Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Ралица Агайн и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, преди да започнем деловата част, ми се иска да направя едно съобщение. Народният представител Стефан Данаилов, който навърши наскоро 60 години и беше награден с високо отличие, кани всички нас да му гостуваме в 11,00 ч. в Клуба на народния представител, за да се почерпим за негово здраве по случай 60-годишния му юбилей. Нека да го поздравим, макар и задочно, защото той не е в залата. Да му е честит този юбилей и високата награда! (Ръкопляскания.)
Двадесет секунди за господин Сапарев.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ): Колеги от мнозинството! Вчера цял ден гледах как вас ви работеха с два химикала, с два фулмастера тук – червен и зелен, за да ви показват как да гласувате, и аз просто не мога да не ви поднеса своите колегиални съболезнования и съчувствия. Вие сте по-зле от кучето на Павлов. От него се е очаквала повече интелигентност.
Още веднъж моите съчувствия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Очевидно и колегата Огнян Сапарев не е бил в Европейския парламент, за да види как е практиката там.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ.
Остана една поправка, която трябва да направим по предложение на председателя на комисията, със съгласието на пленарния състав.
Предстои прегласуване на § 10 по номерацията на вносителя. Става дума за изменението на чл. 8, ал. 1. По това се съгласихме всички снощи.
Господин Искров, моля Ви, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
Текстът, както искаше господин Миков, е в квесторите.
Както си спомняте, във връзка с подкрепеното предложение на господин Никола Джипов Николов се получи малко объркване, което после с единодушие решихме да оправим, подкрепяйки по смисъл предложението на господин Николов. Аз моля и господин Николов да гледа текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В момента се раздава текстът.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Чета окончателния текст, господин председател, на § 10, който става § 7 със следното съдържание:
“§ 7. В чл. 8 ал. 1 се отменя.”
Тоест, изискването за деклариране на вина в 14-дневен срок. Но тъй като остава изискването за ракиите, по-надолу, в § 11, който става § 8, предлагаме гласуваният текст на ал. 2 да стане т. 1 и да има една нова т. 2. Но за да няма объркване за протокола, ще прочета целия параграф, господин председател:
Чета § 11, който става § 8:
“§ 8. В чл. 10 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) При сделки със стоки, подлежащи на облагане с акциз, лицата по чл. 3, ал. 1 издават фактура, в която се посочват продажната цена и сумата на начисления акциз.”
И новата т. 2 във връзка с поправката на Николов:
“2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Производственият лист за производство на ракия от физическо лице се представя в съответната териториална данъчна дирекция до 7 дни от датата на производството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е текстът, уважаеми народни представители. Той вече е раздаден в залата. Силно се надявам да не предизвиква някакви смущения. Редакцията е коректна по мое мнение. Надявам се така да се възприема.
Да, и господин Никола Николов утвърдително поклаща глава.
Не виждам да предизвиква смущения. Ако това наистина е така, искам да ви помоля да гласувате окончателния текст на § 11, който става § 8, както беше представен от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 111, против 3, въздържали се 18.
Текстът е приет.
Господин Искров, струва ми се, че с това е приет и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Дали правилно се ориентирам?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Да, господин председател, вече е приет окончателно и Законът за акцизите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Преминаваме към точка втора от дневния ред, а именно:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
На стр. 16 от доклада предстои § 27 по номерацията на вносителя.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
По § 27 са постъпили две предложения:
Народният представител Георги Пирински предлага § 27 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение и от народния представител Михаил Миков, който предлага в § 27, т. 1 думите “от 1 до 2 лв.” да се заменят с “от 2 до 8 лв. по решение на общинския съвет”, а т. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 27, който става § 24, и предлага следната окончателна редакция:
“§ 24. В чл. 84 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думата “размер” се поставя запетая и думите “от 1 до 2 лв.” се заменят с “определен от общинския съвет съгласно чл. 7, 8 и 9”.
2. Алинея 2 и 3 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 27 – господин Пирински, заповядайте, очаквах Вашата заявка. От тази гледна точка не съм изненадан.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Трудно е да Ви изненада човек, господин председателю, но все се опитваме.
Господин председателю, предложението ми по този параграф от законопроекта е мотивирано от същите съображения, които вчера нееднократно излагах пред пленарната зала.
В случая текстът, който се предлага да бъде променен, беше прочетен от господин Искров. В ал. 1 на чл. 84 сега е фиксиран размер на таксата за ползване на лагери от ученици от 1 до 2 лв. Предлага се да отпадне фиксирането на размера на таксата и това да се предостави на решение от общинските съвети.
Вчера нееднократно представителите на мнозинството, на правителството обосноваваха този подход с принципите и приложението на системата на финансова, на фискална децентрализация със съображението, че ако тук от трибуната ние настояваме да останат сегашните записи в закона, това всъщност е израз на недоверие към социалното чувство на общинските съветници и кметове. Тоест, ние едва ли не не им гласуваме доверие, че те са не по-малко отговорни от нас и ще пристъпят към груби промени на тарифите, които да направят недостъпни социалните домове и услуги на общинско равнище.
Моята теза е друга, господин председателю. Съзнавайки, че тези хора, участващи в местното самоуправление, са най-близо до гражданите, до жителите на дадена територия, че те по никакъв начин леко не биха тръгнали да променят тези тарифи, едновременно с това според мене е несправедливо, ако щете не е партньорско държавата да ги поставя пред тази много трудна за тях дилема – да запазят сегашния режим или да търсят начини да балансират, да вържат своите общински бюджети. Ние добре знаем, господин председателю, че и сега, ако щете в детски домове и в други такива домове освен законодължимите плащания на практика се налага родители и други източници да доплащат още толкова за храна, за най-необходимия инвентар и издръжка на такива домове. Защото е ясно, че цените и условията, при които се издържат такива социални домове, многократно надхвърлят онова, което могат да получат като плащане за тези услуги от ползващите ги граждани, деца и т.н. Затова за мен е несъстоятелна аргументацията, че на местно равнище едва ли не ще се постигне даже намаление на тези плащания, тъй като ще има стремеж за провеждане на социална политика. Тезата ми е обратната, че именно в хода на финансовата децентрализация, на диалога между местните власти и Министерството на финансите всяка община, всеки кмет, представяйки своя проект за бюджета за следващата година, ще трябва да аргументира, че той в общината, на територията си, има такива и такива домове за инвалиди, за сираци, за деца с увреждания, които струват еди-колко си, а той може да събере една част от необходимата издръжка въз основа на тези тарифи и тези цени, които са заложени в закона. И оттук вече, когато се изчисляват различните субсидии – допълваща, изравняваща, целеви капиталовложения, държавата да има предвид, Министерството на финансите да има предвид, че в съответната община има язви, има много болезнени точки за обслужване на най-нуждаещите се категории от населението, по които отговорността трябва да бъде споделена между общината и държавата, и републиканския бюджет.
Затова не приемам, господин председателю, всички упреци, които вчера бяха отправени, че по някакъв начин с тази своя позиция ние оспорваме финансовата децентрализация или гласуваме недоверие на чувството за отговорност на кметовете и на общинските съветници.
Няма да правя подобна обосновка и на следващите си предложения, затова аз си позволих сега да говоря малко по-дълго, за да е ясна и моята позиция, и позицията на парламентарната група. Господин Искров счита, че още не е ясна. Господин Искров, ако разполагах с още време, но председателят вече ми даде знак, че съм прехвърлил дължимото ми време, ясно е, че може би днес тук няма да можем да изясним всички въпроси, но след вчерашната дискусия в пленарната зала аз оставам още по-убеден, че нашата позиция е обоснована, коректна, по никакъв начин не се отклонява от ангажимента ни към финансовата децентрализация, ето защо отново повтарям предложението си да бъде отхвърлено предлаганото изменение в дадения параграф. Поддържам и всички други свои предложения. Но, господин председателю, няма да ставам да ги аргументирам всеки път, защото не считам, че може да се каже нещо ново в тази дискусия. Оставям на съвестта на всеки народен представител да реши как ще гласува. Единственият ми апел е всеки от депутатите да се постарае да има пред себе си текста на сега действащия закон и да е съвършено наясно каква промяна гласува и до какво води тя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
За реплика има думата господин Арсо Манов.
АРСО МАНОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател. Господин Пирински, две причини породиха у мен желанието за реплика. Първата причина е това, че съзрях нови елементи във Вашата аргументация днес и, втората, Вашето изявление, че повече няма да вземате думата по тези въпроси. Господин Пирински, Вие сте човек с желязна и хладнокръвна логика, твърде последователно вчера защитавахте Вашата теза, не Ви ли се струва, че е по-добре да минем на една друга плоскост на дискусията, на плоскостта на правата и отговорностите? Държавата регламентира отношенията така: дава правата на общинските власти да определят тези лимити, съгласно тези взаимоотношения общинските съвети трябва да поемат съответните отговорности. Разбира се, тази материя е изключително деликатна. И не смятате ли наистина, че оспорването на този механизъм наистина засяга фундаменталния принцип на финансовата децентрализация, тоест разделянето на дейностите на общински и държавни и съответно поемането на отговорности от общинските власти по отношение на финансите?
Аз Ви моля, когато Вие отговорите на моята реплика, вероятно ще отговорите, да имате предвид още други процеси, които досега са се развивали в общинските финанси, например неразплатените разходи, тяхното акумулиране и натрупване, например безлихвените кредити, които никога не се връщат, вноските на така наречените богати общини, които никога не се внасят в държавния бюджет и т.н. Не мислите ли, че ние трябва да гледаме на този процес именно от позициите на този фундаментален принцип за финансова децентрализация? Общините трябва да имат достатъчно права и да поемат достатъчно отговорности, за да могат да управляват така наречените общински социални услуги. Моля Ви, обърнете внимание на това – общински социални услуги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Манов.
Господин Пирински, заповядайте, имате думата за дуплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Манов, моята теза е следната: тези съображения, които Вие изказахте за необходимостта от разграничаване на отговорностите, от даване възможност на общините да решават своите проблеми на автономна база са съвършено справедливи. Тезата ми е, че раздел III от Закона за местните данъци и такси, както заяви вчера тук и господин Искров, е със социален характер, не с финансов характер и този режим трябва да бъде изваден от общия режим на местните финанси, тъй като, както и Вие казахте, при тази преса на неиздължени плащания към общината, на нарушена финансова дисциплина, вкарвайки и тези тарифи, тези услуги като един от инструментите да се преодоляват тези нарушения, неминуемо тласка органите на местната власт към повишаване и влошаване на режима от гледна точка на онези, които се нуждаят от тази услуга. И ако се върнем към Вашия аргумент за разделението на отговорностите, господин Манов, аз черпя аргументи и от Конституцията. Вчера се позовах на чл. 47, който говори именно за тези категории най-нуждаещи се граждани, където се казва, примерно в ал. 4: “Децата, останали без грижата на близките си – за каквито става дума в този раздел в предишните текстове – се намират под особената закрила на държавата и обществото”.

Очевидно законодателят е имал предвид, че може би отделната община, отделната структура няма да има възможност да оказва необходимата грижа за такива затруднени категории граждани, тъй като те няма да могат реално да заплатят онзи размер на грижата, който им е нужен.
Ето защо и от гледна точка на принципите на децентрализацията, и от гледна точка на конституционните задължения, така както са уредени в Конституцията, смятам, че аргументацията ми остава валидна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Дали има други желаещи? Господин Миков, заповядайте. Щях да се изненадам, ако не вземете думата. Но не се чувствайте длъжен всеки път да го правите.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Приемам го само като висока отговорност, уважаеми господин председател, а не като задължение.
Уважаеми дами и господа, аз съм предложил малко по-различни промени, леко завишаване на иначе символичните суми от 1 до 2 лв. на от 2 до 8 лв. Това е един междинен вариант, който позволява хем малко да се завишат сумите, хем в същото време да се отчетат всички конституционни задължения, които тежат и върху нас като народни представители по отношение на тези лица, които плащат тази такса и които явно няма да бъдат първа грижа на общините в условията на този изключително свит бюджет, който се очерта и който ще бъде предмет на дискусия следващата седмица. В крайна сметка има такъв ангажимент на народното представителство. Защото има хиляди организации, които харчат хиляди долари за хиляди семинари, хиляди кръгли маси, посветени на грижата за детето. А в крайна сметка когато става въпрос за уреждане в закон на едни гарантирани възможности за такъв вид лица в неравностойно положение, всички тук натискате копчето ей така: Министерството на финансите знае! Толкова ли българският народен представител губи своята социална чувствителност? И вчера и днес дискусията се върти около една категория деца – деца на инвалиди, деца на сираци, деца на студенти, деца на военнослужещи. Толкова ли икономии ще реализира Министерството на финансите и ще отърве от кой знае какво бреме държавния бюджет? При тази раждаемост, при тази демографска криза този въпрос освен социални има и едни други измерения. Други измерения, които всеки ден се срещат по улиците, особено по улиците на София. Можете да ги видите на всяко кръстовище, когато ви почукват по прозорците на колите. И когато със закон се правят промени, които не дават гаранция, напротив, отнемат постигнатото, не може да има друго обвинение освен обвинение в крайна социална нечувствителност и недържавническо мислене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, знаете, че след изказване на господин Миков просто няма как да не се изкажа. Иначе мислех да не се изказвам, въпреки че господин Пирински хвърли бомба тук, не знам дали се забеляза в пленарната зала.
Господин Миков, не приемаме тук в тази зала, наляво от центъра, от господин Манов. Вашата теза и тезата, която се защитава от вашите представители на Социалистическата партия, че само вие мислите за раждаемост и демографска криза.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ама не сме казвали това!
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Това не е вярно! Вие навсякъде във вестници, списания, на конгреси, на партийни сбирки и седянки само това твърдите. Не е вярна тази теза. Напротив, вие активно участвахте 12 години в създаването, и то най-активно, бих казал, на тази демографска криза и криза на раждаемостта и на проблемите в обществото. И тук да роните крокодилски сълзи в момента и да казвате, че само вие сте мислили за тези проблеми, не е вярно, никой не ви вярва, най-малко пък хората в тази зала. Аз много се радвам на изключителната упоритост на двамата колеги от Коалиция за България, тъй като след всяко едно тяхно изказване все повече и повече те доказват всъщност дали са за финансовата децентрализация или са против. И със всяко тяхно заставане тук на тази трибуна става ясна двояката същност, която не е типична само за тях, а за цялата им партия. Двоен стандарт – от една страна да се твърди едно, от друга страна да се защитава друго като членове и алинеи, скрито под маската на загриженост за децата, за бедните, за слабите.
Господин Пирински и господин Миков, става въпрос за нищожни такси, за които говорите тук. Ако попитате господин Ал Джебури, ще ви даде данни. Те се измерват дори не в десетки милиони. И в същото време правителството на централно ниво, говоря като ангажимент на държавата, а не на конкретното правителство, което и да е то, харчи стотици милиони за решаването на такива проблеми по линия на социалната политика. По никакъв начин не може да се насърчи една идея и точно това е новото, което спомена тук господин Пирински – подходът “Мими Виткова”. Какво каза господин Пирински в неговото изказване? Ние знаем, уважаеми колеги - каза той – че много често таксите не покриват разходите и се налага родителите да доплащат. И аз го знам, господин Пирински, всеки месец го правя това нещо. Уж детето ми учи в държавно училище, пък всеки месец плащам близо една пенсия. Е, това ли трябва да насърчаваме, уважаеми дами и господа? Да говорим от една страна врели-некипели за 2 лева или за 8 лева такса и кой да я определя! И пак се връщам на казаното от господин Ляков, общинските съвети са много по-чувствителни към проблемите на местното население, ако щете, дори повече от депутата, който в голяма част от времето е в София или в пленарната зала. Това са хората, които всеки ден комуникират с тези граждани.
Аз питам това ли трябва да насърчаваме – плащания под масата или плащане допълнително за охрана, плащане за превоз на деца, плащане на застраховки, плащане примерно един или два лева такса за лагер, а доплащане примерно по 5 лева от родителя? Това ли трябва да стимулираме? В 1994 г. – безплатно здравеопазване, безплатно това, безплатно онова, а хората си носеха превързочни материали от вкъщи!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Защо говориш в минало време?
ИВАН ИСКРОВ: Говоря просто за този подход, който не е типичен. Ако тогава все пак имаше някакви дискусии в обществото по отношение на ролята на държавата, вече тези дискусии мисля, че отдавна отминаха. Вие връщате дискусията в 1994 г. и преди нея. В такъв смисъл давам този пример, господин колега. (Смях в залата.) Не може да се връща постоянно обществото на нивото на 1994 г. или на нивото на социалистическия реализъм. Трябва прозрачност и да се види кой какво харчи и за какво го харчи. Това е в основата на финансовата децентрализация. Всичко останало, уважаеми господин Пирински и господин Миков, тук е една гола демагогия. Но тя е много полезна и за хората извън тази зала, и за хората в залата, тъй като тя за пореден път с всяко ваше ставане доказва, че вие нямате политическата воля да подкрепите финансовата децентрализация въпреки казаното от господин Станишев, въпреки защитаваното от господин Гагаузов в Комисията по бюджет и финанси и в медиите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Искров.
За реплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, наистина има два начина да се дискутира по този законопроект. Единият е да се стараем да преценяваме текстовете, които са предмет на гласуване в момента, а другият - да провеждаме една политическа дискусия. Имам чувството, че господин Искров още не се е пренастроил някак си от политическите импулси, които го мотивират, към темата в момента.
Но, ако се замислите, господин Искров, целият патос, който вложихте във Вашите аргументи, подкрепя моята теза. Защото т.нар. бомба, която Ви е направила впечатление, и която Вие ежедневно или ежемесечно консумирате, говори, че като отменим тези текстове, които Вие сега предлагате, таксите ще се вдигнат. Така ли е?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Това не го знае никой.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Как не го знае никой? Вашата аргументация доказва точно това и Вие към това апелирате – да има прозрачност какво се харчи, това ли искаме, да има допълнителни плащания. Тоест, след като това не го искаме, след като даваме право да се установят на местно равнище плащанията, естествено, Вие казвате: те трябва да се вдигнат. Замислете се какво говорите!
А моята теза е точно обратната – че не трябва да се вдигнат и че всички тези под масата и зад масата плащания са скрит дефицит на държавата. Вие казвате, че бюджетът е с 0,7% дефицит, обаче той е за сметка на това, за което говорите – за неизвадените наяве насъщни разходи, които държавата трябва да покрие, а не да тласка гражданите да се чудят как да доплащат. Така че по никой начин не спекулирайте с финансовата децентрализация.
Господин председателю, аз поех един ангажимент да не взимам думата по останалите текстове. Чувствам нуждата обаче да продължим тая дискусия, тъй че ще преразгледам това си намерение и очевидно днес до края на нашето работно време ще отделим внимание на раздел III от Закона за местните данъци и такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Втора реплика - господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Искров, радостно е, че признавате, че става въпрос за пренебрежимо малко, което никак не се отразява на държавния бюджет като гарантирано отношение на държавата онова социално отношение, което и държавата, и Народното събрание, и Министерският съвет, и вие, нищо че сте откровено дясна политическа сила, дължите на българските граждани.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Вие каква сте?
МИХАИЛ МИКОВ: И понеже задавате въпрос кое трябва да стимулираме? Това трябва да стимулираме – не трябва да стимулираме “Краун ейджънтс”; не трябва да стимулираме да се извадят 100 млн. от фискалния резерв и фондът за тях да казва, че това е непрозрачен акт на правителството; не трябва да стимулираме примерно такива сделки като БТК, които сега се въртят в обществените уста. Това не трябва да стимулираме. А такива дребни социални гаранции, създавани и изискуеми от Конституцията, трябва да ги стимулираме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Не виждам желаещ за трета реплика.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Не знам какво общо има “Краун ейджънтс”, но очевидно още когато тръгнахте да обжалвате договора в Конституционния съд се разбра, че явно спонсори защитавате, само че знаете какво реши Конституционният съд, нали? Знаете или не знаете, господин Миков?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кажи де!
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Срамно е, просто ви отхвърли жалбата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кажи и за другите.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Действително са пренебрежимо малки тези такси, господин Миков, и помолих господин Ал Джебури за прясна информация от преди три минути – за детски ясли те са 1,3 млн. лева за цялата страна; за лагери са 0,3 млн. – 300 хил. лева. Не става въпрос за това нещо. Става въпрос, че нещете да разберете принципите на финансовата децентрализация. И искате отговорността на вашите общински съвети и кметове да се поеме тук, в тази зала. Ами няма да се поеме тук, в тази зала. Който отговаря за кметовете – тук виждам господин Румен Петков или някой друг, който отговаря – ще ги събере на семинар, ще им обясни новите, въпреки че те са по-добре информирани от голяма част от нас, ще ги помоли да не увеличават тези такси и те ще приложат точно тази политика, която вие имате като голяма опозиционна партия. Това не е работа на парламента да определя тези такси, тъй като таксата, казвам още веднъж, е цената на услугата. Тя се формира от няколко компонента и дали ще бъде покрита тази цена на услугата с тези такси се определя по чл. 7, 8 и 9, които вече бяха гласувани – с наредба на общинския съвет, който също като вас и като мен, господин Миков, се избира, казвам за сетен път, пряко от народа и се отчита пряко пред народа, и носи същите отговорности и също е конституционна власт, и също се грижи за тези принципи на Конституцията. Не е казано, че само Михаил Миков е основният стожер на Конституцията и само той трябва да мисли за Конституцията. Всеки кмет и общински съветник, и всеки гражданин на тази страна трябва да спазва Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Искров.
Силно се надявам да няма повече желаещи, обаче има.
Заповядайте, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз действително нямаше да взема отношение, ако господин Искров не беше направил две неща. Уважаемият господин колега Иван, бих казал.
Първо, Вие, господин колега, си признахте под сурдинка, че не сте си отворили очите, още не сте се събудили и аз на това в голяма степен отдавам ценните напътствия, които с такава лекота раздавате на политическите партии, в т.ч. и на нашата.
РЕПЛИКИ: По-високо, по-високо!
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Той още се буди.
РУМЕН ПЕТКОВ: Не, аз имам противния навик - да ставам рано.
Втората причина е, че ни посъветвахте много емоционално какво да правим с нашите кметове. Ние добре знаем какво да правим с нашите кметове, но проблемът е, че вие не пожелахте да чуете Управителния съвет на Националното сдружение на общините и тогава, когато се правиха промените в образователния закон и лишихте кметовете от реална възможност да влияят върху кадровата и управленска политика в училищата, които те финансират, и сега не желаете да чуете кметовете. Аз го казах и при една предна дискусия в Народното събрание: всички правителства, които не са искали да чуят кметовете, всички мнозинства, които не са искали да имат кметовете, имат ясна и горчива съдба и тя обикновено е свързана с едно тежко пробуждане при едни предстоящи избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Петков.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване, първо, предложението на народния представител Георги Пирински за отпадането на § 27.
Гласували 164 народни представители: за 41, против 105, въздържали се 18.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Михаил Миков.
Гласували 158 народни представители: за 39, против 104, въздържали се 15.
Не се приема това предложение.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя в редакцията на комисията.
Гласували 160 народни представители: за 117, против 27, въздържали се 16.
Параграф 27 е приет.
Господин Искров, заповядайте - § 28.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
По § 28 е постъпило предложение на господин Пирински. Вече мога да не го чета, досещате се какво е - § 28 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 28, който става § 25 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 25. В чл. 85 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думата “размер” се поставя запетая и думите “от 5 до 12,50 лева” се заменят с “определен от общинския съвет, съгласно чл. 7, 8 и 9”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Господин Пирински, съгласно ревизираното си мнение, ще вземете отношение.
Заповядайте.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, вземам думата отново с намерението да се върнем на съществото на въпроса, който дискутираме, а не да говорим по общи въпроси.
В чл. 86, който се предлага сега да се променя, не се предлага отпадането на твърдо фиксирани числа на такси за услуги. Предлага се да се промени редакцията на ал. 1 и 2, като в ал. 1 досегашната формулировка за “домове за социални грижи и други форми на социално обслужване” се заменят с “общински социални услуги”, така както беше променено и заглавието на този раздел.
Но по-съществен е въпросът в ал. 2, където се третират онези принципи, за които върви дискусията и които бяха третирани от господин Искров в неговите последни изказвания. Принципите са дали е правомерно цялата издръжка на такъв вид услуги да се предостави на общинско равнище да се осигурява, или има място за поделяне на това бреме между, както е казано досега, правителствени организации, които дават целеви помощи, включително за вода, електроенергия и т.н., и да се замени с местни или чуждестранни физически и юридически лица.
Позволих си отново да взема думата, господин председателю, защото в последните си интервенции господин Искров според мен още веднъж потвърди, че заплащането на тези услуги по тяхната себестойност неминуемо означава повишаването на таксите и няма как да се оспори този факт. Независимо от аргументите, че общините на общинско равнище ще намерят начин отново да субсидират или да дават целеви помощи, за да се задържа равнището на тези такси, много добре съзнаваме, че на общинско равнище такива възможности са силно ограничени. Тезата ми е, че не може, не е справедливо, не е коректно държавата да прехвърли на общините това бреме, тъй като ползвателите на тези услуги са най-малко платежоспособните граждани в страната. Не можете да кажете: ами, ние ще вдигнем цената така, че да се покриват две трети, вместо една трета сега, от себестойността на услугата, пък ако някой отпадне, толкова по-зле за него.
И нека да не отиваме в тази плоскост кой каква социална позиция заема. Нека да не се отдаваме на това малко инстинктивно дразнене, че едни имат право да говорят, други – нямат, за едни това е уместно, за други – не е. Нека преценим трезво, по същество имаме ли право да правим тези промени.
Отново повтарям, господин председателю, финансовата децентрализация означава партньорство между централната и местните власти. Не означава просто прехвърляне и с Китайска стена разделяне – това са държавни дейности и държавата отговаря, това са общински дейности – общината да се оправя. Не това е принципът. Да, общината нека да поеме своята отговорност. Но и господин Манов ми спомена в продължение на разменените реплики, че има изравнителна субсидия, има допълваща субсидия. Да, господин Манов, но тяхното изчисление трябва да е при условие, че е ясно, че по тези услуги общината няма автономност да вдига таксите. Именно държавата трябва да отчете това обстоятелство, изчислявайки тези субсидии.
Ето защо, господин председателю, отново се осмелявам да поддържам своето предложение. Призовавам пленарната зала да отхвърли предложеното изменение в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Параграф 28, който касае изменение на чл. 85, касаещ какво заплащат студентите за техните общежития, имам предвид на общинско ниво, от това предложение още веднъж проличава неподкрепата за принципите на финансовата децентрализация.
Тъй като, господин Пирински, тези термини “дали, или”, които използвахте, ще се реши от съответните общински съвети и съответния кмет. А това, което трябва да го реши държавата, в диалог с общините тя го е решила и, дай Боже, да го решава и занапред – да разграничи ясно държавните отговорности от общинските отговорности. Да си поеме разходите за държавните отговорности и тъй като има и социални функции, там, където има общински отговорности, но не достигат пари, в зависимост от този диалог да даде така наречената допълваща субсидия. Но как да се събират таксите, в какъв размер, кой от студентите да бъде освобождаван, дали ако е едно дете в семейството или трето, или пето, и т.н., това ще го реши самостоятелният, пряко избиран от народа общински съвет, както вас и мен, с наредбата по чл. 9 при спазване на изискванията на чл. 7 и 8 от този закон, който гласувахме още вчера.
Така че това предложение още веднъж показва, че има или неразбиране, или неподкрепа за финансовата децентрализация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Една кратка реплика от господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Извинявам се на Вас и на пленарната зала, тъй като аргументацията, която развих, беше по следващия чл. 86. Заблудих се, че чл. 85 третира промяна на тарифа.
Отново искам да кажа на господин Искров, че неговата аргументация за допълващата субсидия и за преценката – да, господин Искров, но трябва да е ясно, че трябва да се допълва над фиксирана такса, а не, като се счита, че тези 12,50 лв. могат да станат 25 и оттам да се допълва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
За дуплика думата има господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Бих се съгласил, ако имаше логика в това предложение, господин Пирински. Няма логика, тъй като по един начин седят проблемите с едно общежитие, да кажем, в общежитието за надарените деца в Широка лъка, където са много по-тежки условията за поддръжка на мазилките и на сградата, като пример давам, отколкото в Полски Тръмбеш.
Така че това, господин Пирински, се решава от най-компетентния орган, който се нарича общински съвет и от неговия изпълнителен орган – кмет. Това е смисълът на финансовата децентрализация и другото би било антидецентрализация, продължаване на сегашното статукво. Затова не го подкрепяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Конструктивно процедурно предложение очаквам от госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, моля да се намесите незабавно по следния въпрос.
Тази сутрин председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред свика извънредно заседание на комисията за 10,00 ч., т.е. след 7 минути. В нарушение на чл. 27 няма обявен дневен ред и към момента, дори не към насрочването. Комисията е насрочена паралелно и едновременно с пленарното заседание. Неведнъж сте правили забележка на колеги, които си позволяват по извънредни случаи, макар и по ясен въпрос и тема, да насрочват едновременно заседания на комисии с пленарно заседание.
Моля за Вашата категорична намеса да отмените заседанието на комисията и то да бъде насрочено, разбира се, от председателя във време извън пленарното. Ако решите, че и това не можете да направите, дайте една достатъчно дълга почивка, докато трае заседанието на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Действително направеното предложение е абсолютно коректно и е съвършено некоректно по време на пленарно заседание да се насрочват заседания на постоянни комисии.
Така че аз апелирам това заседание да бъде прекратено незабавно и депутатите от тази комисия да влязат в пленарната зала. Моля да бъде доведено до знанието на председателя на комисията за преустановяване на заседанието на комисията.
Благодаря Ви, госпожо Дончева.


Има ли други желаещи да се изкажат по този параграф? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински за отпадането на § 28.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 137 народни представители: за 32, против 96, въздържали се 9.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 118, против 26, въздържали се 11.
Параграф 28 е приет.
Заповядайте, господин Искров, по § 29.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз също искам да Ви благодаря, че бързо се намесихте по предложението на госпожа Дончева, тъй като за мен е безотговорно да се гледат данъчни закони, които касаят 8 млн. българи и някой да прави заседание през това време. Благодаря.
Постъпило е предложение на народния представител Георги Пирински да отпадне § 29.
Комисията не подкрепя предложението, подкрепя предложението на вносителя за § 29, който става § 26:
“§ 26. В чл. 86 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “домове за социални грижи и други форми на социално обслужване” се заменят с “общински социални услуги”.
2. В ал. 2 думите “целевите помощи за ползване на електрическа енергия, горива, вода за битови нужди, пране и облекло, предоставяни на заведенията за социални грижи и формите за социално обслужване от правителствени и неправителствени организации, юридически и физически лица” се заменят с “даренията и завещанията от местни и чуждестранни физически и юридически лица”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Смущава ме единствено формулировката, която, ако се тълкува буквално, се оказва, че юридически лица могат да правят завещания – нещо, което е голяма новост в правото. Но е очевидно, че трябва да се тълкува колективно и всеки грамотен е наясно, че това не може да става.
Имате думата по този текст. Всъщност, господин Пирински се изказа по този текст преди малко. Има ли други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 34, против 72, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 121 народни представители: за 84, против 22, въздържали се 15.
Текстът е приет.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По следващия § 30 са постъпили аналогични предложения от народните представители Георги Пирински и Михаил Миков - § 30 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 30, който става § 27:
“§ 27. В чл. 87, ал. 2, 3, 4 и 5 се отменят”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте по § 30, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): За сведение на пленарната зала, господин председателю, какво се предлага да отпадне в тези ал. 2, 3, 4 и 5 – става дума за лицата, които са обслужвани от социалните грижи. В тези алинеи е регламентирано какви са правата за облекчения на тези лица от гледна точка на облагането на доходите им и покриване на таксите, дължими за тези услуги. Няма да ги изчитам, тъй като текстът е сравнително дълъг и ще отнеме време, но аргументът, който господин Искров навярно ще изтъкне - че тези условия следва да намират място в наредбите, които общинските съвети ще утвърждават, прилагайки режима на тези социални услуги, просто няма да издържи, защото тук се предлагат облекчения, примерно не се събират такси от лицата, които нямат лични доходи и спестявания. За лицата, които изплащат издръжка за непълнолетни деца, сумата за лични разходи и средства за заплащане на реалната издръжка се определя след приспадане на присъдената издръжка и т.н. Дали общинските съвети ще бъдат в състояние да възпроизведат тези текстове и облекчения? Моята теза е, че след като сега гражданите ползват тези облекчения, запазването им е грижа на държавата и не бива да се прехвърля като грижа на общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Дали има други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване двете предложения на господин Пирински и господин Миков за отпадане на § 30, предложения, които както стана ясно, не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 126 народни представители: за 34, против 84, въздържали се 8.
Предложенията не се приемат.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя, подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте § 30.
Гласували 112 народни представители: за 86, против 16, въздържали се 10.
