Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Величко Клингов и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.

Уважаеми народни представители, на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народно събрание предлагам като първа точка от дневния ред на днешното заседание на парламента да бъде включено:
СТРУКТУРНИ И ПЕРСОНАЛНИ ПРОМЕНИ В МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте това предложение.
Гласували 196 народни представители: за 152, против 39, въздържали се 5.
Предложението е прието. Благодаря ви.
По тази точка от дневния ред искам да поканя министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски да представи мотивите за промените в структурата и персоналните промени в Министерския съвет.
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! С писмо, изпратено до вас, предложих Народното събрание на основание чл. 84, т. 7 от Конституцията на Република България да приеме решение за създаване на Министерство за младежта и спорта във връзка със законопроекта за изменение на Закона за физическото възпитание и спорта, одобрен с Решение № 87 на Министерския съвет от 2002 г. В същото писмо ви уведомих, че своевременно ще представя на вниманието ви и съответен проект на решение за промени в правителството. Законът за изменение на Закона за физическото възпитание и спорта, който предвижда функциите на Държавната агенция за младежта и спорта да се поемат от Министерството на младежта и спорта, а правомощията на председателя на агенцията – от министър на младежта и спорта, бе приет от Народното събрание.
С оглед на посоченото дотук и на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България, съгласно който Народното събрание извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя, предлагам Народното събрание да избере за министър на младежта и спорта Васил Минчев Иванов, който в момента заема длъжността председател на Държавната агенция за младежта и спорта.
Представям на вниманието Ви проекти на решения на Народното събрание в такъв смисъл. Предлагам на Народното събрание да приеме проектите на решения за създаване на Министерство на младежта и спорта и за промени в Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Уважаеми народни представители, позволете ми да представя проектите за решения за промяна в структурата и промяна в Министерския съвет.

"Проект

Р Е Ш Е Н И Е
за промяна в структурата на Министерския съвет
на Република България

Народното събрание на основание чл. 84, т. 7 от Конституцията на Република България и във връзка с решение на Народното събрание за структурата на Министерския съвет на Република България, обн., ДВ, бр. 66/2001 г.

Р Е Ш И:
1. Създава Министерство на младежта и спорта.
2. Възлага на Министерския съвет в едномесечен срок да уреди всички последици, произтичащи от създаването на министерството.

Проект
Р Е Ш Е Н И Е
за промяна в Министерския съвет на
Република България

Народното събрание на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България и във връзка с решение на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България, обн., ДВ, бр. 66/2001 г.

Р Е Ш И:

Избира Васил Минчев Иванов за министър на младежта и спорта."

ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Нали има закон? (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, имате ли изказвания по двата проекта за решения? Не виждам.
Уважаеми народни представители, позволете ми да подложа на гласуване, първо, решението за промяна в структурата на Министерския съвет на Република България.
Моля, гласувайте това решение.
Гласували 204 народни представители: за 162, против 40, въздържали се 2.
Решението е прието. Благодаря ви.
Моля, гласувайте втория проект за решение за промяна в Министерския съвет на Република България.
Гласували 216 народни представители: за 138, против 67, въздържали се 11.
Решението е прието. Благодаря ви.
Искам да поканя в залата новоизбрания министър на младежта и спорта господин Васил Минчев Иванов, който да положи клетва пред Народното събрание.
Господин Иванов, заповядайте на трибуната. Ще Ви помоля да повтаряте след мен. (Всички депутати стават прави.)

ВАСИЛ МИНЧЕВ ИВАНОВ: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа.
Заклех се!" (Ръкопляскания.)
Господин Иванов, заповядайте да подпишете клетвения лист. Благодаря Ви.
Искам от името на Народното събрание да Ви поздравя с избора на високоотговорния пост, да Ви пожелая да работите успешно в интерес на България.
Благодаря, уважаеми народни представители.



Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ЦЕНТЪР ЗА АГРАРНИ НАУКИ.
Има думата председателят на Комисията по земеделието и горите господин Пламен Моллов да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Уважаеми господин председател, позволете ми да направя процедурно предложение за допускане в парламентарна зала на заместник-министър Бойко Боев във връзка с разглеждания законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 159 народни представители: за 151, против 4, въздържали се 4.
Приема се.
Поканете заместник-министър Боев в пленарната зала.
Господин Моллов, заповядайте да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря.

"Д О К Л А Д
на Комисията по земеделието и горите
за първо гласуване на законопроект за
изменение и допълнение на Закона за
Националния център за аграрни науки, № 202-01-60,
внесен от Министерския съвет на
16 септември 2002 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 25 септември 2002 г., на което обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки, внесен от Министерския съвет. В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите господин Бойко Боев и изпълнителният директор на Националния център за аграрни науки господин Алекси Стойков.
С предлаганите промени в Закона за Националния център за аграрни науки се цели подобряване на работата на Управителния съвет на центъра. В хода на дискусията народните представители изразиха две становища по законопроекта. Едното становище е, че мотивите към законопроекта не съответстват на неговото съдържание, и че е необходима радикална промяна при организацията и управлението на аграрната наука, в това число да се решат въпросите за финансирането на научната дейност, за стопанисването на огромната материално-техническа база, която сега пустее и се руши, както и за по-ефективно действие на Националния център за аграрни науки. Втората теза е, че законопроектът е необходима стъпка, за да се предприемат действия към по-ефективно управление на Националния център за аграрни науки с оглед неотложната реформа на аграрната наука да бъде инициирана от самите научни среди.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народно събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки № 202-01-60, внесен от Министерския съвет на 16 септември 2002 г.
Това становище е прието с 9 гласа "за", 3 "против" и 1 "въздържал се"."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Искам да поканя председателя на Комисията по образованието и науката да представи доклада на комисията.
Господин Дурмишев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин премиер, уважаеми госпожи и господа народни представители!
"Д О К Л А Д
относно законопроект за изменение и допълнение
на Закона за Националния център за аграрни науки,
№ 202-01-60, внесен от Министерския съвет
на 16 септември 2002 г.

