Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов
Секретари: Сийка Димовска и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Искам да пожелая една успешна и ползотворна седмица на Народното събрание.
Уважаеми народни представители, искам да ви представя проектопрограмата за работата на Народното събрание за периода 13-15 февруари.
1. Гласуване по искането за гласуване недоверие на министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски.
2. Проект за решение за изменение и допълнение на Военната доктрина на Република България.
3. Проект за решение за определяне наименование на висше училище.
4. Проект за решение за откриване на частно висше училище - самостоятелен колеж с наименование Театрален колеж "Любен Гройс".
5. Първо четене на законопроекта за семейни помощи и добавки за деца с вносители Надежда Михайлова и група народни представители, на законопроекта за подпомагане на семейството при раждане, отглеждане и възпитание на деца с вносители Емилия Масларова и група народни представители и на законопроекта за семейни помощи за деца с вносител Министерският съвет.
6. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
7. Първо четене на законопроекта за сделките с компенсаторни инструменти.
8. Първо четене на законопроекта за убежището и бежанците.
9. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за лечебните растения.
10. Второ четене на законопроекта за приватизация и следприватизационен контрол - продължение.
11. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за защитените територии.
12. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки.
13. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Вносители: Петър Мутафчиев и група народни представители и Йордан Митев и група народни представители.
14. Първо четене на законопроекти за държавния дълг. Вносители: Надежда Михайлова и група народни представители и Министерският съвет.
15. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.
16. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
17. Законопроект за ратифициране на Допълнителен протокол № 11 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия.
18. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте проектопрограмата за работата на Народното събрание за периода 13-15 февруари.
Гласували 219 народни представители: за 209, против няма, въздържали се 10.
Програмата за работата на Народното събрание за седмицата е приета.
Искам да ви представя постъпилите законопроекти и проекторешения.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения с вносител Атанас Димитров Щерев и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Законопроект за ордените и медалите в Република България с вносители Явор Тодоров Милушев и Борислав Бориславов Цеков. Водеща е Комисията по културата, подпомагащи - Комисията по въпросите на гражданското общество и Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за приемане на процедурни правила за тайно гласуване по предложението за недоверие към министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски заради политиката, довела до хаос в лекарствоснабдяването и предизвиканите последици. Вносител е Любен Андонов Корнезов.
Проект за решение за създаване на Временна парламентарна анкетна комисия с вносители Никола Богданов Николов и група народни представители.
Стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз и Национална позиция на Република България по дебата за бъдещето на Европейския съюз. Вносител е Министерството на външните работи. Разпределена е на Комисията по европейска интеграция.
Стратегията ускоряване на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз. Вносител е Министерският съвет. Разпределена е на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносител е Диляна Николова Грозданова. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагаща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Първоначална позиция на Република България по дебатите за бъдещето на Европейския съюз. Вносител е Министерският съвет. Разпределена е на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. Подпомагаща - Комисията по европейска интеграция.
Стратегия за приватизация на "Булгартабак холдинг" АД - София. Вносител е Министерският съвет. Разпределена е на Комисията по икономическата политика.
Уважаеми народни представители, това бяха постъпилите законопроекти и проекторешения.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ГЛАСУВАНЕ ПО ИСКАНЕТО ЗА ГЛАСУВАНЕ НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ.
Уважаеми народни представители, има предложение това гласуване да бъде предавано пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 217 народни представители: за 215, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Българската национална телевизия и Българското национално радио могат да предават пряко гласуването по искането за гласуване недоверие на министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски.
Уважаеми народни представители, след проведените разисквания в петъчния ден, днес, сряда, беше обявено гласуването по искането на вот на недоверие и призовавам всички народни представители да гласуват.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Моля, моля! Имаме внесено решене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Корнезов, имате внесен проект за решение. Заповядайте.
Господин Ганев, имате думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър-председател, господа министри! В съответствие с приетите правила Парламентарната група на Коалиция за България внесе навреме искане за решение във връзка с начина на гласуването на този вот на недоверие. Ние обосновано предлагаме това гласуване да стане тайно, така както е предвидено като възможност в Конституцията на страната и в приетия правилник. И ако ми позволите, понеже това е направено така, аз имам право да го обоснова от името на групата, която го е внесла.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ: Когато Народното събрание упражнява правото си да избере длъжностни лица или да прекрати тяхната дейност, то винаги действа като избирателно тяло. Това са вид избори и както при всички други избори, естествено е и този да бъде таен избор. Няма съмнение, че гласуването на доверие или на недоверие към правителството е в най-висша степен персонален въпрос, защото става дума поименно за качеството на министър-председател или на министри, избрани от Народното събрание.
И се питам: как така ние в целия минал мандат на СДС нито веднъж не стигнахме до тайно гласуване. Текстът за тайното гласуване остана декоративен текст в Конституцията и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание просто за декоративно значение.
Искам да кажа нещо по-важно сега. Всички институции в конституционната демокрация се въртят и се градят или около парламента или въз основа на Народното събрание. И затова всяко леко посегателство върху начина на работа, състава, функционирането на един парламент всъщност е посегателство върху демократичните ценности в една конституционна демокрация.
И сега се питам: неприемането на тайното гласуване не е ли посегателство върху статута и автономията на волята на народния представител? Господин Близнаков клати глава обратно, но просто не е прав.
Защо говоря така? Защото Народното събрание не е сградата и неговите фоайета, а самите народните представители и техните права трябва да се бранят. Защо говоря още така? Първо, българският народен представител има свободен мандат, а не задължителен, по Конституция. Второ, той трябва да има напълно осигурена свобода на изразяване на своята воля. Това трябва да става без никакво притеснение, защо да не кажа и без страх, особено в такива случаи, когато е ясно, че народният представител трябва да се изправи сам пред своята собствена съвест и пред никого другиго. Има ли условия за притеснения в днешния български преход, включително и в това Народно събрание? Не е ли ясно, че самото то, че всеки един от нас, не спорете, е подложен на един натиск на частни интереси, на корпоративни интереси, на партийни централи, на парламентарни групи и т.н. Може ли в този случай ние да нямаме право да освободим народния представител от такава зависимост, която, както и да се нарича, е просто зависимост? И си мисля още, че тайното гласуване днес е гаранция за свободното гласуване. Е, има ли друг случай, в който да се приложи тайното гласуване? Има ли друг случай? Като си представите целия ход на работата на един парламент, включително и на българското Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Ганев, моля Ви!
ГИНЬО ГАНЕВ: Приключвам с една фраза.
Аз се безпокоя, уважаеми господин министър-председателю, че и днешното наше Народно събрание имитира по много лош начин тази практика отпреди - избирахме членове на СЕМ, избирахме членове на Комисията по далекосъобщенията. Как стана това? Все по този униформен начин.
Искам да ви кажа накрая, че време е да се засрамим от онзи народен представител на Великото Народно събрание, когато уж имаше тайно гласуване, който намери и се изкачи на едно дърво близко до стаята, където се гласуваше, просто за да контролира своята парламентарна група дали гласува по приетите указания от самата нея. Ако вървим по този утъпкан път, създаден от предния парламент, искам да ви кажа, уважаеми господин председателю, че ние газим и потъпкваме българската конституционна парламентарна демокрация.
Предлагам да се приеме решението, внесено по съответния ред, за тайно произвеждане на този вот. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
За противно предложение думата има госпожа Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, уважаеми министри! Аз правя противно предложение да гласуваме явно, защото това е в противоречие, което казва тук господин Ганев. Когато сме застанали пред собствената си съвест, ние заставаме и пред народа и народът трябва да види как гласуваме. Ние не правим тайни явки или някакви събирания, ще излезем пред хората. Ние знаем, че вие сте против този вот. Ами, изразете го, господин Ганев, така явно пред народа. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Подлагам на гласуване предложението за приемане на процедурни правила за тайно гласуване, т.е., гласуването на вота за недоверие да бъде тайно.
Моля, гласувайте.
Гласували 222 народни представители: за 48, против 173, въздържал се 1.
Предложението не се приема.

След като Народното събрание реши гласуването да бъде според принципните правила на Конституцията и правилника, а именно явно гласуване, подлагам на гласуване искането за вот на недоверие на министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски.
Моля, гласувайте.
Гласували 229 народни представители: за 50, против 134, въздържали се 45.
Това беше отрицателният вот на Народното събрание по искането за гласуване недоверие на министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Благодаря ви.
Парламентарните групи биха могли, ако желаят, да изразят отношение.
Има направена заявка от Парламентарната група на ДПС. Председателят на Парламентарната група господин Ахмед Доган упълномощава господин Хасан Адемов да направи изказване от името на Парламентарната група на ДПС във връзка с гласувания току-що вот на недоверие.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин премиер, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Днес беше гласуван вотът на недоверие във връзка с облагането на български лекарства с данък добавена стойност и свързаната с това лекарствена политика.
Възникват няколко важни въпроса, отговорът на които дава представа за целите, които са преследвали вносителите от Обединените демократични сили.
На първо място, на всички в тази зала беше ясно, че този вот няма шанс да успее. Това показа и днешното гласуване. На второ място, защо този вот беше позициониран в края на зимния сезон? Защо беше избран само един акцент от данъчната политика, който е пряко обвързан с много чувствителната за целия български народ политика в областта на здравеопазването? И не на последно място, случайно ли е избран моментът, който съвпада с навечерието на важен партиен форум на Съюза на демократичните сили? Не е ли прекалено сериозен акт вотът на недоверие за решаване на вътрешнопартийни проблеми?
Очевидно е, че този вот е замислен и внесен с цел да се консолидира опозицията и ако е възможно, да се посегне на надеждата, тази надежда, за която на последните парламентарни избори гласува по-голямата част от българския народ.
Вносителите не предложиха конструктивни решения, защото не е лесно от деструктивни позиции да изградиш цялостна принципна философия и концепция от данъчни закони, които да не съдържат в себе си елементи на негативизъм.
По време на дебата в пленарната зала вносителите не успяха да аргументират по подходящ начин дори и някои очевидно състоятелни мотиви и по този начин доказаха тезата, че трудно могат да бъдат реален коректив и конструктивна опозиция.
Твърде елементарно би било обаче, ако управляващото мнозинство не си извлече сериозни изводи и поуки от този първи вот на недоверие. Такива очевидно се налагат и ние имаме волята и амбицията да отговорим на всички поставени въпроси и заедно да ги превърнем в надеждни послания и решения в полза на крайните потребители.
Основният въпрос, който се превърна в сърцевина на дебата, е кое наложи облагането с ДДС на български лекарства, можеше ли да бъде отложен във времето, имаше ли механизми за плавно, поетапно въвеждане на този данък, както и диференцирани ставки и гратисен период на въвеждане. Кои са причините, довели до известно сътресение на лекарствения пазар? И не на последно място, каква е ролята и функцията на правителството при реализирането на различните механизми на контрол и управление от гледна точка интересите на крайния потребител? Защото няма нищо по-важно от това да бъдат ясно и точно дефинирани защитните механизми за крайния потребител като последица от въвеждането на данък добавена стойност.
Възможни бяха и други решения по отношение администрирането на този данък. Естествено, че бяха положени усилия в съкратени срокове да се търсят решения. Но една част от тях, като Постановление № 300 на Министерския съвет, не бяха достатъчно добре синхронизирани.
Всички в тази зала сме убедени, че лекарственият пазар е една сложна система, в която основни действащи играчи са производители, търговци на едро и дребно и не на последно място - потребителите. Търсенето и намирането на оптимален баланс и пресечна точка на всички интереси с волята на целия български парламент е наложително чрез ясни законодателни решения. Тази невероятно сложна и гъвкава система, освен на пазарните механизми е подвластна и на два основни характерни елемента: качество и цена в тяхната взаимна зависимост, за които не можем да не си даваме сметка.
Очевидни и ясни са позитивните моменти от въвеждането на ДДС върху лекарствата, които легализират финансовите потоци и поставят фармацевтичния пазар на принципно нова основа.
За да се реализират дефинитивно всички мерки във връзка с некоректното и спекулативно поведение на част от участниците на лекарствения пазар, са наложителни промени в Закона за защита на потребителите и правилата за търговия, както и в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
Друга важна възможност да се защитят интересите на болните и социално слаби български граждани е да се подобри контролът при изписването на безплатните и частично платени лекарства от общопрактикуващи лекари, както и да се завиши контролът и прозрачността при търгове и обществени поръчки в болничната помощ.
Аз съм убеден, че тези и други мерки, като например прецизиране на механизмите за ценообразуване, ще доведат до регулиране на фармацевтичния пазар без сътресения и в полза на потребителя.
Уважаеми дами и господа! Този вот вече е история. Вносителите останаха сами. Не съумяха да спечелят на своя страна нито синдикатите, нито обществото, защото не успяха да ги убедят в състоятелността на своите аргументи.
За нас, от управляващото мнозинство, остана поуката и надеждата, че екипният принцип е в основата на стабилността, стабилност в мотивацията на позициите, стабилност във волята да се поучим от всеки и от всичко, включително и от опозиционни мнения и предложения чрез качествено нови форми на диалог между управляващи и опозиция.
Ние оставаме и продължаваме с нашата надежда. Вие мислите за вашата. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
От другите парламентарни групи има ли желаещи за изказване? Няма.
В такъв случай приключваме с изказванията.
Давам думата на господин министър-председателя.
Заповядайте, господин Симеон Сакскобургготски.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! В демократичните общества, към които се числи и това на Република България, гаранция за успешното управление на всяко едно правителство е воденето на задълбочен обществен и професионален диалог по основните принципи на провежданата от него политика.
Дебатите по искания вот на недоверие към правителството по един от ключовите акценти от управленската програма - здравеопазването и лекарствената политика, дадоха възможност да се направят задълбочени изказвания и да се представят различни гледни точки и позиции. Струва ми се обаче, както каза и господин Адемов, че липсваха по-конкретни аргументи срещу необходимостта от въвеждането на данък добавена стойност върху лекарствата, заради което всъщност бе поискан този вот на недоверие. В същия смисъл приемам резултата от проведения дебат и от последвалото го гласуване като положителна оценка за провежданата националноотговорна и последователна политика в сферата на здравеопазването, въпреки непопулярността на този вид реформи навсякъде по света.
Целта на правителството при въвеждането на данък добавена стойност върху лекарствените средства е насочена към осигуряването и съхраняването на всички ресурси за предоставяне на достъпно, повтарям, достъпно, ефикасно и качествено здравеопазване. Мисля, че всеки един български политик е наясно с високата цена, която правителството трябва да плати за предприетите от него неотложни действия и мерки за установяване на надеждна система, чрез която да се намери баланс между интересите и потребностите на държавата и на производителите, търговците на едро и дребно и самите потребители.
Отчитайки обективните обществено-политически условия в страната, съм убеден, че усилията на правителството са насочени към предприемане на адекватни действия, за да бъдат гарантирани следните основни, поети от него ангажименти: да създаде условия за предоставяне на професионално лечение и грижи, както и прилагане на специален подход към социално слабите и пенсионерите, които имат най-голяма нужда от него; да спазва прилагането на основните принципи при данъчното облагане - всеобхватност на данъка и равнопоставеност на икономическите субекти, финансова дисциплина и отчетност, които да сведат до минимум злоупотребите от страна на некоректните данъкоплатци; да въведе и приложи европейските стандарти и концепции, чрез които да осигури добро качество на предлаганите услуги и здравните грижи, които да бъдат достъпни за най-широк кръг от населението.
Уважаеми дами и господа народни представители! 2002 година е ключова за България. Пред страната ни стоят извънредно важни задачи, по които има заявен от всички политически сили консенсус: получаване на покана за членство в НАТО и продължаване на преговорите за членство в Европейския съюз.
Както заявиха в края на дебата в миналия петък, всички ние трябва да положим значителни усилия, всички, повтарям, за да осигурим политическа, икономическа и социална стабилност на страната, за да доведем до успешен край започнатите реформи.
Бих искал да благодаря на всички вас, които в днешния вот категорично заявихте своята позиция, като давате ясен знак за правилната посока на провежданата от българското правителство политика. Вярвам, че ще проявим политическа воля и далновидност и ще извършим всичко необходимо, за да реализираме важните външностратегически цели, както и вътрешнополитическите ни приоритети, които в своята съвкупност ще доведат до повишаване благосъстоянието на хората и развитието на България като модерна европейска държава. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, господин премиер.
Има ли други желаещи да се изкажат по тази точка първа от дневния ред? Не виждам.
С това приключихме с първа точка от дневния ред, а и с прякото предаване на Българската национална телевизия и Българското национално радио.

Преминаваме към втора точка, а именно:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ВОЕННАТА ДОКТРИНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТА С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 8 АПРИЛ 1999 Г.
Моля председателят на водещата комисия - Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, да представи становището на комисията. Заповядайте, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател на Народното събрание.
Бих искал да направя процедурно предложение да се разреши на това заседание на Народното събрание да присъстват заместник-министърът на отбраната Соня Янкулова и експертът в комисията Марияна Ганчева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 134 народни представители: за 129, против 3, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля господин Илчев да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за решение за изменение и допълнение на Военната доктрина на Република България, приета с Решение на Народното събрание от 8 април 1999 г., тогава под № 202-03-02, внесена от Министерския съвет на 16.01.2002 г.

На редовно заседание, проведено на 31 януари 2002 г., с участието на госпожа Соня Янкулова - заместник-министър на отбраната, господин Николай Слатински - секретар по националната сигурност в администрацията на президента, ген. Орлин Маринчев - заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия по ресурсите, и госпожа Радостина Захариева - парламентарен секретар на Министерството на отбраната, Комисията по външната политика, отбрана и сигурност обсъди проект за решение за изменение и допълнение на Военната доктрина на Република България, приета с Решение на Народното събрание от 8 април 1999 г. и публикувана в "Държавен вестник", бр. 34 от същата година.
Военната доктрина е един от основните документи по въпросите на отбраната и Въоръжените сили, формулираща по адекватен на съвременните реалности начин задачите и параметрите на националната отбрана. Предложените промени във Военната доктрина са в отговор на необходимостта от приобщаване на Република България към предприетите от международната общност мерки за противодействие на тероризма.
Измененията и допълненията в текстовете конкретизират факторите, представляващи заплаха за сигурността и териториалната цялост на страната.
Проектът има за цел да подобри правната основа за извършване на реформата в Българската армия чрез предложения за изменения и допълнения в следните насоки:".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Илчев, искам да Ви помоля да прекратите за малко доклада.
Моля да се прекрати прякото излъчване на заседанието по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Може да продължите.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря.
Изменя се функционалният признак на подразделянето на войските и силите на Българската армия. С предложените нови редакции на точките от 85 до 89 те се подразделят по степен на комплектоване на Активни сили (които по предназначение се подразделят на Сили за развръщане и Основни сили за отбрана) и Резервни сили, които включват Сили за нарастване и Сили за териториална отбрана.
Регламентира се част от Силите за развръщане се заделят като Сили за незабавно действие, комплектовани 100 на сто с личен състав, въоръжение, техника и материални средства, за да бъдат напълно съвместими със Силите за незабавно и за бързо реагиране на НАТО. Основните сили за отбрана имат в състава си формирования от видовете въоръжени сили, комплектовани до 70 на сто с личен състав и 100 на сто с въоръжение и техника.
Силите за нарастване в състав формирования от видовете въоръжени сили с ниска степен на комплектоване се използват за поддържане на техниката и въоръжението на дългосрочно съхранение и за подготовката на резервисти. За Силите за териториална отбрана не се отделя мирновременен състав от Българската армия. Те се формират във военно време на териториален признак.
Основните сили за отбрана от състава на Активните сили и Резервните сили формират Сили за отбрана на националната територия, като при операции за отбрана на страната се включват всички формирования на въоръжените сили.
В резултат на обсъждането Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие с консенсус следното

С Т А Н О В И Щ Е:

Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 6 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме Решение за изменение и допълнение на Военната доктрина на Република България, внесен от Министерския съвет, с направените от комисията предложения за промени."
Позволете ми да ви запозная с проекта на това решение.