Параграф 30 се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 31, господин председател, предложението на господин Пирински и господин Миков са аналогични – предлагат § 31 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението със същите мотиви.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 31, който става § 28:
“§ 28. Членове 88 и 89 се отменят”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Заповядайте, господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, досега по предишните текстове от управляващото мнозинство, от десницата се развиваше позицията, че общините ще бъдат още по-социално чувствителни, отколкото е държавата. Сега обаче е много интересна ситуацията при чл. 88. Там е казано, че “не се заплаща такса за децата под 16 години, настанени в заведения за социални грижи и в дневните домове за социални грижи и за децата под 18 години, обучаващи се в социално-учебно-професионални комплекси.” Таксата е нула, уважаеми дами и господа.
И сега, като отмените този текст?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Колко ще стане тя, кажи!
МИХАИЛ МИКОВ: Какво ще се случи при решение на един общински съвет? И защо държавата бяга от тази си отговорност и пак казвам – конституционна гаранция? Защо създавате постоянно предпоставки на много основания и много текстове постоянно да бъдат обсъждани от Конституционния съд, след като това каза и господин Искров, че това няма да се отрази кой знае колко тежко на държавния бюджет? Защото вие явно някак си на инат искате с крайно десни мерки да възпитавате гражданите на Републиката. Няма да стане.
Не е редно лицата, настанени временно в разпределителни домове и приюти, ами, никога няма и да им се събира някаква такса. Законодателят преди вас, в предишното Народно събрание също е преценил да не се заплаща такава такса от тези лица, които се настаняват временно в разпределителни домове. Това са лица, които нямат средства, безпризорни.
Не се заплащат такси от децата със здравни и социални проблеми, настанени за краткосрочен възстановителен отдих в детските селища. Сега отменяте и този текст. И какво оттук насетне? Оставате възможността да се заплаща! Тоест вие искате тези категории да заплащат такси.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Не искаме такова нещо!
МИХАИЛ МИКОВ: Тук вече ще проличи ясната дясна, безсмислена казвам, нищо не носеща на бюджетите на общините, нито на централния бюджет политика, която иска единствено да притесни тези социални категории. Тук не става въпрос за горна граница, а става въпрос за въвеждане на такива такси. Ето за това става въпрос. Тоест вие, отменяйки текста, давате възможност да бъдат въведени тези такси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
За реплика има думата господин Манов. Заповядайте.
АРСО МАНОВ (ДПС): Благодаря, господин председател. Аз предпочитам репликата, господин Миков, защото държа на Вашия отговор.
Очевидно нашата дискусия зацикли около няколко основни въпроса. И тези въпроси имат по-скоро политическа окраска.
Ето, сега Вие четохте един конкретен текст – как общината ще накара хора, които нямат никакви доходи и никакви средства, да плащат такси за тези домове? Това е добре. Аз гледам текста.
Вие, господин Миков, ако бяхте кмет на една община, как бихте постъпили при една такава ситуация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Манов.
Господин Миков, заповядайте за дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Да, господин Манов, Вие правилно наблюдавате, че дискусията придоби политически характер, защото данъците, данъчната политика са израз на ценностите, на политическите ценности във висша степен. Нали и Вие сте учили, че те са концентриран израз на икономиката и прочие. Така че тя няма как да е друго.
Не може, когато вие удряте най-ниските категории, най-аутсайдерите в обществото, най-нискодоходните групи – тези групи, които са в неравностойно положение – на деца-инвалиди, на сираци, на студенти, на отбиващи редовната си военна служба, да им отнемате придобивки и това да не бъде политически въпрос! Това е политически въпрос и винаги ще бъде политически въпрос!
Аз чета текста много ясно. След като отменяте в закона чл. 88 хипотезите, при които не се заплаща такса, е ясно, че Вие във вашата политическа логика и Вашето политическо разбиране искате и създавате възможност да се заплаща такса. Всякакъв друг прочит на този текст е невъзможен.
Ако искате да не се заплаща такса, нека да остане и в закона, с който ще се съобразяват общините. Тоест, вие позволявате някъде в десните общини да се въведе такава такса.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Отговори за левите общини! Какво ще направиш като ляв кмет?
МИХАИЛ МИКОВ: Това е изразът на вашата политика и въпросът е много ясен политически. Народното събрание е такъв орган, който решава политически въпроси. То не е работна група или какви каза там господин Искров, той работи с такива мъгляви формации. Народното събрание е политически орган, избран за политическо представителство на българските граждани. И въпросите много често придобиват ясни политически измерения.
АРСО МАНОВ (ДПС, от място): Не отговори на втората част от репликата ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Миков.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Може би и за Ваше облекчение, и за облекчение на колегите с този параграф приключват поправките в раздел ІІІ.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Съжалявам!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И тази така завладяваща дискусия, която водим от вчера, е към своя край! Може би ще липсва на господин Искров. Но на мен, откровено казано, ми се струва, че нещо повече допълнително тук не можем да кажем.
Но бих искал да кажа две неща. Първо, по отменяните текстове, както изтъкна и господин Миков, и господин Манов постави въпроса как ще накарате тези категории деца, младежи и граждани да плащат.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): От социалните помощи!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма, разбира се, господин Манов, да ги накараме да плащат. Те просто ще престанат да посещават тези училища, когато се въведат таксите. И ще отпаднат от тези форми на социално подпомагане и на социално ангажиране, интегриране и т.н. – всички тези понятия, които ние спрягаме в съвременните им европейски трактовки. Ще се действа в обратна посока. Ще има разпадане, дезинтегриране, отпадане, декласиране, лумпенизиране. Това е резултатът от отмяната на тези текстове. Защото логиката на господин Искров е, че услугата трябва да се заплаща.
И в по-общ план, господин председателю, доколкото стана дума и за политика. Аз бих апелирал и към всеки народен представител, и специално към господин Искров, защото той е председател на Комисията по бюджет и финанси, а и заема отговорна политическа функция в политическата структура на мнозинството. Не е допустим този начин на аргументация с квалификации за политическата сила, за нейните лидери, за това доколко са, така да се каже, последователни или напротив. Тези квалификации попадат в рубриката, която предполага лични обяснения в края на едно пленарно заседание. Няма да искам такова обяснение, защото отдавам тези изблици на още формиращия се политически характер на господин Искров. Той има да работи още върху себе си.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): На преумора.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, на голяма преумора и напрежение.
Но доколкото сме тук, не за да си разменяме квалификации, а за да търсим разумния баланс в текстовете, на различни интереси, аз го призовавам да се ръководи от това разбиране в по-нататъшната си работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има ли други желаещи?
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Предизвика ме господин Пирински, господин председател, да взема отношение.
Уважаеми дами и господа, господин Пирински! Тук не става въпрос за изблици на формиращ се политически характер. Тук става въпрос всички в тази зала и извън тази зала да знаят кой какви позиции защитава. И аз ще го кажа още веднъж. Това е хамелеонщина, вчера го нарекох политическа хамелеонщина – да твърдите едно на разни форуми, които имате, уважаеми форуми – не го разбирайте погрешно и не го приемайте като лични упреци, а като политически упрек – да твърдите едно, а в пленарна зала да защитавате друго. Това имам предвид. И това не е никаква липса на политически характер или на неузрял, формиращ се политически характер.
Това е една лъжа, която се натрупа в обществото, когато твърдите като един политически супермаркет – използвам пак тази терминология – че при вас има всичко: и за богатите, и за бедните, и за социално слабите, и за всички. И в същото време защитавате текстове – 18 или 20 на брой тук, които абсолютно противоречат на декларираната от най-висшето ви ръководство политика за подкрепа на финансовата децентрализация. И поставихте в неудобство господин Гагаузов, който защитаваше именно текстовете, които и аз защитавам, да дойде тук и да се изкаже в подкрепа на финансовата децентрализация. И доколкото знам на вашите собствени решения, на вашите управителни органи. А най-добре пролича това с бягането от отговора на въпроса на господин Манов.
Искам да прочета пак текстовете: “Не се заплаща такса за децата под 16 години, настанени в заведения за социални грижи и в дневни домове за социални грижи”.
“Не се заплаща такса от лицата, настанени за временно пребиваване в разпределителните домове и приюти”.
Това са изключително тежки социални групи. И господин Манов попита евентуално хипотетичния кмет, както той се изрази – дали син или червен кмет – как Миков би постъпил при отмяната на тези текстове. Типично обаче за поведението на колегите от тази част на залата, той не отговори. Той каза как щели да постъпят сините, или както той ги нарече десните кметове, те щели да въведат такси и да ги увеличат. И на мен ми е чудно какво ще направите Вие, господин Миков. Отговорете на въпроса на господин Манов. Вие в резултат на финансовата децентрализация, съгласно чл. 7, 8 и 9 на този закон, които бяха приети вчера, ако трябва пак да ги прочетем, имате пълната отговорност пред града, който си представяте, че управлявате като кмет и като общински съвет да решавате тези проблеми – да намалявате такси, да откажете слагането на такси, поставянето на такси? Кажете, за да приключим дискусията, Вие като кмет – попита господин Манов – как бихте процедирали? Парламентът Ви дава финансовата самостоятелност, Вие как бихте процедирали? И недейте да казвате как ще процедират хората вдясно от Вас.
Това е смисълът и на цялата дискусия, колеги, вероятно в този отговор, който ще даде на господин Миков питане като реплика, да разберем защо толкова много се твърдеше, че се подкрепя финансовата децентрализация, в продължение на часове вчера и днес се предлагаха точно обратни текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Искров.
Имате думата за реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, господин Искров може би със самочувствието на човек от управляващата партия, изпитва как би постъпил тоя, как би постъпил оня. Аз няма да хвърлям боб, за да му отговоря как би постъпил един или друг кмет. Но, понеже явно преумората му е голяма, пак ще му прочета текста на Конституцията – чл. 47, ал. 4. От сутринта може би се чете вече за втори път. И вчера се чете доста пъти: “Децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото”.
Не на кмета, господин Искров, не на общинския съвет – на държавата и обществото. И това го пише. Казвам Ви, вземете си една Конституция. Може би е добре да я прочетете. Вие сте отговорен фактор и в НДСВ, не само в парламента, горе-долу да имате представа кои текстове къде попадат, а не да се правят такива хаотични политически движения, само защото има голямо политическо желание.
Познаването на Конституцията ще Ви попречи да правите такива изказвания и да казвате тоя кмет, оня кмет, общинския съвет. Не е тяхна грижата по тази Конституция. Като съберете мнозинство, като промените Конституцията, може да възложите всичко на кметовете и на общините. Всичко, каквото пожелаете. Но към момента държавата има грижата за децата, останали без грижата на близките си. И то особена закрила, която се реализира и чрез този закон, а не само чрез измислени агенции, които гълтат маса пари и които създават служби за чиновници. Ето това е. Ето я тук гаранцията в Конституцията – чл. 47, ал. 4, чл. 88 и чл. 89 като текстове. Това е гаранцията. Вие премахвате тази гаранция. Това правите и питате: този кмет, онзи кмет, този общински съветник. Не е тяхна грижа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Миков.
Има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Навярно, господин Искров ще се ползва от правото си на дуплика на репликите, които му отправяме с господин Миков. Бих го помолил да обърне внимание на чл. 110 от нашия правилник, който третира въпросите на парламентарното поведение, господин председателю, където е казано, че народните представители нямат право да отправят лични нападки, оскърбителни думи и т.н. Аз намирам за неприемливи и недопустими квалификациите, които господин Искров отново, за пореден път повтори като хамелеонщина, като лъжи и т.н. Това са дълбоко обидни квалификации. Може би той ги разглежда като комплименти, но аз не ги приемам така. И ще Ви помоля и Вие да си влезете в ролята на председател, тъй като имате правомощия по правилника да прекъснете народния представител и да му направите забележка.
Що се отнася по същество на двете тези, които той за последен път обоснова, едното е, че оспорваме финансовата децентрализация, аз за пореден път ще му предложа да се замисли върху собствените си думи, тъй като той и вчера ми каза, че тази тематика е социална и тя не е от предмета на финансовата политика. След като е социална, тя като бреме трябва да бъде поета от държавата.
И второ, що се отнася до социалната чувствителност по принцип, аз споделям гледището, че е недостойно ние тук да се стараем едни пред други да се изкарваме по-социално чувствителни. И затова не исках да се развива политическа дискусия, а да преценяваме по същество какви промени правим в закона.
Ето защо, господин председателю, отново повтарям, имайки предвид текстовете на чл. 88 и чл. 89, които предстои да се гласуват, да се отхвърли предложението за отпадането им от гледна точка на аргументацията, която отстояваме през целия вчерашен и днешен ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Аз лично не наблюдавам нещо укоримо в поведението на господин Искров. Така че не бих могъл да му направя забележка, защото хамелеонщината не е нещо, което е непристойно поведение в пленарната зала, когато се употреби този термин.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Вчера каза, че лъжа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, яважаеми дами и господа, и в дупликата си пледирам да бъдат отхвърлени предложенията на депутатите Пирински и Миков поради пълна несъвместимост с принципите и целите на финансовата децентрализация.
Не приемам забележките, господин председател – благодаря Ви за Вашите тълкувания – на господин Пирински за някакви нападки. Аз достойно съм се извинявал от тази трибуна, мисля, че беше на господин Овчаров, която се възприе като лична. Това са политически квалификации, от които няма да избягате, господин Пирински. И това е чиста политическа хамелеонщина, казвам го за трети път, да твърдите Вие едно, друг представител – трето, пък централното решение било четвърто и т.н. Вие с тези предложения не сте за фискална децентрализация. И това пролича в тези дебати. Вие тук точно това се опитвате да направите 2 дни – да обяснявате кой е по-социален и как вие сте най-социалните, и как другите не мислили за социалните нужди на гражданите. Ние тук 2 дни ви обясняваме, че по-чувствителни и по-социални са кметовете, че по-чувствителни и по-социални трябва да са общинските съвети и че не можете, това са принципите на модерното общество, всичко да решавате централно.
Друг е въпросът господин юристът Михаил Миков, народният представител Михаил Миков, как разбира чл. 47 на Конституцията. Уважаеми колеги, не съм юрист, нека да кажат юристите тук – абсурдна е тезата, че държавата и обществото включвали само министрите и Народното събрание. Държавата и обществото са неделими. В държавата влиза и съдебната власт, и общинските власти, и гражданското общество, и политическите партии, и всички. Нека тук конституционалистите да кажат що е това “държава” и тя изключва ли общините? Моля ви да не влизаме в такива твърдения, които не са верни. Мисля, че по някакъв подобен повод господин Вълчев изнесе едно много добро тълкувание именно на дефиницията на държавата. Да разглеждате, че всеки орган на обществото и всяка власт е държава в държавата, и е безотговорно за другите дейности, просто не е, най-малкото, добър подход, а като юристи вие кажете дали е така. Но то е извън закона.
И в дупликата пледирам да не бъдат подкрепени текстовете, противоречащи на принципите на финансовата децентрализация в предложенията на господин Миков и господин Пирински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Искров.
За процедурен въпрос – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, процедурният ми въпрос е в частта за право на подобен въпрос, предвиждаща възражение за начина, по който председателят води заседанието. Смятам Вашето становище за това, че думите, изречени от господин Искров, не попадат под квалификациите на чл. 110, за дълбоко необосновано.
Господин председателю, обърнете внимание на чл. 44, ал. 1 от правилника, който ясно ни повелява, когато народен представител се отклонява от обсъждан въпрос, председателят да го предупреждава и ако нарушението продължи или се повтори да му отнема думата. Къде в този раздел III става дума да дискутираме характера на политически партии и на отделни представители на тези партии и т.н.?
Вашата трактовка, че това е нормален политически дебат, е несъстоятелна. Ние говорим за местните данъци и такси и раздел III и на всеки, който нарушава този принцип, трябва да му се направи забележка. Аз не персонифицирам тук само господин Искров, а всеки. И аз ако го направя, трябва да ми направите забележка. Но да позволите едно такова разливане на дебата, ми се струва неоснователно. Още повече, че по същество господин Искров продължава да прави общи квалификации…
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Политически, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: … и отказва да третира съществото на аргументите, които изложихме тук нееднократно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински. Ще си помисля върху Вашите думи.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това ме удовлетворява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Атанас Щерев искаше думата. Заповядайте!
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Все пак, когато говорим за местни данъци и такси, мисля, че няколко пъти господин Искров казва, че с текстовете се въвеждат определени принципи и се подкрепя принципът за финансова децентрализация. За това говорим. И точно затова аз си мисля, слушайки в последния половин час вашите изказвания, че става въпрос за демагогия. Аз искам да се обоснова защо. Това не е обида. Това е констатация.
Това е политическа демагогия от страна на вашето ляво политическо пространство. Защо? Затова, защото аз, господин Пирински, като Вас, за разлика от по-млади хора тук, съм изучавал така наречената политическа икономия, история на КПСС, история на БКП. Аз съм изучавал всички тези дисциплини.
