Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Гергана Грънчарова и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам днешното извънредно заседание.

Първа точка от гласувания дневен ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВАТА И АПТЕКИТЕ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА. Вносители на законопроекта са народните представители Цветан Ценков и Недялко Калъчев.
Разпределен е на Комисията по здравеопазване.
Господин Щерев, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, позволете ми да ви представя

"ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазване относно законопроект за
изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в
хуманната медицина, внесен от народните представители
Цветан Ценков и Недялко Калъчев

На заседание, проведено на 29 октомври 2003 г. Комисията по здравеопазване разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, внесен от народните представители Цветан Ценков и Недялко Калъчев.
В обсъждането взеха участие заместник-министърът на здравеопазването д-р Петко Салчев, директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата Борислав Борисов, представители на Българския лекарски съюз и на синдикатите в здравеопазването.
На народните представители бяха предоставени становища на Министерството на здравеопазването, на Националната здравноосигурителна каса, на Изпълнителната агенция по лекарствата и на Асоциацията на търговците на едро с лекарства.
Законопроектът беше представен от вносителите, които подчертаха, че в резултат на извършените промени в чл. 3, ал. 5 на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, публикуван в "Държавен вестник" бр. 2 от януари 2003 г., медицинските изделия не се считат за лекарствени продукти, респективно не се подчиняват на разпоредбите на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина относно тяхното разрешение за употреба, производство и търговия в сила от 1 януари 2004 г.
При приемането на посочените изменения и допълнения законодателят е имал предвид, че редът за разрешаване на употреба на медицинските изделия ще бъде регламентиран в подготвения законопроект за медицинските изделия, предвиден да бъде приет през настоящата пленарна сесия. Поради промени, извършващи се в регулаторния режим в Европейския съюз по отношение на медицинските изделия и във връзка с процеса на присъединяване на България към Европейския съюз се налага Законът за медицинските изделия да бъде преработен в синхрон с промените. Това налага удължаване на режима на действие на регулацията на медицинските изделия в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата и Националната здравноосигурителна каса подкрепиха по същество предложението за удължаване на срока, в който търговията на едро с медицински изделия се извършва по реда на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
Членовете на комисията се обединиха около становището, че предложената промяна е навременна и необходима с оглед недопускане търговия на едро с медицински изделия да се осъществява без правна регламентация до приемането на Закон за медицинските изделия и приеха да бъде извършено правнотехническо прецизиране на предложените текстове за второ четене.
След проведените разисквания и гласуване с 10 гласа “за”, 2 гласа “въздържали се”, без “против”, Комисията по здравеопазване взе следното решение:
Предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, внесен от народните представители Цветан Ценков и Недялко Калъчев на 15.10.2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Щерев.
Някой от вносителите желае ли да представи законопроекта извън доклада на комисията?
Заповядайте, господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, предлаганият законопроект е във визирания срок. Съобразен е с Изпълнителната агенция по лекарствата. Става дума за невъзможността да се приеме Законът за медицинските изделия в срок поради промяната на регулацията в страните от Европейския съюз и нуждата от синхронизация с нашето законодателство. Така че той е чисто технически.
Предлагам да подкрепим законопроекта, защото срокът, визиран в старата промяна на закона, изтича на 31 декември т.г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калъчев.
Преминаваме към изказвания по законопроекта на първо четене. Имате думата.
Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, това в действителност е един много кратък законопроект, но колкото е технически, той толкова е и политически. Затова не съм съгласен с колегата Калъчев, който е вносител на законопроекта, по простата причина, че времето, което днес ще изразходва парламентът, материята, която разглежда и проблемът, пред който е изправен, е доказателство за начина, по който работи правителството, още едно доказателство за начина, по който работи управляващото мнозинство.
Какъв е проблемът? Проблемът е, че медицинските изделия имат различна характеристика от тази на лекарствата съгласно приетия Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. На 31 декември м.г., т.е. преди 10 месеца, Народното събрание даде срок от една година на правителството и на парламентарното мнозинство на НДСВ и ДПС да изготви необходимата нормативна уредба за медицинските изделия, така че те да не бъдат разглеждани и третирани повече като лекарства.

Този срок не е спазен. Нито е изготвен Закон за медицинските изделия, нито съответни наредби. Това е причината днес Народното събрание да поправя закона, който само преди 10 месеца прие, и да удължава срока с още една година. Това е причината да се губи парламентарно време – заради начина, по който работи правителството и управляващото мнозинство; заради хаоса, който съществува в управлението на страната; за това, че сроковете системно се погазват и не се спазват; за това, че липсва политическа воля да бъде изградена необходимата нормативна уредба.
Този начин на работа е абсолютно неприемлив, ако ние уважаваме себе си и работата си като народни представители. Защото няма никаква гаранция, че след една година, през месец ноември 2004 г. господин Калъчев няма отново да се изправи тук, пред нас, и да каже, че е необходимо отново да удължим срока с една година.
Второ, аз смятам, че срокът, който предлагат колегите, е твърде дълъг. Още една година е твърде дълъг срок. Ние вече дадохме една година на правителството и тъй като сме изправени пред липсата на избор, защото отхвърляйки този закон ние наистина ще поставим в много тежка ситуация регулацията на лекарствоснабдяването в страната, ние сме принудени да приемем удължаването на този срок заради това, че някой не си е свършил работата. Но срокът, който се предлага, е твърде дълъг и аз ще предложа за второ четене този срок да бъде удължен с шест месеца – абсолютно достатъчно време да бъде изготвена нормативна уредба за медицинските изделия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кацаров.
Господин Игнатов, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колежки и колеги! Това е още една практика, в която на народните представители им се предлага вариант на извиване на ръцете.
Аз не мога да се съглася с това, че никой не носи отговорност за пропиляната една година. Никой не казва поне: “Извинете! Не можахме, не успяхме, имаше други проблеми, тях решавахме”. Изведнъж излизат двама народни представители и съвсем, съвсем поръчково, съвсем лобистки казват: “Дайте да удължим срока!”. Това не е добър метод за работа, показва липсата на идея какво се иска да се направи с това здравеопазване. И това не е първият и единствен пример. Примерите са и в бюджета, примерите са и в другите закони, които не минаха в залата.
Ето затова искаме оставката на д-р Щерев – за несвършената работа, а не защото е д-р Щерев. Защото аз сега ще гласувам, безспорно аз нямам никакво право на избор. Ако кажа на залата: “Колеги, не гласувайте, защото този законопроект не е добър”, никой няма да ме послуша, защото всеки е разбрал, че този законопроект се приема по необходимост. Няма друго положение, няма какво да направим, освен да се удължи срокът. За мен това не е законотворчество, а е хаотично действие на хаотични хора, които случайно са попаднали в парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания по този законопроект?
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ако някой трябва да помоли за извинение в залата, това съм може би аз, тъй като аз инициирах законопроекта за медицинските изделия и не успях да се справя в срок. Вярно е това. То се дължи на промени в регулацията в Европейския съюз, които се оказа, че е необходимо - и очевидно е необходимо - да бъдат съобразени с нашия законопроект за медицинските изделия. Действително работата по този законопроект се забави. В този смисъл критиката е справедлива и трябва да я приема. Но това не е някакъв хаос, това е просто забавяне от страна на колегите от Европейския съюз, от съответните комисии, които ние помолихме за съдействие. Това забавяне беше свързано и с това – колегите от Комисията по здравеопазване знаят – че се правеше опит пазарът на медицинските изделия да се регулира в България по Закона за техническите изисквания на продуктите, което според мнението на повечето колеги е правилно, но ни отне много време, за да убедим съответните колеги експерти по какъв начин трябва да се действа.
Очевидно е, че медицинските изделия не следва да остават без строго специализиран контрол, тъй като в някои случаи те могат да бъдат опасни за здравето на хората поне колкото някои не съвсем в ред лекарства. В този смисъл би могло, разбира се, да се говори за срока – дали той да е година или шест месеца – но законопроектът на колегите Калъчев и Ценков по принцип е навременен, тъй като не бива да допускаме наистина да има хаос в снабдяването с медицински изделия и да се допуска да се застрашава здравето на пациентите с нередовни медицински изделия, внесени по някакви странични пътища, а не по законов път.
Ето защо аз смятам, че трябва да подкрепим на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и между първо и второ четене да помислим наистина за някои правно-технически подобрения на текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Великов.
Реплика – господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Великов, прави Ви чест да застанете на трибуната и да поемете отговорността за това, което става, но правите лоша услуга на правителството, защото ние с Вас двамата добре знаем, че не Вие сте виновен за това. Вие сте имали желанието и сте подготвили някакъв текст на Закон за медицинските изделия – това е нещо, което трябва да бъде поздравено, въпреки че законът очевидно не е този, който е необходим в момента на регулацията – но аз не мога да приема опита Ви да прехвърлите част от вината на Европейската комисия за това, че ние не можем да си уредим собственото законодателство.
Също не мога да се съглася с това, че вината е изцяло и единствено Ваша. Тя не е Ваша, господин Великов. Вината е на правителството. Правителството внесе законопроекта за изменение на Закона за лекарствата – същия закон, с който беше уреден този срок 1 януари 2004 г. По този начин правителството се ангажира да изготви и съответната нормативна уредба за медицинските изделия, внасяйки и посочвайки този срок, който Народното събрание гласува преди десет месеца.
И за да дам още един аргумент за това, ще Ви кажа, че това не е единственото нещо, което не е свършено от правителството по Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Една част от наредбите, които трябваше да бъдат изпълнени в двумесечен срок, други – в шестмесечен срок, продължават да не бъдат издадени. Най-лесният пример, може би най-дискутираният пример в момента това е Наредбата за позитивния списък с лекарствата. Той продължава да не бъде готов. Законовият срок изтече в края на февруари.
Така че моята реплика към Вас е следната. Чест Ви прави да се опитвате да поемете цялата отговорност, но това не е истината. Истината е, че правителството, и в случая Министерството на здравеопазването, работи лошо и не си гледа работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика – господин Великов. Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми д-р Кацаров, Вие, разбира се, преследвате определена политическа цел с това, което казвате. Тя е ясна. Но аз мога да Ви покажа материалите, по които сме работили през тази година. Вярно е, че се позабавихме малко, вероятно е можело министерството да ни помогне малко повече, но така или иначе нека да не намесваме въпросите, свързани с позитивния списък, тъй като е ясно, че и там има какво да се каже във връзка с тези излишни стъпала, които са свързани с това, като се започне от разрешение за употреба, премине се през регистрация на пределни цени, влизане в позитивен списък, реимбурсиране. Действително това са стъпки, които биха могли да бъдат съкратени и вероятно това ще се направи в някакъв следващ момент.

Но аз мисля, че твърде дълго време имаше много хора, включително и в тази зала, които не схващат добре разликата между лекарства и медицински изделия. Ако някой от тях под медицински изделия разбира санитарните или хигиенните материали, това пак е добре, но в медицинските изделия влизат и много други групи продукти, които естествено трябва да бъдат регулирани.
Аз смятам, че работата по Закона за медицинските изделия вече действително е към края си. Действително имаше затруднения, които произтичат от законовата база в Европейския съюз. Това мога да го докажа в един следващ разговор с Вас и с колегите, които наистина разбират от тази материя. Задачата ни, свързана с медицинските изделия, беше трудна, но тя наистина ще бъде свършена скоро и в този смисъл аз дори бих се съгласил с това предложение да се намали срокът от една година на шест месеца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Великов.
Заповядайте за изказване, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Мисля, че е добре един такъв частичен случай да бъде разискван малко по-дълго, защото в случая Народното събрание е поставено в конфузно положение и в цайтнот. И ако ние сега не се разберем как ще процедираме не само по повод на този закон, но и в други подобни случаи, не е изключено и в бъдеще да се натъкнем на подобни рецидиви.
Аз мисля, че може да си направим два извода от този злополучен случай. Единият е, че работата по воденето на преговорите, затварянето на главите и изпълнението на това, което сме поели, не е на необходимото равнище. Не зная точно каква е причината – липса на координация, предаване на информация, ниска професионална компетентност или нещо друго – но фактът е факт, ние не сме се съобразили с европейските изисквания и няма защо да прехвърляме вината, както каза д-р Кацаров, от нас върху европейските институции.
Вторият извод е, че вносителят не си е свършил работата при разглеждането на закона, а и Комисията по здравеопазване не е била на необходимото равнище.
Фактът е факт и ние сме длъжни да го приемем. Аз бих апелирал към колегите депутати и тези от нашата парламентарна група да направят този компромис и да подкрепят предложението, но при условие, че се спазят няколко други, не бих ги нарекъл решения, но може би договорености тук, в парламента:
Първото е председателството на парламента да си направи собствена проверка кой е виновен по веригата. Защото Вас самата и ръководството на Народното събрание също ви поставят в неловка ситуация. Ако махнете с ръка, ще има нови такива случаи.
Второто условие е министърът на здравеопазването и ръководителите на Изпълнителната агенция по лекарствата и Здравната каса да дадат писмени обяснения, а не: подкрепят удължаването на срока. Те са съотговорни в тази верига от пропуски, неизказани компетентни професионални мнения и т.н.
Ако това стане факт, аз мисля, че до голяма степен ние ще се предпазим от повторението на този крайно неприятен случай Народното събрание да се отмята от вече взето решение, защото е било неинформирано, а аз бих казал дори и заблудено.
А предложението на д-р Кацаров за промяна в срока ми се струва уместно и аз ще гласувам “за”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
За изказване – господин Додов.
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Досега не е съществувал Закон за медицинските изделия. Той за първи път е представен в българското законодателство. Има известно основание за упреците към начина му на приемане. Но моето мнение е, че ако беше приет в този вид, в който е предложен, след настъпилите изменения в Директивата на Европейския съюз просто трябваше да се наложи да се променя новоприетият закон. Според мен стана по-малката грешка – да задържим проекта и да важи старият Закон за лекарствата в хуманната медицина, отколкото да променяме един новоприет закон. Затова имам намерение да подкрепя предложението на колегите си Недялко Калъчев и Ценков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Додов.
Други изказвания по този законопроект? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 38.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедурно предложение – господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение срокът за предложения за второто четене на законопроекта да бъде в рамките на три работни дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласувате направеното процедурно предложение срокът за предложения по законопроекта между първо и второ четене да бъде три дни.
Гласували 111 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 16.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Господин Дончев, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 302-01-41, внесен от Министерския съвет на 27 юли 2003 г., е приет на първо гласуване от Народното събрание на 3 октомври 2003 г. В срока по чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не са постъпили писмени предложения.
На основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди предложения законопроект на заседанието си на 5 ноември 2003 г.
В предлагания законопроект са отразени предложенията на народните представители, направени на заседанието на комисията, които са приети в хода на дебатите.
След проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание следния “Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи”.
Комисията приема наименованието на закона, предложено от вносителя.


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Бихте ли представили следващите няколко текста, за да не гласуваме само заглавието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: “§ 1. В чл. 9, ал. 1 след думата “служби” се поставя запетая и се добавя “дирекция “Миграция”.
Становището на комисията е, че приема текста на вносителя.
“§ 2. Създава се чл. 12а:
“Чл. 12а. (1) Дирекция “Миграция” е юридическо лице.”
По ал. 2 становището на комисията е: приема текста на вносителя и предлага следната редакция на ал. 2:
“(2) Министърът на вътрешните работи може да създава регионални звена “Миграция” в Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи.”
“§ 3. В чл. 60, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 9 след думата “самоличност”, и думите “разрешения за пребиваване на чужденци” се заличават.
2. Точка 20 се отменя.”
Комисията приема текста на вносителя.
По § 4 комисията приема текста на вносителя и предлага в ал. 2 думите “при необходимост” да се заличат.”
Чета § 4:
“§ 4. В чл. 94 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2, 3 и 4:
“(2) При необходимост за предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления, свързани с нелегална миграция или трафик на хора, органите на Национална служба “Гранична полиция” могат да изпълняват задачи и извън зоните по ал. 1.
(3) С акт на Министерския съвет се определят:
1. дълбочината на граничната ивица и граничната зона;
2. откриването и закриването на гранични контролно-пропускателни пунктове.
(4) С акт на министъра на вътрешните работи се определят:
1. редът за осъществяване на граничния паспортно-визов контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове;

2. способите и организацията за осъществяване на охрана на сухоземни, морски и речни участъци от държавната граница.”
Както казах, становището на комисията е: приема текста на вносителя и предлага само в ал. 2 думите “При необходимост” да се заличат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове от законопроекта? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на закона и параграфи от 1 до 4 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 10.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По § 5 становището на комисията е, че приема по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 5. В чл. 95, ал. 1, се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 9 се изменя така:
“9. приема и предава нарушители на режима на влизане и пребиваване от и на други страни в съответствие със закона и международните договори, по които Република България е страна;”.
2. Създават се точки 16 и 17:
“16. осъществява наблюдение на държавната граница;
17. изработва едромащабни карти и документация на държавната граница, създава и поддържа геодезическо-картографски фонд.”
По § 6 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 6. В чл. 96 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Органи на Граничната полиция са офицерите, сержантите и извънщатните служители.”
2. В ал. 2 думите “военнослужещите на наборна военна служба и на” се заличават.”
“§ 7. В чл. 97, ал. 1 се създават точки 10 и 11:
“10. поставят и използват технически средства за наблюдение и заснемане, резултатите от които могат да се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или нарушения, както и за предотвратяване и разкриване на незаконно преминаване на държавната граница, на престъпления или нарушения на територията на граничните контролно-пропускателни пунктове, насочени срещу паспортно-визовия режим, или на заплахи за сигурността на личния състав, сградите и съоръженията на службата;
11. настаняват принудително в специални помещения или специални домове чужденци, нарушили граничния режим и подлежащи на принудително отвеждане до границата или на експулсиране по ред, определен в закон.”
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези три параграфа. Няма желаещи.
Моля да гласуваме параграфи 5, 6 и 7 в редакцията, предложена от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Гласували 87 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 6.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: “§ 8. Създава се Глава дванадесета “а”:

“Глава дванадесета “а”
Дирекция “Миграция”
Раздел l
Задачи и дейности

Чл. 121а. (1) Дирекция “Миграция” е специализирано звено на МВР за осъществяване на административен контрол върху пребиваването на чужденци в Република България.
(2) Дирекция “Миграция” изпълнява задачите по ал. 1, като:
1. контролира спазването на реда и условията по пребиваването на чужденци в Република България;
2. издава, отказва и отнема разрешения за дългосрочно пребиваване и продължава срока на пребиваване;
3. осъществява дейността по принудително настаняване в специални домове за временно настаняване на чужденци, на които е издадена заповед за принудително отвеждане до границата на Република България или за експулсиране;
4. предприема действия за установяването на незаконно пребиваващи чужденци;
5. осъществява взаимодействие и информационен обмен по законоустановения ред с други държавни органи, правителствени, неправителствени и международни организации във връзка с миграционните процеси;
6. осъществява дейността във връзка с издаването на документи за пътуване на чужденци от дипломатическите и консулските представителства на други страни в Република България;
7. организира и осъществява съпровождането на чужденци, подлежащи на експулсиране или на принудително отвеждане до границите на Република България;
8. събира, обработва, анализира и обобщава информация за състоянието на миграционните процеси;
9. предлага мерки за регулиране на миграционните процеси;
10. оказва методическо ръководство, помощ и контрол на териториалните звена по направлението на дейност;
11. самостоятелно и съвместно с други служби и дирекции на министерството, както и с други държавни органи, овластени за това, извършва проверки, свързани с противодействието на нелегалната миграция;
12. извършва превантивна дейност, като изучава и анализира причините и условията за нелегалната миграция, изпълнява сигнални функции по отношение на физически и юридически лица за отстраняване на тези причини;
13. отговаря за управлението, ползването и охраната на специални домове за временно настаняване на чужденци, подлежащи на принудително отвеждане до границите на Република България или на експулсиране;
14. предлага на компетентните органи на Национална служба “Полиция” за издадат български документи за самоличност на чужденци.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Уважаеми народни представители, имате думата по § 8. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте представения от господин Дончев чл. 121а на § 8.
Гласували 94 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 11.
Член 121а е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председателю, правя процедурно предложение в залата да бъде поканен заместник-министърът на вътрешните работи господин Бойко Коцев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министър Бойко Коцев.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Моля, поканете господин Бойко Коцев в пленарната зала.
Господин Дончев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:

“Раздел ІІ
Правомощия на органите

Чл. 121б. (1) Органи на дирекция “Миграция” са държавните служители – офицери и сержанти.
(2) Органите по ал. 1 имат следните правомощия:
1. разрешават, отказват и отнемат право на дългосрочно пребиваване и продължават срока на пребиваване на чужденци в Република България;
2. установяват административни нарушения;
3. временно настаняват в специални домове чужденци, които подлежат на принудително отвеждане до границата или на експулсиране от Република България;
4. изискват от другите служби на МВР в рамките на тяхната компетентност извършването на оперативно-издирвателни действия за установяване на факти и обстоятелства, свързани с незаконната миграция;
5. дават становища по молби за придобиване и възстановяване на българско гражданство, за издаване на визи и на други разрешения на чужденци, предвидени в закон;
6. анулират издадена виза или намаляват срока за пребиваване на чужденец в страната, определен с издадената виза, при неизпълнени на законовите изисквания;
7. във взаимодействие с компетентните служби на МВР участват в предотвратяването и борбата с нелегалната миграция и незаконния трафик на хора;
8. предлагат на компетентните органи на Национална служба “Полиция” да издадат български документи за самоличност на чужденци.
(3) Органите по ал. 1 имат и правомощията на полицейски органи по Глава седма, Раздел ІІ, съобразно компетентността си.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев. Ще Ви помоля да прекъснем за малко деловата работа.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Особено ми е приятно да приветствам от ваше име в залата на Народното събрание председателя на Държавния Събор на Република Словения Негово Превъзходителство Борот Пакор и членовете на придружаващата го Словенска парламентарна делегация. (Всички стават и с ръкопляскания приветстват гостите.)
Гостуването на господин Пакор протича в един много важен етап от развитието на приятелските българо-словенски отношения. В близките месеци предстои приемането на България и Словения в НАТО, като и двете страни са изпълнени с готовност да продължат в рамките на Алианса активното сътрудничество, което те развиваха в периода на подготовката си за членство.
Догодина ние ще приветстваме приемането на Словения в Европейския съюз като ще разчитаме на нейната подкрепа за успешното приключване на преговорите на България в Европейския съюз.
Парламентите на България и Словения имат много възможности, за да допринесат за укрепването и развитието на сътрудничеството и на приятелските отношения между двете страни.
На нашите словенски гости пожелаваме приятна и ползотворно пребиваване в България, макар че тяхното пребиваване ще бъде твърде кратко. Да ги приветстваме още веднъж. (Ръкопляскания.)
Господин Дончев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По § 8 становището на комисията е, че приема текста на вносителя и предлага следните промени в редакцията му:
1. В началото на § 8 думите “Създава се” се заменят с “След чл. 121 се създава”.
2. В чл. 121а, ал. 2, думите “изпълнява задачите по ал. 1, като” се заличават.
3. В чл. 121а, ал. 2, т. 1 думите “реда и условията” се заменят с “условията и реда”.
4. В чл. 121а, ал. 2, т. 11 думите “самостоятелно и” се заменят със “самостоятелно или”.
5. В чл. 121а, ал. 2, т. 12 думите “извършва превантивна дейност, като” се заличават.
6. В чл. 121б, ал. 2, т. 7 думите “незаконния трафик” се заменят с “ трафика”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дончев.
Имате думата за изказвания по § 8. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 8 в редакцията, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 5.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: “§ 9. В чл. 199, ал. 1, т. 1 в началото на изречението се добавят думите “директорът на дирекция “Миграция”.
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 10. В чл. 200, ал. 1, думата “директорите” се заменя с “директорът на дирекция “Миграция”, директорите”.
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 11. В чл. 229, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. създава се нова т. 8:
“8. неплатен отпуск – до 3 месеца за провеждане на стаж по чл. 163 от Закона за съдебната власт.”
2. Досегашната т. 8 става т. 9.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 12. В чл. 253, ал. 1, се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 9 думата “предложение” се заменя с “инициатива”.
2. Създава се т. 12:
“12. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 13. В чл. 255, ал. 1, думите “6 и 9” се заменят с “6, 9 и 12”.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези няколко параграфа? Няма желаещи.
Моля да гласуваме параграфи от 9 до 13 включително ан блок с текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се двама. Текстовете са приети.
IДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията приема наименованието на вносителя “Преходни и заключителни разпоредби”.
“§ 14. В Закона за чужденците в Република България се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 44:
а) в ал. 1 думите “началника на направление “Документи за самоличност и чужденци” се заменят с “директора на дирекция “Миграция”;
б) в ал. 7 думите “Дирекция на Национална служба “Полиция” се заменят с “дирекция “Миграция” на Министерството на вътрешните работи”.
2. В чл. 54:
а) създава се нова ал. 3:
“(3) Службите за административен контрол на чужденците са длъжни своевременно да предоставят на дирекция “Миграция” на Министерството на вътрешните работи цялата информация по ал. 2.”;
б) Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
Комисията приема текста на вносителя като предлага в § 14 да се създаде т. 3 със следната редакция:
“3. В чл. 61 думите “чл. 54, ал. 3” се заменят с “чл. 54, ал. 4”.”
“§ 15. В срок три месеца от влизането в сила на този закон подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането му, се привеждат в съответствие с него.”
Комисията предлага следната редакция на § 15:
“§ 15. В срок три месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет и министърът на вътрешните работи привеждат подзаконовите нормативни актове в съответствие с неговите разпоредби.”
Комисията предлага следната редакция на § 16:
“§ 16. Разпоредбите на параграфи 8 и 14 влизат в сила три месеца след деня на обнародването на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дончев.
Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте наименованието “Преходни и заключителни разпоредби” и параграфи от 14 до 16 включително.
Гласували 97 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 4.
Текстовете са приети, а с това и целият закон.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2003 Г.
Госпожо Радева, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси, която е водеща комисия по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Госпожо председател, уважаеми колеги! Позволете ми да направя процедурно предложение. Във връзка с обсъждането на законопроекта моля в залата да бъдат поканени господата Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, и д-р Димитър Петров – директор на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение господата Ананиев и Петров да бъдат допуснати до пленарната зала.
Гласували 90 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, госпожо Радева, да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател.

“ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за
2003 г., № 302-01-52, внесен от Министерския съвет на
21.10.2003 г.

На заседание, проведено на 5 ноември 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г., внесен от Министерския съвет на 21.10.2003 г.
На заседанието присъстваха Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, и Жени Начева – директор на дирекция “Бюджет и финансови параметри” на НЗОК.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Ананиев.
Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. беше приет от Народното събрание на 15 декември 2002 г. и обнародван в “Държавен вестник”, бр. 119 от 27 декември 2002 г.
Приетият от Народното събрание бюджет на НЗОК за 2003 г. беше съставен по реда на Закона за здравното осигуряване, чл. 27, ал. 1, който предвижда разходите да не надвишават приходите в рамките на една бюджетна година.
В разходната част на бюджета беше предвиден резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на 73 247 хил. лв. съгласно чл. 26, ал. 1. В процеса на изпълнението на бюджета резервът може да се използва от управителния съвет за разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата или на териториален дисбаланс в потреблението на медицинската помощ.
Бюджетът беше приет с излишък от 38 908 хил. лв.
В Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. е предвидено да постъпят приходи в размер на 769 921 хил. лв. Преобладаващ дял от тях са здравноосигурителните вноски в размер на 732 471 хил. лв. и от други източници в размер на 37 450 хил. лв.
Съгласно направеното очаквано изпълнение на бюджета за 2003 г. от общия размер на приходите по закона ще постъпят 743 405 хил. лв., което представлява 96,6 на сто от разчетените със закона или с 26 516 хил. лв. по-малко.
Посочват се следните причини за очакваното неизпълнение на приходите:
- вноски за и от работници и служители – некоректно отношение от страна на работодатели по отношение на начисляването и внасянето на дължимите социални и здравноосигурителни вноски за наетите здравно осигурени лица;
- вноски за други категории лица, осигурявани предимно за сметка на републиканския бюджет – достигнатите равнища на събираемост са под очакваните, което се дължи на непревеждане през първото полугодие на част от средствата от отговорните за това ведомства (предимно висши учебни заведения), като очакването е тази тенденция да се преодолее до края на годината.
Друга причина е преструктурирането на собствеността в отделните отрасли на икономиката и увеличаването на дела на частния сектор. Това води до занижен контрол от страна на работодателите относно превеждането на дължимите вноски, а за Националния осигурителен институт – до невъзможност да контролира изпълнението на задълженията им.
Сред нередовните платци на здравноосигурителни вноски фигурират и лица от категорията на самоосигуряващи се, като:
- лица, които са заплатили определени дължими вноски, но не са подали декларация за това;
- лица без трудови или други правоотношения, без право на социално подпомагане или на обезщетение за безработица;
- лица без декларирани здравноосигурителни вноски, както и лица, понастоящем осигурени, за които в определен период от действието на Закона за здравното осигуряване друг е имал задължението да ги осигурява.

Националната здравноосигурителна каса съвместно с Националния осигурителен институт периодично са извършвали анализ на изпълнението на приходите и са набелязвали конкретни мерки за увеличаване на постъпленията.
В резултат на предприетите съвместни действия от НЗОК и НОИ очакванията са прогнозното неизпълнение на общите приходи да се намали от 26 516 хил. лв. до около 10 000 хил. лв.
Във връзка с очакваното неизпълнение на общите приходи с внесеният законопроект не се предлага тяхното намаление, защото в резултат на взетите мерки е възможно към края на годината да се достигнат разчетените с бюджета общи приходи.
В случай, че не бъдат събрани приходите по чл. 1, ал. 1 с § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. и с предложената му поправка с § 2 на законопроекта се предлага разходите да се извършват до размера на средствата по чл. 1, ал. 2, като с решение на Управителния съвет на НЗОК получената разлика се покрива за сметка на наличните средства на Касата в БНБ.
Със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. е утвърден бюджетен кредит за разходи от 731 000 хил. лв., в т.ч. за здравноосигурителни плащания 628 000 хил. лв., а от тях за лекарства за домашно лечение и медицински изделия, които НЗОК напълно или частично заплаща, в размер на 163 000 хил. лв. при отчетени за тях разходи за 2001 и 2002 г. съответно 182 000 хил. лв. и 239 000 хил. лв.
През първите седем месеца на 2003 г. са изплатени средствата за лекарства за домашно лечение и медицински изделия на стойност 174 000 хил. лв., а очакваното изпълнение за м. август е било за 19 000 хил. лв. По този начин очакваното изпълнение на разходите за лекарства към 31 август 2003 г. е близо 193 000 хил. лв., разпределени както следва:
- 114 000 хил. лв. изплатени на аптеките, сключили договори с районните здравноосигурителни каси съгласно чл. 63 от Националния рамков договор за 2002 г. и чл. 43 от Националния рамков договор за 2003 г.;
- 79 000 хил. лв. изплатени на представителите на фирми-производители.
Горните разходи са за лекарства, изписани и отпуснати на хронично болни и на пациенти с остри заболявания.
С въвеждането в действие на новия Национален рамков договор от 1 април 2003 г. разходите за лекарства са се понижили. Стабилизирането в равнището на потребление на лекарствени продукти, заплащани от Касата, се запазва и след приемането на новия лекарствен списък, влязъл в сила от 16 май 2003 г.
Следва да се отбележи, че голямата сума на усвояване на средствата за лекарства се дължи и на изплащане от бюджета на НЗОК за 2003 г. на задължения от ноември и декември 2002 г.
Съществената промяна в разходите за лекарства е обусловена и от следните обстоятелства:
1. Промените на лекарствения списък от 16 февруари и 16 май 2003 г., както и влизането в сила на Националния рамков договор за 2003 г. от 1 април 2003 г. Първата промяна – от 16 февруари, е довела до съществено понижаване на разходите за лекарствени продукти за домашно лечение – с около 45 на сто. С влизането в сила на новия Национален рамков договор за 2003 г. са се задействали допълнителни разходоспестяващи механизми.
2. С Българския лекарски съюз и със Съюза на стоматолозите в България са били договорени нови правила за предписване на лекарства: НЗОК да заплаща до три лекарствени продукта за едно заболяване; лекарствата следва да бъдат от различни химико-терапевтични групи; здравноосигурените лица, получаващи лекарства по протокол, да не могат да получават по линията на НЗОК други лекарства за същото заболяване.
3. Въведено е било стриктно проследяване спазването на изискванията на чл. 109 от Закона за здравното осигуряване. На неосигуряващите се лица се отказва заверяване на протоколи до възстановяване на осигурителните им права. Очакванията са тези мерки да окажат положителен ефект върху събираемостта на здравноосигурителните вноски.
Месечният разход за лекарства е намалял от 28 хил. лв. на около 20 000 хил. лв.
Въведена е нова методика за осъществяване на по-ефективен медицински и финансов контрол по отношение на предписването и отпускането на лекарства.
Националната здравноосигурителна каса не е могла да допусне допълнително намаляване нивото на заплащане на лекарствата, тъй като това би довело до смяна на лечението на пациентите с всички последици за тяхното здравословно състояние.
На основата на извършения касов разход за 8-те месеца на годината и направеното очаквано изпълнение до края на 2003 г. изчисленията показват, че бюджетният кредит за здравноосигурителни плащания от 628 000 хил. лв. нараства на 744 000 хил. лв. или със 116 000 хил. лв. в повече. В рамките на това увеличение лекарствата за домашно лечение и медицинска помощ от 163 000 хил. лв. стават 271 000 хил. лв. или със 108 000 хил. в повече.
Предлага се горното увеличение на разходите за здравноосигурителни плащания от 116 000 хил. лв. да се покрие от вътрешно разместване на бюджетните кредити чрез намаляване на резерва за непредвидени и неотложни разходи с 65 000 хил. лв. и 2 000 хил. лв. чрез намаляване на капиталовите и административните разходи. Остават 8 000 хил. лв. в резерв за покриване на непредвидени здравноосигурителни плащания. Тази корекция ще се извърши от Управителния съвет на НЗОК на основание § 1 от Заключителните разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.
Останалата сума от 49 000 хил. лв. се предлага да се осигури чрез изменение и допълнение на Закона за бюджета на НЗОК за 2003 г., като се използва:
1. приетият с бюджета на 2003 г. излишък от 39 000 хил. лв.;
2. вместо излишък да се формира бюджетен дефицит от 6 000 хил. лв., който да се финансира за сметка на наличностите на НЗОК в БНБ и
3. възстановената през 2003 г. по банкова гаранция на “Аремис софт корпорейшън” за неизпълнен договор по изграждане на информационната система сума от 3 400 хил. лв. За целта се предлага в закона да се създаде нова точка 2.1: “Капиталови разходи” – възстановена сума (3 352) млн. лв., с която да се намали общият размер на разходите.
Тъй като в чл. 27, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване е предвидено разходите на НЗОК да не могат да надвишават приходите в рамките на една бюджетна година, със законопроекта се предлага отменянето на този текст. Промяната е уместна и с оглед съставянето на бюджета на НЗОК за 2004 г., тъй като очевидно с разширяването на финансирането в бъдеще НЗОК ще използва средства от натрупания преходен остатък.
Вследствие на предложението за увеличаване на общата сума на разходите с 45 000 хил. лв. и вместо излишък в бюджета на НЗОК за 2003 г. да се формира дефицит, се налага корекция и на § 5 от Заключителните разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.
По законопроекта се проведе дискусия и се поставиха въпроси от народните представители за изясняване на причините, довели до необходимостта от извършване на предложените промени, както в бюджета за 2003 г., така и за отмяната на ал. 1 на чл. 27 от Закона за здравното осигуряване.
На поставените въпроси отговор даде господин Кирил Ананиев.
След обсъждането се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” 7 народни представители, “въздържали се” 2, без “против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.
София, 10 ноември 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Има и становище на Комисията по здравеопазване. Искам да поканя председателя на комисията доц. д-р Атанас Щерев да представи становището на комисията по този законопроект.
Заповядайте, господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, позволете ми да представя становище по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г., внесен от Министерския съвет.
"На заседание, проведено на 5 ноември 2003 г., Комисията по здравеопазването разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, внесен от Министерския съвет на 21 октомври 2003 г. В обсъждането взеха участие министърът на здравеопазването господин Славчо Богоев, председателят на Управителния съвет и заместник-министър на финансите господин Кирил Ананиев, директорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Димитър Петров, експерти на Министерството на финансите, представители на Българския лекарски съюз и на синдикатите в здравеопазването.
На народните представители беше предоставено становище по законопроекта на Националния осигурителен институт.
Законопроектът беше представен от господин Кирил Ананиев, който изтъкна следните основни причини за исканата актуализация на бюджета на Касата:
1. неизпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. в частта за приходите в размер на 26 млн. 516 хил. лв., предимно в резултат на неизпълнение на приходите от здравноосигурителните вноски;
2. наложилата се актуализация на разходната част на бюджета в частта за здравноосигурителни плащания за лекарствата за домашно лечение и необходимост от 78 млн. лв. до края на бюджетната година за разплащане на лекарства за домашно лечение;
3. необходимост от отменянето на текста на чл. 27, ал. 1 от действащия Закон за здравното осигуряване, съгласно който разходите на Националната здравноосигурителна каса не могат да надвишават приходите в рамките на една бюджетна година;
4. необходимост от корекция на § 5 от Заключителните разпоредби на Закона за бюджета на Касата.
В Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. е заложено да бъдат набрани приходи в размер на 769 млн. 921 хил. лв. Преобладаващ дял от тях следва да бъдат събрани от здравноосигурителни вноски – 732 млн. 471 хил. лв., и 37 млн. 450 хил. лв. – от други източници.
Към 31 декември 2003 г. очакваното изпълнение на приходите ще възлезе на 743 млн. 405 хил. лв., което представлява 96,56 на сто спрямо заложените в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г., или с 26 млн. 516 хил. лв. по-малко.
Приходите от здравноосигурителни вноски се очаква да бъдат 717 млн. 671 хил. лв. – 97,98 на сто спрямо заложените в Закона за бюджета на Касата.
Приходите от други източници се очаква да бъдат 25 млн. 734 хил. лв. – 68,72 на сто спрямо заложените в Закона за бюджета на Касата.
Причините за неизпълнение на бюджета в частта за приходите от здравноосигурителни вноски са различни за отделните категории здравноосигурени лица. Те могат да бъдат обобщени, както следва:
- вноски за и от работници и служители – некоректно отношение от страна на работодатели по отношение на начисляването и внасянето на дължимите социални и здравноосигурителни вноски за наетите здравноосигурени лица;
- вноски за други категории лица, осигурявани предимно за сметка на републиканския бюджет – достигнатите равнища на събираемост са под очакванията, което се дължи на непревеждане през първото полугодие на част от средствата от отговорните за това ведомства (предимно висши училища), като очакването е тази тенденция да се преодолее до края на годината.
Друга причина е преструктурирането на собствеността в отделните отрасли на икономиката и увеличаването на дела на частния сектор. Това води до занижен контрол от страна на работодателите относно превеждането на дължимите вноски, а за Националния осигурителен институт – до невъзможност да контролира изпълнението на задълженията им.
Сред нередовните платци на здравноосигурителни вноски фигурират и лица от категорията на самоосигуряващите се, като:
- лица, които са заплатили определени дължими вноски, но не са подали декларация за това;
- лица без трудови или други правоотношения, без право на социално подпомагане или на обезщетение за безработица;
- лица без декларирани здравноосигурителни вноски, както и лица, понастоящем осигурени, за които в определен период от действието на Закона за здравното осигуряване друг е имал задължението да ги осигурява.
В резултат на предприетите съвместни действия от Националната здравноосигурителна каса и Националния осигурителен институт очакванията са прогнозното неизпълнение на приходите да се намали от 26 млн. 516 хил. лв. до около 10 млн. лв.
В Закона за бюджета на Касата за 2003 г. е заложен общ размер на разходите 731 млн. 13 хил. лв., от които: за административна издръжка на институцията – 26 млн. 513 хил. лв.; за капиталови разходи – 3 млн. 500 хил. лв.; за здравноосигурителни плащания – 627 млн. 753 хил. лв., и за резерв за непредвидени и неотложни разходи – 73 млн. 247 хил. лв.
Общият размер на разходите на Националната здравноосигурителна каса към 31 декември 2003 г. се очаква да бъде 776 млн. 13 хил. лв., от които: за административна издръжка на институцията – 25 млн. 458 хил. лв.; за капиталови разходи – минус 1 млн. 297 хил. лв.; за здравноосигурителни плащания – 743 млн. 605 хил. лв., и резерв – 8 млн. 247 хил. лв.
Средствата за административни и капиталови разходи на Националната здравноосигурителна каса са намалени съответно с 1 млн. 55 хил. лв. и с 1 млн. 445 хил. лв. по предложение на оперативното ръководство на Касата.
Със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. е утвърден разход на средства за лекарства за домашно лечение, които Касата напълно или частично заплаща, в размер на 162 млн. 753 хил. лв., при отчетени разходи за 2001 и 2002 г. съответно 182 млн. лв. и 239 млн. лв.
Поради отчетен недостиг на средства за здравноосигурителни плащания в частта на разходите за лекарства за домашно лечение се е наложила актуализация на разходната част на бюджета чрез извършване на вътрешни компенсирани промени на кредитите между елементите на разходите. В резултат на завишението общият размер на средствата за лекарства е достигнал 222 млн. лв.
Съществената промяна в разходите за лекарства е обусловена от следните обстоятелства: промените в Лекарствения списък от 16 февруари и 16 май 2003 г., както и влизането в сила на новия рамков договор за 2003 г. от 1 април 2003 г.

