Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов и Асен Агов
Секретари: Величко Клингов и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, от името на парламентарна група има думата господин Христо Кирчев. Заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Упълномощен съм от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили да прочета следната декларация:
"Като изразяваме най-дълбоки съболезнования и съчувствие на народа и правителството на Испания за жертвите на терористичните атаки, ние, депутатите от Съюза на демократичните сили, настояваме международната общност да се мобилизира и да засили борбата си срещу тероризма. Убийството на невинни хора е нагла демонстрация на нови измерения на тероризма. По най-жесток начин отново ни се напомня, че живеем в условията на брутална война, на варварството срещу демокрацията.
Ние вярваме в обединението, твърдостта и спокойствието на испанския народ и го подкрепяме в неговата непоколебима решителност и отговорните за жестоките атентати да бъдат открити и изправени пред съда."
Уважаеми народни представители, предлагам на колегите от останалите парламентарни групи въз основа на тази декларация да бъде изработена обща декларация, гласувана и изпратена до испанския парламент от името на парламента на Република България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Уважаеми народни представители, преди да пристъпим към деловата част, искам да ви направя едно съобщение: подписано до мен писмо от председателя на Коалиция за България господин Сергей Станишев, с което ме уведомява, че на 9 март на общо събрание на Парламентарната група на Коалиция за България е избран Димитър Станимиров Дойчинов за секретар на ръководството на Парламентарната група на Коалиция за България. Това е за сведение.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ако няма предварителни въпроси, според приетата програма за работата, започваме с:

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Искам да помоля председателя на Комисията по труда и социалната политика д-р Хасан Адемов да представи доклада на комисията.
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Позволете ми, преди да преминем към дискусията по разглеждането на законопроекта, да направя процедурно предложение в залата да бъде поканен господин Валери Апостолов – заместник-министър на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предложение в пленарна зала да бъде поканен заместник-министърът господин Валери Апостолов. Не виждам възражения.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Поканете господин Апостолов в пленарната зала.
Доктор Адемов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

"ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на
Кодекса на труда, № 302-01-43,
внесен от Министерския съвет

На редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 11 септември 2003 г., беше разгледан и обсъден законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет.
Господин Румен Симеонов, заместник-министър на труда и социалната политика, представи законопроекта. Беше подчертано широкото участие в неговото разработване на представители на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на здравеопазването, на Министерството на икономиката, на социалните партньори и други. Законопроектът е обсъден и в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Измененията са свързани с транспониране на директивите на Европейския съюз и касаят забраната за дискриминация, установяване равнопоставеност между мъжете и жените при изпълнение на правата и задълженията им по трудово правоотношение и други. Уреждат се въпроси, свързани с осигуряването на стабилност на трудовите правоотношения при промяна на собствеността; предлагат се промени, свързани с изчерпателно регламентиране елементите на трудовия договор. Въведени са допълнителни изисквания с цел да се гарантират равни права и задължения на работещите на непълно работно време и на срочни трудови договори с тези, работещи на пълно работно време и безсрочен трудов договор. Въвеждат се гъвкави форми на работното време, предлага се в продължителността на седмичната почивка да бъде регламентирана междудневна почивка за работещите по трудово правоотношение.
За първи път се регламентира и правото на неплатен родителски отпуск за всеки един от родителите за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. На бременните работнички или служителки се осигурява отпуск за извършване на медицински преглед по време на бременността. Регламентирана е специалната закрила на бременните работнички или служителки и на майките-кърмачки и други.
Бяха зададени въпроси относно съответствие на някои термини с такива от Закона за защита срещу дискриминацията; за уеднаквяване на възможността на работника или служителя и на работодателя да прекратят този договор при еднакви условия; за размера на предизвестието при различните видове договори и други, на които бяха дадени изчерпателни отговори.
С общо съгласие беше прието, че предлаганите в законопроекта изменения и допълнения ще изпълнят целта за по-пълното синхронизиране на българското трудово законодателство с правото на Европейския съюз, привеждането му в съответствие с членове 69 и 70 от Европейското споразумение за асоцииране, както и във връзка с ратифицирането на Европейската социална харта (ревизирана) и конвенции на Международната организация на труда.
След приключване на дискусията бе проведено гласуване, както следва:
С резултати: "за" - 13 гласа, "против" и "въздържали се" - няма, Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Има още един доклад от Комисията по европейска интеграция. Кой ще го представи? Председателя на комисията не го виждам в пленарната зала, но се надявам, че той има свои заместници. Госпожа Даринка Станчева.
Заповядайте, госпожо Станчева.




ДОКЛАДЧИК ДАРИНКА СТАНЧЕВА:

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция
относно проект на Закон за изменение и допълнение на
Кодекса на труда, № 350-01-289,
внесен от Министерския съвет на 6 август 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 17 септември 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет.
От страна на вносителя на заседанието присъстваха господин Валери Апостолов – заместник-министър на труда и социалната политика и господин Емил Милославов – директор на Дирекция "Трудово право и обществено осигуряване".
I. Целта на предложения законопроект е въвеждането на някои изисквания на правото на Европейския съюз в българското трудово законодателство и по-конкретно хармонизирането на националното право с acquis communautaire относно запазване на правата на работниците при прехвърляне на предприятия, защита на младите работници и на бременните работнички, изравняване на правата на работниците на срочни трудови договори и на непълно работно време с останалите.
II. Основните нормативни актове на Европейския съюз, които се въвеждат с предложения Закон за изменение и допълнение, са следните: Директива 91/533/ЕИО за запознаване с условията на труд, Директива 98/59/ЕО за колективните уволнения, Директива 96/34/ЕО за родителския отпуск, Директива 94/33/ЕО за закрила на младите при работа, Директива 92/85/ЕИО за условията на труд на бременните работнички, Директива 96/34/ЕО за родителския отпуск, Директива 97/81/ЕС за работата на непълно работно време, Директива 99/70/ЕО за работа по срочен трудов договор, Директива 01/23/ЕО за защита на работниците в случаи на прехвърляне на предприятията.
III. Налице е принципно съответствие на предложения законопроект с изискванията на acquis communautaire. Въпреки това, с оглед на постигане на по-пълното съответствие с императивните изисквания на посочените директиви се налагат следните бележки:
1. Целта на Директива 97/81/ЕС за работата на непълно работно време е да осигури премахването на дискриминацията срещу работещите на непълно работно време и да улесни развитието на заетост на непълно работно време и да съдейства за гъвкавата организация на труда (чл. 1).
За тази цел чл. 4 от директивата предвижда изрична и детайлна забрана работещите на непълно работно време да бъдат "третирани по по-неблагоприятен начин в сравнение със съответните заети на пълно работно време по отношение на трудовите отношения единствено на основание, че те работят на непълно работно време, освен ако различното третиране не е оправдано по обективни причини".
Забранената от директивата дискриминация е на работещите на непълен работен ден спрямо работещите на пълен работен ден и тя не се въвежда по никакъв начин от предложения законопроект. Вместо това § 2 от него разширява приложното поле на сегашния чл. 8, ал. 3, който забранява дискриминацията на ред други основания и по отношение на работещите на непълен работен ден. Освен, че това изменение не е достатъчно за въвеждане на чл. 4 от директивата, то е излишно, защото и досегашната редакция на текста поначало се отнася до всякакви трудови отношения и следователно включва и тези по срочен договор.
2. Аналогична е и целта на Директива 1999/70/ЕО, която цели изравняване правата на работниците по срочен договор с тези на постоянните такива, а не предотвратяване на дискриминацията на други основания, например пол, между тях. Така разпоредбата на чл. 4 от директивата също не е и не може да бъде въведена с предложеното изменение на чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда.
Във връзка с бележки 1 и 2 следва да бъдат изменени мотивите на предложения законопроект. В тях се посочва, че негова цел е развитие на законовата забрана за дискриминация и установяване на равнопоставеност между мъжете и жените.
За забрана и противодействие на дискриминацията са приети редица директиви на Европейския съюз, като например Директива 2000/78/ЕС за равно третиране на заетостта и професията, Директива 76/207/ЕЕС за равно третиране на мъжете и жените, Директива 75/117/ЕЕС за равно заплащане на мъжете и жените и други.
Предложеният законопроект не въвежда в българското законодателство нито една от тези директиви. Това се прави със Закона за защита срещу дискриминацията, приет на 16 септември 2003 г. и съответно тази цел би следвало да отпадне от мотивите. Предложеното изменение на чл. 8, ал. 3 на практика не разширява обхвата на досега съществуващия текст. Единствената разпоредба от законопроекта, касаеща тази материя, е § 29, въвеждащ определения за пряка и непряка дискриминация в Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, което вече е направено с новия Закон за дискриминацията.
С оглед на това и предвид на необходимостта от въвеждането на европейските антидискриминационни директиви в българското законодателство следва водещата комисия между първо и второ гласуване да съобрази предложения законопроект с приетия Закон за дискриминацията и да прецени възможностите за развитие на осигуряваната от него защита чрез въвеждане на специални разпоредби и в Кодекса на труда.
3. Член 5 от Директива 92/85/ЕИО за условията на труд на бременните работнички е въведен частично, тъй като в предложените изменения на чл. 309 не е въведена предвидената по директивата мярка "отпуск" (чл. 5, § 3).
Предвидената в директивата мярка е платен отпуск до края на бременността в случаите, когато работодателят не може да трудоустрои бременната. Предвиждането на такъв отпуск е особено необходимо предвид на абсолютната забрана за работа на бременни работнички и кърмачки при рискови условия на труд по новия чл. 307 от Кодекса на труда, който осигурява защита, надхвърляща изискванията на директивата.
В тази връзка следва също да се отбележи, че поредността на мерките за защита на бременни работнички и кърмачки според чл. 5 от директивата е задължителен. Само при невъзможност да се приложи мярката по § 1 – временно приспособяване на условията на труд, може да се премине към мярката по § 2 – преместване на друга работа и само ако и последната не може да се приложи, се преминава към мярката отпуск.
Член 309, ал. 1 предвижда първите две мерки като алтернативни, предполагащи свободен избор между тях от страна на работодателя. За по-добрата защита на бременните работнички и кърмачките следва само при обективна невъзможност те да остават на същата работа при подобрени условия на труд, да бъдат преместени на друга работа.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда съответства на правото на Европейския съюз и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване, като препоръчва на водещата комисия да вземе предвид направените бележки при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване."
Становището е подписано от председателя на Комисията по европейска интеграция господин Даниел Вълчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Станчева.
Бих искал да помоля заместник-министър Апостолов да представи накратко законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложен е на вашето внимание Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, като основната цел е само една, а именно да бъдат уредени онези страни на трудовоправните отношения, за които Република България е поела ангажимент в изпълнение на изискванията на Европейския съюз за пълно синхронизиране на нашето трудово законодателство с правото на Европейския съюз.
Проектът е разработен от Министерството на труда и социалната политика съвместно с Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и в широко сътрудничество със социалните партньори. Същият е консултиран в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Аз бях улеснен от госпожа Станчева, която представи пред вас осемте директиви, като очерта съвсем в кратък вид и тяхното приложно поле, така че аз няма да се спирам на тези директиви. Съвсем накратко ще кажа, че предложените промени имат за цел да създадат или да допълнят онези правни норми, които се отнасят до забраната за дискриминация – било тя пряка или косвена. Преуреждат се въпроси, свързани със стабилността на трудовите правоотношения при промяна на собствеността на предприятията, като се въвежда задължение за провеждане на консултации. Предлаганите промени касаят изчерпателно регламентиране на елементите на трудовия договор. Въвеждат се изисквания, които гарантират равни права и задължения на работещите на непълно време и на срочни договори с тези, които работят на пълно време и на безсрочни договори. Въвежда се изискване, което произтича от поети ангажименти, свързани с ратифицирани конвенции на МОТ, които се свързват с въвежданите гъвкави форми на работно време.
С проекта се предлага в продължителността на седмичната почивка да бъде включена и регламентирана междудневната почивка.
На следващо място с предложения Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда се регламентира правото на неплатен родителски отпуск за всеки един от родителите, които полагат грижи за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, както и на временни работнички и служителки за извършване на медицински преглед по време на бременността.
Проектът подробно регламентира изискванията, обект на които са специалната закрила на бременни и майки-кърмачки. Тези изменения и допълнения отговарят на изискванията на Европейския съюз и на Международната организация на труда във връзка с преговорите на Република България за присъединяване към Европейския съюз.
Министерският съвет със свое решение е одобрил предлагания на вашето внимание Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, като се предлага на Народното събрание да одобри проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията по законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Имате думата.
Заповядайте, госпожо Хачикян.
ГАДАР ХАЧИКЯН (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, съвсем накратко бих искала да взема отношение по внесения от Министерския съвет законопроект. Самият факт, че е приет с консенсус в Комисията по труда и социалната политика, е доста показателен, защото този законопроект отговаря адекватно на развитието на отношенията в този сектор. Все пак важното, което искам да подчертая в него, е, че синхронизацията на българското с европейското законодателство тук има съвсем реални измерения, тоест законопроектът е насочен към конкретна защита на работниците и служителите, в частност на майките с деца, на майките-кърмачки и специална закрила с оглед на техния по-особен статут. Материята, която е уредена – пряката и непряката дискриминация, правото на информация за свободните места, правото на информация в случаи на масово уволнение, касае пряко работниците и служителите. В законопроекта е регламентирана много по-ясно тяхната защита.
Хубав акцент в тези изменения е и ясната регламентация на това какво подробно ще се съдържа в трудовия договор, което отново е в посока на развитие на сигурността на работниците и служителите.
Затова бих ви помолила и мисля, че всички биха били убедени и биха гласували за внесения законопроект, като считам, че бележките на Комисията по европейска интеграция са достатъчно ценни и ще се вземат предвид между първо и второ четене, за да излезем с един хубав законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Хачикян.
Други желаещи?
Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително и в мотивите на вносителя, и това, което беше казано от говорещите преди мен, достатъчно ясно съдържа положителните неща в сравнително краткия Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Има положителни моменти при отразяване желанието за премахване на елементите на дискриминация. Действително има положителни моменти при уреждане на трудовоправните отношения при преструктуриране на предприятия, при промяна на собственост – тематика, която до момента отсъстваше от Кодекса на труда или по-точно – не бяха достатъчно защитени правата на работниците, независимо от преструктурирането и промяната на собствеността на дадено предприятие. Има положителни елементи в по-ясната регламентация и уточняване на параметрите на трудовия договор и редица други неща, но да не повтарям това, което беше казано.
Същевременно има някои елементи, които смущават и по които трябва да търсим изменение и обединение между първо и второ четене.
Един от смущаващите елементи е, че така добре аргументираната теза за премахване на дискриминацията е по-скоро декларативна и недостатъчно са фиксирани проблемите за изравняване правата на работещите между пълно и непълно работно време.
По подобен начин стоят нещата и с някои елементи около масовите уволнения и фиксирането на по-ясна регламентация на тази тематика.
Особено смущаващо обаче за мен е, че се спазва традицията и сега, както и при предишни законопроекти – при промяна на социално законодателство постепенно, къде повече, къде по-малко да се ограничават или премахват вече достигнати социални права. Тук има такъв елемент, не толкова ярък, не толкова силен, но все пак има такъв елемент. Става дума за промените в Кодекса на труда, които с предложенията, които се правят сега, осигуряват по-слаба закрила за бременните и майките. Реално в момента с тези промени се дава възможност за нощен труд на майки с деца до 3 години, за извънреден труд и редица други положения, които императивно бяха ограничени в досегашните текстове. Вероятно може да се каже, че с изменението, което се прави сега, изрично е подчертано, че това може да стане само с изричното съгласие на съответния работник.
Същевременно е пределно ясно на голяма част от колегите, че при съществуващото ниво на безработица и при съществуващите трудовоправни отношения в момента, при реалното тотално отсъствие на синдикална защита, особено в частните предприятия, това съгласие ще бъде под особен въпрос – дали това е реално съгласие или е принуда, така че съответната работничка да не бъде принудена да остане на улицата без работа. Когато става дума за бременни жени и майки с малки деца, които би трябвало да бъдат под особена закрила на държавата и на законодателството, лично аз съм смутен, че се минава към един по-либерален режим, който може да постави под угроза здравето и възможностите на тази категория български граждани.
По подобен начин не са решени изцяло и промените в чл. 39. Става дума за преместването на бременни жени и кърмачки на друга подходяща работа, когато работата, която те са изпълнявали до този момент, не отговаря на изискванията за защита или безопасност на труда. Предвидената мярка е преместване, но не е ясно какво става, когато работодателят не представи друга подходяща работа. Говорейки за съгласуване с европейските норми, може би тук трябва да приложим тези европейски норми, както беше посочено в доклада на комисията, та когато работодателят не представи друго подходящи място, да се отива на вариант възможност за предоставяне на платен отпуск на тази категория жени.
Считам, че между първо и второ четене при по-задълбочено обсъждане можем да изчистим част от тези проблеми, които както казах – макар и в по-лека форма ограничават или премахват завоювани вече социални права. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря и аз.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Още от самите мотиви на законопроекта е ясно това, че става дума, че тези промени в Кодекса на труда са продиктувани в огромната си част, в почти пълния си вид от поетите ангажименти на нашата страна за сближаване на трудовото ни законодателство с Европейския съюз.
Първите промени, свързани с чл. 69 и чл. 70 от Европейското споразумение за асоцииране, което е в сила за България от 1995 г., бяха направени с промените в Кодекса на труда още през 2001 г. Сега предложеният законопроект всъщност доразвива прилагането на европейските директиви и на конвенциите на МОТ. Безспорно те са основани и на поетите ангажименти при воденето на преговорите по Глава “Социална политика”. Аз няма да изброявам изчерпателно всички основни елементи, които се предлагат за уреждане в този законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, тъй като и в становищата на комисиите, и колегите преди мен споменаха някои от тях.
Искам само да отбележа, че този законопроект е обсъждан и в тристранния съвет за сътрудничество и има подкрепата както на синдикатите, така и на работодателите, има и подкрепата на Комисията по труда и социалната политика.
Но аз искам да се обърна към вносителите и най-вече към колегите от управляващото мнозинство да не смятат, че тази подкрепа, която и нашата парламентарна група даде на този законопроект, е подкрепа на закона в този му вид, защото в него има много въпросителни, които трябва да бъдат уредени и които са свързани не само с въпроса за полагането на извънреден труд примерно на майките с деца до 3 години, макар че те са включени в съответствие с § 10 в групата на майките с деца до 6 години и въпросът къде е интересът е спорен – дали при работодателя или при самите работещи. Смятам, че върху законопроекта трябва да бъде работено и аз се обръщам и към вносителите да обърнат внимание на някои от забележките, които вече бяха казани, и на тези, които аз ще позволя да кажа днес.
В мотивите на вносителите е записано, че една от основните цели на този закон е, цитирам: “Забрана за дискриминация – пряка и непряка, и установяване на равнопоставеност между мъжете и жените при изпълнение на правата и задълженията им при трудовите взаимоотношения”. Единственото място в този законопроект, където става дума за промени, свързани с тези аргументи, с които се внася законът в парламента, това е § 29, където се дава определение на пряка и непряка дискриминация. Може би това е така, защото, доколкото си спомням, а мисля, че съм в много голяма степен точна, е, че този закон беше внесен в Народното събрание само няколко дни, преди да бъде приет Законът за защита срещу дискриминация. Но сега, когато вече имаме такъв Закон за защита срещу дискриминацията, в Кодекса на труда трябва да има съобразяване със Закона за защита срещу дискриминацията и, ако е необходимо, да се предложат други промени, които да съответстват на приетите разпоредби на Закона за защита срещу дискриминацията.
Освен това основен мотив в този закон е, аз ще цитирам отново: “Задълженията, които България е поела за пълно синхронизиране на трудовото ни законодателство с правото на Европейския съюз. С предлаганите изменения и допълнения се отговаря на изискванията на Европейския съюз и на Международната организация на труда във връзка с преговорите на Република България за присъединяване към Европейския съюз”. Мен лично много ме смущава това, че вносителите смятат, че с тези промени ние правим пълно синхронизиране и отговаряме на изискванията на Европейския съюз. Затова аз си позволявам да поставя два въпроса.
Първият въпрос е дали наистина тези промени отговарят на поставените цели, първо, по изравняване правата на работниците на срочни договори и на непълен работен ден. Категорично смятам, че тези промени, които са предложени в Закона, не изпълняват задълженията, които ние сме поели в преговорния процес във връзка със синхронизирането на нашето законодателство по-специално с Директива 97/81 на Европейския съюз и с Директива 1999/70 на Европейската общност. Защо смятам, че е важно това да бъде уредено? Защото всъщност тези директиви имат една основна цел – премахвайки условията за дискриминация на работещите на непълно работно време или на срочен трудов договор, да се изравнят тези защити в Кодекса на труда с нивото на тези, които са на безсрочни трудови отношения. Това се прави за улесняване развитието на заетостта, тоест увеличаване на възможностите за заетост на непълно работно време и за гъвкавост на пазара на труда – нещо, което нито сега е уредено в нашия Кодекс, нито има развитие на пазара на труда. И тъй като включването на хората, не само на безработните, но и на работещите на непълно работно време, е изключително важно, за да могат да се включат в пазара на труда, аз смятам, че точно в тази част трябва много внимателно Комисията по труда и социалната политика и самите вносители да прецизират текстовете, за да може наистина директивата да се приложи и по този начин да се осигури премахването на такава дискриминация. Защото и сега в чл. 8 на Кодекса на труда, както е записано и в промените, този въпрос е уреден. Добавено е едно второ изречение, което не казва нищо ново. И досега чл. 8 всъщност защитава и работещите на непълно работно време, и на срочен трудов договор. Защото там просто не се прави разграничение, при дискриминацията, в зависимост от вида на трудовия договор.
Така че това изречение, което е представено като изпълнение на директивата, всъщност е излишно. То е само повторение на едно защитено право, без да дава ново качество. И аз мисля, че ако това е подходът – формално да кажем, че с това изречение сме изпълнили Директива 97/81 на Европейския съюз, ние просто няма да сме си изпълнили задълженията.
Затова много настоятелно ще изискваме и от вносителите, а и ние ще се опитаме да намерим тези норми, които да отразят директивата, а в същото време да създадат условия за гъвкав пазар на труда и за улесняване наемането на непълен работен ден.

