Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Светослав Спасов и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да ви представя проекта за програма за работа на Народното събрание за периода 12-14 май 2004 г.
1. Първо четене на законопроекта за медиацията.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно Българо-американската комисия за образователен обмен.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия.
6. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
8. Второ четене на законопроекта за здравето.
9. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за международни автомобилни превози.
10. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Испания за международни автомобилни превози на пътници и товари.
11. Законопроект за ратифициране на измененията в чл. 24 и чл. 25 от Устава на Световната здравна организация.
12. Парламентарен контрол.

Моля, уважаеми народни представители, гласувайте предложения проект за работа от сряда до петък включително.
Гласували 146 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 16.
Проектопрограмата е приета.
Освен това има постъпили предложения, както следва:
Първото предложение е подписано от народните представители Николай Камов, Марианна Асенова и Бойко Радоев, в което те предлагат на основание чл. 40, ал. 3 от нашия правилник в програмата да бъде включен като точка от дневния ред проект за решение за създаване на временна анкетна комисия за проверка на дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно усвояване на финансови средства, отпуснати от Европейския съюз по програма ФАР и ИСПА за периода 2001-2003 г.
Господин Камов, заповядайте да мотивирате накратко вашето предложение.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поводът за внесеното предложение от 35 народни представители е одитният доклад на Сметната палата, който засяга само програмата ИСПА. Но в мотивите на подписалите – подчертавам това – от няколко парламентарни групи народни представители са посочени и конкретни факти, засягащи неизпълнение на проекти по програмата ФАР. Дебатът вече тече в публичното пространство. Ние сме предложили създаването на анкетна комисия, защото изхождаме от убеждението, че именно парламентът е мястото, ако той не е решил да абдикира от своите функции, където да се обсъдят тези въпроси. Парламентът избира и контролира българското правителство независимо какво е то. Нещо повече, тази сутрин господин Церовски заяви много ясно, че той не се притеснява по никакъв начин от това да отговори на въпросите на една такава анкетна комисия. При това положение мисля, че е съвсем резонно нашето предложение да бъде прието. Няма по-добър начин, ако господин министърът твърди, че всичко е изрядно и е направено както трябва, да изчисти този въпрос с дейността на такава анкетна комисия.
Затова се надявам, че уважаемите народни представители ще подкрепят нашето предложение този въпрос да не се отлага и да влезе в дневния ред на парламента още тази седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Камов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Николай Камов, Марианна Асенова и Бойко Радоев, за създаване на временна анкетна комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 185 народни представители: за 98, против 78, въздържали се 9.
Направеното предложение е прието.
Господин Илчев, заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Господин председател, предлагам да пробваме още веднъж с гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предлага се прегласуване.
Моля, уважаеми народни представители, отново гласувайте това предложение.
Гласували 203 народни представители: за 113, против 78, въздържали се 12.
Предложението е прието.
В програмата се включва и създаването на тази анкетна комисия, като искам да обърна внимание, че финансови средства за допълнителни нови комисии няма и избраната анкетна комисия ще работи безвъзмездно. Казвам това, за да няма после недоразумения.
Преминаваме към следващото предложение, което е подписано от председателя на Парламентарната група на Коалиция за България, в което се казва:
"На основание ал. 3 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме като точка в дневния ред за седмицата да бъде включен проект за решение за участие на Република България в четвъртата фаза на операцията на ООН за стабилизиране и възстановяване на Ирак."
В това, което е подписано от господин Станишев, се казва проектът за решение да бъде предоставен за разглеждане и приемане съгласно установения ред. Тук очевидно сме изправени пред едно вътрешно противоречие (contradictio in adiecto), което означава, че установеният ред не е този – да се подлага на гласуване в пленарната зала, а е да се разпредели на постоянна комисия. И аз ще направя това разпореждане, след което, разбира се, ще влезе в пленарната зала. Затова сега няма да го подложа на гласуване.
Госпожо Бокова, заповядайте за процедурен въпрос.




ИРИНА БОКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, аз бих искала да възразя срещу това, което Вие току-що казахте – че този въпрос не би могъл да бъде включен в дневния ред на Народното събрание. Ние всички знаем, че Народното събрание е господар на своите собствени процедурни правила и така както преди малко взехме решение за това да се създаде анкетна комисия, без това да е минало на обсъждане през съответната комисия, мисля, че по същия начин ние бихме могли да постъпим и днес. Нека да оставим на Народното събрание да реши дали въпросът за това да се обсъди ситуацията в Ирак, кризата, която навлиза в една изключително тревожна фаза, и сигурността на българския батальон, да бъде обсъден днес, утре или през тази седмица на пленарно заседание или да оставим събитията отново да ни задминат.
Ситуацията е твърде динамична, уважаеми господа народни представители, и нашата парламентарна група настоятелно моли и ви предлага да включим в дневния ред на тази седмица обсъждане на такъв проект за решение. Още повече, че е необходимо Народното събрание да изрази своята решителна воля за това да бъдат подкрепени усилията на международната общност да се постигне съгласие за нова резолюция, да бъдат изразени добрите чувства, които българският народ има към иракския народ, а също така да можем да изслушаме министъра на външните работи, министъра на отбраната и, разбира се, министър-председателя за това какво възнамерява правителството да предложи на Народното събрание като решение за по-нататъшното участие на България в процеса на възстановяване, стабилизиране и демократизиране на Ирак. Мисля, че това е въпрос, който не търпи отлагане, и аз предлагам от името на нашата парламентарна група да го включим в дневния ред и да гласуваме по този въпрос сега, господин председател. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Бокова. Искам изцяло да Ви подкрепя по съществото на Вашето изказване, но петитумът на писмото до мен казва “съгласно установения ред”. Така че, много Ви моля установеният ред е този – той е установен в чл. 75, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Писмото от господин Сергей Станишев е подписано точно по този начин, така че нека да не нарушаваме волята на вносителя.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 5 до 11 май 2004 г.:
Проект за решение за създаване на временна анкетна комисия за проучване на данните, свързани с трагичната катастрофа в река Лим. Вносител – Мариана Костадинова и група народни представители.
Проект за решение за създаване на анкетна комисия за проверка на дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно усвояването на финансовите средства – нещо, което гласувахме да влезе в дневния ред на седмицата.
Проект за решение за приемане на годишния доклад за младежта за 2003 г. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия – Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за експортна кредитна линия за инвестиционен проект между Република България и “Банка Австрия Кредитанщалт”. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагащи са Комисията по здравеопазването и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на договора за проектиране, построяване и оборудване на нова педиатрична университетска болница между Република България и фирма “Вамед Инженеринг” – Виена, Австрия. Вносител е Министерският съвет, водеща е Комисията по здравеопазването, подпомагаща – Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагаща – Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за участието на Република България в четвъртата фаза на операцията на ООН за стабилизиране и възстановяване на Ирак. Вносител – Сергей Станишев.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, по процедурен въпрос има думата господин Борислав Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с гласуваното преди малко включване в седмичната програма на създаване на анкетна комисия, добре е тя да започне своевременно своята работа. Затова бих помолил да гласуваме като т. 2 определяне на състава на тази анкетна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
За противно процедурно предложение има думата господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, струва ми се, че елементарните правила би трябвало да се владеят от всички. Какво означава в т. 2 веднага да определим комисията? Въз основа на кой принцип, кои лица? И ако уважаемият колега не даде един добър съвет, нека да се съберем по групи тук в залата, за да можем малко да коментираме. Струва ми се, че един такъв подход е крайно несериозен и той е в абсолютен разрез с правилника.
Правя противно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте предложението на господин Борислав Цеков за т. 2 да влезе тази времена анкетна комисия.
Гласували 193 народни представители: за 103, против 78, въздържали се 12.
Предложението се приема. Точка 2: Временна анкетна комисия за усвояване на средствата от ИСПА и ФАР.
За процедурно предложение – заповядайте, господин Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Внесено е предложение за временна анкетна комисия във връзка с трагичната катастрофа в река Лим от народни представители от почти всички парламентарни групи. След срещи, които ние направихме в Свищов с родители и участници в катастрофата, след различни мнения, които бяха споделени, и след становища и позиции, които бяха изразени в средствата за масова информация, ние считаме, че институциите са длъжници по този случай, включително и Народното събрание. Не е достатъчно според нас да изразим своите съболезнования, да окажем съдействие, свързано с траурните церемонии и по този начин да приключим случая с трагичната катастрофа и смъртта на 12 деца от Свищов. Според нас е необходимо Народното събрание да се ангажира пряко с проблеми, които касаят пряко законодателството, които касаят пряко нормативната уредба. Ние считаме, че е възможно да бъдат направени както допълнения и изменения в законите, така и да бъдат направени предложения в някои от нормативните актове по отношение на действия на изпълнителната власт. Тъй като чувам реплики, че временна анкетна комисия не трябва да се ангажира с този случай, че това не касае законодателството, аз бих ви дал само един пример, който касае Закона за туризма и режимите по отношение на туроператорските фирми – режим, който беше изменен от лицензионен на регистрационен режим. Подобни примери могат да се дадат и в Закона за народната просвета. Ако направим един кратък преглед на институциите, които пряко са се ангажирали с този проблем, ще се уверите, че единствено Министерството на образованието и науката формира една комисия, но резултатът от работата на тази комисия така и не е ясен.
Ние считаме, че би могло да се направят необходимите предложения както в Закона за народната просвета, така и в Закона за туризма, вероятно и в други нормативни актове, които да предложим, и тази временна комисия би могла да свърши тази работа.
Искам да кажа също така, че много са съмненията, много са подозренията относно действията на институциите от страна на обществеността не само в Свищов и затова считам, че сме длъжни и се обръщам към вас да подкрепите създаването на една такава временна анкетна комисия. Благодаря ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Великов. Безкрайно неясно ми стана Вашето изказване. То нямаше характер на нищо освен на едно изказване. Каква е процедурата, така и не стана ясно.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ, от място): Да гласуваме временната анкетна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има си установен ред, господин Великов, Вие доста дълго време сте народен представител и би трябвало да знаете този ред. Не е този редът. Много ви моля, нека да си облекчаваме работата, а не да я усложняваме.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕДИАЦИЯТА.
Искам да помоля госпожа Анелия Мингова – председател на Комисията по правни въпроси, да представи доклада на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Имам процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието господин Божиков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът Севдалин Божиков.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 114 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 3.
Приема се предложението.
Заповядайте в залата, господин Божиков.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно
законопроекта за медиацията, внесен от
Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 15 април 2004 г., комисията разгледа законопроекта. На заседанието присъстваха господин Йордан Борисов и госпожа Митка Захарлиева от Министерството на правосъдието, Петя Неделева и Валя Станкова от фондация “Партньори България”. Законопроектът беше представен от името на вносителя от господин Борисов.
Приемането на закона е продиктувано от потребността от въвеждане на нови институции и механизми за разрешаване на правни и други спорове наред с утвърдените досега. Такъв алтернативен способ за извънсъдебно разрешаване на спор е медиацията.
Работата по въвеждането на медиацията в страната е значително облекчена от процеса на хармонизиране на националното ни законодателство с това на останалите европейски страни на основание постановките на четирите препоръки на Комитета на министрите на Съвета на Европа, насърчаващи прилагането на медиацията в областта на административното, гражданското, семейното и наказателното право, както и от резолюциите на ООН относно медиацията по наказателни дела.
Това е един устройствен закон, който има за цел да постави основите на един нов институт. Като общ закон той ще наложи бъдещи промени предимно в Гражданския процесуален кодекс, Наказателнопроцесуалния кодекс и евентуално в административнопроцесуалните процедури.
Приемането на този закон е обществено обусловено, тъй като ще засегне доста социално слаби хора и най-вече децата при семейната медиация, което го прави и хуманен закон.
В Глава първа “Общи положения” медиацията е определена като неформална, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето неутрално лице – медиатор, подпомага спорещите страни сами да постигнат взаимно приемливо споразумение.
Законът се основава на принципите на доброволност и равнопоставеност на страните, неутралност и безпристрастност на медиатора и поверителност на информацията. Уредени са правното положение на медиатора, процедурата по медиация и нейният завършващ акт – споразумението.
В заключение се предвижда и учредяване на Национално сдружение на медиаторите, което ще има съществени координиращи и контролни функции по отношение на организацията на дейността на медиаторите в Република България.
По законопроекта се изказаха народните представители Масева, Рашков и Мингова, които поставиха следните проблеми относно:
- необходимостта от по-голяма конкретност, за да се очертае цялостната правна фигура на медиацията, което означава доразвитие или препращащи норми в процесуалните закони, които решават и уреждат спорове;
- правното значение на резултата от процедурата по медиация преди и по време на образувано производство, както и какво е значението с оглед допустимостта на висящото производство или относно неговата основателност;
- значението и вида на съдебния акт и детайлизацията на изпълнителната сила на споразумението;
- квалификацията на медиаторите и недопустимостта да дават правни съвети;
- приложимостта на процедурата по медиация по наказателни дела.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за медиацията, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Искам да поканя председателя на Комисията по европейска интеграция господин Даниел Вълчев да представи тяхното становище.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“На свое редовно заседание, проведено на 10 март 2004 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за медиацията.
Целта на предложения законопроект за медиацията от Министерския съвет е да се създаде правна рамка на разрешаване на спорове чрез участието на трето лице – медиатор, което подпомага страните при постигане на споразумение. Законопроектът съдържа разпоредби относно принципите на медиацията, нейната организация и процедура, правното положение на медиатора, формата и действието на споразумението, до което се достига.
Необходимостта от създаване на алтернативни способи за разрешаване на спорове е посочена в заключенията на Европейския съвет от 1999 г. като средство за осигуряване на по-добър достъп до правосъдие в Европейския съюз. Като средство за разширяване на достъпа до правосъдие, алтернативните способи за разрешаване на спорове се сочат и в Зелената книга на Комисията за алтернативните способи за разрешаване на спорове. Медиацията предлага разрешение на проблемите, породени от натовареността на съдилищата, продължителността на съдебния процес и разходите, свързани с него.
В материята, която урежда Законът за медиацията, няма приети регламенти и директиви от органите на Европейския съюз. При оценката за съответствие на предложения законопроект с acquis communautaire следва да се имат предвид две препоръки на комисията: Препоръка 301 от 2001 г. относно принципите за органите, участващи в доброволно разрешаване на спорове с участието на потребители, и Препоръка 257 от 1998 г. за принципите, които се прилагат към органите, отговорни за извънсъдебно разрешаване на спорове с участието на потребители.
Макар да не са актове на органите на Европейския съюз, следва да се имат предвид и четирите препоръки на Съвета на Европа: за семейната медиация, за медиацията в административното право, за медиацията в наказателното право и за медиацията в гражданското и търговското право. Принципите на актовете на Съвета на Европа често се възприемат в законодателството на Европейския съюз.
Законопроектът за медиацията е в съответствие с основните начала на посочените актове и следва да бъде подкрепен. Към някои от разпоредбите му могат да бъдат отправени допълнителни препоръки. Три такива препоръки си е позволила Комисията по европейска интеграция.
По Глава втора “Принципи на медиацията”.
Би могло да се препоръча да бъде изрично предвиден принципът на прозрачност на процедурата по медиация. Това разрешение ще е в синхрон с точка “В” на Препоръка 301 от 2001 г. на комисията относно принципите за органите, участващи в доброволно разрешаване на спорове с участието на потребители. Принципът на прозрачност означава, че информацията относно същността и функционирането на процедурата трябва да бъде достъпна на страните в писмена форма на ясен и разбираем език, така че те да могат да оценят предимствата и недостатъците на процедурата преди да вземат решение да се обърнат към медиатор.

