Председателствал: председателят Огнян Герджиков

Секретари: Силвия Нейчева и Весела Лечева


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, искам да ви пожелая една успешна и ползотворна пленарна седмица.
Искам да предложа на вашето внимание проектопрограмата за работата на Народното събрание за периода 13 - 15 март 2002 г.
1. Разисквания по питането на народните представители Георги Пирински и Емилия Масларова към министъра на финансите Милен Велчев относно договора с "Краун ейджънтс" за реформа в митниците.
2. Законопроект за ратифициране на Договора за пласиране между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк, Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Брадърс Интернешънъл Лимитид, на Договора за фискално агентство между Република България и Джей Пи Морган Чейс Банк и други и на Договора за дилър мениджъри между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк, Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Брадърс Интернешънъл Лимитид. Вносител е Министерският съвет.
3. Ново обсъждане на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет от Народното събрание на 21 февруари 2002 г., върнат с Указ № 91 на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
5. Второ четене на законопроекта за семейни помощи за деца.
6. Промени в съставите на постоянни комисии.
7. Промени в състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
8. Стратегия за приватизация на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД - София.
9. Второ четене на законопроекта за измерванията.
10. Законопроект за ратифициране на Римския статут на Международния наказателен съд.
11. Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (България - проект Дунав мост).
12. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
13. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
14. Парламентарен контрол.
По процедурен въпрос думата има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю! От името на Парламентарната група на Коалиция за България правя предложение точка 2 да отпадне от седмичната програма. Мотивите са следните.
Този изключително важен законопроект, касаещ нашия външен дълг, е внесен на 8 март, тоест само преди няколко дни и всъщност сега народните представители го получават, преди минути получиха този договор. Съобразно чл. 65, ал. 1 от нашия правилник постоянните комисии обсъждат законопроекта не по-рано от 48 часа, обръщам внимание - 48 часа от получаването от членовете на съответната комисия. Четиридесет и осем часа не са минали, защото материалите не са раздадени, включително и на членовете на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, а сега в момента на подпис минава някакво становище.
Член 66, господин председателю, гласи, че законопроектът, заедно с мотивите и, обърнете внимание, становище на комисиите, трябва да се раздадат на народните представители, да минат 24 часа, поне да го прочетат, и тогава да бъде поставен на разисквания и респективно на гласуване.
Грубо се нарушават чл. 65 и чл. 66 от нашия правилник. Такова светкавично разглеждане на такъв законопроект просто е недопустимо и доста, бих казал, съмнително.
Затова моля точка 2 да отпадне. Когато минат съответните срокове и народните представители поне прочетат тези около 200 страници, за да знаят за какво гласуват, а не само да натискат копчетата. Натискането на едно копче в конкретния случай означава милиони, милиони долара. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има процедурно предложение за отпадане на т. 2.
За противно процедурно предложение думата има господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Искам да направя противно процедурно предложение да остане...
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Това не е процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много ви моля!
ИВАН ИСКРОВ: Знам, че господин Китов е много гръмогласен, но нека да взема думата от председателя.
Господин Корнезов, всяка забава би довела до загуби, а не отлагане, както Вие твърдите. Така че предложението ми е да си остане т. 2 в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, има процедурно предложение за отпадане на т. 2 от проектопрограмата, направена от господин Корнезов, и противно процедурно предложение, обосновано от господин Иван Искров.
Моля, гласувайте процедурното предложение да не бъде включена в дневния ред т. 2.
Гласували 169 народни представители: за 85, против 83, въздържал се 1.
Приема се направеното процедурно предложение.
Заповядайте, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): От името на Парламентарната група на НДСВ правя искане за прегласуване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Няма основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за прегласуване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): На какво основание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: На какво основание се правят предложенията за прегласуване, господин Корнезов, знаете ли? Вероятно знаете. Вие сте много опитен юрист с голям парламентарен опит. Има предложение за прегласуване.
Затова, много ви моля, подлагам на прегласуване направеното процедурно предложение от господин Корнезов за отпадане от проектопрограмата за седмицата на втора точка.
Гласували 201 народни представители: за 92, против 106, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
За процедура думата има господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Господин председател, на таблото беше показано, че в залата участват в гласуването 201 депутати. Очевидно няма толкова, затова правя процедурно предложение за поименна проверка на кворума. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Абаджиев, не виждате ли, че има кворум? Личи си с просто око.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: (Започва поименна проверка на кворума. Списък на присъствалите народни представители се прилага към протокола.)
Уважаеми народни представители, в залата присъстват в момента 224 народни представители. (Ръкопляскания.)
РЕПЛИКА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ОТ ПГ НА ОДС: Не е вярно, няма толкова народни представители в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Извинявайте, акад. Сендов умее да брои. Той може да смята много по-добре от Вас. Можете да погледнете списъка.
За процедурно предложение има думата господин Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз искам преди всичко да поздравя от името на нашата парламентарна група господин Абаджиев за поредния му принос към развитието на българската демокрация, който днес се измерва в загуба на 15 минути парламентарно време. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.) Той поиска проверка на кворума при очевидно наличие на такъв. Аз твърде рядко съм виждал тази зала толкова пълна. И да се иска проверка на кворума точно в такъв момент е абсолютно безотговорно поведение.
Но процедурното ми предложение, господин председател, е по-скоро един призив към Вас. В момент, в който за всички е ясно, че кворумът е налице, да не се съобразявате с предложение за поименна проверка и да не правите подобни проверки при наличие на кворум. Чака ни много работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
За процедурно предложение, заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз няма да коментирам изказването на господин Местан, защото със своите думи той коментира сам себе си.
Ще поздравя Вас и ръководството за приноса към българската демокрация и най-вече към морала, защото цялата зала чу колко са присъстващите и че отсъстват повече от 69 души. Ако имаме малко повече почтеност и уважение към себе си, когато преброяваме присъстващите, трябва да казваме точната бройка, още повече, че гласуването преди това показа 201 души и Вие в полза на вашите принципи, които сте декларирали, трябваше да повторите отново гласуването. Не трябва да се излагаме пред цялото българско общество, защото всички публично видяха колко присъстват в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Абаджиев, заповядайте списъка. След това се обаждаха хора, които са тук.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Първо, имайте предвид, че аз броя динамично и ми е необходима само последната страница, за да кажа общия брой. Неприлично е да правите тези работи. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, за процедурно предложение има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, наистина трябва да пазим достойнството на Народното събрание. Тъй като на няколко пъти вече грубо се погазва Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, сега ние сме на път да го направим още веднъж.
Вие гласувахте, по един или друг начин, прегласувахте и решихте този дневен ред да бъде гласуван и да остане такъв, какъвто го предложихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Дневният ред още не е гласуван, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Вероятно става дума за тази точка, за която спорим. Тя е съществен момент от този дневен ред.
Моето процедурно предложение се свежда до следното. Нека, когато гласуваме този дневен ред, поне да спазим чл. 66 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който гласи, че след като бъде представен материалът, който ще се разглежда, и становището на комисията, трябва да изминат 24 часа от този момент нататък. Този материал беше представен тази сутрин. Това означава, че Народното събрание, ако спазва правилника, няма право да разглежда този документ, тази точка по-рано от утре.
Моето процедурно предложение е просто да преномерирате дневния ред, така че тази точка да не влезе днес в дневния ред.
Има много сериозни основания за това. Господин Корнезов ви обясни тук само една част от тях. А аз мога още толкова да ви обясня, но ще го направя, когато се гледа точката по същество. Моля Ви обаче, да спазваме правилника. И ако гласуваме дневния ред в същия му вид, то нека т. 2 да стане т. 7 или т. 8, или другаде, където прецените, за да започнем утре нейното гледане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за преномериране на дневния ред, което още не е прието.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Процедурното предложение за преномериране на проектопрограмата е направено сега. И аз сега ще го подложа на гласуване.
Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от господин Муравей Радев.
Гласували 197 народни представители: за 78, против 111, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте проектопрограмата за работата на Народното събрание за седмицата от 13 до 15 март 2002 г. така, както е предложена от Парламентарната група на НДСВ.
Гласували 203 народни представители: за 120, против 62, въздържали се 21.
Програмата се приема така, както е предложена.
Има следващо процедурно предложение за дневния ред, подписано от председателя на Парламентарната група на Коалиция за България.
На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се предлага в програмата на Народното събрание за седмицата да бъде включен като точка от дневния ред законопроектът за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Вносител е Георги Анастасов и група народни представители.
Искам да обърна внимание, че по този законопроект все още няма становища. Той е постъпил на 31 януари 2002 г. Не са изминали двата месеца. Основанието не е ал. 7.
Аз лично поех ангажимента, че този законопроект ще влезе в пленарна зала до края на месец март. И доколкото разбрах той е разгледан вчера в Комисията по бюджет и финанси. Такова беше уверението на господин Искров. Следващата седмица той ще бъде включен като точка от дневния ред на пленарната зала.
Господин Пирински, заповядайте, за да обосновете предложението.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател!
Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Първо, моля да извините господин Анастасов, тъй като не е тук, за да обоснове внесения от него и, разбира се, от други наши колеги законопроект.
Вие сте прав, господин председателю, че и този законопроект, и другите два законопроекта, внесени по този въпрос, бяха гледани от Комисията по бюджет и финанси не на вчерашното заседание, а през миналата седмица на редовното заседание.
Защо вземам думата, господин председателю? Вие, както и сега припомнихте, лично се ангажирахте законопроектите, третиращи въпроса за патентите, да влязат до края на месец март в пленарната зала.
Бих искал да споделя с вас едно безпокойство в тази връзка. Не бива да се създава впечатлението, господин председателю, че това ще е едно формално внасяне в пленарна зала и отхвърляне на законопроектите с гласовете на мнозинството.
Казвам това, защото в Бюджетната комисия се създаде такова впечатление. Постановката горе-долу беше: ясен е въпросът, многократно е обсъждан, даже има ли смисъл да обсъждаме законопроектите, дайте направо да минем към гласуването. Все пак мнозинството и председателят на комисията проявиха толерантност, разрешиха задаването на въпроси към представителите на Министерството на финансите, от което, господин председателю, се изясни следното. Първо, проблемите за бюджета от евентуални корекции биха били минимални. Няма бюджетен проблем. Второ, стана ясно, че представителите на сдруженията на предприемачите, на занаятчиите са готови да актуализират своите предложения във връзка с измененията на режима на патентния данък, да ограничат част от досегашните си искания и да се търси решение в един диалог с правителството. И мисля, че в края на миналата седмица трябваше да има среща и с господин Велчев отново с тези представители.
Създаде се в комисията една нагласа да се потърсят минимално необходимите промени, които да покажат добра воля и от страна на правителството, и на мнозинството, и едновременно с това да не се допуска едно необосновано и прекалено широко коригиране на вече действащия закон.
До какво се сведоха двете предложения? Да отпадне облагането в чл. 33, ал. 5 на квадратен метър брутна площ с 5 лв., тъй като това, господин председателю, и от правна гледна точка е трудно осъществимо, защото понятието "брутна площ" не е законово определено и може да създаде много проблеми и субективизъм на практика. А от друга страна, това облагане е въведено за първи път тази година, което създава една допълнителна необоснована тежест.
Вярвам, че господин Искров ще ме подкрепи...
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Това процедура ли е или изказване по същество?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Пирински, изказването Ви прилича на изказване по същество и аз съм малко притеснен от това, което чувам.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, Вие ме помолихте да обоснова нашето предложение, господин председател. Завършвам.
Молбата ми е следната - да проследите внасянето на законопроектите в пленарна зала, да се постараете, ако щете и в контакт с правителството, да се откроят онези реално възможни 1 - 2 поправки, които могат да се направят, да контактувате и с другите парламентарни групи дали те биха тръгнали в същата насока. Бих поканил лично и господин министъра на финансите да прояви тази минимална добра воля, защото той е прав, правителството не бива да действа под натиск, не бива да се създава впечатление, че се правят безпринципни отстъпки. Но толкоз по-силна би била позицията на правителството там, където исканията са обосновани, то да прояви необходимия разум, да спечели ако щете и обществена подкрепа. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение от Коалиция за България за включване като точка от дневния ред на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица.
Моля, гласувайте.
Гласували 188 народни представители: за 78, против 106, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения в периода 6 - 12 март 2002 г.
Проект за решение във връзка с разискване по питането на народните представители Георги Пирински и Емилия Масларова към господин Милен Велчев - министър на финансите, относно договора с "Краун ейджънтс" за реформа в митниците. То е на дневен ред.
Проект за решение за създаване на Комисия за проучване на неправомерното разпространяване на секретни документи в сградата на Народното събрание с вносител Иван Ганчев Искров и група народни представители.
Проект за решение за създаване на временна комисия относно договора между Министерство на финансите и английската фирма "Краун ейджънтс" с вносител Муравей Радев и група народни представители.
Проект за решение за предприемане на необходимите действия за прекратяване на сключения между Министерството на финансите на Република България и съответната фирма във Великобритания за Договор за мерки в помощ на реформата в българската митническа администрация.
Законопроект за ратифициране на Договора за пласиране между Република България и Договора за пласиране между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк, Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Брадърс Интернешънъл Лимитид, на Договора за фискално агентство между Република България и Джей Пи Морган Чейс Банк и други и на Договора за дилър мениджъри между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк, Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Брадърс Интернешънъл Лимитид. Този законопроект за ратификация е предмет на днешното пленарно заседание.
Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за 2001 г. с вносител Телеграфната агенция.
Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по Кредитно споразумение за заем в размер на 41 млн. евро между Национална електрическа компания ЕАД, Европейската банка за възстановяване и развитие, за финансиране на проекта "Рехабилитация и модернизация на електропреносната система "Енергия 2".
Това са постъпилите проектозакони и проекторешения.
Сега, уважаеми народни представители, искам да ви съобщя, че вчера почина големият български учен акад. Илчо Димитров и ви предлагам да почетем неговата памет с едноминутно мълчание.
(Народните представители стават прави и с едноминутно мълчание почитат паметта на акад. Илчо Димитров.)
Благодаря ви.
Ще ви направя няколко съобщения, адресирани до мен.
Заявление от Елка Панчева Анастасова - народен представител от 10. Многомандатен избирателен район - Кюстендил:
"Заявявам, че напускам Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори".
Заявление от Стела Димитрова Ангелова-Банкова - народен представител от 11.Многомандатен избирателен район - Ловеч:
"Заявявам, че напускам Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори".
Заявление от Владимир Иванов Димитров - народен представител от 4.Многомандатен избирателен район - Велко Търново, досещам се, че трябва да е Велико Търново:
"Заявявам, че напускам парламентарната група на Национално движение Симеон Втори".
Заявление от Сийка Недялкова Димовска - народен представител от 4.Многомандатен избирателен район - Велко Търново, сигурно също е Велико Търново:
"Заявявам, че напускам Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори".
Заявление от Надка Радева Пангарова - народен представител от 13.Многомандатен избирателен район - Пазарджик:
"Заявявам, че напускам парламентарната група на Национално движение Симеон Втори".
Моля тези колеги, които напускат парламентарната група, тези, които не са заели съответните падащи им се на тях места, да го направят.
Госпожо Сийка Димовска, бихте ли си заели мястото на независим народен представител?
Понеже в момента няма монтирани пултове отзад, бих помолил независимите депутати да седнат зад редицата, където са госпожа Нонка Матова и Снежина Чипева, тъй като там има монтирани пултове, за да могат да упражняват правото си на глас. Така че нека госпожа Снежина Чипева и Нонка Матова да отидат на местата на НДСВ, за да могат да освободят местата, които са с пултове и да могат да гласуват независимите депутати. Просто ще ви помоля да се преместите, за да бъде възможно и независимите депутати да упражнят правото си на глас.

