Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Гергана Грънчарова и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители! Предлагам на вашето внимание проекта за програма за работата на Народното събрание за периода 12-14 ноември 2003 г.:
1. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за акцизите.
2. Законопроект за изменение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
7. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица.
8. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
10. Второ четене на законопроекта за филмовата индустрия – продължение.
11. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма – продължение.
12. Първо четене на законопроекта за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
13. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте този проект за програма за седмицата.
Гласували 135 народни представители: за 125, против 1, въздържали се 9.
Програмата се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения:
Стратегия за приватизация на “Булгартабак-холдинг” АД. Вносител - Министерският съвет. Подпомагаща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект “България – Транзитни пътища III”). Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагащи са Комисията по транспорт и телекомуникации и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносители са Петко Ганчев и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Подпомагащи са Комисията по образованието и науката и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносител е Васил Калинов. Водеща е Комисията по земеделието и горите.

Уважаеми госпожи и господа народни представители! Според приетата преди малко програма за работата за седмицата, първа точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ.
Искам да поканя председателя на Комисията по бюджет и финанси, който само преди минути беше в пленарната зала, но не знам защо реши, че трябва да излезе точно в този момент, да представи второто четене на законопроекта. Става въпрос за един съвършено кратък проект от три кратки параграфа.
Искам да помоля господин Алиосман Имамов. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на финансите господин Стамен Тасев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Направено е процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на финансите господин Тасев.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Поканете заместник-министъра в пленарната зала.
Господин Имамов, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заглавието на законопроекта е: “Закон за изменение на Закона за акцизите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По проекта за заглавие? Не виждам желаещи.
Моля ви, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 113 народни представители: за 112, против 1, въздържали се няма.
Приема се.

ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
“§ 1. В чл. 4, т. 9 думите “за един брой пури или пурети, към която се прибавя процент от продажната цена на производител, съответно на вносител” се заменят с “в левове за 1000 бр.”.”
Има предложение на народния представител Георги Пирински §1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Пирински, заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председателю. Съзнавам, че сме на второ четене и едва ли вече има място за по-дълги дискусии, но все пак молбата ми е и към Вас, и към пленарната зала да обърнете внимание за какво става дума с § 1 – тази промяна в чл. 4, т. 9, която се предлага.
Накратко казано, приемането на този текст, който вносителите господата Искров и Димитров предлагат, ще доведе до загуба за бюджета от половин милион лева, по-точно 400 хил. лв. на база на отчета за изпълнението на бюджета за тази година. От какво се получава това? От промяната в начина, по който се облага с акциз търговията с пури и пурети. Онова, което се предлага сега, господин председателю, се вижда по-ясно, ако погледнете следващия § 2, т. 3, където е посочено как всъщност ще се облага търговията с пури и пурети, ако се приеме § 1. Вместо както се облагат цигарите с абсолютна сума на къс плюс определен процент от стойността, сега се предлага, както виждате,на 1000 бр. да се плаща 270 лв. акциз. В дискусията в комисията представителите на Министерството на финансите информираха, че тази промяна означава 400 хил. лв. по-малко приходи за бюджета в сравнение със сега действащия режим. Аз поставих въпроса, господин председателю, за целесъобразността на тази промяна, тъй като в законопроекта на господата Искров и Димитров нямаше никаква мотивация за това изменение. Така и не беше внесена такава в писмен вид в Комисията по бюджет и финанси.
Писмена мотивация се съдържа в законопроекта, който Министерският съвет е внесъл и за другите промени в Закона за акцизите. Там се казва, че у нас акцизът е неколкократно по-висок, отколкото в другите европейски страни, ето защо,за да бъдем по-европейци е редно да намалим акциза, за да се избегне контрабандата, да се улесни търговията и т.н. Право да ви кажа, намирам това решение като още една индикация, че правителството с предимство решава частни проблеми на ограничен кръг граждани, по правило с възможно най-високите доходи, на които се оказва, че им е малко скъпо да плащат този акциз. И смятам за напълно невалидни всякакви аргументации, че в Европа акцизът бил по-нисък и дайте да го намалим. Като си изравним и доходите с европейските, нека тогава някой да предложи, че е редно да намалим и акциза.
Пак повтарям, едва ли сега има смисъл да правим дълги пледоарии по въпроса, искам обаче всеки ясно да съзнава какво гласува, когато гласува § 1, и какъв баланс на интереси или дебаланс на интереси защитава. Приканвам залата да отхвърли предложението за приемане на § 1, да си остане досегашният режим на облагане на пури и пурети с акциз, за да има някакъв елементарен баланс на данъчната тежест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Имате думата, уважаеми народни представители. Не виждам други желаещи.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински, което той обоснова току-що, за отпадането на § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 54, против 46, въздържали се 18.
Не се приема направеното предложение.
Заповядайте, госпожо Масларова, вероятно искате прегласуване. Уважавам Вашето искане, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Абсолютно сте точен, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз правя процедурно предложение да прегласуваме това, което предложи господин Пирински. Добре би било да чуем мотивите защо се прави тази стъпка от страна на Министерството на финансите, кой, какво и по какъв начин ще бъде в по-благоприятна ситуация през следващата година с този акт, който Вие искате днес да узаконим или да отхвърлим. Така че моля да прегласуваме предложението, като се замислим отново над това, което каза господин Пирински преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Уважаеми народни представители, подлагам отново на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински за отпадането на § 1.
Гласували 149 народни представители, за 74, против, 60, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване § 1 на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители, за 74, против 53, въздържали се 2.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
“§ 2. В т. 4 от Тарифата за акцизите се правят следните изменения:
1. В т. 4.1. думите “0,002 лв. за един къс плюс 40% от продажната цена” се заменят с “0,004 лв. за един къс плюс 43,5% от продажната цена”.
2. В т. 4.2 думите “0,001 лв. за един къс плюс 15% от продажната цена” се заменят с “0,002 лв. за един къс плюс 20% от продажната цена”.
3. Точка 4.4 се изменя така:
“4.4. пури и пурети – 270 лв. за 1000 бр.”
4. Точка 4,5 се отменя.”
Към § 2 има предложение на народния представител Георги Пирински т. 2 и 3 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.

Към § 2 има предложение на народните представители Муравей Радев, Веселин Черкезов, Христо Кирчев и Петър Жотев:
1. В т. 4.1. думите “0.002 лв. за 1 къс плюс 40 % от продажната цена” се заменят с “0.003 лв. за 1 къс плюс 41,5 % от продажната цена”.
2. Точка 3 относно изменението на т. 4.4. да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 2.
ПРЕСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Имате думата по § 2.
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
По § 2 съм направил предложение по точки 2 и 3. Точка 3 засяга въпроса, който току-що беше дискутиран по § 1, т.е. облагането на пури и пурети.
Точка 2, господин председателю, засяга облагането с акциз на цигарите без филтър, т.е. цигарите, които се пушат от потребителите с най-ниски доходи. И вижте какво се получава: току-що с гласуването по § 1 и навярно онова, което ще се наложи от мнозинството по т. 3, ние намаляваме облагането с акциз на пушачите на пури и пурети с една чувствителна сума, някъде над 30 %, ако не се лъжа, а може и доста повече. Едновременно с това ние сме на път да повишим цените на цигарите без филтър в резултат на това облагане с 25 %. Аргументацията тук е доста по-разгърната – съгласуваните изменения с Европейския съюз, поетите ангажименти по съответната глава за данъчната политика и това, че сме задължени да направим тези промени в облагането на цигарите. Както виждате, аз не съм възразил по т. 4.1., която засяга цигарите с филтър, доколкото, да допуснем, че там потребителите имат някаква възможност да поемат този ръст и в края на краищата и да попрестанат да пушат толкова много. Но пушачите на цигари без филтър обикновено са категория, която е силно пристрастена, за жалост, към тютюнопушенето, няма тази гъвкавост на потреблението, а от друга страна си брои стотинките. Това са хора, които не могат да си позволят да пушат по-качествени цигари.
Ето защо, господин председателю, аз си позволявам и в пленарната зала да повторя предложението си за отпадане на т.4.2. от § 2 и за забавяне с една година на нашия ангажимент към Европейския съюз по тази категория цигари, имайки предвид, че в края на краищата такива резки повишения с по 25-30 % трябва да вървят в някакъв паралел със съответни повишения на доходите. Ясно е, че за догодина правителството предвижда минимални, символични повишения от средата на годината, които ще бъдат изядени от инфлацията.
Намирам за напълно необосновано от вътрешна, социална гледна точка това повишение в т. 4.2. на цигарите без филтър. Считам, че правителството би трябвало да е в състояние да обоснове и пред европейските си партньори, че не е целесъобразно да отива на такива повишения тази година на тази категория, която е най-социално слабата и която категория предизвиква загриженост и сред европейските ни партньори за равнището на бедност в страната. Още повече, че практиката на Европейския съюз познава случаи, когато и досега даже в райони, които са разглеждани като кризисни в Европейския съюз, в старите страни-членки на Европейския съюз, се прилагат облекчени схеми на облагане с данък на този вид цигари.
Това е причината да предложа отпадането на т. 4.2. и продължавам да отстоявам позицията си по тази точка 2.
Вие ще прецените, господин председателю, по какъв начин ще подложите на гласуване предложенията по § 2. Навярно ще ги предложите за гласуване поотделно – т. 2 и т. 3. А има, разбира се, и обосновка на колегите от Обединените демократични сили, които ще атакуват целия § 2 от гледна точка на постигнатото от правителството. Така че пред вас стои въпросът как ще процедирате по гласуването на § 2.
Що се отнася до т. 3 – пури и пурети, това, че в § 1 ние променихме начина на облагане, все още не предрешава въпроса каква ще е ставката или каква ще е сумата на облагането на този специфичен вид акциз. Така че аз апелирам пленарната зала да гласува отново “против” по т. 3, за да изчислим една друга сума, а не тези 270 лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има ли други желаещи? Заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Като гледам днес програмата на Народното събрание, задавам си въпроса дали някога друго Народно събрание е имало в един и същи дневен ред две точки с едно и също съдържание: т. 1 – второ четене на законопроект за изменение на Закона за акцизите, и като обърнете на гърба, т. 8 – първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Ние ви предупреждавахме, че това, което се изтъква като аргумент от Министерството на финансите, можеше сто пъти да бъде решено технологично. Но едно Народно събрание да бъде изправено от днес в такава ситуация – в един дневен ред две точки, на първо четене един закон, на второ четене същия закон – е пълно безумие! Законът е закон, за да бъде траен, за да можеш да се облегнеш на него. А ние в един ден гледаме един закон два пъти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тук сте абсолютно прав, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Това, господин председател, говори за авторитета на днешното Народно събрание в крайна сметка и най-вече за моженето на мнозинството, което прави такива безумни предложения.
Конкретно за § 2. Аз и в комисията казах, че тогава, когато не можем нещо да поискаме, не бива да губим време за него. По този начин изразявам и моето отношение към предложението за уеднаквяване или по-точно за оставане на ставката на цигари без филтър. Това не можем да го направим, такъв прецедент няма и не може да има в Европейския съюз. Поради което, без особено желание, аз се присъединявам към вносителите за цигарите без филтър.
Що се отнася обаче до цигарите с филтър, тук по никой начин не можем да приемем предложението на вносителя, базирано единствено на това, че те не са били успели да защитят националните интереси пред Брюксел. Как не сте ги защитили? Имахте в преговорната глава много ясно разписана позиция на Министерския съвет на Република България, която изискваше петгодишен отлагателен период за постигане на минималните ставки за Европейския съюз. Държави, не една или две, днешни членки на Европейския съюз, са издействали подобно нещо. На нас ни казаха няма пет, хайде да се разберем за три и нашите хора плеснаха с ръце и се прегърнаха и хайде - три години. Поради което днес сме свидетели на една много по-солидна ставка, с която се завишават следващата и по-следващите години от графика на Министерския съвет за достигане на тази летва, която ни е наложена от Европейския съюз след изтичане на този период. Подобен прецедент имаме и с енергетиката, но това е друга тема. Случаят обаче е един и същи. И вероятно скоро ще се наложи да говорим и за това, тъй като сега вече дойде тази проверка, която беше основание миналата година да вдигнем ръце и да се предадем. Този път обаче ние можем да отстояваме нашите национални интереси. И аз апелирам вносителят да направи една нова скала по години, плавна скала, с която да достигне не 2009, а 2012 г. И ако направи това, дори бих предложил тази скала да не е равномерна, а да е малко по-ниска първите няколко години и по-стръмна през последните няколко, когато това почти няма да се отрази на масовия консуматор.
Поради което сме си позволили с група народни представители от ОДС да предложим едно по-малко намаление на акциза следващата година, което може спокойно да се превърне в базова стъпка, след която да се направят следващите до постигането на тази граница. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви господин Радев.
Има ли други желаещи по този параграф?
Заповядайте, госпожо Мозер.

АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм малко учудена от становището на господин Пирински по този въпрос, защото, най-напред, по цял свят цигарите се считат не за нещо жизнено необходимо, а се считат за артикул, дали със или без филтър, за лукс. Затова, първо, искам да кажа, че не бих подкрепила становището в този случай, а по-скоро бих подкрепила становището на комисията.
Защо? Защото господин Пирински например казва: когато се увеличат заплатите на тези хора, тогава би могло да се увеличат и цените на цигари. Освен това, да се защитава цигарите, които са без филтър, предвид това, че пушенето поначало е вредно за здравето, значи ние нямаме интерес за тези хора и не е това, което защитаваме, защото пушенето на цигари с филтър е вредно, а без филтър – още по-вредно. Сега, да увеличаваме възможностите и да намаляваме увеличението на цигарите без филтър, защото те били за хората с по-ниски доходи, за мен е много странно, не искам да кажа някаква по-силна дума, защото ние не можем да поощряваме хората да вредят на здравето си, а пък в края на краищата пушенето не е нещо, което е хляб или каквото и да е жизнено необходимо. Напротив, тенденцията и у нас трябва да бъде една пропаганда против пушенето, една истински разгърната кампания против това, а не да помагаме на хора с по-ниски доходи да имат по-голяма възможност да си тровят здравето.
Така е, господин Пирински, затова аз ще гласувам, както казах в началото, и ще отстоявам това. Ще моля винаги господин Герджиков да направи всичко възможно пушенето в парламента да бъде ограничено, така както е във всички страни по света. А пък самият господин Пирински не пуши, така че някак си се е спасил от последиците. Нека да спасим и другите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
Заповядайте за реплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, госпожо Мозер, простата причина да направя това предложение е, че това повишение на цените няма да доведе тази категория пушачи до по-малко пушене, а ще остави по-малко пари в домакинските бюджети на хората, които пушат, за други нужди – за мляко, за хляб и за малко топлина, тъй като хората, които пушат цигари без филтър, ги пушат от отчаяние, от озлобление, от горчилка. (Весело оживление.).
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Въпрос на приоритет.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Който е малко по-добре, си купува цигари с филтър, госпожо Мозер, не се трови с тоя род цигари. И пак повтарям, това са хората, които си броят стотинките.
Вярно е, че цената влияе, но господин Жотев на първо четене доста подробно разви разбирането какво означава политика против тютюнопушенето. Тя е свързана с доста много образование, с доста много други мерки, които да позволят хората да се откажат от този наистина много вреден навик. Но този род борба – да вдигнете с 25% цената на нещо, от което определена категория хора просто не могат да се откажат, и да твърдите, че това е хуманна мярка, извинявайте, не Ви разбирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пирински.
Втора реплика – господин Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Преди да направя репликата, искам да заявя пред госпожа Мозер, че от година и осем месеца вече не съм пушач, госпожо Мозер, за което имате заслуга и Вие, тъй като много често ми правехте забележка, че пуша в парламента.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Значи има нещо добро, което съм направила.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Притеснява ме това, което казахте от трибуната, и че го обвързахте точно със Закона за акцизите. Борбата с тютюнопушенето е един важен за здравеопазването въпрос, по който всички трябва да имат своя дял. Но когато става дума за битието на българина, за това че невинаги човек може да бъде непушач, ние не трябва да нарушаваме правото му, в края на краищата, защото сме демократична нормална държава, в която той да има достъп до това си право да си купи цигари.
Господин Пирински е прав. Защо не увеличаваме акцизите, примерно, на пурите? Защо не увеличаваме тях по-драстично, а защо вървим до тези цигари, които са за масова употреба? Аз не искам да говоря за семейните бюджети, обаче искам да ви кажа нещо друго. Тук е свързано и българското тютюнопроизводство. Когато се намали разходът на цигари, покупателната способност, също така ще се намали и производството на тютюн и цигари в България, така че погледнете от тази гледна точка.
Но притеснението ми идва не от друго, а защото знам, че в парламента има хора, които, примерно, не обичат месо. В скоро време ще дойдат вегетарианците и ще ни кажат: дайте да увеличим месото, защото е вредно и всички да минем само на зеленчуци.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Сравнението е неудачно.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Надявам се, че това не беше мотивът, с който Вие излязохте на тази трибуна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи за трета реплика? Не виждам.
Госпожо Мозер, ще се възползвате ли от правото си на дуплика?
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Аз мисля, че моята кауза е толкова ясна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е Ваше право.
Заповядайте за изказване, госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Моето изказване ще е съвсем кратко. Искам да напомня на всички, които тук тъй пространно и емоционално защитават тютюнопушенето, вредата, ползата от него, и какво всъщност е то, че това е наркомания и в цял свят се води като малка наркомания, заедно с алкохола. Така че имайте предвид все пак, че става въпрос за хора, които са зависими от цигари, а не просто пушат, защото животът им бил тежък. Това е наркомания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз нямах намерение да взимам думата, защото на първо четене бяха казани почти всички неща. От това, което чухме досега, аз не можах да отсея нищо ново от това, което беше казано на първо четене. Предполагам, че това е причината Министерството на финансите да не взема отношение по този въпрос.
Напълно подкрепям становището на госпожа Мозер по този проблем.
Между двете предложения – на господин Пирински и на господин Радев и група народни представители, има известни различия. Те бяха казани от тази трибуна.
По отношение предложението на господин Пирински, искам да внеса някои ясноти. Господин Пирински, мисля че не става дума за резки повишения, както Вие се изразихте. На първо четене аз казах, че за цигарите без филтър повишенията са от 10 до 15 ст. и един традиционен пушач, който пуши по една кутия на ден, ще харчи допълнително на месец около от 3,00 до 4,50 лв. допълнително. В комисията казах, че около 40% от възрастното население в България са пушачи и една незначителна част от тях пушат цигари без филтър, а най-бедните слоеве изобщо не пушат цигарите от магазините. Те пушат качак. Надявам се, знаете какво е това, особено тютюнопроизводителите.
Не съм съгласен с постановката, че, видите ли, ограничавайки тютюнопушенето, ние създаваме предпоставки да намалим тютюнопроизводството. Връзката е незначителна в това отношение. Не мога да приема такава постановка.
Аз смятам, че проблемът с пурите също е толкова незначителен от гледна точка на потребителите на пури в България, че не си заслужава да харчим толкова голяма парламентарна енергия за обсъждането на този проблем.
Затова приканвам уважаемите колеги народни представители да подкрепят предложението на комисията по този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Имамов.
За реплика думата има госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги, уважаеми господин Имамов! Аз не съм пушач и съм твърдо против тютюнопушенето, независимо че в парламента се пуши стабилно и нецелесъобразно. Когато казвате колко малко ще е увеличението на тези изделия с този акциз, който се слага върху цигарите без филтър и че щяло да бъде около 4,50 на месец, хубаво е да гледате бюджета от всички страни. Защото според разчетите, които ние сме направили в Бюджет 2004, с мощното увеличение, което се предвижда на част от доходите, мога да ви информирам, че над 300 хил. души ще получат месечно увеличение на доходите си 0,06 лв. Не 3,50, не 4,00, а 0,06 лв. Над 1 млн. от населението ще получи грандиозното увеличение между 1,90 лв. и 3,40 лв. На фона на това, което Вие казахте, имайте го все пак предвид, когато казвате, че е незначително.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: За година ли?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Аз говоря за месец. Горе-долу съм икономист и мисля, че разбирам за какво говоря.
Така че, когато правите съпоставки, добре е тези съпоставки да се направят паралелно с другата ситуация от страна на доходите, които се дават като увеличение. Разбира се, че тютюнопушенето е вредно и едва ли някой в тази зала би казал обратното. Но аз се солидаризирам изцяло с изказаното становище на моите колеги господин Пирински и господин Мутафчиев, че това са комплекс от мерки, а не единствено и само цената на тези изделия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масларова.
За втора реплика думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател!
Господин Имамов, аз наистина се учудвам на Вашето възражение, защото Вие сте специалист в областта на статистиката и не можете съвсем да отхвърлите аргумента с тезата, че 0,13 лв. са малко. Както каза госпожа Масларова, те са съизмерими с увеличението на доходите, което се предлага за следващата година, така че те ще бъдат изядени от този акциз за тази категория потребители.
Вие ще възразите, че говорихте за 4,00 лв. в годишен мащаб, а госпожа Масларова говореше за ръста в месечния доход. Но съгласете се, че точно съизмерването година към година или редуцирането на четирите лева до месец изяжда ръста на месечните доходи. Това е нещо, което обезсмисля цялата пледоария, така да се каже, за политиката в полза на ръста на доходите на най-затруднената част от населението.
А що се отнася до другия аспект – борбата с тюнюнопушенето, аз не разбирам нито госпожа Мозер, нито госпожа Първанова. Защото, ако ние си поставяме за цел да се борим с тютюнопушенето с тези ставки, дайте да ги повишим двойно, госпожо Мозер. Защо спираме на 0,02 лв.? Да ги вдигнем на пет.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Защо не.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Само че това няма нищо общо с някаква рационална политика – нито за борба с наркоманията, нито икономическа. Защото тогава най-чистата работа е да ги обложим до степен когато те стават непродаваеми и въпросът е решен, ликвидирана е тази форма на наркомания. Нали разбирате колко абсурдна Ви е тезата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Трета реплика има ли? Няма.
За дуплика думата има господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо председател!
Уважаема госпожо Масларова, сравняването на доходи, инфлация, цени и т.н. е изключително сложен въпрос. Това, че 300 хил. души ще повишат своите доходи с 0,06 лв. на месец, е един абсурд. Предполагам, че Вие ще имате възможност да го докажете. Тук става дума за различни неща. Множеството на пушачите няма нищо общо с множеството на получаването на доходи и сравняването понякога е една абсурдна тенденция. Тези, които пушат, имат определена политика на доходите, определени тенденции на доходите, а тези, които повишават доходите си в по-голяма степен, те имат друго отношение към цигарите, и изобщо тези сравнения според мен са голяма доза демагогия и популизъм. Трябва да внимаваме при подобни сравнения.
Ще ми позволите да дам данни за отношението акциз – продажна цена за най-пушените цигари “Victory” в периода 2001-2010 г., защото тук се чуха известни обвинения, че няма график в това отношение, че няма крива, по която трябва да се изменя този акциз в съответствие с изискванията.
2004 г. отношението акциз – продажна цена за цигари “Victory” е 48,7 на сто;
2006 г. се предвижда да бъде 52,3 на сто;
2008 г. – 57,2 на сто;
2010 г. – 62,5 на сто.
Мога да кажа даже, че кривата е малко стръмна в края на периода, където се очакват по-високи повишения на акциза по отношение на този най-често използван вид цигари в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Има ли други изказвания по § 2 от законопроекта? Няма други желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Пирински по § 2, т. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 40, против 61, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Пирински по § 2 т. 3 да отпадне от законопроекта, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 63, против 47, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Процедурно предложение – господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Предполагам, че господин Пирински не е бил чак толкова убедителен и този резултат се дължи на нещо друго.
Уважаеми колеги, моля да прегласуваме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Противно процедурно предложение – господин Пирински. (Шум и реплики в залата.)
Господин Пирински, нямате право в момента да правите процедурно предложение.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Разбирам, госпожо председател, но позволете ми да обясня на залата за какво става дума и да направя предложение как да излезем от ситуацията.
Отпадна моето предложение по § 1, госпожо председател. Вие не успяхте да проследите дебата, който е свързан с тази т. 3. В § 1 ние променихме начина на облагане на търговията с пури и пурети и вече тук в т. 3 се дава конкретния израз на този нов начин. Сега с гласуването си пленарната зала, която считам, че все пак гласува, защото аз бях убедителен, а не защото не е разбрала, фактически гласува да отпадне именно разшифровката на режима по § 1 и наистина се създава проблем.
Но, госпожо председател, аз бих предложил да не прегласуваме сега и да не потвърждаваме тази ставка, а да дадем възможност да доработим този въпрос, когато дискутираме онова, на което обърна внимание и господин Муравей Радев – вторият законопроект за акцизите, който ни предстои също тази сутрин да дискутираме на първо четене, където отново е включена и тази проблематика. Тези неща, които ние сега гласуваме с вас, са и в онзи законопроект. И ще имаме време между първо и второ четене да преценим точно колко трябва да са тези лева, с които да се обложат 1000 къса пури и пурети. Тук се предлагат 270, което, пак повтарям, е едно чувствително намаление. Пак повтарям пред пленарната зала, че не считам това за целесъобразно и се радвам, че пленарната зала ме подкрепи. Обръщам се и към мнозинството да даде възможност за едно по-прецизно фиксиране на адвалорната ставка, отколкото просто сега механично да я утвърди.
Затова предлагам да не прегласуваме сега, а да го оставим като отпаднал текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Първото процедурно предложение, всъщност единственото, което можеше да се направи, е на господин Имамов, който е за прегласуване на предложението на господин Пирински - § 2, т. 3 да отпадне, предложение, което не е подкрепено от комисията.
Прегласуваме предложението на господин Пирински по § 2, т. 3.
Гласували 147 народни представители: за 65, против 73, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Процедурно предложение – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Процедурното ми предложение, госпожо председател, е да прекратим работата по този законопроект. Причината е, че нарушаваме правилника. Правилникът изисква всички законопроекти по даде въпрос да бъдат разглеждани едновременно. Освен нарушението, което господин Муравей Радев изтъкна, ние сме в още едно нарушение.
Знаем, че Министерският съвет още през април или май внесе законопроект за промяна на Закона за акцизите в частта режим на безмитната търговия, и то именно във връзка с търговията с цигари и контрабандата.
Многозинството с оглушително мълчание пренебрегна този законопроект. Той лежи в деловодството и никой не го пипа. Междупрочем, онези, които са заинтресовани от тази търговия, внесоха доста разгърнати предложения как да се регулира тя, как да се преодолеят възможностите за злоупотреба и т.н. Никой не обръща никакво внимание на това.
Аз казах в Бюджетната комисия, повтарям го и тук: създава се впечатление, че мнозинството бяга от този въпрос. Това е политически въпрос.
Но чисто процедурно, от гледна точка на правилника, ние сега сме в нарушение, ето защо приканвам пленарната зала да гласува процедурното ми предложение за прекратяване на дискусията по този законопроект.
Госпожо председател, винаги предпочитам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Отлагане вероятно, а не прекратяване, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Прекратяване и отлагане, разбира се. Благодаря Ви, права сте.
Поначало аз съм привърженик да се придържаме към обективните аргументи и да не затрудняваме хода на работата излишно. Но когато пленарната зала гласува по един съвършено необоснован начин и дава доказателства, че не разбира отговорностите си пред обществото, аз съм категоричен, че подобен род работа не бива да продължава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение от господин Пирински – да отложим разискванията по този законопроект.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 145 народни представители: за 64, против 76, въздържали се 5.
Процедурното предложение не се приема.
Господин Радев, дължите ли и Вие поотделно да се гласуват Вашите предложения по двете точки – 4.1 и 3, или заедно?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): То беше отхвърлено, така че остава само първото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Само първото, защото т. 3 не се прие – току-що гласуваното предложение на господин Пирински.
Подлагам на гласуване предложението на господин Радев и група народни представители за промяна в т. 4.1 на § 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 16, против 78, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за § 2, който е подкрепен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 82, против 11, въздържали се няма. Текстът е приет.
Моля, господин Имамов, предложение на господин Пирински за създаване на § 3.
ДОКЛАДИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: “§ 3. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.”
Комисията подкрепя предложението като предлага следната редакция на § 3:
“Заключителна разпоредба
§ 3. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по § 3. Няма желаещи.
Моля да гласуваме редакцията на комисията за § 3 и наименованието “Заключителна разпоредба”.
Гласували 96 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 15.
Текстът е приет и с това и Законът за изменение на Закона за акцизите.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ВЗАИМОПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ ВЪПРОСИ И ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ НЕЯ, КОНВЕНЦИЯТА ЗА ТРАНСФЕР НА ОСЪДЕНИ ЛИЦА И ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ С ДВАТА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРОТОКОЛА КЪМ НЕЯ.
Моля, госпожо Мингова, да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, представям ви:

“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно законопроект за изменение на Закона за
ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ
по наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол
към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни
протокола към нея, който е внесен от Министерския съвет

Този законопроект беше разгледан на извънредно заседание на комисията на 15 октомври 2003 г., на което присъства госпожа Бичева от Дирекция “Международноправно сътрудничество” при Министерство на правосъдието. От името на вносителя тя запозна народните представители с основните положения и цели на предложения законопроект.
Република България е приела Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея през 1994 г. Тези конвенции бяха ратифицирани с резерви и декларации към тях.
Обществената нужда налага необходимостта от изменения на текста на следните три декларации:
1. Декларацията по чл. 16, т. 2 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси.
2. Декларацията по чл. 17, т. 3 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица.
3. Декларацията по чл. 23 от Европейската конвенция за екстрадиция.
Съгласно текста на посочените декларации Република България изисква всички изброени молби и документите към тях да се изпращат с превод на един от официалните езици на Съвета на Европа. Текстовете на декларациите създават редица затруднения на българската съдебна практика и забавят осъществяването на екстрадициите, трансфера на осъдени лица и правната помощ.
Всичко това налага приемането на законопроекта за изменение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея, целящи промени в текстовете на декларациите по чл. 16, т. 2 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, по чл. 17, т. 3 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица и по чл. 23 от Европейската конвенция за екстрадиция.
След проведеното гласуване комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо и второ гласуване посочения законопроект.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Не виждам председател или заместник-председател на Комисията по европейска интеграция. Няма и член на комисията.
Постъпил е доклад на Комисията по европейска интеграция, с който тя предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта на Закон за изменение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея.
Постъпил е доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Господин Близнаков, заповядайте да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, госпожо председател.

“ДОКЛАД
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
относно Законопроект № 302-02-66 за изменение на Закона за
ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея,
Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към
нея, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2003 г.

На редовно заседание, проведено на 9 октомври 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за изменение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта за ратификация на първо гласуване.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение има думата госпожа Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да разгледаме този законопроект в това заседание и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение в едно и също пленарно заседание законопроектът да бъде приет на първо и на второ гласуване.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 80 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 15.
Процедурното предложение е прието.
Госпожо Мингова, моля да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“ЗАКОН
за изменение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея

§ 1. В член единствен от Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея се правят следните изменения:
1. В ал. 1 буква “а” се изменя така:
“а) резерва по чл. 2:
“Република България заявява, че ще отказва правна помощ в случаите, когато:
- деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;
- наказателната отговорност е погасена поради изтичането на предвидената в закона давност;
- след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;
- спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение за прекратяване на делото.”
2. В ал. 3:
а) буква “в” се изменя така:
“в) декларация по чл. 6, т. 1, буква “b”:
“Република България декларира, че ще счита за гражданин по смисъла на конвенцията всяко лице, което притежава българско гражданство към момента на получаване на искането за екстрадиция.”;
б) буква “д” се отменя.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 2. Разпоредбата на § 1, т. 2, буква “б” влиза в сила от датата на влизане на сила на Закона за оттегляне на резервата, направена от Република България по чл. 12 от Европейската конвенция за екстрадиция. (ДВ, бр. 32 от 2001 г.).”
Комисията предлага този текст на законопроекта и той е приет единодушно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Имате думата за изказвания по съдържанието на законопроекта. Няма желаещи.
Подлагам законопроекта на второ гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на второ гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.
Заповядайте, госпожо Мингова, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.

ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за политическите партии, предлаган за второ четене

"Закон за изменение и допълнение на Закона за политическите партии".
Комисията подкрепя заглавието на законопроекта.
По параграф единствен на законопроекта има предложение на народните представители Соколов, Абаджиев и Масева – в т. 2, ал. 2 след думите "законна регистрация" се поставя запетая и се добавя "участвали са в парламентарни избори".
Предложението не е подкрепено от комисията.
Редакцията на комисията за параграф единствен на законопроекта, е следната:
"Параграф единствен. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Държавната субсидия се отпуска ежегодно от държавния бюджет за финансиране на партии и коалиции, които притежават законна регистрация и имат парламентарна група или достатъчен брой народни представители, за да образуват такава."
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Общата сума, предвидена в бюджета, се разпределя пропорционално на броя на народните представители от всяка партия или коалиция по ал. 1."
3. Създава се нова ал. 4:
"(4) Когато партия участва и в състава на коалиция, тя получава държавната субсидия само като член на коалицията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Имате думата за изказвания по параграф единствен от законопроекта.
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както беше отбелязано при първото разглеждане на този законопроект, той е насочен към това да реши един вътрешнопартиен проблем, възникнал в парламентарната група на мнозинството. Проблем, при който при прилагането на досегашния текст на Закона за политическите партии, държавната субсидия се получаваше от т. нар. мандатоносители – Национално движение за възраждане "Оборище" и Партията на българските жени, а не от Национално движение Симеон Втори, което към момента на изборите нямаше регистрация на политическа партия, формално не участваше и в коалицията между споменатите от мен две политически партии, макар коалицията да носеше това име.
Законопроектът е внесен от народни представители от една новообразувана парламентарна група – Национален идеал за единство, които също очевидно са заинтересовани да получат част от държавната субсидия. С оглед на това още при първото четене ние застанахме на позицията, че не е добре за авторитета на българския парламент, за политическата система в България да се внасят законопроекти, които да обслужват вътрешнопартийни проблеми или интересите на една или друга партия. И особено възраженията бяха срещу това да се дава едно абсурдно от правна гледна точка определение на дефиницията "парламентарно представена партия или коалиция". Такава дефиниция, която позволяваше всъщност една партия или коалиция, която изобщо не е участвала като такава на едни парламентарни избори, да бъде парламентарно представена. При разискванията в Комисията по правни въпроси, която е водеща комисия, този въпрос беше поставен и комисията отиде да търси едно друго разрешение – да се получи целеният резултат, като обаче не си послужим наистина с тази порочна дефиниция. И аз лично съм морално удовлетворен, че комисията прие да се откаже от тази дефиниция, защото това, според мен, беше удар срещу политическата система и срещу парламентаризма, и да търси един друг начин за разпределение на държавната субсидия, засягащ в момента единствено Националното движение Симеон Втори и отцепилата се от него нова политическа партия – Национален идеал за единство.
Лично аз не бих могъл да подкрепя този законопроект по изложените вече съображения, независимо дори от това, че беше направен опит да се постигне един резултат с по-малко укорими средства, т.е. като се отказахме от една очевидно неиздържаща правно дефиниция, защото аз пак искам да повторя, че е абсурдно една политическа партия или коалиция, която не е участвала на парламентарни избори, само за това, че в течение на работата на един парламент се е появила и е успяла да привлече към себе си определен брой народни представители, достатъчно – както е дефиницията – за да образуват парламентарна група, да претендира, че тя е парламентарно представена. Партия или коалиция, която не е съществувала по време на парламентарни избори, не може да бъде и не трябва да бъде парламентарно представена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Соколов.
Имате думата за други изказвания по законопроекта.
Заповядайте, господин Пейков.

ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, законопроектът за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от господин Никола Богданов Николов и група народни представители, беше приет на първо четене и в залата тогава имаше 52 души, но със 100 карти, гласували “за” текстът мина в предизборната суетня. Днес в залата има 57 народни представители и, ако законопроектът отново мине на второ четене, партия НДСВ, регистрирана след парламентарните избори, партия НИЕ и всички останали партии, които предстои да бъдат разроени от състава на този парламент, ще получат статут, какъвто те не притежават нито по политическа практика, нито по силата на политическия ни модел. Може би те ще раздадат абонамента за 40-то Народно събрание, гласувайки този закон, може би циреят на противоречията в Национално движение Симеон Втори ще бъде спукан с иглата на този закон и отделните групи в Национално движение Симеон Втори, отричайки се от името си, от предизборните си обещания, от миналото си, ще започнат на чисто, застанали на стартовата линия за следващото 40-то Народно събрание. Може би това изменение и допълнение ще стимулира промяната на матрицата на политическия модел, но ще мотивира тази промяна по непочтен начин – политически и с пари.
Какво да очакваме като политически участници и анализатори след приемането на този законопроект на второ четене? Очаквайте катаклизми, очаквайте политически бури. Законът ще разруши политическата стабилност в парламента, която и така не е много стабилна, ще го доведе до преструктуриране, поощрявайки роенето на нови парламентарни групи и застрашавайки най-напред групата на мнозинството Национално движение Симеон Втори. Справка – днешните вестници.
Второ, Движение за национално възраждане “Оборище”, Партия на Българските жени, БЗНС-Народен съюз, Демократическата партия и др. все едно, че не са участвали в парламентарните избори. По силата на новия закон те ще загубят качеството си на такива.
Трето, партиите, които имат достатъчен брой народни представители, регистрирани или предстоящи да се регистрират във ФО на Софийски градски съд, ще потърсят и ще намерят такива, за да образуват самостоятелни парламентарни групи като искрена позиция за следващия парламентарен цикъл. Ще се намерят може би 48 народни представители, които ще сезират Конституционния съд за противоконституционност на този текст, противоречащи на Правилника за организацията и дейността на Тридесет и деветото Народно събрание, цитирам:
“Чл. 4. (3) Кандидатури за председател на Народното събрание могат да бъдат издигани от парламентарно представени коалиции, регистрирани в ЦИК, за самостоятелно участие в изборите на 17 юни 2001 г.”
Партия НДСВ не е участвала в такава коалиция, следователно коалицията, издигнала проф. Огнян Герджиков за председател на Тридесет и деветото Народно събрание, състояща се от “Оборище” и Партия на Българските жени, вече няма да има своя статут и би трябвало да започне пререгистриране на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори и да се премине към избор на нов председател и заместник-председател от квотата на НДСВ.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Ново правителство.
ТОШО ПЕЙКОВ: Като заключение, с приемането на закона се поставя под съмнение легитимността на Парламентарната група на НДСВ, излъчила днешното правителство, както справедливо отбеляза господин Янаки Стоилов. Следователно, не е изключено “доброжелатели” да атакуват и правителството на Симеон Втори, така че да се наложи Тридесет и деветото Народно събрание, ако иска да съществува, да излъчи ново правителство.
Обръщам се към всички колеги, но най-вече към колегите от НДСВ, като ги приканвам да мислят, когато гласуват закона “Николов” на второ четене, ако не са мислили досега. И да завършат мандата си с името и с обещанията, заради които бяха избрани за депутати. Освен ако тези обещания и това име не им пречат на бъдещата политическа кариера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пейков.
Има ли други изказвания по законопроекта? Няма други желаещи за изказване.
Преминаваме към гласуване. Моля да гласуваме предложението по този параграф, направено от народните представители Йордан Соколов, Димитър Абаджиев и Елиана Масева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 27, против 106, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Гласуваме наименованието на законопроекта и параграф единствен в редакция, предложена от комисията.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ, от място): Искам процедура за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, госпожо Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, вижда се, че няма голям интерес по този законопроект, тъй като присъстващите в залата изобщо не отговарят на това, което показва електронната система за гласуване. Нека да си припомним, че преди няколко месеца българският президент се обърна към Конституционния съд и той излезе с решение, че, за да спазват Конституцията всички народни представители, вотът е личен и не може да се гласува с чужди карти. Аз мисля, че в тази зала няма толкова народни представители, които да упражнят този вот и заради това искам прегласуване. Ако някоя парламентарна група намери сили в себе си, нека да поиска проверка на кворума, тъй като аз не съм в ръководството на парламентарна група и не мога да го направя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложение за прегласуване на предложението на господин Соколов, господин Абаджиев и госпожа Масева.
Моля да гласуваме още веднъж предложението на тези народни представители, то не е подкрепено от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 18, против 118, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме параграф единствен в редакция, предложена от комисията, и наименованието на законопроекта.
Гласували 152 народни представители: за 101, против 28, въздържали се 23.
Текстът е приет.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Това е срам и позор за парламента и за парламентаризма в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следваща точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси.
Моля, госпожо Радева, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

“ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на
Закона за данък върху добавената стойност
№ 302-01-62, внесен от Министерския съвет на 31.10.2003 г.,
№ 354-01-91, внесен от народния представител Муравей Радев
и група народни представители на 25.09.2003 г., и
№ 354-01-5, внесен от народния представител Светослав
Спасов на 24.01.2003 г.

На заседание, проведено на 6 ноември 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от заместник-министъра на финансите Стамен Тасев.
Основните промени в законопроекта са следните:
- предлага се от обхвата на освободените от данък стоки от внос да се изключат въоръженията, снаряженията и техниката за нуждите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и другите органи в системата на националната сигурност;
- предлага се в обхвата на освободените от данък при внос стоки да се включат моторните превозни средства, които са противозаконно отнети, и дължимите митни сборове са възстановени или опростени по реда на Закона за митниците;
- предлага се да се освободят от данък доставките, осъществявани по проекти, финансирани пряко от безвъзмездна помощ в рамките на международни споразумения, по които Република България е страна, включително и за частта, финансирана със средства от заеми от международни финансови институции, когато гарант по заема е Република България;
- предложени са и редакционни промени.
Законопроектът на народния представител Муравей Радев и група народни представители беше представен от вносителите.
Законопроектът предвижда следните промени:
1. Да се изключат от данъчната основа получените от доставчика лихви и неустойки, пряко свързани с доставката.
2. Излишъкът от средства в ДДС-сметката да може да се прехвърля в разплащателната сметка на титуляра с разрешение на данъчния орган.
3. Предлага се да се намали срокът за приспадане на данъка за възстановяване от 3 на 2 месеца.
4. Да се намали прагът за доброволната регистрация по ДДС от 50 хил. лв. на 25 хил. лв.
По законопроекта на народния представител Светослав Спасов се предлага да се възстановява платеният данък върху добавената стойност за доставка на стоки и услуги, извършвани от страна – член на Северноатлантическия договор, при учения и мероприятия на НАТО на територията на Република България.
След представянето на законопроектите се проведе дискусия, при която се представиха следните въпроси:
1. Обосновано ли е облагането с данък върху добавената стойност на лихвите и неустойките, след като същите не са част от цената на стоката или услугата?
2. Да се обмисли възможността за съкращаване срока за възстановяване на данъка върху добавената стойност.
3. Да се обмисли възможността за намаляване регистрационния праг по ДДС.
4. Предложената разпоредба на § 1 от законопроекта на Министерския съвет променя ли режима на облагане с данък прехвърлянето на предприятия като цяло по чл. 15 от Търговския закон?
На поставените въпроси отговориха представители на вносителите.
Дискусията приключи с гласуване при следните резултати:
- по законопроекта на Министерския съвет: “за” – 10 народни представители, “въздържал се” – 1, “против” – няма;
- по законопроекта на народния представител Муравей Радев и група народни представители: “за” – 7 народни представители, “въздържали се” – 4 народни представители, “против” – няма;
- по законопроекта на народния представител Светослав Спасов: “против” – 5 народни представители, “въздържали се” – 6.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесени от Министерския съвет и народния представител Муравей Радев и група народни представители, и да не приеме законопроекта, внесен от народния представител Светослав Спасов.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Имат думата вносителите на трите законопроекта.
Господин Радев, ако първо Вие представите своя законопроект, заповядайте, имате думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз искам най-напред да благодаря на колегите от Комисията по бюджет и финанси, които разбраха същината на нашите предложения по Закона за данък добавена стойност и които се убедиха в тяхната целесъобразност. В нашите предложения няма нито някакъв опит за намаляване на фискалните вземания на държавата, нито някакъв популизъм, а в тях, във всяко едно от тях личи една насоченост към подобряване на сега действащата нормативна уредба на този данък – на най-големия приходоизточник за държавния бюджет. Това е сравнително нов данък, който има нужда от едно усъвършенстване тогава, когато практиката докаже тази необходимост. Ние смятаме, че тази практика доказа необходимостта от известни корекции и сега ще ви запозная с основните от тях.
Предлагаме в чл. 9, ал. 1 да отпадне т. 3. За какво става дума?
Става дума за това, че данък добавена стойност в момента се начислява освен върху цената, върху стойността на стоката или услугата, която е предмет на доставка, се начислява и върху евентуалните лихви от забава, които съпътстват някаква сделка. Има забавяне на тази доставка, има неустойки, глоби, а има и лихви върху тези неустойки. В момента върху тези лихви се начислява данък добавена стойност.
Аз мисля, че това е една инерция, по която ние като народни представители, разбирайки естеството на тези лихви, че те имат случаен характер, да вземем отношение. Те не са елемент на цената. Тях може да ги има, може да ги няма. Тяхното икономическо естество е санкция, не е доставка, защото ДДС се плаща върху сумата на доставката, а не върху санкцията от някакво неизрядно действие на един или друг участник във веригата “покупко-продажба”. И това е дълбокият икономически смисъл от това – от основата на данък върху добавената стойност да бъде извадена лихвата, която случайно, по някакъв повод в тази сделка съществува.
Смятам, че има много дълбока логика това да го изправим и разчитам на разума на народните представители, които ще дадат своя принос в усъвършенстването на системата на данък добавена стойност.
Второто ми предложение е подобно на първото, пак по този чл. 29 да отпадне ал. 7.
Алинея 7 създава една неравнопоставеност на пазарната оценка при вноса на автомобили. Значи, това е една дискриминационна база за определяне на пазарната стойност относно старите автомобили – нещо, което не се отнася за новите. Нещо, което в повечето случаи дава една нереално висока цена на стария автомобил, а оттам и на данък добавена стойност, което като сумарно събрани – данък добавена стойност и цена на пазара обикновено довежда до една много трудна реализация на това превозно средство и обикновено се получава така, че пазарната цена, на която това превозно средство се продава в частта “данък добавена стойност” е по-малка, отколкото онази при вноса, на която е платен данък добавена стойност. И тогава всъщност продавачът не може да възстанови по силата на данъчния кредит онова, което е платил.