Първата промяна от 16 февруари доведе до съществено понижаване на разходите за лекарствени продукти за домашно лечение с около 45 на сто. С влизането в сила на новия Рамков договор за 2003 г. са задействани допълнителни разходоспестяващи механизми. С Българския лекарски съюз и със Съюза на стоматолозите в България са договорени и нови правила за предписване на лекарства: Националната здравноосигурителна каса заплаща до три лекарствени продукта за едно заболяване; лекарствата следва да бъдат от различни химико-терапевтични групи; задължително здравноосигурените лица, получаващи лекарства по протокол, не могат да получават по линия на Националната здравноосигурителна каса други лекарства за същото заболяване. Въведено е стриктно проследяване спазването на изискванията на чл. 109 от Закона за здравното осигуряване. На неосигуряващите се лица се отказва заверяване на протоколи до възстановяване на осигурителните им права. Очакванията са тези мерки да окажат положителен ефект върху събираемостта на здравноосигурителните вноски.
С въвеждането в действие на новия Национален рамков договор от 1 април 2003 г. разходите за лекарства се понижиха. Стабилизирането в равнището на потребление на лекарствени продукти, заплащани от Касата, се запази и след приемането на нов лекарствен списък, влязъл в сила от 16 май 2003 г. През разглеждания период беше утвърден и новият типов договор, който аптеките сключиха с районните здравноосигурителни каси. Увеличаването на чистотата на аптечната мрежа не доведе до повишаване на разходите за лекарства за домашно лечение поради това, че не настъпи съществена промяна в броя на здравноосигурените лица, както и поради включените по-прецизни клаузи относно сроковете за отчетност и конкретизирането на контрола и санкциите. Въведена е и нова методика за осъществяване на по-ефективен медицински и финансов контрол по отношение на предписването и отпускането на лекарства.
Разходите за лекарства, които бяха достигнали до 27 -29 млн. лв. месечно се стабилизираха на около 19-20 млн. лв. месечно. Въведените по-ниски нива на заплащане на лекарствените продукти доведоха не до прекъсване или съществена промяна в лечението на пациентите, а до използването на продукти с подобно действие, заплащани по-добре от Националната здравноосигурителна каса, разходите по които същевременно са по-ниски при подобни обеми. Националната здравноосигурителна каса не може да допусне допълнително намаляване нивото на заплащане на лекарствата, тъй като това би довело до смяна на лечението на пациентите с всички последици за тяхното здравословно състояние.
При запазване на сегашния темп на разходване на средствата за лекарства – около 19-20 млн. лв. средномесечно, до края на годината за разплащане на лекарства са необходими около 78 млн. лв. След разблокирането на 2 септември 2002 г. от управителния съвет на още 22 млн. лв. от оперативния резерв на Касата ще бъдат необходими допълнително около 48 млн. лв., които могат да бъдат осигурени от възстановените през тази година средства по банкова гаранция на “AremisSoft” Corporation и от преходния остатък по бюджета, 8 млн. лв. от който следва да бъдат запазени за покриването на непредвидени здравноосигурителни плащания или забавени искове на доставчици на лекарства.
Общият размер на средствата, с които се предлага да се коригира бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за увеличаване на здравноосигурителни плащания на годишна база, е 48 400 хил. лв., от които:
- 3 400 хил. лв. – възстановени през тази година средства по банкова гаранция на “AremisSoft” Corporation за неизпълнен договор по изграждане на информационната система;
- 45 млн. лв. – за сметка на преходния остатък по бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Вследствие на промяната в разходната част вместо излишък от 38 908 хил. лв. се формира дефицит от 6 092 хил. лв., поради което се налага корекция и на § 5 от Заключителните разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.
Тъй като в чл. 27, ал. 1 от действащия Закон за здравното осигуряване е предвидено, че разходите на Касата не могат да надвишават приходите в рамките на една бюджетна година, със законопроекта се предлага отменянето на този текст. Промяната е уместна и с оглед съставянето на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г., тъй като очевидно с разширяването на финансирането в бъдеще Националната здравноосигурителна каса ще използва средства от преходния остатък.
Народните представители изразиха становище, че причината за исканата актуализация е заложената недостатъчна за покриване на реалните нужди на здравноосигурените лица разходна част в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. Изразено беше становище, че необходимостта от актуализация на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса съществува от м. юни 2003 г. Господин Ананиев и д-р Петров защитиха аргументирано позицията, че оперативното ръководство на Касата е предприело необходимите действия за преодоляването на недостига през изтеклите месеци, което не е налагало до този момент искане за актуализация на бюджета на здравноосигурителната институция. Членовете на комисията се обединиха около становището, че предвидените средства за лекарства за домашно лечение, заплащани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, са недостатъчни и се налага използването на допълнително предложените 48 400 хил. лв.
След проведените разисквания и гласуване с 9 гласа “за”, 6 гласа “против” и 1 “въздържал се” Комисията по здравеопазване взе следното

“РЕШЕНИЕ:
Предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, внесен от Министерския съвет на 21 октомври 2003 г.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Искам да помоля заместник-министъра господин Кирил Ананиев да представи накратко Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Двамата председатели на двете комисии – по бюджет и финанси и по здравеопазване много детайлно обясниха и мотивите, които стояха пред Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса и пред оперативното ръководство на Касата и които бяха в основата да направим това предложение пред вас.
Мисля, че не е необходимо да повтарям всички тези мотиви. Искам да кажа само още няколко неща.
На първо място, със самото приемане на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. беше заложена една сума от 163 млн. лв. за лекарства, която ние предварително знаехме, че няма да стигне до края на годината. В самото начало ние виждахме тази актуализация и знаехме, че тя ще се случи. Предвиждахме и срока, в който тя ще се случи. Според нас той трябваше да бъде 20 октомври. Точната дата, на която Националната здравноосигурителна каса свърши парите за лекарства, е 22 октомври. Това означава, че ние съвсем точно сме преценили и оценили мерките, които предприехме и за които ставаше въпрос преди малко в двата доклада на двамата председатели на комисии.
Искам да кажа, че всички тези мерки – и приетите на 16 февруари, и тези от 16 май, и нещата, заложени в Националния рамков договор за 2003 г., бяха изключително болезнени. Негативите, които пое ръководството на Касата, бяха много големи.
Под това равнище на реимбурсиране на лекарствата ние не можем да отидем. Това беше споменато и преди малко. Това означава, че иначе трябва да отидем към промяна на лечението с ясен негативен ефект за лечението на българските граждани.
От тази гледна точка аз ви призовавам днес да гласуваме на първо четене, а след това и на второ четене актуализацията на бюджета на Националната здравноосигурителна каса в частта й за лекарствата, тъй като вече изпуснахме първия срок, в който трябваше да се разплатим с производителите, търговците и аптеките. Всяко едно забавяне създава сериозни смущения в дейността на Националната здравноосигурителна каса и определено недоверие от страна на нашите контрагенти. Затова ви призовавам да гласуваме този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, за да създадем спокойствие на българските пациенти, че ще получат лекарствата, на които имат право по закон, по Националния рамков договор и по списъка за реимбурсиране на лекарствата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
За процедурен въпрос има думата господин Кръстьо Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, понеже въпросът е архиважен, предлагам да спазим напълно процедурата и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Обръщам се към Вас, господин председател, с молба като депутат от Народното събрание, което Вие имате честта да ръководите. Докладът на председателя на нашата комисия, наглед подробен, е непълен и не представи едно много важно мнение, изказано в нашата комисия, а именно, че по темата, която разглеждаме днес, има два законопроекта. Единият е внесен през пролетта – предложение, подписано от 59 депутати и вторият, чийто вносител е Министерският съвет - предложение, което гледахме преди няколко дни в Комисията по здравеопазването. На заседанието аз запитах доц. Щерев – защо не се процедира според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ако не се лъжа чл. 64 и чл. 68, и не се гледат и двата законопроекта, тъй като третират една тема – актуализация на бюджета на НЗОК.
Отговорът беше, че Вие сте спрял първия законопроект и нашият председател не може да направи нищо през главата на председателя на Народното събрание. Вие си спомняте, че неколкократно групата депутати ползва различни парламентарни процедури, за да направи така, че Народното събрание да обсъди законопроекта още преди есента. Това не стана, но ние нямаме никакво право днес да гледаме само единия законопроект, без да си дадем сметка и без да предложим на вниманието на депутатите и другия проект, който отлежава вече осем месеца в архивите на Народното събрание.
Моля да се отложи дебатът, докато не се разпоредите да гледаме и двата законопроекта заедно. А какво можеше да се случи, ако навреме сериозно се беше погледнало на предложението на тези 59 депутати от различни парламентарни групи – е тема, която ще разискваме по-нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Има процедурно предложение за отлагане.
Противно процедурно предложение предполагам, господин Атанас Щерев, за да се внесе достатъчно яснота и да подложа на гласуване предложението на господин Петков.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да направя обратното процедурно предложение – в смисъл да се гледа законопроектът за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Аз искам да кажа, че наистина по време на заседание на комисията стана въпрос за внесени два законопроекта и, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, би трябвало три законопроекта да се гледат заедно. Така или иначе обаче, законопроектът за решение на господин Кръстьо Петков се отнася до бюджета на Касата за 2002 г., това е законопроект, който е внесен, първо.
След това законопроектът на Пламен Кенаров и група народни представители, внесен на 28 март т.г., се отнася за актуализация на бюджета на Касата за тази година - искам да кажа, че той е бил официално разпределен на Комисията по бюджет и финанси. В Комисията по здравеопазването нямаме документация за разпределяне на този законопроект при нас. Той е разпределен на Комисията по бюджет и финанси и, съгласно чл. 64, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, вносителят на законопроекта е бил този, който е могъл да иска допълнително разпределяне на друга комисия. Такова писмено искане не е внесено в деловодството на Народното събрание и в комисията. Ако имаше такова писмено искане от страна на вносителя, то, разбира се, сигурно щеше да бъде гледан и в Комисията по здравеопазването.
Именно с тези съображения аз ви моля да се продължи гледането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, доц. Щерев.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС, от място): Процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не може процедурен въпрос, господин Игнатов, след като има направено едно процедурно предложение, има противно процедурно предложение и, според нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, съм длъжен да подложа на гласуване направеното процедурно предложение от господин Кръстьо Петков. След това Вие бихте могли да имате следващо предложение, което също ще бъде представено от Вас и ще бъде подложено на гласуване. Много Ви моля.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Кръстьо Петков за отлагане на разискването на този законопроект, който беше представен. Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 158 народни представители: за 74, против 84, въздържали се няма.
Това предложение не се приема.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Аз правя предложение за прегласуване, защото доводите, които представи пред нас председателят на Комисията по здравеопазването, са, меко казано, несериозни. Когато март месец се внесе един законопроект, с който се искаше актуализацията на бюджета на Здравната каса, защото се знаеше, че ще настъпят точно тези процеси, които стават сега, смешно е да се казва, че вносителят е трябвало да иска неговото преразпределяне в друга комисия. В крайна сметка дори председателят на Комисията по здравеопазването да не се заинтересува за неща, отнасящи се до проблемите на здравеопазването, независимо че касаят бюджета на Здравната каса, така или иначе става въпрос за снабдяването на болните в страната с лекарства. Аз предлагам народните представители все пак да помислят, че тук става въпрос за два законопроекта, които са в една и съща посока и няма нищо страшно да се гледат едновременно. Вие можете да отхвърлите единия, но така или иначе нарушавате процедурата – 9 месеца се забавя гледането на един законопроект и Вие сега казвате, че трябва едва ли не да го отхвърлим с лека ръка, защото той не е внесен, забележете, от управляващото мнозинство.
Аз настоятелно ви моля, колеги, да отложим гласуването сега, да се гледат двата законопроекта, ще го направим достатъчно бързо. Мисля си, че има воля в тази насока да работим бързо, експедитивно и в интерес на гражданите на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Има предложение за прегласуване. Противното предложение - госпожа Нина Радева.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Отхвърлен е в залата. (Шум и реплики.)
Заповядайте, госпожо Радева.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Позволете ми да направя обратното процедурно предложение, тъй като искам да припомня на Народното събрание, че законопроектът, който се предлага сега да бъде гласуван, е отхвърлен на първо четене от народното представителство в пленарната зала на 02.07.2003 г. Така че тук не може да става въпрос за обсъждане на законопроект, който вече е отхвърлен.
СТЕФАН МАЗНЕВ и СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС, от място): Отхвърлен е от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, господин Кацаров, ако обичате.
Благодаря, госпожо Радева, това беше светлина към искането за прегласуване от госпожа Емилия Масларова.
Подлагам на прегласуване предложението за отлагане дебата по този законопроект.
Гласували 183 народни представители: за 88, против 95, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Процедурен въпрос ли, господин Кацаров? Заповядайте.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, възразявам срещу начина, по който водите заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате право да възразявате.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: И отправям съвсем остра забележка – първо, заради това, че допуснахте госпожа Радева… Няма такова положение в правилника, при което, когато е поискано прегласуване, да има обратно предложение. Прегласуването означава незабавно прегласуване. Това Ви задължава да направите правилника.
Второ, това, което каза госпожа Радева, е лъжа! Законопроектът на 59-те народни представители не е отхвърлен от Народното събрание. Той не е допуснат до дневния ред. Нали правим разлика между двете неща? Правим ли разлика между двете неща? Той не е допуснат до дневния ред, а не е отхвърлен от Народното събрание! (Шум и реплики в залата.)
И сега отивам на трето място – отворете правилника на чл. 68, ал. 1, където пише: постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането. Тези законопроекти се обсъждат едновременно от Народното събрание. Това е текстът на правилника.
Вие преди малко подложихте на гласуване дали Народното събрание да изпълнява правилника или не. Това направихте, господин председател, и затова аз поисках процедура, за да прекратя поредното нарушаване на правилника от Ваша страна!
Въпросът не е дали Народното събрание има воля или не. Народното събрание е длъжно, съгласно правилника, да разглежда двата проекта едновременно. Това е фактът! Едновременно трябва да бъдат разгледани двата законопроекта и Ваше задължение като председател на Народното събрание е да наложите и да следите стриктно за спазване на правилника! А това означава дискусията да бъде прекратена незабавно. Вторият законопроект да бъде разгледан от Комисията по бюджет и финанси и да бъдат внесени едновременно в Народното събрание те. Всичко друго е нарушение на правилника. Затова сте отговорен и Вие, господин председател! (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други процедурни предложения, уважаеми народни представители?
Господин Игнатов, заповядайте, имате думата.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги!
Господин председател, аз мисля, че сега е времето, когато Вие трябва честно и открито да си поправите грешката. И честно, и открито да погледнете цялата зала, защото Вие не сте разпределили този законопроект – на 59-те народни представители, и той никога не е влизал в залата, а касае същата материя. Въпросът е от ясен по-ясен!
Само че аз искам да Ви обясня, че през м. май, когато беше внесен този законопроект, вие се страхувахте от темата "актуализация на бюджет". Затова не го внесохте, затова и този законопроект за актуализацията е с някакви си 6 милиона. А тя е съвсем различна и съвсем друга.
От това ви е страх – политически чисто ви е страх да си признаете, че ще актуализирате бюджета на Националната здравноосигурителна каса, оттам може би и консолидирания бюджет на държавата. Ето това е! Не "може би", а това следва от тази работа! Което е политическо фиаско! Вие бягахте от това фиаско и сега попаднахте на друга процедурна грешка. И аз мисля, че Вие сте длъжен да се извините на Народното събрание и на народните представители. Да не ни правите на малоумници, които стоим тук и си говорим от пусто в празно. Празни приказки на празни хора! (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Помолих да се направи справка в дирекция "Законодателна дейност" по повод на твърдението на госпожа Нина Радева за това, че в пленарната зала на 7 юли, ако не се лъжа, е отхвърлен на първо гласуване такъв законопроект. (Шум и реплики в залата.)
Помолих да се направи тази справка, за да се ориентирам аз сам за себе си и за да знам как да процедирам. И понеже така или иначе наближава 16,00 ч. – времето за почивка, ще си позволя да я направя 10 мин. по-рано, за да може в почивката да изясним въпроса.
Обявявам 30 мин. почивка.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Уважаеми народни представители, преди почивката се повдигна въпросът за евентуално отлагане разискването по законопроекта за актуализация на бюджета за Здравната каса за 2003 г. Бяха направени възражения, които ми дадоха основание да поискам справка от Дирекцията по законодателна дейност. Беше направено процедурно предложение и възражение от д-р Кацаров за воденето на пленарното заседание. Обвинението беше, че съм нарушил правилника с предоставяне възможност за контрапроцедурно предложение при искане за прегласуване от госпожа Масларова.
От тази гледна точка аз се съгласявам с господин Кацаров. Действително, в това отношение той е прав, но направих това нарушение на правилника, за да изясня за себе си дали съм допуснал или не такава грешка, с оглед разпределението на постъпилите законопроекти. Това ме накара, за да мога, евентуално, да изправя своята грешка, и, ако съм я допуснал, да мога да отложа разискването на този въпрос и без гласуване.
От направената справка в Дирекцията по законодателство се констатира, че в Народното събрание не е постъпвал законопроект за актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. От народния представител Пламен Кенаров и група народни представители на 28 март е внесен проект за решение за възлагане на Министерския съвет на Република България за извършване актуализация на бюджета. Този проект за решение е бил включен в дневния ред на Народното събрание и заседанието е било водене от госпожа Камелия Касабова, която е подложила на гласуване проекта за решение, който е изчетен в Народното събрание. По него не е имало желаещи за изказване. Проектът за решение е подложен на гласуване, както е представен. Гласували са общо 106 народни представители: за – 32, против – 60, въздържали се – 14. При това положение проектът за решение не се приема, както е отразено в стенограмата на Народното събрание.
От тази гледна точка смятам за неоснователно отправеното към мен обвинение в това отношение и не виждам никаква пречка да продължим по същество разглеждането на първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на бюджета на Здравната каса.
Уважаеми народни представители, имате думата по същество по този законопроект.
Заповядайте, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз чух вашите доводи и тези на Правната дирекция. Сега не е мястото да продължаваме спора, защото, може би, ще изглеждаме смешни. Искам само да ви припомня, че подобен законопроект беше внесен и миналата година, току-що споменат от доц. Щерев, и той имаше същата съдба – не беше включен в осъждането. Но не това е най-важното. Най-важни са поводът и темата, които са ни събрали, а не кой от депутатите и кои от ръководните органи на Народното събрание и изпълнителната власт са били прави и по-прави от процедурна гледна точка.
Най-важното, според мен, е, че днес, на 11 ноември, Министерският съвет внася едно безпрецедентно предложение за актуализация на бюджета на Здравната каса, което, ако не се лъжа, не се е случвало от началото на здравната реформа. При това ние само преди 40 минути чухме обяснението на уважавания от мен заместник-министър Ананиев, който честно си призна, че дефицитът е бил прогнозиран и предрешен. Той чисто и просто ми каза: “Да, ние знаехме, че парите няма да стигнат и ще бъдат изчерпани на 20 октомври. Сбъркахме с два дни.”
От тази гледна точка аз бих искал да задам въпроса, но към финансовия министър, който днес отсъства и който, доколкото знам, е получил приза за мистър финансов министър № 1 в света: има ли друг случай в международната практика, в който в проект за бюджет съзнателно се залага дефицит? (Неразбираема реплика от народния представител Нина Радева.)
Прочетете стенограмата, госпожо Радева. Аз не го измислям това. Беше казано преди 40 минути.
Между другото, ако прочетете стенограмата на нашата комисия, ще се убедите, че там беше обсъждан и от тази гледна точка прецедентът с хронически залаганите, съзнателно разчетените дефицити в бюджета за здравеопазване и в частност за Националната здравноосигурителна каса. Аз не се водя сред тесните специалисти по тази материя, но за себе си имам няколко обяснения защо сега Народното събрание е поставено в тази нелицеприятна, неудобна ситуация. Защото, ако гласуваме “да”, ние узаконяваме едно съзнателно извършено неправомерно действие. Ако гласуваме с “не”, ще ощетим ползвателите на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, а заместник-министър Ананиев каза, че вече има просрочени плащания.
Според мен, първата причина е, че от години наред, но особено миналата и тази година, се засили практиката Министерството на финансите да дава с 20 до 30% по-малко от необходимите пари на здравеопазването. То знае, че няма да стигнат, но съзнателно занижава отпуснатата сума. Защо? Презумпцията е за голямата корупция, за разточителството в тази социална система и за незавършената структурна реформа. Максимата е да дадем по-малко пари, защото те се харчат безогледно, по този начин ще намалим загубата. Но това е едно елементарно счетоводно бирническо мислене. Би било редно, наред с разчитането на един солиден, обективен, балансиран, здрав бюджет, да се вземат мерки за контрол върху изразходването на парите.
И тук минавам към втората причина. Ние навлизаме в третата година на работата на този парламент и за трета година отчитаме, че няма информационна система, която да контролира здравните пари, прегледите, изобщо всички дейности в здравното осигуряване и в медицинските услуги. Как може да има контрол без информация? Ще се изтърколи и 2004 г. и ще бъдем на същото дередже. Добре, че едни мизерни 3 млн. лв. са били възстановени от общо 30 милиона, които бяха профукани, за да се създаде, по-скоро, за да не се създаде информационна система.

