Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, постъпило е предложение за пряко включване на началото на днешното пленарно заседание от Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля ви, гласувайте това предложение за пряко включване по радиото и телевизията.
Гласували 184 народни представители: за 182, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Моля да се включат камерите на Националната телевизия и микрофоните на Българското национално радио.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Измина една година от 11 септември 2001 г.
Този ден никога няма да бъде заличен от паметта на съвременното човечество. Световните телевизии ни направиха свидетели на ужасяващите терористични актове в Ню Йорк и Вашингтон, при които загинаха близо 3 хиляди невинни хора.
Днес, година след тези драматични събития, които потресоха света, ние отново обръщаме взор към тях, за да отдадем почит на хилядите жертви и да се присъединим към скръбта на техните близки. И още нещо. Ние обръщаме поглед назад и за да видим какво сме направили през тази година и какво още човечеството трябва да направи, за да не се допусне никога повторението на тези варварски престъпления.
Направеното не е малко. Терористичните актове в Съединените щати бяха осъдени от международната общност като престъпни посегателства срещу най-съкровените общочовешки ценности. Осъзнато бе, че международният тероризъм е станал една от най-опасните заплахи за съвременния свят, на която човечеството трябва да даде колективен отпор. За броени дни, нещо невиждано в съвременните международни отношения, последва образуването на световна антитерористична коалиция под егидата на Организацията на обединените нации. Предприети бяха редица ефективни действия за борба срещу тероризма. В това отношение изключително значение има Резолюция 1373 на Съвета за сигурност на ООН от 28 септември 2001 г., която в съответствие с глава седма от Устава на ООН постанови редица правнозадължителни за всички държави-членки на организацията мерки за борба с тероризма. Наред с Организацията на Обединените нации в битката срещу тероризма вземат участие и редица влиятелни регионални организации като НАТО, Европейския съюз, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа и други.
България незабавно и без колебание се включи в глобалната антитерористична коалиция, като подкрепи нейните действия не само с декларации, но и с дела. Тя предостави въздушно пространство, летище и логистична подкрепа за антитерористичната военна операция в Афганистан, а след завършването й наши военни части продължават да участват в Международните сили за подпомагане на сигурността в тази страна. С тези свои действия, както и с поведението си на Балканите, България се утвърди като фактически съюзник на Съединените щати и на другите страни от НАТО. Нейната антитерористична политика е в пълно съответствие и с действията на Европейския съюз и на другите регионални организации.
Борбата срещу тероризма е един от приоритетите на България за мандата й като член на Съвета за сигурност на ООН през 2002-2003 г. Ние сме активно и пълноценно ангажирани във всички дейности на Съвета за сигурност в тази област и особено в създадения Комитет на Съвета за сигурност на ООН срещу тероризма, който играе важна роля в осъществяването на мерките по прилагането на Резолюция 1373 на Съвета.
Нашето участие е особено активно през настоящия месец септември, когато България изпълнява функциите на председател на Съвета за сигурност. Само след няколко часа, под председателството на президента на Република България Георги Първанов, в Ню Йорк ще започне възпоменателното заседание на Съвета за сигурност по повод годишнината от трагичните събития на 11 септември 2001 г.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
В днешния ден ние не можем да отминем и значителния принос, който Народното събрание даде в борбата на нашата страна с международния тероризъм.
В декларациите си от 12 и 21 септември 2001 г. Народното събрание осъди терористичните актове от 11 септември, като във втората декларация одобри и решението на българското правителство да подкрепи инициативите на НАТО и Европейския съюз за обединяване на усилията на международната общност в борбата против тероризма. На тази борба бяха посветени цяла поредица от законодателни актове на Народното събрание. С ратифицирането на Международната конвенция за борба с бомбения тероризъм и на Конвенцията за борба срещу финансирането на тероризма България стана страна по всичките 12 конвенции на ООН срещу тероризма. Оттеглена беше и резервата, с която България ограничаваше приложното поле на Европейската конвенция за борба с тероризма. В Народното събрание се обсъжда правителствения законопроект за внасяне на промени в Наказателния кодекс, които криминализират тероризма като самостоятелно престъпление. Предстои приемането на Закона за борба срещу финансирането на тероризма. Народното събрание се включи активно и във всички прояви против тероризма, организирани от Европейския парламент и парламентарните институции на Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, НАТО и другите регионални организации.
Изминалата година свидетелства, че България дава своя дял в борбата на международната общност срещу тероризма. Но тази битка не е още приключена. Тя очевидно ще бъде дълговременна, предстоят още много усилия. Човечеството ги дължи в памет на невинните жертви на тероризма. То ги дължи и в името на своето мирно и сигурно бъдеще, без заплахите на международния тероризъм.
А сега, уважаеми госпожи и господа народни представители, нека с едноминутно мълчание отдадем почит на жертвите на терористичните актове от 11 септември миналата година.

(Едноминутно мълчание.)
Благодаря ви.
А сега, уважаеми народни представители, преминаваме към деловата част от нашата работа. Ще помоля камерите и микрофоните на Националната телевизия и Националното радио да бъдат изключени от пряко предаване.

На вашето внимание е проектът за програмата за работата на Народното събрание за 11–13 септември 2002 година:
1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.
2. Второ четене на законопроекта за банковата несъстоятелност.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния вътрешен финансов контрол.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите.
5. Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на рамково кредитно споразумение между Банката за развитие към Съвета на Европа и "Насърчителна банка" АД и Република България.
6. Второ четене на законопроекта за държавния дълг.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
8. Законопроект за ратифициране на Договора за дилър мениджъри между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк., Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Смит Барни Инк.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за горите.
10. Първо четене на законопроекта за посевния и посадъчния материал.
11. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
12. Второ четене на законопроекта за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
13. Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Кралство Испания за социално осигуряване.
14. Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги.
15. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за банките, приет от Народното събрание на 27 юли 2002 г. и върнат с Указ № 287 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
16. Ново обсъждане на Закона за опазване на околната среда, приет от Народното събрание на 23 юли 2002 г. и върнат с Указ № 276 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте този проект за програма за работата на Народното събрание за седмицата.
Гласували 190 народни представители: за 152, против 4, въздържали се 34.
Приема се програмата за работата на Народното събрание за седмицата.
Има постъпило и още едно предложение на основание на чл. 40, ал. 3, във връзка с § 1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за включване в дневния ред на Народното събрание за седмицата проекторешение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на постоянна комисия за борба с корупцията. Това предложение е подписано от 7 души народни представители. Преди да го подложа на гласуване, само с две думи да дам разяснения.
По тази точка, която се предлага, има мое разпореждане за комисия – Комисията по правни въпроси, но Комисията по правни въпроси няма до момента доклад по този проект за изменение на нашия правилник. Въпреки това, с тази информация аз подлагам на гласуване…
Ще си оттеглите ли предложението?
НИКОЛА НИКОЛОВ (НДСВ, от място): Не, просто искам процедура, за да прочета точно предложението. Става въпрос за точка първа…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не може такова предложение да бъде направено. В комплект са включвани. Така че това може да бъде гласувано евентуално отделно, след първото гласуване.
Моля, уважаеми народни представители, да гласувате направеното предложение за включване в дневния ред на тази точка.
Гласували 191 народни представители: за 101, против 73, въздържали се17.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване направеното предложение това да бъде точка първа от дневния ред.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 196 народни представители: за 104, против 82, въздържали се 10.

Приема се точка първа от дневния ред да бъде:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
От името на вносителите кой ще представи проекта за решение?
Господин Николов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:



"Проект!

Р Е Ш Е Н И Е
за изменение и допълнение на
Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
(Обн., ДВ, бр. 69/2001 г.,
Изм. и доп. бр. 86/2001 г.)

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:


Параграф единствен. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 21:
"21. Комисия за борба с корупцията".
2. Създава се нова ал. 4 със следното съдържание:
" (4) Комисията за борба с корупцията в края на всяка сесия представя пред Народното събрание доклад за дейността си. Докладът се приема с решение."
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
Решението е прието от Тридесет и деветото Народно събрание на … и е подпечатано с държавния печат."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Уважаеми народни представители, имате думата по този проект за решение.
Господин Тошо Пейков – заповядайте.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Може да ви прозвучи малко патетично, но седем години чакам този момент. Седем години, както тогава справедливо отбеляза колегата Георги Божинов, бях изпратен от корумпираните в тръстиката и днес искам да ви кажа няколко думи защо трябва да има самостоятелна и постоянна парламентарна комисия за борба против корупцията.
Преди всичко искам да приканя всеки, който от тази трибуна се противопостави на тази идея, да декларира пред всички нас и пред българския народ колко пари е получил, докато е бил на власт или близо до властта, колко време е служил на икономически интереси и групировки, на банки или ги е консултирал и колко е получил за това. Мисля, че така аргументите му ще бъдат на всички нас по-ясни.
И тъй, защо според мен трябва да има самостоятелна и постоянна парламентарна комисия за борба против корупцията, както гласувахте да обсъдим днес в дневния ред? Бих желал накратко да запозная колегите с опита, като отдам дължимото на всички колеги от досегашните народни събрания след 1989 г. да поведат борба срещу корупцията.




Правя всичко това, защото съгласно решение на Движение за национално възраждане “Оборище” беше събрана подписка с искане за промяна в правилника в това направление.
Искам да обърна вашето внимание, за да ви разкажа, че първият сериозен опит направи Тридесет и шестото Народно събрание, което създаде на 15 септември 1993 г. Временна анкетна комисия за проучване истинността на сигналите за корупция в законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Точно тогава колегите се противопоставиха на задаващите се големи банкови афери, заемането от мафиотски структури, организирани в криминални мрежи на входа и изхода на държавните предприятия, скритата приватизация на банки и фирми от същите и политико-криминални образувания. И ако работата в тази посока, тонът, който даде Тридесет и шестото Народно събрание, беше продължен, България нямаше да стигне до днешното си трагично икономическо и духовно състояние.
Комисията, оглавена от юристката Анна Караиванова, отговаряше на обществените очаквания. Тя заставяше служители на трите власти да се явяват пред нея, изслушваше ги, всяваше респект към парламентарното управление, разследваше с методите на парламентарния орган постъпилите сигнали, изготви предложения за промени в закони и състави доклад, в който се постара да очертае предмета на своята дейност и да даде теоретично-правна основа на своето изследване.
За най-типична проява на корупция комисията посочи подкупа. Комисията ограничи обаче обсега на своята дейност до централните звена на трите власти. Колегите-членове на комисията започнаха разследването със себе си и аз ви приканвам и ние да започнем с това. Те изследваха девет случая на несъвместимост с депутатския статут при упражняването на определени дейности от народни представители. Всички тези случаи бяха анкетирани и назовани поименно. Същото беше приложено и по отношение на министри и заместник-министри, защото именно във властта е корупцията. Посочените, с изключение на един – вие се сещате за неговото име – напуснаха несъвместимите със статута им постове. Голяма част от постъпилите в комисията сигнали и публикации се отнасяха до корупция и скрита приватизация на държавни банки.
Като народен представител заставих чрез методите на парламентарния контрол управителят на Българската народна банка проф. Тодор Вълчев и той представи в Народното събрание “Бялата книга” за скритата криминална приватизация на банките. Като пример искам да ви кажа, че като народен представител бях изслушан от комисията и като свидетел протоколът от изслушването беше приложен към доклада.
Част от членовете на комисията – господата Владислав Даскалов и Владимир Джаферов, който е между нас, съставиха алтернативен доклад, допълващ основния доклад на комисията. Всички тези доклади са публични, не са секретни и можете да ги намерите в аналите на Народното събрание и в Библиотеката.
Аз приканвам колегата Джаферов да разкаже за положителния опит на комисията по изслушване на представители на трите власти, които бяха силно респектирани от присъствието на една такава комисия в българската политика.
Втори опит направи Тридесет и седмото Народно събрание. На 21 февруари 1995 г. то избра Постоянна комисия против корупцията, оглавена от господин Лилян Сираков и Временна анкетна комисия, начело с доц. Петър Димитров, за проверка законосъобразността на финансовите пирамиди, които ограбиха стотици хиляди българи. Поради липса на политическа воля обаче, за разлика от днес, първата комисия не излезе със становище, но все пак втората увенча работата си с доклад и аз свалям шапка за това на доц. Петър Димитров.
Трети опит в Тридесет и осмото Народно събрание направи госпожа Екатерина Михайлова, след като оглави през септември 1997 г. Временна анкетна комисия, която да проучи проблемите в борбата с престъпността и корупцията. На 4 декември с.г. комисията представи доклад и проект за решение за създаване на постоянна комисия “Антимафия”.
Какви са за нас поуките от досегашните три временни и две постоянни комисии за борба на народните представители срещу корупцията в трите власти?
Първо, временните парламентарни комисии и подкомисиите не разполагат с големи възможности за оперативни действия нито с процесуални средства за ефективно проучване на сигналите за корупция. С такива разполагат полицията, следствието и прокуратурата.
Второ, възможностите на постоянните комисии са много по-големи и при по-продължително и ползотворно сътрудничество с органите на полицията, следствието и прокуратурата. Постоянната комисия се налага като авторитетна институция в българското общество и със своята институционална тежест респектира нарушителите на закона в трите власти, диктува модата на закона.
Трето, с решение на Народното събрание за промяна в правилника и за сформиране на постоянна комисия ще дадем ясен знак на гражданите в страната и на нашите партньори в чужбина, които са много обезпокоени, че в българския парламент по инициатива на мнозинството и с одобрението на опозицията се създава възможно най-представителната институция с еднакъв брой представители от всички фракции за взаимен контрол в борбата срещу корупцията.
Четвърто, досега, според български граждани и чуждестранни дипломати, няма ясен резултат за доказана воля от страна на управляващата коалиция за отпор срещу корупцията и рушветчийството. Парадоксалното в случая е, че застрашената от разкрития опозиция е “за” такава комисия, а част от непорочното управляващо мнозинство е “против”.
Пето, не всички институции, длъжностни лица и граждани съдействат с готовност при анкетирането от страна на временни комисии. От друга страна имат подозрения за прикриване на сигнали с цел защита на теснопартийни интереси. За радост на всички нас тези времена вече отминаха. Постепенно, поучени от големия си опит, народните представители стигат до извода, че само постоянна комисия, по подобие на комисиите в американския Конгрес, може да респектира корумпираните. Смешни са аргументите, че нямало пари за издръжка на комисията. За всичко друго има пари, само за борба срещу корупцията няма.
Представете си, уважаеми колеги, колко пари могат да бъдат спестени и върнати на българските граждани от работата на една ефективна комисия. Кой от нас би твърдял предварително, че такава комисия е неефективна преди да сме опитали? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пейков. (Единични ръкопляскания от НДСВ.)
Ако няма желаещи за реплики, давам думата за изказване на госпожа Стела Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми колеги от управляващото мнозинство, припомнете си с какво грабнахте доверието на почти целия български народ. Едно от обещанията, които спечелиха толкова много гласове за Национално движение Симеон Втори, беше декларацията на вашия лидер, че всеки, който е грабил държавата, всеки, който е грабил своя народ, ще се изправи пред строгостта на законите и ще отговаря. Дали и този път ще се капитулира пред поредното обещание пред българския народ? Защо трябва да отминаваме публикации в пресата с аристократично мълчание като това, че жълти депутати помагат в ограбването и източването на военен завод или че някои от жълтите депутати взимат подкупи? Това са само малка част от примерите.
Отново моля и повтарям: да не забравяме това, което обещахме на хората! Да не превръщаме думата от предизборно обещание в нещо нежелано, нещо казано под сурдинка, защото ще дойде време, когато ще отговаряме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Има думата господин Борислав Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Струва ми се, че проблемът не е от тази категория, като бихме искали да постигнем един евтин популизъм. Проблемът е в това какъв да бъде характерът на комисията. Проблемът не е за това дали трябва да се борим срещу корупцията или не. Проблемът не е и в това дали предизборните обещания, свързани с борбата с корупцията, трябва да се изпълняват или не. Този род интерпретации са просто недостойни. Въпросът се свежда до чисто прагматичен подход. Единият е – правим постоянна комисия; второ – правим подкомисия към една постоянна комисия. Интерпретацията на правилника не дава никакви по-ниски възможности за подкомисията, нито дава някакви екстри по отношение на една комисия. Пълният обем от права могат да бъдат реализирани при добра воля и при добро желание за истинска работа, а не за евтин популизъм.
Госпожо Банкова, когато получите едно съобщение в пресата или от какъвто и да е характер, който задължава всеки народен представител да вземе становище по този въпрос, а камо ли свързан с корупцията, питам Ви: каква е разликата дали Вие ще бъдете член на подкомисия или ще бъдете член на комисия? Въпросите нямат никаква възможност за различно третиране. Създаването на една постоянна комисия, свързана с правилата за това, означава да преструктурираме участието на отделни колеги с оглед другите правила в правилника и ще създадем една значителна трудност в това отношение.
Моля ви, погледнете правилата, свързани с комисиите, и вижте възможностите на всяка една от тях. Питам ви, дори и една временна комисия, която се занимава с един проблем, има ли пълния обем от възможности за реализация на тези въпроси, които са поставени пред нея? Има ги. Каква е разликата между подкомисията? Каква е степента като разлика между работната група, която е посочена като възможност за образуване? Очевидно е, че желанието за реализация на резултати, свързани с даден проблем, е въпрос на възможности, а не е въпрос на популизъм – постоянна или временна подкомисия. Моля ви, погледнете въпроса и от тази гледна точка, защото е изключително сериозен. Ако някой иска да извлече дивиденти от това, че когато ние нямаме постоянна комисия за борба с корупцията няма да работим по този проблем, жестоко се лъже. Струва ми се, че проблемът за борба с корупцията е задължение и функция на всяка една от постоянните комисии, на всеки един народен представител.
Що се касае до това какви са възможностите на една такава комисия, моля ви също да отграничите проблемите. Проблемите, които могат да бъдат решени от една комисия, независимо какъв е нейният характер, са едни, а проблемите за предизборните обещания и за реализация на отговорностите са функция на други органи в тази държава.
Струва ми се, че усилията следва да бъдат насочени в тази посока. Една от задачите на тази комисия, била тя постоянна или подкомисия, ще бъде полагане на значителни усилия за постигане резултати за реализация в тази връзка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Думата давам на госпожа Елка Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Ралчев, аз ще се хвана за Вашите думи, че проблемът е изключително сериозен и именно, защото е изключително сериозен, струва ми се не може да му поставяме представката “под” в подкомисия, защото комисията, която се предлага тук да се създаде, ще се занимава единствено и само с този проблем. Когато говорим за подкомисия, Вие много добре знаете, че този проблем малко или много се размива и ние не можем да гарантираме ефективността в същата степен, която би имала комисията.
Всички знаем, че корупцията е най-голямата язва на нашето общество и подобно поведение е необяснимо, както е необяснима и липсата на консенсус по въпрос, който е решаващ за по-нататъшното успешно развитие на демократичния процес в България. Липсата на ясно и категорично решение на българския парламент да обяви война на корупцията не проформа, не като имитация само, не за ден-два, а истинска и непримирима, с всички възможности, които Конституцията е вменила в дейността на този парламент, и което гражданите на България очакват от нас. Крайно време е българското общество да чуе ясно волята на народните представители, респективно на управляващото мнозинство. Да започнем най-сетне битката с тази язва, разяждаща на всички нива обществения ни живот и поставяща под съмнение нормалното функциониране на държавата ни.
Накрая ще напомня един от ангажиментите на българския премиер, поети на 6 април м.г., който бе отбелязан от него като основен акцент в речта му и като принципна цел на Национално движение Симеон Втори. Този акцент той постави като трета точка в речта си: “Въвеждане на правила и институции, насочени към премахване на корупцията, която се е превърнала в главен враг на България, обричайки народа ни на бедност и отблъсквайки жизнено необходимия чуждестранен капитал.”
Нека днес, уважаеми колеги, като истински народни представители, отговорни пред своето общество, отговорим най-сетне на неговите очаквания и създадем тази постоянна Комисия за борба с корупцията, за да докажем наистина, че имаме воля да извършим това, заради което те са ни гласували доверие и което очакват от нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Има ли други желаещи да вземат отношение по това проекторешение?
Заповядайте, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За пореден път българският парламент и българското общество виждат политическия цинизъм, сведен до политическа порнография, във вземане на едно такова решение, защото властимащите си правят комисия, когато доверието в парламента, което беше подчертано и от госпожа Михайлова, е спаднало до минимум, когато някой иска в рамките на 10-15 човека да яхне събитията и да каже как той се бори с корупцията, как през тези 12 години не успяхме да се преборим с корупцията.
Аз не подкрепих създаването на такава комисия, защото не искам да участвам в политически договорки как някой иска да прикрива какво е ставало през тези 12 години. Моето предложение към колегите от НДСВ е да не участваме в тази комисия нито в ръководството, нито като членове, за да покажем, че не ни е страх да бъдат разследвани действията на управляващите. Нека опозицията – сини и червени, да си разследват първо собствените действия през 12-те години, а след това да разследват, защото нас не ни е страх, че наистина ние работим закони.
Искам да кажа и още нещо. Някой иска да разследва. Е, това ли е начинът за разследване, господа? Хайде да погледнем какви са правомощията, съгласно нашия правилник, на една постоянна комисия. Тя разглежда законопроекти и проекти за решения, декларации и обръщения. Тя няма разследващи функции, защото разследващите функции ги има изпълнителната и съдебната власт. В същото време временните комисии могат да работят много по-добре и са доказали с това, че ние успяхме на база на проучвания да се отнеме имунитетът на един депутат, който в момента се е подписал. Аз предлагам да го изберем за председател на тази комисия, защото господин Венци Върбанов знае как се бори срещу корупцията. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Госпожо Литрова, имате думата.

ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители!
Аз имам реплика към изказването на госпожа Румяна Георгиева. Наистина съм много сериозно смутена от това изказване, което прозвуча в пленарната зала. От една страна – че това изказване е направено от народен представител от Коалиция Национално движение Симеон Втори, и от друга, че е направено от човек, който с ясното съзнание на пълноправен и психически устойчив гражданин е подписал една подписка за създаване на постоянна комисия и след това се е отказал от своя подпис, като вменява на всички народни представители в тази зала да се страхуват за това, че има вероятност да бъдат разследвани. Аз смятам, че в цивилизованото общество всеки един човек, където и да се обсъжда неговото поведение или действия, не участва във взимането на решенията, когато се отнасят лично за него. Така че, ако някой тук се опасява, че неговото поведение или неговите предишни действия могат да бъдат разглеждани от една парламентарна комисия, абсолютно ясно и логично е, че той няма да участва в това.
Искам да призова своите колеги народни представители от Коалиция НДСВ, които положиха подписа си за създаване на такава постоянна комисия, да не се отказват от него, защото това е едно голямо противоречие между поведението на един достоен човек, още по-малко на народни представители, които влязоха с лозунга, с мотото, с убеждението, че ще бъдат за нов морал в политиката.
Това е моята реплика, госпожо Георгиева. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Литрова.
Заповядайте за втора реплика, госпожо Пангарова.
НАДКА ПАНГАРОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Интересно е тълкуването на госпожа Георгиева. Не знам защо тя си мисли, че тази комисия ще се занимава само с разследване. Логично е да си помислите, че тази комисия ще прави изводи и ще прилага законодателни промени, които са необходими, за да се ликвидира явлението корупция. Така че това е основното, тук се извършва законодателна дейност и отказа на управляващото мнозинство да гласува тази комисия аз приемам като отказ да участва в предложенията за законодателни промени, които да ликвидират корупцията. Не ни карайте да си мислим, че гузен негонен бяга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Пангарова.
Ако няма трета реплика, госпожо Георгиева, имате 3 мин. за дуплика.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НДСВ): Уважаеми колежки!
НДСВ досега показа с всички свои действия в комисиите, че работи точно за борба срещу корупцията със законите, които приема във връзка с ограничаване на лицензионните режими, във връзка с ограничаване и прозрачност при приватизацията. Нека да не си спомняме старите неща. Аз затова призовах моите колеги да не участват. Нека опозицията да бъде тази, която ще каже дали има сила да признае и да търси своите грешки, а ние не се страхуваме и лично аз не се страхувам и съм готова да застана пред тази комисия, ако тя се създаде. Пак казвам, целта на тази комисия не е да работи законодателно. Уточнете се, господа, какво искате – тя да бъде законодателна, да дублира останалите комисии или искате нещо друго – да прикривате нещата. За мен второто е основно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Заповядайте, господин Пламен Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
Аз ще започна въпроса дали да има или да няма Комисия по корупцията с това има ли корупция в България или няма такава. На този въпрос отговор дават всички социологически проучвания през последните 12 години, включително и сега. Да, корупция има. В България по Конституция има три власти: законодателна, изпълнителна и съдебна. България е парламентарна република и оттук, от българския парламент стартира изцяло управлението на българската държава. Нито една парламентарна група, нито една политическа сила или Министерският съвет сами по себе си не биха се справили с корупцията в България. Нямат този необходим ресурс в българската държава. За първи път сме изправени пред прага на обединение на всички политически сили пред дилемата за борба с корупцията.
Европейският съюз и Европейската комисия препоръчват на България във връзка с изпълнението на външнополитическите ни ангажименти за интеграция в Европейския съюз сериозна борба с корупцията в България. Само НДСВ като политическа сила сама по себе си трудно би могла да се пребори с този въпрос. Поради това, ако ние в изпълнението на външнополитическите си приоритети поставим и първи национален вътрешен приоритет за всички народни представители, като морален избор пред българските граждани - борба с корупцията, създаване на постоянна комисия, която да бъде на паритетен принцип, така както всички политически сили се съгласяват за това, ние имаме възможност наистина да ограничим обема и размера на корупцията в България.
Никой не може да каже, че на Запад няма корупция. Никой не би могъл да твърди, че има държава, в която корупцията е напълно изчистена. Но ние трябва да я ограничим до онова равнище, което е поносимо за развитието на демокрацията в България. Аз мисля, че това не представлява толкова и политически избор. Днес ние сме изправени пред един морален избор, морала на всеки един от народните представители, като достоен човек, избран от българския народ и застанал на банките в Народното събрание, дали той е за борба с корупцията, дали е за обединение на всички сили. Тук нямаме управляващи и опозиция, уважаеми дами и господа. Моралът на всеки един народен представител, дали той е срещу корупцията или е за корупцията. Защото мотиви могат да бъдат намерени по различен начин. Винаги можем да си измисляме мотиви, но пред фактите и боговете мълчат. Затова моето становище е: нека всички заедно да се обединим и управляващи, и опозиция, и БСП, и СДС, и БЗНС, и колегите от ДПС, и НДСВ. Само тогава заедно можем да направим малка крачка в борбата с корупцията. Поради това аз съм за постоянна комисия, която да бъде на паритетен принцип, в която да се чува мнението на абсолютно всеки. Не бих могъл да се съглася, че ако имаме една подкомисия към Комисията по отбрана и сигурност, тя би се справила добре с проблема. Тя ще бъде отново комисия на управляващите. Не бих желал, когато говорим по отношение на корупцията, която е основен проблем за включването в Европейския съюз, да имаме управляващи и опозиция. Тук всички трябва да бъдем заедно, всички трябва да бъдем консолидирани. Това е национален проблем. Поради това ви моля, уважаеми колеги, присъединете се към създаването на такава постоянна комисия. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ О ГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Заповядайте за реплика, господин Ралчев, друго не можете да направите. Предполагам, че точно това искате. Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Отново навлязохме в сферата на популизма. И понеже никой няма да гласува за това, че не е за борба против корупцията, с риск да стана отегчителен искам да направя едно предложение, за да бъдем ясни и точни.
Правя предложение да бъде гласувана подкомисия към Комисията за обществен ред и сигурност, която да бъде изградена на принципите на изграждане на постоянните комисии. И по този начин всички претенции, свързани с участие на всички парламентарни групи, ще бъдат удовлетворени, принципите на работа ще бъдат едни и същи и просто ще престанем да говорим за това, че има някой, който е против да има борба с корупцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Понеже това все пак беше във формата на реплика, другояче не би могло да бъде, господин Кенаров, желаете ли думата за дуплика или не желаете?
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НДСВ): Господин Ралчев, Вие не ми направихте реплика, Вие направихте изказване и Ваше предложение. Моля Ви, спазвайте парламентарния правилник, който сте гласували. (Смях и оживление в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз ще помоля господин Ралчев писмено да представи това, което предлага, защото в крайна сметка това беше едно процедурно предложение, за да бъде включено и гласувано евентуално като текст в решението, което ще гласуваме след малко.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, проф. Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз също исках да направя процедурно предложение. Изненадан съм от това, което предложи господин Ралчев, но моето предложение е свързано със силните съмнения, че действително не става дума за някаква безкористна борба с корупцията, тъй като парламентът не може да разследва и да обявява присъди над известни корумпирани личности. Ние вече имаме доста случаи в тези години на една комисия “Антимафия”, която нищо не направи, но се беше окичила с правото да се бори с мафията, а фактически прикриваше мафията. (Единични ръкопляскания в блока на КБ.)
Ние също силно можем да се съмняваме в моралните подбуди на инициаторите на тази група и преди да изложа това, което искам да бъде като предложение, и ще го напиша писмено, искам инициаторите на това предложение да станат и да заявят категорично, че нямат лични амбиции да ръководят тази комисия (ръкопляскания), да се водят от желанието си да се окичат с етикета на борци срещу корупцията и да ползват съответните привилегии на властта, която се дава на тази комисия.
А моето предложение е да се направи временна комисия с неограничен срок на действие (смях в блока на КБ), която да се занимае с известни и неизвестни случаи и да ги предложи на Народното събрание за оценка и евентуално взимане на решение по съответни лица в изпълнителната и законодателната власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганчев.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Господин професоре, как с неограничен срок, пък временна? Така беше за жителството навремето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има думата господин Владимир Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! В момента в тази зала се разиграва една сценка, не без участието на опозицията, която иска да наведе публиката на идеята, че НДСВ е против създаването на какъвто и да е орган за борба с корупцията. Искам да разсея това съмнение, което в момента се прокарва с помощта и на представители на опозицията, и на част от вносителите.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Ние не сме се изказвали!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ние не сме се изказвали! Все опозицията ви пречи!
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, НДСВ винаги е заявявало своята твърда позиция по борбата срещу корупцията. Ние смятаме, че тази борба трябва да бъде водена единствено в рамките на закона, със законови средства и преди всичко с това, което ни дава възможност законодателната инициатива. Знаете, че в тази връзка именно правителството, излъчено от мнозинството, предприе редица инициативи за ограничаване на корупцията.
Аз няма да повтарям съмненията на проф. Ганчев за това, че някои от вносителите имали някакъв интерес, това е нещо, което подлежи на обсъждане на друго място, но активността на някои от тези хора по отношение на подобни разследвания, без да имат оторизация, а това мога да го докажа, навежда действително на подобна мисъл.
Така или иначе, уважаеми колеги, аз искам да повторя още един път позицията на НДСВ като заместник-председател на тази парламентарна група. Тя е формирана на две заседания на нашата парламентарна група и тези заседания изрично решиха, че позицията на НДСВ е да се създаде подкомисия за борба срещу корупцията към Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. И това решение в никакъв случай не е отменяно. Ние продължаваме да държим на него.
И въпреки че в момента предложението, което беше направено от господин Ралчев, не беше прието от председателя, аз в съответната форма ще предложа една нова редакция на предложението, а това е напълно допустимо, господин председател, доколкото ми е известно, това проекторешение, което беше предложено пред всички вас, да бъде изменено във вид, в който Народното събрание задължава Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в 7-дневен срок да формира подкомисия за борба с корупцията.
Уважаеми колеги, в никакъв случай не можем да приемем, че тази подкомисия може да се окаже някакъв политически чадър за корупцията. Нещо повече, ние знаем, че със средствата, с които разполага Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, с квалифицираните хора, които работят в тази комисия, и с работата, която е свършена и до този момент в тази насока, защото има десетки преписки, по които се работи в момента, и Главната прокуратура е отговорила на тях, изпратени именно от нашата комисия, ние сме вършили тази работа. Ние смятаме, че тази работа можем да я продължим веднага след взимане на съответното решение.
В този смисъл искам да поема ангажимент и да заявя на всички вас, че при формиране на една подобна комисия естествено ще се търси паритетен принцип на участие на всички политически сили. И никой не може да говори за каквито и да било политически чадъри – нещо, което се случи в миналото Народно събрание, защото ще участват по равен брой представители от всички политически сили – нещо, което вносителите до този момент, доколкото разбирам, не са заявили. Ние поемаме такъв ангажимент за действителна, действена борба против корупцията. В този смисъл аз приканвам всички да подкрепят едно подобно решение в този вид, в който ние го предложихме – господин Ралчев, аз, и по този начин действително да създадем един орган, който действено да се бори с корупцията. Това е начинът, по който действително можем да свършим тази работа, а не да гласуваме решение, за което тепърва да се търси бюджет, да се търсят възможности за тази работа. И така, както е решението, предложено от тази комисия, няма да може да започне работа по-рано от началото на следващата година, докато подкомисията може да започне работа практически веднага. Тоест, тя ще продължи своята работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Реплика – господин Китов. Заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Дончев! Според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание подкомисия няма право да взима самостоятелни решения. Дори да бъде създадена на паритетен принцип, нейното решение пак ще минава през комисията, в която няма паритет, а мнозинство на една парламентарна група. Така че, ако искате да се създаде нещо, което е на паритетен принцип и да може да взима самостоятелни решения, решения, които да не зависят от мнозинството, би следвало да се създаде една комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНАН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви.
Господин Дончев, заповядайте за дуплика.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колега Китов, Вие не сте член на тази комисия. Членове на тази комисия от ОДС обаче са хора, които уважавам и които още тук, в тази зала могат да Ви заявят, че Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред във всичките си решения се е придържала към закона и е правила всичко възможно за разкриването на подобни сигнали, които са пристигали при нас. В нашата комисия няма нито един задържан сигнал от десетките, които са дошли. Можете да проверите в деловодството. Трябва да видите, че всичко е заведено, изпратено и има отговори от Главна прокуратура. Това са въпроси, по които се работи – по приватизационни сделки, по сигнали за нарушения, включително на хора, които са във властта. Всичко това, по което се работи, не е прикривано, господин Китов. Напротив, давано му е ход, независимо че една или друга политическа сила е имала мнозинство в тази комисия, защото в тази комисия ние работим добре, действително работим добре. Всичките колеги от всичките парламентарни групи съзнаваме отговорността, с която ни е облякъл избирателят.
Така че в никакъв случай не мога да приема някакви обвинения за някакъв партиен контрол върху комисията. Ако имате такива, трябва да ги кажете конкретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Заповядайте за реплика, госпожо Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Моето изказване ще бъде и един вид коментар на предложенията, които направиха колегите Дончев, Ганчев и Ралчев за създаване на подкомисия.
Искам да ви кажа, че съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: "Всяка комисия има възможност да създаде подкомисии." Създаването на една подкомисия не е работа на българското народно представителство, а е решение на съответната комисия, която може да прецени в рамките на своята дейност да създаде такава подкомисия.
Погледнете, господин Дончев, както и колегите, правилника, който сме гласували заедно.
Създаването на една подкомисия е нещо, което беше възможно да бъде осъществено, но в продължение на една година не се предприеха никакви стъпки, а може би главно поради съображенията, които някои от колегите народни представители от НДСВ изказаха – опасения за интерпретации, че се разследват други колеги народни представители или че ние по някакъв начин ще използваме информацията, която ще бъде предоставена в тази парламентарна комисия.
Искам да обърна внимание на нещо, което касае може би вътрешните работи на коалиция НДСВ, но за да предотвратя публично от трибуната на Народното събрание спекулации, че е вземано някакво друго решение по отношение на изграждането на комисия за борба срещу корупцията.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Това просто не е вярно.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА: Имаше една подписка от народни представители, която е от 60 подписа с 2 оттеглени, което прави 58. Тази подписка е внесена в Народното събрание. Тя е публична и името на всеки един, който се е подписал под това предложение, стои под това предложение за решение на Народното събрание. Това означава, че 58 човека в Парламентарната група на НДСВ в един момент от своето политическо време са имали твърдото решение да бъде изградена една комисия за разрешаване проблемите на корупцията. И е много любопитно защо точно политическата сила, която дойде с решение да помогне за решаването на един проблем в нашето общество, политическата сила, която по никакъв начин не може да се каже, че е била ангажирана с грешки в предходни управления, точно тя провежда в момента този дебат, а другите политически сили, които някой интуитивно казва, че имат основание да се защитават, те не участват в този публичен дебат.
Още по-показателно беше решението, което взехме преди една седмица, тоест да не създадем временна комисия за разследване на задграничните дружества. Точно коалиция НДСВ, която няма отношение по този въпрос, за да се чувства пряко ангажирана с някаква степен на виновност, точно тя гласува "против".
Тук вече поставям въпроса кой има личен интерес от комисия за борба срещу корупцията. Ето, аз заявявам от тази трибуна, че аз имам личен интерес за създаване на една такава комисия. Моят личен интерес е, че това съм декларирала на българските избиратели, такава беше програмата на Коалиция "Национално движение Симеон Втори", такива са и задълженията, които имам аз към политическата партия Движение за национално възраждане "Оборище", защото трябва да настъпи един момент, в който да започне националното възраждане.
И аз си мисля, че ако в този момент трябва да гласувам, аз ще гласувам като народен представител от НДСВ, но от датата на изборите на 17 юни миналата година. А в момента при това поведение аз не съм народен представител от НДСВ, след като НДСВ не спазва своите политически решения! (Ръкопляскания от КБ и СДС.)
Изборът пред избирателите е по-важен. (Продължителни ръкопляскания от КБ и СДС.)
И след като НДСВ пое такива политически отговорности, моят политически интерес е на коалицията, от която съм представител, да не й пада рейтингът толкова главозамайващо с такива необмислени политически ходове. Аз смятам, че българският избирател трябва да получи поне общото решение на българския парламент, че има желание да се решава този въпрос, има воля за решаване на въпроса.
Докъде ще стигнат нашите сили, това ще покаже бъдещето. Но съобщавайки на целия български народ, че още преди да започне работа, тази комисия няма да се справи с поставения въпрос, смятам, че в такъв случай тогава мястото ни не е в това Народно събрание. Благодаря ви. (Продължителни ръкопляскания и възгласи "Браво!" от ПСОДС, ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
За реплика има думата господин Владимир Дончев.
Заповядайте, господин Дончев. (Шум и реплики в залата.)
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Още едно емоционално изказване от вносителите на това предложение. (Шум и реплики в залата.) За съжаление, това изказване е лицемерно. (Шум и реплики в залата.) То е лицемерно, защото именно тези вносители още преди да се гласува това предложение, иззеха прерогативите на тази комисия и си позволиха да извършват действия в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, действия в нарушение на Правилника на Народното събрание, представяйки се за членове на Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред.
За съжаление, госпожа Литрова е една от тях. Знаете, госпожо Литрова, за какво става дума! Знаете, че Вие сте изискали икономическа информация от държавно дружество за връзките, за договорите, за средствата на това държавно дружество на бланка, която е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, която, на всичкото отгоре, не е изведена от тази комисия. (Шум и реплики в залата.) Аз смятам това за абсолютно лицемерие. Знаете, че по този случай аз съм уведомил председателя на Народното събрание. Но това, което си позволявате пред нас, действително е недопустимо. Нарушавайки този правилник, подписвайки това писмо заедно с други вносители именно на тази комисия на бланка на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Вие извършихте грубо нарушение на правилника, грубо нарушение на правилника! И си позволявате пред нас да ни четете морал!
Не съм съгласен с това, госпожо Литрова! Не съм съгласен с това, което сте подписали Вие и господин Николов, защото вие не сте членове на тази комисия! Вероятно желаете да си създадете друга. Може би тези причини, които ви карат действително да искате тази комисия, са някъде другаде, а не в това, което сега изразихте пред нас. Защо са тези интереси, икономически интереси, госпожо Литрова? Може ли да обясните пред нас?! Или господин Николов?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЕДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Заповядайте за дуплика, госпожо Литрова.


ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин Дончев, смятам, че Вашето твърдение и Вашата позиция в случая олеква с всяка измината минута. Това, че е направено искане за предоставяне на информация при наличие на много друга - сигнал за нарушение в едно държавно дружество, и е направено на бланката на една комисия в Народното събрание, и е подписано също от член на същата тази комисия, не смятам, че трябва да е основание, с което да се пречи на един народен представител да осъществява правото, което му е гарантирано и от закона, и от Конституцията, и от правилника на Народното събрание. Смятам, че Вашите твърдения в случая са спекулативни. Не това е проблемът на българското Народно събрание. Ако смятате, че това е проблемът, е много жалко. Но Вие не можете да набеждавате от тази трибуна в спекулации български народни представители, а още по-малко лидера на коалицията, която представлявате, защото издигнатата програма и прокламацията, която е направена преди изборите и в целия ни политически живот досега, не може да бъде лицемерие. Лицемерието го правите в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
За процедурно предложение има думата господин Веселин Близнаков.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Ние не сме се изказвали. Да не предложите да спрем дебатите? Нали имате предвид това?
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, от името на ръководството на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори, правя процедурно предложение за 15 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не 15 минути, обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието, уважаеми народни представители.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 04.09. до 10.09.2002 г.:
Проект за решение за преобразуване на Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост в Пловдив в Университет по хранителни технологии със седалище Пловдив. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията за образованието и науката.
Отчет за осъществяването на процеса на приватизация за периода 1 януари – 30 юни 2002 г. Вносител е Надзорният съвет на Агенцията за приватизация. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Подпомагащи са Комисията по здравеопазването и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за ратифициране на Договора за дилър мениджъри между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк., Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Смит Барни Инк. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за промяна в състава на Комисията по въпросите на гражданското общество. Вносител е Надежда Михайлова.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагаща е Комисията по правни въпроси.
Това бяха постъпилите законопроекти и проекторешения за периода 04-10.09. т.г.
Уважаеми народни представители, продължаваме с точка първа от нашия дневен ред.
Имате думата, ако има още желаещи за изказване по тази точка.
Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Изказвам се като депутат, който не се е подписал ни за комисия, ни за подкомисия и който има отношение към проблема за корупцията с оглед на своята професионална и политическа биография. Ако някой си въобразява, че подписвайки или не решението за създаване на Комисия за корупцията, си създава индулгенция за некорумпираност, просто мисля, че е подценил публиката. Темата за корупцията нито свършва, нито започва с тази комисия и затова недоумявам защо мнозинството трябваше да загуби почти два часа пленарно време.
Чух преди една седмица, че сте взели решение да се уточнявате предварително и като се уточните, да не занимавате опозиционната публика с това какво точно сте обсъждали. То това общо взето са едни златни правила във всяка политическа къща. Не знам дали отсъствието на Пламен Панайотов се отразява днес, но аз мисля, че не е редно да ни събирате всеки вторник на извънредно заседание, проваляйки организацията на работата в парламентарните групи, за да не може да си оправите нещата за два часа.
Работата с корупцията не започва и не свършва с тази комисия. Тя започва с едно друго нещо. Когато ти платят, за да дойдеш в тази зала, ти си длъжен, след като дойдеш, да им дадеш възможност да си избият парите. Дали това ще го правиш като им оказваш услуги, като им вкарваш законопроекти, като ги подписваш, като с действията си в Министерския съвет ги улесняваш или пък в агенцията, това е съвсем друг въпрос. Като направихме комисия за “Кремиковци”, какво от това, дами и господа? (Смее се.) Нали всичко започва от това колко политици са вземали пари от Борда на директорите и от комисионни по сделки, по пъблик рилейшънс или по някои други работи…
Аз мисля, че мнозинството, ако наистина иска да даде някакъв принос в решаването на този въпрос, то не може да направи това с комисия. Вчера чух един силно встрастен в идеята колега, който ми обясни, че по негова преценка ще ходи да снима вилите на ония от правителството на Костов и ще ги дава на прокурора да разследва снимките. (Оживление и смях в залата.) Аз му казах, че тук не сме фотото на “Кодак”, а Народно събрание. Тази работа, която сте замислили, горе-долу е от уроците за I клас. Аз просто мисля, че не сме бавно развиващи се и че не можем непрекъснато да стоим в I клас.
Случаят, който преди малко колегата Дончев извади за това как една колежка на бланка на комисия, на която не е член, поискала една информация - очевидно нужна на бизнес партньорите на въпросното държавно предприятие или на кандидатите за приватизация, ни обясни тук работата с борбата и ми напомни един случай с “Трема” – Трявна, където бях свидетел как Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред си прати съветниците, които имаха преки и непосредствени бизнес интереси, да влязат във фабриката, да получат цялата информация, да правят тук театри със заместник-министрите и след като ужким сме си уточнили нещо, в понеделник съответният ресорен заместник-министър да продължи да натиска синдиците, на които е забранено да продават – да продават алуминий. За какво говорим тук? Каква комисия решава този въпрос?