Втора бележка – по чл. 14, ал. 3.
Според разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от законопроекта съгласието на страните възможен бъдещ спор да бъде разрешен чрез медиация може да бъде уговорено като разпоредба от договор. Уреждането на съгласието за отнасяне на спор пред медиатор като договорна клауза (макар и различна от арбитражната клауза), не е подходящо, тъй като договорите имат обвързващо действие – у нас това е чл. 20а от Закона за задълженията и договорите – и страните ще трябва да участват в процедурата дори въпреки желанието си. Подобно разрешение не е в съответствие с принципа за доброволност на процедурата, означаващ, че всяка страна може по всяко време да се оттегли от участие (чл. 8). Гаранция за ефективността на медиацията е не абстрактно даденото съгласие преди възникването на спора, а наличието на съгласие във всеки един момент на процедурата – от началото й до подписването на споразумението.
Трета бележка – по Глава пета "Споразумение".
Според т. "D" на Препоръка 301 от 2001 г. на комисията, преди страните да подпишат изготвения проект за споразумение и да бъдат обвързани от него, те трябва да разполагат с подходящ период от време за обмисляне на условията му. Подобно указание съдържа чл. 6 на препоръката на Съвета на Европа за медиацията в гражданското и търговското право.
Следва да се обмисли дали е уместно възприемането на подобно разрешение в Закона за медиацията.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо гласуване проекта на Закон за медиацията с вносител Министерският съвет, като препоръчва на водещата комисия да вземе предвид направените бележки при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Искам да помоля от името на вносителя заместник-министър Севдалин Божиков да представи накратко този законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЕВДАЛИН БОЖИКОВ: Уважаеми господин председател и заместник-председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Ефективното провеждане на съдебната реформа налага подобряване на работата на съдебната система, бързо и резултатно разрешаване на правните спорове. Постигането на тези резултати, както и процесът на хармонизирането на българското законодателство с европейското предполагат въвеждането на алтернативни способи за разрешаване на правните спорове.
Кои са основните аспекти на медиацията?
Медиацията по граждански въпроси. Съгласно Препоръка № R 2002 на Комитета на министрите на Съвета на Европа за целите на препоръката терминът "граждански спорове" се отнася до спорове, които засягат граждански права и задължения, включително търговски, потребителски и трудови спорове. Медиация може да се провежда в рамките на съдебното производство или извън него, като тя в никакъв случай не препятства достъпа до правосъдие. Той е крайната гаранция за защита правата на страните. В гражданските спорове медиацията може да бъде особено полезна в случаите, когато съдебното производство само по себе си е в по-малка степен подходящо за страните – било поради високите разноски на тази съдебна процедура, било поради продължителния срок, в който тя се развива, или изискванията, които законите налагат. Медиацията е подходяща особено при търговски спорове, когато е желателно да се запазят диалогът и контактите между търговските партньори.
Сред дейностите, целящи да предоставят на гражданите изход от техните спорове, съвременното европейско общество гледа с много добро око на тези, които предполагат съдействието на трето лице. Още по-благоприятно се гледа на тях, когато дават на страните свобода да се разпоредят с предмета на спора както намерят за необходимо. Това съдействие се различава от властническите форми за разрешаване на спорове от страна на държавен съд или частен орган, какъвто е арбитражът. Третото лице, което не осъжда, може да бъде поканено за участие в спора в различни качества и по-конкретно като извънсъдебен медиатор, което не пречи медиаторът да е съдия по професия, като експерт, назначен от съда в рамките на висящо съдебно производство или като комитет или орган, на който закон дава правомощия във връзка с определена категория спорове. Медиацията може да се провежда извън или в рамките на съдебния спор. Ясно е, че най-рационалният подход изглежда използването на медиация веднага след възникването на спора, тоест извън съдебното дело. Въпреки това започването на едно съдебно производство не обезсмисля медиацията. Тук целта на медиацията вече не е да се избегне отнасянето на въпроса към съда, а да се приключи делото, без да се минава през всички етапи на съдебното производство и заедно с това да се предотвратят последващи граждански спорове.
Медиацията по наказателноправни въпроси. Съгласно Препоръка № R 99 на Комитета на министрите на Съвета на Европа последната се отнася до всеки процес, чрез който потърпевшият и правонарушителят получават възможност, ако доброволно дадат своето съгласие за това, да участват активно в разрешаването на проблеми, произтичащи от престъплението, при съдействието и помощта на безпристрастна трета страна – медиатор. Медиацията по наказателни дела следва да се прилага само ако страните доброволно са дали своето съгласие за това. Страните следва да имат възможност да оттеглят съгласието си по всяко време при висящност на процеса. Обсъждането в процеса на медиация е поверително и не може да се използва впоследствие, с изключение на случаи, когато страните са дали съгласието си за това. Медиацията по наказателни дела следва да бъде възможна на всички етапи на наказателното съдебно производство. Преди да се съгласят на медиация, страните следва да бъдат напълно информирани за своите права, естеството на процеса на медиацията и възможните последици на тяхното решение. При медиацията по наказателни дела с участие на непълнолетни следва също така да се прилагат и специални нормативни актове и правни гаранции, регламентиращи участието на непълнолетни в съдебното производство. Медиацията по наказателни дела се реализира в много форми. Основните от тях са: неформалната медиация – извършва се от служители в системата за наказателно производство по време на обичайната им работа. Това може да бъде прокурорът, който приканва страните да вземат участие в неформално уреждане на конфликта с намерението да се прекрати преследването в случай на постигане на удовлетворяващо страните споразумение; това може да бъде социален работник или инспектор, отговарящ за условно осъдени престъпници и работещ с осъденото лице. Съдията също може да предприеме опит за уреждане на спора извън съда и след това да приключи делото.
Втората форма е медиация между потърпевшия и правонарушителя. Тя включва пряко участващите страни, въпреки че е възможно да има повече от един потърпевш или повече от един правонарушител, които се срещат в присъствието на специално назначен медиатор. Медиацията може да се извършва в присъствието и на двете страни – тогава е пряка медиация, или в случай, че потърпевшият не желае да се среща с правонарушителя чрез срещи с всяка от страните поотделно.
Третата позната форма на медиация в наказателноправната област е програма за договаряне на обезщетение. Тя съществува единствено, за да определи компенсацията или обезщетението, което следва да се изплати от правонарушителя на потърпевшия. Те могат да включват и среща между страните, ръководени от медиатор, но по-често се използват отделни сравнително прости и кратки преговори с всяка една от страните, които приключват със съответното споразумение.
Петата позната форма е тази на семейната медиация. Тя може да се прилага между всички спорове при членовете на едно семейство, независимо дали са свързани на основата на родство или брак, както и между онези, които живеят или са живели съвместно, без да сключат брак. Медиацията при фактическа раздяла и развод обикновено има за предмет спорове, свързани с: упражняване на родителски права – къде и с кого детето трябва да живее, правото на лични отношения с децата – възможните контакти на детето с родителя, който вече не живее постоянно с него, както и с други близки членове на семейството, като бабата или дядото, и икономически въпроси, тоест наличните парични средства, движимите и недвижимите вещи и начините, по които те могат да бъдат разделени между родителите с цел да се осигури материалното им положение и посрещането на съответните техни нужди след развода. По време на семейната медиация може да се обсъждат и постигат споразумения както относно тези въпроси, така и относно образованието и грижата за здравето на децата, контакта на децата с по-широк кръг роднини и т.н.
Четвъртата форма на медиация е тази при спор между административни органи и частни лица. Алтернативни способи на административното производство следва да бъдат позволени или общо, или в определени случаи, когато се счита за уместно, особено при тези, които се отнасят до отделни административни актове, договори при гражданска отговорност. Някои алтернативни средства като вътрешни прегледи, помирения, медиация и търсене на спогодба чрез преговори, могат да бъдат използвани преди съдебните процедури и по време на съдебното производство. Например по препоръка на съдията.
Медиацията в областта на административното право следва да се търси и прилага с оглед свръхпренатоварването на съдилищата, което води до конфликт с правата на страните по спора по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека, която гарантира правото на разглеждане на делото в разумен срок.
Какво включва предлаганият на вашето внимание законопроект? По своята структура той е съставен от пет глави.
Глава първа съдържа общи положения и очертава същността на медиацията като способ за извънсъдебно разрешаване на спорове, като се уточнява и предметът на тази нова институция. С легално определение за медиацията като неформална, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на споровете, при която трето, неутрално лице медиатор, подпомага спорещите страни.
Глава втора разглежда принципите на медиацията и е посветена на тях.
Глава трета – “Правно положение на медиатора”, заема централно място в законопроекта. Тя регламентира статута на медиатора като един от основните участници в процедурата. Уточнени са условията, на които трябва да отговаря това лице, правилата за поведението му в процедурата и извън нея.
Глава четвърта определя самата процедура по медиацията, уточнява се по чия инициатива тя се открива, срок и продължителност на процедурата, основание за спиране и за нейното прекратяване
Последната, Пета глава – “Споразумение”, е посветена на същността и действието на завършващия акт на процедурата – споразумението. То обвързва страните като договор и ги задължава само за това, за което са се договорили. Споразумението по висящо производство има обвързващо действие, само ако бъде одобрено от компетентния орган, пред който е бил отнесен спорът.
Как да бъде организирана медиацията? По този въпрос в хода на дискусията се оформиха две становища. Едното бе да се институционализира медиацията към Министерството на правосъдието чрез Национален съвет по медиация.
Второто, което в крайна сметка надделя, бе медиацията да се изгради като независим институт. Мотивите за това са, че в страната ни се поставят основите на един непознат институт и е необходимо да се създаде орган, който да организира и координира дейността по медиацията. Прие се, че е най-добре той да е със статут на юридическо лице с нестопанска цел. Затова със законопроекта за медиациацията се предвижда създаване на Национално сдружение на медиаторите в срок до три месеца след влизането на закона в сила.
Същевременно бе отчетена и другата особеност, залегнала в Стратегията за реформа на съдебната система и съобразена с препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно медиацията, а именно държавите, макар и свободни да организират медиацията по начин, който намират за подходящ, трябва да осигурят наличието на подходящи механизми, които да гарантират съществуването на процедурите за избиране, обучение и квалификация на медиаторите, както и стандартите, които трябва да бъдат постигнати и поддържани от тях. Пряко отговорен за тази дейност е министърът на правосъдието, поради което в законопроекта му се дават няколко правомощия: да одобрява стандартите за обучение на медиаторите; да наблюдава и анализира практиката по осъществяване на медиацията и да прави предложения за нейното подобряване.
В заключение, Законът за медиацията създава общата нормативна основа на този институт. Предстои конкретното му развитие в бъдещите Административнопроцесуален, Гражданскопроцесуален и Наказателнопроцесуален кодекс.
Уважаеми дами и господа народни представители, моля да подкрепите и гласувате предлагания законопроект за медиацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божиков.
Уважаеми народни представители, откривам дебата по този законопроект.
Пръв е господин Любен Корнезов. “Приор темпоре поциор юре” – “Първият по време е по-силен по право”.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Чухме становището на трима уважавани и от мен, а и не само от мен юристи. Но съм убеден, че тези трима юристи, които чухме тук преди мен, едно мислят, а друго говорят.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Не говорят, а четат.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Освен че четат.
И затова се обръщам към залата, бих казал, за честта на пагона, не приемайте този законопроект! Той е юридически абсолютно неиздържан, да оставим настрана, че е и, бих казал, опасен. Защото по този закон, така наречена някаква си медиация, има опасност при българските условия де факто да приватизираме съда, правосъдната функция на държавата.
Като казвам това, какво имам предвид?
Вижте, уважаеми колеги, на тъй наречения медиатор ще му се заплаща за неговата работа. Това е платена работа. Създава се едно сдружение на медиаторите, нека да го наречем с нестопанска цел, но там могат да членуват само тези, които са завършили курсове срещу заплащане. Макар че това може да бъде всяко лице, което е над 18 години, даже и с основно образование.
Освен това, приема се тарифа, и то от самото сдружение, за заплащане. Пак плащане! И т.н., и т.н. И, обърнете внимание, за някаква алтернатива за разрешаване на споровете. Ами, то и сега си има доброволен арбитраж за разрешаване на гражданскоправни спорове! Никакъв проблем няма. Който иска, ще се обърне при определени условия към съда или към доброволния арбитраж. Но вижте какви юридически конструкции има, които не мога по никакъв друг начин да ги определя, освен като много, много далеч от правото.
“Чл. 1. Този закон урежда отношенията, свързани с медиацията като алтернативен способ за разрешаване на правни и”, обърнете внимание, “други спорове.”
Кои са тези други спорове? Други спорове! Кои са тези други спорове? Дали “Левски” и ЦСКА са по-добри отбори или шампион вече е “Локо” – Пловдив?! Други спорове! Какви са тези други спорове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Махленски спорове.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да. Или спор между професора и неговия студент колко трябва да му бъде оценката. Това също може да бъде спор. (Неразбираема реплика.) Не, казвам, други спорове! Кажете кои са тези други спорове? Няма такова нещо! Определете предмета на закона! Защото като кажем “други спорове” това означава абсолютно всичко – от политическите до не знам какви там, космическите.
Обърнете внимание, чл. 3: “Предмет на медиацията”, тази прословута медиация, “могат да бъдат търговски, трудови, семейни, административни спорове.”.
Административното право е санкционно право! Какво, шофьорът ще започне да спори с полицая от КАТ защо го е санкционирал – че е карал с превишена скорост или пиян! Или някой е нарушил административна норма и трябва да бъде санкциониран! И, обърнете внимание, наказателни спорове!
Чакайте, бре хора, наказателното право е извършване на престъпление и борбата срещу престъпленията е работа на Наказателния кодекс и на държавата, а не някой медиатор с начално образование или може би неграмотен! Защото няма никакви изисквания за медиацията. Това са кражби, разбирате ли? Престъпления, по които и сега могат да се сключват споразумения. Никакъв проблем няма! Има престъпления от частен характер, които се преследват не от държавата, а само от потърпевшия. Даже има и престъпления от общ характер, които също могат да стигнат до споразумения. Нали направихме това в НПК? Какъв е този медиатор, дето ще разрешава наказателноправни спорове?! И още повече, административни, наказателни, търговски, и, обърнете внимание, не само между граждани, между международни институции! Ле-ле! Тоз медиатор стана нещо като съда в Хага! Ха! Или в Люксембург, не знам! Или в Страсбург.
Да, “държавни органи и международни институции”! Има държавна политика и държавата не може да бяга от функциите, присъщи на всяка държава – от административното и наказателното право.
Вече посочих, дами и господа, чл. 4 – “медиацията се осъществява от отделни лица, които могат да се обединяват в сдружения и фондации”. Започваме да раждаме някакви формирования на някакви медиатори, които, в края на краищата, ще печелят от своята дейност!
Няма да навлизам много навътре, но има нещо, което е много далеч от правото. Господин председателю и уважаеми народни представители, вижте чл. 10, ал. 2: “Медиаторът не може да свидетелства”. Защо медиаторът да не може да бъде свидетел? Всеки от нас е длъжен да бъде свидетел, нищо че е народен представител, той може да бъде призован от съда. Как така медиаторът става извън Конституцията, извън правото, извън задълженията му да свидетелства, когато може и пред него, включително в качеството му на медиатор, да има данни за извършено тежко престъпление или пред него да е извършено това престъпление.
В областта на Гражданско-процесуалния кодекс има един чл. 133, който казва кога свидетелските показания са недопустими за определени обстоятелства. Има няколко хипотези. Не може чрез този Закон за медиацията, който дори е много далеч от прословутия Закон за другарския съд, да изключваме медиатора от качеството му на участник в съдебното производство.
Обърнете внимание кой може да сезира медиатора– страни, международни организации, държавни институции, но и още нещо, което се казва в чл. 11, ал. 2: “Предложение може да се направи от съда или друг компетентен орган, пред който е отнесено решението”. Вижте какво става! Следователно, можем да кажем, че гражданинът “Х” се обръща към съда, за да му реши спора. Защото иска съдът да му реши спора. Обаче съдът решава, че ще го изпрати на медиатора, на частния медиатор, за да разреши спора и да сключи някакво споразумение. Как съдът ще сезира медиатора, след като съдът е сезиран от гражданина, юридическото лице или съответния орган? Такова чудо нито съм чел, нито съм виждал, а и не знам как ще проработи. Разбира се, че всеки съдия, който види, че има нещо по-особено в делото, ще го изпрати на медиатора, но на кой медиатор? Може би ще има 100, 200 или 300 медиатора! На кой?!
Вижте какво става в чл. 16, също един принос в юридическата наука!
“Чл. 16. (2) Страните по споровете участват лично в процедурата или по изключение чрез представител.”
Тук имаме вече т.нар. процесуално представителство. Той може лично да не участва. Чакайте бе, хора. Член 20 от Гражданско-процесуалния кодекс казва какво е процесуалното представителство и кой може да бъде процесуален представител. Алинея 3 нещо доразвива в тази насока, но как може чрез представител и кой може да бъде този представител пред този медиатор, когато няма да се яви лично засегнатото лице? И т.н., и т.н.
Да кажем, че цялата процедура е приключила. Междупрочем, тук вметвам, това беше отразено от госпожа Мингова в Комисията по правни въпроси, че всъщност няма процедура. По коя процедура ще бъде това – по Гражданско-процесуалния кодекс, по административното или наказателното производство? Не знам по какво производство ще се провежда тази медиация. Тя няма да падне отгоре. Процесът е сложно нещо, уважаеми народни представители, тук има юристи, те го знаят.
Но се стига до някакъв факт на този прословут медиатор, т.нар. споразумение. Какво представлява то? Какъв правен акт е то? А ако не се изпълни? Медиаторът казва: “Лицето “Х” да плати на лицето “У” 100 хил. лв.”. Но то не плаща. Какво ще стане? Ще може ли въз основа на това решение или споразумение на медиатора лицето, кредиторът да си вземе изпълнителен лист и да се обърне към съдия-изпълнител, за да си прибере вземането? Защото вземането може да не е в пари, може да е в имоти или нещо друго. Мълчим, просто мълчим. Мълчим от срам в този проектозакон. Защото, извинявайте за острите думи, но този закон за мен е срам за правото!
И накрая, чух на финала от заместник-министъра, че вярно, предвижда се в § 1, че: “Националното сдружение на медиаторите се учредява в 3-месечен срок от влизането на закона в сила”. Обърнете внимание, хубаво, но нали тези медиатори, за да си направят сдружение, първо трябва да изкарат курсове за обучение. Кога ще изкарат тези курсове, кой ще ги обучава в тези курсове, че да придобият правоспособност на медиатори и накрая да се сдружат?!
Уважаеми дами и господа, моля да бъда извинен за може би несъвсем толерантното отношение към законопроекта, но в никакъв случай, повтарям, за честта на пагона, моля не приемайте този закон! Той е вреден! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви господин Корнезов.
Има думата за реплика народният представител господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Корнезов! Аз съм съгласен с много от Вашите мисли, които изложихте. След това, ако имам възможност, ще се изкажа по същество. Сега правя реплика само по отношение на две неточности, които допуснахте според мен, защото смятам, че е полезно тези неща да бъдат изяснени.
Първо, орган, пред който даден спор е отнесен за разрешаване, било това и съдът, може да прави само предложение до участниците в спора да потърсят помощта на медиатор. Той не може да ги задължава. Аз схващам това както задължението, което и сега съществува за съда по Гражданския процесуален кодекс, да прикани страните към спогодба и това да стане с помощта на медиатор.
На второ място, медиаторът няма права на решаващ орган. Трябва самите участници в този спор с посредничеството на медиатора да постигнат споразумението. Тоест, той не играе ролята нито на съд, нито дори на арбитраж, който, когато спорът е отнесен до него, може да издаде задължително за страните и за други държавни институции решение. Тук самите страни завършват този спор с помощта на медиатор с едно споразумение. Ако не се постигне такова, медиаторът не може да направи нищо от себе си. Той само съдейства, за да се достигне до някакво споразумение.
Що се отнася до останалите неща, аз наистина бих искал да се изкажа, защото ми се струва, че самите вносители са внесли тук един законопроект, който може да съществува в европейското право, макар че за нас това е непозната институция. Но аз се съмнявам, че редица от проблемите, които господин Корнезов постави, са ясни на вносителя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други реплики? Няма.
Продължаваме, има думата за изказване народният представител Гиньо Ганев.
Заповядайте.

ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз изобщо не съм се уговарял с господин Корнезов, не съм го и чувал, освен сега по този въпрос, в тази зала, но взех думата, за да изкажа едно учудване и едно притеснение. Някаква препоръка на Европейския съюз номер еди-кой си била ни задължавала и ние да приемем подобен закон! Нито знае някой степента на това задължение, нито пък той е някаква препоръка в нашия граждански смисъл на думата чисто и просто. Някъде в света съществуват медиатори и аз познавам хора, които живеят добре като медиатори в Съединените щати, двама приятели имам. Но се питам българското общество разбира ли за какво става дума и кой дава право в мотивите, с които се внася този законопроект, подписани от министър-председателя, да се говорят смешни работи за всеки от нас тук. Вижте какво пише: “Нов институт, непознат, но постепенно се създаде обществена нагласа за ползване на медиацията като способ”. Къде се създаде тази нагласа? Вие, първо, не сте го чули това понятие, което не е българско и е срамно защо го въвеждаме в едно българско законодателство. Създала се била нагласа. Създадена е друга нагласа в българския народ и не от сега от хора, които са свикнали да пишат едно или друго. В българската древност още споровете в един род се решават по пътя на споразумяването, премахването на остротата, търсене на помирение. И сега ние този древен български “патерфамилияс” да го наречем медиатор днес. Това ни се предлага.
Господин председателю, имитационен начин на живот възприемаме ние в България. Защото някъде в Европа, към която се стремим, нещо се правело и ние въвеждаме институти. Ами не виждате ли, тази седмица се занимаваме да избираме омбудсман. Защо омбудсман? Ами, така било в света. Ето ви френския закон – казва се медиатор, а не омбудсман, защото това значи посредник на френски език и се разбира.
Аз наистина не мога да разбера този Закон за медиацията, госпожа Мингова. Защо въведохте такова понятие Вие в Правната комисия или пък се съгласихте с него? Каква е асоциацията? Какъв е този български граждански понятиен език, на който трябва да се правят законите на България? Аз не мога да се съглася, че ние сродяваме чрез такова законодателство българските граждани с нормите, на които то трябва да се подчинява. Не говоря тук като някакъв пурист на български език, но това е срамно. Какво е това “медиацията”? Естествената асоциация с някаква медитация. Смеят се хората! Медитацията е съзерцание. Ние искаме да превърнем българските граждани в съзерцатели на законите, които са създадени за тях и да мислим какво правим всъщност.
Не е вярно, че българското общество знае за какво иде реч тук. И изведнъж министърът на правосъдието, както и да се казва той, щял да се занимава с изпълнението на този закон. И какво, уважаеми дами и господа, както се наричате вие тук, “колеги народни представители”. Да направят някакви курсове за обучение по медиация? Някаква занаятчийска задруга – калфи или майстори. И като тръгнат сега, вие ще видите колко кандидати, всеки от тук, който не бъде в Народното събрание, утре ще се направи на медиатор, ако юрист, или даже ако не е. И ще започне да посредничи, да помирява гражданите.
Аз съм много притеснен от тази работа. Много съм притеснен, защото българското Народно събрание не може да възприема небългарски по манталитета си нито институции, нито глаголи, нито имена.
Аз ще се въздържа от приемането на този закон. Не бързам да стана европейски гражданин и да престана да бъда български. И никого не съветвам да прави това. Много модно стана. Това е едно парвенюшко поведение, ако питате мен, не ви го внушавам. Това е моя квалификация за вестници. Защото някой е правил и ние да правим?! Няма вътрешна нагласа, вярвайте, питайте и себе си, за някаква медиация у нас.
Господин Корнезов направи един правен релеф на закона. Аз съм съгласен с голяма част от тях. Но аз по други, морални съображения не мога да се съглася българското Народно събрание да приема неща, които обществото не разбира. Да направим обществото да ги разбере. В Министерство на правосъдието има сигурно “PR”, пресцентър и т.н. Защо не пишат статии преди да внесат закона? Защо целият този огромен екип от журналисти тук не започне да пише, да говори по радиото, по телевизията колко е хубаво да има медиатори в България? И национално сдружение след това.
Господин председателю, какво е това, че щяло да има курсове за обучение по медиация? Аз си представям сега бивши учители или новожелаещи, като тръгне една образователна система, наред с нашата традиционна, която престава да бъде и традиционна. Като граждани си помислете какво искаме да направим.
Аз ви казвам, даже една Задруга на майсторите има повече права, защото е установено от времето, от традицията, от народния живот.
Не е готов този закон за българското съзнание, за българския гражданин и затова не трябва да бъде приеман от българския парламент. Ако искате да започнем една възпитателна акция, нали обичаме модерни идеи, и тогава хората да кажат време ли е да има медиатор и да ги подпомага да се споразумяват.
Мога да измисля много добри изречения, но аз ще се въздържа от това, защото надделява чувството ми за стеснение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви господин Ганев.
Има думата за изказване господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Моите колеги вече поставиха редица проблеми, които поражда предложеният законопроект. Наглед един безобиден законопроект като много други, които преминават често незабелязано и без особено внимание през Народното събрание. Някои от тях определиха този законопроект като опасен и вреден. Аз мисля, че той по-скоро може да се окаже безполезен. Тоест, едва ли сам по себе си може да предизвика някакви промени в правната система и то силно отрицателни. Въпросът е обаче дали Народното събрание трябва да се занимава с въвеждане на безполезни разпоредби в правната система или най-малкото без той да бъде обвързан с редица промени в процесуалното законодателство, този наричан Устройствен закон за медиацията ще остане едно до голяма степен чуждо тяло в сегашната правна система.
Тук заместник-министърът на правосъдието господин Божиков в своето представяне на законопроекта каза много неща, които не се съдържат в него, които, ако бяха част от този законопроект по отношение на специализацията в отделните области, за които той говори, вероятно можеше да се намерят повече основания за неговата подкрепа.

Искам също да започна от това, което каза преждеговорившият – ние като че ли с нашето законодателство създаваме някаква двойнственост на света, в който съществуваме. В реалния свят напоследък сме свидетели на извършване на най-тежки престъпления, дори на убийства, и то от непълнолетни – нещо почти непознато в цялата българска история. Това е признак за дълбоката цялостна деградация, особено морална, на българското общество. Няма да обсъждам сега нейните причини. Ще бъде лековато, ако пренесем дискусията по толкова сериозна тема само заради конкретен законопроект. Тези явления продължават да се разрастват, но като че ли те не предизвикват толкова голямо внимание и загриженост в правозащитните институции в държавата, а същевременно се напластяват някакви норми под общото було за евроинтеграционност, за привнасяне на изкуствен възторг за някаква имитация на живот, който е много далеч от реалния.
Веднага обаче искам да кажа, че според мен ние не трябва да отхвърляме тази нова до голяма степен и допълнителна възможност за разрешаване на правни спорове. Правейки тези стъпки по поднасяния начин, те като че ли до голяма степен остават без реално обществено съдържание и не се вписват в съществуващите проблеми и в действащите разпоредби, а като че ли са някакъв нормативен апендикс, който има декоративно, а не съдържателно измерение.
Това личи още от самото заглавие. Защо се възприема буквалното копиране на наименованието? Далеч съм от мисълта, че винаги в българския език можем да намерим буквален превод на всички изрази на институти, които са възникнали на други места и при други условия, но какво пречеше един друг закон, приеман тук доста продължително – за омбудсмана, да бъде наречен с ясното наименование “Закон за застъпника за правата”, защото реално този орган ще осъществява застъпничество пред други органи за правата и законните интереси на гражданите. Ние дори не правим усилие чрез наименованието на законите да кажем какво се опитваме да постигнем с тях. И сега – Закон за медиацията. Ами че това си е едно посредничество. Почти буквално тези думи съвпадат. Не става дума за нищо различно и за никакви други алюзии, които да се правят. Смятам, че това по-нататък може да се промени, за да е ясно каква е целта на приеманите разпоредби.
Много дискусии възникват по предмета на законопроекта. Споделям това, което се казва в чл. 1 и в чл. 3 – какви други спорове да решава този посредник, ако те нямат някакво правно измерение, ако не предизвикват някакви правни последици. Член 3 сочи, че става дума именно за правни спорове, но е добавено “и други спорове между граждани и юридически лица, държавни органи и международни институции”.
Най-деликатната сфера е за допускането за разрешаване на наказателни спорове. Аз не съм против тази възможност, но при наличие на института на споразумението в наказателното право би трябвало да се допусне разглеждането на наказателни спорове от посредниците само в случаите, които законът предписва или по които съдът постановява разглеждането на такъв наказателен спор, вероятно за престъпления с ниска степен на обществена опасност – да могат да бъдат разглеждани от посредници и да бъдат налагани някакви обществени мерки на въздействие. В този случай сигурно има оправдание за института. Така той ще напомня за съществувалите преди време и толкова иронизирани другарски съдилища. Но не трябва да си мислим, че при днешните условия се изобретяват чак толкова различни неща. Повечето неща са измислени, те съществуват при всяка държавна и правна система. Различна е средата, в която действат, и съотношението между тези институции.
За мен много проблеми предизвиква учредяването на национално сдружение на т.нар. “медиатори”. Сочи се, че то ще бъде учредено по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, но дори не се и намеква, че това сдружение би трябвало да бъде учредено в обществена полза. Или може би ще има някакви медиатори, които ще действат като бизнес групировки?! Защото по този закон е възможно сдруженията с нестопанска цел да развиват и стопанска дейност. Така че нека да се изясни от вносителите – смятат ли, че сдружението на медиаторите трябва да се превърне в един от субектите, които се занимават със стопанска дейност, а не само с чисто нематериална дейност, с дейност, която не преследва стопански цели.
Не знам дали това не е поредният случай, в който по линия на Европейския съюз са отделени някакви пари за тази програма, възникнали са тези, които са готови да ги усвоят, да се самоучредят и да започнат по някакъв начин да ги изразходват. Това днес е основният път за възбуждане на импулсите на българското гражданско общество – отнякъде да се намерят пари и за частните цели на малки групи лица да се придаде някаква обществена полезност и благотворност на тези усилия. Хубаво е това да се знае. Не че е лошо да се разчита на такива средства, но е хубаво да се види какъв характер ще има това сдружение, макар и да се учредява по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, и дали не трябва да се въведат допълнителни ограничения, дори според възможностите, които създава самият този закон.
В мотивите се сочи, че посредничеството ще улесни особено социално слабите граждани, които нямат възможност да си осигурят съдебна защита. Та с какво толкова ще ги улесним, като задължително се предвижда тази дейност да бъде платена?! И ако за разлика от правосъдието и дори от адвокатските услуги, където се създават някакви тарифи и минимални изисквания за заплащане, дали точно тук не трябва да предвидим, че тази дейност може да се осъществява и без заплащане? Ако тези посредници в някои случаи са готови да приемат за разглеждане спорове, без да очакват заплащане от всички лица, защо да не се улесни тази дейност за обществено посредничество?!
В чл. 9 правилно се сочи – медиаторът да бъде безпристрастен и да не налага решения по спора. Мисля, че медиаторът не е буквален аналог на съдията. От него не може да се изисква да бъде напълно дистанциран от процеса и да осигури пълна състезателност. Смисълът на института е друг. Според мен ще бъде дори полезно, ако посредникът насочва страните към постигане на решение, дори им предлага вариант на решение, стига той да е приемлив за тях. Следователно не става дума за налагане на решение – формулировка, която предизвиква повече неяснота, а напротив, че посредникът трябва да улеснява страните в намиране на решения, дори и да е в състояние да им предложи решение, което обединява техните интереси.
По отношение на издаването на сертификата. Според мен първо трябва да се запишат някои допълнителни изисквания за осъществяване на посредничеството, а в друга насока – да се облекчи този режим. Ако едно лице е правоспособно да бъде магистрат, трябва ли то да получи някакъв допълнителен сертификат от сдружението на медиаторите, че може да се занимава с такава квазиправораздавателна дейност? Не е ли необходимо да се осъществява някакъв държавен надзор върху изискванията, на които трябва да отговарят тези лица, преди да бъдат допуснати за разрешаване на тези спорове?
И накрая, остава неясен въпросът какъв ще бъде практическият ефект от постановеното решение от постигнатото споразумение. Никъде дори не се загатва въпросът за някаква изпълнителна сила на решението или се предполага, че след като ще бъде споразумение, винаги наличието на добра воля ще осигури постигането на крайния резултат от споразумението. Не е изключено обаче, а и практиката в съдебната област сочи, че когато е постигнато споразумение, това невинаги гарантира неговото доброволно изпълнение. Следователно трябва да се предвидят възможности когато това споразумение не е осъществено, да се задейства определена съдебна процедура или държавата да се ангажира с изпълняемост на тези споразумения. Разбира се, трябва да се прецени доколко и при какви условия.
Резервите към този законопроект са много. Не отхвърлям идеята за въвеждане на института на посредничеството като алтернативен начин за разрешаване на правни спорове, но мисля, че реализацията на законопроекта е такава, че той предизвиква редица основателни и трудно преодолими резерви на тази фаза на неговото разглеждане.
Затова и нашата позиция към него е толкова резервирана – не заради самата идея от моя гледна точка, а заради това как тя се вписва в сегашната ни правна система.
Затова моето настояване към вносителите и към представителите на мнозинството е да положат значителни усилия, ако решат да подкрепят закона на първо четене, за неговото подобряване в следващата фаза на разглеждането. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Съгласен съм по принцип с това, което господин Янаки Стоилов изложи като становище, но той даде няколко квалификации, които не мога до споделя. Той определи този закон като “безобиден, безполезен”. Според мен той е опасен. Може да се изврати при нашите български условия.
Господин Стоилов каза, повтаряйки текста, че това сдружение ще бъде юридическо лице с нестопанска цел. Напротив, господин Стоилов, то е със стопанска цел. Вие апелирахте оттук – нека тези медиатори да не получават възнаграждение. Ами този закон е направен точно за това – да се прави бизнес от тъй наречената медиация.
Ще споделя нещо. При мен идваха не един и двама от тези, които са работили явно върху закона, да ме молят как да го пробутаме в парламента и да се приеме, защото вече и сдружението, и медиаторите, и бизнес плановете са направени. Така че този закон колкото и безобиден и безполезен да изглежда, в края на краищата цели бизнес интереси, цели печалба по един неюридически път или неясен юридически път.
Това е моята реплика към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други реплики? Няма.
Господин Стоилов, имате думата за дуплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря, господин Корнезов, че заостряте допълнително вниманието върху тези въпроси.
На този етап аз все пак поддържам своята квалификация, защото без промени в процесуалното законодателство не виждам особени практически възможности този закон да предизвика значителни практически последици. Ако някои са се споразумели да си разрешават правните спорове и да плащат някому за това, без да отидат в съда, в края на краищата това си е техен бизнес.
Проблемът е дали лицата, търсещи съдебна защита, ще могат да я получат. Според мен този закон не препятства възможността по класическия и установен ред такава защита да бъде търсена и получавана.
Това, че едно лице получава заплащане за своята работа, не означава автоматично да квалифицираме дейността като стопанска или нестопанска. Характерът на дейността се определя от нейните цели – дали има търговски характер, дали формира печалба и редица други показатели. Но аз казах – с което съм съгласен във Вашата бележка – че независимо от прокламирания нестопански характер на организацията, тя може да започне да действа до голяма степен като стопанска организация, като търговско дружество, именно защото не са предвидени ограничения, съответстващи на нейния специфичен характер. А Законът за юридическите лица с нестопанска цел дава както възможност да бъде прилаган с такива цели, така и да бъде заобикалян и да се постигне този ефект, за който става дума. Трябва да се избегнат обаче всякакви възможности това да бъде в противоречие с интересите на гражданите. Ако някой иска да подлага на риск своите интереси или пък да си плаща за това, аз не мисля, че трябва да му пречим.
Въпросът е да бъде ясно какво се предлага на обществото и как всички тези разпоредби, ако в някакъв момент станат част от нашето законодателство, ще се съчетаят с действащите устройствени и процесуални закони, които уреждат същите въпроси в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за изказване народният представител Валентин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, всички трябва да сме наясно, че този закон не е задължителен за приемането ни в Европейския съюз. Директивата му няма задължителен характер. В Европа този въпрос е решен по различен начин. Някъде има закони, някъде няма, някъде няма точно такива закони, в други страни като например в Германия нотариусите извършват тази дейност, винаги адвокатите, когато тръгват от двете страни, търсят възможности и т.н. Ние трябва да сме наясно, че този закон не е задължителен.
Второ, струва ми се, че този закон не е съобразен с други закони и практики в България, които уреждат тези въпроси. Например търговски спорове и сега се разрешават от Арбитража към Българската търговско-промишлена палата. Задачата на омбудсмана до известна степен също е в такава насока. В тази си част законът трябва да бъде прецизиран.
Съгласен съм с колегите, които се изказаха, че щом става дума за закон, няма други спорове освен правни. Във връзка с това ми се струва, че изискванията за медиатор не са прецизирани, защото всеки може да стане медиатор и да решава правни спорове, да трупа пари на гърба на хората, без да може да реши тези спорове и без изобщо да е запознат с правото на Република България. Създава се институция, която фактически не знаем как ще заработи и как ще се развие процесът. Бързаме да създадем институцията, а накрая законът не завършва с никаква отговорност към тази институция, към медиаторите. Ако тези хора злоупотребят с доверието на своите клиенти, ако наистина работят за едната страна или си позволяват неща, които не са в рамките на този закон, за тях нищо не следва.
Моето становище е този закон да бъде оттеглен, да се направи сериозна редакция, като се ползва не само европейският опит, но и досега постигнатото в България по отношение на уреждането на спорове извън съда. Смятам, че можем да направим първата стъпка, но не точно такава, каквато се предлага от вносителите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Василев.
Има думата за изказване народният представител Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Наистина няма разумно обяснение защо след заключенията и проблемите, които е поставила Комисията по правни въпроси, отдолу пише, че е взела единодушно решение законопроектът да се приеме на първо гласуване.
Основните проблеми, които са посочени в този законопроект, според Комисията по правни въпроси са необходимост от конкретност, за да се очертае цялостната правна физиономия на института, което означава доразвитие или препращащи норми в процесуалните закони, които решават и уреждат спорове. Правното значение на резултата от процедурата преди и по време на образувано производство, значението с оглед допустимост на висящото производство или относно основателност, значение и вид на съдебния акт и детайлизация на изпълнителната сила на споразумението, квалификацията на медиаторите и недопустимостта да дават правни съвети, приложимостта на процедурата по медиация по наказателни дела – и след като всичкото това не е ясно в този Закон за медиацията, тогава как е възможно той въобще да бъде допускан?
И тъй като тук няма оправдание с това, че го е изготвило едно министерство, в което юристите са просто един отдел, а това е рожба на Министерството на правосъдието, тоест предполага се, презюмира се, че правният акт би трябвало да бъде от най-високо качество, и се пита защо?
Хич няма да се съглася с оценката на моя колега Янаки Стоилов, че най-големият риск е законът да е безполезен. Законът едва ли ще бъде безполезен за тези, които са измислили този вид бизнес. Формално този вид бизнес е нов, поне защото медиацията е нов институт. Позволете ми обаче като един практикуващ правник, занимаващ се с консултиране от началото на демокрацията, да ви кажа, че тези идеи съвсем не са нови и ме връщат към нещо отпреди десетина–дванадесет години, когато беше направен опит да се пробие през арбитражите и свободата да се създават всякакви арбитражи. Само че тогава опитът с арбитражите извън Търговско-промишлената палата се оказа неуспешен и без възможности да получи практическа реализация. Това комисионерство от посредничество няма никакъв проблем да се прави и без закон, стига да се намерят балами.
Аз мисля, че и сега има доста авторитетни и с име юристи, които се препитават съвсем не скромно, финансовото нескромно по този начин, но не знам защо трябва да им създаваме и законова възможност да го правят. Не виждам особена необходимост от това. Законът не е безвреден, защото той създава възможност да бъдат шиканирани основни правни механизми и когато през този закон може да бъде създавана пречка за развитие на какъвто и да било процес - юридически, граждански, търговски, наказателен, административен и да бъде използвано това за безкрайно протакане, за противопоставяне на актове от различен порядък, за използване на луфтове в закона, което не е много ясно… (Силен шум в залата.)
Колега Пантелеев, може ли да си проведете разговора в кафенето? (Весело оживление.)
Възниква резонният въпрос ние параван за какво трябва да бъдем? Мисля, че най-малкото зло е, че някой си е намерил пари от еврофондове, за да ги усвои. Ако е така, берекет версим, усвойте ги!
Проблемът е, че тук се създават възможности за един съвсем друг бизнес от правосъдието за определени среди и структури, които и сега си го правят, но искат законова уредба. И аз смятам, че няма нужда да се правим на невиждащи този факт.
Още повече, че в самото становище на Комисията по евроинтеграция е отбелязано, че няма приети регламенти и директиви от органите на Европейския съюз. Цитирани са няколко препоръки на Съвета на Европа и е отбелязано отдолу скромно и тихомълком, че принципите на актовете на Съвета на Европа често се възприемат в законодателството на Европейския съюз. Значи, вижте за какво става дума. Нито има директиви, нито има някакви задължения за България, нито за хармонизиране, нито за безхармонизиране, а за бизнеса на някой се използват четири препоръки на Съвета на Европа, които съвсем нямат характер, който имат актовете на Европейския съюз и което тук се пробутва, за да може да мине и целият закон.
Аз смятам, че Народното събрание просто не бива да пада толкова ниско! Няма никаква необходимост Народното събрание да легализира бизнеса на няколко души, които и сега си изкарват високи хонорари от тази посредническа дейност. Аз съм виждала как псевдоарбитри получават пари от двете страни, твърдейки, че те ще услужат на всяка от тях. Няма нужда това да става и през този закон, защото от тази работа авторитетът на България няма да се покачи никак!
Това, което трябва да се направи, е, ако ще се предвиждат алтернативни процедури за решаване на правни спорове, тези алтернативни процедури да бъдат претеглени, преценени в кои сфери трябва да бъдат насочени, където наистина става дума за хора с ниски доходи, където става дума наистина за неща, които не изискват съдии, изпълнители, някакви други тежки процедури по евентуално принудително изпълнение на актовете, това нещо да бъде вписано обезателно в съществуващата правна система, а не да бъде измислено извън нея с оглед усвояване на някакви пари, след което практикуващите юристи, които са доброномерени, да започнат да се чудят всъщност кое е специален закон и кое е общ, кое ще има приложение пред кое, по какъв начин се отнасят актовете, кой с кой трябва да се съобразява и така нататък.
Смятам, че без тези неща е абсолютно немислимо да се пуска какъвто и да било закон. А да се обяснява, че мнозинството не може да влезе в конфликт с Министерството на правосъдието, защото някой от отговорните му служители се мъчи да си направи личен бизнес от тази работа, ми се струва, че не е достатъчно извинение за никой парламент, поради което аз смятам, че най-разумното нещо е законът да се отхвърли още на първо четене. От възможностите за безпринципен лобизъм, единственото, което може да стане, са нови програми във връзка с европрисъединяването на тема – затлачване на реалното решаване на фактическите спорове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата по законопроекта за медиацията на първо четене? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за медиацията, с вносител Министерски съвет.
Моля квесторите да поканят народни представители в пленарната зала, предстои гласуване. Дискусията приключи.
Моля, гласувайте.
Гласували 185 народни представители: за 113, против 43, въздържали се 29.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура, заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председател, правя процедурно предложение за прегласуване – първо, защото призовавам всички народни представители да гласуваме само с картите си, със своите карти!
Второ, обръщам се към всички тук, в залата, нека, господа народни представители, да запазим достойнството на парламента, а не да приемаме такива квазизакони! Тоест, тези закони са срам за българското Народното събрание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Поставям на прегласуване законопроекта за медиацията на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: за 102, против 48, въздържали се 33.
Законопроектът е приет на първо четене.
От името на парламентарна група, заповядайте, имате думата.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, от името на Парламентарна група Национално движение Симеон Втори искам 30 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тридесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Съобразно приетата промяна в дневния ред като точка втора ще разгледаме внесения проект за решение за създаване на временна комисия за проверка дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Искам да помоля от парламентарните групи да постъпят предложения за състава на тази комисия. Искам да припомня, че вече от Народен съюз са постъпили предложения. Така че ще бъда облекчен, ако това направят и другите парламентарни групи.
Сега от името на парламентарна група давам думата на господин Радослав Коев.
РАДОСЛАВ КОЕВ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Напоследък зачестиха антибългарските прояви в Либия. Станахме свидетели на официални антибългарски декларации. Всекидневно получаваме ясни доказателства, включително от средствата за масова информация, за липса на достатъчно гаранции за правата и сигурността на българските граждани на територията на Либия.
Парламентарната група на Новото време се обръща към Министерството на външните работи на Република България с искане да предупреди ясно нашите сънародници за съществуващите рискове и липса на възможности от страна на българската държава да гарантира техните граждански права и сигурност.
Парламентарната група на Новото време призовава всички български държавни институции да обединят усилията си за оказване на защита на нашите сънародници от необосновано съдебно преследване и мъчения. Българската държава трябва да докаже, че всеки българин, където и да се намира по света, ще бъде защитен и пазен с всички възможни средства.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Коев.
Това беше от името на Парламентарната група на Новото време.

