Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов
Секретари: Величко Клингов и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Уважаеми народни представители, откривам днешното извънредно заседание, което включва две точки от дневния ред:
1. Изслушване на обръщението на председателя на Европейския парламент Патрик Кокс към българския парламент.
2. Продължение на обсъждането на Кодекса на търговското мореплаване.
Постъпило е предложение за пряко предаване на първата точка от дневния ред от Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 158 народни представители: за 158, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно, благодаря ви.
Включете камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ОБРЪЩЕНИЕТО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ПАТРИК КОКС КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Ваши превъзходителства, уважаеми госпожи и господа! Особено ми е приятно да приветствам в Народното събрание председателя на Европейския парламент Негово Превъзходителство господин Патрик Кокс. (Ръкопляскания.)
Ще си позволя да представя с няколко думи нашия виден гост.
Господин Патрик Кокс е роден през 1952 г. в Дъблин.
Завършил е икономически науки в Дъблин. От 1974 г. до 1982 г. е преподавател по икономика в престижни ирландски висши учебни заведения.
През 1982 – 1986 г. е журналист в Ирландската телевизия, водещ на предавания и коментатор.
През 1986 г. господин Кокс става генерален секретар на новосъздадената партия Прогресивни демократи, като в 1980 г. с листата на тази партия е избран за депутат на Европейския парламент. През 1992-1994 г. е депутат в Ирландския парламент, а след 1994 г. отново е депутат в Европейския парламент, в който председателства групата на Европейската либерална и демократична партия.
През м. януари 2002 г. господин Патрик Кокс е избран за председател на Европейския парламент.
Уважаеми господин председател на Европейския парламент, ние сме особено щастливи, че ни гостувате в България в дни, които имат решаващо значение за преговорите на нашата страна за членство в Европейския съюз. След положителните мнения за напредъка на България в нейната подготовка за членство, изказани в редовния доклад на Европейската комисия и в заключенията на Октомврийската среща на Европейския съвет в Брюксел, ние се надяваме, че на предстоящата среща на Европейския съвет в Копенхаген България ще получи пътна карта, съдържаща конкретни дати за приключване на преговорите през 2003 г. и за членство в Европейския съюз до 2007 г., както и разширена предприсъединителна стратегия с допълнителна финансова подкрепа.
В това отношение ние разчитаме и на поддръжката на Европейския парламент, който на своята ноемврийска сесия в Страсбург предстои да приеме резолюция по разширяването на Европейския съюз. Надяваме се, че тази резолюция обективно ще отрази напредъка на България в подготовката за членство в Европейския съюз. Разчитаме също на справедливо и равноправно отношение към България във връзка с жизненоважните за страната проблеми на нейната ядрена стратегия и на АЕЦ "Козлодуй", като се вземат под внимание съображенията, изложени в единодушно приетото решение на Народното събрание от 2 октомври т.г.
Използвам случая, уважаеми господин председател, и за да Ви поздравя за Вашата инициатива да поканите на заседанията на Европейския парламент на 19 и 20 ноември т.г., посветени на дебата по разширяването, представители на парламентите на страните – кандидати за членство в Европейския съюз. Това е още една проява на решителната подкрепа, която Европейският парламент оказва за разширяването на съюза. Ние осезателно чувстваме това съдействие в многобройните форми на сътрудничество с Европейския парламент като Съвместния парламентарен комитет България - Европейски съюз, участието ни в конференциите на председателите на парламентите на страните на Европейския съюз, срещите на председателя на Европейския парламент с председателите на парламентите на страните-кандидатки, участието ни в КОСАК – Конференцията на комисиите по европейските въпроси, и т.н. България разчита, че в периода до членството ще й бъде предоставен статут на наблюдател в институциите на Европейския съюз.
Изхождайки от значението на парламентарното измерение в общата архитектура и в компетенциите на Европейския съюз, българските представители в Европейския конвент се застъпват за засилване на ролята на Европейския парламент и за намиране на по-гъвкави и ефективни форми на взаимодействие с националните парламенти.
Уважаеми господин Кокс, убеден съм, че това Ваше посещение в София ще бъде подтик за засилване на връзките и на сътрудничеството на Народното събрание с Европейския парламент.
А сега предоставям думата на председателя на Европейския парламент Негово Превъзходителство господин Патрик Кокс. Заповядайте. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ПАТРИК КОКС (посрещнат с ръкопляскания): Господин председателю на Народното събрание, почитаеми депутати! Днес за мене е истинско удоволствие и голяма чест – голяма чест за мен и за Европейския парламент, защото съм поканен да говоря пред вашето Народно събрание и то в един особен исторически момент на насърчаване на положителните извънредни положения, които се случват на нашия стар Европейски континент.


Когато поех поста си на 15 януари тази година, господин председател, аз се задължих като постоянен, най-висок приоритет да бъде работата ми за успешното разширяване на Европейския съюз.
Смятам, че през изтеклия месец октомври ние станахме свидетели на много специални събития, при които този процес на разширяване придоби динамични, драматични нови измерения и ускорения. На 9 октомври ние изслушахме Годишния доклад за степента на напредък на всяка страна от кандидатките и много ясно беше посланието на Европейския съюз, че единствено въз основа на постигнатото днес много държави вече са готови за присъединяване. Надяваме се, че на срещата на високо равнище в Копенхаген през месец декември това ще стане. Там беше отбелязано, че България драматично и осезателно е напреднала по пътя си към преговаряне на главите през последния изтекъл период.
Следващата октомврийска дата, която отне много голяма част от моето лично време, е датата, на която моите сънародници след дълго размишление и сериозни дебати участваха във втория референдум и гласуваха с “Да!” за Договора от Ница. Това “Да!” беше много мощен сигнал, защото ирландският народ в този конкретен случай стана единствения народ от държавите-членки на Европейския съюз поканен да използва и да изрази своето мнение.
Миналата събота, вие по-добре от мен знаете, празнувахме 13-ата годишнина от падането на Берлинската стена. Помислете си какво невероятно събитие, каква възбуда почувствахме ние в цяла Европа – Източна, Централна и Западна Европа, само при мисълта каква енергия се освобождава и какви положителни сили се освобождават в този исторически момент.
Когато водих кампанията за референдума, поисках от своите сънародници да премахнат последните пречки от рода на Берлинската стена. Всички избирателни окръзи, всичките 42 избирателни окръга в Ирландия казаха “Да!” – на изток, на запад, на север, на юг, бедни, богати, граждани и селяни гласуваха с “Да!”. За мен това беше огромно насърчение и не само за мен, а за Европейския съюз и това беше моето послание пред Европейския парламент на 25 октомври, когато държавните глави на държавите-членки на Европейския съюз се събраха, за да подчертаят, че е дошъл момента за разширяване и да се обърнат към първата вълна за разширяването на Европейския съюз за пети път.
Смятам, че това движение през месец октомври и докладите на комисията, както и ирландското “Да!” на Договора от Ница и най-накрая срещата на високо равнище в Брюксел, ни дадоха толкова много насърчение, че нашите платна са напълно разтворени за вятъра, който духа в тях.
Искам да ви кажа във вашето Народно събрание и чрез вас искам да кажа на българския народ, че петото разширение на Европейския съюз е всеобхватно и необратимо.
Това е процес, при който по пътя си към Копенхаген, където ще решим съдбата на десетте държави – кандидатки, ние сме длъжни да дадем най-силното, най-мощното и най-ясното послание, че България по свободна воля, със суверенна воля ще се присъедини към Европейския съюз.
Въпросът не е дали България ще бъде членка на Европейския съюз. Това е решено и зависи от вашето желание и воля. Въпросът е ”Кога?” и “Как?” и повече въпросът “Дали?” не се поставя. Нашият морално-политически договор съществува и нашето решение в Европейския парламент е да изпълним условията на този морално-политически договор.
През м. декември в Копенхаген, господин председател на Народното събрание, аз ще поискам точно, както Вие поискахте от мен, аз съм Ви го казал вече, ще поискам 15-те правителствени ръководители да дадат актуализирана пътна карта за приключването на преговорите, както и да поемат най-голямото възможно финансово задължение за подкрепа на усилията и работата по присъединяване за периода 2004 – 2006 г., за да не трябва да изостанете в процеса на присъединяване. Ще ги помоля също да дадат и официалното одобрение за датата, за да се дадат уверения на българския народ, че петото разширение може да стане на две вълни, но има една-единствена цел, че то е всеобхватно, че е широко и е необратимо и вие сте част от този процес.
България, така смятам аз, има какво да даде на нас в Европейския съюз. Вие имате стратегическо положение и историческа мисия – не само географски, но и исторически, като народ и като нация вие сте централен балкански елемент на единството и на стабилността – нация, която се движи напред.
През последните години вашата страна изплува от мътната липса на движение след Втората световна война и вашето желание да се върнете по най-възможния равностоен начин в демократичното семейство на европейските държави е цел, която ние в Европейския парламент подкрепяме напълно.
Искам да ви кажа, че имах честта да председателствам директно избираемия най-многонационален парламент в света и от името на този парламент искам да ви кажа – ние сме готови да пътуваме с вас така, както вие с нас и изпълнявате нашата обща цел. Готови сме да се срещнем с вас и това ще бъде исторически среща! (Ръкопляскания.)
Тъй като ние имаме два етапа на петото разширение, искам тук, пред вашето Народно събрание да кажа съвсем ясно, че становището на Европейския парламент е, че няма и не може да има нови предварителни условия. Ние вече сме поели своя път и вие работите за постигането на своите цели. По този път не може да има нови предварителни условия. Петото разширение налага същите условия за присъединяване, които вече познавате.
Знаем, че не е лесно да се работи по всички глави, но независимо от това подчертавам, че няма нови предварителни условия, защото ние вече сме се присъединили към един договор и нашата обща цел е сега да изработим подробностите му.
Също така искам да ви кажа като ваш съпарламентарист като човек, който е бил избран, че докато вие работите в своя парламент и по-специално по въпросите на европейската интеграция, вие сте едно ново поколение на преображението, поколението на нова, независима България. Вие трябва да постигнете преображението от комунизма към плурализъм и демокрация. След това трябва да продължавате да работите за преобразяването на своята икономика от централно планирана икономика към пазарна икономика.
Второто предизвикателство по пътя ви към Европа ще бъде така нареченото acuis communautaire – общото законодателство на Европейския съюз. Всички ценности, на които то се основава и цялата работа, която вие извършвате, представляват принос към историята на вашата страна и към бъдещето на вашия народ. Аз мисля, че вие можете да се гордеете със своя народ!
Днес като президент на Европейския парламент искам да ви кажа ясно колко високо ценя работата, която извършиха вашите парламентарни комисии по пътя към Европа.
Благодаря на господин Вълчев и неговите колеги, с които разговаряхме вчера в Комисията по европейска интеграция. Благодаря им и като председател, и като парламентарист.
Благодаря и на ръководството на Народното събрание на Република България за работата, която вие сте извършили тук по пътя си към Европа.
Благодаря на партийните ръководители, представени в българския парламент – както правителствени, така и ръководители на опозицията, тъй като те имат желание да постигнат консенсус, без който напредък просто не може да бъде осъществен. Всеки от вас има участие в постигането на този консенсус. Аз благодаря на всеки един от вас, защото чрез този консенсус, независимо дали вие представлявате правителството или опозицията, вие сте в състояние да създадете съзидателно бъдеще за българския народ.
Освен това искам да ви кажа няколко думи за вашите връзки с Европейския парламент. Тук също ще разделя нещата на два етапа.
От една страна, както разбирам, може би има известни недоразумения с населението по въпроса какво ще стане с вас, българските колеги, когато се присъедините към Европейския съюз. Да го преведа на по-прост език – когато някой вече е бил избран на вашето място, ще трябва ли вие да чакате известен период от време, за да заемете полагаемото ви се място в Европейския парламент. Искам да кажа съвсем ясно пред вас днес: вие ще имате пълно национално право на места в Европейския парламент от първия ден, в който влезете в Европейския съюз. Това е ваше право според европейското право. А няма нещо, което да накара нас, европейските парламентаристи, да се отклоним от това право. От първия ден вие ще имате пълноправно право на участие.
Вярно е, че тъй като петото разширяване става на две вълни, при вашето отсъствие от пряко избрания Европейски парламент през 2004 г. и в отсъствието на депутати от Румъния в Европейския парламент през 2004 г., е решено този пакет от места да бъдат разпределени пропорционално според това какви ще бъдат тогавашните 25 членове на Европейския съюз. В Европейския парламент това е предвидено от договора. Но когато вие станете членове на Европейския съюз и когато в крайна сметка и Румъния стане, вие ще имате право на пълен брой места в Европейския парламент.
Смятам, че по този начин ще бъдат решени и някои управленчески проблеми за допълнителните места, за които споменах, докато разговарях с вашите представители. Но това са наши проблеми, това са второстепенни проблеми. Вашето място е в Европейския парламент.
Второто, което искам да ви кажа, е, че много се гордея от факта, че колегите ми от Европейския парламент се съгласиха с моето предложение – следващата седмица вие да изпратите свои представители в Европейския парламент в Страсбург и за първи път да заемете мястото си в парламента и да говорите, да обсъждате и изказвате мненията си за момента, в който живеем. Ако имате какво да кажете, ако имате собствено мнение, вие сте добре дошли да го изкажете. Ако имате какво да научите, стойте и слушайте. Аз наистина с голямо нетърпение очаквам това, което ще стане идната седмица. Това, което ще стане, е признак на нова обновена Европа.
Като президент на Европейския парламент мога да ви кажа, че когато подпишете договора за присъединяване, дори преди да станете членове чрез официалната ратификация, то когато подпишете договора за присъединяване, аз, господин председателю на Народното събрание, ще ви помоля да номинирате съответния брой членове от българското Народно събрание, които да бъдат в Европейския парламент, да работят с нашите политически групи, както решат, да участват в работата на тези комисии, които сами си изберат, да участват в нашите пленарни заседания, за да кажете каквото имате да кажете, тоест да се ползвате от всички права освен правото да гласувате.
Нека не налагаме бариери пред въображението си, защото вие сте авангарда на Европа. Денят, в който подпишете договора за присъединяване, когато и да бъде това присъединяване, това ще бъде денят, в който аз ще ви изпратя тази покана. Междувременно Европейският парламент ще постъпи така, както ви казах и както ви гарантирам – всеки, който бъде включен в петото разширяване, ще се ползва от еднакви условия, както ще се ползвате и вие, драги мои колеги и приятели от Народното събрание на Република България.
Разбира се, предстои ни много работа в този контекст. Разговарях и споменах факта, че няма и ние не искаме нови предварителни условия, но съществуващите условия са достатъчно трудни и те трябва да бъдат решени.
Имах възможността да разговарям с председателя на Народното събрание за решението на това Народно събрание по въпроса за енергийната политика и по-специално по отношение на ядрения сектор. Нека да кажа нещо общо. Обръщам се към вас като към парламентаристи. По-скоро бих казал, че аз говоря не като президент на една европейска институция, а като политик, който е стъпил здраво на земята. В живота си всеки от нас се натъква на трудни проблеми и много важно е как ще се справим с тях, към кой авторитет и на какво се основаваме. Тъй като това влиза в нашата естествена работа, особено по време на избори, но и не само по време на изборите, много често ние сме изкушени и температурата на нашия дебат се повишава. Това става много често в нашата битност на политици. По-трудно е да се намери начин да се върви напред.
Затова бих искал да се обърна към вас с една молба, въпреки че в края на краищата не е моя работа. Как ще вървите вие напред – това е ваша лична работа. Но искам да се обърна към вас със следната молба. По този много труден проблем искам от вас това, което искам и от своите колеги в Европейския парламент – нека да охладим страстите, нека да намалим температурата на дебата, нека да помислим как разумно да процедираме в този труден момент, по този труден проблем, за да можем да елиминираме пречките, а не да ги увеличаваме. Колкото и да е деликатен този проблем, не може да няма изход. А деликатност в проблемите има във всеки сектор и по всеки проблем. Моля ви да направите това.
Както казах вече многократно пред свои колеги от парламента, аз не съм специалист и не мога да ви давам конкретни препоръки. Но съществуват много доводи по въпроса как да се постигне оперативност от една страна, и от друга страна – как да се справим с технологическите характеристики на реакторите, с които се занимаваме. Повтарям, аз не съм специалист, но ако искаме да решим въпроса, аз съм готов да кажа на тези, които преговарят от ваше име, а те ще преговарят с Европейската комисия, с Европейския парламент: направете каквото е по силите ви, опитайте се да намерите решение и ако има все още нерешени технологически проблеми, нека да ги отнесем към технически компетентните хора, които биха могли да ни дадат решение, нека да се съгласим и да живеем по-нататък с резултатите.
В Европейския парламент аз ще кажа на своите колеги следното: ако при условията, които всички разбираме, а ние всички знаем кои са тези условия и затова те са толкова деликатни (ако си спомняте, Меморандумът за разбирателство през 1999 г. очерта тези широки условия), ако все още съществуват нерешени въпроси при тези условия, нека да се опитаме да осъществим истински напредък и нека да се доверим на една независима организация за партньорска проверка, която да реши техническите процеси, да предложи технически алтернативи и даде своите експертни тълкувания – от една страна на европейските преговарящи представители, а от друга страна на българската общественост, успокоявайки нейните страхове. Нека съвместно да се опитаме да намерим условия, при които да успеем. Защото като парламентаристи ние имаме една обща черта – ние, парламентаристите, сме хората, които дават сигнала за изпълнителски действия. Ако правителството слуша вашите резолюции, Европейската комисия слуша страховете на реалната политика в Западна Европа.
Аз ви казах, че не съм специалист по ядрена енергетика, но аз съм политик с практика. Нека да ви разкажа една малка история, която може би ще ви даде да разберете какви са нашите политически притеснения и страхове.