Третата причина е отношението към публичните пари.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Има диалог по този въпрос за 30 млн. лв.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Може да има диалог, д-р Адемов, но истинският диалог се прави в Народното събрание.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Дело, не диалог.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Извинявайте. За отношението към публичните пари. Преди една година в материала на Световната банка “Преглед на публичните финанси” изрично се обърна внимание на Министерството на финансите, че в България отсъства гражданският контрол върху публичните финанси. Изрично бяха визирани здравните пари.
Сега ни се предлага да дадем допълнително 48 млн. лв., като ги вземем не от държавния бюджет, от постъпленията на данъкоплатците, а като вземем 45 млн. лв. от тях от вноските на хората – работодатели, граждани, наемни работници, общини, които са правени за здравното осигуряване. И “на топа на устата” е Народното събрание. Ние трябва да вземем това решение, без в България да имаме система за контрол за изразходването на тези публични пари.
Уважаеми господин председател, известно ли Ви е, че другият прецедент, който се случи преди няколко месеца и след това изплува на повърхността, а миналата седмица раздели нашата комисия, е отказът на Сметната палата да завери отчета на Националната здравноосигурителна каса за 2002 г.? Защо? Защото над 20 млн. лв. не се знае как и защо са похарчени. А сега ни се предлага да вземем 45 млн. лв. от големия резерв. Не беше ли редно да гледаме двата въпроса паралелно или да бъдем информирани като Народно събрание, не като комисия?
И накрая, аз съм убеден, че едва ли ще се намери народен представител, който с лека ръка би гласувал срещу актуализацията на бюджета, но вярвам в демократичния и творчески дух на управлението в Народното събрание. Много близко е до ума, особено на просветени и висококласни юристи като тези, които се намират в председателството, когато им изпратят предложение за актуализация на бюджета, да кажат: “Имаше такова предложение, дайте да се върнем към него, може то да е по-добро”. Факт е, че то е било спряно. Ако изровим всички стенограми, ще видите какви сценарии се разиграваха тук, за да не се допусне гледането по същество на предложението, а оттам и подготовката на проектобюджет за актуализация. Нали много пъти управляващото мнозинство апелира: “Дайте конструктивни предложения, дайте да гледаме позитивно”. Ами ние сме гледали позитивно, и то изпреварващо пизитивно още през м. април.
Господин председател и уважаема госпожо Радева – като нов председател на Комисията по бюджет и финанси, искам да ви уверя, че се оказва, без да сме тесни специалисти по бюджетиране, ние сме били много по-близо до истината, защото предложихме да се разблокират изпреварващо 150 млн. лв., за да не се стигне до кризисните ситуации от края на пролетта и лятото. Ако сега съпоставим цифрите, ще се види, че нашето предложение е по-перфектно, по-добро. Защо? Сега се искат 48 млн. лв. допълнително. В Комисията по здравеопазване разбрахме от заместник-министър Ананиев, че два пъти по 40 млн. лв. са давани за болничните заведения – т.е. 80 млн. лв., плюс 50 млн. лв. – общо 130 млн. лв. Бяха направени и още допълнителни плащания. Значи съвкупно допълнително от различни източници в здравеопазването са инжектирани над 140 млн. лв. Не е ли това едно разумно държавническо финансово действие?
В заключение имам радикално предложение. Ще гласувам “за”, но ще направя всичко възможно тези факти да станат известни не само тук, но и на широката публика и да се потърси сметка защо Народното събрание е принудено да актуализира бюджета на 11 ноември постфактум.
Моето радикално предложение е следното: предстои ни да отчетем най-успешният като изпълнение бюджет от доста години насам. Преизпълнението възлиза на почти 900 млн. лв. Може да стигне и 1 млрд. лв., дай Боже! Нека да направим така, както правят другите страни – автоматично 50 % от преизпълнението да отиде за социални разходи, а 25 % да отидат за здравеопазването, за да излезем на нула. При положение, че влезе в действие информационната система и се приложи методиката за изчистване на задълженията на болниците, ако се откажете от безумното решение да спрете финансирането, субсидиите за общинските болници, следващата година ще бъде финансово и социално далеч по-спокойна. Това мое предложение произтича от извънредния акт на актуализация на бюджета и то няма как да не се обсъжда, когато гледаме бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
Има думата за реплика господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Петков! С една част от нещата, които казахте, аз съм съгласен и това Вие добре го знаете. Но няма как да се съглася с Вашето твърдение, че трябва парите от преизпълнението на приходната част на бюджета да се вкарат в бюджета на Националната здравноосигурителна каса и с тези пари да се гарантират здравноосигурителни плащания. Допускам, че Вие бъркате здравноосигурителната система с бюджетно финансиране и от тази гледна точка в никакъв случай не мога да бъда съгласен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика има думата господин Кюркчиев.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, скъпи колеги! Изслушах внимателно проф. Петков и мисля, че той има основание да иска здравеопазването в България да бъде по-добро и на по-високо ниво. Мисля, че всеки един от нас иска същото. Но в някои неща, господин Петков, трябва да бъдете коректен и точен, защото слушателите и колегите в Народното събрание, които не са обстойно запознати със законодателството в областта на медицината през двете години, ще останат с впечатление, че някои от нещата, които казвате Вие, са истина, а то за съжаление не е точно така, най-вече по отношение на информационната система. Вие знаете много добре, а и Вие самият сте го гласували, че информационната система трябва да бъде създадена през 2004 г., а сега сме още 2003 г. и не може да изискаме Касата да има информационна система, след като сме го записали, че тя трябва да бъде готова през 2004 г. Друг е въпросът, че тя най-вероятно 2004 г. няма да бъде готова. (Смях в блока на КБ.)
За съжаление няма нищо смешно. Ако си спомняте, на това заседание аз лично попитах тогавашния председател и тогавашния изпълнителен директор на Здравната каса в състояние ли е Касата да подготви информационна система за 2004 г. Тогава можеше да сложим срок 2005 г. Въпросът е да се направи и да заработи, а не само да слагаме срокове. Тогава той каза, че 2004 г. е постижим срок. Сега виждаме, че това не е точно така.
Къде ни беше тогава акълът и защо ние се доверихме и всички приехме с консенсус, че 2004 г. трябва да бъде датата? Но така или иначе тази информационна система ще бъде изградена 2004 г. по простата причина, че тя е залегнала в закон със строго фиксиран срок и така или иначе Касата ще трябва да я направи 2004 г. Затова нека да бъдем коректни и точни в изказванията си, защото слушателите остават с впечатление, че информационната система е трябвало да бъде готова вече, в момента, а срокът е фиксиран 2004 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трета реплика – господин Додов.
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми проф. Петков, възражението ми е само в тази част от изказването Ви за 20-те милиона лева, които не се знае къде са. Според отчета на Сметната палата се знае къде са и Вие бяхте на това заседание. Ставаше въпрос за едно осчетоводяване на 20 млн. лв., къде трябва да бъдат осчетоводени – в Министерството на здравеопазването или в Националната здравноосигурителна каса. Мисля, че след дни беше взето решение и тези 20 млн. лв. са осчетоводени на съответното място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Дуплика - господин Петков. Заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Аз благодаря, че все пак признахте основните аргументи, които изложих, и частично ме критикувахте. Приемам всички апели за прецизност, но все пак, господин Адемов, аз казах, че парите трябва да отидат за здравеопазването, а не да се дадат на Здравната каса.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Вместо от преходния остатък, да се вземат от преизпълнението.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Не, не, аз говоря за бюджета. И един отговорен парламент, както унгарският направи преди година, може да вземе това решение. Един парламент може да вземе всякакво решение. Но не твърдя, че съм прав.
Доктор Додов, това не са 2,60 лв., това са 26 милиона! Моля Ви се! Втора година не се знае дали са заприходени или не. Какво става с пари, които не са заприходени? Вие сам си давате отговор на въпроса. Но да не спорим. Като му дойде времето тук да обсъждаме отчета и акта на Сметната палата, аз ще си кажа мнението.
Доктор Кюркчиев, аз не съм сред тези, които са за консенсуса. Аз гласувах против това предложение поради една много проста причина: по-голяма далавера от тази с “AremisSoft” Corporation и фактът, че Българската държава и Здравната каса са пропуснали да сезират американския съд и да вземем обратно поне част от парите не заслужават коментар. Има едно много просто решение – защо не го направите като управляващо мнозинство? – поканете “Сименс” или “Майкрософт”, или друга изтъкната фирма и както в други сходни случаи с решение на Министерския съвет от 1 януари т.г. щяхме да имаме работеща информационна система. Сега Вие сам признахте, че 2004 г. няма да имаме такава система.
И накрая, не искам да обиждам никого, но вижте какво пише в мнението на нашата комисия, което е заимствано от обяснението на Здравната каса: “Причина за недостига на средства е, че има предструктуриране на собствеността в отделните отрасли на икономиката и увеличаване дела на частния сектор”.
Нямам думи да коментирам тази теза. Ами, който не може да се адаптира към променената структура на собствеността и новата частна икономика, той няма място в управлението на здравноосигурителната система! Нали, анджък, за това ставаше дума – да се направи здравна реформа, за да се пригодим към пазарните условия?! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
Господин Ананиев, заповядайте за изказване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Петков, много тежки думи бяха казани по отношение на Министерството на финансите като орган, който съставя държавния бюджет, и като политика предварително да предвижда дефицит и то не в коя да е сфера, а точно в сферата на здравеопазването. Искам да Ви кажа, че като хора съвсем отговорни, работещи в Министерството на финансите, това не сме го допускали никога и някак си го приемам като една нелека обида. Надявам се, че ще се убедите в противното.
Ще започна само с факта, че бюджетът, който беше внесен от Министерския съвет и разработен от Министерството на финансите, имаше средства за лекарства в размер на 201 млн. лв. Мисля, че да обиждаме екипа на Министерството на финансите и лично министъра на финансите за това, че е внесъл с хроничен дефицит за лекарства бюджета, не е коректно. Знаете и проблема защо станаха 163 млн. лв. – тъй като се промени процентът на резерва от 5 на 10 и тогава се реши цялото това намаление от 37 – 38 млн. лв. да не се разпръсне във всички здравноосигурителни плащания, а да отиде само за лекарства. Сигурно си спомняте и моето възражение тогава, че едно такова решение ще ме накара като председател на Управителния съвет през месец юли или август най-късно да внеса проект на Закон за актуализация на бюджета на Касата в частта за лекарствата. Тоест, както Министерството на финансите, така и аз като представител на това министерство и председател на Управителния съвет сме били достатъчно отговорни в цялата бюджетна процедура и сме казали истината докрай. И Вие сам казахте, че още в самото начало аз съм казал, че тези пари за лекарства няма да стигнат. Но Министерството на финансите и Министерският съвет са внесли друга сума и ако махнем неразплатените разходи, които дойдоха от ноември – 27 млн. лв., Вие ще видите, че тази сума ще бъде много близка до сумата, която ние искаме в момента като актуализация. Тоест, преценката е била доста реалистична и доста точна.
На второ място. В крайна сметка ние създаваме една здравноосигурителна система. Тази система има определени принципи на работа. От здравноосигурените лица събираме осигурителните вноски и ги вкарваме в един здравноосигурителен фонд, който е предназначен да финансира тази система и то не само за болници и за доболнична помощ, но в това число и за лекарства. Не виждам каква е грешната политика – при необходимост от актуализация на бюджета на Касата да се вземат пари точно от тези здравноосигурителни вноски, с които населението гарантира извършването на здравноосигурителните услуги, които се определят с бюджета и с Националния рамков договор, който подписва Националната здравноосигурителна каса със своите социални съсловни партньори.
Така че според мен най-разумният подход, най-правилният подход е да се вземат парите оттам. Друг е въпросът, че оттук нататък ние вече трябва да говорим за много по-сериозни неща в контекста на това, че този резерв в рамките на няколко години, ако не се предприемат някакви мерки, би отишъл към едно равнище близко до нулата. Тоест, дали държавата ще подкрепя оттук нататък, както подкрепя бюджета на НОИ, с някаква субсидия, която да балансира дефицита на този бюджет, или ще върви към увеличаване на здравноосигурителната вноска на населението, разбира се, гарантирайки чрез другите данъци неувеличаване на данъчноосигурителната тежест на населението – това е въпрос на политика, която предстои да се обсъжда оттук нататък, а не е свързана точно с проблема за актуализацията на бюджета в частта й за лекарства.
На трето място. Вече бяха казани някои неща за констатациите на Сметната палата. Аз не виждам защо се обвързва единият с другия въпрос. Искам да ви кажа, че нито за секунда през този период от време не е стоял под съмнение въпросът за правилността и законосъобразността и за ефективността на разходването на тези средства. Тези компютри, които бяха закупени с 26-те милиона лева, бяха аналитично и счетоводно заведени в бюджета на Министерството на здравеопазването. На базата на констатацията на Сметната палата и договорките между Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването вече те се водят задбалансово, или те са задбалансово заведени по бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