Вторият въпрос, по който имам забележка, е въпросът с правата на бременните работнички и кърмачките. Струва ми се, че тук отново е налице формалистичният подход. Съгласно тази директива трябва да има степенуване на мерките за бременните жени и кърмачките. Ако може да се приведе работното място в съответствие с изискванията, тази майка трябва да си остане на работното място. Тоест първото нещо, което работодателят трябва да направи съгласно директивата, е да приспособи работното място. И чак когато се окаже, че е невъзможно да се създадат такива условия, които да не противоречат на състоянието й, тогава да се премине към преместване на друго работно място. За съжаление в чл. 309, ал. 1, текстът, който съществува сега, всъщност дава възможност на работодателя за алтернатива, тоест работодателят да избира дали да пригоди работното място или да премести бременната или кърмачката на друго работно място. Защото текстът буквално е следният: “Бременна жена или кърмачка, която изпълнява неподходяща за състоянието й работа, се премества на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия по предписание на здравните органи.” Дори бих казала, че всъщност тук се дава преимущество на преместване, което е в още по-голямо противоречие с директивата на Европейския съюз. Тук дори си позволявам да мисля, че разрешаването на въпроса е много по-лесно и много по-просто за нормативно уреждане, а не за реализиране. Защото реализацията наистина е свързана с много средства, които трябва да се вложат в работното място, за да може да се гарантира здравето на работничките-кърмачки и бременни жени.
Струва ми се, че е много пресилено да се твърди както в мотивите, така и от вносителя, че този законопроект отговаря на изискванията на Европейския съюз и Международната организация по труда. Аз и днес ще гласувам в подкрепа на законопроекта, но искам още отсега да е ясно, че ние ще имаме претенции към текстовете, които ще бъдат предложени за второ четене, защото идеята и целта, след като е заявено, че това се прави за синхронизиране с европейското право, е наистина това синхронизиране да се извърши реално, а не просто да изпълняваме ангажиментите си формално, както е направено в една част от законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, госпожо Тоткова.
Други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, госпожо Хачикян.
ГАДАР ХАЧИКЯН (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Използвам процедурната възможност за реплика, за да благодаря за конструктивните бележки както на госпожа Тоткова, така и на господин Димитров. Все пак ще се съобразим наистина с това, което чухме, защото има срок между първо и второ четене. Само искам да припомня, че сега ще приемем законопроекта на първо четене и не е необходимо тук да навлизаме в тези подробности. И ще вземем всичко предвид. Надявам се да излезе един хубав продукт. Благодаря ви за вниманието
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, госпожо Хачикян.
За дуплика, заповядайте, госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо Хачикян! Точно защото сме на първо четене, трябва да бъдат поставени тези въпроси. Точно затова!
Защото ако ние се изказваме по начина, по който Вие се изказахте, по който се изказа вносителят, аз съм сигурна, че този закон и на второ четене ще бъде приет в този вариант. Точно затова ние трябва да поставим въпроса. Защото ако ние продължаваме да се отнасяме формално към нашите задължения, просто няма да постигнем напредък, дори бихме допуснали връщане назад. Никой не го желае това.
Аз искам ние с нашето участие в дискусиите да бъдем полезни в случая конкретно да се приложат нормите, а не да ги прескачаме и по този начин да смятаме, че сме си изпълнили задълженията.
Аз смятам, че нашето задължение е всеки един от нас, тъй като ние всички обръщаме внимание на различни елементи – едни повече на това, което е постигнато, други – повече на това, което е пропуснато. И в двата случая ние, имайки различен поглед, можем да бъдем полезни именно с това, за да можем наистина накрая да излезем с един добър продукт. Защото ми се струва, че формализмът започва да се налага. Твърдя го съвсем убедено. Вчера чухме много неща, които са извън истината, не само извън правилата, а извън истината. Защото вчера чухме, че средната работна заплата е скочила с 25%. Само че аз не знам кой статистически институт е дал тези данни, след като Националният статистически институт казва, че това не е вярно.
Така че, много ви моля, имайте свой принос в дискусиите. Към това ви призовавам – всеки да има свой принос в дискусиите, като се придържа максимално към истината. Аз се старая. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Господин Ляков, заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вярна е тезата, че всеки от нас, когато застане на тази трибуна, не трябва да повтаря, първо, известни неща и, второ, казаното от тези, които са се изказали преди него. Да описваме какво съдържа законопроектът и защо се правят тези промени, според мен е достатъчно да го каже един от участниците в дебата, било заместник-министър или народен представител. Повторението в случая не спомага за конструктивността и по-голямата полезност, която търсим в това първоначално обсъждане.
Ще си позволя да направя една по-обща характеристика на промените и най-вече да кажа, че отдавна всички знаят, че е необходим нов Кодекс на труда. Това е една, бих казал, остра необходимост, която според мен задължително трябва да бъде посрещната и на нея да й бъде отговорено преди България да стане член на Европейския съюз. Защото с този остарял кодекс, с тези остарели индустриални отношения, които са уредени в него, които всъщност възпроизвеждат с кърпежите единичния собственик, държавата, и отсреща хората, които отдават своя наемен труд, според мен по никакъв начин не могат да отговорят на модела на новите индустриални отношения.
Затова бих препоръчал на управляващото мнозинство да се заеме с тази задача, а не да прави кърпежи на Кодекса на труда, независимо че това са изисквания на съответни директиви и също може би по някакъв начин ще помогнат на по-бързото завършване на преговорите за присъединяването на държавата.
Когато говорим за нов Кодекс на труда, не трябва да се забравя, че има големи промени в собствеността. Вие знаете, че в повечето западни компании няма единични собственици, голяма част от работещите в компанията са и съсобственици, капиталът е акционерен. Така че не можем да говорим за чисти взаимоотношения – от едната страна работодател, от другата страна работещи, специалисти и ръководители. Това нещо изобщо не е отразено в нашия Кодекс на труда.
Освен това има още една много важна тенденция в западния свят и в индустриалните отношения. Това е, че човешките ресурси всъщност се превръщат в най-ценния капитал на фирмите. И когато ние уреждаме трудово-правните отношения, много е важно текстовете в Кодекса на труда да отразяват тази стратегическа тенденция. Защото в стария Кодекс на труда всъщност защитата, да я наречем така, на правата на работниците и служителите не ги третира като човешки ресурси. Тя просто не ги поставя в това положение. И ако се говори за промени, втората насока на промени в новия Кодекс на труда трябва да бъде тази - за тълкуване на работниците и служителите като човешки ресурс, като човешки капитал, като най-ценното нещо, което притежава една фирма, едно дружество.
Колежката ми Росица Тоткова каза за дискриминацията, но аз искам да продължа тази тема, защото е изключително важна. Законът за предотвратяване на дискриминацията, който приехме, според мен урежда доста пълно тази материя. И ако в Кодекса на труда се правят някакви промени, те трябва да бъдат напълно съобразени и в промените да има текстове, които не присъстват в Закона за предотвратяване на дискриминацията.
Вие знаете, че там, при приемането на закона, остана един фундаментален спор дали ще уредим всичко, свързано с дискриминацията в новия закон или ще оставим съществуващи текстове в Кодекса на труда и други закони.
Затова между първо и второ четене, според мен, предотвратяването на дискриминацията в трудово-правните отношения трябва да бъде много ясно и точно регламентирана, защото това всъщност е най-голямото поле, където се проявява дискриминацията. Там, където всъщност хората прекарват по-голяма част от живота си и където проявите на дискриминация са, може би, най-драстични и най-унижаващи личността.
Вторият момент, на който искам да се спра за промените, е отново този нарушен баланс между работодател и работници и служители. Отново в промените се вменяват непрекъснато задължения и отговорности само на работодателя – той е длъжен да направи това, той е длъжен да направи онова, след като вече ви казах, че работодателят не е един едноличен собственик. Там има акционери, те могат да бъдат много на брой, могат да бъдат по-малко. А отношенията между работодател и работници и служители вече са съвсем различни и не може той да се тълкува непрекъснато като виновника, който е длъжен и който трябва непрекъснато да предприема някакви мерки, вменени му от закона, а в същото време отговорността на работниците и служителите да бъде в степени по-ниска. Тази неравнопоставеност на работодател и работници и служители е една от деформациите, която се дължи на другия социалистически характер на Кодекса на труда, който отразява съвсем друг тип индустриални отношения. Вероятно тук, в тези промени, според мен също трябва да се намери този баланс в текстовете.
Ето, говори се, че работодателят трябва да предоставя на подходящо място писмена информация на работниците и служителите за свободни работни места. Добре, представете си, че в това предприятия има остър недостиг на висококвалифицирани специалисти, каквито в предприятието няма. Работодателят е приел друга стратегия за развитие на човешките ресурси – не вътрешен, а външен подбор. За какво ще поставя той вътре задължително такава информация, след като той предварително много добре знае, че в предприятието тези свободни работни места няма кой да ги заеме? Знаете, че това е и един от големите проблеми на трудовия пазар в България – тази необразованост, неквалифицираност. Защото българската нация, както казвахме, щеше да става нация техническа, нация комунистическа, стана нация комунистическа, но не стана нация техническа. И делът на необразованите хора, просто хората с ниска квалификация, с ниско образование е отчайващ.
Промените, които са свързани с трудови договори, с подбор, обучение на работници и служители, предприятието трябва да дава пълна свобода на работодателя. И ако има неща, които трябва да бъдат уредени и да бъдат защитени правата на работниците и служителите, вие знаете, че има колективни трудови договори, където това се прави. Между другото, те са формата, чрез която се прескачат много от законовите текстове в Кодекса на труда и това е становище на всички работодатели, ако хората, които се занимават с тая материя, са изслушали мнението им добросъвестно и които отдавна настояват за цялостно уреждане, тоест за нов Кодекс на труда. Това бяха основните неща.
Тук действително Росица Тоткова каза за тази защита на бременните, на майките с малки деца. Ето още един пример за това, че давате по-строгата санкция на работодателя, а не му давате възможност той да промени условията на работната среда, още повече, че знаете, че има Закон за безопасни и здравословни условия на труд, където пък тези взаимоотношения за безопасна и здравословна работна среда са уредени и са задължение на работодателите.
За това при промените, които трябва да направим между първо и второ четене, не трябва така, автоматично да следваме някаква директива. Разбира се, има задължителни текстове, но винаги е по-добре ние да направим малко творческо развитие и да се помъчим да подобрим текстовете в Кодекса на труда като съумеем да направим този баланс между интересите на работодателя и работниците и служителите и отчетем съвременните тенденции в развитието на човешките ресурси.
А иначе, според мен, крайно наложително е да започнем подготовката за създаването на нов Кодекс на труда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Заповядайте за реплика, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ляков. Предоставянето на информация за свободните работни места от работодателя по никакъв начин не го обвързва със задължението той да прави този вътрешен подбор. Мисля, че когато хората имат повече информация, това е добре и за двете страни. Тази мярка не я приемам като ограничаване правата на работодателя.
Но има един въпрос, който Вие поставихте и който е изключително важен – това е необходимостта от нов Кодекс на труда. След реформите в пенсионната и изобщо в осигурителните системи, въвеждането на такива осигурителни системи, което беше изключително важно като политическо действие и като политическо решение, и огромна отговорност на Народното събрание да приеме принципите, философията и правното уреждане на тези системи, следващото, което трябваше да бъде направено, е именно приемането на нов Кодекс на труда. За съжаление, според мен в този парламент вече няма време. Смятам, че вече няма време да се прави нов Кодекс на труда, тъй като остава по-малко от година и половина работа, а новият Кодекс на труда изисква една много широка дискусия в обществото, още повече, че ние знаем, че има противоречиви и засега изглеждащи непреодолими противоречия между работодатели и работници.
В същото време искам да кажа и това, че този парламент се зае с кодифициране на осигурителната правна уредба, без да се налага да има нужда от това. Ние изразходвахме много време, за да обединим Кодекса за задължителното обществено осигуряване със Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, с остатъците от Закона за осигуряване при безработица и насърчаване на заетостта и т.н., в много голяма степен едно механично сливане и това време можеше да бъде използвано за провеждане на дискусия и за определяне на основните принципи и на философията на един нов Кодекс на труда, от който нашата страна се нуждае и който е изключително важен. За съжаление този парламент не можа да отговори на тази потребност и няма да бъде парламент, който да има принос в решаването на трудово-правните отношения, индустриалните отношения в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
За дуплика думата има господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател! Според мен новият Кодекс на труда, освен че изисква много широка обществена дискусия с участието на всички заинтересовани страни, аз мисля, че с ускоряването на темпа на присъединяване на България тези непреодолими противоречия постепенно ще изчезват. Ние не можем да избягаме от модела, който е установен в западните демокрации. В техните законопроекти също така се уреждат и нови тенденции, като това, че много хора вече не работят така, както ние разбираме, да отидат някъде на работа, а си работят вкъщи. Има промяна на работното място, има промяна по отношение на това, че информационните технологии всъщност свиха света до размерите на компютърния екран и представите ни за едно предприятие като някаква площ, до която са изградени някакви сгради, където отиват хора, разполагат се по етажите, в цеховете, много скоро ще бъдат променени. Вие знаете, че съвременната икономика всъщност е икономиката на услугите, а икономиката на услугите не изисква предприятия от стария тип. Всичко това трябва да бъде отразено в новия Кодекс на труда.
