Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов

Секретари: Гергана Грънчарова и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, вчера беше злодейски убит премиерът на Република Сърбия Зоран Джинджич. Той беше познат като политик, с който сръбската общественост свързваше надеждите за радикални демократични промени. Нека с чувството на съпричастност към тежката загуба да споделим скръбта на обществеността на съседна Сърбия и Черна гора и да изразим най-искрени съболезнования.
Предлагам едноминутно мълчание в памет на премиера Зоран Джинджич.
(Депутатите, станали прави, почитат с едноминутно мълчание паметта на премиера на Република Сърбия Зоран Джинджич.)
Уважаеми народни представители, на вашето внимание е т. 5 от дневния ред.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Трябва да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Редът на точките ли, защото вчера започнахме с омбудсмана?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Вчера гласувахме разместване на точките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, господин Корнезов. Не възразявам. Благодаря Ви.
Тъй като вчера започнахме с второ четене на Закона за омбудсмана, аз ви предлагам днес да започнем с т. 5, която предхожда Закона за омбудсмана – решение на Народното събрание по Решение № 147 на Министерския съвет за определяне участник, спечелил конкурса за приватизацията на “Булгартабак”.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте тази промяна в дневния ред.
Гласували 163 народни представители: за 83, против 64, въздържали се 16.
Предложението се приема, макар и не така убедително, както очаквах.
За процедура – заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Моля, господин председател, да подложите на прегласуване направеното искане, тъкмо да разсеете чувството си на неубедителност при гласуването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Подлагам отново на гласуване тази промяна на дневния ред, според която да започнем с решението за приватизацията на “Булгартабак”.
Моля, гласувайте отново това предложение.
Гласували 190 народни представители: за 90, против 99, въздържал се 1.
Това решение не се приема.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НАЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОМБУДСМАНА.
Господин Тошев, заповядайте.
Искам да припомня, че бяхме стигнали до чл. 2, по който бяхме помолили по възможност за нова редакция.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председател, по чл. 2 би трябвало да предложим на гласуване алтернативното предложение на господин Арабаджиев дали юридически лица също да бъдат обект на омбудсмана. Това да бъде гласувано отделно. Текстът, по който се съгласихме, гласи:
“(1) Омбудсманът се застъпва с предвидените в този закон средства, когато с действие или бездействие се нарушават правата и свободите на гражданите от страна на държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги.
(2) Омбудсманът не обхваща Народното събрание, президента на Република България, Конституционния съд, органите на съдебната власт, както и отношенията, свързани с националната сигурност и външната политика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Разбирам, че този текст сте го гласували вчера така, както говорихме.
Дали господин Арабаджиев поддържа своето предложение?
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ, от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Което ще ми даде основание да го подложа отделно на съгласуване.
Има ли желаещи за изказване по формулировката, предложена от господин Лъчезар Тошев? Господин Корнезов?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не можах да чуя формулировката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Тошев ще Ви покаже това, което вчера е било гласувано.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председател, господин Корнезов настоява да се гласува отпадането на ал. 2.
Ще прочета още един път ал. 1, за да няма други тълкувания:
“(1) Омбудсманът се застъпва с предвидените в този закон средства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги.”
Това е текстът на ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, ако няма желаещи да вземат думата, ще ви предложа две гласувания.
Първо, предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадането на ал. 2 на чл. 2.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 125 народни представители: за 96, против 24, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Александър Арабаджиев за неговата редакция, която той вчера защити, но не е приета от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Арабаджиев.
Гласували 111 народни представители: за 35, против 65, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията на текста, единствената алинея, която остана, около която струва ми се се постигна консенсус.
Моля, гласувайте редакцията, представена от господин Лъчезар Тошев.
Гласували 127 народни представители: за 119, против 6, въздържали се 2.
Предложението е прието.


ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва предложение на народните представители Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал да се създаде нов чл. 3 със заглавие “Независимост” и следното съдържание:
“Чл. 3. (1) В своята дейност омбудсманът е независим от публичните власти.
(2) При упражняването на правомощията си омбудсманът не подменя публичните власти.”
Комисията не приема предложението и бих искал да кажа, че този въпрос е уреден по-нататък в законопроекта. Затова не смятаме, че е уместно тук да бъде създаван този текст.
Комисията предлага текст за чл. 3, който гласи:
“Чл. 3. (1) В своята дейност омбудсманът е независим и се подчинява само на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна, като се ръководи от личната си съвест и морал.
(2) Омбудсманът осъществява дейността си въз основа на правилник за организацията и дейността му. Правилникът се изготвя от омбудсмана, одобрява се с решение от Народното събрание и се обнародва в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по този въпрос?
Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви.
Искам да стане ясно и ако може председателят на комисията да обясни поне на мен, а това да остане и в стенографския протокол.
Нека да оставим въпроса настрана този текст трябва ли да е тук или не, но в своята дейност омбудсманът е независим и се подчинява на законите, Конституцията и – обърнете внимание – на международните договори, по които Република България е страна.
Има два вида международни договори, по които България е страна. Едни от тях се ратифицират от Народното събрание и стават част от вътрешното право, даже имат предимство пред вътрешното законодателство. Това е чл. 5 от Конституцията.
Други международни договори, по които Република България е страна, не минават през парламента. Те нямат тази юридическа стойност.
Както е записано, че всички международни договори, по които България е страна, те са хиляди, едни от тях са ратифицирани, а други – не. Абсолютно всички ли имаме предвид или само тези по чл. 5, тоест тези, които са ратифицирани от парламента? Ако е така, нека да го кажем: международни договори, които са ратифицирани и Република България е страна. Така ще бъде ясно, защото утре може да има спорове. Може би е по-добре да се каже “ратифицираните международни договори”, за да бъде текстът чист юридически.
Предложението ми е: “ратифицираните международни договори, по които Република България е страна”. Така ще изключим другите международни договори, които нямат тази юридическа сила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаещи? Няма.
Председателят на комисията има ли нещо против това редакционно предложение?
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Изразът става: “законите и ратифицираните международни договори”. Така ли е, господин Корнезов?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 3, предложен от комисията, с добавката на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва чл. 3 по номерацията на вносителя:
“Чл. 3. (1) Дейността на омбудсмана е публична.
(2) По искане на лицата, чиито права и свободи са нарушени или по други основателни причини, омбудсманът може да определи дейността си като поверителна.”
Становището на комисията е: предлага чл. 3 да се преномерира в чл. 4 като ал. 2 отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по това предложение? Няма.
Моля, гласувайте съдържанието на чл. 3, който става чл. 4 само с една алинея.
Гласували 107 народни представители: за 96, против 4, въздържали се 7.
Този член е приет.
Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Колеги, чувствам се неудобно да ставам едва ли не на всеки текст, но имам една молба към колегите, които са изработили текстовете, да ни кажат какви са идеите, които влагат. Защо трябва да отпадне ал. 2? По искане на лицата, а това са граждани, чиито права и свободи са нарушени или по други основателни причини, омбудсманът може да определи дейността си като поверителна. Надали това е най-точният текст, но идеята явно е, че когато гражданинът смята, че някои негови права, които касаят интимния му, личния му живот са неща, които той не иска да стават публично достояние, защо да не каже на омбудсмана: господин омбудсман, аз се обръщам към вас за съдействие, но ви моля тези мои проблеми да не стават публични. Защо да не може?
С отпадането на ал. 2 всичко може да бъде публично. Разберете, но и в съда не е така. Тук има колеги от нашата комисия, която сега де факто играе ролята на омбудсман. Има граждани, които споделят неща, които не могат да бъдат и не трябва да бъдат публично достояние.
Обръщам се към колегите, които са предложили това, да обяснят защо трябва да отпадне ал. 2. Аз предлагам да гласуваме ал. 2 и правя това процедурно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има възможност да се върнем към тази алинея.
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Уважаеми господин Корнезов, бих искал да Ви направя реплика. Доколкото си спомням, идеята в комисията беше, че има международна конвенция, а има и Закон за защита на личните данни, където се уреждат тези неща и тъй като сме казали, че омбудсманът спазва законите, това би трябвало да се разбира от само себе си.
Що се отнася обаче до самата дейност на омбудсмана, тя е публична. Неговата дейност, неговите действия и какво той прави – това е публично. Когато се налага, може да има известна степен на поверителност в смисъл на защита на лични данни и други подобни. Това се покрива от гласувания вече текст на чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен ли сте с обясненията?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Да.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Искам само да добавя, че в чл. 19 също е посочено, че омбудсманът няма право да разгласява данни от личен характер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Кирилов има думата.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Господин председател, аз също смятам, че това е задоволително обяснение, но бих желал да кажа нещо от общ характер. Обсъждах този въпрос с редица членове на комисията и смятам, че самата дума омбудсман го прави недостъпен за народа… (Силно недоволство.)
КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Вчера дълго го обсъждахме.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Съжалявам, сега съм тук. Давам пример, че в Македония той се нарича народен правобранител…
КИРИЛ МИЛЧЕВ: Да сте били вчера тук. Това е решено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Комисията предлага да се създаде нов чл. 5 със следното съдържание:
“Чл. 5. Омбудсманът се подпомага в своята дейност от заместник-омбудсман.”
Комисията също така предлага да се създаде нов чл. 6 със следното съдържание:
“Чл. 6. Омбудсманът и заместник-омбудсманът не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за становища във връзка с дейността им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По този нов параграф, заповядайте господин Юсеин.

АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, много се извинявам за моето поведение, но тъй като, когато се обсъждаше обобщеният проект още веднъж казвам, че бях болен.
Аз не съм съгласен с формулировката да има само един заместник-омбудсман. Защо? Значи, всички тези неща, които идват сега в Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще бъдат препратени 70 до 80 на сто в омбудсмана. Представяте ли си тази Комисия по жалбите и петициите на гражданите, която сега в момента се състои от 17 народни представители, които се занимават с отделните жалби, а ние изграждаме един орган, който се състои от един омбудсман с един заместник и с един технически секретар, да кажем, как ще борави с цялата тази огромна маса жалби, оплаквания и т.н. на гражданите? Този проблем не е добре обсъден според мен и даже когато се гласува и се избира от парламента този омбудсман и неговият заместник, също ще има дебати кой да бъде председател и кой да бъде заместник.
Аз мисля, че трябва да има поне трима заместници, защото практиката в другите страни е такава. И затова предлагам, тъй като, господин председател, много станаха нещата около второто четене – все добавяме текстове, предлагам още веднъж комисията да преразгледа специално този чл. 5 и предлагам да се отложи гласуването му.
Ако има друго предложение и самият закон да бъде върнат и да бъде преразгледан, може. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имам един въпрос към Вас – бихте ли се съгласили с една такава редакционна поправка, че омбудсманът се подпомага в своята дейност от поне един заместник-омбудсман?
АХМЕД ЮСЕИН: Не, аз не съм съгласен. (Шум и реплики в залата.)
Аз не съм съгласен с един.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи, могат да бъдат и пет… Да запишем: “поне един”.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Мазнев
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, в комисията, Вие не присъствахте тогава, господин Местан, това беше моето мнение, че ние раждаме един мъртвороден закон. Всъщност това ще се получи, защото не може един човек с още един заместник да върши цялата тази работа, която е записана в този закон.
Президентът има една огромна администрация и решава едва ли не повече от 5-10 процента от жалбите, които са изпратени до него. Всичкото друго се препраща надолу по съответните служби, така че аз предлагам или да се добави “от трима заместник-омбудсмана” или просто да се запише: “Омбудсманът се подпомага в своята дейност от заместник-омбудсман и администрация”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Не трябва да се бъркат заместниците на омбудсмана с администрацията на омбудсмана. И сега ще има администрация и тя вероятно ще бъде от няколко десетки души, не даже от няколко души, но аз предлагам в този текст едновременно, за да се отчете характерът на омбудсмана и неговата натовареност, да се предвиди, че омбудсманът се подпомага в своята дейност от двама заместник-омбудсмана.
Имам предвид това, че едната основна дейност – това са жалби на гражданите, а друго направление, което обикновено е характерно за тази институция, е провеждането на специални проучвания, разследвания, които имат особен характер. Според мен най-добре е между тези двама заместници да се въведе и функционално разграничение на правомощията, разбира се, ръководени и събрани в лицето на омбудсмана, така че това е моето предложение. Надявам се то да бъде подкрепено и от комисията, която разглежда законопроекта. Мисля, че така едновременно нито отиваме в разточителност, нито пък ограничаваме, с оглед на характера, обема на дейността и институцията само до един заместник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имайте предвид, че има процедурно предложение за отлагане на тази точка, но да изслушаме и други предложения.
Господин Местан, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че има много резон в предложенията на колегите чл. 5 да се измени, като вместо един заместник на омбудсман, да се предвиди възможност за двама или трима, с оглед една тясна специализация на заместниците по основните направления на дейността.
Аз мисля, че е по-добре да пристъпим към гласуване, ако не възразявате, на тези допълнителни предложения, които бяха направени, защото нищо не налага да отлагаме тези разисквания.
Независимо че съм един от вносителите на един от законопроектите, аз съм склонен да споделя позициите, които бяха изложени вече от нашите колеги и лично, ако приемем този подход, моето предложение е заместниците на омбудсмана да бъдат трима. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Председателят на комисията съгласен ли е, че предложенията за двама или трима заместници са редакционни?
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председател, тези въпроси бяха дебатирани в комисията, която с мнозинство взема своите решения и се реши да бъде предложен един заместник. При положение, че в залата има и други предложения, това вече е Ваше право да прецените до колко е редакционна поправката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да се изкажат? Не виждам.
Подлагам най-напред на гласуване процедурното предложение на господин Юсеин да се отложи разискването на този въпрос. Нали такова предложение имаше? (Шум и реплики в залата.)
Има изказване по това предложение.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние тук стигаме до един много сериозен въпрос. Както стана ясно и от това, което последно каза председателят на водещата комисия, след обсъждане в комисията се е стигнало до варианта за един заместник-омбудсман и по-нататък изцяло законът е подчинен на тази логика. Цялата конструкция на закона е подчинена на тази логика. Понеже тук, в залата надделява мнението, че може би е било по-добре да има повече от един заместник, дали ще бъдат двама или трима, но това би повлияло и би затруднило, мисля, пленарната зала в по-нататъшната щ работа оттук нататък.
Мисля, че колегата Юсеин не се изрази добре, затова аз предлагам, след като има такъв спор и надделява мнението в пленарната зала, че би трябвало да има повече от един заместник, нека да отложим обсъждането на тази точка от дневния ред и да преминем нататък, за да има време да се уточни това между членовете на водещата комисия и другите колеги, които имат по-активно отношение по този въпрос.
Предлагам да се отложи цялата точка, защото това е свързано. Още един път повтарям – ние, ако сега гласуваме промяна в броя, това ще повлияе нататък на текстовете и ще затрудни неимоверно много работата по всички останали текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има процедурно предложение на народния представител Ахмед Юсеин да се отложи тази точка. Поддържате ли това предложение? Не.
Преминаваме към гласуване.
Не мога да подложа на гласуване предложения, които не са редакционни изменения и които не са писмено представени.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз предложих да се прекратят разискванията по целия законопроект, не само по този член! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има процедурно предложение за прекратяване на разискванията по този законопроект, за да се изясни тази точка и трябва да го подложа на гласуване.
Има противно предложение.
Думата има Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Този въпрос съвсем не засяга голяма част от следващите текстове в законопроекта. Затова моето предложение, коригиращо и различаващо се от сега направеното, е да се отложи само чл. 5 и да продължи обсъждането и гласуването на другите текстове.
Така че да се отложи чл. 5 и евентуално свързани с него текстове, ако по-нататък се появят при разглеждането на законопроекта. Нека да не се злоупотребява с възникналата дискусия, за да се решават други въпроси. Нека това да бъде ясно при гласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има две предложения. Едното предложение е да се отложи въобще разискването на този законопроект. Второто предложение е да се отложи разискването само на чл. 5.
Тъй като по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание най-напред се гласува най-отдалеченото предложение, подлагам на гласуване предложението да се отложи разискването по този законопроект.
Моля да гласувате.
Гласували 215 народни представители: за 112, против 102, въздържал се 1.
Предложението се приема.

