Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЧЕТИРИСТОТИН ДВАДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 12 ноември 2004 г.
Открито в 9,01 ч.

12/11/2004
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

    Секретари: Светослав Спасов и Георги Анастасов

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Продължаваме нашата работа с:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА – продължение.
    Заповядайте, госпожо Радева.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, позволете ми да направя процедурното предложение в залата да бъде допусната госпожа Росица Василева – Главна данъчна дирекция.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Има процедурно предложение в пленарната зала да бъде допусната главната данъчна инспекторка.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 130 народни представители: за 116, против 11, въздържали се 3.
    Предложението е прието.
    Поканете госпожа Василева в пленарната зала.
    Госпожо Радева, продължаваме със законопроекта.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 15. В чл. 27, т. 1 и 2 се отменят”.
    Комисията не подкрепя предложението за § 15 и предлага да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Имате думата по този параграф. Не виждам желаещи.
    Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадането на § 15.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 130 народни представители: за 127, против 1, въздържали се 2.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 16. Създава се нова Глава тринадесет “а”.
    “Глава тринадесет “а”
    Доходи на чуждестранни физически лица
    Чл. 27а. (1) Основа за облагане на следните доходи, изплатени в полза на чуждестранните физически лица е брутният размер на доходите от:
    1. лихви, включително и лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг;
    2. авторски и лицензионни възнаграждения;
    3. възнаграждения за технически услуги;
    4. доходи от използване на движимо или недвижимо имущество, възнаграждения по договори за експлоатационен лизинг, франчайзинг и факторинг от източници в Република България;
    5. възнаграждения по договори за управление;
    6. възнаграждения, реализирани в качеството на членове на управители и контролни органи на български юридически лица.
    (2) Основа за облагане на доходите на чуждестранните лица от продажбата на дялови участия, ценни книжа и финансови активи е положителната разлика между продажната им цена, съответно пазарната цена на насрещната престация и тяхната документално доказана цена на придобиване.
    (3) За данъчни цели вноските по финансов лизинг включват лихва, равна на законната лихва. Разпоредбата се прилага, когато в договора за финансов лизинг не е изрично определен размерът на лихвата.
    (4) Основа за облагане на доходите на чуждестранните лица от прехвърляне на недвижим имот е положителната разлика между продажната цена и актуализираната цена на придобиване. За цена на придобиване се приема по-високата цена между цената, определена по реда на чл. 46 от Закона за местните данъци и такси и действително платената цена, увеличена с инфлацията.”
    Комисията не подкрепя предложението за § 16 и предлага да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Има ли желаещи да вземат думата по този текст? Няма.
    Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадането на този параграф.
    Гласували 138 народни представители: за 134, против 1, въздържали се 3.
    И това предложение на комисията за отпадането на параграфа се приема.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 17 има предложение на Веселин Близнаков, което е подкрепено от комисията.
    Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя предложението по т. 2 на § 17.
    Комисията предлага следната окончателна редакция на § 17, който става § 7:
    “§ 7. В чл. 28, ал. 1, т. 1 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В буква “г” думата “инвалиди” се заменя с “хора с увреждания”.
    2. В буква “е” думите “инвалиди, деца с увредено здраве” се заменят с “хора с трайни увреждания, деца с увреждания”.
    3. Създава се буква “м”:
    “м) фонд “Енергийна ефективност”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Има ли желаещи по този параграф, уважаеми народни представители?
    Заповядайте, госпожо Тоткова. Предполагам, че ще предложите да отпадне “трайни”.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, правилно се досетихте, защото веднъж вече ние направихме тази поправка. В § 17, който става § 7 в т. 2 да отпадне думата “трайни”. Тоест “инвалиди” да се замени с общоприетото определение “хора с увреждания”. Предложението е вместо “инвалиди” да стане “хора с увреждания”. Да отпадне думата “трайни” в т. 2.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, благодаря Ви – разумно предложение.
    Има ли други желаещи? Не виждам.
    Първо подлагам на гласуване предложението от законопроекта на господин Станишев в неподкрепената част – точка 1, която не се подкрепя от комисията.
    Моля, гласувайте предложението на господин Станишев.
    Гласували 121 народни представители: за 30, против 77, въздържали се 14.
    Не се приема.
    Подлагам на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова за отпадане в т. 2 на думата "трайни" – нещо, което веднъж го направихме във вчерашния ден и е коректно да бъде подкрепено, за да бъдем последователни.
    Моля, гласувайте предложението на госпожа Тоткова.
    Гласували 122 народни представители: за 114, против 7, въздържал се 1.
    Предложението на госпожа Тоткова се приема.
    Подлагам на гласуване целия параграф в редакцията на комисията.
    Моля, гласувайте този параграф.
    Гласували 123 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 22.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Във връзка с едни допълнително приети текстове се налага да преразгледаме в комисията § 18. Затова предлагам в момента да отложим неговото разглеждане.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, защото пак тук излиза рентата, ми се струва.
    Има предложение § 18 да бъде отложен.
    Уважаеми народни представители, гласувайте това предложение.
    Гласували 138 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 3.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 19 има предложение на господин Панайот Ляков:
    В чл. 29б, ал. 1 числото "1500" се заменя с числото "2500".
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя предложението по чл. 29а, ал. 1 от първи вариант и алинеи 3, 4, 6, 7, 8 и 9 от законопроекта на Министерския съвет и не подкрепя предложението за чл. 29а, ал. 1 от втори вариант и ал. 2 и 5 и чл. 29б от законопроекта на господин Станишев - на § 19.
    Комисията предлага следната окончателна редакция на § 19, който става § 9:
    "§ 9. Създава се чл. 29а:
    "Чл. 29а. (1) Местните физически лица, включително извършващите дейност като едноличен търговец, могат да ползват данъчно облекчение за деца, като приспадат от годишната си данъчна основа сума в общ размер, както следва:
    1. при едно ненавършило пълнолетие дете – 360 лв.;
    2. при две ненавършили пълнолетие деца – 780 лв.;
    3. при три и повече ненавършили пълнолетие деца – 1140 лв.
    (2) Данъчното облекчение се ползва, когато едновременно са налице следните условия:
    1. към 31 декември на данъчната година детето е местно физическо лице и е български гражданин или чужденец, на когото е предоставено убежище или статут на бежанец по реда на Закона за убежището и бежанците;
    2. детето не е навършило пълнолетие;
    3. към 31 декември на данъчната година детето не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца.
    (3) Данъчното облекчение се ползва от лице по ал. 1, което към 31 декември на данъчната година е:
    1. родител, който упражнява родителските права, и детето не е настанено извън семейството и не е учредено попечителство или настойничество, или
    2. настойник или попечител – в случаите на настойничество или попечителство, или
    3. роднина или близък – в случаите, когато детето е настанено за срок не по-малък от шест месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или
    4. приемен родител – в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.
    (4) Данъчното облекчение се ползва до размера на годишната данъчна основа и при условие, че лицето по ал. 3 представи писмена декларация от другия родител, съответно от другия приемен родител, близък или роднина, че последният няма да ползва намалението за същата данъчна година.
    (5) Декларация по ал. 4 не се представя, когато другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина е неизвестен, починал или е лишен от родителски права, или не са му предоставени такива права в случаите на развод.
    (6) Данъчното облекчение се ползва включително за годините, в които детето е родено и навършило пълнолетие.
    (7) Обстоятелствата и условията по алинеи 1-6 се декларират с декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, която се подава с данъчната декларация по чл. 41, ал. 1."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по този текст. Господин Нихризов сигурно ще иска думата. Познах.
    Заповядайте, господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това е текстът, който визира елементите на семейното подоходно облагане, така както те се прилагат от варианта на Министерския съвет. Аз вчера говорих вече за затрудненията, които ще се създадат на хората при този вариант на използване на елементите на семейното подоходно облагане, както и казах за това, че в този вариант семейното подоходно облагане може да се почувства едва през 2006 г. Сега ще се спра най-добронамерено на някои неща, които потвърждават моите думи.
    Например, уважаеми дами и господа, четем в ал. 4: "Данъчното облекчение се ползва до размера на годишната данъчна основа и при условие, че лицето по ал. 3 представи писмена декларация от другия родител, съответно от другия приемен родител, близък или роднина, че последният няма да ползва намалението за същата данъчна година". Сега развивам само две хипотези, които могат да се случат. Ще кажете – частен случай, но обикновено нещата се случват като обикновени частни случаи.
    Представете си, че двамата родители са разведени. Единият трябва да търси другия, за да може да получи документ, но те не са в добри отношения. Оттам нататък означава ли, че единият родител няма да ползва тези преференции, ако не може да добие от другия поради чисто лични причини между двамата съответния документ?

    Не е ли необходимо тук да се вкара текст, в който, ако детето в случай на развод е останало при единия родител, той да може да ползва такива права директно без да търси помощта на бившия си съпруг или съпруга за получаване на документ, което е доста деликатен случай.
    Казвам ви за два частни случая. Вторият вариант – лицето, съпруг или съпруга, се намира зад граница. Няма никаква връзка с него може би в продължение на години. Какво ще правим тогава? Децата са останали при родителя, който е в България и той трябва да хукне някъде по света, за да може да открие този документ.
    Давам ви го като пример за работа, която е започната, но очевидно отваря въпроси и от частните случаи могат да се породят съответните конфликти.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате ли някакви конкретни предложения?
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Не, просто ще развия схемата, защото конкретното предложение, уважаеми господин председател, вече беше отхвърлено в залата. Това беше предложението, което ние – депутатите от ОДС направихме, но този наш облекчен вариант фактически отпадна, така че аз просто искам да изчистим текста днес, а не да прелетим над него и след това да се сблъскаме с недоволството на хората, на които искаме да дадем нещо добро.
    Следващият елемент, с който ще се сблъска администрацията, е фактът, че всички лица, които днес работят по трудов договор и засега не попълват данъчна декларация, освободени са от това задължение в случай, че нямат допълнителни доходи от нещо друго, сега ще са принудени да се наредят на опашката пред данъчните служби, където и без това е доста трудно. Ще кажете, че има интернет, че има пощи и така нататък, но в повечето случаи хората са свикнали да работят с данъчните служби. При това те ще бъдат принудени да работят с тази данъчна администрация, защото в техния случай ще се получи така, че данъчната администрация трябва да им възстановява средства. И всички тези документи, за които говорих, и двата частни случая, които ви дадох за пример, понеже в рамките на пет минути нямам времето да направя генералното предложение, а и в Министерския съвет работят доста повече хора и аз не смятам, че аз не мога да ги заменя, ще създадат такава ситуация, от която хората за 5 или 10 лв. ще им е необходимо да изразходват много повече средства.
    По този вариант, който сте предлагал на колегите аз считам, че трябва да чуем становището на представителите на министерството поне по тези два частни случая. Нека да кажат как те смятат да ги решат, защото, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, може би аз не съм намерил решението, но колегите от Министерството на финансите го имат.
    Искам да завърша с думите: уважаеми дами и господа, нека прегледаме внимателно всичко, което е включено в този текст и ви моля, ако някой друг освен мен е открил подобни трудности също да ги представи пред колегите, за да бъдат решени проблемите тук, в залата. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
    Господин Димитър Дойчинов има думата.
    ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера на митинг работниците от завод “Шести септември” ми поръчаха да Ви връча следния апел, тъй като той касае и Вашето име като председател на Народното събрание. Недоволството, което беше изразено на митинга ми беше поръчано да бъде предадено и аз връчвам този апел на Вас.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз го приемам, разбира се, но това е малко в нарушение на процедурата.
    ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ: Все пак се отнася до Вас персонално, както и до Народното събрание.Така поръчаха. (Шум и реплики в залата.)
    Става дума за апел от стачкуващите работници от завод “Шести септември”, които вчера поръчаха недоволството, което беше изразено на митинга, да бъде връчено на председателя на Народното събрание. Точно това правя в момента – връчих го.
    Извинявайте, ако това е тежко нарушение на процедурата, но …
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не, чак толкова тежко нарушение не е, но просто си е нарушение.
    ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ: Неплащането на заплати в продължение на дванадесет месеца не е особено демократичен акт.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Продължаваме нашата работа по този текст.
    Госпожо Радева, искам да Ви обърна внимание като председател на комисията – т. 2 на ал. 2 е абсолютно излишна. Вижте това и направете предложение тя да отпадне. В първата алинея се казва, че текстът се отнася за ненавършили пълнолетие деца, а след това се повтаря като изрично изискване детето да не е навършило пълнолетие. Не мога да разбера.
    Вносителите, ще ми дадете ли обяснение защо трябва да се повтаря един и същ текст два пъти? Имате ли готовност за това?
    Госпожо Радева, правите ли предложение за отпадане?
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Да, правя такова предложение за отпадане като т. 3 става т. 2.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Господин Маринчев, имате думата.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, аз и вчера, когато се обсъждаше предложението на колегите от ОДС, направих изказване.
    Помолих господин Попов, но той днес отсъства, да даде отговор. И сега ще настоявам за отговор, защото съм притеснен от начина, по който ще се прилага законът, от евентуалните неудобства, които ще възникнат по прилагането на закона, ако той остане в този вариант.
    Няма смисъл да повтарям и това, което каза господин Нихризов, че реално някакъв вид семейно подоходно облагане ще има и ефектът му хората ще усетят чак към 2006 г.
    Няма да се спирам на това, че дори и за най-високодоходните хора намалението на дохода няма да бъде кой знае колко – ще бъде в рамките на максимум до 80 лева на година или някъде от порядъка около 7 лева на месец. Все пак има нещо.
    Смущава ме това, и така поставих и вчера въпроса, че онези, които са на трудови правоотношения, на служебни правоотношения за цялата година, които нямат никакъв допълнителен доход през годината извън служебните трудови правоотношения, които в този смисъл не са длъжни да подават годишна декларация, сега ще се окаже, че те ще бъдат принудени да подават такава годишна декларация, за да могат да ползват тези преференции, това намаляване на облагаемата сума. И това от една страна ще затрудни както хората – всички онези, които работят по такива правоотношения, също така ще затрудни и данъчната администрация, която ще се сблъска с още по-голяма лавина от такива данъчни декларации. И след това – данъчните декларации се подават в определен срок, след изтичане на определения срок данъчната администрация се произнася по размера на данъка, в дадения случай – този, който цитирам – ще бъде ситуацията, че данъчната администрация ще дължи на хората връщане на някакъв данък, но какъв ще бъде механизмът? Отново ще караме хората да обявяват банкови сметки и да си получават на ръка тези 60-70-80 лева, за нискодоходните това ще бъдат може би 30 лева. Това няма ли да доведе до затруднение? Не може ли да се измисли механизъм, че онези, които са на постоянен трудов договор, на служебни правоотношения, да получават това намаление месечно, както бяхме предложили ние от ОДС и накрая на годината да има отново изравняване. И тогава вече, ако има разлика по общия ред, се получава изравняването.
    Това ми се струва, че ще доведе до затруднения, ще доведе отново до опашки пред данъчните служби, ще се създадат на хората повече проблеми, отколкото плюса да получат 30 лева.
    Смущава ме и това, което казва и господин Нихризов. Може би това не се отнася толкова до разведените. За тях като че ли има описан ред, според мен не особено читав, но все пак има нещо, но за онези, които формално дори не са разведени, но са разделени и са дори на разстояние – в други далечни държави, как те ще го постигнат това – да получат от другия родител, който не е лишен от родителски права, няма развод, да получат декларация, че няма да ползват преференциите по този закон? Не може ли това да се реши също с някакъв вид декларация?
    Ето затова аз настоявам да получа отговор и се надявам, че колежката от данъчната администрация ще вземе отношение. Благодаря ви.