"Р Е Ш Е Н И Е
за изменение и допълнение на Военната доктрина
на Република България, прието с Решение на
Народното събрание от 8 април 1999 г.

По реда на постъпилите предложения, по които комисията работи на редовно заседание.
Първото предложение е на народния представител Ангел Найденов - в т. 1 след думата "система" да се добави "съгласувани и официално приети".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, докладвайте предложението на комисията за редакция в т. 1 на проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Това е т. 1 от Общите положения на Военната доктрина.
"1. Военната доктрина на Република България е система от стратегически възгледи, принципи и подходи за гарантиране на националната сигурност във военнополитически и военен аспект."
Предложението на господин Ангел Найденов не беше прието от комисията, което означава, че в т. 1 от Общите положения на Военната доктрина следва текстът да остане непроменен, нередактиран, така както ви го прочетох преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По т. 1 от проекта за решение желаещи да вземат отношение? Няма.
За процедурно предложение заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Господин министър-председател, господин министър, уважаеми колеги! Аз бих предложил да изслушаме като цяло становището на комисията с всички предложения, приети, неприети или оттеглени, тъй като в крайна сметка проектът за решение, който предлага Министерският съвет, е като цяло да бъде одобрен вариантът на предложение за изменение и допълнение, в това число и предложенията, които бяха направени в хода на разискванията на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. След това да се даде възможност на народните представители, които желаят, да изразят като цяло отношението си към предложенията за изменение и допълнение или по основния текст на Военната доктрина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
Намирам за разумно Вашето предложение.
Господин Илчев, моля да запознаете народните представители с цялостното становище на комисията по проекта на Военната доктрина.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
На масата има 10 екземпляра от старата редакция на Военната доктрина. Който от народните представители желае да следи предложенията за изменение и допълнение в сравнителен аспект, може да ползва екземпляр от нея.







"Р Е Ш Е Н И Е
за изменение и допълнение на Военната доктрина
на Република България, прието с Решение на
Народното събрание от 8 април 1999 г.

