Не виждам нищо лошо в това. И мястото на това взаимодействие е точно в този закон. Винаги в този закон се е уреждал Инспекторатът на Министерството на правосъдието, функциите на Инспектората. Аз не знам защо се води този спор, все едно че правим нов закон, все едно че за първи път приемаме философията на Закона за съдебната власт. За мен това е една тенденция, която беше развита преди малко - на Висшия съдебен съвет необжалваеми актове, над него Господ, небе, няма нищо. Той кадрува както си иска - с кворум, без кворум, няма значение. Министърът на правосъдието го няма в съдебната система. И това е. Висшият съдебен съвет и никой друг управлява съдебната система. Това е неправилно разбиране, това е концептуално разбиране и очевидно ние още дълги дни ще дебатираме текст по текст точно по тези проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Аз също ще подкрепя предложението за отпадане, още повече че по основния текст имахме предложение в частта за Инспектората, което след това ще изложа.
Аз наистина съм изненадан от това, че се отхвърли първоначалното предложение. Съгласен съм с госпожа Тачева, че е крайно време много по-ясно да се ограничат и да се формулират правомощията на Висшия съдебен съвет по отношение на Министерството на правосъдието. Това винаги е била една от препоръките и на Венецианската комисия, и на Европейския съюз. Но винаги при тези оценки смисълът е бил, че даже по сега действащия закон правомощията на Министерството на правосъдието са завишени, включително и в частта за Инспектората. Точно с цитирания текст в чл. 1 от Закона за съдебната власт, в който се казва, че това е държавната власт, осъществяваща правораздаването, правосъдието, се показва, че не може да има глава "Министър на правосъдието". Много по-добре беше действително да има взаимодействие между съдебната власт и министъра на правосъдието и да се започне с отделните раздели. По този начин наистина ще се покаже какво е взаимодействието между Министерството на правосъдието и съдебната власт.
Затова считам, че този текст трябва да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз подкрепям така представения ни текст както на главата, така и на раздел l и смятам, че са несъстоятелни непрекъснато повтарящите се твърдения, че този начин на подреждане на закона и на изработване на разпоредбите в него противоречало на Закона за администрацията, че само в устройствените правилници на съответните министерства би трябвало детайлно да се дефинират структурите и функциите на министерствата и т.н. Мисля, че е излишно да ви цитирам примерите, при които в много специални закони по различни материи, имащи различен предмет на дейност, по най-различни предмети и в най-различни области са дефинирани конкретни правомощия както на съответни министри и министерства, така и на структурни звена вътре в тези министерства с ясно дефинирани функции, задачи, звена, които отговарят за тях и т.н.
По същия начин и в Закона за съдебната власт е напълно нормално да се дефинират функциите и задачите на министъра на правосъдието в ролята, която той играе при неговото взаимодействие с органите на съдебната власт и отговорностите, които той носи.
В тази връзка не би следвало да има такъв спор, който да занимава залата вече толкова дълго време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Казак, в контекста на това, което цитира и госпожа Тачева, ще Ви попитам министърът на правосъдието част ли е от държавната власт, която осъществява правосъдието? Това е съдебната власт и това е Закон за съдебната власт. Вие, след като отхвърлихте предложението главата да се нарича "Взаимодействие между съдебната власт и министъра на правосъдието", делегитимирахте всичките си аргументи оттук нататък, каквито и да са те за това, че не предвиждате и не правите този закон за засилване правомощията на министъра на правосъдието.
Пак повтарям, помислете! Много по-добре е тази глава да се нарича "Взаимодействие между съдебната власт и министъра на правосъдието". Това е Закон за съдебната власт, а не за изпълнителната власт и в частност за министъра на правосъдието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин Абаджиев, разбира се, че това е Закон за съдебната власт и именно затова той се нарича така, а не се нарича закон за министъра на правосъдието и съдебната власт. Но нищо не пречи в този закон за съдебната власт да има една част, която да дефинира все пак правомощията, функциите и задачите на министъра на правосъдието в неговите отношения със съдебната власт.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС, от място): Тогава да включим и министъра на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на господин Соколов и господин Абаджиев раздел първи да отпадне.
Гласували 133 народни представители: за 24, против 106, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста на раздела, така както беше представен.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, ако ми позволите да направя само една редакционна бележка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отменете гласуването!
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: В т. 6 на чл. 35, ал. 1 да отпадне определението "съдебна".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да остане само "охрана", както е в раздела.
Предложението е редакционно.
Моля да гласувате съдържанието на раздел първи, заглавието му и съдържанието на чл. 35 без думата "съдебна" в т. 6.
Гласували 121 народни представители: за 113, против 8, въздържали се няма.
Раздел първи е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Раздел втори се отнася до Съдебна дейност и Инспекторат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По този раздел има ли бележки?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Бих искала да допълня само във връзка с бележката, която направи господин Стоилов, в началото.
Уредбата на сега предложения раздел втори, в текста на вносителя, е направен като предложение за § 12. По него има предложения на народните представители Димитър Абаджиев, Веселин Черкезов, Йордан Соколов, Валери Димитров и Янаки Стоилов.
Не са възпроизведени предложенията на господин Абаджиев, Черкезов, Соколов и Валери Димитров. В сега предлагания раздел е възпроизведено предложението на господин Стоилов.
Във връзка с обсъждането да се има предвид § 12 на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И в ал. 2 на чл. 35в е отбелязано думата "само" да отпадне - "за инспектори могат да бъдат назначавани само лица, ..." - "да бъдат назначавани лица".
По раздел втори има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние имаме редица предложения точно по този раздел втори, но те бяха направени въз основа на проектозакона, в който имаше раздел "Инспекторат". Така че аз ще гледам да се спра на тези няколко предложения.
Нашите предложения са по § 12 на вносителя.
Първият въпрос, който ние поставяме, е къде да бъде Инспекторатът. Това е въпрос, поставен и като критика от страна на Венецианската комисия - дали Инспекторатът да бъде към министъра на правосъдието или към Висшия съдебен съвет? Аз тук съм удовлетворен, защото виждам, че комисията е приела нещо, за което ние пледирахме - от правомощията на Инспектората да отпадне възможността той да обобщава практиката на съдилищата, прокуратурите и следствията. Защото това означава, ако Инспекторатът бъде към министъра на правосъдието, един орган на изпълнителната власт да оценява актовете на независимата съдебна власт. Правилно, че е отпаднало.
Но аз бих попитал всички стороници досега на тези спорни текстове, по които имаше различия, защо са приели да отпадне? Всъщност в едни текстове се приема философията на вносителя, наистина намеса на изпълнителната власт в съдебната власт, а ето, че тук в един текст самата Правна комисия отхвърля тази философия. Разбира се, аз мога да поздравя Правната комисия за това нейно виждане. И ако остане така, наистина този раздел за Инспектората, може да бъде и към министъра на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест, така както се предлага текстът сега?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: С други думи, Вие оттегляте...
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защото аз изхождах именно от това, че не приемах възможността едни хора, които се назначават от изпълнителната власт в една структура, която е към изпълнителната власт, да извършват проверка и да оценяват съдебните, прокурорските и следствените актове по същество.
И ако видите сега, в предложението на комисията е казано в чл. 35б, ал. 1, т. 3 - "проверява, обобщава и анализира практиката на съдия-изпълнителите и на съдиите по вписванията". Това са държавни служители, които са извън магистратите. Тоест, ако Инспекторатът бъде към Министерството на правосъдието, може да прави такава проверка. Другата проверка обаче той не можеше да прави. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: При това положение Вие оттегляте предложението си в ал. 1 думите "Министерството на правосъдието" се заменят...