МИХАИЛ МИКОВ И ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): И ние сме ги изучавали.
АТАНАС ЩЕРЕВ: И знам много добре, че един гражданин, като заработваше 1000 лв., му се даваха 200 лв. заплата, а всичките 800 лв. влизаха в един кюп, откъдето се плащаха и образование, и здравеопазване, и социални дейности. На този гражданин му се казваше: социализмът, партията и държавата ти дават всичко и всичко ти е безплатно. Но тези 800 лв., които му прибираше държавата, оставаха скрити за този гражданин. Знаете много добре, че това беше точно така.
За да може една държава да се раздели – разделението на властите, новата Конституцията, по-късно да стане и да се изгради и гражданското общество и да започне и местната власт да поема своите ангажименти, това е един изключително труден процес, част от който е този закон. Затова, защото общините имат правото, искат и трябва да имат съответна самостоятелност при взимане на решенията и решаването на съдбините на хората, които живеят в определен регион. Този закон подпомага именно този процес и вие демагогствате, непрекъснато сте против тези процеси и в края на краищата нищо не можете да предложите.
Ще ви дам само един пример. В понеделник бях в Старозагорския регион и се срещнах с кметове, които са ваши кметове. Водихме много конструктивни разговори. Но изведнъж, когато стана въпрос за програмата на госпожа Шулева за трудова заетост, кметът каза: няма да подкрепя тази програма, ще я бойкотирам и всички кметове ще я бойкотират… Защо? Защото те ми плащат да плащам на хората, но не плащат социалните осигуровки.
После в разговора стана въпрос, че се плащат и социалните осигуровки. И кметът каза: годишната отпуска няма как да се плати – трябва да я взема от общинския бюджет… Когато говорих с госпожа Шулева, тя ми каза: аз съм осигурила парите за 12 месеца, което значи 11 месеца работи, 1 месец е в отпуска. Следователно и това не е вярно.
Демагогията на вашата партия и на вашата коалиция – това е нещото, с което вие вървите при хората. Но на хората им трябва истината – истината за този процес, който е тежък,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Отклонявате се, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: …процес, който ще върви неминуемо напред. И част от този процес е финансовата децентрализация. Затова предлагам на пленарната зала да подкрепим текстовете, които са подкрепени от комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев. Искам да Ви кажа, че Вашето изказване приличаше на изказване за първо четене на закона.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Защото те по този начин водят дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За съжаление, това е тенденция, която не идва само от Вас, което ме обезпокоява.
За реплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Репликата ми е свързана със следното: не знам каква част от дискусията господин Щерев е успял да проследи.
Господин Щерев, всички аргументи, които се постарах да защитя от тази трибуна, бяха в контекста не на централизирана еднопартийна държава, а в контекста на Конституцията, разбирана като основен обществен договор. Всяко от тези общества, за които Вие пледирате – граждански общества с разделение на властите, възприема своята Конституция именно като един най-общ договор за това разделение на отговорности и права между централна власт, местни структури и отделния гражданин. От гледна точка на тези принципи в случая на чл. 88 и чл. 89 моят аргумент е, че има неправомерно натоварване на общинското равнище с отговорности, които трябва да поеме държавата.
За какво става дума? За деца, за младежи, които нямат финансовите ресурси да се образоват или пък като деца да не са на улицата, а да са в домове, и тезата на мнозинството, че общината трябва да намери ресурсите, за да осигури тези възможности. Моята теза е, че в случая не бива да се прилага принципът на финансовата децентрализация, а принципът на социалната солидарност в едно гражданско общество. Солидарността в случая трябва да бъде осигурена с ресурси на държавно равнище и когато се изчисляват субсидии за една община, не да се смята, че тя може да покрие тези разходи с вдигане на такси или въвеждане на такси там, където ги няма, а напротив, субсидията на държавно равнище трябва да калкулира тези разходи.

Какъв е проблемът в дискусията ни?
Очевидно ние отново, и отново, третирайки един или друг конкретен въпрос, господин председател, се връщаме към това кой какво минало носи, кой кои дисциплини е изучавал и т. н., и т. н. И ми се струва, че всеки народен представител, преди да направи квалификацията за демагогия, трябва да се помъчи да си даде сметка дали се изразява от гледна точка на натрупани предубеждения или впечатления или третира обективно въпроса в момента. Ние нямаме друг начин да процедираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Щерев, изпитвате ли потребност от дуплика? Не е задължително, но ако искате, имате право.
Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Пирински.
Аз мисля, че това е въпрос на политическа воля – по какъв начин да се осъществи социалната функция на държавата – дали да бъде централизирана, както Вие твърдите и то става въпрос за днешната държава, или тази грижа да се даде на общините.
Аз ще ви кажа нещо – в един социален дом, какъвто е Домът за сираци в Мъглиж, при обиколките, които направих, се видя, че там, където държавата се грижи преди всичко за един такъв дом, в началото на тази година аз намерих една ситуация, в която се оказа, че 30 стотинки е дневният порцион на децата в този дом. И аз си дадох ясна сметка, че държавата, каквато и да е, тя много трудно ще се заинтересува в определен регион точно какви са условията, защото в страната има 20 хил. деца – сираци, има около 300 дома, които са разпределени на пет ведомства. Затова си мисля, че когато тази грижа отиде в общините, със съответните правомощия от страна на държавата, ще се получи по-добре. (Шум и реплики отляво.)
Ние имаме тази политическа воля! Ние имаме тази политическа воля да направим финансова децентрализация, а вие, когато дойдете на власт, ще направите обратното – ще направите отново изграждане на структурите на централно държавно ниво и ще видим при какви условия ще се получат по-добри условия за живот на хората. (Неразбираеми реплики на народния представител Георги Пирински.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Госпожо Дончева, заповядайте.
Имате думата за изказване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
Политическата воля на мнозинството, заради която то дойде на власт, беше изразена от Величеството Му, наречен министър-председател, в историческата му реч на 6 април миналата година. (Оживление в залата.)
Там ние всички, и целокупното гражданство, чухме, че основните ангажименти, заради които Величеството Му се връща от Мадрид, е новият морал, новата политика, незабавно и несимволично увеличаване на доходите на най-бедните хора.
Никога досега Величеството Му не е показал, че не изпитва състрадание към бедните и онеправдани хора. Напротив, флиртува с тях.
Затова смятам, че позицията на мнозинството днес, което твърди, че негова политическа воля, на първо място, била финансовата децентрализация за пълно разминаване между речта на Величеството Му от 6 април миналата година и действията на сегашното мнозинство. (Смее се.) Това, което не прави чест не на лява или дясна партия (смее се), е просто отношението към най-бедните хора.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Не може ли да се държите по-сериозно!?
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Е, при Жан Виденов беше много добре, нали?!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Става дума за нищожно количество пари на сираци и полусираци и най-бедните деца до 18-годишна възраст. Всичко това нито дясната партия, нито лявата, не си позволява да игнорира, защото то даже не е проблем на лява и дясна политика, а просто на израз на елементарна хуманност и на уважение към най-бедната част на обществото.
Очевидно несимволично и незабавно увеличение на доходи на най-бедните хора не може да стане без преразпределителен процес. Въпросът е до каква степен този разпределителен процес да се извърши. Но дори той да засяга много малка част, като се има предвид имуществената стратификация на българското общество и фактът, че деветдесет и кусур процента от хората са бедни, независимо дали ние наричаме себе си леви, десни или средни партии, който и да управлява, трябва да има предвид това.
И не сме толкова закъсали, че да не може, независимо от всичко, да се освободят от такси най-бедните деца за престоя си в тези социални домове. И не е израз на демагогия, нито на лява и дясна политика, а просто на човещина!
Това, което правите, е в пълен разрез с декларациите на Величеството Му, заради които той дойде от Мадрид и обяви новия морал и новата политика. Той не е говорил за финансова децентрализация, не е обещавал такава и никога не е казвал, че тя въобще го интересува.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, от място): Не е вярно! Това е в нашата програма.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Финансовата децентраливзация, сложена като фетиш над дребните пари за сираци и полусираци, е неморална дейност.
Що се отнася до това какво е държавата, господин Искров, Вие, като един икономист, с диплома от УНСС или от ВИИ "Карл Маркс", сте положили изпит по основи на правото. Щом имате диплома за завършено образование, трябва да сте издържали този изпит. В този изпит се учи каква е разликата между държавата, общината и обществото, но че в Конституцията те се различават и в законодателството от няколко години насам също се различават, както по статут, така по правомощия, така по собственост, така по функции и компетенции, е ясно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Не виждам повече желаещи за изказване.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народните представители Георги Пирински и Михаил Миков за отпадането на § 31.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 144 народни представители: за 42, против 90, въздържали се 12.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя, подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 143 народни представители: за 102, против 34, въздържали се 7.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
С това, както каза господин Пирински, приключихме с тази част, по която се демонстрира пълната безпомощност и непознаване на финансовата децентрализация.
Продължаваме със следващите текстове.
По § 32 е постъпило предложение от народния представител Панайот Ляков – в чл. 90, след думата "договаряне" да се добави "след проведен конкурс за предоставяне на съответните социални услуги".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя предложението на вносителя, като предлага § 32 да отпадне.
А § 32 така, както е предложен от вносителя, гласи:
"Член 90 се изменя така:
"Чл. 90. Лицата, ползващи социални услуги, предоставени от физически лица, регистрирани по Търговския закон, и от юридически лица, заплащат суми по договаряне."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 32, заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз се двоумя дали да оттегля предложението си, но все пак ще предпочета да бъде гласувано, тъй като то изразява една последователна позиция при предоставянето на социални услуги.
Аз съм внесъл такъв законопроект за изменение на текстове от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, където въвеждам конкурсния принцип като задължително правило при предоставянето на социални услуги на юридически лица с нестопанска цел.
Същия принцип го защитавам с предложения в Закона за социалното подпомагане.
Смятам, че е хубаво и тук да има такъв текст. Това е просто една логична последователност и затова ви моля да го подкрепите. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Други желаещи?
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Ще направя пояснение под формата на изказване.
Господин Ляков, вероятно Вие искате да има прозрачност по отношение на наемане на лицата, които ще осъществяват тези услуги, на което в Комисията по бюджет и финанси никой не се е противопоставял. Тук става въпрос за лицата, ползващи…
Вероятно текстът заблуждава. Типичен пример е ако едно лице е в пенсионна възраст и иска да постъпи в старчески дом – трябва да се яви на конкурс. Така се подразбира, а Вие не това целите. Затова предложението не е подкрепено.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Оттегляте ли го? Благодаря Ви, господин Ляков.
Други желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на текста.
Моля, гласувайте това предложение.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Моля да няма политически действия – лява ръка, дясна ръка…
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Кои са политическите действия, господин Овчаров? Госпожа Баросова току-що си подчерта нещо. (Иронични смехове в блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, обявете резултата от гласуването.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Това е Ваша трактовка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Гласували 121 народни представители: за 87, против 21, въздържали се 13.
Предложението на комисията се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, по следващите параграфи, номерация на вносителя, от 33 до 38 включително не са постъпили предложения между първо и второ четене. Затова ми позволете да ги прочета наведнъж и да ги гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 36 акад. Сендов има възражение. Затова моля да представите параграфи от 33 до 35 включително, 36 отделно, а след това – нататък.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Параграф 33 на вносителя е подкрепен от комисията, като става § 29:
“§ 29. В чл. 91 думите “в размер от 5 до 20 лв.” се заличават.”
Параграф 34 също е подкрепен от комисията, като става § 30 със следния текст:
“§ 30. В чл. 93, ал. 2 думите “в общинския фонд за развитие на туризма” се заменят с “по бюджетната сметка на общините”.”
Параграф 35 е подкрепен от комисията, която предлага да стане § 31 със следния текст:
“§ 31. Членове 95 и 96 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези текстове на параграфи от 33 до 35 няма спорове. Не виждам и желаещи.
Моля, гласувайте ан блок тези параграфи, подкрепени от комисията.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Ами сега?! Не виждаме как да гласуваме!
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Това да ви е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Гласували 114 народни представители: за 88, против 17, въздържали се 9.
Тези параграфи се приемат.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Параграф 36 е подкрепен от комисията и предлагаме да стане § 32, който гласи:
“§ 32. В чл. 97 думите “в общинския фонд за развитие на туризма” се заменят с “по бюджетната сметка на общините”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Сендов, Вие имахте някакви съображения по този параграф. Заповядайте.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): С чувство на страх вземам думата, понеже господин Искров може би ще квалифицира моето изказване след това.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Моля Ви се, не прекалявайте.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие прекалявате, защото народните представители съгласно Конституцията имат право да изказват мнение…
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Аз не съм казал, че нямат право.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Казвате “популизъм”, “не работи” и т.н.
Имам право (малко съм по-възрастен от Вас) да Ви правя бележка.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Аз не мисля, че нямате…
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво ще ми отговорите, господин Искров, на следното: в § 36, който става 32, се казва: “Комисията подкрепя предложението, а то е следното: “В чл. 101 се правят следните изменения: думите “както следва” се заменят със “съгласно чл. 7, 8 и 9”.”
Четем чл. 101. Там се казва…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има разминаване в текстовете, господин Сендов. В § 36 става дума за чл. 97.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи става дума за параграфа, когато се изменя чл. 101.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е следващият параграф, господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прощавайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф ми се струва, че няма проблеми.
Има ли други желаещи да се изкажат по § 36? Няма.
Моля, гласувайте § 36 така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 92, против 9, въздържали се 18.
Приема се.
Моля Ви, господин Искров, по § 37, по който господин Сендов ще иска думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 37, който става § 33, и предлага следната окончателна редакция:
“§ 33. в чл. 101 се правят следните изменения:
1. Думите “както следва” се заменят със “съгласно чл. 7, 8 и 9”.
2. В т. 1 думите “от 0,1 до 0,2 лв. на един куб.м” се заличават.
3. В т. 2 думите “от 0,2до 0,6 лв. на тон” се заличават.
4. В т. 3 думите “от 0,05 до 0,2 лв. на 1 куб.м” се заличават.
5. В т. 4 букви “а” и “б” се отменят.
6. В т. 5 думите “от 0,1 до 0,3 лв. на 1 куб.м” се заличават.
7. В т. 6 думите “от 0,1 до 0,2 лв. на 1 куб.м” се заличават.
8. В т. 7 думите “от 0,15 до 0,4 лв. на 1 куб.м” се заличават.
9. В т. 8 думите “от 0,1 до 0,2 лв. на 1 куб.м” се заличават.
10. В т. 9 думите “от 0,1 до 0,2 лв. на 1 куб.м” се заличават.
11. В т. 10 се правят следните изменения:
а) в буква “а” думите “от 0,1 до 0,3 лв. на 1 куб.м” се заличават;
б) в буква “б” думите “от 0,4 до 1,3 лв. на 1 куб.м” се заличават;
в) в буква “в” думите “от 0,15 до 0,4 лв. на 1 куб.м” се заличават;
г) в буква “г” думите “от 0,2 до 0,6 лв. на 1 куб.м” се заличават;
д) в буква “д” думите “от 0,1 до 0,2 лв. на 1 кв.м” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Господин Сендов си оттегля искането, така че бихме могли да продължим до § 38.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 38, който става § 34, и предлага следната окончателна редакция:
“§ 34. В чл. 107 се правят следните изменения и допълнения:
1. Думите “както следва” се заменят със “съгласно чл. 7, 8 и 9”.
2. В т. 1 думите “от 2,8 до 7 лева” се заличават.
3. В т. 2 думите “от 7 до 14 лева” се заличават.
4. В т. 3 думите “от 0,7 до 2,8 лева” се заличават.
5. В т. 4 букви “а” и “б” се отменят.
6. В т. 5 думите “от 1,4 до 3,5 лева” се заличават.
7. В т. 6 думите “от 1,5 до 7 лева” се заличават.
8. Създават се т. 7 и 8:
“7. за издаване на разрешение за поставяне на временни съоръжения за търговия – маси, павилиони, кабини и др.;
8. за издаване на разрешение за строеж, основен ремонт и преустройство на съществуващи сгради и помещения в тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
По тези два параграфа има ли желаещи да вземат думата?
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, в тези параграфи се правят предложения, при които отпадат фиксираните досега в закона тарифи за такси, събирани на местно равнище. Само че за пълна разлика от предходния раздел, сега става дума за такси за добив на кариерни материали и други подобни плащания.