Уважаеми народни представители, преминаваме към обявената точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА ДЕЙНОСТТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО.
Бих помолил господин Илчев. Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Господин председател, аз правя предложение да се заемем с разисквания по наименованието на комисията и съдържанието на проекторешението, да уточним общия числен състав на комисията, а утре сутринта да я окомплектоваме.
Това е предложение на НДСВ и ДПС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има предложение сега да бъде формулирано наименованието на комисията, както и броят на народните представители, за да може утре сутринта тя да бъде сформирана и да започне своята работа.
По това предложение има ли изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното от господин Илчев предложение.
Гласували 134 народни представители: за 114, против 17, въздържали се 3.
Това предложение се приема.
Започваме дебата по наименованието на комисията и броя на народните представители в нея.
Имате думата.
Предложението за наименование е: "Анкетна комисия за проверка на дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно усвояването на финансови средства, отпуснати от Европейския съюз по програмите ФАР и ИСПА за периода 2001-2003 г.".
Това е направеното предложение в проекта за решение.
Господин Илчев, заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател!
Предлагаме редакционна промяна в наименованието на комисията. В оригинала на проекторешение тя е наречена "Временна анкетна комисия за проверка дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството …" и т.н. Предложението е тя да се нарича: "Временна комисия за дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството". Тоест, да отпадне определението "анкетна" и да отпадне изразът "проверка на".
Второто предложение е в края на текста, където се казва, "за периода 2001–2003 г.", да бъде "за периода 1999 – май 2004 г.".
На въпроса на господин Жотев "Що?" – той така произнася "Защо" – отговорът е следният.
Според правилника на Народното събрание временните комисии не се определят задължително с допълнителни квалификации. Те са временни комисии. Отпадането на думата "проверка" означава, че те именно ще работят чрез проверка, чрез анкета, чрез изслушвания, чрез обработка на документи, чрез посещения на място, чрез изискване на доклади от делегациите на Европейската комисия. "Проверка" е една шеста от възможния инструментариум за работа на комисията и не е нужно тя да се нарича предварително "анкетна". "Анкета" и "проверка" са средства, с които си служи всяка временна комисия и това не е игра на думи, а отговор на призива на Новото време да се борим за изразителен и точен български език, в който да доминират българските думи, а не чуждиците. "Анкета" е чужда дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
За реплика ли искате думата?
Заповядайте, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Илчев, не съм съгласен с Вашето предложение да се ограничава периодът от време, за който ще се обследва, ще се анкетира, ще се проучва и, както искате го наречете, дейността на министър Церовски и неговото министерство. Защото в пресата, по медиите има достатъчно сигнали, според които не се усвояват фондовете на Европейския съюз. Скандално не се усвояват. Може би не е вярно. Но тази комисия ще провери и ще докаже дали Церовски е работил добре за България или е вредил.
Периодът от време трябва да бъде точно този, за който отговаря господин Церовски, господин председателю на вашата парламентарна група. Вие се опитвате да правите днес това, което преди два-три месеца БСП се опитваше да прави, когато тук сформирахме комисията за "петролгейт" – да се размие в целия този кюп какви еврофондове се получават. Не, аз предлагам да се заостри вниманието върху този период – 2001 г. до днес. Това е коректното. Другото е всички да се поставят в кюпа. Затова ви зададох въпроса "Защо?". Защото тук има неодобрение. Това не е коректно.
Вие се страхувате от думата "анкета". Не била българска. Това ли ви е проблемът? Намерете точната дума, която отговаря на съдържанието на "анкета". Тук обаче ние искаме да видим дали има нарушения. Затова се създава тази комисия, затова парламентът тук е в такъв голям състав днес, затова са толкова много хора тук. В противен случай, направете си някаква беззъба анкета, запишете дейността на Европейския съюз от неговото създаване и неговия принос за развитието на България и т.н.
Затова не сте прав и разбирам, че всъщност се опитвате да защитавате вашия министър. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви.
Това беше реплика.
За втора реплика ли искате думата?
Заповядайте, госпожо Асенова.