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, аз не го оттеглям и ще Ви кажа защо. Защото наистина ние трябва да помислим дали, ако Инспекторатът бъде към Висшия съдебен съвет, няма да е по-полезно за самата съдебна власт той да има по-широки правомощия, каквито сега не може да има, ако е към изпълнителната власт. Наистина на мен ми се струва, че ще бъде полезно единен инспекторат към Висшия съдебен съвет да може да извършва и тази проверка, каквато в миналото извършваше Инспекторатът. И основната дейност на Инспектората в миналото беше именно тази - какво е качеството на актовете, а не дали един съд е забавил едно или друго дело и е нарушил един или друг срок, които в повечето случаи са инструктивни, а не законови. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Тази дискусия може да се води и да се намерят аргументи за мястото на Инспектората, но аз смятам за по-уместно предложението на комисията и ще кажа какви са моите аргументи за това.
Първо, винаги се поражда съмнение, когато в различно политическо качество се поддържат различни тези по същество. В промените на Закона за съдебната власт, когато СДС управляваше, не предлагаше Инспекторатът да премине от Министерството на правосъдието към Висшия съдебен съвет. И то в един твърде близък до сегашния период. Тоест не е минало много време и условията не са се променили, за да се сметне, че тази позиция е мотивирана от някаква различна ситуация. Затова аз смятам, че една от задачите на политическите сили в България е в по-голяма степен да се стремят да бъдат последователни в позициите си по различни въпроси, за да са ясни за обществото и за да може наистина да се прави преценка коя от тези позиции във времето се е оказала правилна или неправилна.
По другия въпрос - какво би станало, ако Инспекторатът мине към Висшия съдебен съвет? Да, наистина това ще повиши капацитета на Висшия съдебен съвет и дори възможността да се разширят правомощията на Инспектората. Но аз питам: каква е възможността на гражданите в България да се оплачат и на кого, ако по същество има отказ от правосъдие? Ако едно дело не се гледа продължително време, при кого ще отидат те? При Висшия съдебен съвет ли? Висшият съдебен съвет няма комуникация с гражданите. Но те могат да отидат при министъра на правосъдието, който чрез Инспектората да попита защо няма движение, няма решение по цяла поредица от дела.
Затова аз смятам, че трябва да имаме някакъв механизъм, по който една от властите да постави на друга въпроси, засягащи защитата на правата на гражданите. Това е според мен големият въпрос. Защото, ако не съществува това звено в Министерството на правосъдието, няма как да се реагира на самите проблеми, които създава съдебната власт и всяка една власт винаги ще ги създава - повече или по-малко.
И най-накрая, тъй като тук стана вече традиционно да се правят позовавания на становища на европейските експерти от Венецианската комисия, аз поначало се въздържам, защото смятам, че тези становища, колкото и да са авторитетни, все пак са консултативни. Ние не трябва като някаква библия да ги четем и нищо повече или по-малко да не правим от това, което е казано, още повече, че виждам самите докладчици от тази комисия по някои въпроси са дали почти противоположни становища. Например госпожа Хана Сухоцка и господин Джоузеф Пуличино точно по въпроса за администрирането в съдебната власт. Аз ще ви прочета част от това, което казва първият от цитираните автори по повод на този въпрос, макар че тя засяга по-широко темата:
"Висшият съдебен съвет постепенно създава и разширява своята собствена администрация. Очевидно е, че Висшият съдебен съвет ще измести Министерството на правосъдието и ще стане орган, в който са съсредоточени всички административни правомощия и организационни структури, типични за Министерството на правосъдието. В областта на администрациите на органите на съдебната власт министърът на правосъдието координира точно дейността с Висшия съдебен съвет. Администрацията на Висшия съдебен съвет, което смятам тук за особено важно, се оглавява от новия административен главен секретар. Това е един модел, отиващ много далеч, за създаването на много силен съвет с много силна администрация и правомощия за вземане на решения, докато министърът е по-скоро орган, даващ мнение. Такъв вид модел не се среща често в страните от Европейския съюз."
Така че нека да преценяваме всички тези неща и наистина да запазим някаква възможност за комуникация между властите. Всички от нас твърдят, че съдебната власт трябва да има решаващите правомощия. Смятам, че това, което е възложено на Инспектората, може да повиши в по-голяма степен отговорността на двете власти, а не да затрудни взаимодействието между тях. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю!
Относно съдебния инспекторат. Аз като стар съдия сигурно десетки пъти съм бил проверяван и съдилищата, които съм ръководил, от инспекторите всяка година, т.нар. съдебни ревизии. Мога да споделя с вас, тук има и съдии, че това са много полезни ревизии. Особено отначалото аз съм се учил, когато дойдат, проверят делата, анализират се, включително и грешките, които съм допускал, съвсем добронамерено ги посочват. За всеки един съдия винаги са били полезни тези правни ревизии, извършвани от инспекторите.
Аз мисля, че функцията на Инспектората трябва да се разширява, а не да се ограничава.
Второ, традиционно както преди 9 септември 1944 г., така и досега Инспекторатът е бил в Министерството на правосъдието. Традиционно е това. Кому сега се налага да го прехвърляме към Висшия съдебен съвет? Аз мисля, че нищо, а не му е и мястото там.
И така, моето категорично становище е, че Инспекторатът трябва да бъде към Министерството на правосъдието. И тук може би за трети път ще ви го кажа, като човек, който известно време е работил в Министерството на правосъдието. Ако Министерството на правосъдието няма Инспекторат, по-добре е да закрием министерството. То няма други функции. Няма нищо друго. Има Съвет по законодателството и почти нищо друго. Съветът по законодателство може да отиде и към Министерския съвет. Функциите му са Инспектората.
Аз обаче не можах да схвана точно становището на господин Соколов, който също има широк поглед и опит в съдебната система. Чета сегашния текст на чл. 35, който е приет през 1998 г., т.е. от миналото мнозинство в парламента.
И се казва в т. 4: "Инспекторатът организира и обобщава свършените дела и актовете на съдиите, прокурорите и следователите, анализира и обобщава актовете на съдията, на прокурора." Много, много повече, отколкото сега се предлага.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Кой текст четете?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 35, ал. 1, т. 3 от сега действащия закон. Ето, чета чл. 35:
"В Министерството на правосъдието се създава Инспекторат, който:
1. проверява организацията;
2. проверява организацията, образува движението на съдебните дела;
3. анализира и обобщава свършените дела и актове на съдиите, прокурорите и следователите."
Много повече, точно това, което господин Соколов, струва ми се, не възприема - това, което в края на краищата е сегашният текст. Защо Министерството на правосъдието се отказва от това?
Така или иначе, смятам накрая, че Инспекторатът е крайно необходима функция на Министерството на правосъдието, той е в полза на самото правосъдие, включително на съдии, прокурори и следователи за организацията на съдебната дейност. Аз ще подкрепя текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи има ли? Господин Абаджиев, заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По този текст аз поддържам внесеното от нас предложение - думите "министърът на правосъдието" да се заменят с "Висшият съдебен съвет". Направили сме предложението именно от гледна точка на правомощията на Инспектората, които са предвидени в закона, дори и след това, което е прието от комисията, което е правилно, за отпадане на тази точка - за обобщаване на практиката.
Действително винаги и по сега действащия закон Инспекторатът е бил към Министерството на правосъдието. Ние предлагаме този текст, който съответства на необходимостта от гледна точка на разширените правомощия. Пак повтарям, по досега действащия текст Инспекторатът не проверява приключването на съдебните актове.

Приключването на съдебните актове е въпрос, който подлежи на институционен контрол, включително и чрез жалба за давност. Абсолютно недопустимо е Инспекторатът, ако бъде към Министерството на правосъдието, да се занимава с този въпрос. Категорично в това отношение е становището и на Съюза на съдиите, което е предоставено на всички вас. В тази връзка, тъй като господин Стоилов цитира предварителните доклади на Венецианската комисия, аз ще ви цитирам обобщения, заключителен, краен доклад на основата на законопроекта, в който се казва, че: ролята на Инспектората ситуиран в Министерството на правосъдието от гледна точка на разширените правомощия на Висшия съдебен съвет не е ясна. Министърът на правосъдието не трябва да разполага с възможност през него да преминава информацията, която тече от Инспектората до Висшия съдебен съвет. Тук се визира т. 4 на чл. 35б. Категорично е становището в това отношение!