Преминаваме към точка пета от дневния ред:
РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО РЕШЕНИЕ № 147 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 10 МАРТ 2003 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА УЧАСТНИК, СПЕЧЕЛИЛ КОНКУРСА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА 5 МЛН. 893 ХИЛ. 778 АКЦИИ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ 80 НА СТО ОТ КАПИТАЛА НА “БУЛГАРТАБАК ХОЛДИНГ” АД – СОФИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Искам да поканя председателя на Комисията по икономическата политика да представи доклада на комисията.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
“СТАНОВИЩЕ
по Решение № 147 на Министерския съвет от 2003 г. за
определяне на участник, спечелил конкурса за
приватизация на 5 млн. 893 хил. 778 акции,
представляващи 80 на сто от капитала на
“Булгартабак холдинг” АД – София,
№ 302-03-2 от 10 март 2003 г., внесено от
Министерския съвет

На заседание, проведено на 12 март 2003 г., Комисията по икономическата политика обсъди Решение № 147 на Министерския съвет от 2003 г.
На основание чл. 35г от Закона за приватизация и следприватизационен контрол Министерският съвет е внесъл в Народното събрание Решение № 147 от 2003 г. за определяне на участник, спечелил конкурса за приватизация на 5 млн. 893 хил. 778 акции, представляващи 80 на сто от капитала на “Булгартабак холдинг” АД – София, заедно с документацията по проведения конкурс.
В хода на обсъждането народните представители поставиха въпроси за съответствието между Стратегията за приватизация на “Булгартабак холдинг” АД – София, и решението на Министерския съвет; за вероятността Дойче банк да продаде акциите на “Табако кепитъл партнърс” АД или да го ликвидира; за наличието на сигурни гаранционни механизми за изпълнението на приватизационния договор; за възможността приватизационният договор да бъде обявен за нищожен.
Бяха направени следните предложения:
- Дойче банк да не прехвърля акциите си от капитала на “Табако кепитъл партнърс” АД в 5-годишен срок след сключването на приватизационния договор;
- Дойче банк да носи солидарна отговорност заедно с купувача в случай на ликвидацията му;
- в приватизационния договор да се запишат сигурни гаранции за изкупуването на количество, качеството и сортовете тютюн, предвидени в Стратегията за приватизация на “Булгартабак холдинг” АД – София.
В резултат на проведеното гласуване, с 11 гласа “за” и 4 гласа "против", Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния проект за решение:
“Проект!
РЕШЕНИЕ
за одобряване на Решение № 147 на Министерския съвет
от 2003 г. за определяне на участник, спечелил
конкурса за приватизация на 5 млн. 893 хил. 778 акции,
представляващи 80 на сто от капитала на “Булгартабак
холдинг” АД – София

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35г, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол
РЕШИ:
Одобрява Решение № 147 на Министерския съвет от 2003 г. за определяне на участник, спечелил конкурса за приватизация на 5 млн. 893 хил. 778 акции, представляващи 80 на сто от капитала на “Булгартабак холдинг” АД – София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За процедурен въпрос – господин Нихризов. Заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Вчера беше внесено решение по поставената точка от името на депутати от Парламентарната група на ОДС. Това проекторешение не беше разглеждано в комисията. Както днес разбираме, решение по този въпрос е предложено и от Парламентарната група на НДСВ.
Първото ми процедурно предложение е: предлагам дебатите да бъдат върху двата проекта за решение, както е по нашия правилник, чл. 23. Становището, което беше изработено от комисията, беше изработено, без да се имат предвид двата проекта за решение.
И за да не ставам втори път, тъй като всички ние желаем откритост и такова желание беше декларирано и от управляващото мнозинство за запознаване на обществото с параметрите на сделката, предлагам това заседание по точката от дневния ред, която разглеждаме, да бъде излъчвано по Българското национално радио и по Българската национална телевизия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Противно процедурно предложение ли има? Заповядайте, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
До приключването на заседанието на Комисията по икономическата политика подобно решение не ни беше представено, не беше постъпило в деловодството, така че комисията просто нямаше какво да обсъжда. По тази причина, уважаеми колеги, предлагам подобно решение да не бъде разглеждано съвместно. Няма основание за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми народни представители! Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Нихризов за пряко излъчване на дебата по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля ви, гласувайте това предложение.
Гласували 194 народни представители: за 172, против 18, въздържали се 4.
Предложението на господин Нихризов е прието.
Моля, включете камерите на Българската национална телевизия и микрофоните на Българското национално радио.
Господин Нихризов, процедурно нямате никакво основание да поставите точно този въпрос. Много Ви моля, Вие сам съзнавате вероятно.
Давам думата на господин Николай Василев като вносител да представи накратко решението на Министерския съвет.
Процедурен въпрос ли? Заповядайте, господин Соколов.

ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Искам да Ви обърна внимание, уважаеми господин председател, да не допускате отново да се нарушава правилникът. Текстът на правилника, който заявява, че водещата комисия разглежда законопроекти, които са били внесени до заседанието на комисията, се отнася само за законопроекти. Когато има проект за решение, няма никаква пречка дори в пленарната зала да бъдат внасяни други проекти за решения или да се правят промени в предлагания проект за решение. Така че този текст на нашия правилник, защото от досегашните дебати пролича, макар че проектът за решение на Парламентарния съюз на ОДС е внесен в 13,43 ч. – един час преди заседанието на водещата комисия, а защо комисията не го е разгледала, това е неин пропуск…
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Не е постъпило.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: То може да не е постъпило, но е внесено в Деловодството. Така че своевременно е внесено. Но нашият правилник не е пречка тук да се разглеждат и други проекти за решение.
Така че това предложение, което направи колегата Нихризов, е абсолютно основателно. Дебатите трябва да са върху двата проекта за решение, двата проекта трябва да бъдат подложени на гласуване, разбира се, по реда на тяхното внасяне в Деловодството на Народното събрание, и Народното събрание трябва да вземе отношение и по двата проекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов. Силно се надявам, че Вие чудесно съзнавате като великолепен юрист незащитимостта на подобна теза, че може да има по същество две различни решения, след като се поставя въпрос дали Народното събрание одобрява или не одобрява. Предметът на спора е един-единствен. Така че с едно гласуване се дава отговор на въпроса дали Народното събрание одобрява или не одобрява сделката за “Булгартабак”.
Господин Ляков, заповядайте за процедурно предложение.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, според мен спорът е безмислен и двете решения естествено ще бъдат обсъждани днес в пленарната зала. Аргументите са съвсем прости: вчера комисията, на която и аз присъствах, обсъди Решение № 147 на Министерския съвет, тя не е обсъждала решението, което е внесено от Парламентарната група на НДСВ, което е внесено два часа след нашето предложение за решение. Така че няма никакъв спор, че и двете решения днес ще бъдат предмет на дебат и обсъждане в пленарната зала. И естествено, това ще стане с едно гласуване, което ще каже “да” или “не” на решението на Министерския съвет. Но в дебата ние имаме право да изтъкнем аргументите, които сме посочили, по-точно нашите колеги, осем на брой, защо Народното събрание не трябва да приеме предложеното решение на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нищо не пречи в дебата да се вземе отношение. Разбира се, няма никакво съмнение.
За процедурно предложение има думата господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Господин председател, моля да подложите на гласуване моето процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Илия Василев, заместник-изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за допускане в пленарната зала. Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението за допускане в пленарната зала.
Гласували 172 народни представители: за 156, против 7, въздържали се 9.
Поканете в пленарната зала господин Илия Василев.
Има ли други процедурни предложения, уважаеми народни представители? Не виждам.
Господин Василев, заповядайте да представите накратко като вносител решението на Министерския съвет.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС, от място): Той не може да бъде вносител на решение! Господин председател, прочетете си правилника!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред, аз се радвам, че това заседание на Народното събрание ще се предава пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
На свое заседание Министерският съвет прие решение, което ние внесохме в Народното събрание. Днес ще си позволя да ви запозная с основните параметри на това решение на Министерския съвет.
Първо, Министерският съвет, след като се запозна с документацията по сделката за “Булгартабак холдинг”, определя “Табако кепитъл партнърс” АД – София, и “Бългериън Консюмър Продъктс Инвестмънтс Би Ви” – Холандия, обединени в консорциум, за участник, спечелил конкурса за приватизация на 5 893 778 акции, представляващи 80 на сто от капитала на “Булгартабак холдинг”.
Второ, предлага на Народното събрание да разгледа и одобри настоящото решение.
Трето, определя 20-дневен срок, считано от датата на решението за одобрение на Народното събрание, за представяне от участника, спечелил конкурса, на декларация по чл. 7, ал. 3 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Четвърто, определя 30-дневен срок, считано от датата на решението за одобрение на Народното събрание, за сключване на приватизационен договор за 80 на сто от капитала на “Булгартабак холдинг”.
Пето, ще ви запозная с някои от съществените условия на приватизационния договор, които трябва да бъдат, както следва.
Уважаеми дами и господа народни представители, тези съществени условия следва да се считат като минимални, тоест възможно е в процеса на последвалите преговори някои от тези параметри да бъдат подобрени, но само в полза на държавата. Тъй като са много съществените условия, ще ви запозная само с най-важните от тях.
Най-напред, купувачът ще заплати 110 млн. евро за 80 на сто от акциите на “Булгартабак холдинг”.
Едновременно с това той ще заплати допълнително приблизително 38,5 млн. евро, като погаси всички просрочени задължения на дъщерните дружества към държавния бюджет и Фонд “Тютюн”.
Трето, това е изключително съществено, купувачът представя на продавача банкова гаранция за сума в размер на 30 млн. евро.
Четвърто, купувачът е представил на продавача изрично и безусловно съгласие за блокиране на акциите, предмет на продажба по приватизационния договор, тоест акциите на “Булгартабак холдинг” плюс акциите, собственост на дружеството в “Благоевград – БТ”, “София – БТ” и “Пловдив – Юрий Гагарин – БТ” при Централния депозитар за срок от пет години в полза на Агенцията за следприватизационен контрол.
Следващото условие е, че купувачът се задължава ежегодно да изкупува от български тютюнопроизводители минимални количества тютюн по години съгласно програмата за изкупуване на тютюн, но не по-малко от: за реколта 2003 г. – количествата, които са договорени между “Булгартабак холдинг” и тютюнопроизводителите; за реколта 2004 г. – 40 хил. т тютюн; реколта 2005 г. – 42 хил. т тютюн; реколта 2006 г. – 44 хил. т тютюн и реколта 2007 г. – 62 хил. т тютюн.
Отново ще повторя, че в 30-дневен срок от подписването на приватизационния договор купувачът се задължава да представи безусловна и неотменяема банкова гаранция в размер на 30 млн. евро.
Освен това в рамките на петгодишен период купувачът ще извърши инвестиционна програма на обща стойност 71 млн. 185 хил. евро, изнесени предимно към първите години. Купувачът се задължава да изпълнява програмата за трудова заетост, като осигури в България минимум 6 хил. души през всяка една от следващите пет години средногодишна численост.
Има множество клаузи, които разпореждат, че купувачът се задължава за срок от пет години от датата на приключване на сделката да не допуска обявяване в несъстоятелност на дружеството и дъщерните дружества, да не се разпорежда или да не използва като обезпечение акциите или част от тях, или каквито и да е права, свързани с акциите, и в случай на увеличаване на капитала на дружеството да не намалява акционерното си участие в него под 51% от капитала. Това се отнася и за дъщерните дружества “Благоевград БТ”, “София БТ” и “Пловдив “Юрий Гагарин” БТ”.
В случай на виновно неизпълнение на задължението за изкупуване на количества тютюн купувачът дължи неустойка в размер на 2 евро за всеки неизкупен килограм тютюн през всяка една от следващите години.
И последно, при виновно неизпълнение на задължения за изкупуване на заявената квота количество тютюн за съответната година с повече от 20%, продавачът, т.е. държавата, има право да развали договора и в този случай продавачът задържа като неустойка сума в размер на 80 млн. евро.
Уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да обобщя с думите, че при преговорите, които ще последват, и договорът, който ще бъде сключен в крайна сметка и евентуално одобрен от Министерския съвет, ние сме на път да постигнем една сделка, която за разлика от всички предишни сделки в историята на българската приватизация защитава в най-голяма степен интересите на държавата. (Оживление в Коалиция за България.)
По отношение на съображенията за национална сигурност аз, разбира се, няма да си позволя да коментирам документи, които са заведени в Секретното деловодство на Народното събрание и с които уважаемите народни представители вероятно са имали възможност да се запознаят, но само с едно изречение: Министерският съвет получи достатъчна информация и гаранции от съответните служби за това, че избраният от Министерския съвет купувач е благонадежден и не застрашава по никакъв начин националната сигурност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията. Имате думата по тази точка от дневния ред.
Има ли желаещи? Иска ли някой да открие дискусията или няма да има дискусия? Значи ли, че трябва да преминаваме към гласуване?
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Подлагайте на гласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата, господин председател.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Днес ни предстои да вземем изключително важно и трудно решение – да одобрим сделката за приватизацията на “Булгартабак”. Ако продадем “Булгартабак” на стратегически инвеститор, това е добре за България. Обаче ако продадем “Булгартабак” на лица, които смятат да се облагодетелстват и да разсипят “Булгартабак”, ние сме длъжни да не го допускаме.
Признавам си, че до онзи ден изпитвах сериозни съмнения и колебания дали тази сделка трябва да се подкрепи. Министерският съвет взе решение и определи за купувач на “Булгартабак” “Табако кепитъл партнърс”. Въпросът, който се поставя, е: кой е притежател на акциите на “Табако кепитъл партнърс”? Започнаха да пристигат твърде неясни сигнали. Първо бяха показани фотокопия от временни удостоверения, джиросвани, като доказателство, че акциите са прехвърлени на Дойче банк. Това не е достатъчно доказателство. То още нищо не означава. Това не може да убеди нито мен, нито, предполагам, и вас. Онзи ден пристигнаха съобщения по БТА от разговори от представители на Дойче банк, в които се казваше, че Дойче банк контролира “Табако кепитъл партнърс”. Това също не е достатъчно. Какво значи да контролира? Далеч не във всички случаи е необходимо да има 100% от акциите притежание на Дойче банк, за да се осъществява контрол върху дадено търговско дружество. Затова подобно доказателство също не е достатъчно.
В онзиденшното заседание на парламентарната група съвместно с правителството всичко това беше казано и пред парламентарната група бяха представени допълнителни доказателства, а именно освен джиросването на временните удостоверения беше представена книгата на акционерите, в която книга на акционерите са вписани акциите и това е удостоверено от подписите на приемащата страна. Защото е изключително важно, без него не може, освен джиросване да има и приемане на волеизявлението на джиранта. И се постави следният въпрос: дали лицата, които са се подписали в книгата на акционерите, имат поне пасивната представителна власт, за да приемат волеизявлението, че е джирото. Беше представен оригинал с нотариална заверка на подписите на тези лица, единият е господин Донеган, на другия в момента забравих името, които действително имат правото да представляват Дойче банк.
Всичко това ме накара да мисля, че от външна страна като доказателства има достатъчно доказателства, че действително Дойче банк е инвеститорът, а Дойче банк е стратегически инвеститор, който е с безспорен авторитет и който би бил най-добрият купувач на “Булгартабак” според мен. Но това все пак е видимата, юридическата страна на въпроса. Дали зад нея не се крие някаква далавера, уважаеми народни представители, аз не мога да знам и няма как точно да знам. И си мисля, че ако ние решим, че има нещо нечисто и не одобрим тази сделка и ако действително Дойче банк е страната, която иска да инвестира в България и ние не допуснем това, това означава, че в България в близките 20 години няма да дойде инвеститор. Това ще бъде изключително лош знак, който ние ще дадем.
Затова, уважаеми народни представители, за себе си мога да кажа, че се опирам на доказателствата, които видях с очите си. От юридическата страна нещата изглеждат така, както трябва. Но искам да заявя, че ако зад тази фасада, зад тази видима част се крие някаква далавера, която е замислена от някой вътре в пленарната зала или вън от нея, то тези хора са национални предатели. И това ще бъде национално предателство. Защото “Булгартабак” не е обикновена фирма, това не е ширпотреба, това е едно предприятие, което дава хляб на 480 хил. български граждани. И ако някой смята да ограби техния труд, ако някой смята да разграби “Булгартабак”, тези хора ще бъдат наистина национални предатели! Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Реплика - господин Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
С внимание изслушах думите на проф. Герджиков. Той каза тук пред всички нас: “Аз вярвам на доказателствата, които видях с очите си”. Но, колеги, всеки от нас има очи. Трябва и ние да видим тези доказателства за джиросването на акциите, на четиримата адвокати и т.н., и т.н. Плюс това, проф. Герджиков, Вие казвате, че тези доказателства са представени пред Парламентарната група на НДСВ, но Парламентарната група на НДСВ не е българският парламент. Освен това в закона чл. 35г задължава правителството да внесе абсолютно цялата документация, свързана с тази сделка. Дайте да я видим! Аз не казвам, че Вие недобросъвестно тук казвате това, което сте видели с очите си, но ние не можем да гласуваме слепешката.
Освен това, това прехвърляне трябва да се отрази във Фирменото отделение на Софийския градски съд. Какво е положението там?
Не се усмихвайте, Вие ни заблуждавахте досега. (Обръща се към народния представител Валери Димитров.)
И още нещо като реплика, господин председателю на Народното събрание, проф. Герджиков. Разбирам и болката Ви, с която завършихте, включително, че има опасност да се извърши национално предателство, по Вашите думи. Не дай Боже! Не дай Боже! Но не е ли по-разумно, уважаеми колеги, да изчакаме решението на Конституционния съд по допустимостта, което е на 18-и, за да видим дали законът е противоконституционен или не, за да знаем на каква юридическа база да стъпим. (Възгласи и весело оживление в мнозинството.) Не се усмихвайте! После ще си скубете косите. Защото представяте ли си, ако Конституционният съд обяви самия закон за противоконституционен? Той подкопава самата сделка.
Това е моето предложение и искам да чуя проф. Герджиков и неговото мнение в тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Корнезов.
Господин Ляков – втора реплика.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, много по-лош знак, уважаеми господин Герджиков, ще бъде, ако ние със своето решение покажем, че България не е правова държава. Тогава, уверявам Ви, че в България няма да дойде нито един инвеститор. И понеже на миналото обсъждане аз бях единственият народен представител, който каза, че с текст от закона, който вие приехте, отменихте съдебно решение, сега, обръщайки се към Вашата юридическа съвест и към Вашата правна култура, искам да Ви задам следния въпрос: смятате ли, че според Конституцията на Република България може с решение на Министерския съвет да бъде отменено съдебно решение и може ли с акт на Народното събрание също да бъде отменено съдебно решение? И това какво доказателство е, че според Конституцията на Република България ние сме правова държава?
Моля Ви да ми отговорите на тези два въпроса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за трета реплика, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин Герджиков, аз слушах с уважение Вашето изказване и смятам, че това са думи на достоен човек. В тази връзка аз поставям следния прост въпрос: до 8 януари 2003 г. Дойче банк ги нямаше в собствеността на това дружество. Нямаше ги! Дойче банк, ако действително игра, игра чрез подставени лица – Джингов, Гугински и съдружие, които, като направили правния анализ, нямат право дори да консултират Дойче банк по тази сделка, да не говорим за това да бъдат купувачи. До 8 януари Дойче банк ги нямаше никакви. На 8 януари т.г. Дойче банк – да допуснем, че действително е станало собственост на “Табако кепитъл партнърс”. Какви са гаранциите, че 20 дни след продажбата или 2 месеца след продажбата, Дойче банк няма отново да прехвърли собствеността върху “Табако кепитъл партнърс” или върху някой друг?
В тая връзка, ако ние искаме да сме сигурни, че в България стъпва не кой да е, а стъпва Дойче банк, трябва да поискаме Дойче банк да не продава “Табако кепитъл партнърс” в продължение на 5 години или, ако рече да го продава, да заповяда в българския парламент, както днес гласуваме, и да каже: господа депутати, намерил съм ви друг стратегически инвеститор, моля ви за вашето разрешение този друг стратегически инвеститор да го купи. Така се защитава национален интерес. Иначе другото, призивите: “Засрамете се, ако има далавераджии зад тази сделка”, не е сериозно за една от най-важните, най-големите сделки за България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Дуплика – господин Герджиков.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Корнезов, господин Ляков и господин Димитров! Както разбрахте, аз също имам своите притеснения и ги заявих пред вас, но все пак конкретно на въпросите с по едно изречение.
Аз, като юрист, искам да кажа, че така нареченото преобразуване на едно акционерно дружество в еднолично акционерно дружество, както става реч при “Табако кепитъл партнърс”, не е преобразуване по смисъла на Търговския закон (чл. 261, ал. 1) и не подлежи на вписване в Търговския регистър. Това, че някои съдилища могат да имат порочната практика, това е техен проблем, но търговското право не изисква такова вписване във Фирменото отделение.
По въпроса на господин Ляков. Разбира се, господин Ляков, абсолютно сте прав, не може решение на Министерския съвет да отменя съдебно решение. Тук няма никакво съмнение. Така е.
Що се отнася до репликата на господин Петър Димитров. Действително, това е нещо, което мен също ме притеснява, господин Димитров. Също ме притеснява, защото първоначално акциите са в лица, които нямат нищо общо с Дойче банк. Но, доколкото разбирам, и с това решение, което ние взехме, задължаваме Министерският съвет да включи точно такава клауза в приватизационния договор, за да задължи Дойче банк да не продава своите акции, освен на дружество, в което то има 100 процента собственост на капитала. Това е гаранцията, която се стремим да постигнем. Това са максималните гаранции, които могат да се постигнат от юридическа гледна точка. Но, за съжаление, трябва да призная, че 100 процента гаранция такава, каквато всеки от нас би искал, в крайна сметка не може да се даде. Ще се поеме вероятно някакъв риск, но струва ми се, че този риск трябва да се поеме, иначе ние сме обречени да не влезе инвеститор в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, за да бъдат отстранени всякакви неясноти и съмнения за това, че Дойче банк притежава 100 на сто от капитала на “Табако кепитал партнърс” , ще си позволя да цитирам определени документи.
Това, което каза проф. Герджиков, че се е уверил с очите си, тъй като той видя тези документи, наистина е така, аз също ги видях, видяха ги и колегите. Тези документи след малко ще бъдат размножени и ще ви бъдат предоставени. (Смях в залата.) Един момент. Чуйте ме внимателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля за тишина в залата.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, от офиса на Дойче банк в Лондон е получено писмо, с което са изпратени копия от временните удостоверения, които се съхраняват там, от джиросаните временни удостоверения, които се съхраняват в Лондонския клон на Дойче банк.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): От коя дата са?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Писмото е от 11 март, с което са изпратени копията от временните удостоверения. Временните удостоверения са джиросани на 8 януари 2003 г. Те са приети от двама господа – представители на Дойче банк, които са се подписали в Книгата на акционерите на “Табако кепитал партнърс”, че са получили временните удостоверения. (Реплики от ОДС.) Нещо е, точно нещо е. Те са се подписали, че са ги получили и фактът, че ни ги изпращат от Лондонския клон на Дойче банк е достатъчен сам по себе си.
След това още нещо. След като Дойче банк практически е станала едноличен собственик на капитала на “Табако кепитал партнърс” взето е специално решение от двама нейни представители именно в качеството на представляващи едноличния собственик на капитала на Дойче банк, с който дружеството е преобразувано в еднолично акционерно дружество и са одобрени допълненията и измененията в неговия устав. Подписали са се Марк Донеган и Марк Фостърбраун, които според листа със спесимени на Дойче банк имат право да представляват Дойче банк – Лондон. Тъй като Дойче банк – Лондон, е неправосубектно лице, тя е клон на Франкфурт - Дойче банк – Франкфурт, също става дума за централата във Франкфурт, уважаеми господа.
Всички тези документи безспорно показват, че Дойче банк е притежател на 100% от капитала на “Табако кепитал партнърс”. Днес в един уважаван всекидневник обаче е направен опит за една манипулация на общественото мнение, като е казано, че всъщност партньорите продължават да са Джингов, Гугински и Кючуков. Направено е копие от удостоверението в Софийски градски съд, актуално удостоверение с вчерашна дата, с което, забележете, се посочват не акционерите (ето го, всеки може да го види във в. “Труд”), а че Надзорният съвет се състои от четиримата представители, в смисъл от тези четири лица.
Но, уважаеми колеги, акционерите в банката не подлежат на вписване. Надзорен съвет, Управителен съвет или Съвет на директорите – това са органите за управление. Те – да, но не и акционерите. Съответно промените, прехвърлянето на акциите, промените в акционерния състав не подлежат на вписване. Това са елементарни азбучни истини на търговското право и в Търговския закон вие може да видите кои обстоятелства подлежат на вписване.
Така че от юридическа гледна точка, колеги, нещата са чисти и ясни - Дойче банк е притежател на капитала на “Табако кепитал партнърс” и тя е инвеститорът в “Булгартабак холдинг”. Това е истината. Оттук нататък моля ви дебатът да се съсредоточи върху това кой е “за” и кой е “против” Дойче банк. (Шум и реплики от КБ.) Има тук уважавани колеги, които ясно показват своята позиция. (Шум и реплики от залата.)
Много ви моля, колеги, оставете това отвратително лицемерие и говорете по същество. Искате ли да влязат нормални инвеститори в България или искате да попаднем в сивата зона на перачите на пари?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Димитров! Ясно е, че когато няма аргументи, има квалификации. Аз имам много ясни въпроси към Вас във връзка с това, което казахте.
Първо, подлежат ли на вписване промените в Устава, за които Вие споменахте, или не подлежат? Промените в Устава, които казахте, че са направени по решение, за което Вие имате документи. Категорично подлежат и до момента няма никакви данни за вписване на промени в Устава на дружеството.
И вторият въпрос. Ние обсъждаме днес решение на правителството от 10 март. Правителството е взело решение на 10 март. Казахте ли Вие преди малко тук от тази трибуна, че на 11 март може би са джиросани акциите? Знаело ли е правителството, че са джиросани акциите? Били ли са джиросани, когато е взело това решение?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Писмото е от 11 март, а акциите са джиросани на 8 януари.
МИХАИЛ МИКОВ: Вие преди малко казахте, че на 11 март сте получили документ. (Шум и реплики от мнозинството.) Ясно, ама правителството е взело решението си на 10 март. Знаело ли е правителството на 10 март, че са джиросани акциите? Това са все въпроси, свързани с Вашето изказване, нищо повече. Недейте да влагате обидни квалификации по отношение на основателните съмнения на много народни представители относно чистотата на тази сделка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Госпожо Масева, имате думата за втора реплика.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, вчера в Комисията по икономическата политика бяха задавани въпроси, чиято цел беше да се установи каква е процедурата и доколко тази сделка е законосъобразна, именно да се съхранят българските национални интереси и да се съхрани доброто име на инвеститора и стабилността в участието и последиците му от тази сделка. На много от въпросите не беше отговорено, но моята реплика е към господин Димитров.
Уважаеми господин Димитров, и може би уважаеми господин Герджиков, съгласно чл. 174, ал. 2, когато след учредяване на едно акционерно дружество, каквото е “Табако кепитал партнърс”, акциите му бъдат придобити от едно лице, каквото в случая е Дойче банк, то тогава по силата на този текст от Търговския закон, следва задължително да се извърши вписване в регистрите. Вие не ни отговорихте дали в регистъра на Софийския градски съд е извършено това вписване. Нормата е повелителна и тя е свързана с още един текст от Търговския закон. Това е чл. 4, който казва, че при наличието на такива обстоятелства и такава прехвърлителни действия на акции това вписване трябва да се извърши в 7-дневен срок.
Аргументите, които изложихте тук заедно с проф. Герджиков, мисля, че не се отнасят за нашия случай. И понеже в чл. 2 остана Вашият реформаторски призив, който е принос в литературния жанр на приватизацията за прозрачност, когато коментираме толкова съществени въпроси, би следвало да ни представите цялата документация. Цялата документация, господин председателю, защото ние тук коментираме стабилността на една сделка. Тук ние не искаме да се надлъгваме и да поставяме в много неизгодно положение инвеститори и банки, на които държим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масева.
За трета реплика думата има господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров. Колкото повече обяснявате това, което искате да направи Народното събрание днес, толкова повече Вие се озовавате в някакво тресавище, все повече затъвате, правейки усилия да изплувате нагоре.
Ако е вярно това, което Вие казахте, че дружеството е преобразувано от обикновено акционерно дружество в еднолично акционерно дружество, госпожа Масева Ви каза, законът предвижда това обстоятелство да се отрази във фирмения регистър. Ако има промяна в устава, това обстоятелство трябва да се отрази. Не са ли отразени, тези обстоятелства не съществуват.
Ето ви удостоверение, издадено от Софийски градски съд, фирмено удостоверение от 12 март 2003 г. – никаква промяна няма по отношение на фирмата “Табако кепитал партнърс”. Нито е станало еднолично акционерно дружество, нито има промяна в неговия устав – това, за което Вие говорихте, не аз. (Ръкопляскания от ОДС.) Вярно ли е това, което казвате, или си измисляте тук неща? Защото, щом те не съществуват във фирмения регистър, те не съществуват в правния мир.
РЕПЛИКИ ОТ НДСВ: Това е чудо! Това е абсурд!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това не е никакъв абсурд. Това си е законовото положение на Търговския закон. Съжалявам, че колеги, които са и юристи, освен народни представители, а такъв е и уважаваният председател на Народното събрание, някак си с лека ръка заобикалят тези въпроси.
Ще се радвам Дойче банк да е собственик. Но съгласно нашия закон и съгласно регистъра на Фирменото отделение на Софийския градски съд до настоящия момент това не е станало. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): След такива блестящи пледоарии какво да каже човек! (Оживление в залата.) Изключително съм впечатлен, наистина, как се подменя дебатът, уважаеми колеги (смях от блока на ПСОДС), защото тези документи, уважаеми колеги, бяха изискани специално от нас за заседанието на парламентарната група, за да можем да се убедим категорично и безусловно в това, че Дойче банк е изразила воля да стане инвеститор в България. Тази воля, колеги, е налице.
По това, което каза господин Соколов – дали е вписано или не това решение в Софийския градски съд - уважаеми господин Соколов, тук има ясно изразена воля (смях в блока на ПСОДС) на акционера! Вие много добре знаете, че акционерите не се вписват в Търговския регистър, уважаеми господин Соколов! Няма такова нещо, господин Соколов, моля Ви да си прочетете Търговския закон – да си го припомните – какво се вписва в Търговския регистър. В него се вписват изчерпателно посочени обстоятелства и никога акционерният състав. Съжалявам, господин Соколов, просто трябва да си опресните познанията по търговско право.
Уважаеми колеги, пропуснах един документ, който е много важен. Само да го посоча.
Фактът, че двама представители на Дойче банк са взели решение, отнасящо се до “Табако кепитъл партнърс”, е удостоверен със специален документ, издаден от английски нотариус, с който той удостоверява, че господата Марк Робърт Донеган и Марк Фостър Браун имат право… имат представителна власт съвместно да представляват Дойче банк – Франкфурт, включително и клона й в Лондон. Този документ е пред мен. Той е на английски и на български. Така че, колеги, това е убедително доказателство, не може да има…
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): От коя дата?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Датата ли Ви интересува? (Чете).
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): А?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Един момент, да прегледам документа.
Уважаеми колеги, ще ви предоставя този документ… не датата! Това е документ, уважаеми господин Корнезов, който удостоверява, че двамата господа представляват Дойче банк – Франкфурт.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Дайте да го видим!
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Ето, сега ще Ви го дам.
Всичко друго, за което говорите, няма никаква правна, юридическа стойност. (Шум на неодобрение от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
За първи път, откакто беше изменен Законът за приватизацията и следприватизационния контрол, Народното събрание е изправено пред процедурата по чл. 35г от закона – да одобри решение на Министерския съвет за приватизация. Няма да коментирам начина, по който се прави това, факта, че вследствие на внесеното решение от Министерския съвет не беше внесен валиден проект за решение, който да изрази волята на Народното събрание за това дали одобрява преди комисията. Ще оставя това на практиката и поведението на мнозинството, показващо безсилие и незачитане на правилата.
Ще се спра, както каза господин Валери Димитров, по същество на това, което трябва да правим днес. Очевидно е, че когато Народното събрание одобрява или не едно решение на Министерския съвет, трябва да прецени две основни неща: на първо място законосъобразността на всички процедури, които са извършени до този момент, защото тя предопределя валидността на бъдещата сделка и, на второ място, естествено, след като се убеди в законосъобразността, да прецени целесъобразността, защитата на националния интерес, цена и всички останали обстоятелства.
Ще се спра на първия въпрос, свързан със законосъобразността на процедурите, защото предполагам, че всички тук сме съгласни, че ако на този въпрос дадем отрицателен отговор, едва ли можем да коментираме втората част, а именно – целесъобразността.
Малко по-късно отново ще говоря за този въпрос, който се обсъждаше преди малко – дали действително имаме прехвърляне на акции или не. Когато говорим за законосъобразността, трябва да проследим все пак процедурата, която е извършена дотук. Започната е процедура по приватизационна сделка, която е открита през 1998 г., приет е способ за публичен конкурс, подадени са оферти, вследствие на което има решение на Агенцията за приватизация, определен е участник, спечелил конкурс. Вследствие на това, на обжалване, имаме две решения на Върховния административен съд, с които се отменя решението на Агенцията за приватизация. Тези решения са влезли в сила заедно със своите мотиви и задължителните указания, дадени в тях. След решенията на съда, Агенцията за приватизация първо се обръща към двама от участниците, които не са отстранени от процедурата, да продължат валидността на своите оферти. Това са първите двама участника, като изключвам “Метатабак” и “Табако кепитъл партнърс”. След като изчаква приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, агенцията се обръща и към останалите двама участника - “Табако кепитъл партнърс” и “Метатабак” да продължат валидността на подадените оферти.