Уважаеми народни представители, преминаваме към точка първа от дневния ред:
РАЗИСКВАНЕ ПО ПИТАНЕТО НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ И ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА КЪМ МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ ОТНОСНО ДОГОВОРА С "КРАУН ЕЙНДЖЪНТС" ЗА РЕФОРМА В МИТНИЦИТЕ.
Искам да обърна внимание, че има постъпило писмо до мен, където се казва, че на основание 37, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се прави предложение тази част от заседанието за парламентарен контрол да бъде закрито заседание.
Господин Йордан Нихризов, заповядайте за процедура.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Правя противното процедурно предложение заседанието да бъде открито и нормално проведено, така както правим обикновено в парламентарния контрол.
Това, което дебатираме тук, е преди всичко в интерес на нашите избиратели и те трябва да го научат.
Искам да припомня случая, при който един министър закри също заседание по време на парламентарен контрол и ние научихме на това закрито заседание, че неговото поведение е било близко до поведението на приказлива квартална жена. Така и не разбрахме за двата милиона долара кой ги отнесе и къде отидоха, за да си потърсим поне 10-те процента, но те стояха шумно на първа страница на вестниците! И тъй като проблемът, който днес ще дискутираме, стои също на първа страница на вестниците, аз правя противното процедурно предложение заседанието да бъде открито, още повече, че съм съвносител на предложение от името на Парламентарната група на ОДС този договор да бъде разсекретен! (Шум и реплики на недоволство от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много ви моля! Ако обичате!
Всички външни лица в пленарна зала - оператори, репортери, на балкона, да изпразнят пленарната зала. (Шум и реплики в залата.)
Ако обичат, всички външни лица да напуснат пленарната зала, всички оператори, репортери, журналисти, от балконите...
Искам да обърна внимание, че са необходими около 5 мин. техническо време, за да бъде изключено и това предаване, което е в момента - директното, в кулоарите на парламента. (Шум и реплики в залата.)
Технологично време е необходимо за изключване на системата. Чакам да угасне червената лампа. Това ще стане вероятно вече всеки момент.
Сложен е вече капакът на тази камера, балконите са празни, няма външни лица в залата с изключение на тримата квестори, които имат правото да охраняват залата.
(След закритото заседание.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПЛАСИРАНЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДЖЕЙ ПИ МОРГАН СЕКЮРИТИС ИНК, ДЖЕЙ ПИ МОРГАН ЮРЪП ЛИМИТИД И САЛОМОН БРАДЪРС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЛИМИТИД, НА ДОГОВОРА ЗА ФИСКАЛНО АГЕНТСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДЖЕЙ ПИ МОРГАН ЧЕЙС БАНК И ДРУГИ И НА ДОГОВОРА ЗА ДИЛЪР МЕНИДЖЪРИ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДЖЕЙ ПИ МОРГАН СЕКЮРИТИС ИНК, ДЖЕЙ ПИ МОРГАН ЮРЪП ЛИМИТИД И САЛОМОН БРАДЪРС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЛИМИТИД.

Тази точка от дневния ред е открита. Затова моля заседанието да бъде открито.
Процедурен въпрос? Кой иска процедура?
Господин Абаджиев, заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение тази точка от дневния ред да бъде отложена.
Отново напомням чл. 66 от правилника, съгласно който се изисква докладите дори по законопроектите да се раздават най-малко 24 часа преди началото.
Докладът е раздаден в 17,50 ч. във вчерашния ден. (Шум и реплики в блока на КБ.) Записано е, че в 17,50 ч. е предаден в деловодството. Затова правя следното процедурно предложение: да се отложи точката.
Искам да ви напомня, че освен това основание този законопроект противоречи и на Конституцията, на чл. 84, т. 9. Независимо че става въпрос за преструктуриране на външен дълг, тук става въпрос и за емитиране на заем, за финансови задължения на държавата. Било е необходимо да се поиска от Министерския съвет съгласие от Народното събрание за сключването на такъв заем.
Така че, ако въпреки това вие отново драстично нарушите и етиката, и правилника, и Конституцията, Парламентарната група на Обединените демократични сили няма да участва в този цирк, който ще се разиграе тук.
Правя това процедурно предложение и Ви моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това беше предмет на дебат в началото на пленарното заседание. Така че не е необходимо просто процедурно предложение. Веднъж Народното събрание взе отношение по въпроса за пренареждане на точките, гласува се и се прие. Така че т. 2 от дневния ред е тази, която обявих. Заседанието е открито.
Процедурен въпрос - госпожа Екатерина Михайлова. Заповядайте, госпожо Михайлова.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Вярно е, че това вече беше днес дебат дали да се отложи точката или не и мнозинството в залата отхвърли искането за отлагане. Аз обаче, господин председател, се обръщам към Вас лично, защото по силата на правилника и българската Конституция Вие сте човекът, който следи за спазването на закона, както и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Ако тази точка започне сега да се гледа в пленарната зала, това ще бъде драстично нарушение на всички правила. Вие сте отговорен и Вие трябва да вземете това решение сега и да отложите тази точка за когато й дойде времето, защото, господин председател, аз днес дойдох в Народното събрание в 9,00 ч., както е редът, разписах се и получих този материал. Аз го видях днес за първи път. Вие ме карате в същия този ден в 12,35 ч. да разглеждам заедно с всички колеги в пленарната зала един въпрос, от който зависи не само моето настояще и бъдеще, а и бъдещето на много български граждани, които може би още не са родени.
Уважаеми господин председател, ако не отложите разглеждането на тази точка и не дадете възможност да се запознаем с материалите, да имаме позиция, която да е нормална и аргументирана, може и да е в подкрепа на това, което предлагате, защото аз не знам, нямах време да го прочета, просто защото имаше друга точка в дневния ред, която слушах и по която внимавах какво се случва, защото е много важна. Ако не направите това, аз поне ще остана с дълбокото убеждение, че тук се прави опит да бъде направена някаква страхотна история, далавера или кой знае още какво. Защото става въпрос за много, много пари, за които ще е отговорна българската държава и всеки един български данъкоплатец. Аз като редовен български данъкоплатец искам да знам какво ще направи българската държава, защото е моята държава. И преди да натисна копче на пулта за гласуване от какъвто и да е цвят, искам да съм запозната с това за какво ще гласувам. Затова аз не мога да гласувам в днешния ден, защото Вие ме карате да взема решение, с което да задължа държавата, без да знам за какво става дума.
Затова се обръщам към Вас лично: нека да не се позволява Народното събрание да се превръща в нещо друго. Нека да не се позволява българските народни представители да бъдат копчета или бутони. Аз съм гражданин на тази страна, нито съм бутон, нито съм копче, нито съм поданик. И Ви моля и Вие да уважавате всички нас, които сме граждани на тази страна, защото е нашата страна! (Ръкопляскания от ОДС и единични от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това може би да го възприема като изказване на представител на ръководството на парламентарната ви група?
Господин Дончев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо Михайлова, позволете ми да не се съглася с Вас, че не сте запозната с този документ. Ако не сте запозната с него, то е вероятно защото сте била много заета с вашата конференция. Искам да Ви кажа, че този документ... (Силен шум и реплики от залата.) Не ме прекъсвайте, господа!
Вие, господин Соколов, знаете, че този документ постъпи във вашата парламентарна група в петък. Тогава ви беше разпределен. Вие сте имали възможност да се запознаете с него. Точно тогава той беше разпределен и беше докладван на вашата парламентарна група. И това беше обяснено именно на Председателския съвет, на който присъстваше господин Агов.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ОДС, от място): Председа-телският съвет беше днес сутринта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз просто недоумявам как може да се спори върху безспорни неща. Член 66 от нашия правилник, задължителен за всички нас, казва: "Законопроектите заедно с мотивите към тях и доклада на водещата комисия, на която са били разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани." Ето ви доклада на водещата комисия. Той е влязъл в деловодството на Народното събрание вчера, 12 март, в 17,50 ч. За какво говорим? Има ли 24 часа от този доклад, за да спорим?
Какво значи, че законопроектът бил раздаден в петък? Също има текст в нашия правилник, според който комисиите не могат да обсъждат законопроектите по-рано от 48 часа от тяхното постъпване. И като махнете събота и неделя, неработни дни, в които по силата на нашия правилник срокове не текат, дори този 48-часов срок, в който комисията е могла да разгледа законопроекта, не е изтекъл.
Тук ни се предлага ние да се съгласяваме с драстични нарушения на правилника. Аз съм трети мандат народен представител и не помня да е имало такова нещо в друго Народно събрание, когато става въпрос за такива важни неща, за над 1 млрд. долара, ние да трябва да гласуваме сега до края на работния ден, за да стане наистина поредната далавера, в основата на която е министърът на финансите. (Ръкопляскания от СДС и единични от БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: "Република България, Тридесет и девето Народно събрание, опис 02-02-10..." Датата е 8 март 2002 г. Документът е законопроект за ратифициране на договора за пласиране и т.н., раздаден е по парламентарни групи за заседанието, като подписите на всички парламентарни групи стоят тук.
Така че, много ви моля, има думата председателят на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Благодаря за предоставената ми възможност. Доколкото разбрах изказването отдясно като процедура за отлагане, възползвам се от правото си да направя противно предложение.
Мотивите ми. Има определени теми, по които аз определено бих се осланял на експертното мнение на водещи специалисти в България Ако мотивът за отлагане на разглеждането е народните представители да вникнат в текста на договора, то би било коректно да искате отлагане с пет години, в които всички ние да запишем един курс за обучение по финанси, защото материята е толкова сложна, че няма накъде, и след пет години да подпишем този договор. (Ръкопляскания от управляващото мнозинство.)
Ако трябва да говорим обаче малко по-сериозно, ние имаме информация - и това е основанието да подкрепим предложението точката да се разглежда днес, - че е проведено заседание в Комисията по бюджет и финанси, на което заседание са били поканени експерти от целия политически спектър, в т.ч. и отдясно, нови членове на Националния съвет на Съюза на демократичните сили, и нито един от тях не се е изказал против договора. Той явно е необходим на България, явно някои хора проявяват тотално неразбиране какво е това България да се намеси активно в търговията с ценни книжа на международните пазари. Това са нови неща, които се правят от това правителство.
И затова, уважаеми господин председател, прав сте да поканите председателя на комисията да представи становището на Комисията по бюджет и финанси. Благодаря. (Ръкопляскания от управляващото мнозинство.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Има думата председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров да представи доклада.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много ви моля, това вече прилича на злоупотреба с право. Непрекъснато се искат днес процедури. Вече четири часа се занимаваме само с процедури. Много ви моля! След като се представи докладът, после ще дам думата за процедура.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Присъствахме вече през м. ноември на опит тук да стане един цирк, който се разигра тогава от господин Радев и от господин Йордан Соколов - видите ли, била нарушена парламентарната процедура! Параграф 13 от Закона за бюджета е заложен още от Тридесет и осмото Народно събрание именно с тази цел. Така че сега тепърва да се връщаме на тези въпроси, мисля, че не е необходимо. (Парламентарната група на ОДС напуска залата.)
Комисия по бюджет и финанси

Д О К Л А Д
по законопроект № 202-02-10 от 8 март 2002 г. за
ратифициране на Договора за пласиране между Република
България и Джей Пи Морган Секюритис Инк, Джей Пи
Морган Юръп Лимитид и Саломон Брадърс Интернешънъл
Лимитид, на Договора за фискално агентство между
Република България и Джей Пи Морган Чейс Банк и други и
на Договора за дилър мениджъри между Република
България и Джей Пи Морган Секюритис Инк, Джей Пи
Морган Юръп Лимитид и Саломон Брадърс Интернешънъл
Лимитид, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 12 март 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Договора за пласиране между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк, Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Брадърс Интернешънъл Лимитид, на Договора за фискално агентство между Република България и Джей Пи Морган Чейс Банк и други и на Договора за дилър мениджъри между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк, Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Брадърс Интернешънъл Лимитид, подписан на 6 март 2002 г. в София.
На заседанието присъстваха министърът на финансите Милен Велчев, заместник-министърът на финансите Красимир Катев и финансови експерти, които изразиха подкрепа на законопроекта.
В своето експозе министърът на финансите изтъкна, че сключването на договорите има за цел оптимизирането на дълга, което ще доведе до следните положителни резултати:
1. Нетно намаление на дълга със 110 до 120 млн. щатски долара.
2. Спестявания на база нетна настояща стойност на около 75 до 100 млн. щатски долара.
3. Общи нетни спестявания от обслужване на дълга: 397 млн. щатски долара за следващите 5 години, 670 млн. щатски долара за следващите 9 години.
4. Елиминиране на допълнителни лихвени разходи след 2007 г. при ръст на брутния вътрешен продукт.