Точно поради това ние предлагаме въпросът да се реши веднъж завинаги с преминаването на Инспектората към Висшия съдебен съвет. В противен случай трябва да говорим за отпадане на някои от правомощията, които се добавят и които аз вече цитирах по т. 2 за приключването на съдебните актове, и по т. 4 за преминаването на информацията от Инспектората до Висшия съдебен съвет. Не трябва да се подценява това. Съгласен съм, че ние трябва да решаваме въпроса тук. Но ние не се вслушваме не само в нас самите, не само в становищата, които са предоставени и от съдиите в България, не се вслушваме и в международните оценки, но трябва да имаме предвид, че те са в основата на доклада, който ще бъде приет през м. октомври от Европейската комисия. Но, повтарям - дори и да оставим това настрани, нека да се вслушаме поне в това, което ни казват хората, които работят в тази съдебна система! Поради това аз поддържам предложението. Ако то не бъде прието, ще предложа отпадането на тези два текста по т. 2 и т. 4. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Много е хубаво в България да се създава нова администрация - все по-нова и все по-голяма. Ако може, към Министерството на правосъдието да има огромна администрация - да има. Но тъй като тя няма да приеме всички желаещи да работят в администрацията, да създадем и към Висшия съдебен съвет - още по-голяма; но тъй като тя няма специална сграда - ще им дадем; ако няма - ще им построим; ако случайно и към Висшия съдебен съвет създадем още по-голяма администрация, ще помислим за нещо трето, за някой друг съвет, асоциация или алианс за взаимодействие. И там ще създадем администрация. Не че министърът на правосъдието няма да бъде воден като Самарското знаме от Европа, за да му натякват всички, че в България няма правосъдие, че никой не може да предвиди кой за какво ще му вземе имуществото, даже да няма контролния пакет акции в едно дружество, че нямало никакъв контрол, че можело дела да се точат с години. Не че има такъв министър, който няма да чуе такъв въпрос, даже СДС да го е излъчило. Никой министър на правосъдието няма да има право да разполага с информацията от инспекторите до Висшия съдебен съвет къде в някой съд се правораздава, пишейки се абсолютно неграмотно, некомпетентно и в ущърб на гражданите. Понеже вероятно последният интерес на българските граждани и политици е, като бъде човек съден на едно и друго място, горе-долу съдът да правораздава по един закон, с един и същи разум и да се получи горе-долу един и същи резултат.
Българските политици не се интересуват от това, какъв е резултатът от правосъдната дейност. Много е важно обаче всеки магистрат да се правораздава сам за себе си, защото всичко друго накърнява личната му свобода. Ако много случайно някъде един съдия от произнесени 100 решения има 95 отменени, то това инспекторите към министъра на правосъдието не може това да го доложат на Висшия съдебен съвет, защото това е посегателство върху правото на съдията на заключителен акт. А че гражданите по 95 дела вървят и псуват правосъдието и държавата - това няма никакво значение. Току-що ни беше казано точно това! Как пък министърът на правосъдието няма да разполага с информацията на инспекторите?! Ще разполага с информацията и министърът на правосъдието, инспекторът и Висшият съдебен съвет, и административният му началник. Защото, ако няма ред в администрирането на правосъдието и висока квалификация, до нищо няма да стигнем. Не виждам защо някой с чиста съвест и ръка на сърцето ще трябва да твърди обратното, след като независимо дали е на власт или в опозиция, резултатът се пише на всички ни и той е крайно негативен.
Просто не разбирам защо и докога ще си говорим такива празни работи и ще се занимаваме часове наред дали да е към едните, които нямат администрация, нито сграда или към другите, защото сигурно имаме една много важна задача - когато министърът на правосъдието не е излъчен от нашата партия, да няма никакви права и функции; но утре когато дойде нашата партия на власт да върнем обратно, в изходното положение всичко!
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС, от място): Тия задачи вие си ги давате!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Съжалявам много, господин Абаджиев, Вие четири години правехте това безчистване в правосъдието с една такава нагласа, че предният парламент завърши с едно гласуване в 12,00 ч. през нощта.
Това, което искам да предложа към раздел ll е да бъде приет в този вид, с изключение на чл. 35в, в който смятам, че сме направили едно сериозно опущение. Предвидили сме в ал. 2 това е в раздела, който обсъждаме, за инспектори да бъдат назначавани само лица, които имат най-малко 12 години юридически стаж, от които 8 като съдия, прокурор или следовател. Тъй като в Инспектората работят хора, които правят ревизии не само на съдилищата, прокуратурите и следствените служби, а и специалисти, които проверяват съдиите-изпълнители и съдиите по вписването. Много е необходимо инспекторите точно в тези области, в които на всичко отгоре министърът на правосъдието и ревизорите трябва да проверяват, обобщават и анализират практиката, да бъдат проверявани от хора специалисти, които са прекарали по-голямата част от стажа и са получили квалификацията именно като съдии-изпълнители и съдии по вписванията, а те не са магистрати. Това е досега, смятам, че е добре да се запази и занапред. Изходът от това положение, което е сегашната редакция на ал. 2, според мен, е да отпаднат 8-те години специализиран стаж като съдия, прокурор или следовател. Като оставим общия юридически стаж за инспектори - лица, които имат 12 години юридически стаж и разбира се, оставим на разума на министъра на правосъдието за инспектори в тези области, които касаят проверката на съдиите-изпълнители и съдиите по вписванията все пак да бъдат назначавани специалисти, които са работили в тези сфери. Защото сега силно загриженото за съдебната система СДС прати в Инспектората поети, които бяха наши добри колеги, но за 18 години нямаха нито ден някакъв стаж в тази система, а сега я инспектират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожо Дончева, имате ли текст за изменение на тази алинея?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да отпадне "от които 8 години като съдия-прокурор и следовател", а запетайката да бъде точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да бъде точка и думата "също" да отпадне. Благодаря.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа!
Аз считам, че спорът просто губи своя смисъл. В крайна сметка е много ясно, че тезите са две: едната е тази - Инспекторатът в каква степен осъществява съдебна дейност и оттук да се направи извода за това, към коя от двете тези да се присъединим и ние, към Висшия съдебен съвет или към министъра на правосъдието. Текстът, така както е редактиран - само по една дума от всяка от точките ще прочета. Точка 1 - "организацията", т. 2 - "практиката". В крайна сметка стигаме до ал. 2, където имаме една роля на министъра на правосъдието да информира съответно Висшия съдебен съвет. Очевидно е, че в целия дух на този закон и във всички отношения между министъра на правосъдието и Висшия съдебен съвет е прокарана тази идея. Тя трябва да бъде приветствана. Очевидно е, че трябва да има един такъв орган, който да може по тези въпроси да има своето компетентно и тежко мнение.

Аз лично призовавам всички да подкрепят текстовете, които са предложени, и по начина, по който са предложени. Подкрепям тезата на уважаемата госпожа Дончева досежно ал. 2 за 8-те години. И не само това, но съществуват юристи с достатъчно юридическа практика, които да не са точно магистрати и които имат очевидно квалификацията и възможността да изпълняват перфектно една такава длъжност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също смятам, че така формулираните текстове в раздел II относно Инспектората напълно отговарят на целите на закона и най-вече на ангажиментите за подобряване на работата на съдебната власт в България и на съдебната система.
Тук аз не мога да разбера къде е проблемът, когато така или иначе досега винаги Инспекторатът е бил към Министерството на правосъдието. И досега не е имало никакви проблеми, никакви оплаквания за това, че Инспекторатът по някакъв начин се меси в работата на съдебната власт, че има някаква необходимост той да бъде реституиран и подчинен на Висшия съдебен съвет.