Тук, господин председателю, е напълно уместно, разумно и необходимо тези текстове в сега действащия закон да бъдат отменени в съответствие с принципите на финансовата децентрализация, тъй като именно общинските власти, общинските съвети могат най-добре да преценяват каква е възможната цена, която могат да искат за тези услуги, по най-добър начин да експлоатират общинската си собственост, общинското имущество и да имат тази финансова свобода да се договарят с онези лица, които не са социално затруднени, а са фирми, които искат да експлоатират кариери, за възможно най-високата такса. Ето защо аз ще гласувам за тези два параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфи 37 и 38 по номерацията на вносителя, така както са подкрепени от господин Пирински и от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 4.
Тези два параграфа са приети.
Уважаеми народни представители, часът е 10,58. Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
От името на парламентарна група – изявление на заместник-председателя на Парламентарната група на НДСВ господин Владимир Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Ще прочета декларация от името на Парламентарната група на НДСВ и от името на Парламентарната група на ДПС.

“Д Е К Л А Р А Ц И Я
от Парламентарната група на НДСВ и
Парламентарната група на ДПС

Парламентарните групи на НДСВ и ДПС заявяват категоричната си решимост да продължат процеса на приватизация в съответствие с обществения и държавен интерес. Ще доведем до успешен край и сделките, по които правителствата на БСП и СДС откровено се провалиха, каквито са тези за “Булгартабак” и БТК. Страната изгуби стотици милиони левове от проиграни възможности тези предприятия да бъдат продадени при далеч по-благоприятна конюнктура и на по-високи цени. Милиарди левове потънаха в лични и партийни каси, защото приватизацията бе превърната от инструмент за икономическо развитие в основно средство за незаконно забогатяване. Днес именно тези, които ограбиха българския народ, поради което той ги свали от власт, искат да го ограбят отново, като блокират с всички средства усилията на управляващото мнозинство на НДСВ и ДПС и на българското правителство да осъществи процеса на приватизация в условията на законност, прозрачност, публичност и икономическа ефективност. Тези принципи, гарантиращи успешното приключване на сделките за “Булгартабак” и БТК, са от изключително значение за качествено подобряване на инвестиционния климат в Република България.
Стопирането на приватизацията по същество е стопиране на инвестициите и на модернизирането на България, в този смисъл и на повишаване на жизнения стандарт на българските граждани. Ние няма да допуснем тяснопартийния интерес на БСП и СДС да бъде поставен над стратегическите приоритети на страната.
С предложените изменения в Закона за приватизация и следприватизационен контрол мнозинството цели да гарантира както законност, публичност, прозрачност, така също бързина и ефективност на приватизационния процес. Всяко отлагане влошава инвестиционния климат в страната. Ние няма да допуснем стратегическите сделки да станат жертва на процедурни хватки и непредвидимо във времето процесуално забавяне, с което на практика се бламират решенията на Народното събрание.
Обвиненията на СДС, че с този законопроект мнозинството суспендира Конституцията и едва ли не въвежда извънредно положение са абсолютно неоснователни. Те звучат още по-странно и абсурдно от устата на политическата сила, която в предишния парламент прие законови текстове, с които изключи всички актове на приватизиращите органи от съдебен контрол. Нашите предложения засягат единствено и само сделки, които се осъществяват въз основа на изрично приета от парламента стратегия за приватизация и при ясно дефинирана отговорност на Министерския съвет.
България е република с парламентарно управление и фактическо нарушение на Конституцията би представлявало опорочаване на волята на Народното събрание, каквато явно е целта на безпрецедентната по своя мащаб атака от страна на опозицията за спиране на приватизационните сделки. Конституцията и законите на Република България трябва да бъдат спазвани както от гражданите, така и в още по-голяма степен от институциите в страната, в това число и от органите на съдебната власт.” (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Уважаеми народни представители, можем да продължим с второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Заповядайте, господин Искров, да продължите с § 39.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 39 е постъпило предложение на народния представител Панайот Ляков, който предлага в чл. 110, ал. 2 т. 8 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 39, който става § 35:
“§ 35. В чл. 110, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите “1,15 лв.” се заличават.
2. В т. 2 думите “0,7 лв.” се заличават.
3. В т. 3 думите “0,7 лв.” се заличават.
4. В т. 4 думите “1,1 лв.” се заличават.
5. Точка 5 се отменя.
6. В т. 6 думите “1,1 лв.” се заличават.
7. В т. 7 думите “1,4 лв.” се заличават.
8. Точка 8 се изменя така:
“8. за адресна регистрация и/или издаване на удостоверения за постоянен или настоящ адрес.”
9. В т. 9 думите “7 лв.” се заличават.
10. В т. 10 думите “1,1 лв.” се заличават.
11. В т. 11 думите “2 лв.” се заличават.
12. В т. 12 думите “0,7 лв.” се заличават.
13. В т. 13 думите “по 0,6 лв. на страница” се заличават.”
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложението се оттегля от господин Ляков, продължете нататък.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: До § 51, госпожо председател, има подкрепени предложения само на Никола Джипов Николов и Панайот Ляков.
По § 40 комисията подкрепя предложението на вносителя, който става § 36:
“§ 36. Член 111 се изменя така:
“Чл. 111. По производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса.”
Параграф 41 също е подкрепен от комисията и той става § 37:
“§ 37. В чл. 112 думите “в размер от 2 до 3 лв.” се заличават.”
По § 42 на вносителя има предложение от народните представители Никола Николов, Васил Василев, Иван Иванов и Димитър Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 42, който става § 38, и предлага следната окончателна редакция:
“§ 38. В чл. 113 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) За разрешения и лицензии се събира първоначална такса за издаване на разрешението или лицензията и годишна такса за упражняване на дейността в размери, определени от общинския съвет, при спазване на следните принципи:
1. размерът на таксите се определя въз основа на разходите, извършвани от общината, за обработката на документите и за контрола по спазването на изискванията за предоставянето на разрешението и лицензията;
2. при прекратяването на дейността на даден търговски обект общината възстановява част от годишната такса, пропорционална на периода, през който дейността не се осъществява;

3. при сезонна работа годишната такса се заплаща в размер, пропорционален на периода на извършването й.”
2. Създава се нова ал. 2:
(2) Таксите по ал. 1 се събират за разрешения и лицензии за:
1. търговия с тютюневи изделия по чл. 30, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия;
2. складиране, съхраняване, лагеруване и търговия на едро на продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки;
3. търговия на дребно с продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки;
4. търговия със спиртни напитки в заведенията за хранене и развлечения;
5. временен щанд за продажба на продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки на панаири, събори, рекламни кампании на фирми и други подобни – дневна такса за упражняване на правото;”.
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думата “задължения” се добавя “както и на други финансови задължения към общината”.”
Госпожо председател, предложението на Никола Джипов Николов и група народни представители да отпадне лицензирането на продажба на вина е подкрепено, но току-що установих, че в окончателното изписване на текста това не е отразено. Навсякъде в т. 2, 3 и 5 на ал. 2 отпада “и вино”. Това е волята на комисията, която е подкрепила предложението на колегите от ОДС.
Ако ми позволите, ще прочета отново ал. 2 в окончателния й вид:
“Създава се нова ал. 2:
“(2) Таксите по ал. 1 се събират за разрешения и лицензии за:
1. търговия с тютюневи изделия по чл. 30, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия;
2. складиране, съхраняване, лагеруване и търговия на едро на продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки;
3. търговия на дребно с продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки;
4. търговия със спиртни напитки в заведенията за хранене и развлечения;
5. временен щанд за продажба на продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки на панаири, събори, рекламни кампании на фирми и други подобни – дневна такса за упражняване на правото;”
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думата “задължения” се добавя “както и на други финансови задължения към общината”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 43, който става § 39:
“§ 39. Член 115 се отменя.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 44, който става § 40:
“§ 40. В Глава трета раздел VIII “Такса за кучета” се отменя.”
По § 45 е постъпило предложение от народния представител Панайот Ляков, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 45, който става § 41:
“§ 41. В чл. 120, ал. 1 се правят следните изменения:
1. След думите “се заплащат” се добавя “еднократно”.
2. В т. 1 думите “за първа зона – от 10 до 20 лева; за втора зона – от 8 до 18 лева; за трета зона – от 5 до 10 лева” се заличават.
3. В т. 2 думите “таксите по т. 1, увеличени пет пъти” се заличават.
4. В т. 3 букви “а” и “б” се отменят.”
Комисията не подкрепя предложението на вносителя за § 46 и предлага той да отпадне.
“§ 46. Член 121 се изменя така:
“Чл. 121. Условията и редът за стопанисване на гробищни паркове, ползване на гробни места и урнов гроб и извършване на погребения се уреждат с наредба на общинския съвет.”
По § 47 е постъпило предложение от народния представител Панайот Ляков, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 47, който става § 42 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 42. В чл. 123 ал. 3 се изменя така:
“(3) Който декларира данни и обстоятелства, водещи до намаляване или освобождаване от такса, се наказва с глоба от 50 до 200 лева, а юридическите лица и едноличните търговци – с имуществена санкция в размер от 100 до 500 лева.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 48, който става § 43:
“§ 43. Член 126 се отменя.”
По следващия параграф комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 49, който става § 44:
“§ 44. В чл. 127 ал. 1 се изменя така:
“(1) При неспазване на разпоредби по този закон извън случаите по чл. 123, 124 и 125, на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лева, а на юридическите лица и едноличните търговци – имуществена санкция в размер от 100 до 500 лева.”
По § 50 не е постъпило предложение.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 50, който става § 45, и предлага следната окончателна редакция:
“§ 45. В чл. 128 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Актовете за установяване на нарушенията по Глава втора и по раздел I на Глава трета се съставят от данъчните органи при териториалните данъчни дирекции, а наказателните постановления се издават от главния данъчен директор или от упълномощени от него длъжностни лица.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Актовете за установяване на нарушенията извън случаите по ал. 1 се съставят от определени от кмета длъжностни лица от общинската администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на общината.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези параграфи? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 40 до 50 включително ан блок.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 121, против 3, въздържали се 15.
Параграфите се приемат.
Господин Искров, моля да докладвате § 51.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 51 е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков – в § 51, т. 11, буква "а" да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 51, който става § 46, и предлага следната окончателна редакция:
"§ 46. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 11:
а) буква "а" се изменя така:
"а) добавката за чужда помощ на инвалидите с намалена работоспособност над 90 на сто с определена чужда помощ;"
б) създава се буква "д":
"д) еднократно изплащаните допълнителни суми към пенсиите по решение на Министерския съвет."
2. Създават с т. 15, 16 и 17:
"15. "Пълните разходи" включват всички разходи на общината по предоставяне на услугата, включително съответните разходи: за работни заплати и осигуровки на персонала; материални, режийни, консултантски; за управление и контрол; по събиране на таксите и други, имащи отношение към формирането на размера на таксата, определени конкретно от общинския съвет.
16. "Основа" за определяне размера на таксата за битови отпадъци е обективен показател в стойностно изражение, на базата на който се определя процентът или промилът на пропорционалната такса, или натурален показател, въз основа на който таксата се определя на единица (например лв./1 човек, лв./куб. м изразходвана вода и т. н.).
17. "Отчетна стойност" е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценъчната стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по този параграф? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Миков за отпадане на т. 11, буква "а" от този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 26, против 78, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 51 в редакцията, предложена от комисията, който става § 46.
Гласували 108 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 9.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, по Преходните и заключителни разпоредби няма постъпили предложения. Те се подкрепят от комисията. Ако позволите, да изчета цялата глава наведнъж?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Разбира се, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 52, който става § 47:
"§ 47. Таксата за битови отпадъци се събира от органите на данъчната администрация за срок две години от влизането в сила на този закон."
По § 53 – на вносителя, който става § 48, комисията подкрепя предложението на вносителя по принцип, като предлага следната окончателна редакция:
"§ 48. (1) В срок до 30 ноември 2003 г. общинският съвет предоставя на съответните органи на данъчната администрация информация относно лицата, задължени да заплащат такса за битови отпадъци и дължимите от тях суми. Информацията се предоставя във вид на електронен документ и при спазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис или в одобрен от министъра на финансите унифициран формат на електронен и хартиен носител.
(2) Ако в срока по ал. 1 информацията не бъде предоставена, данъчната администрация събира таксата в определените от общинския съвет размери и основа, действаща към 31 декември на предходната година, от данъчно задължените лица по чл. 11."
Комисията подкрепя и § 54, който става § 49:
"§ 49. В чл. 16 от Закона за туризма (ДВ, бр. 56/2002 г.) се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. В ал. 2 думите "във фонда по ал. 1" се заменят с "за развитието на туризма в общината"."
Комисията подкрепя предложението на вносителя по § 55, който става § 50, със следния окончателен текст:
"§ 50. В Закона за местното самоуправление и местната администрация в чл. 21, ал. 1 т. 7 се изменя така:
"7. определя размера на местните такси;"."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 56, който става § 51, и предлага следната окончателна редакция:
"§ 51. В срок до три месеца от влизането в сила на закона, но не по-късно от приемането на общинския бюджет, общинският съвет приема наредбата по чл. 9. До приемането на наредбата определянето и администрирането на таксите се извършва по досегашния ред."
Комисията подкрепя по принцип и предложението на вносителя за последния § 57, който става § 52, и предлага следната окончателна редакция:
"§ 52. Законът влиза в сила от 1 януари 2003 г., с изключение на § 11, § 12, § 13, т. 1, § 14, § 15, § 16, § 17 и § 18, които влизат в сила от 1 януари 2004 г., и на § 13, т. 2, който влиза в сила от 1 януари 2005 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Има ли желаещи за изказване по тези параграфи? Няма.
Подлагам на гласуване Преходните и заключителните разпоредби от § 52 до § 57 – номерация на вносителя, ан блок.
Гласували 101 народни представители: за 98, против 2, въздържал се 1.
Параграфите са приети, а с това и целият закон.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, позволете ми да благодаря на всички народни представители, които взеха отношение по този закон, който е изключително тежък и за жалост политизиран закон. Благодаря за изключителната работа в работната група на колегите Нина Чилова, Нина Радева и господин Асен Гагаузов. Казвам още веднъж, изключително тежък закон, още веднъж ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедура думата има господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на НДСВ правя процедурно предложение за гласуване на извънредно заседание, което да се проведе в събота, 14 декември, от 9,00 ч. при следния дневен ред:
1. Продължаване на второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
2. Второ четене на законопроекта за вероизповеданията.
Колегата ми Искров държи да уточня, че събота е работен ден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за извънредно заседание в събота от 9,00 ч. с прочетения дневен ред.
Гласували 109 народни представители: за 87, против 21, въздържал се 1.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, госпожо председател! “Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане”.
Госпожо председател, до § 11 няма постъпили предложения от народни представители.
Комисията подкрепя предложенията на вносителя, затова предлагам наведнъж да ги изчета, да ги дискутираме и гласуваме.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 1.
Чета окончателната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 1, ал. 1, т. 1 и ал. 2 думите “организациите на бюджетна издръжка” се заменят с “бюджетните предприятия”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя по следващия § 2, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Печалбите се облагат с корпоративен данък.”
2. В ал. 3 думите “данък върху печалбата и с данък за общините” се заменят с “корпоративен данък”.
3. В ал. 4 думата “само” се заличава и се създава изречение второ: “За останалите дейности тези лица се облагат по реда на този закон.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 3:
“§ 3. В чл. 2а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “данък върху печалбата и данък за общините” се заменят с “корпоративен данък”.
2. В ал. 4 думите “данък върху печалбата и данък за общините” се заменят с “корпоративен данък”.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя по следващия § 4 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 4. В чл. 2б се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1, 2 и 3 се изменят така:
“(1) Доставчиците на телефонни или телекомуникационни услуги вместо с корпоративен данък се облагат с окончателен данък върху възнаграждението на съответния доставчик на услугата, съгласно договора с оператора. За всички останали дейности облагането на доставчиците на телефонни или телекомуникационни услуги се извършва по общия ред. Данъкът се декларира и внася до 20-то число на месеца, следващ месеца на извършване на услугата.
(2) Данъкът по ал. 1 се удържа и внася от лицензиран от държавата телефонен или телекомуникационен оператор. Телефонният или телекомуникационният оператор е длъжен да се увери, че лицето по ал. 1 е декларирало дейността си за предоставяне на услугите по ал. 1 пред териториалната данъчна дирекция по данъчната си регистрация и да представи пред нея договора, въз основа на който предоставя услугите, с вписана клауза за размера на възнаграждението си.
(3) В срока по ал. 1 доставчиците на телефонни или телекомуникационни услуги и операторът по ал. 2 декларират размера на възнаграждението на доставчика на услугата, съгласно договора с оператора в териториалната данъчна дирекция по място на данъчната си регистрация с декларация по образец, утвърден от министъра на финансите.”
2. Създава се ал. 4:
“(4) Когато данъкът по ал. 2 не е удържан и внесен по съответния ред, той се дължи солидарно от лицензирания от държавата телефонен или телекомуникационен оператор и доставчика на телефонни или телекомуникационни услуги.”
