Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Гергана Грънчарова и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Уважаеми народни представители, откривам днешното заседание.
За процедурно предложение има думата господин Константин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, министри, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение изявлението на министър-председателя да бъде предавано пряко по Българската национална телевизия и излъчвано по Българското национално радио. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Уважаеми народни представители, има предложение за пряко включване на националното радио и националната телевизия.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 153 народни представители: за 143, против 3, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Моля да бъдат включени камерите на Българската национална телевизия и микрофоните на Българското национално радио.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, давам думата за изявление пред Народното събрание на министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски.
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Само преди два дни, както знаете, от Брюксел получихме един много важен сигнал за европейската интеграция на България. Това е поводът, за който днес си позволявам да взема думата. Страната ни получи най-благоприятната финансова рамка за първите години на членството й в Европейския съюз, в сравнение с останалите кандидатки. Това е нещо, което заслужава да се подчертае и то за периода 2007-2009 г., както вече е известно на всички. Това са над 4 милиарда евро. Даваме си сметка, че това не е било леко решение за нашите партньори в Европа, защото всички сме в течение на икономическите затруднения, които има въобще по света и естествено, че за Европейския съюз. Бързам да подчертая, че това ни задължава да подходим изключително отговорно при предстоящото разходване на тези средства. От друга страна, чрез тази подкрепа българските граждани вече виждат реалните ползи от бъдещото ни членство.
От името на кабинета искам да изкажа голямата си благодарност на нашите европейски партньори за тази тяхна подкрепа. Тя още повече ни мотивира да поддържаме необходимите темпове за изпълнение на поетите от страната ни ангажименти.
Решението на Брюксел е обективна оценка на усилията, които цялото ни общество полага по пътя към реалното членство и, разбира се, като подкрепа за водената от правителството политика през последните години. Защото мисля, че ще се съгласите с мен, че освен далновидните позиции, които заехме в хода на преговорите, правителството успя да постигне много добри резултати както в политическите, така и в икономическите аспекти на нашето управление.
Доказателство за това е икономическият растеж от близо 5 на сто, високите чуждестранни инвестиции, мерките, предприети за стимулиране на бизнеса и най-вече намаляването на корпоративния данък. Спадът на безработицата от началото на мандата с близо 6% е една тенденция, която вече се е превърнала в устойчива. Също така имаме стимулиране на потреблението, което достига и висок ръст през миналата година.
Не на последно място трябва да признаем и вътрешнополитическата стабилност, постигната благодарение на усилията на мнозинството.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, вероятно много хора сега си задават логичния въпрос – какво всъщност печелят от предлаганата финансова рамка, какво означават тези милиарди евро. Мисля, че в такъв важен за страната ни момент трябва да бъдем максимално откровени с нашите сънародници, да признаем, че членството ни в Европейския съюз е един нелек дългосрочен ангажимент, който ще ни носи не само блага. Пред нас ще има още много трудности и препятствия за преодоляване, но това, което трябва да бъде разбрано от всички, е, че предприемчивите и работливите ще имат условия да се ползват от позитивите на това членство. Едва ли някой си представя, че ще получи нещо наготово. Тези пари ще създават реални условия за инициативните хора да постигнат не само своите, но дългосрочните цели на цялото ни общество. Това са суми, предвидени за стимулиране на селскостопанското производство, за осигуряване на достъп до европейските пазари на местните производители. Това са пари, които ще стимулират икономиката, ще подобряват значително инфраструктурата, които ще създават нови работни места, ще повишават доходите на хората.




И не на последно място ще подчертая, че това са пари, които ще се отразят положително на жизнената ни среда и ще ни доближат до европейските стандарти.
Убеден съм, че избраният път е правилният и единственият за нашето общество.
Искам също да използвам случая и да подчертая още нещо – както виждате често работата на правителството е съпътствана от кампании срещу дадени институции или личности. Това очевидно има за цел да отклони позитивната енергия на обществото ни от по-важните задачи. Уверявам ви, че въпреки тази кампания нашият екип категорично ще продължи да работи за модернизирането на страната ни. Както неведнъж съм подчертавал, в ежедневието си ние се водим не от краткотрайни публични ефекти, а от стратегически за България решения. Както виждате, стъпка по стъпка постигаме това, което сънародниците ни очакват от нас.
На всеки трябва да е повече от ясно, че сега е моментът, в който се решават въпроси, важни за развитието на страната ни за години напред. Мисля, че е дошло времето участниците в обществено-политическия живот, които инициират горепоменатите кампании да поемат отговорността си пред обществото за тези действия.
Госпожи и господа народни представители, в началото на парламентарната сесия споделих с вас, че 2004 г. може да бъде годината на България. Решението от Брюксел още веднъж показа, че добрите неща наистина се случват. От нас, българите, зависи да ги оценим! Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Бих искал да помоля микрофоните на Националното радио и камерите на Националната телевизия да бъдат вече изключени.
Уважаеми народни представители, има ли някакви предварителни въпроси? (Шум и реплики в залата.)



Уважаеми народни представители, преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИТЕ ОРГАНИЗМИ.
Вчера бяха представени докладите на комисиите.
Искам да помоля от името на вносителя думата да вземе министър Долорес Арсенова.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да обърна вашето внимание на обстоятелството, че с приемането на Закона за генетично модифицираните организми ще се постигнат две основни цели – ще се осигури пълно правно регулиране на дейностите, свързани с генетично модифицираните организми и ще се отговори на поетите от правителството ангажименти в хода на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз.
Всички знаете, че един от приоритетите на нашето правителство е постигането на пълноправно членство с Европейския съюз от 1 януари 2007 г. За да се осигури това е необходимо Република България да спази поетите ангажименти в хода на преговорите за присъединяване.
Както още ви е известно, през м. юни 2003 г. Глава двадесет и две “Околна среда” бе затворена. Като един от ангажиментите, които правителството пое е до 1 януари 2004 г. Република България да разполага с действащо законодателство в сектор “Генетично модифицирани организми“ в пълно съответствие със съществуващото европейско законодателство. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина в залата! Да чуем все пак представянето на законопроекта от страна на вносителя.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Бих искала да подчертая, че неизпълнението на този ангажимент би могло да доведе до повторно отваряне на Глава двадесет и две “Околна среда”, тъй като от 2001 г. насам страната декларира многократно пред Европейския съюз, че пълното хармонизиране на българското законодателство с изискванията на европейското в този сектор ще бъде постигнато в края на 2003 г. – срок, който вече изтече. Очакваме през м. май т.г. да бъде осъществена проверка за изпълнение на ангажиментите по Глава двадесет и две, т.нар. PR-ревю и съществува огромна опасност страната да бъде подложена на сериозна критика по отношение липсата на правна рамка в сектор “Генетично модифицирани организми”.
От друга страна, за този сектор от 2001 г. насам във всеки редовен годишен доклад на Европейската комисия за напредъка на България се подчертава, цитирам: “Липсва какъвто и да е напредък в сектора”.
Този законопроект, който цели да внесе нормативно регламентиране на една особено чувствителна за обществото ни тема, а именно генетично модифицираните организми, има три основни дейности с генетично модифицираните организми. Това са работата в контролирани условия при спазване на определени предпазни мерки, които да не позволяват контакт с околната среда, освобождаване в околната среда или т.нар. полски опити и предлагане на пазара.
В момента в България действа един единствен нормативен акт – Правилник за разпространението на генетично изменени висши растения, създадени чрез рекомбинантна ДНК-технология (обн., ДВ, бр. 70 от 1996 г.), който се прилага единствено до разпространението на генетически изменените висши растения, т.е. освобождаване в околната среда, а в процедурно отношение е предвидено да се издават разрешения от т.нар. Съвет за безопасно използване на генетически изменени висши растения към министъра на земеделието и горите, който се състои от седем члена, в т.ч. председател и секретар и действа ад хок.
Относно работата с генетично модифицираните организми в контролирани условия и предлагането на пазара не съществува нормативна уредба, а съществуващата, която споменах преди малко е непълна и неефективна.

На практика тази празнина в правното ни пространство и неефективният контрол върху дейностите с генетично модифицирани организми осигурява тяхното свободно и нерегламентирано съществуване, което, уважаеми дами и господа народни представители, може да бъде изключително опасно.
За да се запълни тази празнина и да се регламентира спазването на строги изисквания при извършването на дейности с генетично модифицирани организми, беше създадена междуведомствена експертна група, в която взеха участие експерти от редица ведомства - Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и др., както и представители на неправителствените организации и научните среди и която разработи настоящия проект на Закон за генетично модифицираните организми.
Настоящият законопроект е в пълно съответствие със съществуващото европейско законодателство. Законопроектът транспонира разпоредбите на основните европейски актове – Директива на съвета 90/219 на Европейския съюз относно ограниченото използване на генетично модифицираните микроорганизми, изменена с Директива 98/81 на Европейския съюз и Директива на парламента и съвета 2001/18 на Европейския съюз относно съзнателното пускане в околната среда на генетично модифицираните организми, а също така въвежда изисквания на Протокола от Картахена по биологичната безопасност към Конвенцията за биологичното разнообразие, ратифициран и обнародван от Народното събрание, ДВ, бр. 83 от 19 септември 2003 г.
В съответствие с изискванията на Директива 90/219 на Европейския съюз и Директива 2001/18 на Европейския съюз и за да гарантира опазването на човешкото здраве и околната среда, проектът на Закон за генетично модифицираните организми предвижда разрешителен режим за извършване на дейностите, свързани с работата с генетично модифицирани организми в контролирани условия, освобождаване на същите в околната среда, предлагането на генетично модифицирани организми на пазара като продукти или съставки на продукти, като разрешенията се издават от министъра на околната среда и водите за работа в контролирани условия и освобождаване в околната среда, или от министъра на земеделието и горите за предлагането на пазара, след спазването на една подробно разписана процедура в закона и спазване на строго определени принципи.
Това са: принцип на научнообоснования подход. В съответствие с европейското законодателство и практика законопроектът предвижда създаването на научен консултативен орган в помощ на двамата министри, а именно комисия за генетично модифицирани организми, която ще се състои от 15 хабилитирани учени. Въз основа на последните достижения на науката този орган ще извършва проверка доколко е безопасна за човешкото здраве и околната среда възнамеряваната дейност с генетично модифицирани организми. Предпоставка за издаване на разрешение е задължителното извършване на оценка относно риска за човешкото здраве и околната среда преди издаване на разрешението, което се извършва за всеки отделен случай и обхваща всички потенциални неблагоприятни последици върху човешкото здраве и околната среда, които могат да настъпят пряко ли косвено от дейността с генетично модифицирани организми, както и анализ на потенциалните комулативни дългосрочни последици.
Другият принцип е на преценка на отделния случай. В законопроекта е предвидено вземане на решение по всеки конкретен случай.
Принцип на прозрачността. Той предвижда провеждането на мониторинг и постмониторинг на дейностите с генетично модифицирани организми, информиране на обществеността относно освобождаването на генетично модифицирани организми и предлагането на пазара на продукти, които се състоят или съдържат такива, чрез провеждане на обществени консултации преди издаването на разрешението, както и водене на публични регистри за издадените разрешения и регистрации, създаване и поддържане на информационна система – т.нар. Клирингова къща по безопасност за обмен на информация между държавите–страни по Протокола от Картахена, за изпълнение на задълженията по него, както и за обмен на научна, техническа и юридическа информация.
Другата възможност е регистрационен режим на помещенията за работа с генетично модифицирани организми в контролирани условия, които трябва да отговарят на строго определени в закона изисквания и да са предприети строги предпазни и защитни мерки, които да не допускат нежелателно освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда, както и упражняване на контрол върху осъществяването на регламентираните с проектозакона дейности и предвиждането на строги санкции при констатирани нарушения.
Извън обхвата на предложения законопроект излиза предлагането на пазара на генетично модифицираните храни, хранителни съставки, лекарства за хуманната медицина и ветеринарномедицински продукти, които се състоят или съдържат генетично модифицирани организми. По отношение на тях съществува отделно европейско законодателство, което предстои да бъде въведено с изменения и допълнения на съответните национални закони.
Уважаеми дами и господа народни представители, крайно време е да запълним съществуващата празнина в нашето законодателство в областта на генетично модифицираните организми и да гарантираме защита на човешкото здраве и околната среда при извършването на дейностите с тях.
Още веднъж си позволявам да подчертая, че неизпълнението на този ангажимент, т.е. приемането на Закон за генетично модифицираните организми, би могло да доведе до повторно отваряне на Глава двадесет и втора "Околна среда", която благодарение на нашите съвместни усилия успяхме да затворим година и половина от първоначалните планове на Европейския съюз.
Уважаеми дами и господа народни представители, позволявам си предварително да ви благодаря за подкрепата, която ще дадете за приемането на Закона за генетично модифицираните организми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Арсенова.
Има думата за процедурно предложение господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, правя процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати господин Любомир Куманов – заместник-министър на здравеопазването, госпожа Мария Карадимова – началник на отдел "Биологично разнообразие" в Министерството на околната среда и водите, и госпожица Катя Стоичкова – от дирекция "Европейска интеграция и международно сътрудничество". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала на посочените лица.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Уважаеми дами и господа народни представители, преминаваме към дискусия по законопроекта на първо четене.
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, госпожо министър! Аз също смятам, че България има нужда от Закон за генетично модифицираните организми, тъй като това са нов вид организми, които се въвеждат благодарение на модерните биотехнологии, чието развитие през последните години е забележително.
Това обаче не са хибриди или нови сортове, което стана причина световната общност да приеме Конвенцията за биобезопасност и България беше втората страна в света, която ратифицира тази конвенция, което лично за мен е също повод за гордост.
Проблемът с генетично модифицираните организми е, че благодарение на методите на генното инженерство гени от едни организми се вземат по изкуствен начин и се пренасят в други с цел да се получат определени качества. При това пренасяне обаче, за да се знае, че то е извършено успешно, се добавят едни допълнителни гени, наречени “маркерни гени”. Най-често това са гени за антибиотична резистентност, които се вкарват заедно с гените, чиито качества се желае да бъдат получени в новополучения организъм. Оказа се обаче, че благодарение на дейността на определени вируси и друг вид, така наречени “вектори”, е възможен хоризонтален пренос на гени. Следователно, когато един вирус влезе в един организъм, излизайки може да откъсне част от неговата ДНК и да я пренесе в друг организъм. Така се оказа, че тези маркерни гени за антибиотична резистентност могат да попадат в друг организъм и то не чрез размножаване, а по пътя на кръстосването и така чрез така наречения хоризонтален пренос. Това е един проблем, който стои пред генетично модифицираните организми и до момента не е решен. Ето защо принципът, който се прилага при внедряването на тези генетично модифицирани организми, е принципът на предпазливостта. И затова принципът на биобезопасност трябва да бъде водещ и да предшества всякакви други икономически интереси така, че да не се доведе до неблагоприятни последици.
Следващ неблагоприятен ефект би могъл да се получи при производство на определени вещества, които поради голямото им количество формират модифицирани молекули, например димерни молекули, което може да доведе до алергии на тези, които употребяват тези вещества. Затова се пристъпва с голяма предпазливост при тестуването на получените от генетично модифицирани организми вещества, които се използват за храни. Затова и ние в момента имаме наредби за етикетизация, където се изисква да бъде отбелязано, че в съответния продукт има вещества, получени от генетично модифицирани организми.
Има още един елемент, който аз бих могъл да кажа тук при този дебат за опасността от генетично модифицирани организми, че те биха могли да бъдат използвани не само за добри цели. Така например биотероризмът, който в момента става актуален в света, също би могъл да се разглежда и от този аспект, че генетично модифицирани организми могат да се използват и с такива цели. Дори ако допуснем, че намеренията на учените, които създават тези генетично модифицирани организми, са много добри, има възможности да се получат последици, които не са очаквани. При дебатите през последните няколко години аз давам един пример за неблагоприятна последица, ако например бъдат вкарани гените за азотфиксация в растения така, че те да се хранят от въздуха, където има голямо количество азот – 70%. При това положение количеството на азота в атмосферата би могъл да бъде намален, да се достигне до промяна на съотношението на газовете и до голяма катастрофа на планетата.
Ето защо, когато се работи с генетично модифицирани организми и когато те се създават, трябва да бъдат преценени всички последици от тяхното създаване и от тяхното въвеждане в околната среда.
Смятам, че в закона има някои пропуски, които следва да бъдат попълнени. Така например трябва задължително в чл. 79 да се запише, че маркерните гени, използвани при създаване на генетично модифицираните организми, трябва да бъдат описвани и обявявани. Още повече, че това е в съответствие с Конвенцията от Арко за достъп до информация и смятам, че гражданите имат право да знаят какви маркерни гени са използвани при създаването на генетично модифицираните организми, за да може в дебатите по тяхното въвеждане в околната среда да се включват максимално голям кръг обществени фактори.
При генетично модифицираните организми, които се произвеждат в контролирани условия, смятам, че трябва да се запишат в закона допълнителни изисквания за това, че не трябва да се допуска по никакъв начин те да могат да попаднат в околната среда, тъй като, както вече казах, е много важно да се знае, че от такова изпускане в околната среда могат да произтекат неблагоприятни последици.
На следващо място – пазарният елемент, когато говорим за генетично модифицирани организми, е също много важен. Има понякога предубеждение в хората, че те не желаят да закупуват продукти, получени от генетично модифицирани организми. Така например имаме случая със спирането на пратка тютюни в Солун от фирмата “Филип Морис”. Имаше наскоро изявление, че българско розово масло би могло да бъде купено, ако то не е произведено от генетично модифицирани рози и т.н. Смятам, че в закона изрично трябва да се запише, че преди да се освободи един генетично модифициран организъм в околната среда, трябва да се извърши пазарен анализ на това какви биха били последиците от неговото освобождаване.
Смятам, че би било от интерес за България, ако изрично бъде забранено у нас да се отглежда генетично модифициран тютюн, генетично модифицирана лоза, генетично модифицирана роза и може би още няколко други видове, които са стратегически за нашия износ. И ако ние не сме внимателни по този въпрос, бихме могли да имаме много печални последици в това отношение. В момента този въпрос се регламентира само от една наредба, която може да бъде написана върху една страница. Смятам, че това е крайно недостатъчно. Ето защо намирам, че е необходимо да се приеме законова регламентация на въпроса за генетично модифицираните организми и тяхното освобождаване в околната среда, като смятам за разумно да се ограничим да освобождаваме в околната среда, тоест за селскостопанско производство само на тези организми, които вече са тестувани в Европейския съюз и има решение те да бъдат отглеждани на територията на Европейския съюз, и не повече от това. Това смятам, че е един разумен компромис, по който можем да намерим съгласие, и се надявам, че нашите забележки и нашите безпокойства по този въпрос ще бъдат отразени при второто четене на законопроекта, ако той бъде приет на първо четене. В крайна сметка смятам, че е от общ интерес да намерим добро решение за регламентация на този въпрос, който без съмнение е от голямо значение както за биологичната безопасност, така и за българската икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тошев, за изказването.
Господин Костов, заповядайте, имате думата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа!
Аз внимателно изслушах госпожа Арсенова в нейното встъпително експозе в защита на този законопроект и трябва да кажа, че съм съгласен с нея по отношение на необходимостта от този закон, но не съм съгласен с нея, че той изпълнява обществената необходимост от определени текстове, което го прави доста спорен за това дали ще изпълни предназначението си. И в тази връзка ще бъде и моето изказване.
Този законопроект е по една твърде специфична, изключително важна и необходима материя, която поражда обаче твърде много спорове – една част от тях бяха казани от моя колега господин Тошев – криещи много неизвестности засега, потенциални опасности, по които за съжаление няма консенсус както в световната наука, така и в практиката, в стопанската практика имам предвид, също и в държавните регулации на отделните страни, нямам предвид само Европейския съюз.
Такъв законопроект е необходим. Но този законопроект се опитва да създаде нормативна база за реда на работата и условията на работата с, аз употребявам “генетично изменени” организми, госпожо. Защо ще слагаме чуждици като “модифицирани”? Аз не мога да разбера защо смятаме, че един закон ще има повече тежест, ако го напълним с чуждици!