Междупрочем, нека да цитираме и една такава държава като Франция, където ясно и категорично по аналогичен начин Инспекторатът на правосъдието е към министъра на правосъдието. Да не говорим, че там министърът на правосъдието има и много други, и много по-съществени функции по отношение на работата в съдебната власт.
Искам само на наблегна на факта, че когато четем и цитираме препоръки на Венецианската комисия и т.н., и най-вече когато цитираме критиките, отправени към България, в редовните доклади на Европейската комисия за лошото функциониране на съдебната система в България, нека не забравяме, че все пак тези критики са отправени към България и към българското правителство. И отговорността за преодоляването на тези слабости не носи нито съдът, нито прокуратурата, нито следствието. Отговорността носи българската държава и нейна е отговорността да направи всичко възможно функционирането на съдебната система и качеството на правораздавателния процес в България да се подобри.
Така че напълно в реда на нещата е министърът на правосъдието да упражнява такъв контрол върху качеството на функционирането на съдебната система, придвижване на дела, приключване на дела и цялостната административна организация и функциониране на съдебната система, за да може наистина да има ясни лостове за влияние, за да може наистина да се подобри тази система, за да не бъде тя обект повече на такива критики, каквито се правят в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Казак.
За реплика има думата господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Казак! Тъй като казахте, че не можете да разберете къде е проблемът, тъй като досега Инспекторатът е бил към Министерството на правосъдието, аз вече казах какъв е проблемът. Той е в увеличените правомощия, отвъд досегашните, които вече минават границата на допустимост и на взаимодействие между изпълнителната и съдебната власт. Досега правомощие, свързано с приключването на съдебните дела не съществуваше. Пак повтарям, то подлежи на инстанционен контрол. Не може изпълнителната власт да има контрол върху приключването на делата!
Второто правомощие е свързано с внасянето във Висшия съдебен съвет чрез министъра на правосъдието, което също не съществуваше до този момент. С нищо министърът на правосъдието не гарантира, че ще може да наложи по-добър контрол от самия Висш съдебен съвет.
И трето, не може да си затваряте очите по отношение на двете констатации на Венецианската комисия, които вече цитирах. Едното от тях е свързано именно с това правомощие.
Това е проблемът. Ако тези правомощия отпаднат, няма проблеми Инспекторатът да продължи да съществува както и досега, към министъра на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Абаджиев.
Втора реплика - госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Казак, малко трудно ще Ви стане ясно безкрайно неясното нещо как да се реши въпросът. Може да Ви стане ясно, само че някой не иска да го реши и иска да го мръчка.
Не че голяма загуба ще стане, ако министърът на правосъдието знае, че в еди-кои си съдилища делата очевидно не се приключват навреме, и то в едни много големи проценти. Или че има прекалено голям процент отменени съдебни актове, и то в едни и същи съдилища.
Не че нещо ще се сбърка в държавата, но на някой сигурно ще му се сбърка да се отбележи малко придвижване по посока на подобряване организацията на работа на системата и подобряване на резултатите. Така че не се връзвайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Трета реплика - няма.
Господин Казак, имате думата за дуплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Абаджиев! Аз за сетен път се убеждавам и съм съгласен с някои становища, че критиките и забележките, които се отправят систематично по всеки текст от закона, са абсолютно неоснователни и са продиктувани от една-единствена предобеденост - видите ли, на министъра на правосъдието му се вменяват някакви неправомерни функции, увеличават му се правомощията и т.н.
Винаги досега Инспекторатът е бил към министъра на правосъдието, от една страна.
От друга страна, аз не виждам с какво се повишават правомощията на Инспектората, след като и господин Соколов преди малко подчерта, че е оттеглено едно правомощие на Инспектората, което досега е съществувало - да анализира и обобщава практиката на съдилищата.
Освен това, уважаеми господин Абаджиев, уважаеми господин Соколов, министърът на правосъдието не е ли във Висшия съдебен съвет? Не е ли той председател или председателстващ Висшия съдебен съвет? Така че няма ли той и сега възможност да се запознае с всички критики, всички констатации на Инспектората в това му качество, а не като министър на правосъдието?
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС, от място): Има, да.
ЧЕТИН КАЗАК: Тогава къде е проблемът?
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС, от място): Не минава през него.
ЧЕТИН КАЗАК: Нормално е, когато една структура е в рамките на едно министерство, министърът, който отговаря за тази структура, да бъде предварително запознаван, още повече, че той носи отговорността за функционирането на тази система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Казак.
Има ли други желаещи да вземат думата по раздел II - "Съдебна дейност. Инспекторат"? Не виждам.
Уважаеми колеги, предлагам да преминем към гласуване на направените предложения за изменение на текста, предложен от председателя на комисията. Започваме с предложението на господин Димитър Абаджиев, Веселин Черкезов и Йордан Соколов, е именно в § 13, чл. 35, ал. 1 думите "Министерство на правосъдието" се заменят с "Висшия съдебен съвет". И в ал. 2 думите "чрез министъра на правосъдието" се заличават.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 130 народни представители: за 32, против 98, въздържали се няма.
Предложението на народните представители Димитър Абаджиев, Веселин Черкезов и Йордан Соколов не се приема.
Моля, гласувайте направеното предложение за изменение на § 2, чл. 35в, направено от народния представител Татяна Дончева, а именно: "За инспектори могат да бъдат назначавани", отпада думата "само". Изречението продължава: "лица, които имат най-малко 12 години юридически стаж." Думите "от които 8 години като съдия или прокурор или следват" отпадат.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 111, против 15, въздържали се няма.
Предложението на народния представител Татяна Дончева е прието.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Преди почивката трябваше да уточним редакцията на ал. 2 на чл. 35б. Предлагам следната редакция:
"Чл. 35б. (2) В случай че при извършване на проверките по ал. 1, точки 1 и 2 се установят данни за нарушения по чл. 168, ал. 1, точки 1 и 2 на съдия, прокурор или следовател министърът на правосъдието внася доклада на инспектората за разглеждане от Висшия съдебен съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте новия текст на чл. 35б, ал. 2, така както беше представен от председателя на комисията госпожа Мингова.
Гласували 111 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 10.
Предложението, направено от госпожа Мингова, за нов текст на чл. 35б, ал. 2 е прието.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Още едно предложение имам, господин председател. То се основава на вчерашното ни гласуване във връзка с предложенията на господин Валери Димитров за публичното огласяване, включително и в Интернет, на актовете на Висшия съдебен съвет.
Тъй като това първоначално не беше възпроизведено в доклада на комисията, а го приехме вчера в резултат на защитата в зала, и тъй като господин Димитров има аналогично предложение, свързано с резултата и докладите на инспектората, аз ви предлагам да го включим като ал. 4 на чл. 35б на същия текст, но като последна, четвърта нова алинея, като една интерпретация на предложението, което е направил във връзка с дейността на инспектората господин Валери Димитров. Предлагам ви следната редакция на тази нова ал. 4:
"(4) Министърът на правосъдието и Висшият съдебен съвет огласяват публично, включително и в Интернет, констатациите и анализите по ал. 1, точки 1 до 4 и по ал. 2."
Става дума за същия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: На чл. 35в, "в" като Варна?
Господин Соколов, имате думата.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Става дума за чл. 35б като Бургас, а не като Варна!
По предложението на народния представител Валери Димитров. Аз също никога не съм бил против публичността и прозрачността. Добре е да има такава и в дейността на съдебната власт. Но нека да не забравяме всъщност за каква проверка става дума. И дали това е необходимо.
