Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Гергана Грънчарова и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
На вашето внимание е проектът за програма за работата на Народното събрание за периода 12 - 14 юни 2002 г. Той е, както следва:
1. Първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за задълженията и договорите.
2. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за подпомагане при унищожаването и демилитаризирането на ракетни системи и свързаното с тях оборудване, материали и компоненти.
3. Първо четене на законопроекта за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавните такси.
5. Второ четене на законопроекта за безопасно използване на ядрената енергия.
6. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Пакистан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
7. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Временното правителство на Афганистан относно безвъзмездно предоставяне на въоръжени и бойни припаси.
8. Проект за решение за преобразуване на Висшето военно общовойсково училище "Васил Левски", Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана "Панайот Волов" и Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски" в Национален военен университет.
9. Законопроект за ратифициране на Протокола срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия, техни части и компоненти, и боеприпаси към Конвенцията на Организацията на Обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност.
10. Проект за решение за привеждане на акта за създаване на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование.
11. Законопроект за ратифициране на Международното споразумение за създаване на Международна организация по лозата и виното.
12. Проект за решение за разрешаване участието на Република България в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан в изпълнение на Резолюция № 1413/2002 г. на Съвета за сигурност на ООН и под командването на Република Турция.
13. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля да гласувате програмата на Народното събрание за седмицата.
Гласували 130 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
Постъпили законопроекти и проекторешения:
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за търговското мореплаване с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации. Подпомагащи са Комисията по икономическата политика, Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията с вносител Иво Атанасов. Водеща е Комисията по медиите.
Проект за решение за преобразуване на Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност за нуждите на Министерството на вътрешните работи в университет с наименование: "Академия на Министерството на вътрешните работи". Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по образованието и науката.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка с вносител Анели Чобанова и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за подпомагане при унищожаването и демилитаризирането на ракетни системи, което влезе в програмата за тази седмица. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на годишното финансово споразумение за 2001 г. между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България по програмата САПАРД. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагащи са Комисията по земеделието и горите и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за разрешаване изпращането на военен контингент от Българската армия за участие в учението по програмата "Партньорство за мир" - "КООПЕРАТИВ ПАРТНЕР 2002" на територията на Румъния. Вносител е Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Валери Димитров и Петя Гегова. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция.
Имам също така да ви направя и няколко съобщения:
На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народният представител Мирослав Севлиевски оттегля внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за застраховането.
На основание чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народният представител Пламен Кенаров оттегля внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народният представител Анели Чобанова оттегля внесения от нея проект за закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.

Уважаеми народни представители, съгласно приетата програма за работата на Народното събрание за седмицата започваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ, с вносител Министерският съвет.
Искам да поканя госпожа Анелия Мингова - председател на Комисията по правни въпроси, да представи доклада на комисията по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, позволете ми, първо, едно процедурно предложение - в залата да бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието господин Севдалин Божиков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за допускане на заместник-министър в залата. Противно предложение не виждам.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 142 народни представители: за 139, против 1, въздържали се 2.
Приема се.
Поканете заместник-министъра в залата.
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

"ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите, внесен от Министерския съвет

Комисията разгледа законопроекта на редовното си заседание, проведено на 30 май 2002 г. На него присъстваха госпожа Снежана Малеева от Министерството на правосъдието и проф. Йорданка Зидарова от Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
От името на вносителя госпожа Малеева представи законопроекта. Тя посочи, че целта му е хармонизиране на българското законодателство с разпоредбите на Римската конвенция за приложимото право при договорни задължения. Тъй като конвенцията е от затворен тип, тоест открита е за подпис само от държавите-членки на Европейския съюз, Република България не може да се присъедини към нея, а разпоредбите й трябва да бъдат възприети във вътрешното ни право.
Основният принцип на конвенцията, възприет чрез предлагания законопроект, е принципът за свобода на избора на приложимо право от страните по договор с международен елемент. Със законопроекта се въвеждат и правилата на Римската конвенция, които определят приложимото право в случаите, когато страните по договора не са упражнили правото си на избор. Въведен е принципът, че повелителните норми на правото на сезирания съд се прилагат независимо от приложимото към договора право по силата на избора на страните или по силата на субсидиарно отпращане.
Съдът също така може, независимо от приложимото към договора право, да приложи повелителните норми на друга държава, с която договорът има особено значима връзка.
В случаите, когато противоречащи си повелителни норми на различни държави са приложими към една и съща ситуация, съдът разполага с право на собствена преценка кои от тези норми да приложи.
Законопроектът съдържа правила за определяне на материалната и формалната действителност на договорите, както и някои особени правила за определяне на приложимото право при прехвърляне на вземане (цесия) и встъпване в правата на удовлетворения кредитор (суброгация), при определяне на дееспособността на договарящите страни и при доказването.
С приемането на предлагания проект на Закон за допълнение на Закона за задълженията и договорите българското законодателство ще се хармонизира с Римската конвенция за приложимото право при договорни задължения от 1980 г. Това е законодателна мярка, включена за изпълнение в Националната програма за възприемане на постиженията на правото на Европейския съюз.
Проф. Зидарова, като специалист по международно частно право е представила писмено становище по законопроекта. На заседанието на комисията тя изтъкна, че почти няма държава в света, която да не е приела основните принципи и решения на конвенцията. С цел подобряване на проекта проф. Зидарова отправи следните основни бележки:
1. Необходимост да бъде включен в проекта един въвеждащ текст, в който да се посочи целта на новата част, а именно, че с нея се цели да се създадат норми за определяне на приложимото право към договорни задължения, произтичащи от граждански и търговски договори.
2. Необходимост по-ясно да се запълнят празнотите в Търговския закон, който не уреждаше възможността за последващ и частичен избор на приложимо право. Проектът предлага глава тридесет и седма "Приложимо право" от Търговския закон да се отмени и нейните разпоредби да се възпроизведат в този проект. От законопроекта излиза, че презумпцията за мълчалив избор на международен обичай трябва да остане в рамките на Търговския закон. Поставя се въпросът: след като от Търговския закон се извадят нормите, които уреждат международните търговски договори, защо да остава и презумпцията за избор на международни обичаи, който да ги урежда там?
Трето, законопроектът не включва уредбата на договора за търговско представителство. Предвижда се чл. 283 да остане в рамките на Търговския закон. Нали, според проф. Зидарова, договорът за търговско представителство е международен търговски договор? Тогава как неговата уредба, която е поверителна и не съответства на съвременното международно частно право, ще съответства и ще се съгласува с новата уредба в тази нова част на Закона за задълженията и договорите?
Четвърто, в текста на Римската конвенция съществува възможност съдът, прилагайки договори с международен елемент, да съобрази особени повелителни норми на трета държава, чието право не е предвидено като приложимо, но тази държава по някаква причина е свързана с договора. Конвенцията дава възможност на държавите-съдоговорителки да направят резерва или да не приемат този текст. Някои държави, като например Германия, са се възползвали от тази възможност. Според проф. Зидарова трябва сериозно да бъде обмислено дали подобен текст да бъде включен в законопроекта.
В заключение, тя направи някои бележки от терминологичен и редакционен характер.