На свое редовно заседание от 9 октомври 2002 г. Комисията по образованието и науката обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки № 202-01-60, внесен от Министерския съвет на 16 септември 2002 г.
В работата на комисията взеха участие господин Бойко Боев – заместник-министър на земеделието и горите, госпожа Салиха Емин – парламентарен секретар на Министерството на земеделието и горите, както и представители на синдикални организации, на неправителствени организации, журналисти и други.
В мотивите към предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки основателно се изтъква, че през последните години се наблюдават негативни тенденции в кадровата политика, финансовото осигуряване, развитието и поддържането на материалната база в аграрната наука. Вносителят предлага промени в законопроекта с цел да се подобри работата на Управителния съвет, за да се адаптира селскостопанската наука към създаване на пазарноадекватни научни продукти. Затова в рамките на един параграф се предлагат изменения, с които се намалява броят на членовете на Управителния съвет от 20 на 14, респективно и на тяхното представителство. В създадената нова ал. 5 на същия параграф се регламентират редът и условията, при които министър-председателят по предложение на министъра на земеделието и горите, съгласувано с министъра на образованието и науката освобождава председателя и членовете на Управителния съвет преди изтичане на 4-годишен мандат. Другата нова ал. 6 на § 1 предвижда назначаването на нов председател и/или на нов член на Управителния съвет за срока на текущия мандат в случаите, когато е налице предсрочно прекратяване на мандат или при смърт.
В Преходните и заключителните разпоредби се създават две норми. Първата - § 3, ал. 1 визира, че мандатът на заварените при влизането в сила на закона председател и членове на Управителния съвет на Националния център за аграрни науки се прекратява. Втората норма - § 3, ал. 2 дава право до назначаването на нов председател и нови членове на Управителния съвет функциите им да се осъществяват от ръководството, действащо до влизането на закона в сила.
В хода на обсъждането членовете на Комисията по образованието и науката изразиха мнение, че чрез предвидените в законопроекта изменения няма да се създадат необходимите условия за ефективно развитие на селскостопанската наука. Изказана бе препоръка за въвеждането на принципи и механизми, характерни за управлението на науката – автономност, изборност и мандатност. Изказано бе и мнение, че с предложените изменения ще се подобри ефективността на работата на Управителния съвет на Националния център за аграрни науки за издигане ролята на аграрната наука като фактор за повишаване конкурентоспособността на земеделския и преработвателния сектор.
Членовете на Комисията по образованието и науката на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народно събрание взеха следното решение:
С 10 гласа "за", 4 "против" и 2 "въздържали се" предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки, № 202-01-60, внесен от Министерския съвет на 16 септември 2002 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Искам да помоля представителя на вносителите – заместник-министър Бойко Боев, да представи накратко законопроекта.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО БОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В приоритетите на правителствената програма за повишаване конкурентоспособността на селскостопанския и преработвателния сектор и създаване на условия за експертно ориентиране на земеделската продукция, една от основните цели е модернизиране и издигане ролята на аграрната наука. Действията за постигане на тази цел предвиждат целенасочено финансиране на селскостопанската наука чрез бюджета и собствени и външни източници. За рационалното усвояване на собствените приходи и управление на бюджетната субсидия от особена важност е оперативната и активна работа на Управителния съвет на Националния център за аграрни науки.
Тук е мястото да отбележа, че между мотивите, свързани с финансирането и предложените промени в закона, причинна връзка има и тя е много логична и съществена, защото финансирането на Центъра за аграрни науки зависи от два основни параметъра – държавна субсидия, която се заделя от държавния бюджет, и собствени приходи от стопанската дейност. Ако държавната субсидия през последните 3-4 години е в рамките на 15 млн. лв., то планът и отчетът на собствените приходи е в рамките на 22-25 млн. лв. Или с други думи – около 65 процента са собствени приходи. Съвсем резонно е да се запитаме дали това са максималните възможности за собствени приходи, ако направим задълбочен анализ и си признаем, че има големи резерви.
Националният център за аграрни науки обединява 22 научни института, притежава уникална материална база, разполага със 150 хил. дка земя от Държавния поземлен фонд, собственик е на основните сортове и породи животни, в него е съсредоточен основният научен потенциал в земеделието. Основната и решаващата роля на Управителния съвет е да акумулира всички ресурси от всички възможни източници и да увеличи размера на собствените приходи, част от които ще се насочат, разбира се, и към научните изследвания, консумативите за тях и Фонд “Работна заплата” на научните кадри. Пасивното поведение на Управителния съвет в момента говори, че той няма възможност и мотивация да играе тази важна роля. Със съжаление трябва да отбележа, че през 2002 г. той е провел само 3 свои редовни заседания. Основната му функция по закон е да разработва и приема стратегическите приоритети, програмите за научни изследвания и научното обслужване, да приема годишния отчет за финансовата дейност и да го представя на министъра на земеделието и горите, да приема годишните отчети за научната, обслужващата и спомагателната дейност на Националния център и да представя този обобщен отчет на министъра на земеделието и на министъра на образованието и науката.
Основните задачи на Управителния съвет на Центъра за аграрни науки в краткосрочен план според нас са: ревизия на научната проблематика. Публична тайна е, че тематиката в момента се предлага отдолу нагоре, от отделния научен работник и много често тя не кореспондира с приоритетите на държавната политика в сектора. Друга важна задача е повишаване на мотивацията на научните сътрудници, избор на приоритетни тематики, съобразени с правителствената програма, поставяне началото на проектния принцип в научните изследвания. За жалост, това засега все още не се случва. И разбира се, атестация и избор на директори, които наред със своите научни качества имат ясно изразени мениджърски способности.
Предлаганите промени в закона за Центъра за аграрни науки имат за цел да се подобри ефективността в работата на Управителния съвет при изпълнение на задачите за адаптиране на дейността на селскостопанската наука и ориентирането й към създаването на пазарно адекватни научни продукти; да се засили ролята на научната общност при вземането на решенията, като представителите на този център да бъдат не 45 на сто както е сега, а 70 на сто от състава на Управителния съвет спрямо участието на експерти, които нямат пряк ангажимент към дейността на центъра.
В съществуващия закон има и явни пороци. В него липсва механизъм за предсрочно прекратяване на четиригодишния мандат по обективни причини на отделни негови членове при промяна на техния статут. На базата на закона преди три години са назначени 20 души в Управителния съвет, но голяма част от тези хора в момента представляват самите себе си. В състава на Управителния съвет на Центъра за аграрни науки сега участват четирима, които са освободени от постовете, които са заемали преди три години; трима пенсионери; двама навършили отдавна пенсионна възраст и за наше най-голямо съжаление – един починал. Но законът не дава основание тези хора да бъдат подменени или тези десет човека по принцип не биха могли нормално да изпълняват своите задължения. Като прибавим към тях и трима души представители на Министерството на икономиката, Министерството на финансите и Министерството на околната среда и водите, които нямат пряко отношение към селскостопанската наука, за нас става ясно защо този орган е в тази пасивна позиция.
Един нов балансиран Управителен съвет, произхождащ от същите тези научни среди и кръгове, получава нов кредит на доверие, нова мотивация за извършване на тези структурни промени, които всички ние смятаме, че са необходими и, разбира се, има воля за тези промени.
В проекта за изменение и допълнение на Закона за Центъра за аграрни науки се уреждат условията за освобождаване на председателя и членовете на Управителния съвет в случаите на неизпълнение на своите задължения, при прекратяването на отношения с Центъра за аграрни науки, по писмено искане или при фактическа невъзможност за изпълнение на задълженията за повече от шест месеца. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Уважаеми народни представители, имате думата. Откривам дебатите по първо четене.
Професор Огнян Сапарев, заповядайте.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това предложение, което чухме, е уместно и щеше да бъде много правилно, ако обаче в него имаше една малка промяна – ръководството не да се назначава чиновнически, а да се избира или поне да се номинира в самия институт. Създаването на този център, както може би някои от вас си спомнят, преди три години беше и е един от хилядите примери за золумите на СДС и на бившия министър на земеделието. То беше направено не от грижа за земеделието и земеделската наука, а за опит да се докопат неговите активи – чухте тук разни цифри, така че разбирате за какво става дума. Слава Богу, нямаше достатъчно време, за да бъде ликвидирано изцяло селското стопанство и този център. Каквото можаха – направиха, разбира се, но все още не всичко е ликвидирано. Но може да бъде ликвидирано при добро желание, ако не се вземат мерки.
Това е една по същество научна структура от типа на БАН. Там има научни сътрудници, има конкурси. От средно ниво надолу всичко тече като в нормален научен институт със съответните задачи, разработки и т.н. Горе обаче шапката се назначава, което е много удобно по принцип за всяко правителство. Би могло поне в някаква степен да се избира тази шапка отгоре. В такъв случай просто няма нужда от научни работници. Нека да има чиновници с научни задачи. Какъв е смисълът да има научни работници при чиновническа структура, назначаване отгоре и ръководство от съвсем друг тип? Научният колектив, консервативен или не, си има своята логика и традиции. Те би трябвало да бъдат спазвани. Иначе се получава “манджа с грозде”, както казва народът – комбинация от чиновническо горно равнище и научно тип БАН долно равнище. Получава се едно несъответствие между горница и долница, което до нищо добро няма да доведе. Така че или да се възстанови някакъв момент на изборност, или просто направете научните работници чиновници, които да стоят там и да си треперят за мястото по тоя традиционен за последните десетилетия начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Сапарев.
Господин Петко Ганчев има думата.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз имах особена позиция в гласуването в Комисията по образованието и науката и искам да изкажа своето становище по този законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки.
В този законопроект, твърде скромен по своя обем и по своите цели, има три основни момента. Единият е за състава и подбора на състава на съвета на този Национален център по аграрни науки – Научния съвет; вторият е за освобождаването при определени обстоятелства, определени причини на членовете на ръководството на този Национален център и третият е за назначаването.
В мотивите към законопроекта има изтъкнати и други цели от типа на по-добро финансиране на научноизследователската и приложната дейност на научните сътрудници в този център, също така за стимулиране привличането на млади кадри в тази сфера, която е в много кризисна ситуация, но тези неща не са реализирани в този законопроект. Той има своите достойнства, заради които трябва да бъде подкрепен.
Заедно с това той има един съществен недостатък – той възпроизвежда слабост на преди приетия Закон за Национален център за аграрни науки – отпреди три години. Това е именно ведомственото разпореждане с научния състав на този център. Това е превръщането на този Национален център в джобен формат за употреба от министъра или от неговите чиновници.
Аз мисля, че този недостатък, който е съзнателно проведен при разгрома на Селскостопанската академия, на селскостопанската наука в България преди три години, а и преди това трябва да бъде преодолян и може да бъде преодолян, въпреки че засега това не е направено от внесения законопроект, но може да бъде преодолян в духа на това, което господин Сапарев предлагаше, без да се отрича необходимостта от утвърждаване от министъра и от Министерския съвет на ръководството на този Национален център, неговото ръководство, неговият директор или неговият ректор да бъде номиниран, да бъде избиран от самите научни сътрудници, от състава на научните сътрудници на този център.
Аз искам да ги помоля, когато става дума за второ четене, в паузата между това първо и второ четене, те да приемат това предложение, да се съгласят и да го подкрепят, а не да държат на този формален подход към обема и целите на законопроекта. В такъв случай аз мисля, че той ще изпълни своите цели.
Заедно с това обаче аз искам да поставя тук в аудиторията и пред представителите на Министерството на земеделието и горите необходимостта да се съветват повече с професионалистите в съответната област, не просто самите чиновници да фабрикуват закони, както става в много други сфери, така и в Министерството на образованието и науката и после ние да поемаме всичките пасиви като Народно събрание.
Повече от ясно става вече, ще кажа публично това, че така наречената парламентарна демокрация в нашата страна вече години наред се използва само като фасада за провеждане действията на изпълнителната власт. Може би трябва да се мисли в тази посока – или да се защити парламентарната демокрация, или да се узакони водещата роля на изпълнителната власт.
В този случай аз ще подкрепя този законопроект и ви предлагам да го подкрепим с условието, че ще бъдат направени тези незначителни корекции, които все пак да осъществят демократичността на избирането на ръководството на този национален център. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Думата има господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, поводът да се изкажа беше становището на хабилитираните членове на Комисията по образование и наука, както и дълбокото ми убеждение и съмнение в ефективността на предложените изменения и допълнения на Закона за Националния център по аграрни науки.
Не мога да приема като нормална самата структура на този център, начинът на избор на ръководство. Веднага ще дам аналогичен пример с Българската академия на науките. Какво би било при избора на директор, председател на Българската академия на науките, той да бъде назначаван от председателя на Министерския съвет по предложение на министъра на образованието?
Второ, с което не мога да се съглася – ведомственото насочване на този център към едно министерство, не към друго. Във всички случаи този център трябва да бъде към Министерството на образованието и решенията, които се вземат да са в сътрудничество с министъра на земеделието.
Третият момент е избор на ръководство на този център, който трябва да става от Общото събрание и след това вече да бъде назначаван от председателя на Общото събрание или от съответния министър.
И по отношение на промените и измененията в закона – направените предложения се свеждат до две.
Първото е – редуциране на броя на членовете на Управителния съвет от 20 на 14.
И, второ, добавените две нови алинеи към чл. 3 с предвидено съставяне на нов правилник за дейността му.
По отношение на първата точка – аз не мога да се съглася със заместник-министъра, че това било възрастово обновяване в структурите на този център. Възрастовото обновяване за бъдеще в областта на висшето образование може да стане само с промяната на Закона за висшето образование и Закона за научните степени и звания. Всичко останало е само голословие.
За съжаление, предлага се редуциране на състава на Управителния съвет от 20 на 14, което е насочено безспорно с редуциране на представителството на Българската академия на науките, който работи в някои институти – 22 на брой в този център в тясно взаимоотношение – Институтът по генетика, по молекулярна биология. Да не изреждам всичките.
Второ, редуцира се равноправното участие на висшите училища в този център. Броят им спада на две. Фактически в момента в България има три висши училища – двете в Пловдив, Агрономическият университет, за хранително-вкусовата промишленост и в Стара Загора – Тракийския университет.
Трето, редуцира се съставът от представители на Министерството на финансите, Министерството на околната среда и водите, Министерството на промишлеността. С какво по-ограниченият състав на този съвет ще подобри работата му не е ясно в предложението, но безусловно това ще наруши връзките със сродни структури и министерства, чиито отговорности са свързани пряко със земеделската наука.
Четвърто, на селскостопанската наука може да се помогне като се подобри финансирането така, както е изтъкнато в мотивите и в новия Бюджет 2003 - то да е около 0,1% от брутния вътрешен продукт. Тогава наистина ще може да се финансират изследванията по проекти, което неминуемо ще доведе до повишаване нивото им, ще се подобри възрастовата структура на научните сътрудници, ще се подобри материалната база и т.н.
Освен това спецификата на селскостопанските научни организации и наличното законодателство, имам предвид Закона за защита авторството на сортовете растения и породи животни са основа за собствено финансиране на институтите. Тук законотворческата работа на Народното събрание би могла да реши много по-сложните взаимоотношения, които съществуват понастоящем между институтите на този център и автори и собственици на научни продукти и техните потребители, поради тези обстоятелства, че те се финансират частично от бюджета и от собствената стопанска дейност. Съвсем неподходящо е включването им в единна бюджетна сметка, както понастоящем това се наблюдава.
Завършвайки аз ще споделя становището на проф. Ганчев, че когато се подготвят такива закони е редно да се търси съдействието и помощта на специалисти, особено на тези, които работят в Комисията по наука и образование. В този му вид направеното предложение като че ли има за главна цел да доведе до персонални промени в състава на управителния съвет на центъра, което с нищо не гарантира, че тяхната дейност ще е по-ефективна и разбира се тя ще даде много по-добри резултати от стария управителен съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Камбуров.
За реплика има думата господин Пламен Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз не съм много изненадан от изказването на проф. Камбуров, когото много уважавам, тъй като той се изказа преди всичко от научна гледна точка и как би трябвало да се състави Центъра за аграрни науки, пренебрегвайки някои основни особености на този център.
Първо, Центърът за аграрни науки е наследник на Селскостопанската академия и беше преобразуван по времето на управлението на ОДС, така че аз не приемам тезата, че това не е целесъобразно. Това е целесъобразно, тъй като този Център по аграрни науки на практика обслужва селскостопанската наука в България.
По тази причина не приемам и тезата, че този център трябва да бъде към структурата на Министерството на образованието и науката. В този център, както стана дума и в мотивацията на заместник-министър Боев, 65 процента от приходите (обърнете внимание – почти две трети) се формират от собствени приходи, от използване на материално-техническата база, която е огромна. Данните показват, че собствените приходи преди няколко години са били от порядъка на 30-35 млн. лв., а сега са спаднали до около 20 млн. лв. Това неминуемо и много ясно показва, че става дума за едно неефективно управление в момента на Центъра за аграрни науки.
Това, което предлагат колегите от Министерството на земеделието и горите и което е заложено в законопроекта, се свежда единствено до подобряване ефективността на управление.
Що се отнася до клаузите, заложени в законопроекта, в тях влизат две основни неща: едното е възможността, която се създава с този законопроект за отзоваване на тези, които не вършат работа (има достатъчно примери за това), и второ, че става дума за едно преобладаващо участие на хората от Центъра за аграрни науки в Управителния съвет с оглед именно на задачата чрез селскостопанската наука да се подкрепя реформата в земеделския сектор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ПСОДС): Доцент Моллов, без да политизираме случая, моето отношение беше в основата си за връзката между фундаменталната наука (имам предвид елиминирането на представителя на Българската академия на науките) и Центъра по аграрни науки. Това е недопустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Камбуров.
Заповядайте, господин Кушлев. Поне да се знае, че цялото професорско тяло се е изредило през трибуната.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в хода на демократичните промени, настъпили у нас през последните 12 години, безспорно и селскостопанската наука се нуждаеше от реорганизация. Тежкият и тромав апарат, който беше създаден в Селскостопанската академия, боксуваше и действително се налагаше реорганизация, която да повиши ефективността от работата на научните работници и отделните научни звена на аграрните науки у нас. Тази реорганизация беше извършена от предишното управление.
Друг е въпросът, който е спорен – дали това стана по най-добрия начин. Аз съм дълбоко убеден (и това го споделям с вас), че тази реорганизация не стана по някакви идеологически подбуди или промени, защото у нас (това мога да го твърдя) селскостопанската наука винаги е била далеч от идеологизацията.
Мога да кажа също отговорно пред вас, че “Болестта на лисенковщината”, която порази толкова много страни, не намери почва в България. Големите български учени в областта на генетиката и селскостопанската наука Дончо Костов, акад. Никола Стоянов, акад. Даки Йорданов (чийто подпис лежи и върху моята университетска диплома) и други бяха генетици и никога не споделяха възгледите на Лисенко. Те не бяха и репресирани. Това трябва да се знае. Дончо Костов никога не е бил репресиран.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС, от място): А проф. Генчев?
СТОЯН КУШЛЕВ: Това е отделен въпрос – за други неща.
Така че мотивите, които доведоха до реорганизация на Селскостопанската академия, бяха с оглед повишаване на нейната ефективност, намаляване на големия апарат, който съществуваше и който не можеше да оправдае средствата, които отделяха обществото и държавата за неговата издръжка. Но както казах, това не стана по най-добрия начин.
Сега сме изправени пред една частична промяна на закона, която, както каза и уважаемият председател на комисията, цели единствено да повиши ефективността от управлението на селскостопанската наука.
Искам да кажа (а това го споделят и други колеги), че сегашният Закон за Единния център за аграрни науки не отговаря на визията на нашето парламентарно мнозинство за бъдещето на аграрната наука, на селскостопанските науки в България. Ние в хода на нашия мандат безспорно си поставяме задачата да внесем един нов Закон за организация на селскостопанската наука, на аграрните науки. Онези принципи, които бяха изтъкнати тук от уважаемия от мен проф. Сапарев, от проф. Камбуров – за академичната автономия, за избора на академичните органи, ще бъдат изцяло възстановени.
Нашата задача в момента е да прекратим една ниска ефективност. Изправени сме пред явление, което повече не можем да търпим. Не можем да търпим положението да имаме несменяемост на членовете на Управителния съвет. Такъв консерватизъм – когато са починали, да не могат да бъдат сменени и фактически да нямаме ръководство на Единния център за аграрни науки?!
Затова измененията, които сега се предлагат, по моему са целесъобразни. Те целят единствено повишаване ефективността на ръководството. Не бива да ни учудва, че на настоящия етап утвърждаването на състава на Управителния съвет се извършва от министъра на земеделието и горите. Това е старо положение, което запазваме временно, т.е. това е положение на предишния закон. Редуцирането се извършва също с оглед на повишаване на ефективността. Трудно е на един колектив от 20-21 човека да осъществява оперативно ръководство на толкова научни звена. Явно е, че този оперативен състав трябва да се намали.
Искам да изразя убеждението си, че колегите добре разбират необходимостта от тази промяна, която така да се каже е само едно временно средство, една прелюдия към изработването на един действително нов съвременен закон за задачите на селскостопанската наука у нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кушлев.
За реплика има думата госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин Кушлев, аз съжалявам, че Вие, който доста често проявявате разум във Вашите позиции, се присъединявате към една политическа прелюдия. Защото в този закон няма никакво усилие за повишаване ефективността на работата на аграрния център. Ако имаше такова, най-важното, което трябваше да бъде направено, е да бъде запазено присъствието на представителя на БАН. Вие тук споменахте за нашите големи генетици, за нашите големи учени. За съжаление с този проект се елиминира присъствието точно на тези учени. Вие знаете, че в БАН има Институт по генетика и селекция, Институт по растенията, Секция по имунология. Без тези институти едва ли приложната наука може да постигне кой знае какви постижения.
За съжаление по някакви причини представителите на тези институти вероятно са заплаха или евентуално могат да бъдат някаква пречка за тъй наречената ефективна работа на състава, който Вие предвиждате да уредите като управляващ орган на Националния център.
По тази причина аз наистина се чудя защо са необходими толкова много думи за нещо, което е откровена политическа поръчка. Никак не е трудно това, което казвате, да се направи и законът би свършил работата, за която цяла сутрин слушаме пледоарии.
Целта обаче е ясна – да се промени съставът. Няма абсолютно никаква грижа за ефективността на центъра, защото ако имаше такава грижа, щеше да се помисли и за неговото финансиране, което в момента не осигурява даже работните заплати, което в момента е такова, че те през зимата по 3-4 месеца не работят.
Така че казвам още веднъж: това е поредната фалшива пледоария по повод на политическа поръчка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Манева.
Господин Кушлев, имате право на дуплика. Заповядайте.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манева, аз първо Ви благодаря за оценката, която ми давате по други мои изявления тук, в пленарната зала, но не мога да се съглася с доводите, които привеждате в настоящия момент.
Искам да изтъкна, и всеки от вас много добре разбира, че ние приемаме закона на първо четене. В хода на обсъждането в комисията бяха направени предложения. Аз също имам свои виждания. Много от положенията, които сега са засегнати, от клаузите и текстовете, които са залегнали в проекта, могат и вероятно ще бъдат променени. На обсъждане ще подлежи отново и въпросът, който Вие поставяте, за участието на представител на Българската академия на науките в състава на управителния съвет. Но това е проблем, който ние и сега можем да обсъждаме и който действително ще решаваме тогава, когато гледаме закона в Комисията по земеделието и горите, на която Вие сте уважаван член, и също ще се изкажете тогава, когато ще разглеждаме закона на второ четене.
Ние ще обсъждаме един друг принципен въпрос, който аз не споменах - ръководството на министъра да се изразява и чрез една негова квота, тоест, той да определя трима или четирима от състава, останалите примерно да бъдат номинирани по друг начин. Тези проблеми и принципи на формирането на управителния съвет ние ще ги обсъждаме на второ четене. Благодаря ви.
Благодаря Ви, господин Кушлев.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! В момента гледаме един законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки. Това му е заглавието, защото такова е заглавието и на самия закон.
Усещам тук отчаяните усилия на част от хората, които споделят идеите на този законопроект, да го спасят. И те го спасяват, като ни говорят за неща, които не са написани в закона, за някакво бъдеще, може би за някакъв друг законопроект за изменение и допълнение на този закон, но не и за това, което ни е представено в момента.
Аз бих казал, че това е един от рядко точните и ясни законопроекти, които са влизали в Народното събрание. И прави чест на вносителите, че са го написали толкова ясно и точно – тоест, да сменим ръководството. С няколко пестеливи алинеи, с няколко пестеливи параграфа се цели именно това и те са си ясно написани.
Опитите в историята на уважаемия от мен проф. Кушлев, опитите в бъдещето на уважаемите мои колеги – те не са написани в този законопроект просто и вие го дописвате. Вие го дописвате. Очевидно е старанието и доброто желание да сложите нещо, което отсъства, ама то си отсъства. Ние приемаме определен законопроект и той е ясен и точен. Аз не говоря, че аграрната наука и центърът не се нуждаят от нов законопроект, но да ни го представят този законопроект!
И така, за да продължа по-нататък, в текста на закона, в четири от петте му параграфа се узаконява предсрочното прекратяване мандата на председателя и членовете на управителния съвет. Но липсват проблемите, които са необходими за този законопроект. Защото в аграрната наука, в нейното управление, в нейната организация, в нейното финансиране, в нейното възлагане на поръчки, в нейното приобщаване към насъщните проблеми на съвременното българско земеделие и това, че ние трябва да отговаряме на определени критерии, поставени от общата селскостопанска политика на Европейския съюз, те като че ли не съществуват и затова не са сложени в този законопроект. А те съществуват и са много важни.
Затова може би, когато се прави един такъв законопроект за изменение, той трябва да се направи сериозно от един голям колектив от хора, които са сведущи, които са в проблематиката на земеделската наука и практика и които могат да представят един документ на нивото на Народното събрание и на правителството, което внася този законопроект. Защото тези проблеми съществуват и те трябва да се решат, но не по този начин. Практиката показва, че ако в дълбочина не се решат въпросите, каквато и шапка да поставиш отгоре, тя ще си остане някаква шапка. Дали ще е административно назначавана от министъра на земеделието и горите или ще бъде избирана отдолу нагоре от научните среди, тя все пак си остава една шапка, която надолу няма нищо ново.
Нали знаете как се сади лозе? Трябва да се риголва земята дълбоко, да се подготви и тогава да се заложат там и да се сложат качествени лознички, за да дадат хубава продукция. А това липсва в този законопроект.
Между другото, за да не бъда едностранчив в своето изказване, то липсваше и в миналия закон. Да, и в миналия закон липсваше това нещо. Но като поправяме нещо, да го поправяме.
С интерес отгърнах и мотивите към законопроекта, за да видя как се аргументира, да си признаем, сега тази чистка в центъра. Уви, такова нещо няма. Мотивите сякаш са писани, както казах, за друг законопроект. В мотивите се изтъква необходимостта от осигуряване на по-големи финансови средства за научни изследвания, за повишаване конкурентоспособността на земеделието, за необходимостта от стратегически приоритети. Това е вярно, обаче те абсолютно отсъстват в предлаганите текстове. Следователно, мотивите сякаш са механично прикачени към този законопроект и очевидно е, че мотивите като че ли са писани от хора, които са смятали, че в този законопроект трябва да присъства проблематиката на науката в земеделието, но горе някой ги е отрязал тези проблеми и е станало, както казва народът, нероден Петко.
Такова недоглеждане, такова разминаване между мотиви и законопроект говори, така да кажа, за подценяване на законотворчеството в институцията, която внася този законопроект. Подценяване на законотворчеството! Поне да си бяха направили усилията мотивите да съответстват на текста. В това отношение аз бих подкрепил всеки един законопроект, който действително цели подобряване на науката и работата на науката в аграрния сектор, в селскостопанската наука и практика, но не мога да подкрепя един такъв законопроект, който не цели това нещо. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Реплика – господин Пламен Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Костов, уважаеми колеги! С риск да стана основен репликьор днес, но искам пак да напомня нещо, което е заложено в законопроекта. Защото Вие, господин Костов, казахте много верни неща, само че пред мен е законът, който Вие сте създал в комисията, когато сте бил председател, и ние променяме два от членовете на този закон сега. Тези два члена, които се променят, касаят структурата и организацията на управление.