В чл. 35б от 1-ва до 4-та точки на ал. 1: "Проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурата и следствените служби и обобщава работата... Проверява, обобщава организацията по образуването, движението и приключването на съдебните, прокурорски и следствени дела... Проверява и обобщава, анализира практиката на съдиите-изпълнители..." Е, защо е необходимо тези проверки да се оповестяват в Интернет? В България има немалък брой районни съдилища, районни прокуратури, окръжни и апелативни, инспекторатът не може да проверява само върховните съдилища, Главната прокуратура и Националната следствена служба. Кой ще се интересува от тези много на брой районни съдилища, чиито брой аз не зная, но той не е малък, и то по такива въпроси? Във Френския народен съд как се образуват делата, има ли бавно или бързо образуване, как вървят делата? Това са въпроси, които наистина интересуват само Висшия съдебен съвет, който да си прави изводите за организацията на работата в определено звено. Защо само да пълним Интернет с неща, за които аз смятам, че едва ли има човек извън съдебната система, дори малко хора и в самата съдебна система се интересуват, защото какво го интересува един районен съдия от друг район, даже който не е към същия окръжен съд, дейността на един районен съд в другия край на България? И затова моля, нека да не се увличаме в тези неща.
По същия начин, става дума за втората алинея, какво се интересуват хората, че инспекторатът, съставен наистина от специалисти с повече от 12 години стаж по специалността, констатира някакви нарушения на определен съдия. На какво основание това ще се оповестява в Интернет? Ами, ако след това Висшият съдебен съвет прецени, че инспекторатът е сбъркал и не наложи санкция? Или дори Висшият съдебен съвет наложи санкция, пък Върховният административен съд отмени? Може ли сега името на един такъв магистрат да влезе в Интернет и да се знае, че някой инспектор преценил, че еди-кой си съдия е лош съдия, а компетентните органи след това преценят, че това не е така?
И на мен ми се струва, че специално тук ние приехме за решенията на Висшия съдебен съвет, макар че аз и там имах резерви към това предложение на господин Валери Димитров, защото има най-различни по вид решения, всичко това да излиза в Интернет, но това вече се прие. Но тук смятам, че определено ще сбъркаме. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Соколов.
За изказване има думата господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също смятам, че това допълнение е абсолютно излишно и бих казал дори неуместно. Консултирахме се с колегите, които са наоколо и наистина аз споделям огромната част от съображенията на господин Соколов. Докато беше уместно да се предвиди по-голяма публичност или по-голяма прозрачност в работата на Висшия съдебен съвет специално що се отнася до решенията - подчертавам - решенията на Висшия съдебен съвет, не би следвало и смятам за абсолютно неуместно и нецелесъобразно да се огласяват всички констатации, всички проверки, обобщения и т.н. на Инспектората за неговите проверки по съдилища, прокуратури и т.н. Първо, това ще бъде огромна работа за тези, които ще трябва да качват цялата тази информация по Интернет, второ, напълно е излишно, и трето, би могла да бъде наистина вредна за самото функциониране на съдебната система.
Все пак нека не забравяме, че Инспекторатът към министъра на правосъдието е един Инспекторат, каквито има и в много други министерства. Никъде в нито един друг акт констатации и проверки на Инспекторат към дадено министерство, например Министерство на образованието или Министерство на околната среда и водите, не се огласяват по този начин.
Тук господин Соколов е прав, че би следвало да се огласяват вече крайните решения, които Висшият съдебен съвет ще вземе по тези констатации, но нека не отваряме вратата за такива произволни възможности за набеждаване или пък незаслужено третиране на някои магистрати от страна на някой инспектор, който може би няма да си е свършил работата, както трябва.
Затова смятам и тъй като това предложение дойде в последния момент, направено е устно и не от неговия вносител, предлагам на комисията и председателя да оттегли това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз предлагам залата да реши дали да бъде подкрепено това предложение или не. Аз знам предложенията на Валери Димитров. Той не е тук, но сме ги обсъждали заедно.
Господин Казак, не са верни тезите, че щяло да бъде трудоемко. Ако някой от инспекторите все още пише на пишещи машини "Марица - 12,15,20", значи въобще не е за там. Говоря за инспекторите, а не за съдилищата. В съдилищата все още някъде пишат на пишещи машини поради липсата на средства преди всичко. Много рядко е поради страх от компютъра - вече се изживяха тези моменти.
Какъв е проблемът просто да се атачне този файл на инспектора и да се сложи в Интернет? В Интернет има всичко. Отворете на Иван Искров в Интернет на търсачките и ще видите на колко места е участвал в конференции, доклади и т.н. Защо да не се знае защо енският съдия, както каза господин Соколов? Енските съдии са най-страшни в случая за забавяне на делата, а не публичните, които са горе във Висшия касационен и Висшия административен съд. Защо енският съдия, който си пие ракията с енския шеф на РПУ-то, с енския кмет, с енския не знам си кой мотае три години или пет години делото? Това е интересно за енския избирател, а не точно какво правил Корнезов, Искров или който и да е в пленарната зала. Оттам се съставлява животът - от енското кметче, от енското председателче на съда, съдията и другите. Това е смисълът на предложението. Това е близостта на хората с тези правоимащи лица в района. Това е смисълът на предложението, което Валери Димитров е внесъл.
Напълно съм съгласен. Ако бяха мотивите за трудоемкост, ако нямаше възможност - да, но в Интернет се качва за секунди. Затова предлагам да не се смята за оттеглено предложението, още повече, че го няма и господин Димитров, а да бъде гласувано в залата като предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Соколов, заповядайте за реплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Искров! Аз приемам, че Вие добронамерено искате да защитите едно предложение на Вашия съсед по място господин Валери Димитров. Не знам доколко сте го обсъждали, но доверете се на юристите.
Решенията на Висшия съдебен съвет право или криво гласувахме да се обявяват в Интернет. Не може становище на Инспектората, на един инспектор, който засяга дейността на определен съдия, дори и на определен съд, да излиза в Интернет. Просто, защото това е само едно негово виждане. След това то ще бъде преценявано от органа, който има това право и по Конституция, и по закон. Това е Висшият съдебен съвет и неговото решение ще се публикува.
Има много случаи някой инспектор да прави ревизия и даже господин Казак каза: ето сега по "Нова телевизия" тече скандал в някаква гимназия. Може ли да отиде един инспектор и да каже: аз смятам, че този учител е престъпник? След това Инспекторатът или министърът да каже: направих проверка, не е така.
Инспекторатът изпълнява една определена функция, но неговите решения не са окончателни. Затова ще бъде абсолютно погрешно и аз наистина тук моля да се замислим какво означава това изведнъж един инспектор отива и казва: този съдия не върши никаква работа или неправилно е решил делата, а се оказва, че не е така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Соколов.
Господин Искров, имате думата за дуплика.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Соколов! Чисто теоретично и концептуално ние нямаме различия, че не искаме да се стигне до такива оклепвания на съдии. Само че все пак искам да ви кажа, че вносителят на това предложение защити кандидатска дисертация преди много години именно в областта на контрола и е наясно от - до как се изготвят констативни, ревизионни и ред други актове. Аз съм започнал трудовия си стаж като ревизор.
Тук не става въпрос за проекта на инспектора, който той е изготвил като констативен акт, който да бъде публикуван в Интернет, а се каза изрично, че министърът на правосъдието и Висшият съдебен съвет огласяват. Тоест, това са вече обработени констативни актове: дадени са на лицето да се запознае, то се е произнесло насреща, съобразили са се с което е трябвало да се съобразяват, махнали са от доклада за ревизията съответните данни и факти, които считат, че правилно е оборил съответният председател на съда или съответният правоимащ и тогава вече се изготвя окончателният констативен акт, за който се говори - констатациите и анализите са вече факт, който е утвърден. Има една такава процедура и аз не знам как работи вашият Инспекторат, но предполагам, че работи по тези принципи, които са утвърдени навремето още от държавен, партиен и не знам какъв контрол беше. От всичките тези органи ние поне имаме доста голяма практика и обичаи в тази страна и мисля, че се работи точно по тези методи.