Народният представител Четин Казак изрази становището на Парламентарната група на ДПС по законопроекта. Той счита, че това е много добър и навременен законопроект, който запълва празнота в българското законодателство и следва да бъде категорично подкрепен. В същото време проектът изпълнява и поет от Република България ангажимент по линия на подготовка на нашата страна за присъединяване към Европейския съюз и хармонизиране на нашето законодателство с това на Европейския съюз и по-конкретно по глава пета "Дружествено право". Господин Казак каза още, че проектът е добре подготвен и разпоредбите са съобразени с особеностите на нашия правен мир. Забележките, в това число направени и от проф. Зидарова, могат да бъдат съобразени между първо и второ гласуване.
Народният представител Йордан Соколов заяви, че Парламентарната група на ОДС ще подкрепи законопроекта. Той наистина запълва една празнота и е в съответствие с правото на Европейския съюз. Между първо и второ гласуване вероятно ще се наложи да бъдат направени редакционни поправки в някои от текстовете. Трябва да се помисли по отношение на понятия, съобразени с Римската конвенция, различаващи се от подобни понятия в други наши закони, дали сега не е моментът те да се съгласуват помежду си, дори ако се налага промяна в тези други закони от вътрешното ни право.
Народният представител Янаки Стоилов изрази категорична подкрепа за законопроекта. В нашето законодателство има отделни глави, които уреждат отношения с международен елемент от частен характер, но в областта на договорното право това се прави едва сега. Хубаво е, че едновременно с това проектът съгласува нашето право с европейски норми. Правно-техническите изменения и уточнения на терминологията могат да бъдат обсъдени между първо и второ четене. Господин Стоилов също така счита, че европейските норми трябва да бъдат привеждани в терминологичното съотношение с българското законодателство, а не буквално да бъдат заимствани.
Народният представител Мингова се присъедини към положителните думи за навременността на предлагания законопроект и изрази принципното си съгласие с разпоредбите, които той включва. Бележките, които са направени при обсъждането в комисията, трябва да бъдат съобразени между първо и второ гласуване, както и тогава да се помисли за редакционното звучене на закона. Тя счита, че по-скоро трябва да се уеднакви терминологията така, че тя да съответства на възприетата в нашето действащо законодателство, а не обратното.
След проведеното гласуване, комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за допълнение на Закона за задълженията и договорите, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има становище на Комисията по европейска интеграция. Господин Вълчев отсъства, но се надявам, че има кой да представи това становище от Комисията по европейска интеграция.
Заповядайте, госпожо Първанова.
ДОКЛАДЧИК АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА:
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за допълнение на Закона за
задълженията и договорите № 202-01-15,
внесен от Министерския съвет на 26 март 2002 г.
Законопроектът бе представен, от страна на вносителя, от госпожа Зинаида Велева - директор на Дирекция "Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции" в Министерския съвет, и госпожа Гергана Георгиева - експерт от Министерството на правосъдието.
На обсъждането присъстваха и експерти от Дирекция "Европейска интеграция" в Народното събрание.
С предложения законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите се въвеждат разпоредбите на Римската конвенция за приложимото право към договорни задължения. Конвенцията е открита за подписване на 19 юни 1980 г. и понастоящем всички държави-членки на Европейския съюз са страни по нея. Нейната главна цел е хармонизация на нормите на международното частно право на държавите-членки на Европейския съюз с оглед премахване на пречките пред свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали, които възникват в резултат на различията между стълкновителните норми, особено в областта на договорното право. Предназначението на конвенцията е да включи в националните правни системи на държавите-членки на Европейския съюз съвкупност от еднообразни правила относно правото, приложимо към договорните задължения, както и относно определени въпроси от общ характер в международното частно право, доколкото са свързани с тези задължения. Конвенцията представлява корпус от унифицирани стълкновителни норми, които действат в държавите-членки както в отношенията между самите тях, така и в отношенията им с държави, които не са членки на Общността.
Римската конвенция е класическа международна конвенция от затворен тип. Сключването й не е наложено от разпоредбите на Римския договор, но в съответствие със съвместна декларация на държавите-страни по конвенцията, всички нови държави-членки на общността са длъжни да се присъединят и към нея. Начините, по които разпоредбите й следва да се включат в националното право на договарящите държави са оставени на суверената преценка на държавите. Това може да стане като се придаде непосредствена сила на закон на самата конвенция или чрез включване на нейните разпоредби в националното законодателство на всяка държава в подходяща за него форма.
Конвенцията е включена в аналитичния преглед на законодателството в областта "Дружествено право", открита на 16 ноември 2000 г. и предварително закрита на 11 юни 2001 г. Конвенцията е акт, с който Република България следва да съобрази законодателството си и въвеждането на нейните разпоредби в действащото българско право, предвидено в националната програма за сближаване на законодателството с достиженията на правото на Европейската общност.
Част от правните решения на конвенция не са непознати за българското право - понастоящем разпоредби, близки по съдържание до правилата на конвенцията, се съдържат в глава двадесет и седем на Търговския закон. С предложения законопроект се предлага включването на нова част "Приложимо право при договорни задължения с международен елемент" в Закона за задълженията и договорите и същевременно отмяната на чл. 605 и 606е от Търговския закон, с което се цели цялостно уреждане на приложимото право към договорите, независимо от техния гражданско-правен или търговски характер. Това разрешение е в съответствие с целта и обхвата на конвенцията и следва да бъде подкрепено от съображения за законодателна техника и икономия.
Независимо от това, след проведеното в комисията обсъждане, се прие, че в Търговския закон трябва да се включи изрична норма, която да препраща към новата част трета на Закона за задълженията и договорите относно приложимото право при договорни задължения, породени от търговски сделки.
Основните принципи относно правилата за определяне на приложимото към договорните отношения право са възпроизведени в предложения законопроект пълно и точно. Въведени са разпоредбите на чл. 2, 3, 4, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16 и 19 от Конвенцията за приложимото право към договорни задължения.
Предложеното с § 2 от ЗДЗЗД допълнение на Закона за защита на потребителите и правилата за търговия въвежда специалните правила по чл. 5 от Конвенцията. Законопроектът не съдържа уредба, аналогична на особените правила по чл. 6 от Конвенцията относно приложимото право към индивидуалните трудови договори.
Приложното поле на Конвенцията обхваща единствено договорните отношения. Извън обхвата на нейните разпоредби са вещните права и правата върху интелектуална собственост, извън договорните задължения, статуса и правоспособността на лицата. Изрично с чл. 1 от обхвата й са изключени договорни задължения, свързани със завещания и наследяване по закон, или произтичащи от семейни отношения, задълженията, произтичащи от менителници, чекове и записи на заповед, договорите за застраховане, както и арбитражните споразумения и споразуменията за избор на съд.
Комисията се обедини около становището, че тези изключения от режима, предвиден с Конвенцията, и в частност изключенията по ал. 2, б. "б" трябва да намерят отражение в предложения законопроект, след внимателно обсъждане на логиката на Конвенцията, стояща зад всяко едно от тях, и преглед на действащата стълкновителна уредба в българското законодателство.
Конвенцията въвежда автономията на волята като основен принцип за определяне на приложимото право към договорите с международен елемент, т.е. свободата на страните да изберат приложимото към техния договор право във всички случаи, когато законите на няколко държави могат да претендират за уреждане на правоотношенията.