    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Благодаря, господин Маринчев.
    Дали има и други въпроси към вносителите, защото въпросите, които повдигна господин Маринчев, заслужават внимание?
    Госпожо Тоткова, искате ли думата? Заповядайте.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз имам няколко възражения срещу начина, по който управляващото мнозинство предлага да се въведе или по-скоро да не се въведе семейното подоходно облагане през 2005 г.
    Първият аргумент е, че всъщност това ще се реализира в следващата 2006 г.
    Вторият ми аргумент е, че начинът, по който е предложено да се реализира т.нар. семейно подоходно облагане, ще изправи българските граждани пред изключително големи трудности, защото те ще трябва да преодоляват значителни административни пречки. Някои от тях вече бяха казани тук.
    Всъщност с това предложение се създават благоприятни условия за държавата и неблагоприятни за гражданите. Във всички случаи, когато гражданинът не може да преодолее тези административни пречки, ще губи той и за него този закон няма да може да се приложи.
    Искам да напомня, че подобна схема беше приложена при семейните помощи за деца. Тази схема извади около 700 000 български деца от подкрепата на държавата, подкрепата на техните семейства с добавката от 18 лв. Само за 850 000 деца в България се получават семейни добавки – не защото останалите родители имат доход над 200 лв. на член от семейството, а защото пред тези родители бяха поставени такива административни изисквания, които те не могат да преодолеят. Като не могат да ги преодолеят веднъж, два, три пъти, те се отказват. Аз не бих искала ние като законодателен орган, който взема решения, да поставяме същите тези пречки и пред възможността за ползване на данъчните облекчения за семействата с деца, защото това е псевдорешение, което по-скоро обижда хората.
    Искам да кажа, че тук става въпрос за много случаи, които са извън общото правило. Хубаво би било всички семейства да са от двама родители, да живеят заедно, да се грижат заедно за децата си, но за съжаление това не се случва. И нямаме никакво основание в случаите, когато родителите са разделени, да лишаваме родителя, който се грижи за детето, да получава това облекчение. Още повече, че той е поставен в неблагоприятна ситуация – да отглежда сам детето си, без да е уреден правно статутът между родителите, а на всичко отгоре със записа, направен в ал. 5, ние не даваме възможност на родителите, които се грижат за децата си и ги отглеждат, да ползват тези облекчения.
    Другият ми аргумент да не мога да приема такъв начин на прилагане на семейното подоходно облагане е, че това ще затрудни и самата администрация, защото дори хората, които не попълват данъчни декларации, след изтичането на календарната година ще трябва само заради това да отиват в данъчните служби. При това окрупняване трябва да припомним, че всъщност от следващата година трябва да заработи Националната агенция за приходите. Тогава хората ще трябва да отиват до областния център, в който да си подават всичките тези документи и може да се окаже, а вероятно ще се окаже, че разходите, които хората трябва да направят, ще бъдат по-големи от преференцията, която им дава законът.
    Затова, уважаеми колеги, мисля, че с такива псевдорешения ние не подпомагаме хората, защото когато отидат да си потърсят правата, ще се сблъскат с тези пречки и ще се убедят, че тези решения не са за тях, а в полза на държавата.
    Затова аз не мога да подкрепя такова предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
    Има ли други желаещи народни представители за изказване?
    Госпожо Радева, какво ще правим с този текст? Поставиха се няколко сериозни въпроса.
    Искам да помоля представител на вносителите да даде разяснение, защото наистина има някои не съвсем изчистени постановки, за да знае пленарната зала как да гласува – да подкрепя, какво да подкрепя или да отхвърля.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В предложения вариант са намерени решенията на всички конвенционални случаи, които се срещат в живота.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС, от място): Не си прав.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Може би сте пропуснали да забележите, че в ал. 5 на чл. 29а се казва: “Декларация по ал. 4 не се представя, когато другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина е неизвестен, починал или е лишен от родителски права, или не са му предоставени такива в случаите на развод”. Мисля, че с това даваме отговор на част от въпросите.
    Що се отнася до всички останали случаи, в които двамата родители не са в състояние да установят връзка помежду си, да се разберат или да получат съгласието на другата страна за получаването на детските надбавки, аз не знам по какъв начин бихме могли да задължим това нещо да стане, тоест това са междуличностни отношения.
    Що се отнася до световната практика, вчера беше споменато, че навсякъде трябва да изтече годината, тогава да се подаде декларацията и да стане възстановяването на този данък. Това е европейска и световна практика. Аргументите, че ще се стигне до затруднение на данъчната администрация – не мисля, че такова нещо съществува, защото се разширяват начините на неприсъствено представяне на декларациите и документите. Знаете, че това може да стане по пощата, по Интернет. Надяваме се, че тази практика ще се разширява. Между другото данъчната администрация има опит във възстановяването на данък и това се прави за няколкостотин хиляди лица. Мисля, че вчера господин Попов го спомена. Не мога да ви дам точната цифра сега. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тасев.
    Има думата за процедурно предложение господин Маринчев. Досещам се какво ще бъде то.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
    Не знам дали сте отгадали моето процедурно предложение преди това. Ако сте го отгатнали, ще Ви призная за оракул.
    Ние вече отложихме текстове от този закон. Стори ми се, че в изказването на господин Тасев като че ли има някаква добронамереност да се помисли за по-коректни текстове и аз бих предложил да отложим този текст, да се разгледа още веднъж в комисията и ако се постигне някакво разумно решение, да се отразят и тези случаи, за които става въпрос. Мисля, че с една декларация, основно от майката – че бащата е в чужбина, в този смисъл той може да бъде и чуждестранно физическо лице – трябва да може да се реши този въпрос, както и да се реши въпросът с възстановяването на тази сума – дали по сметка, в брой или по желание. Може би в тази декларация и този въпрос трябва да бъде решен.
    Предлагам да отложим текста и да го гледаме заедно с другите отложени текстове. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Има едно разумно предложение за отлагане на този текст и аз подлагам на гласуване предложението на господин Маринчев.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 138 народни представители: за 134, против 2, въздържали се 2.
    Предложението се приема.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 20 има предложение на народните представители Румяна Георгиева, Господин Чонков, Радослав Коев, Величко Клингов.
    Комисията подкрепя по принцип предложението.
    Комисията не подкрепя предложението за § 20 и предлага следната окончателна редакция на § 20, който става § 10:
    “§ 10. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинея 2 се изменя така:
    “(2) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно лице е прекратило дейност по ал. 1 и/или е образувало ново предприятие, което извършва дейност по чл. 31 и 32 и сумарният оборот на двете е повече от 50 хил. лв. за 12 последователни месеца, за предприятието не се прилага ал. 1. В тези случаи за новообразуваното предприятие се прилага общият ред на облагане от началото на текущата данъчна година.”
    2. Създава се ал. 3 и 4:
    “(3) Когато лице отговаря на условията по ал. 1, но оборотът му през данъчната година превиши 50 хил. лв. за доходите от дейности по чл. 31 и чл. 32, с изключение на тези по чл. 32, ал. 2, това лице прилага общия ред на облагане за текущата данъчна година.
    (4) В случаите по ал. 2 и 3 внесеният през годината окончателен годишен (патентен) данък се счита за авансово внесен данък по смисъла на този закон или на Закона за корпоративното подоходно облагане.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 20.
    Господин Нихризов, заповядайте.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което сме направили, за облекчаването на патентните търговци да избират начина на облагане, в някаква степен, е прието. Така че най-нормално беше комисията да запише, че се приема по принцип. Но тъй като тя е записала, че се отхвърля предложението, аз просто се учудвам защо трябва да се запази, все пак макар и с някакъв праг, и да не се разреши на патентните търговци сами да избират начина на облагане.
    Защото вижте текста, който ние сме предложили в първоначалния вариант: лицата, упражняващи дейност по чл. 31, ал. 1, т. 7 включително, които отговарят на изискванията на ал. 1, могат по свой избор да бъдат облагани по общия ред на закона, вместо с патентен данък.
    Не виждам нищо лошо да се даде възможност на хората да изберат начина си на облагане. Вариантът, който се възприема от комисията, е малко по-различен: когато лице отговаря на условията на ал. 1, но оборотът му през данъчната година превишава 50 хил. лв. за доходите от дейността по чл. 31, както и тези по чл. 32, ал. 2, за това лице се прилага общият ред на облагане на текущата данъчна година. Значи вече имаме условия, които са свързани с оборота.
    Обръщам се към господин Тасев с една молба. Господин Тасев, ще се затрудни ли данъчната администрация, ако лицето само реши начина си на облагане или не? Защото в предложението няма нищо скрито, то просто се опитва да даде два алтернативни варианта, като този, който се занимава с дребен бизнес, избере единия от двата варианта на облагане. И смятам, че макар на пръв поглед да звучи технологично, то все пак ще спомогне за облекчаване дейността на тези хора.
    Затова се обръщам към заместник-министъра: създава ли това наше предложение такива сериозни трудности, та то да бъде прието с ограничения, а преди това отхвърляно 3-4 години подред. И моля, ако действително има такива трудности, кажете ги, защото досега не съм ги чул. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Чонков, заповядайте. Вашето предложение се подкрепя по принцип от комисията.
    ГОСПОДИН ЧОНКОВ (НВ): Благодаря, господин председател.
    Господин Нихризов, няма да Ви отправям реплика, просто искам да направя изказване. Става въпрос за следното, колеги. Вече няколко години този текст наистина беше отхвърлян. Но за какво става въпрос? Има фирми, които не работят с 50 хил. лв., а работят с 5 млн., дори с 50 млн. лв. В началото на годината те се регистрират като патентна фирма, плащат – в зависимост от региона, по 400-500 лв. данък. Само за един месец те влизат по ДДС, тоест отхвърлят тези обороти от 50 хил. лв., и след това правят, може би, печалба от 1-2 млн. лв. Познавам такива шивашки фирми, които работят по патентен данък и плащат 400 лв., а реално правят печалба от милиони левове. Затова много от големите шивашки фирми в момента си построиха хотели, купиха места по морето и какво ли не.
    Разбира се, има ограничения по свързани лица и така нататък, но те до такава степен са обвързани, че познавам фирми, които прехвърлят своята фирма на някои близки и познати, които не са обвързани лица. Следващата фирма пак се регистрира по патентния данък и така многократно това нещо се мултиплицира и разбирате за какво става въпрос.
    С този текст ние просто искаме, по някакъв начин, да спрем изтичането на пари, които трябва да влизат в бюджета. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Има ли други народни представители, които желаят думата?
    Господин Тасев, към Вас бяха отправени няколко конкретни въпроса от народния представител господин Нихризов, ако желаете може да вземете думата.
    Господин Маринчев, заповядайте за изказване.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
    Извинявам се на Вас и на колегите, че взех думата по този начин, но въпросът, който искам да задам, би трябвало да намери отговор от господин заместник-министъра на финансите и затова побързах да го поставя.
    Предложението – по желание търговците да избират начина на облагане, дали чрез патентен данък или по общия ред, заслужава внимание и моят въпрос към господин Тасев е: теоретично погледнато, ако всички сегашни патентни търговци решат да изберат начина за облагане по общия ред, който се отхвърли от комисията, това ще доведе ли до някакви, да кажем, не щети, но до някакви намаления на постъпленията от този данък в хазната. Ако няма такава перспектива, а според мен няма такава перспектива, напротив, постъпленията биха били по-високи – господин Имамов може би също би се произнесъл по този въпрос, тогава да приемем това нещо. От това хазната ще има интерес и този текст не противоречи на останалите, т.е. патентният търговец ще прецени не само когато настъпи прага от 50 000 лв. Аз съм съгласен с този праг от 50 000 лв., може би трябва да бъде и по-нисък, но да дадем тази възможност да избират начина на облагане. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Господин Тасев, заповядайте, имате думата.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Патентният данък е особен, тъй като се отнася за видове дейности и с него се гарантира фискът. В случай, че приемем последното предложение, опасявам се, че ще се окаже така, че голямата част от тези, които са на патент, ще преминат, естествено по общия ред, и това ще повлияе на резултатите, тоест на приходите в бюджета.
    Аз само искам да ви върна към примерите. (Реплика от ОДС.) Ще ви дам за пример, ако си спомняте вчера, когато дискутирахме прага за ДДС - оказа се, че около 30 000 нови фирми биха попаднали там, ако свалим прага от 50 000 на 25 000. Спомняте си, че 40 000 фирми бяха реализирали приходи за 1 милиард и 600 хиляди и разходи за 1 милиард и 500, тоест, тези 40 000 фирми имаха фактически само около 100 милиона разлика, тоест печалба, която са облагали. Говорим за големи фирми, с големи обороти.
    Патентаджиите имат по-малки обороти и по този начин се гарантира, че те ще внесат някакъв данък въобще. В противен случай биха избягали от данък. А до момента този данък е в размер на 55 милиона и не го намирам за много голям. Има възможност за патентаджиите да преминат към общия ред, едва тогава, когато надхвърлят тази граница от 50 000 лв. Няма проблем. Така че въпросът е решен. Изненадвам се, че тук се използват аргументите за затрудненията на данъчната администрация – в едни случаи нещо да не се приеме, в други случаи - не се съобразяват и искат, и настояват да се приеме. В случая, който предлага господин Нихризов, да се даде възможност те да решават по какъв начин да се облагат, би довел до следното: в началото на годината те тръгват, примерно с патентен данък, след това през годината решават, че трябва да го сменят и трябва да подават нова декларация, която е усложнение както за лицата, така и за тях. И ще е необходима нова декларация.
    Аз смятам, че действително трябва да бъдат направени някои промени в патентния данък и има такова разбиране в Министерството на финансите, и друг път съм го споделял тук, от трибуната, че това е данък с изключително местно и локално значение и се надявам, че ще дойде денят, когато той ще си стане под формата на някаква местна такса. Такова съгласие изразиха и представителите на българските общини, на различните им форми и сдружения и се надявам, че един ден този анахронизъм да отмре, но засега предлагам тази форма да бъде запазена и да не се прави корекция. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
    Ако няма други изказвания, преминаваме към гласуване.
    Първо, ще подложа на гласуване предложението на народния представител Петър Жотев, касаещ § 20 от неговия проект.
    Това предложение на господин Жотев не се подкрепя от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 121 народни представители: за 34, против 74, въздържали се 13.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване новата редакция за § 20, който става § 10 във вида, в който беше докладван от председателя на комисията госпожа Радева.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 120 народни представители: за 90, против 30, въздържали се няма.
    Параграф 20 е приет.
    Преминаваме към § 21.
    Господин Нихризов, имате думата за процедура.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Обръщам се и към господин Имамов, тъй като влизаме в § 21, който разглежда текстовете по чл. 31 – там са смесени най-различни материи. Моето процедурно предложение е да ги разглеждаме точка по точка или поне алинея по алинея, за да може да се видят всичките варианти. Има различни предложения - алинея по алинея, включително и предложения на правителството. И ако ние гласуваме текста ан блок, ще се окаже, че отхвърляйки нашите предложения, ще отхвърлим и предложения, които ги има и в правителствения законопроект. Така че не приемайте, че с предложението си искам по някакъв начин да бавя, а да се даде възможност на народните представители, които са правили предложения и за различните варианти от сглобения от три законопроекта общ законопроект, да кажат своята дума.
    Така че нека да бъде гласувано, да се разглежда алинея по алинея.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Какво мисли по това председателят на комисията?
    Заповядайте, господин Имамов. Обратно предложение ли имате?
    ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Да, господин председател.
    Всъщност това е въпрос към водещия, към председателя, защото е процедурен. Моето лично мнение е, че не бива да правим това, защото текстовете така са обобщени и групирани, че са събрани различни предложения от първите варианти и да продължаваме така, както досега сме постъпвали в подобни случаи.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС, от място): Какво пречи алинея по алинея?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме – ще гласуваме предложението на господин Нихризов гласуването за чл. 31 да става алинея по алинея.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 136 народни представители: за 38, против 84, въздържали се 14.
    Предложението на господин Нихризов не се приема.

    ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Чисто сърдечно моля уважаемите колеги народни представители за повече търпение, защото § 21 е един от най-дългите и най-тежките.
    По § 21 има предложение на народните представители Стойчо Кацаров и Иван Иванов – в чл. 31, ал. 1 се правят следните изменения:
    а) В т. 7, буква “я” се правят следните изменения в размера на данъка:
    Столична община:
    първа зона – 650 лв.;
    втора зона – 650 лв.;
    трета зона – 650 лв.;
    четвърта зона – 650 лв.
    І група - 498 лв.;
    ІІ група – 450 лв.;
    ІІІ група – 433 лв.;
    ІV и V група – 195 лв.;
    VІ, VІІ и VІІІ група – 150 лв.
    б) В т. 8 се правят следните изменения в размера на данъка:
    І група – 198 лв.;
    ІІ група – 153 лв.;
    ІІІ група – 112 лв.;
    ІV и V група – 77 лв.;
    VІ, VІІ и VІІІ група – 50 лв.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Росица Тоткова – в чл. 31, ал. 1, се правят следните изменения:
    а) В т. 7, буква “я”, се правят следните изменения в размера на данъка:
    Столична община:
    първа зона – 650 лв.;
    втора зона – 650 лв.;
    трета зона – 650 лв.;
    четвърта зона – 650 лв.
    І група - 498 лв.;
    ІІ група – 450 лв.;
    ІІІ група – 433 лв.;
    ІV и V група – 195 лв.;
    VІ, VІІ и VІІІ група – 150 лв.
    б) В т. 8 се правят следните изменения в размера на данъка:
    Столична община:
    първа зона – 60 лв.;
    втора зона – 48 лв.;
    трета зона – 33 лв.;
    четвърта зона – 18 лв.
    І група – 51 лв.;
    ІІ група – 30 лв.;
    ІІІ група – 18 лв.;
    ІV и V група – 12 лв.;
    VІ, VІІ и VІІІ група – 8 лв.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Никола Джипов Николов:
    1. В чл. 31, ал. 1, т. 1, се правят следните изменения:
    числото 250 става 190;
    числото 200 става 140;
    числото 75 става 50;
    числото 25 става 20.
    2. В чл. 31, ал. 1, т. 2 се правят следните изменения:
    а) Ресторанти: 1-2 звезди: числото 35 става 25, а числото 15 става 12; 3 звезди: числото 60 става 45; числото 30 става 22; числото 10 става 7; числото 6 става 4.
    б) Заведения за бързо обслужване: 1-2 звезди: числото 20 става 15; 3 звезди: числото 35 става 25; числото 20 става 15.
    в) Питейни заведения: 1-2 звезди: числото 20 става 15; 3 звезди: числото 35 става 25; числото 20 става 15.
    г) Кафе-сладкарници: 1-2 звезди: числото 20 става 15; 3 звезди: числото 50 става 35; числото 30 става 25.
    д) Барове – дневни: 2 звезди: числото 50 става 35; числото 30 става 25.
    е) Бюфети: числото 500 става 390; числото 300 става 250; числото 100 става 80; числото 75 става 50.
    3. В чл. 31, ал. 1, т. 7, се правят следните изменения:
    а) По буква “а” дърводелски услуги.
    За Столична община сегашният еднакъв размер на данъка за всички зони от 780 лв. да се диференцира, както следва:
    първа зона – 750 лв.;
    втора зона – 550 лв.;
    трета зона – 400 лв.;
    четвърта зона – 250 лв.
    б) По буква “б” шивашки и кожарски услуги:
    За Столична община сегашният еднакъв размера на данъка за всички зони от 840 лв. се диференцира, както следва: първа зона – 750 лв., втора зона – 550 лв., трета зона – 400 лв. и четвърта зона – 250 лв.
    в) Дейностите в тази буква се разделят на две: “търговия с благородни метали” и “изработка на изделия от благородни метали” при следните размери на патентния данък:
    1. Търговия с благородни метали:
    Столична община:
    първа зона – 2400 лв.;
    втора зона – 2000;
    трета зона – 1400 лв.;
    четвърта зона – 1300 лв.
    І група – 1400 лв.;
    ІІ група – 950 лв.;
    ІІІ група – 800 лв.;
    ІV и V група – 600 лв.;
    VІ, VІІ и VІІІ група – 450 лв.
    2. Изработка на изделия от благородни метали:
    Столична община:
    първа зона – 1600 лв.;
    втора зона – 1300 лв.;
    трета зона – 1000 лв.;
    четвърта зона – 850 лв.
    І група – 1000 лв.;
    ІІ група – 650 лв.;
    ІІІ група – 500 лв.;
    ІV и V група – 400 лв.;
    VІ, VІІ и VІІІ група – 300 лв.
    г) Металообработващи услуги – по буква “д”:
    За Столична община сегашният еднакъв размер на данъка от 910 лв. за всички зони на столицата се диференцира, както следва:
    първа зона – 850 лв.;
    втора зона – 650 лв.;
    трета зона – 450 лв. и
    четвърта зона – 300 лв.
    д) Бръснарски и фризьорски услуги:
    Столична община:
    първа зона – 750 лв.;
    втора зона – 500 лв.;
    трета зона – 350 лв.;
    четвърта зона – 200 лв.
    І група – 550 лв.;
    ІІ група – 350 лв.;
    ІІІ група – 200 лв.;
    ІV и V група – 100 лв.;
    VІ, VІІ и VІІІ група – 50 лв.
    4. В чл. 31, ал. 1, т. 13 в наименованието на тези атрактивни услуги след думата “характер” се допълва текстът “оказвани в националните курорти”, а накрая на тази буква се допълва следният текст: “За посочените атрактивни услуги, оказвани извън националните курорти, патентният данък се дължи в размер на 1/3 от посочения данък за отделната услуга.”
    Комисията не подкрепя това предложение на народния представител Никола Николов.
    Следва предложение на Нина Радева и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
    Предложението на народния представител Недялко Калъчев по чл. 31 също е подкрепено от комисията.
    Комисията подкрепя предложението по т. 1, буква “а” – вариант І и точка 2 – вариант І от законопроекта на Министерския съвет и не подкрепя т. 1, буква “а” – вариант ІІ, буква “б” и буква “в”, т. 2 от вариант ІІ и т. 3 от законопроекта на народния представител Петър Жотев и група народни представители на § 21.
    Комисията предлага следната окончателна редакция на § 21, който става § 11:
    “§ 11. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1:
    а) В т. 1 думите “хотели и други средства за настаняване” се заменят със “средства за подслон и места за настаняване”.
    б) Точка 8 се отменя.
    2. В ал. 3:
    а) В т. 3 думите “Лом” и “Враца” се заличават;
    б) В т. 4 след думата “Казанлък” се добавят “Лом, Враца” и думите “Монтана” и “Видин” се заличават.
    в) В т. 5 думата “население” се заменя с “Видин”, “Монтана и населените”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказвания по текста на § 21? Заповядайте, господин Нихризов.


    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В § 21 се разглежда точно въпросът за патентните данъци. Материята е твърде широка, за да може да бъде обоснована в рамките на пет минути. Ще припомня само, че нашите предложения по този въпрос бяха приети на първо четене, защото всички те се отнасят до едно намаляване на патентната тежест, която се осъществява върху дребните производители на стоки и услуги.
    Както разбрахме и от господин Тасев, при разглеждането на предния параграф, не е толкова без значение размера на патентния данък, защото той обясни нагледно пред нас, че, ако го няма патентния данък, може да се окаже, че съответните патентни търговци плащат по-нисък данък, ако се облагат по общия ред. И когато през 2002 г. патентните данъци бяха вдигнати несъразмерно, беше ликвидирано зонирането на страната, ние се сблъскахме с протестите на тези хора, след което те тихо се отляха или в сивата икономика, или затвориха вратите и така от 320 000 регистрирани патентни търговци през 2001 г. сега имаме 158 000 – твърде показателен резултат, свел ги до половината.
    Това, което се опитваме с нашите предложения, е да направим необходимото за отделни категории търговци, които се занимават с услуги, особено тези, които са в Столичната община, където имаме най-различни райони и условия по тях. Но това райониране в Столичната община беше премахнато, за да се облекчи данъчната администрация.
    Предлагаме отново това райониране да бъде възстановено за определени категории професии, за да може да направим все пак разлика дали един фризьорски или шивашки салон се намира в центъра на София или в крайните квартали като Ботунец например. Не е без значение, разбира се, това най-добре разбират хората, които се занимават с този бизнес, и с начина, по който изхранват своите семейства.
    Искам да направя и едно друго предложение, което също е отпаднало от вижданията на комисията – че подобно райониране трябва да се въведе и с решение на съответните общински съвети в други големи градове като Варна и Пловдив, където има същите условия. За съжаление, комисията е отхвърлила това предложение.
    Интересно е да се види например ал. 3, където има предложения, направени от правителството, а след това и от група народни представители. Очевидно категорията, в която ще отпаднат съответните населени места, зависи от здравината на лобито, а не от някакви особени оценки, направени на икономическите показатели за състоянието в тези градове. Когато ние предложихме вариант за прекатегоризация на селища като Ботевград, Горна Оряховица, Добрич, Дупница, Кюстендил, Ловеч, сред тях и Лом, правителственият законопроект съдържаше само Лом. Сега към Лом се прибавя и Враца, към Враца – Монтана, към Монтана – Видин, и така нататък. Интересно ми е всички онези селища, които нямат толкова възможности да се организират депутатски лобита, защо остават в други категории, тъй като условията за развитие на бизнеса при тях са далеч по-лоши.
    Считам, че в момента нито има дискусия, нито има определено становище по този въпрос.
    Обръщам се към господин Тасев: на каква основа са били приети тези предложения едни селища, които са областни центрове, са били прехвърлени, а други, в които има затихващи функции на икономиката и условия за развитие на дребния бизнес, далеч по-лоши, са останали в категория с по-високо облагане. Надявам се да ми се представят поне някакви данни за това.
    В заключение искам да кажа, че подкрепяме нашите предложения, които биха облекчили работата на дребния бизнес и тяхното отхвърляне или козметиката върху тези членове няма да помогне на бизнеса в България. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Николов.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Моите предложения по § 21 са да се направи по-справедлив патентният данък. Понеже много колеги са предложили подобни текстове, аз няма да защитавам предложенията, които касаят намаляването или по-справедлив патентен данък и допълнително райониране. Но искам да защитя предложението си по т. 4, което касае чл. 31, ал. 1, т. 13. Това са водните атракциони, които се предлагат в националните курорти.
    Оказа се, че този патентен данък е валиден и за всички останали места, които имат условия за воден туризъм, но не са национални курорти и се прилагат същите ставки. Например за джет във Варна патентният данък е 900 лв. и 900 лв. е патентният данък, да речем в Тутракан, ако някой реши да прави подобен атракцион, да развива селски туризъм, което, разбира се, че е свързано с предоставяне на такива услуги.
    Затова моето предложение е следното: да отделим такива атракционни услуги, които са оказани извън националните курорти, и патентният данък да се дължи в размер на една трета от посочения данък за отделната услуга. Да намалим три пъти тоя патентен данък, защото така даваме възможност за развитие на селския туризъм, например по Дунав, или край водоеми, които са посещавани и сега. Тази услуга се извършва и сега, но очевидно не се плаща този голям патентен данък.
    Моля ви да обърнете внимание на моето предложение по т. 4 и да го гласуваме отделно. Ако трябва, ще оттегля останалите си предложения, но настоявам да гласуваме това предложение отделно от общите ми предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Другите предложения оттегляте ли ги?
    НИКОЛА НИКОЛОВ: Да, оттеглям другите три и нека се счита само предложението ми по т. 4.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
    Заповядайте, господин Кацаров.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, заедно с моя колега Иван Иванов сме направили две предложения за намаляване на патентния данък в два от случаите. Те са свързани, тъй като и двата се отнасят до развитието на информационните и комуникационните технологии в страната. Аз ще говоря и за двете предложения.
    Аз съм свидетел, пък и всички ние, че мнозина в България говорят и защитават това, че страната трябва да направи усилия за развитие на информационните и комуникационните технологии, за това, че страната ни значително изостава в развитието на тези технологии и то не само в сравнение със страните от Европейския съюз, но и със страните, които не са се присъединили към Европейския съюз. Последните данни, които бяха изнесени, показват, че значително изоставаме, дори и от страни като Румъния, в областта на информационните технологии. Много е нисък процентът на хората, които ползват компютри в страната, много е нисък процентът на хората, които ползват Интернет. Електронното правителство е просто една уеб страница, която никой практически не ползва до този момент.
    Нашето предложение е насочено в тази посока и то касае две неща. Едното е за дейностите, свързани с ремонт на компютри, компютърна и друга електронна офистехника. То се обосновава от това, че голяма част от компютърната техника, която се използва в страната, е втора ръка компютърна техника. Това са стари компютри, които често се нуждаят от ремонт.
    Смятаме, че сегашните патентни данъци, които са в размер на 1300 лева за Столична община, без зониране, и в размер от 995 до 300 лева в сраната, са твърде високи, като се има предвид, че хората, които се занимават с ремонт на компютърна техника, го правят в една стая, често вкъщи, това на практика не е предприятие, това не е производство. Сумите за ремонта, които могат да се получат като печалба, са много малки, много ограничени, предвид на това, че щом човек ползва стар компютър, може всеки да си представи колко пари може да отдели за ремонт на този компютър. Тъй като техниката е стара, често пъти втора ръка, тя често се налага да бъде поправяна и коригирана.
    Второто ни предложение е свързано с данъка, с който се облагат залите за компютърни игри и компютърни услуги. Това са така наречените Интернет клубове.
    Проведохме една среща с Асоциацията на клубовете и данните, които ни дадоха, наистина показват, че данъкът е прекалено висок. Значи 396 лева на компютър е твърде висок данък, като имате предвид, че сумите, които се вземат за работа в тези Интернет клубове, са от порядъка на 50 стотинки на час, 70 стотинки на час. Те не са заети непрекъснато, само част от тях са заети, така че една голяма част от времето, през което се използват компютрите, на практика отива за изплащане на патентния данък. А изграждането на Интернет клуб не е съвсем проста работа, в смисъл като инвестиция не е съвсем малко. Закупуването на десет добри компютъра, свързването им в мрежа, плащанията към доставчици на Интернет са едни сериозни разходи, не говоря за ремонт на помещения, за наем на помещения и така нататък. Така че разходите не са чак толкова малки за оборудването на един Интернет клуб, докато приходите са ограничени. Това са цените, които се плащат – 50 стотинки, 70 стотинки на час за ползване на Интернет в Интернет клуб.
    На този фон данъци в размер на 396-305 лева в зависимост от зоната са твърде високи данъци, които трудно могат да бъдат изкарани. Печалбата, която може да бъде изкарана, е много малка. Възможностите за инвестиции не са чак толкова големи. Това забавя в значителна степен развитието на един такъв бранш в нашата икономика.
    Така че моето предложение и това на колегата Иванов са в тази посока – да бъдат намалени тези патентни данъци. Считам, че това е справедливо. Надявам се да е разбираемо за всички в залата и очаквам да го подкрепите. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Господин Имамов, заповядайте за изказване.
    ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз споделям аргументите на господин Кацаров във връзка с облекченията, които се предлагат. Разбира се, ние за компютрите направихме твърде много, защото всеобщо оценката е, че този процес на компютъризация у нас изостава значително. Направихме много по отношение на амортизацията на компютрите и в други данъчни закони.
    Искам да кажа, че това предложение тук трудно може да намери реализация, защото ще се наложи вероятно да се промени групата и при една бъдеща регулация с преместване на данъка на общинско ниво, може би ще се премине към облекчение на този данък за ремонт на компютрите.
    Господин Кацаров спомена, че тази група включва и други електронна и офистехника. Това вече обхваща една материя, която излиза извън процеса на компютъризацията и ще има непредвидими последствия по-нататък както за бюджета, така и за самия процес.
    По второто предложение, господин Кацаров, вероятно сте забелязали, че предложението на господин Калъчев, което е прието от комисията, е за изцяло отпадане на облагането на тази дейност с патентен данък. Именно поради тази причина не е прието Вашето предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Имамов.
    Има ли други изказвания?
    Заповядайте, госпожо Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Смятам, че когато разглеждаме чл. 31, трябва да го възприемаме единствено и само като възможност за създаване на добри условия за развитие на малкия бизнес, малкия дребен бизнес, най-често семеен бизнес. Не трябва да изхождаме от предположението, че така наречените патентни търговци непременно са хора, които имат големи обороти и по този начин ние им спестяваме плащания към държавата. Аз смятам, че автентичният патентен търговец трябва да бъде защитен в България.
    Споделям отношението на заместник-министър Тасев, че патентният данък има отношение към фиска, но не защото ще събираме данъци, а защото с патентните търговци се създава една голяма група от хора, които сами поемат отговорност за своето изхранване, за обезпечаване на своето семейство. И ако някъде има такива изкривявания и вие се позовавате на тях, искам да ви кажа, че в голямата си част в страната, а и в столицата, това, което тези хора успяват да спечелят, е достатъчно или не съвсем достатъчно да посрещат всичките си нужди.
    Струва ми се, че самият факт, че тези хора се осигуряват сами за осигурителните рискове, е достатъчно голяма тежест за тях. Защото никак не е малко да внасят 35% осигурителна вноска и то върху минималния осигурителен доход за страната, който не е малък и който може би те не достигат. Никъде не пише, че тези хора накрая на годината ще изравняват осигурителния си доход, за да платят на реалния доход, който имат, а ние ги задължаваме със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване да се осигуряват от 2005 година най-малко на 220 лева. Ами ако нямат такъв доход? А на всичко отгоре им тръсваме един данък, който те не могат да платят.