Иначе, абсолютно съм съгласен с Вас. Ако това е само акт за посещение на място, някакъв си инспектор констатира нещо и го пусне в Интернет, абсолютно съм съгласен с Вас. Но не става въпрос за първоначалния акт. Става въпрос за акта, приет от министъра и от Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Има думата за изказване господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, пред мен стои много трудната задача - да изразя становище, противно на становището на Валери Димитров. Позната ми е слабостта на Валери Димитров в хубавия смисъл на думата - да има публичност, прозрачност, за всички органи да има наяве в Интернет кой какво работи.
Тук се отбеляза многократно, че съдебната система е затворена. Така е. Обществото няма понятие какво работи съдебната система. Тя е затворена и трябва да се отвори, трябва да има контрол, но аз ви моля: нека да не стигаме от едната крайност в другата. Нека не излагаме съдебната система на сергията в пазара. Никой няма нужда чак пък от такава прозрачност. Извинете, но какво съдържа един доклад за ревизия? Трябва да ви кажа, че много рядко въз основа на такъв доклад се стига до наказание от Висшия съдебен съвет. В този доклад пише примерно какви слабости има. И работа ли е на всеки клиент на Интернет да види в Н-ския съд какви грешки са допуснати, какви грешки при образуването на делата има, които невинаги са фатални, невинаги са престъпни. Не става дума, че Н-ския съдия си е пил ракията с Н-ския шеф на РПУ-то. Това е отделно. Има начини дисциплинарно да бъде наказан. Става дума за чисто професионални, за високопрофесионални проверки. Представете си какво ще каже примерно някой гражданин, който е страна по дело, чийто иск съдът е отхвърлил? Той би могъл да каже: "В Интернет прочетох, че по някакво дело си сбъркал". Така удряме по авторитета.
Кажете ми, господин Искров, докладите и проверките на БНБ за отделните банки има ли ги в Интернет, за да ги прочетем?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Има авоари.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Авоари, ама няма какво е сбъркано по дадено производство. Дайте да не отиваме към другата крайност - да извадим съда на сергия, всеки всичко да знае и да бърка вътре. Той е особен орган, който повече или по-малко засяга интересите на много хора, решава спорове. Не можем да направим пълен достъпа до всяка чисто професионална информация.
Лично аз не бих подкрепил това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата за реплика господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Правя реплика, а едновременно с това ще направя и процедурно предложение.
Уважаеми колеги - най-вече от мнозинството, нека да прекратим този вътрешен спор. Приемането на този закон се забави много отляво и отдясно, най-вече отдясно. Нека и ние не допринасяме за още по-голямото протакане.
Нека да гласуваме и толкова!
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Това беше реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Беше смесено - реплика с процедурно предложение.
Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Пенчев, Вие сте бивш председател на окръжен съд, при това уважаван председател на окръжен съд, защото има и неуважавани. Години наред Вие работите като уважаван съветник в банковата система. И Банковият надзор Ви уважава. Не давайте сравнение с Централната банка и с актовете на Банковия надзор, който говори за авоари по сметки и за много други неща, поради която причина не би могло да се публикува в Интернет.
Говорим за констатациите, които са изпратени във Висшия съдебен съвет и са предоставени на министъра на правосъдието. Това не са десетки актове на ден, а някакви обобщени материали. Ето ви по т. 4 - практиката на съдия-изпълнителите и на съдиите по вписванията. Това са едни тетки, изравнявайте за израза, които работят по 30 години в тези служби. Разберете, колеги, че ако отидете да си съберете вземанията, ставате луди. Нека да се знае от Н-ския гласоподавател, от Н-ския бизнесмен, от Н-ския политик, от всеки един - по колко време се мотат тези преписки!
Съгласен съм с господин Соколов, ако става въпрос за множество, за десетки такива констатации и преписки на ден. Но това са все пак констатации, които се разглеждат на определен период. Веднъж месечно ли се събираше Висшият съдебен съвет?
Навсякъде се казва: "от министъра на правосъдието и от Висшия съдебен съвет". Да се каже кой трови живота на хората в Н-ското населено място. Това трябва да се знае. Това е репликата ми към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Има направено процедурно предложение за прекратяване на дебатите по чл. 35, буква "б" относно новия текст - предложение, направено от Валери Димитров и прочетено от председателя на Комисията по правни въпроси.
Чухме становищата и предложенията на отделни народни представители.
Ще подложа на гласуване текста, предложен от Валери Димитров и прочетен от председателя на комисията госпожа Мингова.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС, от място): Но нали имаше процедурно предложение за прекратяване на изказванията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Прав сте.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за прекратяване на дискусията по предложението на господин Валери Димитров.
Моля, гласувайте процедурното предложение на Четин Казак за прекратяване на дискусията.
Гласували 129 народни представители: за 103, против 22, въздържали се 4.
Процедурното предложение на Четин Казак за прекратяване на дискусията по предложението на Валери Димитров е прието.
Моля госпожа Мингова да прочете още веднъж предложението на Валери Димитров, за да бъде то подложено на гласуване.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, аз предложих ново систематично място на предложението на господин Димитров, което ние формално трябва да гласуваме - да бъде ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Министърът на правосъдието и Висшият съдебен съвет огласяват публично, включително и в Интернет, констатациите и анализите по ал. 1, точки 1-4 и по ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте предложението на Валери Димитров, както е прочетено от председателя на Комисията по правни въпроси.
Гласували 137 народни представители: за 54, против 64, въздържали се 19.
Предложението на Валери Димитров не се приема.



ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Стоилов, не е много коректно това, което казвате, тъй като по силата на ал. 6 успешно завършилите курса на обучение - те са минали действително през конкурс, но успешно завършилите курса - се назначават на съответната длъжност; тези, които не са го завършили успешно, не се назначават. И правилно, че е така, но точно заради това е добре да се изчисти изцяло зависимостта от министъра на правосъдието. Правилно е включен в института в обща процедура по назначаване, но тя съществува и по сега действащия текст в ал. 6. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Янаки Стоилов - за дуплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Не виждам с какво тезата на господин Абаджиев опровергава моето становище. Аз ще прочета още части от текста: "Успешно издържалите конкурса за младши съдии и младши прокурори постъпват на задължително обучение в Националния институт на правосъдието". А този конкурс се провежда от лица, които са в съдебната власт. И след това вече тези, които са преценени от органите на съдебната власт, че отговарят на изискванията за магистрати, се обучават.
Следователно, първоначалната и основната преценка за това дали тези лица могат да станат магистрати вече е направена от органа, който се занимава с кадровите въпроси на съдебната власт. Така че не виждам тук проблем, след като вече Висшият съдебен съвет е казал, че тези лица могат да бъдат магистрати, те да преминат обучение и в този състав на хората, които са преминали обучението, те не само да имат право да станат магистрати, но да поемат и задължението срещу това обучение, което са преминали.
Освен това трябва да отбележим, че обучението в Националния институт на правосъдието не е единственият начин за постъпване в магистратурата. И сега остават всички други възможности на лица, които биха могли да работят извън съдебната система и отговарят на изискванията, и са назначени като магистрати, впоследствие да повишават своята квалификация, а не да са преминали единствено през Националния институт на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Черкезов, имате думата.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Според мен много хубаво е, че се създава такъв раздел III - "Национален институт на правосъдието", защото на практика всички знаем каква ще бъде неговата дейност за повишаване квалификацията на съдиите, на прокурорите, на следователите, на съдия-изпълнителите и т.н. Но мисля, че има много неясноти, които съществуват в този раздел. И аз веднага мога да продължа дебата, който започна господин Стоилов, че успешно издържалите конкурса младши съдии и младши прокурори постъпват на задължително обучение в Националния институт на правосъдието. Добре, ами ако други са се явили на конкурса и са издържали същия конкурс - какво правим с тях? Как и по какъв начин ние можем да определим кой ще се яви на този конкурс?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Който желае.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ: Който желае. Ами, тук не е ясно за какво става въпрос!