Допълнителни ползи от сделката:
1. Освобождаване на блокираното обезпечение в размер на 110 до 130 млн. щатски долара.
2. Удължаване срочността (дюрацията) на дълга с около 2,6 години.
3.Удължаване на кривата на доходността за ррефинансиране в евро до 10-11 години.
4. Разширяване на инвеститорската база.
5. Трайно намаляване на валутния и лихвения риск на външния ни дълг.
6. Подобряване на международния имидж на България чрез намаляване зависимостта от официални кредитори.
7. Благоприятстване на преките чуждестранни инвестиции и приватизацията.
Проведе се дискусия, в която се поставиха въпроси относно прогнозата за развитието на финансовите пазари в насоката, в която вносителите са предвидили очакваните резултати.
Изказаха се мнения в подкрепа на законопроекта и произтичащите от него положителни резултати за външния дълг и бюджета на държавата.
Договорите са подписани на основание § 13 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: "за" - 11 гласа, "въздържали се" - 4 гласа, "против" - няма.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Договора за пласиране между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк, Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Брадърс Интернешънъл Лимитид, на Договора за фискално агентство между Република България и Джей Пи Морган Чейс Банк и други и на Договора за дилър мениджъри между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк, Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Брадърс Интернешънъл Лимитид, подписан на 6 март 2002 г. в София."
Позволете ми, господин председател, да направя и процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на финансите господин Красимир Катев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Има процедурно предложение в залата да бъде поканен заместник-министърът на финансите господин Красимир Катев.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Моля, поканете господин Катев в залата.
За процедура - господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Парламентарната група на Коалиция за България остро протестира срещу поредното нарушаване на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и конкретно на чл. 65 и чл. 66 от нашия правилник, които изискват поне 48 часа от получаването на закона народните представители да го имат и 24 часа от становището поне на водещата комисия. За съжаление този законопроект беше раздаден заедно със становището на Комисията по бюджет и финанси днес сутринта.
Второ, народните представители, включително и тези, които сега са в залата, в огромната си част получиха този законопроект днес сутринта и не познават фактите, алинеите, текстовете. А те касаят целия български народ, всеки един български гражданин, касае се за милиарди.
Позицията на Парламентарната група на Коалиция за България е, че заседанието по тази точка трябва да бъде прекратено и точката отложена въз основа на чл. 42, т. 2 от нашия правилник.
Господин председателю, предлагаме този законопроект да бъде разпределен на Комисията по правни въпроси и на Комисията по икономическата политика, освен двете комисии, на които Вие сте го разпределили, точно така, както е станало през 1994 г., когато се е разисквал този въпрос. И бих казал, за честта на Народното събрание, за честта на председателя, който е един български професор, не можем да погазваме нормите, които тук всички сме гласували. Ако не се отложи заседанието по тази точка, Парламентарната група на Коалиция за България заявява, че няма да участва в разискванията и в гласуването на този законопроект. Защото ние не можем да гласуваме априори доверие на този, който стои вдясно от мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
След като този въпрос е решен чрез гласуване в залата и е вече предмет на разглеждане, аз не мога да подлагам на гласуване тепърва да се разпределя на други комисии.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Вземете решение, че не се прилага правилникът, когато министърът на финансите е тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Точно това решение няма да го вземем, господин Корнезов.
Искам да поканя председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Станимир Илчев да представи доклада на комисията.




ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа,

"ДОКЛАД
относно законопроект № 202-02-10 за ратифициране на Договора за пласиране между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк, Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Брадърс Интернешънъл Лимитид, на Договора за фискално агентство между Република България и Джей Пи Морган Чейс Банк и други и на Договора за дилър мениджъри между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк, Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Брадърс Интернешънъл Лимитид, внесен от Министерския съвет
на 8 март 2002 г.


На 12 март 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Договора за пласиране между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк, Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Брадърс Интернешънъл Лимитид, на Договора за фискално агентство между Република България и Джей Пи Морган Чейс Банк и други и на Договора за дилър мениджъри между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк, Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Брадърс Интернешънъл Лимитид и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за пласиране между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк, Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Брадърс Интернешънъл Лимитид, на Договора за фискално агентство между Република България и Джей Пи Морган Чейс Банк и други и на Договора за дилър мениджъри между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк, Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Брадърс Интернешънъл Лимитид.
12 март 2002 г."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Това беше доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Уважаеми народни представители, имате възможност за разисквания по този законопроект, като всяка парламентарна група разполага с 30 мин. пленарно време плюс възможност за удължение с една трета.
Няма да искам списък на желаещите за изказване от различните парламентарни групи.
Заповядайте, господин Севлиевски. Имате думата. Микрофонът е Ваш.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председател, госпожо заместник-председател, уважаеми господин министър! Това, което се случва днес, е нещо, което вероятно прави безсмислен живота на нашето поколение. Днес беше направен опит да се избяга от един дебат по същество и да бъдем вкарани в един дебат по процедура. (Ръкопляскане от НДСВ.) Аз разбирам, че българският парламент трябва да има процедури и те трябва да се спазват. Но аз разбирам, че българския народ чака дебат по същество. Аз разбирам, че българския народ иска пълен хладилник. Аз съм дълбоко разочарован, включително и от факта, че господин Пирински и господин Папаризов напуснаха. Аз поне от тях очаквах да разбират за какво ще дискутираме днес.
Днес, дами и господа, ние дискутираме дали ще има нещо в хладилника на българите, на нашите майки или няма да има. (Ръкопляскания от НДСВ.) Днес, ние не дискутираме какви нови дългове ще вземем и какви задължения ще направим. Днес ние дискутираме за наследството, което България получи по времето на комунизма. Ние днес заменяме брейди-книжата, които какво са? Които са дълга, който беше натрупан в България, от времето на Тодор Живков. Днес ние заменяме лихвите, които бяха натрупани, когато беше обявен мораториум върху плащанията по външния дълг. Днес ние заменяме унизителните брейди-книжа с нови книжа. Ние даваме нов сигнал на цялата международна общественост, на всички финансови пазари. Днес ние говорим да направим операция, която е пример и олицетворение как България ще се модернизира.
Аз разбирам, че тези, които не искат да има това мнозинство, не искат ние да дадем пример за модернизация. И ви казвам: Надали ще има скоро възможност ние да покажем, че можем да модернизираме България. И това е един ярък пример. Това е точно примерът, когато тъкачния стан е занесен при жените-тъкачнички и те са смятали, че е враг. Тези хартии, които се предлагат днес да разглеждаме, за някои от нас и за голяма част от българския народ изглеждат като сложна машина. Това е предизвикателството на модернизацията и понякога е необходимо да не се влиза в детайли, а да се приеме общата рамка.
Каква е тук общата рамка? Увеличаване на българския фискален резерв между 100 и 130 млн. долара; разсрочване на тежките плащания, които предстояха - тази и следващата година, за по-нататък. Защо? За да можем да дадем глътка въздух на българската икономика, да създадем условия за икономически растеж. Тази операция намалява ефективно външния дълг.
Днес тук беше направен отказ да се изслуша мнението на специалистите. Ние не сме довели това правителство. Това правителство не е подкрепено, за да предлага единствено неща, които разбират всички от опозицията. Е, не може всичко да бъде разбрано от опозицията.
Затова и предишната дискусия - за "Краун ейджънтс", какво беше? Дискусията по същество там беше: искаме ли българските митници да се модернизират или не искаме; имаме ли доказателство от 60 или 70 години, че българските митници не работят модерно? Е, имаме. Е, какво трябва да направим? Трябва да ги модернизираме. "Краун ейджънтс" е един инструмент за тяхната модернизация. Същото се случва и днес.
И аз казвам на всички в България: Днес беше направен опит хладилниците на българите да останат празни. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
От името на вносителя - министър Милен Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, днес е важен ден във финансовата история на България. Днес България тръгва по пътя на модернизацията на управлението на външния си дълг. Модернизация, която се надяваме и сме сигурни, че ще наложим във всички сфери на обществения живот. Днес България започва да се разделя с тежкото наследство на обявения през 1990 г. мораториум по плащанията на външния си дълг. Мораториум, който изпрати България не в "Б", а във "В"-група на финансовия свят и обрече страната ни на дългогодишна изолация от финансовите пазари. Днес ние имаме историческия шанс да сложим началото на края на това наследство като започнем да заменяме брейди-облигациите - символът на банкрута на България, с нови инструменти, съобразени със съвременните изисквания на международната инвеститорска общност. За тази модернизация българските данъкоплатци ще бъдат щедро възнаградени.
Размерът на външния дълг ще намалее с между 100 и 120 млн. долара; валутният резерв ще нарасне с около 130 млн. долара. През следващите девет години, така важни за процеса на присъединяване на България към Европейския съюз и Европейския валутен съюз, плащанията за обслужване на външния ни дълг ще намалеят общо с 670 млн. долара. Ще бъде елиминирана част от допълнителните лихвени разходи, които България се е ангажирала да плати по брейди-облигациите след 2007 г. - разходи, възлизащи на над 600 млн. долара. Ще бъде удължена срочността на дълга с 2,6 години. Ще се разшири инвеститорската база на нашата страна и ще се стимулира по-нататъшното подобрение на кредитния рейтинг. Като се намали рисковата премия за инвестиране в България, ще се увеличат приходите от приватизация и оценката на всички активи в България. И не на последно място, трайно ще намалее валутния и лихвения риск при обслужването на външния ни дълг.
Експертите са единодушни за ползата от тази операция. Да не говорим за единодушното одобрение на външните наблюдатели, на такива известни експерти в България като Стоян Александров, Красимир Ангарски, Калин Митрев, Андрей Пръмов, Емил Хърсев и Мартин Заимов - от името на БНБ. Вчера на заседанието на Комисията по бюджет и финанси категорично подкрепиха предлаганата операция и призоваха за по-скорошното й изпълнение. Дори новият член на Националния изпълнителен съвет на СДС - Пламен Орешарски, друг изтъкнат специалист, не си позволи на партийна основа да критикува предлаганата операция.
Дами и господа, бях се приготвил, с оглед на казаното дотук, да призова Народното събрание да вземе надпартийно отношение към необходимостта от модернизация на българската икономическа политика и категорично да подкрепи предложения законопроект, за да позволи да започне разделянето с наследството от миналото и навлизането на България в нова финансова епоха.
Наистина е срамно, че днес се прави опит нещо, което е неоспоримо добро за нашия народ, да се затруднява с процедурни хватки. Срамно е, че операцията единодушно е одобрена от всички външни и родни експерти, а среща съпротива само защото ще допринесе за издигане авторитета на управляващото мнозинство и на българското правителство.
Въпреки всичко, дами и господа, аз ви призовавам категорично да подкрепите предложения законопроект, за да можем да се движим по-нататък. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Велчев.
Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също правя изказването с молбата всички да бъдем единни и да подкрепим този законопроект. Искам да ви върна към м. ноември, когато беше първата емисия на еврооблигации на пазарен инструмент, както го каза и господин Севлиевски, които да идентифицират нова България, а не банкрутирала България, каквито са брейди-облигациите. Тогава, ако си спомняте, именно от тази трибуна колегите от СДС господин Йордан Соколов и господин Муравей Радев се опитаха да направят цирк, от който цирк България щеше да загуби много. Напомням ви, че тогава шест часа продължи ратификацията на първия, след деветдесет години отсъствие на международните пазари, еврооблигационен заем на нашата страна - дебют след деветдесет години, само и само да се използват процедурни хватки, както и днес, и да се извличат някакви лъжеполитически дивиденти. За щастие тогава успяхме да намерим решение и в 15,55 ч., ако си спомняте, гласувахме тази ратификация, с което предотвратихме огромен международен скандал.
Уважаеми колеги, утре, ако не се лъжа, министърът на финансите пътува на държавно посещение и в петък, поправете ме, господин Катев, ако бъркам, започват презентациите по замяната или другата седмица на тези суапи на дълг. За жалост и днес не можахме да наблюдаваме надпартийност и обединение около националните интереси. За жалост и днес видяхме, и аз се присъединявам към възмущението, изказано тук от колегата Севлиевски, видяхме пак някакви процедурни хватки, с които управляващото мнозинство да бъде забавено в тази модернизация на дълга.
Всъщност вчера на открито за цялата общественост заседание на Комисията по бюджет и финанси като председател на комисията бях поканил имената на системата - хора, които винаги са вземали дейно участие в диспутите на тази област, било преки, било чрез масмедиите. Господин министърът на финансите сподели кои имена бяха поканени. Присъстваха 15 или 16 члена на Комисията по бюджет и финанси. Забележете, никой не гласува "против". Всички четирима представители на опозицията гласуваха "въздържали се". И днес този процедурен цирк!
Тук искам да се спра и на казаното от Димитър Абаджиев. Господин Димитър Абаджиев твърди, че имало нужда от ратификация. Няма нужда от такава ратификация, прощавайте, предварително разрешение по силата на чл. 85 от Конституцията. И предишния път стана въпрос и неслучайно решихме в 15,55 ч. положително тези повдигнати въпроси. Има в законите няколко години подред, очаквайки правителството още на Иван Костов удобен момент, какъвто е днешният момент, да извърши такъв суап или обратно изкупуване, както те са имали такива операции, очаквайки такъв момент от 1998 г., та и до бюджета за 2002 г. има аналогични параграфи на § 13 от Закона за държавния бюджет, който, преразказвам по памет, дава точно това предварително разрешение и позволява на Министерския съвет да води предварителни дискусии и преговори, да подписва договори, когато не се надвишава дългът в рамките на годината, отчетен към 31 декември съответната година - 1998, 1999, 2000, 2001 и понастоящем 2002 г. Това е разрешението.
Не искам тук да споменавам имена, но министърът на финансите може да потвърди, че е потърсено мнението и на институциите, които имат отношение или биха имали отношение, ако реши част от опозицията, че е по-добре да обжалва или да сезира Конституционния съд, за да извлича някакви дивиденти. Има консултации по тези въпроси, които в същия смисъл тълкуват този § 13.
С това, колеги, отговарям и на въпроса за законосъобразността на сделката.
Какво се предвижда? Предвижда се замяна на брейди- облигации - три вида, от порядъка на милиард и 250 млн. долара с нова еврооблигационна емисия, като тя се предвижда да е 50 на 50 - и в евро, и в долари. Предвижда се фиксиране на лихвените плащания по тази емисия, тъй като целият брейди-дълг на България към момента е изключително експозиран, изложен на така наречения лихвен риск. Опитвам се да го обяснявам малко по-разбираемо, тъй като има уважавани лекари, учители и други, които не са специалисти. Тоест, това е рискът, който понася държавата или фирмата, или който има дълг, от промяна в лихвените проценти. Тъй като, уважаеми колеги, лихвените проценти вървят не само надолу, лихвените проценти много често в историята вървят и нагоре.
В момента нашето правителство, след решението на Комисията по бюджет и финанси, специалистите от Министерството на финансите и нашите консултанти, е преценило, че либорът - тази мерна единица за лихвените плащания, е до стигнал своята долна граница. Сега е моментът, при който бихме могли да фиксираме тези лихвени плащания за един дълъг период от време - до 2013 - 2015 г., в зависимост от номинацията на емисията.
Кои бяха основните въпроси, поставени от колеги и от опозицията, и от управляващото мнозинство в Комисията по бюджет и финанси? Основно проблемите бяха срочността на новата емисия, лихвените проценти и изборът на консултантите. С тази сделка се осигурява изместване на плащанията по главници и лихви в един по-бъдещ период за сметка на сегашните брейди-облигации, когато всички се надяваме, затова сме тук да работим за просперитета на страната, когато всички се надяваме, че след 2007-2010 г., когато, дай Боже, България да е член на Европейската общност, ще бъдем в по-добра позиция да плащаме по-големи суми за сметка на сега. А сега, когато сме в по-трудно положение, да имаме повече кеш, свободни ресурси, с които да постигаме сегашните нужди на държавата. В това число, ако щете, метафорично казано и от господин Севлиевски, и в хладилниците на хората, когато имаме по-големи нужди. Тоест, чрез тази сделка, използвам един термин, който вмъквам, дюрацията се удължава на дълга с повече от 2,6 години.
Всеки плаващ, подвижен лихвен процент има еквивалентен фиксиран процент. Тоест, 7 или 8 процента, фиксиран за периода до 2013-2015 г. съответно еквивалентът му сега, като плаващ лихвен процент, е сега плащаният по брейди-облигациите.
По отношение на лихвения процент при една част от брейди-облигациите има така наречената опция, свързана с брутния вътрешен продукт. Това са по дискаунд бондовете. Когато достигнем 125 на сто растеж на брутния вътрешен продукт спрямо базата от 1993 г., когато тогава правителството успешно предоговорира лошите вземания на Лондонския и на Парижкия клуб, та когато достигнем този брутен вътрешен продукт, от същата година и нататък, до падежа на емисията би следвало вече договорените лихви да бъдат завишавани с половината от отчетения растеж. Например, ако след 2007 г. имаме растеж от 4 или 5 на сто, лихвеният процент би трябвало да се увеличава с половината от този отчетен растеж - 2 или 2,5 на сто. Това го давам само като пример.
Какво постигаме? Постигаме, както каза и министърът на финансите, редукция на дълга при тези параметри с около 100 - 120 млн. долара, както и освобождаване на обезпечение, което в момента е блокирано в 30-годишни американски ценни книжа от порядъка на 120 - 130 млн. долара.
Говорих вече за намаляване на валутния лихвен риск. Уважаеми колеги, това, което трябва да знаете е, че към момента над 88 на сто от външния дълг на страната е с плаващи лихви, което, както казах малко по-напред, в голяма степен води до непрогнозируемост на лихвените плащания. С фиксирането на лихвите нашият стремеж е с времето, разбира се, не само с тази операция, да постигнем едно съотношение 50 на 50 плаващи към фиксирани лихви. Същото важи и за валутната деноминация. Над 72 - 73 на сто от дълга е в долари, а знаете, че огромните приходи на държавата са главно приходи по линия на търговията с Европейския съюз и огромната част от тях са в евро. Така че тук също се търси една диверсификация или разпределение на риска с цел постепенна замяна на доларови задължения с евро задължения.
Вече казах, че това ще позволи предвидимост на бюджета, като цяло подобряване имиджа на страната и създаване на възможности за допълнителен икономически растеж.
Законовото основание, уважаеми колеги, казах ви, че е § 13 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2002 г.
Водещи мениджъри на емисията. Извършен е подбор от Министерството на финансите между седем от водещите инвестиционни банки в света. "Джей Пи Морган", банката, която е избрана, и "Саломон Смит Барни" - част от групата на "Сити Груп", са водещите банки в този бизнес. Двадесет и три от двадесет и осем сделки общо са минали през тях. Не е без значение и комисионната. Вчера в комисията като пример на успешен дълг и най-прясна сделка господин Катев и господин Велчев дадоха Перу, който през януари е извършил подобни сделки при значително по-добра макрокартина, вероятно и при по-конструктивна опозиция в парламента - за комисионна от 0,65. Нашите комисионни ще бъдат някъде от порядъка на 0,55.
Искам да напомня за дискусията от месец ноември, че повечето обратно изкупуване на дълг по времето на господин Муравей Радев като министър на финансите са били при комисионни от порядъка на 0,75 на сто.
С това, колеги, мисля, че изложих най-важното. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров!
Има думата заместник-министърът господин Катев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР КАТЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа народни представители! Аз ще бъда кратък.
Това, което ви се предлага днес, не е някаква измишльотина на юпитата. Това не е една поредна далавера. Това действително е една операция, която трябваше да бъде проведена преди 3 - 4 години. Тя не беше проведена поради различни причини, в които няма да навлизам сега. Тази операция е проведена от всички държави, които имат подобен вид брейди-книжа и някои от тях са я провеждали много пъти като Мексико и Бразилия например.
Финансовата част на тази операция, калкулациите са проверени от всеки, който разбира по въпроса. Проверени са включително от Международния валутен фонд, от всички реномирани банки и от местни специалисти. Тази операция води до едно трайно подобряване структурата на външния ни дълг и тя е изключително полезна за държавата.
С това привършвам, като ви моля да подкрепите предложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Катев.
Господин Пейчев искаше думата.
Заповядайте, господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Искам да коригирам господин Искров. Господин Искров, никой нищо няма да разбере от това, което говорим. Никой! Обърнете се назад и вижте какво става с телевизионните камери. Има една-единствена камера на Канал 1, която почти съм сигурен, че не работи. Значи прекрасното изказване на господин Севлиевски, което той направи, това, което каза господин министър Велчев, това, което каза заместник-министър Катев, всичко това е всуе. Медийната война продължава да се води срещу нашето правителство. Какво означава това? Кой ще отиде да си купи вестник за 60 стотинки или за 1 лев? Кой, скъпи колеги, кажете ми? Кой от възрастните хора, които имат малки пенсии? Те разчитат да чуят по радиото и по телевизията някакво разяснение.
Искам да ви кажа с две думи следното. Журналистите, които ние сме акредитирали тук, господин председател - и аз се обръщам към Вас, над 800, тези хора, които не желаят да отразяват това, което става в залата, ако обичате, отнемете им акредитацията. Защото тези хора стоят отвън в кафенето и работят с опозицията. Нека да отидат на "Раковски" 134 или на "Позитано" и там да си вземат интервютата. Тук, в тази зала, това, което днес се каза - за пълненето на хладилници и останалите неща - ще остане нечуто. На мен лично не ми трябват журналисти, които обслужват собствените си интереси и търсят интригата. Така че, ако обичате, погледнете този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Арсо Манов.
АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Наблюдавайки всичко това, което става, и слушайки някои изказвания, струва ми се, че понятието политическа демагогия е много по-опасно от това, което някой иска да ни внуши.
Говори се за милиони и милиарди. Милиони и милиарди левове и долари! Говори се за поколения! Говори се за много други неща. Какви са тези милиони и милиарди? За какво става дума?
В момента се обсъжда една изключително сложна материя. Много малко са хората в България, които могат да говорят професионално и със сигурност по тази материя. Какви са тези милиони и милиарди? Това са милионите и милиардите, които досега България е натрупала. Милионите и милиардите, които висят като държавен дълг на тази страна. За тези милиони и милиарди става дума.
Какво е отношението на тези милиони и милиарди към начина на живот, който води сега българският народ? Какво е отношението на този огромен държавен дълг, който е натрупан от други, а не от тези, които седят в тази зала? Какво отношение има този огромен държавен дълг към пенсиите, към заплатите, към всичко онова, което ние и нашите деца вероятно ще изпитват на гърбовете си.
Ето това аз наричам политическа демагогия, която е, меко казано, не дейност, насочена в защита на държавните интереси, а дейност, насочена именно против националните и държавни интереси. Изключително опасна тенденция. Разбира се, това е мое мнение.
Вчера по време на заседанието на Комисията по бюджет и финанси аз помолих експерти, които дълбоко уважавам и чието мнение по този проблем е много тежко, да дадат отговор по два основни въпроса. Първият въпрос беше дали е изгодна тази операция за България. Вторият въпрос беше дали е подбрано точно времето за тази операция. И по двата въпроса ние получихме положителни отговори.
Мисля, че това е до голяма степен достатъчно основание ние да подкрепим тази операция. Разбира се, съществуват определени рискове. За тази операция е приложена сложна методика за анализ, прогнозиране и оптимизиране на процесите. Тази сложна методика се основава на известни предположения, тоест на прогнозирани събития, които трябва да се случат в бъдеще. Ако тези прогнози не се сбъднат или не се сбъднат в тази форма, която ние предполагаме, има известни рискове. Надявам се, че тези, които са разработили операцията, имат достатъчно надежден механизъм да минимизират тези рискове, за да не се стигне до евентуални загуби за страната от операцията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Манов.
Има ли други желаещи? Няма.
Имам една молба. Моля председателите на парламентарни групи, които присъстват в залата, да вземат мерки народните представители да влязат в залата, тъй като трябва да гласуваме на първо четене законопроекта, а след това евентуално и на второ четене.
Не виждам повече желаещи за изказване. Затова трябва да преминем към първо гласуване на законопроекта.
Моля и квесторите да помолят депутатите, които са в кулоарите, да влязат в залата, за да упражнят правото си на глас.
Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Договора за пласиране между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк, Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Брадърс Интернешънъл Лимитид, на Договора за фискално агентство между Република България и Джей Пи Морган Чейс Банк и други и на Договора за дилър мениджъри между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк, Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Брадърс Интернешънъл Лимитид, внесен от Министерския съвет на 8 март 2002 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания от блоковете на НДСВ и ДПС.)
За процедурно предложение има думата председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Искров. Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Моля на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в едно заседание да бъде гласуван законопроектът и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта поради това, че нямаше никакви забележки по него.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема единодушно.
Господин Искров, представете законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.