МАРИАННА АСЕНОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател. Моята втора реплика е относно факта, че тази комисия има за цел да разследва дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно усвояването на средствата по програма ИСПА и по програма ФАР. Искам да напомня на господин Илчев, че програма ИСПА е предприсъединителен инструмент за десетте страни от Централна и Източна Европа, който стартира през 2000 г. Така че предложението, което вие давате да се включи един период от 1999 г., е напълно неоснователно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Асенова.
Заповядайте, господин Соколов, имате думата за трета реплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Илчев, аз също не съм съгласен с Вашето предложение. Първо, думата “анкета” съществува в нашия правилник и той разграничава временните комисии, които се образуват, цитирам чл. 31: “по конкретен повод за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети”. Ако ние тръгнем да изхвърляме от българския език с десетилетия наложили се чуждици, тогава трябва да изхвърлим и думата “комисия”, която също не е българска.
На второ място, трябва да поставим въпроса дали всички тези програми са само програми, за които отговаря Министерството на регионалното развитие и благоустройството и дали не трябва – това е наше предложение, предполагам, ще се изкажат и други колеги – да се разшири предметът на тази комисия, която да разгледа изобщо дейността на правителството, тоест на редица отделни министерства, които отговарят за усвояване на отделни програми. Защото това е, което тревожи нашата общественост – редица предприсъединителни и други програми, които не се усвояват.
И на трето място, всяка временна комисия, когато приключи своята дейност, е редно да излезе с препоръки към изпълнителната власт, която осъществява програмите.
Така че не може да има разширяване на времето, за което да се разглежда дейността. Това трябва да бъде дейността на сегашното правителство, защото към него нашето Народно събрание с приключване на работата на комисията може да вземе отношение и да го задължи да извърши определена дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Господин Илчев, заповядайте, имате право на дуплика.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): За отказ от чуждата дума “анкета” аз направих моя скромен принос, който може да предложи заместител на “комисия”, да заповяда.
Второ, ако комисията е анкетна, тя трябва след това да завърши работата си в края на мандата, като обективно и безпристрастно съобщи резултатите от анкетата. Щом Вие визирате доклад с елементи на оценка, на анализ, на препоръки и на критицизъм в него, евентуално, няма нужда комисията да се определя само като анкетна. Ако намирате обаче за схоластичен този спор, ще Ви запитам: такъв тесен отрязък от време дава ли възможност да се оцени динамиката на цял един процес, началото на който за нас е през 1999 г.? Това е аналог на случая, в който спорихме не е ли под съмнение членството ни в НАТО и се опитвахме да даваме оценка на отделни министри в рамките на два-три месеца. Работата беше много по-дълбока, защото наследството от 2001 г. нататък, което трябваше да се регулира, да се преформатира и съдържаше много въпросителни, обхващаше цял един процес. Това бяха и ракетите, които трябваше да се снемат от въоръжение, и големите съкращения в армията. И тогава никой не подценяваше въпроса за цял един период.
Сега да се разглежда дейността на това ведомство за толкова кратък период означава да се даде оценка наистина от две-три събития от последните месеци. Резултатът ще бъде нищожен. Няма лошо, но би било още по-добре, ако тази комисия хвърли светлина както върху началото на процеса, така и върху днешното му състояние, а и върху проекциите му утре. Ако някой е обезспокоен в България, той, и това е цялата истина, е обезспокоен дали с такива комисии ние няма да блокираме работата на това ведомство в момента, в който то стартира няколко гигантски инфраструктурни проекта. В момента, в който приключва концесионирането на магистрала “Тракия”, в момента, в който България е на път да се сдобие с втора атомна електроцентрала, ние ще се занимаваме с жалки 40 млн. лв., които уж щели да се върнат. И комисията ще докаже накрая, че те няма да се върнат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Давам думата на господин Борислав Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбира се, аз благодаря на господин Илчев, че подкрепя инициативата на “Новото време” за опазване чистотата на българския език, но не за това идва реч днес. Без да отдавам кой-знае какво значение на идеята за редакционна поправка – за отпадане на термина “анкетна”, само ще подчертая, че в трайната и десетилетна парламентарна практика, да не говорим за конституционно-правната теория, отдавна е ясно, че временните комисии са два вида – проучвателни и анкетни. Дали ние ще впишем в наименованието “анкетна” или то няма да съществува, за всеки среднозапознат с парламентарното управление човек е ясно, че по същността и задачите си това е анкетна комисия. И ако вие съзирате в отпадането на този термин от заглавието някакъв защитен чадър спрямо министър Церовски, то очевидно няма да успеете по този начин, това предложение няма да свърши работа. Но пак казвам, че на това не отдавам съществено значение.
По-важното е другото, което предлагате, за разширяване на времевия обхват на проверката, която тази анкетна комисия следва да извърши. Разбира се, няма нищо лошо принципно погледнато да се съпоставя дейността на министерството при различни министри и в различни периоди, но в случая ние сме изправени пред анкетна комисия, причина за чието избиране са конкретни сигнали и най-вече конкретни констатации от страна на Сметната палата, визиращи управлението на това ведомство от 2001 г. насам и най-вече по времето на господин Церовски.
Ето защо смятам, че е необходимо ние, опирайки се на тези конкретни сигнали и конкретни констатации на Сметната палата, да съсредоточим проверката за този срок. Нищо не пречи, ако обсъжданията, анализите и данните, които събере тази анкетна комисия, покажат потребност от разширяване на обхвата на проверката, с едно последващо решение на базата на доклада на анкетната комисия това да бъде сторено. Но ми се струва, че с едно такова предложение се прави опит за размиване на отговорността и за прехвърляне на проблема от болната глава на здравата. Имаме – пак подчертавам – конкретни констатации на Сметната палата, конкретни сигнали, не твърдя верни или неверни, визиращи управлението на министър Валентин Церовски.
Що се отнася до въпроса за термина “проверка”, не искам да влизам в тази евфеминистични спорове. Дали ще пише “проверка” или няма да пише, това няма да промени характера на тази комисия, нито пък ще промени нейното политическо значение. Това е анкетна комисия, която ще проверява дейността на министерството. А какво ще пише в заглавието, публикувано в “Държавен вестник”, не е от особено значение.
Затова аз призовавам колегите да подкрепим предложението, както е направено от вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Цеков. Следователно Вие сте за “Създава анкетна комисия за за проверка на дейността…”, защото виждам два пъти “за”. Или едното “за” да падне? Предполагам, че трябва да падне.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ: Уважаеми господин председателю, разбира се, че не това имам предвид. И нека да се отнасяме по-сериозно към тази дискусия, моля ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз настоявам за същото, затова мисля, че едното “за” стига.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ясно е, по силата на нашия правилник се създават временни комисии по определен повод за определено време, както беше казано от преждеговорившите, която да анкетира и да проучи. Разбира се, целта основно е една проверка, която след това да бъде представена на уважаемите народни представители, да се дадат констатации, които Народното събрание да приеме, да одобри дейността на комисията, да я потвърди или обратно – да вземе други мерки. Както и да се нарича тази комисия, това са нейните цели и ми се струва, че ще прозвучи едва ли не несериозно в пространството “Временна комисия за Министерството на регионалното развитие и благоустройството.” Какво – да наблюдава, да съзерцава? Ясно е, че тя е за да извърши своите проверки. Да не говоря, че тези неща действително би следвало да се задълбочат.
Що се отнася до втория факт – за размиването на въпроса и изпращането на проверката в годините, аз мисля, че това е не само един опит за размиване, но е и несериозно. Защото тези фондове, за които ние говорим, започнаха да действат доста по-късно. Просто се отклонява вниманието от реалните обществени проблеми. Уважаеми господин председател, не е тайна, че в българското общество в момента има една дискусия по отношение усвояемост изобщо на европейските фондове. И аз тук напълно споделям тезата на господин Соколов, че в зависимост от проверките може би трябва да се разшири дейността на тази комисия за проверка на всички фондове по предприсъединителните програми.
Така че, уважаеми господин Илчев, аз мисля, че ще бъде несериозно да спорим за промяната на името, след като и за Вас, и за нас е ясно, че това няма да промени същината, тук съм съгласен и с колегата Цеков.
И още едно нещо. Уважаеми колеги, аз мисля, че с гласуването ние приехме създаването на една временна комисия с определена тема. И мисля, че сега да се прегласува и да се разширяват нещата, просто е неуместно. Защото именно с гласуването да бъде създадена временна анкетна комисия беше гласувано и какъв да бъде нейният обхват на дейност.
Уважаеми господин председател, за да не губим повече време, предлагам процедурно да преустановим дебатите по този въпрос – какво да е наименованието на комисията – и да предложим състава на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов. Не мога да приема това процедурно предложение, защото по правилник всяка парламентарна група разполага най-малко с 30 мин. и аз не мога да отнема това право с налагане и с гласуване.
Има думата господин Евгени Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, проблемът с усвояването на парите от европейските фондове е изключително тежък. Проблемът с усвояването на безвъзмездната помощ не може да се третира сам за себе си, тъй като този финансов ресурс се съпровожда от значителен кредитен ресурс от световните финансови институции по всички проекти, по които анкетната комисия ще направи проверка. Затова нашето предложение е още в наименованието да се разшири дейността на комисията и да се включи Министерството на финансите на първо място, тъй като Министерството на финансите е националният координатор на България по програма ИСПА и по програма ФАР и съгласно 132-о Постановление на Министерския съвет от 2002 г., ако не ме лъже паметта, цялостната координация по усвояване на средствата от Европейския съюз е възложена на министъра на финансите.
Най-голям финансов ресурс както от международните финансови институции, така и от предприсъединителните програми, се управлява в Министерството на транспорта. На второ място след Министерството на транспорта е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, почти със същия ресурс разполага и Министерството на околната среда и водите. Значителен ресурс се управлява в Министерството на земеделието по програма САПАРД. Голяма част от парите по програма ФАР “Икономическо и социално сближаване” се управляват от Министерството на икономиката. И ако ние създадем днес анкетна комисия, която да провери дейността само на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, тя ще бъде едностранчива и няма да спомогне за по-бързото усвояване на средствата от България, които ни се отпускат от предприсъединителните фондове. А не трябва да забравяме, че от това какви средства ще усвоим в периода 2004-2006 г. до голяма степен ще зависят и средствата, които България ще ползва като пълноправен член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г.
Затова ние предлагаме още в заглавието да се започне с Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите и Министерството на икономиката, като след програма ФАР и ИСПА се запише САПАРД и кредитните линии от световните финансови институции, свързани с тях.
И само една добавка към Вашето изказване, господин председател, – първият меморандум по програма ФАР България е подписала през 1994 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Продължаваме с дебата.
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, господин Илчев! Накратко моето предложение е названието на комисията да остане такова, каквото е предложено от вносителите на предложението. Бих се обърнал и към господин Илчев с предложението той да оттегли своите редакционни уточнения и да се обединим около това предложение.
Аргументите ми са следните. Както виждате от мотивите, господин Илчев, това предложение е внесено във връзка с одитен доклад на Сметната палата. Одитният доклад констатира много ясно в четири министерства сериозни нарушения и отклонения, които водят до тази картина с усвояването на фондовете.
В писмото, с което Сметната палата препраща този доклад, или в уводната част на доклада се казва, че той е бил предоставен на министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на 13 февруари 2004 г. В установения в Закона за Сметната палата срок единствено Министерството на околната среда и водите е отговорило с писмо, както се изисква по закон, в което писмо приема изводите и заключенията на доклада. Изводите и заключенията са формулирани и за четирите министерства. Другите три министерства не са отговорили.
Според мен, господин председателю и господин Илчев, тази комисия има за задача да направи парламентарно проучване. То е по силата на Глава девета “Парламентарно проучване, анкета и изслушване”, чл. 94, за да установи защо Министерството на регионалното развитие и благоустройството не взема отношение по въпросите, които са отправени към него, и защо състоянието на работата в самото министерство е такава, каквато се констатира в доклада и каквато се отразява накратко в мотивите към проекторешението.
Смятам, господин Илчев, че опитите от Ваша страна да разширите въпроса до общи дебати за членството в НАТО, да речем, за една или друга обща ориентация на страната, са неуместни. Вие действително притежавате ораторски качества и качества по време на дебат да отклоните едно или друго решение, но предлагам в този случай да не включвате в употреба тези Ваши способности. Самият опит, който правите, да отклоните едно конкретно проучване по едни конкретно установени, много тревожни нарушения не поставя в добра светлина нито мнозинството, нито неговото ръководство. Според мен Вие би трябвало да бъдете заинтересовани и от гледна точка на собственото си управление. Ако се окаже, че тези факти са верни, да вземете онези мерки, които се налага, за да се представите по един друг начин. Защото, забележете, не става дума за 3, 19, даже 43 млн. екю. Тук става дума за способността да се реши един такъв въпрос, да речем, като магистрала “Люлин”, който е описан в мотивите. Това е една стратегическа връзка, нужна и на столицата, и на страната, която, както е описано в мотивите, се осуетява систематично, целенасочено и с подозренията за корупционни мотиви в продължение на години.
Какво се опитвате да направите? Да поставите чадър върху подобни действия? Убеден съм, че не. Но онова, което правите, създава такова впечатление, за съжаление.
Бих се обърнал и към колегите от Съюза на демократичните сили и Обединените демократични сили – справедливи са вашите съждения за необходимостта от общ преглед, за преценка преди всичко на дейността на Министерството на финансите, като главен отговарящ. Сметната палата е пратила своя доклад и на Министерството на финансите и е справедливо да се види какво прави Министерството на финансите по този повод. Но, забележете, че и председателят на Народното събрание тази сутрин съобщи, че средства за повече анкетни комисии няма. Ние вече и като брой анкетни комисии сме създали доста такива по едни или други поводи, и наистина роенето на комисиите може би не е най-удачното решение.
Както гласи нашият правилник, с анкети и с парламентарен контрол могат и трябва да се занимават и постоянните комисии. И вместо да създаваме отново и отново анкетни комисии, може би е необходимо в съответните програми на постоянните комисии да бъдат заложени именно такива проверки, което да стане отново може би с решение на Народното събрание, за да няма неяснота и произвол.
Но съгласете се и Вие, господин Чачев, като специалист, че самата проверка само на Министерството на регионалното развитие и благоустройството само по двете програми ИСПА и ФАР е достатъчно специализирана и сложна дейност и за два месеца може да бъде свършена при една целенасочена работа. Ако разширим предмета до всички фондове и до всички министерства, това е един много комплексен и продължителен труд.
Ето защо, господин председателю, отново се мъча да обоснова предложението си що се отнася до самия проект за решение, който е пред нас. Бих предложил и бих помолил господин Камов и колегите да се съгласят във втория абзац в преамбюла, където се говори, че “Народното събрание на основание чл. 86 и чл. 31 от правилника решава създаването на комисията”, да се включат чл. 31 и членове 94, 95, 96 и 97, или пък да се посочи направо Глава девета от правилника, която специално регламентира режима на парламентарен контрол, за да е ясно, че тази временна анкетна комисия ще има всички тези правомощия, които Глава девета й предоставя, да изисква информация, да изисква явяване на едни или други длъжностни лица и да може в двумесечен срок да изпълни функцията на парламентарен контрол, така както Конституцията и парламентарният правилник повеляват.
Ето защо, бих предложил на господин Илчев да оттегли своите предложения, както и другите направени предложения, да гласуваме този проект за решение така, както е внесен, с уточнение на мандата, съгласно съответната глава по правилника. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви господин Пирински.
За реплика думата има господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Благодаря и на господин Пирински за колегиалния тон, към който той винаги се придържа, тон, който мен ме поставя в състояние понякога значителните си несъгласия с него да превърна в незначителни, а има и случаи, когато незначителните ми несъгласия се превръщат в съгласия. Но случаят в момента не е точно такъв и аз няма да мога да оттегля предложенията си по няколко причини, от които ще маркирам само първите две по-важни.
Ако остане определението на комисията като анкетна, как на английски ще преведем тази дума, господин Пирински? Аз не съм сигурен, но те няма да употребят думата “анкета”, а ще употребят дума, в която вече съм сигурен, близка до разследване. Това ще стане две седмици преди затварянето на Глава 21 “Регионално развитие”, титуляр на която е министър Церовски. Пази Боже да се наложи след това в Дъблин ние да правим вторични обяснения, че това е обичайна практика на всеки парламент, че нищо катастрофално не се планира, защото проверката на комисията може да излезе и благоприятна.
И втората причина. Вие сам споменахте като пример отсечката “Северна дъга – Люлин” и казахте, че там се наблюдава симптоматика за едно явление, определяно като корупция. Има Комисия по корупцията, господин Пирински, оглавява я господин Костов. Има прокуратура, съд, следствие. Не знам колко е сигурна информацията, оказва се, че преди няколко минути град София вече няма кмет. Тоест, много структури на правораздаването, както и Сметната палата, на която обширно се спряхте, могат да извършат огромен диапазон от дейности и действия, които да установят и динамиката на процеса, и състоянието днес, и дори да дадат прогноза, каквато ние се затрудняваме да направим сега.
Сметната палата, впрочем, сигурен съм в това, не е и няма намерение да сравни своите изводи с доклада на делегацията на Европейската комисия. Ами ако там има разминаване? Ако там има разминаване, аз бих запитал: господин Николов и Сметната палата ли ще ни приемат или Европейската комисия и ирландският й председател? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви господин Илчев.
За дуплика има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю! Независимо от досегашния си неуспех, господин Илчев, аз ще продължа опитите да Ви убедя, че тези две съображения, които ни представихте, не издържат.
По първото, макар и неофициално, аз смятам, че създаването на една такава анкетна комисия ще спомогне за затварянето на Глава 21. Защото, както в мотивите на вносителите личи, и досега, през последните месеци и години именно в комисията постъпват и от неправителствени български организации, ако щете, оплаквания за това състояние на усвояването на средствата, а и самата комисия има достатъчно възможности чрез делегацията си в София и чрез своите системи на мониторинг да установи реалното състояние. Както се сочи в мотивите, в началото на миналата година в Брюксел именно в комисията е проведено едно съвещание, на което е констатирано катастрофално състояние с усвояването на средствата. Катастрофално! И са направени редица отстъпки в полза на България – и по отношение на срокове, възможности за договаряне и т.н.

