Председателствал: председателят Огнян Герджиков

Секретари: Светослав Спасов и Николай Младенов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание на Народното събрание.
Днес е 12 юли, което предопредели нашия дневен ред. Съгласно седмичната програма на парламента трябва да отбележим тържествено 10-годишнината от приемането на Конституцията на Република България и да приемем декларация по този повод.
Междувременно е постъпило предложение за пряко излъчване на заседанието по Българската национална телевизия.
Съгласно чл. 37, ал. 2 от правилника на Народното събрание трябва да подложим на гласуване това предложение.
Моля да гласувате.
Гласували 209 народни представители: за 207, против 1, въздържал се 1.
Заседанието ще бъде излъчвано по Българската национална телевизия.
Уважаеми господин президент, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! На днешния ден преди 10 години Седмото Велико Народно събрание прие Конституцията на Република България. Дванадесети юли 1991 г. е бележита дата в съвременната българска история.
Започналият след 1989 г. преход към демокрация и пазарна икономика възвърна уважението към конституционализма, залегнал в демократичното съзнание на българския народ. С приемането на новата Конституция от 1991 г. бяха положени правните устои на спасителния преход, гарантиран беше неговият мирен и необратим характер. Конституцията очерта новия облик на българската държава като демократична, правова и социална и я определи като република с парламентарно управление. Нейните основни начала са гарантирането на правовата държава и на нейна основа - върховенството на Конституцията, народният суверенитет, зачитането на правата и свободите на човека, разделението на властите, политическият плурализъм, неприкосновеността на частната собственост, защитата на свободната стопанска инициатива.
Конституцията възприе много от постиженията на европейския конституционализъм и същевременно съхрани приемливото за днешните условия наследство от Търновската конституция от 1879 г.
Изминалото десетилетие убедително свидетелства, че действащата Конституция продължава да бъде здравият фундамент, върху който се гради демократична България.
Важна роля в прилагането и спазването на Конституцията е отредена на Народното събрание, което заема централно място в системата на парламентарната република. На тази задача трябва да е подчинена цялата законодателна и контролна дейност на нашия парламент.
Като ви поздравявам с днешната 10-годишнина от приемането на Конституцията на Република България, искам да вярвам, уважаеми госпожи и господа народни представители, че верността към повелите и призивите на тази Конституция ще бъде ръководен ориентир в дейността на Тридесет и деветото Народно събрание през целия негов мандат и ще допринесе за доброто на България и на нейните граждани. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
Приканвам председателите на парламентарни групи за кратко слово по случай 10-годишнината от българската Конституция.
Заповядайте, господин Панайотов.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Десет години са значим период в рамките на един човешки живот и само миг в историята на една държава. В този смисъл днешната годишнина е знаменателна не толкова сама по себе си, колкото като повод да се обърнем с лице към качествата на действащата българска Конституция.
Идеята за създаване на един общ нормативен акт, който да застане в основата на политическата организация на обществото, се заражда в рамките на класическите естественоправни теории от ХVII и ХVIII век и много скоро получава своето позитивно правно изражение. Вече няколко столетия на Конституцията се гледа не само като на източник на правни принципи и норми на една национална правна система, но и като на своеобразен обществен договор между членовете на обществото.
Всяка конституция е призвана да уреди няколко основни групи въпроси: принципите, върху които се изгражда и функционира политическата система; основните права и свободи на личността и гражданина; начина на формиране на основните държавни органи, техните компетенции и взаимоотношенията помежду им.
Действащата Конституция ясно очерта облика на България като демократична, социална и правова държава. Тя не само прокламира основните права и свободи на гражданина, но и до голяма степен създаде юридическата основа за тяхното реално осъществяване и защита. Конституцията постави принципите за народния суверенитет, за разделението на властите, за върховенството на правото и за политическия плурализъм в основата на политическия живот на страната, доближавайки я по този начин до утвърдените демократични модели.