"З А К О Н
за ратифициране на Договора за пласиране между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк, Джей Пи Морган
Юръп Лимитид и Саломон Брадърс Интернешънъл
Лимитид, на Договора за фискално агентство между
Република България и Джей Пи Морган Чейс Банк и други
и на Договора за дилър мениджъри между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк,
Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Брадърс Интернешънъл Лимитид

Член единствен. Ратифицира Договора за пласиране между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк, Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Брадърс Интернешънъл Лимитид, Договора за фискално агентство между Република България и Джей Пи Морган Чейс Банк и други и Договора за дилър мениджъри между Република България и Джей Пи Морган Секюритис Инк, Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Саломон Брадърс Интернешънъл Лимитид, подписани на 6 март 2002 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте на второ четене законопроекта така, както беше представен от господин Иван Искров.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Законът се приема единодушно. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нека да пожелаем на уважаемия финансов министър господин Велчев и на неговия заместник господин Катев, пряко отговорни за осъществяването на тази толкова важна сделка за дълга на България, успех, така както беше постигнат успех през м. ноември миналата година. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
С това приключихме с тази точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, която е не по-малко важна, уважаеми народни представители:

НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 21 ФЕВРУАРИ 2002 Г., ВЪРНАТ С УКАЗ № 91 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
(Влиза група народни представители от Коалиция за България. Ръкопляскания от блоковете на НДСВ и ДПС.)
Искам да поканя заместник-председателя на Комисията по икономическата политика, който да представи възраженията на президента и отношението на комисията към тях.
Заповядайте, господин Тасим, от името на Комисията по икономическата политика.

ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги!
"ДОКЛАД
относно Указ № 91 на президента на Република България, постъпил на 6 март 2002 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет от Народното събрание на 21 февруари 2002 г.

На извънредно заседание, проведено на 8 март 2002 г., Комисията по икономическата политика обсъди Указ № 91 на президента на Република България и мотивите към него за връщане за ново обсъждане на Закона за приватизацията и следприватизационен контрол, приет от Народното събрание на 21 февруари 2002 г.
Председателят на комисията докладва Указа и мотивите, с които се оспорва Законът за приватизация и следприватизационен контрол.
В хода на проведената дискусия народни представители изразиха становища в подкрепа на новия закон, както и такива, които изразиха несъгласия с редица положения, решени в закона, както и в подкрепа на изразените в мотивите аргументи на президента, отнасящи се до ограничаването на социалните права на гражданите. Основните аспекти, в които се твърди, че се изразява това ограничаване, са липсата на разпоредби, даващи възможност за участие в приватизацията при преференциални условия на работниците и служителите, както и отпадането на уредбата на приватизацията с инвестиционни бонове.
Отправиха се критики и относно ограничаването на правомощията на надзорните съвети на Агенцията за приватизация и на Агенцията за следприватизационен контрол и се изразиха мнения, че законът не защитава в достатъчна степен държавната и общинска собственост.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по икономическата политика изразява следното