По § 5 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага окончателен текст за § 5:
“§ 5. В чл. 3, ал. 1 и 2 думите “данък върху печалбата и с данък за общините” се заменят с “корпоративен данък”.”
По следващия параграф също няма предложения.
Чета окончателния текст:
“§ 6. В чл. 4, ал. 1 и 2 думите “организациите на бюджетна издръжка” се заменят с “бюджетните предприятия”.”
Следващият § 7 също е подкрепен от комисията:
“§ 7. В чл. 5, ал. 4 след думите “хазартни игри” се добавя “по чл. 2а”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за следващия § 8 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 8. В чл. 6, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 думите “организациите на бюджетна издръжка” се заменят с “бюджетните предприятия”.
2. В т. 4 накрая се добавя “и осигурителни каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за задължително обществено осигуряване”.”
Параграф 9 също е подкрепен от комисията.
Чета окончателната редакция:
“§ 9. В чл. 7, ал. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите “данък върху печалбата” се заменят с “корпоративен данък”.
2. Създава се т. 8:
“8. възнаграждения по договори за управление.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя по следващия § 10:
“§ 10. Член 9 се отменя.”
По § 11 също няма предложения.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 11 и предлага окончателен текст:
“§ 11. В чл. 10 думите “данъка върху печалбата” се заменят с “корпоративния данък”, след думите “глава втора” се поставя точка и текстът до края се заличава.”
Постъпило е и предложение за нов § 12 на комисията. Чета окончателния текст:
“§ 12. В чл. 12, ал. 2 се създават т. 5 и 6:
“5. възнаграждения по договори за управление;
6. възнаграждения, реализирани в качеството на членове на управителни и контролни органи на български юридически лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
Има ли желаещи за изказвания по тези параграфи? Няма такива.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта и параграфите от 1 до 12 включително, ан блок.
Гласували 105 народни представители: за 98, против 4, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народните представители Димитър Ламбовски и Христо Механдов за нов параграф:
“В глава първа, раздел IV от сега действащия ЗКПО, навсякъде терминът “пазарна цена” да се замени с понятието “справедлива цена”, с изключение на наименованията на методите, посочени в чл. 16, ал. 1”.
Комисията не е подкрепила това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по това предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Димитър Ламбовски и Христо Механдов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 19, против 73, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Продължаваме с § 12 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 12 няма предложения. Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 12, който става § 13 със следния текст:
“§ 13. В чл. 14, ал. 1 думите “и с цел” се заменят с “при условия, чието изпълнение води до”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме § 12, подкрепен от комисията, който става § 13.
Гласували 106 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 5.
Параграфът е приет.
Продължаваме с § 13.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 13 е постъпило предложение от народните представители Ламбовски и Механдов, което не е подкрепено:
“В чл. 15, ал. 3, т. 1 да се създаде изречение второ със следното съдържание: “Тази точка не се прилага за периодите, когато съществува промоция”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 13, който става § 14.
“§ 14. В чл. 15, ал. 3, т. 1 думите “взаимни” и “с повече от 20 на сто” се заличават”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по този параграф? Няма такива.
Гласуваме предложението на народните представители Ламбовски и Механдов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 5, против 87, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 13 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Георги Пирински за нов параграф:
“1. В глава първа, раздел V от действащия текст, заглавието да придобие следния вид:
“Прилагане на международни спогодби и международни стандарти”.
2. В чл. 17 се създава нова ал. 4 със следния текст:
“(4) Когато между международните счетоводни стандарти и действащото законодателство има несъответствие, за вярното и честно отчитане на счетоводните записвания се прилагат текстовете на стандартите, а за нуждите на данъчното облагане разликата се отнася като увеличение или намаление на финансовия резултат”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по това предложение?
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Става дума за въпрос, който е бил на вниманието на пленарната зала и на Народното събрание, в това число и като предмет на вето, наложено от президента върху текстовете от Закона за изменение на Закона за банките. Спомняте си, че възникна спор – там се предлагаше един текст, според който при несъответствие или противоречие между Закона за счетоводството и международните счетоводни стандарти се прилагат международните счетоводни стандарти. Възражението на президента, че те се утвърждават с подзаконов нормативен акт, беше уважено от Народното събрание като основателно. Тогава този текст отпадна.
Предложението, което съм внесъл, госпожо председател, имаше за цел по-скоро да предизвика дискусия и в Комисията по бюджет и финанси, и позиция на Министерството на финансите по самия проблем, тъй като е очевидно, че в практиката във връзка с подготовката и приложението на международните счетоводни стандарти възникват и то немаловажни казуси и конфликти по какъв начин да се извърши счетоводното отчитане – кое е вярното и честно отчитане на финансовия резултат и по какъв начин по-нататък той се третира и преобразува за данъчни цели.
Съжалявам, че не успях да взема участие в дискусията в Комисията по бюджет и финанси, но подозирам, че там по същество не е третиран въпросът и не са дискутирани формите на преодоляване на тези противоречия, защото проблемът остана открит. С президентското вето беше отхвърлен текстът, който беше предлаган тогава и въпросът остава нерешен - как да се решават тези конфликти.
В предложението, което съм внесъл, въпросът се вписва в раздела, където става дума за приложението на международни спогодби. Предлага се да се разшири текстът на самото заглавие и да се прилага принцип, който беше дискутиран, пак казвам, тук, в пленарната зала. Но сега ще оттегля предложението си, госпожо председател, защото считам, че преди всичко ангажимент на Министерството на финансите е, и на правителството, разбира се, да внесе онази редакция и процедура, която то намира за основателна за даване на яснота по тези проблеми, които възникват. Бих бил благодарен, ако господин заместник-министърът вземе отношение по това, на какъв етап е работата по преодоляване на тази поредица от проблеми, какви са намеренията на правителството как да постъпи.

Само искам да обявя, че по принцип проблемът, който възниква със стандартите, е свързан с основата, на която се гради самият Закон за корпоративното подоходно облагане.
Онова, което специалистите изтъкват като проблем във връзка с тези промени, които сега дискутираме, е, че по принцип законът е изграден на философията на начисляването на едни или други приходи или разходи, а не толкова на касовото им постъпване. А промените, които сега дискутираме и сега се предлагат от Министерство на финансите, застъпват приоритета на реално постъпили или реално разходвани средства по едни или други операции.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Не е точно така.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: … ако правилно разбирам философията на промените.
И очевидно приложението на един или друг принципен подход е свързано с това на базата на какви стандарти вярно и честно се отразява, се осчетоводява резултатът и на какви принципи по-нататък се пристъпва към преобразуване и към коригиране на финансовия резултат за данъчни цели.
Ето защо този текст, който съм предложил, повдига много съществен, принципен въпрос, засягащ всяка фирма и всяка счетоводна дейност. И от друга страна, пак повтарям, не бих се ангажирал с отговорността да отстоявам една или друга конкретна формулировка за решаването на въпроса, тъй като за него е необходима достатъчно информация за решаването на самия казус – как възниква и в какво се изразява, и второ, разбира се, да се направи стиковката между отделни решения и последиците за данъчната практика и за фиска, ако щете.
Оттеглям предложението си. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Да вземе отношение по проблема, който господин Пирински постави, има думата господин Ал Джебури.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГАТИ АЛ ДЖЕБУРИ: Благодаря Ви, госпожо председател. Съвсем накратко, наистина ние сме в един преходен период в момента, тъй като за някои дружества въвеждаме международните счетоводни стандарти от 2003 г., а за всички – от 2005 г. Затова и по-голямата част от измененията в този закон са съобразени така, че да могат да се прилагат както българските стандарти, така и международните.
Принципно искам да кажа две неща. Първо, Законът за счетоводството, който е ключовият законов документ, вече до голяма степен няма противоречие между него и международните стандарти като принципи. А пък българските национални стандарти също са до една много голяма степен синхронизирани с международните.
Относно това какво правим? Първо, ИДЕС, институтът на дипломираните експерт-счетоводители активно работи по приключването на превода на международните счетоводни стандарти и приемането им с постановление на Министерския съвет. Също така внимателно се разглеждат всички отделни казуси, където потенциално би могло да има някакво противоречие. Там, където то би могло да бъде намерено, макар че засега не намираме такова, ще трябва да вземем решение дали да се измени текстът в Закона за счетоводството, а не е нужно в корпоративното законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, господин Искров, докладвайте следващия § 14.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 14 има и един нов текст, предложен от колегите Ламбовски и Механдов. Затова предлагам двата наведнъж да ги гласуваме, госпожо председател.
Параграф 14 е подкрепен от комисията и става § 15:
“§ 15. В чл. 19 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) При определяне на корпоративния данък местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества ползват данъчен кредит за всеки идентичен или подобен данък, наложен в чужбина от съответните компетентни органи.”
2. В ал. 3 думите “данък върху печалбата, данък за общините” се заменят с “корпоративен данък”.
Има предложение на народните представители Ламбовски и Механдов за нов параграф.
Комисията подкрепя предложението им като нов § 16 със следната редакция:
“§ 16. В чл 21 думите “счетоводния финансов резултат” се заменят с “финансовия резултат (счетоводна печалба/загуба)”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези параграфи? Няма.
Моля, гласувайте § 14, който става § 15, и § 16 ан блок.
Гласували 114 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 16.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 15, номерация на вносителя, са постъпили три предложения.
Едното предложение е на народния представител Нина Радева, което е подкрепено от комисията.
Предложение на народните представители Ламбовски и Механдов, което също е подкрепено от комисията.
Има и предложение на народните представители Муравей Радев, Веселин Черкезов, Димитър Йорданов и Никола Николов, което не е подкрепено.
Колегите от ОДС предлагат в чл. 22, ал. 2 да се направят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 отпадат думите “компютри и софтуер”.
2. Създава се т. 3 със следния текст:
“3. Категория llА – високотехнологични информационни и телекомуникационни технологии, както и софтуери, компютри и периферии за тях.”
3. Следващите точки променят номерацията си на т. 4 и 5.
“4. В чл. 22, ал. 3 се създава нов ред за нова категория llА “високотехнологични информационни и телекомуникационни технологии, както и софтуери, компютри и периферии за тях” с годишна амортизационна норма 50 процента.
5. В § 15, т. 3 – за отмяна на ал. 4, да отпадне.”
Комисията не подкрепя това предложение, както казах.
Комисията предлага следната окончателна редакция за § 15, който става § 17:
“§ 17. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “които се съпоставят със счетоводната амортизационна квота” се заличават.
2. В ал. 2:
а) в т. 2 думите “автомобили” и “компютри и софтуер” се заличават;
б) създава се нова т. 4:
“4. категория lV – компютри, софтуер и право на ползване на софтуер;”
в) досегашната т. 4 става т. 5 и се изменя така:
“5. категория V – автомобили;”
г) създава се т.6:
“6. категория Vl – всички останали амортизируеми активи.”
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) За данъчни цели при облагането на печалбата амортизационните норми не могат да превишават следните размери:
Категория активи и годишни амортизационни норми, съответно в процент. l категория – 4 процента, ll категория – 30 процента, lll категория – 10 процента, lV категория – 50 процента; V категория – 25 процента, Vl категория – 15 процента.
4. Алинея 4 се отменя.
5. Създават се ал. 5, 6 и 7:
“(5) За данъчни цели се изготвя данъчен амортизационен план при спазване разпоредбите на алинеи от 1 до 3.
(6) За целите на данъчното облагане дълготрайни активи са тези, които отговарят на критериите, определени със Закона за счетоводството, и са със стойност по-ниска от следните две величини: определеният по реда на счетоводната политика на предприятието праг на същественост и първоначална оценка не по-малка от 500 лв.
(7) За дълготрайните активи по ал. 6, които са отчетени като текущ разход при придобиването им в съответствие със счетоводната политика на предприятието, се начислява данъчна амортизация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване по този параграф, господин Радев. Вие имате предложение по него.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Уважаеми колеги, искам да разсея това впечатление, което се създава, че, виждате ли, тук чрез амортизационните отчисления се създава голямо облекчение на бизнеса. Какво прави вносителят? Той разделя досегашните групи на още някои подгрупи, дава едно увеличение на амортизациите в най-голямата група – втора досегашна, и отнема същата тази възможност, която в един член и в една буква по-нататък съществуваше и досега, тоест ускорената амортизация с коефициент 1,5 на същата тази група. Даже досегашният текст има още по-широк обхват, дори някои съоръжения, които са в трета група, бяха обхванати от досегашната възможност ускорено да се амортизират. Сега за тях това отпада. Така че, ако има нещо, което е малко по-добро от досега съществуващото, то е единствено за компютри.
Това, което ние сме предложили, което е отхвърлено от комисията, частично отхвърлено, това е не само компютри и софтуер да бъдат ускорено амортизирани, а и високотехнологични информационни и телекомуникационни системи, както и софтуери, компютри и периферии за тях. Тоест, даваме едно по-широко приложно поле на тази ускорена амортизация. Защото да амортизираш 50 процента дълготрайни материални активи означава фактически да събереш разходите за тяхното 100-процентно обновление за две години. Или изхабяването на година и половината от тяхната доставна стойност. Ако говорим за някаква техническа революция, ако говорим за някакво обновление, ако говорим за някаква възможност на българската икономика да бъде конкурентоспособна, това е начинът – бързо обновление на материалния парк, на технологичния парк и най-вече на онези технологии, които са водещи.
Аз не разбирам защо се подценява въпросът с водещите технологии. По време на комисията ми беше обяснено, че е записано много общо и не е ясно точно за какво става дума. Аз съм сигурен, че много добре става ясно за какво става дума, но не възразявам да бъде разписано в Преходни и заключителни разпоредби един подробен, точен опис на онова какво се включва в онова понятие. Така че тогава и това възражение би отпаднало.
Нашето предложение е да се създаде нова такава група не само с компютри и софтуер, както предлага вносителят, нова група четвърта – да се увеличи с тези високотехнологични технологии и телекомуникационни технологии, а т. 3 да не се отменя. Тази т. 3 на § 15 е онази възможност, която се дава до този момент да се амортизира ускорено с един коефициент от 1,5. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Радев.
Има ли други изказвания по този параграф? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от Муравей Радев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 30, против 79, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 15 в редакцията на комисията, който става § 17.
Гласували 95 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 6.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 16, както се очаква, има най-много предложения. Това е данъчният стандарт.
Постъпило е предложение от народния представител Георги Пирински, което не е подкрепено от комисията.
Господин Пирински предлага в § 16 т. 12 да отпадне. Точка 16, букви "а", "б", "в" и "г" да отпаднат и да остане в следващата т. 23.
В чл. 23, ал. 2 към действащия закон се създава нова т. 8 със следния текст:
"8. 30 на сто от загубите от обезценка на търговски вземания".
Постъпило е предложение от народния представител Нина Радева.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1, буква "б", а останалите предложения се подкрепят.
Предложението по т. 1, буква "б" е:
Създава се нова т. 29:
"29. разходите за дарения, когато са в полза на:
а) образователни, здравни, лечебни заведения и бюджетни предприятия;
б) юридически лица, които не са търговци, с благотворителни, социални, природозащитни, здравни, научноизследователски, образователни, културни и спортни цели;
в) регистрираните в страната и общините изповедания;
г) фондове за подпомагане на инвалиди и пострадали от природни бедствия;
д) Български червен кръст;
е) подпомагане на социално слаби, инвалиди, деца с увредено здраве или без родители;
ж) възстановяване и опазване на исторически и културни паметници;
з) културни институти или за целите на културния, образователния или научния обмен по спогодбите, по които Република България е страна;
и) юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност;
к) учредените и предоставени стипендии за обучение на ученици и студенти в българските училища;
л) общините."
Постъпило е предложение от народния представител Иван Искров, което е подкрепено от комисията.
Постъпило е предложение от Лъчезар Тошев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2 и 3, а те са:
"2. създава се нова ал. 5 със следното съдържание:
"(5) В случаите по ал. 3, т. 1, буква "в" счетоводният финансов резултат се намалява с пълния размер на дарението."
3. досегашните алинеи 5, 6, 7, 8, 9 и 10 стават съответно алинеи 6, 7, 8, 9, 10 и 11.
Постъпило е предложение от народните представители Ламбовски и Механдов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, 2, 4, 5, 7, 9, 16 и не подкрепя т. 3, 6, 8, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 17 и 18.
Ще прочета неподкрепените предложения:
"3. В чл. 23, ал. 3 да се създаде нова точка със следния текст: "Сумите, които в съответствие със счетоводната политика на предприятието са отчетени като дълготраен актив, но не отговарят на критериите, посочени в този закон за дълготраен актив, определени в чл. 22, ал. 6."