Предложение на народния представител Ангел Найденов - в т. 1 след думата "система" да се добави "съгласувани и официално приети".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Комисията за § 1:
"§ 1. В т. 2 думите "Западноевропейски съюз (ЗЕС)" се заличават и след думите "Европейски съюз (ЕС)" да се добави "включително и Европейските сили за отбрана."
Предложение на народния представител Ангел Найденов - в т. 7 и в т. 21 да се уеднаквят използваните понятия "разглежда" и "отнася", като се ползва понятието "отнася", използвано в т. 21.
Комисията подкрепя предложението, което става § 2 със следното съдържание:
"§ 2. Демократичните промени и определянето на нови външнополитически приоритети, отношенията с държавите-членки на НАТО с настоящи партньори и бъдещи съюзници, сътрудничеството в рамките на Евроатлантическия съвет за партньорство и най-вече перспективата за членство в НАТО доведоха до ситуация, в която Република България не се отнася към нито една страна като към противник."
Предложение на народния представител Ангел Найденов:
В т. 9 след думите "оръжия за масово поразяване" да се добави "дисбаланс във въоръженията".
Комисията не подкрепя предложението.
"1. В т. 13 накрая се добавя "и/или терористични групи".
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 1, която става § 3.
Следващо предложение:
2. В т. 17, изречение първо думата "води" се заменя с "може да доведе".
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 2, която става § 4.
"3. В т. 18 думите "неутрализиране на военните заплахи" се заменят с "неутрализиране на военни и/или терористични заплахи".
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 3, която става § 5.
"4. В т. 22, буква "а" думите "военен и въоръжен" се заменят с "военен, въоръжен и терористичен"."
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 4, която става § 6.
Предложение на народния представител Ангел Найденов:
В т. 24, буква "в" след думите "международни договорености" да се добави и "изискванията на Конституцията на Република България".
Предложението беше оттеглено.
Предложение на народния представител Ангел Найденов:
В т. 30, изречение второ да се добави в края на текста "и в изпълнение на международни задължения".
Комисията подкрепя предложението, което става § 7 със следното съдържание:
"§ 7. Точка 30, изречение второ се изменя така:
"Република България разглежда участието си със специално подготвени военни, полицейски и други формирования в различни по характер операции и мисии като дългосрочна инвестиция за гарантиране на собствената си сигурност и в изпълнение на международни задължения."
Предложение на народния представител Ангел Найденов - в т. 58 в края на текста да се добави: "като основен способ в началния период са отговарящите действия".
Комисията подкрепя предложението, което става § 8 със следното съдържание:
"§ 8. Точка 58 се изменя така:
"58. В случай на военен конфликт (война) срещу Република България въоръжените сили отразяват агресията като основен способ в началния период с отговарящите действия".
Предложение на народния представител Ангел Найденов - в т. 69 след думите "в рамките на" да се добави "необходимите и".
Комисията подкрепя предложението, което става § 9 със следното съдържание:
"69. При изпълнение на своите задачи въоръжените сили осигуряват най-добрата отбрана в рамките на необходимите и реално възможните ресурси."
Предложение на народния представител Ангел Найденов - в т. 73 да се добави принципът "отбранителна достатъчност".
Предложението се оттегли.
"5. В т. 74 думите "военни служители" се заменят с "гражданските лица".
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 5, която става § 10 в новата редакция.
Следват измененията в т. 85 до 89, които се изменят така:
"85. Войските и силите на Българската армия по степен на комплектованост се подразделят на Активни сили и Резервни сили. По предназначение Активните сили се подразделят на Сили за развръщане и Основни сили за отбрана. Резервните сили се подразделят на Сили за нарастване и Сили за териториална отбрана.
86. Силите за развръщане включват сухопътен, военновъздушен и военноморски компонент. Тези сили се изграждат с възможности да бъдат прехвърлени по въздух, суша и/или море, с висока степен на логистична автономност; комплектовани са с професионален личен състав; поддържат висока боеспособност, живучест и оперативна съвместимост. Те са комплектовани не по-малко от 90 на сто с личен състав и 100 на сто с въоръжение и техника и имат материални средства за самостоятелно логистично осигуряване. Част от Силите за развръщане се заделят като Сили за незабавно действие, комплектовани 100 на сто с личен състав, въоръжение, техника и материални средства. Те се изграждат и подготвят да бъдат напълно съвместими със Силите за незабавно и бързо реагиране на НАТО. В мирно време те участват в спасителни и хуманитарни операции, в операции за поддържане на мира извън територията на страната, водят борба с въоръжени терористични групи.
87. Основните сили за отбрана включват Активните сили - с изключение на Силите за развръщане. Основните сили за отбрана имат в състава си формирования от видовете въоръжени сили, комплектовани до 70 на сто с личен състав и 100 на сто с въоръжение и техника."
Тук по състава на т. 87 беше направено предложение на народния представител Асен Агов - изречение второ на т. 87, след думите "70 на сто с личен състав" се добавя "но не по-малко от 40 на сто".
И т. 87 се изменя така:
"87. Основните сили за отбрана включват Активните сили - с изключение на Силите за развръщане. Основните сили за отбрана имат в състава си формирования от видовете въоръжени сили, комплектовани до 70 на сто, но не по-малко от 40 на сто с личен състав и 100 на сто с въоръжение и техника."
Комисията подкрепя предложението.
"88. Силите за нарастване имат в състава си формирования от видовете въоръжени сили с ниска степен на комплектованост и се използват за поддържане на техниката и въоръжението на дългосрочно съхранение и за подготовка на резервисти за всички специалности, предвидени в щата на съответните военновременни формирования.
89. За Силите за териториална отбрана не се отделя мирновременен състав от Българската армия. Те се формират във военно време на териториален принцип. Формированията на Резервните сили са комплектовани 80-100 на сто с въоръжение и техника, поддържани на дългосрочно съхранение."
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 6, която става § 11 с приетото допълнение по предложението на народния представител Асен Агов в състава на т. 87.
"7. Създават се нови т. 89а и 89б:
89а. Основните сили за отбрана от състава на Активните сили и Резервните сили формират Сили за отбрана на националната територия. При провеждане на операции за отбрана на страната се включват всички формирования на въоръжените сили.
89б. Резервът на Българската армия е предназначен за доокомплектоване на щатовете за мирно и военно време, за развръщане на военновременни формирования и за поддържане на комплектоваността по време на мобилизацията, в хода на кризи и военни действия.
По своето предназначение резервът се дели на постоянен и мобилизационен. Постоянният резерв се състои от подбрани на договорна основа резервисти, предназначени да доокомплектоване на отделни длъжности от щатовете за мирно време на Силите за развръщане и останалите Активни сили. Мобилизационният резерв е предназначен за доокомплектоване на формированията до щатовете за военно време, за попълване загубите на силите в хода на операциите и за развръщане на военновременни формирования.
Част от мобилизационния резерв се поддържа във висока степен на подготовка."
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 7, която става § 12.
"8. В т. 93 се правят следните изменения:
а) В изречение първо думите "да не надхвърля 45 000 души" - това е численият състав на въоръжените ни сили - се заменят с "е 45 000 военнослужещи";
б) в изречение трето думите "до 250 000" - отнася се за резерва - се заменят със "100 000"."
Комисията подкрепя предложението на вносителя по т. 8, която става § 13.
Тук беше направено предложение на народния представител Асен Агов - в т. 93, изречение първо след думите "е 45 000 военнослужещи" се добавя "при съотношение офицери, сержанти и войници 12 на сто, към 24 на сто, към 64 на сто."
Комисията не подкрепя предложението.
В т. 93, изречение второ след "2004 г." да се добави "като професионализацията на армията приключи до 2010 г.".
Точка 93, изречение второ се изменя така:
"93. ... Преходът се извършва с План за организационното изграждане на Въоръжените сили до 2004 г., като професионализацията на армията приключи до 2010 г....".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната подобрена редакция по т. 93, която цялостно следва да звучи така:
"93. Военностратегическата среда, целите в сферата на отбраната, новите мисии и изискванията към Въоръжените сили, както и ресурсните възможности на страната определят необходимостта от оптимизиране на състава на Въоръжените сили, така че числеността им в мирно време е 45 000 военнослужещи. Преходът се извършва с План за организационното изграждане на Въоръжените сили до 2004 г., като професионализацията на армията приключи до 2010 г. Мобилизационните планове на Въоръжените сили се разработват за численост до 100 000 души."
"9. Навсякъде думите "Западноевропейски съюз (ЗЕС)" и съчетанието "и ЗЕС" се заличават."
Комисията подкрепя предложението на вносителя, което става § 14.
След изчерпването на разглеждането на съдържанието по старата редакция на доктрината постъпи предложение на народния представител Асен Агов, което е за допълнение в структурата на решението. Според това предложение се предлагат:
а) След "реши" абзацът да се номерира с I;
б) Да се създаде нова т. II на проекта за решение, която да гласи: "Задължава правителството да внесе до края на лятната сесия на 2002 г. на Народното събрание проекти за Закон за военната реформа, за Закон за модернизацията на Въоръжените сили и Закон за националната сигурност.";
в) Да се създаде нова т. III на проекта за решение, която да гласи: "Задължава министър-председателя да представи до края на март 2002 г. специален доклад на правителството за финансовото и ресурсното осигуряване на реформата и модернизацията на Въоръжените сили."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Илчев.
Преминаваме към дискусия по проекта за решение.
Имате думата, колеги.
Господин Абаджиев, заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Днес разглеждаме проект за Решение за изменение на Военната доктрина - документ, който е стратегически и който, както беше отбелязано вече представлява система от възгледи, принципи, свързани с осигуряване на националната ни сигурност, но и документ, който има пряко отношение към една от стратегическите цели на България, свързани с получаването на покана за членство в НАТО; покана, която всички ние очакваме още в края на тази година; покана, която е свързана и с едно от основните средства за осигуряване на всичко онова, за което говорят всички политически сили, а именно по-добър живот, повече инвестиции, присъединяване на България към евроатлантическата общност.
Консенсусът на тази тема в последните 4 - 5 години беше постигнат трудно, но така или иначе това е едно от големите достижения на България, на българската политическа система. Преди малко повече от две години с приемането на Военната доктрина всъщност беше постигнато това, което беше възможно към този момент - беше приет този документ, който даваше възможност да се започнат реални стъпки за реализиране на военната реформа.
Нормално беше като че ли след последните парламентарни избори именно на основата на високото обществено доверие да започнат още по-силни стъпки, да започне още по-голям тласък във военната реформа именно с оглед на постигането на тази стратегическа цел - получаването на покана за членство в НАТО. За съжаление, според мен, този момент беше пропуснат. За съжаление, включително с приемането на бюджета, не беше осигурена тази възможност за започване на по-сериозно модернизиране на Българската армия.
Аз казах тогава, когато приемахме решението за унищожаването на ракетите "СС-23", че политическият ангажимент на мнозинството, лично на министър-председателя трябва да бъде изключително силен по отношение на военната реформа. Впрочем, в прословутото писмо от месец ноември 2000 г. на генералния секретар на НАТО господин Робъртсън до министър-председателя, тогава господин Иван Костов, той конкретно посочва, че ръководителят на българското правителство трябва да се ангажира с по-сериозни стъпки за провеждането на военната реформа и за започване на модернизацията.
Миналата седмица по време на срещата на българския президент господин Георги Първанов с него, тук министър Свинаров и господин Илчев могат да потвърдят, той отново посочи постигнатото по време на правителството на господин Костов в областта на модернизацията и изрази надежда за очакване действително за по-конкретни стъпки, за по-сериозни стъпки във военната реформа, включително и модернизирането, включително и финансовото обезпечаване.
Аз си мисля, че с това Решение за изменение на Военната доктрина ние можехме да използваме възможността да дадем един нов, качествен тласък на постигнатия консенсус, защото декларирания консенсус от политическите сили едва ли е достатъчен. Военната реформа между другото е едно от тези полета, в които този консенсус като че ли остана най-нереализиран. Консенсусът във военната реформа трябва да се изразява и в конкретна подкрепа на българското правителство за изразяване на по-решителни стъпки. На нас в момента ни е необходим такъв тласък, защото знаете, че за съжаление, все по-тревожни сигнали пристигат по отношение на нашите шансове за получаване на покана. Не случайно и господин Робъртсън отказа да говори, в Прага през месец ноември, за евентуалното получаване на покана от България.
За съжаление, аз не считам, че с това решение ние ще постигнем този нов, качествен тласък на консенсус! Ние чухме доклада на господин Илчев. Действително, по-голямата част от тези предложения са необходими, поради което ние ги подкрепяме, но едва ли можем да ги наречем сериозна промяна, такава промяна, която да ни даде възможност за компенсиране на забавеното време.
За съжаление, ние пропуснахме възможността за постигане на няколко основни цели, например, да се определи съотношението в Българската армия. Това е един доктринарен въпрос, който посочва и определя политическия модел между сержантския, офицерския и войнишния състав; да се предвиди законопроект за националната сигурност, който да регламентира специалните служби и приемствеността в тях. Впрочем, на срещата на президента с Никълъс Бърнс, посланика на Съединените щати в НАТО, този въпрос беше специално поставен; да се ангажира правителството със срок за внасяне на специален доклад за ресурсно осигуряване на модернизацията на Въоръжените сили. Тези възможности, според мен, ги пропускаме, ако не бъдат приети предложенията, внесени от господин Агов, за които той, предполагам, че ще говори малко по-късно. Без такива ангажименти, аз съм сигурен, че ние няма да дадем този знак, който е необходим в момента от страна на България по отношение на НАТО и нашите реални усилия за провеждането на реформата.
Аз искам да декларирам от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили, че така както и при предишното решение за унищожаване на ракетите "СС-23" ние ще подкрепим правителството в това решение, в тези стъпки за провеждането на военната реформа, но едва ли това е достатъчно. Ние ще дадем знак също така, че не може консенсусът да става параван за липсата на достатъчна политическа воля. Надяваме се, че този знак и тази подкрепа отново няма да бъдат помрачени от политическата злоба, от политическата самонадеяност, защото тогава наистина шансовете ни за получаване на покана в НАТО ще бъдат минимални и всъщност няма да се изпълни една от стратегическите цели, по която има широк политически консенсус. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Абаджиев.
Господин Лютфи, имате думата.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър на отбраната на Република България, уважаеми народни представители!
От 8 април 1999 г. - датата, когато беше приета Военната доктрина на Република България от Народното събрание до днес у нас и в света се случиха събития, които показаха, че тази доктрина следва да бъде изменена и допълнена в съответствие с новите реалности в света и да бъде в унисон с външнополитическите приоритети на страната.
Военната доктрина на всяка държава е фундаментът, върху който се изгражда и формира политиката на отбраната и въоръжените сили, адекватно на съвременните реалности.
Промените във Военната доктрина са продиктувани от необходимостта страната ни ефективно да се приобщи към предприетите от международната общност мерки за борба с международния тероризъм. Дефинирани са ясно и точно факторите, които представляват заплаха за сигурността и териториалната цялост на Република България. С тези промени се цели и подобряване на правната база за ускоряване на реформата в Българската армия. Предвижда се структурна промяна на функционалния признак на подразделянето на Въоръжените сили на Българската армия. Всъщност с направените поправки те се подразделят по степен на комплектоване на активни сили, които по предназначение се подразделят на Сили за развръщане и Основни сили за отбрана и Резервни сили, Сили за нарастване и Сили за териториална отбрана.
Формирането на Сили за незабавно действие, комплектовани 100 на сто с личен състав, въоръжение, техника и материални средства, е за да бъдат напълно съвместими със Силите за незабавно и бързо реагиране на НАТО. Освен това съвсем аргументирано е обоснован численият състав на военнослужещите в мирно време, а именно 45 000 души, като мобилизационните планове предвиждат 100 000 души.
Тук обаче искам да кажа следното: много внимателно слушах изказването на господин Абаджиев. Господин Абаджиев, аз си спомням много добре през 1999 г., когато ние изготвяхме Военната доктрина, която сега допълняме и изменяме. Тогава наистина страната ни се нуждаеше от такъв документ и наистина тогава беше налице консенсус, в резултат на който ние получихме този изключително важен документ именно заради това, че беше налице един истински консенсус по външнополитическите приоритети по отношение интегриране на страната ни в НАТО и Европейския съюз. Сега, когато ние отново искаме да актуализираме Военната ни доктрина, Вие да говорите от трибуната на българския парламент за липсата на политическа воля от сегашните управляващи, от сегашния министър-председател и сегашното правителство, считам това най-малкото за контрапродуктивно по отношение на сигналите, които изпращат българското правителство и българският парламент.
Разбира се, донякъде сте прав по отношение на това, че Генералният секретар наистина през тези 4-5 години, когато е идвал в нашата страна, винаги е изказвал пожелания за реално ускоряване на реформата, правил е предложения и препоръки за отделяне на по-големи средства от държавния бюджет за извършването на реформата и т.н., но да говорим тук, че липсва воля да се върви именно в посока на интегрирането на България в НАТО, разбира се, извършвайки преди всичко реална и ефективна промяна във Въоръжените сили, считам, че първо това не е вярно и че не бива да се правят такива политически оценки именно от българския парламент.
Искам да Ви кажа и още нещо. Не сте прав, че наличието на политическия консенсус и вече на консенсуса на голяма част от българското общество не е достатъчен за това. Аз мисля, че именно това е фундаментът, базата, която ние, политиците, трябва да използваме, за да вървим напред съобразно препоръките, които ни се дават от Генералния секретар и другите структури на НАТО.
Накрая искам да кажа, че след този изключително полезен, политически зрял и адекватен дебат, който стана в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност по отношение на поправките и измененията във Военната доктрина, с които между другото тя става още по-добра и по-качествена, и приемането на нашето становище в комисията с консенсус, е още едно доказателство, че вървим по правилния път.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи аз апелирам към всички вас, уважаеми колеги народни представители, да подкрепим решението за изменение и допълнение на Военната доктрина на Република България с направените бележки и допълнения, които бяха изнесени тук пред нас от председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Лютви.
Давам думата за реплика на господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Лютви! Аз не знам с какво би помогнало на мнозинството и на България това постоянно отрицание и тази неспособност да се слушаме дори тогава, когато сме добронамерени. Миналата седмица, както казах вече, имаше делегация по покана на президента, в която участваха всички политически сили и на която, смея да кажа, всички се държахме националноотговорно, подкрепяйки президента в неговите позиции. Но тук, в Народното събрание, мисля, че е безотговорно това поведение, което прикрива истината. Това, че ние ви обръщаме внимание, че има забавяне на военната реформа, не означава, че искаме да пречим, че искаме да правим самоцелно политически оценки. Ние го казваме, защото това е така. Ако вие не го виждате, аз не зная как ще можем да постигнем тази цел, която всички желаем. Да се правят определения, че това са контрапродуктивни изказвания, че са неуместни изказвания, не мисля, че е нормално за българския парламент. Казвам всичко това, защото действително и вие много добре знаете, че има забавяне, защото на нас ни е необходим действително по-голям тласък и ние тук, политическите сили в парламента, можем да подкрепим правителството с тези непопулярни мерки. И тук, в Народното събрание, можем да си кажем тези неща за разлика от моментите, в които всички сме заедно и като делегация представяме България.
Казвам още веднъж: не мисля, че по този начин помагате на мнозинството, когато отричате очевидните факти. Надявам се да бъдем чути, за да можем да постигнем наистина нещо повече в реализирането на тази цел, която всички желаем и за която имаме консенсус. Но консенсусът трябва да бъде освен политически и реален в реализиране на истинските стъпки.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Абаджиев.
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Струва ми се, че у всеки един от нас, запознал се със съдържанието на представените предложения за изменение и допълнение на Военната доктрина, сякаш преобладава усещането за ограниченост - и като обхват, и като съдържание, ограниченост, която обаче не бива да се схваща като маловажност или безполезност на конкретните предложения.
Приемам, че до известна степен ограниченият характер на предложенията е по-скоро вследствие от възприемането на доктрината като доктрина на прехода и в този смисъл сякаш същностните предложения за промени в доктрината се отлагат в конкретния случай, да се надяваме до едно позитивно за нас решение за членство на България в НАТО през месец ноември.
Вероятно същите разсъждения биха могли да бъдат отнесени и към концепцията за национална сигурност, което приемам, че е една от причините все още да не се предлагат и съответните промени в концепцията.
Аз лично приемам аргументите на вносителите, изразени към внесения в Народното събрание проект, че измененията и допълненията се налагат поради необходимостта най-малко от три неща: на първо място, за да се постигне съответствие по функционалния признак и степента на окомплектованост на Българската армия с армиите на страните - членки на НАТО; на второ място - да се прецизира правната основа на осъществяваната реформа, и на трето място - да се добавят рискови фактори за стабилността и сигурността на страната в контекста на събитията от 11 септември.
Не е без значение, - и искам да го подчертая - че в съдържателно отношение предложенията за изменение и допълнение не само от страна на вносителите в лицето на Министерския съвет, но и тези, които бяха направени в работната група, имат и своята проекция по отношение на План 2004 и съответно по отношение на задачите на Българската армия.
Освен тези очевидно непредизвикващи възражения аргументи, струва ми се, че правителството заслужава и едно окуражаване чрез подкрепата, която ще даде или би дало Народното събрание за внесените предложения за изменение и допълнение.
Известен е смисълът на Военната доктрина като един основен документ в сферата на националната сигурност и аз няма да се спирам на това. Едва ли и някой от народните представители би се ангажирал в случая и днес да оспорва предимството на невоенните средства за гарантиране на сигурността, предимството на интеграцията пред силовия модел за решаване на конфликти, за постигане на сигурност, стабилност и просперитет на държавата и на обществото.
Същевременно наличието на дестабилизиращи фактори, на рискове и на заплахи изисква те не само да бъдат споменавани или в някои случаи дипломатично подминавани, но и да се провежда политика, насочена към тяхното предотвратяване и неутрализиране, в това число и чрез провеждане на политика за поддържане и развитие на реален военноотбранителен потенциал.
Ясно е, че подценяването, импровизациите, грешните изводи, партийната декларативност и политическите амбиции по отношение на военна доктрина, на реформа, по отношение на анализ на военностратегическата среда често пъти водят до опасни последици или най-малкото до натрапване на опасни илюзии за рисковете и за потеницалните заплахи. А това често пъти се заплаща с цената на човешки живот.
Струва ми се, че решенията в случая биха били толкова по-ефективни, солидни и трайни, колкото по-висока е степента на съгласие, в това число и по конкретни предложения за изменение и допълнение.
Аз не искам да скрия, че Военната доктрина има редица слабости от приемането й през 1990 г., особено в резултат на липсата на подобен консенсус или най-малкото на желание, дори и да бъде повърхностно демонстрирано, да се чуят различните аргументи и да се отчетат различните мнения. Струва ми се, че направих някакъв опит с предложенията си в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да преодолее част от тези пропуски или недостатъци на Военната доктрина. До известна степен разчитам на това, което беше постигнато като съгласие на възприемането на тези предложения от колегите си. Не бих си позволил да поставям на изпитание днес и Народното събрание, настоявайки да се гласува текст по текст предложението на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Но използвайки присъствието на министъра на отбраната, искам да отбележа няколко неща, които, ако не като предложение в една цялостна промяна или в бъдещ текст на Военна доктрина, най-малкото следва да се имат предвид при анализите или при ангажиментите, които има и министерството, и Генералният щаб.
Аз мисля, че има сериозно подценяване или в някои случаи дори игнориране на рискови фактори, на потенциални заплахи и само думата "и други" при анализа на военностратегическата среда не е достатъчна.
На второ място, не мисля, че доктрината, дори чрез подобряването с конкретните предложения за изменение и допълнение, все още представлява една солидна и трайна основа за формиране на национална политика по поддържането и развитието на реален военен потенциал.
На трето място, струва ми се, че ако не доктрината, то най-малко на вниманието на министерството следва да бъде проблемът или темата за поддържането и развитието на научен потенциал, на научноизследователска дейност във военноотбранителната сфера. Имаме съответната академична среда. Въпреки някои поражения, които бяха нанесени в тази сфера, ние можем и, струва ми се, трябва да разчитаме на нашия научен потенциал.
На четвърто място, стана дума и преди това в изказване на някои от народните представители, - по отношение на модернизацията. Аз бих дал една друга гледна точка - мястото и участието на българското военно и военнотехническо производство в развитието и модернизацията на Българската армия. Разбира се, доколкото можем да говорим за военнопромишлен комплекс или за останали предприятия в тази сфера, те имат своето място и участие в материално-техническото осигуряване на Българската армия.
На следващо място, струва ми се като недостатък и тук на Военната доктрина и на концепцията за националната сигурност отсъствието на ясно очертан механизъм или ясен процес на вземане на решения. Само посочването на елементи от една система за сигурност не е достатъчно, за да бъдем убедени в ефективността при вземането на решения. Има поредици от случаи в най-новата ни история или в последните години, при които се усеща липсата на синхрон, разноезичието, дори отсъствието на комуникация между различните институции.
На шесто място, струва ми се, че трябва изчерпателно да бъдат изписани не само в Закона за отбраната и Въоръжените сили функциите на службите "Сигурност" и "Военна информация", дори и като част от ясно разписване на функциите на Министерството на отбраната, което е пропуск по отношение на Военната доктрина.
И седмо, искам да насоча вниманието върху това, че във Военната доктрина са посочени няколко закона, които надявам се, че Министерският съвет или Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ще имат предвид и като настояване, и като контрол по тяхното разработване и представяне. Това са законите за управление на кризи, законите за война или военно положение, Законът за държавния резерв и военновременните запаси.
И в заключение, не бива да забравяме факта, че предстоят сериозни съкращения в българските Въоръжени сили. В по-голяма или в по-малка степен това ще породи напрежение, дори би довело до демотивирането на част от личния състав. И в крайна сметка, дано да не съм прав, това би могло да се отрази негативно и върху боеспособността и боеготовността на Българската армия.
Така или иначе обаче стои необходимостта от една ясна, реална и ресурсно осигурена социална програма. Военните, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители, не трябва да живеят с усещането, че са жертва на недалновидни и некомпетентни политически решения. Подобно чувство предизвиква поредната предпоставка за съпротива или предпоставка за съкращаване, която е изразена в текстовете на чл. 93 от Военната доктрина.
Накрая искам да добавя, че и по отношение на предложенията за конкретни закони, ние очакваме, тъй като това са регламентирани задължения и според Концепцията за националната сигурност, и според Закона за отбраната и въоръжените сили, доклади от страна на правителството за състоянието на националната сигурност и втори доклад - за състоянието на отбраната и Въоръжените сили. Вероятно всички ние, които до този момент имаме някакви резерви, някакви възражения или конкретни позиции по националната сигурност, по отбранителния й потенциал, ще проведем още веднъж, надявам се, една съдържателна дискусия. Но притесненията, резервите, които имаме, са части от резервите, които запазваме по отношение на текста за изменение и допълнение, пряко свързан с числеността на мирновременния и военновременния състав, без това да е предпоставка, която да определя цялостната ни негативна позиция. Напротив, в заключение ще кажа, че Парламентарната група на Коалиция за България, запазвайки известни възражения и резерви, ще подкрепи направените предложения за изменение и допълнение и ще очакваме внасянето на конкретните доклади или законопроекти, за които вече споменах, по които да изразим едно по-цялостно становище. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Найденов.
Господин Ганчев, имате думата, заповядайте.
МАРКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги народни представители! Аз ще бъда съвсем кратък. Смятам, че тези изменения и допълнения към Военната доктрина, които се предлагат от Министерския съвет и са приети от Комисията по външната политика, отбрана и сигурност, са навременни. Те са отговор на една реална потребност от усъвършенстване на Военната доктрина на Република България. Те са отговор на новите реални глобални и регионални заплахи, които се явяват в лицето на тероризма.
Във връзка с това искам да допълня, че аз също бих искал да видя в една бъдеща военна доктрина разработени по-цялостно параметрите на действие срещу тези заплахи от типа на тероризма, защото тук те са само добавени към съществуващите вече основни функции на Въоръжените сили на Република България. Мисля, че определено за териториалната цялост и суверенитета на нашата държава Въоръжените сили ще трябва да се дислоцират и да изпълняват функции не само по охрана на границите, а и вътре върху територията, когато възникнат такива опасности. Това би трябвало да се има предвид от военното командване.
Също така искам да изкажа подкрепата си на всички тези допълнения в точките от 75 до 93, които са много логически обосновани. Те касаят както състава на активните и на резервните сили, така също и силите за развръщане и силите за отбрана, също така на постоянния мобилизационен резерв. Тук става въпрос за окомплектоването на Въоръжените сили, за модернизирането на нашата армия във връзка както с нашите реални ангажименти, така също и с изпълнение на основните й функции и главно със съхраняване на традициите.
Тук по повод на казаното от господин Абаджиев искам да добавя това, че една реформа се прави, за да бъде по-резултатна определената сфера на дейност, а не просто да се прави реформата за самата реформа. Трябва да се направи така, че Въоръжените сили не да бъдат осакатени за един ден, за един месец или за една година, а да се направят те по-боеспособни, макар и в един по-малък, по-компактен състав. И това е целта на реформата, която се прави от сегашното правителство на Република България.
Имам само една бележка - не чух в доклада на господин Илчев дали има предложение за редакционна промяна, но тук в т. 86 се говори "поддържат висока боеспособност, живучест и оперативна съвместимост". Терминът "живучест" е определено русизъм и няма място в един такъв документ. Адекватната българска дума е "жилавост" или "жизненост", или "гъвкавост", но не и "живучест". Много ви моля, господа, поправете този момент.
Иначе аз ще подкрепя и призовавам колегите да подкрепят това решение за изменение и допълнение на Военната доктрина на Република България. А когато станем членове на Северноатлантическия съюз, тогава вероятно трябва да правим нова военна доктрина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
На първо място, искам да изразя задоволство от това, че в Комисията по външната политика, отбрана и сигурност бяха приети част от поправките, които направих от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили. В същото време, госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз не мога да скрия неудовлетворението си от това, че въпреки конструктивната работа в комисията, въпреки много компетентния дебат, който водихме там, в крайна сметка промените във военната доктрина регистрират единствено и само онова, което е налице в страната, онова, което изискват събитията на деня. Един такъв елемент е вкарването на тероризма във военната доктрина като една реална заплаха. И това е съвсем обяснимо. Но неудовлетворението ми идва оттам, че в тази военна доктрина именно в 2002 г., и аз тук ще цитирам министър-председателя, която заяви преди малко от тази трибуна, че 2002 г. е ключова година за България с оглед на НАТО, не се дава ясен сигнал за един нов атлантически консенсус в България.
Защо е необходим такъв нов атлантически консенсус в България? Такъв консенсус е необходим, защото България има ново правителство, България има нов президент, България знае, че и правителството, и министър-председателят, и президентът са заявили, че са готови да работят за стратегическия приоритет на страната за присъединяване към Северноатлантическия договор.
Какво правим днес ние тук? Ние на практика потвърждаваме един консенсус, който вече е налице. Ние го препотвърждаваме. Ние не градим нещо ново, което да даде силно оръжие в ръцете на новото правителство и на новия президент да отстояват тезата и каузата за членството на България в Северноатлантическия съюз. Аз мисля, че този нов атлантически консенсус е необходим на България и днес, приемайки само тези поправки в доктрината, ние не отиваме достатъчно далеч и не постиламе един положителен път за ясно и категорично получаване на покана за България за членство в НАТО в 2002 г.
Кои бяха предложенията, които аз направих в комисията и които смятам, че трябва да носят продукта на този нов консенсус? Преди всичко ясната перспектива за това как да бъде изградена българската войска. В момента, ако гледаме съотношението на офицери, сержанти и войници, ще видим, че на двама и половина войници, съжалявам, няма такава мерна единица, се пада по един офицер. Нормалното съотношение, онова съотношение, което трябва да гоним като тенденция в българската войска, е поне на петима или шестима войници да има по един офицер. Тогава наистина ще имаме една боеспособна войска, офицерство, способно да взима своите решения и да извършва своята командна дейност във войската.
Затова аз предложих във военната доктрина да се постави това съотношение. Чух аргументите на изключително компетентния представител на Министерството на отбраната, заместник-министър госпожа Янкулова, и ги приемам, защото разбирам всички онези социални и други последици, които биха възникнали, ако ние фиксираме сега това съотношение като една бърза, краткосрочна цел за реформата на българската войска.
Затова в момента аз правя устно предложение в текста на доктрината, в т. 7, т. 93, подточка "а" да гласи:
"а) е 45 души с крайна цел да се постигне съотношение офицери, сержанти и войници 12:24:64 на сто".
Разбирате нюанса. Това просто трябва да бъде крайната цел, ако искаме българската войска да бъде абсолютно съвместима с въоръжените сили на страните от НАТО.
Направих и други две предложения, които са много важни, с оглед ангажиментите на правителството. Тук господин Абаджиев говори за ангажимента на министър-председателя. Впрочем, аз много внимателно анализирах резултатите и информацията от разговорите на президента Първанов в Брюксел, специално с представителите на НАТО като генералния секретар, както и с посланика на Съединените американски щати в НАТО господин Бърнс.
Какво ми прави впечатление? Че ние в дебата в комисията сме били на висотата точно на най-съдържателната част от тези разговори. Коя е тази най-съдържателна част от тези разговори? Става въпрос за законовото обвързване - съжалявам, господин министър, че го няма министър-председателят, защото това е негова работа, а не само Ваша - законовото обвързване на правителството с реформата и модернизацията на българската войска.
Признавам, че в комисията бях предложил да се изработи отделен закон за военната реформа и закон за модернизацията на войската. В това приех и аргументите на госпожа Янкулова. Тук има юристи, аз не съм юрист и не мога да говоря по съдържателната част, но мога да кажа единствено, че това намерение трябва да бъде заложено в днешното решение. Може да не се нарича Закон за военната реформа и Закон за модернизацията, но най-малкото днес трябва да декларираме намерения, уважаеми госпожи и господа, че искаме да внесем онези законодателни мерки, които:
"а) да гарантират изпълнението на тази реформа ".
Защото План 2004 е само документ на Министерството на отбраната. Този документ буди дебати. Обаче как ние изваждаме този документ наяве, на светло, как ние отчитаме пред обществото изпълнението на План 2004 и как задължаваме впрочем хората да работят по План 2004, освен ако нямат добри политически намерения за това нещо? Затова, господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз смятам, че трябва да има законодателна уредба на военната реформа и на модернизацията.
Затова предлагам - правя устно предложение - като го коригирам с всички аргументи, които изложи госпожа Янкулова в комисията, да се вкара § 2 в проекта за решение. Съдържанието, което вече прочете колегата Илчев, да бъде § 1, а да се добави втори параграф, който да гласи следното:
"§ 2. Задължава правителството да внесе в Народното събрание до края на лятната сесия на 2002 г. проекти за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили в посока на законодателно уреждане на военната реформа и модернизацията на Въоръжените сили и за Закон за националната сигурност".
Искам да ви обърна внимание на въпроса за националната сигурност. С предстоящото приемане на промените в Закона за отбраната и Въоръжените сили изваждаме НСО и Националната разузнавателна служба от общия състав на българската войска. Обаче в тази зала е ставало дума и друг път за това, че остава законово неуреден въпросът за действията на българските специални служби. Какво се получава в момента? Националната разузнавателна служба е подчинена на президента или шефа й се назначава от президента; НСС е към Министерството на вътрешните работи, а дейността на служба "Военна информация" в Министерство на отбраната се урежда с правилник, който се приема от Министерския съвет. Вие разбирате, че това е абсолютно законодателен хаос в работата на специалните служби. Аз мисля, че приемането на Закон за националната сигурност е неотложна задача, още повече, че един от акцентите в разговорите на посланик Бърнс с президента Първанов и на генерал Робъртсън е бил точно този. И в зависимост от това дали предложението ще бъде прието или не, аз смятам, че ще определя своя вот по окончателния проект на решението, който ще бъде предложен за гласуване.
Предлагам да се създаде и § 3, който да гласи:
"§ 3. Задължава министър-председателя да представи в Народното събрание до края на март 2002 г. специален доклад на правителството за ресурсното осигуряване на реформата и модернизацията на Въоръжените сили".
Аз вече заявих в комисията, че искаме изслушване на Министерството на финансите и на Министерството на отбраната по финансовото осигуряване на реформата. Ние вече приехме бюджета за 2002 г. и трябва да кажа, че това е лош бюджет за отбраната. Това е лош бюджет, който изпраща лош сигнал за намеренията на България да бъде един силен кандидат за членство в Северноатлантическия съюз. Защо е лош бюджет? Първият лош сигнал - той намалява процента на разходите за отбраната спрямо брутния вътрешен продукт. Намалява този процент. Какво казваме ние на нашите партньори и бъдещи съюзници? Казваме им: ами, нямаме пари и не можем да си свършим работата.
Говорих с представители на Генералния щаб. Тази година, с този бюджет на може да се извърши модернизацията дори на две военни бази, което беше нормалният ритъм. Това нещо не може да стане. Имаме да посрещаме разходи по съкращенията на военните. Всичко това не е добре изяснено в бюджета. Затова абсолютно добронамерено, този специален доклад, който аз предлагам на министър-председателя, цели две неща.
Първо, да ангажира министър-председателя. Министър-председателят стои неангажиран в онова, което България трябва да направи по членството си в НАТО. Министър-председателят, който си тръгна по средата на този дебат, трябва да бъде истинският арбитър между министъра на отбраната и министъра на финансите, защото не е виновен министъра на отбраната, който сега седи тук и на който министърът на финансите не му е отпуснал достатъчно средства, а сме виновни всички - във всеки случай аз не съм - които са гласували този бюджет. Те носят отговорността. И аз питам: защо министър-председателят не изигра ролята си на арбитър между министъра на финансите и министъра на отбраната, за да гарантира ясно послание на ясно съотношение, ненамаляващо съотношение на разходите за отбраната спрямо брутния вътрешен продукт? Няма такъв ангажимент. Ето затова искам този специален доклад да бъде вкаран, защото, господин министър, Вие сам не можете да носите тази отговорност. Това трябва да бъде национална политика, която да бъде наистина декларирана ясно от министър-председателя.
Най-накрая искам да кажа още нещо. Аз лично съм притеснен от отказа ни да изградим този нов атлантически консенсус. Аз съм притеснен от това нещо. Притеснен съм, защото смятам, че България трябва да излъчи точно тези положителни послания при ново правителство и нов президент. С тези промени във Военната доктрина България не излъчва такова послание. Впрочем, аз много добре си спомням, че президентът в своята кампания и в декларацията си в нощта на избирането му заяви намеренията си за такава реформа. Заяви намеренията си за законодателна уредба на тази реформа. И аз тук се интересувам тези, които избраха президента Първанов, ще бъдат ли готови да действат в тази посока и да подкрепят предложенията, които аз правя днес?
Госпожо председател, ще определя гласа си в зависимост от това дали ще бъдат приети тези предложения, независимо от становището на моята парламентарна група, независимо от това как ще гласува моята парламентарна група. Аз лично смятам, че трябва да се даде много повече от България в тази решителна 2002 г.
И още нещо. Ако ние днес декларираме намеренията си за законодателни промени, госпожи и господа, ние най-накрая ще поставим нещата точно там, където са - ще освободим военните от това да взимат политически решения, ще ги разтоварим от политическа роля и те ще могат да изпълняват волята на политиците. А волята на политиците трябва да е ясна, трябва да бъде градирана нагоре и да върви напред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Агов.
За реплика - господин Спасов.

СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Благодаря на господин Агов за неговото изказване, но аз мисля, че ние не можем да подкрепим неговото предложение относно задължителните текстове, свързани с правителството, което трябва да внесе до края на лятната сесия на 2002 г. в Народното събрание проекти за закон за военната реформа, закон за мобилизацията на военните сили, закон за националната сигурност и специален доклад на правителството за финансовото и ресурсното осигуряване на реформата.
Ние няма как да задължим в рамките на Военната доктрина правителството и министър-председателя, защото текстът на Военната доктрина по-скоро обобщава и синтезира нашите намерения и такива конкретни текстове, като препоръки или задължителни текстове към министър-председателя или правителството, просто нямат място във Военната доктрина. В същото време в тези текстове, свързани с Военната доктрина, няма как, дори и в решение на Народното събрание, да влязат предложенията на господин Агов. Няма начин как ние да натоварим Военната доктрина с допълнителен политически смисъл, свързан с искания към министър-председателя. Би могло примерно да се направи предложение за създаване на специална комисия от Народното събрание, която да обсъди възможността за създаване на такива закони и те да бъдат наистина приети в най-кратък срок.
Така че аз предлагам да не подкрепим предложенията на господин Агов, свързани с тези задължителни текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика думата има господин Агов.
АСЕН АГОВ (ОДС): Отдавам това интересно съждение на колегата Спасов на неговата младост и недостатъчно познаване на правилника на Народното събрание. Аз предлагам не да се допълва Военната доктрина с тези текстове за законодателната инициатива и за специалния доклад на правителството, а да се вкара в решение на Народното събрание, с което се приемат промените във Военната доктрина. Това е един абсолютно нормален документ или, как да кажа, инструмент на Народното събрание и това е напълно допустимо. Отделен е въпросът дали ще се приемат или няма да се приемат, господин Спасов.
Аз лично не чух аргументи защо да не приемем такива законодателни действия или такива законодателни намерения, защо да не приемем едно задължение към министър-председателя да направи такъв специален доклад?
И най-накрая по повод на специалната комисия на Народното събрание. Всеки народен представител може да има своята законодателна инициатива, но аз мисля, че е задължение на правителството, то носи отговорността за всичко онова, което става и не става в тази страна. Задължение на правителството е да внася законите, които ще определят нещата в страната, и ние като народни представители да внасяме паралелни закони или пр. Но политиката на едно правителство, ангажиментът му се доказва с неговата законодателна програма. Или имаш такава законодателна програма, за да подкрепиш своите политически намерения за членство в НАТО, или нямаш. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател!
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Агов. Така както Вие отдадохте на младостта на моя колега неговия опит да внесе един според мен много разумен и необходим коректив в начина, по който процедираме през последните 25-30 мин., така аз отдавам на известно количество нарастваща ревност у Вас желанието да натоварите един конкретен законодателен повод, един конкретен и много особен документ с допълнителни функции. Това не означава, че ние на следващото заседание, редовно или извънредно, на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност няма отново със загриженост за националния интерес и с пълна мобилизация на собствения си интелектуален ресурс да работим върху следващите теми, подчертавам, следващите теми в контекста на реформата на Въоръжените сили и в контекста на големия въпрос за изграждане на модерна, адекватна на реалностите национална сигурност. Но това са именно следващи теми, следващи етапи, през които комисията няма как да не мине в своята работа, още повече, че законодателната програма на правителството за пролетно-лятната сесия е пределно ясна и подредена.
Днес наистина ние трябва да се фокусираме единствено и само върху Военната доктрина. Веднага ще се опитам да отговоря на първия въпрос: дали ние градим нещо ново. Защото Вие казахте, че ние не градим нищо ново. Ние градим нещо ново и впрочем това, което правим през последните месеци като парламентарно мнозинство и като правителство, са изключително нови неща, толкова нови, че понякога болезнени, затова срещат реакция повсеместно.
Ние наследихме едно страховито, но архаично оръжие, каквито бяха ракетите "СС-23" и имахме куража като парламентарно мнозинство да излъчим императивен коректив към собственото си правителство. Тук жив и здрав между нас е военният министър, който може да потвърди или поне да ме поправи, ако излъжа, че аз го питах какъв е обективно приемливият срок, не процедура, не намерение, а срок за демонтаж на това изключително сложно, специфично оръжие. След консултации с него и с други министри, ние поставихме краен срок на едно решение, което създава изключителен императив за собственото ни правителство. Иначе можехме да му оставим относителния комфорт да живее и да работи в рамките на едно обтекаемо решение, което само казва, че те ще бъдат свалени от въоръжение. Ние сами се запитахме: кога? И дадохме отговора: достатъчно рано, преди евентуалната покана за членство в НАТО. Това е нещо ново, което съградихме. (Реплики от КБ.) Като дойде, ще ви кажа какво ще правим. Това е стратегическа тайна, господин Стоилов.
Ние принудихме командването на Транспортни войски, което се ползваше с политическия толеранс на предишното правителство, да пристъпи най-после към изпълнение на закон, изработен от Тридесет и осмото Народно събрание, което ги задължаваше да се пререгистрират. Те бяха тръгнали да нарушат закон организирано, съзнателно и скрито от обществото. Ние им казахме, че новият законопроект, дори въоръжен с подписа на министър-председателя, не им дава шанс да продължат да съществуват, защото ще бъдат възприети и квалифицирани като скрито въоръжено формирование. Две години от приемането на този Закон за пререгистрацията на Строителни войски, войските на транспорта и войските на далекосъобщенията, другите два вида войски са изпълнили закона, а този не беше изпълнил закона. Ние им казахме: изпълнете закона, не се подреждайте под покрива на Министерството на транспорта, защото вие всъщност сте въоръжено формирование.
Ние поканихме началника на Генералния щаб, след писмото от Брюксел с критичните бележки, и му зададохме толкова болезнени въпроси, които сега може би имат това тривиално цифрово изражение от 45 000 за действащите въоръжени сили и 100 000 за военновременния резерв, защото той самият тогава каза: променете Военната доктрина, тя е, която ми връзва ръцете. Не желание или нежелание могат да мотивират един български генерал, който е началник на Генералния щаб, а написаното във фундаменталния документ за устройството и функционирането на Въоръжените сили. Ето го преправения фундаментален документ за устройството, структурата, функционалната принадлежност на Въоръжените сили с новите цифрови изражения на отделните компоненти и на Въоръжените сили като цяло, с новите предписания, които произтичат от реалностите след 11 септември, с модерния език, по който е обяснено кой какво прави в контекста на различните ситуации. И това не може да се квалифицира като: ние не градим нищо ново.
Повтарям се, но искам да кажа, че ние градим нещо ново в много кратки срокове, в рамките на един наистина напрегнат, недостатъчно разточителен, недостатъчно голям военен бюджет, който впрочем е повишен тази година с 37 млн. лв. И ако някой каже: не, това е противоречие, ще го обясня. Процентът, който военният бюджет представлява от общия обем на брутния вътрешен продукт, е леко спаднал. Преди той е бил 2,86 на сто, тази година е 2,68 на сто. Но бюджетът в абсолютни цифри е повишен, защото именно след съкращенията, именно след снемането на излишната военна техника и други видове екипировка, ще се акумулира този ресурс, който отново ще се върне във Въоръжените сили и то не за издръжка, а за учебен процес, за повишаване боеспособността, за модернизация.
Стигнахме до модернизацията. Дванадесет години са правени всякакви опити. Естествено те са били палиативни. Естествено те не са имали солидната бюджетна поддръжка и на предишни кабинети, на предишни екипи, които са отговаряли за бюджета. Сега също се прави нещо по-различно. Фрагментарно - това е вярно. Може би наистина и палиативно. И това е вярно. Но това е възможното. А ние знаем, че политиката е изкуство на възможното, не на желаното.
Струва си обаче да поговорим и за това, което би било желано от всички нас. Това, което е желано и трябва да ви кажа -постижимо, това, което прави днес дебатът напрегнат, но ще го направи през 2010 г. излишен, е именно заложено в тази доктрина. Тогава ние ще имаме 45 хил. военнослужещи, отгоре до долу професионалисти.
Между другото обсъдихме и въпроса къде младите мъже и жени на България ще се подготвят. Вероятно в една паралелна, със съвсем друга конфигурация система от учебни центрове. Но ние през 2010 г. заявяваме в тази доктрина, и това е съвършено новото, което досега не се е случвало в България, че страната ни ще разполага изцяло с професионална армия, мобилна, модерна, добре екипирана, добре нахранена, добре обучена и с голям опит за тези следващи 8 години от участия в международни операции.
Пак през този мандат станаха и други неща, които са по-малки по мащаб, но като сигнал, като знак те не бива да се подценяват. Ето, ние имаме вече в Сараево не взвод, имаме рота и тя не стои между два хълма, където няма никого - този отряд от въоръжени българи, 140 души - а охранява щаб-квартирата на СФОР. Международните сили са поверили на българска рота сигурността на своя щаб. Това е индикатор не на процес, който се квалифицира като "Ние не градим нещо ново", а точно на обратното.
Искам да засегна съвсем бегло тема, която по принцип ние не бива да засягаме, не се очаква от нас да засягаме днес, защото ще смесим тематиката и сами ще усложним фона, върху който уж трябваше да протече един по-плавен процес, след като в комисията бяхме постигнали почти пълен консенсус по основните въпроси на доктрината. Това е темата за службите, темата за Закона за националната сигурност, темата за Закона за управление на кризи.
Няма съмнение, че с изваждането, чрез поправка в чл. 7 на Закона за отбраната и Въоръжените сили на двете специални служби от състава на Въоръжените сили ние направихме голяма услуга на Въоръжените сили. Първо, защото двете специални служби в никакъв случай не са демократичен атрибут на една армия. В модерните армии те не съжителстват така, както съжителстваха у нас двете специални служби с Въоръжение сили.
Второ, защото техният числен състав сумарно, макар че не е много голям, водеше до усложнения при всички опити да се преформатира числеността на Въоръжените сили. Тогава цифрата на предстоящите съкращения трябваше да се окаже по-голяма отколкото тя сега е, въпреки че и сега е голяма.
Трето, няма никаква истина в твърденията и в опитите чрез медиите да се лансира една спекулация у българското общество, че специалните служби в момента функционират в правен вакуум и са оставени на автопилот. Те изпълняват предписанията на всички документи, които организират и санкционират тяхната досегашна дейност. Техните кадри продължават да са военизирани и те произвеждат същия продукт в полза на обществото, което са правили и вчера, когато са били в състава на Въоръжените сили.
Естествено законов регламент трябва да се изработи. Конфигурацията на специалните служби трябва да се усъвършенства, синхронът между тях - да се подобри, и ние да имаме една област в националната сигурност, в която присъстват равностойно и ефективно всички компоненти на същата тази национална сигурност.
Тази военна доктрина между другото дава изчерпателни характеристики на такива фундаментални въпроси като военностратегическата среда, отбраната, структурата на Въоръжените сили и т.н. Разбира се, тя може да се допълва. Тя може да се допълва, между другото, всеки ден, защото всеки ден от живота на една нация, от живота на човечеството произвежда някакъв въпрос. Но тогава тя би имала безкрайно отворен характер, а никой не би желал да организира дълготрайните си действия върху документ с такава вътрешна динамика. В един момент ние очевидно трябва да се самоограничим, да приемем това, което е възможно да се направи днес и което има адрес естествено не повече от една до две години напред. През тези една до две години пред нас ще се случат нещата, към които се стремим, и тяхната значимост няма как да не намери отражение върху една следваща редакция, върху една отново актуализирана Военна доктрина на Република България.
Отново призовавам всички вас към една концентрация върху това, което комисията е успяла да изработи като предложения. Те са девет на брой от официалния вносител плюс още пет, направени по време на заседанието на комисията, които комисията подкрепя, 14 нови и обгрижени с пълен консенсус на комисията предложения, немалко на брой, немалко по съдържание и немаловажни по характер.
Не мога да подкрепя останалите три предложения - предложенията, направени от господин Агов. Неугледно би изглеждал един документ, който носи заглавие "Военна доктрина", ако той излъчва предписание към министър-председателя и към правителството по въпроси, по задачи на правителството и на министър-председателя, които и без друго са маркирани и предстои да бъдат изпълнени и между другото - в същия срок, за който господин Агов апелира. Ние наистина предлагаме нова редакция на Военната доктрина и нищо повече от редакция на Военната доктрина.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
За реплика има думата господин Агов.
АСЕН АГОВ (ОДС): Аз мислех, че само господин Спасов прави този пропуск. Предложенията не са за Военната доктрина. Предложенията са за проекта за решение и аз в никакъв случай не искам да развалям красотата на Военната доктрина.
А по повод на закачката за ревността, ревност изпитва онзи, който има от какво да ревнува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Ще искате ли думата за дуплика, господин Илчев?
Заповядайте.

СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Да, ще се възползвам от правото на дуплика.
Всъщност отношенията ни, господин Агов, надхвърлят такива романтични критерии като ревност. Отношенията ни имат един обективен, много суров и разположен извън нас филтър, критерий. Непрекъснато при нас пристигат или ние ходим при представителите на Северноатлантическия алианс и на други международни организации. Слушаме техните анализи и бележки, даваме нашите отговори, записваме си въпроси, на които в момента нямаме отговор.
Но какво се наблюдава напоследък? Поправете ме, ако греша. Напоследък се наблюдава нарастващо любопитство сред партньорите. Може би те са забелязали, че наистина за шест месеца до една година тук се правят усилия да се навакса закъснение именно в скоростта на процеса на реформиране на Въоръжените сили, че си поставяме сами летвата там, където не е била поставена, без гаранции дали ще я прескочим, но я поставяме. И това е много благороден жест. Тези усилия се оценяват не от куртоазия, те се оценяват, защото са измерими. И пак повтарям, ако основните параметри на реформата бъдат постигнати, в рамките на това, което Военната доктрина съдържа, ние просто няма да бъдем в ситуацията да измисляме политически аргументи, за да заместваме с тях отсъствието на други, обективни професионални аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Илчев.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Преди почивката господин Петров имаше желание да се изкаже. Заповядайте, господин Петров!
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Предложен ни е един проект за изменение и допълнение на Военната доктрина, един изключително важен документ, както се отбелязва и в мотивите на вносителите, така и в доклада на председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Аз приемам тези оценки. Считам, че дискусията, която се провежда в Народното събрание, е сериозна, отговорна, задълбочена.
И аз се чувствам малко неловко след задълбочените изказвания, които се направиха преди мен в тази област. Много ми е приятно, че тук вече се борави много свободно с едни термини, които доскоро нашите политици не произнасяха. А сега тези термини се произнасят много смело, много отговорно, много загрижено за отбраната, за армията и как може да се ускори процесът, за да могат да се укрепят Въоръжените сили и да се укрепи системата ни за отбрана след 12-годишен преход на разруха. Това е много приятно.
Ще се опитам и аз да внеса малко яснота по тези проблеми, тъй като и аз, както и всички граждани, се вълнувам изключително много от състоянието на отбраната.
Не съм съгласен само с един от мотивите на вносителите, че целта е само да се подобри правната основа за извършването на реформата в армията. Ако е само тази цел, не считам, че това е нормално и само това е достатъчно. Има по-сериозни цели, които могат да се предложат, за да се иска изменение във Военната доктрина. След едно дълго изчакване и блъскане по реформата на Българската армия от 1989 и 1990 г., през 1998 г. беше приета една Концепция за националната сигурност, а една година по-късно се прие и Военната доктрина.
Но аз ще се върна малко в историята, затова защото считам, че си заслужава да се върнем и да се види кой как е работил и кой как сега работи в тези условия. Защото армията не може да бъде монопол на министъра на отбраната и на началника на Генералния щаб. Армията е на българския народ. Но така, както е формулирано определението й в т. 75 на Военната доктрина, че армията е основата на отбранителния потенциал, това е несериозно. Сред специалистите не се приема за сериозно. А аз бих казал и по-тежки квалификации, но за това нещо ще говоря по-нататък, когато ние ще обсъждаме измененията в Закона за отбраната и Въоръжените сили.
Какво трябва според моето скромно виждане да представлява Военната доктрина? Съгласен съм, че тя е основополагащият документ за националната сигурност и е сред нормативните актове с първостепенно значение в държавата. Тя е задължителна основа за изграждането и развитието на националния отбранителен потенциал. Тя изразява от държавни позиции интересите в областта на отбраната и осигуряването на военната сигурност, оценка на военната опасност и системата от военни заплахи; оценка на целите, характера и способите за воденето на възможните военни въоръжени конфликти, в които може да бъде въвлечена страната; разположението на военнополитическите сили; принципите на строителството на военната организация на държавата, в това число на Въоръжените сили и на други военни формирования; развитието и функционирането на отбранителния промишлен комплекс; подготовката на държавата и на нейните въоръжени сили за отразяване на военна агресия. Е, тази оценка и тези виждания поне битуват сред специалистите в областта на отбраната. Който е чел Военната доктрина може да направи сравнение доколко тя отговаря именно на тези изисквания.
Не знам защо представителите на ОДС днес, вместо да си защитават този проект, тази доктрина, която те приеха в Тридесет и осмото Народно събрание, сега те подкрепят измененията, тоест, ерго те признават несъстоятелността на днешната военна доктрина.
Много съжалявам за откровеността, уважаеми колеги отдясно, но е така. Вие сами признавате по този начин, че този документ се нуждае не от допълнения и изменения, а от нов прочит, от нова Военна доктрина.
И тук имам една бележка към председателя на Народното събрание. Защо този проект, както и Законът за отбраната и Въоръжените сили, се разпредели само на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност? Нима останалите комисии, макар и помощни, нямат отношение? В комисиите могат да се изложат много аргументи за една или друга оценка, за едно или друго предложение или допълнение. Но всички останали комисии бяха игнорирани, независимо че имат възможност да участват. Аз участвах на едно от заседанията, но едно е да участваш на едно от заседанията, друго е да изразиш становище. И тук може би това ще е проблемът сега, тъй като останалите комисии нямат свои оценки. Аз не се съмнявам, че те са се запознали задълбочено и с Военната доктрина, и с измененията и допълненията, които се предлагат.
Но защо казвам, че тази доктрина се нуждае от преработка, а не от такива изменения и допълнения? Затова защото тя не разкрива в пълна степен системата на военните заплахи и рискове за България. Още когато се приемаше се правеха предложения, разкриваха се тези неща, но съзнателно се премълчаваха. И под "и други" останаха неразкрити изключително много рискове за военната сигурност на България и как може да им се противостои, как можем да им се противопоставим.
Напълно споделям казаното от всички дотук, че с невоенни средства трябва да се гарантира сигурността. Но само това не е достатъчно. Това го казват всички по света, и нашите съседи. Но за разлика от това, че декларират политическите подходи за гарантиране на своята териториална цялост, те поддържат и сериозни военни потенциали. Това обаче не е намерило място.
Не намери място във Военната доктрина и разкриването на характера и съдържанието на военните конфликти, които се проведоха до този момент през последните десет години, а и след приемането на Военната доктрина отново сега не се прави характеристика на тези конфликти.
Военните действия, които се случиха в нашия регион през 1999 г. в Югославия и миналата година в Македония, изцяло опровергаха оценките и постановките на Военната доктрина, която ние днес имаме. Изцяло, господа! Но днес тук отново не се правят предложения за изменение на тези оценки. Не знам какво трябва да се случи на България, за да можем тогава да мислим трезво и разумно?!
Не са приети основни принципи на изграждане на Въоръжените сили, основни принципи, приети в Европа, в европейски мащаб. Ще направя едно отклонение. Стабилността на Европа днес се дължи на Договора за обикновените Въоръжени сили. И ако някой не го признава, значи той не признава много от реалностите, които са днес в Европа. Но за да се стигне до този договор имаше редица обсъждания какви принципи да се заложат в него. И залегна основният принцип, който тук е предложен от Ангел Найденов, пък комисията не го е приела и не знам защо?! Това е принципът на отбранителната достатъчност, който гарантира равна сигурност на всички страни. И като критерий на този принцип се възприе определени равнища на Въоръжените сили и въоръженията в Европа. И това беше подкрепено не само от страните, които го подписаха, но от цялата европейска и световна общественост. И на това се дължи стабилността днес в Европа. И военната заплаха там е сведена до минимум. Защо това не се приема при нас?
На базата на този договор в нашия регион нещата стоят малко по-иначе. Дисбалансите във въоръженията са един красноречив пример на нарушаването на принципа на равната сигурност.
Аз не мога да изнеса факти и цифри, които влияят на всичките тези процеси поради открития характер на събранието. И затова бележката ми беше, че в комисиите тези неща могат да се изнесат. И да знаем, когато приемаме такива основополагащи документи какво значат те. Умишлено се бяга от всичките тези неща.
В резултат на което смятам тези изменения за недостатъчни, въпреки че те са много необходими в по-голямата си част аз ги приемам, горещо подкрепям и ще ги подкрепя.
Радвам се, че тероризмът е приет като основна заплаха, но той не е заплаха само за военната сигурност, за териториалната цялост на България, той е регионален, и европейски, и глобален проблем. Събитията от 11 септември отвориха очите на много хора, преосмислиха се, преоцениха се тези фактори. И правилно тук е намерил място тероризмът като основна заплаха за нашата сигурност. Но това не е достатъчно. Отново го потвърждавам.
Точка 12 е напълно неадекватна на това, което се случи в нашия регион, че в региона не е възможна война. Не е, ама се проведоха две такива. И не зная дали няма да се случат и още такива.
По-нататък, казах вече за Българската армия. Тъкмо обратното - отбранителният потенциал е основата на бойната мощ, на боеспособността, на военната готовност на Българската армия, а не армията да е основа на него. Но ще се спра на този въпрос малко по-конкретно, когато обсъждаме Закона за отбраната и Въоръжените сили, защото там също трябва да намери място съставът на армията и как тя трябва да се определя и какви задачи трябва да получи. Докато тук задачите не се виждат.
Подкрепям изцяло предложението за изменение на армейската организационна структура. Това е европейска структура, която ние не можем да не приемем. Само някои редакционни неща има тук, не по степента на окомплектованост, а по степента на готовност, уважаеми господин министър. Окомплектоваността е друг показател, друг критерий, но готовността е нещо по-важно и по този показател именно те се делят така.
Радвам се, защото тези идеи отдавна бяха заложени, но чак сега намират проявление в тези документи и затова казвам, че ще ги подкрепям горешо. Може още малко тук да се добави, че към тях, към Активните сили трябва да бъдат включени и силите за специални операции, уважаеми господин министър, които вече са с пакт в Българската армия. Те не са експеримент. Те са една реалност. Би следвало да намерят място тук. Но и така текстът е една добра основа за развитието на Българската армия в следващите години. И се надявам, че поне в закона ще намерят място и тези сили, за които говоря, защото те са факт и също са елемент на европейските структури за сигурност. И те във взаимодействие със специалните сили именно ще се борят с тероризма, а Българската армия не като цяло. Тя си има отношение към държавната граница.
Дотук подкрепям измененията. Не мога обаче да подкрепя изменението на т. 93, защото тук се върви отзад напред, както често тук чувам в залата да се казва, че каруцата е поставена пред коня. Нито мирновременният състав на Българската армия, нито военновременният, който се предлага, могат да гарантират териториалната цялост на Република България. И всякакви аргументи, които ми се изнасят в това отношение, за мен са несъстоятелни, защото те са просто политически и само политически. Нито са икономически, нито са професионални.
Конституцията е определила в чл. 9 задачите на Въоръжените сили - да гарантират националната сигурност, да осигурят защита на териториалната цялост. Ами, ако може някой от седящите в залата и от специалистите да ме убеди, че с този състав за военно време държавните граници на България ще бъдат защитени, нека да заповяда да ме убеди. И затова казвам, че това са чисто политически, но необосновани в професионално отношение резултати, цифри.
Каква е методиката? За да се изпълни това конституционно задължение трябва да се определи потребността от сили и средства, за да се гарантира тази териториална цялост. От какво обаче ще трябва да се ръководи? От това, което може да се случи на нашата държавна граница. Но аз не мога да говоря какво може да се случи. Казах преди малко защо. И затова смятам, че този състав от 100 хил. за военно време е просто несериозен, безотговорен и ако сега се приеме този състав, аз съвсем отговорно заявявам, че България декларира, че се отказва от териториалната си цялост. Съжалявам, че много силно звучи, но с този състав това не може да се осигури. Оттам нататък всички разчети могат да бъдат само в сферата на пожеланията и на приказките, че нямаме възможности, нямаме средства и т.н. Този въпрос не е социален, не е икономически. Защото аз питам като се освободят сега 150 хил. души от резерва, някои смятат, че ще се освободят средства. Господин министър, Вие можете ли да ми кажете колко средства могат да се икономисат от това съкращение на мобилизационния резерв и къде ще ги насочи правителството - ще има за здравно осигуряване, ще има за образование, ще има за пенсии или къде? Смятам, че това не е съвсем добре обмислено и Ви моля, уважаеми господин министър, Вие сте вносителят на този текст, нека да се обмисли още един път тази цифра, тъй като и без това ние само след няколко месеца всичко това отново ще го преосмислим и ще минем на нови схващания, на нови виждания за строителството на отбрана. И тогава вече можем да приемаме по-свободно такива отклонения от основните принципи на строителството на отбраната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петров.
Заповядайте за реплика, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Петров, от Вашето изказване на мен ми стана ясно, че Вашите разсъждения са останали на ниво 1989 г. Вие вероятно се отказахте от евроинтеграцията и интеграцията на България в НАТО. Това е едно.
Второ, във Вашето изказване не проличаха изводите на Вашата партия от събитията в Косово, не прозвучаха изводите от приетата концепция от Тридесет и осмото Народно събрание, която даде път на България за присъединяване към НАТО. И мен лично много ме интересува все още вашата партия поддържа ли програмата "Нови времена, нова България, нови БСП"? Сигурно знаете за какво става въпрос. И кога най-после Вие ще се отречете, след като тук пред целия български народ казвате, че сте за НАТО? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. За втора реплика - господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Моята реплика е предназначена да внесе три пояснения по три повдигнати сериозни въпроса тук от народния представител Любен Петров. Той действително присъства на заседанието на комисията и предполагам ще се съгласи, както и другите колеги, участници в това заседание, че ние водихме там наистина непреднамерен, сериозен и много загрижен дебат, включително и по въпросите, които той представи тук в разгърнат вид. По три точки господин Петров направи три много сериозни ремарки. Отговорът, който бих искал да дам, е следният.
По т. 73 предложението между принципите за изграждане и развитие на Въоръжените сили да бъде включен и принципът за отбранителната достатъчност не се прие, тъй като в комисията доминираше схващането, че този принцип се абсорбира, обема се от първия изтъкнат принцип изписан в текста, а именно принципът на научната обоснованост.
По т. 12, че не е възможна война в региона - това не съществува, господин Петров. В текста е казано: "малко вероятна е война в региона" и нюансът не е маловажен, защото това, което ние наблюдавахме на Балканите в последните години, не беше война от класически тип с нейните екстериториални претенции и посоки на динамиката й. Това беше вътрешен конфликт, детониран от изкуствения характер на Югославската федерация като държавно образувание, възпроизведено в исторически план два пъти - след Ньойския договор 1919-1920 г. и след Втората световна война 1944-1945 г. Югославия беше бременна с проблема, който се наложи да разрешава сама, с въоръжени усилия.
Този конфликт, слава Богу, досега не се е разплискал и не е обхванал останалите Балкански страни, които между другото, не са воювали помежду си след последния глобален конфликт в света, а именно Втората световна война.
И т. 93... (Шум и реплики в залата.)
Свършвам, това е последното изречение.
Числеността - тя в днешно време, господин генерал, няма как да не се съгласите, в контекста на реални сблъсъци не решава всичко, а понякога не решава нищо. Последен пример - в Близкоизточния регион доминираща постоянно през последните пет десетилетия е военна сила, която респектира целия регион с най-малка численост и най-добро въоръжение, разузнаване, екипировка, подготовка на личния си състав. Израел срещу своите класически противници.
Аз ви давам и един алегоричен пример от историята, който в древногръцката поезия е известен като "шепата спартанци пред сганта на Ксеркса". Никога не можем да постигнем числено превъзходство и затова е безсмислено да се стремим към това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика имате думата, господин Петров.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Не очаквах такъв интерес към моето изказване. Благодаря и на двамата колеги, които ми направиха реплики и ми дадоха възможност да кажа още нещо.
Уважаеми господин Бакалов, Вие вероятно се засегнахте, затова защото Вие бяхте председател на комисията, която прие военната доктрина и аз, като я критикувам като несъстоятелна, Вие сте в правото си да се засегнете, но недейте да ми давате на мен оценки, че съм бил на равнището на 1990 г. Съжалявам, господин Бакалов, много сте далеч, за да давате оценки в това отношение.
И за приоритета. Никога и никъде не съм заявявал, че България не трябва да бъде член на НАТО и не ми приписвайте такива неща нито на мен, нито на моята партия, защото знаете много добре Българската социалистическа партия каква ясна и категорична позиция има по този приоритет. Но аз не искам това като грамофонна плоча да го натяквам, да го въртя всеки ден в пространството и да манипулирам обществеността, затова защото тук всеки има право на избор. И аз далеч преди Вас съм влязъл в Главната квартира на НАТО и във всички командвания на НАТО, но не е нужно да казваме кой какво е правил и кой какво не е правил.
Господин Илчев, не мога да се съглася с Вас, че принципът "научна обоснованост" въплъщава в себе си отбранителната достатъчност. Това са съвсем различни принципи, съвсем различни критерии, при тях се проповядват, така че не мога да приема този аргумент.
Аз знам Вие защо съзнателно го казвате това - затова защото ние не можем да осигурим превъзходство. Ние сме заявили отбранителния характер на нашата доктрина. Ние нямаме териториални претенции и оттук нататък вече критерият ще бъде на строителството и на Въоръжените сили, и на системата ни за отбрана критерият 2:1 в полза на съседите, на тези, които ще ни нападат. Ако те нападнат с 300 000, ние трябва да разполагаме със 150 000. Това е по цял свят и ние не правим изключение. И това не е разсъждение от 1990 г. Това е и днес, това и утре ще бъде основен принцип.
За въоръжените конфликти Вие казахте, че те са били там, на територията си, вътрешни войни и т.н. Те започнаха в Югославия, пък след това се пренесоха и на територията на Македония. И ако някой не прави връзката между тези събития, аз мисля, че не подхожда сериозно и отговорно. За това става въпрос. И това не беше гражданска война - ударите по Югославия, по Белград и т.н. Не беше вътрешна война, беше международна война. Кой както иска, така да го възприема и да го тълкува, но доктрината, нейната т. 12 казва, че малко е вероятна такава война. Не е възможен, но това беше факт и не можем да го отречем.
За числения състав - аз съм съгласен с Вас, че ние не трябва да се стремим към превъзходство. Да, но не мога да се съглася с Вас, че по-малкият състав на армията осигурява по-голяма сигурност. Съжалявам. Сигурно греша много. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петров.
Министър Свинаров, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми най-напред да благодаря на всички, които активно и компетентно взеха становище по предложеното проекторешение за изменение и допълнение на Военната доктрина.
Аз ще се опитам при ясния политически консенсус по основния приоритет да не водя политически дебат от трибуната на Народното събрание, а да отговоря на някои от поставените теми съвсем накратко.
Най-напред - към господин Абаджиев. Разбира се, няма да се съглася, че забавяме хода на военната реформа, но това е тема, която не касае пряко предмета на Военната доктрина. Ние с господин Абаджиев ще си говорим. Той ще ни каже къде се забавяме. Ние ще направим необходимото, за да преодолеем това забавяне.
Към господин Найденов - демотивация при съкращенията. Господин Найденов, останах с дълбокото убеждение, че демотивацията настъпва от закъснелите съкращения в армията. Ако днес ние имаме финансовия ресурс да ги направим наведнъж, демотивация от утре няма да има. Ще се знае кой остава и как ще служи той в армията, така че аз мисля, че ускоряването на съкращенията просто е един от важните елементи за преодоляването на демотивацията.
По отношение на изказването на господин Агов за "План 2004". Не го вадим на светло, защото е секретен, а той е секретен, защото има важно отношение към всички проблеми на националната сигурност, които касаят дислокация, разпределение на сили и части и пр. Аз, разбира се, мисля, че една част от "План 2004" трябва да бъде явна и известна на цялата българска общественост, а не само на Министерския съвет и Народното събрание.
Хаосът в специалните служби, който създаваме, очевидно се имат предвид промените по-скоро в Закона за отбраната и въоръжените сили, но аз мисля, че ние правим много сериозен опит и даваме много сериозна възможност за преодоляване на хаоса в специалните служби. Това е с оглед изричната разпоредба, че Законът за отбраната и въоръжените сили действа по отношение на тях до приемането на специален закон, който аз мисля, че трябва да стане и целият режим остава непроменен на практика, така че ние не се опитваме да променяме нито прерогативи, нито властнически структури, нито компетенции на органите в тази насока.
По финансовото осигуряване на реформата. Разбира се, едва ли ще намерите някой министър, който да каже, че за неговото ведомство парите стигат. Аз също няма да бъда такъв министър. Опитваме се обаче в рамките на Закона за държавния бюджет да направим всичко възможно, за да осигурим всички приоритети на военната реформа. В този смисъл нека да уведомя Народното събрание или тези от депутатите, които не знаят, че в петък следобед ще се проведе разширено заседание на Съвета по отбрана с присъствието на президента на Република България, министър-председателя, министъра на финансите и председатели на комисии в парламента.
Основната цел е, че при разпределението на държавния бюджет ние установихме кои от целите за партньорство са ресурсно неосигурени и в рамките на бюджета и предоставените ни възможности за предоставяне на средства по две постановления и при привилегията, която ни е предоставена за реформата в армията по § 4 от Закона за държавния бюджет, да осигурим тези средства. Мислим, че това е форумът, който ще реши този въпрос.
По отношение на отчета, който се иска от министър-председателя. Разбира се, аз съм съгласен, че такъв отчет трябва да има, но той е нормативен факт по разпоредбата на чл. 32, буква "а" от Закона за отбраната и Въоръжените сили. Ако вие искате този отчет да бъде на по-кратък период, това очевидно касае промените, които в скоро време предстои да влязат в Закона за отбраната и Въоръжените сили.
След като се опитах съвсем накратко да отговоря на някои от бележките, нека се спра и на една от темите, която ген. Петров засегна - по военновременния състав. Надявам се, че на парламента е ясно, ген. Петров, че ние не работим по указания, правейки реформата в Българската армия. Ние подлагаме на сериозен анализ как нещата стоят в армиите на държавите-членки и ако преценим, че това адекватно отговаря на националната сигурност на Република България, го въвеждаме и у нас. Нека да ви кажа, че военновременният състав от 100 хил. души ще бъде точно два пъти по-евтин за издръжка, отколкото досегашния военновременен състав. И нека да ви кажа, че това няма да настъпи след 5 години, а веднага, след като приемете промените във Военната доктрина, защото ние спокойно ще можем да освобождаваме военен резерв. Мисля, че това е достатъчно ясно, за да бъде разбрано от всички присъстващи в залата.
Накрая, позволете ми да ви помоля да подкрепите предложените ви промени във Военната доктрина. Първоначалното становище на Министерството на отбраната и на Министерския съвет като вносител е, че тези промени в необходимата степен ще осигурят военната реформа и осъществяване на стратегическия външнополитически приоритет за получаване на поканата за членство в Алианса.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Свинаров.
Има ли други желаещи да вземат отношение по проекта на решение? Няма. Преминаваме към неговото гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложенията, направени от народния представител Асен Агов, които не са приети от комисията и не са част от текста на проекта за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 48, против 127, въздържали се 4.
Предложенията не се приемат.
Предложенията на господин Найденов няма да подлагам на гласуване, тъй като той самият изрази желание да не бъдат гласувани самостоятелно, както и предложението на господин Ганчев да се замени думата "живучест" в текста на чл. 86 поради съображения, които бяха изложени.
Подлагам на гласуване целия текст на Проекторешение в съдържанието му, внесено от Министерския съвет и развито от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 158, против 4, въздържали се 9.
Решението за изменение и допълнение на Военната доктрина на Република България, приета с Решение на Народното събрание от 8 април 1999 г., е прието.
Давам думата за обяснение на отрицателен вот на госпожа Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на Обединените демократични сили подкрепи измененията във Военната доктрина, тъй като ние последователно и еднозначно винаги сме отстоявали необходимостта от провеждане на реформи като важно и задължително условие в посока на приемането на България в НАТО и покана на предстоящата среща в Прага.
Искам да обясня обаче защо аз, бившият министър-председател и бившият председател на Комисията по външна и интеграционна политика гласувахме против по време на това гласуване.
Първо, защото чрез днешното гласуване според нас с исканите козметични промени във военната реформа се осигурява алиби на мнозинството под формата на представяне на консенсус за липсата на реална воля за провеждане на реформи в Българската армия. Искам да подчертая, че в резултат на тежки и много принципни дебати в предишното Народно събрание Обединените демократични сили успяха да отстоят необходимостта от провеждането на реформи на ясна и еднозначна политика на България на Балканите. Помните тежките дебати, включително и по Косово. В резултат на това ние се радваме, че днес Българската социалистическа партия също е за НАТО, както чухме и от ген. Любен Петров.
Искам обаче да подчертая, че онова, от което има нужда България и което ще гарантира поканата на България в НАТО, не е пасивният, а активният консенсус.
Искам да ви върна към неотдавнашното посещение на новия български президент в Брюксел, в делегацията на който бяха представители на всички политически сили и по време на която среща с генералния секретар лорд Робъртсън беше подчертано първо големият напредък, постигнат от правителството на Обединените демократични сили в реформата в армията, и забележете - необходимостта от продължаването на ясна политика на реформи с ясни и еднозначни сигнали. Беше подчертано, че е необходима законодателна рамка на реформата и модернизацията на армията и на специалните служби. Впрочем това ми напомня, че днес във вестниците прочетохме, че има искане от господин Ершов и от господин Майкъл Чорни да се върнат. Това ще бъде интересен знак на мнозинството по отношение на желанието за членство в НАТО.
Също така беше подчертано, че има необходимост от доклад на правителството за ресурсно обезпечаване на реформата във Въоръжените сили. Ето защо Обединените демократични сили направиха тези искания по време на заседанията на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. За съжаление обаче те не бяха приети и с този отрицателен вот ние искаме да дадем ясен сигнал, че ако няма реални реформи в Българската армия отказ от покана на България в НАТО няма да бъде изненада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НАИМЕНОВАНИЕ НА ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ.
Вносител на проекта е народният представител Лютви Местан. Проектът за решение е разпореден на Комисията по образованието и науката. Моля председателят на комисията да докладва нейното становище.
Заповядайте, госпожо Анастасова.