Като субсидиарно приложими, Конвенцията съдържа и редица еднообразни стълкновителни норми, съгласно които се определят приложимото право в случаите, когато страните не са упражнили правото си на изричен или мълчалив избор на право, както и специални стълкновителни норми за някои видове договори.
II. Наред с горепосочените бележки Комисията по европейска интеграция отправя и следните препоръки, които също така следва да бъдат взети предвид с оглед постигане на по-висока степен на съответствие на предложения законопроект с достиженията на правото на ЕО.
1. Член 438, ал. 2 относно думите "прилага отчасти или изцяло" съответства на чл. 10, ал. 2 от Конвенцията, което в разглежданата част гласи "... взема предвид правото по местоизпълнението". В този случай Конвенцията оставя на съда да прецени дали да приложи изцяло или отчасти правото на държавата по местоизпълнението. Предложената в законопроекта редакция лишава съда от възможността му да направи тази преценка и го задължава във всички случаи да прилага изцяло или отчасти правото по местоизпълнение.
2. В чл. 440, ал. 3, последното изречение, не е въведен прецизно чл. 4, ал. 2, последното изречение от Конвенцията - приложим е законът на държавата, в която се намира предприятието на страната, което извършва изпълнението, ако то е различно от основното предприятие, а не законът по местоизпълнението, както гласи текстът на законопроекта.
3. В чл. 440, ал. 7 към "разпоредбите на ал. 2, 3 и 6" да се включи и ал. 5 - презумпцията за приложимост на закона по местонахождението на вещта, също и оборима съгласно чл. 4, ал. 5 от Конвенцията.
4. В чл. 37а, ал. 3 от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия (§ 2 от законопроекта) относно изключване действието на особените правила, следва да се предвидят и договорите за пренос, съгласно чл. 5, ал. 4, б. "а" от Конвенцията.
III. Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че законопроектът за допълнение на Закона за задълженията и договорите съответства на разпоредбите на Римската конвенция за приложимото право към договорните задължения.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите № 202-01-15."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Първанова.
Бих искал да помоля от името на вносителите министър Станков да представи законопроекта.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
На вашето внимание е представен законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите. Той е насочен към хармонизиране българското законодателство с разпоредбите на Римската конвенция за приложимо право при договорни задължения.
Римската конвенция за приложимо право при договорни задължения е подписана на 19 юни 1980 г. и понастоящем в нея членуват всички страни-членки на Европейския съюз.
Конвенцията е акт на Европейския съюз, с чиито изисквания в процеса на присъединяване България следва да хармонизира националното си законодателство. Въвеждането принципите на Конвенцията е законодателна мярка, включена за изпълнение в Националната програма за възприемане достиженията на правото на Европейския съюз.
Тъй като Конвенцията е от затворен тип, т.е. открита е за подпис само от държави-членки на Европейския съюз и България не може да се присъедини към нея, разпоредбите й следва да бъдат транспонирани във вътрешното ни право.
Конвенцията цели да създаде унифицирана съвкупност от правила относно правото, приложимо към договорните задължения с международен елемент, както и относно определени въпроси от общ характер в международното частно право, доколкото са свързани с тези задължения.
С новите разпоредби се въвеждат аналогични на заложените в Конвенцията текстове относно приложимото право при граждански договор с международен елемент, с което ще се постигне висока степен на хармонизация на българското законодателство с изискванията на Римската конвенция.
С представения законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите се създава нова част "Приложимо право при договорни задължения", чието систематично място е след особената част на закона. С приложения законопроект разпоредбите относно приложимо право спрямо търговските договори с международен елемент, съдържащи се в Глава 37 "Приложимо право на Търговския закон", се отменят, тъй като по този начин се постига унифициране на нормативната уредба на материята чрез съсредоточаването й в един-единствен закон - Закона за задълженията и договорите.
Основният принцип на Конвенцията, възприет чрез предлагания законопроект, е принципът на свобода на избора на приложимо право от страните по договор с международен елемент. Изборът на страните на приложимо право може да се отнася за целия договор или само за части от него. Той може да бъде изричен или да личи достатъчно ясно от условията на договора или от обстоятелствата в конкретния случай.
Със законопроекта се въвеждат и правилата на Римската конвенция, които определят приложимото право в случаите, когато страните по договора не са упражнили правото си на избор. При липса на избор подчиняването на договора на правото на държавата, с която договорът е най-тясно свързан, определя връзката на договора чрез вътрешните, не чрез външните елементи, които нямат тясна връзка със съдържанието на договора.
Няма да излагам в детайли същността на законопроекта, това вече беше направено от предходните доклади на комисията.
В заключение бих искал да кажа, че с приемането на предлагания Закон за допълнение на Закона за задълженията и договорите българското право ще се хармонизира с Римската конвенция за приложимо право при договорни задължения от 1980 г. Новите разпоредби ще се прилагат спрямо всички граждански договори с международен елемент. Хармонизирането на вътрешноправната ни уредба с установените в страните-членки на Европейския съюз правила ще уеднакви условията за договаряне и защита на правата на договарящите страни в България с тези на европейските държави и ще подготви условията в страната ни за приобщаване към вътрешния пазар на Европейския съюз. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Станков.
Уважаеми народни представители, имате думата за обсъждане на този законопроект.
Не виждам желаещи. Вярно е, че материята е специфична, цивилистична.
И тъй като не виждам желаещи, в такъв случай искам да призова тези, които са в кулоарите, пък имат желание да гласуват, да изпълнят това си желание, тъй като ще подложа на гласуване законопроекта на първо четене.
И така, уважаеми народни представители, подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за допълнение на Закона за задълженията и договорите.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене. С това приключихме с първа точка от дневния ред.
Би следвало да преминем към втора точка. Процедурен въпрос - господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Аз ще направя предложение за отлагане на разглеждането на втора точка от дневния ред за утре.
Разбирам, че така биха се създали известни неудобства за организацията на работата ни, но ми се струва, че те са нищожни в сравнение с неудобствата и напрежението, които бихме създали от едно прибързано разглеждане на въпроса за ратификация на Меморандума за разбирателство. Ясно е, че има формално съответствие между времето от приемането на становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и разглеждането на този въпрос в пленарна зала и не с това са свързани аргументите за предложението за отлагане.
Първо, струва ми се, че материята е достатъчно деликатна и сложна и тя в никакъв случай не се изчерпва с правните аспекти на текстовете в Меморандума за разбирателство между правителството на Съединените американски щати и правителството на Република България или само с военнотехническите детайли по транспортирането и организирането на унищожаването и демилитаризирането на ракетите. Тук се налагат много повече експертни становища за гаранции за безопасност по отношение както на околната среда, така и по отношение на евентуални рискове и заплахи, свързани с взривяването и изгарянето на бойните и на ракетните части.
На второ място, струва ми се, че за всеки един от народните представители е добре, доколкото имаме пет приложения, които са класифицирани, т.е. със секретна информация, да бъде осигурено достатъчно време за запознаване на всеки един, който желае, с детайлите, с текстовете и с ефектите на тези пет приложения към Меморандума.