Ето тази вътрешна нецелесъобразност предлагаме да бъде изравнена, тоест да няма разлика при определяне пазарната цена на различните видове автомобили – нови или стари.
Втората група въпроси, които разглеждаме в нашия законопроект, според мен са изключително важни и са адресирани до усъвършенстване и облекчаване преди всичко на действието на ДДС-сметката. Знаете колко спорове се водиха около въвеждането на тази ДДС-сметка. Аз съм изразявал много положително отношение към начина, по който чрез ДДС-сметка рязко се намалява възможността да бъде източван бюджетът чрез данък добавена стойност от недобросъвестни играчи на пазара или – да го нарека директно – от измамници, които чрез връщане на данък добавена стойност нанасят огромни щети на бюджета. Основен инструмент за ограничаване на тези възможности е ДДС-сметката. Този инструмент беше изработен в този парламент. Две години по-късно обаче практиката доказа определени несъвършенства на тази ДДС-сметка, която бихме могли да изгладим, да я направим по-оперативна и по-ефикасна.
За какво става дума? Знаем, че ДДС-сметката е като полупроводник – еднопосочна. Тя пропуска в една посока. В нея влизат средствата, но те излизат само в една посока.
Имаме две предложения. Първото от тях е следното: когато по някаква причина ДДС-сметката на определен търговец е празна или средствата в нея са недостатъчни – това обикновено съпътства новосъздадените или новорегистрираните по ДДС фирми, тогава те няма откъде да имат пари по тази ДДС-сметка, възможно е по една или друга причина по-нататък в търговския процес да се стигне до недостиг на средства в ДДС-сметката – и когато търговецът или предприятието имат нужда да захранят своята ДДС-сметка, това да стане от оборотните средства, от разплащателната сметка, тя да си извърши функцията, за която е създадена, но след това, когато в ДДС-сметката има достатъчно средства, заемообразно дадените пари от разплащателната сметка да се върнат обратно. Няма по-естествено нещо от това. Абсолютно логично е, но не може да стане, защото трябва данъчна ревизия, пък тя ще дойде не знам кога. Цикълът е изключително тромав и труден. На практика предприятието продължава да работи с пари, които е блокирало и не може да пусне в стопанския си оборот.
Нашето предложение е когато си дал парите, да можеш да си ги вземеш тогава, когато са ти необходими, когато сметнеш за целесъобразно, но като успоредно с това ти уведомиш писмено данъчната служба. Тя трябва да знае какво става в твоята ДДС-сметка.
Второто предложение е още по-важно и още по-сериозно. Някога, когато въвеждахме тази ДДС-сметка, говорихме, но беше отхвърлено по неизвестни за мен причини. Сега практиката доказва, че трябва да се върнем на него. Това е когато в определено време в тази ДДС-сметка се натрупа голям ресурс. Има такива видове търговски операции, такава стопанска дейност, която неминуемо рано или късно при функционирането на ДДС-сметката натрупва един увеличаващ се излишък в нея, който не може да се възстанови обратно в разплащателната сметка по простата причина, че ДДС-сметката действа като полупроводник – пропуска само в една посока, не може да върне обратно парите. Това е нейното достойнство, но не трябва да бъдем догматици, защото когато поради естеството на работата ти си натрупал един излишък, който непрекъснато расте, твоите средства, паричните ресурси на предприятието във времето се акумулират някъде и те не могат да бъдат използвани по предназначение.
Нашето предложение е ако има такива случаи, то фирмите, които са носители на тези натрупвания в своите ДДС-сметки, да уведомят данъчния орган, да мотивират и докажат това, което сега говорят, че се дължи като резултат на естеството на тяхната търговска дейност, и когато данъчният орган след тематична проверка установи, че това е така, тези търговци да могат да си възстановят натрупаните излишъци обратно в своята разплащателна сметка или да ги пуснат отново в търговския оборот. Не виждам разумно обяснение срещу подобно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Радев, времето Ви изтече.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Тогава да продължа по време на обсъждането на законопроекта. Правилникът наистина ни задължава...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Както предпочетете, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Прекратявам дотук. Ще продължа по време на обсъждането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Искам да поканя заместник-министър Тасев да представи законопроекта, внесен от Министерския съвет. Заповядайте, господин Тасев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопоректът, с който се предлагат изменения в Закона за данъка върху добавената стойност, съдържа в по-голямата си част корекции по управлението и администрирането на този данък. Аз лично не ги намирам за съществени или със силно влияние върху бюджетните приходи.
Предлага се доставките по Глава четиринадесета от Кодекса на труда да отпаднат от обхвата на освободените доставки, като за тях ще се начислява данък добавена стойност, но в замяна на това работодателите ще имат право на данъчен кредит.
Внася се справедливост по отношение услугите по планинско спасяване, които се оказват от Планинската спасителна служба. Те се дефинират вече като освободена доставка.
Най-съществена част и може би най-силно влияние върху бюджета ще окажат промените, които се предлагат във връзка с освобождаването по международни договори, спогодби, конвенции и други. Това нещо се прави с цел ефективно усвояване на средствата от Европейския съюз. За съжаление досегашната практика показа, че изключително много от забавянията по проекти са свързани с това, че пристигащите доставки по такива проекти не могат да бъдат разделени – каква част от тях е за сметка на финансиране от Европейския съюз, примерно по някои от програмите ФАР, ИСПА и т.н., и каква част е финансиране с участието на държавния бюджет.
Четвъртата съществена промяна е, че Министерството на финансите е имало срещи със синдикатите и Българската стопанска камара и на базата на подписано споразумение предлагаме да се отмени чл. 59, т. 8, съгласно която не се дължи данък добавена стойност при внос на снаряжение и техника за нуждите на Министерството на отбраната, МВР и други органи на националната сигурност. Досегашната разпоредба поставяше в неравнопоставено положение българските производители на подобна техника, а именно техника, която се произвежда в страната, се дава възможност да бъде внасяна без данък добавена стойност. Естествено тази разлика поставя в благоприятно положение вносителите и те имат възможността да печелят евентуално търгове.
Има и редакционни промени, които са във връзка с новия режим на преобразуване на търговски дружества, който е регламентиран в Глава шестнадесета на Търговския закон.
Това са промените. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тасев.
Остана още един от законопроектите по този Закон за данък върху добавената стойност, внесен от народния представител Светослав Спасов. Но аз не виждам господин Спасов в пленарната зала. При мен няма сведение той да го е оттеглил, пък и не виждам у него желание да го представи.
Уважаеми народни представители, откривам дебата по внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Имате думата.
Господин Радев, сега бихте могли да се възползвате от тази възможност. Заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Ще се опитам да продължа оттам, докъдето спрях преди малко, защото всъщност представянето се превърна наистина и в мотивиране на нашите предложения.
Следващото основно предложение в нашия пакет е намаляване на срока за възстановяване на данъчния кредит. Знаем, че този срок в началото беше много голям. Постепенно, година след година той беше намаляван. И това е съвсем обяснимо, защото в началото, при усъвършенстването на действието на този сравнително нов Закон за данък върху добавената стойност беше необходимо и по-дълго време данъчната администрация да извърши своите проверки и да възстанови данъчния кредит там, където се дължи такъв. Този срок в годините беше намален до три месеца. Ние смятаме, че сега е разумно да намалим срока поне на два месеца. След възникването на връщането на данъчен кредит и извършването на процедурите по това той да бъде възстановен вече в двумесечен срок.
Ако данъчният кредит не бъде възстановен в законния срок, въвеждаме и обратната норма – заплащане на лихви за забавяне на връщаната сума. Така както сега неизправният платец към държавата на данъци или някакви други задължения, когато забави своето плащане, плаща освен главницата и съответните лихви, справедливо е тогава, когато държавата по своя вина забави връщането на парите на търговеца, върху тази сума и държавата да плати съответни лихви за забавянето.
Следващото ни предложение касае една сравнително ограничена част от търговската дейност. Но в чл. 92 ние предлагаме след думата “доставка” да се добави текстът “включително и подизпълнители”.
За какво точно става дума? Всъщност, когато беше въведена ал. 1 в чл. 92, се премахна неоправданата практика проекти, в които участва външно финансиране, да бъдат облагани с данък добавена стойност. Това облекчение съществува за изпълнители, които работят по проекти с външно финансиране. Най-често това са много сериозни инфраструктурни проекти, екологични проекти или нещо от този род, които се финансират обаче от международни финансови институции, от официални финансови източници от държавите на Европейския съюз, източници, които правят търг по международните канони, определят изпълнителя и дават парите. Те много пъти са казвали: ние ви даваме парите, но ви ги даваме, за да свършите работа, а не за да ги облагате с данъци. И поради тази причина в момента тези проекти не се облагат с данък добавена стойност.
Когато става дума за главен изпълнител, този въпрос е решен в днешното законодателство. Само че много пъти главният изпълнител е някаква външна фирма. Тя работи с редица български подизпълнители и нормата, за която досега говорих, не се разпростира върху вътрешните, българските подизпълнители, което смятам, че не е справедливо. Ако има облекчение, то се ползва от централната фирма – доставчик, основната, която работи по този проект. Тя ползва това облекчение. Раздава обекта на български фирми – подизпълнители, които не могат да се възползват от това облекчение, и все едно че фактически нищо не сме направили. Затова нашето предложение е да уеднаквим статута на подизпълнителите, които, пак подчертавам, в повечето случаи са български фирми, със статута на главния изпълнител, който в повечето случаи е чужда фирма, не българска.
Следващото ни предложение касае патентния данък. Знаем, че преди таванът на патентните търговци беше еднакъв с този на прага за задължителна регистрация по ДДС - 75 хил. лв. Нашето предложение тук третира възможното сваляне на тази граница, която още миналата година беше свалена и е различна – 50. От 75 прагът за регистрация стана 50, а сега ние предлагаме да бъде още по-нисък, да се отнеме възможността, угрозата по-точно, патентният данък да бъде задължен да се регистрира по ДДС.
Доколкото разбрах, вносителят - Министерският съвет, предлага също подобна възможност за елиминиране на това патентният търговец да бъде задължен да работи по ДДС. Така че, ако нашето предложение в този си вид и това на Министерския съвет бъде уеднаквено в комисията и се намери по-доброто решение, аз нямам нищо против да приема и другото, ако то е по-добро, но принципът е този. Трябва по някакъв начин да решим принципа.
И накрая, предлагаме свалянето на този задължителен праг от 50 на 25 хил. лв. Възможно е да обсъждаме и друга граница – и по-висока, и по-ниска – но още веднъж подчертавам, че тук всъщност става въпрос за тенденция – постепенно намаляване на този задължителен праг, свързан с увеличаващите се възможности на данъчната администрация за контрол върху платците на данък добавена стойност.
Това са нашите предложения и се надявам, че между двете четения те ще бъдат защитени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Уважаеми народни представители, в 10,58 ч. обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието. Уважаеми народни представители, продължаваме с дебата по т. 4 – първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
От името на парламентарна група има думата господин Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!

"ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарния съюз на
Обединените демократични сили

През последните дни сме свидетели на нови нагли прояви на организираната престъпност, като показни убийства в централната част на София, стрелба и побой в дискотека с над 2000 посетители, чийто живот беше застрашен, взривявания на магазини, автомобили и офиси. Пияни полицейски служители причиняват катастрофи с човешки жертви. Черни джипове ежедневно триумфално минават по пешеходните зони на София и други големи градове. Тази хронология на престъпността ни връща в мрачния период 1993-1995 г., когато наблюдавахме разцвета на мутрите, групировките и хаоса.
Свидетели сме отново и на бездействието и невъзможността на правителството и на ръководството на Министерството на вътрешните работи да се справи с положението. Видна е липсата на политическа воля в правителството и в управляващото мнозинство за истинска борба с организираната престъпност. Обществото не може да не е разтревожено, че съществуващите престъпни групировки стават все по-нагли, не се боят да манифестират открито своето съществуване, да си разчистват сметките чрез показни убийства и взривове.
При последния кървав инцидент в столичната дискотека "Ескейп", бяха задържани от органите на Министерството на вътрешните работи 50 участника в него. Буди недоумение фактът, че за нито един от тях не е била уведомена съответната прокуратура, не е било поискано тя да упражни правото си за задържане за срок от 72 часа, за да може да се извърши нужното разследване. Срещу нито един участник не е било образувано бързо производство за хулигански действия, каквато възможност законът предвижда.
Обединените демократични сили отдавна предупреждават за тези последици. Поискахме вот на недоверие на правителството. Бяха отправени множество актуални въпроси и питания във връзка с безпрецедентната престъпност. Преди повече от половин година внесохме в Народното събрание проект за програма "За достойно членство на България в НАТО", в който предложихме конкретни мерки за намаляване на организираната престъпност, като: управляващите да преустановят противопоставянето между институциите; правителството да завърши изграждането на интегрираната информационна система за противодействие на престъпността; правителството да обяви и предприеме административни и законови мерки, които да отнемат възможността на лица, свързани с престъпни структури, да участват в икономическия и политическия живот на страната. Проектът беше спрян от управляващите. Вместо това те продължиха да изпълняват програмата на демагогията и оправданията, която обаче е на цената на липсата на сигурност и достойнство за цялото българско общество.
Обединените демократични сили призовават:
Първо, министър-председателят незабавно да освободи министъра на вътрешните работи, както и цялото политическо ръководство на Министерството на вътрешните работи.
Второ, в срок от една седмица министър-председателят да представи в Народното събрание конкретен план от мерки за отвоюване на държавата от престъпните групировки." Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев. Това беше от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили.
Ако няма други изявления от парламентарни групи, продължаваме с нашата работа по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, действително продължаваме своята работа, както Вие се изразихте, но онова, което заяви господин Абаджиев в декларацията на Обединените демократични сили, не е просто поредна декларация, а поставянето на един въпрос, по който Народното събрание трябва да отдели малко време от своята работа. И ми се струва, че на Председателски съвет е редно да обсъдите дали най-малкото министърът на вътрешните работи ще дойде да информира какво става, дали по някакъв друг начин ще реагирате, но парламентът като парламент не може да бъде в някакво друго измерение и да не вижда какво става на улицата пред него. Така че наистина, продължавайки своята работа, не можем да забравим онова, което беше казано.
Връщайки се към темата за измененията в Закона за данък добавена стойност, действително, господин председателю, и в Комисията по бюджет и финанси представителят на Министерството на финансите господин Тасев се постара да аргументира предложенията на Министерския съвет. Господин Радев също доста аргументирано обоснова онези промени във функционирането на ДДС-сметката, в изваждането от облагаемата съвкупност на неустойки и лихви за просрочия, с които той започна своето изказване сутринта. Може да се спори по различните техники, които са предложени, дори по аргументацията. Имаше размяна на дискусия в комисията, която аз не бих възпроизвел тук, защото можем да дискутираме и между първо и второ четене с евентуално внесени допълнително писмени предложения.
Но бих искал, господин председателю, да насоча Вашето внимание и вниманието на народните представители към две промени, които предлага Министерският съвет, които ми се струва, че недостатъчно бяха дискутирани в Комисията по бюджет и финанси, а според мен са от първостепенна важност. Говоря за законопроекта на Министерския съвет.
Първото се съдържа в § 5 от законопроекта на Министерския съвет. Бих Ви помолил и Вие да го погледнете, тъй като съм сигурен, че и професионално ще Ви заинтересува. Предлага се промяна в чл. 44 от Закона за ДДС. Този член в сегашната редакция на закона има заглавие "Прехвърляне на предприятия" и се отнася към Глава осма, която третира освободени доставки от облагане с ДДС. Както регламентира сега чл. 44 прехвърлянето на предприятие като цяло, се има предвид по смисъла на чл. 15 от Търговския закон, както и обектите по чл. 1, ал. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
В § 5 от законопроекта се предлага сега да се промени и заглавието, и съдържанието на чл. 44, като на практика отпада понятието "прехвърляне" и се говори за приватизация. Заглавието става "Приватизационни сделки" и самият текст: "Приватизационна сделка е приватизацията по чл. 1, ал. 2 от Закона за приватизация".