ДОКЛАДЧИК ЕЛКА АНАСТАСОВА:

"Д О К Л А Д
на Комисията по образованието и науката
относно проект за решение за определяне наименование
на висше училище, № 254-02-1, внесен от народния
представител Лютви Местан

На свое редовно заседание, проведено на 30 януари 2002 г., Комисията по образованието и науката разгледа проект за решение за определяне наименование на висше училище, № 254-02-1, внесен от Лютви Местан. На заседанието присъства доц. Паскалев, декан на Медицинския факултет - гр. Пловдив, както и министърът на образованието и науката господин Владимир Атанасов.
Проектът за решение е за определяне наименованието на Висшия медицински институт със седалище град Пловдив в Медицински университет - гр. Пловдив.
Висшият медицински институт в град Пловдив е с полувековни традиции. Той се утвърди в системата на висшето образование като висше училище, което осигурява качествено университетско образование. Институтът ежегодно обучава и над 1200 студенти - чуждестранни граждани. В него са се дипломирали повече от 10 000 лекари и стоматолози от над 50 страни от Европа, Азия, Африка и Латинска Америка.
Висшият медицински институт с Протокол № 19 от 28 май 1998 г. на Акредитационния съвет е получил първи в страната институционална акредитация с оценка "много добра". Акредитацията е валидна до 15 септември 2003 г. Институтът е получил и програмна акредитация по медицина и стоматология с оценка "много добра" и тази акредитация е валидна до същата дата. На това основание Висшият медицински институт получи право да обучава за образователно-квалификационна степен "магистър" по медицина и стамотология, както и за образователната и научна степен "доктор". По силата на решението на Акредитационния съвет институтът е получил положителна оценка за обучаване на бакалаври по специалността "Здравни грижи". Срокът на валидност за тази специалност е до 15 септември 2001 г.
Структурата на Висшия медицински институт се състои от Медицински факултет, Стоматологичен факултет и Медицински колеж, в който се изучават 17 медицински специалности.
Институтът разполага с всички предвидени за един университет по Закона за висшето образование (чл. 17, ал. 2, т. 3, 6 и 7) обслужващи звена, необходими за научноизследователската и лечебната дейност, оборудвани със съвременна учебна и диагностично-лечебна техника и апаратура.
Висшият медицински институт развива активно учебно и научно сътрудничество с десетки чуждестранни висши училища и международни научно-медицински институции. По този начин той отговаря на изискването в чл. 17, ал. 2, т. 8 от Закона за висшето образование, свързано с необходимостта университетите да поддържат международни контакти при обучението и творческата си дейност.
Изложените аргументи показват, че Висшият медицински институт осъществява своята дейност фактически като университет. Той отговаря на всички условия в чл. 17, ал. 2, т. 2-8 и ал. 3 от Закона за висшето образование за университет.
Членовете на Комисията по образованието и науката, с 18 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма, взеха следното решение:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование да вземе решение за определяне наименованието на Висшия медицински институт със седалище - град Пловдив, на Медицински университет - град Пловдив."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Анастасова.
По този проект за решение има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване проекта за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ЧАСТНО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ - САМОСТОЯТЕЛЕН КОЛЕЖ С НАИМЕНОВАНИЕ "ТЕАТРАЛЕН КОЛЕЖ "ЛЮБЕН ГРОЙС" СЪС СЕДАЛИЩЕ СОФИЯ.
Проектът също е разпределен на Комисията по образованието и науката.
Моля, госпожо Анастасова, да запознаете залата с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЕЛКА АНАСТАСОВА: Благодаря, госпожо председател.

"Д О К Л А Д
на Комисията по образованието и науката
относно проект за решение за откриване на частно висше
училище - самостоятелен колеж с наименование
"Театрален колеж "Любен Гройс" и седалище София,
№ 102-03-13, внесен от Министерския съвет