Ако се види, че България не просто формално се стреми да затваря глави, а иска да види как се реализират правата и задълженията, убеден съм, че създаването на такава комисия само ще покаже, че има едно отговорно отношение.
Що се отнася до втория вид аргумент, че има и други комисии – след като не са си свършили работата, не е ли редно именно една временна анкетна комисия да провери има ли или няма основания за тези предположения и да види защо, ако има, нищо не е направено досега?
Ето защо и по двата въпроса, господин Илчев, смятам, че независимо от Вашите възражения би трябвало да признаете, че те са по-скоро отново опит за едно отклоняване със средствата за аргументация, с които разполагате, но са лишени от обективна обоснованост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пирински.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Движението за права и свободи подкрепи предложението за създаване на временна парламентарна комисия, изхождайки от принципната позиция, че винаги когато в общественото пространство упорито се налагат някои критики и съмнения относно съществуването на даден проблем, ние не бягаме от отговорността да се направи съответната проверка, да се установи дали това отговаря на истината или не. Тази принципна позиция я отстояваме последователно. Искам да напомня, че подкрепихме създаването на Временната комисия за проверка дейността на държавния резерв във връзка с едни други критики, които бяха отправени в публичното пространство.
Но не можем да се съгласим с опитите, които се правят отляво и отдясно да се разбие конкретния проблем, да се размие конкретното предложение и причините, които са го породили, с опити да се разшири обхватът на действие на комисията, да се разширят ведомствата и изобщо цялостната тематика на нейната дейност с това тя да тръгне да се занимава с всички програми, с всички финансови средства, с които България работи, всички международни финансови институции, които по някакъв начин съдействат за финансирането на тези програми и така нататък.
Тук виждаме и едно голямо разминаване в изказванията на представителите на Народния съюз и на ОДС. Представителят на Народния съюз каза: нека да не разширяваме тематиката, представителят на ОДС каза точно обратното: нека да я разширим. Нека да се разберат помежду си бившите колеги от един и същи парламентарен съюз какво искат.
Следващото нещо – конкретното предложение за създаване на комисия, която да провери дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството във връзка с усвояването на средства по две конкретни програми – ФАР и ИСПА. Изхождайки от становището, че естеството на тези програми, нормативните изисквания, които самата Европейска комисия поставя за усвояване на тези средства, сроковете, с които е свързано това усвояване, не може да се ограничи в един толкова тесен промеждутък от време евентуалната проверка за тяхното усвояване. Тази проверка няма да даде обективни, точни резултати относно реалното състояние на усвояването на средствата, ако я ограничим в един толкова къс промеждутък от време. Ако искаме да получим една точна и обективна представа за генезиса на проблемите, ако има такива, и в динамиката на развитие на този процес на усвояване на тези средства, трябва да поставим такъв времеви отрязък, който да позволи изработването на такава точна оценка. Именно затова подкрепяме предложението, което беше направено от господин Илчев – да се удължи времевият обхват на действие по усвояването на тези средства от Министерството на регионалното развитие и благоустройството по програмите ФАР и ИСПА от 1999 г. до настоящия момент, именно за да се получи тази точна и обективна представа. Така че в този вариант ще подкрепим създаването на тази комисия. Надявам се, за два месеца, какъвто считаме, че е нормалният срок за нейната работа, да направи точен анализ и да изработи доклад, в който да се констатират резултатите, ако има проблеми те да бъдат изведени на преден план и да се види дали има или няма допуснати пропуски и нарушения и така нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Заповядайте за реплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Уважаеми господин председател, господин Казак! Няма да коментирам становището Ви дали да се разширява предметът на дейността на комисията или срокът, който тя ще проучва. Възможни са аргументи и за Вашата позиция, и за другите становища, които се изложиха.
Искам да засегна един въпрос, който е конкретен, но е и по-общ. Няма да се спирам и върху това, кога и доколко подходът при поставянето на различни проблеми е принципен. Както и Вие заявихте, така и ние подкрепихме обсъждането на този въпрос и решението за създаване на такава анкетна комисия.
Проблемът е в това, че такива комисии се принуждаваме да ги създаваме, защото постоянните комисии, които са законодателни комисии, би трябвало да се занимават и с парламентарен контрол върху дейността на съответните министерства. Защо вие като представители на мнозинството дълго време бездействахте по тези въпроси? Защо след като ръководите тази комисия, в която има почти пълно покриване на дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Комисията по местна и регионална политика, тя не се занимава с този контрол? И често, когато има инициативи комисията да разглежда такива въпроси, те се отклоняват от мнозинството. Проблемите се натрупват и след това парламентът се оказва изправен пред задачата да създава специални комисии за тяхното проучване, когато вече са твърде тежки. Дълго време залисани във вътрешните си противоречия, представителите на двете политически сили, които формират мнозинството, като че ли не поставиха въпросите там, където е мястото за тяхното решаване. В тази част е моят упрек, защото ако говорим за последователност, тя трябва да се проявява по този начин. Затова моят апел е парламентарните комисии да се занимават и с контрол върху министерствата, защото иначе, господин председател, скоро може би ще трябва да обсъдим вариант да предложим закриването на повечето постоянни комисии и да преминем към режим на работа на временни анкетни комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Споделям последното Ви становище.
Заповядайте за реплика, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Казак! Изглежда не съм разбран. Далеч съм от мисълта да се разширява обхватът на проверката. Целта на комисията е да провери изпълнението по програма ФАР и програма ИСПА. Обаче тези две програми не са само в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Там е една малка част от тях, бих казал една десета част.
Обхватът на проверката е същият. Говорим за обхвата на ведомствата, които трябва да бъдат проверени, за да излезем с един реален анализ на състоянието на нещата, така че в следващите години България да може да преодолее това изоставане, което е в момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чачев.
Трета реплика – Румяна Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Казак! Това, че се подкрепя създаването на тази комисия наистина е много добре, но във Вашето изказване чух, че Вие искате да започне разследване от 1990 г.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Не е разследване!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Хайде да бъдете прецизна, както винаги!
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Извинявайте, проверка на дейността във връзка с ИСПА и ФАР.
Мисля, че трябва все пак да прочетем какво е записано в доклада на Сметната палата и трябва да обърнем внимание, аз подкрепям това, на записаното в мотивите за периода 2001-2003 г., защото фактически ИСПА стартира през 2000 г. Ние не можем да започнем от 1999 г.
Така че подкрепям това, което беше казано, и може би Вие ще се коригирате във Вашето изказване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Стоилов! Напълно подкрепям Вашата теза, че наистина и по правилник постоянните комисии са длъжни и в правомощията им е да упражняват парламентарен контрол, да правят анкети, да създават подкомисии и т.н. И аз съм убеден, че всички постоянни комисии го правят, когато бъдат сезирани. Например ние в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, тук има нейни членове, дори направихме нещо подобно и мисля, че от това има добър резултат.
Но тук се направи едно конкретно предложение – за създаване на временна комисия на парламента. И по тази причина ние изразяваме нашата позиция, а не по принципния въпрос дали постоянните комисии имат право да упражняват контрол или не. Естествено, че имат право и са длъжни да го правят.
На господин Чачев искам да отговоря, че може би не той, но негов колега от ОДС разшири, тук от тази трибуна направи конкретна формулировка за разширяване обхвата на програмите. Не само ИСПА и ФАР, той спомена и САПАРД, спомена и Министерството на земеделието и горите, спомена дори други финансови институции, Международната банка, програмата за икономическо и социално сближаване и т.н. Тоест той се опита да направи едно необосновано широко тълкуване на проектопредложението и да разшири по един абсолютно несъразмерен начин бъдещата дейност на тази комисия. Именно на това нещо аз възразих.
Разбира се, че тази комисия, след като бъде създадена, ще потърси мнението и на всички засегнати институции, на първо място - на Министерство на финансите и националния координатор, който се намира там, за да можем да получим точна и обективна оценка. Аз съм убеден, че също така становище ще бъде предоставено от Европейската комисия, която е проверяващият орган и която в крайна сметка одобрява всички проекти.
Така че няма никакво съмнение в това, че тя няма да се ограничи само с Министерство на регионалното развитие, специално по този проблем.
И накрая, госпожо Георгиева, наистина ИСПА стартира през 2000 г., но ако погледнете по-добре проектопредложението, там, освен ИСПА, се цитира и програма ФАР, която започна много по-рано, и именно от тази гледна точка, ако искаме наистина да получим обективна оценка за двете програми, трябва да разширим времевия обхват на действие на тази комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Заповядайте, госпожо Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да изкажа своята подкрепа за предложенията на господин Илчев, които смятам за обективни и разумни, и искам да изложа моите аргументи за тази подкрепа.
Винаги, когато провеждаме подобни дебати, някак си много умело жонглираме с думи като “обективност”, “прозрачност”, “истина” и в един момент се оказва, че истината има няколко лица. Мисля, че всички тук изхождаме от идеята, че една временна комисия се създава, не за да защити или да обвини някого или нещо, не за да може някой да се възползва или да не се възползва от една временна ситуация, а да проследи процеса от самото му зараждане, да го проконтролира, да установи каква е обстановката към момента и да очертае тенденциите за в бъдеще.
И тогава, питам аз: как може една временна комисия да извърши всичко това, ако най-важното – периодът от време, който следва да бъде проучен, не е точно определен. Защо, казвам, е правилно, периодът, посочен по проекта, да бъде разширен от 1999 на 2004 г.?
Защото, смятам, никой в тази зала не твърди, че институциите стоят със скръстени ръце и в момента нищо не се случва. То се случва всеки ден. Въпросът е как - навреме или не толкова навреме, и толкова добре или не чак толкова добре?
Затова да започнем с началото. Договорът за заем с Европейската инвестиционна банка за съфинансиране на проекта, касаещ Стара Загора, Димитровград и Хасково по ИСПА, е подписан през 1999 г. от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева и министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев.
Финансовият меморандум ИСПА 2000, който проект включва споменатите обекти, е подписан през 2000 г. на обща стойност 43 млн. 400 хил. евро. И двете дати, които посочих, са преди 2001 г.
Господин Илчев посочи и аз като народен представител и човек, който се занимава с тази проблематика, подкрепям неговото предложение за 1999 г., защото от този момент са започнали изначалните действия по конкретния проект.
Подкрепям и датата май месец 2004 г., защото смятам, че тези процеси се развиват в момента и би следвало да установим техните състояния към този момент, а не към 2003 г.
Временната комисия, пак повтарям, трябва да проследи целия процес. Ние няма да правим временна комисия, за да направим четене или публично обсъждане на доклада на Сметната палата. Смятам, всички сме грамотни и всички можем да четем.
По тези съображения още веднъж ви моля да помислите и да подкрепите предложенията, които направи господин Илчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Заповядайте, господин Осман за изказване.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще взема отношение по принцип. Имаше забележки защо изобщо е необходимо да има временни комисии. Обръщам се към доц. Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Не изобщо.
РЕМЗИ ОСМАН: Е, изобщо. Защото Вие се обърнахте към постоянната комисия. Бъдете убедени, ако погледнете в архива, ще видите, че най-малко през два месеца в постоянната комисия каним определени министри. Не само министъра на регионалното развитие или заместник-министър, каним от Министерство на финансите, от агенция “Пътища”, от Министерство на екологията.
Тоест, ако погледнете в архива, ще видите, че парламентарният контрол в постоянната комисия заема повече от 60% от основната дейност. Нека членовете на комисията отляво и отдясно да станат и да кажат, че не е така.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Кажете нещо повече по този въпрос.

РЕМЗИ ОСМАН: Даже някои хора се притесниха. Искат да отбягват по някакъв начин парламентарния контрол, който е даден по Конституция за постоянните комисии. Молбата ми е да не злоупотребявате. Предложението за временната комисия, господин Янаки Стоилов, идва от средите на БСП - Николай Камов, Бойко Радоев. Мисля, че те са членове на Вашата парламентарна група. Има десетки временни комисии. Сутринта се предлагаха и други временни комисии. Например, Бойко Великов е председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите. Нормално е това да го има в българския парламент. А се иска и комисия за децата, които загинаха при трагичния случай в чужбина. Има си и постоянна Комисия по жалбите и петициите на гражданите. А има предложение от БСП и за друга временна комисия.
Завършвайки, молбата ми е следната. Уважаеми колеги, нека всеки да си гледа своя двор. И ако се интересува от дейността на комисията, да отиде в архива. Нека господин Илиевски да стане. От архива ще се види, че през 2-3 месеца са канени представители от различни министерства и агенции. Предложенията са идвали от вашите среди. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Стоилов. Очаквах такава от Вас.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Осман, тъй като употребихте думата “злоупотреба”, искам да Ви коригирам и се надявам, че ще я оттеглите, тъй като нямате аргументи за нея.
Какъв точно контрол е осъществяван от вашата комисия аз не коментирам. Не отричам, че такива изслушвания са правени. Но тогава Ви моля в дупликата, която имате възможност да направите, да ме информирате по този въпрос, който се коментира днес – създаване на временна анкетна комисия, каква информация е слушана в комисията и какви препоръки са дадени, или са отправени критики към ръководителите на това министерство във връзка с обсъждания проблем.
Затова казах, че днес се налага и подкрепихме създаването на такава комисия, защото не виждаме някаква промяна в практиката по рационалното използване на предоставяните средства.
Моля да не подменяме въпроса. Това, че в тази комисия участват представители на различни парламентарни групи, е факт, така че това може да се смята като апел към всички тях – да използват възможностите преди парламентът да премине към по-радикална форма, каквато са анкетните комисии за проучванията по въпросите, с които се занимават.
Ако има такава етапна информация, тя би обслужила и създаваната сега комисия. Накратко можете да ни я предоставите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Не виждам втора реплика.
Господин Осман, заповядайте за дуплика.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Господин Стоилов, аз наистина не мога да Ви разбера. Предлагате създаване на временна комисия и изведнъж вашата парламентарна група има резерви към временната комисия? Уточнете си предложението тогава! Ако се интересувате от дейността на временните комисии, вижте в архива.
Аз не знам доколко сте се интересували от дейността на постоянните комисии. Нека колегите, които са членове, да вземат отношение. Дори сме имали съвместни заседания с някои други постоянни комисии. Това не е било само един път. Имали сме многократно подобни заседания.
Чувствам, че Вие искате да отклоните темата в друга посока. Ако се интересувате, заповядайте, заседанията са нормални и открити, ще видите как работи комисията.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Само че не чух за резултатите.
РЕМЗИ ОСМАН: Мисля, че комисията работи много добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Заповядайте за изказване, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Според мен дебатът, извън същностната му характеристика, доби и няколко различни други измерения. В крайна сметка, Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание ясно и точно определя какъв е характерът на тази временна комисия. Временната комисия има едно основно задължение и то е да направи проучвания. В този смисъл, характеристиката и на тази дейност е посочена и в чл. 94, който беше цитиран при настоящия дебат. Той в никакъв случай не противоречи на основната характеристика на дейността на комисиите, били те постоянни или временни.
В този смисъл правилникът ясно и точно разграничава двата момента. Тези проучвания се правят по отделни въпроси и могат да се провеждат и анкети.
Основният въпрос, който искам да поставя пред вас, е какво искаме да извършим? Да проучваме дейността на министър Церовски, да проучваме дейността на министър Чачев, на министър Паскалев? Или искаме да разберем основния въпрос, да търсим неговия отговор – за финансирането по съответните програми. Това е заложено в искането за създаването на временна комисия и това е въпросът, на който ние трябва да отговорим. Всякакви нюанси относно това, че комисията била Комисията “Церовски”, че трябвало да види нещо за последните 2-3 месеца, са грубо изопачаване както на идеята на вносителя, от една страна, който определя друг времеви обсег, така и досежно основния въпрос по смисъла на чл. 31 от ПОДНС. Защото въпросът, който в крайна сметка интересува всички нас, въпросът, който занимава цялата общественост и цялата държава, е усвояването на финансовите средства. В този смисъл някои от колегите твърде произволно си служеха с някои думи като “разследване”, “обследване”, които нямат нищо общо с решаването на основната задача, а именно, че това е определен въпрос.
Това, което предложи колегата Илчев, е ясно и точно, защото, в крайна сметка, думата “анкета” има друга характеристика. Ненапразно законодателят в чл. 31 отделя двата въпроса, ясно и категорично ги отделя, за да можем ние да подменяме анкетата с отделния въпрос, който е за проучване.
В този смисъл господин Илчев ясно и точно дефинира своето искане. Моля тези, които направиха реплики на неговото изказване, да съобразят, че то не свършва до ФАР и ИСПА, а е ясно и точно относно усвояването на финансовите средства.
Това, което аз подкрепям, е: “създава комисия за дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно усвояването…”. И така картината на изследвания предмет става пределно ясна.
По втория въпрос, защо не 2001 г.? Защото колежката току-що ясно и точно каза кой е периодът. Ние не можем да го разсечем на две. Ако искаме да си свършим работата така, както трябва и да дадем отговор на целия куп въпроси, то очевидно трябва времевият обсег да обхваща цялата тази дейност.
След като имаме ясно цитиране кога точно са отпуснати средствата, кога, в крайна сметка, е сключен договорът, то началото на дейността, на обследването трябва да започне от 1999 г. Всички лица, които са имали отношение по тези въпроси, а не министър Чачев, а не министър Паскалев, а не настоящият министър, всички, които са работили по този въпрос в този период от време трябва да дадат своя принос към изследване и задълбочените изводи на въпросната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
За реплика има думата господин Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, господин Ралчев! (Шум и реплики в залата.) Моля Ви да ме изслушате!
Временната комисия така, както е регламентирана в чл. 31, е инструментът, господин Ралчев. Това е инструментът!
Предвидено е в ал. 1 на чл. 31 този инструмент "временна комисия" да се използва за три равнопоставени цели – конкретен повод, какъвто могат да са промени в Конституцията, за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети. Това са три равнопоставени цели, задачи, за които този инструмент може да се използва.
Вносителите на проекторешението желаем инструментът "временна комисия" да изпълнява функцията по Глава девета "Парламентарен контрол", и, както Вие посочихте, чл. 94, в него се казва, че парламентарният контрол може да се осъществи пак на три нива.
Първото ниво е самото Народно събрание, господин Ралчев, или избраните от него комисии. Комисиите може да са и постоянни, може да са и временни. В случая ние говорим за временна комисия като инструмент, но целта е провеждане на анкета и именно на това държим. И затова е записано в т. 1 от самото решение: "създава анкетна комисия за – едно "за", разбира се, проверка именно, тоест анкета, проверка, не проучване, а проверка на дейността не на един или друг министър, а на Министерството на регионалното развитие и благоустройството именно за тези въпроси, които твърдим всички, че искаме да разберем защо е това състояние с усвояване на средствата. Считам, че Вашите възражения са изцяло неиздържани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пирински.
За втора реплика има думата господин Борислав Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Ралчев! Разбира се, хубаво е, когато се чете буквата на правилника, да се знае какво стои зад тези букви. Зад тези букви стоят томове парламентарна практика и конституционноправна теория. Но, аз не Ви упреквам. Вие сте специалист по наказателно, а не по конституционно право.
Господин Пирински точно идентифицира тези форми на парламентарен контрол. Аз само ще се опитам да ги илюстрирам с примери от практиката на Тридесет и деветото Народно събрание.
Проучвателна комисия се създава не въз основа на някакви сигнали, констатации, а за изследване на определена тема и предлагане на конкретни законодателни или други мерки. Пример в това Народно събрание беше Временната – подчертавам, че и като заглавие е гласувана – проучвателна комисия по религиозните въпроси, която имаше за цел да изследва някои теми относно състоянието на вероизповеданието у нас и да предложи мерки на Народното събрание във връзка с подготвяния законопроект за вероизповеданията.
Анкетна комисия по дефиниция се създава въз основа на сигнали, констатации, петиции и т.н.
Разбирам защо е този отчаян стремеж да се махне думата "анкетна", но дали ще го махнете, това не променя конституционноправната характеристика на тази комисия. Тя ще бъде анкетна комисия, която ще проверява конкретни констатации и сигнали, свързани с дейността на конкретно министерство, ръководено от конкретен министър, който се нарича Валентин Церовски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Ралчев, имате думата за дуплика.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря и на колегата за неговата характеристика за това в коя област на правото са моите специални знания, но в случая не мога да приема този комплимент, защото той не обладава тези знания, за да може да преценява моите знания.
На второ място – има елементарни неща, свързани с тълкуването на закона и ако трябва да влизаме точно в този предмет, това означава, че проучването е основната характеристика, към която ние се стремим. Проучването може да има и двете характеристики, и двата въпроса: по отделни въпроси и по провеждане на анкета. За да употребим думата "анкета", ние трябва да предпоставим, че поводът е само един, той е в становище на някаква комисия, да ограничим дейността на тази временна комисия и да я отклоним от основния въпрос. А основният въпрос е свързан с финансиране и в никакъв случай няма да се ограничаваме само в анкетната форма на проверка.
Ние ще проучим целия въпрос и за пореден път, господин Цеков, обръщам вниманието Ви върху това, че това не е "Комисията Церовски", както непрекъснато искате да я заложите, а това е комисията относно дейността на определено министерство, в случая за един период от време.
Така че, кой иска да влага политически моменти и нюанси е съвсем ясно, а не е ясно и точно - искаме да изследваме дейността. Тази дейност може да бъде само по поставения въпрос и в никакъв случай не е свързана нито с разследване, нито с проверка, само с един-единствен въпрос. Проучването ще ни даде възможност да направим своите изводи дали става въпрос за едно или друго деяние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Господин Камов, заповядайте, с надеждата, че вече приключваме дебата, тъй като близо час и половина дебатираме и работим с твърде нисък коефициент на полезно действие.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
И аз имам същата надежда, но моят въпрос не е процедурен, а е по същество.
Ще си позволя съвсем пестеливо от гледна точка на време, все пак като един от инициаторите да кажа някои неща по повод на направените тук предложения и изтъкнатите аргументи.
Първо, тази сутрин с впечатляващо мнозинство, бих го нарекъл "консенсус минус един", депутати от шест парламентарни групи от общо седем в българския парламент понастоящем, подкрепиха това предложение. Мисля, че волята на Народното събрание е ясна. Надявам се, че тя ще се изрази след малко и в конкретно решение.
Какво реши всъщност тази сутрин мнозинството? Реши да разгледа проект за създаване на анкетна комисия за проверка на дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно усвояването на финансовите средства, отпуснати от Европейския съюз по програмите ФАР и ИСПА за периода 2001-2003 г. Това е точката, която ние обсъждаме.
Всяко друго предложение е добро, но то може да бъде формулирано като друга точка, например да се разшири по всички програми, за всички министерства, за всички периоди.
Аз още сега искам да кажа, че съвсем гъвкаво лично аз, а, надявам се, и колегите от подписалите се, ще подкрепим разумните предложения за изменения, но не бива да се отклоняваме съвсем от първоначалната идея. Тя е ясно изразена във формулировката. Мотивите на вносителите достатъчно ясно и конкретно обосновават тъкмо тази формулировка на анкетната комисия.
Второ, специално към господин Илчев с дълбоките ми уважения към него – той по-добре и от мен знае, че в Дъблин много ясно разбират ролята на опозицията и са много загрижени, както и във всички европейски столици, взетите от техните данъкоплатци средства и предоставени за подготовка на България за членство дали се изразходват добре или зле. Ние установяваме, че те се изразходват зле и се връщат в Брюксел.
Уважаеми господин Илчев, аз не бих се съгласил с Вас, че четиридесетте милиона са някакви си загуби, които няма да се върнат. Това са част и то средствата, по които имаме официална информация. Отворете сайта на Министерството на финансите и вие ще получите същата информация. Това е официална информация, но аз бих попитал: ами загубите от пропуснатите възможности, например по проекта за подготовка на два региона в България – малки и средни предприятия от хранително-вкусовата промишленост?
Първо, че тези два региона са пропуснали възможността да подготвят себе си не просто за нещо друго, а за членството на България, за усвояването на структурните фондове, ами поради провала на този проект и за другите региони не са осигурени такива проекти. Кой може да изчисли тези загуби за България? Кой ще отговаря за това, че нашите производители в един много важен отрасъл – всички са важни, разбира се – няма да бъдат конкурентни и няма да устоят по втория Копенхагенски критерий, който е икономически – на конкурентния натиск на пазарните сили в Съюза? Кой ще носи тази отговорност? Това някакви пропуски ли са? Съжалявам, тук се разминаваме доста сериозно в оценките.