Прекрасна българска дума, отговаряща на тази във френския закон, е “променяне”, “изменяне”. И предлагам още за заглавието да се обединим, че не е необходимо да повтаряме английски или френски думи в българския закон. Затова по-нататък в изложението си аз ще говоря за генетично изменени организми и продукти от тях, тяхното освобождаване в околната среда. Също така “освобождаване”. Що за термин е това “освобождаване”? Освобождават се фекалии, боклуци и т.н. Това е някакъв евфемизъм на “разпространение”, разпространение в околната среда, което може да бъде чрез търговия, чрез употреба или чрез създаването им и прилагането им на пазара, както и въпросите, свързани с управлението и контрола на тези процеси.
Отново обръщам внимание, че в тази област рисковете и опасностите, от една страна, и, от друга, ползите са в много деликатно съотношение, пораждащо редица резерви по отношение опазването на биосферата, на съществуващите екосистеми, естествените взаимозависимости, взаимообусловеност и равновесие между видовете в природата, съхранението на здравето както на животните, така особено на човека, на човешкия организъм, оттам и на генома на човека. Трябва да се признае, че в тази област човечеството има много скромен опит и много съмнения, разбира се. Това се отразява и в ограниченията, които са наложени в световния стокообмен върху търговията с такива продукти.
Оттук вече произтича изключителната важност и критичност, която трябва да имаме към текстовете на този законопроект. Разбира се, такова нещо е необходимо да имаме, за да не се работи само с една наредба, която не изчерпва въпроса. Трябва да имаме един законопроект, който да отговаря на директивите на Европейския съюз, на Конвенцията за биологично разнообразие, която сме ратифицирали, закон, недопускащ недвусмислия и неточности, много ясен, конкретен и точен закон. За съжаление този закон по мое мнение не може да изпълни предназначението си.
Какво имам предвид? На първо място, в законопроекта според мен има съществено разминаване със съответната директива на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, която разпорежда категорично определяне на един компетентен орган, отговарящ за изпълнението на изискванията и осигуряването на регулацията и контрол в тази област. В законопроекта това е възложено на министъра на околната среда и министъра на земеделието и горите, без да е посочен изпълнителният орган. Забележете, не някаква комисия, а изпълнителен орган, какъвто в законопроекта изобщо липсва, който конкретно ще се занимава от край до край с тази отговорна и специфична материя, който изисква много внимателна, много компетентна и непрекъсната работа по регистрации, издаване на разрешителни, оценка на рисковете за човешкото здраве, околна среда, пазарни условия, проверки по документи и на терен, организация и координация на повсеместния контрол по прилагането на закона и т.н. – орган, който оперативно осъществява всички превенции и в края на краищата носи и пълната отговорност. Защото министърът на околната среда и водите носи много отговорности, но конкретно в тази насока трябва да има орган, който ще носи конкретната отговорност и ще се съобразява в своите действия с тази отговорност. На практика в нито едно от двете министерства такъв орган не се създава.
Комисията, която се предвижда да се създаде с чл. 6 на закона, не може да свърши работата, която изброих, на изискващия се орган. Де факто това е една работна група, една помощна група към министъра на околната среда за становища, оценки и разработка на проекти. Това е в основата си дейността на тази комисия по чл. 6, без да има оперативни функции и правомощия. Тя има право само да предлага. Тя функционира, участвайки само в заседания, като за всяко заседание членовете получават възнаграждение. По смисъла на чл. 10 на законопроекта тази комисия не е структурно звено в министерството. Допуска се членовете й да бъдат по съвместителство в комисията, те да работят при друг работодател, тъй като членовете на тази комисия се представят от различни ведомства и институции. Те си работят на друго място и само се събират на заседания. Така изградена, тази комисия смятам, че няма да свърши работа. Много се умуваше по това, много се мътеше и накрая ще излезе, опасявам се, един запъртък. И това е много опасно.
Не знам защо е изоставена първоначалната идея, която още по мое време като председател на Комисията по земеделието и горите битуваше, да се създаде държавна комисия към Министерството на околната среда и водите – тогава беше към Министерството на земеделието, но смятам, че е по-правилно да бъде към Министерството на околната среда и водите, - която да осъществи организацията, да отговаря и координира работата по прилагането на закона във всички му етапи и моменти и особено да координира контрола по прилагането на закона. Разбира се, да бъде отговорна за това. Нали някой трябва да бъде отговорен за това. Много баби – хилаво дете. На много места разпределена отговорността значи на практика безотговорност, значи размиване на отговорностите. Аз се извинявам, че говоря толкова дълго по този проблем, но смятам, че това е една от слабостите на законопроекта, смятам, че зее една много опасна празнота. И аз не мога да не изразя своето безспокойство. Отново твърдя, че е необходимо да бъде създаден един стабилно законово защитен орган от по-висок ранг.
На второ място, имам определени резерви и по Глава седма “Контрол”. Тук много ясно проличава липсата на такъв държавен орган от по-висок ранг, който да организира и координира работата на контролиращите звена. Съгласно законопроекта контролът ще бъде осъществяван от цяла поредица агенции, служби, административни звена, структурно принадлежащи към различни ведомства. Ще си позволя да ги изброя: Изпълнителна агенция по околната среда и водите, регионалните инспекции по околната среда и водите, Национална агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, Национална служба по растителна защита, Национална служба по зърното, Изпълнителна агенция по лозята и виното, Изпълнителна агенция по рибарството и аквакултурите, Национално управление по горите, Изпълнителна агенция по селекция в животновъдството, Главна агенция по труда и нейните поделения, Комисията по търговия и защита на потребителите.
Всички тези изброени от мен ще извършват проверки, очевидно ще им бъде възложено да съставят и актове от своята компетентност и да издават препоръки в тази абсолютно специфична и твърде спорна област. Без наличието на отговорно звено, повтарям, организиращо и координиращо еднопосочността и ефикасността на контрола. Представяте ли си каква картинка ще ни се яви тук?
Мисля, че такава абсурдна и недоизкусурена нормативна уредба не може да изпълни своето предназначение за създаване на ред, последователност, превенция и ефективност на контрола. А това е твърде опасно, за да бъде узаконено. Смятам, че тази глава трябва също да бъде основно преработена.
За пропуск в законопроекта считам практическото отсъствие на Министерството на здравеопазването. То изпраща само някакъв представител в тази комисия по чл. 6 и толкова. Нито го има в контролната дейност, нито го има някъде другаде. А в края на краищата това е министерството, което носи отговорността и осигурява провеждането на държавната политика по опазването на човешкото здраве. То би трябвало да упражнява контрол и да носи съответните отговорности по отношение на всички генно изменени организми, продуктите, храните, лекарствата в светлината на въздействието им върху човешкото здраве. В този закон обаче това липсва и то е съществен пропуск.
На някои места в законопроекта законотворческата недостатъчност се компенсира с подзаконови актове. В много закони това е практика, но специално в този закон смятам, че позоваването на подзаконови актове, като наредби, без да бъдат изписани тези изисквания в този законопроект, крие голяма опасност от творческа самодейност. Тук трябва да бъдат избягнати двусмислени интерпретации извън интерпретацията на законодателя. Това е основата.
Накрая ще резюмирам. Закон за генно изменените организми е необходим, но предложеният ни проект, макар че в някои части от него има много положителни неща, определено смятам не осигурява приложимост и ефикасност на своите разпоредби и има съществени празноти и недомислия. Моето мнение е, че законът трябва да бъде върнат, поправен, пренаписан и тогава предложен на Народното събрание за разглеждане и приемане. В този му вид, въпреки че отчитам, че е необходим, аз не мога да го подкрепя. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Госпожо Манева, заповядайте за изказване.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че няма съмнение, че законът урежда една изключително важна материя, към която обществеността има подчертана чувствителност. При това не само обществеността в България, а и международната общественост. Неслучайно през последните години се водят много международни разговори и се прави опит да се създаде международна регламентация в тази област. И трябва да признаем, че са постигнати значителни успехи в това отношение. Като започнем от Протокола в Картахена, минем през Директивите на Европейския съюз, ще установим, че все повече спорещите страни в този процес намират общ език и намират правилата, по които да се контролира и регулира дейността в работата с генно модифицирани организми.
В нашата страна също са постигнати известни успехи. Има наредба, която прави опит да регламентира тези отношения, но трябва да признаем, че тя има значителни пропуски и много важни страни от този процес са извън регламентацията й. Така че съм убедена и се надявам, че вие също сте убедени, че този закон е изключително необходим. И е необходим не само защото той е един от елементите на синхронизацията на нашето законодателство с европейското законодателство, а защото страната ни има специфични особености, които налагат тази материя да бъде регламентирана с нормативен акт от по-висок ранг, а именно със закон.
Защо за нас регламентацията на тази материя е изключително важна? Защото България има изключително богато биологично разнообразие с ограничена територия и всеки опит, всяко погрешно действие с генно модифицирани организми може да нанесе много сериозни последици на околната среда. Разбира се, тук трябва да кажем, че изключително важен аргумент за регламентацията е и грижата за здравето на хората.
Така че тези два момента, както и перспективите за развитие на екологичното земеделие в България, налагат материята да бъде регламентирана изключително добре.
Искам да кажа, че законът, който ни е предложен, в значителна степен се справя с целите, които си поставя. По този закон се работи още от 1999 г. Този закон премина много итерации, имаше много възражения, много недотам добри решения бяха променени. Законът многократно беше подлаган на обществено обсъждане и това, което в момента ни се предлага, аз смятам, че е един добър закон, независимо че в него могат да бъдат внесени и допълнителни гаранции за това, че в България няма да има рискове при работата с генно модифицирани организми, именно изхождайки от изключителното биологическо разнообразие на България, от перспективите за развитие на екологичното земеделие и, разбира се, не на последно място – грижата за здравето на хората.
Кои моменти според мен трябва много категорично да бъдат регламентирани между първо и второ четене? На първо място, трябва да се гарантира много по-ясно достъпът на обществеността до информация за генно модифицираните организми. Какво означава това? В закона трябва да се запишат ясни текстове за прозрачност на работата на Комисията по генно модифицираните организми. За разлика от моя колега Владислав Костов аз смятам, че е намерено добро решение с работата на тази комисия, която не е административен орган, не е подчинена административно нито на министъра на околната среда, нито на министъра на земеделието, а е една комисия от представители на науката и различни организации, които се занимават с тези проблеми, независими хора, които спокойно изразяват своето мнение. Без становището на тази комисия нито единият, нито другият министър могат да дадат решение за освобождаване на генно модифициран организъм или за пуск в околната среда, или за пускане на такъв продукт на пазара.
Така че решението за комисията според мен е подчертано удачно. Трябва обаче дейността на комисията да бъде много по-прозрачна. Това налага да бъде обнародван правилникът за нейната дейност, да се предвиди задължително възможност комисията да изслушва становища на неправителствени организации. Нещо повече, възможно е в комисията да се включат и представители на неправителствени организации, защото съществуват неправителствени организации, които са изградени от професионалисти, а не само хора, които проявяват чувствителност към тази материя, без да имат необходимите знания.

Необходимо е да има задължителни изисквания към дейността на членовете на комисията. На заседания на комисията те да предлагат писмени становища и да се води категорично протокол за изказаните мнения в тази комисия, тъй като това са документите, които потвърждават по какъв начин се е водила дискусията и по какъв начин се е стигнало до решение за предлагане на освобождаване на генно модифициран организъм в околната среда или пускане на такъв продукт в обръщение.
Много е важно също така, когато документацията или искането за двата варианта за работа с генно модифицирани организми се подлага на обществено обсъждане, ясно да са записани задълженията. Протоколът от общественото обсъждане да бъде предоставен както на комисията, така и на двамата министри и те да имат задължение да отчитат становището на обществеността. По този начин ние много по-категорично ще регламентираме участието на обществеността и съобразяване с мнението на обществеността при работа с генно модифицирани организми.
Вторият проблем, който заслужава по-ясна регламентация, това е проблемът за контролната дейност и за публичност на регистрите с издадените разрешения за освобождаване на генно модифицирани организми и за пускането им на пазара. Няколко са министерствата, които имат правомощия в областта на контрола, но водеща е ролята на министъра на околната среда и водите и на министъра на земеделието и горите. Аз мисля, че е задължително тези двама министри ежегодно да информират Министерския съвет за резултата от контролната дейност, както и за издадените разрешения и този доклад да бъде обнародван. По този начин се получава обратната връзка и обществеността получава необходимата информация за генно модифицираните организми.
На трето място, много по-категорично и много по-ясно трябва да бъдат записани правомощията и задълженията на митниците. Има общ текст за Министерството на икономиката, но мисля, че структурата, която е към Министерството на икономиката, а именно митниците, задълженията й трябва да бъдат много ясно дефинирани, защото каквито и процедури да създадем вътре в страната, ако ние нямаме ясна бариера срещу възможностите за проникване на генно модифицирани организми през митниците, няма да постигнем целите, които си поставяме с този закон.
Следваща позиция по важност, която заслужава по-добра регламентация, това е механизмът за санкциониране на нарушителите. Смятам, че в предложението на закона санкциите са символични и несъизмерими с рисковете, които пораждат нерегламентирана работа с генно модифицирани организми. Така че в това отношение може да се помисли за една много по-стриктна, много по-строга дейност и възможности за санкциониране.
За да бъдем сигурни, че нашият закон няма да създаде луфтове за проникване на генно модифицирани организми извън правилата, които са приети в Европейския съюз, а те са изключително стриктни - процедурата е много тромава и много консервативна, по този начин са защитени интересите на обществеността - аз смятам, че в закона трябва да имаме текстове, които да ни задължават да координираме разрешенията, които даваме за освобождаване на генно модифицирани организми в околната среда или за освобождаване на пазара на такива продукти, преди решението да бъде или задължително консултирано с органите в Европейския съюз, които издават разрешение за това, или да следваме процедурата такава, каквато е в Европейския съюз, все едно че сме членове на Европейския съюз. Тоест да следваме всички процедури за предварително уведомяване на всички страни от Европейския съюз и след получаване на потвърждение да се вземе решение. Възможностите са две. Можем да изберем по-ясната и по-малко тромавата процедура на съгласуване. Мисля, че това ще ни гарантира от опасности да се поддаваме на изкушение, когато не сме напълно уверени в изхода, в рисковете от едно такова решение.
В заключение искам да кажа, че категорично подкрепям закона. Смятам, че това е една много важна стъпка към регламентиране на обществените отношения в тази изключително чувствителна област. Смятам, че по този начин се преодоляват съществени недостатъци в съществуващата практика в момента и практически със закона ние създаваме една допълнителна бариера срещу евентуални възможности за нарушения и спекулации в тази област.
Аз ще подкрепя закона, но наистина при условие и при ангажимент от всички, които ще работим по него, много по-ясно да регламентираме достъпа на обществеността до информация, участие на неправителствените организации, санкциите и координацията с европейските органи, които работят в областта на генно модифицираните организми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви и аз, госпожо Манева.
Заповядайте за изказване, господин Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Искам да започна своето изказване с благодарност към госпожа Манева, че в своето изказване тя категорично потвърди, че пред нас има един добър закон. След като имахме един Правилник за работа с генетично модифицирани висши растения, който не всякога можеше да контролира различните политики и практики и освобождаването на пазара на генетично модифицирани организми, то в лицето на този Закон за генетично модифицираните организми ние имаме един подготвен в съответствие с европейските директиви за работа в контролирани условия и за работа за освобождаване в околната среда на генетично модифицирани организми определяне на нормите, на правилата, на органите, на условията за работа в контролирани условия и за освобождаване. Имаме изписаните норми за всички онези процедури по контрола, съответните органи по даване на разрешения, на компетентност и със заключителните моменти на административните разпоредби и санкции по нарушаването на тези разпоредби.
Трябва да ви кажа, колеги, че действително законът е по една много специфична материя. Той е от сферата на генетичните технологии и точно на рекомбинатната ДНК-технология. Тоест той не се занимава с всички видове генетични технологии, а само с променянето на ДНК-технологията и то в микроорганизми и организми. Става дума за една технология, която е основана на високите постижения на генетиката и на биологията в наши дни, която допълва цялата оная система от технологии, с които съвременната цивилизация навлиза в една нова епоха, техногенна епоха. Ние не можем да слагаме бариери пред тези процеси, защото цялата среда, в която се намираме, освен своите естествени фактори в голяма степен вече е продукт на технологиите на човечеството, в неговото историческо развитие.
Така че, определяйки нормите, параметрите, в които трябва да се прилага тази рекомбинатна ДНК-технология по производство на организми и микроорганизми, също така по пускането на пазара на продукти и съставки на продукти, ние имаме налице усилията, политиката този процес да се регламентира, да се овладее, защото, ако по другите технологии може да има някакви съмнения и може да има някакви морални резерви, то по технологиите, свързани с живота, в най-висока степен има морални съображения и тук именно са всички ония съпротиви, които се изказват срещу въвеждането на тези генетични технологии.