Защо не се съгласих и аз като председател на Управителния съвет на Касата да приемем корекцията от 150 млн. лв.? На първо място, защото предложението идваше в един период, в който току-що беше въведена първата, а очаквахме да въведем и втората мярка от мерките, които предприе Управителният съвет по отношение на лекарствата. Ние трябваше да имаме достатъчна степен на сигурност както за тези мерки, така и за крайния резултат, до който ще ни доведат тези мерки. Освен това предстоеше да видим какъв ще бъде ефектът и от мерките, записани в Националния рамков договор, по отношение на контрола. Без ясна представа как действат тези три типа мерки ние не можехме да взимаме на сляпо решения за конкретния размер на актуализацията на бюджета на Касата в частта й за лекарства.
Що се отнася обаче до другата част – частта, която трябваше да бъде предоставена на болниците, има една точка да се предвиди някакъв механизъм за финансиране на болниците, аз не съм съгласен, тъй като Националната здравноосигурителна каса финансира болниците по един-единствен механизъм и той е механизмът на клиничните пътеки. Друг вариант на преразпределение на този ресурс извън клиничните пътеки означава нарушаване на Националния рамков договор, означава правилата на единствената институция, която в момента се финансира по ред и правила, които са съгласувани с нашите съсловни партньори, означава преразглеждане на цените на пътеките, означава това увеличение на цените на пътеките да служи за база на бюджета за 2004 г. Тоест, създаваме един хроничен дефицит, който не можем да осигурим с бюджета за 2004 г. Не бива да ангажираме Националната здравноосигурителна каса с функции, които са типични за Министерството на финансите и за Министерството на здравеопазването. Тя има правила, по които финансира своята дейност.
И на последно място, искам да кажа за информационната система. Ние имаме изградена на определен етап информационна система, нямаме завършена интегрирана информационна система. Самият факт, че в момента искаме да включим в Националния рамков договор използването на електронния носител, показва, че ние имаме определена степен на развитие на тази система. Надяваме се до края на 2004 г., макар че ще ни бъде много трудно, да изградим и интегрирана информационна система. Имаме процедурни проблеми, тъй като Световната банка участва в изграждането на тази система, тя в момента прави одит на това, което е направено досега, и след това ще започнем да изпълняваме заданието, свързано с нейното изграждане. Но ще направим всичко възможно до края на 2004 г. да бъде изградена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ананиев.
За процедурно предложение, заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо председател, с цялото ми уважение към Вас и с цялото ми уважение към господин Ананиев, аз правя процедурно предложение да се спазва правилникът на нашия парламент. Стана практика, лоша практика в този парламент от тази трибуна по всяко време, без ограничение на времето, да говорят всички, които са поканени да присъстват в залата, извън министрите. По правилник по всяко време може да взема думата единствено и само министър.
Така че аз много Ви моля, ако ние всички сега станем и говорим по този законопроект, и господин Ананиев или господин Петров стават да ни оборват точка по точка, това не е в съответствие с правилника. Ако иска някой да ни обори, да дойде тук господин министърът, той може по всяко време да вземе отношение.
Но много моля, пак казвам, с цялото ми уважение към господин Ананиев, не е редно след изказването на народни представители служители на министерството или който и да било, поканен на това заседание, да става и да се изказва. Тези реплики и тези изяснявания стават по време на заседанията на комисиите, те не се дават в пленарната зала. Тук по всяко време може да взима думата единствено и само министър.
Моля Ви, госпожо председател, да се спазват тези правила, които всички ние с вас сме гласували.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване – госпожа Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което се прави за актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса чрез използване на средства от преходния остатък, е доказателство за правотата на нашите остри възражения както в комисията, така и в залата миналата година по отношение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. Тогава предупреждавахме, че средствата няма да са достатъчно до края на бюджетната година, апелирахме да не се допуска приемане на перото за лекарства, което да е в размер на 162 млн. 753 хил. лв., което представляваше един предварително заложен дефицит при отчетени разходи за 2002 г. от 239 млн. лв., при положение че лекарствата бяха повишени благодарение на въведения данък добавена стойност 20%, при положение че разходите за лекарства бяха достигнали 27-29 млн.лв. на месец. От бюджета за 2003 г. бяха изплатени лекарствата за м. ноември и декември – около 50 млн. лв. И ето че дойде моментът на истината. Налага се използване на средства от преходния остатък, актуализация на бюджета на Касата, до което нямаше да се стигне, ако в бюджета за 2003 г. беше заложено реално необходимото за разходи, а приходната част беше реалистично прогнозирана.
В комисията зададох въпроса, задавам го и сега: какво ще стане, когато преходният остатък бъде изчерпан? Тази година 45 млн. лв., другата още и така, докато стигнем почти до нулата, както каза и уважаемият господин Ананиев. А след това? На какво ще стъпи една евентуална нова актуализация на бюджета, когато преходният остатък стигне почти нулата?
Причините за случващото се сега са недалновидно съставен бюджет, повишаване цените на лекарствата, липса на ефективен контрол за разходваните средства за лекарства, липса на информационна система. Чакаме вече две години. Дано да дочакаме и един читав бюджет на Националната здравноосигурителна каса, за да не бъдем повече свидетели на такива сложни жонгльорства през следващите години. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване – господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, аз споделям изцяло категоричните и принципни възражения на моите колеги по съществото на направените предложения за корекция на бюджета на Касата за тази година, тъй като тези корекции не са нещо друго, а крайният резултат, първо, от явно нереално планирания бюджет за 2003 г. и, второ, абсолютно неефективно функциониращата система на здравеопазването и финансирането му чрез Здравната каса и другите източници през текущата година.
Това, което сега на нас ни се предлага да направим, е да гласуваме за цялата тази неразбория, цялата тази скандална каша, която е отговорност на правителството - не казвам специално на Министерството на финансите – и на мнозинството, защото господин Ананиев има основание да споменава колко беше разчетът, внесен от Министерството на финансите за лекарства, и колко беше гласуван от мнозинството в резултат на много активната пледоария лично на д-р Щерев. Но тъй или иначе, това е управляващото мнозинство. И след като цяла година сме свидетели на неразбориите, които следват една след друга, сега ни се предлага да променим закона в средата на ноември и всъщност от един разчетен актив от 39 млн. лв. превишение за тази година, да узаконим за първи път дефицит в бюджета на Здравната каса от над 6 млн. лв.
Самият законопроект, госпожо председател, изразява едно много объркано и съвършено неубедително мислене и предложения на вносителя. Какво значи на нас да ни се каже, че се очертава узаконеният приход с бюджета може би да бъде на практика 26 млн. 516 хил. лв. по-малко, може би пък да не бъде толкова, а да бъде само 10 млн. по-малко, а може би да бъде и толкова, колкото е разчетен. За какво говори това по-малко от два месеца преди края на годината, освен за пълната невъзможност да се прецени колко всъщност постъпват, колко ще постъпят и колко ще е това число в края на годината. Тъй или иначе, в законопроекта, който е внесен, не се предлага промяна в разчетените приходи. Тоест, аз разбирам, че в края на краищата вносителите считат, че те ще съберат пълния обем на приходите, които са разчетени по този бюджет.

И всичките разсъждения защо падали приходите и колко било трудно да се съберат вноските и т.н., и т.н. нямат никаква стойност. След като в края на краищата ще докарат приходите, няма защо да ни занимават с това колко е трудно и проблематично събирането им.
Що се отнася до самия дефицит, госпожо председател, сама преценете. И тук също има някои неясноти в предложения законопроект, които, пак казвам, говорят за една неспособност да се говори сериозно. От една страна, ни се казва, че трябва да приемем дефицит от над 6 млн. лв., от друга страна ни се заявява, че ще се задържи резерв от 8 млн. лв., който няма да бъде разходван от преходния остатък. Какъв е смисълът на това нещо? Ако така подходим, все пак на практика трябва да остане един актив от 2 млн., тъй като този 8-милионов резерв би трябвало да се разходва за изплащане на лекарства, които предстои да бъдат платени, и все пак да останат 2 млн., които наистина да станат резерв.
Има един куриозен израз в доклада на Здравната комисия, на стр. 2, където в последния абзац става съвършено ясно, че планираният разход за лекарства е бил абсолютно нереален. Ето какво пише тук – че са разчетени 162 млн. 700 и еди-колко си хиляди лева за годината за лекарства при домашно лечение, както каза господин Ананиев, в резултат на какви отразявания и какви намалявания. Посочено е 2001 и 2002 г. колко са били те и колко повече са от планираните за тая година – 182 млн. и 239 млн. И, забележете, госпожо председател, в последния ред на този абзац се казва, че в резултат на завишението на фактическите разходи общият размер на средствата за лекарства е достигнал 222 млн. Какво значи “е достигнал 222 млн.”? Значи касата си е коригирала бюджета преди да прецени за нужно да дойде и в Народното събрание да се удари печата за тия фактически промени, които е направила. Същата работа е и с тези 8 млн. Те вероятно вече са похарчени. Тепърва няма да ги спестяваме. Тях вече ги няма.
Какво ни се предлага на нас сега? Да узаконим една пълна бъркотия, при това без да има никакъв сериозен анализ, както се казва и от преждеговорившата. Добре, какво ще правим оттук нататък? Как ще се нормализира цялата тази система за заявяване на лекарства, за уточняване на списъците, за определяне на цените им? Тази комисия по прозрачността, дето уж трябва да действа, тази система на блокиране на възможността Касата еднозначно или някой тук да определя параметрите на цялата тая листа за лекарства. Нищо! Дайте, коригирайте!
И наистина, както каза проф. Петков, човек се пита какво да гласува. Ако гласува “за”, гласува за безотговорността на правителството и мнозинството. Ако гласува “против”, разбира се, гласува “против” жизнено необходими разходи.
Ето защо аз и в комисията гласувах “въздържал се”, госпожо председател, и сега ще се въздържа, но това “въздържал се” съвсем не е индеферентно и неутрално по отношение на качеството на направените предложения. Имаме всичкото основание много внимателно да се вгледаме в еквилибристиката с тия десетки милиона лева, с които се манипулира в този законопроект, и преди второто четене да направим много точни преценки точно как и какво ще разпределим и откъде. Защото ние сме изправени пред един произвол от страна на Касата и преценката, че като че ли най-удобно е така да бъдат узаконени тези произволни техни действия в края на годината.
Другата страна на законопроекта, другото предложение, което е накрая – за променяне режима въобще на балансиране на бюджета, отпадането на тази нормативна необходимост по Закона за здравното осигуряване, бюджетът да не се планира с дефицит, а от догодина да почнем да планираме дефицит, който да се покрива от този резерв. Доста лекичко и без особени мотиви е направено това предложение. За мен то категорично няма място тук и ще предложа да отпадне при второто четене. Нека правителството достатъчно сериозно, достатъчно обосновано ни покаже защо е необходимо да отпадне това изискване, какво прави все пак това да не се превърне в развързани ръце на правителството, колкото си иска да бръкне в резерва, и, ако се налага, с какви ограничителни механизми на практика ще се прилага подобно дефицитно финансиране.
Ето защо смятам, че този законопроект е под всякаква критика, но тъй като няма какво да правим, той, явно, ще трябва да бъде приет, но ще бъде приет с гласовете на мнозинството и на тяхна отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Заповядайте за изказване, господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колежки и колеги! Съжалявам, че председателят Герджиков излезе, за да му покажа стенограмата, в която той самият казва: “по пози проект за решение няма доклад на комисиите”. Виждате ли колко е смешна ситуацията, в която изпадате? Че сте гласували в Народното събрание проект за решение, за което няма становище на комисиите. С моя коментар дотук. То е ясно защо. Аз казах преди това.
Защо аз обратно на проф. Петков ще кажа, че ще гласувам “против” този законопроект? Нека който каквото иска да си мисли, но същите тези граждани на България, дали си вноските, същите тези хора ще поискат един божи ден сметка не от мен, а от тези, които направиха този бюджет на Касата – с излишно заложения дефицит за лекарства.
Днес в обясненията, които ни се дават като мотиви защо се иска актуализацията - за първи път в кратката история на Касата се иска актуализация на бюджета. Като мотиви ни се дават мъгляви обяснения от порядъка на това, че, вижте, тези не си плащат здравните вноски; вижте, докторите изписват много лекарства. Аз ще кажа 4-5 неща, които са ми направили ярко впечатление в този законопроект, които нямат друго обяснение, освен некадърно управление.
Първо, ще попитам господин Ананиев и държа Вие да ми отговорите тук, от трибуната на Народното събрание. Въз основа на кой нормативен акт дефицитът, натрупан през 2001 г. от 59 млн. лв. за лекарства през месец ноември и декември, го оставихте за разплащане през 2002 г.? На кой нормативен акт, къде пише, че Касата може да се остави да си изхарчи някакви пари и след това да ги плати със следващия бюджет?
Второ, на кой нормативен акт Касата може да плаща 90% за извършената дейност? По кой нормативен акт? Коя каса в света? От септември, господин Ананиев, Вие плащате 90% по-малко на болниците за клинични пътеки. Тоест, ето ги спестените пари за уравновесяване на недостига за лекарства. Затова се искат само 6 млн. от резерва. А ако тези пари обаче не достигнат до годината, откъде ще вземате да платите на болниците? Затова се налагаше да направите съглашенското предложение и Лекарският съюз го прие – да се намалят цените с 12%. И какво излиза тогава? Излезе туй, което министърът на здравеопазването го призна в петък на моето питане – че фактически вие, спасявайки вашия бюджет, говорейки, че нямате истински дефицит, натопявате Министерството на здравеопазването, съответно вашето министерство, господин Ананиев. Защото дефицитът, който ще натрупат болниците, ще трябва да го плати големият бюджет от излишъка, който имате вие. Кого да излъжем тогава? Касата е изрядна, тя иска само 6 млн., а болниците ще натрупат още, по думите на министъра, между 20 и 30 млн. отгоре. Това ли е финансова дисциплина? Това ли е ред и предсказуемост на действията на Касата? Създали сме Националната здравноосигурителна каса като гарант пред хората, че парите ще бъдат харчени точно до стотинка по реда, който се определя с бюджета и с Националния рамков договор. Никога не сме казвали, че когато ви хрумне на акъла ще правите вътре преструктуриране на тоя бюджет. Никога! Никъде и никога не сме обещавали това на хората. Обещали сме, че и изпълнители, и потребители ще знаят точно за какво отиват тези пари.