И на трето място, бих отбелязал, че не просто в навечерието на разглеждането на този меморандум от Народното събрание, а доста преди това има създадено напрежение, достатъчно емоции сред населението и местната власт в региона на полигона, на който се предвижда унищожаването на тези ракети. И ние не бива да оставяме впечатление за прибързаност по отношение на разглеждането на тази, подчертах вече, достатъчно деликатна и сложна материя. Затова предлагам да отложим разглеждането за утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Найденов. Това беше процедурно предложение.
Противно предложение? Господин Абаджиев, заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз правя противно предложение. Смятам, че направеното от господин Найденов предложение не трябва да се уважава. И без това около това решение се правят ажиотажи именно във връзка с проблемите, свързани с екологията, и други основания, които всъщност целят отлагане на изпълнението на решението. Аз си мисля, че господин Найденов е възприел напоследък утвърдилата се риторика, лансирана най-вече от президента Георги Първанов, за това да имаме една красива натовска риторика, но в същото време да не проявяваме никаква воля за изпълнение на ангажименти. И да скастряме, както днес един ежедневник се изразява, че президентът скастрил министъра и военните за военната реформа. Нека отговорността да се носи от всички, а не само да имаме красива натовска риторика.
Затова аз мисля, че всички тези аспекти, които той постави, бяха изяснени и в комисията. Няма никакво основание за отлагане на това решение. Друг е въпросът, че може би трябва да се предложи закрито заседание поради техническите аспекти, които имат секретен характер. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
За съжаление процедурата не позволява повече да се взема отношение. Има направено процедурно предложение за отлагане на тази точка от дневния ред за утрешния ден, има и противното процедурно предложение - да не се отлага, а да се разглежда сега, така както е по приетата програма.
Затова подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане на т. 2 за утре.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 158 народни представители: за 39, против 116, въздържали се 3.

Това предложение не се приема, което означава, че започваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ ПРИ УНИЩОЖАВАНЕТО И ДЕМИТИЛИТАРИЗИРАНЕТО НА РАКЕТИ И СИСТЕМИ И СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ ОБОРУДВАНЕ, МАТЕРИАЛИ И КОМПОНЕНТИ И ПРИЛОЖЕНИЯТА КЪМ НЕГО.
Искам да поканя председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Станимир Илчев да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, разрешете да направя две процедурни предложения в началото, ако е възможно.
Първо, заседанието да бъде закрито.
И второ, да бъде поканен представител на Министерството на околната среда и водите - господин Николай Кенаров, директор на Дирекция "Координация на регионалните инспекции по водата и околната среда". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Това ми дава повод, уважаеми народни представители, да направя предложението за закрито заседание по тази точка от дневния ред. Затова моля да преустановят предаванията на телевизионните камери, както и микрофоните на Българското национално радио. Много ви моля, искам залата да се освободи от всички лица, които не са народни представители. (Неразбираема реплика на Петър Мутафчиев.)
Защото правилникът е такъв, господин Мутафчиев. Мога да Ви го прочета - ал. 3 на чл. 37. Благодаря ви.
(Работата на Народното събрание продължава със закрито заседание.)
(След закритото заседание.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА КАМАРИТЕ НА АРХИТЕКТИТЕ И ИНЖЕНЕРИТЕ В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ.
Законопроектът е разпределен на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство като водеща комисия.
Моля, господин Осман, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроект за камарите на архитектите и
инженерите в инвестиционното проектиране, внесен от
Министерския съвет

Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свое редовно заседание, проведено на 22 май 2002 г., обсъди внесения от Министерския съвет проект на Закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Българската строителна камара, Съюза на архитектите в България, Камарата на архитектите в България, Българската предприемаческа камара, Федерацията на научно-техническите съюзи по строителството, Националния център по териториално развитие и жилищна политика, Съюза на строителните конструктори и Фондацията за реформа в местното самоуправление.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от госпожа Лидия Станкова - директор на Дирекция "Териториално и селищно устройство" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Проектът на Закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране цели да осигури законова база за защита на обществения интерес, както и на интересите на потребителите на услуги, свързани с устройственото планиране и инвестиционното проектиране. Тази защита се предвижда да бъде осъществена чрез подробно регламентиран механизъм за удостоверяване на професионалните качества на лицата, изработващи проекти за устройствени планове или инвестиционни проекти.
Със законопроекта се установяват два вида правоспособност, даващи право на извършване на определени дейности в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране - ограничена и пълна проектантска правоспособност.
Ограничената правоспособност придобиват всички лица, получили диплома от акредитирано висше училище с квалификация "архитект", "строителен инженер" или "инженер" с образователно-квалификационна степен "магистър" или "бакалавър". Тези лица могат да проектират и подписват съответните проектни части и чертежи като изпълнители само под ръководството на проектант с пълна проектантска правоспособност и не могат да договарят и ръководят изработването на проекти.
Лицата, които притежават диплома с образователно-квалификационна степен "магистър", и имат стаж при проектант с пълна проектантска правоспособност в продължение най-малко 3 години, могат да подадат заявление за признаване на пълна проектантска правоспособност. Изискването за стаж за признаване на пълна правоспособност за лица с образователно-квалификационна степен "бакалавър" е 6 години. Наличието на условията за признаване на пълна проектантска правоспособност се установява от управителните съвети на професионалните организации на архитектите и инженерите в устройственото планиране и инвестиционното проектиране - съответно Камарата на архитектите в България и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, чието създаване, статут и структура са детайлно уредени в проектозакона.
Посочените организации освен с осъществяване на процедурата по признаване на пълна проектантска правоспособност, са натоварени с редица удачно формулирани функции, насочени главно към защита на професионалните права и интереси на своите членове, изготвяне Кодекс по професионална етика на архитектите и на инженерите и упражняване контрол по спазването му, недопускане на монополизъм, нелоялна конкуренция и неравноправно положение между членовете си, както и оказване на съдействие за защита на авторските права на архитектите и инженерите върху изработените от тях проекти.
Със законопроекта се предвижда възможност да се признава пълна проектантска правоспособност на чуждестранно лице от държава, с която Република България има сключен международен договор или спогодба за взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за официална квалификация "архитект", съответно "инженер". Регламентирани са и условията, при наличието на които пълна проектантска правоспособност може да бъде призната на чуждестранно лице от държава-членка на Европейския съюз, при условията на взаимност и в съответствие с Директива № 85/384 на Европейския съюз. В тази връзка се предвижда Министерският съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на образованието и науката да приеме наредба за условията и реда за взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства, удостоверяващи професионалната квалификация "архитект", съответно "инженер".
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство счита, че внесеният законопроект е правна регламентация, която понастоящем е особено необходима и е от голяма обществена значимост. Уредени са по удачен начин обществените отношения, свързани с устройството, организацията и дейността на професионалните организации на архитектите и инженерите в устройственото планиране и инвестиционното проектиране, условията за упражняване на тяхната професия, отговорността за нарушаване на професионалните задължения и професионалната етика, както и условията и реда за признаване на пълна проектантска правоспособност.
Изхождайки от гореизложеното, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с единодушие, без гласували "против" и "въздържали се", реши да предложи на Народното събрание внесеният от Министерския съвет проект на Закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране № 202-01-27 да бъде приет на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Осман.
Има и доклад на Комисията по европейска интеграция.