    И аз мисля, че тук целта трябва да бъде не да съберем един милион данъци, а да съберем 100 хил. човека или семейства в България, които да правят такъв бизнес. За да може по този начин те да се изключат от социалната мрежа, защото ако са регистрирани като такива, те нямат право нито да получават социални помощи, нито някакви други такива, които се предвиждат за отопление, сега и за здравно осигуряване, и т.н. Ние ги изключваме. Това е спестяване на държавата. Значи ние спестяваме разходи.
    Освен това тези хора ще имат принос в самата осигурителна система, което е много важно. Ами, хайде да сметнем тези 150 хил. души, които ги няма, ако ги имаше, на месец по 100 лв., виждате какви огромни суми се получават. А ние се борим за всеки лев пенсия. Затова хората трябва да се стимулират да правят бизнес. Колкото и да е малък, колкото и на нас да не ни се вижда значим, но за тях е животът им.
    И затова ние настояваме, първо, да се намалят патентните данъци. Точно поради тези причини. И не искам да сравняваме данъка на патентния търговец с данъка на този, който е по трудово или служебно правоотношение. Защото служителите тук или където и да било – в общината, в училището, в болницата, не плащат нито за ток, нито за телефон, не плащат данък сгради и всичките тези разходи. А патентният търговец ги плаща. И няма как да сравняваме данъка на този човек, който плаща, когато е по трудови правоотношения, и този, който е по патент.
    Затова, първо, да се намалят.
    Второ, да се възстанови районирането в София там, където беше премахнато, защото аргументите са несъстоятелни.
    И трето, да се въведе такова зониране в градовете с районно деление – Варна и Пловдив. Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Други изказвания има ли, уважаеми народни представители? Не виждам.
    Тогава преминаваме към гласуване на направените предложения, така както са записани по чл. 31 на § 21.
    Подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Стойчо Кацаров и Иван Николаев Иванов. Комисията не подкрепя предложението.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 130 народни представители: за 39, против 78, въздържали се 13.
    Предложението не се приема.
    Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Росица Тоткова, което не се подкрепя от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 119 народни представители: за 34, против 73, въздържали се 12.
    И предложението на народния представител Росица Тоткова не се приема.
    Искате дума за прегласуване? Заповядайте, имате думата за процедура.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Обръщам се към онези от вас, които не са разбрали точно кое е моето предложение. Това не е всеобхватното предложение за всички патентни данъци. Тук става въпрос само за буква “я”. Отнася се за ремонта на компютри, на друга такава техника и за Интернет-залите. Само за това става дума.
    Нали непрекъснато говорим как ние сме изостанали, колко сме изостанали и изведнъж просто невероятно поведение от всички, в т.ч. и от управляващото мнозинство.
    Господин Тасев, колко ще се намали приходът в бюджета, ако се приеме това предложение? Ще катастрофира бюджетът ли?
    Много настоятелно се обръщам към всички: който има отношение към този въпрос, който смята, че това нещо трябва да се направи, даже няма да се забележи в бюджета, ще бъде в закръгленията. И ако говорим искрено, че трябва да стимулираме ползването на компютри, в т.ч. и да си подаваме данъчните декларации, ето ви повод да го направим. Господин Тасев клати утвърдително глава, надявам се, че от НДСВ сте го видели и моля за прегласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Поставям на прегласуване предложението на госпожа Росица Тоткова.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 145 народни представители: за 51, против 89, въздържали се 5.
    Предложението не се приема.
    Преминаваме към гласуване на предложението, направено от народния представител Никола Джипов Николов – в чл. 31 той предлага на вашето внимание точка четвърта.
    Гласуваме това предложение, което не се подкрепя от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 134 народни представители: за 53, против 69, въздържали се 12.
    Предложението на господин Николов не се приема.
    Заповядайте, господин Николов, за процедура.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Като ползвам процедурата за искане на прегласуване се обръщам към колегите, които се притесняват, че този данък не може да се администрира. Напротив, всичко по този данък е ясно. Става дума само да намалим патентния данък за водните атракциони извън националните курорти на 30% от плащания данък в националните курорти. Това е много просто и ясно. В момента този данък не се плаща, защото е икономически неизгодно. Според мен данъчната администрация може да поеме това и най-вероятно го подкрепя. Ако трябва, господин Тасев да каже своето мнение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Моля, гласувайте повторно предложението на народния представител Никола Николов по текста на т. 4 от чл. 31, § 21.
    Гласували 143 народни представители: за 51, против 80, въздържали се 12.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте окончателната редакция на § 21 така, както беше докладвана от господин Имамов.
    Гласували 134 народни представители: за 92, против 25, въздържали се 17.
    Параграф 21 в новата му редакция е приет.
    За процедура има думата госпожа Росица Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз правя процедурно предложение за прегласуване, защото ще имате още 30 секунди да размисляте за това вие за малкия бизнес ли сте или сте само за вашия бизнес! Тук става дума за хора, които имат малък бизнес и моля да разберете най-накрая това. Аз разбирам, когато някой се тръшка и плаче тук за хазарта, за Закона за хазарта, когато някой плаче за аптеки или друг плаче за не знам какво в пленарната зала, защото не е приет. Сега не вие ще плачете, хората ще страдат за това. И не можахте да разберете, че само с един акт лишихте 150 хиляди семейства от поминък! Това е истината, за това става дума. Имате още 30 секунди да размислите!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате 30 секунди за размисъл.
    Моля, прегласуваме § 21 в редакцията, прочетена от господин Имамов.
    Гласували 139 народни представители: за 102, против 32, въздържали се 5.
    Предложението е прието, текстът на § 21 в новата му редакция е приет.
    ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
    “§ 22. В чл. 32 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 таблицата се изменя така:
    б) автобуси до 22 места, включително мястото на водача, І група – 680 лв.; ІІ група – 440 лв.; трета група – 250 лв.;
    в) автобуси над 22 места – І група – 950 лв.; втора група – 560 лв.; ІІІ група – 300 лв.;
    г) товарни автомобили, включително ремаркета и полуремаркета: за всеки започнат тон товароподемност до 5 тона – І група – 90 лв.; ІІ група – 75 лв.; ІІІ група – 60 лв.;
    за всеки започнат тон над 5 тона до 10 тона – І група – 65 лв.; ІІ група – 50 лв.; ІІІ група – 35 лв.;
    за всеки започнат тон над 10 тона – І група – 40 лв.; ІІ група – 25 лв.; ІІІ група – 12 лв.
    2. Алинея 5 се изменя така:
    “(5) Лицата, извършващи обучение на водачи на моторни превозни средства, заплащат годишен данък за дейност с едно моторно превозно средство и в зависимост от функционалния тип на населеното място в следните размери:
    а) мотопеди, мотоциклети – група 0,І – 450 лв.; ІІ група – 400 лв.; ІІІ група – 330 лв.; ІV и V група – 250 лв.; VІ, VІІ и VІІІ група – 180 лв.;
    б) други моторни превозни средства – група 0,І – 700 лв.; ІІ група - 600 лв.; ІІІ група – 500 лв.; ІV и V група – 450 лв.; VІ, VІІ и VІІІ група – 350 лв.”
    Комисията не подкрепя предложението за § 22 от законопроекта на народния представител Петър Жотев и група народни представители и предлага да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По § 22 има думата за изказване господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имаме един много интересен случай, дори бих казал феномен – когато един законопроект е приет на първо четене изцяло като идеи и отхвърлен член по член след това на второ четене, но в българския парламент се случва всичко. Интересна обаче е апатията, която съществува в момента по отношение на дребния бизнес и закона, който приемаме – една полупразна зала, в която хората едва ли имат отношение, с изключение на моите колеги от ОДС.
    Но да минем директно към този чл. 32, който разглежда хората, занимаващи се с транспортен бизнес, разбира се, това са дребните търговци, които се занимават с транспортен бизнес. И нещо много важно – тези, които обучават бъдещите шофьори.
    В тази зала ние сме свикнали да правим комисии – за реката Лим или за огромните транспортни произшествия, които се случват. Свикнали сме да прилагаме мерки, свързани с ограничаване на тежките автопроизшествия по един или друг начин. Но не правим най-елементарното нещо – да дадем възможност на хората, които подготвят бъдещите водачи на моторни превозни средства, да развиват нормално своята дейност.
    С патентните данъци, които бяха вдигнати през 2002 г., ние фактически започнахме да ограничаваме кръга от хората, които се занимават, а оттам нататък и да влошаваме по същество качеството на услугата. Ще кажете: какво зависи едното от другото? Много лесно, печели се от часове за обучение, защото по този начин се спестяват гориво и средства, които ще бъдат включени в заплащането на така наречения патентен данък. Това формално може и да го няма, но на практика съществува и ние получаваме един по-лош продукт, който в края на краищата прави още по-големи катастрофи. Ние изменяме и друг закон, свързан с движението по пътищата, но изобщо не се интересуваме от този дребен елемент: къде се раждат бъдещите шофьори и как облекчаваме тези, които ще ги обучават. Да, това е извън играта ни на мислене, но тук също трябва да погледнем.