Аз представлявам Република Ирландия, един от нашите избирателни окръзи, който граничи с Атлантическия океан. Това е доста планинска местност, където се развъждат стада, има високопланинско животновъдство. Свързвайки тези хора и техните мисли, мога да ви кажа, че имаше един момент, в който по планините мина една комисия с гайгерови броячи, която искаше да установи дали фактически вековният поминък на населението все още отговаря на условията. И мога да ви кажа, че това създаде доста голямо брожение, до такава степен, че трябваше да се създаде една комисия, която да провери устойчивостта и възможността.
Същото, мога да ви кажа, е положението и с вашите реактори. Мога да ви кажа, че въпросът може да се разреши със съвместна работа и солидарност, като крайната цел на това е да се направи нашият континент безопасно място колкото е възможно по-скоро. Тук не става дума за нещо друго, става дума за една практическа политика; не става дума за произволно решение, а за разрешаване на проблемите така, както практиката го изисква. И затова ви умолявам: нека да се опитаме от всяка гледна точка да намерим изход!
Нека да ви кажа и още нещо. Пак не е технически проблем, но според мен е важен и аз имам лично отношение към него. Във всички наши спорове едно нещо, което искам да се знае ясно, е, че освен вашите инженери, учени, техници друг няма. Това са хората, които са изключително висококвалифицирани, притежават знания и умения. И знам нещо, което е също така ясно – аз съм родител и като всеки родител не искам да подлагам на риск никого. Затова разберете ме, това е дебат, който не идва от друго пространство. Това е дебат, който се базира изцяло на техническите препоръки, които ще дадат експертите. И ако можем техните препоръки да облечем в политическа форма, и ако можем да използваме солидарността, която да ни помогне да се движим напред, и ако позволите тази партньорска проверка да бъде извършена от технически специалисти, които да ни помогнат да постигнем споразумение, дори когато не сме съгласни, моля, моля ви, моля ви, нека да го сторим! Нека да сътворим история, като доведем България в Европейския съюз, и нека да се опитаме да го направим с всичките сили, които са на наше разположение.
Сега, господин председателю, стигам до една по-широка картина, която ще съставлява и моите заключителни бележки. Можем да спорим по много подробности от общото законодателство на Европейския съюз acquis communautaire и това е просто неотделима част от пътя към Европа. Работата на хора, които са държавни служители, политически ръководители, които са съсредоточили целите си усилия в работата на Европейската комисия – това е едно голямо предимство и аз искам да благодаря на представителите на Европейската комисия тук, в София, защото те работят всеки ден, за да постигнем общата ни задача. Така, както вие искате, така и аз бих искал в заключението от Копенхаген да се спомене една конкретна дата. Освен това искам вие да получите актуализирана пътна карта, за да можете по-лесно да приключите преговорите така, както и вие го искате.
Аз искам да се стигне до едно предприсъединително финансово задължение, за да ви помогне да надделеете над техническите си трудности, както и вие го искате. Но когато мисля за историята на вашата страна, когато мисля как съвременната ви история ви е ограбила от всички възможности, които имаха държавите от демократичното семейство, аз ви моля да хванете този момент, да го използвате и да не го оставите да отмине в небитието, и да се държите един за друг, а не един спрямо друг.
Знаете ли, пред Ирландския референдум президентът на Чешката република Вацлав Хавел каза няколко незабравими думи. Той говори за своята родина – Чешката република, но това, което той каза, се отнася за всяка страна. Имам предвид всяка страна в Западна, Централна и Източна Европа. Той говори за факта, че във всички области на политиката ние все още имаме хора свои колеги, които искат изолация, които са готови да разглеждат проблемите от расистка гледна точка. Все още имаме демагози и популисти във всички свои страни. Все още имаме противници на плуралистичната демокрация. Но някои от тези сили са като силите на европейската нощ, тъмни сили, които никой от нас не желае и не иска да допусне тяхното развитие. И ако се провалим в своята задача, ако не успеем да сътворим нова Европа и да използваме момента, ако отхвърлим предоставените ни възможности, тези тъмни сили на нощта могат да бъдат отприщени. А за някои като мен, който дълбоко вярва в ценностите на плуралистичната демокрация, аз не искам да бъда от хората, които отприщват тъмните сили. Нека да работим заедно и да докараме светлината, а не мрака на нощта! Нека да работим заедно, за да поддържаме плуралистичната демокрация! Нека да работим заедно за законността и нейното властване! Нека да работим заедно за пазарна икономика! Нека заедно да зачитаме разнообразието в културата!
Най-доброто, което вие може да дадете на Европейския съюз, е гордостта от това, което сте. Бъдете българи и се гордейте с това, че сте българи! Има много неща, които можем да научим от вас. Можем да се научим от начина, по който България успява да осигури съвместно съществуване на различните общности и различните религиозни наследства. А това е едно предизвикателство на глобално равнище. Пред него е изправен и Европейският съюз и вие имате нещо, което можете да дадете на Европейския съюз.
Нека да насърчаваме солидарността! Ако си спомняте, аз споменах финансовата солидарност. Ако вие имате трудности, очевидно е, че ние ще дойдем да помогнем с пари. В това също се състои солидарността. По този начин може да се подкрепя устойчивостта, защото с времето това в крайна сметка ще доведе до резултат.
Блестящата награда, господин председател, е следната. За първи път от едно хилядолетие въз основа на споделените ценности ние строим нова Европа на общи ценности. Строим я заедно и този път не чрез меч, не чрез дулата на оръдията, а чрез свободната воля на свободни и суверенни нации. Това е награда, която хиляди вече отминали поколения европейци не можеха да имат, дори и не мечтаеха за нея. А това е цел, която е напълно осезаема.
Пътят, който изминахме вече, беше достатъчно дълъг. Господин председателю на Народното събрание, мечтая някой ден може би не аз лично, а моят приемник да дойде в качеството си на президент на Европейския парламент в деня, в който вие ще станете пълноправна членка на Европейския съюз, и от трибуната на вашето Народно събрание ще се обърне към българския народ и ще издигне Европейския флаг пред тях с многото звезди.
Затова, господин председателю, бих искал да приемете това като символ на нова Европа. Защото, когато погледнем знамето на Европейския съюз и звездите, звездите са много поетичен, универсален белег и смятам, че въпреки всички дребни проблеми и детайли, през които ще минем, ние ще стигнем до звездите. Защото погледнем ли звездите, имаме възможност да мечтаем. А мечтата, която аз лелея, господин председателю и драги колеги, мечтата ми е заедно, ако, разбира се, запазим разсъдък и ако осигурим подходящите условия, заедно бихме могли да доведем България за среща в един изключително важен момент в историята на вашата нация.
Ние не можем да се върнем обратно. Както вече казах, не се поставя въпросът дали, а кога и как. Затова моето послание пред своите колеги в Копенхаген ще бъде: нека да не забравяме, че ни предстои среща с историята и от името на бъдните поколения млади българи аз искам да осъществим възможностите, за които нашите бащи не можеха и да мечтаят. (Продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Кокс. (Всички депутати, станали прави, изпращат с продължителни ръкопляскания господин Кокс.)
Уважаеми народни представители, ще ви направя едно съобщение. Днес, 12 ноември, е раздаден обобщен проект на закон за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност, изготвен на основание чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Народните представители могат да внасят предложения за второ четене по този законопроект. От днес започва седмичният срок, защото няма предложения за удължен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО МОРЕПЛАВАНЕ, продължение.
Моля председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации господин Мирчев да представи параграфи от 51 до 59 включително. По тях няма предложения, които не са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
По § 51 комисията подкрепя предложението на вносителя, който става § 52 със следното съдържание:
“§ 52. В чл. 66 думите “компетентните държавни контролни органи” се заменят с “Изпълнителна агенция “Морска администрация”.”
По § 52 комисията подкрепя предложението на вносителя, който параграф става § 53 със следното съдържание:
“§ 53. В чл. 67 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Всички риболовни кораби, извършващи стопански риболов, подлежат на контролно измерване за целите на електронна база от данни “Регистър на риболовните кораби”.”
Параграф 53. Комисията предлага следната подобрена редакция на § 53, който става § 54:
“§ 54. Член 68 се изменя така:
“Контролно измерване на чужд кораб
Чл. 68. Чужд кораб, който посети българско пристанище и плава под знамето на държава, с която Република България има подписано споразумение за взаимно признаване на мерителните си документи или който има мерително свидетелство, издадено от класификационна организация, призната в България и Европейския съюз, може да бъде подложен на контролно измерване на бруто и нето тонажа или водоизместването на речните кораби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 55:
“§ 55. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Изпълнителна агенция “Морска администрация” събира такси за измерването на корабите.”
2. В ал. 2 накрая се добавя “или измерването е по чл. 67, ал. 2”.
Има предложение от народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 56 със следното съдържание:
“§ 56. Наименованието на раздел II от глава четвърта се изменя така: “Безопасност на корабоплаването”.
Комисията предлага § 55, който става § 57, да добие следното съдържание:
“§ 57. Член 72 се изменя така:
“Основни изисквания
Чл. 72. (1) Кораб не може да бъде пуснат в експлоатация, ако не бъде установено по съответния ред от Изпълнителната агенция “Морска администрация”, че е построен, стъкмен и екипажът му отговаря по брой и квалификация на изискванията за безопасност на корабоплаването.
(2) Корабопритежателят е длъжен да оказва съдействие на компетентните органи и да предприеме необходимите мерки по отношение на кораба и екипажа за изпълнение на изискванията за безопасност, опазване на морската среда от замърсяване от кораби и за опазване и възстановяване на рибните ресурси.
(3) Корабите и плавателните средства, плаващи във вътрешните води, териториалното море и прилежащата зона на Република България, трябва да бъдат оборудвани със средства за радиокомуникация, съответно одобрени от Изпълнителна агенция “Морска администрация” в съответствие с изискванията за регистрация, оборудване, монтаж и използване на радиооборудването по Закона за далекосъобщенията.
(4) Самоходните кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, малките кораби, фериботите и несамоходните плаващи средства и устройства, трябва да бъдат оборудвани със съответните одобрени от Изпълнителна агенция “Морска администрация” корабни радио-телефонни станции за осъществяване на радиообмен в обхвата на метровите вълни.
(5) Редът и условията за оборудване, регистрация и използване на радиотелефонната служба в корабоплаването по вътрешните водни пътища се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта и съобщенията в съответствие с регионалното споразумение за радиотелефонна служба по вътрешните водни пътища.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 58:
“§ 58. Член 73 се изменя така:
“Преглед на кораби и корабопритежатели
Чл. 73. (1) Изпълнителна агенция “Морска администрация” извършва прегледи на кораби и корабопритежатели за установяване спазването на изискванията за безопасност, безопасна експлоатация на корабите и предотвратяване замърсяването на околната среда. Въз основа на прегледите Изпълнителна агенция “Морска администрация” издава съответните свидетелства.
(2) Прегледите по ал. 1 може да се извършват и от други признати от Изпълнителна агенция “Морска администрация” организации и утвърдени от министъра на транспорта и съобщенията.
(3) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредба условията и реда за извършване на прегледите.
(4) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредба изискванията, на които трябва да отговарят организациите по ал. 2, както и условията и редът за признаването им и за оттегляне на предоставените пълномощия за извършване на прегледите.”
По § 57 има предложение от народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев. Комисията подкрепя предложението по т. 1 по принцип, а предложението по т. 2 се оттегля.
Комисията предлага § 57, който става § 59, да придобие следната подобрена редакция:
“§ 59. Създава се чл. 73а:
“Определяне на класа на корабите
Чл. 73а. Определянето на класа на българските кораби, техническият надзор върху тяхното проектиране, строеж, експлоатация и ремонт се извършват от български юридически лица (класификационни организации) или от чуждестранни класификационни организации, признати от Изпълнителна агенция “Морска администрация” и утвърдени от министъра на транспорта и съобщенията, които имат разработени правила за извършването на тези дейности, съобразени с националните и възприетите от Европейския съюз стандарти при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 73, ал. 4, и имащи правото да извършват тези дейности на територията на Република България и Европейския съюз в съответствие с националните и европейски стандарти.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 60:
“§ 60. В чл. 74, ал. 1 и 2, думите “контролният орган” се заменят с “Изпълнителна агенция “Морска администрация”.
По § 59 има предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев. Комисията подкрепя предложението по т. 2, а по т. 1 и 3 предложението се оттегля.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 59, който става § 61:
“§ 61. В чл. 75 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието думата “Документи” се заменя със “Свидетелства”.
2. Алинея 1 се изменя така:
“(1) След всеки преглед на цялостното състояние на кораба, извършен от Изпълнителна агенция “Морска администрация” или от организациите по чл. 73, ал. 2, Изпълнителна агенция “Морска администрация” издава съответни свидетелства за безопасност, ако са изпълнени изискванията за тяхното издаване.”
3. В ал. 2 думата “документа” се заменя със “свидетелството”.
4. В ал. 3, изречение първо, думите “срокът за валидността на документа за безопасност” се заменят със “срокът на валидност на свидетелството за безопасност, когато това е допустимо” и се поставя запетая.
5. В ал. 4 думата “Документът” се заменя със “Свидетелството”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Найденов има думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз имам предложение, свързано с § 57, който става § 59, в който е отразено новото предложение за създаване на чл. 73а.
Първо, ние сме създали един изключително утежнен параграф, в който много трудно може да се разбере какво точно искаме да кажем. Човек трябва да го чете няколко пъти, за да разбере смисъла на записа.
Очевидно е, че тук става дума за отразяване на възможността български и чуждестранни класификационни организации да извършват дейности, свързани с определяне на класа на кораба и осъществяващи техническия надзор при проектирането и строителството. Имаме три условия: те да бъдат признати от Изпълнителна агенция “Морска администрация”, да бъдат утвърдени от министъра на транспорта и съобщенията и да съответстват на изисквания, които ще бъдат разписани в наредба, която се издава по предходния чл. 73. Същевременно с нашия текст сме добавили още четири изисквания.
Първото изискване е да има правила за извършване на тези дейности.
Второто е те да бъдат съобразени с националните и с европейските стандарти.
Третото е да имат право, естествено, че ще имат право, когато имат съответните разрешения и извършват тази дейност съобразно стандартите.
И четвъртото е всичко това да бъде в съответствие с националните и европейските стандарти.
Ето защо аз предлагам да отпаднат тези четири неща, за които споменах като допълнителни изисквания, и текстът да стане по следния начин:
“Определянето на класа на българските кораби, техническият надзор върху тяхното проектиране, строеж, експлоатация и ремонт се извършват от български юридически лица (класификационни организации) или от чуждестранни класификационни организации, признати от Изпълнителна агенция “Морска администрация” и утвърдени от министъра на транспорта и съобщенията, при условие и по ред, определени в наредбата по чл. 73, ал. 4.”
И дотук да завършим. С това изчерпваме всички възможности и съвсем естествено е условията, които искаме да бъдат разписани, на които да отговарят и българските, и чуждестранните класификационни организации, да бъдат включени в тази наредба, която, така или иначе, се предвижда да бъде издадена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
Други изказвания по представените текстове има ли?
Заповядайте, госпожо заместник-министър Мартинова. Предложението на господин Найденов е разумно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително предложеният от нас текст се отличава може би с прекомерна детайлност и това произтича от желанието ни да бъдем по-прецизни и по-подробни. Считам обаче, че направеното предложение по никакъв начин не променя същността на въпроса и след като то е свързано именно със записване на една по-облекчена формулировка, нямаме нищо против да бъде така. Пак подчертавам, че в тази наредба всички тези детайли и изисквания на стандартите ще трябва да бъдат включени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мартинова.
Други изказвания по тези текстове няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Найденов за нова редакция на чл. 73а.
Гласували 99 народни представители: за 82, против 15, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте параграфи от 51 до 59 включително в редакцията на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Параграфите са приети.
Господин Димитров има думата за процедурно предложение.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, в момента сме на второ четене и моля да се спазва правилникът.
Първо, не се четат всички текстове. Забелязах, че мои предложения, инкорпорирани в текста, въобще не се казаха. Не се четат текстове. На второ четене се чете абсолютно всичко и се гласува точка по точка.
Знам, че в момента бързате, но много ще Ви моля правилникът да се спазва. Настоявам, уважаема госпожо председател, да следите за спазване на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с това, че Кодексът върви на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, аз чудесно спазвам правилника. Всички неприети предложения се четат и това е нашата перманентна ежедневна практика в Народното събрание. Така че няма нищо, което в момента се отклонява от тази практика, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев да се създаде нов § 59а.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 2, а предложението по т. 3 се оттегли.
Комисията предлага да се създаде нов § 62 със следното съдържание:
“§ 62. В чл. 76 се правят следните изменения:
1. В заглавието думата “Документ” се заменя с думата “Свидетелство”.
2. В текста, след думите “наравно с българските”, думата “документи” се заменя с думата “свидетелства”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този параграф има ли? Няма.
Моля, гласувайте § 62 в окончателната редакция, предложена от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Продължавам с параграфите от 60 до 65-и, тъй като предложенията са приети или са оттеглени.
По § 60. Комисията подкрепя предложението на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев по т. 2 по принцип, а предложенията по т. 1 и 3 са оттеглени. Комисията предлага следната подобрена редакция на § 60, който става § 63:
“§ 63. В чл. 77 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието думата “безопасност” се заменя с “предотвратяване на сблъскване”.
2. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите “кораби от речния флот” се заменят с “речни кораби”.
3. Създава се ал. 2:
“(2) Корабите, плаващи по вътрешните европейски водни пътища, са длъжни да спазват съответните правила за безопасност на корабоплаването”.”
По § 61 има едно оттеглено предложение. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 64.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Момент.
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Предложението ми е за редакционна промяна, затова използвам възможността да го направя в залата, тъй като малко по-късно погледнах целия текст.
Уважаеми колеги, смисълът на този текст, както и на по-стария Кодекс за търговско мореплаване, е, че добавките, които се правят от Комисията по транспорт, са насочени към една много конфликтна зона, не просто да въведат някакви норми за задължителност на правилата за предотвратяване на сблъскване, или на правилата за безопасност, а да насочат вниманието в текстовете към това, което споменах – “конфликтна зона”. Става дума за води, които са свързани с море. Това са устиетата, делтите на реките, особено в комбинираните съобщения река – море. Те се отнасят по-скоро към речните кораби или към хидросамолетите, или при уеднаквяване на режима между морски и речни кораби, намиращи се в такива води. Смисълът на предишния текст е да посочи кой режим се прилага. В конкретния случай се прилага режимът за предотвратяване на сблъскването на съдовете по море. Въвеждаме някакъв текст, с който въвеждаме обща норма – те са длъжни да спазват правилата за безопасност. Длъжни са, но тези изисквания и разпоредби ги има в много други текстове на Кодекса за търговското мореплаване или Кодекса за търговското корабоплаване. Ето защо, на мен ми се струва, че:
1. Трябва да се запази досегашният текст “съблюдаване на правилата за безопасност”, да не се приема предложението за промяна в наименованието на раздела “с въвеждане на правила за предотвратяване на сблъскване”.
2. Приемам, че трябва да отпадне записът “кораби от речния флот”, но тук ще си позволя да направя още една редакционна бележка – в такъв случай текстът би следвало да бъде “морски и речни кораби, и хидросамолети”, а не да се изброяват “морски кораби, речни кораби, хидросамолети”. Ясно е, че става дума за кораби в двете разновидности – морски и речни. Считам, че предложението, което първоначално е направено от вносителите от Министерството на транспорта, е по-коректно по отношение на ал. 2 за задължителност на правилата за предотвратяване, действащи на съответния участък. Добре, приемам в случая, че можем да погалим слуха на речното корабоплаване, като запишем, че става дума за европейски водни пътища. Но трябва да бъде ясно, че има различни режими, с оглед на което предлагам да бъде приет текста на вносителя за “правила, действащи в съответния участък от вътрешните водни пътища”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Найденов, хайде помогнете ми сега, не ги визирахте точно като номерация.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Да, разбирам Ви, госпожо председател.
Първо, предлагам да се запази наименованието на раздела “Съблюдаване на правила за безопасност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тоест, да отпадне предложението на комисията за …
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Да, точно така. Мотивирах се с това, че става дума за един конкретен раздел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В § 61 да отпадне т. 1, така ли?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: В § 63 т. 1 “в заглавието думата “безопасност” се заменя с “предотвратяване на сблъскване”. Предлагам да остане досегашният текст “съблюдаване на правилата за безопасност”.
В т. 2 текстът да стане: “морски и речни кораби, и хидросамолети”, а не както е записано: “кораби от речния” да се заменят с “речни кораби”.” Тъй като в стария текст имаме “морски кораби, кораби от речния флот и хидросамолети”. Предлагам да стане “морски и речни кораби, и хидросамолети”.
Трето. В ал. 2 на т. 3, както е в предложението, да отпадне “съответните” и да остане текстът “корабите, плаващи по вътрешните европейски водни пътища, са длъжни да спазват правилата за безопасност на корабоплаването, действащи в съответния участък”, както е първоначалното предложение на министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за други изказвания?
Заповядайте, госпожо Чобанова.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря Ви.
Със забележките на колегата мога да се съглася по принцип по първите две точки, но що се отнася до ал. 2, за която той предлага “правилата за безопасност на корабоплаването” да стане “в съответния участък”, бих казала, че в различните участъци на реката, тъй като става въпрос за речното корабоплаване, няма отделни правила за корабоплаването. Те са единни, установени чрез правилата за плаване по реките Дунав, Майн и Рейн, в случая става въпрос за европейските вътрешни водни пътища. Затова не мога да се съглася с едно такова предложение за разграничаване на участъци на реката. Вярно е, че реката има участъци, но, повтарям, в тези участъци няма различни правила за корабоплаване, те са единни и всички държави, участнички в Дунавската комисия, са длъжни да ги съблюдават.
Така че моля текстът да се прогласува така, както е предложен от вносителя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за други изказвания по тези параграфи? Няма такива.
Гласуваме отпадането на т. 1 в чл. 77 по предложение на господин Найденов, подкрепено от госпожа Чобанова.
Гласували 96 народни представители: за 76, против 13, въздържали се 7.
Предложението се приема, в смисъл т. 1 отпада.