Благодаря, че изказахте становище, че сегашното Народно събрание е на по-високо ниво от предишното и заслужава по-добър законопроект. Това е вярно. Само че преди да стигнем до този нов законопроект, който трябва да излезе от научните среди, трябва да подобрим този, който сега съществува и който пречи за ефективното управление на Центъра за аграрни науки.
Много тези се изказаха тук и много от тях са верни. Следва да се обсъди и за участието на БАН, и за изборното начало в определянето на състава на Центъра за аграрни науки, имам предвид Управителния съвет. Но всичко, за което се говори в предлагания от Министерския съвет законопроект, касае две неща: едното е да отпадне членът, който въвежда 4-годишен мандат на Управителния съвет и който не разрешава такива фрапиращи случаи на починали, на пенсионери да бъдат отстранени от Управителния съвет. Те не могат да управляват оперативно. Вие сам знаете това. И едва ли някой в залата се съмнява в това.
И второто е едно оптимизиране на състава с оглед преобладаващо участие на колеги от системата на Центъра за аграрни науки, за да може наистина този Център за аграрни науки да изпълнява тази задача, която е поставена пред него със закона, който вие сте създали навремето, а тя е да подпомага развитието на селскостопанския сектор. За това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Има ли втора реплика? Не виждам.
Господин Костов, имате ли потребност да вземете отношение? Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин Моллов, с всичкото си уважение към Вас, аз разбирам и Вашата теза, но смятам, че достатъчно ясно и конкретно изразих моето становище по този законопроект и не е необходимо да повтарям тезите, които изложих досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Господин Танков, заповядайте.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съвсем накратко искам да мотивирам позицията на Коалиция за България– защо няма да бъде подкрепен този законопроект. Ние няма да подкрепим законопроекта, защото през 1999 г. в Тридесет и осмото Народно събрание Парламентарната група на Демократичната левица не е подкрепила законопроекта с мотивите, че се ликвидира научно звено, създадено в началото на миналия век – Селскостопанската академия, като се преобразува в една чисто административна структура, с мотивите за ликвидация на автономията на научната общност при управлението на научния процес, с това, че с приемането на закона се даде възможност за ликвидация на материално-техническата база на аграрната наука, на националния земеделски генофонд, на огромен сграден фонд, технологии, земеделски машини и съоръжения, елитни продуктивни животни и други.
На практика тогавашната позиция на Парламентарната група бе потвърдена от действията на ръководството на Националния център през последните три години. Ето защо според нас само с промяна на ръководството и със създаване възможност това ръководство да бъде подменяно през целия му мандат няма да се решат проблемите на Националния център за аграрни науки. Ето защо според нас е необходимо да се възстанови научната автономия в управлението и най-вече да се гарантира синхронът в целите на земеделските производители, на Министерството на земеделието и горите и научната общност.
На второ място, да се гарантира механизъм за бюджетно финансиране на аграрната наука, както и да се повиши ефективността на влаганите средства.
На трето място, да се гарантира ефективно научно обслужване на земеделските производители.
Ето защо между първо и второ четене ние ще направим съответните предложения в тази насока. И смятаме, че ако те бъдат приети, ще има смисъл от предлаганите промени в този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Танков.
Заповядайте, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Позволете ми, господин председателю, да започна с нещо, което мисля, че е важно за работата на българския парламент. Вие имате практика, когато дадени въпроси или питания не отговарят към посочения адресант или не отговарят в своята същина, да ги преустановявате и същевременно да ги насочвате към други. Мисля, че имате такава практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не мога точно да Ви разбера.
МОНЬО ХРИСТОВ: Не знам дали имате практика обаче да поглеждате законите, които подписвате. И Ви съветвам отсега нататък да започнете да ги преглеждате или Вашите съветници да започнат да преглеждат тези закони, за да не става така, че да се внасят закони с едни мотиви, а вътре да са разписани други текстове. Няма значение от кого са внесени – дали от Министерския съвет или от народни представители.
Моите колеги изложиха част от тези неща, обаче аз мисля, че това е прецедент в Народното събрание. За първи път имаме такъв закон. От тази гледна точка може да се говори само да видим начина, по който Народното събрание приема законопроект, който не говори по същината на своите мотиви, веднъж, и, втори път, че Министерският съвет или който и да е в тази държава като институция може да пробутва закони независимо от тяхното качество и на парламента да му бъде наложено те да бъдат разглеждани.
Второ, изтъкнаха се аргументи, че този Управителен съвет не работел, не можел да се справи и т.н. Това мнозинство управлява вече 14 месеца. От 14 месеца имаме министър, на когото е подчинена тази аграрна наука. След 14 месеца той се убеждава, че този Управителен съвет вече не може да работи и решава, че трябва да бъда сменен. Общо взето така стоят нещата на практика. Ако този Управителен съвет не е работил, сигурен съм, че министърът е бил наясно с това още на третия или на четвъртия месец. И ако е искал да направи някакви реформи в аграрния център, които да бъдат реформи един път в състава и втори път за подобряване работата на селскостопанската наука, той можеше да ги направи още миналата или по-миналата сесия.
Какъв е обаче проблемът? Проблемът е, че част от нещата, които се разглеждат от този управителен съвет и част от предложенията, които се внасят за развитие на българската наука, не са удобни на хората, които днес управляват Министерството на земеделието и горите. Не са удобни като политика, тъй като хората, които имат виждане в тази област, са в противоречие с Министерството на земеделието и горите. Тук не става въпрос за умрелите, за пенсионираните, а става въпрос за живите. Именно това е големият проблем. И когато има такъв проблем, когато има, от една страна, хора, които са достатъчно компетентни в този управителен съвет да виждат некомпетентността на управлението, на политиката на Министерството на земеделието и горите, явно е, че има сериозен сблъсък. Като има такъв сериозен сблъсък, единственият начин да се реши проблемът е да се внесе закон, с който този управителен съвет трябва да бъде сменен. Чувам, че колегите искат представители от БАН. Е, няма да се сложат такива представители. Това е изключено. На тях са им необходими хора, които да бъдат послушни, от аграрния център. А такива има, няма начин, ще ги намерят.
Аз например съм изненадан, че дори съкращават представителите на академичните среди във висшите университети, които досега бяха с трима представители. Сега ги правят двама и то единият е от хранително-вкусовата промишленост. За какво става дума тогава? Ясно е за какво става дума. Не знам, господин Сапарев ли каза или друг – изключват се именно представителите на оная академична област, тоест университетите, които наистина са свързани с фундаменталната наука. Те просто се изключват. Защо? Защото не са удобни. Искам да го подчертая още един път – защото не са удобни.
И ще продължа с още едно нещо. Вярно е, че това преустройство, което трябваше да бъде извършено в аграрната наука, не беше извършено. Защо? Де факто в голямата си част Селскостопанската академия беше се превърнала, бих казал, в един социален патронаж за много хора – и за тези, които работят в материално-техническата база, и за тези, които работят в науката. Част и от тази роля на Селскостопанската академия чрез този закон беше отрязана, но тя наистина не стигна до дълбочината и сега, в момента, все още има достатъчно звена в Аграрния център, които напълно се дублират и до голяма степен са напълно излишни. Явно, че в тая насока на реформата този закон и по-нататък действията не са изцяло подредени и направени.
Тук беше заявено от проф. Кушлев и от други, че е можело и ще се прави нов закон. Хубаво, аз казах: защо досега не беше внесен този нов закон? Ние всички сме заинтересовани този двор в Аграрния център да бъде подреден, да бъде ясен, да има развитие на българската наука и тя да стане наистина основа за едно модерно българско земеделие.
Ето защо, излагайки тези мотиви, които за мен са най-важните – че фактически се отстраняват хора, които не са съгласни с политиката, която се прави в момента, аз не бих подкрепил тоя закон и считам, че всички трябва да се замислят дали трябва да се подкрепят два теста, с които се отстраняват хора, които имат друго мнение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Има ли други желаещи, които искат да вземат отношение по законопроекта? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки, внесен от Министерския съвет.
Гласували 182 народни представители: за 119, против 63, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Уважаеми народни представители, тъй като оставят някъде около 5 минути до 10,30 ч. едва ли си заслужава да започнем следващата точка от дневния ред.
Преди да дам почивката искам да направя едно съвсем кратко съобщение:
Новоизбраният министър на младежта и спорта господин Васил Иванов кани всички народни представители по време на почивката в Клуба на народния представител.
От 11,00 ч. продължаваме с парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпилите питания за периода 4-10 октомври 2002 г. са следните:
Постъпило е питане от народния представител Йордан Бакалов към Симеон Сакскобургготски – министър-председател на Република България, относно приемане от Министерския съвет на подзаконови актове, осигуряващи приложението на Закона за защита на класифицираната информация. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 октомври 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Александър Паунов към Георги Петканов – министър на вътрешните работи, относно работата на фирма “Проинвест”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 октомври 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Георги Божинов към Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, относно състоянието на всяка от изпълнителните агенции и национални служби, изградени към Министерството на земеделието и горите, и действията на министерството за подобряването на дейността и ефективното изпълнение на задълженията им. Следва да се отговори писмено до 21 октомври 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Петър Жотев към Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, относно частична преработка на одобрената карта на възстановимите стари реални граници на землището на град Ахтопол. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 октомври 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Кина Андреева към Божидар Абрашев – министър на културата, относно опазване на културното наследство на Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 октомври 2002 г.
Има за връчване писмени отговори.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Стойко Танков.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Любомир Пантелеев.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Радослав Илиевски.
Писмен отговор от министъра на отбраната Николай Свинаров на актуален въпрос от народния представител Георги Юруков.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на актуален въпрос от народния представител Атанас Папаризов.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Божидар Финков на актуален въпрос от народния представител Сергей Станишев.
Ще започнем парламентарния контрол с актуален въпрос от народния представител Кръстьо Петков по негово настояване и със съгласието на министър Паскалев към министър Шулева, тъй като той ще пътува днес.
Актуалният въпрос на народния представител Кръстьо Петков е относно състоянието на социалните заведения за лица с психични увреждания.
Имате думата, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаема госпожо министър, от няколко месеца насам местни и международни институции изказват публично своята загриженост за състоянието на материалната база и грижите към психично болните в социалните заведения. Особено остър и критичен в това отношение е Хелзинският комитет в България, а вчера имах възможност да чуя общата позиция на този комитет и на “Амнести Интернешанъл” на форума, който организираха в София. Бележките и критиките им придобиха много публичност. Депутатите също бяхме информирани чрез серия от информационни публикации за проблемите в тази сфера.
Моят актуален въпрос е: какво прави Министерството на труда и социалната политика, за да се подобри обслужването в социалните домове за лица с психични увреждания и да се спазят международните критерии, валидни за тази дейност? Има ли програми за цялостна модернизация на социалните заведения от този тип и дали са осигурени финансово за 2002 г.? Какви средства е поискало Министерството на труда и социалната политика за целта от бюджета за следващата година? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Петков, въпросът, който поставяте Вие, е изключително важен за България в настоящия момент. Веднага ще призная, че състоянието на домовете за социални услуги за хора с психични увреждания е много тежко. Петдесет години не са били полагани елементарни грижи за тези заведения. Друг е въпросът, че ако искаме да отговорим на европейските изисквания, те не трябва да съществуват. Но за да разберете колко сложно е решаването на този въпрос, ще Ви дам един пример.
Когато преди 4 месеца предстоеше закриването на известния на всички дом в Санадиново, ние се обърнахме към роднините на настанените там 100 жени с психични увреждания с молба да ги приемат обратно в домовете си, срещу което им предложихме сериозна социална помощ. Голямо беше разочарованието ни, когато на 100-те покани с обратна разписка получихме 100 отказа.
Този пример говори, че нашето общество, за да реши проблема, който Вие поставяте, господин Петков, трябва първо да смени мисленето си по отношение на хората с психични увреждания. Това изисква доста работа и доста време. Вие разбирате, че проблемът не може да бъде решен с магическа пръчка. Не се оправдавам, напротив, изпитвам известно удовлетворение от това, което ние вече правим.
Ще Ви дам само още един пример. Замисляме ли се как живеят хората, в чиито семейства има инвалид или човек с психични увреждания, който изисква постоянни грижи? Такива състояния налагат един член на семейството целодневно да е ангажиран. Този човек е обречен да е безработен. Единственото, което той получава, е минимална социална помощ. В моя прием идват десетки такива хора, които търсят подкрепа. За да им помогнем, ние взехме решение в програмата от социални помощи към заетост тези хора да получат минимална работна заплата и всички социални и здравни осигуровки, като развием известната в Европа професия “личен асистент”. Тези хора ще могат да получат в бъдеще и някаква по-нормална пенсия.
Преди да ви информирам за всичко, което сме направили до момента, и това, което предвиждаме да направим през следващата година по отношение на заведенията за социални услуги, искам да изкажа благодарност на неправителствените организации за добрата съвместна работа през изтеклия период.
Отговорът на Вашия въпрос, господин Петков, става още по-актуален и по повод на разпространения вчера в нашата страна доклад на Международната правозащитна организация “Амнести Интернешанъл” по тези проблеми и организирания от тях по този повод семинар. Социалната защита на хората с увреждания и модернизацията на заведенията за социални услуги и деинституционализацията на грижите са записани като приоритет на програмата на правителството. Политиките и мерките в тази област трябва да се разглеждат в две основни групи.
Първо, това е цялостната и системна политика на промяна, която касае радикални промени в законодателството и подзаконовите документи. Без създаване на необходимата законодателна рамка нищо устойчиво не може да се постигне.
Второ, наложителни са и спешни мерки, които следва да бъдат предприети за закриването на домовете в най-тежко положение или за неотложни ремонти.
Какво е направено по законодателните промени? Вече е приет от Министерския съвет проекта за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане. Наред с радикалната промяна на философията на държавната политика по социално подпомагане се предвижда и радикална промяна в управлението, финансирането и същността на социалните услуги. В законопроекта е взета предвид програмата за разширяване на финансовата децентрализация. С промените се създават условия за пълна децентрализация и управление на социалните услуги.
Същевременно държавата, която признава социалните услуги за държавна дейност, поема точни ангажименти за финансиране на социалните услуги в специализираните институции и в общността по утвърдени минимални държавни стандарти за издръжка и качество. Очакваме възможността общините, неправителствените организации и други юридически лица да извършват социални услуги с издръжка от държавата и това да повлияе съществено за подобряване на качеството им.
Същевременно това, че държавата няма да се ангажира пряко със самата дейност и с нейното управление ще даде възможност да се освободят ресурси по контрола на спазване на стандартите за издръжка и качество.
Междупрочем, за пръв път в нашата страна има официално приети стандарти за качество. За никакъв ефективен контрол не може да става дума, ако няма стандарти, тоест критерии за контрол. Бяха направени и промени в Закона за закрила на детето, който мина на първо четене в Народното събрание. Промените предвиждат категорична деинституционализация на грижите за деца чрез ограничаване достъпа на децата в институции и развитие на алтернативните услуги, даване на приоритет на отглеждане в семейството – биологично, приемно или осиновителско, и съответно гарантирана издръжка за това.
До края на 2001 г. Министерството на труда съвместно с общините изготви оценка за състоянието на заведенията за социални услуги и бяха предприети мерки за намиране на средства за инвестиции. Въз основа на проведената оценка бе разработена програма за реконструкция, модернизация и предбазиране на заведения за социални услуги и подобряване на материалната база.
Заведенията, които се нуждаят от неотложно затваряне поради остаряла материална база, са 29. Утвърдените инвестиции за 2002 г. са в размер на 2 млн. лв. и са разпределени за 26 заведения. Общият брой на заведенията за социални услуги на територията на страната за хора с умствена изостаналост и психични разстройства е 108, от които 87 са заведения за стационарни услуги от стационарен тип и са настанени над 6 хил. души, и 21 дневни дома. Действията и мерките, които министерството на труда и социалната политика предприе по отношение на тези домове, са следните.
Поради неподходяща материална база и крайно лошо състояние са закрити четири заведения, сред които е Домът за жени с психични разстройства в Санадиново, община Никопол. Със средства от фонд "Социално подпомагане" и от Националната служба на стойност 2 млн. лв. са направени ремонт и реконструкция на 14 социални заведения. За периода 2001 – 2002 г. са създадени 9 нови домове за социални услуги, които във висока степен съответстват на стандартите и критериите за подобряване качеството на грижите. Предприети са мерки до края на 2002 г. да бъдат преместени хората от Дома за психични разстройства в с. Драгаш войвода, като до края на м. септември вече са преместени 70 души в други заведения. До края на 2003 г. хората от пет заведения за социални услуги ще бъдат настанени в подходящи сгради при по-добри условия.
Министерството на труда и социалната политика проведе преговори с Националния осигурителен институт и с решение на Надзорния съвет бяха предоставени шест сгради за създаване на специализирани институции. Реконструкцията на тези сгради е в напреднала фаза и до края на годината най-малко три от тях ще влязат в действие. Допълнително на първото заседание на Управителния съвет на Социалноинвестиционния фонд през миналата седмица беше взето решение да се осигурят средства за подобряване и модернизация на материалната база на домовете за социални услуги в размер на допълнително 1 млн. лв. до края на 2002 г. Средствата за капиталови разходи през 2003 г. ще бъдат осигурени по три направления: от бюджета на бъдещата Агенция за социално подпомагане, от фонд "Социално подпомагане", в който се очаква да постъпват 30 процента от таксите в заведенията за социални услуги и от Социалноинвестиционния фонд след представяне от общините и техните партньори на проекти, с които да кандидатстват пред фонда.
Предвидените средства за строителство, реконструкция и ремонт на заведения за социални услуги е 20 процента от общия размер на общата сума във фонда, а тя се очаква да бъде 50 млн. долара, или тези средства ще бъдат най-малко 20 млн. лв. през следващите три години.