СТАНОВИЩЕ:
Президентът не е оспорил отделни разпоредби на закона, а го е върнал поради следните общи съображения, към които комисията изтъква следните свои аргументи:
Първо, президентът намира, че е нарушен нормативният баланс, при който се стеснява уредбата за законово равнище и се разширява полето за регламентация на процеса на приватизация с подзаконови нормативни актове.
Комисията по икономическата политика не подкрепя това съображение на президента. В закона е предвидена възможност за издаване на подзаконови нормативни актове, но нормативният баланс между закона и подзаконовите актове не е нарушен.
Този баланс е уреден в чл. 3 от Закона за нормативните актове. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове, законът е нормативен акт, който урежда пълно основните обществени отношения, които се поддават на трайна уредба. Другите отношения се уреждат с подзаконови актове - чл. 3, ал. 2 от Закона за нормативните актове.
Комисията по икономическата политика намира, че Законът за приватизация и следприватизационен контрол урежда пълно основните обществени отношения, свързани с приватизационния процес, които се поддават на трайна уредба. Възможност за издаване на подзаконови нормативни актове е оставена само за такива отношения, които нямат траен характер. При това случаите, при които могат да се издават подзаконови нормативни актове са ограничени. Те са уредени в чл. 9, ал. 2; чл. 29, ал. 2; чл. 32, ал. 4 и § 13, ал. от 1 до 4 от Преходните и заключителни разпоредби. Тези случаи не са повече от хипотезите по действащия Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Второ, президентът счита, че новият закон не създава гаранции за инвеститорите в българската икономика и дори се отстъпва от вече постигнати позиции, защото не е възпроизведено решението на § 6а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Комисията по икономическата политика не споделя тези съображения. Новият закон за първи път в нормативната уредба на приватизацията съдържа изрично определена цел на закона и това е осигуряване на прозрачна, бърза и ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите (чл. 2, ал. 1), която сама по себе си е сериозна гаранция за всички инвеститори, включително и за чуждестранните инвеститори.
Друга гаранция е отпадането на преференциите за различни местни лица, съдържащи се в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, от които чуждестранните инвеститори не се ползваха и които години наред създаваха неравнопоставеност сред участниците в приватизационния процес.
Трета гаранция за инвеститорите е отпадането на приватизационния начин "преговори с потенциални купувачи", който на практика често се използваше във вреда на чуждестранните инвеститори.
Отпадането на нормата на § 6а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия не застрашава чуждестранните инвеститори. Тази норма имаше общо действие - тя се отнасяше както до местни, така и до чуждестранни купувачи.
Прилагането на нормата на § 6а беше оспорвано в практиката, защото тя, от една страна, създава възможност за по-привилегировано третиране на приватизиращите се предприятия от останалите стопански субекти. От друга страна тя предпочиташе интереса на купувачите пред интереса на кредиторите на приватизиращото се предприятие. Съдебната и арбитражната практика по прилагането на тази норма е противоречива, като съдът тълкуваше разпоредбата ограничително и се стараеше да стесни приложното й поле.
С оглед на това Комисията по икономическата политика счита, че не с отделни спорни разпоредби, а с последователно прилагане и контрол на действащите общи механизми на нормативната уредба трябва да се осигурява спазването на финансовата дисциплина, както от приватизиращите се дружества, така и от кредиторите им. На приватизиращите органи са предвидени достатъчно правомощия за установяване на действителното състояние на приватизираните обекти и тяхно е задължението да предоставят пълна и обективна информация на потенциалните купувачи.
Трето - третото съображение на президента за връщане на закона е, че е премахната разпоредбата, която ангажираше купувачите да осигуряват изпълнението от приватизираните дружества на задачите по подготовка на страната във военно време и кризисни ситуации.
Комисията по икономическата политика намира, че новият закон не накърнява държавния интерес, тъй като купувачите поемат подобни задължения по силата на сключените от тях приватизационни договори. И по силата на цитирания чл. 9а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия отговорността за изпълнение на възложените задачи по подготовката на страната във военно време и кризисни ситуации е на самите приватизирани дружества. Същевременно в повечето случаи купувачите не получаваха информация за тези задължения, тъй като те са под режима на сведения, представляващи държавна тайна.
Четвърто, президентът намира, че Законът за приватизация и следприватизационен контрол трябва да бъде върнат, защото с него се ограничават преференциите за малките и средните предприятия.
Комисията по икономическата политика приема, че предложеното с новия закон разрешение трябва да бъде подкрепено, тъй като то е в съответствие с цялостната политика на новия закон за премахване на всякакви преференции в приватизационния процес.
Отпадането на текстовете от Закона за малките и средните предприятия е мотивирано и от обстоятелството, че за периода на тяхното действие няма нито една реализирана сделка по този ред. Това показва, че тези разпоредби не са изпълнили очакванията и повече от две години не са имали практическо значение и не са изиграли никаква роля за малките и средни предприятия, в чиято полза са били създавани.
Пето, следващото съображение на президента за връщане на законопроекта е, че с него не се предвижда разходването на постъпления за социално-значими цели и дейности.
Комисията по икономическата политика не споделя това виждане. Редица разпоредби на новия закон допускат получените от приватизацията средства да се изразходват пряко или косвено за социални нужди. Най-напред, чл. 8, ал. 1, т. 1 предвижда, че 90 на сто от средствата се разпределят за Централния републикански бюджет, значителна част от който се отделя за социални цели. Аналогично правило съдържа и чл. 8, ал. 4, т. 2. За социални цели е предвидено да се изразходват и средства, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 и т. 3, ал. 2, ал. 3, т. 2.
Шесто, президентът намира, че новият закон съдържа вътрешни противоречия, както и възможност за различна практика по прилагането му. Критикува се и фрагментарното формулиране на статуса, правата и задълженията на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол. Счита, че съществено са ограничени функциите на надзорните съвети. Не е уредена и банковата приватизация и не се съдържа режим за участие на гражданите с жилищно-спестовни влогове в процеса на приватизация.
Комисията по икономическата политика не споделя разбирането, че новият закон е вътрешнопротиворечив, нито пък че се създава възможност за различна практика по прилагането на закона.
Не може да се подкрепи и тезата, че режимът на двете агенции е фрагментарен, той почти буквално съответства на обема и съдържанието на регламентацията на Агенцията за приватизация в Закона за приватизация на държавни и общински предприятия. Ограничаването на правомощията на надзорните съвети е израз на разбирането на законодателя, че функциите на надзорните съвети са да осъществяват контрол върху приватизационния процес и да създават условия за неговата прозрачност и ефективност, а не да участват в текущото управление и да дублират правомощията на изпълнителните органи.