Аз мисля просто, че такива неща трябва да бъдат забранени, а риторичният въпрос ставаме ли за народни представители, ако гласуваме “за” и “против” тази комисия е резонен, обаче не следва от това дали гласуваме “за” или “против” комисията.
Това, което искам да помоля мнозинството – работата с корупцията няма да бъде свършена ни от комисия, ни от подкомисия! Това, което трябва да се направи, е тук да се мисли много по законите, а не да се допуска едното лоби да си вкарва закона, прокарвайки го, ангажирайки другите, обещавайки им подкрепа за техните лобистки идеи и т.н. България е малка страна, всички сме братовчеди, както казваше бившият министър-председател. Всеки знае нещо за някого, така че в заключение искам да помоля мнозинството, което вече като си направи парламентарната почивка предполагам се и разбра за какво накрая да гласува, да не поставя опозицията в крайно затрудненото положение да крепи мнозинството, защото усилията на опозицията имат някаква граница! (Оживление в залата.)
Опасявам се, че така както е тръгнало, ние и до Прага няма да изкараме и ще поставим националните интереси на карта. Не, че няма достатъчно много гласове да крепят Народното събрание по битови причини, но тъй като ще станем съвсем за кашмер, моля ви със и без решение за единно гласуване, за разделно гласуване, за да не поставите опозицията в положението на детегледачка! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Господин Янаки Стоилов, заповядайте за изказване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители!
Обсъждаме един въпрос, който е важен, но за който повечето от нас сигурно си дават сметка, че каквото и решение да вземем днес, едва ли ще успеем да се придвижим значително към постигане на реален резултат.
Днешната дискусия в някаква степен е повторение на дискусията, която ни предложиха преди около седмица от Съюза на демократичните сили за изследване на съдбата на средствата, вложени в българските задгранични дружества. Тогава аз подкрепих тази идея със значителните резерви, че едва ли ще бъде предоставен този резултат, който – първо – да даде някакъв икономически и юридически ефект, и второ, да задоволи очакванията на българското общество.
Това го казвам, защото аз съм се подписал под това предложение, макар и с условието, че такава комисия трябва да бъде създадена на паритетни начала, за да предупредя някои от най-активните й инициатори, че проблемът е много по-дълбок от, струва ми се, това, което повечето от изказалите се, с изключение на някои от последните бележки, поставиха в тази дискусия.
Въпросът за корупцията не е секторен. Той не е въпрос на голяма част от действията, които напоследък се опитва да ни покаже властта. Това не са действия, които могат с досегашните методи да доведат до съществени резултати. Какво имам предвид?
Вече съм 12 години в политиката и си давам сметка за голяма част от движещите сили на политическите решения. Знам, че и в тази зала, и по всички институции има хора, които в по-голяма степен при формиране на своята позиция се ръководят от очакванията на своите избиратели, от своите убеждения или пък от стремежа до голяма степен да се съобразяват с исканията на други групи и лица, което в много случаи са съдействали те да попаднат в политиката. И това противоречие не е българско. То е световно и няма нищо толкова драматично и лошо, че политиката обслужва интересите на бизнеса. Въпросът е обаче, че тези интереси понякога са твърде тесни и че те публично не са легитимирани. Защото какво става в много случаи? В политиката идват хора, които са подкрепени от икономически кръгове. Тези лица, особено заемайки високи позиции във властта, съдействат за приватизацията, за прехвърляне или предоставяне за ползване на държавно имущество, за опериране с държавни финансови средства, след което тези политици, излизайки в един момент от политиката, стават висши лица в ръководството на бизнес структури. Няма да соча имена, защото те от всички посоки могат да бъдат посочени за тези години.
И ето, този омагьосан кръг се възпроизвежда, но той се възпроизвежда не само в България. Такъв е прехваленият днешен западен модел на демокрацията от най-силната страна до най-слабите сателити, но големият проблем в България е, че това става твърде ускорено, без да има ясни правила и контрол, защото в повечето страни този процес се е развивал десетилетия и дори столетия, и все пак са установени някакви граници между бизнеса, политиката, медиите и другите властови сфери, а в България такива граници почти не съществуват. Има една голяма симбиоза между всички тези интереси и това вече означава някакви форми на корупция – къде директна, къде индиректна.
Тази комисия, ако не зададе някои въпроси и ако не накара другите държавни институции да поставят тези въпроси, ако не провокира медиите в България да поемат тази тема, тя няма да постигне почти никакъв резултат, защото част от тези въпроси, например, са зад колцина от днешните големи български бизнес структури не стои поне по една фалирала търговска банка или някакво друго търговско дружество. Бяха ли платени на държавата тези средства, за да се пристъпи към нови инвестиции? Докога политиците ще си затварят очите пред тези въпроси? Може би докогато бъдат сменени от икономически заинтересованите с други и те подписват това, което някой очаква от тях. И не може наистина този въпрос да бъде взет сам по себе си, защото една от основните причини за неуспеха на българския преход е неговото криминализиране и затова тези 12 години са най-неуспешният период в новата българска история. Говоря по сравнимите показатели. Тук оставям другите категории, които не могат да бъдат измерени.
Никога в историята на България не е имало толкова продължителен и дълбок социално-икономически упадък. И ето докъде ние стигаме. А какво ще се направи, по какъв начин ще се заангажират институциите, това вече е сложният въпрос оттук нататък?
При всички случаи аз съм против създаването на подкомисия. В началото на този парламент настоявах да се направи комисия, която да се занимава със следприватизационен контрол. Това предложение беше отклонено. То беше преформулирано в един сурогат – да се направи подкомисия към Комисията по икономическата политика и година след началото на мандата на този парламент аз не съм видял някаква предоставена обобщена информация от тази подкомисия или от Комисията по икономическата политика, която да ни каже каква е равносметката за това, което е направила за този период. Мисля, че подобен ще бъде резултатът и от дейността на евентуална подкомисия, която да се занимава с тези въпроси. Затова предлагам наистина, нека главно мнозинството да реши как по-нататък ще бъдат формулирани задачите на тази комисия, как точно тя да бъде формирана, дали това ще стане сега или в някакъв следващ момент, но мисля, че проблемът е много сериозен. Той опира до законодателството, но главно до практическите действия, защото ние нямаме според мен нужда толкова от някакви специални закони, както сега научаваме, че, да речем, ще се внася Закон за отнемане на имуществото, което е придобито чрез престъпления. Че кое в сегашното законодателство – материално и процесуално, пречи това да стане? Нека да стане някой от юристите и да ме опровергае.
Приемаме изменение в Наказателния кодекс, като наред със съществуващите сега категории се въвеждат нови, напластявайки се върху старите, но върху досегашните няма никаква съдебна практика. И питам: така ли ще продължава борбата – слагайки нови думи, нови категории и заявявайки, че ние правим нещо реално? Нека самата изпълнителна власт и съдебната власт много лесно да се ориентират. Нямаме нужда от никаква извънредност.
Аз съм против това да се създават структури, които да действат селективно, да групират бизнеса на близък или отдалечен до нас, на добър и лош, и по този начин мерките на юридическо въздействие, изпълнителнителната и законодателната дейност да се превръщат в средство за преразпределение на бизнеса, а не за неговото стимулиране и за търсене на реални отговорности. Защото и сега на никого не е забранено да провери какви данъци плащат тези, които имат най-големи възможности и когато се претендира, че се правят някакви големи инвестиции, нека да се обясни къде са платените данъци за останалите средства, които да бъдат вложени като инвестиция. Защо в България това никой не иска да го направи и никое правителство не го прави? Някои подеха темата, но тя също позаглъхна с времето, защото пак винаги се стига до това, че когато няма общ подход, трябва да направим избирателно разделението.
Мисля, че тези неща са важните. Ако те се осъзнаят от всички нас (мисля, че повечето ги съзнават, но за съжаление по-малкото искат да бъдат променени), ние можем било с комисия или по друг начин да постигнем съществен напредък. Смятам, че това би било съществен принос главно на Националното движение, което заяви такива намерения преди изборите, но се оказа, че то също много бързо се вписа в цялата тази икономическа конфигурация и конфигурацията на разнопосочните интереси.
Затова днешната тема и днешното гласуване за мен са по-скоро знак за промяна на това отношение. А дали ще има някакви резултати – това ще покажат бъдещето и действията, които ще бъдат предприети или отново ще останат някъде в бъдещето. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на КБ и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има думата за реплика господин Ламбовски.
ДИМИТЪР ЛАМБОВСКИ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз нямах намерение да вземам думата, обаче господин Стоилов постави един въпрос, по който искам да взема незабавно отношение. Той е пряко свързан с материята, която обсъждаме в момента. Той е във връзка с подкомисията за контрол върху приватизацията (подчертавам това име, а не “следприватизационен или друг контрол”), която беше създадена. Просто сте отсъствали, когато в пленарната зала е бил раздаван първият материал, с който подкомисията излезе.
Тук искам да кажа, че действително една подкомисия много по-трудно би могла да свърши работа в един такъв обем от една постоянно действаща комисия. Въпреки всичко подкомисията е анализирала период от 1992 до 2000 г. – както в законодателен план, така и като фактология, и като определени казуси. Искам да подчертая, че това се случва за първи път. Така че само в тази връзка – моите най-силни възражения. Подкомисията е работила много активно. Резултатите са налице. Като рамков доклад и по отраслов признак до няколко месеца ще имаме по четири от структуроопределящите ни отрасли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ламбовски. Това беше реплика.
Има думата за дуплика господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Ламбовски, не подценявам вашия доклад. Коригирам се. Наистина имаше представен такъв доклад. Така че приемам това уточнение и коригирам в тази част изказването си.
Но аз говоря за реалните резултати, а не просто за констатациите, описанието на процесите и анализа на причините. Смятам, че реални такива резултати ще има, когато чрез вашите действия вие предизвикате в органите на изпълнителната и на съдебната власт действия, които да потвърдят това, което сте написали във вашия доклад. Докато то не стане, смятам, че много голяма част от тези задачи, на които се възлагаха очаквания, ще останат все още нерешени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Повече желаещи за изказване? Не виждам. Това ми дава основание да пристъпим към гласуване.
Първо, предлагам на вашето внимание за гласуване раздадения преди малко проект за решение, внесен от народните представители Владимир Дончев и Борислав Ралчев. Той беше разпространен.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Има една грешка…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: “На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внасяме следния проект за решение:
Народното събрание задължава Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в 10-дневен срок да създаде подкомисия за борба с корупцията, която да бъде образувана при спазване правилата на чл. 19, ал. 1 от нашия правилник”, което означава паритет, след което ще бъде направено гласуване и по втория проект за решение.
Има думата за процедурен въпрос господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам категорично да възразя срещу предложения начин за гласуване на проектите за решение. Основанията ми са следните:
Първо, ние гласувахме дневен ред. В него включихме точка, която е “Проект за решение за създаване на комисия”. След това гласувахме това да бъде точка първа от дневния ред. В дневния ред не е постъпвал проект за решение за създаване на подкомисия.
От друга страна, съгласно чл. 22, господин Дончев, постоянните комисии могат да образуват от своя състав подкомисии, както и работни групи. Това е въпрос, който Вие като председател на постоянната комисия можехте, ако сте искали, да го решите в рамките на една година. Пленарната зала на Народното събрание няма отношение към този проблем, защото чл. 22 е единственият, който третира създаването на подкомисии.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Как така да няма отношение?!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Поради което, господин председател, имайки предвид гласувания от пленарната зала дневен ред за седмицата и приетата т. 1, ние се намираме единствено в процедура на гласуване на проект на решение за създаване на постоянна комисия.
Благодаря ви. Ако обичате, да пристъпим към гласуване именно на този проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това беше процедурно предложение, направено от господин Иван Иванов.
Понеже не виждам други процедурни предложения, пристъпвам към гласуване така, както обявих (шум на неодобрение от блока на ПСОДС) – на проекторешение: Народното събрание да задължи Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в 10-дневен срок да създаде подкомисия за борба с корупцията, която да бъде образувана при спазване на правилата на чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това проекторешение.
Гласували 217 народни представители: за 107, против 91, въздържали се 19.
При това положение това предложение не се приема.
Преминаваме към следващия проект за решение, както беше внесен от предложителите. То беше прочетено от господин Никола Николов, затова аз няма да ви го представя.
Моля, гласувайте това проекторешение.
Гласували 204 народни представители: за 113, против 34, въздържали се 57.
Това предложение се приема. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.) Следователно се създава тази комисия, за която става дума.

Считам, че с това изчерпахме точка първа от дневния ред, уважаеми народни представители, за да преминем към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТЕПЕНТА НА ОБРАЗОВАНИЕ, ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИЯ МИНИМУМ И УЧЕБНИЯ ПЛАН.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за процедура, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние гласувахме създаването на такава комисия, но следва да бъде направено още едно гласуване, а именно: да бъде създадена самата комисия. Което означава всяка от парламентарните групи да даде своите представители и да може след това вече тази комисия да почне да действа. Защото на този етап ние само гласувахме да се създаде, всъщност проекторешение, което е промяна в правилника за това да има такава комисия. Сега вече трябва да гласуваме състав на комисията, конкретно хората, които ще бъдат в тази комисия, представители на всяка от парламентарните групи.
Затова аз моля да продължи точката, а не да я спираме по средата, тъй като просто така не е свършена работата докрай. Вярвам, че желанието на мнозинството в тази пленарна зала, което поиска да се създаде такава комисия, е тази комисия да започне и да работи, а не само да остане в стенографските протоколи на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаема госпожо Михайлова, нашият правилник диктува следното. Това решение, което днес приехме, трябва да постъпи в Комисията по правни въпроси, където да се формулира квотата на отделните парламентарни групи на пропорционалния принцип; да се дефинира дейността на комисията; да се дефинира срокът за работата на комисията и след това, разбира се, както казвате Вие, всичко това заедно ще бъде гласувано и одобрено или отхвърлено от парламента.
Процедура? Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин председател, всичко това, което казахте, изобщо няма никаква опора в нашия правилник. Това са Ваши свободни съчинения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не са свободни съчинения.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ние гласувахме създаването на постоянна комисия. Никакво отиване в която и да било друга постоянна комисия, включително и Комисията по правни въпроси, няма и защо да има.
След като Народното събрание гласува създаването на една постоянна комисия, тя не е със срок. Тя е за мандата на Народното събрание, така както са другите постоянни комисии. Затова следващата стъпка, която трябва да направим, така както сме действали винаги, когато създавахме другите постоянни комисии, след като има решение за създаването, за броя на нейните членове, всяка парламентарна група, която ще участва, да направи своите предложения, да гласуваме вече поотделно или ан блок, както реши Народното събрание, състава на тази комисия и тогава вече ние приключваме точката от дневния ред. Не може да има проект за решение, който е станал решение, проект да се създаде една комисия и да спрем до това, за да отиваме в някаква друга комисия. Това е абсурдно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми господин Соколов, решението за създаване на такава комисия е прието. Тук сте прав. Но трябва да се направи изменение в самия Правилник за организация и дейността на Народното събрание, за да може броят на постоянно действащите комисии да се увеличи с още една. (Шум и реплики в блока на ОДС.)
Така, това е решено. Сега ще трябва да се премине към съставянето на самата комисия. Аз мисля, че ако това го направим сега, в хода на работата на парламента по тази точка, на приетото вече решение за създаване на комисия, както казвате Вие, господин Соколов, практиката показва, че няма да имаме необходимото време, ако така бързо и ад хок бъде създадена тази комисия.
Затова аз предлагам или да дадем почивка и да направим необходимите съгласувания, или, ако сега продължим и всяка парламентарна група става и дава своите предложения, все пак наистина трябва да дефинираме какво значи “за борба срещу корупцията”. (Шумна реакция в блока на ОДС.)
Заповядайте, господин Пейков.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз благодаря на всички колеги, които подкрепиха идеята да има такава постоянна комисия, и моля всички вас и Вас, господин председателю, да гласуваме броя на членовете на тази комисия и както вносителите предложихме и тази подписка беше подписана от 113 народни представители, на паритетен принцип, тоест, по четири души от всяка парламентарна група плюс един председател. Тоест, съставът да бъде 17 души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По колко души? Не Ви чух.
ТОШО ПЕЙКОВ: По 4 души от всяка парламентарна група плюс 1 председател, или 17 души да бъдат членовете на тази комисия, като молим за отсрочка, тоест, да вземем решение да има време всички парламентарни групи да определят конкретния състав и това да стане на заседание през следващата седмица.
Тоест, искам една седмица да отложим решаването на конкретния състав, но сега да подложим на гласуване броя на членовете на постоянната комисия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така.
Има направено процедурно предложение за отлагане с една седмица да се формира съставът и ръководството на постоянната комисия.
Още една процедура.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател! Решението на Народното събрание е факт – ще има постоянна Комисия за борба с корупцията. Но това решение, гласувано в този вид, не е достатъчно днес ние да си свършим работата.
Прав е господин Пейков, че е необходим нов проект за решение. Съжалявам, ако всичко това, което ще кажа сега, беше отразено в проекта за решение, днес можехме да продължим работата. Просто има дефект, има недостатъци в проекта за решение. Необходим е проект за решение, в който да се установи броят на членовете на тази комисия, броят на заместник-председателите и през това време да се направят консултации между парламентарните групи кои да бъдат членовете на тази комисия, кой да бъде председател, кои да бъдат зам.-председателите.
Моята молба към вносителите е да внесат още днес проект за решение, във връзка вече с взетото решение да се конкретизира в този проект за решение от колко души ще се състои тази комисия, колко заместник-председатели ще има и на тази база вече да започнат консултации между парламентарните политически сили. Не казвам, че е добре, той го направи устно, но моето предложение е те да внесат писмено предложение за проект за решение. В противен случай не може да стане. Ако си играем на устни предложения, без внесен проект за решение, в хода на разискванията колега от ДПС или от БСП може да стане и да каже да бъдат по 8 души от парламентарна група и т.н. и ще настъпи хаос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Всъщност, именно това имах предвид и аз, уважаеми колеги, че днес, поради липса на достатъчност, която беше изразена от господин Пейков и господин Местан, разумно е да се отложи с една седмица гласуването на формирането на такава комисия и ръководството и състава й.
Процедура ли искате, господин Китов? Заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, само преди малко ние гласувахме едно решение, което беше направено устно и впоследствие внесено писмено. В момента ние имаме едно предложение от господин Тошо Пейков и аз мисля, че е съвсем резонно то също да бъде гласувано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Именно, това щях да направя.
Заповядайте за противно предложение, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Правя противно предложение и ви моля никой в тази зала да не остане с впечатлението, че има стремеж да се отлага решаването на проблема. Напротив, целта е проблемът да се реши по възможно най-добрия начин. Ще обоснова с още един аргумент предложението си.
Тази промяна в правилника няма да бъде достатъчна да се сформира съставът на комисията. Най-малкото ние, като ДПС, не можем да участваме. Ще ви кажа защо. Защото има друг текст в правилника, който налага ограничение един народен представител да може да участва само в две парламентарни комисии. При това положение всеки един народен представител от Движението за права и свободи участва вече най-малко в две постоянни парламентарни комисии. Ние сме изправени пред проблем как да решим разпределението на ангажиментите си като парламентарна група. Разбира се, че ще участваме и в тази комисия. Но тогава ще ви моля да помислим за друга промяна и в този текст на правилника, за да стане възможно и нашето участие. Така че има проблем с попълването на състава на тази комисия. Затова няма да се случи нищо страшно, ако това стане с друг писмен проект за решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за процедура, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, току-що ми беше изразено становището на Правния отдел на Народното събрание. Искам да напомня, че това е решение с нормативен характер и подлежи на обнародване и в “Държавен вестник”. Чак след това всички останали реквизити на това решение могат да бъдат попълвани. Такава е практиката и досега. Ние променяме правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, аз мисля, че господин Местан е прав. Действително трябва да има изменение на правилника, с което в текста, който допуска изключение за Комисията по европейска интеграция, да се допълни и Комисията за борба срещу корупцията. Действително този период ни е необходим и за провеждане на консултации за състава на комисията и за внасяне на такова изменение.
Затова аз предлагам решението, което предложи господин Пейков, да бъде конкретизирано, че се отлага попълването на състава на комисията и измененията на правилника и този въпрос ще се разглежда на първото пленарно заседание следващата седмица.
Що се отнася до обнародването, искам отново да напомня, че се обнародва направо съставът на комисията. Не е необходимо първо да се обнародва самото решение. Директно се обнародва съставът на комисията, но трябва да се отложи именно поради това, което каза и господин Местан. Но нека да се конкретизира, че на първото заседание следващата седмица ще се разгледа този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да допълня към казаното от колегите по процедура – нека да помислим и по изискванията към членовете, които ще бъдат в тази комисия. Предложението ми е народните представители, които ще бъдат излъчени за консултации от четирите парламентарно представени сили, да помислят и относно изискванията към членовете. Очевидно в тази комисия изискванията трябва да бъдат малко по-завишени. (Шум и неодобрителни реплики.) За да не ви губя повече време имам предложение всички членове на Комисията по антикорупция да нямат в миналото си или понастоящем заведени дела и да са осъждани във връзка с материалноотговорни дейности от този характер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това ще стане по време на консултациите. Прав сте, господин Искров.
Заповядайте, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, искам да допълня господин Искров в още един аспект. Нека ръководствата на парламентарните групи не включват хора, които са били против създаването на такава комисия, тъй като би било морално. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, нека не забравяме, че всички депутати тук се ползваме с еднакъв статут и авторитет.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, наистина съжалявам, че взимам думата, но това е само, за да конкретизирам предложението, което направи господин Пейков и което беше доразвито от господин Абаджиев.
По същество процедурното предложение на господин Пейков съдържаше две части. Първата, това е да се структурира комисията, като беше ясно заявена волята на вносителите да има по четирима представители от всяка парламентарна група и един председател – общо 17-членна комисия за борба с корупцията.
Считам, че това предложение е валидно и може да бъде подложено на гласуване в пленарната зала.
Що се касае до втората част, а именно конкретизиране на хората, които ще попълнят комисията от отделните парламентарни групи, тук напълно съм съгласен с изложените доводи от господин Местан и господин Абаджиев. Може би това предложение би трябвало да влезе в процедура на отлагане в рамките на седемдневен срок и другата сряда да бъде гласуван конкретният състав на така вече структурираната комисия, защото именно, ако се гласува структурата, всяка парламентарна група ще знае колко представители трябва да определи и да се направи предложение за председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, Вие направихте съвсем ново процедурно предложение, което няма да поставя на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Пейков и дефинирано и допълнено от господин Абаджиев, а именно: на следващото първо заседание ще се гласува съставът и ръководството на тази Постоянна комисия за борба срещу корупцията като междувременно дотогава ще се проведат консултации, включително и по предложението, направено от господин Местан, на това заседание да се гласуват и онези промени в нашия правилник, които ще позволят на Парламентарната група на Движението за права и свободи да може да участва с определения брой депутати.
Аз не мога да ви кажа, нито пък вие – това са все още предложения, дали да бъдат по 4, по 2 или по 3.
Моля, гласувайте това процедурно предложение!
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ, от място): Това не е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е Вашето предложение, господин Пейков. Вие искахте отлагане с една седмица.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ, от място): Това не е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласували 177 народни представители: за 151, против 6, въздържали се 20.
Процедурното предложение на господин Пейков и на господин Абаджиев е прието.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТЕПЕНТА НА ОБРАЗОВАНИЕ, ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИЯ МИНИМУМ И УЧЕБНИЯ ПЛАН.
Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен на Комисията по образованието и науката.
За процедурно предложение думата има господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Малко ми е обидно да повтарям едно и също нещо, но в залата едва ли има повече от 30-40 човека.
Госпожо председател, не откривайте заседанието или най-малкото поканете доста настойчиво народните представители да влязат в залата, защото следващият път, когато Ви поискам процедура, ще бъде само за поименно преброяване на народните представители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Напълно прав сте, господин Радев, благодаря Ви. На мен ми е порядъчно неприятно да констатирам този факт.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
Господин Дурмишев, моля Ви да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!