Въпросът, на който трябва да си отговорим, е дали този акт на Министерския съвет е опорочен. Защото ако този акт е опорочен, то очевидно е, че този факт опорочава цялата сделка. Защото приватизационните сделки представляват сложен фактически състав. Законът за приватизация и следприватизационен контрол е специален по отношение на Закона за задълженията и договорите и изисква наистина множество факти, които в своята съвкупност и последователност предопределят валидността на една приватизационна сделка. Един от тези, може би най-важният акт в случая, е актът на Министерския съвет вследствие на измененията на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Категорично смятам, че отговорът на този въпрос дали този акт е опорочен, е положителен. И ще се опитам да обоснова този отговор.
Самата Агенция за приватизация в своето предложение приема първоначално, че двама от участниците - “Табако кепитъл партнърс” и “Метатабак”, са отстранени от процедурата с решенията на Върховния административен съд, тоест че те нямат качеството на избираем кандидат изначално. Това са думите на Върховния административен съд, посочени в неговите мотиви и задължителни указания. Дори Агенцията за приватизация в своето мотивирано предложение изброява защо Върховният административен съд приема този факт и изрежда нарушенията, които са допуснати.
Решенията на Върховния административен съд са влезли в сила след произнасянето на петчленния състав, ведно със своите мотиви, които са неделими, заедно и със задължителните указания. Върховният административен съд изрично е посочил, че тези указания са задължителни и имат задължителна сила по отношение на всички органи. И Агенцията за приватизация сама приема това, защото първоначално не поканва останалите двама участници.
Какви нарушения приема съдът, а и самата агенция ги посочва в своето мотивирано предложение, вследствие на което се приема, че двама от участниците нямат, отново повтарям, изначално нямат качеството на избираеми кандидати, поради допускането на тези нарушения?
Четири основни нарушения! Депозитът не е внесен в изискуемия срок, нарушена е стратегията по отношение на изискването за стратегически инвеститор, който да работи в този бранш, нарушен е чл. 24 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, т.е. налице е конфликт на интереси, тъй като дружеството “Табако кепитъл партнърс” е регистрирано от лица, които са правили правния анализ, и липса на финансова обезпеченост. Това са нарушенията, които са констатирани от съда, които, пак повтарям, агенцията преповтаря. Вследствие на това се приема изводът, че двама кандидати изначално нямат качеството на избираем кандидат.
Освен това Агенцията за приватизация, въпреки тази констатация, се обръща към двамата кандидати и всъщност се продължава процедурата и по отношение на тях, като тя въобще не коментира едно от основните изисквания на съда – да предприеме действия за еднократно увеличение на офертите, каквото е изискването на чл. 21 от Наредбата за конкурсите, която е част от административно-производствените правила, свързани с процедурата за приватизация, и не е отменена.
Агенцията за приватизация приема, че е налице хипотезата на § 6 от изменения Закон за приватизация и следприватизационен контрол и счита, че може да изготви доклад за определяне на участник, спечелил конкурса, по отношение на всички кандидати, които са подали оферти. Тук изрично искам да подчертая, че е очевидно, че законът има предвид само офертите на тези кандидати, които имат качеството на избираем кандидат, т.е. отговарят на изискванията да бъдат такива кандидати. Тук вече Агенцията за приватизация смята, че този недостатък, т.е. недостатъкът за наличието на конфликт на интереси и за наличието на финансова обезпеченост, се преодолява чрез прехвърлянето на акции, тъй като има джиросани акции на 8 януари и те са прехвърлени.
Тук няма отново да коментирам въпроса, който преди малко беше обсъждан. Съвсем ясно е, според мен, на всички тук и аз искам да цитирам конкретно Търговския закон, че, когато се прехвърля собственост, то няма друго обстоятелство по-важно от това, което да се вписва в търговския регистър. И за да стане ясно, ще прочета дословно чл. 174, ал. 2 от Търговския закон:
“Когато след учредяването на дружеството акциите бъдат придобити от едно лице, в търговския регистър се вписва името, съответно фирмата, на акционера.”
И това е съвсем очевидно и неслучайно практиката на съда е абсолютно последователна. Няма случай, в който такова обстоятелство – прехвърляне на акции да не се впише в търговския регистър. Особено в този случай аз се питам защо, ако всичко е наред, както Вие казвате, има книга на акционерите, има воля. Какво е притеснявало старите и новите собственици да предявят искане за вписване, да направят заявление за вписване в търговския регистър? Удостоверението, което тук беше показано, аз отново ще ви го представя и ще ви помоля да го размножите за всички народни представители, ясно показва, че няма вписване на никаква промяна в обстоятелствата, свързани с “Табако кепитъл партнърс”.
Но дори и да приема, че това не ви интересува, че това няма никакво значение, което наистина ни хвърля в сферата на правния абсурд, то тогава ще ви задам следващ въпрос: възможно ли е, когато за едно лице, господин Димитров, слушайте внимателно, възможно ли е когато за един участник е прието от съда с влязло в сила решение, че той няма качествата на избираем кандидат изначално, т.е. не отговаря на изискванията, чрез прехвърляне на акции тази неизпарвност да се поправи и да се валидира? Възможно ли е да прехвърлиш качества, които нямаш? Вие нямате качествата на избираем кандидат изначално, на кандидат, който може да бъде определен за спечелил конкурса, и се опитвате да прехвърлите това свое качество на друг и да кажете, че той вече има това качество. Това е абсолютно невъзможно и няма как да се поправи този недостатък. Между другото този въпрос също е обсъждан, господин Димитров, в решението и в мотивите на петчленния състав.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Това не е вярно!
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: За такива от Вас, които си задавате въпроси, съдът конкретно е постановил, че чрез прехвърляне на акции тази неизправност не може да се поправи. Придобиването дори на 100% от акциите не прави този, който е придобил акциите, автоматично страна по сделката. Дословно ви цитирам решението на петчленния състав на Върховния административен съд.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Няма отношение към това!
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Какво означава това? Че Агенцията за приватизация е имала две възможности: или използвайки § 6 от новоприетия закон и позовавайки се и изпълнявайки задължителната воля на Върховния административен съд да продължи процедурата, като изготви доклад за конкурс по отношение на офертите, които са валидни и които са подадени от избираеми кандидати, а това са другите двама участници, извън “Метатабак” и “Табако кепитъл партнърс”, или да започне процедурата отначало. Тогава и “Табако кепитъл партнърс”, и всички останали отново ще имат възможност да участват в тази процедура.
След като не е изпълнила това абсолютно задължително изискване и е изготвила мотивирано предложение пред Министерския съвет, и след като Министерският съвет в същия ден, запознавайки се с хиляди страници и с всички тези обстоятелства, е приел решение, с което е определил за купувач “Табако кепитъл партнърс”, Министерският съвет е издал един порочен акт, който опорочава сделката, и ако тя бъде довършена, я прави нищожна. Сделката няма да породи правни последици и няма да направи собственици тези, които ще платят парите.