Конкретният размер на инвестиционните средства ще бъде ясен за следващата година след приемането на Закона за държавния бюджет. Категорично ще запазим приоритетите в инвестиционната програма на Министерството на труда и социалната политика в посока на подобряване на материалната база в заведенията за социални услуги.
В заключение бих искала да се обърна към народните представители за подкрепа в две неща: ние като държава и общество следва да имаме доблестта да признаем проблема със състоянието на домовете с хора с ментални увреждания и спазването на техните права, който е факт повече от 50 години. Ние обаче, като държава и общество, сме предприели сериозни законови промени, както и неотложни действия за подобряване на положението и следва да имаме претенции това да се отчита от международната общност, включително и в докладите на правозащитните организации. Не би следвало да допускаме автоматизъм на констатациите.
И накрая, искам да ви уверя, че Министерството на труда и социалната политика ще работи с всички усилия и ще търси партньори и ресурси, за да променим картината в социалните заведения, включително да заличим от картата на нашата страна голяма част от сега съществуващите. Целта е да се компенсира изоставането, дошло като следствие от бездействието по този въпрос в продължение на много години. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Шулева. Имате право на реплика, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател. Няма съмнение, че темата е повече от актуална. Неслучайно вчера двата комитета заседаваха в България в деня на публикуването на доклада на Европейската комисия и не е случайно, че за първи път в този доклад влезе такава неприятна оценка за състоянието на социалните заведения, в частта за психично болните.
Искам да Ви кажа, че бях приятно изненадан на срещата вчера, че двамата заместник-министри – Христина Христова и д-р Тенчев, приеха критиката, което беше правилно.
Но, възниква следният въпрос: те ще правят нещо като мониторинг, ще идват при нас и през следващите месеци, и през следващата година; не може ли държавата да задели средства, за да се популяризира програмата и това, което прави България, имайки предвид изключително острата ситуация в тази сфера? И второ, не може ли да говорим не за милионче-два, които ще бъдат заделени за ремонт и модернизация – десет пъти трябва да се увеличи, по мои груби сметки, размерът на инвестициите за следващата година, за да може поне това парче – заведенията за психично болните, следващата година, когато ще ни оценяват отново, да се доближи до критериите, които предявяват към нас. Иначе ще търпим много сериозни критики. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате право на реплика госпожо Шулева. Имате думата.
МИНИСТЪР ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми професор Петков! Действително, аз съм съгласна, че оценките в доклада са тежки, но пак искам да кажа, че е направено немалко през тази година. И по двата пункта в дългосрочен план са предвидени промени и в краткосрочен план сме взели сериозни мерки, нещо, което се случва за първи път. Ние много държим това нещо да стане известно. Подготвили сме много подробен доклад, който ще разпространим до всички посолства, с което ще информираме наистина какво точно правим по тези въпроси, защото въпреки че като цяло приемаме критиката, има неща, с които не бихме се съгласили и действително сте прав, че трябва да популяризираме това, което правим.
Искам още веднъж да подчертая, че когато програмата за Социално-инвестиционния фонд се обсъждаше преди една година, изобщо не бяха предвидени средства за реконструкция и модернизация на социалните домове. Ние работихме активно, за да се включи компонентът "Реконструкция и модернизация на социални домове" и Световната банка прие този компонент. В тази връзка, от този заем, за който имаме подписан вече меморандум за преговори, 20 млн. ще бъдат предоставени именно за ремонт и реконструкция на социални домове, като специален подкомпонент на тази програма. Това също са средства, които минават през държавния бюджет. Разбира се, ще се управляват с помощта на социалните партньори, но все пак за първи път една такава значителна сума се предвижда да бъде отделена за ремонт именно на заведенията в тежко състояние. Мисля, че има още много неща, които трябва да се направят, но ще бъде добре да популяризираме и позитивните неща, които сме успели да направим за краткото време от една година. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Шулева.
Към министър Паскалев е отправено питане от народния представител Стойчо Кацаров, но по негова молба се отлага питането за днес. Предполагам, че сте уведомен, господин Паскалев.
Актуален въпрос към министър Паскалев е зададен от Николай Камов относно строителството на язовир "Пловдив".
Имате думата, господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин министър, общините Мадан и Рудозем изпитват сериозни трудности при снабдяването с питейна вода. Проблемът съществува повече от 30 години. Особено тежко е състоянието на 17 населени места, в т.ч. градовете Мадан и Рудозем, където през сухите периоди се прилагат драстични водни режими.
За да бъдат тези общини нормално водоснабдени, те се нуждаят от допълнително количество питейна вода със среден за денонощието дебит от 220 л/сек.
Решаването на проблема започва още през 1985 г. с изграждането на обект “Водоснабдителна система на общините Мадан и Рудозем”.
За периода 1985-1988 г. са положени 26 хил. м водопроводи за питейно водоснабдяване, изградени са 8 резервоара за питейна вода, построени са две временни повърхностни водохващания в местностите Мачура и Корите над с. Пловдивци, община Рудозем.
Но за да бъде действително решен проблемът, освен водопреносна мрежа и резервоарни вместимости, е необходим и надежден източник на вода, както и пречиствателна станция, която гарантира качествата на питейната вода.
Ето защо, след десетгодишно прекъсване през 1998 г. с решение на Министерския съвет започна строителството на язовир “Пловдивци”. През 2000 г. беше готов и проектът за пречиствателна станция за питейни води.
За периода 1998 – декември 2001 г. са извършени строително-монтажни работи за над 20 млн. лв. За окончателното завършване на обекта в необходимите технологични срокове са необходими около 22 млн. лв.
От казаното дотук е ясно, че по-дългата част от пътя за решаването на един от най-тежките социални проблеми на региона – безводието, вече е измината. Тези данни за необходимите финансови средства не засягат сумите, изразходвани за строителството на водопреносната мрежа, тоест практически не половината, а две трети от пътя може да се каже, че е изминат.
Ясно е, че са положени много усилия и поради спирането на строителството на язовира всичко това може да се окаже безсмислено, ако не се направи най-важната и последна крачка – да се довърши и въведе в експлоатация обектът.
Друг остър социален проблем, който би се решил, макар и частично, е свързан с безработицата в района. До момента в строителството са били заети средно около 236 души, без да се има предвид персоналът на две дузини дребни фирми, които участват в строителните работи.
Съществува и още една много сериозна причина за безспокойство и това е, че р. Искрец, на която се изгражда язовирът, има голяма водосборна площ, почти лишена от хумусен слой. При проливни дъждове това предизвиква пороен отток на реката и естествено крие много сериозен риск от аварийни ситуации, които могат да доведат до повреди на изградените до момента съоръжения и до нанасяне на поражения върху с. Пловдивци, а и не само върху него, то е само на 300 м под язовирната стена.
Уважаеми господин министър, аз съм бил на мястото на строителната площадка, разговарял съм с кметовете на тези населени места, с обществеността, и имам категоричното убеждение, че това е един от безспорните приоритети в Смолянска област, където съм и народен представител. Ние, всички народни представители, заедно с областния управител, с кметовете изпратихме на 22 януари становище до Вас. Надявам се днес Вашият отговор да донесе добра новина, всъщност това е и моят въпрос към Вас, предвижда ли се завършването на язовир “Пловдивци”, в частност предвидени ли са средства в Бюджет 2003 г. за това завършване и в какви срокове? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Камов.
Имате думата за отговор, министър Паскалев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОНСТАНТИН ПАСКАЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Камов! В развитието на Вашия актуален въпрос за строителството на язовир “Пловдивци” Вие много ясно и конкретно сте определили проблема, свързан с водоснабдяването на селищата в общините Мадан и Рудозем, както и пътищата за неговото разрешаване.
Към казаното от Вас може много малко да се добави. Действително проблемът с водоснабдяването на селищата в тези две родопски общини съществува от десетки години. Единственият път за неговото разрешаване е изграждането на язовир, който да акумулира водите от пролетното пълноводие с цел рационалното им използване през всички сезони на годината.
След многогодишно проучване на различни варианти, като най-изгоден от технико-икономическа гледна точка е избран язовир “Пловдивци”, със следните основни параметри: тип на стената – каменно насипна с асфалтово-бетонна диафрагма; височина на стената – 43,3 м; обем на язовирното езеро – 2 млн 450 хил. куб.м.
Към общата схема на обекта са включени станции за пречистване на водите от язовира с капацитет 320 л/сек. и водопровод с дължина 26 км за подаване на водите до градовете Мадан и Рудозем. Водопроводът е изграден преди около 15 години, към настоящия момент язовирната стена и прилежащите й съоръжения имат степен на завършеност около 70 процента. А пречиствателната станция за питейни води – около 10 процента.
Както и Вие вече посочихте, до окончателното им завършване са необходими средства в рамките на 22 млн. лв. Изключително труден е проблемът с осигуряването на инвестициите за завършване на обекта.
Както Ви е известно, през настоящата година в Министерство на регионалното развитие беше разработена стратегия за развитието на водния сектор. Поради особената важност в нея специално място е отделено на проблема за изграждането на язовирите за питейно водоснабдяване. Като приоритетни са определени девет обекта, включително и язовир “Пловдивци”. Общата стойност на тези девет обекта е 465 млн. лв. Очевидно средствата в такъв размер не могат да бъдат осигурени от държавния бюджет през следващите няколко години.
Във връзка с това в стратегията е направено предложение за обектите, които имат степен на завършеност над 50 процента, да бъдат потърсени възможности за доизграждане чрез инвестиции от републиканския бюджет. Тези обекти са на обща стойност около 120 млн. лв. Към тях, естествено, е и язовир “Пловдивци”. За останалите обекти, строителството на които не е започнало или са в начална фаза, ще търсим други варианти, каквито и мисля, че сме намерили.
Проблемът за осигуряване на инвестициите и изграждането на приоритетните питейни язовири се анализира подробно в оперативната програма за изпълнение на тази стратегия. Онова, което ние предвиждаме, е приключването на инвестиционния процес и изграждането на обекта до края на 2005 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Паскалев.
Заповядайте за реплика, господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз наистина Ви благодаря за този ясен отговор, защото за първи път както тук, в Народното събрание, така и пред много широк кръг от обществеността на общините Мадан и Рудозем и на всички ангажирани със строителството на този обект звучи много конкретен ангажимент със срок 2005 г. Откровено казано, очакванията на всички тези хора бяха за по-бързо изграждане на обекта и най-вече за преодоляване на тази опасност, която грози хората, ако реката прелее и аз вече посочих този факт.
Ако Вие, ако мога така да се изразя, определихте в рамките на тези приоритетни въпроси язовир “Пловдивци” като приоритет в приоритетите, аз бих добавил още една степен, аргументирайки се с много солидни преценки на експерти. Не се съмнявам, че част от тях Вие познавате отлично, но все пак, подготвил съм една папка с експертизи, които най-вече засягат въпроса за опасностите, ако се случи това, което, надявам се, няма да стане, тъй като обектът не е консервиран. Вие знаете, за това също се изискват много средства и състоянието, в което той се намира, може да доведе до такава опасност за хората.
Така че още една степен – приоритет на приоритета на приоритетите, мисля, че язовир “Пловдивци” заслужава да бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Дуплика искате ли, господин Паскалев?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Благодаря Ви, господин Камов. Аз си давам сметка, че голяма част от хората, с които Вие сте общували в родопските общини Мадан и Рудозем, наистина са изложили своето желание за решаване на проблемите и то в кратки срокове.
Бих искал съвсем обективно и ясно да кажа пред Вас, че тъй като става дума за огромен финансов ресурс, който би следвало да бъде изразходван за реализацията на подобни проекти на територията на цялата страна, Министерството на регионалното развитие и благоустройството подготви един солиден списък от 11 проекта, по които България ще кандидатства по програма ИСПА и то през м. ноември н.г., за да можем, използвайки подготвителната 2003 г., да реализираме инвестиционния процес през 2004 г.
Именно поради това ние сме разграничили проектите на такива, които трябва директно да финансираме чрез държавния бюджет, други, които да бъдат финансирани от програма ИСПА и естествено, чрез осигуряване на съфинансиране от държавния бюджет, приключени в рамките на периода 2004-2007 г.
Този проект обаче ние предвиждаме да бъде финансиран изцяло от републиканския бюджет. Разчитайки на освобождаването на финансов ресурс в периода 2004-2005 г. ние съвсем обективно се надяваме, че това ще бъде срокът за завършването на проекта.
Не бихме искали да поемаме голословни ангажименти пред населението на Република България. Още по-малко заслужават това жителите на общини Мадан и Рудозем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Актуален въпрос към Николай Свинаров – министър на отбраната, отправен от Атанас Папаризов относно осигуряване на ремонтен фонд за завод “Терем” ЕАД, клон Търговище.
Заповядайте, господин Папаризов, да развиете своя актуален въпрос.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Поставям този въпрос, тъй като “Терем”, клон Търговище е най-важното структуроопределящо предприятие за целия регион и специално за община Търговище. Освен това то е едно от може би най-добре оборудваните предприятия в рамките на Вашето министерство. Разполага с изключително подготвен и квалифициран персонал.
През последните години имаше значителни трудности да се осигури нормалната работа на това предприятие. В различни етапи се търсеха възможности за осигуряване и на поръчки извън пряката дейност на Министерство на отбраната. Независимо от това обаче 20 на сто от работещите в това предприятие, което изцяло е специализирано за производство на бронетанкова техника и за нейния ремонт, не биха могли да осъществяват друга дейност, освен свързана с тази пряка производствена специализация на предприятието.
За тази година предприятието в Търговище не е получило от Министерството на отбраната досега поръчки в рамките на ремонтния фонд на министерството. При срещата, която проведох с ръководството на предприятието, то ме информира, че нееднократно е поставяло въпроса за осигуряване на възможност за работа на именно тези 20 на сто най-високо квалифицирани специалисти.
В тази връзка бях информиран през тези дни, че министерството предприема много опити и в рамките на междуправителствените контакти на Министерство на отбраната. Но все пак за работещите в предприятието и за мен от особено значение е да знаем дали до края на годината в рамките на възможностите на Министерството на отбраната ще бъде осигурен също така и ремонтен фонд на бронетанкова техника за Българската армия.
Бих искал да Ви помоля за положителен отговор на този въпрос, защото от гледна точка на работата в това предприятие съхраняването на квалифицирания персонал е една важна и отговорна задача. Трябва да се има предвид, че през последните 10 години предприятието не беше сред приоритетите на Министерството на отбраната. И смятам, че уверенията, които получавам и които получава предприятието от Вас и от Вашите заместници, че това ще бъде променено, ще бъдат последвани от реални действия.
Моля, господин министър, за Вашия отговор на този изключително важен за работещите в “Терем” въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Имате думата за отговор, министър Свинаров.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Папаризов! Във връзка с поставения от Вас въпрос най-напред е необходимо да подчертая, че това е проблем изключително важен не само за търговските дружества в системата на Министерството на отбраната, но и за голяма част изобщо от дружествата с мажоритарно държавно участие.
Известно е, че в завода в гр. Търговище се изградиха в продължение на много години значителни специализирани производствени мощности за ремонт и модернизация на бронетанкова техника и производство на бронемашини. Вследствие обаче както на общата икономическа стагнация в страната през последните години, така и пряко на намалените финансови средства за ремонт и доставка на въоръжение и техника в системата на Министерството на отбраната, проблемът е ясен, наличен и реален.
Това несъмнено се отразява в подаването на ремонтен фонд за нашите военноремонтни заводи, включително и намалението на средствата за ремонт на бронетанкова техника. По единния план за материално-техническо осигуряване на Министерството на отбраната за 2002 г. поради ограничените бюджетни средства, в частност за капиталови разходи, няма планиран танков ремонт за 2002 г. По тази причина в завода в гр. Търговище не са подавани за ремонт танкове, с изключение на една-единствена бройка, която няма да коментирам в настоящия си отговор.
Ето защо основните направления в дейността на завода вече са свързани в по-значителна степен с производство на резервни части за бронетанкова техника и производство на продукти с гражданско предназначение. Към 30 септември 2002 г. в завода е произведена гражданска продукция в обем на 3 млн. и 400 хил. лв. и резервни части на стойност 1 млн. и 300 хил. лв. Подписани са договори с външни клиенти за доставка на резервни части до края на годината в размер на 900 хил. лв. До края на годината предстои подписването и на договори за производство на гражданска продукция и на продукция с двойно предназначение на обща стойност 2 млн. 900 хил. лв.
Въпреки това проблемът за тази натовареност на участъка с високоефективните специалисти, за които Вие говорихте, до края на годината остава нерешен.
В съответствие с плана за модернизация на Въоръжените сили на Република България за периода 2002-2015 г. ние ще намерим възможности още през следващата година за натоварване на тези специфични технологични мощности на завода в гр. Търговище. Фактът, че заводите “Терем” са в забранителния списък за приватизация, а заводът в Търговище е част от заводите “Терем” и то една високотехнологична част, отговаря на въпроса Ви, че Министерство на отбраната гледа на завода в Търговище като на един стратегически ремонто-строителен завод, който трябва да бъде натоварен с мощности. Имаме разчет за материалния план за 2003 г. това да стане още от началото на следващата година. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Искате ли реплика, господин Папаризов? Заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря, че Вие със загриженост се отнесохте към този актуален въпрос и не скрихте пред нас трудностите във връзка с нормалната работа на това важно предприятие за Търговище.
В момента действително с гражданската продукция и договорите, за които Вие споменахте, се извършва работа и в определена степен ръководството на предприятието успява да осигурява редовното заплащане на труда на работещите в предприятието, за съжаление с известно закъснение.
Все пак, изключително важно ще бъде, както заявихте, от началото на новата година да има възможност нормално да работят всички звена на това изключително важно за региона и добре развито предприятие с висококвалифициран персонал.
Аз се надявам, господин министър, че договорите, за които говорихте, от началото на 2003 г. ще станат факт, за да може действително работещите да имат една дългосрочна перспектива в предприятието. Това, което заявихте за стратегическото значение на предприятието в Търговище “Терем”, навярно ще следва да бъде реализирано и с една възможност за по-голяма самостоятелност и отговорност на клоновете на “Терем”. И аз се надявам, господин министър, че Министерството на отбраната ще намери такава форма на стопанска организация, че такива предприятия да могат да проявяват по-голяма инициатива, след като не е достатъчен ремонтният фонд, да търсят възможности самостоятелно да си осигуряват поръчки, да водят преговори. Може би Вие ще предприемете мерки за една действително по-гъвкава стопанска структура наред с тези заявки, за които Вие говорихте за Българската армия. Както се вижда, заявките за Българската армия няма да бъдат увеличени през следващата година.