По-нататък - къде са следователите оттук нататък? "Успешно завършилите курса на обучение по ал. 2 - Националния институт на правосъдието, се назначават на съответната длъжност, за която са кандидатствали, в съответното населено място." Назначават се на съответната длъжност! Ами ако други се явят? Ако други се явят, не могат ли да бъдат назначени?
След това, задължително ли е например, като не съм младши съдия или младши прокурор, и някой може ли да ограничи моето право аз също да кандидатствам за повишаване на моята квалификация в този институт? Това къде е уредено? Има абсолютни неясноти в този раздел как и по какъв начин трябва да се уреди преминаването през Националния институт на правосъдието. И след това, тези хора с привилегии ли ще бъдат пред останалите, които не са завършили този институт? Аз не искам да привилегироваме едни хора, които ще минат през този институт.
Следващият момент, как и по какъв начин ще определим кои ще влязат в този институт - само тези, които са минали през конкурс и са участвали за определена длъжност и са спечелили например конкурса, само те ли ще имат право да заемат съответната длъжност и да отидат на обучение в Националния институт на правосъдието? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Черкезов.
Господин Соколов, заповядайте, имате думата.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В предложението на комисията за тази материя са внесени доста нови елементи в сравнение с текста на вносителя. Аз се опасявам, че е станала голяма неразбория.
Аз също смятам, че Инспекторатът, особено така, както се предлага да бъде, не може да бъде към министъра на правосъдието. След като по силата на Конституцията Висшият съдебен съвет осъществява цялостната кадрова дейност в магистратурата - назначаването, уволняването, повишаването, понижаването на всички магистрати; след като дейността на Националния институт на правосъдието е насочена именно към това магистратите да получават или обучение, или да повишават своята квалификация; след като се предлага завършилите успешно Националния институт на правосъдието да имат определени привилегии в сравнение с останалите магистрати или немагистрати, които желаят да влязат в системата, да остане този Национален институт към министъра на правосъдието означава ни повече, ни по-малко изпълнителната власт предварително да определя един кръг на лица, измежду които вече Висшият съдебен съвет може да подбира.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Как става това?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами, така става с оглед на текстовете, госпожо Дончева!
Но на мен ми прави впечатление просто, че като че ли и вносителите на тези предложения - господин Дончев и госпожа Герганова, нямат яснота по няколко основни неща, без каквато ние не можем да вървим напред. Това, което се получава в Националния институт на правосъдието, какво е - обучение ли е, част от образованието на един магистрат? Повишаването на квалификацията вече е ясно - лице, което е магистрат, да си повиши квалификацията.
С оглед на това, първо, какво става с този текст, който комисията е приела, чл. 35ж - "Успешно издържалите конкурса младши съдии и младши прокурори постъпват на задължително обучение в Националния институт на правосъдието". Хубаво, ама аз като съм издържал конкурса за младши съдия и младши прокурор - нищо не се говори тук, за съжаление, за следователите - и да завърша успешно Националния институт на правосъдието, какво става с мен? Ами, аз съм се явил на конкурс, без да съм бил в този национален институт, и съм го издържал! Така, както се предлага, едва ли не това е вече част от правоспособността на един юрист да стане магистрат. Това ли е целено? Ако това е целено, мен ми е трудно да го споделя.
Какво означава следващото: "Успешно завършилите курса на обучение в Националния институт на правосъдието се назначават на съответната длъжност, за която са кандидатствали в съответното място"? Коя е тая съответна длъжност - младши съдия и младши прокурор ли или някаква друга длъжност?
Има текстове, от които излиза, че едно лице, което е завършило този национален институт, едва ли не няма защо да се явява на конкурс. Ами, това е абсурдно! Ако едно лице, което не е завършило, се яви на конкурс и победи лице, което е завършило, толкова по-зле за този, който е завършил. Как той ще има предимство?

Имайте предвид и ал. 7 - "Ръководителите внасят предложения във Висшия съдебен съвет за назначаване на успешно завършилите курса на обучение на длъжност "младши съдия" и "младши прокурор". И най-абсурдна е ал. 5. Предложителите, а и комисията искат да ни върнат във времето не на социализма, а в първите години на тоталитарното време. "Завършилите курса на обучение поемат задължение да работят в органите на съдебната власт в продължение на 10 години" - че как такова закрепостяване? Аз издържам конкурс, задължително трябва да следвам Националната академия. Вменяваме ми се едно задължение, аз го изпълнявам и понеже съм изпълнил това задължение, някой ще ме принуждава да работя още 10 години. Аз съм свободен гражданин и мога да искам да стана магистрат и ако след това не ми харесва, ще напусна. И това, което наистина беше едно време - "Лице, което не изпълни задължението за работа в органите на съдебната власт, възстановява на държавата разноските по обучението". Ако аз съм постъпил доброволно, ще възстановя разноските. Но когато вие задължително ме изпращате там, да възстановявам разноските по обучението е не връщане преди 1989 г., а едва ли не в 50-те години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Соколов.
За реплика има думата господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател! В процедурата за реплика всъщност аз искам да продължа аргумента на господин Соколов за тези 10 години задължение да работи. Ако този текст остане, въпреки че съм абсолютно съгласен с неговите мотиви, че това навява на предишните времена, ако този текст остане, аз правя предложение поне да се приеме текст, според който да се поемат разноските от обучаваните и да отпадне задължението те да работят 10 години в системата. Защото предполагам, че логиката е такава: тези 10 години задължение се въвеждат именно защото държавата инвестира в тяхното обучение. Нека те да поемат разноските си по процеса за обучение, но да отпадне това задължение, което е недопустимо в този момент на развитие на обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Соколов, заповядайте за дуплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Абаджиев, наистина не мога да се съглася с Вас, макар че Вие едва ли не продължихте моите разсъждения. Не може във времето, в което живеем, ние да предвидим, че някой, който иска да повиши квалификацията си, трябва да поема такива заробващи задължения - една година обучение в Националния институт срещу 10 години задължение да работи.
На второ място, аз не мога да приема тази концесия, която прави господин Абаджиев, че можело, но ако си плати. Да няма другото задължение. Ние като че ли забравяме това, на което аз обърнах внимание, задължително се предвижда в текста, който предлага въз основа на направеното предложение Комисията по правни въпроси, да има лица, които задължително трябва да изкарат този курс в Националния институт.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Той може да отпадне.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може да отпадне, но ако не отпадне, остава. Защото е казано, че ръководителите внасят предложения дори за назначаването на длъжност "младши съдия" и "младши прокурор". Това е ал. 7. Защо тогава изобщо е конкурсът по чл. 35ж, ал. 1? Какво значи "успешно издържалите конкурс"? Дайте тогава да направим един конкурс за влизане в Националния институт по правосъдие. Може ли да има конкурс за длъжност, аз се явявам на този конкурс, спечелвам го, не ме назначават и казват: ще те назначим, но ако ти завършиш и Националния институт. Е, хубаво, не го завършвам. Ама аз съм този, който е издържал конкурса. Защо тогава се явявам на този конкурс?
Пак казвам, абсурдно е затова, че някой трябва да си повиши квалификацията, да си допълни обучението, защото така го задължава законът, след това да връща разноски по обучението. Ако аз сам постъпвам, могат да ми се поставят всякакви условия. Могат да ми кажат: вие сте извън системата или вътре в системата, ако се запишете, ще знаете, че ако нещо не стане, ще връщате. Ама, някой, който задължително ме праща да изкарам този Национален институт, след това ще ми каже: връщай разноските по обучението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа, дълго време българската правосъдна система беше функционираща в ситуация, при която прокуратурата и съдът са общо взето по-добре подготвени от адвокатурата. Говоря като цяло, не като единици адвокати. Това осигуряваше ефективност на системата. Там бяха приемани хора с диплома над 4,50 при следната система: кандидатстваш, караш първо една година стаж и после две години като младши прокурор или съдия. И системата не е длъжна, след като си изкарал младшия период, да те приеме вътре.