Този въпрос беше повдигнат в Бюджетната комисия, беше зададен въпросът дали по същество се променя данъчното третиране на промяната на собствеността при тази нова редакция и еднозначният отговор беше, че, не, както и досега този род сделки си остават извън облаганията и не се предвижда да бъдат облагани оттук нататък. Господин Валери Димитров беше също много настоятелен в изясняването на този въпрос. Но, господин председателю, все пак ми се струва, че си заслужава още веднъж да се направи опит да се вгледаме внимателно какво означава от правна гледна точка и от всички възможни вторични и третични ефекти подобно изключване на чл. 15 от Търговския закон от обхвата на този текст. И то не само от чисто данъчна гледна точка, що се отнася до ДДС. Аз си признавам, че си задавам повече въпроси, нямам изградена хипотеза за отговорите на тези въпроси, но ми се струва, че тъй като няма един ред мотивировка в мотивите на правителството за промяната на чл. 44, смятам, че има нужда от едно доста по-детайлно разглеждане на възможните по-съществени промени, които биха произтекли от тази промяна.
Вторият въпрос е свързан с § 6, от ЗИД-а, който с едно изречение казва, че чл. 48 се отменя. Член 48 е в същата тази глава – “Освободени сделки”, и засяга доставките по Кодекса на труда, по-специално по Глава четиринадесета от Кодекса на труда. Става дума, както знаете, господин председателю, за един доста широк набор от видове обслужване от страна на работодателя за работниците и служителите в съответните фирми, които се финансират със средства на работодателя или, както е казано в чл. 292 на Кодекса на труда, от други източници. Става дума за задоволяване на социално-битови и културни потребности. За да не е толкова абстрактен изразът, става дума за хранене, за търговско и битово обслужване, за търговско обслужване, за бази за краткотраен и дълготраен отдих, културни занимания, подпомагане на младите и т.н., освен това работно и униформено облекло, жилища и работнически общежития. Целият този обхват от дейности и свързаните с тях сделки се предлага сега всъщност да бъдат облагани с данък добавена стойност, от което могат да произтекат два вида последици – или работодателите съответно да ги икономисат, като ги намалят като вид дейност, или пък, което, разбира се, ние изключваме по принцип, да търсят начин да избягнат дължимото данъчно облагане. И двете развития едва ли са онова, което парламентът желае да види.
Ето защо аз бих предложил § 6 много сериозно да бъде обоснован от Министерството на финансите, тъй като отново няма мотивировка, не се говори въобще в мотивите на ЗИД-а за това отпадане, и ако не могат да докажат, че по друг начин правят възможно запазването на този вид обслужване от страна на работодателите, по никой начин Народното събрание да не го приема.
Това са двата въпроса, господин председателю, на които исках да привлека вниманието Ви и на пленарната зала. Аз, както и в Бюджетната комисия, ще се въздържа при гласуването на предложените законопроекти по различни причини, имам и своите резерви към законопроектите на Съюза на демократичните сили. Но тези два принципни въпроса, единият може би по същество няма нищо, чл. 44, но вторият, чл. 48, за мен е твърде сериозен и това не ми позволява да подкрепя законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Други желаещи има ли? Заповядайте, господин Чонков.
ГОСПОДИН ЧОНКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, по принцип аз съм съгласен и ще подкрепя както законопроекта, внесен от Министерския съвет, така и законопроекта, внесен от господин Муравей Радев. Но и в двата законопроекта по принцип липсва едно нещо, от което много от предприятията в момента са потърпевши. Става въпрос за следното. В чл. 65 е забранено да се използва данъчен кредит за фирмите, които осъществяват дейности, независимо че тези автомобили реално извършват такава дейност, понеже тя не е основна. Ще ви дам пример. Кабелните фирми имат по 10-15 автомобила, но реално тези автомобили не се възприемат, че извършват основна дейност. Аз не виждам защо не се възприема, но в правилника тълкуването, което е направено, казва, че основна дейност се извършва само за транспортни фирми. И в момента тези фирми правят разни фокуси, като пререгистрират транспортни фирми, плащат едната на другата. Според мен ако в чл. 65 на сега действащия закон прибавим само една дума – за основна и спомагателна дейност – този въпрос ще бъде решен. И аз си запазвам правото да направя писмено предложение между първо и второ четене, така че тази неуредица в закона да бъде отстранена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чонков.
Други желаещи? Господин Радев, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Няколко думи само искам да кажа за законопроекта на Министерския съвет. Според мен предложените корекции са много пестеливи, до известна степен козметични, но аз не бих казал, че са ненужни. Те по един или друг начин в крайна сметка създават по-добра възможност за ползване на закона, тоест доусъвършенстват го. Ако имам критика, то е за тази доста скромна проява, защото данък добавена стойност сам по себе си има изключително много проблемни сфери и ние трябва една по една във времето да ги решаваме. Дори в тази дискусия възникват такива предложения като на колегата Чонков. Той е видял нещо, което е проблемно. Друг един колега преди малко в почивката ми се обади, че съществува проблем тогава, когато големите фирми забавят плащането към своите доставчици и по този начин неправомерно ползват данъчен кредит или най-малкото ползват чужд данъчен кредит и ощетяват работата на по-малките доставчици. И ред други въпроси възникват в процеса на дискусията по този закон.
Поради което аз категорично заявявам, че тези промени, предложени от Министерския съвет, аз лично ще ги подкрепя, но смятам, че те са недостатъчни. Ако бъдат обединени с предложенията, които ние направихме тази сутрин, които вече имат няколко много съществени моменти, с които подобряват действието на закона, и, разбира се, между двете четения народните представители, водени от съвсем добросъвестно намерение да подобрят действието на този закон, направят разумни, ценни, полезни предложения и те бъдат подкрепени както в Бюджетната комисия, така и в Народното събрание, от това всички ние само ще спечелим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Госпожо Радева, заповядайте, имате думата.

НИНА РАДЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз също ще си позволя да взема отношение по законопроекта, предложен от господин Радев, който, действително, в общо съдържателната си част съдържаше една база за добра дискусия по промените, които трябва да бъдат направени и в правилниците по прилагане на Закона за данък върху добавената стойност. Но паралелно с това бих си позволила да изкажа някои свои мнения по законопроекта, особено що се касае до предложението за намаляване срока за възстановяване на данъка от три на два месеца.
Аргументите за това предложение са, че през 2000 г. е започнала тенденция за намаляване на срока от 6 на 4 месеца, след това – на 3 месеца, и в тази връзка логически се предполага, че може да стане и 2 месеца. За да бъдем съвсем коректни, аз бих искала да цитирам разпоредбата на чл. 77, ал. 2 от закона, в която с изречение второ е въведен съкратен срок от 45 дни за възстановяване на данъка на лица, които са платили не по-малко от 80 на сто от отчисления им данък, за които е упражнено правото на данъчен кредит чрез ДДС– сметка, включително по внос.
Тази разпоредба е приета с измененията на закона през 2002 г., когато бе въведена ДДС-сметката и с нея се дава възможност за ползването й по избор.
С новите изменения на закона, които са в сила от 1 януари 2003 г. ДДС-сметката стана задължителна за ползване и съгласно чл. 55 от закона за доставки, при които начислението на ДДС е над 1000 лв. При тези критерии голяма част от фирмите или поне фирмите, които са с големи обороти, прилагат тази схема и реално ползват 45-дневния срок за възстановяване. Освен това, с измененията на закона от 2003 г. бе въведен и 10-дневен срок за възстановяване на данъка за лица, които изпълняват инвестиционни проекти.
Смятам, че тези мотиви, с които господин Радев защитава това си предложение, подлежат на една съществена ревизия.
Бих искала да кажа, че изобщо в цялата политика от 2001 г. сегашното правителство за двете години – 2002–2003 г., е направило много съществени промени в това отношение и смятам, че наистина действащият законопроект не предлага ново скъсяване на срока, но независимо от това действащата нормативна уредба създава достатъчна възможност за оперативна работа и в крайна сметка в някаква степен тя е съобразена и с възможностите на администрацията да контролира изтеглянето на кредита по ДДС- сметките, което е от голямо значение за сигурността на фиска.
Освен това искам да взема отношение и по предложението, което е свързано с промяната на данъчната основа, като само напомням на колегите и на залата, че в крайна сметка съгласно чл. 11, § 1, точки “б” и “а” от Директива № 6 в данъчната основа се включва всичко, което представлява насрещна престация, което е получено или ще бъде получено от доставчика. Тази разпоредба е в сила от 1998 г. и, ако се отмени, има голяма вероятност да се злоупотребява, като данъчната основа се намалява за сметка на размера на неустойките и лихвите за забава. Затова лично аз не подкрепям това предложение.
По отношение изказването на господин Пирински за отмяната на чл. 48 във връзка с Глава ХІV от Кодекса на труда бих искала да кажа, че това е във връзка с нашите ангажименти за хармонизация на законодателството в социалната сфера. Така че това е изцяло в този контекст на нашите задължения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Заповядайте за реплика, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо Радева, Вие започнахте да опровергавате моите доводи, но всъщност, може би, без да искате ги потвърдихте. Какво казахте? – “Аз съм против намаляването от 3 на 2 месеца, защото сега има много случаи, в които редица фирми и тези, платили до 80 % от ДДС-сметка, и други получават облекчение на месец и половина, 45 дни.” Да, така е, също и за износители, също и за много други случаи, което означава само едно – че нищо не пречи на данъчната администрация да работи с по-нисък срок за връщане на данъчния кредит. Само това означават Вашите думи.
Безспорно е обаче това, че 3-месечният или изобщо дългият период на връщане на данъчния кредит пречи на фирмите. Това е безспорно и никой не се наема да твърди обратното. Това, че данъчната администрация трябва да има достатъчно време, за да провери и, ако наистина има опит за измама, да не го допусне е безспорен факт. Но това дали ще стане за 3 или за 2 месеца, при наличността на връщане на данъчен кредит за 45 дни, просто обезсмисля оспорването на това, че трябва да търсим начин да намалим този срок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Втора реплика – господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Радева, по принцип навярно е така – има ангажименти, които могат да се трактуват като задължение да бъде изменено третирането на доставките по Глава ХІV от Кодекса на труда, но, първо, това трябва да е достатъчно ясно обосновано в мотивите на вносителя на законопроекта. Второ, освен формулировките в мотивите, които да са аргументация, поне ние в Бюджетната комисия, трябва да получим точните текстове на съответните ангажименти, за да сме съвсем наясно точно за какво става дума. Трето, даже да трябва да отпадне този текст, и тук, господин председателю, въпросът е принципен – когато правим една промяна, която ни се налага, дали не търсим форми, с които поне частично да компенсираме отрицателните последици от нея? Може да ни обвинят, че се мъчим по някакъв начин, не съвсем стриктно и докрай да изпълняваме и т.н., но ако бъдем реалисти, всяка държава се стреми в максимална степен, виждате какво става сега като започнете от Световната търговска организация и всички други организации, да намери начини да защити своите национални интереси, мъчейки се да съблюдава международните дисциплини, но по никой начин не автоматично и безапелационно, прилагайки едно към едно, без усилие да смекчи най-малко последиците. Тъй че би трябвало правителството, предлагайки тази отмяна, да обясни много точно как оценява, първо, последиците от нея по отношение на социалния статус на работниците; какви са възможните форми поне за частично облекчаване на тези последици чрез едни или други форми на допълнително облекчаване на работодателите, и когато правим такава отмяна, да я правим с отворени очи и с максимална грижа за запазване на онова, което може да се запази. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Това беше втора реплика. Не виждам желаещи за трета.
Госпожо Радева, ще се възползвате ли от правото си на дуплика?
НИНА РАДЕВА (НДСВ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Продължаваме дискусията по тази точка от дневния ред.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам, което означава, че трябва да се подготвим за гласуване на представените законопроекти.
Искам да припомня, че по тази точка от дневния ред има три законопроекта – единият, внесен от Министерския съвет; вторият, внесен от народния представител Муравей Радев и група народни представители и трети законопроект – внесен от народния представител Светослав Спасов, който обаче не беше представен от вносителя, макар че се появи за кратко в пленарната зала, но не пожела да го представи. Това ми дава основание изобщо да не го подлагам на гласуване, тъй като, очевидно, той се дезинтересира от собствения си законопроект.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.
Гласували 113 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 30.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, внесен от Муравей Радев и група народни представители.
Гласували 102 народни представители: за 43, против 16, въздържали се 43.
При това положение този законопроект не се приема.
Господин Радев, имате възможност да поискате прегласуване на този законопроект.


МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Господин председател, аз наистина правя процедурно предложение за прегласуване, защото останах с впечатление, че всичко това, което говорихме в залата, има смисъл, има разум, то е полезно и да бъде отхвърлено тук без аргументи, без мотиви, без дори някой да стане и да каже, че това не е добро и че е лошо, а само на базата, че го предлага опозицията. Аз не зная по какъв начин бих могъл утре и който и да било народен представител, различен от мнозинството, да прави разумни предложения. Разбирате ли, че се обезсмисля работата на народния представител по този начин? Ако имаше аргументи, ако имаше нещо, което да бъде доказателство, да, но го няма. Въпреки това, налице е един резултат, който най-малкото не е почтен.
Затова ви моля да прегласуваме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Муравей Радев и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 134 народни представители: за 121, против 6, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Думата има председателят на Комисията по бюджет и финанси госпожа Нина Радева да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за
корпоративното подоходно облагане № 302-01-63, внесен от Министерския съвет на 31.10.2003 г. и № 354-01-87, внесен от
народния представител Муравей Радев и група народни представители на 25 септември 2003 г.