Затова Ви моля, господин министър, действително в рамките на всички поръчки за Министерство на отбраната и на възможностите, които има предприятието, да се осигурява максимална работа и максимална възможност за поддържане на квалификацията на персонала. Надявам се, че с новия закон по отношение на държавния резерв и мобилизационните запаси ще бъдат предвидени ангажименти на държавата към тези предприятия, които поддържат такива запаси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол, министър Свинаров.
Питане към министър Петканов, отправено от народния представител Йордан Бакалов относно приложение на Инструкция № І-113 за реда за достъп до информация, съдържаща се в документи от архивните фондове на МВР.
Имате думата, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, господин министър! С приемането на Закона за класифицираната информация, беше отменен Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. На 24.7.2002 г. вие приехте инструкция, която е утвърдена от Вас за реда на достъп до информацията, съдържаща се в документите от архивните фондове на МВР, която беше доста шумно популяризирана лично от Вас в медиите.
С приемането на Закона за класифицираната информация, съгласно § 9 от Преходните и заключителни разпоредби от Закона за защита на класифицираната информация, издадени документи до влизането на закона в сила с ниво на секретност “Строго секретно”, “Строго секретно от особена важност” получават 30-годишна защита. Тоест срокът е изтекъл за документи с този гриф, издадени преди юни 1972 г.; с ниво на секретност “Строго секретно” 15 години, срокът е изтекъл за документи с този гриф, издадени преди юли 1987 г.
Моето питане конкретно към Вас е: как прилагате собствената си Инструкция № І-113 във връзка с исканията на граждани и учени за достъп до архивните фондове на МВР? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, министър Петканов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бакалов! Във връзка с поставеното от Вас питане Ви предоставям следната информация относно прилагането на Инструкция І-113 от 24 юли 2002 г. за реда за достъп до информация, съдържаща се в документите от архивните фондове на Министерството на вътрешните работи.
Инструкцията се прилага по две основни направления с оглед обслужването на обществения интерес към документите, създадени от бившата Държавна сигурност.
Първото направление е за предоставяне на лични данни от архивните фондове на МВР във връзка със събирана информация за лица, като се дава възможност на всеки да се запознае с информацията, която е събирана за него или за негов починал съпруг и роднини по права линия без ограничения, а по съребрена линия до втора степен. За получаване на достъп до събирани лични данни е необходимо да се подаде заявление до министъра на вътрешните работи. То трябва да съдържа трите имена на лицето, единен граждански номер, месторождение, описание на исканата информация и посочен адрес за кореспонденция. Достъп до лични данни на трети лица се разрешава само след представяне на нотариално заверено пълномощно от лицето или неговите наследници по закон, а за починалите лица – след предоставяне на удостоверение за наследници.
Заявленията се подават в специализираната приемна на Дирекция “Информация и архив” на ул. “Гурко” № 32 в град София, в приемните на регионалните дирекции на вътрешните работи или по пощата. Получените заявления се обработват, като се извършва проверка в съответните информационни масиви на МВР. След проверката лицето се уведомява писмено за резултата дали са открити данни, събирани за него или не. Когато бъдат открити такива данни, те му се предоставят в посочената от него форма: преглед на информацията, писмена и устна справка, копие на хартия или на технически носител. Ако се установи, че архивните документи, съдържащи данни за лицето, са били унищожени, то тази информация също се предоставя на заявителя. Лицата са улеснени от предвидената възможност прегледът на информацията да става не само в специализираната читалня в град София, а и в регионалната дирекция по местоживеене.
Към 30 септември 2002 г., тоест два месеца след като инструкцията е утвърдена и се прилага, за тези два месеца са подадени 223 такива заявления. От тях: за 121 няма открити данни, за 65 от заявителите е установено, че е събирана информация, а 37 все още са в процес на обработка.
Второто направление за предоставяне на информация е във връзка с научноизследователска, публицистична и проучвателна дейност. Това са документи с историческа стойност, свързани с дейността на бившата Държавна сигурност. За достъп до такава информация изследователите трябва да подадат заявление, което да съдържа темата, целта на изследването и план за работа. Необходимо е да бъде посочена и институцията, която е възложила проучването. Въз основа на тези данни се извършва проверка в научно-справочния апарат и се определя кръгът от документите по заявената тема, които могат да бъдат предоставени на изследователя.
Към 30 септември 2002 г., тоест пак за два месеца, откогато действа инструкцията, са подадени 18 такива заявления, от които 16 са уважени, по 2 от заявленията не е даден достъп до исканата информация, но такъв ще бъде осигурен след приемането на Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация и другите подзаконови нормативни актове и след извършването на необходимите процедури за премахване на нивото на класификация.
И за двата посочени по-горе вида заявления информацията, която се предоставя на лицата, не е класифицирана по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация. Освен това данните от личен характер са защитени от неправомерен достъп до тях. В случаите, когато се предоставят такива данни, се изисква и съгласието на съответните лица или техните наследници.
В изпълнение на Закона за защита на класифицираната информация и след влизането в сила на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, поетапно ще се разширява кръгът от документи, до които ще бъде даван достъп, тъй като след получаването на съответните експертни оценки, тяхното ниво на класификация ще бъде премахнато. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петканов.
Имате правото на два уточняващи въпроса, господин Бакалов. Заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Госпожо председател, господин министър! Нали не си мислите, че аз съм Ви задал въпроса Вие тук да ми изнасяте лекции за това как се прилага инструкцията? (Неразбираема реплика на министър Георги Петканов.) Аз сигурно съм запознат с нея, след като съм Ви задал въпроса. Това е първото.
И второ, благодаря Ви за това, че за пореден път се опитахте да популяризирате начина на работа с тази инструкция. Все пак това е парламентарната трибуна.
Вие общо взето си противоречите, защото съгласно чл. 17, ал. 1 и 2 от същата инструкция, която е подписана от Вас, при искане за предоставяне на достъп до документи, в които се съдържа информация, класифицирана като държавна и служебна тайна, документите се предоставят след заличаването й по начин, който прави нейното прочитане възможно.
При мен е една молба на един такъв гражданин и научен работник, на когото Вие, първо, сте се съгласили да дадете такава информация, а след това – след 20 дни, му отказвате тази информация.
Моят въпрос е: какви събития се случиха през тези 20 дни, за да си отмените първоначалната заповед, защото това действително е много важно? И каква е разликата, примерно, за 16-то разрешение, дадено за научна работа и за двете, които не са дадени, защото аз вече Ви цитирах чл. 17, ал. 2, в която се казва, че тогава, когато има класифицирана информация, тя е заличава? След като се заличава тази информация, никакъв проблем не е информацията да се даде на хората, които искат да работят и искат да научат тази истина.
Относно системата СОЛТ в Закона за класифицираната информация е казано изрично при подписани споразумения с други страни. Системата СОЛТ се прилагаше тогава, когато България беше народна република. Вече сме република от много отдавна, така че тази информация е декласифицирана и тя също трябва да се предоставя на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Петканов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бакалов, твърдите, че си противореча, но аз мисля, че това се отнася за Вас. Вашето питане към мен е: как прилагам собствената си инструкция? И аз се опитах да Ви обясня как я прилагам, а Вие ме упреквате, че изнасям лекции и Ви занимавам с това как прилагам собствената си инструкция. Противоречието е при Вас, а не при мен.
Що се отнася до това, че съм популяризирал инструкцията – да. И това го направих и го правя съзнателно, за да знае българският народ, че има достъп до тази информация и че може да се възползва от това си право, както и, че с отмяната на предишния закон не е прекратена възможността лицата да се запознават с такива данни. Мисля, че това е подходът, който трябва да се използва.
По втория вид предоставяне на информация, както посочих втория вид, става дума за информация във връзка с научноизследователска, публицистична и проучвателна дейност. Споменах Ви, че за този двумесечен период са подадени 18 такива молби, като 16 от тях са уважени. Засега две не са уважени, но аз се надявам, че след като бъде приет Правилникът за приложението на Закона за защита на класифицираната информация и другите подзаконови нормативни актове, вероятно и тези две заявления също ще бъдат уважени.
Защо първоначално се съгласих да дам достъп до тази информация, а впоследствие се отказах? Това беше по причина, че служителите в Дирекция “Информация и архив” към МВР първоначално ме заблудиха, че такъв достъп до исканата информация е допустим. Аз подготвих такъв отговор и го изпратих на двете лица. Постфактум, след 2-3 дни, беше констатирано, че става дума за класифицирана информация, до която тези лица не могат да имат достъп и съвсем основателно и правилно им писах второ съобщение, в което им казах, че се касае за такава информация и че към настоящия момент те не биха могли да имат достъп. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петканов.
Ще изразите ли своето отношение към отговора на министъра, господин Бакалов? Заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Госпожо председател, господин министър! Аз ненапразно Ви цитирах чл. 17, ал. 2 от Вашата инструкция, която Вие сте утвърдили. Там изрично е казано, че тогава, когато има такава информация, тя просто се заличава и се не се предоставя. Но явно при прилагането на тази инструкция има подбор за това на кого да се даде и на кого да не се даде. И не знам дали това не е свързано с назначенията, които Вие сте провели точно в Дирекция “Информация и архив” към МВР.
Как Вие бихте обяснили, примерно, за директора, който оглавява тази дирекция в момента и който – забележете! – е участвал и е изпълнил заповедта на ген. Семерджиев за унищожаване на досиетата през 1990 г.? Това е в момента и.д. директорът на Дирекция “Информация и архив” към МВР. И каква Ви е кадровата политика при положение, че издигате служители в Дирекция “Информация и архив”, обслужвали до 1991 г. пряко бившите представители на КГБ в МВР? Вие много добре знаете за кои става въпрос и не е нужно аз да Ви ги казвам.
Вие пишете една инструкция, която явно, тогава, когато Ви харесва, я изпълнявате, а когато не Ви харесва – не я изпълнявате. Точно за това става въпрос. Точно за това и аз Ви зададох този въпрос. Така че никакъв проблем няма с изпълнението на чл. 17, ал. 2, както Вие сте го утвърдили. Големият проблем според мен в момента е точно ръководството на Дирекция “Информация и архив”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Господин министър, съгласно правилника, нямате право да вземете думата.
Преминаваме към второто питане, което е от народния представител Благой Димитров и е относно измерването на скоростта на превозните средства от органите на КАТ.
Заповядайте, господин Димитров, да развиете Вашето питане.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Наскоро беше оповестено, че Министерството на вътрешните работи има намерение да увеличи санкциите по отношение на засечена превишена скорост от моторните превозни средства. Имат се предвид наказателни точки, вероятно и глоби и тук навлизаме в сферата на закона. Във връзка с това става още по-актуално това, което трябва да изясним с Вас и вероятно още по-важно за водачите на моторни превозни средства.
Искам конкретно да премина на темата. Разбира се, само мимоходом ще кажа, че чл. 182 от Закона за движението по пътищата регламентира, че контролът върху скоростта се осъществява с технически средства, фиксиращи скоростта, датата и точния час на замера. Конкретно в питането съм визирал радарен скоростомер ТR-4 – широко използван от органите на КАТ.
Какъв ефект се получава обаче точно от практическа гледна точка?
Самият този скоростомер ТR-4 или подобни на него средства, не визуализират разстоянието, от което се засича скоростта, т.е. по никакъв начин санкционираният водач не може да разбере от колко метра е фиксирана и съответно документирана превишената скорост. Оттук съществува много вероятната хипотеза, че засичането може да е станало преди зоната на ограничителния знак.
Има няколко възможности, които не знам как се контролират от Министерството на вътрешните работи. Първата възможност е: не е ясно на какъв режим работи в момента скоростомерът – на 300 м или на 150 метра. Второ, експертиза, ако се отиде до дело от страна на водача, как може да констатира на какво разстояние е била точката на замера от знака, т.е. къде са застанали контрольорите.
Искам да Ви кажа, че едно бегло проучване показа, че се водят дела на граждани срещу органите на КАТ. Лошото в случая, уважаеми господин министър е, че дори и техническа експертиза не може да констатира в следващ момент тези два факта – разстоянието и съответно на какъв режим е бил скоростомерът, т.е. по никакъв начин обективно, освен на база на честната дума на автоконтрольора, една експертиза не може да констатира тези факти.
Сериозността на въпроса идва от това, че основната част от превантивния контрол върху безопасността е основно чрез засичане на скоростта – има ли превишена скорост или не, от една страна.
От друга страна, немаловажно е това, че се създава ежедневна възможност, примерно, за необективен замер и ощетяване на гражданите. Аз бих казал даже, за създаване на условия за корупция. Това е публична тайна, това е, което се коментира между гражданите – опашка от засечени автомобили, неправомерно вземане на пари и пр.
В тази връзка, уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е – възнамерявате ли да се въведат технически средства и в какъв период, които наред с това, което е изискуемо от закона, да визуализират и точното разстояние на фиксираната скорост. Даже аз си мисля, че можем да излезем с една законодателна инициатива – поправка на Закона за движението по пътищата и там да има една такава изискуема от закона техническа характеристика.
Следващият ми въпрос е по какъв начин е осъществен подборът на използваните от КАТ средства, имам предвид “ТР-4”? Използвана ли е процедурата на Закона за обществените поръчки и въобще какви са Ви намеренията оттук насетне във връзка с това, което поражда, уверявам Ви, напрежение в гражданите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров!
В отговор на поставените въпроси ще си позволя първо да Ви запозная със законовата процедура по въвеждане в експлоатация на средства за измерване, което е регламентирано в Закона за измерванията.
Съгласно чл. 22, ал. 3 от същия, министрите, ръководителите на ведомства, физическите и юридическите лица могат да заявяват проекти за производство и сертификация на сравнителни материали за включване в дългосрочна програма за развитие на системата за сертифициране на сравнителни материали.
Въз основа на положителните резултати от проведените тестове и изпитания, Националният център по метрология одобрява средствата за измерване на основание чл. 31, ал. 1 от Закона за измерванията.
Държавната агенция по метрология и технически надзор по силата на чл. 34, ал. 1 вписва одобрените типове средства за измерване в регистър на одобрените за използване типови средства за измерване, който регистър е публичен. Това е процедурата.
По тази процедура през 1996 г. е одобрен използваният от органите за контрол на Национална служба “Полиция” български трафик–радар “ТР-4”.
Скоростомерът е единственият, повтарям, единственият радар, вписан под № 2051 в Държавния регистър на одобрените за използване типови средства за измерване.
Удостоверението за настоящото одобрение е със срок на валидност до 22 април 2007 г. Ако бъдат вписани и други аналогични средства за измерване, отговарящи на определените изисквания, ще бъде направена преценка по съответния ред за евентуалното им използване от контролните органи на МВР. Но, повтарям, към настоящия момент други такива вписани няма. Това е единственият.
Уредът съответства по технически показатели на радарите, използвани в страните от Европейската общност. Трафик-радарът “ТР-4” е предназначен за контрол върху скоростта на моторните превозни средства в условията на интензивно движение. Той измерва с достатъчна селективност скоростта на моторните превозни средства от транспортния поток и регистрира най-високата скорост, датата и точния час на нарушението.
Този тип радари обаче не измерват разстоянието от прибора до движещото се моторно превозно средство. Такова изискване междупрочем законодателят не е предвидил в чл. 182, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. С други думи, такова законово изискване за измерване на разстоянието към настоящия момент няма.
Към момента техническите служби на Министерството на вътрешните работи не разполагат с информация за съществуването на такива преносими радари със скоростомери, които да измерват и разстоянието. Не са ни известни такива.
Използваният радар тип “ТР-4” има два режима – за регулиране на обсега на действие, при което се измерва съответно на разстояние до 300 м и до 150 м.
При съмнение за злоупотреба от страна на контролиращия орган, санкционираният водач може да обжалва по следната процедура – при превишаване на скоростта до 30 км в час нарушението се документира с фиш в съответствие с чл. 186, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Ако водачът оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената глоба, се съставя акт. Акт се съставя и при всички случаи, когато превишението на скоростта е над 30 км в час. На водача се предоставя възможност да впише своето съгласие или несъгласие с констатацията и може да подпише или не акта относно обстоятелствената част. В тридневен срок водачът може да представи допълнителни писмени възражения към акта.
Административно наказващият орган е задължен да вземе под внимание възражението преди издаване на наказателното постановление. В случай, че във възраженията са налице достатъчно основания, той може да прекрати преписката, съгласно Закона за административните нарушения и наказания. В 7-дневен срок след получаване на наказателното постановление водачът може да обжалва чрез наказващия орган пред районния съд.
Съдът може да потвърди, измени или отмени наказателното постановление. По тази процедура лицето може да оспорва и разстоянието от прибора до моторното превозно средство, което той е шофирал.
Вземат се и допълнителни мерки, когато се констатира, че възраженията са срещу един и същ екип от автоконтрольори и особено ако съдът отменя последователно техни постановления, тоест при съмнение за злоупотреба от страна на автоконтрольорите. Такава не е изключена и аз споделям Вашето безпокойство в тази насока.
На органите за контрол предстои да бъдат доставени поетапно до началото на 2003 г. нови технически средства за измерване на скорост. Те обаче ще бъдат също от типа на радар “ТР-4”, само че ще бъдат нови, с вградена памет и възможност ежедневно да се изтегля информация за измерените скорости, което ще ограничи влиянието на субективния фактор.
Съгласно чл. 182, ал. 3, т. 2 от Закона за движение по пътищата, за регистриране на скоростта за в бъдеще ще бъдат въведени технически средства, които да заснемат или да записват скоростта, датата, точния час и регистрационния номер на моторни превозни средства.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, имате думата за два уточняващи въпроса.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, от Вашия отговор стана ясно, че на практика имате опасения от такъв вид евентуални злоупотреби. Аз Ви уверявам, че ежедневно такъв вид злоупотреби стават, тоест контрольорът слага на обхват 300 м и преди зоната на забранителния знак скоростта се засича и съответно се документира.
Искам да споделя с Вас още нещо и да е ясно на самите контрольори, че радарът "ТР-4" има странични листи на излъчване и самият контрольор е облъчван със свръхвисоки честоти, с лъчение, което не е добро за здравето на контрольорите.
В тази връзка имам допълнителен въпрос към Вас: предвиждат ли се допълнителни дни за почивка на контрольорите за това, че те рисково се облъчват от този радар "ТР-4". Въобще каква е практиката? Това от една страна.
От друга страна искам да споделя с вас за параметрите на техническите средства – да допуснем, че се отиде на експертиза, то съгласно Закона за класифицираната информация гражданите нямат достъп до тези технически характеристики. Тоест ощетеният водач по никакъв начин не може да констатира от какво разстояние е засечен. Аз мога да изляза със законодателна инициатива, да се договорим с вас чл. 182 да се измени и допълни. Единственият обективен критерий е да се визуализира разстоянието на измерването. Тогава по никакъв начин, дори и да се стигне до съд, от никоя от страните не може да има спекулация по този въпрос. Това е единственият обективен фактор за засичане обективността на замера.
Считам, че е добре и имате ли намерение в този въпросен публичен регистър на Агенцията по метрология час по-скоро (имам предвид след изменението и допълнението на чл. 182) да предвидите да офертирате такъв апарат, който да фиксира и обективизира замера чрез визуализиране на това разстояние, за което говорим. Уверявам ви, без такива данни за разстоянието винаги ще има съмнение и от страна на контрольора, и от страна на водача. Това поражда конфликти и съмнения в гражданите. Водачите на моторни превозни средства в страната са много. Вероятно се правят няколко хиляди замера на ден. Става дума за сериозни възможности за злоупотреби в това отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Димитров, допълнително бих могъл да изложа пред вас следното.
Отново повтарям, аз споделям безпокойството Ви, че в определени случаи такива злоупотреби могат да се вършат. Споделям това безпокойство.
Не мога обаче да се съглася, че това е масова практика и ежедневно едва ли не всеки автоконтрольор върши подобно нещо. Това не отговаря на истината. Статистическите данни, с които разполагам, говорят, че отделни спорове по този въпрос има, но те не са масова практика, не са често срещани. Най-големият спор, който се води, е от Вашия съгражданин, инициатора на настоящото питане – Юлиян Чолаков. От такива прецеденти според мен генерални изводи не бива да се правят.
Разбира се, аз бих подкрепил една Ваша идея за промяна на чл. 182. Съгласен съм с това. Ако такава промяна бъде направена, ние трябва да се постараем да изпълним законовите изисквания и апаратите да отчитат и разстоянията. Към настоящия момент, повтарям, ние не разполагаме с данни за такива уреди, които се използват в Европа. Ако обаче тази законодателна промяна бъде направена и ние трябва да изпълним закона, ще положим всички усилия, за да открием къде има такива апарати и да се снабдим с тях.
Що се касае до възможността да се оферира нов уред, който да бъде вписан, първо – то не е наше задължение, и второ – такива апарати у нас към настоящия момент няма. Ако имаше такива и те бяха вписани, естествено, че ние щяхме да проверим техните възможности и да се ориентираме към бъдещото им ползване.
По другия въпрос, който зададохте – относно облъчването, не мога да бъда абсолютно категоричен, не съм подготвен за него. Ако има такова нещо, струва ми се, че на общо основание както всички работници и служители, работещи при вредни условия, трябва да ползват съответните привилегии. Не съм запознат конкретно. Ако държите на отговор на този въпрос, бих могъл да направя справка и писмено да Ви уведомя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Господин Димитров, имате думата да изразите Вашето отношение по получения отговор.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин министър, недейте извеждайте пред големи скоби един частен случай – за моя съгражданин. И защо сте толкова убеден, че този случай е инспирирал питането? Това не е така. Аз твърдя, че това, за което говорим, е обществено значим проблем. Мога да Ви кажа, че наскоро ловешка бригада от такива контрольори беше заловена от НСБОП с предварително белязани купюри. Вие знаете случая. Значи случаят не е изолиран, нито да речем един частен случай ме е мотивирал да правя това питане. В този смисъл не съм доволен от отговора на моя въпрос.
Разбира се, ще бъда благодарен, ако получа писмен отговор и обсъдим възможностите за промяна на чл. 182 и въвеждането на такива апарати, за които говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Благодаря и на министър Петканов.
Продължаваме с нашите актуални въпроси и питания към министъра на финансите – господин Милен Велчев.
Първият актуален въпрос ще бъде зададен от народния представител Муравей Радев относно касовото изпълнение на бюджетните приходи от митническата администрация.
Заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Моят актуален въпрос към министъра на финансите господин Велчев е предизвикан от едно негово публично обещание преди година и половина. Доста тържествено той заявяваше (всички си спомняме), че ще увеличи приходите от българските митници с 1 млрд. долара. По-късно ги промени на 1 млрд. марки. Аз тогава обещах периодично да питам какво става с този милиард. Сега е поредният път, когато поставям този въпрос. Поставям го неслучайно, защото това беше един от източниците, може би най-същественият, с който щяхте да увеличите не символично и незабавно заплати и пенсии.