Гласуваме предложението на господин Найденов за редакция на т. 2 на чл. 77, също подкрепено от госпожа Чобанова в залата.
Гласували 86 народни представители: за 77, против 4, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Гласуваме предложението на господин Найденов за нова редакция на т. 3 на чл. 77.
Гласували 98 народни представители: за 34, против 56, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Гласуваме т. 3 на чл. 77 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 10.
Точката е приета.
Гласуваме § 60 и 61 ан блок.
Гласували 91 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 10.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 62 има предложение на народните представители Ангел Найденов и Любомир Пантелеев, което комисията подкрепя, и предлага в Допълнителните разпоредби да се дефинира понятието “произшествие”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 65 със следното съдържание:
“§ 62. Член 79 се изменя така:
“Разследване на произшествия
Чл. 79. (1) Изпълнителна агенция “Морска администрация”:
1. разследва всяко произшествие в морските пространства и във вътрешните водни пътища на Република България;
2. разследва произшествия с български кораби, независимо къде са настъпили;
3. сътрудничи на компетентни чужди администрации при разследването на произшествия в открито море с участието на български кораб, при които е причинена смърт или е нанесена тежка телесна повреда на български или чужд гражданин, или е причинена сериозна повреда на корабите или съоръженията, препятстваща безопасната им експлоатация;
4. разследва случаите на изхвърляне на вещества, които замърсяват морските или речните води или дъно;
5. разследва случаите на потопяване или изхвърляне на брега на кораб или товар, съдържащи течни или твърди вещества, които замърсяват или могат да замърсят морските или речните води или дъно.
(2) Изпълнителна агенция “Морска администрация” след приключване на разследването съставя акт за установяване на причините, предизвикали произшествието.
(3) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредба реда за разследване на произшествията по ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 66:
“§ 66. Член 80 се изменя така:
“Такси
Чл. 80. За извършените прегледи, за издаване на свидетелства за безопасност, за издаване и заверяване на корабни документи и за удължаване на срока им на валидност, Изпълнителна агенция “Морска администрация” събира такси в размер, определен в тарифа на Министерския съвет.”
По § 64 има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Стефан Минков, подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 64, който става § 67, да придобие следната подобрена редакция:
“§ 67. Член 81 се изменя така:
“Видове
Чл. 81. В зависимост от вида, тонажа и района на плаване българските кораби се снабдяват с корабни документи в съответствие с националното законодателство и международните договори, по които Република България е страна.
§ 65. Член 83 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 68.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Изказвания по тези три параграфа? Няма.
Гласуваме § 62, 63, 64 и 65 ан блок.
Гласували 95 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 7.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 66 има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Стефан Минков.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 2 в частта ал. 3 става съответно ал. 2. Тоест т. 6 отпада не се подкрепя от комисията.
И предложение на народния представител Благой Димитров, което комисията не подкрепя. Предложението е със следното съдържание:
“В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Акт за националност може да се издаде и на кораби под 40 бруто тона при поискване от корабопритежателя.”
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.”
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 66, който става § 69:
“§ 69. Член 84 се изменя така:
“Акт за националност
Чл. 84. (1) Акт за националност се издава на български кораби, извършващи задгранично плаване. Актът удостоверява правото на кораба да плава под българско знаме, както и правото на собственост.
(2) В акта за националност се вписват:
1. корабособственикът или наемателят по договор за беърбоут чартър;
2. името или номерът на кораба;
3. пристанището, в което корабът е регистриран, включително том, страница и номер на регистровата книга;
4. дължина, широчина, височина на борда, бруто и нето тонаж, позивни;
5. номер на кораба от Международната морска организация (IMO), когато има такъв;
6. срок на наемане – в случаите, когато корабът е нает по договор за беърбоут чартър.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте.


БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Виждам, че ал. 2 от окончателния текст на комисията е отпаднала. Това е във връзка с предложението на господин Мирчев и господин Минков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: От ал. 2 на вносителя.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Алинея 2 на вносителя гласи:
“(2) Акт за националност се издава и на корабите за крайбрежно плаване с тонаж 40 и повече брутотона.”
В тази връзка е и моето предложение.
Първо, аз смятам, че ал. 2 не трябва да отпада и ще се обоснова защо. Според предложението на Мирчев и Минков ал. 2 на вносителя отпада.
Ще дам примери. Трябва ли да се лимитират тези 40 брутотона? Имам предвид малки яхти, които могат да излизат и в Средиземно море или да излизат от другата страна на Черно море, например на руския, на украинския бряг и пр. Те по принцип правят крайбрежно плаване.
Искам да ми обясните мотивите за отпадането на ал. 2. Това всъщност е ваше предложение и вероятно вие би трябвало да обясните, господин Мирчев или господин Минков, какви са мотивите ви за отпадането на ал. 2. Това ме интересува.
И ако тя остане, би трябвало да се приеме моето предложение. Защото в момента текстът означава, че акт за националност се издава и на български кораби, извършващи задгранично плаване.
Аз поставям въпроса, че има кораби, малки яхти, които по принцип не извършват задгранично плаване, а извършват крайбрежно плаване, но могат да извършват епизодично и задгранично плаване. Това е смисълът. Аз ще бъда доволен вносителите на предложението за отпадането на ал. 2 да обяснят своите мотиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Аз ще подложа на гласуване вашата редакция на ал. 2. (Неразбираема реплика на народния представител Благой Димитров.)
Има думата госпожа Спаска Георгиева – главен инспектор в Изпълнителна агенция “Морска администрация” към Министерство на транспорта и съобщенията.
СПАСКА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Актът за националност е документ, който дава право на кораба да плава под българско знаме. И процедурата за неговото издаване е доста по-бавна и сложна от процедурата за издаване на позволително за плаване. Позволителното за плаване като документ също дава правото за плаване под българско знаме, но същевременно удостоверява годността на кораба да плава, тоест има функциите и на удостоверение за техническа годност на по-малките плавателни съдове или на съдовете, които правят крайбрежно плаване. Считаме, че ако вие по този начин като законодатели решите да опростите тази процедура, това няма да навреди на интересите на корабособствениците или на безопасността на корабоплаването. Напротив, ще подобри административното обслужване.
Естествено, че един малък плавателен съд, какъвто е например яхтата или друг съд за спорт и удоволствие, когато реши да извършва плаване извън границите на нашите териториални води, трябва да бъде снабден с акт за националност. Същевременно по-големи плавателни съдове, които извършват само каботажна дейност, тоест плаване между пристанищата в наши териториални води, е излишен лукс да бъдат снабдявани с акт за националност. Позволителното за плаване ще изпълни напълно всички задължения, които корабът трябва да гарантира като право на плаване под знамето на Република България или правото на собственост, или техническа годност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Георгиева.
Има ли други изказвания по тези текстове? Няма.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Аз исках вносителите да отговорят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз мисля, че те направиха опит да Ви обяснят. Не мога да Ви осигуря повече изказване.
Моля, гласувайте предложението на господин Димитров.
Гласували 97 народни представители: за 11, против 84, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
За процедурно предложение има думата господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател. Правя процедурно предложение за прегласуване. Абсолютно не съм доволен от това, което беше казано от представителите на Министерството на транспорта и съобщенията. Аз исках да чуя аргументите на вносителите на предложението за отпадане текста на ал. 2. Молбата ми беше отправена към тях. Аз оставам с впечатление, че текстове от министерството се дават на народни представители да ги внасят и виждаме, че тук не могат да се обосновават идеите и замисъла на предложенията, което никак не е добре за законодателния процес.
Обръщам внимание още веднъж, независимо че господин Мирчев Ви подканва да гласувате червено. Аз чувам, той казва: “Червено, червено!”.
Вижте за какво става дума. Има малки яхти, които по принцип осъществяват крайбрежно плаване. Има възможност тази яхта доста под 40 брутотона да излезе навън, до украинския, до руския бряг. Аз ще ви моля все пак да се съсредоточите върху това, което говорим, а не някой тук да ви подсказва какво да гласувате.
Оказва се с отпадането на ал. 2, че тази яхта няма да има български флаг. За това говоря.
Затова Ви моля да подложите на прегласуване, госпожо председател, моето предложение.
Умолявам малкото хора от мнозинството, които тук са не повече от 30-ина човека, наистина да подкрепят разумните предложения, а не да се подсказва кой какво да гласува, което не е добре за процеса на приемане на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение за прегласуване на господин Димитров, макар че той го използва, за да се доаргументира.
Моля, прегласувайте предложението на господин Димитров по § 66, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 20, против 69, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Мирчев и Минков по т. 2 от предложението, в смисъл, че ал. 3 става съответно ал. 2 и в нея т. 6 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Не се приема отпадането на т. 6 от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте редакцията, която господин Мирчев и господин Минков са предложили, но не е приета от комисията. (Реплики от залата: “Има срив в системата за гласуване”.)
Анулираме гласуването за рестартиране на системата. (Пауза.)
Принудена съм да дам по-рано почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
От името на парламентарна група – заповядайте, госпожо Бокова.
ИРИНА БОКОВА (КБ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с информацията за сделка за износ на части от Военноремонтния завод “Терем” с предполагаем получател Ирак и във връзка с доста противоречивата информация, която витае в публичното пространство, и противоречивите изявления на няколко министъра от сегашното правителство, бих искала да предложа от името на Парламентарната група на Коалиция за България и на основание чл. 83 от Конституцията, който гласи, че членовете на Министерския съвет могат да участват в заседанията на Народното събрание и на парламентарните комисии. По тяхно искане те се изслушват с предимство – алинея 1. И най-вече ал. 2 на чл. 83: “Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси.” Бих предложил Народното събрание да вземе сега решение утре сутринта да изслушаме министър-председателя като т. 1 от дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това процедурно предложение трябва да влезе като точка от дневния ред утре. Вие искате сега да дойде?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Искаме сега да гласуваме, за да дойде утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля още веднъж да формулирате процедурното предложение, защото аз смятах, че е от името на парламентарна група. Заповядайте.
ИРИНА БОКОВА (КБ): Процедурното ми предложение, господин председател, е Народното събрание сега да гласува и да вземе решение на основание чл. 83, ал. 2 от Конституцията, която гласи: “Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси.”
Ние да поканим утре сутринта министър-председателя да отговори на въпроса какво се случи в завод “Терем”? Какво стана с износа на тези специални части?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предлагате да бъде утре?
ИРИНА БОКОВА: Да, утре, като т. 1 от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Процедурното предложение е да бъде повикан, въз основа на текста от Конституцията, министър-председателят утре да отговори на формулирания въпрос.
Заповядайте за противно предложение, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Смятам, че така, както беше поднесена процедурата, не може да бъде подложена на гласуване. За утрешния дневен ред и въобще дневният ред за седмицата от името на депутати от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили сме внесли, така както е по правилник, искане за изслушване именно по този случай, за който и Вие поставяте – случаят “Терем”, на вицепремиера Николай Василев, и неслучайно към него като човекът, който оглавява Комисията за лицензии, свързани с търговия с оръжие. Това сме направили по начина, по който изисква нашият правилник. За да може да се предприеме процедура на изслушване, трябва да има искане, подписано от 24 народни представители. Именно това сме направили и подписка от 24 народни представители има. Освен това сме поискали тази точка да влезе в дневния ред.
Затова моята контрапроцедура е утре сутрин, когато се гласува дневния ред за седмицата, то това предложение да бъде подложено на гласуване и аз още днес се обръщам към народните представители от всички парламентарни групи да подкрепят това наше искане и наистина да изслушаме вицепремиера, който е отговорен в правителството, за дейността на правителството, в тази посока. От отговорите, които ще получим, и много се надявам да се яви вицепремиерът и да даде своите отговори, ще преценим дали е необходимо да поискаме и министър-председателят да се яви в залата.
Взех думата, за да уточня процедурно коректно как стоят нещата и че от наша страна сме предприели действия именно в синхрон с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Процедурното предложение е поставено.
Моля да гласувате.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ, от място): Имам противно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гласуваме, тъй като процедурното предложение е формулирано и имаше “против”.
Поставям го на гласуване и Народното събрание ще реши. Вече беше изказано противно мнение.
Има формулирано процедурно предложение. Попитах има ли “против”. Имаше “против”. Каза се. Гласува се. Вие сте мнозинство, гласувайте така, както намерите за добре. Никой не ви принуждава да гласувате “за”.
Моля, гласувайте!
Гласували 166 народни представители: за 40, против 124, въздържали се 2.
Процедурното предложение не се приема.
Има ли други предложения? Няма.