На заседание, проведено на 5 ноември 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Законопроектът на Министерския съвет бе представен от заместник-министъра на финансите Стамен Тасев, който изтъкна, че целта на предлаганите промени е синхронизиране на данъчното законодателство с правните норми на Европейския съюз, както и подкрепа на икономическия растеж и стимулиране на инвестициите.
Основните промени в законопроекта са следните:
- намалява се ставката на корпоративния данък от 20,5 на 19,5 на сто;
- предлага се застрахователните дружества да преминат към общия ред на облагане по Закона за корпоративното подоходно облагане, като за застрахователните премии се запазва и режимът на облагане с еднократен данък, който ще се начислява в застрахователните полици, за сметка на застраховащите и застраховани лица, а ставката на данъка за общото застраховане се намалява от 7 на сто на 3 на сто, а животозастраховането и премиите по активното презастраховане не се облагат с данък;
- предлага се бюджетните предприятия за осъществяваната от тях стопанска дейност да се облагат с еднократен данък върху приходите в размер на 4 на сто, вместо по общия ред;
- въвежда се нова категория амортизируеми дълготрайни нематериални активи, за които има правни ограничения за периода на ползване. Годишната амортизационна норма за тези активи ще се определя съобразно срока на ползване, като не може да бъде по-висока от 25 на сто;
- предложени са разпоредби във връзка завеждане на активите и последващото водене на данъчния амортизационен план;
- предложен е облекчен режим на данъчно третиране на извършените от работодателя разходи за превоз на персонала. Отчетените разходи за групов превоз на персонала, включително за наетите по договори за управление и контрол, извършен със собствени или наети автомобили, от местоживеене до месторабота, с изключение на случаите, в които транспортът се осъществява с леки автомобили, не се регулират за данъчни цели и не се облагат с данък при източника;
- предлага се лицензираните дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел да не се облагат с корпоративен данък, като данъчната тежест се прехвърля към техните инвеститори;
- предлага се намаление на еднократния данък върху даренията в полза на образователни, здравни, лечебни заведения, фондове за подпомагане на инвалиди, общини и др. от 20 на сто на 15 на сто;
- актуализират се текстове, предлагат се редакционни промени и синхронизация с действащото законодателство.
Законопроектът на народния представител Муравей Радев и група народни представители беше представен от вносителите.
Той предвижда следните промени:
- предлага се да се изключат от облагане по ЗКПО бюджетните организации;
- да не се преобразува финансовият резултат за данъчни цели с начислените глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове;
- размерът на корпоративния данък да се намали от 23,5 на сто на 17,5 на сто;
- размерът на еднократния данък върху социалните разходи, разходите за ремонт на леките автомобили и вноските за доброволно пенсионно осигуряване да се намали от 20 на сто на 15 на сто.
След представянето на законопроектите се проведе дискусия, при която се поставиха следните въпроси:
1. Какъв е мотивът за определяне на ставка 19,5 на сто?
2. Да се прецизират разпоредбите на чл. 23 с оглед по-голяма яснота и лесна приложимост.
3. Какъв е мотивът за освобождаване от облагане с корпоративен данък на дружествата със специална инвестиционна цел?
4. Да се прецизира текстът на чл. 63а, като се конкретизира категорията “застраховащите лица”.
На поставените въпроси отговориха представителите на вносителите.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
- по законопроекта на Министерския съвет: “за” 8, “против” 1, “въздържал се” 1;
- по законопроекта на народния представител Муравей Радев и група народни представители: “за” 3, “против” 6, “въздържали се” 2.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет, и да не приеме законопроекта, внесен от народния представител Муравей Радев и група народни представители.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Кой ще представи законопроекта от името на вносителите?
Думата има господин Тасев – заместник-министър на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Промените в този данък, които се предлагат да бъдат направени, имат висока абсолютна стойност на влияние върху приходите от бюджета. Най-голямото и най-значително изменение, което се предлага, това е намаляването на ставката на корпоративния данък от 23,5 на 19,5%. Това означава освобождаване на един паричен ресурс, който по сегашни данни се оценява на около 150 – 160 млн. лв., които ще останат свободни за нови бизнес инициативи и смятам, е това е естествено продължение на политиката на Министерството на финансите и на Министерския съвет за плавни промени, за плавна хармонизация, а не за скокообразна такава. С това освен плавното намаляване на данъчната тежест ще се постигне и разширяване на базата, при спазване, естествено, на принципа на равнопоставеност между субектите.
Намаляването на ставката за облагане на даренията е продиктувано от изравняване на условията с други, които ползват такива дарения, и намаляването от 20 на 15 на Българския Червен кръст, на лечебни, здравни и други подобни заведения. Преотстъпването на корпоративния данък в размер на 20% за всички дейности на частни висши училища просто уеднаквява механизма, който досега правеше преотстъпване само за помощните им дейности, тоест, внася една безспорност в положението на данъчните закони, което много често създава проблеми на данъкоплатците и на данъчната администрация.
В посока хармонизиране е промяната, свързана със застрахователните дружества, а именно преминава се към общ ред на облагане, който е приложим за всички останали стопански предприятия на територията на страната – нещо, по което страната се различаваше досега от всички европейски страни и бяхме може би единствената, в която имаше такъв начин на облагане. Тази промяна в режима цели също постигане на равнопоставеност с останалите данъчно задължени лица, освен хармонизирането с европейската практика, и не се очаква да доведе както до промяна на застрахователните услуги, така и до съществени изменения на приходите, които постъпват от тези предприятия от застрахователния сектор в бюджета.
Тук имаше забележки, които бяха свързани с разходите за леките автомобили. Това е един много спорен въпрос. Ние предлагаме да отпадне ограничителното условие, което се отнася за превоз на персонал, тоест превоз на персонал да има само в случаите, когато няма обществен транспорт.
Създава се и разпоредба, с която по-точно и надеждно се определя как разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леките автомобили да бъде разпределена между дейността по занятия и тогава, когато се извършва административно-управленска дейност. Целта е отново справедливо облагане и признаване за данъчните цели на базата на едно коефициентно разпределение към съответната дейност.
Едно друго облекчение за данъчно задължените лица е възможността авансовите вноски, които те дължат за корпоративния данък, да ги намаляват от 1 януари вместо от 1 април, както досега им беше предоставена възможност, което ги облекчава много по-рано да реагират, ако имат усещането, че няма да имат такъв данък печалба, какъвто е наложен на базата на миналогодишното им равнище.
Промяната в режима на облагане на бюджетните предприятия се налага от това, че е изключително трудно в бюджетните предприятия да бъдат свързани разходите с присъщите им приходи. Тоест много често приходите от една стопанска дейност на бюджетно предприятие биват изяждани от самото бюджетно предприятие и това води до най-рационално използване на приходите. Ето защо се въвежда този еднократен данък от приходите от стопанската им дейност в размер на 4%, въвежда се и различен режим на данъчно облагане на дружествата със специална инвестиционна цел. Тъй като печалбата на тези дружества не се облага с корпоративен данък, облагането ще настъпи тогава, когато дивидентът бъде разпределен – дали на физически, дали на други юридически лица. Смятаме, че това ще стимулира използването на възможностите, които създава Законът за дружествата за специална инвестиционна цел и ще увеличи техния брой.
Измененията в режима на данъчното облагане както по Закона за данък добавена стойност, така и тук се налага с цел синхронизиране с промените в Търговския закон.
Нещо, което е най-голямо по обем като изменение, обаче е особено важно за слагането на ред в счетоводствата на фирмите, това е създаването на конкретни разпоредби, които се отнасят до първоначалното изготвяне и последващо водене на така наречения данъчно амортизационен план – нещо, което, за съжаление, би могло да бъде направено преди години, сега имаме възможност да внесем по-голяма яснота и да улесним данъчната практика в това отношение.
Това са промените и нашите мотиви. Искам да кажа, че данъчно амортизационният план, който беше най-тежък за изготвяне от Министерството на финансите, беше съгласуван с всички възможни съсловни организации, консултантски, счетоводни, с Националния съвет по данъчна политика и всички други подобни организации. Тоест всички промени по някакъв начин са достигнали до онези, които следва да го прилагат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Има думата господин Муравей Радев, който ще представи законопроект, внесен от него и група народни представители.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател. Нашият законопроект, както каза и председателката на комисията, обхваща няколко елемента. Тя дори ги изброи и аз само ще ги повторя, няма да ги аргументирам, за да може после, в дискусията, да се опитам да ги защитя.
Наистина първото ни предложение е за намаляване на ставката, и то по-драстично от това, което предлага Министерския съвет.
След това предлагаме и намаляване на процента за облагане на социалните разходи, които извършва работодателят за сметка на своите работници.
По това бюджетните предприятия да бъдат извадени от обхвата на Закона за корпоративното подоходно облагане - някакво подобно решение предлага и Министерският съвет. Не знам, ще обсъдим вероятно в дискусия какво е по-доброто решение – дали това, което те предлагат, или другото, което ние предлагаме. И, разбира се, нещо подобно на това, което е за данък добавена стойност, че не бива, според нас, да се облагат с данък глобите, санкциите и лихвата за забавяне.
Това са нашите предложения, ще ги мотивираме по време на дискусията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев.
Уважаеми колеги, откривам дискусията на първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесени от Министерския съвет, и законопроекта, внесен от Муравей Радев и група народни представители.
Имате думата.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като изключим промяната в данъчния режим по отношение на застрахователните дружества и донякъде по отношение на бюджетните организации, проектът за закон не съдържа съществени изменения в досегашния Закон за корпоративно подоходно облагане, а по-скоро съдържа някои уточнения, наложени от практиката в Допълнителните разпоредби. Очевидно повечето от тези допълнения следва да се приветстват. Например това, че компютрите включват и периферията – проблем, който е възниквал; или, че когато става дума за намаляване на облагаемия доход, става дума, че се намалява с начисления дивидент и т.н. Но в същото време има и едни други изменения, свързани с международните счетоводни стандарти, които по принцип биха били правилни. Възниква въпросът доколко те могат да се направят на коляно в действащия закон и доколко сега може да се промени този принцип, който съществува, на различни счетоводства – данъчно и това, което е свързано с прилагането на международните стандарти и счетоводството, което е свързано с прилагане на корпоративния данък.
Аз не съм специалист в това отношение, но ми се струва, че в Комисията по бюджет и финанси специално тези промени трябва да се разгледат заедно със съответните експерти. Някои от текстовете, доколкото разбирам, пораждат доста неясноти сред тези счетоводители, които в бъдеще би трябвало да ги прилагат.
По основния въпрос, който е свързан с промяната в закона – режима по отношение на застрахователните дружества, аз си спомням, когато след тях се въведе този основен режим и тогава се смяташе, че това е най-подходящият начин за облагане на тяхната дейност. Сега те се включват да плащат данък по общия ред, но същевременно се въвежда чл. 63а с една много неясна формулировка. Въвежда се и данък върху застрахователните премии и в ал. 1 се твърди, че застрахователните премии се облагат с данък, който е за сметка на застрахованите или на застраховащите лица. Ако това е още един начин да се натоварят тези, които се застраховат, т.е. държавата застава зад застрахователните дружества, освобождава на тях данъчен ресурс, в същото време натоварва застрахованите, ако това се има предвид тук, както общо взето е цялостната политика на правителството – да замени преките данъци с косвени данъци, които плащаме всички, не знам дали е най-удачният вариант. Ако става дума за някаква грешка, то би трябвало този текст да се изясни за второто четене, тъй като очевидно подходът да се облагодетелстват, ако така се разбира, застрахователните дружества, а в същото време бюджетът да си събере недостигащия данък за сметка на това, че застрахованите ще плащат известен данък върху застрахователните премии, не знам дали това е най-подходящият начин да се решават проблемите за балансиране на бюджета.
Тъй като законопроектът като цяло е много технически, има много спорове извън този въпрос, по формулировките, аз лично бих се въздържал при първото гласуване, но се надявам, че в Комисията по бюджет и финанси всички тези формулировки ще бъдат доизяснени, защото желанието на вносителя да изясни всички досега възниквали в практиката въпроси с едни много по-подробни допълнителни разпоредби, може да се приветства. Но ми се струва, че не навсякъде това желание е получило най-точните формулировки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Господин Пирински, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, законопроектът, който правителството представя, за разлика от другите законопроекти, е доста обемист, доста голям. Той заема 33 страници с 50 параграфа. Въобще е един много разгърнат текст. И, както стана дума и в изказването на господин Папаризов, това не е някакво доуточняване на едни или други текстове, а въвеждане на нов принцип, господин председател, на формиране на облагаемия резултат, на отчитане на едни или други основания за амортизиране, на едни или други активи, включително и нематериални, такива, които за първи път ще се отчитат и които нямат никакъв опит как става това. Все свързани с прилагането на международните счетоводни стандарти. И, доколкото знам, и в правителството, в Министерството на финансите е обсъждан вариантът да не се внасят сега като промени в сега действащия закон тези текстове, а да се изработи един цялостен нов Закон за корпоративното подоходно облагане, в който достатъчно систематично и ясно да бъдат фиксирани тези нови начала на корпоративното облагане.
Опасението на хората практици, които са се запознали с този законопроект, е, че той ще бъде изключително трудно приложим и ще създаде цяла нова поредица от спорове между фирми и данъчни органи, тъй като нито във фирмите има достатъчно подготовка за въвеждането на тези норми, нито в данъчните и контролните органи достатъчно компетентност да контролират правомерното им приложение. Министерството на финансите дава допълнителни указания с писма, които се издават от министъра на финансите с едни или други приложения, със схеми как да се прилагат едни или други норми. Но аз лично, господин председателю, смятам, че решението на правителството да внесе такъв законопроект е необосновано и ще има определени и то чувствително негативни последици. Ние говорим за това да се опростява данъчното законодателство, да се облекчава бизнес климата за инвестиции, да се опростяват процедурите, а с този законопроект въвеждаме една поредица от изисквания, които ще създадат изключително сериозни затруднения.
В Комисията по бюджет и финанси, господин председателю, аз зададох този въпрос на представителите на Министерството на финансите и съответните колеги на господин Тасев, които пряко работят по този текст, ни информираха, че те доста сериозно и подробно са дискутирали внесените текстове, че са провели нужните консултации с Института на заклетите експерт-счетоводители, с другите институции, които са компетентни в тази сфера. И, както разбрахме, тази част от текстовете, които сега са разположени върху 5-6 страници, са сведени до тези 5-6 страници от 60-те страници, които са били в началото. И че при петото четене на тези текстове експертите от Института на счетоводителите са казали: да, вие вървите в правилната посока.
Сам преценете, господин председателю, след като на корифеите в тази област им трябват пет прочита, за да разберат дали всъщност се движим в правилната посока или не, какво ще стане с хилядите финансисти и счетоводители по фирми, които ще трябва да се борят с този нов режим. Далеч по-обосновано и разумно е да се даде един едногодишен период, в който да се извърши нужната подготовка за нормалното въвеждане на тези нови принципи на осчетоводяване.
Вторият въпрос наистина е третирането на застрахователния доход и на печалбата от него. Не е обяснимо и това остана недоизяснено в Комисията по бюджет и финанси, защо се облага като доход и премията и след това се облагат дружествата още веднъж за тяхната печалба. И какво означава "за сметка на застрахователя или застрахования"? Беше признато от представителите на Министерството на финансите, че този текст се нуждае най-малкото от прецизиране, но господин Тасев в своето изложение не засегна и не каза какво предлага Министерството на финансите за избягване на това доста двусмислено изложение или съдържание на чл. 63а.