Спецификата на банковата приватизация е причина за липсата на режим за нея в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, каквото беше и разрешението на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Невъзможността за участие в приватизационния процес на гражданите с жилищноспестовни влогове е израз на разбирането на законодателя за изключване на всякакви преференции в приватизацията. Също следва да се добави обстоятелството, че и в ЗППДОбП не е било предвидено участие на тези лица, с което се продължава досегашното разбиране на законодателя. Уреждането на правата на гражданите с жилищноспестовни влогове трябва да намери друго адекватно решение, каквото не би било механичното им включване в кръга на лицата - притежатели на компенсаторни документи, включително и поради различния характер на основанието за компенсиране на техните права, което не е свързано с одържавено имущество, включено в активите на държавни и общински дружества.
7. Последното съображение на президента за връщане на закона е, че с него се ограничават съществуващи права на гражданите. Най-напред, лишават се от преференциални права работниците и служителите. От друга страна, отменя се режимът за приватизация чрез инвестиционни бонове.
Комисията по икономическата политика намира, че разрешението на новия закон следва да бъде подкрепено. Отпадането на възможността за издаване на преференциални акции за работниците и служителите е израз на разбирането на законодателя за установяване на равнопоставеност в приватизационния процес и отпадане на всякакви привилегии. На практика работниците и служителите, възползвали се от тези права, не успяха да ги реализират или пострадаха от липсата на капиталови пазари и на адекватна защита на малцинствените участия.
Новият закон няма да спре процеса на приватизация чрез инвестиционни бонове, а напротив - този процес ще бъде доведен докрай. В новия закон е отразено разбирането, че в посочения в § 22 от Преходните и заключителни разпоредби срок, ще се дадат достатъчно възможности на притежателите на издадени инвестиционни бонове да ги реализират в пълен обем. При необходимост и с цел да не се накърнят вече породени права на гражданите, няма пречки впоследствие този срок да бъде удължен, ако се окаже недостатъчен.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика отхвърли възраженията на президента, с които връща за ново обсъждане Закона за приватизация и следприватизационен контрол, с 4 гласа "за" и 11 гласа "против". Комисията по икономическата политика предлага на народните представители да приемат повторно Закона за приватизация и следприватизационен контрол."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тасим.
Уважаеми народни представители, имате възможност за разисквания по възраженията на президента.
Заповядайте, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): От името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение за удължаване на пленарното време до приключване на разискванията и гласуването по върнатия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на точката. Има ли противно процедурно предложение? Заповядайте, господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Уважаеми колеги, прави лошо впечатление постоянно налаганата практика за удължаване на работното време в такива форсмажорни условия. Всички знаем, че има заседания на комисиите. Няма комисия, която да е без заседание. Затова аз считам предложението за неуместно и правя противно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, има процедурно предложение за удължаване на работното време и противно процедурно предложение.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Дончев.
Гласували 150 народни представители: за 104, против 41, въздържали се 5.
Предложението за удължаване на работното време се приема.
Имате думата за разисквания по възраженията на президента в рамките на правилника: по 30 минути на парламентарна група, с възможност за удължение.
Давам думата на господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че въпросът за ветото на президента изисква нашето специално внимание, защото документът, с който се връща Законът за приватизация и следприватизационен контрол за ново разглеждане, съдържа освен двете основни клаузи, поради които той връща закона (отсъствието на преференции за работещите в предприятията и обезсмислянето на инвестиционните бонове поради краткия срок на тяхното използване - до септември тази година), и редица други аргументи, които би трябвало да ни накарат да се замислим за това нужно ли е да подобрим този закон.
Очевидно аргументите на президента извън тези два въпроса на социалната политика, които той подчертава за главно основание за своето вето, са свързани с добронамереното желание да съдейства на мнозинството и на народното представителство да подобри закона там, където това не можа да стане в дискусията, за да може действително законът да отговаря на целите, които си постави мнозинството.
Изключително сериозни са аргументите на президента, с които той започва своите мотиви. Въпросът за § 6а, който дава определена сигурност на инвеститорите (български и чужди) е, че няма да може до безкрай да се предявяват претенции към тях. Този въпрос има пряко отношение към инвестиционния климат в страната и си струваше да се обсъди внимателно в парламентарната зала.
Както виждате, президентът и неговите правни съветници са следили внимателно цялата дискусия по законопроекта и са засегнали предложения, които са идвали от представители на всички парламентарни групи: на Съюза на демократичните сили, на Движението за права и свободи (макар че то някои от тези предложения оттегли под натиска на мнозинството), предложения на Коалиция за България, предложения и на народни представители от самото мнозинство, които така или иначе не получиха подкрепа в пленарната зала. В този смисъл неговите мотиви би трябвало да получат по-сериозно внимание, което изискваше намерението на мнозинството - действително да има един прозрачен закон.
По този въпрос аргументите на президента бяха формално и юридически отхвърлени. Така бе постъпено и с аргументите за малките и средните предприятия. Каза се, че никой не се е възползвал от тези единствени преференции в Закона за малките и средните предприятия. Това не означава, че ние трябва да отнемем едно право, което макар и рядко използвано, а може би процедурите не са позволявали то да се използва по-често, е право, което има значение за сигнала, който ние като Народно събрание даваме на малкия и средния бизнес. След патентните данъци, след въпроса за лекарствата, сигналите, които даваме към малкия и средния бизнес с това, че не обръщаме внимание на аргументите на президента, едва ли ще бъдат благоприятни за развитие на българската икономика. Струваше си по този въпрос също да се проведе професионален дебат.
Въпросът за мобилизационните запаси за всички нас е очевидно важен. Неотдавна на съвместно заседание на Комисията по икономическата политика и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, чухме от производителите колко е важно задълженията по тези запаси да се уточнят. Това бяха и представители на много частни фирми.
Този въпрос беше избегнат с новия закон - въпрос, който обаче е съществен от гледна точка на сигурността на страната.
Президентът обръща внимание и на това, че в новия закон не е ясен статутът на приватизационните оценки. Те не са задължителни. Изчезва критерият, според който ние можем да оценяваме работата на Агенцията за приватизация. Също така си струваше да обсъдим наново неясните функции на Надзорния съвет, ограничени само до законосъобразност.
Аз давам само няколко примера от въпросите, които са поставени във въпроса за ветото на президента. Неясни са, защото е недостатъчно да се обсъждат сделките само от гледна точка на тяхната законосъобразност. А също така, макар и Надзорният съвет да може да обсъжда следващите важни проекти на основата на стратегиите, които ние приехме за "Булгартабак", а сега ще приемем и за БТК, не съдържат практически никакви критерии. И когато в новия закон се отне правото на парламента да одобрява тези сделки, за които сме приели стратегии тук, съвсем не са без значение аргументите за неясните функции и ролята на надзорните съвети.
Аз давам само няколко от примерите в тези мотиви, които изискваха едно сериозно обсъждане и които ми дават основание с пълно убеждение да подкрепя ветото на президента, защото то ще ни даде възможност да доработим по закона не под диктата на мнозинството, а с участието на представители на всички парламентарни групи и техните аргументи, които този път, надявам се, ще бъдат чути в пленарната зала.
Затова и аз ви призовавам да подкрепите това вето и да отстраним редицата проблеми, които възникват със закона и които могат да създадат проблеми в процеса на приватизацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Господин Пенчев, заповядайте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз няма да бъда многословен, защото всички тези проблеми с правомощията на надзорните органи, с преференциите, с потенциалните купувачи сме ги обсъждали много и много и аз мисля, че бяха изслушани мненията на всички, многократно даже бяха изслушвани и в публичното пространство, и в пленарна зала, и в комисията. Така че няма отново да ви занимавам с тези неща.
Искам само да кажа, първо, общото ми впечатление от мотивите към президентското вето. Аз не виждам какво бихме правили, ако приемем това вето, защото то е против целия закон, може би даже против философията на закона. И не само това, в тези мотиви се съдържат такива формулировки, като: "множество вътрешни противоречия на закона", "превес на подзаконови нормативни актове и пререждане на материята". Аз не виждам някакви конкретни забележки по конкретни текстове, с които бихме могли да се съобразим.
Сега бих искал да се спра, първо, на основния мотив - че в този закон няма социален елемент. Тоест, в стария закон, в сега действащия имало социални моменти, социални привилегии, да ги наречем, а в новия закон няма. Аз се сещам за две такива социални придобивки, в кавички казано, при измененията на стария закон.
Първата придобивка беше така наречената "масова приватизация", чиято цел беше всеки български гражданин, който е допринесъл за тази общонародна собственост, да получи акции, да получи нещо от тези предприятия. Какво стана на практика? Гражданите получиха ненужни бонови книжки, а материалните активи на приватизираните по този начин предприятия отидоха в ръцете на управителните съвети на приватизационните фондове и някои членове се обогатиха за сметка на продажбата на дълготрайни материални активи. Имаме безброй примери, няма да ви ги цитирам сега, за фалирали предприятия, приватизирани по този начин, фалирали по причина на лошо ръководство и незаинтересованост.
След това следващото мнозинство прие друга социална придобивка - така наречените РМД-та. Какво стана - всички знаем. За отрицателно време двама-трима богати, които плащаха парите, те станаха собственици на предприятията, които в момента също фалират.
На мен ми се струва, че всички опити да имаме някакви социални придобивки в приватизацията, водят само до корупционни механизми и техники. Затова аз лично по време на обсъждането на закона и в комисията, и в пленарната зала, и сега съм против всякакви привилегии и преференции.
Сега да се спрем на прословутия § 6а, който, видите ли, поставял инвеститорите в неблагоприятно положение и щял да ги изгони. Параграф 6а беше един текст, който аз недоумявам как толкова години нямаше кой да сезира Конституционния съд с него и да го премахнат. Това беше един текст, който създаваше едно въпиющо неравноправно положение на правните субекти.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Сезиране, но не премахване.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Значи, ако кредиторът има за длъжник приватизиращо се предприятие, неговият срок да си търси вземанията се намалява десет пъти, след което правото му се погасява, забележете, погасява се. Ако кредиторът има длъжник не приватизиращо предприятие, а частно предприятие, то може спокойно пет години, общия давностен срок, и никакви проблеми няма.
Значи ние, защитавайки интересите на приватизаторите, поставяме в страшно неблагоприятно положение кредиторите на предприятията, които се приватизират. А вие много добре знаете, че не зависи от кредиторите дали това предприятие се приватизира или не, това зависи от агенцията или дори от органа по приватизация.
Затова аз приветствам, че в новия закон няма такава разпоредба. Освен това знаете, че тя имаше много противоречиво тълкуване. Аз знам случай с едно предприятие, което няма да назова по етични съображения, което в баланса си водеше няколко милиона долара задължения към банки. И в един прекрасен ден, когато това предприятие беше обявено в несъстоятелност и когато решението беше обжалвано пред Апелативния съд, Апелативният съд каза, че тъй като нито една от тези банки не си е предявила своите вземания по § 6а, макар че тези вземания никой не ги оспорва и не ги отрича, то това предприятие нито може да бъде осъдено да върне парите, нито може да бъде обявено в несъстоятелност. Тоест, това предприятие е амнистирано от своите задължения. Е, това беше § 6а. Аз не бих могъл да подкрепя наличието на един такъв текст в новия закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Други желаещи? Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Съжалявам, че тук отсъства заместник министър-председателят и министър на промишлеността, но той отдавна е запознат със становището, което ние подкрепяхме в тази зала.
Днес ние разглеждаме ветото на президента върху Закона за приватизацията и следприавтизационния контрол. То е върху целия закон и е напълно естествено, защото в това вето се визират отсъстващи текстове.
Но аз си задавам въпроса дали действително тези текстове отсъстваха. Напротив, текстовете присъстваха между първо и второ четене в техния социален аспект и бяха предложени и, подчертавам, бяха гласувани единствено от представителите на ОДС в тази зала.
Защо президентът връща закона? Защото се вслуша в нашия глас и може би след момента, когато се обърнахме към него - аз като председател на БСДП - се срещна с господин Симеон Сакскобургготски? Малко вероятно. Най-вероятно е, че президентът в качеството си на институция в България, която трябва да следи и да консултира работата на останалите институции в страната, е предвидил, че именно отпадането на тези социални елементи ще доведе до бъдещи социални сътресения, до бъдещо напрежение. В това си качество той се опитва да помогне на правителството, където има представители на НДСВ, на ДПС, на БСП, за да може да прескочи един от неприятните моменти при една евентуална криза в България. И в това отношение това е похвално действие, което трябва да бъде подкрепено.
Как реагираха обаче отделните политически сили? И в комисията, и в пленарната зала НДСВ се отнесе по същия начин към ветото на президента, както към предложенията, които бяха свързани с данъчните закони. Спомням си как те преминаха набързо и бяха отхвърлени всички предложения, свързани с патентните данъци, които идваха отново от страна на ОДС. След което имахме съответните социални сътресения. Опитахме се да ги загърбим, но те се надигнаха с по-голяма сила и сега някои се опитват да обвиняват определени политически сили, че загрявали напрежението на социалните сили в България. Само че това не е вярно. И това може да се случи по същия начин с моменти, които са свързани с ветото на президента, ако поемете, господа от НДСВ, по същата методика с едно обикновено голо отхвърляне, с удар по масата и с казване: "Това не съвпада с нашата идеология".
От страна на НДСВ се говори, че в момента старият закон създавал корупционна среда. Току-що моят приятел господин Пенчев каза, че новите изменения спомагали да се ликвидира корупционната среда. Аз бих прибавил едно нещо, колеги, и за вас, които не слушате, че вече по улиците се говори нещо друго, говори се, че днес е най-доходно да се бориш с корупцията. И това нещо утре може да стане девизът на обикновените хора. Защото, когато се прекалява с едно оправдание, когато не се чуват разумните доводи, то втръсва на хората и започва да има обратен ефект.
Освен това в комисията чух и нещо друго, чух, че фактически се спирала приватизацията. Напротив, господа, приватизацията ни за момент не може да бъде спряна, защото има действащ закон. Но в този закон, върху който е ветото на президента, има чл. 1, ал. 4 във връзка с § 29, където например се спира приватизацията на лечебните заведения. Вие казахте, че с този закон ще се уреди тотално приватизацията, тя ще бъде бърза, прозрачна и т.н. Само че едно от нещата е заложено дори в самия закон, приватизацията на лечебните заведения се отлага за неизвестен период от време, а върху тях се налага мораториум.
И понеже ме слушат внимателно от БСП, ще кажа няколко думи и за тях. Защо БСП сега подкрепя закона? Естествено, президентът е излъчен от тези среди. Но аз задавам въпроса: защо не подкрепихте тези социални предложения, когато ги предложихме от ОДС? Може би защото искахте да покажете, че не трябва да си създавате трудности с представителите, които имате в правителството? Може би защото те дойдоха само от страна, за която вие считате, че не може да има социални виждания.
Дотук нещата са добре. По-лошото е друго. В комисията господин Димитров, представител на вашата парламентарна група, каза, че е сбъркана философията на закона, че не трябва да се извършва толкова приватизация в България. Тук е опасният момент, ако действително така възприемем ветото на президента. Опасният елемент е, че общо взето ще загърбим приватизацията. Това не е желанието на ОДС и дано не е желанието и на господин президента.
А сега няколко думи по конкретните текстове на закона. За тези, които се страхуват, че няма да стигна до края, ще кажа, че всичко ще бъде наред.
По закона имаше направени предложения по цели параграфи във връзка със социалните акции. От тази трибуна аз четири пъти повторих, че в тези социални акции няма РМД-та. И се оказа, че в България въпреки това има глухи хора и продължават да считат, че социалните акции са част от РМД-тата. За тях ще повторя още веднъж: вие спирате един процес на приватизация, който в момента върви и който процес на приватизация имаше социални елементи. И го спирате точно в момента, когато се приватизират най-големите предприятия, или в който предвиждате да ги приватизирате - "Булгартабак", БТК, дружествата от енергетиката. Не си ли задавате въпроса, че именно тогава хората ще се интересуват от работническите акции и именно по този начин създавате съмнение, че искате да минете без хората. Защото текстовете бяха в два варианта - дори с възможността да не се дават напълно преференциални акции с намалена цена, а просто да има право за участие без търг и без конкурс на работниците, които работят в тези предприятия. Това е европейски елемент, това е елемент, свързан и с реституцията на труда. Само че никой не си направи труда да ги прочете и те бяха отхвърлени, защото пречели на духа на закона. Ако утре започнат да се разхождат по площадите, уважаеми дами и господа, то аз ще им кажа: вървете на ларгото, не идвайте пред Народното събрание, защото ние искахме да има такива преференции и мислихме, че това е правилно да се направи точно в момента, когато се приватизират най-големите предприятия в България.
Говорите за малкия бизнес. Погледнете, че дори и малките преференции, които имаше в Закона за малките и средни предприятия, изчезнаха. Най-интересното е, че изчезна и гласът на представителя на НДСВ, който защитаваше тези преференции. Остана обаче гласът на ОДС. Оказва се, че президентът мисли същото по този въпрос и това в никакъв случай не е нещо лошо.
Вече говорих за здравеопазването, но мога да премина и на други неща, които са известни и познати. Ветото на президента е върху текстове, които междупрочем бяха спорни и в тази зала, които предизвикаха големи дебати - Надзорният съвет, прословутият § 6а, дори чл. 6 с правото на тези, които могат като приватизиращи органи, да изменят прилагането на закона.
Но бих прибавил нещо, което го няма в президентското вето, понеже законът се връща като цяло. От тази трибуна аз призовавах вашата съвест в момента, в който вие отменихте текстове от Закона "Лучников" за обезщетяване собствениците на одържавени имоти, просто защото не можеше да се разбере от някои хора за какво става реч. И бяха отменени в бързината, отминати, без да помислим, че става въпрос за хора, за човешки съдби и най-вече за справедливост.
Няма да говоря за финала на закона и как той беше приет с текстове, които бяха вкарвани в тази зала, без да минат през комисията. Дори господин Василев докладва последните текстове от тази трибуна. Ще кажете, че са приложения към закона. Само че те излизат също в "Държавен вестник". И освен всичко друго, аз ще запитам: а не забравихте ли и някои други предприятия в списъка, както се сетихте в последния момент?
Затова, когато става въпрос да се размисли, то мнозинството трябва да помисли върху въпроса дали с лека ръка да натисне копчето. Защото изпълнителната власт може лесно да се оправи. Тя винаги прехвърля нещата към Народното събрание, за да облекчи своите действия. Само че, колеги, утре, когато дойдат да ви питат дали вие сте гласували, вие ще носите тази отговорност, а не тези, които в момента послушно приемате като мнение, което съществува единствено и независимо над вас.
Понеже става дума за социални въпроси, аз ще дам своя символичен вот като социалдемократ, като представител на БСДП за тяхното решаване. Но в същото време, уважаеми дами и господа, аз не мога да не се съглася с моите колеги, които не желаят да вземат участие в един политически цирк. Предложенията на ОДС бяха отхвърлени с лека ръка в тази зала, а сега на тяхно основание се търсят политически дивиденти. ОДС стори необходимото и текстовете по членовете, които днес се дискутират, са от месеци на вашето внимание, колеги. Мнозинството може да се съобрази с тях, може и да не се съобрази.
Политическите сили, които имат участие в правителството, е редно да решат кого да подкрепят - мнението на излъченото от тях правителство или думата на излъчения от тях президент. Решението и отговорността, която ще поемете, е във вашите ръце, дами и господа от БСП, ДПС и НДСВ. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Има думата господин Кръстьо Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Без да е от фатално значение, първият дебат по отлагателно вето на президента ще бъде показателен за това как взаимодействат институциите при разглеждането на законите. Затова моят апел е да се върнем към строгата икономическа и правна материя и да не правим изказвания от рода, че президентът бил социален, защото ОДС били социални. Това колегата социалдемократ отдясно може да го приказва другаде, но не и тук.
Аз искам, уважаеми господин председател, да обърна вниманието на управляващото мнозинство върху два факта от общата мотивация на президента, свързана с отлагателното вето. Той е много внимателен и може би оттам, господин Пенчев, произтича впечатлението, че мотивите са общи. Но две препоръки на президента са много конкретни. Ако останалите четири не са, две са много конкретни и не бива с много лека ръка да кажем: оставяме ги и ще гласуваме всичко както е било без поправка дори в запетайките. Това е политика на излишното честолюбие и на защитаване честта на пагона.
Първото е свързано с възможността на гражданите да участват с вече издадените инвестиционни бонове не до 30 септември, а в един по-дълъг срок. Какво пречи? Не е нарушение на философията, на концепцията на закона срокът да се удължи. Обръщам внимание върху следния момент. Много чести станаха случаите, когато Народното събрание постфактум лишава гражданите от права или прави промени в закони, които са свързани с уреждане на отношения години преди това, без гражданите да знаят, че след време ще дойде друго събрание, друг управляващ, друг акъл и те по този начин се чувстват ощетената страна в договорните отношения с държавата. Така е и с пенсионния закон, така е сега и с този закон. Защо толкова се грижим какво ще правят гражданите с техните бонове? Нека те сами да преценят. Ако няма информация, да се даде още информация. Ако има спекулативни вторични пазари, да се вземат мерки за тяхното ограничаване. Но не бива с лека ръка, още повече, казах, че въпросът е правно-технически, да се отхвърля това съображение на президента.
Второ. За преференциалните акции. Тук не става дума за РМД-та, господин Пенчев и господа. Защо подменяте тезата на президента? Той не е срещу приватизацията и в частност той е срещу РМД-тата, срещу онази практика, която се въведе с поправката "Божков", благодарение на която хиляди РМД-та в България станаха едно фалшиво прикритие на други интереси. В това отношение сте прави. Но защо посягате на преференциалните акции? Ако и там има нещо, което не е в ред, да се промени уредбата. Има такива възможности.
Авторите на закона идват от Англия и сигурно познават тачеристкия период, тогава, когато стартира приватизацията и влезе в оборот отново понятието "народен капитализъм". И в Англия се стигна след това до концентрация на дяловете и изкупуване на акциите. Нека да помислим върху няколко варианта - по-добра защита на правата на дребните акционери, някакви ограничения за продажбите и т.н., но нека с мръсната вода да не изхвърляме и детето.
И в заключение, уважаеми господин Василев, като баща на този закон, добре е, че го правите в млада възраст, искам да Ви кажа следното. Когато направихте закона и той тръгна и беше временно отложен с две седмици от президента, той не е виновен за забавянето на приватизацията. Аз си мисля, че той ви подсказва нещо: с по-висока степен на съгласие по-успешно ще я правите. И това е може би най-ценното във вашата философия, във вашата концепция. Тогава вие ще получите нашата подкрепа и по други решения, които сте предложили в тази сфера - остатъчната приватизация в България да протече при по-ниска скорост, но с по-високо качество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Петков.
Давам думата на господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз лично днес нямах намерение да вземам думата, но съвсем искрено искам да заявя, че днешният ден е един лош ден за българската демокрация. Защото днес по силов начин ние решаваме изключително важни за страната и за българския народ проблеми. И трябва да ви кажа честно, че когато това започне, а именно когато започне по силов начин, по който днес вие работите, колеги от управляващото мнозинство, да става, то е сигурно, че това е началото на края. Защото в крайна сметка в политическия спектър и диапазон на българския политически живот има различни мнения, които произтичат, защитавайки повече или по-малко различни интереси на различни групи от българския народ. И когато априори всичко се отхвърля, това говори, че политическото късогледство е стигнало дотам, че просто наистина не може да се погледне по-далеч от носа. В крайна сметка президентът е институция и неговото първо вето безспорно е неговият първи акт. И този акт на връщане на някои определени текстове би трябвало да ви накара да се замислите. Аз съм напълно съгласен с това, което каза преди малко господин Петков, защото когато се отнемат дадени някакви преференции на една група хора, а в случая става въпрос за целия български народ, по-голямата му част са работещи, това е удар върху тази група. Друг е въпросът, че ако има съмнение, че нещата не стават така, както на всички ни се иска, би могло да се потърси яснота и прозрачност на тези механизми. Но априори от това, че би могло да се стане, да се вземат известни привилегии, просто дърпате килимчето на хората, които ви избраха.
Има и още едно нещо странно, уважаеми колеги. И тук не съм съгласен с господин Петков. Никой не е казал, че господин Първанов е социален президент, защото ОДС били социални или не. Парадоксът е, че част от тези предложения, господин Петков, бяха направени именно от Обединените демократични сили, по-скоро от господин Нихризов и те бяха отхвърлени не само от мнозинството, а и от някои от вас. Странното е, че в крайна сметка експертите от левицата, които участват в кабинета, би следвало поне да застъпят вашата теза. Те подкрепят един закон на кабинета. Част от поправките вие също ги подкрепяте. Сега обаче господин Първанов съвсем правилно, не защото ние сме направили, а защото това е логиката на нещата, аз се съгласих с Вас, че това са част от привилегии, сега вече имаме друга позиция.
Завършвайки, бих искал да кажа нещо, което говорих и при дебата, когато се разглеждаше Законът за приватизацията, а именно, че ние отнехме не само привилегията на българските лекари да закупуват работните си места, а и отнехме възможността изобщо да купуват, което по същество е наистина спиране на приватизацията за неопределено време в областта на лечебните заведения. И това никой не може да го отрече. Нещо повече, аз си задавам въпроса, колеги, защо със задна дата ние спираме започнали вече процедури? Пет - десет, би следвало да ги знаем колко са. Но искам да ви кажа, че българските лекари са недоволни от този закон. И именно затова и дори само заради това аз лично ще подкрепя ветото на президента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Давам думата на госпожа Марина Дикова.

МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Доживяхме да видим в пленарна зала ОДС и Коалиция за България да спорят коя от двете политически сили е по-социална, по-лява и коя повече мисли за преференциалната приватизация. Много ми е странно това, защото явно, четейки едни и същи мотиви към едно вето, ги разбираме и тълкуваме по различен начин.
Аз с недоумение прочетох мотивите към отлагателното вето на президента. За мен те са неясни, фрагментарни и не можах да намеря нито един сериозен правен аргумент, който да навежда за недостатъци, които биха затруднили прилагането на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Според мен единствената причина, обусловила налагането на това отлагателно вето, е различната философия, която изповядва президентът по отношение на раздържавяването. Но за мен е неразбираемо неговото очакване НДСВ да споделя неговата философия за приватизацията.
Мотивите, незнайно защо, оставят впечатление, че сега действащият Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия е по-справедлив и дава гаранции за по-честна и по-ясна приватизация. Въпреки че не е предмет на настоящата дискусия, тъй като бяха изложени мнения, че се спекулира с понятия като "корупция", "клиентелизъм" и т.н., аз искам да се спра на резултатите, до които доведе прилагането на този закон, тъй като, за съжаление и поради ясни причини, приватизацията и в този момент се извършва по неговите условия и реда, който той е определил.
На първо място, това е съсипаната икономика и разграбените предприятия. На второ място, това са хилядите хора, влели се в редиците на безработните. На трето място, непредвидима инвестиционна и приватизационна среда, в която процъфтяваше произвола на приватизиращата администрация. На четвърто място, щети за държавата в размер на стотици милиони лева. И на пето място, забогатели чрез сини РМД-та кръгове, свързани с предишното управление.
Именно Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия направи приватизацията синоним на клиентелизъм и корупция. Този закон даде неограничени права на приватизиращата администрация да лишава купувачите от защита като прекратява съответните процедури без основания и без мотиви, която възможност е регламентирана в подзаконовите нормативни актове, приети въз основа и в изпълнение на този закон. Сега действащият закон е основната причина за липсата на инвестиции в страната ни.
За да спре целия този произвол Национално движение Симеон Втори изработи Закона за приватизация и следприватизационен контрол на базата на процедури, гарантиращи прозрачна приватизация и равнопоставеност на участниците в приватизационния процес. Ето защо не мога да се съглася, че социалната справедливост налага да се запази преференциалното изкупуване до 20 процента акции или дялове от работниците и служителите и другите лица по чл. 5, и то при цени, представляващи 50 процента от цената на тези акции.
Социалната справедливост изисква друго. Социалната справедливост изисква чрез приватизацията да се осигурят достатъчен брой работни места, справедливо трудово възнаграждение, добри условия за труд и достойно съществуване на работниците, служителите и пенсионерите. Това не може да бъде постигнато чрез привилегирована приватизация, уж в името на работниците и пенсионерите, които при сегашното си тежко положение не могат и да си помислят за покупка на акции дори и по преференциални цени. Ползата е за лицата, скрити зад тях, които, възползвайки се от тези тъй наречени социални текстове, забогатяват незаконно.
Доказателство за твърдяното от мен е, че при половината от сключените до този момент приватизационни сделки тези 20 процента не са изкупени, а законово определеният срок отдавна е изтекъл. А в случаите, когато са изкупени, работниците и служителите са в унизителната роля на подставени лица, а истинският купувач е друг.
Не е тайна и друг механизъм, който се задейства при изкупуването на преференциални акции и дялове. След изтичането на тримесечния срок капиталът на дружествата се стопява чрез увеличението, инициирано от основния купувач. И в този случай единственият губещ отново е държавата.
Учудва ме и явното неразбиране на разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол относно задължението на органите за приватизация да огласяват основанията за промяна на практиката им. Това е разпоредба, възприета от последните законодателни решения на съвременна Европа и гарантира прозрачност в прилагането на закона. Целта е да се ограничи своеволието на приватизиращите органи, да се установи еднопосочна практика и евентуална промяна да бъде сериозно аргументирана в резултат на задълбочен анализ на причините за нея. Подобни разпоредби са предпоставка за устойчивост и стабилност в процеса на раздържавяване и сериозна пречка за възникване на инцидентни практики, обусловени от субективни интереси. Тези разпоредби не дават право на администрацията да върши каквото си поиска, да взема решения без да дава обяснение, изхождайки от позицията на власт и подчинение.
Не са понятни и критиките относно текстовете, визиращи правомощията на органите за приватизация - на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол, като се твърди, че те са фрагментарно формулирани. Веднага трябва да отбележа, че устройствените правилници за двете агенции, които законът предвижда да бъдат изготвени и приети, ще конкретизират и детайлизират функциите на органите, структурите на агенциите и други. В това е ролята на подзаконовия нормативен акт. Такива подробности и не следва да бъдат уреждани на ниво закон, чиято роля е да разглежда принципни положения и да урежда важни обществени отношения.
При сега действащия закон Надзорният съвет на практика беше втори изпълнителен орган, който можеше да пререшава всички приватизационни сделки, изхождайки от неясни критерии и неясни интереси. Той нямаше законово задължение да се отчита пред парламента - органът, който го е избрал. Законът за приватизация и следприватизационен контрол определи Надзорния съвет действително като надзорен орган, който не се намесва в оперативната дейност на изпълнителния съвет. Стесняването на обхвата на тези правомощия, единствено до контрол за законосъобразност, цели да се елиминира възможността за оказване на политически натиск върху решения на изпълнителните органи, които трябва да бъдат основани единствено с оглед интересите на държавата и обществото.
В същото време сякаш се забравя, че надзорните съвети контролират цялостната дейност на агенциите, което означава, че разполагат с механизъм за въздействие при необходимост, независимо че одобряват само определени приватизационни сделки.
Аз уважавам загрижеността на президента за социалното значение на приватизацията, но не приемам неговата философия, тъй като десетгодишната практика доказа, че тези норми са изписани в името на социалната справедливост, но не водят до положителен социален ефект. Няма работник или служител в страната ни, който е постигнал материално благополучие или финансова независимост в резултат на участието в приватизационна сделка и чрез покупката на една, пет или десет акции. Не са нарушени интересите на трудещите се, защото те никога не са били истински защитени.
Целта на Закона за приватизация и следприватизационен контрол е да даде гаранции на бизнеса, че приватизацията в България ще бъде прозрачна и открита, без корупция, без клиентелизъм и без привилегии. Това е единственият начин, по който можем да спасим нашата икономика или поне това, което е останало от нея.
Аз ще гласувам за отхвърлянето на президентското вето и за запазване на закона в сегашния му вид. (Единични ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Давам думата на господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа! Ще изкажа мнение по разисквания въпрос, различно от това на моята парламентарна група. Аз се обявявам "за" приетия законопроект и "против" приемане ветото на президента. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Аз имам много дълбоки възражения срещу този законопроект. По него не бяха приети мои съществени предложения, някои от които доведоха до текстове, които противоречат на Конституцията. Когато законът бъде приет и публикуван в "Държавен вестник", аз ще се опитам да събера необходимия брой подписи на народни представители, за да отнеса тези текстове пред Конституционния съд.
Аз трябва да призная обаче, че този законопроект е решителна крачка към преминаване към една наистина пазарна приватизация. (Ръкопляскания от НДСВ.) Този законопроект ликвидира демагогските поднасяния по някакви привилегии, които по съществото си са антипазарни и компрометират пазарния характер на приватизацията. (Ръкопляскания от НДСВ.) Всеизвестно е, че всяка привилегия е котило на корупция. (Ръкопляскания от НДСВ.) Всяка привилегия създава възможност за облагодетелстване на някои хора и то не само и невинаги пряко, а чрез използване на подставени лица, на хората, които са получили привилегията.
Затова именно аз съм против основните съображения на президента. Какво значи да се запази привилегия за т.нар. социални акции на хора от предприятията, които са работили и са се пенсионирали в него? Ами сега ни предстоят да приватизираме най-големите, най-крупните обекти, стойността на които не е създадена от работещите в тях, а стойността на които е създадена от инвестирани в тях народни средства, държавни средства. Откъде накъде тези хора, които случайно са работили там, ще могат да вземат привилегировано участие в тяхното приватизиране чрез получаване на привилегировани акции? Къде е справедливостта? Тук става въпрос за огромни капиталовложения. Откъде накъде ще ги даваме на хората, които са работили там? Същото важи и за другите привилегии, които се настоява да бъдат запазени.
Аз смятам, че ние трябва да застанем твърдо на принципите на истинската пазарна приватизация и да не се занимаваме отново с разглеждане на този законопроект, тъй като това само ще забави приватизацията. Не е верен аргументът, че, видите ли, и сега имаме Закон за приватизацията. Именно сега действащият Закон за приватизацията създава тези пречки към истинска пазарна приватизация, за които аз говорих.
Затова аз ви призовавам да подкрепите проекторешението на Комисията по икономическата политика (ръкопляскания от НДСВ), да гласувате закона с необходимото мнозинство от 121 гласа, скъпи колеги, и да отхвърлите ветото на президента. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
За реплика думата има господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Аз се радвам, господин Лучников, че от Вашата уста чух в тази зала, след четири години управление на Съюза на демократичните сили, че Законът за приватизацията не отговаря на пазарните механизми, което означава каква политика Съюзът на демократичните сили до този момент е водил.
Но аз си спомням още един пазарен механизъм, господин Лучников, който по Ваша воля беше прокаран в Тридесет и осмото Народно събрание - механизмът за компенсаторните записи. Един според Вас пазарен механизъм за обезщетяване на българските граждани, които по време на войните, по време на 45 години управление са били ощетени със своето частно имущество. И се получи така, господин Лучников, че точно с Вашия пазарен механизъм загубиха милиони български граждани, а спечелиха една шепа хора, ориентирани пазарно само от Съюза на демократичните сили. Ако такъв ще бъде механизмът, за който ще настоявате сега и в промените на този закон и ще подкрепяте тези механизми, не се учудвам, че управлението на Съюза на демократичните сили достигна до този резултат на изборите през месец юни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
За втора реплика думата има господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Лучников! Аз мисля, че дебатът по въпроса за т.нар. преференциални акции отива към състезание коя минала политика е била по-добра и кой как разбира пазарното стопанство.
Светът познава два вида компенсации за минали загуби на хората - компенсаторните или свързани с тях, Вие сте един от авторите, говорили сме с Вас по този въпрос, и вторият са инвестиционните бонове, заради трудовата реституция, която трябва да се признае. Пазарно ли е това или не е? Социално ли е или не е? Социалистическо ли е, даже бих казал, или не е?
Преди 20 години работниците и мениджърите в Питсбърг взеха стоманолеярните заводи. Никой не ги обвини, че правят социална приватизация или някакъв вид социализъм. Има случаи, в които пазарната икономика прибягва към подобни механизми и тя се насочва към работещите в дадено предприятие - мениджмънт и работници. Единадесет хиляди са фирмите в света от англо-саксонската част на света, в които се прилагат подобни механизми и всички ги признават за пазарни. Затова нека да не приписваме на президентското вето и на самия президент нещо, което той не е имал предвид.
Уважаеми колеги от НДСВ, Вашият закон безспорно е по-добър от миналия. Той е по-качествен, по-пазарен и по-балансиран. (Ръкопляскания от НДСВ.) Но, правейки тези една или две мънички поправки, вие предлагате диалогичен и работещ закон. Не се поддавайте на политически внушения. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
За дуплика думата има господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС): Най-напред за сведение на господата от левицата, че аз през цялото време на управление на партията, към която принадлежа, бях против нейната приватизационна политика. Това го запомнете и го знайте хубаво.
Второ, със своето предложение господин президентът надвишава своите правомощия, защото той не само оспорва един приет закон, а той се опитва да прави предложение за състава на новия закон. За голямо съжаление нашата Конституция, която е по-скоро ваша Конституция, не дава право на законодателна инициатива на президента. Така че с тези свои предложения той иска тихомълком да ни постави пред свършения факт за неговите опити да разшири своите конституционни компетенции - нещо, с което аз не мога да се съглася.