    Вторият елемент – хората, които се занимават с дребен транспортен бизнес. И при тях през 2002 г. скочиха патентните данъци. И, какво от това – ще кажете – има едри фирми, голямата риба винаги изяжда малката. За какво тези трябва да съществуват? Росица Тоткова преди малко зададе въпроса, свързан към други професии – а с какво те ще хранят своите семейства? Защото един от тези дребни търговци, един от тези хора, които са на патентен данък, хранят цяло семейство, създават възможност дори за работни места. Това изобщо не ни интересува. За нас те са дребни, под линията, под чертата на нашия интерес.
    Аз разбирам хората от управляващото мнозинство, но се чудя на моите колеги от левицата. Уважаеми колеги, тези, които сте в залата, вземете някакво отношение по патентите. Мисля, че вие бяхте социалдемократи, които искахте да се изгради в България средна класа. За останалите ваши колеги, които ги няма, просто не мога нищо да кажа.
    В либералните стратегии, уважаеми колеги, също е включена свободата на човека и оттам свободата на бизнеса. Защо не помогнем? Защо стоим така безучастни? Просто да мине формално текстът, да си натиснем копчето, което ни показва маркерчето на колежката. Защо правим всичко това? Просто ви давам информация какво сме предложили с нашите колеги от ОДС и какво вие ще отхвърлите. Ще го отхвърлите най-нормално, защото така ще бъде показано по светофарчето. Но това, макар и да обижда представителите в тази зала, мисля, че ще се отрази най-вече на хората отвън. Вярно е, те няма да го научат, защото големите бизнес интереси са много по-големи, отколкото това, което е написано тук.
    В заключение, уважаеми дами и господа, моля, прочетете текста, който предлагаме и не го отхвърляйте с лека ръка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ако няма други изказвания, преминаваме към гласуване.
    По чл. 32 чухме изказванията на народните представители. Това е един параграф, който третира данъците на важна част от малкия бизнес.
    Комисията предлага § 22 от законопроекта на народния представител Петър Жотев да отпадне.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Комисията не подкрепя предложението по § 22 от законопроекта на народния представител Петър Жотев и предлага да отпадне. Това гласуваме.
    Гласували 150 народни представители: за 120, против 27, въздържали се 3.
    Заповядайте за процедура, господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги от опозицията! Тъй като вероятно се объркахте, слушайте председателя и гласувайте обратното, за да можем да подкрепим дребния бизнес. Той вече каза гласувайте зелено, гласувайте червено. Така че, като ви каже "зелено", вие гласувайте "червено".
    Предлагам прегласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласуваме отново предложението за отпадане на § 22 от предложението на господин Петър Жотев.
    Това е предложение на комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 184 народни представители: за 153, против 29, въздържали се 2.
    Предложението за отпадането на § 22 от законопроекта на Петър Жотев е прието.
    ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Процедура!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: В процедура на гласуване сме, не сме свършили.
    ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Да не ме забравите после.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване § 22 на вносителя, който се подкрепя от комисията.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Няма такъв. Нали отпадна.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, той отпадна.
    Имаме три минути до почивката.
    Тридесет минути почивка. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието и давам думата на господин Валери Цеков за процедурно предложение.
    Господин Цеков от снощи иска да направи процедурно предложение. Не ми е дал да спя цяла нощ за тази процедура.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Това е съвършено вярно, Бог ми е свидетел, че още от снощи говорихме за тази процедура. Благодаря за възможността.
    Уважаеми дами и господа колеги, въпреки усилието на пленарна зала ние все още сме само до първата трета от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. От името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори и с разбирането, че е изключително важно да успеем преди гласуването на първо четене бюджета на Република България за 2005 г. да сме готови с всички данъчни закони и, отчитайки късото време, което ни остава, се осмелявам да направя предложение за извънредно пленарно заседание във вторник от 14,00 ч. със следния дневен ред:
    1. Продължение на второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
    2. Продължение на второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица.
    3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
    4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
    5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
    6. Първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за научните степени и звания.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Твърде амбициозно предложение, но така или иначе това е процедурното предложение.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Само да си припомним, господин председател, че миналата седмица имахме същата амбициозна програма и успяхме да я изпълним. Надявам се това да стане и този вторник. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Това е процедурното предложение за извънреден пленарен ден във вторник от 14,00 ч.
    Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване това процедурно предложение.
    Гласували 183 народни представители: за 124, против 46, въздържали се 13.
    Предложението е прието.
    Господин Иво Атанасов – заповядайте.
    ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
    Уважаеми дами и господа, ако днес беше един нормален ден, щях да продължа с “уважаеми господин министър-председателю, уважаеми господа министри” - да, ама не, тъй като в този петък, без да се съобразява с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, българският парламент няма контрол.
    Ето защо предлагам нашето заседание от 12,00 ч. нататък да продължи с парламентарен контрол – от 12,00 ч., а не веднага, защото все пак министрите трябва да бъдат уведомени и да дойдат тук. Няма никакво съмнение, че това правителство се нуждае от контрол, защото малко ако се изпусне от контрола на народните представители, то тръгва да прави чешмички, да прави светофари и да организира всенародни тържества и веселия около откриването на един най-банален – необходим, но най-банален светофар.
    Вероятно това се случва единствено в България. Поне аз досега не съм чул някъде по света да се организират хора? и веселия за откриването на един светофар. Така че парламентарният контрол е изключително необходим, особено върху това правителство.
    Ето защо аз настоявам процедурно да гласуваме контролът днес да започне от 12,00 ч. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Атанасов, Вие имате достатъчно стаж в този парламент и вероятно знаете, че в чл. 40, ал. 5 е казано следното: в изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание. Този случай, първо, не знам дали е изключителен; второ, ми се струва, че не Вие сте председател на Народното събрание и, трето, не сме и в началото на пленарното заседание. (Реплика от народния представител Иво Атанасов.) На нищо от тези три неща не отговаря Вашето искане. А дали от сутринта го искате – и сутринта не сте бил председател на Народното събрание. Много ви моля, когато правите предложения, да се съобразявате с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    Продължаваме, уважаеми народни представители, по нашия приет дневен ред.
    Госпожо Радева, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
    Параграф 23. Комисията подкрепя т. 1, т. 2 от вариант І и т. 3 относно ал. 9 от законопроекта на Министерския съвет и не подкрепя т. 2 – вариант ІІ и т. 3 относно ал. 8, 10 и 11 от законопроекта на Петър Жотев - на § 23.
    Комисията предлага следната окончателна редакция на § 23, който става § 12:
    “§ 12. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинеи 6 и 7 се отменят.
    2. Създава се ал. 8:
    “(8) Когато съответното работно място е за обучение на чирак по смисъла на Закона за занаятите, определеният окончателен годишен патентен данък за дейностите по чл. 31, ал. 1, т. 7, букви “е”, “з” и “и” се заплаща в размер 50 на сто. Намалението се ползва при условие, че към декларацията по чл. 43 е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    По този параграф имате думата, уважаеми госпожи и господа народни представители.
    Господин Нихризов, няма да е същински дебатът, ако не вземете отношение.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин председателю, не бих вземал отношение, ако нямаше тази особеност в нашия начин на работа и аз го подчертах тогава, когато Вие не водехте заседанието. Нашият законопроект беше приет на първо четене с гласовете на много от народните представители в тази зала, а сега член по член това, което предложихме и беше одобрено на първо четене, се отхвърля с пълна сила. Затова е редно да обясним на народните представители, че за тези текстове, които предлагаме, просто веднъж са гласували “за” и, за да им стане ясно, тъй като в комисията е имало може би по-различен дебат, за какво иде реч и какво предлагаме.
    В дадения чл. 31, на който текстовете са включени в § 23, имаше две предложения. Едната поредица от предложения е на представителите на Обединени демократични сили, Демократи за силна България и БСДП, а другата е на правителството. Посоката обаче на предложението беше коренно различна. Това, което се приема в момента като текст, е предложението на правителството; това, което се отхвърля, са нашите предложения.
    Какво предлагахме? Ние предлагахме сравнителни облекчения за дребния бизнес. Това е една последователна политика, която провеждаме още от края на 90-те години на миналия век. Имахме предвид, че определени категории дребни търговци, които се занимават с услуги не са в същото положение, както тези техни колеги, които се третират по същия ред на облагане с патентен данък.
    Едно от предложенията беше за тези, които извършват само репаратура и поправки да си плащат 50 на сто от патентния данък.
    Много пъти в тази зала съм казвал, че въпреки, че патентен търговец може да бъде и модният дизайнер и обикновеният кърпач, то приходите на двамата са различни, а и хората, към които е насочена тяхната дейност са с различни доходи. Така че предложението би спомогнало за намаляване на цените, което ще се отрази на най-нискодоходната част от населението.
    Второто, което се предлага, е свързано с онези заведения, които имат полусезонен характер. Знаете, че в България част от местата в тези заведения се намират на открито и естествено там не работят през цялата година. Ние нормално предлагахме такива заведения, където има места, които са сезонни, да бъдат облагани с 50% от съответния данък.
    В текстовете също има предложения, които са свързани с една особеност на закона. Има патентен данък, който е върху работно място или върху съоръжение. За всяко следващо съоръжение ние предлагахме да се разглежда 50% облагане с патентен данък.
    Това са в общи линии предложенията по този параграф.
    Правителството предлага също за чираците да има намаление на облагането, което прилича на нашето последно предложение. Интересно е, че тук се предлага двоен стандарт – предложението в правителствения законопроект е прието, а нашето, което по принцип има същия характер, е отхвърлено. Не виждам дали от предложителя зависи дали едно предложение по даден текст ще бъде прието или не, или от неговата рационалност и от помощта, която се дава за създаване на по-добри условия за бизнеса.
    И накрая искам да кажа нещо интересно. Миналата година беше прието, че 10% от инвестициите, направени от дребните търговци, няма да се облагат с патентен данък, а ще се приспадат преди облагането с данък. Това се прие от залата и след това с един парламентарен трик то беше отложено и беше прието да влезе в сила от 1 януари тази година. Сега разбираме, че без да влиза изобщо в сила това ще бъде отхвърлено. Интересен е подходът на правителството след като една година това не е действало, трябва да влезе в сила от 1 януари т.г., на какво основание и при какви разчети се отхвърля.
    Очевидно в нашия случай имаме опит за затваряне на възможностите пред развитието на дребния бизнес, но това, което иска правителството, е схемата на ограничение, а това, което искаме ние, е схемата на облекчения. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
    Има думата госпожа Росица Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
    Нашите предложения в § 23 за промени в чл. 33 от Закона за облагане доходите на физическите лица представлява едно продължение на отношението, което имат Обединените демократични сили – Демократи за силна България и БСДП, към малкия бизнес. Малкият бизнес, който, ако някой не е информиран, трябва да знае, че осигурява заетост на 54% от заетите в България. Тоест, там са възможностите за осигуряване на работни места. И тъй като имаме проблем със заетите в България, тъй като имаме проблем с осигурените в България, които за три години не се промениха, аз мисля, че тук има една възможност, която ако бъде реализирана, ще даде шанс на патентните търговци да осигурят заетост на повече лица. И това смятам, че може да стане с тези предложения, като за всяко работно място, на което има назначен работещ, патентният търговец заплаща допълнително данък в размер на 50 на сто от определения за съответната група, а не да плаща 100%, тоест два пъти да плаща данък. Аз не знам защо патентният търговец трябва изобщо да плаща два пъти данък.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Как ще плаща два пъти данък?
    РОСИЦА ТОТКОВА: Ами, два пъти плаща, защото за всяко ново работно място плаща още веднъж! (Реплики на народния представител Нина Радева.)
    Вижте, един занаятчия може да има две машини и да работи, да шие и на двете машини, защото едната машина изпълнява един вид дейност, а другата машина изпълнява друг вид дейност. Това две работни места ли са? Не са! Въпрос е на заето лице и като е на заето лице ние искаме на заетото лице на това работно място да се плаща 50% данък. Ако вие ползвате такива услуги, например, като ремонт на обувки, на дрехи и т.н. ще ги видите тези неща нагледно. Посетете – тук има една ул. “Шишман” една такава работилница и ще видите за какво става дума. Човекът си е устроил едно работно място, на което извършва едни дейности. До него има машина и тя е друго работно място. Разбира се, че не е друго работно място. Така че това е една възможност, която ние предлагаме.
    Освен това за такива дейности, които очевидно имат ниска стойност на услугата като поправки, ремонт и т.н., също предлагаме да бъде 50% от данъка. И те са изброени и се вижда, че при тях няма далавера, както се казва. Тук има спасяване на препитанието на хората и аз се надявам, че вие ще можете да преодолеете това некоректно отношение, което имате към малките търговци, към патентните търговци и да подкрепите поне тези предложения, които сме направили в чл. 33.
    Не виждам причина да не ги подпомогнем поне малко. Ако се прави нещо за големите фирми – намалява се корпоративния данък, ами, хайде да направим нещо и за малките фирми. За големите фирми всички говорят как се намалява корпоративния данък на 15%, а за малките защо не направим такова нещо. Ако не може всичко, което ние предлагаме, ето тук една възможност за едно малко нещо, което може да се направи за тях. И аз мисля, че по този начин ще се демонстрира отчасти поне равнопоставено отношение и към едните юридически и физически лица по Търговския закон и другите, които спадат към т.нар. “дребен бизнес”, а не само да се вглеждаме в едната част и да се стремим да ги облекчаваме, защото те като че ли си плащат. Аз се съмнявам, че те много плащат. Всички данни сочат за това, но усилията са насочени в едната посока – към едрия бизнес, което по никакъв начин не е справедливо. Още повече, че ви казах, че дребният бизнес осигурява 54% от заетостта. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
    Има ли други желаещи за изказване? От лявата страна – не виждам, от средата – не виждам, от дясно – не виждам.
    Преминаваме към гласуване.
    Първо подлагам на гласуване неподкрепените от комисията варианти.
    Моля, гласувайте тези предложения.
    Гласували 116 народни представители: за 27, против 80, въздържали се 9.
    Предложенията не се приемат.
    Искам да помоля да гласуваме окончателната редакция на § 23, който става § 12 в редакция на комисията.
    Моля, гласувайте за този параграф.
    Гласували 117 народни представители: за 101, против 16, въздържали се няма.
    Този параграф е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Параграф 24 – това са таблиците за облагане в чл. 35.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Трябва всички неподкрепени предложения да бъдат представени, за да може да се дискутира по тях. Подкрепените не се четат.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на народните представители Василев, Йорданов – в чл. 35, ал. 1 таблицата за облагане придобива следния вид:
    “Годишна данъчна основа: до 1800 лв. – необлагаеми; от 1800 до 2400 лв. – данък 10% за горницата над 1800 лв.; от 2400 до 4800 лв. – 72 лв. плюс 15% за горницата над 2400 лв.; от 4800 до 10 800 лв. – 432 лв. плюс 20% за горницата над 4800 лв.; над 10 800 лв. – 1632 лв. плюс 25% за горницата над 10 800 лв.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Има предложение на Мирослав Севлиевски – в чл. 35, ал. 1 таблицата се изменя така:
    “Годишна данъчна основа: до 1560 лв. – необлагаеми; от 1560 лв. до 3000 лв. – данък 10% за горницата над 1560 лв.; над 3000 лв. – 144 лв. плюс 20% за горницата над 3000 лв.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Има предложение на Никола Николов:
    “Годишна данъчна основа: до 1680 лв. – необлагаеми; от 1680 до 2400 лв. – данък 10% за горницата над 1680 лв.; от 2400 до 4800 лв. – 72 лв. плюс 15% за горницата над 2400 лв.; от 4800 до 10 800 лв. – 432 лв. плюс 20% за горницата над 4800 лв.; над 10 800 лв. – 1632 лв. плюс 25% за горницата над 10 800 лв.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията не подкрепя предложението за § 24 (вариант І – законопроект ма Министерския съвет, вариант ІІ – законопроект на Сергей Станишев, и вариант ІІІ – законопроект на Петър Жотев).
    Комисията предлага следната окончателна редакция за § 24, който става § 13:
    “§ 13. В чл. 35 таблицата към ал. 1 се изменя така:
    Годишна данъчна основа: до 1580 лв. – необлагаеми; от 1560 до 1800 лв. – данък 10 на сто за горницата над 1560 лв.; от 1800 до 3000 лв. – 24 лв. плюс 20 на сто за горницата над 1800 лв.; от 3000 до 7200 лв. – 264 лв. плюс 22 на сто за горницата над 3000 лв.; над 7200 лв. – 1188 лв. плюс 24 на сто за горницата над 7200 лв.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
    Заповядайте, господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз се извинявам, че единствен вземам отношение, тъй като очевидно предложенията са от Парламентарната група на ОДС и трябва да ви запозная с тях. Те бяха приети на първо четене. Мисля, че все пак се отразиха върху крайния елемент, решен от комисията. Не знам дали този вариант, който комисията приема, е по-добър от нашето предложение. Затова е редно да кажа и съображенията си по тях.
    Ние предлагаме тъй наречения в доклада вариант ІІІ, т.е. годишната данъчна основа до 1800 лв. да бъде необлагаема, или преведено в следващата таблица, която е по-разбираема, доходите до минималната работна заплата, която е 150 лв. на месец, да бъдат необлагаеми. Считам, че това е разумно, защото винаги досега данъчната основа в таблицата за облагане се е движела с минималната работна заплата. Не виждам какво ще се спечели от тези 10%, които са някъде около 2 лв. на месец, когато ще облагаме доходи, дори под минималната работна заплата.
    Обръщам се към колегите от лявата страна на залата. Мисля, че те доста говориха, особено що се отнася до предишния Закон за данък върху добавената стойност, за най-бедните слоеве от населението. Сега очевидно интересът не е такъв, но тези доходи са на групата от хора в България с най-ниско жизнено равнище. Смятам, че не е редно те да бъдат облагани, още повече, че това са доходи от работа, дори на почасово заплащане.
    Оттам нататък – това, което беше възприето – таблицата да има четири етажа, т.е. в сравнение с Министерския съвет един етаж повече; съответно доходите в едно средно ниво да бъдат облагани с по-нисък от максималния процент. Ние предлагахме това да бъде в рамките от 1800,01 лв. до 3600 лв. с 12%; от 3600,01 лв. до 10 000 лв. – с 18%; и оттам нагоре – с 24%.
    Смятаме, че по този начин даваме възможност хем да се получи едно справедливо данъчно облагане, хем в същото време да се създаде възможност да се стимулира изграждането в България на средна класа.
    Доколкото нашите предложения помогнаха да се преосмисли плоският данък, въведен над 250 лв. месечно, който предлагаше правителството в своя вариант – то аз благодаря на всички, които успяха да преосмислят мнението си. Само че в дадения от депутатите от управляващото мнозинство вариант не считам, че числата са по-добри от нашето предложение. При тях даже има една техническа грешка, която е вкарана в предложението на комисията. Не забелязахте, че нашата таблица в някои от средните нива на данъчната основа е примерно от 1800,01 лв. Иначе макар и формално се получава припокриване в точното число. Очевидно нещата са писани набързо, но поне тази техническа подробност може да се оправи, за да няма двусмислие в текстовете.
    Подчертавам, целта на предложенията на депутатите от ОДС – Демократи за силна България и БСДП, е едно справедливо данъчно облагане, което предложихме с нашата таблица. За съжаление не мога да кажа, че то беше възприето изцяло, но мога да твърдя, че ако то беше възприето, справедливостта при облагането на гражданите в България щеше да бъде по-голяма.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
    Има ли други желаещи за изказване?
    Заповядайте, господин Севлиевски.
    МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ние от Новото време няма да подкрепим текста, който е подкрепила Комисията по бюджет и финанси, по няколко прости причини.
    Първо, комисията въвежда четири етажа на облагане доходите на физическите лица и прави странно разграничение.