На трето място, този чувствителен въпрос, за който господин Тасев спомена, че е чувствителен и който очевидно е предмет на дългогодишни спорове между облагани и облагащи, третирането на разходите за поддръжка и ремонт на автомобили, когато те се използват и за служебни, и за лични цели. Онези, които следят спора, считат, че неправомерно се третира редуцирането на тези разходи на 12-месечна основа, т.е. взема се 1/12, както излиза, а не се признава целият разход, такъв какъвто е направен за съответната поддръжка и ремонт. Тук също има цяла школа на аргументи “за” и “против” и спорещите страни имат предистория. Аз не се наемам докрай да бъда арбитър, но този въпрос заслужава да бъде доизяснен дали действително отново Министерство на финансите не се старае по някакъв начин да намали обема на иначе правомерно снеманите от масата за облагане разходи. Като цяло, господин председателю, смятам, че при внасянето този законопроект е недостатъчно добре мотивиран и представен пред Народното събрание, от гледна точка на всички последици, които произтичат от него на практика за облагането на корпоративните доходи. Много от допълнителните разпоредби, които поначало би трябвало да третират единствено дефиниции, всъщност отново се занимават с механизми, с процедури, които нямат място в тази част на един законопроект.
Ето защо аз не мога да подкрепя законопроекта на Министерския съвет и ще очаквам между първо и второ четене представителите на правителството много по-ясно да доизяснят какво считат, че е минимално необходимо да влезе в тазгодишните изменения, за да подготви едни по-мащабни промени през 2005 г. и какви по-ясни текстове ще запише по спорните формулировки, които се съдържат в законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Нищо не казахте за другия законопроект на господин Радев, ние ги обсъждаме.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нямам задължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, да. Благодаря Ви, господин Пирински.
Има думата народният представител Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Искам да се спра малко по-конкретно на нашите предложения със законопроекта, който беше представен преди това. Може би най-важното се свежда до намаляване на ставката на корпоративния данък. Нашето предложение е да бъде свалена по-драстично на 17,5, 17,5%. Може би си спомняте, че нашият законопроект беше внесен в Народното събрание значително преди този на Министерския съвет. Той беше внесен по времето, когато Министерството на финансите за сетен път беше коригирало своето предложение към Министерския съвет на задържане за втора година на този данък на 22%. Едно символично намаляване от сега действащата ставка – 23,5. При това една ставка, която миналата година, когато се гледаше законът за този данък, важащ от 1 януари т.г., беше замразена и през настоящата 2003 г. тази ставка е пак 23,5. Тоест за първи път беше нарушена традицията всяка година ставката на този данък да бъде намалявана, при това последните няколко години с много по-големи величини. Спомняме си намаляването на този данък две последователни години с по 5-процентни пункта всяка една година – 2001 и 2002 г. Петпроцентни пункта. Замразяване на тази ставка за настоящата година от 23,5 и предложение за следващата година – козметика – 1,5 да бъде намалена. По това време ние направихме предложението да бъде намален по-сериозно този данък с 6-процентни пункта – от 23,5 на 17,5. Имайки предвид, че, ако вземем сумарно тази година и следващата, тази година ставката е замразена, общо за двете години тези 6% всъщност правят едно намаление по 3-процентни пункта годишно. Онова, което преди това беше направено, беше за две години сумарно 10 %. Сега за две години сумарно 6% и има логика в съпоставянето на процентите по този начин.
В крайна сметка аз съм доволен от решението на Министерския съвет за премахване на тази козметика и стигане до по-сериозно намаляване в порядъка на този, който предлага законопроекта на Министерския съвет - 19,5. От 23,5 на 19,5 – това е точно 4-процентни пункта. Вярно, по-малко от онези, които предишните години бяха намалявани с по 5-процентни пункта, но е по-добро от нищо. По-добро от нищо. Ако трябва да говорим за смисъла на намаляването точно на този данък, неговото намаляване има изключително сериозно влияние върху икономическата активност на стопанската дейност. По този начин, ако ние вече осъзнаем, че сме постигнали финансовата стабилност и трябва да я пазим, а не непрекъснато и всеки път отново да я утвърждаваме, достатъчно е да я пазим, но е необходимо да постигнем висок икономически растеж. Ако искаме това да го направим, този е начинът. Не само този, разбира се, но един много важен, сериозен инструмент за висока икономическа активност е рязкото намаляване на данъка върху печалбата. Това е политика, която бе следвана през 2000 и 2001 г. и няма причини през настоящата година тази политика да бъде хвърлена в кошчето, както се случи. Затова казвам – за следващата година приветствам това решение на Министерския съвет, но то не е достатъчно. То не е достатъчно – може да бъде още по-голямо. Както се казва – по-добре нещо, отколкото нищо в крайна сметка.
Второто ни предложение е да се намали от 15 на 20% облагането на социалните разходи, които работодателят извършва един път по отношение на социалните разходи за своите работници, втори път за разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили в парка на предприятието. Така че това е едно облекчение, казвам още веднъж, най-вече за работодателя и е насочено пряко, отново твърдя това, към увеличаване икономическата активност на стопанските субекти.
По отношение на нашето предложение за изваждането на бюджетните предприятия от облагането с данък по този закон. Стара тема, много пъти е била дискутирана. Има “за”, има и “против”.
Смятаме, че в крайна сметка не е оправдано за този много мижав национален продукт, който се създава там, той е пренебрежимо малък, да правим една гимнастика и данъкът, с който всъщност ще бъдат обложени тези бюджетни предприятия, които са сами по себе си на бюджетна сметка и трябва и в приходите си, и в разходите си да отразяват една и съща сума – един път като приход, друг път като разход. Това е ненужно упражнение.
Аз съм съгласен, че е възможно да бъде прието предложението на Министерския съвет за тези 4%. Нали толкова беше предложено – 4%? Има и такава логика, защото в крайна сметка в някои предприятия не малка част от дейността им е стопанска. Особено тези лаборатории, тези научноизследователски звена, онези, които създават в процеса на обучение някаква реална стойност, която излиза на пазара и се купува и продава. За тези услуги и за тези стоки, които ще излязат на пазара и ще се влеят в общия национален продукт, който се създава за една година, действително може би да помислим за някакъв данък. Аз мисля, че 4% е една приемлива засега ставка, защото така или иначе фиска не би трябвало да бъде пренебрегван, но основната цел на тази продукция не е стока за пазара, не е национален доход. Тя е резултат от друга услуга и тази друга услуга е образователна, изследователска, съществуването на която има съвсем друг смисъл.
По отношение на това, че се облагат към настоящия момент с данък върху печалбата и разходите на предприятията за глоби, санкции и забавено плащане, лихви, аз както и преди за данък върху добавена стойност смятам, че това е наказателна санкция един път върху предприятието и то я плаща. То я плаща от своите пари, намалява паричния си поток. И това си е негов същински разход, но според мен втори път да бъде санкционирано чрез облагане и с данък печалба на тази сума, вече става много. То не е умишлено направено това от предприятието и допълнителна санкция, след като то един път е било наказано, втори път да го накажем за едно и също нещо, става много, поради което апелирам това наистина да бъде премахнато като се приеме нашето предложение.
Аз се присъединявам към съмнението – вече говоря за другия законопроект – на Министерския съвет, вероятно нещо е било недобре формулирано. Може нещо друго да се е мислило, но трябва да се внесе яснота по отношение на застраховането. Не може да се облага с данък, който е за сметка на застрахованите или на застраховащите лица. В този процес има две страни – едните са застрахователи, другите са застраховани. И държавата казва: мен не ме интересува или от едните, или от другите ще си взема данъка. Е, не може такова нещо! Трябва да бъде от единия. Никакво отношение няма застрахованото лице към това, че застрахователят, който е взел неговите пари, не си плаща. Ако се има предвид, че застрахователят и застрахованото лице са едно и също лице, ами така да бъде казано тогава. Тези две хипотези съвпадат в един субект. Ако е така, кажете го така, но ако е нещо друго обаче – не е справедливо и не е разписано.
Представете си кой е онзи, който ще прецени дали да вземе този данък от единия, или от другия субект – от застрахователя или от застрахования. Застрахователят може да го изгони с тояги – онези момчета с големите вратове и той ще отиде при застрахования да си ги събира оттам. Казвам една отдалечена хипотеза, но и това също е възможно да се случи, така че нека някой да внесе яснота по този въпрос и ще го подкрепим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Бих искала само под формата на заключителни реплики да кажа: уважаеми колеги, това е един от най-тежките закони с действително много голяма материя като съдържание и нещо, което е свързано много и с действащите счетоводни стандарти, тоест с цялата практика на приложение на финансовата отчетност. И за първи път тази година по този закон ние имаме едно сравнително много добро съгласие и синхронизация между законодателя и хората, които ще прилагат на практика законовите текстове. Затова не бих искала да се омаловажават направените постижения и наистина държа тук, в залата да кажа, включително и на господин Пирински, че нашите консултации с представители на кръговете на експерт-счетоводителите и изобщо практикуващите счетоводители ни дават основание да считаме, че сегашните текстове са по-добри и че те ще бъдат прилагани за улеснение на финансовата отчетност в по-голяма степен. Така че нека да не омаловажаваме това, което е безспорно постижение и най-съдържателната част на този текст – това е намаляването на ставката за данък печалба.
Господин Радев, мисля, че Вие много добре знаете, че в крайна сметка определянето на данъчната ставка не е резултат на някаква статистическа динамична верига. Това е резултат на една много по-сложна логика на съобразяване с икономическите възможности, с икономическите ангажименти. Точно Вие най-добре знаете какъв е балансът в един бюджет между приходите и разходите и затова мисля, че не бива да се счита, че определянето на тази ставка трябва да бъде резултат на някаква статистическа тенденция.
Освен това, по-скоро като реплика бих искала да Ви кажа, че в крайна сметка глобите, конфискациите и другите санкции имат не само наказателен, както Вие казахте, но и дисциплиниращ ефект. Така или иначе, ние не можем да приравним тези, които са обект на санкциониране на различен тип, включително и финансови нарушения, с тези, които не са. Затова считам, че е изключително несправедливо, ако ние признаем тази санкция за разход на фирмата. По този начин ние бихме поставили в неравностойно положение изрядните данъкоплатци, затова смятам, че логиката е категорична и ние не можем да признаем глобите и конфискациите, както и другите финансови санкции за разходи, които ще се приспадат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
За реплика имате думата, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Радева, не е това аргументът, който аз изложих. Или не сте го чули, или просто някой нещо Ви е написал там, за да го кажете.
За каква статистика говорим? Аз Ви дадох тук аргументи. Вие какво казвате: сложно е, защото баланс между приходи и разходи ни задължава тази ставка да бъде такава и тя не може да бъде предмет на някакво статистическо намаление. Че, кой Ви говори за такова статистическо намаление? Вие това ли разбирате?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Ами, говорите за пет стъпки...
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз говоря за политика, аз говоря за принципи, госпожо Радева! За принцип, който да стимулира висока икономическа активност. Затова става дума, а не за някаква статистика, на който някак си му харесало да я следва. Тук става дума за последователни стъпки – след като си направил финансова стабилизация, при която държавата вече е сигурна, че няма да стане онова, което се случи през 1996 – 1997 г. – тогава вече можем да рискуваме и да направим висок икономически растеж, от който държавата има нужда. Това е философия, това е политика, не е статистика! Ако Вие така я разбирате, толкова по-зле за Вас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За втора реплика думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Все по този въпрос, госпожо Радева, за намаляване на данъчната ставка за данък печалба, но всъщност аргумента, че такова намаление непременно стимулира икономическата активност и може да си го позволим, защото има финансова стабилизация, е валидно само дотолкова, доколкото всъщност се твърди, че с намаления приход ще бъде увеличен дефицита на бюджета, а няма да бъдат рязани други разходи. И, ако това се има предвид под аргументацията, че вече сме финансово стабилни и можем да сваляме данък печалба, то трябва да се завърши мисълта и да се каже: ерго, няма да режем други разходи като сваляме прихода от данък печалба, а ще вдигнем дефицита на 1,5 или на 2% - толкова, колкото се получава. Ще се намали първичният излишък и ще се увеличи неизбежно дефицитът.
Аз съзнавам, че споря колкото с Вас, толкова и с другия репликиращ, но действително въпросът не е нито на счетоводство, нито на статистика и екстраполация, а на икономическа политика и ми се струва, че правителството тук отиде в последния момент на едно занижение с 4 процентни пункта, което беше за сметка на скрити резерви в бюджета – разходи, които първоначално очевидно бяха разчетени с определен резерв, от който може да се реже и това също не е коректно, защото в целия бюджетен диалог преди това през цялата текуща година очевидно Министерството на финансите е отговаряло и на здравето, и на образованието, и на кой ли не от другите системи, че пари няма, уважаеми колеги, няма и откъде да се вземат, и в последния момент – два дни преди втория тур на изборите изведнъж се оказа, че имат 100 млн. лв., които могат да се дадат на бизнеса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има думата за дуплика госпожа Радева.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Господин Радев, действително определянето на ставката по корпоративния данък е политика, но в крайна сметка това е политиката на управляващото мнозинство, а не на опозицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата доц. Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Разбира се, редуцирането на ставката по корпоративния данък оказва силно влияние както на инвестиционната активност, така и на бизнес средата, но намаляването на тази ставка трябва да бъде подчинено на множество фактори. Това не е обикновена статистическа екстраполация, и то най-примитивна. Има едно понятие – “тренд”. В случая става дума за т.нар. линеен тренд – слизаш по една стълбичка, на която всяко стъпало е високо примерно по 20 см. Трендът, по който трябва да се изменя това намаление, е преди всичко отговорност и задължение на тези, които определят цялостната политика. Аз бих приел 17,5, но няма сериозен аргумент, който да защити този процент. Това е прекрасно предложение, защото е в посока надолу. Аз бих предложил 15 процента. Може ли някой да обори моето предложение, че е по-лошо от 17,5 процента? Нека да даде сериозни аргументи и ще ги обсъдим подробно. Редукция 1 процент на ставката по корпоративния данък по оценка на експертите от Министерството на финансите означава около 38 млн. лв. Това е другата страна на проблема - проблем не само на дефицита, а на балансиране между приходи и разходи на бюджета. Нека да правим сметка и за това. Два процента са 76 млн. лв. Все пак с тези 76 млн. лв. аз бих предпочел да увеличим капиталовите разходи на общините.
Нека да се има предвид и нещо друго – 56 процента от фирмите в България изобщо не плащат корпоративен данък, 90 процента от този данък се плаща от 4 процента от фирмите. Това е големият проблем – да накараме с тези промени в закона по-голямата част от фирмите да имат държавническо отношение към бюджета, тоест да изпълняват своите задължения към държавата, да плащат този данък, да правят такива сметки, че да не крият доходите и печалбите си, за да не могат след това да начисляват съответния данък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за реплика господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Имамов, точно така е, прав сте. Става дума за баланс между приходи и разходи. Става дума за баланс, който трябва да бъде подчинен на определена философия, а тя да бъде изразена чрез приоритети. Къде са вашите приоритети в този бюджет?! Вие твърдите, че трябва да пазите внимателно този крехък баланс, затова по-голямо намаление едва ли е здравословно. Здравословно за икономиката – признавате, но за онзи баланс, за който Вие говорите, може да се окаже нездравословно.
Господин Имамов, най-малко на мен трябва да го кажете, защото 5 такива баланси съм правил на Република България и нито един не се е провалил, за разлика от вашия, който вчера актуализирахме след една практика, която беше забравена цели седем години. Така че за този баланс не ми давайте съвети точно на мен.
Ако искате доказателства, че може да стане такъв баланс, аз ви давам примера, за десети път ви казвам – по време на правителството преди вас с 5-процентни пункта, а не с 4 да е била корекцията (вероятно и тогава е имало такова изчисление – може да не е било 38-40 млн. лв., а да е било 30 или 35 млн. лв.), но сме се справяли с този баланс, защото сме смятали, че е имало нещо по-важно - приоритет, който трябва да защитиш. Този приоритет се нарича висок и траен икономически растеж. Ако Вие нямате този приоритет, това ми кажете и няма да спорим.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Как да го нямаме!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Тогава го направете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за дуплика господин Алиосман Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Господин Радев, аз нямам намерение да споря с Вас. Мисля, че в моето изказване нямаше нито нотка в тази посока. Пак ще заявя: Вашето предложение е чудесно, но има един малък, съществен недостатък. То не е приложимо в конкретния случай. Това е истината. Що се отнася за приоритетите – те са записани в текста на закона. Вие можете да ги видите и всеки може да ги прочете.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Ама на приказки!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Давам думата за процедура на господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Господин председател, обидно ще бъде Народното събрание с 40 човека да приемаме такива важни неща. Моля Ви, призовете народните представители. Нека да видим банките заети, защото такива неща стават един път в годината и подобно отношение е под всякаква критика. Ако не се съберат, ще бъда принуден да поискам поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви за препоръката.
Моля квесторите да поканят народните представители да заемат своите места в пленарната зала.
Виждам, че влизат народни представители.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроектите за корпоративно подоходно облагане.
Първо ще подложа на гласуване законопроекта на Муравей Радев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 61, против 82, въздържали се 22.
Законът не е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 119, против 19, въздържали се 23.
Законопроектът е приет на първо четене.
Имате думата за процедура, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Господин председател, Вие не само че не се съобразихте с моето колегиално предложение да се напълни залата и да гласуват хората със собствените си карти, но допуснахте да бъде извършено едно фалшиво гласуване за кой ли път в тази зала. Четиридесет и пет – петдесет човека има в залата. И след като не се съобразихте със съвсем добронамереното предложение, аз съм принуден да направя второ предложение – за поименна проверка на присъствието на народните представители в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре, започваме поименната проверка, но не смятам, че това е най-конструктивният подход.
(Председателят Камелия Касабова започва поименна проверка на кворума.)
ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Има кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли? Да, добре. Продължаваме нататък.

Преминаваме към точка шеста от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Вносители са Муравей Радев и група народни представители и Министерският съвет.
Процедурно предложение – господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е да се отложи точка шеста и да започнем да я разглеждаме утре. Една от комисиите продължава заседанието във връзка с двата законопроекта и докладът на комисията ще бъде готов днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Направено е процедурно предложение от господин Осман да се отложи разглеждането на точка шеста от дневния ред, а именно първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, поради обстоятелството, че законопроектите се гледат все още от някои комисии, вероятно от Комисията по икономическата политика.
Моля да гласуваме процедурното предложение, направено от господин Осман.
Гласували 137 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 15.
Процедурното предложение се приема.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Вносители отново са Муравей Радев и група народни представители и Министерският съвет.
Госпожо Радева, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси по тези законопроекти.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

"ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение
на Закона за облагане доходите на физическите лица,
№ 302-01-66, внесен от Министерския съвет
на 31 октомври 2003 г., и
№ 354-01-90, внесен от народния представител
Муравей Радев и група народни представители
на 25 септември 2003 г.