Какъв анализ имате на тази лекарствена политика – 29 млн.? Какъв анализ дадохте на Народното събрание? Намалени били на 20. Как ги намалихте? Може ли да обясните кротко и почтено на някои хора как ги намалихте? Какво искате да кажете – че докторите изписват лекарства и си ги носят вкъщи ли? Или пък, че пациентите се презапасяват и лъжат? Или информационната система на Касата я няма никаква и никой не знае колко са похарчени, най-вече колко са платени? Кое е вярното? Или пациентите умряха? Както Генчо Начев твърдеше, че 56 процента са се увеличили хронично болните в България, за които ние доброволно даваме тези пари, да се увеличат тези пари за лекарства, изведнъж вие успяхте от 29 да ги намалите на 20.
Тези въпроси трябваше да сложите в мотивите, за да не задава господин Пирински въпроси като финансист. Защо правите жонгльорство с тези цифри? Не ви ли е ясно, колеги, че бюджетът на Касата е структуриран на 760 млн. лв., като 720 трябваше да се разплатят за една година и 40 млн. да влязат в големия резерв. Сега тези 40 млн. ги няма, те са изхарчени от Касата или ще бъдат изхарчени до края на годината и плюс това се иска отваряне на големия резерв.
Аз задавам въпроса: защо постъпвате с двоен аршин спрямо изпълнителите на медицинска помощ? Защо накарахте Лекарския съюз да подпише това срамно договаряне – за намаление с 12 процента? Защо, ако бяхте почтени хора, не казахте: не ни достигат 30 млн.? Защото за клиничните пътеки няма да ви стигнат още 20 млн. Не 200, както сме заложили в бюджета, а още 20 млн. няма да ви стигнат. Или спокойно можехте да искате от тези пари не 6, а 26 млн. Защо не го направихте, а намалихте цените? Каква предвидимост и стабилност тези мениджъри и финансови изпълнители имат през годината, когато вие ги сменяте, сменяте и цената, когато си пожелаете, когато Касата пожелае, само и само тя да запази своята финансова стабилност, уж, де.
Аз казах в комисията, че Касата ще завърши тази година с минимум 100 млн. дефицит. И вие пак ще си правите същото, господин Ананиев – ще ги прехвърлите за бюджета за догодина, защото няма да може да се разплатите с изпълнителите на медицинска помощ в болниците. И няма как да се разплатите, защото Вие самият преди малко казахте, че не сте бюджетно предприятие и не боравите с оръжията на бюджета. Как накрая ще раздавате останали пари или тези 8 млн., които евентуално ще дадете на болниците? Как ще ги раздавате? На кой принцип? Кой Ви даде този пример Вие да раздавате парите?
Абсурдността на цялата теза е следната: Вие превърнахте Касата в инструмент на Министерството на финансите и там се разпореждате с оръжията на финансовото министерство. Така Ви е изгодно, защото така контролирате всичко. Принципът на здравното осигуряване няма нищо общо с подобен род управление.
Когато тази година ще правим бюджета на Касата, уважаеми колеги, утре влиза в комисията, а вдруги ден в пленарната зала, дайте да си отваряме добре очите и да гледаме кой какви цифри записва. Защото самопризнанието на господин Ананиев е, че той е знаел за тези 162 млн. Нали ние също анализирахме, господин Ананиев? Нали Ви казахме, че ще дойде време до актуализация на бюджета? Вие защо не ни послушахте тогава? Защото сме опозиция или защото не бяхме прави? Както Вие сте стигнал до тези изводи, така стигнахме и ние. То беше заложено още с тези 162 млн. Факт е, че не могат да стигнат. Въпросът обаче с лекарствата има много по-дълбока предистория, господин Ананиев, преди Вашето съществуване в Касата. И до ден-днешен няма отговор на въпроса: защо от 114 млн. бюджетът днес на Касата е 240 млн.? Къде са лекарствата? Аз ще продължа да питам, докато съм в това Народно събрание, и ще търся всички начини да открия къде са парите за лекарства. Как така се увеличиха тези болни в България, пък после Вие им намалихте и от 29 станаха на 20?
Нормален човек като си зададе тези въпроси навън, си отговаря по един прост начин: за нищо не стават. Така си отговарят хората. Защото от 114 да качиш на 240, да намалиш реимбурсността и да натовариш отново хората, защото те са натоварени, вие сякаш не ходите из страната, за да видите, то няма нужда да ходите из страната, ами идете на една аптека и да видите какво си говорят хората. Факт ли е, че в момента българските граждани плащат повече пари за лекарства, отколкото преди две години? Факт е. Неоспорим факт. На този факт обаче тук анализ няма.
Ето затова аз не мога да приема такъв начин на финала – тихо-мълком, по терлици да се пробутва един законопроект, с който ни се казва: вижте, там се касае за някакви 6 млн. Вие боравите с 38 милиарда брутен вътрешен продукт, а тук за 6 млн. правите политическа топурдия. Това не е политическа топурдия, това са принципни различия между вас и нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Игнатов.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми колеги, това, което днес ми прави впечатление, е, че по един толкова важен въпрос пленарната зала е в оредял състав, но за съжаление от всички парламентарни групи. Другото, което ми прави впечатление, е, че Бюджетната комисия, с изключение на господин Пирински, мълчи. Активната страна, общо взето, по този законопроект, който касае актуализация на бюджета на Здравната каса, са колегите от Комисията по здравеопазване. Едва ли това е защото Комисията по здравеопазване е по-социално ориентирана и по-чувствителна към тези въпроси, а може би и заради това, но аз определено смятам, че ние действително, солидаризирайки се с всички изказвания преди нас, сме в една много деликатна ситуация или, едва ли не, в капан.
Ако ние бяхме си направили труда да вземем стенограмите от обсъждането на Бюджет 2003 на Здравната каса от миналата година в Комисията по здравеопазване, горе-долу по това време или малко по-късно, и това, което беше казано от опозицията относно планираните средства за лекарства, явно щеше да бъде пределно ясно на всички, че средствата за лекарства не са достатъчни. Всички сме били наясно, че бюджетът на Здравноосигурителната каса не е бил реалният бюджет, който трябва да бъде предвиден в края на 2002 г. Всички сме били наясно, че проблеми ще възникнат и че проблемите ние с вас, било елегантно, било по-малко грубичко, ще ги решим, но едва ли сме били наясно или може би сме били наясно, но не сме искали да се вслушаме един в друг, колко хора ще бъдат потърпевши от това. Защото това, че ние с вас ще решим проблема на 11 или на 20 ноември, не значи, че ние ще помогнем на онези хора, които са изпаднали в беда и за които някои неща вече са в напреднала фаза.
Казвам го с чувството, че говоря истини на обикновените хора, с които ние всички се срещаме и които ни упрекват, че не можем мъдро, разсъдливо, компетентно и в рамките на определена година да планираме това, което ни е необходимо.
Най-напред бих поставила няколко въпроса, четейки становището на Комисията по здравеопазването. Един от въпросите проф. Петков го постави. В съдържанието на въпроса беше посочена причина за неизпълнение на бюджета в приходната част на НЗОК. От една страна са некоректните отношения от страна на работодателите по внасянето на дължимите социални осигуровки, а от друга страна – по-надолу е написано, че причината е преструктуриране в отделните отрасли на икономиката и увеличаване дела на частния сектор. Може би ще спомена неточен процент, но доколкото ми е известно, откакто правителството на НДСВ е на власт, администрацията е увеличена с около 20-23%, създадена е една купчина контролиращи и финансиращи органи. Ако някой някъде не си е свършил работата, нека не прехвърляме вината върху него, а всеки да си върши работата, за да може да се изпълнява предвидената приходна част именно на тази система, която е толкова важна за всеки един от присъстващите тук и за всеки един гражданин на страната.
По-нататък в аргументацията на Комисията по здравеопазването е написано, че въведените по-ниски нива на заплащане на лекарствените продукти не доведоха до съществена промяна на лечението при пациентите. Кой го установи това, не мога да разбера. Кой каза, че това е по-добро за пациентите? Кой направи тези изследвания? Никой. Просто си говорим ей така, пишем си едни становища, от които след време, може би, ще се срамуваме. Категорично не поддържам такъв начин на изразяване, ако трябва да изразим нещо, с което да се съгласи цялото народно представителство.
Няма да коментирам другите неща, но искам да попитам: не считате ли, че липсва достоверност на информацията в персоналните регистри на НОИ за направените вноски за здравно осигуряване? Има! И това е един сериозен административен пропуск. Изключително сериозен административен пропуск! Другото нещо, за което говори и господин Пирински – кой от нас би ми казал каква е ножицата между цената на лекарствата на производителя или на вносителя, и цената в аптеките, цената на търговеца? Колко голяма е тази ножица и до каква степен може да се разтвори? Прав беше господин Пирински, а и изказалите се други колеги, че сме в една изключително тежка ситуация.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Има наредба за пределните цени.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Ако не подкрепим това изменение на Закона за бюджета на Здравната каса, ще лишим определен контингент от граждани от необходимите им лекарства. В същото време обаче, подкрепяйки го, всички се съгласяваме с това, че още тогава, когато сме говорили, някой не ни е чул, понеже бил управляващ и не е искал да се вслуша в това, което се говори или пък е знаел, но е решил да го направи на края на годината, защото прави действително ленив бюджет и на края на годината, видите ли – колко сме щедри и колко сме великодушни, ние, управляващите – даваме допълнително средства и се съобразяваме с проблемите на хората!
Ще се въздържа, така както се въздържаха членовете на Комисията по здравеопазването с ясното съзнание, че не атаките, а споровете, дебатите и обсъждането на параметрите на бюджета за Здравната каса за 2004 г. ще продължат много сериозно и задълбочено. Никак не ми се иска от гледна точка на това, че едни са управляващи, а други са опозиция, да коментирам, защото нещата се обръщат. Ние не решаваме целесъобразно и спокойно въпроси, касаещи толкова важна сфера, каквато е здравеопазването. Разбира се, много други сфери са важни, но там, не дай си Боже, всички ние може да станем пациенти и трябва да мислим от позицията на държавници, а не от позицията единствено и само на бюджетари, защото, виждате – тези пари ще се дадат. Прав беше д-р Игнатов, като каза, че действително един определен процент от необходимите средства не се изплащат, изплащат се 90%. Какво икономисваме в крайна сметка? Ако погледнем към 2004 г. – онези нула средства за общинските болници, с изключение на пътеките, отсега обричаме на още по-тежка ситуация здравеопазването в страната.
Апелирам към колегите, когато решаваме такива въпроси, да ги решаваме не съобразно партийни решения, а по съвест. А голяма част, които трябваше да ги решават, са се клели в Хипократовата клетва и би трябвало точно те да имат малко повече съвест, защото за колегите в Бюджетната комисия е важно да вържат бюджета. Казвам го, защото колегите в Комисията по здравеопазването са много по-наясно как някои неща се вършат в т. нар. "нова ситуация в здравеопазването" – неща, които действително доведоха до колапс здравеопазването в страната. Ако продължаваме по този начин, много трудно ще можем да направим здравната система такава, каквато всички ние искаме да бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, госпожо Масларова! Комисията по бюджет и финанси не мълчи по тези въпроси. Ролята й не се изразява само в механичното връзване на приходите и разходите при приемането на определени бюджети, включително и на бюджета на Здравноосигурителната каса. Големият проблем, който смятам, че занимава всички специалисти във финансовата сфера, е не просто да бъдат вързани приходите и разходите, а да се създаде една система за по-ефективно използване на парите на българските данъкоплатци, включително и на парите, които се събират по линията на социалното осигуряване. Това е големият въпрос. Мисля, че всички в залата неслучайно си задават въпроса защо само в това отношение се налага да преразглеждаме бюджета и да го актуализираме в края на календарната година? Очевидно това не е случайно, а е израз и на едно много дълбоко залегнало противоречие и липсата на достатъчно ясно изразено политическо съгласие ние всички да подкрепим по-точно и по-ясно промените в здравната система, които ще дадат възможност парите на българските данъкоплатци да отиват по предназначение и към българския пациент, на когото дължим по-качествена здравна услуга, а не да изтичат по различни направления. Това е моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Няма желаещи за друга реплика.
Госпожо Масларова, имате думата за дуплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Мисля, че всички сме заинтересовани средствата, които българският данъкоплатец дава в Здравната каса, да бъдат използвани в максимална степен по-ефективно и по-рационално и да вършат по-качествена здравна услуга. Но това не значи, че трябва да се залагат такива параметри, които да налагат промените в края на годината. Веднага мога да Ви попитам: защо с парите от 2003 г. изплатихме недостига, който беше за м. ноември и м. декември 2002 г.? Явно е, че тези параметри не се планират, предвиждат и отчитат съвсем точно.
Не казах, че не сте го обсъждали в Комисията по бюджет и финанси, а просто прави впечатление, че се изчита едно становище на комисията. Убедена съм, че има и други мнения и нюанси, които не са свързани само с макрорамката и бюджетната рамка на Здравната каса и държавния бюджет. Има неща, които сега показват, че са направени погрешни стъпки. Това трябва да ни бъде една голяма обеца, гледайки бюджета за следващата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Най-напред искам да взема отношение по една забележка, която направи господин Пирински във връзка с доклада. Тя е, че за 2003 г. са гласувани 162 млн. 753 хил. лв., като съобразно промените в Закона за здравното осигуряване беше предвидено целият резерв на Касата да бъде за лекарства. Което означава, че това беше предвидено предварително и в резултат на Закона за здравното осигуряване Касата е направила актуализация на разходната част на бюджета чрез вътрешни компенсирани промени на кредитите между елементите на разходите, в резултат на което целият резерв, без 13 млн. лв., е използван за лекарства. За това става въпрос, че са използвани тези 222 млн. лв. Но аз по-късно ще се спра и ще кажа защо не достигат пък парите за лекарства, въпреки че за тази година са заложени 235 млн. лв., за сметка на миналата година – 239 млн. лв., което на практика е едно и също.
Но защо наистина не достигнаха парите за лекарства на Касата и защо се налага сега да правим актуализация на бюджета? Но за това малко по-късно.
Искам да запитам представителите на опозицията в пленарна зала: защо не признаете, че поправките в Закона за здравното осигуряване действат. Те наистина действат и действат ползотворно за работата на Националната здравноосигурителна каса.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Те се правят не заради Касата, а заради хората.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ние направихме над 100 поправки в Закона за здравното осигуряване и аз сега ще ви изброя нападките, които вие отправяте, и защо всъщност се оказва, че поправките, които направихме, наистина действат, действат оздравително за изграждането на Касата и за нейния авторитет?
На първо място се конструира общо събрание и управителен съвет. Там има най-различни мнения и това означава, че действа една демократична процедура. Изпълнителният директор на Касата и директорът на управителния съвет са подложени непрекъснато на различни мнения и обществени критики, има една прозрачност в работата на Касата днес. Погледнете само преди една или преди две години, и аз ви съветвам да направите справката си, кои бяха лицата, които бяха в управителния съвет на Касата. И тогава ще видите съответно разликата в работата на Касата днес и защо тя е такава.
На второ място се конструираха районните здравноосигурителни каси и противно на всякакви мнения, за това, че видите ли, ще бъдат изметени всички, които са в районните каси, над 60% от директорите на Касата останаха, което означава, че професионалните критерии са били водещи при провеждането на всички тези конкурси за директори на районните здравноосигурителни каси.
Смятам, че по съвета на хората от Световната банка ние наистина трябва да се грижим да укрепваме авторитета на Националната здравноосигурителна каса, защото това е една изключително отговорна институция и макар правилникът на Народното събрание наистина да гласи, че министърът на здравеопазването по всяко време взима думата, за мен управителят, председателят на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса е с ранг на министър. Защото това е една изключителна отговорна институция, която управлява един много голям бюджет.
Във връзка с направените забележки, които са в пряка връзка с предложения законопроект, искам да ви кажа, че информационната система на Касата, макар да не е изградена днес, е в по-голяма степен изградена, отколкото преди две години. Самият факт, че на електронен носител се отчитат редица контрагенти на Касата, показва, че са изградени различни модули на тази информационна система, показва, че Касата работи по информационната система и имаме основание да кажем, че работата по тази система не е на едно и също ниво.
Самият факт, че Касата се подготвя и от 2004 г. ще се премахне районирането – един изключително важен елемент за работата на Касата и нашето здравеопазване, показва, че информационната система се развива. Иначе премахването на районирането няма да може да се осъществи.
Искам да кажа, уважаеми дами и господа, че Касата непрекъснато изгражда своята дейност. И аз ще ви дам за илюстрация съвсем прости цифри. През 2001 г. за болнична дейност Касата заплащаше едва 20 млн. лв. Вие разбирате добре, че при събирането около 700 до 800 млн. лв. годишни вноски, около 200 млн. лв. всяка година минаваха в преходния остатък, защото нямаше механизми за разплащане, защото Касата стартира своята работа без да има готовност за разплащане за дейност. Защото не беше подготвена цялата тежка документация, цялата тежка система, за да може Касата да се разплаща. И после проф. Петков започна да пита: кога ще отворим големия резерв на Касата, докога ще продължаваме да даваме пари в преходния остатък? Докога ще продължаваме парите на осигурилите се да отиват в държавния бюджет? Ами дотогава, докато се създадат условията, за да може да се разплаща за дейност. И ето, с нашето управление през 2002 г. за дейност за болниците се дадоха 100 млн. лв. През 2003 г., тази година, се дават 200 млн. лв.
И още нещо ще кажа на българските лекари: има клауза в закона, че за разлика от минали години нито един лев от тези пари няма да отиде в други разходи и всички ще бъдат оползотворени. Но ще бъдат оползотворени за дейност и по никакъв друг начин.
Този, който е изработил парите, той ще ги вземе. И отбележете, дами и господа, по-нататък работата на Касата продължава, а тя е значима, защото от 20 млн. лв. да достигнеш до 325 млн. лв., изплащани по клинични пътеки, това е извършена колосална работа за две години и половина. И всичко това трябва да си абсолютно сляп, за да не го видиш. Това е работа, която е извършена и по информационната система, и по клиничните пътеки, и по остойностяването им.
И по-нататък: Касата ли е виновна, дами и господа, че за пръв път тя, председателят на управителния съвет и управителния съвет поставиха от тази година въпроса за вноските, които се събират от Националния осигурителен институт? За пръв път поставиха въпроса, че не може някой да ползва здравни услуги, без да има насреща осигуровка. И затова изведнъж е виновна Касата! Касата не е виновна!
Може да има много проблеми по отношение на осигуряването, може да има много проблеми по отношение на събирането на вноските, но Касата изпълнява своите задължения – да идват вноските на осигурените и по осигурени лица да се разплаща на принципа на солидарността. И аз не виждам как може да се обвинява Касата за всичките тези повдигнати въпроси, и ако има такива, а аз признавам, че има, те са от компетенцията на Националния осигурителен институт и на Народното събрание. Нека да видим къде са проблемите, нека да видим кой не може да си плаща вноските и нека да направим съответните промени. Но не и да виним Касата, че тя е повдигнала този въпрос, който е насъщен за събирането на здравноосигурителните вноски.