Аз пак ви казвам, че ние трябва да правим разлика между онова, което е продукт на наука, на строги научни изследвания, проверени в лабораторни условия, и след това тези продукти да бъдат пускани на пазара. Целият въпрос е, аз съм съгласен с госпожа Манева и с господин Костов в известен смисъл, че трябва предварително да се търсят възможности за оценяване на последиците, рисковете, защото невсякога въвеждането на определени технологии за освобождаване в околната среда могат да бъдат с краткотраен ефект, тоест да се проявят веднага в своите въздействия върху човешкото здраве и върху околната среда. Трябва да се проследяват всички онези евентуални ефекти и предварително превантивно да се взимат мерки такава технология да не бъде пускана, ако тя грози с някаква опасност или създава рискове за околната среда или за здравето на човека.
Съгласен съм, че в по-голяма степен трябва да се изпишат онези взаимодействия между министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието и горите, който отговаря за цял един сектор, свързан с околната среда и с културни технологии за производство на продукти, така също и с министъра на здравеопазването, което касае точно здравето на човека от евентуално приемане на такива продукти или въздействие от такова естество.
Аз искам да завърша своето изказване с това, че в целия закон, ако се следва неговата логика и ако добре се проследят всички онези формулировки, регламентации, ще се види, че той във висока степен е кодифицирал изискванията на европейските директиви. Той е продукт на един екип от висококвалифицирани специалисти, на които ние трябва да се доверим. Това са не само български учени, а също така и експерти от Европейския съюз, които са присъствали през цялото време на подготовката на този закон. Ние имаме налице този закон, който трябва в някои моменти да усили онези контролни разпоредби, да усили онези санкции, които са необходими, за да се спрат различни опити от чисто търговско естество да се внедряват технологии недостатъчно проверени и недостатъчно безопасни за околната среда и за здравето на човека. Аз мисля, че след като сме имали една политика малко или много на неспазване на регламентите на Европейския съюз, който е много критичен към въвеждането на генетично модифицираните организми в практиката на европейското селско стопанство, изобщо в европейската икономика, то ние трябва да подкрепим този закон, защото той ни приобщава към Европейския съюз и ни дава основата, за да регламентираме тази дейност и да получаваме съответните резултати. Защото, наред с опасенията, трябва да сме наясно, че с въвеждането на тези генетично модифицирани микроорганизми ние ще имаме възможност да постигаме по-високи ефекти в производството на определени продукти и съставки на продукти.
Аз ще подкрепя този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Има ли други желаещи за изказване по законопроекта? Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! От представянето на законопроекта и от изказванията и коментариите, които чухме от преждеговорившите колеги, се видя, че до голяма степен законопроектът се подкрепя. Направиха се някои бележки, повечето от които приемам за основателни в качеството си на председател на комисията и ще бъдат взети предвид.
Позволете ми да кажа няколко съображения, поради които законопроектът трябва да бъде приет в нашата страна.
Първо, настоящият законопроект отразява напълно европейското законодателство по отношение на контрола върху работата с генетично модифицирани организми, тяхното освобождаване и евентуалното им пускане на пазара. Всички разбрахме, че в този законопроект се транспонират две от най-важните директиви в тази сфера, а именно Директива 90/219 и Директива 2001/18. С други думи, законопроектът отразява официалната европейска политика към настоящия момент, а именно да се даде възможност за производство и употребата на генетично модифицирани култури при много, много строг контрол, който от една страна да гарантира човешкото здраве, извършване оценка на риска, а от друга страна, да предпази конвенционалното и органичното земеделие от замърсяване с генетично модифицирани култури. Независимо от тази политика обаче, в по-голямата част от европейските страни има наложен мораториум върху използването на определени ГМО, базиращ се на така наречената защитна клауза в Директива 2001/18. Този факт, както и продължаващите чисто научни спорове относно безопасността на ГМО, а оттам и споровете относно степента на либералност на провежданата политика по този въпрос, показва, че въпреки развитието, до което е стигнало в момента европейското законодателство, то ще продължи да се развива и занапред.
Обобщено казано, в момента има две тенденции по отношение на ГМО в световен мащаб. Първата е американската политика, която залага на пазарното регулиране на процеса, в който голяма роля играят мултикомпаниите, а не държавата. Втората е европейската политика, която набляга на регулирането на процеса от страна на държавата чрез въвеждането на разрешителни режими, като отчита и обществения интерес. Тази политика позволява съвместното съществуване и развитие и на двата вида земеделско производство – генетично модифицирано и немодифицирано, като се опитва да създаде условия едното да не пречи на другото, въпреки че европейският пазар предпочита свободната от ГМО продукция.
Въпросът, който се повдига, е: може ли България да следва трети вид политика, а именно политика на забрана за производство на генетично модифицирана земеделска продукция? Това е въпрос, на който една бъдеща дискусия след приемането на законопроекта трябва да даде отговор при отчитане на реалностите в нашата страна, възможностите, които се откриват пред нас, перспективите. Изхождайки от това, че към днешно време ние имаме над 80 процента екологично чиста земя и предпочитанията в Европейския съюз, особено след получаването преди два дни и на финансовата рамка за нашата страна, което е изключително благоприятно, ние трябва да се съобразим с тези реалности и възможности. Всички трябва да отчетем, че това е една ниша в европейския пазар, която може да бъде достойно заета от нашата страна с екологично чиста продукция.
Накрая, позволете ми да обобщя защо е важно да бъде приет законопроектът.
Първо, настоящото положение, базиращо се на действащия в момента правилник за разпространението на генетично изменените висши растения, се характеризира с контрол, който едва ли е достатъчен. С приемането на законопроекта считаме, че с разрешението за работа с генетично модифицираните организми контролът би се издигнал регламентирано на законово равнище, което ще позволи той да бъде наистина много по-стриктен.
Следователно, редно е да бъдат предприети навреме съответните законови мерки за стриктен контрол при наличието на засилен интерес от страна на мултикомпаниите, произвеждащи ГМО-семена, и опасността от отглеждането им като ГМ-земеделски култури да бъде допуснато при недостатъчна регламентация в нашата страна. Естествено това не би убягнало от погледа и на Европейския съюз, и на екологичните организации, което наистина трябва да бъде по този начин, но тя може да бъде и преекспонирана. В такъв аспект още повече е необходима изключително строга регламентация.
Второ, във връзка с преговорите за присъединяване към Европейския съюз е важно България да спази поетите ангажименти, а именно да приеме закон за генетично модифицираните организми и то още в началото на настоящата година в най-кратък срок. В противен случай преговорите биха били затруднени.
По-важните моменти, върху които се работи и ще бъдат взети предвид при второ четене на законопроекта в комисията, са:
- изчистване на процедурата за обществено обсъждане. Съвсем резонно е взимане в съображение на общественото мнение при издаването на разрешенията, а именно необходими са: обществени обсъждания и вземане в съображение позициите на неправителствени организации, които е съвсем резонно да бъдат включени в тези обсъждания;
- разширяване състава на Комисията по ГМО към министъра на околната среда и водите с представители на неправителствени екологични организации, а може да бъде обсъдено и представителството на духовенствата към тази комисия, както е предложено от някои неправителствени организации;
- издаване на наредба или правилник за работата на комисията, но преди да бъде издадена тя е уместно да бъде подложена на обществено обсъждане, за да може да се издаде ефективно действаща такава;
- регламентиране на вноса, износа и транзита на ГМО – това, което се каза от колежката Манева относно митническите разпоредби – наистина трябва да има изключително строг митнически контрол върху тази дейност;
- прекратяване действието на издадените разрешителни по реда на действащия в момента Правилник за разпространението на генетично изменени висши растения.
Уважаеми дами и господа народни представители, в заключение бих искал да кажа, че целта на законопроекта е да създаде законова нормативна база, която да регламентира отношенията, свързани с генетично модифицираните организми. По този начин дейността ще се прехвърли от правилник на база приет закон от наша страна, в изпълнение на поети ангажименти от преговорния процес с Европейския съюз и по този начин в страната наистина ще има един много по-стриктен и строг контрол върху работата с генетично модифицирани организми - нещо, към което всички преждеговоривши се присъединиха. Аз също се присъединявам и апелирам колегите да подкрепят законопроекта, като комисията е отворена за всички предложения, които ще бъдат направени между първо и второ четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Дали има други изказвания по законопроекта? Няма желаещи.
Моля, народните представители да влязат в залата, за да подложа на гласуване законопроекта.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за генетично модифицираните организми с вносител Министерският съвет.
Гласували 126 народни представители: за 81, против 18, въздържали се 27.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като материята е изключително важна и е много важно всеки текст отново да бъде прочетен внимателно и да бъдат направени необходимите предложения, така че законът да бъде още по-добър, предлагам да удължим срока с две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: С две седмици – да станат общо три? Господин Чакъров, Вашето предложение щеше да бъде в този смисъл. Благодаря.
Моля да гласуваме процедурното предложение срокът за писмени предложения по законопроекта между двете четения да бъде три седмици.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към шеста точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШНИЯ ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2002 Г. С ВНОСИТЕЛ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
Постъпило е становище на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Господин Праматарски дали е в залата? Няма го. Кой ще представи доклада?
Заповядайте, госпожо Матова.
ДОКЛАДЧИК НОНКА МАТОВА: Уважаема госпожо председател! Моля, на основание чл. 36, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за разглеждането на годишния доклад за младежта на Министерския съвет да бъдат допуснати в пленарната зала: госпожа Татяна Костадинова – заместник-министър на младежта и спорта, господин Юлиян Наков – заместник-министър на образованието и науката, господин Любомир Куманов – заместник-министър на здравеопазването, господин Бойко Коцев – заместник-министър на вътрешните работи, господин Марио Димитров – заместник-министър на правосъдието, госпожа Анда Палиева – заместник-министър на културата, госпожа Елка Димитрова – директор на дирекция "Политика на пазара на труда" при Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Матова.
Моля да гласуваме процедурното предложение за допускане в пленарната зала на този дълъг списък от изброените лица.
Гласували 94 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК НОНКА МАТОВА:

"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение за приемане на
Годишния доклад за младежта за 2002 г.
№ 302-03-22 от 2 юли 2003 г. с
вносител Министерският свет

На свое редовно заседание, проведено на 10 юли 2003 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2002 г.
На заседанието присъстваха госпожа Татяна Костадинова – заместник-министър на младежта и спорта, Надя Маринова – директор на дирекция "Младеж" в Министерството на младежта и спорта.
От името на вносителя госпожа Костадинова представи в резюме годишния доклад в четири основни пункта: актуално състояние на младежта, основните приоритети на държавната политика за младежта, извършеното до момента и предстоящите действия.





Особено внимание бе обърнато на създаването на Междуведомствен експертен съвет с участието на представители от почти всички държавни институции, както и на екип от учени и специалисти, с помощта на които Министерството за младежта и спорта е подготвило Стратегия за национална младежка политика за периода 2003-2007 г. Подчертано бе, че тази стратегия е била обсъдена предварително с младежки неправителствени организации от цялата страна. Особено внимание госпожа Костадинова отдели върху успешното участие в Програма “Младеж”, за която единствено българската държава е отделила средства от бюджета за заплащане на членски внос за участие на български младежи.
В заключение, бе отбелязано, че се разчита на ангажираността на народните представители за осигуряване на средства от бюджета за Програмата за младежки дейности за следващата година.
В хода на дискусията членовете на комисията изразиха мнение, че за първи път се прави такъв доклад от Министерския съвет по проблемите на младежта, който се представя за обсъждане в Народното събрание. Изразено бе и становището за сериозния анализ, извършен от Института за социални проучвания “Иван Хаджийски”, включващ най-важните проблеми за младежта, свързани с демографските проблеми, здравеопазването, образованието, заетостта и безработицата, брака и семейството, политическите интереси и евроатлантическата интеграция.
Като положителен факт бе отбелязано и приемането на Стратегията за Национална младежка програма.
Независимо от това бяха направени и сериозни критични коментари по структурата на доклада. Прекомерно голям дял от него е анализът на института “Иван Хаджийски”. От доклада отсъства изключително тревожният факт, че за 2002-2003 г. нямаше отделени средства от бюджета за Програмата за младежки дейности. Отсъства информация в доклада за нормативната база по проблемите на младежта. Липсва информация за международната дейност през 2002 г. Изразено бе мнение, че трябва да се направи приложение към доклада, което ясно и точно да показва как и за какво са изразходвани средствата по Програмата на Европейския съюз “Младеж”.
След приключване на дебата и проведеното гласуване бе прието следното становище:
Със 7 гласа “за”, 4 гласа “против” и 1 глас “въздържал се” Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи проекта за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2002 г., № 302-03-22 от 02.07.2003 г. с вносител Министерският съвет на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Матова.
Имате думата за изказвания по проекта за решение.
Заповядайте, госпожо Матова.
НОНКА МАТОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Внесеният от Министерския съвет за разглеждане Годишен доклад за младежта за 2002 г. е поредното доказателство за волята и решимостта на правителството да продължи още по-активно дейността си за развитие и формиране на децата и младите хора като пълноценни граждани на нашата страна. Докладът е разработен на основата на анализа и оценката на състоянието на младежта, основните приоритети на държавната политика за младежта, извършеното до момента и предстоящите практически действия.
Основен приоритет в политиката на правителството е спортът за младите хора, като се обръща основно внимание на ученическия спорт. През 2002 г. бяха разработени и изпълнени програми на Държавната агенция за младежта и спорта, респективно Министерството на младежта и спорта, за осигуряване активния отдих на учениците в град София през зимната, пролетна и лятна ваканция чрез свободен достъп до спортни обекти и съоръжения със средства общо в размер на 452 650 лв.
Извършен бе анализ на резултатите от изпълнението на тези програми и бе изготвена обобщена информация за резултатите от тяхното прилагане. Общият брой на реализираните проекти е 150, а учениците, участвали в тези програми, са 527 900. Подпомогната е извънкласната дейност в училищата, участвали и заели призови места в ученическите състезания със спортни уреди, пособия и екипи на обща стойност над 90 000 лв.
Съвместно с Министерство на образованието и науката и съгласувано с българските спортни федерации беше разработено и утвърдено указание за провеждане на ученическите спортни игри през 2000-2001 г. и 2001-2002 г. Игрите са проведени и е осигурено финансирането им от Държавната агенция за младежта и спорта за 2002 г. в размер на 223 242 лв. Общият брой на учениците, участвали в тях през 2002 г., е 11 828, което представлява 12% от общия брой ученици в училищата.
Подпомогната беше и дейността на общинските експертни комисии за изготвяне на общински програми за развитие на детско-юношеския, училищния и масовия спорт за 2002 г. За младите хора със специфични потребности беше разработено и утвърдено указание на Министерство на младежта и спорта, бивша Държавна агенция за младежта и спорта, Министерство на образованието и науката и Българската федерация “Спорт за инвалиди” за провеждане на състезания на учениците-инвалиди от специалните и помощни училища. В съответствие с това указание състезанията са проведени, като тяхното провеждане е подпомогнато с финансови средства. В тези състезания участниците са общо 250. Общият брой ученици от специалните училища е около 1280, или 19,45% от тях са взели участие в състезанията.
За 2003 г. бяха предвидени и вече са реализирани следните мероприятия: програмата “Спортна ваканция”, ориентирана към тези ученици, които не спортуват организирано и не са състезатели на спортните клубове по видове спорт. Целта е подпомагане активния отдих на учениците, подпомагане на физическата им дееспособност и нейното подобряване, пълноценно осмисляне на свободното време и продължаването да спортуват. Общият брой на реализираните проекти по програмата е 201.
Разработени са програми за развитие на масовия спорт и физическото възпитание и спорта за лицата в неравностойно социално положение. Съвместно с Министерство на образованието и науката и с помощта на общинските администрации и българските спортни федерации са проведени ученически спортни игри 2002-2003 г. От Министерството за младежта и спорта е осигурено тяхното финансиране със средства в размер на 264 603 лв. Общият брой на учениците, участвали в тях, е 127 553.
Във връзка с провеждането на Европейската година на хората с увреждания бяха разработени и осъществени съвместно с Министерство на образованието и науката и с помощта на Българската параолимпийска асоциация и Българската спортна федерация на глухите са проведени ученически игри за учениците от специалните училища. За учебната 2002-2003 г. от Министерството на младежта и спорта е осигурено финансирането им със средства в размер на 410 000 лв., за първия кръг от учебната 2003-2004 г. - в размер на 13 290 лв. Обхванати са общо около 20% от учениците.
Отново съвместно с Министерство на образованието и науката и българските спортни федерации с предмет на дейност спорт за хора с увреждания за 2003 г. са проведени състезания и спортни прояви за тази социална група и тяхното провеждане е подпомогнато със средства от Министерството на младежта и спорта в размер на около 50 хил. лв., като участие са взели повече от 2000 лица. Оказана е методическа, организационна и материална помощ и координация при провеждането на регионални и областни състезания за ученици от помощни училища и от домове за възпитание и отглеждане на деца, лишени от родителска грижа в Хасково, Добрич, Стара Загора, Разград и др.