"Д О К Л А Д
относно законопроект за изменение и допълнение
на Закона за степента на образование,
общообразователния минимум и учебния план
№ 202-01-16, внесен от Министерския съвет на
1 април 2002 г.

На свое редовно заседание от 26 юни 2002 г. Комисията по образованието и науката обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план № 202-01-16, внесен от Министерския съвет на 1 април 2002 г.
В работата на комисията взеха участие министърът на образованието и науката доц. Владимир Атанасов, заместник-министърът на образованието и науката Юлиян Наков, парламентарният секретар на Министерството на образованието и науката господин Петър Хаджиничев, госпожа София Димитрова – директор на Дирекция "Средно образование" към Министерството на образованието и науката, госпожа Маргарита Йорданова – директор на Дирекция "Правна" към Министерството на образованието и науката, както и представители на синдикални организации, на неправителствени организации, журналисти и други.
Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план № 202-01-16 пряко кореспондира със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета и в този смисъл една част от измененията имат съгласувателен характер. А това са главно предвидените норми относно регламентацията на държавните зрелостни изпити за завършено средно образование и документите, с които се удостоверява придобитото средно образование.
Другата част от предложенията прецизират дефинирането на общообразователния минимум. Те преодоляват противоречията, констатирани при прилагането на закона в училищната практика.
Друга група предложения са свързани с изучаването на религия в задължително избираемата подготовка. Предвиденото допълнение в часовете по свободно избираема подготовка да се провеждат класни и извънкласни форми на обучение и дейности, свързани с интересите на учениците, е особено навременно.
По време на дискусията народните представители от Комисията по образованието и науката получиха яснота от кой клас започва изучаването на религия като задължително избираем учебен предмет, както и за обема, учебните планове, програмите, учебниците, така и за необходимия преподавателски състав и т.н.
След задълбочена и обстойна дискусия, членовете на Комисията по образованието и науката се обединиха около мнението, че нужните поправки биха могли да бъдат извършени между първо и второ гласуване.
Членовете на Комисията по образованието и науката на основание чл. 65, ал. 1 от правилника взеха следното решение: с 11 гласа "за", 2 "против", без "въздържал се" предлага на Народно събрание да обсъди и приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план № 202-01-16, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене.
Госпожо Гроздилова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, искам да изкажа няколко съображения по внесения законопроект от Министерския съвет. Този предложен законопроект пряко кореспондира с този, който вчера приехме – Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. В този смисъл една част от измененията, които са залегнали в настоящия законопроект, имат просто съгласувателен характер. Това са главно предвидените норми в § 2, чл. 7 относно регламентацията на държавните зрелостни изпити за завършено средно образование и документите, с които се удостоверява това придобито образование. Тези предложения са в унисон с направеното изменение в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, даващо възможност на висшите училища с решение на академичния съвет да приемат без конкурсен изпит възпитаници на училищата, които са положили успешно държавните зрелостни изпити.
Другата част от предложенията прецизират дефинирането на общообразователния минимум. Те преодоляват противоречията, констатирани при прилагането на закона в училищната практика. В този смисъл са целесъобразни измененията, които се предлагат в § 3, чл. 12, ал. 2, както и новосъздадените алинеи 3 и 4. Същността на общообразователния минимум като основа на общообразователната подготовка в училище, включващ задължителни знания и умения за спешна реализация на учениците в следващата степен на образование, обуславя необходимостта от изменение на § 3, чл. 12, ал. 2. Неговият смисъл е общообразователният минимум за началния и прогимназиалния етап на основното образование да бъде не само задължителен, но и еднакъв за всичките видове училища. Цитираното изменение е в унисон с конституционна разпоредба на чл. 53, ал. 2, според която училищното обучение до 16-годишна възраст в нашата страна е задължително. Чрез това предложение се цели базовата общообразователна подготовка в основното образование да осигурява равни шансове, равен старт и равен достъп за всички ученици, които искат да продължат следващата степен на образование – гимназиалната.
Предвидените изменения в гимназиалния етап на средното образование дават възможност културно-образователните области “изкуства” и “бит и технологии” да се включат в общообразователния минимум според вида на училището и/или профила на паралелката. Така ще се гарантира обучение и съобразно потребностите на учениците.
В третата група предложения заслужават внимание измененията, свързани с изучаването на религия в задължително избираемата подготовка - § 4, чл. 15, ал. 3. Предвиденото допълнение в същия параграф в ал. 4 в часовете по свободно избираема подготовка да се провеждат класни и извънкласни форми на обучение и дейности, свързани с интересите на учениците, е особено навременно, защото всички ние, които сме пряко свързани с училищната дейност, знаем, че последните 10 години тази потребност беше абсолютно занемарена. Това отговаря на обективните потребности за оползотворяване на свободното време на учениците и е една превенция за противообществени прояви.
Предложенията в § 6, чл. 18 дават една по-надеждна регламентация за приемането и реализирането на училищните учебни планове. Правото на всяко училище да разработва свой учебен план трябва да бъде гарантирано така, че да отговаря на учениците и възможностите на образователната институция. Затова предвидените допълнения са още едно надеждно условие, чрез което държавата се ангажира за качествен образователен процес.
В законопроекта обаче има и два въпроса, които според мен би трябвало да получат едно уточнение между първо и второ четене на законопроекта.
Първият въпрос е народните представители от Комисията по образованието и науката да имат яснота не само от кой клас започва изучаването на религия като задължително избираем учебен предмет, но и с какъв обем да бъде това, има ли подготовка с учебни планове, програми, има ли готови учебници по този предмет, необходимия преподавателски състав по училищата налице ли е и ред други конкретни проблеми, които възникват с въвеждането в задължително избираемата подготовка.
И вторият въпрос, възможността в свободно избираемата подготовка да се включи обучението за класни и извънкласни дейности доколко е финансово осигурена, имайки предвид факта, че в последните години тази дейност формално беше обхваната в различните центрове за работа с подрастващите. Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Няма да чета номера, защото е единствен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Гроздилова.
Има ли други изказвания по законопроекта на първо четене?
Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, господин министър, аз също бих искала да призова да гласуваме така предложените промени в закона, защото, първо, те хармонизират с промените, които вчера вече гласувахме в Закона за народната просвета, и, второ, те ще дадат една наистина добра основа за работата в училищата през предстоящата и изобщо през учебните години. Съгласявам се със становищата, изразени от моите колеги, че един от силните моменти в направените предложения в проектозакона е регламентирането на обучението по религия в нашите училища. В този смисъл ще си позволя в качеството си на народен представител да направя предложения, които ще дадат възможност обучението по религия наистина да влезе в основата на учебната програма не само под формата на свободно избираема подготовка, но и като част от общообразователния минимум и задължително избираемите дисциплини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Има ли други изказвания по законопроекта?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Законът за учебния план, всъщност неговото пълно наименование е Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план е също така изключително важен, както и Законът за народната просвета, чието разглеждане на второ четене завършихме вчера.
В предложените изменения на закона има естествено предложения, които аз лично одобрявам.
На първо място, това, за което беше споменато току-що и от госпожа Калканова – въвеждането на религията като задължително избираема образователна дисциплина в българските училища. Искам все пак да изтъкна, че това не е практика в Европейския съюз, където изучаването на религията е свободно избираема дисциплина, но отчитайки повече или по-малко, без да крия ще кажа, моралната деградация в българското общество, считам, че изучаването на религия в българските училища като задължително избираема дисциплина може действително да доведе до създаването на едни по-солидни морални устои у българската младеж. Това го заявявам и като практикуващ източноправославен християнин.


Що се касае до второто, което одобрявам напълно, това е текстът, който въвежда общообразователния минимум за началния и прогимназиалния етап на основното образование като еднакъв и задължителен за всички училища.
Кои са моите забележки и възражения по предложения законопроект?
На първо място, смятам, че когато се говори за общообразователен минимум в следващата степен на образованието, за гимназиалния етап, противно на това, което каза преди малко госпожа Гроздилова, изтъквайки, че всъщност с промените се дава възможност в зависимост от вида на училището и/или профила на паралелката да се включат и културно-образователните области по чл. 10, т. 6 и 7, всъщност промяната в закона е точно обратна – че това, което в действащия закон е записано – т. 6 и 7, аз искам да ги изтъкна специално, първата е изкуство, а втората е бит и технологии, престава да бъдат елемент от общообразователния минимум съгласно създадената нова ал. 3 на чл. 12, където това престава да се изисква за общообразователен минимум за всички видове училища с изключение на тези, които са упоменати в ал. 4. Смятам това за абсолютно нецелесъобразно. Причината е, че без да подценяваме основните образователни предмети, каквито са българския език, литература, математика, физика, химия, история, география и т.н., образованието в областта на изкуствата – било като пеене, рисуване, изобразително изкуство най-общо, може би рисуването ще бъде включено, е един абсолютно необходим компонент за формиране на общия поглед на младите хора върху обществото. Защото училището не е само образователна институция. Училището е и възпитателна институция. И образованието по изкуство служи именно на тази потребност, тя възпитава естетическото, усета към красивото, към възвишеното у младите.
До голяма степен отхвърлям така записаното само в ал. 4, определено това ще бъдат училищата по изкуствата, където се запазва изискването за обучение по изкуства, защото много често има деца, които проявяват своя талант в гимназиалната степен, когато те са в училище не по изкуствата. До голяма степен, ако се премахне това обучение, техният талант няма да бъде открит и няма да бъде развит. Смятам, че за тях това би бил пропуск със значение за целия живот, за всички останали един пропуск, да бъдат лишени от важен компонент на възпитанието.
Второто, което смятам, че не е прецизно направено в законопроекта, е, че в този законопроект, специално в § 2, е разписано създаването на нова ал. 4 към чл. 7: “Лицата, положили успешно държавните и зрелостните изпити, могат да бъдат приети във висшите училища без конкурс”.
Аз споделям тази теза. Нещо повече, считам, че в рамките на изтичане на един преходен период изобщо ще реализираме този модел, който е в Западна Европа, че когато зрелостните изпити бъдат проведени с участието на университетските преподаватели, могат да служат директно като вход за висшето училище. Но това е материя, която се урежда в Закона за висшето образование. В главата “Студенти и докторанти” се започва именно с текстове, които определят кои български граждани могат да бъдат студенти. И няма нищо по-естествено от това там, където се говори за конкурсните изпити за висшето училище, да се отбележат и случаите, когато без конкурс лица, положили успешно държавните зрелостни изпити, могат да бъдат приети във висшите училища.
Имам и още една забележка, свързана с документа, който ще се издава за учениците, завършили последния гимназиален клас, без да са положили задължителните зрелостни изпити.
В досега действащия текст ми се струва, че беше записано, че са завършили последния гимназиален клас, докато предложението, което се прави, е “за завършения последен клас на средното образование” да се замени само с “документ за завършено средно образование”.
Смятам, че завършването на средното образование се удостоверява с документ, наречен диплома за средно образование. Както за студентите, господин министър, на този, който завършва семестриално, но не е изработил дипломната си работа или не е положил държавните изпити, се дава документ за семестриално завършено висше образование, а не за завършено висше образование. Така би трябвало документът, който ще се издава по същия начин за средното образование, да носи някаква специфична характеристика. Защото за гражданите документът за завършено средно образование всъщност е дипломата за средно образование.
По същество това са моите основни възражения, които смятам, че бихме могли да отразим между първо и второ четене.
И второ, естествено има въпроси, които не са засегнати в тези промени и след гласуваните промени в Закона за народната просвета аз също ще направя предложения, които да допълнят промените в Закона за учебния план. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Танков, заповядайте.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Наистина промените, които се предлагат в Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, са необходими по много причини и от съгласувателен характер, и от настъпилите промени в Закона за народната просвета, Закона за висшето образование и ние подкрепяме тези промени.
Аз бих искал да се спра на някои проблеми, които явно трябва да бъдат отстранени между първо и второ четене на този законопроект.
На първо място, в § 3 според нас има противоречия между т. 2, със създаването на ал. 3 и 4, и т. 1 на този параграф, където е казано, че “Общообразователният минимум за началния и прогимназиалния етап на основното образование е еднакъв и задължителен за всички училища”, а същевременно в ал. 3 са изпуснати част от предметите, които осигуряват общообразователната подготовка в чл. 10. Тук стана дума, и в изказването на господин Иванов, за изкуствата и бит и технологии, които се дават като възможност в гимназиалния етап на средното образование в зависимост от вида на училището на избират дали да ги изучават или не. Това противоречие би следвало да бъде изчистено между първо и второ четене на този законопроект.