Аз мисля, че с общи усилия може да бъде намерена добра основа и всички тези неща да бъдат уредени, защото без такъв кодекс нашата икономика, която се мъчим да подготвим да стане по-конкурентоспособна, няма да бъде, ако тези много важни взаимоотношения не бъдат законово уредени. Те не могат да бъдат оставени в този вид, защото непрекъснато ще бъдат един препъни камък и непрекъснато ще създават изкушения в работодатели и работници да нарушават и договорите между тях непрекъснато да бъдат подлагани на съмнения и оттам нататък да подриват ефективността на самата структура, в която тези хора работят заедно и постигат успехи. Затова си мисля, че може да се намери добра основа. Според мен, обаче, времето година и половина или година и няколко месеца е достатъчно за нов Кодекс на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Д-р Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз искам да припомня, че този законопроект е разгледан в Комисията по труда и социалната политика на 11 септември 2003 г., но за съжаление той не успя да се вреди в дневния ред на Народното събрание. Едва днес има възможността да бъде разгледан и точно по тази причина колегите са напълно прави, като поставят въпросите за синхронизиране между Закона за защита срещу дискриминацията, който е приет няколко дни по-късно, както каза госпожа Тоткова, и е в сила от 1 януари 2004 г. Затова аз смятам, че между двете четения има възможност тези текстове, които синхронизират Закона за защита срещу дискриминацията, с предложените нови директиви в Кодекса на труда да намерят своето място и по този начин да се запълни тази празнота. Пак повтарям, при подготовката на законопроекта работната група не е имала възможност да се възползва от готовите текстове на Закона за защита срещу дискриминацията, тъй като той е приет малко по-късно.
Целта на този законопроект е някои разпоредби на Кодекса на труда да бъдат приведени в съответствие с директиви на Европейския съюз. Това е един от приоритетните закони. Тук са поети ангажименти във връзка със затварянето на Глава “Социална политика” и това е един от законите, който трябва да бъде приет в рамките на приключването на преговорния процес.
Аз няма да се спирам на въпросите, които са свързани със забраната за дискриминация, няма да се спирам на въпросите, които са свързани с установяване на равнопоставеност между мъже и жени при изпълнение на правата и задълженията във връзка с трудово-правните отношения, няма да се спирам на въпросите за осигуряване на стабилност на трудовите правоотношения, на предлаганите промени, свързани с изчерпателното регламентиране на елементите на трудовия договор. Мисля, че в рамките на обсъжданията в Комисията по труда и социалната политика ние ще се опитаме да намерим най-добрите решения. Вярно е това, което каза госпожа Тоткова, проблемите, свързани с непълното работно време и със срочните трудови договори, не са регламентирани по най-добрия начин.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС, от място): Не са регламентирани по никакъв начин.
ХАСАН АДЕМОВ: Ще ги регламентираме, госпожо Тоткова. Ти знаеш, че в Комисията по труда и социалната политика има традиция, има възможности за дискусии, има възможности за предложения.
Що се отнася до въпроса, който коментира господин Ляков, той действително е изключително важен. Той е стоял на вниманието и на Тридесет и осмото Народно събрание, но за съжаление и тогава, и сега трудно се намира волята, защото Народното събрание и правителството трудно се нагърбват с ролята да бъдат арбитър между работодатели и работници и служители, организацията на работодателите и работниците и служителите, тъй като това, което казахте Вие, е абсолютно вярно. В една голяма част интересите на работодателя и на работниците и служителите са диаметрално противоположни и трудно се намира баланс, но това не е условие този въпрос да бъде пренебрегван. Аз се надявам, че с усилията на Народното събрание, на депутатите, с усилията на представителните организации на работници и служители, както и на работодателските организации, ще се стигне до едно балансирано решение, тъй като това са въпроси, които са изключително важни, и новите индустриални отношения предполагат едно ново трудово законодателство, една нова трудова Конституция, която да уреди по един модерен начин всички тези взаимоотношения.
В заключение искам да изразя моята, а надявам се и позицията на колегите от Комисията по труда и социалната политика, че заедно с предложенията на колегите от комисията и всички останали народни представители, заедно с предложенията, които бяха направени в доклада на колегите от Комисията по евроинтеграция, заедно с вносителите и експерти на министерството, в рамките на обсъждането на законопроекта за второ четене ще намерим най-добрите решения, за да можем да отговорим на очакванията, които са отправени към нас по отношение на приемането на този законопроект. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: И аз благодаря на господин Адемов.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Адемов! Вярно е, че Кодексът на труда е една много голяма и съществена част от уреждането на индустриалните отношения в България. Вярно е, че тези промени биха могли да станат и по-рано. Но искам Вие да признаете, че Тридесет и осмият парламент направи много сериозни крачки в реформите в законодателството.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Никога не съм казвал обратното!
РОСИЦА ТОТКОВА: Той пое отговорността заедно с всички народни представители да извърши тези реформи в осигурителните системи, да създаде пенсионната система, правилата в пенсионната система, които не винаги се приемат еднозначно и това е съвсем естествено. Този парламент имаше възможността да започне дискусия и подготовка за приемане на нов Кодекс на труда, защото другите, основните дискусии, принципите, философията и основните правила са приети и оттам нататък можехме да се движим единствено и само към усъвършенстване. А за Кодекса на труда това време от три години и половина е изтекло безвъзвратно. Съмнявам се, че оттук нататък можем да смятаме, че този парламент ще направи нещо дори за започване на дискусията.
Вярно е, че са противоречиви и засега изключващи се.
Но Тридесет и деветият парламент се ангажира с промени в социалните закони, които ги направиха удобни на министрите. Като изключение бих посочила само тези за социалните услуги. Дадоха им възможности, за да може после един министър да казва: аз прилагам такава програма, другият да казва: аз давам еди-колко си пари на еди-кого си за еди-какво си. По-важно беше в този парламент да се започне дискусията и ако тя беше започната навреме, той можеше да се поздрави с нов Кодекс на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Господин Ляков, заповядайте за нова реплика.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Адемов! Казах точно обратното – вече няма диаметрално противоположни позиции на работодател и работници и служители. Защо?
Първо, защото те вече се припокриват. Казахме Ви и за акционерното участие. Знаете, че в западните фирми работниците и служителите са съакционери, т.е. в известен смисъл са и работодатели. Освен това конкурентната икономика в западните страни се изгражда с въвеждане на стандарти за качество. ISO 9001 v. 2000 вече навлиза и в българските фирми. Един от принципите е удовлетвореност на всички, включително и на вътрешните клиенти, или работниците и служителите във фирмата. Работодателят така построява отношенията си и изгражда такъв модел във фирмата за обучение и развитие на човешките ресурси, че работниците и служителите да бъдат удовлетворени. Те от своя страна също имат желание при такъв модел на взаимоотношения да работят качествено, защото успехите на фирмата са и техни успехи и те имат полза от това. Същият принцип е заложен в модела на Европейския съюз за организационно съвършенство – за удовлетвореност на всички.
Така че границата, която е съществувала при социализма – един работодател – всички останали работници и служители, при които трябва да има строг регламент на взаимоотношенията, вече не съществува в модерните индустриални отношения. Затова е по-лесно да се направи, защото този модел трябва да бъде въведен в България.
Вие робувате на стереотипи, които тук съществуват в някакви останки на структури от социализма, които не са още реформирани.
Използвам това като термин за обозначение на остарели индустриални отношения и стереотипи на мислене в хора, които работят в българската икономика. Но в модерните икономики просто не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Ще се възползвате ли от правото си на дуплика?
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Тоткова! Никога не съм оспорвал това, което е направило Тридесет и осмото Народно събрание, а тъкмо обратното. Нашата парламентарна група и аз сме участвали, доколкото това е било възможно, макар и в опозиция, подкрепяли сме законите в социалната сфера.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Да, така е.
ХАСАН АДЕМОВ: Второто нещо, което искам да кажа е, че Тридесет и деветия парламент в никакъв случай не искам да го противопоставям на Тридесет и осмия парламент, нито искам да избягам от различията, които са били в рамките на миналия и на този парламент. Но в крайна сметка законодателите и управляващото мнозинство, които са определяли дневния ред на Народното събрание и тези, които са определяли приоритетите в законодателството са решили, че трябва да процедират по този път и са направили това, което е предложено на вашето внимание. Дали това е най-доброто или не, това го казват избирателите, за това си има тест, за това си има избори. Тогава ще се разбере дали това, което е правено като политика, е правилно или не. Това го знаете прекрасно.
Уважаеми господин Ляков, това, което казвате, действително е така, не съм го оспорвал по отношение на новите форми на собственост и т.н. Но ако сте имали възможността да разговаряте с представители на сегашните легитимни представители на работодатели и синдикални организации, ще видите за какво става въпрос. Очевидно е, че трябва още малко време, за да можем да достигнем до висотата, за която говорите. Мисля, че на този етап това все още е една мечта за нашите работодатели и за всички нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Господин Маринчев, искам да подчертая, че Парламентарната група на ОДС вече е използвала редовното си време и има още десет минути удължение – до една трета, според правилника.
Заповядайте, господин Маринчев.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Няма такова нещо!
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Веднага искам да кажа, че ще подкрепя този законопроект. Той действително е нужен, навременен, отразява желанието да синхронизираме нашето трудово законодателство с това на Европейския съюз. Много от заложените текстове действително внасят яснота и значително по-добра регламентация. Споделям всичко казано от хората, които говориха преди мен. Може би единствено не бих се съгласил с господин Адемов – ще се върна към неговите последни думи – който едва ли не даде оправдание, че това време е загубено от Тридесет и деветия парламент – да се работи за един нов Кодекс на труда.
Господин Ляков е много прав, когато говори, че действително в момента индустриалните отношения у нас са коренно различни от тези, които са били, когато е правен този Кодекс на труда и е крайно време да се заработи. Това е мой укор към управляващото мнозинство, че това време е изпуснато – да се работи за един съвсем нов Кодекс на труда. Това можеше да стане едновременно и с него.
Но действително е права госпожа Тоткова, че вече няма време в рамките на този парламент да се разработи, да се обсъди и да се приеме. Но все пак е по-добре да се започне работата. Не става въпрос за това какво ще кажат избирателите. Сигурен съм, че онези, които се интересуват от Кодекса на труда, ще отидат на избори и ще си кажат мнението, но те чакат да се промени този кодекс и да се разработи нов.
Аз казах, че по принцип приемам законопроекта и ще го подкрепя.
Просто в интерес на работата искам да поставя три въпроса, по които може би колегите ще имат желание да участват със свои предложения между първо и второ четене. Искам да им обърна внимание и може би те ще вземат отношение по тези въпроси. И по трите пункта, по които искам да се изкажа, съм съгласен с това, което е заложено в сегашния вариант на законопроекта, но все пак може би могат да се погледнат от по-друга гледна точка.
Предвижда се срокът за предизвестие в трудовите договори да бъде еднакъв и за двете страни. Пак повтарям – приемам го. Но в същото време, когато говорим за договаряне, дали да не отворим вратичката при желание на една от страните те да се различават в тези срокове? Защо, ако заложим, условно казвам, срокът да бъде един месец, защо аз като бъдещ работник да не поискам този срок да бъде половин месец? Казвам, че по принцип го приемам. По този начин работодателят и работникът са равнопоставени. Но нека да помислим. Може би има логика в това предложение.
В чл. 127 се предвижда, когато работникът постъпва на работа, да му се дава кратка характеристика на работното място, за неговите задължения като работник. Ние много пъти сме говорили за длъжностна характеристика. Може би точно сега е моментът да задължим да се връчва веднага такава длъжностна характеристика. Не е тайна, че на много места длъжностната характеристика не съществува на практика. Може би сега е моментът, който да използваме, да задължим работодателят да дава на работника подробна длъжностна характеристика при постъпване на работа. Пак казвам, дискусионно поставям този въпрос.
И по отношение на информацията за свободните работни места, която засегна в изказването си господин Ляков, сега в малко по-друг ракурс. Много често, когато се предоставя информация за работните места, се залита в две крайности. Едната крайност е тя да се дава съвсем бегла, бедна, а от друга страна някога се поставят такива изисквания към новия работник, които нямат никакво отношение към работното място и към самата работа, например, високо изискване за владеене на чужд език, а работата е такава, че въобще не налага ползване на такъв език. Дали в това отношение също да не прецизираме нещата така, че да се задължи по някакъв начин работодателят, да му вменим това задължение – да дава такава информация. Но да я обяви така, че тя да разкрива точно характеристиката на работното място, за да може работникът, който ще кандидатства, реално да прецени своите възможности дали е подходящ за тази работа и дали да кандидатства.
Пак заявявам, че ще подкрепя законопроекта. Но оставам с мнението, че е могло да се работи и по цялостен кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин Маринчев.
Има ли други желаещи за изказване по законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Гласували 116 народни представители: за 114, против 2, въздържали се няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ПО ПРОГРАМАТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ИЗМАМИТЕ, ЗАСЯГАЩИ ФИНАНСОВИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
По законопроекта има два доклада – на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Моля председателят на Комисията по бюджет и финанси госпожа Радева да представи доклада на комисията по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да ви запозная с:


“ДОКЛАД
по Законопроект № 402-02-6/28 януари 2004 г.
за ратифициране на Договора между правителството
на Република България и Комисията на Европейските
общности за предоставяне на финансова помощ по
Програмата за противодействие на измамите, засягащи
финансовите интереси на Европейския съюз, внесен от
Министерския съвет

На заседание, проведено на 26 февруари 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект № 402-02-6 за ратифициране на Договора между правителството на Република България и Комисията на Европейските общности за предоставяне на финансова помощ по Програмата за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, подписан на 13 ноември 2003 г. в София.
На заседанието присъстваха: Васил Киров – директор на Агенцията за финансово разузнаване, и Красимир Ципов – старши експерт в дирекция “Международно сътрудничество” в МВР.
При представянето на законопроекта бе изтъкнато, че целта на договора е предоставянето на финансова помощ от контрактуващия орган (Европейската комисия) за изпълнение на дейност, наречена: Изпълнение на многонационална програма ФАР за противодействие на измамите.
Общата сума за дейността е 522 446,80 евро, като контрактуващият орган приема да предостави финансиране максимум до 496 324,46 евро, еквивалентни на 95% от цялата сума. Съфинансирането от българска страна в размер 26 122,34 евро ще се поеме от бюджетите на ведомствата, представени в Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности, създаден с Постановление № 18 на Министерския съвет от 2003 г., пропорционално на структурните звена, с които участват съответните ведомства.
Целите на това споразумение са в съответствие с непосредствените цели на Многонационалната програма ФАР за 2002 г. “Програма за противодействие на измамите за защита на финансовите интереси на общността, а те са представени в три компонента:
1. Структури за противодействие на измамите:
Подпомагане изграждането на централни структури, които да могат да отговарят без забавяне на индикации за измама и нередности или на искания, произтичащи от комисията, да провеждат независимо, да координират или подпомагат провеждането на разследвания в случаи на съмнения за измами и нередности, засягащи бюджета на общността. Административният контрол, предоставен на комисията, се осъществява от Европейския офис за противодействие на измамите.
2. Комуникационни връзки и бази данни:
Подпомагане на възможностите на централните структури да участват в сигурен и ефикасен обмен на информация, свързана с действия на измами и нередности, с всички компетентни национални власти, както и с комисията и компетентните власти от страните-членки, така също и развитие на база данни за противодействие на измамите.
3. Оперативно ноу-хау:
Подпомагане повишаването на ефективността на контрола и запитванията, ръководени от централните структури и правоприлагащите и прокурорски служби, с които те си сътрудничат, по-специално по бъдещите външни граници на съюза.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със средните резултати: “за” – 12 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и Комисията на Европейските общности за предоставяне на финансова помощ по Програмата за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, подписан на 13 ноември 2003 г. в София.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Следващото становище е на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Господин Александров, заповядайте.

ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-6 за ратифициране на
Договора между правителството на Република България и
Комисията на Европейските общности за предоставяне на
финансова помощ по Програмата за противодействие на
измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския
съюз, внесен от Министерския съвет на 28 януари 2004 г.

На 20 февруари 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и Комисията на Европейските общности за предоставяне на финансова помощ по Програмата за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз.
През 2001 г. Европейската комисия приема План за действие за защита на финансовите интереси на Общността и борба с измамите. Той предвижда включването на страните-кандидатки в превенцията на измамите чрез създаването на мултидисциплинарни административни структури и сътрудничеството им с Европейската комисия и по-конкретно с Европейската служба за борба с измамите. Във връзка с това през 2002 г. Европейската комисия приема решение за стартиране на Многонационална програма ФАР за борба с измамите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности. Бенефициенти са 10 страни от Централна и Източна Европа, включително България.
Съгласно Договора Европейските общности предоставят на България 522 446,8 евро за участие в програмата. Българското съфинансиране е в размер на 26 122,34 евро през 2004 г. и се поема пропорционално от бюджетите на ведомствата, представени в Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности, създаден с Постановление № 18 на Министерския съвет от 2003 г.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и Комисията на Европейските общности за предоставяне на финансова помощ по Програмата за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, подписан на 13 ноември 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по законопроекта за тази ратификация.
Виждам, че и господин Коцев е тук. Ако има въпроси към вносителите, той е заместник-министър на вътрешните работи и отговаря за ресора за европейската интеграция.
Не виждам воля за дебати. Явно всичко е ясно.
В такъв случай подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и Комисията на Европейските общности за предоставяне на финансова помощ по Програмата за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Госпожо Радева, дали ще направите предложение при този резултат да преминем към второ четене веднага?
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам споразумението да бъде гласувано и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Подлагам това процедурно предложение на гласуване.
Моля, гласувайте процедурното предложение да преминем незабавно към ратификацията и на второ четене.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Моля, госпожо Радева, докладвайте законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“ЗАКОН
за ратифициране на Договора между правителството на
Република България и Комисията на Европейските общности
за предоставяне на финансова помощ по Програмата за
противодействие на измамите, засягащи финансовите
интереси на Европейския съюз

Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и Комисията на Европейските общности за предоставяне на финансова помощ по Програмата за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, подписан на 13 ноември 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта на второ четене.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
С това е ратифициран Договорът между правителството на Република България и Комисията на Европейските общности за предоставяне на финансова помощ по Програмата за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз.
Благодаря Ви, господин Коцев.