Приетата през месец април 2003 г. от Министерския съвет Национална стратегия и Национална програма за развитие на физическото възпитание и спорта в Република България утвърждава основните насоки и принципи за повишаване на ефективността от физическото възпитание и спорта в съвременните социално-икономически условия. Основните насоки на правителствената политика в областта на младежта са очертани в приоритетите на Стратегията за национална младежка политика 2003-2007 г., която е утвърдена от министъра на младежта и спорта. Стратегията е в синхрон с европейската и световна теория и практика за провеждане на младежка политика. Предвиждат се конкретни дейности за развитие на националната и регионална младежка политика. В контекста на бъдещото членство на България в Европейския съюз се обръща сериозно внимание на партньорските взаимоотношения между младежките неправителствени организации, областните и общински администрации, както и със сродни структури извън страната. Особено важен акцент е усъвършенстването на механизмите и формите на участие на младежките структури, активизиране на сътрудничеството и взаимодействието с органите на местно самоуправление, неправителствения сектор и изпълнителната власт.
Считам, че осъществяването на Националната програма за младежки дейности ще даде нов облик и ще допринесе за развитие на младежкия потенциал в страната. Възобновяването на младежката програма, след нейното прекъсване през 2001 г., е доказателство за реалното прилагане на правителствените приоритети по отношение на младежта. Естествено продължение на Националната програма за младежки дейности е изготвяната съвместна програма на Министерството на младежта и спорта и Министерството на образованието и науката за изпълнение на целите и задачите на обявената от Европейската комисия Европейска година за образование чрез спорт 2004 г. Включването на младите хора в обществения процес ги прави съпричастни към опазването, съхраняването и развитието на българската култура, традиции и природа. Духът на младостта е националното богатство по пътя ни към бъдещото присъединяване на Република България в европейското семейство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Матова.
Господин Камов, заповядайте за изказване.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Този ден, в който Бундестагът разглежда Годишния доклад за младежта, се нарича Ден на младежта. Има особено празнична атмосфера – така колегите от Бундестага преди доста време ни информираха. Вероятно вие знаете, ако си спомняте мотивите към внесеното на 18 януари 2002 г. от двама народни представители от Политическо движение “Социалдемократи”, членове на Коалиция за България, проект за решение. То не беше наше изобретение или откритие, това беше просто предложение и изцяло почерпено от европейската практика.
Аз се радвам да видя тук министъра на младежта и спорта и държа да подчертая, че неговата лична роля от самото начало за това предложение, инициатива от опозицията да се превърне в решение на парламента и днес най-накрая в дневния ред на българския парламент за първи път в демократичната история да се гледа Годишен доклад за младежта, а идеята е това да стане практика, е много голяма. Господин Васил Иванов подкрепи още преди да стане министър, като директор на Агенцията за младежта и спорта, и се ангажира с личното си становище в комисията. Правителството изпрати един министър, той вече не е такъв, без портфейл, да събори това решение – безуспешно. Аз благодаря тук на всички депутати от мнозинството, особено които подкрепиха решението и го направиха възможно.
Какво се случи оттогава досега? На 3 април Народното събрание прие самото решение и възложи на Министерския съвет да изготви този доклад. През април 2002 г., в отговор на мое питане, министър-председателят се ангажира, че докладът ще бъде представен през първото тримесечие на следващата година. През април 2003 г. последва актуален въпрос защо не е изпълнено решението на Народното събрание и поетият ангажимент. Министър-председателят се ангажира, че докладът ще бъде внесен не по-късно от 30 юни.
Междувременно работна група на Нова левица подготви свое виждане за държавната политика за младежта. Надявам се вие си спомняте, макар че беше отдавна, една книжка, в която тази политика, която Нова левица предлага и която правителството така и не успяваше да подготви в сроковете, които то само пое, тя беше раздадена, оставена в кутиите на всеки един от вас. Тук виждам господин Веселин Вълчев, той е ръководител на тази работна група.
На 2 юли 2003 г. най-сетне докладът беше внесен в Народното събрание. На 12 декември миналата година група младежи от Политическо движение “Социалдемократи” попитаха председателя на Народното събрание, те си бяха сложили едни символични бради, колко още ще трябва да чакат Народното събрание да разгледа проблемите на младежта. Председателят се ангажира и аз вярвам, че благодарение и на този ангажимент днес ние най-накрая разглеждаме доклада.
Но днес, уважаеми колеги, е 12 февруари 2004 г. Тук пред нас е застанал един министър, към който аз нямам въпроси. Напротив, имам благодарност, защото в подготовката на този доклад господин Иванов възстанови ликвидирана дейност в държавата. В тези стихийни години на преход, особено първите, беше унищожен Институтът за младежта. Под формата на Консултативен съвет той функционира и това, което държа да отбележа – в интерес на истината е, че аналитичната част, анализът, който съпровожда доклада, макар и представен в неговата много оскъдна форма, се дължи благодарение на тези усилия и е продукт на най-компетентните специалисти не само у нас. Проф. Петър-Емил Митев преди време беше ръководител на Изследователски комитет 34 на Световната социологическа асоциация, тоест на световно ниво този български специалист беше признат като най-добър по проблемите на младежта.
Аз имам предвид празните столове днес на министрите, които всъщност внасят доклада. Къде е министър-председателят, който няколко пъти подчертаваше колко е съпричастен към тези проблеми? Само преди минути господин министър-председателят беше тук, можеше да остане за този доклад. Къде са другите министри, без усилията на които е невъзможно в България да има младежка политика и в нито една държава, защото и в социалната област, и в икономическата всичко опира до проблемите на младото поколение?
Аз ще ви представя една съвсем стегната картина, която не се нуждае от коментар. Избрах три проблема.
Наркоманията. Според данни на Националния съвет по наркотиците през 2002 г., понеже за тогава се отнася докладът, у нас са регистрирани 220 000 наркомани. Реално пристрастените са поне двойно повече и броят им непрекъснато нараства. Средната възраст на зависимите от дрогата е 24,5 години. Поне 10 000 души у нас се прехранват с този бизнес. Месечният доход от продажбата на наркотици е над 100 млн. лв. Без коментар – реално половин милион наркомани в България и никаква държавна политика в тази област.
Образованието, което всъщност е фабрика за неравенство. Бялата книга на Европейската комисия определя обществото на бъдещето или сегашното европейско общество като общество, което инвестира в знанията, което непрекъснато се обучава. На този фон българската картина е повече от мрачна. Годишно близо 100 хиляди деца остават вън от училище. Това е един средно голям български град. През отчетната 2002/2003 г. в училищата влязоха с 11 хиляди по-малко първокласници, близо 3500 учители бяха съкратени, а над 1800 класа – закрити.
В ерата на информационното общество от общо 3702 училища в страната, в 2107 липсват компютри. В 38% от българските училища нямат тебешир, има недостиг на тебешир. Над 70% от младите декларират, че биха се отказали от по-добро образование, ако работата им донесе желания стандарт на живот. Обикновено тази работа е най-нискоквалифицираната.
Младежката безработица. Безработните младежи у нас през последните две години са между 170 хиляди и 200 хиляди души, а делът им е нараснал от 27 до 38 на сто от всички безработни. Твърде висок процент, уважаеми колеги, в сравнение с другите източноевропейски страни.
Образователната и професионалната структура на безработните до 24 години е крайно неблагоприятна, особено в съчетание с дългосрочна младежка безработица. Над 2/3 от безработните младежи в края на 2001 г. са с основно и по-ниско образование. Това е цяла армия от 50-60 хиляди полуграмотни и бедни млади хора. Също толкова са без професия и специалност.
Дълготрайната безработица все повече се подмладява. Почти всеки втори от младежите е дългосрочно безработен. Всеки четвърти от регистрираните безработни младежи е с престой на пазара на труда над две години. Ако се приложи 6-месечният критерий за дългосрочна младежка безработица, който се прилага в Европейския съюз, а не нашите критерии, групата на дългосрочно безработните млади хора до 29 години ще нарасне на 114 хиляди, а относителният им дял – на 66,8% от общия брой на безработните.
Какви са изводите? Пак искам да кажа, че съм избрал само три най-тежки проблема, защото е ясно, че няма въпрос, който да не опира до младите у нас.
Внесеният от Министерския съвет Годишен доклад за младежта за 2002 г. е закъснял във времето и не отчита актуалното състояние на проблематиката към днешна дата. Аналитичната част на доклада очертава изключително сериозни проблеми, които не намират израз в предлаганите мерки. Самите мерки не са обединени в цялостна държавна политика по острите проблеми на младежта в България. Пример за това е, че в повечето случаи като единствена мярка е предложено да се разработи програма по даден въпрос.
Докладът не посочва приоритетите, принципите и целите на държавната политика за младежта. Не става ясно как ще бъде осигурена финансово тази политика.
Не знам дали си спомняте, но основният спор за мен е парадоксален и той беше дали да се обвърже този доклад с бюджета за следващата година или не. Ние направихме компромис, за да има изобщо доклад, и оттеглихме тази формулировка на своето предложение. И до ден-днешен правителството няма намерение да обвърже доклада с бюджета. Аз питам: какви ресурси ще има България, за да осигурява младежка политика, или отново, както е било винаги досега, това ще остане само лозунг, добро пожелание?
Основната идея на законодателят – да се възприемат у нас добрите европейски практики, не е защитена в доклада.
Поради тези причини, уважаеми госпожи и господа, предложеният доклад според Коалиция за България – тук вече говоря от името на нашата Парламентарна група, защото ние обсъдихме тази позиция – не отговаря на решението на Народното събрание от 3 април и се нуждае от съществено доработване.
Предлагам следния алтернативен или може би заместващ текст на този, който е внесъл кабинетът, както е по правилник. Той е в три точки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Можете да правите редакция само, господин Камов. Иначе трябваше да го внесете по определения ред.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Добре, това е редакцията на текста:
"1. Не приема Годишния доклад за младежта на Министерския съвет за 2002 г. и го връща за доработване.
2. Предлага на вносителя да консултира доклада с широк кръг неправителствени организации и особено с младежките организации в България.
3. Възлага на Министерския съвет да внесе актуализиран Годишен доклад за младежта до м. юли 2004 г., като предвиди необходимото финансово осигуряване за младежка политика в държавния бюджет за 2005 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ред, по който проектите за решение се внасят, за да бъдат приобщени към основния проект за решение, който е включен като точка в дневния ред и много се страхувам, че няма да мога след почивката да го подложа на гласуване, господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Аз се надявам, уважаема госпожо председател, че формалните процедурни пречки няма да поставят в деликатно положение българския парламент и през 2004 г. да одобри доклад за 2002 г. и да не приеме тези съвсем разумни предложения. Този доклад обективно не трябва да се гледа. Той е за 2002 г. и всичко, казано в него, вече е остаряло. Няма смисъл от това. Така че аз ви моля да не поставяте Народното събрание в това деликатно положение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Камов. При цялото ми уважение към Вас, но Вие ме поставяте в момента в това неудобно положение, защото тази точка от дневния ред няколко седмици вече съществува в програмата на Народното събрание. Вие имахте чудесната възможност и време да внесете този проект за решение по съответния ред, предвиден в правилника.
За реплика давам думата на господин Клингов.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми господин Камов! Аз нямах намерение да Ви правя реплика и очаквах Вашето изказване да бъде анализ на доклада. За съжаление, направих си труда да слушам какво говорите. Вие говорихте 12-13 минути, от които половината време – лични адмирации към министър Иванов, които ние споделяме; шест минути четохте статистика, все едно обсъждаме годишния доклад на Националния статистически институт при положение, че аз не коментирам дали данните са верни или не, но Вие цитирахте някакви цифри. Когато приемахме доклада в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, основният упрек, който изтъкнат от опозицията, включително и от Коалиция за България, беше точно този начин на представяне, който представяте Вие – че вътре има много данни без никакви изводи. Вие за две минути си позволихте да направите някакви изводи, които според мен категорично не са верни и най-малкото за това, защото в началото на Вашето изказване казахте, че за пръв път, наистина за пръв път по отношение на младежите се правят няколко неща – прави се Министерство на младежта и спорта, гласуват се бюджети за младежки дейности, гласува се Национална младежка стратегия и т.н. Вярно е, че те може и да не са идеали, но ние можем да направим така, че тези неща да бъдат подобрени.
Последният Ви аргумент – този доклад да не се приеме, затова защото сме 2004 г., а той се отнася за 2002 г., според мен е абсолютно неоснователен. По същия начин ние никога не трябваше да приемаме и отчетите на БНБ, ако си спомняте, които бяха приемани по три-четири наведнъж.
Това, в което Ви подкрепям, въпреки че Ви правя реплика, е, че действително ние трябва да направим възможното тези годишни доклади да се приемат на следващата година, за която се внасят. Този доклад трябваше действително да бъде разгледан поне през първото полугодие на 2003 г., но, така или иначе, в тази посока може да се работи.
Иначе, аз смятам обратното на Вас и ще подкрепя Годишния доклад за младежта и ще очаквам следващия за 2003 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Клингов.
За втора реплика думата има господин Додов.
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Камов, когато внасяхте предложенията в Комисията по въпросите на младежта и спорта, недвусмислено беше казано, че Националното движение Симеон Втори поема управлението на държавата в ограничен финансов ресурс. И не е редно поне първата година да изисквате бюджетни средства или отклонения на средства точно по тази програма в момент, когато умират деца поради липса на лекарства. Това го има на запис. В доклада Ви – 10 или 12-минутен, Вие не казахте да е направено поне едно положително нещо. Използвате този доклад единствено и само за негативна оценка. Всичко беше единствено и само отрицателно. Откъде да се намерят толкова пари за борба с трафика на наркотици? Откъде да се намерят толкова пари, че да се намери работа за толкова безработни младежи? Какво би могло да се направи в ограничен финансов ресурс, за да се реализира това, което предлагате? Тогава, когато го предложихте на заседанието на Комисията по въпросите на младежта и спорта, съм имал забележка и безпокойството, че ще използвате това само за критика към това правителство. И това става.
Освен това бих добавил, че не е само за критика, защото вие подготвяте нещо, което е във вашата предизборна кампания, но една година преди нея.
Много съм разочарован. Ако събитията се върнат назад, бих гласувал против приемането на тази Годишна програма за младежта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За трета реплика има думата госпожа Матова.
НОНКА МАТОВА (НДСВ): Уважаеми господин Камов, уважаеми колеги! Изпитвам дълбоко уважение към Вас, но бих искала да припомня някои факти, защото става дума за нашите деца, за развитието на нашето общество, става дума за средства и за цифри, които Вие извадихте от тази трибуна и поискахте отчет.
Бих искала да се върна малко по-рано, преди 30-40 години, и да подчертая, че спортът е чувствителна система. В тази връзка минали правителства бяха отчели, че младежта – бъдещето на нашата нация, трябва да се развива и трябва да се режат такива язви, за каквито Вие споменахте от тази трибуна. Да, това е така и ние сме за това и работим за това и в тази връзка.
По този повод през 1957 г. в България беше създаден Българският спортен тотализатор с единствена цел да издържа и развива спортната материална част и база, не за дейност. В днешно време средствата на Българския спортен тотализатор са и за дейност, и за материална част и база, и за развитие, и за борба с наркоманията, и за всички програми.
Всички останали средства, които бяха предвидени за изпълнение на определените програми, независимо какви, идваха от държавния бюджет. В днешно време единствено това правителство отдели средства от държавния бюджет – за първи път от толкова много години!
През 1990 г. започна загърбването на спорта като национална политика и се стигна до един лично за мен срамен момент през 1992 г., когато с постановление на Министерския съвет спортът се отдели от ведомствата и по този начин бе отрязана огромна част от средствата, които държавата отделяше за различните програми. Дойде позицията “спасявай се по единично” – още едно срамно положение в българския спорт. Остана само високото спортно майсторство, загърби се масовият спорт, загърбиха се нашите деца. В тази връзка единствено на това правителство му прави чест, че полага усилия чрез различни програми да усвои свободното време на нашите деца и да ги развие като пълноценни граждани на нашата държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Матова.
Заповядайте за дуплика, господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Ще дам на уважаемите колеги един отговор, защото и трите реплики бяха свързани със защита на направеното от правителството. Аз не съм оспорил, че нещо е направено.
Но днес, уважаеми дами и господа, ние обсъждаме доклад съгласно решение на българския парламент. Ще ви цитирам какво е решил българският парламент. Решението е публикувано в “Държавен вестник” бр.38 от 2002 г., което е отговор на вашите реплики: “Като намира за необходимо изработването и провеждането на цялостна, ясна и дългосрочна държавна политика, която да залага критериите и създава условия за решаване на проблемите на младите хора в различните сфери като образование, свободно време, култура, спорт, професионална квалификация и реализация, борба с младежката престъпност и наркомания, като има предвид, че политиката за младежта следва да ангажира различни звена на изпълнителната власт, както и Народното събрание като законодателен орган и субект на парламентарен контрол върху дейността на правителството, на основание ... реши: възлага на Министерския съвет да изготвя ежегодно доклад за младежта, в който да посочва основните приоритети на държавната политика за младежта, извършеното през годината и предвидените действия за следващата година (за 2005 г.). Годишният доклад се приема с решение на Народното събрание след провеждането на дебати”. Какво от това има във внесения проект? Има ли политика? Няма, уважаеми господа. Има констатации и намерения, няма никаква политика. Има ли план за следващата 2005 г.? Няма. Има ли отчет за миналата 2003 г.? Бюджетът ще бъде ли обвързан, след като имаме толкова добри намерения? Това е най-важният въпрос, който поставям. Тази сутрин започнахме с 4 млрд. евро. Колко не може да си позволи България да отдели за младите хора?! И в крайна сметка това приоритет ли е? Ако казвате всичко това, което аз приемам като добри намерения, то приоритет ли е младежката политика, която не се съдържа в доклада? Ако е приоритет, с какво е защитена финансово?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По въпросите, които постави господин Камов, след почивката отношение ще вземат госпожа Димитрова от Министерството на труда и социалната политика, господин Николов, господин Светослав Спасов, госпожа Живкова, госпожа Лечева.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми народни представители, продължаваме със същата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2002 Г.
Разбрах, че преди почивката е бил поет ангажимент да се даде думата на представителя на Министерството на труда и социалната политика.
Заповядайте.
ЕЛКА ДИМИТРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър!
Аз бих искала от името на Министерството на труда и социалната политика да взема отношение по повдигнатите въпроси. Бих искала да ви информирам, че през 2003 г. безработните младежи до 29 години, в резултат на активната политика в областта на заетостта, са намалели с 23% спрямо предходната година и броят им е 148 хил. Те са 28% от всички безработни лица. Те са основна целева група в политиката по заетостта и в Националния план за действие по заетостта, който днес бе приет от Министерския съвет за 2004 г.
През последните три години броят на младежите, които са включени в програми и мерки за обучение и заетост, е над 79 хил., което според мен показва, че има политика в областта на заетостта, насочена именно към безработните младежи. Само през 2003 г. над 43 хил. младежи са били включени в програми за заетост, а също така и в реалния сектор, където се субсидира тяхната заетост. Само в Националната програма “От социални помощи – към осигуряване на заетост” са включени над 27 хил. младежи, които са били дълготрайно безработни и на социално подпомагане. По тази програма те имат възможност и за ограмотяване, и за квалификация.
Развива се и програмата за заетост на младежи с висше образование в публичната администрация, по която в момента работят над 1000 младежи.
Реализираме и програма за компютърно обучение на младежи, по която през тази година ще бъдат включени над 1500 младежи.
Имаме и програми за социална интеграция на младежите, възпитаници на домовете за отглеждане и възпитание на деца. Също така по една от нашите програми за 2004 г. сме предвидили възможност за мотивационно обучение, професионално обучение, а и за заетост на младежи наркомани.
Редица проекти по програмата ФАР са насочени към младежите. Това са: проект “Инициативи на пазара на труда”, проект “Насърчаване на заетостта сред младежите”, проект “Професионално обучение”.
Много важен момент е осигуряването на професионално обучение на младите хора. През миналата година над 16 хил. младежи са започнали такова обучение.
Политиката на точно адресиране на програмите и мерките към групата на младежите, както и приоритетното им включване в други програми и мерки за заетост и обучение води до тези резултати за намаляване на младежката безработица. През 2004 г. специално за заетост и обучение на младежи ние сме отделили над 12 млн. лв. от държавния бюджет, които са предвидени в Националния план за действие по заетостта. Ще бъде осигурена заетост на над 9 хил. безработни младежи. Най-малко на 20% от всички безработни младежи ще предложим нов старт – било заетост, било обучение, преди да са минали 6 месеца от регистрацията им като безработни лица.
Предвиждаме и редица нови програми за заетост на младежи – за младежи, отпаднали от системата на образованието, за младежи, които биха искали да се обучават по дуалната система за занаятчийско обучение, един пилотен проект в гр. Пловдив. Предвидили сме заетост на учители за обучение на деца с увреждания, а също така и заетост на учители в извънкласни форми на възпитание и на обучение на ученици. По този начин ние разчитаме, че през 2004 г. ще запазим положителните резултати от 2003 г. и ще ги задълбочим. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Николай Николов е следващият заявен.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Самият факт, че имаме пред нас вече един доклад за работа с младежта сам по себе си говори за добрите намерения на министерството да акцентира върху този наистина сериозен проблем – работата с младежта. Ако вземем само тези три проблема – престъпността, безработицата и наркоманията сред младите хора, само те са достатъчни, за да се съгласим, че трябва да дадем своите поне добронамерени съвети към Министерството на младежта и спорта и към министъра за по-нататъшната работа.
Аз смятам, че не трябва да спираме работата на Министерството на младежта и спорта в тази посока, напротив – трябва да я поощрим, и затова бих си позволил да направя няколко забележки, които са добронамерени, за това как съдържанието на доклада да бъде по-добре изпълнено.