Какви са нашите основания, уважаеми колеги? Подчертавам още веднъж това. Днес се направиха много обобщения встрани от конкретното ни предложение. Първото ни основание е за ролята на Народното събрание. Много често – и аз на това отдавам ниския рейтинг на българския парламент, не само сега, но и през годините ние, самите депутати, позволяваме въпроси от компетенциите на парламента да се обсъждат извън него. Кой ще уважава тази институция, ако тя непрекъснато прави това?
Тези дни се говори по този въпрос. Министърът излезе с отговорите си и той ги политизира. Той заяви, че това е атака срещу правителството, десницата… Нищо подобно. Това е желание парламентът да изпълни основната си функция и да провери дали наистина, както официалните данни на Сметната палата и на Министерство на финансите показват, там не се усвояват средства, няма го административният капацитет и България пропуска тези възможности. И той го каза много ясно – че не се притеснява от това. Нека да му дадем тази възможност да защити себе си и дейността на министерството.
Предметът на дейност е сегашното правителство. Нямам възражения, ако мнозинството подкрепи идеята за разширяване на периода. И аз ще я подкрепя, няма проблем в това, щом това събира консенсуса. Но да не са всички правителства изобщо, още повече че ние имаме и практика в това отношение. Аз бях автор на предложението за това да се проверят по Ирак всички. Там имаше много повече основания, но тогава това беше отхвърлено. Защо да работим с двойни стандарти?
Данните, уважаеми господа, са много сериозни. Те са посочени в мотивите и това е само част. Сериозни са данните, които дадоха основание на 35-имата вносители да посочат именно такава анкета.
Какво може да бъде решението? Аз бих го формулирал така и се обръщам към всички с тази молба, като благодаря специално на господин Пирински за много конструктивното предложение – то беше подкрепено и от други депутати – да се посочат членовете 94, 95, 96 и 97 от правилника, които действително много ясно посочват за какво става дума по повод на спора каква е комисията, за какво е и т.н. Мисля, че това е съвсем приемливо предложение.
Това решение, което днес, надявам се, ще събере този почти консенсус, трябва да даде възможност на Народното събрание да изпълни конституционните си функции и на министъра да се защити не пред телевизионните камери, в което няма нищо лошо, но не е това мястото, където министърът трябва да обосновава добрата си дейност, както той твърди. Тук е мястото, в българския парламент. И аз се надявам, че ние ще успеем да направим това, което Конституцията повелява да правим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Камов.
За реплика ли искате думата? Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз наистина съм изненадан от това, което каза в последното си изказване господин Камов. Като че ли Вашият подпис не стои под проекторешението и до съответното питане и молба към Председателството. Къде е отразено това, че вие искате да бъде обследван само министър Церовски? В края на краищата, нека да се разберем по един основен въпрос. Искаме да разберем какво става с финансирането по двата проекта или искаме да обследваме една дейност на един министър?
Това, което вие направихте преди минута, противоречи на това, което сте записали. Вие искате да включите 2001-а и съответно крайния срок. А как ще отделим периода на дейност 2001 - януари 2003 г. на господин Церовски? Защо фигурира във Вашето предложение?
В крайна сметка бъдете ясни и точни и кажете: искате да правите обструкция на дейността на министър Церовски и го запишете по този начин или наистина имате грижата да видите какво става с финансирането по тези два фонда в крайна сметка? За това говорим.
Струва ми се, че прекаленото внасяне на политически привкус в никакъв случай не помага на идеята, която поне на пръв поглед може да бъде извлечена от Вашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ралчев. Това беше реплика. Имате ли потребност от дуплика?
Господин Камов, заповядайте.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ралчев! Не аз, а Вие предлагате промени. Аз съм се подписал, както и много мои колеги, под това, което е предложено, и подчертах много ясно в началото, че това предлагаме на Народното събрание, а не друго. Ако Вие предлагате друго, направете Вашето предложение.
Няма никакво разминаване в това, което заявих току-що. Ако внимателно сте прочели мотивите, Вие ще разберете, че тъкмо в периода, в който господин Церовски е министър, сме установили тези сериозни пропуски от гледна точка на усвояване на средствата и това е посочено там пределно ясно. Но решението е за периода 2001-2003 г., тоест за целия период, в който е избрано това правителство, в който е и мандатът на този парламент. Никаква предубеденост и тенденциозност специално към сегашния министър няма. Това обхваща – за да бъда съвсем ясен – и периода на господин Паскалев. Пределно ясно – 2001-2003 г.!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Ако искате и ИСПА да гледаме, тогава трябва да включите периода от 1999 г.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Да, бяха направени предложения. Аз казах, че принципно нямам възражения, защото това беше едно от предложенията, но не можем да променим предложението така, че да го отдалечим максимално от неговата същност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Камов.
Уважаеми народни представители, надявам се, че няма повече желаещи, което ми дава основание да натисна копчето “повикване за гласуване”, тъй като ще подложа на гласуване направените предложения по формулировката – наименование на комисията, предмета на проучване, срока на проучване така, както бяха направени в пленарна зала.
Искам първо да обърна внимание, че няма да подложа на гласуване допълнението към антетката, направено по предложението на господин Пирински и възприето от основния инициатор господин Камов – да се добавят към чл. 31 още и членове 94 до 97 от нашия правилник, тъй като това просто уточнява така, както е коректно да се направи, и не виждам нещо, по което да има спор. Затова го оставям в общия текст.
За процедурен въпрос ли искате думата?
Заповядайте, господин Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми господин председателю, за съжаление не мога да се съглася с Вашето тълкуване на предложението, направено от господин Камов и от мен, тъй като от дискусията в пленарната зала стана ясно, че това е същината на спора, който занимава Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Приемам Вашето предложение, господин Пирински, ще го подложа на гласуване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, започваме с гласуването.
Първо подлагам на гласуване направеното предложение от господин Пирински и господин Камов да се добави във втория абзац на антетката: “Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 31 и 94-97 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 205 народни представители: за 97, против 89, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Пирински, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, явява се противоречие между гласуването на Народното събрание тази сутрин и това гласуване. Тази сутрин парламентът гласува да се включи създаването на анкетна комисия. Това предложение, което Вие сега поставихте на гласуване, беше да се уточни по правилника по какъв режим работи тази комисия. Така че е съвършено непонятно това, че сега една част от народните представители гласуват “против”.
Ето защо ви призовавам отново да поставите на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Поставям отново на гласуване направеното предложение.
Гласували 208 народни представители: за 102, против 92, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Станимир Илчев е за наименованието на комисията – “Създава временна комисия за дейността”.
Моля, гласувайте предложението на господин Илчев.
Гласували 206 народни представители: за 108, против 96, въздържали се 2.
Това предложение се приема.
Следващото предложение е на народния представител Евгени Чачев, който предлага да се включи: “Относно дейността на Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, Министерството на икономиката и програма САПАРД, както и кредитните линии от световните финансови институции”.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Евгени Чачев.
Гласували 207 народни представители: за 72, против 117, въздържали се 18.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Станимир Илчев периодът на проверката да включва 1999 г. – май 2004 г.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 211 народни представители: за 119, против 64, въздържали се 28.
Предложението се приема.
Остава да гласуваме броя на народните представители, които ще формират комисията. Предложено е да бъдат 15 народни представители – по 2 от всяка парламентарна група и 1 независим народен представител.
Има ли някакво друго предложение?
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Ние искаме да направим едно малко по-различно предложение с оглед представителството на всички в тази зала да бъде коректно застъпено. В този смисъл числото 17 най-точно би отговаряло на представителството на всяка една от парламентарните групи – 1-1-1-3-2-1-1-1-1. Разбира се, че за нас е болшинството. Това е съобразно квотите и въпрос на изчисление – пропорционално на депутатите в залата. Това означава съобразяване с квотата такава, каквато беше приета като принципи и в прежните комисии. Комисията за петрола е от 17 човека. Ние поддържаме същия принцип. Няма нищо ново – пропорционално участие на всяка една от парламентарните групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Има предложение за 17 души.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Такова ад хок предложение променя смисъла на цялостното създаване на тази комисия. Има внесен проект за решение. Нека или да го приемем, или да го отхвърлим, или да се внесе нещо писмено. Аз разбирам, че управляващото, трудно ми е да кажа, мнозинство, има проблем с изчисляването на пропорциите. Този проблем съществува във всички комисии на Народното събрание. Но не може една комисия, която ще разглежда дейността на министър от управляващото мнозинство, да бъде доминирана пак от управляващото мнозинство, защото при тази ситуация вие обезмисляте въобще проверката и цялостната процедура, която Народното събрание ще приеме. Ставаме смешни. Веднъж сутринта се прие някакъв акт от Народното събрание с някаква цел, после съдържанието се подменя.
Моля ви, поне внесете писмено предложение за състава на комисията, защото знаете, че това винаги става след консултация на парламентарните групи.
Аз съм против да се прави предложение извън предложеното в проекта, внесен по съответния ред в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Асенова.
МАРИАННА АСЕНОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, като човек, който е участвал във внасянето на този проект за решение, искам да ви уверя, че при въвеждането на паритетния принцип при образуването на тази комисия ние сме се ръководили от едно-единствено основание, от един-единствен мотив – това проучване да не бъде политизирано в никакъв случай. Затова ние сме се придържали към паритетния принцип на определяне на състава на комисията.
И аз смятам, че ако ние подкрепим предложението на колегите от НДСВ за въвеждане на пропорционалния принцип, по този начин ние ще дадем възможност цялото проучване да бъде политизирано. Ние не желаем това, уверявам ви, и затова се придържаме към това в комисията да бъдат представени колеги от всички парламентарни групи по равен брой. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Асенова.
Следващото изказване е на господин Борислав Цеков. Заповядайте, господин Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Смятам, че трябва да подкрепим паритетния принцип, предложен от вносителите. Разбира се, че по този начин и НДСВ ще демонстрира, че е чуждо на практиката да поставя политически чадър над този или над онзи, когато има определени съмнения и констатации за несвършена работа. Но искам да подчертая и че дори да въведем пропорционалния принцип, това не означава, че НДСВ, съвместно с ДПС, ще има мнозинство повече от половината в рамките на тази комисия. Това не може да бъде. При всички положения няма да имате мнозинство в комисията. Затова, за да бъдем докрай принципни, нека да приемем паритетния принцип. Няма никаква разлика от ваша гледна точка дали ще бъдете малцинство, но преобладаващо по численост в комисията, или съвсем ясно и принципно ще има равно участие и представителство на парламентарните групи и тази комисия ще си свърши съвестно работата, така че ако има нещо нередно, то да бъде изведено на преден план, а ако всичко е наред, да се снемат всякакви сенки на съмнения и обвинения към това ведомство и към министъра, който го ръководи.
Така че, призовавам народните представители да подкрепим паритетния принцип за съставяне на тази анкетна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на последната част от решението, което трябва да вземем.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Борислав Ралчев комисията да бъде не от 15, а от 17 народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 219 народни представители: за 111, против 108, въздържали се няма.
Това предложение се приема. Съставът на комисията ще бъде от 17 народни представители.
Господин Радоев, имате предложение за прегласуване? Заповядайте.
БОЙКО РАДОЕВ (КБ): Господин председател, моля въз основа на правилника, да направите прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване отново предложението на народния представител Борислав Ралчев за броя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 223 народни представители: за 110, против 113, въздържали се няма.
Предложението на господин Ралчев не се приема, което означава, че комисията ще се състои от 15 народни представители, така както е предложено.
С това приключваме с тази точка от дневния ред. (Шум и реплики в залата.) Има ли някакъв предварителен въпрос, който да е пречка да преминем към следващата точка?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Тази шумотевица възникна, защото ние приехме редица поправки, предложени отляво, отдясно, от мнозинството. Но нека да приемем и решението, за да приключим. Защото досега приемахме само редакции и с тези неща, които са приети, трябва да приемем решението, а утре да уточним списъчния състав на комисията по съответния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Приемам Вашето предложение, господин Миков, то е коректно.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване цялостното решение с направените корекции.
Моля, гласувайте.
Гласували 215 народни представители: за 129, против 85, въздържал се 1.
Решението се приема с направените корекции.
Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване решението.
Моля, гласувайте.
Гласували 222 народни представители: за 120, против 93, въздържали се 9.
Решението е прието в тази си част.
Заповядайте, госпожо Радева.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Уважаеми колеги, моля въз основа на чл. 68, ал. 2 да удължим срока за даване на предложения между първо и второ четене по Закона за застраховането с една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте за удължаване на срока за даване на предложения по Закона за застраховането с една седмица.
Гласували 88 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието. Срокът е удължен на две седмици.
Преминаваме към точка трета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Водеща е Комисията по правни въпроси.
Давам думата на нейния председател госпожа Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, имам процедурно предложение – срокът за предложения по приетия преди почивката законопроект за медиацията да бъде удължен с една седмица, тоест да бъде две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 92 народни представители: за 91, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към Закона за чужденците.
Заповядайте, госпожа Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, имам процедурно предложение - в залата да бъде допуснат заместник-министърът на вътрешните работи господин Бойко Коцев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министъра на вътрешните работи господин Бойко Коцев да заповяда в залата.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците, внесен от Министерския съвет.
“На редовно заседание, проведено на 15 април 2004 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта. На заседанието присъства господин Шаренков – началник на Направление “Правно осигуряване и международно сътрудничество” в Национална служба “Гранична полиция”, който представи законопроекта от името на вносителя.
Предлаганите изменения са в контекста на хармонизирането на българското законодателство. Направен е анализ на действащото европейско законодателство и по-точно на договора за Европейския съюз и Конвенцията за приложение на Шенгенското споразумение, където изискването за регистрация на чужденците е изрично регламентирано.
Възприет е принципът за защита срещу дискриминацията, който е отразен и в българския Закон за защита против дискриминацията по отношение на критерия гражданство, като промяната е само в контекста на времевия критерий, който задължава чужденците, влизащи в страната, да се регистрират в рамките до пет дни, като това предложение е съобразено с Конвенцията за приложение на Шенгенското споразумение.
Следващата промяна е по отношение на санкцията за нарушенията на регистрационния режим на чужденците, която се намалява от 1000 на 100 лв.
В законопроекта се предлага в чл. 26а да се изисква от чужденците, пожелали постоянно да пребивават в страната, да представят документ за владеене на български език. Това изискване кореспондира и на изискването в ал. 3, където държавната администрация, правителствените и неправителствените организации поемат ангажимента да организират програми за изучаване на български език. Текстът е насочен да ангажира и двете страни при интегрирането им в българското общество, когато те пожелаят да останат трайно в България.
По законопроекта се изказаха народните представители Масева, Рашков и Мингова, които поставиха следните проблеми относно:
- симетрията между либерализацията на срока за регистрация на пет дни и намаляването на санкцията за това нарушение;
- обвързаността между издадения документ за владеене на български език и разрешението за постоянно пребиваване на чужденеца в Република България.
След проведеното гласуване комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Помощна е Комисията по европейска интеграция, която също има становище.
Не виждам нейния председател. Има ли член на комисията, който да представи становището?
Госпожо Станчева, заповядайте.
ДОКЛАДИК ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
“СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България № 402-01-17, внесен от Министерския съвет на 30 март 2004 г.
На свое редовно заседание, проведено на 5 май 2004 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. На заседанието присъстваха господин Бойко Коцев – заместник-министър на вътрешните работи, господин Стефан Христов – директор на Дирекция “Миграция” в МВР и господин Иван Шаренков – началник на Направление “Гранична полиция” в МВР.
Законопроектът бе представен от господин Бойко Коцев.
Първо, предложеният законопроект цели да измени правната уредба на условията за издаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденци, сроковете, в които чужденците следва да се регистрират в службите за административен контрол на чужденците или в РПУ по местопребиваването си, и размера на санкциите за неизпълнение на задължението за регистрация в срок.
Второ, разглежданата материя попада в обхвата на преговорна глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи” и преговорна глава 2 “Свободно движение на хора”, временно затворени за преговори.
В рамките на acquis communautaire регистрацията на чужденците е регламентирана в чл. 22 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген. По силата на тази разпоредба чужденците, които са влезли на територията на една от договарящите страни по законоустановения ред, се задължават да се регистрират съгласно изискванията, определени от всяка договаряща държава, пред компетентните органи на държавата, на чиято територия влизат. Тази регистрация може да бъде извършена по избор на всяка договаряща страна или при влизането, или в срок от три работни дни.
С предлаганата промяна на чл. 28 от Закона за чужденците в Република България срокът за регистрация на чужденците се увеличава от 48 часа на 5 дни. Вносителят обосновава този срок с разнообразния режим на регистрация, въведен от страните-членки на Европейския съюз, независимо от разпоредбите на Шенгенското споразумение. Така например в Италия, Франция и Белгия срокът за регистрация е 8 работни дни, в Германия – 7, а в Холандия – 3. Допълнителен аргумент за необходимостта от удължаване на сегашния срок от 48 часа са практическите проблеми, които последният създава за постоянно растящия поток на туристи, голямата част от които са граждани на Европейския съюз.
Следва да се отбележи, че предлаганият срок за регистрация от пет календарни дни не противоречи на чл. 22 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, който изисква три работни дни. Когато чужденецът е влязъл в страната през почивни дни, срокът за регистрацията съгласно споразумението изтича фактически след пет календарни дни, което прави предлаганата промяна допустима.
Законопроектът предлага и изменение на чл. 26а от Закона за чужденците в Република България, регламентиращ задължението за представяне на документ за завършено обучение по програмите за изучаване на български език в случаите, когато чужденецът кандидатства за разрешение за постоянно пребиваване. Това изискване не се прилага в случаите, когато е уговорено друго в международен договор. По този начин се постига съответствие с Европейското споразумение за асоцииране, съгласно което по време на преходния период за присъединяване към Европейския съюз България няма да приема нови нормативни актове или мерки, които въвеждат дискриминация по отношение на установяването на компании и граждани на общността на своята територия, в сравнение с нейните собствени компании и граждани.
Трето, в заключение се налага изводът, че предложеният законопроект не противоречи на правото на Европейския съюз, поради което следва да бъде подкрепен от Комисията по европейска интеграция.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България № 402-01-17, внесен от Министерския съвет на 30 март 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Ако желае, може някой представител на вносителите да вземе отношение по този законопроект. Не виждам такова желание.
Откривам дискусията.
Давам думата на народния представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Поставям два въпроса, които се отнасят и до двете предлагани изменения в Закона за чужденците в Република България.
Първият от тях е за удължаване на срока за адресната регистрация от 48 часа на 5 дни. Вярно е, че в момента чрез граничния контрол е възможно да се контролира потокът на влизащите и напускащите страната лица. Ако това е достатъчно, то в такъв случай би трябвало да обсъдим проблема дали е необходима допълнителна регистрация по тяхното пребиваване. Но след като се смята, че този режим трябва да бъде запазен и има основания за това, поставя се въпросът дали удължаването на срока няма да съдейства неблагоприятно от гледна точка на превантивните действия за противодействие на престъпността и корупцията. За пет дни от пребиваването на лицето може да не се знае къде се намира то. Ще има информация единствено къде и кога е влязло в страната и къде и кога я е напуснало. Но няма да може да се получи своевременно информация къде се намира. Вярно е, че навсякъде, където лицата се настаняват в хотели, съществува ред, по който се предоставя информацията, така че тя не затруднява именно тези организирани туристи и се регистрира тяхното пребиваване в съответното населено място.
Но ако допуснем случаи на недобросъвестно прилагане на закона, в които са включени и лица, които имат това административно задължение, то ако някакви лица са влезли с цел да организират или извършат престъпления за кратък период и след това да напуснат страната, мисля, че една такава мярка ще създаде повече затруднения, отколкото ще съдейства на органите на Министерството на вътрешните работи.
По другия въпрос, по който се предвижда едно допълнително изискване – едната мярка предлага либерализиране на режима, а другата усложнява в частта му за предоставяне на право на постоянно пребиваване. Разбирам мотивите, че лицата, които постоянно пребивават в страната, по своя статус стоят твърде близо до тези, които кандидатстват или получават българско гражданство. За вторите безусловно е необходимо познаване на българския език. Но дали същото изискване трябва да се въведе и за лицата, които имат право на постоянно пребиваване, е много спорен въпрос. Освен това не го приемам във варианта, в който е предложен – в ал. 1 на чл. 26а, че лицата трябва да получат документ, издаден от оторизирана образователна институция, че владеят български език. Това е едно твърде амбициозно изискване, защото може да се предвиди и задължение да имат познания или някаква степен на ползване на езика, но да искаме от всички разнородни категории да владеят български език, според мен недопустимо изравнява режима на постоянно пребиваващите с лицата, които имат българско гражданство.
Това са моите резерви към законопроекта. Те са и въпросите, които предлагат изменения. Затова смятам, че не трябва да бъдат подминавани без внимание от народното представителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Други народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България с вносител Министерският съвет.
Гласували 91 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо четене.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): В залата няма 90 души!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има процедура, госпожо Банкова.