Продължаваме с точката от дневния ред.
Остана да гласуваме предложението от народните представители Йордан Мирчев и Стефан Минков – в чл. 84, ал. 3 да отпадне “и в нея т. 6 отпада”.
Моля, гласувайте това предложение преди да гласуваме окончателния текст.
Гласували 142 народни представители: за 21, против 87, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване окончателния текст на § 66, който става § 69, както беше прочетен преди почивката.
Гласували 119 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 18.
Параграф 66 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, ще прочета текстовете от § 67 до § 70, тъй като са само текстове на вносителя или подкрепени предложения.
По § 67 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 70:
“§ 70. Създава се чл. 84а:
“Позволително за плаване
Чл. 84а. (1) Позволително за плаване се издава на български кораби, които извършват крайбрежно плаване, като удостоверява правото на кораба да плава под българско знаме в крайбрежно плаване, техническата му годност и правото на собственост, посочвайки неговия собственик.
(2) В позволителното за плаване, освен обстоятелствата по чл. 84, ал. 2 се включват и данни за газене; материал на корпуса; номер, марка и мощност на двигателя; вид на използваното гориво; предназначение на кораба; човековместимост; екипаж; товароподемност и район на плаване.
(3) Позволителното за плаване се заверява ежегодно след преглед за удостоверяване годността на кораба за плаване.”
По § 68 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 71 със следното съдържание:
“§ 71. Член 85 се изменя така:
“Издаване на акт за националност и позволително
за плаване
Чл. 85. Актът за националност се издава от министъра на транспорта и съобщенията, а позволителното за плаване – от ръководителите на териториалните звена на Изпълнителна агенция “Морска администрация”.”
По § 69 има предложение на народния представител Иван Иванов, което е прието.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 69, който става § 72:
“§ 72. Член 86 се изменя така:
“Наредба за водене на корабните документи
Чл. 86. Видът на корабните документи и всички изисквания, свързани с тях и с издаването им, се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията."
По § 70 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 73 със следното съдържание:
“§ 73. В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думата “одобрена” се заменя с “издадена”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Освидетелстването и регистрацията на морските правоспособни лица се извършват от Изпълнителна агенция “Морска администрация” при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 1”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки по параграфи от 67 до 70 от номерацията на вносителя? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Тези параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 71 има предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 2, а по т. 3 се оттегли.
Предложение на народния представител Благой Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Ангел Найденов и Любомир Пантелеев – в чл. 88, ал. 3 след думите “може да разрешава” да се добави “по изключение”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 71, който става § 74, да придобие следното съдържание:
“§ 74. Член 88 се изменя така:
“Комплектуване на екипажа
Чл. 88. (1) Корабният екипаж се комплектува от български граждани. Екипажът на плавателните съдове за спорт, туризъм и развлечения може да се комплектува и от морски правоспособни чуждестранни лица.
(2) Екипажът може да се комплектува и от квалифицирани чуждестранни морски лица – граждани на страни – членки на Европейския съюз, които притежават свидетелство за правоспособност, издадено в съответствие с Международната конвенция за вахтената служба, нормите за подготовка и освидетелстване на моряците 78/95 или Препоръките за подготовка на водачите на кораби и снабдяването им със свидетелства за правоспособност за международното корабоплаване на Комитета за вътрешен транспорт на Икономическата комисия за Европа на ООН и Дунавската комисия, без дискриминация, основана на национална принадлежност на работниците по отношение на наемане, заплащане и други условия на труд, но владеещи общоразбираем на кораба език.
(3) Министърът на транспорта и съобщенията може да разрешава комплектуване на екипаж на кораба от морски правоспособни чуждестранни лица извън посочените в ал. 2, както и да определя условията по тяхното наемане при спазване разпоредбите на действащото законодателство. Капитанът и главният механик на корабите задължително са български граждани”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз поддържам предложението си в текста на ал. 3 изрично да бъде записано: “по изключение”. Каква е логиката? Ние сме предвидили, условно казано, три кръга, от които се комплектуват екипажите на българските кораби. Безспорно първият е български граждани, вторият е също безспорен – правоспособни лица от страните – членки на Европейския съюз, и третият кръг са от граждани на държави, извън страните – членки на Европейския съюз. Очевидно и вносителите, когато са правили предложението, допускат, че това е един случай, при който се налага изрично разрешаване на министъра на транспорта. Струва ми се обаче, че записът “може да разрешава” не е достатъчен, за да се тълкува текстът на ал. 3 като възможност по изключение.
Защото ясно е, че това би следвало да бъде единствено и само в случаите, когато има някакво сътресение на пазара на работна ръка, тоест има проблеми при наемането на правоспособни лица от двата кръга, за които вече споменах – България и страните – членки на Европейския съюз.
Струва ми се, че все още и по отношение на нивото на безработица, и по отношение на заплащането не сме в условия, при които можем да разрешим пълно либерализиране на пазара за наемане на служители на кораби – правоспособни лица, извън България, извън страните – членки на Европейския съюз. С оглед на което поддържам предложението си да се запише “може да разрешава по изключение”, за да се намалят възможностите за тълкувание от страна на министерството, респективно на изпълнителната агенция кога може да се дава разрешението за наемане на граждани и формиране на екипаж от страни – нечленки на Европейския съюз.
И ново предложение за прередактиране, създаване на нова ал. 4, като текстът на тази ал. 4 включва само последното изречение на ал. 3, тоест капитанът и главният механик на корабите в случаите по ал. 2 и 3, задължително са български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това не е дадено писмено досега.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Сега го правя като предложение за прередактиране. Защото и в страните – членки на Европейския съюз, задължително се спазва правилото, независимо от състава на екипажа капитанът и главният механик да бъдат граждани на държавата, под чието знаме плава корабът или съответно държавата, в която е регистриран корабът. Това, разбира се, е не само текст, който уважава висококвалифицирания труд на капитана и на главния механик или съответно признава достойнствата на обучението в конкретния случая в България, но е и една защита на интереса на корабите, които са регистрирани под български флаг или съответно регистрирани в българско пристанище, или са притежание на български корабособственик.
Затова конкретно двете ми предложения са да остане текстът “по изключение” и формиране на нова ал. 4, в която да се обхванат хипотезите на ал. 2 и 3 при съставяне на екипажи на кораби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, господин Димитров.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм доволен, че моето предложение е инкорпорирано в общия текст на комисията. Става дума за общоразбираем на кораба език, но искам малко да опонирам на господин Найденов, който преди малко разви тезата във връзка с предложенията им с господин Пантелеев.
Ако приемем това Ваше предложение, означава, че стесняваме пазара на наемния труд.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Да, това означава.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Това е по принцип. Тогава обаче изправяме пред малко по-трудна ситуация корабособствениците. Стесненият пазар на труда означава все пак малко по-тежки условия за корабособствениците, които междупрочем не са в много добро финансово положение – поне това, което виждаме. Изключвам Българския морски флот – параходството, и говоря за частни корабопритежатели.
Има и още нещо. Ако има възможност по изключение, това означава, примерно, да извадим пред скоби… Не говоря за главния механик и за капитана. Тук съм абсолютно съгласен, че те не могат да бъдат други освен български граждани, ако корабът е с наш флаг. Но някак си вадим пред скоби българските граждани и гражданите на Европейския съюз и, примерно, всички други държави остават в някакъв вид дискриминация.
Аз мисля, че предложението – говоря за текста, който предлага комисията - че министърът на транспорта и съобщенията може да разрешава, има опция, има възможност, при която може и да не разрешава и това според мене е достатъчно. Ако подсилим това с израза “по изключение”, вероятно това нещо подсилва стесняването на пазара на наемния труд в тази област. Мисля, че като че ли по-добра по отношение на ал. 3 е редакцията на комисията.
Искам обаче да обърна внимание върху нещо друго. Още когато коментирахме правомощията на министъра на транспорта, не знам дали министърът на транспорта и съобщенията да разрешава комплектуването на екипаж или, примерно, изпълнителният директор на агенцията. Вероятно това госпожа Мартинова може да подскаже - може ли или не може да отидем на такъв вариант, защото аз допускам при едно разширение на пазара, че може да има такива случаи – дай Боже, повече такива разрешения.
По отношение на ал. 3 – дали да остане министърът на транспорта или примерно шефът на Изпълнителната агенция “Морска администрация”, мисля, че текстът на комисията в това отношение е по-добър, по-прецизен. Отново казвам, че имам предвид условията, при които се намират нашите корабособственици частни лица. Аз даже имам предвид условията, при които работи най-големият национален превозвач, национален оператор – Българският морски флот. Там нещата са изключително сериозни, да не говорим за хората, които имат по един или два кораба, защото ние едри корабособственици, както в Гърция, нямаме.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, мисля, че вероятно трябва да подкрепим текста на ал. 3. Пак ще помоля госпожа Мартинова да коментира дали това да бъде министърът на транспорта, но с тази възможност, че министърът на транспорта или изпълнителният шеф на агенцията може да одобрява такива екипажи. Мисля, че това все пак разширява възможностите по отношение на пазара на наемния труд на моряци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, смятате ли, че това е редакционно изменение?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Мисля, че да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За мене това е по същество.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Ако сменим министъра на транспорта, господин председателю, с изпълнителния директор на Агенция “Морска администрация”, това е редакционна поправка в контекста на това, че министърът на транспорта, ако обърнете внимание на чл. 7, изпълнява своите правомощия чрез агенцията или по-точно чрез изпълнителния директор, тоест ние по същество някаква принципна промяна не правим във връзка с вече приети разпоредби, а само облекчаваме процедурата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи? Заповядайте, госпожа Чобанова.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз вземам думата, за да изкажа своето съгласие с преждеговорившия по отношение на това, че господин Найденов искаше да добавим “по изключение”. Юридически погледнато, възможността, която се дава към настоящия момент в ал. 3 от вносителя с думата “може”, дава една правна възможност министърът на транспорта субективно или обективно да преценява, тоест да направи своята преценка в кой момент и при какви условия може да издаде това разрешение или да комплектува дадения кораб с определен екипаж. Изразът “по изключение” с абсолютно нищо не променя смисъла на този текст. “По изключение” отново дава една субективна възможност на същия този орган да извърши същата субективна преценка и затова мисля, че дали ще бъде “по-изключение” или “може”, няма никаква съществена разлика и никакви разширения на правомощията или ограничаване няма тук.
Бих искала с господин Благой Димитров, който се изказа преди мен, също да се съглася, но само по отношение на факта, че наистина в предишни текстове беше упоменато, че министърът на транспорта упражнява своите правомощия чрез Изпълнителната агенция “Морска администрация” и чрез още една изпълнителна агенция, така че няма съществена разлика що се касае до правомощието, което му се дава в ал. 3. Само че в ал. 3 правомощието касае комплектуването на екипаж с чуждестранни правоспособни лица, за което вече наистина би трябвало да бъде уведомен министърът и да издаде съответното разрешение. Аз все пак не изземвам функцията на вносителите да се изкажат по надлежния ред, но това е моето становище. Смятам, че е по-резонно да се приеме така предложеният ви текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика – господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, аз най-напред възразявам категорично срещу онова, което предлага господин Димитров, тъй като то е в диаметрално противоречие с логиката на изложения текст. Само това остава ние тук да разрешим всеки шеф на териториална морска администрация…
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Не на териториална.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: А на кого? Пък и в София да е – да решава този въпрос.
Според мене вносителите са стигнали до една сравнително висока степен на ограничение, предвиждайки възможност министърът да върши тази работа, но ние искаме той да съзнава, че “може” означава всеки път, когато той реши, би могъл. Тоест той би могъл теоретично да не откаже на нито един собственик, който иска да регистрира чуждестранен екипаж. Това означава “може”. Това е и за госпожа Чобанова, тоест винаги, когато някой поиска, министърът би могъл да прецени, че това е напълно възможно – няма никакви ограничения.
Затова ние предлагаме да запишем “по изключение”, тъй като “по изключение” за разлика от употребата само на “може” не значи “всеки път” и толкоз!
Аз мисля, че една такава допълнителна осигуровка дава вече на самия министър, тоест го ограничава във възможността винаги, когато някой поиска, той да се съгласи. Затова става дума. То би ограничило и евентуална корупция, ако се опитаме да тълкуваме какво се крие зад всеки разрешителен режим. И това е добре известно на всички.
Затова настоявам да стесним още мъничко правата на министъра да дава разрешение на всички, на които би желал да даде, дори това да са всички желаещи. Мисля, че е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За още една реплика, заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Чобанова! Аз съм изключително спокоен във връзка с това, което господин Пантелеев каза, но искам да ви уверя за следното – условията за корупция ще бъдат изключително по-големи, ако е “по изключение”. Тогава се създават наистина условия за корупция – ако аз издавам разрешения по изключение и аз определям какви са изключенията, тогава корупцията е гарантирана, ако внимателно съм следил, уважаема госпожо Чобанова, мислите на уважавания от нас колега Пантелеев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Чобанова, искате ли дуплика? Заповядайте.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Аз предлагам да приключим с този дребнав спор, тъй като изключенията наистина предполагат да регламентираме точно критериите, които предполагат тези изключения и на които ще се стъпи, когато се дава такова разрешение.
Правя процедурно предложение да прекратим дебата по този въпрос и да пристъпим към гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване.
Първо, искам да отбележа, господин Димитров, че Вашето искане да заменим “министърът на транспорта” с “Изпълнителна дирекция “Морска администрация” не мога да го приема като редакционно изменение, тъй като всяко намаление на ранга на този, който дава разрешение изменя цената, така да се каже, на това изменение, така че няма да го подлагам на гласуване.
Подлагам на гласуване двете предложения на господин Ангел Найденов и на господин Любомир Пантелеев – първо, в ал. 3 след “може да разрешава” да се добави “по изключение”.
Моля да гласувате.
Гласували 120 народни представители: за 21, против 89, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
От комисията приемате ли, че предложението на господин Найденов, последното изречение на ал. 3 да стане отделна ал. 4 е редакционно?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Но с добавката, че става дума за случаите по ал. 2 и ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: “Капитанът и главният механик на корабите по ал. 3 задължително са български граждани” – смятате ли като председател на комисията, че това е редакционно предложение?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, аз мисля, че можем да приемем предложението на господин Ангел Найденов текстът: “Капитанът и главният механик на корабите задължително са български граждани” – това да стане нова ал. 4, тоест изваждаме го от ал. 3 и става отделна ал. 4. Това може да се приеме, но той имаше още една добавка, че това се отнася и за случаите по ал. 3 и ал. 2. Така ли беше?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи, нова ал. 4: “Капитанът и главният механик на корабите по ал. 2 и ал. 3 задължително са български граждани”. Вие искате това да е само по ал. 3?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Ако това, което предлага председателят на Комисията по транспорт и телекомуникации има предвид обхващането на всички хипотези – 1, 2 и 3, аз съм съгласен да го запишем по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Найденов, в ал. 1 се казва, че корабният екипаж е комплектован от български граждани. Значи, тук няма какво повече да добавяме.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Аз питам за това, което се влага като смисъл в предложението. Аз съм съгласен, ако се отнася като общо разбиране за всички алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Разбира се, че така се отнася.
Моля да гласувате предложението на господин Найденов:
Създава се нова ал. 4 със съдържание:
“(4) Капитанът и главният механик на корабите по ал. 2 и ал. 3 задължително са български граждани”.
Това изречение от ал. 3 отпада.
Моля да гласувате.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Тоест, само текстът: “Капитанът и главният механик на корабите задължително са български граждани”. И слагаме точка. Само това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест, последното изречение на ал. 3 става ал. 4.
Моля да гласувате!
Гласували 110 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Моля да гласувате този дълго дискутиран § 74 с направената редакция.
Гласували 105 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 5.
Параграф 74 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, предлагам § 72 и § 73 да ги гласуваме ан блок, тъй като има едно предложение, което е оттеглено и едно предложение по § 72 на народните представители Йордан Мирчев и Стефан Минков, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 72, който става § 75 да придобие следната подобрена редакция:
“§ 75. Създава се чл. 88а:
“Проверки, свързани с обучението и квалификацията
на морските лица
Чл. 88а. (1) Изпълнителна агенция “Морска администрация” извършва периодично проверка за съответствието на провежданото обучение за придобиване на правоспособност и на допълнителната подготовка на морските лица с изискванията на наредбата по чл. 87, ал. 2 и международните договори, по които Република България е страна.
(2) При констатиране на несъответствия с изискванията на наредбата по чл. 87, ал. 2 и международните договори, по които Република България е страна, Изпълнителна агенция “Морска администрация” не издава свидетелство за правоспособност или не потвърждава свидетелствата за специална допълнителна подготовка.
(3) За установяване на правоспособността и за издаване на свидетелства за правоспособност Изпълнителна агенция “Морска администрация” събира такси в размер, определен от Министерския съвет”.
По § 73 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 73, който става § 76, да придобие следната подобрена редакция:
“§ 76. Създава се чл. 88б:
“Трудови правоотношения
Чл. 88б. (1) Трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя се урежда с наредба на Министерския съвет.
(2) С наредбата по ал. 1 се определят изискванията за:
1. безопасни и здравословни условия на труд на борда на корабите с отчитане спецификата на извършваните превози;
2. корабопритежателите относно съблюдаване спазването на охраната на труда;
3. предотвратяване на професионални заболявания и нещастни случаи на борда на корабите;
4. поддържане на съответни стандарти за хигиена на борда на корабите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По § 75 и 76 има ли предложения? Не виждам.
Моля да ги гласувате.
Гласували 109 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 6.
Параграфи 75 и 76 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев за създаване на нов § 73а.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 се оттегли.
Има предложение на народния представител Благой Димитров – създава се нов § 73а със следното съдържание:
“§ 73а. В чл. 90 ал. 1 отпада.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 77 със следното съдържание:
“§ 77. В чл. 90, ал. 1 думата “морските” се заменя с думата “българските”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров? Няма го.
Моля да гласувате неговото предложение – в чл. 90 ал. 1 да отпадне.
Гласували 106 народни представители: за 35, против 69, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 77, както беше прочетен от председателя на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 83, против 2, въздържали се 12.
Параграф 77 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев за създаването на нов § 73б.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 2, а предложението по т. 3 се оттегли.
Комисията предлага да се създаде нов § 78 със следното съдържание:
“§ 78. В чл. 91 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) При раждане, брак или смърт, настъпили на български кораб, намиращ се извън териториалните граници на Република България, капитанът е длъжен да извърши вписване на събитието в корабния дневник и да състави акт, съответстващ на изискванията на Закона за гражданската регистрация.”
2. В ал. 2 думите “при общинския народен съвет в” се заменят с “към общината на”.
3. В ал. 4 думата “пределите” се заменя с “териториалните граници”.”
По § 74 има предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев.
Комисията подкрепя предложението по l (т. 1, 2, 3), а по ll се оттегли.
Комисията предлага § 74, който става § 79, да придобие следното съдържание:
“§ 79. В чл. 92 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “в открито море” се заменят с “по време на изпълнение на задължения, изискващи да бъде на борда, освен”.
2. В ал. 2 след думата “канали” се добавя “шлюзове и критични участъци” и се поставя запетая.
3. В ал. 3 след думата “пилотски” се добавя “или лоцмански”.”
По § 75 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 80:
“В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието накрая се добавя “и за опазване на околната среда”.
2. Създават се ал. 3 и 4:
“(3) Капитанът е длъжен да се грижи за опазването на околната среда и рибните ресурси.
(4) Капитанът на кораб, извършващ стопански риболов, с дължина между перпендикулярите 20 или повече метра е длъжен да поддържа в изправност бордовото оборудване за сателитно наблюдение на кораба, както и да изпраща изисканата информация за извършваната от кораба дейност.”
По § 76 има предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 и 3 са оттеглени.
Комисията предлага § 76, който става § 81, да придобие следното съдържание:
“§ 81. В чл. 97 ал. 1 след думите “в открито море” се добавя “или на котвена стоянка по река, отдалечена от населено място в ледови навигационни условия”, а думите “след изслушване мнението на корабния съвет” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По параграфи от 78 до 81 включително има ли предложения? Няма.
Моля да ги гласувате.
Гласували 100 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 6.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение от народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев за създаване на нов § 76а.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а предложението по т. 2 се оттегли.
Комисията предлага да се създаде нов § 82 със следното съдържание:
“§ 82. В чл. 98 ал. 1 се изменя така:
“(1) Капитанът на кораба е длъжен по време на плаване по река и море да оказва помощ на хора, намиращи се в опасност, и на бедстващи кораби, ако с това не излага кораба, екипажа и пътниците на сериозна опасност.”
По § 77 има предложение на народния представител Благой Димитров, което комисията подкрепя.
Комисията предлага § 77, който става § 83, да придобие следната подобрена редакция:
“§ 83. Създава се чл. 100а:
“Медицинско обслужване
Чл. 100а. (1) Корабопритежателят осигурява медицинско обслужване, лекарства, медицинско оборудване и материали на борда на кораба според вида на кораба, числеността на екипажа и пътниците и продължителността на плаването.
(2) Изискванията за осъществяване на медицинското обслужване на кораба се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията съвместно с министъра на здравеопазването.
(3) Капитанът на кораба или определено от него лице носи отговорност за изпълнението на изискванията за медицинското обслужване и за наличието на лекарствени продукти и медицински изделия на борда на кораба.
(4) Капитанът е длъжен да вземе всички необходими и възможни мерки за привличане на медицинска помощ при неотложна нужда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По § 82 и 83 има ли бележки? Не виждам.
Моля да ги гласувате.
Гласували 108 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 7.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 78 има предложение на народния представител Благой Димитров – в чл. 100б, ал. 2 се изменя така:
“(2) При констатиране на липса на провизии и неплатени работни заплати Изпълнителната агенция “Морска администрация” може да поиска съдействие от Администрацията на знамето, Международната организация на труда и профсъюзни централи за отстраняване на недостатъците. Изпълнителната агенция “Морска администрация” може да забрани на кораба да напусне пристанището, преди да бъдат отстранени недостатъците.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 78, който става § 84, да придобие следната подобрена редакция:
“§ 84. Създава се чл. 100б:
“Проверка на условията за труд и почивка
Чл. 100б. (1) След получен писмен сигнал или жалба, Изпълнителната агенция “Морска администрация” е длъжна да извърши проверка на условията за живот и труд, периодите на работа и на почивка на екипажа на кораб, намиращ се в българско пристанище.
(2) При констатиране на нарушения след извършената проверка по ал. 1, Изпълнителната агенция “Морска администрация” дава задължителни предписания за отстраняването им, адресирани до капитана на кораба. Изпълнителната агенция “Морска администрация” може да забрани на кораба да отплава от пристанището, преди да бъдат отстранени недостатъците, за което уведомява администрацията на държавата на знамето.
(3) Условията и редът за извършване на проверката по ал. 1 се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Благой Димитров? Не го виждам в залата.
Моля да гласувате предложението на народния представител Благой Димитров.
Гласували 102 народни представители: за 24, против 73, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате окончателния текст, предложен от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 11.
Параграф 84 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, от § 79 до § 99 няма предложения или са приети.
Параграф 79 - комисията подкрепя текста на вносителя за § 79, който става § 85:
“§ 85. В наименованието на глава шеста думата “морски” се заличава.”
Параграф 80 - комисията подкрепя текста на вносителя за § 80, който става § 86:
“§ 86. В чл. 101 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата “морски” се заличава.
2. Алинея 2 се отменя.”
Параграф 81 - комисията подкрепя текста на вносителя за § 81, който става § 87:
“§ 87. В чл. 102 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата “морски” се заличава.
2. В ал. 2 думите “по море” се заличават.”
Параграф 82 - комисията подкрепя текста на вносителя за § 82, който става § 88:
“§ 88. В чл. 103 думите “по море” се заличават.”
Параграф 83 - комисията подкрепя текста на вносителя за § 83, който става § 89:
“§ 89. В чл. 107, ал. 1 думата “морски” се заличава.”
Параграф 84 - комисията подкрепя текста на вносителя за § 84, който става § 90:
“§ 90. В чл. 113, ал. 3 се изменя така:
“(3) При крайбрежните превози по вътрешните водни пътища превозвачът издава на изпращача коносамент или товарителница.”
Параграф 85 - комисията подкрепя текста на вносителя за § 85, който става § 91:
“§ 91. В чл. 120 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “с моторни коли или организации за въздушен транспорт” се заменят със “с моторни превозни средства или с въздухоплавателни средства”.
2. В ал. 4 след думата “море” се добавя “и река”.”
Параграф 86 - комисията подкрепя текста на вносителя за § 86, който става § 92:
“§ 92. В чл. 124, ал. 2 думата “морски” се заличава.”
“§ 87. В чл. 138, ал. 2 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 87, който става § 93.
Параграф 88 – комисията подкрепя текста на вносителя за § 88, който става § 94:
“§ 94. В чл. 147, ал. 3, изречение първо, след думата “друго”, думата “помещение” се заменя с “пристанище”.”
Параграф 89 - комисията подкрепя текста на вносителя за § 89, който става § 95:
“§ 95. В чл. 150, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Изречение първо след думите “вещи лица” се добавя “и сървейъри”.
2. Изречение второ се заличава.
3. В изречение трето след думите “Вещите лица” се добавя “и “сървейъри”.”
Параграф 90 - комисията подкрепя текста на вносителя за § 90, който става § 96:
“§ 96. В чл. 155, ал. 1 съюзът “или” се заменя с “при”.”
Параграф 91 - комисията подкрепя текста на вносителя за § 91, който става § 97 със следното съдържание:
“§ 97. В чл. 159, ал. 7 се изменя така:
“(7) Министърът на транспорта и съобщенията и министърът на правосъдието с наредба определят сроковете за съхраняване на товари до приемането и заплащането им от получателя, както и реда за продажбата на такива товари.”
Параграф 92 - комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 98:
“§ 98. В чл. 175 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: “Опасни товари”.
2. Алинея 2 се отменя.”
Параграф 93 - комисията подкрепя текста на вносителя за § 93, който става § 99:
“§ 99. Създава се чл. 175а:

“Задължение при обработка и превоз на
опасни товари

Чл. 175а. (1) Капитанът на кораба е длъжен да уведоми капитана на пристанището за вида и местоположението на опасни или вредни за човека и околната среда товари, които превозва, ще товари или ще разтоварва.
(2) Условията и редът за обработка и превоз на опасни товари се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.”
Параграф 94 - комисията подкрепя текста на вносителя за § 94, който става § 100:
“§ 100. Създава се чл. 175б:

“Изисквания към корабите

Чл. 175б. Минималните изисквания към корабите, движещи се от и към пристанища на Република България и пренасящи опасни или замърсяващи околната среда товари, се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.”
По § 95 комисията подкрепя предложението на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев по т. 1, 2 и 3, а предложението по т. 4 се оттегли.
Комисията предлага § 95, който става § 101, да придобие следното съдържание:
“§ 101. В чл. 177 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 числото “0,28” се заменя с “300”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Като единица товар се счита:
1. за генералните товари – всяка опаковка, съд, сандък, палет, контейнер, бройка, връзка или други единици товар, описани в тарифната номенклатура на пристанищата;
2. за насипните и наливни товари – всеки тон, ако навлото е определено според теглото;
3. за дървесината и други товари – всеки тон или кубически метър, ако навлото е определено на база обем.”
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) С международен договор, страна по който е Република България, може да се установи друг размер на обезщетението по ал. 1 за отделна единица товар.”
4. В ал. 4 думите “и 2” се заличават”.”
Параграф 96 - комисията подкрепя текста на вносителя за § 96, който става § 102:
“§ 102. В заглавието на глава седма думите “за определено време” се заличават и се създава раздел I “Наем на кораб за определено време”.”
След това има две предложения, които са оттеглени.
Параграф 97 - комисията подкрепя текста на вносителя за § 97, който става § 103:
“§ 103. В чл. 184 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата “морска” се заличава и след думите “наем на кораб” се добавя “за определено време”.
2. В ал. 2 след думите “наем на кораб” се добавя “за определено време”.”
Параграф 98 - комисията подкрепя предложението на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев по т. 1, а предложението по т. 2 се оттегля.
Комисията предлага § 98, който става § 104, да придобие следната подобрена редакция:
“§ 104. В чл. 188, ал. 1 се изменя така:
“(1) При прехвърляне право на собственост върху кораб, отдаден под наем за определено време, както и при пренаемане на кораба от първоначалния наемател върху друго физическо или юридическо лице, наемното правоотношение не се прекратява.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От чл. 85 до чл. 104 по новата номерация има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на тези параграфи.
Гласували 103 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 6.
Съдържанието на тези параграфи е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Параграф 98а и § 99.
Предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев за създаване на нов § 98а.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 2, а предложението по т. 3 се оттегля.

Комисията предлага да се създаде § 105 със следното съдържание:
“§ 105. В чл. 189 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думата “документи” се поставя запетая, а думите “заедно със съответен екипаж” се заменят с “и комплектуван с необходимия екипаж”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Наемодателят е длъжен за срока на действие на договора за наем да поддържа кораба в състояние на годност за нормално ползване, както и да заплаща трудово възнаграждение на членовете на екипажа. Не са задължение на наемодателя разходите за повреди и погиване на кораба, съоръженията и снабдяването му, когато те са причинени виновно от наемателя.”
По § 99 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 106:
“§ 106. В чл. 198 ал. 1 се изменя така:
“(1) Договорът за наем на кораб се прекратява по право, ако корабът погине, бъде конфискуван и др.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По тези текстове има ли бележки? Не виждам.
Моля да гласувате.
Гласували 93 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 100 има предложение на народните представители Ангел Найденов и Любомир Пантелеев – в чл. 199 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 и 2 думите “в мореходно състояние” се заличават.
2. В ал. 2 да се запише “годен за експлоатация”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 100, който става § 107, със следното съдържание:

“§ 107. В чл. 199 се създава раздел II:
“Раздел II
Договор за беърбоут чартър
Основни белези
Чл. 199а. Договорът за беърбоут чартър е договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане.

Сключване
Чл. 199б. (1) При сключване на договор за беърбоут чартър корабособственикът (наемодателят) се задължава за определен срок срещу заплащане на определена наемна цена да предостави на наемателя (беърбоут чартьора) пълното право на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане.
(2) Договорът за беърбоут чартър се сключва в писмена форма.

Съдържание на договор за беърбоут чартър
Чл. 199в. Договорът за беърбоут чартър трябва да съдържа клаузи относно страните по договора, името на кораба, неговия клас, когато има такъв, знамето, техническите и експлоатационните данни на кораба, разхода на гориво, района на плаване, целта на наемането на кораба, мястото и времето на предаване и приемане на кораба, наемната цена и срока, за който се наема корабът.

Пренаемане на кораб, нает по договор за беърбоут чартър
Чл.199г. (1) В случай, че не е уговорено друго, наемателят в границите на правата, които има по договора за беърбоут чартър, може да сключва от свое име договори за отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на трето лице за срока на действие на договора или за част от него.
(2) В случаите по ал. 1 първоначалният наемател има правата и задълженията на наемодател спрямо пренаемателя съобразно разпоредбите на този раздел.
(3) Първоначалният наемател продължава да отговаря за изпълнението на договора за беърбоут чартър спрямо наемодателя и след сключването на договора за пренаемане.
Мореходност на кораба
Чл. 199д. (1) Корабособственикът е длъжен да предаде кораба на наемателя по договора за беърбоут чартър в мореходно състояние, годен за експлоатация по отношение на корпуса, машините и оборудването, за целите на наема, предвидени в договора.
(2) Наемателят е длъжен да поддържа кораба в мореходно състояние за своя сметка през целия срок, за който е сключен договорът. Отстраняването на скритите недостатъци е задължение на корабособственика.

Екипаж
Чл. 199е. Наемателят комплектува кораба с екипаж. Капитанът и другите членове на екипажа са подчинени на наемателя.

Задължения на наемателя по договора за беърбоут чартър
Чл. 199ж. (1) Търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, като всички разходи, свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за негова сметка. Наемателят застрахова кораба и своята отговорност пред трети лица.
(2) След изтичането на срока по договора за беърбоут чартър наемателят е длъжен да върне кораба на корабособственика в такова състояние, в каквото е получен от него, като се отчита нормалното износване вследствие на експлоатацията му.

Отговорност на наемателя пред трети лица
Чл. 199з. Наемателят отговаря пред трети лица за основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на кораба, включително за претенциите за обезщетение за вреди, причинени от замърсяване с нефт, както и за вреди, причинени при превоз на опасни и вредни вещества.

Плащане на наема
Чл. 199и. (1) Наемателят заплаща наема на корабособственика в срокове и по начин, определени в договора.
(2) В случай на неплащане на наемната цена по неуважителни причини повече от 14 календарни дни или в друг срок, определен в договора, корабособственикът има право без предизвестие да прекрати договора, да си възстанови владението и контрола върху кораба и да търси обезщетение за причинените му вреди.
(3) В случай на погиване на кораба наемната цена се дължи от деня, предвиден в договора, до деня на погиването му, а ако този ден не може да бъде установен – до деня на последното получено известие от кораба.

Недопускане изземването на кораба
Чл. 199к. Когато е уговорено изкупуване на кораба при условията на договор за беърбоут чартър, корабособственикът няма право да прекрати договора в случай на забавяне плащането на последната вноска за срок, по-голям от 14 календарни дни, ако просрочването е причинено от обстоятелства, за които наемателят няма вина. В тези случаи корабособственикът запазва правото си да търси от него обезщетение за причинените от забавата вреди.

Изкупуване на кораба
Чл. 199л. В случаите, когато в договора за беърбоут чартър е уговорено изкупуване, собствеността върху кораба се прехвърля от наемодателя, когато той е корабособственик, на наемателя по договора, при условие че последният е изпълнил задълженията си по договора за беърбоут чартър и е платил последната вноска.



Отговорност за недостатъци на изкупения кораб
Чл. 199м. Наемодателят отговаря за скрити недостатъци на изкупения кораб, ако наемателят докаже, че тези недостатъци са съществували или са възникнали преди прехвърлянето на собствеността на кораба.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Нашите предложения са основно по чл. 199д, тъй като там са въведени определени изисквания, които по идеята на вносителите засягат характеристиката мореходност. Вярно е, че в предложенията, които бяха направени допълнително от страна на Министерството на транспорта и съобщенията по отношение на мореходност, имаме една далеч по-прецизна и по-пълна дефиниция в Преходните и заключителните разпоредби. Но нашето предложение е всъщност да отпадне изискването за мореходно състояние, в което трябва да го предаде корабособственикът на наемателя, т.е. по отношение на ал. 1 и 2.