Вие казвате и аз Ви вярвам, че Дойче банк има воля да участва. Аз съм абсолютно убеден, че валидно прехвърляне на акциите до този момент не е направено. Но да приемем, че Дойче банк има воля. Можем ли ние, господин Димитров, тук цялото народно представителство да допуснем, да одобрим един акт на Министерския съвет, вследствие на който ще се сключи една нищожна сделка, особено с такъв инвеститор като Дойче банк? Ние ще бъдем тези, които ще подведем най-много този инвеститор. Защото той ще плати пари по една нищожна сделка, вследствие на което няма да бъдат породени правни последици и той няма да стане собственик. По-голямо заблуждение от това едва ли можем да направим всички ние вкупом. Вследствие на това тази сделка може да бъде обявена за нищожна във всеки един момент от всеки, който има правен интерес. И не чрез обжалване, а чрез исково производство днес, утре, след една, след две години. Вследствие на това и държавата ще претърпи вреди от регресните искове. А актът, с който ще се валидира тази сделка и ще бъде подписана от изпълнителния директор на Агенцията за приватизация, ще представлява и престъпление по смисъла на чл. 282 от Наказателния кодекс. Това ли всички ние искаме да одобрим тук?
Аз наистина съвсем сериозно задавам тези въпроси така, както вярвам, че уважаваният председател се интересува и наистина е загрижен за това днес да вземем решение, което да постави началото на едно сериозно отношение. Ако ние наистина искаме да насърчаваме инвеститори като Дойче банк, като други стратегически инвеститори от страните – членки на Европейския съюз, от Съединените щати, наистина трябва да покажем, че се спазват законите, че можем да правим сделки, които не са порочни. И ние сме тези, а и държавата, които коректно трябва да защитят интересите, на първо място, на държавата, на второ място, на инвеститорите, за да могат те да имат доверие в тази държава. Точно заради това ние сме ви предложили друг проект за решение, с който смятаме, че не трябва да се одобри тази сделка, като дадем възможност процедурата да се извърши по този начин, да се гарантират интересите на стратегическите инвеститори. Вие говорите тук, че ние сме били неискрени по отношение на стратегическите инвеститори. Защо тогава, господин Димитров, Вие не приехте нашите предложения, с които искахме да прекратим пътя на онези, които наричаме нечисти инвеститори или съмнителни инвеститори? Защо не приехте това предложение? Кой е неискрен? Затова съвсем отговорно трябва да се отнесем и да не одобрим предложението, направено от Министерския съвет.
Уважаеми господин председател, отново Ви обръщам внимание Комисията по икономическата политика, която и да е друга комисия, няма сама по себе си законодателна инициатива. Комисиите дават становища по внесени законопроекти, решения и доклади. Такъв валиден проект за решение вчера преди комисията беше внесен само от нас, но той не беше разгледан. Комисията даде становище по несъществуващ проект за решение. Затова вие днес, за да изправите тази грешка, трябва да подложите на гласуване, естествено, по реда на тяхното постъпване, двата проекта, внесени от ОДС и от НДСВ последователно, за да се изрази волята на Народното събрание, а не да внасяте абстрактния проект на комисията, който тя няма как сама да внесе. Именно поради тези съображения Обединените демократични сили смятат, че актът на Министерския съвет не трябва да бъде одобрен, трябва да се задължи Министерският съвет да започне процедурата отново, за да може да се гарантират интересите и на такива инвеститори да се даде възможност наистина да бъде запазен националният интерес по отношение на "Булгартабак", по отношение на работещите в него и да се гарантира влизането на стратегически инвеститор. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от народния представител Валери Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика – господин Герджиков.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Абаджиев, оценявам по достойнство Вашето изказване, което наистина беше силно. Искам да Ви обърна внимание само на едно обстоятелство. Съвършено правилно се позовавате на чл. 174, ал. 2, където е казано: когато след учредяването на дружеството акциите бъдат придобити от едно лице в Търговския регистър се вписва името, съответно фирмата на акционера. Да, такова изискване има. Въпросът е какво е действието на това вписване. И отговор на този въпрос дава чл. 4а, който е приет със същото изменение от 2000 г., с което е прието това, на което Вие се позовахте. И в чл. 4а от същия Търговски закон е казано: "Третите лица могат да се позовават на всички подлежащи на вписване обстоятелства, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда те да проявят действия за вписването." Тоест чл. 4а отнема конститутивния характер на вписването в Търговския регистър. Вписванията имат само декларативно и доказателствено действие, освен случаите, изрично посочени в закона, както например такъв случай е налице в чл. 235, ал. 5, където е казано: "Овластяването и неговото оттегляне има действие срещу трети добросъвестни лица след вписването и обнародването". Тук например има конститутивно действие, докато в нашия случай по чл. 174 по отношение на прехвърлянето на акциите, когато едно лице придобие акциите и то трябва да се впише в търговския регистър, това има декларативно действие с оглед на противопоставимостта или непротивопоставимостта на трети лица.
Точно това дава основание да смятам, че това прехвърляне е станало действително и единствен акционер е Дойче банк. И това ми дава куража да поддържам, че трябва да подкрепим тази сделка. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика – господин Пейков.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Абаджиев! Аз съм благодарен за компетентното изказване, което направихте, но моята реплика е защо, когато СДС участваше, извършваше приватизацията, не бяха направени такива обстоятелствени проверки на кандидати за купувачи, които впоследствие се оказаха крадци, мошеници, мафиоти? Спомнете си как се появи някой си Джон Брейдж – индиец с канадски произход, който е завършил в Съветския съюз, който искаше да приватизира "Химко" - Враца. И въпреки че искаше да приватизира "Химко" – Враца, вие не обърнахте никакво внимание на ДЕУ, която фирма даваше над 100 млн. долара за "Химко", който в моя район сега е разсипан като комбинат.
Аз съм благодарен на народните представители, които чрез новия Закон за приватизацията, дават възможност на всички нас тук да обсъдим кои са кандидатите, кой се крие зад тези кандидати и какви са истинските намерения. Сега парламентът, както и досега продавачите, Агенцията за приватизация, министерствата бяха между двете скали – на Сцила и Харибда – дали да продаваме тогава, когато има цена и когато има интерес, има ли към всички предприятия действителен интерес или те ще загубят своята цена. Аз съм баща на две дъщери, вие знаете, че според поговорката в България женските бащи дават дъщерите си, не когато искат, а когато им ги поискат. Така е и с българските предприятия. (Оживление.) При капитализма наистина зад посредниците се крият истинските купувачи, но понякога се крият мошеници. Именно Народното събрание днес трябва да реши мошеници ли са хората, които искат да приватизират"Булгартабак", както каза и нашият председател своите съмнения, или не са мошеници.
Затова аз приветствам този закон, който беше толкова оспорван, възможностите, които имаме и приканвам господин Валери Димитров да размножи писмените доказателства, които има, да ги раздаде на всеки народен представител, за да могат всички колеги да се уверят за какво става дума. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пейков.
За трета реплика – господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми господин Абаджиев, Вие претендирате, че ще се стигне така или иначе до една нищожна сделка. Нека да се върнем към решението и към констатациите на тричленния и на петчленния състав, от които Вие вадите своите аргументи, че видите ли, съдебното решение предопределя съдбата на тази сделка.
Това просто не е вярно, защото след влизане в сила на съдебното решение на петчленния състав на ВАС, се появиха нови факти и обстоятелства. И обърнете внимание, тук петчленният състав със своето решение постанови каква е съдбата на един по негово мнение незаконосъобразен акт на агенцията, един административен акт, но той върна процедурата за издаване на нов законосъобразен административен акт.
След влизането в сила на това решение, с което беше установена незаконосъобразността на избора на купувача, настъпиха нови обстоятелства, които естествено не могат да бъдат отразени в съдебното решение. По тази причина неговото действие не се простира по отношение на тези обстоятелства, които са се случили след това. Претендира се, че именно наличието на тези четири физически лица – акционери в “Табако Кепитъл Партнърс”, е причина за ред незаконосъобразности, конфликтът на интереси се претендира, липсата на ясно мандатно отношение, липсата на финансова обвързаност на офертата и т.н.
Всички тези неща вече не съществуват, след като “Дойче банк” става притежател на капитала на “Табако Кепитъл Партнърс”. Изчезват четирите физически лица, изчезва липсата на ясно мандатно отношение (реплики от КБ), т.е. всички претендирани от съда недостатъци на решението на агенцията вече просто не съществуват, така че, уважаеми господин Абаджиев, не се позовавайте на решение, което е фиксирало нещата към определен момент. Има нови обстоятелства и Вие не можете да кажете, че тези нови обстоятелства са без значение. Това е.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кой е в Надзорния съвет, като изчезват?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика – господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин Герджиков, по отношение на Вашата реплика аз категорично посочих, че няма друго по-важно обстоятелство от това, което подлежи на вписване. Вие се позовавате на чл. 4а, че третите лица не могат да се позовават. Кое е третото лице? Народното събрание ли е третото лице, което не може да се позовава на вписването или на невписването?
Второ, коя е по-важната декларация от тази, че се сменя собствеността и че се прехвърлят акциите?
Трето, защо въпреки всичко има притеснения от страна на тези, които са придобили акциите, да предявят изявление за вписване? Какъв е проблемът за предявяване на това заявление, ако всичко е наред?
Освен това ние тук, при положение че нямаме документите, както беше казано, откъде от друго място можем да знаем, че такова прехвърляне е направено? Абсурдно е ние да търсим в момента изключенията и да се позоваваме на тях, ако действително сме загрижени, както Вие казвате, затова дали наистина има такова прехвърляне. Категорично щяхме да бъдем убедени, ако вписването по чл. 174, ал. 2 е било направено, а не да се търсят някакви изключения, които са съмнителни и подлежат на тълкуване по чл. 4а или някой друг от текстовете. Съмнението категорично остава пред Народното събрание.
По отношение на репликата на господин Валери Димитров: Върховният административен съд е произнесъл своето решение и то има задължителна сила за всички. Твърди се, че са настъпили нови обстоятелства и са прехвърлени акциите и по този начин е изправен недостатъкът по чл. 24 от закона за наличие на конфликт на интереси.
Цитирам дословно решението на Върховния административен съд: “Изкупуването на акциите на “Табако Кепитъл Партнърс” АД от “Дойче банк” не означава, че банката става автоматично страна по сделката. Ето защо договорът за приватизация може да бъде сключен само от дружествата-участници в консорциума, спечелили конкурса или от юридическо лице, в което те притежават целия капитал.”
Отново ще повторя това, което господин Димитров не е чул. Дори и да има такова прехвърляне, то не изправя този недостатък, защото този недостатък се отразява изначално до първоначалното качество на кандидата за това дали е избираем или не и чрез прехвърлянето на акциите този порок не може да се поправи. Решенията на Върховния административен съд имат задължителна сила и след приемането на закона. Законът за изменение не третира този въпрос. Решението разпростира своята сила и по отношение на Министерския съвет, и по отношение на нас. Този недостатък, изначално удостоверен, продължава да съществува и не е изправен. Ако това не се констатира, сделката ще бъде опорочена и няма никакво значение моето изказване или Вашето изказване по отношение на нейната нищожност. Тя или съществува, или не съществува, господин Димитров. Благодаря ви.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Само в твоето въображение съществува тази нищожност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам 30-минутна почивка, след което за изказване ще има думата господин Папаризов. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Папаризов, заповядайте за изказване.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Досега от началото на дебата слушахме предимно юридически аргументи относно това кой е купувачът по сделката и какви ще бъдат по-нататъшните му намерения.
Аз бих искал да засегна и някои от икономическите аспекти на тази сделка, защото в крайна сметка става дума за приватизация на един холдинг, от който зависи поминъка на хиляди български граждани. Затова бих искал да ви върна, дами и господа, към Стратегията за приватизация на “Булгартабак”, която при нейното приемане ние разглеждахме с изключително внимание и дадохме много сериозни предложения за нейното доработване.
Така беше направено и от Движението за права и свободи, за да може тази стратегия действително да стане една стратегия за приватизация, чиято основна цел е не просто и не само цената по сделката, а преди всичко запазването и развитието на тютюнопроизводството и производството на цигари в България, създаване на възможности за възстановяване на експортните възможности на страната.
В тази стратегия бяха включени и допълнителни текстове, които поставиха пред купувачите не само пожелания, а задължения за изкупуване на определени сортове тютюн в зависимост от Националната стратегия за развитие на тютюнопроизводството, а също така поставяха и задължения относно евентуални програми за алтернативна заетост, ако подобни задължения не бъдат осъществени.
Защо обаче ние се въздържахме при приемането на тази стратегия? Защото парламентът не прие стратегията да бъде основа и на оценката на приватизацонната сделка и ние днес считаме, както и тогава, че най-верният критерий да се оцени тази сделка е съответствието със стратегията. Това обаче не се прави нито в документите на правителството, нито това беше направено вчера и на заседанието на Комисията по икономическата политика.
Ние настоявахме да получим информация за това до каква степен тези неща, които ние допълнихме в стратегията – изискването, не пожеланието, а изискването, ще го напомня: в зависимост от приоритетите на държавата през втората фаза ще бъде поставено изискване пред потенциалните купувачи за задължително изкупуване на определени минимални количества тютюн или пък, ако то не бъде изпълнено, ще бъде предложена алтернативна програма за социално подпомагане на тютюнопроизводителите. Това изискване не е намерило отражение в проекта за договор.
Първоначалният проект за договор е и този проект за договор, който правителството е одобрило, а не това, което изисквахме в нашата стратегия, не договора, доработен въз основа на офертите на купувачите, не договора, въз основа на допълнителните въпроси, зададени от Агенцията за приватизация.
Ето само една от папките, която получихме. Това е офертата на “Табако кепитал партнърс”. Там не се говори за задължителни количества, които ще бъдат изкупени, а за заявен за изкупуване тютюн. Това е предложил “Табако кепитал партнърс” – заявен за изкупуване тютюн, който, както пише в офертата, ще зависи изцяло от това, цитирам: “Появата на възможна конкуренция от страна на други търговци за конкретни типове или производи може да доведе до квоти и договори за изкупуване, които да се различават от заявените”.
Този аспект на процеса за изкупуване е извън контрола на консорциума. Очевидно тук “Табако кепитал партнърс” е изправен. Неизправно е правителството, което не е съобразило проекта за договор с решението на Народното събрание по стратегията.
Ето тези въпроси ние искахме вчера да анализираме.
Другият въпрос, който ние настоявахме да намери отражение в договора, защото и ние уважаваме стратегическите инвеститори и, разбира се, се отнасяме с уважение към Дойче банк, ако тя стои зад този консорциум е този въпрос, който разбираме, че господин Герджиков – нашият председател, е поставил пред Парламентарната група на НДСВ, но никой не спомена за това вчера. Ние настоявахме в проекта за договор да има задължителна клауза за това, че бъдещият собственик няма да прехвърля собствеността върху собствените си акции в продължение на пет години.
Никой от мнозинството не каза, че те приемат това наше предложение. Това не беше казано и от правителството. Разбираме днес сутринта, че това е било изискване и на нашия председател, което обаче остава във въздуха.
Уважаеми дами и господа! Ние считаме, че правителството несериозно води тази сделка и колкото и да изразяваме готовност да приемем всички намерения на стратегическия инвеститор, ние забелязваме с голямо учудване, че тези намерения не намират отражение в проекта, подготвен от тези, които подготвят сделката. Именно това несъответствие със Стратегията за приватизация и този факт, че към документите, които са ни представени, не е представен уточненият проект за договор, от който да личи, че тези задължения, които са поели бъдещите купувачи и тези задължения, които са предвидени в Решението на Народното събрание ще станат факт, именно поради тези причини, че ние не виждаме такъв проект на правителството, на продавача, всички тези причини ни карат ние да не вземем участие в предстоящото гласуване като парламентарна група. Защото ние искаме отговорно да подходим към сделката, която е свързана с поминъка на хиляди български граждани и за нас не е достатъчно тук да се води спор само по юридическите аспекти на тази сделка. Ние искаме да имаме пълните гаранции от продавача, от българското правителството, че основните икономически аспекти на сделката ще бъдат отразени. И това е проблем на Агенцията за приватизация. Това е проблем на правителството. Това е проблем на проекта за решение.
Ние се надяваме, господин председател, че ако действително има добронамереност и добросъвестно отношение към тази сделка, с която е свързан поминъкът на хиляди български граждани, мнозинството ще допълни своя проект за решение и Вашето предложение, което по същество е и наше предложение, допълнително, съществено условие на договора да бъде да не се прехвърля собствеността върху акциите на купувача, ние се надяваме, че това допълнително условие, господин председател, Вие ще предложите да се включи в проекта за решение, който предлага мнозинството, защото действително тук става дума за една много сериозна сделка, свързана с бъдещето на страната.
И аз съм убеден, че ако вие допълните вашето проекторешение по тези съществени въпроси, то дискусията, която се водеше тази сутрин по юридическите аспекти на сделката, действително би имала смисъл и би довела до такива икономически последици, които биха били благоприятни за страната.
Именно затова, госпожо председател, защото тези много въпроси, които ние поставихме във връзка с изпълнението на стратегията и във връзка с хода на сделката не получиха отговор, ние не бихме могли да участваме в това гласуване, но ние се надяваме, че вие като отговорно мнозинство ще обърнете внимание на поставените въпроси и на този късен етап чрез вашия проект за решение ще включите тези странно защо отсъстващи съществени елементи на сделката в окончателното становище на Народното събрание.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
За реплика има думата господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Всички ние в тази зала имаме интереса “Булгартабак холдинг” да бъде продаден на един добър инвеститор, който да го разработи, да го преструктурира, да осигури поминък на много, много хора работници и тютюнопроизводители. Тук спор няма.
Ние в момента обаче, господин Папаризов, по закон сме властни да се произнесем по въпроса одобряваме или не одобряваме решението на Министерския съвет, с което е избран купувач. Ние не бихме могли при цялото ни желание да одобрим това решение под условие, защото ние не участваме в сключването на договора. Това беше основният спор по време на ветото на президента. Ние не сме изпълнителна власт, а сме законодателна.
Искаме ли ние гаранции? Да, ние искаме гаранции и аз искам да ви уведомя, че нашите две групи – на НДСВ и на ДПС, дадоха мандат в тази насока на Агенцията за приватизация и на правителството. Мандат точно те да си осигурят гаранциите, че в петгодишен срок “Булгартабак холдинг” няма да бъде разперчетосан и източен, но ние не можем да дадем тези гаранции, които Вие искате.
Вие вчера в комисията казахте: Дойче банк да отговаря солидарно! Аз бих добавил – нека да отговарят солидарно и всичките хиляда фирми на Дойче банк. Би ни се искало. Би ли било в интерес на България това? Безспорно! Но няма дееспособен инвеститор, който разбира значението на своите постъпки, който би подписал такива ангажименти. Трябва да се съобразяваме и с това. Трябва да намерим баланса, за да не изпъдим инвеститорите. Защото, ние, поставяйки невъзможни условия, за да гарантираме сделката, рискуваме да не приватизираме “Булгартабак”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пенчев.
Господин Тасим има думата за втора реплика.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Папаризов, аз не мога да не се съглася с Вас за това, че Стратегията за приватизацията на "Булгартабак" не е изпълнена на 100 процента. Това е така. Вие цитирате, че в тази стратегия трябваше да има и отделна стратегия за тютюнопроизводството в България. Това наистина липсва, но аз лично се надявам скоро това да стане факт, защото знам, че в момента е на съгласувателен режим. Така че не мога да не приветствам това, което Вие многократно повтаряте. Това е една загриженост към тютюнопроизводителите.
Но не мога да се съглася с Вас за това, че ние трябва да изискваме от евентуалния купувач да изпълнява точно определени количества тютюни, които трябва да изкупи, тоест, както е фиксирано в договора – 42 хиляди, 47 хиляди, 62 хиляди тона. Това означава да заменим един държавен монопол с друг частен такъв. Това наистина ще изкриви пазара, а една от целите на тази приватизация е да има пазарни начала в този сектор.
Припомням Ви, че на пазара оперират още 10 такива фирми. Тоест, съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия всеки търговец трябва да заяви количества, а специално за "Табако кепитъл партнърс" задължението е да заяви минимум толкова, колкото е в договора. А с колко тона ще участва на пазара, това е вече на съвсем пазарен принцип. Нека да стане ясно, защото широката общественост може да остане с чувството, че по този начин не са защитени тютюнопроизводителите за евентуално тяхно производство. Това просто не е така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Иванов – трета реплика. Заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Папаризов, отправям към Вас реплика на последните думи във Вашето изказване, в което Вие заявихте определено от името на Коалиция за България, че няма да участвате в гласуването.
Господин Папаризов, за мен това заявление е наистина скандално. И ще Ви кажа защо. Формалната причина – мога да я назова – е резултатът от разговора, който имаше Сергей Станишев с председателя на събранието, в който беше казано, че по важни гласувания Вие настоявате за поименно гласуване в залата. Очевидно Вие считате, че това гласуване не е важно. Влизате в противоречие с Вашите собствени заявления.
Но има и нещо друго, което е много по-важно. Вие знаете какви са парламентарните правила и разбирате, че по това гласуване, ако е толкова важно, неучастието на една парламентарна група, в случая на вашата, означава предопределяне на резултата от гласуването.
Господин Папаризов, с това ваше действие вие доказвате, че сте мълчаливата част от управляващото мнозинство, защото с това ваше действие вие ще подкрепите тази сделка – толкова скандална, да бъде реализирана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика – господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо на репликата на господин Пенчев.
Моля, господин Пенчев, икономическите аргументи, които ние тук изтъкнахме, аргументите, свързани с бъдещето на този важен отрасъл на България, да не бъдат отново обличани в такива юридически оценки и юридически формулировки, които Вие ни предлагате. Какво означава, че ние не можем да изменим решението на правителството, не можем да допълним решението на правителството със съществено условие, а това може да направи НДСВ в поръчение към правителството? Извинявайте, но ние се намираме в парламент! Законът казва, че се одобряват съществените условия на сделката, че се представя документацията и те се обсъждат. Ако Вие считате, че ние сме само един гумен печат, то не трябваше въобще да се приема тази процедура. Или трябваше да се запише в закона, че мнозинството в разговор с правителството доуточнява условията на сделката.
Господин Тасим, аз цитирах решението на Народното събрание. В първоначалния вариант на стратегията съществуваше думата "може". "В зависимост от приоритетите на държавата през втората фаза може да бъде поставено изискване пред потенциалните купувачи за задължително изкупуване." Това изречение ние го заменихме с изречението "В зависимост от приоритетите на държавата през втората фаза ще бъде поставено изискване пред потенциалните купувачи за задължително изкупуване на определени минимални количества тютюн." Това е т. 6 от решението, тогава подписано от госпожа Касабова. И след като сме приели това решение, ние трябва да го изпълняваме.
По третата бележка. Аз мисля, че все пак господин Иванов трябва да се грижи за поведението и позицията на ОДС, а не на Коалиция за България. Коалиция за България не участва в гласуването на Закона за допълнение на Закона за приватизацията, ако си спомняте, и изрази своите аргументи за това. Но ние в случая също така не можем да участваме в гласуването не само поради юридическата празнота, в която се намираме, но и поради икономическата неяснота на този проблем. В същото време ние не можем да предопределим как ще се развива отрасълът "Тютюнопроизводство" в България; не можем да оценяваме потенциалния инвеститор по един или друг начин и, за съжаление, поради недобре подготвената сделка ние не можем в този момент да я подкрепим. Но ние не можем да отхвърлим и възможността в България да има стратегически инвеститор, ако действително бъдат изпълнени тези условия, за които ние говорим, за които говори и господин председателят на Народното събрание. Това към момента не е факт.
Разбира се, мнозинството трябваше да отложи обсъждането на тази сделка за един етап след решението на Конституционния съд и след като бъдат уточнени съществените условия по договора. Това обаче, за съжаление, не беше направено. Затова и ние няма да участваме в гласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Ганчев, заповядайте.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател, господин председател на Народното събрание, господин вицепремиер, уважаеми колеги! Тук слушахме многократно спекулиране с юридически членове и параграфи от Търговския закон. Аз също бих искал да се спра на основните параметри на приватизационния договор, който ние разгледахме, имахме възможност да се запознаем с него, и с предложеното решение на Министерския съвет.
Бих искал да започна това кратко изказване с констатацията, че шансът на България, когато започнаха демократичните преходи и преходът към пазарна икономика още в началото на 1990-1991 г., беше бързо да се приватизират основните мощности, които бяха за стотици милиарди левове фондове. Това беше време, когато ние имахме възможност бързо да се включим в глобалните икономически мрежи, като запазим пазарите и технологически се модернизираме.
За съжаление, усилията на българската номенклатура и демократура доведоха дотам, че българската икономика не беше приватизирана, не беше предоставена на европейски, американски и други мощни компании, а беше предоставена на наши и чужди мошеници, които бързо я разграбиха, декапитализираха я, разрушиха я и я доведоха дотам, че 87% - 90% от тези приватизирани предприятия са в състояние на фалит.
Днес имаме възможността да се опитаме да приватизираме, вече с отговорността на Народното събрание, онези малко останали стратегически обекти, които има българската икономика.
Аз мисля, че в този случай, освен ясните юридически доказателства, които бяха приведени и от господин Валери Димитров и бяха споменати в изказването на проф. Герджиков, ние виждаме, че в края на краищата имаме ясна позиция в отношението на Дойче банк като стратегически партньор в лицето на тази компания, на това дружество – "Табако кепитъл партнърс". Ние имаме всъщност едно решение, което можем да кажем, че в голямата си част е перфектно; имаме гарантирани 110 млн. евро за цената на "Булгартабак холдинг"; имаме банкови гаранции; имаме блокиране на акциите за 5-годишен период; имаме възможност този договор да бъде обявен в нищожност, ако не се спазват тези изисквания; имаме също така съобразяване със стратегията за приватизирането на "Булгартабак холдинг" - тоест, постепенно "Табако кепитъл партнърс" да може да изкупува все по-големи количества тютюн от български тютюнопроизводители.