    Очевидно Комисията по бюджет и финанси, когато дискутира данъците на физическите лица, забравя, че говори за физически лица. Когато говорим за 250 лв., зад тези 250 лв. стоят хиляди хора, които имат свои имена и фамилии. Когато говорим за 600 лв. – по същия начин. Когато говорим за такива, които получават над 600 лв., тези хора също имат свои конкретни имена и фамилии.
    Не мога да разбера как Комисията по бюджет и финанси направи разлика, че едните са по-добри, другите са по-лоши, третите са най-лоши и им наложи различни данъци. За нас в Новото време, всички онези, които получават над 250 лв. са еднакво добри и по добротата си те не се различават с онези, които получават под 250 лв.
    И за да има по-голяма справедливост, а не криворазбрана солидарност, ние предлагаме да има само две ставки – 10 и 20%. Всички говорим, че Европа вървяла към “плосък данък”, ами тогава да направим и стъпка към този “плосък данък”.
    Основният политически въпрос тук е – ще наричаме ли хората, които получават 600 и над 600 лв. лоши; ще приемем ли, че те са българската средна класа и ще ги наказваме ли с по-високи данъци? Ние в Новото време не искаме тези хора да бъдат наказвани с по-високи данъци, а по-скоро искаме да бъдат поощрени, като техните данъци бъдат намалени. В България трябва да се знае политиката кого поощрява. Поощрява оня, който работи и е образован, поощрява оня, който работи повече часове от работното време, и поощрява оня, който иска да се дообразова. Ако това Народно събрание продължи практиката от последните 15 години - да наказва работещите и умните, то България ще остане държавата на неработещите и на не умните. Аз съм сигурен, че никой в тази зала не желае това нещо да се случи.
    В края на краищата, ако продължаваме да даваме 200 млн. лв. да преквалифицираме днешните безработни и даваме също толкова пари да квалифицираме днешните студенти, то ще останем държавата за преквалификация на безработни, а не държавата на студентите. Но това е друга тема, която ще дискутираме допълнително, когато обсъждаме бюджета на държавата.

    Днес, уважаеми колеги, аз ви моля да не подкрепяте предложението на комисията, а да подкрепите предложението на Новото време. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
    Госпожо Радева, заповядайте за реплика.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин Севлиевски, в Комисия по бюджет и финанси се работи експертно, а не на принципа на голословните политически декларации. Вие тук, от парламентарната трибуна, не за първи път се опитвате да правите обобщения по данъчните закони, които нямат нищо общо с истината. Европа не върви към оплоскостяване, господин Севлиевски, и е хубаво да си актуализирате познанията по данъчните закони.
    Що се отнася до решението, което сме взели, и групите, които сме направили, ние сме се ръководили именно от принципа на целесъобразността, именно от принципа на това, коя от групите трябва да бъде данъчно подкрепена, защото тя наистина е основата на средната класа. При сегашната социална стратификация на българското общество, при сегашната структура на заетите в България най-голям е процентът на работещите с доходи между 250 и 600 лв. Това е статистическата истина. Ние искаме да насърчим тези хора с данъчна ставка по-малка с 2% от данъчната ставка, с която ще се облагат доходите на хората над 600 лв. Но при всички случаи ние сме направили намаление и за този тип доходи, защото, за нас, висококвалифицираните хора не трябва да имат таван на доходите и нашата политика практически е свързана с това. Именно за това тяхната ставка е намалена от 29 на 24%. Въпрос на диференциация, въпрос на една по-прецизна политика, а не на декларации. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
    Господин Димитров, заповядайте за втора реплика.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Севлиевски! От чисто икономическа гледна точка бюджетът е несправедливост. Бюджетът е преразпределителен механизъм. Бюджетът отнема от някой, който е произвел, това е административно насилие, и преразпределя. Така че няма бюджет, който да не преразпределя. И възниква въпросът: от кого към кого.
    Тази Ваша теза, преведена звучи така: трябва да вземем от бедните, тъй като те са непредприемчиви и са калпави и да дадем на най-богатите. При тази теза забравяте, че над 1300 лв., най-богатите нямат осигурителна тежест. Те не подкрепят осигурителната система. Точно тази група от хора прави спестяванията в Република България, които не само че няма да се обложат с ДДС, каквото ще плати пенсионерът, когато си купува млякото или хляба, а точно обратното - той ще получи лихвен процент върху депозита си. Забравяте, че на една немалка част от тези предприемчиви хора GSM им е за сметка на фирмата, колата им е за сметка на фирмата, често и личното жилище е за сметка на фирмата и т.н.
    Простият въпрос е бюджетът от кого взима и на кого дава. И Вашата теза да вземем от 98% от българите, за да дадем на 2% от българите не съответства на скандалното разслоение на нашето общество. Затова, ако говорите като българин, а не като елитарен представител на тези 2%, аз мисля, че трябва да отидете към другия вариант... (Реплика.) Изобщо не е стръмна.
    Последният скандал, който гръмна в Полша, е, че полският Сейм сложи най-голямата ставка от 50%. Това не просто не е в духа на Европа, това не е в духа на Централна и Източна Европа. Но ако отивате към този вариант, отидете тогава на друго ниво на “плосък данък”. Но “плосък данък” от 24% не знам в чий интерес е освен в интерес на фиска.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Господин Имамов, заповядайте за трета реплика.
    АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
    Да си призная аз мислех, че дискусията тук е изчерпана, но концепцията на господин Севлиевски до известна степен показва една непостоянност по отношение на дефинициите. Категориите “добри” или “лоши” хора не са икономически и нямат пряко отношение към данъците. В тази теория не се казва – ти си добър, облагаме те или не те облагаме. Категориите “добър” или “лош” имат отношение към поведението ни като граждани. Плащаш данък – поощряват те, не плащаш данък – глобяват те 1000, 2000, 3000 лв. Следователно тук става дума за друго – богати и не богати, имащи доход – нямащи доход.
    Най-странното във всичко това е, че господин Севлиевски непрекъснато афишира своята политическа идеология със средната класа, а промяната, която се предлага от комисията в момента, е в пряка зависимост от тази концепция. Тоест в ясно изразена тенденция към облекчаване на така наречената средна класа. Именно в това се състои странността на концепцията, която чухме.
    Господин Севлиевски, ако дадете някакво обяснение, ще Ви бъда изключително благодарен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Имамов.
    Господин Севлиевски, моля заповядайте да вземете отношение по трите реплики.
    МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не съм икономист, но съм сигурен, че господин Димитров знае, че в икономиката най-важното нещо са стимулите. И като се знае в една икономика кой е стимулираният, то се знае каква е и държавата.
    Ние искаме да бъдат стимулирани хората, които работят, повтарям, и които са образовани. Затова в Новото време ни е трудно да направим разлика какви са хората или както комисията ги е разделила – между 600 лв. и 1000 лв. Защо да не са до 1000 лв., онези, които ще бъдат облагани с 22%?
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Статистика.
    МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Тази статистика, за която говори госпожа Радева, за голямо съжаление, ние не я гледаме като цифри, а я гледаме като хора. В Новото време не правим разлика между онези, които получават 600 лв., и онези, които получават 1000 лв.
    Затова подходът, който беше предложен от комисията, за нас е неприемлив. От изказванията и от репликите, които бяха направени, аз виждам, че ще бъде подкрепена четириетажната скала на госпожа Радева, както и процентите, които госпожа Радева предлага.

    По отношение на онези 98% и онези 2%, господин Димитров, аз защитавам тезата, че трябва да се взима от държавата и по-малко да се разпределя. Аз защитавам тезата, че държавата трябва да се прави на по-малък преразпределител и неефективните сфери и неефективните министерства бъдат ограничени по дейности. Аз смятам, че хората в България по-добре от държавата биха поели определени услуги и определени дейности и ще ги правят и без корупция, и без разхищения на средства.
    Когато говорим, че за хората не стигат пари и трябва да ги взимаме от някого, то големият въпрос е: кога ще спрем разхищението на средства в тази държава? И като спрем това разхищение, ще се окаже, че по-малко ще трябва да разпределяме. Но това е друг дебат и аз съм сигурен, че това предстои през следващата седмица. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
    АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Не каза за средната класа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
    Господин Калъчев, имате думата.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С тези текстове, драги колеги, се показва кой кой е, кой какво иска и кой какво защитава. Много се радвам, че се разгоря дебат по въпроса. Съжалявам, разбира се, че Националната телевизия няма да го отрази, за да видят гражданите на Републиката кой какво им предлага, кой колко иска да им бърка в джоба.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, че няма да го отрази, за да не видят колко хора има в залата.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Това е друга тема, господин председател. И тя е към Вас.
    Уважаеми колеги, става дума, че плашещи неща се случват последната седмица в нашата Република. В понеделник президентът направи едно изказване на един широк форум, в който засегна основите и устоите на осигурителната система. Това беше сигнал към гражданското общество, че левицата започва да върти курс на тотална промяна и на връщане на мрачните времена на 1996 г. (Реплики отдясно.)
    Предложените наказателни мерки от левицата, какво говорят? Ами говорят, че ако български избирател не припознае интересите си и се води по вестникарски лустросани прояви, които показват, че левицата се била ремонтирала и е обновена и, както каза уважаемият господин Костов, че тя била реформирана левица, това е пълна заблуда. Истината каква е? “Дайте да ви вземем парите”. Това е предложението в края на краищата. В края на краищата, предложението е именно такова и аз не мога да разбера тук уважаемите колеги отдясно, защо практически подкрепят подобно отношение, като те внушават на обществото опасната теза, че левицата е ремонтирана, че тя е реформирана. (Реплики отдясно.)
    Това, уважаеми колеги, е много опасна игра и много опасно движение по леда. (Реплики отдясно.)
    Истината е много различна и тя е в тези законопроекти. Кой защитава средната класа? Ами, видно е кой я защитава – Новото време я защитава. (Реплики от мнозинството.) Цялата икономическа общност в страната една година говори за плоския данък. Едва ли има смислен икономист, който не е страдал от остър енцефалит, и който да ви каже, че плоският данък е нещо лошо! Изведнъж се оказва, че той в българския парламент е проблем.
    АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Това е твърдение на докторите.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Не, не господине, не е така. Цялата икономическа общност, повтарям, една година бомбардираше всички народни представители и институциите с предложенията си за оплоскостяване на ставките. И Вие много добре разбирате, че това е справедливо. То е много справедливо. Защото в края на краищата, ако един човек получава доход от 1000 лв. и плати 20% данък, той практически ще внесе в хазната 200 лв. Ако неговият беден съсед получава 300 лв. доход и плати на хазната 20%, ще плати фактически 60 лв. Това съвсем не значи, че те плащат еднакъв данък. Между 60 и 200 лв. има три пъти разлика. Тоест, принципът на солидарността е спазен, макар че има някаква справедливост, поне някаква справедливост. Защото ако трябва да бъдем честни към себе си и избирателите си, ние трябва да въведем единно задължение на гражданина към държавата, защото в края на краищата вие много добре знаете, че всички публични услуги, които се издържат с тези данъци, предполагат едно основно нещо – равнопоставеност на гражданите при ползването им. Ерго, значи гражданите са еднакво задължени към финансирането на тези публични услуги. Българската армия както пази богатия, така пази и бедния; съдебната система както съди богатия, така съди и бедния; полицията, когато патрулира по улиците по еднакъв начин защитава БМВ-то на богатия и ладата на бедния.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Би трябвало по еднакъв начин.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Така че, уважаеми колеги, тезата, че богатият трябва да бъде наказан за това, че има по-високи доходи ерозира обществото. Тя води до дълбока ерозия и аз мога да ви кажа примерите в Северна Европа. Вие знаете алкохолизмът до какви нива е стигнал там, именно благодарение на такъв тип данъчно облагане. Примерно – Швеция. Нивата на личностни разстройства са невероятни, а демотивацията на хората да работят е огромна. И ако вие сте малко честни със себе си, когато контактувате в различните интерпарламентарни форуми, признайте какво говорят хората от Северна Европа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля Ви, времето, господин Калъчев.
    Имате думата, господин Гагаузов.
    АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, правя реплика на господин Калъчев, защото предполагам на всички ви е направило впечатление, че най-много говорят за данъци и икономика хора, които най-малко разбират от нея. Може би под напъна на това, че никой освен тях видите ли, не защитава средната класа. Това беше една теза, която разбира се, няма нищо общо с действителността.
    Уважаеми колеги, средната класа вие искате да я направите с данък общ доход, който ще се вземе от нея или с други икономически мерки, които трябва да направят всичко възможно в България да има по-широка средна класа, а не 2% от населението.
    И после, дали е ремонтирана или неремонтирана левицата, но аз считам, че от изказването на господин Нихризов и това, което беше предложено в Бюджетната комисия, се приема точно нашата теза и без да е в съотношение 1:1 тя е най-справедливата. Това, което беше казано, че трябва да се взима от държавата, не е вярно. Държавата нищо не произвежда. Държавата го взема, за да го разпредели по по-справедлив начин. И ако този начин е максимално справедлив, трябва да се запитаме за кой е справедлив и дали е справедлив за повечето хора?
    Така че както нямаше да подкрепяте бюджета, така издигате и тезата за средната класа. Нито едното е вярно, нито другото е вярно, господин Калъчев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Гагаузов.
    Господин Анастасов, имате думата.
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Господин Калъчев, моята реплика е към Вас и към Вашата група. Първо, диференцираната ставка не означава създаване на средна класа и Вие много добре го знаете. Средна класа се прави със система от данъчни и икономически закони, които да стимулират инициативата и предприемачеството на хората.
    Диференцираната ставка означава, че на някои, които получават много ниски доходи, тяхната база, данъчна основа и данъците ще бъде много по-ниска от нормалната за страната. И някои задава ли си от вас въпроса или цинизмът в тази зала тук ще съществува – вие ще излезете ли пред избирателите на следващите избори след няколко месеца да им кажете на тях, че човекът, който взима 200 или 300 лв., ще взима чисто 240 лв.или ще взима 160 лв. и ще може да живее с този, който взима 1000 лв. и ще получава 710 лв. при 29%. Вие правите ли тези сметки в математиката освен събиране друго действие познавате ли? Аз мисля, че не го познавате. Има действие изваждане и обществото е готово да плати по-голямата си част и това трябва да го отчетете.