Много е важно докладът да бъде в края на текущата година или в началото на следващата, но наистина да бъде преди бюджета, за да може да се обвърже работата по този проблем с бюджета.
Второто нещо, което бих препоръчал, е да се работи повече с Националния младежки съвет, защото чета за неправителствени организации, но не срещам Националния младежки съвет и никъде не срещам Европейския младежки форум.
Също така бих желал народните представители да бъдат запознати по-добре с тези 210 проекта за 750 хиляди евро не заради това, за да контролираме как са изразходвани тези пари, а за да видим какви са приоритетите на тази програма за работа с младежта и да можем съответно да дадем нашето мнение за приоритетите в бъдеще за работа с младежта. Това са моите три забележки. Не искам да се спирам на тези проблеми, които са много сериозни – безработицата, престъпността и наркоманията сред младите хора, но смятам, че те ще бъдат силно застъпени в работата, която предстои през тази и следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Ако няма реплика, давам думата на народния представител Светослав Спасов.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да ви уверя, че за първи път от 14 години насам младежта е основен приоритет в програмата на правителството. За първи път през 2002 г. беше създадено Министерство на младежта и спорта. И за първи път през 2002 г. в Закона за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта бяха регламентирани основните понятия, свързани с младежта, "младеж", "младежки дейности", "младежки организации" и "младежка възраст". За първи път в правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта залегнаха и младежките дейности. Това стана с Решение на Министерския съвет № 151 от 11 юли 2003 г. Също така за първи път с тези поправки на Закона за физическото възпитание и спорта беше заложена национална програма за младежките дейности, която да бъде пряко финансирана от бюджета. Тази година – пак повтарям – за първи път от 14 години насам са предвидени 400 хил.лв. за национални младежки дейности.
В същото време аз искам да репликирам господин Камов, че не отговаря на истината това, че правителството нямало цялостна ясна държавна политика, свързана с младежта. Искам да ви дам няколко примера за това, че младежката политика е приоритет на няколко министерства. На първо място, относно това, което спомена господин Камов – превенцията на наркоманиите, има създадена Национална програма за превенция, лечение и рехабилитация на наркоманите в Република България, която е за периода 2001–2005 г., създадена от Министерството на здравеопазването. Има още няколко програми в Министерството на здравеопазването, предвидени за младите хора, като: Национална здравна стратегия "По-добро здраве за по-добро бъдеще на България" и план за действие към нея – 2000-2007 г.; Национална програма за ограничаване на тютюнопушенето – 2002-2005 г.; Национална стратегия и Национална програма за профилактика и контрол на СПИН и полово предавани болести – 2001-2007 г. В Министерството на околната среда и водите тази година стартира Програма за екологично образование съвместно с Министерството на образованието и науката. В самото Министерство на образованието и науката са разработени няколко политики, които трябва да допринесат за подобряване на актуалното състояние на младите хора в България. В Министерството на културата съществува програма за работа с млади таланти от училища по изкуствата – 2003-2006 г. За младежката безработица съществуват голям брой програми, насочени към младите хора, за което вече стана дума преди малко. Аз не искам да повтарям нещата, но особено по програмите "От социални помощи към заетост" съществуват достатъчно възможности за реализацията на безработни младежи. Изключително важна е програмата за компютърно обучение на младежи. Немаловажно особено за бедните райони е програмата за предприемачество на младите хора, което е една възможност за развитие на бизнес от страна на младите хора. Също така има и проект по ФАР за насърчаване на младежката заетост, а към Министерството на отбраната съществува и програма за развитие на физическото възпитание и спорта за периода 2001-2004 г. В Министерството на правосъдието съществува Национална стратегия за превенция и противодействие на асоциалното поведение и престъпленията на малолетни и непълнолетни и Национален план за действие 2003-2006 г. Изготвен е проект за изменение и допълнение на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, също така Закон за борба с трафика на хора, който беше приет на 7 май 2003 г. В Министерството на вътрешните работи има и програма "Полицай в класната стая".
Бих искал да се върна към Министерството на младежта и спорта, където е подготвен един важен документ, за който стана дума, това е Стратегия на националната младежка политика, който е изготвен от един сформиран вече междуведомствен експертен съвет, който включва представители на вече споменатите министерства. Това е изключително важен орган, който би позволил и в бъдеще да се работи по тази младежка политика. Особено важно е да направим всичко възможно младите хора да останат в България и да работят в своите региони, защото в последните 14 години се наблюдава, че младите хора нямат възможности в своите региони, говоря особено за по-бедните райони, те са принудени да търсят начин за своята реализация в по-големите градове или в чужбина. Точно тук е мястото на този междуведомствен експертен съвет да намери съответните възможности за реализация на младите хора в своите региони, за да не се получи след три-четири години така, че съответните региони да останат без млади експерти, без млади хора, които да работят там.
Накрая като препоръка бих искал да кажа в Министерството на младежта и спорта да се обърне повече внимание и на работата с младежките организации за обратна връзка от тяхна страна. Както спомена и колегата от СДС, наистина би трябвало да се помисли за Националния младежки съвет на България, който е основната партнираща организация на Министерството на младежта и спорта от страна на младежите, и за неговото членство в Европейския младежки форум, който е структурата, отговаряща за младите хора в цяла Европа.
Отново бих искал да призова народните представители да подкрепим този документ, който е плод на усилията на няколко министерства под ръководството на Министерството на младежта и спорта. Надявам се, че наистина до м. юни-юли ще приемем и доклада за 2003 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Следващият заявен е госпожа Весела Лечева.
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз мисля, че е твърде наивно и елементарно да се разсъждава, че, видите ли, младежката политика е темата, по която трябва да се съберем тук и само да се хвалим. Редно е като отговорни народни представители ясно да изложим основните проблеми и да изслушаме част от критиките дори и на опозицията, дори и на хора от вашето управляващо мнозинство. В България съществува мит, че всички разбираме от футбол и решаването на младежки проблеми. Това беше доказано и по време на обсъждането на доклада в комисията, като част от депутатите от мнозинството не се съгласиха по никакъв начин да приемат критиките. Ние още тогава предложихме да върнем доклада за доработване и допълнение и когато това беше възможно, един от основните мотиви беше, че няма време. А оттогава досега минаха повече от шест месеца. Така че, стига да имаше добро желание от страна на управляващите, имаше възможност и време този доклад действително да бъде допълнен и да бъде отразена общата воля на законодателя в това отношение, да има консенсус относно основните приоритети и проблеми в областта на младежката политика.
Волята на вносителите за обсъждането и приемането на доклада за състоянието на младежта беше той да се базира на обща дискусия относно проблемите на младите хора и тяхното преодоляване. Разбира се, такава воля липсваше, дори когато се разработваше и Националната младежка стратегия.
По първата част на доклада, в която е предоставено социологическото проучване на Института по социални дейности “Иван Хаджийски”, е изведен основният спектър от проблеми, но недостатъчно задълбочено изследвани, конкретизирани и проучвани. Аз съжалявам, че на днешната дискусия присъства само министъра на младежта и спорта. Според мен политиката на младежта не е свързана само със спорта. Тук трябваше да бъде и министърът на образованието и науката, защото за мен образованието би трябвало да бъде един от основните приоритети в реализацията на младите хора в България.
Аз разбирам, че приоритетите на управляващите са може би в друга посока и са различни от тези на младите хора в България, затова и основателните критики, които бяха направени тук, бяха приети с остър тон. Но може би младите хора навън трябва да кажат своята позиция относно вашата политика в тази област.
Ще се спра само на раздел “Образование”, който е засегнат в доклада. Според мен не е изведен основният недостатък на нашето иначе качествено образование, а той е, че то продължава да произвежда безработни. Необходимостта от координация и връзка с пазара на труда, с бизнеса въобще не е засегната. Сега, когато сме по пътя на икономическото и социално сближаване със страните от Европейския съюз, е невъзможно то да стане без сближаването по количество и качество на човешкия потенциал. България не може да постигне просперитет без модерна образователна система. Държавата следва да си сътрудничи с частния капитал. Основна грижа на държавата трябва да бъде осигуряването на достъп до качествено образование и здравеопазване. Важно е човешкият капитал да бъде създаден, но още по-важно е той да бъде съхранен.
Не е засегната образователната поляризация вследствие на икономическата, която е вследствие на социалната поляризация. Не е засегнат и въпросът каква част от брутния вътрешен продукт са разходите за образование, как нарастват и какви са те в сравнение със страните от Европейския съюз, въпросът с пожизненото обучение, неформалното. Училището като единствена институция, която осъществява образованието досега, трябва да се превърне в част от по-широката система за обучение, наречена пожизнено обучение или обучение през целия живот.
Липсва конкретика относно безработицата и трудовата заетост как е съотнесена в различните градове и области. Не е изследвана и липсват данни за вътрешната миграция. Много млади хора остават на работа в големите градове с надежда в бъдеще да намерят път към Европа. Далеч от своите родни места, със символично възнаграждение и почти никакви социални и битови условия, липсата на перспектива или чувството за безперспективност у част от тези млади хора, липсата на всякаква социална защита и грижа на близките ги оставя да се борят сами срещу негативните влияния от улицата – престъпност, наркотици, проституция.
Решението за изработването на доклада имаше за цел изготвянето на основните документи в областта на младежката политика. В доклада е отразено желанието за европейски подход в изработването на стратегията за младежка политика, а именно широк обществен консенсус. Но, уви, само на хартия! Създаването на стратегия има смисъл, само ако отразява консенсус, постигнат между съответните фактори в младежкото пространство.
Във втората част на доклада са отчетени резултатите на правителството в младежката сфера за 2002 г. и 2003 г. Първо, обособяването на Министерство на младежта и спорта, второ, внасянето на ежегоден доклад, трето, администрирането на програма “Младеж” са резултат на общата воля на българския парламент и политиката на Европейския съюз, а не резултат на изпълнителната власт. Следователно правителството трябва да отчете пред парламента изпълнението на задължения, възложени му от българския законодател, а не да си приписва чужди решения.
Отчетените по-нататък в документа резултати за 2002 г. не отговарят в никаква степен на елементарни изисквания за отчетност и на възможност за дебат по тези резултати.
Организирането на ваканции и провеждането на ученически игри, програма “Младеж”, евродетски и други са хаотично подбрани дейности от задълженията на няколко министерства, които предоставени така общо, нямат никаква връзка с основните и главните проблеми, очертани в научния доклад в първата част.
Цялостната дейност на правителството през 2002 г. не дава отговор на въпроса как се преодоляват демографските, здравните, трудовите и образователните проблеми, как се работи за повишаване на политическата и гражданската активност на младите хора. Резултатите от 2003 г. се изчерпват със срещи в НДК с представители на държавните институции и младежки организации, както и множество регионални срещи при неясен механизъм за подбор на младежките организации.
Наблюдава се опасна тенденция от неглижиране на политическите младежки организации.
В изготвената Национална програма подкрепящите и допълващите дейности са изцяло в пожелателен план, без необходимото ресурсно обезпечаване и срокове. Предвидените мерки по останалите министерства са формални и с пожелателен характер.
Отново ще се спра на Министерството на образованието и науката. Предвидените мерки в областта на младежката политика от страна на Министерството на образованието и науката се изчерпват само с едно изречение. А то е да се разработят образователни политики, които трябва да допринесат за подобряване актуалното състояние на младите хора в България.
Въобще не е засегнат въпросът за състоянието на Националния младежки съвет, както беше повдигнат и тук този въпрос. Националният младежки съвет е основният партньор, с който си партнира Европейският форум за младежка политика. Той трябва да е официалният партньор при провеждането на правителствената младежка политика в унисон с политиката на Европейския съюз. Липсва и ред относно законодателното и нормативното обезпечаване на младежката политика, което, разбира се, трябва да е в унисон с това на страните от Европейския съюз.