Госпожо Ангелиева, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:

"С Т А Н О В И Щ Е
относно проект на Закон за камарите на архитектите
и инженерите в инвестиционното проектиране
№ 202-01-27, внесен от Министерския съвет на
26 април 2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 15 май 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, внесен от Министерския съвет. Законопроектът предстои да бъде разгледан и гласуван на първо четене от Народното събрание.
На заседанието на комисията законопроектът бе представен от страна на вносителя от госпожа Зинаида Велева - директор на Дирекция "Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции" в Министерския съвет.
Приемането на Закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, който се отнася към откритата преговорна глава "Свободно движение на хора", е предвидено в Националната програма за приемане на достиженията на правото на Европейската общност в периода 30 април - 31 декември 2002 г.
Предлаганият законопроект се намира в пряка връзка с влезлия в сила през 2001 г. Закон за устройство на територията, който въвежда тъй наречената "специална проектантска правоспособност". Настоящият законопроект регламентира условията и реда за придобиване на специална (пълна) проектантска правоспособност.
Законопроектът за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране предвижда създаването на професионални организации на архитектите и инженерите в устройственото планиране и инвестиционното проектиране, които са съответно Камарата на архитектите в България и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Двете камари провеждат процедурите и издават удостоверения за пълна проектантска правоспособност, а също така водят регистри на лицата с пълна проектантска правоспособност, които ежегодно се обнародват в "Държавен вестник".
Законопроектът въвежда изискванията на Директива № 85/384 на Европейския съюз за взаимното признаване на дипломи, сертификати и други доказателства за формална квалификация в областта на архитектурата. Член 10, ал. 2 от законопроекта възпроизвежда разпоредбите на чл. 3 и 4 от Директивата, като изброява условията, при които се признава пълна проектантска правоспособност на чуждестранно лице от държава-членка на Европейския съюз.
С оглед постигане на пълно съответствие на предложения законопроект с правото на Европейските общности относно регулираните професии, Комисията по европейска интеграция прави следните забележки:
1. В чл. 10, ал. 2 от законопроекта с оглед постигането на пълно съответствие с Директивата, изразът "може да бъде призната" следва да се замени със "се признава".
2. В § 8 т. 4 от Преходните и заключителни разпоредби, с която се правят изменения и допълнения в чл. 230 от Закона за устройство на територията, следва да се предвиди изменение на ал. 4 от същия член, тъй като в този си вид тя влиза в противоречие с признатата от настоящия законопроект пълна проектантска правоспособност на чуждестранните физически лица, съгласно предвидените в законопроекта изисквания.
Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че предложеният проект на Закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране съответства на достиженията на правото на Европейските общности относно регулираните професии.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене проект на Закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Преминаваме към дискусия по законопроекта на първо четене. Имате думата.
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, лично аз приветствам този закон и създаването му, но тъй като познавам проектантската дейност като проектант и конструктор повече от 20 години, мога да кажа, че основните противоречия, които могат да се появят със създаването на този закон (може би трябва да ги избегнем при приемането на закона на второ четене), са въпросите за регистрирането на правоспособните проектанти - архитекти и инженери, регистрирането на проектантските бюра и отношението към съществуващите камари.
За съжаление в настоящия закон за създаването на съответните две камари не намира място въпросът как да бъдат съвместени действията на сегашния Съюз на инженерите в България, Съюз на архитектите в България и съответните браншови организации, за да могат да вземат участие в съставянето на тези нови камари. Аз ще направя съответните предложения в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, но искам и моите колеги в пленарната зала, ако могат, да направят съответни предложения, тъй като доста остра беше реакцията от страна на браншови организации от този тип. Например в чл. 7, т. 5 е предложен стаж от 6 години, за да се получи пълноправна правоспособност за образование бакалавърска степен, което ми се струва (и приемам предложението на съответните камари) за твърде дълъг срок, демотивиращ младите хора да останат да работят в България. Добре е на второ четене да свалим тази граница от 6 години на 3 години.
Както вече споменах, доста остър е спорът на лицата, които могат да се занимават с такава проектантска дейност. Като работещ в общината доста дълго време - около 8 години и повече, видях, че много остри са противоречията между проектантите, които са извън сферата не само на държавната, но и на общинската администрация. Колегите знаят, че обикновено при свиването на пазара на проектантския труд, тези, които са в общинската администрация, имат привилегията да привличат много от архитектурните и инженерните задачи към себе си. Добре е да включим в закона, че освен държавните служители, нямат право да се занимават с проектантска дейност и общинските служители.
Не е регламентирано създаването на проектантските бюра. Може би е добре да помислим в съответните комисии те да бъдат лицензирани от съответните министерства, в които има инвестиционна политика - Министерството на образованието и науката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с оглед да се избегнат твърде големите грешки, които в момента се случват в проектантското и конструкторското дело. Много случайни хора започнаха да извършват проектантски труд. В момента пред нас е една много интересна форма на модерна архитектура и строителство, която в даден момент се оказва безкрайно нефункционална и непрактична и инвеститорите по-късно се жалват от такива проектанти, които по документ имат пълна правоспособност, а реалният им опит и принос в проектантско-архитектурната работа са с много занижени критерии.
В докладите си комисиите изпускат някак си тези моменти, а те са твърде важни. Мисля, че трябва да обсъдим по-задълбочено тези неща в комисиите на второ четене, за да можем да помогнем реално да се създадат много добри камари, които играят изключително важна роля за икономическия живот на България - сега и в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Други изказвания? Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз ще подкрепя на първо гласуване законопроекта, но смятам, независимо от становището на водещата комисия - Комисията по европейска интеграция, че проектът се нуждае от значително усъвършенстване между първо и второ четене. Без да имам претенции да съм специалист в тази материя, първо, кое ми прави впечатление? Самото наименование на закона - Закон за камарата на архитектите. И след това се създава "Инженерите в инвестиционното проектиране". Ако този закон си служи по отношение на инженерите с термина "инвестиционно проектиране", най-малкото трябва в закона да има обяснение на това понятие - кои са тези инженери в инвестиционното проектиране, какво представлява инвестиционното проектиране и какво друго проектиране има извън това.
На второ място, в глава трета "Проектантска правоспособност" също има непълноти. Всъщност се дава дефиниция какво представлява ограничена проектантска правоспособност. Дори се регламентира едно ограничение - лице, което притежава диплома с образователно-квалификационна степен "бакалавър", чл. 7, ал. 5, и има стаж при проектантска правоспособност в продължение най-малко шест години - това, за което колегата Калчев говори - може да подаде заявление за получаване на пълна проектантска правоспособност. Но докато получи такава, какво има право да проектира? Жилищни сгради с височина до 10 метра, строежи с обществено предназначение с разгърната застроена площ до 200 кв.м, строежи с производствено предназначение с разгърната застроена площ до 200 кв.м, инсталации за строежите по т. 1 и 3.
Всъщност никъде в закона не се дава дефиниция на понятието "пълна проектантска правоспособност" и какво включва тя. И кое лице може да получи пълна проектантска правоспособност? Има опит да се даде дефиниция на това понятие само по отношение на чуждестранни лица. За да получи едно чуждестранно лице пълна проектантска правоспособност, казано е, разбира се, че това като изключение, но всъщност може би ще бъде правилото, извън случаите по ал. 1 и 2 може да бъде призната на чуждестранно лице при условията на взаимност, установени за всеки конкретен случай, който притежава диплома, легализирана по съответния ред, и когато отговаря на изискванията на този закон. Аз не смятам, че може да има условия на взаимност за всеки конкретен случай. Ние или ще признаем такава проектантска правоспособност при условие на взаимност, да кажем, България има двустранно споразумение, договор с друга страна да се признава правоспособността на чужди инженери и архитекти у нас, съответно на български архитекти и инженери в чужбина, но това не може да бъде за всеки конкретен случай.