Недопустимо е общообразователният минимум да е основа на общообразователната подготовка, да се осъществява от изучаване на учебни предмети и в същото време тези предмети да се изключват от обучението.
Също така смятам, че има проблеми в § 4, който предлага промени в чл. 15, ал. 3, където съгласно този член за задължително избираемата подготовка “осигурява допълнително обучение в рамките на учебните предмети от културно-образователните области по чл. 10, в съответствие с интересите и индивидуалните способности и възможности на учениците”. В тази алинея промяната е, че се добавя допълнително изучаването на религията. Това е положително явление. Ние също го подкрепяме. Но в същото време майчиният език и религията не са учебни предмети от така споменатите в чл. 10. Там са изброени областите, които осигуряват общообразователната подготовка.
Също така въвеждането на религията в задължително избираемата подготовка в известна степен противоречи на чл. 5 от Закона за народната просвета, където е посочено, че “образованието е светско”. Струва ми се, че и на този въпрос може да бъде намерено решение между първо и второ четене на този законопроект. Ние подкрепихме този законопроект в комисията и смятаме, че ако бъдат направени тези промени между първо и второ четене, може да се получи един добър законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика, заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Преди да отправя репликата към колегата, аз искам да заявя, че Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи проекта за изменение и допълнение на Закона за учебния план, за общообразователния минимум, разпределението на учебното време и учебния план, внесен от Министерския съвет, защото счита измененията за необходими не само с оглед на породената вече необходимост от привеждането в съответствие с измененията в Закона за народната просвета, а защото има и други предложения по същество, които заслужава да бъдат подкрепени.
Ние нямаме намерения да влизаме в дебат по същество, доколкото някои забележки, които се чуха вече от изказалите се колеги, могат да бъдат взети предвид между първо и второ четене, но те категорично няма да променят духа и философията на внесения законопроект.
И затова с оглед да спестим и малко парламентарно време, аз бих ви призовал да съкратим изказванията си, защото същинският дебат предстои между първо и второ четене.
Що се отнася до притесненията ви във връзка с чл. 15, ал. 3, където се включва изучаването на майчин език и на религиите, аз не бих имал притеснения, защото тук е явно, че става въпрос за едно изключение. Явно е, че няма как да търсим противоречия с чл. 5, че “образованието е светско”, защото изучаването на религии, колеги, не бива да се смесва с вероучението. Изучаването на религии е един абсолютно светски по своята същност учебен предмет и той не бива да се смесва с вероучението, чието място вероятно е в неделните църковни училища и т.н. Изглежда просто влагаме различно съдържание в израза “изучаване на религии” и го смесваме с вероучение. Това са две различни неща.
Друг е въпросът, че може би там е време да помислим как да организираме изучаването на религии по начин, който да реализира модела на интегриране, а не на сепариране на религиозен или на етнически признак. Но това е една друга голяма тема и един друг дебат, който ще имам удоволствието да проведем с господин министъра може би в Комисията по образованието и науката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика заповядайте, господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин Местан, може би не сте ме разбрали. Ние сме против изучаването на религията. Но в чл. 10 на сегашния законопроект е казано: “Образователната подготовка в българското училище се осъществява чрез изучаване на учебни предмети:”. И надолу са изброени учебните предмети. Въпросът е, че в задължително избираемата подготовка няма религията към коя област от тези задължително изучавани предмети се отнася. И би следвало между първо и второ четене да се намери отговор на този въпрос. Това ми беше бележката.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Това са две изключения. Аз това исках да ви кажа. Няма как да го вкараш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване има думата госпожа Андреева. Заповядайте.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Аз взимам отношение по този законопроект, който очевидно съдържа и добри предложения, за да изкажа своето несъгласие с предложената нова ал. 3 към чл. 12 на сега съществуващия законопроект, с която се премахват часовете по изобразително изкуство и музика в гимназиалния етап на средното образование. Взимам отношение по този въпрос и като заместник-председател на Комисията по култура.
Уважаеми колеги, още от древния Рим се води спорът какво трябва да съдържа образованието, така че обучаемите да израстват в едни добри, образовани и мислещи личности и добри граждани. Известно е, че през последните години в световен мащаб в образованието се борят две тенденции. Тенденцията за обезсмисляне и обезличаване на хуманитарното образование за съжаление надделява през последните години на века.
Какво носи този вид образование? Миналото се забравя, сякаш светът започва да съществува от днес. Губят се духовните корени на човека и така се създава един делови, добре функциониращ индивид, който е поредното “винтче” в една огромна машина. Неслучайно в цял свят видни интелектуалци предупреждават за настъпващата дехуманизация на обществото.
С нашето решение по този въпрос ние ще предопределим в коя от двете посоки да поеме българското средно образование – дали да изостави идеята за добре балансирано хуманитарно образование, идеята за образования човек, умната, мислеща, творческа и интелигентна личност или ще го насочим към пътя на “винтчетата”? Разбира се, че образованието трябва да се променя и да отразява съвременните тенденции, но не бива да забравяме, че то е една от най-консервативните сфери и в него промените трябва да се правят много внимателно.
Аз ще изтъкна пред вас само няколко аргумента, с които смятам, че тези часове трябва да останат в общообразователния минимум на гимназиалния курс. Защото часовете по изобразително изкуство и музика са неделима част от общия процес на възпитание и формиране на интелекта на учениците. Премахването на часовете ще наруши междупредметната връзка с обучението по литература, музика, изобразително изкуство и история. Така учителят по литература ще остане сам в процеса на формиране на естетическо отношение към действителността. Часовете по изобразително изкуство и музика са единствените в образователния процес до 12 клас, които формират способности за творчество и изграждат представите на човека за друго пространство и време.
И когато днес всички държавни институции се ангажират да разработват стратегия за борба с наркоманията, за борба с престъпността, за предотвратяване на престъпността сред малолетните, в същото време с този законопроект ние лишаваме децата от възможността за досег до постиженията на световната цивилизация. Но аз искам да припомня на всички народни представители, че борбата за бъдещите поколения не се изчерпва до борбата с наркоманията и борбата срещу престъпността. Тя задължително включва и борбата за ценностите, ако искаме българските младежи да се възхищават не само от Скалата, но и от "Давид" на Микеланджело, да слушат не само Мишо Шамара, но и симфониите на Бетовен.
Аз съм съгласна, че тези часове в момента може би не са достатъчно ефективни. Но нека насочим усилията си в тази посока чрез законодателни мерки и във финансовата, и в образователната сфера да осигурим едно добро ниво за провеждане на часовете по изобразително изкуство и музика, за да могат те да изпълняват своите цели.
Естествено, не може да се очаква, че българското средно училище ще се превърне в място за висока култура, но нека не го превръщаме с нашето участие в място за бездуховност. Защото само преди няколко седмици Министерството на образованието и науката извади от конспекта по литература “История славянобългарска” и произведенията на Петко Славейков. Днес ни се предлага да извадим от общообазователния минимум часовете по изобразително изкуство и музика. Не искам да правя предположения какво може да ни се предложи в близко бъдеще.
Накрая искам само да припомня една мисъл на британския изкуствовед Джон Ръскин, който казва, че всеки народ пише своята автобиография в три ръкописа – книга на делата, книга на словата и книга на изкуствата. Нито един от тези ръкописи не може да бъде прочетен без да бъдат прочетени останалите два. Но единственият достоверен, казва той, това е ръкописът на изкуствата. И нека не лишаваме българските ученици от правото да прочетат този ръкопис.
Затова аз призовавам народните представители да подкрепят предложенията, усещам, че има консенсус в тази посока, и между първо и второ четене ние с обща воля да оставим часовете по изобразително изкуство и музика като част на общообразователния минимум за гимназиалния курс на българското училище. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Има думата господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Изказването ми ще бъде съвсем кратко и то се отнася за чл. 7, ал. 4: "Лицата, положили успешно държавните зрелостни изпити, могат да бъдат приети във висшите училища без конкурс". Идеята за всеобща матура, замислена и въведена през миналото Народно събрание и приета в Закона за народната просвета през юли 1999 г., целеше две цели. Първо, създаване на общи критерии в оценката на децата, учениците с оглед равнопоставеността на дипломите, с които те завършват. Не е съвсем безинтересно да кажем, че аналог на четворката и петицата в много елитни училища в България се равнява на шестица в други училища. Тоест, юридически тази равнопоставеност съществува, но де факто тя не е изпълнена със съдържание. И, второ, което е много съществено, че създаването на матурите с решението на Народно събрание през юли 1999 г. не е едностранен акт, а то създава условия за създаване на всеобщи държавни изисквания по образование. И втората основна цел, която се преследва с този закон, беше дипломите от завършено средно образование да бъдат входна врата във висшите училища на България.
В този смисъл аз смятам, че тази точка може да бъде променена в следния вид: "Децата, положили успешно държавните зрелостни изпити, влизат без конкурс във висшите училища на България".
Безспорно веднага ще изникне въпросът – това съгласувано ли е със Съвета на ректорите в България? И на второ място, разделът от Закона за висшето образование касае студентите и докторантите. Има ли смисъл ние да приемаме закона в този вид, след като всеки ректор или всеки академичен съвет може и да не приеме въз основа на матурите децата, които успешно са положили матура. Може, разбира се. И това вече се усеща в тези университети, в които няма кандидати. Слабите университети, които са склонни веднага да приемат въз основа на матура, докато другите предлагат приемни изпити. Приемните изпити са свързани с така наречената паралелна структура на образование, която във всички случаи трябва да бъде изкоренена. Така наречените уроци, подготовки, приемни изпити и т.н., и т.н. Никъде в Европа не съществува такъв анахронизъм. Дипломата за завършено средно образование е една входна врата към висшите училища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказваня? Няма.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз ви благодаря за целенасочените и конструктивни изказвания, които направихте. Позволете ми да не посочвам по имена, но струва ми се, че всичко, което казахте, трябва да се има предвид от Комисията по образованието и науката и между първо и второ четене необходимите корекции да бъдат нанесени. Наблюдавам една положителна метаморфоза и ако ми позволите, бих я споделил пред вас.
След оживените дебати по приемане на Закона за народната просвета сред нас като че ли възникна едно разбирателство, една целенасоченост, ние като че ли отправихме погледа си в една и съща посока. Да, средното образование е един от най-сериозните проблеми и всички, които искат обществото ни да просперира, трябва да заложат на тази карта – най-богатата, най-печелившата инвестиция е образованието. Независимо че гледаме в една посока, ние допускаме и известна отклонения. Ако ми позволите, бих ги обобщил с няколко думи.
Аз благодаря на господин Иванов за изключително, подчертавам това, изключително конструктивното изказване. И струва ми се, че идеята на неговото предложение може да бъде възприета. Аз лично го правя за себе си в момента.
Получаването на религиозно образование е друга тема. Възможността да се изучава религия в училище съвършено не означава, че ние прередактираме светското образование, което и по Конституция съществува в България. Мога да дам само един пример, за да се изясни проблесналото противоречие между вашите мнения, господин Местан, и господин Танков. Мога да дам пример със специалността "Религиознание" в дисциплината "Културология" и "Богословие", което е нещо съвършено различно. По-скоро си мисля, когато говорим за чл. 7, ал. 3 и 4, не става дума за изключване, а за обособяване на възможности по отделните културнообразователни области, като в този дух искам да подкрепя и предложението, което вероятно ще бъде аргументирано по-подробно, за включване и на културнообразователна област "религии". Тя от своя страна ще ни даде и законови предпоставки за нейното изучаване в задължителноизбираемата подготовка и разписването на такава възможност в Наредбата за разпределение на учебното време. Госпожо Андреева, Вие изглежда говорихте за тази наредба.
Струва ми се, че в Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план още през 1999 г. е посочена културно-образователната област изкуства и в нея влиза и предметът музика. Искам да ви уверя най-отговорно с цялото си уважение към всички вас, че никой в Министерството на образованието и науката, особено в момента, в който един литератор е министър, няма подобно намерение.
Ако ми позволите да завърша, намирам това за известно недоразумение, защото Вие посочихте един пример и върху този пример вчера също беше поставен акцент за това как класиците отпадат от учебната програма. Не отпадат от учебната програма и класиците на българската литература се изучават в училище – можете да направите справка с учебната програма за гимназиалния курс, включително и Паисий Хилендарски, когото сочите за пример. Той обаче не се съдържа в учебно-изпитната програма за зрелостния изпит. Ние сме готови да включим Паисий Хилендарски и да създадем известен проблем на зрелостниците. Разбира се, при условие, че имаме ползотворния пример на висшите училища. Аз не бих искал от средното училище да прави онова, което дори и висшето училище не е направило. От 20 години преподавам в системата на българското образование. 17 от тях съм прекарал в университета. Нямам спомен Паисий Хилендарски да е бил включен в кандидатстудентски изпит.
Ето защо искам да подчертая, че съм готов всички ваши конструктивни предложения да подкрепя и обсъдя, разбира се, с оглед и на това да не създаваме байганьовци, а мислещи, чувствителни, човечни хора, които ще бъдат полезни на себе си и на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план № 202-01-16, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 16.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно законопроектите за банковата несъстоятелност
№ 154-01-53, внесен от Валери Димитров и група народни представители, и № 154-01-13, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители

Проектът е консолидиран на второ четене.
По заглавието на законопроекта: “Закон за банковата несъстоятелност”.
Комисията по правни въпроси подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по наименованието на закона? Няма.
Гласуваме наименованието.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Приема се.
Господин Димитров, моля да представите по-нататък доклада до чл. 6 включително.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: “Глава първа. Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.
По чл. 1 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:

“Предмет
Чл. 1. Този закон урежда производството по несъстоятелност на банка със седалище в Република България.”
По чл. 2 комисията подкрепя текста на вносителя:

“Цел на производството
Чл. 2. (1) Производството по несъстоятелност на банка има за цел да осигури във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката.
(2) В производството по несъстоятелност на банка се вземат предвид интересите на вложителите и на останалите кредитори на банката, както и общественият интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата система.”
По чл. 3 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:

“Маса на несъстоятелността
Чл. 3. (1) Масата на несъстоятелността обхваща:
1. имуществените права на банката към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
2. имуществените права на банката, придобити след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
(2) От датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за банките не могат да се извършват разпоредителни сделки и действия с имуществото на банката, с изключение на извършването на обичайни разноски, насочени към неговото запазване и управление. От същата дата не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение.
(3) Действия и сделки, извършени в нарушение на събраните, установени в ал. 2, са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
(4) Когато обявената в несъстоятелност банка е действала като финансов посредник или комисионер по предоставени държавни или държавно-гарантирани заеми от международни финансови институции и чужди държави, държавата, представлявана от министъра на финансите, се суброгира като единствен кредитор по отношение на крайните получатели на заемите.
(5) Вземанията срещу крайните получатели по заемите съгласно ал. 4 и свързаните с тях права и дадени обезпечения не са част от масата на несъстоятелността и преминават в пълно разпореждане на министъра на финансите.”
По чл. 4 комисията подкрепя текста на вносителя:

“Кредитори на несъстоятелността
Чл. 4. (1) Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, както и на кредиторите по вземания, свързани с направени при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността.
(2) Удовлетворява се само след пълно удовлетворяване на кредиторите по чл. 94, ал. 1, т. 1-8 вземане, произтичащо от:
1. законна или договорна лихва върху необозпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката;
2. безвъзмездна сделка.
(3) Кредиторите по вземания, свързани с направени при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността, получават плащане на падежа, а когато не са получили плащане на падежа, те се удовлетворяват по реда на чл. 94, ал. 1, т. 3.”
По чл. 5 комисията подкрепя текста на вносителя:


“Запазване на обезпеченията
Чл. 5. Кредиторите на банката запазват в производството по несъстоятелност правата по дадените обезпечения.”
По чл. 6 комисията подкрепя текста на вносителя:

“Призоваване
Чл. 6. Банката и кредиторите в производството по несъстоятелност се призовават по реда на чл. 619 от Търговския закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Изказвания по тези текстове? Няма.
Гласуваме наименованието на глава първа и чл. 1-6 включително ан блок.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 7 има предложение на народния представител Светослав Лучников в чл. 7 думите “събрание на кредиторите не се провежда и” да отпаднат.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7:

“Особености на производството
Чл. 7. В производството по несъстоятелност на банка събрание на кредиторите не се провежда и не може да се предлага план за оздравяване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по чл. 7?
Господин Лучников, имате думата да защитите Вашето предложение.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С предлагания текст всъщност се суспендира събранието на кредиторите като основен орган по несъстоятелността. Не трябва да се забравя, че несъстоятелността е една процедура на принудително изпълнение в полза на кредиторите.
В текста, според идеята на вносителите, събранието на кредиторите се замества напълно от Фонда за гарантиране на влоговете. Това би могло да бъде прието само в случай, когато Фондът за гарантиране на влоговете представлява мнозинството от кредиторите на несъстоятелността. Това обаче в никой случай не е задължително да бъде така. Фондът участва в процедурата по несъстоятелността дотолкова, доколкото той е изплатил гарантирани влогове и е встъпил в правата на кредиторите, чиито влогове е изплатил. Обаче никъде не е казано, нито пък е необходимо, тези кредитори да бъдат мнозинството от кредиторите по несъстоятелността. И тогава какво ще стане?
Фондът, примерно е изплатил 1/3 от влоговете и той ще си замества всички кредитори и ще остави без защита оставащите 2/3 от тях. Това е, първо, грубо нарушение на равнопоставеността на правните субекти и второ – е много опасно. То е опасно, защото ние влизаме в една система на европейска банкова конфигурация. Нашите банки ще разчитат да получават рефинансиране и от европейски банки и аз питам коя европейска банка би се съгласила да даде кредита си на някоя наша банка, ако няма да бъде застъпено при евентуалното й обявяване в несъстоятелност в производството като участник в събранието на кредиторите?
Това е една много погрешна идея, от която аз искам да предпазя Народното събрание, защото общо взето тук са два текста. По-нататък ние ще стигнем и до второто ми предложение, в което аз свеждам участието на Фонда за гарантиране на влоговете дотолкова, доколкото той е упълномощен да действа от общото събрание на кредиторите. Понеже общото събрание на кредиторите взема своите решения по големината на вземанията, а не по броя на кредиторите, то няма абсолютно никаква опасност, ако фондът наистина представлява мнозинството от кредиторите, той всъщност е разпоредител с решенията на общото събрание. Но, ако не е, то ние не можем да лишим останалите кредитори от правото на защита. И понеже другият текст е в зависимост от този текст и приемането на този текст предрешава приемането на другия текст, аз моля тук да отпадне изискването за това, че не се провежда събрание на кредиторите при банкова несъстоятелност.
Досега в някои вътрешни банкови разпореждания наистина имаше едно такова ограничаване на представителството на общото събрание на кредиторите, но тук става въпрос за окончателно законово уреждане на въпроса, който, пак ви казвам, е във връзка с евентуалното членство на България в Европейския съюз и което би било крайно вредно за нашата страна. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Лучников.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, този спор се разгоря в Комисията по правни въпроси. Господин Лучников го пренася в залата.
Искам да обърна внимание, че това нормативно разрешение не е ново. Няма нарушение на правата на кредиторите, тъй като досега в производството по несъстоятелност на банка винаги е имало текст, който посочва, че общо събрание на кредиторите не се провежда. Още през 1996 г., когато се уреди за пръв път режимът на несъстоятелността на банките в Закона за банките и кредитното дело имаше текст, който казваше, че събрание на кредиторите не се провежда. Съображенията за това бяха чисто практически, тъй като банката има огромен брой, огромен брой, повтарям, кредитори. Това са главно нейните вложители. Възникват практически непреодолими затруднения при свикването и вземането на решения от такива общи събрания, които понякога могат да включват десетки хиляди кредитори. Ето защо това беше едно чисто практично и целесъобразно решение. За сметка на това обаче производството по несъстоятелност има сериозни, засилени надзорни правомощия от страна на Централната банка. Впоследствие, с приемането на новия Закон за банките от 1997 г. и след това с измененията в този закон такива контролни правомощия бяха възложени на Фонда за гарантиране на влоговете. Така че тук Законът за банковата несъстоятелност възпроизвежда едно целесъобразно нормативно разрешение, тъй като приемането на обратното би довело до много сериозни практически проблеми.
Искам да обърна внимание и, че в повечето европейски държави, господин Лучников се позовава на страните от Европейския съюз, но аз доколкото познавам закони за банковата несъстоятелност и банкови закони, където има включен режима на несъстоятелността, там също е възприето това решение – да не се провеждат събрания на кредиторите. Представете си събрание, в което участват 10 хил. кредитори. На кой стадион вие ще го проведете това събрание?
Разбира се, аз посочвам това и обръщам внимание, че това не са, както каза господин Лучников, някакви вътрешни правила. Всички законови решения от 1996 г. досега са били такива. И законът тук не внася нищо ново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика заповядайте, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Възражението, че огромният брой кредитори на банките правят трудно провеждането на общото събрание, е несериозно. Защо? Както каза и господин Димитров, огромният брой от кредиторите на банката са нейните вложители. Тези вложители именно се представят от Фонда за гарантиране на влоговете и тогава те няма да бъдат представени със своето мнозинство в това събрание, а там ще бъдат представлявани от Фонда за гарантиране на влоговете. Този Фонд за гарантиране на влоговете именно встъпва в техните права дотолкова, доколкото той е изплатил техните гарантирани влогове, така че ще останат да участват в общото събрание освен фонда като встъпил в правата на кредиторите, на които е платил, и останалите кредитори. Никакви съображения за целесъобразност не могат да отменят правата на останалите кредитори да участват в процедурата по несъстоятелността и да отстояват своите права.
Другото е направо едно дискриминиране на огромна част от кредиторите. Нещо повече, дори тези вложители, чиито влогове са над гарантирания минимум и следователно не се изплащат от фонда, и те остават дискриминирани, тъй като и те не могат да защитят своите права. Това е едно решение, което противоречи на основните права, на основното положение на равнопоставеност на правните субекти и по този начин може да се оспори дори и неговата конституционосъобразност, но във всички случи то е фатално, когато вие ще участвате в международния стопански обмен и нашите банки ще разчитат да получават рефинансиране и от чуждестранни банки. Това разпореждане просто препречва пътя за получаване на международни кредити. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания няма.
Гласуваме предложението на господин Лучников, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 28, против 72, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 7 на вносителя, подкрепено от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 15.
Текстът е приет.
Моля ви да докладвате раздел I от глава втора, господин Димитров.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По глава втора. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава втора и раздел I, съответно глава втора - "Откриване на производство по несъстоятелност", и раздел I – "Начало на производството".
По чл. 8 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция и наименование:
"Основание за откриване на производство
по несъстоятелност