Всички знаем, че заплатите и пенсиите не се увеличиха. Нещо повече, в реално изражение те дори спаднаха. Затова Ви питам днес: какво стана и къде е този 1 млрд. долара или поне марки, както Вие казвате, към настоящия момент? Още повече че миналата година, когато поголовно сменихте ръководството на българските митници и от септември те бяха управлявани от един водевилен медиен герой, не само че съсипа митниците, но този Ваш избраник намали приходите от митническите сборове за четири месеца, септември – декември, с около 100 млн. лв. Всичко това, разбира се, аз го казвам като числа от справки, които съм получавал, подписани лично от Вас, и разполагам с тях.
За тази година, от м. януари до м. август Вие, пак по Ваша справка, казвате, че сте увеличили приходите от митниците с 56 млн. лв. Сигурно е така, вярвам, че тази цифра е такава. Но аз искам да ми отговорите, господин Велчев, каква е Вашата оценка – това малко ли е или е много, или пък е достатъчно и ако е достатъчно, какъв точно е приносът на Краун ейджънтс – тази фирма, която в момента според договора би трябвало да се грижи и да контролира работата по българските митници. Какви са разходите, които Вие направихте за Краун ейджънтс в този период и дали те отговарят на свършената от Краун ейджънтс работа? Защото, след като този договор е секретен и до този момент българското общество много малко знае за него, това, което разбрахме пак от медиите, е, че през м. септември Краун ейджънтс е успял да състави пет мобилни екипа. Пет! В същото време, ако погледнем калкулацията към договора, на базата на която Вие определихте тези 33 млн. лв., с които ще платим на Карун ейджънтс, там са предвидени 10 екипа и то за 35 месеца. Тоест, от 1 януари трябваше да има 10 екипа, а вие сега отчитате през м. септември създаването на пет екипа.
Забележете, работната заплата само на един ръководител на екип е 22 хил. месечно! И моят въпрос е: платихте ли тези пари за неназначени ръководители, несъздадени екипи и несвършена работа от тези мобилни екипи? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев.
Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Радев! По повод на първата част от поставения от Вас въпрос бих искал да Ви припомня, че отговорът вече се съдържа в информацията, която Ви предоставих по същия въпрос, заведен в Деловодството на Народното събрание с вх. № 254-06-369 от 20.09.2002 г. Може би поради невъзможността да се ориентирате в цифрите, Ви е необходимо повторното получаване на данните, които с радост ще Ви предоставя – имам страница, която мога да Ви дам.
Тъй като междувременно Министерството на финансите разполага и с данните за м. септември, възползвам се от случая да Ви предоставя информация за касовото изпълнение на приходите в републиканския бюджет от дейността на Агенция “Митници” за периода януари – септември 2002 г., съпоставени със същия период на миналата година.
Общата сума на приходите в бюджета, представляващи внесени мита, ДДС при внос, акциз при внос и глоби и санкции, които се събират от митническата администрация, за деветмесечието на 2002 г. възлизат на 1 млрд. 925 млн. 178 хил. 788 лв., докато за същия период на миналата година са събрани 1 млрд. 826 млн. 192 хил. 847 лв. Както се вижда от тези цифри, приходите през посочения период на тази година са с близо 100 млн. лв. или, да бъдем точни, 98 млн. 986 хил. вповече от тези от миналата година и то в условията на намаляване на обема на вноса в левово изражение поради намалението на курса на долара.
Във връзка с втората част от Вашия въпрос бих искал да Ви уведомя, че договорът на Министерството на финансите с английската фирма Краун ейджънтс се изпълнява съобразно условията, заложени в него, и съобразно графика за изпълнение на дейностите. Концентрацията на усилията е в областта на митническото разследване и разузнаване, повишаване събираемостта на приходите, вътрешния одит и професионалната етика, улесняване на законната търговия, връзки с бизнеса и др. В тези области са направени редица препоръки, проведени са семинари, обучения, срещи и други подобни. Беше създадена Държавна обществена консултативна комисия за подпомагане развитието на митническата администрация с Постановление на Министерския съвет № 147 от 16 юли 2002 г. Реализираха се необходимите нормативи и административни промени за функционирането на т.нар. мобилни групи. Бяха обучени специалисти и доставено оборудване и от края на м. август стартира ефективната дейност на мобилните групи, като вече се появиха и резултатите. Има конкретни случаи на разкрития както на контрабанда, така и на митническа измама.
Всичко изложено дотук ми дава основание да оценя приноса на английските консултанти като извънредно позитивен за развитието на митническата администрация. А разходите, които Министерството на финансите е извършило съгласно договора с Краун ейджънтс до момента, възлизат на 13 млн. 628 хил. 982 лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Радев, имате думата да изкажете Вашето отношение по получения отговор на Вашия актуален въпрос.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Велчев, Вие не ми отговорихте конкретно на двете неща. Дори се опитахте с известна арогантност да започнете своя отговор. Искам да Ви кажа, че арогантността не помага, напротив, тя показва наличие на маска, зад която се крие несигурност и неувереност. Не я използвайте! Уверявам Ви, тя не Ви помага, пречи Ви.
Аз Ви питах много или малко са тези 56 млн. Много или малко са – за това Ви питам, за Вашата оценка и то за осем месеца, а не за друг период. После ще питам и за друг период.
Аз твърдя, че тези пари са много малко, господин Велчев, и не са основание да се гордеете с тях. Те са не малко, те са обидно малко, защото за същите осем месеца миналата година, без Новото време и без Краун ейджънтс, вездесъщите Краун ейджънтс, онова лошото, предишното правителство, крадливото, дето пълнеше сини каси, увеличи приходите в българските митници с 300 млн. лв. Между 56 и 300 млн. има огромна разлика. Защото януари – август 2001 г. към януари – август 2000 г. без вас бяха 300 млн. повече. С вас януари т.г. – август м.г. с вас увеличението е 56 млн. – 5,5 пъти по-малко! Разбирате ли това? Това е оценката.
Колкото за Краун ейджънтс, Вие може би, придържайки се към досегашната си тактика на мъгливост и приказване на какво правят те, ние разбрахме няколко неща и то, пак казвам, от медиите. Най-напред знаем съвсем ясно, че Краун ейджънтс дължи или завлече България с около 600 хил. долара по предишен договор вследствие на допусната груба небрежност. След малко ще отговаряте и по този въпрос на моя колега. Разбрахме също така, че това, което те вършат, никой не го знае, само на Вас го докладват. Но за сметка на това те си получават кралските заплати. Това Вие не го отрекохте. В същото време всички разбрахме, че загубихме от присъстването на Краун ейджънтс точно 10 млн. евро от това, че програмата ФАР ги намали.
Мога още много неща да изреждам, господин председател. Усещам, че ме подсещате да свършвам. Господин министър, ще Ви питам по-нататък по тези въпроси, така че бъдете винаги на щрек. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате правото на дуплика в рамките на 2 мин.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Радев! Вашето, както с право го нарекохте, “крадливо” правителство увеличи може би постъпленията от митниците с 300 млн. за миналата година спрямо 2000 г. в условията на едно увеличаване на вноса с 1 млрд. лв. Трябваше повече да го увеличите. Ние увеличихме не с 300, а с 400 млн. спрямо същата, 2000 г., като добавихме още 100, в условията на намаляващ внос. И тук се сещам за интервюто в “168 часа” на господин Пламен Орешарски, който пое, може би, Вашите функции в НИС на СДС – че СДС е пред фалит и в касата няма пари. Как ще има? В държавния бюджет има 100 млн. повече! Значи в бюджета на СДС има 100 млн. по-малко. Благодаря. (Ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Контролът взе да става интересен.
Продължаваме с актуален въпрос от народния представител Димитър Йорданов към министъра на финансите относно уреждане задълженията на “Краун ейджънтс” към България.
Заповядайте, господин Йорданов, да развиете Вашия въпрос.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Велчев, моят въпрос към Вас е: възстановена ли е дължимата от “Краун ейджънтс” сума от близо 600 хил. щатски долара, с които българската страна е ощетена в резултат на допусната груба небрежност от страна на “Агенти на короната” по Договора между България и “Краун ейджънтс” от 15 октомври 1999 г.? Ще използвам полагащото ми се време, за да поясня за какъв договор става въпрос. Съгласно Споразумение от 30 юни 1999 г. между японското и българското правителство за отпускане на безвъзмездна помощ в размер на около 5 млн. долара за преодоляване на последиците от кризата в Косово и по волята на японската страна българското правителство сключва договор с “Краун ейджънтс” като агент по доставките, действащ от името и за сметка на българското правителство. Задълженията на “Краун ейджънтс” са били да организира международни търгове и да организира и контролира целия процес на доставка. Българските фирми, направили заявка и одобрени от консултативния съвет на двете министерства – на Министерството на финансите и на Министерството на икономиката, заплащат левовата равностойност на стоките в специална сметка в Министерството на финансите, предназначена за финансиране на социални проекти. “Краун ейджънтс” усвоява от японска банка цялата помощ, с която заплаща на спечелилите търговете доставчици стоките и гарантира тяхното получаване.
При доставката обаче на памук на стойност 991 хил. долара за “Руен елит” АД, агентът допуска изключителна небрежност и превежда на турската фирма-доставчик цялата сума без гаранции за получаване на стоката. В резултат на това остава неиздължена стока за 583 815 долара – сума, която е изискуема съгласно тръжните условия и би трябвало да се възстанови на българската страна, за което предишното българско правителство настоява до края на мандата си.
Не знам каква дума да употребя за позицията на “Краун ейджънтс”, а тя е, че България трябва да се съгласи турската фирма да задържи около 250 хил. долара, тоест половината от дължимата сума, защото съдебните процедури в Лондон са дълги и нямало гаранции, че турската фирма въобще ще плати нещо, защото можела да фалира и т.н.
Накрая само ще спомена, че “Краун ейджънтс” е получил 7 на сто от цялата помощ, или 350 хил. долара комисионна, за гарантиране интересите на българската и на японската страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Йорданов, в отговор на Вашия въпрос Ви информирам, че в настоящия момент в Министерството на финансите няма постъпили данни за наличието на задължения на посочената от Вас английска фирма “Краун ейджънтс” към Министерството на финансите. От сведенията, с които разполагам, страни по договора са били Министерството на икономиката и “Руен елит” АД във връзка с доставка на памук по линия на японска безвъзмездна помощ в подкрепа на структурната реформа. След проведен международен търг от “Краун ейджънтс” доставката е спечелена от турската фирма “Саханкая”. Спечелилият търга за доставчик не е изпълнил задълженията си, въпреки че е получил цялата договорена сума. Министерството на икономиката и “Краун ейджънтс” търсят различни начини за връщане на неправомерно усвоената от турската фирма-доставчик сума.
Тъй като страна по договора е било Министерството на икономиката, считам, че за по-голяма яснота по поставения от Вас въпрос в качеството си на народен представител можете да се обърнете към това министерство.
Що се отнася до настоящите ни взаимоотношения с британската фирма “Краун ейджънтс” по Договора за мерки в помощ на реформата в българската митническа администрация, досега резултатите от съвместната ни дейност са, както отговорих на господин Радев, доста положителни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Йорданов имате думата да изразите Вашето отношение към получения отговор.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПСОДС): Аз само ще кажа, че съм много изненадан, че финансовият министър не знае за задължение, което според мен е доста голямо. Ще се възползвам и ще задам въпроса и на министъра на икономиката, но все пак съм длъжен да кажа, че при 350 хил. долара комисионна 600 хил. щета от “Краун ейджънтс”, която изцяло е отговаряла по договор, който Вие би трябвало да имате, господин министър, е отговаряла за гаранциите и за доставките на тези стоки. Намерете този договор и си искайте парите. Най-малкото можете да ги удържите от тези над 30 млн., които сега плащаме на същата фирма, толкова компетентна и отговорна към нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Йорданов, Министерството на финансите не може да разполага с договори, по които не е страна. Страна по договора, както мисля, че казах, е Министерството на икономиката.
Може би трябва да попитате господин Божков или господин Жотев, които тогава са били министри, при какви обстоятелства е бил сключен този договор и на какви основания са дали договора на съответната турска фирма, която е направила нарушението.
Що се отнася до участието на фирма “Руен елит”, аз мисля, че няма нужда да коментирам как е избирана тя. Всеки може да се досети. Но във всеки случай за такива неща пак трябва да питате господата Божков и Жотев. Съжалявам, че не мога да бъда по-точен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър. Привършихме с въпросите към Вас, уважаеми господин министър на финансите.
Преминаваме към питане от народния представител Васил Калинов към министъра на земеделието и горите относно изпълнението на решението на правителството и на Министерство на земеделието и горите за подпомагане на земеделските производители и осигуряване на стопанската 2002 – 2003 г. в земеделието.
Заповядайте, господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, господин министър! Правителството прие конкретни решения, свързани с изкупуването и реализацията на селскостопанската реколта 2002 г. и осигуряване на стопанската 2002 – 2003 г. в земеделието. Своите усилия в това отношение Министерството на земеделието и горите насочи главно към дейността на Държавен фонд “Земеделие”. Независимо от приетите решения продължават недоволствата и протестите на земеделски производители, есенната селскостопанска кампания върви бавно, да не кажа мудно, ограничен е достъпът на земеделските производители до кредитния ресурс на Държавен фонд “Земеделие”, отсъства и кредитна линия за горива.
Агенцията за държавни вземания продължава разпродажбата на безценица на селскостопански инвентар. Цели райони на страната бяха засегнати от тежки природни бедствия като засушаването във Видин, Монтана, Враца, градушки и наводнения в Родопите и други, без земеделските производители да получат осезаема компенсация за това.
Уважаеми господин министър, моля Ви да ми отговорите какво предприема Министерството на земеделието и горите за ефективно и своевременно приложение на решенията на правителството и собствените си решения за подпомагане на земеделските производители и за осигуряване на стопанската 2002 – 2003 г. в земеделието? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Господин министър, имате думата за отговор на зададеното питане.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Калинов. В съответствие с аграрната политика на правителството за стимулиране и нормализиране на зърнения пазар от реколта 2002 г. с оглед ускоряване ефективната реализация на хлебна пшеница и осигуряване на финансов ресурс за есенната кампания, правителството със специално постановление прие важни мерки, които включват:
1. Осигуряване на 32 млн. лв. от централния бюджет за създаване на Държавен стоков фонд за изкупуване на хлебна пшеница.
2. Предоставяне на допълнителен ресурс от 15 млн. лв. под пряка субсидия за фонд “Земеделие” за покупката на качествени семена.
3. Осигуряване на 5 млн. лв. допълнителни средства от фонд “Земеделие” за експортно субсидиране.
Освен тези мерки фонд “Земеделие” разсрочи кредитите на зърнопроизводителите, засегнати от сушата в Северозападна България с една година и с три месеца кредитите на всички земеделски стопани, ползвали кредити за есенната сеитба.
Мерките, приети от Министерския съвет, дадоха възможност чрез фонд “Земеделие” за есенната кампания да се осигури финансов ресурс от 29 млн. лв., от които над 16 млн. лв. са само за субсидиране на сеитбата с доброкачествени семена.
Уважаеми господин Калинов, това е най-голямата сума, която българско правителство и България е давала за субсидиране на есенната сеитбена кампания.
Важно е да отбележим, че подпомагането на есенната сеитба за първи път е комбинирано – едновременно за семена и торове, и максималните площи на земеделските производители са увеличени почти двойно – от 3 хил. на 5 хил. дка. Прилагането на тези решения изискваше адекватна и сериозна организационна и методическа подготовка. Но същевременно не споделям Вашите опасения за закъсняване и особено за ограничаване достъпа на земеделски производители до ресурса на тези мерки. Указанията за целева субсидия от семена и целева финансова линия за изкуствени торове с измененията и допълненията бяха одобрени още до 30 август, заедно с правилата за подбор на производители на хлебна пшеница за стоковия фонд. Списъкът на одобрените заявки беше предоставен на Държавния резерв и на стоковите борси в определения срок – на 18 август, след което започна и договарянето на съответните количества.
Всички тези организационни мероприятия са приключени. Към 25 септември в областни дирекции на Фонд “Земеделие” има подадени заявки за 9,3 млн. лв. субсидии за семена и за над 12 млн. лв. кредит и субсидия - за торове.
С оглед гарантиране сеитбата с качествени семена на семепроизводителите за първи път се предоставя възможност да ползват семена и от собствено производство. Вече са в ход както процесът на договаряне на средства за есенната кампания, така и на покупките за образуването на стоковия фонд. Най-вече ниското качество на заявеното за продажба зърно, както и предварителната продажба на по-малките количества наложиха отмяната на ограниченията за покупка на 1000 т от земеделски производител, което в началото беше прието с решение на Управителния съвет на Фонд “Земеделие”. Ние премахваме тази граница и стоковият фонд вече ще купува зърно от зърнопроизводителите не по-малко от 10 т, достигайки до 4 хил. т от един зърнопроизводител. Смятаме, че по този начин допълнително ще ги стимулираме.
Същевременно искам да Ви уверя, господин Калинов, че ръководството на фонда не променя решението си спрямо нередовни и некоректни платци с просрочени задължения. Общите взимания на Държавния фонд “Земеделие”, на държавата от земеделски стопани, които са били некоректни към държавата, заедно с инвестиционните кредити е за около 100 млн. лв.
От трибуната на парламента искам да подчертая, че ние ще прекъснем тази порочна практика държавата да дава кредити и субсидия на некоректни земеделци, които не възстановяват средствата обратно в държавата. Давам си сметка, че това са основно субсидии от републиканския бюджет – средства, толкова необходими както за увеличаване на пенсиите, така и за училищата, така и за българското здравеопазване.
Уважаеми господин Калинов, вярвам, че предоставената Ви информация в този отговор ще убеди и Вас, че няма опасения за ефективното подпомагане на земеделските производители за есенната сеитба. Опасенията за това, че есенната сеитба закъснява, са напълно основателни, но те не се дължат на липсата на средства и липсата на организация. Това се дължи основно на лошите метереологични условия и невъзможността на земеделските стопани да извършат есенна сеитба. Убеден съм, че мерките, които е предприело правителството и Фонд “Земеделие”, са напълно достатъчни и осигуряват в необходима степен есенната сеитба. Площите, за които ние сме гарантирали средствата, са за над 5 млн. дка, което е много, много повече от отпускани средства в предишни години. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Калинов, имате думата да зададете два уточняващи въпроса, ако счетете за необходимо.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин министър, за отговора, но все пак пред мен, а предполагам и пред всички селскостопански производители, стои въпросът как все пак ще компенсираме това изоставане в есенната оран? Ако направим една справка само за хода на есенната оран към 4 октомври имаме подготвени около 4 млн. 200 хил. дка за дълбока оран, при 4,4 - през 2000 г. Не смятам 2001 г., защото там очевидно обстановката беше коренно различна и тези 5 млн. и нещо, които ги има тогава, трудно могат да бъдат достигнати при метеорологичните условия, които имаме сега.
Какво конкретно ще се предприеме, да се гарантира действително да има подготовка на площи за осигуряването на зърнения баланс или това означава, според мен, около 10-11 млн. дка да бъдат подготвени и засяти, за да може да бъде гарантиран този зърнен баланс? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е: как все пак оценявате исканията на протестиращите? Един митинг, втори митинг, издигаха се лозунги, разливаше се мляко, поставяха се искания, петиции и пр. Каква е все пак Вашата оценка, като министър, и на министерството относно протестите и исканията, които имаха протестиращите, относно подготовката и дейността въобще на правителството по есенната кампания и въобще селскостопанската ви политика? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря за допълнителните въпроси, господин Калинов. Аз не смятам, че може да се обвинява правителството за лошото време. Мисля, че това е последното, в което можете да обвинявате правителството – в лошото време. Така, както и Вие подчертахте, има в достатъчна степен направена почвоподготовка за започване на фината есенна сеитба. Това, което мога да кажа допълнително, господин Калинов, което ми дава основание и нямам притеснения за есенната сеитба е, че кредитите, които се отпускат от Фонд “Земеделие” за торове, са усвоени в момента почти 100 процента. Свободният ресурс, с който разполага, е много малък. По същия начин стоят нещата и със субсидиите, които са осигурени за семена, тоест количествата, за които са кандидатствали земеделските производители във Фонд “Земеделие”. Нещо повече, аз се притеснявам от това, че макар да сме увеличили почти три пъти средствата, те няма да стигнат отново за есенната сеитба.
От друга страна искам да Ви кажа, че не са само тези мерки на правителството, които сме предприели, осигурявайки финансовия ресурс. За първи път тази година, господин Калинов, аз ще кажа от трибуната на парламента няколко цифри, които е хубаво да си запишат много хора. За първи път България има износ от миналогодишната реколта на 820 хил. т пшеница, което е един ресурс, който е влязъл в земеделските производители, от стара реколта. От тазгодишната реколта за първи път, господин Калинов, до 8-и този месец имаме официален износ от Нова година 335 хи. т пшеница – това, което никога не е било досега. Нещо повече, когато говорим за износ на ечемик от новата реколта, имаме 455 хил. т износ, което е истински рекорд за България за последните две години. Всичко това е от нова реколта при условие, че в предишната година за цялата година сме имали износ около 320 хил. т ечемик. Тоест, финансовият ресурс от страна на държавата е осигурен под формата на кредити и субсидии, финансовият допълнителен ресурс при износа, който се получава при земеделските производители, също е осигурен.
Колкото до зърнения баланс, общо за страната не са необходими 11-12 млн. дка, а да бъдат засети с пшеница приблизително около 8 млн. дка – говорим за зърнения баланс. Разбира се, нашите намерения както миналогодишните, така и за тази година, са България да надхвърли 12 млн. дка засята пшеница, защото по всичко личи, че пазарът за българска пшеница се отваря. Нещо повече, от конкретните ми срещи, особено в арабските страни, аз вече имам конкретни договорености за износ на българска пшеница за арабските страни. Тоест, този потенциал за износ на българска пшеница и на български зърнени култури с всяка година ще нараства.
Колкото до протестите, аз не се притеснявам и за мен в голяма степен определена част от тях, разбира се, са неоснователни. Те са чисто политически, нещо повече – и популистки. Защото да дойдеш в София и да докараш 2000 пакетчета с храна, които да раздаваш на социално слаби пенсионери срещу подпис, за да стоят на митинг, това не значи, че е протест на земеделски производител. Ясно и точно всеки може да разбере какъв е подтекстът на този процес.
Мисля, че българските земеделски производители при всички случаи имат основание да бъдат недоволни от състоянието на българското земеделие, но това е плод не на едногодишното управление на коалиционното правителство, а на некомпетентното управление на българското земеделие през последните 12 години, като започнем още от ликвидацията на кооперациите, защото България е уникална точно в това, че беше единствената страна в света, която със закон ликвидира нещо, което беше изградено. Като започнем с раздробяването на земята и всички други неща, ще видим, че целият комплекс от мерки, който е предприет през последните 12 години е довел до упадъка на българското земеделие.
Аз се радвам, че с едногодишното управление на коалиционното правителство вече излизаме от тунела и се вижда една светлина. Защото има много сериозно нарастване на износа на българската земеделска продукция както и това, че все повече хора вече се ориентират да се занимават със земеделие.
Убеден съм, че мерките, които е предприело правителството, и начинът и методът, по които работи Министерството на земеделието и горите, е правилен. Ние вървим в правилната посока и аз, като министър на земеделието и горите, поемам пълната отговорност за всички действия, които се предприемат от Министерството на земеделието и горите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Калинов, вероятно ще изразите отношение към отговора на министър Дикме.
Заповядайте.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин министър, благодаря Ви за отговора, макар че аз, ако трябваше да квалифицирам протестите и действията, които ставаха в София от така наречените протестиращи, щях да използвам малко по-силни политически думи. Но все пак Вие, като министър, сте длъжен да спазвате професионалния тон, тъй като това наистина бяха едни псевдопротести, които по същество дискредитират, бих казал, дейността ни в посока на решаване на проблемите на земеделието.
Що се отнася до конкретните действия, които се предприемат, аз ще си позволя да засегна няколко въпроса съвсем телеграфно с молба, ако имате воля и достатъчно разбиране по тях и желание, да ги имате предвид и естествено да се реализират.
Първо, субсидията, която касае стимулиране износа на селскостопанска продукция. Аз категорично заявих и в комисията, и тук, от тази трибуна, си позволявам да заявя, че за мен субсидията, а предполагам и за голямата част от селскостопанските производители, ще изиграе решаващата си роля, ако тя достигне до производителя, или се създаде тази верига, която да подпомага действително производството на селскостопанска продукция в необходимото качество и в необходимото количество.
На следващо място, това е маркетингът и пазарът. Аз приветствам усилията Ви за разкриването на пазари още отсега, но мисля, че министерството трябва да има свое виждане и програма, с която да работи за разкриването на зърнен пазар за българската стокова продукция. Защото, ако се засеят тези декари, за които говорите, веднага ще възникне проблемът къде ще бъдат изнесени, ще можем ли да ги реализираме. И тук вече стои големият въпрос: как държавата се връща в своите ангажименти по защитата на селскостопанските производители, а не, както досега, както и Вие казахте, да се оттегли и да гледа отстрани как се мъчи или как се стреми по някакъв начин да върже двата края селскостопанският ни производител.
Следващото, което си позволявам да Ви кажа, е свързано с Агенцията за държавни вземания. Много Ви моля да проявите разбиране и да проведете необходимите срещи и разговори с министъра на финансите. Мисля, че могат да бъдат намерени решения, които да ограничат или поне на тези жизненостопански структури, които могат да произвеждат и да дават продукция, да не им се взима скъпоструваща техника, ценна техника за производството, защото сега на безценица се разпродава. Мисля, че може да бъде намерен механизъм за решаване на този проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калинов.
С това приключи процедурата по питането на народния представител Васил Калинов.
Минаваме към актуалния въпрос от народния представител Петър Мутафчиев към министър Дикме.
Заповядайте, господин Мутафчиев, да развиете Вашия актуален въпрос.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Моят актуален въпрос е свързан с една много важна част от отрасъла “Земеделие”, а това е състоянието и перспективите за развитието на производството на етерични масла в България.