Господин Петков, това, че някъде е допусната приватизация чрез участие на работещите в изкупуването на акциите и то с предимство, това е една възможност, казахте Вие. Да, разбира се, това е една възможност, но това не е задължително да бъде възприето от нас, защото при нашите условия ние сме убедени, че това дава възможност за корупция - хора, които стоят зад тези хора, които получават привилегията, всъщност получават акциите, които ги придобиват чрез тях.
Затова аз смятам, че с това предложение се нарушават принципите на пазарната приватизация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
Има думата господин Миков.
Залата би била благодарна, ако не използвате разточително Вашите възможности.
МИХАИЛ МИХОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Твърде странно е, че всеки чете мотивите, с които е върнат приетият от Народното събрание закон, по различен, свой си начин. Даже финала беше в изказването на господин Лучников, който видя в тях упражняване на законодателна инициатива от страна на президента. Интересно по какво се различава това упражняване на права от онова, което правеше предишният президент - Петър Стоянов - и които вие от началото с ръкопляскания, а после със скърцане на зъби в същата тази зала приемахте по маса закони, които приехте и предложихте на президента да публикува.
Всъщност спорът кои са мотивите като че ли се превърна в основен спор и някак си никой не прочете едно изречение преди т.нар. "социални мотиви", където се казва, че посоченото до тук би могло да мотивира връщане на закона за ново обсъждане.
Твърде малко се говори за предпоставките за корупция. Изглежда и президентът е бил твърде срамежлив, когато е чел закона и е мотивирал своето вето. Споменал го е във ветото. Но, някои от вас присъстваха в "Бояна", а сигурно всички са получили годишния анализ на Коалиция 2000, уважаеми господин министър. От правителството бяха министърът на държавната администрация и министърът на правосъдието. Там, на стр. 48 едно към едно са изброени четири-пет предпоставки за засилване на корупцията в новия закон. Там се говори за проекта за закона. Но, за съжаление, въпреки опитите на второ четене да се реализират целите, които са записани, тези конкретни решения не са постигнати. Нима ще обвините Коалиция 2000 - много преди президентското вето и преди нашите дебати - в това, че тя не може да направи един антикорупционен одит на един законопроект или на един закон?
Въпросът за правата на работниците. Само с две думи искам да ви кажа, че тезата за трудовите акции не е измислена в България. Каза го и проф. Кръстьо Петков. Всъщност, господин министър, Вие с претенцията, че все носите чужд, прогресивен и много напредничав опит, знаете кога се емитират такива акции. Това става тогава, когато развиващите се дружества, техният мениджмънт или работници са максимално ангажирани в резултатите от това дружество. И, всъщност, това, което, от една страна, изглежда социална преференция, има своята здрава пазарна логика, многократно прилагана в онези страни, към които се стремим.
Друг е въпросът до колко в българските условия може да се злоупотребява. Само че тук стои другият подвъпрос - как в продължение на девет месеца вие, вашето правителство, прилагаше досегашния закон? Аз смятам, че коренно променихте приватизационната практика и това го твърдя. Законът сам по себе си не може да реши този въпрос. Само промените тук и обещанията също няма да доведат в промяна на приватизационната практика, ако вие не продължавате всеки ден да следите как се прилага този закон. Друг е въпросът, че този закон дава възможности за противоречива практика. Аз не знам защо постоянно не искате да приемете нещо, което днес, прието като прецедент в Закона за приватизация, ще даде възможност - аз това съм го казвал и на второ четене - утре в данъчните закони да има различна практика на данъчните служби. Вместо да се изграждаме като правова държава, ние да се изграждаме като държава на прецедентното право. Сигурно това са ви учили в Англия. Но, казвам ви: в условията на тази Конституция - и господин Лучников ви го каза, колкото и да му ръкопляскате - това е определено несъответствие с действащата Конституция, която прогласява принципа за правова държава.
Приказките може да са силни, но оттук-насетне тази процедура няма да свърши днес с този закон и господин Лучников ви го каза. Аз смятам, че и други основания ще има да се търсят народни представители, да се съберат подписи, а също така и други органи да упражнят конституционното си искане пред Конституционния съд.
Много странна е тезата на госпожа Дикова, че няма фрагментарност на уредбата, а всъщност казва, че правата на Изпълнителния съвет ще се уредят в наредби. Значи, точно това се има предвид, че е фрагментарно. Ако беше фрагментарно, нямаше да има нужда да се разписва в наредби на Министерския съвет, ако беше пълна уредбата.
И така, до дванадесет пъти е преценено, включително и по такива важни въпроси като оценката - за нея ще спомена след малко - че тези въпроси са от компетентността на Министерския съвет.
Не може да се приеме и този въпрос, че при приватизационните сделки - и това е загатнато, пак казвам, твърде деликатно, аз бих го направил доста по-остро - че не при всички приватизационни сделки ще се извършват приватизационни оценки. Е, как ще се определя началната цена на тези състезателни процедури? Пак питам, господин министър, и ще продължа да питам, защото от утре ще Ви питат другите, навън. Приемането на закона не е край на приватизацията. То просто е точка на разграничаване на отговорностите - отговорностите между тези, които приемат закона.
В това вето виждам и друго нещо - разграничаване на тази отговорност от страна на президента. И от утре отговорността все повече ще се концентрира върху Вас, правителството и мнозинството.
Аз знам, че сте млади, силни, имате мнозинство. Но, когато отговорността прекалено много се концентрира, гърбината на този, върху когото е легнала, зависи от силата му, рано или късно се спуква, когато тази отговорност не е разпростряна.
В този смисъл вслушайте се в това, което ви каза и проф. Кръстьо Петков.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Хайде, приключвайте!
МИХАИЛ МИКОВ: Който бърза, да не е удължавал работното време, така че подвикванията "Хайде!", господин Дончев, са неуместни точно от Вас.
По отношение на непредвидимата приватизационна инвестиционна среда до сега. Именно с текстовете, които се споменават, различната практика по прилагането не правят по-ясна тази среда. Крайно учуден съм, след като всички политически сили подкрепиха закона на първо четене с надеждата, че това, което вие гарантирате като цели на закона, ще намери своята реализация в конкретните текстове. На второ четене се забелязва едно крайно втвърдяване по въпроси, по които, като че ли не би трябвало толкова да ни разединяват след като всички, пак казвам, на първо четене подкрепихме тази цел, тази идея, тази воля - нов закон, който да ни обедини, за прозрачна, бърза приватизация.
Втвърдяването на второ четене обаче говори само за едно. И втвърдяването днес, че под мотото за целите, прогласени в началото на закона, по-скоро прозират едни други намерения - намерения за една противоречива и неясна уредба, в която решенията на изпълнителната власт отиват далеч зад това, което законодателят като воля е заложил. И там вече ние от опозицията няма да приемем такива решения.

Вие от мнозинството носите своята отговорност - и като мнозинство, и поотделно, за това, което ще става с приватизацията не според поетите обещания, а според реално приетия закон. Защото хубаво е, че няма да се предоговарят поетите ангажименти, макар че наскоро вашето правителство е предоговаряло. Хубаво е, че обещавате ясност и прозрачност, но ще видим как ще минат двуетапните конкурси, които сте замислили сега и публикувахте в "Държавен вестник". На първия етап ще отстраните едната част от играчите, а на втория ще пуснем другите да се състезават. Е, трудно ще убедите отстранените, оставете обществото, че тази процедура е много по-състезателна, отколкото преговорите. И там имаше преговори - първи кръг, преговори - втори кръг, преговори - трети кръг. Ние сме тук, в България, и гледаме тази работа десетина години. Включително и господин Божков имаше такива хитри номера в закона. Много интересно, ние и негови закони сме подкрепяли на първо четене, но когато се стигаше до конкретните текстове той беше страшно упорит. И после се оказа, че от тези текстове се родиха и РМД-тата, пак с благородните идеи по-малко работници да правят РМД. Е, стана Франкещайн.
Така че сериозна опасност има и в сега приемания закон.
И най-накрая, Законът за приватизацията е лакмус за отговорността. За отговорността веднъж на мнозинството, на правителството, включително и на коалиционния партньор от ДПС. Защото този лакмус е свързан с приватизацията на холдингите. И Вие си спомняте, уважаеми господин Тасим, онова, което се предвижда за тях - че агенцията може да приватизира, а може и да не може. Защото една неуспешна приватизация на "Булгартабак" с всичка сила ще стовари най-вече политическата отговорност върху Движението за права и свободи. (Неразбираема реплика.)
Ние сме дотук, господин Дончев. Ние не носим повече отговорност за прилагането на тези текстове, не за постигането на тия цели, за които говорите. Защото аз смятам, че не може да се постигнат добрите цели, които сме подкрепили на първо четене, с текстове, които позволяват дописване на закона от администрацията.
И в крайна сметка днес вие сами със своята отговорност ще решите съдбата на закона на третото му гласуване. Благодаря ви. (Реплика от НДСВ: "Точно така!", единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Реплика - госпожа Румяна Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Миков, не зная дали четем един и същи доклад на "Коалиция 2000". Наистина на стр. 43...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): На стр. 48.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Аз чета стр. 43,...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): А той чете стр. 48.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: ... в която се казва: "В закона са предвидени редица мерки с превантивен антикорупционен характер: възстановяване на единното ръководство на приватизационния процес в лицето на Агенцията за приватизация, което облекчава контрола върху извършването на отделни сделки; възстановяване на принципа на равнопоставеност на купувачите, нарушен досега чрез възможностите за преференции за РМД-та; рязко съкращаване на разплащанията с непарични средства; превръщане на откритите търгове и борсовите предлагания в основни приватизационни методи; създаване на специализирана Агенция за следприватизационен контрол".
За всичко това и вие, и във ветото на президента се спори. В същото време обществото го иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Следваща реплика дали има? Не виждам.
Господин Миков, заповядайте, имате възможност за още 3-минутна изява.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Ще бъда максимално кратък.
Не четем един и същи доклад, уважаема госпожо Георгиева, и то личи от страниците. Вие четете стр. 43 от някакъв друг доклад. Аз Ви говоря за доклада, който беше раздаден в Бояна, утре ще Ви подаря един екземпляр от него, и там страницата е 48. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Уточнихме страниците. Струва ми се, че няма повече желаещи да вземат отношение и затова давам думата на заместник министър-председателя господин Николай Василев - министър на икономиката. Заповядайте, господин Василев. Ако бъдете кратък, би било чудесно.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря ви за възможността за пореден път пред вас да защитя достойнствата на новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол.
Аз съм горд с този закон. Уважавам много господин Първанов като личност и като президент на Република България и в същото време не приемам нито един от аргументите за връщане на Закона за приватизация, посочени в неговите мотиви.
Този Закон за приватизация е много, много по-добър от предния. Той елиминира почти всички възможности за корупция в процеса на приватизация, а корупцията направи приватизацията мръсна дума в България. Този закон елиминира ерата на РМД-тата и новото правителство няма да има жълти разбойническо-мениджърски дружества. Този закон осигурява по-висока скорост, пълна прозрачност и по-добра икономическа ефективност на процеса на приватизация.
Изненадан съм от аргументите в подкрепа на така наречените 20 процента "преференциални акции" за българските работници.
Уважаеми дами и господа от опозицията, можете ли да ми посочите една, поне една българска фирма, където някой работник да е спечелил нещо реално при инвестициите си в тези преференциални акции? Моето мнение е, че в почти всички случаи работниците не са използвали тази своя преференция. И слава Богу! Защото в редките случаи, когато те я използваха, бяха откровено измамени, излъгани и ограбени от мажоритарните собственици или от държавата или пострадаха от пълната липса на капиталов пазар в България. Слава Богу, повечето от тях не бяха участници в поредната финансова пирамида в България.
В случаите, където те не получиха тези преференциални акции, мажоритарният собственик успя да ги изкупи насилствено, понякога на много по-ниски цени от държавата. Аз твърдя, че от този процес това е най-антисоциалният процес в българската приватизация заедно с РМД-тата, и от него спечелиха единствено някои мажоритарни собственици. Загуби държавата, загуби държавният бюджет, загубиха работещите в тези предприятия.
Не съм съгласен с аргумента, че този закон спира и по някакъв начин унищожава масовата приватизация. Нищо подобно! Нашето правителство е поело ангажимент, че ще завърши процеса на масова приватизация и надявам се, че срокът до 30 септември ще бъде достатъчен. Ако той не е достатъчен, може да бъде удължен. Все пак ще ви напомня, че този закон се обсъжда в обществото и в експертните групи още от месец август 2001 г., когато този срок от септември 2002 г. изглеждаше достатъчно дълъг.
Малките и средните предприятия. Уважаеми дами и господа от опозицията, отново ви питам: вие нали казвате, че отдавна живеете в България и имате сериозен политически опит? Ами, кажете ми едно дружество, където малките и средни предприятия са използвали тази преференция в съответния закон?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): СДС не даваше.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Ами, казвам ви, че това не е практика в България. Никое малко и средно предприятие не е използвало тази преференция. Това означава, че ако искаме да развиваме малките и средните предприятия, а ние възнамеряваме да направим това, не това е начинът. И в най-скоро време ще ви представим правителствената програма за подкрепа на малките и средните предприятия.
В заключение, уважаеми колеги, това е един много добър закон и аз благодаря горещо на мнозинството за неговата подкрепа, включително и днес. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев. Действително бяхте стегнат в изказването си, господин вицепремиер.
Няма други желаещи да вземат отношение.
Ще пристъпя към гласуване на закона.
Искам да помоля за последен път квесторите да поканят тези, които желаят да гласуват, да влязат в залата.
Уважаеми народни представители, позволете ми да ви обърна внимание за начина на гласуване, за да няма недоразумения в залата. Става дума за еднократно прегласуване на целия закон, както е бил приет от Народното събрание. Който гласува "за", означава, че е "за" закона, който гласува "против", означава, че е "против" закона така, както сме го приели, или е всъщност за ветото. Това е начинът на гласуване. Такова е вярното гласуване.
Моля, уважаеми народни представители, да прегласуваме Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Гласували 172 народни представители: за 129, против 43, въздържали се няма.
Законът е приет отново след повторното гласуване. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, имаше натиснати пултове с карти, зад които нямаше народни представители.
Затова моля за прегласуване. Моля тези карти да бъдат извадени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, моля ви да заемете местата си. Длъжен съм да уважа искането на представителя на Коалиция за България.
Моля, гласувайте повторно целия закон.
Гласували 165 народни представители: за 127, против 38, въздържали се няма.
Законът е приет. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
Има думата за процедурно предложение госпожа Чилова.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за предложенията по законопроекта за Данъчно-процесуалния кодекс да бъде удължен с два дни, тоест до петък, 15 март 2002 г. включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Чилова.
Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на срока.
Гласували 121 народни представители: за 119, против 2, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието. Срокът се удължава.
Има думата заместник министър-председателят господин Николай Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател! Благодаря на всички за подкрепата на парламента по този въпрос, както и за подкрепата за решаването на въпросите по външните дълг. Днес е един добър ден за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Няколко съобщения:

Комисията по труда и социалната политика има редовно заседание на 14 март, четвъртък, в зала 134 от 15,00 ч.
Комисията по правни въпроси има заседание също на 14 март, четвъртък, в зала 356 от 14,30 ч.
Комисията по европейска интеграция има редовно заседание на 13 март, сряда, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по въпросите на гражданското общество има заседание на 14 март от 17,00 ч. в зала 126.
Комисията по околната среда и водите има заседание на 14 март, четвъртък, от 15,30 ч. в зала 142.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията има заседание на 14 март, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите отлага редовното си заседание.
Комисията по икономическата политика има заседание на 13 март от 14,30 ч. в зала "Запад" и на 14 март от 14,30 ч. в зала "Изток".
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред има заседание на 13 март от 14,30 ч. в зала 232 на пл. "Батенберг".
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред има заседание на 14 март, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 232.
Следващото заседание на парламента е утре, 14 март 2002 г., от 9,00 ч. в пленарната зала.

Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 15,15 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Силвия Нейчева

Весела Лечева