В заключение считам, че предоставеният Годишен доклад въобще не отговаря на критериите за професионално и отговорно отношение на правителството в тази област. Твърде общото му и повърхностно съдържание се съчетава с недопустимото забавяне на дебата в пленарната зала, което е отражение и на отношението на сегашното управление към младите хора в България и чиято крилата фраза в началото на мандата на сегашното управление беше: “Хората са богатството на България”. Разбира се, от това богатство се изключват младите хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Лечева.
Има думата народният представител Евгения Живкова.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Никой не отрича, и тук беше подчертано от колегата Камов, ролята на министерството, в лицето на министъра на младежта и спорта, и желанието на правителството да започне някаква дейност по отношение на младежта и на младите хора, защото истина е, че в последните години в България този проблем не беше засяган. Но не могат да бъдат пренебрегнати и фактите, и слабостите, които този доклад, в крайна сметка, има. И на базата на този доклад, и анализите, които са направени в него, е подготвена Национална младежка стратегия, която води до грешни изводи.
В този си вид и с тези констатации докладът е полезен да се чете и да се правят верните изводи. Целта му да създава реалистична и работеща държавна политика за младежта обаче в крайна сметка не е постигната. Стратегията, която е разработена на базата на доклада, в крайна сметка е върху философията на този доклад. Изводите, които са направени, и те, за съжаление, не са правилни. Докладът, за съжаление, съдържа регистрационна, статистическа част. Той съобщава за анализи върху проблемите на младежта, които обаче не са ясно и конкретно посочени и разработени. Не са разкрити същността и проблемите, и причините, които ги пораждат. Отсъства прогностична част, защото няма ясна база за определяне тенденциите в младежкото развитие. По времето, когато е изготвен доклада, е липсвала и тази Национална стратегия за развитие.
Единствената категорична прогноза в доклада е, че броят на емигрантите в следващите години ще нарасне с нови 400 000. Посоченият изход от демографския срив се свежда до нови възможности за повишаване на раждаемостта. За здравето на младите хора се посочва, че на 74% не са правени никакви изследвания. Само за 2002 г. 40 000 деца изобщо не са отишли в училище. Безработните младежи са 190 000, над една трета от всички безработни. Обедняването е тотално и се констатира, че младият човек ще създаде семейство когато започне работа. Това естествено е парадокс, тъй като се посочва, че 77% от младите хора са в стрес, предвид опасенията да не намерят работа или да я изгубят. Тези факти са показани и анализирани в доклада сами по себе си, необвързани в общата им цялост и взаимозависимост.
Катастрофалната констатация в раздел “Политически интереси и евроатлантическа интеграция”, е, че младежкото мнозинство от 79% е на мнение, че в страната липсва равенство пред закона. Ние трябва да си дадем ясна сметка, че така мислят хората, които след три години ще влязат в Европейския съюз. В доклада също така е посочено, че близо една трета от младежите няма да съжаляват дори за символната страна, националните символи – химн, герб и знаме. Тук става въпрос за загуба на национална принадлежност и за тотален нихилизъм.
Задачата на доклада, както е структуриран и съставен, определя съдържанието на Националната стратегия за 2003-2007 г. А тази стратегия е разработена, както се споменава, съобразно програмата на правителството и функциите на Министерството на младежта и спорта. Цитирам: “Тази политика е изградена върху специфичните характеристики и потребности на младите хора у нас”. Но каква е политиката, отново подчертавам, не става ясно.
Не е сериозно официални документи като доклади с национално значение да служат за изготвяне на стратегия, в която целите са формулирани в основни насоки по следния начин – цитирам отново: “Стратегическа цел – създаване на благоприятни условия за хармонично развити личности, духовно извисени и физически здрави хора, достойни за равноправни граждани на България и Обединена Европа”.
Като дългосрочна цел се посочва създаване на условия за здравословен начин на живот. Средносрочна цел – формиране на положително отношение към образованието чрез спорт. Краткосрочна цел – изграждане на добра двигателна култура.
Приоритетите, изведени от доклада за съставянето на Стратегия за национална младежка политика, са определени върху създаване на условия за здравословен начин на живот и формиране на мотивация за трудова заетост. Всичко това са добри пожелания, но ние никъде не виждаме отговора кой и как ще провежда тази политика.
Финансовото осигуряване остава в пожелателни рамки на одобрените разходни тавани по ежегодните бюджети на заинтересованите министерства, ведомства и общини. И тук искам да подчертая, че все пак през тази година, надявам се и предполагам, че това е било и с помощта на министъра на младежта и спорта, все пак има отпуснати средства за младежки дейности.
Ако младежките проблеми трябва да се изследват и да се посочат ясни насоки за преодоляването им, първо, трябва ясно да се очертае тенденцията за социално-икономическото развитие на обществото не само с общи постулати за членство в Европейския съюз, а с ясни параметри за развитие на икономиката и нейните отрасли с квоти, които да гарантират основният проблем – пазар на труда, образование и качествен човешки ресурс.
Считам, че въпросите на младото поколение следва да се развият и изследват в следната посока и мисля, че е добре тези неща да бъдат взети предвид:
- да бъде изградена Национална стратегия за младото поколение, приета от Народното събрание, изградена върху тенденциите за развитие на страната в дългосрочен план и да не се променя при всяко ново правителство;
- държавна политика на правителство за определяне на приоритетите и постигане на резултатите чрез национална средносрочна програма за съответен период;
- законодателна политика за ефективно структурно и финансово обезпечаване на младежкото развитие.
С други думи, следва да се поставят целите, след което да се определят приоритетите за постигането и като се спазват определени принципи, което, за съжаление, в доклада не е засегнато.
Отново се обръщам към управляващите: би трябвало да се вслушате и в съветите на опозицията, а не да смятате, че само ви критикуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
Уважаеми народни представители, понеже преди малко беше отправен упрек, че в пленарната зала е само министърът на младежта и спорта господин Васил Иванов, аз искам не само да кажа, че в залата присъства и заместник-министърът на образованието Юлиян Наков, но и да го поканя от трибуната да изрази своето отношение към представения Годишен доклад за младежта за 2002 г.
Заповядайте, господин Наков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮЛИЯН НАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа депутати! Аз бих искал да взема отношение по почти всички въпроси, които засягаха образованието, въпреки че към момента, бих казал, акценти в тази връзка бяха поставени в изказването на господин Камов и особено отчетливо в изказването на госпожа Лечева.
Струва ми се, че с някои от статистическите данни, с които се борави с лека ръка, правим обобщения, които на пръв поглед вършат добра работа при извеждането на категоричното становище, че нещата са изключително черни и в същото това време бих искал да отбележа, че и не отговарят на истината.
Ако наистина в България отпадналите ученици от училище са 400 хиляди, то тогава излиза, че този милион ученици, които имаме в момента, е дълбоко под съмнение. В тази цифра, която Статистическият институт обявява години наред, има дълбока непрецизност, за която носи вина и Министерството на образованието и науката. В момента се стремим да изчистим методиката, с която се прави това. Отпадналите ученици за 2003 г. са под 15 хиляди. В такъв смисъл онази цифра, която имаме пред себе си, е свързана с огромно количество напуснали страната деца, деца, които са приключили своето образование след осми клас, прекратили са образователния си процес, но въпреки това Статистическият институт засича поради това, че до 16 години те биват следени като подлежащи.
В такъв порядък бих искал да отбележа, че цифрата на тези младежи, които злоупотребяват с наркотици, беше приблизително удвоена, че дори и утроена, с което излиза, че почти всеки втори ученик в България е пристрастен наркоман. Това е свързано със статистиката, която имахме поднесена пред себе си. Бих искал да продължа в този порядък, защото в изказването на госпожа Лечева беше казано, че ние имаме качествено образование, но в същото време беше отбелязано също, че то трябва да се модернизира и подобрява. Мисля, че израз на това е изключителната върхова 2003 г. в представянето на българските ученици по всички олимпиади, в които те участваха. Това беше така добре представено, че мисля не е необходимо да изброяваме всички успехи, защото някои от тях са за пръв път случващи се в историята на нашето олимпийско присъствие.
Наред с това обаче бих искал да отбележа, че в никакъв случай ние не си затваряме очите пред сериозните проблеми. Тези сериозни проблеми ни насочиха към три основни стъпки, които задължително следваше да извършим.
Първата беше свързана с онова, което наследихме, което трябваше добре да опознаем, изучим и съответно да закърпим, това е най-точната дума, защото децата на България в никакъв случай не следваше да бъдат натоварени с проблеми на недобросъвестна или лошо свършена работа. Моментът, в който се намираме сега, е особено важен, защото, смея да твърдя, ние вече знаем и можем, и искаме да предложим една перспектива в по-далечна посока.
Бих искал да насоча вниманието ви към документ, който от известно време е на вниманието на широката общественост. Това е проектът за една такава национална стратегия за образованието, която сме далеч от мисълта, че е съвършена, и точно затова той се обсъжда, но за сметка на това статистиката ни показва, че е първият документ, който предлага едно правителство в една относителна завършеност. Към момента единствено и само сме се сблъсквали с концепции за такива документи.
В този порядък бих искал да кажа, че широкият спектър от проблеми, които имаме пред себе си, са визирани във въпросната стратегия и те много ясно очертават посоките, в които следва да върви като цяло обществото ни. Много са предложенията и гласовете в системата на средното образование, които достигат до мен, че тази стратегия е добре да бъде приета и в Народното събрание, именно за да обедини нацията ни около нея.
В чисто делови порядък бих искал да насоча вниманието към това, че в настоящия момент се финализират и изчистват дейности, свързани с преодоляването на много тежки кризисни решения, които наследихме след 1999 г., свързани с начина на провеждане на изпитите за прием в гимназия, свързани с новото подреждане и разпределение на учебното време, така че да не се получават парадоксите, които трябваше да опитваме да закърпим в предишните години, свързани с несъответствието на завършване на определени степени в определени училища.
Така че това, което бих искал да прозвучи като основен акцент на моето изказване, е, че в никакъв случай не бих казал, че няма политика в доклада, който обсъждаме днес. Политика има, но политиката е нещо, което свързваме с определено действие активност, а докладът се базира на факти. И тогава, когато поднасяме фактите в един доклад, ние отчитаме какво е свършено. В този порядък не приемам критиката, свързана с представянето на доклада, като един сбор от статистически данни.
В този смисъл смея да твърдя, че онова, което министерството поема като кръст и насока в развитието на бъдещата ни активност, дава оптимизъм, перспектива и увереност в политическата насоченост като цяло. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Давам думата на народния представител Гадар Хачикян.
ГАДАР ХАЧИКЯН (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Първо, бих искала да изразя задоволството си от факта, че опозицията наистина ни критикува конструктивно, но също така не отрича и признава направеното досега от агенцията и впоследствие от Министерството на младежта и спорта. Това все пак е признание, с което може да се гордее всяко едно управляващо мнозинство и всеки един кабинет.
Аз бих искала да потвърдя, че политиката на правителството е такава, че да се създадат условия за младите хора да намерят реализация именно тук, в България, а не да емигрират. Политиката на правителството за младите хора е насочена към децата и младежите, независимо дали са организирани или неорганизирани в различни структури. Всички те - ученици, студенти, работещи, безработни, без разлика на техните социални, имуществени, образователни, политически, етнически или религиозни различия, трябва да бъдат подготвени и мотивирани за реалното им участие в обществения живот и бъдещата реализация на пазара на труда.
Бих искала да обърна по-специално внимание на неформалното образование, което засегна и госпожа Лечева, защото именно България е давана за пример от европейските ни партньори като лидер в неформалното образование. Неформалното образование като начин за придобиване на умения и познания в свободното време дава шанс на младите хора да реализират идеите си чрез инициативи, в чието планиране и осъществяване те самите участват пряко и активно. Този начин на организиране на свободното време и оползотворяването му чрез образователни методи не изисква издаването на официални сертификати, но се подкрепя от държавата и дава възможност за личностно усъвършенстване – това, за което спомена госпожа Лечева, а именно пожизненото обучение. Така младите хора получават допълнителна подготовка за професионалната си и житейска реализация и придобиват познания извън официалното образование.
Както е отбелязано и в Стратегията за национална младежка политика, приоритет е повишаване на качеството и ефективността на образованието, било то формално или неформално. По линия на обявената от Европейската комисия Година за образование чрез спорт Министерството на младежта и спорта е изработило проект за запознаване на младите хора и подрастващите с Олимпийското движение, историята на Олимпийските игри, девизи, символи, летни и зимни и параолимпийски спортове. Поднасянето на този образователно-информационен пакет е подвластен на неформалното образование, именно на него. Изработена е и Национална програма за младежки дейности, както беше споменато, която е естествено продължение на Стратегията за национална младежка политика. Тази програма включва основните приоритети - спорт и здраве, култура, мотивация за трудова заетост, човешки права, младежко сътрудничество и съвместни дейности.
По данни от постъпилите анкетни карти в Министерството на младежта и спорта от неправителствените младежки организации, които работят за децата и младите хора, 51% от тях реализират дейности в сферата на неформалното образование, обучение и консултации, а 65% работят в областта на личностното изграждане.
Трябва да ви кажа, че данните са обобщени от заявените 341 младежки организации, в които членуват 32 600 младежи и деца. Над 15 000 от тях са на възраст до 18 години, над 17 600 са между 18 и 35 години. Броят на привлечените доброволци е над 16 000. Информацията е обобщена от министерството на базата на анкетните карти към 31 декември 2003 г.
Правителството е подкрепило и финансово е инициирало създаването на Движението “Опознай България със стоте национални туристически обекта”, също принадлежащо към неформалното образование. То именно е за продължаване на този вид образование чрез спорт и туризъм. През 2004 г. министерството е започнало изграждането на младежките маршрути, посредством които младите хора ще имат възможност за обхождане на туристически обекти, запознаване с природни национални паркове, природни забележителности и феномени, както и с архитектурни резервати, музеи, манастири, свързани с богатото културно историческо наследство, достигнало до наши дни от дълбока древност.
За подобряване на информираността на младите хора в страната правителството на България в лицето на Министерството на младежта и спорта е осъществило проект “От “А” до “Я” за Европа и младежта”. Проектът е одобрен от Министерството на външните работи и е финансиран по линия на комуникационната стратегия за подготовка на членството на България в Европейския съюз.
Формата на осъществяване на проекта е мултимедийно представяне на важните дати в историята на Европейския съюз, институции и политики, както и различни младежки практики и образователни програми в Европа. Поднесена е по неформален образователен начин. Над 7 хил. младежи от цялата страна са участвали директно в проведените 28 срещи – предавания, а много повече от тях са повишили своите познания чрез контактите си с връстници, присъствали на срещите и чрез широкото медийно отразяване. Продължението на този проект носи заглавие “От “А” до “Я” за Европа, младежта и спорта” и има за цел неформалното образование на по-голям брой млади хора и ще продължи през 2004-2005 г. Проектът е подчинен на обявената от Европейската комисия година за неформално образование чрез спорт и ще се осъществи през април, май и юни т.г.
Бяха засегнати европейските програми, по които Министерство на младежта и спорта е координатор. Бих искала съвсем накратко да се спра и на тях. Министерство на младежта и спорта е координатор на Програма “Младеж на Европейския съюз”, Програма “Евродеск”, Програма “Младежка мрежа” и Програмата “Стартиране на малък бизнес” на Междуправителствената агенция по франкофония.
За написването на проектите служителите на Дирекция “Младеж” извършват необходимите консултации със самите кандидатстващи. Това е важен процес отново по неформалното образование, при който младите хора придобиват умения да представят идеите си чрез проекти.
Програма “Младеж” с дейността “Младежки обмени” дава възможност на младите хора за определен период от време да се докоснат до културите на европейските страни и обичаи, да сравнят познанията и опита си в различни сфери на живота, да обсъждат теми, които ги вълнуват, да пътуват. Всичко това допринася за тяхното изграждане като пълноценни граждани и на България, и на Европа и увеличават познанията им както за тях самите, така и за младежите от другите страни.
Смея да подчертая, че в една от важните дейности – т.нар. “европейска доброволческа служба” вече 68 български младежи са били доброволци в страни от Европейския съюз. Българските младежи имат възможност да работят в други страни на доброволен принцип, като усъвършенстват своите знания за определени бъдещи професии, а защо не и за самия език? След приключване на тези проекти младежите доброволци участват в разработването на проект “Капитал за бъдещето”. Този проект дава възможност на младежите да предадат своя опит и умение на други млади хора, придобити по време на доброволческата си служба.
По дейността “Младежки инициативи” са участвали 105 български младежки организации с над 3 хил. участници. Целта е да се подкрепят инициативността и творческите възможности на младите хора, които впоследствие да развиват професионално. Тази дейност им дава шанса да реализират идеите си чрез инициативи, в чието планиране самите те участват пряко и по този начин се подготвят за бъдещата си професионална реализация.
Една от програмите е тази на “Евродеск”. Тази програма на Европейската комисия дава възможност на младите хора да получат своевременна и актуална информация за всички възможности за работа, обучение, пътуване, различни проекти, различни финансиращи програми и всичко останало, което интересува младите хора в Европа. За целта е изградена мрежа от бюра, които осигуряват информация и консултация за младите хора за всички държави на Европа по интересуващите ги въпроси.
Към момента в България има 30 “Евродеск” бюра – сертифицирани, регионални и едно национално, което координира дейността. От ноември 2000 г. агенцията и впоследствие Министерство на младежта и спорта е национален координатор на две програми на Междуправителствената агенция по франкофония – Програма за стартиране на малък бизнес и Програма за младежка мобилност, които са възрастовите групи между 18 и 30 години. От всички подадени проекти от цялата страна по първата програма са финансирали 50% на обща стойност 24 хил. и 40 евро. Идеите за стартиране на малък бизнес са вече реалност за млади хора от областните градове Варна, София, Плевен и Търговище.
Казвам всичко това, защото както в доклада, така и в свършеното от 2002 г. до 2004 г. прозират петте основни приоритета, над които залага българското правителство и които се старае да реализира чрез Министерство на младежта и спорта – създаване на условия за здравословен начин на живот, повишаване качеството и ефективността на образованието, повтарям – формално и неформално, формиране на мотивация за трудовата заетост, обучение по гражданско самосъзнание и повишаване на информираността.
В заключение бих искала да кажа, че българското правителство в лицето на Министерство на младежта и спорта, следвайки международните европейски норми и стандарти в политиката за младите хора и в партньорство с останалите правителствени институции има за цел да спомогне в осигуряването на условия за тяхната реализация в България.
Като казвам всичко това, апелирам към вас да подкрепите решението на Народното събрание за подкрепа на доклада на правителството. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Хачикян.
Заповядайте за реплика, господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Едва ли госпожа Хачикян е най-подходящият адресат на репликата, но след като в тази зала след словото на министър-председателя не се намери никой, който да каже, че щедрата финансова рамка, която ни дава Европейският съюз, едва надвишава преките и косвените загуби от затварянето на АЕЦ “Козлодуй”, това, че в областта на земеделието е неколкократно по-малка отколкото на съседна Румъния, мисля, че не трябва да подминаваме и сега обсъжданата тема.
Не звучат убедително аргументите за правителствената политика в областта на младежта и спорта, след като тя се защитава главно от тези, които са получили щедро от правителството това, което другите млади хора не могат да получат.
В България преди държавата строеше жилища за младите хора, те пак не достигаха, а сега предоставя жилища само на тези млади хора, които са работили лично за правителството и за неговото ръководство. Затова мисля, че днес много от думите звучат кухо и ако говорим за отдалеченост на държавните институции от младежта, тя е дори по-голяма, отколкото във времената на късния Комсомол. Така че нека да говорим по-реално и с остротата, с която стоят тези проблеми, защото така обсъждани те са много далеч от младежката аудитория, за която са предназначени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте за втора реплика, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Гадар!
ГАДАР ХАЧИКЯН (НДСВ): Хачикян ми е фамилията!
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Хачикян, да, извинявайте.
Уважаема госпожо Хачикян, аз лично получих една много добра и розова картина за младите хора и за отношението на управляващите към младите хора в България. Въпросът е Вие да убедите самите млади хора, като излезете оттук. Мисля, че ако направите едно бързо допитване до младите хора дали се решават техните проблеми, ще получите много разочароващи отговори.
Днешните млади хора искат бърза реализация – сега и в момента, искат да получат тази реализация, която получихте вие – направо от скамейката да получат работа и онези социални придобивки, които да им дадат възможност да развият своя потенциал. Ще се радвам, ако вашата политика допринесе всички млади хора да получат равни шансове. Благодаря.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Продължаваме с изказванията.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! Като първи годишен доклад за младежта, той безспорно носи недостатъци. И си мисля, че ние бихме могли да бъдем снизходителни към някои от недостатъците му.
Виждам, че министърът слуша много внимателно. Сигурна съм, че ако той трябваше да представи този доклад не с половин година преди датата на разглеждането му, вероятно би го направил по различен начин.
Аз изразявам личното си мнение, че бихме могли да прескочим някои от недостатъците на този доклад, именно защото той е пръв и при изработването на следващите такива доклади съм убедена, че ще бъдат отчетени всички критики, които днес се съдържат в дискусията, именно в името на това да очертаем онези проблеми, които стоят пред държавата, които в същото време обаче стоят и пред българските младежи.
Искам да отбележа някои от дефектите на този доклад, които според мен са важни и не трябва да бъдат пропускани. Един от тези дефекти, който е изключително важен дефект, това е отсъствието на оценка за партньорската дейност, за съвместната дейност на държавата с неправителствените младежки организации. И защо смятам, че това е сериозен дефект? Защото няма кой друг най-точно, най-ясно, най-прецизно да очертае онези проблеми, които стоят пред младежите в България. Именно чрез включването в различни дискусии, включването в разработването на различните механизми и очертаването на приоритетите на тези младежки организации ще се даде качеството на младежката политика.
Затова аз смятам, че в този доклад трябваше да се отдели специално внимание върху това какво е направено, какво е свършено именно като партньорска съвместна дейност с младежките организации.
Господин министър, в Стратегията за национална младежка политика отново не е посочена тази съвместна партньорска дейност като приоритет. Аз мисля, че с епизодичното споменаване на различни младежки организации, които били някога, през м. януари 2003 г. на форума, не е достатъчно. Защото отново ще кажа моето дълбоко убеждение, че именно тези младежки организации, в дискусия с тях, в съвместно участие във всички възможни форуми на обсъждане на проблемите на младежите ще доведе до качество в младежката политика. Още повече, буди недоумение защо отсъства Националният младежки съвет на България, който от м. октомври 2000 г. е кандидат-член на Европейския младежки форум. Нима ние не можем да намерим възможност за работа именно с този Национален младежки съвет на България, който като еманация на младежките организации би могъл да бъде изключително полезен, още повече че той работи с Европейския младежки форум.
Вторият въпрос, който според мен е също много важен и е част от темата за младежките организации, която извадих като първа тема, е именно, че от този доклад не личат приоритетите. Аз внимателно прочетох доклада, но от него не личи приоритетът на държавата в областта на младежката политика. Те не са очертани. Тази книжка, ако някой я прочете, но не само депутатите, а един младеж, да вземем един български гражданин на 20 години, ако прочете това нещо, той няма да види приоритети на държавата в младежката политика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): И себе си няма да види.
РОСИЦА ТОТКОВА: Да, аз много пъти съм казвала, че българският гражданин трябва да открива себе си в това, което прави Народното събрание.
Но младежите трябва да могат да видят тези очертани приоритети, а тях ги няма, господин министър. Мисля, че в следващия доклад Вие трябва да направите така, че тези приоритети ясно да си личат.
Може би, ако беше дадена някаква информация за тези 210 проекта, от тях щеше да прозира какви са приоритетите на държавата в политиката. Но няма, има само една статистика, която не е достатъчна.
Аз мисля, че без да имаме огромната амбиция да решим всички проблеми, иначе няма да е честно към хората, трябва да бъдат отразени тези приоритети и те да се виждат от това, което се прави, и после да се виждат и в това, което се отчита.
Искам да се спра на един изключително важен въпрос – въпросът за образованието. Защо? Защото оценяването на човешкото развитие се основава на три фактора. Единият от тях е икономически, а двата други са социални – образование и здравеопазване. Именно един от тези три фактора е образованието. Чухме, че в Министерство на труда и социалната политика се правят много програми, насочени именно към младежите. Но не знам дали обърнахте внимание, че преобладаващата част от тях са насочени към квалификация. Това е парадокс, защото един младеж завършва днес образование и още на следващия ден на пазара на труда трябва да бъде квалифициран и преквалифициран, да получава професионална подготовка, която да го прави годен за нашия пазар.
Това според мен означава един извод, дори не само един извод, но един категоричен извод, че нашето образование не е готово да отговори на предизвикателствата на пазара на труда.
Тук на едно място е отбелязано, че “наличието на бавен темп в образователната реформа и ограничените отговорности на държавата и общините да финансират образованието се отразяват непосредствено на неговото качество”. Аз не чух от заместник-министъра на образованието тази нова стратегия, която се обсъжда или ще се обсъжда, какво предвижда именно в тази насока? Ще отговори ли българската образователна система на съвременните предизвикателства или отново хората, които учат в различни училища, ще излизат със специалности, с които не могат да се реализират? Или тази подготовка няма да отговаря на критериите на българския пазар на труда?
Затова според мен този въпрос е изключително важен. Качествен напредък без качествено образование и без образование, което е потребно на обществото, няма как да се направи.
Освен това има още един пасаж, който искам да ви прочета, защото според мен в него се крият много проблеми. “Над две трети от безработните младежи нямат квалификация и имат само основно и по-ниско образование.” Защо? Отговорът на този въпрос защо една огромна част от българските младежи нямат образование е много важен. Аз знам, че той е много труден, но трудността е част от отговора защо той е толкова важен. Защото, ако младежите не ходят на училище, ако младежите не получават образование – такова, каквото се изисква на пазара на труда, бюрата по труда и социалната система не могат да запълнят тази празнина. И не може да се очаква от Министерство на труда и социалната политика такъв резултат, който да запълни тази празнина в образованието. Не може с тримесечен курс да се запълва образованието, подготовката и квалификацията на българските младежи.