Преминаваме към точка четвърта от програмата за тази седмица:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ОТНОСНО БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКАТА КОМИСИЯ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛЕН ОБМЕН.
Водеща комисия по този законопроект е Комисията по образование и наука.
Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа!
"На свое редовно заседание, проведено на 5 май 2004 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно Българо-американската комисия за образователен обмен, № 402-02-21, внесен от Министерския съвет на 6 април 2004 г.
На заседанието присъстваха проф. Камен Велев – заместник-министър на образованието и науката, господин Симеон Генчев – директор на Агенция "Америка" в Министерството на външните работи, представители на синдикални и неправителствени организации, журналисти.
Предложеният законопроект е за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно Българо-американската комисия за образователен обмен, подписано на 3 декември 2003 г. в София за неопределен срок. Създадена със споразумението от 2 септември 1992 г. между Република България и правителството на Съединените американски щати, Българо-американската комисия осъществява успешно най-голямата програма за образователен и културен обмен - "Фулбрайт", администрирана в 140 страни. Настоящото споразумение съдържа 12 члена, които регламентират правния статут, начина на управление и видовете дейности на Българо-американската комисия за образователен обмен като юридическо лице със седалище в София, с автономно управление, както и финансовите задължения на двете страни и условията за подпомагане изпълнението на програмата "Фулбрайт". Основните дейности, които се реализират чрез Българо-американската комисия, са свързани с финансиране на ефективен академичен обмен на български и американски стипендианти за обучение, преподавателска и изследователска дейност за професионална квалификация, езиково обучение и международни семинари. Продължава традицията за обучение на българи, които до този момент са над 370.

С настоящата ратификация се цели по-нататъшното укрепване и изграждане на нова договорно-правна база на двустранните отношения.
Комисията по образованието и науката с 12 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма, взе следното решение: предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно Българо-американската комисия за образователен обмен, № 402-02-21, внесен от Министерския съвет на 6 април 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност е подпомагаща. Има ли неин представител в залата?
Има думата госпожа Даринка Станчева, този път в качеството си на член на другата комисия. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАРИНКА СТАНЧЕВА:
“ДОКЛАД
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
относно законопроект № 402-02-21 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно Българо-американската комисия за образователен обмен, внесен от Министерския съвет на 6 април 2004 г.

На 22 април 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно българо-американската комисия за образователен обмен и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно Българо-американската комисия за образователен обмен, подписано на 3 декември 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Станчева.
И така, имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
При тази оредяла зала е доста неудобно да поставя на гласуване законопроекта, разсъждавам на глас.
Вероятно този законопроект не буди спорове, но все пак трябва да има необходимите гласове, за да бъде приет.
И така, моля гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно Българо-американската комисия за образователен обмен. Вносител – Министерски съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Имате вероятно процедурно предложение, проф. Дурмишев, доколкото разбирам. Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение, тъй като нямаше изказвания след първото четене на законопроекта, да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря ви.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за евентуално преминаваме към второ четене.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието. Преминаваме към второ четене.
Моля председателят на комисията да докладва законопроекта. Заповядайте, проф. Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“З А К О Н
за ратифициране на Споразумението между правителството
на Република България и правителството на Съединените американски щати относно Българо-американската комисия
за образователен обмен

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно Българо-американската комисия за образователен обмен, подписано на 3 декември 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този единствен параграф и по съдържанието на споразумението, разбира се? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Законът е приет окончателно и на второ четене.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО.
Предлагам, тъй като остават 15 мин., само двете комисии, на които законопроектът е разпределен, да докладват своите становища, а дебатите да започнат утре в 9,00 ч., в редовното заседание, тъй като виждам, че в залата има малко народни представители. Въпросът за децата е много съществен и определящ.
И така, водеща комисия по този законопроект е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Не виждам нейния председател да е в залата. Ще помоля представител на комисията да прочете становището. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГАДАР ХАЧИКЯН: Благодаря Ви, господин председател.
“СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, с вносител Мария Ангелиева Колева – народен представител

На свое редовно заседание, проведено на 17 юли 2003 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето.
На заседанието присъстваха господин Марио Димитров – заместник-министър на правосъдието, господин Георги Георгиев от Министерство на труда и социалната политика, госпожа Сабина Събева – Държавна агенция за закрила на детето.
Вносителят - госпожа Мария Ангелиева Колева представи мотивите към законопроекта. С предлаганите промени на първо място, се решава спорният момент, свързан с осиновяването като мярка за закрила на децата. Осиновяването е най-добрият начин да се осигури възможност на деца, лишени от родителска грижа, да заживеят в пълноценно семейство.
На второ място, промяната в чл. 17а цели да регламентира механизма за предоставяне на информация от регистрите по осиновяването, водени от регионалните дирекции за социално подпомагане. Създаването на национална информационна система дава възможност процедурата, свързана с осиновяванията, да бъде по-прозрачна и ясна.
В хода на дискусията членовете на комисията изразиха мнение, че с предложените промени ще се даде възможност да се създадат и допълнителни нормативни актове, които ще бъдат издадени от министъра на правосъдието и министъра на труда и социалната политика, с които ще се регламентират взаимоотношенията между институциите.
След приключване на дебата и проведеното гласуване беше прието следното становище: с 6 гласа “за”, без “против” и 1 “въздържал се” Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, с вносител госпожа Мария Ангелиева Колева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Доктор Адемов – председател на Комисията по труда и социалната политика, заповядайте да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.

“ДОКЛАД
по законопроект за изменение и допълнение на
Закона за закрила на детето, внесен от
Мария Ангелиева-Колева за първо гласуване

Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 16 юли 2003 г., разгледа и обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, внесен от Мария Иванова Ангелиева-Колева.
В заседанието участваха господин Валери Апостолов - заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Ася Гонева – изпълнителен секретар на КНСБ и др.
Предложеният законопроект е продиктуван от издадения Указ № 262 на президента на Република България, с който е върнат за ново обсъждане в Народното събрание Законът за изменение и допълнение на Семейния кодекс във връзка с осиновяването, воденето на единна национална информационна система и вземане мнението на дирекциите за социално подпомагане.
Предлаганите изменения в чл. 4 и чл. 17а в Закона за закрила на детето, приети за необходими, ще дадат възможност за прецизиране регламентите по закрилата на детето, изпълнение предписанията на Хагската конвенция за защита на децата, сътрудничество в областта на международните осиновявания и др.
След проведено гласуване с резултати: “за” – 18 гласа, “против” и “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното решение:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, внесен от народния представител Мария Ангелиева-Колева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Вносител на този законопроект е народният представител Мария Ангелиева-Колева. Заповядайте да представите Вашия законопроект.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА-КОЛЕВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, основният мотив за внасянето на този законопроект е моето твърдо убеждение,че осиновяването следва да бъде утвърдено като мярка за закрила на детето.
Основанията за това се съдържат не само в предписанията на Хагската конвенция за защита правата на децата, а преди всичко в промененото отношение на обществото към осиновяването, което към настоящия момент вече не се възприема като една форма на компенсация, от една страна, на бездетни родители, а от друга страна, на биологични родители, които не са в състояние да отглеждат своите деца.
С промените в нормативните актове, регулиращи тази материя, следва да се отрази новата визия за статута на осиновяването и свързаните с това процедури по неговото осъществяване.
Съгласно чл. 20 от Конвенцията за правата на детето, дете, което е лишено временно или постоянно от неговата семейна среда, или на което с оглед неговите висши интереси не може да бъде разрешено да остане в тази среда, има правото на специална закрила и помощ, оказвана от държавата. Държавата – страна по конвенцията, в съответствие със своето национално законодателство е задължена да осигури алтернативни грижи за това дете.
В ал. 3 на чл. 20 е представено примерно изброяване на формите за алтернативни грижи, които, цитирам, “могат да включват наред с другото даване за отглеждане, кафала по Ислямското право, осиновяване или, ако е необходимо, настаняване в подходящо детско заведение.”
В този смисъл осиновяването следва да бъде разглеждано като мярка за закрила на детето, при осъществяването на която от решаващо значение трябва да бъдат интересите на децата.
Включването на осиновяването като мярка за закрила в Закона за закрила на детето е необходимо с оглед пълнотата на списъка на мерките, които следва да се предприемат за закрила на децата, останали без родителска грижа. Извеждането в т. 3 на разпоредбата на тази мярка е съобразено с приоритета за отглеждане на детето в семейна среда, тъй като осиновяването е най-благоприятната семейна алтернатива за детето след, разбира се, биологичното семейство и кръгът от роднини и близки.
Осиновяването следва да се разглежда като алтернатива преди приемното семейство и по следните причини. То осигурява трайна грижа за децата; осиновителите са носители на родителски права и задължения, а също така изследванията сочат, че то е най-близко до народопсихологията на българина.
Освен този проблем в законопроекта предлагам и текст, целящ регламентирането на механизма за предоставяне на информация от регистрите по осиновяването, водени в регионалните дирекции за социално подпомагане, към Националната информационна система в Държавната агенция за закрила на детето. Мисля, че това е по обясними причини – просто трябва тази информация да бъде съсредоточена в рамките на този орган и да се следи стриктно за това какви процеси текат в страната във връзка с осиновяванията.
В заключение, моля да подкрепите този законопроект и да гласувате положително за него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Колева.
Вие ни призовахте да подкрепим Вашия законопроект, но това вероятно ще стане утре. (Реплики от залата.)
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА-КОЛЕВА (НДСВ, от място): Може и утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мисля, че това е по общо съгласие на залата. Остават седем минути. Има заседания на комисии от 14,00 ч. Залата е полупразна.
Заповядайте за процедура.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз смятам, че госпожа Колева беше достатъчно изчерпателна в мотивацията си за този законопроект. Той е почти безспорен.
Ако няма дискусии и желание за изказвания, не можем ли да го гласуваме още сега? Това е процедурното ми предложение. Дори да се наложи да спрем часовника за няколко минути. (Шум и реплики.)
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС, от място): Двайсет човека има в залата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дискусията е открита. Знаете, че всяка парламентарна група разполага със съответното време до 40 минути.
Моля, не ме поставяйте в неловко положение при тези полупразни столове да разискваме един съществен въпрос. (Шум и реплики.)
Разискванията по този законопроект ще продължим утре от 9,00 ч.
Позволете ми да направя едно съобщение: в изпълнение на програмата, посветена на 125 години българска Конституция и български парламентаризъм, днес от 14,30 ч. в Клуба на народния представител ще се представи документалният сборник “Учредителното събрание (1879 г.)”, издаден с усилията на Главно управление на архивите при Министерския съвет и Университетското издателство “Св. Климент Охридски”. Канят се всички народни представители да вземат участие в това представяне.
Всички народни представители знаят и комисиите, в които трябва да участват. Няма да чета съобщенията им, защото те са изложени на таблото.
Утре в 9,00 ч. продължаваме пленарните заседания. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:
Светослав Спасов

Наим Наим