Всяка конституция има амбицията да установи една трайна правна уредба, но тя не бива да се разглежда като застинал правен паметник. Необходимо е конституцията да следва логиката на общественото развитие и да я отразява адекватно. Възможностите за развитие на българската Конституция не следва да бъдат отричани, но те могат да бъдат разглеждани единствено в контекста на бъдещото членство на България в Европейския съюз и НАТО и при съхраняване на нейните основни принципи. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Панайотов.
От името на Обединените демократични сили има думата госпожа Надежда Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент, уважаеми дами и господа народни представители! Аз представлявам политическа сила, която имаше много високи изисквания както към себе си, така и към другите политически сили, представени в Седмото Велико Народно събрание и призвани да създадат новата демократична Конституция на България. Нашите високи изисквания тогава не ни позволиха да подпишем текста, който включваше компромиси с ефективността на демократичното институционално действие на новия основен закон. Но каквото и да беше нашето отношение към този конкретен продукт на Великото Народно събрание, Обединените демократични сили винаги са основавали своите действия върху върховенството и ненарушимостта на духа и буквата на българската демократична Конституция.
И днес, десет години след нейното приемане, безспорно можем да кажем, че едно от постиженията на България е запазването на конституционния ред, включително и в най-трудните и кризисни моменти на българското държавно развитие. Въпреки някои несъвършенства, българската Конституция зададе демократичната рамка, в която се развиват политическите процеси след 1991 г.
Конституционният ред е изключително важно, но не и единствено условие за функционирането на парламентарната демокрация в страната. Ефективното функциониране на републиканските институции изисква наличието на европейска политическа култура, основана на диалога и разума, а не на конформизма и безпринципността.
Като отговорна политическа сила ОДС винаги са се ръководели от националните интереси на съвременната българска държава. С благоразумие, диалогичност и принципно политическо поведение ние сме отстоявали тези национални интереси както в управление, така и в опозиция. И днес, когато християндемократите са малцинство в Народното събрание, аз искам да уверя българските граждани, че ще подкрепим всяка политика, която защитава националните интереси на България. Ще подкрепим политика, която се стреми към подобряването на качеството на живота на гражданите, към интеграция на страната в Европейския съюз и НАТО и която уважава институциите на парламентарната република. Това изисква от нас клетвата, която положихме преди няколко дни като народни представители - да спазваме Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководим от интересите на народа.
Конституцията е могъщ фундамент на демократичната държава. Но тя подлежи на усъвършенстване. За промяна на основния закон е необходимо да има ясен обществен и политически консенсус за това, че промяната изразява националния интерес, а не служи на политически амбиции на една или друга личност или партия. Такъв национален интерес е например присъединяването на България към Европейския съюз. В този контекст развитието на основния закон ще бъде необходимо, за да може страната ни да се интегрира ефективно в обединена Европа и да поеме задълженията си като пълноправен член на Европейския съюз.
Българската демократична Конституция трябва да играе изключително важна роля в изразяването и гарантирането на българското национално достойнство и единство. Ядрото на съвременния патриотизъм в демократична България трябва да бъде именно конституционният патриотизъм. С други думи, гордостта от ефективното функциониране на конституционния строй и публичните институции на държавата, гарантиращи равноправието, благоденствието и свободата на българските граждани, трябва да бъде в основата на съвременния български патриотизъм в обединена Европа. Ако изпълнява по достойнство тази своя функция да символизира гордостта на нацията, българската Конституция ще бъде и най-силният гарант срещу всякакви форми на реставрация. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
От името на парламентарна група "Коалиция за България" има думата господин Георги Първанов.