В условия, когато сме загубили пазарите и в голяма част българските потребители на тютюн употребяват чужди цигари, чужди изделия, в условия, когато сме закъснели и световният пазар е наситен и вече разпределени основните субекти, играчи в глобалните мрежи, в условия, когато ние изнемогваме за инвестиции да решим останалите проблеми на българското общество и да декриминализираме тази голяма част от българската икономика, ние имаме все пак гаранциите на един договор, който трябва да подкрепим. И аз ще направя това.
Бих искал само в духа на казаното от проф. Герджиков, ако може, а мисля, че това не е невъзможно, в това решение, което се предлага да се направи от Народното събрание, да се допълни едно изречение: “Препоръчва на Министерския съвет да продължи преговорите за подобряване параметрите на приватизационния договор”. Още повече, че имаме такава готовност от страна на нашите партньори “Табако кепитъл партнърс”, които са заявили готовност да подобрят тези параметри. И именно в тази посока да продължат преговорите, за да не се губи време в намирането на най-верните и защитаващи националните интереси параметри. Благодаря ви, аз ще подкрепя този проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ганчев.
За реплика има думата господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Господин Ганчев, питам се: къде видяхте параметрите в договора? Вие казахте: ние се убедихме като видяхме договора и цитирахте, че са постигнати добри параметри. Аз не можах да видя тези параметри, господин Ганчев, и се съмнявам, че някой от депутатите е могъл да ги види. Защото в документите, хилядите страници, които сега се съхраняват в Секретно деловодство, има типов проект, нарича се обобщен проект, който е разпратен на всички кандидат-купувачи на “Булгартабак холдинг”. Тази типова документация е вървяла по време на цялата конкурсна процедура, нищо повече.
Господин Ганчев, кажете къде видяхте тези параметри на договора?
И второ, Вие казахте: “нашите партьори “Табако кепитъл партнърс”. Тук е Народно събрание. Ние уважаваме всички инвеститори, но “Табако кепитъл партнърс” АД не може да ви е партньор. Аз се съмнявам, господин Ганчев, че те партнират с вас. С други партнират според мен. Чудя се защо наричате “Табако кепитъл партнърс” ваш партньор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика има думата господин Василев.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, колеги, господин министър! Изказването преди малко прозвуча като от времето на АОНСУ, където господин Ганчев беше професор. Същите оценки се даваха и тогава. Извинявайте, обаче искам да попитам: ако 90 процента от приватизираното в предходните години е фалирало, как щеше правителството и България да получи оценката, че има работеща пазарна икономика? Нали разбирате, че през последната година и половина господин Николай Василев, освен да си записва от трибуната на парламента какво му казват, реално не е финализирал нито една приватизационна сделка, нито е направил нещо, за да привлече сериозни капитали, за да получи България тази оценка, че има работеща пазарна икономика. Това значи, че наистина работи частният сектор в държавата. Друг е въпросът, че при сегашното управление на този икономически екип изпитва сериозни затруднения, защото се оказва, че в края на миналата година инвестициите са били толкова, колкото са били през 1997 г., когато народът на България стоеше по улиците. Така че аз много Ви моля, като говорите тези неща, говорете ги сериозно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За трета реплика има думата господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Ганчев, аз съм съгласен с голяма част от нещата, които казахте, но не мога да се съглася с Вашето предложение, тоест, след решението, което ще вземем днес в пленарната зала, да има едно допълнение, което да гласи, че Народното събрание задължава кабинета да изиска акциите да бъдат притежание на “Дойче банк”. Звучи чудесно, но не е законосъобразно. Ние по Конституцията нямаме право да се намесваме в работата на изпълнителната власт. Жалко, но ние имаме други възможности като управляващо мнозинство да сторим това и мисля, че вече взехме решение. Но това не може да бъде акт на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тасим.
Господин Ганчев, заповядайте за дуплика.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Жотев, ще Ви отговоря съвсем кратко. В решението, представено от Министерския съвет, са посочени основните клаузи, основните задължения на купувача, основните задължения в определен период, разсрочени във времето. Има, както казах вече, нарастване на количествата на изкупувания тютюн, има задължение да не се преотстъпват акции на други субекти, има задължение да се спазват изискванията за изплащането на съответните суми и т.н. Също така е факт, че има клауза този договор да се обяви за нищожен след изтичане на един двугодишен проверовъчен срок. Това също е част от решението.
На господин Василев ще отговоря само това, че съм бил в Института за съвременни социални теории при Българската академия на науката, който се намираше на територията на АОНСУ, но това съвсем не е АОНСУ, и съм се занимавал с анализ на световните проблеми, а не съм се занимавал с партийна дейност, както той се е занимавал с такава като комсомолски секретар и продължава да се занимава сега като активист на СДС.
На господин Тасим ще кажа, че аз не претендирам за перфектност на предложението, но мисля, че би могло да се препоръча на Министерския съвет да продължи разговорите за подобряване на параметрите, без да казвам в каква посока, след като вече има заявена готовност от един от директорите Мак Донеган, че преговорите ще продължат и параметрите на договора ще се подобрят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Узун.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам думата с ясното съзнание, че за приватизацията на “Булгартабак” сякаш почти всичко вече е казано. Защото през последните няколко месеца всеки от нас в по-малка или в по-голяма степен имаше възможност да се запознае с детайлите на този процес. Нещо повече, приватизацията на “Булгартабак” е тема № 1 не само в политическите, не само в икономическите среди, но и в обществото като цяло. И това е така, защото тази тема засяга, и то в много висока степен, значим обществен интерес. Това е така, уважаеми дами и господа, защото тютюнопроизводството е стратегически отрасъл на българската икономика, от който през последните години зависеше съдбата, за да не кажа физическото оцеляване, на стотици хиляди семейства.
С дълбоко огорчение трябва да отбележа, че тютюнопроизводството у нас през последните няколко години съзнателно и целенасочено беше разглеждано в контекста на реализацията на определени негативни политически цели, за които не се изискваха кой знае какви усилия или политически нюх, за да се разбере срещу коя политическа сила бяха насочени.