Също така като чета кое чуждестранно лице може да получи пълна проектантска правоспособност, на мен ми се струва, че има някакво увлечение от вносителя, при което освен образование и практическо обучение, завършващо с получаването на дипломи, сертификати и други доказателства за квалификация - нещо, което е разбираемо и лесно може да се провери и да се даде от съответната камара тази пълна проектантска правоспособност, вижте по-нататък какво става. Това образование и това практическо обучение, което е завършило с получаването на съответен диплом, сертификат и друго доказателство, трябвало е да осигури придобиването на: способност да се създават архитектурни проекти, които отговарят едновременно на естетическите и техническите изисквания; достатъчно знания по история и теория на архитектурата; познаване на изобразителното изкуство като фактор. Но това за мен са все неща, които не могат да бъдат в един закон. Ние или признаваме формално, че дадено лице, което е получило съответното образование, практическо обучение, т.е. някакъв практически стаж, който също се удостоверява със съответния документ, може да получи вече пълна или ограничена проектантска правоспособност, но кой ще преценява тези изисквания от буква "а до буква "л"? Това са 14 или 15 някакви допълнителни изисквания, които трябва да се включват в полученото образование. Самият документ за получено образование предполага, че тези знания са получени. Или едно чуждестранно лице, което има завършено такова образование и практическо обучение, след това ще го подлагаме на някакъв изпит по тези 14 пункта? Аз не искам да губя времето на народното представителство да ги чета, но всички те според мен са елементи, включени в самото образование и специалност архитект или инженер. За да не може някой след това да преценява, да кажем, едно лице, завършило Виенската политехника, дали е получило достатъчно познания по история и теория на архитектурата или дали познава изобразителното изкуство като фактор. На мен ми се струва, че това са просто абсурдни положения. Не знам какво се е имало предвид, дали просто е заимствано от законодателството на някоя друга страна, от някакви директиви на Европейския съюз, на мен не ми стана ясно. Но ми се струва, че това не са неща, които могат или трябва да залегнат в един законопроект, освен ако не искаме да приемем един законопроект, който всъщност ще се окаже на практика почти неприложим или приложим при условия на едно абсолютно субективно отношение. Защото винаги на едно лице, става дума пак за чуждестранните граждани, което може да има много висока степен на образование в признати чуждестранни висши училища, да е преминало практическо обучение, изведнъж някой да каже, че то няма познания по изобразителното изкуство като фактор. Това ми се струва абсурдно! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Соколов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз исках да се спра само по един пункт от законопроекта. Този въпрос беше повдигнат и от господин Кирчев, и от господин Соколов. Въпреки че с единодушие приехме в комисията да подкрепим законопроекта, беше повдигнат и този въпрос там - за стажа на архитектите и инженерите, които искат да придобият пълна проектантска правоспособност. Имаше въпрос и аз споделям тези опасения, че този стаж е прекалено дълъг - три години за магистрите и шест години за бакалаврите, за инженерите. Аз лично повдигнах един въпрос и се опасявам, че ако текстът остане в този вид, макар че се надявам с общи усилия ние да го променим, какво ще стане, ако един млад специалист е завършил университета, но проектантските бюра в един малък град не го назначават на работа? Той не може да придобие необходимия стаж и никога не може да кандидатства да има пълна проектантска правоспособност или за инженерите, които са били бакалаври, за шест години. Никой не може да задължи проектантските бюра да назначават. От една страна, идеята на законопроекта е да се бори да няма монополизъм в тази област, от друга страна, може да стане много голяма грешка, ако не изчистим заедно този текст, да се измисли формулата да не е точно така, както е за тези, които завършват право. За да станат правоспособни юристи, те трябва да изкарат съдебния стаж. Но, ако не се лъжа, господин Соколов, в тази област държавата се задължава да ги назначава. Докато тук такова задължение проектантските бюра нямат.

Наистина ще бъде опасно. Тогава две-три проектантски бюра в един малък град може да бъдат монополисти в целия регион. Те няма да назначават млади специалисти, защото няма да имат интерес, конкуренцията е в един по-тесен кръг.
Само по този пункт исках да взема отношение. Аз ще направя предложение за изменение в този пункт, но бих се радвал, ако и колегите направят предложения между първо и второ четене, за да изчистим текстовете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Осман.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм убеден в полезността на приемането на закон, който по определен начин е свързан с регулиране на професионалните дейности в Република България, включително и дейностите в инвестиционното проектиране.
Все пак ще започна с една по-обща забележка, че за мен, бих казал, глобалният подход в това отношение би бил създаването и приемането на общ закон за съсловните организации на инженерите и на архитектите в Република България и на техните професионални камари. По такъв начин един такъв закон би бил устройствен закон, в рамките на който би се вписал като друг законов акт предложеният на вниманието ни закон, който третира камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
Законът има действително много, бих казал, полезни за цялото това съсловие разпоредби. Аз няма да се спирам на всичко това, то беше изложено и в становището на комисията. Но това, което искам да отправя като забележки, по които аз ще формулирам и свое предложение между първо и второ четене, е преди всичко по чл. 7, по който говориха почти всички, които взеха отношение по закона. Определено считам, че така включеният в чл. 7, ал. 5 текст не мотивира инженерите и архитектите в инвестиционното проектиране към активна дейност за приемане в камарата и се явява силно рестриктивен не само поради това, че, както каза и господин Соколов, понятието за пълна проектантска правоспособност и нейното придобиване от българските инженери и архитекти реално липсва и тази материя се третира единствено за чуждестранните архитекти и проектанти, но тук е заложен един срок, който е не по-малък от шест години.
Искам да ви припомня, че дори в медицината лекарите, за да придобиват специалност, е необходимо да имат по-малък трудов стаж, след което, явили се на изпит, те придобиват специалност. Оказва се, че влизането и ставането на пълноправни членове в тези камари трябва да се извърши в един период, който напълно ще демотивира младите специалисти, които и без това напускат страната.
Втората ми забележка е свързана основно с чл. 12, в който се третира кой не може да бъде член на тези камари. Когато се говори в т. 1, че не може да бъде лице, което работи в държавната администрация, считам, че текстът трябва да се разшири и за лица, които са на основен трудов договор в държавно предприятие, защото по същество те би трябвало да попаднат в същата категория.
Третата ми забележка е свързана с чл. 37. Член 37 третира някои дисциплинарни нарушения. Аз напълно съм съгласен, че в ал. 1 на чл. 37 е направена градация на тези нарушения и съответно градация на произтичащите от това, бих казал, административни наказания и дисциплинарни производства. Но в изброените три точки по никакъв начин няма текст, който да предвижда изключване завинаги от камарата. А ако се констатират такива професионални грешки и нарушения, които са несъвместими с професионалната етика, които застрашават живота и здравето на гражданите, считам, че като т. 4 трябва да има текст, който да предвижда и изключване завинаги от състава на камарата на подобно лице.