И отговорът на този въпрос е много важен. Той не може да бъде даден с едно изречение, нито може да бъде даден в един дебат, който е посветен на Годишния доклад за младежта, и то за 2002 г. Тук има много въпроси, които също трябва да намерят своя отговор. Защо голяма част от младежите нямат образование? Защото училището е далеч, защото родителите нямат пари, защото децата нямат интерес в училището – няма кой да им задържи интереса. Защото дори да завършат, те пак ще бъдат неконкурентни на пазара. Защото им се предлагат други забавления, които са много по-лесни. Или може би защото героите на България днес са разни хора с тъмни очила, с лъскави коли. Защото си загубихме ценностите ли?
Мисля, че в тези кратки изречения, които се съдържат тук – в този отчет, има много, много въпроси, тревожни въпроси, има много тревога. Ние всички трябва да положим много усилия, именно за да преодолеем тази тревога, защото тогава, когато отчитаме 2004 г. или 2003 г., още по-категорично ще звучи в доклада, че не 400 хил. младежи ще напуснат България, а те ще бъдат много повече, за което всички ще съжаляваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Ако няма реплика, давам думата на народния представител Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Искам само да Ви обърна внимание, че 6 минути е времето, с което разполагате, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Герджиков.
Господин председателю, господин министър, уважаеми колеги! Позволявам си да взема думата, тъй като считам, че една такава дълга, сериозна дискусия следва да приключи с решение, което да даде тласък, да даде реална подкрепа от страна на Народното събрание за една много по-целенасочена и ефективна политика в областта на работата с младежта, тоест младежка политика. Затова, господин председателю, във връзка с това, че ми обърнахте внимание за краткостта на времето, искам да направя своето предложение за допълнение на решението, което се предлага да приеме Народното събрание, и след това колкото време ми остане, да се постарая да го обоснова.
Проектът за решение, колеги, който сега е пред нас, гласи така:
РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад за 2002 г. за младежта

Въз основа на съответния член от Конституцията Народното събрание
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за младежта за 2002 г.
Моето предложение, господин председателю, е да продължим изречението със следния текст:
“и възлага на Министерския съвет да внесе Годишния доклад за младежта за 2003 г. до 30 април 2004 г., заедно със Стратегията за национална младежка политика за периода 2003-2007 г.”
Извинявам се за недостатъчно красивия почерк. (Господин Георги Пирински подава предложението на председателя господин Огнян Герджиков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Какви са съображенията ми, уважаеми колеги? Както стана дума и в хода на дискусията, всяка такава програма, която се готви, било годишна, било стратегическа, така или иначе трябва да се опира на достатъчно сериозни ресурси, и преди всичко на бюджетни средства. Знаете, и Министерство на финансите се старае от година на година все повече да въвежда метода на програмно бюджетиране, тоест съответните министерства да представят разработки на програми, които да се включват, първо, в средносрочната фискална рамка. Знаете, че такава фискална рамка се гледа от правителството в средата на всяка година и предстои очевидно тази година през юли, да речем, да се разглежда фискалната рамка за 2005-2007 г. Едновременно с това върви бюджетната процедура за самата 2005 г., където вече още по-детайлно би трябвало да се разпишат дейностите, които да влязат в Закона за държавния бюджет за следващата година.
Ето защо, господин председателю, предлагам да въведем това изискване в текста на решението, което ще приемем, тъй като разбирам, че в Министерството на младежта и спорта има един вътрешен срок за изготвянето на проектодоклада за миналата година до края на първото тримесечие на тази година, той да може да бъде приет, доработен, през април да бъде приет от Министерския съвет и да може да получи подкрепата на Народното събрание някъде към май-юни.
Считам това за наложително, господин председателю, по една проста причина. Добрите пожелания са красиви, са хубави, но те не могат всичките да се изпълнят едновременно. Ясно е, първо, че трябва много конкретно да се назове приоритетът или двата приоритета, които с предимство ще бъдат преследвани.
За мен не може да има съмнение, че първият приоритет – това е образованието. Първият приоритет, назован в решението от 2002 г., където се говори за ясна и дългосрочна държавна политика, която създава условия за решаване на проблемите на младите хора в различните сфери като – образованието на първо място. Защото каквото и друго да говорим, даже ако щете за наркомания, за свободно време, за квалификация и т.н., ако я няма основата, която да създаде друг мироглед, която да създаде базисните инструменти, с които младият човек да придобие по-нататък квалификация, знания и т.н., да развие интереси, които са различни от тези, които сега владее част от младежта, всички записи и пожелания ще останат просто без покритие.
Едновременно с това, господин председателю, констатациите по образованието в тазгодишния доклад и по-нататък записаното като намерения според мен потвърждава необходимостта образованието да бъде изведено на предно място.
На четвърта страница виждаме цялата драма на изоставането ни от Европа. Младежите между 15 и 19 години у нас продължават образованието си 62,6%, в Европа този дял е 81. Студенти, специализанти и т.н. у нас – 14,5%, средният процент за Европейския съюз – 21,6. За какви рамки и за какви милиарди, и за какви програми говорим, ако ги няма хората, които могат да ги договорят, да ги програмират, да ги проектират и да ги усвоят?
Надявам се, господин председателю, че пленарната зала ще подкрепи това предложение. Считам, че то отговаря на намеренията на всички изказали се дотук и Ви благодаря за възможността да завърша изказването си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Уважаеми народни представители, тъй като наистина предстои приемане на решение по този доклад, аз искам да помоля министър Васил Иванов да вземе отношение по направените изказвания и най-вече по направеното предложение от господин Георги Пирински за допълване на решението на Народното събрание.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ИВАНОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ви благодаря за това, че наистина след шест месеца, но в крайна сметка този доклад влезе в Народното събрание. Благодаря ви за дебатите, които се разразиха в залата, за упреците и за всички насоки и идеи, които се дадоха по тема на доклада.
Няма да се връщам на цифрите, защото наистина цифрите са стресиращи, но това са цифри от 2002 г. Ние разглеждаме доклада след година и три месеца, след като той е завършен. Това е жалкото в момента – да спекулираме с тези цифри. Въз основа на тези цифри ние направихме стратегията и в момента се разработва програма за младежка дейност, така че да може тези цифри да бъдат преправени и наистина хората в България да останат тук.
Искам да благодаря на господин Камов лично за това, че има такъв доклад, защото, както се вижда от дебатите в залата, това е нещо много важно. В България няма кой знае колко въглища, няма нефт, но единственият и най-големият ресурс в България – това са младите хора. Ние трябва да си ги запазим. Трябва да си ги запазим въз основа точно на тези доклади и на тези истински цифри. Тези истински цифри да можем да ги променим. Някой ден, може би следващата година или тази година, когато приемем доклада, да бъдем както в Бундестага и да имаме Ден на младежта. Наистина младите хора да бъдат щастливи и наистина да можем да бъдем доволни от това, което се е случило в държавата през 2003 г. за младите хора.
Лично аз подкрепям предложението на господин Пирински и съм готов, като водещ министър в този доклад, да поема ангажимента, че това ще стане и бюджетът ще бъде вкаран в доклада за 2003 г. Както стратегията ще бъде вкарана, така ще бъде вкарана програмата за развитие на младежки дейности. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми народни представители, дали можем да считаме, че дебатът по тази точка от дневния ред е приключен?
За процедурно предложение думата има господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, поправката, която предложи господин Пирински решава главния въпрос. Тя не решава въпроса с оценката на доклада, но аз оттеглям нашето предложение в името на това българския парламент да изпълни своята функция по взетото решение и да реши главния въпрос за осигуряването и гарантирането на ресурсите за младежката политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Камов, за това конструктивно предложение. Приемам го с благодарност.
Уважаеми народни представители, натискам още веднъж копчето за повикване за гласуване. Искам да призова всички народни представители да влязат в пленарната зала, за да упражнят правото си на глас по тази точка от дневния ред.
Искам да помоля също там, където няма депутати, картите да бъдат извадени, така както ще направя и аз. Много моля, виждам на първия ред, че има карти без да виждам депутати!
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване проект за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2002 г. с допълнението, направено от народния представител Георги Пирински, което гласи: “Приема Годишния доклад за младежта за 2002 г. и възлага на Министерския съвет да внесе Годишен доклад за 2003 г. до 30 април 2004 г., заедно със Стратегията за национална младежка политика за периода 2003-2007 г.”.
Уважаеми народни представители, моля да гласувате този проект за решение.
Ще трябва да бъде зачетен допълнителен положителен глас от господин Камов, който е лишен от своята карта за гласуване.
Гласували 139 народни представители: за 124, против 9, въздържали се 6.
Гласували “за”, заедно с господин Камов – 125.
Докладът е приет.
С това приключихме с тази точка от дневния ред.

Преминаваме към последната точка от дневния ред за днес:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИНОТО И СПИРТНИТЕ НАПИТКИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Моллов, моля да заемете мястото си, за да докладвате законопроекта на второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
“ДОКЛАД
за второ гласуване
относно общ законопроект, съставен на база на приетите на
първо гласуване два законопроекта за изменение и допълнение
на Закона за виното и спиртните напитки

Проект

ЗАКОН
за изменение и допълнение на
Закона за виното и спиртните напитки”.

Комисията предлага следната редакция на § 1.
“§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “контрола на” се добавят думите “гроздето, предназначено за производство на вино”, а след думите “спиртните напитки” се добавя “както и управлението и контрола на лозаро-винарския потенциал”.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Разпоредбите на този закон се прилагат за продуктите, посочени в Приложение № 1”.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
“(4) Министърът на земеделието и горите, съвместно с Националната лозаро-винарска камара изготвя и внася за одобрение от Министерския съвет Национална стратегия за развитие на лозарството и винарството в страната”.
5. Създава се ал. 5:
“(5) Министърът на земеделието и горите осъществява държавната политика в лозаро-винарския сектор”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този текст от законопроекта? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието и § 1 от законопроекта.
Моля народните представители да влязат в залата, защото следващите 40 минути ни предстои гласуване на второ четене на законопроект, тоест необходимо е непрекъснато да осъществяваме това действие. Необходими са ни поне 70 народни представители, трябва да ги има в залата и да гласуват!
Моля народните представители да влязат в залата, за да продължим с гласуването и работата си по второто четене на законопроекта за виното и спиртните напитки. (Шум и реплики.)
Дайте ми списъка за поименна проверка.
Анулирайте гласуването! В залата има 30 човека.
Адриана Георгиева Брънчева - отсъства
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - тук
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - тук
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валери Георгиев Димитров - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - отсъства
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - тук
...
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта и § 1 от него в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 11.
Текстът е приет.
Давам думата за процедурно предложение на господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, вчера пропуснахме нещо важно във връзка със Закона за насърчаване на инвестициите в малките и средните предприятия – да определим срока за предложения между първо и второ четене. Предлагам да се гласува срок за предложения между първо и второ четене три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение срокът за предложенията между първо и второ четене по Закона за насърчаване на инвестициите в малките и средните предприятия да бъде три седмици.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 95 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Има думата за процедурно предложение господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Госпожо председател, правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на икономиката господин Валентин Първанов и на госпожа Гергана Царева – директор на Дирекцията по регистриране, лицензиране и контрол към същото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за допускане в залата на посочените лица от господин Моллов.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Моллов, моля да представите текстовете на параграфи от 2 до 6 включително.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. В чл. 2, ал. 2 след думата “вината” се добавя “са бели, розови (розе) и червени и”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който гласи:
“§ 3. В чл. 3 думите “качествени от” се заменят с думите “качествени произведени в”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който гласи:
“§ 4. Член 4 се изменя така:
“Чл. 4. Трапезно е виното, което е произведено от грозде от препоръчани, разрешени и временно разрешени сортове лози, има естествено алкохолно съдържание най-малко 7,5 обемни процента, действително алкохолно съдържание най-малко 9 обемни процента и общо алкохолно съдържание не повече от 20 обемни процента за вината, получени без повишаване на естественото алкохолно съдържание и съдържа титруеми киселини, изразени като винена киселина, най-малко 3,5 гр на литър.”
“§ 5. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения, подкрепени от комисията:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Регионално е трапезното вино, което е означено с географско указание, при условие, че е произведено от грозде, получено в лозарския район, чието име носи виното, от определени по реда на наредбата по чл. 24, ал. 1 разрешени или препоръчани сортове лози.”
2. В ал. 2 думата “виното” се заменя с: “гроздето”.
3. Създава се ал. 3:
“(3) Регионалните вина се утвърждават със заповед на министъра на земеделието и горите по ред и условия, определени в наредбата по чл. 7.”
Текстът на вносителя по § 6 е подкрепен от комисията и гласи:
“§ 6. В чл. 6 думата “виното” се заменя с думата “гроздето”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Има ли желаещи за изказване по тези параграфи? Няма желаещи.
Моля да гласуваме параграфи от 2 до 6 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 82, против 3, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 7 е направено предложение от народния представител Пламен Моллов, което е оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на § 7:
“§ 7. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В наименованието думата “от” се заменя с “произведени в”.
2. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Качествено вино, произведено в определен район е виното, което произхожда от определен лозарски район, микрорайон или масив, чието име служи за означаване на виното и което е получено, обработено и бутилирано в определения район, микрорайон или масив. Неговите качества или съществени характеристики се дължат основно или изключително на географската среда, която включва природни условия и производствени традиции. Производителите на качествени вина, произведени в определен район, не могат да преотстъпват правата си на ползватели на наименованието за произход на трети лица, които не са вписани като ползватели на наименованието за произход.”