Този изключително опасен, бих казал, антидържавнически подход към един от най-доходоносните за България отрасли доведе до крупни икономически загуби.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на Движението за права и свободи, именно като изхожда от необходимостта да се защити интересът на тютюнопроизводителите най-вече в България, ще подкрепи предоставеното ни решение на Министерския съвет за определяне на участник, спечелил конкурса за приватизация на 80 процента от капитала на “Булгартабак холдинг”. Защо? Защото за нас същественият дебат днес е за икономическите приоритети на държавата в частта им за тютюнопроизводството. Защото дебатът за нас по-скоро е за стратегическия инвеститор. В този смисъл дебатът днес трябва да е ориентиран в следните няколко основни направления.
На първо място, днес ние много точно и ясно трябва да си отговорим на въпроса защо приватизация на “Булгартабак” и защо тя да е сега?
Уважаеми колеги, “Булгартабак” е създаден през 1951 г., а в сегашния си вид като холдинг с над 20 акционерни дружества съществува от 1993 г. През всички тези години той е бил един от основните приходоизточници в държавния бюджет. За съжаление през последните години се наблюдава едно значително намаление както на приходите в държавния бюджет, така и на производството и износа на български тютюни и български цигари. Така например за сравнение с 1995 г., за да не се връщам по-назад в годините, през 2002 г. продажбите на “Булгартабак” на външния пазар бележат чувствително намаление, близо 30 пъти по-малко. Тридесет пъти!
Не бих искал да се спирам подробно на състоянието на холдинга на тютюневия пазар през последната изкупна кампания, която, драги колеги, за съжаление и за сведение все още не е приключила, както и да ви припомня как се представиха конкурентните частни фирми. В крайна сметка тези изключително неблагоприятни тенденции през последните години без съмнение ще окажат негативно влияние върху възможностите за по-добра приватизация от всяка гледна точка. Изходът от тази ситуация за нас е в приватизацията и то в успешната приватизация.
На второ място, уважаеми колеги, днес дебатът трябва да е за изискванията и очакванията ни при приватизацията на “Булгартабак”. Движението за права и свободи винаги е било последователно по отношение на изискванията си по този процес. Нашите изисквания са споделяни нееднократно и могат да бъдат обобщени както следва:
1. Защита и развитие на тютюнопризводството в България, при това в частта му за производството на ориенталски сортове и то не защото на нас така ни се иска да е така, а поради обективни природо-климатични обстоятелства. Тук не става въпрос само за съдбата на няколкостотин хиляди души, а за това, че тютюнът е единственият им поминък и при това в определени региони.
2. Гарантиране на ролята на държавата при взимане на определени решения, свързани с бъдещото развитие на холдинга.
3. Запазване и усъвършенстване производството на български марки цигари в съответствие с европейските стандарти .
Уважаеми господин Василев, без да поставяме под съмнение добронамереността Ви, както и на Агенцията за приватизация по отношение на приватизацията на “Булгартабак”, ние се надяваме, че тези детайли са взети предвид и ще бъдат взети предвид при изготвянето на бъдещия договор.
Уважаеми дами и господа! На следващо и при всички случаи не на последно място, днес ние много ясно трябва да кажем дали определеният участник, спечелил конкурса, отговаря на очакванията ни за стратегически инвеститор в контекста на икономическите приоритети на страната, разбира се, при запазване на конкурсното начало и прозрачността в самия процес. Отговорът на този въпрос безспорно трябва да се търси в профила на определения вече купувач. Едва ли някой се съмнява в тази зала във възможностите на Дойче банк като външен инвеститор. Ние смятаме, че България има сериозна нужда от стратегически инвеститори като Дойче банк, защото основните цели и предизвикателствата, пред които е изправена българската икономика като цяло в предприсъединителния период, е повишаването на конкурентоспособността на българските фирми, което на свой ред да ги направи способни да устоят на натиска на европейските аналози при едно бъдещо членство в съюза. Основните предизвикателства, пред които е изправена българската икономика на този етап, са свързани и с необходимостта от успешното ни включване в политическите процеси на глобализация и европейска интеграция, както и постигане на устойчив икономически растеж като условие за повишаване на жизненото равнище и присъединяването ни към европейските структури. Нашето желание в действителност е преминаване от пасивна към активна икономическа политика, преминаване от ресурсно обусловен растеж към инвестиционно ориентиран чрез внедряване на нови технологии, разбира се, че и чрез привличане на сериозни външни инвеститори. Пък и защо да не се помисли за определени преференции за по-големите от тях?
В този смисъл, господин вицепремиер, Движението за права и свободи ще подкрепи това решение на Министерския съвет, припознавайки в лицето на Дойче банк стратегическия инвеститор, чрез който могат да се постигнат тези цели.
Разбира се, не мога и да не се съглася с колегите Димитров и Папаризов, защото нашето желание е, с риск да се повторя, наистина “Булгартабак” да попадне в стратегически инвеститор като Дойче банк. И ние се надяваме, че това ще е така. Мисля, че това е и желанието на онези, които са ни изпратили тук и които ни наблюдават днес и оценяват нашата готовност за присъединяването ни към един по-добър за всички ни свят.
Драги колеги, за нас предстоящата приватизация на “Булгартабак” е една добра възможност в тази посока. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Узун.
За реплика, заповядайте, господин Петков.
КРЪСТЮ ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз слушах с интерес изказването на господин Узун и искам да се възползвам от неговата позиция и тезите, които застъпи, за да му задам в упор два въпроса.
Преди Вас господин Тасим и Вие, господин Узун, на чист български език казахте, че стратегията за развитие на производство в България я няма, тя не е разработена и тя не е представена тук преди да реши българският парламент как да гласува. Значи вие, мои приятели и партньори от ДПС, правите компромис. Вие ще си вдигнете ръцете след малко, без наличието на една съставна част – на цялата стратегия – за да се продаде “Булгартабак”. Как утре ще обясните на хората в над 40 общини, където се произвежда тютюн? И как след една година ще обясните това, което евентуално ще направите? Това не е мой въпрос към Дойче банк, то е въпрос към българското правителство, което се крепи благодарение на вас и взима едно стратегическо решение. 40 хил. тона тютюн стоят в момента неизкупени! Кой и как ще ги продаде? На загуба? На печалба? И колко ще отидат при турските семейства? Аз не чувам тук такива въпроси.
Второ, къде са господата Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски? Защо ги няма тук, когато Народното събрание за първи път решава по един безпрецедентен начин да одобри сделка, а не да гласува закон или решение – да одобри сделка? Става страна. Става дума за съдбата на правителството. Ами ако някой тук реши да не гласува, нали правителството си отива?
Затова, като казвате “от името на ДПС” аз бих искал да чуя титуляра на ДПС. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
Заповядайте за втора реплика, госпожо Масева.
ЕЛИЯНА МАСЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Господин Узун, впечатлена съм от Вашето изказване и Вашият оптимизъм. Аз съм народен представител от многомандатен избирателен район, в който има много тютюнопроизводители и аз наистина ще бъда затруднена да се изправя срещу тях и да им обясня, че с тази приватизация няма никакви гаранции тютюнът им да бъде изкупен. Но, господин Узун, започнах с оптимизма, защото нашата тревога, изразена в тази зала, и нашият апел беше да се съсредоточим върху това, че отново това Народно събрание с това управляващо мнозинство, в този състав може грубо да погази закона и съдебните решения и да покаже един нов морал, когато в процес на избистряне, когато в процес на анализиране и на тълкуване на новоприетия закон от Конституционния съд това мнозинство ще се осмели да даде сила и подкрепа на нещо, за което ние ви казваме, че е противозаконно, че всеки би могъл да се позове на нищожността на тази сделка и рано или късно да я обяви за такава, от което ще произтекат значителни щети както за българската държава, така и за чуждестранните инвеститори.
Има ли нещо по-лошо за авторитета на България от една неправомерна сделка, с която ще бъдем цитирани? Има ли нещо по-лошо от това да се очерни образът на България? Не заставяйте целия български народ да плаща тази висока цена! Съсредоточете се точно към нашия призив: разгледайте по същество тази сделка, разгледайте предложението на Министерския съвет, което е незаконосъобразно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масева.
Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Узун.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Господин Петков, аз съм син на тютюнопроизводители. Не само че не крия този факт, но и се гордея с него. Тютюнът е препитание за много хора. Благодарение на тютюна ние сме изучени и към него, според мен, не може да се подходи по начина, по който вие подхождате, защото трябва да се познават самите реалности. Аз познавам до болка проблемите на тези хора, защото всяка седмица съм сред тях и знам какви са техните желания, знам какви са техните намерения, знам какви са техните болки в тази област.
Уважаема госпожо Масева, именно поради факта, че “Булгартабак” все още не е приватизиран бяха проблемите тази година в изкупната компания и не само във Вашия избирателен район.
Що се отнася до това дали ние имаме готови отговори, ние вече многократно отговаряхме на тези въпроси на какво се дължи тая мудност на “Булгартабак” през последната изкупна кампания. Всяко бездействие в това отношение догодина ще породи още по-големи проблеми. Затова ние ще подкрепим това решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Узун.
Заповядайте за изказване, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министре, уважаеми дами и господа! Някакси се откъснахме от основния въпрос: кой е стратегическият купувач? Стратегическият купувач е “Табако кепитъл партнърс” и неслучайно правителството в своето решение нито веднъж не употребява думата Дойче банк. Може да е добре, но господин министърът да каже защо правителството никъде не е споменало за Дойче банк.
Кое е другото интересно обаче в дискусията тук? Че всички говорят за Дойче банк и едва ли не се прави опит да се изкара, че всеки, който не подкрепя правителството по една сделка, по която всички ние трябва да имаме много въпроси, е срещу чуждия инвеститор, когото ние несъмнено уважаваме. Респектиращ инвеститор, сериозен инвеститор, инвеститор, за който вратите на България винаги са отворени. Само че голата истина, уважаеми дами и господа, е, че купувачът на “Булгартабак” е с капитал 12 500 лева внесени и 50 000 лева – записани. Защо правителството никъде в своето решение не е споменало поне с една дума този респектиращ уважаван и достоен да дойде в България чужд инвеститор? А иначе всички тук в дебатите спрягат под път и над път неговото име и превръщат дискусията: ти “за” ли си или “против” Дойче банк? Няма такава дискусия. Аз мисля, че 240 души тук са безспорно съгласни, че ако един такъв уважаван инвеститор дойде в България, няма никакъв проблем. Ще го приветстваме и ще му помагаме.
Другият принципен въпрос, уважаеми дами и господа, за който може би пак ще ви отегча с някакъв юридически въпрос, но е добре да се поставят тия въпроси, е свързан с възможността, ако наистина Дойче банк, която несъмнено е банка и от името следва това или не е банка – може би господин министърът ще обясни – идва да закупи и е закупила вече тия акции, спазен ли е чл. 19 на Закона за банките, където категорично е казано, че банка без писмено разрешение на Централната банка не може да придобива самостоятелно или заедно със свързано с нея лице пряко или косвено дялово участие в дружество, което не е банка. “Табако кепитъл партнърс” не е банка. Мисля, че този въпрос е безспорен. Когато това участие е квалифицирано дялово участие - спазен ли е тоя текст?
Вторият въпрос, може би е: ще прилагаме ли нашия закон по отношение на чуждите банки? Има ли аналогични разпоредби в закона по седалището на това нещо, което е купило акциите на “Табако кепитъл партнърс”? Защото тия разпоредби са направени за защита на банките, уважаеми дами и господа – те да не участват в друг вид дейност извън банковата, без това участие да е много внимателно наблюдавано от регулаторния финансов орган, в случая Централната банка, така че да не се създават рискове за инвестициите или става въпрос за нещо, което прави рискови инвестиции.
Това са въпроси, които са по същество и всякакви формулировки от типа “Вервайте ни!” ние трудно можем да ги преглътнем и възприемем, въпреки че имаме периоди, в които доста много сме “вервали”, уважаеми господин министре. Но за “верването” трябват все повече и повече доказателства.