6. В чл. 23, ал. 2, т. 21, буква "г" да отпадне текстът "с изключение на финансовите предприятия".
8. В чл. 23, ал. 3, т. 13, буква "г" да отпадне текстът "с изключение на финансовите предприятия".
10. В чл. 23, ал. 2 да се създаде нова точка със следното съдържание: "разходи за дарения, когато са направени в полза на:
а) образователни, здравни, лечебни заведения и бюджетни предприятия;
б) юридически лица, които не са търговци, с благотворителни, социални, природозащитни, здравни, научноизследователски, образователни, културни и спортни цели;
в) регистрираните в страната и общините вероизповедания;
г) фондове за подпомагане на инвалиди и пострадали от природни бедствия;
д) Българският червен кръст;
е) подпомагане на социално слаби, инвалиди, деца с увредено здраве или деца без родители;
ж) възстановяване и опазване на исторически и културни паметници;
з) културни институти или за целите на културния, образователния и научен обем по спогодбите, по които Република България е страна;
и) юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност;
к) учредените и предоставени стипендии за обучение на ученици и студенти в българските училища;
л) общините."
11. В чл. 23, ал. 3 т. 1 да се замени със следния текст: "извършените разходи за дарения, непризнати по реда на ал. 2, точка нова, в размер до 10 на сто от финансовия резултат преди данъчното образуване, увеличен с размера на посочените дарения.
12. В чл. 23, ал. 3 т. 14 да се създаде буква "д" със следното съдържание: "увеличение за стойността на селскостопанската продукция при първоначално признаване по-справедлива стойност".
13. В ч. 23, ал. 2, т. 22 да се създаде буква "д" със следното съдържание: "намаление на стойността на селскостопанската продукция".
14. В чл. 23, ал. 2, т. 21, буква “ж” да има следния текст: “Обезценка на вземания, включително и отписването на същите като несъбираеми, с изключение на случаите на отписването им при ликвидация или обявяване в несъстоятелност на длъжника с влязло в сила съдебно решение или изтичане на давностния срок по ЗЗД от момента, в който вземането е станало изискуемо, в случаите, когато счетоводно отчетеният разход за обезценка надхвърля следните максимално допустими за данъчни цели размери:
- за вземания с изтекъл срок от момента, в който са станали изискуеми, от 180 до 360 дни – до 35 на сто от първоначалната стойност на вземането (включително и косвените данъци);
- за вземания с изтекъл срок – от момента в който са станали изискуеми, от 361 до 720 дни – до 70 на сто от първоначалната стойност на вземането (включително и косвените данъци);
- за вземания с изтекъл срок - от момента, в който са станали изискуеми, от 721 до 1080 дни – до 100 на сто от първоначалната стойност на вземането (включително и косвените данъци)”.
15. Разпоредбата на чл. 23, ал. …, т. 13, буква “ж” да има следния текст: “Частта от приходите след обезценка на вземанията, която съответства на непризнатия размер на разходите по реда на ал. 2, т. 21, буква “ж”.
16. В чл. 23, ал. 11 да се добави “няма организиран обществен транспорт или когато не съответства на сменността на предприятието и това води…”.
17. В чл. 23, ал. 11, второто изречение да отпадне.
18. В чл. 23, ал. 2, т. 2 думите “лихвите по чл. 58, ал. 2 от закона” да се заличат.
Както казах, комисията подкрепя предложенията по т. 1, 2, 4, 5, 7, 9 и 16 и не подкрепя по т. 3, 6, 8, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 17 и 18, които прочетох току-що.
Постъпило е предложение от Муравей Радев и група народни представители в чл. 23 да се създаде нова ал. 11 със следния текст:
“(11) Преотстъпва се 20 на сто от начисления данък върху постъпленията от износ на стоки и услуги, който се инвестира за разширяване на експортно насочено производство”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 16, който става § 18:
“§ 18. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “счетоводният финансов резултат” се заменят с “финансовият резултат (счетоводна печалба/загуба)”.
2. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
“(2) Финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) за данъчни цели се увеличава с:
1. дневните пари за командировки, превишаващи двукратния размер на определените с нормативни актове;
2. начислените глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите по чл. 58, ал. 2, както и лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания;
3. разходите, несвързани с дейността, удовлетворяващи частично или напълно лични потребности на съдружниците, акционерите, персонала, едноличните собственици, членовете на управителните и контролните органи и на трети лица, които не са с характер на социални и/или представителни разходи;
4. разходите, отчетени като текущи, свързани с отделни дълготрайни активи и/или инвестиционни имоти, водещи до увеличаване на очакваната икономическа изгода спрямо първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващите активи, които съгласно счетоводното законодателство се отнасят в увеличение на стойността им или създават нов актив;
5. разходите, отчетени като текущи, свързани с наети или предоставени за ползване дълготрайни активи, водещи до увеличаване на очакваната икономическа изгода спрямо първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващите активи, които съгласно счетоводното законодателство създават нов актив;
6. разходите от липси на налични пари в брой и от липси и брак на стоково-материални запаси без начисления данък върху добавената стойност, с изключение на произтичащи от:
а) технологичен брак;
б) промяна на физико-химичните свойства, съответстващи на установените с нормативен акт или с фирмени стандарти норми за пределни размери на естествените фири и липси на стоково-материални запаси при тяхното съхраняване и транспортиране;
в) изтичане срока на годност съгласно нормативни актове и фирмени стандарти;
г) унищожението или частичното унищожение от бедствия;
д) липсите на стоки до 0,25 на сто от размера на нетните приходи от продажби, произтичащи от търговска дейност на дребно в обекти с над 100 квадратни метра нетна търговска площ, само в случаите, когато клиентите имат пряк физически достъп до предлаганите стоки;
7. разходите от липси на дълготрайни активи; по този ред не се извършва преобразуване в случаите на бедствие;
8. разходите, които представляват скрито разпределение на печалбата в полза на акционерите, съдружниците, едноличните собственици или на трети лица;
9. разходите за лихви по предоставени кредити от съдружници и акционери, които не са направили съответните вноски по записани дялове или акции, като не се прилага регулиране на слабата капитализация по чл. 26;
10. разходите, довели до намаляване на финансовия резултат (счетоводната печалба/загуба), които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство;
11. приходите, неотчетени съгласно определения с нормативните актове ред;
12. разходите, отчетени при трансформиране на временни разлики в постоянни (при отпадане на законовата възможност за посочване в намаление на финансовия резултат по реда на ал. 3);
13. разходите, съответно приходите, произтичащи от сделки или трансфери, съгласно глава първа, раздел ІV;”
Ако позволите, госпожо председател, да продължи господин Манов, който е заместник-председател на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Манов.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ:
“14. частта от сумата на разходите за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, превишаваща определените с нормативните актове средства;
15. отчетените като разход от операции за минали години производствени и потребителски дивиденти;
16. Сумата на резерва от последваща оценка на дълготраен материален актив или дълготраен нематериален актив, формиран след 1 януари 1998 г., в следните случаи:
а) при реализация (продажба, замяна и дарение) на актива;
б) когато активът е напълно амотризиран, съгласно данъчния амортизационен план;
в) когато се установят липси и брак на преоценен актив; в случаите на липси в увеличение на финансовия резултат се посочва само частта от преоценъчния резерв, съответстваща на увеличението в размера на разходите за амортизации до момента на установяване на липсите;
г) при прекратяване на предприятието – за всички преоценени активи към датата на вписване в съда на прекратяването;
д) всички останали случаи, при които се отписва съответният преоценяван актив. В случаите на отписване на актива за сметка на собствения капитал, в увеличение на финансовия резултат се посочва само частта от преоценъчния резерв, съответстваща на увеличението в размера на разходите за амортизация до момента на отписване на актива;
17. отрицателната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на акции на публични дружества и търгуеми права на акции по сделки, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа;
18. сумите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които са отразени през текущия отчетен период, съгласно раздел III от тази глава;
19. счетоводно начислените разходи за амортизации за текущия период;
20. разходите, отчетени като текущи, съгласно счетоводната политика на предприятието, в случаите на придобиване на дълготрайни активи по смисъла на чл. 22, ал. 6;
21. разходите от обезценка и преоценка на активи (нереализирани загуби), които водят до намаляване на финансовия резултат за текущия период, включително:
а) намаление на стойността вследствие на преоценка или обезценка на дълготрайни материални активи, дълготрайни нематериални активи и инвестиционни имоти;
б) намаление на стойността на стоково-материалните запаси до размера на нетната реализируема стойност;
в) загуби от инвестиции в дъщерни предприятия, асоциирани предприятия и смесени предпритяия, които са резултат от прилагане на метода на собствения капитал;
г) обезценка на финансови активи, с изключение на финансовите предприятия;
д) намаление на стойността на финансови активи от преоценка (без тези по буква “е” и тези по ал. 14), с изключение на финансовите предприятия;
е) намаление стойността на вземанията, включително от вписването им като несъбираеми, с изключение на случаите на отписването им при ликвидация или обявяване в несъстоятелност на длъжника с влязло в сила съдебно решение или изтичането на давностния срок от момента, в който вземането е станало изискуемо, с изключение на финансовите предприятия;
ж) намаление на стойността на биологичните активи от първоначална и последваща оценка по справедлива стойност;
з) обезценка при последваща оценка или намаление на стойността на селскостопанската продукция при първоначално признаване по справедлива стойност.
22. разходите от преоценки на активи, които водят до намаление на финансовия резултат за текущия период, когато за тях е приложена разпоредбата на ал. 3, т. 14 за предходен период от същия тип операция за съответния актив, включително:
а) загуби от инвестиции в дъщерни дружества, асоциирани предприятия и смесени предприятия, които са резултат от прилагане на метода на собствения капитал;
б) намаление на стойността на финансови активи от преоценка (без тези по ал. 14), с изключение на финансовите предприятия;
в) намаление на стойността на инвестиционните имоти;
г) намаление на стойността на биологичните активи.
23. разходите за провизии за задължения, които водят до намаляване на финансовия резултат;
24. сумите, които вследствие на неспазването на принципите (за признаване на приходи и разходи), определени по реда на ал. 13, са довели до намаляване на финансовия резултат;
25. частта от лихвите над определения размер по реда на чл. 26;
26. отчетените очаквани разходи по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски към 31 декември на същата година, както и начислените суми за задължително обществено и здравно осигуряване, свързани с тях;
27. невъзстановените суми вследствие на прилагането на т. 22 и ал. 3, т. 14 в случаите на отписване на съответните активи;
28. невъзстановените суми вследствие на прилагането на т. 22 и ал. 3, т. 14 в случаите по ал. 15.
(3) Финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) за данъчни цели се намалява със:
1. сумата за дарение в размер до 10 на сто от положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване, когато е направено за сметка на резервите и неразпределената печалба от предходни отчетни периоди и в полза на:
а) образователни, здравни и лечебни заведения и бюджетни предприятия;
б) юридически лица, които не са търговци, с благотворителни, социални, природозащитни, здравни, научноизследователски, образователни, културни и спортни цели;
в) законно регистрирани в страната вероизповедания;
г) фондове за подпомагане на инвалиди и пострадали от природни бедствия;
д) Българския Червен кръст;
е) подпомагане на социално слаби, инвалиди, деца с увредено здраве или без родители;
ж) възстановяване и опазване на исторически и културни паметници;
з) културни институти или за целите на културния, образователния или научния обмен по спогодбите, по които Република България е страна;
и) юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност;
к) учредени и предоставени стипендии за обучение на ученици и студенти в българските училища;
л) общини;
2. частта от загубите, пренесена от минали години по реда на глава четвърта;
3. положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на акции на публични дружества и търгуеми права на акции по сделки, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа;
4. сумите за трудово възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателите за фондовете на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за всяко наето лице по трудово правоотношение за не по-малко от 12 месеца в рамките на същата данъчна година, което към момента на наемането му е регистрирано като безработно за повече от една година или е регистрирано безработно лице на възраст над 50 години, или безработно лице с намалена работоспособност, данъчното облекчение се ползва за годината, през която е назначено лицето;
5. производствените и потребителските дивиденти, изплатени от кооперациите на член-кооператорите по реда на раздел V от тази глава;
6. приходите, начислени във връзка с активи, за които е приложена ал. 2, т. 7; по този ред не се извършва преобразуване в случаите на бедствие;
7. дивидентите, получени в резултат на разпределение на печалбата на местни лица и неперсонифицирани дружества;
8. прихода от лихви, изплатени от данъчната администрация за над внесени данъци;
9. доходите, получени от инвестирането на средствата, формирани от пенсионноосигурително дружество, съгласно чл. 139, ал. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване;
10. сумите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които са отразени през текущия отчетен период по реда на раздел III от тази глава;
11. данъчно признатия размер на разходите за амортизации, определен по реда на чл. 22 за текущия период и отразен в данъчния амортизационен план;
12. изчислената по реда на чл. 22 балансова стойност на дълготрайните активи, напуснали патримониума на предприятието (освен в случаите на липса), за които през предходен отчетен период е приложена разпоредбата на ал. 2, т. 20;
13. приходите след обезценки и преоценки на активи (нереализирани печалби), които водят до увеличаване на финансовия резултат за текущия период и са получени в резултат на прилагането на ал. 2, т. 21, включително:
а) приходи след обезценка или увеличаване на стойността на дълготрайни материални активи, дълготрайни нематериални активи и инвестиционни имоти;
б) увеличение на стойността на стоково-материалните запаси до размера на нетната реализируема стойност;
в) печалби от инвестиции в дъщерни предприятия, асоциирани предприятия и смесени предприятия, които са резултат от прилагането на метода на собствения капитал;
г) приходи след обезценка на финансовия активи, с изключение на финансовите предприятия;
д) увеличение на стойността на финасови активи от преоценка (без тези по буква “е” и тези по ал. 14), с изключение на финансовите предприятия;
е) приходи вследствие увеличение стойността на вземанията, с изключение на финансовите предприятия;
ж) увеличение на стойността на биологичните активи от последваща оценка по справедлива стойност;
з) възстановяване на загуба от обезценка или увеличение на стойността от преоценка на селскостопанска продукция;
14. приходите от преоценки на активи, които водят до увеличаване на финансовия резултат за текущия период, включително:
а) печалби от инвестиции в дъщерни дружества, асоциирани предприятия и смесени предприятия, които са резултат от прилагането на метода на собствения капитал;
б) увеличение на стойността на финансовите активи от преоценка (без тези по ал. 14), с изключение на финансовите предприятия;
в) увеличение на стойността на инвестиционните имоти;
г) увеличение на стойността на биологичните активи;
15. сумите, непризнати по реда на ал. 2, т. 21, буква “е” в предходен отчетен период, в случаите, когато през текущия отчетен период длъжникът е обявен в несъстоятелност или ликвидация с влязло в сила съдебно решение или при изтичането на давностния срок от момента, в който вземането е станало изискуемо;
16. обложената част от провизиите на вземанията (по действащото до 31 декември 2001 г. счетоводно законодателство) в нефинансовите предприятия, когато провизията се реинтегрира в печалбата;
17. обложените по ал. 2 провизии за задължения в случаите на реинтегриране в печалбата или при изплащане на задълженията, за които са направени провизиите;
18. обложените суми през предходни отчетни периоди по реда на ал. 2, т. 24 в отчетния период, през който е налице обратно проявление при признаване на приходите и разходите;
19. отрицателните разлики, произтичащи от признаването на начислените лихви при прилагането на чл. 26;
20. обложените разходи по ал. 2, т. 26 по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски и начислените суми за задължително обществено и здравно осигуряване, свързани с тях в отчетния период, през който отпуските реално са изплатени на персонала;
21. невъзстановените суми вследствие прилагането на т. 13, ал. 2, т. 21, в случаите на отписване на съответните активи, с изключение на случаите на липси на дълготрайни активи и стоково-материални запаси и брак на стоково-материалните запаси, когато обезценени материали се вложат в готова продукция, намалението по реда на предходното изречение се признава в годината на продажба на продукцията;
22. невъзстановените суми вследствие прилагането на т. 13, ал. 2, т. 21, определени по реда на ал. 15.”
3. Създават се нови ал. 9 и 10 и ал. 11:
“(9) Отчетените от търговските дружества, неперсонифицираните дружества, юридическите лица с нестопанска цел (в случаите, когато извършват стопанска дейност) и кооперациите разходи за командировки на съдружниците, едноличните собственици, управителите и членовете на управителните и контролните органи, както и на лица, наети по извънтрудови правоотношения, не се регулират за данъчни цели, когато командировката е извършена във връзка с дейността, с изключение на дневните пари за командировки, с които финансовият резултат се преобразува по реда на ал. 2, т. 1. Разходите за командировки се доказват документално по реда на действащото законодателство.