Сега стигнахме до ситуация, в която няма пари да карат една година стаж за правоспособност, преди да се явят на изпит. Защото има много юридически ВУЗ-ове, защото има всякакви други работи и защото държавата няма пари. И защото държавата трябва да им плаща заплати и осигуровки за една година. И не само на завършилите Софийския университет, които някога бяха 100-150-200 души, а на не знам си колко души сега от всички видове юридически ВУЗ-ове и ПУЦ-ове. Свърши се тази работа, трябва да станат младши с 2 дни встъпване в съда и да започват да се упражняват върху правата и свободите на гражданите като се започне от процедурата и се свърши с налучкване на материалния закон.
Какво се предлага сега? Самата държава да има сериозна грижа за квалификация на кадрите, които приема за магистрати, особено в началните 1-2 години. Вместо да ги разквартирувате по всеки окръжен съд на младши бройки, каквито няма, защото междувременно възникнаха отделения по несъстоятелност, фирмени отделения, съдебните сгради на много места са непригодни и всякакви други трети и пети съображения, да ги съберат на едно място, където една година да наливат с фунии висококвалифицирани хора. Какво се казва като възражение № 1? Защо се нарича към министъра на правосъдието? Ръководи се от Управителен съвет, като 4 души от този Управителен съвет излъчва Висшият съдебен съвет, 3 души излъчва министерството. Този институт още няма сграда, години наред ще се занимава с битови проблеми. Всичко това може да се организира най-лесно от Министерството на правосъдието, не от Висшия съдебен съвет, който няма администрация и се събира веднъж на седмицата да заседава.
Всичко това е известно на хората, които оттук ви казаха, че трябва да е към Висшия съдебен съвет. Ама как точно ще го прави Висшият съдебен съвет - не ви казаха. Може би Висшият съдебен съвет, покрай всичката друга администрация, ще си сложи и "Капитално строителство", и не знам какви технически отдели, но това, нали, трето, пето и десето. Много е важно да е "към", "при" или не знам какво друго. При положение, че всичко това се ръководи от така формиран управителен съвет, в който доминират представителите, излъчени от Висшия съдебен съвет, че се ръководи въз основа на наредба, която съгласуват министърът на правосъдието и Висшият съдебен съвет, че преподават съдии, които вече са от независимата съдебна система, за мними или за реални страхове става дума? Или си намираме близки на нас хора от сродни партии по Европа, които да ни дадат препоръка "за" или "против" закона, с оглед на това дали сме си близки или не сме чак толкоз близки. За какво става дума?
Закрепостяване ли е това? Ами, да, някога, когато ни разпределяха по задължително разпределение, смятахме, че е закрепостяване. Но сега, като гледам тази тълпа млади безработни, дали ще им се струва закрепостяване, ако държавата им каже: Ела тук, издръж си конкурса, стой една година, ще получаваш еди-какви си пари и ти гарантираме мястото в системата, ако ти си човек, спазваш изискванията, квалифицираш се и си вършиш работата. Защо не оставим тия млади хора да изберат това закрепостяване ли е или е ангажимент на държавата към тях, ако те свършат своите ангажименти към държавата? Лошо ли ще им е да има някой, който да им стои над главата, да ги квалифицира и накрая да има човек, излязъл значително по-квалифициран за една година? Или го пускаме някъде, в една система, в която квалификацията от десет години е оставена на грижата на всеки магистрат, и който ги погледне или не, който им покаже или не, и на ревизия да им дойде, няма да им чете решенията, защото е забранено, то е намеса на изпълнителната власт в съдебната. Питам ви, вие искате ли нещо да се подобри или се хващаме нещо за "п", "при", "в", "м", "н"?
Според мен, става дума за инспириране на съвършено мними страхове. Добре, дайте да стартираме това съдийско училище и подкрепям тези предложения. Ама дали е задължително, дали ще връща парите? Извинявайте, просто погледнете съображенията "за" и "против". Има длъжности, места и заплати, където всеки човек би се почувствал с радост закрепостен. Подозирам, че някои биха се почувствали с радост закрепостени като народни представители, обаче, нали, няма такава опасност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Остават две минути до приключване на нашето заседание. Няма предложение за продължаване на работното време.
Заповядайте за реплика, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател, няма да просроча времето.
Госпожо Дончева, не сте прочели докрай закона, затова защото се предвижда администрация на Висшия съдебен съвет, каквато досега той не е имал. Така че това, което може да прави администрацията на изпълнителната власт, може да го прави администрацията на Висшия съдебен съвет.
На второ място, никой не гарантира че, този магистрат, който завърши Националния институт, ще работи десет години. Прочетете точно текста, поне Вие сте юристка - "поема задължение да работи десет години". На първата година могат да го изгонят, защото той не е несменяем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Заповядайте за дуплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Соколов, за да бъде изгонен, вярвам, че е дошло време, когато трябва наистина да е показал непригодност не в смисъла, в който вие разбирахте 1992 г., и на чиято авантюра плащаме дан десет години.
Що се отнася до администрацията на Висшия съдебен съвет. От какво се състои администрацията на Висшия съдебен съвет, колко писаря има в момента към администрацията на Висшия съдебен съвет и колко искате да направите, за да можете да вкарате Висшия съдебен съвет в тези функции? Защо ви е нужна двойна администрация, когато имате?
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС, от място): Питайте вносителя, защо питате мен?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не, аз питам Вас, защото Вие поставяте въпроса така. Не обезсмисляйте Министерството на правосъдието. Такова има във всяка държава.
А що се отнася до това дали е добре или не за младите хора. Тези условия на едно почти разпределение, моля ви, питайте ги дали са съгласни да кандидатстват при тези условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Уважаеми колеги, преди да закрия заседанието, искам да ви информирам за едно решение на Председателския съвет, взето вчера. Информацията касае както всички народни представители, особено председателите на постоянни комисии.
Първо, във вторник, 16 юли, от 14,00 ч. ще има извънредно заседание, чийто дневен ред утре ще бъде предложен и гласуван.
Освен това, с оглед натоварената законодателна програма, Председателският съвет предлага до края на настоящата сесия да се работи с удължено работно време в сряда и четвъртък.
Утре от 9,00 до 10,30 ч. ще протече нормална законодателна дейност на парламента, а от 11,00 ч. ще започне парламентарният контрол.
Уважаеми колеги, моля за малко внимание, за да направя съобщение за парламентарния контрол утре, 12 юли.
Парламентарният контрол започва с въпроси към министър-председателя Симеон Сакскобургготски, който ще отговори на актуален въпрос, зададен от народния представител Панайот Ляков.
Министър Неждет Моллов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Васил Василев.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Стойко Танков и Веселин Черкезов и на питане от народните представители Росица Тоткова и Стойчо Кацаров.
Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева ще отговори на питане от народните представители Кина Андреева и Мария Стоянова.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Йордан Бакалов и на две питания от народните представители Васил Калинов и Лъчезар Тошев.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Румен Петков, Васил Калинов, Борислав Борисов и Васил Калинов, Георги Пирински и Благовест Сендов и на четири питания от народните представители Лъчезар Тошев, Кръстьо Петков - две питания, и Панайот Ляков.
Заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева ще отговори на питане от народния представител Валентин Церовски.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев и на две питания от народните представители Стойчо Кацаров и Веселин Черкезов.
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Лъчзар Тошев и Панайот Ляков и на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Министърът на правосъдието Антон Станков ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Димитър Абаджиев и Йордан Соколов.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Георги Божинов, Йордан Бакалов и Янаки Стоилов и Петър Мутафчиев и на питане от народните представители Янаки Стоилов и Петър Мутафчиев.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на актуален въпрос от народните представители Стефан Мазнев и Йордан Соколов.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на питане от народния представител Кина Андреева.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 14,05 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Благовест Сендов

Юнал Лютфи

Секретари:
Величко Клингов

Наим Наим