Заповядайте!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент, госпожи и господа народни представители! Като си честитим празника, смятам, че трябва да изразим нашата признателност към онези народни представители от Великото Народно събрание, към доблестта и мъжеството на онези, които през 1991 г. в една трудна и сложна обстановка изработиха и приеха новата Конституция на Република България.
Днес можем да кажем много категорично, че тази Конституция е най-значителното постижение на държавнотворния дух на нашия народ. Тя не само въплъщава опита и традицията - българската и европейската, тя е израз на принципно нова политическа философия. Тя съдържа кода за бъдещето на България, на българската нация в ХХI век.
Конституцията от 1991 г. издържа проверката на времето. Казвам го не само защото конституционният проект устоя срещу многобройните опити за ревизия, за промяна или за подмяна, доказа своята жизненост и устойчивост през цялото десетилетие - от времето на 39-те до последните опити за промяна в Тридесет и осмото Народно събрание.
Няма да бъде пресилено да се каже, че Конституцията се оказа основният фактор на политическата стабилност в страната през целия този период на прехода. Никак не е случайно, че всички политически кризи, които преживявахме, получаваха своето решение в рамките на Конституцията. В крайна сметка тя осигури един стабилен инструментариум за мирния характер на прехода към демократично управление. И затова днес отношението към Конституцията е критерий за демократичност.
Конституцията придаде устойчив и траен характер на политическия процес, на основните държавни институции, като направи временно пребиваването на едни или други лица и партии във властта. Добри или лоши, институциите остават - партиите и лицата се сменят. И това е един от основните уроци на Конституцията на Република България.
Верността към Конституцията изисква да работим за стабилни, реално взаимодействащи си институции. Възприетата конституционна формула предлага една относително сложна система на разделение на властите. Този триъгълник на публичната власт, заложен през 1991 г., се оказа непреодолимо препятствие за всички амбиции за лична, за авторитарна власт. Необходими са обаче много усилия, за да се реализира управление чрез установения в Конституцията баланс на интереси - лични, на отделни общности и на държавата като цяло, на мнозинството и отделните групи от населението, баланс на регионалните и общонационалните интереси.
Затова сме убедени, че днешното честване на десетгодишнината от Конституцията на Република България не е толкова акт на историческа ретроспекция, а преди всичко равносметка, ориентирана напред към новата работа на Тридесет и деветото Народно събрание в отговор на днешните очаквания на българското общество.
Разбирането на Коалиция за България за значението на Конституцията е преди всичко за ролята й като общовалидния обществен договор, който са длъжни да спазват и развиват всички участници в политическия живот. Ние и днес потвърждаваме това свое разбиране за основния закон като въплъщение на общия идеал за държавността в съвременна България като парламентарна република. Само след броени дни, на 18 юли, ние ще отбележим годишнината от рождението на Васил Левски, вероятно в родното му място, в отговор на настойчивата покана на карловския кмет. Но не само в тържествени моменти трябва да се сещаме за Апостола, за неговото верую за чиста и свята република, особено на фона на внушения от днешния ден, че, цитирам, реставрацията на монархията може да направи живота ни по-демократичен и по-конституционен. Ние от Парламентарната група на Коалиция за България остро възразяваме срещу такава заявка и декларираме, че ще се противопоставим с всички конституционни средства на подобни амбиции.
Наред със задължителните общи принципи и норми, всяка политическа сила и коалиция трябва да има и своя прочит на конституционния проект, своята версия за управленската политика, основана на Конституцията. За нас, българската левица, за народните представители от Коалиция за България този прочит се свежда до равнопоставеност на трите основни начала на Конституцията - за демократична, правова и социална държава. Според нас особено в последните четири години социалният характер на държавата беше сериозно накърнен. Бяха загърбени нормите и изискванията за социална сплотеност, справедливост и солидарност. Такива са и отправните ориентири на нашите намерения за работата в парламента, в общините, във всяко населено място - за защитата на конституционните права на всеки гражданин на труд и достойни доходи, на образование и наука, на лечение и здравеопазване, на социални осигуровки и помощи, за защита срещу престъпността и корупцията.