    И второ, за сметка на тези, които се провикнаха отзад “Само БСП!”, левицата е реформирана! Искам да заявя и на тези, които се обаждат отдясно, от 1893 г. ние, българските социалдемократи, сме членове на Социалистическия интернационал. Ние членуваме там и вие, които викате и крещите, не сте наясно по този въпрос. Отворете Интернет и ще сте наясно. В понеделник предстои среща именно на Консултативния съвет на Социалистическия интернационал.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Моля Ви, господин Анастасов.
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Българската социалистическа партия също е член на тази най-голяма световна политическа организация. Така че вие в момента най-малко имате право да говорите по тази тема!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Господин Анастасов, ако обичате! Първо, времето Ви изтече и, второ, ние нямаме в дневния ред точка за Интернационала.
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Има и друго нещо, господин председател, когато някой напада, ще трябва да му направите забележка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Това също е така.
    Господин Димитров, заповядайте за трета реплика към господин Недялко Калъчев.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин председател, вероятно трябваше да направите своите обаждания и тогава, когато господин Калъчев генерираше тук мъдрите неща.
    Господин Калъчев, предложението, внесено от правителството, беше за плосък данък от 24% над 250 лв. Това беше предложението. Чета Ви предложението на левицата, което според Вас ще отблъсне, ще отврати и не знам какво ще направи и доказва, че сме нереформирани: до 150 лв., господин Калъчев, необлагаеми; от 150 до 350 лв. – 18%; от 350 до 700 лв. – 22%; от 700 до 1000 лв. – 24%; 1000 – 24%. И драмата, която ние ще създадем на останалите 2% българи, е над 1000 лв., където предлагаме от 1000 до 1500 да е с 2% повече – 26. Да помогнат поне малко, да има преразпределение от тези, които имат най-много, към тези, които имат най-малко. И над 1500 лв., където няма осигурителна тежест, искаме да бъде 29%, тоест да се добави досегашната ставка.
    Дайте да не правим митинги, тъй като ако камерите работеха, просто нямаше да Ви хванат. Вие щяхте да се реете някъде горе във въздуха с тези думи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    За дуплика – господин Калъчев, имате думата.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НВ): Уважаеми колеги, аз казах, това е водоразделът в начина на мислене. И между другото, когато говорите за историята на левицата в България, то това е проблемът на България, вярно е. Безспорно е така! Всеки път, когато левицата се е добирала до властта, са ставали страшни катаклизми. Безспорно е така. Аз затова казвам: “Хора, бдете!”. Нали и Фучик го беше казал. Бдете, защото ако левицата се върне, ще стане страшно.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Нали това не е в дневния ред!
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Ето ги тези там (сочи вдясно), водени от теснопартийните си интереси, обясняват как вие сте красиви. Ами не е така! Данък 29% не е нищо красиво! Това е наказателен данък. А тези хора, водени, пак обяснявам, от вожда си, казват: “Много е добре, това си е прекрасно!”.
    България има голям проблем – десницата казва, че левицата е добра, а левицата фактически си е старото чудовище.
    РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Госпожо председател, направете му забележка!
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Така че аз не мога да приема тези тези. Защото предложението, което ние даваме, е много простичко – 20% плосък данък след сумата и точка по въпроса. Много простичко и за изчисляване, и за администриране, и стимулиращо хората да си показват доходите и на светло.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калъчев.
    Други изказвания по § 24? Няма.
    Подлагам на гласуване предложението на народните представители Валентин Василев, Димитър Йорданов и Иван Иванов по чл. 35, ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 100 народни представители: за 13, против 82, въздържали се 5.
    Предложението не се приема.
    Моля да гласуваме предложението на народния представител Мирослав Севлиевски, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 100 народни представители: за 20, против 71, въздържали се 9.
    Предложението не се приема.
    Моля да гласуваме предложението на Никола Джипов Николов, което също не е подкрепено от комисията.
    Гласували 116 народни представители: за 27, против 83, въздържали се 6.
    Предложението не се приема.
    Моля да гласуваме предложението на комисията за § 24.
    Гласували 115 народни представители: за 79, против 23, въздържали се 13.
    Параграфът е приет.
    Господин Нихризов, заповядайте.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми колеги, нито искам да преча, нито искам да спирам работата, но направих чисто технологично предложение. Понеже водеше господин Герджиков, а не госпожа Касабова, искам да повторя: в предложението на комисията стойностите да бъдат съответно с 0,1 стотинка на съответната скала. Защото има съвпадение на две еднакви числа. Така е било винаги досега в законопроектите. Просто да го подложим на гласуване.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Това не е необходимо като корекция, многократно сме го обсъждали в Бюджетната комисия. Има специалисти, които са се изказали по коректността. Естествено е, че тази граница започва след надвишаване на тази сума дори и с една стотинка. Благодаря Ви, господин Нихризов, за опита Ви да бъдем по-коректни и по-точни. Но тази корекция не е необходимо да бъде направена, защото и така формулирано това, върши същата работа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, докладвайте § 25.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По параграф 25 има предложение на народните представители Валентин Василев и Димитър Йорданов – в чл. 38, ал.1 таблицата за облагане придобива следния вид:
    Месечна данъчна основа Данък
    До 150 лв. Необлагаеми
    От 150 до 200 лв. 10% за горницата над 150 лв.
    От 200 до 400 лв. 6 лв. + 15% за горницата над 200 лв.
    От 400 до 900 лв. 36 лв. + 20% за горницата над 400 лв.
    Над 900 лв. 136 лв. + 25% за горницата над 900 лв.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Мирослав Севлиевски – в чл. 38, ал. 1 таблицата се изменя така:
    Месечна данъчна основа Данък
    До 130 лв. Необлагаеми
    От 130 до 250 лв. 10% за горницата над 130 лв.
    Над 250 лв. 12 лв. + 20% за горницата над 250 лв.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на Никола Николов – в чл. 38, ал. 1 таблицата за облагане придобива следния вид:
    Месечна данъчна основа Данък
    До 140 лв. Необлагаеми
    От 140 до 200 лв. 10% за горницата над 140 лв.
    От 200 до 400 лв. 6 лв. + 15% за горницата над 200 лв.
    От 400 до 900 лв. 36 лв. + 20% за горницата над 400 лв.
    Над 900 лв. 136 лв. + 25% за горницата над 900 лв.

    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията не подкрепя предложението за § 25 вариант І, вариант ІІ и вариант ІІІ.
    Комисията предлага следната окончателна редакция за § 25, който става § 14:



    “§ 14. В чл. 38 таблицата към ал. 1 се изменя така:
    Месечна данъчна основа Данък
    До 130 лв. Необлагаеми
    От 130 до 150 лв. 10% за горницата над 130 лв.
    От 150 до 250 лв. 2 лв. + 20% за горницата над 150 лв.
    От 250 до 600 лв. 22 лв. + 22% за горницата над 250 лв.
    Над 600 лв. 99 лв. + 24% за горницата над 600 лв.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Радева.
    Имате думата за изказвания по § 25.
    Заповядайте, господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно нещата са предрешени, тъй като тази таблица в месечен разрез е свързана с годишното облагане. Но единственото нещо, поради което вземам думата, е факта, че не можах да взема думата за реплика на господата от Новото време, които очевидно си търсеха някаква ниша в политическото пространство и малко реклама за това колко са съвременни.
    Таблицата, която предлагахме и която считахме, че беше по-добра дори от варианта, осъзнат от правителството, предвиждаше в условията на България, която в момента се намира в преход, едно по-справедливо облагане и нищо повече. Никой оттук нататък няма да говори за либерални или социални, или каквито и да било стратегии, защото всеки закон се приема, за да уреди обществените отношения такива, каквито се намират в момента, и да извърши една или друга политика.
    Това, на което ние настоявахме, беше, че в момента не е необходимо да се облагат доходите под минималната работна заплата от 150 лв., защото с тези 2 лв. на месец правителството няма да забогатее, бюджетът няма да се надуе, но за сметка на това ние правим един прецедент да взимаме от хората, които са на дъното на обществото.
    Вторият елемент, който ще видите, господин Калъчев, е, че ние също предлагаме да се намали процентът на облагането на 24%, но считаме, че в сегашния момент е трудно да се дават огромни преференции на хора с големи доходи, тъй като те не са огромната част от обществото. И въпросът за данъчното облагане, което вие предлагахте като таблица, беше единствено и подобие на правителствения, от който самото правителство се отказа. Защото едно общество се развива и то трябва да използва онези лостове за стимулиране, които има в момента. Може да направим най-простото нещо – да махнем всички данъци, но тогава няма да има и държава.
    И когато ни обвинявате абсолютно несправедливо за това, че сме модернизирали левица или че сме давали на някой шанс да развива супер леви идеи, аз ще ви кажа едно нещо: в целия свят има правило, че държавата трябва да бъде социална. Това е записано в нашата Конституция. И когато прилагаме на практика нашите теории и нашите предложения, трябва да се съобразяваме, че в тази държава трябва да живеят хора, а не да привеждаме нещата в социални противоречия и в бунтове.
    Така че нашето предложение в момента просто повтаря един по-добър вариант от този, който предложи правителството, и по-добър вариант, пак подчертавам, на облагане от този, който предложи комисията, осъзнавайки грешките, вложени в правителствения проект. Може би ще дойде времето, когато ще се осъзнае тази истина, а може и някои хора да се опитват да спекулират с нея. Аз не виждам такава необходимост. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Нихризов.
    Реплика – господин Калъчев.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НВ): Уважаеми господин Нихризов, така е, те, родилните петна на социалдемокрацията, винаги са се показвали и в последните 100 години само това се случва. Аз никога не съм могъл да разбера какво значи социалдемокрация. Това е някакъв микс между капитала и наемния труд. Тоя микс беше валиден може би за тоталитарните общества – Сталиново-Хитлеровите общества. Те бяха такива социалдемократически. Те са някаква такава история.
    В съвременния святът който е светът на мисълта, където основният капитал се генерира в мозъка на главите на хората – аз пак ще кажа, Бил Гейтс започва в един гараж - той няма достъп до капитала, за да регулираме капитала. Високите данъци са наказание за разума на хората. Те са алогични по своята същност.
    А по отношение на най-ниската скала пак не сте прав. Защото дори хората с по-ниски доходи, дори с един мъничък лев, който казвате Вие и сте прав, държавата няма да забогатее от тоя лев, са длъжни да участват в общия строеж. Тук вече въпросът е друг. Той трябва да има граждански задължения. Така че и в ниската, и във високата област не сте прав, което е абсолютно характерно за социалдемокрацията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други желаещи за реплика към господин Нихризов?
    Заповядайте за дуплика, господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изобщо не исках да повеждам теоретико-идеологически спор. Но, уважаеми господин Калъчев, кой Ви писа тройката по история? Много ми е интересно, тъй като в момента, и четена по червените учебници, Вашата теория не отговаря на абсолютно нищо.
    Дали ще знаете нещо за либерализъм, за социалдемокрация, за Хитлер, за Сталин и за комунизма, и за фашизма, това си е Ваш проблем. Важното е едно нещо – че и Вашата скала, господин Калъчев, облага хората с доходи под минималната заплата. А теорията Ви не издържа в едно отношение. След като Вие считате, че трябва да се приложи султанската система на десятъка – имало е такава система в България, ако сте учили история. Опитали са се да я приложат и през 1900 година и предизвикали бунтовете в Дуранкулак. Та след като се опитвате сега да приложите системата, обяснете защо и вашата таблица има необлагаем минимум? Ако ми обясните, аз ще се съглася с вашата теория, че всеки човек трябва да участва в обществото и дори доходът под 130 лв., по вашето виждане, трябва да бъде обложен.
    Така че, изкарвайки модерни теории, господин Калъчев, извеждайки напред и търсейки някаква ефектност, не забравяйте оня прословут израз за маймуната, когато се катерела по дървото, какво все повече й се виждало. Благодаря ви.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Други желаещи за изказвания по § 25 на законопроекта?
    Заповядайте, госпожо Тоткова.











    РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентът има много ниско доверие сред българските граждани. И ако днес гледаме един изключително важен закон, който засяга всеки човек, и ако хората видят довечера в новините, че тук присъстват 20 души, аз си мисля, че следващата идея ще бъде парламентът да се състои от 20 човека. Защото много щедри изказвания има на наши колеги, когато са в кулоарите, когато са в някои от медиите, а когато трябва да отстояват една или друга позиция, просто ги няма в пленарната зала. Според мен това е истинското отношение към проблемите, а всичко извън пленарната зала е лицемерие.
    Това, което ние предлагаме, е една традиция в облагането на доходите на физическите лица. Искам да кажа следното. За първи път от 1 януари 2005 г. ще се облага минималната работна заплата в България. За първи път! Много често вие, колеги от НДСВ, използвате: за първи път направихме това, за първи път направихме нещо друго. И винаги е за първи път. Винаги трябва да се отнасяме с много голяма скептичност, когато казвате “за първи път”, но ето едно нещо, което е истинско - за първи път минималната работна заплата в България ще се облага. Това се прави когато се повишава относителният дял на личната осигурителна вноска, която се плаща от работещите по трудови и служебни правоотношения. Затова ние не можем да се съгласим хем да се говори, че се повишава минималната работна заплата, което е факт, но всъщност получаваните пари от хората горе-долу ще си останат на минималната работна заплата, каквато беше през 2004 г. Можем да направим точни сметки и ще видите, че това, което ще получават хората, е по-близо до минималната работна заплата от 2004 г., отколкото до минималната работна заплата, която се предвижда за 2005 г.
    Аз не знам защо, когато един човек получава 150 лв., при наличие на осигурителни прагове, подчертавам специално това, при наличие на задължителни осигурителни прагове в България и там е определено кои хора – за най-нискоквалифицирана работа, която се извършва, за най-нискоквалифициран труд, се осигуряват на минимална работна заплата, трябва да облагаме минималната работна заплата? При положение, още веднъж ще кажа, че повишаваме личната осигурителна вноска и тежестта, която носят хората, личната тежест в осигуряването.
    Защо господин Недялко Калъчев реагира толкова бурно аз не можах да разбера. Очевидно от разни партийни разговори Ви води някаква инерция.
    Господин Калъчев, вижте таблица вариант 3 и ще видите, че за една голяма част от групата, в която Вие фокусирате вниманието си и предлагате по-нисък данък, дори нашето предложение е по-благоприятно. Така че няма какво да ни свързвате с този или онзи. Аз дори не бих се притеснявала, ако всички парламентарни групи имаме еднакво разбиране по отношение облагане доходите на физическите лица. Защото тогава това би означавало, че ние сме намерили онзи път, който да дава възможност и на ниските, и на високите доходи да имат своя принос, да има справедливост, без наистина да изкривяваме солидарността в обществото.
    Не мога да разбера какво толкова тук размахвате ръце и ми сочите за това, че ние сме предложили такава скала? Какво несправедливо виждате вие в нея? Когато тя в огромната си част дори повтаря това, което вие сте направили. Тогава се самобичувайте, не сочете нас. Вие себе си бичувайте.
    Освен това, смятам, че трябва да има още един ред – сигурно ще дойде време в България, когато може би ще минем и към “плоския” данък. Сигурно. Аз предполагам, че може да има такова време и то може би няма да е толкова далеч, но нека този път да вървим стъпка по стъпка, защото ще се спънем. А който се спъне, ще падне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова.
    За реплика думата има господин Калъчев.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НВ): Както казах в началото, този дебат показва кой кой е и е много добре да се види.
    Вас Ви обвинявам не в друго, а в това, че с политическото си говорене вие излизате от територията, в която сте навлезли като политическа сила и подавате ръка на тези тук. (Сочи Парламентарната група на КБ.) Това е цялата работа. Костов заяви, че левицата се била реформирала. Вие ми говорите каква скала щяло да има, защо тя била и щяла да бъде единна. Как единна в целия парламент? Единна е била в парламента на Йосиф Висарионович. Там са били много единни и който е бил малко настрани, заминавал за Сибир.
    Всяко нещо е политика и аз ще бъда дълбоко обезспокоен и сигурно ще изпадна в ужас, ако в този парламент се гласува единно. Как така единно? Не може да бъде единно. (Реплики от залата.) Очевидно е, че вие се опитвате да излезе от електоралните ниши, в които трябва да си стоите, и тогава това ви пропълзяване към средната класа е дълбоко опасно, защото сте нереформирани. Това е истината. Вие трябва да стоите при селската беднота (сочи към КБ), а вие – при градската беднота (сочи към ОДС) и да оставите средната класа на Новото време. (Смях и ръкопляскания от залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика думата има госпожа Тоткова. Заповядайте.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
    Уважаеми господин Калъчев, ако Вие смятате, че изразявате Новото време, вземете и си обръснете брадата поне да имате ново лице. Знаете ли като какъв клоун се явявате Вие тук? На Вас да оставим? Не. Не е въпрос кой какво да Ви оставя, защото Вие идвате, за да взимате. Хората ще ви припознават нови ли сте, стари ли сте, шарени ли сте или не знам какви сте. Но с това, което Вие показвате, няма да спечелите нито един глас.
    Защо ви нямаше тук, когато гласувахме за дребния бизнес? Защо ви нямаше? Защо не подкрепихте патентните търговци? (Реплики от народния представител Недялко Калъчев.) Не сте ги подкрепили. Ето, вижте разпечатките. Или само когато се наспите и си изпиете кафето, идвате в пленарната зала. Това ли е вашето отговорно отношение? Какво Ново време? Новото време – за вас е сън до 12,00 ч., а за нас е до 8,00 ч. Това е разликата. (Реплики от народния представител Недялко Калъчев.) Разбира се, че е така. Аз не мога да си представя, че Вие можете с този език да застанете пред хората. Досега не сте заставали като народен представител, за да Ви избират. Предполагам, че ще имате тази възможност, изправете се пред хората с този език и ще видите какво ще последва.