Най-общо казано, става дума за един обект на сделката наемане. В рамките на тази сделка, ако качествата на кораба удовлетворяват наемателя, той ще го наеме. В тези качества на кораба влизат и определени изисквания, свързани с корпуса, характеристиките на построяването, стъкмяването и всичко, свързано с радионавигационното оборудване на кораба. Дали и в какви райони и климатични условия той ще плава, това не зависи от обекта на сделката по наемане на кораба. Тоест, единственото изискване, което според нас трябва да фигурира в чл. 199, това е да бъде предаден в състояние годен за експлоатация и същевременно наемателят или беърбоут чартьорът да го поддържа в годност за експлоатация. Всичко останало зависи от наемателя, който ще се съобрази с техническите характеристики, с класа на кораба и съответно ще го използва в тези райони и в такива климатични условия, каквито са техническите характеристики на кораба. Тоест те не могат да бъдат елемент на договора за беърбоут чартър.
Аз искам да обърна внимание, че и в останалите случаи на наемане на корабите тайм чартър – за определено време или за определен брой пътувания, няма така пълно дефинирани изисквания за мореходност на кораба, който се предоставя или който е обект на договора за наем. Следователно, аз не виждам логиката, по която тук въвеждаме изискването за мореходност, след като е ясно, че тя не е обект на изисквания на договора.
Затова предлагам отпадане на “мореходно състояние” и да остане само изискването за годност за експлоатация в двете алинеи на чл. 199д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Минков.
СТЕФАН МИНКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз мисля, че предложението на вносителя е коректно и искам да направя една реплика към господин Найденов, че примерът, който дава с договора за чартър е коренно различен, тъй като при договорите за чартър грижата за кораба си е грижа на корабособственика. Там става въпрос за отдаване на кораба заедно с екипажа. Тук грижата за кораба си е на наемателя.
Така че аз предлагам да подкрепим текста на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Минков.
Заповядайте за дуплика, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин Минков, според мен, чия е грижата за кораба не променя изискванията по отношение на годност за експлоатация. В крайна сметка какво ще предостави корабопритежателят и какво ще вземе наемателят зависи от тяхната преценка, а не от изисквания, които да бъдат заложени в кодекса и съответно прехвърлени към договора за беърбоут чартър.
Имате две страни. Ако условията по отношение на обекта на сделката ги удовлетворяват, те ще сключат тази сделка. Не е необходимо да разписвате допълнителни изисквания, които биха ограничили възможността да се постигне споразумение между двете страни. И аз не зная каква е логиката на вносителя да настоява изискването за мореходност да бъде обект на текстовете в чл. 199.
Затова предлагам още веднъж, за да не се ограничава възможността за споразумение с допълнителни изисквания, които нито са задължение на собственика, нито на наемателя, да бъде изписано единствено “годно за експлоатация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Найденов.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Има думата госпожа Спаска Георгиева – от Изпълнителна агенция “Морска администрация”.
СПАСКА ГЕОРГИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съображението ни изрично да заложим в текста изискването корабът да бъде в мореходно състояние се основава на подобно изискване, приложимо спрямо всички кораби, които подлежат на регистрация в български регистри. Ако си спомняте, в по-предните членове имаше такова изискване, че корабът трябва да бъде прегледан, намерен за годен и му се издават корабни документи. Договорът за беърбоут чартър се различава от другите договори за наемане на кораби по отношение на правото корабът да бъде вписан в български регистър. Благодаря ви.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Значи, ако не отговаря на мореходност няма да бъде вписан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ангел Найденов и Любомир Пантелеев за отпадане на “в мореходно състояние” и “годен за експлоатация”.
Гласували 85 народни представители: за 9, против 69, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване съдържанието на § 100 – по старата номерация, по новата – 107.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Параграф 109 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ще прочета текстовете от § 101 до § 116б. Направените по тях предложения са приети или оттеглени.
За § 101 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 108.
“§ 108. Заглавието на глава 8 се изменя така:
“Глава осма
ДОГОВОР ЗА ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ И БАГАЖ.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 102, който става § 109.
“§ 109. В чл. 200 думата “морски” се заличава.”
По § 103 комисията подкрепя предложението на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев по т. 1, а по т. 2 предложението е оттеглено.
Комисията предлага § 103, който става § 110, да придобие следната редакция:

“§ 110. Член 201 се изменя така:
“Пътнически билет
“Чл. 201. (1) Договорът за превоз на пътници се сключва с издаването от превозвача на индивидуален или колективен пътнически билет. Пътническият билет е доказателство за сключването и съдържанието на договора за превоз, както и доказателство за заплащането на превозната цена.
(2) Пътническият билет трябва да съдържа означение на мястото и датата на издаването, мястото на тръгването и на пристигането, както и цената на превоза. Билетът може да бъде поименен или на приносител. При поименните билети правото на превоз може да се прехвърля на друг пътник само със съгласието на превозвача.
(3) За цените на извършваните услуги превозвачът е длъжен да обяви съответна тарифа”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 104, който става § 111:
“§ 111. В чл. 202, ал. 1 думите “се установява от Министерството на транспорта и съобщенията” се заменят със “се определят от превозвача”.”
Параграф 105 - комисията подкрепя предложението на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев по т. 1, а по т. 2 се оттегли.
Комисията предлага § 105, който става § 112, да придобие следната редакция:
“§ 112. Създава се чл. 203а:
“Списък на пътниците
Чл. 203а. (1) Превозвачът изготвя списък с данни на пътниците за всеки превоз, извършван с пътнически кораб, предназначен да превозва повече от 12 пътници на разстояние над 20 морски мили.
(2) Условията и редът за регистрация на пътниците се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.
(3) Преди отплаването на пътнически кораб, предназначен за превоз на повече от 12 лица на разстояние над 20 морски мили, списъкът на лицата, намиращи се на борда на кораба, се предава на капитана на пътническия кораб, а на брега - на представител на Изпълнителна агенция “Морска администрация” от представител на превозвача.
(4) Всички лица на борда на кораб, отпътуващ от пристанище, се преброяват от капитана на пътническия кораб, който, ако установи липсващи лица, уведомява своевременно корабния агент, превозвача и Изпълнителна агенция “Морска администрация”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 106, който става § 113:
“§ 113. В чл. 209, буква “в” след думите “уведомяване, извършено” се добавя “не”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 107, който става § 114:
“§ 114. В чл.210, ал. 1 след думите “храна и легло” се добавя “както и на обслужване” и текстът до края се заличава.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 108, който става § 115:
“§ 115. В чл. 216 числото “0,04” се заменя с “40”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 109, който става § 116:
“§ 116. В чл. 218 думите “по установения ред” се заменят с “по реда на наредбата по чл. 159, ал. 7”.”
По § 110 комисията подкрепя предложението на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев по т. 1, а предложението по т. 2 се оттегли.
Комисията предлага § 110, който става § 117, да придобие следното съдържание:
“§ 117. Член 219 се изменя така:
“Пътници без превозен договор
Чл. 219. По отношение на лицата, пътуващи без билет на кораба, превозвачът отговаря само тогава, когато тези лица докажат, че претърпените от тях вреди по време на пътуването са резултат на умишлени или извършени при груба небрежност действия на превозвача.”
Изпуснах думата “били”, тъй като е излишно, господин председател.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 111, който става § 118:
“§ 118. В чл. 221, ал. 1 думата “настоящите” се заменя с “тези”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 112, който става § 119:
“§ 119. Създава се чл. 221а:
“Наредба за превоз на товари, пътници и багаж
Чл. 221а. Условията и редът за превоз на товари, пътници и багаж се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 113, който става § 120:
“§ 120. В чл. 222, ал. 2, изречение първо думите “организации, предприятия и други лица” се заменят с “физически и юридически лица”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 114, който става § 121:
“§ 121. В наименованието на глава девета, раздел II, думите “морско посредничество” се заменят с “посредничество в корабоплаването”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 115, който става § 122:
“§ 122. В чл.226, изречение първо думите “морско” и “за определено време” се заличават.”
Комисията подкрепя предложението на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев по т. 1, а предложението по т. 2 се оттегли.
Комисията предлага да се създаде § 123 със следното съдържание:
“§ 123. Член 231 се изменя така:
“Основни белези
Чл. 231. (1) С договора за влачене притежателят на един кораб (влекач или тласкач) се задължава срещу възнаграждение да извършва провлачване (тласкане) на друг кораб или друго плаващо средство на определено разстояние, през определено време или да извърши маневра.
(2) Разпоредбите на ал. 1 могат да се прилагат и при тласкане на състав, и при влачене в бордово свързана група.”
По § 116 комисията подкрепя предложението на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев по т. 1, а предложението по т. 2 се оттегли.
Комисията предлага § 116, който става § 124, да придобие следното съдържание:
“§ 124. Член 232 се изменя така:
“Приложно поле
Чл. 232. (1) Разпоредбите на договора за влачене се прилагат и при извършване на пристанищни услуги с кораби за влачене в бордово свързана група, тласкане, въвеждане на други кораби или плаващи средства във и от пристанищата и извеждането им от тях, извършването на маневри в тях от и към котвените и кейови места, провеждането им към подходящите пътища и други, когато страните не са уговорили друго.
(2) Условията и редът за осъществяване на пристанищна услуга буксировка (влачене или тласкане) на кораби и други плаващи средства се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.”
Комисията подкрепя предложението на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев по т. 1 за изменение на чл. 233, а предложението по т. 2 се оттегли.
Комисията предлага да се създаде § 125 със следното съдържание:
“§ 125. Член 233 се изменя така:
“Форма на договора
Чл. 233. Договорът за влачене може да бъде сключен и устно, но постигнатото споразумение относно прехвърляне на задължението за управление на влачения (тласкания) кораб или състав върху капитана на влекача (тласкача), може да бъде доказвано само с писмени доказателства.”
Има предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев за промени в чл. 234.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 2, а предложението по т. 3 се оттегли.
Комисията предлага да се създаде § 126 със следното съдържание:
“§ 126. В чл. 234 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “влачене” в скоби се добавя думата “(тласкане)”.
2. В ал. 3 след думите “открити при” текстът се заменя с “обикновена употреба и при полагане на дължимата грижа”.”
Има предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев за създаване на нов § 116а.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 се оттегли.
Има и предложение на народния представител Благой Димитров също за създаване на нов § 116а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 127 на базата на двете предложения със следното съдържание:
“§ 127. Член 235 се изменя така:
“Изисквания за безопасно корабоплаване
Чл. 235. (1) Влаченето трябва да бъде извършено с умение, съответстващо на спецификата на извършваната дейност, след точна преценка на хидрометеорологичната обстановка и други корабоплавателни условия, от морски правоспособни лица и в съответствие с добрата морска практика.
(2) Корабът, който се намира под навигационното ръководство на капитана на друг кораб, не се освобождава от задължението да прави необходимото за осъществяване на безопасно корабоплаване.
(3) За влачене или тласкане капитанът, който е отговорен за буксировката, е длъжен да завери в съответната администрация план за буксировката. Влаченият (тласканият) кораб е длъжен да бъде снабден със свидетелство за буксировка, издадено от Изпълнителна агенция “Морска администрация” в съответното пристанище, от което започва буксировката. Такова свидетелство не се изисква за обичайни операции по река.”
Има предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев, което комисията подкрепя по т. 1, а по т. 2 се оттегли.
Комисията предлага да се създаде нов § 128 със следното съдържание:
“§ 128. В чл. 236, в ал. 1 и 2 навсякъде думите “(плаващо средство)” се заменят с “(тласкания кораб или плаващото средство)”, а думите “влачещия кораб” се заменят с “влекача (тласкача)”.”
Има предложение на народния представител Благой Димитров за създаване на нов § 116б.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 129 със следното съдържание:
“§ 129. Създава се чл. 236а със следното съдържание:
“Влачене или тласкане на безекипажен кораб
Чл. 236а. (1) При влачене или тласкане на кораб без екипаж, капитанът на влачещия (тласкащия) кораб носи отговорност за провлачването.
(2) Безекипажният кораб трябва да бъде подготвен за предстоящо провлачване (тласкане), съобразно добрата морска практика, в съответствие с указанията на Изпълнителна агенция “Морска администрация”.
(3) Капитанът на влачещия (тласкащия) кораб е длъжен да приеме влачения (тласкания) кораб с годна корабна документация и с необходимата подготовка, съобразно добрата морска практика. За приемането на кораба капитанът подписва протокол.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дотук ли е?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Да, тъй като в следващото има неподкрепени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По параграфите от 108 до 129 има ли бележки?
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Дотук всичко приехме.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Независимо от това, че са приети моите текстове, ще взема отношение, тъй като бяха прочетени ан блок. Искам все пак да обоснова предложенията си по двата текста, които предлагам. Имаше една празнота, уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Тя се състои в това, че на практика никой не поема отговорност, ако примерно се получи определена авария. Първо, имам предвид случая, в който имаме влачене или тласкане на кораб, имам предвид § 116а, малко по-късно и 116б, тъй като бяха прочетени ан блок от председателя на комисията проф. Мирчев. Става дума за това, че до голяма степен заверяването в съответната администрация на план за буксировката означава определен ангажимент от страна на “Морската администрация”. Ако няма такава заверка на плана за буксировка, на практика никой не поема отговорност и може да се стигне до това, че администрацията няма отношение при една такава операция. Защото могат да станат изключително сериозни аварии, включително свързани със сериозни екологични катастрофи. Във връзка със следващия текст, в случаите, когато има безекипажен кораб – влекач, който тласка шлепове, е естествено отговорност да поеме капитанът на влачещия кораб. В първия случай говорим за определена отговорност, която поема “Морската администрация” със заверката на един такъв план по буксировката, а във втория случай говорим за определени законови разпоредби и за отговорности, поети от капитана на кораба, който осъществява влаченето (тласкането). Това са изключително важни неща при не дай си Боже, получаване на аварии при тласкане или влачене и трябваше да има такива определени текстове, с които ясно да се дефинират отговорностите на “Морската администрация”, тоест държавата, и съответно капитана на кораба.
С това уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, обосновавам моите предложения. Искам да благодаря на комисията, че е приела моите предложения и на господин Мирчев за разбирането. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест Вие обосновахте предложенията си, които са приети, но подчертахте тяхната важност, което съвсем не е излишно. Благодаря.
Има ли други бележки? Да, заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Използвам правото, което дава разглеждането на един законопроект на второ четене в Народното събрание, за да ви предложа една редакционна промяна в чл. 232, ал. 1. Позволете ми да насоча вниманието ви към самия текст. Записано е: “Разпоредбите на договора за влачене се прилагат и при извършване на пристанищни услуги с кораби за влачене бордово, свързана група, тласкане, въвеждане на други кораби или плаващи средства в и от пристанищата и извеждането им от тях.” Правя предложение да отпаднат думите “и от” по две причини.
Първо, не може да се говори за въвеждане на кораби в пристанищата и от тях. Когато корабите напускат пристанищата, не се въвеждат там.
И второ, защото непосредствено след думата “пристанищата” следва втори пояснителен текст: “извеждането им от тях”.
Ако се приеме моето предложение, текстът в тази си част ще изглежда така: “Въвеждането на други кораби или плаващи средства в пристанищата и извеждането им от тях.” Другото внася елемент на двусмислие и предлагам да отпаднат думите “и от”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Безпощадно прав сте. Има ли други бележки?
Приемам предложението на народния представител Иван Иванов за отпадането. Смятам, че няма никой “против”. Няма да го гласуваме отделно.
Има ли други бележки? Не виждам желаещи.
Моля да гласувате съдържанието на параграфите от 108 до 129.
Гласували 98 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 3.
Съдържанието на тези параграфи е прието.
Продължаваме с § 117.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 117 има предложение на народния представител Благой Димитров в чл. 238 да отпадне ал. 3.
Комисията не подкрепя предложението, подкрепя текста на вносителя за § 117, който става § 130:
“§ 130. В чл. 238 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Районите на задължителен и незадължителен пилотаж се определят от Изпълнителна агенция “Морска администрация” и се публикуват в ”Известия до мореплавателите”, и в "Задължителните правила на пристанището", издадени от капитана на пристанището."
2. Алинея 3 се изменя така:
”(3) Районите за задължителен и незадължителен пилотаж в случаите, при които корабите се освобождават от задължителен пилотаж, основанията за издаване на забрана за посещения на кораби, определянето на местата за приставане на кей и за извършване на товарни и разтоварни операции в нарушение на изискванията за безопасност или на места, които не отговарят на тези изисквания, се определят от съответните капитани на пристанищата. Изпълнителна агенция “Морска администрация” определя случаите и условията, при които корабите се освобождават от задължителен пилотаж”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам да отпадне един текст, който има опасност да породи корупция. Забележете какво е отбелязано в ал. 1: "Районите на задължителен и незадължителен пилотаж се определят от Изпълнителна агенция “Морска администрация” и се публикуват” и пр. Питам, защо е необходимо в районите за задължителен и незадължителен пилотаж в случаите, при които корабите се освобождават от задължителен пилотаж, допълнително да има изисквания администрацията да създава някакви допълнителни условия?
Значи това е корупционен текст. Националното движение Симеон Втори дойде в името на борбата срещу корупцията, в името на новия морал, на новото време и прочие неща, които вече вероятно са и забравени, и аз не виждам смисъл от ал. 3.
Ако говорим за някакъв нов морал и битка срещу корупцията, този текст трябва да отпадне. Ако не отпадне, аз започвам дълбоко да се съмнявам във вашите морални подбуди и намерения. Не може да създавате някакви нови условия, ако местата са определени и са публикувани, примерно, от капитани на пристанища, включително и на морска администрация. Това е възможност новият морал да отиде по дяволите. Мисля, че трябва да държите на новия морал. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи?
Заповядайте, господин Минков.
СТЕФАН МИНКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, този текст е необходим и такъв текст има в пристанищата и в районите за плаване в цял свят. Нормално е районите за задължителен пилотаж да се определят, нормално е да се изменят в зависимост от ситуацията. Много малко хора в залата знаят, а може би и не знаят, че например един пилотаж за влизане във фиордите е в два варианта: ако влезеш по-надолу, в по-южната част, влизаш с един пилотаж. Ако влезеш по-нагоре, влизаш с морски пилотаж, след това с вътрешен пилотаж и всичко това е определено от района на плаване.
Така че и при нас възникват такива необходимости и аз мисля, че е нормално те да бъдат отразени и законът да дава право за това, в случая кодексът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Съгласен съм да остане този текст, при условие, че ал. 1 отпадне и от ал. 3 отпаднат думите: “при които корабите се освобождават от задължителен пилотаж”. Тогава съм съгласен.
Значи, ако корабите се освобождават от задължителен пилотаж във връзка с условията на ал. 1, където се публикуват условията, тогава за тези условия вероятно трябва да има някакъв режим на публикуване. Но не съм съгласен, примерно, определени инстанции от администрацията да решават в ход кога може и кога не може, както казахте Вие, в зависимост от изменението на условията. Значи условията и процесите в природата са изключително динамични и могат да породят много голяма корупция във връзка с тази си динамика. Много голяма!
Защото аз ще ви кажа, че такива текстове има, примерно, в Перу, чувал съм, в Южна Америка. Извинявайте, ние все пак тук говорим за европейски норми и не можем да нямаме строго регламентирани и съответно публикувани условия за пилотаж. Съгласен съм, ако наистина приемете да отпадне след запетайката в ал. 3 текстът “при които корабите се освобождават от задължителен пилотаж”, тогава добре. Тогава обаче трябва, примерно, да имаме публикуване на тези условия. Но не мога да се съглася, че отпадат условията за задължителен пилотаж и във връзка с динамиката на процесите в природата някой може да решава кога ще има пилотаж и кога не във връзка с тази динамика. Не мога да се съглася, уважаеми колеги.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, отказвате се от отпадането на § 3…
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Не се отказвам, аз държа на предложението си. В заключение, господин председателю, и още веднъж за протокола, за стенограмата, това е корупционен текст, във връзка с новия морал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, отказвате се от предложението си за отпадане на целия § 3, да отпадне само текстът между двете запетаи?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Именно, ако отпадне текстът: “при които корабите се освобождават от задължителен пилотаж”, тогава може да остане текстът на ал. 3. Но при това положение просто ал. 3 трябва да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров от ал. 3 да отпадне текстът след първата запетая: “при които корабите се освобождават от задължителен пилотаж”. Моля да гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласували 74 народни представители: за 7, против 61, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 117 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 11.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 118 комисията подкрепя предложението на народните представители Ангел Найденов и Любомир Пантелеев и предлага следната подобрена редакция на § 118, който става § 131:
“§ 131. Създава се чл. 238б:
“Договор за пилотаж
Чл. 238б. (1) Дейността по пилотското провеждане се осъществява по силата на договор, сключен между корабопритежателя или негов представител и пилотската организация.
(2) С договора за пилотаж пилотската организация се задължава да извърши пилотско провеждане на кораба срещу възнаграждение.
(3) При предварително обявени условия заявката на капитана на кораба или агента към пилотската организация се счита за потвърждение за сключване на договора по ал. 1.”
По § 119 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 132:
“§ 132. В чл. 239 изречение второ, думите “пилотската служба” се заменят с “дежурния инспектор на териториалното звено на Изпълнителна агенция “Морска администрация”.
По § 120 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 133:
§ 133. В глава девета след чл. 244 се създава раздел V: “Раздел V – Управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 121, който става § 134:
“§ 134. Създава се чл. 244а:
“Система за управление на трафика и информационно
обслужване на корабоплаването
Чл. 244а. Изпълнителна агенция “Морска администрация” изгражда и поддържа система за управление на трафика и информационното обслужване на корабоплаването по ред, определен от Министерския съвет, и обменя информация с други системи, предвидени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.”