За нас съответните конституционни текстове, които гарантират на всеки гражданин реално да ползва тези свои права, не са втора категория норми, нито общи пожелания, а напротив - императиви на управленската политика с не по-малка тежест от други конституционни текстове.
Този прочит според нас, уважаеми госпожи и господа, е адекватният. Той е в сърцевината на конституционния проект за общество, в което на практика върховенство ще имат принципите за правата на личността, нейното достойнство и сигурност, както и националното и държавното единство на Република България.
Уважаеми госпожи и господа, в тези десет години имаше многобройни опити за промяна, за делегитимиране на Конституцията. Доколкото подобни настроения има и днес, аз съм длъжен да кажа: българската Конституция от 1991 г. е един целенасочен, и, бих подчертал, успешен опит в България да бъде установена конституционна демокрация от европейски тип. От гледна точка на ценностите на разбирането за държавата и обществото, тя напълно съответства на европейските критерии и стандарти. Както казва един от добрите конституционалисти на България, промени на Конституцията не са необходими. Промени в Конституцията са възможни. Възможни са в духа на изискванията за хармонизацията на българското и европейското законодателство, но без да се променя основополагащото политическо решение. Богатството на живота очевидно ще наложи корекции на някои от текстовете на Конституцията. На този етап обаче от нас се изисква правомерно да я прилагаме, да я реализираме в управлението, в политиката и в живота.
Още веднъж: Честит празник и за много години! Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Първанов.
От името на Коалиция "Движение за права и свободи" - господин Местан.
Заповядайте.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес честваме десетата годишнина от приемането на първата демократична Конституция, която има България през ХХ век. Факт е, че този основополагащ за държавата закон на законите изигра своята историческа роля като създаде условия за преход от тоталитаризъм към демократично пазарно гражданско общество.
При създаването на тази Конституция много от демократичните промени в общественото мислене и следователно в неговото мнение не бяха общопризнат обект на национален консенсус. Нещо повече, даже въпросът за присъединяването ни към Европейския съюз беше обект на остри спорове. Беше проблем, по който не съществуваше поле за сериозна и прагматична дискусия. Да не говорим за това, че един от подписалите Конституцията, тогава депутат от Съюза на демократичните сили, а сега народен представител от Националното движение Симеон Втори - господин Соломон Паси, беше възприеман по-скоро като екзотика от парламентарната пъстрота на Великото Народно събрание с тезисите си за присъединяването ни към НАТО. Сега тези негови тогавашни теории са обект на национален консенсус и аз съм щастлив да отбележа, че едва ли в тази зала има някой, който да не ги споделя като цяло. Нормално е ние да се развиваме, а писменият текст на Конституцията да остане един и същ.
Създадена при една твърде сложна политическа ситуация, естествено е част от нейните текстове да носят белезите на известна двойственост във вижданията на повече от подписалите я тогава. Част от тези виждания вече едва ли са в пълно съответствие с новите национални приоритети на България, особено в контекста на необходимостта от пълноправно членство в Европейския съюз. Това са ограниченията за закупуване на земя от чужденци, липсата на второ ниво на местното самоуправление, липсата на достатъчно ясни текстове, които да уреждат статута на малцинствата в България. Това, комай, са основните причини, поради които народните представители от Движението за права и свободи в Седмото Велико Народно събрание не подписаха новата Конституция на България. Но това не ни попречи ние и до днес да бъдем едни от най-ревностните поддръжници на необходимостта тя да бъде спазвана.
Работата с този текст на Конституцията ни научи и на много други неща. Например на това, че не е желателно, без консенсус по даден проблем или конституционен текст, той да се променя по силата на едно обикновено гласуване, дори с две трети само в рамките на едно Народно събрание. Защото в страната има и друг фактор - гражданското общество, силното политическо мислене на българския гражданин.
Когато се правеше тази Конституция, с оглед на българските традиции, имаше само две алтернативи: да се запази духът на отречената от времето Димитровска Конституция или да се пренесе духът на една наистина демократична за условията на ХIХ век Търновска конституция. И нека да си спомним, че преди десет години имаше и доста гласове за връщането на Търновската конституция. Един тогавашен законопроект почти изцяло я възкресяваше. В тази зала има достатъчно хора, които биха могли да кажат повече неща за това. Но тогавашните законодатели осъзнаха отговорността си и приеха предизвикателството. Направиха един изцяло нов текст, който, харесван или не, ценен или подценяван, играе своята обществена роля. И затова, хвала им! Конституцията постави началото на новото демократично време и само тази заслуга й стига, за да й прави чест! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Местан.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, постъпил е проект за декларация от името на четирите парламентарни групи, който е раздаден. Само да напомня - поради това, че постоянните комисии не са конституирани, затова той е раздаден направо в пленарната зала.
Ще си позволя да прочета проекта за декларация по повод 10-годишнината от приемането на Конституцията на Република България.