Принципният въпрос, който стои днес, когато ще трябва да решаваме този въпрос - за мотива. Мотивът, който е посочен сега, който многократно се изтъква: положението на “Булгартабак” става все по-лошо…
Добре, кой управлява тоя “Булгартабак”, взел го дявола? (Оживление.) От Марс ли го управляват? От Венера ли го управляват? Или Вие, господин министре, сте пряко отговорен за резултатите на тези управленци, на тези мениджъри, които сте сложили в борда?
И престанете с тоя аргумент, защото сте смешни пред очите на българските граждани. Зле върви “Булгартабак” – давайте да го приватизираме. А не можем ли да го управляваме добре, да печели и пак да го приватизираме? Мисля, че този аргумент не може да бъде аргумент тук и пред очите на българските граждани.
Въпроса за гарантиране на ролята на държавата, поставен от господин Несрин Узун, ние споделяме в Коалиция за България. Споделяме го, само че малко е чудно това, че вие не приемате да допълним решението с един текст, който поне малко би повишил вярата ни в това, което става. А именно, че се забранява прехвърляне на акциите, придобити по приватизационната сделка и активи на “Булгартабак холдинг” в срок от пет години, освен с разрешение на Народното събрание. Нека актът да бъде решение на Народното събрание.
Много е лесно. Купуват се акциите и акциите винаги ще си бъдат на “Табако кепитал партнърс” или на инвестиционното дружество или банка. Но през това време с активите могат да се случат най-различни неща по различни пътища, независимо дали ще бъдат дадени като обезпечение по кредити, да бъдат разпродадени като активи, да бъдат разпродадени като цели предприятия. Иначе конструкцията горе ще си стои същата. Може би ще се внесат от 12 500 до 50 хил. лв., за да може този стратегически инвеститор да бъде с гарантиращ капитал от 50 хил. лв. – до тук при сделка от 110 млн. евро и нагоре… Има и други ангажименти, които за нас са по-важни – изкупуването на тютюна и прочее.
Тези въпроси са твърде сложни, но не по-малко са сложни и въпросите, на които ние не получихме отговор. Аз в репликата си поставих няколко въпроса преди един – два часа и не чух никакъв отговор. Всичко това наклонява везните повече в неверването, уважаеми господин министре. Затова потърсете тези основания, тези аргументи, които наистина да мотивират вашите народни представители да ви подкрепят. Опозицията трудно може да намери аргументи за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика – господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми господин Миков, бих искал да Ви попитам Вие запознахте ли се с тази документация, за която аз говорих тук преди два часа и която беше предоставена на вашата парламентарна група? Според Вас Дойче банк в сделката ли е или не е в сделката? Отговорете въз основа на тези документи, които са пред Вас.
Другото, което искам да посоча е, че Дойче банк, уважаеми колеги, изобщо не попада под обхвата на Закона за банките и съответно на българския банков надзор. Подобни регулативни изисквания и прилагането и спазването им е работа на Федералната служба по банков надзор в Германия, а не в България. Тя се грижи за финансовото здраве на Дойче банк, а не българският банков надзор, тъй като Дойче банк е банка, която развива дейност на територията на Република Германия и спазването на специфичните банкови изисквания не е работа на българския банков надзор. Не е тук мястото да си изнасяме лекции по банково право. Това ми е тясната специалност. Българският банков закон не се прилага за Дойче банк. Това щеше да бъде така, господин Миков, ако тя имаше клон на територията на Република България. Тогава да, но сега не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика – господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Миков! Аз отново искам да напомня, че ние тук, в тази зала, днес трябва да вземем решение дали одобряване избрания от Министерския съвет купувач. Ние не можем да предвидим какво ще се случи във времето, кой теоретично може да източи някого, да го нареже на скрап, да го фалира.
Но аз едно ще ви кажа: това не е нашата работа. Вие знаете, че във всеки приватизационен договор има неустойка, която е уговорена, има банкови гаранции и т.н. Ние не бихме могли да се занимаваме с тях, защото не сме изпълнителна власт. Но аз ще ви кажа, че доколкото съм запознат с документацията и с преговорите, са предвидени много сериозни гаранции всяка година както за изкупуване на тютюна – има банкова гаранция, която всяка година се подновява, но има банкови гаранции и за това, ако примерно се препродадат акциите на “Булгартабак” преди изтичането на пет години. Тоест, аз вярвам, че агенцията и правителството ще направят такива условия, че да не би могло да се източи “Булгартабак”, дори и да има някакви такива лоши намерения от избрания купувач, защото помоему е благонадежден. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, господин Пенчев! Вярно е, но аз казах, че аз не вервам. Мисля, че една голяма част от народните представители, преобладаващото мнозинство не верват.
Защото, господин Пенчев, Вие казвате: не можем да предвидим какво ще стане – има неустойки. Но и за “Химко” има неустойки, и за БГА “Балкан” има неустойки. И статистиката на Агенцията за следприватизационен контрол показва, че някъде около 2-3 на сто от всичките тези вземания, които има държавата, реално са събрани. Ние трябва да дадем гаранции.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ, от място): Има.
МИХАИЛ МИКОВ: И аз ви предложих как да дадем гаранции поне по един детайл, макар че, пак казвам, трудно е да се направи това, но все пак е някакъв опит. Трудно е да се избегнат всички богати възможности за разпореждане, независимо с акции ли, с имущество ли, за задлъжняване на дружеството, за прекарване през фалити… Има сигурно над хиляда възможни конструкции. Проф. Герджиков много по-добре от мене ги знае сигурно, които са абсолютно законосъобразни и са познати на търговското право. Но поне да се опитаме, поне да очертаем някаква най-обща рамка за тези съмнения, които съществуват, че става въпрос за една спекулативна конструкция.
И другият въпрос: уважаеми господин Димитров, аз не знам дали Законът за банките не се отнася, когато една банка прави инвестиция в България. Но не чух отговор дали там, по седалището няма някаква забрана за рискови инвестиции. Това не чух и този въпрос е също важен. Аз неслучайно го казвам от тази трибуна, защото този въпрос, освен че е въпрос на българските тютюнопроизводители, на българския народ, той е въпрос и на вложителите в една банка.
Накрая искам само да ви прочета текста на ал. 9 на чл. 19 и по ал. 5 – няма да чета другите алинеи: сделките и решенията, за които не е издадено предварително разрешение, са нищожни, уважаеми господин Димитров. Са нищожни по нашия закон, така че този спор се отваря. Той може би ще тече и в перспектива. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Миков.
Има думата за изказване господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Може би юридическият спор който до този момент се води по внесеното решение от Министерския съвет, е много интересен, но аз искам да ви обърна внимание върху задължението, което има Народното събрание по силата на чл. 35 от Закона за приватизация, а именно да сравни основните параметри на сделката дали отговарят на стратегията за приватизация. И въпреки че няма внесени в Народното събрание основните параметри като такива вече договорени с инвеститора - има само един предварителен договор, аз смятам, че има два проблема, които са изключително сериозни.
По силата на Стратегията за приватизация на “Булгартабак” е казано, че индикативните оферти съдържат няколко елемента в низходящ ред, а комплексната бизнес-програма, която е първият елемент на индикативната оферта, също съдържа в низходящ ред предложения относно… И първото предложение, което означава с най-висока тежест, е предложението за количествата тютюн, които ще бъдат изкупувани в България от евентуалния купувач на “Булгартабак”.
Само че много добре знаем, че изкупуването на тютюна винаги е свързано с окачествяването на този тютюн, респективно цената зависи силно от това и според мене в предвидения договор за приватизация на “Булгартабак” няма никаква защита, поне няма арбитраж за това чрез оценката на тютюна да се бяга от задължението, което е поето в приватизационния договор за изкупуване на 40 000 тона тютюн. Колегите от ДПС ме подкрепят очевидно в тази моя теза, но важно е ние да създадем механизъм, по който наистина да защитим българските производители от шиканене от страна на инвеститора с цената на тютюна и с оценяването на тютюна.
Разбира се, в Комисията по икономическата политика беше даден отговор на този въпрос, но аз никъде не го чета и никъде няма поето подобно задължение, каквото беше казано от председателя на Агенцията за приватизация, а именно, че ще има глоба от 2 евро на килограм неизкупен тютюн. Аз никъде не видях това в документацията. Много важно е да бъде потвърдено по някакъв начин, защото цялата тази сделка, даже с одобряван лично от мен инвеститор, какъвто е Дойче банк, ще бъде не в полза на българското общество, а то тези отговори иска да чуе, а не толкова юридическия спор дали сделката ще бъде по-късно обявена за нищожна или няма, въпреки че този въпрос беше доста разискван. Все пак това няма да го направи Народното събрание, а ще трябва да го направи съдът, нали? Не зависи от нас, нашето действие така или иначе ще бъде санкционирано, след одобрение, разбира се, от съда.
Така че моля, ако може вицепремиерът да отговори на този въпрос: истина ли е, че ще има много сериозна защита за производителите на тютюн в България от възможност инвеститорът да не изкупи тези количества чрез едно фино използване на практиката на подценяване на качеството на тютюна?
Вторият въпрос, който е много съществен и изключително важен, е: ще носи ли Дойче банк заедно с “Табако кепитъл партнърс” ангажименти към този приватизационен договор, ако Дойче банк обяви в ликвидация купувача на “Булгартабак”? Това е съществен въпрос. Аз мисля, че колегите го задаваха. Става дума за евентуално прехвърляне на акциите на “Табако кепитъл партнърс”, но по-съществен въпрос при българското търговско законодателство е, ако Дойче банк обяви в ликвидация купувача на “Булгартабак”. Тогава всички ангажименти ще бъдат записани по този следприватизационен договор и ще бъдат носени вече от ликвидирано дружество, активите ще преминат в акционерите, но пасивите по никакъв начин няма да се прехвърлят на този, който ликвидира дружеството, а именно само Дойче банк е във възможност по българския закон да ликвидира това дружество.
Този въпрос също ми се вижда много сериозен. Аз лично препоръчвам на преговарящия екип, който оттук нататък договаря окончателните условия на тази сделка, да договори и това – че Дойче банк солидарно с “Табако кепитъл партнърс”, който е 100-процентова собственост на Дойче банк, носи ангажиментите на приватизационния договор при ликвидация на “Табако кепитъл партнърс”. Това би било справедливо и би успокоило всички в тази зала, пък и българското общество, че зад сделката наистина сериозно и ангажирано стои Дойче банк.
Така че, ако приемете тези две предложения, моля отговорете на въпросите или дайте доказателства, че е защитен интересът, първо, на тютюнопроизводителите в страната и, второ, е защитен държавният интерес чрез солидарния ангажимент на Дойче банк по тази сделка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Господин Жотев има думата за изказване.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър! В решението на Върховния административен съд е записано, че в съответствие с наредбата за конкурсите, чл. 21, Агенцията за приватизация трябва да поиска еднократно подобряване на офертите. Надявам се, че ме слуша отнякъде изпълнителният директор на Агенцията за приватизация. В момента министърът не може да ме чуе, защото сигурно говори с Дойче банк. Но моят риторичен въпрос, може би, защото май няма кой да ми отговори, е: защо, след като Наредбата за конкурсите дава право на продавача да поиска подобряване на офертите, това не е направено? Защо хората, които получават заплати – министърът, изпълнителният директор на Агенцията за приватизация, Надзорният съвет, правителството, не са поискали еднократно подобряване на офертите? Аз не твърдя, че трябва да се поиска подобряване на офертите от гледна точка на цената само. Могат да поискат подобряване на офертите по всеки един от параметрите. Не са го направили, като администратори, като членове на правителството, не го е поискал и министър-председателят. Веднъж го видях по телевизията да казва на летището, когато излиташе занякъде, че нямало нужда да иска подобряване на офертите. Ако това българско имущество беше наистина негово, ако го чувстваше така, така ли отговаря един държавник – “Офертите били добри. Харесват ми.”?
След като Агенцията за приватизация не е използвала възможностите си в рамките на Наредбата за конкурсите, се намесва Върховният административен съд в неговия тричленен състав. Ясно е постановено, че Агенцията за приватизация трябва да поиска подобряване на офертите и, забележете, тя не задължава Агенцията за приватизация да постигне подобряване на офертите. Този министър не се е възползвал от правото си на принципал на Агенцията за приватизация, на ръководител на Агенцията за приватизация да нареди агенцията да поиска подобряване на офертите, съдът ги задължава. И има хора в България, които си мислят, че могат да пренебрегнат решенията на Върховния административен съд. Защо вие, българи, които сте в това правителство, не се събрахте и не изправихте тази грешка? Защо няма писмо с документите, които са представени пред депутатите, няма следа в Секретно деловодство, където да пише, че Агенцията за приватизация е поискала еднократно подобряване на офертите? Ако кандидатите кажат, че това е техният максимум, добре, тук ще вземем решение в зависимост от намеренията на кандидат-купувачите. Няма такъв документ, който да е представен пред народните представители.
Този въпрос, колеги, забележете, липсва в доклада, който е представен от господин Апостол Апостолов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Трябва някой да обясни тук защо всъщност Агенцията за приватизация е подвела Министерския съвет. Министерският съвет, когато е взимал решението си на своето извънредно заседание, знаел ли е, че не е изпълнено постановлението на Върховния административен съд? Много е важно дали има нарушение на закона или не. Колегата Николов преди малко каза “може да са важни правните аспекти”. Да, те са важни, те са изключително важни и освен тези правни аспекти е важно това какво е свършила и какво не е свършила Агенцията за приватизация. Има безспорен факт, че ръководителите на Агенцията за приватизация и целият Министерски съвет не са си свършили работата – не са защитили българския национален интерес.
Движението за права и свободи е доволно от постигнатите параметри. Това, разбира се, ще го преценяват оттук нататък техните избиратели.
Но питам ви, колеги от ДПС: вие не бихте ли искали да видите по-добри оферти на кандидат-купувачите? Искате ли или не? Защо го няма това нещо? Това е логичен въпрос, на който отговори не се дадоха нито в документите, които са ни представени, нито вчера на заседанието на Комисията по икономическата политика. От този въпрос се бяга.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Говори за “Балкан”. Говори по същество, не ми говори за моя електорат.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Госпожо председател, бих ли могъл да продължа изказването си?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, господин Жотев, още 20 сек. имате. (Шум и реплики от ДПС.)
Моля за тишина в залата.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Ние настояваме парламентът да не бъде въвличан в нарушение на законите. Трябва да се изпълни постановлението на Върховния административен съд. Имаме кандидат-купувач, който е декласиран. Този кандидат-купувач се е опитал да поправи, като е променил статута на дружеството и го е превърнал в еднолично акционерно дружество. Нямаме основание да подкрепим тази сделка, защото тя е нищожна. След като няма отговори на тези въпроси, след като приемаме всъщност на доверие една индикативна оферта и не знаем какво ще запише в крайна сметка купувачът, няма клаузи в договора, междупрочем, господин Петко Ганчев, няма клаузи, няма такава дума, защото просто няма договор. Има само една индикация, което означава една необвързваща оферта. Това тук се опитват да пробутат някои от икономическия кръг на правителството и да го представят като един изгоден договор за България. Няма доказателства и тук с нашите гласове трябва да се противопоставим против това решение на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изтече времето на Обединените демократични сили, просрочихте го, господин Жотев.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Манов.
АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! За мен е изключително трудно да си представя следната ситуация: група далавераджии или финансови спекуланти разиграват България в продължение на няколко месеца. В тази игра включват и българския парламент и в края на краищата от цялата тази игра вероятно ще загуби единствено България, а последствията ще бъдат изключително тежки.
Искам да оставя настрана юридическите съображения, сложният възел на юридическите казуси, защото нямам основания да не вярвам на такива видни представители на юридическата власт, които са тук и нямам основание да не застана зад тях, когато става дума за тази страна на сделката. Бих желал да спомена няколко думи за икономическата страна на сделката.
Уважаеми дами и господа, неведнъж съм заявявал, че “Булгартабак” няма да бъде монополист на тютюневия пазар в България. “Булгартабак” с всеки изминал ден, така е, господин Миков, с всеки изминал месец влошава своите финансови показатели. Когато става дума за приватизация, основният фактор, определящ ефективността на тази приватизация, е времето. Това е известно на всички ни. В много от сделките важи принципът “Вчера беше рано, а утре ще бъде късно”. На всички е известно, че никой не поема отговорност за обстоятелството, че много от големите български компании не бяха продадени тогава, когато струваха скъпо. Кой ще поеме отговорност за това, че “Булгартабак” преди няколко години струваше милиарди и не беше продаден? Кой ще поеме отговорност за това, ако днес “Булгартабак” не бъде продаден, а утре се наложи да търсим купувач за един долар? Питам, кой ще поеме тази отговорност? А вероятно подобна ситуация може да възникне.
Във връзка с това съм дълбоко убеден, че всеки, който се опитва и създава условия със своите действия или бездействия да забави приватизацията на “Булгартабак”, работи против националните интереси.
Разбира се, това решение, което е предложено, не е перфектно. Проблемът, който повдигна господин Николов, е изключително важен. Не е достатъчно да запишем в едно решение, че “Булгартабак” се задължава, да речем, 2007 г. да изкупи 62 000 т тютюн.
Уважаеми дами и господа, това лично на мен ми звучи малко абсурдно. Проблемът е дали наистина “Булгартабак” ще изкупи този тютюн. В момента процесът по изкупуване на тютюн се дирижира изцяло от купувача. Той праща своите експерти, своите комисии и те казват колко струва тютюнът на тютюнопроизводителя – продавач. В повечето случаи този тютюнопроизводител се държи не като продавач, а като предавач на тютюни, не смее да реагира на оценката, която му се поставя от купувача. Подобна система в никой случай не гарантира заложените тук количества тютюни. Много лесно е да кажете: заложил съм в моите документи, че ще купя 62 000 т тютюн, но утре съответното дружество да заяви, че по-голямата част от тези тютюни са непродаваеми. Никой не може да докаже обратното! Просто заявява, че тези тютюни не може да ги купи, понеже няма пазар.
Например, през кампанията тази година “Булгартабак” нееднократно заявява, че има залежали тютюни. “Булгартабак” не изкупува лошокачествените тютюни. За разлика от него обаче, останалите сериозни частни и международни играчи на българския тютюнев пазар се представят изключително добре. Как е възможно една частна фирма да има пазар на лош ориенталски тютюн, а “Булгартабак” да няма?! Очевидно става дума за една неподходяща и неадекватна експортна политика.
Може би съм лош пророк, но според мен “Булгартабак” ще се ориентира към производството на цигари и само в тази част на тютюните, които удовлетворяват потребностите от български тютюни за производство на цигари. Дълбоко съм убеден, че “Булгартабак” през 2007 г. ще падне под 20 процента на българския тютюнев пазар. Това ми дава известно основание и успокоение, че в България ще се произвеждат тютюни, че частният и международен бизнес се развива успешно, че истинските стратегически инвеститори и големите световни тютюневи фирми вече имат присъствие в България със своите посредници и успешно вършат своята търговска дейност. Благодаря. (Ръкопляскания от блоковете на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Манов.
Заповядайте за реплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Манов, Вашата реч е много убедителна пледоария защо парламентът трябва да гласува против. Наистина съм безкрайно удивен от Вашата аргументация. Основният аргумент в бизнесплана е, че 2007 г. ще бъдат изкупени 62 000 т тютюн, от тях 45 000 т ще бъдат ориенталски тютюн, от сегашните 23 000 тона. Това е изтъкнато и като число, и са изписани редица обосновки как това ще бъде възможно – че първите 2-3 години ще се изкупуват по 23-25, а през тези 3 години инвеститорът ще създаде условия, които ще му позволят да изкупи 45 през 2007 г., че това ще бъде заявка за получаване на по-голяма квота в Европейския съюз именно за производство на тютюн и т.н., и т.н.!
Какво ни казвате сега Вие? Забравете всичко това! Предполагаме, че ще се появят едни други, които ще изкупуват тези тютюни, вервайте! Е, как може да се говори по този начин?! За какво става дума? И въобще що за дискусия е това?
По-голям абсурд от този едва ли някой може да си представи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за втора реплика, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря.
Най-после чухме едно изказване, в което има професионално и политически ангажирана позиция. Тя поражда въпроси и спорове, щом има такъв ангажимент – да не бягаме по перваза.
Господин Манов, до вчера имах съмнения относно стратегическия инвеститор. От вчера почти всички мои съществени въпроси паднаха. Затова няма да коментирам първата част от сделката, засягаща “Дойче банк”. Искам да коментирам контекста на Вашето изказване и да Ви задам въпрос. Българското правителство не е коректно към “Дойче банк” по няколко причини. Едната е, че един такъв уважаван инвеститор трябва да знае, че ако Конституционният съд оспори сделката, това хвърля сянка върху цялата индустрия по-нататък и върху дейността им. Дали ще бъдат 5 или 10 години – няма значение.
Второ, коректно ли е да се свързва с “Дойче банк”, с бъдещия инвеститор, съдбата на целия първичен отрасъл в тютюнопроизводството? Не е коректно. Това е ангажимент преди всичко на българското правителство и после на договореностите с този стратегически инвеститор. А българското правителство, от Вас чухме току-що, не е успяло да направи елементарното – господин Николай Василев не е успял да се договори със сегашните ръководители на “Булгартабак” да изкупува тютюна по-добре, отколкото частните и чуждите търговци!
И затова, приключвайки, още веднъж Ви питам, Вие сте човек, който познава целия отрасъл, между другото, тъй като непрекъснато подхвърляте, така се случи, че шест години от живота ми по някакъв начин бяха свързани със земеделието, в т.ч. и с тютюна, така че имам право да задам този въпрос: ами, ако догодина стратегическият инвеститор по търговски съображения прави същото? Копче не можете да му кажете. Тогава вие какво ще направите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Трета реплика – господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Манов, аз не зная за какви стратегически инвеститори говорите, които са стратегически именно в областта на производството на тютюн и цигари. Те са изключени от тази приватизация и са изключени поради закона, който изисква всяка година производителите на цигари в България да се лицензират. Кой стратегически инвеститор ще дойде да направи тук инвестиция, ако трябва да минава всяка година през нашата администрация за лицензия? Забравете за това или променете закона!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика – господин Манов. Заповядайте.
АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаеми господин Пирински, другите са вече на пазара. Аз заявих нееднократно, че за тази година по предварителни данни “Булгартабак” вероятно ще изкупи около 50 процента от ориенталските тютюни в България. Те са вече на пазара и много активно участват на тютюневия пазар.
Що се отнася до бележките, в решението, което предлага Министерският съвет, има записано условие, при което, ако не се изпълнят тези квоти, съответно следват санкции. Но, ако обърнете внимание, в тези санкции се посочва виновно неизпълнение. Според мен там един последващ документ трябва много ясно да уточни какво е това “виновно неизпълнение”.
Очевидно системата за оценяване на тютюните трябва да се промени, категорично трябва да се промени. Там трябва да има ясни пазарни механизми на отношения купувач – продавач. Това виновно неизпълнение не може да се интерпретира едностранно от страна на купувача.
Що се отнася до Дойче банк, уважаеми господин Петков, аз винаги си задавам въпроса що е стратегически инвеститор. Всички говорим за стратегически инвеститори, но никой не казва аджеба, за една конкретна и ясна сделка какви параметри трябва да притежава този стратегически инвеститор.
Аз ще кажа собственото си мнение. Понеже Дойче банк е финансова институция, що се отнася до тютюневия бранш аз ще се въздържа да нарека този инвеститор стратегически. (Възгласи: “А-а-а!” в опозицията.) Наистина не е коректно да се свързва целият отрасъл на тютюнопроизводството с Дойче банк и с който и да е кандидат да купи “Булгартабак”. Аз вече нееднократно казах, “Булгартабак” престава да бъде монополист на тютюневия пазар.
Уважаеми господин Папаризов, Вашият въпрос също касае стратегическия инвеститор. Аз не искам да вземам, още веднъж заявявам, страна по отношение на юридическите проблеми, които бяха дълбоко и подробно обсъждани тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Манов.
Други желаещи за изказване?
Господин Николов, заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ (НИЕ): Уважаема госпожо председател, господин Василев, уважаеми колеги народни представители! Няма да се впускам в дълбочина нито в правните и икономически теории за целостта на тази сделка, тя да бъде одобрена или не, просто ще се опитам да направя няколко акцента върху близки исторически събития, които се случиха, както и ще се опитам да видя може би международно-политическия акцент в това, което се случва в момента в пленарна зала.
Аз разбирам, че вицепремиерът Николай Василев не се е възползвал от резервацията, която бях любезен да му предоставя, и искам да кажа от името на парламентарната група, че и той е виновен да се отделим от Парламентарната група на Национално движение Симеон втори, предвид на това, че не сме съгласни с икономическата политика, която той ръководи, и предвид на това, че той не изпълни предизборните си обещания за инвестициите. Пред българското общество разказваше за милиарди левове вътрешни инвестиции, а никакъв ръст, нищо не се е случило в България.
Така че, господин Василев, Вашата политика е вредна за България. Това, което Вие правите в момента, цял свят започва да наблюдава нас като България, като Народно събрание как сме се разделили, да не кажа 50 на 50, че тази сделка не трябва да стане. Защо не трябва да стане? В България има закони, България е правова република. Има решение на 5-членен състав на Върховния административен съд, което е задължително за изпълнение. Какво ще стане? Защо Агенцията за приватизация не изпълнява това решение? Или може би вече сме свидетели, че шефът на Агенцията за приватизация вече не е шеф? Кой очакваме да накажем като законова и правова държава?
Приватизационната процедура може да бъде съобразена и с новия закон, защото никой в тази зала и лично Вие, господин Василев, не можете да ме убедите защо бързаме толкова. Ако говорим за етика, за морал, за коректност, ами, да изчакаме Върховният касационен съд какво ще каже по цялата тази процедура към онзи скандален закон, който вие скандално противоконституционно, доказано от председателя на Народното събрание, гласувахте с чужди карти.
Ако вие като мнозинство сте спокойни за събитието – че тази сделка ще се случи, никой не е против Дойче банк, никой не е против този стратегически инвеститор, но дайте ми една-единствена истинска причина защо се бърза да се приватизира това предприятие! Нека да се приватизира, но да спазваме поредността на взаимоотношенията. Защото един нов закон, който е в противоречие със съществуващото, излязло вече съдебно решение, което не се спазва от Вас, господин Василев, и ресорите, които управлявате, най-малкото е некоректно, да не кажем непрофесионално.
Днес вече разбрахме, че Европейският съюз, в лицето на Гюнтер Ферхойген, ще бъде информиран за това, което се случва тук. Ами, спрете се малко! Тук чувам от колегите от ДПС, че група далавераджии и т.н. щели да приватизират предприятието. Значи аз не разбрах коя група, в случая може би тук има две, три или повече групи, които търсят своите далавери. Наясно съм като народен представител, че Дойче банк е банката, която е поела на доверително управление цялата сделка. Наясно съм като човек, който като Вас разбира от банково дело и инвестиции във връзка с публични дружества, че трябва да се случи нещо към днешна дата, за да не знаем кой е купувачът. Няма значение кой е купувачът, важното е да запазим националния интерес.
Така че аз като председател на Парламентарна група “Национален идеал за единство”, както и моите колеги, няма да подкрепим това решение на Министерския съвет за съгласие да се приватизира по този, не бих казал криминален, бих казал особено прибързан начин. Той няма да бъде криминален, ако изчакаме решението на Конституционния съд и тогава чуждият инвеститор в лицето на Дойче банк като вносител, както Вие твърдите, на капитала, само за миг ще отворя една скоба за това, което каза ОДС – в Търговския регистър в Софийски градски съд, Фирмено отделение, когато има промяна на статута на юридическото лице, това трябва да бъде отразено, ако досега сме работили с АД, то сме наясно, че всички акции вече са били изкупени и това значи, че трябва да има трансформация и вписване в Търговския регистър за ЕАД, което Търговският закон разрешава. Така че и тук позицията Ви не е точна.
Господин Василев, аз казах и миналия път, нямам нищо против Вас, но променете политиката си, не продължавайте в тази посока, защото има вероятност тази единна и цяла група на НДСВ да бъде продължаващо нарушавана заради Вашите неправилни действия в управлението на държавата и икономиката. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Николов.
Има думата за изказване госпожа Елка Анастасова.