3. Алинея 2 се отменя.
4. В ал. 3 след думите “качествените вина” се добавят думите “произведени в определен район”, думите “лозарски район, микрорайон или масив” се заменят с думите “лозарския район” и думите “ал. 7” се заменят с думите “ал. 8”.
5. В ал. 4 думите “ал. 7” се заменят с думите “ал. 8”, а думите “за означаването на качествените вина от определен район” се заличават.
6. В ал. 5 думите “от определен” се заменят с “произведени в определен”, след думите “министъра на земеделието и горите” се добавя “или упълномощено от него лице” и се създава изречение второ: “Районът, чието име се използва за означаване на качествени вина, произведени в определен район, се определя по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното, съгласувано с Националната лозаро-винарска камара.”
7. В ал. 6:
а) в текста думите “качествените вина от” се заменят с думите “качествените вина, произведени в”;
б) точка 1 се изменя така:
“1. нанесен на картата на лозята район, микрорайон или масив;”
в) в т. 2 след думите “сортове лози” се добавя “определени за съответния район в наредбата по чл. 24, ал. 1”;
г) в т. 4 думата “винификация” се заменя с “технология на производство на вино”;
д) точка 6 се изменя така:
“6. добив от хектар;”
е) точка 7 се изменя така:
“7. резултати от физико-химични и микробиологични анализи и органолептична оценка;”
ж) създава се т. 8:
“8. съотношение между произведено количество грозде и произведено количество вино;”
7. Създава се нова ал. 7:
“(7) Всяко качествено вино, произведено в определен район, се означава с контролен номер при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 8.”
8. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите “вина от” се заменят с “вина, произведени в”.
9. Досегашната ал. 8 става ал. 9.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по § 7 от законопроекта. Няма желаещи.
Моля да го гласуваме в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 85, против 3, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Моля да представите текстовете от § 8 до Глава трета.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: “§ 8. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “вина от” се заменят с “вина, произведени в”, а думите “могат да бъдат” се заменят със “са”.
2. В ал. 2, изречение второ думите “ал. 7” се заменят с “ал. 8”.
3. В ал. 3, изречение второ думите “ал. 7” се заменят с “ал. 8”.
4. Алинея 4 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Параграф 9 – комисията предлага следната редакция на § 9:
“§ 9. Създава се чл. 9а:
“Чл. 9а. Наименованията за произход на качествените вина, произведени в определен район, и географските указания за регионалните вина могат да се използват единствено за означаване на вина, които отговарят на изискванията на този закон и нормативните актове по прилагането му.”
Параграф 10 – комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който гласи:
“§ 10. В чл. 10 думата “биват” се заменя със “са”.”
Параграф 11 – подкрепен е текстът на вносителя от страна на комисията и той гласи:
“§ 11. В чл. 12, ал. 1, изречение второ думата “биват” се заменя със “са”.”
Параграф 12 – комисията предлага следната редакция:
“§ 12. В чл. 14 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата “биват” се заменя със “са”.
2. В ал. 3 думите “са винаги получени” се заменят със “се получават само”.
3. В ал. 5 думите “вина от” се заменят с “вина, произведени в”, а думите “ал. 7” се заменят с “ал. 8”.
4. В ал. 6 думите “вина от” се заменят с “вина, произведени в”.”
Параграф 13 – комисията предлага следната редакция:
“§ 13. В чл. 15 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата “биват” се заменя със “са”.
2. В ал. 2 и 3 навсякъде думите “качествени вина от” се заменят с “качествени вина, произведени в”, думите “по-ниско” се заменят с “по-малко”, а думите “по-високо” се заменят с “повече”.”
Параграф 14 – комисията предлага следната редакция:
“§ 14. В чл. 16 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите “качествени ликьорни вина от” се заменят с “качествени ликьорни вина, произведени в”, думите “ал. 7” се заменят с “ал. 8”, думите “по-ниско” се заменят с “по-малко”, а думите “по-високо” се заменят с “повече”.
2. В ал. 3 думите “качествени вина от” се заменят с “качествени вина, произведени в”, а думите “ал. 7” се заменят с “ал. 8”.”
Параграф 15 – комисията предлага следната редакция:
“§ 15. В чл. 17 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 навсякъде думите “по-високо” се заменят с “повече”.
2. Алинея 3 се отменя.
3. Създават се ал. 7 и 8:
“(7) Ароматизирана напитка на основата на вино е напитка, получена от вино, към което са добавени ароматизиращи субстанции с или без добавка на гроздова мъст, и с действително алкохолно съдържание не по-малко от 7 обемни процента и не повече от 14,5 обемни процента.
(8) Ароматизирана напитка на основата на вино може да бъде означена с наименованието “пелин”, ако е произведена в България по специална технология. В билковата смес, използвана при производството на "пелин”, делът на билките от рода “пелин” е не по-малък от 20 процента тегловно.”
Параграф 16 – комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който гласи:
“§ 16. В чл. 18, ал. 2 думите “качествени вина от” се заменят с “качествени вина, произведени в”, а думите “ал. 7” се заменят с “ал. 8”.”
Комисията предлага да се създадат § 16а и § 16б, които стават съответно § 17 и § 18:
“§ 17. В текста на чл. 20 думата “биват” се заменя със “са”.
§ 18. В текста на чл. 21, ал. 1 думата “биват” се заменя със “са”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Моллов.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме от § 8 до § 18 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 77, против 3, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Следващите текстове до § 19.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря.
“§ 17. Наименованието на Глава трета се изменя така: “Глава трета - Управление и контрол на лозаро-винарския потенциал”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 19.
Параграф 18 – комисията предлага следната редакция на § 18, който става § 20:
“§ 20. Създава се чл. 21а:
“Чл. 21а. Изпълнителната агенция по лозята и виното създава и поддържа лозарски регистър и информационна система за управление и контрол на лозаро-винарския потенциал.”
Параграф 19 – по него е направено предложение от народните представители Евдокия Манева, Димитър Йорданов и Никола Николов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 19, който става § 21:
“§ 21. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието се изменя така: “Декларации за реколта, производство и стокова наличност”.
2. В ал. 1 след думите “последната реколта” се добавя “включително количеството грозде, предназначено за семейна консумация”.
3. В ал. 2 думата "задължително" се заличава, а след думата "ишлеме" се добавя "и за семейна консумация".
4. В ал. 3, изречение второ, след думите "деклариране пред" се добавя "в съответното териториално звено на".
5. Ал. 4 се изменя така:
"(4) Декларациите по алинеи 1 и 2 се подават ежегодно най-късно до 10 декември. Декларацията по ал. 3 за съхраняваните към 31 юли количества гроздова мъст и вино се подава ежегодно най-късно до 20 август. Формата, съдържанието и редът за подаване на декларациите по алинеи 1, 2 и 3 се определят с наредбата по чл. 43, ал. 3."
6. В ал. 5 след думите "производителите на" се добавя "грозде и"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 22 със следното съдържание:
"§ 22. В чл. 22а, след думите "продуктите по чл. 1" се добавя "с изключение на спиртните напитки"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 23:
"§ 23. В чл. 23 се правят следните изменения:
1. Наименованието се изменя така: "Очертаване на лозарските стопанства и вписването им в регистър".
2. Ал. 2 се изменя така:
"(2) Съдържанието на специализираните карта и регистър, както и условията и редът за създаването и поддържането им, се определят с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласно чл. 32, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър."
3. Ал. 3 се отменя."
Комисията предлага следната редакция на § 22, който става § 24:
"§ 24. Създава се нов чл. 23а:
"Чл. 23а. (1) Изпълнителната агенция по лозата и виното създава и поддържа регистър на лозарските стопанства при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 23, ал. 2.
(2) Физическите и юридическите лица, производители на винено грозде, са длъжни да регистрират в ИАЛВ управляваните от тях лозарски стопанства.
(3) За регистриране на лозарско стопанство лицата по ал. 2 подават заявление в съответното териториално звено на ИАЛВ, на чиято територия се намира лозарското стопанство или най-голямата обща площ на имотите, заети с лозови насаждения. Към заявлението се прилагат:
1. справка-декларация по образец, издаден от ИАЛВ, за местонахождението на лозовите насаждения;
2. оригинал на удостоверение за актуално състояние за юридическите лица;
3. копие от карта за идентификация по регистъра БУЛСТАТ и копие от удостоверение за данъчна регистрация за лицата, регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите.
(4) При установяване на непълноти и/или неточности в подадените документи съответното териториално звено на ИАЛВ в 7-дневен срок уведомява писмено заявителя.
(5) Заявителят е длъжен да отстрани допуснатите непълноти и/или неточности в 14-дневен срок след получаване на уведомлението.
(6) Изпълнителната агенция по лозата и виното вписва лозарските стопанства в регистъра в 14-дневен срок от подаване на документите или от отстраняването на непълнотите и/или неточностите.
(7) Всяко лозарско стопанство се вписва в регистъра по ал. 1 с индивидуален идентификационен номер.
(8) Идентификационният номер по ал. 7 се състои от единадесет цифри, като първата идентифицира лозарския район, втората – номера на териториалното звено на ИАЛВ по местонахождение на лозарското стопанство, от трета до седма – кода по ЕКАТТЕ на населеното място в землището, в което се намират лозарските имоти, от осма до единадесета – пореден номер на вписването.
(9) Физическите и юридическите лица, управляващи регистрирани лозарски стопанства, са длъжни в 30-дневен срок от настъпването на промяна в обстоятелствата по ал. 3, както и промяна в структурата на лозарското стопанство, да ги заявят пред териториалните звена на ИАЛВ по месторегистрация на лозарското стопанство."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 25:
"§ 25. Досегашният чл. 23а става чл. 23б и в него се правят следните изменения:
1. В ал. 1 изречение второ се заличава.
2. В ал. 4, изречение първо думите "при условията и по реда на наредбата по ал. 1" се заличават.
3. Ал. 6 се изменя така:
"(6) Министерският съвет определя с наредба условията и реда за засаждане на нови лозя, презасаждане, присаждане и изкореняване на съществуващите лозя, попълването и управлението на националния резерв."
Комисията предлага следната редакция на § 24, който става § 26:
"§ 26. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата "съдържание" се добавя "може да се извърши максимално до два обемни процента".
2. В ал. 2 думата "обемно" се заличава."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 27.
"§ 27. В чл. 32, ал. 1 думите "лозаро-винарска напитка" се заменят с думите "напитка от грозде и вино"."
Комисията предлага да се създаде § 25а, който става § 28:
"§ 28. В чл. 33, ал. 2 думите "на икономиката" се заменят с "на земеделието и горите"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по текстовете? Няма.
Моля да гласуваме параграфи от 17 до 25а включително в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 75, против 3, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 26 има направено предложение от народния представител Алеко Кюркчиев: в чл. 34, нова ал. 2 да отпадне "на ИАЛВ".
Комисията не подкрепя предложението.
Направено е предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 26, който става § 29:
"§ 29. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Физико-химичен и микробиологичен анализ на вина за утвърждаването им като качествени вина, произведени в определен район, и за осъществяването на контрол върху тяхното производство, както и за издаването на документ по чл. 51а, се извършват от лаборатории на ИАЛВ."
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
"(3) Органолептична оценка на вината, ракиите и виненото бренди се извършва от регионални дегустационни комисии към регионалните лозаро-винарски камари и Централна арбитражна дегустационна комисия към Министерството на земеделието и горите. Устройството и дейността на дегустационните комисии се определят с правилник, издаден от министъра на земеделието и горите."
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
"(4) Органолептичната оценка се извършва само на проби, придружени от анализно свидетелство, издадено от лабораториите по ал. 1."
4. Досегашната ал. 4 се отменя.
5. Създават се алинеи 5 и 6:
"(5) Органолептичната оценка на качествени вина, произведени в определен район, и на вина, предназначени за износ, се извършва само на проби, които са придружени от анализно свидетелство, издадено от лабораториите по ал. 2.
(6) За извършването на физико-химичен и микробиологичен анализ в лабораториите по ал. 2 ИАЛВ събира такси в размер, определен с тарифа на Министерския съвет."


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по този текст. Няма желаещи.
Моля да гласувате предложението на господин Кюркчиев по § 26, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 16, против 52, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 26 така, както беше представен от господин Моллов и отразен в допълнителния доклад на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 74, против 4, въздържали се 3.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 27 има направено предложение от народния представител Алеко Кюркчиев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 27 да отпадне.
“§ 28. В чл. 39, ал. 4, думите “ал. 8” се заменят с “ал. 11”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 30.
“§ 29. В наименованието на Раздел l от Глава шеста думите “и лицензиране” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 31.
По § 30 има предложение, направено от народния представител Кирил Милчев, което не е подкрепено от комисията. То гласи: "Отпада чл. 40, нова ал. 7, т. 4, буква “в”.
В чл. 40, нова ал. 7, т. 4, буква “г” отпада текстът “при производство на фалшиви продукти”.
Има предложение от народните представители Евдокия Манева, Димитър Йорданов и Никола Николов, което е подкрепено от комисията, както и предложение от народния представител Пламен Моллов, което също е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 30, който става § 32.
“§ 32. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Производството на винено грозде, предназначено за получаване на качествено вино, произведено в определен район, производството на качествено вино, произведено в определен район, както и производството на гроздова ракия и винено бренди се осъществяват от лица – членове на регионалните лозаро-винарски камари.”
2. В ал. 3 думите “лица, които имат лицензия за тази дейност, издадена от министъра на икономиката” се заменят с “лица, регистрирани като търговци по смисъла на Търговския закон, които са вписани в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки” и се създават изречения второ и трето: “Регистърът на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки съдържа специален раздел “Пунктове за дестилация на ферментирали плодови материали, предназначени за производство на ракия”. Той е публичен, поддържа се в електронен вид и се публикува в Интернет.”
3. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки се регистрират в Министерството на икономиката въз основа на адресирано до министъра на икономиката заявление за регистрация, към което се прилагат следните документи:
1. оригинал или нотариално заверено копие на решението за съдебна регистрация и на удостоверението за актуално съдебно състояние на фирмата;
2. техническа справка за откритите и закритите производствени обекти или складове с посочена квадратура и местонахождението им, пълно описание на технологичното оборудване, включително съдовете и техния обем;
3. оригинал или нотариално заверено копие на документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, издаден по реда на Закона за устройство на територията;
4. оригинал или нотариално заверено копие на заверена техническа спецификация за производство на спирт, дестилати или спиртни напитки и декларация от производителя за извършване на производство по реда на наредбата по чл. 36;
5. оригинал или нотариално заверено копие на санитарното разрешение за въвеждане в редовна експлоатация на производствения обект, издадено от директора на съответната регионална хигиенно епидемиологична инспекция;
6. списък с трите имена и ЕГН на технолозите, които водят производствения процес и извършват вписвания в дневниците по чл. 40б;
7. заверени от търговеца копия на картата за идентификация по регистъра БУЛСТАТ и на удостоверението за данъчна регистрация;
8. декларация от производителя, че не е извършвал производство без регистрация, освен ако за извършеното производство без регистрация (лицензия) му е наложена административно-наказателна санкция за това по реда на чл. 76 и чл. 77 и че не е заличаван от регистъра, освен ако са изтекли 12 месеца от влизането в сила на заповедта за заличаването;
9. документ за платена такса за вписване в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки в размер, определен по Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката по Закона за държавните такси.
4. Алинеи 5, 6 и 7 се изменят така:
“(5) Въз основа на заявлението с документите по ал. 4 министърът на икономиката или упълномощен от него заместник-министър в срок от 14 дни от подаването на документите или от отстраняването на непълнотите по тях издава или отказва със заповед издаването на удостоверение за вписване в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки при условия и ред, определени с наредбата по ал. 11.
(6) Министърът на икономиката или упълномощен от него заместник-министър отказва издаването на удостоверение за вписване в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки:
1. при непълноти и/или неточности в представените документи, които не са отстранени в срока, определен с наредбата по ал. 11;
2. когато след извършена проверка на място е установено, че заявителят не разполага с необходимите технологични възможности за производство на заявените напитки и/или продукти.
(7) Министърът на икономиката или упълномощен от него заместник-министър със заповед заличава от регистъра по ал. 3 производител на спирт, дестилати и спиртни напитки:
1. по молба на производителя;
2. при прекратяване или ликвидация на търговеца;
3. при смърт на физическото лице-търговец;
4. при установяване с влязъл в сила акт на контролен орган, когато:
а) производителят не може да осигури необходимите технологични и санитарно-хигиенни условия за производство на спирт, дестилати и/или спиртни напитки;
б) е налице спиране на производството от производителя за период от шест месеца, констатирано от контролните органи;
в) има промяна в обстоятелствата по издаденото удостоверение за вписване в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки, което не е било декларирано пред органа по издаването;
г) липсват дневниците по чл. 40б; при неводене или вписване на неверни данни в дневниците; при непредставяне на декларация, определена с наредбата по чл. 11 за произведените, наличните и реализираните количества и асортименти спирт, дестилати и спиртни напитки; при производство на токсични или фалшиви продукти.
6. Създават се нови алинеи 8, 9 и 10:
“(8) Производител, който е заличен от регистъра при условията на ал. 7, т. 4, букви “б - г” може да кандидатства за вписване в регистъра на производителите по реда на ал. 5 не по-рано от 12 месеца от влизането в сила на заповедта за заличаване от регистъра, а в случаите по ал. 7, т. 4, буква “а” – след осигуряване на необходимите условия.
(9) Заповедите по алинеи 5 и 7 подлежат на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
(10) При промяна в обстоятелствата по ал. 4 в срок от 14 дни регистрираният производител на спирт, дестилати и спиртни напитки подава заявление до министъра на икономиката и документи, удостоверяващи промяната, както и документ за платена такса съгласно Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката по Закона за държавните такси. Вписването или отказът да се впишат промените в обстоятелствата в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки се извършва при условията и по реда на алинеи 5 и 6.”
7. Досегашната ал. 8 става ал. 11 и в нея думите “лицензиране” и “и отнемане на лицензиите” се заличават, а думата “лицензираните” се заменя с “регистрираните”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези текстове.
Заповядайте, господин Милчев.

КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Моето предложение е свързано с ал. 7, буква “г” специално за понятието “фалшиви продукти”. Въпросът ми може би е към Министерството на икономиката: как точно ще се установи разликата между действителния фалшив продукт и там, където има минимално отклонение от нормата, което е все пак в границите на възможното? Това всъщност е притеснението ми, във връзка с това, че в цялата алинея са дадени едни точни и ясни понятия във връзка с дестилацията, с токсичността, но понятието “фалшиво” е някакси много общо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказвания по текстовете? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване, първо, отпадането на § 27 и текстовете на § 28 и § 29, които са подкрепени от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 58, против 23, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване предложението на господин Милчев по § 30, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 17, против 60, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 30 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 7.
Параграфът е приет.



Съобщение:
Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България ще проведе заседание на 17 февруари 2004 г., вторник, от 13,30 ч. в зала “Запад”.

Във връзка с насроченото разискване правя съобщение, че на 6 февруари, петък, по искане на 48 народни представители са насрочени разисквания по питането на народния представител Венцислав Върбанов към министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме относно цената на хляба за заседанието на 13 февруари т.г.
На 9 февруари, понеделник, народният представител Никола Николов е оттеглил подписа си поради порок във волеизявлението. Налице е недостатък в процедурата, порок във волята на народен представител, който е пореден № 46 в подписката.
В мотивите си народният представител казва: “Подписът ми беше положен за създаване на Анкетна комисия за цената на хляба. Впоследствие установих, че съм подведен и подписът ми е използван за насрочване на разисквания по чл. 87, ал. 1.”
Поради опорочаване на процедурата и падане на изискуемият минимум по чл. 87, ал. 1 от правилника няма правно основание за провеждане на разискванията, поради което е отменено и насрочването им.

Съобщения за парламентарния контрол за 13 февруари 2004 г., петък:
1. Министърът на образованието и науката Игор Дамянов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Евгения Живкова и Иво Атанасов, и Иван Николаев Иванов и на две питания от народните представители Иван Николаев Иванов, Димитър Камбуров, Иван Николаев Иванов и Георги Панев.
2. Министърът на труда и социалната политика Христина Христова ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Георги Божинов и Евгения Живкова, Кръстьо Петков, Мирослав Севлиевски и Ралица Агайн, и Атанас Папаризов и Кръстьо Петков и на шест питания от народните представители Росица Тоткова и Теодора Константинова – четири питания, Димчо Димчев и Мария Ангелиева, и Благой Димитров.
3. Министърът на здравеопазването Славчо Богоев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Стойчо Кацаров и Кръстьо Петков и на питане от народните представители Емилия Масларова и Петър Мутафчиев.
4. Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Кина Андреева.
5. Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Георги Пирински и на три питания от народните представители Димитър Камбуров и Евдокия Манева, Евгени Чачев и Стела Банкова.
6. Министър Филиз Хюсменова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов.
7. Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Васил Калинов, Любен Корнезов, Кръстьо Петков и Петър Мутафчиев, и Михаил Миков и на пет питания от народните представители Бойко Великов, Йордан Мирчев, Петър Димитров и Евгени Чачев – на две питания.
8. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Евгени Чачев, Георги Пирински и Георги Божинов и Александър Арабаджиев и на четири питания от народните представители Васил Калинов, Евдокия Манева, Евгени Чачев и Стела Банкова.
9. Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Димитър Абаджиев – два въпроса, Панайот Ляков и Анели Чобанова и на три питания от народните представители Лъчезар Тошев – две питания, и Румен Петков и Ангел Найденов.
10. Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на актуален въпрос от народните представители Кръстьо Петков, Николай Камов, Веселин Черкезов и Борислав Китов.
11. Министърът на правосъдието Антон Станков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Гергана Грънчарова

Веселин Черкезов