"Ние, народните представители от Тридесет и деветото Народно събрание на Република България
Като отбелязваме тържествено 10-годишнината от приемането на Конституцията на Република България на 12 юли 1991 г. от Седмото Велико Народно събрание
Като изтъкваме, че Конституцията на Република България е основа на съвременната българска демократична, правова и социална държава, гаранция за необратимостта на дълбоките демократични промени и за парламентарната демокрация
Като приемаме, че Конституцията стана демократичната рамка на политиката на България за приобщаването й към обединяваща се Европа
Като подчертаваме заложените в Конституцията общочовешки ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост
Като изразяваме уважението си към основните права на личността, към нейното достойнство и сигурност
Като подкрепяме установените в Конституцията принципи на държавно устройство и управление: народен суверенитет, разделение на властите и политически плурализъм
Като съзнаваме отговорността, която произтича от положената клетва в името на Република България да спазваме Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководим от интересите на народа
Като поставяме началото на дейността на Тридесет и деветото Народно събрание с волята и убеждението, че законите и другите актове на Народното събрание ще се приемат въз основа и в съответствие с Конституцията
Като се придържаме към разбирането, че развитието на Конституцията е необходимо да допринесе за пълноправното членство на България в Европейския съюз


Декларираме

нашата решимост дейността ни като народни представители да бъде насочена към утвърждаването и развитието на българския конституционализъм, за доброто на България и нейните граждани.



Вносители:

за Национално движение Симеон Втори
г-н Владимир Дончев

за Коалиция Обединени демократични сили
г-н Иван Иванов

за Коалиция за България
г-н Янаки Стоилов

за Коалиция Движение за права и свободи
Лютви Местан".