ЕЛКА АНАСТАСОВА (НИЕ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз ще се обърна най-вече към колегите от мнозинството. Още когато гласувахме приетите в Закона за приватизация поправките, ви предупредих, че си залагате капан. Виждам, че някои от вас вече започват да усещат този капан и разбират, че е трудно да се измъкнат от него. Това ще става все по-трудно, колеги. Някои вече съзнават напълно, че зад предложената сделка вероятно прозират нечисти намерения, които могат да се окажат равни на национално предателство, както се изразиха тук. Но от друга страна пък не могат да променят решението, защото можем да загубим инвеститорския интерес към страната. И какво се получава? В двата случая можем да говорим за национално предателство. От една страна, като нечиста сделка, която може да се окаже такава за едно от най-големите акционерни дружества – “Булгартабак”, и то да бъде загубено по принцип за страната, или като отхвърляне на това решение, което пък би разколебало инвеститорския интерес към България, и това пак би било национално предателство.
Как ще решавате този казус, който сами си заложихте? Как ще се справите с този капан? Тепърва ще продължим да се сблъскваме с неговите последствия. И все по-трудно ще бъде да се измъкваме от него. Защото не се вслушвахте в предупрежденията.
Уважаеми господин председателю, бих искала да се обърна и към Вас. Господин Герджиков, не само тези, които биха били част от далаверата, ще са национални предатели. Всички, които биха им дали подкрепата си за това, ще бъдат такива.
Непрекъснато тук се говори, че ако “Булгартабак” не се продаде, ще бъде национално предателство. Аз мисля, че ако бъде продаден неуспешно, ще бъде такова. Аз питам: “Булгартабак” трябва да бъде продаден на всяка цена или на най-добрата цена?
Аз също така мисля, че преди да излезе решението на Конституционния съд, не бива да гласуваме подобно решение, което се предлага тук, за да не се окаже после, че това е следващият капан, в който ще затънем и няма да бъде вече ясно ще бъдем ли в състояние да се измъкнем от тази приватизационна бъркотия. Защото, ако сделката впоследствие бъде обявена за нищожна, това означава, че самият инвеститор ще бъде излъган. А това пак ще бъде отблъскване на инвеститора. И пак ще бъде национално предателство.
Моят съвет, уважаеми колеги, е нека да не бързаме толкова. Народът е казал: “Бързата кучка слепи ги ражда”. Нека Народното събрание не се окичва с подобни епитети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Анастасова.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Ще ми се съвсем накратко да ви опресня неща, които са всеизвестни и вие ги знаете отдавна, но тъй като минахме в частта да коментираме икономическата страна на сделката. Юридически смятам, че изчистихме нещата с евентуалното пожелание правителството да си довърши работата, като постави още едно условие. Аз искрено се надявам това да стане и точно затова ще гласувам.
Колеги, знаете, че в новия Закон за приватизация вече има само два начина за приватизация – чрез търг и чрез конкурс. Отменихме последните две, които бяха основният инструмент на предишните управляващи и които замърсиха понятието “приватизация” – толкова важно понятие за икономическата среда в България.
Вторият документ, който приехме във връзка с тази приватизация, беше Стратегията за приватизация на “Булгартабак”. Там много ясно и категорично заявихме приоритети и степенувани изисквания по важност. И ги подредихме по нисходящ ред. Първо казахме: количеството тютюни, които трябва да изкупува евентуалният купувач. На второ място беше цената, която ще се даде. За съжаление, основният дебат оттогава до ден-днешен е за второто по значение изискване към купувача. Тоест, за цената.
Искам да изясня един такъв елемент – за количеството тютюни, които трябва да изкупи купувачът, на който вероятно след малко ще гласуваме доверие. Когато става въпрос за количества тютюни 42 000 т, 47 000 т и накрая 62 000 т, това ще рече следното – това е минималното количество, което този инвеститор трябва да заяви във фонд “Тютюн”. Минималното количество! Оттам нататък следва една пазарна среда, където той може и да не стигне до тези количества. Ние не можем да гарантираме задължително 62 000 т, а възможно е и да няма такова производство 2007 г. Какво тогава? Купувачът трябва да съди държавата ли? Не може да има такова изискване. Но пък, когато има заявени количества 100 000 т и всички други са заявили, примерно, 40 000, тогава “Дойче банк” в лицето на “Табако Кепитъл Партнърс” в 2007 г. трябва да заяви 62 000 тона. За това иде реч, а не пряко задължение точно толкова да купува и да преработва. Това значи да заменим един монопол с друг такъв. Това е абсурдно, това е антипазарно, това е нелогично. Смятам, че беше полезно да изясним всичко това, за да разберем какво правим.
Аз лично смятам, че “Дойче банк” е стратегически инвеститор, защото под стратегически инвеститор не бива да се разбира един технократ, който да е произвел тютюн, да е преработил, да е произвел цигари и накрая да ги е изпушил. Аз не включвам в стратегическия инвеститор такъв субект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тасим.
Има ли други изказвания? Няма.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз съм изключително доволен от днешната дискусия. Всички коментари и препоръки, които бяха направени, разбира се, ще бъдат взети под внимание от изпълнителната власт. Аз бих искал отново да ви върна към решението на Министерския съвет и към 18-те съществени условия, които ще залегнат като минимум в приватизационния договор. Тъй като беше спомената няколко пъти Стратегията за приватизация на “Булгартабак холдинг”, одобрена от Народното събрание, напълно в съответствие със съдържанието на тази стратегия Агенцията за приватизация определи количеството изкупен тютюн от българските тютюнопроизводители като основният критерий при избора на купувач. Също така други основни критерии са цената, работните места, инвестициите. Освен цената, която казахме, че ще бъде поне 110 млн. евро, в договора ще залегне и фактът, че купувачът веднага ще изплати данъчните задължения и задължения към фонд “Тютюн”, т.е. към държавния бюджет, от приблизително 38,5 млн. евро. Това са директни бюджетни приходи, които още през тази година биха могли да бъдат използвани за социални разходи.
На трето място, поети са ангажименти за минимален брой средногодишни работни места и за минимални инвестиции.
Що се отнася до въпроса на господин Никола Николов дали има неустойка при изкупуване на тютюна, ще го помоля отново да влезе решението на Министерския съвет – т. V.16, където се казва, че в договора ще бъде заложена неустойка от 2 евро на всеки килограм неизкупен тютюн.
Тук се споменаха имената и на други приватизационни сделки от последното десетилетие, например "Химко", БГА "Балкан" и моят коментар е, че едва ли има приватизационна сделка друга, освен като "Булгартабак", която повече да се различава от горепосочените сделки.
Например, уважаеми дами и господа народни представители, ако при приватизацията на "Химко" имаше 30 млн. евро банкова гаранция, може би сега тя щеше да бъде усвоена. Ако при друга приватизационна сделка, при развалянето и, имаше 80 млн. евро неустойка, може би и тази сделка щеше да бъде развалена.
Отново ще поясня, че в договора ще залегне 5-годишно блокиране на акции както на "Булгартабак холдинг", така и на "Благоевград БТ", на "София БТ" и на "Пловдив – Юрий Гагарин БТ", а известно е, че това са най-добрите дружества в системата на холдинга.
Считам, че привличането на един сериозен, отговорен инвеститор ще покаже неговото отговорно отношение към спазването на всички закони на страната, включително и плащането на всички данъци и акцизи.
Преговорите между Агенцията за приватизация и купувача ще продължат след решението на Народното събрание. Тогава ще се вземат под внимание всички направени препоръки. Ако приключи тази сделка, с нея в България ще влязат около четвърт милиард долара чуждестранни инвестиции. Нека да повторя: ако бъде приключена тази сделка, това ще означава влизането в страната на около четвърт милиард долара чуждестранни инвестиции! Това е повече от всички приватизационни приходи за 2002 г. и много пъти повече от всички приватизационни приходи за последните 12 месеца на предишното управление.
С това завършвам. Благодаря ви за подкрепата и ви призовавам да подкрепите решението на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Василев.
Има ли други желаещи за изказване?
За процедура имате думата, господин Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Бих предложил удължаване на днешното заседание, тъй като темата е особено важна, налага се да вземем сериозно и отговорно решение и, ако се окаже, че не можем да свършим в рамките на оставащия половин час, предлагам удължаване на заседанието до приключване на тази точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение за удължаване на пленарното заседание до приключване на тази точка от дневния ред.
Гласували 205 народни представители: за 169, против 28, въздържали се 8.
Процедурното предложение е прието.
Обявявам 20 мин. почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Моля, уважаеми дами и господа, заемете местата си!
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Уважаеми дами и господа! Действително, проектът за решение на Народното събрание е базиран върху чл. 45, буква “г” от Закона за приватизацията, който гласи, че решение на Министерския съвет се одобрява от Народното събрание.
Паралелно са постъпили и проекти за решения от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили и от Парламентарната група на Национално движение Симеон втори. Личното мое убеждение е, че би трябвало да гласуваме проекта, който е заложен в комисията. Но за да няма процедурно напрежение в залата, ще подложа на гласуване проекторешенията на Национално движение Симеон Втори и на Обединените демократични сили.
Първо подлагам на гласуване проекторешението на ОДС, тъй като по часа на постъпването си – 13,45 ч. вчера, то е първо. Обаче то не е представено в залата. Затова моля господин Жотев, стори ми се, че първи го е подписал…
Прочете ли някой от вносителите целия проект за решение като текст, за да го гласуваме? Ще го представи ли някой от вносителите или аз да представя проекта за решение на ОДС?
Господин Жотев, Вие първи сте го подписали. Моля да го прочетете пред пленарната зала. Без мотивите, само текста, моля Ви!
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Представям на вашето внимание проект за решение на Народното събрание на Република България, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Проектът е внесен от група народни представители от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили.

“Като взема предвид
чл. 4, ал. 1, чл. 8 и Глава шеста на Конституцията на Република България, които гарантират, че решенията на съда не могат да бъдат отменяни с решения на Народното събрание и Министерския съвет,
решенията на Върховния административен съд № 11565 от 16 декември 2002 г. и № 9555 от 29 октомври 2002 г., според които “Табако кепитъл партнърс” категорично не могат да бъдат купувач поради допуснати закононарушения,
чл. 35б, ал. 2 и на § 6 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, според които Агенцията за приватизация изготвя предложения за класация на всички подадени в срок и допуснати до заключителния етап на конкурса оферти на купувачите, които отговарят на изискванията на закона,
и като потвърждава категоричната си воля да насърчава и подкрепя всички стратегически инвеститори, особено от страни като Федерална република Германия, която е наш основен външнотърговски партньор, настоява правителството на Република България да гарантира коректно техните интереси,
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1.Не одобрява Решение № 147 на Министерския съвет от 2003 г. за определяне на участник, спечелил конкурса за приватизация на 5 893 778 акции, представляващи 80 на сто от капитала на “Булгартабак” АД – София.
2. Задължава Агенцията за приватизация да започне нова процедура за приватизация на “Булгартабак” АД – София, по реда на глава седем “а” на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Прощавайте, госпожо председател! Искам в заключение да кажа, че току-що научихме, че единият от кандидат-купувачите вече е завел дело във Върховния административен съд, с което съдът ще бъде помолен да се произнесе по това, че е нарушена процедурата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване проекта за решение на Обединените демократични сили, представен от господин Жотев.
Моля, гласувайте.
Гласували 208 народни представители: за 86, против 115, въздържали се 7.
Проектът за решение не се приема.
Следващият проект за решение е с вносител Парламентарната група на Национално движение Симеон втори, което се припокрива с текста на решението, което е в доклада на Комисията по икономическата политика.
Уважаеми дами и господа, моля, гласувайте този проект за решение и, моля, ползвайте собствените си, а не чужди карти за това.
Гласували 194 народни представители: за 119, против 72, въздържали се 3.
Проектът за решение е приет. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Господин Иванов, заповядайте за обяснение на отрицателен вот.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми колеги! Гласувах против, защото по същество това е продължение на една процедура, която вече е опорочена и която вече е осъдена от Висшия административен съд.
Второ, защото се нарушават Конституцията и законите на страната. Защо се бърза толкова, уважаеми колеги, и не се изчака решението на Конституционния съд? (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля за тишина в залата!
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ: Това щеше да бъде най-коректното отношение към немския инвеститор.
И трето, защото с това длъжностните лица в Агенцията за приватизация се подтикват към извършване на престъпления, уважаеми колеги.
И не на последно място, защото умишлено, бих казал и престъпно, се пропуска възможността за еднократно подобряване на офертите и по този начин се нанасят огромни щети на българската икономика на гърба на всички български данъкоплатци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втори отрицателен вот – господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги от мнозинството, които си тръгвате! Гласувах “против”, защото тази сделка не е полезна на България. Напротив, тя е полезна за някои частни лица. Тя няма да напълни джоба на българите, но ще напълни нечии частни джобове. През цялото време тя беше свързана само с едно нещо – със скандали, с действия на хората, които искаха да реализират собственото си бъдеще, но не тук сред българския народ, а някъде там на Запад, където са техните покровители и техните икономически интереси. Този акт, който днес направихте вие от мнозинството, няма да даде нищо нито на тютюнопроизводителите, нито на българските данъкоплатци, нито ще напълни хладилника на хората, за който толкова много се грижите. Затова аз като социалдемократ гласувах “против”.
А на съвестта на всички онези от Коалиция за България, които се въздържаха, стои също тази сделка. Защото не е необходимо да бъдеш в управлението със заместник-министър, достатъчно е с мълчанието да подкрепиш едно действие, което не е в интерес на българския народ. Затова аз гласувах “против”! (Ръкопляскания в ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За трети отрицателен вот – господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин вицепремиер! Днес присъстваме на унижението на един български парламент, който беше превърнат в търговски отдел и то благодарение на това, че един некадърен вицепремиер не може да си свърши работата и прехвърли отговорността на Народното събрание. Търговският отдел в Народното събрание обаче не е целият, търговският отдел в Народното събрание се нарича мнозинството ДПС и мнозинството НДСВ. Вие днес станахте търговците в храма, в храма на Народното събрание! И по този начин унизихте не само този парламент, а унищожихте и парламентаризма в България. Вашата отговорност ще бъде тежка, защото не е този парламент и не е само това мнозинство в България. България ще я има, ще дойде време и аз се надявам, както всички честни български народни представители се надяват, че Вие, господин вицепремиер, вие, господа от ДПС, вие, господа от мнозинството, ще понесете своята отговорност за това, което направихте днес. Защото вие днес накърнихте българските интереси, накърнихте развитието на България и не знам на кой полилей кой къде ще виси – на левия – ДПС, на десния – вицепремиерът. Благодаря ви.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС, от място): Искаме обратното!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Съобщения за парламентарен контрол:
Утре министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Георги Панев и на питане от народния представител Тошо Пейков.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Стойко Танков и Петър Мутафчиев и на питане от народните представители Кръстьо Петков и Николай Камов.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова и на питане от народния представител Евгени Чачев.
Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на питане от народния представител Кина Андреева.
Министър Неждет Моллов ще отговори на актуален въпрос от народните представители Тодор Бояджиев и Стойко Танков и на питане от народния представител Радослав Илиевски.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе заседание на 13 март от 14,30 ч. в зала 142.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)



Председател:

Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Благовест Сендов
Камелия Касабова

Благовест Сендов



Секретари:

Гергана Грънчарова

Иво Цанев