Както всички ние знаем, Република България е с традиции и е с признат международен авторитет в производството на етеричномаслените култури. С българската суровина от етеричномаслени култури бе задоволявана родната фармацевтична, парфюмерийна и козметична промишленост, а страната ни бе един от най-големите износители на розово и други етерични масла. В цял свят е позната, господин министър, марката на българското розово масло. Не по-малко са известни от туристическа гледна точка и регионите, които са свързани с производството на розата, или така наречената Розова долина – района около Карлово, района около Казанлък. Все още е жива една стара традиция за празнуването на празника на розата. Съществува един сериозен интерес от чуждите туристи в България към този празник, но за голямо съжаление на този празник ние няма какво да покажем от това, което бяхме създали в розопроизводството. Последните години този отрасъл бележи един много силен упадък. След реформата, за която преди малко отговорихте на господин Калинов, в българското земеделие, разпокъсването на земята, липсата на каквато и да е политика по развитието на етеричномаслените култури, рязко спаднаха площите, засети с роза. Не се поемат никакви ангажименти от страна на българската държава за развитието на този отрасъл, а все по-голяма част от българските граждани, най-вече в Пловдивска област, където аз съм избран за народен представител, започват отглеждането на мента и на лавандула, и на рози, но на тези хора им е необходима подкрепа, подкрепа в инвестициите, необходима е и една ясна политика за бъдещото развитие на отрасъла, касаещо се най-вече до изкупуването и информация за това какви са пазарите с етеричномаслените култури.
Затова искам да Ви задам един въпрос и се надявам, че ще ми отговорите сериозно какви са амбициите на правителството.
Въпросът е: какво е състоянието и какви са перспективите за развитието на производството на етеричномаслени култури в страната, и предвижда ли Вашето министерство преференции и подпомагане на земеделските производители в този вид култура? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Мутафчиев! Преди всичко аз Ви благодаря за въпроса, защото крайно време е всички да разберем, че в България, освен зърнени култури и тютюн, се отглеждат и други земеделски култури. Наистина Вие сте абсолютно прав, че производството на етеричномаслени култури през периода 1990-2000 г. бележи непрекъснат спад. По данни на отдел “Агростатистика” през последните години обаче площите с етеричномаслени култури започват бързо да се увеличават.
За следващите години предвиждаме тенденцията към увеличаване на площите с етеричномаслени култури да се запази. В Министерството на земеделието и горите бе разработена специална програма за развитие на алтернативното земеделие в Родопите. Освен в Казанлъшко, в Карловско, там, където Вие сте избран за народен представител, както споменахте, ние предвиждаме засаждането на една площ от 3500 дка включително и в Родопите с етеричномаслени култури. Все още съществуват проблеми с реализацията на някои от видовете етеричномаслени култури, поради което съвместно с германско дружество за техническо сътрудничество министерството изготвя подсекторна стратегия за билките, в която са включени и култивираните билки, които са част от етеричномаслените култури.
Аналогично е положението с казанлъшката роза, която Вие споменахте. Площите през 2000 г. са били 11 млн. 800 хил. дка; през 2001 г. вече има увеличение на 14 млн. дка; за 2002 г. – приблизително около 15 млн. дка.
В момента в България се произвежда около 500-600 кг розово масло, а има пазарна ниша, което Вие казахте, за около 1500 кг. Страната ни може да произвежда това количество розово масло, ако площите с розови насаждения достигнат 25-30 хил. дка.
В този аспект искам да отбележа, че още през 2003 г. очакваме увеличение на площите с маслодайна роза с около 3000 дка.
От 2000 г. досега фонд “Земеделие” е предоставил 18 броя кредити за 5100 дка роза и лавандула на обща стойност 3 млн. 447 хил. лв. Условията за предоставяне на кредити за създаване на етеричномаслени насаждения от фонд “Земеделие” от началото на 2002 г. са облекчени, като е намален лихвеният процент, предвидени са дълги гратисни периоди и срокове на издължаване. Фондът предвижда кредити за възстановяване на съществуващи насаждения при същите условия.
Другото, което бих могъл да кажа, че във връзка с нашата програма за увеличаване на розовите масиви в страната, още през следващата година ние сме предвидили, така както казах, увеличаване с 3 хил. дка на площите, но сме възложили на Института по розата и етеричномаслените култури в гр. Казанлък производството на посадъчен материал. В момента в България се подготвят около 1 млн. и 500 хил. бройки посадъчен материал за розови насаждения. Убеден съм, че и мерките, които сме предприели, както и нисколихвеното инвестиционно кредитиране чрез фонд "Земеделие" ще дадат необходимите условия земеделските производители да увеличат тези площи.
Преди да приключа, уважаеми господин Мутафчиев, искам да Ви кажа, че лично аз съм привърженик, и то голям привърженик на това България да се ориентира и да произвежда колкото се може повече етеричномаслени култури. Освен в развитието на биологичното земеделие ние имаме един невероятен потенциал в световния пазар, защото там има една свободна, незаета ниша за българските етеричномаслени култури, не само за розата, а и за лавандулата, и за другите етеричномаслени култури.
В този аспект има един много голям потенциал за развитие на култивираните билки и на билкопроизводството. Този потенциал, който беше много добре развит до 1999 г., така както подчертах в началото на своя доклад, беше почти унищожен за последните десет години. Радвам се, че българските производители, хората, които и преди са се занимавали с това нещо, отново се връщат към производството на етеричномаслени култури. Те ще получат пълната подкрепа както в мое лице, така и в лицето на Министерството на земеделието и горите за осигуряване на необходимите кредити и кредитни линии за осигуряване на тези мероприятия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате ли реплика, господин Мутафчиев? Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Аз Ви благодаря, господин министър, и се надявам, че ще изпълните този сериозен ангажимент, който поехте от високата трибуна на Народното събрание – че всички желаещи да възстановят и да се занимават с производството на етеричномаслени култури, на маслодайната роза в България, ще получат трайна и сериозна подкрепа, най-вече финансова, от Министерството на земеделието и горите.
Но аз Ви моля за още нещо, господин министър. Необходимо е съдействие и на желаещите да се занимават с производството на маслодайна роза за осигуряването на площите, защото това е един сериозен проблем, свързан с дългосрочното осигуряване и наемане под аренда на тези площи. Трябва да има все пак някакъв начин, помощ и въздействие от страна на министерството, за да могат те да изпълнят своите програми, които са предприели. Също така е необходимо да има информация за това, какви са очакваните количества и какви количества от отделните култури ще бъдат изкупени. Само искам да Ви информирам, че в община Садово над 200 т суха мента в момента стои непродадена, затова защото по твърдение от купувача, германска фирма, не мога да спомена точно коя беше, не отговаряла на качеството, съдържала повече тежки метали. Дори да е вярно това, производителите не носят вина за това, имайки предвид, че явно става дума за поливане с води, или засаждането на площи, за които те не са знаели, че съдържат такива тежки метали.
Затова Ви моля, нека точно в тази насока да има също съдействие от страна на българското правителство. Ако обединят усилията си производителите и Министерството на земеделието и горите мисля, че резултатът за България в този подотрасъл на Министерството на земеделието и горите ще бъде добър. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря, господин Мутафчиев.
Господин министър, заповядайте да вземете отношение по репликата на народния представител Петър Мутафчиев.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Мутафчиев! Аз искам да благодаря на председателя на Комисията по земеделието и горите, както и на цялата комисия по земеделие и на целия парламент за това, че навреме бяха приети поправки в Закона за подпомагане на земеделските производители и по този начин беше осигурен за следващата година необходимият финансов ресурс за осъществяване на мероприятията. Благодаря Ви и затова, че вие приехте вчера и новият закон, с който вече земите ще се отдават при по-облекчени условия и за по-дълъг период от време. Сега ние ще имаме една възможност, именно за хората, които се занимават с етеричномаслени култури да отдаваме държавните земи за ползване за период от 10, 15, 25 години. Мисля, че по този начин ние ще стимулираме и розопроизводството, защото вече сме създали необходимите условия.
Колкото до закона, искам само едно да Ви кажа, че Законът за розата е почти готов и е в работна група, и аз се надявам до края на годината да приключим работата по този закон.Така че хората, които се занимават с розопроизводство, ще разполагат и със специален закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори първо на актуален въпрос от народните представители Татяна Калканова и Кръстанка Шаклиян относно готовността за провеждане на зрелостните изпити през 2003 г.
Заповядайте, госпожо Калканова, да развиете Вашия актуален въпрос в рамките на три минути.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър! Тази учебна година е особено важна за всички в сферата на средното образование, поради предстоящите държавни зрелостни изпити, които ще бъдат организирани през 2003 г. съгласно вече одобрените от парламента промени в Закона за народната просвета и Закона за общообразователния минимум и учебния план. Поради изключителния обществен интерес към темата бих искала да Ви попитам, уважаеми господин министър, каква е готовността на Министерството на образованието и науката за провеждане на зрелостните изпити през 2003 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Господи министър, заповядайте да представите Вашия отговор. Разполагате с пет минути.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Калканова, уважаема госпожо Шаклиян! Във връзка с подготовката за организиране и провеждане на държавни зрелостни изпити през 2003 г. Министерството на образованието и науката разработи указание, в което детайлно се определят условията и редът за провеждане на изпитите.
Разработването на учебно-изпитните програми бе извършено от национална комисия, в състава на която участваха представители на академичната общност и учителите. Международната консултантска фирма "Ситогруп" въз основа на спечелен търг извърши обучение на членовете на комисията относно създаване на учебно-изпитните програми и системата за оценяване на резултатите.
Проектите на учебно-изпитните материали бяха публикувани на електронната страница на Министерството на образованието и науката, както и във вестник "Аз Буки" и бяха обсъдени от учители-експерти в регионалните инспекторати по образование в страната. Бяха проведени пробни зрелостни изпити по всички предмети. Комисиите по съответните учебни предмети провериха и оцениха представителна извадка от писмените работи. Останалите писмени работи бяха проверени и оценени от областни комисии, формирани от инспекторатите по образованието. Резултатите от пробния държавен изпит бяха анализирани в Министерството на образованието и науката. На базата на данните за цялостната организация по провеждане на зрелостните изпити, на всички получени резултати и на техния анализ, комисиите направиха корекции в проектите на учебно-изпитните материали относно съдържанието и системата на оценяване. До 20 ноември учениците ще имат възможност да изберат датата, на която ще положат задължителен изпит по български език и литература, както и да посочат предмета, по който ще държат втори зрелостен изпит. В указанията са определени сроковете за формиране на националнте комисии, отговарящи за информационното осигуряване, проверката и оценката на изпитните работи.
За по-добра организация и оптимизиране на дейността в страната, тя условно е разделена на седем района, като членовете на националните комисии се разпределят на случаен принцип по районите и така се създават седем национални комисии по райони. Ще бъдат организирани няколко семинара за подготовка на оценителите, така че ще се гарантира използването на единни критерии при оценяване на работите.
Експертите от Министерството на образованието и науката вече имаха възможност да получат информация относно френския опит в организирането и провеждането на национални зрелостни изпити по време на проведения в София семинар с господин Тиери Льогоф – директор на Изпитния център в Аркьой.
Съзнавайки отговорността си пред обществото, министерството е създало необходимите условия за успешно полагане на държавните зрелостни изпити. Така например искам да припомня, че броят на часовете по български език и литература е увеличен от два на три в последния клас на средното училище. Убеден съм, че при тази степен на организация учители и ученици ще могат спокойно да се подготвят за държавните зрелостни изпити.
Министерството на образованието и науката разчита на доказаните професионализъм, отговорност и опит на българските учители, които да гарантират необходимото равнище на овладяване на знания, умения и компетентности. Тук искам да отбележа, че смятам за некоректни всякакви опити за внушения, че училището не може да подготви учениците за зрелостни изпити. Намирам разпространяването на подобни тези за подчинени единствено на комерсиални интереси. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Калканова, госпожо Шаклиян, имате възможност за реплика.
Госпожо Калканова, заповядайте, имате право в рамките на две минути да изразите отношението си.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, благодаря за Вашия отговор, от който аз и госпожа Шаклиян се убедихме в сериозността на подготовката за предстоящите държавни зрелостни изпити и в сериозния ангажимент на Министерството на образованието към успешното реализиране на тези изпити.
Бих искала обаче тук, от парламентарната трибуна, да използвам да поговорим малко по-конкретно за това, което Вие споменахте, а именно дейността на такива, да ги наречем, паралелни образователни структури, като за пример мога да посоча фирма “Диоген”, чиято дейност вече коментирахме в Комисията по образование, за което вече има и доста информация в медиите.
Уважаеми господин министър, всички сме убедени, че дейността на подобни фирми като цяло противоречи на философията, заради която възприехме и направихме промените за провеждане на държавните зрелостни изпити през следващата година. Съзнаваме колко отговорен е ангажиментът да се подходи правилно и да се използват всички законови мерки срещу подобни действия. Затова бих искала да ми отговорите какви конкретни мерки възнамерява да приеме Министерство на образованието, конкретно в случая срещу фирма “Диоген”, а и за в бъдеще, при създаване на подобни неразрешени от закона, нерегламентирани паралелни образователни структури. Още повече, че има информация, че във фирма “Диоген” в частност, като координатори за набиране на клиенти – кандидат-зрелостници, участват и бивши началници на регионални инспекторати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Господин министър, имате право на дуплика в рамките на две минути.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаема госпожо Калканова, уважаема госпожо Шаклиян! Действително се създаде една възможност за разцъфтяване на негативни практики в системата на българското образование.
Трябва да кажа, че разглеждам дейността на въпросния учебен център “Диоген” в контекста на всички опити да се създават такива паралелни структури, които буквално отнемат жизнените сили на образованието и ги превръщат в комерсиален потенциал.
В министерството постъпиха сигнали от родители и учители за организирани центрове, които предлагат “гарантиран успех на държавните зрелостни изпити”. Това беше цитат от рекламна дипляна.
Вашият интерес е продиктуван вероятно от факта, че упоменатият център “Диоген” е разгърнал дейност в цялата страна. Центърът организира курсове за квалификация на учители, които впоследствие взимат участие в схема за преподаване на платени уроци на зрелостници. Много от тези учители са пътували с държавни или общински средства под формата на командировка или служебен отпуск в село Равда, където те са били обучавани. Организаторите са раздавали комплекти от безплатни помагала, които насочват към използването на учебници за гимназиалната степен, издавани и разпространени от името на същата организация.
Мрежата от регионални координатори на “Диоген” включва дисциплинарно уволнени началници на инспекторати и бивши служители на Министерството на образованието и науката. Дори в рекламните листовки на центъра като координати за контакти и допълнителна информация са посочени домашните адреси на мнозина от тях.
Разполагаме с много подробна информация за дейността на този център и при желание от Ваша страна тя може да Ви бъде предоставена.
Що се отнася до мерките, които сме предприели, трябва да отбележа, че припомнихме на началниците на регионални инспекторати правата и задълженията на учителите, съгласно чл. 127 и 128 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Според тези текстове учителят изпълнява задълженията си, определени в нормативните актове и в длъжностната му характеристика, опазва живота и здравето на учениците и децата, изпълнява решенията на педагогическия съвет, както и препоръките на регионалния инспекторат и Министерството на образованието.
На експертите от регионалните инспекторати, на директорите и учителите е обърнато внимание, че подготовката на учениците за държавните зрелостни изпити се осъществява с образователно-възпитателния процес в училище. Проведени са съвещания с директорите на училищата и са обсъдени въпроси, свързани с регулирането на рекламната дейност, извършвана на територията на училищата, както и условията за отдаване под наем на държавна и общинска собственост. Организирани са работни срещи с представители на областната управа, кметовете на общините и специалисти по образование в регионите. Проведени са родителски срещи с родителите на дванадесетокласниците и е разяснена философията на държавните зрелостни изпити, както и предприетото от министерството за гарантиране на добра подготовка на учениците.
Ще посоча като пример факта, че квалификацията на учителите през тази учебна година ще бъде провеждана системно и е осигурена с финансови средства от Министерство на образованието.
Защитавайки интересите на нашите деца, министерството не може да допусне на територията на страната да се разрастват структури, които опорочават образователния процес, като го превръщат в обект на търговия. В тази връзка подготвяме текстове в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, както и в Закона за професионалното образование и обучение, които ще регламентират възможностите за провеждане на платени курсове.
Ние вярваме в мисията на българското училище и сме убедени, че най-високата инвестиция на гражданското общество е инвестицията в бъдещето на неговите деца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към следващия актуален въпрос – от народния представител Стойко Танков, относно готовността на районните инспекторати на Министерството на образованието и науката за одобряване на Образец № 1 за училищата за 2002 – 2003 г.
Заповядайте, господин Танков, да развиете Вашия актуален въпрос пред министър Атанасов.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Моят актуален въпрос е свързан с писмо на Министерството на образованието и науката в началото на м. октомври до общините, с което се утвърждава нова численост на персонала в образованието, от което естествено следват и някои затруднения и реални съкращения на персонала в тази сфера. Такива сигнали получихме от Бургас, Поморие, Търговище, Благоевград, Пазарджик и други.
Както е известно, стандартите за численост и издръжка на държавните дейности за образованието са приети с Решение № 612 от 12 септември на Министерския съвет и влизат в сила от 2003 г.
Министерството на образованието и науката определя численост на персонала по тези стандарти, но считано от 1.10.2002 г., което означава промяна на численост при започнала учебна година.
Освен това този персонал не обезпечава стандартите в образованието на 100%. В общините на базата на приетите в училищата и детските заведения брой деца и ученици, и на основата на утвърдения държавен план-прием, са разработени списъците, Образец № 1 и 2, в съответствие със сега съществуващата нормативна уредба в сферата на образованието. Съгласно тези образци в община Бургас функционират 1299 паралелки с 28 616 ученика и 235 групи в детските градини с 6161 деца и по нормативните документи на вашето министерство за обезпечение на училищната мрежа, прието с решение на общинския свет, и за изпълнение на утвърдения учебен план от вашето министерство са необходими 4204 щата, от които 190 са така наречените условни щата.
Във Вашето писмо от 1 октомври е утвърдена численост 4013 щата. Подобно е положението и в други общини.
Уважаеми господин министър, след като сте предприели съкращение на условните щатни бройки, възниква въпросът как ще се осигури финансово изпълнението на учебния план в училищата, утвърдени от Вашето министерство, при сега съществуващата нормативна уредба.
В тази връзка е и моят актуален въпрос: коя е нормативната база за одобрение на образец № 1 в училищата за учебната 2002-2003 г. и каква е готовността за нейното одобряване от районните инспекторати на Вашето министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Танков.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на този актуален въпрос в рамките на пет минути пленарно време.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Танков! Всъщност Вашият въпрос, както и моят отговор са следствие от едно недоразумение, което е задълбочило известни страхове в общините, че допълнително от 1 октомври ще бъде извършено ново съкращение на персонала в ресор “Образование”. Подчертавам, това е недоразумение и от 1 октомври т.г. министерството няма никакво намерение и няма да съкращава персонал в ресор “Образование”.
Разрешете ми да поднеса своите аргументи към това твърдение.
Във връзка с организацията на новата учебна година, на работата през новата учебна година, както и за изпълнение на приетата за 2002-2003 г. инструкция за работата, Министерство на образованието и науката събра информация за броя на учениците и паралелките в училищата и децата в детските градини от отрасъл “Образование”. Общините дадоха сведения на база на сведенията за организиране на дейността в училищата, детските градини и обслужващите звена по списък – образец 1 и образец 2, за тази учебна година. Сведения дадоха и регионалните инспекторати по образованието. Министерство на образованието и науката след анализ и съпоставка на получената информация уточни натуралните показатели, имам предвид ученици, паралелки, деца и групи, за всяка община, въз основа на които определя персонала в отрасъл “Образование” от 1.10.2002 г.
Отново искам да подчертая. Това е една традиционна процедура. Тя се извършва всяка година с одобрението на този списък – образец 1 и 2.
При определяне на числеността на персонала са спазени изискванията на Наредба № 5 от м. май т.г. и Наредба № 7, актуализирана през 2002 г., обн., ДВ, бр. 55. Стандартите за численост на персонала в държавните дейности за образование са приети с Решение № 612 от 12 септември т.г. на Министерския съвет. При съпоставката на полагащия се персонал на общините не се установи, че възникват разминавания между стандартите за издръжка на един ученик и онези норми, които се предвиждат в наредби № 5 и 7.
Министерство на образованието и науката уведоми общините и регионалните инспекторати по образованието за определената численост и подхода при определяне на персонала, който следва да спазват при утвърждаване на списък – образец 1 и 2. А именно, нормативите за численост на педагогическия персонал на общообразователните училища са разработени по броя на часовете в новия учебен план. Тук искам да направя едно уточнение, откъдето идват вероятно част от недоразуменията. През учебната 2002-2003 г. новият учебен план се въвежда само в първи клас, което налага диференцирано прилагане на нормативите за паралелките от 1 до 8 клас. С определения персонал по общини от 1 октомври е осигурено обучението по задължително избираемата подготовка, ранно чуждоезиково обучение, майчин език, религия, свободно избираема подготовка за всички училища. За формирани паралелки и полуинтернатни групи в училищата, яслените групи и групите в целодневните детски градини в нарушение на изискванията на Наредба № 7 не е осигурен персонал. С Наредба № 5 отпада възможността за осигуряване на персонал в така наречените “Други дейности по образованието” от общата численост на отрасъл “Образование”. Мога да посоча имената на общините, в които това не е станало.
Всяка година Министерството на образованието и науката уведомява общините за числеността на персонала. За тази учебна година отново към 1 октомври е запазен персоналът в отрасъл “Образование”. Той е 125 хил. 434 бр. Той е определен от 1 юли съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г.
Изменението в числеността на персонала на някои общини е вследствие от промяната в натуралните показатели по общини, като министерството е извършило само преразпределение на персонала. Редица общини разкриват маломерни паралелки в целодневните детски градини с 12 и по-малко деца в нарушение на изискванията на чл. 2. И това е довело до известно напрежение и безпокойство в общини като: Девин, Севлиево, Добрич, Хаджи Димово, Тетевен, Гулянци, Ловеч. Във връзка с прилагането на стандарти за численост на персонала на държавните дейности за образование, приети с Решение № 612 на Министерския съвет, Министерство на образованието и науката категорично не предвижда други промени в числеността на персонала на отрасъл “Образование”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Танков, имате възможност за реплика. Заповядайте.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин министър, за отговора. Струва ми се, че в отговора се съдържа Вашата решимост там, където има възникнали противоречия, те да бъдат решени. Тъй като наистина съществуват различия между решението на Министерския съвет, утвърдените стандарти и на практика тяхното стиковане с наредби № 5 и № 7. Вие разбрахте откъде идва безпокойството.
Общо взето, сегашната численост ще удовлетвори учебния процес, но там, където тъй наречените “условни щатове” бъдат съкратени, а те са една мерна единица за финансирането на учебния план, някъде естествено тези проблеми би следвало да бъдат коригирани с новия бюджет за 2003 г. като се осигурят допълнителни средства за финансиране на дейностите по образованието в тези общини, тъй като това всъщност е изискване на учебния план. Те трябва да изпълнят учебния план, който Вие сте утвърдили.
Така че се надявам, че този процес, който ние подкрепяме – за въвеждането на стандартите за финансиране в образованието, за периода на неговото внедряване би следвало да има по-ефективен диалог между министерството и общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Танков.
Господин министър, ще се възползвате ли от правото си? Ще Ви помоля да не просрочвате времето от две минути.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Ще бъда напълно кратък, за да компенсирам това, че просрочих времето при отговора.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Танков! Всичко, което посочихте, е така. Възникнали са известни недоразумения, да ги наречем. Ако за това Министерство на образованието и науката има своя вина, аз съм готов да я поема.
Бих искал да кажа само, че в редица общини съгласно една утвърдена негласно традиция, кметовете са преразпределили бройките от онези паралелки, които не могат да бъдат попълнени с деца, към така наречените “занимални” в детските градини, за да запазят съществуващия персонал. Ще ми позволите тук да не посочвам конкретно в кои общини това се е случило.
Искам да посоча само, че разработените стандарти за издръжката на един ученик предлагат изключително добри, бих казал много по-добри условия, отколкото нормативната база на Министерството на образованието и науката. Ние смятаме, че всички очаквания на общините, включително и за условните бройки, аз не ги подценявам, защото това е, ако ми позволите тази метафора, необходимия въздух на общините по-динамично да решават възникналите проблеми, те ще бъдат осигурени със съдействието на експерти от Министерство на образованието и науката, за което лично отговарям. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Министърът на транспорта и съобщенията господин Пламен Петров ще отговори на два актуални въпроса.
Първият актуален въпрос е от народния представител Кръстьо Петков относно приватизацията на БТК.
Заповядайте, господин Петков, за да развиете Вашия актуален въпрос.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, стана ясно, че офертите за покупка на БТК не са изгодни за българската държава. Това не би и могло да бъде иначе, след като стана ясно, че първият кандидат-купувач за 65 на сто от капитала предлага 200 млн. евро и 50 млн. евро увеличение на капитала, а турският консорциум между “Тюрхет Телеком” и “Коч холдинг” е предложил 185 млн. и 50 млн. увеличение на капитала.