На свое заседание от 16 януари 2002 г. Комисията по образованието и науката разгледа проект за решение за откриване на частно висше училище - самостоятелен колеж с наименование "Театрален колеж "Любен Гройс" и седалище София. На заседанието присъстваха проф. Елена Баева, президент на фондация "Любен Гройс", господин Георги Новаков, господин Роберт Янакиев, членове на настоятелството на фондация "Любен Гройс".
Членовете на Комисията по образованието и науката констатираха, че всички изисквания на чл. 15, ал. 1, 2 и 3 от Закона за висшето образование, свързани с откриването на висше училище, са спазени:
1. Има решение на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация от 29 март 2001 г., според което е дадена положителна оценка на проект за откриване на самостоятелен частен Театрален колеж "Любен Гройс". Определен е срок (съгласно чл. 82, ал. 2 от Закона за висшето образование) до 2 години след акта на Народното събрание за откриване висшето училище да поиска институционална акредитация.
2. Проектът за откриване на колежа е на основание § 61, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за висшето образование, който изисква в срок от 18 месеца частни висши училища да поискат институционална акредитация. Колежът има 10-годишна дейност, тъй като се явява правоприемник на основаното в 1990 г. Първо частно театрално училище.
Членовете на Комисията по образованието и науката се запознаха и с препоръките на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация, а именно:
1. Академичният състав на колежа да бъде избиран и назначаван в съответствие със Закона за научните степени и научните звания.
2. Да бъдат ясно регламентирани и документирани източниците на финансиране на колежа и взаимоотношенията му с фондация "Любен Гройс". Тук подробни разяснения даде проф. Елена Баева.
3. Да се разширят и задълбочат контактите на колежа с НАТФИЗ и с Театралния департамент на Нов български университет.
Проф. Елена Баева в качеството си на президент на фондация "Любен Гройс" детайлно информира членовете на Комисията по образованието и науката за материално-техническата база на Театрален колеж "Любен Гройс".
След проведеното гласуване по проекта за решение с резултат 13 гласа "за", 5 гласа "въздържали се", "против" - няма, Комисията по образованието и науката прие следното решение:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование да вземе решение за откриване на частно висше училище - самостоятелен колеж с наименование "Театрален колеж "Любен Гройс" и седалище София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по проекта за решение?
Заповядайте, господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, аз присъствах на заседанието на Комисията по образование и наука за обсъждане на този въпрос и съм един от тези, които са гласували "въздържали се". Искам да дам обяснение за това.
Смущавам се от това, че ние създаваме висше училище по една съвсем тясна специалност на едно учреждение, което има няколко десетки студенти, няколко на брой преподаватели и изчезващо малък брой щатни преподаватели. Все пак броят на висшите училища в България расте много по-бързо, отколкото расте броят на възможните студенти. Според мен прибавянето на още едно висше училище и то с такава минимална сфера на дейност, не казвам, че не е важна, но като имаме Националната академия за театър и филми, като имаме Свободния университет, в който има театрален факултет, просто смятам, че ентусиазмът и може би високия организаторски талант на един човек, за да създаде това висше училище, не е достатъчен. Аз няма да бъда "против", защото не е приятно човек да спира ентусиазма на хората, но няма да бъда и "за". Смутен съм от това, че ние създаваме с лекота още едно висше училище, което утре ще иска да носи и името на университет. Няма никаква собствена материална база и, така да се каже, ректорът на този колеж е на основна работа извън колежа.
Така че приканвам към по-изострено внимание при вземане на тези решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Сендов.
Заповядайте.
ГЕОРГИ СТАНИЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Пред нас е един проект за легитимиране на едно висше учебно заведение. Аз се присъединявам до голяма степен към думите на акад. Сендов. Аз също съм един от хората, които се въздържаха при гласуването в комисията. Мотивите ми за това са следните. Не на последно място, че България е на първо място в Европа по брой на висшите учебни заведения. Не искам да коментирам качеството на обучение в тези висши учебни заведения или поне в една част от тях. Но трите основни критерия за учредяването на ново учебно заведение са: материална база, преподавателски състав и финансиране. Мен специално два от тези критерия ме смущават и мотивите, които бяха внесени в комисията, за мен не бяха убедителни.
Първо, няма никаква материална база, а се посочва договор за три зали с НДК, а под финансиране от собствени източници се имат предвид 60-те студенти, които се обучават - по 700 лв. такса на година - това прави 42 000 лв. И аз мисля, че е несериозно едно висше учебно заведение да се издържа с бюджет от 42 000 лв. годишно.
Във връзка с това е и моето предложение този проект да бъде върнат в комисията за преразглеждане, като предполагам, че мотивите на вносителите могат да бъдат и по-сериозни, но просто да не са развити максимално добре тук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Данаилов, заповядайте за изказване.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, искам да кажа, че беше редно да има някакво становище и на Комисията за култура, когато става въпрос за такъв вид институция. Аз разбирам, че образованието е това, което движи нещата, но поначало, това си е мой поглед, има едно несъответствие за какво отговаря Министерството на култура и за какво - Министерството на образованието. Дали тези културни институти не трябва да бъдат при Министерството на културата, а обратно - училищата по изкуствата да бъдат в образованието? Но това е друга тема.
Искам да кажа няколко думи, макар че чух това, което казаха и колегите. Разбира се, математически погледнато, те донякъде са прави. Аз съм преподавател във Висшата театрална и филмова академия "Кръстьо Сарафов". Въпросът е следният. В тези 10 години с непрекъснато свиване на бройките в приемането в Театралната академия се стигна дотам, че в обществото има едно настроение, че, видите ли, за какво са ни толкова много артисти или режисьори. Годишно в Театралната академия кандидатстват около 300 млади хора. От тези 300 млади хора да допуснем, че някъде в порядъка на 60 носят своята дарба и способности. Това, което се отпуска от Министерството на образованието в последните години, вече става минимално. Известно ви е, че платеното образование беше спряно. Миналата година аз събирах клас и имах възможност да избера от толкова много деца само 14. Наблюденията ми във всички тези години са, че голяма част от децата, които не успяха да попаднат над чертата в Театралната академия, бяха на конкурси и допуснати до това училище, за което става въпрос. Твърдя, че за разлика от студентите от Театралната академия, студенти, колежани или ученици, както искате го възприемайте, завършвайки тази школа, отиват смело в театрите, които са извън София. Каквато и трагедия да се случи с българския театър, той съществува. А известно е, че от млади артисти винаги ще има нужда, тъй като за съжаление всички остаряваме.
Така че от гледна точка дали има хляб и място за тях, това е друг въпрос. Но аз съм убеден в едно: че в същото време трябва да има една задължителна конкуренция. Не мога да твърдя какви са кадрите, които излизат от другия университет, който готви такива кадри, но мога да твърдя, наблюдавайки продукцията на тези бъдещи мои колеги, че е много сериозна.
От тази гледна точка, разбира се, при спазване на всички закони, които бяха изредени, и наблюдението на комисиите по-нататък как именно ще тръгне работата на този колеж, аз апелирам точно за обратното - да дадем възможност да съществува един такъв колеж, за да има наистина достоен избор на тези, които кандидатстват, независимо дали кандидатстват в НАТФИЗ. Аз уважавам академията, знам че там са ценните кадри - кадри има, педагози има, работа няма. Затова апелирам да дадете гласа си за този колеж. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Данаилов.
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм един от най-големите поддръжници на конкуренцията и винаги съм защитавал тезата, че чрез конкуренция естествено става подборът на най-добрите в обществото. Но от скромния опит, който имам в работата си с културните институции в България, все още виждам, че преобладава едно чисто идеалистично виждане за българската култура, което наследихме отпреди 10-и ноември. Все още нашите културни дейци живеят с чувството, че някой трябва да поеме грижата за тях. Абсолютно съгласен съм с това, че не всички деца имат възможност да влязат в тези регламентирани приеми, но искам да ми бъде отговорено от Комисията по образование дали тези, които искат да се открие това частно театрално училище, този колеж, имат точен разчет за издръжката на един такъв колеж? Защото господин Стефан Данаилов казва, че имаме доста преподавателски кадри, те са безработни, трябва да им намерим работа. Ще се радвам да имаме и ние в България, такъв колеж като в Страсбург, но да създадеш един такъв театрален колеж, това изисква страшно много средства, иска една съвсем точна програма. Да не се получи така, че този колеж да се създаде само чрез гласуване на депутатите от Народното събрание и поради лошо направени разчети той много бързо да загине.
Аз не знам при председателя на Комисията по образование дали има представен такъв разчет? Ако има, нека да ни бъде разяснено. Но само да подкрепим голата идея да създадем един колеж, заради това, че деца искали да бъдат артисти и преподаватели да бъдат преподаватели звучи твърдо комично на фона на състоянието на българския театър. Защото, когато бях кмет, само едно нещо знаех: културните дейци, господин Данаилов знае, говорили сме много с него, постоянно идваха при мен и казваха: кмете, имаме пари само за заплати, но за всичко друго откъде да намерим средства да се издържат. Тоест, аз съм за конкуренцията, нека да има конкуренция, но нека да има един точен разчет. Защото господин Данаилов, обикаляйки света знае, че образованието е страшно скъпо нещо. И като привърженик на американската система за образование знам много добре колко хиляди долара струва на семестър едно обучение, а в България не знам защо все още се прокрадва това чувство, пак казвам, наследено ни от миналото, че някой трябва да поеме, от обществото да дойде някаква поддръжка, за да имаме добро образование. Доброто образование струва пари, скъпи колеги. (Реплики от НДСВ.) Много добре разбирам. Извинявам се, че се репликираме, госпожо Атанасова, няма американски колеж в Щатите да не е частен. Повечето са частни, даже и държавните са с много силна интервенция на изследователската работа и се заплаща. Но когато е частно, много добре беше казано тук, ще бъдат 60 студенти по 700 лв. Имате ли представа какво значи издръжката на един театър? Задавам Ви този въпрос и ако може да ми отговорите, ще Ви бъда благодарен. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика думата има господин Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Позволявам си да кажа, че по-добре знам колко е издръжката на един театър, погледнато отвсякъде. Тук става въпрос за друго. Вие казвате за кадрите. Последните разпоредби от Министерството на образованието и по решението на Академичния съвет на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" часовете по актьорско майсторство бяха сведени до 14 на седмица. Четиринадесет на седмица! Аз работя с двама, неудобно е да кажа, асистенти - проф. Илия Добрев и Росица Обрешкова. Доскоро работих с Ивайло Христов. Когато се направи разчетът, беше просто неудобно да поканя Ивайло Христов да работи два часа на седмица, а вече толкова години заедно работим в НАТФИЗ. Защото професорът трябва да има толкова часове, доцентът толкова и пр. Това, ако е задоволителното и опасността, не е. А в същото време, говоря в момента за две имена, аз мога да изброя много, които биха и трябва с педагогическия опит, който имат, и с личните си качества да работят и да имат възможност. Някои от имената, които споменавам, са от водещите ни артисти. Тук става въпрос да запазиш и педагога. За това става въпрос.
А доколкото разбирам, там е предоставен пълен разчет. Те са направили опит да разберат всъщност по какъв по-евтин начин може да пребивава училището. И самият факт, че толкова години те изпълняват своите програми, завършвайки със спектакли, с всичките компоненти, които са необходими в развитието на един млад актьор, аз не виждам кое е смущаващото и защо трябва да се спре тази възможност. Защо трябва предварително да мислим за фалита на нещо, което се състоява по един начин? Защото друго е самочувствието, извинявайте, че говоря емоционално може би, на един млад човек, завършвайки едно такова училище, който има и своето висше образование. Защо да го няма? Иначе погледнато, днес вече никой не изисква да отидеш в театъра и да нямаш висше образование. Едно време ни удържаха, ако не си завършил ВИТИЗ тогава, по 10, 20 или 30 лв. за това, че нямаш висше образование. Днес ръководителите на театрите не се интересуват от това, а от таланта, а не от образованието. Но това не е редно. Защото това ще изисква и друг вид изучаване, не става въпрос само за едно актьорско майсторство, а става въпрос за много други дисциплини, които дават някаква култура, ако не цялостна, на едни бъдещи артисти.
Факт е, че то не може да бъде огромно училище, затова защото те се стараят да бъдат в необходимостите днес на българския театър. Затова никак не мисля, че аргументите са правилни. Да, театърът струва скъпо, ако не можеш да го ръководиш. Но нали ни трябва театърът? Най-лесно е да кажем: и това да го няма. Никак не съм съгласен с тази постановка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Думата има господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател! Откровено казано, съм объркан. За пореден път се объркаха представите ми за ляво, дясно и център в политическото пространство. Доживях да видя и това един представител на левия спектър на политическото пространство да влиза в спор с представител на една дясна политическа формация за необходимостта да се даде шанс на частната инициатива в образованието. Изводите се налагат от само себе си. Дали това е материален израз на протеклите и протичащите реформи в БСП или СДС не е наясно с категориалния апарат на европейската християндемокрация, аз ще го оставя на заден план. Сега по същество.
Уважаеми колеги, аз ще подкрепя проекта за решение за откриване на частно висше училище, самостоятелен колеж с наименование Театрален колеж "Любен Гройс" със седалище София, не защото съм убеден привърженик като либерал да се даде път на частната инициатива в образованието, а защото смятам, че инициаторите, учредителите по-точно на частния колеж откликват на една реална обществена потребност.
Зададени ни бяха много въпроси. Аз бих могъл да отговоря на тях, но няма да го направя, защото политическата отговорност на един народен представител, преди да се изкаже "за" или "против" даден проект за решение, струва ми се изисква той да се запознае с всички налични материали. И аз искам да ви помоля да се качите на втория етаж в библиотеката на Народното събрание, където, ако имате желание за това, ще заварите една дебела папка и това е докладът на специализирания държавен орган "Националната агенция по оценяване и акредитация", където се съдържат отговорите на всички тези въпроси, които задавате от трибуната на пленарната зала. Там са и финансовите разчети, там ще намерите подробна информация в каква степен и отговаря ли Театрален колеж "Любен Гройс" на всички изисквания за институционална акредитация на висшите училища, в частност на един театрален колеж.
Явно отговаря, защото оценката на специализирания държавен орган е положителна и аз не се чувствам по-компетентен от този специализиран орган да поставям под съмнение експертните заключения на специалистите в тази област.
Но има нещо, което смятам, че би трябвало да бъде водещ мотив, когато след малко ще решим дали да подкрепим или не проекта.
Уважаеми колеги, дали днес ще вземем решение за откриване на колежа или не, това няма да промени факта, че този колеж вече съществува. Той е факт в нашия публичен живот. Вече от години те произвеждат тези кадри, само че го правят по режима на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Сега учредителите заявяват готовност да излязат на светло, доброволно се подлагат на контрола, който е установен в Закона за висшето образование. Подлагат се доброволно на институционална акредитация и казват: ние искаме с този акт да признаем правото на държавата да упражнява контрол върху това, което и без това в продължение на години правим. Какво по-хубаво от това?
В изказванията против проекта за решението се съдържат много интересни тези за болните места на образователната система. Да, прекалено много станаха висшите училища за българските условия. Но проблемът не е в легитимните частни образователни субекти. Проблемът е в безконтролното роене на някакви изнесени и не знам какви други форми на обучение - дистанционни, на чуждестранни вузове - с които образователният ни пазар е залят. Тук не говорим за образователен субект, който иска да работи извън регламента. Говорим точно за обратното - за заявена готовност в срок до 18 месеца от вземане на решение от страна на Народното събрание те да получат институционална и програмна акредитация. Тоест, държавата в лицето на своите специализирани органи запазва правото си, ако новоучреденият колеж не отговаря на условията, да не получи акредитация. Тоест, контролният пакет акции продължава да бъде в наши ръце.
И така, уважаеми колеги, аз предлагам да преосмислите позицията си и да подкрепите проекта за решение именно, защото следва според мен в случая да се отнесем с малко по-голямо уважение към становището на специализирания държавен орган в лицето на Националната агенция за оценяване и акредитация. А всички останали проблеми, които поставихте, са повод за много сериозен дебат, но не във връзка с този проект за решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика има думата господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Местан. Вие казахте много точно - този колеж съществува, той произвежда кадри, много високо се ценят, всички са щастливи и така нанатък.
Защо ние трябва да създаваме този колеж, в който всичко на всичко се обучават 30-тина души, да го правим висше училище? Нали утре ние ще искаме нашите дипломи за висше образование в България да се признават в Европа. Нали ще се разбере, че в България има 50 - 60 висши училища, които нямат нито сграда, нито сериозен персонал, нито нищо. Висшето образование не е само една специалност, колкото и велика да е тя. Господин Данаилов знае много добре, че ако един човек е роден за артист, и да не се учи във ВИТИЗ, ще стане артист. Същото се отнася и за математиците, между нас казано. Но е хубаво да бъдат обучени в добър университет. Утре ще дойде един велик музикант, ще направи един колеж за 15 души и ще трябва и на него да му направим висше училище. Висшето училище е нещо, което изгражда личността като цяло, а не само да даде занаят.
Това е моето желание - да помислим за тази работа и да видим по какъв начин това нещо може да стане. Защото дадем ли сега път на такива неща, утре ще се намерят още 50 желаещи да си направят висше училище. Това висше училище има един салон, където репетират и една изключително талантлива и амбициозна жена - Елена Баева, която може би има световен талант да прави артисти, но тя си работи и в НАТФИЗ. Аз не мога да разбера защо ще трябва да правим за една група от 30 души университет, защото утре ще го направим университет само и само да се харесаме, че ние сме добри. И сега какво излиза? Тези хора, които искат да погледнат нещата такива, каквито са, са ретроградни, защото спъват. А ние сме тук, за да преценим нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Христо Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Местан! Не става въпрос за политическа еквилибристика, ляво - дясно, християндемокрация и така нататък. Никога не съм крил прозападните си чувства. Затова съм в СДС, затова съм един от основателите на тази организация - именно в стремежа си да приложа ценностите на Западна Европа и на Съединените щати в България.
Но много добре трябва да разберем къде живеем и какви са ни възможностите. Липсата на някакъв прагматизъм и повтаряне на клишета няма да решат нашите проблеми. Аз напълно се присъединявам към думите на господин Сендов, човек, дал твърде много на българското образование, прието или неприето. Но това, че аз призовавам за едно трезво обмисляне на това предложение - да се създаде частно висше училище - колеж, не означава, че аз имам ретроградно мислене.
Пак повтарям, много добре съм запознат с американската образователна система и знам какво значи конкуренция, какво значи акредитация, какво значи изисквания. Защото, уважаеми колеги, вие знаете, че едно най-обикновено училище се нуждае от класни стаи, от отопление, поддръжка, ремонт и така нататък. Тук освен за висококвалифицирания труд на преподавателите, в който аз не се съмнявам, става дума и за един учебен театър, където тези хора трябва да присъстват на сцената, за да докажат своето творческо майсторство. А вече, когато се намеси една такава сложна институция за издържане, високотехнологична театрална сцена като място за изкуство, защото театърът е една много сложна технологична сграда, отношенията стават прекалено сложни.
Нямам нищо против. Може би господин Местан знае много добре горе какъв труд има изложен. Но ние, депутатите, които сме в тази зала, на нас никой не ни е казал, че съществува такъв труд. Не ни е обяснил как ще бъде създадено това училище, как реално ще бъде издържано, за да вдигнем ръце "за" или "против", да дадем нашия вот. Защото днес, тази сутрин, на нас ни се дава програмата на Народното събрание за тази седмица. Молим да бъдем разбрани.
Затова, че ние искаме една пунктоалност в нашите отношения помежду си като народни представители, това не значи ретроградност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Камбуров.

ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател! Господин Местан, Вие присъствахте на заседанието на Комисията по образование и не казахте, че "против" гласува само академичният състав на тази комисия. И те се аргументираха много добре.
Аз изслушах Вашата пледоария и искам да кажа, че нашите аргументи бяха такива: че ние държахме изключително много за фиксираната площ и място, където колежът ще развива дейността си.
Второ, щатните бройки на всички, както по Закона за висшето образование трябва да отговаря разкриването на едно висше училище.
Трето, Вие много добре знаете, че в момента в България има 48 колежа и 42 висши училища, което прави общо 90. Това е деветдесет и първото.
Ние нямахме нищо против това, но не можеше да се съгласим и с издръжката, която ни се представи, защото най-скъпото обучение в тази държава е по медицина, стоматология и висшите училища по изкуство. Това е най-скъпото обучение. Ние не можехме да приемем тази сума, която ни се представяше като реална сума за издръжка на тези деца. Това бяха нашите аргументи и затова ние - академичният състав, гласувахме "въздържали се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Местан, имате думата за дуплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моите най-искрени почитания към представителите на академичната общност в тази зала. Но те по-добре от нас би следвало да знаят, че едно от най-сериозните достойнства на Закона за висшето образование е именно изграждането на един специализиран орган - Националната агенция за оценяване и акредитация, с който орган фактически се завършва процеса на изграждане на онези институции, които, от една страна, трябва да гарантират контролните функции на държавата, без това да влиза в колизия с автономията на висшите училища. Тази Национална агенция работи по централизирани стандарти. И ако даден проект не отговаря на тези стандарти, той не получава положителна акредитация.
Да разбирам ли, че Вие поставяте под съмнение заключението на Националната агенция по оценяване и акредитация? Бога ми, това са хора, които вие избрахте по време на Тридесет и осмото Народно събрание. И проф. Мартинов, и другите. Това е факт! Не поставяйте под съмнение експертността на вашите кадри. (Единични ръкопляскания в НДСВ.) Това е първият ми отговор.
Второ, към господин Кирчев. Моите най-искрени почитания към Вас, 1:1 ги приемете. Но когато говорим за западни ценности, господин Кирчев, много бих искал този израз да не е кух, да бъде пълен със съдържание. Западна ценност е например да равнопоставяш частните и държавните образователни субекти. Точно предишното правителство наложи двоен стандарт, двоен аршин, с който мереше частните образователни субекти. Отворете всички данъчни закони и ще видите: данъчните преференции, които се отнасят за държавните училища в никаква степен не важат за частните. И аз пледирам в тази пленарна зала вече пет години да се спази духът на Конституцията, да не бъдат дискриминирани субектите на основание дали са частни или държавни. Това е западната ценност, за която говорите. За съжаление и тази година не успяхме. (Единични ръкопляскания в НДСВ.)
Трябва да бъда самокритичен и към нас самите. Много ви моля, много голям е дебатът за образованието въобще, но в случая благодаря за репликите и въпреки това оставам на позицията да дадем шанс на един легитимен частен субект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи?
Да, заповядайте, госпожо Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз съм малко изненадана от този дебат, който се завихри тук. Тези неща бяха поставени още в комисията, обсъдиха се, получиха своите отговори там. Първо искам да кажа, че точката за откриването на този театрален колеж фигурираше в програмата още от миналата седмица, ако не се лъжа, но ние не стигнахме до нея. Така че, който е желаел, вярвам, народните представители знаят, в библиотеката се намират всички материали, в комисията също е могъл да дойде и да се запознае с всичко, което го интересува и на което би могъл да получи отговор.
Освен това искам да благодаря много на господин Данаилов, който смятам, че е най-компетентен в тази сфера и неговото становище е изключително важно. Той не се страхува от конкуренция и поощрява младите хора действително да се изявяват в тази посока.
А що се отнася до това, че някои хора на културата все още залагат на идеализма, бих искала да кажа, че културата и културните институции по принцип съществуват преди всичко благодарение на този идеализъм все още. Така че той не бива да бъде подценяван. Вярно, средствата са важни, но ако го няма и този идеализъм, уверявам ви, културата съвсем нямаше да я има днес.
Така че аз не бих искала да се подлага на съмнение трезвото обмисляне на комисията, тъй като, пак повтарям, нещата са разгледани достатъчно обстойно, вие чухте много сериозни становища и позиции тук, които изрази и господин Местан. И мисля, че всички ще подходим разумно, защото България няма да загуби от един нов частен театрален колеж. Затова ви призовавам да подкрепите това предложение, зад което е застанала и Комисията по образование и наука. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаещи? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.


Ще прочета решението:

"РЕШЕНИЕ
за откриване на частно висше училище самостоятелен
колеж с наименование Театрален колеж "Любен Гройс" със седалище София

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование

Р Е Ш И:

1. Открива частно висше училище - самостоятелен колеж с наименование Театрален колеж "Любен Гройс", със седалище София и с предмет на дейност обучение в образователно-квалификационна степен "специалист по..." в професионално направление "театрално и филмово изкуство".
2. Имуществото и финансирането на колежа по т. 1 се осигурява съгласно неговия учредителен акт."
Моля да гласувате.
Гласували 138 народни представители: за 113, против 7, въздържали се 18.
Решението е прието. Честито!