Като цяло аз считам, че законът е една необходимост. Отново повтарям, аз го виждам само като един закон, който би трябвало в разпоредбите си да бъде непротиворечив на един много по-голям устройствен закон за съсловните организации на инженерите, архитектите и техните професионални камари, но поради важността дори и на тази материя, която тук се разглежда, аз ще го подкрепя, като ще внеса предложение между първо и второ четене за неговото усъвършенстване и изчистване на някои вътрешнопротиворечиви текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Има ли други изказвания по законопроекта? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедурно предложение - господин Осман. Заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да се удължи срокът за подаване на предложения за второ четене с една седмица. Има доста въпроси, които трябва да бъдат изчистени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Осман.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между двете четения.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ.
Имате думата, господин Искров, да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати госпожа Людмила Елкова и господин Милен Савов от "Данъчна политика", които съм поканил като експерти, работили по закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Поканете госпожа Елкова и господин Савов в залата.
Заповядайте, господин Искров.


ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за държавните такси".
За § 1 комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 1. В чл. 2, ал. 2 се създава изречение трето:
"Простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По заглавието на закона и § 1 има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте заглавието и § 1 на законопроекта ан блок.
Гласували 100 народни представители: за 99, против 1, въздържали се няма.
Заглавието и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: За § 2 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
"§ 2. В чл. 3 съюзът "или" се заменя с "и/или"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване по § 2, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, това наглед дребничко изменение в текста на чл. 3 всъщност е ядката на изменението в Закона за държавните такси. И за да се разбере за какво става дума, аз ще си позволя да прочета текста на чл. 3, така както фигурира в закона. Той гласи:
"(1) Държавната такса се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието или - госпожо председател - при издаване на документа, за който се плаща такса, така както е указано в тарифата."
В законопроекта, който беше внесен първоначално от правителството, беше предложено "или" да се замени с "и". Тоест да има плащане на държавна такса два пъти - веднъж, както е записано, при предявяване на искането за действието, и втори път - при издаване на документа.
При гледането на законопроекта в Комисията по бюджет и финанси още преди първото четене, при изготвянето на доклада на Комисията по бюджет и финанси, по този въпрос се състоя доста сериозна дискусия, в която най-настойчиви в своите възражения бяха някои представители на мнозинството, в интерес на истината. Поставяйки принципно въпроса, че не е коректно за едно действие, което се иска от страна на държавата по отношение на молба, подадена от гражданин, гражданинът да бъде принуждаван да заплаща два пъти това действие на държавата.
На заседанието в комисията присъстваше заместник-министърът на финансите господин Ал Джабури. Той не оспори справедливостта на тези направени възражения. Тогава, госпожо председател, по едно стечение на обстоятелствата аз водих това заседание на комисията, изричната уговорка, която се постигна с представителите на Министерството на финансите, бе, че за второто четене ще се предложи редакция, която да премахне тази несправедливост. Предвиждаше се един или друг начин на доплащане, да речем, ако има някаква значителна разлика между първата такса и стойността на самата услуга и документи, които се предлагат, и така нататък - някаква допълнителна формулировка.
За съжаление, в доклада на самата Комисия по бюджет и финанси ми се струва, че тази дискусия беше отразена малко частично. Докладът, който е от 7 май, в своята заключителна част отбелязва, че във връзка с предлаганата промяна в чл. 3, за която говорим в момента, е било съгласувано да се направи допълнение като изрично се запише, че при отказ за издаване на съответния документ същият трябва да се мотивира - тоест да се мотивира отказът. Такъв текст в доклада за второ четене на самия законопроект няма. Единственото, което е направено, е, че се е появила тази гъвкава формулировка "и/или".
Признавам, госпожо председател, за съжаление не успях да присъствам на това заседание на Комисията по бюджет и финанси, на което се е появила тази "каучукова" норма, според мен. Господин Искров беше любезен да сподели, че той лично е настоявал за сериозно разглеждане на този въпрос, че е пледирал едва ли не от името на възразяващите по отношение на тази норма. Като че ли едно от обясненията, което е дадено от представителите на министерството е, че има тарифи с различни ставки, с една, с две колони, че това предполага понятието "или" да бъде въведено в някакъв контекст. Все пак този закон поначало, госпожо председател, за първи път е приет на 28 декември 1951 г. Той работи над 50 години и този чл. 3 досега като че ли не е изисквал "или" да се замени с "и" или с "и/или".
Аз поставям нещата така. Според мен, този § 2 следва да бъде отхвърлен от Народното събрание, макар и в тази редакция - "и/или", защото става дума навярно за стотици хиляди, ако не милиони, не знам колко молби се подават годишно във всички бюджетни организации, съдилища, както Вие сама добре разбирате, и други институции, в които се плащат държавни такси. Съгласно чл. 1 те се събират от органите на съдебната власт, другите държавни органи и бюджетни организации. И във всички тези случаи сега правителството е решило вместо веднъж да се плаща, да се плаща два пъти. Не е коректно това отношение между държава и граждани. Не е прилично, позволявам си да го кажа, по такъв начин да се увеличават бюджетните приходи. Коректното отношение на държавата трябва да бъде наистина да се изисква от гражданите да си изпълняват задълженията и да си плащат таксата като искат услуга, но само веднъж, а не два пъти.
Ето защо, госпожо председател, убедително моля преди всичко мнозинството да гласува "против" § 2, тъй като той е несправедлив. Върши се една несправедливост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
За реплика - госпожа Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз мисля, че опасенията, които господин Пирински изложи, не са основателни. Не става дума за определяне два пъти цената на една и съща услуга, а става въпрос за момента на заплащане на определената цена на дадена услуга. Давам пример именно със съдебните такси. В тарифата, която е определена за съдебните такси, и начина, по който те се изчисляват, понякога има категории дела, за които не е възможно предварително, при завеждането на иска, да бъде определен размерът на дължимата държавна такса. Тогава е съвсем нормално плащането на държавната такса, която е дължима, да се осъществи в два момента - авансово определена сума и след това да се уравни до размера на цялата дължима такса, с оглед цената на съответния иск. Така че не става дума за двойно плащане и за некоректно отношение между граждани и държава, а за определяне на три алтернативни възможности, с оглед на спецификата на начина на определяне на дължимата такса при определените случаи. Тези три възможности са: когато първоначално е възможно да се определи, тя да бъде внесена авансово; другата алтернативна възможност е да се внесе при получаване на резултата, а смесената възможност с това "и/или" означава една трета алтернатива - авансово да се внася част от дължимата цена, такса, и след това да има уравняване към момента, в който резултатът вече е постигнат и може да се изчисли цялостният размер на дължимата такса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Заповядайте за втора реплика, госпожо Георгиева.

РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Пирински! Аз съжалявам, че Вие не останахте на дебатите, които много обстойно бяха проведени в Бюджетната комисия. Там бяха дадени много примери и аз в момента ще се опитам да Ви дам един такъв пример, който се опитах да дам и в Бюджетната комисия. Визирам финансовата система.