Чл. 8. (1) Производство по несъстоятелност за банка се открива, ако Българската народна банка, наричана по-нататък "централната банка", е отнела лицензията й за извършване на банкова дейност на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за банките.
(2) Откриване на производство по несъстоятелност за банка може да се иска от съда само от централната банка."
По чл. 9 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:
"Искане за откриване на производство
по несъстоятелност

Чл. 9. (1) Искането на централната банка за откриване на производство по несъстоятелност за банка се подава в писмен вид до компетентния съд.
(2) В искането на централната банка по ал. 1 се посочват само основанието или основанията по чл. 21, ал. 2 от Закона за банките, въз основа на които е отнета лицензията.
(3) Към искането се прилага заверен препис от акта на централната банка.
(4) Изискванията на чл. 20 от Данъчния процесуален кодекс не се прилагат при искането за откриване на производство по несъстоятелност за банка.
(5) За искането за откриване на производство по несъстоятелност за банка не се събира държавна такса.
(6) Най-късно до деня на подаване в съда на искането за откриване на производство по несъстоятелност централната банка уведомява за това Фонда за гарантиране на влоговете в банките, наричан по-нататък "фонда", с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик. Заедно с уведомлението централната банка изпраща на фонда копие от списъка, воден при нея, на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици на банка."
По чл. 10 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:
"Съд по несъстоятелността
Чл. 10. Съд по несъстоятелността за банка е окръжният съд по седалището на банката."
По чл. 11 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:
"Разглеждане на искането
Чл. 11. (1) Ако искането е редовно, съдът образува дело в деня на получаването му и насрочва заседание не по-късно от 10 дни от образуването на делото.
(2) Съдът разглежда искането с участието на прокурор в заседание при закрити врата с призоваване на централната банка, банката и фонда.
(3) Банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначените от централната банка квестори или от упълномощени от тях лица.
(4) Централната банка, банката и фондът се призовават за делото по реда на Гражданския процесуален кодекс не по-късно от три дни преди датата, на която е насрочено заседанието.
(5) Съдът постановява решението си в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото."
По чл. 12 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:
"Предварителни обезпечителни мерки

Чл. 12. (1) Преди да постанови решение по искането на централната банка за откриване на производство по несъстоятелност, съдът въз основа на молба от централната банка или на фонда може:
1. да допусне мерките по чл. 13, ал. 1, т. 5;
2. да постанови спиране на съдебните и арбитражните дела срещу имуществото на банката;
3. да допусне други предписани от закона мерки, които обезпечават наличното имущество на банката.
(2) Съдът е длъжен да разгледа молбата по ал. 1 най-късно в деня, следващ деня на получаване на съответната молба от централната банка или от фонда.
(3) Наложените обезпечителни мерки ползват всички кредитори на несъстоятелността.
(4) Определението за постановяване на мерките подлежи на незабавно изпълнение и не може да бъде обжалвано.
(5) Определението за постановяване на мерките се съобщава на засегнатите от мерките лица и на лицето, поискало тяхното налагане.
(6) Обезпечителните мерки се смятат за отменени, когато с влязло в сила решение искането за откриване на производство по несъстоятелност бъде отхвърлено.
(7) Наложените обезпечителни мерки имат действие до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. От тази дата действието им се заменя с действието на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Съдът можед а постанови нови обезпечителни мерки, както и да продължи действието на наложените по реда на този член мерки."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Молбата ми към докладчика е да чете по-бавно, за да можем да следим текста. Все пак разглеждаме глава по глава. Моля да не галопира.
Първо, предлагам ал. 2 на чл. 8 да отпадне, тоест, че откриване на производство по несъстоятелност за банка може да се иска от съда само от централната банка. Аргументите ми са следните:
Производството по несъстоятелност е производство, което трябва да защитава всички кредитори. Все пак централната банка освен всичко друго е една администрация. По някакви причини даден кредитор на банка може да установи, че нейното бездействие, забавяне във времето, може да увреди неговите интереси. В този смисъл аз смятам, че е съвсем необосновано, когато разглеждаме един такъв закон за банковата несъстоятелност, чиято цел всъщност е да защити кредиторите, ние да презумираме, че единствено и само централната банка ще се грижи за техния интерес в процедурата по несъстоятелност, изключително и за нейното започване. Администрацията може да има други интереси, които да забавят една процедура по несъстоятелност. Ако централната банка беше сполучливо действала навремето, може би поне половината от случаите на много по-ранен етап щяха да бъдат предотвратени по фалитите на тези банки. Голяма част от администрацията е същата и ще си остане същата. Тоест трябва да има възможност, включително ако трябва да се очертае кои кредитори да могат да правят това нещо. За защита сам кредиторът да може да прецени, че неговият интерес е в опасност и да може да поиска такова обявяване в несъстоятелност. Това би стимулирало и администрацията по-активно да наблюдава дали има или няма основания. Тя може да се произнесе с някакво становище, но защо да отнемаме правото на всеки кредитор?! Мисля, че тук отиваме по-далече и "нагазваме във води", свързани с Конституцията. Основното е, че това противоречи на разбирането, че този закон е направен за кредиторите. Излиза, че този закон е направен само за централната банка.
Следващата ми забележка е съвсем редакционна по чл. 11, ал. 1. Текстът е: "Ако искането е редовно, съдът образува дело в деня на получаването…". Предлагам да отпадне изразът "ако искането е редовно". Ясно е, че ако има нередовно искане, съдът няма да образува дело. Това няма смисъл да бъде записано тук. Предлагам чл. 11, ал. 1 да започне така: "Съдът образува дело в деня на получаването му и насрочва заседание не по-късно…". Навсякъде ли във всички закони трябва да запишем, че ако искането е редовно, съдът образува дело? Ако е нередовно, има си процедура, по която става цялата история.
Благодаря ви. Това са двете ми предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, искам пак да обърна внимание, че и тук става въпрос за една традиция от 1996 г. Единствено на централната банка е дадено правото да образува производство по несъстоятелност. Искам да обърна внимание, че това не е случайно. Банковият бизнес е много особен бизнес. В случая централната банка действа като надзорна институция, а не като кредитор на банката. Тя действа като надзорна институция, която се грижи за стабилността на цялата банкова система.
Освен това, основанията за обявяването на една банка в несъстоятелност са така формулирани, че наистина централната банка най-адекватно може да реагира. Според чл. 21 това е когато една банка забави свое изискуемо плащане повече от 7 работни дни. Тъй като централната банка провежда тъй наречения "сетълмент" на плащанията, всяко забавяне на плащанията след 7 дни, което се извършва чрез нея, чрез системата от разплащателни сметки, поддържани при нея, тя веднага може да установи дали една банка е забавила плащането и да реагира незабавно.
При това искам да обърна внимание, че тук централната банка няма никакво право на дискреция, никакво право на преценка. При всяко забавяне над 7 дни тя е задължена да отнеме лицензията.
На второ място, второто основание е когато общата стойност на активите е по-малка от общата стойност на пасивите на банката. Това може да бъде установено след един обстоен сериозен надзорен анализ, тъй като когато централната банка оценява стойността на активите и пасивите, прилага специални изисквания и осъществява специални редукции на тези вземания, свързани най-вече с тъй наречените провизии. Аз се съмнявам, че някой кредитор може така адекватно да наблюдава дейността на една банка и да оценява кога нейните активи са по-малки от нейните пасиви, нито пък кога точно банката е забавила своите плащания.
От друга страна, искането на господин Миков е много опасно, тъй като, ако дадем право на всеки кредитор да иска обявяването на една банка в несъстоятелност, това може да доведе до непредвидими последици. (Реплика на народния представител Иван Искров.) Не, ще доведе, защото недобросъвестни лица, които искат да унищожат конкурентни банки, ще го правят.
Искам да ви кажа, че когато срещу една банка бъде образувано такова производство, обикновено публиката се отдръпва, вложителите се отдръпват, рухва доверието в нея и платежоспособна банка може да бъде убита. Знаете, има една банкерска поговорка, че банка се убива с вестник. Това го показаха и събитията през 1996 г. Имаше такива случаи.
Затова много ви моля, тук наистина това е много сериозно обмислено решение, то не е случайно. В огромен брой държави от Европейския съюз и във всички развити държави това право е предоставено като изключително надзорно правомощие само и единствено на Централната банка или на друга надзорна институция. Не може всеки кредитор да иска обявяването на една банка в несъстоятелност. Просто, банковият бизнес е свързан с интересите на огромен брой хора и могат да пострадат именно от недобросъвестна конкуренция.
Така че, не може да се възприеме това искане на господин Миков и аз ви моля залата да не го приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, донякъде приемам, че част от банките през 1996 г. бяха убити с вестници. Но тоя аргумент не може да служи за основание за бездействието на администрацията на Централната банка за това, което ставаше в тия банки, преди да се разпишат вестниците.
Ние имаме една практика, която ни показва как са извършвали те тогава надзорните си функции. Тази практика по-скоро сочи обратното – че банката тогава не е извършвала, както трябва, надзорните си функции. Вие имате наблюдения от тая дейност, защото предполагам, че и тогава сте били в банката и си спомняте. Дайте така да гледаме на нещата, които са се случили, че да не се случват в перспектива.
Другото, което Вие използвате като аргумент. Ами, може би трябва да се въведе някакъв по-голям процент от задълженията на тая банка. Нима само със сетълмент! Ако имам едно изискуемо вземане, настъпил му е падежът и ще чакам банката! Виждам, че не ми се плаща, пращам писма и ще чакам банката да констатира по нейния сетълмент какво е положението! И каква е отговорността, тогава? Аз ще настоявам по-нататък да запишем една жестока отговорност за банката в случаите, когато тя е пропуснала и е била сезирана от тия кредитори да обяви процедурата по несъстоятелност. В края на краищата, правим закон за една извънредна процедура, в която трябва да дадем възможност на всеки, който е заинтересован. Защото освен Централната банка, която се грижи за стабилността на банковата система, кредиторите се грижат да могат повече да си съберат от вземанията и не бива да се подценява в никакъв случай техният интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване – господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Аз също като колегата Валери Димитров призовавам да не се приема предложението на господин Миков за отпадане на ал. 2.
Може много академични становища да се изложат – за противоконституционност, за равни права на кредиторите. Аз не мога да разбера защо едни текстове, които са работили много добре - защото това са текстове, които не са нови, ние с тоя закон не откриваме топлата вода, с тоя закон доразвиваме раздела за несъстоятелност в Закона за банките - едни текстове, които много добре работеха от банковата криза досега - вие знаете, че има три фалирали банки от кризата досега и никакви проблеми няма, те са обявени в несъстоятелност точно тогава, когато е трябвало да бъдат обявени, без да се изчаква и без да се злепоставят правата на кредиторите - не разбирам защо трябва тези текстове отново да ги подлагаме на нов прочит, на ново разбиране. Още повече, че ние знаем тенденцията в нашето общество – една тенденция за щяло и не щяло всеки, който има някакви вземания или някакви предполагаеми вземания, да иска за по-евтино, за по-бързо или за по-удобно обявяване в несъстоятелност на съответния търговец. Тая тенденция е доста ясно изразена вече в Търговския закон. В стотиците дела за несъстоятелност после се оказва, че исканията са неоснователни.
Какво би станало, ако ние позволим такива дела да се водят и срещу банки? Ами, то ще се получи някакъв хаос! Господин Димитров е прав, че когато се появи във вестниците, че еди-кой си иска обявяването на еди-коя си банка в несъстоятелност, това ще доведе до паника на всички вложители. Още повече, не е далеч времето, когато знаете колко хора изгоряха, колко спестявания изгоряха от такива фалирали банки.
Затова аз, без повече да ви отегчавам, призовавам да не приемем предложението за отпадане на ал. 2 на чл. 8.
Що се отнася за чл. 11, аз също не приемам становището на господин Миков. Това не е една паразитна фраза – “ако искането е редовно”. Основната идея на тоя текст е да се принуди съдът, да се задължи в едни съкратени срокове, много по-съкратени от нормалните срокове за разглеждане на делата, да разглежда такива дела за банкова несъстоятелност именно с оглед необходимостта от бързина и яснота, да се знае, че тая банка вече е обявена в несъстоятелност или не е обявена, а не да се затлачват делата, да се образуват в едномесечен срок и после да се гледат в едногодишен срок.
Затова е необходимо да имаме тази уговорка: ако искането е редовно. Защото ние знаем, че ако искането не е редовно, по Гражданския процесуален кодекс, чл. 100, съдът не образува дело, а съдът оставя преписката без движение. Значи, това е важно. Ние не можем да кажем, че съдът образува дело в 10-дневен срок, а пък съдът да каже: не, аз го оставям без движение, понеже искането е нередовно. И ще излезе, че съдът фактически противоречи на закона. Очевидно, това може да е тънкост, но тя е необходима и това, пак казвам, не е паразитна фраза. Да, ако е редовно, тогава той образува в същия ден дело, ако не е редовно – има си чл. 100, общите разпоредби на ГПК. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Соколов, имате думата.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът, който постави колегата Миков във връзка с чл. 8, е важен, но аз приемам повече аргументите на господин Димитров.
Наистина, много опасно е да се даде възможност на всеки кредитор на една банка – една банка понякога има стотици хиляди вложители, ДСКаса има над 8 млн. вложители – да дадем право на всеки един вложител в качеството си на кредитор по отношение на своя влог да може да иска несъстоятелност.
Същевременно обаче на мен ми се струва, че правото по ал. 2 на Централната банка само тя да иска откриване на производството по несъстоятелност трябва да го превърнем в едно правомощие, т.е., Централната банка да е задължена, когато са налице основанията по чл. 21, ал. 2 от Закона за банките, когато тя е извършила това, което се визира в ал. 1 на чл. 8, отнела е самата тя лицензията за извършване на банкова дейност, да е длъжна да иска откриване на производство по несъстоятелност. И това ще бъде наистина една гаранция за всички кредитори на тази банка. Защото, ако остане този текст така, че тя може да иска, това означава, че може и да не поиска. И какво става тогава? Може да има най-различни съображения Централната банка в даден момент да не иска откриването. Ами, представете си кредитор на една наша търговска банка се явява някаква чуждестранна банка или чуждестранно търговско дружество. И ние можем да кажем: в интерес на България е да не откриваме сега производство. Това наистина рискуваме да се отрази на чуждестранни инвеститори, на чуждестранни финансови институции, които имат връзка с нашата банкова система.
Ако ние така редактираме текста, аз дори бих помолил господин Валери Димитров да помисли, че наистина да стане това право едно правомощие, т.е., Централната банка да бъде задължена да си упражни това правомощие. Тук не може да става дума за една дискреционна власт – Централната банка може да поиска, може и да не поиска. Щом са налице основанията, тя трябва да бъде длъжна да поиска. И тогава наистина няма да се случи това, което се случи през 1995-1996 г.
Тогава съображенията може да са били най-различни, но така или иначе Централната банка бездействаше. Този срив на нашата финансова система, на кредитната система, който тогава наблюдавахме, който засегна цялата ни икономика, възможностите на хората, живота на хората като стандарт, не трябва да допускаме отново да стане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика думата има господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз изцяло споделям загрижеността на господин Соколов, той е напълно прав, но мисля, че въпросът е решен в самия Закон за банките. Законът за банките наистина отразява един горчив опит. Той влезе в действие през 1997 г. и тези горчиви уроци, които бяха налице през 1996 г. и началото на 1997 г., бяха взети предвид в този закон.
Ще си позволя да цитирам чл. 21 от Закона за банките, който решава проблема, който постави господин Соколов. Член 21 от Закона за банките урежда основанията, на които Централната банка може да отнеме лицензията на банка. В ал. 1 е посочено кога Централната банка може да отнеме лицензията по преценка, съобразно тежестта на определени нарушения. Става въпрос за отнемане на лицензия на платежоспособна банка, която например е извършила тежки нарушения на закона, поради което не може да бъде търпяна в банковия свят, ако например е направила тежки нарушения на законодателството, на мерките срещу изпиране на мръсни пари.
След това обаче ал. 2 казва следното, цитирам:
“(2) Централната банка задължително отнема издадената лицензия на банка, поради неплатежоспособност, когато:
1. тя не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение или
2. общата стойност на задълженията й надвишава общата стойност на нейните активи.”
Тук Централната банка изцяло е лишена от дискреция, наистина е така, както каза господин Соколов, тя е задължена, това е нейно надзорно правомощие, което тя трябва да упражни. Искам да обърна внимание, че практиката показва, че Централната банка наистина в три от случаите, когато след 1997 г. е отнела лицензията поради неплатежоспособност, тя я е отнела точно по този начин – незабавно, без никакво право на преценка, спазвайки изрично повелята на чл. 21, ал. 2.
Така че аз мисля, че няма нужда да записваме това в Закона за банковата несъстоятелност. Този въпрос е решен от самия Закон за банките в чл. 21, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Аз приемам направеното компромисно предложение от господин Соколов.
Господин Димитров, не смятам, че отнемането на лиценз е равно на процедура по обявяване в несъстоятелност. Едното има една функция в правото, а другото има за цел колкото се може по-бързо да се спрат онези транзакции, те понякога стават за часове, които могат повече да увредят кредиторите.
Не съм съгласен с това споделено мнение за процедурата по несъстоятелност и вестниците. Много правилно господин Димитров каза преди малко, че вестниците убиват банки, а не процедурата по несъстоятелност. Дайте да сме наясно. Това дали аз ще подам в съда иск срещу една банка, дали ще искам обявяване на процедура, не това ще я убие, а ще я убие включително и това, ако аз изляза в печата с платена страница и обясня колко лоша е тази банка, колко са измамници и колко не си плащат задълженията. Тоест, нека разграничаваме правните процедури, които трябва да гарантират кредиторите, от злоупотребата с права, която може да стане и без да използваш процедурата по несъстоятелност. Съвсем организирано може да се направи една кампания срещу една банка, без въобще да се иска нейната процедура по несъстоятелност, господин Димитров. Може да се направи така, че пак да се стигне до оня ефект. А процедурата по несъстоятелност – това, което ние коментираме, има друга цел и друга задача – да спаси колкото се може на по-ранен етап средства, които могат да отидат за удовлетворяване на кредиторите.
Така че аз не искам да се смесва убийството чрез вестници с убийството чрез несъстоятелност, с което Вие подменихте темата.
Господин Димитров, Вие казвате, че отнемането на лиценз и несъстоятелност са едно и също. Може да отнеме лиценза и пак не е длъжна да поиска несъстоятелността. Нека поне да приемем тази компромисна редакция, която господин Соколов предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За трета реплика думата има господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател! Аз споделям разбирането на господин Димитров, че това задължение на Централната банка е уредено в чл. 21 от Закона за банките. Аз не бих имал нищо против предложението на господин Соколов да се дефинира, че това е едно правомощие на Централната банка, тоест, че е длъжна при наличие на изискванията на чл. 21 от Закона за банките да поиска откриването на производство по несъстоятелност. Мен ме е страх, че ние в момента нямаме процедура, с която да възприемем това предложение. Ние можем да гласуваме или да отпадне ал. 2, или да гласуваме да не отпадне ал. 2.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Редакционно може.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Какво редакционно? Това вече е друг смисъл, не е редакционно. За мен това не е редакционна поправка, макар да смятам, че предложението е смислено, но аз мисля, че ние нямаме възможност да го приемем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика думата има господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, репликата на господин Миков като че ли не беше отправена толкова към моето изказване. Аз няма да третирам тук въпроса кое може да убие една банка.
Не съм съгласен обаче, че това, което аз пледирам, се съдържа в чл. 21, ал. 2 от Закона за банките. Там наистина е казано, че Централната банка задължително отнема лиценза в случаите на неплатежоспособност, но не казва, че тя е длъжна да поиска откриване на производство по несъстоятелност. И на мен ми се струва, че ние това тук трябва да направим.
Формално господин Пенчев е прав, макар че доста пъти и в това, пък и в предишното Народно събрание, когато става дума да се подобри текстът на един закон, ние сме правили това, без да се придържаме толкова стриктно към процедурата.
Аз бих предложил след ал. 2 да има и една ал. 3, в която да се казва: в случаите на чл. 21, ал. 2, не разполагам в момента със Закона за банките, затова може би господин Димитров може да го формулира, че Централната банка е длъжна да поиска откриване на производство по несъстоятелност, така както е длъжна да отнеме лиценза. Защото наистина, ако ние кажем, че тя е длъжна да отнеме лиценз и това става в случаите на неплатежоспособност, а да й дадем право да не поиска откриване на производство по несъстоятелност, нищо не правим. Този текст на закона няма да постигне целта, която преследва целият закон.
Струва ми се, че с една такава добавка, разбира се, аз съм съгласен, че тя не е редакционна, но ще се подобри целият чл. 8 и ще има завършен вид, ще бъде прецизно редактиран, за да можем да кажем, че със Закона за банковата несъстоятелност ние наистина сме постигнали целта, която преследваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За процедура думата има господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа! Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати госпожа Миланова, която е подуправител на Централната банка и ръководител на банков надзор, и господин Милети Младенов, който е председател на Фонда за гарантиране на влоговете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте това процедурно предложение да бъдат допуснати в залата госпожа Миланова и господин Милети Младенов.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Думата има господин Валери Димитров.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Госпожо председател, действително проблемът, който е поставил господин Соколов е важен. Така е, но аз пак искам да обърна внимание, че според мен той пак е решен и то в Закона за банките, защото в чл. 22 се казва следното: “След вземане на решението за отнемане на лицензия за банка Централната банка отправя искане до съответния окръжен съд за образуване на производство по ликвидация на банка в случаите на чл. 21, ал. 1 или за откриване на производство по несъстоятелност в случаите на чл. 21, ал. 2, обнародва решението в “Държавен вестник” и т.н. С други думи, тук чл. 22 има ясна повеля: това е ясно изразен императив, че задължава Централната банка да отправи такова искане, тъй като то личи от самата граматическа форма “отправя искане до съответния окръжен съд”, а не “може да отправи”. Няма право на преценка. Отправя, длъжна е да отправи съгласно чл. 22. Мисля, че този проблем наистина е решен и в чл. 20 от Закона за банките и затова Законът за банковата несъстоятелност не преповтаря тези текстове от Закона за банките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Има ли други желаещи за други изказвания? Няма такива.
Гласуваме предложението на господин Миков за отпадане на ал. 2 на чл. 8 от законопроекта.
Гласували 71 народни представители: за 12, против 55, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Миков в чл. 11, ал. 1 началото на изречението “ако искането е редовно” да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 68 народни представители: за 15, против 53, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме наименованието на глава втора и на раздел I и членове от 8 до 12 включително ан блок.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 77, против 2, въздържали се 10.
Текстовете се приемат.
Продължаваме с раздел II.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Раздел II. По раздел II комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел II “Постановяване на решение”.
По чл. 13 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция с наименование “Решение за откриване на производство по несъстоятелност”:
“Чл. 13. (1) Ако искането на Централната банка отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 2 и 3 на този закон във връзка с чл. 21, ал. 2 от Закона за банките, съдът с решението си:
1. обявява неплатежоспособността на банката и определя началната й дата;
2. открива производство по несъстоятелност за банката;
3. обявява банката в несъстоятелност и прекратява дейността на предприятието й;
4. прекратява правомощията на органите на банката;
5. постановява общата възбрана и запор върху имуществото на банката;
6. лишава банката от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;
7. постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределяне на осребреното имущество.
(2) Решението за откриване на производство по несъстоятелност за банка подлежи на незабавно изпълнение от датата на постановяването му.
(3) Решението за откриване на производство по несъстоятелност за банка действа по отношение на всички.
(4) Съдът е длъжен в деня на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност или най-късно на следващия работен ден да изпрати препис от решението на Централната банка, на фонда и на кредиторите на обявената в несъстоятелност банка.”
По чл. 14 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:

“РЕШЕНИЕ
за отхвърляне на искането за откриване на
производство по несъстоятелност

Чл. 14. Съдът отхвърля искането за откриване на производство по несъстоятелност, ако то не отговаря на изискванията по чл. 9, ал. 2 и 3.”
По чл. 15. Комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Вписване и обнародване на съдебните решения

Чл. 15. (1) Решението по чл. 13, ал. 1 се вписва в съответния съдебен регистър и се обнародва в “Държавен вестник”.
(2) Съдът е длъжен да впише в съответния съдебен регистър съдебното решение по чл. 13, ал. 1 в деня на постановяването му или най-късно на следващия работен ден.
(3) Съдът е длъжен да поиска обнародване на решението по чл. 13, ал. 1 едновременно с вписването му в съдебния регистър. Обнародването се извършва в първия брой на “Държавен вестник” след деня на получаване на искането или най-късно в следващия брой.
(4) Вписването и обнародването на решението по чл. 13, ал. 1 има оповестително действие.”
По чл. 16. Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:


“Обжалване на решенията

Чл. 16. (1) Решенията по чл. 13, ал. 1 и по чл. 14 подлежат само на касационно обжалване по реда на чл. 218б-218г от Гражданския процесуален кодекс в 7-дневен срок от датата на съобщаването. Право на жалба имат квесторите на банката и Централната банка, а право на протест – прокурорът.
(2) Обжалването на решението по чл. 13, ал. 1 не спира неговото изпълнение.
(3) Върховният касационен съд образува делото в деня на получаване на жалбата или най-късно на следващия работен ден и я разглежда, като се произнася с решение в едномесечен срок от образуване на делото.
(4) При отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност се заличават всички последици, породени от действието на решението, считано от датата на влизане в сила на решението за отменяне и се преустановяват правомощията на органите на несъстоятелността.
(5) Решението, с което се отменя решението по чл. 13, ал. 1 или по чл. 14, се вписва в съответния съдебен регистър и се обнародва в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по този раздел? Няма такива.
Гласуваме раздел II - наименование, членове от 13 до 16 включително ан блок.
Гласували 91 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 13.
Тестовете са приети.
Продължаваме с раздел III.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По раздел III комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела “Действие на решението за откриване на производство по несъстоятелност”.
По чл. 17 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:
“Дата на откриване на производството
по несъстоятелност

Чл. 17. (1) Производството по несъстоятелност за банка се смята за открито от датата на решението по чл. 13, ал. 1. Ако действия по чл. 18, 19, 20, 21 и 22 са извършени на тази дата, смята се, че те са извършени след откриването на производството по несъстоятелност.
(2) Вземанията на кредиторите на банка в чужда валута се превръщат в левове по курса на Българската народна банка към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
(3) От датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност всички давностни и преклузивни срокове относно права на банката спират да текат за шест месеца.”
По чл. 18. Комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Право на управление и разпореждане с
имуществото на банката

Чл. 18. (1) От датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банка само синдикът има право да управлява и да се разпорежда с правата, включени в масата на несъстоятелността.
(2) От откриването на производството по несъстоятелност до встъпването на синдика в длъжност назначените от Централната банка квестори по реда, предвиден в Закона за банките, могат да извършват само действия, насочени към съхраняване на масата на несъстоятелността.”

По чл. 19 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Изпълнение на задължения към банката
Чл. 19. (1) От датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност изпълнението на задължение към банката се приема от синдика, а до встъпването му в длъжност – от квесторите, назначени от Централната банка.
(2) Изпълнението на задължение към банката не по реда на ал. 1 след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност няма погасителен ефект, освен ако е направено преди датата на обнародване в "Държавен вестник” на решението, изпълнителят не е знаел за откриването на производството и даденото е влязло в масата на несъстоятелността.”
По чл. 20 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:

“Спиране на съдебно производство
Чл. 20. (1) С откриването на производство по несъстоятелност за банка се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу банката.
(2) Спряното производство се прекратява на датата на постановяване на решението по чл. 67, ал. 2, ако вземането – предмет на производството, бъде включено в одобрения от съда списък на приетите от синдика вземания, срещу които не са направени възражения.
(3) Спряното производство се възобновява и продължава с участието на:
1. синдика и кредитора, ако вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания по чл. 66, ал. 5, т. 1 или в одобрения от съда списък по чл. 67, ал. 2;
2. синдика, кредитора и лицето, подало възражения, ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение по реда на чл. 66, ал. 4.
(4) Решението, постановено по реда на ал. 3, има установително действие в отношенията на банката, синдика и всички кредитори на несъстоятелността.”
По чл. 21 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Спиране на изпълнително производство
Чл. 21. (1) От датата на обнародването в “Държавен вестник” на решението на Централната банка за отнемането на лицензията на банката на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за банките, се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата по несъстоятелността.
(2) В производството по несъстоятелност за банките не се прилагат разпоредбите на чл. 159, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс и на чл. 43 от Закона за особените залози.
(3) Ако след датата на обнародване на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност, се извърши плащане на взискател по изпълнително производство срещу банката, платеното се връща в масата на несъстоятелността, освен ако плащането е направено по реда на глава осма.
(4) Изпълнението на вземането на кредитор, в чиято полза е учреден особен залог върху вещ или имуществено право от масата на несъстоятелността, продължава по реда на Закона за особените залози, след като вземането му бъде прието в производството по несъстоятелност на банката.”
По чл. 22 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Нищожност на действия и сделки
Чл. 22. (1) Нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред или в нарушение на изискванията на този закон:
1. изпълнение на задължение на банката, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
2. учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността;
3. сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.
(2) Нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е извършването от банката след началната дата на неплатежоспособността на следните действия и сделки:
1. изпълнение на парично задължение, независимо от начина на изпълнението;
2. безвъзмездна сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността;
3. учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение върху право или вещ от масата на несъстоятелността;
4. възмездна сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото.”
По чл. 23 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Изискуемост на задълженията
Чл. 23. (1) Всички парични и непарични задължения на банката стават изискуеми от датата на решението по чл. 13, ал. 1.
(2) Непаричните задължения се превръщат в парични по пазарната им стойност към датата на решението по чл. 13, ал. 1.”
По чл. 24 комисията подкрепя текста на вносителя с наименование:

“Постановяване на общ запор и възбрана и вписването им
Чл. 24. (1) От деня на постановяване на решението по чл. 13, ал. 1 се смятат за възбранени недвижимите имоти, съответно за запорирани, движимите вещи и вземанията на банката по отношение на трети лица.
(2) Постановената обща възбрана върху недвижимите имоти и корабите на банката се вписва в нотариалните регистри, съответно в регистрите за корабите, въз основа на обнародването в “Държавен вестник” решение за обявяване на банката в несъстоятелност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове? Няма.
Гласуваме наименованието на раздел lll и членове от 17 до 24 ан блок.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 62, против 1, въздържали се 20.
Предложението се приема.
Съобщения:
Комисията по местното самоуправление, регионална политика и благоустройството ще проведе заседание на 11 септември от 15,00 ч. в зала 42.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 12 септември от 15,00 ч. в зала 365.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание съвместно с Комисията по здравеопазване на 11 септември от 15,30 ч.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ще проведе заседание на 11 септември в зала “Изток” от 14,30 ч.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Светослав Спасов

Весела Лечева