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЕМЕЙНИТЕ ПОМОЩИ И ДОБАВКИТЕ ЗА ДЕЦА.
Най-напред давам думата на председателя на Комисията по труда и социалната политика д-р Адемов. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги!
"Д О К Л А Д
по законопроекта за семейни помощи за деца
№ 102-01-42 от 20 декември 2001 г.,
внесен от Министерския съвет;
законопроект за подпомагане на семейството
при раждане, отглеждане и възпитание
на деца № 154-01-80 от 28 ноември 2001 г.,
внесен от Емилия Масларова и група
народни представители;
законопроект за семейни помощи и добавки за деца
№ 154-01-15 от 19 юли 2001 г., внесен от
Надежда Михайлова и група народни представители
за първо гласуване

На заседание, проведено на 17 януари 2002 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа законопроект за семейни помощи за деца, внесен от Министерския съвет; законопроект за подпомагане на семейството при раждане, отглеждане и възпитание на деца, внесен от Емилия Масларова и група народни представители, и законопроект за семейни помощи и добавки за деца, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители.
На заседанието присъстваха госпожа Христина Христова, заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Цветанка Горчева, директор на Дирекция "Политика и стратегия на социалната защита", господин Йордан Христосков, управител на НОИ и други.
Законопроектът за семейни помощи за деца, внесен от Министерския съвет, и мотивите към него, бяха представени от госпожа Христина Христова, заместник-министър на труда и социалната политика. Тя подчерта, че законопроектът има за цел да подпомогне издръжката на децата, отглеждани в семейството, на основата на правата, регламентирани в Конституцията на Република България. Обособяват се три основни вида семейни помощи - еднократни при раждане на дете, месечни за деца до 1 г. и месечни за деца до 18 г. Стимулира се отглеждането на децата в семейна среда. Осигурени са възможности месечните помощи да се изплащат и на роднини, близки и приемни семейства по реда на Закона за закрила на детето. Правото на месечни помощи зависи от средномесечния доход на член от семейството, което насочва подпомагането към онези семейства, които имат действителна необходимост от него. Получаването на помощите за деца е във връзка със социалния статус на родителите. Изравнява се размерът на еднократната помощ при раждане на първо, второ и трето дете, която е определена на 200 лв., като не се въвежда подоходен критерий. Определя се нов подход при подпомагане на семействата, които отглеждат деца до 1 г. Ще бъдат подпомагани всички неработещи и неосигурени майки, чиито доходи са равни или по-ниски от определената доходна граница. Тази помощ може да се получава освен от майката и от законния представител на детето. Когато родителите са разведени, помощта се изплаща на родителя, на който е присъдено упражняването на родителските права. При подпомагане на деца в училищна възраст се въвежда изискването за редовно посещаване на училището, чрез което се насърчава повишаването на тяхното образование. Увеличава се около два пъти размерът на месечните помощи за деца до 18 г., като помощта се насочва към децата от семейства с по-ниски доходи. Семейните помощи за деца се отделят от минималната работна заплата, като се въвежда гъвкав подход за определяне границата за придобиване на това право. Тази граница ще се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет, което ще осигури възможност за по-точно планиране на средствата. За 2002 г. е предвидено средномесечният доход да бъде 150 лв. Променя се механизмът на изплащането на семейните помощи. Това ще става от една институция - от общинските служби по социално подпомагане. Съвместяването на това, заедно с правомощията им, регламентирани в Закона за закрила на детето, ще доведе до създаването на по-висока ефективност при защитата правата на децата и упражняването на контрол при отпускане на средствата. Въведени са строги санкции за нарушаването разпоредбите на закона.
Законопроектът поставя началото на нова държавна политика, която е в съответствие с изискванията на европейското законодателство за социална закрила и на Конвенцията на ООН за правата на детето. Средствата за приложението на проектозакона са осигурени в Закона за държавния бюджет за 2002 г.
Законопроектът за подпомагане на семейството при раждане, отглеждане и възпитание на деца, внесен от Емилия Масларова и група народни представители и мотивите към него, бе представен от народния представител Емилия Масларова. Тя подчерта, че предлаганият законопроект цели да бъдат създадени стабилни и трайни гаранции в две насоки - за реализацията на конституционното право за закрила на децата и семейството и намаляване на различията в стандартите на живота при отглеждането на децата и провеждането на последователна политика за съчетаване на семейния и професионален живот в семейството на тези, които отглеждат децата, и правото им на избор в тази насока.
Законопроектът има за цел запазването на основните социално-икономически права на семейството чрез допълване на доходите. Тук се включва и предоставянето на услуги за периода на отглеждане на детето в домашна среда, а така също предпоставки за разширяване на придобивките с нарастване на икономическите възможности и социалните ресурси на държавата. Предлага се изравняване на социалните права на осигурените и неосигурените родители, като осигурените лица получават допълнителни социални плащания или данъчни облекчения с оглед насърчаване на заетостта и на доходите от труд и спазване на минималните осигурителни норми. Въвежда се тристепенна схема за подпомагане на семейството за компенсиране на специфични рискове и включване на услуги в помощ на семейното планиране и грижите за децата. Премахва се диференциацията на помощите според поредността на децата, но се определят изисквания, свързани с възрастта на децата предвид тяхната издръжка, начин на живот, образование и др. Поставен е нов принцип за обвързване задълженията на семейството при отглеждане на децата, което се отнася до здравословното им състояние, до образованието и до развитието им в семейната среда. Въвежда се динамична схема за поддържане на доходите чрез въвеждане на необлагаем доход като предпоставка за получаване на различните видове помощи, свързано с поредността на децата. При родителите с по-високи доходи се пристъпва към семейното подоходно облагане чрез преференции по законите, свързани с облагането на доходите на физическите лица. Законопроектът е изготвен със стремеж за съобразяване с препоръките на Международния валутен фонд и Световната банка, в максимална степен за откъсване на социалните плащания от минималната работна заплата.
Към законопроекта е представена финансова справка, изготвена на основа на статистически данни от 2000 г., според която за реализацията на законопроекта ще са необходими 340 млн. лв.
В проведените разисквания госпожа Христина Христова, заместник-министър на труда и социалната политика, отбеляза, че много от обществените отношения, които се визират в проектозакона, са уредени с други закони и други нормативни актове, което е в противоречие с чл. 10 от Закона за нормативните актове. Това се отнася до Кодекса за задължително обществено осигуряване, Кодекса на труда, Семейния кодекс, Закона за закрила на детето, Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане и др. Проектозаконът урежда правни норми, които са предмет на Закона за облагане доходите на физическите лица, Закона за корпоративното и подоходно облагане и Закона за лечебните заведения, което също е недопустимо. Предвижда се създаването на нови административни структури и институции по раздел четвърти, за които също е трудно да се установи администрирането и размерът на издръжката им.
Законопроектът, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители, бе представен от народния представител Росица Тоткова. В законопроекта са предвидени два начина за подпомагане на семействата с деца. Единият от тях е чрез семейни помощи, а другият е чрез добавките за деца. Помощите се получават, когато семействата отговарят на определен подоходен тест, като по този начин се постига по-добра адресираност до онези семейства, които имат необходимост от подпомагане. Добавките за деца имат универсален характер - носителят на тази добавка да бъде детето, като се предлага диференцирането да се извършва спрямо неговата възраст. Предлага се такова диференциране на размера на добавките да има и в зависимост от поредността на детето, като се акцентира върху двудетния модел. Предложеният законопроект се различава от законопроекта на Министерския съвет с това, че се предвижда увеличение от 20 на сто към добавките за деца, когато те се отглеждат от един родител. Законопроектът предвижда изплащането на помощи и при бременност на неосигурените бременни 45 дни преди раждане, което съществува и понастоящем. За база на обвързаните с размера на семейните приходи плащания се определя гарантираният минимален доход, определян от Министерския съвет. Месечните добавки за деца се осигуряват независимо от доходите на семейството. Със законопроекта изцяло се променя системата на финансиране и администриране на семейните плащания за деца, като досега съществуващите три източника и четири институции се консолидират с един - държавния бюджет, и в една институция - общинските служби за социално подпомагане. Предвижда се проектозаконът да влезе в сила от 1 януари 2002 г.
Към законопроекта няма приложена финансова обосновка. Тъй като предложеният законопроект е бил приет на първо гласуване от Тридесет и осмото Народно събрание, понастоящем Министерството на финансите е предоставило финансовите разчети по неговото прилагане, като средствата възлизат на 344 млн. лв. при размер 44 лв. на гарантирания минимален доход от 1 юли 2001 г. само за изплащане на предвидените детски помощи и добавки, което прави законопроекта неизпълним със Закона за държавния бюджет за 2002 г.

В хода на обсъждането бе подчертано, че и в трите законопроекта има ценни идеи, които могат да бъдат използвани. Като изключително важен бе поставен въпросът за получаването на помощи от неосигурените бременни за периода 45 дни преди раждане, техният брой и средствата, необходими за това. Тази категория жени е рискова, трудно се реализира на пазара на труда, което създава значителен социален проблем. Бе изразено становище, че е необходимо изработването на една цялостна концепция за семейното подпомагане на принципа на дългосрочното планиране, която да неутрализира отрицателното демографско развитие.
След приключване на разискванията и проведено гласуване бяха приети следните становища, както следват:
С резултат "за" 13 гласа, "против" - няма, "въздържали се" - 4, Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за семейни помощи за деца, внесен от Министерския съвет.
С резултат 6 гласа "за", "против" - няма, "въздържали се" - 11 гласа, Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за подпомагане на семейството при раждане, отглеждане и възпитание на деца, внесен от Емилия Масларова и група народни представители.
С резултат "за" 5 гласа, "против" - няма, "въздържали се" 12 гласа, Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване законопроект за семейни помощи и добавки за деца, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Адемов.
Имаме да разглеждаме три законопроекта. Те бяха докладвани точно в обратния ред на тяхното постъпване, но това няма никакво значение.
Най-напред е внесен законопроекта от госпожа Надежда Михайлова, след това от госпожа Емилия Масларова и след това от Министерския съвет.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Има още становища на комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Друга комисия не е дала становище. На мен ми е написано, че няма внесен доклад от друга комисия, затова не съм дал думата. Ако имате мнения и становища на комисии, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, наистина има три законопроекта и може би трябва да внесем малко яснота. Има такова разпределение по следния начин. Председателят на Народното събрание, тъй като най-рано беше постъпил законопроектът на госпожа Надежда Михайлова и група народни представители от ОДС, го разпредели дори като водеща комисия на Комисията за децата, младежта и спорта. А след това постъпи законопроектът от госпожа Масларова, който беше разпределен като водеща комисия на Комисията на д-р Адемов и след това дойде при нас отново като комисия за становище. И чак на трето място постъпи законопроектът от Министерския съвет, за който, между другото, аз вече имах повод да го кажа в залата, три пъти отлагахме гледането на проекта на госпожа Масларова в комисията, за да изчакаме становището на водещата комисия и внасянето на самия законопроект от Министерския съвет.
Това беше редът на постъпване на законопроектите и тяхното разпределение, включително към нашата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен съм, но това, с което аз разполагам пише: няма становище на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция за законопроекта на госпожа Надежда Михайлова. За законопроекта на госпожа Емилия Масларова има доклад само на водещата комисия. И за законопроекта на Министерския съвет няма становище на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция. Това е, с което аз разполагам в документацията и в папката по този въпрос беше само този доклад.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Значи папката е с невярно съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не мога да измисля нещо.
Ако вие имате доклад на комисия, заповядайте. Имате ли доклад?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Щом съм излязъл на трибуната, имам становище. Изяснявам точно това, че в нашата комисия се разгледаха законопроектите и ние сме приели становище на комисията и по трите проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте да прочетете доклада.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Благодаря.
Нещо повече, ние имаме две становища поради това, че единият законопроект беше внесен много рано, комисията имаше свое становище и след това гледахме успоредно двата проекта. Дори едното становище, за Ваше сведение, уважаеми господин председател, е изпратен от комисията до парламента на 08.11.2001 г. по първия законопроект. Така че ще се наложи да прочета две становища с два различни входящи номера. Второто становище е от 04.02, тъй като комисията е гледала законопроекта на 31 януари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Благодаря.
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 154-01-15 за семейни помощи
и добавки за деца, внесен от Надежда Михайлова и
група народни представители на 19.07.2001 г.

На свое редовно заседание, проведено на 1 ноември 2001 г. Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа проекта за Закон за семейни помощи и добавки за деца. От името на вносителите госпожа Тоткова представи законопроекта, излагайки принципите и философията, залегнали в проекта.
По време на дебата бяха изразени становища от обществената необходимост от такъв закон, който да регламентира получаването на семейни помощи и добавки за деца. Беше изразено мнение, че идеите, залегнали в проекта, са добри, но е необходимо да се направят редица корекции за усъвършенстването му предвид по-доброто прилагане. Същевременно голяма част от членовете на комисията изказаха мнение, че законопроектът няма финансова обосновка и неговото изпълнение не е предвидено в бюджета за 2002 г. С оглед на това и след проведеното гласуване при резултати: "за" - 1, "против" - 4, "въздържали се" - 2, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта прие следното становище:
Препоръчва на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване законопроекта за семейните помощи и добавки за деца № 154-01-15 от 19.07.2001 г., внесен от Надежда Михайлова и група народни представители от Обединените демократични сили."
Това е становището по първия проект, по реда на внасянето му, както видяхте по датите.
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект за семейни помощи за деца № 102-01-42
от 20.12.2001 г., внесен от Министерския съвет
на Република България
и на Законопроект за подпомагане на семейството при
раждане, отглеждане и възпитание на деца № 154-01-80
от 28.11.2001 г., внесен от Емилия Масларова и
група народни представители
На свое редовно заседание, проведено на 31 януари 2001 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроект за семейните помощи за деца, внесен от Министерския съвет и Законопроект за подпомагане на семейството при раждане, отглеждане и възпитание на деца, внесен от госпожа Емилия Масларова и група народни представители.
На заседанието присъстваха госпожа Христина Христова - заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Емилия Масларова като представител на вносителите на законопроекта.
Законопроектът за подпомагане на семейството при раждане, отглеждане и възпитание на деца бе представен от госпожа Емилия Масларова. Тя подчерта, че предлаганият законопроект има за цел запазване на основните социални и икономически права на семейството. Предлага се универсализация на социалните придобивки, тоест условно изравняване на икономическия потенциал и ресурсите за социално развитие. Въвеждането на тристепенна схема позволява да се съобразят потребностите на всички видове семейства, като се зачита правото им на самостоятелно и независимо съществуване. Въвеждането на динамична схема за поддържане на доходите чрез въвеждане на необлагаемия доход като основна предпоставка за получаване на различни видове помощи, обвързване на размера на помощите с възрастта на детето, а при родителите с по-високи доходи, с броя на отглежданите деца в семейството. Законопроектът е съобразен с препоръките на Международния валутен фонд, Световната банка за откъсване на социалните плащания от минималната работна заплата. Към законопроекта е представена и финансова справка, изготвена на основа на статистически данни от 2000 г.
Законопроектът за семейните помощи за деца на Министерския съвет бе представен от госпожа Христина Христова, заместник-министър на труда и социалната политика. В мотивите тя изложи, че законопроектът предвижда реформа в областта на семейните плащания за деца, регламентирайки три основни вида семейни помощи. Основните принципи, залегнали в законопроекта, са стимулиране на отглеждането на децата в семейна среда. Регламентира се възможността месечните помощи да се изплащат и на роднини, близки и приемните семейства, когато детето е настанено за временно отглеждане по реда на Закона за закрила на детето. Правото на месечни помощи за деца се определя в зависимост от средномесечния доход на член от семейството. Променя се механизмът за изплащане на семейните помощи за деца, създавайки условия за отстраняването на дублиращите плащания и възможността за ефективен контрол.
Законопроектът поставя начало на нова държавна политика за социална закрила в съответствие с изискванията на европейското законодателство. Средствата за приложението на законопроекта са осигурени в Закона за държавния бюджет за 2002 г.
Изказаните мнения в хода на дискусията бяха в посока, че в двата представени законопроекта има идеи, които могат да бъдат използвани за изработването на един добър Закон за семейните помощи за деца, хармонизиран с европейското законодателство.
След приключване на дебатите и проведеното гласуване бяха приети следните становища:
1. Със "за" - 8 гласа, "против" - няма, "въздържали се" - 5 гласа, Комисията по въпросите за децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроекта за семейни помощи № 102-01-42 от 20 декември 2001 г., внесен от Министерския съвет.
2. С 5 гласа "за", "против" - 5, "въздържали се" - 4, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо четене законопроекта за подпомагане на семейството при раждане, отглеждане и възпитание на деца, № 154-01-80 от 28 ноември 2001 г., внесен от госпожа Емилия Масларова и група народни представители." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Праматарски. Прощавайте за недоразумението. Това беше техническа грешка.
Има ли друга комисия, която да е дала становище и да не е обявена? Няма.
Вносителите имат ли желание извън времето за дискусия да се изкажат?
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Междуведомствена работна група към Министерството на труда и социалната политика разработи проект на Закон за семейни помощи за деца. С него се предвижда да се отмени Указът за насърчаване на раждаемостта, който е доказал своята неефективност и не отговаря на социално-икономическата обстановка в страната.
Основната философия на новия законопроект е насочване на този вид социални помощи, каквито са детските добавки, към най-нуждаещите се и премахване на практиката те да се дават на всички деца, независимо от доходите на семействата. Ние решихме, че е по-добре парите да бъдат повече и да отиват при тези, които имат най-голяма потребност от тях, отколкото да представляват една символична сума, която да се получава от всички.
Първоначалната ни идея сумата да се увеличи от 8,50 лв. на 17,00 лв. за дете при доход до месечния необлагаем минимум бе поставена на обществена дискусия и претърпя промени. Прие се детските добавки да бъдат в размер на 15,00 лв. месечно, но за това пък да се разшири базата на максималния доход и той да се увеличи от 110 на 150 лв. месечно на човек от семейството. В резултат на това решение след приемане на закона около 1 млн. 150 хил. български деца ще получават по 15,00 лв. месечно. В момента по 8,00 лв. получават 1 млн. 200 хил. деца.
Дава се възможност размерът на детските добавки и максималният доход, до който те могат да се получават, да бъдат определяни със Закона за държавния бюджет всяка година. Така на практика те ще могат да бъдат актуализирани и размерът им ще нараства постепенно.
Значителна придобивка на новия законопроект е и удвояване на еднократната помощ при раждане на първо дете, която се вдига от 100 на 200 лв. При това плащане не се въвежда подоходен критерий с цел стимулиране на раждаемостта.
С новия Закон за семейните помощи за деца се разширява и базата за отпускане на помощи за отглеждане на деца. И в момента детските помощи не са универсално право. От него са лишени неработещите родители, които не са били регистрирани в бюрата по труда. Без детски добавки са оставени родителите след развод, когато детето е оставало при неработещия родител, както и семейства с двама безработни, в които единият от тях не е регистриран като такъв. С промяната помощи за отглеждане на дете ще получават всички неработещи родители, чиито доходи са под определената доходна граница.
Въвежда се изискването за децата в училищна възраст да посещават редовно училище, за да получават месечни добавки. В момента това изискване съществува, но се отнася само за възрастта между 16 и 18 години.
Развива се и конституционното положение, че семейството се ползва с подкрепа на държавата и обществото като естествена среда, в която расте детето. Стимулира се отглеждането на деца в семейна среда. Семейните помощи се предоставят само, когато децата се отглеждат в семейството.
Регламентира се възможността месечните помощи за деца да се изплащат и на роднини, близки или приемни семейства, когато детето е настанено за временно отглеждане по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Променя се механизмът за изплащане на семейните помощи за деца. Съществуващите досега четири институции се консолидират в една институция - общинските служби за социално подпомагане. За да се създаде административен капацитет на общинските служби за социално подпомагане и да се подготвят за изпълнение на закона, се предвижда двегодишен гратисен период, при който ще се запази досегашният механизъм за изплащане на помощите за деца чрез работодателите, териториалните поделения на Националния осигурителен институт, учебните заведения и общинските служби за социално подпомагане.
Предлагам на уважаемите народни представители да подкрепят на първо четене този законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи от вносителите искат ли думата?
Госпожа Масларова, ще Ви стигнат ли 9 минути?
Имате думата, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги!
Аз искам да направя процедурно предложение. Едва ли някой в тази зала се заблуждава, че проблемът, свързан с насърчаване на семействата при раждане, отглеждане и възпитание на децата е въпрос, който може в рамките на 9 минути, които остават до края на днешния парламентарен ден, да се представят, първо, законопроектите, а след това да се извърши необходимия дебат в залата по повод представените три законопроекта, така че, господин председател, аз правя процедурното предложение просто да прекратим и да продължим утре сутринта, тъй като би било несериозно да продължим работата в рамките на работното време да представим трите законопроекта и да има дебати по тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожо Масларова, приемам това Ваше предложение не като процедурно предложение, а като разумно предложение, тъй като наближава краят на работното време. Аз бавно ще прочета съобщенията и по този начин времето ще свърши.
Съобщения:
Насроченото заседание за 13 февруари 2002 г., сряда, от 14,30 ч. в зала 239 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1 на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред се отлага за 14 февруари 2002 г., четвъртък, от 14,30 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе съвместно заседание с Комисията по здравеопазване на 13 февруари 2002 г., сряда, т.е. днес, в 16,30 ч. в зала 130 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1.
Комисията по образованието и науката отлага заседанието, което е насрочено за днес след обяд.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,53 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов

Секретари:
Сийка Димовска

Весела Лечева