Уважаеми госпожи и господа народни представители, вносители на проекта, както и останалите колеги народни представители, имате думата по предложения проект за декларация.
Господин Иван Иванов има думата от Обединени демократични сили.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Естествено, че като един от вносителите на проекта за декларация аз изразявам своята пълна подкрепа на духа и записаните основни текстове в предложената декларация. Заедно с това, като отчитам характера на направените изказвания от председателите на парламентарните групи, представени в Тридесет и деветото Народно събрание, си позволявам да предложа три корекции, които, надявам се, ще бъдат приети с единодушие от народните представители.
Първите две корекции са в третия абзац на декларацията, който в момента гласи:
"Като приемаме, че Конституцията стана демократичната рамка на политиката на България за приобщаването й към обединяваща се Европа."
Предлагам да бъде изменен, както следва: "Като приемаме, че Конституцията стана демократичната рамка на политиката на Република България за приобщаването й към обединяваща се Европа и НАТО."
Следващата корекция е в последния абзац преди декларативната част:
"Като се придържаме към разбирането, че развитието на Конституцията е необходимо да допринесе за пълноправното членство..." отново допълнението е: "на Република България в Европейския съюз".
И последната поправка е в самата декларативна част:
"Декларираме нашата решимост дейността ни като народни представители да бъде насочена към утвърждаването и развитието на българския конституционализъм за доброто на Република България и нейните граждани."
Моите съображения и мотиви за тези поправки са:
Първо, защото ние декларираме подкрепа на установените в Конституцията принципи на държавно устройство и управление и в този смисъл Република България изразява върховенството на нашето държавно устройство.
На второ място, когато говорим за нашата политика за приобщаване през изминалите 10 години, тя е политика за приобщаване както към Европейския съюз, така и към НАТО - два приоритета, които в момента се признават от всички, представени в Тридесет и деветото Народно събрание, политически сили.
И накрая, въпреки че ние пряко нямаме необходимост да променяме Конституцията с оглед на предстоящото ни присъединяване към НАТО, аз правя и допълнително предложение в предпоследния абзац, като добавим "и НАТО". И текстът става така:
"Като се придържаме към разбирането, че развитието на Конституцията е необходимо да допринесе за пълноправното членство на Република България в Европейския съюз и НАТО."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Иванов.
За процедура думата има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю! Преди малко Вие прочетохте текста на декларацията, внесена от четирима народни представители, един от които е господин Иван Иванов. Този текст на декларацията дума по дума, изречение по изречение е съгласуван от всички политически сили, представени в парламента, от всички парламентарни групи. И ако ние тук сега започваме да внасяме поправки и допълнения във вече приетия с консенсус текст, това означава, ще го кажа направо, политическа провокация.
И затова, господин председателю, предлагам текстът, който Вие прочетохте и който е съгласуван от всички политически сили, да бъде гласуван без промени. Ако започнат да се правят промени или други предложения, то ние ще поискаме почивка и ще преценим нашето поведение оттук нататък. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Пламен Панайотов има думата.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Позволявам си от името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори да обърна внимание върху необходимостта днес, на базата на един консенсусен текст, да уважим 10-годишнината от Конституцията на Република България.
От името на нашата парламентарна група и с оглед съдържанието на словото, което преди малко, съгласувано с нашата парламентарна група, аз си позволих да направя пред вас, естествено е, че ние не оспорваме приоритетите както за Европейския съюз, така и за НАТО, стоящи пред Република България. Но считаме, че консенсусният текст, предложен днес в пленарна зала, следва да бъде гласуван по начина, по който е предложен от името и на четирите парламентарни групи. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Пламен Панайотов.
Имаше процедурно предложение, направено от господин Корнезов, предложеният текст, така както беше прочетен и съгласуван с всички парламентарни групи, да бъде приет без промени.
Уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми да изразя едно недоумение от това, че господин Иван Иванов, който е подписал и е един от вносителите на проекта, след това предлага редакционни изменения.
РЕПЛИКИ ОТ НДСВ: Да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Подлагам на гласуване проекта за декларация по повод 10-годишнината от приемането на Конституцията на Република България.
Моля, гласувайте.
Гласували 187 народни представители: за 177, против 8, въздържали се 2.
Декларацията се приема. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и КБ.)
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес беше номиниран кандидатът за министър-председател, предложен от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори и по този повод издадох разпореждане, с което свиквам извънредно заседание на Народното събрание на 24 юли 2001 г., вторник, от 10,00 ч. при следния дневен ред:
1. Избиране на министър-председател на Република България.
2. Структурни промени в Министерския съвет.
3. Избиране на Министерски съвет на Република България.
Едно обявление:
Заседанието на Временната комисия за изработване на Правилника на Народното събрание ще се проведе утре, петък, 13 юли 2001 г. в зала "Запад" от 10,00 ч.
Следващото пленарно заседание ще бъде на 18 юли, сряда, от 9,00 ч., а Председателският съвет - същия ден от 8,30 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 11,47 ч.)




Председател:
Огнян Герджиков


Секретари:
Светослав Спасов

Николай Младенов