По § 122 комисията подкрепя предложението на народния представител Благой Димитров и предлага подобрена редакция на параграфа, който става § 135:
“§ 135. Създава се чл. 244б:
“Система за наблюдение и контрол на
риболовните кораби
Чл. 244б. (1) За осигуряване на контрол и безопасност на риболовните кораби Изпълнителна агенция “Морска администрация” създава и поддържа център и система за наблюдение и контрол на риболовните кораби.
(2) Риболовните кораби с дължина между перпендикулярите 20 или повече метра и с обща дължина 24 или повече метра трябва да бъдат снабдени и да поддържат в изправност оборудването за извършване на спътниково наблюдение над тях.
(3) Данните от системата за наблюдение и контрол се съхраняват в Центъра за наблюдение и контрол на магнитен или електронен носител в продължение на 3 години и се предоставят на компетентните органи в случаите, определени със закон или по силата на международен договор”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези параграфи?
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да използвам случая, за да припомня на народното представителство за едно писмо на председателя на Конституционния съд във връзка с присъствието на чуждици в български закони. Ние сме обсъждали с вносителите, че този законопроект е пълен с чуждици.
Беше ми казано, че има непреводими вероятно термини и текстове. Но би трябвало все пак да се помисли. Аз използвам този случай, примерно, да предложа да бъде заменена думата “сателитен” със “спътников”. Но мога да ви кажа, че ако обърнете внимание, навсякъде по текста ще забележите изключително много чуждици.
Спомняте си вероятно преди месец, че председателят на Конституционния съд изпрати едно циркулярно писмо до всички народни представители, за да обърне сериозно внимание върху това в текстовете да няма чуждици. Тук е абсолютно елементарно, че “сателит” може да се преведе като “спътник”. Това е българската дума.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Мирчев, уважаеми колеги, би трябвало да се помисли, защото в тялото на закона има редица чуждици, които според мен в този смисъл обременяват закона.
Сигурен съм, че може да се намери някакъв точен и лаконичен превод и да се търсят българските думи. Впрочем, това е условие, което и конституционните съдии напомнят, че сме длъжни непрекъснато в законодателния процес да прилагаме.
Иначе, явно се приемат моите предложения. Тук не искам да коментирам дали магнитни или електронни носители. Искам да кажа, че все повече се отива на електронни носители на памет и все по-малко на магнитни носители. Това е във връзка с развитието на технологиите.
Но обръщам внимание за търсенето на българските термини. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Нали приехме, както предлага Иван Иванов?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Това е изискване, което е заложено в Закона за нормативните актове. Не е необходимо писмо на председателя на Конституционния съд, за да се спазва това изискване.
Има ли други изказвания по тези параграфи? Няма.
Моля, гласувайте параграфи от 118 до 122 ан блок.
Гласували 88 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение на народния представител Благой Димитров за създаване на нов § 122а със следното съдържание:
“§ 122а. В чл. 266 ал. 3 се изменя така:
“(3) Застрахователят не е длъжен да върне частта от премията, която съответства на разликата между застрахователната сума и действителната стойност, освен ако застрахованият е бил добросъвестен”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, това е изключително важен текст във връзка с това, че става дума за имущество – кораби и товари, които имат огромни стойности. Става дума за това, че трябва да се въведат някакви механизми и текстове, които да пазят застрахователите.
Ако не се приеме този текст, аз искам да разбера мотивите, с които той е отхвърлен вероятно от вносителя - Министерството на транспорта и съобщенията или депутатите от мнозинството, които са гласували против. Аз питам, ако не се приеме този текст и се констатира, че застрахованият не е добросъвестен, то какво става със застрахователната компания? Искам още веднъж да обърна внимание, че става дума за кораби и товари, които имат особено големи размери.
Аз твърдя, че във всяко законодателство в цивилизована държава в законите, в законодателството има текстове, които пазят застрахователя. Иначе според мен изпадаме в определен дефицит на такива гаранции за застрахователя.
В заключение, искам да разбера ясно и точно мотивите за отхвърляне на това мое предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Минков.
СТЕФАН МИНКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. Не е в моята пряка специалност, но първо, тук въвеждаме още едно понятие “добросъвестност”, което също трябва да тръгнем да доказваме. Това прави на практика още по-сложни взаимоотношенията между корабособственик, товародател и застраховател. И от друга страна, това е предмет на друг закон, поради което аз мисля, че не е нормално да бъде в този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика има думата господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, за дадената ми възможност за дуплика. Точно тук му е мястото в този закон да се уреди тази материя. Има много сериозна специфика между застраховане “Живот”, застраховане на автомобили, кражба на автомобили, на кораби, защото един кораб струва няколко милиона долара. Толкова може да струва и товарът. Мисля, че точно тук е мястото, където този въпрос трябва да бъде уреден, още повече че самият застрахователен процес в тази материя е много специфичен.
Ако това е мотивът, според мен той не е сериозен мотив. Може би има някакви други мотиви за отхвърлянето на този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания по това предложение на господин Димитров има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Димитров за създаването на нов § 122а.
Гласували 103 народни представители: за 18, против 78, въздържал се 7.
Предложението не се приема.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 123 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 136:
“§ 136. В чл. 278 ал. 2 се отменя.
По § 124 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 137:
“§ 137. В чл. 282, ал. 4 думите “правото на застрахователя” се заменят с “правото на застрахования”.
По § 125 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 138:
“§ 138. В чл. 289 след съюза “или” думата “застрахователят” се заменя със “застрахованият”.
Предложение на народните представители Йордан Мирчев и Стефан Минков.
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 125а.
Предложение на Анели Чобанова и Йордан Мирчев, което комисията също подкрепя по т. 1, а по т. 2 се оттегля.
Комисията предлага да се създаде нов § 139 със следното съдържание:
“§ 139. В чл. 290 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Обща авария се считат щетите, извънредните разходи или пожертвувания, направени преднамерено или разумно за спасяване на кораба, навлото и товара от обща опасност за участващите в общото морско начинание.”
2. В ал. 2 думите “със съглашение” се заменят с “по силата на договор”.
3. Създават се ал. 4 и 5:
“(4) Като обща авария се обезщетяват само такива загуби, вреди или разходи, които са пряка последица от аварията.
(5) Не се признават за обща авария:
1. загуби, вреди или разходи, направени във връзка с отстраняване на нанесени щети на околната среда или които са следствие от изтичане или изхвърляне на замърсяващи вещества от имуществото, участващо в общото морско начинание;
2. демюрейдж, загуба на пазар или понесена вреда, или разход, направен поради забавяне по време на рейса или впоследствие;
3. всяка косвена загуба.”
Предложение на народните представители Йордан Мирчев и Стефан Минков – създава се нов § 125б.
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на нов § 140 със следното съдържание:
“§ 140. В чл. 291 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т . 1 думите “щети от повреждане на кораба или товар” се заменят със “загуба или вреда, причинена на имуществото, включено в общото морско начинание.”
2. В т. 2, в края на изречението след думата “кораб” се поставя запетая и се добавя “или от изхвърлянето на брега на имущество от горящия кораб.”
Предложение на народните представители Йордан Мирчев и Стефан Минков за създаване на нов § 125в.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 141 със следното съдържание:
“§ 141. В чл. 292 се създава т. 9:
“9. 7% годишна лихва върху разходите, пожертвуванията и обезщетенията, които са признати за общоаварийни. Лихвата се начислява до три месеца след датата на издаването на общоаварийния диспаш, като се взема предвид всяко частично плащане от интересите, участващи с общоаварийни вноски или от депозитния общоавариен фонд.”
По § 126 комисията подкрепя предложението на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев по т. 1, предложението по т. 2 се оттегли.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Йордан Мирчев и Стефан Минков и предлага текста на вносителя за § 126 да отпадне.
Комисията предлага § 126, който става § 142, да придобие следното съдържание:
“§ 142. В чл. 294, т. 2 думите “причинени от гасенето на пожар” се заменят с “причинени от дима при пожар, по какъвто и да е начин, както и загубите от нагряването от пожар”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по параграфите от 123 до 126 включително? Няма.
Гласуваме ги ан блок.
Гласували 112 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 12.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложение на народните представители Йордан Мирчев и Стефан Минков – създава се нов § 126а.
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на нов § 143 със следното съдържание:
“§ 143. По чл. 195 се създават ал. 4 и 5:
“(4) Когато корабът е в пристанище или място при обстоятелства, които могат да са основание за претендиране на обезщетение като обща авария, а товарът или част от него се изпратят по предназначението им с друго транспортно средство, се запазват правата и задълженията по общата авария. Тези права и задължения трябва да бъдат максимално близки до тези, които биха съществували без такова изпращане.
(5) Делът, определен на товара за общоаварийно обезщетение, съгласно ал. 4, не трябва да надхвърля разходите, които биха понесли собствениците на товара, ако товарът би бил изпратен за тяхна сметка.”
Предложение на народните представители Йордан Мирчев и Стефан Минков за създаване на нов § 126б.
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на нов § 144:
“§ 144. Създава се чл. 297а.
“Разходи за спасяване
Чл. 297а. (1) Разходите за спасяване, направени от страните в морското начинание, независимо дали са уговорени между тях, се обезщетяват по реда на общата авария, ако спасителните операции са били извършени с цел предпазване от опасност на имуществото, участващо в общото морско начинание.
(2) Разходите, обезщетявани по реда на общата авария, включват всяко спасително възнаграждение, в което са взети предвид умението и усилията на спасителите за предотвратяване или намаляване на увреждането на околната среда.
(3) Специалното обезщетение, което се плаща на спасителя от корабособственика, не се обезщетява като обща авария.”
Предложение на народните представители Йордан Мирчев и Стефан Минков за създаване на нов § 126в.
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на нов § 145:
“§ 145. Създава се чл. 297б:
“Разходи за повреди, причинени на машини
и котли на кораб
Чл. 297б. Повредите, причинени на машините и котлите на кораб, който се намира в плитчина и в опасно положение, при усилията за снемане от плитчината, се обезщетяват като обща авария, ако се докаже, че са възникнали от действителното намерение да се снеме корабът на вода, заради общата безопасност с риск от тези повреди. Загубите или повредите, причинени от работата на двигателните машини и котлите, не се обезщетяват по реда на общата авария, ако корабът е бил в плаващо състояние.”
Предложение на народните представители Йордан Мирчев и Стефан Минков за създаване на нов § 126г.
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на нов § 146:
“§ 146. Създава се чл. 297в:
“Разходи за разтоварване на заседнал кораб и
последвали вреди
Чл. 297в. В случаите, когато товарът, корабното гориво и запасите на кораб, намиращ се в плитчина, бъдат разтоварени като общоавариен акт, допълнителните разходи за разтоварване, наемане на лихтери и обратно натоварване (ако са направени такива), както и всякакви загуби или вреди по имуществото, участващо в общото морско начинание, вследствие на горните действия, се отнасят към общата авария.”
По § 127 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 147 със следното съдържание:
“§147. В чл. 301 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, изречение второ думите “превозната цена и таксата” се заменят с “цената за превоз на товари и цената”.
2. В ал. 3 думата “пасажерите” се заменя с “пътниците”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по параграфи от 126а до 127 включително? Няма.
Подлагам ги на гласуване ан блок.
Гласували 88 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 4.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 128 има предложение на народния представител Благой Димитров - § 128 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Йордан Мирчев и Стефан Минков, което комисията подкрепя.
Комисията предлага § 128, който става § 148, да придобие следната подобрена редакция:

“§ 148. Член 302 се изменя така:
“Диспашори
Чл. 302. (1) Установяването на обща авария, на разходите, пожертвованията по нея и разпределението на вноските между кораба, товара и навлото се извършва с диспаш по искане на заинтересованите страни.
(2) Диспашът се изготвя от лице с призната правоспособност “диспашор”, вписано в списъка на диспашорската колегия при Българска търговско-промишлена палата.
(3) Правоспособност “диспашор” се придобива на основание успешно положен писмен и устен изпит по морско право и международните обичаи пред специална комисия, назначена от председателя на Българска търговско-промишлена палата, състояща се от председател – хабилитирано лице по морско право, и трима членове – съдия от Софийския градски съд и двама диспашори от диспашорската колегия на Българска търговско-промишлена палата.
(4) Видът на аварията се установява с постановление на диспашора, което може да се оспори чрез доброволен арбитраж, ако такъв е уговорен между страните в коносамента. Ако страните не са уговорили доброволен арбитраж, те могат да оспорят постановлението на диспашора в 30-дневен срок от обявяването му в “Държавен вестник”. Предявяването на иска спира производството по диспаша”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред ме изненада, че господин Мирчев е предложил да отпадне § 128, а в същото време предлага друг текст.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз го оттеглих.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Да, оттеглили сте го, но не ми е ясно между двете четения как е станала тази работа.
Сега по същество. Текстът на вносителя означава на практика да отпадне арбитражът, което е недопустимо. В залата има доста юристи и може би трябва да се вземе отношение – отива се по общ ред. Хубаво, ако отидем в Софийския градски съд, каквато е всъщност вече окончателната редакция във връзка с ал. 4. Вижте какво казвате, господин Мирчев – Ваше е предложението: пред Софийския градски съд или чрез доброволен арбитраж, ако такъв е уговорен между страните в коносамента. Значи Вие слагате знак за равенство между арбитража и Софийския градски съд. Аз ще моля юристите да вземат отношение. Не може да има такъв знак за равенство. Арбитражът може да мине и една от страните да не приеме решението на арбитража, а да отиде съответно в Софийския градски съд. Не може според мене във връзка с ал. 4 да се слага знак за равенство. Не е издържано това нещо.
Вие казвате: пред Софийски градски съд или чрез доброволен арбитраж, ако такъв е уговорен. Какво значение има, че е уговорен арбитражът? Аз мога да ви кажа: има решение на арбитража, след това една от страните не е доволна и съответно завежда дело в съда – и никой не може да каже нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не е точно така.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз моля да вземете отношение, защото това е изключително важен момент. Всъщност може да се окаже, че арбитражът обсъжда нещо и нищо не задържа една от страните да атакува след това в съда решението на арбитража, ако не е доволна. Аз така го разбирам. Може би трябва да се уточни. Това имам предвид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Доколкото гледам текста, на практика арбитражът е един алтернативен способ за решаване на спор. Той може да бъде само, ако е договорен между страните. Това арбитражно решение обвързва страната и има основание да бъде отменено само в изрични случаи, които са уредени в Закона за международния търговски арбитраж. Те са изключителни случаи и с последното изменение, което ние приехме в този закон се оказва, че съдебната инстанция, на която може да бъде подсъдно едно арбитражно решение, е само Върховният касационен съд, като неговото решение е окончателно. Така че това е една алтернативна процедура за решаване на спор.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ, от място): И тя не изключва основното разрешаване на спора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Спорът спокойно може да бъде решен от арбитраж.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Бих направила едно уточнение в текста на вносителя, тъй като този и другия текст, който касае чл. 306, бяха спорни по време на разглеждането им на първо и второ четене в комисията. Изказаха се различни становища. Ние изслушахме като комисия всички тези становища и се спряхме на този текст, но бих искала да уточня, че тъй като в момента става въпрос за един арбитраж, който, ако е договорен между страните, би могъл да допусне спорът да се разглежда именно на арбитражна основа, то нека да отпаднат думите “Българска търговско-промишлена палата” и да остане просто като алтернативна форма на разрешаване на съответния спор. Но не и да отпадне текстът като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания по тези текстове?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Госпожо председател, аз предлагам чл. 302, а по-нататък и чл. 306, да ги отложим, за да можем да направим една по-коректна редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да отложим гласуването на тези два текста – чл. 302 и чл. 306, който е във връзка с него. Моля, гласувайте отлагането на тези текстове.
Гласували 100 народни представители: за 92, против 6, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 129 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 149:
“§ 149. В чл. 303 думата “мореплаване” се заменя с “корабоплаване”.
Предложение на народните представители Йордан Мирчев и Стефан Минков за създаване на нов § 129а.
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на нов § 150 със следното съдържание:
“§ 150. В чл. 304 се създават ал. 3 и 4:
“(3) Всички страни, претендиращи обезщетение по реда на общата авария, уведомяват писмено диспашора за претърпените загуби или разходи в срок от 12 месеца от датата на завършване на общото морско начинание.
(4) В случаите, когато страните, претендиращи обезщетение, не уведомят диспашора или ако в 12-месечен срок от искането за такова уведомление не представят доказателства в подкрепа на претенцията си, диспашорът има право да преценява размера на вноската или стойността на участващия интерес въз основа на наличната информация. Преценката може да бъде променена само на основания, че е явно неправилна”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по тези текстове – 129 – 129а, няма. Гласуваме ги ан блок.
Гласували 79 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
Преминаваме към § 130.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Параграф 130 ние гласувахме да го отложим. Това е чл. 306, който е свързан с чл. 302, по който гласувахме отлагане на разглеждането.
Параграф 131, § 131 “а”, “б”, “г”, “е”, “ж” – една поредица от текстове, които са приети.
“§ 131. Член 308 се изменя така:
“Задържане
Чл. 308. Превозвачът може да откаже да предаде товарите или да ги предаде за пазене в склад до внасяне на депозит или представяне на гаранция за вноската, която се припада на товарите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 131, който става § 152.
Предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев за създаване на нов § 131а.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а предложението по т. 2 се оттегля.
Комисията предлага да се създаде нов § 153:
“§ 153. В чл. 311, ал. 1 се изменя така:
“(1) Разпоредбите на тази глава се прилагат при сблъсквания между кораби, както и между кораби и водни самолети, други плаващи или закотвени съоръжения”.
Предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев за създаване на нов § 131б.
Комисията подкрепя предложението по т. 2, а по т. 1 и 3 то се оттегля.
Комисията предлага да се създаде нов § 154 със следната редакция:
“§ 154. В чл. 313, ал. 2 се изменя така:
“(2) Вина е налице, когато корабът, причинил сблъскването:
1. не отговаря на изискванията за мореходност;
2. не е надлежно комплектуван с навигационни средства, технически съоръжения и екипаж;
3. не е спазил разпоредбите на Международните правила за предотвратяване сблъскванията на корабите по море или разпоредбите на Правилника за плаване по р. Дунав;
4. не се е съобразил със специфичните корабоплавателни условия в района на плаване;
5. не се е съобразил с дадени му указания от компетентен орган или от екипажа на другия кораб (другите кораби) или плаващо съоръжение;
6. не е направил всичко възможно да предотврати сблъскването;
7. не е действал съобразно добрата морска практика”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вие прочетохте до § 154, господин Мирчев? Добре.
Заповядайте, господин Найденов. Имате думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз имам две предложения по този текст:
Първо, предлагам в т. 2 да се добави “да е надлежно комплектуван с радио и навигационни средства”, тъй като изискването да има необходимото техническо оборудване не като съоръжение, а по отношение на безопасността на корабоплаването включва и радиооборудването, което не е част от навигационното оборудване.
И, второто ми предложение е, да отпадне т. 6: “не е направил всичко възможно да предотврати сблъскването”. Защо?
Това е един изключително обтекаем текст. Ние преди това сме дали пет други основания, които определят вината на кораба, причинил сблъскването. Освен, че е обтекаем текстът на т. 6, това дава възможност за едно изключително разширяване на субективните интерпретации в случаите, когато назначената комисия започне да разследва причините, довели до корабосблъскване.
“Да се направи всичко възможно за предотвратяване на сблъскването” е част от добрата морска практика, с оглед на което предлагам да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Найденов.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ, от място): Оттеглям предложението си.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: От името на комисията – правилно е предложението.
В т. 2: “не е надлежно комплектуван с радио- и навигационни средства” и т. 6 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, т. 2 става: “с радио- и навигационни средства”, а т. 6 отпада, защото се поглъща от съдържанието на т. 7. Нали така? Добре.
Гласуваме предложението на господин Найденов в ал. 2, т. 2 да се добави “с радио- и”, а т. 6 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 77, против 11, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Гласуваме текстовете от § 131 до § 154 заедно с гласуваните в него току-що редакционни промени.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Преминаваме към текста на § 137в.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев:
Създава се нов § 131г.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 155 със следното съдържание:
“§ 155. В чл. 316, ал. 2 след думата “един” се добавя съюзът “на”, а накрая се поставя запетая и се добавя “а при първа възможност уведомяват за събитието Изпълнителна агенция “Морска администрация”.”
Предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев:
Създава се нов § 131е.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 156 със следното съдържание:
“§ 156. Заглавието на глава тринадесета се изменя така: “Спасяване”.”
Предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев за създаване на нов § 131ж.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 157 със следното съдържание:
“§ 157. В чл. 318 се правят следните изменения:
1. В заглавието думите “на разпоредбите” се заличават.
2. Алинея 1 се изменя така:
”(1) Разпоредбите на тази глава се прилагат при спасяване и оказване на помощ по море, река или в други води на намиращите се в опасност кораби, плаващи или закотвени съоръжения на самостоятелен или на помощен ход”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По чл. 318 заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви.
Тук предложението ми е чисто редакционно.
Колеги, ако прочетете текста, ще разберете, че или има някакво объркване, или това е един изключително утежнен текст.
Ясно е, че става дума за спасяване на море, река и други води на кораби. Искаме да кажем и за други съоръжения. В такъв случай нека да запишем направо след “кораби” – “и на други плаващи или закотвени съоръжения”, защото по начина, по който го предлага комисията: “плаващи или закотвени съоръжения на самостоятелен или на помощен ход” ясно е, че “на ход” не може да бъде отнесено към “закотвени съоръжения”. Очевидно това се отнася към плаващите.
Съответно обаче тук се намесва още една трета хипотеза, когато те не са нито на самостоятелен, нито на помощен, а дрейфат. Затова записването след “кораби” на текста “и на други плаващи или закотвени съоръжения” изчерпва всички възможности, надявам се, според предварителния замисъл на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: “И на други плаващи”, нали?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Да: “намиращите се в опасност кораби и на други плаващи или закотвени съоръжения”. И толкова. Изчерпваме всички хипотези.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме предложението на господин Найденов за редакция на чл. 318, ал. 1.
Гласували 91 народни представители: за 88, против 2, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Господин Минков, моля за Вашето редакционно предложение.
СТЕФАН МИНКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Става дума за чл. 316, ал. 2, изразът “при първа възможност” да отпадне. Това е задължение на всеки един от капитаните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трябва да има някакъв срок. С какво предлагате да се замени този израз, господин Минков?
СТЕФАН МИНКОВ (НДСВ): Да се замени с думата “незабавно”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме това предложение на господин Минков.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Заедно с редакционните, гласувани в залата поправки, гласуваме ан блок параграфи от 131г до 157 включително.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 132 – в чл. 319, ал. 1 думата “таксата” се заменя с “цената”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 132, който става § 158.
По § 133 има предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев, подкрепено от комисията.
Има и предложение на народния представител Благой Димитров, също подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 133, който става § 159:

“§ 159. Член 329 се изменя така:
“Приложно поле
Чл. 329. Имущество (кораб, части от кораб, предмет от корабно стъкмяване, товари и други), потънало в териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища на Република България (в т.ч. имущество, изхвърлено на плитковина или на брега), подлежи на изваждане или изтегляне при условия и по ред, определени в наредба на министъра на транспорта и съобщенията.”
По § 134 – комисията подкрепя текста на вносителя за § 134, който става § 160:
“В чл. 330 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “най-близкия орган на” се заличават.
2. В ал. 2 думите “съгласувано с Министерството на народната отбрана и другите заинтересувани държавни органи” се заличават.”
Параграф 135. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 135, който става § 161:
“В чл. 331 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думите “препятствие за коработплаването” се добавя “или заплаха за околната среда”.
2. В ал. 2, изречение второ думите “Министерството на външните работи на Република България” се заменят със “съответната администрация на държавата на знамето”.”
По § 136. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 136, който става § 162:
“В чл. 332 се правят следните изменения:
1. В заглавието думите “пристанищните власти” се заменят с “Изпълнителна агенция “Морска администрация”.
2. В ал. 1, изречение първо думите “организации и лица” се заменят с “физически или юридически лица”.
3. Алинея 2 се изменя така:
“(2) В случаите по чл. 331, ал. 1, Изпълнителната агенция “Морска администрация” има право да вземе необходимите мерки за незабавно изваждане на потъналото имущество, за изтеглянето му по друг начин, а при необходимост – и за неговото унищожаване.”
По § 137. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 137, който става § 163:
“В чл. 333, ал. 2 се отменя.”
По § 138. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 138, който става § 164:
“Създава се чл. 333а:
“Продажба на извадено имущество
Чл. 333а. (1) Изпълнителната агенция “Морска администрация” поканва собственика на потънало имущество в 14-дневен срок да заплати разноските по изваждането и да получи имуществото си.
(2) Когато собственикът е неизвестен, не се яви или откаже да заплати разноските след изтичането на 14-дневния срок, Изпълнителната агенция “Морска администрация” пристъпва към продажба на имуществото чрез търг с явно наддаване.
(3) Когато липсва възможност или не е целесъобразно съхраняването на изваденото имущество, Изпълнителната агенция “Морска администрация” има право да продаде имуществото при условия и по ред, определени със заповед на министъра на транспорта и съобщенията и министъра на правосъдието.
(4) Получените приходи от търга постъпват в бюджета на Изпълнителната агенция “Морска администрация”.”
По § 139. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 139, който става § 165:
“В чл. 335, изречение първо думите “най-близката портова власт” се заменят с “най-близкото териториално звено на Изпълнителната агенция “Морска администрация”.”
По § 140. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 140, който става § 166:
“В чл. 336, изречение първо, думите “Министерството на отбраната” се заменят с “компетентните служби на Министерството на отбраната”, а в изречение второ думите “от Министерството на отбраната, съгласувано с Министерството на транспорта” се заменят със “съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията”.”
Има предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев за създаване на нов § 140а.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 се оттегли.
Комисията предлага да се създаде нов § 167 със следното съдържание:
“§ 167. В чл. 338, т. 6 думите “в морето” се заличават”.”
По § 141. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 141, който става § 168:
“В чл. 339 се създава т. 3:
“3. за обезщетения за причинени вреди на живи морски ресурси в нарушение на условията за издаване на разрешително за извършване на стопански риболов.”
По § 142. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 142, който става § 169:
“В чл. 340, т. 2 се изменя така:
“2. превозната цена в момента на възникване на основанието на иска;”
По § 143. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 143, който става § 170:
“В чл. 354 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “българските предприятия, организации и лица могат” се заменят с “българските физически и юридически лица имат право”.
2. Алинея 3 се отменя.”

Параграф 144 – комисията подкрепя текста на вносителя за § 144, който става § 171:
“§ 171. Член 357 се изменя така:
“Видове давностни срокове
Чл. 357. Правото на иск се погасява:
1. с 2-годишна давност за:
а) вземания, произтичащи от договор за застраховка, считано от деня, в който е възникнало правото на иск;
б) вземания, произтичащи от сблъсквания на кораби, с изключение на вземанията, предвидени в чл. 314, ал. 2, считано от деня, в който е била причинена повредата;
в) вземания, произтичащи от оказване на помощ, считано от деня на завършване на действието по оказване на помощта;
г) вземания, произтичащи от обща авария, считано от деня, в който е възникнало правото на иск;
д) вземания, произтичащи от договор за агентиране и договор за посредничество в корабоплаването;
е) вземания, произтичащи от договор за превоз на пътници, считано от деня на пристигането на кораба или от деня, когато е трябвало да пристигне;
2. с едногодишна давност за:
а) вземания, произтичащи от договор за превоз на товари и багажи, считано от деня на предаване на товара или багажа на получателя, а в случай, че товарът или багажът не е бил предаден – от деня, в който е следвало да бъде предаден;
б) вземания, произтичащи от договор за наем на кораб за определено време или при условията на беърбоут чартър, считано от деня, в който изтича срокът на договора;
в) вземания, произтичащи от договор за влачене, считано от деня, в който е възникнало правото на иск;
г) вземания, произтичащи от договор за пилотско провеждане;
д) вземания, произтичащи от сделки, които са сключени от капитана на кораба по силата на законните му правомощия, считано от деня, в който е възникнало правото на иск;
е) вземания на корабопритежателя, платил суми по-големи от полагащите му се по разпределението на възнаграждение за спасяване на хора;
3. с 6-месечна давност за вземания, произтичащи от договор за превоз на пътници и личен багаж при каботаж, считано от деня на пристигането на местоназначението, или ако пътуването не бъде завършено – от деня, в който пътникът е трябвало да пристигне.”
Параграф 145 – комисията подкрепя текста на вносителя за § 145, който става § 172:
“§ 172. В чл. 360 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Дейността, структурата, организацията и съставът на Изпълнителна агенция “Морска администрация” се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.”
2. Създава се ал. 5:
“(5) Контролът и осигуряването на безопасността на корабоплаването се осъществяват от Изпълнителна агенция “Морска администрация”.”
Параграф 146 – комисията подкрепя текста на вносителя за § 146, който става § 173:
“§ 173. Създава се чл. 360а:
“Взаимодействие с други администрации
Чл. 360а. За изпълнение на своите задължения по този кодекс и по други закони Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да сключва с други административни органи договори за взаимодействие. Договори с чуждестранни администрации за взаимодействие и взаимно признаване на администрациите се сключват след разрешение на министъра на транспорта и съобщенията.”
По § 147 има предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 се оттегли.
Комисията предлага § 147, който става § 174, да придобие следното съдържание:
“§ 174. В чл. 361 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: “Териториална компетентност”.
2. Точка 1 се изменя така:
“1. вътрешните морски води;”.
3. Създава се нова т. 3:
“3. българския участък на река Дунав;”.
4. Досегашната т. 3 става т. 4.
5. Създава се т. 5:
“5. сухоземната крайбрежна ивица на разстояние 100 м, мерено от линията, където водната повърхност на река Дунав пресича сушата на българския участък при най-ниски водни стоежи.”
Предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев за създаване на нов § 147а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 175 със следното съдържание:
“§ 175. Създава се чл. 361а:
“Изисквания за правоспособност
Чл. 361а. (1) За изпълнение на правомощията си по този кодекс, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” и директорите на регионалните дирекции – капитани на пристанищата, трябва да бъдат морски лица с правоспособност “Капитан далечно плаване”.
(2) Морски лица със съответна правоспособност трябва да бъдат и ръководителите на звена, контролиращи навигацията и сигурността на корабоплаването.”
Параграф 148 – комисията подкрепя предложението на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев по т. 1, а по т. 2 се оттегли.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 148, който става § 176:
“§ 176. Член 362 се изменя така:
“Разпореждания на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция “Морска администрация”
Чл. 362. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” или упълномощени от него длъжностни лица в рамките на своята компетентност издават разпореждания, които имат задължителен характер за:
1. всички кораби, плаващи под знамето на Република България, независимо от собствеността и предназначението им;
2. всички кораби, плаващи под чуждо знаме, когато се намират в териториалното море, вътрешните морски води и българския участък на река Дунав, ако в законите или международните договори, страна по които е Република България, не е предвидено друго;
3. всички корабопритежатели, членове на корабните екипажи, работници и служители в пристанищата и корабите, държавни и общински администрации, когато дейността им е свързана с търговското корабоплаване, както и за всяко лице, намиращо се в морските пространства на Република България, вътрешните водни пътища на Република България и другите водни пространства без контакт с морето, независимо от служебното им положение и гражданство.
(2) Обжалването на актовете по ал. 1 не спира тяхното изпълнение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Изказвания по тези параграфи?
Заповядайте, господин Минков.
СТЕФАН МИНКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател. Знам, че сме много изморени, но съществува опасност да създадем нови проблеми по нашето крайбрежие.
Член 333 – “Продажба на извадено имущество”, новият § 163:
“Изпълнителна агенция “Морска администрация” поканва собственика или застрахователя” – предлагам допълнение, тъй като много често, когато обяви абандон корабособственикът, налице излиза застрахователят и всички разпоредби на “Морска администрация” стават именно със застрахователя. В тази връзка, да дадем възможност на “Морска администрация” да има право, ако корабособственикът абандонира, да може да покани неговия застраховател, който на практика вече поема управлението на имуществото.
Моето предложение е: “Чл. 333а. (1) Изпълнителна агенция “Морска администрация” поканва собственика (или застрахователя) на потъналото имущество в 14-дневен срок…” и нататък по текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други предложения по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Минков, в чл. 333а, ал. 1, след думата “собственика” да се добави “или застрахователя”.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Редакционното предложение се приема.
Гласуваме параграфи от 132 до 148 ан блок.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Съобщения:
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ще проведе заседание на 13 ноември от 15,00 ч. в зала 456.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 13 ноември, сряда, от 16,30 ч. в зала 142.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание в сряда от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание на 13 ноември от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по европейска интеграция ще проведе заседание на 13 ноември, сряда, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по здравеопазване ще проведе заседание на 13 ноември от 15,00 ч. в зала 130 и на 14 ноември извънредно заседание от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 13 ноември в зала 356, както и на 14 ноември в зала 356 от 14,30 ч.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 14 ноември от 15,00 ч. в зала 42.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе заседание на 14 ноември от 14,30 ч. в зала 142.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 14 ноември от 14,30 ч. в зала 232.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 19,04 ч.)




Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов


Секретари:
Величко Клингов

Веселин Черкезов