    Съжалявам, че в Новото време има и разумни колеги, които аз дълбоко уважавам. А това, което правите вие, го правите не само във вреда на Новото време, вие го правите във вреда на целия парламент. Защото не може в българския парламент да се говорят небивалици и врели-некипели. Ще ме извините за израза, но това е точно така.
    Как изобщо е възможно? И аз започнах с това, че когато се гледа този закон и на само този, и няма никой в залата, това е обида към българските граждани. Обида! Аз затова съм тук и си изразявам мнението. И вие няма да ме съдите, ще ме съдят хората. Аз имам доблестта да застана срещу тях. Ако се наложи, ще застана и за трети път, и за четвърти път срещу тях, защото знам какво съм направила в парламента. И те знаят какво съм направила в парламента. (Шум и реплики.) А не като вас – да идвате и да си уреждате разни работи в Закона за осигуряването.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова.
    Дали някой ще се изкаже по § 25?
    Госпожо Масларова, заповядайте.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря ви, уважаема госпожо председател.
    Аз ще се изкажа по този параграф и ще се постарая в максимална степен да запазя достойнството на българския парламент и да не казвам "тия тука" и "ония там", защото за имиджа на парламента и това е важно.
    Коментирайки § 25, аз ще застана и ще се мъча по някакъв начин да убедя колегите защо и каква е логиката на това, което ние предлагаме, защото, уважаеми колеги, всички ние станахме свидетели на това колко бурно, с колко много добри чувства беше обявено пред българските граждани, че минималната работна заплата става 150 лв. Чудесно! Въпреки че нашето дълбоко убеждение е, че това можеше да стане още преди две години и сега минималната работна заплата да бъде 180 лв. и да е далеч по-близко до минималната работна заплата на страните-членки на Европейския съюз, към които ние вече след по-малко от 24 месеца може би ще се присъединим.
    Какво се получава фактически? Гледайки сега това, което се предлага и е утвърдено от комисията, става ясно, че ние с едната ръка даваме, за което афишираме, и с двете ръце взимаме. Тук отварям една голяма скоба, всички разчети в нашата страна, на различни институции, на синдикати, на научни институти, на сдружения на граждани и т.н., сочат, че минималната издръжка на човек в България е някъде над 170 лв. (Реплика на народния представител Хасан Адемов.)
    Не, аз не говоря за гарантирания минимален доход, д-р Адемов. Аз знам за какво става въпрос. И не говоря за линия на бедността. Ние говорим за една издръжка, която е по друга методика и която все още не сме направили, петнадесет години след промените. Така че тук се дава една минимална работна заплата, която на всичкото отгоре пък ще бъде и обложена. Сами разбирате, че това, което ще коства на бюджета, ако се даде, ще бъде някъде по-малко от 12 милиона.
    Вчера много внимателно слушах дебата, когато ставаше реч какви преференции се дават и каква "дупка" в бюджета ще се отвори, когато се дават онези преференции за новите леки коли, единствено и само. И ако са внесени 15 хиляди, дупката ще е 60 милиона, а те са 30 хиляди и се получават близо 120 милиона.
    Значи за 120 милиона може, защото там има едни други неща, за които не искам да коментирам оттук, то е много близко до ума кой за какво лобира, защото ако имаме еднакви критерии, моят колега Петър Мутафчиев каза: дайте да направим такива преференции за новите автобуси, за новите камиони, тоест за всички онези, които внасят нови екологични неща в държавата.
    Но аз се връщам на нашата скала и определено смятам и още нещо искам да припомня на колегите. Не се притеснявайте толкова много за облагането на доходите на хората с над 1000 и 1500 лв., защото тези граждани имат таван даже и на осигурителните вноски. Тоест, можете да получавате и 5000 лв., но плащате осигурителни вноски върху 1300 лв.
    Така че, уважаеми колеги, нека да помислим трезво и разумно: колко десетки и стотици хиляди души са на минимална работна заплата? Какво направихме със семейното подоходно облагане? Нищо! Общо взето нищо в сравнение с декларираните намерения.
    Сега даваме минимална работна заплата 150 лв., ама си я облагаме с данък. Тоест, фактически това, което толкова много се коментираше, че е договорено, че сме успели да се преборим с международните институции, се оказа, че всъщност нищо не сме направили. Защото нашето правителство се държи като правителство, което влиза във валутен борд, а не че излиза от борд. Ние непрекъснато се държим като хора, които не могат да защитят интересите на собствените си граждани.
    Чудесно разбирам, че това, което предлага опозицията, винаги е вредно, грешно, но мисля си, че по основни неща може да се постигне консенсус. Друга е нашата логика. И аз съм съгласна с преждеговорившата, че може да се наложи да дойде време да имаме и "плосък данък". Но сега не е дошло това време. Сега това време не е дошло, защото има много и много хора, които се задъхват, които не могат. Аз не зная как вие си представяте и дали някой от нас се е опитвал да живее със 150 лв. на месец, единствено и само, но не за един месец, а за малко по-дълго време, за да види все пак за какво става реч.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
    Има ли реплика на госпожа Масларова? Няма.
    Други изказвания по § 25 от законопроекта?
    Процедурно предложение – госпожа Константинова.
    ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
    Дами и господа народни представители, мисля, че тъй като предстои гласуване на един много важен текст от закона, който касае живота на нашите избиратели, редно е в тази зала да има достатъчно много народни избраници, които със своя глас да докажат отношението си към този текст.
    Предлагам от името на групата поименна проверка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Започваме поименната проверка.

    Адриана Георгиева Брънчева - тук
    Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
    Александър Великов Маринов - отсъства
    Александър Димитров Паунов - тук
    Александър Манолов Праматарски - отсъства
    Александър Стоянов Арабаджиев - тук
    Александър Христов Филипов - тук
    Алекси Иванов Алексиев - отсъства
    Алиосман Ибраимов Имамов - тук
    Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
    Ангел Вълчев Тюркеджиев - отсъства
    Ангел Петров Найденов - отсъства
    Андрей Лазаров Пантев - отсъства
    Анели Гинчева Чобанова - отсъства
    Анелия Йорданова Мингова - отсъства
    Анелия Христова Атанасова - тук
    Антонина Бончева Бонева - отсъства
    Антония Стефанова Първанова - отсъства
    Асен Димитров Гагаузов - тук
    Асен Йорданов Агов - отсъства
    Асен Любенов Дурмишев - тук
    Атанас Атанасов Папаризов - тук
    Атанас Димитров Щерев - отсъства
    Атанас Крумов Додов - тук
    Атанас Петров Василев - отсъства
    Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - отсъства
    Ахмед Демир Доган - отсъства
    Ахмед Юсеин Юсеин - тук
    Благой Николаев Димитров - отсъства
    Бойко Илиев Рашков - отсъства
    Бойко Кирилов Радоев - отсъства
    Бойко Стефанов Великов - тук
    Борислав Бориславов Цеков - отсъства
    Борислав Георгиев Владимиров - тук
    Борислав Георгиев Спасов - отсъства
    Борислав Димитров Китов - отсъства
    Борислав Любенов Великов - тук
    Борислав Николов Ралчев - тук
    Борислав Славчев Борисов - тук
    Ботьо Илиев Ботев - отсъства
    Валентин Илиев Василев - отсъства
    Валентин Николов Милтенов - тук
    Валери Георгиев Димитров - тук
    Валери Димитров Цеков - тук
    Ваня Крумова Цветкова - тук
    Васил Богданов Василев - отсъства
    Васил Димитров Паница - тук
    Васил Тодоров Калинов - отсъства
    Васил Христов Маринчев - тук
    Величко Стойчев Клингов - отсъства
    Венко Митков Александров - отсъства
    Венцислав Василев Върбанов - отсъства
    Весела Атанасова Драганова - отсъства
    Весела Николаева Лечева - отсъства
    Весела Николова Караиванова-Начева - отсъства
    Веселин Борисов Черкезов - отсъства
    Веселин Витанов Близнаков - отсъства
    Владимир Иванов Димитров - отсъства
    Владимир Михайлов Дончев - отсъства
    Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
    Владислав Борисов Костов - отсъства
    Гадар Агоп Хачикян - тук
    Георги Владимиров Юруков - отсъства
    Георги Георгиев Пирински - отсъства
    Георги Костов Станилов - отсъства
    Георги Любенов Хубенов - тук
    Георги Стефанов Панев - тук
    Георги Тодоров Божинов - тук
    Георги Чавдаров Анастасов - тук
    Гиньо Гочев Ганев - отсъства
    Господин Христов Чонков - отсъства
    Даниел Василев Вълчев - тук
    Даниела Владимирова Никифорова - тук
    Даринка Христова Станчева - отсъства
    Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
    Диляна Николова Грозданова - отсъства
    Димитър Енчев Камбуров - отсъства
    Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
    Димитър Иванов Стефанов - отсъства
    Димитър Илиев Димитров - отсъства
    Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
    Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
    Димитър Милков Ламбовски - отсъства
    Димитър Николов Димитров - отсъства
    Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
    Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
    Димитър Цвятков Йорданов - тук
    Димчо Анастасов Димчев - отсъства
    Донка Стефанова Дончева - тук
    Евгени Захариев Кирилов - тук
    Евгени Стефанов Чачев - тук
    Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
    Евгения Тодорова Живкова - отсъства
    Евдокия Иванова Манева - тук
    Екатерина Иванова Михайлова - тук
    Елиана Стоименова Масева - отсъства
    Елка Панчова Анастасова - тук
    Емел Етем Тошкова - отсъства
    Емил Илиев Кошлуков - отсъства
    Емилия Радкова Масларова - тук
    Енчо Вълков Малев - отсъства
    Златка Димитрова Бобева - тук
    Иван Георгиев Иванов - отсъства
    Иван Йорданов Костов - отсъства
    Иван Николаев Иванов - тук
    Иван Павлов Павлов - отсъства
    Иван Тодоров Козовски - отсъства
    Иво Първанов Атанасов - отсъства
    Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
    Ирена Иванова Маринова-Варадинова - тук
    Ирина Георгиева Бокова - тук
    Исмет Яшаров Саралийски - отсъства
    Йордан Ангелов Нихризов - тук
    Йордан Георгиев Соколов - отсъства
    Йордан Иванов Бакалов - отсъства
    Йордан Мирчев Митев - тук
    Йордан Николов Памуков - отсъства
    Йордан Стоянов Димов - отсъства
    Камелия Методиева Касабова - тук
    Камен Стоянов Влахов - тук
    Касим Исмаил Дал - отсъства
    Кемал Еюп Адил - тук
    Кина Симеонова Андреева - тук
    Кирил Станимиров Милчев - тук
    Клара Петкова Петрова - тук
    Коста Георгиев Костов - тук
    Коста Димитров Цонев - тук
    Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
    Кръстьо Илиев Петков - отсъства
    Лиляна Калинова Кръстева - тук
    Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
    Любен Андонов Корнезов - тук
    Любен Йорданов Петров - тук
    Любомир Пенчев Пантелеев - тук
    Людмил Славчев Симеонов - тук
    Лютви Ахмед Местан - отсъства
    Люцкан Илиев Далакчиев - тук
    Маргарита Василева Кънева - тук
    Мариана Йонкова Костадинова - тук
    Марианна Борисова Асенова - отсъства
    Марина Борисова Дикова - отсъства
    Марина Пенчева Василева - тук
    Марио Иванов Тагарински - отсъства
    Мариус Цаков Цаков - отсъства
    Мария Вердова Гигова - тук
    Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
    Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
    Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
    Милена Костова Паунова - отсъства
    Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
    Мима Петрова Ненкова-Запрянова - тук
    Минчо Викторов Спасов - тук
    Мирослав Петров Севлиевски - тук
    Михаил Райков Миков - тук
    Михаил Рашков Михайлов - отсъства
    Младен Петров Червеняков - отсъства
    Моньо Христов Христов - отсъства
    Муравей Георгиев Радев - отсъства
    Мустафа Зинал Хасан - отсъства
    Надежда Николова Михайлова - отсъства
    Надка Радева Пангарова - тук
    Надя Димитрова Атанасова - отсъства
    Наим Иляз Наим - тук
    Наско Христов Рафайлов - отсъства
    Недялко Иванов Калъчев - тук
    Несрин Мустафа Узун - отсъства
    Никола Джипов Николов - отсъства
    Николай Георгиев Камов - отсъства
    Николай Евтимов Младенов - отсъства
    Николай Петров Бучков - тук
    Николай Симеонов Николов - отсъства
    Николай Цветанов Чуканов - тук
    Нина Стефанова Чилова - отсъства
    Нина Христова Радева - тук
    Нонка Дечева Матова - тук
    Огнян Стефанов Герджиков - тук
    Огнян Стефанов Сапарев - отсъства
    Осман Ахмед Октай - отсъства
    Панайот Борисов Ляков - отсъства
    Пенка Иванова Пенева - тук
    Петко Димитров Ганчев - тук
    Петър Василев Мутафчиев - отсъства
    Петър Владимиров Димитров - тук
    Петър Иванов Агов - тук
    Петър Стоилов Жотев - отсъства
    Петя Велкова Божикова - отсъства
    Пламен Димитров Кенаров - тук
    Пламен Неделчев Моллов - тук
    Радослав Георгиев Илиевски - тук
    Радослав Николов Коев - отсъства
    Ралица Ненчева Агайн - отсъства
    Рамадан Байрам Аталай - тук
    Расим Муса Сеидахмет - отсъства
    Ремзи Дурмуш Осман - тук
    Росица Георгиева Тоткова - тук
    Румен Йорданов Петков - отсъства
    Румен Стоянов Овчаров - тук
    Румяна Денева Георгиева - отсъства
    Румяна Цанкова Станоева - тук
    Рупен Оханес Крикорян - тук
    Светлин Илиев Белчилов - тук
    Светослав Иванов Спасов - отсъства
    Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
    Сийка Недялкова Димовска - тук
    Силвия Петрова Нейчева - тук
    Снежана Великова Гроздилова - тук
    Снежина Венциславова Чипева - тук
    Стамен Христов Стаменов - тук
    Станимир Янков Илчев - тук
    Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
    Стефан Атанасов Минков - тук
    Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
    Стефан Николаев Мазнев - отсъства
    Стилиян Иванов Гроздев - отсъства
    Стойко Илиев Танков - отсъства
    Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
    Стоян Илиев Кушлев - отсъства
    Татяна Дончева Тотева - отсъства
    Татяна Стоянова Калканова - тук
    Теодора Владимирова Литрова - тук
    Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
    Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
    Тодор Костов Бояджиев - отсъства
    Тодор Найденов Костурски - тук
    Тома Янков Томов - тук
    Тошо Костадинов Пейков - отсъства
    Хасан Ахмед Адемов - тук
    Христо Атанасов Механдов - тук
    Христо Ганчев Марков - отсъства
    Христо Йорданов Кирчев - отсъства
    Христо Любенов Георгиев - тук
    Хюсеин Ниязи Чауш - отсъства
    Цветан Петров Ценков - отсъства
    Цонко Киров Киров - тук
    Четин Хюсеин Казак - отсъства
    Юлияна Дончева Петкова - тук
    Юнал Саид Лютфи - отсъства
    Юнал Тасим Тасим - тук
    Явор Тодоров Милушев - тук
    Янаки Боянов Стоилов - тук


    Нямаме кворум.
    Следващото пленарно заседание ще бъде във вторник от 14,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)


    (Закрито в 13,17 ч.)





    Председателствал:

    Огнян Герджиков




    Заместник-председатели:

    Камелия Касабова


    Юнал Лютфи


    Секретари:

    Светослав Спасов

    Георги Анастасов




    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