(10) Отчетените от едноличните търговци разходи за командировки на лицето, регистрирало едноличния търговец, и на лица, наети по извънтрудови правоотношения, не се регулират за данъчни цели, когато командировката е извършена във връзка с дейността, с изключение на дневните пари за командировки, с които финансовият резултат се преобразува по реда на ал. 2, т. 1. Разходите за командировки се доказват документално по реда на действащото законодателство.
(11) Отчетените разходи за превоз от местоживеенето до местоработата и обратно, когато няма организиран обществен транспорт или когато не съответства на сменността на предприятието и това води до невъзможност дейността да се осъществява без извършването на тези разходи, не се регулират за данъчни цели. Тези разходи са разходи за дейността.”
4. Досегашните алинеи 9 и 10 стават съответно ал. 12 и 13.
5. Създават се ал. 14 и 15:
“(14) Финансовият резултат не се преобразува с начислените приходи и разходи, представляващи валутни разлики от преоценки на паричните позиции в чужда валута по централния курс на Българската народна банка.
(15) При всички форми на прекратяване на лицата, прилагащи разпоредбите на тази глава, при определянето на дължимите данъци по реда на чл. 41, ал. 6 се извършва окончателно разчитане и на възникналите временни разлики по ал. 2 и 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Манов.
Имате думата за изказвания по този толкова дълъг текст. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 34, против 85, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Нина Радева по т. 1, буква “б”, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за няма, против 101, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Лъчезар Тошев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията по т. 2 и 3.
Гласували 121 народни представители: за 24, против 88, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Димитър Ламбовски и Христо Механдов – онези точки, които между точки от 3 до 18 не са подкрепени от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 10, против 99, въздържали се 5.
Предложението не се приема.

Гласуваме предложението на Муравей Радев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 31, против 96, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 16, който става § 18, в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 97, против 4, въздържали се 12.
Параграфът е приет.
Господин Манов, моля да докладвате § 17.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: По § 17 има предложение на народния представител Георги Пирински:
1. В § 17, т. 1 да отпадне предложението за заличаване “без банков заем” и предвидената добавка “и банкови заеми”.
2. В чл. 26 ал. 3 от действащия текст да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2.
Още едно предложение – на народните представители Димитър Ламбовски и Христо Механдов – в чл. 26 ал. 5 да се отмени.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 19:
“§ 19. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) При определяне на облагаемата печалба максималният размер на разходите за лихви, намалени с приходите от лихви, по заеми от търговци, съдружници и други лица, както и по финансов лизинг и банкови заеми, не може да превишава 75 на сто от счетоводната печалба, без влиянието на лихвите. Разходите за лихви по финансов лизинг и банкови заеми се регулират само в случаите, при които лизингополучателят, респективно кредитополучателят, и лизингодателят, респективно кредитодателят, са свързани лица. При загуба се регулира целият размер на компенсирания разход за лихви.”
2. В ал. 3 думите “следващата данъчна година” се заменят със “следващите три данъчни години” и се създават изречение второ и трето: “По отношение на разходите за лихви, възникнали през следващите три данъчни години, се прилагат разпоредбите на чл. 26, като се спазва поредността им. За всеки от случаите на слаба капитализация тригодишният срок започва да тече от момента на възникването им.”
3. Създава се ал. 5:
“(5) Когато в договора за финансов лизинг не е изрично определен размерът на лихвата, той се определя съгласно чл. 12, ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Манов.
Има ли изказвания по този текст? Няма.
Гласуваме предложението на господин Пирински, което не е подкрепено от комисията по т. 2.
Гласували 100 народни представители: за 4, против 86, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Димитър Ламбовски и Христо Механдов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 7, против 79, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 19 в редакцията, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: По § 18 с номерация на вносителя няма нови предложения.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 18, който става § 20 със следния текст:
“§ 20. Заглавието на раздел ІІІ в глава втора се изменя така: “Раздел ІІІ - Данъчно третиране на сумите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, от корекции на фундаментални грешки от минали периоди и промени в счетоводната политика”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме § 18, който става § 20, подкрепен от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: По § 19 е постъпило предложение на народните представители Димитър Ламбовски и Христо Механдов в чл. 27 т. 2 да се отмени.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 19, който става § 21, § 22 и § 23, и предлага следната окончателна редакция:
“§ 21. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста думите “т. 16” се заменят с “т. 18”, а след думите “периоди” се добавя “и/или вследствие на промяна на счетоводната политика”.
2. В т. 1 след думите “отчетни периоди” се добавя “корпоративен данък”.
§ 22. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “т. 16” се заменят с “т. 18”, а след думите “акцизи” се поставя запетая и се добавя “с изключение на случаите по чл. 23, ал. 2, т. 24”.
2. В ал. 2 думата “извънредни” се заличава.
§ 23. Член 29 се изменя така:
“Чл. 29. Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява по реда на чл. 23, ал. 3, т. 10:
1. с размера на начислените в повече данъци и вноски от печалбата за минали отчетни периоди;
2. с приходите отчетени по реда на счетоводното законодателство, върху които се начисляват данъчни задължения (или са намалили загубата) и вноски от печалбата за съответния минал данъчен период.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този текст? Няма.
Гласуваме първо предложението на народните представители Ламбовски и Механдов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 2, против 79, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 19, който става § 21, 22 и 23, в редакцията на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 8.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: По § 20 е постъпило предложение от народните представители Ламбовски и Механдов, което се подкрепя по принцип от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция за § 20, който става § 24:
“§ 24. След чл. 29 се създава чл. 29а:
“Чл. 29а. (1) Финансовият резултат (счетоводна печалба/загуба) се намалява по реда на чл. 23, ал. 3, т. 10 със сумите (съответстващи на стойността на разходите за съответния минал отчетен период и/или начислените в по-малко разходи или начислените в повече приходи за съответния минал отчетен период), произтичащи от корекции на фундаментални грешки и/или от промени в счетоводната политика, отчетени съгласно препоръчителния подход на приложимите счетоводни стандарти, когато са изпълнени условията на чл. 27 и чл. 28.
(2) Финансовият резултат (счетоводна печалба/загуба) се увеличава по реда на чл. 23, ал.2, т. 18 със сумите (съответстващи на стойността на приходите за съответния минал отчетен период), произтичащи от корекции на фундаментални грешки, отчетени съгласно препоръчителния подход на приложимите счетоводни стандарти, в случаите когато не са начислени данъчните задължения по реда на този закон за съответния минал данъчен период.
(3) Финансовият резултат (счетоводна печалба/загуба) се увеличава по реда на чл. 23, ал.2, т. 18 със сумите (начислените в повече разходи или начислените в по-малко приходи за съответния минал отчетен период), произтичащи от промени в счетоводната политика, отчетени съгласно препоръчителния подход на приложимите счетоводни стандарти.”
По § 21 няма предложения, комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 25:
“§ 25. Член 30 се изменя така:
“Чл. 30. За целите на данъчното облагане критериите за класификация на лизинговите договори се определят в съответствие със счетоводното законодателство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези два параграфа? Няма.
Гласуваме параграфи 20 и 21, които стават параграфи 24 и 25.
Гласували 102 народни представители: за 86, против 8, въздържали се 8.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: По § 22 е постъпило предложение на народния представител Георги Пирински:
“В § 22 да се добави нова ал. 5 със следния текст:
“(5) Финансов лизинг е този наемен договор, за който са изпълнени критериите и условията на НСС17.”
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение и на народните представители Димитър Ламбовски и Христо Механдов, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 22, който става § 26:
“§ 26. Член 31 се изменя така:
“Чл. 31. (1) В случаите, когато под формата на договор за експлоатационен лизинг се прикрива договор за финансов лизинг, сключеният договор се счита за договор за финансов лизинг.
(2) В случаите, когато под формата на договор за финансов лизинг се прикрива договор за експлоатационен лизинг, сключеният договор се счита за договор за експлоатационен лизинг.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този параграф няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Пирински.
Гласували 94 народни представители: за 19, против 75, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 22 в редакция на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 84, против 9, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: По § 23 на вносителя няма предложения.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 23, който става §27:
“§ 27. В чл. 32 се правят следните изменения:
1. В ал. 5 думите “по реда на чл. 23, ал. 3, т. 9” се заменят с “по реда на чл. 23, ал. 3, т. 5”.
2. В ал. 6 думата “извънреден” се заличава, а думите “по реда на чл. 23, ал. 2, т. 22” се заменят с “по реда на чл. 23, ал. 2, т. 15”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 23? Няма.
Гласуваме § 23 на вносителя, подкрепен от комисията като § 27.
Гласували 104 народни представители: за 88, против 10, въздържали се 6.
Параграфът е приет.

ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: По 24 са постъпили две предложения, които не са подкрепени от комисията.
Първото предложение е на народния представител Емил Кошлуков – в чл. 34 се създава нова ал. 3:
“(3) Не се облагат с данък при източника по реда на ал. 1 дивидентите и ликвидационните дялове, начислени от местни юридически лица и от неперсонифицирани дружества в полза на местни юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност и вписани в Централния регистър към Министерството на правосъдието.”
Второто предложение, също неподкрепено от комисията, е на народния представител Георги Пирински – в чл. 34 се създава нова ал. 6 със следния текст:
“(6) Възнаграждението, получено за участие с личен труд в управлението и дейността на предприятието, за което са платени своевременно данъци, социални и здравни осигуровки, представлява разход за дейността на предприятието.”
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 24, който става § 28:
“§ 28. В чл. 34 ал. 4 се изменя така:
“(4) Когато юридическите лица, неперсонифицираните дружества и бюджетните предприятия, независимо дали извършват стопанска дейност, както и едноличните търговци, начисляват на чуждестранни лица и на чуждестранни неперсонифицирани дружества доходите, изброени в чл. 12, ал. 2, 3 и 5, и те не са реализирани чрез място на стопанска дейност по смисъла на този закон или определена база по смисъла на § 1, т. 24 от Допълнителната разпоредба на Закона за облагане доходите на физическите лица, данъкът удържан при източника, е окончателен. Лицата удържат данъка при източника, когато начисляват посочените доходи. Когато платецът на доходите е физическо лице, което не е търговец, данъкът се внася от получателя на дохода.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Манов.
Изказвания по този текст? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Емил Кошлуков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 8, против 92, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Георги Пирински, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 11, против 84, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 24, който става § 28, в редакцията на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 88, против 12, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Госпожо председател, следват четири предложения за нови параграфи, които не са приети от комисията и касаят изменения в чл. 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прочетете ги всички, а след това ще ги гласуваме поотделно.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Предложение на народния представител Нина Радева за нов параграф:
“§ … В чл. 35 се създава второ изречение със следния текст:
“По този ред не се облагат разходите за дарения, направени в полза на лицата, посочени в чл. 23, ал. 2, т. 29.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Димитър Ламбовски и Христо Механдов – в чл. 35 да се създаде изречение второ със следния текст:
“Не се облагат с окончателен данък разходите за дарения в полза на организациите, изчерпателно посочени в чл. 23, ал. 2, т. нова.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Лъчезар Тошев и група народни представители – в чл. 35 се правят следните изменения:
“1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Даренията в полза на вероизповеданията по смисъла на Закона за вероизповеданията се освобождават от данъка по ал. 1, когато са отчетени като разход.”
Комисията подкрепя предложението по принцип, което е отразено в § 37.
Предложение на народния представител Муравей Радев и група народни представители, отнасящо се за чл. 35.
“1. Сегашният текст става ал. 1, като от него отпадат думите “даренията и спонсорството”.
2. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Даренията и спонсорството, отчетени като разходи, се облагат с данък, който е окончателен.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези предложения? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Нина Радева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 7, против 91, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Димитър Ламбовски и Христо Механдов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 15, против 76, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Муравей Радев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 19, против 68, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Господин Манов, моля да докладвате § 25 на вносителя.

ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: По § 25 е постъпило предложение от народния представител Клара Петкова и група народни представители.
Предложението на народните представители се подкрепя от комисията по т. 1 и 2, както и по т. 3 и 4, което е отразено в § 30, относно чл. 36а.
Смятам, че не е необходимо да ги изчитам, госпожо председател.
Предложение от народните представители Димитър Ламбовски и Христо Механдов, което не е подкрепено от комисията, със следния текст:
“В чл. 36, ал. 2 да се създадат изречение второ, трето и четвърто със следното съдържание:
“В случаите, когато един и същ лек автомобил се ползва за осъществяване на дейност по занятия и за обслужване на административно-управленската дейност, разходите за експлоатация следва да се разграничат, като за база се ползва пробега на автомобила за календарния месец във връзка с двете дейности. В случаите, когато един и същ лек автомобил се ползва за осъществяване на дейност по занятие и за обслужване на административно-управленската дейност, разходите за поддръжка и ремонт следва да се разграничат, като за база се ползва пробега на автомобила във връзка с двете дейности за предходните 12 календарни месеца, преди текущия. Информацията във връзка с приложението на тази алинея се получава от първичните счетоводни документи на данъчно задълженото лице.”
Постъпило е предложение от народния представител Нина Чилова, което комисията е подкрепила.
Комисията предлага следната окончателна редакция за § 25, който става § 29:
“§ 29. В чл. 36 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата “работодателите” се добавя “и търговските представителства”.
2. В ал. 4 навсякъде в текста след думата “предприятията” се добавя “и търговските представителства”, а думите “публични задължения” се заменят с “данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски”.”
Предложение на комисията за създаване на нов § 30:
“§ 30. Създава се чл. 36а:
“Чл. 36а. (1) Не се облагат с окончателен данък разходите в размер до 40 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително и тези по договори за управление, когато са налице едновременно следните условия:
1. месечното брутно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите не е по-малко от средномесечното брутно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
2. работодателят няма изискуеми и ликвидни данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски към момента на предоставяне на ваучерите;
3. ваучерите са предоставени на работодателя от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;
4. сумите по предоставените ваучери, изплатени от работодателя на оператора, могат да се използват само за разплащане по банков път с лицата, сключили договор за обслужване с оператора или възстановяване на работодателя, до размера на номиналната стойност на ваучерите, в случаите когато същите не са използвани;
5. лицата, с които операторът е сключил договор за обслужване на работниците и служителите, са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност;
6. дължимият данък върху добавената стойност по доставките между работодател, оператор и лицата по т. 5 се превежда задължително по ДДС-сметка, независимо от разпоредбата на чл. 55а от Закона за данък върху добавената стойност.
(2) Право да осъществява дейност като оператор има само местно юридическо лице – търговско дружество, получило разрешение от министъра на финансите, което:
1. има изцяло внесен уставен капитал не по-малко от 2 млн. лв., към момента на подаване на документите за разрешение от министъра на финансите;
2. е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност;
3. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;
4. няма изискуеми и ликвидни данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;
5. няма влезли в сила наказателни постановления за нарушаване на данъчното и осигурително законодателство с наложена глоба или имуществена санкция над 1000 лв.;
6. се представлява от лица, които:
а) не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани;
б) не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятеност, ако са останали неудовлетворени кредитори.
(3) Разрешението се издава въз основа на конкурс от министъра на финансите и се отнема, когато лицето престане да отговаря на изискванията на ал. 2.
(4) Издаването, отказът за издаване на разрешение или отнемането на издаденото разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите.
(5) Отказът за издаване на разрешението и отнемането му може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.
(6) Редът за провеждане на конкурса, за издаване и отнемане на разрешението, условията и реда за отпечатване на ваучери, броят на издаваните ваучери, условията за организирането и контрола върху осъществяването на дейност като оператор се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване предложението по § 25 на народните представители Ламбовски и Механдов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 10, против 78, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 25, който става § 29, подкрепен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 89, против 9, въздържали се 3.
Параграфът се приема.
Подлагам на гласуване § 30, по предложение на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 86, против 11, въздържали се 3.
Параграф 30 е приет.
С това приключваме пленарната работа за днес.
Съобщения за парламентарен контрол за 13 декември, петък, 2002 г.:
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Петков и на три питания от народните представители Николай Бучков, Димитър Йорданов и Васил Василев.
Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на актуален въпрос от народните представители Георги Божинов и Любомир Пантелеев.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на два актуални въпроса от народния представител Татяна Дончева.
Министърът на правосъдието Антон Станков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Петков.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Моньо Христов, Петър Мутафчиев, Владислав Костов, Венцислав Върбанов и Васил Паница и на три питания от народните представители Моньо Христов, Радослав Илиевски и Благой Димитров.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Радослав Илиевски и на питане от народния представител Васил Василев.
Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на питане от народния представител Надка Пангарова.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на питане от народните представители Кина Андреева и Йордан Соколов.
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Георги Божинов.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Ралица Агайн

Веселин Черкезов