Плаща се първоначална такса. Тук не става въпрос за двойно плащане. Първоначална такса се плаща при издаване на едно разрешение за финансова къща, за банка. При обработка на документите и след получаване на разрешението, тогава се плаща втората такса. Затова е това "и". Ние имахме такъв съдебен спор, когато взимахме цялата сума и се наложи да я връщаме на институции, на които не беше издадено разрешение. Именно след получаване на разрешението или отказа от издаване на разрешение винаги има мотивирано основание защо се налага този отказ и защо не се взима останалата сума.
Така че притеснения с това "и/или" цялата комисията се обединихме наистина, че не може да се получи двойно събиране на такси. Искам да стане ясно на всичките колеги, че едното е за обработка на документите, а другото е вече при получаването на съответния документ. Затова има и тези две тарифи, и тези две възможности. Опасения няма да бъдат излъгани българските граждани. Ние най-малко искаме това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, виждам, че аргументите за "и/или" във финалната фаза в подготовката за второ четене много силно са нараснали.
Аз все пак искам да отбележа, че първоначалното предложение беше за "и", тоест много категорично и ясно намерение на вносителя да има два пъти плащане. Съвсем не личи, че това е само в тези случаи, в които не може да се определи отначало колко ще струва в края и така нататък. А така, както беше записано, беше непонятно защо се иска двойно плащане. Но даже и в тези случаи, за които госпожа Мингова и госпожа Георгиева говорят, че в началото не е възможно да се определи стойността и че има обективно необходимост от две плащания или е вършило работа 50 години. И практиката 50 години е била навярно точно такава, каквато и Вие я описвате, госпожо Мингова, далеч преди тази поправка, без да се смята, че се прави някакво закононарушение.
Ето защо аз не виждам необходимостта да се внася това двусмислие с това "и", което може да се тълкува по всякакъв начин. Нека да си остане досега действалият режим, който е достатъчно безпроблемен и е функционирал половин век.
Ето защо смятам репликите за неоснователни и подновявам настоятелното си предложение § 2 да бъде отклонен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Заповядайте, господин Искров за изказване.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Мислех си, че за 15 минути ще мине този закон, обаче се оказва, че не е така. Защото пак се търси някаква политическа изгода от елементарни на пръв поглед текстове, които е ясно на всички за какво се предлагат.
Няма нищо общо с истината казването, че правителството било решило да обложи гражданите два пъти, за да си напълни бюджета. И това господин Пирински го знае много добре, тъй като е в течение на дискусиите, които бяха в Бюджетната комисия. Няма смисъл тук да се вадят гръмки заглавия, как, видите ли, правителството иска два пъти да събира такси.
Госпожа Мингова и госпожа Георгиева под формата на реплики преразказаха това, което се имаше предвид и в Бюджетната комисия.
И в крайна сметка, господин Пирински, наистина е взето и Вашето мнение, взето е и мнението на господин Гагаузов. Аз съм го извадил от закона при първото четене, който също препоръча да сме внимателни с този текст. Взето е мнението на госпожа Нина Чилова, която също едно към едно, без политически отенък разбира се, който Вие вложихте, изказа същото мнение като Вашето. В крайна сметка ние държим текстът да бъде по-коректен. Разликата между действието за 50 години, за което говорите, и оттук нататък е, че новият текст ще бъде по-коректен, а не че няма да може държавата да продължи да работи по досегашния ред.
В Бюджетната комисия аз също застъпих становището на господин Пирински. Споделих неговото становище. Не е имало никаква политизация на въпроса. Сега тук да търсим някакви дивиденти, мисля, че няма нужда.
Още веднъж казвам, единствената идея, която казаха колежките под формата на реплики към господин Пирински, е да се изчисти текстът, тъй като тарифите, които се приемат от различните органи - МВР, съдебната власт, изпълнителната власт, много често събират по две такси, а не че допълнително сега ще накараме хората да плащат две такси. Такса при подаване на документа и такси при отговаряне например положително на подадената искова молба. Има два етапа на събиране на такси и това се има предвид с това "и/или" - един по-коректен текст. В никакъв случай не се има предвид да се облагат хората два пъти и да се пълни бюджетът.
Така че пледирам да подкрепим текста, който, благодаря, господин Пирински, с Ваша намеса, с намесата на господин Гагаузов, с намесата на госпожа Чилова, е по-коректен и той не е вече "и", както предлагаше изпълнителната власт, а "и/или". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Други изказвания по този параграф има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Пирински за отпадане на § 2 от законопроекта.
Гласували 107 народни представители: за 24, против 79, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 2 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 81, против 6, въздържали се 4.
Параграф 2 е приет.
По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
"§ 3. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В буква "а" думите "и преглед" се заличават, а думите "народни съдилища" се заменят със "съдилищата".
2. В буква "д" думите "заменяване на паспорти" се заменят с "подмяна на документи за самоличност".
3. Буква "ж" се изменя така:
"ж) за извършване на действия и издаване на документи във връзка с пожарната и аварийната безопасност;".
4. Буква "з" се отменя.
5. Буква "и" се изменя така:
"и) за регистриране на лица, които извършват сделки като обменно бюро и на лица, осъществяващи дейности по занятия, свързани с добив, преработка и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни;".
6. В буква "к" думите "моторни возила" се заменят с "пътни превозни средства".
7. Буква "м" се изменя така:
"м) за разглеждане и издаване на разрешения и за осъществяване на действия по финансов контрол при отпечатването на ценни книжа, формуляри и бланки под отчет;".
8. Създава се буква "п":
"п) за проверка и маркиране на златни и сребърни изделия и за количествено определяне на злато и сребро в изделия от благородни метали."
Комисията предлага § 4 да се измени така:
"§ 4. Член 4а, ал. 1 се отменя."
Постъпило е предложение на комисията за нов § 4а:
"§ 4а. Създава се чл. 4б:
"Чл. 4б. Недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 5, който е:
"§ 5. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. В буква "б" думите "трудещите се" се заменят с "работниците и служителите".
2. Буква "д" се отменя.
3. В буква "м" думите "Министерството на народната просвета" се заменят с "Министерството на образованието и науката".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тъй като няма други предложения, продължете да представяте законопроекта до края.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Продължавам с § 6.
Комисията подкрепя предложението на вносителя, като предлага следната редакция:
"§ 6. В чл. 7, изречение първо се изменя така:
"Контролът по правилното определяне и събирането на таксите се провежда от ръководителите на съответните държавни органи и бюджетни организации и съдилищата."
Има предложение на комисията за нов § 6а:
"§ 6а. В Допълнителна разпоредба § 1 се изменя така:
"§ 1. "Чуждестранни лица" по смисъла на този закон са лицата по чл. 5, ал. 1 от Закона за чуждестранните инвестиции"."
Предложението на комисията е да отпадне § 7 от Заключителната разпоредба, който гласи:
"§ 7. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
Има ли изказвания по текстовете на вносителя от § 3 до § 7 включително? Няма.
Подлагам на гласуване § 3 до § 7 включително, ан блок.
Гласували 107 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 7.
Законът е приет на второ четене.
За да не започваме с един тежък закон с много предложения, днес ще приключим с няколко минути по-рано.
Съобщение:
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 13 юни от 15,00 ч. в зала "Изток".
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 13,52 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков



Заместник-председател:
Камелия Касабова



Секретари:
Гергана Грънчарова

Иво Цанев