По следващия въпрос – за Сметната палата. Някак си мимоходом минава това, че докладът и одитът на Сметната палата са за 2002 г. Извинете, но господин Ананиев е председател на управителния съвет от м. декември 2002 г. Става въпрос за минал период от време – става въпрос за 2002 г. Става въпрос за неуредени документно 26 млн. лв., за закупени компютри, които благодарение на това, че се намесих от името на Комисията по здравеопазване, уважаемият господин министър на здравеопазването направи съответната заповед и по думите на господин Чапанов от Сметната палата отпадна основанието за незаверяване одита на Касата. Става дума за одита на Сметната палата върху НЗОК. Беше изпълнено законовото изискване, което с пълно право направи Сметната палата.
Отново повтарям, ако това не е направено, това не е грешка на предишния или на сегашния управителен съвет.
Нека не обвиняваме Касата за съществуващи и за несъществуващи грехове.
Ще кажа и нещо друго. Одитът на Сметната палата показа и нещо друго – как трябва да се води документацията на Касата, защото аз на заседание на комисията попитах има ли злоупотреби и нарушения, за които би трябвало да се сезира Прокуратурата или Държавния финансов контрол. Отговорът беше “не” и той е протоколиран. Водят се протоколи от заседанията на комисията.
Но много е важен одитът на Сметната палата за воденето на документацията на Националната здравноосигурителна каса през тази година. Разбира се, че господин Ананиев, Управителният съвет и директорът на Касата трябва да се съобразят с тези забележки от одита на Сметната палата за 2002 г., отново повтарям това.
Следващият поставен въпрос е за лекарствата. Вие разбирате много добре, ние знаехме, че могат да станат такива изменения. Не мога да кажа точно и не мога никого да обвиня за това нещо, но през м. ноември, декември и януари тогава, когато променихме Закона за здравно осигуряване, разходите за лекарства нараснаха до 30 млн. лв. на месец. Извинете, дами и господа, но това означава годишни разходи за лекарства над 360 млн. лв. годишно. На какво прилича това? Прав е да пита д-р Игнатов. И аз питам: “Кой направи това нещо?” Нали това беше причината да сменим Закона за здравното осигуряване. Днес, д-р Игнатов, това нещо вече е невъзможно – да се харчат по 30 млн. лв. месечно за лекарства. Това няма да се позволи, защото господин Ананиев носи отговорност за това. Той носи отговорност за това. Носи се отговорност. Именно затова през м. февруари бяха взети мерки от НЗОК и плащанията за лекарства достигнаха до 19-20 млн. лв. Но в резултат на това превишение през месеците ноември и декември 2002 г. и отчасти през м. януари 2003 г. ясно се видя по-късно, че ще има дефицит в бюджета на Касата. Той не можеше да се прецени още тогава. А сега достигнахме до това място, когато можем да преценим каква е била дупката в бюджета на Касата, сформирана през месеците ноември, декември и януари.
Пак повтарям, този управителен съвет работи от м. януари т.г. Недейте да му вменявате вини за минал период от време, за който трябва да питате някой друг. Трябва да питате друг за нещата, станали преди този период.
Когато говорим, че преходният остатък ще трябва да бъде ползван, разбира се, че ще бъде ползван. Тук един от колегите постави въпроса: “А когато свърши той, какво ще правим?” Уважаеми дами и господа, известен е фактът, че българското здравеопазване се финансира едва на около 50 на сто. Нека не си крием главите в пясъка заради този факт. Всяко следващо правителство ще има този проблем – публичните разходи за здравеопазване са крайно недостатъчни. Всички ние настояваме за увеличаване на публичните разходи за здравеопазване. Добре е да ги увеличим, но това е свързано от друга страна с увеличаване на данъците и увеличаване на осигурителната вноска. Няма откъде да дойдат от въздуха тези суми, за да се увеличат публичните разходи за здравеопазване. Нашето правителство увеличава с 200 млн. лв. по проектобюджета за 2004 г. разходите за здравеопазване - това нещо ако не се признае, аз не виждам какво друго може да се признае на управляващото мнозинство. Но сте прави – да видим по какъв начин ще се изхарчат. Нека да ги харчим за дейност, това, което казва и д-р Игнатов, парите да вървят след пациента. Точно това искаме и ние. Нека да вървят по прозрачна процедура. Нека да видим проблемите, които имаме – проблемите пред Касата и пред здравеопазването са общи. Първо, по отношение на здравеопазването, естествено е, че трябва да бъдат направени промени в Закона за здравното осигуряване, защото не всички български граждани могат да си плащат здравните вноски. Тези български граждани, които не могат да си плащат здравните вноски, трябва съответно държавата да поеме грижата за тях. Но не можем да имаме лице, което се ползва от медицинска помощ и грижи, и за него да няма платени здравноосигурителни вноски, защото по този начин не се изпълнява законът.
Второто нещо, което беше поставено като дебат тук, което не е въпрос само на дейност на Касата, а е въпрос за лекарствената политика, водена у нас, за лекарствената политика изобщо – от Министерство на здравеопазването, от Касата въобще в българското здравеопазване. Разбира се, това е разговор на бъдещето, разговор, в който всеки трябва да каже становището си, за да дойдем до по-пълно оползотворяване на парите на българските данъкоплатци и осигурените лица.
Но в случая сега аз ви призовавам да гласувате тази актуализация по разбираеми причини. Тази актуализация е необходима и е заложена поради прекомерно големи разходи за лекарства, които не са били обосновани, това признавам, през м. ноември, декември 2002 г. и м. януари 2003 г. И тъй като сегашното ръководство на Касата ще бъде отговорно за изпълнението на бюджета през тази година, аз ви призовавам да гласувате за актуализацията на този бюджет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има реплика от господин Пирински. Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Щерев, простата причина, поради която не мога да се съглася с Вас, че трябва да дадем висока оценка на промените в Закона за здравното осигуряване и да кажем как той е решил нещата, е това, че с предлагания сега законопроект, крайният резултат от дейността на Касата се влошава с 45 млн. лв. Доктор Игнатов не беше точен, че става дума за 6 млн. лв. дефицит. Става дума за влошаване с 45 млн. лв. Вместо да имаме актив от 39 млн. лв., имаме дефицит от 6 млн. лв. Така че всичките подобрения и размествания, които са направени, в края на краищата водят до необходимостта от влошаване на финансовия резултат на Касата с близо 50 млн. лв. Така че нямат никаква стойност каквито и да било аргументи за извършени усъвършенствания.
Второ, сам обърнете внимание, д-р Щерев, Вие току-що посочихте числото 222 млн. лв., което и аз посочих в текста от мотивите към Вашия доклад. Обърнете внимание, че във внесения законопроект не е предложено да утвърдим разхода от 222 млн. лв. по перото за лекарствени средства за домашно лечение, а 211 500 хил. лв. Дори в елементарната аргументация има разминаване между отчетени и реално заложени разходи и това, което се предлага в законопроекта да бъде утвърдено.
Аз отново поставям въпроса за 8 млн. лв. – така наречената част от преходния остатък, която се пише като резерв. Това е на стр. 2 във Вашия доклад. Там се казва, че общият размер на разходите ще отиде на 776 млн. лв. и резерв 8 247 хил. лв. На следващата страница се казва, че този резерв от 8 млн. лв. следва да бъде запазен за покриване на непредвидени здравноосигурителни плащания или забавени искове.
За мен това разминаване между 222 млн. лв. и 211 млн. лв. говори, че тези 8 млн. лв. на практика вече са разчетени за харчене през тази година. Това е още една манипулация, да речем, която крие част от обективната истина.
Втората причина, поради която не можем да сме съгласни с вашия подход е, че когато приемахте поправките към Закона за здравното осигуряване, тогава трябваше да се разгледа въпросът за ползването на резерва, а не сега по този начин да го вкарвате между другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
За втора реплика има думата д-р Игнатов.

ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги, уважаеми д-р Щерев! Вашето признание, че публичните пари за здравеопазването са малко, това е вярна констатация, е плод на факта, че не правите структурна реформа и не ви дават да харчите повече. Не че вие не искате, вие искате много да харчите, но при тези структури – абсурд. Това са други институции извън България, които не ви дават. Второто нещо – Вие казвате, тези пари и дълговете на Касата са натрупани през декември, януари и февруари. Кой управляваше Касата тогава? Да, това ръководство няма пряка вина, ръководството има вина за административния хаос, в който е вкарало сега Касата. Резултатите ще излязат догодина. За онова време няма, къде са онези хора? Господин Софиянски е кмет. Двамата професори се върнаха в университетските клиники. Какво става тогава? Вие не щете да носите отговорност – кой? Това е въпросът: кой ще носи отговорност. На всичкото отгоре Вие казвате – неправомерно. Аз не съм си позволил да употребя тази дума “неправомерно”, тъй като не съм сигурен къде са отишли разходите. Ако са отишли при хората, не са неправомерни. Но ако не са отишли, тогава кой носи отговорност? И кой носи отговорност за тези 30 млн. за тези три месеца създаден дефицит? Това попитах в началото на моята пледоария. А отговорът би трябвало Вие да дадете, защото вие сте управляващо мнозинство. Вие ме питате мен – тук е парадоксът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За трета реплика има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Щерев, слушайки Ви, аз оставам с впечатление, че Вие правите една пледоария като защита на Здравната каса – за да защитите Здравната каса и апелирайки към нас, че ние трябва да работим за стабилизирането и за запазването на нейния авторитет. Че стабилизирането и авторитетът на Здравната каса зависят от това колко добре работи здравната каса. Днес въобще не е проблем и не е дебатът за това каква е била кадровата политика на управляващото мнозинство спрямо Здравната каса. Кой сте назначили, кой сте уволнили – това не е предмет на нашия разговор днес, в никакъв случай на нашия дебат. Вие не искахте председателят, управителят на Здравната каса да бъде избран от Народното събрание. Вие отхвърлихте тази промяна, за да има достатъчно основание тук, в Народното събрание, както с управителя на НОИ, по всяко време да можем да дебатираме с него. Това е другата страна на въпроса. Най-важното в днешния дебат е това, че ние не обвиняваме Здравната каса. Ние обвиняваме вас, които казахте, че тези пари са достатъчни и нека да извадим стенограмите: вие говорихте, че това са парите, които са необходими, че тези пари ще стигнат и казахте – ще видите на края на годината. Ние това говорим. Ние не говорим за Здравната каса. Ние знаем кога господин Ананиев е станал шеф на Здравната каса. Ние знаем и кой беше предишният шеф на Здравната каса. Той, между другото, е Ваш партньор. Вие сте хората, които подкрепят господин Софиянски. Ние много неща знаем. Ние говорим за това, което вие в края на миналата година коментирахте и се оказа, че това, което ние ви опонирахме, излезе вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За дуплика има думата д-р Щерев.
Имате три минути.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Пирински, тези 45 млн. лв., отново ще повторя, този дефицит, който се е формирал сега, това е остатък от преди промените в закона. Извинете, но отново ще го повторя и ще го потретя това нещо, затова защото, ако беше променен законът юни месец миналата година, съм сигурен, че този преразход до 30 млн. лв. нямаше да го има. Това е моят отговор на това, което Вие казахте.
Към д-р Игнатов ще кажа следното: малко са парите за здравеопазването, но не само за това, защото не е достатъчно направена структурната реформа. Първо, структурната реформа не може да се прави по административен път, а трябва да се прави по пазарен път. Това означава, че гражданите на България трябва да решат къде да отидат парите им – в коя болница и при кой лекар. Или парите да вървят след пациента – това нещо трябва да стане именно с промените в Закона за здравното осигуряване, с премахването на районирането от 1 януари 2004 г. Аз пак ще повторя, че, ако беше приет Законът за здравното осигуряване юни месец миналата година, нямаше да има този преразход към края на годината. Това нещо, в резултат на разчетите, се разбра януари-февруари месец и тогава бяха взети първите мерки за ограничаване на този преразход за лекарства. Аз не знам какви са причините, но 300 млн. лв. и повече годишно разход за лекарства – това е явно превишение. В никакъв случай българското здравеопазване не се нуждае от такива суми за лекарства.
Накрая искам да кажа на госпожа Масларова: аз смятам, че трябва да благодарим на тези хора, които са работили в Здравната каса преди за това, което са създали досега, трябва да се отнесем наистина положително към всичко това, което са създали. Ако имат някакви неща, с които са сбъркали, то трябва да отговарят пред закона. Не можем да бъдем против всички, които са работили в Касата. Ние трябва да укрепваме авторитета на Касата, за да може тя да бъде организирана и да работи по-добре.
Аз заявявам, че, докато съм народен представител, ще работя именно за това – за укрепване на самостоятелността и авторитета на Националната здравноосигурителна каса.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата госпожа Мозер за процедурно предложение.
Заповядайте, госпожо Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС): Слушайки дебатите и давайки си сметка колко важен е този законопроект, колко важно е участието на депутатите в гласуването, искам да Ви помоля, господин председател, за проверка на кворума, защото нещо толкова важно не може и не трябва да бъде подложено на гласуване в една полупразна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Искате поименна проверка на кворума.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, когато е постъпило подобно процедурно предложение, веднага се пристъпва към проверка на кворума.
(Започва поименна проверка на кворума.)
Сто двадесет и шест народни представители – налице е кворум.
Заседанието продължава.
Има ли желаещи за изказване?
Продължаваме дискусията на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Вносител е Министерският съвет.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта… (Шум и реплики в залата.)
Аз три пъти подканих за изказвания.
Заповядайте, д-р Китов.
Има думата за изказване доц. Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Слава Богу, че има кворум в крайна сметка, за да стане ясно, че това наистина е един важен въпрос.
Беше време, уважаеми колеги, в което България по един път и по два пъти актуализираше бюджета си. Резултатите след това време всички ги помним какви бяха. И не ми се иска да правя аналогия, но фактите като че ли ме карат да го правя, защото в крайна сметка за втори път актуализираме някакъв бюджет – веднъж на съдебната система, сега на Касата.
Аз напълно споделям схващането на колегите, които го изразиха преди мен, че едва ли тук може да бъде винена само и главно Националната здравноосигурителна каса. Ако внимателно анализираме събитията, ако внимателно, ретроспективно видим какво е казано, какво е обсъждано, преди една година вие ще видите, че за първи път по това време нищо не е ясно. Ние категорично казахме, че ще дойде този момент, в който ще се наложи да се актуализира бюджетът на Касата.
Вярно е, уважаеми доц. Щерев, че през 2002 г. е имало месеци, в които Касата е харчила много за лекарства, но вярно е също, че от 200 млн. по Ваше предложение те бяха намалени на 160, защото имаше едно несинхронизиране между правителство и мнозинство в промяна на закона, което завари бюджета на Касата с данни от преди промяната на закона, в които се изискваше да има по-голям резерв. И тогава именно с Ваше предложение средствата на Касата бяха намалени на 160 и няколко милиона.
Можеше ли, уважаеми колеги? Нима някой считаше по онова време, че със 160 млн. за лекарства Касата може да изкара за 2003 г.? Ако кажем “да” не само, че ще излъжем, а просто няма да бъдем сериозни.
Нещо повече, когато министър Божидар Финков не подписа Анекса за клиничните пътеки той го направи именно и само с единствената цел все пак да останат средства за 2002 г. от клиничните пътеки и да бъдат те отклонени към лекарствата. Дори обаче това не стигна.
Второ нещо – ясно беше казано и тук, и в комисията, че приходната част, която се залага е много висока и най-вероятно тя няма да бъде изпълнена. (Реплики.)
Тогава така, както и сега, господин Цеков, пак говорим за условно изпълнение, но ние и тогава казвахме, уважаеми господин Цеков, че тя е висока и няма да се изпълни. Затова, както виждате и днес в законопроекта на Министерския съвет, е заложено такова неизпълнение на приходната част с една сума, така че може би тези спорове не бива да ги водите с мен днес, а да ги водите с правителството, което Вие тук представлявате. Така че, моля Ви, не ме апострофирайте! Говорете си с министрите, с министър-председателя по този начин във вашата група, защото именно те сега в момента казват, че най-вероятно ще има недостиг. Но ние това го предупреждавахме и трябваше хора като Вас да се вслушат. Или защо като Вас? Или може би тези, които наистина отговарят за тези неща.
Не е тайна, че и доц. Щерев, и Вие лично, и не само Вие – цялата група на мнозинството в комисията, ясно съзнаваха, че средствата няма да стигнат. Може би заради това за първи път в последните години не беше приет и бюджетът на здравеопазването.
Продължавам по-нататък обаче, уважаеми колеги. Февруари – март, когато се направи една кръгла маса за лекарствените средства по иницииране на госпожа Първанова заедно с Касата, тогавашният изпълнителен директор проф. Генчо Начев много ясно каза, че каквото и да се направи реалните разчети, реалната нужда е около 20 млн. – нещо, което и сега господин Ананиев ясно го признава.
Аз не мога да се съглася и с факта, че не е било възможно да се коригират и средствата за клинични пътеки. Ще ви кажа защо, без изобщо да се нарушава принципът парите да следват дейността. Ясно е, че парите за клиничните пътеки не покриват всички разходи и това никой не го оспорва. Ясно е, че общинското здравеопазване и не само, се очаква да натрупа, както всяка година, не за пръв път, разбира се - трябва тук ясно да се каже това – един дефицит от около 80 млн. Защо тогава не беше възможно наистина средствата по клиничните пътеки да бъдат увеличени така, че малко или много да бъде компенсиран този недостиг?
В случая ние казваме: не, това е невъзможно, но е задължително да актуализираме само и единствено парите за лекарствата. Аз не твърдя, нито мисля, че няма нужда от подобно нещо, но защо, когато преди 5-6 месеца също беше предложено подобно нещо, то не беше обсъдено? Защо то не беше обмислено? Може би по онова време щяхме да намерим и по-добро решение? Защото сега няколко дни преди да започнем да гледаме бюджета за следващата година вече е много късно, вече е невъзможно да се направят промени, които да реанимират доста задъханото състояние на българското здравеопазване.