Преминаваме към следваща точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Той беше приет на първо четене на 25 септември 2003 г.
Заповядайте, госпожо Мингова, за доклад на Вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател. Първо, бих искала да предложа в пленарна зала да бъде допуснат заместник-министърът на вътрешните работи господин Железчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Който е съгласен господин Железчев, заместник-министър на вътрешните работи, да бъде допуснат в залата, моля да гласува.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Моля, господин Железчев да бъде поканен в залата.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател. Дали бих могла да Ви предложа там, където няма предложения на народни представители, да чета ан блок?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Разбира се, там, където няма предложения, четете членовете ан блок.
Заповядайте, четете.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Параграф 1 е следният:
“§ 1. В чл. 53, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В буква “а” в края запетаята се заменя с точка и запетая, съюзът “и” се заличава.
2. Буква “б” се изменя така:
“б) имуществото, придобито чрез или по повод на престъпление, независимо чия собственост е, освен ако не подлежи на връщане или възстановяване, когато придобитото липсва или подлежи на връщане или възстановяване, присъжда се неговата равностойност”.
3. Създава се буква “в”:
“в) имуществото, получено при отчуждаване на имущество, придобито чрез или по повод на престъпление”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да отпадне.
Така че може би трябва първо да гласуваме заглавието и после предложението за отпадане на § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Поотделно ще процедираме.
Първо ще гласуваме заглавието.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
Параграф 1 в окончателната му редакция, представена от комисията, беше прочетен.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Предложението на комисията е за отпадане на параграфа, който аз прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Предложението на комисията § 1 да отпадне е прието.
Заповядайте, госпожо Мингова.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 2 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 2. В чл. 61 ал. 3 се изменя така:
“(3) Когато прокурорът реши да не се образува предварително производство или да прекрати образуваното производство, той изпраща преписката на комисията за налагане на възпитателна мярка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Моля да гласувате § 2 така, както е предложен в окончателната редакция на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Параграф 2 се приема така, както е предложен от комисията.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“§ 3. В чл. 93 се създават точки 25, 26, 27 и 28:”.
Бих си позволила да не ги чета, господин председател, защото предложението на комисията е за отпадане на този параграф от това систематично място, а инкорпорирането на текстовете е по-нататък на съответните други систематични места. Така че ако това се възприеме, няма логика да чета конкретните текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Аз мисля, че това е логично.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Предложението на комисията е за отпадане на този параграф като § 3 от законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Параграф 3 отпада в този вариант и съдържанието му се инкорпорира в създадените нови разпоредби.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадането на § 3 и инкорпориране на неговото съдържание в новите разпоредби, като при новите разпоредби, когато ги четем, госпожо Мингова, обърнете внимание, че именно там е инкорпориран § 3.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението на комисията се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 4. В чл. 104 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “сведения, съставляващи държавна тайна”, се заменят с “информация, представляваща държавна тайна”.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Информацията, представляваща държавна тайна, се определя със закон.”
Комисията предлага да бъде създаден § 4а със следното съдържание:
“§ 4а. В чл. 155 ал. 1 се изменя така:
(1) Който склонява друго лице към проституция или свожда към блудствения действия или съвкупление се наказва с лишаване от свобода до 3 години и глоба от 300 до 600 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Следващите текстове.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Нека да ги гласуваме поотделно. Това са различни материи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Приемам тези аргументи.
Имате думата по § 4 и 4а за изказване. Не виждам желаещи.
Поставям на гласуване окончателната редакция на § 4 и предложението на комисията за създаване на § 4а.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Параграф 4 и новият § 4а са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 5 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 5. В чл. 157 алинеи 2 и 3 се изменят така:
“(2) Който извърши хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не представлява престъпление по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.
(3) Който извърши хомосексуални действия по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 5?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, ние правим опит да въведем някакъв порядък във връзка с едни изменения, които по-рано прибързано направихме по повод на един скандален законопроект за третирането на хомосексуалните действия с непълнолетни и с такива лица, които не разбират свойството и значението на извършеното.
Аз предлагам, уважаеми господин председател, ал. 3 да отпадне. Не бива сегашният режим, който предвижда санкция по силата на това, че основният състав е от 2 до 8 години за хомосексуални действия, по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, да се заменя с един по-лек и по-либерален режим до 3 години. Това е моето предложение. Смятам текстът да остане така, както е в досегашния си вид.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Тоест, ти предлагаш да отпадне.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, да отпадне ал. 3 в § 5 и да остане сегашният текст: “Наказанието по ал. 1”, което наказание в момента е от 2 до 8 години, да се налага на тези лица, които извършват хомосексуални действия по отношение на непълнолетно лице или на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното. Тоест, да остане по-тежкия режим по отношение на хомосексуални действия с непълнолетни и лица, които не разбират свойството и значението на извършеното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има думата госпожа Мингова.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Колеги, с предложенията на вносителя, които са адаптирани от комисията, се прави една диференциация по отношение на изпълнителното деяние и се разграничават първо наказанията, които се налагат в случаите, в които хомосексуалното посегателство е срещу лице, което не е навършило 14-годишна възраст. В този смисъл ал. 2 и ал. 3 по предложенията, ако приемем предложението на господин Миков, излиза, че за едно и също деяние ще трябва да наложим в единия случай по ал. 2 това, което се предлага от вносителя, и същото това лице ще попадне отново по ал. 1. По ал. 1 наказанието е доста по-завишено, отколкото това, което комисията предлага за наказателна санкция по ал. 2.
На следващо място, аз смятам, че диференцирането на наказанието за случаите, в които посегателството е срещу лице, което е навършило все пак 14-годишна възраст, макар и то да не разбира свойството и значението на това, което е извършено към него, е друг род деяние, което би следвало отново да бъде с друг размер на санкцията.
Не виждам защо господин Миков прави това предложение, което всъщност изравнява две хипотези по санкции и създава възможност за едно и също деяние да могат да бъдат подвеждани по две различни алинеи на текста.
Господин Миков, не Ви е точно, коректно предложението, което правите в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Това беше реплика. Така ли да разбирам?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Нещо като реплика, защото аз не можах да разбера как само ал. 3 се предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Ще поясните ли в своята дуплика, господин Миков, за какво става дума? Честно казано, отдавам на своето дилетантство и моето неразбиране.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Нямайте притеснения, ще се опитам да поясня. Досега насилствените хомосексуални действия, хомосексуалните действия по отношение на лица, ненавършили 14-годишна възраст, и доброволните хомосексуални действия с лица, навършили 14-годишна възраст, но неразбиращи свойството и значението, се наказваха по силата на ал. 1 с лишаване от свобода от две до осем години. Сега вносителят предлага да се занижат санкциите по отношение на тези до 14 години – от две до пет, което – малко се сваля максимумът. В ал. 3 се отива на едно прекомерно леко наказание лишаване от свобода до три години. Става въпрос за лица, навършили 14 години, може да са 15-16-годишни, може да са 35-годишни, но лица невменяеми, които не разбират свойството и значението на един такъв контакт. За това става въпрос. Смятам, че прекалено ниско би било, още повече, че тук се дава възможност за условно осъждане. След като е до три години, това отваря възможности за условно осъждане. Знаете, че и преди, при промените имах едно принципно отношение към такъв тип режим по отношение на хомосексуалните контакти. Смятам, че на този етап това, което е възможно в рамките на тази процедура, да остане тежката санкция по ал. 1. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви за това пояснение, господин Миков.
Други изказвания по този текст?
Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Аз ще се изкажа в подкрепа на текста на комисията. Има логика да е диференцирано наказанието. В ал. 1 става дума за насилствени хомосексуални действия. В алинеи 2 и 3 става дума за доброволни такива. Между ал. 2 и ал. 3 има също една съществена разлика. Аз също съм била срещу либерализиране на режима на хомосексуалните престъпления, което се прокара преди няколко месеца. Когато става дума за малолетни лица, които доброволно са се съгласили на хомосексуален контакт, има допълнителна обществена опасност, защото в крехката възраст това създава условия за хомосексуална ориентация. Над 14-годишна възраст условията за създаване на такава хомосексуална ориентация са по-силно ограничени. Освен това, когато става дума за лица, които са психически нездрави, не може да се твърди просто така, че има опасност от срив на психиката от този акт, когато той е бил доброволен. Когато стават въпроси за доказването на престъпленията и жертва на престъпление е такова невменяемо лице, са изключително трудни за доказване и не е въпросът само на книга и на градиране за кое какво наказание да се носи. Има логика в това лицата над 14-годишна възраст, които са склонени към хомосексуален контакт, но не с насилие и не със зависимост, да се отговаря наказателно в едни разумни пропорции, но по-леки с оглед на обществената опасност. Обществената опасност за тези лица наистина е по-ниска. Може да не става дума за 15-годишни лица, а за 50-годишни лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Чухме две тези за и против. Има ли други мнения?
Като реплика на госпожа Дончева ли, господин Миков? Само това е процедурната възможност, която имам да Ви дам.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): За да възразя на госпожа Дончева. Ако тук беше над 18-годишна възраст, аз бих се съгласил. Но, съгласете се, че доброволни хомосексуални действия във възрастта 15-16-17 години също не е редно да бъдат толерирани с такава либерализация. Ако беше от 18 години нагоре, нямаше да има проблем.
Правя второ компромисно предложение цифрата 14 да се замени с 18 по отношение на вменяемите лица.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: А между 14 и 18 няма да са обект на никаква специална санкция.
МИХАИЛ МИКОВ: Не, не. Не може възрастта. Тук има два критерия: единият е 14 години – лице, което не разбира свойството и значението.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: В ал. 2 също е 14 години.
МИХАИЛ МИКОВ: В ал. 2 е ненавършило 14-годишна възраст и там ще носят отговорност и за 15-, и за 16-, и за 17-годишните – ще попаднат там.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Как ще попаднат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Виждам тук един диалог, който се разгаря между масата и трибуната и който е абсолютно нереден от гледна точка на процедурите на Народното събрание.
Чухме две тези. (Реплика на народния представител Татяна Дончева.)
Как го разбрахте Вие, госпожо Дончева, че е реплика? Защото аз не останах с впечатление, че е реплика. Добре, заповядайте, направете дуплика.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Определянето на тези възрастови групи не е гимнастика в пленарна зала. Това обикновено се прави дълго време, консултират се сексолози, педиатри, детски психолози и се правят и други неща. Не е редно сега това да се прави.
Лицата под 14-годишна възраст, които са жертви ще носят наказателно преследване за дееца само поради факта на възрастта си, дори контакта да бъде доброволен. Лицата над 14-годишна възраст, които участват в хомосексуални контакти ще носят като жертви последица наказателна отговорност на другото лице, ако са невменяеми, ако не съзнават свойството и значението на постъпките си. Има акселерация, има съвсем други неща в тези отношения. Значи, не смятам, че трябва да се връщаме към средните векове.
Предлагам ви да подкрепим текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Тук се изчерпи диалогът между господин Миков и госпожа Дончева с леките намеси на госпожа Мингова.
Има ли някой друг, който желае да се изкаже по § 5 с ал. 2 и 3? Не виждам желаещи.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на господин Миков, който предлага да отпадне ал. 3.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Няма логика да отпадне!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има такова предложение. Подлагам го на гласуване.
Комисията не се е произнесла по това предложение, тъй като то беше направено устно в залата, но чухме възраженията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 9, против 78, въздържали се 14.
Предложението на господин Миков не се приема.
Подлагам на гласуване § 5 с ал. 2 и 3 така, както са предложени в окончателна редакция от комисията. (Шум и реплики от КБ.)
Госпожо Дончева, господин Миков, предстои почивка. Разберете се навън в почивката.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 4.
Параграф 5 се приема.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Продължаваме с Наказателния кодекс - § 6.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“§ 6. В чл. 161, ал. 1 думите “145-148а” се заменят със “145, 146-148а”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 6? Няма.
Моля, гласувайте § 6.
Гласували 108 народни представители: за 106, против 1, въздържал се 1.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 7 комисията е подкрепила текста на вносителя за създаване на чл. 182а и не е подкрепила редакцията за създаване на чл. 182б.
Комисията предлага следната редакция на § 7:
“§ 7. Създава се чл. 182а:
“Чл. 182а. (1) Който с цел имотна облага склонява родител чрез дарение, обещание, заплаха или злоупотреба със служебно положение да изостави свое дете или да даде съгласие за осиновяването му, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до две хиляди лева.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който склонява непълнолетен да даде съгласие за осиновяването си, когато законът го изисква.
(3) Който с цел противозаконна имотна облага посредничи между лице или семейство, желаещо да осинови дете, и родител, желаещ да изостави свое дете, или жена, приемаща да износи в утробата си дете с цел да го предаде за осиновяване, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до три хиляди лева.
(4) Ако деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до четири хиляди лева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 7? Няма.
Моля, гласувайте § 7.
Гласували 119 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 3.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 8 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 8. Създава се чл. 192а:
“Чл. 192а. (1) Който без надлежно разрешение приеме на работа лице, ненавършило 18-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от петстотин до хиляда лева.
(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.
(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева., а по ал. 2 – лишаване от свобода до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева.”
В § 9, в чл. 193а след думата “преследване” се добавя “от общ характер” и накрая се добавя “до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане.”
Комисията е подкрепила текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 8 и 9 има ли желаещи да се изкажат?
Има думата господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам едно притеснение. Може би госпожа Мингова ще го разсее. Съгласно предложението, направено от вносителя за § 8 – чл. 192а, ал. 1, се създава наказуемост за наемане на работа на лице, ненавършило 18-годишна възраст, когато е възможно да се увреди неговото здраве, безопасността или моралът му. В окончателната редакция, приета от комисията, всякакви условия са отпаднали.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Това го преценява инспекцията.
ЧЕТИН КАЗАК: Трябва да се разясни, защото така, както е написано, излиза, че всичко е независимо от условията. Дали трябва разрешение от инспекцията или не, не е посочено в този текст.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Посочено е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Който желае, може да вземе отношение по текста, но моля – от трибуната.
Заповядайте, господин Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Разрешение от инспекцията – да, иска се. Когато тя го даде, носи своята отговорност. Ако инспекцията в нарушение на закона или на други правила не си е дала разрешението както трябва, може да се съди инспекцията. Не виждам какъв е проблемът?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Разбрах, няма проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпросът е ако се назначи лице, ненавършило 18 години, без разрешение на инспекцията, то този, който го е назначил, ще носи наказателна отговорност по ал. 1.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по текста? Няма.
Моля, гласувайте параграфи 8 и 9.
Гласували 129 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 5.
Параграфи 8 и 9 са приети.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Следват § 10, 10а и 10б.
По § 10 има предложение на господин Ралчев, което е подкрепено по принцип.
Има две предложения на господин Ралчев – за създване на § 10а и 10б, които са подкрепени от комисията, тъй като имат връзка със съдържанието на предлагания § 10.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на тези три параграфа:
“§ 10. В чл. 195 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 10:
“10. ако предмет на кражбата са взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси;”
2. Създава нова ал. 3:
“(3) Наказанието по ал. 2 се налага и за кражба на взирвни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси от структурните звена на Министерството на вътрешните работи, от Министерството на отбраната, от Българската армия и от структурите на подчинение на министъра на отбраната, от Държавна агенция “Гражданска защита” и от Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите “до една година” се заменят с “до три години”.”
Комисията предлага да се създаде § 10а:
“§ 10а. В чл. 196, ал. 1, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя “а в случаите по чл. 195, ал. 3 – лишаване от свобода от 5 до 15 години”.”
Комисията предлага да се създаде § 10б:
“§ 10б. В чл. 197, т. 2 думите “195, ал. 3” се заменят с “чл. 195, ал. 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По тези три параграфа – 10, 10а и 10б – има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте тези три параграфа.
Гласували 116 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 3.
Параграфи 10, 10а и 10б са приети.
Следващият е § 11.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11 и той е следният:
“§ 11. В чл. 208 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “от сто до триста лева” се заменят с “от петстотин до хиляда лева”.
2. В ал. 2 думите “от сто до триста лева” се заменят с “от хиляда до пет хиляди лева”.
3. В ал. 3 навсякъде думите “от сто до триста лева” се заменят с “от пет хиляди до десет хиляди лева”.
4. Създава се ал. 4:
“(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 11 – става дума за чл. 208, тук става дума за съкровища, които са намерени и мисля, че народните представители ще вземат отношение по този текст. Това е текстът за този, който открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи това на властта.
Има ли желаещи народни представители да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте § 11.
Гласували 118 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 4.
Текстът на § 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 12 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 12. В чл. 210, ал. 1, т. 3 накрая се добавя “или от лице, което непосредствено извършва по занятие сделки с валута в наличност”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители!
Няма желаещи.
Моля, гласувайте, § 12.
Гласували 114 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 3.
Параграф 12 е приет.
Параграф 13!
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 13. В чл. 114а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) За приготовление към престъпление по чл. 213а, ал. 2 и 3 и чл. 214, ал. 2, когато приготовлението е свързано с набавяне на взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси или специални технически средства за предизвикване на взрив, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 13 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по чл. 214а.
Няма желаещи за изказване.
Поставям на гласуване предложението на Комисията по правни въпроси за отпадане изцяло на § 13.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 2.
Параграф 13 отпада.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 14. В чл. 216, ал. 5 след цифрата 8, се поставя запетая и се добавя “или ако деянието е свързано с унищожаване или повреждане на елементи от далекосъобщителната мрежа”, а думите “чл. 37, т. 6 и 7” се заменят с “чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по § 14? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 3.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15 и прилага следната редакция:
“§ 15. Създава се чл. 216а:
“Чл. 216а. (1) Който сам или чрез другиго неправомерно наруши целостта на съоръжения или обекти от електропреносна или електроразпределителна мрежа, от газотранспортна или топлопреносна система, система за пренос на течни горива, или на водоснабдителна или канализационна система, с което създаде условия за отклоняване на електрическа енергия, природен газ, течни горива, топлинна енергия или вода, или отвеждане на отпадъчна вода, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до 15 хил. лв.
(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от 1 до 10 години и глоба до 20 хил. лв.”
Комисията предлага да се създаде § 15а:
“§ 15а. В чл. 218б, ал. 1 думите “чл. 195, ал. 3” се заменят с “чл. 195, ал. 4”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16:
“§ 16. В чл. 225в, ал. 4 съюзът “и” се заменя с “или”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, да вземете отношение по трите параграфа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 15, 15а и 16 са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 17 комисията подкрепя предложението, направено от народния представител Борислав Ралчев и т. 1 от предложението на вносителя.
Неподкрепената т. 2 е следната:
“2. В чл. 233 се създава нова ал. 2:
“(2) С наказанието по ал. 1 се наказва и посредническата дейност, свързана с външнотърговски сделки с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, осъществени извън територията на Република България, в нарушение на забрани, ограничения или санкции, наложени по линия на Съвета за сигурност на ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Европейския съюз, двустранни и многостранни международни договори, по които Република България е страна.”
В крайна сметка комисията подкрепя по принцип текста на вносителя само по т. 1 и предлага следната редакция на § 17:
“§ 17. В чл. 233 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Който извършва без съответно разрешение или лиценз външнотърговска дейност с оръжие или със стоки или с технологии с възможна двойна употреба, или посредническа дейност по сделки с оръжие или с такива стоки или технологии, както и когато такива дейности са осъществени в нарушение на забрани, ограничения или санкции, наложени от Съвета за сигурност на ООН, от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа или от Европейския съюз, указани в акт на Министерския съвет или произтичащи от международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба до двеста хиляди лева.”
2. В ал. 4 съюзът “и” се заменя с “или”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата по § 17. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на Комисията по правни въпроси за § 17.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 18 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция.
“§ 18. Създава се чл. 234в:
“Чл. 234в. (1) Който сам или чрез другиго осъществи неправомерно присъединяване към електропреносна или електроразпределителна мрежа, или към газотранспортна, топлопреносна, водоснабдителна или канализационна система, система за пренос на течни горива, или неправомерно въздействие върху уредите за търговско измерване на електрическа енергия, природен газ, течно гориво, топлинна енергия или вода, или отведена отпадъчна вода, с което създаде условия за непълно отчитане на потребените електрическа енергия, природен газ, течно гориво, топлинна енергия или вода, или на отведена отпадъчна вода, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до десет хиляди лева.
(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба до петнадесет хиляди лева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители по § 18, с който се създава чл. 234в. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 4.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 19 Комисията по правните въпроси след много дискусии предлага следната редакция, продкрепяйки и текста на вносителя:
“§ 19. Чл. 235 се изменя така:
“Чл. 235. (1) Който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количество и дървета сече, събира, добива, взема или извозва от горския фонд каквито и да било дървета или част от тях, включително отсечени или паднали, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до 6 години и с глоба от хиляда до 20 хил. лева.
(2) С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който укрие, товари, транспортира, разтоварва, съхранява или преработва незаконно добит от другиго дървен материал, когато с това са причинени немаловажни вреди.
(3) За престъпление по алинеи 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода от 1 до 8 години и глоба от 5 хил. до 15 хил. лева, ако:
1. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване;
2. е извършено в съучастие със служител по горите, който се е възползвал от служебното си положение;
3. е извършено чрез използване на неистински или преправен документ или на документ с невярно съдържание;
4. е извършено повторно;
5. предметът на престъплението е в големи размери.
(4) Когато престъпленията по алинеи 1-3 са извършени от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група или представляват опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от 10 хил. до 100 хил. лева.
(5) Когато предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от 50 хил. до 500 хил. лева.
(6) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми народни представители, имате думата по § 19, така както беше докладван от председателя на комисията. Може би все пак трябва да кажем, че господин Борислав Ралчев има предложение и то е прието от комисията и включено в текста.
Имате думата.
Учудващо и за мен, но няма желаещи народни представители да вземат отношение по този оригинален текст.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 3.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 20 има предложение на народния представител Борислав Ралчев, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 20. В чл. 242, ал. 1, се правят следните изменения и допълнения:
1. Буква “б” се изменя така:
“б) чрез използване на документ с невярно съдържание, на чужд, неистински или преправен документ;”
2. В буква “г” накрая се добавя “компоненти или прекурсори за тях, определени със закон или с акт на Министерския съвет;”.
3. След буква “ж” думите “до шест години” се заменят с “до десет години”, а думите “до две хиляди лева” се заменят с “от 20 хил. до 100 хил. лева”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 20, уважаеми дами и господа, има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“§ 21. В чл. 242а след думите “се наказва с” се добавя “лишаване от свобода до шест години и”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
“§ 22. В чл. 246, ал. 1, думите “до три години” се заменят с “до шест години”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По параграфи 21 и 22 има ли народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Тези два параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 23 има предложение от народния представител Борислав Ралчев, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 23. В чл. 253 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Който извърши финансова операция или сделка с имущество, или прикрива произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление, се наказва за изпиране на пари с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 3 хил. до 5 хил. лева.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който придобие, получи, държи, използва, преобразува или спомогне по какъвто и да е начин за преобразуването на имущество, за което знае или предполага към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея:
а) след думата “деянието” се добавя “по алинеи 1 и 2”;
б) точка 1 се изменя така:
“1. от две или повече лица, сговорили се предварително, или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;”
в) създава се т. 4:
“4. чрез откриване или поддържане на сметка във финансова институция под фиктивно име или под името на лице, което не е дало своето съгласие за това.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думата “деянието” се добавя “по алинеи 1 и 2”.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите “чл. 37, точки 6 и 7” се заменят с “чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7”.
6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:
“(6) Предметът на престъплението или имуществото, в което е трансформиран, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.”
7. Създава се ал. 7:
“(7) Разпоредбите на алинеи от 1 до 6 се прилагат и когато престъплението, чрез което е придобито имуществото, не попада под наказателната юрисдикция на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по § 23. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 23.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Параграф 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 24 има предложение на народния представител Борислав Ралчев за създаване на нов чл. 253а, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция:
“§ 24. Създава се нов чл. 253а:
“Чл. 253а. (1) Приготовлението за изпиране на пари или сдружаването с такава цел се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от 5 хил. до 10 хил. лева.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към изпиране на пари.
(3) Имуществото, предназначено за изпиране на пари, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност.
(4) Не се наказва участник в сдружението по ал. 1, който преди да е довършено изпирането на пари преустанови участието си в сдружението и съобщи за него на властта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 24 има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Параграф 24 е приет.



ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“§ 25. Досегашният чл. 253а става чл. 253б и в него думите “до една година” се заменят с “до три години”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 25? Няма.
Подлагам на гласуване § 25.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Параграф 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 26 има предложение на народния представител Нонка Матова – в чл. 278 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “сто до триста” се заменят с “двадесет хиляди до тридесет хиляди”.
2. В ал. 2 думите “или видоизменение” се заменят с “видоизменение или за износ”, а думите “сто до триста” се заменят с “тридесет хиляди до петдесет хиляди”.
3. В ал. 3 думите “сто до триста” се заменят с “тридесет хиляди до петдесет хиляди”.
4. В ал. 4 думите “сто до триста” се заменят с “тридесет хиляди до петдесет хиляди”.
5. В ал. 5 навсякъде думите “сто до триста” се заменят с “тридесет хиляди до петдесет хиляди”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и той е следният:
“§ 26. В чл. 278 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “от сто до триста лева” се заменят с “от петстотин до хиляда лева”.
2. В ал. 2 думите “или видоизменение” се заменят с “видоизменение или за износ”, а думите “от сто до триста лева” се заменят с “от хиляда до пет хиляди лева”.
3. В ал. 3 думите “от сто до триста лева” се заменят с “от хиляда до пет хиляди лева”.
4. В ал. 4 думите “от сто до триста лева” се заменят с “от хиляда до пет хиляди лева”.
5. В ал. 5 навсякъде думите “от сто до триста лева” се заменят с “от пет хиляди до десет хиляди лева”, а думите “чл. 37, точки 6 и 7” се заменят с “чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За да ориентирам залата – основният текст за чл. 278 е: “Който унищожи, разруши или повреди паметник на културата или архивен материал, влизащ в Държавния архив…” и се касае до санкциите по тези пет алинеи, които са в основният текст на чл. 278.
Имате думата, уважаеми дами и господа.
Има ли желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Нонка Матова за § 26, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 27, против 78, въздържали се 11.
Предложението на народния представител Нонка Матова не се приема.
Поставям на гласуване § 26, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 2.
Параграф 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 27 има предложение от народния представител Нонка Матова, което също не е подкрепено от комисията и е следното:
“В чл. 278а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “сто до триста” се заменят с “пет хиляди до десет хиляди”.
2. В ал. 2 думите “сто до триста” се заменят с “десет хиляди до тридесет хиляди”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27 и той е следният:
“§ 27. В чл. 278а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “от сто до триста лева” се заменят с “от петстотин до хиляда лева”.
2. В ал. 2 думите “от сто до триста лева” се заменят с “от хиляда до пет хиляди лева”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители.
Всъщност касае се за укриване на паметник на културата или друга историческа ценност, която не е предадена на съответните държавни органи.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Нонка Матова за § 27, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 26, против 67, въздържали се 5.
Предложението на народния представител Нонка Матова не се приема.
Поставям на гласуване § 27, както беше докладван от председателя на Комисията по правни въпроси.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Параграф 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 28 има предложение на народния представител Нонка Матова, което по принцип е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя и текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 28. Член 278б се изменя така:
“Чл. 278б. (1) Който без надлежно разрешение извършва или нареди да бъдат извършени теренни археологически разкопки, геофизически или подводни проучвания, или изкопни работи на територията на археологически паметници на културата и/или в тяхната охранителна зона, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.
(2) Ако при извършването на действията по ал. 1 се използват технически средства и/или моторни превозни средства, наказанието е лишаване от свобода от три до шест години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.
(3) Който без надлежно разрешение замени или заменя, продаде или предлага да бъдат продадени археологически находки или археологически движими паметници на културата се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до десет хиляди лева.
(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, когато принадлежи на дееца, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по § 28, уважаеми дами и господа.
Давам думата на народния представител Татяна Дончева.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Правя процедурно предложение за отлагане на гласуването на текста, защото мисля, че има някакъв дефект, трябва да изчистим ал. 3. Изпълнителните деяния на ал. 3 според мен не са коректни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има направено процедурно предложение за отлагане на гласуването на този текст.
За противно процедурно предложение думата има господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Аз имам противно процедурно предложение. Четейки текста, и специално както той продължава – “продаде или предлага да бъдат продадени археологически находки”- явно се е имало предвид, че като се каже “замени” значи е извършено деяние, а когато се каже “или заменя” значи деянието продължава, тоест предлага да бъдат заменени, продължително деяние.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Не може така.
ЧЕТИН КАЗАК: Явно това е имала предвид комисията при окончателното редактиране на текста. Дали го приемаме или не, е друг въпрос.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Защо трябва да спорим? Да дойде юристът и да уточним глаголите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Татяна Дончева на основание чл. 42, ал. 4, т. 5 отлагане на гласуването на § 28.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 94, против 27, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието. Отлага се гласуването на § 28.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията предлага следната редакция на § 29:
“§ 29. Член 284 се изменя така:
“Чл. 284. (1) Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва информация, която му е поверена или достъпна по служба и за която знае, че представлява служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.
(2) Наказанието за деяние по ал. 1 се налага и на недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата му е станала известна информация, представляваща служебна тайна.
(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено от вещо лице, преводач или тълковник по отношение на информация, станала му известна във връзка с възложената му задача, която то е длъжно да пази в тайна, наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По този § 29 комисията не подкрепя текста на вносителя, а дава свой текст, който беше прочетен от председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Мингова.
Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи народни представители.
Моля, гласувайте § 29 със съдържание, което беше прочетено от председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Мингова.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Параграф 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията предлага да се създаде § 29а:
“§ 29а. Член 284б се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този параграф? Няма.
Моля, гласувайте § 29а.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Параграф 29а е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 30:
“§ 30. Член 287 се изменя така:
“Чл. 287. Длъжностно лице, което при или по повод изпълнение на службата си, само или чрез другиго, извърши противозаконни принудителни действия спрямо заподозрян, уличен, обвиняем, свидетел или вещо лице, за да изтръгне признание, показание, заключение или информация от него, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 30 имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 30.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Параграф 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 31 има предложение на Борислав Ралчев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31:
“§ 31. В чл. 308 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 2 и ал. 3:
“(2) Когато предмет на деянието по ал. 1 са български или чуждестранни документи за самоличност, за завършено образование или за придобита квалификация, свидетелства за управление на превозни средства, свидетелства за регистрация на превозни средства, визови стикери или други документи, удостоверяващи правоспособност, лични или регистрационни данни, наказанието е лишаване от свобода до осем години.
(3) Когато деянието по ал. 2 е извършено с цел имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до десет години. Имотната облага, ако такава е получена, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчуждена, се присъжда нейната равностойност.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и се изменя така:
“(4) В маловажни случаи наказанието е:
1. по ал. 1 – лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд;
2. по ал. 2 – лишаване от свобода до две години;
3. по ал. 3 - лишаване от свобода до три години.”
3. Създават се алинеи 5, 6 и 7:
“(5) За приготовление към престъпление по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година. За приготовление към престъпление по алинеи 2 и 3 или за сдружаване с цел извършване на някои от предвидените в тях престъпления, наказанието е лишаване от свобода до шест години.
(6) Не се наказва онзи участник в сдружението, който преди да е довършено съставянето на неистински официален документ или преправянето на съдържанието на официален документ (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на неистински или преправени документи (ако сдружението е образувано за това), се откаже от деянието и съобщи за него на властта.
(7) Който изготвя, държи или укрива предмети, материали или оръдия, за които знае или предполага, че са предназначени или че са послужили за съставяне или за преправяне на документ по алинеи 2 и 3, се наказва с лишаване от свобода до шест години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 31, който също е доста оригинален - наказателно-правна норма със скоби?
Гласуваме § 31.
Гласували 116 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 3.
Параграф 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 32 има предложение на Борислав Ралчев за отпадането му, което е подкрепено от комисията
Искам да уточня, че текстът на предложения от вносителя параграф беше инкорпориран в току-що гласувания текст на чл. 308, така че е предопределено гласуването за отпадането на параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по текста? Няма.
Гласуваме отпадането на § 32.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Отпадането на § 32 е прието.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията предлага да се създадат параграфи 32а, 32б и 32в:
“§ 32а. В чл. 310, ал. 1 след думите “до пет години” се добавя “а в случаите по чл. 308, алинеи 2 и 3 - лишаване от свобода до дванадесет години”, а думите “чл. 37, т. 6” се заменят с “чл. 37, ал. 1, т. 6”.
§ 32б. В чл. 319а, ал. 4 думите “сведения, съставляващи държавна тайна” се заменят с “информация, представляваща държавна тайна”.
§ 32в. В чл. 319д, ал. 1 думите “държавна тайна” се заменят с “информация, представляваща държавна тайна”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По тези три параграфа имате ли желание, господа народни представители, да вземете отношение? Няма желаещи.
Гласуваме параграфи 32а, 32б и 32в.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Тези три параграфа са приети.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
От името на Парламентарна група на НДСВ искам да направя едно процедурно предложение.
На основание на чл. 35, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам извънредно заседание на Народното събрание във вторник, 16 март, от 14,00 ч. с дневен ред:
1. Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка на дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и проверка на дейностите по контрола на наличните запаси на зърно от страна на държавните органи.
2. Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
3. Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 91, против 40, въздържали се 6.
Това предложение се приема.
Следователно има извънредно заседание на парламента във вторник от 14,00 ч. с точките, както бяха докладвани тук, с надеждата т. 2 да я приемем днес.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“§ 33. В чл. 325, ал. 2 след думата “дързост” се поставя запетая и се добавя “както и когато то е извършено преди, по време или непосредствено след спортно мероприятие”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 33 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е т.нар. “едро хулиганство”.
Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Гласуваме отпадането на § 33, което е по предложение на Правната комисия.
Гласували 116 народни представители: за 114, против 1, въздържал се 1.
Параграф 33 отпада.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя предложението на народните представители Чакъров, Манева, Божинов и Великов за създаването на нов § 33а:
"§ 33а. В чл. 330, ал. 2 се създава т. 5:
"5. ако запалената гора или друго имущество със значителна стойност се намира в защитена територия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи по този текст да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте § 33а.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Параграф 33 а е приет.


ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 34 има предложение на народния представител Борислав Ралчев, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя и текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§34. В чл. 337 се създава ал. 5:
"(5) За приготовление към престъпление по алинеи 1-4 наказанието е лишаване от свобода до две години."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте § 34.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Параграф 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 35 има предложение на народния представител Борислав Ралчев, подкрепено от комисията.
Тя подкрепя и текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 35. Създава се чл. 339б:
"Чл. 339б. Който произвежда, пренася, държи, придобива или предава другиму стоки или технологии с възможна двойна употреба, определени със закон или с акт на Министерския съвет с цел да бъдат използвани за осъществяване на сделки в нарушение на забрани, ограничения или санкции, наложени от Съвета за сигурност на ООН, от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа или от Европейския съюз, или произтичащи от международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до двеста хиляди лева."
По § 36, подкрепен от комисията, предлагаме следната редакция:
"§ 36. В чл. 346 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 4:
"4. отнемането е извършено с цел имотна облага от връщането на моторното превозно средство."
2. Създава се нова ал. 3
"(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на лице, което предлага съдействие за връщане на отнетото превозно средство срещу получаването на имотна облага."
3. Досегашните алинеи 3, 4 и 5 стават съответно алинеи 4, 5 и 6."
По § 37, подкрепен от комисията, се предлага следната редакция:
"§ 37. Създава се нов чл. 346а:
"Чл. 346а. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд отнетото моторно превозно средство бъде върнато, наказанието е:
1. в случаите по чл. 346, ал. 1 – лишаване от свобода до пет години;
2. в случаите по чл. 346, ал. 2, т. 4, ако връщането е извършено преди получаването на имотната облага – лишаване от свобода до осем години."
По чл. 38 комисията подкрепя текста на вносителя, а той е следният:
"§ 38. Досегашният чл. 346а става чл. 346б."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по параграфи от 35 до 38 включително? Няма.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 35, 36, 37 и 38 са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 39 има предложение на народния представител Борислав Ралчев, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 39. Създава се нов чл. 348а:
"Чл. 348а. (1) Който чрез измама или по друг незаконен начин използва далекосъобщителна мрежа, съоръжение или услуга, за да генерира или пренасочи в свой или чужд интерес насочен пренос на сигнали, писмен текст, изображения, звук, данни или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга преносна среда, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до десет хиляди лева.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено:
1. от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване, когато деянието не представлява маловажен случай;
2. чрез използване на нерегистрирано далекосъобщително средство;
3. повторно,
наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба от хиляда лева до пет хиляди лева.
(3) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд."
По § 40 комисията подкрепя текста, а той е:
"§ 40. Досегашният чл. 348а става чл. 348б."
Има предложение на народните представители Джевдет Чакъров, Евдокия Манева, Георги Божинов и Борислав Великов за създаване на нов § 40а, подкрепено от комисията. Този параграф е със следното съдържание:
"§ 40а. Глава единадесета, в заглавието на Раздел III накрая се добавя "и против околната среда"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От § 39 до § 40а има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте ги.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Тези параграфи 39, 40 и 40а са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 41 има предложение на народния представител Пламен Моллов, подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 41. Член 350 се изменя така:
"Чл. 350. (1) Който изготви храни или питиета, предназначени за общо ползване, по такъв начин, че в тях се създават или попадат опасни за здравето вещества, както и онзи, който продава, предлага за продан или по друг начин тури в обращение такива храни или питиета, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
(2) Който наруши правила, уреждащи добива, производството, преработката, съхранението или търговията с животни, суровини, храни или питиета, предназначени за общо ползване, и с това изложи на опасност здравето или живота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(3) Ако от деянието по ал. 1 и 2 е последвала средна телесна повреда за другиго - наказанието е лишаване от свобода до шест години, ако е последвала тежка телесна повреда за другиго – лишаване от свобода от една до осем години, а ако е последвала смърт – лишаване от свобода от три до петнадесет години."
По § 42 има предложение на народния представител Пламен Моллов, подкрепено по принцип от комисията.
Тя подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 42. Създава се чл. 350а:
"Чл. 350а. Който в нарушение на закон произвежда или предлага на пазара храни, храни за животни или ветеринарномедицински продукти, или питиета, и с това изложи на опасност живота или здравето на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По тези два параграфа 41 и 42 има ли народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Параграфи 41 и 42 са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Има предложение на народния представител Чакъров, Манева, Божинов и Великов – да се създаде § 42а:
"§ 42а. В чл. 352, ал. 1 думата "подпочвени" да се замени с "подземни"."
Комисията е подкрепила предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Председателят на Комисията по правни въпроси предвижда, че по следващия параграф ще има дебати, затова ще гласуваме само § 42а.
Има ли по § 42а народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Параграф 42а е приет.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, ако ми позволите, въпреки че ние гласувахме, само още веднъж да изчета текста на § 42а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“§ 42а. В чл. 352 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата “подпочвени” се заменя с “подземни”.
2. В ал. 2 думата “подпочвените” се заменя с “подземните”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност чл. 42а така, както беше докладван сега от председателя на Комисията по правни въпроси, вече е гласуван и приет с това съдържание.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Следващото предложение е на народните представители Чакъров, Манева, Божинов и Великов за създаване на § 42б, който се отнася до създаване на членове 353г, 353д и 353е.
Комисията е подкрепила текста, свързан с предложението за създаване на чл. 353д.
Комисията не подкрепя другите две предложения, които ще прочета:
“Чл. 353г. Който изгради водовземно съоръжение или съоръжение за използване на повърхностни или подземни води, без да има право на това по закон или без надлежно разрешение, или извърши това не съгласно даденото му разрешение, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.”
И другото предложение, което не е подкрепено:
“Чл. 353е. Който използва воден обект чрез плавателно средство, без да има право на това по закон или без надлежно разрешение или извършва това не съгласно даденото му разрешение, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.”
Както казах, комисията, подкрепяйки само едното от тези предложения, предлага да се създаде § 42б със следното съдържание:
“§ 42б. Създава се чл. 353г:
“Чл. 353г. Който в нарушение на закон използва минерална вода за стопанска дейност, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до пет хиляди лева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа.
Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Двата текста – единият, който се отнася за повърхностните и подземните води, а другият – за минералните води, са предложени с един и същи мотив. Мотивът е свързан с опазване на водите, тъй като знаете, всички сте свидетели на изследвания през последните месеци, които показват, че водата става един от най-важните ресурси. България е страна в Европа с най-ограничени водни ресурси. И е абсолютно необходимо още сега, навреме да вземем необходимите мерки за опазване на водите. Именно затова сме предложили в Наказателния кодекс тези мерки, които ще осигурят предпоставки за опазване на водите. И е много странно, че комисията е приела само текста за минералните води, които се използват от по-ограничен кръг хора, а е отхвърлила текста, който се отнася за повърхностните и подземните води. Това са източниците за питейно и стопанско водоснабдяване през следващите години. Просто няма логика единият текст да бъде приет, а другият да не бъде приет.
И аз затова ви моля в залата да коригираме това решение и да подкрепим както първия, така и втория текст. Най-накрая, гласуваме за себе си, за всички хора, за един ресурс, без който ние не можем. Затова още веднъж ви призовавам да подкрепите и двата текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Манева.
Имате думата, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, аз разбирам съображенията на госпожа Манева. Ние коментирахме надълго тези проблеми и в комисията. Може би едно от съображенията, за да не се подкрепи там текстът, беше недостатъчната информация доколко административно-наказателна отговорност, която следва да бъде прилагана, е използвана при тези хипотези. Но действително така, както сме предложили съдържанието на този параграф, едно деяние, което е с по-голяма обществена опасност, се оказва пренебрегнато за сметка на друго, което приема комисията.
Аз бих призовала залата да направим едно отделно гласуване по тези текстове, да възприемем това, което предлага госпожа Манева, само че с оглед уеднаквяване на редакцията на двата текста ще си позволя да предложа да направим една редакционна корекция, която е възможно да стане в зала, и текстът на това предложение за чл. 353г на вносителите да звучи по подобен начин, както предлага комисията за чл. 353д.
Тоест, чл. 353г да бъде със следното съдържание:
“Чл. 353г. Който в нарушение на закон изгради водовземно съоръжение или съоръжение за използване на повърхностни или подземни води се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.”
Така уеднаквяваме, правим симетрия в редакцията на двата текста. Тоест, в крайна сметка се обхващат и двете хипотези.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обхващат се хипотезите и на чл. 353г и на 353е?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Член 353е не го коментираме в момента, тъй като нямаше изказвания.
Аз поддържам предложението на комисията да не се приема чл. 353е, но адаптирам тази редакционна корекция в предложеното от госпожа Манева за чл. 353г.
Има думата народният представител Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми колеги еколози, няма някой член на Правната комисия, който да има неекологично мислене. И няма човек, който да се отнася с пренебрежение към това намаляват ли водните запаси. Но текстовете, които сте предложили, означават криминализация на деянието на хиляди хора, които живеят в стотици населени места без водоснабдяване и канализационна система.
Госпожо Манева, в нашия избирателен район това са стотици населени места, където хората не да си направят геранче, а просто да си направят една яма, в която да се събира дъждовна вода, ще трябва да носят наказателна отговорност до две години лишаване от свобода. Вижте си текста: “Който изгради водовземно съоръжение или съоръжение за използване на повърхностни или подземни води”. Щом става дума за повърхностни води, означава, че ако си направите дупка и там съберете дъждовната вода и с нея поливате или правите каквото си искате друго, носите наказателна отговорност.
Аз мисля, че трябва да има малко разум при използването на наказателната репресия. И затова Правната комисия казва: дайте да се съсредоточим върху административните мерки, за да може контролната система, която е свързана с изграждане на такива съоръжения, с режима за тяхното ползване, да може да се активизира, да им прави, ако трябва, наказателни постановления, пък да се съобразим къде по колко души живеят и как това да стане. И ако искате след пет или след десет години, когато има ред в това нещо, да сложим и наказателна санкция. Но не е разумът да пращаме в затвора такива хора. Извинете ме, няма защита на водата, която да налага подобна трактовка. Това е по чл. 353г.
Но вижте си и чл. 353а: “Който използва воден обект чрез плавателно средство”. И представяте ли си изпълнителното деяние на този текст?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Това не се поддържа.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Как да не се поддържа? Те си поддържат групово всички текстове. Представете си го как ще изглежда наказателноправно. И ако не можете да си го представите, дайте да отпадне. Нашето разбиране беше, че ние ще подкрепим такава политика, но не за сметка на една наказателна репресия към хора, живеещи в условия на бедност, които няма как да си направят изисквания, регламенти, разрешения и т.н.
Давам ви за пример нашия район. Там са стотици села. Само до Трявна има 106 такива. В затвор ли ще пращаме 80-годишните бабички? Разбирам, че го правите с добро намерение.
Член 353е е просто неприложим. Ние в Комисията по правни въпроси си направихме труда да извадим може би десет хипотези на смешно прилагане на закона.
По отношение на минералната вода сме направили корекция за стопанските нужди, защото когато примерно в Нареченски бани или някъде другаде хората имат такова количество минерални води, че те едва ли не ги използват и за битови нужди. Дайте да видим как това нещо ще се уреди градоустройствено по начина на ползване на тези води и след това да почнем да санкционираме и да слагаме затвор. Няма нужда, затворите са места за други хора, не за такива. Не е израз на голяма грижа да слагаме наказателни текстове. Ако някой си закачи минералната вода, за да си я бутилира и да я продава, разбира се, предвидили сме санкцията и затова така сме модифицирали текста. Така че аз не знам защо председателката на комисията прави отстъпление и не намирам логика в това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Тревогата Ви, госпожо Дончева, би била основателна, ако нямаше определение за водовземно съоръжение. Въпросната ямичка не е водовземно съоръжение. Всички в тези многобройни села, за които говорите, за да изградят водовземно съоръжение, и сега по закон трябва да получат разрешение. Така че изобщо не става дума за случаите, които описвате. Става дума за ясно дефинирани в Закона за водите съоръжения. Това наистина е една изключително важна мярка. Не може логиката на изграждането на съоръжения за отнемане на повърхностни или подземни води да се различава от логиката за отнемане на минерални води също по този начин, с водовземни съоръжения. Не става дума за течащи води, които се взимат по някакъв елементарен начин и не се изграждат водовземни съоръжения. Справете се със Закона за водите и ще видите, че съвсем ясно е дефинирано за какво става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вярно е, че имаше спор в Правната комисия. Аз разбирам становището на колегите, които може би се грижат за чистотата на Наказателния кодекс повече, отколкото за чистотата на водите в България. Водовземно съоръжение, колега Миков, е например един сондажен кладенец. Ако баба Гинка има средства да си прекара сондажен кладенец, тя безспорно ще има необходимата подготовка и средства, за да си поиска и съответното разрешение. Ние не можем да допуснем не толкова дори кражбата на вода, тъй като водата в България, макар и с все по-малък дебит или с все по-ниски водни нива, но все пак още съществува. По-опасното даже е неправомерното изграждане на водовземни съоръжения, особено за подземните води, което е свързано със замърсяването на тези подземни води. Ето това е, което ние не можем да допуснем и не можем да чакаме пет или десет години, за да се установи какво всъщност сме причинили на околната среда. Тъй като водовземните съоръжения, особено подземни води – те са язви, които бъркат, ако са без разрешение – не са направени както трябва, те са язви, които се проявяват наистина след много време. Ние трябва да вземем днес мерки.
Какво е водовземно съоръжение, това е ясно по специалния закон. Ако тук трябва също да се добави за колегите, може и това да се направи. Но този текст трябва да се приеме и поради простата причина, че по-общото, което ние трябва да защитим, са подземните води. По-частното са минералните, като част от тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
За дуплика има думата народният представител Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо Манева, приемам малко предизвикателно изречението Ви да се справя със Закона за водите. Особеността на регулирането в наказателното право е, че това е изчерпателен регламент и не можете да си правите препратки, защото това е закон, който вкарва хора в затвора. Това нещо означава, че всички дефиниции по тези специализирани текстове трябва да се намират в Наказателния кодекс. Възможно е даже те да бъдат различни от дефинициите ви в специалните закони. Така че препратка през Закона за водите за дефиниции в Закона за водите е правно-технически недопустимо.
Когато се позовавате на водовземното съоръжение по чл. 353г, продължете изречението “или съоръжения за използване на повърхностни или подземни води”. Всичко, което може да мине за съоръжение за използване на една локва с вода влиза в този текст, ако така е написан. Нямам нищо против най-възвишените идеи за опазване на околната среда, но съм против да правим закони, които пращат в затвора бабичките по селата. Защото това не може да бъде цел на законодателя. Съжалявам много, но тези текстове водят до това. Аз не намирам обществено оправдание за подобна политика. Затова смятам, че най-напред трябва да се направи административното регулиране и наказване и през тези средства да изпълним целта, която вие искате, защото тогава ще се даде възможност да се види, че има стотици села, в които няма регламент, независимо че по Закона за водите пише, че трябва да има. Просто това са условията на бит и става дума за стотици села.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС, от място): Не е вярно.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Моля Ви, как да не е вярно? Само в нашия район има повече от 100 такива. Съжалявам много, ще Ви заведа вдруги ден покрай Трявна да ми намерите някое изключение от тези 106 села. Как да не е вярно? Какво ще ми кажете – че има водоснабдяване и канализация? Там, където е имало някой началник по ВиК, може да е направено едно малко водопроводче, останалото е примитивно. Какво си говорим? В затвора ли ще ги пращаме или ще правим мъртви текстове? Друг начин няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първо трябва да се приложат. Как ще се приложат, не знам.
Все пак дебатите продължават по този параграф.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Ако ли не, преминаваме към гласуване.
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Джевдет Чакъров, Евдокия Манева, Георги Божинов и Борислав Великов…
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: … за чл. 353г в редакцията, която беше прочетена тук от председателя на Правната комисия.
Нека още веднъж да я прочетем, за да няма после спорове. Редакцията сега е направена тук, комисията не се е произнесла по тази редакция.
(Народният представител Михаил Миков от място иска думата за процедура.)
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Няма процедура в момента, защото ми дадоха думата да прочета текста. След това ще вземете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Прочетете текста, госпожо Мингова.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Този чл. 353г в съдържанието, което е в доклада, комисията не е подкрепила този текст. Тъй като това предложение беше защитено в пленарната зала от госпожа Манева и от господин Великов, то не може да не бъде подложено на гласуване, но аз искам да предложа на залата редакционна корекция на това предложение, а дали народните представители ще го подкрепят, това е техен проблем. Така че ще ви помоля да прочета тази редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, прочетете го. Вие го прочетохте, но е добре да се чуе още веднъж. Вие правите това предложение като народен представител, а не от името на комисията.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Правя редакционно уточнение на този текст, но не от името на комисията:
“Създава се нов чл. 353г:
“Чл. 353г. Който в нарушение на закон изгради водовземно съоръжение или съоръжение за използване на повърхностни или подземни води, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба от 5000 до 15 000 лева”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за процедурата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Правя процедура за отлагане на гласуването на тези три члена, защото комисията е приела нещо, уважаемата госпожа Мингова го предлага на залата, а сега тръгва да редактира предложението на вносителите.
Госпожо Мингова, да го бяхме редактирали в…
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Аз имам право да направя това като народен представител.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре, Ваше право е, но комисията не подкрепя текста на вносителя и понеже има доста спорове по тези текстове, го предлагам това. Аз не мислех да вземам отношение, защото смятам, че бях доста изчерпателен на заседанието на комисията. Ще отидем и на чл. 353е, пак ще се налага заради някакви лични компромиси да се търсят решения, които са вредни за гражданите. Разберете го! Не може така да се прави наказателно право.
Затова предлагам тези текстове да бъдат отложени. Нека да погледнем редакцията им, ако искате. Поне махнете повърхностните води. Дончева Ви обясни – става въпрос за селски бит, става въпрос за определени водоеми за поливане на градини. Смешни ставаме! (Шум и реплика в залата.)
Член 353 сега го оттегляте. Защо не го оттеглихте досега? Затова да отложим текста. (Шум и реплики в залата.)
Смешни ставаме пред гражданството. Нека на спокойствие да ги редактираме. Ще ги гласуваме тогава и без това сега няма да приемем закона. Никой не е против да се защитават подземните води.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има направено процедурно предложение. Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на народния представител Михаил Миков за отлагане на гласуването по § 42б. Всъщност предложението е по чл. 42, ал. 2, т. 5 от нашия правилник.
Моля, гласувайте за отлагане гласуването по тези текстове.
Гласували 177 народни представители: за 92, против 84, въздържал се 1.
Предложението, направено от народния представител Михаил Миков, се приема.
Имате думата, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин председател, имам процедурно предложение за прегласуване.
Не знам дали залата разбра какво гласува. Предложението беше за отлагане на гласуването. Аз мисля, че тезите са ясни – който подкрепя текста, ще го подкрепи, а който не иска да го подкрепи, ще го отхвърли по същество.
Отлагане на гласуването няма смисъл да правим, защото и в Комисията по правни въпроси достатъчно дълго това беше обсъждано. Едва ли в залата нещо повече може да бъде казано или направено междувременно, така че ви моля да прегласуваме предложението за отлагане на тези текстове.
Аз ви моля да не отлагаме по-нататък разискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има процедурно предложение за прегласуване.
С други думи – поставям на гласуване процедурното предложение направено от народния представител Михаил Миков за отлагане на гласуването относно § 42б.
Моля, гласувайте.
Нали всички народни представители гласуват само със своите карти? (Шум и реплики в залата.)
Гласували 203 народни представители: за 81, против 113, въздържали се 9.
Процедурното предложение на господин Миков не се приема.
Моля да се съсредоточим върху гласуването!
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Анелия Мингова така както беше прочетено тук – за нов чл. 353г.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 83, против 55, въздържали се 15.
Предложението се приема.
Господин Миков, имате право на процедурно предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, аз не знам защо одеве не ми дадохте да се изкажа. Аз направих процедура преди това, но няма значение.
Уважаеми дами и господа, всякакви стандарти е добре да се прилагат, когато има някаква представа от живота. Излиза, че приемаме текстове с ясното съзнание, че те няма да се прилагат. По този начин вие девалвирате въобще действието на Наказателния кодекс.
Не може, разберете, на тези хора, които изграждат за някакви нужди от векове определени съоръжения поради някакви криворазбрани строги стандарти да им налагате наказателни санкции и да ги вкарвате до две години в затвора. Има административни санкции.
Никой от вносителите в комисията не можа да каже колко пъти се налагали административните санкции и да се види, че много пъти са глобявани административно и тогава вече чак да им се прилага мярката лишаване от свобода до две години.
Това е един атестат за зрелостта на народното представителство. Или не ходите по селата, или нямате представа от живота в България. Така че ви моля още веднъж и този текст, и текстът, който използва “воден обект чрез плавателно средство”... (Шум и реплики в залата.)
Всеки човек с лодка или дори надувна лодка като влезе в язовир – за него предвиждате наказателна отговорност до две години. Това е просто някакво безумие! Или, примерно с надута автомобилна гума влезе в язовира, или с дюшек – предвиждате наказателна отговорност до две години... Има все пак граници на човешката фантазия! Моля ви, спрете дотук.
Така че ви предлагам да прегласуваме това. Нека да отхвърлим този текст и да продължим нататък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям отново на гласуване направеното предложение от народния представител Анелия Мингова по чл. 353г така както беше докладван от нея.
Моля, гласувайте.
Гласували 197 народни представители: за 100, против 83, въздържали се 14.
Текстът се приема. (Шум и реплики в залата.)
Правите ли изявление, че оттегляте чл. 353е? Оттегля ли се?
Заявете това, госпожо Манева. (Шум и реплики в залата.)
Моля да се отрази в стенографския протокол, че се оттегля предложението по този текст.
Другите съвносители съгласни ли са? Добре.
Обявявам 10 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): В залата присъстват 232 народни представители.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, съгласно вчерашния дебат днес предстои гласуване вота на недоверие на правителството.
Моля да бъдат включени камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио, тъй като вчера гласувахме за прякото предаване на тази точка.
Постъпил е проект за решение за приемане на процедурни правила за тайно гласуване от народния представител Михаил Миков.
Господин Миков, ще представите ли решението? Господин Гиньо Ганев, Вие ли ще го представите? Упълномощен сте от вносителя да го представите? Заповядайте.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Упълномощен съм от парламентарната група.
Уважаеми господин председателю, господа министри, дами и господа народни представители! Начинът на гласуването по искането на един вот на недоверие не е банална процедура по хода на ежедневната парламентарна дейност. Става дума за същността на парламентаризма.
Парламентарната група на Коалиция за България и аз лично винаги сме застъпвали становището, че когато Народното събрание упражнява правото си да избира някого или да прекратява неговите функции, избран от него, това трябва да става с тайно гласуване. Знаете ли защо? Защото в този случай Народното събрание действа като избирателно тяло. Няма избори в България, които да не бъдат тайни. И как изведнъж тук – явно?!
И още. Когато парламентът се произнася по персонален въпрос, няма друг път освен този. Мисля си, че някой ще каже: “Има парламентарни системи, в които се употребява явното гласуване в такива случаи”. Да, има, но тук става дума за държава с парламентарен тип управление, в която всички институции са изградени или около парламента, или върху неговата основа. Затова ние не можем с лека ръка да се отнасяме към посегателствата върху статута на народния представител. Отхвърлянето на тайното гласуване е посегателство именно върху автономията и същността на българския народен представител. Но стига с теория.
По Конституцията народните представители у нас са носители на свободен мандат. Те са напълно автономни, не се подчиняват никому и когато трябва да се произнасят по такъв парламентарен персонален проблем, трябва да са изправени единствено пред своята съвест и без никакво притеснение и страх да гласуват.
Е, с ръка на сърцето – така ли гласуваме, когато ще се произнасяме явно? Няма ли частни корпоративни интереси, партийни централи, парламентарни групи? Това не ограничава ли автономията на народния представител и неговата съвест?! Много пъти съм казвал, че тайното гласуване е единствено свободното гласуване в тези случаи.
Мисля още – а има го и в Конституцията, господин председателю и господа народни представители, има го и в правилника – ами ако тайното гласуване не се прилага, когато става дума за вот на недоверие или на доверие, то кога?! Кажете, има ли такъв случай? Не може да има.
Мисля още, че не може този конституционен текст, този конституционен принцип да стои като декоративен текст в привидността на една демокрация. Ако тя не е привидна, той трябва да се прилага.
Аз винаги съм смятал, а и не само аз, че един вот на недоверие не се изразява само в гласуването, в прякото бламиране на едно правителство или пък неговото запазване, а в общественото мнение, настроението, което се създава, дебатите – едни или други. И в този смисъл, мен ако питате, аз смятам, че и този вот на недоверие вече е дал своя резултат.
А сега да завърша с един спомен. Някои не го знаят, защото нямат спомени. Във Великото Народно събрание един депутат от тогавашното СДС се беше качил на най-високото дърво до една от стаите на Народното събрание, за да може оттам да гледа и да контролира народните представители от неговата парламентарна група дали гласуват по указание или не. Ние трябва да се засрамим от този случай. Тогава имаше тайно гласуване, но то се опорочаваше чрез дърветата и други фактори в градината. Имам предвид и 39-те, които излязоха там в един момент. (Смях и приятно оживление в залата. Ръкопляскания от блока на КБ.)
И накрая, аз горещо искам, уважаеми господа, мнозинството днес, което и да е то, да не върви по отъпкания път на вчерашната практика. СДС в нито един случай не допусна да се приложи тайното гласуване! Защото ако вървим по този отъпкан път, той гази и тъпче парламентарното управление. Благодаря ви.
Да приемем решението, внесено от Парламентарната група на Коалиция за България. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганев. Искам да Ви уверя, че ако Народното събрание приеме тайното гласуване, аз ще възложа на квесторите да пазят дърветата около парламента. (Смях и приятно оживление в залата.)
Има процедурно предложение за тайно гласуване.
Има ли противно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри! От дълбокоуважаемия депутат чухме няколко основни положения, за съжаление всичките – крайно ми е неудобно предвид неговия богат опит в тази връзка да му опонирам – нямат нищо общо с теорията и практиката. Цяло щастие е за всички нас, че няма дървета. И това е най-силният аргумент, към който трябва да се отнесем.
Струва ми се, че и парламентарната практика по времето, когато вие сте имали мнозинство, не е допуснала това предложение да бъде в действие. (Възгласи на неодобрение в блока на КБ.)
Никой не оспорва възможността за едно такова решение. Но аз ви моля да направим една малка справка. Колко бяха депутатите, които вчера се изказаха? Сигурно списъкът няма да бъде малък. Защо трябва да твърдим, че всички тези хора са обладани от едно страхотно чувство за страх, едно страхотно чувство за принадлежност към конкретната партийна централа, цитирам: “и не изразиха собствено мнение и воля в своите изказвания”. Аз заявявам, че не изпитвам никакъв страх. Заявявам, че начинът на гласуване за това дали човек има съвест или няма съвест в никакъв случай не се влияе от това каква е формата на гласуването.
Моля да приемете тези наши доводи и да бъде отхвърлено предложението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Уважаеми народни представители, преди да подложа на гласуване процедурното предложение за тайно гласуване искам да помоля квесторите да съберат всички депутатски карти, ако има такива, зад които няма депутат.
Мога ли да считам, че всичко е наред?
Моля, уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение от Коалиция за България за тайно гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 227 народни представители: за 53, против 166, въздържали се 8.
Това процедурно предложение не се приема.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, дами и господа народни представители! Българската социалистическа партия и Коалиция за България винаги в своята практика е приемала в Народното събрание този вот да бъде таен и това е не само заради едни или други партийни разбирания. Това е, на първо място, заради това, че българските граждани и като основа на този вот, който беше внесен, продължават да смятат, че има връзки, има интереси и че народните представители тук, в тази зала, не винаги са автономни при изразяването на своята воля, когато бъдат наблюдавани отвън.
Именно поради тази причина, заради по-добрата репутация на българското Народно събрание, която знаете днес каква е, въпреки че то не съответства на онази воля от юни 2001 г., но като цяло, като орган той има един определен авторитет в българското общество, който никак не е завиден.
Това още веднъж ни мотивира да ви накараме да осмислите гласуването преди малко и да приемете тайното гласуване, при което всеки от вас ще бъде независим и свободен да изрази воля и отношение по внесения вот на недоверие.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
С това разбирам, че искате прегласуване.
Уважаеми народни представители, моля, отново гласувайте направеното предложение от Коалиция за България за тайно гласуване на вота.
Гласували 229 народни представители: за 54, против 167, въздържали се 8.
И това предложение не се приема.
Уважаеми народни представители, преминаваме към същинското гласуване на Проект за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България.
“Народното събрание на основание чл. 89, ал. 1 от Конституцията на РБ и чл. 91 и 92 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Гласува недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Симеон Сакскобургготски за социалната безотговорност на правителството.”
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте този проект за решение.
Гласували 222 народни представители: за 93, против 126, въздържали се 3.
Този проект не се приема.
След като гласуването вече е факт, има ли желаещи да обосноват отрицателен вот?
Господин Димитър Пейчев, след това господин Камен Влахов и господин Йордан Мирчев. В този ред, заповядайте. Всеки от вас разполага с по две минути пленарно време.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател!
Господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри! Искам да обоснова днес моя отрицателен вот, за да покажем желанието на нашата парламентарна група и на нашата коалиция да работим за избирателите си.
Какво видяхме вчера? Тълпи от лекари, които се изказваха отдясно, които критикуваха здравната реформа, които питаха защо Здравната каса няма софтуер. Той беше подписан по ваше време, господа отдясно. Тълпите от лекари сте вие, които, когато имахте смазващо мнозинство, какво направихте за здравната реформа? Ликвидирахте Спешната медицинска помощ и сега се налага ние да разкриваме нови пунктове.
Къде е госпожа Михайлова? Къде е госпожа Михайлова, за да чуе какво ние предлагаме. Ние ви предлагаме да работим заедно и министър-председателят ви каза многократно. А в резултат на това виждаме изкривени от злоба лица, които казват: не искаме това правителство. Да, то е вредно за бандитите в България – това е ясно – които направиха фирми и РМД-та. Ние сме и против махленския тон, който един уважаван юрист държа тук пред нас.
Ако вие искате вашето бъдеще да бъде такова, каквото е на някои, които имат по толкова мандати, по колкото, ако се замислят и ги запитате в момента, не могат да ви отговорят. Ето, вашето бъдеще.
Аз не искам да бъда професионален политик. Искам да болея с болките на хората и на народа в избирателния регион. Погледнете какво се случи в региона на госпожа Екатерина Михайлова. Какво е свършила и колко пъти е била на прием? Да видим кой осигурява проблемите на тези граждани в момента?
Вотът, който получи десницата във вашия град – Пазарджик – госпожо Михайлова, е показателен.
Благодаря ви за вниманието.
Ние пак ви предлагаме да работим заедно, за да успее България да просперира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Давам думата на народния представител Камен Влахов.
Заповядайте, господин Влахов.
Разполагате с две минути пленарно време.
КАМЕН ВЛАХОВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Аз гласувах "против" този вот по няколко причини. Гласувах "против" първо заради формулировката, която е един семантичен нонсенс и надявам се всички от вас го разбират, защото тук бяха объркани морални категории с други такива. Какво означава социална безотговорност? Това са два термина, които са несъвместими, господин Станишев. И Вие добре го знаете, господин Петков. Това го отбелязах.
Второ, не ми стана ясно откъде идва този вот – дали идва отдясно или идва отляво. Защото ние видяхме вот, внесен от Коалиция за България, към който се присъединиха Обединените демократични сили. Тоест, вторият ешелон на БСП припозна своя домицилиум, господа, там, откъдето се роди. Тоест, окръжността се затвори – крайно дясното се сля с крайно лявото, както е било винаги в историята.
Освен това може би при този вот бяхме изправени пред една властова абстиненция, казвам аз, властова абстиненция на две стари партии, които загубиха властта, и лидерски амбиции на тяхното ръководство. Защото аз смятам, че с лека ръка тези партии, по-скоро техните ръководства, се опитват да зачеркнат всичко, което е постигнато до момента с усилията на няколко правителства, включително с това на ОДС, поне на една част от него. БСП се опитва да зачеркне всичко това, за което твърдеше, че е станало с нейни усилия и страната е постигнала. Опитват се може би да ни спрат и по пътя към НАТО и Европейския съюз.
За съжаление времето ми изтича. Искам само да кажа, че много време се загуби. Бяхме свидетели на един вот на популизъм, един вот на омраза, с недопустим тон към този кабинет, който наложи нов тон и нов стил на работа, и мисля, че така ще бъде и занапред. Моите уважения към Съюза на демократичните сили и моята благодарност, защото те показаха какво значи принципна политика – да не харесват едно правителство, но да не правят компромис със съвестта си. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Влахов.
И последен възможен отрицателен вот – господин Йордан Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, дами и господа народни представители! Защо не подкрепих внесения от Коалиция за България вот на недоверие към правителството? В мотивите има един странен въпрос, отнасящ се до чуждестранните инвестиции, още по-странно наречен корупционно концесиониране. Слушайте внимателно. За първи път от много години се изпълняват толкова мащабни и значими за България инфраструктурни проекти. Сегашното правителство днес – повтарям, - днес изпълнява проекти на стойност 1 млрд. 670 млн. евро чуждестранни и местни инвестиции. Една част от тези проекти ще бъдат завършени до края на нашия мандат, другите – през следващия ни мандат преди 2007 г. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Не подкрепих вота, защото чрез концесиониране през следващите години ще осигурим милиард и сто милиона евро за автомагистралите "Хемус" и "Тракия", за летище Варна и Бургас, за пристанищата. Не подкрепих вота, защото вие не искате да разберете, че инвестициите означават конкурентоспособност на българската икономика на международните пазари чрез по-ниски транспортни разходи, по-бърз достъп на българските стоки до европейските пазари, повече износ, повече приходи за страната, по-добри туристически услуги и обслужване на транзитните потоци. Най-сериозните източници за допълнителен финансов ресурс инвестициите - това означава гарантирани работни места, безопасни условия на труд, осигурено заплащане. Нима това не е социална политика?
Не подкрепих вота, защо вие отляво не посочихте нито един пример на инфраструктурен проект, реализиран по време на вашето управление. Не посочихте нито една ваша идея в тази посока. Ние се различаваме по това, че гледаме в бъдещето и с инвестициите създаваме стратегическите проекти и мостове за политическо и икономическо свързване на България с модерна Европа. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Дневният ред е изчерпан.
Следващото пленарно заседание ще бъде във вторник, 16 март, от 14,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 18,55 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Асен Агов

Секретари:
Величко Клингов

Георги Анастасов