На заседание, проведено на 6 ноември 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от заместник-министъра на финансите Стамен Тасев, който изтъкна, че промените са свързани с прецизиране на разпоредбите на закона с цел унифициране понятията в данъчното и социалното законодателство и в някои специални закони, както и с намаляване на данъчната тежест в областта на облагането с патентен данък.
Основните промени в законопроекта са следните:
- предлага се разширяване обхвата на необлагаемите доходи, като към обезщетенията, изплащани на основание на Кодекса на труда, се включва и обезщетението по чл. 139г от Закона за съдебната власт, което се дължи при пенсиониране;
- доходите на лицата, осъществяващи дейност по събиране на диворастящи растения, се предлага да се причислят към облагането на доходите от горско стопанство;
- предлага се промяна в обхвата на лицата, които се облагат с патентен данък – годишният оборот като условие за този режим на облагане да се намали от 75 000 лв. на 50 000 лв., което го уеднаквява с прага за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност;
- предлага се премахване на ограничението заведението за хранене и развлечения да разполагат с не повече от сто места за консумация като условие за облагане с патентен данък, тъй като заведенията със сезонен характер от определен момент в годината осъществяват дейност извън цитирания обхват, което създава затруднения в прилагането на разпоредбата;
- изключват се от облагане с патентен данък производителите;
- предвидено е някои градове от втора група да преминат за облагане по функционален тип на населеното място, което води до намаляване размера на патента за тези градове;
- направени са редакционни промени, целящи изясняването на някои недефинирани термини, които създават предпоставки за субективно тълкуване и затруднения в администрирането на данъка, като "жители на населено място", "настоящ адрес", "съоръжение", "оборот от предходната година" и др.;
- регламентирана е санкция при неподаване на копие от доклада по Закона за независимия финансов одит от страна на едноличните търговци;
- предложени са промени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България с цел еднакво третиране на обезщетенията по чл. 237, ал. 1-4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 139г от Закона за съдебната власт и чл. 261, ал. 1-4 от Закона за Министерството на вътрешните работи за целите на осигуряването и данъчното облагане. Чрез промяната се цели и изравняване на данъчния статут на изброените обезщетения със статута, възприет за обезщетенията, изплащани в подобни случаи, но на основание на Кодекса на труда или на Закона за държавния служител, които не се облагат с данък по Закона за облагане доходите на физическите лица;
- в Преходните и заключителните разпоредби на проекта са направени допълнения в Кодекса за социално осигуряване, имащи за цел еднаквото третиране на субектите относно данъчното облагане и осигуряването.
Законопроектът на народния представител Муравей Радев и група народни представители беше представен от вносителите. Той предвижда следните промени.
1. При месечното и годишно облагане от дохода да се приспадат необлагаемите суми за непълнолетни лица, съответно: месечно за едно дете – 20 лв., за две деца – 45 лв., за три деца – 75 лв.; годишно за едно дете – 240 лв., за две деца – 540 лв., за три деца – 900 лв.
2. Лицата, облагани с патентен данък, да не подлежат на задължителна регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност за оборотите до 75 000 лв. годишно.
3. Предлага се намаление в размера на патентния данък с 25-30% в сравнение с размерите за 2001 г. за хотели и други средства за настаняване, за ресторанти и други заведения за хранене, търговия на дребно, дърводелски, шивашки и други услуги.
4. Предлага се намаляване с 50% на патентния данък за дейности, при които се извършват само поправки, ремонт и репаратура.
5. Предлага са актуализация на групите на някои населени места и зониране в градовете Пловдив и Варна със съответно диференциране на патентния данък.
6. Предлагат се промени в таблиците по чл. 35 и чл. 38 от закона, като се запазват действащите ставки, а се променя стъпката и необлагаемият минимум съответно месечно от 110 на 120 лв. и годишно от 1320 на 1440 лв.
След представянето на законопроектите се проведе дискусия, при която се поставиха следните въпроси:
Първо, защо в законопроекта на Министерския съвет не е предвидена промяна в таблицата по чл. 38, както и в размера на необлагаемия доход от 110 на 120 лв., така и на най-ниската ставка от 15% на 12%?
Второ, какъв е мотивът за отпадане от облагане с патентен данък на производителите?
Трето, по силата на кой нормативен акт подлежат на регистрация земеделските производители и в тази връзка доколко е целесъобразна промяната в § 2 от законопроекта на Министерския съвет?
На поставените въпроси отговориха представителите на вносителите.
След дискусията се проведе и гласуване, което приключи със следните резултати.
По законопроекта на Министерския съвет: "за" – 7 народни представители, "против" – 1 и "въздържал се" – 1 народен представител.
По законопроекта на народния представител Муравей Радев и група народни представители: "за" – 1 народен представител, "против" – 5 народни представители и "въздържали се" – 4 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, внесен от Министерския съвет, и да не приеме законопроекта, внесен от народния представител Муравей Радев и група народни представители." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Тасев, ще представите ли законопроекта на Министерския съвет? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожа Радева изключително подробно описа всички предлагани промени. За да спестя тяхното възпроизвеждане, аз ще си позволя да концентрирам вниманието ви и да отбележа само основните неща, свързани с предлаганите промени.
Измененията в чл. 19 се правят, за да се уеднаквят и да се прецизират понятията, използвани в сходни нормативни документи. Става въпрос за Кодекса на труда, като се прави едно допълнение на текста на § 1 на Постановление № 133, което е свързано с Наредбата за допълнителни и други трудови възнаграждения. Предлага се разширяване на обхвата на необлагаемите доходи, като в него се включват и обезщетенията, които се изплащат на основание Кодекса на труда при пенсиониране по чл. 139 от Закона за съдебната власт. Това, от една страна, е справедливо, а от друга страна – не бива да се дава възможност на данъчните органи да тълкуват подобни неща и да се появяват спорове и да има неравнопоставеност при тяхното третиране.
В Преходните и заключителни разпоредби на проекта на Закона за изменение и допълнение на настоящия закон има направени допълнения, които поставят в равноправно положение субектите относно данъчното облагане и осигуряването. Тези неща се правят и с оглед на настоящото влизане в действие на нова единица в тази област, т.е. обединяването на социалноосигурителния контрол и данъчния контрол. Изправя се една доказана от практиката несправедливост, при която доходите на хората, които се получават от диворастящи растения и плодове, са тълкувани като инцидентни и са облагани по различен начин. Сега ние предлагаме да се приравнят на доходите на всички, които имат такива от дейност горско стопанство.
Има и промени, които са свързани със Закона за отбраната. По същия начин обезщетенията, които се изплащат там, се възприемат да бъдат облагани по начина, по който и споменатите вече обезщетения при пенсиониране по Закона за съдебната власт.
Най-чувствителната тема е патентният данък. Ние предлагаме промяна в обхвата на лицата, които се облагат с патентен данък, а именно да се намали годишният оборот като условие от този режим от 75 на 50 хил. лв., което го уеднаквява с прага за регистрация по ДДС. Това е с цел да се диференцират мащабите на дребния бизнес, което е свързано и с облекчаване отчетността на данъчно задължените лица.
В резултат на бурния растеж и наплив на туристи в нашата страна се установи, че съществуващото ограничение, което се прилага спрямо заведенията за хранене и развлечение да разполагат с не повече от 100 места, е неприемливо, тъй като на моменти, макар и сезонно, едно заведение може да има през зимата 20 места, но през лятото може да има 120 места. Това трябваше да бъде санкционирано. Ето защо предлагаме да се премахне това ограничение.
Производствената дейност предлагаме да се изключи от обхвата на патентните дейности, тъй като не е възможно да бъдат изброени всички производствени дейности в закона, както и поради факта, че естеството на тази дейност изисква воденето на прецизна отчетност. Досега имахме случаи, при които се облагаха и големи международни компании с патент, което не беше коректно.
Възприети са част от предложенията на Българската занаятчийска камара за преминаване на патентните дейности, с изключение на хотелиерството и ресторантьорството от втора група в облагане по функционален тип населено място, което също ще доведе до намаление размера на патента за тези градове. Мнението на Министерството на финансите и на органите, работещи по събирането на този данък, е, че патентният данък има изключително силно изразен регионален характер и за в бъдеще трябва да се мисли за неговото прехвърляне към общините – те да се занимават с неговото администриране, което ще бъде и в посока на засилване самостоятелността на общините.
Направени са и много редакционни промени, които да уеднаквят и да избегнат субективизма при тълкуването – става въпрос за жители на населено място, постоянен адрес, съоръжения и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тасев.
Господин Радев, заповядайте да представите Вашия законопроект.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Този законопроект, който ние предлагаме на вниманието на колегите народни представители, има няколко основни елемента.
Първият от тях е свързан с нещо, което вече за втора година предлагаме и което може да бъде прието като начална, първа стъпка на семейно подоходно облагане, което много лесно може да бъде приложено. Миналата година беше отхвърлено без сериозни аргументи, тази година отново правим това предложение.
Много от предложенията, които имаме в този законопроект, са свързани с патентния данък. Аз съм убеден, че всяко едно от тях ще бъде отделно аргументирано и мотивирано защо е така, а не както досега, но това ще стане в процеса на обсъждането на нашия законопроект от моите колеги, които са направили тези предложения заедно с мен.
Едно от предложенията пак е свързано с уеднаквяване на границата на патентния данък с тази на данък добавена стойност. Разбираме, че Министерският съвет вече има инициатива по този повод, което е добре. Така че това явно ще бъде прието.
Следващото ни предложение, като прескочим многобройните предложения по патентния данък, основно е свързано с промяна в таблицата на облагане на доходите на физическите лица. За първи път от много години управляващото мнозинство не предлага промени в нея, оставя същата таблица както миналата година. Ние сме направили един опит да подобрим сега действащата таблица, като се постараем да облекчим в по-голяма степен данъкоплатците с ниски доходи и в много по-малка степен – останалите. Предимствата на тази скала могат да бъдат аргументирани по-късно, по време на самото обсъждане.
Това са най-важните предложения, застъпени в нашия законопроект. Надявам се, те добре да бъдат аргументирани от моите колеги след малко, когато започне обсъждането. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
Преминаваме към дискусия по законопроекта на първо четене. Имате думата.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Дискусията по Закона за изменение на Закона за облагане доходите на физическите лица в края на пленарния ден очевидно няма да е особено оживена. След като се регистрирахме, че има кворум, сякаш напрежението спадна. Но бих искал да ви обърна внимание върху 1-2 въпроса, които все пак са от съществено значение и си заслужава да бъдат преценени.
Единият е свързан с предложенията в чл. 19, ал. 2 - § 3 от законопроекта, който разглеждаме. Това е един текст в закона, който има много точки, където се описва кои доходи от трудови правоотношения не подлежат на облагане. И доколкото разбирам, направено е едно усилие за систематизиране на различните основания за необлагане на едни или други трудови доходи, които се съдържат в различни нормативни актове. Тук в тези точки те са прередактирани, така че да обхванат текстовете, които сега фигурират в други закони и да се намират на едно място, нещо, което поначало е доста разумно.
Въпросите възникват с приложението на сегашната или промените на досегашната т. 4, която става т. 5 в новата редакция. Във всички тези текстове на членове от Кодекса на труда като че ли при един по-внимателен прочит се оказва, че отпадат от тази категория на необлагаеми доходи три вида обезщетения, които по сега действащия режим на Кодекса на труда не се облагат с данък общ доход.

Първият вид обезщетение е по чл. 217 от Кодекса на труда и при това обезщетението от работодател на трудоустроен работник и служител в периода от трудоустрояването му до установяването му на работа, съответстваща на предписанията на ТЕЛК. Това очевидно е един вид обезщетение, което се прилага доста широко, и явно е, че ще бъде усетено от много хора, че сега върху това обезщетение ще започне да се плаща данък.
Второто обезщетение е по чл. 218, ал. 2 от Кодекса на труда, което се изплаща на лица, взели участие в спасителни работи при природни и обществени бедствия. Като че ли и с тези редакционни промени на досегашната т. 4, сега т. 5, отпада изключването на тези обезщетения от обхвата на необлагаеми доходи. Те също ще бъдат облагани, което също е един сериозен въпрос. Смятам, че няма основание за такова изключване.
Третият вид, забележете, госпожо председател, е обезщетението по сегашната ал. 1 на чл. 222 от Кодекса на труда, което е: “при оставане без работа поради закриване на предприятието или части от него, съкращаване на щата, намаляване обема на работа при престой повече от 15 дни”. Тук вече случаите са масови и отпадането на необлагането, според мен, е неправомерно от всяка гледна точка, не на последно място и във връзка с онова, което беше дискутирано онзи ден, че правителството и досега не внесе предложение за Закон за събиране на неиздължените заплати от фалиралите предприятия, дължими на работниците. От една страна, нищо не се прави те да си вземат парите, а от друга страна се облагат обезщетенията за безработица – двойна практика и двоен стандарт по отношение на потърпевшия.
Заслужава да се погледне още веднъж и промяната в чл. 12, която беше отбелязана и от госпожа Радева, струва ми се, във връзка с режима на облагане на селскостопански производители, където е уточнено, че остават необложени доходите на регистрираните тютюнопроизводители. Въпросът с регистрацията на тютюнопроизводителите знаем, че не е ясен докрай и заслужава да бъде доизяснен, но пак си задавам въпроса дали първо трябва да ги изключим от необлагаемия обхват земеделски производители и след това да се мъчим да им помогнем да се регистрират или да променим режима им, или не?
Няма да се разпростирам до една или друга степен с технически въпроси, но третият въпрос, който съвършено законно се задава към правителството и по който правителството оглушително мълчи, е защо не се променят скалите за облагане на доходите – месечния и годишния, и що се отнася до необлагаемия минимум, и що се отнася до ставките на по-горните етажи. Не за друго, а защото самото правителство беше обещало и публично поело ангажимента да променя тези ставки.
На въпроса, който беше зададен в Комисията по бюджет и финанси от мен към представителите на Министерството на финансите, обяснението беше пак такова, че доходът, който се губи на всеки 5 лв. повишение на необлагаемия минимум, е 19 млн. лв. Тоест, при повишаването на минимума от 110 на 120 лв. ще трябват още 38 млн. лв.
И отново, съгласете се, госпожо председател, че когато изведнъж се оказва, че могат да се намерят 100 млн. лв., за да се намали с 4-процентни пункта данък печалба и след това се казва, че не могат да се намерят 38 млн. лв., за да се вдигне необлагаемият минимум, отново позицията на правителството е незащитима. Тя е абсурдна. Не искам да държа речи, но просто ви казвам, че тази позиция на правителството е несъстоятелна и незащитима.
Аз ще гласувам “против” закона на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Други желаещи за изказвания по законопроекта?
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Бих желал да взема отношение по два проблема от законопроекта, предложен от господин Радев и група народни представители. Първият проблем е свързан с предложението за семейното подоходно облагане. Смятам, че това е една добра идея, но предложението, което е направено, може да се определи като обмислено в недостатъчна степен. Защо? Защото в това предложение не се прави разлика между семейство и домакинство, а разликата е съществена, когато става дума за доходи и данъци.
На второ място, не се отчитат някои конкретни обстоятелства, които дефинират параметрите на домакинството по отношение на осиновени деца, пенсионери в домакинството, брой работещи членове в домакинството. Семейният доход е нещо различно от дохода на домакинството. Като цяло смятам, че това предложение не отчита възможностите за администриране и контрол на тази промяна, която се предлага.
Когато говорим за бюджет на това равнище, ние обикновено говорим за бюджет на домакинство, а не за бюджет на семейство. В това отношение има една съществена разлика.
Второ, смятам, че предложението за облагане на доходите по скалата не е достатъчно мотивирано. Предложението е в две посоки:
1. увеличение на етажите;
2. общо намаление на данъка.
По отношение увеличението на етажите, аз споменах в комисията, че тук може да се води един безкраен спор. Според мен, това е един схоластичен спор. Колко етажа трябва да има в таблицата? Няма сериозни аргументи в това отношение, уважаеми дами и господа. Има едно правило, което ще си позволя да повторя: колкото по-малко са етажите в скалата, толкова по-плосък е данъкът. Ако групата е една, данъкът е плосък – с един коефициент, една единствена обща данъчна ставка. Ако групите примерно са десет, данъкът е изгърбен или изкривен, ако мога да си позволя този израз. Тоест, прави се една голяма диференциация между задълженията на нискодоходните и високодоходните групи. За съжаление, всяка година по този въпрос се води дискусия в Народното събрание, която, според мен, пак ще повторя, е безплодна, т.е. схоластична, без никакъв резултат. В теорията са изведени методи за определяне степента на изкривеност на данъка. Нямам намерение да ви занимавам с това. Този въпрос трябва да има пряко отношение с разсейването, диференциацията на данъкоплатците по отношение на данъчната основа. Само така може да се мотивира и да се обясни едно изменение в броя на етажите в тази таблица. Затова не мога да приема каквото и да е друго предложение, ако не е мотивирано на базата на тази диференциация.
Смятам, че до известна степен както и господин Пирински, така и другите имат основание в това да се търси отговор на въпроса защо не са извършени промените в първия етаж на таблицата? Тоест, по отношение на необлагаемия минимум и по отношение на минималната данъчна ставка.
От името на парламентарната група искам да кажа, че ние ще търсим отговори на тези въпроси и възможности за извършване на необходимата промяна в посока на това, което правителството е обещало, по отношение на този етаж от данъчната скала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Имамов.
Заповядайте за реплика, господин Йорданов.

ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моята реплика към господин Имамов е следната. Идеята за семейното подоходно облагане е много добра. Вече три години слушаме това. Ние го предлагаме, а вие нищо по същество не предлагате да поправим между първо и второ четене, а просто отхвърляте. Ами пише го във вашата правителствена програма, дами и господа. Това, което предлагаме в момента, ще важи за следващата финансова година, която е последната от вашия мандат, последната пълна финансова година. Най-добре станете и кажете от тази трибуна, че се отказвате от семейното подоходно облагане като принцип.
В момента сме на първо четене и ние ви предлагаме принцип. Ако имате някакви забележки по същество по технологията, цифрите, начина на прилагане, станете и ги кажете. Но тук да си говорим, че много добра е идеята, обаче за трети път я отхвърляме, съжалявам.
А що се отнася до скалата за облагане по чл. 35 и чл. 38, просто станете и признайте, както го призна и зам.-министърът в комисията, че тази година няма намаляване на данъчното бреме за физическите лица. Тоест вие отказвате да спазваме тенденцията, която е наложена през годините, за намаляване на данъчното бреме за физическите лица. Това е истината накратко. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания има ли?
Заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Госпожо председател, процедурно ще Ви предложа, тъй като, каквото изказване да започнем да правим сега по този доста обемен закон, вероятно онзи, който ще се изказва, ще прескочи времето на заседанието, да прекратим пет минути по-рано днешното заседание и да продължим утре с нормалните изказвания на всички колеги. Аз съм сигурен, че по този закон много неща могат да се кажат, но от тези много неща немалко ще бъдат добри и приемливи и се надявам мнозинството да ги приеме, но затова е необходимо време и аргументи, а не само приказки.
Така че моето процедурно предложение, ако не възразявате, е да прекратим заседанието и да продължим утре сутринта с този законопроект от мястото, докъдето сме стигнали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. По-скоро предложението Ви е за прекратяване на разискванията по законопроекта днес и утре да продължим. (Реплики от залата.)
Господин Радев прави процедурно предложение днес да прекратим разискванията по този законопроект и да ги отложим за утре, когато ще има повече народни представители и ще могат повече народни представители да вземат отношение по него.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 65, против 58, въздържали се 5.
Процедурното предложение на господин Радев се приема.

Съобщения:
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе заседание на 13 ноември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 130.
Комисията по икономическата политика ще проведе извънредно заседание на 13 ноември от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по труда и социалната политика ще има заседание на 12 ноември, сряда, от 15,00 ч. в зала 130.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)


Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Камелия Касабова


Юнал Лютфи


Секретари:
Гергана Грънчарова

Георги Анастасов