В тази връзка господин Ананиев казва: “Аз още тогава знаех, че вероятно това ще стане, но ние се надявахме”. Възможно е и сигурно сте прав, но реалното състояние не е въпрос на по-добрата дейност на Касата засега, въпреки че не може да се отрече, че Касата прави всичко възможно да подобри контрола си. Истината е, че беше намалено реимбурсирането на определени групи лекарства за определени групи. Можеше ли Касата да направи нещо друго? Не можеше. В крайна сметка това засегна тези групи хора и съвсем редно беше да се отреагира и в комисията от всички народни представители – да се търси по-балансирано намаляване на средствата, било на асматици, било на други групи. Мисля, че всички народни представители там бяха обединени около тази теза. Големият проблем, който възникна, е по принципа – това го правим днес само за тази година или ще стане практика? Нека да си дадем ясна сметка – това ли е истинският бюджет на Касата или е рамката, която правителството налага на Националната здравноосигурителна каса, за да се вмъкне в консолидирания бюджет? Това е големият проблем, защото нито Министерството на здравеопазването, нито Касата могат да си правят илюзии, че с този бюджет могат да решат задачите, които са си поставили. Не искам да съм на мястото на господин Ананиев, който като представител на Министерството на финансите е главният автор на бюджета за здравеопазването, трябва сам впоследствие да си слага намордник като управител на Националната здравноосигурителна каса. Или той е сложен точно за това там?! Истината е, че правителството, което заложи параметрите на бюджета на Касата, го направи по един абсолютно некомпетентен начин, неотчитайки реалните нужди на българските граждани за здравеопазване. Това е голямата истина и голямата вина. Вината обаче не е на Касата. Ако тя може да има някаква вина за подобряването на контрола, да, винаги ще има моменти, в които контролът ще се подобрява. Истината е, че Касата беше оставена да работи в параметри, в които за всеки един от нас, който малко или много разбира от медицина, е ясно, че не може да се справи.
Доцент Щерев, Вие сам като председател на комисията първоначално искахте с 200 млн. лв. повече, защото знаехте, че точно тези 200 млн. лв. до голяма степен щяха да направят да го няма сега този момент.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, от място): Дадоха ги, ето, дахода 200 млн. лв.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Това възникна във втория въпрос, господин Щерев, както казваше госпожа Масларова, защото ние предупреждавахме, че бюджетът е направен лениво, именно за да се попълват сега някои липси. Но това не е социален бюджет. Нима не бяхме наясно, че няма нужда от 0,7% дефицит?! Знаете го, господин Щерев. Това не е нападка лично към Вас. Бюджетът не отчиташе като приоритет българското здравеопазване. Днес Вие сте оставен да се червите, а не тези, които са истинските виновници – министрите от кабинета на Кобургготски и лично той. Вината е в кабинета, който няма изобщо приоритет към българското здравеопазване. Това е истината, а не вие, депутатите от мнозинството, но вие ще носите отговорност тук, днес! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Китов.
Има думата за реплика народният представител доц. Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми доц. Китов, аз съм длъжен да Ви направя тази реплика за това, защото искам да Ви кажа какво направи миналата и тази година българското правителство за здравеопазването. Разбирам, че средствата за здравеопазването са малки и недостатъчни. Разбирам, че каквито и пари да се дадат, те ще са все недостатъчни. Но миналата година по предложение на министър-председателя бяха дадени със 100 млн. лв. повече в бюджета за здравеопазване, и то за пътеки. По този начин стана възможно със 100 млн. лв. да се увеличи плащането от Здравната каса за дейности. Тази година правителството обявява здравеопазването за един от своите приоритети и увеличава с 200 млн. лв. и с 15% парите за здравеопазване за следващата 2004 г. Разбирам, че е недостатъчно, но правителството, Министерството на финансите оценяват, че това са възможностите на българския бюджет. В никакъв случай няма неглижиране на здравеопазването.
Пак повтарям, наред с нарастването на парите за здравеопазването, трябва да има и структурна реформа по пазарен механизъм. Парите трябва да следват пациента. Тук Министерството на финансите напълно поддържа разбирането на Комисията по здравеопазването при парламента. Мисля, че и Министерството на здравеопазването. И мисля, че ние ще го прокараме в следващия бюджет. Това е най-важното. Защото тогава българските граждани наред с качеството на медицинската дейност и спазването на определени стандарти ще разберат, че нещо в българското здравеопазване се променя.
Затова си мисля, господин Китов, че не сте прав като упреквате българското правителство, че не взема необходимите мерки за увеличаване на парите за здравеопазване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за втора реплика госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Китов! Днес цял ден слушаме какво е състоянието на българското здравеопазване, какво е състоянието на Националната здравноосигурителна каса. Всеки от нас има позиция по този въпрос – има позиция на народен представител, има и позиция на гражданин.
За да Ви направя реплика ме провокира нещо, което казахте и което всъщност е истината – че Касата нямала друг изход освен да намали реимбурсирането на лекарствата. Аз питам: Касата няма друг изход, Вие казвате “Бюджетът няма друг изход”. Пита ли някой българските граждани имат ли изход?! Имат ли те изход с тези 5,7%, които се предвиждат от 1 юли следващата година за индексация на пенсиите, който доживее, или с 8% да се индексират заплатите някога си, ако доживеем до тази дата?!
Мисля, че поставен по този начин, въпросът е крайно некоректен към тези, за които днес става дума, към тези, които носят тежестта на всички решения, които взима Народното събрание. И не мога да приема, че Касата нямала изход. Ами хората като нямат изход какво правят?! Как се справят те с тази ситуация?! Какво трябва да направят? Да умират?! Това е истината в края на краищата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Ами да върнем безплатното здравеопазване.
РОСИЦА ТОТКОВА: Когато човек не може да си закупи лекарствата, какво трябва да направи? Мисля, че има много механизми, които могат да се използват – да се ограничават разходите и те да бъдат насочени точно към тези граждани, за които днес през цялото време става дума тук, за тези милиони български граждани, които стоят зад тези сухи цифри. Защото зад тези цифри е съдбата на болните хора в България. Затова не приемам да се казва, че Касата нямала изход, че единственият изход е да ограби българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доц. Китов, имате право на дуплика в рамките на 3 минути.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Тоткова, Вие сте абсолютно права като казвате, че българските граждани страдат, но трябва да е ясно, че Касата е институция, която спазва законите на страната. За да направи икономии, тя трябва да ги реализира или от клиничните пътеки, което стори през 2002 г. и което пак е за сметка на българските граждани, или трябва да намали заплащането на българските лекари, което пак е ограбване на българските граждани. Ето защо Касата не е виновна. За това състояние на българските граждани аз обвинявам българското правителство.
Що се отнася до това, което е свършено, да, винаги в последните 6, 7, 8 години, доц. Щерев, има дефицит на болничната помощ. Всяка година българските правителства поне от 1995 г. правят така…
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ‚ от място): От 1997 година.
БОРИСЛАВ КИТОВ: И по-рано. И по-рано, в интерес на истината, се възстановяваха тези дефицити.
Това, което обаче направи за тези две години българското правителство – и трябва ясно да бъде казано – е, първо, въвеждането на ДДС върху лекарствата, първият и тежък удар на малкото средства за лекарствата. Може би в един утрешен момент, когато състоянието би било по-добро, и при една диференцирана ставка аз не съм против ДДС върху лекарствата, но на този етап това беше един преждевременен удар.
Второ, българското правителство спря приватизацията на здравните заведения, което е част от структурната реформа Аз не мога да се съглася – и го казвам тук от трибуната – че структурна реформа трябва да става само и единствено по пазарни механизми. Когато едно правителство, когато една държава прави реформа, тя не може и не бива да я оставя само на пазарни механизми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на доц. Китов.
Давам думата на народния представител д-р Адемов за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Много неща се казаха във връзка с този законопроект за актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. За съжаление, когато се обсъждаше самият бюджет на НЗОК за 2003 г., в тази зала нямаше никаква дискусия. Това го повтарям за тези, които искат да направят справка, могат да погледнат протоколите на Народното събрание. Там ясно е казано, че този законопроект беше приет без всякаква дискусия.
Искам да заявя, че аз и моята парламентарна група ще подкрепим този законопроект. Но независимо от това искам да заявя нещо, което според мен е много важно, тук то се каза няколко пъти.
На първо място, тези 163 млн., които бяха приети като здравноосигурителни плащания за лекарства за Бюджет 2003 г. Господин Кирил Ананиев заяви тук, че във варианта, който беше внесен от Министерството на финансите, тези пари бяха 201 млн. И след като беше приключила бюджетната процедура, след като беше ясна макрорамката на бюджета, беше приет Законът за здравното осигуряване, или в този период беше приет Законът за здравното осигуряване, който увеличи оперативния резерв на Националната здравна каса с 5 процента. Тогава аз от тази трибуна заявих, че това ще доведе до преразпределение и до намаляване на парите, които са за здравноосигурителни плащания. Тук според мен е проблемът, защото тези пари бяха намалени от 201 млн. А тези пари – 201 млн., които бяха предвидени в първоначалния вариант на бюджета, заедно с парите от оперативния резерв щяха да бъдат достатъчни за лекарства.
Второто нещо, което искам да заявя, е фактът, че до 31 декември 2003 г. по отчета на Националната здравноосигурителна каса за болнична помощ парите, които са изразходвани, са в размер на 168 млн. Тоест, сами може да си направите сметка колко остават до 200 млн.
И тук възниква естественият въпрос: дали до края на годината, при това редуциране на плащанията по клинични пътеки, парите за болнична помощ ще бъдат достатъчни? Тук бяха дадени няколко отговора, от които на мен лично не ми е ясно, независимо от това, че се говори за един резерв от 8 млн., дали парите за здравноосигурителни плащания в болничната помощ ще бъдат достатъчни. Вярно е, че не могат да се предвидят разходите по клинични пътеки в болничната помощ. Трудно биха могли да бъдат предвидени такива средства. И ако няма яснота по това по какъв начин ще се покрие евентуален преразход на парите за болнична помощ, ще стигнем до ситуацията догодина пак да обясняваме защо с бюджета от 2004 г. са плащани средства за болничната помощ.
Аз пак повтарям, че нашата парламентарна група ще подкрепи този законопроект и преди да завърша приканвам всички останали колеги да подкрепим този бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на д-р Адемов.
Други народни представители за изказване?
Реплика ли имате? Заповядайте, госпожо Тоткова – първа реплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Адемов! Нашата основна функция тук е да си изказваме мненията. И това е много съществен елемент от нашето участие в законодателния процес, защото по този начин ние оставяме нашите мнения и нашите становища в стенограмите на Народното събрание, макар че тук има много колеги, в това число и тези, които присъстват в момента, които, да се изразя по-меко, с досада чакат да мине времето и да дойде моментът за гласуване. (Неразбираема реплика на Хасан Адемов.)
Аз не казвам Вие лично, но казвам, че в залата има такива колеги, които просто стоят и чакат с нетърпение да изтече времето. Вие, уважаеми господин Адемов, сте представител на управляващото мнозинство и Вие трябва да признаете пред народните представители, че много често, ако опозицията не се включи в дискусията и не предизвика дискусия в парламента, 99 процента от законите ще минават, без да се каже дума за тях, защото не искате да говорите, защото няма какво да говорите, защото просто искате да си спестите времето, за да го ползвате за нещо друго.
Аз смятам, че нашата най-голяма задача тук е да си казваме мненията. Няма значение дали ще се приемат или няма да се приемат тези мнения; няма значение дали едно нещо ще се гласува или няма да се гласува. Тоест, то има значение, но това не е задължително да се направи.
Аз моля Вие от тази трибуна да кажете, че дискусиите в Народното събрание се предизвикват от опозицията. Ако искате, можем да направим справка колко често председателстващият парламента е казвал: “Няма кой да се изкаже” и колко често от вашето мнозинство, на управляващите, тук са вземали отношение по тези въпроси.
Затова смятам, че трябва всеки един, който има отношение, да си каже становището, за да може наистина да остави следа след себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика?
Дуплика – д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Единственото нещо, което не разбрах, е какво трябва да призная, тъй като самият аз съм вземал участие – мога и скромно да го заявя – при обсъждането на всички законопроекти, които касаят сферата, в която аз имам някакви компетенции.
От гледна точка на това, което Вие казвате, госпожо Тоткова, аз никога не съм заявявал, че е задължително да се взема думата и че задължително трябва да се изказват мнения. Единственото нещо, което Ви засегна, е че преди Коледните празници и по време на обсъждането на този бюджет опозицията не присъстваше при тази дискусия. Ако искате, можете да проверите в стенограмите, които се водят в Народното събрание и които са паметта, както Вие много често обичате да се изразявате, на Народното събрание. Единственото нещо, което направих, е да цитирам точно този факт. Не знам защо той Ви засяга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на д-р Адемов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата по този законопроект?
Доктор Кацаров има думата.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, бюджетът е въпрос политически, той не е въпрос финансов. Вярвам, д-р Адемов, ще се съгласите с това. Ето защо актуализацията на бюджета е доказателство за сбърканата здравна политика на правителството. Точно това е актуализацията на бюджета, която се предлага днес в Народното събрание.
Прав беше господин Пирински, когато спомена, че тук се правят еквилибристики с цифри. Това наистина е така. Четиридесет и осем милиона лева е недостигът на Националната здравноосигурителна каса. Не 6, а е точно 48 милиона. Три милиона от тях ще бъдат покрити от средствата, които не са усвоени по договора с “AremisSoft”. Останалите 45 милиона са за сметка на резерва на Националната здравноосигурителна каса.
Има обаче още нещо, което днес остана скрито в дискусията, а именно, че ако сте си направили труда да погледнете мотивите, подписани от премиера Сакскобургготски, ще видите, че правителството очаква неизпълнение на приходите с 26 млн. 516 хил. лв., което означава, че реално резервът на Националната здравноосигурителна каса ще бъде намален не с 45 милиона, а със 70 млн. лв. Това е истинската цифра. Тази година резервът на Националната здравноосигурителна каса ще бъде намален със 70 млн. лв.! Това е истинската цифра, която днес ни стана известна.
За следващата година правителството предвижда да похарчи от същия този резерв 170 млн. лв. Съвсем очевидно е желанието на правителството да ликвидира резерва на Националната здравноосигурителна каса и този факт не се нуждае от доказателства. Но нали е ясно за всички, че ликвидирайки резерва, това автоматично означава и ликвидиране на Националната здравноосигурителна каса? Това означава, доц. Щерев, край на здравното осигуряване независимо от това дали ви харесва или не. Без резерв Националната здравноосигурителна каса не може да съществува. Това е политиката, която е заложена в законопроекта, който ни се представя.
И други колеги обърнаха внимание на едно изречение, което шокира всички. Вие отказахте да го коментирате, доц. Щерев. Това, че виновник за неизпълнените приходи е преструктурирането на собствеността в отделните отрасли на икономиката и увеличаването на дела на частния сектор. Аз Ви питам сега от трибуната: Вие, доц. Щерев, против частния сектор ли сте?
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, от място): Не.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Не сте. Тези мотиви са подписани от министър-председателя Сакскобургготски. Той против частния сектор ли е? Мнозинството против частния сектор ли е, този, който създава благата в България, тези хора, които плащат и нашите заплати? Тях ли ще изкараме виновни заради сбърканата си здравна политика сега?
Ще ви дам още един факт. За последните 10 години две правителства и двама премиери са правили актуализация на бюджет – правителството на Жан Виденов и днес правителството на Сакскобургготски. Има и още една прилика. Някога Жан Виденов наричаше частния сектор чорбаджии и кулаци, днес виждаме подписани мотиви от премиера Сакскобургготски, в които той хвърля вината за несъбраните вноски върху частния сектор заради това, че частният сектор се е увеличил. Ето това е нещо, което не може да бъде приемливо. Ето това, господин Щерев, ни разделя нас и вас. Тук нашите виждания и нашите разбирания са коренно противоположни. Защото ние изграждахме институции, ние събирахме пари, за да укрепим тези институции, за да им позволим те да се развиват. Това, което правите вие в момента, е да харчите събраните пари и да унищожите тези институции. Това е социалистическият подход. Вашето място не е тук, господин Щерев, Вашето място е ей там, крайно вляво в парламентарната зала.
Политиката, която провеждате, и законът, който внасяте тук, показват това. Можете да си слагате всякакви етикети, можете да се наричате демократи. Може да се наричате либерали. Политиката, която провеждате обаче, е лява, това е политика на харчене на натрупани средства – най-лесният начин да се управлява една страна и най-погрешният начин да се управлява една страна.
Всичко това ще има сериозни последици. Сега ще ви предупредя, както миналата година от тази трибуна ви предупредихме и аз, и моите колеги, че нито приходите ще бъдат изпълнени така, както са заложени, нито разходите ще бъдат достатъчни. Тогава вие високомерно пренебрегнахте тези предупреждения. Днес влизате в Народното събрание с предложение за актуализация на бюджета. И това е факт. Страшното в това е, че ликвидирайки Здравната каса и здравното осигуряване, вие водите страната към възстановяване на някогашното социалистическо бюджетно здравеопазване. Ние превърнахме лекарите от чиновници в хора със свободни професии, вие водите страната по обратния път. Крайният резултат на това, което правите в момента, ще бъде да ги направите отново здравни чиновници - да получават заплата за определено изработено работно време. И това не е най-страшното. Най-страшното е, че в крайна сметка потърпевшите на всичко това са болните хора. Защото какъвто и контрол да слагате над една администрация, над едно бюджетно финансиране, то никога не може да има резултата, който има стимулът за печалба – нещо, което е в природата на всеки човек. Ето това нещо не се разбира. Можете да вървите по този път, но резултатите ще бъдат лоши не само за лекарите, резултатите ще бъдат лоши за българския народ.
Ето защо аз няма да подкрепя проекта за актуализация на бюджета, който сте внесли, защото това би означавало да подкрепя погрешната здравна политика на сегашното правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обединените демократични сили разполагат с 1 минута.
Д-р Игнатов, заповядайте, имате думата за реплика.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Д-р Кацаров, не могат да платят 3-те милиона от “AremisSoft”. Трите милиона от “AremisSoft” не са здравни вноски, господин Ананиев. Помните кога ги дадохме, от кой бюджет на държавата. Те бяха със заем от Световната банка. Как ще ги внесете за здравни вноски, по кое перо? Ето, това е друга машинация, точно счетоводна и бакалска. Затова не сте прав, д-р Кацаров. Просто няма да ги платят. Не могат да влязат от бюджета в Касата. Сега обратно, по новия бюджет от Касата ще отидат пари в бюджета, но от бюджета в Касата няма как да влязат, парите бяха от бюджета на България, а не от здравните вноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на д-р Игнатов.
Д-р Кацаров, имате право на дуплика. (Шум и реплики.)
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Аз не знам закъде бързате, госпожо Радева, изборите в Пловдив свършиха и видяхме резултата. Не бързайте толкова, няма закъде да бързате! (Шум и реплики.) Тук днес обсъждаме важни неща. Колкото и да не ви е приятно, вие наистина сте първото правителство след Жан Виденов, което вкарва актуализация на бюджета и това е факт, който не можете да подминете, унизителен за вас, но факт.
Д-р Игнатов, Вие сте безспорно прав. Но сега ще Ви кажа защо аз съм прав. Вие сте прав да казвате, че тези 3 милиона не могат да бъдат похарчени, но аз ще Ви кажа, че те могат да похарчат каквото си искат и както си искат. Защото по същата тази логика те нямат право да променят условията на рамковия договор, без да направят анекс, а те го направиха и със стоматолозите, направиха го и с лекарите по клиничните пътеки, без да правят анекс към Националния рамков договор. Миналата година министърът отказа да преподпише анекса към Националния рамков договор и той не беше изпълнен. И въпреки че съдът го осъди, този анекс и до ден днешен не е изпълнен. На 16 февруари, без да правят анекс към Националния рамков договор, Касата еднолично и самоволно намали броя на лекарствата, които реинбурсира. Спомняте ли си това? Намали списъка с лекарства. Съдът анулира и това решение, но решението на съда и досега не е изпълнено. Ето защо, д-р Игнатов,това имам предвид, когато казвам, че те могат да правят всичките тези неща.
Правейки всички тези неща, всички ние виждаме резултатите от тях, а резултатите са плачевни. Затова преди няколко часа поставихме въпроса за поправката в Закона за лекарствата, която беше същият знак на неспособност да се предвидят нещата дори за няколко месеца напред. Само десет месеца по-късно влизаме и поправяме отново, удължаваме сроковете.
Днес правим обаче нещо много по-сериозно от поправките в закона. Днес правим актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Днес Народното събрание ще подпечата първата крачка към ликвидиране на системата на здравно осигуряване в България, д-р Адемов. И това, че Вие се кълнете, че сте радетел и защитник на здравното осигуряване ще проличи днес от Вашите действия, а не от Вашите думи. Защото, подкрепяйки този закон, вие подкрепяте ликвидацията на здравното осигуряване и връщането на бюджетното здравеопазване в нашата страна. Ето това не можахте да разберете или не пожелахте да разберете до този момент. Затова дискусията е толкова дълга, защото не на всички е безразлично това, което става със здравното осигуряване и не на всички е безразлична съдбата на болните български граждани. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този законопроект? Не виждам.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 110, против 44, въздържали се 20.
Законопроектът е приет на първо четене.
Закривам днешното заседание.
Утре заседанието ще започне в 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 19,03 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:
Гергана Грънчарова

Георги Анастасов