Очертава се пауза в приватизацията, вероятно се търсят нови варианти и инвеститори, което подхранва очакванията на местните специалисти и на синдикатите, че компанията може да остане държавна за неопределено време. Според мен стои въпросът и за стратегията и нейната валидност по-нататък, тъй като още в началото в нея не беше предвидено какви точно инвеститори са ни необходими, какви социални ангажименти трябва да поемат те, до каква степен трябва да бъдат запазени телефонните услуги и т.н.
От тази гледна точка моят въпрос е: има ли нов вариант и схеми за приватизация на БТК? И ако има, налага ли това промени в стратегията, вече приета от Народното събрание по предложение на Министерския съвет?
И още, как се изпълняват решенията за изпреварващо стартиране на програма за нова квалификация с пренасочване на част от кадрите на БТК, които ще бъдат засегнати от приватизационната сделка, като имаме предвид, че едната оферта съдържа условия за съкращаване на 4470 служители, а другата, американската – за 9000 души? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Заповядайте да дадете отговор на актуалния въпрос, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петков! Твърдението, че двете оферти за БТК са неизгодни за българската държава е засега преждевременно, тъй като техният анализ от Агенцията за приватизация все още не е приключил. Официално мнение на агенцията по офертите се очаква в рамките на две седмици и едва тогава ще можем да кажем доколко са изгодни или неизгодни за България те.
На първия Ви въпрос бих искал да Ви отговоря, че засега нов вариант и схеми не съществуват. Правителството и Агенцията за приватизация продължават да работят по приключване на вече започналата въз основа на стратегията приватизационна процедура.
По различно време през последните 6 месеца е имало предварителни разговори между представители на правителството и на различни международни финансови институции относно евентуално участие в преструктурирането на БТК. Разговорите съвсем естествено са прераснали в преговори, за да няма конфликт с приватизационната процедура. Успешното приключване на сделката продължава и ще бъде приоритет на правителството. Едва при решение за непродажба предложените условия и предварителните разговори с финансови институции ще бъдат подновени от наша страна.
На втория Ви въпрос бих желал да отговоря следното. Както Ви е известно, в средата на май тази година беше подписан нов колективен договор с БТК. Той предвижда изработване съвместно с ръководството на компанията и синдикалните организации на програма по трудова заетост. Именно тази програма ще съдържа механизми и конкретни мерки за запазване на съществуващите работни места, както и за създаване на алтернативна трудова заетост. Разработването на програмата ще започне в най-скоро време, като за целта ще бъде използван опитът на други европейски далекосъобщителни оператори, които вече са минали по подобни промени в персонала. Мога да Ви уверя, че нито един служител на компанията няма да бъде уволнен преди да бъдат изчерпани всички възможни и уместни мерки за запазване на съответното работно място или за създаване на друго такова.
Искам също да Ви уверя, че има ясно разбиране както в правителството, така и в самата компания за безспорната необходимост от преструктуриране на персонала й, за да бъде подобрена нейната ефективност и качеството на услугите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Петков, имате думата за реплика. Заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин министър, никак не съм доволен от отговора, но Вие сте в правото си да следвате определена тактика в предприватизационния период. Искам да Ви припомня случая с “Булгартабак”, обявен за перфектна сделка едва ли не на десетилетието, която навлезе в тупик, защото би трябвало в съответното време да се поставят съответните въпроси. Преждевременно ли е да кажем, че според оценката на Вашите консултанти БТК се оценява на 1,5 млрд. щат. долара и че компанията е водещ данъкоплатец – около 200 млн. лв. постъпления в държавната хазна? И че през 2000 г. е инвестирала 150 млн.? И при това положение да се води разговор за 200 млн. е най-малкото неуместно.
Второ, поканен от Вас и от синдикатите, аз участвах преди 3 или 4 месеца в кръгла маса с участието на Дойче банк за социалните последици от приватизацията на БТК. Още тогава беше обещано, че ще има социална програма – нямаше я! Сега Вие казвате, че в бъдеще ще започне нейното стартиране. Трябвало е още миналата година да започне изпреварващо разработването на такава програма, да се осигури тя финансово, за да влезе в действие. За това, както и фактът, че времето е крайно неподходящо, че предлаганата цена е обидна и пазарно неадекватна, Коалиция за България днес разпространява една позиция, в която казва: да на приватизацията, но не при тези купувачи и не при тези условия! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Петков.
Господин министър, моля да вземете отношение по репликата.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Дами и господа народни представители! Господин Петков! Разбира се, има условия на пазара и ние не можем да диктуваме тези условия. Отделно от това ние не можем и да избираме, както Вие споменахте, купувачите така, както ни харесват. Има създадени ясни условия на една процедура, която се спази и тя създаде условия на конкурентност, такива каквито преди липсваха. Мисля, че в рамките на правилата, които сме определили, беше предоставена и достатъчно голяма възможност и беше обърнато достатъчно голямо внимание, като беше поставена значителна тежест на това социалният аспект при тази приватизация да бъде отчетен.
Всичко това дава основание да се каже, че на това беше обърнато внимание и то ще бъде включено в крайната преценка на офертата. Не би могло обаче преди да чуем заключението на Агенцията за приватизация, която е органът по този въпрос, да правим преждевременни заключения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
С това приключи процедурата по актуалния въпрос на господин Петков.
Преминаваме към следващия актуален въпрос – от народния представител Петър Мутафчиев относно предложение за създаване на Единен балкански център за управление на въздушното движение.
Заповядайте, господин Мутафчиев, да развиете Вашия актуален въпрос към министър Петров.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър! Моят въпрос е свързан с предложенията за създаване на Единен балкански център за управление на въздушното движение. Защо казвам предложенията? Защото през месец септември 2002 г. по предложение на италианската страна се състоя среща на представители на ръководствата на РВД от балканските страни в Италия, за да се изработи Единен център за управление на въздушното движение на територията на град Бриндизи. За целта всяка една от балканските страни ще се включи със свой актив в това общо предприятие. Това беше една оферта от страна на италиански предприемачи, разбира се, със сериозната подкрепа на италианското правителство.
Аз искам обаче да Ви припомня и за една друга идея, за едно друго предложение, което зрее още от 1991 г. в България. То е да се създаде Единен център за управление на въздушното движение и той да се наложи като сериозен балкански център на територията на България, т.е. в град София. Хронологично за целта е сключен финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка по проект “Развитие на управлението на въздушното движение в България”. Стойността е около 60 млн. щат. долара.
Искам да Ви информирам, че от 1991 до 1995 г. приходите на РВД са били 35-38 млн. щатски долара. През 1996-1997 г. правителството на Жан Виденов, с цел повишаване на реалните приходи от РВД, приема мерки за доларизация на Наредбата за авионавигационните такси и взема решение за редовно членство в Евроконтрол. През януари 1997 г. Народното събрание ратифицира Конвенцията за Евроконтрол. Оттам нататък приходите от 1997 до 2001 г. са между 60 и 70 млн. долара.
Целият проект за изграждането на единния център е около 110 млн. щатски долара. Очаква се през 2003 г. да се приключи изцяло с монтирането на техниката и неговото действие. Ако по принцип българската страна приеме предложението на италианската страна за това да има там единен център, това означава до голяма степен, че всички тези инвестиции, които са направени в България, може да излязат ненужни.
Моят актуален въпрос към Вас е: какви са конкретните предложения от италианска страна и каква е позицията на българското правителство по създаването на Единен балкански център за управление на въздушното движение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на актуалния въпрос на народния представител Петър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! На 12 и 13 септември 2002 г. по покана на генералния директор на италианската администрация за гражданска авиация в Рим се състоя среща на страните от Югоизточна Европа по въпросите на регионалното сътрудничество в областта на управлението на въздушното движение. В срещата взеха участие представители на Албания, България, Гърция, Италия, Македония, Малта, Румъния и Югославия. Делегацията на Кипър отмени участието си в последния момент.
На срещата беше представен италианският проект “УВД в Югоизточна Европа” за създаване на регионален център за управление на полетите в гр. Бриндизи. Проектът предвижда обединяване на въздушното пространство на Албания, България, Гърция, Италия, Кипър, Македония, Малта, Румъния и Югославия в слоя от 6100 до 18 300 м, а управлението на полетите в обединеното въздушно пространство да бъде осъществявано от центъра в Бриндизи. Авторите на проекта се позовават на политиката на Евроконтрол за намаляване на центровете за управление на въздушното движение в горното въздушно пространство в съответствие с концепцията на Европейската комисия за създаване на единно небе.
Предлага се проектът да бъде реализиран в два основни етапа. Първият етап е обвързан с провеждането на олимпийските игри през 2004 г. в Атина и включва обединяване на въздушното пространство на горепосочените страни и поемане на управлението на полетите от съществуващия център на УВД в Бриндизи. Вторият етап предвижда разширение и модернизация на центъра със срок на завършване 2008 г.
Целите на проекта са: повишаване на безопасността на полетите, повишаване на капацитета на въздушното пространство, подобряване на гражданско-военното взаимодействие. Реализирането им трябва да се постигне чрез намаляване на броя на националните центрове за УВД в горното въздушно пространство, рационализиране на неговото използване, хармонизиране на правилата и процедурите за обслужване на въздушното движение и унификация при обучение на ръководителите на полети.
Първоначалният анализ на направеното от италианска страна предложение показва, че планираните два сектора за управление на въздушното движение в българското въздушно пространство са крайно недостатъчни. В настоящия момент българските центрове за УВД разполагат със 7 сектора. Няма логично обяснение как с предвидените два сектора в центъра в Бриндизи ще бъдат постигнати амбициозните цели на проекта.
Освен това предлаганият проект влиза в противоречие с националните планове за развитие и направените инвестиции в системите за УВД на България, Гърция и Румъния. Вместо това се предлага допълнително инвестиране на около 180 млн. евро за изграждане на общ център в Бриндизи.
Министерството на транспорта и съобщенията подкрепя идеята за създаване на обединен център за УВД в региона. Направените до този момент инвестиции в новоизградения единен център за УВД в София, планираното му влизане в експлоатация през 2003 г. вместо първоначално заложената дата 2004-2005 г., неговият капацитет и модерното технологично оборудване, както и централното му географско разположение в региона, ни дават основание аргументирано да защитим позицията новоизграденият център за УВД в София да бъде развит в многонационален регионален център.
В случай, че не получим подкрепа за изграждане на многонационален център за УВД в София поради наличие на посочените по-горе инициативи и проекти на съседни държави, управлението на полетите в българското въздушно пространство ще се извършва от единен център за управление на въздушното движение в София в съответствие с утвърдената програма за развитие на управлението на въздушното движение на Република България, за която до 2001 г. са вложени значителни средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Мутафчиев, имате възможност за реплика. Заповядайте!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър! Аз приемам тази позиция, но искам да Ви задам един сериозен въпрос. Вие говорите за български интереси. Бихте ли ми обяснили колко време в министерството стои предложение от страна на ръководството на въздушното движение за това българското Министерство на външните работи и Министерството на транспорта и съобщенията да обявят ясните намерения на България, че ние ще настояваме нашият център в София да стане център за Балканите? Защо досега не беше предприет какъвто и да е ход от Ваша страна? Защо изчакахме италианската страна да защитава собствените си интереси, за да обясним сега, че ние нямаме интерес да се включваме и че това е позицията на правителството за този център?
Разбира се, че няма интерес, защото България ще загуби приходи от 50 до 60 млн. долара. Разбира се, защото ако се включим в един подобен единен център, около 1000 човека и то специалисти, които досега гарантираха безопасността на полетите над страната, ще трябва да си загубят работата.
И в един момент аз се питам: в края на краищата по такива важни въпроси не е ли необходимо българският парламент да научава от Министерството на транспорта и съобщенията, а не от медиите? Защото голямата част от информацията, която аз сега цитирах, е медийна информация, господин министър, а мисля, че има и Комисия по транспорт и телекомуникации. Затова бъдете отговорни и носете отговорността си. Имайте предвид, че понякога и една минута време е много важна, за да изпреварим с конкретни инициативи други страни, които достойно, за разлика от нас, защитават собствените си интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Министър Петров, имате възможност да вземете отношение.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Господин председател, дами и господа народни представители, господин Мутафчиев! Аз съм изненадан, че чак сега ме питате сериозно, тъй като това е доста сериозен въпрос. Предложения за намерения има от всички държави, разбира се, и те са в правото си да защитават своите интереси. Може би не сте информиран, но повече от година ние имаме протокол за разбирателство с италианската страна, според който Бриндизи и София ще управляват трафика в региона. Новата позиция на италианската страна не е такава, каквато ние бихме могли да контролираме, спрем или разубедим италианската страна от новото желание…
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Но защо не сме активни ние, господин министър, и чакаме други да бъдат активни?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Разбира се, че сме активни. Ако не бяхме активни, нямаше да имаме споразумение за намерения. Идеята на това споразумение, на този протокол е точно тази – България заедно с Бриндизи да осъществява тоя трафик на основание на модерната инфраструктура, която ние вече имаме. Следователно активността е налице и тези неща не стават случайно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
С това приключи процедурата по този актуален въпрос и поради факта, че има само минута и половина до 14,00 ч., не бихме могли да продължим с парламентарния контрол, а имаме време само да ви направя няколко съобщения:
Комисията по култура и медии ще заседава на 15 октомври, вторник, 13,30 ч. в зала 130 на “Батенберг”.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание на 17 октомври, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 142 на “Батенберг”.
Комисията по образованието и науката ще има извънредно заседание на 15 октомври, вторник, от 15,00 ч. в зала “Изток”.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще има заседание на 16 октомври, сряда, от 14,30 ч. в зала 232 на “Батенберг”.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще има още едно заседание – на 17 октомври, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 232 на “Батенберг”.
Уважаеми народни представители, следващото пленарно заседание ще бъде в сряда, 16 октомври, в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Величко Клингов

Несрин Узун